ФОНДАЦИЯ “ЖАН ЖОРЕС”

ФОНДАЦИЯ “СОЛИДАРНО ОБЩЕСТВО”

ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО

СОФИЯ2008

© Фондация ”Жан Жорес”© Фондация ”Солидарно общество”© Съставител: Максим Мизов© Редактор: Таня Турлакова© Компютърен набор: Жулиета Авджиева© Художник: Емануил Манолов

ISBN - 978-954-92194-1-8

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Европейски ценности и гражданско общество – проблеми и подходиПетър-Емил Митев ...................................................................5

Европейските ценностиМишел Товен .............................................................................14

Есе върху една модерна лява политика в Обединена Европа?Антоний Тодоров .......................................................................21

Държава – гражданин – гражданско общество(Рисковете от Бермудски триъгълник)Нора Ананиева ..........................................................................30

Корупцията и развитието на кризисни процесив политическата демокрацияБойко Великов ...........................................................................45

За партньорство и сътрудничество между полицията и граж-данското обществоРумен Петков .............................................................................51

Модерната социалдемокрация и нейната визия за Европа като общност на ценностиЛиляна Канева ..........................................................................53

Дали само европейски ценности, а не и европейски норми са нуж-ни на едно ново гражданско общество?Максим Мизов ...........................................................................64

4

Гражданското измерение на европейската интеграция.Българският гражданин в Обединена ЕвропаБорис Попиванов ......................................................................90

Европейските ценности и модерното ляво управлениеАглика Виденова .......................................................................103

Леви ценности и политикаАлександър Смочевски ...........................................................113

Фиктивната дихотомия “държава – гражданско общество” Ивка Цакова..............................................................................122

Държава, гражданско общество и паралелна властЦветко Цветков .........................................................................132

Европейските културни ценности и информационното общество. Дебатът Европа –GoogleАсен Канев ..................................................................................141

Гражданското общество, публичната сфера и ИнтернетХристо Проданов .......................................................................158

Проблеми на гражданските сдружения за диалог с власттаНадя Велчева .............................................................................170

Гражданска активност и гражданско участие в природозащитата в България в контекста на европейските ценностиРадосвета Кръстанова..............................................................179

Contents ........................................................................................194

Summary.......................................................................................196

Нашите автори..........................................................................199

5

ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО – ПРОБЛЕМИ И ПОДХОДИ

Петър-Емил Митев

Проблемната ситуация„Решително навлизаме в ерата на „държавата-спек-

такъл”.„Посланиетозапочвадазначипо-малкоотколкотоне-говияносител”.„Логикатана„държавата-спектакъл”подменягражданинастелевизионниязрител”.„Самиятдемократиченизбор бива обезценен”. Деполитизацията говори за „безраз-личието на народа и общото отвращение от политическитедела”. „Съществуването на политиката като съвкупност отспецифични и привилегировани социални отношения е пос-тавеноподвъпрос”.

Стезиопределениямогатдасехарактеризиратнякоиотнай-важнитеизводиотсъстоялитесенаскороместниизбо-ривБългария.Всичкитепринадлежатнафренскиавториот60-теи70-тегодини:Жак Елюл, Ален Ечегуайен, Роже-Же-рар Шварценберг, Жорж Бурдо; анализирани са отМарсел ПрелоиЖорж Лескюйе.НапредъкътнаБългарияполучаваедноновоизмерение:достигамедопроблеминаевропейска-та демокрация, осмислени преди 30-40 години. Разбира се,по специфичен начин, обременени от последиците на бъл-гарскияпреход.

Политическотобезразличиестанапредпоставка,фоннапокупко-продажбанагласовевнеобичайноширокмащаб.Самопри твърдеизмъчен „високнаратив” товаможеда сенарече европейско явление. За да разберем патологичнитеформина следпреходната деполитизация, трябва да вземемпредвид изключителния ентусиазъм на политическо вклю-чване в началото на промените. Източна Европа отбелязадвестагодишнинатаотпаданетонаБастилиятасъссъбаряне-тонаБерлинскатастена.Ниепяхмесвоята„Саира”,съдих-

6

меглаватанасвоястаррежим,пращахме,макарисамовер-бално,червенитеаристократиотвъдбитието.ПоневСибир.Милионихорабяхаизпълнениснадеждиипоразличенна-чингисвързвахаседнаилидругаполитическасила.По-на-татъшноторазвитиесъщоимафренскообобщение:“illusionsperdues”.Изгубениилюзии.

Гражданскотообществоунассеформирашепрез90-тегодинивобстановканаикономическаразрухаисоциалнадекласация. Благодарение на Балзак и Зола ние имамеживапредстава закапиталистаот епохатанакласическиякапита-лизъм.Знаем,чебратяКоентесабилиалчниижестокихора,готовидасмачкат,аконемогатдакупят,талантливияизобре-тателДавидСешар.НомеждубратяКоентеинапримербратяМаринови, антигерои на българския преход, има значителнаразлика. Европейските предприемачи през ХІХ век печелятчрезбезскрупулнаексплоатация,нокатоорганизаторинапро-изводството, а не само спекуланти.Българскитеновобогата-шисезамогнахазасметканаразрушаваненапроизводството,чрезкорупцияидалавера.

Понятието „изгубени илюзии” има своята следпреход-наdiferentia specifica.Вкласическияказусставадумазаизгу-бенитеилюзиинамладите.Унасизгубихаилюзиитесивъзраст-ните. Младите израснаха без илюзии. Политическо понятиестана„фабрика заилюзии”:масово, съзнателнопроизводствонаилюзорнивнушениявинтереснаопределенаполитическапартияилиличност.

ФрансоаФюреозаглависвоята,получилатолковаго-лямапопулярност,обсъжданаиунассучастиетонаавторакнига„Краятнаеднаилюзия”.Патосътнаотрицаниетопрез90-тегодинибешесъсредоточенвотхвърлянетонаилюзиятаза„светлотобъдеще”,натрапванаоткомунистите.Вкраянадесетилетиетомасовотообедняванесеоказамрачнонастоя-щеипрезидентътСтояновпризова„дасезатворифабрика-тазаилюзии”.Запосткомунистическиилюзии.Наизборитепрезтазигодинапроличаирониятанаисторията:бумеранго-

7

виятефектнапещернияантикомунизъм.Онези,коитоканехалевицата на „последен валс”, сега преплитат крака на дан-синга.Водещпредставителнадесницатастанаполитическилидер, който в началото на прехода отказва да хвърли пар-тийниясибилетипредпочитаданапуснепрофесионалнатаси общност. Вляво същоможем да намерим ирония, макарчене е еднозначна: левицата епринуденадаизпълняване-довършенителибералнизадачи,коитобихабилиестественизадесницата.

Следпреходнатапроблемнаситуациявключванестандар-тниаспекти:Европейскитеценностисеутвърждаватследценностно-

нормативенвакуум.Формирасегражданскообщество,вкоетоевграденопас-

новисокдялсиваикономика.„Държавата-спектакъл”сепоявявапринедовъзстановена

държавност.Политикатаналевицатанеможедабъдесамоидефини-

тивнолява,акоискадабъдеефективнаинационалноот-говорна.Европейските ценностиОтношението към европейските ценности в българско-

то общество бяха тествани многократно с френски индикатор(точнатаформулировкае“ценности, защитавани от ЕС”).Въз-можносттанибешепредоставеналюбезноотпроф.КлодТапиа,ръководител наЛабораторията за социалнопсихологически из-следваниякъмуниверситетавградТур.Еторезултатотпослед-нотоизследване(Таблица 1).

8

Таблица1.Кои от следните ценности, защитавани от ЕС, са с най-голямо значение за вас? (Възрастов обхват 15 +)

В %Ценности Мъже Жени ОбщоПазарна икономика 56 50 53Демокрация 36 40 38Свободно предприемачество

34 30 32

Равенство 26 33 29Свобода 22 25 24Печалба 23 20 22Конкурентност 22 20 21Търпимост 13 14 14Солидарност 10 14 12

Източник:Институтзасоциалниценностииструктури„И.Хаджийски”,2007.Изпълнител:ББСС„ГалъпИнтернешънъл”.

Списъкът от ценности в използвания тест не е пълен.Не енашпродуктизатованямадагокоментирамметодологически.По-важнотое,чевнегосанамерилимястоисвободата,иравенството,исолидарността–класическиятзаветнаВеликатареволюция.Водещатройкавнашатаобстановкаедруга–пазарнаикономика,демокрацияисвободнопредприемачество.Напървомястоепазарнатаикономика,напоследно–солидарността.Свободнотопредприемачествосецениповечеотравенствотоисвободата.Печалбата–повечеоттърпимост-таисолидарността.Човекможедасезапитакакевъзможнотовавстрана,коятовпродължениенадесетилетияереализираласистемазакомунистическовъзпитание.Каксестигадотозисвоеобразенмасовмеркантилизъм?Парадоксътсезадълбочава,акопогледнемфакторни-тезависимости.Солидарносттасеценинай-многовселата,най-малко

9

–встолицата;съотношениетоедвекъмедно.Затовапъквстолицатаеособеносиленафинитетъткъмсвободнотопредприемачествоипазар-натаикономика.Можедасеусъмнимдалиданнитенесаконюнктурни.Далисеотнасятизамладите,коитоспоредтрадиционнитепредстависапо-големиидеалисти.Етокакизглеждатаксеологичнитенагласинабългарскатамладежпрезпоследнитедесетгодини(Таблица 2).

Таблица2.Значимост на европейските ценности за младите хора в България

(Възрастов обхват 15 – 25)

В % 1997 1999 2002 2007Ценности % Ранг % Ранг % Ранг % РангРавенство 30 V 27 V 36 ІV 33 ІV

Пазарна икономика 53 І 47 І 47 І 47 І

Търпимост 15 ІХ 11 ІХ 8 VІІІ-ІХ 11 VІІІ

Свободно предприе-мачество

33 ІV 28 ІV 30 VІ 27 VІ

Солидарност 15 VІІІ 14 VІІІ 8 VІІІ-ІХ 10 ІХ

Демокрация 42 ІІ 38 ІІ 38 ІІ 42 ІІКонкурентност 16 VІІ 14 VІІ 15 VІІ 17 VІІСвобода 37 ІІІ 32 ІІІ 37 ІІІ 36 ІІІПечалба 20 VІ 19 VІ 35 V 30 V

Източник:ИМИР,1997;ФИМ,1999;ФИМ,2002;ИСЦС,2007.Изпълнител:ББСС„ГалъпИнтернешънъл”.

10

Данните,коитополучихмезанагласитенафренскитесту-денти, не са представителни.И все пак различията са толковасъществени,чезаслужавадасеспоменат.Либералнооцветенотомисленена българскитемладежиизпъква релефнонафонанаотговоритенафренскистуденти:солидарностенавторомястосредценноститенамладитефранцузи;теценятблизодвапътиповечесвободатаиравенството,трипътиповечетърпимосттаитрииполовинапътиповечесолидарносттавсравнениесбългар-скитестуденти.Българитеценятдвапътиповечеотфранцузитепазараипечалбата.

Еднонещоедаимашикономическомислене,другонещоеценностнитенагласидабъдат икономизирани.Виндивидуализ-манамладитебългаривероятносенаслагватразличниелементи:психологиятанапрехода(“всекисеспасявапоединично”),отри-цаниетонадоскородоминиращитеколективистичниценности,меркантилността на първоначалнотонатрупване.Основно зна-чениеобачеимафактът,честезинагласимладитесипроправятпътвъвформиращотосевусловиятанаобедняванеи значимасиваикономикагражданскообщество.

Европейскитеценностинесанитолеви,нитодесни.Ле-вицатаидесницатасеотличаватвподрежданетонаценностите.Ощеот 1793 г. е известнокакво значениеимадалищекажешпърво„свобода”иследтова„равенство”,илипърво„равенство”иследтова„свобода”.

Вначалотонапреходаевропейскитеценностибяхапо-литически ориентири. Свободата беше водеща.Солидарност-таконсолидирашеграндиознимитинги.Малкосемислешезаикономическите реалности. Днес европейските ценности саприземени.Обратно,губятсевисокитеценностниориентири.Забележете, че демокрацията се цени повече от свободата.Асвободата е смисълът на демокрацията. Ако демокрацията еправотодаизбираш,свободатаесмисълътнатоваправо.Мест-нитеизборипоказахакаквасплавможедасеполучиотпазарнаикономикаидемокрация,акосезагубисмисълътнадемокра-тичнатапроцедура.

11

ВценностниябаланснаследпреходнаБългариянай-голе-миятвидимдефицитесолидарността.По-малковидим,ноощепо-важен,едефицитътвразбиранетонасвободатакатоценност.

Заданаправимновакрачкавсвоетообщественоразви-тие,сенуждаемотинтериоризираненаевропейскитеценностикато онтологични ориентири, които хвърлятмостмежду все-кидневиетонаобикновениячовекигражданинанастраната.

Европейското гражданско обществоОттазиголяматемащезасегнаединаспект.Европейският съюз се разглежда най-често и изключи-

телнокатоотношениемеждудържави.Всеощеназаденпланос-тавафундаменталниятфакт:формирасеевропейскогражданскообщество.ВнегоезаложенастабилносттаиперспективносттанаЕС.Символичнаепърватакрачка–Европейскотообединениезавъглищаистомана.Сегановиикономическивръзкиобвързватвсички части на континента. Създава се европейско културно-образователнопространство.Мигрантисноватмеждуразличнистранииставатпредметнаобщественидебати.Най-честосеко-ментиратмиграционнитедвиженияотИзточнакъмЗападнаилиотЮжнакъмЦентралнаиСевернаЕвропа.Ноето,вБългариявечеимазаселници–40000!,отВеликобританияиИрландия.Някоидоривзематучастиевбългарскияполитическиживот.

Европейското гражданско общество търпи динамични де-мографскипромени.Несамопорадимиграционнитедвижения,ноипорадиасиметричниядемографскиръстнаетническитемалцинства.

Динамикатапредполагасинхронендемократиченпроцес.Важен аспект е демаргинализацията и десегрегацията на мал-цинственитегрупи.Европейскаценносткаторавенствотопридо-бивановиизмерения.Появявасеипротиводействие,попринципдобреизвестноотцялатаевропейскаисторияслед1789година.

Демографскитепроменивгражданскотообществоиматполитическапроекция.Нормализиранетонаполитическияжи-вотунаснамериизразв стандартнатаполитическаскалаляво – център – дясно.Презпоследнитедвегодинисесъздаванова

12

ос:етнонационализъм–антиетнонационализъм.Подобниявле-ниянаблюдавамеивдругиизточноевропейскистрани.Основ-ноторазграничениевСърбияенетолковамеждулявоидясно,колкотомеждудвадругиполюса:прозападния(ДС–партиятанаТадич)инационалистическия(радикалитенаШешел–НиколичисоциалиститенаМилошевич).Имаясноозначенцентър–ДССнапремиераКощуница,койтоимадиалогиседната,исдруга-тастрана.Видимодублираненаполитическатаскалачрезостанационализъм – европеизъмнаблюдавамевПолша.ВпрочемвъвФранциянапредпоследнитепрезидентскиизборинаединияпо-люссеоказанационалистътЛьоПен,адругиятполюсобединиилевицата,идесницата.Жан-МариЛьоПенвзеучастиеивпос-леднитебългарскиизборинастранатана„Атака”,коятомнозинавстранатасмятатзаляваорганизация.

Вбългарскоторазвитиесенаблюдаватенденция,прикоя-тополюсистават„Атака”иДПС,ацентристкаперспективапри-добиватБСПиГЕРБ.Разбирасе,нетрябвадасипредставямене-щатаопростеноидасмятаме,чеакоиматакаватенденция,тящедоведедоцялостназамянанаеднаскаласдруга.Политическотопространствоестереометрично,анепланиметрично.Щевлизатвдействиеиедната,идругатаскала,тещеинтерферират,щесенаслагват,щеизпъкватнапреденпланвединилидругслучай.

Дублиранетонаполитическата скала с оста етнонацио-нализъм–антиетнонационализъмедиректносвързаносустано-венияотмногократнисоциологическисондажидефицитнатър-пимост,недооценяваненатърпимосттакатоевропейскаценност.Ноитуквъпросътсекоренивгражданскотообщество.Българияе известна с толерантното отношение към етническите мал-цинства.Тази традицияпозволидабъдат спасенибългарскитеевреипрезВторатасветовнавойнаидабъдатпреодоленипос-ледствиятанат.нар.възродителенпроцес–смянатанаименатана етническите турци.Проблемът е в разликатамежду добро-съседскитеигражданскитеотношения,вразликатамеждубито-ватаигражданскататолерантност.Тозипреходнеезавършен.Аактуалносттамусеусилва.

13

Територията,накоятосепресичатевропейскитеценнос-ти и развитието на гражданското общество, е демократичнатаполитическакултура.

Политическата култура е толкова по-необходима, кол-котоепо-демократичнаеднасистеманауправление,колкотоепо-ограничена ролята на вертикалните и по-разширена ролятанахоризонталнитеобществениотношения.Тазизависимостимаи обратна страна.Дефицитът на политическа култура, от еднастрана, консервира вертикалните отношения, а от друга, деба-лансирахоризонталните.Потакъвначиндемократичниятпро-цессеоказвадвойнообременен:стенденциикъмавторитаризъмиопасностотанархия.

Политическатакултуранееукрашениенадемокраци-ята,ачастотнейнатасъщност.Общественирешения,коитосавземанииосъществяванипосиловпътпреди,сегатрябвадапреминатпрезиндивидуалнотосъзнаниенаобикновенитехораиследователноставатзависимиотравнищетонатяхна-таподготовка.Втозисмисълпреходътозначава,чесилатанамалцинствототрябвадабъдезаместенаоткултуратанамнозинството.

Демократичнатаполитическакултураминимализирасо-циалнотонапрежение,допринасязарационалниобщественире-шенияиосигуряваефективностнауправленскитемеханизми.

14

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ

Мишел Товен

Европейскиятсъюзднес,през2007година,евъзприеманотгражданитенастраните-членкипоразличенначинвзависимостоттовадалисасеприсъединилипо-рано,илипо-къснокъмнего.Жите-литенапо-старитестрани-членкисаприелиидеята,чеЕвропаиздавасамодирективииограничения,чееобърнатапо-скорокъморгани-зиранетонапазарите,чеееднабюрократичнамашина,ръководенаотгореотчиновници,коитопреследватизцялоикономическицели.Товаеиеднаотпричините,довеладоотхвърлянетонапроектазаЕвропейскаконституцияповременареферендумитевъвФранцияиХоландия.Акоидругистранибяхаизбралитазипроцедура– допит-ванедогражданите,най-вероятнонегативниятрезултатщешедасеповтори.Зановитестрани-членкиЕвропаизглеждакатоизкушаващавитринанапотреблението.НаподобнонеразбираненаконцепциятазаЕвропаиизкривяваневпредставитеинаедните,инадругитеене-обходимодасепротивопоставиедносъщностновръщанекъмосно-вополагащитеценности,коитопредшестватсъздаванетоивъзходанаЕвропейскиясъюз.Европейскотообединение,коетонямаеквивалентвсветовнатаисторияикоетоеплоднадълъгпроцес,започналпредиполовинвек,сеградивърхутазисъвкупностотценности,зачиетоконсолидиранелевицатаимазначителенпринос.

Някоиценностисесподелятведнаквастепениотлевицата,иотдесницата.Най-фундаменталнатаоттяхспоредменемирът.ВърхутазиценностесъграденаЕвропа,единконтинент,разкъсванотдесетилетиянабратоубийственивойни,довелидомилионижертвиивъвлеклинародитевконфликти,коитовсъщностнесатехни.Единконтинент,разкъсванотвойнатаивпоследствиеоказалсезадългоотслабенвотношениятасисдругитенациивсветаотгледнаточканастатутамунаВеликасила,дотогавадаваназапримерсъссвоетоикономическоикултурноразвитие.Върхутоваполеотруиниволятазапомирениемеждународите,довчерашниврагове,бешепо-силна.

15

Бащите-основателинаЕвропасъздаватмеханизми,формализиранипостепенно чрез различните договори, за поетапно изграждане наедноцяло.Първосепоявяватпроекти за сътрудничествовпроиз-водствотонастоманаивъглища;впоследствиесепоявяваеднапо-амбициознаевропейскаобщност,обединяващавсеповечеиповечестранииформиращаднесединсиленСъюзот27членове.Водениотжеланиетозамир,европейскитенароди,разделениотблоковотопротивопоставяне,себореха,задабъдатотновоедноцяло.Всичкиевропейскинародивградихадълбоковсвоетосъзнаниеразбирането,чеподобномасовоунищожениеиподобноразделениенебиваникогаповечедасеслучват,чеОбединенаЕвропащедопринасязамиранесамоврамкитенаконтинента,ноивсвета,ичетящевъзвърнесвоятаводещаролявикономическоикултурноотношение.

Наредсмира,свободатаедругатаценност,общазавсичкиевропейскинароди.Товае,разбирасе,иединотпринципите,вдъх-новилиВеликатафренскареволюцияот1789година,койтооставаот-правнаточкавочитенамногоевропейскиграждани,особенонатезиотЦентралнаиИзточнаЕвропа.Нотоваеиединидеал,койтониеводилповременацелиядълъгпроцеснаевропейскотоизгражданеиоткойтоследвадасеръководимиднес.Свободатаеобщатазавсичкиевропейскинародипочва,откоятосасеродилипо-съвременнипоня-тиякатодемокрацията,правоватадържава,зачитанетоначовешкотодостойнство,политическияплурализъм.Отнеяпроизлизатидругифундаменталниправа–правотонасвободноизразяванеисдружа-ване,свободатанапечатаит.н.– узаконенивХартатанаосновнитеправанаЕвропейскиясъюз,тържественопрокламиранавСтрасбурготтритеевропейскиинституциина12декември2007година.

Тезидвеценности,споделянииотлевицата,иотде-сницата,савечепостигнатиивписанивевропейскияпантеонкато общоблаго за всички европейски граждани.Социалде-мократитеобачеискатдаотидатпо-далечевприпознаванетонаевропейскитеценностиивутвърждаванетонаправата.Раз-личавайки сепо това от консерваторите, социалдемократитесасеборили,заданаложатсвоитеидеизасоциална справед-ливостисолидарност.

16

Справедливосттаисоциалният прогрессеобединяват,задасъздадатеднаобщазацялатаевропейскалевицаценност.Соци-алдемократитеиматсвоятавечеизвестнаформула”данапазарнатаикономика,ненапазарнотообщество”!Те себорятЕвропейскиятсъюзданесипоставяцели,свързаниединственоспазарнатаиконо-мика,закоетонастояватконсерваторите,адаразвиваеднасоциалнапазарнаикономика,стремящасекъмпостиганетонапълназаетостисоциаленпрогрес,съчетанасъсзащитатанаоколнатасреда,тъйкаторешениятанаекологичнитепроблемиследвадасетърсятчрезглоба-ленподход.Трябвадасеакцентираспециалновърхуобразованието,науката,културата,здравеопазването.Трябвасъщотакадасеразбере,чесвободната,анеизкривенатаконкуренциянеесамапосебесицелнаСъюза;тяесамоедноотмноготосредствазареализираненанего-витецели.Следвадасеотбележи,чепрезпериодотняколкогодиниимашеизвестноотклонение,състоящосевпривилегированенаполи-тикатанаконкуренцията,нокоятовпоследновреметърпиизменениявпо-положителнанасока.Необходимоеобачедаостанемнащрек,щосеотнасядовъзможнитекрайностивприлаганетонаидеологиятанаконкуренцията.Трябвасъщодасеобърнеспециалновниманиенаобществените услуги, гарантиращи социалната справедливостпризадоволяванетонажизненинуждинахората–катодостъпадоводаиенергия,икоитоенужнодасеуправляватчрезпубличнимеханизми,осигуряващиравендостъпдовсякауслуганавсекигражданин.Защи-татанасоциалнатасправедливосткатоосновноизмерениевпроцесанаизработваненаобщитеевропейскиполитики–товаеспецифичначертананас,социалдемократите,коятотрябвадаотстояваме.

Еднадругаценностспоредменефундаменталнаиосново-полагащазаевропейскатасоциалистическаидентичност–солидар-ността. Тази солидарност между нациите, между народите, бешеприложенанаевропейсконивоповременаняколкоторазширявания,съпътствали развитието на Съюза. Ирландия, Гърция, Испания иПортугалиясевъзползвахаотсолидарносттанасвоитесъседииднестесатолковадинамичнииразвити,колкототях.Отстрани,коитобяхаизточницинаемигрантскипотоци,днестенасвойредприематимигранти.ДнесотпомощтанаСъюзасенуждаятприсъединилите

17

сепрез2005г.10странииследтовапрез2007г.БългарияиРумъ-ния,такачетедадостигнатевропейскитестандартиидабъденамалено изоставането на по-слабо развитите региони. В тазивръзкабихискалдаприветствамБългариязаусилията,коитопо-лага,согледнатованейнитегражданидамогатдасевъзползватотстандартанаживоткатонадругитеевропейци.Промянатанастранатаспрямопредишнотомипосещениеотпредичетириго-диниенаистинавпечатляваща!Именночрезпостояннотопод-помаганена тезиусилиянановите страни-членки,Съюзътщесъумеедасесправиспредизвикателствотозапостиганенате-риториалнаисоциалнакохезия,коятоправиевропейскиямоделтолковаценениоригиналенвперспективатанасолидарносттакатоценност,защитаванаотсоциалдемократите.

Тазисолидарносттрябвадабъдеощепо-силнозастъпенаднес,когатоглобализацията,възприеманаотгражданитепо-ско-ронегативно(зарадиизместванетонапроизводстванапример),отколкото позитивно (възможности за обмен). Европейскиятсъюзследвадасиосигуризащитасрещувсичкисътресения,ко-итосъпътстватглобализацията.Самообединениетовголемиоб-щностинадържавите-нацииможедагарантиранатехнитеграж-дани просперитет. Европа представлява най-успешният опит втазипосокаи тя трябваданамерипътякъм затвърждаваненасвоястатутнаВеликасветовнасилакактовикономическоотно-шение,такаивкултурно,благодарениенаогромноторазнообра-зиеоттрадиции,коитотявключвавсвоитеграници.

Социалнатасправедливостисолидарносттасадвеценности,коитоднесизглеждатвсепо-трудноприложими.Тебяхаосноватанаконцепциятазадържавата-провидение,коятоотсвоястранасеявяваносещатаконструкциянасоциалдемократическатасистемавЗападнаЕвропа.Ноднестазидържава-провидениесмноготрудностиуспявадаизпълнизаложенитевнеязадължения,особенощосеотнасядопреразпределениетоинамаляванетонанеравенствата.Когатоиконо-мическиятръстбешевисок,систематауспявашедазапазиравнове-сие.Когатообачетемповетенарастежсезабавят,иглобализациятатежинаевропейскитеикономики.ВЕвропа,съставенаот27многоразлични страни-членки, трудностите бързо се проявяват. В този

18

контекстевропейскитегражданиможедасабилиразочарованиотсоциалдемократите,защотокогатоедна”розовавълна”заляЕвропа–11от15-тестрани-членкибяхауправляваниотсоциалдемократи,европейскитегражданивкрайнасметканеостанахасусещането,четозифактедопринесълзанастъпванетонасериознипроменивтях-нотоежедневие.Социалдемократитенаправихаявноеднопривид-нопротиворечиемеждуreal politik приупражняванетонавласттаиценностите,накоитотесаносители.Бихдаледнообяснениенатоваположение.Споредменедновременнотоидваненавластнанякол-косоциалдемократическипартиисеслучивмомент,когатоставахаяснипоследицитеотглобализациятанаикономиката.Теотговориханапредизвикателстватасамопрезнационалнатаперспективаипрезстремежазазащитананационалнитеинтереси,вместодасесъсре-доточатвърхупостиганетонапо-голямпрогреснаЕвропакатоедноцяло.Липсатанасъгласуванотговорнаевропейсконивонанастъпва-щатастагнацияинаглобализациятаотслабипозициитенаконтинен-та,провокирайкибезпокойствотонаевропейскитеграждани.

Социалдемократите трябва да отговорят на това безпо-койство, предлагайкиновиформина солидарност в рамкитенаголямата европейска общност, обединяваща и гарантираща нанай-уязвимитесоциалнигрупиирегиониеднаквастепеннараз-витие спрямонай-облагодетелстваните.В търсенетона тези со-лидарности левицата се отличава от десницата (представяна отМаргаретТачърведнадругаепоха,илиотНиколаСаркозиднес),коятоотказвавсякакванамесанадържаватазарегулираненаико-номикатаипроповядваиндивидуализъмвъввсичко.НоименноблагодарениенатакиваформинасолидарностЕвропабивъзвър-наласвоястатутнаВеликасила,позволявайкиизработванетонаобщи политики за основните жизнени нужди на европейскитеграждани–катоводата,енергията,хранителнитепродукти,иотдругастрана,бисеснабдиласобщавъншнаполитикаиполитиканасигурност.ТазиЕвропа,осигуряващазащитатанасвоитеграж-дани,носъщотакаиотварящасекъмсвета,щеможеотноводастанезначиминезаобиколимфакторнамеждународнатасценанаполитическо,икономическо,социалноикултурноравнище.

19

Социалдемократите трябва също така да се справятс предизвикателството да направят Европа по-близка до гражданите. Когато изглежда отдалечен от техните нужди ибезпокойства,Съюзът страда от отрицателнотоотношениенанародите,коитогосъставят.Тозипроцесзасягавпо-малкасте-пенновоприетите страни, защото теизостават викономичес-кото, социалното и институционалното си развитие, и за тяхСъюзътизглежда,благодарениенасвоитефинансовимеханиз-ми,катосъвкупностотпозитиви,стимулиращипотреблението.Но това, коетопродължава да отсъства, е идеалът за полити-ческо обединение, особено когато на власт са консервативникоалиции. За гражданите на старите страни-членки, които садостигналиевропейскитестандартизаразвитие,Европейскиятсъюзстававсепо-далечен,кактопоказватмногоизследванияинискотоучастиенаизборитезаЕвропейскипарламент.Европаизглеждаединственокатопъдар,койтоналаганаказания,иликатоосновенвиновник,многоудобензанационалнитеправи-телства,когатотрябвадабъдеизвършенанякояболезненаре-форма.Необходимоедасенапомни,чеевропейскитеинститу-цииотразяватразбираниятаивижданиятанапредставителитенастраните-членкиврамкитенаЕвропейскиясъвет.Социалде-мократитежелаятдасеотидеотвъдтозинационаленрефлекс,дасеизживеетазиархаичнаконцепциязаСъюза,действащкатоуправителенсъвет,иликатосъвкупностотстрани”съкварти-рантки”,поставящинапървомястонационалнитесиинтересизасметканаобщияевропейскиинтерес.ТрябвадасменащрекзаизползванетонаЕвропазанационалницели!Товаимасво-итеполитическипоследици,коитовечесеусещат.Надиганетонапопулисткитедвижения,коитозаиграватсъсстраховетенаевропейскитеграждани,еосновнаопасноствмногоотстрани-те-членки.Ноимаидруги:поставянетоподвъпроснадемокра-циятаиправоватадържава;разпространениетонакорупцията,коетоспоредменеатакасрещусоциалнатасправедливостиде-мокрацията;отношениятананетолерантностидискриминацияспрямомалцинствата;манипулиранетонаинформацията.

20

Социалдемократитетрябвадаразсъждаватвърхунови-теформинасолидарност,коитодагиотличаватотдесницата,заложиланапринципа”всекизасебеси”инаегоизма,икоитода върнат на гражданите опорните точки, станали по-малкоотличимивследствиенаглобализацията.Товапредизвикател-ствоеощепо-труднозаосъществяване,катосевземепредвидреволюциятанацифровизациятавглобаленмащаб,коятости-мулираиндивидуализма,засметканаизместванетонаневир-туалнитесоциалнимрежи.

Акосоциализмътсееизградилнаосноватанаборби-теповременаиндустриалнатареволюция,тоднестрябвадабъде измислен социализъм, който да предпазва гражданитеот крайностите на цифровата революция (и особено отме-дийнатаманипулация).Затовасоциалдемократитетрябвадасеопиратнасъвкупносттанаобщитеевропейскиценности,коитовечеспоменахме,носъщотакаивърхуспецифичнитесоциалистическиценности.Товасаценности,коитомогатдавдъхновятновополитическодействие,давъзстановятвръз-ките между управляващи и управлявани, да създадат въз-можностигражданитедачувстватЕвропапо-близка.Защотонесигурносттаотносноевропейскияпроект,койтонивълну-ва,водидоотчуждаване.Товнай-добрияслучайщедоведедо еднаЕвропана бездушните техническииикономическипрограми,авнай-лошияслучай–добруталенивойнственнационализъм.Ниетрябвадазащитавамеиразпространява-меценностите,коитощедопринесатзавъзходанаЕвропей-скиясъюз.

21

ЕСЕ ВЪРХУ ЕДНА МОДЕРНА ЛЯВА ПОЛИТИКА В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА?

Антоний Тодоров

Различнисапроявитенапроцесите,коитообобщавамеспо-нятието“кризанаполитическото”.Отеднастрана,товаеизчезванетонаважниразделителнилиниивполитическиядебатисближаванетонавлиятелнитеполитическиактьориповажнивъпросинаполитика-та.Прояванатоваезаличаванетонастаритесмислинапонятиякато“ляво”и“дясно”,насамитеразличиямеждуполитическитепроекти.Отдругастрана,товаеспадътнадовериетовполитическитепартии,смятанимасовозанеразличими,занимаващисесъссобственитесипроблемиивсепо-откъснатиотобществото.Оттретастрана,товаепревръщанетонаполитикатавпоредицаотрекламникампании,къ-детовсеповечесеговоризапрагматизъмвсмисълнаотказотидео-логическипроекти,коетозатвърждаваразбиранетонаширокатапуб-ликазаполитикатакатозасвоеобразенпазар,къдетосенадпреварватнеполитическиактьори,апроизводителинаполитическирекламнипродукти.Отчетвъртастрана,появатанановипопулисткипартии,коитомонополизиратговоренето“отиметонанарода”иподкопаватстаритесоциалниопориналевицата,носъщотакаинастаритераз-граничителнилиниимеждупартиите.

Тезимногобройнипроявина“кризанаполитиката”за-сягатособеносилнопартиитеотлевияспектърпочтиведнаквастепен,нонай-вечесоциалдемократическитеисоциалистичес-китепартии.Причинитезапоследнотощеразгледамследмал-ко.Нотесасвързаникактосъссамотосъстояниеналевицатаинанейнотомястосредостаналитеполитическиактьори,такаисъсстратегическивъпросинанейнатавизиязаЕвропаизаобществото изобщо. Въпросът: Има ли левицата общественпроектзаЕвропа?–еповечеотактуаленднес,защотостаритепроектииливечене са актуални,или се споделятиотдругиполитическиактьори,илисазагубилисвоетополитическозна-чениеналевипроекти.

22

1. Заплахите пред левицата.Вечеповечеот15годинилевицатавЕвропаевноваситу-

ация.Тясеопределяотняколкопоследователнииедновременнисъбития,определящиведнаквастепенновитепараметринадей-ностналевитепартии.Напървомясто,товаерухванетонадържав-ниякомунизъмвЦентралнаиИзточнаЕвропа–еднаобщественасистема,коятодълговремеслужешезаточканаразграничаванеипротивопоставяне на “демократичния социализъм” на западнатасоциалдемокрацияидориназападнияеврокомунизъм.Днестазиреференция,позволяващадасеказва“нашиятпроектеразличен,демократичен”,веченеевалидна.Навторомясто,различнитепро-цесинаглобализация,коитоедновременноунифицират,ноилока-лизират политическите процеси и политическите идентичности,също променят съществено значението на традиционните рефе-ренцииналевицата.Глобалниятпазаринеговитеефективърхувсепо-ограниченитевъзможностинанационалнитепубличниполити-ки,неудържимотомувъздействиевърхустесняващитесеопоринагражданскиконтрол,организиранвнационалнатадържава,поставянаизпитаниемногооттрадиционнитеполитическиролиналеви-цата.Инай-сетне,геополитическитеразместваниявсвета,възник-ванетонаеднополюсенмеждународенред,вкойтоЕвропейскиятсъюзеединотактьорите,нобезпретенциятадабъдехегемон,доринапротив,вобстановкананарастващаконкуренциясдругитегео-политическиактьори,същоподлагатнаизпитаниетрадиционнитеразбираниянаевропейскаталевица.Какдасеотнасякъмочевид-натахегемоннаролянаСАЩвсвета,каквипривилегированипо-литическипартньоридаималевицатаотЕвропанаАмериканскияконтинент,какваспецификавъввъншнополитическитеориентациидапрокламира–товасановиситуациипредлевитепартии.

Стари, класически понятия в политическия дискурс налевицатасаизгубилипредишнотосизначение.Каквозначиднес“демократиченсоциализъм”,акоприемем,чевеченяманедемок-ратичен.Какъвсмисълиматднескатегориикато“антиимпериа-лизъм”или“антиколониализъм”предновитезаплахиотмежду-народниятероризъмилиразпаданетонадържавиотТретиясвят

23

подтежесттанавътрешнатакорупцияиналипсатанаутвърдениработещиинституциинапредставителнотоуправление?Какъвсмисълиматднесборбитеза“трудовиправа”ведноглобализи-раностопанство,къдетонещатазависятвсепо-малкоотнацио-налнитеполитическирешенияирегулации?

Отдругастрана,практическотоизчезваненадържавниякомунизъм,азаедностоваизалезътнакомунистическаталеви-ца(макартоваданеенепременновалиднозавсичкичастиотсвета, особено предвид на последните развития на политичес-китепроцесивЛатинскаАмерика),създадеилюзиятазапочтиавтоматичнотосоциалдемократизираненалевицатавцелиясвят,разбиранонай-вече катополитическоиидеологическоизмест-ване към политическия център, съпътстващо изоставянето накрайно-левите проекти, свързвани по традиция с комунизма.БившитекомунистическипартииотЦентралнаиИзточнаЕвро-пасетрансформирахавсоциалдемократическивповечетослу-чаи,адействащитепартиисъссъщотоименай-честовъзприеханякакваформананеосталинизъм.ВЗападнаЕвропакомунисти-ческитепартиипрактическинапуснахаполитическата сцена, анякои,катоиталианската,сесоциалдемократизираха.Този,дориисамомислен,процесна“преместваненалевицатакъмцентъ-ра” създаде две предизвикателства.От една страна, това е об-щото усещане за сближаване на политическите разбирания налевицатаинадеснияцентър,зазаличаваненаграницитемеждулевитеидесните,засливанетоимвединновконсенсус.Навторомясто,товаелогичниятпроцеснанапусканеотстрананалевитепартиинатеренана“социалнотонедоволство”,наобществениясектор,оставащизвънконсенсуса,койтотеренбързосезаемаотразличнипопулисткидвижения.

ДнеслевицатавЕвропаепритиснатаотдвесериозниза-плахи.Отеднастрана,товаесъществуващиятгосподстващне-олибераленикономическидискурсидорифактическиконсенсусвсветовенплан.Отдругастрана, товаепопулисткиятнатиск,изразнавакуума,породенотполитическатанепредставеностнаизвънконсенсуснотообщество.

24

2. Каква Европа предлага левицата?Заплахитесеотнасяткъмвсичкисекториналевицата,неза-

висимоотгенеалогиятаим,независимоотгеографскияпериметърнадействиятаим.ВъввсичкистранинаЕСтовасасериознипредиз-викателствапредлевитепартиикактоотЗападна,такаиотИзточнаЕвропа.Основниятпроблемедалиевропейскаталевицаевсъсто-яниедаочертаеяснаполитическаидентичност,ясенполитическипрофил,чрезеднооригиналновижданезаЕвропаинейнотобъдеще.Проблемътсеусложняваиотфакта,чеевропейскитеинституциисаизграденинапринципанаполитическияконсенсус,порадикоетонитоевропейскитеизбори,нитоотношениятамеждуевропейскитепартиивЕвропейскияпарламентнапомнятнавътрешнополитичес-китедебати.Напрактикаевропейскаталевицатвърдетрудноможедаоткроисобственовижданевтакафункциониращияконсенсус.Новъпросътимаидругастрана–междукакводнесреалноможемдаизбираме,когатомислимзаЕвропейскиясъюз,съществуватлиалтернативизанеговотобъдещоразвитие?

Въввсичкитезиотношениялевицатанеемногоразличи-макатополитическипроект,доринеможедапретендира,чеимасобственаиотличаващасеотдругитеевропейскавизия.Напро-тив,честовлевиядискурссеизтъкваименнофактът,челевицатасподеляустановенияконсенсуспоотношениенаЕвропа.

Левицатащебъдевсъстояниедаизлъчисобственпрофил,ако успее да съпостави и конфронтира своя политически опит сднешнотосъстояниенаЕвропейскиясъюз.Товавсъщностозначаваизразяванетонаняколкоструктурнинедостатъканаевропейскотостроителство.Напървомясто,кактоеизвестно,Европейскиятсъюззапочвапредивсичкокатоединобщпазарнастоки,услугииработ-насила,нолевицатанетрябвадасмятатовазадостатъчно.Навторомясто,Европейскиятсъюзпреодолявастаритеконфликтинаконти-нента,нозалевицататовасъщонетрябвадаедостатъчно.Натретомясто,Европачестоебиламоделзамодернизацияинапредък,ноитовасамопосебесивеченеедостатъчно.Инай-сетне,Европей-скиятсъюзсеизграждавърхупринципи,коитоозначават,чеЕвропасееотказалаотпретенциидабъдегеополитическасвръхсила,но

25

товасъщонеедостатъчно.Сдругидуми,очевиднитеположителнистранинаевропейскотостроителствосачастотднешнияевропей-скиконсенсус,никойнегиоспорвапосъществоилевицатанепра-виизключение.Европейскаталевицавеченееивположението,прикоетодадоказвапривързаносттасикъм“европейскатаидея”,кактотоваеотзначениезанемалколевипартииотЗападнаЕвропапрезпървитедесетилетиянаСтуденатавойна.

ЛевицатаднесможедаотстоявасвоятаспецифичнавизиязаЕвропа, ако остане в съгласие със своите разбирания за ико-номиката, политиката, международните отношения. Например,като отстоява позицията, че днес Европейският съюз трябва дабъдемногоповечеотобщазонанапроизводствоипотребление,многоповечеотпазар,идасепревръщаведнаистинскаевропей-скаполития,функциониращадемократичнаобщност,споделящаобщицелиипринципи.Навторомясто,катоотстоявапозицията,чеЕвропейскиятсъюзнеепростонамаляваненаконфликтитенаосноватананационалнитеразличия,четойнееоснованназали-чаванетонанационалнитеразличияинаразличиятаизобщо,ченееинструментзауниформирираненаевропейскитеобщества,аобратно,черписвоятаидентичностотсъжителствотоисътрудни-чествотонатезиразличия.Натретомясто,катопрокарваразбира-нето,чеЕвропанетрябвадасемодернизира“секторно”,прикоетоедничастинаобществотощеслужаткато“локомотиви”нараз-витието,докатодругищегиследват.Напротив,левицататрябвадаотстояваидеятазаедноцялостнопрогресисткоразвитие,коетонепозволявадаимагубещи.Инай-сетне,Европатрябвадабъдетипиченпримернаsoftpower,чиетовлияниевсветанямадасеосноваванаогроменвоененпотенциал,анаморалнасила.

ТезиобщинасокинаеднаобщаидентичностналевицатавЕвропа се дискутират под една или другаформа както в от-делнитестранинаЕС,такаинамножествообщифоруми.До-стиганетодообщитеразбираниянеможедабъдецентрализиранпроцес,организиран“отгоре”,ноенай-честорезултатотсъпос-тавяненаопитанаотделнитенационалнилевипартии.

26

3. Има ли левицата обществен проект?Европазалевицатанеепростоеднообединениенанаци-

оналнидържави,апредивсичкопроектзаобщество.Натакаваосноватяевсъстояниедаизграждасобственоригиналенполи-тическипрофил.

Предивсичкоотзначениееразбирането,чеЕвропаеединнеповторимопитнасъчетаниенатрифундаменталниднесизмере-ниянамодернотообщество:политическатадемокрация,пазарна-таикономикаиработещитеинституциизагарантиранеправатаналичността.Тезипринциписафундаментътнаевропейскияконсен-сус,нолевицататрябвадаизработисобственооригиналновижданезатезитриелементаизасъотношениетомеждутях.Именнотуктяможедапокажесвоясобственполитическипрофил.

Ималилевицатасвояпредставазадемокрацията?Обичайноописвамесоциално-политическатасистеманасъвременнитезапад-нидържавикатопредставителнадемокрация,коетопосъществоеособеносъчетаниенакласическитепринципинадемокрацията(на-родовластие,равенствонагражданите,участиевуправлението)спринципитенапредставителнотоуправление,такакактотовъзник-вапрезХVІІІвек(разделениенавластите,изборностимандатност,отчетностнауправляващите,политическиплурализъм).Въпроси-те,коитолевицататрябвадасипоставявтозиаспект,сеотнасят,на първомясто, до това доколко съществуващата демократичнасистемаеистинскипредставителназаобществото,ималинепред-ставениполитическиисоциалнигрупи,ималиравенствовпред-ставителството.Нотакасъщоикакможедемократичнатасистемадасеобогатиспрякатадемокрация,какдасеразвивадемокрациятанаучастието,коетоеединкласическилявпроект.

Навторомясто,тукевъпросътзавзаимодействиетонаде-мокрациятаипазарнатаикономика.Левицатанесъмненонямадасеотличаваотдругитеполитическипроектиспривързаносттасикъмпазара–потозивъпроссъществуваконсенсусвЕвропаииконо-мическатасистемавеченеможедабъдемисленаиначе,освенкатопазарна.Нопазарътимасвоясобственалогика,коятосъвсемнесъв-падаслогикатанадемокрацията,въпрекичесъвършенопривидно

27

иповърхностнопонякогасеслагазнакнаравенствомеждуполи-тическияплурализъм(елементнапредставителнатадемокрация)иплурализманапазарнитесубекти(елементнапазарнатаикономи-ка).Логикатанапазараеконкуренцията,коятонеизбежнопораждаразделениеипротивопоставяне,икоятопроизвежданепрекъснатогубещи. Логиката на демокрацията е преди всичко политическа–даинтегрираобществото,дапораждасолидарностиравенствонагражданите,данедопускадаимагубещи.Опититепазарътдабъде представен за господстващата социална логика, постепенноизместващаполитическатарегулациясединхипотетиченавторегу-лационенмеханизъм,еидеологиянасъвременниянеолиберализъм.Левицатанебивадапопадавсъщаталогика,аконеискадазагубиидентичносттаси.Напротив,отстояванетонаавтономиятанаполи-тиката,защитатанаполитиката(инадемокрацията)отефектитенапазарнаталогика,еединтипичнолявпроект.

Другаспектналяво-либералноторазбиранезадемокраци-ята,коетопредпазваотсмесванетонадемокрациятаснеограниче-натавластнанарода(характерназакомунистическоторазбиранезанародовластието),есъзнаниетозаопасносттаот“тираниятанамно-зинството”(кактоядефинираТоквил).Товакласическолибералноразбиранееиразбираненалевицата,нокъмнеготяследвададоба-виособенатасичувствителносткъмправатанавсякакъвтипмал-цинства(етнически,културни,сексуални).Малцинственитеправанесъмненотрябвадасеразбиратиндивидуалноиколективно,носогледнаизискванетозадемократичнаинтеграция,аневсмисъланакомунитаристкотосъжителствонаобщноститебезникаквовзаимо-действиепомеждуим,безникакъвобщсоциаленпроект.

Ималилевицатасобственоразбиранезапазараипазарнатаикономика?Потрадициялевитевинагисабилиподозиранивета-тизъм,врезервираносткъмпазара,вжеланиезанеговоторегули-раненавсякацена,впротивопоставянесрещуинициативносттаичастнатасобственост(нещо,коетонамирамевмарксисткитекоренинаднешнаталевица).Товаекаралореформисткаталевицавинагидасеоправдава,дапотвърждаванепрекъснатопривързаносттасикъм неприкосновеността на частната собственост, към частната

28

инициативаикъмлогикатанапазара.НоакотазистратегияебиладонякъдеоправданапрезгодинитенаСтуденатавойна,когатоеслу-желазаразграничаванетонареформисткатазападналевицаотко-мунистическотоодържавяваненасобственосттавИзточнаЕвропа,сегатакованастояванеимакатоефектпосъществозаличаванетонаразликатаслибералитеиконсерваторитеотдесницата.

Затова в левиядискурсчесто сапоявяватприлагателникъм пазара – той трябва да бъде “регулиран” или “социален”.Достатъчно ли е обаче това, за да се открои собственполити-ческипрофилналевицата.Несъмненоднестоваизглеждакрай-но недостатъчно, най-малкото защото “регулираният пазар” етема,коятосесподеляотмногоцентристкиидясноцентристкипартии,коитосеразграничаватотнеолибералноторазбиранезаединизцялоосвободенотрегулацияпазарс еднаочакванаав-томатичнасаморегулация.Традиционнолевицатаенастоявала,ченитоконкуренциятаеестествена,кактотвърдятнеолиберал-нитемислители,нитопазарътеавтоматиченрегулаторнасоци-алнитепроцеси.“Естествеността”наконкуренциятаниотвежданеизбежнокъмеднонеодарвинисткоразбиранезаобществото,където“естествениятподбор”междуконкуриращитесеиндиви-дирешавакойкаквомястовобществотощезаеме.Левицатанеможедасподеляподобноразбиранеиотстояванетонатезатазаиндивидакатозасоциабилен,аненепременнокатоегоистичен,еотличителначертаналевиядискурс.

Левитеполитикивинагисасестремелидаограничаватиуправляваточевиднитенегативниефектиотсвободнатапазарнаконкуренция.Пазарътражданеравенстваипроизвеждасоциал-ногубещи.Нотованеефаталноследствиенапазарнаталогика,асамонаразбиранетойкатозанещоестественоинеизбежно.Пазаръттрябвадабъдеподчиненнасоциалнитеправила,катотованеспираинициативата,откривателствотоиинвенцията.

Най-сетне, има ли левицата специфично разбиране заправатаналичността?Изобщоправатаначовеканесаизключи-телентерензалевиядискурс,особеноследкатокомунистичес-катасистемабешеизложенанацялостнакритикаименнозаради

29

несъблюдаванетонафундаменталниправаначовека.Въпросътедалиималяваспецификавтазипочтиконсенсуснаобласт?

Свободите са както частни, така и публични, защотоиндивидътпребивававмодернатаепохаедновременновчас-тната и публичната сфери. Често свободата в политическиядискурссетретираединственокатосвободавчастнияживот(както Констан дефинира свободата на модерните хора). Ноимасвободи,коитонемогатдасеупражняватчастно,асамопублично,катонапримерсвободатанасловото.Идветераз-новидностинасвободатасаважни,дориеднаквоважни.Туклевицатаможе да има специфично разбиране, защотомногочесто,когатосеговоризаправатаналичността,тесесвеждатнай-вечедочастнитесвободи,катосеподценява,илидорити-хомълком изключва, публичната свобода. Левицата може даизяви собствения си профил като застъпник на правото наиндивидазадостъпдопубличнатасфера–коетоможедасетретира достатъчно широко като достъп до целия набор отпубличниуслуги (независимоотстатуса,илинезависимооттова дали индивидът пребивава законно или не в страната),нонапримерсъщотакаидостъпдопубличнотоговорене,досфератанаформираненаобщественотомнение.

Изобщо съпротивата срещу всякакъв вид дискримина-ции, отнемане на гарантирани права, често неявно или заоби-каляйкипроцедурите,можедабъдеистинскакаузаналевицатав тази сфера. Защото ставадума за отстояванена основитенаполитическото,зазащитанаправотодасеползвашсвсичкипри-вилегиинаполиса–безразликанастатус,богатство,полученообразованиеилипредоставеногражданство.

Левицата може да утвърди собствен профил като за-стъпник за възвръщането на политиката, като защитник надемокрациятасрещувездесъщияпазар,катоактьорнаграж-данскотоучастиеигражданскаангажираност,катофакторзаинтеграциятанаиндивидитеигрупитеведноотворено,дина-мично,европейско,толерантноивзаимодействащообщество-пространство.

