1

Национална музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров“

Вокален Факултет

катедра „Класическо пеене“

Даниела Владимирова Панчевска, редовен докторант

„Вокално- технически и интерпретационно- художествени

прилики и разлики между Елена Николай и Елена Образцова”

Автореферат

На дисертационен труд

за присъждане на образователна и научна степен „Доктор“

Научен ръководител: Проф. Мила Дюлгерова

Рецензенти:

Проф. Боянка Арнаудова

Проф. Георги Костов

София, 2016г.

2

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита на заседание на Катедра

„Класическо пеене“- Вокален факултет на НМА „проф. Панчо Владигеров“, проведено на

16.05.2016 година. (Протокол №…..)

Дисертационният труд в общ обем от 281 стр., съдържа Увод, Първа глава с 3 подглави,

Втора глава с тринадесет подглави, Заключение, Научни приноси и публикации по

темата, Библиография (11 източника на български, 4 на английски, 4 на руски, 2 на

италиански, един на френски и един на немски език ), Приложения.

Публичната защита на дисертационния труд ще се състои на …..от….ч. в зала №48 на

НМА „Проф. Панчо Владигеров“, бул. Евлоги и Христо Георгиеви“ №94, на открито

заседание на научното жури в състав:

1. Проф. Боянка Арнаудова

2. Проф. Георги Костов

3. Проф. Мила Дюлгерова

4. Доц. Лилия Илиева

5. Доц. Христина Ангелакова

Дисертационният труд е на разположение в „Учебен отдел“ на НМА „Проф. Панчо

Владигеров“.

3

Съдържание:

Увод…………………………………………………………………………………………..…..1

Първа глава

1. Някои щрихи върху жизнения и творчески път на Елена

Николай………………………………………………………………………………5

2. Някои щрихи върху жизнения и творчески път на Елена

Образцова……………………………………………………………………….…....9

3. Двете Елени и Родината……………………………………………………...…….13

Втора глава…………………………………………………………………………………….15

1. Глас………………………………………………………………………………………16

2. Вокална техника…………………………………………………………………….…..18

3. Образ……………………………………………………………………………...…..…21

4. Нова партия……………………………………………………………………...……...24

5. Репертоар…………………………………………………………….....................…...26

6. Адалджиза…………………………………………………….....................…………..28

7. Верди освен Азучена……………………………………....................………………..29

8. Азучена……………………………………………………...................…………….…34

9. Вагнер на Елена Николай………………………………...................……………..….41

10. Сантуца………………...………………………………….....................………………43

11. Кармен………………………………………………………........................………….45

12. Двете Елени към младия певец………………………………….....................………49

13. Интервюта……………………………………………………….....................………..50

Заключение………………………………………………………...........................………… 51

Научни принос...........................………………………..……….......…..................................52

Публикации по темата……………………………………….......................................…….53

Библиография…………………………………………….......................................…………53

4

Увод

В настоящия дисертационен труд правя сравнителен анализ певиците Елена Николай и

Елена Образцова. Предмет на разработката са вокално- технически и интерпретационно-

художествени прилики и разлики между изпълнителките и извеждане на някои изводи за

мецосопрановия глас. Считам особено положително, че съм провела изследването си от

гледната точка на млад певец, което го прави доста практически ориентирано и достъпно.

Основната цел e на базата на образеца от житейския път и кариера на Елена

Николай и Елена Образцова, чрез сравнителния анализ на вокалната им техника,

репертоара, които са изпълнявали и неговата интерпретация, съветите им към

младите певци, да се очертаят приликите и разликите между двата мецосопрана.

За реализиране на посочената цел, изследването си поставя следните задачи:

1. Анализ на вокално-техническия и интерпретационен подход на Елена Николай и

Елена Образцова.

2. Анализиране на общите им роли с цел откриването на вокално- технически и

интерпретационно- художествени прилики и разлики.

3. Систематизиране на посланията и съветите на певиците към младите изпълнители.

4. Извеждане на най-важните, основни закономерности в изпълнителското изкуство

на Елена Николай и Елена Образцова.

5. Поставяне на макрорамката за бъдещо изследване за мецосопрановия глас. Видове.

6. Съпоставяне на новите изводи с доказаните през годините научни трудове.1

За постигане на поставената цел и решаването на научно-изследователските задачи на

дисертационния труд са използвани универсални методи за изследване: анализ,

обобщение, индукция, дедукция, аналогия и др. Прилагат се и частни аналитични методи

1 М. Гарсия „Школа за пеене“ 1959 г., И. К. Назаренко „Изкуство на пеене“ 1975 година, К. Карапетров „Вокална методика“ 1990 година, Р. Юсон „Певческия глас“ 1974 година, Илка Попова „К.И. Михайлов-Стоян- Основател на българския оперен театър и основоположник на българската вокална методика- 2002 година, К. С. Станиславски „ Работа на актьора в-у себе си“ 1945 година и др. „ Проф. Иван Вульпе- основател на българския оперен театър и основоположник на българската вокално- педагогическа школатворчески и методически принципи”, хабилитационен труд за получаване на научно звание „доцент по пеене” на проф. Илка Попова, София, 1993г. Appelma n, D. Ralph (1986). The Science of Vocal Pedagogy: Theory and Application. Indiana University Press.

5

като издирване и проучване на статии, критики и интервюта по темата. За двете певици

има много материали. Основните и важни книги за Елена Николай са книгата на Конст.

Карапетров, „Елена Николай“2 и Ал. Абаджиев, “Елена Николай. Най- великото

мецосопрано на 20 век“3. Особено важен за мен също е библиографският указател,

изготвен за 110 години от рождението на Елена Николай от М. Карамаринова, който ни

позволява да проследим всичко писано през годините за голямата певица. До Елена

Образцова ме доближи основно книгата Рена Шейко, „Елена Образцова Записки в пути.

Диалоги.“ 4, от която преведох части от руски език. Тази информация заедно с архивите на

БНР, записи, филма: „Елена Образцова. Жизнь как коррида“5, който дешифрирах и

преведох, са в основата на изследването ми. За по-плътно аргументиране на емпиричната

информация използвам интервютата, които проведох за целта, с известни наши певци и

педагози мецосопрани: Стефка Минева, доц. Христина Ангелакова, Мариана Пенчева,

Даниела Дякова, Елена Чавдарова, доц. Иванка Нинова и доц. Лилия Илиева. Интервютата

са под формата на анкета, въпросите са еднакви.

Съдържанието на дисертационния труд е с общ обем от 281 стр., без да се брои

приложението- дискография и снимките. Структуриран е както следва: Увод, Две глави,

Заключение, Библиография, Научни приноси, Публикации по темата, Приложения.

Уводът представя темата на труда и предмета на изследване, определя неговите цели и

задачи, както и използваните методи и материали.

Първа глава е разделена на първа част: Някои щрихи върху жизнения и творчески път на

Елена Николай. Следва втора: Някои щрихи върху жизнения и творчески път на Елена

Образцова. Третата последна част е Двете Елени и Родината.

Втората глава има следните части: Глас, Вокална техника, Образ, Нова партия,

Репертоар, Адалджиза, Верди освен Азучена, Азучена, Вагнер на Елена Николай, Сантуца,

Кармен, Двете Елени към младия певец, Интервюта.

Следва: Заключение, Библиография, Приноси, Публикации по темата и Приложения:

2 Издателство Музика 1983г. 3 Издателство Изток-Запад 2011г. 4 Издателство Москва „Искусство“ 1987г. 5 Режисьор: Валерий Спирин Сценарий: Марина Денисевич ГТРК „Культура” 2009г.

6

1. Библиографски указател за Елена Николай

2. Записи - Елена Николай

3. Списък на записите, архив БНР- Елена Николай

4. Списък на ролите- Елена Николай

5. Дебюти в операта- Елена Образцова

6. Спектакли- Елена Образцова

7. Филма“ Елена Образцова. Жизнь как коррида“ Режисьор: Валерий Спирин

Сценарий: Марина Денисевич ГТРК „Культура” 2009 г.

Двете певици са предмет на много изследвания, но за първи път се прави пряк

сравнителен, вокално- технически и интерпретационен анализ на мецосопраните. Докато

сопрановият глас бива колоратурен, лиричен, спинтов, драматичен и прочее,

мецосопранът е истински или не, висок или драматичен, въпросът за видовете мецосопран

стои малко неопределено, дори загадъчно. Мецосопранът- „Този вид глас включва в себе

си грамадни ресурси на музикален колорит и макар да не притежава цялата мощ на

контраалта или лекотата на сопрана във височините, има повече плътност, отколкото

сопранът в средата и низините и повече лекота нагоре, отколкото контраалта..”6

Този вид глас носи определени специфични характеристики по отношение на цвят,

тембър, плътност. В операта често този тип глас е ползван от композиторите за по- сложни

образи, многопластови, носители на положителни и отрицателни черти. Мецосопранът е

често отхвърлената, необичаната жена, гадателката, дойката, майката, довереницата,

жената- изкусителка, фаталната жена, изобщо винаги е цветен образ, който не може да

мине незабелязан. Затова и какъвто и да е типа на мецосопрановия глас, притежателката

му трябва да има съответното излъчване, осанка и въздействие, за да може да се

превъплъти в подобен вид роли. Моето лично чувство ми подсказва, че ако глас с глас не

си прилича, то това в още по-голяма сила важи за мецосопрана. Какви са видовете

мецосопрани? Това е въпрос и тема, имащи нужда от обширно, задълбочено изследване.

Моят интерес по темата се корени разбира се и във факта, че аз самата съм мецосопран. С

настоящия труд открехвам вратата към мецосопрановия свят на две големи певици и

използвам техния жизнен път, вокални търсения и разбирания за изваждане на изводи,

6 Изкуството на пеенето, И. К. Назаренко, Изд. Наука и изкуство 1975г., стр. 103

7

които могат да послужат на всеки певец и считам за добра основа за едно бъдещо, по-

мащабно проучване за мецосопрановия глас и природа. В търсенето на вокалните и

интерпретационни прилики и разлики между двете изпълнителки, трудът полага основите,

щрихира една част от образа на мецосопрана, който макар и многолик, е все пак възможен

за обобщено обрисуване. Именно този стремеж за скициране на мецосопрановия

многоглав „змей“ ме накара и да потърся български певици и педагози, от различни

поколения, с различна реализация и търсения и да проведа интервюта с тях. Въпросите,

които задавах бяха нарочно еднакви, под формата на анкета, за да мога да сравня и техните

разбирания по вълнуващите ме в настоящия труд въпроси.

ПЪРВА ГЛАВА

Тази глава включва 3 основни подглави и се занимава с някои щрихи от живота на Елена

Николай и Елена Образцова. Биографиите и на двете певици са много богати и достъпни в

многото материали за тях. Моята цел не е да се спирам подробно върху вече познатата

информация, но и не мога да премина директно към анализ на образите им и

интерпретацията на емблематичните им роли без да се спра върху най-важните пунктове от

техните биографии. Затова се наложи да съставя тази първа глава малко по-сбита, без

много мое участие, предимно съставена от сухи факти. Целта ми е така тежестта на

дисертационния труд да падне върху важната аналитична част, а именно Втора Глава. В

настоящия реферат съкращавам още повече Първа глава по горе споменатите причини и

помествам само част от засегнатите биографични факти в дисертационния ми труд, като

съм наблегнала на професионалното развитие и съм избегнала прекомерното изброяване на

театри и именити колеги

1. Някои щрихи върху жизнения и творчески път на Елена Николай

8

o Ранни години

Оперната прима Елена Николай е родена на 85 км. от Панагюрище, в село Церово,

Пазарджишко, като Стоянка Николова на 24 януари 1905 г. Израства в Панагюрище, където

живее при своите баба и дядо.

Е. Николай завършва американския колеж в Самоков и се подготвя с известния педагог и

певец Иван Вульпе за кандидатстване в Консерваторията. Получава голямо разочарование,

защото я късат на изпита по солфеж и пиано. Брат ѝ учи в град Оберлин, щата Охайо, тя

без колебание стяга багажа си и заминава при него.

o Първи стъпки в оперното изкуство

На 24 години Е. Николай заминава за Италия. След кратък и незадоволителен- за нея -

опит да учи в Генуа, отива в Милано. Там печели пословично тежък конкурс за постъпване

в прочутата консерватория "Джузепе Верди". Проф. Бартоли безплатно я подготвя за

конкурса, а в Консерваторията постъпва в класа на професор Винченцо Пинторно.7

С него тя подготвя 15 роли. Когато завършва, проф. Пинторно продължава да ѝ подава

ръка, представя я в дома си на различни агенти, един от които е Канела, бъдещият

импресарио на певицата

Своят дебют Елена Николай прави в ролята на Мадалена от „ Риголето” на Дж. Верди в

Малта, сезона 1934/1935година. Същата година, вече като Елена Николай, изпълнителката

пее Азучена в „Трубадур” на Дж. Верди в малкото италианско градче Сало, където прави

впечатление на ръководството на театъра в Неапол и през 1938 година получава покана за

„Кавалерът на розата“ под палката на самия композитор- Рихард Щраус8. Втората ѝ роля в

Неапол е с диригента Едуардо Витале- Кръчмарката от „Борис Годунов“ на М. Мусоргски,

а третата е отново Азучена от „Трубадур“ на Дж. Верди.

7Именит италиански педагог, флейтист и диригент, удостоен приживе с „заслужил комендаторе на републиката“, умира на 106 години през 1968 година в Сицилия.

8Рихард Щраус(1864- 1949) -немски диригент и композитор; известни опери: „Саломе”, „Електра”, „Ариадна

от Наксос”, „Кавалерът на розата”

9

o Кариера

1934 година в Кремона се подготвя постановка на „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели, в

която Елена Николай е разпределена за ролята на Сляпата. Диригент е знаменитият Тулио

Серафин9. Премиерата всъщност е отговорно събитие- честване на 100 годишнината на А.

Понкиели и се записва от италианското радио. Според повечето биографи примадоната-

Джана Педерцини- Лаура в постановката, се е скарала с диригента, според други -

певицата е почувствала неразположение. Така или иначе Джина Чиня10 подшушва на Тулио

Серафин, че Елена Николай е пяла Лаура в Ното. И така българката изпълнява и двете роли

в спектакъла- Лаура и Сляпата! Изпитанието за Е. Николай е огромно, но се отплаща с

успех, публиката е възхитена и достойно оценява. Този безспорен успех ѝ носи и покана,

отново в Кремона, за ролята на Нефте от друга опера на А. Понкиели- „Блудния син“.

Само за три сезона Е. Николай дебютира на сцена в основния мецосопранов репертоар. За

много кратко време дебютира в Амнерис(„Аида”), Далила(„Самсон и Далила”),

Адалджидза(„Норма”), Прециозила(„Силата на съдбата”), Леонора(„Фаворитката“),

принцеса де Буйон(„Адриана Лекуврьор”), Марфа („Хованщина“) и Марина („Борис

Годунов“). Това е голямо разнообразие както в стилово отношение, така и езиково-

френски, италиански, руски, което показва подготвеността на певицата и вокално-

техническите ѝ умения и гъвкавост.

През 1938 г. Елена Николай прави своя дебют в Скалата, първо със световна премиера на

„Дафне“ от италианския композитор Моле, после в ролята на Рубрия из оп. „Нерон“ от

Ариго Бойто11и Вестителката из операта „Орфей“ на Кл. Монтеверди, в редакцията на

Оторино Респиги12 - под палката на композитора.

