www.oralo.bgISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВОюни (5-6)/ 2016

BG

OФИЦИА ЛЕН ДИС ТРИБУ ТОР ЗА БЪЛГАРИЯ

С ПОДКРЕПАТА НА

ТЕЛЕСКОПИЧНИ ТОВАРАЧИ Merlo | P 32.6 Top

WWW.RIMEX.BG

КОНТАКТИ: 1750 СОФИЯ, ЖК МЛАДОСТ 1, УЛ. ДИМИТЪР МОЛЛОВ №4 ТЕЛ. +359 2 9713525, +359 889 220 455; ФАКС +359 2 9713504 OFFICE@RIMEX.BG

Намалените размери (2 х 2 метра ширина и висо-чина с ниско монтирана кабина за версия “L”) и превъзходните товароподемни характеристики ги правят идеални за работа в малки простран-ства. Шасито и стрелата съчетават доказаната надеждност на MERLO с модерна архитектура на машината. Компонентите на телескопа – хидра-влични и електрически, са добре защитени вътре в конструкцията. Така се избягват щети, причине-ни от случайни съприкосновения.

Характеристики

Серия Компактна

Тип двигател DEUTZ Turbo diesel, 4 цилиндров, EUR 3, 101 к.с.

Товароподемност 3200кг

Максималнамощност

74,5kW/101HP

Максимална височина на повдигане

6,4м

2

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.ISSN 2367-5047София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg

Главен редактор: Красимир ПетковОтговорен редактор: проф. Васил НиколовРедактор: Петър КрасимировPR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков

Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, инж. Бисер Чилингиров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеПозицияОтново за едрите и дребните кравеферми . . . . . . . 3Породи Пчеларството в България . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9Българска медоносна пчела. Описание на породата . 11репродукция Първостепенна задача в овцевъдството – увеличаване на плодовитостта . . . . . . . . . . . . . . . 12Развъждането на местните породи се финансира от Европейския съюз . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15Хранене и фуражиПодходящи фуражи за подхранване на овцете . . . . 17Хранене на бозайни малачета . . . . . . . . . . . . . . . 18Видове фуражи за изхранване на козите и овцете . . 20Храна и хранене на пчелите . . . . . . . . . . . . . . . . 21Стимулиращи храни. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24Как да решим проблема с белтъчното недохранване на пчелите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24Представяме Ви Фермата и „Покривът на света” . . . . . . . . . . . . . 26Иновациите – винаги на мода! . . . . . . . . . . . . . . 28Здравите агнета на Пиринеите . . . . . . . . . . . . . . 28Експерти Дълголетие и продължителност на стопанско използване на кравите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29Дълголетие и продължителност на стопанското използване на овцете . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32Използване на овцете за вълна . . . . . . . . . . . . . . 33Пчели – смяна на майките без риск за приема им . 34Восъкоотделяне и градеж на пити . . . . . . . . . . . . 35Избор на място за пчелин . . . . . . . . . . . . . . . . . 37Набавяне и превозване на пчелни семейства . . . . . 37Любопитно Гръцката история на родопските рибари . . . . . . . . 38

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG” 2016г.

МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА:

• БългарскипощиЕАД,каталожен№1313• РазпространениенапечатаАД• ДобиПресЕООД• наадресаисайтанаиздателството:1000София,ул.„ГрафИгнатиев”№4www.oralo.bg

Националния събор на народното творчество и животновъдство

„Рожен – Наследство в бъдещето” ще се проведе на Роженските поляни в Община

Смолян на 15, 16 и 17 юли 2016 година.Подайте заявка за участие и станете част

от магията на Родопите!

3

БРОЙ 5-6 / 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОЗИ

ЦИЯ

проф. д-р Трифон Дарджонов

Отново за едрите и дребните кравеферми

Малко история от близкото миналоСлед присъединяването ни към ЕС многократно се коментира въпроса с трудностите по производство-то на мляко в страната. Те произтичат от изисква-нето, залегнало в договора, България да изравни качеството на млякото с европейските стандарти. Ние много разчитахме на преходните годни, за да стане това, като че ли преходът касаеше де-сетилетия. Но и в този кратък срок не направи-хме нищо конкретно за промяна на ситуацията, а само се вайкахме. Ситуацията с качеството на млякото у нас наистина е много тревожна. Траге-дия в случая идва от липсата на професионално разбиране на проблема. Всевъзможни политици, чиновници и журналисти тъгуват по едрите ферми от времето на социализма и търсят решение на проблема единствено в уедряването или вноса на животни с по-висока млечност, като че ли едри-те ферми и вносните животни автоматично дават качествено мляко. Ние, по-старите, много добре знаем хала ни с качеството на млякото при ед-рите колективни ферми и при вносните животни. Бяхме стигнали до там, че криехме резултатите от анализите за качеството на млякото. Сега този проблем няма как да се скрие. За голямо съжа-ление сега също не откривам професионализъм в търсене на изход от ситуацията с количеството и качеството на млякото. Стремежът е да се скрием зад някакви мними европейски изисквания, че кравефермите не могат да бъдат под 10, или под 20 и т.н. крави, че трябва да внасяме крави и какво ли не още. Такива изисквания от ЕС няма и не може да има. Изискването е, добитото мля-ко да бъде с определени хигиенни показатели, а дали ще се добива във ферма с 2 или 1000 крави, това няма значение.

Как постъпват другитеВ потвърждение на казаното ще приведа много

примери. Ще започна със страната с най-едрото говедовъдство – САЩ, където през 2012г. 50,6% от млякото вече се добива във ферми с над 1000 крави. През същата година от общо 58 000 фер-ми за дойни крави, 28 500 ферми са със 1 до 49 крави и доставят 4,2% от 94,6 милиона тона общо добивано мляко. Това ще рече, че 3,97 ми-лиона тона от млякото се добива в дребни ферми.

Забележете, няма дол-на граница за броя на кравите във ферма, за да се изкупу-ва млякото. Колко лесно би било за САЩ да се откажат от 1 милион тона мляко, при добив от 94,6 милиона тона, ако най-дребните ферми (1 до 10 крави) не могат да произвеждат качествено мляко. Фактите показват, че малките ферми също дават качествено мляко и затова то се изкупува.Положението в ЕС не е по-различно. В едно

изследване на „Евростат”, за 2007г. в окончател-ните данни могат да се открият следните цифри за дребните кравеферми, посочени в таблица 1.В Полша при средно за страната 4,7 крави във

ферма, в групата на дребните, кравите са 3 броя. В Словения при средно за страната 6,5 крави, при дребните са 4,7 крави. В Австрия при средно за страната 10,6 крави, в групата на дребните са 4,6 броя. В Германия при средно по 40,3 крави, при дребните са 11,6, във Франция при средно 41 крави, дребните са със 11,4 крави. В Италия и Белгия, също отдавнашни членове на съюза, бро-ят на кравите в групата на дребните е около 15 крави. Различията и в големината на стадата, и в наличието на крави в групата на най-дребните са много големи в зависимост от редица национални особености. Следователно не бива да очакваме изравняване и за нас по тези показатели, тъй като условията – природни, исторически и социални са много различни в отделните страни.Това което трябва да забележим, в посочените

примери е, че дори да дават минимални процен-ти от общото производство, дребните ферми не престават да произвеждат. За тях изискванията за качество, хигиена не са различни. Те са длъжни да произвеждат качествено мляко и го правят. Това е, което ги задържа на пазара на мляко.

4

Това състояние при производството на мляко в развитите страни наблюдаваме към момента, след повече от 100 години развитие по пътя на мо-дернизацията. Колкото и предимства да създава уедряването (което е безспорен факт), при па-зарната икономика, при фермерското земеделие, това става бавно, постепенно, като дори след 100 години са останали ферми с 1–5 крави. Защо си въобразяваме, че можем така лесно да премах-нем дребните ферми у нас и да сложим някак-ви долни граници за млечни ферми. Че това го няма и във водещата по концентрация на кравите САЩ. За съжаление фактите които ще видим по-надолу от Таблица 2 показват, че ние не само си „въобразяваме“, но и на дело вече вървим към пълното ликвидиране на дребните стопани с до 10 крави.

Таблица 1. Общ брой на кравите и броя им в дребните ферми за страни от ЕС

СтраниБрой крави в хиляди, общо

Средно кравив ферма, бр.

Крави в дребните ферми до 20хa.

Брой в хилядиПроцент от общото

Средно във ферма

Австрия 521,7 10,6 203,9 39,1 6,6

Италия 1891,0 30,1 563,3 29,7 15,1

Германия 4076,0 40,3 285,1 7,0 11,6

Франция 3814,6 41,0 53,8 1,4 11,4

Словения 124,0 6,5 81,0 65,3 4,7

Полша 2689,2 4,7 1530,0 56,9 3,0

Словакия 171,6 28,9 8,1 4,7 1,6

Белгия 523,7 39,3 31,8 6,1 14,7

А какво се случи във втората по големина страна (Индия), през последните 35 години? Тя разви млечно производ-ство, достигащо към 2015г. 146,3 милиона тона мляко (първа по обем мляко в све-та страна, ако не броим за страна ЕС) на основата на дребните ферми с две–три крави, като увеличи шест пъти производството на мля-ко (от 24 мил. тона на 146 мил. тона). Искрата за този експлозивен ръст беше даде-на от д-р Вергас Курин, кой-то организира Национален млечен съвет – организация обединяваща млечните ко-оперативи. Милионите дреб-ни производители получиха знания и умения да произ-веждат качествено мляко и да го реализират общо чрез кооперации, изгодно на паза-ра и чудото се случи.

Единствен изход ли е уед-ряванетоЗа да решим проблема с не-

достига на качествено мляко, господстващото мнение (и в министерство, и в пресата) е в полза на бързо уедряване и внос на високопродуктив-ни крави. Също така, да се подпомагат фермите с над 10 или 20 крави, да се отпус-кат заеми за внос на крави и други мерки от този род, само за фермите над тези граници. Какво ще стане със

съществуващите към 2015г. 46 600 крави в 26 600 стопани, които гледат до 9 крави, но дават 28% от млякото, никой нищо не казва. Подразбира се, че ще изчезнат. А какво ще правим само със 700 хиляди тона мляко? А какво ще правят тези 26 600 стопани, които гледат до 9 крави и сега все пак намират някаква подкрепа от добива на мляко? Отново мълчание.Ние вече един път в през XX век правихме

бързо уедряване, стигнахме до най-едрите ферми в света. Имахме ферми за млечни крави с по 2000 глави още през 80-те години на миналия век (когато САЩ ги нямаха), но те даваха средно по 3000–4000кг мляко със съмнително качество, а фермите за по 2000 крави в САЩ се увеличиха бързо едва след 2000 година (когато се създа-доха необходимите условия), но сега дават над

Таблица 2. Разпределение на млечните крави към 1. ноември 2007, 2011 и 2015г.

Крави в групите стопанства

Брой крави в хил.

Процент накравите по групи

Брой стопани

Брой на кравите в ст-во

Процентна крави в групата

Общо крави, 2007 335,9 100,0 122171 2,75 100,0

Общо крави, 2011 306,8 100,0 74834 4,10 91,3

Общо крави, 2015 276,2 100,0 32983 8,37 82,2

1-2 крави, 2007 121,3 36,1 97538 1,24 100,0

1-2 крави, 2011 72,3 23,6 58629 1,23 59,6

1-2 крави, 2015 28,3 10,2 22374 1,26 23,3

3-9 крави, 2007 84,6 25,2 19615 4,31 100,0

3-9 крави, 2011 45,7 14,9 9946 4,59 54,0

3-9 крави, 2015 18,3 6,6 4231 4,33 21,6

10-19 крави, 2007 39,8 11,8 3114 12,78 100,0

10-19 крави, 2011 44,5 14,5 3430 12,97 111,8

10-19 крави, 2015 37,7 13,6 2873 13,12 94,7

Над 20 крави, 2007 90,2 26,9 1904 47,37 100,0

Над 20 крави, 2011 144,3 47,0 2829 51,01 160,0

Над 20 крави, 2015 191,9 69,5 3505 54,75 212,7

5

10 000кг млеко от крава. Ние, внесохме над 60000 заплодени юници в годините 1970–1989, но висока продуктивност и чисто мляко не полу-чихме. Израел също по това време внесе 60000 юници, но създаде най-високото млечно говедо-въдство, което сега (2014) дава по 12 083кг мляко от крава. Ако сме умни и професионалисти, ще трябва да се поучим от собствените грешки и да се вгледаме в чуждия положителен опит. Ев-ропа и светът са постигнали високата млечност и високото качество, чрез висок професионализъм. Много просвета, много контрол. Над стогодишна история има Европа в професионалната подго-товка на фермерите за работа в млечните ферми и въпреки това Службите за съвети са непрекъс-нато до фермерите. В Дания, като водеща по качеството на млякото страна, средната ферма към 2015г. е 162 крави, но 66% от кравите са във ферми с над 100 крави, а в т.ч. 24% са над 200 крави и съвсем малко са краварниците с над 500 крави. (Това е най-едрото краварство в ЕС.) Там към 2014г. добиваните 5,1 милиона тона мляко се класират така: 83,5% са под 300000 соматични клетки, 12,5% от 300 000 до 400 000 и само 2,9% е над 400 000 соматични клетки. По бактериално съдържание 98,3% от млякото е с под 100 000 броя клетки. Върху тези показатели се работи вече над 120 години. Дори в края на ХIХ век, когато е нямало други контролни методи, млякото на всеки фермер се е прецеждало през бял плат и филтърът е бил закачван на показ под името на фермера. Всеки е можел да се сравни с другия. По-късно, когато методите за контрол се усъвършенстваха, за чистотата на млякото вече се съди по броя на бактериалните клетки, а за здра-

Таблица 3. Млечни крави и производство на мляко в ЕС

Показатели 2007 2011 2015

1. Брой крави, мил.

ЕС-28 24,3 100 23,1 95,1 23,4 101,3

ЕС-15 17,8 100 17,4 97,8 18,2 104,6

ЕС-13 6,5 100 5,6 86,2 5,2 92,9

2. Ср. млечност, кг

ЕС-28 5935 100 6442 108,5 6873 106,7

ЕС-15 6662 100 7117 106,8 7365 103,5

ЕС-13 3945 100 4362 110,6 5161 118,3

3. Обща продукцияна мляко, мил. т.

ЕС-28 147,8 100 151,9 102,8 163,5 107,6

ЕС-15 118,7 100 124,1 104,5 134,2 108,1

ЕС-13 29,1 100 27,8 95,5 29,3 105,4

Таблица 4. Производството на мляко в САЩ

Показатели 2007 2011 2015

Брой крави, хил. 9158 100 9197 100,4 9315 101,3

Ср. млечност, кг. 9193 100 9678 105,3 10153 104,9

Общо мляко, мил. т. 84,2 100 89,0 105,7 94,6 106,3

вето на вимето се съди по броя на соматичните клетки и стопанинът получава стиму-ли и наказания, според това, за какво е заслужил. И сега когато почти цялото мляко е екстра качество, контролите, стимулите и наказанията не престават. Върху базисната цена при съдържание на со-матични клетки под 200 000 броя, се дава премия от 2%, при брой от 200 000 до 300 000 премията е 1%, при 300 000 до 400 000 няма премия, при над 401 000 наказанието е 4%, при над 500 000 наказанието е 10% от базисната цена. За бакте-риалните клетки премия от 1% се дава при съдържание под 30 000 броя. Над посо-чените стойности соматични и бактериални клетки, мляко-

то не се изкупува. Контролите за соматичните клетки се правят задължително един път седмич-но, а за бактериалните един път на две седмици. Над 120 години качеството на млякото се кон-тролира при приемането му и до сега контролът не престава, а у нас и до сега няма системен контрол на качеството на млякото. Няма стимули за качество, няма и ефикасни санкции. Тогава, какво очакваме да стане? Случва се това, което ще видим по-надолу.

Какво показва структурата и продуктивността на кравите за мляко у нас (таб.2)Данните от таблицата, съпоставени с производ-

ствените показатели за страната, общия добив на краве мляко и средната млечност, сочат тревожни тенденции в млечното говедовъдство. Концентра-цията на фермите върви много бързо. В групата над 20 крави животните за пет години са на-раснали от 90,2 хиляди на 144,3 хиляди или от 26,9% стават 47%, а в следващите четири години са достигнали 191,9 хиляди, или 69,5% от всички крави. Кравите в групата на най-дребните (1–2 крави), намаляват от 121,3 хиляди на 28,3 хил. или от 36,1% на 10,2% от всички крави. Почти също е положението в групата 3 до 9 крави. И двете тенденции са формално погледнато много положителни, но като се съпоставят с общото количество на произведеното мляко между 2007 и 2015г. – съответно 1148 хил. тона през 2007г., 1125 хил. тона през 2011 и 1028 хил. тона през 2015г., говори реално погледнато за пълен застой с последващ спад в общото производството на краве мляко. Минимален е и ръстът на средна-та млечност, от 3530кг (средно за 2005–2007) на

6

3658кг през 2011 или само с 3,9% за 6 годи-ни (средногодишно по 0,63% ръст или по 23кг). През 2015г. средната млечност е 3598кг и то при значителното намаление в броя на кравите и об-щото количество на млякото. На лице е спад с 1,6% за пет години. Трябва да признаем, че няма основания за радост и успокоение, като се сравним с другите (виж таблица 3 и 4). Напротив, данните говорят, че ние нищо не сме усвоили от богатите европейски и световни практики при воденето на фермите, занимаващи се със произ-водство на мляко, а упорито вървим в руслото на порочните практики от времето на социализма – формализъм и фаворизиране на едрите структури.Ето какво е положението в Европа и САЩ със

средната млечност и общия добив на мляко за същия период (таб.3 и 4).И в Европа, и в САЩ, според таблици 3 и 4,

темпове на нарастване на средната млечност са около 1,5 и 2% средно годишно, а ние беле-жим такъв ръст за 6 години и то при понижение на общия добив на мляко, докато и в ЕС, и в САЩ в това време общият добив на мляко на-раства средно годишно със същите темпове как-то и средната млечност. Тук, при нас, обаче не става въпрос за липса на ръст на продуктивност ограничена от генетичните заложби. Заложбите на популацията у нас са поне за 6000кг мляко, но ние реализираме едва 60% от тях. Ниската реа-лизация на продуктивността при нас е по причина на стари технологии, недостатъчно знания, непра-вилно хранене, или казано накратко, липса на професионализъм. Това се отразяват преди всичко върху ниската доходност, която не позволява мо-дернизация. И така, порочният кръг се затваря. Тези дефекти обаче, за разлика от генетичния