30

ДЪРЖАВА – ГРАЖДАНИН – ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО(РисковетеотБермудскитриъгълник)

Нора Ананиева

ВъведениеПонятието“гражданскообщество”ецентралновизследва-

ниятавърхудемократичнияпроцес–инаИзток,инаЗапад.Върхусамотопонятиепродължавадаседискутира,притовадостатъчноожесточеноисъссблъсъкнапротивоположнигледниточки(стиганидасиприпомнимзабележителнотосъчинениенамладияМаркс“КъмкритикатанаХегеловатафилософиянаправото”!).Спориседоривърхудатиранетонапонятиетоиявлението,каторазличиятавариратотДревносттадоепохатанабуржоазнитереволюции.

Многочестопонятието“гражданскообщество”сеизполз-вакатосинонимзаразличниявления.Внякоипредставинеговатаролясефетишизирадотакавастепен,четосеразглеждакаторав-нозначнонадемокрациятаидемократичноторазвитие.Някакъвелементнафетишизацияможебиимаи въвформулиранетонатематананашиясеминар,доколкотосеопитвамедаобвържемев-ропейскитеценностипрякоинай-вечесгражданскотообщество.

Гражданскотообщество,такаилииначе,можедасеанали-зира,оценииразбереединственовнеговотосъотношениеивзаимо-отношениесдържавата.Инеслучайнонай-наситеннаобосновкииинтерпретациипотозивъпросепериодътнаинтелектуалнатапод-готовканабуржоазнитереволюции.Зреещиятпробивповъпросазаизточника,организациятаиначинанафункционираненаполи-тическатавласт,подготвянатареволюционнасмянанаавторитар-натасмодернатаконституционнадържавасаорганичносвързанисвижданетоиналаганетонаединкоренноразличентипобщество.

Въввръзкастова,инай-вечеотгледнаточканаактуалнияанализ,отцялотомногообразиенапонятияиопределениязаслужа-ватвниманиеонези,коитосасвързанисвзаимоотношениятамеждудържаватаигражданскотообщество.Влитературатасаизведенидвеосновнитенденции.Първата,нат.нар.моделполития.ОтДревността

31

доВъзражданетостигаразбиранетозатакаваорганичназависимостмеждудържаваигражданскообщество,притоваподчиненана“об-щотоблаго”инагражданскатасаможертвавинтереснаобществото,четазипредставаграничисутопията.Вторататенденцияехарак-терназаератанаразвиващитесепазарниотношения,напървона-чалнотонатрупваненакапитала;принеянапреденплансеизвеждаравнопоставеността,договорниятхарактернавзаимоотношениятамеждудържаваиобщество.Въввръзкастовасеобосновавасамо-стоятелната,автономнаиедновременноактивнаролянагражданско-тообщество.Оттукиобосновкатанаосновополагащатафункциянагражданскотообщество:даизявява,синтезираиобосновавамного-образнитеинтересивобществото,дамобилизирагражданитевтозипроцесичрезтрансформаторикатополитическитепартиидавнасятезиинтересивдържавата.ПоаналогияспредставитенаЖан-ЖакРусоза“общатаволя”катосинтез,анепростсборотиндивидуални-теволи,ивтозислучайвърховнопредназначениенагражданскотообществоедаизработимеханизмите,даизградикултурата,даосигу-ривъзможносттазапогледвърхуинтереситенаотделнитеиндивидипрезпризматанаобщия,наобщественияинтерес.

Именно тази втора, основана на реалистичния анализ,тенденцияразкриваитърсенатавръзкасевропейскитеценнос-ти,формулиранивнай-широкплан–отнародниясуверенитетиобществениядоговордопредставителнотоосъществяваненавласттаиразделениетонавластите,отконституционнатагаран-тираност на човешките права до правовата държавност, коятотрябвадаосигуризащитатанатезиправанапрактика.

Новсекипроцеснадоговаряне,дорисамокатомоделнаот-ношения,предполагапървоначалноприеманенасложния,вътреш-нопротиворечив,конфликтенхарактернаинтереситевобществотоивъввръзкастова–изключителнотруднотоформираненапълноцен-ногражданскообщество.Тозипроцеспредполагасложнаструктураийерархия,постояннадинамикаиактуализиране,заданесепревърне“обществениятинтерес”вабстракция,отделенас“китайскастена”отинтереситенаотделнитеграждани.Атоваозначава,черазбира-нетозагражданскотообществотрябвадаотчитаимногообразието

32

отфактори,коитогоформират,ипротиворечивитеимпулси,коитотовъввсичкислучаиизлъчва.Естественоепритоватодаможенесамодаускорява,ноидазадържадемократичнияпроцес.Втозисмисългражданскотообщество,взависимостотсвоятастепеннаразвитиеизрялост,можедабъдепроводник,новопределенастепенидазабавяпроцесанаутвърждаваненаевропейскитеценностивоназиимчаст,коятоимапрякоотношениекъмдемократичнатаполитическавласт.

Особеноститенанашияпреходкъмдемокрацияипазар-наикономика,вкойтополитическитепроменисилноизпреварихасоциално-икономическитеидоведохадопочтивсеобщоразоча-рование,дадохасвоетоотражениеивърхупроцесанаформираненанашетогражданскообщество.Имадостатъчноизследвания–иемпирични,итеоретико-аналитични,коитодоказват,чедемокра-циятаевкорененакатоценноствобществото,четоечувствител-нокъмзащитатанаприсъщитенадемокрациятаиполитическатасвободаличнии гражданскиправа.В този смисълнаправениятстратегическиизборенеобратим.Европейскитеценностинаде-мократичнатаполитическавластнапрактиканесеоспорват.Ка-занопо-скромно,ниеседвижимвъввярнатапосока.Ивбурнотоначалонапрехода,ивсегашнитепо-спокойниводиясносеочер-таватконтуритенаевропейскитипиедновременнонаносещооп-ределенанационалнасамобитностгражданскообщество,коетоежизненатапредпоставканадемократичнатадържава.

Ивсъщотовремесмесвидетелинадостатъчнодоказа-телствазаперипетиитеипротиворечиятанатозипроцес,ня-коиоткоитомогатдасепревърнатвтенденциисопаснипос-ледствия.Постоянно расте политическата апатия, намаляватабсолютниятиотносителниятдялнаучастницитевизборите,многонискоедовериетовизборнитедържавниинституции,особеновпарламента.Казаносдругидуми,бездаотричатде-мокрацията,изборите,праватаисвободите,гражданитесара-зочарованиоттова,четехнологиятанадемокрациятанапрак-тиканеводидоподобряваненабитиетоим,чеупражняванетона демократичната политическа власт не служи пълноценнонаинтереситеим.

33

Именнотоваразочарование,коетовникакъвслучайнебиследвало да се приписва на някаква незрялост на гражданскотообществоинагражданскотосъзнание,ощепо-малконатолковапопулярното извинително “алиби” – носталгията, насочва къмнеобходимосттадасеанализирагражданскотообществонесамозасебеси,авъввръзкасотношениятавтриъгълника“държава–гражданин–гражданскообщество”,акоизползвамформулатана един съвременен руски изследовател. Тазиформула логичноизисквамногостранностнаанализа,ноиинтуитивнотласкакъммисълтазаопасноститедасепропадневнякакъввидуниверсаленилиспецифичнонационаленБермудскитриъгълник.

1.Акосетръгнеполинияна“триъгълника”,най-вероятностроителният атом ще бъде гражданинът.Ноощевзнаменита-таДекларациянаФренскатабуржоазнареволюциясаразграниче-нипонятията“човек”и“гражданин”.Гражданинътнесеобвързватолковасъссвояличеничастенинтерес,колкотосвъзможносттадаокажевъздействие(чрезсловото,чрезпечата,чрезорганизи-раниформи, чрез правото да гласува и да се кандидатира, чрезмитинги,събрания,петиции,стачкиидруги)върхуполитикатаиполитическияпроцес.Съвсемнееслучайно,чеповременаФрен-скатареволюцияДекларациятазаправатаначовекаигражданинапредхождаприеманетонапърватаконституция,т.е.гражданинътепредпоставенкатофигуранаинституциите,коитоименночрезнеговотоучастиемогатдасеконституираткатоструктуранамо-дерната,постреволюционна,демократичнадържава.

Номакаригражданскитеправадасаиндивидуални,су-бективни,дасаобвързанисповедениетоиактивносттанаотдел-ниячовек,тетрудномогатдапроизведатзаложениявтяхефектбезорганизираност,безсъвместнидействиянагражданите,мо-тивирани от общност на техните групови, съсловни, кастови,класовиидругиинтереси.В тозисмисълсорганизиранетонагражданите,сформиранетонаграждансковъзпитаниеинакул-туратанадиалога,насътрудничеството,насъвместнотодействиепаралелносесъздаваигражданскотообщество.Гражданскотооб-

34

ществосесъстоиоторганизиранипоинтересиграждани.Отдел-ниятгражданин,привсичкитемуконституционнопровъзгласенигражданскиправа,щестоисамотенибезпомощенпредвластта,същокатопървобитниячовекпредприроднитестихии.

Втозисмисълпо-точно е да се говори не за триъгълник, а за бином, за жизнена взаимовръзка между гражданско общество и демократична държава, при цялото съществено различие меж-ду двете сфери на човешка дейност – гражданска и властническа. Гражданскотообществоесредата,биоатмосферата,тосъдържапред-поставките,вмногоотношенияпредопределяхарактеранадържа-вата.Държаватаотсвоястрана,акотянаистинасестремидабъдедемократична,биследвалодасъздаванеобходимитеправнирамкииедновременнопросторзагражданскатаорганизираност.

2.ОщевдискусиятаХегел–Марксдържавата се третира като зона на всеобщия, гражданското общество като зона на частния, макар и организиран като съсловен, групов, корпора-тивен и т. н. интерес.Бездасевръщамеследстолетиякъмидеали-зиранатаХегеловапредставазадържаватакатозонанавсеобщияин-терес,понемодерната–демократична,социалнаиправова,държавабиследвалодаемногопо-близодотозиидеал.Всичкидемократичниценностиимеханизмисанасоченикъмтовадасеизучават,дасеиз-разяват,дасеобобщаватмногообразнитесоциалниинтереси,вт.ч.личнитеичастните,задасевъвеждатвдържавнатаволяиактове,дасепревръщатвобщозадължителниправилазаповедениеидасевръщатобратнокъмхоратакатоотговорнатехнитеинтереси.

Товаеидълбокиятсмисъл,целтанадемократичнотоуправ-ление:нетолковаинесамометодите,които,разбирасе,самноговажни,нопредивсичкорезултатите,отражениятавърхуживотанахората.Затоваицелияткомплексотдемократичнимеханизмииматовапредназначение–дасепринудивласттадаследванароднатаволяиинтереси,данеседопуснеонези,коитосекълнатвнародна-таволя,дапревърнатдържаватавзонанасвоячастенинтерес.

Затоваиистинатазатовакъдесекъсавръзката,къдеизащоседеформиратотношениятаведнадържава,провъзгласеначрезКон-

35

ституциятазадемократична,социалнаиправова,трябвадасетърсивпосочениятриъгълник.Посилатанакаквиобстоятелства,чрездейс-твиетонакоифактори,зарадинедооценкатанакоиявлениятойможедасепревърневБермудскитриъгълник,вкойтодапотънатвкрайнасметкаигражданскотообщество,идемократичнатадържава?

Гражданскотообществосесъстоиотграждани.Товабизву-чалоелементарноитавтологично,акоподпонятиетозаграждан-ствосеразбирашенещомногоповечеотобичайнатаправнавръзканаиндивидасопределенадържава,най-честодаденапорождение,безосъзнатопоеманенакомплексаотправаиотговорности.

Но гражданскотообществоне е обикновен сборотпъл-ноправни индивиди, а ново качество, със свои цели, ценности,структура,етапивразвитието.Затованееслучайномногообрази-етоотопределения,характеристики,интерпретации.Въввсичкислучаигражданскотообществоекомплексотразнородниоргани-зираниинтереси(идеалнии/илиматериални),коитосеотличаватсъссвоятасоциалност,автономностотдържавата,доброволност,спореднякоиавтори–цивилизованост,т.е.легитимност,зачита-неинтереситенадругитеит.н.Гражданскотообществопредпо-лагаопределенастепенвразвитиетонагражданскаполитическакултура,коятовключвакултивиранетонасоциалноповедение,натолерантност,насолидарност,навзаимопомощ.Такавакултурасевъзпитаваотнай-раннавъзрастивтозисмисълдецатаимладитехорабихамоглидасеприобщяткъмгражданскотообществоощепредидасапридобилиюридическиястатуснаграждани.

Тукнай-вероятноемястотозасериозенанализнакоренитенаредицаявления,скоитосесблъскваменапо-високитеиужпо-зрелитеравнища.Можебиощевраннавъзрастумногодецацеле-насоченосевъвежда“културатанаегоизма”,напревъзходството,направотонасилния,набруталния,набезогледния,седнадума,създаватсепредпоставкитезакриворазбраниялиберализъм,прикойтообществотоеджунгла,всекитрябвадасеоправяпоединич-ноипечелисилният,разбирасе,невинтелектуалноотношение.Носамомаркирамтазипроблематика.По-същественотовконтек-станаобсъжданияпроблемедасеразкриятонезипроблемина

36

организацията и самоорганизацията на гражданското общество,които правят демокрацията недостатъчно пълноценна, и онезипроблемивдейносттананашатасъвременнадържава,коитообез-силват ролята и възможностите на гражданското общество катогарантикорективнадемократичнотоуправление.

3.Отцялата разгърната, сложна структурана граждан-ското общество целенасоченоще откроядва елемента, с раз-витието на които са свързани редица актуални за България проблеми на демокрацията и на политическото управление: а)икономическите структури и б) политическите партии.

Известное,чеКарлМарксвиждавикономическитеот-ношения“анатомиятанагражданскотообщество”.Къмподобнагледнаточка,бездасамарксисти,сепридържатиредицасъвре-менни западниизследователи, според които “сериознотопред-приемачество”,“икономическитеинститути”идругиикономи-ческиобединениясанеобходимизаживотанагражданскотооб-щество,но(забележете!)защототемогат“даосигурятавтоном-носттанагражданскотообществоотдържавата”(Ъ.Гелнер).

Безсъмнениеобединенията на частните икономически интереси могатдаиграятнесамоикономическа,ноисоциалнароля.Частнитеинвестициисамощенфакторзамодернизациятанастраната,коятовключваиинвестираневмодернитетехноло-гии,исъздаваненановиработниместавконкурентоспособнисфери,иинвестираневъввисокатаквалификацияначовешкияпотенциал, и дори разгръщане на благотворителна дейност вползанасоциалнослабите,надецата,намладитехора.

Но във всички случаи тук границата между частния иобщественияинтересемногоделикатна,авусловиятананедо-статъчноразвитагражданскакултура,нафункционираненанякоиикономически структури “на ръба на закона”, тяхната грижа заобщественияинтересвнай-добрияслучайимавторично,подчи-ненозначение.Тукнеставадумазанелегитимнитеикономическиструктури,азаонези,коитонапръвпогледпреследватчастниясиинтересврамкитеивъзоснованазакона.Самоединпример.Не

37

етайна,чеблизо40%отработещитевчастниясекторнесеоси-гуряватвъзоснованадействителното,асамовърхуминималнотозаплащане.Напрактикатовапредопределяпостояннитепроблеминапенсионноосигурителната система, обуславяневъзможносттадасеосигурятдостойнипенсии,т.е.нанасясериозенударвърхуедин от стълбовете на социалната държава.В тази ситуация непростонеуместни,ациничнисажестоветенаблаготворителност,услужливоидобреплатеноподнасяничрезмедиите.

Занасинашитеамбициизаизгражданенадемократична,социалнаиправовадържаванееутешениеобстоятелството,чеза-щитатанамощниикономическиинтересичрезнерегламентирано“лобиране”, чрезпредрешениконкурси заобщественипоръчки,прокарванетоначастнияинтересчрезкорупцияповсичкиетажинавласттаидругисауродливиявления,скоитонемогатдасесправятдокрайидемократичнидържависвековнаистория.Новнашитеусловиятезиявлениязасягатсамотосърценадемокрация-та–народнияинтерес,поставятподсъмнение,отеднастрана,въз-можноститенагражданскотообществодазащититозиинтерес,иотдругастрана,способносттанадържаватадасепротивопоставинаопититенейнотодействиедабъде“присвоено”.

Тозиявенсблъсъкмеждуобщественичастенинтересимамноголица.Впоследновремепридобихапопулярностт.нар.биз-неспартииисдружения,коитосерегистрирахазаучастиевмест-нитеизбориповсичкиправиланаизборнотозаконодателство.Оче-виднотоваявлениепоставяновипроблеми,внякоиотношениянивръщакъмпо-сериозенпрочитнаМаркс,аинаГрамши,смятанзаединотводещитетеоретицинагражданскотообщество.

НитоМаркс,ощепо-малкоГрамши,интерпретиратопрос-теновъздействиетонаикономическатаструктураиинтересивър-хуполитическатавласт.Нещоповече.Грамшицеленасоченотърсиочертаниятанаграницитенагражданскотообществокактопоотно-шениенадържавата,такаипоотношениенаикономиката.Именновсредатанагражданскотообществотрябвадасенамерятстимули-теидопълнителнитегаранциипротивнепосредственатанамесаначастнияикономическиинтересвзонатанаобщественияинтерес,

38

т.е.вдържавнатадейност.Именночрезструктуритеиактивносттанагражданскотообщество,наредсъссредстватаназаконодателство-то,трябвадасепостигненеобходимияткомпромисмеждутрудикапитал,откойтоимануждаобществотокатоцяло.Частнитеико-номическиинтереси,когатосеотстояватвстриктносъответствиесъсзаконакатоотражениенаобщатаволя,саизцялолегитимни.Нотяхнотовключваневзаконотворческияпроцес,въввземанетонаполитическитерешения,можедапридобиесмисъледватогава,ко-гатотеса“социализирани”,цивилизовани,достатъчноубедителнообоснованиипревърнативчастотобщественияинтерес.

Прякотоучастиенановоучреденибизнессдруженияина“независими”представителинаикономическиструктуривпрове-денитеунаспрез2007г.местниизборипровокирапоставянетоинаредицадругивъпроси.Отеднастрана,втеориятасеподдържаистановище,споредкоетоорганитенаместнотосамоуправлениесъщосаструктуринагражданскотообщество.Имааргументивтазипосока:тесанай-близкодоинтереситенахората,познаватгиимогатдагиизразятвсинтезиранвидзаопределенатериториалнаобщност,разполагатсвъзможностизапрякодопитванедохората,многооттяхработятсразличнинеправителствениорганизации,дейносттанаобщинскитесъветиеоткритазапостояненпубличенконтрол.Макаринеделимачастотединнатадържавнаструктура,втяхенай-видимазащитатанаобщественияинтерес.Прицялотополитическопротивопоставяневобщинскитесъвети,каточелиименнотуксанай-добривъзможноститезарешаваненавъпросиотобщинтерес,прикоетодасеоставятизвънзалататяснопартий-нитеаргументиичастните,корпоративниинтереси.

Ноименнотуквнашиднисеочертавъзможносттазапод-мяна:прякотонавлизаненачастнияинтересворганитенаместнотосамоуправление,билочрезспециалносъздаденипартийниструктури,билочреззаявеникато“независими”кандидатизакметовеиобщин-скисъветници,“семотивира”катоактивностнагражданскотообще-ство,катоизразнаразочарованиетонагражданитеоттрадиционнитеполитическипартииитърсенена“автентична”защитанаобществе-нияинтерес.Катосеимапредвид,чедоринапарламентарноравни-

39

щенеерешенвъобщевъпросътзаконфликтанаобществен(вслучая–национален)ичастенинтерес,сериознисаопасениятазаизражданенанякоиструктуринаместнотосамоуправлениечрезтакавасимбиозамеждучастениместенинтерес,коятодадоведедопрякопревръщаненачастнияинтересвдоминантанадобществения.Риториченевъпро-сътдоколкоистинското,анемнимотогражданскообществощеимасилиимотивациядасепротивопоставинатоваявление,следкатонатозиетапизаконодателството,иправозащитнатасистемасеоказватбезсилни.Едвалиеслучайнообстоятелството,чепрякотонавлиза-неначастнитеикономическиинтересивместнитеорганинасамо-управление“съвпаднаповреме”смасовотокупуваненагласовенаизбиратели.Мащабитеипоследствиятанатоваявлениеиматнуждаотсериозенанализ,доколкоточрезнегосезасягасамотоядронаграж-данскотообщество–политическисвободниятгражданин.

Согледнатованесаслучайнисъмнениятаиповъпросадоколкообединениятаначастнитеикономическиинтересимогатдасеразглеждатвъобщекатоструктуринагражданскотообще-ство.Поненашатанай-новапрактикадавааргументивползанаидеята да се търси автономност на гражданското общество несамоотдържавата,ноиотчастнитеикономическиинтереси,т.е.иоттехнитеобединения.Безсъмнениесаможивотът,практикатаотработатанановоизбранитеместнидържавниоргани,можедапот-върдиилиотречеподобнихипотезиистрахове.Новлошияслу-чайотновоиотновощебъдезагубеноценноисторическовреме,щесеразпилеятценниресурси,предназначенизаобщотоблаго.

4.Многоспореневъпросътзамястотоиролятанаполи-тическите партии в гражданското общество. По дефиницияпартиитеобединяватиизразяватопределеначастотобществени-теинтереси.Тедоголямастепенса“връстници”набуржоазнитереволюциииотразяватнамеренатаформанатаковасдружаваненагражданите, коетоданаправипо-ефикасновъздействието върхуполитическияпроцес,доринепосредственодавъведезначимитеобществени интереси в изборните държавни учреждения, т.е. впроцесанаформиранеиосъществяваненадържавнатаволя.

40

Иточнооттукзапочватпроблемите.Акогражданскотообще-ствоезначимоисилно,наредсдругото,съссвоятаавтономностотдържавата,какдасеоцениролятанаполитическитепартии,коитопосамотосипредназначениесестремятда“нахлуят”вдържаватаиповъзможностпо-продължителнодапребиваватвзонатанадържавнатавласт,задазащитятпредставляванитеоттяхинтереси?

Имапонедвепринципниконституционнирешения,коитонасочваткъмотговоранатозивъпрос.Първо,споредчл.11,ал.2наКонституцията“Нитоеднаполитическапартияилиидеологиянеможедасеобявяваилиутвърждавазадържавна”,т.е.Консти-туциятаизключваразвитиетовпосокана“партия–държава”,скоетосъздавагаранциизапринципанаполитическияплурализъм,вт.ч.изасмянатанапартиитевъввласттачрезсвободниидемок-ратичниизбори.Ивторо,споредал.3насъщиятекст“Партиитесъдействатзаформиранеиизразяваненаполитическатаволянагражданите”,т.е.чрезтяхнотопостоянновзаимодействиесмно-гообразиетоотобществениинтереситетрябвадаобобщаватоп-ределен сегментотобщественитеинтереси, да гооформяткатопредложениезаполитикаи,акоиматрешаващипозициивсисте-матанавластта,дагивъвеждатвреалнатаполитика.

Нокогатовтеориятасетърсинякаквомеждинно,двойнстве-номястонаполитическитепартии,очевиднотоваотразяванесамоспецификатаимкатогражданскиобединения,ноивъзможносттадасеразвиятвътреиизвънгражданскотообщество,дадопринасятилидапречатнагражданскотообществодаизпълняванай-същест-венитесифункции.Тукнеставадумазаполитическипартии,коитонесавсъстояниедаосигурятелементарногражданскопредстави-телство(поофициалниданнинаЦИКМИдесетинавзелиучастиевместнитеизборипартиисаполучилипо-малкоот20гласа,анякоиоттях–нитоедин).Ставадумазапартиите,коитопредставляватпо-широккръгинтересиизаопасността,понепонякоилинии,тедасеотдалечатилиприближатдогражданскотообщество.Имаре-дицалинии,покоитопартиитемогатдасеотдалечатотгражданско-тообщество:чрезподчиняванетоимнаопределеникорпоративниинтереси,чрезоткъсванетонаръководнитеструктуриотчленския

41

състав и избирателите, чрез разминаването между предизборниплатформи и реална политическа дейност, чрез използването наприбиваванетовъввласттазапреследваненачастниинтереси,чреззлоупотребатасвласттасрещуобщественияинтересит.н.

В този смисъл демократичната политическа власт е за-интересованаповечеотбитиетонаполитическитепартиикатоелементинагражданскотообщество,ареформатаиразвитиетонаосновнитеполитическипартиивтазипосокабихаувеличилигаранциитезадемократичнотоуправление.Тукпроблематикатаедостатъчноширокообхватна.Итязасягаизцялоразвитиетонанай-голяматалявапартиявстраната.

5.Степентанаизграденостнадемократичната, социал-на и правова държаваимапрякоотношениекъмсъстояниетоиразвитиетонагражданскотообщество.Държаватасъздаваправ-ната рамка за развитието на обществените сдружения, в т.ч. ичреззабранатана“организации,чиятодейностенасоченасрещусуверенитета,териториалнатацялостнастранатаиединствотона нацията, към разпалване на расова, национална, етническаилирелигиознавражда,къмнарушаваненаправатаисвободитенагражданите,кактоиорганизации,коитосъздаваттайнииливоенизираниструктуриилисестремятдапостигнатцелитесичрезнасилие”(чл.44,ал.3отКонституцията).Туксъщественисагаранциитезаконсолидацията,заединствотонанацията,следо-вателнозазащитатананационалния,наобщияинтерес.

Итуксесъдържасъщомореотпроблеми.Незрялосттанадемократичната,недоразвитосттанасоциалнатаинеефективносттанаправоватадържавамогатдакомпрометираткласическатапредста-ва,даразочароватхората,чедържаватаезонанаобщияинтерес,нонекатоабстракция,акатосинтезвдуханаЖан-ЖакРусо,т.е.катоматериализираназащитанаинтереситенавсекигражданиннарав-ноправнооснование.Акогражданитенаеднадържавапоникакъвна-чиннеусещатотражениетонадържавнатаполитикавсвоетобитие,акозатяхобщиятинтерессепревръщавнякакваабстракция,валид-наедвалинезагражданитенадругадържава,неможеданесестигне

42

додемотивация,доапатия,доразочарование.Авсичкотовасилнонамалявавъзможноститенагражданскотообществочрезсвоятаса-моорганизациядасеизявяваежедневноиежечаснокатодемократи-ченгарант,катонеобходимкорективнадействиятанаполитическатавласт,ако(ивинагикогато)тясеотклоняваотобщотоблаго.

Оттукмогатдасеизведатинякоисъществени, необхо-дими характеристики на активното гражданско общество: не просто автономия, а по-скоро независим поглед и коректив на държавното управление, не просто хоризонтална организира-ност на интересите на определен кръг граждани, а по-скоро консолидиране на частни и индивидуални интереси върху определена съдържателна основа, не просто мобилизиране на гражданите в защита на определени интереси, които ги зася-гат, а превръщане на тези организирани интереси във форуми за пряка отчетност на избраните представители ит.н.

6.Ноакотовадоголямастепенеидеалниятмодел,къмкойтосестреми(бездагодостиганикогавпълнота)всякаде-мократичнасистемазауправление,какваереалността,илипо-скорокоисаонезифакторивреалността,коитобихагарантира-лидвижениетовочертанатапосока?

Можебинай-напредтрябвадасеанализирасъстояниетонаполитическатакултура.Политическатакултураносивсебесинесамообщитебелезинаизбранатасистеманаполитическавласт,вслучая–основанавърхуевропейскитеценностиипринципи,ноиспеци-фикатанавреметоимястото,казаносдругидуми–националнатаспецифика.Теориятаотдавнаеразработилапонятиетозагражданскаполитическакултуракатосъвкупностотпредстави,нормииценнос-ти,коитомотивиратотношениетонагражданитекъмполитическатавласт.Нодорисамопредставитеинаследенитеценностимогатдавлизатпостоянновпротиворечиеснеобходимитепредпоставкизаизгражданенаактивногражданскообщество.Прианализитевърхутазиматериячестосеизтъкваттакиванаследениотминалоточертикатопредставата,че“всичкосерешаваотгоре”,чедържаватаеуни-версалниятвиновникзавсичкичовешкибеди,че“нищонезависиот

43

мен”.Такивапредстави,коитонесапатентнапостсоциалистически-теобщества,сасвързанисбитиетона“поданика”,макарчемодерна-таконституционнадържавапредиповечеот200годинигоезамениласпонятиетозасвободниячовек,загражданина.

От друга страна, бурната урбанизация при социализма,в съчетаниесощепо-бурнотосвободнопреселениенаогромнимасигражданиотмалкитекъмголемитенаселениместа,прекъс-нахатрадиционнитечовешкиигражданскивзаимоотношения,ус-ложнихачовешкотообщуване,доведохадоновивидовеизолация,анонимност,страхотобщуване.Втакаваобстановкапочтибезпре-пятственовиреятвсепозволеносттаибезнаказаността–явления,коитодопълнителноотчуждаватхоратаотгражданскообщуване,нещоповече,пречатнаразвитиетонаполитическаиправнакул-тура,коитодаподпомагатправозащитнатафункциянадържаватаидапревръщат самотообщество въвфактор за защитаналич-ността. Изследвания върху състоянието на правната култура наразличнитеслоевенанаселението,датиращиотнай-нововреме,показватсериознаустойчивостнаправниянихилизъм,нанеува-жениетокъмнормативнитеправила.Азаконността,господствотонаправотоеутвърденевропейскидемократиченпринцип,докол-котовусловиятанадемократичнатадържавацялотонормотвор-чествоенасоченокъмзащитанаобщественатаволяиинтереси,вт.ч.ичрезприлаганетонаправилатакъмвсичкипоеднакъвначин.Несамоабстрактнотеоретично,ноинапрактикадемократичниятзаконтрябвадабъдевъплъщениенасправедливосттаиеднаотнай-същественитегаранциизаравенството.

Притазиобстановка,безсъмнение,европейскитеценности,доривъплътенивправниправилазаповедение,няматшансдасепре-върнатвдоминантанаобщественотоиполитическоторазвитие,акотепостоянноинеотклоннонесевъвеждатвполитическатакултуранагражданите.Ценности,дорирелигиозните,всъвременниясвятнемогатдасеналагатсилово(Вж.актуалнатадискусиявбългарскотообщество върху въвеждането на вероучението като задължителенпредмет,сосновенмотив–формираненаетичнинормииценности!).Държавата оказва въздействие върху този процес единствено чрез

44

своятаполитика,чрезпринципитеназаконността,справедливостта,недискриминацията,равнопоставеносттаит.н.

Отсвоястрананезрялосттанагражданскотообщество,свърза-насактуалноторазвитиенаполитическатаиправнакултуранагражда-ните,сеотразяванегативновърхудържаватаинейнотоуправление.Не-достатъчнозрялотогражданскообществоеподатливонаманипулации,вт.ч.испопулисткипривкус.Товаформираощеедна,наредсмногодруги,линиянавъздействиевърхуизборноповедение,изборнирезул-тати,съставиповедениенаизборнитедържавниоргани.Взаимовръз-катамеждуполитическакултура,гражданскоповедениеисъстояниенадемократичнитеинституцииетолкованепосредствена,черазпростра-нениетоиутвърждаванетонаевропейскитеценностиеневъзможнобезпаралелнотопридвижваневъввсичкивзаимосвързанисфери.

* * *

Итака:възможно ли е триъгълникът “държава – граж-данин – гражданско общество” да се превърне в Бермудски триъгълник за демократичното управление, в който да потъ-нат и европейски, и национални ценности?

Част от опасностите бяха споменати. Ако ги обобщим, товабихабили:отчуждениетонадържаватаотинтереситенагражданитеинейното“потъване”вабстрактнияобщественинтерес,капсулиранетонагражданинавсфератанаегоизма,нетърпимосттакъмдругияиоб-щияинтерес,превръщанетонагражданскотообщество,отеднастрана,впридатъкнадържавата,аотдруга,валибизауправлениевкорпорати-веничастенинтерес.Вкрайнасметканещатасесвеждатдотовадали и доколко демократичната политическа власт е отражение не на абстрактна обща воля, а на интересите на всички и на всеки поотде-лно. А това, наред с другото, означава и постоянни упорити усилия за формиране на демократична политическа култура на участието. Това изисква да се провежда, поднася и разяснява политиката като общо благо, не като медийна манипулация, а като целенасочено търсене на активността и компетентността на гражданското обще-ство.Можедазвучиутопично,нонай-вероятнотоваепосоката.

45

КОРУПЦИЯТА И РАЗВИТИЕТО НА КРИЗИСНИ ПРОЦЕСИВ ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Бойко Великов

Световното развитие през последното десетилетие наХХиначалотонаХХІвекпоставизарешаванетриглобалнипроблема–бедност,тероризъмикорупция.Тезипроблемисаособеноважниотгледнаточканаикономическото,социално-тоиполитическоторазвитие,защототяхнотоотражениеоказ-васериозновлияниевърхупроцеситекактовЕвропа,такаивсветакатоцяло.Залевицататесаводещиизащотосасвързанимногопрякоснейнатаидентичностисоциалнасъщност.Бор-батасбедносттаиборбатаскорупциятаиматсвоитеморалниаспектиисвоетоаксеологичнозначение.Другисахарактерътиотражениетонаборбатастероризма,въпрекичеивтоваот-ношениеморалнитеценностимогатзначимодаповлияятвърхуобщественотомнение.Най-фрапиращпримервтоваотношениебеИспания,когатоСапатероспечелипарламентарнитеизборипрез2003година.Итритепроблемаиматпрякоотношениекъмосновните европейски ценности – както към традиционнитеценностизасвобода,справедливост,солидарностиравенство,такаикъмценностите,свързанисмира,екологията,хуманизмаидруги.Корупциятабеизведенакатоединотособенотежкитепроблеми в развитието на съвременна България. Определеноможемдазаявим,чевосноватанакризиснитепроцесивполи-тическатадемокрациястоятименнопроблемите,свързаниско-рупциятаиснейнияобхватвъввсичкидържавни,общественииполитическиструктури.Корупциятаевосноватананедове-риетокактовтрадиционните,такаивновитеполитическипар-тииитехнитепредставителивразличнитевласти - законода-телна,изпълнителна,съдебна–въпрекинейнатанезависимост.Примеритев товаотношениесапоказателнии емблематичниотгледнаточканаполитическитерезултати.

46

През1997г.СДСспечелипарламентарнитеизбориипоеуп-равлениетонастранатасъсзначителнодоверие,коетомугарантира-шеабсолютномнозинствоиеднопартийноуправление.Врамкитенамандатанеединкорупционенскандалразтресеправителствотоиуправляващотомнозинство.Радикалнитепроменивправителствотосъссмянатанадесетминистри,кактоипроменитевуправляващатапартиянеуспяхадакомпенсираттежкитепораженияотформиране-тона“синята”клиентелаврезултатнакорупционнидействия.Без-прецедентенбешеивотътнанедовериенаправителствотостема“Политиканакорупцията”.Най-остритекорупционнивъпросибяхасвързанисприватизациятаиначина,покойтотясеосъществявашеотуправляващатапартия.Пословичнибяхаминистриидепутати-прекиучастницивтозипроцес.УправлениетонаСДСзавършистежказагубанапарламентарнитеизборипрез2001г.,следкоитодесницатавлезевдълбокакриза,коятонеможедапреодолеевечешестгодини.Криза,восноватанакоятостояткорупционнитепро-цесииморалнитепоражениявърхуобществотокатоцяло.

ВториятпоказателенпримереуправлениетонаНДСВ,ко-етосъщодойдесголемитенадеждииочакванияза“новморал”и“нововреме”заБългария.Новиятморалтвърдебързобеизчер-пансняколкотежкикорупционнискандала,вкоитобяхазамесенивисокопоставенипартийнидейцииминистри.Преодоляванетонаостратаконфронтациявбългарскотообществопрезтозипериодисъздаванетонасравнителноблагоприятниусловиязабизнесанеуспяхадакомпенсиратпоследицитеоткорупцията.НДСВнавлезевсериознакриза,коятонамирапоследнитесиизмерениясразцеп-лениевпартиятаипарламентарнатагрупа.Напарламентарнитеизборипрез2005г.НДСВполучи2,5пътипо-малкомандатиот2001година.Отновоосновнапричинабеформиранатакорупци-оннасредасконкретнипримеризаавтомагистрала“Тракия”,при-ватизациятанаБТК,Булгартабакидругиголемискандали.

Непо-малкопоказателниимногобройнисапримеритевместнатавласт.Най-фрапиращиятетозискметанаСофия–Сте-фанСофиянски,койтоспечелидвапоследователнимандата,ноиметому бе свързано със серия корупционни скандали, които

47

рязконамалиханеговитепозицииивлияниеиреспективнотезина партията “Съюз на свободните демократи”, чийто лидер бетой.Другизвестениутвърденкмет,койтоуправляваБургастримандата–ЙоанКостадинов,загубипоследнитеместниизборипрез2007г.,катоосновнапричиназатоваанализаторитепосоч-ватобвинениятавкорупцияиучастиевкорупционнисделки.По-добнисапримеритезакметоветевъвВидин,Пловдивидруги.

Корупциятасепревърнавосновнапричиназаразвитиетонакризиснипроцесивполитическатадемокрация,коитодоведохадотежкипоследицизапартиитеиинституциите.Тезикризиснипроце-симожемдаразделимусловнонадваетапавпериоданапрехода.

Първиятетапеотначалотона90-тегодининаХХвекдо2001г.,етап,койтосеразвивашекатонедовериевдържавнитеинституцииипартийнитепредставителивтях.ВодещивтоваотношениебяхаНа-роднотосъбраниеиизпълнителнатавласт–Министерскисъвет.Презтозиетаппартиитеуспявахадазапазятдоверие,въпрекитежкитеспа-дове,презкоитопреминаваха.Напарламентарнитеизборипрез1994г.БСПспечелиабсолютномнозинство,следкоетонавлезевтежкакризанадовериеивлияние.През1997г.СДСпечелиабсолютномно-зинствовНароднотосъбрание.Следкраянамандатаобаче,кактобепосочено,партиятасъщовлезевсериознакриза.През2001г.НДСВкатоноваполитическаформацияслидерСимеонСакскобургготскисъщоспечелисголямомнозинство,катоединдепутатнедостигашедоабсолютнотомнозинство.Въпрекичастичнотоподобрениевкраянамандата,иНДСВвлезевполитическакризапрез2005година.Непо-различнисапримеритеотначалотона90-тегодининаХХвекпоотношениенавлияниетоидовериетонапартиите,особенопрез1991и1992година.Еднаотнай-същественитепричинизатезисривовенадовериевполитическитепартиисакорупционнидействияисъздава-ненакорупционниусловиянауправление.Надеждитеиочакваниятанахоратазавъзможносттанаполитическитепартиидасепроменятипреодоляваткризиснитесъстояниясезапазватпрезтозипървиетап.Приемахасеаргументите,чепорочнитекорупционнипрактикимо-гатдабъдатограничени,аусловиятаизмененичреззначимипроменивсамитепартии.

48

Ноитозиресурснадовериебеизчерпан.Затоваможемдаопределимкатовториетапътслед2001г.,вкойтонедовери-етокъминституциитесепренесекатоцялоивнедовериекъмполитическитепартии.Тобепредизвиканопредивсичкоотне-довериевотделнипредставителинапартиивъввисокитеетажинавластта.Най-бързореагира,можеби,насъздаденитеусловияБСП,коятозапочнадавключвавсвоителистипредставителинат.нар. гражданскаквота, а вмажоритарнитеизбори за кметоведаиздиганезависимикандидатисъссвояподкрепа.СтезисвоидействиясамочастичнобяхаовладенипроцеситевМестнииз-бори’1999година.Развитиетонакорупционнитепроцесипродъл-жи,анедовериетосезадълбочавашеинамирашеизразвапатия,негативизъм, отчуждение – в отделни редки случаии агресия.Явнисимптоминатезипроцесисепроявявахаоткритоповременаизборникампаниииособенонасамитеизбори,предивсичкочрезнегласуванеисилнозаниженаактивност,надхвърлящапо-някога60%отобщиябройгласоподаватели.

Специалнотрябвадасеотбележинаказателниятвотнаизбирателите по отношение на управляващата сила или нейнипредставители в местната власт.Наблюдаваше се също така иединлатентенвотнаколебание,водещдоразнопосочногласува-не,вот,койтосеосноваванаемоционални,аненаполитическиилиидеологическиподбуди.

Определеноможем да считаме, че са нарушениморал-нитеценностизасправедливост,почтеностисолидарност.Под-чертавамтезиценности,защотопоражениятапритяхсасмноготежкипоследици,алевицатавинагиебиланосителнаморалнияобщественкорективизатоватезипроблемипринеямогатдасеотразятвдългосроченплан.

Симптоматичнисъщотакасаиосновнитепослания,скоитотрадиционнитепартиииновитеформацииуспяхадаспе-челятеднозначителнодовериевобществото.Тезипосланиясасвързанипредивсичкоспротиводействиетонакорупциятаинейнотоограничаване: зановияморал,лансиранотСиме-он Сакскобургготски; срещу корупцията и грабежа в перио-

49

данапрехода,прокламираннависокгласотПартия“Атака”,авнай-новивременаиГЕРБкатогарантсрещукорупцията.НатезиоснованиясипробиватполитическипътвБългариятривидаформации–популисткиидемагогски;крайнонаци-оналистически, кактоибизнеси граждански сдруженияподразлична форма. Това с особена сила пролича в последнитеместниизбори,на коитоосновниполитическииграчиосвентрадиционнитепартиибяхаГЕРБ,“Атака”,ЛИДЕР,“Нашиятград”идруги.Процеситевзаконодателнатаиизпълнителна-та власт са производни и в голяма степен зависими от про-цесите в политическите партии, особено на управляващите.Оттукпроизтичатисериознитрудностипоотношениенапря-катазависимостнаизпълнителнатавластипартиите,въпрекиантикорупционните структури в министерства и ведомства;промените в законите за политическите партии, особено поотношениенатяхнотофинансиране,кактоиреализиранетонаантикорупционнозаконодателство.

Особенотежкосеотразиполитизациятанасъдебнатасистема, където корупционните рецидиви са на всичкинива– от районните съдилища до върховните съдилища, ВКП иНСлС.Всякаеднаоттезиинституцииевъвличанавкорупци-оннискандалииотновофундаменталниятвъпросеаксеологи-чен.Неможемдаговоримзасправедливост,когатоводещатавтоваотношениесистемаизадълженадаягарантира,грубояпогазваиизправяобществотопредневъзможносттазаизбор.

Общественитенагласиипоотношениенасъдебнатасис-темаотновосасвързанисполитическитепартииитяхнатароля,въпреки гарантираната според Конституцията независимост.ПериодътнаподготовкаиприеманетонивЕСсъздадеусловиязасериознипромениточнопоотношениенасъдебнатасистемаи борбата с корупцията, където бяха съсредоточени основнитекритики – важни промени в Конституцията чрез създаване напостоянно действащВисш съвет иИнспекторат; НПК и ГПК,новЗаконзаМВР,Съветзакоординациякъмтритеантикоруп-ционникомисии.

50

Определена роля в тези процеси имаха левицата иБСП.ВпрограмноотношениетойбезаложенвПолитическа-таплатформа“БСП–партиянапромяната,партиянабъдеще-то”катооценкаивизиязапромяна.Зареализациятанасвои-теновивижданияпоотношениенатрадиционнитеценности(свобода, справедливост, солидарност), както и на новите,свързаниспромененитесоциалнииикономически,условия,са необходими нови постановки, както в новата програма,така и в предстоящия за приемане нов устав.Очертават сенякоиизводииоценки,скоитолевицатаиБСПтрябвадасесъобразятсогледпреодоляваненатезикризиснипроцесиисилноограничаваненатяхнотовлияниевърхупартията.Напървомястоенеобходимосъздаваненареалниусловияираз-ширяваненаобщественатанетърпимостзаограничаваненакорупциятадодопустимизаобществотограници.Необходи-моесъщотакаусъвършенстваненасистематазапревенцияипротиводействиенакорупцията,катоособенаважностщеимат представителите на БСП във властта. Същественощесеотразивърхутезипроцесиприеманетонановиправилазаноминиранеиразвитиенакадритенапублични,държавниипартийнипостове.Въпросътзаполитическотопредставител-ствопродължавадастоиоткритотгледнаточканадемокра-тизираненамеханизмитезаизлъчванеиноминираненаеднаширокодемократичнаоснова.

***Извежданетонапроблемаскорупциятакатоединотво-

дещите за развитието на кризисните процеси в политическатадемокрацияинеговотоотражениевърхуценноститенеможедасеабсолютизира,нонеможеидасепренебрегва,имайкипред-видтежкитепоследицизапартиите,затехнитепредставителии,разбирасе,заморалнитепоражениянацялотообщество.

51

ЗА ПАРТНЬОРСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПОЛИЦИЯТА И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

Румен Петков

Заменечестиудоволствиедавземаучастиевсеминара“Европейскиценностиигражданскообщество”.Организаторитесасипоставилиамбициознатазадачадаоткроятролятаиотго-ворносттанагражданскотообществовпроцесанаутвърждаваненаевропейскитеценности.

ПрисъединяванетонаБългариякъмЕвропейскиясъюзпоста-вякачественоновиизискваниякъмвсекиединотнас,втовачислокъмслужителитеотполицията.Усилиятазагарантираненасигурносттанадържавата,обществотоибългарскитегражданисепреплитатсусили-ятананашитеевропейскипартньоризаповечесигурност,справедли-востизаконноствевропейскотодемократичнопространство.

Споредмодернитесхващаниязаролятанаполициятавобществотополицейскатадейностсевъзприемакатообществе-науслуга,агражданитеиорганизациите-катопотребителинауслугата.Нашезадължениепредгражданитеедаосигуримви-сококачествонатазиуслуга,съизмеримоснай-добритепракти-кивстранитенанашитепартньориотЕвропейскиясъюз.

Изразнатозипринципеизпълнениетонастратегията“Поли-циятавблизостдообществото”,коятоотразяваеднановафилософиянаорганизациянаработатаиизпълнениенафункциитенаполицията.Смисълътнатазипромянаевизвежданенаприоритетитенаполицей-скатаработаспоредособеноститенаотделнитенаселениместа,спо-редспецифичнитенуждиотредисигурностнаотделнитеобщности.

Установяванетонановонивонапартньорствоисътруд-ничествомеждуполицияиобществопредставлявагаранциязапо-широкагражданскаангажираностисъпричастносткъмпо-лицейскатадейност.

Съвсемархаичнозвучиднествърдението,чепрестъпност-таепроблемсамонаведомствата,ангажиранисборбатасрещунея.

52

Съвременноторазбиране запревенциянапрестъпносттасъздавапредпоставкимногонеправителствениорганизации,структуринагражданскотообщество,религиозниинституцииичастнифирмидасъдействатвпроцесанапротиводействиенапрестъпността.

Превенцията на престъпността съчетава действията напубличнатавласт,накомпетентнитеоргани,насъдебнатавласт,наорганитенаместнотосамоуправлениеинасъздаденитеоттяхспе-циализираниасоциации,начастниясектор,нанеправителственитеорганизации,наакадемичнитесредиинагражданството–всичкитеширокоподкрепяниотсредстватазамасоваинформация.

Ефективниятгражданскиконтролвърхудейносттанаполи-циятасепроявиприреализиранетонапроекта“Граждансконаблюде-ниевполицията”.Партньорствотопредставляваизразнаочакваниятаистремежанаобществотозаработещавнеговаползаполиция.Про-ектътпозволинагражданитедасезапознаятсполицейскатадейностидаформиратреалистичнапредставазанейнатасъщност.Саматаре-ализациядопринесезаизгражданенавръзкинадовериеисигурност.

Смеломогадазаявя,черезултатитеипрепоръкитезараз-витиенапрактикатанаграждансконаблюдениенаполициятаниеприемамекатокорективнанашатадейност,анекатосанкциони-раненанеправилнотоилинееднаквотоприлаганеназакона.

Благодарянафондация“Солидарнообщество”инафон-дация“ЖанЖорес”запредоставенататрибуна,коятофокусиранашетовниманиевърхувъзможноститеиперспективитезаакти-визираненагражданскотообщество.

Индикаторзадемократичносттанаеднадържаваепри-знаванетонанеправителственитеорганизациикаторавностойнипартньоривъввзаимоотношениятамеждуинституциитеивиз-гражданетонагражданскотообщество.

Принципътнапартньорствоечастотполитикатанадиалогич-ностиоткритост,коятопровеждаМинистерствотонавътрешнитерабо-ти.Изграденитеотношениянавзаимнодовериеисътрудничествопред-ставляватгаранциязауспешноизпълнениенанашитеангажименти.

Именноуважениеидовериесаценностите,върхукоитоис-камедаизградимновияобщественобразнабългарскатаполиция.

53

МОДЕРНАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ И НЕЙНАТАВИЗИЯ ЗА ЕВРОПА КАТО ОБЩНОСТ НА ЦЕННОСТИ

Лиляна Канева

Проблемът за Европа като общност на ценности заемаважномястовтеоретичнитедирениянасъвременнатасоциалде-мокрация.Нямасъмнение,чедискусиитенедаватинемогатвсеощедададатеднозначниотговори.Тепоставятповечевъпроси,коитоочертаватпредизвикателстватапредевропейскаталевицавкраткосроченисредносроченплан,иочакватсериозенанализиоценка.Несамалкоизследователите,коитоприсблъсъкасно-витереалностисасклоннипо-скорокъмпесимизъм.

Днесоптимистичниятпогледкъмтозипроблемеособеноналожителен.Несамопорадифакта,челевицатапопринципеза-реденасисторическиоптимизъм.Аипорадиубеждението,чесамотакъвподходможедадоведедонеобходимитеполитическиреше-ниязаизгражданенаОбединенаЕвропакатопродължителнанай-добритеценностиитрадициинаХуманизмаиПросвещението.

Коисаоснованиятазаоптимизъмприанализанатеоре-тичния дебат в съвременните социалистически и социалде-мократическипартиипотематаЕвропа?Къдесапредимстватанаднешнатазападноевропейскалевицапредостаналитеполити-ческисилиитечения?Тукмогатдасеприведатредицааргумен-ти,носредтяхсеоткрояватняколкомомента.

Напървомясто,необходимоедасепогледнекъмминалотоитамдасепотърсяткоренитезаоптимизманамодернатасоциалде-мокрация.Историческиятопитнедвусмисленопоказва,чезасоциа-листитеЕвропаникоганеебилапростогеографскопонятие.ОщеотсвоетосъздаванетозитиппартиивъзприематценноститеиидеитенаФренскатареволюция,коитоидоднесобразуватфундаментанаОбе-диненаЕвропа.НякоипартиикатоГерманскатасоциалдемократичес-капартиянапримерсестремятдаобосноватисвоявизиязаевропей-скотообединение.ВсвоятаХайделбергскапрограмаот1925годинаГСДПразвиваидеятазаЕвропейскисъединенищати,коятозалага

54

основитенаднешнитевижданияитърсениязасмисъланаевропей-скитеценностии тяхната специфичнаинтерпретацияотлевицата.Заразликаотдругитеполитическисемействасоциалдемокрациятаедържаладаналожисвоятаидентичносткатоинтернационалнаиев-ропейска,коетопродължавадайдавапредимствоиднес.Освентовацялото историческо развитие на западноевропейския социализъмеоткроилодругсмисълнаборбатазаразвитиеиутвърждаваненаевропейскиценности.Тойсекоренивразбирането,чесоциализмътсеявяванесамоприемник,ноиотрицаниеналиберализма.Занегонеедостатъчносамопрокламиранетонаевропейскидемократичниценности,неедостатъчносамотяхнотоправнорегламентиране.Го-ляматацелнасоциалдемокрациятавинагиебилагарантиранетонаматериалнитеусловияипредпоставкизатяхнатапрактическареа-лизация.Пренасянетонатезиспецифичнипосланияпрезповечеотединвекнаборбиипобедиегаранциязаустойчивостинеможеиднесданевдъхваоптимизъмзабъдещето.

