София - forum-bg.org za sofia_7.pdf · Проект, финансиран в рамките...

Проект, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (2009 – 2014)

Проект „За по-добро управление на София - създаване на работещо партньорство между НПО сектора, Столична община, районните администрации и Столичен общински съвет”

1

МРЕЖА ЗА МЕЖДУСЕКТОРНО ПРАТНЬОРСТВО: ФОРУМ ЗА СОФИЯ

"Ерик, знам, че мога да изкарам от теб нещо невероятно, всъщност дори

по-невероятно от това, което до момента си направил в музиката.

Надявам се, че мога да провокирам нещо голямо да се случи, и мисля, че

това ще стане, ако обединим сили."

Из писмо на Джон Ленън до Ерик Клептън, 1980 г.

Бюлетин N: 7 - 2015

ФИНАЛНО СЪБИТИЕ ПО ПРОЕКТА СТАРТИРАЛ МРЕЖАТА ЗА МЕЖДУСЕКТОРНО

ПАРТНЬОРСТВО „ФОРУМ ЗА СОФИЯ”

На 19.11.2015 година в Бест Уестърн София Сити Хотел се състоя финалното събитие по

проект „За по-добро управление на София - създаване на работещо партньорство

между НПО сектора, Столична община, районните администрации и Столичен

общински съвет”, финансиран от Програмата за подкрепа на НПО в България

по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

ФОРУМ ЗА СОФИЯ - www.forumzasofiа.net -

си поставя амбициозната цел да обедини

силите на гражданския сектор, Столична

община, районните администрации и не на

последно място Столичен общински съвет с

идеята всяка една от тези заинтересовани

страни да даде най-доброто от себе си и в

сътрудничество с останалите да провокира

и подпомогне успешното развитие на

София като град на хората и за хората,

интелигентен и съзидателен, автентичен и

жизнен, зелен и привлекателен.

София

Гражданско общество

Столичен общински

съвет

Районни админис-

трации

Столична община

http://www.ngogrants.bg/public/portfolios/view.cfm;jsessionid=B5D9E47F423B8497501BE8D6BB35891C?id=1

http://eeagrants.org/

http://www.forumzasofiа.net/



2

В рамките на събитието бяха проведени дискусии между граждани, представители на

неправителствения сектор, Столична община, районните администрации и СОС,

организирани в 3 паралелни работилници със следните теми:

- Как заедно да отстояваме обществения интерес в столицата?

- София достъпна за всеки

- Как да направим София по-зелена?

ОСНОВНИ МОМЕНТИ И РЕЗУЛТАТИ ОТ ДИСКУСИЯТА НА ТЕМА: КАК ЗАЕДНО ДА

ОТСТОЯВАМЕ ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС В СТОЛИЦАТА

Домакин и модератор на работилницата бе фондация „Форум за наблюдение и анализ на

публични политики” (ФОРУМ). В работилницата взеха участие столичният омбудсман

Лилия Христова, двама представители на СОС - Ирина Йорданова, председател на

Постоянната комисия по европейските въпроси и връзки с гражданското общество и

председател на програмния съвет на Програма Европа на Столична община и Иван

Велков, заместник председател на Постоянната комисия по опазване на околната среда,

земеделие и гори и заместник председател на СОС, координатора на Програма Европа на

СО – Надежда Ангелска, Димитър Георгиев, представител на Районна администрация

Средец, граждани и неправителствени организации - Асоциация за развитие на София,

Група Фрагмент и Форум Гражданско Участие.



3

Цел на дискусията бе да разгледа и обсъди гражданското участие и партньорството между

гражданския сектор и местната власт в столицата.

Общественият посредник на София, Лилия Христова, акцентира върху

противопоставянето и консенсуса при споделеното управление, което за да се случи

трябва да има и споделена отговорност. Управлението е най-вече отговорност и

способност да се вслушваш в различните мнения и становища, да можеш да

балансираш между тях, така че да се вземе най-доброто решение за местната

общност.

Според столичния омбудсман, до противопоставяне се стига тогава, когато гражданите

нямат достатъчно информация или когато тя достига до тях късно или на неразбираем

език, както и когато активните граждани искат тяхното мнение да бъде чуто и техните

бележки да бъдат съобразени, но не могат да достигнат до органите на властта, от които

зависи вземането на решение.

Един от принципите на добро управление, който е развит и в стратегията за добро

управление на Съвета на Европа е откритост и публичност. Откритост и публичност

означава, че още на фаза идеен проект всички заинтересовани страни трябва да получат

разбираема от тях информация и възможност да предоставят свое становище или да

изразят мнение.

Законодателството регламентира различни форми на гражданско участие като местен

референдум, местна гражданска инициатива и общо събрание на населението1, които за

съжаление не се използват, както от гражданите в София, така и от органите на местната

власт, които имат право да ги прилагат.

И местният референдум и общото събрание на населението могат да бъдат свикани по

инициатива на кмета на общината, на кмета на района или на кметството, по решение на

общинския съвет или по инициатива на определен брой граждани.

1 Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, обн. ДВ. бр.44 от

12 Юни 2009 г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010 г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011 г., изм. и доп. ДВ.

бр.42 от 5 Юни 2012 г., изм. ДВ. бр.20 от 28 Февруари 2013 г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013 г., изм. и доп.

ДВ. бр.19 от 5 Март 2014 г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015 г.

http://www.sofiaombudsman.bg/



4

Местният референдум може да бъде проведен не само на ниво община, но и в едно село

или в един район, но в София все още никой не се е възползвал от тази форма на пряко

гражданско участие.

