www.oralo.bgISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВОаприл/ 2015

BG

Официален вносител: „Тайтън Машинъри България“ АД Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Цветан Лазаров № 13Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg

www.titanmachinery.bg

За устойчиво, преспективно и печелившо живтоновъдство.

Официален вносител: „Тайтън Машинъри България“ АД Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Цветан Лазаров № 13Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg

www.titanmachinery.bg

За устойчиво, пeрспективно и печелившо животновъдство.

1

Официален вносител: „Тайтън Машинъри България“ АД Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Цветан Лазаров № 13Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg

www.titanmachinery.bg

За устойчиво, преспективно и печелившо живтоновъдство.

Официален вносител: „Тайтън Машинъри България“ АД Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Цветан Лазаров № 13Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg

www.titanmachinery.bg

За устойчиво, пeрспективно и печелившо животновъдство.

Иновативен подходПрилагайки иновативен подход и устремен поглед извън гра-ниците на приетото, Lely търси възможности за иновации, насо-чени към постигане на положи-телно изграждане за по-добро бъдеще. Работейки със страст и отдаденост, Lely не престава да разработва нови и нови продук-ти. Компанията има силни по-

Висококачествени технологии и иновативни решения

за животновъдство от LelyLely Group е създадена през 1948 година в Холандия. От създаването є до днес, тя вдъхновява специалистите си да конструират и създават иновативни решения, за да помагат на потребителите да постигат устойчиво производство на мляко и млечни продукти, както и производство на фуражни и енергийни култури. Част от стратегията на Lely е осигуряване на растеж чрез развитието на иновативни висококачествени машини на конкурентни цени, което помага на животновъдите да подобряват финансовото си и социално благополучие и стопанствата им да постигат висок икономически растеж. Иновативност, страст, прогрес, уважение и лоялност описват отношението на компанията към хората и света и са основните є ценности, компас по пътя на развитието є.

зиции в производството на ма-шини за Зелена линия. Със своя над 60-годишен опит в тази област успехът є е ненадминат. Последната разработка на ком-панията е насочена към малкия и средния фермер, с фокус към високата производителност и достъпната цена. Новата ба-лираща машина допълва гама-та на Lely с едно иновативно

решение.

Новият модел RP 205Моделът на балировачката е RP 205, балите са цилиндрични с фиксиран диаметър 1,23x1,25м, с подбирач без зъбци и подоб-рена система за агрегатиране към трактора, както и напълно нов дизайн на корпуса. Тя се отличава с уголемен достъп на

• продължава на 4стр.

2

БРОЙ

2/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЮ

БИЛЯ

РИ

Проф. Десимир Неделчев на 75 годиниСтанислава Пекова

Десимир Неделчев е роден на 04.04.1940 година в град Карлово в семейството на интелектуалци, изявени туристи и любители на българската природа. Завършва средното си образование през 1958 година. През 1960 годи-на кандидатства Зоотехника и Биология, като е класиран в първите места и в двата факул-тета. Предпочита Зоотехниката, тъй като тя дава възможности за повече творчество. Като студент се включва активно в кръжока по физиология. Избран е и за председател на студентското на-учно дружество, което оглавява в продължение на три години.През периода 1965-1967г е

стажант научен сътрудник, а след издържан конкурс от 1967 година до пенсионирането си през 2005 година е научен съ-трудник в Института по живот-новъдни науки, Костинброд. През този период специализи-ра в Германия, Полша, Русия и Индия. Работи по проблемите на породообразуването в овце-въдството; вълнознанието (функ-цията на космотворния апарат), качеството на овчите кожи и усъвършенстването на редица методи при оценката на про-дуктивността на животните. След проф. Иван Танев и акад. Цено Хинковски завежда секцията по Овцевъдство към Института. За-щитава дисертация за доктор на селскостопанските науки през 1983 година по проблемите на вълнознанието и от 1984 годи-на е избран за професор към института. Участвал е в разра-ботването на редица междуна-родни проекти с Полша, Русия,

Чехия и Унгария. Има признати патенти за участие в научните колективи при създаването на: • Синтетичната популация,

българска млечна;• Северобългарския коридел;• Старопланински цигай.През този период взема ак-

тивно участие като член и зам.

председател на Специализира-ния научен съвет по животно-въдство, член на комисията по ветеринарни науки животновъд-ство към ВАК и три мандата член на комисията за Науки за земята към Министерството на наука и образование.За активна цялостна експертна

3

Честит празник, професор Неделчев! Впе-чатляваща биография в един наситен с познания, труд и ентусиазъм професио-

нален живот! Всичко ли, което си пожелахте, постигнахте или..?ДН: Аз се чувствам напълно удолетворен от мо-

ята над 50-годишна дейност в областта на раз-въдната наука и селекцията, което се потвърж-дава от повече от пет хиляди цитирания в наши и чуждестранни научни списания, монографии и дисертации, като се има предвид, че през по-следните пет години не си правя труда да водя тази статистика. Не ме задоволява обаче фактът, че научните постижения много трудно се реали-зират в практиката поради неправилното рефор-миране на земеделието у нас. Ние не създаваме европейски тип фермерство. Създадоха се едри производители на зърнени храни, които се изна-сят в чужбина, вместо те да останат у нас, да бъдат създадени работни места и да се създаде животинска продукция за нашия пазар. А на паза-ра ни се предлага такава вносна със съмнителни качества, субпродукти, такива с изтекъл срок на годност, влошени вкусови качества и съмнителна хранителна стойност.

КП: Как оценявате овцевъдството в България, ще го има ли или оставаме само с добри наме-рения и лошо похарчени пари?ДН: Българското овцевъдство преди 20 години

беше едно от водещите не само в Европа, но и света. В момента то е обаче в незавидно по-ложение, независимо от отличните природни да-дености в страната и съществуващия дефицит за овцевъдна продукция в Европейския съюз. За съ-жаление малко млади хора се ориентират към по-дотрасъла. Липсват квалифицирани изпълнителски кадри, независимо от съществуващата безработи-ца. Помощта на държавата за младите фермери е недостатъчна. Повечето от тях не притежават достатъчно земя за производство на фуражи. Те не са подпомогнати от местните общински ръко-

водства, нещо което е било практика в миналото.

КП: Кои са основните пречки, за да има въз-становяване на поголовието овце в България? ДН: Ние не познаваме и дори не ползваме по-

ложителния опит, който донесе безспорни успехи в подотрасъла. Най-ефективна беше селекция-та, когато научните работници и селекционери-те работеха съвместно. Създадените селекционни колективи от научни работници и селекционери бяха посочвани като пример в чужбина. Резулта-тите от тази съвместна дейност бяха безспорни, в полза както за стопаните, така и за обществото. В момента противопоставянето между науката и селекцията не е в полза за никого. В момента се чувства голям дефицит на компетентност в се-лекцията, особено след излизането в пенсия на последните кадри на Агенцията, завършили Шко-лата за селекционери и бонитьори и със защите-ни научни доклади. Голяма част от провежданите мероприятия в селекцията са напълно формални, резултатът от което е липса на генетичен прогрес. Тъжно е, когато ние внасяме за подобряване на нашето животновъдство разплодници от породи, които преди десетилетия са били с много по-ниска продуктивност от нашите местни породи, т.е. плащаме и финансираме чуждата наука, но ефектът от този внос не винаги е видим, поради аклиматизационни проблеми и направилното им използване в селекцията.

КП: Продължавате ли Вашата научно-приложна дейност в животновъдните асоциации!ДН: Докато имам сили и възможности смятам

да оказвам конкретна помощ на развъдните асо-циации и сдружения, както и на отделните фер-мери. Болката ми е, когато поради администра-тивни недомислия, лоша организация и формално отношение към селекцията, не се получават жела-ните резултати. Фермерите ще станат наши най-добри помощници само тогава, когато почувстват конкретните резултати от селекцията с джоба си.

дейност при разработването на инструкции, прогнози, програми и постижения при селекцията е награден със специален плакет на Министерството на земеде-лието и ИАСРЖ през 2010 годи-на. Разработил е и едни от пър-вите програми за съхранението на автохтонните породи овце: Медночервена шуменска, Ка-ракачанска и Дъбенска, а така също такива за местните дълго-космести кози.Преподавателската му дейност

се изразява в четенето на лек-

ции по вълнознание в Школата за специалисти овцевъди бо-нитьори. Под негово ръковод-ство са защитили дисертации 6 докторанта и много студенти и специализанти. След пенсиони-рането си продължава да оказва методична помощ на Асоциа-цията за запазване на местни-те автохтонни породи породи от Западна България и на тези сдружения със седалище в Кар-лово и Калофер.Самостоятелно и в колектив

е публикувал над 130 научни

труда, някои от които са пуб-ликувани в международни на-учни списания и сборници от научни конференции и симпо-зиуми. Освен това популяризира научните постижения в повече от 100 статии в специализирани вестници и списания.Радетел е за цялостна рефор-

ма на селекционната дейност в овцевъдството у нас, така че да бъдат постигнати резултати в ге-нерациония генетичен прогрес подобни на тези в напредналите в овцевъдството страни.

4

сламата в камерата и перфектна работа, благодарение на 18-те ролки, разположени в камерата, чрез които се постига безпреце-дентна производителност. RP 205 е оборудвана с Packer

– захранващ ротор – стандарт-но оборудване, което означава, че високата производителност може да се поддържа и при култури с много висока плътност. Тази машина няма възможност за избор на допълнителен ротор за нарязване, което обяснява и достъпната є цена, както и това, че е идеално решение за жъвот-новъди, отглеждащи едър рогат добитък.

ПредимстваНовият теглич е съчленен, кое-то позволява машината винаги да бъде в правилната позиция спрямо трактора (с мощност над 65к.с.).Подбирачът без зъбци е едно

уникално притежание на тази машина. Оборудван е с тинове, които са много здраво закре-пени. Умното разположение на браздите и малкото разстояние за достигане до ротора осигу-ряват много добро и непрекъс-нато постъпване на материала в камерата. Машината е оборудвана с ед-

ностранно задвижване. Тъй като няма система за допълнително нарязване, не е необходимо да имаме предавка за голяма мощност. Предимството на тази система е, че е необходима по-ниска мощност за задвижването є, което е предпоставка за по-нисък разход на гориво. Автоматичната система за смаз-

ване на веригата осигурява не-прекъснато смазване на задвиж-ващите елементи, гарантирайки дългия им живот. Количеството масло, може да бъде настройва-но за всяка верига индивидуал-но. Маслото се доставя директ-но върху веригата посредством четки. Тази машина е идеално реше-

ние за Вас, ако искате да ба-лирате сено и слама без да е

нужно допълнително нарязване, което означва, че тя е много просто устроена и поради тази причина е и много ефективна. Това е една висококачестве-

на машина за онези фермери, които търсят високо качество, ниски експлоатационни разходи и невероятна ефективност при балиране на слама и сено.

• продължава от 1стр.

5МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ,АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ, ДЪРЖАВЕН ФОНД «ЗЕМЕДЕЛИЕ»

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.ISSN 2367-5047София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: animals21@mail.bgwww.oralo.bg

Главен редактор:Красимир ПетковРедактор:Петър КрасимировPR и реклама:Ст. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:Андриана Коцева, Симеон ПековРедколегия:Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев,Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска,Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков,Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков,Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеВисококачествени технологии и иновативни решения за животновъдство от Lely . . . . . . . . . . . . . . . . . 1ЮбилейПроф. Десимир Неделчев на 75 години . . . . . . . . 2Позиция Министър Танева: Министерството ще изготви нов закон за храните . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6Породи Български породи домашни животни, III част:Породи пчели . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7Породи коне . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8Породи зайци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12РибовъдствоРибовъдство – основи и принципи . . . . . . . . . . . . 13Хранене Указания за хранене на риби . . . . . . . . . . . . . . . 20Технология за хранене на зайции . . . . . . . . . . . . . 22Хранене на биволите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24Експерти Продукти от щраусите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26Отглеждане на пилета щрауси . . . . . . . . . . . . . . . 30Развъждане на зайци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33Техника на развъждане на конете . . . . . . . . . . . . 35Особености при размножаване на биволи . . . . . . . 38Респираторни заболявания по говедата . . . . . . . . . 40Дивечовъдтсво Основни видове дивеч в България, III част . . . . . . . 42АктуалноМярка 4.1 от ПРСР 2014-2020, (списък с промените) 44

6

БРОЙ

2/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

ЗИЦИ

Я

Министър Танева: Министерството ще изготви нов закон за хранитеМинистерството на земеделието и храните ще изготви нов Закон за храните. Това обяви минис-търът на земеделието и храните Десислава Танева по време на дискусия за защита на българ-ското производство „Вкуси Бъл-гария“. Тя допълни, че ще бъде сформиран Консултативен съвет по храните, който ще търси най-добрите решения в пред-стоящото изготвяне на закона. „В Консултативния съвет ще бъ-дат поканени да вземат участие представители на Министерство-то на здравеопазването, Минис-терството на икономиката и Ми-нистерството на финансите, тъй като цялата нормативна уредба в сектора се съгласува с техни-те политики“, уточни министър Танева. „Имаме концепция и диалог с

бранша за изготвянето на нов Закон за храните. Съответните наредби по прилагането му ще бъдат изцяло нови, така че да се гарантира сигурност на па-зара на храни и да бъдат съз-дадени условия на българските производители да са конкурент-носпособни и равнопоставени по отношение на изискванията към тях, включително данъчно облагане и етикиране“, катего-рична бе Танева. Министърът заяви, че вече са

направени промени в защита на българските производители в три наредби, които са подадени за нотификация в Европейската комисия. „С една от промени-те ще бъде осигурен директен достъп на производителите до пазара при по-облекчени усло-вия. Потребителите ще могат да купуват направо от произво-

дителя в малки количества. Вто-рата изменена Наредба касае зареждането на детските заведе-ния и училищата с храни, които ще бъдат доставени от произ-водител от съответния регион, а ако няма такъв от съседен. По този начин децата и подраства-щите ще консумират качествен български продукт, който е га-рантирано свеж. Това е и под-крепа за българския производи-тел“, допълни тя.„Очакваме увеличаване на

производствата, традиционни за България – зеленчукопроиз-

водство и трайни насаждения. Възстановяването на производ-ства, които загубихме при раз-държавяването не може да бъде краткотраен процес. Важното е политиките, които провеждаме да се продължат, независимо от политическата конфигурация. Без последователност в поли-тики, които определят дивер-сифицирано земеделско произ-водство, няма как да очакваме възстановяването на пазарите на крайния потребител на тра-диционни продукти“, каза още министър Танева.

7

БРОЙ 2/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИБългарски породи

домашни животниПанчо Радев

Класът на насекомите се разделя на много разре-ди, един от които е разредът на ципестокрилите, към които принадлежи и медоносната пчела. На-секомите от този разред са едни от най-сложно устроените. Те обикновено имат високо развита нервна система и имат характерен сложен об-ществен начин на живот.Медоносната пчела се отнася към род Apis и

в него са включени четири вида. Първият вид е Голямата индийска пчела (Apis dorsata), вторият вид е Малката индийска пчела (Apis florea), трети-ят вид е Средната индийска пчела (Apis cerana). Медоносната пчела (Apis melifera) е четвъртият вид от род Апис, която се използва от човека за получаване на мед, восък и др. пчелни продукти и за опрашването на медоносната растителност.Вида Апис мелифера се подразделя на 2 типа:

черни или кафяви и жълти пчели. Към първия тип се отнасят черните или кафявите пчели, разпрос-

транени в Централна Европа, Великобритания, Северна Африка, Америка и Мадагаскар; към вто-рия – на първо място италианските, които били пренесени в САЩ и други страни от Централна и Северна Америка.Черните или кафяви пчели се подразделят на

свой ред на още 2 типа: холандски тип и черни или кафяви пчели, срещани в Централна Европа и Великобритания.Настоящата немска или европейска пчела, която

се среща в Централна Европа, на юг от Фран-ция и във Великобритания, се явява разновидност на италианските пчели, отглеждани в Северна Италия. В САЩ са разпространени тъмни пчели от холандския тип в следните щати: Вирджиния, Южна и Северна Каролина, Джорджия, Алабама, Луизиана. Те са по-склонни към кражби в сравне-ние с чистопородните италиански.

БЪЛГАРСКА МЕДОНОСНА ПЧЕЛА Основа на селекционната рабо-та с пчелите в страната е мест-ната Българска медоносна пче-ла Apis mellifera macedonica (= Apis mellifera rodopica) от типа „Carnica“ в широкия смисъл. Тя е елемент от биологично-то разнообразие на Република България. Вносът на чужди раси пчели е забранен. Българската медоносна пчела се е формира-ла под влиянието на специфич-ните условия и е разпростране-на на територията на страната от незапомнени времена. Цве-тът на хитиновата покривка при пчелите-работнички по гръбната страна на коремните членчета е тъмен, без големи жълти петна и ивички. В условията на стра-ната семействата от Българска-та медоносна пчела се развиват добре и не проявяват голяма

склонност към роене – пчели-те изграждат роеви маточници едва тогава, когато в гнездото напълно отсъстват празни килий-

ки. Българската пчела е склонна към „тиха“ смяна (самосмяна) на пчелните майки.Запечатването на меда по-

Породи пчели

8

БРОЙ

2/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BG

Породи конеОт намерените в пещери древ-ни рисунки, се смята, че конят от който произхождат съвремен-ните коне, наподобява коня на Пржевалски. Голямата силна гла-ва и изправена грива, които са нарисувани в пещерите, носят поразителна прилика към тази съвременна порода. Първото опитомяване на коне вероятно се е състояло в степите на Цен-трална Азия между 3000 и 4000г пр.н.е.Тези първи животни вероятно

са били използвани за месо и мляко. По-късно, когато човекът е станал по-подвижен са започ-нали да се използват като товар-ни животни.Ездови породи са Ахал-Текински, Донски, Будьо-

новски, Андалузка, Чистокръвен Арабски, Чисто-кръвен Английски, Англо-Арабски, Шагия.Породи за езда и впряг са Хановерски, Траке-

ненски, Гидран, Липицански, Източнобългарски, Плевенски.Породи коне за впряг са Нониус и Дунавски.Рисистите породи коне спадат към лековпре-

гатните полукръвни коне. В резултат на целена-сочена селекция, системен тренинг и изпитване в тръс, конете от рисистите породи са специали-зирани да развиват по-голяма скорост в тръс, а в някои случаи и в раван. Разпространени са в почти всички континенти.Хакней е най-старата рисиста порода взела учас-

тие при създаването на останалите. Прекият є предшественик е Норфолкският рисак, произля-зъл от две породи – Арабска и Йоркширска.Дру-ги породи рисисти коне са Орловски и Руски.Обособени тежковозни коне с изразен тип и

доказани качества възникват през XIII-XVIIIв. пър-воначално в Западна Европа, а по-късно и в дру-ги страни. Сега съществуват над 40 самостоятел-

ни породи, като най-известните са английските, белгийските, френските, руските и германските породи.Въпреки големия брой културни породи коне,

строго селекционирани в продължение на много години по различни показатели, основната част от броя на конете (около 50%) принадлежи към местните примитивни породи. Те са се отглеждали в различни райони на света и са се адаптирали към местните условия до такава степен, че могат да преживяват и без грижите на човека. Общо-то за примитивните коне е ниският им ръст – до 130-140см, добре развитата храносмилателна ситема и отлична приспособеност към местните условия на средата. Срещат се в Европа, Азия, Африка и САЩ, а също и в Арабския свят. В Европа се отглеждат хуцулски, босански, поники и др. Кабардинската порода е разпространена в планинските райони на Кавказ и бившите съвет-ски републики.Съществуват и различни други породи от семей-

ство коне и кръстоски – понита, магарета, мулета, катър.

често е бяло (сухо), понякога „смесено“. Българската пчела е сравнително миролюбива и при преглед пчелите спокойно се движат по питите, което често позволява на пчеларя да работи без предпазни средства и пу-шалка.Друга характерна особеност

на Българската пчела е нейна-та бърза реакция на наличието

или отсъствието на паша. При добри грижи и наличието на паша тя е в състояние да разви-ва силни семейства и е високо-продуктивна, а при отсъствие на паша – икономично изразходва хранителните запаси и ограни-чава майките, но не в такава степен както пчелите от кавказ-ката пчела.Българската пчела складира

хранителните запаси едновре-менно в плодника и в магазин-ните надставки. В условията на България мест-

ната пчела издържа както на високи, така и на ниски тем-ператури и добре презимува. Пчелите от Българската пчела охраняват добре гнездото си и не е отбелязана склонност към кражби в чужди семейства.