Навторомясто,трябвадасеподчертае,чезападноевропей-скаталевицавинагиеразглеждалаценностниядебатзабъдещетонаЕвропакатопроцес.Наразличнитеетапинанеговоторазвитиесаиз-вежданикатоприоритетниразличниценности.ТаканапримервРим-скитедоговориприоритетнаценностемирът.Притоватазиценностсеформулиракатоантитезанавойната,откоятоизлизаЕвропа.Наос-новатанатовасеоткрояваинепосредственатацелдасезадигнеотновоотруинитеединразрушенконтинентитойдазаемеподобаващотомусемястовсвета.Тозиподходнаформулираненаводещитеценностикатоантитезиставадоминиращ.Дориидемократичниятсоциализъм,катоосновополагащаконцепциязасоциалдемокрацията,представля-ваантитезанаблоковоторазделениенасоциализмавсвета.

Днес е особено важно да се запазят и актуализират цен-ностите,коитосазаложенивъвфундаментанаевропейскотообе-динение.Същевременноеналожителнодасеформулиратиновиценности,коитодастанатносещитестълбовезаразвитиетонаЕв-ропейскиясъюзвбъдеще.Товаобачетрябвадастаненаосноватанапозитивнотомислене,защототоднесдавапо-голямамотивацияза политически действия, особено намладото поколение.В този

55

смисълновитеценностизаЕвропатрябвадавключватедноядро,коетоидваотминалотоикоетоследвадасесъчетаесмодернитеценностинаХХІвек.Притовалевицатаезадълженадазапазваиразвивасвоястилиподходприинтерпретациятанатезиценнос-ти.Две са основнитехарактеристикив товаотношение.Първатапроизтичаоттърсенетонавзаимнатавръзкамеждуценноститеиособеномеждусвободаисолидарност,индивидиобщество,ползаиотговорност.Важноеинаевропейскоравнищедасезапазиразби-ранетонасоциалдемокрациятазаравнопоставеносттаивзаимнатаобусловеностмеждутритеосновниценностинатриадатасвобода,справедливост,солидарност.Именнотетрябвадазалегнатвосно-ватана съвременната европейскадемокрация.Вторатаособеностнаподходаназападноевропейскаталевицаприинтерпретациятанаценноститеесвързанасразбирането,чеценноститенетрябвадасеразглеждатсамизасебеси,откъснатиотполитическатапрактика.Тесакритерийзаоценканаполитическитедействия,мащабзапо-литикатанасоциалдемокрациятавновитеевропейскирамки.

Глобализациятапредставлява сериознопредизвикателствоипоставянови,по-високицелипредевропейскатаинтеграция.Со-циалистическитеисоциалдемократическитепартиивтазиситуа-циясаизправенипреднеобходимосттаданамеряттакиварешениязаОбединенаЕвропа,коитомогатдапридадатевропейскипрофилнаглобализацията.ВтозисмисълтегледатнаЕСкатонамодел,къдетоможе да се даде политически отговор на глобализацията.Тованесъмненоееднамногоотговорнаиамбициозназадача,околокоятосизаслужавадасеконцентриратголемиусилияиресурси.Ненапоследномястотевключватитърсененасъвремененсмисълнатрадиционнитеценностииновиизмерениянаинтерпретациятаим.Наикономическиограниченоторазбиранезаобществотомодернатасоциалдемокрацияпротивопоставяпредставатазачовека,коятосебазиравърхухуманнитеценностизаравнотодостойнствоиравнотоуважение.Товаразбиранетърсисмисъланачовешкотосъществу-ваненесамовконкуренциятамеждухоратазадостъпнапазаранаикономическиблага.Хоратасанещоповечеотконсуматориипроизводители,тесенуждаятединотдруг.Тяхнотодостойнствое

56

ценност,коятонеможедабъдетретиранакатостока.Тонезависиотрезултатитеоттрудаиотикономическатаполезностнаиндивида.

ДнесчовешкотодостойнствоврамкитенаОбединенаЕв-ропазадължителнотрябвадасесвържесбъдещетонаевропейскиясоциален модел. Свободата на европейско равнище означавасвободаотвъншнизаплахи,общаевропейскавъншнаполитикаиполитиканасигурност.Равенствотопридобивановиизмеренияпрезпризматанаравнопоставеносттанаполовете.Демокрация-танеможедасеразглеждасамонаравнищеправоваисоциалнадържава.ТявключваиидеятазаЕвропанагражданите.

Всичкотовапоказва,ченовитереалностиразширяватиактуализиратинтерпретациятанаутвърдениевропейскиценнос-тиикачественопроменятпредставатазаЕвропакатообщностнаценности.Втозипроцесобачесезапазваедноносещоядроотценности,коетогарантиравръзкатамеждупоколениятаиприда-ваустойчивостнапроцесанаинтеграция.Оттазигледнаточкапроизтичаиособенатамисиянасъвременнаталевица.Тяизвеж-да на преденплан просветителството.Нейната цел е да правиразбираеми за гражданите новите ценности, за да могат те даприематПроектаЕвропакатосвойангажимент.

Доста време вече социалдемокрацията обаче изостава напрограмноравнищевоткрояваненаприоритетитесипоотношениенаЕвропакатообщностнаценности.Товаозначава,чеформиранетонамодернатавизиязаЕвропанепредшества,авървиследреалнатаполитика.Едвапрезпоследнитегодинипартиитеактивизирахаев-ропейскиясидебатпоповоднаработатавърхуновипрограмнидо-кументи.Врезултатнатовапрез2006годинаАвстрийскатасоци-алдемократическапартияприеПрограмазадействие,коятонепос-редственовдесетточкивизираусилиятанапартиятазаизгражданенаОбединенаЕвропа.ГСДПводидискусиявпартиятапоПроектаЕвропавпродължениенаняколкогодиниврамкитенапрограмнатадискусия.СприеманетонаХамбургскатапрограмапрезоктомври2007годинатозипроцесбефинализиран.Европейскатавизиянапартиятапронизвакаточервенанишкацялатапрограма,нонаредстоватяеконкретизиранаивсамостоятеленраздел.Ивдругите

57

европейскисоциалистическиисоциалдемократическипартиисегасеиздиганановоравнищедебатътзабъдещетонаЕСкатообщностнаценностиизасвързанитестовазадачинамодернатасоциалде-мокрация.Тозидебатимамногоаспекти,нокатонепосредствениприоритетисредтяхсеоткрояватняколконеща.

Водещо място заема темата за „демократизация на де-мокрацията”,акосипослужимсъссполучливияизразнаАнтъниГидънс.Отеднастрана,тозипроблемсеразглеждапрезпризма-танакомпетенциитенаЕвропейскияпарламент.Повечеде-мокрациятукозначаваразширяваненакомпетенциите,даваненаправаназаконодателнаинициативаизасилваненаконтролнитефункции.ИмаисканеипредседателятнаЕвропейскатакомисиядасеизбираотЕвропейскияпарламент.

Целта на модерната социалдемокрация обаче е не самодемократизираненаевропейскитеинституции.Стремежътекъмизгражданенаполитическисъюз,вкойтогражданитеиматповечеправаиучастие.Европанагражданитетрябвадасеопревърхуняколко документа, които поставятюридическите рамкинаЕв-ропейскиясъюз.ТовасаЕвропейскатахартазаосновнитеправа,ХартатазачовешкитеправанаООНот1966година,Целитенахи-лядолетиетоидруги.Тезидокументигарантиратследнитеправа:

– равниправанамъжетеижените;– правонатруд;– правото на справедливи и благоприятни условия на

труд;– правотосамостоятелнодасеизкарвапрехранатачрез

свободноизбиранилиприеттруд;– справедливазаплатаиеднаквовъзнаграждениезарав-

ностойнаработа;– достатъчнидоходизаживот;– сигурнииздравословниусловиязатруд;– правото да се образуват профсъюзи и правото на

профсъюзитедаразвиватсвободносвоятадейност;– правотонастачка;– социалнасигурност;

58

– осигуряваненазадоволителножизненоравнище;– защитаотглад;– правотонапостиганенавъзможнонай-добросъстоя-

ниенафизическотоидушевноздравеинанеобходи-мотозатовамедицинскообслужване;

– правонаобразованиеивъзпитаниесцелпълнораз-гръщаненачовешкаталичностиповишеноуважениеначовешкитеправаисвободи;

– задължителноосновнообразование,участиевпо-ви-сокитестепенинаучилищнообразованиеивунивер-ситетското образование съобразно способностите навсекииндивид;

– правонакултура.Приматътнадемократичнатаполитикапредикономичес-

каталогикапредполагаиеднопо-широкоразбиранезаполитичес-кото.Товключванаредсдържаватаигражданскитесдруженияимрежи,исвободните,направляваниотсобственатаволянахора-та,действия.Политикататрябвадасеправивдиалогмеждутезиактьори.Целнаевропейскаталевицаеразвитиенатозидиалогиразширяваненадемокрациятанаучастието.ВрамкитенатозидиалогможедасеутвърдииновоторазбиранезапрогресапрезХХІвек,опиращосевърхуидеитезакачественрастеж,подобря-ваненакачестватанаживота,разширяваненажизненитешансовеи на индивидуалната свобода чрез по-ефективно управление натехникатаинанаучнияпрогресичрезотговорноотношениекъмизползваненаприроднитересурсииначовешкатакреативност.

„Демократизациятанадемокрацията”наевропейскоравнищеозначаваощеиработазаформираненаевропейскапубличност.Товапредполагамногоповечеипо-сериозниотговорностинамедиите,награжданскитесдружения,насоциалнитепартньориинапартиитезареализациятанаПроектаЕвропакатообщностнаценности.Втоваполесевключватиусилиятазаутвърждаваненаразбиранетозаобщаевропейскаидентичност,особеносредпо-младитепоколения.

Развитието имодернизацията на европейския социаленмоделедруготомагистралнонаправлениенапрограмнатадей-

59

ностинапрактическатаработанамодернатасоциалдемокрациявконтекстанаевропейскотообединение.Началотонатозипроцессепоставяпрез2000годинасразработванетоивлизанетовсиланаЛисабонскатастратегия.Тядефинираобщицелииприорите-тизаразвитиетонасоциалнаЕвропавновитереалностинаХХІвек.АкопрезХХвекевропейскатаинтеграциясехарактеризираснеобходимосттаотикономическоизравняванемеждустраните-членкии създаваненаикономическата спойканаЕвропейскиясъюз,тосегазадачатаепо-широка.НейниятсмисълпроизтичаотнеобходимосттадасезатвориножицатамеждубедниибогативЕвропа.Ощеповече,чесразвитиетонаикономикатавуслови-ятанаинтеграциятазипропастсезадълбочава.

СпоредТомасМайерпредпоставкитезарешаваненатазиголямазадачасегасаналице.ТесекоренятвдветеособеностинасоциалнатадемокрациявЕвропа.ПърватапроизтичаотстремежанавсичкистранивЕвропейскиясъюздареализирателементиотпроектазасоциалнадемокрация.Ивторатаособеностесвързанастова,чеобщносттаразполагасполитическиинструменти,коитомогатдасеизползватзаразвитиенаевропейскиясоциаленмодел.

Наистинавотделнитестрани-членкисъществуватпред-поставки, на които теоретично бимогъл да стъпи проектът засоциалнаЕвропанабъдещето.Товасадейственатасоциалнадържа-ва,наличиетонаразвитисоциалнисистемизапокриваненаеле-ментарнитежизненирискове,високотообразователноравнище,регулиранитеусловияна труд,работещисистеминаучастиевуправлениетоиразвитсоциалендиалог.Налицееиразбиране-товмодернатасоциалдемокрациязаприматнаполитикатапредпазарнаталогикаизанеобходимосттасоциалниятсъюзвЕвропадасеиздигнедосъщиярангнавалутниясъюз.

Въпрекиналичиетонатезипредпоставкипроцесътнамодер-низациянаевропейскиясоциаленмоделсезабавя.Товаимасвоителогичниобяснения.ТомасМайернапримергитърсивняколкопо-соки.Напървомясто,въвфакта,чепроцесътнаинтеграциядосегаебилвползанасвободнитепазариивущърбнаполитическоторегу-лиране.Товаозначава,чевсвободнотопазарностопанствонаЕвропа

60

тепървапредстоидасевнедряватефективниинструментизарегули-ране.Навторомясто,имасъщественозначениеипринципътнавър-ховенствонаевропейскотоправонаднационалното.Принципитеналибералнатадемокрация,коитодоминиратвправнотонормираненаевропейскитепроцеси,серазминаватдоголямастепенсналоженитеотсоциалдемокрациятапринципиинормивконституциитенамногоотстраните-членки.Освентоватрябвадасеимапредвидитова,чевсичкимерки,коитоцелятутвърждаванетонаевропейскиясоциаленмодел,сенуждаятотконсенсуснавсичкинационалниправителства.Порадидействиетонатозимеханизъмнавземаненарешениялибе-ралнатапазарнаикономикасеоказвадостапо-гъвкаваипродължавадаизпреварвапроцесанаформираненасоциалниясъюзвЕвропа.

По пътя на изграждане на социалнаЕвропа трябва да сепреодолеятнай-малкотодвеспънки.Еднатапроизтичаотразмина-ванетовравнищатанакомпетентностпривземанетонарешения,засягащиикономическатаисоциалнатаинтеграция.РазвитиетонаевропейскиявътрешенпазарвечееврамкитенакомпетенциитенаЕС,докатопроблемитенасоциалнаЕвропавсеощесерешаватнанационалноравнище.Товапротиворечиемеждузакрилатанапаза-ранаевропейскоравнищеисоциалнатазакрилакатонационаленпроблемдопълнителносезадълбочаваотналичиетонаразличнипосвоятасъщностсоциалнисистемивстраните-членкинаЕС.

Другатаспънкаесвързанасразличнатанагласаипози-циянастраните-членкиповъпросазаформираненаобщаевро-пейскасоциалнаполитика.Многоотстранитесапротив,защотонеискатдазагубяткомпетенциитесивтазимногочувствителнасферанаполитиката,аизащотосестрахуват,чеобщатаевропей-скасоциалнаполитикащедоведедовлошаваненасоциалнатаситуациявсобственитеимстрани.

Каква епосокатана търсениятана социалистическитеисоциалдемократическите партии днес за развитие на Европейс-киясоциаленмодел?ТяможедабъдеилюстрирананабазатанаПрограматазадействиенаАСДП.«Европейскиятмоделнаблаго-денствието»тамсезащитавакатовъзможностзаутвърждаваненапълноценнадемокрациявЕвропаикатосредствозаборбасрещу

61

безработицата,срещузаплахатаотобедняванеисрещусоциални-тенеравенства.Натозиетапсепредлагадасезапочнесняколконаложителнимерки.Товасавъвежданетонаминималниевропей-скинормизаразвитиеинаобщиевропейскисоциалнистандарти,хармонизираненаданъцитевърхукапиталанабазатанаединнипринципииизмерители,създаваненаевропейскифондзаизрав-няване,политиканаограничаваненачастнитемонополивпазар-нитесектори,висококачествонауслугитевобщинтерес,утвърж-даваненасоциалнотопартньорствоврамкитенаЕСидруги.

ВХамбургскатапрограманаГСДПсеобсъждатидругивъзможнимерки.Там се отстояваидеята за приемане вЕСнаединсоциаленпактзастабилност,койтосесъобразяваснацио-налнитетрадицииисъздавазадължителниевропейскиправилаистандарти.Освентоваенеобходимодасегарантиратарифнатаавтономия на европейско равнище и да се създаде европейскаправоваосновазатарифнитепреговори,надхвърлящинационал-нитеграници.Катоприоритетинаевропейскиябюджеттрябвадабъдатизведениобразованието,изследваниятаииновациите.

Тезидвапримерапоказват,чедориимеждумногоблизки-тепартиивЕвропанямаединномнениепопредстоящитестъпкизаразвитиеимодернизациянаЕвропейскиясоциаленмодел.Оче-видное,чедебатътзареалнотоизгражданенасоциалнаЕвропаедвасегазапочва.Товаеможебинай-сериознотопредизвикател-ствопредмодернаталяваполитиканесамоднес,ноивкраткос-рочнаисредносрочнаперспектива.БезнеговотопреодоляванееневъзможнодасемислиизаЕвропакатообщностнаценности.

Другкръготпроблеми,скойтосесблъскваевропейскаталевицавъввръзкасутвърждаванетонапроектаЕвропа,седефи-нираоколоразбиранетозаЕвропакатосветовнасиланамира,насигурносттаинаправата.Итуквъпроситеможебисаповечеотот-говорите.Засегаимаяснота,чесилнитестранинатакаваполитикатрябвадабъдатдипломацията,диалогътиподкретапанадемокра-циятаиначовешкитеправанесамоврамкитенаЕС,ноивсве-товенмащаб.Ясноесъщотака,чемодернаталяваполитикацелиизгражданенаобщаевропейскавъншнаполитика,общаотбрани-

62

телнаполитикаиполитиканасигурност.ВтазивръзкаГСДПна-примерпредлагапринципитенаизточнатаполитиканаВилиБранддастанатводещизасоциалдемокрациятавЕС,тъйкатотесаседоказаливпрактикатакатосредствозаотварянеиразбирателствомеждухораинародисразличниценностнинагласи.

Туксеоткриватмногоновиполетазасътрудничествотонаевропейскоравнищевобласттанамиграционнатаполитика,борба-таспрестъпността,търговиятасхора,наркотрафика.От90-тегоди-нинасамобщитерешениясетърсятнесамовпосоканасъгласуваненадействията,новнасъздаваненанепознатидосегаинструментииинституциизасправянеспроблемитевОбединенаЕвропа.

ЕдинотпътищатаеразширяваненаобхватанаправатанагражданитенаЕвропа.ТукнеставадумасамозасвободнотодвижениенахоратаврамкитенаЕС,азанещомногопо-сериоз-но.Ставадумазапридаваненановстатутнагражданството.Ев-ропейскотогражданствонеподменянационалното,нопредоста-вядопълнителниправанагражданите–катонапримерактивноипасивноизбирателноправовизборизаместносамоуправлениеи в избори заЕвропейскипарламент.Става думаи за правотонадипломатическазащитанагражданинастраниотЕС,къдетостранатанямадипломатическопредставителство.

Новихоризонтина сътрудничествосеоткриватвъввръзкасгарантираненат.нар.модерниправа–катоправотонадостъпдодокументи,правотоназащитаналичнитеданни,правотонадоброуправление.Широкадискусиявлявотопространствосеводиипота-кивавъпросикатонапримердалиидоколкоборбатасрещутероризмаиорганизиранатапрестъпностмогатдаограничатправатанагражда-ните.Кактрябвадаизглеждаобщатаевропейскамиграционнаполи-тикаиполитикатанаинтеграцияначужденцитеикоисаактьорите,коитоучастватвпроцесананейнотоформиране?Какъведелътнагражданскияинавоеннияангажиментприреализациятанаобщатаевропейскаотбранителнаполитикаинаполитикатанасигурност?

Всичкитезиидругиподобниоткритивъпросисъздаватширокополезавключваненагражданскиясекторкактовтеоре-тичниядебат,такаивтърсенетонаприоритетитенапрактичес-

63

катаполитиканасоциалдемокрациятавЕвропанасъвременнияетап.ДиалогътщеразширипространствотонаЕвропакатооб-щност на ценностии несъмненощеформираново отношениекъмполитикатаикъмполитическотокатоцяло.

По-нататъшното развитие на проекта Европа като об-щностнаценностипредполагаизасилваненаролятанасоци-алистическите и социалдемократическите партии в Европа.Предпоставка за това е реформирането на самата Партия наевропейскитесоциалистиипревръщанетойвсилна,действенаимодерналявапартия.Втозисмисълимаоснованиедасеоб-съдииприемевижданетонаГСДПзаразработваненасобстве-наПринципнапрограманаПЕС,коятодададеобщапосоканаидейнитетърсениянасоциалдемокрациятаидаформираобщаидентичностнамодернотолявовЕвропа.Заслужавада сеоб-мислииидеятазаучастиевизборитезаЕвропейскипарламентнесамособщаплатформа,ноисобщикандидати.

Всичкоказанодотукниводидозаключението,череа-лизациятанапроектаЕвропанямаалтернативазасъвременнатаевропейскалевица.Същевременнообаченеможеданесепри-знае,четоващебъдетруденпроцес,вкойтопартиитетрябвадасеучатдадаватновиотговоринатрадиционнитезасоциализмавъпроси,даоткриватновите,важнизахората,проблеми,дагиартикулираткатовъпросинаполитикатаинатазиосновадасестремят да формират нови политическимнозинства на нацио-налноинаевропейскоравнище.

Опитътпоказва,чедосегареалнатаполитиказаотстоява-неиактуализациянаевропейскитеценностиизпреварвапроцесанатеоретичноосмисляненановитереалностивЕвропаивсве-тавусловиятанаглобализация.Затовасега,повечеотвсякога,енеобходимонаваксване.НоватавизиянамодернаталевицазаЕвропакатообщностнаценноститрябвадаполучипрограмноизмерениенесамонанационално,ноинаевропейскоравнище.Товаепътят,койтобимогълдадоведесъвременниясоциализъмдопреодоляваненаизоставанетоотлиберализмаидапревърнеЕвропавмоделнасоциалнадемокрациявсветовенмащаб.

64

ДАЛИ САМО ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ, А НЕ И ЕВРОПЕЙСКИ НОРМИ СА НУЖНИ НА ЕДНО НОВО

ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО?

Максим Мизов

Комуизащоенужентозитеоретиченфорум?Неелитазитемавечепрекаленоизтърканаилидосадноотегчителна?Неелитянякаксисмисловоамортизирана,неатрактивнаилипрекомернобезвкуснаоткъмактуалността,значимосттаипредишнатапикант-ностнасвоитесъставки(“европейскитеценности”и“граждан-скотообщество”)?Далинямаме“алергичниобриви”намислене-топриизобилнотополитическоговоренепонея?Говорене,коетонадхвърлявсекипрагнапоносимост.Далиможеикаквособстве-ноимадаспечелилевицата,лявотомисленеичувстванеилиделоотподобнодебатиранепотозипроблеменкръг?

Товане са абстрактни,ненужниилибезполезнивъпроси.Таналивсекидневнозаливатсъзнанията,аизрениетоислуханисупотребатаилизлоупотребатасъсилинавъпроснитетермини,стехните разнородни проблематизации, коментари и всевъзможнитълкуваниязатях?Правятговтръсналинаочитеиушитениполи-тици.Правятгомедийнизвезди,придаващисиважностнаучниилинаукоподобнипоречтасиособи,всевъзможниекспертиианализа-ториповсякаквипроблеми/дилеми,политиканстващишарлатани,коитоснепоколебимасамоотверженостилисудивителнавиртуоз-ностсепроизнасятпотемитеотдневнияреднапреживялотоипре-живяващокакволинезлощастнонашеобщество,илиподилемитена“европейскияпроцес”,илинаглобалниясвятит.н.

Впрочемтукисеганамепотребноясноикатегоричнодакажем:да,тазитемаеизключителноважна,дориесъдбовнозна-чимазаляватамисъл,залявоточувствоилидело.Тянеесамоек-зистенциален,ноиесенциаленщрихвбитносттаибитийносттаналявотовнашетовреме.Инесамощрихотпортрета,ноиинтимендухотсъщносттаналявото.Тяесвързанаснай-дълбокиясмисъл

65

ипредназначениеналяватаидея.Трябвадасподелимтовасъвсемнеконюнктурноиликуртоазнокъморганизаторитенатозифорум.Защотовсянката,вдълбинниясмисълнавизиранататемасеспо-тайванещопрекаленосъдбовноиизначалнозаляватаполитическарационалност,сензитивностилипрагматика.Несамоинеединстве-нотакаизначално,но,коетоепо-важновсъщност,иисторическидължимо,апъкиобщественоперспективно.Акоискамелявотона-истинадостойнодапребъдевъввреметоивпространството.

Иманещовпечатляващоиможебинетолковаудивител-новъвфакта,четематаза“европейскитеценности”каточеливървиредомседнонеобговорено,сякашупоритопремълчавано,скритобитиенаеднодруго,изключителноважно,измерениеотсъщносттаибитийносттанаевропейскотокатоособенфеномен.Тоенеговатадеонтична,дължима,нормативна,прескриптивнасъщност,природаифункционалнамисия.

Можеби“пръстътнасъдбата”туксякашсепроявяваивтовапрекомерно,дорипо-правилноипо-точноедакажем,абсо-лютизиранотолериранеилифаворизираненаценностнияподходвсъвременносттани.Инеолиберализмът,аисъвременнатамутира-щасоциалдемокрацияникакнеприкриватсвоятаслабостипредпо-читаниекъмтозиподходвпостановката,обяснениетоилиаргумен-тациятанавсякаквипроблеми.Тукбибилотвърденесериознодакажем,чеаксиалнотоеединственоисамоконтрапунктнаформаци-онноторазбиране,свързаноскомунизма.Таналиаксиалнотоимасвойпривлекателенореолнапожелателно,ноизначимо?Обаченеинанещоимперативно,коетоводиследсебесиизадължения,носененаотговорности,ипонасяненавинизастореното.Ценностнотоевъплъщениеинанякаквазаинтересованост,значимост,коитообаченепреливатвинагииливеднагавсъответнапраксеология.Налиак-сиалнотовинагиотхвърлядаденактвхоризонтитенавремето?До-катодеонтичнотогоизискватукисега,впулсиращотонастояще.Таналиаксиалнотопозволяваилинасърчаваспецифичноразфасованенацелиисредства?Дорипонякогаинаизвестнотяхноразмина-ванеилипротиворечиевдадениситуациииизбори.Докатодеон-тичнотовинагиизисквасъответно“твърдо”отношениемеждуцели

66

исредства,някакъвстабилен,смисловоорнаментираниаргумен-тирансинхронмеждутях.Иналиценностнотопредполага/налаганякаквовъзможнопарцелираненареалността,наразличнисферивъв/отнея,къдетотодаенеравномерноприсъстващо,валидноилидействено?Докатопрескриптивнотовинагисякаш“изравнява”зо-ните,сферитеилиполетатанасвоятавлиятелност.Таканапримернравственитенормитрябвадасавалидниидейственинавсякъде,във всички сферина обществения и персоналнияживот.Нопъкнравственитеценностимогатдаиматипо-редуциранпараметър.Акогатонравственитенормиприематстатутана,превърнатсевморалниценности,тованеводилидосмаляваненатехнитекон-тролниефекти?

Не е нужно още да говорим за алхимията и магията навзаимното пресичане, преливане, съчетаниемежду ценностите инормите.Заданиеидостатъчнояснозащонеобузданотоибезгра-ничнотолерираненааксиалнотоднесвървитихомълкомподръкасредукцията,избягванетоилиизбирателнотоипарциалнотофавори-зираненапрескриптивното.Таналитолковавъзторженопроклами-рамепазарнитеценности?Обачеупоритоподминаваме,умишленопремълчавамеантихуманнияефектнапазарнитенорми,прикоитоопазаренотоставаиопозореночовешко.Изатоваобновяващитеселевиформацииднестакарадушноприематяркиядевиз:“Да–напазарнатаикономика,не–напазарнотообщество!”

Това,таканеспирноговоренезааксиологията на европей-ското,заценностнатаприродаимисияна“европейскостта”насу-бекта(билтойперсонален,общностенилиобществен),някакоставявсянкатанаеднопренебрежениеилисякашнаизвестнонедоумениедругфаталнозначимпроблем–именнотозизадеонтологията на европейското,занормативната,прескриптивната,дължиматасъщ-ностипризваниена“европейскостта”.Защотовсмисловитедебринавсякаценноствинагиеспотаенинякакъвдеонтичензаряд.Такакакто,обратно,вутробатанавсяканормавинагиеуталожен,при-състваидоридискретнодействанякакъваксиаленпълнеж.Иакоаксиологиятанаевропейскотонидавапо-скоронякакъвдискретенхоризонтна заинтересованажеланост, стойностнапреференциал-

67

ност,фаворизация,коятопроизтичаотиносисравнимостилипри-оритетност,тодеонтологиятанаевропейскотонипренасочвапредивсичкоинай-вечекъмоноватолковазадължително,нормативноне-отвратимо,прескриптивноповелителноидажефаталнодължимо,коитовкрайнасметкапълнокръвноилидълбокоосмисленообри-суват,реалновизуализиратинаистиналегитимиратевропейското.

Деонтологиятанаевропейскотонееабстрактно-теоретичнатема,коятоезареянанякъдевумозрителнитенебеса,коитопъксабезкрайночужди,далечниибезинтереснизавсекидневнияжизненсвятначовека.Защотовъвичрезнеяидеречзаобвързаноститеилизазависимостите,заотговорноститеизадълженията,които(поня-какъвначиниливкрайнасметка)рамкиративалидизиратпрофилаиналяватаидентичносткатомисловност,сензитивностипрагматика.Лявотовинагиекопнеелоивсякакактивносееопитвалодапреодо-леегравитационнитеполетананякаквипрактическибитуващидеон-тологии.Лявотосъщовинагисееопитвалопрактическидапрекър-ши гръбнака, да изпрати завинаги в историческото небитие някоиседиментиралинорми,нравиипорядъци.Защотопоследнитеспореднеговечеилиизобщонесъответстватнапредизвикателстватаисъщ-ностнитенужди,целиначовека(катородииндивид),наинтереси-те и идеалите на човешките общности/общества. Разобличавайки,стремейкиседанадскочиостарялатаилиобречената(исторически,общественоилиидеологически)деонтология,нейнитеразнороднииразноликисоциалникорени,предпоставкииусловия,антихуманни(институционалниилинеформални)техникиипрактики,лявотови-нагисееопитвалодавнедридругаилиновадеонтология.Тяименноетрябвалодапромениилидавъзвисиобществотододухаипове-лите,критериитеиинструментариуманапрогреса,атакасъщоидаоблагородичовешкатаприроданаобществотоинеговитечленове.

И днес привлекателността на европейското, освен всичкодруго,есвързанаисинтимниимащабнипоривинаиндивидиилиобщностидаседокоснатдо,дапридобиятзасебесиеднаевро-пейскадеонтологичнаконструкцияиконституциянасвоетообще-ственоиливсекидневномисленеибитие,дапреустроятдругоячеосновите или скрижалите на своя начин на живот, да променят

68

качествотонасвоетогражданскоприсъствиеилипъкчастнитесижизнено-световипроявивобществото.Ивсичкотовавечеенякакиманентносвързаноснякакъв,реалениливъображаем,макардориипосвоемуподразбиранилиосмислян(катоевропейски),истори-чески,обществен,културенипростожизненопит.Легитимацията,публичнатасоциализацияилижизнено-персоналнатаинтериориза-циянаевропейскитеценностисъщосачаст,етап,средствозапости-ганетонатозидискретен,ноявнотруденисложенпроцеснадеон-тичнопреформатираненасъзнанието/битиетонасъвременниците.

Вединдинамичноипротиворечивопроменливглобаленсвят,всвятна“отворениобщества”иосвободенидопроизволпазаривсепо-честосеговори/пишезавакуумнесамонаценнос-ти.Всепо-тревожноинастойчивосеговори/пишеизанедостигаилизалипсатаназначимнормативенпорядък,заналичиетонахаосипананархия, занепоносимизлишъкнасъответнобезза-коние, забезогледнотоиликощунственотопрекрачванедориинанай-елементарните,общочовешкитеценностиинорми,отго-ворностиизадълженияначовекакъмдругитеобитателинакон-кретнисоциалнипространстваилипрактики.Тазитревожностбиенеистовосвоитекамбанинеединственоспрямобез/отговор-ността къмсъвременниците, колкотоикъмнаследниците, къмидните поколения обитатели на нашите светове. Все по-обез-покоеноиявнонатрапчивосе говори/пише за такаосезаемотоконвейернопроизводствоилидорина свръхпроизводствотонаформализъм,наформалноскроениизползваннормативизъм,напрескриптивнапродукцияилидажена задушаващнормативенбаласт, които (взетипоотделноили в комплект) остават сякашпредимнонакнигаиспекулативно,селективносеексплоатират.

“Рисковитеобщества”–еднапикантнаиактуалнатема–несачуждибезразличенпроблем за европейскияпроектинеговотобъдеще. Градежът на Нова Европа не е априорно, изначално илибезпроблемногарантиран,нитоеимунизиранизастраховансрещуразличнирискове.Тъкмонапротив,тъйкатоебезвсякакъвистори-ческианалогиопит,тойеобречен,обремененизастрашенотмногоиразнороднирискове,отпопаданетоилиопитазаспасениенараз-

69

лични общества в спиралата на непознати модуси, непредвидимипрактикина“рисковиобщества”.Защотоеврообединителниятпро-ектсеслучвавпреломноисторическовременарадикални,ноигло-балнипромениипреобразуваниянесамонаСтарияконтинент,аинасвета,планетатаичовечествотокатоцяло.Вединтакъвдраматиченпреходизригватшансоветезадостадържави,обществаиликултуридапопаднатвкатегориятанарисковиобщества.Атезиобществанесадамгосанисъсиорисанисамонаценностникризи,нааксиалнипремеждия, мутации, еволюции или инволюции и вакууми. Те сапредивсичкодостамощноувлеченииподвластнинаопределени,за-страшителни,непознатиисторическиисоциални“турболенции”наобезпорядъчност,насбърканиилинедемократичнииантихуманнидеонтичниразломи,наопороченаиантичовечнадеонтология,коятосепредставяипрокламира,рекламираиналагавдегизираниипос-таси.Ипостаси,коитообачесепредставяткатопоследниявикнамо-датанаглобалнатаинапостмодернатадемократичнаменталностипрактика.Ипостаси,коитовсякакобрисуваттезидеонтичнипробивиипреврати,преломиипроваливкачествотоимнасупердизайнинаценностнитевкусове,нагласи,нуждииприоритетинапостмодерниятипчовекит.н.Аконедруго,топонеглобалнотогосподствоибез-контролнатавластнапазара,напазарнитеценностиинорми,логикиитехники,всъщностнесамоопазаряват,ноиопозоряваттвърдемно-гонещавдуховносттаипрактическитеизяви,вразноликияживотнанашитесъвременници.Итоваопазаряване,коетоеиопозоряваненачовешкотовобществото,вобщноститеивличността,редуцираилидинамично,ноопасноизменяаксиално-прескриптивнияконтиниумнаднешнитехораиобщества.Товакаквонещо“трябвадабъде”сегавеченесеопределятолковаотморалнияетос,отдуховно-културнияопитиреквизитнаисторическиилиобщественитрадиции,ценностиинорми,колкотоотпазарниямуеквивалентиотспособносттамудаоцелеевединмаркетизирансвят.Акогатовсичкопридобиваня-каквиовещнени,опазаренистойности,тоидеонтологиятавтакивасоциумиставатвърдепластична,еластичнаимеркантилноскроена,прекаленопрагматична,макарибездуховна.Ивкрайнасметкатоваизбивавъв/чрезчовешкияпотенциалвтезиобщества.

70

Нимаестраннотогаваобстоятелството,четолковаупори-тоселансират/налагатопазаренитемодусинанякаквиилиужнавсякаквидерегулации?Тесепрокламиратирекламираткатонай-доброто,дориизавърханаразкрепостяваненачовешкитевръзкиизависимостиотнякаквиинституции,нрави,порядкиипрочее.Дерегулациятаникоганееинеможедабъдеантирегулацияилианихилираларегулация.Тявинагиеивсъщностнеможедабъдедруго, освен превърната форма, друг ипостас, друго дискретновъплъщениенаразличентипрегулацияначовешкитеиобществе-нитеинтереси,стремежи,помислиипрояви.Дерегулациятаеирегулациясобратензнак,сдругсмисълидругифункции–самовконкретниреалностииприсъответниусловия,целиипроекти.

Следователно,когатонирекламиратилиналагатнякаквимо-дусинадерегулация,винагиследвадасезапитаме:каквосекриезадтях?Товапоникакъвначиннебивадасеприемакатоподълнамек,чевсякадерегулацияеизначалноитоталнонедемократичнаилиан-тихуманна.Понежедерегулациятасъщоможедаецелилисредствозапостиганеигарантиранеинаповечеавтономност,свободаилинаполезадействие.Въпросъте:кому,защоикаксепадатазиувеличенаразкрепостеност?Проблемъте:койповечепечелиилипъкгубиотподобнадерегулация?Казусъте:еднакъваксиаленидеонтичензарядлисевкарватчрезнея?Защотонерядко,задтолковашумнотоина-трапчивопрокламиранатаиинституционалноналаганатадерегула-ция,могатреалнодасеспотайватилипъкперфиднодасепрокарватнезаинтересованост, безотговорност, безразличие, отчуждение илиспекулативноексплоатираненасъдбитенаостаналите.Подобентипдерегулацияможедагарантиравластово,давъзпроизвежданякаквийерархиинаинтереси,позицииилистатуси,коитопубличноиприн-ципнонебивадаседемонстриратипризнават.Тоесттакаможеидасевнедряватилипубличнолегитимиратнякаквидеонтичниинстру-ментариумиирепертоари,коитообачесаоблеченисуниформеност-танаактивноиумишленолансиранинай-модерниилиистинскиде-мократичниценности,илипъкпринципинаиндивидуално-личност-нотоиобщественотосъстояниенасъвремененживотипроява.Далиизобщодекретираните сегапазарно-икономическидерегулациив

71

европейско-обединяващотосепространствосасиметричнииспрямополитическата,социалнатаиликултурнатадерегулации,гарантира-щи някаква повишена автономност, равнопоставеност или равно-правностнадържавните,обществениикултурниидентичностипритозипроцес?Далипазарнатадерегулациянесеуповаваиосновава,несегарантираиспрекомернарегулация,согроменпрескриптивеннатискивлияниекъмедниилидругистрани-членкинановаиинтег-риращасеЕвропа?Итозинатискможедасепрокарваилилегити-миракатосинхронизациясевропейскитеценности,воалиращинай-различнинормативнитехники.

Днеснесатвърдемалкотези,дорисреднай-известнитеадеп-тинакапитализма,коитодемаскиратонази,всеощемощнобитуващаилипостояннорециклиранаутопичностиилюзорност,че“невидима-таръканасвободнияпазар”решававсичкопонай-добриявъзможенначин.Ивъпрекитоватезихимеринисепредставятопакованикатоизконноиедвалиненай-несъмненотворениеначовешкатамисълипрактика.Товавечепревръщаценноститевсредстванаприкритиидеи,норми,принципиипроекти,вкоитопъкнямадостатъчноилиизобщомястозачовешкотоприсъствие,заразцветаначовека(катородииндивид),анесамоитолковакатооръдиенаслепипазарнистихииилизавоалиранодирижираниивсякакопазаренипроцеси.Тосъщопрефасонирададени(публичнорекламираниилипъкформал-нобитуващи)ценностиподприкритието,внелегалнотоприсъствиеиливдискретнатапроявананякаквиантисоциалниилиантихуманнинорми.Тезинормиобачесаиизображение,ноивъплъщениенаанти-,псевдо-иликвазиценностнисмисловизарядиинадеформиращифункционални потенциали спрямо човешката природа и същност,спрямо хуманизма и социалността. Така става възможно особенопреобръщаненаценностнитесветове-светътнавиртуалнитеанти-,псевдо-иквазиценностидадобивакръвиплът,асветътнанормал-нитеихуманнитеценностидасеопорочиилиизчезне.Аведингло-балноотворенизависимсвят,къдетокатоникогапредивисториятамедиите,компютъризацията,Интернет,виртуалнотоидорисимвол-нитеманипулациидобиватисполинскамощиръст,естественоине-избежноеценноститедабъдатвсепо-уязвимиилеснопреодолими.

72

Нотакасъщоитедасамногопо-лесноилиспекулативноупотреби-ми.Атоваотварясвободнипроходинавъзможноститеразнианти-хуманнинормидаселегитимираткатохуманизирани/хуманизиращиценности. Както и обратно: хуманните ценности да се дезавуираткатовредниилиопаснидеонтичнинаследства,някаквивъображаемииимагинерни,нореалнонепостижимифеномени,коитонеотгова-рятнасъвременността.

Нолявотовинагиеималоилиимаитрябвадаимапиететнесамоинетолковакъмформалнотопроизводствоилиспазваненаопределеннормативенпорядък,колкотоинай-вечекъмактив-нотоиефективнотооползотворяваненатозиитакъвпрескрипти-венпорядъккъмнякаква(публичнодепозирана,отстоявана,по-човешкиприемлива,обоснована)деонтология.Това,определени,предпочитаниифаворизираниотнегоценностиданесепревър-натвреалнинравинаобщественияживот,впрактическимаркери,еталонизажизнениясвятнахората,т.е.данепридобиятисъотве-теннормативенмодус,залявотоеравносилнонатежкаприсъдазанеговатаисторическамисияисоциалнатамунемощ.

Лявотосъдбовноеобвързаносъс,интимнопосветеноианга-жиранонаподвежданетонатакъвпорядъкилинатазидеонтологиявсъзвучиесизконнофундаменталнитепотребностиицели,логикиистратегиинасъответниисторическипроекти.Проекти,коитонасвойреднеизменномогат/трябвадаводяткъмдемократизация,ноикъмхуманизациянаразнороднисоциалниполета.Проекти,коитоследвадапредпоставятиутвърждават,далегитимиратиразвиватнормалноиреалногражданскообщество,даводяткъмдемократич-на,законоваиправовадържава.Историческиисоциалнипроекти,коитодаобуславятидастимулираткъмразноликипубличниивсе-кидневно-частниориентациииизявиналичността,вкоитомощнобликакачествотоначовешкото,общественосъпричастнотоинаху-манистичнообагреносъучастнотойпроявление.

За лявото гражданското общество не бива да бъде ипространство на перфидна инструменталност на личностите иобщностите;сфера,вкоятонякаквиметафизичниилиабстракт-ни(европейскиилидруги)ценностиследваданамиратсамо

73

някакъвпубличенуютвбитносттанапрокламирани,експлоа-тирани,ночовешкинедостатъчниилинереалниидеи.

За обновяващото се ляво гражданското общество трябвададававъзможности,предпоставки,условияимеханизмичовекът(катородииндивид)дасепочувстваиреализиракатосамоценноствъв/насоциума,анесамокатоинструменталнаценностзанякоидругицелиилипроекти.Порадитовачовекътсенуждаенесамоотценностен,аиотдеонтиченкомпендиумиконтиниумвъввре-ме-пространството, което обитава. И колкото повече аксиалнитееталонисепревръщат,превъплъщаватсеивдеонтичниобразцинамислене,чувстванеиповедениеначовека,толковаповечестававе-роятно,постижимопостиганетонависшицели,коитосаимплицит-ноприсъстващивсмисловиязаряднатезиценности.Иобратното,истинскиобщественозначимите,социалнополезнитеихуманнитенорми,деонтичнитеобразциинравитрябвадискретнодадекрети-рат,посвоемуда“дисциплинират”еволюциитенаценностите.

За искрено съжаление доста от нашите сънародницивъзприемат европейското като аксиален етос имодус в про-фаниранибитовизиранвариант.Тесвеждатевропейскотодостандартана“получаване”,нонеидостандартанасъобразя-ванеи“отдаване”начовеканаобществото,т.е.наспазванеиподчиняваненаразноликитемуценностиинорми.Забълга-ринакатоцялоевропейскотопридобивааксиаленореолпре-дивсичковконтекстананякаквоперсоналносебеустойване,материално благополучие, социални услуги и обезпечения,солидноблагоденствие,гарантираноотдържавата,финансованезависимост,автономностотразличниполитическифакториилидържавниинституцииит.н.

Това е едно доста едностранчиво и деформирано пред-ставяне на ценностнитещрихи и потенциали на европейскотожитиенаиндивида.Внегонапълноотсъстваилиедокрайностминимизиран деонтичният статус илипотенциална съвремен-ниязападноевропеецкатоеталонна/заевропеецаизобщо.Тоестлипсваценатанажизнениястандарт,коятосеизплащавъвичрездеонтичниявлогиприноснаиндивидазасоциума.

74

Ипонежелявотовинагисееопитвалодауравновесиак-сиалнотосдеонтичното,даурегулиратехнитерелацииидозиров-ки,тоитвърдечесто(къдеоснователно,къдепредвзето)лявотоебилои еупрекваноиликритикувано, че се стремипрекаленода контролира и санкционира процесите и жизнено-световитереалности,явления,събития,ритминавсекидневиетоналичнос-тите,общноститеинаобществотокатоцяло.Въпрекидългатаинесекващатаисторическабиографиянаподобникритикисрещулявото,последнотоизобщонебивадаседемобилизира.Тосъвсемнебивадасеотказваоттовадатърси,преоткрива,внедряваипуб-личнодалегитимирановибалансиилисимбиозинааксиалнотоспрескриптивното.Нямавероятностдабъдеоткрита алхимична-тасмес,коятодагарантира“златнотосечение”междуаксиалноидеонтично,т.е.легитимнотоивековечнотозанапредприложениенатазисимбиоза.Какторазличнитеценности,такаинормите(вт.ч.иевропейските)щесаподложенинаерозиятанавреметоинабреметонаисторията,т.е.щесепроменят,мутират,еволюират.Тованеезлина,апредимствоишанс-особенопъкзалевицата,коятовинагиесвързваласвоятамисиястакъвмодуснаизменениеиразвитиенааксиално-деонтичнитесветове.

Независимоотвсичко,коетоисториятаниедонеслакатопоукиилипостижения,обновяващотоселяводнесивбъдещеиматозишансдапостигнесближениемеждуаксиалнотоидеон-тичното.Товаможедапридадеповечесоциалностихуманностнаевропейското,коетопъкедиалектическиснетоипресътворе-новразличниформиисъстояниянаобщественияиперсоналнияживотнахоратаотразличниобщества.Ипроменитеврелефите,пейзажите,климатанагражданскитеобществавединновевро-пейскисвятщесаотсъдбовнозначениезатезипроцеси.

Гражданинъттрябвадапокажеидокажетъкмочовешко-товъвичрезсвоитеразнородниимноголикипомисли,чувстваилипъкдела,анедаограничи,предадеилидаоскверниименнонай-вечечовешкотовсебеси.Тъкмотовавпрочеменай-интим-ниятпатос,хуманистичниятетоснаистинскотоляво–човекътдабъдеиличност,ноигражданин.

75

Впреломнотони,постмодерновремесаневъзможниине-нужниидеализиранитепредставизасливанетоначовекасгражда-нина,такакактонигиобрисуваткартинитезаеднославноантичногражданство,заеднапрякадемокрацияилизаеднаяркаграж-данскасебеотдаденост.Вусловиятанапарламентарно-представи-телнадемокрация,колкототядаетвърдеуязвимаинесъвършена,колкотои тя да е износенаилинедостатъчна, ощеима ресурсизапрояваначовешкотокатоизборидело.Илявотоможе/трябваоптималнодасевъзползваоттезиресурси.Промянатаврелефаиклиматанасъвременнотогражданскообществоенесамоогроменисъдбовензалог,ноифундаменталенкапиталзаеднопо-социал-ноипо-хуманночовешкообществоилизасъжителствонаразлич-ниобщества.Нещоповече,имашансоверадикалнитепроменивстатусаипатосананационалната/социалнатадържавадонякъдедасекомпенсиратдажеичрезсъответнипреобразуваниявграж-данскотообщество.Последнотонебивадаезаложник,пасивнажертванаонова,коетосеслучваиливероятноможедастанесдъ-ржаватаимодуситей.То,неговитечленовемогатдабъдатактив-нифакторизадемократичниипрогресивнисоциалнитрансфор-мацииихуманистичнитенденциивобществения/личниядуховениматериаленживотнасъвременницитему.Товаимпониранаипронизвапрогресивнатаориентацияналявото.

Туквечебитуваилистававъзможнадиалектическазави-симост,коятоможебиеинезрима:колкотоповечесоциалнозря-латаличностставагражданин,толковаповечеисамграждани-нътсепревръщавистинскичовек,впо-човешкиотнасящсекъмдругитесубект.Товасеслучвасамокогатоаксиално-прескрип-тивниятмукатехизис/континиумсеосветяваотилипретворявасоциалниихуманниценностиинорми.

Дискретнатавизияилимисияналичностнотоинаграждан-скотопритежаватпо-особениизображения,измеренияивъплъще-ния в левия аксиално-деонтичен континиум, в лявоориентиранатаполитическа,социалнаигражданскарационалност,сензитивностипрактика.Тепрокламиратипубличновалидизиратособентиплич-ност/гражданин.Личност, коятое свободна,но същоисолидарна,

76

равноправна със, но и справедлива към другите.Свободата, соли-дарността,равенството,справедливосттаибратствотовероятномо-гат/трябвадастанатнесаможелани,носъщоипрактическиреални,жизненопостижимищрихиотобщественияиличностнияпрофилнаиндивида.Самотакаможедасеродинаистинановтипличностилигражданин.Гражданин,койтодаеисъзнателен,порядъчениактивенсубектнаотношенияипостъпки,коитосаинтимноосветениотзна-чимиобществениценностиинорми.Обачегражданинъттрябвадаенай-вече,всякогаинавсякъдеЧовек,анеобезчовеченаличност,ня-какъвсилнообезличенилинезначителен(катопотенцияисоциаленпринос)индивид,еднанеодухотворена,дорипрекаленоравнодушнакъмдругитехораперсоналнаекзистенция,чиетоатомизиранобитиепрекаленосемплоибедносесъприкосновявасъс,превратносподеляжизненитесветовенадругитехора,наостаналитеобитателинасоци-алнотопространствоинаисторическотосивреме.

Защоенужнотовапреливане на личностното с граж-данското,катоидветесасмисловоподчиненинаиосветениотобщочовешкото?Далинезащотоистинскотобитие,дължиматабитностнагражданина саорганичносвързанислично-стта?Туксъвсемнеставадумазаиграстерминиилизаеквилибристи-касъсспотаенивтехнитенедрасмисли.Идалинепонежеграж-данскотоможе/трябвадаелично като участие,катоперсоналнаобвързаност,ангажираностилиотдаденостнанякаквакауза,наопределенценностенилинормативенпорядъкилипроект?

Неели(историческипогледнато)времетонапояватанате-матазагражданскотообществосъщотакаивреметонаражданетонаособенпиетет,намащабназаинтригованостилиактивностспря-моличносттаииндивидуализацията?Неелицялатаисторическаборбазадемокрацияиманентновключващавсебесиподобнораз-биранезаеднивсепо-отварящисехоризонтизаперсоналноучастиеначовекаилинахоратавобщественитеделаипроцеси?Нимаис-торическитеепопеи/еволюцииналявотоненасочваткъмеднотако-варазбиранезапо-мащабендостъпналичносттадообщественитеинституции,доличноучастиевъвилидоконтролвърхуобществе-нитепроцеси?Тованезасягалиличностнияпараметърнаизбораи

77

поведениетонаиндивидавкачествотомунададенисторическити-пажнагражданина?Тоест,макариориентираникъмнякаквообщоблаго,общественинтересиликъмопределенидеал,гражданскотомислене,чутиеилиделосавинагиинемогатдабъдатнещодруго,освенперсоналнопроявени–пъкдоривзетиивтехнитеобщност-ниформинанякаквагражданскаориентацияиактивност.

А дали не защото гражданското може/трябва да елично като видимост,катозабележимостнаприсъствиетоиприносананеговия субект?Лично – в смисъл на видимост, откроеност илиочертаност.Налиистинскияткопнежистремежнаиндивида(вка-чествотомуначовек)енеговаталичностдабъдезабелязана,тядаезабележимаотостаналите,билотохораилиобществениидържав-ниинституции.Забележиманетолковакатоуникалнаиединствена,т.е.катоиндивидуалност,колкотокатотипизиранобраз,социалнозначимиливалидентипажначовека.Нимапрокламиранетонаиборбатазададениинтересиицелинесаиизвестнаотличимост,за-бележимостиоткроеностнатяхнатасъдбовнароляизначимостзасъответнитеобщности,коитогиимат/изповядват?Налиисторичес-кимноголикитеборбизадемокрацияипрогресвинагисавмъквалитозиспецифично“оптичен”ефектвсвоитеидеологииипрактикизапромянаилипреобразуваненаобществотоидържаватапоначини,коитодазачитатиреагиратналичноститекатосоциалентип?Аикатоборбисрещунезабележимосттаначовешкотовопределенисоциалнитиповеилииндивиди,срещуинструменталносттанапо-добнокъсогледство,астигматизъмилислепотазареалночовешкотонатакивасоциалнитиповеинаконфигуриращитегииндивидиилиличности.Таналиценностно-нормативнитеновиижеланисветовесатъкмоонези,коитодемонстриративалидизиратзабележимосттананякаквибелези,потребности,интереси,качестваначовешкотовтезисоциалнитипове?

