1

ПО СЛЕДИТЕ НА

ЗНАК ТАНГРА

ДОКОСвАНЕ ДОСъщНОСТТА НА

бъЛГАРИТЕ

от Васил Томов

СОфИяЗИмЕК-99

2009

2

Поредица ЗА БЪЛГАРИТЕ

Васил Томов По следите на знак „Тангра“. Докосване до същ-ността на българите, София: Зимек-99, 2009, 96 с.

В книгата са представени някои резултати от продължаващото повече от 25 години изследване на проблемите „Същност на човека“, „Същност на българите“. Обхваната е общата част от ползвани знаци на българите, които като обективен критерий за истинност позволя-ват да се докоснем до същността на българите – йерархично органи-зирана многомерна, холограмна система.

Чрез показаните илюстрации със знаци на българите, се онагле-дява българско присъствие през последните 39 хил. години. Много-кратното им прилагане през палеолита и неолита показва съществу-ването на единна българска култура поне на територията на Евразия. Наличието на троични знаци в топологията (конфигурацията) на ато-ма, във веществото вода и др. дават основание да се допусне, че някои разновидности на знак „Тангра“ са ползвани като модел при Създаването.

Книгата е предназначена за българите, за духовно ориентирани-те човешки същества. В същото време тя показва, че властващите в момента груба материалност, негативизъм и агресия са преходни - те нямат космическа (еволюционна) перспектива и на определен етап вероятно ще бъдат отстранени от живота на човешките същества, за да се разчисти пътят към духовността.

© Васил Томов, 2009© Зимек-99 ЕООД, 2009

ISBN 978 954-90574-5-4

3

БЪЛГАРКИ И БЪЛГАРИ,ОТВОРЕТЕ СЪЗНАНИЕТО СИ!

СПОМНЕТЕ СИ!ПРЕДСТОИ НИ МИСИЯ!

Българите са в основата на човешката духовна култура.

Тук са аргументите!Има ли контрааргументи?

4

ПОРЕДИцА ЗА БЪЛГАРИТЕ

Вестник ЗА БЪЛГАРИТЕ, София, бр. 1–5, 1996.Описана е ситуацията в България и е посочено условие за

излизане от кризата.Осмислена е насочеността на еволюцията на планетата Земя

като част от Всеобщия Космически Еволюционен Процес.Обоснована е насочеността на еволюцията на човешкото об-

щество и мястото на България.Разгледана е еволюцията на човека като част от еволюцията

на обществото.Анализира се политическата обстановка и се предлагат въз-

можни решения на проблемите.Аз съм. Български знак. Същност на Българите, София,

1999.Знакът Аз съм изразява същността на Българите. Авторът пов-

дига някои вечни въпроси – какво представляваме ние, човешките същества; какъв е смисълът на съществуването; какво е мястото и ролята на Българите – и предлага отговори чрез философска кон-цепция, която се основава на еволюционния подход в познанието.

„Тангра“ – знак на българите, София, 2003.От позициите на бъдещата Светогледна Система се предлага

съвременно осмисляне на „Тангра“ – Съсъздател на троично ниво от Инволюционната Йерархия на нашата Планетна Система. Прави се изводът, че „Тангра“ е най-високото ниво от Космическата Йерар-хия, за което е спускана информация от Космоса на планетата Земя. Проследява се връзката между „Тангра“ и българите. Анализират се редица разновидности на знак „Тангра“ и тяхната енергетика.

В Част Втора като Приложение се предлага подход (бъдещата Мирогледна Система) за преход от съвременното земно човешко мислене към Космическото.

По следите на знак „Тангра“. Българският произход на руска-та и на турската държавност, София, 2005.

Древните български знаци като разновидности на знак „Тан-гра“ са исконно български и съответстват на българската същ-ност.

Съпоставянето на княжеските знаци на Великите Киевски князе с Българските знаци показва съвпадение, което свидетел-ства за българския произход на Рюрик и на Рюриковичи. По ана-логичен начин стои въпросът и при турците - основната част от родовите знаци на Огузите съвпадат с Българските знаци, което свидетелства за техния български произход. Разгледани са някои паралели в отношенията между руското, българското и турското.

Ситуацията в България се разглежда като връзка между мина-ло, настояще и бъдеще – тя предоставя на всеки българин право за свободен избор.

5

СъДъРжАНИЕ

Въведение ...................................................................................... 7

I ЧАСТИзбор на светогледна система .................................................... 11Знаци на българите ...................................................................... 13Ползвани знаци на българите ..................................................... 15Отношение на различните Светогледни системи към знаците на българите ................................................................... 19Две страни от организацията на Космоса .................................. 22Концепцията за Големия взрив .................................................... 25

ІІ ЧАСТЗнак .............................................................................................. 29Информационно съдържание на знака ...................................... 30Знаци за Единицата и Двойката .................................................. 31Знаците на българите като обективен критерий за истинност .. 36„Тангра“ – знак на българите като Модел при Създаването ...... 37Някои обобщения и изводи ........................................................ 45

ІІІ ЧАСТЧовек ............................................................................................ 51Същност на човека ...................................................................... 52Същност на българите ................................................................. 55Присъщи качества на българите ................................................. 57Разсейване на някои подозрения ................................................ 58Смисъл на съществуването ......................................................... 63Вместо заключение ...................................................................... 64

Приложение ................................................................................. 68Западната култура и българите ................................................... 68Опис на илюстрациите ................................................................ 87Цитирани източници ................................................................... 89

6

Комбинация от разновидности Т.27.а и Т.27.б с успоредни линии в зигзаг

Раннонеолитна керамика. България. VІ хил. пр.н.е. [Николов, 2002: 5].Колие. Keramos D. A. Ltd. Фотография автора.

Трикрака масичка. Кения, Африка. Галерия за африканско изкуство. София, ул. „Шейново” № 13. Фотография автора.

Сватбена ваза. Южна Америка. Paul Jones. Indian Summer Native American Art

[URL: http://www.indiansummer.com/cart.php?m=product_detail&p=45].

7

въвЕДЕНИЕ

Проблемът „Същност на българите“ е изключително сло-жен и дискусионен. Той беше разгледан в книгите „Тангра“ – знак на българите [Томов 2003] и По следите на знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност [Томов 2005]. В настоящата книга са представени някои резул-тати от продължаващото повече от 25 години изследване на проблемите „Същност на човека“, „Същност на българите“. Обхваната е общата част от ползвани знаци на българите, ко- общата част от ползвани знаци на българите, ко-ито като обективен критерий за истинност позволяват да се докоснем до същността на българите – йерархично организи-рана многомерна, холограмна система. Предстои представя-нето на няколко стотици ползвани във времето знаци на бъл-гарите и тяхното обяснение в съответствие със съвременните ни представи.

Чрез представените илюстрации със знаци на българите се онагледява българско присъствие през последните 39 000 години. Многократното им прилагане през палеолита и неоли-та показва съществуването на единна българска култура поне на територията на Евразия. Наличието на троични знаци в топологията (конфигурацията) на атома, във веществото вода и др. дават основание да се допусне, че някои разновидности на знак „Тангра“ са ползвани като модел при Създаването.

Заглавието на книгата насочва към две теми: 1) „Същност на човека“, „Същност на българите“ и 2) знаци на българите. И двете теми са изключително сложни и слабо разработени. Това има своето обяснение – съвременната наука разглежда вселената като неорганична материя и не приема съществу-ването на „разумен“ космос, не признава съществуването на знаци на българите – тя не разполага с необходимите й мето-дология и инструментариум за тяхното изследване. Извест-но е, че съвременната наука търси извънземен разум, но го прави с разполагаемите средства за комуникация. А косми-ческите цивилизации, които са във връзка със Земята, са на

8

значително по-високо еволюционно ниво, поради което не е възможно да се осъществи контакт с тях по такъв примитивен начин.

Космосът представлява огромна и изключително сложна система. Това, което можем да кажем, без да сме в състояние да го осмислим пълноценно, е неговата йерархична органи-зация, многомерност, холограмност и др. Ние, човешките съ-щества, като частица от Космоса, също сме йерархично орга-низирани, многомерни и холограмни, но нашето съзнание ни ограничава в тримерното пространство и линейното време.

Доколкото е известно, големите държави изследват Кос-моса при строга секретност. Но бихме могли да съдим за тех-ния характер и цели чрез достъпните ни прояви. Например под диктовка на т. нар. „Сиви“ бяха описани взаимоотноше-нията им с правителството на САЩ. Оттам се разбира, че от човешка страна основна цел е била получаването на нови технологии. Очевидно такива са получени, защото наблюда-вахме реализацията им като технологичен скок в космическа-та и военната програма на САЩ. Вероятно в Русия също се провеждат такива изследвания, но проявите на официално ниво също говорят за стремеж към материални придобив-ки – частна собственост, „строителство на капитализъм“ и т.н. От космическа гледна точка стремежът към собственост върху земя, природни ресурси и др. влиза в противоречие с известните ни Космически закономерности – планетата Земя се явява жив организъм и само едно нейно раздвижване би върнало на изходна позиция всякакви подобни претенции. А очевидно подобни катаклизми вече са се състояли.

Изследването на проблеми, които са малко известни и не са популярни, особено като настоящия, е предизвикател-ство и е време българинът да узнае нещо повече за себе. От системния подход е известно, че никоя система не може да бъде причина за собственото си съществуване – отговорът се намира в по-висшата система. Следователно ние, човешките същества като система не би следвало да сме в състояние да разберем своята същност. Но точно в това е нашето основа-ние – чрез избор на обективен критерий за истинност – зна-ци на българите – ние намираме опорна точка в по-висшите системи.

9

В настоящия момент много от българите са обезверени от властващите негативизъм, агресия и бездуховност и не виж-дат „светлина в тунела“. И те имат своите основания – такива са видимите факти, това е явлението. Но всяко явление има обективна основа и тя е обект на нашето изследване.

Преди двадесетина години беше извършен грабежът над българите. Определени хора с помощта на Запада разрушиха и разграбиха създаденото от българите и изнесоха милиарди на Запад. Тогава Западът дружно ги подкрепяше: „Браво, де-мократи! Това е първоначално натрупване на капитал!“. Бъл-гарите бяха ограбени и наказани и се превърнаха в „бедни“. Сега се оказва, че същите тези хора са започнали да крадат от парите на Запада – те не могат да правят друго освен да рушат и крадат. Европейският съюз се възмути и оряза 220 милиона евросубсидии, но отново наказа българите, а не кра-дците. Случайно ли е това повторение, насочено срещу бъл-гарите? На този въпрос нашето изследване търси отговор.

Изследването се осъществява от позицията на бъдещата Мирогледна Система. Това ни позволява да осмислим духо-вността като основна същностна характеристика, пренесена през хилядолетията от българите.

Книгата е предназначена за българите, за духовно ори-ентираните хора. В същото време тя показва, че властващи-те в момента груба материалност, негативност и агресия са преходни – те нямат космическа (еволюционна) перспектива и на определен етап вероятно ще бъдат отстранени от жи-вота на човешките същества, за да се разчисти пътят към духовността.

10

Разновидност Т.2 (виж с. 14) в някои приложения.Раннохристиянска базилика под „Кракра”, гр. Перник [Мильов, Симеон и Росен Иванов. Шетба из Пернишко. София, Тангра ТанНакРа, 2006: 133].

Детски надгробен паметник в с. Девене, Врачанско. Възраждане [Любенова, Ива. И гробовете умират. София, Марин Дринов, 1996: 228].

Свещеническо облекло. Каталог. Великобритания.Т.2 обърнат вариант в кръг. Знак на мира.

Кръстът на мира е символ, разработен от Джералд Холтом през 1958 година за създаващото се „Движение за ядрено разоръжаване“. Скоро този кръст станал един от най-разпространените знаци на 60-те години,

символизиращ както мира, така и анархията [URL: http://margaritta.dir.bg/06kluch.htm] Il-B04-T2-0685-Big.jpg

11

I ЧАСТ

ИЗбОР НА СвЕТОГЛЕДНА СИСТЕмА

Изборът на Светогледна система е основополагащ и оп-ределя насочеността на настоящото изследване.

Известно е, че всеки човек има свой индивидуален свето-глед, чрез който осмисля света около себе си и своето място в него. Светогледът има и общностен характер – от семей-ството до народността и човешкото общество като цяло. Ре-дица фактори като околна среда, исторически процес и др. внасят своята специфика. Предлаганото досега класифици-ране на светогледите побира само част от тях. Избраният тук подход позволява обобщаване на придобитото общочо-вешко знание от възникването на вида Хомо сапиенс до на-шата съвременност, обхващане на цялата човешка опитност и систематизирането им в Светогледна система. Могат да бъдат разграничени три относително самостоятелни свето-гледни системи – на религията, на съвременната наука и на езотеризма.

Светогледната система на религията се характеризира с канонизиране и догматизиране на получено знание. Моно-теистичните религии – юдаизъм, християнство и ислям – сe появяват в съответствие с нивото на развитие на човешките същества – те отговорят на по-ограничените духовни потреб-ности, на дълбоко потъналите в материалността човешки съ-щества.

Светогледната система на съвременната наука възниква преди няколко столетия в противовес на религията за да из-следва и утвърждава материалността на света. На съвремен-ната наука са присъщи основните особености на религията като канонизация чрез постулиране на основните категории материя, енергия, пространство, време и др. По същество сега те не се изследват. Догматизацията се проявява чрез иг-

12

нориране на всичко, което не е в съответствие със или не се вмества в съвременната научна парадигма.

Светогледната система на езотеризма1 се характеризира с директен контакт на човешки същества с представители на Космическата Йерархия. Досега терминът езотеризъм се е раз-глеждал като „тайно знание, достъпно само за посветени“, съ-проводено с мистични практики. Това определение се отнася за миналото, защото съвременната обстановка е качествено раз-лична. Налице е по-разширен контакт с Космоса, „легализиран“ в много публикации – счита се, че сега се отварят космическите канали, за да се предостави допълнително знание. Времето про-тича ускорено – обстановката се променя съществено само за няколко десетилетия, даже и години, докато преди в продълже-ние на столетия не са настъпвали никакви промени.

Приемането на обективната реалност от човешките съ-щества чрез три принципно различни Светогледни системи, всяка една от които отрича останали две, свидетелства за съществуването на проблем. И този проблем е в нас, човеш-ките същества. Той се състои в субективното възприемане на обективната реалност. Осмислянето на този проблем ще до-веде до необходимост от създаване на принципно (качестве-но) нова Мирогледна2 Система, която ще стъпи върху постиг-натото досега човешко знание от известните три Светогледни системи и ще се насочи към по-обективно възприемане на Космическата обективна реалност.1 Някои се плашат от понятието езотеризъм, но на всеки би следвало да е ясно, че всяко явление има своя обективна основа за възникване и проява, а дали тя се признава и познава, вече е субективната страна на проблема. Изследовате-лят би следвало да приеме проблема такъв, какъвто е, без емоции – независимо дали това му харесва или не. Избягването на проблема не води до неговото ре-шаване. Да подчертаем отново: в настоящото изследване се разглежда философската страна на езотеризма като Светогледна система. А това позволява да се погледне по-обективно на някои особености на езотеризма като безрезервна вяра на „кон-тактьора“ към приетата информация; изследване на нивата, от които се получава информация, защото е известно, че най-близо до Земята се намират нива с най-ниски вибрации и др.2 Мироглед е книжовна дума в българския език. Според нас има неограничен обхват по отношение на космоса, вселената и всичко съществуващо. Светоглед има сравнително земен нюанс, особено при ежедневното му използване. Това уточняване позволява обхващане на придобитите от човешкото общество знания и опитности в съществуващите Светогледни системи и разграничаването им от предстоящото отваряне на човешките същества към Космоса чрез бъдещата Ми-рогледна система.

13

Настоящото изследване се осъществява от позициите на бъдещата мирогледна Система. Тя би следвало да е на-сочена към осъзнаване и преодоляване на някои общопри-ети догми в нашия живот, към предоставяне на простор за развитие и изява на човешкото мислене чрез насочване към Космоса. Всеки от нас би следвало да има възможност за са-мостоятелно и независимо възприемане на обективната ре-алност без догми, без ограничения и забрани (Светогледните системи са разгледани по-подробно в книгата „Тангра“ – знак на българите [Томов 2003]).

ЗНАцИ НА бъЛГАРИТЕ

В книгата „Тангра“ – знак на българите са разгледани 30 групи разновидности на знак „Тангра“ (Ил. № 1). Това са зна-ци на българите с редица характерни особености, които ги отличават от всички останали.

Тук ще посочим само някои страни от същността на зна-ците на българите:

1. Знаците на българите са троични по своята същност и имат инволюционен характер – те символизират (съответ-стват на, произтичат от) троичното ниво от Инволюционната Космическа Йерархия, когато започва нейното изграждане. В човешките ни представи това ниво е получило названието Тангра. Това е най-висшето равнище, за което има предос-тавена информация на планетата Земя. За точката и равно-странния кръст информацията е по-ограничена.

2. Знаците на българите са отворени (изключение правят разновидностите Т.22 и Т.23 – те съдържат затворени прос-транства, но са по-специални), защото символизират начало-то на Инволюционния процес.

3. Знаците на българите са само позитивни. В прав вари-ант приемат позитивна Космическа енергия, в обърнат – от-делят негативна енергия към Земята.

4. Знаците на българите, закодирани в генетиката и в енергетиката на българите, се проявяват на физическо ниво в народните песни и танци, везмото, плетките, тъканите, ки-лимите и др.

14

Илюстрация № 1. Знаци на българите – 30 групи и три знака (горе), които символизират началото на Инволюционния процес [Томов 2003:

25-35; Томов 2005: 36].

15

5. Знаците на българите са във вид на цялостна знакова система.

6. В знаците на българите преобладават правите вертикал-ни и наклонени линии, което символизира висока духовност и сила, докато при другите знаци присъстват закръгления, пре-даващи мекота и хоризонтални линии, символизиращи мате-риалност.

7. Същността на знаците на българите може да бъде раз-крита и обяснена само при българите, защото е в съответ-ствие със същността на българите.

ПОЛЗвАНИ ЗНАцИ НА бъЛГАРИТЕ

Анализът на известните ни източници показва, че знаци-те на българите са ползвани от човешки същества на плане-тата Земя в продължение поне на последните 39 000 годи-ни. Тъй като примерите са твърде много, за прегледност са групирани тематично в седем групи. Първите три групи от тях са:

– І група – на територията на съвременна България, съ-седни страни и някои интересни връзки за периода от VІІ-VІ хилядолетие пр.н.е. до нашето съвремие. Онагледява се връзката между древното и съвременното ползване на някои знаци. Тази група може да бъде разширена до около двеста примера.