прогрес могат да се променят при наличие на знания и воля много по-бързо. За това говори и отчетът за 2011 година на Асоциацията за чер-но-шарената порода със седалище гр. Добрич, публикуван на 30-и март същата година в който се дават данни за 17 502 бонитирани крави със средни показатели 6454кг млечност 3,90% масле-ност и 3,33% белтъчни вещества. Ферма първе-нец е „Асеница 96” от Асеновград с 204 крави и млечност 9629 кг, следвана от фермата в с. Кор-тен, където от 160 крави са получени по 9267кг, a крава №30218183 на „ЗП Т. Узунов” е достигнала млечност 14 766кг. От доклада пред отчетно-из-борното събрание на Асоциацията през декември 2014г. се вижда, че кравите под контрол са вече 26 000, а средната им продуктивност е достигна-ла 7100кг. Стадата със средна продуктивност над 10 000кг са вече шест на брой. Че това са вече европейски показатели, ако ги сравним с данните от таблици 3 и 4. Фактите показват, че и при нас отделни фермери и специалисти са си свършили много добре работата и резултатите са налице. Вече имаме ферми със съизмерими показатели

не само на Европа но и на САЩ. Те дават повод за гордост и надежда, но и за разочарование от това, което не се прави от тези, на които им се плаща, а не си вършат работата.Както виждаме от бюлетините на Агростатистика,

броят на млечните крави у нас продължава да на-малява. От 335 900 броя остават 306 800 – спад с 8,7% за тези 5 години. През 2015г. млечните крави остават 276 200 – намаление още с 10%. Нека отбележим, че в ЕС-15 и САЩ през този период кравите даже се увеличават съответно с 2,2 и 1,3%. Общото произведено мляко при тях нараства, съответно в ЕС-15 с 4,5 и 8,1% и в САЩ с 5,7 и 6,3% защото нарастването в сред-ната продуктивност е изпреварващо. Не бива да забравяме, че в Европа на човек се падат 303кг мляко и те от години се стремят да задържат на това равнище общото производство на мляко. У нас потреблението все още е под 200кг мляко на човек и то с голям внос. Намаляването на броя на кравите при нас е основно поради неадекват-ните изкупни цени на млякото, които не покриват разходите. На загуба никой не желае да работи и кравите се ликвидират. Следователно нямаме никакво основание за успокоение Уедряването на фермите изпреварва условията,

които сме създали за този сектор. Или казано откровено, недостатъчно грижи са положени за промяната на икономическата среда, за разпро-страняването на знания за съвременно производ-ство на мляко, обучението по правилно хране-не, съвременно развъждане и прочие, все неща свързани с професионализма, неща за които сe говори и пише, но за съжаление остават несвър-шени. Време е и министерството да си свърши работата, за да се повдигне средното ниво за страната до постиженията на челниците у нас и до европейско и световно равнище.Защото, както показват данните в таблица 5,

докато млечността у нас е на ниско ниво, дори само поради тава, производството ни е с 51% по-скъпо от това в САЩ и с 36,3% повече от ЕС-15.Заслужават внимание тези цифри, тъй като те

обясняват голяма част от нашите трудности в млечния сектор. Ето защо средната млечност ще трябва да се повиши освен чрез правилно хране-не и правилно гледане, и чрез селекционно-пле-менната работа, която трябва да се издигне на подобаващо ниво, като се освободи от форма-лизма и тънките сметки по усвояването на субси-диите. Тук поне и нашата и световната практика е толкова богата и никой не може да каже, че няма кой да ни научи как се върши и докумен-тира извършеното по селекцията. Срамота е да се допускат такива неграмотни и непълни отчети за дейността на развъдните асоциации. То всич-ки практики в земеделието трябва да се вършат съзнателно, за да има резултат, но контролите и

7

записите в селекционната работа изискват точност до педантизъм и пропуските и нагласяването на данни, тук са равни на престъпление. Какво е сега положението при нас? Милионите за селе-кционна дейност се усвояват, а резултати няма. Контрол от министерството няма за парите, които се дават за селекция. А е толкова лесно да се изисква поне един годишен отчет по подобаваща форма! Какво е това да липсват данни за поре-дица от години, а когато все пак се появят, да виждаме млечност в кръгли цифри без данни за масленост и белтъчини?!

Какво трябва да се направи още у нас? Тъй като при нас положението с качеството на

млякото е много тежко, стимулите за по-високо качество следва да са по-високи от европейските. Върху скалата за заплащане на млякото ще трябва сериозно да се поработи. Тук ще посоча само примерно някой критерии за ориентировка. Кой-то дава мляко със соматични клетки под 300 000 броя и бактериални клетки под 100 000 да полу-чава премия от 5 стотинки, а който дава мляко под 200 000 соматични клетки и под 50 000 бак-териални, разликата да бъде 10 стотинки в плюс. Това ще засили вниманието на стопаните върху хигиената. Убеден съм, че нашите хора също ще се съобразят с „моркова” и „тоягата”, стига те да се прилагат справедливо. Не се съмнявам, че нещата могат да се променят към по-добро, стига да се отнесем отговорно и професионално към проблема. Страната следва да бъде покри-та от курсове по всички линии за придобиване на основните знания по хигиенен млекодобив и съвременно млекопроизводство. Тези курсове не трябва да бъдат само като временна кампания, а да бъдат постоянни. Млекосъбирателните пункто-ве да станат кооперативни (на кооперациите на фермерите), снабдени с вани за охлаждане и дру-га техника. Контролът на качествените показатели да се извършва по европейски, професионално и точно, без прекъсване. Преработвателите на мляко да се отнасят към стопаните с уважение и да премират честно добрите, а не да се повтаря старата практика, щом стопанина получи премия за качество, автоматично се намалява базисната цена и премията отива в този, който изкупва мля-кото. Програмата на министерството за обучение, да обхване всички – и едри, и дребни стопани производители на мляко.Трябва да дадем ултиматум на дребните стопа-

Таблица 5. Разход на енергия в КЕМ за производството на мляко за 2015:

Ср. млечност, кг. 2015 За Ж.М. За мляко Общо За 1кг. В % В %

САЩ 10153 2044 5279,6 7324 0,721 100,0 90,4

ЕС-15 7365 2044 3829,8 5874 0,798 110,7 100,0

България 3598 2044 1871,0 3915 1,088 150,9 136,3

ни. Ако се промените и произвеждате качествено мляко ще останете, ако не желаете, ще изчезне-те. Тук снизхождение не може да има, защото със здравето на народа компромис не се прави. Опитът на света показва, че качествено мляко може да се произвежда и при 2–3 крави, стига да има воля. Много по-реалистично е да се приучат хората към повече знания и умения и да зарабо-тят добре като дребни, които по-късно да станат и по-едри стопани, отколкото да се нарочат за добри само едрите с над 10 или 20 крави, които да получат кредити и помощи, но без гаранция, че ще станат по-добри. От 2002 година говорим и пишем за приемане и заплащане на млякото по качество. Ту започнем нещо да правим, ту се от-клоним по други задачи и забравим за качеството и чакаме нещата да се подобрят сами, някой да направи фермите по-добри и те да произвеж-дат качествено мляко. За да имаме съвременно производство на мляко и изобщо съвременно зе-меделие, всички ще трябва да се променим, от фермера до министъра. Фермерът да разбере, че трябва да се учи непрестанно и да не хитрува с качеството, а преработвателят да знае, че не трябва да изнудва производителя. Това са изиск-вания от сферата на морала и нравите, но без тях няма съвременно пазарно стопанство, а без него няма и съвременно земеделие.

Фермите стават ефективни и по-едри със знания и с времето Темата за уедряването на земеделските стопан-

ства у нас отново става много актуална. Свързва се с усвояването на помощите от ЕС. Едва ли не излиза, че ако не са достатъчно едри фермите ни, няма да усвоим европейските помощи. Да, целта на помощите по общата аграрна политика (ОАП), е да се подобри работата на земеделските ферми, в т.ч. да съдействат и за тяхното уедря-ване. Това е истина. Но ОАП на ЕС не само, че подпомага всички стопанства, тя основно е пред-назначена за дребните и средните. Улесненията при по-едрите ферми са за чиновниците, които разпределят парите. Но, дори и да искат някои да форсират уедряването на земеделието в усло-вията на пазарна икономика, това трудно ще се получи, ако не са налице предпоставките за такъв процес. Постигнатото в ЕС уедряване за периода 1973–2000г., т.е. за 27 години, за водещите страни в Съюза като Дания, Германия, Белгия, Франция, Ирландия е 70–108%, т.е. близо до удвояване. В

8

другите (като Холандия) нарастването на средните размери е 40%, във Великобритания само 9%. Това не ще рече, че във Великобритания не е имало прогрес, или в Холандия е бил по-малък отколкото при другите. За периода 2000–2005г. средното нарастване на фермите е 16% за пет години, но много страни са постигнали около 20%. Португалия с 72% и Швеция с 47%, са с най-високи темпове на нарастване. Общият извод, е че краварството в страните-членки се развива с ускорение, а различните темпове на растеж в отделните страни, които наблюдаваме са нещо нормално, защото и условията в страните са различни.Измерителите за реалното развитие, отчитат пре-

ди всичко нарастване на производителността на труда и печалбата, а размерите на стопанството са само една предпоставка за това. Някога за на-шето планово стопанство не представляваше про-блем ТКЗС да се уедрят десетократно, че и по-вече пъти само за две–три години. Но, какво се получаваше с производителността на труда у нас? При стопанства с десетократно и дори стократно по-големи размери, производителността беше 6–8 пъти по-ниска от семейните ферми на Европа. На какво се дължи тази висока производителност при фермерското земеделие? Първо, квалифика-цията на заетите в производството съответства на размерите на фермата. Второ, използваната тех-ника и технологиите също отговарят на размери-те. Трето, инфраструктурата (за поддържане на техниката, за развъждане на съответните породи животни, за разработване на новите технологии) е на съответната висота. Четвърто, за съгласува-нето на всички тези фактори във всеки етап на производството отговаря фермерът (той отговаря не само юридически, той понася икономически всички позитиви и негативи). Пето, но не послед-но място, наличието на развит свободен пазар и съвременни пазарни отношения. На фона на всички тези фактори, размерите на производстве-ните единици играят спомагателна роля. Във все-ки случай, ако искаме да имаме успех, не трябва да започваме от размерите, както у нас погрешно се разбираше земеделието и при социализма и сега в началните години на пазарното стопанство продължаваме по същия път. Концентрацията в земеделието е много сложно

свързана с цялата икономика. Поради това сме свидетели на различни темпове в отделните стра-ни. Концентрацията в земеделието е продукт на развитието на цялата икономика на страната и на природни дадености. Когато икономиката се раз-вива с високи темпове, тя създава повече добре платени работни места другаде и земеделските стопани с по-ниски доходи се преквалифицират и напускат земята. Това създава основа за оставане на по-добрите и за ефективно уедряване. Но това се случва, само ако са налице останалите избро-

ени по-горе условия, в противен случай, ако няма съответната професионална подготовка, техника и технологии, неподготвеният фермер, поставен сред повече земя или животни, ще произведе по-малко. Това много убедително го показа нашият опит в миналото и в настоящето. Това именно някой така бързо забравиха, или сега не искат да погледнат обективно. Отново предприемчиви хора са обект на съвети за бързо създаване на едри и свръхедри стопанства. Дори министер-ството на земеделието гради своята политика на прогнози за бързо уедряване, гледайки размерите на фермите в водещите страни на ЕС и САЩ. Може ли желаното да стане действителност, ако не са налице условията за ефективно уедряване? Разбира се, че това е поредната утопия, за която може скъпо да платим, както се случи вече един път при социализма. Докато цялата икономика не тръгне ускорено нагоре, докато не се инвести-рат достатъчно много средства и не се създадат нови работни места, стотиците хиляди хора по селата, търсещи спасение в 10–15дка земя или в няколкото крави или овце, няма как да напуснат безболезнено селото. Явно е, че за тях следва да се полагат грижи като за производители, дори когато са дребни. Това ще е много по-евтино за обществото отколкото да ги направим безработ-ни, или да ги прогоним в чужбина и после да се оплакваме че няма хора в нашите села). Ако сме реалисти трябва да признаем, че не трябва да бързаме с ликвидирането на дребните ферми (нещо което вече ускорено се случва – виж да-нните в таблица 2). колкото и да се иска това на любителите на скоростите. Колкото повече хора запазим свързани със земята, толкова по-добре ще е за бъдещето на икономиката ни и създава-нето на богатство за хората.Но, дали това ще стане зависи доколко ще си

научим урока по европейски практики и се из-лекуваме от „наследствените болести” (да любим само едрите). Ако освен това сложим праг на субсидиите за най-едрите, които произвеждат само зърно и премахнем този праг за едрите, които отглеждат и достатъчно животни, вероятно едрите зърнопроизводители ще си помислят дали да продължат с монокултурното земеделие. Тогава задачата с производството на мляко би станала много по-реалистична, защото и едри, и средни, и дребни ще гледат в една посока. Има, има много и то ефективни икономически лостове това да стане, стига да има разбиране и политическа воля в тези, които управляват страната.

Данните са взети за ЕС, за САЩ и за България съответно от:

1. www.ec/agrycultural and rural development-Short-Term Outlook 2016 and 2017

2. www.nass.usda.gov/Milk Production,22.01.20163. Aгростатистика, Бюлетин № 307, май 2016

9

БРОЙ 5-6 / 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИ

доц. Пламен Петров,председател на Национална развъдна асоциация по пчеларство

Пчеларството в България

Основа на селекционната ра-бота с пчелите в страната е местната Българска медоносна пчела Apis mellifera macedonica (Apis mellifera rodopica) от типа „Carnica” в широкия смисъл. Тя е елемент от биологично-то разнообразие на Република България. Вносът на чужди раси пчели е забранен. Българската медоносна пчела се е формира-ла под влиянието на специфич-ните условия и е разпростране-на на територията на страната от незапомнени времена. В ус-ловията на страната семействата от Българската медоносна пчела се развиват добре и не проя-вяват голяма склонност към ро-ене – пчелите изграждат роеви маточници едва тогава, когато в гнездото напълно отсъстват праз-

ни килийки.До 1978г. развъдно-подобри-

телната работа с пчелите в Бъл-гария е водена стихийно, с из-ползване основно на масовия отбор. Едновременно с това са правени отделни проучвания на местната и чужди раси пчели (италианската, сивата планинска кавказка, карника и др.) и тех-ните кръстоски.През 1978г. е утвърдена дъл-

госрочна Програма за раз-въдно-подобрителна работа с пчелите в България. Бяха зако-ново утвърдени 3 резервата за опазване в чисто състояние на местната пчела в страната – За-паден, включващ територии от планинската част на бившите Видински, Врачански и Михай-ловградски окръзи; Източен –

територии от планинската част на бившите Габровски, Вели-котърновски, Търговищки, Шу-менски, Бургаски и Сливенски окръзи и Южен – територии от планинската част на бившите Благоевградски, Пазарджишки и Смолянски окръзи. Във всеки резерват са определени микро-райони със специфични приро-до-климатични условия и медо-носна растителност. През този период селекцията на местната пчела е започнала с картотеки-ране на пчеларите и пчелините в резерватите по микрорайони и населени места. По утвърде-ни от Селскостопанска акаде-мия Инструкция и Правилник за селекция на местната пчела, работата е водена по схемата – масов отбор – активна развъд-

10

на единица (АРЕ) – елитна част на активната развъдна единица (ЕЧАРЕ) – племенни пчелини.На всеки етап от селекцията

от отбраните семейства с най-добри показатели са произвеж-дани плодни пчелни майки от местна пчела, с използване на инструментално осеменяване или оплоден пункт, които са предавани като изходен мате-риал на майкопроизводителните стопанства в страната. Паралел-но с това, през 1995г. във ВСИ, Пловдив започва проучване и издирване на запазени в чис-то състояние популации местна, българска пчела и излъчване на линии от нея.През периода 1980–1987г. са

изпитвани и внедрявани в прак-тиката в определени райони на страната (Враца, Ловеч, Сливен, Тервел) дву-, три- и четирипо-родни кръстоски на местната пчела с италианската, сивата кавказка планинска и карника. Използването на майки-кръс-тоски и практическата невъз-можност за контрол над раз-пространението им доведе до унищожаване на чистотата на много локални популации от българската медоносна пчела и съкращаване на броя на пчел-ните семейства в страната, до влошаване на техните биологич-ни и стопански показатели. От друга страна възникналите по естествен път метизирани пчел-ни семейства създадоха разно-расов търтеев фон, който на практика направи невъзможно провеждането на целенасочена селекционна работа с българ-ската пчела, включително и в районите на регламентираните резервати. На практика селе-кционният процес беше прекъс-нат, с изключение на племенния пчелин в Източния резерват и племенните пчелини на Опитна-та станция по пчеларство, Кос-тинброд. Бе разрушена мрежата от майкопроизводителни стопан-ства в страната, а самите сто-панства ликвидирани – през пе-риода 1990–1999г. Не прекрати дейността си само майкопроиз-

водителния пчелин на „Апиакта”, Ловеч.Създаде се вакуум в майкоп-

роизводството – от произвеж-даните регламентирано 100–120 хиляди пчелни майки годишно до 1988г., през следващия 10 годишен период производство-то спадна до 3–4 хиляди пчелни майки за година. Това създаде условия за стихийно и неконтро-лирано производство на пчелни майки и роеве в страната.Проведените изследвания в

периода от 1988г. насам показ-ват, че процесите на биологично (генетично) замърсяване са про-никнали в микрорайоните на резерватите със запазени чисти български пчели (главно в пла-нинската част на страната), кое-то е катастрофална тенденция, поставяща под угроза съхраня-ването и устойчивото използва-не на генофонда на българската медоносна пчела.Основа на селекцията на пче-

лите в България е българската медоносна пчела, поради до-казаните є биологични и про-

дуктивни предимства и тясна приспособеност към природо-климатичните условия и медо-носната растителност на страна-та.В момента в страната има

11 625 пчелни семейства под селекционен контрол. По дан-ни на Министерството на земе-делието и храните през 2010г. наличните пчелни семейства в страната са 613 262 броя, което е едва 1,9% по-малко в сравне-ние с броя им през 2009г. Това показва, че драстично намале-ние в броя на пчелните семей-ства към момента не се наблю-дава.Добитото количество пчелен

мед възлиза на 10 595 тона, кое-то е с 11,2% повече от доби-тия мед през 2009 година. През 2010г. средният добив от пчелно семейство възлиза на 19кг.Износът на пчелен мед през

2010г. е нараснал до 8 540т, което е с 39,6% повече спрямо 2009г. и показва, че въпреки ня-кои трудности секторът се раз-вива успешно.

11

Основни отличителни белезиВисока устойчивост. Издържа както на високи, така и на ни-ски температури и добре пре-зимува. Не проявява голяма склонност към роене. Склонна към „тиха” смяна (самосмяна) на пчелните майки. Запечатването на меда по-често е бяло (сухо), понякога смесено.Цвят• хитиновата покривка при

пчелите работнички: по гръбната страна на корем-ните членчета е тъмен, без големи жълти петна и ивички.