Общото събрание на населението също може да се провежда и на най-ниското ниво – в

дадено село (кметство) или квартал. Общото събрание на населението може да даде

предложения по всякакви въпроси, проблеми и идеи, засягащи конкретната малка местна

общност. Чрез него гражданите могат да поставят своите въпроси до общинския съвет,

без да е необходимо да минават през районните администрации дори.

Ако местният референдум няма право да разглежда въпроси, свързани с бюджета на

общината, то местната гражданска инициатива може да даде предложение разходите за

определени проекти да бъдат предвидени в бюджета на общината за следващата година.

Друга форма на гражданско участие са обществените обсъждания. Наблюдението на

обществените обсъждания в столицата през последната една година показва, че те най-

често имат формален характер – организират се и се провеждат така сякаш тяхна основна

цел е да бъдат спазени нормативните изисквания по въпроса, а не да бъде проведено

ефективно обсъждане с обществото на даден проект или идея. Могат да се дадат много

примери, като се започне от момента на публикуване на поканата за обсъждането, което

се прави по начин спазващ закона, но не осигуряващ максимална публичност на

информацията и се стигне до самото провеждане – почти винаги в работно време, в

часове, в които тези, които имат експертиза да изразят становище или мнение не могат да

участват.

Наблюденията на обществения посредник в столицата показват, че наредбата за

обществените обсъждания в София има нужда от актуализация и усъвършенстване. Ако

общинският съвет бъде убеден в тази потребност, добре е да се изготви нова наредба,

която да регламентира всички възможности и всички етапи на общественото обсъждане,

започвайки от обявяването на обсъждането, провеждането му, публикуването на

протоколите от проведеното обсъждане, както и становищата на отделните

заинтересовани страни и информация за това какво от тях е възприето, какво отхвърлено

и защо.

Дискусията продължи в посока възможности за измерване на гражданското участие.

Председателят на УС на Форум Гражданско Участие, Ива Таралежкова, представи

разработения от Форум Гражданско Участие (ФГУ) в партньорство с Български център за

нестопанско право (БЦНП) - Индекс на гражданското участие в България.

http://www.fgu.bg/

http://index.fgu.bg/



5

Методологията за измерване на Индекс на гражданското участие е разработена с

финансовата помощ на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия

механизъм на ЕИП и Фондация „Чарлз Стюарт Мот”.

Източник: http://index.fgu.bg/

Идеята за разработване на индекса е вдъхновена от постоянната динамика на активността

на гражданите и организациите в България. Има различни по тематика и мащаб

проявления на гражданска активност, а степента им на въздействие и ефектът от тях са с

променлив успех. Нормативната база, в която работят НПО на местно и на национално

ниво не регламентира в достатъчна степен общественото участие и това дава възможност

на институциите да пренебрегват или формализират гражданските инициативи и

предложения.

Съществуват множество изследвания на законовата регламентация и устойчивостта на

гражданските организации, на свободата на медиите и отвореността на местите власти

към гражданите и НПО. Те показват в динамика развитието на институционалната среда,

касаеща възможностите за участие. Но все още не е правено задълбочено, цялостно

изследване на проявленията и най-вече – въздействието на гражданските инициативи и

следата, която те оставят след себе си. Дали развиващата се среда действително

предизвиква по-голяма активност и дали мобилизирането на обществена енергия води до

конкретни промени в политиките и решенията, вземани от избраните да управляват?

В отговор на тези въпроси Форум Гражданско Участие се заема с предизвикателната

задача да следи периодично три взаимосвързани аспекта на гражданското участие. От

една страна – средата, в която то се развива – при какви условия и на каква нормативна

база протича диалогът между граждани и институции. От друга страна – колко често и

какви инструменти използват гражданите и организациите, за да се включат в процеса

на вземане на решения. И най-вече – какъв е ефектът от прилагането на различните

http://index.fgu.bg/



6

механизми за гражданско участие, какво е въздействието им върху работата на местните

и национални власти и решенията, които те вземат.

За целите на индекса под „гражданско участие” се разбира: „Действия и инициативи на

граждани, граждански групи и организации, които водят до промяна в политиките и

влияят върху управленските решения на различните нива”.

Информацията за изчисляване на индекса се събира посредством: анализ на правната

рамка - подготвен доклад с изводи; анкетно проучване за събиране на информация за

проявленията и ефекта от гражданско участие – обработени 425 въпросника от цялата

страна; социологическо (омнибус) проучване за измерване на гражданската активност –

1026 души национално – представителна извадка; експертна група – състои се от

представители на граждански организации и експерти, работещи в различни сфери на

местно и на национално ниво. Участниците в експертната група дават оценка по шестте

показатели, обособени в трите области на изследването.

По всеки индикатор се дава оценка между 0 (слабо) и 6 (отлично).

Оценки от 0 до 2 означават състояние на слабо или неразвито гражданско участие (липса

на подкрепящо законодателство; липса или слабо развита институционална среда,

включително и компетенции на организациите; липса или спорадични прояви на

гражданско участие, нулев ефект от проявленията на гражданско участие върху

политиките и върху отношението на институциите.)

Оценки от 2,1 до 4 означават състояние на развиващо се гражданско участие. Съществува

законодателство, регламентиращо механизми на гражданско участие; отделни форми на

гражданско участие се практикуват, има някои институции и граждани, които считат

участието за важно, но усилията им са нерезултатни. Ефектът от гражданското участие все

още не е видим; ползите от гражданското участие не са ясно разбрани и не водят до

промяна.