– ІІ група – на територията на съвременна Русия за вре-мето от 37000 години пр.н.е. до нашето съвремие. Към тази група могат да бъдат отнесени още около стотина изображе-ния.

– ІІІ група – на различни места в Евразия и планетата Земя. Към тази група могат да бъдат отнесени още поне сто-тина илюстрации.

Представяме по един пример от всяка група:На Илюстрация № 2 (І група) е показано изображение на

орнамент върху керамичен съд от Тлачене, България, датиран VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: 9]. На външната страна на съда е нанесена зигзагообразна линия в комбинация с разновидно-сти Т.27.а и Т.27.б от Ил. № 1.

16

На Илюстрация № 3 (ІІ група) се вижда подобен мотив с датировка 37 хил. г. пр.н.е. на територията на планински Ал-тай, Русия [Деревянко и др. 2003]. Това е колелце (манисто) от кост, на страничната повърхност на което е нанесена подобна зигзагообразна (вълнообразна) линия. От двете й страни са нанесени знаците Т.27.а (Т.28.а) и Т.27.б (Т.28.б).

Илюстрация № 2. Комбинация от разновидности Т.27.а и Т.27.б, Тлачене, България, VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: 9].

Прави впечатление, че изработката на орнаментите пре-ди 39 000 години – от времето на палеолита (необработения камък), е направена от човешко същество с висока духовност, притежаващо умела и тренирана ръка, за разлика от същест-вуващите представи за тези хора като първобитни и прими-тивни.

17

Илюстрация № 3. Комбинация от разновидности Т.27.а и Т.27.б, пещера Денисов, Алтай, Русия, 37 хил. г. пр.н.е. [Деревянко и др. 2003].

18

Илюстрация № 4. Комбинация от разновидности Т.27.а и Т.27.б върху керамика, Армения, ІІ хил. пр.н.е. [Ханзадян 1966:173].

На Илюстрация № 4 (ІІІ група) е показана още една по-добна орнаментация, датирана ІІ хил. пр.н.е. на територията на Армения [Ханзадян 1966: 173] – свидетелство за древните връзки между българи и арменци.

Представените три илюстрации и допълнителните при-мери от трите групи онагледяват съществуването на единна българска култура поне на територията на Евразия през вре-мето на палеолита и неолита.

За пълнота на представените три илюстрация от първите три групи ще покажем още един пример от България с подоб-на комбинация от разновидности Т.27.а и Т.27.б. На Илюстра-ция № 5 е показан „Стенописен фриз с лентообразни мотиви по люнетата над входната врата в притвора на църквата „Св. Тодор“ в с. Добърско, Разложко“ [Димитров 1970: Табло 19].

19

Илюстрация № 5. Комбинация от разновидности Т.27.а и Т.27.б – „Стенописен фриз с лентообразни мотиви по люнетата над входната врата в притвора на църквата „Св. Тодор“ в с. Добърско, Разложко“

[Димитров 1970: Табло 19].

ОТНОшЕНИЕ НА РАЗЛИчНИТЕ СвЕТОГЛЕДНИ СИСТЕмИ Към ЗНАцИТЕ НА бъЛГАРИТЕ

Съвременната наука, в това число и българската, не при-знава съществуването на знаци на българите. Обикновено проблемът се свежда само до многократно използване на ня-

20

кои знаци от „прабългарите“. Тези знаци са представени в ре-дица публикации, но не се допуска наличието на същностна, органична връзка между българите и тези знаци. Ето пример: според Кр. Миятев съдовете, които той представя, са славян-ска керамика, защото „въпреки, че Шкорпил ясно бе посо-чил връзките на откритите в Плиска късове със славянската керамика в Чехия и въпреки идентичността на Плисковската керамика с керамиката от Мадара и Калугерица, Рафаил По-пов, а по него и Геза Фехер обявиха последната отначало за ранновизантийска, а после за прабългарска. Техните доводи за това бяха най-несигурните в методологично отношение. Те сметнаха тая керамика за прабългарска, защото се намирала в прабългарски центрове и постройки и защото по нея се сре-щали прабългарски знаци (обр. 13, 14, 31). Грешката тук е съв-сем очевидна: на първо място Р. Попов не е обърнал внимание на посочените от Шкорпил паралели с Чехия, за да се убеди, че също такава керамика има по целия славянски свят, където никога не е имало прабългари; пренебрегнато е и обстоятел-ството, че Испериховите първобългари са се настанили в една област, която преди това е била гъсто населена от славяни; най-после, въпросните „прабългарски“ знаци по керамиката не могат да се считат за прабългарски, щом същите тия знаци се явяват по керамика и от други места, за които не би могло да се каже, че са били „прабългарски“ [Миятев 1948: 38].

В съвременната наука се лансират няколко версии за раз-пространението на тези знаци:

1. Ползването на тези знаци на много места и по различ-но време има случаен характер.

Понятието „случайност“ би следвало да има единичен ха-рактер. Известно е, че при възникване на две или повече съ-бития от един и същ характер се търси корелация и се изчис-лява вероятността за тяхното едновременно появяване като случайност. А тези знаци се ползват в продължение поне на няколко десетки хиляди години и по цялата планета Земя. За каква случайност може да се говори? - би могло да се каже, че в конкретния частен случай, а и въобще, понятието „случай-ност“ определя границите на придобитото човешко знание от съвременната наука. С неговото развитие „случайността“ отстъпва и се превръща в знание.

21

2. Тези знаци имат общочовешки характер.При подобно твърдение ползването им би следвало да

има сравнително равномерен характер както във времето, така и в пространството – през различни исторически епохи и на различни територии. Наблюденията показват, че концен-трацията на тези знаци във времето и на различни територии на Земята е твърде неравномерно.

3. Тези знаци са универсални и като такива се преоткри-ват независимо и многократно по различно време и на раз-лични места.

Използването на понятията „независимо“ и „многократ-но“ предизвиква редица въпроси, които можем да обединим в две групи. Първа група въпроси: какъв е процесът на пре-откриване – случаен (вече беше разгледан) или насочен? Ако е насочен – от кого? Има ли единен общ източник? Къде се намира той – в хората или извън тях? Втора група въпроси: отнася ли се универсалността за всички хора или само за ня-кои индивидуалности и общности, които са преоткривали знаците? С какво те са по-различни от другите? Защото тези човешки същества би следвало да притежават някаква спе-цифика в отличие от всички останали, която би им позволила приемането и изобразяването на тези троични знаци. В про-цеса на изследването ще търсим отговор на тези въпроси.

Някои религии ползват тези знаци, но не ни е известно целе-насоченото им изследване. Някои от тези знаци могат за бъдат открити в съвременни български църкви, върху свещеническо облекло и др., но не се третират като знаци на българите.

В езотеризма се срещат отделни свидетелства, но няма целенасочено изследване и тези знаци също не се приемат за български.

Известните Светогледни системи (религиозна, научна и езотерична) игнорират знаците на българите, поради което нито една от тях не предлага обяснение за същността на тези знаци. Анализът на тяхното разпространение от дълбоката древност до нашето съвремие на различни места на планета-та Земя ни насочва към извода за съществуването на единен, общ информационен източник. И той може да бъде само Космосът, но като нещо различно от съвременното научно схващане за космоса като неорганична материя.

22

Космосът съществува обективно и независимо от човека и човешкото общество. Това твърдение може да се обоснове по следния елементарен начин: ако от земния живот отпадне който и да е отделен човек, Космосът ще продължи да съ-ществува; ако изключим планетата Земя с целия обитаващ я земен живот, в т.ч. и човешкото общество, Космосът пак ще продължи да съществува.

Космосът представлява огромна Система, която ние, чо-вешките същества, не сме в състояние да обхванем (осмис-лим), защото той притежава недостъпна за разумността ни сложност (неслучайно в християнската религия се счита, че Бог е недостъпен и непознаваем за човешкия разум). Можем да изградим обща, макар и приблизително вярна представа за Космоса като многомерна, холограмна, йерархично орга-низирана Система. Разграничаваме две нейни страни: прос-транствена и духовна йерархична организация на системите в Космоса.

ДвЕ СТРАНИ ОТ ОРГАНИЗАцИяТА НА КОСмОСА

Пространствената йерархична организация на Систе-мите в Космоса е представена на Илюстрация № 6. Докол-кото е известно, най-малката единица-система е Планетната Система. Някои източници утвърждават, че нашата Планетна Система се състои от около 800–900 планети, от които ви-димите са организирани в познатата ни Слънчева система. Следващата по-висша е Системата Съзвездие. Твърди се, че нашето Съзвездие е изградено от 12 Планетни Системи. Следва Системата на Космическото Семейство, изградено от Съзвездия. Не ни е известна организацията на следващите по-големи Системи до Системата Галактика. Галактиките са обединени в Системата Вселена. Допускаме съществуването и на Надвселенски Системи.

За осмислянето на духовната йерархична организация на Системите в Космоса са правени много опити, но досега няма общоприето становище. Сравнително популярно е ка-чественото изобразяване на Космическата Йерархия във вид на триъгълник, пирамида, конус, сфера и др., но всички те

23

остават в границите на тримерността. А Космосът е многоме-рен и холограмен.

Илюстрация № 6. Космическа Йерархия – пространствена организация [Томов 2003: 119].

За осмислянето на духовната йерархична организация на Системите в Космоса са правени много опити, но досега няма общоприето становище. Сравнително популярно е ка-чественото изобразяване на Космическата Йерархия във вид на триъгълник, пирамида, конус, сфера и др., но всички те остават в границите на тримерността. А Космосът е многоме-рен и холограмен.

24

На Илюстрация № 7 е представена Космическата Йерар-хия във вид на триъгълник със седем нива – физическо, ас-трално, ментално, причинно и т.н до божественото или ниво-то на Създателите.

Илюстрация № 7. Космическа Йерархия – духовна организация.

Известно е отношението на съвременната наука към кос-моса като неорганична материя. Схемата от Илюстрация № 7 ни позволява да преценим мястото на Големия взрив като

25

една от основните научни концепции за възникването на кос-моса – приема се, че материята възниква за части от секунда-та след избухването му, т.е. когато той се появява в обхвата на научната парадигма като взрив. А по същество означава, че този Голям взрив вече е достигнал най-ниското ниво – фи-зическото. Съвременната наука не допуска съществуване на други нива над материалното.

В християнската религия е възприето понятието Небес-на (Божествена) йерархия – например, описаната от Аре-опагит тристепенна организация от по три нива – общо 9 нива [Ареопагит 2001]. Ще посочим, че в началото на Биб-лията, в първия стих на Глава 1 от Първа книга „Битие“, е записан следния текст: „В началото Бог сътвори небето и земята“ [Библия 1992: Бит.1:1], т.е. цялата Божествена йерархия преди това би следвало да е била създадена и накрая да се достигне до сътворяването на материалното ниво.

Отново да направим уговорка, че осмислянето на слож-ността на Системата Космос надхвърля човешките ни раз-съдъчни възможности, поради което разглежданата орга-низираност на Космоса е приблизителна. Но за целите на нашия анализ е необходим работен модел (макар и прибли-зителен).

КОНцЕПцИяТА ЗА ГОЛЕмИя вЗРИв

При по-нататъшния анализ относно Космоса ще използ-ваме концепцията за Големия взрив. Да отбележим някои нейни особености. Съвременната наука изследва Космоса части от секундата след Големия взрив с появата на първите материални образувания – елементарни частици и атоми. Тя не изследва самия Голям взрив и закономерностите, които би следвало да го предхождат – те не се вместват в обхвата на съвременната научна парадигма, защото науката не разпола-га с подходящи методология и инструментариум за тяхното изследване.

Приемаме варианта „пулсираща вселена“, т.е. Вселена-та периодично възниква и се свива в черна дупка. От една

26

страна, това е една от концепциите на съвременната наука за произхода на Вселената, а от друга – съвпада с вижданията на някои религии като например вдишването и издишването на вселената от Брахма.

Обобщаването на придобитото знание от Светогледни-те системи на съвременната наука, религията и езотеризма от позицията на бъдещата Мирогледна Система ни позво-лява да представим обобщен вариант на версията за „пул-сиращата вселена“ като периодична смяна на състояние на проява (проявено състояние) и непроява (непроявено състояние). Приемаме, че този процес се осъществява по някакви неизвестни ни Всеобщи Космически Закономер-ности. Тяхната изключителна сложност и необхватност из-разяваме чрез понятието Създател (Творец)3. Това ни поз-волява да приемем, че най-висшето ниво в Космическата Йерархия – Създателят (Космосът) – има две състояние: непроявено и проявено.

За непроявеното състояние ние не разполагаме с начин на мислене, защото не можем да го сравним с никое от из-вестите ни прояви, към които принадлежим. Поради това то се описва само с отрицания – „не е материя“, „не е светлина“ и т.н.

Проявеното състояние в най-висшето ниво на Косми-ческата Йерархия притежава недостъпна за нас сложност, поради което ще се възползваме от известна символика. Приемаме, че точката символизира Първата Проява на Съз-дателя – Единицата, Единичността (Ил. № 1 горе).

Равностранният кръст символизира втората Проява – Двойката, Двоичността или първото разделение. В човеш-ките ни представи то се изобразява чрез две взаимно пре-сичащи се вертикална и хоризонтална линии. Вертикалната линия символизира обмена на енергии между Космоса и Земята и изразява Космическото, Духовното4; еволюция

3 Ние, човешките същества, не разполагаме с изразни средства за представяне на толкова сложно и висше космическо ниво, поради което го персонализираме.4 В човешките ни представи най-висшето ниво за понятието „духовност“ би следвало да се намира на равнище Двоичност, където се осъществява първото разделение на „духовност“ и „материалност“. В инволюционното движение надо-лу по Космическата Йерархия „духовността“ би следвало непрекъснато да намаля-ва, а „материалността“ да се увеличава до нашите представи за материя. Нагледно бихме могли да си представим този процес чрез два противоположно разположени

27

по вертикала. За нас това е връзка между Земята и Кос-моса, между материалното и духовното. Хоризонталната линия изразява материалността, земността; еволюция по хоризонтала. На това нито двете съставки са в хармония и равновесие, които ние трудно можем да си представим, защото на нашето равнище те се проявяват вече във вид на противоположности и противоречия като светлина и тъм-нина, положително и отрицателно, бяло и черно, мъжко и женско и т.н.

Знакът с три рамена символизира Третата проява – Трой-ката, Троичността5. Трите съставки са в равновесие и хармо-ния – те са равнопоставени6. Това е нивото, което съответства на нашите представи за понятието „Тангра“7 – Съсъздател на троично ниво от Инволюционната Космическа Йерархия8. Знаците на българите и същността на българите произтичат от това троично ниво. Вероятно по-нататък инволюционният процес се спуска към четворка, петица и т.н. Допускаме, че в основната Йерархия, която се образува от Единицата, съ-

триъгълника – върхът на триъгълника на „духовността“ е обърнат надолу, а върхът на „материалността“ – нагоре [Томов 2003: 157]. На ниво Единица „духовността“ и „материалността“ са в някакво „обединено“ състояние на качествено по-високо ниво, за което не разполагаме с понятия за представяне и с изразни средства за описание (понятията „духовност“ и „материалност“ са поставени в кавички, защо-то на тези високи нива те са многомерни и холограмни, каквито ние не можем да си представим).5 Да отбележим, че за съвременния човек понятията Единица, Двойка и Трой-ка предизвикват асоциации, които са свързани с количествени характеристики и измервания чрез числата. За съвременната наука всяко число има единично oзначение или знак - цифра, а всяка буква/звук – единично буквено значение. А тук става въпрос за качествени процеси на най-висше космическо ниво, за които ние, човешките същества, не разполагаме с изразни средства. Затова се опитваме да ги осмислим и изразим чрез достъпните ни количествени понятия. На физиче-ско ниво подобни проблеми се разглеждат чрез нумерологията.6 Нека уточним, че тези знаци също би следвало да са многомерни и холограм-ни, но нашите възможности за осмисляне ни ограничават в рамката на плоскостта или трите измерения на обема.7 Отново да подчертаем, че поради прекъсната ни връзка с Космоса, ниското ни еволюционно ниво и липсата на изразни средства ние използваме нашите чо-вешки понятия и представи като персонализираме това толкова високо ниво.8 Да уточним нашето отношение към термините Инволюция и Еволюция. И двете понятия се отнасят към проявеното състояние на Космоса. Инволюцията е процес на Създаване на Космическата Йерархия от началото на Големия взрив (виж Ил. № 7) и чрез постепенно спускане през нивата на Йерархията в материал-ността до най-ниското ниво – физическото – материята във вида, в който я позна-ваме. Еволюцията е възходящ процес на еволюиране на Създаденото и издигане до Първата Проява.

28

ществуват безброй подйерархии - на Двойката, на Тройката и т.н. към по-ниските нива.

Да отбележим, че тези първи три знака са изобразени с точка в средата, която символизира централната (същностна-та, основната) роля на Създателя.

29

ІІ ЧАСТ

ЗНАК

Терминът знак заема централно място в настоящото из-следване, поради което ще му отделим по-специално внима-ние.

За съвременния човек знакът9 преди всичко е двумерна рисунка или тримерно изображение. Този вид знаци се раз-глежда в специализираната литература. Постигнатото знание чрез известните Светогледни системи не предлага подход за изясняване същността на знака. След като от позицията на бъдещата Мирогледна Система констатираме присъствие на знака на най-високо и на най-ниско ниво в Космическата Йе-рархия, бихме могли да приемем, че знаците съществуват обек-тивно във всичките нива на Космическата Йерархия във вид на Йерархия на знаците. Те би следвало също да са многомерни и холограмни, но ние, човешките същества, ги възприемаме ограничено чрез нашето материалистично съзнание.