• коремните тергуми: тъмни с малки жълти петънца (кла-сове 1–3)

Базисна информация

Други наименования на породата Местна пчела

КласификацияApis mellifera rodopica(Apis mellifera macedonica)

Произход България

Методи и условия на създаванеАвтохтонна, формирана под влияние на специфични условия на средата

Година на признаване на породата няма

Основен ареал Цялата страна

Стопанско използванеМед, восък, пчелно млечице, прополис, пчелна отрова

Развъден статус

Име на развъдната организацияНационална развъдна асоциация по пчеларство

Година на завеждане на родословната книга

2003

Под селекционен контрол

- пчелни семейства, брой - пчелини, брой

11 62556

Генбанка (ИАСРЖ )

- съхранен генетичен материал- изкуствено осеменяване, %

не5

Класификация на породата по степен на застрашеност

незастрашена

тренд нарастване

Основни екстериорни измервания

Дължина на хоботчето, мм 6,4–6,6

Дължина на предното крило, мм 9,1

Ширина на предното крило, мм 3,2

Кубитален индекс 2,6–3,0

Дискоидално изместване, % 90–100

Жива маса, мг

- плодни майки- неплодни майки

230–320190–220

Медопродуктивност, годишна, кг 19,3

Репродукция и използване

Склонност към роене, % 3–5

Плодовитост, яйца за 24 часа 2000

Българска медоносна пчела.Описание на породата

12

БРОЙ

5-6

/ 20

16ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

РЕПР

ОДУК

ЦИЯ

Първостепенна задача в овцевъдството – увеличаване на плодовитосттапроф. Михо Семков

Няма важни и маловажни дейности, свързани с правилното отглеждане на овцете. Тези дейности следват една след друга през годината, взаимно са свързани и обусловени подобно на халки от верига и ако една халка се скъса, къса се цялата верига. Специфичното в отглеждането на овцете е сезонността, т.е. най-голяма внимание, усилия и напрежение за дадена дейност се полагат през определени месеци на годината. Най-типични за това са периодите, свързани с грижите за подго-товка на овцете за заплождане, организацията на зплождане, опазване на бременността, организа-ция и контрол на агненето, грижи за опазване от заболяване и смъртност на живородените агнета.Необходимостта от заплождане на всяка здрава

и годна за разплод овца и получаването по 1–2 агнета годишно е крещяща. Дейносттите, свърза-ни с увеличаване броя на приплодите от налич-ните овце в страната трябва да са приоритетни, т.е. да се извършват с предимство пред всички останали по следните причини: • Възможносттите за реализация на продукцията

от овцевъдството – мляко и млечни продукти, месо – агнешко, шилешко и овче са неогра-ничени както на вътрешния, така и на между-народните пазари;

• Производството на овцевъдната продукция в България през последния четвърт век е ката-строфално намаляло след престъпния погром над животновъдството след 1990 година;

• Необходимостта от получаване на повече и по-качествени женски и мъжки агнета, годни за разплод, за ремонт на стадото и за разши-рено възпроизводство.

В потвърждение на благоприятните условия и богатите традиции в отглеждането на овце както миналата горда слава и постиженията в овцевъд-ството и трагичното настояще ще посоча само няколко числа:Броят на овцете през върховата 1939 (преди Вто-

рата световна война) е: Общо овце – 9 028 000 бр., в това число – овце-майки 7 004 000 бр.; През 1980г. съответният брой е 10 536 000 бр. и 7 232 000 бр., а през 2015г. е паднал на 1 331 000

броя, в това число овцете-майки – 1 116 000 бр. Изключително тревожно е състоянието с намаля-ване броя на стопанствата, в които се отглеждат овце: През 1939г. овцевъдните стопанства са ня-колкостотин хиляди; а през 2001г. – техният брой пада на 486 627, а през 2015г. е 37 700. Произ-водството на овче мляко през 1939г. е 286 322 тона, през 1984г. нараства на 301 560 тона, а през 2015г. пада на 71 810 тона. През 80-те години на ХХ век нашата страна е

една от най-големите износителки на живи живот-ни от дребен рогат добитък в света. За периода 1980–1984г. България постоянно изнася годишно над 1 милион шилета, като връх е постигнат през 1980г. – 1,3 милиона шилета. Освен това през този период се изнасят от 67 хиляди до 163 хиля-ди агнешки трупчета предимно за Италия и Гър-ция. Поради крайно ограниченото производство на месо от дребен рогат добитък през 2014г. от чужбина сме внесли 606,9 тона, а сме изнесли само 1892,4 тона месо (агнешко, шилешко, овче). Всичко това налага в перспектива да се създадат условия за приоритетно развитие на овцевъдство-то и рязко увеличаване производството на мляко и месо от този подотрасъл. Задълбоченият научен анализ показва, че увеличаването на овцевъдната продукция може да нарасне значително още през следващата година, ако се използва най-ефектив-но репродуктивният потенциал на всяка годна за разплод овца, дзвизка, шиле. От развъжданите у нас породи – тънкорунни, полутънкорунни и млечни, средната плодовитост варира от 130–140 родени агнета от 100 овце, някои породи като Романовската и Финландски ландрас, тя е над 200 агнета от 100 овце, а някои местни породи и Цигайската порода е около 100–110 агнета от 100 овце. Необходимо е да се обърне сериозно вни-мание, че посочената плодовитост може зачител-но (с 10–15%) да се увеличи или занижи, ако не се създадат необходимите условия за заплождане, осигуряване на висока заплодяемост, опазване на бременните овце от аборти, близък контрол и помощ по време на агненето, опазване на ново-родените от заболяване и смъртност.

13

Специфична биологична особеност е, че овцете започват да проявяват еструс (да се размърлят) и да се заплождат според географската ширина – за нашата страна това е периодът от началото на м. юли до края на м. декември, а дори и по-късно – януари, февруари. В зависимост от стопанските условия всеки овцевъд определя на-чалото на периода на заплождане, с цел най-бла-гоприятен период за агненето. Независимо кога ще започне заплождането всички годни за раз-плод животни трябва да са добре подготвени за заплождане, т.е. да са в добро телесно и здраво-словно състояние и всички репродуктивни органи и ендокринни жлези да функционират нормално.Първото нещо, на което трябва да обърнат

внимание овцевъдите е оценката на телесното състояние на всяко животно. Периодът на зап-лождане (юли, август, септември) често съвпада с продължително засушаване и високи летни тем-ператури. При липса на ниобходимите грижи за подхран-

ване телесното състояние на овцете се влошава, което е свързано с нарушаване на репродуктив-ните функции. Безспорно е установено, че овце в лошо телесно състояние, не проявяват еструс (не се размърлят), а тези, които се размърлят, отделят нежизнеспособни яйцеклетки и заплодяемостта е много ниска, а когато настъпи оплождане, ембри-оналната смъртност е висока. В световната овце-въдна практика се използва специална система за

оценка на телесното състояние (ОТС) на всяко животно. Чрез опипване в областта на поясни-цата органосетивно се определя количеството на мазнините и мускулатурата, както и изпъкналостта нса израстъците на гръбначните прешлени. По тази система овцете се класифицират от оценка 1 – много слаби, до оценка 5 – затлъстели овце. При ОТС 1 бодлестите израстъци (вертикалните на гърба) са изпъкнали и остри. Липсва подкожна тлъстина, а мускулатурата е малко. При от ОТС 5 бодлестите израстъци почти не могат да се от-крият, защото са покрити с дебел слой тлъстини и мускулатура. При двете ОТС (1 и 5) овцете не могат да се заплождат. Най-добре функционира половият апарат при средна охраненост, т.е. при ОТС 3–3,5.Оценката на телесното състояние трябва да се

извърши около 30 дни преди определената дата за започване на заплождането (чрез естестве-но покриване или изкуствено осеменяване). Това трябва да стане, за да има време овцете в лошо телесно състояние чрез подхранване да достигнат средна охраненост. Ако в стадото овцете са с раз-лично телесно състояние се заделят най-слабите и започват подхранване с концентриран фураж. В челните овцевъдни ферми подхранването с кон-центриран фураж (зърно – ечемик, овес, пшени-ца, царевица) е известно с термина „флъшинг”. Подхранването на най-слабите овце, с ОТС 1–2,8 започва около 30 дни преди заплождането, като

14

дневно се дават по 300–400г. концентриран фу-раж. При овце със средна охраненост (ОТС 2,8–3,0) подхранването трябва да започне около две седмици преди началото на заплождането. При всички овце подхранването продължава около две седмици след започване на заплождзането и се прекратява след като са заплодени около 70% от овцете.Много важно е да се подчертае голямото значе-

ние на сочните зелени фуражи. Житните и бобо-ви треви съдържат в голямо количество витамини и минерални соли, които стимулират яйчниковата функция за развитие на повече фоликули и от-деляне на две–три яйцеклетки и възможност за увеличаване на близненето.Освен зелените фуражи благоприятно влияние

оказва изхранването на почистени и нарязани моркови, тикви, плодове и зеленчуци. Изхранва-щото количество трябва да се контролира и се дава не повече от 300–400 грама на глава дневно. Има една особеност, която трябва да се знае и спазва от овцевъдите – сочните зелени бобови – люцерна, червена и бяла детелина, съдържат фитоестрогенни вещества, които, приети в голе-ми количества от заплодените овце, нарушават хормоналния баланс в организма и могат да пре-дизвикат ембрионална смъртност и незабележимо изхвърляне на все още неимплантираните ембри-они. Ето защо овцевъдите не трябва да допускат пашата на такива треви до 1,5–2 месеца след заплождането.За повишаване на заплодяемостта и плодови-

тостта огромно е значението на мъжките разплод-ници. На един разплодник за естествено покри-ване се определят около 40 овце за една случна кампания. Ако по някаква причина се влоши ка-чеството на семенната течност, по-голямата част от овцете може да останат незаплодени. Ето защо грижите за здравословното състояние, правилното хранене, отглеждане и режим на полово използ-ване имат първостепенно значение. Около 40–50 дни преди началото на случната кампания се пра-ви основен преглед на всеки разплодник. Всеки разплодник трябва да бъде в добро телесно със-тояние (ОТС 3,5). Нито слабите, нито угоените разплодници са годни за разплод. Те трябва да имат енергични движения и да проявяват висока полова активност. При прегледа на всеки раз-плодник трябва да се обърне особено внимание на задните крайници и на копитата, които при заболявания и увреждания не позволяват нормал-но заскачване и покриване на овцете. От осо-бено значение е да се установява състоянието на семенниците и надсеменниците за евентуално възникнали възпалителни процеси (орхити и епи-дидимити), които причиняват безплодие. В зависимост от телесното състояние и живата

маса на коча се осигурява и дневната дажба със-тавена от висококачествени фуражи. Концентри-

раният фураж (смеска от 5–6 компонента) може да се изхранва до 800–1000 грама дневно на две порции (сутрин и вечер). Освен необходимата енергия, тази смеска трябва да осигурява и не-обходимия суров протеин и минерални вещества. Витамините трябва да се осигуряват от покосена повехнала зелена люцерна, моркови (до 1кг днев-но), тикви и др. Ежедневно, сутрин и вечер, по хладно – по един час разходка.Естественото покриване (половият режим) да се

контролира от овцевъда. Нормално е да се из-ползват две покривания (еякулата), сутрин през 15–20 минути и две вечер. При много размърляни овце по изключение може да се позволи до 6 максимум 8 покривания по 4 сутрин и 4 вечер, през 20–30 минути и на следващия ден пълна почивка.При съвременните едри овцевъдни ферми – над

250 овце е наложително да се организира изкуст-вено осеменяване на овцете. На предимствата на тази технология няма да се спирам, тъй като в близкото минало в страната се осеменяваха над 3 милиона овце. При желание и необходимост ов-цевъдите могат да потърсят необходимата научна помощ и информация.Изводът от казаното дотук е, че първите две зве-

на (халки) от сложната верига на репродуктивния процес – подготовката на овцете и кочовете за случната кампания, както и самата организация по заплождане на овцете може да осигурят по-ви-сока заплодяемост и плодовитост в овцевъдството и да се постигнат по-висока производителност и икономически резултати.

15

БРОЙ 5-6 / 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGРЕПРОДУКЦИ

Я

Развъждането на местните породи се финансира от

Европейския съюз

Мария Боева е старозагорка. Завършва Професионалната гимназия по ветеринарна меди-цина, а след това и зооинже-нерство в Тракийския универси-тет. В Регионалната дирекция по селекция и репродукция работи от 1992г., а от 2003г. е неин директор.Майка е на син и дъщеря.

Обича да спортува – най-често я изкушават фитнесът и тенисът на корт.

Г-жо Боева, каква е дейността на вашата дирекция?МБ: Регионална дирекция по

селекция и репродукция в жи-вотновъдството осъществява своята дейност в областите Ста-ра Загора, Хасково и Кърджали. Тя е подразделение на Изпъл-нителната агенция по селекция и репродукция в животновъд-ството (ИАСРЖ). Провеждаме държавната политика в областта на селекцията и репродукцията на територията на трите обла-сти, подпомагайки работата на министъра на земеделието и храните по отношение на дър-жавната политика в областта на развъдната дейност, управление-то и съхраняването на генетич-ните ресурси в тези три обла-сти. Дирекцията осъществява контрол върху развъдната дей-ност и дейността на развъдните организации.Има ли уникални породи в

нашия регион?Стара Загора е седалище на

развъдните организации за уни-калната Старозагорска поро-

да овца и на породата Ил дьо Франс. Недалеч – в Тополов-град, се среща също уникал-ната местна Сакарска порода, която още няма развъдна орга-низация, но се прави нужното такава да бъде създадена. Тази порода се развъжда и в Змейо-во от фермера Мирослав Ма-ринов, работещ по Програмата за развитие на селските райони 2007–2013г.В региона на дирекцията е

една от най-големите биволо-въдни ферми на изп. директор на Асоциацията на биволовъ-дите у нас Мария Степанчева. Не е тайна, че един от воде-щите развъдчици на елитни пле-менни коне в региона е насто-ящият областен управител на Старозагорска област Йордан Николов. Опазена е и породата Червена старозагорска кокошка.Стара Загора е център на

Международната организация Каракачанското куче, която има лиценз за развъдна дейност. Та-къв лиценз за развъждане на породата има и Сдружение Български киноложки клуб за Българско овчарско куче. Ние насърчаваме фермерите да се сдружават и да създават развъд-ни организации, особено за та-кива уникални местни породи, защото ЕС дава не просто шанс, а и сериозни средства за опаз-ването им. Например помощта при говедата от застрашени от изчезване породи е 200 евро годишно за всяка глава доби-тък. Развъдните организации се създават за съхраняване и/или

усъвършенстване на породи, ли-нии и хибриди селскостопански животни, защита и контрол на произхода є автентичността на животните и произвежданите от тях продукти. Учредяват се въз основа на свободна инициати-ва на физически и юридически лица за извършване на развъдна дейност по породи, линии или хибриди животни. Развъдната организация извършва развъдна дейност с животни от един вид, собственост на нейните членове. Тя може да се сдружава с дру-ги развъдни организации, които извършват развъдна дейност със същия вид животни.В Старозагорска, Хасковска

и Кърджалийска област имат представителство 8 развъдни ор-ганизации за говеда и биволи, 10 овцевъдни, 3 за породи сви-не, 1 коневъдна и 1 пчеларска, както и 1 развъдна организация за птици. Това означава, че ра-йонът е един от най-важните за опазване на местните породи на Балканите.В момента РД СРЖ, Стара За-

гора започна съвместно с раз-въдните организации в трите области изработването и под-държането на Регистър на мъж-ките разплодни животни и ре-гистър на развъдните стада от националния генофонд, който ежегодно се актуализира по предложение на развъдните ор-ганизации.Как се осъществява заплож-

дането на селскостопанските животни?Регионална дирекция по се-

16

лекция и репродукция в животновъдството извърш-ва продажба на замра-зен семенен материал за нуждите на изкуственото осеменяване на селско-стопанските животни от елитни бици – световна и българска селекция. Раз-полага и със замразен се-менен материал от нашите български породи - Българ-ско Родопско говедо, Късо-рого Родопско говедо и др.Изключителна гордост за

нас е, че на провеждащото се ежегодно Национално изложение по животновъд-ство в Сливен, където се представят елитни племен-ни животни и се сверяват часовниците с европейски-те ни партньори в областта на селекцията и репродук-цията, от региона на Стара Загора, Хасково и Кърджа-ли бяха наградени много животни като призьори в породата си в т.ч. запло-дени юници от породата Редхолщайн и Българско черношарено говедо на „Аскент” ЕООД и Тракий-ския университет, абори-генни животни от Българско сиво говедо и Родопско късорого говедо на Благо-веста Василева и Николай Василев от с. Горно поле, Маджаровска община, Пет-ко Петков от Тополовград с агнета от Сакарска порода, „Студио-С” с агнета Ил дьо Франс, Димитър Янев от с. Подкрепа с агнета Му-тон Шароле, „ТрУ” с агнета ЧПхСуфолк, Станимир Ди-митров от с. Горно Боте-во с шилета Старозагорска порода, собственици на каракачански кучета, раз-въдчици на свине, птици и много др.

НОВИНИ ОТ МЗХ

Министър Танева: Приемът по мярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ е отворен с

бюджет 30 млн. евро

„Приемът по мярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ е отворен с бюджет 30 млн. евро. Бенефе-цициентите ще могат да подават документи за кандидатстване от 4 юли до 12 август, като Националната служба за съвети в земеделието ще изготвят безвъзмездно бизнес плановете“. Това съобщи министърът на земеделието и храните Десислава Та-нева по време на Международен икономически форум Ямбол 2016. Пред над 150 представители на бизнеса, включително и чуждестранни инвеститори, Танева представи възможности-те за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони (2014–2020г.). Тя информира, че за развитието на бизнеса са предвидени над 1 000 000 000 евро.Десислава Танева поясни, че не е предвидено тази година да

се отвори прием по подмярка 6.4 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“. „Категорично заявявам, че през следващата година мярката и условията й ще бъдат предмет на обществен дебат по отношение на какъв тип инвестиция може да бъде допустима. Проекти за къща за гости ще бъ-дат допустими, само когато районът, в който се израждат е с основен поминък алтернативен туризъм“, отбеляза Танева. Тя допълни, че мярка 6.4 предлага много възможности за всеки друг вид бизнес и услуги в производство в селските райони, които са неземеделски дейности. Според нея трябва да се дадат възможности за създаване на заетост и икономика, раз-лична от земеделската в тези райони.„По мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ про-

дължава комуникацията с Европейската комисията, за да бъде пусната включително с разходите за напояване. Министър Та-нева съобщи, че предстои да се проведе поредната видео-конферентна връзка с ЕК на тази тема и след това ще пос-ледва обсъждане с бранша. След този диалог ще се реши и в какво време и обхват да бъде отворен следващият прием по мярката, с целия наличен бюджет за програмния период, предвид огромния интерес.Министър Танева обясни, че 32% от общия бюджет на Про-

грамата е насочен за мерки за земеделие и преработка и мерки за бизнеса, за агроекология и климат са предвидени 27%, а за публична инфраструктура – 25%. „Още една допъл-нителна възможност за подкрепа на инвестициите на частния сектор е също Подхода „Лидер“, който е с бюджет 131 млн. евро“, допълни министърът. „Надявам се, че този бюджет ще бъде управляван по най-добрия начин и условия, така че да се подкрепят предприятия, оператори и земеделски произ-водители, които могат да бъдат устойчиви и ефективни на пазара“, каза още Танева.Тя поясни, че през септември се предвижда прием по мярка

7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширя-ването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“. Наредбата е предмет на обществен дебат.

