Животновъдтсво bg 5-6/2015

www.oralo.bgISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВОмай (5-6)/ 2015

BG

БЛИЦ ЕООД Пловдив Ви предлага:

• Технологично проектиране и консултации

• Доставка и монтаж на оборудване• Пускане в експлоатация

• Модулите БЛИЦ – бързо решение за Вашата малка мандра

• Многофункционално оборудване• Ергономично разпределение• Лесно и бързо поставяне

БЛИЦ ЕООД ПловдивХристо Иванов, GSM: 0898 42 03 72 e-mail: [email protected], www.blitz-bg.com

2МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ,АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ, ДЪРЖАВЕН ФОНД «ЗЕМЕДЕЛИЕ»

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.ISSN 2367-5047София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: [email protected]

Главен редактор:Красимир ПетковРедактор:Петър КрасимировPR и реклама:Ст. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:Андриана Коцева, Симеон ПековРедколегия:Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев,Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска,Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков,Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков,Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеАктуалноМинистър Танева: Работим за отварянето на израелския пазар за българско месо и живи животни . . . . . . . 3 Машини Техника за фермата: Faresin Industries – винаги по следите на иновациите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4Позиция Биологичното земеделие – съставна част и инструмент от екоуправлението на селското стопанство . . . . . . 5Проф. Васил Николов за българското животновъдство 9Факти и заблуди за млечните квоти . . . . . . . . . . . 13Породи Овцевъдство. Видове породи овце в България . . . . . 15Хранене Хранене и гледане на разплодни юници . . . . . . . . 21Мазнините са основна градивна част в дажбите на кравите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26Фуражи Състоянието на фуражната база у нас . . . . . . . . . . 27Експерти Постижения на млечното говедовъдство на Европейския съюз . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36Състояние на квалификацията и мотивацията . . . . . 41Как да създадем елитно стадо . . . . . . . . . . . . . . . 43Главен пролетен преглед на пчелите и грижите след него . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46Финансова култура Кредитен фонд ще поема част от банковите гаранции на земеделците . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47Какви осигуровки и данъци внасят земеделските производители? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 48

3

БРОЙ 5-6/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGАКТУАЛНО

Министърът на земеде-лието и храните Десис-лава Танева обсъди на среща с израелския ми-нистър на земеделието Яир Шамир отварянето на пазара за българско месо и живи животни. По думите на министър Тане-ва нашата цел ще бъде това да се случи в кратки срокове. „Нашата страна има традиционно добри взаимоотношения с Из-раел, като желанието ни е те да се задълбочават и развиват в посока екс-порт на български фирми и продукция.“ Вкусът на родни хранителни проду-

Министър Танева: Работим за отварянето на

израелския пазар за българско месо и живи животни

кти е познат в израелската страна, като министър Шамир каза, че на пазара се предлага „българското бяло саламурено сирене“.

По време на срещата се обсъди и възможността наши млади фермери да се обу-чават в Израел. Министър Танева посочи, че обменът на добри практики е много важен, особено в областта на напоителните системи. „Това е едно от местата, от които ние можем да получим знания на възможно най-високо ниво“, коментира Танева.

4

БРОЙ

5-6

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

МАШ

ИНИ

Техника за ферматаFaresin Industries – винаги по следите на иновациите

Faresin Industries е успешна в областа си компания, която не само гарантира предимствата на етикета „Произведено в Италия”, но и несъмнено го прави най-доброто в областта на жъвотновъдството. Благодарение на силажораздаващите си

ремаркета, компанията Faresin винаги е била сред първите компании, представя-ща най-добрите модели, базирани на не-прекъснато развитие и усъвършенстване, като удобството за фермера и неговото удовлетворение от свършената работа винаги са на първо място. Същите критерии са водещи и при

създаването на най-новия продукт на Faresin, силажораздаващото ремарке мо-дел Leader Compact, което е с по-компак-тен размер и отлична производителност. Новото попълнение е наречено „машина създадена във фермата, за фермата”. Както вече споменахме Leader Compact

е по-малко като размери от предшестве-ника си Leader Standard и е перфектно за по-малки стопанства с по-ниски врати за достъп, където е необходима употре-бата на силажораздаващо ремарке. Предимството на този модел всъщност

се крие най-вече в това, че клиентът раз-полага с всички ползи и технологии на моделите Standard и Ecomix, само че в нова, по-компактна версия. Освен това, по този начин Faresin отговаря на фер-мерите, които разполагат с пространства с по-малки размери и които досега са използвали по-малко производителни ма-шини поради този недостиг на площ. Новият Leader Compact включва: ново

шаси, по-компактни размери (макс. ви-сочина 2,55м за версии 12 и 14м3 и 2,80м за 16м3 версия), по-добро микси-ране, 3м радиус на завиване с възмож-ност четирите колела да останат в режим на управление, 800мм режещ канал и разтоварващ канал, мощност от 130к.с. Ако Вашето стопанство е с по-малки

или средни размери и с по-ниски входо-ве и Ви е необходимо силажораздаващо ремарке, то Leader Compact е идеалната машина!

5

БРОЙ 5-6/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОЗИ

ЦИЯ

доц.д-р Диляна МитоваИнститут по аграрна икономика

Биологичното земеделие – съставна част и инструмент

от екоуправлението на селското стопанство

През последните няколко десетилетия станахме свидетели на драстични промени в областта на производството и преработката на хранителни продукти в световен мащаб. Утвърдени с векове начини на производство отстъпиха място на мо-дерни форми на земеделие и преработка, които се оказаха много по-евтини на фона на растя-щото търсене. Не след дълго се появиха и пър-вите симптоми на нездравост в тези технологии. Индустриалните и високоинтензивни селскосто-пански системи са едни от основните причини за настъпващите климатични промени – пряко и непряко, за окончателната загуба на някои много ценни неща – части от непокътната природа, от човешко здраве, от култура, от история, от чо-вешки живот. Биологичното земеделие (БЗ) е, макар и малка,

брънка от веригата дейности, насочени към опаз-ване на природните ресурси и здравето на хората и животните. Затова то е земеделска система с приоритет в бъдеще. И тъй като мисленето за бъдещето е основна характеристика на всички хора и единственото, което разграничава нашия вид от други животински видове, изборът, който ще бъде направен в близките години в света и у нас конкретно по отношение на начина на жи-вот, ще е кръстопътен – от него ще зависи дали ще имаме по-богат набор от възможности или те ще бъдат сведени само до една-две алтернативи. Така че, подкрепяйки БЗ, се борим да придадем нов смисъл в този наш свят, в който земеделието не би трябвало да е в последната редица, а да я оглавява. Земеделие, което да се основава на принципите на БЗ, в името на бъдещето на на-шите деца и внуци. За целите на доклада и на базата на наличната

информация, ще бъдат разгледани въпросите на развитието и ролята на БЗ в България през по-следните десетина години, като съставна част и инструмент от екоуправлението на селското сто-панство. Показатели: Дял на площите с БЗ от общо из-

ползваната земеделска площ; изменение в пло-щите с БЗ; площта в конверсия като показател за увеличения интерес към БЗ и за потенциалното му нарастване в бъдеще; основни култури в БЗ в България; биологично животновъдство – брой животни; брой оператори в БЗ; контрол и серти-фициране на биологичните площи; националните и международни пазарни възможности за българ-ските биологични продукти; политика за подкрепа на БЗ. Екоуправлението в селското стопанство е упра-

вление на човешката дейност за опазване и по-добряване на природната среда. То е управление на екодейностите за производство на храни за хората и животните, суровини за промишлеността и др. Известно е, че селскостопанската дейност е основен фактор, водещ до деградация и замър-сяване и в същото време – съществен фактор за консервация и подобряване на природната среда. Нарастването на обществения интерес към еко-проблемите, „позеленяването” на ОСП и увелича-ващите се частни и обществени средства за съх-раняване на природната среда поставя особено ударение върху екоуправлението на селското сто-

6

панство. В нашата страна проблемът за аграрната устойчивост и екоуправлението е сравнително нов за изследователите в социално-икономическите науки, земеделските производители, агробизнеса, групите по интереси, аграрната администрация, политиците и широката общественост. Възникването и бързото развитие на биологич-

ното земеделие през последните десетилетия е положителен пример за ролята на пазара и част-ната инициатива, които превръщат тази форма на земеделие в съставна част и същевременно в инструмент за екоуправление на селското стопан-ство. Защо това е така? Според възприетото опре-деление за биологично производство (БП) то може да се дефинира като процес, при който крайните продукти се получават от земеделски практики, които са икономически ефективни, екологосъо-бразни и социално приемливи. Т.е. БЗ може да се разглежда като съставна част от самия процес за екоуправление на селското стопанство, защото в самото БЗ е заложено опазване и подобряване на природата. Същевременно БЗ може да се опре-дели като инструмент от екоуправлението на сел-ското стопанство, защото чрез него се въвеждат практики, опазващи околната среда. Изборът на системите за бъдещото земеделие трябва да бъде направен, взимайки предвид икономическите, со-циални и екологични аспекти на тези системи. БЗ е неразривна част от екоуправлението на

селското стопанство и има многостранен благо-приятен ефект върху устойчивото му развитие, а именно: • Икономически: висока добавена стойност,

развиващ се пазар, незаети пазарни ниши, експортна ориентация;

• Екологичен: съхранява околната среда, възста-новява почвите и опазва биоразнообразието;

• Здравословен: производство на безопасни и здравословни биохрани;

• Социален: по-висока необходимост от ръчен труд, заетост и приобщаване на маргинализи-рани и социално-уязвими групи.

Развитие и роля на БЗ в България В последните няколко години биологичното зе-

меделие е един от секторите, който в условията на криза се развива с бързи темпове, като непре-къснато нарастват площите и броят на операто-рите, включени в система на контрол. Причините са свързани с много добрите предпоставки за развитие на биологичното земеделие у нас – за-пазени от екологична гледна точка райони; осве-домеността и желанието на потребителите да се хранят здравословно; осъзнатите ползи за окол-ната среда и селските райони; подпомагане на биологичните производители по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и с усилията на МЗХ в партньорство с бизнеса и неправител-ствените организации в сектора за популяризира-

не на ползите за производителите и потребителите на този вид продукти и храни.

Площи в системата на контролДял на площите с биологично земеделие от

общо използваната (ИЗП). За периода 2006-2013г. данните показват, че в България интересът към развитието на биологично производство в сел-ското стопанство нараства, макар да е все още слаб. България продължава да бъде с най-малък дял площи с БЗ от общо използваната площ в ЕС. През 2009г. в България само 0,2% от общата ИЗП е с БЗ при средна стойност за ЕС-27 – 4,7%. През 2009г. най-висок е делът на площите с би-ологично земеделие в Австрия – 18,5% от ИЗП, следвана от Швеция – 12,8% и Естония – 11,0%. За 2011г. данните сочат, че площите с БЗ у нас са вече 0,5%, което си е увеличение повече от 2 пъти (5,4% за ЕС); а за 2012г. – 0,8%, т.е. 4 пъти повече в сравнение с 2009г. За 2013г. този показател е 1,12%. Въпреки малкия размер на площите с БЗ, те се увеличават и у нас, най-вече благодарение на плащанията от ЕС. По данни на Отдел „Биологично земеделие”, Дирекция „Рас-тениевъдство”, МЗХ, през 2013г. площите с БЗ у нас са се увеличили до 56 287ха, или 9,4 пъти спрямо 2006г.За съжаление, през 2013г. има известно намале-

ние в броя на овцете, но при говедата и козите се наблюдава увеличение. В системата на контрол през 2012г. са и 85 346

пчелни семейства (за 2006г. са били 33 981). През 2013г. този брой е вече 117 360. Предпоставка за увеличението през 2012г. спрямо 2011г. с 45% и през 2013/2012 със 137% е добрият прием на биологичния пчелен мед на европейския и световен пазар. Производството на мед нараства съответно от 1263 тона през 2011г. на 2448 тона през 2012г. и на 2 718 тона през 2013г. По-голя-мата част от него се изнася на световния пазар. Има потенциал за увеличаване дела на биоло-

гичното животновъдство у нас, въпреки че делът на сертифицираните животновъдни ферми про-дължава все още да бъде много малък. Това по-ражда дисбаланс в производството и изкривява принципите на БЗ, в което животните са основен елемент в кръговрата на хранителните вещества на ниво ферма. Към края на 2013г. общият брой на регистри-

раните в МЗХ биологични производители, пре-работватели и търговци е 3 123 (от тях 3 015 са земеделски производители). Това е увеличение от 1,5 пъти спрямо 2012г. (2 016 биологични произ-водителя), което пък е почти двойно увеличение спрямо предходната 2011г. В сравнение с 2009г., годината, от която се при-

лага новото европейско законодателство в облас-тта на биологичното земеделие, през 2013г. броят на операторите в система на контрол е нараснал

7

повече от шест пъти. В сравнение с 2007г. – поч-ти 10 пъти. Средният размер на стопанствата за БЗ за ЕС,

както и за България, е по-голям спрямо този на конвенционалните стопанства като цяло, а биоло-гичните фермери са средно по-млади от тези в конвенционалните стопанства. Контролът и сертифицирането за спазване прави-

лата на биологичното производство се осъществя-ва от контролиращи органи. През 2013г. контрол за спазване на правилата за биологично произ-водство на земеделски продукти и храни и озна-чаването им съгласно изискванията на Регламент (EО) №834/2007 и националното законодателство са извършвали 11 контролиращи органа. Националните и международни пазарни възмож-

ности за българските биологични продукти все още не са напълно определени. Пазарът на био-продукти в България изпреварва значително про-изводството. Почти всички вериги супермаркети предлагат био-продукти. Увеличава се броят на специализираните магазини за биохрани. Съще-временно търсенето на биопродуктите на вътреш-ния пазар не е голямо, но расте. Национална статистика не се води (анкетата, проведена от Биоселена и маркетинговото проучването на Ви-тоша Рисърч, 2009г. са единствените проучвания, правени в България). Общият оборот на биопро-дукти в България за 2008г. е за около 4 мил. евро годишно и е едва 1% от пазара на хранителни стоки (за сравнение през 2005г. пазарният дял на биопродуктите в България е оценен на 0,8 милиона евро, представляващи 0.023% от общия пазар на храни). За да се увеличи делът на био-логично произведените продукти от всички про-дадени в България хранителни продукти, трябва да се промени политиката на държавата към по-активно подпомагане на БЗ у нас. Българските биологични продукти притежават го-

лям потенциал за износ на европейския пазар. В България по различни данни между 80% и 95% от биологично произведените у нас храни се из-насят, предимно на европейския пазар. Износът е насочен най-вече към Германия, Холандия, Фран-ция и Италия. Има износ и за САЩ, Сингапур и Арабския свят, Япония, Корея и Канада. България е един от най-големите износители на диви су-шени горски плодове и билки. Изнасят се също замразени плодове – ягоди, малини и боровинки, както и биологичен мед, етерични масла от роза, лавандула и мента – не само в Европа, но и в САЩ и Япония. Развитието на потенциала на родното БЗ ще

зависи предимно от степента, в която покрива международните и европейски (национални) мар-кетингови стандарти за безопасност и качество на биологичните земеделски продукти, както и от степента на неговото подпомагане. През послед-ните години беше създадена асоциация на био-

фермерите, асоциация на търговците на биохрани и така БЗ в България започва да добива облик на реален икономически сектор.

Изводи: • БЗ в България е в начален стадий на своето

развитие, но потенциалните възможности пред него са много големи и то се развива с бързи темпове.

• Българските биопродукти имат добра реализа-ция и са конкурентни на европейския пазар, докато вътрешният пазар може да се опреде-ли по-скоро като зараждащ се.

• Поради недостатъчните данни за някои аспекти на БЗ и търговията с биологични продукти, не е възможно да се направи пълна картина на този сектор в момента.

• Очаквания за следващия програмен период • Достигане на критична маса в БЗ – нараства-

не на броя на биологичните производители и размера на площите за БЗ – при осигурява-не на необходимите средства за подкрепа по ПРСР.

• Рязко увеличение на обема на производство на сертифицирани биологични продукти – из-тича периодът на преход на много от стопан-ствата, които са започнали биосертификация в последните 2-3 години. Новозасадените трай-ни насаждения влизат в период на плодода-ване.

• Завоюване на нови пазари за българските би-опродукти – търсенето на биологични про-дукти в световен мащаб расте непрекъснато през последните 20 години.

• Развитие на биологичното животновъдство,

8

увеличение на броя на биосертифицираните животновъдни ферми – за пръв път е пред-видено подпомагането му по Програмата за развитие на селските райони, съгласно разра-ботения до момента вариант.

• Изграждане и сертифициране на нови биоло-гични линии за преработка на селскостопан-ска продукция – за целта е необходимо да се даде приоритет и целенасочена подкрепа по ПРСР.

• Сдружаване на биопроизводителите за по-ус-пешно решаване на проблемите им, за успе-шен маркетинг и реализация на българските биопродукти.

• През периода 2007-2013г. биологичното про-изводство се подпомага по Програмата за раз-витие на селските райони (ПРСР) чрез мярка 214 „Агроекологични плащания”. Една от под-мерките в нея подпомага земеделските стопа-ни, които развиват биологично растениевъд-ство и биологично пчеларство.

Мярка 11 от новия ПРСР цели да насърчи въвеж-дане и използване на земеделски производствени методи, опазващи околната среда; да продължи изпълнението на биологичните схеми от предход-ния програмен период. В рамките на тази мяр-ка ще се изпълняват две подмерки – Плащания за преминаване към биологично земеделие за ха ИЗП и Плащания за поддържане на биологичното земеделие за ха ИЗП. Насърчаването на биологич-ното растениевъдство, пчеларство и животновъд-ство ще доведат до намаляване на използването на минерални торове, пестициди, намаляване на замърсяването на почвите и водите и като цяло до земеделие, съобразено с добрите екологични практики. Това от своя страна ще допринесе за подобряване управлението на водите, включител-но управлението на торовете и пестицидите. В допълнение мярката ще допринесе и за прилага-нето на щадящите практики при обработката на площите, за предотвратяване на почвената ерозия и за борбата с климатичните промени. Мярката има отношение и към някои социални аспекти – с биологично производство започнат да се занима-ват повече млади и безработни хора, живеещи в селските райони. Въвеждането на екстензивни зе-меделски практики ще има и положителен ефект върху флората и фауната и като цяло върху ес-тествените и полуестествени екосистеми. Очаква се мярката да има положителен ефект и принос към устойчивото развитие на селските райони, като допринася за околната среда и смекчаването на последиците от изменението на климата и под-крепата на малки и средни ферми, повечето от които са семейни. Освен това, предвид факта, че повечето биологични производители предпочитат да развиват къси вериги на доставки, се очаква също да допринесе за социалната съгласуваност на селските райони.

Дали очакванията ще се реализират зависи на първо място от самите биопроизводители и изисква усилия, труд, последователност и обеди-нение; на второ място до голяма степен помощ от държавата – държавните органи решително тряб-ва да оценят многобройните ползи от развитието на БЗ в България, като го подкрепят, защото то представлява комплексна производствена систе-ма, в която се съчетават практики по опазване на околната среда и природните ресурси, поддър-жане на биоразнообразието, хуманно отношение към животните и здравето на хората; и защото България има завоювани позиции в този сектор – тя е най-големият производител на биологично розово масло в света, един от най-големите изно-сители на биологично произведени оранжерийни краставици в Европа, по размер на биосерти-фицирани площи за събиране на диворастящи плодове, билки и гъби е на второ място в ЕС, по брой на биосертифицирани пчелни семейства е на 4 място в ЕС. За успеха на БЗ у нас е нужно: • Заявеният приоритет на политиката в полза на

БЗ да се реализира и същата да бъде после-дователна и непрекъсната, а не инцидентна. Подкрепата за БЗ трябва да е реална: Обявя-ването на 2014 за нулева година по отноше-ние на кандидатстване по мярка „Биологично земеделие” на ПРСР представлява сериозен удар върху сектора и ще обезсърчи множе-ство български земеделски биопроизводители (а има опасност и 2015-а да е такава);

• Предвиждането на 103 млн. лева за обез-печаване на мярка „Биологично земеделие” за седемгодишен период в новата ПРСР не предполага растеж, а запазване на обема на сектора в сегашния му вид (сумата е чисто умножение на заявените средства за 2013г. от биофермерите, умножена по 7 години).

• Да се намери подходящ и действащ механи-зъм за предоставяне на достъпна информа-ция и консултантски услуги за производителите като фактор за достигане на критична маса от производители в БЗ; да се разработят и предложат нови ефективни технологии за био-логично производство; да се повишава качест-вото на биопродуктите.

• Да се подобри координацията и сътрудни-чеството между държавата, неправителствени-те организации, потребителите и фермерите за решаване на проблемите на БЗ, да се насърчи доброто партньорство и сътрудничество меж-ду публичния и частния сектор;

• Агростатистиката да събира първични данни и за БЗ, които да дават възможност за сравне-ние с конвенционалното земеделие;

• Да се подпомогне целенасоченото формиране на веригата от производители, преработватели, дистрибутори и потребители.