Подобно на Космическата Йерархия, изключителната 9 Доколкото може да се разбере, има сериозни различия между съвременното и древното разбиране за знака. Да се опитаме да направим аналогия чрез имената. Трите имена са основната личностна характеристика на съвременния човек. Фа-милното име е носител на родова памет (в повечето случаи от няколко поколения). Вероятно на пръсти се броят фамилиите в България, които могат да се похвалят с традиции от столетия. Да обърнем внимание, че в нашата съвременност личността цени и собственото, и фамилното си име – смяна на имената е рядко явление. В древността освен името е съществувал и родов знак, вероятно преди всич-ко при владетелските (ханските) родове. Известна е смяна на имена на владетели, но не и смяна на родов знак. Той е бил носител на информация от много столетия, даже от хилядолетия, както се утвърждава за рода Дуло. И не е била възможна смяна на родов знак, защото той е бил свързан с предците. Ето защо за древните хора родовият знак е бил много по-важен от името, поради което е бил ценен и по-читан, даже се е считал за свещен. По-късно, с потъването на човешките същества в материалността, наситените с много духовност родови знаци отпадат и се заме-нят с фамилните гербовете. По аналогичен начин може да се обясни отношението към знака в древността и в съвременността, свързано съответно с духовността и с материалността.

30

сложност на Йерархията на знаците също ни позволява да се докоснем само до някои нейни страни като я изследваме от различни позиции. Например констатираме наличието на две нейни съставки: знаци, които символизират процеса на Инволюцията, и знаци, символизиращи процеса на Еволюци-ята. От друга страна, отчитаме съществуването на две основ-ни страни на знака: изображение, което се възприема чрез сетивата (предимно чрез зрението), и съдържание, което ще се опитаме да осмислим.

Изображението на знака има обективен характер, защото нанесено върху устойчив носител като камък, керамика, гли-на, кост и др. се пренася през хилядолетията без изменения и ние го виждаме във вида, в който е бил изобразен на времето от своя създател.

Що се отнася до съдържанието на знака, нещата са по-сложни, защото съвременният човек до такава степен се е сраснал с използваните в практиката писмени системи, че е невъзможно да си представи живота без тях. А знаците на българите и знаците от съвременните азбучни системи не са съпоставими. Ще се аргументираме.

Отношението на съвременната наука към значението на знака се разкрива чрез термина семантика. Семантика про-излиза от гръцката дума semantema, която се превежда като означаваща. Семантиката е „дял от езикознанието, който изу-чава значението на думите и на техните части“ [Милев и др. 1979: 654]. Ако използваме това определение към знака от съвременните азбучни системи, то следва, че семантиката примерно на знака на буква „А“, която има определен начин на изписване, определено звуково произношение и т.н., озна-чава „А“ и има единично семантично значение (съвременната наука не допуска съществуването на някакъв друг – скрит – смисъл на знака, както се приема в езотеризма).

ИНфОРмАцИОННО СъДъРжАНИЕ НА ЗНАКА

Според нас знакът е носител на по-дълбоко съдържа-ние (смисъл) и за да се вникне в неговата същностна страна е по-подходящо да се използва понятието „информацион-

31

но съдържание“ (информационна наситеност, натовареност, плътност и т.н.). Това означава, че всеки отделен знак има раз-лично информационно съдържание в съответствие с нивото си в Йерархията на знаците. Ако направим сравнение между Българските знаци и знаците от идеограмите, пиктограмите и съвременните азбучни системи, можем да кажем, че знаците от съвременните азбучни системи имат единично информа-ционно съдържание – една буква. Знаците от пиктографско-то писмо имат по-висока информационна натовареност - съ-държание на пиктограма (образ) – най-общо казано – дума. Знаците от идеограмното писмо имат информационна плът-ност, съответстваща на идея. Знаците на българите имат не-обхватно за нас високо информационно съдържание, защо-то символизират троичното ниво в Космическата Йерархия. За тяхната информационна наситеност нямаме подходяща дума, поради което ще използваме известното (достъпното) ни понятие знание10. Естествено знаците, които символизи-рат Единицата и Двойката имат качествено най-високо ниво на информационно съдържание.

ЗНАцИ ЗА ЕДИНИцАТА И ДвОйКАТА

От казаното дотук, след разглеждане на представените илюстрации, особено след запознаване със стотиците приме-ри от първите три групи, естествено е да се констатира мно-гократното ползване на троични знаци по цялото земно кълбо поне през последните 39 000 години. Представлява интерес разглеждането на ползваните знаци за Единицата и Двойката 10 Често се задава въпросът: какво е значението на (какво означават) знаци-те на българите? Отговорът не е еднозначен. Преди всичко би следвало да ни е ясно, че такъв въпрос се задава от съвременен човек, който е привикнал към използването на азбучната знакова система. При нея е известно, че от позицията на съвременната наука всяка буква има съответно значение и всяка дума означава нещо определено (макар и с няколко значения). Както установихме, информаци-онната наситеност в Йерархията на знаците качествено нараства с повишаване на нивата и не е коректно да поставяме на една плоскост като сравняваме знаците на българите (с много голямо информационно съдържание) със знаците от азбучните системи (с най-ниска информационна плътност). Но все пак трябва да отчитаме, че някои изображения от знаците на българите са били пренесени и възприети в съвременните писмени системи като знаци с единично съдържание, например буквата „Y“ в латиницата и др.

32

като най-висше ниво в Инволюционната Космическа Йерар-хия. Да си припомним, че Единицата се изразява чрез знак точка и че знаковите средства за изразяване на това ниво са ограничени само до точката. Знаците, които символизират Двоичността биха могли да бъдат както равностранен кръст, така и една или няколко вертикални или хоризонтални линии като елементи от равностранния кръст.

Оказва се, че известните ни знаци, които символизират Единицата и Двойката са били познати и ползвани от бъл-гарите още от древността. Важността на проблема изисква обособяването на тези знаци в отделна група.

ІV група – знаци, символизиращи Единицата и Двойката. Тук ще представим само три илюстрации. Засега ще се огра-ничим с ползването на тези знаци от българите през средните векове, но съществуват и други примери. Интересно е много-кратното ползване на знака точка с кръг от човешките съще-ства, обитавали територията на България през VІ хил. пр.н.е.

На Илюстрация № 8 е представен пример за ползване на знак точка с кръг, символизиращ Единицата [Дончева-Петко-ва 1980: Таблица ХХХ-3], а на Илюстрация № 9 – Двойка-та в четири варианта – равностранен кръст, една, две и три успоредни линии [Дончева-Петкова 1980: Таблици: ХХХІV-1; І-1а, в; ХVІІ-2а, в; ХХІV-1а, б]. Резултатите от археологически-те изследвания навеждат на мисълта, че през онова време тези знаци са били ползвани и като родови знаци. Предпола-га се, че допълнителните елементи като къса чертичка и др. говорят за роднинска връзка. Ако се разгледат публикуваните знаци [Дончева-Петкова 1980], използвани от българите през средните векове, може да се отчете следната особеност: зна-кът за Единицата – точка с кръг, е единствен. Знаците, кои-то представят Двойката са в количество единици, а знаците за роднинска връзка – десетки. Количеството на ползваните различни троични знаци е стотици – над хиляда. Колкото и елементарно да изглежда, това количествено разпределение подсказва за съотношението на ползваните знаци за Едини-цата, Двойката и Тройката. Т.е. преобладаващото количество от българските родове са имали троична същност, но между тях вероятно е имало и такива, които са били представители от Йерархията на Единицата и Двоичността.

33

Илюстрация № 8. Знак, символизиращ Единицата – точка с кръг, използван в България – VІІ-Х век [Дончева-Петкова 1980:

Таблица ХХХ-3].

34

Таблица ХХХІV-1 Таблица І-1а, в

Таблица ХVІІ-2а, в Таблица ХХІV-1а, б

Илюстрация № 9. Знаци, символизиращи Двоичността (равностранен кръст, една, две и три линии), използвани в България – VІІ-Х век

[Дончева-Петкова 1980: Таблици: ХХХІV-1; І-1а, в; ХVІІ-2а, в; ХХІV-1а, б].

35

Предполага се, че предоставянето на троичните знаци на хората е станало преди около 500 000 години, когато в Кос-моса се е очаквало прекратяване на масовия пряк контакт на човешките същества с представители от Космоса, т.е. тези знаци е трябвало да компенсират в известна степен липсата на тази връзка. А от кога са били ползвани знаците за Едини-цата и Двойката?

Илюстрация № 10. Пещера „Козарника“ – „серия от паралелни линии върху животинска кост може би са най-ранните символи –

1,4-1,2 мил. г. пр.н.е.“ [Rincon BBC 2004].

На Илюстрация № 10 е показано парче от кост с врязани линии от пещерата Козарника [Rincon, BBC 2004]. Поразител-но е съвпадението с представените по-горе знаци-линии, сим-волизиращи Двойката. Известно е, че различни космически цивилизации са правили многократно опити за въвеждане на свои представители (творения) на планетата Земя. Може да се предположи, че човешките същества, които са обитавали пещерата Козарника преди повече от един милион години, са били под знака на Двойката (с двоична същност). Да обърнем внимание на качеството на изработката – страните на линии-те са гладки, като че ли са изрязани в някакъв мек материал, а не в твърда кост. Как са могли тези „примитивни“ човешки същества да постигнат това?!

36

ЗНАцИТЕ НА бъЛГАРИТЕ КАТО ОбЕКТИвЕН КРИТЕРИй ЗА ИСТИННОСТ

Досега разглеждахме първите три знака, символизиращи началото на Инволюционния процес. Те са отворени, защото Създателят само излъчва (отдава) енергия в началото на про-цеса на Създаването. Същото би следвало да се отнася и за следващите инволюционни знаци – четворка, петица и т.н.

За знаците, които имат затворени пространства (триъ-гълник, четириъгълник, петоъгълник и др.) се предполага, че символизират различни нива от Еволюционния процес, когато енергията и се предоставя (отдава), и се консумира (приема). На човешко, физическо ниво ние получаваме различна висша космическа енергия, без която не бихме могли да същест-вуваме и в същото време сме производители на физическа, емоционална (астрална) и мисловна (ментална) енергии, които се извличат от по-висшите нива на Космоса – вероятно като по-висши те вече са престанали да ги произвеждат.

Изключителната сложност на проблема ни подтиква към търсене на обективен критерий за истинност, независим от съзнанието на човека и на отделния изследовател, на базата на който би могло да се установи (обективизира) истинността на предлаганата теза. Такъв обективен критерий за истинност се явява знак „Тангра“ и неговите разновидности – знаци на българите.

Да изясним защо тези знаци могат да бъдат ползвани като обективен критерий за истинност и по-конкретно по отношение на информационното им съдържание, тъй като изображението само по себе си е обективно. След като ус-тановихме съществуването на Йерархия на знаците, знаем, че знаците точка и равностранен кръст заемат най-висока позиция. Следват троичните знаци на българите. Ако погле-днем от върха на тази Йерархия (като опорна точка), можем да добием представа за позицията на всеки отделен знак. И този наш поглед ще има по-обективен характер в сравнение с всички други, защото е известно, че всяка по-висша система съдържа в себе си по-низшите – от позицията на по-висшия инволюционен знак (знаците на българите) може да се съди за по-низшия – примерно знаците, които съдържат затворени

37

пространства (триъгълник, четириъгълник и др.) и символи-зират еволюционния процес. И обратното – от позицията на по-низшия знак (примерно знаците от пиктограмите) може да се съди за по-висшия знак (примерно идеограмите), но със съответното приближение и погрешност, валидни за кон-кретната по-низша система. Пример: християнският кръст е четворка (има четири края), поради което би следвало да за-ема по-ниско равнище в Йерархията на знаците в сравнение с троичните знаци на българите. Освен това долното рамо на този кръст е удължено, което придава допълнителна матери-алност на знака.

„ТАНГРА“ – ЗНАК НА бъЛГАРИТЕ КАТО мОДЕЛ ПРИ СъЗДАвАНЕТО

Очевидно подобно твърдение на пръв поглед изглежда странно, даже несъстоятелно. Ще се опитаме да го обосно-вем. Ще потърсим подкрепа в следващите три групи ползва-ни знаци на българите:

– V група – някои разновидности на знак „Тангра“ като Модел при Създаването на планетата Земя. В тази група мо-гат да бъдат показани няколко десетки илюстрации;

– VІ група – троични знаци от фотографии на „рисунки“ върху посеви поне през последните десетилетия. За тази гру-па разполагаме с няколко десетки илюстрации;

– VІІ група – троични знаци в топологията (конфигураци-ята) на атома като Модел при Създаването преди повече от 4,3 милиарда години. В тази група са отнесени публикувани-те топологии на първите единадесет атома от таблицата на Менделеев.

На Илюстрация № 11 (V група) е представена фотография на папрат [Любченко 2007] – разновидност Т.7 като Модел при Създаването на растителния свят. Тази разновидност е ползвана на четири нива: на основните клонки, основна клон-ка, разклонения от тази клонка и нейните разклонения (веро-ятно жилките в отделното листенце са пето ниво). Интересно е да се отбележи, че някои от отклоненията в разновидност Т.7 не са симетрични – вероятно по някакъв начин се включ-

38

ва и спецификата от разновидност Т.1. Още по-интересен е следващият пример.

Илюстрация № 11. Папрат – разновидност Т.7 като Модел на четири нива: на основните клонки, основна клонка, разклонения от тази клонка

и нейните разклонения (вероятно жилките на отделното листенце са пето ниво) [Любченко 2007].

На Илюстрация № 12 (V група) е представена фотография (изображение) на снежинка [Libbrecht 1999] – разновидност Т.5. в комбинация с Т.7 (все пак да уточним, че съществуват и други видове снежинки, основните от които ще представим в групата).

Да си представим кръговрата на водата от изпаренията, през облаците до формирането и падането на снежинката на земята. Можем ли да осъзнаем обема информация – сложнос-тта на закономерностите (модела), по силата на (в съответствие с) които молекулите на водата при охлаждане последователно една след друга се подреждат във формата на комбинация от троични знаци, при това с определена плътност (дебелина) на знака (изразяваща неговата „материалност“)?

39

Илюстрация № 12. Знак Т.5. в комбинация с Т.7 като Модел. Снежинка [Libbrecht 1999].

Какво ни показва още Илюстрация № 12? Според съвре-менната наука водата се появява на планетата Земя още в процеса на нейното изстиване – преди повече от 4 милиар-да години (дискусионен е въпросът откъде се е появила тази вода в толкова голямо количество). В християнската рели-гия според библията водата се появява още в първия ден на Сътворението. Според езотеризма всичко се създава, в това число и водата, от различни нива на Космическата Йерархия. Или ако обобщим мненията на различните светогледни сис-теми и се насочим към бъдещата Мирогледна Система, стига-ме до извода, че Космосът ползва троични знаци като Модел в процеса на Създаването на планетата Земя и в частност на веществото вода – два атома водород и един атом кислород (да отбележим, че преди повече от 4 милиарда години, кога-то все още няма живот на планетата Земя, естествено няма и човешки същества и те ни биха могли да окажат влияние върху тези процеси).

40

Да продължим с примери, които ни разкриват и други страни на знака. На Илюстрация № 13 (VІ група) е показана фотография11 на едно от изображенията върху площи, засети със зърнени култури [Crop circles images: page 13, 030]. Изо-бразена е разновидност Т.13 във вид на дърво на четири нива (известни са и други варианти за изобразяване на „Дърво на живота“ чрез знаци на българите). Да подчертаем отново: това изображение не е човешка дейност.

Илюстрация № 13. Разновидност T.13 на четири нива – Модел дърво [Crop circles images: 14, 030].

На Илюстрация № 14 (VІІ група) е показана топологията на атома кислород [Антонов 1999].

11 Счита се, че са направени около 10 хиляди фотографии, а от достъпните в Интернет са извлечени няколко десетки изображения с троични знаци. Няма на-учно обяснение за произхода им. Обръщаме внимание на версията, че Космическа цивилизация се опитва да спре нашето внимание върху различни изображения като форма на послания, а също така представя ролята на троичността като модел при създаване на живота на планетата Земя. Мариана Везнева „разчита“ някои закодирани послания [Везнева 2007].

41

Илюстрация № 14. Знак Т.13 като Модел – топология на атома на кислорода [Антонов 1999].

Тъй като използването на термина топология в конкрет-ния случай звучи непривично, ще внесем някои пояснения. Владимир Антонов е автор на теория за етера [Антонов 1999] и нейното конкретно приложение за определяне топологията (формата, конфигурацията) на атома. Авторът уточнява: една от стъпките при конкретизиране организацията на микросве-та е теорията за пространствения строеж на химическите съ-единения и молекулите – т.нар. стереохимия12. Продължение на стереохимията се явява топологията13 – конкретно описа-ние на формата на молекулите и тяхното математическо оп-исание.

В предложения от В. Антонов етерен модел на света етерът представлява единственото вещество във Вселената. Според него елементарната частица на етера е кръгло тяло – идеална сфера (топче). Той приема, че това етерно или еле-ментарно топче е неделимата частица на веществото.12 Стереохимия – област от химията, която изучава пространствения строеж на молекулите и влиянието на този строеж върху физическите свойства, на направ-лението и скоростта на реакциите [БСЭ 24, І: 503].13 Топология – от гръцките думи topos (място) и логос (учение, наука) – раздел от математиката, по-точно геометрията, изучаваща феномена непрекъснатост и в частност свойствата на пространството [БСЭ 26: 86].

42

В. Антонов представя електроните и атомите като микро-завихрения на етера. На тази основа той определя топология-та на атомите като естествена тороидална обвивка (микроза-вихряне на етера) и представя примери за първите единадесет атома от периодичната таблица на Менделеев.

Конфигурацията на атома водород – неговата топология – представлява тороид с въртяща се обвивка. Тя възбужда при-лежащия етер. Създава се етерно налягане, което е по-голямо от външната страна на тороида. Разликата в наляганията се стреми да го деформира и в противоборство с еластичността на тороидния шнур се определя неговата форма.

С нарастване на атомното тегло при Хелия, Лития, Бери-лия, Бора и Въглерода деформацията на тороида се увелича-ва и придобива все по-сплесната форма.

При следващите три атома – Азот, Кислород, Флуор – де-формацията на тора продължава: първоначално окръжността на тороида се прегъва на три, след това образуваните три из-пъкналости се изтягат в лъчи и на техните краища възникват възли.

От следващите два химични елемента – Неон и Натрий, топологията на атома открива нова страница – развива се че-тирилъчева тенденция.

Да обърнем внимание, че отрицателните частици не обикалят около ядрото по „най-естествената“ за тях траек-тория – кръга, а следват сложна крива. От позицията на зна-ците, топологията на публикуваните първи единадесет атома изглежда по следния начин:

– единица: водород – кръг/точка;– двойка: хелий, литий, берилий, бор – преход към ли-

ния;– тройка: азот, кислород, флуор – троичен знак;– четворка: неон, натрий – четирираменен кръст.Някои обобщения. Основание за теорията на В. Антонов

за етера можем да констатираме в самия процес на Инволю-цията като спускане в материалността - неминуемо се преми-нава през етера като междинна форма между астралното и физическото ниво.