17

БРОЙ 5-6 / 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGФ

УРАЖИ

И ХРАНЕНЕ

Пламен Петков

Подходящи фуражи за подхранване на овцете

Наблюденията в миналото показват, че независи-мо от вида на фуража, с който се постига по-добряване на телесното състояние, се увеличава плодовитостта на овцете. Задълбочените изслед-вания напоследък обаче показват, че не е без значение вида на фуража.Трябва да се отчита, че пасищната трева, която е основната храна през периода на заплождането е бедна на протеин и на мазнини. У нас най-често овцете се подхранват с ечемик.През втората половина на юли вече ечемикът е

прибран и много стопанства разполагат с него. Подхранването със зърно обикновено води до намаляване на приема на трева. Причината е, че както пасищната трева през този период, така и зърнените фуражи (ечемик, пшеница, царевица) са бедни на протеин и мазнини. При такова хра-нене не достига протеин за нормалното развитие на микроорганизмите в търбуха и това намаля-ва смилаемостта на фуражите. При даване до 320г на глава дневно на смеска, съдържаща 20% суров протеин, е наблюдавано увеличение на приема на трева. При големи количества смеска обаче консумацията на трева намалява и достига приема без подхранване.В редица опити е установено благоприятно вли-

яние на подхранването с фуражи, богати на про-теин и мазнини (слънчогледов експелер, соеви отсевки, слънчогледови отсевки, изсушен спирто-варен остатък, бирена каша, спиртоварна каша). При подхранване със слънчогледови отсевки са родени 12 и отбити 11 агнета повече от 100 овце, в сравнение с подхранваните със същото количе-ство ечемик.Друг подходящ фураж са слънчогледови отсевки

които съдържат много мазнини и са с ниска цена. Слънчогледовият шрот съдържа малко мазнини, има ниска енергийна стойност и дава по-лош ре-зултат от слънчогледовите отсевки, но по-добър от зърното (ечемик, пшеници, царевица).Други подходящи фуражи са комбинация в съ-

отношение 1:1 от царевица и слънчогледов експе-лер или шрот; соеви отсевки; комбиниран фураж с 20–25% суров протеин.Много подходящи за подхранване на овцете са

бирената каша и спиртоварната каша, но тези влажни фуражи се доставят трудно и съхране-нието им през топлите летни дни не може да

продължава повече от 5–6 дни. Където е лесна доставката им е добре да се използват.Съществува значителен резерв за увеличение на

плодовитостта на овцете, който може да се из-ползва чрез правилно подхранване. Няма никакви пречки да се използва статичният и динамичният ефект от подхранването. Необходимо е 30–40 дни преди планираното започване на осеменя-ването да се определи телесното състояние на животните. В зависимост от оценката на телес-ното състояние се определя кога да започне по-дхранването и колко фураж да се даде. Колкото по-слаби са овцете толкова по-рано трябва да започне подхранването и толкова повече фураж трябва да се дава на овца дневно. Целта трябва да бъде преди осеменяването овцете да са в добро телесно състояние (оценка 3–3,5). Препо-ръчва се подхранването да се извърши с фураж с високо съдържание на кръмни единици за мляко и същевременно богат на протеин. Подходящи са изсушен спиртоварен остатък (суха спиртовар-на каша); слънчогледови отсевки; смес от слън-чогледови отсевки и царевица (ечемик или пше-ница) и други. Възможно е единият фураж да се дава сутрин, а вторият – вечер. Не е желателно фуражите да се смилат.Прилагането на акутният ефект от подхранването

е икономически по-изгодно, но изисква повече усилия. Най-добре е да се приложи синхрониза-ция на овцете, чрез „ефекта на коча” и от 9 до 15 ден след пускането на кочове-стимулатори (с престилки) да се извърши обилно хранене с 250–300 грама царевица + 250–300 грама слънчог-ледови отсевки на овца дневно. Успешно може да се използват 500–700 грама соеви отсевки или 400 грама царевица + 200 грама слънчогледово семе на овца дневно.

18

БРОЙ

5-6

/ 20

16ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ФУР

АЖИ

И Х

РАНЕ

НЕ

Хранене на бозайни малачетаКалин Димов

Малачетата нямат защита срещу болести при раждането. Преда-ването на имуноглобулини и ан-титела за защита против болести не се извършва между майката и ембриона. Коластрата е един-ственият източник на антитела за новороденото малаче. Антитела-та могат да бъдат абсорбирани през стените на червата само през първите 24 до 36 часа от живота на малачето. След 36-ият час червата губят способ-ността да абсорбират антитела. Следователно, жизнено важно е коластрата да бъде изхранвана обезателно през първия час от живота на малачето.При естествено хранене, най-

ранни опити за проява на безу-словния рефлекс – бозаене, при малачетата се наблюдава около 60-ата минута след раждането, а най-късно 6 часа след раждане-то. При телетата първите опити за забозаване са значително по-рано – 17–39 минута след раж-дането. Имайки предвид цен-ните качества на коластрата и нейната бърза негативна промя-на още през първите часове от лактацията, малачето трябва да бъде подпомогнато при навре-менното му забозаване. Продъл-жителността на едно бозаене е 14–15 минути. Колкото по-чес-то бозае малачето, толкова по-кратки са бозайните периоди. За 1 мин. малачето извършва 80–117 смукателни движения. През първия ден след раждане-то малачето бозае около 5 пъти.През първото денонощие след

раждането малачето повече от времето лежи (70–80%) и по малко стои (20–30%). Количе-ството и времето на хранене с коластра са важни за защита от болести. Малачетата трябва да приемат коластра приблизител-

но 6% от теглото при раждане през първия половин час от жи-вота си.Коластрата е първа и незаме-

нима негова храна. Отличава се от млякото с високото си съдър-жание на белтъчини и особено на албумини и глобулини, мине-рални соли, витамини. Съставът и ценните и качества се проме-нят много бързо и почти се за-губват след второто денонощие.Малачетата не са в състояние

да оползотворят цялото количе-ство от първата коластра. Из-лишната коластра може да се консумира или съхрани при ни-ска температура и по този начин да се използва по продължи-телно време. За препоръчване е коластрата да бъде издоена от биволицата и да се даде на малачето. Разбира се при мал-ки ферми с 1 до 10 биволици може да има и друго решение – например малачетата да боза-ят от майките си. В този случай, след бозаенето биволицата се доиздоява.С напредване на възрастта ма-

лачето се оставя да бозае само от едната половина на вимето, а другата се издоява. Вторият ден след раждането, малачето трябва да получава коластра в количество 10–12% от живото му тегло при раждане. Препо-ръчително е първите 2–3 дни след раждането, малачето да се храни 3 пъти на ден, с цел да поеме колкото е възможно по-голямо количество коластра. След тази възраст млечната хра-на се разделя между сутрешно-то и вечерно хранене.Не бива да се забравя, че

течната храна на малачетата – коластра, мляко трябва да се предоставя затоплена до тем-пература 36–37 градуса. Това

е важно условие, особено при ниските зимни температури. Значителна част от биволското мляко при изхранване на бо-зайни малачета може да бъде намалена и заменена с друг вид мляко – краве, бито, млекоза-местители, без това да се отра-зи отрицателно върху здравето и теглото, но във всички случаи да се държи сметка за външната температура.Кожната температура при ма-

лачетата и интензитета на об-менните процеси в организма зависят чувствително от околна-та температура. Колкото е по-ниска температурата на околна-та среда, толкова по-интензивно протичат обменните процеси, повече енергия се изразходва за поддържане на организма, а от тук и разходът на енергия за единица продукция е значител-но по-голям.През този възрастов период,

по-голямо значение за разви-тието на малачетата има съдър-жанието на енергия в дажбата, отколкото на протеина, за раз-лика от следващите периоди на развитие. Така че, намаляването или увеличаването на енергий-ното съдържание на дажбата при малачетата има значение от една страна за тяхното тегловно развитие, а от друга – за стой-ността на получения прираст и трябва да бъде съобразен с тех-нологията на отглеждането им.Важно условие, при храненето

на бозайните малачета е свое-временно за започне подхран-ването им с доброкачествен груб фураж и концентрирана смеска. Препоръчва се концен-трираната смеска да се предос-тави на воля от 20-ия ден, а сено – от 30-ия ден. Царевичен силаж в малки количества може

19

да се дава след 50–60 дни от раждането. За нормално разви-тие на малачетата може да се възприеме това, при което се достига среднодневен прираст от 600–650 грама. Отбиването на малачетата може да стане, когато те започнат да консуми-рат концентратна смеска в ко-личество 0,7–0,8кг на ден или 0,8–1кг наден люцерново семе. Посочената консумация трябва да има продължителност поне 3–4 дни. В обратен случай, от-биването на малачетата е обре-чено на провал. Това е вторият важен момент от храненето и отглеждането на бозайните ма-лачета.Тогава се наблюдава и най-висока смъртност при мала-четата – 3%.

След 14-ия ден могат да се включат и други млека или да се мине на хранене с млекоза-местител за малачета. Неговото разреждане трябва да бъде 1 към 5. Млекозаместителят тряб-ва да съдържа най-малко 20% протеин, добит от млечни про-дукти, а когато се използва соев протеин или соеви концентрати, неговото количество трябва да бъде 22–24%, защото расти-телните протеини са по-трудно смилаеми от млечния протеин. Съдържанието на мазнини тряб-ва да бъде 20%. Не трябва да се забравя, че в този период концентрираната смеска тряб-ва да бъде с висока хранителна стойност – КЕП не по-малко от 1 и СП – 18% и да бъде апе-

титна.За разплодните женски мала-

чета, при спазването на посо-ченото по-горе, можем да пре-поръчаме за бозайния период 250–300л биволско мляко или млекозаместител. Ако ползва-ме краве мляко и биволско, то количествата могат да бъдат 180:200. Не бива да се забра-вя, че правилното отглеждане и хранене на малачетата е гаран-ция за високопродуктивно биво-ловъдство.При хранене на мъжки мала-

чета за угояване могат да се ползват схеми на хранене със значително по-малко количество биволско мляко, за сметка на краве или други видове мле- ка.

20

БРОЙ

5-6

/ 20

16ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ФУР

АЖИ

И Х

РАНЕ

НЕ

Видове фуражи за изхранване на козите и овцетеПламен Петров

Овцете и козите използват различни видове фу-ражи. В сравнение с други животни те оползо-творяват 15–20% повече видове растения, като това се дължи на дългият храносмилателен канал. Устройството на устата е такова, че те могат да откъсват растенията много ниско до почвата и да се нахранват на по-бедни пасища.Високопродуктивно овцевъдство и козевъдство

изискват висококачествени и в достатъчни коли-чества фуражи, за да се реализират възможости-те на животните и развъждането на овцете ще бъде високоефективно. Основните фуражи през пасищния период са зелените, а в оборския – силажът, сеното и сламата.През цялата година в зависимост от нуждите

на овцете се добавят концентрирани фуражи в различни количества. Това се отнася и за висо-копродуктивните кози. Зелените фуражи са тре-вите от естествените и изкуствени пасища и ли-вади. Предоставени в достатъчни количества, те могат да поддържат висока жива маса и висока продуктивност, млечност, плодовитост и вълнодай-ност. При изхранването на животните е важно съотношението между житните, бобовите и други треви. То трябва да бъде около 70–80% житни, 10–15% бобови, 10–15% други треви. При отдел-ните пасища съставът е различен, но много често процентът на бобовите и на житните треви е по-нисък за сметка на другите, които са над 30%.В полските райони се поддържат ливади за ко-

сене, в чиито състав влизат люцерна, еспарзета, ръж, детелина и зелена царевица. Много ценна е люцерната, тъй като съдържа голям процент бел-тъчни и минерални вещества, но приета в големи количества и особено когато е влажна и свежа, може да предизвика подуване. Тя трябва да се дава завехнала или смесена с житни треви.Еспарзетата е също подходящ белтъчен фураж.

Тя не предизвиква подуване, но има по-нисък добив и по-рядко се засява.Детелината е другият белтъчен фураж и по своят

състав е близка до люцерната. Ръжта спада към житните треви. Тя има по-малко белтъчни веще-ства и се използва за паша рано през пролетта. През зимата основният фураж за изхранването на овцете е сеното.Най-хранително е сеното от люцерната, еспар-

зета и други бобови, но то обикновено не е в достатъчни количества и затова се оставя за мла-

дите животни.От грубите фуражи – сламата и плявата, най-

подходящи за овцете са получените от овес, фий, грах, просо и фасул. Те могат да участват с до 1/3 от дневната дажба на грубите фуражи. Лист-никовият фураж в райони с широколистни гори също може да се използва, особено когато е зелен и е подходящ за козите и може да замести голяма част от грубия фураж. От сочните фуражи особено значение имат силажът, сенажът и кръм-ното цвекло, което обаче се отглежда в малки количества. В планинските райони като сочен фу-раж се използват картофите.Ако има моркови, те се дават на агнетата, яре-

тата и кочовете като много витаминозен сочен фураж. Концентрираните фуражи – царевицата, ечемикът, овесът, пшеничните трици, шротовете и кюспетата, са много ценни фуражи за висо-копродуктивните овце и кози. Когато сеното не достига, в редица стопанства се преминава към концентратен тип на хранене с под 25% участие на обемистите фуражи.Царевицата е най-използваният фураж за овцете.

Тя има висока смилаемост и добър хранителен състав и може да бъде основният фураж при угояване на агнета, овце и кози.Ечемикът е също от използваните фуражи и рав-

ностоен по качества на царевицата. За това и двата фуража присъстват в дневната дажба с от 300 до 400г. Най-добре е да се направи комби-нирана смеска от 4–5 компонента.За младите животни и кочове е ценен овесът,

който има диетични свойства. Ценните са и висо-кобелтъчните фуражи – слънчогледовият, лененият и памуковият шрот.За овцете имат значение редица отпадъчни

продукти от мелничарската, захародобивната и маслодобивната промишленост, както и от жи-вотински произход. Това са пшеничните отсевки, триците, цвекловите резанки, меласата, кюспетата и шротовете, трупното брашно, млекозаместите-ли, кравето мляко и др. Грубите фуражи могат да се нарязват непосредствено преди храненето, а сламата и плявата да се попарват.Зърнените фуражи се смилат и се смесват на

ярма. Част от овеса и ечемика може да се дават покълнали преди случната кампания. Цвеклото и картофите се нарязват, а когато са покълнали, трябва да се сварят и водата да се изхвърли.

21

БРОЙ 5-6 / 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGФ

УРАЖИ

И ХРАНЕНЕ

Храна и хранене на пчелитеОбикновената медоносна пчела принадлежи към насекомите с високо специализирано хране-не. В състава на пчелната хра-на влизат въглехидрати, белтъци, мазнини, вода, минерални соли, витамини и др. Тези хранител-ни вещества пчелите си наба-вят от меда, цветния прашец и водата. Медът е основен източ-ник на въглехидрати, а цветният прашец – на белтъци, мазнини, соли, витамини и др. Медът и прашецът по своя химичен със-тав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за тех-ните личинки след тридневната им възраст.Пчелите консумират най-мно-

го прашец при отглеждане на пилото през пролетта и отчасти през есента. Възрастните пчели го използват през есента за по-пълване на резервите от белтъци и мазнини в организма си. Тези запаси осигуряват нормалното

им зимуване и имат голямо зна-чение за отглеждане на първото пило в края на зимата. За нор-малното развитие на пчелните семейства е необходимо посто-янно да имат достатъчно цве-тен прашец. Събирането и нат-рупването му в питите обаче са твърде неравномерни. Особено остро се чувства потребността от прашец в края на зимата и началото на пролетта. Често към средата на пролетта и преди да настъпи главната паша, пчелите запълват голяма част от питите с прашец, част от който е изли-шен за семейството. Някои от тези пити трябва да се извадят и съхраняват на сухо и хлад-но място за следващата годи-на. Още през февруари (при първа възможност) във всеки кошер се поставят по една–две такива пити. Това облекчава се-мействата и им осигурява нор-мално развитие. В противен слу-чай развитието им се задържа,

а при по-продължителна липса на прашец личинките измират и пчелите ги изхвърлят навън. Настъпва белтъчен глад, който се отразява неблагоприятно и на състоянието на възрастните пчели.Медът и прашецът по своя

химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст. Нату-ралният пчелен мед е основна храна на пчелите през цялата година. В него се съдържат око-ло 75% инвертна захар, 18–20% вода, а всички останали веще-ства са около 5%. Като основ-на храна медът има значение за поддържане живота на пчелите и за изхранване на пилото. Едно пчелно семейство за една го-дина употребява 90–100кг мед. Основната част от това количе-ство се изразходва при пролет-ното развитие на семейството.

22

Големи количества от храната се изразходват по време на съ-бирането на прашец и нектар и преработването на нектара в мед, при отделянето на восък и при градежа на пити, при ле-теж, движение и др. По време на зимуването пчелите изразход-ват относително най-малко мед – средно 0,8 до 1кг на месец на пчелно семейство. Количе-ството на консумираната храна значително се влияе от силата на семейството и външната тем-пература през активния сезон.Цветният прашец има извън-

редно голямо значение за жи-вота на пчелите и на цялото се-мейство. За тях той е основен източник на белтъци, минерални вещества, мазнини и витамини. Всички тези хранителни съставки са незаменима храна за възраст-ните пчели и за пчелните личин-ки. Без наличието на прашец в кошера е немислимо отглежда-нето на пило. В такъв случай спира яйценосната дейност на пчелната майка, а старите пче-ли започват да губят своята ра-ботоспособност, вследствие на което се нарушават нормалната работа и развитието на пчелно-то семейство. След съответната преработка цветният прашец се използва за изграждане органи-зма на растящите личинки, за замяна на изхабените клетки и тъкани на пчелите, за произвеж-дане на восък, пчелно млечице и др. Годишният разход на пра-шец е средно 18–20кг на пчелно семейство. Пчелите консумират най-много прашец при отглеж-дане на пилото през пролетта и отчасти през есента. Възрастни-те пчели го използват през есен-та за попълване на резервите от белтъци и мазнини в организма си. Тези запаси осигуряват нор-малното им зимуване и имат го-лямо значение за отглеждане на първото пило в края на зимата. За нормалното развитие на

пчелните семейства е необходи-мо постоянно да имат достатъч-но цветен прашец. Събирането и натрупването му в питите оба-че са твърде неравномерни.