Оценки от 4,1 до 6 означават състояние на развито гражданско участие. (Наличие и

спазване на качествена законова и институционална среда, подкрепящи прилагането на

механизмите на гражданско участие, практикуване на различни форми на гражданско

участие, разбиране у гражданите, че реално участват при вземането на решения, а по

отношение на институциите – че гражданското участие е елемент от процеса на вземане

на решения). Гражданските действия оказват влияние върху решенията, които

управляващите вземат и водят до промяна в политиките.

Къде е мястото на София в индекса на гражданско участие?



7

София получава оценка 3,71, което означава, че е в процес на развиващо се гражданско

участие.2

Оценката на София за средата, в която гражданското участие се развива е 3,39. Според

доклада характерно за средата е, че:

Съществува Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания,

но е необходима нейната ревизия.

Има разлика в работата с гражданското общество между администрация и

общински съветници – те не носят отговорност и нямат връзка с гражданите.

Липсва конкретна обратна връзка и няма задължение за публикуване на запис/

протокол от заседанията на комисиите (с изключение на Комисията за околна

среда).

Комисиите към Общинския съвет не публикуват протоколи от заседанията си, а

често по-важните решения се взимат именно там.

Дневният ред на заседанията на общинските комисии често се публикува твърде

късно.

Докладите и останалите материали по темите от дневния ред на заседанията на

Общинския съвет често не са публично достъпни или информацията е твърде

обемна и сложна за разбиране от хора, които не са експерти в дадената област

(напр., общинският бюджет).

Важни проекти се подлагат на обществено обсъждане на етап, на който вече нищо

не може да бъде променено.

По отношение на институционалната среда - липсва механизъм за обратна връзка

относно участието на гражданите. Често обемът информация е твърде голям или –

неясен.

Липса на регламентирано взаимодействие между районните администрации и

гражданите.

Оценката на София по отношение на използваните практики е 3.93. Характерно за

гражданското участие в столицата е, че:

2 http://index.fgu.bg/data/files/721efafe26f3d22ac174d69acea8976e.pdf

http://index.fgu.bg/data/files/721efafe26f3d22ac174d69acea8976e.pdf

http://index.fgu.bg/data/files/721efafe26f3d22ac174d69acea8976e.pdf



8

Гражданите са активни на ниво район, но поради липса на достатъчно права

на районните администрации и кметове, те рядко могат да влияят на

решенията.

При неразбираема и сложна документация гражданите изгубват интерес за

участие.

Липсва политика за представяне на информацията така, че гражданите да я

разберат и да могат да се включат адекватно.

Има активност сред гражданите и организациите, най-вече в областта на

градската среда и безопасността. Има голям интерес за участие на ниво

"район"

Ефектът от гражданското участие в София получава оценка 3.79, като сред

причините са:

Промените се случват най-вече благодарение на натиск и проява на добра

воля от страна на общински експерти.

Въпреки гражданската активност в определени сфери, няма гражданско

участие и въздействие върху разпределението на финансовия ресурс.

Основните резултати са в социалната сфера и културата, където и без друго

има делегирани бюджети.

Очевидно в столицата има какво да се желае по въпроса с гражданското участие, но има и

с какво да се похвалим по отношение на работата за общи каузи. В това отношение е

безценен опита на Асоциация за развитие на София (АРС)3, която успя да обедини и

организира огромен брой хора и организации в името на идеята за превръщане на София

в Европейска столица на културата. И независимо, че София не успя да спечели конкурса,

направеното от Асоциация за развитие на София е безспорно позитивен пример за

начина, по който трябва да се работи за споделени каузи и за силата на обединените

усилия на гражданския сектор и институциите.

Подходът на АРС включва няколко наглед прости неща - максимална информираност,

максимална прозрачност, максимална отвореност на инициативата и мотивиране на

гражданския сектор да се включи – кой с каквото може - идеи, доброволен труд и т.н.

3 http://sofia-da.eu/en/

http://sofia-da.eu/en/

http://sofia-da.eu/en/



9

Обща кауза за София се дефинира изключително трудно, по ред причини, но АРС успя да

превърне кандидатурата на София за Европейска столица на културата в споделена кауза,

чрез „превеждане” на идеята на езика на отделните заинтересовани страни, така че

всеки да разбере какво означава тя за него и как неговите житейски каузи се вписват в

нея.

Участниците в дискусията предложиха на АСР да сподели опита си с повече организации

като организира специално обучение по темата.

Работилницата продължи с представяне на разработения от Група Фрагмент4 - Алтернативен

модел на взаимодействие в София.

Моделът е предназначен за ползване от

общини, частни инвеститори,

предприемачи, граждански сдружения. Той

е разработен за София, но не обхваща

спецификите на всички възможни

процедури, прилагани при развитието на

града, и поради това не следва да бъде

разглеждан като универсален. Той може да

бъде адаптиран и прилаган на различни по

мащаб и положение населени места. Важно

е, когато бъде използван, моделът да отчита

и спецификите на процесите, за които ще се

прилага, както и да се адаптира според тях.

Процесът на прилагане на модела трябва да

е ясен, с конкретни цели и очаквани

резултати, както и добре комуникиран в

общественото пространство.