Танали, в края на краищата, всекиисторическипроект,както и всяка идеологическа наративност ни обрисуват някаквапанораманаособенане/забележимостнаедниилидругисоциал-ни типове човеци?И тук вече става дума за не/забележимост вкачествотоимнаисторическаобреченостилинаисторическаи

78

общественаактуалностипребъдност.Нещо,доскорозабележимовисторическотопространство,сегавечеставапостепенноилиза-винагинезабележимо,избледняващоимъртво.Докатонещо,пре-динезабележимо,тукисеганапира,проникваилисенастанявавстатутанаисторическизабележимо,влиятелноивластно.

Определентипнаиндивидуално/персоналноприсъствиеипрояваеединственовъзможеннесамоинетолковакатоато-мизиран(итъкмопорадитоваенеразличиминезабележим),асамодоколкототойевечеилисепревръщавсоциалнозначим,публичновалидентипначовека.Втозиконтекстеманципациятанаиндивиданееинещоповечеотсъответнонеговатапублич-на, обществена,историческа забележимоств качествотомунасубектсконкретничовешкинужди,интересиицели.Еманци-пацията на човека, в качествотому и на гражданин, се оказвасамопревърната/реалнаформаназабелязваненанещочовешковнего.Итъкмообратното,отчуждениетонаиндивидавдадениобществено-историческиусловия,реалности,нравиипорядъцинеенещоповечеиотнеговата(демонстрирана/неоповестяванапублично)незабележимостотостаналитечленовенаобщество-тоилинадържавата.Итопоначин,койтотойнеследвадаполу-чиилидазаслужавакаточовек/личност.Таналиограничаванетоилиотнеманетонагражданскитеправа,свободи,отговорностиизадължениянададениндивидподсказват,четойнесевиждакатовъзможен,потребениспособенактьорвсоциалнитедрами?

Е, тогава коя друга идеология или социална практикадаваповечеотляватаспрямоподобноразбиранеидействиезалично-топрисъствиеначовека–вкачествотомуназабележим,видим,откроенилизначим?Притованесамозаотделничерти,колкотозацялотопъстроцветиеначовешкитемухарактеристи-ки,потенции,нужди,интересиицели.Инеелитъкмогражданс-котообществооназиарена/сцена,къдетотовадаможе/трябвадасепрокараисторическипо-значимоипо-забележимо?

Илипъкзащонеигражданскотодаможе/трябвадасевъз-приемаиоценявавъввидналично като интимност, вкоятосеотразяватиприсъстваткатосъдбовнозначимидругитеиобщество-

79

то,човечествотокатоцяло.Иколкотопо-богатаетазиинтимностс отражението или с присъствието на другите, на хората, начовечествотоизобщо, толкова по-демократична, по-прогресивна,хуманнаисоциалноотворенаетя.Авпрочемнесалитъкмотоваифундаментитенавсякоистинскиляворазбиранезасмисълаивръз-катамеждуличнотоигражданскотобитие?Фундаменти,коитоде-кретиратилегитимиратсмисъла,аипризваниетоначовешкияжи-воттъкмопрезпризматанаобвързаността,споеносттанаперсонал-нотособщественото,нажитейски-всекидневнотосисторическото,наекзистенциалнотосесенциалнотовчовекакатородииндивид.Тукставадумазаличенсвят,заинтимност,коятоеличнодостояниеиеразличнаотвсякадругаинтимност,коятоекапсулирана,херме-тизираназаиспрямообществените,човешкитеценности/норми.

Втозисмисълнякойдабъдеистинскигражданинозна-чава,чеобщественото,социалнозначимотосаилипочватдасепревръщатвинтимначастотвътрешнияилиповеденческиясвятиотначинанаживотналичността–притежателнаеднатакаваинтимност,вкоятосеотразява,пулсира,намирасвоиизбориирешенияисоциалнатадрама.

Можебиепотребнотукдасепоставиединнов,неартикули-рандосегаказус.Достаотдавнавечеговоримза“отворенотообще-ство”.Анетрябвалидазапочнемдаговорим/пишемиза“отворе-наталичност”,въвичрезкоятосеотразяваивъплъщаваистинскиятграждански дух? Разбира се, с всичките условности и уговорки,коитотозиказусналага.Понежевнашетоежедневие“отворенаталичност”сякашенай-честосинонимнанещо,коетонесесъобра-зявасдадениценностиилинорми,т.е.обвързаноилиизобразяваноеснякакъвнегативенсмисловоттенък.Нореалносенуждаемотеднапо-позитивнавсмисловконтекствизия,трактовказа“отворе-наталичност”вкачествотойнагражданскобитие.Товаеличност,винтимносттанамирогледаижизнениясвятнакоятоняманепреодо-лимикитайскистенимеждучастноипублично,междуобщественоиперсонално,междуличниценностиисоциалнинорми.

Напрактикав“отворенотообщество”евъзможноилисеслучваналичието/прояватаналичности,коитосаилиотчуждени,

80

“затворени”,изолираниизакрепостенивсвоясебичен,егоисти-ченжизненсвят,илиналичности,коитосасамочастичноилиинструментално“отворени”засветаотвъдтяхнотоперсоналноивсекидневножитие-битие.Тъкмоляватаидея,лявоточувствоиделодаватплътикръвнатовадехерметизираненаперсоналнатаинтимност,коетояоблагородявасчовешкисмисъл.Итакаяоб-вързвасисторическите,общественитеигражданскитекаузи.

Можебиеврообединителниятпроцесиевропейскиятпро-ектзапръвпътвисториятапредпоставятиобуславятвъзможностиличносттаданадскочисвоитенационални,държавнииобществениконвенции, за да приеме пристрастно (рационално, емоционалноипрактически)единнаднационаленилитранснационаленпроект.Проект, койтоот своитемакроравнищапридобиваиминиатюри-зираниверсиивинтимниясвят,вжизнено-световатаориентацияипрояванаотделниячовек.Въпрекиилипъкнезависимоотнеговатанационална,етническа,верска,полова,социалнаилидругагенеа-логияилиидентичностит.н.Такасераждаинещосъвсемновоисторически,социалноикултурнокатофеномен-дабъдешграж-даниннаЕвропасъвсемнезначиданебъдешгражданиннасвоятадържава илина своето общество.Едната гражданска битност нетрябвадасепринасявжертванадругата.Точнообратното,налицеедоришансзаприпокриване,диалектическопреливанеидопълва-ненаеднотосдруготогражданство,ачрезтоваиналичностнитеимпрояви.Тоестколкотосиповечеевропейскигражданин,същотолковасиигражданинна/засвоятадържава,обществоилинаци-оналнакултура.Иобратно,колкотоповечесиистинскигражданиннасвоятастрана,толковасипо-способендабъдешсъщотакаиев-ропейскигражданин.Защотоевропейскотонепротивостоина,нитоотричанационалното.Томоже(вновияевропейскидискурс)самодагоподчертаваилиразвива.Понежетонямаилипъкнетрябвадаиманищообщоснационализма,шовинизма,ксенофобията,сегре-гациятанаразличнитеилиначуждите.Итоваетакасъщо,понежеевропейскотоставаивсепо-общочовешко.

Тук несъмнено огромно въздействие могат и трябва даоказват европейскитеценностиинорми за подобно съжителство

81

иповедение.Ипървотосъдбовнонещо,коетодапокажеидокажеобоснованосттаиперспективносттана тезиценностиинорми, епритяхнотопрактическоосъществяванеданеседопуснедележнахоратанаразлични“породи”.Дележ,койтоявноилидискретносеобуславяотинструментализациятаилийерархизациятананацио-нални,етническиилидругиинтересиицели,коитоедниилидругичленовенановаЕвропамогатдасеналагатспрямодруги.Нетряб-вадаимамеповечеилипо-малкосчитанизагражданинаЕвропаличностиилиобщности,коитоставатименно(илипъкнесесчитатдостатъчноилидоринапълноза)европейскигражданиединственоисамовзависимостотнякаквиприкриванисъображения.

Втозисмисълпреодоляванетонаформалнотоотреално-топравоиотговорносттадасиевропейскигражданинвечещеепоказателизажеланитеаксиално-деонтичнипромениивграж-данскотообществонаСтарияконтинент,загражданскиястатусилипатоснаобитателитему.

Горчивинитеотминалотоидваттъкмополиниянаразмина-ванемеждуформалнотоилинасиловотоналаганенаопределеннор-мативенпорядък,отеднастрана,инанеговотопрактическо,реалноисмисловоразминаванесъс,отчуждениеотизлочестопредателствокъминтимнотосъдържаниеналевитеидеииценности,наляватави-зияилистратегиязаедночовешкоиочовеченообщество,илизаеднодостойночовешкоприсъствиеипрояваналичносттаинаграждани-на–отдругастрана.Втозиконтекстистинскиятхуманенсмисълилизаряднаценноститесесвива,редуцира,подменяилиунищожава.Задасевъзцариилиналожиеднадеонтичност,коятоинструменталносевъзползваотценностите.Ипорадитоваисториятана“реалнитесоциализми”,накомунистическитеекспериментиебелязанаистако-ванадмощиенадеонтичнотоспрямоаксиалното,сосезаемадефор-мацияиредукциянаценноститеипрочее.Внеягражданскотобитиеналичносттабеидеологизираноивластовоограничавано,аценност-нитемусъставкиимеханизми-извращавани.

Втозисмисълевропейскиятпроектможедададедругапо-сокаиролязарадикалнапромянаизамащабнопреобразуваниевчовешкатаприродаоткъмнейнитегражданскииобществениизме-

82

ренияиползи,анесамовпараметритенаперсоналновсекидневнотосебеустройване.Тевсички(обществено-гражданскиятстатус,патосихуманистичен етос, от една страна,и всекидневноперсоналнатаекзистенция,личниятичастенжизненсвят-отдруга)небивадасесмятатзаантагонистичнонасочени.Напротив,темогатитрябвадасавзаимнозависими,реалнодопълващиивсякакпресичащи,прелива-щисепрактически-ползотворно(заличността,аизаобщността)едновдруго.Такаевропейскияттип(социалноангажиранидемократиченчовек)можедасепредставикатоисторическинепозната“породаиприроданачовешкаталичност”–въвипрезпризматананеговатагражданскабитност,самобитностипроява.Такатакъв(деонтично,анесамоаксиалнообрисуваниинкрустиран)типевропейскичовек,европейскаличностилиевропейскигражданинщеможе/трябвадапредостависъвсемновиисторическиисоциалнихоризонтизачо-вешката,итозамногоизмернатапрояванасвоясубект.Защотощеставадуманезаедноизмеренчовек,азамногопрофиленсубект,кой-тоереалнобогатнавъзможности,качества,добродетелиипрояви,чрезкоитоименнодапроменякактосамиясебеси,такасъщоидру-гитехора,общностиилиналичнитеобществениреалности/нрави.

Впрочемсмисълътипредназначениетонагражданскатабит-ност,призваниетоимисиятанаистинскидемократичниягражданинсапредивсичкоотразени, въплътени, демонстрирани тъкмовъвичрезнеговатадеонтичнаориентацияиактивностзасъхранение,въз-производство,разпространение,обмянаилипотреблениенаевропей-скитеценностиинорми.Тесасвързаниипродуциранивкачествотоимнаевропейскинесамоинетолковакатоправаилисвободинасубекта(вкачествотомуналичностигражданин),колкотоинай-вечеснеговитезадължения,отговорностикатопълноцененилиполезенсубект за демократизацията на общественото време-пространство.Тъкмодеонтичниятпълнеж,ориентацияиактивитетнасубектанигопредставятдалечпо-цялостноизавършенокатохуманнаихуманизи-ращаобстоятелстватаоколоивсебесисъщност/фигура,всравнениесаксиалнатаприродаипрояванатозисубектвдаденотообщество.Далечповечедеонтичнотоизмерениепубличнонипредставясилуе-та,контурите,ролятаилизначимосттанаотделнатачовешкаличност

83

вкачествотойнаобщественосъщество,наполитическисубект,ко-итодемократизиратилипъкхуманизиратсвоятаисторическасредаиливсекидневнажизнено-световаатмосфера.

Всемантикатаидискурсанасъвременните,обновяващиселевирационалностиипрактикигражданинътвеченеможедасе постулира, обрисува и тълкува като “политическоживотно”.Понежепоследнотовинагипредполага,дорииподсказвазанещодискретно нечовешко в човешкото същество. Неслучайно редидеологииисоциалнипрактикипредпоставятилиразчитаттъкмонаскотското,животинското,аненачовешкотоилисоциалнотовжизнено-световитеориентацииипрояви.Няманачинкактоталноилизавинагидаампутираменечовешкотовъв/отчовешкитепро-яви,обачеможемсъщественодагоограничим/намалим.

Днесвгражданскатабитностилибитийностнай-ценениинай-значимисачовешкотоизмерение,очовечаващиятприносиза-логътзапромениилизапреобразуваниявъв/насоциалнитенравииреалности.Отношениетокъмдругите,къмближнитеидалеч-нитехораиобщностинеесамо(илипоненеетолкова)ценностноосветено,призивноипожелателно,колкотоепрескриптивно,съд-бовнопотребноидължимоналожително.Въвичрезтоваотноше-ниемогат/трябвадаседиктуватпроменитев“човешкатаприрода”(собственатаилиитазинаостаналисоциалникореспонденти).Атазиприродаепредивсичко,тятрябвадабъденай-вече,обще-ствена,т.е.отворенакъмизадругитеиобществото.

Неслучайноднестъкмовлевисрединай-многоинай-тре-вожносепоставятиседебатиратвъпроситезаразминаването,зано-жицитемеждуправатаисвободите,отеднастрана,спрямоотговор-ноститеизадължениятанасубекта,наличносттавсъвременнитепостмодерниусловия,реалностиилипейзажи–отдругастрана.Нееудивителнотогава,чередукцията,деформациятаилиизчезванетонагражданскияетосилинапатосанасъвременниячовексевписватвконтекстанатозиразломмеждунеговитеправа,свободииотго-ворностиилизадължения.Сиречвконтекстанаразрастващиясепроцепилиназейващатабезднамеждуценностнопрефериранотоинормативноосъществяваното.Изатоваопределенавинаповече

84

иматнеобикновенитеграждани,колкотополитическите,властови-теилидругитеелитивсъответнитеобщества.Теименнопровоки-ратипрокарватдеформациитевценностнитеиливнормативнитесветове,техникиипрактикиинаобикновенитехора.Без,разбирасе,товадаоневиняваобикновенитегражданизатяхнатапасивност,конюнктурнаимеркантилнаадаптивносткъмтезипроцеси,зане-желаниетоилизанеспособносттаимдапротестиратсрещутях.

Лявотоднесепризвано (историческииподух)дапре-одолеетазибездна,даскъсипо-бързоипо-мащабнотозипро-цеп,тазидистанция,товаотчуждениемеждуаксиалнотоидеон-тичното,коитобитуватвмисленетоиповедението,вжизнениясвятиповедениетоначовекаилинанеговитеобщности.Иначетовеченямадабъдеистинскиляво,тоестсоциалнозначимо,об-щественополезно, демократичноихуманистичнопроменящоиразвиващоисторическитереалностиитехнитеобитатели.

Предпочитанията,желанията, потребността ни от една ре-алнаидейственадемокрация на участиетонесаосветенисамоиединственоотевропейскатааксиалност,колкототевсъщностсапро-низанидодъноотевропейскатадеонтология.Тъкмолявотомислене,чувствоиделовинагисабилиориентираникъмонзирубеж,койтоинтимноформира,публичнопредставяисоциалнолегитимиралич-ността(вбитносттаибитийносттайнаактивениобщественополезенгражданин)несамокатоконсуматорилидистрибуторнаценности,праваисвободи,ноикатозащитникилипроизводителнаевропейски(посвояинтимендух)норми,обществениправила,социалниотго-ворностиихуманистичноориентиранииангажиранизадължения.Последнитенесаабстрактноформулираниилиадресирани.Тевпро-чемсаиманентноилисмисловоангажиранисхуманизма,сочовеча-ванетоначовекаилиначовешкитеобщностивъвичрезпубличнитеимвръзкиидела,посредствомролятаиприносаимзалогиката,хода,развояимащабанапубличнитеблага.Атезиблаганесасамоилиединственоценности,праваисвободи,носатакасъщоважнинор-ми,прескрипции,деонтичнипълнежииграници.Накраткоказано,демокрациятанаучастиетотрябвадаизхождаотидаводидореалноиползотворноочовечаваненапубличнитеинституции,напублични-

85

теформинасподеляненажизненитесветовенахората.Тяследвадаобуславя,стимулираигарантиранякакъвпо-осезаемтриумфкактона публични инстанции на ценностно-желано, така и на валидни,публичниинстанциинанормативно-дължимотогражданскомисле-не,чувстванеидействие.Тук,естествено,неможеилинебиваидумадаставазаабстрактноунифициране,волунтаристичнатотализацияилибезалтернативнопретопяваненаразличиятавгражданскатабит-ностибитийностнахоратаподзнамето/знаменателянанякакваоб-щовалиднаиуниверсализиращавсичкоивсичкидеонтологияна/загражданското.Втозиднешенпостмодеренсвятвърлуваибитувасвсичкасилаеднаорганичнанепоносимостилинеукротиманеприми-римосткъмвсичкииужвсякаквиуниверсализиращи,тотализиращи,фундаменталисткиифундационисткиидеи/наративизачовешкото,вт.ч.изагражданското.

Такавпрочемвнезапноизскачаединлюбопитенпроблем.Итойеследният:далинаистинасвободата,солидарността,спра-ведливостта,равенствотоит.н.сасамоиединственоевропейскиценности?Можелисамо“европейското”дасложивърхутяхсвой“качественщемпелнаприватизация”,наедноличнаупотреба,катогиотнемеотреквизитаирепертоаранадруги(неевропейски)ци-вилизации,културииобщества?Несалитесъщо(притова,доридалечповече)иевропейскидеонтичнимаркери,еталонизаистин-ското,демократичноихуманнопроявлениеначовека?Притованачовекаизобщокатородииндивид,независимоотиливъпрекине-говатацивилизационнагенеалогияипринадлежност,идентичностилиобвързаност.Нищочетесароденивлюлкатанаеднацивилиза-ция,какватоеевропейската;въпрекичесапригоденизаедниобще-ствено-културниманталитети/маниери,каквитосаевропейските.

Втозиименносмисълнесалисвободата,справедливостта,со-лидарността,равенствотои/илидругиподобнифеноменинякаквиде-онтичниеталони/оръжиясъщоинаизконнообщочовешкото,науни-версалната“човешкаприрода”инейната“огражданственапорода”?

Предизвикателството, загадкатавтозислучайевпробле-ма:къдеименносвършвааксиалнотоикъдезапочвадеонтичнотоначаловтези(прокламиранизаикатотипично)европейскифено-

86

мени?Можебитрябвадасепогледненаевропейскитеценности(катоспоменатитепо-горе)несамоинетолковакатонасъдбовнажеланост, потребност, преференциалност и фаворизираност във/чрезевропейскиориентиранотосъзнаниеибитие.Сигурнотрябватезифеноменидасепровидятилиосмислят,разтълкуватиекспло-атиратикатокардиналнинормативниобразци,някаквиобщова-лиднипрескриптивнимодуси,коитодълбиннообуславят,масивнолегитимиратистимулиратевропейското,взетоилиразбирановка-чествотомунацивилизационенманталитетиманиернасъответногражданскомислене,чувстванеиповедение.Обачеивнедратанатоваилидорисамонатакова“европейско”дасеспотайватипро-явяватидухът,иприродата,аимисиятанаобщочовешкото.

Навсичкоотгоре европейскиятпроект ене самоценнос-тенапел,ноидеонтиченориентиркъмеднопостижимоичовешкосъобщество,къмдемократичноихуманносподеляненажизненитесветовенаразничовешкиобщностиииндивиди.Споделяне,кое-топодухнетрябвадаабсорбира,нитопъкдаанихилирасамобит-носттаиидентичностнияколоритнаотделнитечовешкиобщностиииндивиди,адагинасърчавакъмпо-нататъшнотоимобогатяване,облагородяваненасоциалнатаитъкмопорадитованачовешкатаиочовеченатаимсъщностиизява.Таналиновиятевропейскидевизе“единствовмногообразието”.Тъкмотазидеонтичнамисиянаев-ропейскотопритежаванесамоиединственоредуцирано-континен-талнисъщности,измерения,формиирезонанси.Защотовъвичрезнеясипробивапътиуниверсално-човешкото,коетовеченадскачатеснитеограничениянаконкретно-цивилизационнотоилинакон-тинентално-типично,аксиалноидеонтичновалидизираното.Такаевропейскотоможеилитрябвадаставаисветовно,т.е.жизнено-световопривлекателно,мобилизиращо,обосноваващоиоправдава-щосвоитеприсъствия,аипостижениякатоуниверсално-човешкиподух.Тоестдаимапланетарнаиисторическавизияилимисия,тъкмоинай-вечепорадикапацитетаиразкрепостеносттанаобщо-човешкотовнего.Именнотукескритизключителниятшанснаоб-новяващотоселяво:дародиидапредложиначовечествототакъваксиално-деонтиченпроект,компендиумиликонтиниум,коитода

87

надхвърлятграницитеисмисъласинасобственоевропейското,бездагонакърнятиощетят.Обратното,правейкигинаистинаобщочо-вешкодостояниеиеталон,лявотощесъумеедапреоткрие,възродиидагарантираеднаистинскижеланаипотребна(катоценностиинорми)гражданскаличностилигражданскаобщноствпотоканаисторическотовремевтакъвпланетаренмащаб.

Европейскотонямадазагуби,асамощеспечелиотиз-пълванетосисобщочовешкосъдържание.Тонямадапроиграеилидаунищожисъщоисвоятауникалностпотозиначин,а,на-против,щеялегитимира.

Впрочем лявата рационалност, сензитивност и прагмати-кавинагиеотделяланемалковреме,мястоисилизапостановката,обосновкатаитълкуваниетонаподобнипоинтимендухиориентацияпроблеми/теми.Гражданинътигражданскотообществосаможебиповечедеонтичноконструирани,ориентиранииосъществяващисе,отколкотоаксиалнотесаформатирани,настроенииреалнопроявява-щисе.Лявотодориикатобиографияеобръщалосериозновниманиенадеонтичното,макаридагоепрокарвалоилиприкриваловъвичрезодеждитенааксиалното.Товаизобщонезначи,челявототрябвадапренебрегвааксиалнотозарадидеонтичното,даомаловажаваценнос-титезарадиилипъквместонормите,дапринасявжертваправатаисвободитезасметкаиливърхуолтаранаотговорноститеизадължени-ятаит.н.(Впрочемизстраданиятисторическиопитнипоказвадокъдеидокаквоможедасестигнеприподобниразломиилипожертвуваниянаеднотозасметканадругото.)Тосамоозначава,чезаистинскиля-вотооптималниятбалансевинагивсинхронизациятанааксиалнотоидеонтичното,въввиталната,реалнакомпресия,ворганичнатапул-веризацияиливзаимообусловеносттанаценностнотоот/снорматив-ното,ноинанормативнотосценностното.Истинскиобщественопо-лезнолявото,аиреалнохуманистичнолявотоникоганетрябвадасесъизмерватединственоисамоспожелателното,препоръчителното,т.е.ценностното,зримоилиневидимодезавуирайкиилидискримини-райкизадължителното,нормативнотоилидължимото.

Товаемногоделикатнаиопасназонанапроблемиитъл-кувания.Понежеднеснеограниченогосподстващатапостмодерна

88

менталностгледадостасилнопредубеденокъмвсичкииликъмпо-вечетомодусинадълженствуване,виждайкивтяхсамогреховниисатанинскисъблазни,изкушенияилиизвращениянаненаситнотоподухуниверсализиращо,натотализиращото,нафундаменталист-котоначало,коетоограничаваисковаваценностнитехоризонтиипотенциалинасоциалнитеактьори.Иобновяващатаселяваидея/практиканееизработиласвоята (жизнено-спасителназанея)ис-торическаиобщественополезнаваксинация,свойимунитетсрещуподобни постмодерни, а и рекламирани всячески днес идеи илитехникинапроблематизации,аргументациииинтерпретации.

Товаедругинтименисъдбовенракурсзаобновяващотоселяво.Акотоискаданаложиисторическииобщественосвоитеценности,томожедагонаправиединственоисамочрезтворчес-котовнедряванеипубличнаталегитимациянаисторическииоб-щественидължимости,надеонтичниеталониитехники,коитодагоброниратилигарантират.Итоваетака,понежетезидължимос-тиследвадасаиорганичначастотдухаиинтимнатасъщностнановитеисторическиисоциалнипроекти,коитолявотопредлаганаиотстоявапредчленоветенаобществата.Нямасолиднигаранциизаевропейскитеценности,залевитеценности,безналичиетонатяхнатареалнаиефективнаподкрепаилизащитавъвиотевро-пейскитенорми,чрезлевитедеонтичниеталониилипрактики.

Гражданското общество е особена арена/сцена на дъл-жимото,надълженствуванетоспрямоилизарадинякаквообще-ственоблаго.Тоизобщонеможедаразчита занормалнотосифункциониранесамонаценностниясикапитал,бездазависиотсвоядеонтиченпотенциал.

Гражданинътепопрезумпцияпредивсичкотакъв,тъкмозарадисвоитеотговорностиизадължениякъмсъхранението,ут-върждаванетоиумножениетонаобщественитенормииблага(вкачествотоимдориинаценности).Тойнеесамо/толковагражда-нин(вистинскиясмисълнадумата),тъкмозарадиправатаи/илисвободите,коитомусапубличнопредоставени,нокоитотойможеданеизползвасъзнателноиактивно–подълбиннотоимилипосъщностнотоимпредназначение.Тойсъщонеетакъвистински

89

гражданинтогава,когатосъзнателнонежелаеилинесъумявадапроменинормативниямодус,деонтичниякатехизисилипейзажнаобществената,ачрезтоваинаисторическатареалност.Притовадагивидоизмениведнаопределенокреативно-позитивнаисоци-ално-хуманистичнапосока,същностилиформанареализация.

Къмлявотопочтивинагисабили,санасочванистрелитенаеднаизкуственаилиоправданакритикаспрямоопититемудаформатираипостулираобликаначовешкотомисленеиповеде-ние,далегитимираипроизвежданякакъвуниверсалениливали-дизирантипажналичността.Етосътна“историческото,социал-нотоинженерство”незасягасамообщественото“строителство”.Тойсеотнасясъщоидоконструиранетоначовешкияматериалв социумапонякакви,ужпредзададени, сиречдължимиориен-тири, еталони,проекти, сценарииили техники.Обаче товане епървороденгряхсамоналяватаидеология,взетавнейнитераз-ноликиипостаси.Тоенеотменнасъдбанавсякадругаидеология,напрокламиранитеотвсякаидеологияспецифичниисторическипроектииинкрустации,легитимацииилипъкдеонтичниконтуриисмислово-ролевитеимпликациииекспликациинаприсъщитезанеясубекти(обществени,общностниилиперсонални).

Втозиконтекстлявотонабъдещетоилибъдещетоналя-вотонетрябваникакдадезертира,подминава,премълчаваилиданедовиждафаталнатароля,смисълаизначимосттанадължимо-то,деонтичното,нормативнотов съзнаниетоибитието (налич-ноститеинаобществото).Пълнокръвнотогражданскообщество,истинскиятгражданинмогатдасереализиратсамоприреалнотосъприкосновениеиединениенаобщественозначимииисторичес-киперспективни,хуманистичнообагрениинатоварениценностиинорми,взетивтяхнатадиалектичнасплав,асъвсемневнякаквотяхноаприорно,гласноилизавоалиранопостулирано,метафизич-норазпокъсванеиселективнопрокламиране.НоваЕвропаможедасивъзвърнеисторическиреалноотминалотопризовомястосамовъвичрезспособносттасиданаложиевропейскиновиценностиинорминасоциалноихуманноотношениекъмЧовека.Атоваевъзможносамоприновбаланснааксиалнотоидеонтичното.

90

ГРАЖДАНСКОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ

Българският гражданин в Обединена Европа

Борис Попиванов

І. Увод Имамногоизмерения,вкоитоможедасеразглеждапъл-

ноправноточленствонаБългариявЕвропейскиясъюз.Пълниятмащабнапромянатаощенесеусеща.Заедностовадинамикатанапроцеситенатрупвановиаспекти.Политициимедиипревърнахавбаналностфакта,чебългарският гражданин стана гражданин на ЕС.Съдържателнатастрананавъпросаобаченеполучизаслуже-нотовнимание.Новотонивонареализациянагражданскиястатусследнационалнотосеоказаперифернатемавобществениядебат.Едвалинякойсериознощеоспори,чепредбългарскитегражданисеоткриватновивъзможности.Ноимнозинабихасесъгласили,четесисъжителстватснедостатъчнаинформираност.

Можебиепарадокс,чесесблъскваместрудноидентифи-цираненасамияЕС.Когатосеказва„Европаосъжда”,поправилосеимапредвидЕвропейскиятсъдзаправатаначовека,намиращсеизвънсистематаотинституциинаЕС.Под„Европанаблюдава”обикновеноразбираме,чепредизборникампаниииизборисесле-дятзадемократичностотОрганизациятазасигурностисътруд-ничествовЕвропа.Сфразата„Европазаклеймява”неведнъжсмепосочвали, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европаобявявакомунистическитережимизапрестъпни.Излишноедаседобавякаквоограниченомалцинствосахората,способнидараз-граничатСъветанаЕвропаотЕвропейскиясъвет.НодорикогатоочевидноставадумазаЕвропейскиясъюз,кактопричастичнитеизборизаЕвропейскипарламентвБългария,можедасевиди,чепознаниятасаслаби,амотивацията–ниска.

Въвфокусанавниманиетонепопаднахабългарските гражда-ни.Коментирашесеосновноинтеграциятанабългарскатадържава(ко-

91

ятопроведеинституционалнопреговорите)инабългарскиябизнес(откойтосеочаквадасевъзползваотпреимуществатанаОбщияпазар).

Наличен е несъмнен граждански дефицит на европейско-то ни битие.Изучаванетомувдълбочинаиконтекстеиакаде-мична,иполитическазадача.Трасиранетонапътищазапреодо-ляванетому еширокообхватен стратегическивъпрос. Задачатанатозитекстесамодаседокоснедонякоиотпроблемнитевъз-ли,бездаизразяванепосилнатапретенциязаразсичанетоим.

ІІ. Формиране на европейското гражданствоПреминавасепрезразличниетапи,неразривносвързани

спроцеситенаразвитиеиконсолидациявЕвропа.Могатнакрат-кодабъдатизброени.

• 1957г.–ОщевРимскитедоговориезаложенасвобо-датанадвижениенахоракатоевропейскогражданскоправо,насоченокъмнасърчаваненаикономическатаактивност.Интеграциятанапазаритеводидоизрично-тоформулираненагаранциизаправотонагражданитенастрани-членкинаЕвропейскатаикономическаоб-щност(ЕИО)даупражняваттрудовадейноствдругистрани-членки.Естественапоследицаепризнаванетонаправотонажителствозаработницитеисемейства-таимвстраната,вкоятополагаттруд.

• 1974г.–СрещанаЕвропейскиясъветвПариж.Посоче-наенеобходимосттадасепредоставятспециалниправаврамкитенаЕИОнагражданитенадържавите-членки.

• 1976г.–Представенедокладътнабелгийскияминистър-председателЛеоТиндеман,вкойтозапървипътясноседефинирацелтадасесъздадеобщностнаевропейски-те граждани отвъд регулационните границинаОбщияпазар.Залагатсемеркизаповишаваненаевропейскотосъзнание: унифициране на паспортите, минимизираненаграничнияконтрол,съвместноизползваненапреиму-ществатанасистемитезасоциалноосигуряване,акреди-тациянауниверситетскитекурсовеистепени.Докладът

92

нееизползванотправителстватанаевропейскитедържа-вивпланиранетонаполитикатаим,ноизиграваключоваролявинтеграционнияпроцес.

• 1979г.–ЗапървипътсапроведенипрекиизборизаЕвро-пейскипарламент.Въпрекинедостатъчнитемуправомо-щия,товаеваженелементнагражданствотоспредоставе-натаотнегоинституционалнавъзможностзадемократич-нопредставителствонагражданскитеинтереси.

• 1984 г. – Среща на Европейския съвет във Фонтен-бло.Учредява сеКомитет за Европа на гражданите,председателстванотиталианскияевродепутатПиетроАдонино.Започвапродължителенпериоднавнасяненапредложениязаконституираненаевропейскограж-данство,отклоняваниилисилноредуцираниотинсти-туциитенаЕСиправителстватанастраните-членки.

• 1990г.–СрещанаЕвропейскиясъветвРим.Съобразноспрепоръкитенамеждуправителственитеконферен-циисевъвеждапонятието“европейскогражданство”катоключовелементотреформатанаучредителнитедоговори.ВзетитерешениявРимсаосноватанатек-стоветезагражданствотовДоговораотМаастрихт.

• 1992г.–ДоговорътотМаастрихтразглеждакатоза-дачанановияправенстатусзасилванетоиподдържа-нетона европейската идентичности допусканетонаевропейските граждани до по-интензивно участие винтеграционнитепроцеси.

• 1997 г. –Договорът отАмстердам поставя по-голямакцентвърхугражданствотоиправатанаиндивидитеврамкитенаСъюза.

• 2000 г. –ДоговорътотНицабиваодобрен заедно сХартанафундаменталнитеправа.Тяпредлагановоразвитиенагражданскотоизмерениенаинтеграция-та,нонеечастотосновниятекстинямаобвързващасилазастраните.

• 2005г.–ПроектътзаЕвропейскаконституция,фикси-

93

ращново,разширенопонятиезаевропейскогражданство,пропаданареферендумивъвФранцияиХоландия.Ев-ропейскатакомисиярешава,чееднаотпричинитееде-фицитътнагражданскоучастиевевропейскияпроект,илансирасерияотинициативизаангажираненаграж-данитекъмбъдещетонаЕвропа.ОповестенеПлан„Д”заДемокрация,ДиалогиДебат.

• 2007 г. – Европейският съвет утвърждава проект наДоговорзареформа,койтопридавазадължителенха-рактернаХартатаипредвиждалекиизменениянадо-сегашнитеклаузизаевропейскогражданство.

ІІІ. Съдържателни аспекти на европейското гражданствоПротиворечивосттанаполовинвековнияпътнаформира-

ненаевропейскигражданскистатусотразявавсичкитрудностиприконституиранетонаЕСкатополитическисъюз.Бавноипос-тепенносеизграждасъвкупностотиндивидуалниправа,изпъл-ващисъссъдържаниепонятиетозаевропейскогражданство.Тенадстрояватправата,коитогражданитенастраните-членкивечепритежаватпосилатаназаконитезарегулираненаОбщияпазар(свободнодвижениенастокииуслуги,защитанапотребители-те,здравеопазване,равнивъзможностиит.н.):

– свободнодвижениенахора;– активноипасивноизбирателноправовЕвропейския

парламентивместнотосамоуправлениеспоредмес-тожителството;

– правонадипломатическаиконсулсказащитаотвлас-титенавсичкистрани-членки,когатостраната,чийтогражданин си,не епредставена в страна, коятоне ечленнаЕС;

– правонапетициидоЕвропейскияпарламентиправодасесезираевропейскиятомбудсман;

– праводасепишенавсекиединотофициалнитеезицинаЕСдоинституциитенаСъюзаидасеполучаваот-говорнасъщияезик;

94

– правонадостъпдодокументитенаЕвропейскияпар-ламент, Европейската комисия и Европейския съвет,освенвпредвидениотзаконаслучаи.

Неенеобходимодасеприбягвадопедантиченанализ,задасеустановиразличиетонатакаформиралатасесъвкупностсобема от права, който традиционно се обвързва с национал-ното гражданство. Европейското гражданство не може да се разглежда като форма или разновидност на националното.Тонямааналогвполитическатаисториянагражданскиястатус,кактонямааналогинтеграциятанаевропейскитедържавивЕС.Тазибезпрецедентностдаваоснованиянанякоиавторидаговорятзанов тип наднационално гражданство,коетоизразяваистори-ческияопитотпостнационалнатафазавевропейскоторазвитие.

В подобен ред на аргументация наднационалното граж-данствопредставляванормативенрезултатоттърсенетонаотговорнадвеяркипредизвикателстваотвторатаполовинанаХХвек:(1)глобализацията,счиитоефектинационалнатадържаванеможедасесправисама,и(2)хетерогенизацията,коятодиференцираи разчупвапредишното единствона същатанационалнадържа-ва.Застрашенаотгоре,отглобализационнитепроцеси,иотдолу,отвътрешнотообособяване,държаватакатоосновнаединицанамеждународнатасистемапрезмодерносттасестремиданамериизходвевропейскияпроект.Интереситенагражданитетрябвадабъдат защитенинапо-високониво отнационалното, за да бъдесъхраненалоялносттаимкъмнационалнитеинституции.

Същевременноеясноидруго.Европейскототърсененаотговорнагражданскияпроблемеограниченоотразбирането,ченационалнатадържавапродължавадабъдеводещиятизточ-ник на легитимност и реализация за европейските граждани.Най-сигурното доказателство, че става дума за „Европа на на-циите”,можедасеоткриевъвфакта,чевръзката на индивида с политическата общност (Европейски съюз) минава през нацио-налната държава.Европейскотогражданствоевторичноспря-монационалното.Тонегозаменя,агодопълва.Втозисмисълнеесамостоятелно,апроизводно.

95

Казаноподругначин,националнотогражданствое:(1)условие за европейско гражданство – защото инди-

видъттрябвадабъдегражданиннастрана-членнаЕС,задабъдегражданиннасамияСъюз;и

(2)рамка на европейското гражданство–защотозакони-тенавсякастрана-членнаЕС,независимоотразличи-ятаси,регулиратдостъпадоевропейскогражданство.

Получавасепроблемнаситуация,коятоизпъкваособеносил-новпървитегодининаХХІвек.Понятието за граждански статус исторически обозначава отношението между индивид и държава.Неговотоприложениекъмполитическаобщност,лишенаотобичай-нитеатрибутинадържавенсуверенитет,изискванепростоформалнипромени, амногопо-цялостнапреоценка.Случаят с европейскотогражданствоесложен.Развитиетомуне може да се интерпретира отделно от развитието на самия европейски проект.Той,кактоеизвестно,неезавършен.Неразполагамеисясенинструментариумзаосмислянетому.Усложнявасеконтекстътнавъпросазавидаотноше-ние,изразяваноотевропейскотогражданство.Акотоваотношениепретендиразаавтономност,засамостоятелност,запредставителност,тонебивадасеизчерпвасконкретнинормативнипредписания,адаобединявавръзкитенаиндивидасобщносттавсистема,генериращаидентичностичувствозапринадлежност.

ІV. Проблемът с гражданската принадлежност към ЕвропаКаквоопределяпринадлежносттакъмЕвропейскиясъюз?

Различниподходимаркиратопититезанейнотоконструиранеипредставяневтеоретичноиемпиричностабилнаперспектива.

Вюридически план съществувавиждане,чепостепеннатаи поетапна експанзия на нормативната регулация, предлагана отБрюкселиСтрасбург,щеобвържеиндивидитевдостатъчноефек-тивнамрежаототношениязаидентифициранетоимсъсСъюза.Сдругидуми–чеюридическатапрактиканаевропейскитеинститу-ции,доказалафункционалносттасивмногонаправления,представ-ляваотговоринаотносителноноватаграждансказадачапредЕС.Нямасъмнение,чеупражняванотоотЕСнормотворчествоеединот

96

най-устойчивитевекторинаинтеграцията.Периметърътнаполити-ческитерешениясистемносеограничаваотюридическиусвоява-нитетериториинаевропейскияпроцес.Честопътиполитическителидеринесавсъстояние,дорипринай-доброжелание,данаправяткрачканазадвевропейскитесиинициативи,защотоотстъплениетобидовелодопреразглежданенавнушителенобемотправниактовес труднопредсказуемипоследици.Силнокритикуванатаевробю-рокрацияразполагаслостовезавъздействие,коитоминимизиратрискаот„резкидвижения”наеднаилидругадържава.Процедури-тепохармонизираненанационалнотоиевропейскотозаконодател-ствовъввсякастрана-членкаиматподобенефект.

Допускането, че европейската правна интеграция в край-насметкащеформираигражданскапринадлежност,нееново.Из-разителнасходнаидеяесамиятЮргенХабермас,койтоговориза„конституционенпатриотизъм”катопъткъмизгражданетонаевро-пейскаидентичност.Спореднегообщотосподеляненаценностите,принципитеинормите,залегналивосноватанаполитическотоуст-ройствонаСъюза,можедациментираобщностнатапринадлежност.Проблемъттукнеепростовкритичнитереплики,чечовекнеможеемоционалнодасепривържекъмправнинорми.Проблемъте,чеЕСощенеепридобилправосубектност(какватовпрочемсепредвиждавДоговоразареформа)иощенеесамостоятеленюридическиучаст-никвотношениятасиндивидите.Липсатанасуверенитетнеизменнощеиздигавъпросителнипредплътносттаиразвитиетонаюридичес-китерешения.Нееслучаенфактът,чеевропейскитегражданииматспрямоСъюзаединственоправа,нонеизадължения.Задължениятаоставатнационални.Втазиситуацияправотогубичастотмощтасинауправленскиинструмент.Акопринационалнитедържавиправотокодифицираналичниивечеустановилисеидентичности,вевро-пейскияслучайпосредствомправосетърсиидентичност.Нодокатоправнатавластсеопосредяваотдържавите,европейскотогражданс-твонямадаможедастъпинасобственаюридическабаза.

Викономически планнебивадасезабравя,чеевропейскиятпроектестартиралкатостопанскообединениеитовамуизмерениепродължава до днес да бъде най-стабилно в целия интеграционен

97

процес.ПървитестъпкикъмевропейскогражданствосадиктуваниотпотребносттадасеразвиваОбщиятпазар.ПоследниятзначимуспехнатеренанаевроинтеграциятабешеИкономическиятивалутенсъюз.Множатсеформите,вкоитопазарниятиндивидсеобвързвасЕвропа,разбиранакатоикономическопространство.Известнаелибералнататеза,чепазарътенай-ефективниятрегулаторнаобщественитеотно-шения,защотоповишававзаимозависимосттанаиндивидитеиразви-вачувствотоимзаобщностнапринадлежност.Известнаеиконтрате-зата,чеикономическиятакцентподменяобщностнияангажиментизадълбочаваразделителнителинии.Ощеединототците-основателинаСъюза,ЖанМоне,отбелязва,чечовекнеможедасевлюбивпа-зара. Десетилетия по-късно френският премиер-социалист ЛионелЖоспенщеизречезнаменитатасифраза,чеподкрепяпазарнатаико-номика,нонеипазарнотообщество.Напръвпогледвъпросътопирадопродължителниядебатмеждупривърженицитенарепубликанско-тоилибералнотогражданство.Коетрябвададоминира–насърчава-нетоналичнияприноскъмобщността,илигаранциитезамаксимал-носвободноиндивидуалнодействие?Товапитаневечезвучинесамонаравнищетонадържавите,ноивмащабитенацелияЕвропейскисъюз.Ноаколибералниятотговоримасвоитеоснованиянадържавнониво,тойгубисвоятаефективностнаевропейско.Пазарнитемоти-вацииедвалисенуждаятотгражданскистатусвграницитенаЕС.Заразликаотразвитиетонанационалнитедържави,когатоикономи-ческиактивнитесубектисасестремеликъмполитическопризнаниечрезгражданството,задамогатдаполучатгаранциизачастнатасидейност,товисториятанаевропейскияпроектполитикатасеявявапо-скоро ограничение за свободата на пазарните сили, постигналиоптимално необходимата им политическа защита чрез държавите.БизнесътискаотЕвропейскиясъюзикономическиоблекченияисти-мули,нонеиполитическанамесаилигражданскаинтеграция.ПочтиизравненатасъсстранитеотЕСикономическаплоскост,накоятоепоставенаШвейцария,далечнепровокираевропейскаидентичностушвейцарците.ВтозисмисълстопанскотосближаваненямазацелдапородипринадлежносткъмЕвропа,адаповишиефективносттанаикономическитерешения.Проблемътсгражданствотовъзниквана

98

етап,когатоевропейскиятпроектискадаминеотвъдикономическиясъюз,анеерезултатотпотребноститенатозисъюз.

Всоциален планеважнодасеспомене,чередицаотевропей-скитеинициатививпоследновремесапосветениназадвижванетонаевропейскияпроект„отдолу”,намобилизиранетонасоциалниенергиивподкрепанаинтеграцията.Споеманетоназаместник-председател-скияпоствЕвропейскатакомисияМарготВалстрьомдаденачалотонацялакампанияза„завръщане”наЕСкъмгражданите,заизпълваненаформулата „Европана гражданите” със съдържание.Обществе-натапроекциянаразработенитеидеизасягапонятията„европейскапубличнасфера”и„европейскогражданскообщество”.Желаниетоедаседемонстрира,чегражданитенаЕвропанеформиратмеханичнасъвкупностотнационалнипубличнисфери,аеднаобщоевропейска,чегражданскотообщество,възникналоисторическивпротивовеснаивъввръзкасдържавата,енапусналонационалнитеграницииобхва-щасъсструктуритеиинституциитесицелияСъюз.СвъзприеманетонатакавагледнаточкастававъзможноЕСдасеразглеждакатоединнообщественопространство,коетопосилатанаобективнитепроцесипоследователнонанасящрихитенаединновгражданскистатус.Задафункционирапълноценноеднаевропейскапубличностобаче,тятряб-вадаизлъчваисъответнитепубличниинституции.Акополитичес-катанадстройканаЕСпредлагаинституции,тонаобщественонивотеилилипсватисезаместватотнационалнианалози,илииматтвър-деограниченоприсъствие.Нямаистинскисилниевропейскимедии.Нямаавтентичниканализаформиранеиизразяваненаевропейскообщественомнение.Общоевропейскитенеправителствениорганиза-циистоятвсянкатананационалните.Трансграничнитеобществениинициатививъзникватобикновенопонеформален,стихиенпът.Труд-ноститеприформираненаидентичностипринадлежност„отдолу”сесблъскватсотсъствиетонаясенипредварителнофиксирансуве-рен„отгоре”.Европейскатасоциалнапалитраетвърдебогата,задаможедасесведедоняколкообщоприемливиформулизаграждансковключванебезсанкциониращмеханизъмотвисоко.

Вкултурен планединотнай-големитешансовеирисковепредЕСвинагиебилразвитиетоподдевиза„Единнивмногообразието”.От

99

еднастрана,нарастваткултурнитеразличияврамкитенаСъюза.При-еманетонановистрани-членкиотбившияИзточенблокобогатиЕв-ропасдругитрадиции,сдругистереотипи,сдругисветовъзприятия.Отдругастрана,входанаинтеграциятадържавитегубятвсеповечеелементиотнационалниясисуверенитетивсепо-активнозалагатнакултурнотосиприсъствие,наедноноворазбиранезакултуренсуве-ренитет.Въпросът далиима спояващибазови европейски културниценностидалечнеелесензаотговор.ВпрочутатасикнигазасблъсъканацивилизациитеСамюълХънтингтънекатегоричен,чеправослави-етоечуждоназападнатацивилизацияичеправославнистраникатоРумънияиБългарияняматмястовзападнияпохарактерасиЕвропей-скисъюз.СлучаятсГърцияепосоченкатополитическикомпромис,мотивиранотимперативитенаСтуденатавойна.Единотнай-разгоре-щенитедебатиоколопроваленияпроектзаЕвропейскаконституциязасягашетематазаБога:далитрябвадаприсъствавпреамбюлакатообща ценност за страните-членки. Диаметрално противоположнитестановищаипотозипункт,ипоредицадругисякашнедаватполезареализираненанякакваспецифичнаевропейскакултурнаидентич-ност.Засилващатасевраждебносткъмимигрантитеиескалиращатанетолерантност към други етноси и религии преграждат пътищатакъмкултурнатаотвореностикомпресиратпо-широкитепараметринаеднакултурнапринадлежносткъмевропейскияпроект.Общноститеигрупитеиматпредимствопрединдивидите,когатоседискутираткул-турнитеосновинаЕС.Втрадиционнотопонятиезагражданствообачеименноиндивидътетози,койтовлизавотношениесполитическатаобщностиразвиваидентичностнабазатанатоваотношение.

Всякаоттезисфери(юридическа,икономическа,социална,културна) има потенциал за развитие.Предлаганите и осъществя-ванитемеркисавсъстояниедапоощрятактивносттаидаповишатстепентанаучастиевделатанаСъюза.Теиматсвояталогикавсъоб-ражениятазаефективностифункционалност.Нокактосевижда,теневодятавтоматичнодоформираненагражданскистатуссъссъот-ветнатамуидентичност.Всвоятасъвкупностразличнитеподходиирешениясесблъскватспротиворечиятанасамияевропейскипроект.

100

V. Политически дилеми на европейското гражданско бъдещеГражданството,мисленовкласическитесипонятийниконо-

тации,изразявапринадлежносттакъмполитическотялосъсстрогиочертанияиправомощия.Натрупванетонаинициативиинормизаукрепваненаотношениетовинагистигадонякакваточка,следкоятопроблемътсепреобразувавпроблемзахарактеранаобщността,заспецификитенапредлагащиячленствополитическисъюз.Преодоля-ването на гражданския дефицит на ЕС може да бъде само следствие от вече взето политическо решение за бъдещето на общността.

Вгражданскотосиизмерениеевропейскатаинтеграциясеопосредяваотпринадлежносттакъмнационалнитедържави.Невед-нъжеизтъквано,чесборът от гражданите на Съюза не създава единство на политическата воля,защототясегенерирананацио-налнониво.ЕСотнемаотфункционалниясуверенитетнастраните-членки.Тойакумулираправомощиявсфератанаотделниполитикиисектори.Тойнепосяганагражданскиясуверенитет.НезависимочеелементинапубличнатадискрециянадържавитесеупражняватвечеотБрюкселиСтрасбург, гражданитевлизатвнепосредстве-нипубличниотношениясъссвоитенационалнистолици.Втакъвконтекстможедасеприпомниипрактикатанаизточноевропейскиясоциалистическилагеротнедалечнотоминало.Брежневатадоктри-назаограничениясуверенитетсеразпростирашевърхуполетозапозволениходовенадържавите.Центърътнаимпериятадиктувашепрякограницитенавъзможнаавтономноствдържавнитеполитики.Непосредствендиктатвърхугражданитенесеупражнявашеоттам.Той сепредоставяшена всякаотделна страна.Резултатът:източ-ноевропейскитедържавизатънахавдълбокакризасрухванетонасъветскатаимперия,докатожителитеиммногопо-лесноприехаос-вобождаванетооткремълскатадоминация.

Натозиетапотпредставенитеразсъжденияможедасенапра-виизводът,чебъдещето на европейското гражданство се намира в пряка зависимост от политическото бъдеще на Европейския съюз.

Възможнисаняколковариантанаразвитие(разбирасе,смножествовътрешнивариации),коитосевиждатотнаблюдател-натакуланаднешнияден.

101

• Съхраняване,сизвестнимодификации,насегашно-тополитическоустройствонаЕС.Товапредполагаредуцираненавътрешнияинтеграционенпроцесдополитически мерки, които не създават сувереннаевропейска власт. Европейското гражданство нямада серазвиекато гражданствовчистия смисълнадумата.Тощесе запазикато (по-мащабноилипо-тясно)допълнениекъмнационалнотогражданство,произтичащоотпотребносттадасеизясняватире-гулиратотношениятавпо-голямаобщностотнаци-оналнатадържава.