9

ДЕЛИОРМАНСКИ КОН

Аборигенните породи се отличават с изключи-телна издържливост на неблагоприятни условия и много висока плодовитост. Практически це-логодишно се отглеждат на открито и в пове-чето случаи дори не се извършва подхранване през зимния период.Отродие примитивни коне, разпространени в

Добричка, Разградска, Силистренска и Русенска община. При суровите условия в продължение на векове се е формирал кон с изключителна издръжливост. След освобождението тези коне са използвани като основа при създаването на българското коневъдство. Делиорманският кон е сравнително дребен, височината при холката варира в границите от 120-140см. Главата е ма-сивна, груба, с права профилна линия и тесни

Български породи коне

ноздри. Шията е права, не много добре замускулена, холката е средно висока, гърбът и поясницата са удължени, а крупата наклонена. Често срещани са аномалии в постановката на крайниците. Конете са отглеждани при табунни условия, като основен отбор и подбор е извършван от природата. Качест-вата му били оценявани няколко десетилетия след Освобождението, след което е кръстосван с други породи. Сега в България почти не се срещат коне от този тип.

КАРАКАЧАНСКИ КОН

Каракачанският кон е най-запазената порода от всички местни примитивни коне. Каракачаните са използвали тези коне за транспортиране на цялата си покъщнина повреме на сезонните си миграции от летните пасища към зимните и обратно. Пасищата са били единствената храна за конете. Всеки каракачанин в миналото е притежавал 50-100 коне. През 1940 тази бройка е спаднала на 10-15, рядко 50 животни, от които 5-10 са били кобили от стари развъдни линии.Каракачанските коне са срав-

нително ниски (около 128см при холката). Главата е добре разви-та с широко чело, шията е къса и замускулена, гърбът е широк. Имат добра мускулатура. Крака-та са перфектно сложени и сил-ни. Копитата са изключително солидни и здрави. Конете чес-то работят без подкови. Сред хората Каракачанските коне са известни със своята невероятна сила и издръжливост.Цветът на космената покривка е алест, ка-фяв и черен. Според Червения списък на

автохтонски форми на домашни животни, включен в Национал-ната Стратегия за опазване на Биоразнообразието на България (1994).Каракачанският кон е сложен

във Втора категория – изчезва-щи форми (или критични), спо-ред Ю.Данчев (1994).

10

ДУНАВСКИ КОН

Създадена е в конезавода в ПЖК „Г.Димитров“ край Плевен, като са използвани мeстни подобрени, полукръвни и англо-арабски кобили и жребци и кобили от унгарската порода Нониус.Чрез чистопородно и поглъщателно кръстосване са създадени животни с масивно и леко удължено

тяло, отлични теглителни способности, здрава конституция, спокоен темперамент и невзискателност към условията на хранене и на отглеждане. Ходът е енергичен и коректен. Цветът на косъма е че-рен, кестеняв и по-рядко алест. Средните телесни размери на разплодниците са следните: височина на холката 163см, обхват на гърдите 202см и обхват на свирката 22,5см, а на кобилите – съответно 162,192 и 21,0см.

БЪЛГАРСКИ ТЕЖКОВОЗЕН КОН

Същестествена роля при съдаване на породата са взели першеронски, арденски и руски тежковозни коне.Българският тип тежковозен кон се отличава с масивно

телосложение, здрава конституция, добър екстериор, спо-коен темперамент и отлична работоспособност. Използват се и за промишлено кръстосване за получаване на коне за месо. Елитната част от породата се развъжда в конезавода „Хан Аспарух“ гр.Разград. Тяхното предназначение е про-изводство на жребци за подобряване работоспособността на конете при използването им в селското и горското стопанство. Интересът към тях е голям поради развитието на дърводобива, високите цени на горивата и износът на коне за месо. За съжаление популацията е малка и производството на коне от тази порода не може да задоволи търсенето поради ограничения брой кобили-майки в конезавода. В последно време висококачествени животни отглеждат и много частни собственици.У нас е създадено сдружението „Асоциация за развъждане на българския тежковозен кон“ със седа-

лище в гр.Разлог, ул.„Васил Левски“№15.

11

ПЛЕВЕНСКИ КОН

Това е също универсална порода с ценни стопански и спортни качества. Създадена е чрез сложно възпроизводително кръстосване на местни подобрени, арабски, англо-арабски, полукръвни кобили, покривани с арабски, полукръвни, англо-арабски и стрелецки жребци. Получените кобили на следва-щия етап са покривани с жребци от породата Гидран.Породата спада към ездово-впрегнатия тип. Темпераментът на конете е жив, енергичен, понякога

буен. Цветът на косъма е предимно алест. Конституцията е здрава, телосложението – хармонично, движенията са леки и коректни. В недалечното минало плевенските коне са използвани предимно за работа в селското стопанство и за нуждите на армията. През последните десетилетия развъдната рабо-та е била насочена към увеличаване на телесните размери и към подобряване на спортните качества. За тази цел наред с чистопородното развъждане успешно се прилага методът „вливане на кръв“ от подходящи чистокръвни английски жребци.Средните телесни размери на жребците от заводското стадо са следните: височина при холката –

163см, обхват на гърдите – 195см и обхват на свирката – 21,4см, а при кобилите – съответно 161, 188 и 20,5см.

12

БРОЙ

2/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BG

Породи зайциПородообразуването е започнало с одомашнява-нето на зайците, но се е развило особено силно през ХIХв. Създадени са над 60 породи зайци, от които широко разпространение са получили само 10-15, които се отличават с ценни стопански качества.Ценните биологични качества на зайците – крат-

ка бременност, висока плодовитост, интензивност на растеж и скорозрелост, ниско съдържание на холестерин и мазнини в месото и високо съдър-жание на лесноусвоими от човека белтъчини, ги правят ценен източник на диетично месо.Високите топлоизолационни, технологични и ес-

тетични качества на заешките кожи, обуславят търсенето им във финната кожухарска промиш-леност.

Породи за месоКъм тази група се отнасят породите с голяма ед-

рина на тялото. Зайците от тези породи са едни от най-къснозрелите. Използват се за разплод на 8-10-месечна възраст, а са годни за клане след 4-5 месеца, но при интезивно отглеждане на 3-3,5-мес. възраст. Имат добре развита мускулатура и костна система. Характерни за тях са типични месодайни форми. Такива породи са Белгийски великан, Бял великан, Бял новозеландски, Кали-форнийски, Английски кочоват, Френски кочоват.

Породи за месо и кожиКъм тази група се отнасят много породи. Харак-

терно за тях е, че се аклиматизират лесно и са широко разпространени. Една част от породите зайци имат телосложение, скорозрелост, интензив-ност на растеж в млада възраст, оползотворява-не на фуражите, плодовитост и млечност, близка до тази на месодайните породи. Поради това те се използват в някои страни за производство на младо заешко месо (бройлери). Кожите им са с гъста, а при някои и с оригинално оцветена кос-мена покривка. Такива породи са Чинчила, Виен-ски син, Уедрена съветска чинчила.

Породи за кожиКъм породите за кожи се отнасят породите, при

които кожата е основна продукция. При развъд-но-подобрителната работа главно внимание е обърнато за подобряване качеството на кожата и на космената покривка. Има късокосмести и дългокосмести породи.

Породи за пухОсновният вид продукция, която се получава от

породите за вълна е, заешкият пух. Рандеманът на заешката вълна е доста висок, тъй като ко-личеството на серея е много малко (0,75-1,5%). Породи за пух са Ангорски и Бял пухов.

Породи български зайци

ПОРОДНА ГРУПА ЗАЙЦИ „ВЕСЕЛИНА“Породата (породна група) „Веселина“ е създадена 1998 година в с. Веселиново, Ямболско. За усъ-вършенстването є е разработена развъдна про-грама в Тракийския университет в Стара Загора. Породата е популярна сред зайцевъдите в Бъл-гария. Характеризира се с масивна глава, черно- кафяво оцветяване на ушите, тъмнокафява муцу-на, гърдите, корема и вътрешната част на краката са светли до снежно бяло. Космената покривка е двузонарно оцветена. В основата е бяла, а до върха рижаво-алеста. Пуховите влакна са бели, а осилестите – двузонарно оцветени. Живата маса на възрастните зайци на едногодишна възраст е 7-8кг за мъжките и 5,5-6,5кг за женските. Зайците са от типа за комбинирано използване – месо и кожи. Животните са средноскорозрели и за разплод се използват на 5,5-6-месечна възраст. Зайкините се характеризират със средна плодовитост 6-7 зай-чета, често и повече. Зайците се колят на 4-4,5-мес. възраст.

13

БРОЙ 2/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGРИ

БОВЪДСТВО

Панчо Радев

РИБОВЪДСТВООснови и принципи

Месото на рибите е ценна хра-на, богата с белтъчини, мине-рални вещества и витамини, но по-бедна на мазнини. За разли-ка от месото на бозайниците, то съдържа повече сяра и фосфор, а по-малко калий и желязо. Ме-сото на морските риби съдържа йод и селен.Рибеното месо е най-лесно-

смилаемо – държи първо място, дори пред пилешкото. Ценен хранителен продукт е и хайве-рът на рибите, който е не само апетитна, но и висококачествена храна.Месото на рибите има и ня-

кои недостатъци. Разваля се най-бързо, затова трябва да се консумира в прясно състояние.От рибите се приготвят най-

разнообразни пикантни и с ви-соки вкусови качества консерви.Рибите дават и други ценни

продукти: рибно брашно (цен-на храна за млади животни), рибен клей (за избистряне на вино и течности), люспи (изкуст-вен маргарит) и др.

РИБИТЕ И ОКОЛНАТА СРЕДАСпоред местообитанията си

днес живеещите организми мо-гат да се разделят на два големи дяла: аеробионти и хидробион-ти. Аеробионтите (аер – въздух и биос – живот) са приспосо-бени за живот във въздушна среда. Това са т.нар. „сухозем-ни организми“. Втората група – хидробионтите (хидро – вода) – са пригодени за воден живот. Това е групата на т.нар. „водни организми“.Водната среда влияе по-силно

върху живеещите в нея организ-

ми, отколкото въздушната. Ето защо качеството на водата е важно условие за живота на ор-ганизмите, които живеят в нея.Върху живота във водните ба-

сейни влияят следните физични свойства на водата: температу-ра, цвят, прозрачност, миризма, вкус и др.Температурата на тялото на ри-

бите се определя от темпера-турата на околната водна среда. В зависимост от изискванията на рибите към температурата на водата, различаваме топлолюби-ви (шаран), които се развиват най-добре при температура 20-30°С на водата, и студенолюби-ви (пъстърва) – при 14-18°С.В малки количества чистата

вода е безцветна. В големи ко-личества има различен цвят в зависимост от разтворените и размити в нея частици. Калци-евите соли придават на водата зелен цвят, а натриевите и маг-незиевите – син.Водата има способност да про-

пуска слънчевата светлина, коя-то благоприятства развитието на планктона във водните басей-ни. От прозрачността на вода-та зависи развитието на водната растителност и на животински-те организми, които са основна храна за рибите. Мътната вода е неблагоприятна за развитието на рибите, защото неразтворените частици полепват по хрилете на рибата и тя се задушава.Чистата вода е без миризма и

с приятен вкус. Рибите, отглеж-дани в басейни с миришещи води, имат неприятна миризма на месото.Вятърът и различията в темпе-

ратурата на водата предизвикват хоризонтални и вертикални во-дни течения, които допринасят за уеднаквяване на температу-рата, газовия режим и соленост-та на различните пластове вода.Отделните елементи и съеди-

нения имат различно значение за рибите. Най-голямо значение имат солите на калция и маг-незия, които влизат във взаимо-действие с въглената киселина и образуват карбонати. От ко-личеството на карбонатите зави-си твърдостта на водата. Тя се измерва в градуси. Един градус твърдост на водата е равен на 10мг калциев окис в 1л вода.За люпилните не е подходяща

нито много мека, нито много твърда вода. Най-подходяща е водата с твърдост 5-15°dH. За шарановите стопанства се пред-почита меката вода с твърдост 5-10°dH, а за пъстървовите сред-но твърдата вода – 10-15°dH.Разтворените газове във вода-

та оказват голямо влияние върху живота на рибите.Кислород. Животът на риби-

те се обуславя от количество-то на разтворения във водата кислород. Водата се обогатява с килород чрез фотосинтезата на водната растителност и от ат-мосферния въздух. Кислородът е разтворим във водата. Въгле-родния двуокис също е разтво-рим във водата и се намира под формата на въглена киселина. Количеството на въглеродната киселина във водата е много по-голямо, отколкото в атмосфе-рата. Тя има значение за фото-синтезата и за превръщането на неразтворими соли на калция и

14

магнезия в лесноразтворими и лесно усвоими бикарбонати.При гнилостните процеси на

органичните вещества във вода-та се отделят метан, сероводо-род и др., които са силно от-ровни за рибите. Наличието на тези газове в басейна говори за недостиг на кислород.

РИБИ СЪС СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕВ рибовъдството интерес пред-

ставляват само рибите, обитава-щи сладките води. У нас най-го-лямо значение имат шарановите и пъстървовите риби.

СЕМЕЙСТВО „ШАРАНОВИ“Шаранът е главен обект на

съвременните топлолюбиви ри-бовъдни стопанства. Той се е наложил като риба за изкустве-но развъждане благодарение на бързия си растеж, сравнително слабата взискателност да прие-ма и да оползотворява добре растителните храни. Шаранът е сладководна риба, но понася и слабосолени води. Ето защо у нас се среща в Дунав и някои крайморски езера. При темпе-ратура на водата 22-28°С, ша-ранът най-добре расте и се раз-вива.По отношение на съдържа-

нието на кислорода във водата, шаранът не е много взискате-лен – оптималното количество е 5-7куб.см/л вода, а през зимата – 3-5куб.см/л.Малките шарани приемат най-

вече дребни безгръбначни ор-ганизми, които живеят по дъ-ното и в крайбрежната част на басейните. Възрастните шарани са всеядни риби, които имат, естествено предпочитание към животинските организми, но по-някога прибягват и към расти-телна храна – предимно семена на висши растения. Културните породи шарани приемат много повече храна и я оползотворя-ват по-пълно, затова имат бърз растеж и много вкусно месо. При подходящи условия на хра-нене, за едно лято достигат над 500г, а за две лета – над 1000-

1500г. Дивият шаран расте мно-го бавно. Живее над 30 години и може да достигне над 30кг и 1м дължина на тялото.Шаранът е сравнително ско-

розряла риба и достига полова зрелост на 3-4-годишна възраст, като мъжките са по-скорозре-ли. Женските шарани хвърлят хайвера си през пролетта на порции с интервал от няколко дни във водата при температура 16-18°С. Той е плодовита риба – на 1кг маса се падат средно 180 000 хайверени зърна, които полепват по меката водна рас-тителност.У нас според формата на тя-

лото и люспестата покривка се отглеждат няколко разновидно-сти шаран.

Високогръб шаранПри него голямата височина на

тялото се нанася в малката дъл-жина 2-2,6 пъти. Голямата висо-чина на тялото се измерва меж-ду гръбнака и коремната линия на тялото пред гръбната перка. Малката дължина на тялото се измерва от върха на муцуната до края на опашното стъбло.

Широкогръб шаранПри него височината към дъл-

жината се нанася 2,61-3 пъти.

Диви формиПри тях съотношението е над

1:3.В зависимост от люспестата по-

кривка на тялото има люспест, огледален и гол шаран:• Люспест шаран

Тялото е покрито с едно-образни люспи.

• Огледален шаран По тялото му има различ-ни по форма и големина люспи, но има и безлюс-пести участъци.

• Гол шаран Тялото е без люспи.

За увеличаване рибопродуктив-ността на шарановите стопан-ства се препоръчва съвместно отглеждане на шарана с някои други видове риби; като бял

Снимки, от горе на долу: люспест, огледален и гол шаран; сом, амур, толстолоб

амур, толстолоб, лин, сом и др.

Български породи шаранОт 1992г до 1996г под ръко-

водството на ст.н.с. д-р Гр. Гро-зев започва изследователската дейност по проект „Създава-не на шаран със специфична за гръцкия и македонския па-зар форма” и на технология за производството му. Заявката за признаване на първата у нас порода шаран „Тракия 1“ е на-правена на 09.07.1997г, а Сер-тификат за признаването є от Патентното ведомство на Бъл-гария е издаден на 31.05.2001г

15

под №10312. Авторският ко-лектив е в състав ст.н.с. д-р Гр.Грозев, ст.н.с. д-р А.Цеков, ст.н.с. д-р Л.Хаджиниколова, н.с. Ат.Бояджиев.Работата по създаването на

втората порода в страната „Ог-ледален шаран Пловдив“ при-ключва в края на 2000г – той се отличава със стегнато сбито тяло, къса глава, добре изразе-но високогърбие, къса опашка и типично огледално олюспяване. Красавецът има правилно раз-положени люспи само в един ред, като единични се срещат в областта на пекторалните и вентрални перки и зад хрилните капаци.Високогърбият огледален ша-

ран е водно добиче с бърз темп на растеж. Само за две лета ри-бата от оплодено зрънце хайвер нараства до 1,2-1,3 килограма. Българската порода е устойчива на болести и с висока оцеля-емост на зарибителния матери-ал. Тя отлично се приспособява при промишленото отглеждане в басейни. Огледален шаран „Пловдив” е с отличен вкус, ме-сото му съдържа 18,9% белтъ-чини и 3,4% мазнини.

СЕМЕЙСТВО „ПЪСТЪРВОВИ“Пъстървовите риби са делика-

тесни видове, които се различа-ват от шарановите по биологич-ните особености и по методите на отглеждането и развъждането им.У нас в пъстървовите стопан-

ства се отглеждат речна (Salmo trutta fario) и дъгова пъстърва (Salmo gairdneri irideus).

Речна (балканска) пъстърваТя е типична студеноводна

риба и се среща във високо-планинските езера и потоци със студена, бистра и прозрач-на вода. Тези условия и силната проточност на водата влияят по-ложително върху нейното разви-тие и размножаване.По време на размножителния

период при пъстървите се про-явява по-силно половият димор-физъм – мъжките придобиват

по-ярко оцветяване и извита кукообразна долна челюст, а женските запазват бледожълтия цвят.По време на мръстенето жен-

ската пъстърва плува срещу течението на реките и избира тихо и плитко място, където с опашката си издълбава малка яма по чакълесто-песъчливото дъно. След това тя хвърля хай-вера си в няколко ями, а мъж-ките пъстърви изпускат млякото (спермата) върху хайвера и го оплождат. Женската пъстърва с

опашката си го зарива леко с пясък или с чакъл, с което пре-кратява грижите си за поколе-нието.

Американска (дъгова) пъстърваТя е основният вид, който се

отглежда в стопанствата. Полу-чена е в САЩ при кръстосване на два вида пъстърва. У нас е внесена през 1924г. Тя е по-под-ходяща за изкуствено отглежда-не на пъстървите във водоемите поради предимствата и положи-телните є качества пред речна-

Българска порода Шаран Тракия 1

16

та. (таблица 1)

РИБОВЪДНИ СТОПАНСТВАВ зависимост от изискванията

към температурата на водата се различават топлолюбиви (шара-нови) и студенолюбиви (пъстър-вови) рибовъдни стопанства.Рибовъдните стопанства биват

стокови (за производство на риба и хайвер за консумация) и племенни (за поддържане и създаване на нови породи риби и за производство на елитен за-рибителен материал). В зависимост от интензивност-

та на производствените процеси рибовъдните стопанства биват с различен интензитет.При екстензивните рибовъдни

стопанства посадката е малка, получава само естествена храна от басейна, отглежда се продъл-жително и добивът на риба е нисък. При полуинтензивните рибо-

въдни стопанства са необходи-ми допълнителни грижи за ри-бите – мелиорации в басейните и периодично подхранване с изкуствена храна. При интензивните рибовъдни

стопанства се провеждат ком-плекс от мероприятия за увели-чаване гъстотата на посадката, за подобряване на храненето с изкуствени храни и за създаване на максимални биологични ус-ловия за по-интензивен растеж

и висока икономическа ефек-тивност.