Водещи в модела са следните два

принципа, чието съблюдаване е задължително условие на всеки един етап:

- взаимодействието, което започва на най-ранен етап, съпроводено от навременен и

удобен достъп до документация, информация и статистика, и е неделима част от

пълноценна и прозрачна процедура за взимане на решения

4 https://grupafragment.wordpress.com/about/

https://grupafragment.wordpress.com/about/

https://grupafragment.wordpress.com/about/



10

- интер- и транс- дисциплинарността при провеждане на анализи и изследвания, които

допринасят за комплексно разглеждане, разработване и оценяване на проблемите и

идеите, избягвайки или намалявайки несъобразеностите в публичната градска среда.

Според действащото законодателство за някои проекти задължително се изискват

обществени обсъждания (консултации), но практиката към момента е те да се провеждат

на много късен етап, често след като е взето решението за реализацията на проекта, и да

имат само информативен, но не и консултативен характер. В тази връзка

препоръчителният минимум на случаи, в които да се прилага моделът, включва всички

проекти, за които законово се изискват задължителни консултации, тъй като той би

подобрил тяхното изпълнение. Препоръчително е моделът да бъде следван и за големи

инфраструктурни проекти, които представляват сериозна намеса в публичната градска

среда.5

Алтернативният модел на взаимодействие в София е разработен с финансовата подкрепа

на Програма Европа на Столична община, с чиято подкрепа се осъществиха множество

граждански идеи и проекти в столицата през последните 7 години.

По данни, представени от председателя на Програмния съвет на Програма Европа на

Столична община, Ирина Йорданова, през 2015 г. програмата финансира проекти на 35

организации (http://sofiacouncil.bg/?page=news&id=595).

За периода от нейното създаване досега в конкурсите на Програма Европа са участвали

638 проектни предложения и са финансирани проекти на около 300 различни НПО на

обща стойност 2 942 000 лева. Част от проектите са реализирани в партньорство между

гражданския сектор и районните администрации.

Програма Европа на Столична община подпомага гражданското общество в създаването и

достъпа до разнообразни практики, свързани с членството на България в ЕС.

Програмата финансира проекти в 3 приоритетни области:

Приоритетна област 1: Подкрепа на партньорството между структурите на гражданското

общество и органите на местната власт при създаване и прилагане на политики и добри

практики, свързани с европейското измерение за развитие на столицата.

Приоритетна област 2: Подкрепа за създаването на устойчиви общински политики и

модели за социализиране на градски пространства в партньорство с неправителствения

5 Повече за проекта:

https://grupafragment.wordpress.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8/.

http://sofiacouncil.bg/?page=news&id=595

https://grupafragment.wordpress.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8/



11

сектор, с цел създаване на нови знакови центрове в град София, които да допринасят за

уникалната идентичност и европейска значимост на града.

Приоритетна област 3: Насърчаване на интелигентното и устойчиво градско развитие чрез

засилване на иновативни дейности в публичния сектор, осъществени в сътрудничество

между граждани, обществени организации и местната власт.

През 2015 г. Програма Европа провежда експериментална обща сесия по Приоритетна

област 3 с Фонда за иновации в културата.

Иван Велков – едно от новите попълнения в Столичен общински съвет – сподели, че

познава добре работата на гражданския сектор и проблемите, които той среща при

работата с общинските структури. Той сподели още, че има възможности за работа в

посока подобряване на диалога между гражданите и СОС и той и колегите му ще

подпомагат тези процеси.

В края на работилницата бяха представени накратко и проекта, мрежата за

междусекторно партньорство ФОРУМ ЗА СОФИЯ и предизвикателствата на работата в

мрежа в столицата.

За последната една година мрежата за междусекторно партньорство проведе 6 срещи – 2

общи - за определяне на темите и проблемите, по които да се работи, 2 на групата за

диалог с гражданите и 2 на групата за образование и социално включване.



12

Информация за тези срещи и работата на мрежата като цяло може да бъде намерена на

Интернет страницата на мрежата www.forumzasofia.net. На тази страница може да бъде

намерена и разнообразна информация за доклади, добри практики и граждански

инициативи в столицата. Страницата е отворена за публикуване и популяризиране на

проекти и инициативи както на граждански организации и неформални граждански

групи, така и на институции и органи на местната власт.

На Интернет страницата на мрежата се намира и справочника за граждани „На чия врата

да почукам?”, който има за цел да подпомогне взаимоотношенията между гражданите и

местната администрация като предостави базисна информация относно структурата и

правомощията на Столична община, районните администрации и СОС, както и

информация по избрани и структурирани важни за гражданите въпроси, в това число

контактите на отговорните за тяхното решаване служители от СО или съответната районна

администрация/институция.

Справочникът е в процес на запълване с информация и е отворен за добавяне на теми и

въпроси.

Опитът на ФОРУМ от създаването и развиването на мрежата през последната една

година, сочи, че създаването и развитието на мрежа в София е голямо предизвикателство.

Нашите изводи от изминалата година са следните:

- През изминалата една година стана ясно, че има сериозна необходимост от

подобна мрежа и взаимодействие в рамките на столицата

- Стана ясно още, че макар и с много усилия, подобен модел на взаимодействие е

работещ, когато се работи по конкретни казуси

- Сериозен проблем е свръх натовареността на участниците, особено тези от

неправителствения сектор

- Забелязахме и подценяване или просто неосъзнаване на потенциала на подобна

мрежа

- Поради натрупан негативен опит от неуспешни минали взаимодействия, се

забелязва:

Известна доза подозрителност от страна на администрацията

Известна доза умора и инертност в НПО сектора

http://www.forumzasofia.net/



13

- Съществува елемент на “ревност” от страна на някои граждански формирования,

които възприемат новите попълнения в дадена област като конкуренти, а не като

свежи сили в подкрепа на каузата.