Ако направим сравнение между първите стъпки при най-висшето ниво на Космическата Йерархия, представена на Ил.

43

№ 1 (горе) и описаната от В. Антонов поредица от топология-та на първите единадесет атома от таблицата на Менделеев, се забелязва повторение на същата тенденция на последова-телност. Топологията на атома водород – кръг/точка – приема знака на Единицата; топологията на атомите Хелий, Литий, Берилий, Бор и Въглерод се стреми към формата на хоризон-талната линия (материалността) при Двоичността; топология-та на атомите Азот, Кислород, Флуор прераства във форма на Троичността (разновидност Т.13.г); а топологията на ато-мите Неон и Натрий определено носи форма на Четворка. Т.е. наблюдава се изоморфизъм (подобие) между първите стъпки в най-висшето ниво на Космическата Йерархия – ни-вото на Създателите, и началото на най-ниското Физическо ниво (виж Ил. № 7).

Може да отбележим, че началото на Инволюционния процес при създаване на Физическото ниво преминава през същите етапи както в самото начало на изграждане на Йерар-хията на Създателите – единица, двойка, тройка и т.н. Това повторение ни дава основание да предположим, че този изо-морфизъм би следвало да е валиден за всичките седем нива на Космическата Йерархия, представена на Ил. № 7 – физи-ческо, астрално, ментално, причинно и т.н. до нивото на Съз-дателите. Т.е на всяко от тези нива би следвало да съществу-ва първична градивна (елементарна) частица (елемент, атом), която е в основата на поредица от частици с увеличаваща се сложност (Таблица на елементите). И всички те би следвало да участват в изграждането на „материалната“ организация на съответното ниво14. И това е процес на непрекъснато уве-личаваща се материалност, на потъване в материалността. И „най-гъстата“, „най-плътната“ материя се наблюдава на Фи-зическо ниво. В същото време би следвало да се осъществява процес на понижаване качеството на „духовността“, холог-рамността, многомерността и др., за които ние, човешките същества, нямаме измерители.

Същият този изоморфизъм можем да наблюдаваме и при редица процеси на Физическо ниво. Например при съвре-менните азбучни системи – първата буква от глаголическата 14 Тук можем да направим още едно допускане: микро, макро и мега нивата са продукт от дейността на Създателя; те произтичат от Създателя и се затварят в Създателя.

44

азбука Азъ се свързва със Създателя. Същото се отнася и за първите букви от еврейската и арабската азбучни системи и др. За нумерологията първата азбучна буква и първата цифра 1 също са носители на качества на Създателя (лидера на зем-но ниво). А следващите букви и цифри продължават тенден-цията на Двоичността, Троичността и т.н.

Да извлечем необходимата ни информация от Илюстра-ция № 14. Кислородът е осми по ред химически елемент в таблицата на Менделеев. Атомът кислород би следвало вече да съществува, за да се появи веществото вода. Това означава, че този атом би следвало да се е появил още в самото начало на възникване на Слънчевата система и ни отпраща назад във времето с около 4,3 милиарда години. Ако допуснем, че ато-мите във Вселената са еднотипни (еднакви), то осмият поред атом би следвало да се е появил още в началото на Големия взрив – преди повече от 12 милиарда години. А това означа-ва, че по онова време, при създаването на атома кислород в Космоса се е ползвал троичният знак като Модел15.

Ползването на троичните знаци като Модел при създава-нето на някои атоми, молекули и вещества от преди милиарди години говори, че това е някакъв общ замисъл на много високо космическо ниво. След като троични знаци се ползват като мо-дел от атома до човека, това свидетелства, че ние, българите, чрез троичността сме част от този замисъл. В такъв случай та-кива прояви като език, религия и др. имат вторичен характер. Единствено ние, българите, се наричаме българи и получаваме троичността като същност, което би могло да ни наведе на ми-сълта, че българите и знаците на българите имат пряка връзка със Създателя на замисъла, т.е. ние сме негов продукт. Сле-дователно същностната връзка между българите и знаците на българите, която ние констатираме на материално равнище, е само проява от дейността на по-висшите космически нива. А названието българи би следвало да разглеждаме като конкрет-на проява на Физическо равнище, като следствие от съществу-ващата същностна връзка в по-висшите нива.15 Да обърнем внимание, че представените примери онагледяват троичността като присъща за всички системни нива на организация на Космическата Йерархия. Нивото „Тангра“ на Илюстрация № 6 е показано в Планетната Система. Твърде вероятно е то да принадлежи и към по-висши Системи. Не сме в състояние да осмислим на какво ниво от организацията на Космическата Йерархия троичното космическо ниво придобива специфичните характеристики „Тангра“.

45

Илюстрация № 15. Комбинация от прав и обърнат вариант на разновидност Т. 13. в се превръща в разновидност Т. 5. г, т.е.

Троичността (Т. 13. в) формира пълна хармония, симетрия, равновесие (Т. 5. г) в границите на Създаденото на няколко нива. В основата на

всичко стои Създателят (точката в средата) [lucypringle 2007: uk2007bc].

И за да приключим с разглеждането на групите знаци, да видим как тези, които „рисуват“ върху посевите изобразяват връзката между знаците на кислорода и водата (снежинка-та). На Илюстрация № 15 [lucypringle 2007: uk2007bc] разно-видност Т.13.в, която виждаме в топологията на кислорода, в комбинация от прав и обърнат вариант (с точка в средата) се превръща в разновидност Т.5.г, който се явява базов знак в кристала на снежинката (в цитираната е-страница за пред-ставената снежинка са показани различни видове снежинки, една от които съвпада с разновидност Т.5.г.).

НяКОИ ОбОбщЕНИя И ИЗвОДИ

Можем да направим няколко обобщения за произхода на знаците на българите.

1. Произходът на знаците на българите вероятно не е чо-

46

вешки, след като виждаме тяхното присъствие още на ниво атом и вещество, т.е. преди появата на какъвто и да било жи-вот на планетата Земя.

2. Произходът на знаците на българите вероятно не е зе-мен, защото ги виждаме още в самото начало на възникване на Слънчевата система в топологията на атома кислород да-леч преди появата на планетата Земя.

3. Произходът на знаците на българите вероятно не се вмества и в рамките на Слънчевата система, защото виждаме използване на някои от тези знаци поне от една Космическа цивилизация във вид на рисунки (изображения) в посеви.

Формулираните три обобщения показват, че произходът на знаците на българите вероятно е свързан с Космоса и тези знаци би следвало да присъстват във всички нива на Косми-ческата Йерархия.

Предлагаме няколко извода:1. Ползването на знаците на българите като Модел при

някои атоми и при веществото вода онагледява космическият произход на Българските знаци.

2. Ползването на знаците на българите е външен израз (проява) на нещо дълбоко вътрешно, неосъзнато, но свързано с подсъзнанието и произтича от същността на българите.

3. Ползването на знаците на българите – независимо от времето (от дълбока древност до нашето съвремие) и мястото (по цялата планета Земя) има същностен характер и свидетел-ства за българско присъствие.

4. Многократното ползване на знаците на българите през палеолита и неолита онагледява съществуването на единна българска култура по онова време поне на територията на Ев-разия.

5. Ползването на знаци на българите за периода от най-древните китайски писмени източници до съвременните она-гледява връзката между знаци на българите и китайската йе-роглифика.

Това е друга тема – отделни нейни страни бяха разгле-дани [Томов 2007] и тук ще посочим само някои факти. Спо-ред официален китайски източник „знаците от китайската писменост са уникално квадратни по форма“ [Chinese Script]. Изписването в квадрат, като геометрия на знака, е четвор-

47

ка и символизира земност, материалност (това е характерно за съвременните потънали в материалността човешки съще-ства). Но и сега редица съвременни китайски йероглифи са троични по своята същност (съхранени чрез древното им из-писване) като:

– 人 [rén] – човек (Ил. № 1, Т.30);– 火 [huǒ] – огън (Ил. № 1, Т.21, обърнат вариант);– 山 [shān] – планина (Ил. № 1, Т.26);– 木 [mù] – дърво (Ил. № 1, Т.4, обърнат вариант; още

по-интересно е древното изписване на този йероглиф) и др. [Dictionary].

Още един пример: йероглиф 天 [tiān] – „небе, Бог, небеса” – декомпозиция на знака:

天 [tiān] = –[yī] + 大[dà], а 大[dà] = –[yī] + 人[rén](небе, Бог, небеса) (един) (голям) (голям) (един) (човек)

[Dictionary].

Тук Космосът се свежда до земността, Бога до човека. Това е нагледен пример за степента на материализация при съвременните хора. А по същество ние, човешките същества, сме продукт на Космоса, ние произтичаме от Космоса.

6. Изследването на употребата на знаците на българите в миналото би могло да предостави обективна информация за:

– възстановяване на историята;– изясняване (уточняване) на народностната (етническа-

та) принадлежност на различни човешки общности и др.7. Ползването на знаци на българите от така наречените

„български турци“ онагледява, че основната част от тях имат българска същност. Това е отделна тема, но тук ще посочим три аргумента в подкрепа на този извод.

Аргумент 1. Предлагаме пример за ползвани знаци на българите от „български турци“ – Илюстрация № 16 – зиг-загообразна линия в комбинация от разновидности Т.27.а и Т.27.б – Чевре („морско момиче“), с. Севар [Миков 2005: ил. 170]. Тази комбинация е аналогична на показаната в Илюс-трациите № 2, 3, 4 и 5. Да отбележим, че тя се използва в продължение на поне 39 000 години, като местата на прило-жение са на хиляди километри разстояние едно от друго.

48

Илюстрация № 16. Комбинация от разновидности Т. 27. а и Т. 27. б – Чевре („морско момиче“), с. Севар [Миков 2005: ил.170].

Нарастване на населението (пъти)

Турция

България

окръзи

Кърджали

Разград

Силистра

Илюстрация № 17. Относително количествено нарастване на населението на Турция и България и в окръзите с преобладаващо

„турско население“ [Томов 1996: бр. 3].

Аргумент 2. Изследването на демографските процеси през втората половина на ХХ век в районите на България с

49

преобладаващо „турско население“ показва, че цялото това население има типично българска характеристика и огро-мна разлика от спецификата на демографските процеси в Турция, които са типични за Азия16. На Илюстрация № 17 са представени графики за относителното количествено на-растване на населението на Турция и България и в окръзите с преобладаващо „турско население“ [Томов 1996: бр. 3]. Прави впечатление, че само в Кърджалийски окръг нара-стването на населението докъм 1964 г. е корелирало с това на Турция, след което характеристиките му се изравняват с българските. Това показва, че акцията за приобщаване на „турците“ към българите чрез смяна на имената е била без-почвена.

Аргумент 3. Изследванията на К. Венедикова17 показват, че приемането на исляма в Източните Родопи е станало към ХVІІ – ХVІІІ в. Това се потвърждава от археологическите раз-копки в Източните Родопи - смяна на културните пластове при приемането на исляма от тогавашното население. Тези факти допълват нашите изводи за надстроечния характер на религията и езика в същността на човека - геномът е нещо твърде устойчиво и той не може да се промени при смяна на религията и имената, т. е. не е възможно скокообразно изчез-ване на българите и тяхната замяна с турци.

Време е ние, православните българи, да дадем прошка на 16 Демографската статистика на ООН се явява друг обективен критерий за истинност, защото нейните стойности не зависят от становището на отделния изследовател. Изследването на статистическите данни, представено във в. ЗА БЪЛГАРИТЕ [Томов 1996: бр. 3], показва състоянието на съвременното разви-тие – възникване, развитие и тенденции на последната еволюционна вълна, ро-лята на различните народности – минала, настояща и предстояща и др.17 „Ислямът в Източните Родопи и конкретно в Кърджалийско носи някои ха-рактерни особености. От една страна, мюсюлманските храмове – джамиите, тук са строени късно, след втората половина на ХVІІ в., предимно в края на ХVІІІ в. и през ХІХ век. Затова не ни изненадва наличието на развалини от църкви около много селища, както и наличието на документи за джизието – данък, плащан от немюсюлманското население през ХVІІ в. в ред населени места. От друга страна, преобладават епиграфските паметници на арабско писмо от ХVІІІ, ХІХ и началото на ХХ в., докато тези от ХІV, ХV, ХVІ и ХVІІ в. се броят на пръсти. При това обикновено алианските паметници са по-ранни от сунитските. Почти напълно липсват писмени източници за идване и преселване на мюсюлмани в даден район. За сметка на това пък са доста изобилни сведения и легенди за по-мохамеданчвания, за заселвания на еничари и за смесени бракове“ [Венедикова 2001: 60].

50

нашите събратя българи, изповядващи исляма, че в трудно за всички българи време са приели исляма (нали и част от българите на Волга също изповядват исляма?!) и да поискаме прошка за това, че твърде дълго сме игнорирали българско-то в тях. Аз като българин, принадлежащ към православието, давам своята прошка на българите, изповядващи исляма, и моля за тяхната прошка.

51

ІІІ ЧАСТ

чОвЕК

Същността на човека е основна цел на настоящото из-следване. Насочваме своя анализ към човека.

Преди всичко да се опитаме да систематизираме из-вестното ни за възникването на човешките същества. От една страна, осъществявал се е продължителен еволюци-онен процес от едноклетъчните и през многоклетъчните до човешкия организъм – вероятно под ръководството на Космоса, защото съвременната наука не разполага с меж-дувидови свидетелства, т.е. еволюцията на видовете се е осъществявала скокообразно без да оставя следи от тези преходи, което говори за външна намеса. От друга страна, известно е продължително инволюционно спускане в ма-териалността чрез т.нар. човешки раси, най-популярни от които са лемурийската, атлантската и съвременната. Веро-ятно тези два процеса са се осъществявали по общ замисъл като две страни на единен процес. На определен етап се е достигнало до необходимост от тяхното смесване. Начало-то на завършващия процес вероятно се отнася непосред-ствено преди потопяването на последния остров Атлантида, откъдето са били изведени перспективните в еволюционно отношение човешки същества. Доколкото разбираме, те са били насочени на изток към северна Африка и Европа и на запад към Американския континент. Започнал е процес на предоставяне на знания към заварените (тамошните) чо-вешки същества и общности, резултатите от който се фик-сират от съвременната история като пирамидите в Египет и др.

След отварянето на Босфора затвореното до тогава слад-ководно езеро се превръща в познатото ни солено Черно море. Особено в западната му част обширни плодородни

52

територии започват да изчезват под водата. Останалото без земя население се насочва на изток и в своето движение ве-роятно участва в създаването на редица култури като шумер-ската и др. След това се започва движение на запад от Тихия до Атлантическия океан. Осъществява се един гигантски про-цес на смесване на човешки маси и изравняване на културно ниво.

От друга страна, би следвало да се е осъществявал не-прекъснат процес на обучение на еволюиращите човешки съ-щества от страна на Космоса чрез техни представители. По-добна мисия вероятно изпълнява част от лемурийците в Азия (оттеглили се на север преди потопяването на Лемурия), част от хиперборейците (изчезнали заедно с атлантите) в северна-та част на Азия, част от атлантите, преселили се в Европа и др. Като непосредствени изпълнители в процеса на създава-нето и обучението на човека на планетата Земя вероятно се включват и различни космически цивилизации (някои от тях правят опити да внедрят създадени от тях разумни същества, за което различни свидетелства се откриват на някои места на Земята). Предполага се, че активно участие вземат и „кос-мическите българи“ като пришълци от Космоса в помощ на човешките същества.

В резултат от всички тези процеси се формира съвремен-ната бяла раса като основен „играч“ в предстоящата еволю-ция, резултатите от която наблюдаваме в настоящето. Все пак да подчертаем,че може би това е само малка част от ги-гантския процес за създаване на разумен живот на планетата Земя – вероятно нашето описание е неточно и ограничено, но ни дава възможност да се докоснем до тази изключителна сложност.

СъщНОСТ НА чОвЕКА

Разглеждаме същността на човека като йерархично ор-ганизирана система, подобна на Космическата йерархия, представена на Илюстрация № 7. Същността на всеки от-делен човек също би следвало да се изразява чрез подобна йерархична организация. От това произтича схващането, че

53

човекът е като матрьошка – различните тела (нива) са едно в друго, а в центъра (на върха) се намира божествената частица (искра).

Да добавим, че ние, човешките същества, вероятно също сме многомерни и холограмни, но нашето съзнание ни огра-ничава в тримерното пространство и линейното време. На физическо ниво изглеждаме еднакви, но в своята същност вероятно сме различни по редица параметри като достигнато еволюционно ниво, вибрации и др. Тези различия би могло да се свържат и с космическите цивилизации, чиито предста-вители сме тук на Земята.18 Т.е. всяко отделно човешко съще-ство, всяка отделна общност би следвало да има индивидуал-на характеристика.

Ползването на различните знаци ни позволява да си представим създаването на човешките същества като про-дължителен процес, който се е осъществявал по единен и общ замисъл. При самата реализация вероятно вземат учас-тие различни поднива – всяко от своето равнище и въз-можности. Това означава, че в Космическата Йерархия би следвало да действат различни подйерархии, т.е. върхът в йерархичната организация на същността на различните човешки същества и общности е на различни нива в Кос-мическата Йерархия в зависимост от конкретните създате-ли – Единица, Двоичност, Троичност и т.н. (Известните ни „човешки“ богове също би следвало да заемат определени места в Йерархията. Допълнителна информация може да се намери в [Томов 2003], където са представени основни-те знаци, използвани в религиите – те биха могли да сви-детелстват за върха на подйерархиите (нивата на боговете) в съответните религии). Масовото присъствие на троични знаци ни позволява да предположим, че троичността има сериозен дял в същността на човека (да уточним, че разсъж-даваме за равнища, които са на изключително високо ниво в Космическата Йерархия и е твърде възможно да допуснем неточност).

Можем ли да добием представа за дяловото участие на троичността в процеса на Създаването и в частност в 18 Все пак да уточним, че еволюционното ниво на тези космически цивилиза-ции би следвало далеч да превъзхожда нашето и от съвременната ни позиция е естествено те да ни изглеждат като божествени.