9 Тулио Серафин(1878- 1968)- италиански диригент, създател на Арена ди Верона, главен диригент и художествен ръководител в Ла Скала, един от стълбовете на итал. оперен театър от първата половина на миналия век, с когото Елена Николай изпълнява забележителни спектакли на оперите: „Лоенгрин”, Р. Вагнер; „Олимпия”, Г. Спонтини; „Коронацията на Попея”, Кл. Монтеверди, „Аида”, Дж. Верди; „Норма”, В. Белини; „ Силата на съдбата”(запис), Дж. Верди и други 10 Джина Чиня(1900-2001) - оперна певица и вокален педагог. Водещо драматично сопрано в периода между двете световни войни. Уважавана у нас, при нея са учили певци като Валери Попова, Христина Ангелакова и др. Тя е водила класове в Палермо, където са специализирали ред българи. 11Ариго Бойто(1842- 1918)- италиански композитор и писател, известен като либретист на Дж. Верди 12 Оторино Респиги(1879- 1936) италиански композитор, представител на неокласицизма в музиката на 20

век. По- известни творби- „Римски пинии” и операта „La fiamma” (“Пламъкът”)

10

Идва и ред на „Лоенгрин“ в Триест с Аурелиано Пертиле и Бениамино Джили. Няма как

да пропусна ролята на Ортруд с големият Вагнеров диригент Херман Шерхен13, който е

възхитен от интерпретацията на българката и я препоръчва за ролята навсякъде. Тя става

незаменима Ортруд в Ла Скала, дори когато гостува състав от друга опера, Ортруд винаги е

само Елена Николай.

За първи път Елена Николай пее в България през юли 1942 година - в два спектакъла на

„Трубадур“ и на „Аида“ от Дж. Верди. По това време спектаклите все още се играят в

днешния Народен театър, тъй като Оперната трупа няма собствен салон. Столичната

публика посреща с отворени обятия и огромно вълнение вече прочулата се в Италия

българска певица.

o Зрели години

1947 година, войната е отминала и Елена Николай започва репетиции на Арена ди Верона

на „Джоконда“ с Тулио Серафин, Мария Калас, Ричърд Тъкър. През 1950/51 година е

„отлъчена“ от Ла Скала, заради публичния ѝ скандал с критика Франко Абиати. И през

този период пее в Испания, Великобритания, Португалия, Франция и в любимия си „Театро

Колон“ в Буенос Айрес. „Изгнанието“ приключва август месец 1951г., когато Ла Скала

отново включва Елена Николай - сега в състава на „Електра“ от Р. Щраус .

Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис,

Адалджиза, Сантуца в „Селска чест“, Далила в „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс.

Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори (великолепна Марфа в „Хованщина“), и

трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.

Свободно и с успех пее на различни езици, разнообразни стилове от барок, през

романтизъм до автори от 20 век. Делила е една сцена със световни величия като

диригентите- А. Вотто, А. Гуарниери, Ф. Превитали, Ф. М. Прадели, В. Гуи и много други,

както и певците- А. Стела, Р. Тебалди, А. Пачети, А. Проти, Б. Христов, Т. Пазеро, Б.

Джили, Д. Л. Волпи, Р. Тъкър и други.

13Херман Шерхен (1891- 1966)- немски диригент, един от най- активните и влиятелни интерпретатори на съвременната музика на 20 век.

11

Тя разгръща богатата палитра от партии по време на следващото си, паметно гостуване в

България през 1956 година. Тогава изнася рецитал в зала „България“14 под плаката на проф.

Саша Попов с арии на Азучена, Еболи, Сантуца, Кармен. Прави също два рецитала с

пианиста- акомпанятор Елена Миндизова. В програмата са включени композиторите:

Кладио Монтеверди, Антонио Вивалди и Джулио Качини до Мануел де Файя, и

„Сицилияната“ на Алберто Фавара, Франц Шуберт, Хуго Волф, Йоханес Брамс, Клод

Дебюси, П. И. Чайковски, Оторино Респиги, Добри Христов, Георги Спасов, Георги

Димитров, Илия Кръстеняков…

o 1963 година

Кариерата на Елена Николай константно държи заетия от нея връх. През февруарската

вечер на 1963 г. тя пее Амнерис в Ла Скала. Получава много овации, букети, кошници

цветя, върволица от ВИП гости в гримьорната, шумна навалица от поклонници пред

служебния вход. И точно тогава българската певица взема съдбоносно решение,че с

операта е дотук! Причините са нейни лични. Усетила е необичайно неудобство по време на

спектакъла, незабелязано от никого. Решението ѝ е окончателно и убедено, като всички

нейни житейски постъпки. Малко след това получава обаждане от Виторио де Сика (итал.

филмов режисьор и актьор), който ѝ предлага да участва в негов филм.

След 17 години на сцената на Ла Скала и изобщо в цяла Италия, в Бразилия, Аржентина,

Перу, Чили, САЩ, в Лондон - “Ковън Гардън”, Франция- „Гранд Опера”, Виена-

“Щатсопер”, Берлин- “Дойче опер”, Мюнхенската опера, Мадрид- “Кралската опера”,

Барселона - “Театро дел Лисео”, в оперните теарти на Билбао, Брюксел, Монте Карло,

Швейцария, Белгия, Унгария, Египет и България, Елена Николай слиза от оперната сцена

преди да навърши 60 години и става кинозвезда!

1410 февруари 1956г. Елена Николай гостува също и в Русенската опера, където изнася концерт по мои

сведения

12

В края на съдбовната година 1963 година Елена Николай губи - в рамките на десет дена, и

майка си, и съпруга си. Силно борбената българка продължава живота си напред към

финалната част на биографичния си път.

o Последни години

От 1963 до 1968 год. Елена Николай играе в киното. Най- известните ѝ филми са: “Бум" (Il

boom) (“Възходът”) с Алберто Сорди и режисьор Виторио де Сика, „Измяна в брака”,

„Като ти казвам, че те обичам“, „Латинските любовници”, „Съблазнени и измамени” –

режисьор Джорджо Бианки, „Моята съпруга” - режисьор и продуцент Дино де Лаурентис,

„Нашите съпрузи” - режисьор Луиджи де Амчис.

Елена Николай умира на 23 октомври 1993 г., в дома за стари музиканти "Верди" в

Милано, където живее в последните години от живота си.

През 2013 г. Община Панагюрище организира и провежда първия в България конкурс на

името на оперната певица - Международен конкурс за млади оперни певци "Елена

Николай". През 2014 г. Конкурсът се провежда отново.

Елена Образцова

За мен основното, характерното при Елена Образцова е широтата и откритостта, които се

чуват в нейния глас, които се виждат в нейните очи, и които разкриват дълбочината и

богатството на душевността ѝ. Именно за това я избрах за моята магистърска работа и още

тогава, без да очаквам, станахме „лични” познати. Книгата, на която се натъкнах в

търсенето ми на информация за Е. Образцова беше за мен истинска находка. Написана е от

Рена Шейко и озаглавена „Елена Образцова. Записки в пути. Диалоги.“15 Това са дневници,

които артистката пише по време на гастролите си в чужбина, както и беседи с почитатели и

познавачи на изкуството ѝ. Превеждайки части от книгата, аз не очаквах така широко да ми

бъде отворена вратата към личността на голямата певица. Дневниците ѝ разкриват нейното

15 Издателство Москва „Искусство“1987г.

13

ежедневие, това, което се случва зад кулисите и на сцената, как се подготвя вкъщи, как

работи, какво я безпокои и вълнува, на какво отдава живота си.

2.Някои щрихи върху жизнения и творчески път на Елена Образцова

o Обучение

От 1948 до 1954година певицата е член на Детския хор на Ленинградския Дворец на

пионерите. Основател и ръководител на хора е Мария Фьодоровна Заринская. От 1954 до

1957г. в Таганрог Образцова се среща с учителката Анна Тимофеевна Куликова, с която тя

учи в продължение на две години в Музикалното училище „П. И.Чайковски". На концерт в

училището е чута от директора на Ростовското музикално училище- Маяковская и с нейна

препоръка през 1957 г., е приета в училището направо във "втората година", а през август

1958г., след успешно прослушване, тя е допусната до подготвителен клас в

Ленинградската консерватория. В класа на проф. A.A. Григориева по вокална техника и A.

Н. Kиреев- ръководител на оперния клас, Образцова завършва Ленинградската държавна

консерватория през 1964 година.

o Първи стъпки в кариерата

1962г. Елена Образцова печели два златни медала - на световния фестивал на младежта и

студентите в Хелзинки и Международният конкурс на името на Глинка в Москва,

благодарение на това я канят в Болшой театър. През 1963/64г. подписва сезонен договор за

ролите: Марина Мнишек, Полина и Амнерис. На 17 декември 1963 г., все още като студент,

Елена Образцова дебютира на сцената на Болшой театър в ролята на Марина Мнишек в

операта "Борис Годунов" от М. Мусоргски. Скоро след това, Болшой театър гостува в

Миланската Скала в Италия, където Елена Образцова пее на 28 октомври 1964 г. Марфа в

"Хованщина" от М. Мусоргски. Следващия месец тя изпълнява Мария във "Война и мир"

от С. Прокофиев пак в Скалата, преди да замине с Болшой театър за Монреал на Експо’ 67.

o Алгирис Жюрайтис

14

Вторият съпруг на певицата е Алгирис Жюрайтис – (1928-1998). Той е прочут предимно

като балетен диригент, дълги години в Болшой театър- Москва. Една от най-важните

личности в живота ѝ. Запознават се разбира се в Болшой театър.

o Кариера

Кариерата на Образцова започва от върха – от Болшой театър и Ла Скала, където я канят

да пее големите партии от „Кармен”, „Адриана Лекуврьор”, ”Селска чест”, ”Норма”,

последвани от „Дон Карлос”, ”Бал с маски”, ”Аида”, ”Трубадур”. В приложенията съм

поместила много подробна таблица, съставена от нейн почитател и преведена от мен, от

която може да се проследи огромната натовареност на певицата и става очевидно, че тя

пее само в топ театри, с най-добрите певци, диригенти и режисьори. Музикалната критика

е възхитена от изявите на певицата, колегите ѝ също изразяват положително мнение.

Репертоарът на Образцова съдържа близо 40 роли в опери на руски и европейски

класически репертоар, оперети. Значимо място в него и отредено и на опери създадени

през 20 век.

Образцова пее и на сцената на Софийската опера, и в зала „България”, където в началото

на 80-те години изнася рецитал с известния пианист-акомпанятор Важа Чачава. За

последен път Образцова идва в София за първия Новогодишен музикален фестивал

1986/87, за да вземе участие в концерт на 3 януари 1987 и след това запис на Реквием от

Верди заедно с Мирела Френи, Петър Дворски, Борис Мартинович (на концерта) и

Николай Гяуров (на записа). Диригент е Емил Чакъров.

o Елена Образцова и камерната музика

За разлика от Елена Николай, Елена Образцова поддържа активна концертна дейност в

Русия и по света.

Репертоарът ѝ е впечатляващ и включва не само целия класически репертоар, но и редки

творби от музиката на 20 век - и в операта, и в ораторията, и в камерното пеене. Тя е не

само голяма певица, но и музикант с култура, знания и непресъхваща любознателност.

15

В репертоара ѝ има музика от на повече от 100 руски и чуждестранни композитори. Тя пее

от руската църковна музика до класическите оперети (Ж. Офенбах, Й. Щраус- син, Фр.

Лехар, Имре Калман и т.н.), както и песни на Курт Вайл.

През 2003- 2004 г. Елена прави поредица от концерти с програма, съдържаща песни от

класическия джаз- Дюк Елингтън, Дж. Гершуин и т.н. - придружени от Butman четворка и

"Sultani Swing оркестър".

o Веднъж режисьор

През 1986 г. Елена Образцова дебютира като режисьор на сцената на Болшой с „Вертер”

на Ж. Масне. Самата тя изпълнява и главната роля, диригент е съпругът ѝ- Алгирис

Жюрайтис.

o Елена Образцова- педагог

От 1973 до 1994 г. Елена Образцова дава уроци в Московската държавна консерватория;

от 1984 г. - като редовен професор. След това тя преподава в Музикалната академия на

Токио, дава майсторски класове в Европа, Япония и в Академията за млади оперни певци в

„Марински театър” в Санкт Петербург.

Тя е канена в жури на много престижни конкурси.

o Последни години

През 1999 г. Елена Образцова дебютира на сцената на драматичния театър в пиесата

"Антонио фон Елба" на Р. Маинарди.

През 2001 г., тя е поканена да участва в „Метрополитен-опера” в две премиери на опери

на С. Прокофиев. Първото произведение се нарича "Картоиграчът". Елена Образцова

изпълнява ролята на Бабуленка, а на следващата година (2002 г.) е премиерата на "Война и

мир", където мецосопраното дебютира в ролята на Мадам Ахросимова. Интересан факт е,

че това е дебюта на Анна Нетребко на сцената на МЕТ.

16

В оперните театри на столицата Вашингтон (2002г.) и в Лос Анджелис (2001г.) Образцова

пее забележително Графинята от "Дама Пика" с прекрасните певци Пласидо Доминго и

Галина Горчакова. През 2003/4 г. играе княз Орловски в "Прилепът" във Вашингтон Опера;

последвано през 2006 г. с огромен успех от маркиза де Беркенфелд в операта "Дъщерята на

полка" в Токио със Стефания Бонфадели и Хуан Диего Флорес.

Самата тя, Елена Образцова, бе събитие в музиката до края на живота си.“16

o Филми с и за Е. Образцова

Много са филмите с и за Елена Образцова. Ето по-важните от тях: „Моята Кармен"(1977),

„Моето изображение ще се появи пред теб" (1979), „Весело сътрудничество", „Елена

Образцова в Япония" (1980), „Елена Образцова пее" (1980), „Вдовицата на Мери" (1984),

„Любов и страдание на Елена Образцова" (1988), „Висока, колкото любов" (1991), „Дар и

съдба" (1993), „Елена Велика" (1995) и „Селска чест” на Ф. Дзефирели и т.н.

През декември 2006 Теле-канал „Култура“ в Русия посвещава на Елена Образцова

специално предаване - портрет в 4 части, където певицата говори за кариерата си, за

живота и изкуството.

3.Двете Елени и родината

Ще започна сравнителния си анализ като разгледам отношението на двете певици към

родината им. Какво е тя за тях, как я възприемат? Какво е татковината за толкова

артистични, емоционални личности, пътуващи из целия свят, представящи страната си на

световните сцени ?

Елена Николай

За Елена Николай първото и най-важно, притеглящо я към България е майка ѝ. Както сама

тя казва: „Когато си идвах в България никой не знаеше да ме посрещне, така както знаеше

моята добра и хубава майка като ми беше още жива…Признавам си, че заради това нейно

16Култура - Брой 3 (2795), 23 януари 2015, Екатерина Дочева

17

посрещане ходех къде ходех по света и често бързах да се върна в България…като

мушичка около светилото.“17

Голямата оперна певица Юлия Винер споделя пред Александър Абаджиев: “Наистина

Елена Николай пя в България едва в десетина спектакъла, но нали пред света винаги

казваше, че е българка? На мен ми доставяше голяма радост, когато през дългите сезони на

първо сопрано в берлинската Щатсопер, чувах да казват, че най-доброто Вагнерово

мецосопрано е била българката Елена Николай, заради нейната неповторима Ортруд от

„Лоенгрин“. Съжалявам, че певицата слезе от сцената преди ние в София да реализираме

една отлична постановка на Вагнеровата опера...“18

o Елена Николай и народната песен

През последното десетилетие от живота си Елена Николай отново се връща към народната

песен, с която е закърмена от дядо си.