Значението на водата за пчели-те е също голямо. Водата е една от важните съставки на пчелно-то тяло. В мускулната му тъкан се съдържат около 75%, а в хе-молимфата – до 80–90% вода. При обмяна на веществата чрез дихателната система се отделя сравнително много вода. Под-държането на необходимото количество у пчелата става за сметка на приетата отвън вода. Потребността от вода се увели-чава с нарастване на интензив-ността на обменните процеси, т.е. при усилена работа и летеж. Пчелите изразходват много вода и при преработване на цветния прашец и меда за изхранване на личинките, при отделянето на млечице и др. Ако медът не е узрял или има голям принос на нектар, те принасят и употребя-ват много малко вода, а задо-воляват потребностите си главно за сметка на водата в нектара. Това става непосредствено и по време на главната паша. Тогава пчелите не само че не прина-сят вода, но усилено изпаряват излишната, която се намира в нектара, за да го превърнат в зрял мед.В ранна пролет, когато в коше-

рите постъпва малко и съвсем нередовно нектар, пчелите си набавят вода отвън. При внезап-ни застудявания и липса на въз-можност да се снабдят с вода може да се стигне до изхвърля-не на личинките от килийките. Установено е, че едно средно по сила пчелно семейство из-разходва около 50мл вода за денонощие. В зависимост от условията количеството на во-дата може да достигне 200 мл и повече. Набавянето на тако-ва количество вода струва доста усилия за семейството, защото при едно излитане една пчела може да принесе около 0,2мл. Това означава, че 50 пчели ще принесат 1мл. За да доставят нужното количество вода на се-мейството за един ден, необхо-димо е 1000 пчели да направят по 10 излитания, т.е. да работят цял ден. Ако се вземе предвид

целият пчелин, ще се види ка-къв голям брой пчели трябва да полагат максимални усилия, за да набавят необходимата вода. Ето защо пчеларят е длъжен да ги подпомогне в това отноше-ние. За целта още в края на зимата във всеки пчелин трябва да се постави поилка на добре огрявано от слънцето и запа-зено от ветровете място близо до пчелина. В поилката винаги трябва да има вода. При по-продължителни застудявания в началото на пролетта в горните хранилки се налива слабо за-топлена вода или рядък захарен сироп. По такъв начин се осигу-рява вода на пчелите, без те да излизат навън.Пренесената и натрупана в

питите храна пчелите разпола-гат по определен начин, което позволява лесно да я използ-ват независимо от състоянието на времето и годишните се-зони. По такъв начин се оси-гурява изхранването им през всяко време и при всякакви изменения на околната среда. От извършените наблюдения и опити е установено, че пче-лите в кошера постоянно си предават храна една на друга, т.е. между тях има постоянен хранителен контакт. Честотата на хранителния контакт зависи от сезона. През юни–юли при усилена работа на пчелите въ-тре и извън кошера и въпреки приноса на нектар хранителни-ят контакт е постоянен и доста чест. Към края на сезона след прекратяване на пашата той на-малява. Установено е, че в едно средно по сила семейство за 8 часа се извършват от 16 до 25 хранителни контакта за всяка пчела, а продължителността на предаването на храната между отделните пчели е от 6 до 20 секунди. Чрез този непрекъснат хранителен контакт постъпваща-та храна бързо се разпространя-ва между пчелите в кошера.Предаването на храна от една

пчела на друга дава възможност всяка от тях, независимо къде се намира, да получи нужна-

23

та є храна, без да губи време да я търси в килийките на пи-тите. Така пчелите се хранят и по време на зимуването, кога-то са събрани в кълбо. По този начин на предаване на храна между всички пчели на семей-ството бързо се разпространя-ват различни биологично актив-ни вещества, които са една от формите за взаимна връзка и обединяване на пчелите от от-делното семейство в едно цяло. Например чрез храната се пре-дава маточното вещество и пче-лите чувстват присъствието на майката, без да имат пряк кон-такт с нея.Предаваната и приетата от от-

делната пчела храна може да се усвои от организма само чрез съответна преработка, или храносмилане. Храносмилането е сложен физиологичен и би-охимичен процес, при който приетата храна се подлага на определена преработка, преди да стане годна за усвояване от организма на пчелата. В проце-са на тази преработка голямо значение имат отделни жлези от групата слюнчени жлези. Така глътъчните (фарингеалните) жле-зи са развити само при пчелите-работнички. Техният секрет при младите пчели влиза като със-тавна част на пчелното млечице, което се използва при хранене-

то на личинките и пчелната май-ка, а временно и на търтеите (за поява на полово влечение). При по-възрастните пчели този секрет участва в храносмила-телния процес, като активизира някои ензими в средния дял на храносмилателната система. Доказано е, че той овлажнява хоботчето и се използва при разреждането или разтварянето на меда или кристалите на за-харта. При използване за храна на кристализирал мед или суха захар пчелите ги намокрят със слюнка, разтварят ги и ги всмук-ват чрез хоботчето в течен вид, като за целта използват секрета на глътъчната жлеза.

1. Винаги трябва да се помни, че само естест-вената пчелна храна е истинска.

2. Никакви изкуствени храни не могат да за-местят естествената храна на пчелите – меда и прашеца.

3. При подходящо за летеж време и цъфтяща медоносна растителност подхранването не активизира.

4. Хранените със захарен сироп през пролетта пчели закъсняват в развитието си.

5. За приготвяне на кърмова маса на пролет не трябва да се използва захар на пясък, а пудра.

6. Даването на големи порции сироп, без да се проверява има ли винаги свободни площи за осеменяване, фактически ограничава разви-тието на семейството.

7. Медът в кошера през целия период от разви-тието на семейството трябва да бъде около 10кг, а прашецът – на две три пити.

8. Най-добрият заместител на цветния прашец е млякото на прах – 1–2 лъжици на литър сироп. Полезна е и на 1л сироп 1 към 1–50г мая, предварително възварена, за да се убият дрождите.

9. Литър вода с килограм захар дава 1,6 литра сироп.

10. Използването на борови иглички при хра-ненето повишава яйцеснасянето, стимулира растежа и развитието на семейството, пови-шава устойчивостта към инфекциозните за-болявания аскосфероза и гнилец. Една част ситно нарязани иглички на бор се смесват с 4 части вода при температура 80–90 гра-

дуса. Най-добре е да се приготви в термус. Престоява 10–12 часа. Двайсет–двайсет и пет процента се заменя с настойката, тоест в 1 литър сироп трябва да се съдържа 200–250 милилитра настойка.

11. Още през февруари – поставяне на дъната на кошерите дребно смляна смес от слънчо-глед, царевица и ечемик.

12. Да се подхранва с навлажнена захар в дър-вени хранилки вместо със сироп. Още по-до-бре с инвертирана захар, примесена с пра-шец с прибавяне на боров екстракт. Добър ефект има ако се прибавя чай от мащерка, пелин, бял равнец, калоферче. Билките се запарват с вряла вода и се държат 15 мин. в захлупен съд, след това се прецеждат.

13. След акацията – подхранване с рядък сироп за стимулиране на яйценосната дейност на майката, защото по това време, в продълже-ние на 15 дни, няма приток на нектар.

14. Не трябва да се забравя, че при ежедневно-то подхранване на пчелите със захар и други заместители на меда и прашеца, се отслабва връзката на пчелите с медоносната растител-ност, понижава се способността им бързо да намират цъфтящите растения, организмът им се изтощава и се предразполагат към заболя-вания. Добре хранените с мед пчели са ви-наги по-дейни, събират повече мед и отделят много повече восък. При запасяване с цен-трофугиран мед, той трябва да се разреди с 10–15% вода.

15. Сокът от кромид лук, прибавен към храната, подобрява храносмилането на пчелите.

Основни принципи, свързани с подхранването на пчелитед-р Милан Стоянов

24

БРОЙ

5-6

/ 20

16ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ФУР

АЖИ

И Х

РАНЕ

НЕ

Стимулиращи храни.Как да решим проблема с белтъчното

недохранване на пчелите

В живота на пчелното семейство през календар-ната година, особено по време на активния пери-од от развитието му, съществуват етапи, през кои-то пчелите не могат да си доставят нужните им количества нектар и цветен прашец (ЦВП). Това е времето, през което белтъчините са най-необхо-дими за отглеждането на пилото и активизиране на яйценосната дейност на пчелните майки (ме-сеците февруари, март и август).В тези критични моменти ДЗПчП изискват от

пчеларите да подпомогнат активно пчелните се-мейства посредством подхранване. Чрез него те ще им доставят недостигащите им, крайно не-обходими, белтъчини и въглехидрати. В страните с развито пчеларство, а и у нас, се употребяват различни хранителни продукти (ХРП) като замес-тители на нектара и ЦВП. Всички те действат сти-мулиращо на пчелите, тъй като съдържат много протеини, в състава на които има жизнено важни аминокиселини, крайно необходими за правилно-то развитие на ларвите и нормалното яйцеснася-не на майката. Освен протеини и въглехидрати, в някои ХРП се съдържат още мазнини и минерал-ни вещества. От извършения преглед на същест-вуващите литературни източници и представения в тях научен и практичен опит от чужди и наши автори стигнахме до следното обобщение: чрез подхранване на пчелните семейства с качествени ХРП в края на зимата, началото на пролетта и след последната главна пчелна паша (август – на-чалото на септември) се постигат следните два благоприятни фактора върху живота на пчелните индивиди:,• стимулира се секреторната активност на хипо-

фарингиалните жлези на пчелите-кърмачки за отделяне на пчелно млечице;

• стимулира се яйценосната дейност на пчелни-те майки.

Вследствие на това се увеличават площите с от-глежданото пило и бързо нараства броят на пче-лите. През активния период от жизнената дейност на пчелите много важни са първият (месец фев-руари–март) и четвъртият етап (началото на месец август до средата на септември) за развитието на пчелните семейства.

По време на първия етап е необходимо да се засили яйцеснасянето на майката, за да може ус-пешно да премине смяната на зимуващите пчели и изпълване на гнездото с много млади жизнени таива. Четвъртият етап също изисква засилването на яйценосната дейност на майките за отглеждане и зимуване на жизнени висококачествени пчели с най-много увеличена продължителност на живота. За да се преодолее недоимъка на нектар и ЦВП през горепосочените етапи е необходимо да се подават на пчелите ХРП (богати на протеини, въ-глехидрати, мазнини и минерални вещества), кои-то ще стимулират пчелите кърмачки и яйценосна-та дейност на майките. През времето от 01.02 до 01.10.2011г. беше извършено теренно изпитване в условията на пчелина за констатиране на влия-нието на ХРП за пчели Feedbee, производство на Bee Processinf Enterprisses LTD, Канада върху раз-витието и продуктивността на пчелните семейства (сила, количество на отглежданото пило, извлечен пчелен мед и такъв в гнездата през есента и др.). Приложен беше чрез подхранване на пчелите в края на зимата – началото на пролетта и след последната главна паша.За изпитване на ХРП Feedbee бяха създадени 2

групи:• контролна група (К) с 15 пчелни семейства;• опитна група (О) с 15 пчелни семейства.Подхранването на семействата се извърши на

два етапа:• от 01.02.2011г. – шесткратно през 7 дни;• от 01.08.2011г. – шесткратно през 7 дни.

Пчелните семейства от група К се отглеждаха без допълнително подхранване. Семействата от опитната група получаваха ХРП Feedbee в доза 3кг на пчелна семейство (6 пъти по 500 грама). Feedbee е ХРП, който се използва като заместител на ЦВП и за стимулиране развитието и продук-тивността на пчелните семейства през раннопро-летния, летния и есенния период. Съдържа 36,4% натурален протеин, 41,8% въглехидрати, 10% на-турална захар, 3,9% мазнини и 3,1% минерални вещества. Повечето от тези вещества са извле-чени от различни растителни части на следните

25

растения: бадем (от 10 до 20%), синя боровинка (от 10 до 20%), картоф (от 10 до 20%), слънчо-глед (от 16 до 20%) и орех (от 12 до 20%). Под-готовката на ХРП за подаването му на пчелните семейства се извършва по следния начин: към 40 литра готов захарен сироп (1:1) се добавя 20 литра топла вода. Към готовия разтвор се изсипва 20кг ХРП Feedbee. Разбърква се добре и се ос-тавя да престои 8 часа в съд за хранителни цели. Доза за 1 семейство от приготвения хранителен разтвор – 500 грама за една седмица. Измерване-то на пчелните семейства беше направено както следва: През първия етап – по време на главния пролетен преглед (30.03.2011г.). През този етап се извършиха 4 измервания през 12 дни за отчитане на общото количество на снесените яйца от пчел-ната майка за периода на подхранването.Отчетени бяха промените, настъпили в следните

показатели:• сила на пчелните семейства (брой междура-

мия, плътно заети с пчели) и изчисляване в кг;• количество на запечатаното работническо

пило – брой килийки; количество на меда и ЦВП в пчелните гнезда (първият – в кг, а вто-рият – в кв.см).

През втория етап – по време на осведоми-телния преглед след последната главна паша (31.07.2011г.). Проведените следващи измерва-ния и отчитане на промените в семействата бяха като през първия етап. Измерването на изброе-ните показатели се извърши с мерителна рамка, с големина на квадратите 5х5см. Главният есенен преглед на семействата беше проведен в края на месец август. При заключителният главен преглед на семействата, когато се осъществява зазимява-нето им (средата на месец октомври) бяха изме-рени показатели, отчитащи тяхното развитие.

Резултати:Ефектът от приложението на ХРП Feedbee се от-

чете в края на двата етапа по следните признаци:• Количество на пчелите (сила на пчелните се-

мейства): То е чувствително по-голямо през месец април и началото на септември при опитната група. Подхранването на семействата от опитната група с ХРП Feedbee стимулира развитието на пчелните семейства до степен, че се наложи да бъдат поставени магазини десетина дни преди настъпването на първата главна паша (рапица, акация). Това не се на-блюдаваше при контролните семейства.

• Количество на запечатаното работническо пило: Много добре е изразена разликата между контролната и опитната група по този признак. Най-много е отчетена при опитната група, като при нея площите с пило през про-летта и началото на есента надвишават тези при контролната с приблизително 20–25%.

Степента на намаляване на пилото в края на пчеларския сезон е по-ниска при опитната група отколкото при контролната. Явна причи-на за това е стимулиращото действие на ХРП Feedbee, което се запазва в края на активния период на развитието на семействата.

• Количество на получения мед от включените в опита семейства: Общото количество на получения мед през активния сезон предста-влява количеството на извлечения мед и коли-чеството на меда, оставен в питите в пчелните гнезда за зимуване или като резерв в склада. Резултатите от опита показват, че общото ко-личество мед в опитната група е средно по-го-лямо с около 22% в сравнение с контролната.

ИЗВОДИ:От настъпилите промени в пролетното и есен-

ното развитие на пчелните семейства, включени в теренното изпитване в условията на пчелина за констатиране на влиянието на ХРП Feedbee и по-лучения мед през активния сезон се установи, че резултатите са по-добри в семействата от опитна-та група, подхранвани с посочения ХРП поради:• По-бързо пролетно развитие, видно от голя-

мото количество отглеждано пило в пчелните гнезда и по-голямото количество на пчелите в семействата;

• Повече пчели (по-голяма сила на семейства-та) и пило в пчелните гнезда (през периода на подготовка за зимуване), след последната главна пчелна паша (август до средата на сеп-тември);

• По-голямо количество пчели и пило през есен-ния период (края на месец октомври), което е предпоставка за насищане на семействата с повече млади, жизнени и неизтощени пчели по време на зимния период;

• По-голямо количество на получения мед, из-влечен и останал в гнездата за презимуване, което е в следствие на по-голямата сила на опитните семейства и по-голямото количество на отглежданото пило.

Резултатите, получени от проведеното изпитване не дават основание да считаме, че чрез подбуди-телното подхранване на пчелните семейства през ранна пролет и след последната пчелна паша (ав-густ) с ХРП Feedbee се получава много добър ефект. Той се изразява в бързото развитие на пчелните семейства, подготовката им за първата главна паша, получаване на повече мед и успеш-но презимуване през тежкия зимен период. Вло-жените материални разходи за прилагане на ХРП Feedbee се покриват неколкократно от добитите повече пчелни продукти. Всичко това ни дава ос-нование да препоръчаме за пчеларската практика ХРП Feedbee за подбудително подхранване рано напролет и след последната главна паша.

26

БРОЙ

5-6

/ 20

16ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПРЕД

СТАВ

ЯМЕ

ВИ

Ферматаи „Покривът на света” Ани Мельова

Автономен Тибетски район Хай-нан или както още го наричат портата на Цинхай-Тибетското плато – най-високото от трите стъпала, формиращи релефа на Китай. Средната му надморска височина е 4 500 метра и заема площ от 2 млн.км2. Това е най-високото и съответно най-младо нагънатото плато на Земята, кое-то до днес остава един от най-чистите райони в света.Разполага се в югозападната

част на Китай и граничи с Ин-дия, Непал, Мианмар и Бутан. Заслужено е спечелило проз-вищата „Покривът на света” и „Третият полюс” на земното кълбо. Преди 800 млн. години платото е било дъно на море. Днес спомен за това море са само множеството солени езе-ра и разбира се най-голямото вътрешноконтинентално езеро в Китай – Зеленото езеро – Цин-хай. Разказвам всичко това само, за да бъде разбран по-добре фактът, че Автономен Тибетски район Хайнан е сред 5-те райо-на в Китай с най-развито ското-въдство и първенец в модерната надпревара за екологично чисти продукти от животински произ-ход. Тук степта се шири върху 31 милиона и 600 000 хектара, а обработваемата земя е малко под 600 000 хектара. Останало-то са високи върхове, ледници и пустини. Всичко това го прави безспорно царство на тибетския як, хергелетата планински коне, тибетската овца и тибетските кози. От своя страна китайско-то правителство влага огромни средства за модернизиране на скотовъдните ферми и съхраня-ване на уникалната еко-систе-

ма в Цинхай-Тибетското плато, която пази съкровищница от растителни и животински видо-ве непознати за останалата част от света. Какво представлява модерното животновъдство в земята, заслужила прозвището „Покривът на света“? Предста-вяме ви едно от новите фер-мерски сдружения в едно ти-пично за района село, в което преобладава тибетското малцин-ство. Председателят на фермата е облечен в тибетска носия и ни изненадва с компетентност и модерно мислене. Започваме разтовора за Общинското фер-мерско дружество, което разпо-лага с 14 клетки/обора.