Системи рибовъдни стопанстваТе се делят на пълносистемни

и непълносистемни.При пълносистемните рибовъд-

ни стопанства отглеждането на рибата започва от хайверното зърно до рибата за консумация. При непълносистемните рибо-

въдни стопанства се извършват отделни части от производстве-ните процеси.

Обороти в рибовъдните стопанстваПод „оборот“ в рибовъдството

се разбира времето за което се отглежда рибата от хайверено зърно до риба за консумация. Върху продължителността на оборота на рибовъдното сто-панство влияят видът и породата на рибата, климатичните усло-вия, технологиите на отглеждане и хранене, стандартът на рибата за консумация и др. Например, шараните, като бързорастящи риби, могат да достигнат още през първата година стокови размери, докато пъстървовите риби имат по-бавен разтеж и оборотът им се удължава на 2-3 години. От климатичните фак-тори температурата на въздуха и на водата влияе върху ин-тензивността на нарастването на

шарана, като в по-топлите райо-ни на нашата страна той расте по-бързо, отколкото във високи-те полета. Правилното харанене на рибите води към скъсяване на оборота.У нас се практикува двулетен и

трилетен оборот. Еднолетен обо-рот може да се прилага само в шараново стопанство и то при използване на редки посадки (100-150 рибки на декар) и при правилно хранене и отглеждане. Получава се риба за стоковата продукция, но този оборот не се прилага в масовата практика.Двулетният оборот обхваща

две лета и една зима. При него през първото лято се получава зарибителният материал, който презимува, а през второто лято се угоява. Това се постига за 1,5г.В нашата страна, двулетния

оборот е стопански изгоден и се прилага повсеместно.При трилетния оборот на ри-

бовъдните стопанства рибата се отглежда три лета и две зими – обхваща 2,5г. През първите две лета се отглежда зарибителният материал, има две презимува-ния и през третото лято рибата се угоява. При този оборот се използват първите две лета за интензивен растеж на рибата, а през последното лято при угоя-ването се подобряват вкусовите качества на месото. Предимство

Таблица 1: Сравнение между балканска и американска пъстърва

показатели балканска (речна) дъгова (американска)

цвят масленозелен с черни, червени и оранжеви точки, обкръжани със светли пръстени

тъмнозеленикав със ситни черни точки по гърба, а отстрани на тялото лента с цветовете на небесната дъга

температура на водата (ОС)

15 - 18 16-22

мръстене есента пролетта

продължителност на люпене (месеци)

3-4 1,5-2

маса на 2 години (гр) 130-150 170-400

приспособимост и оползотворяване на фуража

по-слаби по-добри

качество на месото по-вкусно отстъпва на речната

заболяване от въртеж по-трудно по-лесно

17

на този оборот е, че се използва по-малко зарибителен материал, а недостатък – дългият производ-ствен процес. Трилетния оборот се използва най-вече в пъстър-вовите рибовъдни стопанства.

РИБОВЪДНИ БАСЕЙНИ ЗА ШАРАН И ПЪСТЪРВАВ зависимост от вида и възрас-

товата категория изискванията на рибите към условията на жи-вот са различни. Тези условия се осигуряват в басейните на ри-бовъдните стопанства. Поради големите биологични различия между шараните и пъстървите има разлика и между басейните на двата вида стопанства.В зависимост от възрастта и

сезона рибите се нуждаят от различни условия за задоволява-не на жизнените си потребно-сти. Тези условия се осигуряват за отделните категории басей-ни: производствени и специал-ни. Производствените басейни служат за отглеждане на риба-та и биват люпилни, разсадни, отрасни, угоителни, маточни и зимовни, а специалните басей-ни служат за провеждане на някои мероприятия за кратък период и биват водоснабдява-щи, санитарно-профилактични и складови. Рибовъдните басейни за отделните категории риби са различни в шарановите и в пъс-тървовите стопанства.

Люпилни басейниТези басейни се използват

само в шарановите стопанства, тъй като при тях се прилага ес-тественото люпене в люпилни басейни. В тези басейни ша-ранът хвърля хайвера, който се излюпва и личинките растат от 7-10 до 30 дни. При пъстърво-вите стопанства не се използват люпилни басейни, защото се из-важда и се осеменява изкуст-

вено, а се излюпва в люпилни помещения.Люпилните басейни за шарана са обикновени (2,5-2 декара) и дубишови (100-200 кв.м). Трябва да бъдат с добре нивелирани дъна, с лесно източ-ваща се вода, с обрасли с трева дъна, огрени от слънцето.

Разсадни басейниТе се строят близо до люпилни-

те басейни. В пъстървовите сто-панства може да се изграждат в люпилното помещение. В шара-новите стопанства – размери до 15 декара, средна дълбочина на 0,5м. В пъстървовите стопанства разсадните басейни, разположе-ни до люпилните басейни, имат размери около 1 кв.м, а извън тях – 20-30 кв.м. В тези басейни се поставят извадените на 3-тия или 7-ия ден личинки от люпил-ните басейни и се държат до един месец. Шарановите басей-ни се заливат предварително с вода – 15-20 дни, за да се раз-вие богат планктон. Изграждат се на тихи и слънчеви места, защитени от вятър.

Отрасни басейниВ тях се отглежда зарибителния

материал. В шарановите стопан-ства имат размери 5-50 декара, а в пъстървовите – 5-150кв.м. Дъното им трябва да бъде със слаб наклон и равно (без тра-пове).

Угоителни басейниСлужат за угояване на риби-

те до стокови размери, затова са най-големи по площ. В ша-рановите стопанства размерите им достигат 10-1000 декара, а в пъстървовите – 0,5 декар. Дъ-ното им трябва де е почистено, нивелирано и покрито с тънък слой тиня и да има водосборни канали и рибосборна яма. Мно-го дълбоките угоителни басейни

не са за предпочитане (над 2м), защото лошо се осветяват и се затоплят, което затруднява хра-ненето на шарана.

Зимни басейниЗимните басейни се строят по-

дълбоки, за да не замръзват ця-лостно през зимата, а да остава незамръзнал пласт 1-1,2м.

Маточни басейниВ тях се отглежда разплодния

материал. Размерите им зависят от броя на разплодниците в ри-бовъдното стопанство. Предпо-чита се в пъстървовите стопан-ства да се строят под формата на корито, което е по-близо до формата на реките.Размерите на маточните басей-

ни се предвиждат в зависимост от броя на разплодния материал – за един разплодник 15 кв.м, а за един ремонтен 7,5 кв.м.

Водоснабдяващи басейниТе спадат към специалните ба-

сейни. Осигуряват достатъчно количество и с подобрено ка-чество вода за останалите ба-сейни.

Санитарно-профилактичнибасейниКарантинните басейни служат

за поставяне на рибата, прене-сена от друго стопанство, 15-30 дни под карантина. През този период се наблюдава здраво-словното състояние на рибата.Изолационните басейни са

предназначени за изолиране на явно или на съмнително болни риби.Складови басейни (садки). В

зависимост от предназначение-то живата риба се съхранява за определен период в складови-те басейни. Размерите на тези басейни зависят от количеството на съхраняваната риба и са за-дължителни за всяко рибовъдно стопанство.

РАЗМНОЖАВАНЕ НА ШАРАН И ПЪСТЪРВАОтглеждането на рибите в ри-

бовъдните стопанства започва

Таблица 2. Полови различия при шарана

телесни части мъжки риби женски риби

корем заострен подут, заоблен

полов отвор немного подут, с бледожълт цвят

кръгъл, подут, с червен цвят

18

от излюпването на хайвера и свършва с получаването на сто-кова риба. Рибите имат висока размножителна способност. Ша-ранът, за разлика от пъстърва-та, хвърля много по-големи ко-личества хайверени зърна – на 1кг жива маса над 180 000, а пъстървата – 2500. Хайверените зърна се оплождат извън майчи-ния организъм във водна среда, което се придружава с любов-ната игра. Този процес при ри-бите се нарича „мръстене“.

Размножаване на шарана В шарановите стопанства ри-

бите се размножават най-вече по естествен начин.Люпилните басейни се пълнят

с вода преди мръстенето – към началото на май. Около 1-2 де-нонощия след напълването на люпилните, разплодниците се пускат в тях.Шаранът се размножава по

двойки, гнездово и групово. Ако е необходимо да се знае про-изходът на рибките, прилагат се гнездово и групово размножава-не. Под гнездо се разбира един женски и два мъжки шарана. Груповото размножаване пред-ставлява пускането на няколко гнезда в един басейн. Най-до-бри резултати дава груповото мръстене, при което се оплож-дат по-голям процент хайверени зърна.

Люпене на хайвераПродължава три дни, но ако

температурата се понижи, сро-кът на люпене се удължава до 10 дни.След излюпването личинките

стоят три дни закрепени за рас-тителността. Личинковият стадий завършва за около 25-30 дни, като се оформят малки рибки. При нормално хранене рибките растат много бързо, след това се улавят и се разсаждат в от-расните басейни.Малките рибки се отглеждат в

отрасните басейни и до есента достигат около 60-80г.През втората година рибите

се угояват в угоителни басейни.

През есента при улова рибите, които са под 500г, се зазимяват за доотглеждане през третата го-дина.

Размножаване на пъстърватаПравилното люпене зависи от

доброто и правилно устройство на люпилнята и от качеството на хайвера.Избор на разплодници. Най-

добри полови продукти се по-лучават от пъстървовите раз-плодници на възраст от 3 до 6 години. Избират най-добрите индивиди и се настаняват в от-делни басейни. Най-ценни са разплодниците с добър ексте-риор, здрави, пъргави, с бърз растеж и ефективно оползотво-ряване на храна.

Оплождане на хайвера. С пъстървите се манипулира бър-зо. Единият работник с кърпа в лявата ръка държи главата, а в дясната – опашката на риба-та с корема навън от себе си. Другият работник с леко гладе-не на корема от гръдните перки към аналния отвор предизвиква хвърлянето на половите продук-ти. Не се допуска насилие, за да не се повреди хайверът или да умре рибата.Изкуственото осеменяване при

пъстървите се извършва по сух и мокър начин. При сухия на-чин в емайлиран или порцела-нов съд се изцежда хайверът на 2-3 женски риби и върху него – спермата на една мъжка пъстърва. Хайверът и спермата

19

се размесват и се оставят на спокойствие около 10мин. След това се промиват неколкократ-но, за да се отделят излишната сперма, екскременти и други частици. Добре промития хай-вер се поставя в инкубатор за люпене.При мокрия начин на оплож-

дане на хайвера в съда с вода се изцежда първо спермата и след това хайверът. Този метод се използва по-ограничено.

Апарати за излюпване на хайвераЛюпилната зала се вкопава на

1-1,5 м под равнището на тере-на, за да се осигури постоянна температура.Калифорнийският апарат на

Шустер се състои от две сан-дъчета. Външното сандъче е от цели стени и дъно, а вътрешно-то – от решетъчно дъно. Хайве-рът се поставя върху решетъч-ното дъно, за да минава водата и да го промива, като излиза от специален улей.При етажният тип инкубатори

апаратите се нареждат верти-кално един над друг.Хайверените зърна са чувст-

вителни към пряката слънчева светлина – умират. През време на люпенето се извършва пре-глед и умрелите зародиши се отстраняват с пинцет. Цветът на болните и на умрелите зароди-ши е бял.При благоприятна температура

– 3-4оС – балканската пъстърва се излюпва за 4-6 месеца, а при температура 8-9оС – дъговата – за 1,5-2 месеца.След излюпването личинките

на пъстървата стоят неподвиж-ни. Към 9-ия ден започват да се опитват да се движат. От-начало се хранят със съдържа-нието на жлъчния мехур. След като личинките преминават към активно движение, се хранят с дафнии, а ако няма естествена храна – с далак, яйчен жълтък, черен дроб. Тези храни от жи-вотински произход се смилат, прецеждат се през сито. Хране-нето се извършва чрез капане около 10-20 пъти дневно. ХРАНЕНЕ Храненето на рибите с фура-

жи е най-важното средство за повишаване интензивността на производството. Шаранът спа-да към смесенохранещите се риби, но в естествени условия е мирна риба, тъй като се храни с дребни безгръбначни животни и с растителна храна. Пъстър-вата е хищна риба, защото в естествени условия се храни с дребни животни.

Видове храниПри интензивното рибовъдство

голямо значение имат изкустве-ните храни, кланичните конфис-кати, отпадъците от месоком-

бинатите, трупното и рибното брашно. От растителните храни се използват – ечемикът, овесът, пшеничните трици.

Хранителни смески и добавки към хранатаХраненето на рибите с храни-

телни смески позволява дажбата да бъде балансирана по отно-шение на белтъчини, витамини и минерални вещества, които се дават в смлян или гранулиран вид. Към смеските се прибавят антибиотици, препарати, вита-мини и микроелементи за ус-коряване на растежа на рибите.

Хранене на шаран Най-голямо количество храна

се дава на рибите през най-топлите месеци – юли и август, следвани от юни, май и сеп-тември. Смята се, че размерите на дажбата не трябва да надви-шават 3% от масата на рибата. Подготвената храна за шарана се поставя в различни типове хранилки. Храната се зарежда в определени часове, независимо от това, че шаранът я приема през цялото денонощие, тъй като рибите си изготвят условни рефлекси.

Хранене на пъстърва Съставките на смеските за пъс-

тървите са предимно от живо-тински произход, а растителните храни съставят само 25-30%.Ва-жен момент при приготвянето на смеските е балансирането им по всички хранителни ве-щества. По-големите количества мазнини се отразяват неблаго-приятно върху рибите – предиз-викват заболяване на черния им дроб, наложително е в смеските да се включват минерални ве-щества. Най-голямо значение имат витамините А и от В-ком-плекс.Храната на малките пъстърви

до 2-месечна възраст се дава в кашообразно състояние, на-мазана на телени мрежи. След тази възраст, на рибите се дава храна в гранулиран вид 2-3 пъти дневно чрез подхвърляне.

20

БРОЙ

2/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGХР

АНЕН

Е

Указания за хранене на рибиН.Тодоров, Д.Джувинов, И.Цветанов, А.Александров, Л.Владимирова, Ю.Митев, П.Драганова

Комбинираните фуражи за риби се произвеждат само в гранулирано или екструдирано състояние, за да се избегне разпиляването на голяма част от тях. Едрината на частиците е в зависимост от големината на рибите. (Табл. 1)Дължината на гранулите трябва да е равна на до

1,5 пъти диаметъра. За подрастващите рибки се използва гранулат, за угояваните – гранули с диа-метър 2 до 6мм и за производителните – гранули от 6 до 8мм.

Таблица 1: Големина на гранулите на фураж за риби.

Дължина на рибите, см Диаметър на гранулите, мм Големина на частицата в гранулата, мм

Под 2,5 0,2-0,6

2,5-5 0,6-1,1

5-7,5 1,1-1,6

7,5-10 1,6-2,0

10-14 2

14-22 3

22-30 4,5

30-35 6

Над 35 8

СХЕМИ ЗА ХРАНЕНЕ НА ПЪСТЪРВАПри наличие на евтини мазнини в смеските за

пъстърви е желателно да се завиши обменната енергия и пропорционално на нея – суровият протеин, лизинът и метионинач-цистинът. В сме-ските за угояване могат да се прибавят червени оцветители с търговски наименования (ксантак-сантин, лукантин червен или карофил червен) в количество 80мг/кг комбиниран фураж за получа-ване на червено оцветяване на рибата.

Таблица 2. Препоръчвани количества комбиниран фураж в килограми на 100кг пъстърва дневно. (при нискокалорийна храна, посочените количества се увеличават.)

Риби Температура ОC

Дълж., см Маса, гр 4 6 8 10 12 14 16 18 20

Под 2,5 0,1-0,2 1,8 2,1 2,5 2,9 3,2 3,5 3,8 3,5 3,2

2,5-5 0,2-1,5 1,5 1,8 2,2 2,7 2,9 3,2 3,5 3,2 3,0

5-7 1,5-5,5 1,5 1,5 2,1 1,5 2,7 2,9 3,2 2,9 2,7

7,5-10 5,5-12 1,5 1,8 2,0 2,4 2,6 2,8 2,8 2,6 2,4

10-13 12-20 1,5 1,8 2,0 2,4 2,6 2,7 2,5 2,4 2,0

13-15 20-35 1,5 1,6 1,8 2,0 2,2 2,4 2,2 2,0 1,8

15-18 35-75 1,4 1,5 1,6 1,8 2,0 2,2 1,9 1,8 1,6

18-25 75-200 1,2 1,3 1,4 1,5 1,6 2,0 1,8 1,7 1,5

25-28 200-300 1,1 1,2 1,3 1,4 1,6 1,8 1,8 1,7 1,4

28-34 300-500 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 1,7 1,6 1,6 1,3

Над 34 Над 500 0,9 1,0 1,1 1,2 1,3 1,6 1,5 1,4 1,3

21

Количеството храна се определя от големината на рибките и температурата на водата. Ориенти-ровъчни данни са посочени в таблица 2.

СХЕМИ ЗА ХРАНЕНЕ НА ШАРАНКомбинираните фуражи за риби, съдържащи

достатъчно протеин, минерални вещества и ви-тамини за правилно хранене, в гранулирано със-тояние или като гранулат (разтрошени гранули) се дават като единствена храна в зависимост от жи-вата маса на рибите и температурата на водата. Шаранът използва естествената храна в басейни-

те, поради което количеството на комбинирания фураж трябва да се съобрази с продуктивността на басейна.По правило, колкото по-висока е температура-

та, толкова повече храна трябва да се дава. Ако годишния разход се приеме за 100, разпределе-нието є по месеци е приблизително следното: април – 2%, май – 9%, юни – 19%, юли – 25%, август – 30%, септември – 15%. Общият разход на комбиниран фураж се определя от прираста, който очакваме, естествената рибопродуктивност на басейна и разхода на храна за 1кг прираст.

22

БРОЙ

2/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGХР

АНЕН

Е

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ХРАНЕНЕ НА ЗАЙЦИИБ.Маринов, Р.Бинева, П.ВелчевскиХранене и диететика на селскостопанските животни

Зайците са растителноядни жи-вотни, отличаващи се с висока интензивност на растеж, висока плодовитост и скорозрялост, по-ради което и нуждите от хра-нителни вещества са големи. Делът на храната на зайците достига 75% от себестойността на продукцията.

ПОТРЕБНОСТ ОТ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВАЕнергия. Енергийните потреб-

ности на зайците зависят от ма-сата, възрастта и физиологично-то им състояние.Протеин и аминокиселини.

Недостигът на протеин в дажба-та намалява интензивността на растежа, понижава продуктив-ността и влошава здравословно-то състояние. Разходът на фу-раж за единица продукция се увеличава. От количеството на съдържащия се в дажбата про-теин зависят гъстотата и качест-вото на космената покривка. Повишена потребност от про-теин имат растящите зайчета и зайкините с уплътнени озайчва-ния. В сляпото черво на зайци-те протича бактериален синтез на белтъчните вещества. Ко-личеството им обаче покрива незначителна част от потребно-стите на протеин и незаменими аминокиселини, особено при младите зайци. При възрастните зайци продуктите на белтъчния синтез се оползотворяват по-пълно чрез копрофагия. Освен това те зависят в по-малка сте-пен от аминокиселинния състав

на протеин в дажбата. При хра-нене на ангорски зайци трябва да се осигуряват аминокисели-ни, съдържащи сяра за растеж на вълната (метионин и цистин). Въз основа на опити, проведе-ни в условията на интензивно промишлено отглеждане на зай-ци за месо, е установено, че протеинът трябва да съставлява 18-20% от сухото вещество в дажбата през първия месец от угоителния период. След това дажбата се намалява на 14-15%.Минерални вещества. Особе-

но голямо значение имат калци-ят и фосфорът, които съставляват 65-70% от всички минерални вещества в организма на зайци-те. За по-доброто им усвояване в дажбата те трябва да са в та-кова съотношение, в каквото се отлагат в костната тъкан (2:1 до 2:1,5). За лактиращите зайкини в дажбата трябва да има 1% калций от сухото вещество, а на подрастващите зайчета се дава по 0,7-1,2 д дневно.За задоволяване на потребно-

стите от натрий и хлор е необ-ходимо на подрастващите да се осигури 0,5 д, на възрастните – 1д, на бременните – 1,5 д и на лактиращите – 2-2,5 д готварска сол. От микроелементите осо-бено необходими са желязото, кобалтът, манганът и медта.Въглехидрати. Безазотните екс-

трактни вещества са необходи-ми на зайците като източник на енергия и материал за образува-не на мазнини.Особено място заема целуло-

зата. Зайците я смилат в малка степен – 11-25% от грубите фу-ражи и до 40-50% от зелените и зърнените фуражи. Целулоза-та обаче играе важна роля при регулиране на храносмилател-ните процеси и при бактериал-ния синтез на редица вещества. При малко участие на целулоза-та (под 9% от сухото вещество) се наблюдават разстройства в храносмилането, забавяне на растежа и влошаване на въз-производителните способности. При високо ъдържание на це-лулоза (над 20%) се намалява смилаемостта на хранителните вещества от фуражите.