Според Елена Николай българският фолклор е безценно съкровище. Във връзка с

празненствата около стогодишнината от Освобождението на България от турско робство тя

се връща в родината, за да покаже още веднъж красотата на нашия фолклор пред децата и

младите хора. Твърди, че идва като народна певица, да даде на радиото дванадесет народни

песни, от общо записани около тридесет. Някои носени от детинство в главата ѝ, а други

взети от сбирки, записани от български фолклористи. „И това е много голямо

артистично изживяване. Аз поставям нашата народна песен редом с най-хубавата

класическа музика...Нашият фолклор е толкова безценно съкровище, че трябва грижливо

да го пазим и поддържаме.“19

Ако си представим, че Елена Николай е напуснала България толкова рано и по-голямата

част от съзнателния си живот е прекарала в чужбина е действително възхитително колко

топлина и обич изпитва към родината. Тя говори на цветен стар български език, пее

народни песни и неуморно се връща в България да сее култура. Да си свързан с родината

си, да имаш здрав корен, е основополагащо за устойчивостта на един човек, на един

творец. 17Карапетров К., „Елена Николай“, изд. „Музика“ 1983г. Стр. 149 писмо до Емил Арсенов на Елена Николай 18Абаджиев Ал, „Елена Николай най-великото мецосопрано на ХХ век“, изд. „Изток-Запад“, 2011г. Стр. 106 19Абаджиев Ал, „Елена Николай най-великото мецосопрано на ХХ век“, изд. „Изток-Запад“, 2011г. Стр.113-4-5

18

Елена Образцова

За разлика от Елена Николай, Образцова пее много повече в Русия, нещо повече там се

учи, формира, там започва нейния творчески път.

Русия - това е държавата на детството и юношеството ѝ, началото на всички начала и

всичките ѝ въжделения. Санкт Петербург винаги я очаква и възторжено, и гордо.

Журналисти, кинооператори, певци, поклонници на нейния талант искат среща с нея.

Приятели от Консерваторията я заобикалят със своята любов и ревностна подкрепа. В

родината си тя получава редица най-високи отличия и награди. Там тя е призната и

почитана.

В чест на 75-годишнината на Елена Образцова, на 28 октомври 2014 Болшой театър

организира оперен концерт. В него са поканени да участват и да засвидетелстват почитта

си много популярни днес певци. Самата Образцова излиза на сцената, от която е тръгнала,

за да припомни своята неповторима интерпретация на Графинята от „Дама Пика”, за да

демонстрира още веднъж вокална и сценична енергия и стил, способност за мигновено

превъплъщение и мизансценна култура.

ВТОРА ГЛАВА

Главата включва 13 подглави, които са както следва: Глас, Вокална техника, Образ, Нова

партия, Репертоар, Адалджидза, Верди освен Азучена, Азучена, Вагнер на Елена Николай,

Сантуца, Кармен, Двете Елени към младия певец, Интервюта.

След като се спирам на базисно важното отношение към родината и на двете певици, в

тази глава правя сравнителен анализ на личността, гласа, вокално-техническите и

интерпретационни похвати, умения и прочее на двете Елени. За целта се спирам на

основните, най-изявените им роли.

Сравнението на певици от две различни поколение крие рискове. Елена Образцова е

представител на новото поколение певци, които имат възможността чисто технически да

пътуват много, бързо да сменят континенти и съответно заобикалящите ги култури, и тя

19

се наслаждава на всеки миг от това. Обича бързия ритъм на живот-промяна на мястото,

времето, пристигане и отпътуване, приличащи на бягство. Както бързо се сменят

държавите. така се сменят и професионалните задачи. През февруари 1977 година, след

представлението си в „Селска чест” („Болшой театър”), тя заминава за Ленинград (Санкт

Петербург) за да пее Й. С. Бах, Г. Ф. Хендел, Т. Джордани, Дж. Б. Перголези. Това е

ежедневие в живота на Образцова, един ден пее опера, на другия ораториална музика.

Елена Николай е представител на по-старото време, когато тече по-бавно. Въпреки това

певицата също има много разнообразен оперен репертоар, пее от барок до опера,

композирана през 20 век.

И двете Елени са силни и решителни жени. Те имат богат репертоар и кариера, семейство

и не само. Елена Николай става киноактриса (при това успешна) на близо 60 годишна

възраст! Елена Образцова дебютира на сцената на драматичния театър в пиесата

"Антонио фон Елба" на Р. Маинарди през 1999г.

1.Глас

В периода на певческия си разцвет Елена Николай няма равна на себе си по

внушителността и обема на гласа си. Ние чуваме записи, правени повечето на живо с едва

ли не примитивна техника и все пак прави впечатление обема, който според мен

кореспондира само с този на Гена Димитрова. Същевременно певицата не натрапва тази

мощ, не я използва твърде много, дори не можем да кажем, че това е основното ѝ изразно

средство. Италианската критика счита, че българката притежава в пълна степен основните

качества, необходими за първостепенните солисти на световните оперни театри.

„Подчертава се рядката ѝ способност да обхване изумително широк репертоар: от строгата

предкласика до стилизираната сдържаност на операта от нашия век. От сопрановите

партии на Сантуца и Федора, през високите мецосопранови белкантови роли на

италианската романтична опера от началото на 19 век- Адалджиза и Леонора, до

драматичните героини, изпълнявани от най-солидните мецосопранови и алтови гласове:

Амнерис, Еболи, Азучена, Улрика…Може би най-голямото ѝ неповторимо и неоспорвано

от никое конкурентка постижение е Ортруд от „Лоенгрин“.“20

20 Карапетров К., „Елена Николай“, изд. „Музика“ 1983г. Стр..109

20

„Самобитност, уникалност…тези понятия обгръщат всичко: лицето и фигурата, вокалния

тембър, певческата фраза, обема и диапазона на гласа, вокално-техническите сръчности,

артистичния жест, духовното присъствие, творческото отношение към синтеза слово-

музика…Качеството на гласа и вокално-постановъчното умение на Елена Николай са

действително неподражаеми. Те издържат блестящо всяко сравнение, с което и да било

друго бележито мецосопрано или алт. Преди всичко неповторима е пълната компактност

на гласа ѝ. Той звучи хомогенно, плътно и наситено, с типичен мецосопранов цвят по

цялото си протежение. Дори при технически абсолютно необходимо просветляване на

пределни височини тембърът ѝ не губи облика на нисък женски глас.“21

Елена Николай пее и сопранови роли, но с непроменен мецосопранов вокален апарат.

Елена Николай не е първия мецосопран, който успява да триумфира в сопранови роли, но

един от малкото, който ги изпълнява със запазен мецосопранов колорит на гласа и с

наситеност на тона. Също е важно да се подчертае, че тя не пее по-високите роли в

някакъв период от кариерата си, а ги редува с по-ниските постоянно. Както отбелязва

Конст. Карапетров: „Певческата феноменалност на Елена Николай изпъква и при факта, че

тя не разпределя в отделни етапи на кариерата си мецосопрановите от сопрановите роли, а

с възхитителен баланс на гласовите си средства редува ден след ден високи и ниски

партии- и обратното… “22

Природата щедро е надарила Елена Образцова: изключителен кадифен тембър, глас с

рядка красота, вариращ от почти мъжка дълбочина до височината на драматично сопрано

и изключително сценично излъчване. Тя дава на оперните си героини рядко драматично

присъствие и изразност; талантът ѝ като актриса е забележителен. Тя е фанатично предана

на музиката. За Образцова пеенето не е просто професия, тя е цел и върховен смисъла на

живота ѝ. Ето защо, изпълненията на певицата притежават такава огромна притегателна

сила, тя е в състояние да докосне душите на публиката със своята индивидуалност и

магнетичност. Руската прима притежава уникален талант да изпълнява музика на големи

романтични чувства - изпълнена с дълбока, страстна изразителност, пламенност, лирична

дълбочина и духовност. За мен гласът на Елена Образцова е един от малкото безспорни

21 Карапетров К., „Елена Николай“, изд. „Музика“ 1983г. Стр..122 51 Карапетров К., „Елена Николай“, изд. „Музика“ 1983г. Стр.. 129

21

мецосопрани и не само заради гръдните тонове. Характера на гласа, неговия тембър,

колорит е мецосопранов. Когато тя пее на концерти сопранова ария, това е една

демонстрация на вокална мощ, на техническо превъзходство. Въпреки, че гласът покрива

арията на Тоска „Vissi d’arte”, той никога не би следвало да я интерпретира. Скарпия не би

посмял да се приближи и цялото второ действие ще приключи за две минути. Интересното

е, че гласа на Елена Образцова носи безспорно и лиричното в себе си, дори на моменти то

се усеща много силно. Бих казала, че това е при Образцова уникалната комбинация на

безспорен мецосопран, нисък глас, но топъл, красив, дори мек. Струва ми се, че за това на

моменти певицата става вокално доста екстремна, за да накара това леещо се кадифе да

придобие острота, т.нар. спинто. За разлика от Елена Николай, чиято природа е

драматична и дори когато води гласа с лекота се усеща спинтова нотка.

Както Елена Николай, репертоарът на Образцова съдържа близо 40 роли в опери на руски

и европейски класически репертоар, но и опери на композитори от 20 век, оперета и драма.

2.Вокална техника

Мецосопранът е интересен и противоречив глас. Останалите видове гласове не будят

толкова дискусии при определянето на тяхната автентична певческа природа. Бих казала,

че Елена Николай е един от еталоните, примерите за истински мецосопран. Тя е безспорна

и когато пее сопранови партии, защото трите най-важни признака остават непроменени и

все така мецосопранови, а именно:

- Тембър

- Положение на преходите

- Диапазон

Елена Николай си спомня: „Занимавахме се с Иван Вульпе едно лято. Той имаше име на

педагог. Работихме вкъщи. Там ме представи Надя Тодорова. Уроците започваше с

упражнения за разпяване. Пеехме антични арии- Перголези и български песни. Нa

приемните изпити в Музикалната академия не се представих добре на изпита по пиано и

не бях приета. Вульпе много ме защитаваше, но въпреки това не успяхме. Той веднага

определи вида глас. Работа започваше в центъра на гласа, в ниския преход опитваше и

гръдно, и главово, той беше човек, който знаеше и разбираше най- сложния инструмент-

22

човешкото гърло. Считаше за правилно диафрагменото дишане. Казваше: „Човек, когато

пее, трябва да пее така, като че ли говори.” Самият той показваше и с глас и се водеше

предимно от качеството на тона. Започваше работа с вокала „А”. Сядаше на пианото

спокойно, без нерви, авторитетно. Изпяваше, поправяше. Заниманията траеха около час с

материала, а той работеше без акомпанятор.

Методиката му беше много хубава. Когато отидох да уча в Италия, това което бях научила

от Вульпе за дишане и всичко останало съвпадаше.“23

Елена Николай учи в Италия, черпи от извора. Разказва, че са я учили да диша с гърба, да

поема въздух през носа като гърба да се разтваря заедно с гръдния кош като акордеон и

при всяко следващо вдишване всичко това, ако може, да остане в същото положение.

„Първото нещо да бъдеш съвършен е да имаш отличен материал, после този материал

става глас. Освен всичко това гласът трябва да бъде овладян, да бъде изравнен в целия си

регистър. От горе до долу тоновете да бъдат наредени като в огърлица и после…гласът е

като една сграда, изградена от тухла върху тухла. Трябва да се проверява често дали някоя

от тях не се е разместила.“24

Първият преподавател на Елена Николай в Италия е проф. Пинторно. Той изисква широко

и меко гърло, да се пее с усмивка, с „do di petto“( до с гърди). Той казва нещо много важно

за всички певци: „Центърът е основата на гласа. Без здрав среден регистър няма

височини и низини.“25 По-голямата част от партията на един мецосопран е написана в

„центъра“, затова е от първостепенно значение той да е сигурен и добре озвучен. Проф.

Пинторно препоръчва добре подпрян център, с участие на двата резонатора, певческата

линия да е добра и солидна, да се пее „тон в тон“. Особено от „до“ до „ми“ на втора октава.

Обръща внимание на дишането, широко отворения гръден кош. Всички вокали трябва да

се търсят на широка база и да звънтят, като разбира се трябва да бъдат окръглени и

еднакви на цвят.

23 „ Проф. Иван Вульпе- основател на българския оперен театър и основоположник на българската вокално- педагогическа школа творчески и методически принципи”, хабилитационен труд за получаване на научно звание „доцент по пеене” на проф. Илка Попова, София, 1993г., Стр.. 97, Приложение 8 24 , 50 Бенчев Иван/ "Горчивата чаша на успеха/ 101 години Елена Николай", университетско идателство “Св. Климент Охридски“ (2006)Стр.. 63, 19

23

„Много важни са преходите от нисък към среден регистър „ми, фа, фа диез“ на

първа октава. Знае се, че мецосопранът е най-трудния глас и затова е с най-много

преходи, които обаче не трябва да личат…Ниският регистър не бива да се „раздува“. В

противният случай центърът ще „потъне“, а гласът ще се „скъси“. “26 И така първите десет

години от кариерата си Елена Николай пее изцяло с техниката, преподадена ѝ от проф.

Пинторно. При него придобива особено важното качество- колкото по-високи тонове пее,

толкова повече гласът да лети. „Си бемол“ и „си“ на втора октава са удобни тонове за

певицата и всички казват, че звучат прекрасно. Проблем остава обаче съседния тон, „ла

бемол“ на втора октава. „По същото време компетентни рецензенти отбелязват, че отделни

тонове от центъра на гласа ѝ са разклатени. На спектакъл на „Дон Карлос“ в Парма я чува

видния маестро по вокална постановка Франческо Марлета. Учителят на прославените

Карло Талиабуе и Феручо Талиавини споделя с доктор Андреа Маджо27: „Много добре пя

жена ти! Поздрави я! Но „ла бемола“ ѝ се люлее!“…“28 Така Елена Николай започва да учи

пеене при Франческо Марлета. Той насочва вниманието ѝ не само към качеството на тона,

но и категорично изисква целият певчески процес да протича без усилие. Не след дълго

гласът на певицата укрепва, а певческата ѝ линия става по-плавна, по-белкантова.

Разклатените ѝ тонове в центъра се успокояват. Коварният за нея „ла бемол“ ,„ахилесовата

ѝ пета“ също намира мястото си. Благодарение на вокалното си усъвършенстване при

Марлета българката пее още много години с абсолютна техническа сигурност и завършва

оперната си кариера в отлична, ненакърнена гласова форма. През втората половина на

кариерата си чувства още по-осезателно целия си глас закачен „в маската“. Високите

тонове усеща да резонират в челото. Още по-точно: има чувството, че високите тонове

започват зад тила ѝ , преминават после над главата и завършват параболата си пред челото

ѝ. Певицата продължава да работи с педагога след всеки гастрол или турне. Благодарение

на самокритичността си успява да издържи 30 години кариера без вокален спад.