• Движение на ЕС към някаква форма на конфеде-рация или федерация. При това положение ще сеполучиконфедералноилифедерално гражданство,иновативнопохарактераси,нодоразвиващостариналичниобразци.Оттукнататъкголемиятзалогщебъде изграждането на идентичност и принадлеж-ност,сходнипосилаиобхватнатезивисторическипознатите ни конфедерални ифедерални държави,нобезобединяващияефектнатехнитесоциалниикултурнивръзки.

• ТрансформациянаЕСвмултикултурнаобщностотновтип.Втакъвслучайевропейскотогражданствощебъдеоткачественоразличенпорядъкспрямона-ционалнитегражданства.Тощереализирапринци-панамултикултурностчрездиференцираниподхо-ди към отделните групи, чрез колективно (вместоиндивидуално) членство в общността и баланс наразличнитекултурни,социални,религиозниидругийерархии.

Безрешаванетонаголемияполитическипроблемзабъдеще-тоЕвропейскиятсъюзнямадапрекратисъществуванетоси,нитоне-пременнощегубипозициинамеждународнатасцена.Простонямадапредоставядействителенгражданскистатуснасвоитечленове.

102

VІ. ЗаключениеТрябваощеведнъждасеотбележи,чебългарскотообще-

ствоневъзприемаЕвропакатополе за гражданскареализация.Гражданското измерение на европейската интеграция остава всянкатанапо-влиятелнинационалнииевропейскитеми.Обще-ствениятдебатминававстраниотнепосредственитепроблеминагражданскотовключване.

ПолзитеотчленствотовЕСсеинтерпретиратиоперацио-нализиратотгледнаточканадържавата(сведенадополитическиелитиадминистрация)инабизнеса(разбиранкатоестественре-ципиентнаевропейскисредства).Формулата„Европанагражда-ните”едекларативноизкусителна,нопрактическинеясназанас.

Първотообяснениеследвалогичноотвътрешноторазвитиенаевропейскияпроект,отнеговатанезавършеност,отнеопределе-носттанагражданскатамукомпонента.ЕСнееформиралстабилениустановенгражданскистатус.Товарефлектираивърхуслабитевръзкинапринадлежност,коитопоражда.НесамовБългария.

Второто обяснение вече е национално. То засяга специ-фичната българска традиция на отношение към политическатаобщност.Политическатаактивносткъмобщносттаинейнитеин-ституцииунасрядкоебилагражданска.Рядкосееразполагалавкоординатнатасистеманаиндивидуалниправаинасрещниза-дължения.Недовериетовгражданскатаприроданаотношениетомеждуиндивиди държава у нас, възпроизвеждащо се и днес вдемократичниусловия,еосновнатрудноствсамовъзприеманетона българите като граждани на собствената им държава.Оттампроизтича и липсата на достатъчни стимули за разглеждане наевропейскитешансовекатограждански.ДокатоЕвропапредлагагражданскистатуспрезнационалнотогражданство,ефективност-таиреализациятанатованационалногражданствощебъденеза-обиколимиятконтекстнагражданскотоотношениекъмЕвропа.

Иаковнякоистранисеводидискусияподзнаканади-лемата„ГражданинаЕвропа”или„ГражданивЕвропа”,нашаводещазадачаедаутвърдим„ГражданивБългария”катонеоб-ходимпредварителенетапнаучастиетосивтазидискусия.

103

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ И МОДЕРНОТО ЛЯВО УПРАВЛЕНИЕ

Аглика Виденова

“Пазарна икономика – да,Пазарно общество – не!”

Лионел Жоспен

КаквовсъщностеЕвропейскиятсъюз?Улисанивстреме-жасикъмосъществяваненапо-успешниикономическистратегии,приоритетнипроизводстваистимулираненаактивнапазарнакон-куренция,по-високаконкурентоспособност,по-големиинвестицииипостиганенапо-високистандарти,забравяме,чеобщносттанеепростоеднадобреработещамашинаилиизкуственмеханизъм.Тойнеесборотинституции,коитодаиматзацелдарамкиратживотаниинеесъздаден,задаограничавасвободатани.Тъкмообратно-то.ЕСееднаголямачовешкаобщност.Представлявамножествоотвзаимоотношения,жививръзкимеждухората–човешкисъздания,коитомислят,мърдат,чувстват,иматсвоипотребности,мечти,же-лания.Важноедасигоспомним...Защотобезтазидуховнахрана,без идеалите, без положителните модели на човешко поведение,животътнибисеизпразнилотсъдържаниеисмисъл.

Многопътисмебилисвидетелинадокладииизказваниянауважаваниполитолози,социолози,хорананаукатаиакадемичнитесреди.Втяхдумичкикатодемокрация,мир,човешкиправа,граж-данскообщество(вероятноотпрекаленочестаупотреба,понякогадажемеханично)някаксапридобилишаблоненсмисъл.Най-святи-тезаевропейскатаобщностсимволисаизгубилиголямачастотчо-вешкатаемоция,отположителнатаенергияиестествениястремежкъмсъвършенствоначовечеството,скоитосазаредени.

За да имаме успешни модели на управление в полити-ката,еважнокакваеценностнатанисистемакатограждани,вкаквовярвамекатодостойнихора.Иначенебихмеималисилата

104

иенергиятададавамесвояприносдоброволнозаобществото,вкоетовсичкиживеем.Тосъществуваименноотиндивидуалниятрудиблагодарениенавсекиединотнас.Инесамополитичес-китепристрастиявлявотопространство,социалноисолидарноориентираните,ноинай-прагматичнитеполитическиформациинебихамоглидасъществуватбезценностииидеали.

Интересите на гражданите, традициите в обществото,възпитанието в семейството и училището, работата, житието,формиратценностнатанисистема.Ценноститераждатидеите,аидеитеизвеждатприоритетиирешения,създаватполитиките.Такасамиопределямеиръководимсъдбатаси.

Свобода,солидарност,справедливост,демокрация,човеш-киправа...Тезиценности,закоитовсекиечувалмного,несасамоевропейски,тесаиобщочовешки.Логичноедасмеизкушенидамислимвединпо-широксмисълнатезипонятия–заедноскул-турните,религиозните,морални,традиционниисемейниценности,защотосмеживисъществаинесмесами.Живеемвдинамичнасо-циалнасреда,променямесевсекиден.Всекиденсеприспособява-ме,балансирамеинтереси,правимкомпромиси,конфронтирамесе,адаптирамесекъмвсичконово.Ценноститебихабиликрасиви,носамокухифрази,безактивнотообщуванемеждугражданите.

Многосагероите,коитоформиратсъвременнитеценнос-ти,отговарятнапотребностите,определятприоритетитенапо-литическиядневенред–партии,неправителствениорганизации,медии, синдикати, европейскиинституции, законодатели,меж-дународнипартньориидруги.

За да си отговорим какви са предизвикателствата предсъвременнитеуправленци,неможемданеобърнемвниманиенай-напреднатенденциятанаспадвдовериетокъмполитическитепар-тии,коятосенаблюдававцялаЕвропа.Дефицитътнасоциалнире-шенияиидеизапо-добросъществуваненахоратаипо-справедливоразпределениенаблагатагоимавечеивнай-развититеевропейскидържави.Иманяколкоосновнипричинизатованедоверие.

Традиционнотообществобеизместенопървоотмодер-ното, после от постмодерното информационно. По-оскъдният

105

начиннаживотистремежъткъмоцеляванедоведедопоставянеработата на първо място, йерархично-професионалните връз-киизместихародовите.Индивидуализмътвзевръхнадобщатасолидарност.Катологичноследствиеоттозипроцесесривътвчовешкатаценностна система,упадъкътв традициитеи се-мейството.Идеалитесаизместениотпрагматизма.

Медиитесеутвърдихакатообщественасиласогроменинформационенифинансовресурсиснеформалнилостовезавлияние.Често,задасаадекватнинадинамичнотоежедневие,жадно преследващи истината и атрактивната новина за деня,преминаватграницатанасоциалниарбитриидостигатдомани-пулациянаобщественитенастроения.Очертахасекатофактор,влияещвърхуформиранетонанагласиимоделинаповедение,коитоневинагисаподходящитезаподражание.Защото,впове-четослучаи,скандалнатановина,вдигащарейтингаипечалба-та,неедобратановинаипримерътнадобрия,скромниячовек,който буди възхищение с личността си... Тозимедиен натискнямакакданепроменяпубличнотоповедениеивизиятанапо-литиците.Тебитрябвалодаиматводещаролявопределяне-тонаобществениядневенред,аформиранетонаполитическаволяподнатискневодидоработещирезултати.Подведениотестественатачовешкасуета,политицитекаточелисестремятповечедасехаресатнамедиите,отколкотодаизвеждатприори-тетиидапредлагаттворческирешения.

Езикът,скойтоборавятполитиците,оставанеразбранотхората.Човексеобъркваизапочвадасизадававъпросизасобстве-нотосинивонаинтелигентност,раздвоениизгубенмеждучуж-дици,шаблониитерминология,звучащипо-скорокатомистич-ни заклинания, отколкото като варианти, обещаващи да решатжитейските проблеми от реалния свят. Всички граждани иматнуждадаимсеобяснипочовешкиразбираемо,отхораземнииблизкидотях,анеопияняващисеотсобственитесиумотворенияполитици,завладяничестоотнарцисизъмиговорещипо-скоронасебеси.Проблемътеповечепсихологически,личностенини-койнеедлъжендастрадазарадичуждитенесполуки.

106

Неетайна,чекомуникациятаеосновнаизадължител-напредпоставкапопътякъмуспеха,независимоскаквосеза-нимавачовек–ивличен,ивпрофесионаленплан.Мястотонаполитицитеесредгражданите.Умениетодаобщувамеиразби-рамедругитесепридобиваглавноотсъпреживяванотостях.Отрешаваненапроблемитеипреодоляваненавсичкипрепятствиязаедно,каточастотединотбор.Отсъздаваненаобщачовешкаистория.Такасеградиидоверие.

Доверието и отговорносттасанай-важнитеценности.Все-кидръзналдасенагърбиснелекатаработадабъдеполитик,трябвадобредаразбиразначениетоим,непростодагиповтаря,бездавла-гасмисълвтях,защотогиопорочаваигипревръщавпразнидуми.

Политическите партии се създават на основата на цен-ности,изразяватинтереситенаопределенигрупиотобщество-то,консолидиратмнениеипредлагатпрограмнипредложениязарешаваненапроблеми.ВцялаЕвропаснастъпванетонапостмо-дернотоинформационнообществопотребноститенаграждани-тесеувеличихаисанай-разнообразни.Партиитевсъвременнияполитически живот много трудно биха могли да отговорят намногообразиетоотинтересинагражданскотообщество.Течес-тогубятдовериетонахората,опитвайкиседазадоволятвсичкиобществениизискванияисеувличатдаобещаватмногоимногонеща,коитопосленямакакдаизпълнятзаединмандат,доридасаизключителнодобронамерени.

Данеговорим,акосеналожидауправлявативкоалиция,коетокатотенденциясеутвърдивцялаЕвропа.Ощееднодока-зателствозамногообразиетоотнуждииинтересинасъвремен-ниягражданин.Многотопартии, създаванисцелдаотговорятнавсичкиобщественигрупи,никоганемогатдасъбераттолковагласове,чедауправляватсамостоятелно.

Къмтова,разбирасе,имаотношениеивечетрадиционнатанискаизбирателнаактивност.Тяобачеерезултатнесамооткризатанадоверието,ноиотнедостатъчнатависотанадухаимораланасъвременнияполитик–частоткойтоеиумениетоданосишотго-ворност.Политицитеобичатдасе„кичат”стазидума,нодействи-

107

ятаимневинагидоказват,чезнаятзначениетой.Дасиотговоренполитик,начовешкиезикозначавадаси„Рицарбезброня”.Даситакаизвисенкатоличност,стакъввисокморалипочтеност,чедатеболизавсякаизреченадума,отстрах,чеможедаподведешхората,коитосатиседоверилииразчитатнатеб,дорипринезависещиоттебобстоятелства.Даимашсмелосттадаотстоявашубеждениятаси,дорисрискданесисимпатиченнамедиите.Даимашмъ-жествотоданеизневеришнасебесиинахората,коитотивярват,дориидасепревърнешваутсайдерсредколегитеси.Даживеешвсекиденстежкиякръст,черешавашчовешкисъдбиичеживотътнамногохоразависиоттеб.Дагигледашвочите.Добриятчовекеспокоениуверен!Моралнитеипрофесионалнитемукачествасанеговатазащитнаброня–тегопазятивдобро,ивзло...

ВБългариясписъкътспричинизадефицитанадовериекъмсъвременнитеполитическипартииможедебъдепродълженоще.

Преходътпопътякъмдемокрациятадонесеунасмногозаблуди,разочарования,крайности,идеализираненалеснотоза-богатяване,чувствозабезнаказаностнанесправедливосттаиот-чаяние,ченищонезависиотдействиятанаобикновениячовекигражданин.Песимизмътсеенастанилтрайновъввсекидневието.

Достатъчноесамодаспоменемявлението„купуваненагласове”наМестниизбори’2007иупоритосттанаизявенибъл-гарскиполитицивстремежаимданиубедят,четоваенормалноевропейскоявлениеиняманищонередно.

Небиватогавадасеучудваме,честранниполитическиформацииснеяснипрограмизауправлениеилинереалистичнипредложениянамиратблаготворнапочва…

Когатолипсватценностите,инай-силнитеисветлидумиса изпразнени от съдържание (било то европейски, българскиили интернационални). Това освободено пространство съвсемлогичносезапълваведнагаотзаместители–агресия,ксенофо-бия,популизъм,стъпкваненавсичкостойностноичовешко.

Каквовсъщност епопулизмът?Традиционнов тазидумавлагамеотрицателенсмисъл.Нодасезамислимдалиечактолкованегативноявление,кактогоописватповечетоанализатори,полито-

108

лозиисоциолози.Всякоживосъществоносивсебесиестествениястремежкъмдобро,потребносттаотнещо,вкоетодавярва,необ-ходимосттаотидеали.Товаевосноватаиначовешкатаеволюция.Всъвременниявариантивполитическиконтекст–давижда,чедумичката“демокрация”еравнапосвоясмисълнасправедливостисвободанадухаимисълта.Икогатосепоявятпо-агресивниспо-ведениетосиилиатрактивниличностиизаговорятзатезичовешкипотребностинаразбираемезик,многоестественое(дорипървосиг-нално)дасепородижеланиетоувсекичовекдаповярва...

Партиитеиполитиците,накоитониеделегирамеправотодавзематрешениявместонаскатогражданиивнашинтересвъввластта,сасъщитекатонас.Произлизатотнашитесреди,отсъщатасоциалнамаса.Стазиценностнасистема.Колкотоиданедоволствамеидасесърдим,дасмятаме,чезаслужавамееднопо-доброуправление–тесапредставителнаизвадканатова,коетоецялотониобщество,натова,коетосмение.Нокакдаимпомогнем,задапомогнеминасебеси...?

Критикатаеефективнатогава,когатоимаширокдебатпообществениядневенред,итогава,когатосепредлагатновиидеиирешения.

Модерните леви партии трябва да намерят начин и меха-низъмзапостоянновзаимодействиесгражданите,стехнитеоргани-зации.Потозиначинтебихапредставялионезигрупиотинтереси,коитоще доведат до правенетона политики, произлезлипряко отгражданитеисъздаващидовериемеждудветестрани.Гражданскитеорганизациисаонзиживорганизъм,койтоенай-чувствителениреа-гиранай-адекватнонавсякопрепятствиепопътянадемократичнотонисъзряване.Такаправенетонаполитикищеидва“отдолу-нагоре”,кактоевстаритедемокрациивЕвропа,анекактоевмоментавБъл-гария–хората,вчииторъцеевластта,измислятначининауправле-ние,всякаквиексперименти,коитоналагат„отгоре-надолу”,напълноскъсаликомуникациятасгражданскотообщество,упражнявайкина-тиск.Съвсеместественоетаковауправлениедаенеефективноиданеможедаградиобществотопоуспешенначин.

Гражданскитеорганизациииматкапацитетадаизвърш-ватобществениуслугиидаразтоварятвласттаотмногонейни

109

административниисоциалнидейности.Онезиниши,къдетонадържаватанейоставадостатъчновремеилиресурс.

БихмемоглидасепоучимвтоваотношениеотопитанаЕв-ропейскатакомисия(ЕК),коятоосъществяваизпълнителнатавласткатопубличенорганнаОбщността.Предивсякообявяваненапри-оритетиивъзможностизакандидатстванеспроектизафинансиране,чрезкоитоосъществявапубличнитесиполитики,ЕКпоняколкоме-сецаводидебатсмрежиотнеправителствениорганизации,скоитоподдържатяснавръзка.Повсякаеднабъдещапрограмапровеждапо-редицаотработнисрещистях,искатяхнотомнение,предложения,писменистановища,заедноизработватпубличнитеполитикииследтовазаедногиосъществяват.Такаедновременнопубличнатавластсеразтоварваотосъществяванетонатезиполитики,катогиделегирананеправителствениорганизации,ивсъщотовремеподдържатесенконтактсгражданскотообщество,коетодававъзможностЕКдабъдеактуалнаинавременнавдействиятасипорешаванетонавсекиобще-ственпроблемилипредизвикателство,привсякановост.

Публичните пощенски кутии,коитосесъздадохакъмня-колкобългарскиобщини,същосарешениезаобратнавръзкасгражданитеисъздаватчувството,ченякойсеинтересуваирабо-тизаинтереситенаобществото.Хубавобибилотазиположител-напрактикадабъдепродълженавповечеградове.Общинскиятсъветможедоридаделегиранагражданскитеорганизацииоб-работкатанапостъпилитезапитвания,протести,предложенияизаедновкоалиция(кактоприкандидатстванетопопроекти)дагивнасятвобщинскиясъвет,вобластнатаадминистрацияиливНароднотосъбраниекатопредложенияистановища.

Публично-частните партньорствакатоформанавзаи-модействиенавластигражданиненамиратширокоприложениевБългария.Темогатдабъдатголямастъпканапредзаразвитиенаобщностите–бизнес,община,гражданскиорганизации,кои-тосъвместнодаразработятиреализиратпроекти.

Небиваидасиспестявамеистината,чегражданинътчес-тоенезаинтересован,недостатъчнограмотен,непознавафунк-циитенапубличнитевласти.Необходимисаразнообразнифор-

110

минаинформационникампании.Точнотукмогатдапомогнатимедиите.Вместодапоказватвсекиденкаквонесеправи,дапроявятинициативаиданиинформираткаквоесвършено.Атонеемалко,нопростонееизвестно.Особеноважноезавлияние-тоимвърхуподрастващитеимладежите,върхуформиранетонатехнитеинтереси,характер,познанияиценностнасистема.

Многодобраеидеята,заложенавпроектазазаконзараз-витиенамладежта–назначаванетонамладежкиработнициисъз-даванетонаобщественимладежкисъветикъмместнитеобщинскисъветисрешение,коетодагиинституционализиракатоструктура,даващамнения,становища,препоръкикъмобщинскатавластпополитикитезамладежта.Добърначиндасенасърчаватвсичкимла-дихора,коитосаобщественоактивни–участваливизбори,нонеуспелидасекласират,лидеринанеправителствениорганизации,доброволци.Ноиформадасеобхванатмладежи,неорганизиранивгражданскиструктури.Дасепочувстватполезни,даразвиватполи-тическотосимислене,експертниясикапацитет,дасесъбудиинте-ресътнамладитехоракъмпубличнитевласти.Товаеиединначинзапреодоляваненанедовериетоинискатаизбирателнаактивностсредмладежта.Ненапоследномясто–дабъдатположителенпри-мерсредвръстницитесиотноснонеобходимосттаотгражданскапозиция,общественаангажираностивъзпитаваненачувството“от-говорностзасобственатасъдба”отраннавъзраст.

Полезнобибилозавсякоминистерстводаимапоединтакъв обществен съвет от граждански организации, както икъм всяка една парламентарна комисия вНародното събрание–постояннограждансконаблюдение.Експертниятпотенциалнагражданскитеструктурибипомогналмногонавластимащитедабъдат по-отзивчиви, навреме реагиращи и актуални към всякаобщественапромянаинеобходимост.

Гражданският диалог би бил много полезен на полити-ческитепартииприподготовкатанаизбори–приизработваненаполитическите платформи и листи. Като много добра и полезнапрактикасевъзприесредместнитеструктурииобщинскисъветиинициативата на Българската социалистическа партия в периода

111

предиофициалнатапредизборнакампаниязаМестниизбори’2007,когатовповечеотдвадесетобщинипредложинагражданитедаоб-съдятпроектитезаплатформиилиститезаобщинскисъветнициикметнаобщината.Неправителствениорганизации,медии,предста-вителинабизнесаиместнатавластимахавъзможностдаотправятсвоипредложения,критики,препоръки,коитобяхавключениследтовавокончателнитевариантинаплатформите.Намястообсъжда-хапроектазаразвитиенаобщинатаисъздавахапублично-частнипартньорствазабъдещаработапопроекти.ТочновтезиобщиниБСПследтовасепохвалисуспешноизбраникметовеиобщинскисъветнициотлевицата.Гражданитеимахавъзможностдаучастватактивновизработванетонапубличнитеполитикиипочувстваха,чеоттяхзависиуспешноторазвитиенаобщинатаичеиматвъзможностсамидаразпределятобщественитеблага.Тозипримереподходящзатовакаксеградидовериемеждуполитическитепартиииграждани-те,колкополезенмажедабъдеактивниятдиалогизадветестрани.

Такъвтипгражданскидиалогбибилмногоползотворенприразработваненавариантизапроменивполитикитевсфера-таназдравеопазванетоиобразованието–проблеми,натрупва-ниотосемнадесетгодини,следмногоекспериментииникакводопитванедогражданите–текаквобихаискалиипредложили.Гражданскитеорганизациимогатдасевключатактивновизра-ботванетонарешенията.Товаможедаоблекчинедоволствотоиобщественотонапрежениенавсичкинива.

Процесътнаактивизираненагражданскиядиалогехаракте-рензацялаЕвропа.АковпоследнотодесетилетиелевитепартиивИзточнаЕвропабяхаповечеконсервативнонастроени,днессоциал-демократическитепартиисатези,коитотрябвадабъдатпо-динамич-нитеидаоглавятмодернизациятанаевропейскиясоциаленмодел,койтонавсякъдеизпитвадефицитнареформиточновобразованиетоиздравеопазването.Редомсикономическатамодернизация,левитепартииносятотговорносттаданамеряткомпромисамеждуиндиви-дуализмаисолидарносттавновотомодерновреме.Основнитецен-ностинаСоциалистическияинтернационал–свобода,солидарностисправедливост,саактуалнииднес,носпрямотяхтакатрябвада

112

бъдатмодернизирани и променени програмите за управление иприоритетите,чедастанатпривлекателни,вдъхващидоверие,на-деждаизамладатагенерациягражданииполитицинаХХІвек.

Гражданскиятдебатбипроменилпредставатаинавсич-киевропейскигражданиипроцесътсприеманетонаЕвропей-скатаконституциябимогълдатръгнепо-бързовположителнапосока.СамитеуправляващиотХоландияиФранцияпризнават,чефалътвтехнитедържависедължиглавнонанедостатъчнаин-формациясредгражданите.Теносятотговорносткатополитицизатакъвтипинформационникампании–зазапознаванетонаця-латаобщественостсважносттаипредимстватанатозинормати-вениосновополагащдокументзабъдещетонацялаЕвропа.

Дебатътзаосновнитечовешкиценностиетолковастаривсе-обхватен,колкотоевековнаиобширнаисториятанасвета,вкойтоживеем.Ощеотпървитеопитиначовекадасъхранивърхуперга-мента за идните поколениямислите, чувствата, преживяванията истраховетеси–оттогавасъществуваивъпросът:“Коеедоброикоезло?”Етическикатегории,коитовсекиразбирапоразличенначин,отразличенъгълнасвоямирогледиспоредценностнатасисистема.

Човекнесераждадобърилилош.Самправисвояизборпокойпътдахванекъмблагоденствиетоиуспеха:

– Пътят на злото е често много по-кратък, гладък, носценатана многосъсипанисъдби,стъпканихораисобственитечестидостойнство.

– Пътят на доброто е на духовното удовлетворение отсобственитенидела,насолидарността,справедливост-та,грижатазаближния.Тойчестоеосеянсмногопре-пятствия,понякогасуниженияиболка.Ностраданиетониправидобриивъзпитаварицари.

Съвременните политици трябва да си спомнят, че саудостоенивременносизключителнатачест,сдовериетоипра-вотодачертаятсъдбатанамногодругихора.Оттовакакщегонаправят,зависидалиисториятащегизапаметидостойноилищебъдатзабравенивбезчестие.Защотосмисълътна животае в сладостта от победата на собствената ниизвисеност следвсякабиткасъссамиясебеси.

113

ЛЕВИ ЦЕННОСТИ И ПОЛИТИКА

Александър Смочевски

Ценноститесаедновременнообщотоиособенотовсоциал-нататъкан.Катоморалниценноститесанай-интимнатачастотнея;катополитическиценностисавидимостта,презкоятосепроявявавътрешнатадиференцираностнасоциалнотопространство;катоес-тетическиценностисанай-изтънченото,универсалновсвоятауни-калност,социалнополе–тованаизкуствотоиартефакта.

Политическитеценностисаособенвидценности,коитосеформират,функциониратисепродуциратотполитическитеразличия/единства.Политическитеценности,заразликаотдру-гите видове ценности, са много по-преплетени и зависими отконкретната социално-икономическа и историческа ситуация.Съществувасложна,нонеобходимасубординациянаценностиотинтереси.Ценноститевбитносттаимнаполитически,отра-зяватиизразяватразличнитеинеидентичнисоциалногрупови,стратификационниисоциалнокласовиинтереси.Политическитеценностисаизразнаонова,коетовикономическиплансена-ричастойност.Стойносттавполитикономиятаеценноствпо-литиката.Това,разбирасе,небивадасесхващабуквално.Тукпаралелътепо-скороилюстративен,отколкотозакономерен.

Днешниятсвятпрехожда–от едносъстояниевдруго,от единначиннаорганизациянаобществотокъмдругначиннаорганизация.Тозипреход,освенчееглобаленизасяга(илипредстоида засегне)всичкоивсички, еинепознат,различенотвсичкипреходи,коитосменаблюдавали,изследвалиипре-живявали досега.В това е и привилегированотомясто, коетозаемамение,неговитесъвременници.Товаепривилегиязасо-циалнатанаука–дасхващавсвоитепонятияпреходавнегово-топрехождане.Тоепривилегированосамоиединственокатовъзможностзарефлексия,възможностдагледашнанегокато

114

пределноинтересенпредметнаизследване.Иначетозипреходможедабъдетвърдеболезнензанякоиотсвоитеобекти.

Светътпрехождаичовекътпрехожда.Всичкотоваесвърза-носфундаменталнатрансформациявйерархиятанаценноститеивтяхнотореалносъдържание.Ценноститенеизчезват,тесетранс-формират.Така свободата, равенствотои братствотонаВеликатафренскареволюциястанахасвобода,справедливостисолидарностза европейската демократична левица. Ценностите на христи-янството, дълбоко закодирани в европейската цивилизационнаматрица,сепревръщатвоснованаОбединенаЕвропавнейнатаин-ституционализиранаформа–ЕС.Преходътотедниценностикъмдругиимадвестрани.Първатаевподредбатанаценностите.Тозипреходепреподрежданенайерархиятанасоциалнополитическитеценности.1Вторатастранаевпромянатанасъдържаниетонацен-ностите,т.е.втяхнатакачественатрансформация.Неевсееднодаимашлиберална свободаидаимашсоциална свобода.

Политическитеценностиналевицатасеформиратпоследо-вателноотВеликатафренскареволюцияпрезПарижкатакомунаиОктомврийскатареволюциядонашидни.Тозипроцесенееднозна-чен,разнопосоченикриволинеен.Отсвоетозаражданеобачеляво-тоеакумулираловсебесидваглавнииопределящиидентичносттамуприоритета:1)ценносттаначовешкияживоткатоглавнацен-ностнаевропейскатацивилизацияи2)приоритетътнаобществе-нотонадличното,наобществениянадличнияинтерес.Тезидва,фундиращизаляватаменталност,пунктаизразяватдветемустрани–общотоиособеното.Катообщоевропейскикултуренфеноменпо-литическаталевица(вразличнитейразновидностиилица)есвър-

1Товавощепо-голямастепенважиизапрактическатаполитика.СпоредЮрийАслановнапример,разликатамеждуляватаидяснатаполитикаев“начина,покойтосеподреждаттезиценности(ценноститенадемокрацията–А.С.).Левитеказват–първоравенството,послесвободата,десните–обратно.”(Разрив премиер – президент? Това е изтъркана пло-ча.-в.“Труд”,бр.325от26.11.2007).Тукобаче,подчинявайкивсичконазлободневнатапрагматика,авторътзабравя,чеценноститесаиопределеносоциално съдържание.Т.е.предидаподреждаш,трябвадаимакакводаподреждаш.Необходимоеяснодефинираноценностносъдържание,коетоевинагипоопределениеотносително.

115

занасводещитеценностинаевропейскатацивилизация,коитопро-изхождатотхристиянството.Нолевицатаенай-вечегенетично,анетолковакаузалноиактуалносвързанасхристиянскитеизмерениянаевропейскатакултура.Другатастрананалевицатаенейнатаосо-беност,неповторимиятйлик.Тойсесъстоивприоритетанаобще-ственото,койтозадавапрофиланавсякалевица–билатяпо-дясна,илипо-лява,разположенанапо-голямоилипо-малкоотстояниеотполитическияцентър.Тезидвамоментавсвоетоединствоформи-ратсърцевинатаналяватаменталност.Товасадватаипостасанаевропейскотоляво–неговатаевропейскасъщностиляваприрода.

Ценноститенамодернатаевропейскалевицавсвоязародиш(Великата френска буржоазна революция) са три: свобода, ра-венствоибратство.Първатазадаванейниялибераленмодус,вторатаизграждаспецифичнотойотнасянекъмструктурата на социума,атретата–братството–съграждаотношението на сплотеносткатоусловиезаналичиетонапървитедве.Следдългаипродължителнаисторическатрансформациятезитриценностидостигатдоднеш-нитетриценностниизмеренияналевицата:свобода,справедливостисолидарност.Товасатритеценности,коитосаприетиотСоци-алистическияинтернационалиПартиятанаевропейскитесоциа-листиикоитосазалегналивпрограмитеипринципитенавсичкипартииотевропейскатадемократичналевица.Чудеснаилюстрациянатоваакумулираненатезитриценностивиждамевновоприета-тапрограманаГерманската социалдемократическапартия (т.нар.Хамбургскапрограма).Внеянемскитесоциалдемократизаявяватпринадлежностипричастносткъмдемократичниясоциализъмкатополитическацелиреалнообщественоустройство:“Нашатаисто-рияедълбокоповлиянаотидеятазадемократичниясоциализъм,заеднообществонасвободнитеиравните,вкоетонашитефунда-менталниценностисареалност. Тяизискваеднаподредбанаико-номиката,държаватаиобществото,вкоятосагарантираниграж-данските,политическите,синдикалнитеиикономическитеправанавсичкихора,всичкитеживеятбезексплоатация,потисничествоинасилие,т.е.всоциалнаичовешкасигурност.

116

Краят на държавния социализъм от съветски тип необорваидеятазадемократичниясоциализъм,апотвърждаваповпечатляващначинориентиранетонасоциалнатадемокрациякъмфундаменталнитеценности.Демократичниятсоциализъмпродължавадапредставлявазанасвизиятазаедносвободно,справедливоисолидарнообщество,чиетореализиранеенашапостоянназадача.Принципътнанашетодействиеесоциална-та демокрация”.2Виждаме, че немските социалдемократи несамо обръщат своя взор наляво, подплашени от загубата наобществено доверие, но и открито заявяват, че демократич-ниятсоциализъмекрайнацел,асоциалнатадемокрациясамосредствозанейнотопостигане.ВтозисмисълследваиБСП,пред която тепърва предстои дебат за идентичността й, дапоследвапримерананемскитесъбратя–малкоповечелявостняма да навреди.Напротив, би могла да възстанови част отзагубенотодоверие.Опитътнагерманскитесоциалдемократиеболезнен–ходнадясно,следкоетозавръщане,подобнонаблуденсин.Тазистратегиянеенай-добрата.Най-малкото,тяеценностнонеоправдана.

Помоемнениеценноститеналевицата(свобода,справед-ливостисолидарност)щебъдатдоминиращитепостматериалниценностинаинформационнатаепоханаХХІвек.Товатвърдениесеосноваванафакта,четеотразяват,изразяватиутвърждаватинтереситенаогромнотомнозинство отчовечеството.Даизмер-вашеднакачественаопределеност(ценностите)сколичественаметрика(“малка”,“голяма”или“средна”частотчовечеството)е наглед неадекватно.Но лявото съществува ище съществувадотогава,докатоеналицекачествотобеден,онеправдан,декла-сиран,изключен,локален(принудителнолокализиран)ит.н.Неколичествотона“многото”бедни,атяхнотокачествовбитност-таимнабедни, т.е. тяхнатабедност,изхвърлености захвърле-ност e това, което поражданеобходимостта от левица.И един

1http://parteitag.spd.de/servlet/PB/show/1731523/Hamburger/

117

човекподсоциалниястандартедостатъчнооснованиезалявост–товаеимперативнотоизискваненаценностите.Туклявотоепо-скоро екзистенциалнанасъщност, ане толковаполитическасъщност.Стоваискамдапокажа,чеценноститеналевицатасапо-широкиивсеобхватниотполетоначистополитическото.Бездабъдатдогматичноиархаичнопротивопоставяни“класови”на“общочовешки” ценности, лявата ценностна палитра отразявадиференцираност в социума,нолявотонеесамоиединственорегистър за социалногруповитеи стратификационниразличия.Левитеценностисаособенотовобщото–оноваособено,безко-етообщото,т.е.обществото,бисезагубилоинебимоглодафун-кционира.Втозисмисъллевитеценностисасвоегородаусловие за възможността (Кант)обществотодасесамовъзпроизвежда.

Свободата. Старомарксисткото “свободата на всич-киеусловиезасвободатанавсекиго”нееизчерпалоспоредменсвояактуаленполитически,идеологическиитеоретичес-кипотенциал.Единствотоналичностиобществоевтяхнатавътрешна закономерна връзка. Свободата е не просто либе-ралност, формална (процедурна) демократичност, а в многопо-голяма степен и социална демократичност. Демократич-ностнашансовете,прикоятонесамоможешдаизбираш,ноимаизмеждукакводаизбираш.

Справедливостта е пулсиращото ядро на лявостта.Лявотосепоявявакатосоциализиранасправедливост.Ощевсвоитеутопичниформитоеиздигало,аргументиралоипос-тулиралонеобходимосттаотобщественасправедливост.За-радитозисвойвътрешенстремеж/копнежпосправедливост,то е получавало тежки, както политически, идеологичес-ки удари, а честоифизическиудари.ФридрихАвгустфонХайек например критикува отдясно справедливостта достауспешно.Каквие,коитосеобявяватезалеви,можедаискатенещотаковакатосоциалнасправедливост,катовсъщносттянеесъществувалаипопринципнеможедасъществува.Ге-нетичнообществотоипазарътсасеконституиралиспонтан-

118

но.Втазиспонтанностнасоциумасекриенеговатаизначал-на и неизменна в основата си формална равнопоставеност.Гражданинът може да търси индивидуална справедливост(това,коетоАристотелнарича“коригиращасправедливост”).Справедливосттаеморална,анеобщосоциална.Да,амане!–кактоказвашеединнашголямпублицист.Нагледпрости-тенещасавсъщностизкуственоопростени(Г.Башлар),т.е.редуциранисложнинеща.Когатосепоявявачовешкото,аснегоизкристализиратиценноститему,всъщототовавремеиотношениесепоявяваобществото.Втозисмисълчовешкоиобщественосасиноними,алявостичовечностсавединство.Полаганетонаценностиитяхнотоотстояванееспецифичнозачовека.Човекътецелеполагалспоредтова,коетоенямал(катопотребностиликатонищета).Липсатаизисквазапълва-не,хармонизиране;стимулътизисквареакция;потребносттаизисквазадоволяване.Именноонзизлощастен,подумитенаЖан-ЖакРусо,момент, в който един човек решил да огра-дидаденопространство,наричайкиго“свое”,емоментътнапоявананеравенството.Всъщиятозимоментизникналаизнебитиетоиценносттасправедливост.

Съвременнатаевропейскалевицаотдавнаескъсаласравенствотокатоуравниловка,равенствотокатоповсемест-ноизравняванеисоциалноуеднаквяване.Нолявотонеможе,а пък и не трябва да къса своята изконна връзка със спра-ведливосттакатостремежзацелеполаганенаравнижизне-нишансове.Защотолявотоевсоциалнатасправедливостисоциалната справедливост (като проект и като реалност) еконститутивназалявото.

Солидарност (братство). Съвременното общество всеповечеприемаформатанамрежа.Товапонятиезасоциалнамре-жа се разделя на поне две мрежи: мрежа на вертикални нера-венстваимрежанатехнологичниглобалниотношения.Впървияслучайеналицемрежаотразличнисоциалнистатусиийерар-хии; еднонедостижимои високо “горе” (в социално-икономи-

119

ческиплан),свързаносформалноравнотому“долу”.Въввторияслучай–пълнаизравненост,вкоятовсеки можедабъде,когатопоиска,къдетопоискаикактоиска.Единнадпространствен,транслокален, глобален свят. Това е виртуалнатамобилност,надпространственостипроходимост, която всекиможедаима–срещуедночасоватаксавИнтернет-клубаиливкъщипредпер-соналниякомпютър.

Въввзаимодействиетонатезидвемрежи–хоризонтал-наивертикална–сеполучаватова,коетонаричамемрежовоинформационно общество (М. Кастелс). То дава безкрайнивъзможности, създавайки трудно преодолими ограничения,и ограничава, създавайки безпределни възможности. И то,както всяко друго общество, е вътрешно противоречиво. Восновнатасихарактеристиканакапиталистическомрежовообщество, фундаментална за него е опозицията на труда икапитала в съвременните й проекции. Там, където има па-яжина, има и паяци.В своята вертикална проекциямрежо-вото общество е именно това – формула, при която групаинформационниексперти,работещивсфератанауслугите,другагрупаотсветовниякапиталистическисобственическо-мениджърски елит и трета група хора на отчуждения труд,изграждат структура на множество социални неравенства.Силният,койтоизплитамрежата,изяждаслабия.Такатясесамовъзпроизвежда.Въввертикалнатамрежапаякътизяждажертвитеси.Тозинатурализъмедвалиепрецизен,ноявноедостатъчноилюстративен.Основнатадихотомиявинформа-ционнотокапиталистическообществощебъдедихотомиятамежду хоризонтални и вертикални мрежи. От една страна,имамевисокоразвититехнологии,коитопозволяватипред-поставятизравняваненасоциално-икономическитестатуси,при което всекиможе (поне виртуално, ако не реално) дабъде където иска и както иска.От друга страна, имаме на-лицесоциалнинеравенства,прикоитовърхътнамрежатаинейната низина са две различни неща. Социалистическият

120

моделнаинформационнотообществоозначаваизравняваненадветемрежиисъздаваненаобщвектормеждухоризонтал-натанеразличимостивертикалнатапротиворечивост.Илисдругидуми:виртуалнатареалностнахоризонталнитемрежитрябвадасепревърневреалнавиртуалностнаизравненитечовешкишансове.МомченцетоотЮжнаАфрика трябвадаможедабъдевЕвропа:кактоседин“клип”накомпютърнатамишка,такаисъссреднокласенсамолетенбилет.

Товаизравняване,разбирасе,ееднадалечнаисъвсемнебезпроблемнаперспектива.СъгласенсъмсДобринСпасов,четехнологическиятпрогрес,взетсампосебеси,недетерми-нирапонеобходимостсоциалнататрансформациянакапита-лизмадонеговотопреодоляване.Технологическоторазвитиееусловие за възможност(т.е.впотенциалносъстояние),анепричина за социалните трансформации. Технология и соци-алнипроменисенамиратвдвустранновзаимодействие,аневедностраннодействие.Впоследнасметкаобачесоциално-икономическатабазаеопределящазасамототехнологическоразвитие.Втозисмисълтехнологическиятдетерминизъмнеможе да разреши социалните противоречия на съвремен-ниясвят.3Тованалагаисъществуванетонаполитикатакатосредствозасоциалнодействиеизасоциалнапромяна.

Мрежовотообществозапръвпътвчовешкатаисторияпра-вивъзможнотехнологическиятпрогресдасепревърневкачестве-насоциалнатрансформация.Ноколкотоипарадоксалнодае,товаможедастанесамоприопределенисоциалнополитическиусловия.Всъздаванетонатезиусловиявиждаммисиятаицелтаналяватаполитикаиидейностднес.Зареализиранетонатазицеленеобхо-димаобединителнатасиланасолидарността,коятоотценностицелсепревърневреалност.Днессаналицевсичкипредпоставкидабъ-демнесамоединдодруг,несамоединсдруг,ноиединзадруг.

3Спасов,Д..За постпозитивистическата псевдосоциологизация (в контекста на “уни-версалната” философия и “частните” науки).-В:ФилософияисоциологиязаХХІвек.Избранистудии.С.,2007,с.53–78.

121

***

Проблемътзаадекватнатареализациянатакаописа-нителевиценностиецентрален.Той,кактовечеотбелязах,есвързанспроблемазаинтересите.Такачеформулиранетоизащитатанаопределениинтересинададенисоциалнигрупи,страти,класиит.неопределящзадефиниранетонаценнос-тите.Политическиятподходкъмценноститетръгваотинте-ресите,коитогипораждатиизграждат.Интереситеотсвоястрана,бездабъдатнепременнопротиворечиви,саразличниивтозисмисълстрогоопределени.Интереситесаиманент-нинасоциалнитегрупи,страти,класиит.н.Следователнопрактическотоосъществяваненаопределениценностнийе-рархии e всъщност защита и отстояване на определени со-циалниинтереси.Така,големиятвъпросзалевицатаднесизалевите политици е въпросът за представителството. Кого ре-алнопредставлявалявотоднес?Ототговоранатовапитанещезависятвмаксималнастепенсъдържанието,подредбатаийерархиятаналевитеценности.

122

ФИКТИВНАТА ДИХОТОМИЯ “ДЪРЖАВА – ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО”

Ивка Цакова

Дихотомията “държава – гражданско общество” е при-тежавала огромен обяснителен потенциал в теорията на поли-тическатамисъл до края наХХвек.До голяма степен разгра-ничението е валидно и днес, но новите реалности наXXI векизискватпо-сложниобяснителнимодели.Най-малкото, защотогражданското общество не е тъждествено на цялото обществоинеобхващавсичко,коетонеедържава.ПонятиетопреживяваренесансследкраянаСтуденатавойнаисесвързвасъссоциалнапромянавпосоканапродължаващадемократизация.

Теоретичен принос към дихотомията “държава – граж-данско общество” имат основно трима автори. В концептуал-ниясимоделХегелпоставяакцентвърхудържавата,К.Маркс–върхуикономиката,аХабермасразработвамодел,разполагащвцентъранавниманиетогражданскотообществоприпубличнакомуникацияиполитическифункциониращапубличност.

Днес дихотомията се оказвафиктивна, защото държавнатавластвусловиятанаглобализацияпретърпявапроцесинаредукцияитрансформацияивсеповечеговоримосвензадържавна,изасоци-алнавластвпроцесанапублична(най-вечемедийна)комуникация.Адемократичнаполитика,разбиранакатопубличнадейност,се“пра-ви”чрезактивнотовзаимодействиенамножество“играчи”(локални,национални,регионални,глобални)иерезултатотвертикалниихо-ризонталнивластовизависимости–организацииимрежи.

Идеятаза“фиктивността”надихотомиятаеподробнообос-нованаотдваматаамериканскиавториДжийнКоениЕндрюАрато1.Споредтяхдихотомията“държава–гражданскообщество”ебилавалидназаXIX,нопрезХХвек(акаквооставазаXXIвек!)тядо

1Вж.Джин Л. Коэн, Ендрю Арато. Гражданскоеобществоиполитическаятеория.М,2003.

123

голямастепенвечееостаряла.Другавтор-НиклъсЛуман-дорияквалифициракато“дихотомия”,изхождайкиотусложненотоиди-ференцирано на подсистеми общество, при което взаимната зави-симостинезависимостнаподсистемитесезасилватедновременно,т.е.нарастващатадиференциациясеразвивауспоредноснарастващавзаимозависимост2.Занегоидветепонятиясасразмитхарактер,за-щотоскатегорията“държава”сеобозначаватмногоиразличнинеща–отправителстводобюрокрация,отчастотполитическатасистемадополитическасистемакатоцяло,апонятието“общество”обхващавсичкоизвъндържавата,бездасеотчитаналичиетонаразличнипод-системикатоикономика,право,изкуство,наука,семейство…,коитонемогатдабъдатсведеникъмединналогика.ОщеА.Грамшибри-лянтнодиференцираикономикатаотгражданскотообщество.Впод-крепанатвърдениетозанеработещатадихотомияеиконцепциятанаТ.Парсънсотпозициитенасистемнияподход,споредкойтосоциал-натасистемасесъстоиотняколкоподсистеми:политическа,иконо-мическа,културнаисоциетална,катопоследната,социеталната,имаинтегративенхарактеривключванормативно-правникомпонентиипринципинасолидарност.Неинаналогегражданскотообщество.

Нарастващатасложностнаобществото,аоттамипробле-мите,коитосепоявяватприреализациятанаеднадемократичнаполитика,налагат “отхвърляне” на дихотомията ивъзприемане на един по-сложен теоретичен модел,койтосесъстоиотчети-рикомпонента, аименно:държава,политическообщество,ико-номическообществоигражданскообщество.Реконструкциятанапонятието“гражданскообщество”,направенаотКоениАрато,идиференциациятамуотполитическотоиикономическообществое по-подходяща за анализна съвременните реалности.Тазипо-усложненаконцептуалнасхемапредлагавъзможенинструмента-риумзаобяснениенаактуалнипроблемипред модернизациятанасъвременнаБългария.АосвентоватяеприложимаиспрямоЕв-ропейскиясъюз–уникалнополитическо“държаво-подобно”об-разувание,къдеторазличниполитики“сеправят”ибезналичието

2Пактам,с.411-412.

124

надържава,аспомощтанаевропейскиполитическиинституциииевропейскогражданскообщество.

Гражданскотообществоесферанасоциалновзаимодействие,намиращасемеждуикономикатаидържавата,коятосесамооргани-зирачрезнезависимадейностнаиндивидиигрупи,отеднастрана,исеинституционализирачреззаконитеисубективнитеправа,отдруга.Тонеетъждественосцялотообщество,аенай-активниятнеговсег-мент.Гражданскотообществоечастенслучайнаобщество,вкоетоиманезависимоправосъдиеигарантираниправанагражданите3.

Макарисамоаналитично,считамезауместноразграни-чаванетонадържавата(правилата)отполитическото общество(представителството),икономическото общество (а не пазар-ното!,т.е.неизключващодържавнарегулациясъссоциално-за-щитницели)игражданско общество–сферанаиндивидуалнасвободаисолидарностмеждуиндивидиигрупи.

Така например Джон Кийн4 твърди, че съществуваттри социални институции, намиращи се извън директния(доридаечастичен)контролнадържавата:пазар,публичнасфераидоброволнисдружениянагражданите.Тойсъщораз-граничавагражданскотоотполитическотоиикономическотообщество в демократични условия. Едно свободно и соли-дарногражданскообществопредполага“политическообще-ство”,т.е.демократичнимеханизмикато:партии,междупар-тийни коалиции, избори, избирателни закони, политическилидериизаконодателниоргани,чрезкоитогражданитесле-дят за действията на избраните правителства. Задължител-ноусловиезадемокрацияеиедно“институционализираноикономическообщество”,коетонеозначавапростопазарнаконкуренция,асмесенасистемаотзаконноустановениире-гулиранинедържавниформина собственост,производство,размянаиконсумация.Едногражданскообществофункцио-ниравусловиянакапитализъмисвободнаконкуренциямеж-

3Пактам,с.65.4Вж.Кийн, Дж.Гражданскотообщество(старобраз,новивизии).С.,2002.с.58-59.

125

думножествоикономическисубекти.Нонакапиталистичес-кияпазарсепроизвеждатнесамоблага,ноигорчивини,несамо обществени блага, но и обществени беди. Пазарът есамоефикасенинструментзасъздаваненабогатства,нотойнебивадасепревръщавценност.Затоватрябвадабъдере-гулиран,задаостаневслужбанаобществото5.

Парламентът е публичната сфера на политическото обще-ство.Политическатаролянагражданскотообществосеизразявавдемократичнияконтролвърхувласттаотразличнигражданскиасо-циациивусловиятанасвободнадискусия.Политическотообществоепосредниккактомеждугражданскотообществоидържавата,такаимеждугражданскотоиикономическотообщество.Агражданскотообществовлияеползотворноивърхудържавата,ивърхуикономика-та,акорешениятавполитическатаивикономическатасферасевзе-матприширокопубличнообсъждане.Променитевполитическотообществоневинагииавтоматичноводятдоизменениявгражданско-тообществои,обратно,доримогатвзаимнодасипротивостоят.

Така например в България сравнително бързо след 1989 г.секонструираполитическообщество,ноработещикомпонентинагражданскообществосепоявяватзначителнопо-късно.Застранатанивмоментанапримерехарактернапрекомернаплурализациянаполитическотообщество,изразенавпартиенсвръхплурализъм,авсъщото време сме свидетелина засиленадемобилизацияна граж-данскотообщество,разочарованоотполитическадемагогия.Аконенаправим разграничение между политическо и гражданско обще-ство,нямадаможемдасиобяснимфеноменикато“деполитизацияна обществото” (където политическото измерение се приписва надържавата)и“свръхполитизациянаобществото”(прикоитовсичкиаспектинагражданскотообществосеразглеждаткатополитическиилиподлежащинаполитизация)6.Такаможемдасиобяснимчестоотправяниунасобвинениякъмпартииилидериза“зловреднаполи-тизация”наединилидругконкретенобщественпроблем.Ключова

5Вж.Спасов, Д.ФилософияисоциологиязаXXIвек.С.,2007,с.237.6Вж.Коэн, Д. Л., Арато, Е.Цит.съч.с.113.

126

причиназатоваезагубатанаполитическопредставителство-пов-семестнатенденциявзападнитедемокрации,коятовБългарияимаощепо-драматичнипоследици,защотоунаспартиитенесамоченеотразяватипредставляватсоциално-груповиинтереси,адържаватачрезпартиитеформирасъответнасоциалнаструктура7.

Унасдеполитизациятаозначавазасилващсеабсентизъмиотчуждениеотполитиката,смятаназа“мръснаработа”,новсъщотовремееналицеисвръхполитизация,коятонесесвързватолковаспрекомернаролянадържаватавобществото,колкотосъсстремежнавлиятелничастнибизнесинтереси,коитолобиратвсвоязащитапрединституциитенацентралнатаиместнатавласт.Свидетелствозатовасаипоявилитесенапоследнитеместниизбори“бизнеспартии”.

Демократичнатаполитикавдаденастранапредполагавнеядасапровъзгласениисполитическаволяреализираниосновните норми на гражданското общество,аименно:а)праватаналичност-та(правотонанеприкосновеностналичнияживот,правотонадобро-волносдружаванеиасоцииранеит.н.);б)формализиранатазаконност(независимоправосъдие);в)плурализъм;г)публичност;д)свободанапредприемачеството(правотонасобственост,насключваненадо-говори).Всичкитезинормисасеустановиливзападнитеобществапоразличенипротиворечивначин,катологикатанакапитализмаипазарачестоепопадалавконфликтсплурализмаисвободатанасдру-жаване,алогикатанабюрокрациятачестосеепротивопоставяланапарламентарнотоформираненаобщаволя8.Тезиострипротиворе-чиясеразгръщатипреодоляватнатеренанагражданскотообщество.ВБългариятезисблъсъцисеизразяватвчестозадаванипубличноиувинеполучаващиудовлетворяващотговорвъпросикато:койикакносиотговорностзаконкретниполитикинаправителствата,за-сягащиинтереситенаширокислоевеотнаселението?Разбирасе,по-литическаотговорностпартиитепоематповременаизбори,нотовасякашнеедостатъчнозаширокатапублика,коятоизискваиочакваотговорноуправлениеивпериодамеждуизборите.7Вж.Проданов, В.Трансформациинаполитическотопространство.–МондДипломатик,Декември2007,с.4-5.8Вж.Коэн, Д. Л., Арато, Е..Цит.съч.с.12.