54

създаването на човешките същества? Не е по възможност-ите ни да дадем пряк отговор, но чрез анализ на ползва-ните знаците бихме могли да добием известна представа. В. Антонов представя топологията на първите единадесет атома [Антонов 1999] и три от тях (азот, кислород и флуор) имат троична форма, т.е. в около 30 % от първите атоми е използвана троичността като модел. От друга страна е из-вестно, че атомите на планетата Земя са разпределени не-равномерно и в различни комбинации, а някои от тях като кислорода заемат сравнително голям дял – известно е, че около 70-80 % от човешкото тяло е вода. Освен това, след като откриваме троичността на ниво атом и вещество вода, то би следвало тя да продължава да присъства и в следва-щите по-висши нива на организация на материята – орга-нични молекули, клетка, тъкан, орган, система, организъм, човешки организъм,19 – в т.ч. и в генетиката и енергетиката на човека.

Възниква въпросът: в кой човек? След като наблюдава-ме неравномерност в разпределението на атомите в мате-рията на Земята, то тази троичност би следвало да се про-явява също така неравномерно и при човешките същества, т.е. в едни от тях да преобладава, а при други да присъства в по-малък дял. И това разпределение би следвало да има индивидуален характер – както на ниво човек, така и на ниво общност. За съвременното преобладаващо присъст-вие на троичността в човешките същества можем да съдим чрез нейните прояви във физическия (материалния) свят – едно от тях са троичните знаци. Т.е. проявите на троични знаци при някои човешките същества и общности би след-вало да ни подскаже, че троичността заема преобладаващ дял. Да изброим някои от известните ни прояви: съхране-ние на информация (генетична памет, спомени и др.) за троичното ниво от Космическата Йерархия – „Тангра“ (като бог); използване на троичността в народните песни и тан-ци, в народните предания и легенди; в знаците на везмото, плетките, тъканите, килимите, в народните занаяти; масово използване на троични знаци във времето и на различни 19 Еволюцията на планетата Земя като процес на непрекъснато повишаване на организираността на материята беше разгледан във в. ЗА БЪЛГАРИТЕ [Томов 1996: бр. 2].

55

места и др. Отделни прояви на тези свидетелства виждаме в много народи (общности) на планетата Земя, но в един от тях, който получава на по-късен етап името българи, те присъстват всичките. Тук възникват много въпроси, но може би най-важният от тях е: дали етнонимът „българи“ е само човешко понятие или има космически произход, т.е. той може би е характерен и за някои космически цивили-зации, които в процеса на Създаването са пренесли сво-ята същност и са я вградили в някои човешки общности в условията на планетата Земя. В този случай произходът на българите вероятно е свързан с определена космическа цивилизация или казано с други думи – ние, българите, сме част от космическа култура, в същността на която троич-ността заема централно място.

Да уточним: троичността при българите се разглежда като характерна особеност без да се оценява като добра или лоша, както и не се оценява спецификата на други народно-сти като добра или лоша.

СъщНОСТ НА бъЛГАРИТЕ

Същността на българите би следвало да има йерар-хична организация, подобна на показаната на Ил. № 7. На върха й се намира троичното Инволюционно Космическо ниво „Тангра“ с време на възникване преди милиарди го-дини, далеч преди появата на Слънчевата система. От това ниво произтича троичният характер на цялата подйерархия и същността на българите като част от нея. От него произ-тичат знаците на българите и заложените бъдещи харак-теристики в българите (в този смисъл известното „Бог е българин“ има своите основания). Следват и други по-ни-ски помощни нива в подйерархията, които за нас също са твърде високи, за да можем да ги осмислим. Нивото, за което бихме могли да разсъждаваме, са космическите ци-вилизации, които вземат непосредствено участие в нашето създаване. Вероятно от тях произтича нашият български етнос и език. Началото на тяхната дейност започва преди милиони години. Свидетелства за дейността на тези култу-

56

ри можем да открием и сега (например в Библията) – бо-говете харесали човешките жени, пожелали да се откажат от божествеността си и да останат на Земята в помощ на човешките същества.

Да разгледаме възможната връзка между религията и същността на българите. Сведенията за най-древните рели-гии в човешкото общество са от порядъка на няколко десетки хиляди години и вероятно те се появяват като следствие от затварянето на пряката връзка на човешките същества с Кос-моса. Към това време би следвало да отнесем и разбирането за тангризма като религия. Монотеистичните религии се по-явяват преди няколко хиляди години. Ние не можем да оце-ним равнището на космическите нива, които са предоставили различните религии на човешките същества – те би следвало да заемат висока позиция в Космическата Йерархия, но под троичното ниво „Тангра“. Следователно, известните ни ре-лигии са надстроечно (второстепенно, не същностно) ниво в същността на българите.

Троичната същност би могла да ни предостави информа-ция за разпространението на българите на планетата Земя: всички човешки същества, в които троичността има преобла-даващ дял и намира различни прояви във физическия (мате-риалния) свят, по своята същност са българи. Следователно тяхното количество се състои от:

– живеещи в съвременна България и съседни територии, масово обитавани от българи;

– преселили се българи в други държави по различно време;

– част от народите, произходът на които е пряко свързан с българите;

– всички човешки същества на планетата Земя, в които троичността заема преобладаващ дял в същността им.

Би ли се наел някой да изчисли количеството българи на планетата Земя?

Все пак да уточним за кои българи става дума. Известно е, че за българите са изказани много и различни мнения, но всяко едно от тях има преди всичко субективен характер, за-щото се определя от светогледа на съответния автор, от съот-ветната обстановка и др. А цел на нашето изследване е да се

57

постигне по-висока обективност, в това число и за присъщите качества на българите.

ПРИСъщИ КАчЕСТвА НА бъЛГАРИТЕ

От една страна, когато разсъждаваме за качествата на българите, би следвало да отчитаме няколко изходни по-становки: 1) връзката на българите с троичното ниво в Кос-мическата Йерархия, познато ни като „Тангра“; 2) на това равнище съществуват само две предходни нива – на Едини-цата и на Двоичността (няма нищо друго, също така няма и известната ни негативност на физическо ниво); 3) троичното ниво се характеризира с хармония, равновесие, симетрия; 4) знаците, които произтичат от това ниво, са само позитив-ни; 5) замисълът, който произтича от троичното ниво при създаването на тези човешки същества, получили по-късно името българи, съдържа само позитивност. Следователно, когато описваме същностните български качества, е редно да изброяваме позитивни характеристики като: високи ду-ховност и интелект, позитивност, творчество, трудолюбие, съграждане, гостоприемство, толерантност, отговорност и др.

От друга страна, като отчитаме неравномерното разпре-деление на атомите и запазването на тази неравномерност и в следващите нива на организация на материята, позитивни-те качества при българите също би следвало да са разпре-делени неравномерно; всички различни от позитивността качества, в това число и негативни, са придобити впослед-ствие от българите – те говорят за привнесени качества, за отклонения от първоначално заложените характеристики. Тук можем да изброим редица негативни качества, които формират противоположната страна на позитивните: без-духовност и нисък интелект, груба материалност, негатив-ност, склонност към лично облагодетелстване за сметка на другите, крадливост, рушене на съграденото от българите, егоизъм, егоцентричност, шовинизъм, безотговорност и др. (повече качества на българите са разгледани в книгата „Аз съм“ [Томов 1999]).

58

Що се отнася до характеристиките на съвременните българи, те би следвало да са разположени в диапазона между изброените позитивни и негативни качества. Следо-вателно, българи по същност с преобладаваща троичност са само тези, в които позитивните качества преобладават над негативните. А кои от съвременните „българи“ са българи по същност? Може ли някой да каже какъв е техният дял? Защото езикът и битуването на територията на България имат второстепенен, а не същностен характер. Обективна информация за разпределението на същностните български качества при съвременните хора вероятно бихме могли да получим ако бъде разкрит „българският ген“. И сега бихме могли да добием известна представа – например, към кои можем да причислим онези, които разрушиха и разграби-ха България, които ограбиха българите и разпродадоха за жълти стотинки създаденото от българите, които се стремят да властват на всяка цена без да подбират средства и не съзнават отговорността от своите действия? Дали това са българи по същност или само по име и език? Вероятно на всеки е известно, че хората, които притежават изброените по-горе положителни качества, никога не парадират с тях. Всеки един от нас сам би могъл да потърси път за докосване до същността.

РАЗСЕйвАНЕ НА НяКОИ ПОДОЗРЕНИя

Сложността на темата и настоящото изследване може да породят подозрения, някои от които ще се опитаме да раз-сеем. Например: дали това изследване не е проява на нацио-нализъм и шовинизъм? Как биха могли да реагират циганите, турците или някои други народности в България, а и не само у нас? Възражда ли изследването стари богове? и др.

Да започнем от първия въпрос: дали това изследване не е проява на национализъм и шовинизъм? При търсенето на отговор преди всичко е необходимо да отчитаме ми-сленето на съвременния човек и на отношението му към държавата. Например, приема се, че САЩ е велика държа-ва, защото е най-богата в света; разполага с мощна армия,

59

която може да действа във всяка точка на земното кълбо; притежава ефективни органи за сигурност, които са готови да парират всеки опит за противопоставяне на установе-ния обществен ред и т.н. Подобно е отношението и към другите т.нар. велики сили – Великобритания (величието е включено в самото наименование), Германия, Франция, Русия и др. Не правят изключение и някои малки държави, които претендират за величие въз основа на някои етапи от своята „велика“ история. Да си припомним, че в историче-ски аспект величието на една държава и нейния владетел са се определяли преди всичко от осъществените успешни битки и завоевания.

Обяснението е лесно: съвременният човек е ориенти-ран материалистично; той мисли полярно; преуспяването се постига в резултат на противоборство. И в това се корени причината за евентуални подозрения като шовинизъм и на-ционализъм, защото когато материалистично ориентираният съвременник чете този материал в неговото съзнание възник-ват преди всичко материалистични нагласи и асоциации. А настоящият материал е ориентиран към духовност и позитив-ност. Не съдържа нападки, няма полярност, няма негативи-зъм, няма емоции.

Втори въпрос: какво ще кажат циганите, турците или ня-кои други народности в България, а и не само у нас? В търсе-нето на отговор ще разгледаме няколко страни.

Необходимо е отново да отбележим, че този въпрос се задава от материалистично ориентирания съвременен човек. Ние сме свикнали с ежедневието, в което колкото един чо-век заема по-висока позиция в административната йерархия, колкото е по-високо мястото му в бизнеса, колкото повече богатство притежава, той получава повече материални блага. Този начин на мислене е натрупван в продължение на хиляди години. По аналогичен начин се предполага, че българската принадлежност към троичността носи материални облаги. Но нещата стоят по друг начин.

Да разграничим две направления: първо, принадлежност към определена подйерархия, каквато за нас се явява троич-ността – специфичното (особеното) в човешкото същество; второ, достигнато еволюционно ниво – общото, което има

60

индивидуален характер. Докато първото е свързано със същ-ността на човека, второто е ориентирано към постигнатото ниво на еволюция на съвременния човек.

Слабо еволюиралото човешко същество се интересува от материалност, от материални придобивки и блага – „секс, пари, насилие“ се генерират от човешки същества с ниско еволюционно ниво; за тях духовността и в частност човеш-ките идеали са напразна химера. Духовността при човека се повишава в процеса на еволюирането и достига някакво пра-гово ниво, при което приключва поредицата от прераждания на Земята. Обикновените човешки същества сме между тези две крайни равнища. Да добавим още, че човекът на плане-тата Земя има две възможности в своето битуване: предопре-деленост и свободна воля. Ако човек се подчини на съдбата си, ще изживее живота си както всички останали. Но всеки от нас има право със силата на свободната си воля да постиг-не нещо по-различно – свободната воля е неограничена. Но това е много трудно и изисква огромни усилия и жертви, на които не всеки е готов. Пример в това отношение вероятно са светците от религиите. Правото на свободна воля има ин-дивидуален характер и се отнася както за индивида, така и за общността.

Оттук произтича отговорността. Тя също има индиви-дуален характер. Слабо еволюиралите човешки същества обикновено не съзнават отговорността на своите действия. Типичен пример в това отношение са принадлежащите към съвременната българска върхушка и т.нар. „българска поли-тическа класа“. Затова те с такъв „замах“ вземат своите реше-ния. А отговорността се развива и с еволюирането на човеш-кото същество тя се осмисля и се поема. По същество ние сме космически същества. Всичко произтича от Космоса. Нашата човешка отговорност е преди всичко към Космоса и към Кос-мическите Закономерности20, някои от които в разбираем за човешките същества вид вероятно са предадени като десетте божи заповеди.

Следователно материалистичната нагласа ограничава съ-

20 Откритите земни закони са частен случай на Космическите Закономерности и съответстват на настоящото ниво на развитие на човешките същества, в това число и на съвременната наука. Нашето пребиваване на планетата Земя е времен-но и се явява частен случай от Общото – Космическото съществуване.

61

временния човек в рамката на неговия материалистично ори-ентиран светоглед. В същото време той е изолиран от Космоса (в това направление през последните няколко хиляди години основна роля са играли монотеистичните религии, последва-ни от съвременната наука). И затова по асоциация се пред-полага, че българите, които като общност принадлежат към троичността и са постигнали високо еволюционно ниво, имат претенции за повече материални блага, за по-добро матери-ално благосъстояние за сметка на други народи, претенции за територия към други държави и т.н. Но от позициите на Космоса нещата стоят по друг начин – високото еволюционно ниво преди всичко означава даване, съпроводено със страда-ние, а не получаване. То е отговорност и то скъпо струваща отговорност. И нашето изследване не накърнява интересите на никоя друга общност или личност.

А за изминатия път от българите поне през последните хиляда години може да се каже, че те преминават през ак-тивен процес на страдание: двеста години под византийско, 500 години под турско. И сега българите сме най-бедните в Европейския съюз и с най-неблагоприятни демографски ха-рактеристики, които ни застрашават с изчезване. И в трите случая причината е една и съща: разложение сред управлява-щата върхушка (аристокрация, управници, „българска поли-тическа класа“ и др.), което се изразява в груба материализа-ция и духовен упадък, издигане в култ на личните интереси и пренебрегване на народните (българските), самопредлагане пред поредната „велика сила“ и т.н. И това е резултат от стре-межа на поредната външна сила да завладее, да покори, да властва над България, вече като процес на „глобализация“21, а 21 Движението „�eitgeist“ [�eitgeist 2008] обобщава действията на корпорации-�eitgeist“ [�eitgeist 2008] обобщава действията на корпорации-eitgeist“ [�eitgeist 2008] обобщава действията на корпорации-[�eitgeist 2008] обобщава действията на корпорации-�eitgeist 2008] обобщава действията на корпорации-] обобщава действията на корпорации- обобщава действията на корпорации-те и Световната банка, систематизирани по следния начин: Банката предоставя заем на определена държава при редица условия: – промени в инфраструктурата – съкращения на средствата на социални раз-ходи (образование, здравеопазване и др.); – приватизация на държавни фирми, важни за обществения и стопански сек-тор в т. ч. и водоснабдяване; – либерализация на търговията – отваряне на икономиката, премахване на външно-търговски ограничения и др. Основна цел на корпорациите е извличане на максимална печалба – „глоба-лизация“. Всичко това води до: – обезценяване на местната валута; – ликвидиране на местните предприятия, премахване на конкуренцията,

62

конкретните изпълнители на тази цел са „българи“.Трети въпрос: възражда ли изследването стари богове?

Известно е схващането, че Тангра е бог на българите. И сега се наблюдава тангризъм при някои българи. Нашето изслед-ване е насочено към разкриване същността на българите. А тя е свързана с Космоса и с понятието „Тангра“ – Съсъздател на троично ниво от Инволюционната Космическа Йерархия. Тук „Тангра“ не се представя за бог, а като ниво в Космиче-ската Йерархия. И тъй като ние, човешките същества, не раз-полагаме с изразни средства за обозначаване на това толкова високо космическо ниво, ползваме достъпното ни название „Тангра“. И затова то е поставено в кавички. Освен това полз-ването на названието „Тангра“ ни позволява да разграничим Вселенското космическо троично ниво от троичното ниво, от което ние, българите, произтичаме, тъй като вероятността да произхождаме директно от Вселенско равнище смятаме за твърде малка. Нашият стремеж е към осмисляне същността на българите като стъпка към обединяване на постигнатото знание и движение към перспективното направление в Ево-люцията.

Да повторим отново: цялото изследване е осъществено в духовен аспект, а високата духовност не предполага матери-ални придобивки и блага; високата духовност е преди всичко отговорност, т.е. българите не би следвало да очакват блага – предстоят ни отговорности.

внос на масово произвеждани стоки, които подриват местните, поддържане на ниски цени и съсипване на местната икономика и земеделски култури; – създаване на нови предприятия, в които не се спазват нормални условия на труд – експлоатация при нечовешки условия и ниско заплащане; – дерегулация на производството, експлоатация на национални ресурси; – разрушаване на околната среда, изхвърляне на големи количества замъ-рсители и т.н. Постига се чрез: – подкупване (корумпиране) на управници и политици; – контрол над медии и политици и др. Резултат: – дългът непрекъснато се увеличава; – обществото се подава на (обхваща от) отчаяние и става податливо на ек-бществото се подава на (обхваща от) отчаяние и става податливо на ек-сплоатация. Извод: Световната банка се бори срещу бедността в света като непрекъснато я увеличава.

63

СмИСъЛ НА СъщЕСТвувАНЕТО

Насочваме се към може би най-сложната част в изслед-ването, защото смисълът на съществуването на една система, целите, които тя преследва, предхождат нейното създаване и предопределят нейната организация, структура и т.н.

Малко е да се каже, че сложността на тази страна на проблема е изключително голяма, че нашите ограничени възможности не ни позволяват да навлезем в истинската й дълбочина, но все пак ние би следвало да добием някаква представа, макар и твърде ограничена и с риск за погреш-ност.

Какъв е възможният ни път за търсене на приемливо решение? Бихме могли да допуснем, че най-висшата сис-тема – Вселенската или Надвселенската, съществува въз основа на Всеобщи Космически Закономерности. От една страна, тези закономерности би следвало да са задължи-телни за всички подсистеми в нейната организация надолу в Йерархията до Галактичните и още по надолу до наша-та Планетна Система. От друга страна, всяка подсистема би следвало да се характеризира с определени особености и специфика, които са характерни само за нея. И от това произтичат нашите възможности – имаме право да допус-нем съществуването на изоморфизъм в цялата Космическа Йерархия като ясно съзнаваме, че нашите изразни сред-ства са твърде ограничени за описание както по отношение на общите закономерности, така и по отношение на специ-фиката.