„Всъщност Елена Николай подобно на всички останали италиански мецосопрани

максимално използва гръдната звучност (без обаче да губи главовия резонансов примес),

включва в гръдния си регистър дори сол на първа октава- както правят повечето

26 Бенчев Иван/ "Горчивата чаша на успеха/ 101 години Елена Николай", университетско идателство “Св. Климент Охридски“ (2006)Стр..19-20 27 Съпругът на Елена Николай 28 Карапетров К., „Елена Николай“, изд. „Музика“ 1983г. Стр.. 107-108

24

италиански певци, преките възпитанички на италианската вокална школа от други

националности, в това число днес и една Елена Образцова. Но същевременно българката

успява да запази мярката, балансира умело по опасната граница между гръдния и средния

регистър, избягва изтъняването на централните тонове…Мярката на дозировката гръдно-

главово звучене при българката е такава, че не страда нито тембровото единство, нито

естественото нарастване на певческата мощ към високия регистър.“29

Първата педагожка на Елена Образцова е Антонина Андреевна Григориева. В началото,

гласът на Образцова звучи сопраново. Антонина Григориева съставя за нея програми,

които не уморяват гласа. Тя работи с младата певица над „средата” - центъра, без височини

и низини. А когато дишането вече е правилно, гласът ѝ започва да придобива

мецосопранов тембър. В началото, в гласа ѝ липсват три тона от първа октава: до, ре, ми.

И двете с Антонина Андреевна дълго работят, за да озвучат тези тонове. „Един ден много,

добре си спомням, запях по друг начин. До този момент винаги се слушах докато пеех.

Един ден запявам и не чувам нищо. Няма глас. Страшно се изплаших и веднага отидох при

Антонина Андреевна. Тя ми каза: „ Най-накрая, Леначка, гласа ти отиде в залата.” Тогава

разбрах, че гласът е отишъл в резонаторите и се е отделил, излетял е от мен. Вече никога

не се чух докато пея, е чувам нещо като от съседната стая.”30

Доц. Лилия Илиева казва за Образцова: „Красив глас, емисията, която има, внушително

присъствие и най- важното въздействието, което има, сценичното ѝ поведение и

музикалността ѝ. И за мен тази свежест на високия регистър, която винаги създава

усещане за млад глас е най-важна. Физиологическата възраст може въобще да не се

показва чрез добрата техника за пеене. Ето тя на 60 години, пее Азучена и гласът си звучи

като на 40.“31

3. Образ

За актьорското майсторство на Елена Николай предимно можем да черпим сведения от

биографите и анализаторите ѝ (освен от прекрасните филми), защото са малобройни

запазените видеоматериали. Тя работи образа като събира сведение и за епохата, и за

29 Карапетров К., „Елена Николай“, изд. „Музика“ 1983г. Стр..123 30 Шейко , Рена. „Елена образцова Записки в пути. Диалоги.“ Издателство Москва „Искусство“ 1987г.Стр.49 31 Доц. Лили Илиева

25

самия герой. Константин Карапетров нарича това „волево провокиране на интуицията,

съчетаване на подсъзнателното в творчеството с натрупване на информация…“32

„Елена Николай стига стихийно до актьорски реализъм, до откровеното изкуство. Тя

принадлежи към огромната фаланга от драматични и оперни артисти, които чрез пламенна

романтична патетичност и жизнеубедителна искреност са завладели непосредствено, без

трикове и без умозрителни средства за публиката. Реалистичният метод (при все и

спонтанен) и романтичната чувствителност се сливат в творческата природа на Николай.

За нея романтизъм е пречистване на изкуството от сивотата и бруталността на живота. Той

е възвисяване… В изкуството Николай следва преди всичко собствената си интуиция-

дори когато получава насоки от своите учители, от художествените си ръководители.

Повече стихийно и подсъзнателно, от колкото мисловно тя стига до разкриването и

жигосването на пороците на някои от героините си, заради които дори ги намразва-

например Амнерис, принцеса де Буйон, Еболи… След опознаването на разнородни

превъплъщения на Николай се налага спонтанно изводът за техния съвременен прочит. От

една страна, остава впечатлението от пресъздаването на целенасочена, непреклонна

борбеност срещу злината, срещу неправдата, породена както от обществото, така и от

отделни лица. От друга страна се налага и дълбоката хуманистична вяра във

всепобеждаващото добро. Разбира се не става дума за обезателен „хепи енд“. Има и

оптимистична трагедия- например възмездието на финала на „Самсон и Далила“. Николай

е убедена, че положителните ѝ героини стават образец за подражание. Отрицателните- за

презрение. На пръв поглед- опростителски. А фактически до там опира всяко реалистично

и хуманистично изкуство. Връщам се към интуитивните съвременни концепции на

Николай. Хуманизмът и борбата за неговото утвърждаване- не е ли това идеал на

съвременния наш гражданин? А нима подсказваната от интерпретациите на Николай

етично-естетична позиция, че изкуството трябва да въздейства облагородяващо и

жизнеутвърждаващо- не е също прогресивна теза? “33

32 Карапетров К., „Елена Николай“, изд. „Музика“ 1983г. Стр..130 33 Карапетров К., „Елена Николай“, изд. „Музика“ 1983г. Стр.. 134, 138

26

Ето какво казва Образцова за сценичното си присъствие: „Аз нищо не правя специално, не

правя никакви образи, а просто излизам на сцената и заживявам сегашния си живот,

забравям, че съм аз. Аз-това е Графинята или Марфа, или Любаша, или Амнерис, или

Далила, или Шарлота. Обичам театъра, защото той ме преобразява-мен, моето битие и ми

дарява чужди животи.”34

Чувствата, големият лиризъм са музиката на Елена Образцова. Тя самата казва, че не

може да разсъждава за музика. ”Музикална драматургия”, „пресъздаване на образ”,

„творческа лаборатория и прочее, за нея в тези изрази има дори нещо кощунствено.“35

За анализаторския подход на Елена Образцова към музиката пишат много автори, но за

емоционалния ѝ характер и артистизъм може да се разбере от дневниците ѝ.

Образцова има запис с всички роли, които е изпяла в „Дама Пика”- Полина, Миловзор и

Графинята, последната е една от най-ярките ѝ роли. Поразителното е, че това е една от

първите ѝ роли, Кармен прави повече от десет години след това. Нейният корепетитор и

учител Еронхин си спомня, че на един концерт, докато е пеела арията на Графинята, той е

погледнал над нотите и видял не певицата, а една старица. Това го стреснало, след

концерта искал да сподели с Образцова, а тя го прекъснала и казала, че ще му направи

списък с грешките си. При всеки един велик певец, колкото и да има логични

фактологически обяснения за успеха и майсторството му, има и нещо необяснимо,

енигматично. Слушайки Елена Образцова, публиката напълно се потапя в илюзията и

успява да повярва на образа ѝ, а тя анализира и критикува. Как образ, граден с толкова

грижа, труд и култура, после изглежда така интуитивен, стихиен и най-вече истински. Как

25 годишно момиче прилича на старица? Впрочем нейната Графиня на сцената излъчва не

толкова старост, а величие. Тя пее ролята с тъмен, но златен глас, с богатство на оттенък и

тембри. От споменатия запис можем да чуем как звучи гласа на Образцова в залата, след

като нямаме щастието да сме я гледали на живо. Разбираме от книгата на Рена Шейко, че

певицата е имала специална стойка, походка и изобщо поведение на тялото за Графинята,

също и за Еболи. Двете роли изискват особена аристократична осанка. При първата тя е

34 Шейко , Рена. „Елена образцова Записки в пути. Диалоги.“ Издателство Москва „Искусство“ 1987г. Стр..80 78 Шейко , Рена. „Елена образцова Записки в пути. Диалоги.“ Издателство Москва „Искусство“ 1987г. Стр..105

27

царствена и натежала, при втората по-въздушна, грациозна, загадъчна, но и при двете

особено надменна.

4. Нова пария

Според Елена Николай: “Красивият глас е като плат за костюм, а диригентът, с който

певецът изработва оперна партия, е кроячът…Разучава се детайлно партията. Първо- с

пиано тон по тон, както и партиите на другите. Важно е какво носи самата оркестрова

линия. В Италия разбрах как повечето от големите пеят с партитури, т.е. музикантът вижда

какво стои в акомпанимента на оркестъра срещу пеенето и ансамбъла и според това дали

са медни или щрайх наглася пеенето си. Второ. Партията се пее и намества в гърлото

задължително с педагог и никой не бива да си мисли, че педагогът свършва с певеца,

когато го е качил на сцената, а и след това вече има някакъв успех. Точно обратното.

Истинското пеене започва чак когато партията е вече факт и трябва да се изпълнява по

сцените и трябва да се налагаш с нея. След това идва ред на корепетитора. Тук се вниква

в акомпанимента и се стига до пълно изработване на арии, ансамбли, и дуети. А всичко

това, ако се прави, както в моя случай, с корепетитор, диригент и педагог, спестява много

време.“36

Ето колко детайлно описва голямата певица прецизния и професионален подход към

разучаването на нова партия.

1. Разучаване на партията тон по тон- сам

2. Изработване с вокален педагог

3. Минаване на произведението с корепетитор

Първите стъпки към нова роля са изцяло свързани с детайлното и точно разучаване на

нотния и текстови материал, внимателното „наместване в гърлото“ на наученото и чак

тогава се пристъпва към пеене по- нацяло с корепетитор. Обратният подход може да

36 Бенчев Иван/ "Горчивата чаша на успеха/ 101 години Елена Николай", университетско идателство “Св. Климент Охридски“ (2006)Стр..65- 67

28

доведе от една страна до комплексиране на отделни по-трудни вокални места, а и до

неточно заучаване.

Според Елена Николай после ролята трябва отлежи като хубаво вино. Певецът има нужда

от пауза, за да изчезне напрежение, умора и най-вече желанието да се бърза. Тогава идва

ред на историческия план на образа, неговата изява на сцената, драматично артистичното

му изглаждане във въображението на изпълнителя. И не на последно място- походка,

мимика, жест, костюм, взаимодействие с останалите герои. „Въобще всичко, което да

накара зрителя да забрави, че е на спектакъл и да го превърне в участник в

драмата…Много важно за един певец е умението да се видиш на сцената в самото

действие на операта. Затова аз често седя в празния театрален салон и си представям себе

си в ролята и спектакъла, за който я готвя. А на финала идва самокритиката и корекцията и

когато ме питат млади певци, аз им казвам- самонаблюдавайте се, това е много

важно…Пазете се от лошо пеене! А когато ви ръкопляскат- от това да не ви се вирва

носът. Защото пеенето се учи цял живот.“37

През ноември 1977 година, от Тбилиси в Москва пристига известният пианист Важа

Чачава, за да работи с Образцова. Той е рядко строг, дори суров учител. Поправя я за

ритъма, темпото, интонацията, в произношението на италианските думи. Той казва: „Вие

сте голяма певица, но дори и на вас е необходимо повече време за черната работа в

музиката.”. Важа Чачава е корепетитор и верен коректив на Образцова в зрелите години на

нейната кариера. Тя разбира един важен урок рано в творческия си път- певецът винаги

има нужда от критично ухо, на което да може да се довери, да му се посочат грешките,

болезнено откровено да се открият несъвършенствата. Само така може да се развива и да

се достигат нови висоти. Певецът, който работи върху себе си непрестанно, не се страхува

от критика, която и без това е неизбежна.”38 Огромната трудоспособност на Образцова,

нейния „фанатизъм”, както го нарича Еронхин, липсата на „комерсиален интерес към своя

труд”, невероятната ѝ дарба във вокално и музикантско отношение, запалва пианиста.

37 Бенчев Иван/ "Горчивата чаша на успеха/ 101 години Елена Николай", университетско идателство “Св. Климент Охридски“ (2006)Стр..65- 67 38 Шейко , Рена. „Елена образцова Записки в пути. Диалоги.“ Издателство Москва „Искусство“ 1987г.Стр.45, всички цитати по-горе са от тази старница.

29

Когато подготвя нова програма, Елена Образцова споделя, че не може да мисли за никого

и за нищо, дори за близките си. Нужно и е само да знае, че са здрави.

Ако човек прочете разсъжденията на Образцова как готви нова партия, как прониква във

вътрешния мир на героинята, как намира вярната интонация и темброва окраска, ще си

даде сметка, че все пак тези нейни търсения не само интелектуални, а по-скоро

интуитивни или направо стихийни. „За да изпееш достойно руската или западната класика,

трябва да си задаваш страшно много въпроси. Защо композиторът е избрал този сюжет?

Именно това либрето? Как е живял в този момент? Истинският артист трябва да знае

всичко за създаването на операта. Когато пея Марфа, излизам на сцената като

представителка на епохата, а не защото пристигнала някаква си певица с добър глас и си

изпяла нотите.“39

5. Репертоар

Общите роли на двете Елени са фатално 13:

1. Адалджиза, жрица – “Норма” на Винченцо Белини

2. Азучена, циганка – “Трубадур” на Джузепе Верди

3. Амнерис, дъщеря на Фараона на Египет - “Аида” на Джузепе Верди

4. Далила - “Самсон и Далила” на Камий Сен Санс

5. Леонора – “Фаворитката” на Гаетано Доницети

6. Мадалена – “Риголето” на Джузепе Верди

7. Марина – “Борис Годунов” на Модест Мусоргски

8. Марфа, разколница – “Хованщина” на Модест Мусоргски

9. Принцеса ди Буйон – “Адриана Лекуврьор” на Франческо Чилеа

39 Василев Ал. (Със съкращения) сп. Персона, кн. 4-5, 2004, Москва/От руски Никола Вандов

30

10. Принцеса Еболи - “Дон Карлос” на Джузепе Верди

11. Сантуца, млада селянка - “Селска чест” на Пиетро Маскани

12. Улрика, врачка – “Бал с маски” на Джузепе Верди

13. Шарлота, дъщеря на Съдията – “Вертер” на Жюл Масне

Елена Николай пее много по-разнообразен в стилово отношение оперен репертоар от

колежката си. Тя е пословична изпълнителка на Р. Вагнер, пее предкласика: Клитемнестра-

“Ифигения в Авлида” на Кристоф Глук, Великата жрица – “Вестителка” – Гаспаре

Спонтини, Сатира – “Олимпия” на Гаспаре Спонтини, Джудида – от едноименната опера

на Антонио Вивалди, Отавия – “Коронацията на Попея” Клаудио Монтеверди,

Пратеницата – “Орфей” на Клаудио Монтеверди и опери на 20 век: Дебора – “Дебора и

Аеле” от Илдебрандо Пицети, Еудосия – “Пламъкът” на Оторино Респиги, Клитемнестра -

“Електра” на Рихард Щраус, Медиумът от едноимената опера на Джан-Карло Меноти,

Рубрия – “Нерон” на Ариго Бойто.

Но Елена Образцова има много забележително разнообразен камерен репертоар. В

репертоара ѝ има музика от повече от 100 руски и чуждестранни композитори: М. Глинка,

Ал. Даргомижски, Н. Римски-Корсаков, М. Мусоргски, П. И. Чайковски, С. Рахманинов, С.

Прокофиев, Г. Свиридов, Й. С. Бах, Г. Ф. Хендел, В. А. Моцарт, Л. В. Бетовен, Р. Шуман,

Р. Вагнер, Й. Брамс, К. Вайл, Г. Малер, Г. Доницети, Дж. Верди, Дж. Пучини, П. Маскани,

Фр. Чилеа, Х. Берлиоз, Ж. Бизе, Ж. Масне,К. Сен Санс, Форе, Ф. Пуленк, Е. Сати, М. де

Файа, Е. Гранадос и др. Елена Образцова пее оратории, кантати, меси (А. Вивалди, Ж. Б.

Перголези, Дж. Росини, Л. В. Бетовен, Дж. Верди, Й. Брамс) и руската църковна музика.

Концерт посветен на музиката на класическите оперети (Ж. Офенбах, Й. Щраус, Фр.

Лехар, И. Калман и т.н.), както и песни на Курт Вайл добавят дори още лица към нейния

образ на изпълнител-интерпретатор. В пълна подробност може да се проследи

приложението по темата.

