БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ЦЕНТРАЛНА ЛАБОРАТОРИЯ ПО ВИСША ГЕОДЕЗИЯ

О Т Ч Е Т

за научно-изследователската дейност на ЦЛВГ за 2006 година

(пълен отчет) Януари 2007 Зам. директор и научен секретар: София /ст. н.с. д-р Ив. Георгиев/ Директор: /ст. н.с. д-р Д. Димитров/

СЪДЪРЖАНИЕ 1. ПРОБЛЕМАТИКА НА ЦЕНТРАЛНАТА ЛАБОРАТОРИЯ ПО

ВИСША ГЕОДЕЗИЯ 1.1. ВРЪЗКА НА НАУЧНАТА ПРОБЛЕМАТИКА НА ЦЛВГ С

НАЦИОНАЛНИТЕ И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПРИОРИТЕТИ 1.2. ВРЪЗКА НА НАУЧНАТА ПРОБЛЕМАТИКА НА ЦЛВГ СЪС

'СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ЦЕЛИ И ФУНКЦИОНАЛНИ ПРИОРИТЕТИ НА БАН ЗА ПЕРИОДА ДО 2007 ГОДИНА

1.3. МЯСТО НА БЪЛГАРСКАТА ГЕОДЕЗИЯ И ГЕОФИЗИКА В

МЕЖДУНАРОДНОТО НАУЧНО КООПЕРИРАНЕ – МЕЖДУНАРОДНАТА АСОЦИАЦИЯ ПО ГЕОДЕЗИЯ И ГЕОФИЗИКА

1.4. АКЦЕНТИ ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА И ОБЩОНАЦИОНАЛНАТА

ДЕЙНОСТИ НА ЦЛВГ БАН 2. РЕЗУЛТАТИ ОТ НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2006 ГОДИНА 2.1. НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ 2.2. НАУЧНО-ПРИЛОЖНИ ПОСТИЖЕНИЯ 2.3. НАУЧНИ И НАУЧНО-ПРИЛОЖНИ ПОСТИЖЕНИЯ ОТ МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ЦЛВГ 3. МЕЖДУНАРОДНО НАУЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ЦЛВГ 4. УЧАСТИЕ НА ЦЛВГ В ПОДГОТОВКА НА СПЕЦИАЛИСТИ: ФОРМИ. СЪТРУДНИЧЕСТВО С УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ. 5. СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА ЦЛВГ 6. КРАТЪК АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЦЛВГ ЗА 2006 ГОДИНА 7. ИЗДАТЕЛСКА И ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ 8. ДРУГИ, СПЕЦИФИЧНИ ЗА ЦЛВГ НАУЧНИ И НАУЧНО-

ПРИЛОЖНИ ДЕЙНОСТИ 8.1. ДЕЙНОСТ НА ГЕОДЕЗИЧЕСКАТА ОБСЕРВАТОРИЯ “ПЛАНА” 8.2. ГЕОДЕЗИЧСКАТА ОБСЕРВАТОРИЯ “ПЛАНА” – КОМПЛЕКСЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР НА НАУКИТЕ ЗА ЗЕМЯТА И АСТРОНОМИЯ

2

9. ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ ОТЧЕТА ЗА 2006 ГОДИНА,

ВКЛЮЧИТЕЛНО СНИМКОВ МАТЕРИАЛ 9.1. ДОГОВОР ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ГЕОДЕЗИЧЕСКИЯ

ФАКУЛТЕТ НА УНИВЕРСИТЕТА ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ И ЦЕНТРАЛНАТА ЛАБОРАТОРИЯ ПО ВИСША ГЕОДЕЗИЯ ПРИ БАН

9.2. ДОГОВОР ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНАТА

ЛАБОРАТОРИЯ ПО ВИСША ГЕОДЕЗИЯ ПРИ БАН И СУ ‘СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ’ – КАТЕДРА АСТРОНОМИЯ ПРИ ФИЗИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ

9.3. ДОГОВОРИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНАТА

ЛАБОРАТОРИЯ ПО ВИСША ГЕОДЕЗИЯ И ГЕОФИЗИЧНИЯ И ГЕОГРАФСКИЯ ИНСТИТУТИ НА БАН, ЦЕНТРАЛНАТА ЛАБОРАТОРИЯ ПО СЕИЗМИчНА МЕХАНИКА И СЕИЗМИЧНО ИНЖЕНЕРСТВО, И ИНСТИТУТА ПО ЕКОЛОГИЯ НА БАН

9.4. КОПИЕ ОТ СТАТИЯ, ПОМЕСТЕНА ВЪВ СПИСАНИЕ

“'БЪЛГАРСКИ ВОИН”, ОТРАЗЯВАЩА СЪВМЕСТНАТА ЕКСПЕДИЦИЯ НА ЦЛВГ БАН И ВОЕННОГЕОГРАФСКАТА СЛУЖБА НА БА ПРЕЗ 2006 ГОДИНА ДО ВРЪХ МУСАЛА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА GPS ИЗМЕРВАНИЯ НА ПЪРВОКЛАСНАТА ТРИАНГУЛАЧНА ТОЧКА И ПОСТАВЯНЕ НА ПАМЕТНА ПЛОЧА

9.5. ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА ГЛАВНО ОПЕРАТИВНО

УПРАВЛЕНИЕ КЪМ ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БАН АКАД. ЮХНОВСКИ

9.6. БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО НА ГЛАВНИЯ НАУЧЕН СЕКРЕТАР

И ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАН ПРОФ. НАУМ ЧКИМОВ ЗА УСИЛИЯТА НА РЪКОВОДСТВОТО НА ЦЛВГ БАН ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА

9.7. СНИМКИ ОТ СЪВМЕСТНАТА ЕКСПЕДИЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА ЛАБОРАТОРИЯ ПО ВИСША ГЕОДЕЗИЯ И ВОЕННОГЕОГРАФСКАТА СЛУЖБА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ДО ВРЪХ МУСАЛА

3

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

БД База Данни ВТС Военно-топографска служба към МО ГАО Главна астрономическа обсерватория, Киев, Украйна ГО Геодезическа обсерватория ИСЗ Изкуствен спътник на Земята МНМК Метод на най-малките квадрати МОН Министерство на образованието и науката МСРЗ Международна служба за ротация на Земята НГМ Национална геодезическа мрежа ПВЗ Параметри на въртене на Земята ПОЗ Параметри на ориентация на Земята УАСГ Университет за архитектура, строителство и геодезия ЦЛВГ Централна лаборатория по висша геодезия CEI Central European Initiative CERGOP Central European Regional Geodynamic Project CNRS Centre National de la Recherche Scientifique, Paris, France EUPOS® European Position Determination System EUREF EUropean REference Frame EUVN European Vertical Network GPS Global Positioning System IGS International GPS Geodynamic Service IERS International Earth Rotation Service ILRS International Laser Ranging Service ITRF International Terrestrial Reference Frame LAGEOS LAser GEOdynamical Satellite PRN Pseudo-Random Noise SAPOS Satellite Position Determination System UNIGRACE UNIfication of the GRАvimetric systems of the Central and East European countries