9

БРОЙ 5-6/ 2015


ЦИЯПроф. Васил Николов за

българското животновъдство

A&A: Проф. Николов, какви според Вас са основните про-блеми, пред които е изправе-но българското животновъд-ство? Как се стигна до там да сме зависими в голяма степен от вноса на месо и да изпъл-няваме по-малко от половина-та от квотата за мляко?Проф. В.Николов: Причини-

те и проблемите са много, но ако трябва да дам един отговор и на двата въпроса, то бих от-кроил следното: безкрайните промени, преструктурирания и преустройства, които често са безцелни и безсмислени и не се основават на никакви анали-зи и прогнози, както и липсата на каквато и да е устойчивост и последователност в политиките, интересите и действията.Без да навлизаме дълбоко в

историята, с всички поврати на кръстопътната ни държава, само за последните около 60-70 годи-ни селското стопанство преживя две коренно противоположни промени. Първоначално е ко-лективизацията, съпроводена с индустриализация и типичните за нея процеси на смяна на насоката на използване на жи-вотните, а с това и на начи-ните на отглеждане, хранене и селекция, увлечението по чужди породи като панацея за бързо надмогване на сиромашията и т.н. И ако тези процеси, неза-висимо от грешките, които ги съпровождат, все пак се бази-рат на някаква реална основа, каквато е необходимостта от задоволяване на нарастващи-

те потребности на обществото, то следващата промяна няма разумно обяснение. Начинът на проведената в края на миналия век „деколективизация” не може да бъде определен другояче, освен като всенародно безу-мие. Вместо „реформаторски съвети“ – „ликвидационни съ-

вети“. Вместо реформата да се осъществи от специалистите в земеделския сектор в лицето на зооинженери, агрономи и агра-рикономисти „ликвидирането“ се извършваше под ръководството на литератори, литературоведи, философи и други „експерти“ в областта на земеделието.

Животновъдството ни трябва да се насочи към малки, бутикови

производства на защитени марки и брандове на уникални продукти.

Интервю с проф. д-р Васил Николов, ръководител на катедра „Живо-тновъдни науки“ при Аграрен университет – Пловдив и изпълнителен

директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) към Министерството на земеделието и

храните

10

Ликвидационните съвети свър-шиха добре своята ликвидатор-ска работа. По данни на FAOSTAT от 1649 хил. През 1988г. гове-дата са намалели до 638 хил. през 1995г., овцете – от 8886 хил. до 3398 хил., свинете – от 4034 хил. до 1986 хил., а птици-те – от 40232 хил. до 17822 хил. Намалението на броя на живот-ните за по-малко от осем годи-ни е от два до три пъти, което респективно води до спад на количеството на произведената продукция. Ликвидирането на фермите доведе до ликвидира-не на специалистите и до загуба на традиционните пазари.Идеята съдбата на животните

да се постави в ръцете на тези, които ги отглеждат, на пръв по-глед е твърде благоразумна. За това обаче се изисква много време, свързано с постепенна и последователна промяна на производствените отношения. Революционният подход, когато една форма на организация се унищожава без да бъде предло-жена алтернатива и елементите на системата просто увисват във въздуха, многократно доказа своята несъстоятелност. Така при липсата на земя, техника и еле-ментарни условия за отглежда-нето им, върнатите на селяните животни под формата на дялов капитал просто бяха изклани. Това доведе до загуба на уника-лен генофонд, който е създаван в продължение на години. Необ-мисленото и прибързано лик-видиране на кооперативните и държавните племенни фер-ми и конезаводите на практи-ка доведе до ликвидиране на Българското червено говедо, Българското сименталско гове-до, тънкорунното и полутънко-рунното овцевъдство, коневъд-ството, националните ресурси в свиневъдството и птицевъдство-то. Шанс за страната ни беше, че голяма част от автохтонните породи се отглеждаха в лични-те стопанства.Паралелно с процеса на деко-

лективизация течеше и процес на пълно оттегляне на държава-

та от организацията и управле-нието на животновъдството, на-ционалните генетични ресурси и развъдната дейност.Не искам да навлизам по-дъл-

боко в търсене на причини-те за съвременното състояние на животновъдството. По-важно е да се отбележи кои са усло-вията за излизане от това със-тояние. Според мен основните са три. На първо място, трябва да се определят приоритетите в животновъдството и да се насо-чат ресурсите към приоритет-ните отрасли. Тук трябва да се изхожда преди всичко от въз-можността за реализиране на продукцията и то в чужбина, тъй като българският пазар е из-ключително свит. На следващо място, идват природните даде-ности и възможността за мак-симално използване на природ-ните ресурси, производствения и кадрови капацитет на ферми-те и традициите. В тази насока считам, че приоритетно за нас трябва да бъде пасищното жи-вотновъдство (в т.ч. биволовъд-ство, овцевъдство, козевъдство, говедовъдство) и животновъд-ство, базирано на средни по размер фамилни ферми, раз-положени главно в полупланин-ските и планинските региони на страната, както и в регионите, които не са подходящи за ин-тензивно растениевъдство.Друг важен момент е оземлява-

нето на фермите. Не е възмож-но създаването на рентабилна ферма без собствено производ-ство поне на обемистия фураж. Възможността за разширяване на фермите в развитите страни се определя от възможността за увеличаване на площите за про-изводство на фураж. У нас този, който притежава земя, обикно-вено не отглежда животни, тъй като е по-изгодно да произвеж-да зърно например, а тези, кои-то имат животни, нямат земя.Не на последно място е раз-

витието на племенното жи-вотновъдство и създаването на собствени генетични ресурси с висок генетичен потенциал

за продуктивност. Мненията на някои учени от периода на т.нар. „преход“, които битуват и до днес, че България е малка страна и на нас не са ни не-обходими национални генетич-ни ресурси, собствени породи и собствена селекция, тъй като можем да ползваме световната „топ генетика“, чиито върхове никога няма да достигнем, са абсолютно погрешни. Резултати-те от този подход се съдържат във Вашия въпрос.Цялата история на нашето жи-

вотновъдство е потвърждение на несъстоятелността на подобни съждения. Няма генотип, няма животно, което еднакво добре да дава продукция при всички възможни условия на средата. България е страна с изключи-телно разнообразни природно-климатични условия, фермите са с различна технологична, кадрова, фуражна и т.н. обез-печеност. Да не говорим за раз-личията между условията у нас и там, откъдето идва прослову-тата „топ генетика“. Пък и „топ“ ли е наистина тя? Да, крави-те дават между 10-20 хил. ли-тра мляко на лактация, но тя е една единствена. Средната про-дължителност на използване на кравите от високопродуктивните популации в света е 1,5-2 лакта-ции вместо 8-10-15, високо без-плодие, висока заболеваемост и смъртност.Никой в света няма да се съо-

бразява с нашите желания. Ние сами трябва да управляваме и направляваме развъдната дей-ност в зависимост от национал-ните потребности и интереси. У нас в момента селекцията е на кота нула. Наблюдава се ма-сов внос на животни, сперма, ембриони от различни породи, от различни страни, от различни популации, безцелно кръстосва-не и инбридинг. Ако хаосът в селекцията и репродукцията не бъде овладян, ако тези дейнос-ти не бъдат поставени на на-учна основа, ако не започнем селекция и възпроизводство на собствени високопродуктив-

11

ни генетични ресурси, не мо-жем да излезем от примитивно-то животновъдство.Първите зародиши в тази насо-

ка са развъдните организации. Голяма част от тях се опитват да работят добре, но това не е възможно без подкрепа от стра-на на държавата, а тази подкре-па, специално за комерсиални-те породи, е недостатъчна. За разлика от местните застрашени породи фермерите, отглеждащи племенни животни от комер-сиалните породи, не получават никаква подкрепа от държавата – нито субсидии, нито каквито и да е приоритети и преиму-щества при кандидатстване по различни мерки за подпомагане. Така например, подпомагането на животните от комерсиалните породи е на глава, независимо от това дали животното е пле-менно и високопродуктивно или е просто „бройка“.А&A: Поддържането на раз-

нообразен генофонд е задъл-жително условие за успешно развитие на животновъдство-то. Какви са тенденциите в изменението на генетичните ресурси на страната през по-следните години и в кои от подсекторите се отчита най-съществена промяна?ВН: Съгласен съм с Ваша-

та констатация за значението на разнообразния генофонд за успешното развитие на живот-новъдството. През последните години в структурно отношение между отделните отрасли на животновъдството съществени промени не се наблюдават. За съжаление след влизането ни в ЕС негативната тенденция по от-ношение на броя на животните продължава, като по данни на FAOSTAT от 2007г. до 2012г. бро-ят на птиците е намалял от 20,1 млн. до 14,6 млн., на свинете – от 1013 хил. до 608 хил., на го-ведата – от 628 хил. до 558 хил., на овцете – от 1,64 млн. до 1,45 млн., и на козите – от 549 хил. до 341 хил. Единствено увеличе-ние се наблюдава при биволите – от 8,2 хил. до 9,9 хил.

Свиневъдството и птицевъд-ството се базират почти изця-ло на чужд генетичен материал. През 2013г. под селекционен контрол са били 650 хил. птици и 34 хил. свине от комерсиални породи, линии и хибриди.В комерсиалното говедовъд-

ство и овцевъдство основно се отглеждат породи за мляко. Положителна е тенденцията, че за последните пет години броят на животните под селекционен контрол от тези породи е на-раснал от 31,2 хил. до 49,5 хил. (58,7%) при говедата и от 85,7 хил. до 105 хил. (22,5%) при овцете. Месодайното говедо-въдство и овцевъдство си про-биват път изключително трудно. Въпреки че бяха създадени раз-въдни организации, под селек-ционен контрол са по-малко от 1000 месодайни говеда и 6400 месодайни овце, като тенденци-ята при последните е към нама-ление. Вълнодайното овцевъд-ство, което беше основно у нас до началото на новото хилядо-летие, е сведено до минимум. Под селекционен контрол са малко над 5000 овце. В биволо-въдството почти всички разплод-ни животни (около 5000) са под селекционен контрол. В млеч-ното козевъдство се наблюдава устойчива тенденция на увели-чаване на броя на животните под селекционен контрол, като за периода 2007-2012г. броят им е нараснал от 4,3 хил. на 21,7 хил.Увеличаването на животни-

те под селекционен контрол е изключително положително за развитието на животновъдство-то, но делът на контролираните животни в общия брой животни все още е твърде незначителен.А&A: Според Вас какви мерки

биха могли да се предприемат за запазване на застрашените от изчезване и изчезващите породи? Проявяван ли е досе-га интерес от страна на бизне-са към развъждането на някои от тях?ВН: Запазване на застрашени-

те от изчезване и изчезващите

породи е една от основните на-соки на работа на ИАСРЖ през последните години. Благодаре-ние на подпомагането на фер-мерите първоначално по про-грама „САПАРД“, а след това и по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ броят на животните при по-голямата част от авто-хтонните породи нараства. През последните години не е загубе-на нито една наша порода.Подпомагането е по-ефективно

в планинските и полупланински-те региони, където възможност-та за алтернативно земеделие е по-малка. Пречка за включване на повече фермери в програми-те за подпомагане и изменение на тренда на автохтонните по-роди в положителна насока са многобройните условия и анга-жименти при финансирането и множеството административни пречки. В равнинните региони с интензивно земеделие сериозна трудност създава изискването за пасища за тревопасните живот-ни.Това, което е необходимо да

се направи в бъдеще за съхра-няване на местните автохтонни породи е при подпомагането им да не се поставят никакви други изисквания освен ангажи-мент по запазване на броя на животните и отглеждането им при обичайните за породата ус-ловия.А&A: В световен мащаб все

повече се говори за биологич-ното животновъдство като сто-панска дейност с голям потен-циал. Съществуват ли според Вас конкретни предпоставки за успех на страната ни в тази област?ВН: Не само съществуват, но

според мен това е може би ос-новната алтернатива за разви-тието на нашето животновъдно производство, изхождайки от мащабите му. Кои са основните ми мотиви? Биологичното про-изводство се базира на няколко фундамента. На първо място е предлагането на качествени и безвредни продукти, произведе-ни по естествен начин, без упо-

12

треба на хормони, антибиотици и др., с характерни за дадения вид животно свойства и коли-чества. На следващо място са технологиите на производство, съобразени с биологичните осо-бености на животните и насоче-ни към тяхното благоденствие. Не на последно място е използ-ването на производствени техно-логии, които не оказват негатив-но влияние върху екосистемата, в която се осъществяват, като самите те се реализират в неза-мърсена околна среда.Отчитайки ниското ниво на ин-

дустриализация не само в земе-делието, а въобще у нас, като предпоставка за замърсяване на околната среда, слабата кон-центрация на животновъдството, ниската степен на използване на препарати за химична за-щита и изкуствени торове при производството на фуражи през последните десетилетия, наличи-ето на местни породи, добре приспособени към условията на средата, може да се направи заключението, че страната ни е изключително подходяща за би-ологично производство. В близ-ко, пък и в по-далечно бъдеще ние едва ли ще можем да се конкурираме с развитите стра-ни по отношение на продукция, произведена по конвенционален начин, където основната мерна единица за успех е мащабът на производството. Според мен животновъдството ни трябва да се насочи към малки, бутико-ви производства на защитени марки и брандове на уникални продукти, произведени от уни-калните ни породи по биологи-чен начин.А&A: Налице е засилен ин-

терес от страна на държави от Близкия изток към овче-то, телешкото и пилешкото месо, произвеждано в Бъл-гария. С цел да се използват възможностите за навлизане на тези перспективни пазари бяха предоставени финансо-ви ресурси за обезпечение на търговските отношения, но не се стигна до конкретни дейст-

вия. Какви според Вас бяха причините за липсата на резул-тати?ВН: Зная за този интерес и

до определено време бях в те-чение на хода на преговорите. Вече не съм. Причина за липсата на резултат може да се търси в разнопосочните интереси и пре-следването на дребни и кратко-срочни цели. Трудно работим в екип. Трудно ни е да се обеди-няваме, да работим заедно за постигане на една обща цел, от която всички биха спечелили. Субектите на животновъдното производство у нас са твърде много, с разностранни интереси и възможности, необединени и необединими. Но и най-големи-те за нашите мащаби субекти са безкрайно малки на светов-ната сцена и без обединение и съвместна работа в една насока нищо няма да се получи. Инте-ресът към животновъдството ни не се изчерпва само с примери-те, които споменавате. Имаше интерес от страна на Франция в овцевъдството, от Италия и т.н., но засега без успех.А&A: Какви мерки са не-

обходими, за да се подобри връзката между бизнеса и специализираните институ-ции, като например Изпълни-телната агенция по селекция и репродукция в животновъд-ството, развъдните организа-ции, аграрните университети и научните институти? Бихте ли посочили примери за осъ-ществени инициативи в тази насока?ВН: Единственото, което е не-

обходимо, е желание от страна на бизнеса. Вертикалната ин-теграция е законово регламен-тирана. С промените в Закона за животновъдството от 2010г. Изпълнителният директор на ИАСРЖ е и Национален коор-динатор по генетични ресурси в животновъдството. Към него, пак според закона, е създаден Национален съвет по генетични ресурси в животновъдството, в който влизат председателите на всички развъдни организации в

страната, регистрирани според изискванията на чл. 29 от зако-на. Така че, тези така нашумели през последно време „общест-вени съвети“ при нас са факт от години. Фермерите на свой ред са членове на развъдните организации, така че проблеми-те, които те имат, могат по най-бързия начин да достигнат до изпълнителната власт.Що се отнася до положител-

ните примери за осъществяване на сътрудничество, то трябва да се отбележи, че всички жреб-ци, с които разполага ИАСРЖ, в момента са при фермери за заплождане на кобилите през случната кампания. С Нацио-нална асоциация за развъждане на говеда от породите „Мон-белиард“ и „Симентал“ имаме договор за отглеждане на техни бици и получаване на семенен материал. В момента подобен договор се подготвя с Асоциа-цията за опазване и развъждане на местната дългокосместа коза. В зайцефермата на ИАСРЖ пристъпваме към изпитване на фуражи за различни категории зайци на един от фуражните за-води в страната. По поръчка на същия фуражен завод ще бъдат изпитани и фуражи за бройлери в Аграрен университет - Плов-див. По поръчка на фирма в Аг-рарния университет се изпитва влиянието на силажа, приготвен от сортове на фирмата, върху млечната продуктивност на кра-вите.Могат да бъдат приведени още

десетки примери, които са от полза както за бизнеса, така и за развитието на академичния състав на катедрата, тъй като опитите се провеждат от млади преподаватели и научни работ-ници.И ИАСРЖ и Аграрният универ-

ситет са отворени за бизнеса и имат достатъчен капацитет и възможности за осъществяване на консултантска, внедрителска, научна и други дейности в зави-симост от неговите потребности.

Attitude&Altitude

13

БРОЙ 5-6/ 2015


ЦИЯ

Елица Стефанова

Факти и заблуди за млечните квоти

Краят на млечните квоти предизвика силен шум и противоречиви реакции както у нас, така и в Ев-ропа. Дали обаче широката общественост разбра за какво става дума в действителност? Най-просто казано, след изтичането на квотния режим на 31 март европейците могат да произвеждат колкото си искат мляко.

Не малка част от производителите се плашиха, защото вече стои въпросът „кой е по-добър?”Отпадането на ограниченията пред производ-

ството означава, че тези фермери и държави, които имат конкурентно предимство (заради природни и климатични условия, традиции, ноу-хау и намиране на правилния бизнес-модел) ще произвеждат повече мляко на сравнително по-ниски цени, се посочва в анализ на ИнтелиАгро. Обратно, тези, в които производството досега е оцелявало заради потиснатата конкуренция – ще се свие още повече. Всички анализи досега по-казват, че разделителната линия ще бъде по ди-агонала Северозапад – Югоизток, като условно казано страните вляво от тази мислена линия през континента ще се профилират в производството на мляко, а тези вдясно от нея ще трябва да се преориентират към други направления. Естестве-но това не означава, че всички млечни ферми в Ирландия или Германия ще станат изведнъж по-успешни. Те също ще бъдат и са изправени пред предизвикателства – да увеличават стадата, да снижават разходите и като цяло да работят при по-ниски маржове, но с по-голям обем. По-малките ферми там също няма да имат шанс, ако не започнат да се сдружават. Всичко това не означава и че колегите им от Южна и Източна Европа директно ще изчезнат. Не. Тези с малко на брой, слабопроизводителни животни (спрямо средното за ЕС – около 8 тона на животно на година) постепенно ще отпаднат от пазара. По-големите (с 50 и повече крави) ще са изправени пред необходимостта да следват плътно и дори да надминават средния млеконадой за ЕС, за да си осигурят устойчивост.Средният брой на кравите в европейските стада

е 29, но има огромни разлики в отделните стра-ни: във Великобритания стадата са средно с по 119 крави, а в Полша – с 16. В същото време в Германия и в Полша има ферми и то немалко, с по няколко хиляди глави добитък, посочва АФП.По отношение на България, анализът показва,

че поддържането на ферма с до 9 животни (80%

от кравефермите) е икономически неоправдана, освен ако собственика няма допълнителни до-ходи от друга дейност. Същото се отнася и за фермите с 10-19 животни. Фермите с 20-49 жи-вотни, които представляват 4% от стопанствата и отглеждат ¼ от животните в страната, вече имат шанс. При ценовата динамика, която се очак-ва през следващите години, стремеж към средна млечност от минимум 7 тона е абсолютно нало-жителна. Затварянето на производствения цикъл с преработка може да се окаже добро решение за част от производителите, съветват ИнтелиАгро. Млечните ферми в България, в които трайно се полагат усилия за подобряване на стадото и на производствените резултати, имат своето бъдеще. То ще е обвързано с динамиката на търсенето и покупателната способност на вътрешния пазар и способността да се произвежда и преработ-ва продукция на достъпни цени. За фермите с до 100 животни изглежда наложително освен да подобряват своята продуктивност и да обединя-ват усилия за колективни инвестиции в маркетинг, пласмент и преработка, продължава анализът.По време на редовното заседание на Съвета

на министрите, българският министър на земе-делието и храните апелира за бързо решение за овладяване на ситуацията в сектор „Мляко“. Ми-нистър Танева подчерта, че положението в сек-тора се влошава на фона на руското ембарго и приключването на квотната система, се посочва в обзор на сектор „Мляко” на Системата за аг-ропазарна информация /САПИ/. Мерките в под-крепа на сектора, приети от ЕК, за подпомагане на млекопроизводителите, нямат приложение у нас. На Съвета на министрите през м. януари бе представено общо предложение на България и Румъния за въвеждане на допълнителни мерки в сектор „Мляко“, което ще помогне за справяне с последиците от руското ембарго. Тези мерки ще повлияят на по-плавния преход от квотния сектор към свободния пазар.България никога не е стигала производството си

на мляко по млечната квота, която е имала и в тази връзка не е имала санкции като Холандия, Полша, Германия. Това каза по време на среща-та си със земеделски производители от област Кърджали министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Тя допълни, че единствено в Румъния се прилага подпомагане за литър мля-ко от 0.03 стотинки, под формата на национал-на преходна помощ. Българското правителство е поискало подкрепа от страна на ЕК или набор

14

от инструменти, съотносими към националната специфика на млечния сектор. Това, което Бъл-гария може да направи за подпомагане на сек-тора, е чрез държавната помощ „de minimis“, обясни земеделският министър. При нея обаче има максимални лимити през последните три години от съответния бенефициент. Част от тях са достигнали тези лимити. Затова от ЕК ще бъде поискано увеличаване на лимита, за да може държавният ресурс за подкрепа да се ползва от по-голям кръг бенефициенти.В тази връзка следва да се отбележи, че се

наблюдава траен спад в изкупните цени на млякото, който продължава 12-и месец, посоч-ва анализът на САПИ. (фиг. 1, 2, 3)До м. август 2014г. вносът на млечни про-

дукти в България от ЕС е общо 67 007 тона, като най-големи количества са доставени от Германия (14 585 тона), Румъния (14 874 тона) и Полша (12 301 тона), следвани от Унгария (6 308 тона), Гърция (4 090 тона), Нидерландия (3 365 тона) и Франция (3 262 тона). По данни на МЗХ след рекордния внос на концентрира-но мляко в България за 2013г., вносът за 2014г. се запазва силен, като бележи ръст от 7,7% спрямо предходната година. Вносът на мляко и млечни продукти през 2013г. е в размер на 111 198 тона или с 19,8% повече в сравнение с 2012г. Внесените продукти са основно от Полша (24 190 тона), Германия (20 186 тона), Гърция (18 161 тона), Румъния (15 640 тона), Унгария (8 003 тона) и Франция (5 179 тона). Най-значителен дял в структурата на вноса на мляко и млечни продукти през 2013г. заемат концентрираните и неконцентрираните мляко и сметана – съответно 45,4% и 21,4% от об-щото количество. Основна част от вноса на тези продукти е предназначен за нуждите на хранително-вкусовата промишленост. Сравни-телно голям дял формира и вносът на сирена – 15,8% от общото количество.Като цяло Европа вече е подготвена за отпа-

дането на млечните квоти и секторът є е пре-структуриран, отбелязва АФП. За шест години млекодобивните є стопанства са намалели с около 200 000. През 2014 година в ЕС са про-изведени 151 милиарда литра мляко в близо 666 000 стопанства, а за 2015 година се очаква млекодобивът да остане на същото равнище въпреки отпадането на квотите в края на март. За да изнася своите 1,887 милиарда литра мляко го-дишно (под формата на масло и мляко на прах), Европейският съюз трябва да се конкурира на международните пазари с Нова Зеландия, САЩ, Австралия, Аржентина и дори Беларус.Няма място за трагизъм и в България, посоч-

ва ИнтелиАгро. Първо, защото специализацията в производството на ниво ЕС ще доведе като цяло до по-голямо предлагане на сравнително по-ни-

Изкупната цена на сурово мляко е твърде близка до тази в ЕС, доказва на свой ред ИнтелиАгро.