127

Присъединявамсекъмтезиизследователи,коитосвързватде-мокрациятанай-вечесдобрефункциониращогражданскообщество.Политическататеорияразглеждагражданскотообществоинегова-тадемократизацияврамкитенатриосновнидискусии:а)ЕлитарнадемокрацияилиДемокрациянаучастието; б)КомунитаризъмилиЛиберализъм;в)ДържаванаблагоденствиетоилиНеоконсервативенантиетатизъм.Катоизползвамидеиоттезишестдемократичнитео-рии,щеопитамдаизвлеканякоиизводизаБългария.

Изхождайкиот елитарната теория,същносттанаполитика-тавнашатастранасесвързвасъсспечелваненавласттаивъзползва-неотпредимстватаотнея.Широкоразпространеноесхващането,чеследпериодичнопровежданитеизбори,власттапреминаваотръцетенаедниелитивръцетенадруги,налицееконсенсусмеждуелитите(леви,десни,центристки)зане-търсененаотговорностзанегативнирезултатиотпредишнотоуправление.Нямаосъдениивлезливза-твораминистри,депутатиипрочеезаизвършениприватизационнисделкинагигантскатапосвоитемащаби“социалистическадържавнасобственост”,преминалапостепенновсобственостнамалцина.По-зитивниятмоментотприлаганетонаелитарнияподходезапазваненаполитическастабилностдориисценатананамаляващатаелек-торалнаактивност,анегативният–чесъщататазистабилностгубисмисълпорадидействиетона“железниязаконнаолигархията”.Имареалназаплахакрехкатадемокрацияунасдасеизродиволигархия,анамаляващатаелекторалнаактивностнагражданитедадоведедопревръщанетонадемокрациятавъвформаленритуал,доизпразнениотсъдържаниепроцедурипосмянанаелити,до“управляваносъгла-сие”иманипулациянаобщественотомнение.

Спореддемокрацията на участиетоиотдобриялидер,иотдобриягражданинсеизискваактивноучастиевпроцесанавземаненарешения.Нужнаедемократичнаполитическакултураиприелита,ипригражданите.Активнотоучастиестимулирагражданскидоброде-тели–склонностзаприеманенадругомнение,аненалаганенасво-ето,намаляваненаегоизма,готовностиспособностзакомпромисиипрочее.Днешнитебългари(икатоелит,икатомаса)сатвърдедалечотеталонитенарационално-активисткиямоделнаполитическакултура.

128

Оскъдниунассапримеритезаоформенипубличнипространства,вкоитогражданииорганизацииучастватвуправлението,порадикоетогражданскатакултураоставадобропожелание.Такасеобезценявапо-литиката,разбиранакатодейностзапостиганена“общоблаго”.

Вторатадискусиязадемократизациявгражданскотообществопротичамеждупривърженицитенакомунитаризма и либералния индивидуализъм.Иотдветестранисестремятдаизработятубеди-телнанормативнатеориязадемократичналегитимност,обединяващаизискванетозасправедливостиправосъдие.Разграничениетомеждутяхевотговоранавъпроса–откъдесеизвеждаидеятазасвободата:отиндивидуалнитеправаилиотсподеленитенормивобщността.

Либералитеиздигатзаосновенкритерийспазванетонаин-дивидуалнитеправа,аоттук–принципазаполитическанеутралност.Потазилогиканапримерголемитебизнеслобита(груписъсспеци-алниинтереси),основавайкисеналибералнияиндивидуализъм,въз-действатеднаквоуспешновърхулевиидесниправителствавзащитаначастнитесиинтереси.Вновите,постмодерниреалностиказусътзаправатавечесепоставяподвъпросотпривърженицитенат.нар.радикална демокрация, според които акцентът върху индивидуал-нитеправаводидоредукциянагражданскияпатос,доелиминира-ненаобщисоциалниблагаиуниверсалниценности.9ЗатоваиБСПпостоянноеобвинявана,чеепо-скоролиберална,анесоциалнаилявапартия,чезащитаваиндивидуалниправа(напредприемчивите,назнаещите,информиранитеиикономическиактивните),аеизос-тавилаидеятазасоциалноравенствоигрижазасоциалнослабите,намиращисеизвънпазарнитеотношения.Хоратананаемниятрудиизобщо“губещитеотпрехода”иотглобализациятасасепревърналивсоциалнабазананационалистичниипопулисткипартии.

Закомунитариститеиндивидитесъществуватвконкретенсоцио-политическиконтекст,обединенивобщности,къдетопри-добиватиндивидуалнаиколективнаидентичност.Отзначениесаобщностните,колективнитеценностиидобродетели(лоялносткъмгрупата,нацията,етноса),анелибералнотоабстрактночовеколю-

9Вж.Муф, Ш.Измерениянарадикалнатадемокрация.С.,2004.

129

бие.Лоялносттаичленствотовобщносттасапървични,особенощосеотнасядонацията.ВБългарияпостепеннонабиратскоростсиндикални,браншови,екологични,женскиидругиорганизации,катонапоследъкзапочнадасеосъзнава,чеполитическотодействиееколективнодействие,чесоциално-икономическиикултурнипра-васеотстояватсобщиусилия,чеиндивидуалнатасвободаеважнаценност,нонепо-малковажнаесоциалнатасолидарност.

Последната,третадискусияотноснодемокрациятаемеждупривърженицитена“социалнатадържава”итезинанеолибералнияинеоконсеравативенантиетатизъм.Намесатанапазаравдържаватаиобратнопреминавапрезсложнамрежаотвзаимодействиямеждуикономическо,политическоигражданскообщество,откоетозави-сиразпределянетонаобществениблага.Взаимнитевлияниямеждудържаватаипазарасабезспорни,новъпросътенакаквосеакцен-тираикаксестепенуватприоритетите–законност,икономическаефективност,социалнасправедливост,публичностипрочее.

Защитниците на държавната намесасеобединяватоколотезата,чебезсъответнасоциалнаполитиканадържаватаимаопас-ностдасепоявиострасоциалнанесправедливостинестабилност.Задасеизбегнетова,социалнитеправатрябвадасеразглеждаткатонеразделначастотправатанаиндивида.Идеалниятсвободенпазареутопия.Тойподлежинарегулация.Пазарътилибералнатаполити-ческадемокрациямогатдасъществуватзаедно,макарчесенамиратвпостояннонапрежениепомеждуси.Неоконсервативната критика на държавната намесасеизясняванакраткочрезследнитеантино-мии:а)Държавнитестратегии,насоченикъмстимулираненатърсене-то,възпрепятстватинвестициите;б)Осигуренатаикономическазащи-танаработницитевлияепагубновърхумотивациятаимзатруд;в)По-литикатазасмекчаваненанежеланистраничниефектинапазарапо-раждаощепо-големиикономическипроблеми,свързаниснарастващскъпоплатенинепроизводителендържавенсектор(бюрокрация).

Еднаефективнадемократичнаполитикасъчетаваелементиотизброенитепо-гореподходи.Настоящатасоциаллибералнауп-равляващакоалициямеждуБСП,НДСВиДПСсеопитвадаба-лансирамеждусоциалнатасправедливостиикономическатаефек-

130

тивност.Носвоя“отговорност”заситуациятавстранатаниимаигражданскотообществокато“работнаплощадка”запо-нататъшнадемократизация–наобществото,наполитикатаинаикономиката.

ВБългарияочевиднонееконструиранатакавапубличнасфераиатмосферазасвободнидискусии,коятодаограничавапо-литическатаапатияидаосмисляизбирателнотоправо.Последни-теместниизборивБългариязасъжалениесасвидетелствозаде-валвациянаполитическото,предизвиканаот“покупканагласове”отместниицентралниолигархии.Унасочевиднолипсва“разми-шляващапообщественивъпросипублика”.Разграничениeто,ко-етоправиХабермас10междукритичноразмишляваща,образованаиинформиранапубликаиаморфнамасаерелевантнозаБългария.Регистрираните гражданскиструктурисаняколкохиляди,нотенесавсъстояниепубличнодадеклариратиотстояватсвоитеин-тересииценности.Голямачастотхоратавстранатанисапо-ско-роатомизиранивусловиятананарастващанесигурност,бедност,стремежзаиндивидуално“оцеляване”.Тезиотчаянииндивидинесаполитическисубекти,аподвластнинапопулисткиобещания.

Гражданскотообществоунаснеедостатъчноавтономноотдържаватаинеслужизанеиндемократиченкоректив.Азадаста-нетакъв,тотрябвадаеедновременноиединно,иплуралистично.11Единно–всмисъл,чеотразяваинтереситенавсичкиграждани,наобщественияинтерескатоцяло,ивсъщотовремеплуралистично–чеесъвкупностотмножествоорганизациисъсспецифичнисоциал-но-груповиинтереси.ВБългариягражданскотообществонеенитодостатъчно единно, нито достатъчно плуралистично. Българскатадържавачестоеобвинявана,ченесегрижиза“общотоблаго”,носезабравя,чеиобщносттаотгражданитрябвадаотстояваобщияинте-рес.Неслучайногражданинеидържавникът,ипартиецът,и“обикно-веният”човек.Вярное,чеприедналибералнадемокрациядържавата(съссвоитетривласти)еосновноотговорназазащитатанаобщияинтерес.Нотозиобщ(национален)интереснееформулиранведнъж

10Вж.Хабермас, Ю.Структурниизменениянапубличността.С.,1995,с.364-365.11Вж.Спасов, Д.Цит.съч.,с.519-531.

131

завинаги,анепрекъснатоисъдържателносеобновяваспромянатанасоциалнитеусловия,чрезобщитеусилиянагражданииполитициватмосферананепрекъснатобществено-политическидебат.

Всичкиниеразполагамесгражданскиправа,ногражданс-твеносттасеопределячрезактивнотоположителноотношениекъмобщественатацялост,къммнозинствотоотнарода.ПравеД.Спасов,когатовъзкликва“колкосложносъбирателнопонятиесаграждани-те!”Гражданинаричамекактоинформирани,образованиличности,такаибедни,неграмотни,лумпенизираниидругииндивиди,разпо-лагащисгражданскиправа–независимодалиикакгиконсумират.Оттук–гражданскотообществовБългариянее истинскиплура-листично,защотовключваразличнигражданскиструктури–реални,общественополезни,измислени,фалшиви,проправителствени,анти-правителствени,благотворителни,дълбокохуманниидруги.

Гражданскотообществокатонормативенидеалтрябвадаекактоиндивидуалистично,такаисолидарноисправедливо,нозаБългариятовазвучикатокрасивлозунг.Нашетогражданскообще-ствоеизключителнокрехко,крехкисаформитенасамоорганизацияисоциалнасолидарност.Аидържаватанисякашнеедостатъчнодемократична, недостатъчно легитимно е управлението – порадимасови подозрения в корупция. Ето защо наричаме дихотомията“държава– гражданскообщество”фиктивна, защото само с тезидвепонятияетруднодаизяснимкаквосеслучваизащовсъвремен-наБългария.Опитътнидаусложнимкартинатаводидоследнияизвод:Порадикризатанаполитическопредставителствобългар-скатадържаванебимогладавъвеждаредспомощтаналегитимнонасилие,защотодемократичналегитимностсепридобиванабазатанавсеобщосподелениусещаниязасоциалнасправедливостисо-лидарност.Унасвусловиятана“вториябългарскикапитализъм”имадефицитна“социаленкапитал”,отразяващнискатастепеннасоциалнасплотеностоколообщиценностиицели,нискоравнищенадовериесредгражданите.Своеобразнарецептазаизходе–по-вечепубличностиресп.повечеотговорност–кактозадействиятаибездействиятанадържавнитеинституции,такаизатовакаквосеслучва(илинесеслучва)вгражданскотообщество.

132

ДЪРЖАВА, ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И ПАРАЛЕЛНА ВЛАСТ

Цветко Цветков

Темата на семинара е изключително важна, но още са-мотойформулиранепораждасериознивъпроси,разглежданетонакоитовширочинаидълбочинатрудноможедасевместиврамкитенаняколкозаседания.

Първият въпрос,койтозаслужававнимание,едоколкоценноститемогат да се диференцират в глобалния свят и ус-корените процеси в него, предизвикани от т. нар. глобализа-ция.Дали идентичността на ценностите на Европа като еднацивилизационналюлкамогатдаиматразличнасуверенностивкакъвдиапазон.Частотвъпросаеидалинационалнитецен-ностимогатдабъдатгръбнакнанационалниясуверенитет,кой-топовсеобщаоценкастававсепо-споделен.Особеновуправ-ленческиплан.Акоотидемощепо-нататъквполитическиплан(вътрешен и външен), могат ли ценности да идентифициратразличимолевица,десница,центъритехнитекомбинации,съз-даваниотновопредимнонауправленческабаза.Сдругидуми–каквобозримобъдещещесеформира,подреждаиразвиваглобалнатапирамиданаценностите.

Вторият въпрос,свързанстемата,езагражданскотооб-щество.Всвоядокладпроф.НораАнаниевадостаподробносеспиранаосновнитеаспектинапонятиетоинеговатамногостран-ноствретроспективенивмодерентълкувателенплан.Можебипо-простоопределениее,чегражданскотообщество–товасаор-ганизиранизанещоилизаднещо(отидеидопрактическипро-блеминавсекидневието)граждани.Агражданинътеобщественчовек като степен на развитие на индивида-човек. Тази степенпредполагаосъзнатиинтересииосъзнатавъзможностзаразумно-тоимудовлетворяване.Защотомножествотонаинтересите(съв-купноиндивидуални, групови,корпоративниит.н.) емногопо-

133

голямоотмножествотонавъзможно задоволенитеинтереси (adhoc,краткосрочно,средносрочноидългосрочно).Задоволяванетонаинтереситеставалично,прездържаватаинейнотоуправлениеипрезгражданскотообществоинеговиянатискиконтролвърхууправлениетоиличността.Втозисмисългражданскотообществоорганизираинтересивразумнипрагматичнирамкииконтролирадържаватаотносноресурснотоосигуряваненаинтересисъгласнозакона, демократичнитепроцедурии социалната справедливост,катосъщевременноносиотговорностзасолидарността.

Ноипритозивъпростемазаразмисъледалиможедасеговоризаглобалногражданскообществокатосъвкупностотнационалниинаднационални(примернонаЕС)гражданскиоб-щества с достатъчно идентификационна различимост във вся-какъваспект,вт.ч.ценностен.Идалиглобалнотообществоможедасеполяризирапорадипротивостоенетомеждуглобалистииантиглобалистиилиможедасетърсиценностнаконвергенциямеждутезивсеощенеяснипосвояобем,съдържаниеиполиеле-ментностмножества.

Ясное,чевХХІвекглобализациятаедостигналадоста-дийнаразвитие,когатотясенуждаеотсвояновафилософия,свояидейнабаза,свояполитика.Итещесеразвиваткатодоктриналнасъвкупност,правовасъвкупностисъвкупностотпрактическипо-литикинаредсценностнатасъвкупност.Врамкитенатезисъв-купностимогатдасетърсятидентификационниразличиянанаци-оналнаинаднационалнабазавмногообразнитеформинанадна-ционалното–отООНдодвустраннитеотношения.КатоактуалнипримеримогатдасепосочатновитедоктрининаЕСиНАТОиследващитегинормотворческирамки.Аиопититедасепредста-вятНАТО-ценностииЕС-ценности.

Искамиседаоткрояпонедваосновнипроблемана гло-бализацията,околокоитоконвергиратценности,идеииполитикиикоитов значителнастепенщеопределятотношениятадържава–гражданскообщество.Първиятезауправлениетонасветакатоцяло(катоединнасистема),авториятезауправлениетонапробле-митеначовека.Защотоедвалиимапо-яснаизабележителнаисто-

134

рическацелотсъхраняванетоначовечествотоичовека–нанеговияградивенатом.Кактоиедвалиимапо-безусловенконвергентенфо-кусзаидеитеиполитикитенапартииивсякакъвдругродорганиза-ции(държавниинедържавни)отчовешкитепроблемииначинитезарешаванетоимвдинамичноразвиващиясесвятиглобалнитемупроблеми (енергиен,продоволствен, екологичен,пандемичен, де-мографскиипр.)врамкитенаглобалнатасигурност.

Трудномогадасипредставя,чеможедабъдеизбегнатпи-рамидалнияттипуправлениенаглобализацията,когатосветътщесеуправлявакатоорганизационно-йерархическапирамида,анало-гичнонапознатотониуправлениенавсякаквисистеми(държави,партии,корпорации,недържавниорганизацииипр.).Дискусионни-ятвъпроседаливърхътнатазипирамидащебъдееднополюсенилимногополюсен.ПървотосезащитаваотСАЩкатоводещазасегасветовнасила,коятосестремидаамериканизираглобализацията,налагайкисвоиценностнииполитико-управленскимодели.Второ-тоезащитаваноотповечетопървостепенниивторостепеннисветов-нисили,средкоитосеоткрояватРусия,Китай,Германия,Франция,Индия,донякъдеВеликобритания,когатонесеидентифицирасъсСАЩ,мнозинствотодържавиотЕС,ислямскиятсвятит.н.Консен-сусътмеждудвететенденцииможедасетърсивконвергиранетонаценностнитецивилизационнимоделиирешениятаоколопробле-митеначовекаичовечеството.Неслучайнопапатавъздигавновасвояполитикаобединителниконвергиращиначалаврелигиитеитехнитеосновополагащиценности,аГ-8поставявпървостепенниядневенреднасветаекологията,бедносттаипроблемитенаслаборазвититестрани.Наредспроблемитенакорупциятаискривани-тезасегаотобщественитепрожекторифинансовинтернационалисвързванитеснегоикорупциятапаралелнавластиорганизиранапрестъпност.Нямаидоктриналноуправленскоразбираненавсич-киниванасветовнатауправленскасистема,вкоетодалипсватпро-блемитеназдравеопазването,образованието,заетосттаидоходите,наредсдуховнитеценностинадемокрацията.Тоествсепроблеми,отнасящисепрякодочовекаинеговоторазвитиевусловиятанаглобализацията.Инеговатасигурноствтесениширокплан.

135

Щемиседасеспраинаощеединпо-общвъпрос,свързансценности,гражданскообщество,управлениетонасвета,държавитеичовека.Тойебазовизадемокрацията.Катогласноиоткритоповдиг-натвъпроссепояви,понезамен,неотдавнавРусияибеопределенотпрезидентайВладимирПутинкато„контролиранадемокрация”.Та-каващяладаградиРусиякатонай-ефективноприложимавсъвремен-нотойразвитие.Питамсе:Аималинякъдевмодернитесъвременнидържавииобществадемокрация,коятоданееконтролирана,кактоидаразглеждамепроблемавширочинаидълбочина?Контролътназакона,създаваниизпълняванотинституциитенадемократичнатаправоваисоциалнадържава,каквое?Контролътнагражданскотооб-ществоинеговитеструктури–каквое?Каквоеконтролът,къмкойтосестремятмрежитенапаралелнатавласт?Аконтролътнамежду-народнияред,каквое?Дориочевидниятиналаганизноснапазарнадемокрация,демократичниценности,мироналагащитеимироопаз-ващитеоперации,налаганенаподкрепаилинезаправителства,аидневниятреднатехнитеуправления,формалнодемократичноизбра-ни,различнитевидовеембаргоит.н.Несалиелементиотправилнотоилидеформираноразвитиенаконтролиранатадемокрация?Амногоинтереснотоисполучливоопределение„държавата-спектакъл”вдо-кладанапроф.Петър-ЕмилМитевнеелиелементнаконтролиранатадемокрация,тадорина„манипулиранатадемокрация”?Единотва-риантитенаконтролиранатадемокрацияетядабъдеотлидерскитип(снормаленилиспопулисткитиплидер),селементинаавтокрация(персонална,групова,олигархична,кастовавосноватаси).Рисковетевтакъвслучайсаотпояватанакриминализиранаавтокрацияиде-мокрация,контролиранаотпаралелнавласт.

Вконтекстанадискусиятанасеминараибеглозасегна-титеотменвъпросизаглобализациятаиуправлениетоймисеструвасъщественпроблемътзапаралелнатавластинейнатаролявсъздаванетоиналаганетонаценности,вотношениятадържа-ва–гражданскообщество–гражданиивотношениятадържаваинаддържавниструктуринамеждународнотоуправлениеине-говитеорганизации.Най-общоказано,подпаралелнавластраз-бирамструктураилимрежаотструктури,коятосестремикъм

136

влияниеилиимавлияниеиконтролвсистематанаофициалнитевласти,избраниподемократичнитепроцедури,бездаеминалапрезтакивапроцедури.Основатайеглавноикономическаифи-нансова,най-честоотолигархичентип,ноинтереситейдиктуватамбициивполитическатасфера,чрезкоятотедабъдатосигуря-ванидопълнителноиоптимално.

Паралелнавластеимало,откактосвятсветува,новус-ловиятана глобализацията влияниетойдостигакритични заофициалната власт стойности (вкл. чрез опитите й за скритаи открита намеса в демократичните процедури).Най-дефор-миранатаиопасначастотпаралелнатавласт,коятозаобикаляинарушавазакона,сеструктурираворганизиранатапрестъп-ностиеглавенгенераторнакорупциятаидругидеформациивуправлението,осъществяваноотмеждународнитеинституциииинституциитенадържавата.Нееслучайно,ченасрещатанаГ-8вРигабеприетадекларациясрещукорупциятаиследтоваводещидържавиприеханационалнипрограмизапротиводействие.Задтовалесносеоткривановкурссрещуорганизиранатапре-стъпностиизроденитечастинапаралелнатавласт.Неслучайнотазитемаможемдаоткриемвнай-новияразсекретендокладнаНационалнияразузнавателенсъветнаСАЩ,озаглавен„Светътпрез2020г.”(вПриложение1–двестранициотнего,обръщамвнимание на двете точки номер 7 в двете части на приложе-нието).Тази тема е всепо-значима в политикатанаЕСиЕК(поразена на два пъти от корупционни скандали в последни-тедесетинагодини)ивтехнияконтролвърхууправлениетонастраните-членки,особеновърхуновоприеманите.

ТазитемаесвръхактуалнасегаизаБългария,коятоизле-зеотдоевропейскиясипреходивлезевпреходасикатодържа-ва-членнаЕС, сполучливоопределенотпредседателянаБСПипремиернастраната–СергейСтанишев,като„догонващпре-ход”.Засъжалениеприоритетите,параметритеиресурсите(въввсякакъвплан)на това „догонване”всеощене саоформенивединнанационалнаполитиказамодернизациятаиразвитиетонаБългарияпрезпървитедесетилетиянаХХІвек.

137

ВБългарияпаралелнатавластзапочнадаоформясвоитеструктуриимрежислед10ноември1989година:

–Катоизразнаполитикатазаоцеляваненачастиотпре-дишното(до10ноември1989г.)управление.Иточнотезичастииродениоттяхмутантиначелонановидемократичнипартииидвиженияотпреходентипнаправихаполитикатанапреходавсъщностполитиканасобственотосиоцеляванеиоцеляванетонасъздаденотооттяхстатукво,анеполитиканаразвитиетонадържаватаи обществото.Това статукво семъчида оцелееи вновияевропреходенетапнаБългария.

–Катоизразнаполитическитерешениязапреминаванетокъмновиграницинасобствеността(публична,частнаисмесена)инейноторазпределениемеждуикономическиифинансовисубекти.

–Катоизразнановтиппазарностопанствоипротивосто-енетомеждутенденциитезапазарноинепазарнообщество.

–Катоизразнасъздаванетонанов,преходенценностенмодел,включващневериевполитицитеидържавата,правенни-хилизъм,насилие,липсанасолидарност,деформиранамитоло-гияиидолопоклонностидруги.

Паралелнатавластсеразвивсилноконфронтационнапо-литическаобстановка,честосменяниформулизауправлениеисъответно–правителства.Вусловиянаотслабваненастаритедържавниидържавно-общественисистемиибавносъздаваненановиистабилнитакива.Вусловиянакриминализациянауправ-лението,основананабързоиширокоразвиващасекорупция.Подругначинказано:паралелнатавластсеразвикатосъдружникна държавата и нейните управления при силно агресивната ипостоянна (за последните 17-18 години) борба за превръщане-то на политическата власт в икономическа ифинансова власт.Частоттовасъдружиепреминаграницитеназаконаиподнегосеоформииполучибързоразвитиеорганизиранатапрестъпност,коятоусиликорупциятанавсичкиетажинавластите(централнииместни).Капиталитенапаралелнатавласт(законни,сенчестиипрестъпни,притовапостояннопреминаващипообратнияредотединиявдругиявид)започнахадасестремятдакупуватвласт

138

(прякоинепряко).Последнитеизборизаорганинаместносамо-управлениевБългария,кактовечестанадумавосновнитедокла-ди,показахаясноналичиетонатакаваустойчиватенденция.

СпоредпоследнотоизследванеидокладнаЦентъразаиз-следваненадемокрациятавБългария(изнесенпрездекември2007година),хора,свързанисорганизиранатапрестъпност,са“инвести-рали”между150млн.лв.и200млн.лв.(100млн.евро)закупуваненагласовенаизминалитеместниизборипрезоктомври2007годи-на.Същото изследване сочи като съставки на паралелната власт,свързанисорганизиранатапрестъпност,тритипаструктури:

Първи тип – т.нар. силовигрупировки (“силовопред-приемачество”),чиятодейностпървоначалнодоголямастепенсеосновавананасилието(силовнатискзазавоюваненаиконо-мическиифинансовибизнеспозициивлегалния, сенчестияипрестъпнитесектори).

Втори тип – групанаекстремно-рисковите“предприема-чи”,склоннидаупражняватсистемнапрестъпнадейностсогледго-лемитеконкурентнипредимстванатакъввид“предприемачество”.

Трети тип –големиструктури,оглавяваниотсвоеобраз-ниисъответнинабългарскитемащаби“олигарси”(наподобява-щирускиобразци),чиитоамбициисанасоченикъммонополи-зираненанай-доходоноснидейности исекторивдържаватаспомощтанакорупционениклиентелисткиинструментариум.

Общиятпринциппритезигрупиестремежкъмовладява-ненапазарниниши,независимоотразличиятавподхода,структу-ритеиметодитезареализациянатозистремеж.Притованастаня-ванетовразличнителегални,сивиипрестъпнипазари(отрасли)сеосъществявавусловиятанапреструктуриранетонаплановатавпазарнаикономикаилиберализациятай,съпътстванаотнавли-занетонапазаранаголемиисветовниевропейскииграчи.

Организиранатапрестъпностсекрепинатрикита:голе-миигорещифинансовикапиталиотпрестъпниотрасли;обръща-неназначителначастоттезикапиталивлегалнатафинансово-

139

икономическа системаприкорупционноосигурена симбиоза слегалнитеипаралелнитеимвласти;насилиеипрестъпнарепре-сия,съпътстващапосоченатасимбиозаидопълнителнопотиска-щапротиводействиетонаинституциитенадържавата.

Успешното и стабилизирано в прехода развитие на па-ралелнатавластичасттай,дефиниранакатоорганизиранапре-стъпност,станавъзможновдоевропейскияпреходнаБългарияпорадитова,чесистемитенапаралелнатавластсеситуирахаиефективизирахаизпреварващоспрямодържавнитеидържавно-общественитесистеминалегалнитеинституциинаофициалнитевласти(поКонституция)исистемитенагражданскотообщество,доколкотогиимакатотакива.

Няколко примера за финансовите капитали на органи-зираната престъпност (поне засега няма реални изчисления закапиталитенапаралелнатавласт,аиникойнееизследвалдо-статъчнотозипроблем).

ТаканареченатаДДС-мафияизточванезаконноотдържа-вата(поданнинаМВРиМинистерствонафинансите)между1,4млн.лв.и2млрд.лв.годишно.ПриДДС-мафиятанай-характернаесимбиозата“официалнавласт(партиииинституциинацентралноиместнониво)–паралелнавласт–организиранапрестъпност”.

Трафикът на хора (главно жени с цел проституиране),катоединототраслитенаорганизиранатапрестъпност,носи(поекспертнаоценкаотМВР)набългарскитетрафикантигодишеноборототоколо230млн.лева.Изнесенитевчужбинабългарскипроституткиизкарватгодишномежду900млн.и1,8млрд.евро,коетосеравнявана3,6%-7,2%отБВПнастраната.Споредек-сперти вБългария се връщаблизо еднапета от тази сума, т.е.между180млн.и360млн.еврогодишно.

НаркобизнесътвБългария(вътрешнотопотребление,безпечалбитеоттрафикапрезстранатаивчужбина)катопазаренобемседвижимежду108млн.и234млн.левагодишно.

140

Щетитеоткражбинаавтомобилинатериториятанастра-натапрез2006г.сеоценяватна55млн.лева,носумитеоттрафикнакрадениколисбългарскоучастиесаняколкопътипо-големи.

Нямаофициалниданнизанезаконниябизнессбългарскиантики,ноотновоставадумазастотицимилионилевове.

Същотосеотнася зафинансовитепрестъпленияифал-шификациите.

КонтрабандатапрезивБългариясеоценяваприблизи-телнонаповечеот1,5млрд.еврогодишно.

Доринай-минимизиранатаоценканакапиталитенаорга-низиранатапрестъпноствБългариясочи,четенадхвърлят10%отБВП.

Катодобавим,чесенчестатаикономикадоскоро(пре-дивъвежданетонанамалениякорпоративенданъкиплоскияданъкотначалотона2008г.)сеизчислявашенанад25%отофициалнатаикономика,можемприблизителнода сипред-ставим икономическата мощ на деформираната част от па-ралелнатавласт.Идапомислимсъщодоколкоедостигнатакритичнататочканавлияниетойвърхуофициалнитевластииполитикатанадържавата.Икактовавлияевърхуценностнатасистеманагражданитеивърхутяхнотодовериекъмполити-цитеиполитиката.Идоколкоосновназадачаинаграждан-скотообществоедаконтролираиограничававлияниетонапаралелнатавластвразумнииприемливиграници.Асамотогражданскообществодасеразвивакатоновтиппаралелнавласт.

Етозащомисля,чеенеобходимомногопо-ускоренодасеразвиятфилософията,идеитеиполитикитенаглобализацията,ролятаисъщносттанамодернатадържававновиясвят,ролятаисъщносттанагражданскитеобщества.И,разбирасе,спояващатаоснованавсичко–единнитецивилизационниценностинамо-дерниясвятинасредниясветовенчовек.Катонезабравяме,чечовечествотовечегониседмиямилиард!!!

141

ЕВРОПЕЙСКИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ И ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО.

ДЕБАТЪТ ЕВРОПА – GOOGLE

Асен Канев

Настоящатаработащепредставляваединкратъкопитзараз-глежданеианализнасложнитевзаимоотношения,коитовъзникватмеждудверазлични,ноприпокриващисевмногообластисфери–европейскитекултурниценности1иосновополагащитепринципинадигиталнатаепохаилиинформационнотообщество.Световнитетенденциинаглобализациятаимрежовитепринципи(технологич-ни,пазарни,социалниит.н.)савсеповеченеотменначастотпочтивсякоеднообществонапланетата.Европейскатакултурнаобщност,независимоотадминистративниделения,границинаСъюзаина-ционалниразделения,несамонеправиизключение,ноисеборизасвоетодостойномясто,следвсеощепродължаващатахегемониянаСевернаАмерикавтазиобласт.Предметнатекстащебъдеединемблематиченпримерзасреща–точкананапрежение,междуев-ропейскиясветогледикъсната,съвременналогиканадигиталнатаепоха–товаедебатътзасъдбатанакултурнотонаследствомеждусимволана“прекраснияновсвят”надигиталнитетехнологииило-гика–Google,идоскорошниядиректорнаФренскатанационалнабиблиотекаЖан-НоелЖаньони,дебатътзадигитализациятанасве-товнотолитературноикултурнонаследство.

Въз основа на този колкото любопитен, толкова и по-раждащсериознивъпросислучай,кактоинанеговотопродъл-жаващовлияниекактовЕвропа,такаипосвета,щесеопитамдаизведаосновнитехарактеристикинасрещатаилиточкитенанапрежениемеждудватаобектананастоящотоизследване–ев-ропейскитеценностиипринципитенаинформационнатаепоха,коитосадоминантнивнастоящиямоментнаразвитие.

Изводите от този кратък ескиз, разбира се, немогат да1Тукимампредвидвсичко,коетосевключвавширокотопонятие“култура”–катоначиннаживот,насветоусещане,наподрежданенажизнениясвят.

142

бъдатфундаментални,нощепоказватеднаобщанасокаимодуснаслучванетонаинформационнотообществовсъвременносттаи,надявамсе,щеоткроятфакта,чето,кактоиеднаотнеговитехарактеристикигласи,е“Протеево”2,безконстантнаформа,не-прекъснатопроменящосе,ивкрайнасметка–тоетова,коетониесъздадемотнего.Срещатамеждуновияинформационенпа-заристаратаевропейскакултурнатрадицияеизключителноин-тересенпример,който,освенвсичко,оставяуменличнотовпе-чатлениезараздвоениеиневъзможностзавземаненаедностран-напозиция,поневтозиконкретенслучай.Идветестранивтозидебат имат своите аргументи, но сякаш оперират на различниплоскостиотреалността–срещатсеинесесрещат,твърде“вко-пани”всвоитепозиции.Сякашдосъщинскидебатнесестига,нотова,коетоможебиепо-важнотовслучая,е,чесеочертават“фронтовете”,лиминалнитеполета,конфликтнитезони,точкитенанапрежениемеждуевропейскияпроект,ценности,традициииотношениекъмновитетехнологии,медиииреалности,итова,коетобихнарекъл“ядрото”надигиталнатаепоха,култураило-гика/светоусещаневсвоятапазарнахипостаза.

За да разберем кои са европейските културни ценности,коитоизлизатнапреденплан, когато ставадума занастъпване-то на информационното общество, може би е най-добре да сеобърнемкъмсамитестратегиинаЕвропейскатаобщностзатова,залегналивстратегическатарамка“i2010:Европейскоинформа-ционнообществозарастежизаетост”3,приетаотЕвропейскатакомисиявкраяна2005година.Същотакапо-специалновниманиещебъдеобърнатоинаединотзалегналитевпетгодишнатастратегияпринципи–тозизасъздаването,поддържанетоинасърчаванетонаелектроннатабиблиотека в европейскиконтексти стоящите зад2Протей–морскибог,синнаПосейдон,койтовинагипроменяформатасиизатоваенеу-ловим.Понятието“Протеев”сеизползваотДжеръмиРифкинкатоспецифичнахарактерис-тиканаинформационнотообщество.Вж:Рифкин,Дж.Епохатанадостъпа.Новатакултуранахиперкапитализма,вкоятоцелиятживотеплатенопреживяване.София,2001,с.17.3 i2010–AEuropean InformationSociety forGrowthandEmployment.Интернетресурс.Адрес: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2005:0229:FIN:EN:PDF.Състояниеот08.02.2008г.

143

негокултурно-политическиидеи,свързаниспроблемазадигита-лизация на културното наследство.Въз основа на заложените втезипрограминаОбщносттаценностищесеинтерпретираиде-батътзакултурнотонаследствовдигиталнатаепохамеждуGoogleиЖан-НоелЖаньони,предметнанастоящиятекст.

Инициативата“i2010”еноватапетгодишнастратегиянаЕСзаевропейскотоинформационнообщество,влязлавсиласледпри-ключванетонаПрограмата“eEurope”през2005година.ПосъществотяпредставляваприлаганетонаизведенитевЛисабонскатастратегия4основнинасокиипринципизаразвитиенаЕвропейскатаобщност,катосеконцентриравърхуинформационнитеикомуникационнитетехно-логииитяхнотовлияниевърхуживотанахоратавЕвропа.Първатахарактеристика,коятотрябвадасеотбележи,енесъмненояснозаяве-ниятсоциаленангажиментиаспектнаинформационнотообщество,залегналощевЛисабонскитерешения.Стремежътнаопределенатаотстратегиятаинформационна,комуникационнаикултурнаполитикавкраткосрочнаидългосрочнаперспективаеактивнотовключваненавсичкигражданинаСъюзавинформационнотообщество,интегри-ранетонановитеинформационниикомуникационнитехнологиивъввсичкиобластинаживота,коетощедоведедоцялостноподобряваненажизненоторавнище,развитиетоистепентанавключваненавсич-кисоциалнислоеве.Европейскатакомисияизхождаотразбирането,че интензивните и фундаментални промени в новите технологииизискватпроактивнаполитика,коятодаосигуритяхнотомаксималнооползотворяванеиинтегрираневОбщността.

Основнитепринципиилиценности,върхукоитоЕвропей-ското информационно общество се изгражда, са следните: “отво-рена и конкурентоспособна дигитална икономика”; “съзнанието,ченовитетехнологиисаосновендвигателзаактивнотовключваненагражданитеиподобряванетонатяхнотожизненоравнище”чрезиновации,креативностипроцеситенанепрекъснатотообразование;създаванетона“ЕдинноЕвропейскоинформационнопространство”4ЕвропейскисъветотЛисабон—СтратегиязаикономическоисоциалнообновлениенаЕв-ропа.Интернетресурс.Адрес:http://www.mee.government.bg/ind/doc_eco/lisabon%20strategi.pdfСъстояние:08.02.2008г.

144

на принципите на културното и езиковото многообразие както вСъюза,такаинацелияконтинент;инвестицииииновациивсфератанаинформационнитеи комуникационните технологии; защитанаправатанавсичкиучастницивинформационнитепотоци;осигуря-ваненасигурносттанаинформационнитемрежи;включванекактоначастния,такаинаобществениясектор;осигуряваненакачестве-ноевропейскосъдържаниеизнания;създаваненаединнистандартииправилазаинформационниикомуникационнитехнологии5.

Сразпространениетоиупотребатанановитемедииитех-нологии,исъответнонатяхнотовлияниевърхуобществото, евро-пейскитеинституциизалагатнатристратегическицели–стремежинформационнитеикомуникационнитетехнологиидаоблагодетел-стватвсичкигражданибезизключение;чрезизползванетоимдасеподобрятобщественитеуслуги,катостанатпо-достъпниипо-евти-ни;инай-важното–чрезтяхдасеподобрикачествотонаживотанавсекиединевропеец.Единотбазиснитеаспектинацелтаесвързансвпряганетонановитетехнологиикатоосновендвигателзазаздравя-ванетоиподпомаганетонакултурнотоиезиковотомногообразиенаЕвропачрезосигуряваненалесендостъпдоразличнитеформинаевропейскикултуренматериал,докултурнотонаследствонаЕвропа.Политическитеусилиявтазинасокасасвързанисподпомагането,насърчаването, създаването и поддържането на дигитални библи-отекисматериалиотразличенхарактер(текстови,аудио-визуален,мултимедияит.н.)налокално,регионално,националноиобщностнониво.Тяхнатароляедаизведатевропейскотокултурнонаследствонавидимомясто,дагопредставятвинтересенилесензаупотребавидидаобогатятнеговитетрадиционнимултикултурниимногоезиковиаспектичрезтехнологическаиновацияинови,гъвкавиипредназна-ченизанегопазарнистратегии,авдългосроченплан,макаритоваданефигурираексплицитновразглежданитеработнидокументи–из-вежданеиосъществяваненаконстелациятанаеднамногофасетна,ноединнаобщоевропейскаидентичност,надграждащаисмесващасесразличнитенационалнииличностнитакива.

5В:i2010–AEuropeanInformationSocietyforGrowthandEmployment.Op.cit.

145

СдигитализациятанакултурнотонаследствоепрякосвързанвториятдокументнаЕвропейскатакомисия,койтощеразгледамвна-стоящатаработа.Товасапрепоръките“Относнодигитализациятаионлайндостъпадокултуренматериал,защитатаисъхранениетонадигиталенматериал”6отавгуст2006г.,представляващиразширенииразгънатистратегиизаинициативата“i2010:дигиталнибиблиотеки”.Тази инициатива дава културно-политическо измерение на мисле-нетоиразбиранетонаролятакактонакултурнотонаследство–ло-кално,националноиликонтинентално–наобединенатаЕвропейскаобщност,такаинафундаменталнотозначениенановитемедииитех-нологиизанастъпващотоинформационнообщество.

Експлицитнозаявенатацелнапрепоръкитее“извежданетонапълнияпотенциалнаевропейскотокултурноинаучнонаследствоспомощтанаИнтернет”врамкитенаинициативатазаподпомагане,създаванеиподдържаненадигиталнибиблиотекивЕвропа.Товащеспомогнеза“достъпанавсичкиевропейцидоколективнатапаметнаЕвропаинейнотоизползване заобразование,работа,удоволствие,развлечениеикреативнидейности”7,коетоотсвоястранащезаси-ликактоконкурентоспособносттанаЕвропаинаСъюзанаглобал-нониво,такаищедопринесезацеленасоченатаполитикавобласттанакултурата.Тазистратегиясеосноваванатриосновнидейности,коитотрябвадабъдатизвършени:целенасоченатадигитализацияионлайнприсъствиена“културниматериали”(книги,списания,вест-ници,фотография,музейниколекции,архивнидокументи,аудио-ви-зуаленматериал)отразличникултуриинаразличниезицищеспо-могнезазапознаванетоиоценяванетонагражданитенаЕвропакактостяхнотособственокултурнонаследство,такаистованадругитеевропейскидържавииобщности.Културнитематериали,освенсво-ятанесъмненасобственастойност,представляватосновенресурсзамножествоуслугиистопанскидейностисдобавенастойноствсфе-

6 Commission Recommendation of 24 August 2006 on the Digitisation and OnlineAccessibilityofCulturalMaterialandDigitalPreservation.Интернетресурс.Адрес:http://ec.europa.eu/information_society/newsroom/cf/document.cfm?action=display&doc_id=160,Състояниеот08.02.2008г.7Ibid.

146

рикатотуризъм,образование,медии.Втозисмисълсъздаванетонависококачественодигиталнокултурносъдържаниеефундаменталнапредпоставказаразвитиетонаширокомащабнииндустриалниифи-нансовипроекти.Товаобуславякакторастящотоинтензифицираненадейностите,свързанисдигитализациятанакултурнотонаследствоидълготрайнотосъхранениенадигиталниматериали,такаизасиле-нияинтереснаголемитекорпорациивсфератанаинформационнитеикомуникационнитетехнологии,какъвтоеицентралниятзанастоя-щиятекстказуссGoogle.

Вземайкипредвидописанитепредпоставки,Комисиятаоп-ределяитретатастратегическанасока,коятосъщоесособенозна-чение–нуждатаоткоординиранеиединнидействияотстрананадържавите-членкизадигитализация,онлайндостъпидългосрочносъхранениенаевропейскотокултурнонаследствоизасъздаванетонамногоезиковединенпорталзадостъпдоразнороднотомного-образиенадигиталнотокултурнонаследствонаЕвропа.Товащебъдеизвършенонабазатанавечесъществуващипроектиипракти-кикактонанационалнониво,такаинанаднационално–каквитосаинициативитеMICHAELиTEL–Европейскатабиблиотека.Подоб-номащабноначинаниетрябвадабъдеизвършеночрезсъвместниинициативимеждуинституциитенаЕС,държавите-членки,обще-ственияичастниясектор,катопреднегостоятчетириаспектаотиз-ключителнаважност–икономически,организационен,техническииправен.Целитенастратегиятазадигитализация,онлайндостъпи дългосрочно съхранение на европейското културно наследствоотновосанасоченикъмдългосрочнияпроектзасъздаванеизасил-ваненаеднаобщоевропейскакултурнаидентичноствъзоснованакултурнотоиезиковотомногообразиевОбщносттаинаразличнитесъществуващикултурнинаследстваиидентичности,къмподобря-ванетонажизненитеусловия,къмразвитиеивключваненавсичкиевропейцивинформационнотообщество.

ИзведенитеоттезидвадокументаполитическистратегиизаЕвропейскотоинформационнообществоицентралнотомясто,кое-товзаимовръзкитеисинергиитемеждуинформационнитеикому-никационнитетехнологии,културнотонаследство,неговатадиги-

147

тализация,онлайндостъпидълготрайносъхранениезаематвнего,кактоипроизтичащитеоттяхпроцесинасоциализация,включване,осигуряваненастабилноразвитиеиблагоденствие,утвърждаваненакултурнотоиезиковотомногообразие,създаванетонановивъз-можностизаработа,образованиеиразвлечение;свързваненамре-житенаОбщността,националнитеинституции,обществениясек-торичастнитеинтересиикатоеднадългосрочнацел–създаванетоиукрепванетонаединнавсвоетомногообразиеобщаевропейскаидентичност, съставляват ядрото на културните и политическитеценностинаЕвропав“информационнатаепоха”(Кастелс).

Различнисаосновополагащитепринципинаинформаци-оннотообщество,разбиранокатопазаренфеномен,иотношени-ето към културното наследство и дигитализациятаму. ТемогатдабъдатизведеничрезпроследяваненапредлаганатаотGoogleуслуга“GoogleТърсененакниги”(GoogleBookSearch)иотдеба-та,койтотяпредизвиква,най-вечевнеговатанай-известнаформа–дебат,подетиподдържанот“европейскагледнаточка”отЖан-НоелЖаньони,директорнаФренскатанационалнабиблиотека.

Накраткозасамияслучай–през2004г.Googleстартиратсвоятапореднаиновативнаинициатива–“Googleпринт”(GooglePrint),чиятозадачаедигитализациятаначовешколитературнонаследство,започвайкисшестгодишенплан,вкойтотрябвадасесканиратидигитализират15милионакнигиилиоколо4,5ми-лиардастраници.Проектътеподкрепенотнякоиотнай-богатитеуниверситетскибиблиотекивСАЩ(Станфорд,МичиганиХар-вард),ОбщественатабиблиотеканаНюЙорк,кактоиоксфорд-скатаБодлианскабиблиотека.Няколкосасериознитепроблеми,коитоедноподобномащабноидръзконачинаниепоставя.Задал-труистичнотомотозасъхраняванеипредоставяненадостъпдосветовнотолитературнонаследствосекрияткактокапиталисти-ческиинтенциизазавладяваненапазарендял,такаиопасносттаотмонополизираненатозидигиталенархив.Тукставадумадоголямастепензаизземваненаобщественкапиталипревръщане-томувчастен.МакарGoogleдагарантиратдостъпадотехнитедигитализиранибиблиотеки,всепактенеотричат,чезатяхна

148

първомястостоифинансовиятфактор,аиедноподобномащаб-ноначинаниезадигитализацияизисквасериознофинансиране,иследователно–ивъзвръщаемостнавложенитекапитали.Потозиначинсветовнотолитературнонаследствосеоказваедност-ранноприватизирано и превърнато в собственост наGoogle, скоятотемогатдаразполагаткактосметнатзауместноиликактопазарътдиктува.Втозисмисъл,темогатдагопродадатнатретолице,коетоотсвоястранадаразполагаснегокактопожелае,ивединтакъвслучайнамерениятаиобещаниятанаGoogleзазапаз-ване,съхранениеидостъпдокултурнотонаследствооставатнапо-скоропожелателно,отколкотоотговорноисвизиязабъдеще-тониво.Илипък,отдругастрана,кактопишесамиятЖан-НоелЖаньони,Googleкатокомпания“несабезсмъртни”8идоридастанат/останат монополисти в това поле, при едно евентуалнообявяване на банкрут от тяхна страна, съвсем не е ясно каквобистаналосвечедигитализиранитеархиви,коитосабилитяхнасобственост,макаритевинагидасапредоставянинабиблиоте-ката-партньор,накоятопринадлежатсканиранитекнижнителанапроизведенията9.Тъйкатоинициативатаеизцялоотчастенхарактериечастнаиликорпоративнасобственостбезобществе-ноучастие,механизмите заобщественконтролиупражняваненанатисксаизключителномалки.

Разбирасе,въпросътоставаотворен.Googleвмногоотсвоитеначинанияседвижатумелопоръбаназакона,катопред-лагатсмелиииновативниуслуги,коитовинагиоставятпривкуснаспецифичнаамбивалентност–електроннатапощаGmail,коя-топредлагавпътиповечепространствозасъхранениенаданни,

8Jeanneney,Jean-Noël.GoogleandtheMythofUniversalKnowledge:AViewfromEurope.,UniversityofChicagoPress,2006,p.61.9 Същотаканетрябвадасезабравяеднаотосновнитехарактеристикинадигиталнатаинформация–четяетеоретичноивиртуалнобезкрайновъзпроизводима,притовасмини-маленразход,безпромянананейнитесвойстваиспецифики,коетосамопосебесисъщопредставлявапроблемотмножествогледниточки,напримерспрямоавторскотоправо,ин-телектуалнатасобственостит.н.ОсновнитехарактеристикинановитедигиталнимедиисаизведенивмногодобридетайливкнигатанаЛевМанович“Езикътнановитемедии”.ВжManovich,Lev.TheLanguageofNewMedia.TheMITPress,2002.

149

нописматабиват“четени”отмашини(т.нар.паяци-роботи),кое-тосеизползвазанасочваненаспецифичнарекламакъмпотреби-теля,илиуслугатаGoogleЗемя(GoogleEarth),коятопредоставясвободендостъпдовсепо-детайлниибогатикартиисателитниснимки на цялата Земя –факт, в койтомного хора и държавивиждатсериозназаплахазанационалнатаимсигурност.

НезависимокаквоправятточноGoogle,тевинагидосегапо-казватзавиденоткривателскидухинюхзаиновации.ВтозисмисълутяхиманещоотпионерскиядухнаАмерика,нещоиотсъщиятозипионерскидухна завладяванетона електронната граница, бележещначалото наИнтернет и на информационната революция (отново вАмерика,ипо-точновуниверситетскитеинаучноизследователскитецентрове)–създаваненасобствениправила,радикаленлиберализъм(вкласическисмисъл),надеждизапрякаделиберативнадемокрация.Втозисмисълтебихамоглидасесчитатзанаследнициименнонатазивълнаоткриватели-пътешественици(explorers)10вновиясвятнаинформационнитетехнологии,новечепо-скорокатотърговскитеком-пании,следващипрокаранитеотпионеритемаршрутивновооткрити-те/завладенитетеритории.Функциятанатазималкаметафораекактодаприпомнилогикатаимеханизмитенаекспанзиянакапитала,такаиданасочивниманиетоникъмколониалнатаипостколониалнататема-тика,коятомакарипарадоксално(новите,виртуалнитериторииняматавтохтоннонаселение)есъщодонякъдеактуалназатазиситуация,тъйкатосветътнаобикновенияпотребителиучастниквмрежатавсепове-чеиповечесеоказвазавладяниколонизиранотпазарниикорпоратив-ниинтересииуслуги.Следкомерсиализиранетонасветовнатамрежа,процес,започналвначалотона90-тегодининаХХвек,идваикраятнаутопиитезаИнтернеткатопространствонасвободата.

Дасевърнемнафактите:инициативата“GooglePrint”за-почва бързо да функционира, но за пореден път от компаниятаприематсобственподходкъмнещатаизапочватдадигитализиратикачватвИнтернет(вцялостенвидилисамочасти)книгикакто

10Мореплавателскатаиоткривателскатаметафорикаиреторикаепрякосвързанасражда-нетонаworldwidewebвначалотона90-тегодининаХХвек.