4

1. Проблематика на Централната лаборатория по висша геодезия 1.1. Връзка на научната проблематика на ЦЛВГ с националните и международни приоритети Централната лаборатория по висша геодезия (ЦЛВГ) е изградена и функционира като специализиран научен център по висша геодезия. Тя е основно звено в групата институти на БАН, имащи за обект на изследване Земята като планета и нейните физически полета и в частност, комплексно изучаване и експертна дейност в областта на геодезията на територията на страната. Основни научни приоритети на ЦЛВГ са в унисон с европейските и световни приоритети на висшата геодезия. Те са: • участие в международната научна интеграция за изучаване формата и размерите на Земята като планета, нейната ориентация в пространството и външното й гравитационно поле; • извършване на фундаментални и приложни научни изследвания по въвеждането, обновяването и използването на националните референтни и координатни системи като част от Европейските и Световни системи с оглед икономическите и социални нужди на страната; • интегриране на резултатите от геодезическите изследвания с резултатите от другите науки за Земята за изследване на локални, регионални и глобални деформационни процеси и особено тези, свързани с опасни геодинамични явления (земетресения, свлачища и др.); • разработване на геодезическите аспекти на системи за мониторинг и борба с естествените и техногенни рискове и опазване на околната среда; • създаване на концепция за национална база данни за геодезическа информация и разработване на методи за нейното поддържане, обновяване и интегриране с други национални и международни геоинформационни системи; • разработване на технологии, консултантска и експертна дейност за подпомагане на конкурентния и устойчив развитие на обществото; • подготовка на специалисти по “Обща, висша и приложна геодезия”. Актуалността на изследванията и особеното място на висшата геодезия, даваща количествена информация за геоявленията, й отреждат особено важно място сред науките за Земята. Това се потвърждава и от новата структурата на Международната асоциация по геодезия (МАГ), с нейните четири комисии, отразяващи тематиката на висшата геодезия: Координатни системи; Гравитационно поле; Ротация на Земята и геодинамика и Позициониране и приложения. Под егидата на МАГ функционират редица международни служби, които са от изключително важно значение за международната научна общност: Международно бюро за мерки и теглилки; Международен център за земни приливи; Международна служба за ротация на Земята; Международно гравиметрично бюро; Международна служба за геоида; Международна GPS (Global Positioning System) служба; Международната SLR (Satellite Laser Ranging) служба; Международната VLBI (Very Long Baseline Interpherometry) служба; Перманентна служба за средното морско ниво и Глобална система за мониторинг на морското ниво.

5

1.2 Връзка на научната проблематика на ЦЛВГ със “Стратегическите цели и функционални приоритети на БАН за периода до 2007 година Проблематиката на Централната лаборатория по висша геодезия има пряка връзка с Политика 2 на БАН – “Развитие и интеграция на научно-изследователския потенциал и инфраструктура в европейското научно-изследователско пространство”. В Лабораторията се работи активно по различни аспекти, свързани с включването на българската координатна система към европейската координатна ETRS89 (European Terrestrial Reference System 89) и Европейската височинна система EVRS (European Vertical Reference Sysytem), както и по унифицирането гравиметричните системи на страните от Централна и Източна Европа. През 2006 година Република България бе включена към Европейската координатна система с прякото участие на ЦЛВГ (вж. по-долу). Висшата геодезия, имаща за обект на изследване Земята като планета и нейните физически полета, покрива почти напълно Програма 2.2. на Политика 2 – “Съвременни методи и подходи към изследване на Земята, атмосферата и близкото космическо пространство”. Традиционно е участието на ЦЛВГ в изследването на глобалните промени и промените на климата с методите на космическата геодезия. Изследванията на литосферата и свързаните с нея рискови процеси са дългогодишен приоритет на учените от ЦЛВГ. 1.3. Място на българската геодезия и геофизика в международното научно коопериране. Международна асоциация по геодезия и геофизика На фона на непрекъснато задълбочаващото се международно научно коопериране, без което развитието на съвременната наука е невъзможно, членството на България в Европейския съюз от 01. 01. 2007 г., и успехите на български учени от науките за Земята в европейски и световен мащаб е недопустимо неучастието на България в работата на Международната асоциация по геодезия и геофизика (МАГГф) и от там, в пълноценното международно сътрудничество и коопериране. Пречка за неучастието на България, чрез нейния Национален комитет по геодезия и геофизика ма МАГГф, е спирането на изплащането на членския внос на страната (досега чрез ЦУ на БАН) до 2001 година. Централната лаборатория по висша геодезия и Геофизичния институт на БАН правят усилия в тази посока, засега безрезултатни. Намирането на изход от това положение ще доведе неоценими ползи за всички науки за Земята без изключение. 1.4. Акценти от международната и общонационалната дейности на ЦЛВГ БАН Научните изследвания, извършвани в Лабораторията имат фундаментален и приложен характер, като същевременно са насочени към решаването на приоритетни национални задачи. От 1992 година ЦЛВГ участва в работата на Международната служба за ротация на Земята, Париж, като център за анализ на лазерни наблюдения на ИСЗ. Ежегодно се изпращат и публикуват резултатите на ЦЛВГ, които са принос към дефинирането и поддръжането на Глобална земна координатна система и определянето на параметрите на ориентация на Земята (ПОЗ) в

6

пространството. От 2001 година ЦЛВГ функционира като Асоцииран център за анализ на лазерни наблюдения на ИСЗ към Международната служба за лазерна локация ILRS (International Laser Ranging Service). Фундаменталните научни и научно-приложни изследвания на ЦЛВГ предполагат широко международно сътрудничество, което Лабораторията се стреми да поддържа и разширява. Разработват се приоритетни международни проекти, решаващи важни за страната проблеми: с Кралската обсерватория на Белгия се работи по “Изучаване на сеизмотектонските прояви на земетресенията от 14 и 18 април 1928 година в Южна България”. С Университета “Пиер и Мария Кюри”, Париж 6, се разработва научно-изследователския проект “Изучаване на повърхностните разкъсвания от земетресението от 1904 г. в Крупник, Югозападна България”. С института по метрология на времето и пространството (ИМВП) при ФГУП "Общоруски научно-изследователски институт по физико-технически и радиотехнически измервания" (ВНИИФТРИ) се разработва проекта “Изследване на неприливните изменения на посоката на тежестта с помощта на перманентните астрономически наблюдения на географска ширина за целите на геодинамиката”. Ползотворно е сътрудничеството на Лабораторията с Астрономическия институт на Чехската академия на науките, с Центъра за космически изследвания на Полската академия на науките и Главната астрономическа обсерватория на националната академия на Украйна. Постиженията на ЦЛВГ във фундаменталните изследвания са от съществено значение при решаването на важни национални геодезически задачи - въвеждането на Европейските координатни и височинни; получаване на количествена информация за съвременните геодинамични процеси на територията на страната; систематизирането и съхраняването на национална геодезическа информация. При съвременното състояние на икономиката на страната, когато бюджетното финансиране на научните изследвания е затруднено, Лабораторията прави усилия за намиране на външни източници на финансиране както от чужбина, така и от страната. Решаващо бе участието на ЦЛВГ за въвеждането в България на Европейската координатна система и реализирането на новата Държавна геодезическа (GPS) мрежа на Република България. През 2006 година в Лабораторията научни изследвания по пет научно-изследователски проекта на ЦЛВГ бяха финансирани от Националния съвет “Научни изследвания” (НС НИ) към Министерство на образованието и науката (МОН). Целите на повечето от тези проекти са свързани с решаването на приоритетни национални задачи - “Геодезически мониторинг и изследване на свлачищни процеси”, “Система за мониторинг на солното находище в Провадия – път за оценка и намаляване на естествените и технологични рискове”. През 2005 година Лабораторията участва в конкурса на МОН “Уникална научна апаратура” с предложение за финансиране на проект за доставка на уникална научна апаратура – Геодезически приемници за Глобалната позиционна система (GPS). Проектът бе одобрен и през 2006 година бяха закупени два съвременни геодезически GPS приемници Trimble 5700. Съвместно с Геофизичния институт и Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство на БАН, Лаборатораторията