Средна изкупна цена на литър мляко към януари, 2015 г. в евроцента на литър, Източник: ЕК

От друга страна, България и Румъния са най-неконкурентни на фона на ЕС.

ски цени, а това е безспорно добре за потреби-телите. Второ, защото пред фермерите и страната ни като цяло се отварят нови ниши. България има добра база за развитието на месодайно го-ведовъдство. Близостта на страната ни до Близкия Изток и Африка отваря много възможности за износ на живи животни. Тук става въпрос за дъл-госрочни инвестиции в расови говеда, с доказан произход и правилен начин на отглеждане, за добър бизнес мениджмънт.

Фигура 1

Фигура 2

Фигура 3

15

БРОЙ 5-6/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОРОДИОВЦЕВЪДСТВО

зооинж. Елена Байчева, зооинж. Стоян Стоянов

Разнообразните екологични и стопански условия в България и различните потребности и интереси на местното население са позволили у нас да бъдат създадени голям брой породи овце. Към днешна дата вече се считат за изчезнали описаните в ми-налото Риломанастирска овца и Свищовска овца. Не е ясна съдбата на Букьовската овца, Пана-гюрската овца, Котленската овца, Странджанска-та овца, Среднопланинската овца. За останалите местни породи са създадени развъдни организа-ции, но независимо от това, съществуването на част от породите продължава да е под въпрос. На границата на изчезване е Старозагорската овца – през 2011г. под контрол на развъдната органи-зация са 680 овце. Само преди 30 години овцете от тази порода са били над 145 хил., а преди 50 години – над един милион. Подобна е ситу-ацията с Бялата маришка овца, при която, през последните три години броят на контролираните овце е намалял с 30% и през 2011г. се контро-лират 773 овце и 25 коча в 10 стада. Застрашени от изчезване са Тетевенската овца, от която под селекционен контрол през 2011-а са 694 овце, Брезнишката – 812, Местната карнобатска – 255.Сравнително стабилни са популациите на Дъ-

бенската овца, с контролирани през 2011г. 5302 овце, Каракачанската овца – 3529, Медночерве-ната шуменска – 4138, Ваклата маришка – 1665, Среднородопската – 3356, Реплянската – 1554, Софийската (Елинпелинска) – 1380, Западноста-ропланинската – 1076, Копривщенската – 1039 и Сакарската – 1450 овце.Овцете от местните породи са със сравнител-

но ниска продуктивност. Най-ценното при тях е уникалният, неповторим генофонд, който трябва да бъде запазен. По тази причина, при по-голяма част от тези породи селекция не се води. Раз-въдната работа е насочена към опазване на ге-нофонда, типизиране на породите и увеличаване на броя им до преминаването на границите на застрашеност.Отглежданите в миналото у нас породи като

цяло не са се отличавали с висока вълнодайна продуктивност и добри свойства на вълната. Из-ключение прави може би единствено Карнобат-ската овца. От средата на миналия век започва работа по създаване на вълнодайно овцевъдство у нас. На основата на кръстосване на местните овце с едни от най-високопродуктивните вълно-дайни породи в света (Меринофлайш, Ставропол-

ска, Кавказка, Асканийска, Австралийски меринос, Новозеландски коридел, Линкълн, Ромни-марш и др.) са създадени 4 тънкорунни – Североизточно-българска, Тракийска, Карнобатска и Дунавска и 4 полутънкорунни породи – Старопланинска и Ро-допски цигай, Севернобългарски и Южнобългар-ски коридел.От дистанцията на времето е трудно да се пре-

цени защо е взето решение овцевъдството ни да бъде насочено именно към вълнодайното произ-водство. Обяснение се търси в мощното развитие на текстилната ни промишленост по онова време. От началото на века обаче, вече са известни изкуствените влакна и тъканите от тях. Статисти-ческите данни, с които разполагаме, показват, че още през 70-те години на миналия век, в сравне-ние с 60-те, производството на вълна в Северна Америка намалява почти с 40%, а в Южна Аме-рика и Европа се задържа практически на едно ниво. В следващото десетилетие, в сравнение с предходното, общото производство на вълна в света намалява с 6%, като към продължаващото намаляване на производството на вълна на аме-риканските континенти се присъединяват Африка и Океания. Тези сигнали въобще не са отчетени и у нас продължава усилено да се работи към пре-топяване на местните породи и създаване на въл-нодайно овцевъдство. В началото на настоящето столетие настъпва истински срив в производството на вълна, като в световен мащаб то се свива в сравнение с 1961г. с 12%, а у нас – със 70%. През последните 10 години световното производ-ство намалява с още 10%.В момента в овцевъдството се извършва раз-

въдна дейност от 13 развъдни организации, кои-то са обхванали 179 128 броя овце. С най-го-лям брой са овцете от млечното направление, те представляват 67,3% и автохтонното направление – 25,8%. Овцете от вълнодайно направление са намалели до 5988 броя, като са представени от Североизточнобългарска тънкорунна порода, а другите тънкорунни породи са представени от по едно стадо. В сравнение с 2009г. овцете, с които се извършва развъдна дейност са се увеличили от 134 852 броя на 179 128 броя или с 32,8%.В козевъдството се извършва развъдна дейност

от две развъдни организации, които обхващат 4777 броя кози – 84,9% са млечни и 15,1% ав-тохтонни. Броят на обхванатите кози в сравнение с 2009г. се запазва.

16

БРОЙ

5-6

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ПОРО

ДИ

Описание на породатаЕкстериорни особеностиЖивотните са сравнително едри, с дълго тяло и здрава костна система. Главата е продълговата, незарунена. Вимето е добре развито с правилно поставени цицки, подходящо за машинно доене.

Други особеностиВажен селекционен критерий е изискването жи-вотните да бъдат приспособени към климатичните условия на страната и да имат добър здравен статус.• Рога: Безроги, но се срещат и екземпляри с

рога• Опашка: Средно дълга, тънка и покрита с въл-

на-рядко гола• Руно: Затворено или отворено• Вълна: еднородна или смесена вълна• Цвят:

– руно: бяло;– лице: бяло, но се допуска и пигментирано, или с пигментни петна;– крака: бели или с пигментни петна.

Базисна информацияКласификация Дълготънкоопашата

Произход България

Методи и условия на създаване

Създадена е чрез кръстосване на овце от тънкорунни, полутънкорунни и местни млечни породи с кочове от млечните породи: Плевенска черноглава, Източнофризийска, Аваси и Местна Старозагорска. В последните години се прилага и частично кръстосване с Хиос и Лакон. В племенните стада се извършва основно вътрешно развъждане.

Година на признаване на породата 30.06.2005

Основен ареалРазпространена е в равнинните и предпланински райони в цялата страна

Стопанско използване За мляко

Развъден статус

Име на развъдната организация

1. Асоциация за развъждане на Българска млечна порода овце2. Национална асоциация за развъждане на синтетична популация Българска млечна3. Асоциация за развъждане на млечни породи овце

Година на завеждане на родословната книга 2005

Под селекционен контрол– овце, брой– кочове, брой– стада, брой

910621791440

Класификация на породата по степен на застрашеност

Незастрашена

Тренд Нараства

Синтетична популация Българска млечна

17

Описание на породатаЕкстериорни особеностиГлавата на животните е със слабоизпъкнал про-фил. Ушите са средноголеми и леко провиснали. Тялото е с удължени пропорции – типично млечен тип. Костите са тънки и здрави. Коремът е гол или слабо зарунен. Вимето обикновено е черно оцве-тено и е добре развито, големината и дължината на цицките са подходящи за машинно доене. Допускат се пигментни петна по тялото при раж-дането, които в последствие избеляват.

Други особеностиАгнетата се реализират в ранна възраст, като „Леки“ и не са подходящи за угояване до по-високо живо тегло, поради по-слабата им замус-куленост.• Рога: Кочовете са със спирални рога а овцете

са безроги• Опашка: Опашката е зарунена, широка, тлъста

и достига почти до земята• Руно: Отворено• Вълна: Сравнително рядка груба и полугруба• Цвят:

– руно: бяло;– лице: бяло, с черни и сиви петна;– крака: бели, с характерни черни петна в областта на карпалните и скакателните стави и черни копита.

Чужди породи овце, отглеждани в България

Хиос

Информация: доц. д-р Георги Димов, Проф. дсн Стефан Бойковски

Жива маса, кг

-овце-майки-кочове-при раждане

65-68903,5

Млечна продуктивност

Млечност, кг

-лактационна-дойна

170-23095-140

Вълнодайна продуктивност

-дължина на влакното, см 14-16

-вълнодобив, кг-овце майки-кочове

2,5-3,04,0

Месна продуктивност

Среден дневен прираст, g 250

Кланичен рандеман, % 52

Разход на фураж за кг прираст, КЕ 4,701

Репродукция и използване

Биологична плодовитост, % 120-135

Продължителност на използване, год. 8

18

Базисна информация

Класификация Късотлъстоопашата

Произходо. Хиос, Гърция. По-късно намира широко разпространение в района на Беломорието.

Година на внасяне

Малки групи мъжки и женски животни са внасяни у нас през 1979-1980г. Поради засилен интерес през 2000г. отново са внесени 90 бр. животни от породата в с.Брезе, обл.Смолян.

Основен ареал

Добре се адаптират в планински и полупланински райони на Стара планина и Родопите. Контролирано стадо се намира в района на гр.Бургас

Стопанско използване За мляко


Име на развъдната организацияНационална асоциация за развъждане на синтетична популация Българска млечна

Под селекционен контрол-овце, брой-кочове, брой-стада, брой

15051

Тренд Нарастващ

Описание на породатаЕкстериорни особеностиГлавата е финна, леко удължена и с прав профил. Очите са големи, светло жълти, погледът е жив. Ушите са дълги, разположени странично, но по-ниско (почти хоризонтал-но). Тялото е дълго, гърдите – дълбоки. Краката са здрави.• Рога: Без рога• Опашка: Дълга до скакателните стави, тънка• Руно: Покрива само горната половина на тялото, до-

лната е без вълна• Вълна: Вълната е къса• Цвят:

– руно: бяло;– лице: бяло;– крака: бели.

Лакон



45-5565-80


-лактационна-дойна

240-320 (450)120-140


-дължина на влакното, см


1,5-2,53-3,5



Продължителност на използване, год. 6-8

19


Класификация За мляко

Произход Франция

Методи и условия на създаванепланината Лакон, която се характеризира със студена зима, горещо лято, силни ветрове, бедна почва

Година на внасяне1902г. В България са внесени животни през 2008г. от д-р Янко Митев, обл.Ямбол

Основен ареал

Разпространена основно в южната част на Франция – в Пиринеите, на територията на департаментите: Авейрон, Тарн и Лозер. Овцете са добре приспособени в планински райони и в райони със сух климат при надморска височина от 300м до 1000м.

Стопанско използване

Основно за производство на мляко, от което се прави сиренето Рок-форд, но се смята, че е порода от комбиниран тип, тъй като дава и агнета с много добри кланични качества. Млякото се използва за про-изводство на различни сирена като Перай, Фета и цедено мляко.


Име на развъдната организация Развъдната дейност се извършва от ИАСРЖ


18041

Тренд Стабилен

Ил дьо ФрансОписание на породатаЕкстериорни особеностиЖивотните са с много добре изразени месодайни форми, паралелепипедно тяло, дълбоки и широки гърди и отлично замускулени бутове до скакател-ните стави. Главата е сравнително голяма и ши-рока, зарунена до очната линия. Ушите са плътни и нормално поставени. Шията е къса и замуску-лена. Краката – обрасли до скакателните стави.



70-8095-1104


Продължителност на лактацията, дни 165-170

Млечност, кг

-лактационна-дойна 270-280


Рандеман, % 34


1,2-2,02,5


Среден дневен прираст, г

До 30-дневна възраст 250-260

До 90-110-дневна възраст 320-350




20


Класификация месодайна

Произход Франция

Методи и условия на създаване

Кръстосване на френско Рамбуйе с английски кочове Дишлей (Лейстър) 1840г. Става известна под името Дишлей-Меринос след 35 години развъден процес.

Година на внасяне 1920 – Франция. Внесена от Франция (1968-1974-2003-2005-2007)

Основен ареал В цяла България

Стопанско използване За месо


Име на развъдната организация Асоциация за развъждане на породата Ил Дьо Франс в България

Година на завеждане на родословната книга 2007 (1968-1973-2006)


370011726

Тренд Намалява

Други особеностиАгнетата са с висок интензитет на растеж в млада възраст. Аклиматизира се добре в България. При кръстосване с кочове Ил Дьо Франс истинският хетерозис за оползотво-ряването на фуража е 6-14%, а месото е с интермедиерно унаследяване.• Рога: Безроги• Опашка: Дълга, тънка• Руно: Затворено, щапелен строеж• Вълна: Еднородна, полутънка• Цвят: Руно – бяло; лице – бяло; крака –

бели


-овце-майки-кочове-при раждане: -единаци -блинаци

65-70110-120

4,513,7-4,1


Нежност– качество– микрони

60-5626-28

Дължина на влакното, см 10-12

Рандеман, % 56-59


4,0-5,05,0-6,0


Среден дневен прираст на 100-дневна възраст, гр 330

Кланичен рандеман, % Над 52

Разход на фураж за кг прираст, КЕ 3,3-3,9

Съотношение месо/кости 3,7:1

Биологична ефективност, %– за месо– за кланични продукти

Над 1932




21

БРОЙ 5-6/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

Проф.д-р Трифон Дарджонов

Хранене и гледанена разплодни юници

С в е т о в н а т а практика в млечното гове-довъдство е до-казала, че много пъти от добри родители се по-лучават посред-ствени животни. Причините за тези отклонения често се дължат на недохранва-

не или прехранване или пък прекарани тежки дихателни или храносмилателни заболявания като телета. Следователно, при храненето на разплод-ните юници ще трябва добре да познаваме гра-ниците на нормалното развитие, в които кравите реализират напълно заложбите за висока млечност и боледуват възможно по-малко. От много опити и наблюдения е установено,

че прехранването или недохранването по време на растежа не е еднакво вредно в различните периоди. Като най-неблагоприятно за бъдещата млечна продуктивност се очертава прехранването в периодите от 7-8 месеца до към 18-19-месеч-на възраст. При повишено ниво на хранене в подкожната тъкан, около вимето, се отлагат из-лишни мазнини, които затормозяват нормалното развитие на млечната жлеза. Установено е още,

Таблица 1: Норми за нарастване на едри породи с живо тегло 550-600кг

ВъзрастЖива маса, кг Среден дневен прираст, г

средно минимум максимум средно минимум максимум

При раждане 35

На 6 месеца 165 150 175 720 640 800

На 12 месеца 280 240 300 650 500 700

На 15 месеца х х 360 (*) х х 700

На 18 месеца 390 (*) 330 Х 600 500 Х

На 22 месеца х 390 (*) Х х 500 Х

На 24 месеца х х 560 (+) х х 750

На 27 месеца 575 (+) х Х 650 х Х

На 31 месеца х 575 (+) х х 650 х(*) Жива маса при първото осеменяване; (+) Жива маса преди първото отелване

че нарастването с отлагане на повече тлъстини е толкова по-вредно, колкото по-късно се заплоди такава юница. При интензивно хранене, но при по-ранно заплождане, негативното влияние върху бъдещата млечна продуктивност почти се отстра-нява. Тези факти послужиха навремето като оп-равдание за разпространението на една практика за по-интензивно хранене и съответно по-ранно заплождане, при достигането на 13-14-месечна възраст и при тегло 340-350кг. При това положе-ние отелването става преди навършване на две години. Много опити се изведоха тогава за до-казване ползата от тази интензификация. Всички сравнителни опити, видимо доказваха, че няма разлика в млечната продуктивност на достигнали-те до лактиране животни. След като това стана широка практика, беше установено, че отелените по-рано юници, макар че дават висока продук-тивност, по-бързо се износват и още по-важното – процентът на трудните раждания при първотел-ките е много по-висок и съответно бракуваните животни по тази причина са много повече. По такъв начин икономиите от отглеждане на юница-та се „изяждаха” от по-високия ремонт. Още към края на 70-те години на XX век, след като светов-ната практика на млекопроизводство тръгна към висока млечност (8000-10000кг), в производството се наложи схемата за по-умереното хранене на юниците с оглед заплождането да става между 17-19-месечната възраст. Това много по-добре се

22

съчета със стремежа за удължаване използването на кравите чрез селекция по дълголетие (табл.1).Както се вижда на таблицата, при по-ускорено

нарастване, за да се елиминират евентуалните не-гативни последици, заплождането следва да стане съответно по-рано (15 месеца) и обратно – при забавено развитие, за да се компенсира изоста-ването, заплождането следва да закъснее (22 ме-сеца).От това следва, че за да имаме информация

за нормалното развитие на младите животни се налага периодически да вземаме измеренията на обхвата на гърдите и живата маса. Само тогава може да знаем дали следва да засилим или нама-лим храненето. Съответно нормативите за телетата от едрите породи за живото тегло и обхвата на гърдите са както следва: при раждането – 35кг живо тегло и 70см обхват на гърдите, на 6 месеца – 165кг и 123см, на 12 месеца – 280кг и 150см, на 15 месеца 340кг и 162см и на 18 месеца – 390кг и 170см.Според конкретните условия, отделни животни

може да избързат с развитието си. Тогава, изчак-ването със заплождането за достигане 18 месеца може да се окаже вредно. И обратно, когато по една или друга причина юницата е забавила развитието си, много по-полезно ще бъде да из-чакаме няколко месеца със заплождането. Някои по-наблюдателни стопани може да посочат, че има случаи, които опровергават това твърдение и че високо млечни крави са се развивали и извън посочените норми. Напълно е възможно. Но в нашата практика на стопанска дейност ние рядко следва да разчитаме на изключенията. Отглежда-нето на една неподходяща юница ни ангажира две и половина години и значителни средства. Ето защо, за да намалим до минимум риска, ще трябва да се постараем да гарантираме на бъ-дещите ремонтни животни нормални условия на хранене и гледане, така че през цялото време на растеж, разплодните телета и юниците да нара-стват в границите на посочената норма. Най-до-бре е нарастването да бъде в границите на 550-650 грама дневно. Когато по различни причини (заболяване, лоши фуражи или техния недостиг) юниците изостанат значително от нормата, не е редно в следващия период, с цел да компенси-

Таблица 2. Необходимите площи при отглеждане на телета

Възрастови периоди

Площ под навеса

Площ в дворчето

При твърдо покритие

Без покритие

От 2 до 6 мес. 1,5 3 6

От 7 до 12 2,0 4 8

От 13 до 18 2,5 5 10

От 19 до 24 3,0 6 12

раме изоставането, да повишим храненето и да получим прираст над 750 грама дневно. По-висок прираст се допуска само ако юницата е зап-лодена. Нормално развитие за висока млечност имаме само тогава, когато през всеки отделен период е получаван дневен прираст в границите на 500-700г. Нормата за растеж не трябва да се изчислява средно за целия период на развитие, а да е постигната във всеки отделен период. Това именно налага, периодически, на 6, 12, и 18 месеца да се прави преглед на разплодните жи-вотни и тези, които се отклоняват значително на-горе или надолу от нормата да се бракуват и да отиват за угояване, а не да се полагат усилия да се коригира развитието им по-късно. Корекциите са допустими, само ако могат да станат без да се излиза извън посочените граници на нарастване. Най-високо млечни крави се отглеждат от юници, които са се развивали по средните показатели посочени в таблицата.