150

сизтеклиавторскиправа,коитовечесаобщественасобственост,такаикниги,чиитоправасасобственостнатехнитеиздателства,катоотGoogleупоменават,чевсекипритежателнаправатазада-денакнига“трябвасамодаизразинесъгласиетядабъдепоказванавИнтернет”натехниясайт,задаясвалят,нонезависимооттова,вечедигитализиранотокопиеоставауGoogle.Тозиподходизигра-валошашеганаинициативата,тъйкатомногоотголемитеизда-телствавСАЩскорозавеждатсъдебниисковесрещунеязанару-шаваненаавторскиправаиследкатопечелятделата,компаниятаепринуденадазакрие“GooglePrint”идагопреобразував“GoogleТърсененакниги”.ПървоначалнокаченивИнтернетпространство-тооставатединственокнигите,закоитоимаизричноразрешениеотпритежателитенатехнитеавторскиправаитези,коитосаобще-ственодостояние.Понастоящем“GoogleBookSearch”имапарт-ньорскиотношениясъсследнитебиблиотеки–Баварскадържавнабиблиотека,Комитетзаинституционалносътрудничество(CIC),Библиотека на университета Корнел, Харвардски университет,БиблиотеканаУниверситетавГент,БиблиотеканаУниверситетавКейо,НационалнабиблиотеканаКаталония,Нюйоркскатаобще-ствена библиотека,Оксфордски университет,Принстънски уни-верситет,Станфордскиуниверситет,Калифорнийскиуниверситет,Университет„Комплутенсе“–Мадрид,БиблиотеканаУниверси-тетанаЛозана,Мичиганскиуниверситет,ТексаскиуниверситетвОстин,ВирджинскиуниверситетиУниверситетнаУисконсин–Медисън11.Всаматауслугавечесавключенимножестводобав-кииподобрения,доголямастепенвъзоснованамножествотоот-правеникъмтяхкритики–връзкикъмнай-близкитебиблиотеки,вкоитомогатдасенамеряттърсенитекниги,къмонлайнкнижар-ници,къмиздателяит.н.

11 Товаотновосапреимущественоамериканскибиблиотеки,ноделътнаевропейскитевечеепо-голямисъвсемнаскорокъминициативатасевключваиазиатскабиблиотека.Зна-чениетонатозифактщестанеяснопо-долуприразглежданетонакритиката,коятоGoogleполучавазауклонакъм“културенимпериализъм”.Вж:ПартньорскибиблиотекинаGoogleТърсене на книги. Интернет ресурс. Адрес: http://books.google.com/intl/bg/googlebooks/partners.html.Състояние:08.02.2008г.

151

Много по-интересна е обаче една от реакциите, за коятоинициативата“GooglePrint”ставапричина.Товаереакциятанади-ректоранаФренскатанационалнабиблиотекаЖан-НоелЖаньони,коятотойзапочвадаизразявапубличновъвфренскатапресапочтинепосредственоследобявяванетона“GooglePrint”прездекември2004г.ивпоследствиеизлагасвоятапозициявкнига,коятоизлизапрез2005г.нафренскиезикподзаглавието“КогатоGoogleпредиз-викваЕвропа:Повикзасъбуждане”12,апрез2006г.ивпреводнаанглийски-“Googleимитътзауниверсалнотопознание.Еднаглед-наточкаотЕвропа”13.ПозициятанаЖаньониеизключителноин-тересназанастоящотоизследванепоняколкопричини.Несъмненотовае–кактоисамотозаглавиепоказва–европейскагледнаточка,коятосеизразяваотеднависокакатедра,какватоеФренскатанаци-оналнабиблиотека,институциясвековнатрадициявдържавасве-ковнакултурнатрадицияигордостсъссвоетонационалнокултурнонаследство.СамиятЖаньониеисторикиполитологпообразованиеипритежавадългогодишенопитвсфератанакултурнатаполитика.Неговотомнениесеразличавадоголямастепенотобикновените,неекспертниреакцииспрямоинициативатанаGoogle,кактопосво-етопромисленоизложениеидоказателство,такаипосериозносттанапосланиетозабъдещетоинастоящетонакултурнотонаследствовепохатананеговатадигиталнавъзпроизводимост.

Жан-НоелЖаньони излага позицията си като критика науниверсалисткитеаспирации,коитоGoogleсаприеликатосвоями-сия–“организациятанацялатасветовнаинформацияиосигурява-нетонауниверсалендостъпдонея”14,ивчастносткъмедностран-чивосттанаинициативата“GooglePrint”ипроизтичащатаотнеяопасностзамонополизираненасветовнотодигиталнокултурнона-следство,итоотчастнапазарноориентиранакомпания.Основният

12 Jeanneney,Jean-Noël.QuandGoogledéfiel’Europe:plaidoyerpourunsursaut,MilleetuneNuits,Paris,2005.13 Jeanneney, Jean-Noël,Googleand theMythofUniversalKnowledge:aviewfromEurope,(ТranslatedbyTeresaLavenderFagan),TheUniversityofChicagoPress,ChicagoandLondon,2006.Внастоящиятекстеизползваноанглийскотоиздание.14Ibid.,p.viii.

152

аргументнаЖаньониеогромниятрискотвъзникваненакултурен,в случая американски или англосаксонски, империализъм, воденотизискваниятанакапитала,вкойтомногообразиетонакултури-те, езицитеи традициите, съставляващисветовното културнона-следствовдигиталнатаепоха,щебъдатзаложницинафинансовиинтересиищебъдатприватизиранииупотребяваниспоредедин-единственлогическипринцип–възвръщаемосттанакапитала.

Апелът,койтоЖаньониподема,идебатът,койтотойот-варя,екактопрякакритиканаполитикатанаGoogle,такаисвое-образенпризивзацеленасоченодействиеотстрананаЕвропаинаостаналиясвятзапротивопоставяненаподобен“културеним-периализъм”изазапочваненаинициативизадигитализация,он-лайндостъписъхранениенакултурнотонаследство,зазащитаиотстояваненатрадиционнитеевропейскигражданскиценности–балансиранимеждуинтереситенагражданите,общественияичастниясектор,свободаипрозрачност,равнопоставеностирав-ноправие,устояваненакултурнотоиезиковотомногообразие.

ПозициятанаЖаньонисеразгръщавняколкоплана–ясносъзнаниезануждатаотсериозниинициативизадигитализация,достъп и съхранение на световното културно наследство в на-стъпващотоинформационнообщество,принципнонесъгласиеикритиканапровежданатаотGoogleполитикавняколкоосновнилинии,очертаваненапредизвикателстватаитрудноститезаор-ганизацияипровежданенаответнимащабнипроекти,основанинаизведенитевходанаизложениетопринципи.Целта,къмкоятотрябвадасестремим,занегое“недасеувеличаваколичеството,недасепредлагаинформациявсуроввид,адасепредложи[…]една колекция, съставена въз основана промислении продук-тивнипринципи.Колекция,чиетовлияниеичиятозначимостщебъдатгарантиранивдългосроченплан,нещо,коетоединственообщественитеинституциимогатдаосигурятиосъществят”15.

Критиката спрямо “Google Print” и чисто пазарния принципнанеговотофункциониранезапочваощесхарактеристикитенаспеци-

15 Ibid.,p.15.

153

фичнияалгоритъмзатърсененаинформациявИнтернет,разработенотGoogle,койтоподреждарезултатитепойерархиченпринципнаос-новатанаброявръзкикъмдаденияизточник,коетопоникакъвначиннегарантираадекватносттанаподрежданенарезултатитеоттърсенето.

СледващатакритиканаЖаньонисеотнасядосистематазанасоченирекламиспрямоизвършванототърсенеотстрананапотребителя–местата за тезирекламивGoogle сепродаватнатърг, което означава, че най-големите корпорации винаги иматпредимство.Тъй като съществува голяма вероятност рекламитедавлияятнасъдържанието,товаавтоматичнобидовелодойерар-хизациянаинформациятапопазаренпринцип.СъщотакаGoogleкатоамериканскакомпания,коятоработивмногопо-голямасте-пенвпартньорствосамериканскибиблиотекиииздатели,неми-нуемощесесъсредоточивърхуанглоезичнаталитература.

Жаньони противопоставя на едностранните културни и па-зарноориентираниоснови,върхукоитоGoogleсъздавасвояпроект“GoogleТърсененакниги”,нуждатаотбалансмеждугражданския,общественияичастнияинтересведнаподобнаимащабнаинициативазадигитализация,достъписъхранениенасветовнотокултурнона-следство.РолятанаЕвропаинаЕСвтовапредизвикателство,такакак-тоЖаньониявижда,епрякосвързанаиследваотвековнитетрадициинаевропейскатакултура,отпромисленияипроверенопитвсфератанакултурнотонаследствоинай-вечевнейнитеполитически,гражданскиикултурниценности,внейната“гордост”дабъдеразлична,даеобър-натакъминдивидаиобществото,анекъмпазара.Товаименнозадъл-жаваЕвропадазаявииотстоявасвоятапозициянесамозасебесиизасвоитеграждани,ноизарадиостаналиясвятпредлицетоназаплахатаотглобално,едностранно,пазарноикултурнодоминиране.

Предизвикателствата и трудностите пред една такава отго-ворнапозиция,изискващакактосериознофинансиране,такаипла-ниранакампания,неоставатскритизадиректоранаФренскатана-ционалнабиблиотека.Следкаторазглеждаиотхвърляидеятазаеднаевентуалнамрежоваорганизациянадоброволниначалапоподобиенапроекта“Гутенберг”или“Уикипедия”,порадиневъзможносттапритакъвтипинициативадасегарантираединенстандартвнейнияфор-

154

мат,нитодасеприложикултурно,научноиполитическиобмисленастратегиязаселекциянавходящиякорпус,тойлансираизащитаватезата,чеподобенпроект,зареденсогромнакултурно-историческаисоциалнаотговорност,можедабъдепреимущественообщественофинансиран,защототоваеединствениятначиндасеосигуринего-ватанезависимостоткапиталаипазарнитеинтереси.Нещоповече,споредЖаньони европейската стратегия за дигитализираното кул-турнонаследствотрябвадавключваспециалноразработеназанеятърсещамашинаилимашини(searchengine),вкоитосаинтегриранияснииобоснованипринципизатърсенеиизвежданенанужнатаин-формацияотобщиямасивикоятозадължителнотрябвадабъдемно-гоезикова.Същотакатрябвадасепредприематвсичкинеобходимимеркизаразработванетонамеханизмиистандартизадълготрайносъхранениенадигитализиранияидигиталниякултуренматериал,задасеосигуризапазванетоивъзобновяващатасеактуалностнакул-турнотонаследство,изключителноваженаспектотцялостнатаидеязадигитализация,койтолипсваприGoogleпочтиизцяло.

Последният аргумент на Жаньони срещу проекта наGoogleиосновополагащпринципзаевропейскатаалтернативае модусът на организиране на знанието и информацията. Ал-горитъмътнаGoogleфункциониранаинформационно-логичес-ки и количествен принцип, като чрез извършваната чрез негоселекция не се вземат предвид качеството, езикът, културни-ят контекст. Ето защо стратегията наGoogle, която граничи сутопичност, е събиранетонавъзможнонай-голямоколичестводигитализиранматериал (по възможност дори целия културенматериалначовечеството).Сяснотосъзнаниекактозанеговатаневъзможностзасъздаваненауниверсалнатабиблиотека,такаизапогрешносттанаподобенпринципзаорганизация,Жаньонипредлагаселекциятадабъдеоснованана“стремежакъмнай-бо-гатата,най-промислената,най-добреорганизираната,най-леснодостъпнатаотвсичкивъзможниселекции”16,сяснотосъзнаниезапроблемитеиограниченията,коитоединподобенизборпред-

16 Ibid.,р.67.

155

полага,ноисупованиевтрадициитеипринципитенаевропей-скитекултурниинституции,устоялипроверкатанавремето.

ВкрайнасметкаЖаньонипредлагаевропейскиятпро-ектзадигитализация,достъписъхранениенаевропейскотои/илисветовнокултурнонаследствовнастъпващотоинформа-ционнообществодабъдеоформенспоредпринципитенатра-диционнияканон,прерогативнакултурнитеиобразователни-теинституциинанационалнатадържава,койтощебъдекакто“индустриален”,такаи“културен”посвояхарактер,основаннаориентиранитекъминдивидаиобщносттаевропейскицен-ности,аненачистопазарнипринципи.

Безпретенции заизчерпателностили заизказваненакрайнапозиция,целтананастоящиятекстепо-скородаски-цираосновнитепунктовенанапрежениемеждуевропейски-текултурниценностиисъвременнитетенденциинаразвитиенаинформационнитетехнологииистоящитезадтяхкапита-липрипроблемазадигитализациянакултурнотонаследствои разглеждания дебат. Както вече споменах, представени-ят дебат остава отворен. Факт е, че въпреки първоначални-тепречкиизабавяне,следповторниястартнаинициативатакато“GoogleBookSearch”, компаниятапроменяи“омекотя-ва”своятаполитика,катозапоследнитедвегодининейнитепартньори-библиотеки се умножават, а дигитализирането напроизведенияставасвсепо-ускоренитемпове.Отсвоястранапо-целенасочените,ноипо-тромавиевропейскиинициативи–катоЕвропейскатабиблиотека,немогатдасесъревноваватстезитемповеитукразликитемеждуобщественото,държав-нотоисъюзнотофинансиранеичастниякапитал,опериращзананосекундив“безвременнотовреме”(Кастелс)наинформа-ционнитепотоци,енаистинаявна.Несъмненовтозисмисълеирониченифактът,чесаматакниганаЖан-НоелЖаньониможедабъдеоткритаименновGoogleитовпочтипъленвид.Такачевтовапротивопоставяне,предметнанастоящиятекст,имаимногоголямадозаарогантностиотдветестрани–зае-манеиговоренеотсъответниявластовицентър;има,разбира

156

се,всичкихарактерниелементинауниверсалниягенерацио-нен конфликт; има смяна на доминантните парадигми кактов разбиранетона обществотои културата, такаи в техноло-гиите, медиите и в целия геометрично прогресивен темп натехническаикомуникационнаиновация,коитосякашоставатразбирани,интерпретиранииупотребяванинаразличниниваипоразличниначиниотучастницитевпредставениядебат.

Безсъмнениезонитенанапрежениемеждуевропейски-те културни ценности и пазарните аспекти на информаци-оннотообщество,коитосеразкриватвдебатазакултурнотонаследствоинеговатадигитализация,онлайндостъпидъл-готрайносъхранение,даватедининтересениваженракурсзаизследваненатазипроблемнаситуация.Тойнинапомня,че независимо от спецификите и характеристиките на из-следванитефеномени– технологическаиновация, смянанагосподстващатапарадигмавмисленетоиразбиранетонана-шетообществоинашияжизненсвят,всепо-голяматазависи-мостотпазарнииглобалниагенти,“възходътнамрежовотообщество”,ръководенотпринципитена“реалнатавиртуал-ност”,вкоятопространствотосепревръщав“пространствоот потоци”, а времето – в “безвременно време” (Кастелс),превръщането на културните съдържания в стока (Рифкин)–тенесатакивасамипосебеси,авинагисеопределятотчовешкияфакториотценностнатасистемаиетиката,коитостоятзаднего.Европейскитестратегиизаинформационнотообществосаоснованинафундаментанакултурниценностис дълги традиции – ценностите на демокрацията, граждан-ското общество, равнопоставеността, човешкото достойн-ство,многообразиетонакултуритеиезиците,коитомогатдаразкриятчовешкитеизмерениянадигиталнатаепоха,стигадабъдатосмисленикатоличностнаигражданскапозицияитрансформиранивпро-активнаполитика.

157

Библиография:

Кастелс, М., Информационната епоха: икономика, общество икултура.Възходътнамрежовотообщество(Том1).София,2004.Рифкин,Дж..Епохатанадостъпа.Новатакултуранахиперка-питализма,вкоятоцелиятживотеплатенопреживяване,Атика,София,2001.Jeanneney,Jean-Noël.GoogleandtheMythofUniversalKnowledge:aviewfromEurope.TheUniversityofChicagoPress,ChicagoandLondon,2006.Manovich,Lev.TheLanguageofNewMedia.TheMITPress,2002.

Интернет ресурси:Европейски съвет от Лисабон — Стратегия за икономическои социално обновление на Европа. Интернет ресурс. Адрес:http://www.mee.government.bg/ind/doc_eco/lisabon%20strategi.pdfСъстояние:08.02.2008г.Партньорски библиотеки на Google Търсене на книги. Интер-нет ресурс. Адрес: http://books.google.com/intl/bg/googlebooks/partners.html.Състояние:08.02.2008г.CommissionRecommendationof24August2006ontheDigitisationandOnlineAccessibilityofCulturalMaterialandDigitalPreservation.Интернет ресурс. Адрес: http://ec.europa.eu/information_society/newsroom/cf/document.cfm?action=display&doc_id=160, Състоя-ниеот08.02.2008г.i2010–AEuropeanInformationSocietyforGrowthandЕmployment.Интернет ресурс. Адрес: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2005:0229:FIN:EN:PDF, Състояние от08.02.2008г.

158

ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, ПУБЛИЧНАТА СФЕРА И ИНТЕРНЕТ

Христо Проданов

Въведение

През последното столетие станахме свидетели на револю-циявразвитиетонакомуникационнитетехнологии,коитооказахасъщественовлияниевърхуполитическияпроцеснесамоналокалноинационално,ноинаглобалноравнище.Бързоторазвитиенакому-никационнитетехнологиидоведедопояватанаредицановипонятиякатоедноотнай-дискутиранитеевъведенотопрез60-тегодининаХХвекотканадскиятеоретикМаршалМаклюънпонятие“глобал-носело”1.ДалечпредипояватанаИнтернетМаклюънвиждапър-воначалнитесимптоминаглобализацията.Врадиото, телевизията,печатнитеизданияителефонатойтърсиосноватазачовешкотораз-витиеиучастиетовполитиката.Чрезтяхчовекполучавапостояннаинформациязазаобикалящиягосвятивъзможностзакомуникациясдругитеиндивиди.Тесъздавативъзможностзадебатипоразличниобщественозначимитеми,какточрезедностранна,такаичрездвуст-раннакомуникация.Товабимоглодадоведедовъвличаненахоратавполитическияпроцесидомасовотоимучастиевнего–индивидитевсепо-леснополучаватинформациязаполитиката,коетогиангажиравнеяиееднаотосновнитепредпоставкизаизгражданенагражданс-котообщество.Нещо,коетоеясноизразеноощеотТомасДжеферсънсдумите:“Аконациятаочаквадабъденевежаисвободнавцивили-зованадържава,тяочакватова,коетоникоганеебилоиникоганямадабъде…Акосмятамедасеопазимотневежествотоидаостанемсвободни,тоотговорностнавсекиамериканецедабъдеинформи-ран.”2Напрактикаобаче,поневразвититестрани,сенаблюдаваоб-

1МcLuhan,Marshal.TheGutenbergGalaxy:TheMakingofTypographicMan(UniversityofTorontoPress),1962.2Westen,Tracy.Cantechnologysavedemocracy?–NationalCivicReview,Spring1998,Vol.87,N1.

159

ратниятпроцеснаотдръпваненахоратаотполитиката,коетомногоизследователиотдаватнаприватизирането на медиите от големите корпорации в защита на чисто корпоративни интереси.

ОтдистанциятанавреметообаченитоМаклюъннитоДже-ферсънсамоглидапредвидятпояватанаединтакъвдецентрализиранпосредниккатоИнтернетиогромнотовлияние,коетотойщеокажевърхуразвитиетонаобществатапосвета.ДнесИнтернетчестосераз-глеждакатонеразделначастотпонятиякато гражданско общество, публична сфераидруги.ТазисиланаИнтернетидваотспособносттамудаобединяваразнообразнилокални,националнииглобалниоб-щностинаосноватанаопределенипринципи,идеииинтереси,коиточестосеобединяватиорганизиратвзащитанасвоитецели.Резултатътенесамосподелянетонаинформация,ачетоварезултиравдействие,ичетовадействиеекоординираноонлайн.Имамножествопримеривтоваотношение–организиранетонаредицапротестинаантиглоба-листиотвсичкиконтиненти;организираненаредицаакциивзащитаначовешкитеправа;събираненасредствазабедстващистранивАф-рика,ЛатинскаАмерикаиЮгоизточнаАзия;световникампании,катонапримеркампаниятазазабранананаземнитемини,обединилаоко-ло1300организации,коитооказаханатисквърху89държави.ВсичкотовастававъзможнопорадиспособносттанаИнтернетдабъдефорумзаевтинадвустраннакомуникациямеждуиндивидите.Всъщотовре-мерадиото,телевизиятаипечатнитеизданиясаотносителноскъпиивповечетослучаиедностраннисредствазакомуникация.

1. “Старите” комуникационни технологии, гражданското общество, публичната сфера и корпоративният секторПионерътнаконцепцията запубличнатасфераЮргенХа-

бермасядефиниравкнигатаси“Гражданскотообществоипублич-натасфера”най-общокато“мрежазакомуникираненаинформацияигледниточки,коитовпоследствиебихамоглидасетрансформиратвобщественомнение.”3Тоестпубличнатасфератрадиционноесмя-таназаарена,накоятообществотовлизавдискурспоразнообраз-

3http://en.wikipedia.org/wiki/Public_sphere

160

ни,предимносвързанисуправлението,теми.Товавизвестнастепенпренебрегваролятанакорпоративниясекторвпроцесанасоциали-зиране на индивидите, на тяхната гражданска култура, на тяхнотополитическоучастиеит.н.Оттуквъзникваивъпросътзанаблюда-ванотопрезпоследнитегодинизападаненагражданскотообществоинапубличнатасфера,коитоседължатнапасивнотоповедениенаиндивидите.Накаквоседължитовапасивноповедение?

УниверсаленотговорнатозивъпросдаваРобъртПътнам,кой-тосмята,четелевизиятаидругите”стари”комуникационнитехноло-гиипоставятударениетовърхуконсумацията,коетоеиединотоснов-нитефакторизаупадъканагражданскотообщество.Тазиконсумацияелогиченрезултатотнарастващотовлияниенакорпоративнитесили,вчииторъцеесъсредоточенаосновнатачастот“старите”медии,инай-вечетелевизията,коятовнай-голямастепенпредполагапасивногражданскоповедениеиедностраннакомуникация.Такапубличнатасфера,катоареназадебат,иупадъкътнагражданскатаангажираностмогатдабъдатобясненисувеличаващотосевлияниенакорпоратив-нотопотребление,опосредстванопредимнооттелевизията.

Презпериоданапървоначалнонавлизанена“старите”медииеизглеждало,четещесъздадатновасфераиновфорумзапубличендебат.СпоредХабермасобачевъзходътнарекламатапрезХХвекедо-велдотрансформираненапубличнатасфера.Спореднегоконтролътнакорпорациитевърхумедиитеводидоуеднаквяваненапубличнияикорпоративнияинтерес.Товаповличаследсебесидваосновнивзаимо-свързанипроблема:1)узурпациянапубличнатасфераоткорпоративниинтереси,коетозасилвафокусавърхуиндивидуалнатаконсумация(тазиконсумациянесеизразяваединственовзакупуванетонакорпоративнистокииуслуги,носъщоиоткоментаритенаснабденитесмедийнатри-бунажурналистииинтелектуалци,коиточестоформиратобществено-томнениенаосноватанаопределеникорпоративниилиполитическиинтереси);и2)западаненагражданскатаангажираност,провокираноотконсуматорскотоповедение.4Изследвайкиамериканскотообщество,

4Habermas,Jurgen.The Structural Transformation of the Public Sphere: An Inquiry into a Category of Bourgeois Society,1962.

161

РобъртПътнамстигадоизвода,чеосновнатавина за западанетонагражданскотообществоипубличнатасфераенакорпоративнатателе-визия,коетоеизразеноясноврезултатитеотизследването:“През1950г.едвавдесетпроцентаотамериканскитежилищаимашетелевизион-нипрограми,нодо1959г.имашев90%...През1995г.гледанетонателевизиявдомакинствоебилоснад50%по-голямо,отколкотоебилопрез50-тегодини…Повечетопроучванияустановяват,чесредниятаме-риканецсегагледаоколочетиричасанадентелевизия…Тазиогромнапромянавначина,покойтоамериканцитепрекарватднитеинощитеси,сесъстояточновгодинитенагенералнаграждансканеангажираност”.Развитиетонатозипроцесвт.нар.развитистраниводидотриосновниизводаспоредПътнам:1)телевизиятаводидозаместваненавремето,коетоиначебимоглодабъдепрекарановгражданскаангажираност,катотакапредизвиквапасивност;2)влияенамнениятаинагледищатаспоредконкретнитекорпоративниинтересинамедийнитесобствени-ци;и3)влияевърхусоциализациятанадецата.5

Това ясно илюстрира връзката между упадъка на граж-данскотоучастиеивъзможносттанаголемитекорпорациидакон-тролиратдневнияреднаобществото,катотакапревръщатхоратавконсуматори,аневграждани.Развитиетонатозипроцеспоставяударение върху собственото благосъстояние, но не и върху благо-състояниетонаобществотокатоцялоитакасепренебрегвафактът,чесъществуватредица“блага”,коитонемогатдабъдаткупени–на-пример околната среда, духовното просветление, солидарността идруги.Темогатдабъдатпостигнатиединственоакоиндивидитесепревърнатот“индивидуалниконсуматори”в“социалниучастници”.

Увеличенатавластнакорпоративниясекторвподкрепанаин-дивидуалниинтересисъсредоточававниманиетонагражданитевър-хупотреблениетонаматериалниблагаиресурсиинамаляваспособ-носттанаобществотодаотговарянаколективниидориобщочовешкинужди–катозамърсяванетонаоколнатасреда,равномерноторазпре-делениенаблагатаидруги.Такадейносттанаголемитекорпорациисестремидаотклонигражданскатаангажираноствединоткритиот-

5Putnam,RobertD.“Bowling Alone: America’s Declining Social Capital.–JournalofDemocracy6.1:65-78.

162

говорендиалог,катосъщевременноналагасобствениясидискурс.Потозиначинсепремахваеднаотосновнитепредпоставкизаграждан-скотообщество–функциониранетонажизненапубличнасфера.

Развитието на отношенията между държавния и кор-поративния сектор, чиито цели все повече се припокриват, икоетощепородитеориятанаМаркс за“политикатакатонад-стройканаикономиката”,поставявъпросазаролятаимястотонагражданскотообщество.Чрезсвоитересурсидалобиратидадоминиратвмедиите,корпорациитеполучаватнеобходима-таполитическавластзапреследваненасобствениприоритетизаувеличаваненапечалбатаизаоформяненанякоисоциалниимпликациикатобезработица,замърсяваненаоколнатасреда,социалната справедливост и други. Това подтиква все повечеизследователидагледатнагражданскотообществокато“третипът”междуполитическитеинтересинадържаватаиикономи-ческитеинтересинабизнеса.

Отизложенотовъзниквавъпросът:Могатлиелектронни-тетехнологии,ипо-специалноИнтернеткатодецентрализиранатехнология,дапроменяттезипроцесиидадоведатдовъзраж-дане на гражданското общество и до еднафункционално новапубличнасфера?

2. Интернет, гражданското общество и публичната сфераВиждайкиупадъканагражданскотообществоощепрез

70-те годининаХХвек, германскияттеоретикналявотоХансМагнусЕнзенберг разглежда ролята и употребата намасовитемедии и призовава за отключване на мобилизационната властнаелектроннитемедии.Тойразделямедийнатаупотребанадватипаиописваобщитеимхарактеристики:

1) Репресивна медийна употреба – централноконтроли-рана,единпредавателимножествополучатели,демобилизациянаизолиранииндивиди,пасивноконсуматорскоповедение,про-цеснадеполитизация,производствоотспециалистииконтролотсобственициибюрократи;

163

2) Освобождаваща медийна употреба –децентрализира-нипрограми,получателятнаинформацияможедапредаваоб-ратнаинформация,мобилизациянамасите,потенциалзапроцеснанаучаване,колективнопроизводство,социаленконтролчрезсамоорганизация.6

Първият тип се отнася до влиянието на корпоратив-натаиполитическатавластвърху“старите”комуникацион-нитехнологии,коетодоведедоотсъствиенафорумзабез-пристрастно дискутиране на публично значими теми. Чрезонлайн медията, която се отнася към втория тип употреба,обачегражданитепостепенносепревръщатотконсуматоривпроизводителинаинформация.Постепенносеоформяеднановаонлайнпубличнасфера,коятопредлагапространствозасвободнаразмянанамненияидискусиямеждугражданитеиследователноимареалнатасиладасъборисъществуващитезатворениструктуризадискусияидаразширявавечесъзда-дената от нея отворена система за дискурс. Така Интернетима способносттадаусилва връзкитене самомежду граж-даните,ноимеждугражданитеиизборнитепредставители.Интернетосигурявапредостатъчнавъзможностзаучастиеивпубличнотоинформиранеивдаванетонатрибуназаизяванаредицамалкиорганизации;малкипартииинетолковаиз-вестникандидати, коитоняматфинансовата възможностдаприсъстват в другитемедиии т.н.По тозиначинИнтернетдава равни възможности на всички участници да споделятинформация.Такатойфункциониракатомасовамедия,безда притежава ограниченията на другитемасовимедии, тъйкато всеки, с минимално усилие, може да публикува свои-темненияизнаниязавсеки,койтоискадагивиди.Втозисмисъл Интернет може да засили обществения дискурс поширокагамаотвъпроси.

Отгледнаточканаразвитиетонакомуникационнитетехно-логии,най-общобихмогълдаотличадватипапубличнасфера:

6http://www.cultsock.ndirect.co.uk/MUHome/cshtml/media/internet4.html

164

1) Според участниците в публичната сфера – общаиал-тернативна.

– Общатапубличнасферасеотнасядообщия,налаганот корпорациите и от държавата, дискурс чрез “ста-рите”медии.Тозидискурсчестоидваотгореивпо-вечето случаи засяга членовете на цялото общество.ТукролятанаинформационнатасиланаИнтернетнеетолковаголяма,колкототазинатрадиционнитеме-дии,коитоналагатобществендебатпозначимитеми.РолятанаИнтернетвтозисмисълнеетолковамоби-лизираща,доколкототойнавлизавналаганияот“ста-рите”медиидискурс,идоколкотопо-рядкопровокираонлайнорганизиранодействие.

– Алтернативната публична сфера е далеч по-значима,що се отнася до употребата на информационни тех-нологииивчастностнаИнтернет.Тяесвързанапре-димноспредлаганетонапространствоивъзможностипредсоциалнитемалцинства,коитоняматвъзможностзаизявав“старите”медии.Натяхимепредложенана-деждазаустановяваненаеднаалтернативнапубличнасфера, която да предизвика съществуващия социаленред чрез контра-дискурс в преследването на опреде-лена промяна. В пасивен смисъл понятието “алтер-нативна публична сфера”, разбира се, бимогло да серазглежда и като замяна на съществуващите медии снови.Характернозаалтернативнатапубличнасферае,четянееконтролиранаотправителствотоиотпазараиследователнодостъпътиучастиетовнеясаотворенизавсички,коитожелаятииматкомпютърсИнтернет.Такадискурситевнеясъдържатпредимнокритицизъмкъмсъществуващиясоциаленред.В този смисъл могат да бъдат отграничени няколкоосновнихарактеристикинаалтернативнатапубличнасфера:първо,тясъздавакомуникационнасистемазаопозиционнатапублика;второ,тяреализираотворени

165

комуникационни структури; трето, свързаната с тяхконтрапубликаподкрепяопозиционниполитическиинеполитическиорганизацииидвижения;четвърто,тядаватрибуназаизяваипредоставяновивъзможностизамалките социални групиималките партиии кан-дидати, които не могат да си позволят трибуната наскъпите“стари”медии.

2) Според географския обхват –национална,локална(реги-онална)иглобална.

– Националнатапубличнасфераезатворенавграници-тенанационалнатадържава.Тяесвързанапредимнособществениядебатпонационалнозначимивъпроси,катозануждатанаконкретнияматериалследвадасеобърневниманиенаонлайндебатаиотприщванетонаполитически действия. Такъв беше примерът с про-тестасрещуматуритевБългария,койтовпо-голяматасичастбешеонлайнкоординиран.Вповечетослучаиобаче,дориивразвититестрани,онлайнтехнология-таотразявадванегативниивзаимосвързаниаспекта:първо,онлайндебатътвповечетослучаиенесъстоя-телен,тъйкатостойностнитемнениянаучастницитевъвфорумитеичатоветесарядкост,катосъщевремен-но са почти винаги противоположни, което води долипсатанаконсенсус;ивторо,товавъзпирамобили-зиращатасиланатехнологията,коятоиначебимоглада сеизразивконкретниполитическидействия.Из-ключениеоттоваправилосаединственоспециализи-ранитевърхуточноопределенвъпроссайтове,къдетопостиганетонаконсенсус,койтодарезултиравкон-кретни политически действия, е по-вероятен. Това визвестна степен се дължи именно на факта, че тезисайтове съсредоточават вниманието си върху единконкретенпроблем,катосъщевременнотовапозволя-ва на участниците да имат кореннопротивоположнипозициипоширокагамаотдругивъпроси.

166

– Глобалнатапубличнасфераепрякрезултатотразвити-етонакомуникационнитетехнологиииглобализация-та.Всеповечеизследователиговорятзаразвитиетона“глобалногражданскообщество”ина“глобалнапуб-личнасфера”.Смятамобаче,чеетруднодасеговориза“глобалногражданскообщество”.Защотонеобходимапредпоставка за съществуването на гражданското об-ществоеналичиетонацентралнавласт,тъйкатоеднаотосновнитемуфункцииеданалагареформиотдолу.Може да се говори обаче за развитието на “глобалнапубличнасфера”,коятосеразвивапредимновърхуфо-кусиранетонавниманиетовърхуконкретнипроблемикато:войнатавИрак;бедността;изоставанетонат.нар.развиващи се страни от Третия свят; борбата срещуболестта СПИН, която е разпространена предимно вАфрика; ролята на транснационалните корпорации всветовната икономика и други. Това доведе до създа-ването на редица международни организации, коитовголяматасичастсесъстоятотняколкоподдържащиИнтернет сайтове членове, които организират големимаси хора, или от по-големиорганизации, които кон-тролират действията си онлайн. Типични такива ор-ганизации са: “Война срещу бедността”, “Обединенизамирисправедливост”,“Грийнпийс”идруги,коитообединяватогромнимасихоравпротестсрещуинсти-туциитенаглобалниякапитализъм.

– Локалната (регионалната) публична сфера обединявахоратаотопределенрегионвзащитанаопределениин-тереси.Тяенай-ясноизразенавЕвропа,къдетовсепо-употребяваниставатпонятията“европейскогражданскообщество”и“европейскапубличнасфера”.РазвитиетонаЕСинамаляванетонаролятананационалнатадържа-вавнеговитерамкичестопоставятвдневнияреднаоб-ществата в различните страни еднии същипроблеми.ТакивапроблемисанапримерпроектътзаКонституция

167

наЕС,правилата,налаганиотЕП,идействиятанаЕКвразличниобласти.Всичкотоваводидопостепенноторазвитиена европейско гражданскообществоина ев-ропейскапубличнасфера.ЛипсатанасилнацентралнавластвЕСпредполагаобединяванетонагражданитевразличнитестрани-членкипоконкретнивъпроси.При-еманетонановияконституционендоговорнаЕС,койтовключва създаванетона европейска армияинаинсти-туциятаЕвропейскипрезидентзначителнощеувеличиизадълбочиинтеграциятаврегионаищедопринесезаразвитиетоиокончателнотооформяненаевропейскотогражданскообществоизапо-нататъшноторазвитиенаевропейскатапубличнасфера.Товатвърдениеевсеощеврамкитенатеорията,ноначалнитесимптомизаразви-тиенаевропейскогражданскообществоразкриваттазитенденция.Основенпроблемзаразвитиетонаглобална-таилокалнатаонлайнпубличнасфераобачееезиковатабариера,коетопредполаганаличиетонависокообразо-ваниенаучастницитевдискурса.ОбективниятанализнаролятаивлияниетонаИнтер-

нет в развитието на гражданското общество и публичнатасфераобачепредполагаинабелязванетонанякоинегативниефектинаонлайнтехнологията.ТезидефектисекриятощевопределениетонаХабермас,койтоизследвапубличнатасфе-равАнглияиФранцияпрезХІХвек,когатогражданитесасесъбиралиисадискутиралиобщественозначимипроблемивклубовеилит.нар.кофишопове.Товапредполагалипсанаанонимност в съобщенията,физическиконтактмеждудис-кутиращите, по-лесно достигане до консенсус или поне домнениенамнозинството,отговорностнамнениятаидруги,което не може да бъде наблюдавано в “електронната пуб-личнасфера”.Липсатанаизброенитепредпоставкиводидолипсатанаотговорност,дотрудностивпостиганетонакон-сенсусидотрудностивонлайнорганизациятав защитанаопределеницелииинтереси.

168

Въпрекитезидефекти,неможедабъдеотреченприно-сът,койтоИнтернетоказвавърхуразвитиетонагражданскотообщество,напубличнатасфераинагражданскияконтролвър-хупроцесанавземаненарешения,аоттамивърхудемокрацията.Гражданите с компютър и достъп доИнтернет все по-честонамиратсвояпътдозаконодателнитеиизпълнителнитеорга-ни.Чрезпубликациитевсайтоветенадържавнитеимеждуна-роднитеагенциитевсепо-честодобиватинформациязараз-витиетонанормотворческияпроцес,ачрездвустраннатако-муникациясизборнитепредставителидориидавлияятвърхунего.Гражданитемогатдаиграятвсепо-активнаролявреал-новремевпроцесанасъставянеивземаненарешенияилинаизготвяненаправилатаизаконите,коитощепроправятпътязаизпълнениенасъответноторешение.ЧрезтезисифункцииИнтернетобещавадатрансформирапроцесанаизготвяненаправила,катосъщевременноувеличипрозрачносттаисъздадевъзможностизапубличноучастие.ПовечетокоментаторинаиновационнатаролянаИнтернетсмятат,четойщепроменидинамикатанаадминистративнотоизготвяненаправилаищедоведедореволюциявпубличнотоучастие,такачеобикнове-нитехорадамогатдаиграятпо-централнаролявразвитиетонановиполитикииправила.

ЗаключениеИсторическипогледнато,появатанавсякановаинфор-

мационна технология провокира очаквания за засилване наобществениядебат,наплурализманамненията,накореннапромянавпроцеситенавземаненарешенияит.н.Визвестнастепентезиочакваниясаоправдани:появатанапечатарскатамашинанаГутенберг,нателефона,нарадиотоителевизиятадоведохадокореннипроменивживотанавсичкиобщества.Съществуваучудващпаралелобачемеждунамерениятаина-деждите на ранните пионери на “старите” информационнитехнологиииднешнитенадеждизапромяна,коятоможедадонесеИнтернет.Многооттезипионерисмятаха,че“стари-

169

те”медиищедоведатдоучастническадемокрация,вкоятополитицитещебъдатпо-отворенизакритикиипо-директноотговорникъммасите,тъйкатощетрябвадаотговарятнаин-тереситенаеднопо-активногражданство.Приватизиранетонатезимедииоткорпорациииполитическипартииобачевнемалкастепенизместваобществениядискурсвжеланатаоттяхпосока,коетопревърнапасивносттавнормаирезултиравкризанаучастието.

Надеждитеса,четозипътнещатащебъдатпо-различ-ни.Онлайнмедиятанипредоставявъзможностдабъдемнесамоконсуматори,ноидоставчицинаинформация.“Ефек-тътYouTube”например,свързанскачванетонаонлайнмате-риализаразличнипубличниличности,икойтонашумязна-чително след заснеманетона злоупотребите в затвора “АбуГариб”,нипозволявадавидим“обратнатастрананамедала”не самонаполитиците,ноинапровежданитеот тяхполи-тики.Товаяснопоказва,чемрежатавсеощенеепопадналаподмасовияконтролнакорпорациите,надържаватаилинапартиите.Това,коетониезнаемиправимсега,еважно,за-щотовсеощеевъзможнозахоратапосветаданаправяттака,че тази нова сфера на жизнен човешки дискурс да останеотвореназагражданитенапланетата,предипотенциалътнаполитическитеиикономическитеинтересидаясграбчи,даяцензурира,даяизмерииданияпродадеобратно.

Технологията, която създава виртуалните общности,може също така да доведе до огромно облагодетелстване награжданите на относително ниска цена – социално облекче-ние,интелектуалнооблекчение,политическооблекчениеит.н.Самапосебесиобачетянеможедаизпълнитозипотенциал–тятрябвадабъдеизползванаинтелигентноицеленасоченоотедноинформиранонаселение.

170

ПРОБЛЕМИ НА ГРАЖДАНСКИТЕ СДРУЖЕНИЯ ЗА ДИАЛОГ С ВЛАСТТА

Надя Велчева

Днешното общество върви към непознати хоризонти, де-финирани от понятията “демокрация”, “демократично общество”,“гражданскообщество”,“европейскиценности”,ивсичкисесвеж-датдопромянанасобствеността,пазарнатаикономика,нонеидопромянанасоциалнитеотношения.Всъщносттоваесферата,вкоятопосоченитепонятиямогатдаиматреалнаисъдържателнастойност.Всъвременнотохетерогеннообщество,основанонаширокамрежаотвръзкииотношенияотразличенпорядък,единотосновнитепринципизанеговатаорганизираностевласттанаправото.Асво-бодатаиправотонаизборзаучастиевтяхсеосноваватнамора-ла,койтоимаиважнатаролянасоциаленрегулаторвобщественитеотношения.Правотосеупражняваотдържавнитеинституции,амо-ралътеводещиятпринципнасъюзмеждухора,основаннаобщикул-турни,професионални,образователни,благотворителниидругвидсподеленивижданияиинтереси1.Отмногобройнитеконцепциизасъщносттанагражданскотообществоинеговотофункциониранесеоткрояватдвенеговиосновнихарактеристики,описанивсвободнатаенциклопедияУикипедия2–правотоиморалътсасоциалнирегулато-ри,коитоосъществяватвръзкатамеждуструктуритенадържаватаитезинаобществото,ивтезиотношенияорганизациитеотсъмишле-ницимогатдасакорективнавластовитеинституции.

Нодалибългарскитедържавниинституциисаготовизатозиширок смисъл на гражданското общество,споредтрактовкатанаУикипедия.Запоследните17годинивсякопротиводействиезарадинакърненибългарскиправаиинтересисепосрещакатозаплахаза

1Каквопредставлявагражданскотообщество.-http://grajdanskoobshtestvo.start.bg/article.php?aid=1385.2http://bg.wikipedia.org/wiki.

171

стабилитетанавластта.НапримерсамоидеятазасъздаваненаСъветнапатриотичнитеорганизациивБългария,аучредителитесеопреде-ляткатородолюбцизазапазваненабългарскиядух,вечеестресиращфактиповодзаразвихряненаполитическакампаниясрещумладитехора.Медиитеуслужливонадаватзнак,чеподкрепятполитическатавърхушкасрещуновата“фашисткапартия”.Дорибездаесъздадена3.Аинициаторитепростосапротивтринеща:ограничаваненасловотоипечата,даваненаспециалниправанамалцинстватаисъкращаваненавъоръженията.Възползватсеотправотосипубличнодареагиратнанарастващитетенденциивобществото–крайнатабедностнаго-лямачастотбългарите,политическитеманипулации,разграбванетонадържавата,корупцията,партийнитеинтересиидистанциятанауп-равляващияелитотпроблемитенабългарскотообщество.Липсата на диалог между управляващи и управлявани в обществото (и съответен резултат) тясно се свързва с проблема за лидерството в политиката и националния идеал.

Вначалотонапреходановителицавполитикатасеприематбезрезервночрезвизиятасиналидери с трансформационно мисленеи поведение.Успехътнатяхнотолидерствосеочертаваотрешител-нотодействиезапремахваненатоталитарнатасистемаичрезподчи-няваненаисториятадаиматполитическалегитимностивъзможностдавъздействатвърхупотенциятанамнозинствотоотнарода,готоводагиподкрепи.Годинипо-къснополитическотопространствоеза-пълненоотпочтисъщителидери,вечесопределенстатутисоциаленпросперитет,коитозаематзащитна позициякъмвсяконовопоявилосеполитическопредизвикателствокъмтях.Идеологиятанаполити-ческияелит,независимокойдоминиравуправлението,еполитика-танаизключването4.Наличиетонаеднодезинтегриранообществогарантирабезпроблемнотоманипулираненачастиотнегочрезвну-шенияотелитиимедиизазаплахаот“политическиекстремизъм”инарушаваненаетническиямир.Товаевечелидерство на статукво-

3Лазарова,В.Политицитепотресениотноватаформация.–168 часа,3-9май2002.4ИзинтервюнаД.АпостоловасХараланАлександров:Политицитесаниужасяващофалшиви.Бакалов,Ив.Политическиятимедийниятелитживеятвзатворенсвят,койтосеразминавасдействителността.–Новинар,30юни2005.

172

то,коетоизползвавсичкиресурси,заданямапромяна.Следетни-ческатаеманципацияиполитическатаустойчивост,ДПСбалансираотдясноиотлявозапазванетонапостигнатиястатусвуправлениетонастраната.Атовавсеповеченаподобяваизместваненацентърананационалнотоединениеоттурскатаобщностсясниетнически,ре-лигиознииколективниочертания.Вперифернаиаморфнамасасепревръщатхоратаотмнозинството,изолираниикономически,поли-тическиисоциалнооттенденциитевразвитиетонастраната.Единоформенвечеполитико-медиенелит,съставенотоблагодетелстваниизабогателиотвласттапочтислучайнихора,сеизживявакатонедо-сегаемизададенвперспектива,живеещвсвойреаленсвятотблага,откъснатотдействителниясвятнамизерията,проституцията,пропа-данетовсоциалнанесигурностиизолация.Разделенотонацветовеиетносибългарскообщество,вначалотонапреходаелишеноотвся-какъвшансдапредставидейственконсенсусдорипонай-движещитевъпросинатозипреход–насокитенаразвитие,участиетовНАТОиЕвропейскиясъюз.Политическотоединодействиеощеповечедис-танцирамнозинството,коетосамовмоментнаизбориполучававни-маниеивъзможносттазаличностенизбор.

Следгодининаилюзии,поляризациятавобществотовеченесеопределяпополитическипринцип,асоциалнатадиференциа-цияеобоснованаотдихотомиятанараздалечаването–управляващииуправлявани,богатиибедни,оцеляващиимизерстващи.“Днесняманитоеднаидея,коятоеспособнадаобединицялатанация”,пишеполитическиятанализаторЮрийАсланов5.Идеологиятанапромянатасимволнобеизразеначрезсмянананационалнияпраз-ник,койтодаукрепванационалнотодостойнствоисамочувствие.Третимартбитрябвалодаизразяватезичувства,напомняйкинапоколениятазавеличиетонабългарскатадържава.Нокактонацио-налниятпразник,такаивсичкиостаналипразницинанационална-тагордост,суверенитетипатриотичностсаобсебениотуправлява-щите,атехниятобществено-публиченотзвуксапищнитекоктейлисединпостояненелитенсъставнаднешнитепреуспелибългари.

5 Асланов,Ю.Днеснищонеобединяванацията.–168 часа,1-7март2002.

173

Внавечериетона3март2002г.поинициативанавестник“168часа”енаправенопроучванепотемата“националнатаидея”средразличнавъзрастовагрупареспонденти6.Спатосзапатриотизъм,ро-долюбие,завъзражданенаБългарияговорятнай-възрастните–над70години.ВградкатоПанагюрищепаметнитеместапазятсредтяхидеитенавъзрожденскаБългариязанационалнагордост,достойн-ствоиобичкъмОтечеството.Затовапоколение3мартолицетворяваиднестезичувства,коитоиначетрудносевписваткатопоколенскаприемственоствпо-младите.Замладежитевученическавъзрастна-ционалниятидеалимаразличнивариации,толковаколкотоеразно-ликатяхнатагрупа.Заученицитевпрестижниучилища,вслучаясаинтервюиранидесетокласнициоткласическатагимназиявСофия,параметрите на разсъждения далеч надхвърлят техния стремеж заразвитиечрезпрестижнотосиобразование.Отоценкизапагубнотовлияниенамедиите,чиитоидеалсаспортнитепостижения,а“никъ-денесеказва,чеБългарияенапървомястовкласациятанаНАТОпоспечеленинаучнипроекти”,допо-глобалнисъжденияза“пре-въз-пи-тание!”изащитацелосттаиинтереситенаБългария.

ИдеятазапривързаностиобичкъмРодинатаненапускаимладежитемежду25-и30-годишнавъзраст, завършиливисшеоб-разование.Роденитемладихоравкраяна70-теиначалотона80-тегодинисавъзпитанивценностнасистема,вкоятоидеалитенаоб-ществотосаважниценностизанеговотоединениеипо-нататъшноразвитие.ИмакарколебаниятазабъдещпрофесионаленпросперитетвБългариядасанастранатазаработавчужбина,младежитевиж-датсвоетобъдещевстранатаси.СпоредизследваненаИнститутапопсихологиянаБАНпотемата“Традицииипромянанаценноститеиповедениетонабългарина”средтазикатегориямладихорасезасил-ватчувстватанапатриотизъмипозитивеннационализъмвсравнениесминалигодини7.Изключениятасапредимнозавръстницитенапро-мяната–14–16-годишните,чиетовъзпитаниезалагаизключителнонаопределениндивидуализъм,подплатенсреалнивъзможностина

6 Последитенанационалнатаидея.–168 часа,1-7март2002.7Патриотизмътнамладитехорасезасилва.–Виж,17май2003.

174

родителитедагиизпратятвпрестижниколежи,училищаиуниверси-тетинаЗапад.Всепакнаправенотодопитванезасягаеднапрослой-каотнаселението,коятоимасвоятапаметзаминалотоиеднадобраперспективавнастоящето.Нодорипритяхлипсваформулиранетонаонезинай-важниценности,коитовсвоятасъвкупностдасеиденти-фициратснационалнатаидея.

Вярнапреценказаподобносъстояниенадухаепроникнове-ниетона40–50-годишните.Периодътнапроменипреминавапрезтяхнатанай-активнатворческо-професионалнабиографияислагаотпечатъквърхунеяспротиворечивитеинезавършениреформивинституциите,призванидаиматвъзпитателнифункции.Засредно-топоколениезагубатанаценностнатасистема,достойнството,лип-сатана чувство за национална общност са духовните стойности,ерозираливисшитеиобщизавсичкинационалниидеали.Запове-четохоранационалниятидеалсесвеждадопо-конкретнисъбитияотвсекидневието.“Трябвадасемислизасериознитеприоритетинастраната,абългаритеговорятзапроблеминасвоетоежедневие”,дискутиратсоциолозитеАндрейРайчевиЮлийПавлов8.

Ноакоседоверимнакласациятаза Основните положения на европейските граждански ценности,направенаотнемскияет-нологКлаусРот,тесъщосасвързанисъссъздаваненаустойчивна-чиннаживотнахоратачрезрегламентираниправила,коитозасягаткактотяхнотовсекидневие,такаивперспектива:респектизачита-ненаиндивидуалниятрудиориентациякъмуспех;положителноотношениеидисциплиниранезаредовнаипостояннаработа;под-чертанстремежкъмпланиране,икономиянавремеиориентациякъмбъдещето;рационаленначиннастопанисванеистопанскомис-лене;изискванезастопанскоисоциалновъзнаграждениеивлияние;характернасклонносткъмрационалностипросвета,към“разумендискурс”и“разумноповедение”;методикана(рационалния)начиннаживот,характеризиращасесумереностипорядъчност;особеноразбиранезасемействотокатоинтимнасоциалнаединица,базира-щосенаемоционалнивръзки,аненаотношениязаползаисметка;

8http://novini.dir.bg/2007/02/05/news1291596.html

175

специфичнаролянаженатавмалкотосемействоипроизлизащоттовакодекснасексуалнияморал;поляризациямеждусемействотокатоправно защитено вътрешнопространствона частната сфераиформализираната обществена сфера (напр. сдружения, полити-чески и икономически асоциации); стремеж към самостоятелноисамоотговорноизпълнениенаобщизадачи,напр.всдружения,клубове;подчертанпревеснаписмеността,грамотносттаичетиво-то(всмисълвестници)надустнотопредаване;голямозначениенаобразованиетоиобразователнатасистемазасветоразбиранетоизасамоосъзнаването,кактоизасоциалнатакомуникация;значениенанауката;отношениекъместетическатакултура,къмизкуството,ли-тературата,музиката(т.нар.гражданскакултура);голямозначениенасимволичнитеформинарепрезентация,накомуникация,навсе-кидневноповедениекаторазговор,беседа,изисканначиннаобщу-ване,форминапоздравленияизаговаряне;урбанениориентиранкъмграданачиннаживотсъссъответнатапредметнакултура(обза-веждане,стилнаоблеклоимода,храна);градскиформинаразвле-чения,удоволствиеипрекарваненасвободнотовреме(посещениенаопера, театър, галерии,музеи,паркове,кафенета, спортуване);собствениформинапразнуване,тържества(Коледакатопразникнасемейството,гражданскасватба,юбилеи)9.