7

изготви проект в рамките на конкурса на МОН “Информационно общество” – “Система за мониторинг на солното находище в Провадия – път за оценка и намаляване на естетствените и технологични рискове”. Проектът бе приет и изследванията ще бъдат финансирани oт НФНИ на МОН. Работи се и по съвместен проект на Геодезическия факултет на Университета за архитектура, строителство и геодезия, ЦЛВГ, Геологическия и Геофизичния институти на БАН: “Геодезическо изследване на геодинамичните процеси южно от град София”. Проектът се финансира от Центъра за научни изследования и проектиране (ЦНИП) на УАСГ. Благодарение на усилията на сътрудниците на ЦЛВГ през 2006 година бяха приети три проекта по конкурси на НФНИ към МОН: “Изследване на механизмите на повърхностните деформации на литосферата в България” по програма “Рила”; финансирано е издаването на тематичната поредица на ЦЛВГ “Висша геодезия” по програмата “Българска научна периодика – 2006” и бе приет по програмата “Млади учени” проектът “Комплексно изследване на съвременната гединамика в района на Крупник-Кресна” – научноизследователски проект с участието на млади учени от Лабораторията. Успех за ЦЛВГ е приетия през 2006 година проект “Мониторинг на деформациите на земната кора в западна централна България и северна Гърция чрез GPS” по програмата на НАТО “Наука за мир”. Безспорен успех на Лабораторията, свързан с един от стратегическите й приоритети – привличането на млади кадри, е приетият от Министерството на образованието и науката на Франция научно-изследователски проект “Изследване механизмите на деформация на литосферата в България”. Ръководител на четиригодишният проект е световноизвестният учен проф. Пиер Бриол. В рамките на проекта двама от докторантите на ЦЛВГ ще разработят дисертациите си във Франция под ръководството едновременно на френски и български учени. Съвместно с катедра “Ядрена физика” на Софийския университет бе разработен и приет за финансиране проектът “Комплексна станция за мониторинг на слънчевата активност и параметрите на околната среда”. Апаратурата, закупена по проекта ще бъде монтирана на Геодезическата обсрватория “Плана”, като научните изследвания имат пряко отношенеие към опазването и мониторинга на околната среда. През 2006 година финансираните от източници извън БАН научно-изследователски проекти, по които са работили сътрудниците на ЦЛВГ, са както следва: 4 пректа по договори с Националния фонд “Научни изследвания”; 1 проект за доставка на уникална научна апаратура с Националния фонд “Научни изследвания”; 1 проект финансиран от ЦНИП към УАСГ; 4 проекта по двустранни договори на ЦЛВГ с чуждестранни институти и институции; 4 проекта в рамките на международните споразумения на БАН (ЕБР). Приети са нови 3 пректа по договори с Националния фонд “Научни изследвания” и са сключени 3 договора с чуждестранни институти.

8

Имайки пред вид състава на Централната лаборатория по висша геодезия, трябва да се подчертае активността и инициативността на сътрудниците й в осигуряването на средства за научни изследвания. Тринадесета поредна година ЦЛВГ участва в съставянето на “Астрономически алманах”, издание на НАТУРЕЛА АД. Алманахът съдържа сведения за астрономическите явления през годината, таблици и формули, необходими при провеждане на астрономически, геодезически и навигационни наблюдения. Сътрудници на ЦЛВГ са автори на раздела “Геодезически и навигационни изчисления”. Неразделна част от ЦЛВГ е Геодезическата обсерватория (ГО) "Плана". На ГО “Плана” се извършват перманентни астрономо-геодезически наблюдения със зенитен телескоп. Наблюденията се изпращат регулярно в Главния метрологичен център на Държавната служба за време и честота, Москва, Русия. Усилията, които полага ЦЛВГ за поддържането и развиването на Обсерваторията дадоха през 2006 година своите резултати. С пълна увереност можем да твърдим, че Геодезичската обсерватория “Плана” се превръща в модерен изследователски център за науките за Земята и астрономията! Лабораторията поддържа традиционно добри връзки с основните геодезически институциии в страната - Геодезическият факултет на УАСГ, Агенцията по кадастър към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Научни изследвания по геодезия и фотограметрия ЕООД, Военногеографската служба към Министерство на отбраната и др. През 2005 година между Военнотопографската служба и Централната лаборатория по висша геодезия бе подписан Протокол за “Обработка на GPS измерванията от Държавната GPS мрежа” – Основен и второстепенен клас. 2. Резултати от научната дейност през 2006 година 2.1. Научни постижения 2.1.1. Основна задача на геодезията в национален мащаб е изграждането, поддържането и осигуряването на пространствени геоинформационни данни, жизнено необходими за ефективното функциониране на националната икономика, правителството и местните администрации. В основата на всички геодезически дейности лежи Основната (или Първокласна) Държавна геодезическа мрежа на страната. Новата Държавна GPS мрежа на Република България се създава в изпълнение ПМС 140/04. 06. 2001 г. и служи за радикално обновяване на Държавната геодезическа мрежа на Република България и привързването й към Европейската координатна система. Измерванията на Основния клас на Държавната GPS мрежа са осъществени през 2004 година от екипи на Военногеографската служба на Българската армия. Обработката и анализа на измерванията, и получаването на окончателните координати на точките от Държавната мрежа е извършено в Централната лаборатория по висша геодезия при БАН през 2005/2006 година. Резултатите са приети от Експертна комисия, назначена със заповед на Министъра на отбраната на РБ N Р-13 06. 01. 2006 г.