ОСНОВНИ МОМЕНТИ И РЕЗУЛТАТИ ОТ ДИСКУСИЯТА В РАБОТИЛНИЦАТА НА ТЕМА:

СОФИЯ ДОСТЪПНА ЗА ВСЕКИ

Домакин и модератор на работилницата бе един от най-активите членове на мрежата за

междусекторно партньорство ФОРУМ ЗА СОФИЯ - фондация „Зеленика”6. В

работилницата взеха участие представители на различни заинтересовани страни, в това

число СОС, представен от Зафир Зарков и Симеон Славчев, членове на постоянната

комисия по транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението и

граждански организации, работещи по проблемите на достъпността за хора с

увреждания, родители с деца, велосипедисти, пешеходци и други, представени от Център

за независим живот, Асоциация „Родители”, сдружение Велоеволюция, фондация

ЕкоОбщност, гражданска инициатива „Спаси София” и Информационен и учебен център

по екология.

В началото на срещата, с цел уточняване на понятията, бе дефинирано понятието

„достъпност”. За целите на дискусията, достъпността бе дефинирана като такова

6 http://www.zelenika.org/

http://www.zelenika.org/

http://www.zelenika.org/



14

изграждане на средата, в което всеки човек може да се придвижи свободно от точка А

до точка Б, независимо от това дали е в инвалидна количка, ходи с пособия за хора с

увреждания, бута детска количка, ходи пеша или кара велосипед.

Според участниците в работилницата, начините за придвижване от точка А до точка Б

може да са различни и достъпността трябва да отчита тези различни начини, в това число

и достъпност до самите превозни средства.

Представени по-подробно бяха проблемите на достъпноста за хората с увреждания,

родителите с деца и велосипедистите. Ето и основните моменти от тях:

1. Достъпност на средата за хора с увреждания

Липсата на достъпност за хора с увреждания е пряка дискриминация по смисъла на

чл. 5 от закона за защита от дискриминация.

Ако една среда е достъпна, тя не пречи на никого, напротив - удобна е за всички.

При всички положения липсата на достъпност е по-скоро проблем за много хора,

отколкото наличието на достъпност да е привилегия за някого.

През последните 20 години са проведени над 50 кампании за достъпност, които не

само показват какъв е проблема, но и предлагат възможни решения. За

съжаление, няма никакъв отзив от страна на управата на София и съответно няма

резултат. Битката изглежда много обезкуражаваща.

Липсата на достъпност в София не се дължи на липсата на законодателство, което

да я регламентира, а на други фактори като неефективен контрол по спазване на

законодателството, култура на общуване между хората и толерантност. София е

първият град в България, който е приел местна наредба за достъпност на средата.

Достъпността на средата се регулира и от ЗУТ, който изисква осигуряване на

достъпност за определени обекти. Тази достъпност е нормативно регулирана с

наредба, в която са представени всички технически стандарти за достъпност на

средата. Също така, има и изискване към кметовете на населените места да

изготвят ежегодни програми за адаптиране на средата.

Няма обект в света, който да не може да бъде адаптиран при наличие на съответно

финансиране.

София изостава с адаптацията на средата. За да бъде направена тя, трябва да се

отдели бюджет за нея, а до момента няма изработен нито един годишен план за

адаптиране на средата в столицата. Наличието на такъв план ще помогне и за



15

включването на елементи адаптиращи средата в предстоящи ремонти. Например,

в момента текат ремонти на тротоарите по малките улици в София и почти никъде

не се скосяват тротоарите, а там където се скосяват се прави по безобразен начин,

въпреки наличната нормативна база по въпроса.

Основен проблем в София е, че и новите обекти не се правят достъпни.

Въпреки спечелените дела по определени казуси, движение по тях няма, защото

българският съд излиза с решение и повече не се интересува от неговото

прилагане.

Оставянето на хора с увреждания да се движат във вело лентите е риск и за тях и за

велосипедистите.

2. Достъпност за деца и родители

Градът ни не е дружелюбен към децата, като част от тази недружелюбност е и

достъпността.

Един от основните проблеми за достъпността на деца и родители идва от ЗУТ и

презастроеността в столицата.

Когато едно дете, един метър високо, ходи между колите по улицата, защото на

тротоара няма място, то е изключително застрашено.

Друг проблем е, че каквото и да се направи, то не се опазва след това, защото

липсва контрол – паркира се на ремонтираните тротоари, многотонни камиони

разбиват току що оправената инфраструктура и т.н.

Не се отчита големината на короните на дърветата и техните корени при

изграждане и ремонт на тротоари, в следствие на което растенията или умират или

повреждат настилката. Това не означава да се премахнат дърветата, а да се

използват познати по света практики за тяхното безболезнено вписване в средата

чрез изграждане на шахти за тях, така че да не могат да повреждат тротоарите и

другата градска инфраструктура.

През последните години се наблюдава известно подобрение – в централната част

на града доста от колите бяха свалени от тротоарите със синята и зелена зона.

Тротоарите не са ремонтирани, но вече може да се минава по тях.



16

3. Велосипедна достъпност

В София вече има изградени велосипедни алеи и велосипедни ленти. Важно е да

се направи това разграничение, тъй като има разлика между велосипедна алея и

велосипедна лента.