31

И двете певици смело вървят към сопрановия репертоар. Елена Николай пее Брунхилда и

Федора, Елена Образцова има записани арии на Тоска от едноименната опера, дори

Лаурета от „Джани Скики”, Дж. Пучини.

6. Адалджиза

Образът на 16 годишно момиче Белини рисува с доста колоратури, особено в прословутия

дует с Норма. Адалджиза е царствена и нежна, достолепна и млада. Партията е предимно

високо теситурно разположена, „белкантова” мецосопранова партия с гъвкава певческа

линия. Все пак по времето, когато е писана „Норма“ цялостно строя е половин тон по-

ниско, което прави изпълнението на подобен тип партии в днешно време вокална

акробатика.

Елена Николай пее 1953 г. „Норма“ в Триест с Тулио Серафин, М. Калас, Франко Корели

и Борис Христов. Критиката казва:“ Прочутата ария „Sgombra e la sacra selva”( Пуст е

свещенния лес) или “Miro o Norma..”…Певческото съвършенство на Калас и Николай в

големия дует Норма и Адалжиза е недостижим образец на белкантовата техника и

хармония в артистичните изживявания. Прибавено към изключителните Корели и

Христов, можем да отбележим, че малцина са щастливците по света, станали свидетели на

такова чудо.“40

Адалджиза от „Норма” играе не само естетическо- творческа, но и вокално- постановъчна

роля в оперното поприще на Е. Николай. Когато изпитва съмнение, че гласът и е изместил

правилната си позиция, българката най- често се обръща за проверка към някой пасаж от

партията на Адалджиза. Гъвкавата и стремително виеща се вокална линия на музиката на

Белини ѝ се удава пълноценно, само ако певческата ѝ постановка е в обичайното си

отлично състояние.

Вокално партията пасва на Елена Николай, актьорски обаче образа на 16 годишната

девойка кара певицата да изпитва известни неудобства. Величествената фигура на

40 Бенчев Иван/ "Горчивата чаша на успеха/ 101 години Елена Николай", университетско идателство “Св. Климент Охридски“ (2006)Стр..72

32

мецосопраното, нейната зряла възраст винаги тежат върху съзнанието ѝ и възпрепятстват

сценичното изграждане на образа. Артистката счита за един полюс на актьорското си

самочувствие Азучена- „в нея се чувствам здраво, като забила корени в земята.” Другият

полюс – отрицателният- е Адалджиза, при която освен смущението от различията във

възрастта, не я удовлетворява и сравнително скромния сценичен живот на колебливата

жрица. Елена Николай споделя, че Адалджидза не е нейн образ от актьорска гледна точка.

Вокалната партия на Адалджиза обаче както споменах, носи на певицата необходимото

творческо удовлетворение. Изразителната и красива мелодична линия вълнува певческата

ѝ душа, а спонтанното преодоляване на неповторимо трудните колоратурни пасажи я

изпълват с добро самочувствие. Нещо повече- в дуетите с Норма значително по- тежкият

мецосопранов глас на Елена Николай обичайно често се справя с по- голяма лекота с

виртуозните пасажи, отколкото сопраното на партньорката ѝ.

Елена Образцова получава покана от маестро Сичилиани, да пее в „Норма” в „Ла Скала” с

Монсерат Кабайе, през януари 1977 година, но всъщност тя пее ролята само в една

продукция на Мет с Шърли Верет 1979г. Ако чуем „Sgombra è la sacra selva”, ще усетим, че

макар малко изпълнявана, ролята пасва на Образцова като ръкавица. Тя напълва

белкантовата вокална линия с емоция и красота на тембъра.

7. Верди освен Азучена

Ролите от Дж. Верди освен Азучена, които двете Елени са интерпретирали са:

Амнерис, дъщеря на Фараона на Египет - “Аида” на Джузепе Верди

Мадалена – “Риголето” на Джузепе Верди

Принцеса Еболи - “Дон Карлос” на Джузепе Верди

Улрика, врачка – “Бал с маски” на Джузепе Верди

Освен това Елена Николай е пяла Куница от “Оберто”- първата опера на Верди и Мисис

Куйкли от „Фалстаф“, а Образцова е пяла Федерика от „Луиза Милер“.

33

Естествено в рамките на един дисертационен труд да се проследят всички образи,

изпълнени от певиците детайлно е трудно достижимо, но няма как да подмина Вердиевите

им превъплъщения, защото са важни за изясняването на техния творчески облик. Няма да

се спирам специално на съдържанието на оперите и да разтягам изкуствено тази част.

Само ще щрихирам най-важните според мен освен Азучена роли: Амнерис и принцеса

Еболи. Действително това са трудни, много високо теситурно партии, драматични и

същевременно технични. Дж. Верди обаче винаги подробно и прецизно описва

динамическите си изисквания, щрихите и прочее. Ако при Дж. Пучини характерът на

музикалната драматургия и вокална линия не би прозвучала, ако не се направят указаните

отклонения в темпото, то при Дж. Верди същото може да се каже за щрихите. Те са

ключови за правилното изпълнение на този композитор, а и ключ към успешното му

интерпретиране.

Елена Николай дебютира в Амнерис скоро след като излиза по спешност в Лаура от

„Джоконда“ през 1935г. и кариерата ѝ тръгва да се развива главоломно нагоре. Това е и

последната роля на певицата през февруарската вечер на 1963 г. Тогава на следната утрин

тя се отказва от операта. В България Елена Николай пее Амнерис през 1942 година.

Мария Калас си спомня през юни 1970г. за дебюта си в Италия 1947г., който е не къде да

е, а на Арена ди Верона в „Джоконда“ с Елена Николай в ролята на Лаура. Българката пее

това лято и Амнерис. Въпреки нервите Калас надниква на репетициите на „Аида“. „И още

преди да се изкача по стълбата чух един невероятен глас. Той много приличаше на гласа

на Лаура от сутрешните репетиции вчера и онзи ден. Приличаше на Елена Николай. Но в

двубоя на Амнерис с Рамфис и другите жреци (в Арената те не пеят зад сцена, защото това

просто няма как да стане) звучеше с пълната си мощ един завладяващ глас...Вашата

сънародничка вече се къпеше в любовта на публиката, познаваха я, очакваха я. Нейната

Амнерис беше доказала великолепието си в „Сан Карло“ и Ла Скала. “41

Димитър Узунов е бил още твърде млад, когато през юни 1943 година отива на спектакъла

на „Аида“ при гостуването на Елена Николай. Той си намира евтин билет. От мястото му

не се вижда, но се чува. Ето какво си спомня големият ни тенор в интервюто из книгата

41 Интервю с Мария Калас из книгата на Абаджиев Ал, „Елена Николай най-великото мецосопрано на ХХ век“, изд. „Изток-Запад“, 2011г.Стр..68- 69

34

на Ал. Абаджиев: “В салона господстваше някакъв огромен красив глас, особен в

последната картина. Бъдещият мой учител Христо Бръмбаров беше внушителен Амонасро,

а ролята на Аида изпълняваше великото сопрано Катя Спиридонова. До тях на сцената

имаше един прекрасен певец- Петър Райчев като Радамес. Но над тези превъзходни

гласове звучеше мецосопраното на Елена Николай. – Не съм си и мислил, че един ден аз

ще бъда Радамес и мен ще „ухажва“ елена Николай. Това се случи при гостуването ѝ през

зимата на 1956г. Двата спектакъла на „Аида“ с нея бяха прекрасно изживяване. И докато

човек може да се прави на равнодушен и в първа картина, и в тържественото посрещане,

то последната сцена пред гробницата направо ме караше да си мисля дали не харесвам

повече Амнерис, отколкото Аида?...Едно е несъмнено- Елена Николай беше търсена от

всички театри, от най-големите диригенти, желана партньорка на великите певци…Нима

съм отказал любов на такава Амнерис?“42

Амнерис на Елена Николай жъне успех още с първото си явяване на сцената, „с

гальовното обръщение към Радамес в първа картина (Un altro sogno…), през терцета Аида-

Радамес- Амнерис, пълно с бликащо женско очарование или хитро ласкавия повик към

Аида (Vieni о diletta), с царствената повеля, криеща толкова любовна надежда във фразата

(Ritorna vincitor), създава такъв начален предфинал на действието, че дава чудесен подем

на финалния ансамбъл, развит феноменално от Верди. Наситен с вглъбено психологично

съдържание с нюансирана и гъвкава кантилена е дуетът с Аида от трето действие,

превеждан от Амнерис с жива и убедителна грация, водеща през фразата „Ebben qual

nuovo fremito” към разрива на напрегнатия финал на действието с огромен „ла бемол“ в

корона, покриващ целия оркестър…Достатъчно е слушателят да долови интониращите в

ниския гръден регистър преизпълнени с омраза думи “ministry della morte”, за да бъде

разтърсен от искрената присъда на живия човек към мъртвите богове. А нейната “anatema

su voi” на края на картината, явяваща се като певческа голгота за повечето мецосопрани,

прозвучава така все едно Николай въобще не изпитва трудност, напротив като че ли най-

42 Абаджиев Ал, „Елена Николай най-великото мецосопрано на ХХ век“, изд. „Изток-Запад“, 2011г. Стр.. 106-107

35

лесното нещо са „ла бемол-си“ на финала, издържан цели две ноти по четири удара, като с

това покрива оркестъра и слага точка на този велик спор на любовта и догмата.” 43

Елена Образцова пее за първи път Амнерис на 19 май 1965г. в Москва и за последен

отново там през 06 май 2000г.. През 1975 г. пее Амнерис във Виена. През септември 1976

година Образцова пътува за Ню Йорк, за постановката на „Аида” в „Метрополитен-опера”.

Както и в „Ла Скала”, тук обикновено се събират певци от целия свят. Аида се изпълнява

от англичанката Рита Хантер, Амнерис-Елена Образцова, Радамес-Карло Бергонци.

На премиерата на „Аида” след сцената „съдът на Радамес”, цялата публика е на крака.

Петнадесет минути овации. Голямата актриса Елена Образцова плаче от щастие, струва ѝ

се, че не може да продължи спектакъла. Триумфът е пълен. В пресата я наричат „prima-

donna assoluta”.

Мога да цитирам много критики за ролята на Образцова, те са достъпни в интернет, не е

необходимо отделно да се търсят като тези за Елена Николай. По-важното е, че за разлика

от българката на Образцова имаме запис и можем да видим и чуем нейната Амнерис. Така,

че ще се концентрирам върху изпълнението ѝ. В записа с Чезаре Сиепи от Парма 1988 г.

Съдът на Радамес, тя е в червена рокля, сама на сцената. Актьорското ѝ присъствие не

може да се коментира, тя е самата Амнерис, характерната ѝ полу -плачеща, полу-

усмихната гримаса, бореща се да си поеме въздух от емоция. „Numi pieta“ звучи все по-

безнадеждно, накрая почти чуваме гласа от интерпретацията ѝ на Сантуца, колкото по-

драматично става толкова по-отворени и ясни стават вокалите ѝ. Това е една особеност на

техниката на Образцова. Обикновено когато певец иска да изрази нещо драматично, той

затъмнява, куполира гласа, Образцова прави обратното, но внушението става също много

силно. Изобщо не можем да си представим, че този глас може да е и лиричен (както

коментирам в „Глас“ ) и, че е пяла Шарлота. Тя е сякаш свързана със земята и черпи от

недрата ѝ дълбочината на тембъра си.

Друг забележителен запис е от 3 май 1984 г. с Гена Димитрова, Ландо Бартолини, Луиджи

Рони в Париж. Има и един по-ранен запис от 1980 г. с Мартина Аройо, Дж. Виксел, с

43 Из книгата на Бенчев Иван/ "Горчивата чаша на успеха/ 101 години Елена Николай", университетско идателство “Св. Климент Охридски“ (2006)Стр.72- 73

36

диригент Дж. Синополи от Хамбург. През 1981г. има студиен запис с Клаудио Абадо и К.

Ричерели.

За принцеса Еболи на Елена Николай биографично не знаем много, но има хубав запис.

Италианската „ЕМИ“ прави запис на „Дон Карлос“ в Римската опера, с техния хор и

оркестър, с диригент Габриеле Сантини и Борис Христов, Антоанета Стела, Елена

Николай, Тито Гоби, Джулио Нери и Марио Филипески през 1954г. Голямата ария е

изпълнена с лекота, съвсем естествено. Не може да предположим, че арията има вокални

трудности, така лесно звучи в интерпретацията на Елена Николай. Диригентът Габриеле

Сантини дава удобни, адекватни темпа. Дали по негово настояване или заради певицата,

има големи корони на всички височини. Интересен е подходът на Елена Николай в тази

партия към гръдния регистър. Обикновено тя не спекулира с природно богатите си гръдни

тонове, но тук е нехарактерно за себе си е доста агресивна. Точно в толкова висока и

драматична партия тя си позволява да наблегне на гръдния си регистър и резултатът е

безкомпромисно отличен.

Елена Николай изпълнява ролята на Еболи в София в последните си активно певчески

сезони. Елизабет е Юлия Винер, която си спомня, че нашата изтъкната певица Катя

Спиридонова много е разказвала за Е. Николай. „Два дни преди самия спектакъл в

репетиционната влезе снажната фигура на Елена Николай и зазвуча нейният невероятно

красив и неправдоподобно мощен глас. Нашите изпълнителки на принцесата бяха по-

нежни като фигура и ние, останалите участници в репетицията се питахме, как ли ще

изглежда една мощна придворна дама. Добре, че изпълнителят на Дон Карлос Любомир

Бодуров също беше „пораснал“ и двамата си пасваха много добре. Както знаете, Еболи

започва ефектно с „песента за воала“ и приключва с голямата ария в пета картина, също

върховно изживяване – артистично и вокално. С други думи има предпоставки или веднага

да грабне публиката и да я държи в подчинение до последната си минута на сцената, или

да не си изпее колоратурите в първата ария и накрая да „увисне“ в си бемола на втора

октава. Елена Николай наистина завладя залата в първия момент. Чудесна техника,

изключително внимателна към партньорите, съсредоточена към актьорските детайли,

сдържане на гласа в ансамблите- това не беше просто роля, а урок по артистично

поведение и вокално майсторство. Покрай нея всички израстваха. Успехът на

37

представлението беше огромен- едва се измъкнахме от служебния вход на операта, плътно

блокиран от почитатели. Разбира се повече цветя имаше за гостенката, но и аз едва се

добрах с десетина букета до моя дом- а той буквално е на стотина крачки.“44

Образцова изпълнява ролята на принцеса Еболи за първи път през 1973 година в Москва.

1977 година в Скалата с Н. Гяуров, Х. Карерас, М. Френи, П. Капучили, Ев. Нестеренко и

др. Пее ролята по целия свят: Манхайм, Хамбург, Цюрих, Будапеща, Барселона. За

последен път през 17 септември 1987 г. в Овидео.

За разлика от Елена Николай Образцова не държи много високите тонове на голямата

ария на Еболи, даже някои от тях само докосва, но цялостното изпълнение на арията, да не

говорим на партията, е повече от убедително, то е покоряващо. Ще се спра отново на

голямата ария. Началото на бавната част, изисква истинско легато и Елена Образцова го

изпълва с тъмен, красив, мек и кадифен глас. Усеща се една славянска чувственост в

интерпретацията ѝ. Тя прави образа по-човечен, по-мек и разкаян от този на Елена

Николай. Принцеса Еболи на Образцова е по-емоционална, по- ранима. Елена Николай

зашеметява с вокалното си господство, тя подчинява Еболи на гласа си, Образцова я

изживява с цялата си душа.

8. Азучена

Азучена на Дж. Верди е както жената- майка, така и жената- отмъстителка. Трудно бихме

могли да определим кой образ надделява. Това е образ пропит от силна майчина любов, но

и неконтролируема жажда за мъст. Това е и причината партията да бъде поверена на

мецосопрана. Верди е изградил теситурно ролята много широко: „екстремни“ височини и

низини. Целта на тези остри контрасти, на разтеглената по целия допустим диапазон

вокална линия е да се наблегне на тази двойственост и гибелна трагичност на образа на

циганката. Това е един от тринайсетте образа, които са интерпретирани и от двете Елени.

Считам, че заслужава централно място в сравнителния анализ на двете певици. Първо

защото е една от най-характерните роли за истински централен мецосопран. Притежава и

44 Интервю на Юлия Винер из книгата на Абаджиев Ал, „Елена Николай най-великото мецосопрано на ХХ век“, изд. „Изток-Запад“, 2011г. Стр. 104-106

38

драматизъм и моментите на мистика, и моменти, изискващи легато и кадифе в тембъра. Не

случайно повечето интервюирани от мен мецосопрани смятат Азучена за своя роля.

Създателят на операта „Трубадур“ Дж. Верди е ключов композитор за кариерите на двете

Елени. И двете певици изпълняват голяма част от мецосопрановия вердиев репертоар. И

двете са по свой начин истинската Азучена.

„Трубадур” е опера в 4 действия (8 картини)от Джузепе Верди. Либрето- Салваторе

Камарано, по едноименната драма на Антонио Гарсия Гутиерес. Първото изпълнение е на

19 януари 1853г. Театър „Аполо” в Рим. Още от първото си появяване пред публика

операта има изключителен успех.

Азучена вокално се появява второ действие, трета картина в цигански лагер в планината.

Тя е хипнотизирана от пламъците и пее своята песен „Stride la vampa!”, разказвайки на

Манрико ужасяващата си тайна (“Condotta ell'era in ceppi”). По нататък в произведението

циганката е арестувана, защото е разпозната от Ферандо и така се стига до другата важна

сцена на Азучена- четвърто действие, осма картина, в затвора, където тя и Манрико

очакват края си. След трагичен развой на събитията Леонора и Манрико умират, циганката

най-сетне казва тайната си на Граф Ди Луна: “Egli era tuo fratello!... Sei vendicata, o madre!”

– “Това беше твоят брат! Отмъстена си, о майко!”.

Гласът, вокалното майсторство и артистичността на Елена Николай създават неповторим

образ на циганска магьосница, който прави от оперната трагедия чисто човешка. Тя

изгражда образа на Азучена с изключителна музикална линия, чак до финалната фраза

„Отмъстих за теб майко“ с блестяща корона на си бемол от втора октава. Когато гостува

за първи път в България е именно с тази партия през 1942г. Ето какво споделя певицата:

„Разказах на баба ми съдържанието на „Трубадур“. Тя се докара и дойде на

представлението. После ми разказа: „Като те видях как се разбесня, изтръпнаха ми

табанците.“45 По време на спектаклите в България на „Трубадур“ Елена Николай спечелва

много приятели сред ценителите на операта, включително известният музиковед Стефан

Тинтеров, който следи кариерата ѝ и я отразява в родния печат. През годините те водят

кореспонденция (за съжаление не запазена), която ги свързва в истинско приятелство и в

последствие води до сближаване на музиковеда и с майката на певицата Парашкева.

39

Партията на Азучена е сложна в музикален план, притежава сложна фактура. Обхваща

голям вокален диапазон като в същото време изисква драматичност и наситеност при

гласоводенето. Популярната ария "Stride la vampa", която често се изпълнява и концертно

и създава впечатление у публиката за лека за изпълнение и мелодична ария, всъщност би

могла да е истинско изпитание за гласа. Разположена е в най- чувствителната зона

предпреход и висок преход или иначе казано от "си-до" на първа октава до " ми- фа" на

втора. Двата идентични в музикално отношение куплета, носят различен емоционален

заряд и заедно с вокалните задачи правят арията една сериозна задача. Елена Николай е

един от малкото мецосопрани, на които Азучена се отдава с лекота. Именно в тази роля, тя

прави едни от най- запомнящите си превъплъщения. Тя е очаквала с нетърпение пределно

"до" на трета октава от трета картина и ефектния финален "си бемол". И всичко това само

и единствено в контекста на главната цел, а именно пресъздаването на сложния и

затрогващ образ на циганката. Интерпретацията на Елена Николай на образа на Азучена е

променяща се през годините. При всяко поредно участие артистката преживява сякаш за

първи път трагедията на циганката. Неизменно изниква някакъв нов, непреживян,

непревъплътен нюанс. Може би именно тази творческа активност насочена към същността

на образа е причината за силните, дълбоки впечатления, които нейната Азучена е оставяла

сред публиката от цял свят. За Елена Николай никоя роля не е завършена. Всяко поредно

участие, среща с изискванията на новите постановки, с трактовките на други диригенти,

режисьори и партньори ѝ навяват идеи. Душевното ѝ състояние, гласовото ѝ разположение

и присъствието на определени лица в салона оказват съществено влияние върху нейния

творчески процес. Достатъчно е да знае, че всред публиката има човек, който с обич и със

затаен дъх следи проявите ѝ. Тогава актрисата надхвърля себе си. Сценичното

вдъхновение обогатява образа на героите ѝ с неочаквани едва ли не за нея находки, които

тя разработва за следващите представления.

Азучена на Елена Николай притежава силен и властен характер. Необяснимата на пръв

поглед високомерна царственост на бедната циганка крие корените си в непреклонната ѝ

гордост. Необичайната внушителност и властност извират из трагичните ѝ изживявания и

фанатичната ѝ жажда за отмъщение. Нейната Азучена е изцяло в плен на зловещите си

кроежи. За нея Манрико не е толкова син, колкото оръдие за мъст срещу граф ди Луна.

„Още при първата си поява Николай приковава погледите със своята едра и внушителна

40

фигура застинала в трагичен размисъл. „Огънят свети“ тъжно си спомня циганката. Души

я силно желание да сподели със „своя“ син, Манрико историята за страшната участ на

майка си и гибелната грешка с изгарянето на собствената си рожба. Но пред циганите не

ще разкрие душата си в мъчително признание! Изчаквайки ги да се отправят към селата,

Николай- Азучена започва нервна разходка по сцената. Това е по-скоро бягство! Бягство

от зловещите спомени, от себе си от собствената си съвест…Едва изчаква да остане насаме

с Манрико и започва трагичната си изповед. Разказът…протича в нарастваща артистична

експресивност. Внушителните гласови кулминации подчертават натрупването на

трагичните събития, главоломния устрем на съдбовната обреченост. Разкрила цялата

истина, облекчила се чрез искреното си признание, циганката пада обезсилена на земята.

Свършено е – сега Манрико знае, че не е нейн син! Но миг след това поокопитила се, тя

бърза да го успокои, да възвърне вярата му. Не разбира ли той, че майка му бълнува, че

винаги е бил истинския ѝ, любим син, за когото тя е сторила толкова жертви? В

последвалия дует с Манрико Николай все така страда в пристъпи на отмъстителна треска.

Високото сопраново „до“ на трета , трънлив тон, избягван от бележитите ѝ

предшественички, прозвучава със забележителна спонтанност.

В сцената край войнишкия лагер отново изпъква непримиримостта на циганката Николай.

Дори в ръцете на врага тя не се бои и вярва в близкото си отмъщение.

Според автора в затвора Азучена е изтощена и духовно сломена. За Елена Николай обаче

циганката е докрай силна, непреклонна натура. И артистката намира превъзходно

разрешение, с което не противоречи на оригинала, но ни изневерява и на себе си.

Обезумяването на Азучена обяснява временното ѝ отпадане. Но трескавото бълнуване за

разплата продължава да пламти в жилите ѝ. Трябва да лумнат пламъците на кладата, да

погълнат Манрико и да хвърлят кървавата си светлина в-у помътненото съзнание на

Азучена. Тогава непримиримата циганка се съвзема и надава ликуващ вопъл:“ Ти си

отмъстена, о майко!“ Разплатила се с врага си и загубила младежа, който е отгледала като

собствен син, Азучена достига логично до своя морален и физически край. Незабравима

остава финалната фраза на певицата: нейният изключително красив, мощен, свободен си

41

бемол на втора октава залива салона с внушителната си звучност, а широко разперените

ръце на артистката изразяват и победа, и поражение!46

Действително Елена Николай не тълкува по обикновен начин образа на Азучена, изгражда

нещо ново, в което „богът на отмъщението“ е по-важен от всички човешки чувства.

Образът ѝ е изпълнен с властност, притежаващ много силен характер, величествена

внушителност, която представя Азучена в съвсем нова светлина. Чрез музикалната

интерпретация на Вердиевите фрази, българската певица вмъква чисто свои нотки в

образа, така че зрителят се смразява от любовта към „сина“ Манрико, защото физически

чувства висящото във въздуха желание за злостно отмъщение, което накрая успява да

унищожи три млади живота. Слушам единствения ми достъпен запис от 1956г. в София с

Никола Николов, който пее прекрасно, макар и на български език. Той е Манрико на Елена

Николай и през юни 1961г. „Елена Николай много го хареса, каза, че само Лаури- Волпи

може да му бъде конкурент, самият той споделя:“ А какво да кажа за нейната Азучена-

това според мен беше най-ярката ѝ роля.“47

Като слушаме култовия запис първо прави впечатление, че Елена Николай не пее с цял

глас, а на „лихви“. Тя пее дори леко. Няма никакво „драматично“ загребване към високите

тонове, никакви издувания и въпреки това те излизат драматично, защото това е природата

на нейния глас. Същото важи и за низините- не ги преекспонира. Бих казала, че подходът ѝ

е като към белкантова партия. На първата ария се чуват всички малки ноти, които често

при колежките ѝ се загубват. И когато в трета картина тя изпява прословутото „до“ на

трета октава, то идва като естествена кулминация на насъбираната от години душевна

чернилка и желание за мъст на Азучена. И макар и на тази екстремна височина, тонът на

Николай е такъв- черен, лош, суров, без светлина и надежда. В страшната сцена на пета

картина, когато вече е разкрита Е. Николай изригва като истински вулкан от чувства и

глас, плашейки не само ди Луна и войниците му, но и всички присъстващи. И когато

според автора в 8 картина публиката очаква да види една уморена от борбата Азучена,

българката ѝ предлага коренно противоположен образ на дяволска циганска вещица, за

която страхът от смъртта не значи нищо. „Когато идва краят на операта, предвиден от дядо

46 Карапетров Константин, „Елена Николай“, издателство „Музика“ 1983 г., Стр.. 64-65 47 Из интервю с Димитър Узунов,1968, в книгата на Абаджиев Ал, „Елена Николай най-великото мецосопрано на ХХ век“, изд. „Изток-Запад“, 2011г. Стр.. 107

42

Верди с висок „си бемол“ на втора октава, публиката чува такъв апотеозен и блестящ тон,

който сякаш извира от дълбините на салона, а Николай седи в центъра на сцената като

статуя на отмъщението, тя споделя :“ Азучена ме разтърсва…Тя е като роля на живота

ми.“ Сега вече всички медии, критици и коментатори са единодушни. За гласа и за

типичното италианската постановка и т.н. се пишат студии, коментира се надълго и

нашироко и „piano” и “forte’, регистри, височини, всичко. Обяснява се за великолепните ѝ

низини, коментират се отделни ниски и високи тонове в операта, дишането ѝ (какви две

фрази пее на един дъх). Милано е в краката ѝ при нейното завръщане.“48

Азучена е първата изява на певицата под името Елена Николай в малко италианско

градче, това е първата изпята роля в България и последната ѝ сценична изява на родна земя

през 1961г. Сопраното Юлия Винер е имала възможността да пее с Елена Николай първо в

„Дон Карлос“ и после в „Трубадур“, ето какво споделя в запис от 1993 година :“ …

научих, че ме чака нова радост и ново предизвикателство- щях да пея Леонора в

„Трубадур“ – с нея дебютирах седем години по-рано. Азучена щеше да бъде Елена

Николай- в своята коронна роля, както разбрах по-късно от нея и най- любимата.

Случи се така, че в програмата на третия тур (а той единствено в София е с участие в цял

оперен спектакъл) имаше представление на „Трубадур“ и аз пеех всичките. В единия като

граф ди Луна се появи непознат риж англичанин, който буквално за първи път излизаше на

сцена в костюм. Дебютът му беше завладяващ- Питър Глосоп спечели една от трите първи

награди и след това направи завидна международна кариера. На втория, с участието на

български баритон, излезе на сцената Николай. Добре, че графът вокално се сблъсква с

циганката едва във финала- иначе младият певец щеше да се почувства „неуютно“.

Естествено е човек да се вълнува, особено когато изпълнява такава партия като Леонора.

Но не можех да се удържа на изкушението и зад кулисите да не гледам и да не слушам

урока по певческо и сценично майсторство, преподан от великата певица на

публиката и на участниците в спектакъла. Един от тях бе най-често на сцената с нея-

любимецът на българската публика Никола Николов в ролята на Манрико. Двамата

направиха великолепна втора картина, изиграха вълнуващ финал. Излизанията за поклон

на открита сцена и пред завеса бяха десетки. И голямата певица не забравяше да насочи

48 Бенчев Иван/ "Горчивата чаша на успеха/ 101 години Елена Николай", университетско идателство “Св. Климент Охридски“ (2006)Стр..48-9

43

вниманието на публиката към младия участник в конкурса. Той не успя да стигне до

разпределението на наградите, но положително е запомнил за цял живот как трябва да се

пее и да се пресъздава образ- с цялото сърце, без пестене, в служене на Верди и на

публиката. След два спектакъла с Елена Николай и аз бях сред лауреатите. Впрочем Тоти

дел Монте каза, че ако ме бяха допуснали и аз щях да се окича със „златото“. Но нали вече

бях примадона!

Още веднъж се видях с Елена Николай през 1979г., когато тя вече беше член на

международното жури на поредния конкурс. Отдавна беше слязла от сцената, отдавна

беше прекратила и кариерата си на филмова звезда- в София с голям интерес следихме

филмите с нейно участие. Този път тя ми идваше на гости, с видимо удоволствие петия

етаж в сградата на операта пред събралите се колеги разказваше за своята кариера, за

големите звезди, с които е деляла сцената.“49

Като говорим за Азучена няма как да не споменем другата световна оперна прима- Елена

Образцова. Така както за Е. Николай, така и за Образцова този образ е централен за

кариерата ѝ. В безкрайно полезния списък на всичките ѝ спектакли, достъпен в

приложението, пише, че има 46 периода на изпълнение на ролята, повечето нови

постановки. Първата излиза през 7 октомври 1972 година в Москва. Последната- 4 април

1978година в Майорка. Двайсет и седем години Азучена!