Колко е голяма фермата? Кол-ко глави добитък отглеждате?3 800 броя животни. Фермата

е за тибетски овце. От тях 1300 са овце майки. Всички остана-ли са от приплоди. Една майка може да роди до две агнета.Виждам, че една от майките

току що е родила? Разкажете ми повече за породата! Каква

е? За месо, за мляко или ком-бинирана?Тези тибетски овце са най-вече

за месо и за вълна и другото ха-рактерно за породата , че много раждат. Два пъти в годината, по две агнета. Т.е. по четири агнета на година. Издръжливи ли са? Боледуват

ли често?Не. Те са плод на естествен

подбор и са много издръжливи и не се разболяват. Освен това храната – тревата, която пасат е чиста и съвсем естествена, по-ради което овцете не се разбо-ляват.Къде намирате пазар за про-

дукцията?Пазарът е из цял Китай.Как продавате продукцията

– като кооперация „на едро“ или „на дребно“ на местното население?Има следните възможности:

може да продават вълната „на едро“ на завод или кооперация, може и „на дребно“, на отделен човек, но всичко това се случва по интернет.

27

Има ли сайт на кооперация-та? Как точно става продаж-бата?Да, имаме собствен сайт. Ця-

лата информация за продукция-та се качва в него и всеки може да направи заявка за количе-ството и вида на покупката си. Това могат бъдат както отдел-ни хора, които могат да закупят една овца или колкото искат, така могат да бъдат и предпри-ятия.Как е организирана коопера-

цията? Колко души членуват в нея и колко работят? Може ли да се каже, че селото се издър-жа от тази ферма?131 души работят в коопера-

цията. А членове са 72 семей-ства от 160 семейства в село-то. И да, може да се каже, че селяните се издържат най-вече благодарение на тази ферма. А как се разпределя печалбата

от тази дейност?На базата на дяловия капитал

на всеки член-участник в сдру-жението се рапределя и печел-бата. В зависимост от големи-ната на първоначалната вноска, всеки получава това, което му се полага. Този който е внесъл 10 000 юана ще получи повече от друг, внесъл само 5000 и това е напълно естествено.А как се управлява фермата?

Кои са нейните органи на уп-равление?Има председател на акционер-

ното дружество. Той управлява дружеството.По какъв начин се осъщест-

вява селекцията? Съществува ли селекционен център или друга структура, която да се грижи за подобряване качест-вата на породата?В нашата ферма сме съчетали

породата на тибетската овца с други породи, които сами сме кръстосали и сме доставили от други райони. Използвали сме факта, че тибетската овца ражда два пъти годишно. Сами пра-вихме изследвания, за да дос-тигнем до сегашното положение – в нашата ферма, нашите овце да раждат два пъти в годината,

по две агнета при всяко раж-дане. Не ползваме външни екс-перти. Какъв метод на хранене при-

лагате – пасищно или фуражи и оборно гледане?Комбинираме двата метода,

но породата се характеризира с висока двигателна активност. Овцете предпочитат да се дви-жат и да търсят храната, така че предпочитаният метод е па-сищно отглеждане. Естестве-но, през зимата те се държат в оборите (кошарите), но когато порасне тревата, веднага се из-веждат навън, на паша.Сами ли си произвеждате фу-

ража?Да. Може да се каже, че тъй

като цялото село е ангажирано с производството, то и произ-веждането на фуражите и съ-бирането на тревата е тяхна грижа. Не купуваме храна за овцете отвън.Как виждате бъдещето на

фермата? Какво ще бъде ней-ното развитие?Надяваме се в бъдеще време

не само тези 72 семейства, кои-то членуват в кооперацията, а цялота село, всичките 160 се-мейства да се включат, с което се надяваме да бъдат приобще-ни към фермата всички овце. По този начин ще е добре и за екологията, тъй като ако всички овце пасат навън, то тревата ще бъде унищожена. Това от една страна, а от друга, ако бъдат приобщени към фермата всич-ки овце, то техните стопани ще

могат да се освободят от грижи-те по животните и да започнат да работят нещо друго. А колко са фермерите, тук в

района, които са независими, т.е. не членуват в тяхната ко-операция?Има 80 фермерски семейства,

които са независими, като всяко от тях отглежда между 500 и 1000 овце. От това следва, че ако се приобщят към коопера-цията, ще бъде икономически по-изгодно за дружеството, ще бъде по-изгодно и за фермери-те, ще бъде по-добре за еко-логията – няма да се изпасва тревата и ще бъде по-добре за фермерите, тъй като ще могат да работят на друго място.Какво прави правителството

за тях и какво печелят те от тази Програма за развитието на селата?Самият проект е организиран

от Програмата. Преди да се съз-даде това дружество хората бяха много бедни и сега разликата е очевидна. Всички са много до-волни и знаят, че този период в момента е най-добрият за тях. Не помним да е имало друг та-къв период. Правителството ни помогна за това – точно тези обори да бъдат построени, за необходимата техника също по-могна, а и парите за закупуване на овцете са осигурени от пра-вителството, но ни бяха дадени на нас фермерите сами да си ги купуваме. Тези пари не е необ-ходимо да ги връщаме, това е безвъзмездна помощ.

28

БРОЙ

5-6

/ 20

16ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПРЕД

СТАВ

ЯМЕ

ВИ

Иновациите – винаги на мода!Здравите агнета на ПиринеитеСветлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации

прилагане на проекта е от март 2016 до декември 2019 година. Водещ партньор в оперативната група е френският кооператив „Средни Пиринеи”. В групата са включени фермерските организации CAPEL и UNICOR, а Френският национален институт за селскостопански проучвания INRA е изследователската база на групата. Консултантските услуги по проекта се предоставят от Земеделските камари и от Групите по санитарна защита на френските региони Lot и Aveyron, както и от местния земеделски лицей Animapole. Мрежовото разпространение и обмен на информация се осъществява от колектива на местните породи Масиф – CORAM, а Институтът по животновъдство предоставя услугите в подкрепа на иновациите.

Смъртността при агнетата е същест-вен параметър при продуктивността при овцете и е един от най-важни-те моменти за фермерите от този бранш. Към настоящия момент, въ-преки сериозните достижения на технологиите и науката в послед-ните десет години, смъртността при агнетата не намалява. Една от обла-стите обаче, в които се наблюдава прогрес, е раждането на все пове-че здрави агнета. Проектът „Здрави агнета“, прила-

ган във Франция, район Средни Пиринеи, има за цел, чрез създава-нето на мрежа от животновъди, съ-ветници и учени, да идентифицира приложими и иновативни решения, за да се намали смъртността при агнетата, като се работи за раж-дането на повече здрави животни. Проектът ще стъпва на използването на агроекологичен подход, целящ резултати в трите основни направления – икономически, социални и насочени към околна-та среда. За целта ще бъдат използвани отворени иновативни методи за съвместна работа, общо-достъпни иновации и кръстосано размножаване. Ще бъдат мобилизирани всички налични ресурси, а фермерите ще бъдат сериозно въвлечени в про-цесите на всеки етап от проекта. Съставът на подбраната иновативна оперативна

група и избраният подход, включващ множество участници, позволяват резултатите от проекта да бъдат разпространени сред максимално широк кръг от заинтересовани лица. Периодът на

За кампаниятаИнформационната кампания „Иновациите –

винаги на мода!“ е инициатива на Института за агростратегии и иновации, която показва

как в други страни от ЕС се прилагат успешни иновативни решения в селското стопанство. Като част от кампанията се предоставя информация и

за най-актуалното от случващото се във връзка с подкрепата за иновациите и иновативните

оперативни групи.

29

БРОЙ 5-6 / 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИ

проф. дсн Иван Венев

Дълголетие и продължителност на стопанското използване

на кравите

Дълголетието на домашните животни, без оглед на това за какво се използват, има както биологично, така и стопанско значение.От биологича гледна точка

смяната на поколенията дава възможност новите генерации по-добре да се адаптират към промените в условията на живот. В същото време естественият отбор осигурява по-голям брой потомци от по-добре приспосо-бените и по-продължително въз-произвеждащите се индивиди в популациите.Различни автори определят

различни граници на етапите на индивидуалното развитие на жи-вотните.Кравите от културните породи

говеда преминават при своето развитие през няколоко основни етапа:• полова зрялост, която на-

стъпва обикновено между 6–10-месечна възраст;

• развъдна възраст /годност за заплождане – между 14–20-месечна възраст;

• зрялост – достига се към 5–7-годишна възраст;

• нормална плодоспособност – до 15–20-годишна възраст;

• стопанско използване. То се влияе от много фактори и може да варира значително – от 10 до 16–18-годишна възраст;

• продължителност на живота – в някои случаи достига до 28–40 години.

По-значителни отклонения от тези стойности могат да се на-

блюдават за продължителността на стопанско използване и на живота на индивидите. Тези различия се дължат на различ-ните стопански направления, породността, равнището на продуктивност, условията на отглеждане, различни заболя-вания и разбира се на инди-видуалната наследственост на индивидите.От генетико-селекционна глед-

на точка бързата смяна на по-коленията създава условия за ускоряване на генетичния про-грес и води до увеличение на продуктивността на следващите поколения. При това трябва да се има предвид, че генетичният прогрес е по-висок, но продук-тивността на основното стадо не се увеличава много и пропор-ционално, защото разплодни-те животни се бракуват млади, преди да са достигнали макси-малната си продуктивност.Ежегодното включване в основ-

ните стада на млади и скъпо-струващи животни се отразява неблагоприятно върху стойност-та на произведената продукция и на икономическите резултати. От икономическа гледна точка

най-важен показател е пожизне-ната продуктивност на животни-те, а по-точно средното коли-чество продукция за един ден на стопанско използване или още по-точно – „за един ден живот“, като имаме предвид го-лемите разходи, които се правят за младите животни до началото на стопанското им използване.В млечното говедовъдство въз-

растта на кравите има същест-вено значение за продуктивнос-тта им. Обикновено на първа лактация те дават около 70% от максималната си млечност, която достигат на 6–7-годишна възраст (на V–VI отелване). След 8–9-годишна възраст млечността започва да намалява бавно и постепенно, като на 10-годишна възраст, тя е около 90% от мак-сималната ие равна на тази, по-лучена от тях на II–III лактация.При добро здравословно със-

тояние (нормална заплодяемост, здраво виме и цицки и здрави крайници) кравите от двете ос-новни направления могат да се използват продължително и да бъдат икономически по-изгодни от първотелките.В литературата има подроб-

ни анализи на връзката между възрастта на кравите и репро-дуктивната им способност. При едно от изследванията, което обхваща 3600 крави, разделени на три възрастови групи (от 3 до 5, от 6 до 9 и по-възрастни от 9 години) е установено, че най-добра размножителна спо-собност (критерии са сервис-пе-риодът и индексът на осеменя-ване) имат кравите на възраст от 3 до 5 години, а с възрастта тя постепеннно намалява, но със слаби темпове и в допустими граници.Още в средата на миналия

век унгарският академик Йо-зеф Щандл е твърд сторонник на по-ранното заплождане на юниците (на възраст 15–17 ме-сеца при достигане на 2/3 от

30

теглото на възрастните крави) и на по-бавен темп на бракуване на кравите. Той обръща внима-ние на по-широкото използване на бици, притежаващи висока жизненост и даващи дъщери с удължен продуктивен период. При кравите за мляко продъл-

жителността на стопанско из-ползване зависи от отглеждането им в млада възраст, от възрас-тта им при пъвро заплождане, от продуктивността, от размно-жителната им способност и от здравословното им състояние. По принцип високопродуктив-ните крави се амортизират по-рано и се използват по-кратък период от време в сравнение с нископродуктивните крави. Германски автори установяват, че кравите се използват средно 3,5 лактации и в същото време заедно с увеличаването на млеч-ността стават все по-болни. За период от 30 години млечността се е увеличила с 32%, смърт-ността – със 110%, а заболява-нията от мастит – с 266%.Съществена роля за скъсяване

на продължителността на живота на кравите имат технологиите на отглеждане. В много случаи те са предимно експлоатационни, бих казал хищнически: стремеж да получим максимална продук-ция за кратък период от вре-ме, без да се отделя нужното внимание на условията на жи-вот. При някои от съвременните технологии животните са лише-ни от необходимото движение, от слънчева светлина, от достъп до чист въздух, от естествената им храна, отглеждат се в поме-щения с неподходящи подове, с висока влажност, в големи и неизравнени по възръст и тегло групи, използваната механиза-ция в производствените про-цеси често е несъвършена за нормално функциониране на организма, липсва индивидуа-лен подход към ценните висо-копродуктивни животни. Гонит-бата за висока продуктивност при непълна осигуреност на нуждите на животните води до бързата им амортизация. В едно

изследване в Русия, проведе-но при 1568 крави, разделени по продуктивност в 5 групи са установени интересни зависи-мости между продуктивността, продължителността на стопански използване и икономическата ефективност. Таблицата 1 с ре-зултатите е доста претрупана, но се изкушаваме да я дадем, за-щото е доста красноречива. Из-ключили сме от нея за краткост кравите достигнали до IX, X и XI лактация, които са съответно 1234, 57 и 27 броя.При сравнително висока сред-

на млечност (5746кг/III лактация) и продължаващо използване на кравите (средно 5 лактации) до приключване на I лактация всички групи са на загуба. На II лактация само най-високо-продуктивните крави дават ми-нимална печалба. Стадото като цяло започва да дава печалба едва след III лактация. Групата на най-продуктивните първотел-ки носи загуби през целия си продуктивен живот. Възможно е при друго съотношение на це-ните на фуражите, енергията, работната заплата и цената на млякото, резултатите да бъдат в някаква степен различни, но тенденцията ще бъде подобна. В едно подробно изследване

Карабалиев (1986г.) анализира продължителността на използва-не на крави от Черношарената и Кафявата породи в някои от нашите най-добри по това вре-ме кравеферми. Той установява, че кравите се използват средно до 6–6,5-годишна възраст, а на-доеното мляко за един пожиз-нен ден варира от 5,2кг при Ка-фявата порода до 6,8–7,2кг при Черношарената порода. Сред-ният пожизнен брой лактации, които са давали кравите от две-те породи в различни ферми е варирал от 2,3 до 4,6. Авторът предлага пожизнената млечност да бъде възприета като важен селекционен признак в млечно-то ни говедовъдство, но досега това не е направено даже и за кравите-бикопроизводителки.Повечето изследователи са на

мнение, че кравите трябва да се средно до VII лактация при годишен брак около 15–18%. В случаите, когато се бракуват около 30–35% от кравите, ре-ално няма възможност за отбор по женска линия, защото около 10–15% от женските телета от-падат в периода на подраства-не по различни причини. Всяко стадо има своите особености при смяната на поколенията, но е ясно, че продължителното използване на най-високопро-дуктивните крави увеличава ге-нетичния прогрес чрез техните приплоди в ремонта на стадото. По-големи шансове за продъл-

жително стопанско използване имат кравите със здрава кон-ституция, висока продуктивност, добра заплодяемост, спокойно поведение, правилно развито виме, здрави крака, нормално протичащи отелвания.Пионер в селекцията на кра-

вите за мляко за висока пожиз-нена млечност е Холандия. От 2000г. там се въвеждат критерии и преценка на кравите и бици-те (по техните дъщери) за дъл-голетие и вече имат значителни успехи. При селекцията на кра-вите след 2005г. млечността и дълголетието имат еднакво зна-чение (51% за млечност и 49% за признаци, свързани с дълго-летието). Тези 49% за дълголе-тие се определят ожт следните признаци: 14% за здраво виме; 10% за плодовитост; 7% за ле-кота на отелването; 5% за жиз-неност на телето при раждане; 5% за здравина на крайниците, копитата и телосложението и 8% за други признаци, свързани с дълголетието. Благодарение на тази селекция кравите в Холан-дия се използват около 5,7 лак-тации, което е световен рекорд за такова поголовие. За 6 годи-ни (от 2000 до 2005г.) възрастта при бракуване е увеличена с 99 дни, а продуктивният живот (от първото отелване до последната контрола) – със 116 дни.По стъпките на Холандия през

последните години върви и Гер-мания, където 25% от развъд-

31

ната стойност на кравите се определя от признаци, свързани с дълголетието. В двете страни се обръща особено внимание на биците, които дават дъщери с добро здраве и висока про-дуктивност, независимо, че пре-ценката по тази група признаци закъснява значително.В едно съобщение от 2008г. са

описани постиженията на една ферма с черношарени крави в Бразилия. През 1999г. сред-ната млечност на 14 000 кра-ви е била 6624кг, а шест го-дини по-късно (2005г.) тя вече е 9057кг (с 3,7% м.в. и 3,15% протеин). Средно кравите се из-ползват 5,48 лактации. Годишни-ят ремонт е 18,5%. Много от кравите се използват повече от 10 лактации. Фермата ежегодно продава голям брой юници за разплод. Още в началото на ра-ботата си собствениците са за-менили спермата от американ-ски бици с такава от Холандия и това е имало голямо влияние върху качеството на стадото им. Икономическата логика на

фермерите в Холандия, а и в някои други страни вече не е насочена към увеличаване на млечността (тя е достатъчно ви-сока), а към намаляване на раз-ходите, които в голяма степен се обуславят от скъпо струва-щия ремонт на стадата.Когато изтъкваме предимствата

на по-продължителното използ-ване на кравите не означава, че

това трябва да става на всяка цена. Има редица фактори, кои-то налагат по-ранно, преждевре-менно изключване на някои жи-вотни от стадата. Най-често това са ниска продуктивност, продъл-жителна яловост, увреждания на вимето и крайниците, наруше-ния в обмяната веществата. Не-предвидима причина за масово ликвидиране на продуктивни животни могат да бъдат и ня-кои заразни заболявания – шап, бруцелоза, туберколоза, лейко-за, а също и някои нови заболя-вания, свързани с климатичните промени. За предотвратяване на такива заболявания и на раз-лични извънредни ситуации е нужна наблюдателност, строга дисциплина и стриктно спазване на зоопрофилактичните и вете-ринарни изисквания.Според Петков (2002г.) у нас

кравите се бракуват най-често поради проблеми със запложда-нето (яловост) – средно 37%, ниска продуктивност – 34%, наранявания – 4%, заболява-ния на вимето – 5%, пределна възраст – 4%, храносмилателни разстройства и болести на об-мяната – 6%, трудни раждания – 2% и други причини – 8%.В наръчника по млечно гове-

довъдство Тодоров (2009г.) отбе-лязва, че ежегодно в млечното говедовъдство у нас се подме-нят около 25–35% от кравите за мляко. Това е почти два пъти повече от желания и постигна-

тият в някои ферми процент на бракуване. И според него, най-често отпадат от стадата крави с проблеми при заплождането (20–30%), поради ниска мле-чност (20–30%), увреждания на вимето (15–20%), проблеми с двигателния апарат (10–20%).Процентите на бракуваните

животни ориентират произво-дителите на краве мляко къде трябва да насочат усилията си, за да осигурят по-продължител-но използване на кравите във фермите си.За прецизиране и обективизи-

ране на бракуването на кравите в споменатия по-горе наръчник Тодоров препоръчва една на пръв поглед доста сложна, но изпълнима методика за прецен-ка на качествата на млечните крави преди да се вземе ре-шение за изключването им от стадото. Тя е подходяща за по-едрите ферми, където стопани-те не познават в подробности отделните животни и където су-бективните решения могат да се окажат погрешни. Всеки собственик и ръководи-

тел на говедовъдна ферма, не-зависимо дали е за мляко или за месо, е свободен сам да оп-ределя темповете на възпроиз-водство на стадото си, но за из-граждане на своята концепция трябва да има предвид както изложените от нас съображе-ния, така и своя собствен опит, наблюдения и интереси.