ОСНОВНИ ФУРАЖИ ЗА ЗАЙЦИКонцентрирани фуражи. За

храна на зайците се използват житни и бобови зърнени фура-жи, трици, шротове, фуражи от животински произход, комби-нирани фуражи. Най-подходящ от зърнените е овесът, който се усвоява лесно от всички кате-гории зайци. Може да се из-ползва и царевицата (до 75% от количеството на комбинираните фуражи). Необходимо е обаче, тя да се дава в комбинация с фуражи с по-високо протеиново съдържание. Ечемикът и пшени-цата също се използват за храна на зайците. От зърненобобовите подходящи са грахът, фият, со-ята. От шротовете за най-добър се смята соевият, следван от слънчогледовия. Триците са осо-бено подходящи за бременни и

23

кърмещи майки. От храните от животински произход се използ-ват всички видове животински брашна.Сочни фуражи. Специфични

фуражи за зайците са моркови-те, кръмното, захарното и по-лузахарното цвекло и кръмно-то зеле. Със силажа животните трябва да се привикват посте-пенно.Зелени фуражи. Те са основ-

ният източник за задоволяване на зайците с витамини, белтъчи-ни, лесносмилаеми въглехидра-ти и минерални вещества през летния сезон. Особено ценни са бобовите треви (люцерна, детелина, еспарзета) и бобово-житните смески (фиево-овесе-на, грахово-овесена и др.). При прехранването с мокра люцерна може да се предизвика подува-не, а при зайкините – аборти.Тревни и груби фуражи. Лю-

церновото и детелиновото сено са подходящи за всички катего-рии зайци. Сламата се използ-ва за постеля. С голяма охота зайците се хранят с листников фураж. Най-добре се използуват клонките от върба, акация, клен, липа, дъб, бреза и др.В полуконцентрираните дажби-

през летния сезон се включват 45-55% концентрирани фуражи и 45-55% зелени фуражи. През зимния сезон получават 45-55% концентриран фураж, 25-З0% сено, 15-25% корено- и клубе-ноплоди.За да се постигне интензивен

растеж може да се използват и концентратен тип дажби със 70-80% концентриран фураж и 20-30% сено или трева.

Хранене на бременни зайкиниНа бременните зайкини трябва

да се осигуряват повече смила-ем протеин, минерални веще-ства и витамини за развитие на зародишите, плодните обвивки и млечните жлези. В концен-трираните смески се включват шротове за обогатяване на даж-бите с белтъчини. През втората половина на бременността се

увеличава концентрираният фу-раж, а се намаляват обемистите фуражи. Целулозата в дажбите трябва да варира между 15 и 21%. Добри резултати се полу-чават при хранене до 80% кон-центриран фураж, 6-8% ливад-но сено и 12% сенаж.

Хранене на кърмещи зайкиниЗа едно денонощие зайкинята

отделя средно 183гр мляко. Не-обходимо е през лактационния период да се увеличи количе-ството на сочните и зелените фуражи. Обемът на дажбата се увеличава след 20-ия ден, кога-то от храната на зайкинята за-почват да се хранят и малките зайчета.

Хранене на зайчетата при интензивно отглеждане за месоЗайчетата растат най-интензив-

но до 3,5-4 месеца, поради кое-то е необходим повече протеин

в дажбите им.За подрастващи зайчета на

възраст 91-120 дни може да се използува следната пример-на дажба: 60гр зърно (ечемик, пшеница), 25гр пшенични три-ци, 40гр слънчогледов шрот, 5гр дрожди, 15гр рибено брашно, 90г. сено, 270гр кореноплоди, 1гр готварска сол и 1,5гр дикал-циев фосфат.За млади зайци за угояване

след отбиване до 3-4 месеца може да се използува пример-на целодажбена смеска, съдър-жаща 30% царевична ярма, 10,75% ечемичена ярма, 8% овесена ярма, 6% пшенични трици, 15% люцерново браш-но, 23,50% соев шрот, 2% сухи фуражни дрожди, 3% бирено брашно, 0,14% готварска сол, 0,26% премикс, 0,60% кре-да, 0,5% дикалциев фосфат и 0,2% микроелементна смеска и 0,05% ланкоксин (кокцидиоста-тик).

24

БРОЙ

2/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGХР

АНЕН

Е

Хранене на биволитеД-р Маргарита КръстеваУниверситет за национално и световно стопанство

Лактационният период на биволиците варира от 210 до 305 дни. С най-голяма продължителност е първият доен период, но с напредване на въз-растта той се скъсява. Млечността на биволите намалява към 300-ния лактационен ден. С най-високо съдържание на мастни вещества е мля-кото на животните от породата Мурра (7,96-8%). Мазнините в млякото на нашия местен бивол са 7,5-7,7%, а на кръстоските от двете породи, т. е. на Българската Мурра – 7,9-7,92%. Маслеността на млякото е много по-ниска през първите 15 дни, но се повишава постепенно и достига своя максимум през 225-300-ния лактационен ден. При съставянето на дажби за дойни биволици

трябва да се има предвид дневната млечност, съдържанието на мастни вещества в млякото и живата маса на животните. През зимата обемистите фуражи са слама, ца-

ревичак, плява, нискокачествено сено, силаж, ко-рено-, клубено- и сочноплоди. Грубият фураж се изхранва в количество 3кг, а сочният – по 5кг на 100кг жива маса. Концентрирания фураж се дава по 200-400гр на литър мляко. Дажбата на дойна биволица с дневна млечност 7кг може да се състои само от 2кг люцерново сено и от 5кг сенаж на 100кг жива маса. При по-висока про-дуктивност се налага да участват и концентрирани фуражи. През летния период дойните биволици задоволя-

ват потребностите си от хранителни вещества със зелен фураж в количество 35-80кг. Те могат да го приемат в зависимост от технологията на отглеж-дане под формата на паша или на ясла. Породата оказва влияние върху продължителнос-

тта на бременността, поради което тя варира от 281 до 334 дни, но обикновено е 300-320 дни. Сезонът също се отразява върху периода на бре-менност. Той е по-дълъг през зимата и пролетта, отколкото през лятото и есента. През сухостойния период, който е с продължи-

телност 68-200 дни, във вимето се натрупва маст-на тъкан, което е характерно само за биволиците. Хранителните вещества от нея се използват най-интензивно през първия етап на лактацията. Тази мастна тъкан предпазва от външните въздействия и вимето.През сухостойния период биволиците получават

на 10кг жива маса 1-1,5кг сено и 4кг сочен фу-раж. Количеството на концентрирания фураж в дажбата е 2-2,5кг.

По-високото ниво на хранене с 12-15% от при-етите норми през сухостойния период увеличава с 11-16% млечната продуктивност през първите „А“ лактационни месеца (таблица 1).Храненето на малачетата през първите седми-

ци след раждането оказва съществено влияние върху техния нормален растеж и развитие. Те се захранват с коластра 1-2 часа след раждането в количество не повече от 1л. Малачетата могат да се оставят да бозаят от майките си, които имат силно развит майчин инстинкт или да се хранят изкуствено. Коластреният период е с продължителност 7 дни.

Желателно е количеството коластра да съставлява 1/10 част от живата маса на малачето. Кратността на поене зависи от кратността на доене на би-волицата. Млечният период е с по-голяма продължител-

ност, отколкото при телетата. Освен с майчино мляко, малачетата могат да се хранят и с бито мляко (таблици 2 и 3).По-дългият бозаен период се отразява добре

върху малачетата. Те се приучват да ядат доброка-чествено люцерново сено и концентриран фураж към края на 1-вия месец, а сочни фуражи – след 3-4-месечна възраст (таблица 4). Малачетата успешно могат да се отбият на

45-дневна възраст, след като са избозали около 105-110кг мляко. При ранното отбиване те се хранят със стартерна смеска от 4-дневна възраст заедно със сочните фуражи. Количеството на сме-ската се увеличава постепенно и достига до 1,2-1,4кг на 4-месечна възраст. На тази възраст те могат да приемат дневно и по 1,3 кг люцерново сено и 0,7кг силаж или зелена трева. Храненето на малачетата след отбиването трябва

да осигурява среден дневен прираст 600-650гр. В периода 5-18-месечна възраст женските жи-

вотни за разплод трябва да се хранят с 2кг сено,

25

10-15кг сочен фураж (царевичен силаж, кръмно цвекло, зелена трева) и 1,5кг концентриран фу-раж. През лятото добрият тревостой на пасището икономисва концентрирания фураж. Малакините от породата „Български бивол“ дос-

тигат стопанска зрялост на 23-24-месечна възраст, а кръстоските с породата „Мура“ – на 20-23-ме-сечна възраст с жива маса респективно 410кг и 480кг. За достигане на тази жива маса количество-

таблица 1: Дажба за бременни сухостойни биволици

Показатели По норми По високо равнище

Царевичен силаж, кг 10 9

Люцерново сено, кг 9 11

Пшенична слама, кг 3,0 3,5

Концентриран фураж, кг 3,5 4,2

Натриев фосфат, гр 100 100

Готварска сол, гр 100 100

Дажбата съдържа:

Кръмни единици 10,99 12,41

Смилаем протеин, гр 1881 2182

Калций, гр 74,80 82,96

Фосфор, гр 55,5 64,4

Каротин, мг 655 701

Таблица 2: Схема за хранене на малаче през млечния период

Възраст, дни Жива маса, кг Мляко, кг

6-10 25 1,0

11-15 26-35 2,0

15 36-40 2,5

Над 15 41-45 3,0

46-50 3,5

51-55 4,0

56-60 4,5

Над 61 5,0

Таблица 3: Схема за хранене на малачета

Възраст, дни Жива маса, кг Мляко, кг Бито мляко, кг

6-11 До 25 1,0 –

11-15 26-35 2,0 –

Над 15 36-40 2,5 –

41-45 3,0 –

46-50 3,5 –

31-60 1/25 от живата маса

61-90 1/15 от живата маса

Таблица 4: Схема за хранене на малачетата до 4-месечна възраст

Възраст, дни Мляко, кг Стартерна смеска, кг

Сено, кг Кореноплодни, кг

Силаж, кг

1-10 4,4 – – – –

11-20 4,5 приучване приучване – –

21-30 4,0 0,3 0,1 приучване –

31-40 3,0 0,6 0,3 0,5 приучване

41-50 2,0 1,0 0,5 0,7 0,2

51-60 1,0 1,3 0,7 1,0 0,4

61-70 – 1,5 1,0 1,0 0,5

71-80 – 1,6 1,2 1,2 1,0

81-90 – 1,8 1,4 1,5 1,0

91-100 – 1,9 1,5 1,5 1,5

101-110 – 1,9 1,5 1,5 2,0

111-120 – 1,9 1,8 1,5 2,0

всичко 190 140 100 104 86

то на фуражите се увеличава. Сеното достига до 3,5кг, сочният фураж – до 20-25кг, а концентри-раният – до 2кг. Минералните вещества също оказват влияние

върху растежа и развитието на малачетата. В даж-бите на 1-месечните животни се включват по 5гр готварска сол и креда; на 2-месечните – по 10гр; на 5-месечните – по 15гр, и на 6-месечиите – по 20гр.

26

БРОЙ

2/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

ПРОДУКТИ ОТ ЩРАУСИТЕДжеймс СейлсРодес Юнивърсити, Южна АфрикаДимитър ЧотинскиИнститут по животновъдни науки, Костинброд

Щраусите са били опитомени преди 1914 година за производ-ството на пера, които са били използвани в женската мода. От 1920 година е имало също така интерес в други категории пера, щраусовата кожа за про-изводство на кожени изделия и щраусово месо, първоначално за производство на „сушено на слънце месо“ (пастърма, суше-но месо). Съществува и т.нар. „трети щраусов разцвет“, кой-то започва около 1990 година, като все повече интересът се трансформира към щрауса като производител на месо.

Кожа (кожени изделия)Щраусовата кожа сега все още

е считана за най-ценния про-дукт от щрауса. Повече от 70% от прихода от щрауса е идвал от кожата, което след това се изменило. На 14-месечна въз-раст от щрауса могат да се получат 1,4-1,8кг перушина, 35-40кг месо и 1,08-1,26м2 кожа. От преработените продукти най-големи са приходите от месото и кожата. Щраусовите кожени изделия се характери-зират с надиплени вдлъбнатини (пъпки) по по-голямата част от повърхността. Кожата на тялото е използвана за производство на женски чанти, луксозни обувки, чанти за книги, обвивки на кни-ги, портмонета, като бърсалки и за украшения, докато по-тънката кожа на по-младите щрауси е използвана за производство на дрехи.Щраусите нормално се колят

на 14-месечна възраст и на тази възраст се добива оптимален размер на кожата от 125дм2. Кожите стават по-големи с на-предването на възрастта на пти-

ците.Електронната микроскопия по-

казва фината структура на епи-дермиса. Кожата на щрауса не притежава потни жлези и затова при висока температура те дви-жат крилата обратно и напред, за да направляват студен въздух над техните страни и бедра.Кожата на щраусите е мека,

трайна и може да се използ-ва до 30 години, докато кожата на говедата е трайна едва 5-6 години. Кожата на щрауса се поддава на обработка и от нея може да се изработят много ко-жени изделия. Тя е най-скъпа на пазара.Отстранената (одраната) кожа

трябва да включва тялото, пи-щялната кост до ставата на пръста (на крака), крилото до лакътната става и шията. Само кожата над главата, пръста и върха на крилата трябва да от-съства. Най-напред перушината трябва да се отстрани. Първия разрез трябва да се направи от ставата на пръста на гърба на пищяла до ставата на глезена. След това разрезът се прави по ставата на глезена на вътреш-

ната част на крака. По-нататък кожата се разрязва по-проте-жение центъра на задната чет-въртина до центъра на корема. След това се прави разрезът, направен от центъра на човката по протежение на шията, който през гърдите и корема достига до мускула на клоаката. Кожата се отстранява от крилото чрез разрязването и от ограждение-то на шията и гърдите в права линия към ставата на лакътя.По-нататък се отстранява кожа-

та от главата, пръстите и ставите на лактите. Кожата трябва да се измие с вода и всякакви пера по нея да се отстранят. Върху кожата се поставя сол с нафта-лин. Нафталинът се използва за предотвратяване на така наре-ченото „розово гниене“. Важно е да не се повреди ципата (ко-жичката) от вътрешната страна на кожата. Тя се отстранява от фабриканта. Кожата може да се съхранява при ниска температу-ра за определено време, но не трябва никога да замръзва. Кожата на мъжкия щраус е ме-

тално синя, докато тази на жен-ския е сива. Щраусовата кожа

27

се характеризира с отличителни вдлъбнатини (пъпки) главно на гърба и корема.Отстраняването на перата пре-

ди клането трябва строго да се контролира. Ако твърде много пера са отстранени от живия щраус по-време на скубането или разрязването може да се случи изгаряне от слънцето. Това ще намали стойността на кожа-та.

МесоКлането на щраусите е добре

разработено в Южна Африка и Израел понеже щраусовата ин-дустрия е достигнала търговски етап на развитие в тези страни. В останалите страни тези техно-логични процеси се развиват. В света първата кланица за щра-уси е построена през 1963/1964 година в Oudtshoorn, Южна Африка за производство на пас-търма (сушено месо) и прясно месо за консумация от населе-нието.Щраусите се колят на 14-ме-

сечна възраст в Южна Афри-ка, за да се получи качествена кожа и добив на перушина. В Израел се колят на 9-месечна възраст, понеже усвояването на фуража след тази възраст нама-лява. Птиците се държат 24 часа в заградено място с достъп до вода преди да влязат в клани-цата. Те се зашеметяват с елек-трически ток, който се доставя чрез два електрода до главата и се закачват след това двата крака за веригата. Кръвта изтича чрез направения разрез на кръ-воносните съдове. Обикновено 10 минути след това перата се отстраняват ръчно. На 14-месечна възраст от за-

клания щраус може да се по-

Компоненти Вид

Щрауси Говеда Пилета

Непосредствено (гр/100гр ядима част)

Вода 76,27 71,60 75,46

Протеин (N х 6,25) 21,12 20,94 21,39

Пепел 1,07 1,03 0,96

Общо мазнина 0,9 4,6 4,3

Калории (kcal/100гр) 92 123 121

Таблица 1:

лучат 35-40кг месо. При прове-дения кланичен анализ в щата Тексас (САЩ) е установено, че месото на трупа (постно месо, мазнина и кости) е средно 58,6% от живото тегло, вътреш-ните органи – 24,8%, кръвта – 3,11%, кожата – 7,04%, глава-та – 0,38%, крилата – 0,78%, опашката – 0,82% и перушина-та – 1,85%. Установено е също така, че постното месо заема 62%, мазнината – 9% и костите – 27%. Това месо се смята за най-постно и съдържа по-малко холестерол от пуешкото месо. Филето, приготвено от щраусо-во месо се смята за деликатес.Цялото годно месо е разпо-

ложено в задните части, с из-ключение на това в шията. Сега 26,5% от общото количество на задните части се използват като пържоли, докато 12,8% се реализират като филета. Други-те мускули на задните части се използват в преработени проду-кти, като суджуци (наденици), вид салам и силно подправен италиански вид салам. Остана-лата част от трупа се преработ-ва в трупно и костно брашно, които се използват като изкуст-вен тор.Месото на щраусите е с чер-

вен цвят и по вкус е близко до телешкото и говеждото месо. Отличава се с високо съдържа-ние на протеин и ниско съдър-жание на мазнина.Двете изключителни отличител-

ни черти на щраусовото месо в сравнение с месото на други видове са относително високото крайно рН и ниското интрамус-кулно съдържание на мазнина. Нивото на рН е важно за всеки, който се грижи за качеството на

месото. Високото крайно рН поддържа цвета и водозадържа-щата способност на месото, но е нежелана характеристика за готовността за започване на об-работка (сушене, пушене, кон-сервиране), подържане качест-вото и вкуса. Високото крайно рН (приблизително 6,0) в щрау-совото месо може да ограничи трайността му, което се дължи на растежа на микроорганизми-те и развитието на неблагопри-ятна миризма.Различни работници са устано-

вили, че нежността (крехкостта) на щраусовото месо, оценено от консуматорите и експертите и също така чрез обективните инструментални методи, е рав-ностойна или по-добра от тази на говеждото месо.Големи различия в цвета съ-

ществуват между различните мускули на един и същ щраусов труп. Трябва да се има предвид, че цветът е първото характер-но качество при консумацията на качествено месо, което се възприема от обикновения кон-суматор. Това трябва също да се има предвид при по-нататъш-ната обработка на мускулите в продукти. Сортирането на мус-кулите на щрауса в сравними по цвят групи се препоръчва, не само в търговията на цели-те сурови мускули, но също за намаляване на разликите в зри-телната представа на крайните консервирани продукти.Химическият състав на месото

от щрауси, говеда и пилета е представен в таблица 1. Изклю-чително ниско е интрамускулно-то съдържание на мазнина в ме-сото на щраусите в сравнение с месото на говедата и пилетата. Ниското интрамускулно съдър-жание на мазнина в щраусовото месо е насърчително средство в маркетинговата стратегия за щраусовото месо при развитие-то на пазара за месо. В този пазар предлагането често преви-шава търсенето. От тук следва, че трябва да се съсредоточим върху екзотичните или здравни предимства от въвеждането на

28

Таблица 2:Компоненти Вид

Щрауси Говеда Пилета

Незаменими аминокиселини (гр/100гр ядима част)