Азучена на Образцова е характерна с разтърсващите гръдни тонове, с почти мъжко

звучене и сила. Певицата си позволява да пее откровено на гръден резонатор до тонове

като "ла", дори "си" на първа октава, нещо което е извън всички правила за звукоизвличане

и преминаване през централен регистър и предпреходни тонове. Елена Образцова обаче

преминава от гръдния регистър с лекота и блясък към височините. Толкова е убедителна и

истинна в този образ, че няма как слушателя да не ѝ повярва, дори на запис, какво остава

за живо изпълнение. Елена Образцова освен всичко е и забележителна актриса, тя владее

"езика на тялото" до такава степен, че не е нужно да се движи и ръкомаха, достатъчно е

само да стои и сцената вече е "пълна". Азучена на Елена Образцова е внушителен и

запомнящ се образ. Несъмнено открояващ се, ярък и мощен. На концертно изпълнение на

49 Интервю с Юлия Винер из книгата на Абаджиев Ал, „Елена Николай най-великото мецосопрано на ХХ век“, изд. „Изток-Запад“, 2011г. Стр.. 104-106

44

голямата ария на Азучена през 1978г. в САЩ Образцова е невероятно въздействаща.

Замислям се, че един от първите учители на Образцова ѝ казва, че гласа ѝ е лиричен. И

започвам да разбирам, слушайки кантиленните моменти от арията, че Елена Образцова

има голям, необятен глас, истински мецосопран, с много багри, но той е лиричен в своята

същност, в смисъл, че е кадифен и мек. Това личи и от личността ѝ на глед сурова, крайна,

а в същност чувствителна и ранима. Затова на Елена Образцова ѝ се налага да прави тези

крайни, почти твърди атаки на моменти. Затова ѝ се налага да експонира толкова гръдния

регистър, за да създаде образа на Азучена, за да го изрисува с искания от Дж. Верди цвят

на гласа, който е по-драматичен, по-черен. На концертното изпълнение тя е цялата в черно,

покрита, изправена достолепно, няма как да не ѝ повярваш. Брутално откровените „и“ и

„е“ във висок регистър се сливат с още по-бруталните гръдни. Същевременно, ако

сравним голямата ария с тази на Е. Николай, ще забележим, че в речетативния среден дял

развълнуваната голяма душа на Образцова подхожда по –меко от българката.

Впечатляваща е смелостта на Образцова към ясните вокали в целия диапазон на гласа

специално във високия регистър. Природно свободното и меко славянско гърло позволява

високите тонове да се фонират чисти, както обикновено успяват мъжките гласове. Бих

казала, че това е най-характерната вокална особеност на певицата, която особено в

драматична партия като Азучена буквално впечатлява.

Правейки вокално- техническа съпоставка между интерпретацията на Елена Николай и

Елена Образцова, можем да кажем, че тя до голяма степен с сходна. Първо, защото и у

двете певици имаме чисто славянски обемни, плътни, без съмнение мощни гласове, със

силно изразен гръден регистър. И двете певици ловко използват богатството на гръдния си

тембър и стабилната си певческа техника при преминаването от регистър в регистър, за

постигане на чисто драматургични, смислови и дори чисто художествено- творчески

нюанси. Образът на Азучена, който двете изграждат е запомнящ се и ярък. Елена

Образцова, вярна на своя стил, използва гръдния си тембър напълно свободно, дори

според нечии вкусове, прекалено. Факт е обаче, че това не пречи на певицата да „блести” с

високия си регистър, без това да го прави нестабилен или недостатъчен. В сравнение с нея

Елена Николай е доста по- умерена и води гласа си, спазвайки всички съвременни правила

за правилно гласоводене. Българката използва гръдните си по природа стабилни тонове

само, когато се налага и музиката го изисква.

45

9.Вагнер на Елена Николай

За Ортруд на Елена Николай са изписани много възторжени критики. В Рио де Жанейро

отзивите са: „Ненадмината интерпретация на Елена Николай!“, „В ролята на Ортруд Елена

Николай се изявява като голяма интерпретаторка. Адмирирали сме Тулио Серафин, но не

можем да не отчетем, че най- близко до Вагнерововата висота на операта, до неговото

грациозно красноречие, пламенност и енергичен драматизъм се представи Николай.”

Испанският „А нойоте“ пише: „Елена Николай представя Ортруд на висотата на

Вагнеровите изисквания. Тя притежава благороден и въздействащ глас, способен да

предаде всички емоционални отсенки. Препълненият театър беше завладян от ентусиазъм.

Голяма певица с блестящи физически данни.“50 Ръководството на Арена ди Верона

впечатлено от блестящата ѝ Ортруд и предлага Брунхилда от „Валкюра“ на Р. Вагнер.

Полубогинята, дъщеря на Вотан, е властен, могъщ и влюбен образ. Изисква голям глас със

специфичен драматичен тембър и багри, висока и представителна фигура, естествено

немско произношение и актьорско присъствие. Диригент на постановката е Франческо

Прадели, режисьор е Херман Граф, останалите певци са: Т. Пазеро, Дж. Нери, Дж. Пено.

Във вестник „Кориере дел матино“ от 17 юни 1950г. пише: „Една дързост на оперното

божество, което заслужава постигнатия успех…Брунхилда- Валкюра, която Елена

Николай представи, бе превъзходна…Гласът, който обединява върховите възможности на

мецосопрана и драматичния сопран с абсолютния Вагнеров стил в пеенето и сценичното

въздействие, великолепното прецизно произношение (операта се пее в оригинал на немски

език), изразът на топла човечност направиха от избраната артистка, изключителна

интерпретаторка на този така труден образ, който представя. Би могло да се каже-

човешкото желание на Вотан, царя на божествата.“51 След бурния успех на Арената Елена

Николай пее ролята в Флоренция, Парма, Болония, Триест, Рио де Жанейро, Буенос

Айрес… Освен Ортруд и Брунхилда, тя пее и Фрика от „Рейнско злато“. Вагнер е много

сложен за пеене и интерпретиране композитор. Както казва Б. Джили :“…лесно е за един

обработен глас да постигне някакъв успех във Верди и Пучини, но е изключително трудно,

50 Карапетров Константин, „Елена Николай“, издателство „Музика“ 1983 г., Стр..49 51 Бенчев Иван/ "Горчивата чаша на успеха/ 101 години Елена Николай", университетско идателство “Св. Климент Охридски“ (2006)Стр.. 53, 54

46

бих казал почти невъзможно, да бъдеш блестяща Вердиева героиня и същевременно

Вагнерова. Оперите на Вагнер изискват специални и много здрави гласове със специфична

постановка, защото в противен случай певецът казва „чао“ на сцената.“52 „Служейки си с

благороден и широк глас, тя внесе празнична нотка и необичаен интерес към

представлението на „Лоенгрин“. „Второ действие на „Лоенгрин“ представляваше най-

голям интерес. Това се дължи най-вече на контраалта Елена Николай и сопрана Онелия

Финески ( Елза). Елена Николай, надарена с топъл и бликащ глас, задържа вниманието на

партера в продължителната сцена.“53 Маестро Гуарниери е доста образен в коментара си за

Ортруд на българското мецосопрано: „ Когато Елена Николай играе тази партия, сякаш

пред очите ми израства огромен дъб“.54

10. Сантуца

В интервю от пролетта на 1968г. На Ал. Абаджиев с Елена Николай певицата споделя:

„След толкова премиери на „Селска чест“ по целия свят, след десетки концерти с голямата

ария, понякога блестящи, сега ми изглежда странно, че навремето съм се колебала дали да

отворя клавира на Маскани. За първи път излязох като Сантуца в малкото градче

Виджевано, където е родена великата драматична актриса Елеонора Дузе. После много

пъти съм пяла тази партия в Ла Скала, Арена ди Верона, в Цюрих, къде ли не. През 1956 г.

участвах в една продукция на ДЕКА с Марио дел Монако. Стана великолепен запис. Алдо

Проти беше невероятен Алфио. Дирижираше Франко Гионе., в когото дебютирах като

Лаура в „Джоконда“ на Понкиели в малкото градче Ното.“55

Фирмата „Дека“ прави запис на „Селска чест“ с Марио дел Монако, Елена Николай и

Алдо Проти, диригент е Франко Гионе, записът се осъществява в Института за слепи в

Милано. Ето какво казва критиката: „Никаква сантименталност или интелектуален поход.

Никаква романтика и смекчаване на багри откъм страна на реалността. Музиката в „Селска

чест“ на Гионе, Николай, Монако и Проти тече като буйна река- спонтанно и завладяващо,

53 Карапетров Константин, „Елена Николай“, издателство „Музика“ 1983 г., Стр.. 49 54 Бенчев Иван/ "Горчивата чаша на успеха/ 101 години Елена Николай", университетско идателство “Св. Климент Охридски“ (2006)Стр..55 55 Абаджиев Ал, „Елена Николай най-великото мецосопрано на ХХ век“, изд. „Изток-Запад“, 2011г.Стр.. 84

47

а кървавата драма на действието обгръща с чисто южняшка бруталност и огнен

темперамент.“56

„Маестро Бръмбаров казваше: „Понякога може и фа диез да е гръден, зависи от

теситурата, точно коя фраза е и коя партия!” И действително е бил прав, аз го чувам при

Елена Николай в Сантуца, ползва по-високо гръдни и ѝ служи за опора. Може и да се

закрие, да се направи както трябва, но ако е много „миксово”, т.е., ако преобладава много

главов резонатор, няма как да се открои този тон, ще мине като пълнеж във фразата.“57

На въпросния запис арията на Сантуца всъщност за мен е много премерена, по всички

вокално-технически правила. Изпълнена е емоционално, но с пълен вокален контрол. Не

знам дали е, защото е на запис, но е по учебник. Дори последното “Io piango“ е с премерен

гръден, когато трябва и колкото трябва. Дуетът с тенора е също сдържан, първите реплики

са отсечени, но става все по-истинско- verismo. До последния момент всяка дума се

разбира, нищо не се пре -драматизира, има parlando, когато позволява творбата. Докато в

„Rimani ancora“ гласът на Елена Николай сякаш се сгъстява, уголемява и тя започва да

рисува фразите не в експанзивни, ярки цветове, а с все по-безутешно, постоянно и дълбоко

черно, като че дълбае в някаква несъществуваща повърхност, на отчаянието на Сантуца.

Хлипанията на края на дуета в този смисъл са изненадващи. Дуетът с баритона е доста

близък до интерпретацията на Елена Образцова.

Тук трябва да кажа, че Сантуца на Образцова е първото ми вдъхновение за оперното пеене.

Филмът с Доминго е за мен самата опера.

Приятелската връзка с Франко Дзефирели се оказва много ползотворна. След

постановката на „Кармен”, той режисира „Селска чест” от Маскани за Образцова и

Доминго в „Ла Скала”. Вдъхновен от триумфа на операта в Милано, Дзефирели

екранизира своя спектакъл. Много сцени той снима в Сицилия, в три малки селца, в това

число и това, в което са живели прототипите на пиесата на Джовани Верга и операта на

Маскани- Сантуца, Лола, Туриду.

Февруари 1977 година Образцова изпълнява концертно „Селска чест” с Болшой Театър,

диригент е съпругът ѝ А. Жюрайтис. Умишлено говоря за това концертно изпълнение, а не

56 Бенчев Иван/ "Горчивата чаша на успеха/ 101 години Елена Николай", университетско идателство “Св. Климент Охридски“ (2006)стр.78 57 Доц. Лилия Илиева

48

за всеизвестния филм на Дзефирели, с П. Доминго, където всички предпоставки са налице

да се създаде един пълнокръвен образ, което Елена Образцова и прави. Концертното

изпълнение е без декор, без костюм, обстановката е строга и още по-трудно да се изгради

жив въздействащ образ. Какво описва Рена Шейко в книгата си за руската певица:

„Образцова излезе на сцената като Сантуца и дори аплодисментите не можаха да я върнат

към реалността. Тази жена в черно се вслушваше в своята съдба и я приемаше с молба и

надежда. Като протичаше музикалната реч, тя разкриваше чувства, които вече бяхме

разчели по лицето ѝ. Пламенните страсти в гласа се редуваха с мрачни, ниски и дълбоки

тонове, предчувствие за реквиема на тези страсти.”

Както казах за образа на Сантуца на Образцова, не мога да съм безпристрастна. Тези

нейни аристократични сини очи са незабравими за мен. Как гледат на молитвата и на дуета

с баритона, който Дзефирели снима на сцена, а накрая, когато Туридо е убит? Много рядко

е оперен филм да е толкова въздействащ колкото жив спектакъл, разбира се благодарение

на режисьора Дзефирели, но и на Елена Образцова. Тя гради образа на Сантуца с такова

благородство, че селската чест започва да изглежда извисена и някак чиста. Гласът е

както винаги и мек, и красив. и драматичен. Безумната комбинация от кадифе и спинто

рисува Сантуца на Образцова с алени горящи багри още от първите фрази “Ditemmi per

pieta”. След това в молитвата се чувства опита на певицата в кантатно -ораториалната и

камерна музика, чувстваме се като на разкошна литургия. Арията е искрена, екстремна

вокално, с много отворени ясни вокали в целия регистър и разкъсващи гръдни. Този

подход се засилва с дуета с любимия- Туридо. Говорните реплики разпява, натиска дори,

като се стига до проклятието, което и изкрещяно съвсем отговарящо на стила- веризъм. За

разлика от това в дуета с баритона Алфио извайва майсторска кантилена, възвръща

мекотата на гласа…

11.Кармен

„Когато завършвах бях казала, че ако видите името ми на афиш на „Кармен“ значи, че съм

се реализирала. Това не е само моя любима роля, това е сложен образ, който трябва да се

направи добре. Може би има много, които могат да я изпеят, но да се покаже тази

49

свободолюбивост, тази освободеност в контакта, не само фриволност, различните багри,

които изискват различните действия, особено сцената с картите, която иска друга

дълбочина на гласа.58 „За Кармен мога да кажа, че нивото на трудността идва от

драматургичните и актьорски задачи. Кармен има нужда от артист, които да пресъздаде

образа, но като вокално майсторство не е нещо особено. Може да е перфектен гласът, но

да не става за Кармен. Много е важно и кой режисьор ще те пипне. Това са важни

компоненти, често липсващи в България. В последно време няма режисьори, които да

работят един месец и да изкарат всички планове на характера, а това е изключително

важно.59

От книгата на Константин Карапетров разбираме, че Елена Николай съжалява, че рядко е

пяла Кармен. През сезон 1937- 38г., В Арена ди Пула тя прави своя дебют в ролята,

бременна с първородното си и единствено дете. „Миг преди да се появи върху откритата

сцена на Арена ди Пула тя се зарича за стотен път да бъде преди всичко жена и майка, а

после артистка. Ала ето, че срещу нея застава Дон Хозе- прославеният Антонио

Меландри...Темпераментният и одухотворен партньор бързо принуждава българката да

забрави разумните 60си намерения и предупрежденията на лекаря...Циганката се впуска е

буйния ритъм на танците, бори се гневно със съперничките си, с решителни скокове се

изтръгва от своите преследвачи. Няма я вече Николай- има само Кармен!”119

Елена Николай пее „Кармен“ на Арена ди Верона с Рамон Винай в ролята на дон Хозе,

веднага след това в “Театро Масимо“ в Палермо, където пресата пише :“Елена Николай е

превъзходна Кармен, пълна с индивидуалност… Да преминава от интерпретирането на

Азучена към пресъздаването на Карменсита, така диаметрално различни роли, не е нова за

Елена Николай.“61 За съжаление нямам достъп до запис на нейната Кармен.

Певицата Елена Образцова винаги ме е привличала и възхищавала с богатия си глас и

перфектната, дори плашеща техника, с ярките и врязващи се в паметта сценични образи.