Гледане на телетата и юниците за разплод Гледане през млечния период. Споровете около начините на отглеждане на но-

вородените телета през последните години почти затихват и все по-голямо единодушие настъпва между наука и практика по отношение на най-благоприятните условия. За такива сега се считат индивидуалните покрити клетки, поставени вър-ху добре дренирано място, добре защитено от ветрове. Изваждането на телетата след първия ден, който задължително прекарват до майката, вън в единична клетка се оказа най-ефикасното средство за съхранение на здравето на телетата и гарантирането на бъдещата висока млечност. Заровени в обилна суха слама, те не се боят от студове до минус 20-25 градуса. Материалът, от който са направени клетките може да бъде, дърво (най-добре), метал (но с топлоизолация), пластмаса, стъклопласт и прочее. Размерите на бокса следва да бъдат: дължина – 120см, ши-рина – 90см, височина – 90см. От трите страни стените са плътни (без пролуки), за да не става течение, отгоре с непромокаем покрив, а отпред е отворено с малко дворче с размерите на бо-кса. Тук са устроени хранилката за мляко и за фураж. Клетката е подвижна, за да може след престояване на телето около 2 месеца, тя да се измести и мястото да се почисти. За следващото теле, клетката се мести на ново място. Старото място се оставя да го грее слънцето и духа вятъра поне два месеца. Така то естествено се оздравява и след оздравяването е готово да приеме новото теле. Този принцип на въртене на клетката е мно-го важен и достатъчен за поддържане на здрава среда за новороденото теле, освен в случаите когато се касае за някое специфично остро ин-фекциозно заболяване. В тези случаи се извършва дезинфекция по лекарско указание.

23

Прекарването на телето първите 2 месеца в та-кива клетки осигурява закаляване и много по-мал-ко боледуване. А това, както беше вече казано, е важно условие за отглеждането на високопродук-тивна крава. След млечния период (60-90 дни) те-лето се измества в друго помещение при другите млади животни. Предимствата на този начин на отглеждане, ос-

вен че е здравословен, трябва де се търсят и в по-малките капиталовложения. Като недостатък може да се изтъкне по-трудното обслужване през зимата. Прегряването от слънцето през летните дни е нежелателно, ето защо е по-добре клетките през лятото да са на сянка, ако няма топлоизола-ция на клетката. Гледане на телетата в следмлечния период Това е най-добре да става също на открито, като

се устройва навес и открито дворче. Животните се държат свободно в група. Навесът е открит само от едната страна и се постила със слама. Подът може да бъде тухлен или дори трамбована глина. Дворчето също е добре да бъде с твърдо покритие – цимент или калдаръм. Когато разпола-гаме с повече площ, то може да бъде и без твър-до покритие. Необходимата площ в квадратни метри под навеса и в дворчето за едно животно в различните възрасти е както следва в таб.2.До външната страна на дворчето се устройва

ясла-пътека, в която се залагат фуражите и корито с вода. Залагането на фуражите става от външната страна на оградата, за да не се влиза в дворчето. Ако дворчето е без твърдо покритие, е задължи-телно мястото където става храненето да бъде с твърд под, тъй като там където става храненето се отделят по-голямата част от изверженията, течни и твърди. Основателно може да възникне въпросът „А

защо не препоръчвам отглеждането на телетата в закрити помещения, телетата да се връзват и прочее, така както беше възприето по-рано?“ От-говорът не е нито лесен нито кратък. Причина-та, за да се ориентират съвременните говедовъди към свободното държане на юниците в откри-ти или полуоткрити помещения, е икономическа и зоохигиенна. Изграждането на закрита сграда струва доста по-скъпо. Освен това, отглеждане-то на животните в закрито помещение изисква повече труд за почистването, по-скъпи съоръже-ния за отглеждането. Най-важното, създаването на достатъчно здравословна среда в обора изисква помещения с по-голям обем, ефикасна вентила-ционна система, стени и таван с топлоизолация (за да няма кондензация и повишена влага) и пр. На практика тези условия изискват много повече капиталовложения и най-често те не се изпълня-ват. Просто се изгражда постройката, животните се вкарват вътре на „топло“ и с това се свършва. Високата влага и влошеният микроклимат имат

много по-лошо въздействие върху младите орга-низми отколкото студът. Ако предпазим животните от вятър и им осигурим сухо легло в сламата, те се чувстват много по-добре в полуоткритите по-мещения и се оформят като високопродуктивни животни. Освен описания начин за отглеждане върху сла-

ма под навес, когато стадото е по-голямо (напри-мер 20-30 глави) може да се използва и т.нар. „свободно боксово“ държане. Това ще рече, че под навеса за всяко животно, според възрастта се устройват тесни боксове, в които те могат да влизат само с главата напред и там лягат да си почиват без да ги безпокоят останалите животни. Това съкращава чувствително нуждата от слама – много интересен въпрос за райони където слама-та се докарва от равнината. Следващият въпрос, свързан с отглеждането на

юниците, е ролята на пашата. Като правило, във всички напреднали страни с добре развито кра-варство разплодните животни след 6-месечна въз-раст се държат на пасището. От ранна пролет до късна есен, те пребивават на пасището денонощ-но. Ако се налага да се подхранват допълнително, се устройва площадка за хранене. Нещо което много пъти се преувеличава у нас, това е страхът от дъждовете. Обикновено започваме да строим и зимна, и

лятна база (навеси и прочее на пасището). Опитът на напредналите страни показва, че това не е не-обходимо. По-същественото е пасището да бъде заградено и разделено на парцели (4 до 6 броя) според скоростта на възстановяване на тревата. Ако юницата се храни достатъчно добре, тя не се плаши през лятото от климатичните фактори, дъжд, вятър, слънце. Същественото в случая е да се направят заградени парцели за паша. Друго нещо, което се налага да организираме

в дворчето за свободно отглеждане на юници, е да има един или няколко бокса за фиксиране (виж снимката в края на статията). Това е нужно с оглед когато трябва да се ваксинират, лекуват, осеменяват или извършват други обработки върху животните. Това става лесно, без излишно гонене и блъскане на животните и хората. За съжаление това елементарно улеснение често се изпуска и създава големи затруднения на стопаните, които отглеждат животните си свободно групово. Спазването на описаните условия за отглеждане

е в състояние да ни осигури нормалните усло-вия за създаването на високопродуктивни крави. Традиционните възгледи за отглеждането на раз-плодните животни – вързани в затворени поме-щения – създават голяма част от затрудненията в технологиите на отглеждане: много ръчен труд, влошен микроклимат, повишена заболеваемост на животните. Отглеждането на стадото, дори и когато е мал-

ко, пак трябва да бъде така организирано, че

24

Таблица 3. Схеми на хранене на телетата до 6-месечна възраст от едрите породи

Възраст (дни)Мляко, кг Стартерна смеска Сено, кг Силаж, кг

дневно всичко дневно всичко дневно всичко дневно Всичко

1-15 6 90

16-30 6 90 0,2 3 0,2 3

31-45 3 45 0,5 7,5 0,4 6

46-60 2 30 0,9 13,5 0,6 9

60-90 1,2 36 0,8 24

91-120 2,0 60 1,5 45

121-180 2,0 120 1,5 90 5 300

Всичко, кг 255 123 240 180 300

КЕР, бр. 72 200 90 90

да се полага минимално труд. Проектирането на помещенията или дворовете ще трябва да стане с участието на специалисти, добре познаващи из-искванията на съвременните технологии. Препо-ръчително е, постройките, дворовете, в които ще се отглеждат и държат телета и юници да се ус-тройват съгласно изискванията на новите по-про-гресивни технологии, а не по старому, кой както знае. Само тогава произвежданата продукция ще поема по-малко труд и ще да бъде по-евтина.

Балансирано хранене на разплодните телета и юници До навършване на 6 месеца телето преживява

най-важния период от развитието – привикване от млечно, към хранене с растителни фуражи. Неговата храносмилателна система претърпява се-риозни промени. В това време то става преживно животно. Сложният стомах – търбух, мрежа и книжка, започва да се развива едва след ражда-нето под влияние на приеманите фуражи. Уста-новено е, че ако телето поема само течни храни като млякото, развитието му се забавя. Когато в нeразвитото търбухче попадат растителни храни като сено, трева или зърнени фуражи, проце-сът на развитие се стимулира. Това става като се поднасят такива фуражи, които телето предпочи-та. „Узряването“ на търбуха не е само физически процес, а е свързано с развитие на специални микроорганизми, които разграждат целулозата и скорбялата до летливи мастни киселини и син-тезират белтъчини. По тази причина преживните са относително независими от качеството на про-теина, т.е. могат да задоволяват хранителните си нужди с протеини без претенция към аминокисе-линния състав. Млякото, колкото и да е ценно като източник на

различни хранителни вещества, изхранвано в по-големи количества и по-продължително от необ-ходимото, може да бъде не само безполезно, но и вредно, тъй като забавя развитието на сложния стомах, с което телето закъснява в развитието си тъй като започва да ползва растителните фуражи

значително по-късно. (таб.3)Смеската до навършване на 4-месечна възраст

(около 120кг) следва да бъде с качествата на стар-терна смеска, което ще рече да съдържа 17-18% суров протеин и в това число половината от шрота да бъде соев. Добре е ако в смеската има и 5% люцерново брашно. Тези съставки са нужни докато търбухът все още не функционира пълноценно. След 4-месечна възраст това вече не е необходимо и се ползва обикновена комбини-рана смеска.Изискването за прекратяване на млечното хра-

нене е телето да е приучено да поема дневно 0,9кг смеска и 0,6кг сено. След прекратяването на млякото телето бързо повишава консумацията на растителни фуражи. След като телето достигне консумация на 2кг смеска това се счита за напъл-но достатъчно. Не е така със сеното. Ако телето проявява апетит към него, то на практика не се ограничава. Такъв е случаят и със силажа. Изобщо стремежът е телето да получава повече обемисти фуражи, а концентратите до 6 месеца да не пре-вишават 2кг дневно. В този период като правило телетата не се пускат на паша.В храненето на юниците през следващите пе-

риоди до 24-месечна възраст на практика, няма принципни различия. Разликата е само в обема на дажбата. Обикновено при съставянето на даж-бата се стремим да минем с минимално количе-ство концентрати. От какво зависи спазването на това изискване? На първо място от качеството на обемистите фуражи. През лятото, когато има ху-баво пасище и възможност за денонощна паша, съществува възможност прираст от 500-600г днев-но да се постигне без използване на концентрати (табл.4).При висококачествено люцерново сено и ка-

чествен царевичен силаж през зимата също е въз-можно да се състави дажбата без концентрати. За съжаление, дажба само от ливадно сено трудно може да мине без добавка на концентрати. За сега, докато стопаните, все още не са свикнали да си правят силажи и при храненето на юници

25

Таблица 4. Дажби за разплодни юници от едри породи, живо тегло 550-600кг Възраст в мес. 7мес 12мес 18мес 24мес

Живо тегло 160кг 280кг 400кг 520кг

Пет варианта на дажби, кг

1. Ливадно сено, кг 4 7 9 11,5

Зърнено-житни, кг *) 1 0,5 1 1

Слънчогледов шрот, кг 0,3 0,2 – –

2. Люцерново сено, кг 2 2 2,5 3,5

Слама, кг - 1 1 2

Царевичен силаж, кг 7 10 15 16

Слънч. шрот, кг 0,5 0,5 0,5 0,5

3. Ливадно сено, кг 2 2 2 2,5

Царевичак сух, кг 1,5 4 5,5 7

Зърнено-житни, кг 1 0,5 0,8 0,6

Слънч. шрот, кг 0,7 1,2 1,8 2,3

4. Люцерново сено, кг 3 3.3 3.5 4

Слама, кг 1 2.3 4 5.5

Зърнено-житни, кг 1.7 1.8 2.2 2.3

Слънч. шрот, кг - - 0.5 1

5. Ливадна трева, кг 16 25 35 42

Зърнено-житни, кг 1,2 1,2 1,2 1,7

Слънч. шрот, кг 0,1 0,1 - -*) Има се предвид: царевица, ечемик, пшеница, сорго, овес.

използват предимно сено и слама или царевичак се налага да се използват по-големи количества концентрат, за да осигурим 650г дневен прираст.Посочените дажби могат да гарантират средно-

дневен прираст около 650 грама само ако сеното е поне средно качество (0,6 КЕР/кг), а царевич-ният силаж е прибран във восъчна зрелост (0,38 КЕР/кг) Когато фуражите са с по-ниско качество и се налага концентратите да се повишават над 3кг дневно е по-разумно да се предпочете понижава-не на прираста. Намаляването на концентратите с 0,300кг понижава прираста с около 0,100кг. По-

нижаване на прирастите до 500г дневно, с едно следващо компенсиране през лятото до 750г със зелени фуражи и концентрати е най-правилното решение при тази фуражна ситуация. Достигане-то на 750г дневен прираст през лятото може да стане като към дажбата от зелени фуражи се при-бави 1,5-2кг концентрат. Разработените пример-ни дажби показват, че балансирането на енергия протеин и минерални вещества в някои случаи става без добавка на шрот и минерални добавки, тъй като наличието на тези вещества в основната дажба покрива нуждите на юниците. Храненето на заплодените юници през послед-

ните 3 месеца от бременността не се отличава съществено от предходния период. Тук характер-ното е, че общото количество сухо вещество, което може да се поеме, остава почти непро-менено и трябва да се отиде до повишаване на концентратите до 3кг или до 3,5-4кг дневно, ако има изоставане в нарастването на бременните юници. При балансирането на протеина, смилаем в червата (ПСЧ) в някой от дажбите е значително превишена нормата на ПСЧ с оглед избягването на отрицателен баланс на протеина в търбуха (БПТ). Това е задължителна операция, за да се гарантира доброто функциониране на търбуха и пълноценното използване на дажбата. Когато нор-мата за вит.А, не е покрита от използваните фу-ражи, се добавя до нормата витаминен премикс, които съдържа вит.А.

26

БРОЙ

5-6

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ХРАН

ЕНЕ

Мазнините са основна градивна част в дажбите на кравитеПроф. Мартин Хофман

Възрастните животни не трябва да поемат повече от 125г суро-ви мазнини на 100кг живо тегло. Това означава, че в дажбата на крава с тегло 650кг не тряб-ва да съдържа повече от 800г мазнини. При тази калкулация се отчитат всички компоненти, които съдържат липиди. В зави-симост от степента на усвояване на мазнините, т.е. от техния хи-мичен състав, хранителната им стойност може да достигне до 20 Мдж/кг. В съответните готови храни съдържанието на насите-ни мастни киселини е минимум 50 на сто. Делът на ненаситени-те киселини варира между 5 и 50 процента. При приготвянето на дажбите е важно да се знае, че препаратите, съдържащи мазнини, трябва да могат да се смесват. Например, за да могат липидите да се разтварят, те се гранулират по особен начин. Излишъците от мазнини в даж-

бите оказват отрицателно влия-ние върху състоянието на жи-вотните:• намаляват усвояването на

хранителните вещества, осо-бено на целулозата;

• в стомаха се образува по-малко количество оцетна ки-селина;

• намалява съдържанието на белтъци в млякото;

• намалява синтеза на млечни-те мазнини, а оттам и мас-леността в млякото. Често намалява и съдържанието на лактоза, което винаги е съ-проводено със спад на про-изводителността на мляко;

• в млякото се увеличава делът на свободните мастни кисе-лини (които не са свързани с глицерина). Насищането на

кръвта със свободни мазнини води до намаляване на обе-ма на консумираната храна

За намаляването на негативното влияние на мазнините на храно-смилането в търбуха се използ-ват разнообразни методи, които позволяват да се „защитят“ маз-нините и мастните киселини от разпадането им в предстомаха под влияние на микрофлората.Така обработените мазнини се

наричат защитени. Техният най-важен качествен показател е разпадането им в търбуха. Кол-кото този показател е по-нисък, толкова по-ценен е препара-тът. Добре защитените мазнини имат коефициент на разпадане, не по-висок от 15 на сто. При покупка на готови препарати трябва да се обърне особе-но внимание на тази стойност. Като правило „защитеността“ се усилва по веригата: масла – животински мазнини – криста-лизирали мазнини – втвърдени (уплътнени) мазнини – фрак-ционирани мазнини – наситени с калций мазнини – мазнини „в обвивка“.Когато използваме наситени

с калций мазнини, трябва да вземем под внимание киселин-ността в търбуха. Когато рН е чувствително под 6, защитата осезаемо отслабва. При нару-шаването на процесите на фер-ментация в стомаха (ацидоза) и ниско ниво на рН, не трябва да се използват препарати с мазни-ни. Първо, трябва да се обър-не внимание на състоянието на търбуха. Трябва да отбележим, че го-

ляма част от мазнините, които се съдържат в рапичния шрот, дори и гранулирания, не могат

да бъдат защитени.Вторият показател е усвояе-

мостта на мазнините в храно-смилателния тракт като цяло. Тя не трябва да е по-малко от 80 на сто, а при добрите препара-ти достига даже до 90 процента. Да се определи общата усвояе-мост, е доста сложно. Могат да се получат ориентировъчни дан-ни чрез провеждане на редица опити: прости уплътнени мазни-ни – 10-50%; фракционирани мазнини – 40-80%, обработени с калций мазнини – 70-95%.В зависимост от защитеност-

та на мазнините на възрастните животни може да се дават до 225г сурови мазнини на 100кг живо тегло. Това означава, че на крава с тегло 650кг може да се дадат допълнително 650г за-щитени мазнини на денонощие (при съдържание в дажбите до 800г). Когато в дневните даж-би естествените мазнини са под 800г, може да се увеличи де-лът на защитените. Например, ако съдържанието на мазнини е 500г, то могат да се добавят 950г защитени мазнини. За да се използват хранителни

мазнини при формирането на дажбите, трябва много точно да знаем какво целим, да имаме точно определена дажба, да се избере препаратът, който да от-говаря на използваната техника за хранене. Накрая трябва да се преценят разходите и очак-ваният ефект. Делът на използ-ваните хранителни мазнини до голяма степен зависи от пазар-ните цени. Трябва обаче дебе-ло да се подчертае, че в тези случаи разликата между „евти-но“ и „икономически изгодно“ е чувствителна.

27

БРОЙ 5-6/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGФ

УРАЖИ

Проф.д-р Трифон Дарджонов

Състоянието на фуражната база у нас

Ролята на пасищата за млечното говедовъдствоНай-често когато се говори за големите успе-

хи на млечното говедовъдство в Европа и САЩ се подчертава заслугата на подходящата фуражна база. За Европа – преди всичко наличието на високо продуктивни пасища. Ролята на пасищата (в това число на заградените пасища) в млечното говедовъдство е безспорна. На пасището, когато то е културно и заградено, кравата прекарва поч-ти цялото денонощие. Има достатъчно време на разположение за поемане на трева, за да задо-воли нуждите си от обемисти фуражи, достигащи до 12-13кг сухо вещество (СВ) и съответно 11-12 кръмни единици за мляко (КЕМ). Тази дажба е не само много по-евтина, тя е получена по най-здравословния начин. Ето защо и до ден днешен млечното говедовъдство на Европа разчита през лятото на пашата. За да се отговори на повише-ните изисквания на кравите с 7000-10000кг млеч-ност, при държането им на пасищата (обърнете внимание, че кравите се държат, а не се изкарват на паша), там се предлага допълнително на воля и царевичен силаж от най-високо качество. Това прави възможно в денонощието кравата да поеме основна дажба (ОД) до 14 КЕМ. Не е случай-но, че в Холандия при млечност за страната над 8000кг, средният разход на концентрати годишно е само 2080кг на крава, а ние за 5000кг млечност даваме над 2200кг концентрати.За наличието на културни, заградени пасища в

Западна Европа благоприятства не само климата и почвите, но и умението на стопаните. Пасищата не са само плод на природата, те са и човешко творение. Тук веднага възниква въпроса, можем ли и ние в България да създадем такива паси-ща? Най-общо казано, нашият климат и почви не благоприятстват за използването на земята в равнините като пасища. Дори и при наличието на вода и техника за напояване, добивите от паша не могат да конкурират фуражните култури, като люцерна, царевица и други. Не е такова положението в някой предпланински и планински райони. Тук, при наличието на опит в стопаните, могат да се създадат културни, заградени пасища, които да се ползват за паша на млечни крави. Защо многократно повтарям условието „културни заградени” пасища? Това е условие което масово

се подценява у нас. Ние обикновено „изкарваме” кравите на паша, когато я има. Първо, крави-те при отиване и връщане на паша изминават път, за който се изразходва енергия. Например, една крава с 550кг живо тегло при равен път за всеки 5км изразходва 1,2 КЕМ, което над под-държащото хранене е равно на 2,4кг мляко с 4% масленост. Когато пътят е с изкачване, раз-ходите нарастват значително. На всеки 100 метра разлика във височините, хоризонталният път се увеличава с 1км. Но бедата не е само в разхода на хранителни вещества, а в загубата на време за паша. Когато кравите се изкарват на паша те отиват късно, и се връщат рано, като престояват в пасището максимум 8-10 часа в дългите лет-ни дни. За да поеме кравата достатъчно трева и то при хубаво пасище, на нея и е нужно да пасе активно минимум 6-6,5 часа. Като вземем предвид, че тя не може да пасе непрекъснато, а на всеки 25-30 минути активна паша, тя почи-ва, преживя, или лежи най-малко още толкова време, ще стигнем до заключението, че кравата следва да бъде в пасището минимум 12-13 часа. В противен случай, тя няма да поеме достатъч-но от основната дажба. Ако разчитаме, че като се върне в обора ще є заложим допълнително обемисти фуражи, това не винаги може да ком-пенсира загубеното време през деня при слаба паша. На високо продуктивната крава следва да

28

є се осигурят още минимум 10 часа за лежане. В противен случай тя няма да произведе очаква-ното мляко. Ето защо от теоретична гледна точка, която се потвърждава от практиката, изкарването на високопродуктивни крави на слаби пасища е загуба на ценно време за кравата, което трудно се компенсира. Най-правилното е, когато все пак разполагаме с пасища, те да бъдат непременно заградени и да се поддържат добре, за да могат кравите да прекарват възможно по-дълго време в тях и да поемат повече трева. Ако изчисленията ни показват, че тревата не достига за набавянето на поне 10 КЕМ за крава дневно, на животните задължително ще трябва да се поднася накосена трева или царевичен силаж, които да гарантират дневната минимална норма.Изнесените данни показват, че у нас в равнини-

те, не само условията и почвите не са подходящи за пасища, но и там където ги има, нашите нави-ци да ползваме пасища са направо порочни. Това не отговаря на нуждите на високо продуктивните животни. Вероятно, това ще следва да го отнесем към един от сериозните фактори, които тормозят млечното краварство у нас.След като констатирахме, че за по-голямата част

от страната няма природни дадености за културни пасища, а там където съществуват условия, пък липсва опит и умения да се създават подходящи-те пасища, може би трябва да направим извод, че у нас фуражната база не отговаря за високо млечно краварство и да се откажем от него? Това обаче ще бъде дълбоко погрешен извод.Първо, макар и в ограничени райони, културни

заградени пасища у нас също може и трябва да се създадат. За това са нужни знания, които следва да се придобият от стопаните в специал-ни центрове за обучение. Значи това е човешка направа. Ако поискаме, ще може да го имаме.Второ, ако районите подходящи за културни за-

градени пасища са малко, то пък обширни те-ритории в равнините, почвените и климатичните условия са подходящи за отглеждане на фуражни култури с високи добиви и качество, с помощта, на които също може да се получава млечност над 10000кг от крава. Следователно не бива да се оправдаваме с обективни, природни фактори, че нямаме високомлечно краварство. Грешката е човешка. Тя е в нас. Кои фуражни култури у нас и при какви условия могат да бъдат основата на

фуражното производство за високо млечни крави? Това ще разгледаме по нататък.

Ролята на люцерната и царевицата за млечното говедовъдствоАко у нас културните пасищата не могат да имат

широко приложение поради почвено климатични условия, то люцерната и царевицата могат да се произвеждат с различен успех в по-голямата част от равнините на страната. Добивите от тях, при поливни условия, не само се равняват, но могат и да надминават значително добивите от същите култури в Европа. Комбинацията от люцерна и царевичен силаж, когато са правилно прибрани и съхранени дава възможност при добавка на съот-ветно количество концентрирани фураж, кравите да развият най-висока млечност. На основата на тези фуражи няма проблеми да получаваме над 10000 кг млечност от крава. По-долу са посоче-ни три варианта на използване на люцерната в комбинация с царевичен силаж, които покриват кръгло годишно храненето на високо продуктив-ни млечни крави. Дажбите са почти изравнени по съдържание на сухо вещество (СВ), кръмни единици за мляко (КЕМ), и протеин смилаем в червата (ПСЧ). Разликите в баланса на протеина в търбуха (БПТ) не създават никакви проблеми. При това съдържание на хранителни вещества, очак-ваната млечност е посочена в последната колона на таблицата.От теорията и практиката на храненето на висо-

ко продуктивните крави знаем, че кравата може

Таблица: Царевицата като силаж и люцерната, при производство на мляко

Люцерна, форма

Количество в кг

Силаж, кгКомбин. фураж, кг*

СВ кг КЕМ ПСЧ, г БПТ, гОчаквано мляко в кг, дневно

Зелена 25,0 18,0 12,5 22,9 25,0 2290 85 37,0

Сенаж 14,5 18,0 12,5 22,9 25,0 2200 326 37,0

Сено 6,5 18,0 12,5 22,7 25.0 2286 112 37,0*)Съдържа в 1кг 1,1 КЕМ, 102г ПСЧ, 17,5 % СП

29

да произведе през първите два месеца от телес-ните резерви без здравословни проблеми около 4 до 5кг мляко дневно. Разбира се, това е въз-можно само ако, кравата при отелването е имала телесна оценка „средно охранена” (ОТС 3,0) до „добра охраненост” (ОТС 4,0), което при крава с 580кг се равнява на загуба на 40-45кг от живото тегло. При предложените дажби и при нормал-ното използване на телесни резерви, кравите ще могат да достигнат дневна млечност до 42-43кг, което отговаря на около 11000кг за лактацията.Тези резултати са възможни само при положение,

че зелената люцерна се прибира до началото на цъфтеж и се поднася на животните цяла. Сенажът трябва да е прибран преди цъфтеж, подсушен до 40% СВ и наситнен до 3-4см и добре изоли-ран от въздуха. Сеното трябва да бъде прибрано също преди цъфтеж, подсушено внимателно без уронване на листата. Царевичният силаж да бъде прибран във восъчна зрелост и наситнен добре. Комбинираният фураж в дажбата е с 17.5% су-ров протеин и 102г ПСЧ. Той задоволява нуждите от енергия, протеин и минерални вещества при всички нива на млечност и се прилага за мле-чност над 12кг дневно в количество по 0,5кг за кг мляко, като максималната норма е 12,5кг.В трите предложени дажби комбинираният фу-

раж може да бъде заместен със зърнена смес (по равни количества царевица, ечемик и пшеница) 75% (три четвърти) и 25% (една четвърт) слънчог-ледов шрот (с 37% суров протеин). Тя се добавя съответно по 375г зърнени и 125г слънчогледов шрот за всеки килограм мляко над 12кг. Дажбата не се нуждае от допълнителни минерални веще-ства, тъй като балансът на минералните вещества в дажбата е благоприятен.Като подобрен вариант на царевично-люцерно-

вите дажби може да разглеждаме включването в ОД на 8кг бирена каша дневно на животно. Това количество измества съответното количество люцернов фураж и в дневната дажба той остава както следва: зелена люцерна 17,5кг, люцернов сенаж 9,5кг и люцерновото сено 4,5кг. Съдър-жанието на ПСЧ в дажбата се повишава с 90г, което е много благоприятно за високомлечните крави. За допълването с енергия и протеин тази подобрена ОД, се допълва с 0,5кг от посочения по-горе комбиниран фураж на всеки килограм мляко над 12кг млечност. Допълването може да стане също със зърно и шрот в посочените съот-ношения.От посоченото по-горе възниква един основа-

телен въпрос – защо тогава, като произвеждаме люцерна и царевичен силаж не можем да по-лучим високата млечност, за която са пригодни тези фуражи. Дори, най-често когато дискутираме въпроса с нивото на млечност, винаги изтъкваме, че причината са фуражите. И тази констатация е вярна. По-точно би било да кажем, че ни липс-

ват фуражите с необходимото качество. Напри-мер, ОД съставена от люцерново сено, прибрано след прецъфтяване и недобре манипулирано и царевичен силаж във млечна зрелост, както най-често се случваше до сега у нас и продължава да се случва, може да се получи максимум 26кг мляко и то при допълнително внасяне на проте-ин. ОД от 6,5кг сено плюс 20кг силаж, колкото максимално може да поеме кравата от фураж с такова качество, доставят 10,3кг СВ и 8,4 КЕМ, които осигуряват 6кг млечност (вместо 12кг при първия случай). ОД с 10,3кг СВ не може да пона-ся повече от 10кг концентрати. Това ограничава-не на максималната дажба концентрати осигурява 26кг мляко, вместо 37кг в по-горния пример в таблицата. Следователно основният виновник за ниската млечност е ниското качество на произ-вежданите у нас люцерна и царевичен силаж. А качеството зависи от стопанина, от неговите по-знания и от техническата му въоръженост, все неща които следва да отнесем към субективния фактор, човека. Но това е само привидно су-бективен фактор. Този субект е поставен в обек-тивни условия, които за сега не благоприятстват интензификацията. Стопанин, който не получава печалба от производството на мляко, не може да задели средства за модернизация (за препарати, торове, за напояване, за техника, за обучения и за още много други неща). Държавата не се е притекла на помощ. Дребният и средният стопа-нин на млечни крави на практика са лишени от кредити и субсидии и систематична подготовка по земеделие. Нека не се отбива критиката с формалните записи в документите, за възможност и среден фермер да получава кредити и суб-сидии. Важното е колко от тях на практика са получили тези екстри?! Щом като не работи ме-ханизмът, защо не го поправим?

Ролята на ливадите (сено, сенаж и зелена ливадна трева) за високата млечностВ предишната статия за ролята на люцерново-

царевичните дажби посочихме, че те са най-висо-копродуктивни за нашите условия и с тях безпро-блемно могат да се получават до 11000-11500кг млечност при нормално ползване на телесни ре-зерви. Наистина, не са малко районите, в които при

добра агротехника могат да се получават доби-ви до 800-1000кг сухо вещество (СВ) от дка и при неполивни условия. При такива ситуация обаче, като конкурент може да се разглеждат изкуствените тревни смески с подходящ състав. Предимствата на тревите са главно като фураж със значително по-ниска себестойност, тъй като се спестяват основните обработки на почвата за две-три години, колкото години се отглежда тази култура след създаването на изкуствените ливади. Това икономическо предимство нарежда на второ

30

място ливадните фуражи в трите им варианта, като сено, сенаж или като зелен фураж при из-хранването на високо млечни крави.В таблицата отгоре са посочени съдържанието

на СВ, кръмни единици за мляко (КЕМ), протеин, смилаем в червата (ПСЧ) и балансът на протеина в търбуха (БПТ), като и количеството мляко, което се осигурява дневно и за лактацията, без ползва-не на телесните резерви.След възможността да използваме и около 40кг

от живата маса в първите два месеца дневна-та млечност достига 35-36кг, което вече отгова-ря на 8000-8500кг за лактацията. Както виждаме това отстъпва на люцерново-царевичните дажби (11000-11500), но представлява достатъчно висока продуктивност, такава, каквато сега се получава при контролираните стада на първенците в ЕС, Холандия и Дания.Какви са обаче условията, за да се изпълнят

показателите, предвидени в таблицата? Първо, и сеното и сенажа, и ливадната трева е предвиде-но да се прибират при изкласяването на житния компонент, преди цъфтежа, (22% СВ), т.е. в най-благоприятната за качеството на фуража фаза. Второ, сеното да бъде правилно подсушено и съхранено, без оронване на листата; сенажът да бъде приготвен след предварително подсушаване на суровината до 42-45% сухо вещество. Трето, след изпълнението на тези условия и предоставя-нето на основната дажба (ОД) в яслите на живот-ните през цялото денонощие може да разчитаме, че добавянето на предвидените в първите две колони на таблицата количества зърнен фураж (ечемик, пшеница и царевица, смляна с кочаните в равни количества) и слънчогледов шрот ще оси-гури получаването на предвиденото количество мляко.Посочените дажби съдържат не само достатъчно

Таблица: Балансирани дажби от ливадни фуражи за максимална млечност

Зърно, кг

Шрот, кг

Дажбата съдържа:Дневна млечност

Лактац. млечност

СВ, кг КЕМ ПСЧ, г БПТ, г кг кг

1. ОД от ливадно сено, прибрано при изкласяване – 12,5кг

10,7 1,3 21,2 22,6 1980 35 32 7400

2. ОД от ливадно сено, прибрано при изкласяване 10,5кг и бирена каша 8кг

11,0 1,0 21,2 23,17 2070 33 33 7600

3. ОД от сенаж от ливадна трева, прибрана при изкласявате 25кг

8,5 3,5 21,0 22,7 2003 500 32,5 7500

4. ОД от сенаж от ливадна трева, прибрана при изкласяване 21кг и бирена каша 8кг

9,0 3,0 21,2 23,2 2102 448 33,0 7600

5. ОД от зелена ливадна трева, използвана при изкласяване 50кг

10,5 1,5 21,5 23,1 2104 223 33,0 7600

6. ОД от ливадна трева, използвана при изкласяване 42кг и бирена каша 8кг

11,0 1,0 21,6 23,6 2160 165 34 7800

СВ, КЕМ и ПСЧ, но и необходимото по норми-те количество калций и фосфор. Следователно, дажбите не се нуждаят от допълнително влага-не на минерални добавки. Това именно ми дава основание да предвидя балансирането на тези дажби да стане със зърнен фураж и шрот без да е необходимо да използваме по-скъпите комби-нирани смески. Това заедно със себестойността на основния фураж, прави предложените дажби по-изгодни икономически от люцерново-царевич-ните дажби за много райони на страната.Тук са посочени и подварианти на всяка дажба

с използването на 8кг бирена каша. Включването на бирената каша подобрява белтъчния състав на ОД и се налага използването на около 0,3-0,5кг по-малко слънчогледов шрот. Освен това бире-ната каша подобрява дневната млечност с око-ло един килограм, което осигурява 200кг повече мляко за лактацията.Ако разгледаме в годишен аспект посочените

дажби от ливадни фуражи, трябва да посочим, че и трите се понасят добре и като самостоятелни, но е възможно да се използват и комбинирано, сено и сенаж, (през зимата), зелена трева и сенаж (през лятото). При тази комбинация дажбите оста-ват балансирани в границите на допустимото, ако замяната е на база съдържание на сухо вещество във фуража. Един килограм сено е равно на 2кг сенаж или 4кг зелена трева.Друго нещо на което искам да обърна внима-

ние при разглеждането на ролята на ливадните фуражи за високата млечност е използването им през лятото при нашите условия. При нас много рядко може да разчитаме на ливадните треви през цялото лято, поради традиционните летните засушавания. За да не се излага на риск про-изводството на мляко, при наши условия след-ва да разчитаме на повече площи (сега това не

31

представлява проблем при относително ниската рента за земята). Какво значи това? – Да се за-сеят или подготвят площи според гарантирания пролетен първи или и втори откос (за осигуряване на храненето през цялото лято). За зелено хране-не самостоятелно да се предвидят само първите два пролетно-летни месеци (май и юни), а за следващите летни месеци, според сигурността на района да се предвиди подготовката на сенаж от ливадни треви, добити от първи и втори откос на други площи освен пашата или зеленото хранене. Сенажът да се използва самостоятелно или в ком-бинация със зелена трева в различни количества, според условията. Подготовката на сенаж от ли-вадни или пасищни треви е единствената гаран-ция в тези райони за стабилно лятно хранене на млечните крави. За целта, практиката за подготов-ка на сенаж от ливадна трева предварително под-сушена до 42-45% СВ трябва да бъде усвоена от българските фермери. Акцентувам на сенажа от ливадни треви, защото за разлика от сеното, той се приготвя с по-малко разходи и спокойно може да се нарече заместител на пашата и сеното през зимата при нашите условия и да гарантира успеха на ливадните фуражи.

Други обемисти фуражи за високо млечни кравиРазгледаните до тук обемисти фуражи (пасищ-

на трева в културни заградени пасища, люцерна и царевичен силаж, ливадните фуражи – сено, сенаж и зелена маса), когато са качествени оси-гуряват млечност 8500-12000кг без претоварване на храносмилателния апарат на кравите с кон-центрати. Съотношението на сухото вещество (СВ) от обемистите фуражи и концентратите не превишава 50:50 дори във върха на лактацията. Това е здравословното им предимство, което ги прави особено желани при високо продуктивните

стада, при които търсим по-продължително из-ползване на животните. Но те притежават и други предимства, като възможност за продължително постоянство в изхранваните дажби, малък брой култури с възможност за висока механизация и ниска себестойност. Последното предимство ги прави основни фуражни култури за високомлеч-ното животновъдство при нашите условия.Ще бъде погрешно обаче да мислим, че при

различните почвено климатични условия на на-шата страна, това ще бъде единствено решение на фуражния проблем за млечните животни, и там където тези култури не виреят, не може да има ефективно млечно говедовъдство. Далеч съм от такова внушение. В публикуваната през 2002г книжка „Актуални препоръки за хранене на млеч-ни крави” са посочени 37 основни дажби (ОД), балансирани за млечност от 8 да 32кг. Използвани са общо 13 различни обемисти фуража, в различ-ни фази на вегетация и в различни комбинации. От всичките 37 ОД, само в 6 не може да се достигне максималната млечност от 32кг. Това ще рече че в останалите 31 ОД при ползването на до 12,5кг концентрати се достига 32кг млечност, т.е. не по-малко от 7200кг за лактация, а след разум-ното ползване на телесните резерви – до 8500кг.Друго важно условие в случая е да се полагат

грижи за телесното състояние на кравите. Крави-те трябва да се отелват при оценка на телесното състояние (ОТС) 3,5 точки. Това означава в по-следните 3-4 месеца от лактацията на кравите да се дават допълнително около 1,5-2,0 кръмни еди-ници за мляко (КЕМ) за натрупването на резерви. При наличието на такива резерви, ние можем да разчитаме в първите два месеца да получаваме още около 5кг мляко дневно от телесните резер-ви (ако кравата притежава заложби за по-висока млечност). Това ще рече, че млечността може да надхвърли 7000кг.При тези дажби обаче, колкото и да се стре-

мим да балансираме хранителните вещества, все пак кравите остават ощетени и то преди всичко поради доминирането на концентратите в търбу-ха. Това скъсява продължителността на използване на кравите в стадото. Като държим сметка за този недостатък, можем да ги прилагаме успешно в нашето краварство, защото 6000-7000кг не са малко за нашите условия.Споменатите фуражи за зимно изхранване почти

изчерпват набора на възможните за произвеждане обемисти фуражи. Съзнателно тук не споменах за кръмното цвекло. Не че се съмнявам в негови-те достойнства. Напротив, много добре зная за положителната му роля върху поемането на ос-новните дажби, особено, когато в тях доминират груби фуражи, но имам предвид високите тру-дови разходи при производството и трудностите при съхранението му. Това прави цвеклото скъп фураж за нас. Следователно съображенията ми

32

са само икономически. От физиологическа гледна точка цвеклото много подхожда за високомлечни-те крави.Фуражите за лятно изхранване, репко, зелена

ръж, житно-бобовите смески, могат да намерят място в ОД стига производството им да е ико-номически изгодно. В редица райони зимните житно-бобови смески дават най-гарантирани до-биви, поради доброто оползотворяване на зим-ната влага. От тях се подготвя качествен силаж, който може да се използва през летните периоди на засушаване, а и през зимата. При тяхното използване в дажбите спокойно се достига 32кг дневна млечност, без превишаването на критич-ната норма концентрати от 12,5кг, следователно те принадлежат към групата от много добри фу-ражи за производство на мляко.От анализа, направен в темата за състоянието на

фуражната база и млечното производство следва, че видовият състав на произвежданите у нас обе-мисти фуражи не пречи да се получава млечност от 7000 до 12000кг стига да умеем да ги произ-веждаме и съхраняваме. Но още по-важно е да умеем да съставяме и балансираме дажбите с тяхно участие. Отново стигаме до подготовката на стопаните, за която не един път е писано, но про-дължаваме да нехаем. Но наред с подготовката има и още някои други обективни трудности за производството на качествени обемисти фуражи, които ще разгледаме в следващата, последната по тази тема статия.