Лизин 1,65 1,74 1,82

Треонин 0,76 0,92 0,90

Валин 0,97 1,02 1,06

Метионин 0,55 0,54 0,59

Изолейцин 0,92 0,95 1,13

Лейцин 1,70 1,56 1,61

Фенилаланин 0,94 0,82 0,85

Хистидин 0,39 0,72 0,66

Заменими аминокиселини (гр/100гр ядима част)

Аргинин 1,36 1,32 1,29

Аспарагинова киселина

1,90 1,91 1,91

Серин 0,59 0,80 0,74

Глутаминова киселина

2,51 3,15 3,20

Глицин 0,82 1,41 1,05

Тирозин 0,61 0,70 0,72

Аланин 1,06 1,26 1,17

Макроелементи (мг/100гр ядима част)

Натрий 43 63 77

Калий 269 358 229

Калций 8 6 12

Магнезий 22 23 25

Фосфор 213 201 173

Микроелементи (мг/100гр ядима част)

Желязо 2,3 2,2 0,9

Мед 0,10 0,08 0,05

Цинк 2,0 4,4 1,5

Манган 0,06 0,01 0,02

Алуминий – – –

нов вид месо. Обаче, отсъстви-ето на мазнина причинява загу-ба в подържането на сочност-та по-време на дъвчене, главно дължащо се на стимулиращия ефект на мазнината в отделяне-то на слюнка. Щраусовото месо може по-такъв начин да причи-нява впечатлението за усещане за сухота в устата, особено ако времето за готвене е твърде дълго.Аминокиселинният и минера-

лен състав на щраусовото месо и другите видове е представен

в таблица 2. Поради ниското съдържание на съединителна тъ-кан, която има по-ниско съдържание на незаменими амино-киселини, отколкото контрактилната (сви-ваема) тъкан, щра-усовото месо може да има по-висока хранителна стойност отколкото говеждото. Ниското съдър-

жание на натрий в щраусовото месо е отделно предимство за хора, за които е необходимо да по-държат ниска на-триева диета. Сле-дователно ниското съдържание на на-трии в това месо е благоприятно за мар-кетинга.От много години се препоръчва в света концепцията за на-маляване поемане-то на наситените и увеличаване на поли-ненаситените мастни киселини в опит да се намали рискът от коронарна болест на сърцето. В таблица 3 е показано, че щра-усовото месо има по-ниско съдържание на мононенаситени мастни киселини и по-високо съдържа-ние на полиненаси-

тени мастни киселини в сравне-ние с говедата и пилетата.Няколко източника на инфор-

мация внушават, че човек се развива на диета с отношение омега-3:омега-6 мастни кисели-ни приблизително 1:1, докато днес това отношение е 10:1 до 25:1 в диетите. Това показва, че западните диети са дефицитни на омега-3 мастни киселини. Днес знаем, че поемането на омега-3 мастни киселини нама-лява разпространението на ко-ронарните заболявания. Те са

есенциални в растежа и разви-тието на човека през жизнения цикъл и изглежда са по-ефектив-ни в техните антитромбиотич-ни и антиатерогенни свойства, отколкото съответните омега-6 полиненаситени мастни кисели-ни. Относително високото общо съдържание на омега-3 мастни киселини в месото на щрауси-те по такъв начин се представя като изгодно в рекламиране-то на продукта. Обаче, трябва да се отбележи, че мастноки-селинният състав на мускулите при моногастричните животни, като щрауси и пилета може да се измени чрез включването на мастни киселини в диетата.Съдържанието на холестерол

не се различава до голяма сте-пен между видовете (таб. 3). Популярното убеждение, че щраусовото месо е с ниско съдържание на холестерол не е вярно. Може би това значе-ние е произлязло от ниското интрамускулно съдържание на мазнина. Холестеролът обаче е съществена част на клетъчните мембрани във всички мускули.

Пера (Перушина) Щраусовото перо е различ-

но от перата на другите пти-ци, дължащо се на факта, че то е съразмерно по форма. The barbules или нежната част на свободната пухкава част на щраусовото перо, не се съеди-нява в щраусовите пера както в перата на другите птици. Това води до перушина, която не е въздухоустоичива и по такъв начин негодна за летящи цели. Около 1 до 1,2кг къса перушина и 400 до 450г пера могат да се получат от старите щрауси. При подходящи грижи и ръководство щраусът ще продължи да дава реколта от пера без влошаване за около 35 години. Най-добра перушина обаче се произвежда на възраст от 3 до 12 години. Също така такива като ветрила, ресни, украсяване с пера около врата и шапки са направени от най-добрите опашни и крилни пера. Това се дължи на факта,

29

Таблица 3. Мастнокиселинен състав и съдържание на холестерол в щраусовото месо в сравнение с говедата и пилетата

Компоненти % от общите мастни киселини

Щрауси Говеда Пилета

Наситени мастни киселини

16 : 0 18,7 26,9 26,7

18 : 0 14,1 13,0 7,1

Мононенаситени мастни киселини

16 : 1 4,1 6,3 7,2

18 : 1 30,8 42,0 39,8

Полиненаситени мастни киселини

18 : 2 17,9 2,0 13,5

18 : 3 6,3 1,3 0,7

20 : 3 0,4 следи следи

20 : 4 5,6 1,0 2,79

20 : 5 1,5 следи 1,63

22 : 4 0,1 следи следи

22 : 5 0,4 следи следи

22 : 6 0,1 следи 1,0

Холестерол(мг/100г)

57 60 70

че щраусовите пера лесно се зареждат със статично (постоян-но) електричество, което кара прахта особено да се прилеп-ва. Това прави щраусовите пера идеални за бърсане на прах и също за използване в автомо-билната и компютърна промиш-леност. С избелване и боядисва-не може да се постигне голям обсег от цветове в щраусовите пера.Перата са ограничени до опре-

делена област, наречена прос-транство на перата.Перата на трупа (централната

част) се срещат над тялото и крилата. Най-голямата единична редица от пера в крилото се нарича „игли“. Първата редица от крилни пера (около 24 пера) се наричат „бели” при мъжки-те и „женствени” при женски-те. Първата реколта от крилни пера, израснали на пилетата, заострени към върха с копиепо-добна форма са известни като „spadonas” (от италиански, дълга,

голяма сабя). Четири до пет шарени (раз-ноцветни) крилни пера към всеки край на първата редица от мъжките птици се наричат „въобра-жаеми”. В горницата на крилото, пера-та наречени „чер-ни” при мъжките и „сиви” при женските са наредени в реди-ци над заострените крилни пера.Перата от единич-

ната редица от свет-ла и пухкава перу-шина, която покрива крилните заострени пера по-долу са из-вестни като „сурова коприна”. Заостре-ните пера на опаш-ката покриват късата и дебела опашка.Четири различни

покриващи пера или перушина могат да се разграничат в жизнения цикъл

на щрауса – преди раждането или перушина при раждането (перушината на пилетата, коя-то се развива около една или две седмици след излюпването и е със завършено развитие на възраст около 8 месеца), юве-нилна перушина, която може да се види от четири или пет-месечна възраст и е напълно готова на възраст 16 месеца и възрастна перушина с ясно до-ловими разлики между полове-те, когато птиците са на около двегодишна възраст. Крилните пера със заострена към върха с копиеподобна форма известни като „spadonas“ се подрязват с ножица когато пилетата са на около шестмесечна възраст. Пе-рото обаче изисква около два месеца за завършване на рас-тежа си. Тези пера се получават на осеммесечна възраст чрез дърпане с клещи или щипци. Обикновено повърхността гряб-ва да се намаже с вазелин или масло, за да се предпази вдлъб-

натината (трапчинката) от изла-гане на опасност, за омекване на кожата и за стимулиране на нов растеж. При осеммесечната система,

която нормално се прилага при благоприятни условия (има се предвид времето и снабдява-нето с храна), крилните пера (spadonаs) се стрижат на шест-месечна възраст. Оскубването на крилните пера, скубането на втората и третата редица на по-горните пера, суровата коп-рина и опашките се извършва на приблизително осеммесечна възраст. Перата се скубят отно-во на 14-месечна възраст. За да се получат еднакви, оскубани на 14-месечна възраст, дълги-те „зелени” пера трябва да се отстранят при „почистване” на 8-месечна възраст.Перата се разпределят субек-

тивно на 5-точкова скала от експертите според размера, формата, характеристиката на канала, загубата на пера и дру-ги отклонения, наблюдавани в щраусовите пера.

Други продуктиЯйцата от женските, несъеша-

вани с мъжки или леко повре-дени, не се приемат за люпене. По-такъв начин са на разполо-жение за консумация на хора-та. Редкостта и уникалността на щраусовото яйце може да се използва на пазара на този про-дукт. Яйчените черупки също се явяват като любопитни артику-ли. Масло от ему и южноаме-рикански щраус се използва в козметиката (кожен крем, лоси-он, мехлем за устни, шампоан, загряващо масло) и продукти за първа помощ (кремове за из-гаряне, разтриване на артрити, разтриване на спортисти). При-чината за ефикасността и уни-калността на мазнината от ему и южноамерикански щраус в гореспоменатите продукти е не-достатъчно изследвана. Австра-лийската и английската щрау-сова промишленост твърдят, че щраусовата мазнина е превъз-ходна в козметичните продукти.

30

БРОЙ

2/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПИЛЕТА ЩРАУСИДжеим Сейлс, Родес ЮнивърситиЮжна АфрикаДимитър Чотински Институт по животновъдни науки, Костинброд

Производството на щрауси в някои страни е мно-го интензивно и включва следните етапи: роди-тели, яйца, пилета, растящи пилета и клане на щраусите.Отглеждането на пилетата е несъмнено отправна

точка (изходен пункт) при въвеждането на щрау-совата промишленост към нова област. В страните с развита щраусова промишленост има така на-речения „селекционер-животновъд“, „гледачи-жи-вотновъди“ и „работници в кланица за щрауси“. Гледачите-животновъди се посвещават върху от-глеждането на пилетата от еднодневна до триме-сечна възраст, докато работниците в кланицата за щрауси вземат пилетата от 3 до 12 или 14 месеца когато се колят или селекционират като родите-ли. Щраусите на 14-месечна възраст все още се смятат за пилета.Докато средната смъртност е приблизително

10% от три- до шестмесечна възраст и 3% от шест- до 14-месечна възраст, тя може да е 50% и по-висока от еднодневна до тримесечна възраст. Смъртността при щраусите е най-висока до ше-стседмична възраст.

Отглеждане на пилетата до 3 месецаЗа да се получат пилета, яйцата трябва да бъ-

дат оплодени. Правилният люпилен мониторинг е критичен. В края на 42-дневния инкубационен период, яйцата трябва да загубят 13-15% от те-глото си. При излюпването пилетата трябва да тежат около 950 грама.Помощ при люпенето на пилетата трябва да се

даде само когато това е абсолютно необходи-мо. Пъпът трябва да се дезинфекцира с добър дезинфектант колкото е възможно по-скоро след излюпването. Това ще помогне да се предотврати инфектирането на жълтъчното сакче. Излюпените пилета се подсушават като се поставят в пластма-сови касетки за 12 часа в стая на люпилната при 28-300C. При съхранението пилетата трябва да се претеглят и маркират с крилна марка и това да се отрази в регистъра. Пилетата щрауси трябва да се сортират според

жизнеспособността при люпенето. Това е необ-ходимо когато селекцията на родителското стадо не е на необходимото ниво. Съществува сор-тировъчна система според това как пилетата са излюпени, именно:

• Клас 1 – пилетата, излюпени нормално, без някаква помощ.

• Клас 2 – пилетата, които пробиват, но не могат да излезат от черупката.

• Клас 3 – пилетата, които даже не могат да се справят с пробиването и черупката трябва да се счупи.

• Клас 4 – пилета с ненормално тегло и тегло, по-ниско от нормалното (по-малко от 700г).

Ако еднодневните пилета се транспортират, то това трябва да се извършва сутрин, за да се пуснат да почиват след обед, преди времето за спане. Водата трябва да е доставена когато пиле-тата пристигнат в местоназначението. Чиста вода трябва да се доставя поне три пъти на ден. Во-дата за пиене може да се оцвети жълто-зелено, тъй като този цвят е предпочитан от щраусите. Водата може да се обогати с разтвор на мултиви-тамини. Ако пилетата се транспортират на дълго разстояние, се препоръчва да се поставя глюкоза

31

във водата за пиене.Пилетата могат да се отглеждат по един от чети-

рите начина, наречени:а) екстензивно с подхранване на родителите;б) полуекстензивно с подхранване на родители-

те, с подслоняване нощно време;в) полуинтензивно;г) интензивно.Екстензивно с подхранване на родителите озна-

чава, че 25 до 30 пилета се поставят с възрастната двойка без някакво алтернативно подслоняване. Пилетата, които се поставят с възрастните трябва да са по-млади от 14 дни. Важно е да се напом-ни, че възрастните ще приемат само пилетата, които са по-млади от онези, които са вече въз-приети.При системата, която е най-широко използва-

на, 100 пилета могат да се поставят с възрастна-та двойка. Тя ще намали случаите на проблеми с краката, които се получават при интензивното отглеждане. Пилетата се поставят през нощта в постоянно или временно убежище с отопление.При полуинтензивната система пилетата се дър-

жат първите три дни вътре, след това в продълже-ние на седем дни навън и после на люцериново пасище. В зависимост от времето и възрастта пи-летата се държат нощно време вътре.Интензивното отглеждане на пилетата щрауси се

нуждае от голяма хигиена, грижи и търпение. Помещенията за отглеждане могат да се състоят от конвенционални помещения за отглеждане на пилета до пластмасови тунели за отглеждане на растения. Гумени (каучукови) средства, бетон или боя се използват за покриване на пода. Нерав-ният под ще осигури твърда опора за пилетата. Топлината е съществена за младите щрауси. Пи-летата се излюпват с минимални резерви мазнина и са високочувствителни към студа. За подхо-дяща се смята температурата от 22 до 260C в помещенията за отглеждане на пилетата щрауси. Температурата трябва да се намали по-време на привикване на пилетата с околната температура. Някой фермери ограничават броя на пилетата до приблизително 12 в пространство с 600 до 750мм диаметър с използване на дървени пръстени. Ску-ката, която ще доведе до кълване на перата може да се предотврати в помещенията за отглеждане чрез осигуряване на такава гъстота, която да не е твърде висока. Теченията трябва да се избягват. Някои работници препоръчват пилетата да се ос-тавят без храна и вода за една седмица след из-люпването, а други – пилетата да имат достъп до фураж и вода от първия ден след излюпването. Първата препоръка се подчинява на факта, че тя ще осигури използването на жълтъчния материал в абдоминалната кухина. Втората препоръка се дължи на факта, че пилетата трябва да се научат да ядат. Стимулите от гледането на възрастните, които са необходими за пилетата да се учат как

да се хранят ще отсъства при системата за интен-зивно отглеждане. Това трябва да се осъществи чрез правилно отглеждане. Те могат да се научат да ядат чрез поставяне на по-стари пилета или даже чрез използване на пилета от кокошия вид. Накрая, ситно счукана зелена храна се препо-ръчва при младите пилета и може да се използва за насърчаване на храненето. Пилетата могат да се движат след една седмица навън на пасището (предимно люцериново) през деня.Сексирането се препоръчва на много млада въз-

раст. Това може да се направи чрез дърпане на опашката на пилетата нагоре, докато се прилага натиск върху клоаката. Това ще завърши с това, че клоаката ще се обърне и фалусът ще се изло-жи на показ.

Отглеждане на пилетата на възраст от 3 до 14 месецаОт 3-месечна възраст до клането пилетата могат

да се отглеждат при свободни неоградени пасища на естествено поле или паша с малко или без до-пълнително хранене, при полуинтензивни условия където птиците имат достъп до добро пасищно поле или установени пасища, допълвани със смес от зърнена концентрирана смеска. Възможно е и интензивно отглеждане в оградено място, където птиците са изцяло зависими от закупена или про-изведена храна. Един щраус може да се движи свободно на 5ха в Karoo, 6,5 щрауса могат да се държат на един хектар люцериново пасище, до-като препоръчаното пространство в заграденото място е 75 до 100 птици на хектар. Заслон (навес) е необходим само в изключително студен климат. Щраусите, по-стари от шест месеца не изискват разположен навес в умерен климат.Дължащо се на силното ритане на щрауса, ръч-

ното задържане може да е опасно и за животно-то и за дресьора на животното. До двумесечна възраст пилетата могат да се повдигат, докато се подпира гръдният кош с едната ръка и се поста-вя другата ръка на гърба. Това оставя краката да се провесват свободно. Младите птици от 4 до 8 месеца могат да се управляват (водят) от един човек чрез хващане на опашката с едната ръка и крилото с другата. Важно е да не се повдигат птиците чрез техните крила. Иначе един човек може да придвижва птиците чрез притискане на задницата отзад, докато второто лице държи ши-ята и/или човката и управлява птицата отпред. Покриването с качулка на птицата ще я успокои за известно време.

Хранене Щраусите нямат гуша, но имат много добре

развит жлезист стомах. Понеже гушата служи като резервоар за поетата храна, нейната липса в слу-чая на щраусите внушава нуждата да консумират храната си през продължителен период всеки ден

32

и в малко количество същевременно.Пилетата щрауси могат да загубят приблизител-

но 10% от масата си при излюпването от петия до седмия ден. Следователно те би трябвало да увеличат теглото си толкова бързо колкото е въз-можно. Конверсията на фуража при пилетата от излюпването до 4-месечна възраст е 2:1. След това конверсията на фуража се влошава. Смила-емостта на влакнините значително се увеличава с възрастта на птиците.Хранителните вещества, препоръчвани за раз-

личните възрасти на пилетата са представени в Таблица 1.Същият аргумент е валиден за практиката на

екстраполирането на данните за аминокиселинна-та наличност от птиците при храненето на щра-усите. Смилането на дажбените аминокиселини е по-високо при щраусите, отколкото при птиците. Например смилаемостта на аргинина (0,78) и ли-зина (0,83) в соевия шрот са по-високи при щра-усите, отколокто при птиците (0,74 и 0,76, съот-ветно). Също така, същинската смилаема енергия на соевия шрот е било установено да е по-висо-ка при щраусите (TMEN=13,44 MJ/кг), отколкото при птиците (TMEN=9,04 MJ/кг).Много производители на щрауси прибавят в

дажбата или водата за пиене на новоизлюпените пилета следното: а) електролити за осигуряване на точно Na:K

отношение.б) подкисляващи вещества за намаляване на рН

в храносмилателния тракт.в) ензимите амилаза, протеаза и целулаза, за да

се получи по-ефективно смилане на скорбя-лата, протеина и влакнините.

г) витамините A, D, E и B-комплекс за осигуря-ване на имунитета.

Тези компоненти също ще повишат адаптиране-то към високопротеинови дажби.

Болестни състоянияПроблемите с краката често се срещат при пи-

летата. Тибиотарзалното завъртане, причинено от липсата на упражняване, липсата на пространство,

преумора, сексиране, скорост на растеж, живо тегло, излишък на протеин, недостиг на калций и изплъзване на сухожилието, дължащо се на не-достига на Mg, Zn, холин, биотин, фолиева ки-селина и пиридоксин, са най-често срещаните аномалии на крайника. Нормално е когато само единия крак е засегнат.Извратен вкус се причинява от поглъщането

на чужди предмети, като тел и големи клечки. Тези предмети пробиват жлезистия стомах. Много важно е пасището, на което се пускат млади-те пилета на свобода, да е свободно от такива предмети. Извратеният вкус може да доведе до натъпкването на жлезистия стомах, тънкото черво и колона. По младите пилета, особено при усло-вията на интензивно отглеждане, може повече да поемат грит, камъчета, сламена постеля и пясък.Кълването на очите може да е сериозен проблем

при условията на затворено отглеждане, особено ако осветлението е силно. Други състояния, които могат да се развият, дължащи се на недостатъчно пространство е кълването на перата.Младите пилета са много податливи на бело-

дробни заболявания. Теченията в помещенията за отглеждане трябва да се избягват.„Синдрома на клюмване на пилетата“ или „синд-

рома на малабсорбция” обикновено се среща на възраст между един и три месеца. Това води до апатичност на пилетата, които спират да ядат и умират. Интравенозна течност е била понякога сполучлива за третиране на тази болест При младите пилета, които се отглеждат интен-

зивно, хепатитът, като резултат от системна инфлу-енца, може да се намери. Ако щраусите останат живи (оцелеят) достатъчно дълго и има тежки по-вреди на черния дроб, може да се прояви „зеле-на урина“, дължащо се на екскрецията на жлъчни пигменти през бъбреците.Щраусите са особено предразположени към два

вида вътрешни паразити, именно тения и ларви на бръмбари по-растенията, докато външните па-разити, включват кърлежите, които могат да по-вредят кожата и въшките, които могат да попре-чат на появата на перата.