Таблица 1.

Лактация

Групи по млечностБрой крави

Средна млечност, кг

% брак спрямо I лактация Над 6000

5000–6000

4000–5000

3000–4000

Под 3000Средно от всички крави

I -507 -860 -1118 -1407 -169 -1174 1568 4314 –

II 19 -475 -825 -1308 -1705 -929 1456 4961 7,2

III 451 30 -344 -952 -1522 -498 1281 5746 18,3

IV 1204 592 87 -583 -1264 -63 1067 5606 32,0

V 1394 954 470 -346 -1014 272 837 5603 46,7

VI 1574 1273 805 95 -898 601 659 5653 58,0

VII 1691 1434 1023 389 -703 821 452 5637 72,2

VIII 1755 1587 1244 648 -369 1043 316 5465 79,9

32

БРОЙ

5-6

/ 20

16ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ЕКСП

ЕРТИ

Дълголетие и продължителност на стопанското използване на овцете

Домашната овца като вид е силно диференци-рана по отношение на изискванията към усло-вията на околната среда. По принцип овцете се отглеждат природосъобразно и заедно с козите най-добре използват естествените източници на храна. Начинът на отглеждането им (7–8 и по-вече месеци в годината на пасище) е създал у тях приспособеност към естествените условия на живот – устойчивост и издръжливост на различни климатични промени, използване и на осксъдна разстителност, висока жизненост, добра подвиж-ност, добри майчински качества, силно развит стаден инстинкт.В литературата има данни за средна продъл-

жителност на живота на овцете между 10 и 15 години, в някои случаи и по-голяма. Сроковете за ефективното им стопанско използване естествено са по-кратки. До каква възраст ще бъде икономи-чески оправдано отглеждането на овцете обаче е въпрос, отговорът на който е сложен и не може да бъде категоричен и валиден за всички породи и обстоятелства.Овцевъдите, които непосредствено се грижат

за определено стадо обикновено се стремят жи-вотните им да са по-млади,здрави и подвижни. Такива овце се отглеждат по-лесно, без необхо-димост от специални ииндивидуални грижи. По тази причина те обявяват овцете на 5–6-годишна възраст за стари и упорито ги предлагат за браку-ване. При тове те не се интересуват много колко агнета дава въпросната овца (като предпочитат то да е едно, а не две), каква е млечността є, какво е състоянието на вимето, цицките, на краката и т.н. Те много често се хващат за изтритите резци, за разреждането им, за липсата на някой зъб и други второстепенни признаци, без да обръщат необходимото внимание на охраненото състоя-ние на животното, на неговата подвижност, на способността му да се запложда и да отгледа агнетата си.Овчарите, особено наемните работници, въоб-

ще не се замислят колко разходи се правят за отглеждането на едно младо ремонтно животно и че тези разходи трябва да се изплатят ог неговата продукция, която е в зависимост от продължител-ността на използването му в стадото.Ако винаги се съгласяваме с мнението на ов-

чарите, овцете биха се използвали средно 3–4 години и биха се бракували на около 4–5 години. Това в някои случаи може и трябва да се случи, но само ако овцата е измършавяла повече от останалите животни в стадото, вълната и е прос-кубана, млечността и е намаляла, придвижва се по-бавно (върви в опашката на стадото), има ув-реждания на вимето и цицките. Не бива прибър-зано да се бракуват животни със задоволителна продуктивност. Продължителността на стопанското използване

на овцете (продуктивният им живот) реално за-почва с първото им оагване, когато е началото на реализацията на двете основни продуктивности за нашата страна – млечност и месодайност.Възрастта при първо заплождане и първо оаг-

ване през последните десетилетия е предмет на дискусия и мненията на специалистите не са ед-нопосочни. У нас е възприета традиция овцете да се заплождат за първи път като дзвизки на 1,5-го-дишна възраст (18–19 месеца). Същото се отнася и за половото използване на кочлетата.В някои страни (Унгария) през първата половина

на миналия век овцете от породата Камволмери-на са заплождани за първи път на 2,5-годишна възраст. Очевидно през този период основната продукция на тази порода е вълната, а тя се случ-ва независимо от късното заплождане на младите животни.По това време научни работници и специалисти

започват да изтъкват предимствата на зплождане-то на дзвизките на 1,5-годишна възраст и през следващите десетилетия това става общоприета практика. В същото време акад. Щандл провеж-да опити за заплождането на женски шилета на 7–8-месечна възраст при тегло над 35кг. Той об-ръща особено внимание на баланса между двата признака и съветва да не се допуска заплождане на шилета, които са по-тежки от 35кг, но са под 7-месечна възраст.Той посочва данни за развитието (живо тегло

и телесни измерения) на 30-месечна възраст на две групи овце, едната от които е заплодена на 7–8-месечна възраст, а другата на 18–19месечна възраст. На 30-месечна възраст те се изравняват по тегло (съответно 40,6–40,9кг). Същото се отна-ся и за вълнодобива и млечността.

33

БРОЙ 5-6 / 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИИзползване на овцете за вълнаУ нас всички породи овце се използват за вълна. В нашата страна се получават следните видове вълна – тънкоруна (ме-риносова), полутънкоруна (крос-бредна) и цигайска, груба и по-лугруба вълна от местните овце. Важен признак е дължината на вълната. Установено е, че стан-дартната вълна се получава при едногодишен растеж. Ето защо се препоръчва стрижбата да се извършва само веднъж на 12 месеца.При растящите млади животни

е добре да се прилага двукратна стрижба за 18-месечен растеж – на 6–7-месеца и на 16–18 месе-ца. Двете дължини са достатъч-ни за получаване на качествена вълна според стандарта. Освен това при двукратната стрижба на шилетата се получава от 0,5 до 1,5кг по-висок настриг, от-колкото от еднократната стриж-ба за 18-месечен растеж.

Хранене.Много важен фактор е фура-

жите да се дават равномерно през цялата година. Достатъчни са 10–15 дни недоимъчно хра-нене, за да се получи изтънява-нето на вълненото влакно, така нар. „гладна вълна“. Обикнове-но това се наблюдава напролет след оагването на овцете и в резултат на зимните условия. Една от възможностите да се измени мястото на изтъняване е промяната на сроковете на стрижбата. Тънкорунните по-роди, при които най-често се среща „гладна вълна“ могат да се стрижат през есента. Тогава изтъненият участък ще бъде към върха на влакното, под замърсе-ната част и не точно в средата. Използвайки овцете за вълна, не би трябвало да се прилагат ме-тодите за интензифициране на размножаване – например дву-кратното агнене в една година или трикратното в две. Трябва

да се знае, че всяко оагване на-нася голяма вреда на здравина-та и на нежността на влакната.

Отглеждане.Когато помещенията са замър-

сени с кал и изпражнения и ов-цете лягат на земята, получава се изгоряла от амоняка вълна с жълт цвят и без серей. Ето защо е необходимо помещенията ре-довно да се почистват и да се застилат с чиста слама.

Селекция.Овцете, чиято вълна има мърт-

ви или прекъдрени влакна, се бракуват, тъй като тези призна-ци до голяма степен се унасле-дяват.

Стрижба.За няколко минути стрижба

може да се повреди вълна, рас-ла цяла година. Един от дефек-тите е наличието на престриг над 0,5% в остриганата вълна. Затова и с ножици и с машинка стригачите трябва да внимават да не се престригва вълната. Веднъж остригана високо – 1,5–2см, по-добре е вълната да се

остави за следващата година, отколкото да се минава втори път с машинката, за да се полу-чи равна стрижба.Изискванията за качествена стрижба са следните:• да се стриже ниско и равно,• да не се повтаря върху вед-

нъж остриганата част от ко-жата,

• да не се отхвърля с машин-ката остриганата част на ру-ното, което така може да се нареже,

• да не се наранява кожата на овцете.

Съхраняване на вълната.Необходимостта от складови

помещения се налага в случаи-те, когато вълната ще се съхра-нява по-продължително време. При неправилно съхраняване в неподходящи помещения въл-ната може да се запари или да се нападне от молци.

Класиране на вълната.Не бива да се допуска в при-

емателния пункт да се смесват различни партиди от еднородна с нееднородна вълна.

34

БРОЙ

5-6

/ 20

16ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ЕКСП

ЕРТИ

Пчели – смяна на майките без риск за приема имМилан Стоянов

Смяната на пчелни майки е важна необходимост в пчеларската дейност. Тя е проблем, който не-винаги намира положително решение. Професор Таранов предлага над 20 начина за придаване на майки. Този факт е многозначителен не само от гледна точка на творческия му подход, но и насочва вниманието към убеждението, че прида-ването на майки е ключов момент с финансови измерения и често със съдбоносно значение за пчелното семейство.При смяна на майките в пчелина ми е утвърден

подход, характеризиращ се със сигурност, прове-рена в дългогодишна практика. Приложението му преминава в следната последователност.Един ден преди придаване на майките (мато-

чниците – десетият ден след поставяне на едно-дневните личинки в отглеждача) подготвям при-емното семейство. От плодника в Даданблатовия кошер изваждам над ханемановата решетка във втория корпус пет пити със запечатено пило без пчелите (за да не прехвърля в него майката). На другия ден заради пилото са се качили по пити-те във втория корпус пчели от плодника. Тогава отделям двата корпуса с плътна преграда и три часа след това придавам запечатания маточник (майката). Малко преди това напръсквам около мястото, където след запечатаното пило ще поста-вя маточника със сироп. С него целя да отклоня вниманието на пчелите от „чуждото“ тяло и да създам предпоставки за по-благосклонно отноше-ние към придадения маточник. Отворът (прелката) на втория корпус е в различна посока от входа на плодника, за да се предотврати навлизане на майката при връщане от брачния полет в него, ако съм придал маточник.

Какво се постига с този начин на действие?Семейството от плодника и запечатаното пило

при маточника осигуряват температурни условия, които не са подвластни на евентуални превратни застудявания. Доктор Станчо Георгиев подчерта-ва, че последните два дни от вътрешно маточния живот на майката и първите часове след излюп-ването є са решаващи за увеличаване на броя на яйчевите тръбички и за тежината на майката.При тази технология на смяна не само се на-

малява рискът от налитане на майката в друго семейство, но се гарантира сигурен прием, защо-

то майките са едри и с повече яйчеви тръбички, докато произведените в нуклеузчета са малки, тънки, с малък брой яйчеви тръбички и не се приемат охотно от пчелите.Във втория корпус може по най-добър начин да

се извърши тестване на младата майка.Ако след тестването са налице основания за до-

бра оценка и искам да сменя майката, откривам замреженото прозорче на плътната преграда за уеднаквяване на миризмата в двете семейства, а седмица след това премахвам преградата между тях. Оставям пчелите да си изберат майката, ръ-ководен от убеждението, че те ще извършат по-добър подбор и от най-добрия пчелар.При този начин на работа и при несполука не

се застрашава живота на семейството в плодника, защото разполага с редовна майка, а освен това при този подход може да се постави началото на двумайчино пчеларство или да се оставят за зима-та две семейства в един кошер, което е предпос-тавка за успешен живот на пчелите през най-труд-ния за тях период. Когато съм сменял майката в основното семейство по описания начин, неус-пешен случай не е имало, защото семейството е осиротено, миризмата е уеднаквена по естествен начин и придаваната майка е снасяща, а при тези обстоятелства и строг ред на действията, приемът є е гарантиран.

35

БРОЙ 5-6 / 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИВосъкоотделяне

и градеж на питиПчелното семейство има добре развита способност да отделя восък и да го използва за гра-деж на пити. По този начин то си построява пчелното гнездо. Восъкоотделянето от пчелите на семейството е сложен процес, който зависи от условия, а също и от физиологичните особености на восъчните жлези. Тези жле-зи са 4 двойки, разположени от долната страна на коремчето на пчелата и са видоизменени хи-подермални клетки, които при определени условия нарастват и започват да отделят восъкРазвитието на восъкоотдели-

телните жлези започва от тре-тия ден след излюпването на пчелата и достига максимум на 12–18-дневна възраст. В силно нарасналите клетки на жлезите се образуват малки празнини (вакуоли), отделящи течен восък, който преминава през порите на восъчните огледалца и излиза на повърхността на коремчето. Под въздействието на по-ниска-та външна температура той се втвърдява и образува бели плас-тинки с неправилна петоъгълна форма. Тези восъчни пластинки са много малки – около 1250 тежат 1г.Установено е, че най-много во-

сък отделят пчелите на възраст между 12 и 18 дни. Минимални количества восък те започват да отделят след 4–5-дневна възраст. По-старите пчели също могат да отделят восък, но това става вече за сметка на запасите от мазнини и белтъци в мастното тяло. Напълно дегенериралите жлези при стари пчели по съ-щия начин могат да започнат да функционират, при условие че семейството бъде лишено от

млади пчели и пити, но те отде-лят за кратко и минимални ко-личества. При отгледаните през есента пчели жлезите, отделящи восък, обикновено се развиват слабо или въобще не се раз-виват поради неблагоприятните външни условия. След презиму-ването жлезите на тези пчели могат да се активизират и да отделят восък. Ако жлезите на зимуващите пчели са се развили непълно през есента, на следва-щата пролет не отделят восък. След като пчелите станат летя-щи и започнат да работят из-вън кошера, спират да отделят восък. Восъкоотделянето е не само физиологичен процес при отделната пчела. То има много по-голямо значение като функ-ция на цялото семейство и зави-си главно от състоянието на се-мейството и от външни влияния. Восъкоотделяне може да има само при определено състояние на пчелните семейства. То се колебае значително от притока на нектар в кошера, от количе-ството на отглежданото пило, от състоянието на майката, от на-личието на цветен прашец и др.Най-силно е восъкоотделянето

при благоприятно съчетаване на всички тези фактори.Редовното постъпване на нек-

тар в кошера усилва восъкоот-делянето, като това става малко преди и по време на главната паша. Тогава в кошерите се по-ставят рамки с восъчни осно-ви за изграждане на нови пити. Колкото по-обилно е отделя-нето на нектар и притокът му в кошера е по-голям, толкова по-бързо пчелите изграждат во-съчните основи. Друг фактор, който ускорява восъкоотделяне-

то, е наличието на незапечата-но пило. Работещите в кошера нелетящи пчели приемат и пре-работват донесения отвън нек-тар и хранят личинките. Така те поемат повече храна, жлезите им се активизират и започват да отделят восък. Щом намалее и спре притокът на нектар, нама-лява и пилото, тъй като майка-та снася по-малко яйца. Вслед-ствие на тази закономерност рязко се ограничават работата и храненето на отделящите во-сък пчели, жлезите им престават да функционират и градежът на пити спира. При следваща глав-на паша, процесът се възста-новява с други млади пчели и восъкоотделянето започва отно-во. Количеството на отделения восък зависи от силата на се-мейството. При слабите семей-ства то е по-малко и градежът на питите става по-бавно.Майката в семейството има го-

лямо значение за процеса. Най-добро восъкоотделяне и градеж има, когато тя не е ограничена в движенията и работата си. При изолирането є в клетка вътре в семейството восъкоотделянето намалява. Ако семейството оси-ротее, пчелите почти не отделят восък и не градят пити въпреки наличието на всички благопри-ятни условия. Установено е, че летящите пчели работят нормал-но само когато отделянето на восък е съчетано с отглеждане на пило. В случаите, когато не се отглежда пило и не се отде-ля восък, работят близо 70% от летящите пчели. При отделяне само на восък без отглеждане на пило са ангажирани 30% от тях. Следователно работата на летящите пчели се нарушава,

36

когато се отделя восък, без да се отглежда пило. При медонос-ната пчела инстинктът за рое-не е свързан с обособяването на пчелното семейство и със специализирането на женските за пчели работнички и майки. Така се получава потребността от размножаване не само на отделните индивиди, но и на семействотo. Роенето се състои в отделяне на част от пчелите и майката и в образуване на ново семейство. За да се рои пчелното семейство е нужно да се съчетават вътрешни и външ-ни условия.Роенето се извършва при на-

личие в семейството на 3,5 до 5,5кг пчели, от 18 до 21 хил. килийки със запечатано пило и от 8 до 13 хил. с незапечата-ни личинки. При такова съот-ношение между пчелите на за-печатаното и на незапечатаното пило в кошерите бързо се на-трупват голям брой млади пче-ли-кърмачки, неангажирани със свойствена за тях работа поради малкото количество незапечата-но пило. Инстинктът за роене започва и се усилва с появява-нето и натрупването на млади бездействащи пчели в семей-ството. При това положение за-почва и подготовката за роенето. Най-напред пчелите изграждат по краищата на питите основи за роеви маточници. Майката увеличава количеството на сне-сените от нея яйца. След този подем в яйценосната дейност на майката настъпва рязко на-маляване. По-слабата активност на майката, след снасянето на

яйца в основите за роеви мато-чници, предизвиква бързо нама-ляване на площите на откритото пило, а оттам и на работата на пчелите-кърмачки. Излюпващите се млади пчели в семейството се увеличават. В кошера се на-трупват все повече млади пчели, които не могат да се ангажират с отглеждането на пило пора-ди вече намалената яйценосна дейност на майката. Тези млади пчели се събират и се натрупват по всички свободни места в ко-шера и главно за тяхна сметка се образува първият рой.След запечатване на всички ма-

точници излиза първият рой със старата майка. През това време в гнездото на роилото се семей-ство загубата от излезлите с роя пчели се попълва за сметка на излюпващото се пило. При бла-гоприятни условия семейството може да даде втори рой, който се формира от пчели, получени след излизането на първия. Тъй като не всичкото пило се е из-люпило, има възможност роило-то се семейство още веднъж да възстанови силата си за сметка на останалото неизлюпено пило след излизането на втория рой. Роенето се прекратява след из-люпване на запечатаното пило от снесените яйца по време на активизирането на старата май-ка.За правилното протичане на

подготовката и на роенето го-лямо значение имат външните условия – топло време и отно-сително слаб цъфтеж на медо-носната растителност. При таки-ва условия в кошерите постъпва