Трудности при производството на качествени обемисти фуражиОт казаното за състоянието на фуражната база у

нас, се надяваме стана ясно, че у нас, въпреки че няма условия за добри културни пасища, видови-ят състав на възможните за отглеждане обемисти фуражи дава възможност да се получава млечност над 7000-12000кг, стига да разполагаме с висо-комлечни крави. Следователно фуражната база не може да бъде обективна причина за съвременно краварство. Тази констатация, обаче няма да бъде вярна, ако не споменем за съществуването на редица обективни трудности, които са пречили и сега пречат, възможностите да се реализират.По времето на ТКЗС, ние имахме едри стопан-

ства и не малко техника като количество. От-деляхме и площи за фуражни култури, но полу-чаваното сено и силаж бяха далеч от желаното качество. Основна причина тук беше липсата на мотивация за качествен труд при условията на колективното обработване. При едно мое из-следване за количеството на поетите обемисти фуражи при кравите в едрите стопанства през 1988г. беше установено, че кравите са поемали средно годишно максимум 6,4 кръмни единици (КЕ) дневно от основната дажба. Млякото е по-лучавано за сметка на повишеното участие на

концентрати до 0,44 КЕ за килограм мляко. При-чината е била не толкова недостиг на обемис-ти фуражи, а тяхното качество, което е пречило кравите да поемат повече. Недостигът на подхо-дяща техника за приготовление на сено водеше до закъсняване с прибирането. Манипулациите по сушенето се извършваха без стремеж да се запазят листата. Царевичният силаж се прибира-ше с оглед да се получи максимален добив в тонове, т.е. в млечна зрелост. Съществуващите силажокомбайни надребняваха лошо. Отрязъците бяха по 4-5см. Когато се прибира в малко по-късна фаза кочаните остават само грубо надро-бени. Най-ценната част – кочаните със зърното, оставаха непоети в яслите. С тази слабост така и не можахме да се преборим до края на същест-вуването на колективните стопанства, въпреки че снабдихме стопанствата с т.нар. силажокомбайни КСС-100. Затова и средната млечност на кравите в едрите ферми достигна максимум 3621кг през 1989г. Следователно, неподходящата и недостига-ща техника и липсата на мотивация за качествен труд, бяха основните спирачки за производството на качествени обемисти фуражи, а от тук и за повече мляко от кравите.Но защо се връщаме към тези проблеми, след

като официално сме се отказали от колективната форма на производство в земеделието? Защото редица хора все още не са разбрали защо се отказахме от ТКЗС и продължават да се държат за тази форма. Една трета от използваната земя все още се намира в т.нар. „производствени зе-меделски кооперации“ (ПЗК). Поучени от старите несполуки с краварството, основната част от тези стопанства не се занимават с производството на мляко. Тези, които все пак се занимават, про-извеждат в най-добрия случай до 4500кг мляко от крава. Защото фуражите които произвеждат са за толкова мляко, по същите стари причини. Другите 50% от земята се намира в арендатори със среден размер 6000дка. Те като правило (с малки изключения) също следват производствена-та структура на ПЗК, предимно производството на зърно. При тях има нова техника, но главно за зърнопроизводство. Новите фуражоприбиращи машини (за сено, сенаж, силаж) не са обект на вниманието им. Ако има единични случаи с по-добри постижения, нека ме извинят. Причината за това състояние се корени в основополагащи-те принципни на земеделското производство. То не търпи прекомерно уедряване, над рамките на възможностите на семейния труд. Тази негова ха-рактеристика е особено валидна при производ-ството на обемисти фуражи, където качеството на положения труд е решаващо за успеха. Послед-ните 20% от земята се стопанисват от дребни и средни стопани, земята на които е разпокъсана на ниви от по 1-2 декара. Тези стопани най-често нямат собствени машини за обработка и

33

се обслужват срещу заплащане. Кравите се на-мират основно при тези стопани. Очертава се една много тъжна картина. Тези, които имат земя, нямат интерес да отглеждат крави, а тези, които отглеждат кравите, имат малко, разпокъсана земя, нямат машини за производство на фуражи. Те са далеч от достъпа до кредити и субсидии. Бъдеще-то им е доста мрачно. Това е основната причина, която тласка дребните стопани към примитивно изхранване на кравите. На тези хора не им се слуша за модерно фуражно производство, като си виждат хала.От гледна точка на съвременното производство

на обемисти фуражи, връщането на земята на собствениците не доведе до нищо разумно. Ре-формата към нещо съвременно все още чака, а тези от които зависи това, все още не виждат проблемите. Тук стоят нерешени въпросите със събирането на разпокъсаните парчета земя. Все още не е преодоляно недоверието в обслужва-щите, фермерски кооперации. А без тези сдруже-ния, дребните и средни стопани никога няма да имат съвременна техника за производство на ца-ревичен силаж, сенаж, сено. Без тези качествени фуражи, както видяхме, няма съвременно произ-водство на мляко. Следователно не природата ни е ощетила с лоши фуражи. Ние като общество не можем да се организираме, за да оползотво-рим природните дадености.Понеже, проблемът все още не е осъзнат, след-

ва да подчертаем, че се намираме в началната фаза на неговото разясняване. Колкото и банал-но да се вижда на някой, но специалната преса не бива да престава да напомня за нуждата от събиране на разпокъсаните земи на дребните и средни стопани, за изграждането на кооперации за обслужване с техника за фуражно производ-ство за изкупуване на млякото. За сега се мисли и се прави нещо за събиране на земите на едрите арендатори, но за дребните и средните стопани е оставено на изчакване. „Не е му дошло времето”. Но това ще ни доведе до катастрофално изостава-не в млекопроизводството, точно когато сме вече членове на Европейския съюз. По изложените по горе причини и неумението ни да се борим, при влизането в съюза получихме ниски квоти за мляко, което ще ни постави в крайно неизгодно положение. Презумпцията за ниски квоти, е че в тази страна няма природни дадености за ефектив-но производство и няма защо да се мъчат с него. Но случаят с българското краварство не е такъв. Нашето краварство може да не отстъпва на евро-пейското, стига да видим причините и да напра-вим това, което е необходимо. Отговорността на държавата е огромна, както никога до сега. При подготовката на политиката в земеделието за след 2013г. на ЕС нашето участие ще трябва да бъде компетентно с познаване на нашите истински по-тенциални възможности в млекопроизводството.

Правила за ефективното и безопасно изхранване на карбамидаНа специалистите по животновъдство, е добре

известно, че карбамидът, познат още като изкуст-вен тор, съдържащ 46% азот, в търбуха на пре-живните животни се разгражда до амоняк, който се оползотворява от микроорганизмите при син-тезирането на микробиален белтък. Този белтък по нататък в храносмилателния канал се използ-ва за задоволяването на хранителните нужди на животните. По този начин небелтъчният азот (в случая карбамида), получен по синтетичен път в заводите, замества част от естествения белтък, произвеждан на полето чрез фуражните растения. Този факт е бил известен на специалистите по хранене още от началото на миналия век, но към практическото приложение при храненето на преживните животни се престъпи едва след 1960г. По това време в нашата страна вече животновъд-ството се намираше в ТКЗС в едри стада. Липс-ваше стопанинът, който да подходи внимателно при използване на карбамида на животните. По тази причина внедряването му в практиката беше съпроводено с многобройни смъртни случай на крави и овце. „Тук карбамида не бил добре раз-месен към дневната дажба и животните приели повече от колкото могат да понесат, там забрави-ли чувала с карбамид до яслата и кравата поела наведнъж голямо количество, на трето място не спазили правилото за постепенно привикване” – все инциденти, свързани с немарливост. За съжа-ление тези нещастни случаи не преставаха дори след като минаха много години от началото на приложението му. По тази причина карбамидът не можеше да намери широко приложение. Недо-верието към него и до сега господства. В по-ново време стана на мода да се отричат изкуствените торове заради защита на природната среда. На отричане е обречен и карбамидът при хранене на животните, въпреки че като специалист по хра-нене на животните не виждам причина за това,

34

ако се прилага грамотно.Науката и практиката, доказаха, че небелтъчният

азот (амонякът, който се освобождава от карба-мида) успешно замества около 25% от белтъчните нужди на преживните, но само при строго опре-делени условия. Тази замяна може да бъде ико-номически изгодна при подходящо съотношение на цените на карбамида и шрота. В последните години поради високата цена на природния газ, цената на карбамида също скочи няколко пъти и вече той става неизгоден. Но културата на него-вото ползване трябва да се познава.В търбуха на преживното животно както енер-

гията (скорбялата, захарите, влакнините), така и белтъчините претърпяват частично разграждане, в някой случаи до 70-90%. Разградените предше-ственици на енергията, главно като летливи маст-ни киселини се използват от микроорганизмите в търбуха за жизнените им функции (преди всичко нарастване). Тяхната маса достига до такива раз-мери, че представлява основен източник при за-доволяването на животното. Но, за да се получи тази микробна маса в търбуха, освен енергия е нужен и строителният материал азот, който участ-ва в белтъчната молекула с около 16%. Обик-новено във фуражите, успоредно с енергийните материали (скорбяла, захари и влакнини) се съ-държат и белтъчините. Те, както вече споменахме, частично се разграждат в търбуха до амоняк, кой-то е основният и единствен източник за микроор-ганизмите при изграждане на тяхната жива маса. Само при едновременното наличие на енергийни материали и амоняк, търбухът функционира нор-мално. Какво значи да функционира нормално търбухът? Това ще рече да се разграждат енер-гийните материали до разтворима форма и да се синтезира нужното количество микробен проте-ин, от който после животното се ползва, за да нараства, да дава мляко, да живее. При бедни на протеин дажби, не може да се получи достатъчно амоняк, не се развиват достатъчно микроорганиз-ми, не се разграждат достатъчно и влакнините и постъпва по-малко енергия и протеин в червата, а от там и за животното. Включването в тези случаи допълнително на карбамид в дажбата подпомага нормалните функции на търбуха, за да се раз-градят влакнините в сламата, царевичака, сеното, тревата и други и да се образува повече мик-робна маса и от тук – повече протеин и енергия на разположение на животното. Както виждаме, включването на карбамида в случаите когато даж-бата съдържа енергия, но недостига азотът, не е нещо необичайно, а само се подпомагат естест-вените процеси в търбуха. Това е така, но само ако се спазват естествените условия, гарантиращи това използване. Кои са тези условия?Карбамидът да постъпва равномерно през це-

лия ден и никога да не се предлага в по-големи количества отколкото микроорганизмите могат да

оползотворят. Според състава на дажбата (от сено и слама, сено и царевичак, сено и царевичен си-лаж, зърнени фуражи) карбамидът, който кравите могат да оползотворят дневно се движи между 80 и 240г. А при други дажби въобще е невъзможно да се включи карбамид (пасищна трева, зелена люцерна, люцерново сено, шротове). Когато по-стъпилият карбамид е повече от възможностите на микроорганизмите в търбуха да нарастват (при недостиг на енергия), амонякът преминава през стените на търбуха, попада в кръвта и отива в черния дроб. Ако нивото на амоняк е нормал-но, той постъпва в черния дроб и се превръща отново в карбамид и се изхвърля чрез урината. Но когато това превиши способността на черния дроб за излъчване на амоняка като карбамид, амонякът в кръвния ток се повишава и настъпва отравяне, било остро, било постепенно уврежда-не на черния дроб. Трябва да знаем, че при хра-нене на големи дажби зелена люцерна (40-50кг), без да има карбамид в дажбата, се получават ув-реждания на черния дроб, характерни за високи дози карбамид. Ако ние спазим дневната норма карбамид, но го дадем на една порция, само сутринта например, той се разгражда в търбуха за няколко часа до амоняк, а ние сме разчели дозата карбамид за енергията, постъпваща през целия ден. Това ще рече, че за отделения амоняк през сутрешните часове няма да достига енергия и няма да бъде усвоен всичкият амоняк от ми-кроорганизмите. Свободният амоняк пак ще по-падне в кръвния ток над допустимото количество, с всички неприятни последствия.За да спазим първото и най-важно условие за

определяне на дневната норма карбамид, следва да познаваме съвременната система за оценка на протеиновата стойност при преживните (проф. Н.Тодоров, 1995). Според нея в една дажба може да се включи карбамид, само ако балансът на протеина в търбуха (БПТ) е отрицателен, т.е. протеинът недостига за наличната енергия – това което обяснихме вече в първата част. Тук обаче тези знания са изразени количествено. Ако БПТ е – 138г например, възможния за оползотворяване карбамид е 60г. Всеки грам карбамид покри-ва 2,3г отрицателен баланс. Като общо правило следва да се знае, че дажби, които понасят кар-бамид, т.е. имат отрицателен БПТ, са съставени обикновено от ливадно сено и слама, ливадно сено и царевичак, слама или царевичак и цвек-ло, царевичен силаж. Зърнените фуражи също са с отрицателен БПТ. Въпреки че фуражите с отрицателен БПТ са малко в общия списък на фуражите, те са преобладаващи в дажбите на на-шите преживни. Наличието на бобови треви или бобови сена и шротове, като правило изключва карбамида от дажбата.За да се предпазим от несъвпадения на разграж-

дането на енергията и на карбамида в търбуха

35

обикновено се спазват определени правила. Кар-бамидът се размесва добре с фуражите от днев-ната дажба или се включва в брикети за близане заедно със солта. За да набави нужното количе-ство сол, животното ближе брикетите целодневно и така си набавя и карбамида постепенно. Това до голяма степен води до съвпадение в отделяне-то на енергията и амоняка. У нас преди 40 годи-ни проф. А.Алексиев беше създал т.нар. „Карби-зал”, солево карбамидни брикети, които вършеха хубава работа. Сега те не се произвеждат. Вместо тях се предлага т.нар. „Лизал”, който наред с кар-бамида включва и енергия, витамини, минерални вещества и микроелементи. За съжаление всичко това, заедно с 490г СП струва 1 лв/кг. За да си набави кравата в една дажба от ливадно сено, царевичак и зърнен фураж 220г карбамид, тя ще трябва да поеме 1кг „лизал”, т.е. за 1 лв. За тези пари ние можем да си набавим 1,5кг соев шрот със 660г висококачествен протеин, или 3кг слън-чогледов шрот с минимум 750г СП. Ясно е, че в стремежа да се направи продуктът с много ка-чества, той е станал недостъпен като цена. Иначе тази форма на поднасяне е най-безопасна.Като имаме предвид, кои дажби понасят кар-

бамид, обаче следва да кажем, че в дажбите от царевичен силаж, карбамидът е най-добре да се внася още при силажирането по 5-6кг на тон су-ровина, като се разпръсква добре по пластовете. В дажбите от слама или царевичак, полагащата се дневна норма между 120 и 200г карбамид е най-добре да се разтваря във вода и с нея да се напръсква дневната дажба, добре смляна и размесена. Това гарантира сравнително добро разпределение на карбамида и се поеме през це-лия ден от животните. Не е възможно кравата да поеме по-висока доза карбамид наведнъж. Тази форма на поднасяне на карбамида може да се подобри още като към сламата или царевичака се включат няколко килограма смлян зърнен фу-раж. Това набавя и нужната лесно ферментираща енергия, нужна за синтеза на микробния протеин.Следващият важен принцип, който следва да се

спазва при започване изхранването на карбамид на преживните е постепенното привикване. Пре-живното животно оползотворява дажбата, както вече видяхме, чрез помощта на микроорганизми-те. Те обаче спадат към много родове и видове, тясно свързани с характера на фуража. По прин-цип всяка промяна на фуражите води до про-мяна на микрофлората. При смяна на дажбата, новите микроорганизми започват да се развиват по-интензивно от останалите докато вземат до-миниращо положение. В този преходен период настъпва смущение в смилаемостта на дажбата. По тази причина стремежът е дажбата да се про-меня възможно по-рядко. Нещо подобно настъп-ва и при включване на карбамид в дажбата. Като нов източник на бързо разграждащ СП, той из-

исква микроорганизми, които бързо нарастват и поемат повече амоняк. Те са намират винаги в търбуха, но в малко количество. Те трябва да се размножат, което става с постепенното включване на малко количество карбамид. Обикновено се започва при кравите от 20г дневно и през ден дозата се повишава с 20г. Така, ако определеното максимално количество е 200г, то се достига за около 20 дена. Дори когато животните са привик-нали към карбамид и дълго време са го поемали, но по някаква причина даването на карбамид е прекъснато повече от три седмици, е необходи-мо отново постепенно привикване. Това трябва добре да се запомни. По същата причина, ако от стадото се изключи някое животно, когато се връ-ща отново, то следва да премине постепенното привикване, за което вече говорихме.Въпреки, грижите и вниманието, което трябва

да съпровожда изхранването на карбамид, все пак може да се допусне грешка и някое живот-но да поеме по-висока доза карбамид отколкото може да понесе. Тогава следва да си спомним, че много ефикасна противоотрова на карбамида е обикновения винен оцет. С такава цел, в обора винаги следва да има на разположение няколко бутилки оцет. Още при първите признаци на ато-ния на търбуха и неразположение на животните се налива половин до една бутилка оцет през устата. През време на нормалното хранене не се налага да прибягваме до това средство, но поня-кога в началото на привикването или при неволно допусната грешка с дозирането това може да се случи.В края на този раздел за правилата при използва-

не на карбамида бих искал да взема отношение към въпроса за т.нар. „екологично животновъд-ство“. Дали включването на карбамид нарушава тези принципи? В случая мисля, че стана ясно, че ние използваме един продукт, който нормално се образува в организма. Дори да не използваме карбамид, при храненето на дажби, добре ба-лансирани по протеин чрез естествени фуражи (бобови култури и шротове) винаги се образува карбамид в черния дроб. По-голямата част се изхвърля с урината, но една част чрез кръвния поток попада в слюнката и от там отново в тър-буха. Животното винаги се нуждае от този лес-но разградим продукт за поддържане нормалния живот на микрофлората в търбуха. Следователно целият проблем се свежда до спазване на прави-лата. Карбамидът да се включва само към дажби, които имат свободна енергия, в количества опре-делени от БПТ и да се поднася добре размесен към цялата дажба, след нужното привикване. Ако това е изпълнено, полученият продукт, месо или мляко по нищо не се различава от продуктите, получени от фуражен протеин, следователно про-дукцията е също толкова екологична, колкото при храненето на естествени фуражи.

36

БРОЙ

5-6

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ЕКСП

ЕРТИ

Проф. Трифон Дарджонов

Постижения на млечното говедовъдство на Европейския съюз

Страните от ЕС имат много добре развито млечно говедовъдство. Те не само задоволяват нуждите си от мляко и млечни продукти, но са и най-го-лемият износител на млечни продукти в света. В основата на успехите е фермерското стопанство. Фермерът е основната фигура – и ръководител, и изпълнител.Основните тенденции в развитието на ефективно

млечно говедовъдство са заложени още в средата на XX век, а именно, подобряване на отглежда-нето и увеличаване на средната продуктивност, което води до намаляване броя на кравите. По-следното десетилетие от XX век продължава тези положителни тенденции в отрасъла. В таблица 1 са показани броят на млечните крави и средната им продуктивност през 1991г., през 2001г. и през 2010г. по страни, в абсолютни и в относителни числа. Общия брой на кравите през 1991г. е

23 милиона и за 10 години намалява с 18%, и остават 19 милиона за същите страни, (12-те стари членове). В 2010г. са вече 16 милиона. За целите на сравнението даваме отделно данните за новите три страни-членки (Швеция, Австрия и Финландия). По-голямо от средното намаление се наблюдава в Белгия (25%), Гърция (24%), Ис-пания (22%) и Германия и Великобритания (21%). Средната млечност в този период нараства от 4420кг на 5990кг, т.е. с 36%. Страните с най-голям относителен ръст в средната млечност са Испания (82%), Италия (72%) Гърция (49%) и Португалия (42%). Най-висока абсолютна средна млечност от старите членове на ЕС през 2001г. имат Холандия със 7400кг и Дания с 7300кг. Аб-солютното първенство обаче държи Швеция със средна млечност 7850кг от 425 хиляди крави. Ос-таналите нови членки, Австрия и Финландия имат

Таблица 1. За броя и средната млечност на кравите в някои страни от ЕС.

СтраниКрави в хил. 1991г.

Средна млечност 1991г.

Крави в хил. 2001г.

Средна млечн. 2001г.

Крави в хил. 2010г.

Средна млечност 2010г.

Белгия 797 4200 596 5300 517,7 6224

Дания 746 5950 628 7300 573,0 8730

Германия 5632 4700 4448 6300 4181,7 7253

Гърция 214 2550 162 3800 144,0 4973

Испания 1519 2860 1190 5200 845,3 7253

Франция 4968 4700 4353 5610 3641,0 6770

Ирландия 1364 3800 1233 4360 1027 4974

Италия 2751 3050 2169 5250 1746,1 6313

Люксембург 52 - 44 6200 46,0 6426

Холандия 1881 5620 1551 7400 1518 7893

Португалия 394 4020 334 5700 245,1 6948

Великобрит. 2779 5040 2203 6300 1646,0 8546

Всичко 23099 4420 18911 5990 16161,0 6781

Показатели за висока млечност в отделните страни

37

съответно 598 хил. крави със средна млечност 5400кг и 353 хил. крави с 6700кг млечност. От таблицата се вижда, че страни като Гърция, Ис-пания, Португалия, които през 1991г. са много назад със средната млечност, през 2001г. вече значително компенсират изоставането. Единствена Гърция остава с млечност под 4000кг от крава, но към 2010г. вече гони 4973кг. Най-голям ръст в средната млечност за този период бележи Ис-пания. За 10 години тя повишава млечността от 2860кг на 5200кг.За сравнение ще посочим и данните на три от

новите членки на ЕС, Чехия, Полша и Унгария. През 2000г. Чехия има 547 хил. крави с 5100кг средна млечност, Полша съответно 3 милиона крави с 3840кг средна млечност и Унгария сега отглежда 380 хил. крави с 5400кг средна мле-чност. У нас данните са както следва през 2000г. – крави 419 хил. със средна млечност 3260кг, през 2005г. 348.0 хил. крави с 3488кг млечност, 2010г. 308 хил. крави с 3543кг млечност. Както се казва в такива случаи, коментарът е излишен, но зад средните тревожни цифри, не бива да останат незабелязани и светлият лъч, които вдъхва надеж-да. В отчета на асоциацията за черношарената порода в Добрич за 2011г. са отчетени от бони-тираните 17502 крави средна млечност 6454кг с 3.9% мазнини и 3.33% белтъчини. Добре следва да анализираме факторите, довели да тези високи постижения и в Европа и при нас и да направим тава което следва, да пренесем добрите практики от нас и от Европа и върху средното за страната.Във водещите страни по селекцията, средната

млечност от контролираните крави от Черноша-рената порода (холщайнски тип) през 2009/10г. достига за Холандия 9751кг с 4,30 на сто мас-леност и 3,50 на сто белтъчини и за Дания през 2010 е 9506кг с 4,10 на сто мазнини и 3.36 на сто белтъчини. Водещи ферми в Холандия регистри-рат млечност 13544кг 4,14% масленост и 3,49% белтъчини в млякото.Това са впечатляващи цифри, които не може

да не предизвикат в специалисти и фермери въ-проси. Кога и как са постигнати тези резултати? Ще можем ли и ние да достигнем подобни по-стижения? Въпреки, че това не са нови въпроси и по тях са написани доста статии, предвид важ-ността им, ще се спрем отново върху тях, като заострим вниманието върху най-важните условия, които благоприятстват създаването на ефективни кравеферми.

Кога и как страните от ЕС постигнаха високата млечностНека разгледаме темповете на нарастване на

средната млечност при кравите в един по-дълъг период за Дания, което до голяма степен ще ни ориентира за Европа. Данните от таблица 2 показват, че след 1925г. до 1955г. средногодиш-

ното нарастване на млечността е в границите на 0,5 на сто (по време на Втората световна вой-на млечността пада до 2500кг). След 1955г. до 1975г. темповете нарастват и достигат 1,0-1,5 на сто годишно. Най-интензивно нараства средната млечност след 1975г., като до 2001г. тя поддържа равнище от 2,5-3,0 на сто, което при достигната средна млечност представлява нарастване от 200-250кг годишно.