Таблица 1. Практически показатели в диетата на пилета щрауси на различна възраст (Cilliers and Van Schalkwyk, 1994)

Ингредиенти(на база сухо в-во)

0-2 месеца(престартер)

2-4 месеца(стартер)

4-6 месеца(гроуер)

6-10 месеца(финишер)

10-14 месеца(следфинишер)

TMEn, MJ/кг 13,2 12,8 12,2 10,9 8,0

Протеин, г/кг 255,0 215,0 171,0 135,0 85,0

Лизин, г/кг 12,5 10,7 9,0 8,4 6,3

Метионин, г/кг 3,6 3,2 2,7 2,6 2,0

Метионин + цистеин, г/кг 6,9 6,0 5,0 4,6 3,5

Аргинин, г/кг 11,5 10,0 8,5 8,1 6,1

Треонин, г/кг 7,6 6,5 5,5 5,1 3,8

Изолейцин, г/кг 10,3 8,9 7,6 7,2 5,4

Лейцин, г/кг 17,0 14,8 12,2 11,2 8,4

33

БРОЙ 2/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИ

доц.д-р Иван Григоров, Аграрен факултет на Тракийски университет,

Стара Загора

Развъждане на зайци

За да се постигне висока ефективност от отглеж-дането на зайците, важно значение има използ-ването на най-подходящия метод на развъждане в съчетание с доброто хранене и отглеждане на животните. За целта е необходимо точно да се преценят селекционните признаци, да не се удъл-жава без необходимост интервалът между поко-ленията и да се осигури оптимална интензивност на отбора, който да се извършва в достатъчно голямо стадо.Високата плодовитост на зайците и късият гене-

рационен интервал дават възможност да се из-вършва строг отбор. Много важно е при про-веждането на отбора да се определя точно признакът, по който ще се провежда. Не бива отборът да бъде по много признаци. Когато той се провежда по един признак, ние ускоряваме усъвършенстването на животните в желаното от нас направление. Когато отборът е по няколко признака едновременно, тогава намалява коефи-циентът на унаследяемост, но може да се при-лага. Проблемът се усложнява още и от това, че много от признаците са взаимносвързани. Често пъти между селекционните признаци съществува отрицателна корелация, т.е. при усъвършенства-не на един признак, друг, който отрицателно е свързан, се влошава. Затова е необходимо много добре да се изучават селекционните признаци и едва тогава да се изработи тактика за провеждане на отбора.При оставяне на зайци за разплод отборът се

извършва на три етапа по основните сптопански признаци.При първия етап зайците за разплод се отбират

при отбиването им. При първия отбор стопанинът се съобразява с произхода на зайчетата – да са родени от многоплодни, високомлечни зайкини с добри майчински качества. Отбраните зайчета да са в добро здравословно състояние, с голямо живо тегло, с дълго и добре замускулено тяло, здрава костна система и пропорционално свър-зани крайници. При първия отбор се отбират два-три пъти повече зайчета от необходимите за разплод животни. Това се прави с цел в следва-щите етапи да може да се бракуват индивидите, които не отговарят на развъдната цел.Вторият етап на отбора се извършва на 2-3-ме-

сечна възраст. Отбират се зайчета без недостатъ-ци в екстериора, показали и най-висока интензив-

ност на растеж. Зайците от скорозрелите породи при добро хранене и отглеждане достигат 28-35гр среден дневен прираст, а на три месеца теглото им е 45-50% от това на родителите.Третият етап се извършва непосредствено преди

пускането на зайците в разплод. За скорозрелите породи Бял новозеландски и калифорнийски заек това е 4,0-4,5-месечна, а за останалите – 5,5-8-ме-сечна възраст. Тогава животните достигат около 80% от теглото на родителите. Отбират се жи-вотни, отговарящи на стандарта на породата по телосложение, оцветяване, гъстота и изравненост на космената покривка. За ремонт на собстве-ното стадо се отбират зайци с най-високо живо тегло. При отглеждане на зайците на открито или под навес е желателно да се отбират зайчета от първо или второ озайчване, поради това че сезо-нът съвпада с най-доброто време по отношение на температурите и фуражните условия.Излишните зайчета, които няма да се използват

за разплод след ботинирането им, може да се продават като племенни на други ферми. Продъл-жение на отбора е подборът при осъвършенства-нето на продуктивните качества на зайците. До-бри резултати при него се получават, когато той е правилно извършен. Подборът е целенасочено съчетаване на най-добрите признаци на чифтос-ваните животни за получаване на желания тип. Известни са два начина за подбор на двойките – еднороден и разнороден.Еднородният подбор се практикува, когато се

цели да се закрепят или да се засилят в потом-ството ценните качества на родителите. В такива случаи към определен мъжки разплодник се при-крепват зайкини с еднакви на неговите продук-тивни качества. Еднородния подбор се практику-

През последните години интересът към отглеждането на зайци в нашата страна постоянно нараства. Безконтролното им развъждане вместо полза може да доведе

до значителни загуби за стопаните. както при другите селскостопански

животни и при зайците се налага да се изгради ефективна система за

провеждане на развъдно-подобрителната работа за усъвършенстване на

продуктивните качества.

34

ва както в основните стада на племенните ферми, така и в племенните ядра на стоковите ферми.Най-висок етап на еднородния подбор е род-

ственото съешаване. То може да бъде близко или умерено. Практикува се в редки случаи, когато се цели да се закрепи някое ценно качество в отделни линии или фамилии.При разнородния подбор се съешават животни

с разнородни признаци. Така например зайкини, които имат някакви недостатъци в телосложение-то, се покриват с мъжки зайци без недостатъци. Получените в резултат на разнородния подбор животни са с по-богата разнородна наследстве-ност и с повишена жизненост. Разнородния под-бор широко се прилага във всички ферми.Добри резултати от подбора и отбора се получа-

ват при осигуряване на добри условия на хране-не и отглеждане на зайците. След извършване на отбора и подбора се преминава към прилагането на различни методи на развъждане. В зайцевъд-ството както и при отглеждането на другите сел-скостопански животни се използват чистопород-ното развъждане и кръстосването.Основен метод на развъждане на зайците е чис-

топородното. При него се съешават женски и мъжки животни от една порода. По този начин се осигурява добра наследствена основа, даваща възможност за усъвършенстване на зайците по основните стопански признаци. Висша форма на чистопородното развъждане е развъждането по линии. Най-често се прибягва до създаване на за-водски линии. Често за поддържане на линии се прибягва до родствено развъждане, което може да бъде по-близко или по-далечно. При линей-ното развъждане е необходимо да се бракуват всички животни, които не отговарят на развъдната цел.Освен развъждането по линии в зайцевъдството

се практикува и развъждане по фамилии. Фами-лията е група животни, произхождащи от обща родоначалничка (майка). За фамилията е харак-терно, че има по-малка численост от линията.При линейното развъждане се обръща внимание

на показателите жизненост, скорозрялост, оползо-творяване на фуражите, кланични показатели, ка-чество на добитите кожи и т.н. При развъждането на фамилиите се следят признаците: брой озайч-

вания през годината – най-малко 5-6, плодови-тост, млечност, брой отбити от родените зайчета и майчински качества.Когато се прибегне до съешаване на животни

от различни линии и фамилии, се получават т.нар. „линейни хибриди“. Зайците, получени от метода на линейната хибридизация, имат по-висока про-дуктивност и жизнеспособност.Всяка линия осигурява генетичен прогрес от

единия пол и затова те се наричат майчински и бащински. За създаване на линии и хибриди е необходима широка селекционна база – не по-малко от 600-800 зайкини-майки. Получените ценни хибриди се насочват към стоковите стада. Във връзка с това се разработват дългосрочни развъдни програми.Друг метод на развъждането е кръстосването.

То бива промишлено, възпроизводително, поглъ-щателно, променливо кръстосване и вливане на кръв. При кръстосването се съешават животни от различни породи. Приплодите, получени по този начин, се наричат кръстоски.Промишленото кръстосване се практикува в

ползвателните (стоковите) стада. При промишле-ното кръстосване се цели да се получи т.нар. „хетерозисен ефект“. Той се изразява в това, че приплодите от първо поколение имат 15-20% по-високи продуктивни показатели в сравнение с изходните породи. Получените по този начин животни не могат да се използват за разплод, тъй като в следващите етапи хетерозисен ефект не се наблюдава, а по-скоро разпадане на наследстве-ните признаци. От това следва рязко намаляване на продуктивните показатели.За да се практикува промишлено кръстосване

във ферма, изходните породи трябва да се раз-въждат в чисто състояние. Успехът от това кръс-тосване зависи преди всичко от умението на фер-мера да подбере подходящите двойки.Възпроизводителното кръстосване се практикува

най-често при създаването на нови породи. При него се цели да се обединят ценните стопански качества на изходните породи и да се добият нови признаци, липсващи при родителите. От своя страна то се дели на просто (при участие на животно от две породи) и на сложно (при повече от две породи). По метода на простото възпроиз-водително кръстосване е създадена Руската уед-рена чинчила. За целта са кръстосвани зайци от дребна Чинчила със Сив великан.По метода на сложното възпроизводително кръс-

тосване е получен Калифорнийския заек в САЩ, като първоначално е кръстосвана Чинчила с Бял новозеландски заек. Получените по този начин кръстоски известно време са развъждани вътреш-но, след което кръстоските се покриват с хима-лайски зайци. По този начин Калифорнийският заек е унаследил ценните стопански качества на Белия новозеландски заек и окраската на хима-

35

БРОЙ 2/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИ

лайските.В зайцевъдството най-често поглъщателното

кръстосване се използва за подобряване на сто-панските качества на безпородните животни с ви-сокопродуктивни зайци. За произвеждане на пог-лъщателно кръстосване се използват мъжки зайци от породата подобрителка. Това кръстосване про-дължава най-често до четвърто поколение, но ако се наложи – и до пето, след което се преминава към вътрешно развъждане. Получените животни по този начин се смятат за чистопородни, т.е. за погълнати от породата подобрителка.При променливото кръстосване зайците от една

порода се кръстосват с животни от друга. Полу-чените кръстоски могат да се кръстосват с други

породи или с мъжки разплодници от една от изходните породи. По този начин се цели във всяко от получените поколения да се стигне до значителен хетерозисен ефект.Вливането на кръв е развъден метод, при който

се цели бързо подобряване на някой стопански признак. За целта животните се кръстосват ед-нократно с породата подобрителка, след което най-добрите мъжки кръстоски се използват за по-криване на зайкини от подобряваната порода. По същия начин се постъпва с най-добрите женски кръстоски. Те се покриват с животни от подобря-ваната порода. Това кръстосване продължава до второ, най-много до трето поколение, след което се преминава към вътрешно развъждане.

Ивайло Ченчев

Техника на развъждане на конете

Конете спадат към многоциклич-ните животни, поради това случ-ната кампания при тях продъл-жава 4-5 месеца през годината. Достигането на полова зрелост на мъжките и женските кончета настъпва в периода от 10- до 18-месечна възраст. Разплодната възраст обикновено при ездови-те и лековпрегатните жребци е 4 години, а при кобилите – 3 години. При тежковозните коне тя е с 1 година по-рано поради това, че те се развиват по-бър-зо от ездитните породи. Конете могат да се използват за разплод до 14-16-годишна възраст, като за отделни животни тя би могла да се увеличи или намали в за-висимост от изискванията.От ветеринарна гледна точка

ранното заплождане се отразя-ва изключително неблагоприят-но, като пречи за нормалното развитие на женското животно, а от друга страна, полученият приплод е непълноценен и не-пригоден за живот. Същото се отнася и за жребците, по-млади от 4 години, които изразходват

много енергия за получаване на сперма за сметка на изгражда-нето и формирането на своя организъм.

ТЕХНИКА НА ЗАПЛОЖДАНЕ НА КОНЕТЕКобилите обикновено се

заплождат след ожребването на 4-тия или 5-ия месец. Разпаса-ността при тях продължава сред-но от 4 до 7 дни, а овулацията настъпва от първото до второто денонощие преди края на раз-пасаността. Трябва да се отбе-лежи обаче, че не при всички кобили този процес е еднакъв, затова те се проверяват посред-ством жребци-пробници. Поло-вият цикъл на кобилите проти-ча в 4 фази. Фазата на покой, или диеструм, продължава от 4 до 10 дни и се характеризира с остра реакция от тяхна стра-на и недопускане на жребеца. Проеструмът продължава от 4 до 8 дни, еструсът се проявява в границите на 5 до 7 дни и се съпровожда с промяна в поло-вите органи на кобилите, както

и в поведението им. Външните полови органи набъбват, поя-вява се често уриниране и те обикновено сами отиват при жребеца. Овулацията настъпва в последните 24-48 часа преди разпасаността, като след това кобилите се успокояват и не допускат повече жреб-ците до себе си. Веднага след устано-вяване на разпасаността коби-лите трябва да бъдат отделени и осеменени или ръчно, или по естествен път. При нормални условия кобилата се фиксира с въжета, за да не нарани половия член на жребеца. Той се извеж-да от конюшнята и се допуска към кобилата първо откъм глава-та. На неопитни жребци трябва да се осигури достатъчно място, за да може бързо да се качат върху нея – в противен случай могат да придобият отрицателни рефлекси.При пълноценна скачка еяку-

лацията настъпва бързо, което се установява по ритмичните движения на крупата и коре-на на опашката на жребеца.

36

По време на нея кобилата се освобождава от въжетата. Пре-поръчително е за стопаните преди естествена случка да се дезинфекцира половият член на жребеца с оглед предпазване от разпространение на заразни за-болявания. Въпросът с провеж-дането на естествена скачка е изключително важен, като той се обуславя и от много други странични фактори. Понякога жребците не желаят да покри-ят дадена кобила, защото имат неприязън към цвета на косъма. Осигуряването на спокойствие на животните е от изключителна важност.Броят на скачките за младите

и старите жребци е 6 за една седмица. Скачки се провеждат с почивка от до 10 часа между тях, а на по-младите животни по една скачка дневно. За един се-зон един жребец извършва оп-лождане на около 40-50 кобили.Изкуственото осеменяване за-

дължително се извършва от ве-теринарен специалист, защото само той може да прецени вре-мето и количеството на сперма-та, което трябва да се въведе в матката на женското животно. За да бъде качествено изкуственото осеменяване, важна роля играят използването на годна семенна течност, състоянието на полови-те органи на женското живот-но и начинът на въвеждане на спермата в матката. Семенната течност, получена от жребците, се съхранява по-трудно от тази на другите видове животни, тъй като е изключително чувствител-на на външни въздействия (то-плина, пряка слънчева светлина, вода – убива сперматозоидите, и различни химични вещества, използвани като дезинфектанти).Периодът на бременността

на кобилите е от 335 до 340 дни. По време на бременността трябва да се полагат допълни-телни грижи за животните. След 6-ия месец те трябва да се из-ползват за по-лека работа, като особено се внимава с качество-то и количеството на поеманата храна. Последните два месеца

преди ожребването бременните кобили се освобождават от вся-каква работа, но задължително правят ежедневни разходки, за да се предпазят от силно отича-не на крайниците. В последните 10-15 дни преди ожребването кобилите трябва да бъдат отде-ляни в единични боксове, да се осигури денонощно дежурство, тъй като раждането протича обикновено нощем.Грижите, проявени към жреб-

ната кобила от страна на соб-ственика по време на бремен-ността, са от особено значение за здравословното състояние както на майката, така и на новороденото конче. Самото раждане протича за около 20-30 мин., често без затруднения. Познаването на признаците за настъпващо раждане от страна на стопанина е важен момент при осигуряването на всички необходими условия, свързани с него. Кобилата отказва храна, става неспокойна, наблюдава непрекъснато корема си, става и ляга често, изпотява се и зае-ма поза за уриниране.При поява на някои от тези

признаци е необходимо ведна-га да се уведоми ветеринарният специалист, като същевременно до неговото пристигане живот-ното трябва да се остави на спокойствие и да му се осигури достатъчно място. След ражда-нето новороденото се очиства от околоплодните му обвивки, превързва се пъпната връв и се оставя на майката да го обли-же. Засукването на майчината коластра (първото мляко след ожребването) е от важно зна-чение за очистването на червата от чревната кал на новородено-то, както и за доставяне в го-тов вид на младия организъм на специфични защитни средства, съдържащи се в нея.На кобилата след ожребването

се дават няколко глътки хладка вода, а храненето се възстано-вява най-рано след 5-6 часа. Храненето на кобилите-майки през първите два месеца след ожребването има голямо зна-

чение за правилното и хармо-нично развитие на кончетата и възстановяването на майката.При добра организация ожре-

бването може да се регулира с оглед използването на пашата и на най-благоприятните месе-ци за развитието на кончетата (април и май). Стопаните тряб-ва да знаят, че не се препоръч-ват ожребвания през месеците юни и юли поради големите горещини, в резултат на които кончетата не се развиват добре, не са подготвени за есента и зимата, изостават в растежа си и влошават здравословното си състояние.За поддържане здравето на

майката и малкото конче е не-обходимо да се полагат много грижи още в самото начало. Често пъти в резултат на отслаб-ване на майчиния организъм, попадане на заразни причини-тели в родовите пътища или травматизиране на родовия път вследствие на оказана некомпе-тентна помощ от неспециалисти по време на раждането могат да се появят различни следро-дилни заболявания при кобила-та-майка. Най-често се срещат следните усложнения:• изпадане на матката – при-

чината е насилствена и груба некомпетентна родилна помощ. Лечението се извършва един-ствено от ветеринарен специа-лист.• задържане на плацентата –

това усложнение се появява по-рядко при кобилата за разлика от другите животни. За задър-жане на плацентата се говори, ако тя не е паднала 6 часа след раждането. В такива случаи най-компетентната помощ може да окаже само ветеринарен спе-циалист.• следродилна треска – появя-

ва се най-често при задържане на неотделени части от плацен-тата или попадане на бактериал-ни причинители в родовия път. Най-общо признаците се свеж-дат до повишаване на телесната температура, отказване от хра-на, изтичане от влагалището на

37

лошо миришеща течност, заба-вена походка и болки в област-та на корема. Ако не се взе-мат бързи мерки, заболяването може да завърши със смърт. Задължително е при появата на първите признаци да бъде из-викан ветеринарен лекар, който да окаже спешна помощ на за-болялото животно.Новороденото конче, като

млад организъм, също е изло-жено на опасност от заболява-ния. Ненавременното засукване на майчината коластра довежда до неосвобождаване на червата от чревната кал, което клини-чески се проявява чрез колика. Новороденото престава да суче, гледа продължително корема си, ляга по гръб и заема неестест-вени пози. Заболяването може да завърши със смърт, ако не се окаже навременна помощ, състояща се в механично, с помощта на пръста, отстранява-не на чревната маса от правото черво и извършване на клизма

с топла вода и сапун.По време на раждането при

небрежно отношение към лиги-рането на пъпната връв може да възникнат проблеми с нея. Болестта протича с появата на оток в областта на пъпния пръс-тен вследствие на изпаднали чревни гънки. Тук е необходимо стопанинът да потърси помощта на ветеринарен специалист, тъй като само той може да окаже нужната помощ, изразяваща се във връщане на изпадналите гънки обратно и поставяне на лигатури, бандажи и превръзки. Обикновено заболяването за-вършва с оздравяване на ново-роденото животно.Най-опасни при новородените

кончета са заболяванията, въз-никнали вследствие на бактери-ални и вирусни агенти. Отбе-лязват се случаи на салмонелоза – вследствие на попадане и раз-витие на салмонелна бактерия; колибацилоза – от бактерия ешерихия коли и др.