9

На ежегодния международен симпозиум в Рига, Латвия, 14-17 юни, на EUREF (European Reference Frame) – подкомисия на Международната асоциация по геодезия, резултатите от обработката и анализа на измерванията на Държавната GPS мрежа бяха докладвани, от сътрудник на ЦЛВГ, пред Техническата работна група на EUREF и пред симпозиума. Резултатите са официално приети от Техническата работна група и от симпозиума, което е отразено в резолюциите на симпозиума. Резолюция N 1 на симпозиума на EUREF гласи: “Подкомисията за Европа (EUREF) на Международната асоциация по геодезия Оценявайки, че През октомври 1993 година в България бе проведена GPS кампания EUREF-BG-93, която беше преобработена и анализирана през 2005 година, През август-септември-октомври бе проведена GPS кампания EUREF-BG-2004, Одобрява подмножеството от точки представени на Техническата група на EUREF като разширение на настоящата реализация на Европейската координатна система ETRS89 [на територията на Република България]”. С пълно основание може да се твърди, че Република България влиза в Европейския съюз с една съвременна и високоточна Държавна геодезическа мрежа – част от Европейската координатна система. 2.1.2. Един от най-съществените проблеми на висшата геодезия, свързан с глобалните изменения на кломата, е изследване колебанията на средното морско ниво. Проблемът е в основата си геодезически, тъй като средното морско ниво определя нулевото или референтно ниво за височинните наблюдения. Разработена е нова метода за изследване на средното морско ниво и неговите изменения с времето. В основата си третираният проблем е изследване на нулевото ниво на надморските височини, но е много актуален днес, във връзка е изследване промените на климата, от които зависи морското ниво. Промените в климата, чрез ускоряване или забавяне топенето на ледовете, измененията в интензивността на валежите и други фактори, влияят на средното морско ниво. Съществен нов елемент на разработената методика е перфектно отстраняване на приливния сигнал, включващ редица вълни, пренебрегвани досега, а така също - търсене на иоди и отстраняване на неизвестни вълни, включително влиянията на движението на полюсите и на слънчевата активност. Методата е изпробвана успешно върху дълги временни редове от данни за Атлантическия океан, както и данни от пристанищата ни в Бургас и Варна. Данните от Океана показват повишение на нивото с 0.57 см на година, което е очевидно свързано с глобалното затопляне. 2.1.3. Предложена е процедура за спектрален анализ на геодинамични данни и са извършени експериментални изследвания за изучаване на циклични колебания в развитието на тектонски движения в района на «Кресна-Крупник». При експерименталните изследвания са използвани резултати от инструментални измервания за определяне измененията на пространствените координати X, Y, Z в 2 измерителни пункта - 5 и 6, с екстензометри, тип ТМ-71.

10

Данните са представeни във вид на временни редове X5, Y5, Z5, Т5 и X6, Y6, Z6, Т6, през интервал от време Δt = 1 месец, с дължина N = 192 месеца, където с Т е означена измерената температура при прибора ТМ-71. В резултат на изследванията са потвърдени съществуващи и са получени нови оценки на спектрални характеристики в развитието на тектонски движения. Установено е, че на максималната стойност на спектралната плътност съответства период 12,0 месеца. Други максимални стойности на спектралната плътност съответстват на периоди 6.0 , 4.0, 3.0 и 2.4 месеца. Извършен е и двумерен (крос) спектрален анализ между движенията и температурата. От изчислените кросспектрални характеристики се установява много слаба корелация между пространствените движенията и температурата при прибора ТМ-71. Това вероятно се дължи на обстоятелството, че върху показанията на екстензометъра предварително са нанесени всички температурни корекции.

Извършено е прогнозиране на бъдещото развитие на тектонските движения в изследвания район. Диагностичната проверка за адекватност на модела показва добро съвпадение на оригинални, моделирани и прогнозирани стойности.

Експерименталните изследвания са извършени с помощта на статистическия софтуерен пакет SIGWIEW V. 1.71. 2.1.4. Установен е емпиричен модел за вектора на диполния момент на атмосферното натоварване, като част от натоварващите деформации от първа степен. Определени са коефициентите от първа степен на повърхностната плътност и на натоварващия потенциал, предизвикващи изместването на масовия център на Земята, вследствие на атмосферата. Анализирани са остатъчните стойности на тези изследвани величини след отстраняване на атмосферния ефект. 2.1.5. Чрез обработка на лазерните наблюдения на геодинамичните спътници Лагеос1 и Лагеос2 с програмата SLRP 4.1 са получени нови оценки на фундаментални динамични и геометрични параметри на Земята: геоцентричната гравитационна константа, числата на Лъв и Шида, коефициенти на земния гравитационен потенциал, параметри на въртене на Земята, координати и скорости на следящите лазерни станции и др. за периода 1983-2005. 2.2 Научно-приложни постижения 2.2.1. За включването на Държавната нивелачна мрежа II клас в Обединената Европейска нивелачна мрежа (UELN) е необходимо височините на реперите от мрежата да бъдат изчислени във височинната система на UELN - Европейската вертикална референтна система (EVRS), изходното начало на която е мареографът в Амстердам. При това трябва да се определи трансформационният параметър между EVRS и височинната система на България - Балтийската височинна система (БВС) с изходно начало мареографът в Кронщад. Този параметър трябва да бъде изчислен както за геопотенциалните коти, така и за

11

нормалните височини. За тази цел нивелачната мрежа е изравнена в три варианта: с геопотенциалните разлики в EVRS; с геопотенциалните разлики в БВС; - с нормалните превишения в EVRS.

По този начин са получени геопотенциалните коти и нормалните височини на възловите репери от мрежата, след което тези елементи са определени за всички 6100 репера от Държавната нивелачна мрежа II клас, включени в 252 нивелачни линии, образуващи 193 затворени полигона. За реперите от мрежата е определена нормалната сила на тежестта, въз основа на която е изчислена разликата между геоида и квазигеоида относно земния елипсоид, като е изработена карта за територията на страната. 2.2.2. На основата на обработка на GPS измервания на геодинамичната мрежа на ЦЛВГ в Югозападна България и Родопите, извършени през периода 2001 – 2004 година, са определени хоризонталните скорости на 38 точки, обхващащи основните тектонски структури. Получени са и вертикалните движения на земната кора на базата на многократни нивелачни измервания от първокласната и второкласна нивелачни мрежи на Република България през периода 1929-1991 година.. Общата дължина на нивелачните линии е 1141 километра, от които 510 километра е дължината на линиите втори клас. Получена е нова карта на съвременните вертикални движения на земната кора. Скоростите на вертикалните движения във възловите репери на нивелачната мрежа са определени с точност 0.0 – 0.6 мм/год. Направен е подробен анализ на съвременната (1990 – 2003) сеизмичност, регистрирана от Националната оперативна телеметрична система за сеизмична информация (НОТСИ). Въз основа на резултатите от този анализ и решенията на механизмите на земетресенията районът на ЮЗ България е разделен на четири зони. За всяка зона въз основа на решенията на механизмите на общо 50 земетресения са изчислени тензорите на напрежения и е получен средния тензор на напрежение. Получените с помощта на GPS напрежения са сравнени със средните тензори на напрежения по зони. Като цяло резултатите от това сравнение показват, че получените от геодезическите измервания напрежения са в съответствие с получените чрез механизмите на земетресенията средни тензори на напреженията. Чрез анализ на геодезическите, съвместно с геоложките и сеизмотектонските данни са определени движенията на основните тектонски блокове в района и е потвърдена съвременната активност на някои основни разломни структури. Анализът потвърждава доминиращата екстензия с направление С-Ю в ЮЗ България, което е в съгласие с регионалния тектонски модел на източното Средиземноморие. 2.2.3. Извършена е съвместна обработка и анализ на резултатите от три GPS кампании – 1997, 2003 и 2005 г. на територията на Балканския полуостров, включваща 7 перманентни IGS/EPN и 22 GPS станции, като са определени техните ITRF2000 координати и скорости. Изведените скорости могат да се използват за целите на геодинамични изследвания в района на Балканския полуостров.. Извършен е анализ и съответни сравнения на резултатите за