И така, смисълът на съществуване на ниво проява и не-проява, което персонализирахме като Създател, ще се опи-таме да вкараме в нашите човешки представи като развитие, усъвършенстване и т.н. – Създателят би следвало да се стре-ми към определено развитие в последователността от цикли на проявено и непроявено състояния.

Да се опитаме да минем на ниво Система. Приемаме, че вече са ни известни понятията Инволюционна и Еволюцион-на Йерархии. Смисълът на съществуването на Инволюцион-ната Йерархия би следвало да е в реализиране замисъла на Създателя (при отчитане ограничеността на нашите изразни

64

средства в границите на материалността, в която същест-вуваме). Смисълът на съществуването на Еволюционната Йерархия би следвало да се формулира като еволюиране, насочено към най-висшето ниво – Създателя. От това про-изтича смисълът на съществуване на човешкото същество (продукт от процесите Инволюция и Еволюция) – еволюира-не в перспективното направление на Еволюцията. При нас, българите, вероятно еволюирането към Единицата минава през нивото „Тангра“. Естествено възниква въпрос: това до-бро ли е или лошо? И отново да подчертаем – понятията „добро“ и „лошо“ са характерни за нашето човешко ниво, тук става дума за специфика – това е нашата особеност. По-горе включихме определението „перспективно“, защото би следвало да се съобразим с още две страни на Йерархията – Светла и Тъмна, които вероятно също са част от замисъла на Създателя. Смисълът на съществуването на Светлата Йе-рархия би следвало да е свързан с осъществяване целите на Инволюционната и Еволюционната Йерархии. Смисълът на съществуването на Тъмната Йерархия определяме като „коректив“ при изпълнение на тези цели. В реалния живот ние, човешките същества, сме между тези две Йерархии и с правото си на свободна воля избираме на коя от двете да служим във всеки момент от нашия живот.

Нека отново подчертаем сложността на проблема, кой-то се опитваме да осмислим – това е отделна голяма тема, но вече съществува информация, която ни позволява да се докоснем до някои нейни страни – например, кога и защо е въведена Тъмната Йерархия на планетата Земя (вероятно въпросните „паднали ангели“ от Библията), какви са нашите възможности за избор и т.н. А засега да спрем дотук.

вмЕСТО ЗАКЛючЕНИЕ

Досега написаното главно се отнасяше за настоящето и връзката му с миналото. А нас ни интересува и бъдеще-то. Това е отделна тема, но тук ще се опитаме да очертаем някои нейни страни. Например, всички ние сме свидетели на властващия в момента груб материализъм и негативизъм

65

в човешкото общество и загърбване на духовността. Това не е случайно и може да се разглежда като част от проце-са на потъване на човешките същества в материалността – продължителен процес, който достига до съвременната си форма през последните няколко хиляди години.22

От човешка гледна точка този процес е тревожен, но от друга той би следвало да има обективна основа и да е част от космически процес, в който е било необходимо да пре-минем през този цикъл, за да се развие на по-високо ниво разумността в човешките същества. И това е мисията на съ-временната бяла раса и по-специално на Западната култура. Тук можем да отнесем и възникването на съвременната на-ука, научно-техническата революция, глобализацията и др., в резултат на които сме достигнали до съвременната чо-вешка култура. Но тези постижения носят редица негативи като неразумно и безконтролно изразходване на енергий-ни ресурси; масово изсичане на горите – белите дробове на планетата; замърсяване на околната среда до критични равнища; превъоръжаване (използването на новите оръжия е в състояние да ликвидира живота на планетата Земя ня-колко пъти) и др. Всичко това свидетелства, че Западната култура23 не само е изпълнила своята мисия за развитие на разумността в човешките същества, но е прехвърлила до-пустимите граници, защото съвременната разумност вече работи срещу природата, срещу самите човешки същества, срещу Космоса. И когато тези процеси достигнат някакво критично равнище, то Космосът вероятно ще бъде прину-ден да замени тази култура, вече пречка за по-нататъшно-то еволюиране, с нова – в съответствие с перспективните еволюционни процеси. Има редица явления, които свиде-телстват, че вероятно ние ще бъдем свидетели на тази раз-връзка.22 Мястото и ролята на българите в този процес бяха разгледани в доклад на тема Западната култура и българите, представен на ХІ международен симпози-ум Българските духовни учения в съзвучие със световните (Хижа „Рилски езера“, 2007 г.; публикуван в Родово имение, Година ІІІ, Брой 37 (98), 10.ІХ-16.ІХ.2007). Докладът е представен тук в Приложение.23 За степента на догматизация на Западната култура, на съвременната наука и в частност на обществените науки може да се съди от факта, че в момента не се провеждат изследвания за обществената организация на човешкото общество след капитализма и неговите форми като демокрация и глобализация – те се при-емат за вечни. А е известно, че всичко се развива и нищо не е вечно.

66

А какво е мястото на българите в този глобален процес? Видимата обстановка в България е подобна – грубата мате-риалност властва, духовността е потъпкана и на преден план изпъква негативност и агресивност. Много от българите не виждат перспектива и се поддават на отчаяние.

Но … тук има едно „Но“. И то се отнася до духовността и позитивността, които като същностна характеристика са пре-несени от древните българи през хилядолетията; те продъл-жават да живеят във всеки един българин с българска същ-ност, но под слой мътилка. И предстои Ново Възраждане на същностно българското. Има редица факти, които говорят, че този процес вече е започнал.

От космическа гледна точка е малко вероятно изчез-ването на българите след като Космосът ги е създавал в продължение на милиони години. Тогава? Преживяване-то в предстоящата криза има своя цена. И колкото повече българи осъзнаят своята същност, толкова ще е по-ниска тази цена.

И това се отнася за човешкото общество като цяло, в това число и за Западната култура. Всички ние сме изправени пред сериозно предизвикателство. Дълго време същността на чо-века е игнорирана. Време е всеки от нас да се докосне до проблема, за да се опитаме да намалим цената на прехода. Вероятно все още има време.

* * *

Аз обичам човешките същества, животните, растени-ята, Земята, Космоса. Приемам резултатите от миналото в настоящето. Нямам претенции към никого и като човек, и като българин. Но бих желал истината за българите да бъде показана, да види бял свят. Защото една лъжа, повтаряна хиляди пъти, започва да изглежда като истина. Много са „черпили“ от българската история и сега искат българите да бъдат „натикани в ъгъла“ и да не им се дава думата. Даже предпочитат да изчезнат (това са основните причини за съ-временния геноцид срещу българите), за да остане тяхната история и „величие“. Не считам себе си за носител на абсо-

67

лютната истина. Аз просто съм човек – изследвам проблема повече от 25 години. Тук предлагам своите аргументи. Има ли контрааргументи? Ще бъда благодарен на всеки, който ги представи.

68

ПРИЛожЕНИЕ

ЗАПАДНАТА КуЛТуРА И бъЛГАРИТЕ(Предстоящ срив на западната култура.

Западната култура пред неизбежен избор)

Ще разглеждаме главно две страни на проблема: догма-тизацията и материализацията на човешкото общество, кои-то в продължение на няколко хилядолетия с нарастваща сила доминират в живота на човешките същества и достигат своя апогей в нашето съвремие.

Догматизацията и материализацията са се превърнали в норма на нашия живот. До такава степен са се сраснали с него, че се приемат за нещо естествено и всеки опит за про-мяна среща отпор. В процеса на развитието на човешкото об-щество през последните хилядолетия може да се проследи как всяка поредна догматизация започва да играе съществе-на роля на съответния етап и как по-късно тя се разрушава, за да отстъпи място на следващата перспективна идея (впослед-ствие също свеждана до догма). В настоящия материал ще се опитаме да избегнем емоцията, да запазим безпристрастност и независимост към разглежданите проблеми на възникване-то и утвърждаването на догмите в нашия живот. Но ще се постараем да се избавим от някои утвърдили се общоприети догми в писането.

Да започнем с избор на светогледна система, от позици-ите на която ще се осъществи настоящото изследване. При-емаме, че Космосът съществува обективно и независимо от нашето човешко съзнание. От възникването на вида Хомо са-пиенс до нашата съвременност в придобитото общочовешко знание могат да бъдат разграничени три относително самос-тоятелни светогледни системи – на религията, на съвремен-ната наука и на езотеризма.

69

Светогледната система на религията се характеризира с канонизиране и догматизиране на получено знание от Кос-моса. Монотеистичните религии – юдаизъм, християнство и ислям, сe появяват в съответствие с нивото на развитие на човешките същества.

Светогледната система на съвременната наука възниква преди няколко столетия в противовес на религията за да до-казва материалността на света.

Светогледната система на езотеризма се характеризира с безрезервна вяра към приетата информация чрез директен контакт с представители от Космическата Йерархия; не се из-следват нивата, от които е предоставена информацията, а е известно, че най-близо до Земята са нивата на Астрала с най-ниски вибрации (в [Томов 2003] може да се намери повече информация за различните светогледни системи).

Приемането на обективната реалност от човешките съ-щества чрез три принципно различни светогледни системи, всяка една от които отрича останалите две, свидетелства за наличието на проблем. И този проблем е в нас, човешките съ-щества. Той се състои в субективното възприемане на обек-тивната реалност. Осмислянето на този проблем ще доведе до необходимост от създаване на принципно нова Мироглед-на Система, която ще стъпи върху постигнатото досега чо-вешко знание чрез трите светогледни системи и ще се насочи към по-обективно възприемане на Космическата обективна реалност.

Настоящото изследване прави опит за осмисляне на по-ставената тема от позициите на бъдещата Мирогледна Систе-ма. Тя би следвало да е насочена към осъзнаване и преодо-ляване на някои общоприети догми в нашия живот и да даде простор за развитие на човешкото мислене чрез насочването му към Космоса. Всеки от нас би следвало да има възможност за самостоятелно и независимо възприемане на обективната реалност без догми, без ограничения и забрани. Приемаме още, че произтичащите събития на Земята са следствие от (или отражение на) протеклите процеси в Космоса.

Тъй като често ще използваме понятията духовност и материалност, още в началото ще конкретизираме нашето разбиране на тези две философските категории. Приемаме,

70

че „материалността“, във вида в който ние, човешките съще-ства, я възприемаме (познаваме), заема най-ниското физиче-ско ниво в Космическата Йерархия. „Духовността“ има йе-рархична организация и обхваща всички нива в Космическата Йерархия. Като обем и съдържание тя значително превъз-хожда „материалността“. При нас, хората, материалността се възприема чрез човешките сетива и подлежи на определение (формулировка), докато за понятието духовност имаме твър-де неясни представи, защото не разполагаме с възможности (сетива) за неговото възприемане. Счита се, че в процеса на Инволюцията от най-високите до най-ниските вибрационни нива, материалността става все по-плътна, а качеството на ду-ховността непрекъснато намалява. Да добавим, че познатата ни „материалност“ на физическо ниво има различни поднива, които се формират в процесите Инволюция/Еволюция.

Тъй като материализмът преобладава в нашия живот, представлява интерес да разберем как се е достигнало до ни-вото на материализация на нашето съвремие.

Известни са редица версии за началото на материали-стичните процеси в човешкото общество. Счита се, че преди около 500 хиляди години космическа цивилизация завладява планетата Земя и прекроява генома на човека от 12 в 2 гене-тични нишки (да си припомним „паднали ангели“ от Библия-та). Могат да бъдат отбелязани и някои становища, които са по-близки до нашата съвременност. Например, Парамахан-са Йогананда пише, че „започването на материалистичната епоха според изчисленията на индуистките Писания е 3102 г. пр. Хр. Това е началото на низходящата епоха двапара“ [Йогананда 1998: 262] (посочената цифра е дискусионна, защото други изследователи посочват различни стойности). Ние сме в състояние да проследим този процес от възник-ването на съвременните монотеистични религии – юдаизъм, християнство и ислям. При всички тях е характерно, че на дълбоко потъващите човешки същества в материалността се предоставя все по-леко възприeмаем ограничен светоглед за един Бог и се затварят каналите за връзка с Космоса. Би-хме могли да разгледаме този процес като обективен, чрез който се прекратява злоупотребата (при атлантите) с полу-

71

чената информация от Космоса и се затваря пряката връзка на човешките същества с представители от Космическата Йерархия. Тук ще изброим само някои особености на отдел-ните етапи в процеса на налагане на материалността. Да за-почнем с

ЮдаизъмМожем да формулираме няколко основни постановки:1. За разлика от обективно съществуващата Космическа

Йерархия юдаизмът въвежда догмата за единственост на Бога (монотеизъм) и подвежда под общ знаменател всичко останало чрез термина езичество като нещо различно от ев-рейската вяра, заслужаващо порицание.

2. Чрез заплаха от санкции се затваря пряката връзка с Космоса. Да си припомним как Мойсей разрушава „златния телец“, построен от евреите по време на неговото отсъст-вие.

3. Провъзгласява се принципът за геоцентричност, фор-мулиран още в първото изречение на Стария Завет на Библи-ята – „В началото Бог сътвори небето и земята“ [Библия 1992, Бит. 1:1].

4. Въвежда се господство на принципа на антропоцен-тричността на Земята – „След това рече Бог: да сътворим чо-век по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята“ [Библия 1992, Бит. 1:26].

5. Насажда в съзнанието на хората „страх от Бога“, който доминира в Стария Завет, за разлика от понятието „любов към Бога“, което преобладава в Новия Завет на Библията.

6. Бог награждава с материални придобивки (блага) оне-зи, които му се подчиняват и безусловно изпълняват неговите изисквания.

Християнска религияХристиянството наследява основните принципи на юда-

изма. През 313 г. с императорски едикт се провъзгласява равенство между различните религии. Християнската рели-гия го приема, но по-късно с други едикти се въвежда ней-

72

ното върховенството, от което следва налагането й чрез сила и много кръв в Западна Европа, в България, в Америка и др. В същото време яростно се воюва с всякакви форми на езотеризъм. Например, светата инквизиция е унищо-жила около 10 милиона души; богомилите в България са преследвани, а техните последователи в Западна Европа са избивани и др.

На Първия вселенски събор под натиска на император Константин започва канонизацията на текстовете, които със-тавят Библията, и приемането на догматите, които се прена-сят през вековете, за да оформят съвременната християнска религия. На този събор се приема първият основен догмат за обожествяването на Христос като Бого-човек. Интересен куриоз се явява съдбата на Константин, който по-късно е ка-нонизиран като светец заедно с майка му Елена. Под натиска на Константин, Арий и неговите привърженици – арианите, са обявени за първата ерес. Цял живот Константин ги пре-следва и физически ги унищожава, но в последните дни на своя живот приема християнството от тях. Все пак би следва-ло да ни е ясно, че Христос не е създател на християнството, а използването на неговото име се явява поредната форма на догматизация.

ИслямВ тази поредица ислямът би следвало да се разглежда

като последната най-материалистична монотеистична рели-гия, която съответства на още по-дълбоко потъналите в мате-риалността човешки същества.

Необходимо е да отбележим една обективна страна при налагането на съвременните монотеистични религии – те пре-доставят път за развитие на човешките същества в съответ-ствие с протичащите процеси на потъване в материалността.

Редица човешки култури могат да бъдат разглеждани като етапи в процеса на потъването на хората в материал-ността – Древна Гърция, Римската империя, Византия, Запад-ната култура, съвременната наука. Да посочим някои техни особености.

73

Древногръцка култураКултурата на Древна Гърция се явява нов повратен етап в

ускоряването на материализацията на човешкото общество. Счита се, че тогава се въвеждат знаци за гласните звуци, с което се полагат основите за изграждането на съвременните азбучни писмени системи. В науката се приема, че съвремен-ните азбучни писмени системи са едно от върховите пости-жения на човечеството. Това е поредната разпространявана догма, защото не се отчита, че в тези системи информацион-ната натовареност (семантиката) на знака (буквата) се огра-ничава до едно значение, едно звучене, едно изписване и т.н. Това съответства на дълбокото потъване на човешките същества в материалността. За сметка на това в кабалата, в нумерологията и др. продължава да се търси (и да се разчита) скритият смисъл на азбучните знаци (да обърнем внимание, че българските знаци от древността притежават максимална информационна натовареност – знание, връзка с Космоса). Материалистичната гръцка култура унищожава школата на Питагор. В съответствие със специфичния материализъм на гърците напълно се затваря връзката с Космоса, космическо-то знание се заменя с човешко и на практика езотеризмът бива ликвидиран.

Съществува версия, че древногръцката култура се осно-вава на преди това развитата култура на древните траки, от които се заимства знание. Даже се утвърждава, че редица тракийски произведения, в това число и Илиада, по-късно са представени като гръцки. Интересен пример ни предос-тавя херменевтиката (изкуство за тълкуване на текстове. Ети-мологията на думата „херменевтика“ се свързва с името на Хермес Трисмегист, в Древен Египет бог Тот – бог на знани-ята и света, който не само предоставял знание, но също така тълкувал и обяснявал текста). Според В. Дилтай: „И когато между наследените от Хезиод стихотворения били разпозна-ти неоригинални, от епосите на Омир били отстранени голям брой стихове, последната песен на Илиадата и още по-еди-нодушно част от предпоследната и цялата последна част на одисеята били обявени за по-късни, това станало чрез вирту-озно използване на принципа на аналогията, по който сякаш бил установен канон на словоупотребата, кръг от представи,

74

вътрешно съответствие и естетическа ценност на едно сти-хотворение и противоречащото му било отстранено“ [Дилтай 1998: 124-125].

По-късни прояви на процеса материализация наблюда-ваме в създаденото и наложено на Първия Вселенски събор канонично и догматично направление в християнството, въз-становяването на Акропола върху средновековна основа с по-мощта на западноевропейски държави и др.

Римска империяКултурата на римската империя от открит враг на христи-

янството се превръща в неин яростен привърженик и налага силово християнската религия в Западна Европа. Същевре-менно воюва срещу всякакви форми на езотеризъм. Счита се, че избива до последен крак „келтите-езичници“ в Англия.

ВизантияВизантия наследява културата на Рим и на Древна Гър-

ция. Да отбележим следния факт – латинският е официа-лен и говорим език в Константинопол до Ираклий, по време на управлението на който започва да навлиза гръцкият и се ускорява процесът на материалистична ориентация на общ-ността.

Ролята на Византия в българската история заема същест-вено място. България приема християнската религия от Ви-зантия (съществува версия, че Борис приема догматичното християнство за сметка на съществуващото дотогава в Бълга-рия арианство). По времето на властването си над българите тя унищожава всичко древнобългарско, до което успява да се добере – и то по такъв варварски начин, че нашата съвре-менност не разполага с никакви исторически свидетелства за миналото ни до онова време.