Общо заболяванията проти-чат с повишаване на телесната температура, диария, обща от-падналост, безапетитие и голя-ма смъртност. При навременна намеса на ветеринарен специа-лист и лечение с подходящи антибиотици, сулфонамиди и общоукрепващи средства, ус-ложнения не настъпват и живот-ните оздравяват.Опазването на новороденото

животно здраво и пълноценно зависи най-вече от бързата ре-акция на собственика, поставя-нето на бърза и точна диагноза, оказване на навременна вете-ринарна помощ и поддържане на добра хигиена и хранене на отглежданите животни.Стопаните трябва да се съобра-

зяват и да изискват извършване на имунопрофилактични вакси-нации на бременните кобили по време на износването на плода с оглед неговото предпазване от най-опасните вирусни и бакте-риални заболявания.

38

БРОЙ

2/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

ОСОБЕНОСТИ ПРИ РАЗМНОЖАВАНЕ НА БИВОЛИпроф. Михо Семков

Биволите се отглеждат по нашите земи успоред-но с говедата от много столетия насам. След Освобождението техният брой е бил 342 000. С навлизане на механизацията в земеделието след Втората световна война и нови високопродуктив-ни породи говеда, броят на биволите започва неудържимо да пада, за да стигне през 1995г. до 13 666. Това е почти критичният минимум за една страна. Внесените от Индия високопродуктивни мъжки и женски разплодни животни от породата Мурра и продължилото 3-4 десетилетия целена-сочено кръстосване и селекция, довежда до съз-даването на високопродуктивната наша порода Българска Мурра. Животните от тази порода са със значително по-висока млечност, с по-споко-ен темперамент, позволяват машинно доене, из-куствено осеменяване и отлично усвояват грубите фуражи – царевичак, слама, сено, силаж. Това улеснява отглеждането и поевтинява продукцията. Същевременно нараства търсенето на качестве-ни млечни и месни продукти от биволите. През последните години редица страни с добри усло-вия за отглеждане на този вид животни проявяват голям интерес към породата Българска Мурра. Всичко това налага да се увеличи броят на биво-лите в страната. Единственият начин за постигане на тази цел е да спре тяхното унищожаване и да се използват най-рационално възможностите за размножаване.В сравнение с говедата и другите видове сел-

скостопански животни, биволите имат най-ниска репродуктивна ефективност. Броят на получава-ните приплоди (малачета) от биволиците годишно и пожизнено е крайно незадоволителен. В някои страни с по-примитивно животновъдство от биво-лиците се получават по 2-3 малачета за 5 години, а в други, включително и в нашата – 2 малачета за 3 години. Това се дължи на по-бавното им те-лесно и физиологично съзряване. Животновъдната практика обаче показва, че при правилно отглеж-дане, хранене и използване на репродуктивните функции може да се постигне и при тях всяка година по един приплод.За интензифициране на размножителния процес

на биволиците стопаните трябва да направляват и

контролират следните основни звена:1. Съкращаване на периода от раждането до

първото заплождане на малакините.Живата маса на новородените малачета у нас

е около 32кг, като мъжките тежат с 1кг повече от женските. При правилно хранене и отглеж-дане се постига добро развитие и кръстоските достигат на 3-месечна възраст около 100кг; на 6 месеца – 166кг; на 9 месеца – 229кг; на 12 месеца – 293кг; на 18 месеца – 398кг; на 24 месеца – 480кг. Живата маса на биволиците след първо омалачване е 541кг; след второто – 567кг и на пълновъзрастните биволици – 592кг. Тези данни показват, че телесното развитие позволява първо-то заплождане да става още на 18-месечна въз-раст, когато живата маса е достигнала около 66% от теглото на възрастните. Според проучванията половото съзряване на малакините от породата Мурра настъпва по късно – от 674-ия до 848-ия ден или на около 22-28-месечна възраст. Следо-вателно, първото заплождане на малакините тряб-ва да стане веднага щом започне разгонването. Тогава те са достигнали жива маса около 70% от пълновъзрастните (около 400кг). Това е възрастта между 18 и 24 месеца и е напълно реално да се постигне заплождане. Проучванията за развъжда-ните у нас породи показват, че възрастта на пър-вото заплождане варира от 774 дни (26 месеца) до 963 дни (32 месеца). Съответно възрастта на първо омалачване е била от 1084 дни (36 месеца) до 1273 дни (42 месеца). В биологичен и иконо-мически аспект съществуват реални възможности за нормално заплождане на малакините.Препоръка: Стопаните да осигурят правилно

хранене на женските малачета от раждането до 18-20-месечна възраст, достигане на добро разви-тие и жива маса 66-70% от теглото на възраст-ните. Заплождането на тази възраст ще съкрати периода до първото омалачване.2. Скъсяване на сервиз-периода, респективно

продължителността на периодите между последо-вателните омалачвания:Това е второто основно звено за повишаване на

репродуктивната ефективност при биволите. Из-вестно е, че продължителността на периода меж-

39

ду отделните раждания има голямо икономическо и репродуктивно значение. Неговата величина се определя от продължителността на периода от раждането до заплождането (сервиз периода) и от продължителността на бременността, която е почти постоянна величина – 310 дни, с вариране плюс минус 5-6 дни. Така че на практика реша-ваща роля има величината на сервиз-периода. Чистопородните биволици Мурра у нас имат про-дължителност на сервиз период около 130 дни, а за всички поколения чистопородни и кръстос-ки – 150 дни. Интервалът между омалачванията е средно 452 дни. Върху продължителността на сервиз-периода оказват влияние и сезоните. Най-продължителен е той през пролетта, средно 180 дни (м. май – 200 дни), а най-къс – през лятото, средно 91 дни (м. август – 74 дни). Освен се-зоните, съществено влияние оказва поредността на омалачванията. Най-продължителен е сервиз-периодът след първо омалачване – 210 дни (7 месеца), а след третото – 153 дни. Като се има предвид, че всяко удължаване с 30 дни води до намаляване на лактационната млечност с около 100кг и съответно намаляване на приплодите, за-дачата е да се полагат усилия за неговото съкра-щаване. При благоприятни условия биволиците могат да се заплодят и до 70-ия ден. В някои случаи това може да стане още между 40-ия и 60-ия ден след омалачването и да се осигури по едно малаче всяка година. Ако това е по-трудно постижима цел, то напълно реално и достижимо е заплождането да стане до 120-ия ден след ома-лачването. Необходимо е само своевременно от-криване на разгонеността и постигане на висока заплодяемост още от първо покриване.Причината за продължителен сервиз-период

е това, че голяма част (до 70%) от биволиците проявяват т.нар. „тиха разгоненост“. Това налага необходимостта от ежедневно трикратно наблю-дение на биволиците, на които предстои да се разгонят. Откриването им става по следните при-

знаци: често уринират, от външния полов орган изтичат секрети, млечността намалява и животни-те са възбудени, без обаче да заскачват остана-лите животни както при кравите. То може да се улесни и чрез регистрация на разгонеността, като се знае, че продължителността на половия цикъл варира в широки граници - от 18 до 26 дни (средно около 22-23).3. Продължителност на еструса (разгонеността).Тя също варира в широки граници – от 12 до

48 часа, средно 25-26 часа. След откриване на разгонеността биволиците се заплождат чрез ес-тествено покриване от биволски разплодници или чрез изкуствено осеменяване. Заплодяемостта на биволиците е по-ниска от тази на кравите, около 50-60% от първо осеменяване. За да се осигу-ри висока заплодяемост, освен добро телесно и здравословно състояние на биволицата и бивол-ския бик, много важен е моментът на покрива-нето или осеменяването. Установено е, че най-ви-сока заплодяемост – 80-90%, се постига, когато то става между 18-ия и 24-ия час от началото на разгонеността. С двукратното осеменяване или покриване се осигурява с 20-30% по-висока зап-лодяемост в сравнение с еднократното.Препоръка: Първото осеменяване на открити-

те сутринта разгонени биволици да се извърши вечерта на същия ден, второто – на следващата сутрин. Откритите вечерта биволици да се осеме-нят на следващата сутрин, а второто осеменяване да се извърши на следващата вечер. Освен тези решаващи звена от репродуктивния процес, би-воловъдите следва да обръщат внимание за нор-мално протичане на бременния период, да осигу-ряват условия за нормално раждане и да полагат грижи за новородените малачета – същите както при кравите и телетата.Заключение. Съществуват реални възможности за

по-ефективно използване на репродуктивния по-тенциал на биволиците и стопаните трябва да се възползват от него максимално.

40

БРОЙ

2/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

Респираторни заболявания по говедатаС настъпване на есенно-зим-ния период, съпроводен с по-нижаване на температурите и прибиране на животните на за-крито в оборите, заболявания-та на дихателните пътища при говедата придобиват първосте-пенно значение за практиката. Те са широко разпространени в комплекси и ферми, работещи в условия на струпване на зна-чителен брой животни.Под действието на различни

фактори на околната среда се нарушава равновесието между макро- и микроорганизмите и безсимптомната инфекция се проявява като клинично заболя-ване. При понижена локална и обща резистентност на живот-ните, широко разпространените вируси и бактерии в околната среда, съответно в дихателните пътища, преодоляват защитната бариера на лигавицата и довеж-дат до развитие на патологичен процес.Според най-новите изслед-

вания, всички заболявания на дихателните пътища се причис-ляват към един комплекс, озна-чен като респираторен болестен комплекс при говедата („Bovine Respiratory Disease in Cattle“). Респираторния болестен ком-плекс при говедата (BRDC) е многофакторно и често наблю-давано заболяване при телета и млади говеда. Болестта пре-дизвиква големи загуби поради високата смъртност, разходи за медикаменти и производствени загуби.Причините за BRDС са мно-

гобройни и комплексни, но в повечето случаи факторите като стрес (свързани с транс-порта, промени в температура-та и т.н.), пренаселеността при отглеждане, лошата вентилация,

вирусните и бактериални инфек-ции, винаги трябва да се вземат под внимание.Основните причинители на

BRDС при говедата са Man-nheimia haemolytica и Pas-teurella multocida, често с участие на вторични бакте-риални и вирусни инфекции или микоплазмени инфек-ции (главно Mycoplasma bovis, Mycoplasma dispar и Ureuplasma diversum). М. haemolytica може да предизвика бронхопневмо-ния, като основен патоген.

Какви са неблагоприятните икономически последствия

за фермерите и стопаните, предизвикани от респираторните заболявания?Основно това са намалена-

та продуктивност, влошаване на телесното състояние и ре-продуктивните способности на засегнатите животни. Не са за пренебрегване и разходите за лекуване (манипулации, лекар-ства).Тези заболявания са особено

опасни при новородените и подрастващи животни, при кои-то смъртността и забавянето на растежа са значителни.

Кои са основните

41

причинители?Основните причинители на ре-

спираторните заболявания при говедата са М. haemolytica и P. multocida. Те са условно пато-генни микроорганизми и се колонизират в респираторния тракт. Нарушението на защит-

ните механизми при животните вследствие на стрес, може да доведе до проблеми в горните дихателни пътища, провокирани от тези микроорганизми.При 75% от животните, стра-

дащи от хронични респираторни заболявания и 66% от животни-те, страдащи от остри респира-торни заболявания, се откриват основно микроорганизми от вида Mycoplasma spp. (най-вече M.bovis). Много често се разви-ва и вторична бактериална ин-фекция.Това спомага за допълнително-

то разпространение на вирусите в белия дроб, което води до

развитие на пневмония.

Какви са начините за заразяване?Приемането на заразено мляко

и контактът със заразени телета се смятат за основните пътища за предаване на инфекцията. Тъй като заболяването често е про-дължително, тези животни могат да отделят патогенните бактерии в продължение на дълъг период от време.

Какви за симптомите?Главно, симптомите като сън-

ливост, треска и затруднена подвижност са комбинирани с дихателни симптоми (различни степени на затруднено и шумно дишане, учестено дишане, ди-шане с отворена уста). Най-чес-тите признаци на BRDС са тече-ния от носа и очите, кашлица, намален апетит, депресия, уви-снали уши и честа смърт.Острите респираторни за-

болявания, причинени от М. haemolytica и/или P. multocida се характеризират с тежка брон-хопневмония със или без плев-рит, а инфекцията с М.bovis се проявява с бронхопневмония с обширни сраствания на бело-дробната тъкан и абсцеси.Препоръки за профилактикаДве са основните области,

които заслужават особено вни-мание за профилактиката на BRDC. Това са управлението и ваксинацията.Умелото управление може да

доведе до значителни поло-жителни промени. Например, всички възможни причини за стрес могат да бъдат отстранени или поне ограничени по време на целия период на развитие, ваксинация и т.н.Най-обикновените мерки мо-

гат да доведат до сериозни по-добрения, като например да се избегне смесването на живот-ни от различни ферми, подреж-дане на местата в обора така, че животните да имат пряк достъп до храна и вода, да се ограничи броят на животните до минимум и т.н. Хигиената и

мерките за безопасност, допъл-нени с подходяща вентилация, ще намалят и дори ще премах-нат предразполагащите фактори.Ваксинацията е също често

използвана за предпазване от BRDС, но въпреки интензивни-те изследвания, ваксина, коя-то дава 100% защита все още липсва.

Препоръки за лечениеСъществуват голям брой ан-

тимикробни средства, които са одобрени за лечение на ре-спираторни заболявания при говедата. Често се налага ве-теринарните лекари да изберат конкретно средство за лечение на диагностицирани инфекции. Необходимо е да се прецени как ще бъдат повлияни живот-ните от лечението при всеки конкретен случай, придобитата резистентност, обема и безопас-ността на приложение, карент-ните срокове за мляко и месо.Съвременните методи посоч-

ват макролидите (тилмикозин), (окси) тетрациклини, спекти-номицин и флорфеникол, като първия избор на антимикробни вещества за лечение на пневмо-ния по говедата. Макролидите, тетрациклините, флорфениколът и флуорохинолоните, също така са активни и срещу Mycoplasma spp., което осигурява по-добра защита и по-добри резултати.В случаи на недостатъчно до-

бри резултати, антимикробните средства не трябва да бъдат за-меняни по-рано от 48 часа след началото на лечението, което позволява химиотерапевтиците да достигнат ефективни концен-трации в тъканите.При своевременно диагно-

стициране на болестта големи-те икономически и биологични загуби, могат в значителна сте-пен да бъдат намалени. Това се постига чрез използване и при-лагане на нови и съвременни лечебни средства на водещите фармацевтични фирми.

Източникwww.agronovinite.com

42

БРОЙ

2/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGДИ

ВЕЧО

ВЪДС

ТВО

Основни видове дивеч в България, III част

РазпространениеМечките обитават равнинните и планински гори (до 4000м надморска височина) от тропическите райони до северните полярни морета. В нашата страна видът обитава планините: Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Стара Планина, като по дан-ни на ловната таксация популацията на мечката у нас наброява около 900 бр. Общи сведенияМечките са от групата на едрите бозайници,

представители на семейство Мечкови (Ursidae). Всички те имат късо, масивно тяло, сравнително голяма глава, малки очи и уши, къса опашка и петпръстни, стъпалоходещи крака, с дълги из-кривени, неприбиращи се нокти. Козината им е гъста, груба, рошава, на цвят от светлокафява

Кафява мечка (Ursus arctos)

до черна или бяла. Имат силно развито обоняние и слух.Начин на живот и храненеПри нашите климатични условия мечките са предимно растителноядни, но нерядко и всеядни и

месоядни и тогава се наричат „стръвници“. Поведението на мечките зависи от сезона, района, в който се срещат, от възрастта и пр. Отлича-

ват се с поразителна съобразителност, завидна приспособимост, подражателни рефлекси (поддават се лесно на дресировка), но проявяват и голяма раздразнителност, любопитство (особено у малките) и умение да плуват. При среща с враговете си могат да използват своите нокти и да нанасят унищожи-телни удари с лапите си, но характерна форма на нападението е захапването. РазмножаванеМечките се размножават веднъж на 2-3 години. Брачните двойки се събират през май-юни. Бремен-

ността продължава 7 месеца и малките се раждат (2-4 мечета) през зимата. За тях се грижи изклю-чително майката.Стопанско значениеМечката спада към вредния дивеч. Поради това, че у нас все още е в ограничено количество, ло-

вуването є е на квотен принцип, като се разрешава отстрелът на мечките „стръвници”, при доказана вреда за горските екосистеми и селското стопанство в района. Предлагат се трофейни екземпляри от 350 до 550 т. по CIC. Като трофей се обработват кожите, главите, лапите и черепът на мечката. Ловът на мечки е вълнуващ, но изключително опасен.Месото на мечката и особено лапите се считат за деликатес, но често пъти то е заразено с трахе-

нелоза и крие риск от заболяване на консумиралите го.

РазпространениеЗлатката е повсеместно разпространена в Европа, Северозападен Сибир и др. У нас се среща в Стара планина, Родопите, Рила, Пирин. Обитава високостъблени гори. Леговищата си приготвя в хралупите на стари дървета или в изоставени по-

Златка (Mustela mustela)стройки.Общи сведенияТялото на златката е стройно, с дълга рунтава

опашка. Цветът на козината є обикновено е кес-теняво-кафяв. От двете страни по тялото и по корема е жълтеникав. На гушата има златистожъл-

43

то, а при някои екземпляри бяло овално петно. Ходилата є са покрити с козина. На дължина златката достига заедно с опашката 85см. Само опашката є е дълга 20-25см.Начин на живот и храненеЗлатката е нощно животно, като деня прекарва в

леговището си или върху някой дебел клон. Рядко ловува през деня. Тя е много свирепо животно. Храни се с катерички, съсели, зайци, мишки, на-пада гнездата на птиците, като изяжда яйцата или малките им, храни се и с плодове. Катери се бързо и скача от едно дърво на друго.Сетивните є органи са добре развити. Естест-

вени неприятели няма. Понякога малките биват нападнати от нощни грабливи птици.РазмножаванеБрачният є период е през юли-август, но плодът

започва да се развива през февруари-март на следващата година. След бременност от 236 до 274 дни женската ражда най-често 3-5, а поняко-га и 7 малки. Отначало те са слепи и проглеждат след около 30 дни. До есента израстват и започ-

ват да живеят самостоятелно.Стопанско значениеКожата на златката е много ценна и търсена на

международния пазар. Тя е отнесена към групата на вредния дивеч, но поради малкото є количе-ство у нас отстрелът є е ограничен и е на кво-тен принцип. Като трофей се запазват кожата и черепът є.

Черен пор (Mustela putorius)РазпространениеЧерният пор е повсеместно раз-пространен в Европа. В нашата страна се среща често както в равнините, така и в планините. Живее в селскостопански дво-рове, в горски и в мочурливи местности.Общи сведенияКозината на черния пор е тъм-

нокафява, муцуната е по-свет-ла, а коремът е бледожълт. Има дълга опашка и къси крака. По-голям е от невестулката. Мъжки-ят тежи около 1,7кг, а женска-та – 0,7кг. Дължината на тялото при мъжките варира от 29,5 до 46см, а опашката – от 10,5 до 19см; дължината при женски-те индивиди варира от 20,5 до 38,5см, а опашката е с дължина от 7 до 14см.Начин на живот и храненеЧерните порове са активни

през нощта. Построяват жили-ще в насипите покрай потоците или си правят дупка под коре-ните на дървета. Територията им се ограничава до около 1км. Месоядно животно. Храни се с жаби, полевки, плъхове и други дребни животни. За едно де-нонощие изяжда 12-14 мишки. След като се нахрани, умъртвя-ва още гризачи и ги натрупва

като запаси. РазмножаванеСватбуването е през март или

април. Женската ражда от 3 до 10 малки, които проглеждат след месец, след 2-3 месеца са самостоятелни, а са полово зре-ли след 10 месеца, живее 5-6 години. Малките живеят с май-ката почти до следващото лято.

Стопанско значениеКожата на черния пор е из-

ключително ценна и се използва в кожухарската промишленост. Изтребва вредни гризачи и така е полезен за селското стопан-ство, но напада и домашни птици. Отнесен към групата на вредния дивеч и е разрешен от-стрелът му през всяко време.

44

БРОЙ

2/ 2

015

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGАК

ТУАЛ

НО

Няколко съществено нови изменения има в об-новения вариант на Мярка 4.1 – Инвестиции в материални активи от новата Програма за разви-тие на селските райони до 2020-а година. Едно от важните изменения е, че се намалява тавана на допустимите разходи от 3 млн. на 1,5 млн. евро. Запазва се максималния размер на разходите за земеделска техника да бъде 500 000 евро.