12

участващите перманентни IGS/EPN станции, като са установени проблеми за някои от тях, които са локализирани и се препоръчва същите да не се използват като референтни станции в ITRF2000 при извеждането на скорости. 2.2.4. Извършен е съвместния анализ на геодезически – GPS и нивелачни, сеизмотектонски и геоложки данни в района на Крупник-Кресна. Резултатите потвърждават геоложката хипотеза за екстензионния режим на района на Крупник-Кресна и на цяла Югозападна България. Екстензията е с ориентация ССЗ-ЮЮЕ, перпендикулярно на Крупнишкия разлом. През 1982 година три точки в района (K5, B6 и K7), а през 2003 година още една (K12), са оборудвани, Геологическия институт на БАН, с екстензометри от типа TM-71 за дългосрочна пространствена регистрация на бавни движения. След повече от 22 години измервания са установени тенденциите на тектонските движения и в трите измерителни точки. Получените резултати за динамиката ма изследваните разломи са сравнени с резултати, получени при GPS мониторинга на Крупнишката геодинамична мрежа. Данните за хоризонталните скорости, получени от GPS измерванията се съгласуват добре с получените от екстензометричните измервания. 2.2.5. За региона южно от гр. София, в границите 42.2≤ϕ≤42.7 и 23.1≤λ≤23.7, е извършен анализ на данни GPS и прецизни нивелачни измервания. Изчислени са хоризонталните скорости на GPS точките спрямо стабилна Евразия, както и абсолютните и относителни скорости на нивелачните репери от първокласните и второкласни нивелачни линии. Съставена е нова карта на съвременните вертикални движения на земната кора. Геодезическите данни са интерпретирани съвместно с историческата и ниструментално регистриране сеизмичност в контекста на геоложките хипотези за съвременните тектонски движения. Потвърдена е активността на Витошкия, Лозенския и Железнишкия разломи, както е установено от постоянно регистрираната слаба сеизмичност в района и бавните тектонски движения, определени от GPS и нивелачните измервания. 2.2.6. Установена е активизация на свлачищния процес в района на Ботаническата градина на БАН, София за изследвания период от време 2003-2006 г. Хоризонталните и вертикални премествания на точките от геодезическата мрежа, определени чрез GPS измервания са статистически значими. Установена е постоянна скорост на свличане в долната част на свлачищното тяло и относително по-бавна скорост на свличане в горната част на свлачището. От проведените сравнения на премествания на точки, разположени върху основната свлачищна зона и анализът на резултатите е установено, че склонът се намира в състояние близко до граничното равновесие. Построените цифрови модели по резултати от гравиметрични измервания и изчисленията на аномалиите Буге, и свободен въздух се извършват за първи път у нас и могат да бъдат използвани при бъдещи геоложки изследвания, и при вземане на решения за превантивни мерки от свличания; 2.2.7.

13

Определени са абсолютните скорости на точките от мрежата BULREF по два независими метода. Единият е класическият метод, при който скоростите са определении от разликите в координатите на точките спрямо времето. Предложеният втори (нов) метод се базира на използването на Ойлеровия полюс за движение на литосферни плочи. Получените резултати по двата метода са съпоставими и се потвърждават и от резултатите, получени от други автори. Моделът дава възможност да бъдат прогнозирани скоростите на други точки от територията на страната, за които няма GPS измервания. Определени са относителните скорости на точките от мрежата BULREF, като абсолютните скорости на станциите се редуцират с скоростта на преместване на Евразия чрез геофизичния модел NNR-NUVEL-1A и геодезическия модел EUREF (ITRF2000). Установено е че изборът на модел описващ движението на Евроазиатската плоча, оказва влияние в посоките на относителните вектори на скорост на точките от мрежа BULREF. 2.2.8. Извършен е анализ, систематизация и класификация на моделите описващи движението и ротацията на литосферните плочи. Въз оснива на изходните данни които за използавани за моделиране на тези движения те се делят на: геофизични и геодезически. Показателите и посоката на преместване на плочите получени от пространсвените геодезически наблюдения за кратък интервал от време (няколко години) са съвместими по големината и посока на преместванеъо на плочите осреднени за милиони години по геолжките и геофизичните данни. Моделите описващи движението на лифосферните плочи базирани на геодезически данни в днешни дни всве по често заместват доскоро използваните геоложки модели описващи движението на литосферните плочи. 2.2.9. Чрез гравиметричния метод е локализирана надлъжната система от главни линии и тектонски нарушения в югоизточната част на Софийската котловина – Витошкия и Лозенския разломи и напречните на тях нарушения – т.н. Кюстендилски и Железнишкия разломи, както и Горнобанския, Боянския и Централния андезитни разседи. Съпоставени са определените плътности с директо измерените техни стойности. Изготвена е карта на аномалия “Буге” със сечение 1 mGal и карта на остатъчните аномалии за изследвания район. Определени са средногодишните изменения на силата на тежестта от измервания през три различни епохи по два профила. 2.2.10. Проведени са изследвания и тестови проверки на наличните цифрови модели на релефа за район в Югозападна България, определен в границите 41030’≤ ϕ ≤ 42030’ и 230 ≤ λ ≤ 240, който се характеризира с ярко изразена топография, като разликите между надморските височини надвишават 2800 м. Целта на изследванията е да се установят качествените характеристики на ЦМТ, с оглед тяхното използване за отчитане на “теренна корекция” в измерените стойности на земното ускорение, като необходима при моделирането на геоида със см точност. Изследвана е точността на глобалните цифрови топографски модели SRTM3, GLOBE и ETOPO2, както и на създадения от Военногеографската служба на БА модел SWBGL Направено е сравнение на

14

моделите SRTM3 и SWBGL при еднакъв размер на клетката на грида и са установени систематични разлики, които ще са обект на по-нататъшни изследвания. Направен е извод и се дава съответната препоръка, за надеждно определяне на теренните корекции към измерените гравиметрични ускорения да се използват моделите с по-висока резолюция, т.е. малък размер на клетката от грида, каквито в случая са SRTM3 и SWBGL.

2. 3. Научни и научно-приложни постижения от международното сътрудничество на ЦЛВГ

2.3.1. По проект: Вариации на някои параметри на Земята, определени от дълги редове астрометрични и гравиметрични наблюдения, Астрономически институт при Чешката академия на науките, Прага, Чехия. Определен е емпиричен модел на въртенето на Земята който апроксимира разликата между универсалното и атомното време UT1-TAI със средна квадратна грешка 1.5мс. Определени са временни редове на колебанията на земната ротация, предизвикани от слънчевата активност, явленията Ел-Ниньо/Ел-Ниня и 6-годишните колебания на гравитационното поле. Оценени са коефициентите на някои от зоналните приливни членове. Определени са корелационни зависимости между слънчевата активност и вариациите на амплитудата и фазата на сезонните колебания на големината на земното ускорение в Брюксел чрез измерванията със свръхпроводящ гравиметър. Определени са 23 нутационни членове на прецесионно-нутационния модел IAU 2000A, чиито коефициенти може да се оценяват задоволително чрез съществуващите дълги редове астрометричните наблюдения. 2.3.2. По проект: Изучаване на сеизмотектонските прояви на земетресенията от 14 и 18 април 1928 г. в Южна България, Кралска обсерватория на Белгия, Департамент по сеизмология. Брюксел, Белгия. Направен е комплексен анализ и интерпретация на резултатите от палеосеизмичното изследване на главния разлом, активирал се при Чирпанското земетресение от 14 април 1928 г. в Горнотракийската низина. Анализирани са съвместно гравиметричните и магнитни измервания реализирани в района Чирпан – Пловдив. Получените резултати потвърждават главните тектонски нарушения, активирали се при трусовете от 14 и 18 април 1928 г. в Горноторакийската низина. Направена е сеизмотектонска оценка на района на земетресенията от април 1904 г. Анализирани са палеосеизмичните данни от двете изследователските траншеи на Крупнишкия разлом. Получени са количествени данни за теренните разкъсвания при земетресенията от април 1904 г. 2.3.3. По проект: Изследване на неприливните изменения на посоката на тежестта с помощта на перманентните астрономически наблюдения на географска ширина за целите на геодинамиката, Институт по метрология на времето и пространството (ИМВП) при ФГУП “Общоруски научно-изследователски институт по физико-технически и падиотехнически

15

измервания (ФГУП ВНИИФТРИ) към Госстандарт на Руската Федерация, Москва, Русия. Чрез анализ на астрометрични наблюденията със зенитен телескоп в обсерватория "Плана" през периода 1987.5-2005.5 г. е потвърдено наличието на глобални изменения в динамиката на Земята с Чандлеров период, които освен колебания на ротационната ос в тялото на Земята причиняват и изменения по време както на големината на силата на тежестта, установени през последните години в редица обсерватории с помощта на свръхпроводящи гравиметри, така и на посоката на силата на тежестта. Установено е също, че слънчевата активност оказва влияние върху някои дългопериодични колебания на ширината и на посоката на силата на тежестта. Едно от тези колебания е с период 11.2 год. и амплитуда 0.0131" ±0.0020", което е средният период на слънчевата активност. 3. Международно научно сътрудничество на ЦЛВГ Основен приоритет на ЦЛВГ при установяване и реализиране на международно научно сътрудничество е разработването на съвместни проекти с водещи чуждестранни институции и институти, съобразени с националните нужди и съвременните тенденции в развитието на висшата геодезия. 3.1. В рамките на договори и спогодби на ниво Академия 3.1.1. Проект: “Вариации на някои параметри на Земята, определени от дълги редове астрометрични наблюдения и гравиметрични измервания” Чуждестранен партньор: Астрономически институт при Чехската академия на науките, Прага, Чехия.

Основните цели на проекта са определяне на вариациите на някои параметри на Земята като Чандлеровата и годишната компоненти в движението на полюса на въртене на Земята, ъгловата скорост на въртене на Земята, приливните и неприливните колебания на посоката на тежестта в локален, регионален и глобален мащаб и установяване на връзката между вариациите на тези параметри с някои природни явления. Очакваните резултати са получаване на оценки за динамиката на изменения на някои параметри на Земята в локален, регионален и глобален мащаб от 1899 г. до сега и установяване на връзка между тези изменения и природните явления. Определяне на глобална мрежа от точки с известни вариации във времето на посоката на тежестта и използването и за геодинамични изследвания. 3.1.2. Проект: “Слънчева активност и въртене на Земята” Чуждестранен партньор: Международна служба за ротация на Земята, Париж, Франция. Определянето на параметрите на ориентация на Земята (ПОЗ) е много важна цел на съвременната геодезия и астрономия. Един от тези параметри е универсалното време UT1 или разликата от 86400 секунди на продължителността на денонощието (LOD). Вариациите на въртенето на Земята са предизвикани от гравитационното влияние на Луната, Слънцето и планетите,

16

преместванията на материята в различни части на планетата и други възбуждащи механизми. Наблюдаваните колебания може да се интерпретират от гледна точка на еластичността на мантията, сплеснатостта на Земята, структурата и свойствата на границата между ядрото и мантията, реологията на ядрото, подпочвените води, вариациите на световния океан и атмосферата в мащаба на времето или климата. Главната цел на проекта е определяне на взаимните връзки между различните цикли на слънчевата активност и свързаните с тях дългопериодични колебания на въртенето на Земята, определяне на съответните коефициенти на корелация, създаване на модели на слънчево-земните връзки и оценяване на техните параметри. 3.1.3. Проект “Вариации на положението на станциите и параметрите на движение на полюса, определени от лазерни наблюдения на ИСЗ и радиоинтерферометрични измервания със свръхдълги бази”. Чуждестранен партньор: Главна астрономическа обсерватория при националната академия на науките на Украйна. Обработката на лазерните наблюдения на ИСЗ дава възможност за оценяване на широк спектър на параметри на Земята и орбитите на спътниците. Наблюдаването на извън галактични радио източници определя инерциална координатна система. Обработката и анализа на тези наблюдения дава възможност за оценяване на движението на полюса на Земята, положението на наблюдателните станции и техните скорости с много висока точност. Координатите на полюса, получените от обработката на радиоинтерферометрични наблюденията са с много висока разрешителна способност по време и дават възможност за изследване както на късопериодичните колебания на полюса (с период под едно денонощие), така и на дългопериодичните колебания. Комбинирането на мрежите на лазерните станции и на радиоинтерферометричните антените повишава качеството на оценките за вариациите на геоцентъра и положението на станциите, което е важен инструмент за изучаване на глобалните вариации на Земята. Изследването на сезонните и дългопериодичните изменения на положението на станциите и геоцентъра дава възможност за изучаване на взаимните връзки между вариациите на параметри на Земята и някои природни явления като слънчевата активност. 3.2. Международно сътрудничество на институтско ниво 3.2.1. Проект: “Сегментация на активните разломи в Горнотракийската низина”. Чуждестранен партнъор: Кралска обсерватория на Белгия, Департамент по сеизмология. Определяне на геометричните параметри, механизмите на хлъзгане, сеизмичния потенциал и цикъл на главните разломи е най-важен елемент за оценка на сеизмичната опастност в сеизмогенните зони. Съвместният анализ на геодезически, тектонски и сеизмоложки данни дава възможност да се изучат процесите на акумулиране и освобождаване на напрежения, водещи до силни земетресения. Сравнението на идентифицирани отмествания с известните косеизмични позволяват да се определят акумулирали се по главните разломите

17

разкъсвания от повече от едно земетресение с магнитуд над 6.0. Анализът на сеизмотектонските разкъсвания чрез моделиране, палеогеоложки траншеи и геоложки сондажи ще позволи да се определи повтаряемостта на силните земетресения в изследвания район. 3.2.2. Проект: “Палеосеизмологични изследвания в Югозападна България, потенциално сеизмогенни разломи в района на Беласица”. Чуждестранен партньор: Университет “Пиер и Мария Кюри”, Париж 6. Планира се изследването на геометричните параметри, механизмите на хлъзгане и сеизмичния потенциал на главните разломи, ограждащи планината Беласица, както и определяне на сеизмичния цикъл на земетресенията с Магнитут М>6 в района. Съвместният анализ на геодезически, тектонски и сеизмоложки дани, както и математическо моделиране на процесите на акумулиране и освобождаване на напрежения, ще даде възможност да се изучат механизмите водещи до силни земетресения в зоната. Очакваният резултат е определяне на сеизмичната опастност в този сеизмогенен район. 3.2.3. Проект: Изследване на неприливните изменения на посоката на тежестта с помощта на перманентните астрономически наблюдения на географска ширина за целите на геодинамиката. Чуждестранен партньор: Институт по метрология на времето и пространството (ИМВП) при ФГУП “Общоруски научно-изследователски институт по физико-технически и радиотехнически измервания” Федерална агенция по техническо регулиране и метрология на Руската Федерация, Москва, Русия.

Колебанието на посоката на тежестта (отвесната или вертикалната посока) е уникално геоявление, обусловено от строежа и динамическите свойства на Земята. То е от особен интерес за геонауките, като геодинамика, геофизика и геодезия, както и за астрономията. Колебанието на посоката на тежестта в дадена точка от земната повърхност може да се определи от регулярно провеждани (перманентни) астрономически наблюдения на географска ширина и дължина. Действителните неполярни изменения на ширината и дължината - освободените от фиктивните (недействителните) изменения стойности, които се съдържат в резултатите от астрономическите наблюдения са резултат от колебанията на посоката на тежестта в наблюдателния пункт. Те са два вида - приливни колебания и неприливни изменения на посоката на тежестта. Регулярните астрономически наблюдения на ширина и време-дължина са непосредствено или директно свързани с посоката на тежестта в наблюдателния пункт и благодарение на високата си точност и голямата си продължителност може да бъдат използвани за изследване на неприливните изменения на посоката на тежестта по време. Международното сътрудничество на ЦЛВГ е с водещи чуждестранни институции в научни направления, отразяващи съвременните тенденции във висшата геодезия. Перспективите за поддържане и разширяване на международните контакти на ЦЛВГ са благоприятни.

18

4. Участие на ЦЛВГ в подготовка на специалисти Основна форма на участие на учени от ЦЛВГ в подготовка на специалисти са лекциите, спецкурсовете и упражненията; ръководството на докторанти и дипломанти. Към момента в Лабораторията се подготвят петима редовни и двама задочни докторанти. Двама от сътрудниците на ЦЛВГ разработват дисертации на самостоятелна подготовка. Лекциите, спецкурсовете, упражненията и учебните практики, водени от сътрудници на Лабораторията през 2006 година са отразени в Приложенията. Приложени са и договори за сътрудничество между Геодезическия факултет на Университета за архитектура, строителство и геодезия и ЦЛВГ , за сътрудничество мажду ЦЛВГ и Софийския университет “св. Климент Охридски”, катедра “Астрономия” при Физическия факултет. В Приложенията са дадени и сключените договори за съвместна научно-изследователска дейност между ЦЛВГ и Геофизичния и Географския институти, и Лабораторията по екология при БАН. През 2006 година бе проведен конкурс за две докторантски места, отпуснати на ЦЛВГ и от 01. 01. 2007 година в Лабораторията започнаха да се обучават двама нови задочни докторанти от Военногеографската служба на Българската армия. През годината в научно-изследователския процес на ЦЛВГ бяха включени дипломанти и студенти от специалността “Геодезия” при Геодезическия факултет на УАСГ. 5. Стопанска дейност на ЦЛВГ през 2006 година Стопанската дейност на ЦЛВГ през 2006 година се изразява в отдаване под наем на бившия астрономически павилион, с обща площ 18 м2 (от 01. 07. 1994 г.). От 2006 година ЦЛВГ отдава под наем и площадка за изследователска апаратура, намираща се на покрива на Бл. N 3. включително поставената в стая 314 апаратура (GPS приемник). През годината бе отдаден под наем и теодолит Theo 010 за срок от три месеца. Постъпилите през 2006 г. средства са в размер на 2 497 лв., от които 50% се привеждат на ЦУ на БАН. Договорите с външни организации и възложители през 2006 година са отразени в Таблица 5.1. 6. Кратък анализ на финансовото състояние на ЦЛВГ за 2006 година През 2006 година научно-изследователската дейност на ЦЛВГ е финансирана основно от бюджетна субсидия в размер на 234 599 лв. Основната част от средствата от получената субсидия са изразходвани за заплати, социални осигуровки, енергия, вода и стипендии. През 2006 година са отпуснати средства за ремонтни дейности на Геодезическата обсерватория “Плана” в размер на 10 000 лв.. Текущите разходи – материали и консумативи, транспортни разходи, телефонни и пощенски услуги, командировки и др. се поемат от собствени средства на ЦЛВГ. През годината не са изразходвани средства от бюджетната

19

субсидия за закупуване на компютри и компютърни компоненти, и научна литература. От собствени средства са закупени дълготрайни материални активи в размер на 53 905 лв. За осигуряване на наблюденията и нормалната дейност на Геодезическата обсерватория "Плана" е необходимо целево финансиране за покриване на ежемесечните разходи за вода, телефон, електроенергия, текущи ремонти и поддръжка на сградния фонд. Тези разходи са непосилни за ЦЛВГ, като се има пред вид бюджетната й субсидия и това е една от причините за усилията на Ръководството на Лабораторията за привличане в Обсерваторията на други институти от и извън БАН. През 2006 година от бюджетната субсидия са покрити разходите за електроенергия и ремонта на сградния фонд на Обсерваторията. Всички останали разходи по поддръжката й са поети от собствени средства на ЦЛВГ. Информация за приходите и разходите на ЦЛВГ за 2006 година е дадена в Приложение 6.1. 7. Издателска и информационна дейност 7.1. Издателска дейност В областта на висшата геодезия у нас единствено периодично издание е тематичната поредица на ЦЛВГ "Висша геодезия", издание на Академичното издателство “проф. Марин Дринов”, изцяло на английски език. През 2006 година от печат излязоха два поредни броя – Висша геодезия 17 и 18. Двете книжки са специализирани издания – N 17 е посветена на “Геодезически измервания, неотектоника и съвременна тектоника в Югозападна България”. Пред вид изключителаната важност на третирания проблем в книжка 18 – “ДЪРЖАВНА GPS МРЕЖА:Обработка на наблюденията от Основния клас”, тя е отпечатана, от Издателството на Военногеографската служба на Българската армия, едновременно на български и английски език. Тринадесета поредна година ЦЛВГ участва в издаването на “Астрономически алманах ” на Издателство НАТУРЕЛА АД. Сътрудници на ЦЛВГ са автори на раздела “Геодезически и навигационни изчисления”. Алманахът е с обем 160 страници. Шеста поредна година, в рамките на сключения договор за сътрудничеството между ЦЛВГ и Геодезическият факултет на УАСГ (вж. Приложение 15) се подготвя за издадаване учебно помагало за специалността “Геодезическа астрономия” – “Каталог с координати на Земята и Слънцето, видими места на Полярната звезда и на звезди за време за 2007 година”. 7.2. Информационна дейност Компютрите, с които разполага ЦЛВГ са свързани в общата локална мрежа на Бл. 1 и Бл. 3 на БАН и имат достъп до ИНТЕРНЕТ. През 2006 година ЦЛВГ успя да модернизира по-голяма част от компютрите на сътруднициите. Информационното обслужване на ЦЛВГ се извършва от собствена библиотека, азбучен и систематичен каталог и добре обзаведена читалня. Целият библиотечен фонд е на свободен достъп.

20

И през 2006 година основен проблем си остава закупуването на чуждестранни издания с валута. Абонаментът е силно ограничен поради недостиг на финансови средства. В библиотеката постъпват издания, получени по частен път - от международни научни прояви, лична кореспонденция и международен книгообмен. Реферативните издания постъпват в ЦЛВГ от 1994 година във вид на микрофиш (от 2004 година на CD-ROM). Към 31. 12 2006 г. библиотечният фонд на ЦЛВГ наброява 8 573 заглавия. През 2006 година в библиотеката са постъпили 60 нови заглавия, от които закупени – 25 и получени по книгообмен – 35. От 2003 година Централната библиотека към БАН пристъпи към въвеждане на модерна интегрирана библиотечна система ALEPH 500 за управление на библиотечните информационни ресурси. Променя се изцяло работата и обслужването на читателите в системата на БАН. През изминалата година продължи актуализацията на систематичния каталог на библиотеката и бе направена частична проверка на фонда на периодиката. Книжният фонд на библиотеката се поддържа в добро състочние, както и всички картотеки и каталози. В ЦЛВГ функционира Научен семинар. Основната му задача са дискусии и оценка на научните резултати на сътрудници на ЦЛВГ и на външни на ЦЛВГ структури. В Приложенията са дадени проведените през 2006 година в ЦЛВГ научни семинари. 8. Други, специфични за ЦЛВГ научни и научно-приложни дейности 8.1. Дейност на Геодезическата обсерватория “Плана” От 1983 година към Централната лаборатория по висша геодезия функционира специализирана Геодезическа обсерватория “Плана”. Обсерваторията е разположена в местността Мечито, в близост до с. Плана, на около 30 км от гр. София. Геодезическата обсерватория “Плана” е оборудвана с уникални астрономо-геодезически и космически инструменти и апаратура, които дават възможност за наблюдения и научни изследвания на Земята като планета и нейната динамика:

• зенитен телескоп: астрономичен инструмент за определяна на географска ширина от наблюдения на звездни двойки, кулминиращи в близост до зенита. Перманентните астрономо-геодезически наблюдения, извършвани със зенитния телескоп на ГО “Плана” се изпращат регулярно в Главния метрологичен център на Държавната служба за време и честота, Москва, Русия. Наблюденията се използват при определяне на Параметрите на ориентация на Земята в пространството, които се разпространяват чрез специализирания бюлетин “Всемирное время”;

• пасажен инструмент: астрономичен инструмент за определяне на време от преминавания на звезди през местния меридиан;

• циркумзенитал (астролябия): астрономичен инструмент за определяне на ширина и дължина от преминавания на звезди през даден алмукантарат;

• астрономически универсален инструмент Wild T4; • спътникова фотографска камера АФУ 75; • спътников лазерен далекомер УЛИС 630;

21

Понастоящем на ГО “Плана” се извършват перманентни наблюдения със зенитен телескоп за определяне на географска ширина. През 2006 година са извършени 152 наблюдения на групи в 76 нощи за определяне на географска ширина със зенитен телескоп в Геодезическа обсерватория "Плана" при положени 374 денонощия дежурства. Същите са обработени и резултатите от тях изпратени в Москва в Държавната служба за време, честота и определяне параметрите на въртене на Земята (ДСВЧ) към Федералната агенция по техническо регулиране и метрология (ФАТРМ) (бившия Госстандарт) на Руската Федерация (РФ) , която служба е с международно участие. С това количеството на извършените от началото на наблюдателния период (м. юли 1987 г) и изпратени в Москва наблюдения на звездни групи става 3487, което се равнява на около 17400 единични наблюдения на звездни двойки. Резултатите се изпращат оперативно в Държавната служба на Руската федерация за определяне на параметрите на въртене на Земята, Москва и се публикуват в техническите бюлетини на Службата. 8.2. Геодезическата обсерватория “Плана” – комплексен изследователски център за науките за Земята и астронимия

През 2005/2006 година продължи реализирането на идеята на ръководството на Лабораторията за превръщане на ГО “Плана” в комплексен изследователски център на науките за Земята. Уникалното местоположение на Обсерваторията и изградената инфраструктура позволяват превръщането й в един модерен изследователски център за науките за Земята и астрономия. Поемането на част от разходите по поддръжката на Обсерваторията от партньорите на ЦЛВГ ще облекчи до голяма степен бюджета й. За целта бяха сключени договори с (вж. Приложенията): Софийския университет “св. Климент Охридски”, катедра “Астрономия” при Физическия факултет (Приложение ); Геофизичния институт на БАН; Географския институт на БАН; Централна лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство; Централна лаборатория по обща екология на БАН. На ГО “Плана” беше монтирана изследователска апаратура, която в голяма степен разширява обхвата на научните изследвания:

- сеизмографска станция; - акселерометрична станция; - йоносферна станция; - автоматизирана метеорологична станция.

Предстои монтирането на астрономичен телескоп, който ще се използва при учебната дейност на Физическия факултет на Софийския унивреситет. По съвместен проект с НФНИ при МОН на Софийския университет и ЦЛВГ предстои закупуването на радиотелескоп и апаратура за мониторинг на слънчевата активност. Всичко това превръща Геодезическата обсрватория “Плана” в уникален научно-изследователски център на науките за Земята и астрономия.

22