Западна култураСъвременната Западна култура продължава традициите

на древногръцката и римската култури и християнската рели-гия. Тази култура е в основата на Съвременната наука, която се явява завършваш етап в потъването на човешките съще-ства в материалността.

75

Съвременна наукаСъвременната наука приема, че възприятията чрез чо-

вешките сетива имат обективен характер, но не е в състояние да предложи общоприет критерий за истинност и по съще-ство опира до „вяра“ в това свое твърдение, т.е. съвременна-та наука вярва в тази „обективност“ така, както всяка религия вярва в своя Бог.

Съвременната наука в своята същност е материалистична и това се определя още от начина на нейното възникване – да доказва и утвърждава материалността на света. И въпреки своя атеизъм тя наследява редица основни догми от христи-янската религия:

1. Категорично отхвърля възможността за съществуване на по-висш разум от човешкия и отрича всякакви форми на контакт с представители на Космическата Йерархия.

2. Възприема монотеизма като върховно постижение в еволюцията на човешката култура и продължава „научно“ да използва религиозното понятие „езичество“ в смисъл на нещо ретроградно и нецивилизовано.

3. Все още не е в състояние да се освободи от религи-озния принцип на геоцентричността и продължава да при-ема планетата Земя като уникална и единствена в „неор-ганичния космос“, на която има живот и разумни човешки същества.

4. Наследява принципа на антропоцентричността и все още възприема човека като „венец“ (завършек) на еволюци-ята на планетата Земя като продължава да издирва извънзе-мен живот само по подобие на нашия.

По същество съвременната наука изравнява значенията на понятията материалност и духовност като равнопоставени, въпреки че съгласно концепцията за Големия взрив видимата материална вселена съставлява едва около един процент от масата на взрива (постигнатото космическо знание утвържда-ва, че „научната материалност“ има твърде ограничен харак-тер и то само на физическо ниво; в източното православие се счита, че ограничеността на науката се свежда до използване само на методите на изследване на катафатичното богосло-вие).

Дотук разглеждахме връзката между минало и настояще,

76

а сега да се насочим към предстоящото бъдеще. За целта ще използваме обективен критерий за истинност, независим от съзнанието на отделния изследовател – демографската ста-тистика на ООН.

Демографските процеси като обективен критерий на ис-тинност

В демографското развитие на човешките същества от вида Хомо сапиенс отпреди милион години до нашето съв-ремие могат да бъдат обособени три скока в количественото нарастване на населението на Земята [Томов 1996: бр. 3].

Първият количествен скок се свързва с настъпването на принципно ново качество – изчезването на неандерталци-те и окончателното утвърждаване на физически по-слабия вид Хомо сапиенс. Създава се ниша, която се запълва чрез скокообразното нарастване на населението на Земята. Да отбележим, че констатираме взаимовръзка между двойката категории качество и количество. С изчерпване ресурсите на новото качество се прекратява скокът в ръста на населе-нието.

Вторият количествен скок настъпва преди около осем хиляди години с възникване на друго ново качество – въ-веждане на земеделието и преминаване към отседнал жи-вот. Рязко се повишават възможностите за изхранване на по-голямо количество човешки същества. Ресурсите на но-вото качество постепенно се изчерпват, с което се прекра-тява поредният количествен скок в ръста на населението на Земята. Отново виждаме връзка между категориите количе-ство и качество.

Третият скок в количественото нарастване на население-то на Земята започва преди няколко столетия с проявата на друго ново качество – съвременната научно-техническа рево-люция. Тя осигурява нова възможност за изхранване на още по-голямо количество човешки същества. В нашето съвремие процесите на научно-техническата и информационна рево-люция продължават да се разгръщат и придобиват глобален характер.

През седемдесетте години на ХХ век настъпва нещо ново – чрез демографската статистика на ООН може да се

77

констатира започналото прекратяване на количественото на-растване на населението при най-развитите държави от За-падна Европа. Това е вълна, която започва от региона Северна Европа (с типичен представител Британските острови) и се разлива през следващите години през регионите Западна Ев-ропа (типичен представител Германия – Западна и Източна, независимо от идеологическите различия), Централна Европа и Източна Европа. Това явление придобива форма на демо-графски срив в България.

Можем да констатираме сходство и различия при трите скока:

Сходства. Началото на всяко скокообразно количестве-но нарастване на населението се предхожда от появата на принципно ново качество. При първия скок новото качество се изразява в изчезване на неандерталците и освобождава-нето на ниша – природен ресурс за вида Хомо сапиенс като по-перспективен клон в еволюцията на човешката общност. При втория скок новото качество се изразява във въвеж-дане на нова технология за производство на хранителни продукти – земеделието, което позволява преминаване към отседнал живот за странстващите до тогава човешки общности. При третия скок новото качество се изразява в появата и развитието на съвременната научно-техниче-ска революция, която предоставя качествено нови възмож-ности за производство на хранителни продукти. Общото при трите скока в количественото нарастване на населе-нието е възникването на принципно ново качество, което позволява изхранване на значително по-голямо количество население.

Различия: При прекратяването на скокообразното коли-чествено нарастване на населението се наблюдава известна специфика. При първите два случая скокът се прекратява с изчерпване възможностите на възникналото ново качест-во - със запълване на новопоявилата се ниша и с изчерпва-не възможностите на тогавашната нововъведена технология - земеделието. При третия случай прекратяването на скоко-образното количествено нарастване на населението не е по причина изчерпване възможностите на новото качество – на-учно-техническата революция. Възможностите за разширено

78

производство на хранителни продукти не само не са изчер-пани, а непрекъснато се създават все по-нови и по-произво-дителни технологии. Но се наблюдава очевидна неравномер-ност – в някои човешки общности има свръхпроизводство и пренасищане с хранителни продукти и разширено консума-торство, а в други – недоимък и даже измиране от глад. В този случай насищането на кривата на ръста на населението започва от региони и страни, в които има най-голямо наси-щане с хранителни продукти и най-висок жизнен стандарт. Налага се да предположим, че наблюдаваме възникване на някакво принципно ново качество.

Да потърсим обяснение. Спирането на количествено-то нарастване на населението, което възниква и се развива при някои от най-богатите държави от Западноевропей-ската култура, може да се обясни с намалена раждаемост. Другите основни причини за намаляването на населението като повишена детска смъртност, намалено дълголетие и др. не са характерни за Западна Европа. Могат да бъдат посочени редица причини за намалената раждаемост като съвременната еманципация, желанието на жената да прави кариера, стремежът на семейството да осигури по-добър живот на своето единствено дете и др. От една страна, тези решения са продукт на човешката разумност, тъй като се предприемат целенасочено, а не случайно, а от друга, всички те имат подчертано материалистичен характер в съ-ответствие с преобладаването на материалността в съвре-менните човеци.

Нека да проследим вижданията на различните свето-гледни системи към проблема.

При светогледната система на религията и по-конкретно при християнството възможният бъдещ сценарий се разглеж-да чрез предсказания Апокалипсис в Новия Завет на Библия-та и Второто пришествие на Иисус-Христос.

Светогледната система на съвременната наука не предла-га обяснение на новите особености на демографските про-цеси като вълна (през 1996 г. беше публикувана статия [То-мов 1996: бр. 3], в която бяха разгледани тези особености. С времето изкристализира и друга причина, която ще разгледа-ме тук). Бъдещото нарастване на населението се разглежда

79

чрез три варианта. Първи: продължаващ ръст при задоволя-ване на постоянно нарастващите потребности на човешкото общество. Втори: постепенно спиране на количественото нарастване на населението чрез ефективен контрол. Трети: продължаващо безконтролно нарастване на населението, изчерпване ресурсите на Земята с последващо загиване на човешкото общество. Съвременните научни изследвания не свързват статистиката на количествените характеристики на демографските процеси с възникване на ново качество, кое-то ги предизвиква.

В светогледната система на езотеризма развитието на човешкото общество се разглежда чрез така наречените „човешки раси“ – етапи в Инволюционния процес на потъ-ване на човешките същества в материалността. В езотерич-ната литература са описани както отделните човешки раси, така и тяхната мисия. Ще споменем някои от тях: третата човешка раса са лемурийците, четвъртата – атлантите, ние сме част от петата раса, предстои развитието на следващия етап – ерата на Водолея (една от версиите утвърждава, че тя е започнала през второто десетилетие на ХХ век). Мисията на петата човешка раса се осъществява от бялата раса (тук понятието раса вече се използва като цвят на кожата) и се състои в развиване на интелекта и на разумността – най-общо казано на материалността (подготвя се баланс между духовността и материалността за развитието на следващата човешка раса).

Необходимо е още да отбележим, че съвременната на-ука разглежда времето като линейно – от минало, през на-стояще, към бъдеще. В редица източници се обяснява, че в Космоса времето се разбира като цикличност – за осъщест-вяване на определен етап се предоставя цикъл от време, след изтичането на който започва следващият. Счита се, че досега, с приключване на съответния цикъл, спомена-тите предишни човешки раси са били унищожавани, за да се разчисти пътят за изпълнение мисията на следващите. Това се отнася както за потопяването на Лемурия, така и за Атлантида. Но различните космически цивилизации преди настъпването на природните катаклизми са извеждали от мястото на катастрофата своите представители, които са

80

достигнали необходимото еволюционно ниво и са били в състояние да продължат съществуването си в следващата човешка раса. Логично е да се предположи, че същото се отнася и за връзката между настоящия и следващия етап в еволюцията – за да започне новата мисия, съвременните човешки същества, които не са достигнали необходимото еволюционно ниво за преход към следващото, да бъдат унищожени. Не звучи хуманно, но има редица предпостав-ки, които свидетелстват, че цикълът от време за съвремен-ната човешка култура вече приключва. Например в редица източници се утвърждава, че през месец декември 2012 го-дина конфигурацията на звездите ще бъде същата, каква-то е била преди потопяването на Атлантида. Към същото това време приключва половината на цикъла от 26 хиляди години (времето, за което отклонението на оста на Земя-та прави пълен оборот) и се очаква поредното завъртане полюсите на Земята. То ще бъде съпроводено с гигантски земни катаклизми.

Да разгледаме още една страна на проблема. Съвремен-ната наука разполага с неопровержими доказателства, че през последните 5-6 хиляди години бялата раса е била доми-нираща в развитието на човешкото общество. И сега бялата раса чрез Западната култура е доминираща и водеща в съ-временния свят. Тя е развила обществени отношения, в които разумността, интелектът, т.е. материалността има преоблада-ваща роля. Бялата раса има водеща роля и в постиженията на съвременната наука.

От изложеното дотук се налага изводът, че бялата раса чрез Западната култура е изпълнила успешно своята мисията на планетата Земя – развила е интелекта и разумността до ниво, при което материалността в обществените отношения определено доминира.

Интерес представлява още една страна на проблема. Съ-временната Западна култура не осмисли възникналото ново качество в съвременните демографски процеси и прие ва-риант на „компенсация“ чрез въвеждане на „свежа кръв“ пре-димно от Азия. Западноевропейските правителства се надя-ваха, че – както в миналото в САЩ – новопристигналите ще приемат техния начин на живот и ще бъдат асимилирани от

81

създадената от тях култура. Сега в Германия живеят около 3-5 милиона турци, във Франция – над 10 милиона араби, на Бри-танските острови ситуацията е подобна. Новопристигналите не само не се претопиха, а създадоха обособени общности. Нещо повече, свидетели сме на кървави събития и силови разправи без да се осъзнава, че качеството в обществените отношения в Европа и Азия са твърде различни, което намира проява в демографската статистика. Освен това сe вижда как от страна на САЩ силово се налагат съвременните „цивили-зационни“ отношения на Западната култура в целия свят и по-специално в някои арабски страни.

Да обърнем внимание на отношението на Западната кул-тура и съвременната наука към нововъзникналите качестве-ни процеси, т.е. доколко се предоставя простор за изява и развитие на очакваното ново бъдеще – новата човешка кул-тура. Определено можем да кажем, че съвременната наука не вижда съществуването даже на наченки на тази бъдеща човешка раса и укорява връзките на човешки същества с представители на Космическата Йерархия. Не се осмисля, че в процеса на еволюцията досега старото (Лемурия и Атлан-тида) е било унищожавано, за да се предостави простор за развитие на Новото.

Интересно е как съвременната материализация стимули-ра догматизацията във всички области на нашия обществен живот, в това число и в съвременната партийно организирана политическа система. Не е трудно да забележим как всяка партия за свой девиз приема определена, но ограничена част от общочовешките ценности, абсолютизира ги и във вид на добре шлифован и възприемлив догмат, чрез масирана про-паганда, ги поднася и ги втълпява на хората като най-висша ценност.

Този принцип се отнася и за обществените системи като цяло. Например, социалистическата система се основаваше на комунистическата теория, която отчиташе редица перс-пективни тенденции в еволюцията на човешкото общество, но те бяха представени във вид на затворена идеологиче-ска система. Произведенията на К. Маркс и Фр. Енгелс по същество бяха канонизирани и само една част от тях бяха в обществено обръщение. Партийната бюрократична ма-

82

шина не допускаше отклонения от канонизираните тексто-ве и ревниво охраняваше цялото общество от проникване на каквато и да било външна информация. В целия този догмат, който се наричаше марксизъм-ленинизъм, самият Маркс нямаше участие. На погребението на Маркс Енгелс държи реч, в която говори, че създаденото от тях двамата не би следвало да се приема като затворена система от зна-ния във вид на учение. Опасенията на Енгелс се сбъдват в познатата ни догматизация, която на определен етап доби названието марксизъм–ленинизъм–сталинизъм. По-късно името на Сталин отпада, но и сега в нашия обществен жи-вот са се съхранили редица негови основни постановки, но в нов вид на развит социализъм, съвременна демократична система и т.н.

За онагледяване догматизацията на съвременната капи-талистическа обществена организация ще посочим формули-ровката на Чърчил, който преди повече от половин век обяви, че капитализмът има недостатъци, но не е създадено нищо по-добро. А съвременната наука не изследва предстоящото бъдеще при изчерпване ресурсите на сегашната капиталисти-ческа организация на човешкото общество.

Съвременната догматизация отчита някои глобални ево-люционни процеси, но ги представя във вид на демократи-зация, глобализация, съвременна пазарна икономика, циви-лизационни тенденции в отношенията на развитите западни демократични общества и т.н.

* * *

Преобладаването на материализацията и догматизаци-ята в съвременната Западна култура започва да играе фа-тално водеща роля в обществените отношения. Можем да изброим редица нейни изяви като хищническа експлоатация на природните ресурси; производството на материални бла-га застрашително замърсява природната среда; различията в жизненото равнище на отделните общности и региони на Земята придобиват застрашителни размери; негативността в човешките отношения доминира над позитивността до така-

83

ва степен, че в средствата за масова информация се признава за новина само негативната информация; в пазарните отно-шения на капиталистическата обществена организация доми-нира стремежът за максимализация при трупането на капита-ли и придобиването на материални блага; консуматорството играе главна роля, а на морала (духовността) се предоставя второстепенна роля и др.

Всичко казано дотук ни навежда към извода, че в процеси-те на развитие на Западната култура се наблюдават признаци, които свидетелстват за наличие на съществено престараване (прекаленото усърдие е преминало границата на допустимо-то), което вече представлява заплаха за нейното бъдеще. Т.е. неразбирането на съвременните обективни процеси заплашва да доведе до унищожаване на Западната култура като пречка за развитие на Новото, за да се предостави простор за изява на бъдещата мисия.

Нека да подчертаем, че настоящият анализ не е емоци-онално обременен, а главното направление на мисълта се развива на основата на обективен критерий за истинност – демографската статистика на ООН. Анализът цели да под-помогне обективното осмисляне на съвременната ситуация в света, защото вероятно все още има време да се предприемат спешни мерки в подкрепа на перспективното направление в еволюцията, да се потърси по-благоприятен вариант за пред-стоящото бъдеще.

* * *

В този материал не е възможно да бъдат обхванати и да се обосноват всички аспекти на проблема, а само се маркират някои негови страни. Съществува риск от внасяне на неточ-ности, даже от допускане на грешки, но ясно съзнаваме, че това е пътят, чрез който бихме могли да осмислим старото и да подпомогнем процеса за изява на Новото. А възможно ли е и то да се превърне в поредната догма? Вероятно ще бъдем свидетели на развръзката за старата система, а как ще се развие Новото ще си проличи през следващия пореден ци-къл от около 2000 години. Но във всички случай Новото като

84

по-перспективно направление в еволюцията не може да бъде спряно.

Да се опитаме да видим мястото на българите в съвре-менната глобална система. Ние, българите, принадлежим към бялата раса, поради което част от мисията на тази раса е и наша мисия в процеса на развитие на интелекта и разум-ността. Но при нас има съществена специфика. Покръства-нето на българите от Борис І през ІХ век се явява повратна точка в историята на България и може да се обясни като завой към догматизация и материализация на българската общност в съответствие с общите тенденции на продъл-жаващо потъване на човешките същества. Но въпреки ма-сирания натиск, започнат при Борис І, продължен безком-промисно по време на византийското и турското властване, българите никога не сме прекъсвали връзката си с духо-вността, пренесена от древните българи през хилядолети-ята. Същността на българите, изразена чрез българските знаци, и сега продължава да се проявява в бродериите, в плетките, в килимите, в народните песни и танци, в мар-тениците, кукерството и др. Интересно е да отбележим, че след покръстването в инсигниите на българските царе престава използването на българските знаци, но това не е попречило на папската институция да възприеме някои от тях за ползване. И сега можем да видим един огромен знак – разновидност на знак „Тангра“, върху католическо свещеническо облекло.

Съвременният демографски срив в България свидетел-ства за навлизане на грубата материалност в нашия живот. Тя се прояви в разрушаване на старата обществена система – беше разградена и разграбена държавата, беше унищожена основната част от производствената система, българската култура беше натикана в ъгъла, беше създадена обществена прослойка от участвалите в кражбите на създаденото от бъл-гарите, а самите българи бяха доведени до непозната досега бедност и др. Но ако погледнем от обективната страна, веро-ятно всичко това се явява процес за унищожаване на старото с цел разчистване пътя за Новото, т.е. предхождащите про-цеси за преход към Новото са започнали в България поне от 1989 г.

85

При нас, българите, се вижда как процесите на противо-борство между духовността и материалността текат от дъл-бока древност и в нашето съвремие.