Таблица 2. Средната млечност в Дания по години1925 1935 1955 1965 1975 1991 2001 2010

22830 2980 3175 3700 4020 5950 7300 8730

Средните темпове на нарастване на средната млечност за последните 10 години в ЕС са 3,6 на сто, поради по-високите темпове на нарастване в новите членки на Съюза – страни като Испания, Гърция и Португалия. Те са били значително изо-станали и след влизането в ЕС повишават генетич-ните възможност на кравите си чрез интензивен внос на юници и семенен материал от лидерите в млечността Холандия и Дания.Това което заслужава да се подчертае в случая,

е, че въпреки високите темпове на нарастване на средната млечност през последните 20 годи-ни, благодарение на добрата селекционна рабо-та, най-важната съставка на млякото – белтъка, отбелязва повишение. Това (бързото нарастване на млечността и едновременното повишение на белтъчините и другите качества на кравите) е въз-можно благодарение на редица условия, най-ва-жните от които са, добре организирана и водена селекционна работа в рамките на Асоциациите по породи (преди всичко изпитване наследствените качества за продуктивност на биците по потом-ство) и високата култура на фермерите. Според мене решаваща в случая е подготовката на стопа-ните за съвременна селекция. Те играят решава-щата роля за избора на биците, от които се взема семенен материал на база на доброто познаване на всяка крава (данните за нейната продуктив-ност, екстериори и други показатели). Впечатля-ващи в това отношение са данните за фермера Йос Кнойф, от Холандия, който е успял да се-лекционира няколко семейства крави в стадото си, едно от което достига продължителност на използване 15 години. Това е непостижимо, ако се разчита единствено на специалисти от някакъв селекционен център да се грижат за съставянето на случните планове. Следователно, внимателният анализ на причините за бързото нарастване на млечността показва едно от най-важните условия – високата квалификация на фермерите (стопа-ните). Съвременните знания и умения на стопа-нина му позволяват не само да осъществява се-лекционната работа в стадото, но да организира фуражното производство и храненето на кравите

38

така, че да се реализират високите генетични за-ложби. В съвременната кравеферма на страни-те от ЕС съществува единство и съгласуваност на развъждане, фуражно производство, хранене и гледане и затова резултатите са високи. Това е, което обуславя широкото разпространение на семейната кравеферма, в граници (според усло-вията на отделните страни) от 50 до 150 крави. Фермите с над и 200 и 500 крави са все още ограничен брой.Мнозина ще възразят, че в ЕС и особено в САЩ

съществуват и много по-едри ферми. Но най-високите селекционни резултати се наблюдават в семейните ферми, а не в стоковите едри ферми. Нещо повече, като правило, едрите ферми, кои-то получават високи производствени показатели попълва стадата си със заплодени юници, произ-ведени и отгледани в семейните ферми. Следо-вателно генетичният прогрес, на който разчитат и едрите ферми, се твори в семейната кравеферма. Не бива да забравяме, че едрите кравеферми с над 500 крави в ЕС са малко на брой и според новата програма на ЕС на общата аграрна поли-тика (ОАП) след 2013г. е вероятно да не получа-ват субсидии или да се ограничат до определен размер. Те все още носят експериментален харак-тер и са риск на инвеститора. Върху този факт заслужава много да се замислим когато у нас раз-пределяме субсидиите. Ние трябва да залагаме на проверените, работещи форми. Избързването в една област на производство, което не владеем, е много опасно. А че не я владеем, достатъчно красноречиви са фактите за продуктивността на нашите крави. Много пари и средства загубихме по време на колективните кравеферми, когато създавахме кравеферми с над 500 крави, че стиг-нахме и 2000, но производителността на труда за единица продукция остана 6-8 пъти по-ниска от фермите в Европа с 30-50 крави. Този урок не бива да се забравя.Когато търсим да определим най-важните ус-

ловия за достигането на високите постижения в продуктивността на млечните крави в ЕС не бива да забравяме, че в крайна сметка решаващи са цяла поредица от фактори. Само когато всички са на лице може да очакваме резултати. И все пак, когато реално искаме да тръгнем към висо-коефективно краварство, следва да потърсим най-важния, решаващият фактор, без който не може изобщо да говорим за съвременно краварство и при наличието на който много по-лесно се реша-ват всички останали. Още в началото на разде-ла, като такъв определихме високата квалифика-ция на стопаните. Човекът, когато знае (когато е подготвен професионално за работата, която ще върши), създава и всички съпътстващи условия, които решават крайния успех. Професионална-та подготовка на фермерите за работа с млечни крави в страните от ЕС има продължителна ис-

тория и трае години. Тя включва както добиване на практически умения, така и запознаване със съвременната теория на животновъдната наука. И като споменахме науката, вече ще може да си отговорим на въпроса защо именно в последните 25-30 години стана възможно генетичният прогрес да се ускори два-три пъти. Това стана възможно благодарение на откритията, направени през пет-десетте години на ХХ век в областта на генетика-та и по-специално развитието на популационната генетика, което доведе до създаването на едро-мащабната селекция. Това направи възможно да се ускори значително прогресът при животните и да се получат наблюдаваните сега резултати. Стопаните на стадата следваше да се подготвят да ползват от тези постижения. Те трябваше да се научат на азбуката на тази нова селекция. И ние можем да се убедим, че днешните фермери успешно се справят с каталозите за биците, с

39

данните от контролите на кравите и сполучливо моделират животни, които дават пожизнено над 150 тона мляко с повече от 10 тона съдържание на мазнини и белтъчини взети заедно. Знанието в случая вече граничи с изкуството. Да! Какво друго, ако не изкуство, е това да създадеш и от-гледаш крави, които дават такава висока продук-ция и изглеждат като фигури, изваяни от някой скулптор.Като свързахме съвременните постиженията при

краварството с едромащабната селекция, не бива да останем с впечатление, че тя може да се прилага само в условията на едрите кравеферми (както някой у нас, със старо мислене и пред-стави от преди 22 години си въобразяват и се мъчат да наложат). Селекцията се е водела в рам-ките на породата в множеството ферми, в които обикновено е имало преди 20-30 години по 20-50 крави. Сега, когато стадата са станали 50-150

крави, селекцията не се е ускорила поради пове-чето крави във ферма, а поради прилагането на новите методи. Решаващата фигура за високите постижения остава да бъде фермерът, стопанинът, организиран в Асоциациите по породи. Те дават насоките на селекцията и я осъществяват при ак-тивната поддръжка от страна на държавата.За тези фантастични резултати не бяха нужни

само новите постижения на генетиката, а и на цялата съвременна наука: физиологията, електро-никата, съвременната изчислителна техника и дру-ги. Науката за храненето сега следва да отговори на много по-високите изискания на кравите и тя успешно се справи с това предизвикателство. Съвременният кравар следваше да се ориентира във всички тези нови знания. Той ги изучава в училища преди да стане фермер, ходи на обога-тяване на знанията и уменията, но той винаги е чувствал до себе си висококвалифицираната по-мощ на специалистите от Службите за съвети или „Екстеншън сервиз” (както ги наричат в англоезич-ните страни). Така постиженията на съвременната наука се превръщат в умения да се произвежда и много, и качествено и леко, чрез знанията и уменията на съвременния фермер. За това и дър-жавата още преди повече от 100 години е инвес-тирала много средства за създаването на различни видове училища и школи за фермерите. Това са вложения, които имат най-висока възвръщаемост, нещо добре разбрано от правителствата на евро-пейските страни. И може би това ги е направило богати.Другите съпътстващи условия, благоприятствали

появата на съвременните кравеферми, които ние тук само ще споменем са: събиране на позем-лената собственост на всеки стопанин на едно място (комасирането), което е станало в Западна Европа още през втората половина на XIX век; създаването от фермерите на обслужващите коо-перации за снабдяване, изкупуване и преработка на продукцията. Тези кооперации са помогнали да се изгради вертикалната интеграция в млеко-производния сектор и да се освободят дребните, средни и едри фермери производители на мляко от неравностойната търговия с мляко и млечни продукти.Не бива да се подценява в случая и ролята

на демократичната държава. Още от зората на съвременното земеделие (края на XIX век) държа-вата в Западна Европа става закрилник на фер-мерското земеделие. Помага организационно и материално за укрепването на неговите сдруже-ния, особено на кооперациите, на службите за Съвети, на училищата, на изследователските ин-ститути. С укрепването на фермерските органи-зации и засилването на фермерите материално, държавата постепенно започва да намалява от-носителния дял на материалната поддръжка, след близо 100-годишна подкрепа. Това, също не бива

40

да се забравя.

МОЖЕМ ЛИ ДА СЪЗДАДЕМ ВИСОКОМЛЕЧНИ ФЕРМИСъстоянието на заложбите за висока млечностСпоред статистическите данни сега средната

млечност от крава в страната е около 3700кг. Ре-дица стада обаче достигат средна млечност 5000-6000кг, в отделни случаи и над 9000кг. Според експертна оценка генетичните заложби на попу-лацията млечни крави у нас към 1990г. бяха за около 6000-7000кг млечност. Поради редица при-чини, (неправилно хранене в периода на растеж, недостатъчно и неквалифицирани грижи за крави-те, включително тяхното непълноценно хранене) ние успявахме да реализираме средно за страната тогава около половината от тези заложби и само в отделни случаи млечността достигаше 5000-6000кг. Сега, 22 години по-късно, както посочихме, ние реализираме 3700кг средна продуктивност, но ако бъдем откровени трябва признаем, че благода-рение на силно занемарената развъдна работа, средните показатели за млечност на популацията крави вероятно са по-ниски отколкото са били през 1990г., като изключим малкото стада, в които е вършена подобрителна работа. Високите по-казатели на една културна порода могат да се поддържат само при постоянната целенасочена намеса на човека чрез отбора и подбора и вна-сянето на гени. Масова практика при запложда-нето на кравите през последните години, когато кравите станаха частни, е естественото запложда-не с бичета каквито са под ръка. Не бива да си правим илюзия, че това примитивизиране на развъждането, което беше сведено до естествено размножение не е нанесло вече поражения вър-ху заложбите за висока млечност в популацията. Следователно през последните 22 години ние не само не реализирахме темповете (2,5-3,6 на сто) на годишно нарастване в млечността, което кон-статирахме при кравите на страните в ЕС и някои от новите членки, като Унгария и Чехия, а обра-тно, ние сме понижили развъдната стойност на нашите крави. За това понижение можем само теоретично да гадаем, без да може да посочим точно колко е то, но че то съществува не бива да се съмняваме. Нарочно се спирам на този въпрос, за да изясним по-добре от каква база ще тръгнем от тук нататък, при евентуалното подо-брение на нашето млечно говедовъдство. Но ка-квато и мрачна да бъде картината на качествения състав на нашите крави, тук искам да подчертая, че не генетичните заложби на кравите ще бъдат основната пречка по пътя към подобряването на нашето млечно говедовъдство. Оправданието с лоши генетични заложби е може би най-удобно-то, тъй като прехвърля вината другиму. Нашата и европейската практика показва, че тогава когато

се отстранят основните задържащи условия, ква-лификацията и мотивацията на хората отглеждащи животните, когато се решат проблемите с произ-водството на фуражите и се приложи правилното хранене, тогава когато се създадат съответните условия за гледане (специално за доенето), няма препятствия само за няколко години да се удвоят сегашните 3700кг млечност. Едва за достигането на европейските 7000-8000кг ще се наложи и на нас, както се е случи с Испания, Гърция, Порту-галия да внасяме много повече семенен материал от лидерите в производството на мляко (Холан-дия, Дания, Швеция) и в ограничени случаи и заплодени юници.Проблемите за вноса в случаите когато се търси

повишение на млечността, са много деликатни. Обикновено специалистите, които дават консулта-ции са мотивирани да препоръчват внос на юни-ци, като най-бърз и ефикасен начин за повиша-ване на млечността. Обаче продължителният и много печален наш опит от 1970 до 1989г., а и много случаи в по-ново време показаха, че това не е верния път. Докато не се отстранят основ-ните задържащи условия (виж по-горе) вносовете дори и на най-качествени юници не променя състоянието. От 1970 до 1990г. в нашата страна се внесоха над 60000 юници със заложби за над 6000кг, а средната млечност достигна върха си в 1989г. при 3350кг от крава. Само в няколко десетки стопанства млечността достигна 5000 и в единични случаи над 6000кг. Тогава естестве-но възниква въпроса защо не се внесоха юници само за тези стопанства? Явно, че само те са били готови да оползотворят вноса. Но тук след-ва да припомним още една истина. В групата на стопанствата надхвърлили 6000кг млечност на крава, имаше и такива, които не са внесли нито една юница, а са подобрявали наследствеността единствено чрез използване на семенен материал от висококачествени бици. След като ефектът е бил същия, а средствата за неговото постигане са многократно по-малко, защо е трябвало да из-ползваме много по-скъпия? Явно при социализма тази сметка не беше на мода, особено ако ще се ползват държавни пари. За съжаление тези сметки и сега не се правят от някои, които разчитат на щедри държавни помощи.Жалкото е, че инерцията за внос (макар и много

по-ограничено) продължи и в условията на про-хождащия капитализъм. Резултатите от вноса на няколко стада от по 60, 100 и 500 великолепни по заложби и развитие заплодени юници през по-следните 10 години са също печални. Има обаче и няколко щастливи изключения дори с по 1000 крави. Но изключенията потвърждават за стотен път, че вносовете на заплодени юници от висока класа дават ефект само когато са създадени дру-гите съпътстващи условия за реализиране на висо-ка млечност. И това също не бива да се забравя.

41

БРОЙ 5-6/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИСъстояние на квалификацията

и мотивациятаПроф. Трифон Дарджонов

Към условията, благоприятства-щи високите генетични залож-би, на първо място отнесохме професионалната подготовка на хората, които отглеждат жи-вотните. Това е може би най-тревожното за нашето млечно говедовъдство. В България не е съществувало съвременно кра-варство нито преди 1944г. нито по време на ТКЗС, в което хо-рата да са могли да се научат. Дори и да е имало някакви умения в отделни стопани в ра-йоните около София, Пловдив, Плевен от времената преди Вто-рата световна война, те са били безвъзвратно загубени по време на т.нар. „кооперативно селско стопанство“. Добитите умения от т.нар. „гледачи” на кравите в ТКЗС, са много едностранчиви. Едни хора се занимаваха с про-изводството на фуражите, дру-ги – с гледането и храненето, трети с доенето, четвърти с осе-меняването, пети с техниката. Само ръководителят на фермата (зоотехникът) имаше цялостен поглед върху производството. И ако имахме все пак ферми, които достигнаха наследствени-те заложби на кравите за висока млечност, то това се дължеше на индивидуалните качества и на тези хора. Те като правило обаче не бяха от много „по-слушните” и често бяха сменяни от по-горе стоящите началници. Текучество в кадрите на ферми-те, не само на ръководителите, но и на изпълнителските кадри беше голямо, което следва да отнесем към основните причини за ниската квалификация. Това, съчетано с липсата на моти-вация за качествен труд, обу-славяше печалните резултати в

нашето краварство – 6-8 пъти по-ниската производителност на труда в сравнение с фермерите на Западна Европа и много по-лошото състояние на животни-те.Това положение с квалифика-

цията на хората не беше отче-тено в началото на промените към пазарна икономика. Напро-тив, внушаваше се, че едрото краварство, което сме имали е наше предимство. Мнозина пра-веха аналогия с кравефермите на ТКЗС, където се вземаха за работа каквито попаднат хора, много често и малограмотни и пак производството „върве-ше някак”. Това се принесе и в новите частни и кооперативни едри кравеферми, до колкото те се запазиха. Но тук липсата и на зооинжинер влоши още повече нещата в едрите кравеферми. Хората, които тръгнаха да съз-дават семейните кравеферми от по 15-20-30 крави обаче имаха само много желание, без ця-лостното виждане и подготовка как се води една съвременна семейна ферма. Те дори и да чувстваха нужда от знания, ня-маше къде да отидат и да ги получат. Службите за съвети, след дълги чиновнически про-такания, заработиха едва преди 10 години. При тях, все още, държавата не е преодоляла пър-воначалното заблуждение, че съ-ветите ще трябва да се плащат от стопаните и че тези служби ще трябва да се самоиздържат. Ако изключим безплатната про-светна работа по съвременно краварство, която извърши сред стопаните Американската коо-перативна организация „Ленд О’Лейкс”, помагала за създаване-

то на Асоциациите на млекопре-работвателите и на млекопроиз-водителите, и някой спорадични семинари по различни линии европейски програми след вли-зането ни в ЕС, за системната просвета на стопаните на крави, грижете са недостатъчни. Какво тогава чудно има във факта, че състоянието на продуктивните заложби на кравите се влоша-ва, а продуктивността им тъпче на равнището 3700кг! Чудното би било, ако при тази липса на грижи за системната подготовка и плачевното заварено положе-ние с квалификацията, кравар-ството тръгнеше напред. Но, опитът показва, че такива чуде-са не стават. Ето защо без от-лагане МЗГ следва да промени отношението си към системната квалификация на краварите и приложи всички форми на под-готовка и усъвършенстване на стопаните, които са известни и се практикуват в ЕС. Тук, мисля че има още много неизползвани форми за субсидии от ЕС които не сме успели да задействуваме. Ако ние в преговорния процес бяхме успели добре да изясним трагичното състояние с заваре-ното и сегашното състояние на професионалната подготовка, специално в краварството, съм сигурен, че можехме да срещ-нем разбиране за повече спе-циални субсидии за квалифика-ция на земеделските стопани. Аз дори мисля, че и в сегашните отпускани средства от ЕС има много неизползвани възможнос-ти за квалификация. И тук, вече мисля, че вината е и на Асо-циациите на производителите, защото не правят достатъчно в тази насока. Добре следва да

42

запомним истината, че „докато не поискаме, никой няма да ни даде”. Проблемът се свежда до осъзнаване на нуждата от спе-циални знания.

За създаването на мотивацияДори и да имаме хора с нуж-

ната квалификация, без съот-ветната мотивация, резултати пак няма да има. При социа-лизма липсата на мотивация, можем да свържем с характера на самата политическа система. Там ниските цени за изкупува-не могат дълго да се прилагат при наличието на задължител-ните планове. Макар, че и там в края на краищата губещите производства по някакъв начин се компенсират от държавата. При новите условия, обективно погледнато, такива проблеми не бива да има. На практика обаче, това не е така. Ниските изкупни цени на млякото, практикувани през последните 22 години, не са в състояние да мотивират ка-квито и да било инвестиции за обновяване. Нещо повече про-дължилите години на ред ниски изкупни цени доведоха до още по-голямо примитивизиране на отрасъла. Стопаните, при цени под себестойността, нямат въз-можност да отделят пари за модернизация. Те целенасочено практикуват най-екстензивните форми на производство. Ниска-та млечност може да се задо-воли с фуражи, които кравите намират по мерите, синорите, каналите, от отпадъчните груби фуражи през зимата и малко от собственото зърно. Всичко това може да струва значително по-малко отколкото специално про-изведените силажи, сено от лю-церна и купените шротове. Това е икономическото оправдание на ползваната екстензивна сис-тема. Кравата дава малко мля-ко, но се задоволява и с малко и по-евтини фуражи. В края на краищата стопанинът дори ус-пява да получи някой лев, кой-то няма от другаде да вземе. От това примитивно краварство,

което носи сезонен характер, обаче се получава мляко, кое-то е с ниски хигиенни качества. Къде ще може стопанинът да отдели 50лв. на крава за спе-циалните дезинфектанти, още толкова за изкуственото осеме-няване и прочее. Това обрича и преработката на мляко. Няма качество, няма пазари. И кръгът се затваря.Това късогледство разбира

се не можеше дълго да про-дължи. Цените на изкупваното мляко през последните годи-ни постепенно се повишават и през 2011г. достигнаха сред-но 62 стотинки за килограм (с отклонения 50 до 75 стотинки. Ниските цени са за дребните фермери, а високите за едри-те.). Но с тези 62 стотинки през 2011г. могат да се купят едва 1,8кг зърно, защото и цените на зърното достигнаха средно 33 стотинки за килограм. На пазара качественото сирене на дреб-но върви около 9-10лв., което показва, че преработвателни-те могат да повишат изкупните цени до 80 стотинки, но не го правят, защото имат проблеми с качеството на млякото. За да се разшири вътрешният пазар, продажната цена следва да се понижи. Крайно ниски са все още покупателните възможности на нашите хора и това в края на краищата регулира пазара на това ниско ниво.От друга страна, при масовите

производители на мляко със ста-да над 10-20 крави, и с млечност около 4500-5000кг от крава, тези които са перспективните за сега у нас, себестойността на мля-кото (по единодушното мнение на специалистите, които наблю-дават млекопроизводството) е около 60 стотинки за килограм. Това показва, че при достигна-тите за сега цени тези кравари работят без печалба. При на-шите сегашни ценови условия единствен начин да се повиши печалбата е средната млечност да достигне 6000-7000кг от кра-ва. Повишаването на млечност-та с около 2000кг дава възмож-

ност себестойността да падне с около 5 стотинки и съответно да се повиши с толкова печалба-та. Това трябва да бъде стре-межът на нашите кравари, но за момента е трудно постижимо масово. На нас обаче средства-та за модернизация са нужни сега. Ние трябва да модерни-зираме доенето със съвременни доилни инсталации. Трябва да приучим стопаните да ползват специализираните препарати за дезинфекция, да ги научим да ползват шротове и други добав-ки. Но за да могат стопаните да използват препоръките, те след-ва да имат средства, да печелят от производството на мляко. То-гава когато печалбата е малка или недостига, те следва да се подпомогнат от държавата със субсидии. Това се прилага вече повече от 50 години в страните на ЕС. Навсякъде в страните с развита икономика, проблемите с модернизацията на производ-ството на мляко са се решавали със субсидиране на качествено-то мляко, а не като се дават парите на глава.Най-после и у нас се прила-

гат субсидии, но се дават на глава. Първоначално се даваха субсидии през лятото, само за ограничени количества мляко. Съвършено правилно, субсиди-ите се даваха само за млякото, което отговаря на стандартните изисквания за състав и хигиена. Тези субсидии на млякото, след-ваше да станат целогодишни и да достигнат при най-високото качество мляко до 7 стотинки за килограм. Добрата печалба е най-добрият стимул и мотивира най-силно производителя. Без такава мотивация всички наши приказки за създаване на съвре-менно краварство ще увиснат във въздуха. Не мисля, че не-достатъчните субсидии са пора-ди бедност на държавата. Те са по-скоро плод на неразбиране проблемите на съвременно-то млекопроизводство. Крайно време е тези проблеми да се разберат, защото утре ще бъде много късно.