Тя има способността да направи всяка роля свое уникално създание. Първият пример,

58 Доц. Христина Ангелакова 59 Даниела Дякова 60 Карапетров К., „Елена Николай“, изд. „Музика“ 1983г. Стр..93- 94 61 Бенчев Иван/ "Горчивата чаша на успеха/ 101 години Елена Николай", университетско идателство “Св. Климент Охридски“ (2006)Стр.. 60

50

който се появява в съзнанието ми е Кармен. Когато си пуснем записа от Виенската

Щатсопер с Пласидо Доминго (това е специален запис и най-вече заради диригента Карлос

Клайбер, който дирижира само подбрани и малко на брой постановки), имаме чувството,

че за първи път слушаме и гледаме операта на Бизе. Мисля си, че това е магията на

оперния певец, ако има творчество, а не само изпълнителство в тази професия, то това е

способността да напълниш до такава степен с ново съдържание до болка познат и

всеизвестен образ, че той да стане неузнаваем, нов, различен. Каква е Кармен на Елена

Образцова аз не смея да обсъждам и анализирам, но знам, че тя е една различна, някак по-

дълбока и драматична героиня от това, което съм гледа преди и след това. „Аз пазя

ревниво голямото си приятелство с една артистка от първа величина, един от най-хубавите

гласове на 20 в. – Елена Образцова. Работихме за първи път в „Бал с маски” в Ла Скала

през 1972г. и после отново през 1978 г., като поставих незабравимата „Кармен” във Виена

с Доминго и под диригентството на Клайбер. Тогава успяхме да постигнем онова

невероятно разбирателство, което се случва твърде рядко. Когато съдбата ти го подари,

носиш в сърцето си спомена за него, докато си жив.” – написа в мемоарите си Франко

Дзефирели, чийто спектакъл на „Кармен” с Образцова ще остане като невероятно събитие

в историята на операта изобщо.

Това, което в моите очи поставя Елена Образцова на най-високата стълбица е широтата и

откритостта, които се чуват в нейния глас, които се виждат в нейните очи и които в крайна

сметка разкриват дълбочината и богатството на душевността ѝ.”62

Елена Образцова не харесва творбата на Мериме, счита че няма „карменско“ в себе си.

Захваща с образа заради музиката на Бизе. „Първо мислех, че това е някакъв вариант на

Есмералда. После разбрах, че се заблуждавам. Трябва да се изхожда от Бизе, чиято музика

противоречи на Мериме. В героинята на Бизе се съдържа лирика, мистика и страст. Така аз

посмях да направя свой вариант на образа.“63

Според темпераментът на Образцова ролята на Кармен е като написана за нея. Хладна

сдържаност и страстен и див нрав.

62 Шейко , Рена. „Елена образцова Записки в пути. Диалоги.“ Издателство Москва „Искусство“ 1987г.Стр. 123 63 “Елена Образцова. Жизнь как коррида” Режисьор Валерий Спирин, Сценарий Марина Денисевич

51

„Когато бяхме с Карерас в Римската опера Кармен, всички танцуваха и научиха и нас…В

началото Кармен не ми харесваше. Къдрокоска, с разни финтифлюшки по нея, наивна

игра, с червени устни…Имах чувството, че съдържа някакъв фалш. Но преди много

години попаднах в Испания в един град, в който като че ли е живяла Кармен. След това

много пъти го посещавах, но не мога да си спомня името му, излезе ми от главата. И

когато излизам на сцената все едно се връщам на това място. Имам такова усещане в

момента, че ми се е присънил този град. Името му не помня. 30 години сигурно са минали.

Влече ме да го посетя отново и къде е градът от моите сънища?! Ако много искаш нещо,

като че ли желанията си се изписват с тебешир на черна дъска и после хоп, моля- подарък

от съдбата!“

Написаното от Мериме на руската певица никога не ѝ харесва. Неговата циганка събужда

само страст, а тя самата остава хладна и никого не обичаща. Това не е достатъчно за

оперната сцена. Елена Образцова живее в операта. Там има много чувства, но ако няма

истинска страст, тогава няма какво да правиш на сцената… „Интересно Кармен на Мериме

и Кармен на Бизе са абсолютно различни жени. Кармен на Бизе е загадъчна, нежна,

страстна. Това го има и в неговата музика, в Кармен на Мериме няма нищо подобно. И аз

дълго време не можех да разбера какво да правя със всичко това. Как трябва да поставям

Кармен в операта. В началото това беше за мен загадка.“

Тя все чакала да се появи в живота и режисьора, който да разгадае тази загадка. Срещата с

Франко Дзефирели най- накрая предвещавала успех на тази задача.

„Това беше прекрасен човек, обичах го, защото той говори за различни варианти за

пресъздаване на образа, но когато изляза на сцената ми дава пълна свобода. Затова много

съм го обичала винаги. Помня, когато правихме Кармен, той говореше и говореше, че тя е

крадла, контрабандистка, лека жена и т.н., и аз му казах: „Слушай, кажи ми с една дума,

коя всъщност е Кармен?“ Тогава той ме хвана за рамото, толкова силно, че получих

синина за месеци напред. И аз разбрах, че това е всъщност една прекрасна, красива

пантера, от която всички се страхуват. Само едно „ухапване” от него направи цялата моя

Кармен.”

52

Веднъж Дзефирели отишъл при Елена Образцова и ѝ казал: „Не, Кармен не е нито

пантера, нито лъвица, нито жена, тя е циганка! Това е съвсем друго… Нека Жозе ти скъса

накрая полата, ти ще умреш смеейки се.“64

12. Двете Елени към младия певец

Елена Николай не се занимава с преподавателска дейност, разбира се от всичко написано

дотук, всеки млад певец би следвало да си извади доста изводи. Най –важният според мен

от вокално-техническа точка е:„Учиха ме да дишам с гърба, да поемам въздух през носа

като гърба да се разтваря заедно с гръдния кош като акордеон, като при всяко следващо

вдишване всичко това, ако може, да остане в същото положение…първото нещо да бъдеш

съвършен е да имаш отличен материал, после този материал става глас. Освен всичко това

гласът трябва да бъде овладян, да бъде изравнен в целия си регистър. Отгоре до долу

тоновете да бъдат наредени като в огърлица и после…гласът е като една сграда, изградена

от тухла в-у тухла. Трябва да се проверява често дали някой от тях не се е разместила.“65

Елена Образцова се занимава и с ученици- поне 4 часа на ден. В работата си с тях, тя

остава вярна на себе си. Мисълта на Стефан Цвайг „Плодотворното е само извънредното,

умереното- никога.” е в пълна сила за нейната педагогическа работа. Аморфното,

безволевото, неумното не може да съществува до нея. Ето, какво казва тя на една от

ученичките си:

64 Елена Образцова. Жизнь как коррида” Режисьор Валерий Спирин, Сценарий Марина Денисевич, всички цитати от предходната страница са от този филм 65 Бенчев Иван/ "Горчивата чаша на успеха/ 101 години Елена Николай", университетско идателство “Св. Климент Охридски“ (2006)Стр.. 63

53

„Когато говорят за инструментални гласове, ти не слушай. Така си говорят тези, които не

могат да пеят, които нямат тембър. Затова мислят, че пеят инструментално, а на теб по

природа ти е дадено съкровище-истински алт. Създадена си да пееш Бах.”66

Пред своите ученици Образцова често казва: „Аз пея музика, а не ноти.”.

Според Образцова, един от най- важните етапи в музикалното обучение е слушането на

музика. Според нея да се предполага, че на притежаващия красив глас, може да се прости

повърхностно познаване на Й. С. Бах, Г. Ф. Хендел, В. А. Моцарт е опасно заблуждение. А

да се слуша с часове музика от различни епохи и стилове, това е огромна работа. Когато

пее голям певец, тя винаги чувства културата на неговото пеене. От тембровата окраска на

гласа разбира душевността на певеца, а от музиката която прави узнава интелекта и

културата му. Нужно е да се познават и другите изкуства. Да речем, ако пееш Бах трябва

да си на ясно с архитектурата по негово време, най-вече църквите, където именно той е

композирал произведенията си.

13. Интервюта

Първоначалната ми идея беше да използвам цитати от взетите интервюта с видни

мецосопрани и педагози, а разговорите ни в тяхната цялост да поместя в приложението.

Колкото повече препрочитах, споделеното с мен ми се струваше твърде ценно, важно и

съществено, за да остане скрито в приложенията. Затова реших без излишен коментар от

моя страна преди да дойде заключението ми да споделя интервютата. Както вече споменах

се придържах към еднотипни въпроси, за да станат ясни приликите и разликите в мнението

на интервюираните. За мен беше много интересно да разговарям по една тема с различни

изпълнители и педагози, които се отличават една от друга както по тип на гласа, така и по

ниво на развитие на кариерата, поколения и прочее. Считам, че тези интервюта спомагат

за щрихирането на многоликата мецосопранова природа и са неотменна част от

дисертационния ми труд. Подредени са хронологично по датите на провеждането им.

66 Шейко , Рена. „Елена образцова Записки в пути. Диалоги.“ Издателство Москва „Искусство“ 1987г.Стр.180

54

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През 1939г. се ражда Образцова, пет години преди това българката Елена Николай излиза

по средата на спектакъла на „Джоконда“ под палката на Тулио Серафин и пее Лаура,

въпреки че е репетирала само Сляпата, с което дава старт на шеметната си кариера. И

двете певици преживяват втората световна война- българската Елена като притеснена

майка, а руската като дете.

Кариерата на Елена Николай почва в Италия, а на Образцова в родната Русия. И двете

имат разнообразен репертоар, както централен мецосопранов така и сопранов драматичен.

Николай пее барокови опери и такива създадени през 20 век, докато Образцова

интерпретира много камерна музика и кантатно –ораториални творби. Образцова

преподава, Елена Николай играе в италиански филми и пее народни песни. И двете

журират на конкурси.

В сравнителния анализ няма как да не влияе факторът време. Това са две различни

поколения, две естетики и разбирания за света и изкуството, два различни ритъма на

живот. Проследявайки пътя и анализирайки майсторството на тези две ярки

представителки на времето си, се потапяме в две различни реалности, виждаме картини на

два свята. Света на Елена Николай е по-бавен, разстоянията са все още пречка,

информацията не е достъпна за всеки, може да се случи да излезеш в роля, защото си на

точното място в точния момент. Бих казала, че въпреки това огромното богатство в

репертоара на Елена Николай е характерен по-скоро за поколението на Образцова. Ярките

ѝ интерпретации, с много вокален колорит и изразителност са определено съвременни и

напредничави за времето си. Образцова пък с невероятната си мечтателност и

въображение, се разкрива като един романтичен и задълбочен творец достоен за златната

предходна епоха. В този смисъл, запознавайки се тези две големи певици и сравнявайки

техните артистични постижения и разбирания, аз от една страна почувствах разликата в

годините, неминуемите промени настъпили в света поради войни и прочее. От друга

страна осъзнах, че изкуството е едно, големите творци пеят и живеят в епохата си, но и

бидейки верни на композитор и музика създават образи, които са вечно валидни, в една

друга плоскост, където е истината!

55

НАУЧНИ ПРИНОСИ:

В резултат на всичко написано мога да изведа следните основни приноси в труда ми:

1. За първи път темата Елена Николай и Елена Образцова е поставена в

изследователски контекст на самостоятелна и целенасочена научна разработка.

2. За първи път се разглеждат в сравнителен анализ вокално-техническите и

интерпретационен подход на Е. Николай и Е. Образцова, стъпвайки на научна база.

3. За първи път се проследяват общите им роли.

4. За първи път се прави опит за извеждане на основните прилики и разлики между

изпълнителското изкуство на Е. Николай и Е. Образцова.

5. За първи път се систематизират всички налични записи на Елена Николай (не само

студийни).

6. За първи път се описва всички спектакли на Елена Образцова през годините на

български в дисертационен труд.

7. За първи път се систематизират посланията и съветите на певиците към младите

изпълнители.

8. За първи път се проучва мецосопрановия свят в контекста на проведена анкета с 7

участника- водещи изпълнители и педагози- мецосопрани в България.

9. За първи път се превеждат части откнигата на Шейко, Рена. „Елена Образцова

Записки в пути. Диалоги.“ Издателство Москва „Искусство“ 1987г. (превод от

руски език).

10. За първи път се дешифрира и превежда филма“ Елена Образцова. Жизнь как

коррида“ Режисьор: Валерий Спирин Сценарий: Марина Денисевич ГТРК

„Культура” 2009 г.

11. Помествам мнения и спомени на големи имена в българското музикално изкуство.

12. Помествам спомени на най-големите имена в опрения свят от 20 век

13. Помествам фактология, даваща представа за оперния живот на 20 век.

56

Публикации по темата:

1. Панчевска, Даниела. Елена Образцова и Елена Николай. Оперна прима- професия

или висш смисъл на съществуване. Алманах на НМА „Проф. Панчо Владигеров

2011г.

2. Панчевска, Даниела. Вокално-техническите прилики и разлики между Елена

Николай и Елена Образцова.- Докторантски четения НБУ, 2016г.

3. Панчевска, Даниела. Вокално-техническите прилики и разлики между Елена

Николай и Елена Образцова. Музикални хоризонти, 2016г.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Назаренко И.К. „Изкуството на пеенето“, („Prattica di Musica” 1596, 1622,

Людовико Цакони), изд. Наука и изкуство, 1975з

Карапетров Конст. Елена Никола, Изд. Музика 1983

Абаджиев Ал., “Елена Николай. Най- великото мецосопрано на 20 век“, Изд.

Изток-Запад 2011

Бенчев Иван , из книгата му "Горчивата чаша на успеха", посветена на Елена

Николай (2006)

„Веселина Кацарова, Пея с душа и тяло. За изкуството да бъдеш певец“ Разговори с

Мариане Целгер- Фогт, Изд. Жанет45, 2012

Бикс Р. Български оперен театър, Изд. Музика 1976

Зографова Катя „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането до

наши дни“, изд. Изток- Запад, 2006

Лаури- Вопли Джакомо, „Паралелни гласове”, Изд. Гарцанти, Милано, 1955г./стр.

28;

Шейко Рена „Елена Образцова. Записки в пути. Диалоги.“ Издателство Москва

„Искусство“ 1987г.

Appelma n, D. Ralph (1986). The Science of Vocal Pedagogy: Theory and Application.

Indiana University Press.

Training Soprano Voices Richard Miller. Oxford University Press, 2000

57

Stark, James: Bel Canto: A History of Vocal Pedagogy. University of Toronto Press

Smith, Brenda: Choral Pedagogy. Plural, 2005

вестник „Литературная газета”

вестник „Пари мач”

„ Проф. Иван Вульпе- основател на българския оперен театър и основоположник на

българската вокално- педагогическа школатворчески и методически принципи”,

хабилитационен труд за получаване на научно звание „доцент по пеене” на проф.

Илка Попова, София, 1993г.

Василев Ал. (Със съкращения) сп. Персона, кн. 4-5, 2004, Москва/От руски Никола

Вандов

Култура - Брой 3 (2795), 23 януари 2015, Екатерина Дочева

Овчарова, Вяра. „Елена Николай- Желязната лейди на Операта”, в-к Стандарт,

бр.4829 , 16.06. 2006г.

Герджиков, Павел. „По повод една годишнина”, в-к Култура, кн.7, стр.3, 25 фев.

2005г,

Angela Diana. la Repubblica 07.01. 2009 , “La bulgara di cefalù che si fece 'Santuzza'”, p.

18

Kutsch,K. J./ Reimens Leo. Großes Sängerlexikon. K. G. Saur, München 2003., том 4,

стр. 3344

книгата на А. Сологуса «Певцы Большого театра СССР: Одиннадцать портретов»

(1978 г.)

58