Европейските гражданскиценностисъздаватпредпоставкизанезависимостнаотделниячовекотдържавнитеинституции,коетоспоредполитологаДимитърАврамовеположителенфактпопътянасъздаваненагражданскообществоунас,катосепозоваванара-ботещитевчуждестраннифирмиикорпорации,коитонезависятотбългарското правителство. Още по в перспектива вижда реалнотогражданскообществополитологътКольоКолев,когатоовластениятбългаринбезпосредникможедазавоювасвоитеправа.Ноакоднесдиалогът между многобройните неправителствени организации идържавнитеинституцииезатруднен,споредПетър-ЕмилМитевза-ради“...значителнатадистанциямеждугражданитеидържавата,ко-

9 Рот, Клаус.ГрадскообществоиградскакултуравЮгоизточнаЕвропа(приноскъмдискусиятазамодернизацията).–Българска етнология,1996,кн.2,с.6-7.

176

етосъздаваусловиевБългариязапояватанарадикалниисканияипопулизъм...”,токакотделниятгражданинможедазащитисвоитеправа10.Аакоприемемтесния смисъл за гражданско общество,коетообхващасаморегистриранитеюридическиструктуринаграж-даните,индивидуалнитеусилиязаправаиконтролнаддържавнитеинституцииокончателногубятсмисъл.Предигодинибепубликуванакнигата“Храмът”11,която разкрипроцесанасъздаваненанаучниипреподавателскикадри,коитосавпряказависимостотчетиристе-пеннатвърдаизакостеняластруктура,непромененаотдесетилетияивпъленасинхронсъссъответстващитеинституциивзападноевро-пейскитестрани.Автобиографичниразказипредставятколегиучени,коитопопътянасвоетоизрастванесапринуденидапреминатпрезпсихическия,дорифизическиятормознатезизвена,отблаговолени-етонакоитозависитяхнатапрофесионалнакариера.Атованесаслу-чайнихора–отзавършилисотличиенашиичуждиуниверситети,стипендиантинаНАТО,младидокторантисактуалноразработенапроблематика,дългогодишнипреподавателиинаучниработницисконкретниприносипосъвременнипроблемиунасивчужбина,учас-тницивмеждународнипроектиидруги.Втяхнатанаучнабиографияобаченеизменноприсъствазадържащиятфакторнауправленскитеструктуривнаучниинститутиивисшиучебнизаведения–недопус-канедоконкурсиизащитиилитяхнотопроваляне.

Причините,коитосепревръщатвуниверсализиращфакторзазадълбочаващитесепроблемивразвитиетонанаукатаивисшетооб-разованиеинежеланиетонадържавнитеинституциизареформиране-тоим,саизвестнинанаучнатаобщност:Запазванетонатрадиционна,непромененаотдесетилетия,управленскаструктуравъввисшетооб-разованиеивнауката;Създаваненаклиентелисткитипотношениявтезиструктури;Упоритасъпротивасрещуреформиранеилипривър-заносткъмтакивакозметичнипромени,коитодазапазятизграденотостатукво;ЗНСНЗот1972г.юридическиукрепватезипозиции.

10РазвитиетонагражданскотообществовБългария–всеощеимакакводасежелае.–http://novini.dir.bg/2007/02/06/news1296125.html11Храмът.Сборникстатииотсеминара“Зареформавъввисшетообразованиеинаука”.С.,2004,300с.

177

Днес, след 17 години на преход, в академичната об-щност нищо ново, с изключение на това, че за тези годиниакадемичната номенклатура премина през цветовете на чер-веното, синьото,жълтото.ВНСиНК са същите професорииакадемициотпреди30-40години,извъртелисевразлични-те съвети и комисии по няколко мандата. Конкуренцията истрахътзанеадекватносткъмсъвременнитеусловия,вкоитосеразвиванауката,саособеноважнифакторивзатваряненаакадемичнатасферазановипопълненияотмладидоцентиипрофесори.Фактът,чесепровалятдокторскидисертациипоактуалниисъвременнитеми,дорисезакриватспециалности,отразяванесамонеадекватност,ноилипсанакомпетентноствпрофесорскитесреди–предвидтяхнатапочтенавъзрастнад70годиниидългогодишнатазаетоствуправленскитенаучниструктури.Уязвимикъмновото,предпочитатдагоелимини-ратстакъвхъснапоследнаинстанция,ноданесенакърнитехниятпрестижпредвластта.

Макарчевкнигатасеправятнаучнообоснованипред-ложениязареформиисъздаваненановЗНСНЗ,ответнатаре-акцияевпечатляващазагодинитенат.нар.демокрация.Коле-гите губят съдебни дела срещуВАК,журналистката, публи-кувалачастиоткнигата,еуволнена,хоратаотинициативниякомитетсавконфликтсвисшатаинституция.Регистриранотовеченаучносдружение,добилогражданственост,общественапопулярностчрездискусии,контактиспарламентаристи,ми-нистрииличноспредседателянаВАК,имасвоемястовграж-данскотообщество.Обмянанамнения,препоръки,дискусии,дориконтролнаддържавнатаинституцияВАК.Заоптимис-тите това е положителен резултат, за песимистите – нищосъщественонесеепромениловтвърдитеструктуринаака-демичнатаобщност.

Ако приемем дефинирането на гражданското обществокато пространство на организации от хора, които ги представ-ляват пред държавните институции, то диалогът трябва да едвустранен, толерантен и взаимоизгоден.Но когато държавата

178

продължавадаесилнатастранавтезиотношения,гражданскитесдруженияитехнитеинициативисанеефективнатаопозицияивсекиопитзасправянесобщпроблемоставапочтибезрезул-тат12.Илисерешавачрезполитическиманипулации–включваневреалнатаполитика,социалнипридобивкиидруги.

Посоченитесамодвапримеранавзаимоотношениямеж-ду граждански обединения и държавни институции са показа-телни за умерен оптимизъмпо отношение на активизиране наструктуритенагражданскотообщество.Притоваоколо60-70%отмладитехоравБългариянавъзрастмежду15и30годининевиждатсвоетоучастиеврешаваненасобственитесипроблемиинежелаятдачленуватвникаквиорганизации13.Макарчесанай-отвореникъмЕвропаисвета.

Най-вероятноотноводасеобърнемкъмопитананякоизападнидемокрации,напримерФранцияинейнатапреоценканафренския социаленпроектипрокламираното “отворенообще-ство”.Националната идентичност остава приоритет нафрен-ската национална идея и само решенията могат да са в ползанатазиидея,казваСаркози,ощепредидастанепрезидент14.Заотговорносттанадържаватакъмсвоитеграждани:отзащитанаколективниправаитехнитетеритории(предградията),сепреми-навакъмзащитанаотделнияиндивид;отсоциалнипомощикъмосигуряваненаработа;отактуализираненапроблемаитърсененаадекватниза странатаинейнитеинтересирешения, защотощедростта и безнаказаността не се припокриват. Тази концеп-ция засяга най-вече младото поколение, за което училището иобразованиетоставатнай-важнитефакторизавплитанетоимвсоциалнататъканнабългарскотообществоимотивациязана-ционалнаидентичност,защотопредидасагражданинаЕвропа,трябвадасагражданинасобственатасистранаидаизразяватсвоятагражданскапозиция.

12Кирилова,А.Митътзагражданскотообщество.–http://members.tripod.com13 ГотовилисамладитебългаридабъдатгражданинаЕвропа?–http://novini.dir.bg/2007/11/09/news2315222.html14Саркози,Н.Повечесвещеникрави–повечетабута.–Факел,2005,кн.1,с.69-70.

179

ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ И ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В ПРИРОДОЗАЩИТАТА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ

Радосвета Кръстанова

Приемането на България като пълноправен член на Евро-пейскиясъюзсеосъществивмомент,вкойтосаматаЕвропастоинакръстопът.Тозикръстопът–иметафорично,иреално,символизираначалотонаединдълъгитрънливпроцеснаизгражданенаидентич-ност,вкойтообщитеисподелениценностисазадължителнагаранциязаоцеляванеиуспешноразвитие.Европейскиятпроект,резултатотволятазапомирениеисъзиданиеследкраянаВторатасветовнавой-на,правипървитесистъпкикатообщностнаикономическосътруд-ничество.Ощеотсамотосиначалообачетойсеосноваваколкотонасвободнотодвижениенахора,стоки,капиталииуслугиврамки-тенаединобщпазар,толковаинастремежкъмсподеленавизиязапринципите,насокитеиограничениятанаинтеграционнияпроцес,съпътстванаотсъвместниполитикивредицаобласти,безвсичкитедаизчерпватсмисълаисъщносттанатазиобщност,коятопостепен-носетрансформиравамбициозенполитическипроект.

Превръщането на Европейската общност от зона за сво-боденобменвполитическисъюз,вследствиенаДоговораотМа-астрихт (1992), представляваизключително значимапромяна съссъществениценностниизмерения.Общотопространствозавзаи-модействие,коетотойпредоставя,есподеляноиуправляваноотса-митедържавивкачествотоимнанезависими,новзаимосвързанииравноотговорниучастници.Следователноставадуманезаформи-рованиеотфедералентип,азасъюзнанезависимидържави,еднасъвременнаформанаsympoliteia1,вкоятоценноститенамирнотосъвместносъжителство,изграденовърхуикономическо,културнои юридическо сътрудничество, се съчетават с основополагащите

1Вж.:Contogeorgis, G.,Laquestiondelademocratieeuropeenne.IN:Krasteva A.&,TodorovA.(dir.)Francophonie et integration europeenne, Sofia:NouvelleUniversitéBulgare,2007.

180

принципинаправоватадържаваидемократичнотоустройствонаобществата. Хартата на основните права на гражданите, приетапрез2001г.вНица,хармоничносъчетавафундаменталнитеевро-пейски ценности: достойнство, свободи, равенство, солидарност,гражданство,справедливост2.КритериитезачленствоотКопенха-генсъщоотразяватценностнияпроектнаСъюзавтриизмерения–свободенобмен,основаннапринципитенапазарнатаикономика,функциониращиистабилнидемократичниинституции,признаванеиреалноотстояваненачовешкитеправа.

Основниятпроблем,койтостоиднеспредЕвропейскиясъюз,еизгражданетонаЕвропакатополитическаобщност.Превръщанетонаобщносттавполитическисъюзизисквапреосмисляненацен-ностниямодел,койтодазададеиобщапосоказаразвитие.ТазицелнебимогладабъдепостигнатабезреалнотосъгласиеиефективнотоучастиенагражданитенаЕвропа.Отрицателниятвотнареференду-митезаПроектазаКонституционендоговорвъвФранция,ИрландияиХоландияпрезпоследнитегодинияснопоказаха,чепосланиятаотгорнитеетажинаевропейскатасградатруднодостигатдообикнове-нитегражданиичепоследнитесечувстватизолираниотпроцесанавземаненарешения,койтопрякорефлектиравърхусобственатаимсъдба,аоттукивърхубъдещетонаЕвропа3.Държавнитеиправител-ствениръководителисидадохасметказатова,апелирайкиощепрез2001г.за“широкдебат,обединяващвсичкизаинтересованистрани:“представители на националните парламенти и на всички групи, формиращи и представляващи общественото мнение, а именно – политическите, икономическите и академичните среди и предста-вителите на гражданското общество.”4

Другипроцесиитенденциипораждатнепо-малказагриже-ностзабъдещетонаевропейскияпроект–разочарованиетооттра-диционнитеполитическипартииинеспособносттанасоциалната

2 Вж.:Dоny, M.Droit de la Communaute et de l’Union europeenne.Bruxells,Editionsdel’universitedeBruxelles,2001.3Вж.например:Shikova, I.:Communiquerl’Europe.-IN:Krasteva,A.&,TodorovA.(dir.)Francophonie et integration europeenne,Sofia:NouvelleUniversitéBulgare,2007.4Dony, M.Op.Cit.

181

държавадасесправиспредизвикателстватанаглобализациятаиосвобождаванетонапазаритеизправятзначителнислоевеотнасе-лениетонаЕСпредновипроблеми,свързанисимиграцията,коитопровокиратновиконфликти,водятдокапсулираненаобщностнонивоизасилваненаксенофобскитеинационалистическитенастро-ения.“Екзотичните”политическиформацииипрограмитесоткро-венопопулистканасоченостсерадватнатревожновисокрейтингкактовстранис“крехки”демократичнитрадиции(голямачастотновоприсъединилитеседържавиотЦентралнаиИзточнаЕвропа),такаивредицастрани,известнисъсстабилнитесидемократичниинституцииисилнадържавност(Франция,Австрия).

Икономическатаглобализацияиноватакризанапредста-вителнатадемокрация5следняколкодесетилетиянасилнасоци-алнадържаваивъзходящоразвитиеналагатпреосмисляненатра-диционнитеевропейскиценностиврамкитенановитереалности.Ядротонаевропейскияценностенмодел,основаващосенауни-версалносттанафундаменталнитечовешкиправа6,остававънотсъмнение.Другитенесъмненоевропейскиценности–правоватадържаваидемократичниятпринципнаразвитиенаобществата,щесеопределятвъввсепо-голямастепенотактивнотоучастиенапо-широккръготактьоринагражданскотообщество.

Легитимносттанаевропейскияпроектвсеповечещесесъиз-мервасролятанагражданите,обединенивновиформинамобили-зация.Новитеформинамобилизацияотсвоястранаотразяватновипроблемиипредизвикателства,коитостоятнесамопреднародитеиобществатавЕвропа,азасягатбъдещетонацялоточовечество.Примерзатовасаекологичнитедвижения,възникналивсредатана60-тегодининаминалиявеккатоспецифичнаиособенояркафор-манановиятиппостиндустриалнисоциалнидвижения.Основани

5 ПърватакризанапредставителнатадемокрациясепроявявавпериодаследкраянаПърватасветовнавойнаидоголямастепенобуславяпроцесите,коитодовеждатдозараж-данетоиналаганетонакомунистическитеифашисткитережими.6Орхюскатаконвенцияот1998г.напримерпостановяваправотонавсекигражданиндапредявиинтереспоекологичниказуси,независимодалиепрякозасегнат.Конвенциятаотразяваосновноточовешкоправоназдравословнажизненасредаипредполагавъзмож-ностзазавежданенасъдебнапроцедура.

182

наеднапреосмисленавръзкамеждучовекаиприродата,тезиграж-данскидвиженияпостепенноналожихавпубличнотопространствоновафилософиянавзаимодействиемеждуразличнитекомпонентинасоциалнатасистема,вцентъранакоятостоиосъзнататаианга-жиранаотговорностначовеказазапазванетонаживотанаЗемя-та.Спреобразуванетонаекологичнитедвижениявзеленипартиитазиновафилософияпостепеннонавлезевпубличнитеполитикиипрактикинаевропейскитедържави.Днестяпредставляваединотнай-значимитеприносинаевропейскатаполитика.

Смащабното си екологично законодателство и с реалнопровежданите политики за подобряване качеството на околнатасреда и опазване на природните ресурси Европейският съюз ебезспоренсветовенлидервтазиобласт7.ПолитикитенаСъюзавтазинасока–спиранезагубатанабиоразнообразие,подобряванекачествотонаоколнатасреда,намаляваненаотделянетонавреднигазовеватмосферата,борбасглобалнотозатопляне,рационалноизползваненаневъзобновяемитеенергийниизточнициивъвежда-ненановиенергийниизточнициитехнологии–саизразнаединценностенмоделзаразвитие,основаващсенадесетилетнитеуси-лиянаекологичнитегражданскидвижениядапоставятпроблемазавръзкатамеждучовекаиприродатавобсеганаинтереситенаголяматаполитика,аоттамдаяпренесатвконкретнитеполитикивъввсичкиважнисфери(икономика,туризъм,градоустройствоипланиране,енергетика,образование).Тезиполитикиотсвоястра-насаизразнаеднаобогатенаизадълбоченахуманистичнавизияна развитието, която се основавана традиционните заМодернаЕвропаценностиназначениетоначовешкаталичносткатофакторзапромянанасветаврамкитенасолидарниобщности.

8Освенвеченаложилиятсекатореалнаполитикапринципнасанкционираненазамърся-ващипроизводства,по-известенспопулярнотоназвание“замърсителятплаща”,европей-скотозаконодателствопредвиждакатонеотменнаи задължителначастотнационалнитезаконодателстванастраните-членкиприеманетонаЗаконзаекологичнатаотговорност,кой-топодвеждаподстроганаказателнаотговорност(вкл.изатвор)особенотежкитепосегател-стваспрямоприроднитебогатства,биологичноторавновесиеинакърняванетонаосновничовешкиправа,положенивКонституцията,напървомясто-правотоназдравословнасре-да.ВБългариязаконътбеодобренна17януарит.г.ипредстоидабъдеприет.

183

Философията на устойчивото развитие, която постепенносеналагакатоводещатенденцияисвързващелементнапублич-нитеполитикивнай-различнисфери,еедноотнай-същественитепроявлениянатозиновтипотношениекъмзаобикалящиянисвят.Тяолицетворявановтипценностнинагласи,коитосъответстватнасъвременнитеглобализационниреалностиинаглобализиранетонарисковетезаоцеляваненачовешкиярод.Втозисмисълприродо-защитатаиустойчивоторазвитиепредставляватсъщоглобалнииглобализиращиценности,коитосеосноваватнасолидарносттаиотговорността на отделните индивиди, обществата, държавите инад-държавнитеобразувания. Налаганетонаустойчивомисленеиекологичноповедениеналагаиизгражданетонановтипсоциал-навръзка;тазивръзкаотсвоястранаенемислимабезкоордини-ранидействиянахоризонталноивертикалнониво–кактонанивогражданиилокалниобщности,такаинамеждудържавно,конти-ненталноипланетарнониво.Успехитенаевропейскитеполитикивсфератанаекологията–макаривсеощедалечоточакваниятанаобществотоинаевропейскитеинституции,секоренятведнадъл-гаибогататрадицияначовешкаактивност,коятоследмножествовъзходииспадовепродължавадабъдеединотосновнитеразпозна-вателнисимволивсистематанасподеленитеевропейскиценности.

Българскотоприродозащитнодвижение,наложилосепрезпоследните години като значимо явление в публичното про-странство, се основава в значителна степенна европейскияцен-ностенмодел.Тосевписвавпо-широкияконтекстнаобщественинагласи,коитосъпътствахаприсъединяванетонаБългариякъмЕв-ропейскиясъюз.Макарчетовасъбитиенебеприетоеднозначноотбългарскотообщество,тобеизживянопо-скороположително,катопроектзапо-добробъдеще,ноикатосправедливопризнаваненаев-ропейскитекоренинаБългарияиисторическияйприносзаизграж-данетона европейскатацивилизация.В съзнаниетонабългаринаощеотвреметонаНационалнотоВъзражданеЕвропабитувакатореалногеографско,културноиполитическопространство,носъщоикатодуховнопространствонасподеленицивилизационнимодели

184

иценности,восноватанакоитосособенавторитетсеползватцен-ноститенадемокрациятаинаправоватадържава.Нееслучайно,чезначителначастотпосланията,коитобългарскитегражданиформу-лиратвзащитанасвоитепрофесионални,социални,политически,икономическииличовешкиправа,сесвързватспозоваваненаевро-пейскотоправоиевропейскитепрактикииценности.Отстояванетонаевропейскитеценностипозволяванагражданитедазаявятсебесикатопълноправниучастницивобщественитеиполитическитепроцеси8.Въввсичкизначимипроявинагражданскотообществопрезпоследнитедведесетилетиясеоткрояваединисъщстремежкъмзаконност,цивилизованостиотстояваненаидентичност,леги-тимиранотстремежакъмЕвропакатосвръхценностиизживянкатосподеленостнаеднаестественаобщност.

Гражданскитеинициатививзащитанаприродатаиоколна-тасредавБългария,коитопрезпоследнитегодиниимесециспон-танносепревърнахавдвижениеснационаленмащаб,представляватнепосредственизразнатезитенденции.Катоотстояватпринципите,ценноститеипрактикитенаразвититеевропейскидемокрациивтазиобласт,тесвидетелстватзаразвитиетонаекологичносъзнаниесредширокислоевенагражданскотообщество,коетоимплициразараж-данетонаеднакултуранаповедение,гражданскаиевропейскавсво-ятасъщност.Тезиинициативисепревърнахавъввидимообщественоявление, като мобилизираха много активни граждани и спечелихасимпатиитеиподкрепатанаобществото.Тесерадватнавсепо-ши-рокотзвукизвънБългария,особеновстранисутвърдениекологичнитрадициикатоГермания,Франция,Австрия,ичестофокусиратвни-маниетоначуждестраннитемедии.Вгражданскотопространствосезаговориза“вторазеленавълна”,поаналогияспърватавълнанаеко-логичнаактивностоткраяна80-тегодининаминалиявек.Въпреки8 КатоединотмноготопримеритукможемдапосочимоткъсотДекларацията на ос-новните принципи на “Българският Великден”,неформаленнаследникнаинициативата,зародиласекатопредставителствонауспешноинтегриранатабългарскадиаспоранаЗападидопринеславзначителнастепензаоформянеобликанаправителствотонаНДСВнаСи-меонСакскобургготски:“.Даподпомагаразвитиетона гражданскообществовБългарияидаотстоявапринципитенадемокрациятавдуханаевропейскитеценности,запазвайкитрадиционнитебългарскитакива…http://www.bgvelikden.org/.

185

различиятавдветедвижения,отдалечениедноотдругоотединпоч-тидвадесетгодишенпериодиобусловениотразличнатаполитическаконюнктура,идветеконцентриратпозитивнагражданскаенергиясполитическизаряд,коятопризовавакъмотговорносткомпетентнитеорганинавласттаипредлагаалтернативнипрактикииподходизаразвитиенастраната.Такатезидвижения,концентрираниоколоне-посредствениекологичнизаплахи,засягатредицавъзловипроблеминабългарскотообщество,породилисевгодинитенатоталитаризмаизадълбочениповременапрехода,задаизкристализиратпредипри-съединяванетокъмЕвропейскиясъюз.Тозифактнееслучаен,тъйкатогражданскатамобилизациявтазисферапредставляваизразнесамонакрещящитепроблемисунищожаванетонабългарскатапри-рода–презастрояванетонаЧерноморието,противозаконнитезаменинадържавнаиобщинсказемя,незаконнотостроителствовнационал-нипарковеирезервати.

Движениетовзащитанаприродатаунассеосноваванапринципите на правовата държава, на основни конституционниправаипотозиначиневунисонснай-значимитеевропейскицен-ности.Отдругастрана,немогатданесевзематпредвидиеколо-гичнитеизмерениянатазигражданскамобилизацияунас,коитозамногократковремеотредиханаБългариямястовавангарданаприродозащитатавЕвропа9.Нафонанаотдръпванетоотприродо-защитнатакаузавразвититеевропейскистрани(Великобритания,Германия,Австрия,Франция,Финландия),закоетосвидетелстватнякоискорошниизследвания–тенденция,коятоособенояркосеоткроявасредмладитезападноевропейци10–фактът,чеименновБългария–странаскрехкидемократичниинституцииинеустано-

9 Вж.:Изследване на Евробарометър от ноември 2007 г. http://www//ec.europa.eu/public_opinion/.10 Вж.например:Bozonnet, Jean-Paul,L’ecologismeenEurope: les jeunesdesertent.-Іn:Les jeunes europeens et leurs valeurs,Galland,Olivier&Roudet,Bernard(dir.),2005,Paris,ed.LaDecouverte,pp.147-177.Втоваизследване,основаващосенасравнителенанализ на данни отмащабно европейско социологическо проучванe на ценностите(Valeurs),осъщественосъответнопрез1990г.и1999г.,авторътконстатиразначителноотдръпванеотекологичнатакаузасреднай-младите(18-29г.)иотносителнаустойчи-востнаангажираносттасредпоколениетона“екологичниябум”(44-60г.),обхващащ

186

венагражданскакултура,опазванетонаприродатаконцентрирабез-спорнообщественияинтерес11сеявяваповечеотпоказателен.Отеднастрана,тойсвидетелствазаспецифичнатаполитическаиико-номическаконюнктуравстранитеотЦентралнаиИзточнаЕвропа;отдругастрана,тойпредставляватревожензнакзабързитетемповенаунищожаваненаприроднотонаследствовнашатастрана,коетоотразявалипсатанаяснавизиязасериозносттанапроблемаотстра-нанаполитическитеелити,кактоизанеобходимосттаотпревръща-нетонаустойчивоторазвитиевприоритетсогледнабъдещето.

Кампаниитевзащитанабългарскатаприродавъзникнахаипродължаватдавъзникватоколоконкретниказуси.Кампания-таДа спасим Иракли,коятопоставиначалотонатозитипобще-ственаактивност,концентриранедоволствотонагрупагражданиотпротивозаконнитестроителнинамерениянаняколкофирми,създаденисъссъмнителникапиталивофшорнизониицелящипревръщанетонавсеощедевственатаплажнаивицавкурортенкомплекс със съмнителни екологични и естетически достойн-ства.СамозаняколкомесецаДа спасим Ираклиуспядасъберехилядипривърженицивстолицатаивцялатастрана;подписка-та,иницииранавподкрепанакампанията,прерастнавподписказазащитанацялотоЧерноморие,асъбитията,породилисекатоестествена реакция на общественото недоволство, послужихазатрамплиннадругипо-мащабнипрояви.АпелътзазащитананезасегнатитеотпрезастрояванетообластипоЧерномориетобе

периодамеждусредатана60-теикраяна80-тегодининаминалиявек.Тритеосновнифактора,накоитосеосноваватрезултатитеотанкетатасаготовносттазаподпомага-ненаекологичнитеполитикичрезпаричнапомощ(подформатанаспецифиченеко-логиченданък,увеличаваненаоблаганетоилидоброволнидарениязаорганизации,работещивсфератанаприродозащитната),членствовприродозащитниорганизацииидоброволентрудкъморганизацииисдружениясекологичнанасоченост.ЗаБъл-гариясъщотоизследванеизтъквафакта,чевъпрекивисокияпроцентнежелаещидаподпомогнатфинансовоопазванетонаприродата(32%),запериода1990-1999г.броятнадоброволцитесреднай-младитевекологичнитеорганизациивстранатасееудво-ил,засметканапредставителитенапо-възрастнитепоколения.(Іbid.,p.165).11Вж.съвместноизследваненаИнститутапосоциологиякъмБАНиФондация“Биораз-нообразие”,направеновпериода15-26октомври2007г.www.bbf.biodiversity.bg/files/doc/Obst_naglasi_analiz.doc.

187

съпътстванотподписказаопазваненацялатабългарскаприро-да,коятоотюни2006доянуари2007г.събраподкрепатана50000българскигражданиина23януари2007г.бевнесенакатоофициалендокументвНароднотосъбраниенаРепубликаБъл-гария12.СъщатаподпискабеизпратенаивЕвропейскияпарла-менткатосвидетелствозагражданскатапозицияназначителенброй български граждани в защита на обществения интерес.Подпискатаотправяапелкъминституциитеназаконодателната,изпълнителнатаисъдебнатавластдасъдействат–споредсфе-ратаиобхватанакомпетенциитеси,заспазванетоназаконитенастраната,отстраняваненанарушениятаипревръщаненаус-тойчивоторазвитиеиопазванетонаприродатавприоритетинадържавнатаполитика.

КампаниятаДа спасим ИраклибепоследванаоткампаниятаНАТУРА 200013, която за известен период поляризирамнението наобществотоизадългоостанавъвфокусанаобщественотовнимание.ТукгражданскатаактивностберезултатотрешениетонаМинистер-скисъветнаРепубликаБългариядаизвадизапреразглежданезначи-теленпроцентоттериториите,предвиденидабъдатвключенивев-ропейскатаприродозащитнамрежаНАТУРА2000иопределениследняколкогодишниекспертнипроучванияпокритериитенаевропейско-тоекологичнозаконодателство.Впродължениенадесетмесецаграж-даните-природозащитници организираха ежеседмично бдения предМинистерскисъвет,катонепрекъснатоапелирахауправляващитедаизяснятпричинитезаизважданетонатериториите.Повременаакци-итесигражданитепровокирахаинституциитеимедиитедаобърнатвниманиеназначимосттанамрежатаНАТУРА2000заопазванетонаприродатавстранатаипредупреждавахазаопасносттаотналаганенасанкцииотстрананаЕвропейскатакомисия.Потозиначинкампани-ятакомпетентноиангажирановкаратематаНАТУРА2000вдневнияред на обществото, популяризирайки смисъла на природозащитата

12 Заповечеинформацияпотематавж.сайтанаКампания“Задаостанеприрода”http://www//forthenture.org и сайта на гражданска група “Да спасимИракли” http://www//daspasimirakli.org13Вж.:http://www//forthenture.org.

188

посредством една европейска политика. Нещо повече – граждан-скиятнатисквзащитанаизключенитезониизвадинабялсвятне-съвършенстватавЗаконазаустройствонатериторията,позволяващизключваненанай-ценнитезониотобхватанамрежатавъзоснованаприетиустройствениплановенанивообщиниибързотоимурбанизи-ране.ТакагражданитепредизвикахареакциятанаЕСисеопитахадапредпазятуправляващитеотизкушениетода“изключат”отНАТУРА2000частотнай-апетитнитесредотложенитезапреразглежданезони,средкоитоогромнитериториипоЧерноморието,мащабнизонивнай-големитебългарскипланини–Пирин,Рила,Родопите,кактоиместасъссимволнозначениезабългарскиятуризъмкатоМелнишкитепи-рамиди,ТриградиТриградскотождрело,частиотСтарапланинаидруги.Каторезултатотгражданскатаинициативносттрябвадасеот-кроиинарасналатаосведоменостнаголямбройгражданизасмисъла,обхватаиограничениятанамрежатаНАТУРА2000.Някоиобщиниинаселениместасамипожелахадабъдатвключенивзоната,следкатосезапознахасползитезабъдещотосиразвитиеисвъзможносттадапривлекатевропейскифондовезатазицел14.

НесъмненакулминациянапроявитесекологичнанасоченостбекампаниятаДа спасим Странджа,коятосамозаняколкочасасепревърнавзнаковозаразвитиетонабългарскотогражданскообще-ствосъбитие.Породенаотновинатазаотменянетонастатутанапри-роденпаркСтранджа15,кампаниятасъбрасамовСофияняколкохи-лядипривърженици.Противоречивитеичестонеадекватниреакциинапредставителитенавластта–тридесетиседемдушисаарестуванинамястозанарушаваненаобщественияред;двеседмиципо-късноподнатисканаобщественотомнениепарламентътгласувапоправкавЗаконазазащитенитетеритории,коятоосуетявапо-нататъшниопитизаотменянеилизаобикаляненастатутаим–показват,чеопределени

14КатоконкретенпримерможедасепосочиинициативатанаОбщинскиясъветнаградТрънзавключваненаобласттавНАТУРА2000.15СледрешениенаВърховнияадминистративенсъдотюни2007г.,откровенооб-служващоинтересанаинвеститораКраш2000,построилнезаконнонатериториятанаприроднияпаркваканционноселище“Златнаперла”.Вж:сайтана“ГражданизаСтранджа”http://www//savestrandja.ludost.net.

189

слоевенагражданскотообществозначителноизпреварваткомпетен-тнитеорганиипредставителитенаполитическатакласакатоосъзна-тостнапроблемитеинавременнидействиявзащитанаприоритетнизаразвитиетонастранатаниобласти–проспериращтуризъм,ща-дяща околната среда икономика, популяризиране на алтернативниизточницинаенергияи,ненапоследномясто–устойчивиполитикивсфератанаобразованиетоинаукатакатозадължителенфакторзаустойчиворазвитиевбъдеще.

Безпрецедентната обществена подкрепа за кампанията(77%споредпроучваненаобщественотомнениенаНЦИОМ)16свидетелства занарасналияинтерессредобществотокъмпро-блемитенаприродатаиоколнатасредаизазначиматаролянагражданските инициативи, изброени по-горе, за промяната наобщественияклиматвползанаеднапо-голямаангажираност17.Същевременно тя се дължи и на координираните гражданскидействиянаотделнитеинициативи,коитоестественосесляхавкоалицияЗа да остане природа в България,обединяващаграж-данскигрупииинициативинанационалноилокалнониво(“ДаспасимИракли”, “Да спасимСтранджа”, “Граждани заРила”),неправителствениекологичниорганизации(Сдружениезадиваприрода “Балкани”, Национално движение Екогласност, Сдру-жение“ЗелениБалкани”,“Горичка”,Фондация“Биоразнообра-зие”,Информационениучебенцентърпоекология,Сдружениезаборбасгенномодифициранитеорганизми“Агролинк”имного

16Изследваненаобщественотомнение,проведеноотНЦИОМhttp://www.bbf.biodiversity.bg/files/doc/bbf_sociol_prouch_bg_22-10-2005.pdf.17Запримерможемдапосочимрезултатитеотдвепроучваниянаобщественотомнение(2005и2007г.),осъщественисъвместноотФондация“Биоразнообразие”иИнститутапосоциологиякъмБАН.Тепоказват,чевсравнениес2005г.енарасналакактоосведоме-носттанагражданитепоекологичнипроблеми,такаиавторитетътнагражданскитепри-родозащитнидвиженияиосъзнататанеобходимостотдействиесъссъмишленици.Особенинтересбудифактът,чеакопредидвегодининавъпроса“Привъзникваненапроблемсприродатакакбихтереагиралиикъмкогобихтесеобърнали?”,напървомястосепосочватмедиите,следваниотприродозащитнитеорганизацииисъвместнидействиясъссъмишле-ници,топрез2007г.медиитесавеченачетвърто(!)място,катонапървомястосепосочватсъмишлениците,анавтороитрето–съответноприродозащитнитеорганизацииидарител-ствотозаприродозащитникаузи.www.bbf.biodiversity.bg/files/doc/Obst_naglasi_analiz.doc.

190

други),академичниинаучнизвена(институтинаБАН,СУ“Св.КлиментОхридски”),културниинституцииичиталища,предста-вителинаалтернативниябизнесвтуризма(Българскаасоциациязаалтернативентуризъм),кактоиСъюзаналовцитеириболов-цитевБългария.Коалициятаработинанапълнодемократиченпринцип,автономносттанаотделнитечленовееосновопола-гащазадобротойфункциониране,решениятазадействиесевзе-матсъвместноврезултатнаобсъждания,голямачастоткоитосеосъществяватвоживенифорумивИнтернет-пространството.Активнитечленовенакоалициятасаосновномладиивисокооб-разованихора,концентриранивняколкоголемицентровевстра-ната(София,Пловдив,Варна,Русе,Бургас,СтараЗагора),кактоивнякоипо-малки градове, с ясноизявенаволя заличностнаавтономност, с развита гражданска и социална компетентности със съзнание за ценността на солидарните и координиранидействияв защитанаобщественияинтерес.Технитепосланияоткрояватотчетливоизконниевропейскиценности–правоватадържавакатовърховенствоназаконаиравнопоставеностпредсъда,върховенствонаобщественияинтереснадинтереситенаотделнитеиндивиди,прозрачностиотговорностнауправлява-щите,контролнадорганитенавластта,участиеисъвместнара-ботапривземаненарешенияипрокарваненаполитики.

Взаключениенатозипрегледнагражданскитеприродо-защитни инициативи от последните няколко години можем даформулираметезата,четезиинициативи,прерасналивъввлия-телноприродозащитнодвижение,илюстриратповедение,прак-тикииценности,коитосавкраксъссвоетовремеиотразяватосновнихарактеристикинаевропейскияценностенмодел.Катоадекватност на реакцията спрямо проблемите и като де-монстриранаотговорноствзащитанаобщественияинтерес,тезначителноизпреварватстъпкитенаполитическитепартиивтазинасока;нещоповече–теизпълняватролятанакорективнагреш-китенавластта,концентриратвниманиетонаобществотовърхуедин от най-значимите проблемина съвременния свят, инфор-миратиобразоватсповедениетоипосланиятаси,катопотози

191

начинспособстватзаукрепваненагражданскотосамосъзнаниеи гражданскатакултура.Вконтекстанаосновните европейскиидемократичниценности–свобода,равенство,братство,граж-даните-природозащитницисестремятдазапазятбалансамеждулибералнияпринципнасвободатаисоциалнияпринципнара-венството,катопоставятакцентавърхупоследния,честонегли-жиранпринципнатриадата-братството,принцип,койтостоивосноватанасподеленатаисолидарнаотговорностзабъдещето,накоятосеосноваваиустойчивоторазвитие.

Именносегаемоментътполитицитеиотговорнителицаунасдадокажат,чедействителноподкрепятевропейскияизборнаБългарияиработят–съгласуваноикомпетентно–запровежданенаевропейскиполитикинесамовобласттанаприродозащита-та,аивъввсичкионезиобласти,върхукоиторефлектиратпро-блемитенанарушеноторавновесиемеждучовекаиприродата.Особенаотговорност за тованосятлевитепартии, тъйкатопотрадиция и по смисъл зелената политика и зелените ценностисаориентиранивлевияспектър–тепредполагатсподеленаот-говорностзаопазванетоиравномерноторазпределениенапри-роднитересурси,засиленадържавнанамесазаовладяваненапа-губниязаустойчивоторазвитие“либерализъм”винвестиранетоистроителството,койточестопътисеизразявавбезотговорноибезвъзвратноунищожаваненаприродатаиводидоеднобъдеще,вкоетосоциалнатаценащебъденепоносима.

Политическите партии, и особено левите партии, ня-матдругполезенходосвеносъзнаванетонаотговорносттасивтазиобласт.Фактът,чегражданитесъумяватпо-бързо,по-адекватноипо-отговорнодаоткроятизащитятевропейскитеценности,средкоитоопазванетонаприродатакатоединстве-нагаранциязаоцеляваненаживота,можеиданирадва,тъйкатодаванадеждизагражданскотообществоунас,нотрябваиданибезпокои.Съхраняванетонаприродатаможедасеслу-чиединственосцеленасоченаиразумнадържавнаполитика,коятодаотстоявавперспективаинтересанацялотообществонадтозинаотделнилица.

192

Мястотоиролятанаеднаистинскаполитика,базирананаценноститенаевропейскатасоциалдемокрация,севиждатвдвенаправления.Важноепредивсичкоумениетодасепро-ведеоткритдиалогсгражданството,задасеоткроятвъзмож-ностите за съвместно действие. Опитът и компетентността,коятогражданскитедвижениявзащитанаприродатасанатру-палисвремето,ипрагматизмът,скойтоотстояватцелитеси,трябвадасесподелятпо-възможнонай-добърначинотуправ-ляващите,иособеноотонези,коитопринадлежаткъмлевияспектърнаполитическотопространство.Колкотопо-бързосеслучитова, толковапо-големисашансовете заоцеляваненабългарската природа, за намаляване на съществуващото об-ществено напрежение в тази област и за изграждане на ис-тинскодовериекъмуправлението.Разбирасе,опазванетонаприродатанесеявяваединственоусловиевтазинасока.Ногражданскитесигналитрябвадабъдатразчетениивзетиподвнимание, тъй като протестните природозащитни движенияконцентрират в умален вид почти всички проблеми на бъл-гарския политически и обществен живот – разклатената ле-гитимностнауправлението, корупциятапо всички етажинавласттаивъввсичкиобщественислоеве,липсатанавизиязаразвитиетонаприоритетнизаустойчивоторазвитиеобластикатотуризма,регионалнотоустройствоиградоустройството,отсъствиетонаприоритетнаобразователнастратегия,основа-ващасенаикономикатаназнанието,коятоееднаотводещитеиактуалниевропейскиценности.

Ролята на образованието за изграждането на граж-данска култураиповедение е още еднанасока за размисълнапартиитевлявотопространство– защотонито съзнани-ето за смисъла на устойчивото развитие, нито създаванетона активно гражданско пространство за мултиплициранетому,нитоизгражданетонагражданскообщество,притежава-щосамочувствиеиясносъзнаниезасвоятароляиценноствтазиивдругисфери,савъзможнибезсмисленаицеленасо-ченаобразователнаполитика.

193

И на последно място – но може би най-важното отвсичкоизброено–гражданскитедвижениявзащитанапри-родататрябвадабъдатвъзприетикатореакцияназагубенотодоверие в управлението и неговите институции. Те трябвадасеразглеждаткатозаявказаалтернативнодействиевпо-литиката18,вкоетоконтестациятанастатуквотоипротестътвървятръказаръкасвзискателнотоотстояваненаединмо-делнапреосмислянеипресъгражданенаобщественатаипо-литическата връзка.Аоттукдо загубатана легитимността,крачкатаесамоедна.

ГражданскитеинициатививБългарияпрезпоследнитеняколко години трябва да бъдат възприети като окуражаващсигнал занараснала гражданска еманципацияи като знак занесимволичнадемократизациянаобщественитенагласи,катомястозаизяванапозиция,ноикатополезасоциализацияизаизгражданенасоциалнакомпетентност,накултуранаоб-щуванемежду“редови”гражданииуправляващи,напроявана автономна и оригиналнамисъл и съответно действие, нои на изграждане на взаимно доверие и въплъщаването му всъвместнидействиястраенрезултатвползанаобщественотоблаго–утвърдениевропейскиценности,накоитосеосновавадържаватанагражданитекатоединственаформаналегитим-нодемократичноуправление19.

18ИлюстрациянатозиновтипоценностенообщественоповедениеоткривамевдумитеналидеранасветовноизвестнатафренскагрупаМануЧаовинтервюзаекологичнатаорганизацияГрийнпийс:“Алтернативатае,мисля,четрябвадаправишполитиканав-сякъде,къдетоможешдаправишполитика–съссебеси,съссемействотоси,свсичкионези,докоитоможешдадостигнешвтвоятасреда.Заменетрудновсегашнитевре-менадаповярвамвреволюция,коятоможедапроменивсичкоизведнъж,повечевярвамвхилядиихилядималкиреволюциинаближните,коитопроменятнепосредственототиобкръжение.Всекиможедавъздействананепосредственотосиобкръжениеидавложиенергиятасивмалкиясвятоколосебеси.”19“Акодемокрациятаереална,ниесмедържавата”,гласиединотлозунгитенаприро-дозащитниците–http://www//forthenture.org.

194

CONTENTS

European Values and Civil Society – Different Issues and ApproachesPeter-Emil Mitev ........................................................................ 5

European ValuesMishel Thauvin ........................................................................... 14

Essay on a Modern Left Wing Policy in Integrated Europe?Antony Todorov .......................................................................... 21

State – Citizen – Civil Society(The Risks of the “Bermudian Triangle”)Nora Ananieva ............................................................................ 30

Corruption and Crises Processes in the Political DemocracyBoiko Velikov .............................................................................. 45

Partnership and Cooperation Between Police and Civil SocietyRoumen Petkov .......................................................................... 51

Modern Social Democracy and its Vision about Europe as a Community and ValuesLiliyana Kaneva ......................................................................... 53

Whether We Need Only European Values or it is Also Necessary a New European Standards of a New Civil Society?Maksim Mizov............................................................................ 64

Civil Dimensions of the European Integration. Bulgarian Citizen in Integrated EuropeBoris Popivanov ......................................................................... 90

European Values and Modern Left Wing GovernmentAglika Videnova ......................................................................... 103

195

Left Wing Values and PoliticsAleksander Smochevski ............................................................. 113

Ficticious Dichotomy “State Government – Civil Society”Ivka Tsakova ............................................................................... 122

State, Civil Society and the “Parallel Government”Tsvetko Tsvetkov ........................................................................ 132

European Cultural Values and The Information Society. The Debate “Europe-Google”Asen Kanev ................................................................................. 141

Civil Society, Public Sphere and InternetHristo Prodanov ......................................................................... 158

Specific Issues of the Dialog between Civil Associations and the State GovernmentNadya Velcheva .......................................................................... 170

Civil Activity and Civil Participation in the Bulgarian Nature Protection from the Prospect of European ValuesRadosveta Krustanova ............................................................... 179

Summary ...................................................................................... 196

Authors ......................................................................................... 199

196

SUMMARY

CivilSocietyisanoffspringoftheEuropeanCivilization.Itsnature is impersonationof thespiritand thesenseof theEuropeanvalues. It had been a historical stage for the upsurges and falls ofthosevaluesatdifferentperiodsfromthebiographyofthecontinentorsomeofitsregions.

Today under the circumstances of rapid Globalization andEuro integration, the European values have completely differentimage and sense, resuming everything positive from their richhistoricalheritage.Thatdeterminestheircontemporarystudyingandanalyzing.That is extremely important especially for the renewingleft-wing parties and all socially-orientated civil movements orassociations. Living in radicallynewcivil society isalreadywellknownthatforthepreservingandfurtherdevelopmentofthespiritand sense of the European values, we need not only national orparty’sconceptsandactions.Theyarealreadyextremelyinsufficient.Weneedsteadyandjointeffortsofallsimilarorrenewingleftwingpartiesandcivilstructuresfornotonlystudyingbutbeneficiallyusingthe contemporary discourse for the organic andmutual correlationbetweenEuropeanvalues andCivil Society.This idea is the exactbackgroundandframeworkofthepresentvolumewhichisaresultfrom the mutual cooperation between Fondation Jean-Jaurès andSolidarityFoundation.

Thearticlesinthevolumeareorganizedintwomainparts.The First one collects various studies analyzing the nature and allpeculiaritiesof theEuropeanvalues andCivilSociety, consideringthecontemporaryapproachfortheirexplanation.SomeworksrevealthevalorizationoftheEuropeanvaluesfrompersonalandgenerationpoint of view. Together with this there is an attempt for analysesof the reasons for the value crises, so typical for countries undertransition todemocracyandmarket economy.Someworkspresentan explanation of the reasons and the outlines of the changes inthepolitical space andparty’s landscape in countries likeBulgaria

197

whicharenewmembersofEUandstillfollowingtheprocessoftheirtransformation.UndoubtedlyitisimportanttotakeintoconsiderationallthesepeculiaritiesthathavestronginfluenceovertheprocessofsocializationoftheEuropeanvalues,theestablishingofcivilsocietyandsocial,justiceandmoderngovernment.

Anothergroupofarticles in thispartof thevolume throwslightonthedelicateandverycomplexissueoftherelationsbetweenmodernleftwingpolicy,EuropeanvaluesandCivilsociety.Itisalsogiven a special attention to the judicial-political dimensions of thecorrelation “State Government-Citizens-Civil Society”. Today’sturbulentandcontradictorysocialrealitiesoftenmadethiscorrelationtolookandtofunctionlikea“Bermudiantriangle”withallitsrisksandconsequences.

Thenewvisionandmissionof theCivilSocietyalso takesinto account the immediate and topical problem of the increasingdriveagainstcorruptionandcrimesandtheirnegativeinfluenceoverthepoliticaldemocracy.

ThispartofthevolumecontainsalsosometheoreticalstudiesaboutthenewroleoftherenewingSocialdemocracyanditsvisionforalreadyIntegratedEurope.

All the contemporary challenges concomitant the processof establishing and functioning of the European values and CivilSocietyrequireseriousanalysesofthequestionwhetheritisenoughtohaveonlyEuropeanvaluesoritisalsonecessarytoestablishnewEuropeanstandardsofCivilSocietywhishwouldbemoreadequatetotherealitiesandtendenciesoftheXXIcentury.

The civil dimension of the European Integration and theplaceoftheBulgariancitizensinUnitedEuropearealsopartoftheresearchesincludedinthispartofthepresentvolume.

The second part of the volume provides studies on somecrucialprocessesandtendenciesinBulgaria.Inthispart theobjectofanalysesareallchallengesanddifficultiesofthemodernleftwinggovernmentinitsattemptforpracticalrealizationofthesocialvalues,successfullyovercoming thedefectsof the transitionperiod.Thereisalsoananalysisoftheficticiousdichotomy “StateGovernment–

198

CivilSociety”relatedwiththetransformationstakingpartinBulgaria.Anotherdiscussedquestionistheoneforthedifferentaspectsoftherelations between State, Civil Society and the so called “ParallelGovernment”.

Inthispartofthevolumeaspecialattentionisgivenalsotoanothertwoveryimportantissues.

First one concerns the interpretation of the very actual andprospectivequestionaboutthecorrelationbetweenCivilSociety,PublicsphereandInternet.Thissubjectexaminestheprocessof transferofEuropeanValues in the so called Information Society.A very goodexampleofthisprocessprovidesthespecialcasestudyaboutthedebate“Europe-Google”.

ThesecondissueconcernsthecharacterandthespecifictrendsofthedialogbetweendifferentcivilassociationsandthegovernmentinstitutionsinBulgaria.ThissubjectisrelatedalsowiththerapidlygrowingproblemoftheBulgariansocialattitudetowardtheecologicalproblems inBulgaria aswell as in the contemporaryworld.TheseproblemsarestronglypointedoutasanalreadyinevitablepartofthesocialEuropeanvalues.

The authors of the studies in the volume are prominentscholarsfromdifferentUniversitiesandotheracademicinstitutions,distinguished political figures and experts as well as young andprospectiveresearchers–GraduateandPhDstudents.

Finallyweshouldsaythat thepresentvolumehasnotonlytheoreticalbutalsoconsiderablepracticalvalue.

199

Нашите автори

Аглика Виденова - експерт“Международнипрограмиипроекти”наИнститутзасоциалнаинтеграцияАлександър Смочевски - студентвъвФилософскифакултетнаСУ“Св.КлиментОхридски”Антоний Тодоров -доцент,докторпоистория, заместник-ректорнаНовбългарскиуниверситетАсен Канев - докторантпокултурология,специалност“Културниизмерениянаинформационнотообщество”къмкатедра“Историяитеориянакултурата”вСУ“Св.КлиментОхридски”Бойко Великов - докторпопсихология,народенпредставител,председателнапар-ламентарнакомисиязаборбасрещукорупциятаБорис Попиванов - докторантвкатедра“Политология”наФилософскияфакултетнаСУ“Св.КлиментОхридски”,сътрудниквИнститутзасоциалниценностииструктури“ИванХаджийски”Ивка Цакова - доцент,докторпополитология,катедра“Политология”наУнивер-ситетзанационалноисветовностопанствоЛиляна Канева - доцент,докторпоистория,заместник-директорнаЦентързаис-торическииполитологическиизследванияМаксим Мизов - доцент,докторпофилософия,завеждащсекциявЦентързаис-торическииполитологическиизследванияМишел Товен - председателнаФондация“ЖанЖорес”-Франция Надя Велчева - ст.н.с.ІІст.,докторпоистория,завеждащсекциявЕтнографскиинститутсмузейприБАННора Ананиева - професор,докторнафилософскитенауки,директорнаЦентързаисторическииполитологическиизследвания,председателнафондация“Солидарнообщество”,преподавателвъвВарненскисвободенуниверситет“ЧерноризецХрабър”Петър-Емил Митев - професор,докторнафилософскитенауки,директорнаИнститутзасоциалниценностииструктури“ИванХаджийски”Радосвета Кръстанова - докторанткъмдепартамент“Политическинауки”наНовбългарскиуниверситет,асистентпофренскиезиквпрограма“Политическинауки”нафренскиезик,председателнасофийскогражданскосдружение“Щастливеца”ивКоалиция“ЗадаостанеприродавБългария”,гражданскипредставителвКоми-сиятапооколнасреда,водиигоринаСтоличнаобщинаРумен Петков - министърнавътрешнитеработинаРепубликаБългарияХристо Проданов - докторантпополитическикомуникациивъвФилософскифа-култетнаСУ“Св.КлиментОхридски”Цветко Цветков - експертпонационалнатасигурност

ФОНДАЦИЯ“ЖАНЖОРЕС”ФОНДАЦИЯ“СОЛИДАРНООБЩЕСТВО”

ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО

БългарскаПървоиздание

СъставителМаксим Мизов

РедакторТаня Турлакова

КомпютъреннаборЖулиета Авджиева

ХудожникЕмануил Манолов

ГрафичендизайнипредпечатГрафимакс ООД