Има ли съществена разлика между Западната култура и българите?

От направения анализ произтича, че твърде е вероятно преходът към следващата човешка раса да има същия скоко-образен характер като при предхождащите. В публикуваната литература вече е описан процесът на преход – какво ще се наблюдава последователно ден след ден и как ще бъде пре-живяван този процес от човешките същества, които ще оста-нат след глобалните катастрофални катаклизми.

Очертава се сценарий с два възможни модела на скокоо-бразен преход – с известна подготовка и пряк.

В България процесът по унищожаване на старото и по разчистване пътя на Новото се намира в остра форма поне от 1989 г., т.е. това е времето когато чрез различни форми на страдание тече подготовката чрез активно изчистване на т.нар. карма на българския народ. Това ни дава основание да предположим, че при нас, българите, преходът е възможно да се осъществи по първия модел. Редица източници утвърж-дават, че територията на България ще бъде съхранена и на българите ще бъде предоставена възможност да изпълнят своята мисия. Като притежаващи високо еволюционно ниво (и създадени от най-твърдия материал според Петър Дънов), мисията на българите се състои в повеждане на човешкото общество към Новото. Но на всеки вероятно е ясно, че пре-живяването на земните катаклизми е само едната страна на проблема. Очаква се преходният период от време да бъде не по-малко тежък за преживяване и ще оцелеят само онези, които са в състояние да го преживеят, т.е. онези, които са на-правили преди това своя избор и са достигнали необходимо-то еволюционно ниво, за да им се окаже помощ. Следовател-но, при нас, българите, вече е започнал процесът на прехода. И всеки от нас вижда, че това е труден процес, съпроводен със страдание.

Все пак предстоящото по-благоприятно положение на българите в процеса на прехода не би следвало да се прие-ма като благо, а като отговорност и то тежка отговорност,

86

защото никой сега не е в състояние да каже каква част от българите ще прескочат праговата бариера в процеса на прехода.

При другия вариант на преход, формулиран като пряк, когато до последния момент няма да се осъзнаят предсто-ящите събития и няма да започнат предхождащите процеси, логично следва, че скокът би следвало да бъде по-рязък и по-кратък по време. Поне засега населението на съвремен-ната Западна култура е твърде далеч от преходните процеси, защото то е поставено в условия да прави избор между мате-риалното благо и още по-голямото материално благо.

Вероятно основният проблем при Западната култура е, че тя се основава на парите. А стремежът за безконтролното увеличаване на парите е процес, който едва ли може да бъде спрян или даже ограничен. Нима е възможно да бъде ограни-чен стремежът към властване на всяка цена и без подбиране на средства?

В целия този процес на всяко човешко същество, на вся-ка човешка общност, в това число и на българите, се пре-доставя възможност за избор. И всеки един от нас прави този избор на коя страна да застане, даже и да не го съзнава (процесът на избора, в резултат на който ще се осъществява разграничаването, е описан и в Библията).

Можем да очертаем предстоящото бъдеще за човешките същества като многовариантно. Но отговорността е индиви-дуална. Всяко човешко същество, което направи своя избор в направление на перспективното направление на еволюцията и достигне до необходимото еволюционно ниво, вероятно ще прескочи бариерата към следващия еволюционен цикъл. А останалите? Съдбата на всяко човешко същество е в собст-вените му ръце – вероятно е необходимо всеки да осмисли себе си, да разкрие своите възможности и да започне актив-но да работи за духовното си израстване, за да достигане до заветното прагово еволюционно ниво.

87

ОПИС НА ИЛюСТРАцИИТЕ

Илюстрация № 1. Знаци на българите – 30 групи и три знака (горе), които символизират началото на Инволюцион-ния процес [Томов 2003: 25-35; Томов 2005: 36].

Илюстрация № 2. Комбинация от разновидности Т.27.а и Т.27.б, Тлачене, България, VІ хил. пр.н.е. [Николов 2002: 9].

Илюстрация № 3. Комбинация от разновидности Т.27.а и Т.27.б, пещера Денисов, Алтай, Русия, 37 хил. г. пр.н.е. [Де-ревянко и др. 2003].

Илюстрация № 4. Комбинация от разновидности Т.27.а и Т.27.б върху керамика, Армения, ІІ хил. пр.н.е. [Ханзадян 1966:173].

Илюстрация № 5. Комбинация от разновидности Т.27.а и Т.27.б – „Стенописен фриз с лентообразни мотиви по люне-тата над входната врата в притвора на църквата „Св. Тодор“ в с. Добърско, Разложко“ [Димитров 1970: Табло 19].

Илюстрация № 6. Космическа Йерархия – пространстве-на организация [Томов 2003: 119].

Илюстрация № 7. Космическа Йерархия – духовна орга-низация.

Илюстрация № 8. Знак, символизиращ Единицата – точка с кръг, използван в България – VІІ-Х век [Дончева-Петкова 1980: Таблица ХХХ-3].

Илюстрация № 9. Знаци, символизиращи Двоичност-та (равностранен кръст, една, две и три линии), използва-ни в България – VІІ-Х век [Дончева-Петкова 1980: Таблици: ХХХІV-1; І-1а, в; ХVІІ-2а, в; ХХІV-1а, б].

Илюстрация № 10. Пещера „Козарника“ – „серия от па-ралелни линии върху животинска кост може би са най-ранни-те символи – 1,4-1,2 мил. г. пр.н.е.“ [Rincon BBC 2004].

Илюстрация № 11. Папрат – разновидност Т.7 като Мо-дел на четири нива: на основните клонки, основна клонка, разклонения от тази клонка и нейните разклонения (вероят-но жилките на отделното листенце са пето ниво) [Любченко 2007].

88

Илюстрация № 12. Знак Т.5. в комбинация с Т.7 като Мо-дел. Снежинка [Libbrecht 1999].

Илюстрация № 13. Разновидност T.13 на четири нива – Модел дърво [Crop circles images: 14, 030].

Илюстрация № 14. Знак Т.13 като Модел – топология на атома на кислорода [Антонов 1999].

Илюстрация № 15. Комбинация от прав и обърнат вари-ант на разновидност Т. 13. в се превръща в разновидност Т. 5. г, т.е. Троичността (Т. 13. в) формира пълна хармония, си-метрия, равновесие (Т. 5. г) в границите на Създаденото на няколко нива. В основата на всичко стои Създателят (точката в средата) [lucypringle 2007: uk2007bc].

Илюстрация № 16. Комбинация от разновидности Т. 27. а и Т. 27. б – Чевре („морско момиче“) – с. Севар [Миков 2005: ил.170].

Илюстрация № 17. Относително количествено нараства-не на населението на Турция и България и в окръзите с преоб-ладаващо „турско население“ [Томов 1996: бр. 3].

89

цИТИРАНИ ИЗТОчНИцИ

Антонов 1999: Владимир Антонов. Эфир. Русская те-ория. Липецк, 1999. Топология атомов. Кислород. URL: http://314159.ru/antonov/antonov5.htm

Ареопагит 2001: Св. Дионисий Ареопагит. За небесната йерархия. За църковната йерархия. София, Лик, 2001.

библия 1992: Библия. София, Св. синод на Българската църква, 1992.

бСЭ: Большая советская энциклопедия, Москва, Совет-ская энциклопедия, 1970-1978, Третье издание.

везнева 2007: Мариана Везнева. окото на всезнанието. София, Св. Климент Охридски, 2007.

венедикова 2001: Катерина Венедикова. Ислямът в райо-на на село Чифлик в Източните Родопи (въз основа на данни от епиграфски паметници). В: Перперек І, София, НБУ, 2001, с. 60-79.

Деревянко и др. 2003: А. П. Деревянко, М. В. Шуньков, А. К. Агаджанян, Г. Ф. Барышников, Е. М. Малаева, В. А. Улья-нов, Н. А. Кулик, А. В. Постнов, А. А. Анойкин. Природная среда и человек в палеолите Горного Алтая. Условия обита-ния в окрестностях Денисовой пещеры. Новосибирск: Изд-во ин-та археологии и этнографии СО РАН, 2003. URL: http://macroevolution.narod.ru/deniska.htm

Дилтай 1998: Вилхелм Дилтай. Философия на светогле-дите. София, Лик, 1998.

Димитров 1970: Захари Димитров. Стенописни орнамен-ти от архитектурни паметници в поречията на Струма, Места и Марица. София, БАН, 1970.

Дончева-Петкова 1980: Людмила Дончева-Петкова. Зна-ци върху археологически паметници от средновековна Бълга-рия VІІ-Х век. София, БАН, 1980.

йогананда 1998: Парамаханса Йогананда. Автобиогра-фия на един Йогин. София, Лик, 1998.

Любченко 2007: Сергей Любченко. Белорусия. Фото-

90

графии.Папоротник. URL: http://webmania.flamber.ru/photos/albums/1191080249/1191708503/

миков 2005: Любомир Миков. Изкуството на хетеродокс-ните мюсюлмани в България (ХVІ-ХХ век). Бекташи и къзълба-ши/алевити. София, АИ „Марин Дринов“.

милев и др. 1979: Ал. Милев, Й. Братков, Б. Николов. Речник на чуждите думи в българския език. София, Наука и изкуство, 1970.

миятев 1948: Кръстю Миятев. Славянска керамика в Бъл-гария и нейното значение за славянската археология на Бал-кана. София, БАН, 1948.

Николов 2002: Васил Николов. Раннонеолитна рисувана керамика. София, 2002.

Томов 1996: бр. 2: Васил Томов. Еволюцията на планетата Земя е насочена и е в съответствие с Всеобщите Закономер-ности на развитие в Космоса. Вестник „ЗА БЪЛГАРИТЕ“. Бр. 1–5, София, 1996.

Томов 1996: бр. 3: Васил Томов. Еволюцията на планета-та Земя се отразява обективно в нарастването на население-то. Българската нация е в числото на водещите. Вестник „ЗА БЪЛГАРИТЕ“. Бр. 1–5, София, 1996.

Томов 1999: Васил Томов. Аз съм. Български знак. Същ-ност на българите. София, Зимек-99, 1999.

Томов, 2003: Васил Томов. „Тангра“ – знак на българите. София, Зимек-99, 2003, 2004.

Томов 2005: Васил Томов. По следите на знак „Тангра“. Българският произход на руската и на турската държавност. София, Зимек-99, 2005.

Томов 2007: Васил Томов. Влиянието на древната бъл-гарска култура – миналото, настояще, бъдеще. В: Сборник с доклади и съобщения на участниците в конференцията „При-носът на българската култура за интеркултурата на 21 век“. София, 3–4. 12. 2007 г., с. 82-88.

Ханзадян 1966: Э. В. Ханзадян. Расписной сосуд с зо-оморфными изображениями из Элара. Советская археология, 4. Москва, Наука, 1966, с. 172-175.

Chinese Script: Chinese Script. From Oracle Bones to Computer Bytes. (Китайска писменост. От гадателните кости до компютърните байтове).

91

Crop circles images: Crop circles images. URL: www.geocities.com/cropcircles_999; http://in.geocities.com/cropcircles111/18aout/030.jpg

Dictionary: English & Chinese Learning Dictionaries. URL: http://www.nciku.com

Libbrecht 1999: Kenneth G. Libbrecht, Caltech. SnowCrystals.com. Designer Snowflakes – Part One, The Art of Growing Snowflakes, Snow Stars. Page views since 1999. URL: http://www.its.caltech.edu/~atomic/snowcrystals/

lucypringle 2007: http://www.lucypringle.co.uk/photos/2007/uk2007bc.

shtml#pic2Rincon BBC 2004: Paul Rincon. Early human marks are

„symbols“. BBC News Online science staff, 2004. URL: http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/3512470.stm

Zeitgeist 2008: The �eitgeist Movement. �eitgeist-The movie. �eitgeist, Addendum [Bulgarian], 45-52 мин. URL: http://www.zeitgeistmovie.com/add_bulgarian.htm

92

По следите на знак „Тангра“. Докосване до същността на българите

(резюме)

В книгата са представени някои резултати от продължаващото повече от 25 години изследване на проблемите „Същност на чове-ка”, „Същност на българите”. Обхваната е общата част от ползвани знаци на българите, които като обективен критерий за истинност позволяват да се докоснем до същността на българите – йерархич-но организирана многомерна, холограмна система.

Чрез представените илюстрации със знаци на българите се онагледява българско присъствие през последните 39 000 години. Многократното им прилагане през палеолита и неолита показва съ-ществуването на единна българска култура поне на територията на Евразия. Наличието на троични знаци в топологията (конфигура-цията) на атома, във веществото вода и др. дават основание да се допусне, че някои разновидности на знак „Тангра” са ползвани като модел при Създаването.

Ползваните знаци на българите спомагат за уточняване на въ-проси като кои са знаците на българите, защо са български, какви са особеностите им в сравнение с всички останали, какъв е произ-ходът им, каква е тяхната същност и др.

Анализирано е информационното съдържание на знака.Разгледани са две страни на Системите в Космоса – простран-

ствена и духовна йерархична организация.Изследването се осъществява от позициите на бъдещата Ми-

рогледна Система.Илюстрациите за ползвани знаци на българите са систематизи-

рани в седем групи: на територията на България; на територията на Русия; на различни места на планетата Земя; знаци, символизиращи Единицата и Двойката; някои разновидности на знак „Тангра” като Модел при Създаването на планетата Земя; троични знаци от фото-графии на „рисунки” върху посеви; троични знаци в топологията на атома като Модел при Създаването.

Предлагат се отговори на някои възможни възражения.Изказани са съображения за смисъла на съществуването.Хвърля се мост към близкото бъдеще чрез актуални събития от

настоящето.Книгата е предназначена за българите, за духовно ориентира-

ните човешки същества. В същото време тя показва, че властващите в момента груба материалност, негативизъм и агресия са преходни – те нямат космическа (еволюционна) перспектива и на определен етап вероятно ще бъдат отстранени от живота на човешките съще-ства, за да се разчисти пътят към духовността.

93

По следам знака „Тангра“. Прикасание к сущности болгар(резюме)

В книге представлены некоторые результаты продолжающегося больше 25 лет исследования проблем „Сущность человека“, „Сущ-ность болгар“. Охвачена общая часть использованных болгарами знаков, которые в качестве объективного критерия истинности поз-воляют прикоснуться к сущности болгар – йерархически организо-ванную многоуровневую голограмную систему.

При помощи представленных иллюстраций со знаками болгар наглядно продемонстрировано болгарское присуствие за последние 39 тыс. лет. Их многократное использование во время палеолита и неолита свидетельствует о существовании единной болгарской ку-льтуры хотя бы на территории Евразии. Наличие троичных знаков в топологии (конфигурации) атома, в веществе воды и др. являет-ся основанием предположить, что некоторые разновидности знака „Тангра“ использованы как Модели в процессе Создания.

Использованные знаки болгар способствуют уточнению ряда вопросов: каковы знаки болгар, почему они болгарские, каковы их особенности по сравнению с другими знаками, каково их происхож-дение, какова их сущность и т.д.

Анализировано информационное содержание знака.Рассмотрены две стороны Систем Космоса – пространственная

и духовная йерархическая организация.Исследование темы осуществляется изходя из позиции буду-

щей Мировоззренческой Системмы.Иллюстрации применяемых болгарами знаков систематизи-

рованы в семи группах: на территории Болгарии; на территории России; на разных местах планеты Земля; знаки, символизирующие Единицу и Двойку; некоторые разновидности знака «Тангра» как Модель Создания планеты Земля; троичные знаки с фотографий «рисунок» на полях с посевами; троичные знаки в топологии атома как Модель Создания.

Проанализированы некоторые возможные возражения.Высказаны соображения о смысле существования.Перебрасывается мост к будущему, учитывая некоторые актуа-

льные события настоящего.Книга адресована болгарам, всем духовно ориентированным че-

ловеческим существам. В тоже время она показывает, что властву-ющие в настоящее время примитивный материализм, негативизм и агрессия переходны – у них нет эволюционной перспективы и на определенном этапе вероятно они будут удалены из жизни людей для расчищения дороги духовности в перспективном направлении Эволюции.

94

Following the Tracks of “Tangra” Sign. Touch to the Essence of Bulgarians

(Summary)

The book presents some results of a more than 25 years long re-search on problems related to the “Essence of Man” and the “Essence of Bulgarians”. The narrative includes a common part of the used all over signs of Bulgarians. These signs as objective criteria of truth, allow us to touch upon the essence of Bulgarians, envisioned as a hierarchically organized, multidimensional, hologram system.

Illustrations of signs, used by Bulgarians, visualize traces of Bulgar-ian presence in the last 39 000 years. Their reiterated application in the Paleolithic and Neolithic periods indicates the existence of an aggregated Bulgarian culture, at least on the territory of Eurasia. The presence of trin-ity signs in the topology (configuration) of the atom, in the substance of water, etc, allows us to think that some varieties of the “Tangra” signs are used as a model of the Creation.

Signs used by Bulgarians are conducive to defining more accurately the issue of signs claimed to be Bulgarian, as well as what are their par-ticularities in comparison to all the rest, what is their origin, what is their essence, etc.

The book presents an analysis of the information content of the sign.

Examined are two sides of Cosmos Systems – their spatial and spir-itual hierarchical organization.

This research is carried out from the viewpoint of a future Weltan-schauung System.

Illustrations of signs, used by Bulgarians are systematized in seven groups: those found on the territory of Bulgaria; on the territory of Rus-sia; and on various places throughout the Planet Earth; signs symbolizing One and Two; some varieties of the “Tangra” sign, used as a Model of the Creation of the planet Earth; photographs of trinity signs in crop circles’ images; trinity signs in the topology of the atom, as a Model of the Crea-tion.

Offered are replies to some possible objections.Expressed is an opinion about the meaning of existence.Via current nowadays events a bridge is thrown to the near future.The book is addressed to Bulgarians, to spiritually oriented human

beings. At the same time, it demonstrates that the nowadays predominant brute materiality, negativism and aggression are transient – they have no cosmic (evolutionary) perspective and on a certain stage probably will be eliminated from human beings’ life, to clean the way for spirituality.

95

96

васил ТомовПо следите на знак „Тангра“.

Докосване до същността на българите

Българска, първо изданиеФормат 60х90/16Печатни коли 6

Редактор: Любомир ВладимировКорица: Бойко Марков

Предпечатна подготовка: Типографика ООДПечат:

Издател: „ЗИМЕК-99“ ЕООДе-поща: vasiltomov@abv.bg

ISBN 978 954-90574-5-4

Цена: