НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ ПРОФ ПАНЧО...
TRANSCRIPT
НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ „ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ“
ВОКАЛЕН ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА КЛАСИЧЕСКО ПЕЕНЕ
МАРГАРИТА БАСНАРОВА-АТАНАСОВА
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ В ТВОРЧЕСКО-ИЗПЪЛНИТЕЛСКИЯ СТИЛ
НА БЛАГОВЕСТА КАРНОБАТЛОВА
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация за присъждане на образователната и научна степен
„Доктор“
София 2014 г.
2
Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на заседание на катедра „Класическо пеене“ – ВФ, състояло се на 17 декември 2013 г. Разработката се състои от 204 страници. Съдържа увод, първа част с една глава и втора част с три глави, заключение, приложения, библиография, приноси на дисертационния труд и публикации по темата. В приложенията са включени: 1) Рецензии и документация от личния архив на Благовеста Карнобатлова, 2) Дискография, 3) Награди. Защитата на дисертационния труд ще се проведе на ................................................, в зала № 48 на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ , бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 94 на открито заседание на Научно жури в състав: рецензенти – проф. Боянка Арнаудова и проф. Руско Русков; становища – проф. Илка Попова, проф. д-р изк. Елисавета Вълчинова-Чендова, доц. Лилия Илиева. Дисертационният труд и материалите за защита са на разположение в Учебния отдел на НМА „Проф. Панчо Владигеров“
3
СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
УВОД 3
ПЪРВА ЧАСТ
Първа глава
1.1. Ранни години 7
1.2. Народна Опера Варна 16
1.3. Специализация в Милано 46
ВТОРА ЧАСТ
Софийска опера. Преглед на кариерата на Благовеста
Карнобатлова през последните три десетилетия на XX
век, и в контекста на времето с неговите художествено-
естетически традиции и изисквания.
Първа глава
1.1. Софийската национална опера през 60-те и 70-те години
на XX век 58
1.2. Дебют като редовна артистка в Операта 63
1.3. Нови и „стари“ роли през първото десетилетие в София
64
1.4. Пътувания, гастроли 73
Втора глава
2.1. Ново творческо десетилетие 81
2.2. Още нови роли 84
2.3. В Софийската опера през 70-те и 80-те години 89
4
2.4. Вокален педагог 101
2.5. Гастролни траектории 102
2.6. За турнетата със състава на Софийската опера 113
2.7. Член на жури на вокални конкурси 117
2.8. Изкуството на камерното пеене 119
Трета глава
3.1. Към върхове в изпълнителското изкуство 124
3.2. Последно оперно десетилетието – 80-те години на ХХ в.
Нови роли 126
3.3. Гастроли 129
3.4. Неда от операта „Палячи“ от Леонкавало 136
3.5. 25 години творческа дейност и 50 години юбилей 139
3.6. Нови постижения в изкуството на камерното пеене
143
3.7. Педагогическа дейност. В жури на национални и
международни конкурси 148
3.8. Честване 35 години творческа дейност и 60 години
юбилей 156
3.9. Последни концерти 160
3.10. Обществен и социален профил на проф. Карнобатлова
161
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 167
Приноси на дисертационния труд 167
5
ПРИЛОЖЕНИЯ
Рецензии и документация 171
Дискография 176
Награди 199
Библиография 207
Научни публикации по темата 210
6
УВОД
Настоящият дисертационен труд е опит да се проследи
изпълнителския и педагогическия път на именитата оперна
певица Благовеста Карнобатлова.
Изследването ми започва от началото на творческия път
на артистката. С проф. Карнобатлова сме заедно вече
двадесет и седем години, като моя педагожка, в последствие
бях нейна асистентка. Естествено, че в това време тя е
споделяла с мен много от важните моменти в живота си, от
артистичната и педагогическата си кариера. Написването на
дисертационен труд, който да обхване по етапи,
хронологично, нейният изпълнителски опит обаче изисква
един много по-различен подход. Необходимо беше да се
върнем заедно назад във времето. И го направихме, за да се
осъществи идеята да запиша нейните спомени, и да направя
портрет на оперната прима и педагог Благовеста
Карнобатлова Добрева. Задача доста сложна, защото не
само пътят ѝ в изкуството е многолик, но и дългогодишната
ѝ паралелна педагогическа работа има толкова измерения,
проектирани в изявите на откроилите се студенти, че
заслужава отделно изследване.
Разказите на Благовеста Карнобатлова, т.е. всичко което
е лично, преживяно и описано така колоритно от нея, реших
7
да остане автентично в първо лице единствено число, за да
се съхрани достоверността на повествованието. Моето
участие започва там, където правя анализи, констатации,
включвам оценките на музикалната критика, разбира се и
собствените си впечатления. Получи се една особена форма,
в която се сплитат автентичното с тълкувателното, личното
с обществената оценка, както и с моите представи. Така
запазвам реалността, но в перспективата на изминалите
години се опитвам да направя образа на една голяма певица
и педагог, общественик, личност, вписала трайно името си в
историята на българското оперно дело.
Основната цел на труда е да даде историческа оценка
на постиженията на Благовеста Карнобатлова, които освен
индивидуални са резултат от общото културно ниво на
епохата. Считам, че големият репертоар, който певицата
натрупва, яркостта на образите които реализира на сцената
и неспирното и възходящо развитие са резултат както на
личностните ѝ качества, така и на великолепните условия в
Софийската опера. Защото това е театърът с най-
разнообразен репертоар, с най-големите български
диригенти, режисьори, художници. Яркият изпълнителски
състав е много важна предпоставка за израстване и възход.
Трудът ми се базира на ясен методологически подход,
8
като се спазва хронологията на изявите на артистката.
Изследването реализира следните задачи и тезиси:
• Изграждане портрета на певицата Благовеста
Карнобатлова, посредством ролите, репертоара ѝ,
гастроли и оценките на колеги, публика и критика
• Анализ на изпълненията на най-значимите ѝ роли, на
репертоара ѝ, методите на подготовка и реализиране на
образите. Респективно откроих определени особености,
направих обобщения и изводи
• Характеристика на изпълнителския ѝ стил
• Формирането ѝ като камерна и кантатно-ораториална
певица
• Представих педагога Благовеста Карнобатлова
Трудът ми е изграден от две части. В първата част
представям пътя на Благовеста Карнобатлова от ранните
години на формирането ѝ до първите изяви във Варненската
опера и специализацията ѝ в Милано. Това е време, което не
само определя началото в професията, но и разширява
творческите хоризонти. Време, в което тя изгражда
художествени критерии на основата на най-високите
постижения на творци от Миланската Скала и от големия
оперен свят.
Втората част се състои от три глави. В нея проследявам
9
кариерата на Благовеста Карнобатлова през последните три
десетилетия на ХХ век в контекста на времето и неговите
художествено-естетически традиции и изисквания.
Първата глава обхваща 60-те и 70-те години на ХХ век.
Разглеждам ролите, които изгражда певицата,
взаимоотношенията ѝ с творците, с които работи, гастроли,
репертоар, оценки за постиженията ѝ.
Във Втората глава проследявам последователно и
хронологично най-съществените и значими моменти от
кариерата ѝ през 70-те и 80-те години на ХХ век. Тук се
стремя да открия и изведа особеностите на развитие на
Националната опера – това са години на голям възход на
театъра и на изпълнителския път на Благовеста
Карнобатлова.
В Третата глава се разглеждат някои от най-важните
партии, които Благовеста Карнобатлова е изпълнявала
многократно у нас и в чужбина. И вече изтъквам
значимостта ѝ за българското оперно изпълнителско
изкуство. Спирам се също на педагогическата ѝ дейност,
включително участия в жури на международни и
национални вокални конкурси и майсторски класове у нас и
в чужбина. Убедена съм, че тази част от творческият път на
Благовеста Карнобатлова е ценен принос в българската
10
вокална педагогика, принос в българския музикален живот.
Третият аспект от творческия път на Благовеста
Карнобатлова е в областта на камерното вокално
изпълнителско изкуство. Рециталите с песни и сакрална
музика, които Благовеста Карнобатлова е изнесла през
годините остават в историята, като образци на
интерпретация в жанра.
Накратко, в труда си поставям за цел да очертая образа
на изпълнителя и педагога проф. Благовеста Карнобатлова.
Също така да изведа не само най-съществените моменти от
творческия ѝ път, но да намеря връзките на артистката и
времето в което твори, да изтъкна нейните възгледи и
естетически виждания. Да представя културното развитие у
нас изобщо, както и състоянието на институциите, в които
тя работи. Съзнавам, че това е твърде сложна задача, още
повече, че десетилетията за които пиша са относително
далеч от мен и представите си за тях, трябваше да оформям
от мемоарна и историческа литература, както и от
споделеното от колеги на проф. Карнобатлова. Необходимо
бе да прочета монографии за артисти и творци, изявени през
60-те, 70-те години, история на българската музика, издания
на Института за музика към БАН и много други. В работата
ми ми помогнаха записите на Благовеста Карнобатлова в
11
радио София и на CD, както и филмите, произведени в БНТ
през 70-те и 80-години. Естествено изказвам дълбоката си
признателност на първо място на самата проф.
Карнобатлова, която през цялото време на създаването на
този труд беше до мен, както и към колеги от Вокалния
факултет, с които многократно съм разговаряла и съм
получавала ценна информация и напътствия.
Към дисертацията има приложени снимки, документи,
дискография, както и отзиви за изпълнения на певицата.
Включена е и използваната от мен литература, която ми бе
необходима за да допълня и опиша исторически времето,
институциите, постановките, певците.
12
ПЪРВА ЧАСТ
Първа глава
По пътя към операта
1.1. Ранни години
Благовеста Карнобатлова е именита българска оперна
певица, оставила ярка следа в нашето оперно изкуство.
Нейният изпълнителски път преминава във време, когато
българския оперен театър е в своя апогей. Този период, в
който тя твори, я свързва с големи имена в нашето
музикално изкуство. В репертоара си има над тридесет
централни партии, които е пяла както у нас, така и
гастролите ѝ в престижни оперни театри по света. С еднаква
сила, умение и увлечение, тя изпълнява оперна, камерна и
кантатно-ораториална музика. Освен изявите ѝ на оперната
сцена и концертния подиум, Благовеста Карнобатлова се
реализира като сериозен вокален педагог. Впечатляващо е
участието ѝ в жури на наши и международни конкурси.
Като дългогодишен Декан, проф. Благовеста Карнобатлова
има сериозен принос за развитието на Вокалния факултет
при Българската Държавна Консерватория.
Благовеста Карнобатлова е родена във Варна, където
завършва музикалното училище.
13
Постъпва в Българската Държавна Консерватория на
осемнадесет години. Тук има щастието да работи с
изключителни педагози, като проф. Илия Йосифов, един от
големите оперни певци, проф. Драган Кърджиев,
забележителен авторитет и режисьор, проф. Асен
Димитров, диригент, ползващ се с голям авторитет,
композиторът проф. Любомир Пипков и доц. Стефка
Атанасова – преподавател по актьорско майсторство. Това
са светила в музикалното изкуство. Тяхното влияние в
изпълнителския път и стил на Благовеста Карнобатлова е
голямо. Певицата винаги подчертава, че дължи много на
тези преподаватели и не забравя указанията им през целия
си творчески път.
Един от приносите на труда е именно в това, че проф.
Карнобатлова лично споделя свои спомени за тези големи
имена в българското музикално изкуство. Факт, който
прибавя ценни щрихи към биографиите на прочутите
музиканти.
По време на следването си Благовеста Карнобатлова
получава специална стипендия на името на Стефан
Македонски, която се присъжда на студент с отличен успех
и ярки постижения в специалността.
В предпоследната година от следването си, през лятото
14
на 1959 г., Благовеста Карнобатлова се явява на конкурса по
класическо пеене на Младежки републикански фестивал и е
наградена с втора награда, сребърен медал и лауреатство.
Настъпва последната учебна година. Благовеста
Карнобатлова вече е сред най-ярките и определено
талантливи и перспективни студенти. За държавния изпит е
определена като изпълнителка на ролята на Марженка от
операта „Продадена невеста“ на Сметана. За първи път във
Вокалния факултет на държавен изпит се поставя цяла
опера. В рецензия за абсолвентския спектакъл проф.
Константин Карапетров пише във в-к „Отечествен фронт“
от юли 1960 г.: „Безспорно, най-добре от всички се
представи Благовеста Карнобатлова като Марженка.“
За първи път студентка от Вокалния факултет изнася
самостоятелен концерт, който изпълнява осемнадесет арии
и песни. Идва краят на следването. Тези успешни и
щастливи години за Благовеста Карнобатлова приключват и
тя тръгва смело по пътя към който е устремена. Започва
артистичната ѝ кариера във Варненската народна опера.
1.2. Народна опера – Варна
През 1946 г. на големия оперен певец и режисьор Петър
Райчев и синът му, диригента Руслан Райчев, е възложено
основаването на Народната опера – Варна, регистрирана на
15
6 април 1947 г. Отбелязани са най-важните моменти в
развитието на операта в периода до 1965 г.
В края на 50-те години и началото на 60-те години
започва възхода на един от големите български оперни
театри. Във Варна има солидно постановъчно ядро от ярки
творци-съмишленици със сходна естетика, подготовка и
възможности. Тук кипи интересна творческата дейност, тъй
като художественото ръководство е съставено от
талантливи професионалисти, от стремящи се към нови
творчески хоризонти млади диригенти, режисьори. По това
време, началото на 60-те, във Варненската опера е
назначена и току-що дипломиралата се Благовеста
Карнобатлова.
Възлагат ѝ партията на Мими от „Бохеми“. Благовеста
Карнобатлова познава някои от важните откъси, но сега
трябва да обхване цялата творба, да влезе в постановката, да
пее и играе една от знаковите партии за сопран. Мими ще
стане една от големите ѝ роли. И то в театър с традиции и с
известни артисти. В зимата на 1961 г., на 13 януари е
дебюта ѝ, изпълнение, което ще бъде отправната точка на
цялата ѝ великолепна кариера.
Втората ѝ задача във Варненската опера е Микаела от
операта „Кармен“ на Бизе.
16
Много бързо Благовеста Карнобатлова се вписва в
състава на Варненската опера, за да стане една от водещите
солистки, на която възлагат големи сопранови партии, която
е обичана и ценена от публиката и колегите си. Започва да
пее и с гостуващи певци, някои от които с международна
известност като прочутата по това време румънска оперна
певица Зинаида Пали. Тя изпълнява главната роля в операта
„Кармен“, а Благовеста Карнобатлова е Микаела.
Микаела е роля, която освен че допада много на
натюрела на певицата, но ѝ отваря вратите на Националния
оперен театър, по това време известен като Народна опера –
София, мечтата на всеки певец да бъде поканен там. Става
дума за началото на 60-те години, време в което звездата на
великолепния тенор Димитър Узунов е изгряла и Благовеста
Карнобатлова е поканена да пее заедно с него в операта
„Кармен“ на Бизе.
Друго важно събитие от тези години е премиерата на
операта „Годеж в манастира“ от Сергей Прокофиев. В края
на сезона 1961-62 г., на 5 юни тя пее Луиза, главната женска
роля в операта.
Паралелно с оперните си изяви, Благовеста
Карнобатлова се явява на Световния младежки фестивал
във Хелзинки през 1962 г, където след успешното си
17
представяне става лауреат на конкурса.
Едновременно със създаването на нови роли, тя участва
в три поредни конкурса. Още в началото на кариерата си е
включена в представителни групи, които изнасят концерти
в Съветския Съюз, многократно в Чехословакия, ГДР и
други.
През есента на 1962 г. е световната премиера на операта
„Албена“ на варненската сцена, новата творба на вече
утвърдилия се в жанра композитор Парашкев Хаджиев.
Художественото ръководство на операта поверява главната
роля на Албена на Благовеста Карнобатлова. Композиторът
е удовлетворен и говори с възхита за певицата. От тогава
датира и тяхното голямо приятелство. Парашкев Хаджиев
счита Благовеста Карнобатлова за една от най-успешните
интерпретаторки на неговите сопранови партии – Албена,
Елена, Зорница, Айка.
В репертоара на Благовеста Карнобатлова от това време
вече са Мими от „Бохеми“, Микаела от „Кармен“, Луиза от
„Годеж в манастира“ и Виолета от „Травиата“. Тя
несъмнено е в първите места сред изпълнителите на
Варненската опера. Знаят я и в София, благодарение на
оценките, които получава за ролята на Луиза от „Годеж в
манастира“ на прегледите на оперните театри, както и от
18
успеха ѝ на конкурса в Хелзинки, за който също се е писало
в столичната преса. Накратко, тя вече върви много добре по
пътя към голямата кариера и гради име на сериозна,
амбициозна, трудолюбива и много надарена певица.
Следващата ѝ роля е Лейла от операта „Ловци на
бисери“ от Бизе. За първи път е избрана да пее в
премиерния състав, въпреки наличието на още две
изпълнителки. Премиерата е на 28 април 1964 г. Партията е
мелодически красива и удобна за гласа ѝ, и Благовеста
Карнобатлова сподели, че е нямала вокално-технически
проблеми, че се е чувствала комфортно и я изпълнява с
удоволствие. Ако съдим по рецензията от Емил Димитров,
публикувана в списание „Българска музика“, кн. 6, 1964 г.
успехът е несъмнен. Ето редове от нея: „За доброто
представяне на „Ловци на бисери“ значителни заслуги имат
и солистите. Лейла на Благовеста Карнобатлова е успешна
стъпка в развитието ѝ като оперна певица. Наред с
изтъкваните и друг път музикалност, добра вокална
подготовка и отлични гласови възможности, певицата
показа и по-голямо артистично вглъбяване в образа.
Нейната Лейла вълнува не само с красотата на гласа и
широката мелодична линия, но и с една непринуденост,
която подкупва и увлича.“
19
Две години след „Албена“ във Варненската опера
отново предстои световна премиера – сега на току що
завършената опера на Парашкев Хаджиев „Юлска нощ“.
Естествено, удовлетворен от работата си с Благовеста
Карнобатлова, проф. Хаджиев ѝ предлага партията на
Елена. „Юлска нощ“ е много различна от битовата драма
„Албена“ и поради драматичните конфликти, заради
психологизма и сложната си драматургия.
Безспорно голямото постижение от този период е
Джилда от операта „Риголето“, знакова партия за всеки
висок лиричен сопран. Несъмнено това е голяма крачка
напред не само за кариерата на артистката, но и в
собственото ѝ вокално израстване.
Изводите дотук са за едно много старателно певческо-
актьорско развитие, което е свързано и с темпото на
развитие на самия театър. Не трябва да се забравя този
момент, който исторически обуславя възхода на певицата.
Тя има щастието да влезе в един млад и много перспективен
театър, всред един амбициозен и талантлив състав, който
ще е добра среда за развитие. Трябва да отбележа и
желанието, с което се включва в българския репертоар.
Фактът, че допринася за утвърждаването на ред български
опери в репертоара, има огромно приносно и историческо
20
значение.
Едновременно с това, Благовеста Карнобатлова се готви
усилено за Втория Международен Конкурс за млади оперни
певци, на който става лауреат.
Заместник-председател на журито на този конкурс е
световно известното сопрано Тоти дал Монте, наричана
„Европейският славей“. Макар вече да не е на сцената, тя
продължава да е голям авторитет и изиграва огромна роля в
по-нататъшното формиране на певицата Благовеста
Карнобатлова. Тоти дал Монте дава висока оценка на
нейния глас и възможностите ѝ в интервю за Българската
Националната Телевизия. Специално отбелязва, че от
всички женски гласове, най-много ѝ е харесала българската
певица с дългото и трудно име, която е пяла в операта
„Бохеми“ в трети тур. Препоръчва младата и даровита
певица да продължи обучението си в Италия.
Въпреки че това не е първото състезание, в което
участва, Благовеста Карнобатлова подчертава значението
именно на този конкурс. Защото той не само ще ѝ отвори
вратите на Софийската опера, не само ще я отведе в
Милано, но конкурсът е демонстрация на комплексното
оформяне на певицата, способна да мери сили и талант с
най-ярки личности от целия оперен свят.
21
1.3. Специализация в Милано
След спечелване на три конкурса за оперни певци
Благовеста Карнобатлова е изпратена на специализация в
Италия. Препоръката на световно известната певица Тоти
Дал Монте изиграва своята роля. Благодарение на Райна
Кабаиванска в Италия се свързва с прочутата маестра
Мерцедес Льопард, утвърден специалист за високи гласове,
примадона в Ла Скала по времето на Тосканини.
Всъщност Благовеста Карнобатлова убедено признава
колко много е научила в Италия. Наученото ще ѝ помогне в
развитието ѝ като артистка, всичко чуто и видяно от
сопраните от световна класа в „Ла Скала“, ще ѝ помага и ще
използва в кариерата си. В Милано завършва – по нейно
мнение, един етап от творческият ѝ път. След което навлиза
в зрелите си певчески години.
22
ВТОРА ЧАСТ
Софийска опера. Кариерата на Благовеста
Карнобатлова през последните три десетилетия на
XX век, в контекста на времето с неговите
художествено-естетически традиции и изисквания.
Първа глава
1.1. Софийската национална опера през 60-те и
70-те години на XX век
Съвсем обобщено се представя Софийската народна
опера, както се нарича през 60-те години, времето, когато в
нейния състав влиза Благовеста Карнобатлова. Очевидно, в
следващите две десетилетия се разгръща таланта и
възходящата ѝ кариера, когато Националния оперен театър
е във възход. Включена е оценката на проф. Герджиков за
театъра, който от началото на 60-те години е артист в
операта.
1.2. Дебют като редовна артистка от Операта
Първият спектакъл в Софийската опера на Благовеста
Карнобатлова е на 3 декември 1966 г. – „Травиата“.
Режисьор е проф. Кърджиев.
23
1.3. Нови и „ стари“ роли през първото
десетилетие в София
След „Травиата“ от Верди, следва ролята на Марженка
от „Продадена невеста“ – Сметана, която Карнобатлова е
изпълнявала вече на държавния си изпит в
Консерваторията.
Нова задача е Памина от „Вълшебната флейта“ на
Моцарт, която не е пяла във Варна. Премиерата е на 26
февруари 1967 г. Всъщност за пръв път Благовеста
Карнобатлова е разпределена в екип подготвящ премиера в
Софийската опера и има възможност да измине целия път
на един репетиционен процес, така, както преди години бе
поканена за „Дон Жуан“. Партията е трудна, изисква не
само техника и музикалност, но и постигане на
характерните за стила на Моцарт особености във фразиране,
динамика, ритмика, линия.
Проф. Герджиков разказа интересни спомени за тази
постановка, както и личните си впечатления от Благовеста
Карнобатлова като певица, която умее да изпълнява стила
на Моцарт.
1967 г. е наситена със събития, успехи и творчески
радости в живота на Благовеста Карнобатлова. В края на
месец март е първият ѝ спектакъл на Маргарита от „Фауст“
24
на Гуно. Години е мечтала за тази роля. Най-голямо
удовлетворение ѝ носи работата с проф. Драган Кърджиев.
Към тези изяви трябва да прибавим и премиерата на
операта „Юлска нощ“ от Парашкев Хаджиев в Софийската
опера на 6 октомври 1967 г. Благовеста вече е пяла Елена
във Варненската опера, където е първата постановка на
творбата, но тук има друг постановъчен замисъл,
режисьорски много по-модерно е направена, а и
партньорите са други.
За ролята на Джилда ще цитирам мнението на известния
оперен критик Стефан Тинтеров, който в статия във сп.
Българска музика, 1968 г., кн. 4, представяща и
анализираща изпълнения на нови певци в Софийската
опера, специално отделя внимание на младата артистка:
„Оправдан интерес възбуди и появата на Благовеста
Карнобатлова в ролята на Джилда от „Риголето“, тъй като е
всеизвестно, че въпросната вокална партия е един от
бисерите на колоратурния репертоар, докато младата
певица имаше досегашните си успешни прояви в предимно
лиричното амплоа (Мими, Маргарита, Микаела, Виолета и
пр.). Явният професионален растеж и укрепнали вокална
техника на певицата ѝ позволи да изпее (ако и в по-бавни
темпа и с по-легатирана фраза) почти всички бравурни
25
пасажи във 2-о и 4-о действие, без с това обаче да
трансформира автентичната същност на партията, която по
авторски текст си остава към достоянията на колоратурния
жанр. Разбира се, солистката имаше убедителните си изяви
тъкмо в лиричните кантилени и по-драматичните трепети от
2-о , 3-о и 4-о действие.“
В следващите два сезона Благовеста Карнобатлова
осъществява още няколко нови роли. През 1968 г. (на
28 март) е спектакълът на „Бастиен и Бастиена“ от Моцарт,
който се представя заедно с още една едноактна опера –
„Телефонът“ на Меноти, автор от XX век. Интересно е
съпоставянето на две епохи – класицизма на Моцарт и
модернизма на Меноти.
Важна роля в биографията на Благовеста Карнобатлова
е Лиу от „Турандот“ на Пучини. Ето какво споделя по този
повод певицата:
„ На 25 април 1969 г. беше моят първи спектакъл в
ролята на Лиу от операта на Пучини – „Турандот“. Дълго
умувах дали да пея тази партия и дълго бягах от нея, тъй
като Маестра Льопард ми беше казала, че до 35 години не
трябва да пея нищо от Пучини, освен „ Бохеми“. Няколко
пъти отказвах да участвам, но ролята беше
26
привлекателна и накрая се съгласих. Певчески се оказа
доста трънлива.“
На 24 май 1969 г., по време на едно свое участие в
Атина – концерт по случай Празника на славянската
култура и писменост, посланикът ни в Гърция съобщава на
Благовеста Карнобатлова, че е удостоена с държавната
награда „Заслужил артист“. Много висока оценка за
постигнатото в изминалите седем години активна
изпълнителска дейност.
1.4. Пътувания, гастроли
Продължават задграничите изяви на Благовеста
Карнобатлова. Едно важно събитие в кариерата ѝ е
гастролът в Белградската опера, където е поканена да пее
Маргарита от операта „Фауст“ на Гуно с големия, световен
бас Николай Гяуров. Случва се на 19 януари 1968 г.
Следват гостувания в Будапеща, където Карнобатлова
пее Мими от „Бохеми“ и Маргарита от „Фауст“ на Гуно. В
Хавана е ангажирана за шест спектакъла за ролята на
Джилда от „Риголето“. Също през 1971 г. в Палермо –
„Театро Масимо“ участва в представленията на „Турандот“
и „Кармен“.
После идва ред на Съветския Съюз, където има гастроли
в Ленинград и Рига. На 12 ноември 1971 г. е
27
представлението на „Фауст“ в Мариински Театър.
Следващият ѝ спектакъл е „Травиата“. Два дни по-късно
след Ленинград, Благовеста Карнобатлова заминава за
Латвия, където с успех пее Виолета от „Травиата“ и Мими
От „Бохеми“.
В Брюксел, Анверс, Хага и Амстердам участва в
концерти заедно със Стоян Попов, на които изпълняват
арии и дуети от опери.
Втора глава
2.1. Ново творческо десетилетие
В Софийската опера се подготвя „Сватбата на Фигаро“
от Моцарт. На 13 февруари 1971 г. е първият спектакъл на
Благовеста Карнобатлова, в ролята на Сузана.
Сузана на Благовеста Карнобатлова остава образец за
високо музикално, вокално и актьорско постижение в
българското оперно изпълнителско изкуство. Тук ще
изтъкна, че тя несъмнено е измежду най-силните моцартови
певци у нас. Тя не само може и знае как да фразира, как да
акцентира и изгражда музиката му, но и как да изиграе
героини, като Донна Елвира, Памина, Сузана, Церлина,
Бастиена и други. И в този смисъл Благовеста Карнобатлова
е безспорна и великолепна изпълнителка на Моцарт.
След това, през месец май Софийската опера прави
28
турне в Париж, в което Карнобатлова е ангажирана за Лиу.
Това е едно от най-славните гостувания на Националната
опера през 70-те години на века. Представленията са в
театър Шанз Елизе.
През този великолепен май на 1971 г., Благовеста
Карнобатлова категорично се нарежда сред първите сили на
Софийската опера, като много стабилна, авторитетна
певица, способна да се впише отлично в ансамбъла, да
изгражда с вдъхновение, с много комплексни умения
образите си.
2.2. Още нови роли
В репертоара на Софийската опера за сезона 1971-72 г. е
планирана постановка на „Евгений Онегин“ от Чайковски.
Музиковедката Боянка Арнаудова, която по това време е
драматург на Софийската опера, сподели своето мнение за
тази постановка с диригент Руслан Райчев, режисьор
Николай Николов. Ето цитат от нейното изказване:
„Благовеста ме вълнуваше, не само с детайлите във
фразировка и динамики в голямата сцена на писмото на
Татяна. Там тя постигаше разнообразие от настроения, от
душевни терзания типични за първа любов. Вълнуваше и с
непосредствеността на сценичното си присъствие, с
излъчването си. А после, във финалните две картини
29
реализираше една коренно различна Татяна – изискана
светска дама със самочувствие, силна и достойна съпруга,
отстояваща моралните ценности, които са типични за
образа.“
На 3 юни 1972 г. се състои спектакъл на операта
„Кармен“ от Бизе с Жан Род и Роберто Бенци, в рамките на
много престижния международен фестивал Софийски
музикални седмици. Двамата гастрольори са много
популярни в Европа и гастролът им е посрещнат с огромен
интерес. За Благовеста Карнобатлова е особена чест да бъде
на сцената с тях в ролята на Микаела.
Трябва да изтъкна постиженията на Благовеста
Карнобатлова в тази роля. Всъщност, нейният образ на
Микаела е служил за образец на още няколко сопрани и в
Софийската опера и в други български оперни театри.
Съвременниците ѝ помнят не само успеха на Благовеста
Карнобатлова като Микаела, но отбелязват факта, че други
артистки са продължили да развиват модела, който тя е
създала.
Ето какво сподели Благовеста Карнобатлова по повод на
следващата изява.
„ На 13 и 14 май 1972 г. имах удоволствието да пея
Меса от Шуберт с елитния оркестър Софийски солисти
30
на Васил Казанджиев, диригент и композитор,
респектиращ със своето майсторство. Бях много
развълнувана, а след концерта доволна, тъй като
оркестърът и Васил Казанджиев ми благодариха за
доброто изпълнение.“
В патосът на това признание отново личи колко е
свързана певицата със сакралната музика. Възпитана в
уважение към вярата, Благовеста Карнобатлова много
естествено вниква в смисъла на Месата на Шуберт,
интуитивно навлиза в духа на творбата. От тук започва и
връзката и желанието ѝ да пее този вид музика.
2.3. В Софийската опера през 70-те и 80-те
години
От разговора с проф. Боянка Арнаудова получавам
представа за състава и за репертоарната дейност на
Софийската опера през 70-те години, времето в което
Благовеста Карнобатлова е в съзвездието от забележителни
гласове и артисти.
На 28 март 1973 г. е премиерата на „Елексир на
любовта“.
В своята голяма и аналитична рецензия за постановката
в сп. Българска музика, 1973 г., бр. 6, Елена Тончева пише:
„Благовеста Карнобатлова бе действително блестяща с
31
отлично технически овладения си глас, изравнен във всички
регистри, сочен, лек, подвижен.“
През 1973 г. Александър Райчев вече утвърден
композитор, завършва новата си творба – операта
„Тревога“. Световната премиера на операта на Райчев е
включена в афиша на фестивала Софийски музикални
седмици на 14 юни 1974 г. Произведението предизвиква
интерес не само в музикантските среди, но се харесва и на
публиката, още повече, че участват едни от най-известните
и талантливи оперни певци: Димитър Петков, Любомир
Бодуров, Благовеста Карнобатлова, Александрина Милчева.
Осем години, след като за първи път излиза на сцената с
ролята на Маргарита от операта „Фауст“ на Гуно,
Благовеста Карнобатлова участва във втората премиера на
операта на 15 октомври 1975 г.
Накрая на годината се поставя операта „Луд Гидия“ от
Парашкев Хаджиев – премиера на 10 декември 1975 г. За
ролята на Зорница е поканена Благовеста Карнобатлова,
която получава специални поздравления от Парашкев
Хаджиев за постигнатия забележителен успех.
В началото на лятото, вече по традиция, се състои и
поредният Международен конкурс за млади оперни певци в
София. Както е известно третият тур е участие на
32
допуснатите до него кандидати в спектакъл на Операта. В
програмата за 1976-та са включени и две опери, в които
участва Благовеста Карнобатлова Добрева – „Турандот“ и
„Бохеми“. Принципно, в тези представления участват най-
ярките и най-опитните изпълнители на националната опера,
за да имат състезателите комфорт, да бъдат подпомогнати
от колегите си.
На 5-ти юни 1976 г. започва Шести международен
конкурс за млади оперни певци, където е поканена за първи
път да участва като член на жури в такъв сериозен световен
конкурс.
Проф. Боянка Арнаудова споделя: „Маргарита от
„Фауст“ на Гуно, Виолета от „Травиата“ и Джилда от
„Риголето“ на Верди, както и двете пучиниеви героини
Мими и Лиу са фундаментални партии за кариерата на
Благовеста Карнобатлова Добрева. Освен в Моцартовия
репертоар, тя остави ярка следа в историята на
Националния оперен театър и с тяхната индивидуална
интерпретация. Убедено мога да кажа че това бяха нейните
най-силни, най-впечатляващи изпълнения, които са ме
вълнували и възхищавали.“
В Софийската опера, на 2 юли 1977 г. е премиерата на
операта „Приказка за цар Салтан“ от Римски-Корсаков.
33
Благовеста Карнобатлова Добрева изпълнява ролята на
Царкиня – Лебед, изключително красива и много трудна –
във вокално отношение, партия.
На финала на този творчески период е отново Лейла от
„Ловци на бисери“ от Бизе, сега вече постановка на
Софийската опера. Премиерата е на 29 април 1980 г.
Тук ще включа редове от пресата по повод премиерата:
Извадка от коментара на проф. Венелин Кръстев,
прочетен на 15 май 1980 г. по Българското радио:
„Вероятно художecтвеният съвет на Операта е бил
затруднен в избора на премиерния състав, но в последна
сметка се е доверил на артисти с дългогодишен опит и с
доказани вокално-сценически качества. В него бих изтъкнал
на първо място изпълнителката на Лейла Благовеста
Карнобатлова Добрева, една певица с тънък усет за фина
лирическа кантилена, за фраза, за детайлно изработен жест
и мизансцен. Извеждайки на преден план чистотата и
възвишеността на любовното чувство, Карнобатлова не
забравя да оцвети изящния лирически рисунък и с точно
намерени драматични акценти във вокалната и
сценическата характеристика на образа.“
34
Обобщение:
1. Големите постижения на Благовеста Карнобатлова,
разгледани до тук, са ролите на: Донна Елвира, Памина,
Сузана, Виолета, Джилда, Адина, Мими, Лиу, Татяна,
Маргарита, Микаела, Лейла.
2. Това са партии, които стават образци за интерпретация.
3. Пее ги в чужбина и получава високи оценки.
4. Вече има голям опит, изработила е отлично всичко,
събирайки идеи и насоки от редица големи диригенти и
режисьори.
5. Никога не спира да добавя нови нюанси към ролите си,
да търси и разширява измеренията им.
6. Вече закономерно може и да напътства младите певци,
защото знае трудностите, знае пътя, по който трябва да се
върви към изграждането на образите. Може да поведе по
този път и начинаещите певци.
7. Софийската опера и други оперни театри се съветват с
нея относно интерпретацията на сопранови образи.
2.4. Вокален педагог
Някак рано започва и педагогическата дейност на
Благовеста Карнобатлова, в разцвета на творческите ѝ сили.
Нещо, което не е типично за проспериращите оперни певци,
които по принцип предпочитат да са на сцената, отколкото
35
да я делят с обучение на неопитни, съвсем млади хора.
Очевидно Благовеста Карнобатлова носи в себе си и духът
на педагога, талантът да учи другите, за да се реши толкова
рано да поеме паралелно и по сложния път на педагога. При
това във време, в което е блестяща певица със завидна
кариера. През есента на 1971 г., проф. Йосифов прави
предложение на Благовеста Карнобатлова да стане негова
асистентка.
На 9 май 1977 г. е обявен конкурс за доцент по
класическо пеене. На заседанието на научния съвет за
защита на доцентурата, Благовеста Карнобатлова с пълно
болшинство е удостоена с научната степен „Доцент“.
През есента на 1979 г. е избрана за Декан на Вокалния
факултет.
На 15 юли 1984 г. за втори път е избрана за Декан на
Вокалния факултет.
2.5. Гастролни траектории
Много наситена е програмата и на Националната опера,
и на самата Благовеста Карнобатлова Добрева през 70-те
години на миналия век. Освен персоналните покани, които
получава от ред театри, в които вече е пяла, получава и от
такива, които я откриват като великолепна интерпретаторка
на определен вид сопранови партии (Мими, Виолета,
36
Маргарита, Лиу и др.). Участва активно и в турнетата на
операта.
Опитвам да подредя гастролите ѝ, като ги групирам на
индивидуални и колективни.
Особено харесват Благовеста Карнобатлова в Прага,
Братислава и в някои други градове на Чехословакия, в
Будапеща, в Москва, Ленинград – Съветския Съюз, в ГДР –
Лайпциг, Берлин.
Измежду паметните спектакли на задгранични сцени е
този на „Травиата“ от Верди в Болшой театър (20 ноември
1973 г.), преминал под палката на знаменитият диригент
Борис Хайкин.
Ето част от рецензията на проф. Борис Хайкин –
народен артист на СССР, по повод спектакъла на
„Травиата“: „ Гласът на Благовеста Карнобатлова има много
красив тембър. Той е мащабен и прекрасно изпълва
голямата зала. Певицата безупречно владее гласа си и с
голямо майсторство преодолява техническите трудности,
които изобилстват в партията на Виолета. Освен това,
артистката притежава голямо сценично обаяние, и това
много способства за големия ѝ успех сред публиката“.
Трудно е да се пее на най-голямата, най-авторитетната
руска сцена с дълголетна история, в театър с такива
37
изисквания и традиции като Болшой в Москва. Вълнението
е било огромно, но както споделя и амбицията ѝ да се
представи максимално, да защити и поканата, и името си.
Несъмнено това е един от върховите моменти в кариерата
на Благовеста Карнобатлова Добрева.
Успешните изяви на Благовеста Карнобатлова Добрева в
Чехия продължават. И през 1975 отново е поканена на
авторитетния международен фестивала „Пражка пролет“.
Един от старите европейски музикални форуми на който се
канят изпълнители от висока класа. Тук се срещат имена със
световно признание, гостуват най-прочути състави и
оркестри. Това е един от най-привлекателните и богати
музикални празници в света. Този път е поканена за Донна
Елвира от „Дон Жуан“ на Моцарт, като спектакълът е в т.н.
„Тилово Дивадло“, там, където за пръв път е играна операта
„Дон Жуан“ през 1787 г. Големият чешки диригент
Кромбхолц дирижира спектакъла.
Най-екзотичното творческо пътешествие на Благовеста
Карнобатлова е в Южна Америка – Чили и Перу.
В следващите години Благовеста Карнобатлова е канена
да пее в Литва – Вилнюс, СССР – Ленинград, Гърция –
Солун, Испания – Барселона, Полша – Вроцлав.
Незабравимо преживяване и важен акцент в
38
изпълнителския път на Благовеста Карнобатлова е поканата
да пее Лиу в Барселона, заедно със световно известния
оперен артист Пласидо Доминго. Известният импресарио
Владарски поканва екип от български имена да поставят
„Турандот“ в Барселона, Театро дел Лисео.
В 1978 г. Благовеста Карнобатлова стъпва на още един
континент – Африка. През февруари пристига в Алжир с
културна делегация, водена от тогавашния министър на
културата Людмила Живкова, за да участва в „Дни на
българската култура“.
Считам че е ясно, че винаги Благовеста Карнобатлова се
представя много убедително, впечатляващо, и затова е
канена многократно в чужбина. Естествено, поканите се
умножават с годините, но трябва да подчертая, че в Прага,
Братислава, Будапеща, Москва, Петербург, Киев, Рига,
Вильнюс, Белград, Берлин и други, тя е предпочитана
гастрольорка от България.
2.6. За турнетата със състава на Софийската опера
През 70-те и 80-те години на миналия век са най-
големите турнета на Софийската опера и балет в Париж,
Белгия, Западна Германия, Индия, Испания, Холандия,
Люксембург, Швейцария, Италия, Австрия, Чехословакия,
Малта, Турция, Полша, Унгария, Москва, Букурещ, Кайро,
39
Белград и др. Понякога трупата има по 3-4 гостувания в
една година, които никак не намаляват дейността ѝ на
собствена сцена. В много от тези изяви участва и
изтъкнатата солистка Благовеста Карнобатлова. Ролите,
които застъпва са много различни, което отново доказва
потенциала ѝ, майсторството и артистичните умения,
съчетани с много труд и работа върху тях.
През месец септември 1974 г. се организира Декада на
българската култура. По този случай за необятната руска
страна заминават много артисти, певци и ансамбли от
България. Но в Болшой театър за тези тържества са
поканени само трима български оперни певци: Николай
Гяуров, който изпълнява главната роля от операта „Борис
Годунов“, Никола Гюзелев – за Филип II от „Дон Карлос“ и
Благовеста Карнобатлова за ролята на Виолета от операта
„Травиата“.
2.7. Член на жури на вокални конкурси
За пръв път Благовеста Карнобатлова е поканена за член
на журито на Шестия национален конкурс за млади певци.
Тогава тя е едва на 38 години. Конкурсът е от 1 до 20
декември 1974 г. и Карнобатлова е на масата на журито
редом с маститите и респектиращи професори Илия
Йосифов, Георги Златев-Черкин, Михаил Попов, което,
40
признава „... за мен беше голяма чест, радост и
отговорност“ . И пак по това време, в края на годината е
избрана на Конгрес на СМД, с пълно болшинство, за член
на Изпълнителното бюро на Националния съвет на Съюза
на българските музикални и танцови дейци.
Този период, в който разцъфтява таланта на Благовеста
Карнобатлова Добрева е увенчан и със заслужено даденото
ѝ звание „Народен артист“ – 23 май 1976 г.
През 1977 г. вече е в жури на големия Международен
конкурс за оперни певци на името на великата Мария Калас
в Атина, в който тя е единственият представител на
социалистическа страна.
Отново Карнобатлова е поканена за член на журито на
Седмия Международен конкурс за млади оперни певци в
София, 1979 г., в което председател е световната оперна
певица Елена Николай.
2.8. Изкуството на камерното пеене
Проф. Павел Герджиков разказва: „Благовеста пееше с
еднакъв успех и камерна музика. Нейната дейност на
камерна певица не беше кой знае колко огромна по обем, но
много качествена. С Елена Миндизова дадоха ярки образци
на камерно музициране. Тя изпя всички, или почти всички,
песни за сопрано от Георги Златев-Черкин, които и записа“.
41
През годините, особено след влизането на Благовеста
Карнобатлова като преподавател в Музикалната академия, с
Елена Миндизова изграждат едно солидно творческо
приятелство, което в края на 70-те години ги превръща в
талантливо концертно дуо. Елена Миндизова по това време
е старши преподавател по камерно пеене във Вокалния
факултет на Академията. Много опитен акомпанятор,
музикант с вкус и отношение към вокала, към пеенето, тя е
изнесла десетки концерти и с други оперни певици и певци
През ноември 1979 г. с Карнобатлова правят първите си
записи за грамофонна плоча в „Балкантон“ – с руски
романси от Даргомижски, Глинка, Чайковски, Рахманинов.
В последните дни на 79-та година дуото Карнобатлова и
Миндизова участва в концерт в зала България заедно с
клавирното дуо Джулия и Константин Ганеви. Първата част
е на пианистите, а във втората част на концерта те
изпълняват песни от Моцарт.
Трета глава
3.1. Започва ново десетилетие в творческият път на
Благовеста Карнобатлова. Вече е певица със солиден
сопранов репертоар, многобройни гастроли у нас и зад
граница, удостоена е с най-престижни награди – конкурсни
и държавни, т.е. призната за изпълнителка измежду най-
42
ярките в българското изкуство. През 80-те години на ХХ в.
Софийската опера е във възход – художествено-творчески и
репертоарен. Това е време на голяма популярност на
театъра извън границите на България. Участие в престижни
гастроли има Благовеста Карнобатлова, която е измежду
високо оценяваните артисти на театъра, не само тук, но и от
международната критика.
В тази глава за разгледани някои детайли от историята
на Софийската опера от това време, разказани от проф.
Арнаудова.
3.2. Последно оперно десетилетие – 80-те години
на ХХ в. Нови роли.
През 1981 г. у нас има големи тържества, организирани
по случай 1300 години на българската държава. В тази
връзка се създават много музикални творби, но особено
голям отклик в музикалните среди има операта „Хан Крум
Ювиги“ от Александър Йосифов, поставена с успех в
Софийската опера. Благовеста Карнобатлова е разпределена
за главната роля на Винеха.
Това е поредната четвърта роля на Благовеста
Карнобатлова, в която е първата изпълнителка в българска
опера.
Композиторът Александър Йосифов се изказва по
43
случай 35 години творческа дейност в материал, издаден от
Министерство на културата: „Една прекрасна, една
истинска Винеха“ – само така бих могъл да отбележа
присъствието на проф. Благовеста Карнобатлова Добрева в
ролята на Винеха от моята опера „Хан Крум Ювиги“.
През 1982 г. се отбелязва в цялата страна 70-
годишнината от рождението на проф. Парашкев Хаджиев –
с негови постановки и концерти. Естествено, сред високо
оценените изпълнители на вокалната музика на Хаджиев е и
Благовеста Карнобатлова Добрева, която участва в два
юбилейни концерта.
3.3. Гастроли
Не спират и гастролите в чужбина, които както винаги
са по няколко в година. И самостоятелни изяви, и с
колектива на Софийската опера. Вече освен в оперни
спектакли артистката често е канена и за самостоятелни
концерти с камерна вокална музика. Още повече че именно
в това десетилетие Благовеста Карнобатлова Добрева
развива целенасочено и тази линия в своя творчески път.
Изнася концерти, записва песни от различни автори.
На 22-ри и 23-ти октомври 1980 г. се състоят два
концерта в Париж. В репертоара е застъпена италианска,
44
френска, руска класика. Концертите са посветени на 1300
години от създаването на Българската държава.
В края на 1980 г. Благовеста Карнобатлова посещава за
пръв, но не за последен път един от красивите острови на
Средиземно море – Малта. Тогава още не знае колко
дълбоко ще се свърже с това място, какво значение ще има
за нея, а и не само за нея това първо посещение на
държавата Малта.
На 20 декември отново лети за прекрасната
Чехословакия. Този път е поканена в Острава да пее ролята
на Виолета от операта „Травиата“ на Верди. Спектакъл,
който минава с успех, ако се съди по дългите извиквания
пред завеса – шест пъти се покланя Благовеста
Карнобатлова, аплодирана възторжено. И, естествено
годината завършва с огромно удовлетворение. Освен
ангажиментите си в своя театър има още ред участия и в
страната, и зад граница – Рим, Малта, Москва.
Същата година за пореден път Карнобатлова е поканена
и на фестивала „Майски вечери“ в Скопие, където на 29 май
пее Маргарита от „Фауст“ на Гуно и получава много добри
рецензии и нови предложения за гостуване. Събитие в
Белградската опера е участието ѝ в представление на
операта „Бохеми“. Ето какво споделя певицата по този
45
повод:
„ Това беше на 15-ти декември 1982 г. – четиринадесет
години след първото ми гостуване в паметния спектакъл
на ”Фауст“ от Гуно в Белградската опера, заедно с
Николай Гяуров. Отново съм на сцената на Белградската
опера. Силно ме развълнува фактът, че колегите не бяха
забравили първото ми представяне като Маргарита“.
Гастролните пътища отвеждат Благовеста Карнобатлова
в далечната Индия, където задно с голямата българска
пианистка Милена Моллова изнасят концерти в Делхи по
случай Празника на славянската писменост и култура.
Особено събитие в изпълнителския път на Карнобатлова
е изпълнението на кантата за хор, камерен оркестър и орган
„Стабат Матер“ от Перголези в зала „България“.
Следват концерти в Испания, Скандинавия,
Чехословакия.
3.4. Неда от операта „Палячи“ на Леонкавало
През 1985 г. в репертоара на Националния оперен театър
е включена операта „Палячи“ от Леонкавало. Това е
последната роля, която създава Благовеста Карнобатлова.
Да завършиш кариерата си на лиричен сопран с ролята
на Неда, е наистина ярък успех. Обикновено, певиците я
правят в разцвета на силите си. Ето още едно доказателство
46
за огромния потенциал, за съхранените съзидателна енергия
и гласова свежест при Благовеста Карнобатлова.
3.5. 25 години творческа дейност. Юбилей
Юбилеят се състои на 8 май 1986 г. със спектакъла на
„Палячи“, за който оценката е много висока. Колегите на
Благовеста Карнобатлова споделиха впечатлението си от
това паметно представление: „Тази Неда беше като един
голям урок не само по отношение на вокално-музикално, но
и на драматургическо пресътворяване на образа. Беше и
модел за изпълнение, но и послание към колеги и ученици в
пеенето.“
По този повод, Благовеста Карнобатлова има изнесени и
концертни програми.
По повод на юбилея на проф. Карнобатлова в много
авторитетното списание „Българска музика“, кн. 8, 1986 г.,
„Профили“ са публикувани изказвания, част от които ще
цитирам тук. Ето какво е споделил проф. Илия Йосифов:
„За мен Благовеста е универсален музикант с
многостранни интереси, навлязъл в много тайни на
голямото изкуство. Един музикант минал през камерен,
ораториален, оперен репертоар, изобщо през цялата тази
гама от възможности, които стоят пред големия певец.
Благовеста Карнобатлова е и много талантлив педагог.“
47
Любомир Виденов, студент на проф. Карнобатлова,
лауреат на Международния конкурс за млади оперни певци
в София, вече солист на Националната опера пише:
„Работата с педагог от величината на н.а. проф. Благовеста
Карнобатлова дава възможност за максимална изява на
природната надареност. Изключителният ѝ усет към
особеностите на различните видове гласове, съчетан с
дълбоки познания в областта на белкантото, я правят
достоен продължител на най-добрите традиции на
италианската певческа школа. Богат и многостранен
сценичен опит, ярък музикален талант, интерес към всички
изкуства са в основата на нейната забележителна ерудиция,
даваща своя отпечатък и в дейността ѝ на педагог.
Характерните за нея принципност, прецизност и упоритост
тя съумява да предаде и на своите възпитаници.“
3.6. Нови постижения в изкуството на камерното
пеене.
В една обзорна статия „Представители на българската
камерно-вокална интерпретация“ в сп. „Музикални
хоризонти“, бр. 1, 1983 г., проф. Константин Карапетров
дава отлична характеристика на Благовеста Карнобатлова
като камерна певица. „Подчертано самобитно явление в
камерното ни изпълнителство представлява Благовеста
48
Карнобатлова Добрева.“
През есента на 1983 г. Благовеста Карнобатлова Добрева
изненадва почитателите си с нова камерна програма. Този
път е подбрала песни от Бизе и Сен-Санс, които не са
популярни сред нашите изпълнители. Така още веднъж
доказва, че е професионалист, непрестанно търсещ,
развиващ се. Отзивите за този концерт, на който повечето
от публиката са музиканти и студенти, са отлични.
Специално я поздравява проф. Парашкев Хаджиев, който ѝ
казва: „Гласът ти е чародеен инструмент“.
Излизат блестящи рецензии в пресата по повод на
концерта от доц. Лиляна Жабленска, проф. Боянка
Арнаудова, Лиляна Манкова, на които специално се спирам
в дисертационния труд.
На другата година, точно на 1 март дуото Карнобатлова
– Миндизова записват песните в студиото на „Балкантон“.
Следващата им концертна програма вече е с песни на
италианските композитори Стефано Донауди и Джан Карло
Меноти. Посрещната с голям интерес и признание,
критиците изтъкват, че в художествено отношение това е
връх в изпълнителският ѝ път.
„Изпълнявайки непознатите у нас песенни цикли на
Стефано Донауди и Джан Карло Меноти, н.a. проф.
49
Благовеста Карнобатлова Добрева ни поднесе една чудесна,
стилна и изискана вокална вечер. Певицата разгърна цялата
мащабност на своето дарование като показа и определена
склонност към една по-съвременна музикална
изразителност“ – пише музикалната критичка Мария
Костакева във в-к „Работническо дело“, 30 ноември 1984 г.
В юбилейната си 50-та година, наред с другите форми
на честване, подготвя и изнася заедно с пианистката Елена
Миндизова и органиста Велин Илиев, програма с творби на
бароковия композитор Хайнрих Шютц и италианският
модернист Оторино Респиги, посветена на 25 годишната ѝ
творческа дейност – на 22 май 1986 г. в зала България.
Ето какво изтъква доц. Константин Карапетров, в отзива
си във в-к „Вечерни новини“, 16 юни 1986 г.: „Още веднъж
Карнобатлова доказа, че артистичната и календарната
възраст не съвпадат. Гласът ѝ прозвуча свежо, сочно,
пролетно, младежки. Ариите и псалмите от Шютц не бяха
разкрити в традиционния стил на приглушено и изсушено
музициране. Изящната и вглъбена музика се разгърна през
пламъка на живите човешки чувства. След изключително
майсторското пресъздаване на песните на Меноти, певицата
ни поднесе с вдъхновение и песните на Респиги,
доказвайки, че чувства органично съвременната италианска
50
вокална лирика.“
3.7. Педагогическа дейност. В жури на национални
и международни конкурси
В град Провадия е учреден конкурс на името на
Светослав Обретенов. През 1980 г. за първи път в журито е
поканена Благовеста Карнобатлова. В следващите издания
на конкурса тя многократно участва в журито.
Проф. Карнобатлова е била член на международното
жури на три поредни конкурса „Чайковски“ в Москва.
Конкурс в Атина – „Мария Калас“.
Конкурс „Робърт Шуман“ в Цвикау – Германия.
Многократно е член на Международния конкурс за
млади оперни певци в София.
Благовеста Карнобатлова е канена седем поредни
години в Германия за интензивен курс за подготовка на
млади певци, които са определени да участват в
международни оперни конкурси. Тя работи с тях труден и
многообразен репертоар, който обхваща италианска,
френска и руска музика. За успешната си дейност е
наградена от Министерството на културата на ГДР с медал
„Курт-Бартел“, който се връчва за особени заслуги и
изключителни инициативи в развитието на духовния и
културен живот в Германия. Изпратено е писмо до
51
Министерството на културата в нашата страна, в което
проф. Карнобатлова е оценена като международен, ценен
капацитет за италианското белканто.
Осъществила е интензивни майсторски класове за
оперни певци в Китай, Корея и многократно в Малта.
3.8. Честване 35 години творческа дейност.
Юбилей
1996 г. е юбилейна за голямата певица. По този повод са
организирани ред концерти с нейно участие, а Музикалната
академия прави голямо официално тържество.
Събитието е не само под знака на годишнината от
рождението ѝ, но е свързано и с 35 години изпълнителска
дейност. Поднесени са много приветствия от
Министерството на културата, от Националната опера, от
Музикалната Академия, Съюза на музикалните дейци и
други. Цитирани са някои от поздравленията, тъй като дават
не само оценка на творческата дейност на проф. Благовеста
Карнобатлова, но представят и човека, колегата, приятеля.
Изказванията са от материала на Министерството на
културата, издаден по случай 35 години творческа дейност.
3.9. Последни концерти
Благовеста Карнобатлова участва в няколко
52
представителни концерти, организирани по случай 75
години от основаването на ДМА.
„Коронационна меса“ от Моцарт е последния концерт, в
който певицата участва заедно с дългогодишния колега и
приятел Павел Герджиков.
Така, през 1996 г. приключва славният изпълнителски
път на голямата певица Благовеста Карнобатлова, посветила
таланта си на прекрасното изкуство – операта.
3.10. Обществен и социален профил на проф.
Карнобатлова
Години наред проф. Карнобатлова паралелно с
творческата и педагогическа дейност, изпълнява ред
обществени и административни функции, съумявайки да
съчетава всичко, да бъде полезна и с ум, и с опит, и с
възможностите си като личност с престиж и авторитет. През
70-те и 80-те години на ХХ в. тя е неизменно в състава на
Художествения съвет на Националната опера, което
означава – участие в художествената политика на театъра.
Два мандата или това са 8 години, в които е Декан на
Вокалния факултет и член на Ректорския съвет в
Консерваторията, което също е ангажимент изискващ
принципност, познаване на кадрите и естеството на
преподавателската работа, на колегиума. Избрана е и в
53
Изпълнителното бюро на Съюза на музикалните дейци в
България – като представител на оперните и оперетни
театри в страната. Повече от шест години е член на
Организационния комитет на Международния конкурс за
млади оперни певци в София, както и председател на
комисията за вътрешни прослушвания на млади певци,
желаещи да се състезават на международни конкурси.
Три мандата е избирана за член на специализирания
научен съвет на Висшата атестационна комисия по
музикознание и музикално изкуство. В този съвет се
представят кандидатите за хабилитации, докторантури и
научни звания от НМА „П. Владигеров“, Институт за
музикознание към БАН, Академия за музикално, танцово и
изобразително изкуство в град Пловдив, Нов Български
Университет – София, Университет „Константин
Преславски“ град Шумен, Югозападен университет
„Неофит Рилски“ – Благоевград.
54
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Повече от две години събирах и подреждах
материалите, направих много разговори с проф.
Карнобатлова, слушах по много пъти нейните записи,
коментирах ги, за да опитам да подредя и напиша този
монографичен труд. Стремях се да постигна не само
автентичност, но и възможната изчерпателност, както и да
добавя сериозна документалност. Тъй като съм студентка
на проф. Карнобатлова, познавам преди всичко
педагогическата ѝ работа. Сега трябваше да тръгна назад
във времето, за да опозная професорката си и като певица,
една от най-големите български оперни артистки. За
съжаление, когато се запознахме, когато влязох в нейния
клас, тя вече приключваше кариерата си. Затова съм я
гледала само в някои от последните ѝ роли и концерти.
Налагаше се да търся документи за артистичната ѝ кариера,
както и да се срещна с нейни колеги, с хора, които са
следили пътя ѝ през десетилетията, били са заедно в
Софийската опера. Основно в труда си се опирам на
мненията и спомените на професорите Павел Герджиков и
Боянка Арнаудова. Павел Герджиков е свидетел на целия ѝ
път – от студентството ѝ до финала в Софийската
опера,както и на педагогическата ѝ дейност в Музикалната
55
академия. Боянка Арнаудова като главен драматург на
театъра от 70-те и 80-те години и музикален критик също я
познава добре. Имах събрани и някои други впечатления,
но самата проф. Карнобатлова прецени, че е достатъчно да
се цитират тези двама видни музиканти.
Старала съм се да подплатя разказите ѝ с мои
обобщения и констатации, и с обективните материали –
рецензии за изкуството на Благовеста Карнобатлова.
Трудът ми е искрен опит да се представи и певицата и
педагогът Благовеста Карнобатлова. Смятам, че той ще е
полезен за всеки, който се занимава с вокално майсторство,
и като четиво, показващо развитието, характера, волята на
един талантлив музикант. Също и да внуши посланията за
необходимостта от непрестанно самоусъвършенстване,
самооценка и самокритичност, без които не може да има
прогрес в изкуството. В исторически аспект, написаното
дава представа за два български оперни театъра и тяхната
функция – обществена, социална, възпитателна. И главно на
институции, които обгрижват певците и откриват
възможности за развитието им. Самият път на нашата
именита оперна певица Благовеста Карнобатлова е
неразривно свързан с културния и музикален живот на
България от 50-те до 90-те години на ХХ век.
56
В резултат на всичко написано, на основата на
споделеното от Благовеста Карнобатлова, на анализираните
роли, на отзивите в пресата и на личните впечатления и
констатации – собствени и на колеги и приятели на
певицата, могат да се изведат следните основни приноси на
труда, който:
• представя многопланово и многостранно певицата и
педагога Благовеста Карнобатлова на фона на развитието
на българското оперно изкуство и на културния живот в
България през периода, обхващащ последните 40 години
на миналия век;
• настоящото изследване прави опит да се разгледа
творческо-изпълнителския стил на Благовеста
Карнобатлова, който досега не е бил обект на изследване
и ще е полезен за всеки, който се занимава с вокално
майсторство;
• внушава послания за необходимостта от непрестанно
самоусъвършенстване, самооценка и самокритичност, без
които не може да има прогрес в изкуството;
• изграден е върху автентичен материал – изповедните
разкази и четирите дневника на артистката, в които тя е
записвала подробно всяко участие през тези тридесет и
пет години, като всичко е подплатено с документация,
57
рецензии и други.
• съдържа спомени за големите имена в българското
музикално изкуство;
• изтъква значението на българския репертоар, както и
историческият ѝ принос за утвърждаването на ред
български опери – Благовеста Карнобатлова е първа
изпълнителка в четири български опери от различни
композитори;
• представя ролите, които имат важно значение в
изпълнителския път на Благовеста Карнобатлова, но
представляват и индивидуален принос в родното оперно-
изпълнителско изкуство;
• определя певицата за една от несъмнено най-силните
моцартови изпълнителки у нас – образци в нейната
кариера са Донна Елвира, Памина, Сузана;
• и огромното значение на партиите ѝ от италианския
репертоар – Виолета, Джилда. Мими, Лиу, Неда;
• и от френската музика на XIX век – Маргарита, Микаела,
Лейла, Манон. Перфектното владеене на френски език
допринася за забележителните ѝ изпълнения в тази
област;
• като специално акцентирам върху образа на Татяна, с
убеждението, че това е много високо постижение в
58
кариерата на артистката и в българското изпълнителско
изкуство;
Дисертационният труд представя и изгражда образа на
певицата Благовеста Карнобатлова чрез ролите,
репертоара ѝ, гастроли и оценките на публиката и
критиката.
• представя историческа оценка на постиженията на
Благовеста Карнобатлова, които са резултат от общото
културно ниво и изисквания на епохата;
• съдържа фактология, която дава представа за два големи
български оперни театъра и тяхната функция –
обществена, социална, възпитателна;
• изградена е реална представа за задграничната кариера на
певицата, канена многократно да гастролира в Прага,
Будапеща, Москва, Петербург, Белград, Берлин и други;
• изведени са приносите ѝ в развитието на българското
камерно-вокално музициране. Нейните камерни изяви
оставят трайни впечатления и са плод на пълно творческо
съсредоточаване и всеотдайност пред художествените
задачи. Записите ѝ на италианска, френска, руска и
българска камерна музика са образец и имат важен
принос в развитието на камерното вокално изпълнителско
изкуство.
59
Всичко изброено дотук свидетелства за стремежа ми да
постигна пълноценно представяне на една голяма артистка
и личност с определено място в историята на българското
изпълнителско изкуство. Мисля, че това е интересно за
младите певци, тъй като проф. Карнобатлова е истински
пример за това, как с талант, с любов, с труд и ясни цели, се
гради солидна кариера. Към това добавям и щрихи към
педагогическата ѝ дейност. Опитах се да очертая и
човешката страна на артистката, която никога не е живяла
изолирана в света на музиката. Напротив, винаги е била в
действителността, в живота, съпричастна и съучастна в
него.
60
Публикации по темата на десертацията
1. Баснарова, М. За Райна Кабаиванска и още
нещо…Благовеста Карнобатлова, сп. „Музикални
хоризонти“, кн. 5, 2012 г.
2. Баснарова, М. За изпълнителските постижения на
проф. Благовеста Карнобатлова и вокалните и
принципи, залегнали в моята педагодическа практика –
Докторантски четения в НМА „Проф. Панчо
Владигеров“, 15 май 2013 г.
3. Баснарова, М. За изпълнителските постижения на
проф. Благовеста Карнобатлова и вокалните и
принципи, залегнали в моята педагодическа практика –
Алманах, НМА „Проф. Панчо Владигеров“, за 2013 г.,
под печат.