През последните няколко години изграждането на велосипедната инфраструктура

се случва по конкретни планове на Столична община, заложени в ОУП на

столицата, Плана за развитие на велосипедния транспорт в София (един готов, но

непроцедиран документ, остарял преди да бъде приет и нуждаещ се от

актуализация) и инвестиционната Програма за развитие на велосипедна

инфраструктура 2012 – 2015 г.

Според една оценка на велоалеите на база непрекъснатост, директност, комфорт и

безопасност –– София получава оценка 2,69 по скала от 1 до 5. Съгласно тази

оценка, най-харесваната и най-използваната велоалея в столицата е тази на бул.

Цар Борис 3, която е и най-старата велосипедна алея в София.

Велосипедните стоянки са за кратковременно паркиране на някакви важни обекти

из града и то не може да реши нуждата от паркиране за хора, които използват

велосипеда като начин за транспорт – необходими са охраняеми паркинги,

организирани по друг начин, достъпни.

Съществува предложение на Велоеволюция и уверение от страна на СО, че ще

бъде създадена работна група, която да изработи нова инвестиционна програма за

развитие на велосипедната инфраструктура, в която ще бъде предложено и

изграждането на няколко велопаркинга на ключови места.

Карането на велосипед в България все още не се възприема като начин на

транспорт, а се смята за спорт. Когато това се промени, ще има промяна и в

отношението към него.

Работилницата продължи с дискусия и предложения на тема: Какво трябва да направим

от тук нататък? Представяме ви основните моменти от нея:

Идентифицирана бе нуждата от промени в ЗУТ и подобряване на работата на

строителния контрол, който в момента изглежда като „едно спящо корумпирано

звено”, което за всички е ясно, че не работи.

Крайно време е Столична община да започне да изготвя годишни планове за

достъпност и да започнат да се правят оценки за достъпност на всеки нов проект –



17

достъпност не само за хора с увреждания, но и родители с колички, пешеходци,

велосипедисти и други.

Необходими са нови приоритетни проекти за инфраструктурата, насочени към

пешеходците.

Необходими са мерки свързани с подобряване на пешеходния и велосипедния

транспорт, като тези мерки трябва да засилват предимството на пешеходния и

велосипедния пред автомобилния транспорт.

От 2006 г. насам голямото застрояване разрушава градската среда и тя става все

по-недостъпна за определени групи хора. Трябва да се взимат в по-голяма степен

под внимание мнението и становищата на гражданските организации, защото

именно гражданите са потребителите на градската среда.

Необходими са повече информационни кампании – граждански или общински, а

най-добре е ако са в партньорство, които да разясняват един или друг проблем на

гражданите. Много от хората се държат нетолерантно поради незнание и

неосъзнаване на проблемите, които причиняват на определени групи от

обществото със своето поведение.

Общината трябва да въведе механизъм за публичност и включване - обсъждания и

консултации с гражданите далеч преди изготвянето на проектните решения. В тази

връзка, уебстраницата на Столична община трябва да се превърне в платформа за

ефективен обмен на информация, което в момента не е така. Не трябва да се

забравя, обаче, че сайтът не е достатъчен за провеждане на ефективен

консултативен процес – необходимо е използването и на други комуникационни

канали като срещи, дискусии, кампании и други.

От проведената по време на работилницата дискусия стана ясно, че е крайно

необходимо да има експерт по достъпност в СО – отговорен за достъпността в

общината, който да служи за връзка с гражданите по определени теми и проблеми

на достъпността и който в диалог с местната общност/потребителите на

инфраструктурата да установява приоритетите и проблемите на дадената област.

От полза би било и създаването на работна група към СО по достъпност, която да

включва експерти по достъпността от различни организации. Тази работна група

може да се занимава, както с проблемите на достъпността, така и да подпомага

оценката на достъпността на новите проекти в общината.



18

Необходимо е провеждането на повече проучвания и анализи по различни аспекти

на достъпността на градската среда – например, анализ на пешеходната

достъпност и пешеходното движение. Това е един анализ, който не е просто

оценка на достъпността, а пособие, което ще помогне на Столична община да

установи проблемите, техните източници и намирането на адекватни решения.

В много чуждестранни общини се изготвят Годишни доклади за качество на

градската среда по различни компоненти и територии, които е добре да започнат

да се правят и в София.

Решенията в столицата трябва да започнат да се взимат на база измерими данни.

Например, няма регулярно измерване и липсват измерими параметри и стойности

по отношение на трафика в София, на базата на които да се взимат адекватни

решения.

За разлика от повечето европейски градове, София е с изостанала пътна

инфраструктура и още по-лошо - с изостанала и наситена пътна инфраструктура.

Крайно необходимо е да бъдат направени задълбочени проучвания и анализи на

конфликтните транспортни точки и да се предложат комплексни решения,

отчитащи общата картина на града.

Парите, които Столична община генерира от данъци и такси са около 300-400

милиона лева, останалата част от бюджета до 1 милиард идва от различни

европейски програми. Много важно е тази част да бъде максимално добре

използвана за адекватни решения, взети с участието на експертните общности и

жителите на София.

За проекти, които касаят цяла София, трябва да бъдат използвани инструментите

на пряката демокрацията и да се организират местни референдуми, на които

гражданите да изкажат своето мнение.