сравнително малко количество нектар, който не е достатъчен да ангажира младите нелетящи пчели за преработката му в мед, а само поддържа в активно със-тояние семейството. По-голяма-та част от пчелите-приемачки също бездействат.Инстинктът за роене може да

отслабне и да изчезне само при продължителна промяна на външните условия. Ако времето се влоши и притокът на нек-тар спре, бързо се изчерпват запасите на семейството, пче-лите обикновено разрушават маточниците и не се роят. При силно увеличаване на количе-ството на постъпващия нектар в семейството настъпва голямо възбуждане и пчелите бързо се включват в събиране, приемане и преработване на този нектар. В кошера вече няма бездейст-ващи пчели. Така инстинктът за роене стихва и се замества от инстинкт за събиране на храна. Пчелите разрушават маточници-те и роене също не последва. Когато настъпят благоприятни условия за роене, семейството отново може да започне подго-товка за него.Роенето се извършва в безвет-

рени слънчеви дни. Пчелите от роящото се семейство излизат непрестанно и летят около ко-шера, като издават специфично бръмчене. Въздухът се замрежва от роевите пчели и от далеч се чува тяхното жужене. След из-лизането на по-голямата им част излиза и майката на прелетна-та дъска и оттам излита и каца наблизо. Следвана от разлетели-те се роеви пчели, се събират около нея във форма на плътно кълбо или грозд. Това е подхо-дящият момент, в който роят трябва да се хване и да се за-сели в предварително подготвен кошер. За да не избяга роят, кошерът трябва да бъде чист и в средата на гнездото да се по-стави пита, на която има яйца и личинки. При горещо време кошерът, в който е заселен роят, е нужно да се осигури сянка. При нормални условия трябва

37

да се използва енергията на роевите пчели, като своевре-менно им се дават рамки с восъчни основи за изгражда-не на питите. Ако е необхо-димо, роят се подхранва.Ако желаете да спрете пов-

торното роене на семей-ството, трябва на следващи-ят ден да бъдат отстранени всички маточници, с изклю-чение на един, от който ще се излюпи майка за роилото се семейство. По-нататък се следи за нейното оплождане и за нормалната работа на семейството, като се вземат необходимите мерки. Естест-веното роене е един от най-леките начини за увеличаване броя на пчелните семейства. За малките любителски пче-лини този метод е добър, но за големите, промишлените, не е подходящ. Голям не-достатък е, че най-често се роят слаби и нископродук-тивни семейства, които не трябва да се размножават. Друг недостатък е, че рое-нето протича стихийно (не се поддава на планиране), затова не може да се раз-чита на планово увеличаване на броя на пчелните семей-ства. Често роенето съвпада с времето на главната паша и роилите се семейства, не само че не могат да дадат стокова продукция мед, но и не събират необходими-те за тях хранителни запаси и те трябва да се попълнят чрез подхранване или чрез даване на пити с мед, взе-ти от други семейства. Като основен метод на размножа-ване на пчелните семейства се налага изкуственото рое-не. Неговите основни пре-димства са, че пчеларят раз-множава в най-удобното за него време семейства и то само високопродуктивните. Това води до увеличаване на средната им продуктивност и до снижаване себестой-ността на продукцията.

При избиране на място за пчелин трябва да се има предвид той да не е по-близо от 3км от друг голям пчелин. Най-добре е, когато пчелинът е разположен централно или близо до площите с културна и диворастяща медоносна растителност.Мястото за пчелин трябва да бъде запазено от преобладаващите сту-

дени ветрове, сухо и отцедливо, хигиенично, добре огрявано от слън-цето, с източно или югоизточно изложение. При изложение на студени ветрове пчелните семейства страдат от студ, изразходват много храна през зимата и бавно се развиват през пролетта.Неподходящи за пчелин са места, където наблизо има открити по-

мийни ями, торища, сметища, застояли води. От хигиенни съображе-ния трябва да се избягват и местата в близост с фабрични квартали, металургични заводи, железопътни депа, където въздухът е постоянно замърсен.Около мястото на пчелина трябва да бъде тихо. Той не бива да

бъде непосредствено до железен, шосеен или друг път, по който има постоянно движение. Сътресението на почвата от движението на транспортните средства се предава на кошерите и безпокои пчелите.

Избор на място за пчелин

Пчелните семейства се набавят и се превозват само през активния за пчелите сезон – от пролетта до края на есента. През зимата кошерите с пчели не се превозват, защото от безпокойството пчелното кълбо се разпръсква и пчелите загиват от студ. Най-често пчелните семейства се набавят рано напролет – през март и април. Тогава те най-лесно се превозват, понеже времето е още хладно, количеството на пчелите, меда и пилото е сравнително по-малко, а питите са още твърди.Пчелните семейства трябва да произхождат от здрав пчелин, в който

няма заразни болести.При закупуването семействата се преценяват по отношение количе-

ството на пчелите и меда, възрастта и качествата на майката и броя и качеството на питите. Трябва да се закупуват силни семейства с млади и дейни майки с добре изградени пити с работнически килийки със светло- до тъмнокафяв цвят. През пролетта, в началото на април, те трябва да имат не по-малко от 6–7 пити, покрити с пчели и 3–4 пити с пило.Превозването на кошерите трябва да става нощем или рано сутрин,

преди изгряване на слънцето, защото през деня кошерите се нагряват от слънцето, а пчелите силно се тревожат от светлината, поради което може да се задушат някои семейства. Само при хладно и дъждовно време и на близко разстояние кошерите могат да се превозват и денем.Кошерите се товарят, след като пчелите се приберат вечерта и вхо-

довете се затварят плътно с обърнат мишепредпазител.След пристигането кошерите се настаняват на предварително подгот-

вени места. Като се успокоят пчелите, входовите се отварят и на тях се слагат отличителни предмети за преориентиране. Вечерта или на следващия ден се преглеждат и се подреждат.

Набавяне и превозване на пчелни семейства

38

БРОЙ

5-6

/ 20

16ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ЛЮБО

ПИТН

О

Гръцката историяна родопските рибариСийка Суркова

Много от туристите в село Мом-чиловци с изненада разбират, че рибарството е било поминък на много родове в Родопите, а местните мъже владеели до съ-вършенство тънкия занаят. Пър-вите рибари отишли в Северна Гърция около 1800г. и дълги го-дини изкарвали прехраната си с улов в района на свързано-то с Бяло море солено езеро Бору гьол, днес Вистонида, край Ксанти. „Рибарските родове от Момчиловци са доста, но наши-ят е най-голям и е от първите, които са тръгнали да търсят пре-храната си в Северна Гърция“, разказва 73-годишният наслед-ник на рибарски род в родоп-ското село Тодор Каневски.Първоначално родопчани били

сулинаджии. Наричали ги така, тъй като ловили сулини – миди с твърда черупка, но с много вкусна вътрешност. От тях си хапвали и по време на пости, не са ги зачитали за месо”, раз-казва Каневски. Предците му са хващали сулините по специа-лен начин в плитчините на Бяло море – ловили ги с пособия, подобни на шишове и пълнели кошниците с около 50–60 ки-лограма на ден. Родопските су-линаджии продавали мидите в Гръцко и донасяли в домовете си за прехрана от тях.На едно от островчетата с

площ 2000 кв. метра момчи-ловските рибари си направили колиби, в които живеели около 180 души по родове. Чепеларци пък имали свое селище на бре-га. Много от капитаните на таля-ни също били българи от Тракия и Родопите. Само от краймор-ските езера на година се вадели по около 650 тона риба.

Родопските рибари тръгвали на гурбет през септември и се прибирали в селото чак през май. Оставали при семействата си едва четири месеца – докато посеят и ожънат нивите. После пеша и с катъри за три дни и три нощи стигали до гръцкото село Порто Лагос, на 25км от Ксанти. В селището, край езеро-то Бору гьол, се намира и прис-танището Порто Лагос – главна база на българските рибари.За да изхранват добитъка си,

гурбетчиите карали зад грани-ца цели стада – овце, крави, телета, коне, които угоявали и връщали в родното си място отново напролет. „Завърнеха ли се, в селото наставаше празник. С нетърпение ги чакахме, тат-ко носеше пълни каци с риба, армагани и друга стока. Пом-ня като дете как вадех змиорки от чувалите – над метър бяха. Още същия ден раздавахме и на комшиите риба”, разказва То-дор.През далечната 1905 година

родопските рибари останали без никакъв улов. От септем-ври, когато пристигнали край лагуната Бору гьол, до Никул-ден в мрежите им нямало нито една риба. Изхарчили всичките си пари и потънали в борчове. Жените им поръчали по кира-джиите да им кажат, че храна-та в домовете им свършва, а децата ходят гладни и окаяни. Всички били отчаяни.Един ден старият рибар от

с.Момчиловци Иван кехая коле-ничил пред иконата на покро-вителя на моретата в манастира „Св.Николай” в Порто Лагос и горещо се замолил: „Свети Ни-кола, смили се над нас. Оглад-

няхме, задлъжняхме, а децата ни боси и гладни ходят вече три месеца. Дай ни берекет”. „След молитвата на Иван кехая станало чудо. Светецът се сми-лил над тях и още същата вечер рибарите напълнили две лодки с улов”, спомня си Тодор Ка-невски разказите на своя баща Никола, който над 40 години е ловил риба от Бору гьол в Гръц-ко.След много години чудото се

повторило. Било в навечерието на Никулден през 1942г. Риба-рите от Момчиловци трябвало да подсигурят курбана за праз-ника на покровителя на море-тата. Млади и стари от цялата Ксантийска област се стекли в гръцкия метох „Свети Никола”, кацнал на малко островче меж-ду Бяло море и езерото Бору гьол (Вистонида). А риба пак нямало. „Карък време е било. Чудили се рибарите как да на-хранят хората и решили да раз-дадат за обяд малкото засолена риба, която съхранявали в каци”, спомня си Каневски. Тогава ри-барите се сетили за Иван-Кеха-йовата молитва. Никола запалил кандилата в манастирчето и от сърце помолил светеца за богат улов, за да се отсрамят пред хо-рата на празника. И чудото от-ново се повторило. Рибарските мрежи се напълнили с невижда-ните дотогава 16 тона риба.Легендите за чудесата на

Св.Никола се предават от по-коление на поколение в Родо-пите. Наследници на отколешни рибари, изхранвали семействата си с риба от Бяло море, раз-казват как щедрия светец ги бранел от високите петметрови вълни. Сънували го в пророче-

39

ски сънища. Виждали го до тях с дългата бяла брада по време на буря в открито море и зна-ели, че ги закриля. „Изпадали са в беди, но нито един рибар от Момчиловци не се е удавил. През всичките години свети Ни-кола е бдял над тях”, казва бай Тодор, в чийто род осем поко-ления си изкарвали прехраната в Порто Лагос.Освен че щедро е възна-

граждавал и пазел вярващи-те, закрилникът на рибарите е наказвал неверниците, разказ-ват местните. По онова време често турци били чорбаджии на езерото Бору гьол. На да-ляна рибарите поставили икона на св. Никола и кандилце до нея. Досвидяло му на чорбад-жиията олиото, което сипвали в кандилото и наредил на пазача да махне от там християнския символ. „Същата вечер обаче турчинът получил ужасни болки в корема. Досетил се от къде може да е дошло наказанието и изпратил пазача да вземе цяла

тенекия със зехтин за кандило-то. След това то никога не изга-снало”, пресъздава разказите на старите рибари Каневски.Дълги години стотици родоп-

чани изхранвали семействата си с риболов в Гръцко. До Бал-канската война по бреговете на Бяло море девет десети от всички рибари били българи от Чепеларе, Момчиловци, Петко-во, Устово, Райково и Смолян, свидетелства някогашният за-местник-кмет на Порто Лагос Васил Дечев.Рибарите работят в открито

море, защото турското правител-ство отдава под наем на пред-приемачи правото за риболов в езерата Бору, Кадънджик, Кара-чел, Яна и др., разказва в пуб-ликация от 1999г. смолянският в-к „Отзвук“. Наематели са пре-димно богати турци, но истин-ските собственици са българи, защото те осъществяват риболо-ва, осоляването и реализацията на рибата. Те се задължават да плащат лихва на вложителя на

капитал, а всичко останало е за рибарите. След 1851 година до Балканската война сред големи-те наематели на голямото езеро Бору гьол се среща и името на българина Данчо Киряков от Ус-тово, а на Тепеджик дълги годи-ни наематели са братя Кундоп-льови от Лозенградско.За ефективността на труда на

българските рибари говорят ци-фрите. От езерото Бору и не-говите даляни годишно се лови средно 500 000кг кефал, а от всички по-малки езера и даля-ни 150 000кг кефал, шаран и друга риба. От там, засолена и подготвена за път, рибата пое-мала към Родопите и големите тържица, включително и за гра-дове, които отстоят сравнително далече от Бяло море: Пловдив, Асеновград, Пазарджик.В периода 1885–1912г. главен

ръководител на големия бору-гьолски далян е Радю Тодоров от с.Петково, капитани на по-малките даляни също са родоп-чани. Сериозен спад в улова на

В музея в с.Момчиловци има отделен кът със снимки и сечива на родопските рибари

40

риба се регистрира след 1900 година, а причините са поли-тически и икономически. Вед-нага след войните (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война) кметът на Пор-то Лагос настоява работата на рибарите да продължи, но сто-панските условия са се проме-нили значително.За да се възобнови и развие

риболовството на Бяло море е основано първото по рода си риболовно дружество „Момчи-лови водоборци“. В него се за-писват повече от 100 дружест-вени члена, а всички рибари, завърнали се от бойните полета, отново идват на работа. Нова-та българска наредба за ловене на риба от 22 юли 1919 година позволява на рибарите (сдруже-ни кооператори) да ловят риба не само в открито море и в за-градените езера, но и да вземат и съразмерна част от рибата, която влиза в даляните. За крат-ко време дружеството укрепва, строят се нови кооперативни сгради, купува се нов инвентар.На 27 ноември 1919г. обаче е

подписан Ньойският договор и границата с Гърция е затворена. Българските войски и админи-страция напускат беломорското крайбрежие. Прекратява дей-ността си и дружеството „Мом-чилови водоборци“. На произво-ла на съдбата е оставено цялото кооперативно имущество и въ-преки усилията на зам.-кмета на Порто Лагос Васил Дечев, всич-ко е разграбено.С потоците бежанци, след като

разпродават цялото си имуще-ство, към родината се отправят и братя Кацарови от Райково. Немотията и безработицата след войните ги разпилява. Тодор се завръща в Райково, Иван оста-ва в Пловдив, а Георги и Илия отиват в Бургас и отново свърз-ват живота си с морето. Купуват празно място на рибната бор-са и започват търговия с риба, първоначално на дребно, а впо-следствие на едро, с по-големи-те градове от страната.Братята започват да търсят

нови начини за обработка, кон-сервиране и замразяване на риба и рибни продукти. Че-тат чуждестранна литература за консервиране на риба, като заплащат много скъпо за необ-ходимите им преводи, но това им помага за кратко време да заемат водещо място в бранша. През 1925 година на закупеното от тях място на ул. „Цар Крум“ е изградена и оборудвана сгра-да, в която започват работа, а в „Държавен вестник“ е регистри-рана първата българска рибно-консервна фабрика за прера-ботка и консервиране на риба в страната.По силата на Закона за на-

сърчаване на индустрията им е предоставено място в индустри-алния квартал на града, където е построена нова сграда и обо-рудвана със съвременни маши-ни. Фабриката постига огромен успех на вътрешния пазар, пе-чели златен медал на междуна-родното изложение във Варна, представя се отлично и на Пло-

вдивското изложение. Търговска-та дейност на братя Кацарови продължава до национализация-та на фабриката.През 1941 година, когато Бъл-

гария си връща Беломорието, родопските рибари отново се връщат в Порто Лагос и основа-ват трудово-риболовна коопера-ция „Бяло море“ със седалище в Ксанти. Нейната дейност е успешна, но отново за кратко. С отстъплението на българските войски кооперацията е ликвиди-рана и с това се слага и краят на последния организиран ри-болов на Бяло море.Когато риболовът в Северна

Гърция станал невъзможен, ри-барите от с.Момчиловци започ-нали да се събират на приказка у Каневски и все за Бору гьол говорели. През миналия век бащата на бай Тодор Канев-ски хванал най-голямата риба – цели 100кг Била от рода на акулите и с половината пари от продажбата є родопчанинът ку-пил една овца.„Разказите за рибарството и

живота в Гърция през детството ми бяха и телевизор, и радио за мен. С тях лягах и с тях ставах. Затова съм щастлив, че имах възможност доста пъти да посе-тя Бору гьол и манастира „Све-ти Никола” в Порто Лагос, които са свързани с поминъка на рода ми”, казва Тодор Каневски. При първата визита на святото място като на лента оживели разказите на баща му. Изплували картини от тежкия живот на предците му, които 2/3 от годината били разделени от семействата си. Нощем ловували, а през студе-ните зимни месеци по ръцете им се натрупвал лед. Оцелели са, защото свети Никола ги е пазел, убедени са наследниците на старите рибари.Метохът „Свети Никола” в

Порто Лагос е подчинен на Ва-топедския манастир на Атон. Наследниците на рибарските родове в Момчиловци винаги посещават светата обител на път за Гърция и отдават почит на светеца закрилник.

Метохът „Свети Никола“ в Порто Лагос

xli

ул.„Майор Юрий Гагарин“22-A1113 СофияБългария

www.agratec.bgoffice@agratec.net

тел. +359 2 46 16 16

АГРАТЕК е официален вносител за България на марките Agrifac, Merlo и Sipma.Екипът от професионалисти в сферата на земеделската техника е готов да ви предложи най-добрите решения, за да осъвремените оборудването във вашето стопанство.

Освен екипа ни от продуктови специалисти, които да ви препоръчат подходящите машини за дейността на стопанството ви, можете да разчитате и на екипите ни от сервизни специалисти, които са висококвалифицирани и ще обслужат машината ви, когато е необходимо.

• Работен просвет – до 200см, управляем от кабината• 3400-8000л – Резервоар за химикали• 24-54м стрела, 50-250cм разположение на стрелата от

обработваемата култура• Работна скорост – до 36 км/ч. Два вида двигатели IVECO –

151/205 или 210/285 кв/кс FPT• Пътен режим – до 50 км/ч с нисък разход на гориво• Stabilo plus шаси, гарантиращо комфорт независимо от

условията на работа• MountainMasterPlus – независимо управление на носещите

С крачка напред в растителната защита. Клиентите ни откриха заради това, което техните полета желаят...

хидривлични цилиндри, компенсиращи независимо терена до 20%

• HighTechAirPlus – Управление на изпръскващата норма от кабината посредством високотехнологично изпръскване с работно

• Налягане до 15 бара – без смяна на дюзи• DropLetControl – Избор на големината на капката при

обособени режими на пръскане и култури• ExternalFillSystem – Подсигурява бързо пълнене на

резервоара – за 8000л са необходими 7 мин.