ПОДМЯРКА 4.1 „ИНВЕСТИЦИИ В ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА“Подпомагането по подмярката ще бъде насочено

към модернизиране на земеделските стопанства (ЗС), включително преструктуриране и модернизи-ране на стопанства в чувствителни сектори със за-труднен достъп до пазара и биологично производ-ство чрез модернизиране на физическия капитал, нематериални активи, свързани с организацията и управление на стопанствата, въвеждане на нови и енергоспестяващи технологии, подобряване на предпазарната подготовка и съхранение на про-дукцията. По този начин ще се постигне повиша-ване на производителността на труда, качеството и добавената стойност на продукцията. Въвежда-не на нови технологии в производството и мо-дернизация на физическия капитал ще благопри-ятства за повишаването на производителността на труда в ЗС, включително инвестициите свързани с предотвратяване и намаляване на замърсяването от селското стопанство и прилагането на добри земеделски практики и такива насочени към из-граждане/възстановяването на поливна структура в стопанствата. Чрез подкрепата по мярката ще се търси разширяване на стопанствата на младите земеделски производители (ЗП) с цел осигуряване на устойчиво развитие на земеделието и осигуря-ване на смяната на поколенията в земеделието.Подкрепа се предоставя на територията на цяла-

та страна, за материални и нематериални инвести-

ции в новосъздадени и съществуващи земеделски-те стопанства за покриване нуждите на същите, съобразени с техния капацитет. Подкрепата ще бъде насочена към инвестиции, свързани с:• Инвестиции за модернизация и механизация

/инвестиции във физически активи/ пряко свързана с намаляване на производствените разходи и повишаване производителността на труда;

• Инвестиции за модернизация и механизация /инвестиции във физически активи/, пряко свързана с намаляване на производствените разходи и повишаване производителността на труда, свързани с изпълнение на дейностите по мярка „Агроекология и климат“ и мярка „Биологично земеделие“;

• Инвестиции за постигане съответствие с ново-въведени стандарти на Общността, приложи-ми за съответните стопанства;

• Инвестиции, пряко свързани с подобряване на енергийната ефективност на стопанствата;

• Инвестиции за съхранение на земеделската продукция с цел запазване качеството на про-дукцията;

• Инвестиции в машини и съоръжения за опаз-ване на околната среда, включително за съх-ранение на оборска тор;

• Инвестиции в недвижима собственост свър-зана с дейността на земеделските стопанства;

• Инвестиции за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медо-носни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видо-ве за производство на биоенергия;

• Инвестиции за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници за нужди-те на земеделските стопанства.

Финансовата помощ по мярката се предоставя под формата на възстановяване на действително

Мярка 4.1 от ПРСР 2014-2020Обновен вариант (списък с промените)

ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИМИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ:„ЕВРОПА ИНВЕСТИРА В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ“

45

направени и платени допустими разходи.

„Плодове и зеленчуци”Организациите на производителите няма да

бъдат подпомагани по подмярката за дейности, включени за подпомагане в техните Оперативни програми, съгласно Регламент (EC) № 2200/96.

„Вино”Финансовата помощ по подмярката няма да

бъде предоставяна за инвестиции допустими за подпомагане по „Национална програма за под-помагане на лозаро-винарския сектор“ в съответ-ствие с Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007г. Ще бъдат осигурени контрол-ни проверки с цел избягване на двойно финан-сиране, които ще се прилагат за всеки инвести-ционен проект по подмярката. По подмярка 4.1 няма да се подпомагат дейности, свързани с кон-версия на сортовия състав на насажденията със сортове, класифицирани за съответните лозарски райони на страната, преструктуриране на лозя и подобряване на техниките за управление на лозя.

„Пчеларство”За инвестициите в пчеларство ще бъде направено

пълно разграничение между инвестициите, подпо-магани по подмярка 4.1 и тези, подпомагани по „Национална програма по пчеларство 2014-2016“ в съответствие с Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007г. В рамките на „На-ционална програма по пчеларство 2014-2016“ за закупуване на пчелни кошери ще бъдат подпома-гани земеделски производители, които притежа-ват до 150 пчелни кошера. Ще бъдат осигурени контролни проверки с цел избягване на двойно финансиране, които ще се прилагат за всеки ин-вестиционен проект по мярката. По подмярка 4.1 ще се подпомагат инвестиции и кандидати в пче-ларство, които не се подпомагат по „Национална програма по пчеларство 2014-2016“.

„Тютюн”Инвестиционни дейности няма да бъдат подпо-

магани в сектор „Тютюн“. Производители на тю-тюн ще се подпомагат за дейности извън /дивер-сификация/ производството на тютюн.

„Зехтин”Производството, преработката и маркетинга на

зехтин няма да бъдат подпомагани по ПРСР.

„Хмел”Дейностите, подпомагани по чл.6 от Регламент

(EC) № 1952/2005 няма да бъдат подпомагани по ПРСР.

„Захар”В рамките на ПРСР няма да се подпомагат ин-

вестициите за преработката на суровини за про-изводство на захар и/или сладкарски изделия.

ДОПУСТИМОСТ НА БЕНЕФИЦИЕНТИТЕ:Земеделски производители(Физически и Юридически лица):1. Кандидатите за подпомагане следва да са

регистрирани земеделски производители в съответствие със Закона за подпомагане на земеделските производители;

2. Минималният стандартен производствен обем на стопанството на кандидата следва да бъде не по-малко от 8 000 евро;

3. Кандидатите, юридически лица следва да до-кажат доход от земеделска дейност и/или доход от услуги, директно свързани със зе-меделска дейност и/или преработка на зе-меделска продукция и/или участие и под-помагане по схемата за единно плащане на площ;

4. Кандидатите следва да представят бизнес план /БП/, доказващ подобряване на дей-ността на ЗС чрез прилагане на планираните инвестиции и дейности, подробно описани в представения БП.

Критериите за допустимост по т.3 не се при-лагат за кандидати с проекти в селски райони, създадени до 1 година преди кандидатстването за проекти с инвестиции в: сектор „животновъдство”, сектор „плодове и зеленчуци”, производство на „етерично-маслени и медицински култури” и про-изводство на технически култури.Кандидати с проекти в селски райони, създаде-

ни до 1 година преди кандидатстването за про-екти с инвестиции в: сектор „животновъдство”, сектор „плодове и зеленчуци”, производство на „етерично-маслени и медицински култури” и про-изводство на технически култури със стандартен производствен обем от 2 000 евро до 7 999 евро ще се подпомагат в рамките на Тематичната под-програма за малки стопанства.

Групи/Организации на производители:1. Кандидатите трябва да са признати като ор-

ганизация на производители, в съответствие с националното и/или европейското законода-телство за организации на производители и/или одобрени за финансова помощ по мяр-ка 9 „Учредяване на групи и организации на производители”;

2. Инвестициите следва да са свързани с ос-новата земеделска дейност на членовете на организацията, която е основна и за органи-зацията;

3. Кандидатите следва да представят БП, доказ-ващ подобряване на земеделската дейност на земеделските стопанства на членовете и основна за организацията чрез прилагане на планираните инвестиции и дейности подроб-

46

но описани в представения БП;4. БП трябва да показва, че инвестициите са

от полза на цялата организация на произво-дители.

ДОПУСТИМИ РАЗХОДИ ПО МЯРКА 4.1:Материални инвестиции:1. Закупуване/придобиване, строителство или

обновяване на сгради и друга недвижима собственост, използвана за земеделското про-изводство в стопанство, включително такава, използвана за опазване на околната среда.

2. Закупуване и/или инсталиране на нови ма-шини, съоръжения и оборудване, необхо-дими за подобряване на земеделския про-изводствен процес, включително свързани с опазване на околната среда, съхранение и подготовка за продажба на земеделска про-дукция от стопанството, получаване на то-плинна и/или електроенергия, необходими за земеделските дейности в стопанството, подобряване на енергийната ефективност.

3. Създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, включително трайни насажде-ния от десертни лозя, медоносни дървесни видове /за производство на мед/ и други бързорастящи храсти и дървесни видове, из-ползвани за производство на био-енергия.

4. Инвестиции за постигане на съответствие с нововъведените стандарти на Общността.

5. Инвестиции за постигане на съответствие със съществуващи стандарти на Общността – за млади земеделски производители, получава-щи подкрепа по мярка 6.1.

6. Инвестиции за съоръжения и съответно обо-рудване необходимо за производството на мед и други пчелни продукти, както и за развъждането на пчели-майки.

7. Рехабилитация на съществуващи и изгражда-не на нови дренажни съоръжения и свързана малка инфраструктура, както и закупуване на техническо оборудване за тяхната експлоа-тация.

8. Закупуване на земя, необходима за изграж-дане/модернизиране на сгради, помещения и други недвижими активи, предназначени за земеделските производствени дейности и/или за създаване/презасаждане на трай-ни насаждения (до 10% от общия размер на допустимите инвестиционни разходи). /Съгласно Раздел 8.1/.

9. Закупуване на специализирани земеделски транспортни средства, като например ками-они, цистерни за събиране мляко, хладил-ни превозни средства за транспортиране на продукция, превозни средства за транспорти-ране на живи животни и птици, и др.

Нематериални инвестиции:1. Общи разходи свързани със съответния про-

ект за предпроектни проучвания, такси, хо-норари за архитекти, инженери и консул-тантски услуги, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекти, проучвания за техническа осъществимост на проекта. Общите разходи по проекта не могат да надхвърлят 12% от общия размер на допустимите инвестиции по проекта. /Съгласно Раздел 8.1/;

2. Разходи за ноу-хау, придобиване на патенти права и лицензи, разходи за регистрация на търговски марки и процеси, необходими за изготвяне и изпълнение на проекта”;

3. Закупуване на софтуер;4. Разходите, свързани за достигане съответ-

ствие с международни признати стандарти, като:• Въвеждане на системи за управление на

качеството в земеделските стопанства, въ-веждане на добри производствени прак-тики, подготовка за сертификация.

УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ:Инвестициите трябва са свързани с производ-

ството на селскостопански продукти включени в приложение I на Договора или памук, с изклю-чение на риба и рибни продукти. Техническите характеристики на земеделската техника и обо-рудването за обработка на почвата и прибиране на реколтата-обект на подпомагане по мярката, трябва да съответстват на ИЗП от земеделския производител.По мярката не се подпомагат инвестиции, за

които е установено, че ще оказват отрицателно въздействие върху околната среда. Финансова по-мощ ще се предоставя за инвестиции за постига-не на съответствие с нововъведени стандарти на Общността. Финансовата помощ ще бъде пре-доставяна за инвестиции, чието предназначение е да се постигне съответствие с тези стандарти, в рамките на максимум 12 месечен период, от датата на която стандартът става задължителен за земеделското стопанство.Списъкът на нововъведените стандарти на Общ-

ността и правното основание, за чието въвеждане се осигурява подкрепа по подмярката ще бъде посочен в Приложение към Програмата.В случай на проекти с инвестиции, предприети

от млади фермери, получаващи подкрепа при ус-ловията, определени по подмярка 6.1, финансова помощ ще бъде предоставяна и за инвестиции за посрещане изискванията на съществуващи стан-дарти на Общността. Финансовата помощ може да бъде отпусната в рамките на максимум 24 месеца от датата на създаването на стопанството на младия фермер.В рамките на нитратно уязвими зони няма да

се подпомагат съществуващи стопанства за инвес-тиции, свързани с изграждане на съоръжения за

47

съхранение на оборски тор с изключение на про-екти, представени от млади фермери, спазващи посочения по-горе гратисен период.Финансова помощ за инвестиции за производ-

ство на енергия от възобновяеми енергийни из-точници ще се предоставя само за покриване нуждите на земеделските стопанства. По мярката няма да се предоставя подкрепа за продажба на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане.Проекти с включени инвестиции за производство

на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане за собствено потребление ще се подпомагат, в случай, че същите не надхвърлят необходимото количество енергия за покриване собствените нужди на стопанството.Инвестициите в производство на електроенер-

гия от биомаса не се подпомагат по подмярката, ако те не произвеждат най-малко 10% топлин-на енергия. Използваните суровини от зърнени и други богати на скорбяла култури, захарни и мас-лодайни култури, използвани за производство на биоенергия, включително биогорива се огранича-ват до 50% зърнени и други богати на скорбяла култури, както и суровини, които се използват за фуражи и до 75% суровини от етеричномаслени култури. Ограниченията не се прилагат за отпа-дъчни продукти от тези култури.Проекти за производство на биогорива и теч-

ните горива от биомаса се подпомагат при усло-вие, че отговарят на критериите за устойчивост, определени в чл.37-40 от Закона за енергията от възобновяеми източници (например: не са от-глеждани върху терени с голямо значение за би-оразнообразието, с високи въглеродни запаси, не са добити от суров материал, отглеждан на земя, която е била торфище, водят като резултат при потреблението на произведените от тях биогори-ва и течни горива от биомаса до намаляване на емисиите на парникови газове, са отглеждани в съответствие с чл.38 ЗЕВИ).В случай на изпълнение на интегрирани проекти,

бизнес планът на кандидатите следва да показ-ва, че изпълнението на същия води до по-добри финансови резултати от дейността на кандидата, отколкото ако операциите или дейностите се из-пълняват по отделно.В случай на проекти на земеделски произво-

дители за колективни инвестиции е необходимо всички ЗП участващи в дружеството-кандидат да отговорят на критериите за допустимост по мяр-ката и да нямат доминиращо влияние в управле-нието на дружеството кандидат.Дружеството получател на финансова помощ за

проекти за колективни инвестиции следва да е регистрирано съгласно Търговския закон или За-кона за кооперациите.Кандидати ЗП, който отговарят на определение-

то за „малко стопанство“ няма да бъдат подпома-

гани по мярката.БП на всички кандидати, които изпълняват кри-

териите за допустимост ще бъдат оценени. За всички проекти с икономически обосновани БП ще бъде направена селекция, следвайки прио-ритетите по мярката и чрез даване на приоритет на посочените по-горе кандидати. Допустими за подпомагане са проекти, които покриват мини-мален брой точки в резултат на селекцията по критериите за оценка, определени от Комитета по наблюдение.

ПРИНЦИПИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КРИТЕРИИТЕ ЗА ПОДБОРКритериите за подбор ще гарантират подпомага-

не на чувствителни сектори в земеделското про-изводство и биологично такова и осигуряващи допълнителна заетост. Приоритет ще бъде осигу-рен и за навлизането на млади фермери и такива, които са получили подкрепа за създаване на сто-панства на млади фермери и полупазарни стопан-ства през периода 2007-2013 и не са получавали подпомагане по Програмата за инвестиционни дейности по мерки 121 и 4.1, с цел осигуряване на приемственост в селското стопанство. По мяр-ката ще бъде осигурен приоритет за кандидати на територията на селските райони в страната, Се-верозападен район и райони с природни и други ограничения. По мярката ще бъде предоставен приоритет за проекти с инвестиции за повишава-не на енергийната ефективност, иновации в сто-панствата и водещи до намаляване на емисиите. Приоритет ще бъде предоставян за проекти с интегриран подход и допринасящи за насърча-ване на кооперирането между производителите, включително за дейности, свързани с опазване на околната среда и постигане на стандартите на ЕС.Финансовата помощ е в размер на 50% от

общия размер на допустимите за финансово под-помагане разходи, като същата може да се уве-личава на база общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи в следните случаи:• За проекти представени от млади земеделски

стопани финансовата помощ се увеличава с 10%;

• За интегрирани проекти финансовата помощ се увеличава с 10%;

• За проекти, свързани със сливания на органи-зации на производители финансовата помощ се увеличава с 10%;

• За проекти с инвестиции в райони с природ-ни и други специфични ограничения финан-совата помощ се увеличава с 10%;

• За проекти за колективни инвестиции пред-ставени от 6 до 10 ЗП финансовата помощ се увеличава с 10%;

• За проекти за колективни инвестиции, пред-ставени от над 10 ЗП и/или групи/организа-

48

ции на производители финансовата помощ се увеличава с 20%;

• За проекти с дейности, подпомагани по линия на ЕПИ за селскостопанска производителност финансовата помощ се увеличава с 10%;

• За проекти с инвестиции в стопанства, изпъл-няващи ангажименти по мярка „Биологично земеделие” финансовата помощ се увеличава с 15%.

Допълнителната финансова помощ за млади фермери се предоставя в случай, че заявлението за подпомагане е представено от кандидат на въз-раст от 18 години и не повече от 40 години към датата на кандидатстване за финансова помощ.Максималното комбинирано подпомагане за

един проект на индивидуален бенефициент е не повече от 70% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.Максималното комбинирано подпомагане за

проекти за колективни инвестиции е не повече от 90% от общия размер на допустимите за финан-сово подпомагане разходи.Минималният размер на допустимите разходи за

едно проектно предложение е в рамките на 15 000 евро.Максималният размер на допустимите разходи

за един кандидат за периода на прилагане на Програмата е в рамките на 1 500 000 евро, като максималният размер на допустимите разходи за един проект не може да надхвърля 1 500 000 евро.Максималният размер на допустимите раз-

ходи за инвестиции в земеделска техни-ка за един кандидат за периода на прилагане на Програмата е в рамките на 500 000 евро.

Максималният размер на допустимите разходи за проекти, представляващи колективни инвестиции, представени от 6 до 10 земеделски производите-ли за периода на прилагане на Програмата е в рамките на 4 000 000 евро.Максималният размер на допустимите разходи

за инвестиции в земеделска техника за проекти за колективни инвестиции представени от 6 до 10 земеделски производителя за периода на прилага-не на Програмата е в рамките на 750 000 евро.Максималният размер на допустимите разходи

за проекти, представляващи колективни инвести-ции, представени от над 10 земеделски произво-дители и/или групи/организации на производите-ли за периода на прилагане на Програмата е в рамките на 5 000 000 евро. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земедел-ска техника за проекти за колективни инвестиции, представени от над 10 земеделски производители и/или групи/организации на производители за пе-риода на прилагане на Програмата е в рамките на 1 000 000 евро. Максималният размер на до-пустимите разходи за един кандидат, за изпълне-ние на интегриран проект за периода на прилага-не на Програмата е в рамките на 1 500 000 евро.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИНТЕГРИРАНИТЕ ПРОЕКТИПроекти, изпълнявани от един кандидат и съче-

таващи най-малко две дейности или операции, попадащи в обхвата на две различни мерки или две подмерки включени в Програмата. Проек-тите следва да допринасят и показват по-добри финансови резултати от дейността на кандидата в резултат на едновременното изпълнение на съ-ответните дейности или операции.

На 14 април 2015г ще стартира първият прием на заявления за подпомагане по подмярка 4.1 „Инвести-ции в земеделски стопанства” по реда на Наредба №9 от 21 март 2015г за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. Съгласно Наредба №9 от 21 март 2015г, част от изискуемите документи, които придружават заявлението за кандидатстване, следва да се подадат и на хартиен, и на електронен носител. Новото изискване има за цел процесът по обработване на заявления за кандидатстване и заявки за плащане да бъде оптимизиран в съответствие с вече утвърдени практики в част от държавите-членки на ЕС. Подаването на документи от кандидатите на електронен носител ще позволи автоматизирано зареждане на данни в Интегрираната сис-тема за администриране и контрол (ИСАК), което от една страна ще доведе до ограничаване на човешкия фактор и ще намали броя технически грешки, допускани при ръчното въвеждане на данни в системата, а от друга страна ще ускори процеса по обработване на заявленията за кандидатстване. На 27.03.2015г Държавен Фонд „Земеделие” публикува на електронната си страница заявление за кан-дидатстване и бизнес-план в електронен формат. При допълнително тестване на функционалностите на документите в електронен формат, както и на базата на получена от потенциалните кандидати информа-ция, бяха установени технически пропуски в заявлението за кандидатстване и бизнес плана формат (.xls). Към настоящия момент документите са обновени и актуалните образци са публикувани на страницата на Държавен Фонд „Земеделие” www.dfz.bg > Програма за развитие на селските райони 2014-2020 > мерки за подпомагане > подмярка 4.1.Благодарим на кандидатите за допълнителните усилия, които полагат – пътят към модернизация на админи-страцията, към по-бързото и ефективно обслужване, изисква активно партньорство и обмен на информа-ция с гражданите и организациите, които са крайните получатели на електронни административни услуги.