Неправителственият сектор и администрацията на СО трябва да си говорят като

приятели и да си партнират, а не да се държат като на война по време на

обсъжданията. Очевидна е липсата на ефективен механизъм за комуникация от

страна на Столична община.

В СОС предстои обсъждане на нов ОУП, което е добър повод за провеждане на

конструктивен диалог с гражданския сектор по редица теми на достъпността.



19

Необходимо е да се направи оценка на метрото, защото метростанциите не са

достъпни за всички групи.

Трябва да се намери решение на проблемите с достъпността в Борисовата градина

по време на мачове, които не са отразени в концепцията, на чиято основа бе

избран проектантски екип. Доказано е, че стадиони в централна градска част са

инфраструктурна грешка, но националният стадион е факт и трябва да се намери

работещо решение.

Общото послание на участниците в работилницата бе, че трябва да сме толерантни и да

работим заедно за осигуряване на достъпна среда за всички, защото преминаването от

една група в друга е много лесно – днес сме шофьори, утре получаваме временно

увреждане и сме пешеходци с увреждане, ражда ни се дете и ставаме родител с детска

количка, детето ни расте и започваме да караме с него колело, докато го го учим как става

това, след това остаряваме и ни става трудно да се качваме по стълби или в превозните

средства.

ОСНОВНИ МОМЕНТИ И РЕЗУЛТАТИ ОТ РАБОТИЛНИЦАТА: КАК ДА НАПРАВИМ СОФИЯ

ПО-ЗЕЛЕНА

Домакин и модератор на работилницата бе Група град 7 - координатор на Инициативния

комитет (ИК) на гражданска инициатива СОФИЯ ЗЕЛЕНА СТОЛИЦА. В работилницата взеха

участие представители на гражданските организации подкрепили инициативата и

председателят на постоянната комисия по Опазване на околната среда, земеделие и гори

и член на постоянната комисия по Устройство на територията, архитектура и жилищна

политика на СОС – Лорита Радева.

Какво е Гражданска инициатива СОФИЯ ЗЕЛЕНА СТОЛИЦА?

7 http://www.grupagrad.com/

http://www.grupagrad.com/

http://www.grupagrad.com/



20

Източник: http://www.sofiagreencapital.com

Гражданска инициатива СОФИЯ ЗЕЛЕНА СТОЛИЦА е отворена група от неправителствени

организации, които застават зад обща кауза за про-активно екологично развитие на

столицата.

Инициативата има за цел да ангажира общественото и политическо внимание, енергия и

ресурси за превръщането на София от град с едни от най-влошените екологични

показатели в Европа в истински Еко град - пример и лидер в региона, следващ политика за

устойчиво развитие.

Инициативата създава мащабна програма от мерки и проекти, които в следващите 5 -7

години могат да преобразят града от периферна за Европа „провинциална“ столица в

зелен лидер с ярка идентичност. Платформата е адресирана до градската управа на

София, но и към обществото като цяло.

Чрез тази инициатива, подкрепящите я граждански организации искат да активират

прогресивни проекти с мащабно въздействие върху градската среда, екологията и

свързаните с тях здраве и щастие на населението.

http://www.sofiagreencapital.com/

http://forumzasofia.net/wp-content/uploads/2015/10/sofia-green-capital_present2.pdf



21

Инициативата разпознава големия природен капитал на София, който може да бъде

използван за основа в изграждането на нова идентичност на столицата като зелен град и

отличаването й в световната конкуренция между зелените градове.8

Към момента в Инициативата участват 22 организации, но тя е отворена за

присъединяване на адрес: www.sofiagreencapital.com/participate.html

В рамките на проведената работилница:

бяха обобщени предложените до момента в рамките на инициативата проекти, за

да бъдат изпратени до Столична община с цел включването им в бюджета на

София за 2016 година;

беше дискутирано с присъстващия общински съветник, че Бюджет 2016 ще се

обсъжда от СОС в началото на декември и през това време са добре дошли

предложения от граждански инициативи;

беше оценена добре идеята, създаването на Зелена конституция/харта на София

да бъде приоритетен за изготвяне проект;

прие се, че с голяма важност ще е предложението за създаване на орган, който да

поеме подготовката на София за конкурса Европейска зелена столица - било то нов

или съществуващ и включване в този орган на членове на ИК, както и определяне

на график за работните срещи на органа;

зароди се идеята ИК да предложи на Столична община да направи конкурс за

зелени идеи - Столична община да задели бюджет за малки зелени проекти (на

граждани или малки формации), който евентуално да бъде организиран ИК (като

модел може да бъде използвана схемата за малки грантове на "За Земята" 9, която

показа висока степен на успешност);

обсъди се нуждата от по-добра комуникация на програмите, проектите,

дейностите и инициативите на Столична община като цяло - не само по

инициативи като "Зелена София", но и други мероприятия като обществени

обсъждания на конкретни проекти.

8 Повече за инициативата може да научите от нейната Интернет страница- www.sofiagreencapital.com или от

страницата на мрежата за междусекторно партньорство ФОРУМ ЗА СОФИЯ – www.forumzasofia.net 9За повече подробност: http://zazemiata.org/v1/Proekti-finalisti.516.0.html

http://www.sofiagreencapital.com/participate.html

http://www.sofiagreencapital.com/


http://zazemiata.org/v1/Proekti-finalisti.516.0.html



22

* * *

МРЕЖА ЗА МЕЖДУСЕКТОРНО ПАРТНЬОРСТВО ФОРУМ ЗА СОФИЯ – www.forumzasofia.net

Мрежата за междусекторно партньорство ФОРУМ ЗА СОФИЯ се изгражда с цел да бъде

медиатор, подкрепящ диалога между гражданския и публичния сектор и място, където

двата сектора се срещат за конструктивен диалог и обсъждане на проблеми в търсене на

консенсусни решения.

С изграждането на Мрежата се цели от една страна да бъде изграден устойчив мост

между гражданите и местната власт, а от друга страна да се осигури достъп на

общинската администрация до капацитета и натрупаната в неправителствения сектор

експертиза.

В хода на работата по проекта беше установено наличието на работна група по въпросите

на градската среда и мобилност към Столична община, създадена по проект на

фондациите „ЕкоОбщност” и „Зеленика” . ФОРУМ ЗА СОФИЯ доразвива и надгражда тази

работна група, като от една страна разширява обхвата на разглежданите въпроси и

проблеми, от друга страна включва в нейната работа и районните администрации, поради

тяхната позиция в градския живот на София - физическата им близост до гражданите и до

случващото се на отделни места в столицата.

Мрежата се развива, оформя и адаптира към средата постоянно, съответно на нуждите и

важните въпроси за града и гражданите. Към момента работата й е организирана в четири

работни групи, занимаващи се с въпроси свързани с:

Градска среда

Културно и историческо наследство на столицата

Образование и социална интеграция на маргинализирани групи

Диалог с гражданите

* * *

ПРОЕКТЪТ

Мрежата за междусекторно партньорство ФОРУМ ЗА СОФИЯ се създава и развива в

рамките на проект „За по-добро управление на София - създаване на работещо

партньорство между НПО сектора, Столична община, районните администрации и

Столичен общински съвет”. Проектът се изпълнява от „Форум за наблюдение и анализ на

публични политики” (ФОРУМ) и се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на


http://www.forum-bg.org/?cid=26

http://www.forum-bg.org/?cid=26

http://www.ngogrants.bg/public/portfolios/view.cfm;jsessionid=B5D9E47F423B8497501BE8D6BB35891C?id=1



23

НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство

2009-2014 г.

Сред приоритетите на ФОРУМ, от самото му създаване, е наблюдение на водените в

столицата политики. През 2013 г. заедно с Район „Триадица“, организацията изпълни

проект "Добро управление на район „Триадица” чрез прилагане на механизми за повече

прозрачност и по-активно гражданско участие". В организираната в рамките на проекта

обществена дискусия на тема „Успешен диалог между гражданите и администрацията:

как да го постигнем” взеха участие представители на различни нива от местната

администрация и държавни и местни институции, представители на гражданския сектор в

столицата и граждани. Всички се обединиха около заключението за належаща потребност

от задълбочаване на връзките между гражданския и публичния сектор в София.

Единодушно беше приета идеята за създаване на работещо междусекторно партньорство

между представителите на всички заинтересовани страни в столичния диалог.

Настоящият проект е стъпка към реализиране на тази идея.

Общата цел на проекта е да създаде работещо партньорство между неправителствени

организации, столична община, районните администрации и Столичен общински съвет.

Специфични цели на проекта са:

- Установяване на синергия в работата на гражданския и публичния сектори;

- Създаване на ефективен механизъм за повишаване на доверието от страна

местната администрация в неправителствения сектор в столицата.

За постигане на тези цели се реализират следните дейности:

- Създаване на мрежа от представители на неправителствения сектор в столицата,

Столична община, районните администрации и Столичен общински съвет;

- Изработване на "Правила за работа на мрежата за междусекторно партньорство в

столицата";

- Развиване на мрежата на основата на два вида срещи - планирани и извънредни;

- Осъществяване на дейности за публичност на резултатите:

издаване на кратък бюлетин, описващ по-важните теми и решения от

срещите;

разпространение на бюлетина до представители на заинтересовани страни;





24

създаване на активна Интернет страница на мрежата, която да позволява

популяризиране работа на мрежата, както и разпространение на

информация относно идеи и инициативи за развитие на столицата, обмен

на добри практики и решения по проблеми, касаещи гражданите и

администрацията на столицата и други.

- Организиране и провеждане на финално събитие – 3 паралелни работилници за

провеждане на дискусии с граждани, НПО, представители на централната и местната

власт по следните теми:

София достъпна за всеки

Как да направим София по-зелена

Как заедно да отстояваме обществения интерес в столицата

Период на изпълнение на проекта: 21.11.2014 – 21.11.2015 г.

* * *

ФИНАНСИРАЩАТА ПРОГРАМА

Програмата за подкрепа на НПО в България е част от прилагането на Финансовия

механизъм на ЕИП. Тя е на обща стойност от близо 11,8 млн. евро, осигурени от страните

донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Програмата предоставя финансиране за

допустими неправителствени организации, регистрирани в България и има за цел да

подпомогне развитието на гражданския сектор и приноса му за социалната справедливост,

демокрацията и устойчивото развитие на страната.

Оператор на Програмата е Институт „Отворено общество” – София в партньорство с

Фондация „Работилница за граждански инициативи”.

Повече информация за финансиращата програма може да намерите на нейната интернет

страница: www.ngogrants.bg

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени

организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация "Форум за наблюдение и

анализ на публични политики" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ

отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо

пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://ngogrants.bg/public/portfolios/view.cfm?id=1



http://www.ngogrants.bg/

София - forum-bg.org za sofia_7.pdf · Проект, финансиран в рамките...

Documents