43

БРОЙ 5-6/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИКак да създадем елитно стадоНе е далеч времето, когато успехът в селекцията се определяше предимно от екстериора на животното. Голяма част от елитните стада се създаваха на база репутацията от спечелените награди на изложенията, вместо въз основа на продуктивните показатели във фермата.Но нещата се променят, и докато

спечелените отличия са само череш-ката на тортата, най-успешните се-лекционери в бъдеще ще са тези, които не само пълнят очите ни, но и джоба ни по отношение на реализираните печал-би – пише в свой анализ fwi.co.uk.Днес вече има големи възможности за онези,

които искат да печелят от селекция и производ-ство на елитни животни.Сега е времето, в което разходите за елитни

животни с доказано родословие ще се превър-нат в отлична инвестиция. Тя ще се гарантира от генетичните показатели на животните и ще се изрази в по-високата им продуктивност и по-тенциал за печалба, независимо че най-добрият начин за реклама си остават спечелените призове от изложения.Утвърждаването на желани продуктивни призна-

ци в миналото е можело да отнеме цял един живот, особено при животни с голям генерацио-нен интервал. Днес вече не е така, животновъди-те могат да се възползват от много възможности, които бързо да подобрят развъдните им програ-ми.Методи като изкуственото осеменяване и им-

плантирането на ембриони дават възможност на селекционерите да постигнат бързо подобрение в генетичните показатели от най-високо ниво.По същество това означава по-интензивна селек-

ция, по-добри възможности за подбор и отбор в стадото, за определяне на племенното ядро и стоковата част.Тези нови възможности на нашето съвремие са

сред основните позитиви за начинаещите живот-новъди, които имат възможност бързо да усъ-вършенстват и затвърдят желаните показатели в стадото си, оставяйки своя отпечатък в света на развъдната дейност.Ще разгледаме различни варианти за създаване-

то на елитно стадо.

Елитното стадо овце от породата Шароле на Саймън Търкингтън е създадено с животни от една развъдна фермаСаймън Търкингтън е създал елитно ста-

до овце от породата Шароле, под формата на джойнт-венчър съвместно със своя работодател Джеймс Флеминг в планинска ферма в Кейтнес, Шотландия. Той е бил силно запален по селекци-ята в овцевъдството, а офертата за партньорство 50:50 го направила и финансово жизнеспособен:„За да спестим време и разходи, свързани с дос-

тавката на материали и суровини за новото ста-до, решихме да купим всичко необходимо само от една развъдна ферма. Видяхме обява от човек, който иска да намали стадото си и така направихме пър-вата крачка”.Да се купува от един източник е с предимство,

не само от логистична гледна точка, но и от здравословна. Така Търкингтън и Флеминг купуват овцете по 300 лири стерлинги на глава. Освен това получават и бонус – собственикът на стадото предлага всички овце да бъдат изкуствено осеме-нени, преди да се отправят към новия си дом.„Целта бе да създадем елитно стадо от 30 жи-

1.

44

вотни от породата Шароле, което да има и добър търговски потенциал. Имахме възможност да купим овцете от различни развъдчици, но предпочетохме един източник, вместо разнообразен генофонд от овце-майки. Надяваме се това да ни даде солидна основа”.Търкингтън не се е спирал на варианта да закупи

допълнително овце-майки от друга ферма или да използва трансфер на ембриони.„Искахме да е просто и ясно. Имахме късмет да

намерим готово стадо Шароле, но голямото предиз-викателство е да се намери подходяща порода и се-лекционер, готов да продаде достатъчно количе-ство качествени животни”. Стадото на двамата партньори вече е агнило

веднъж и в резултат са се сдобили с няколко доста качествени агнета.„Така че създаването на наше собствено стадо вече

е в ход. Следващата задача е да успеем да намерим добър овен”.

Стадото от порода Wissington Шароле на Джон и Джени Рикс е с подбрани елитни женски от различни фермиИзборът на елитни женски животни от различни

развъдни ферми с добра репутация е в основа-та на елитното стадо порода Wissington Шароле на Джон и Джени Рикс. Техният бик Wissington Genius стана шампион на изложението в Стърлинг през есента на 2012г.Интересът към чистопородните говеда и целта

да се създаде ново родословие са първоначални-те мотиви на семейството за новото начинание, започнало преди десет години.„Целта бе да се съберат елитни животни с разно-

образен генофонд като основа на нашите развъдни планове.Това ни даде възможности да развиваме ста-дото в различни посоки и да използваме в това си начинание качествени ембриони”, казва Джон Рикс.Най-напред той и съпругата му купуват няколко

по-стари крави. „Някои от тях бяха на 7 или 8

години, но бяха от добри фамилии и все още бяха в състояние да родят две или три телета”. По думите на Рикс, модата е последното нещо, с което трябва да се съобразявате при създаването на ново стадо.„Не е важно да сте в крак с модата, тъй като тя

се мени много бързо”. „Започнахме с животни от различни стада, тъй като имахме пасища и персо-нал, но разнообразният генофонд е това, което дава широк кръг от възможности още от самото начало.“

Семейството на Мел Афорд инвестира солидна сума в елитна майка от доказана фамилияМел Алфорд е убедена, че инвестирането на

по-голяма сума в елитна майка от доказана и успешна фамилия е далеч по-добър вариант, от-колкото изразходването на същата сума пари и поемането на риска за отглеждане на повече на брой майки, но с неизяснен произход.Това е логиката на нея и съпруга є Май-

къл Алфорд при създаването на стадото Fox-hillfarm Limousins през 2011г. Семейството купува кравата Bankdale Alice за 15 000 паунда и тя е живото доказателство, че подходът им е бил пра-вилен.„Проучих породата много внимателно и вярвам, че

е много важно да имате ясна картина в ума си за вида на животните, които искате да отглеждате, и да се придържате към нея. Преди да купя кравата Bankdale отидох да огледам добитъка в стопанство-то и влязох в репродуктивния сектор”, разказва Мел Алфорд.Юницата Bankdale Alice беше бременна с

Foxhillfarm Gracie, която имаше мълниеносна ка-риера в изложенията за животни през 2012г. и 2013г., отстранявайки от пътя си елитни екзем-пляри и впечатлявайки журито на GreatYorkshire Show.Животното е събрало рекорден брой титли след

като е станало Лимузин шампион. „Купуването на една наистина добра майка от елитна порода и до-казана фамилия е чудесен начин да започнете създа-ването на ново стадо.

2.

3.

45

Уверете се, че кравата е модел на типа, който иска-те да развъждате. Бяхме много стриктни, купувайки женски за създаване на стадото. Мисля, че е по-важ-но да имаме малък брой наистина добри и елитни говеда, отколкото да залагаме на количеството. Иначе губим шанса за развъждане на нещо наистина добро.“

Том Ричардсън създава родословие от стадо телета чрез закупуване на ембриониТом Ричардсън от Гарстанг, Ланкашър, решава

да премине от отглеждане на млечни юници към създаване на родословие от стадо телета Шорт-хорн. Той прави това чрез закупуване на ембри-они, както от родината си Великобритания, така и от чужбина.„Исках породисти говеда, които са лесни за от-

глеждане и които биха ни дали възможност за до-бри печалби от продажба на чистокръвни животни”, казва Ричардсън.И макар че, все пак през последните години

е закупил няколко породисти юници, напоследък той развива стадото чрез покупката на ембриони.Последно е внесъл зародиши от Канада. „Исках

да внеса някои нови кръвни линии, които бихме мог-ли да използваме в стадото и в крайна сметка да предложим на пазара във Великобритания.” Но Ри-чардсън признава, че това си има своите недос-татъци и е може би най-добре успоредно с това да се купуват и живи говеда. „Вие трябва да вземете реципиенти за ембри-

оните, а в момента те не са евтини. Освен това трябва да имат висока плодовитост, най-малко на около 60%.“На същата стойност, която е платил за добър

ембрион, плюс цената на животното реципиент и самото имплантиране, Ричардсън е могъл да за-купи три-четири добри юници. „Цената на ембри-оните варира от около £ 500 до няколко хиляди. Това не е евтин начин за развъждане на дадена порода, но има своето място.Нивото на способността за оплождане може да ва-

рира, но когато нещата вървят добре, си заслужава. Купихме добра крава при продажбата в Стърлинг,

заплодихме я и роденият бик продадохме изгодно, така че успех от ембрионите има.“

Здравето в стадото Gomer Herefords на Тим и Алис Амери е приоритетТим и Алис Амери създават тяхното ста-

до Gomer Herefords преди няколко години в Ландейло, Кармартхеншир, за да задоволят ин-тереса си към развъждането на елитни породи говеда. Здравето на говедата им става приоритет, когато фермата започва да се разширява.Тим Амери купува за рождения ден на жена си

четири чистопородни юници. Те вече са се раз-множили до 38 животни. Попълненията в стадо-то продължават и то предимно от три утвърдени развъдни ферми.„Купуването от техните стада ни даде голям из-

бор и ние бяхме в състояние да изберем добитък, характерен с лесно отелване, висок здравен статус и висока продуктивност”.По думите на Алис Амери, макар и да са ку-

пували животни от различни типове на породата Херефорд, сега семейството е успяло да постигне свой собствен почерк в стадото Gomer и се на-дява да е взело правилните решения за начина, по който е започнало бизнеса си.Купуването на добитък от разпродажби никога

не е опция. „Много е трудно да се купуват жи-вотни при разпродажби, когато държите на висо-кия им здравен статус”, смятат фермерите. „За нас това е много важно, както и за хората, които ще купуват от нас елитни животни за в бъдеще”.Амери съветват купувачите винаги да избират от

развъдните ферми здрави животни, на които са проведени кръвни тестове. „Много е важно да се уверите, че избраните от Вас животни ще покрият изискванията на здравните стандарти”.

Agronovinite.com, „Стар дженетикс“

4.

5.

46

БРОЙ

5-6

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ЕКСП

ЕРТИ

Иван Валачев„Учебник по пчеларство“

Главен пролетен преглед на пчелите и грижите след него

Този преглед трябва да бъде из-вършен към началото на про-летта, след като времето се е затоплило и пчелите са започна-ли да излитат редовно на паша. Понеже при този преглед се разбутват целите гнезда, а има вече пило, той трябва да бъде извършван само в топлите часо-ве на деня. При този преглед трябва да се изважда и пре-глежда всяка пита и трябва да се отговори на следните въпро-си:ИМА ЛИ МАЙКА И КАКВА Е ТЯ?Ако майката не може да се

види, да се съди за нейните ка-чества по състоянието на пилото. Когато не може да се намери майката и няма пило, това значи че семейството е осиротяло. На такова семейство веднага тряб-ва да се даде нова майка или да се присъедини към друго се-мейство. Не се ли направи това, в такова семейство се появява една или повече търтовки и то непременно загива.ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО ХРАНА И КАКВА?През този сезон семейство-

то трябва да разполага поне с 5-6кг мед, а освен меда да има и поне една пита с прашец. Ако за попълване на запасите се на-ложи придаване на пита с мед, а няма такава, тогава може да се даде гъст захарен сироп. Не-достигът от прашец пък може да бъде запълнен с прясно кра-ве мляко, смесено с мед.СЕМЕЙСТВОТО ПОКРИВА ЛИ ПОНЕ ТРИ ПИТИ?По-малочислените семейства

не могат да се развият до медо-бера. Поради това те трябва да

бъдат присъединени към други семейства. Най-добре е от две слаби семейства да се образува едно силно семейство.КОЛКО И КАКВИ СА ПИТИТЕ?Старите и черни пити, ако са

вече изпразнени трябва да бъ-дат заменени с нови. Ако ли пък съдържат още мед, да се прехвърлят по-към края, за да не снася майката в тях.КАКВО Е РАЗПОЛОЖЕНИЕТО В ГНЕЗДОТО?По-новите и чисти пити тряб-

ва да бъдат към средата, за да може майката да снася в тях. Непосредствено до пилото трябва да има пити с празни ки-лийки, по-навън пити с прашец, а най-навън пити с мед.ЗДРАВИ ЛИ СА ПЧЕЛИТЕ?Ако има някакви признаци

на болест (измряло пило, диа-рия и др.), веднага трябва да бъдат потърсени причините за това. При съмнение трябва да се търси помощта на ветерина-рен специалист, за да се изяснят причините. След главния проле-

тен преглед, пчеларят трябва да се погрижи всяко пчелно семей-ство да притежава за медобера много възрастни работни пчели. Тази негова грижа се заключава в няколко основни дейности:1. Затопляне на пилото. Първо-

то условие да се развие пчелно-то семейство рано през пролет-та е да се поддържа постоянна топлина в гнездото. Затова ос-вен отстраняване на излишните пити, може да се използват и допълнителни затоплящи (изоли-ращи) материали.2. Разширяване и подновяване

на гнездото. Понеже през про-летта майката снася все по-уси-лено, поради което и площта с пилото се увеличава ежеднев-но, положението на гнездото не може да остане постоянна. Разширяването става постепен-но, не изведнъж – по една, най-много две пити. Разширението се прави, когато всички пити и крайната дори са покрити от пчели. Едновременно с разши-ряването се прави и подновява-

47

БРОЙ 5-6/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGФ

ИНАНСОВА КУЛТУРА

не на старите пити. Това става при обилен нектар от природата и чрез последователно изграж-дане на 2,3 до 4 нови пити.3. Обилна храна и вода. Ако

при прегледите се установи, че храната е намаляла, трябва да се прибави пита с мед или гъст захарен сироп. Понеже през пролетта пчелите разходват мно-го вода, при неблагоприятно за излитане време трябва да се поят в самия кошер.4. Подбудително подхранва-

не. То не зависи от наличната храна в кошера. Чрез този вид подхранване на пчелите се дава храна, която по състав напо-добява природния нектар и ги подбужда към размножаване.

Обаче, за да бъде резултатно, подбудителното подхранване трябва да бъде направено сво-евременно. Извършено много рано то може да доведе до преждевременно развиване на семейството и предивременен разход на много храна. По-къс-ното подхранване пък дава за медобера повече невръстни пче-ли, които не могат да използват нектара. Поради това най-умест-но е подбудителното подхранва-не да започва 45-50 дни преди настъпването на медобера. Този срок е достатъчен, за да може семейството да си създаде за медобера много работни пчели. Най-добрата подбудителна хра-на е чистият мед, разреден с

вода (поравно), както и редкия захарен сироп (една част за-хар и две части вода). На едно пчелно семейство е достатъчно да се дава от подбудителната храна в продължение на две седмици по ½ литра през ден.

Важна препоръка от автораНаскоро след пролетния пре-

глед и преди главния пролетен преглед, преди още пчелите да са започнали да излитат редовно, кошерите трябва да бъдат на-станени на бъдещите им места. Ако това настаняване се отложи за по-късно, когато пчелите са започнали да излитат редовно, те се връщат на първоначалните си места и се губят.

Нов кредитен фонд към ДФ „Земеделие“ ще поема част от банковите гаранции на български-те земеделски стопани. Паричният ресурс за него ще се набави от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони чрез финансов инженеринг, съобщи в Пловдив замест-ник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев.Кредитният фонд е част от новите финансови инструменти за улесняване на достъпа до

банкови кредити на земеделските производители с европроекти. Досегашният Национален гаранционен фонд (НГФ), който е дъщерно дружество на Българската банка за развитие, ще продължи да действа. В края на 2011г. със Закона за бюджета фондът бе определен за изпълнител и на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).Той поема част от риска в случай на неплащане от страна на фермерите, като по него в

предишния програмен период можеха да кандидатстват стопани с проекти по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ и Мярка 123 „Добавяне на стойност към зе-меделски и горски продукти“.Националният гаранционен фонд е с потенциал за гаранции в размер на 1,1 млрд. лв. От

стартирането на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) до края на 2014г. са подкрепени над 400 малки и средни фирми в сектор земеделие, като само за последното тримесечие на миналата година броят на гарантираните кредити надхвър-ля 100, се посочва на официалната страница на НГФ.Най-голям е интересът от бенефициенти с проекти по 121 мярка на ПРСР, близо 90% от

общия брой на одобрените гаранции. Общата стойност на заемите по тази мярка е в размер на 126 млн. лева. Гаранциите, издавани от НГФ, са до 10 години, а крайният срок за полу-чаване на финансиране по схемата е септември 2015г.Схемата обаче не работи добре и интересът към нея е слаб, тъй като условията на 14-те

банки, с които Националният гаранционен фонд има договори, са близки до пазарните – лих-вата, например, достига 9%. Фондът работи и в момента, друг е въпросът колко ефективно и удачно, каза зам.-министър Грудев. По думите му, той трябва да създава много по-облекчени условия за земеделците, още повече, че рискът се финансира и поема от Европейския земе-делски фонд за развитие на селските райони, уточни Грудев.Затова правилата, по които работи НГФ, ще бъдат променени чрез нова процедура, която

в момента е публикувана за избор на нови финансови инструменти по новата ПРСР, обясни зам.-министърът.

Кредитен фонд ще поема част от банковите гаранции на земеделците

48

БРОЙ

5-6

/ 201

5ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

ОBG

ФИ

НАНС

ОВА

КУЛТ

УРА

Какви осигуровки и данъци внасят земеделските производители?

Осигурителен доход за регистрираните земедел-ски производители и тютюнопроизводители:Регистрираните земеделски производители и тю-

тюнопроизводители се осигуряват за своя сметка върху месечен осигурителен доход между мини-малния и максималния месечен размер на до-хода, определен със Закона за бюджета на дър-жавното обществено осигуряване за съответната година. Тези, които произвеждат непреработена растителна и/или животинска продукция, не оп-ределят окончателен размер на осигурителния до-ход за тази дейност. Минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земе-делски производители и тютюнопроизводители за 2014г. е 240лв.

Пример: Задължителни осигурителни вноски при минимален месечен осигурителен доход за 2013г. – 240лв.:за родените преди 1 януари 1960г.:1. За ДОО:17,80% от 240лв. = 42,72лв. или 21,30% от 240

лв. = 51.12лв.2. За здравно осигуряване:8% от 240лв. = 19,20лв. за родените след 31 декември 1959г.:1. За ДОО:12,8% от 240лв. = 30,72 лв или 16,30% от

240лв. = 39,12лв.2. За ДЗПО: 5% от 240лв. = 12,00лв.3. За здравно осигуряване:8% от 240лв. = 19,20лв.

Субсидиите на земеделските производители, които са за периоди преди 1 януари 2010г., не се облагат с подоходен данъкФизическите лица, които са регистрирани като

земеделски производители, имат право да изби-рат реда за облагането на доходите от дейността им. В случай, че изберат облагането да е по реда, предвиден за едноличните търговци, следва да прилагат този ред за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години. Прилагайки този ред, лицата имат възможност да отчитат реално извършените разходи за производството на пре-работени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на разходите за произ-

водство на декоративна растителност. Правото на избор се упражнява с подаване на декларация в срок до 31 декември на предходната година. За 2014г. срокът да подаване на декларацията е до 31 декември 2013г.Физическите лица, които са регистрирани като

земеделски производители и едновременно с това са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), от 01.01.2014г. също имат право да избират реда за облагането на доходите от дейността им. Тези доходи ще се об-лагат с данък върху годишната данъчна основа от стопанска дейност като едноличен търговец, само ако земеделският производител избере този ред на облагане. Изборът се упражнява с подаване на декларация, която за 2014г. се подава в срок до края на януари 2014г.При облагане по реда, предвиден за еднолич-

ните търговци, регистрираните като земеделски производители физически лица не могат да полз-ват правото за преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа при условията за пре-отстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Доходите от дейността на физическите лица, ре-

гистрирани като тютюнопроизводители и земедел-ски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производ-ство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от произ-водство на декоративна растителност, изплатени през 2013г., под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европей-ския фонд за развитие на селските райони и дър-жавния бюджет, не се включват в облагаемия до-ход и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация за 2013г.От облагане са освободени само помощите и

субсидиите, които са за периоди преди 1 януари 2010г., т. е. за периоди, през които не се облагаха с данък доходите на физическите лица, регистри-рани като земеделски производители, включител-но едноличните търговци, за производството на непреработена растителна и животинска продук-ция.

Елена Гернилова, гл.експертНССЗ - ТОО Стара Загора

Животновъдтсво bg 5-6/2015

Documents