digest 09-10 2004 - dpc · 2014-04-28 · тайната на частния ключ трябва...

• Новини от ” ОРАК Димитров, Петров и Ко”.........1/2

• Статия: “ Тайна на съобщенията и защита на личните данни в електронните комуникационни мрежи ”.....................................1/4

• Интервю: „Законите ни не са адаптирани за Интернет – обществото”…………….……3/4

• Обзор на законодателството......................9

• Полезни линкове…...................13

• Виц на броя...............................13

Тайна на съобщенията и защита на личните данни в

електронните комуникационни мрежи

Тел..987-70-96,www.orac.bg; e-mail:[email protected]

СЕПТЕМВРИ-ОКТОМВРИ 2004 г.

Издание на ОРАК Димитров, Петров и Ко.

Мирослав Огнянов, адвокат Десислава Кръстева, юрист “ОРАК Димитров, Петров и Ко.”

Развитието на информационнитеи комуникационни технологииналага необходимостта отспецифична правна уредба, коятода защити основните човешки права на неприкосновеност наличния живот и свобода и тайна накореспонденцията, без да сеограничава свободното движение идостъп до информация. Значителнастъпка в тази посока бе приеманетона Закона за защита на личнитеданни (обн., ДВ, бр. 1 от 4 януари 2002 г.), с който бе регламентираназащитата на физическите лица приобработването на свързаните с тяхлични данни и правото на достъп

до събираните и обработвани такива данни.

С приемането на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) в българската правна система бяха имплементирани основните положения на Директива 46/95 на Европейската общност за защита на личността срещу обработка на

Съдържание

В поредния брой на e-digest ще имате възможност да прочетете кои са основните моменти при запазването на тайната на съобщенията и защитата на личните данни в електронните съобщения. Какъв е европейският опит и от какво се нуждае нормативната уредба в България ще разберете от правния анализ на адвокат Мирослав Огнянов и Десислава Кръстева. Ще се запознаете с мнението на адвокат Георги Димитров за съществуващата нормативна база в България по отношение на услугите на Информационното общество. Както във всеки брой ще прочетете за по-важните законодателни промени в страната през месеците септември и октомври, и ще получите експертна оценка на по-съществените от тях. Очакваме препоръките и въпросите ви на e-mail: [email protected] С уважение: Георги Димитров, старши съдружник Богдан Петров, старши съдружник

Уважаеми колеги и приятели

На 26 октомври 2004 г. Центърът по право на ИКТ (ЦПИКТ) бе представен официално пред обществеността, административните, съдебните органи. На събитието в Гранд Хотел София при- състваха изявени юристи и магистрати,

съдии от ВКС и ВАС, депутати, водещите ИТ компании, телекомуни кационните оператори, представители на медиите, браншовите организации, и ръко -водители на държавни ведомства. Приветствия към участниците под- несоха г-н Неделчо Неделчев – зам. министър на транспорта

и съобщенията и председателят на Центъра – адв. Георги Димитров, старши съдружник в „ОРАК Димитров, Петров и Ко.”. Адв. Мирослав Огнянов – съдружник в „ОРАК Димитров, Петров и Ко.” взе участие в работен семинар PropEur - „Правата на

Новини

2

e-digest ОРАК Димитров, Петров и Ко.

2004 OРАК Димитров, Петров & Ко. ● Брой 5

ww

w.o

rac.

bg

Тайна на съобщенията и защита на личните данни в електронните комуникационни мрежи

( Продължение от стр.1)

интелектуалната собственост и информационното общество”, който се проведе в Гьотинген, Германия на 17 и 18 септември 2004 г. Адв. Огнянов представи доклад за състоянието на правната уредба на закрилата на интелектуалната собственост в електронните отношения в България. В срещата, която се провежда под патронажа на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) взеха участие представители на правните и академични среди от редица европейски държави. Адв. Георги Димитров, старши съдружник в „ОРАК Димитров, Петров и Ко.” бе поканен да участва в дейностите на работната група към Висшия адвокатски

съвет, разработила Наредбата за водене на адвокатските регистри по смисъла на чл. 147 от Закона за адвокатурата. Наредбата регламентира създаването и воденето на изцяло електронни регистри на адвокатите към колегиите от страната и ВАС. Проекто-документите, предложени от работната група бяха приети на заседание на Висшия адвокатски съвет и се очаква да бъдат обнародвани и да влязат в сила до края на годината. В края на м. октомври към екипа на „ОРАК Димитров, Петров и Ко.” се присъедини адвокат Жени Хира. Тя е член на САК от 1999 г. и практикува в областта на търговското, вещното, семейното и наследственото право. Владее английски и руски език.

Новини

лични данни и свободното движение на тези данни (Директива 46/95). Това направи възможно ратифицирането от Народното събрание на Конвенция 108 от 1981 г. на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни (обн., ДВ, бр. 26 от 21 март 2003 г.). С приемането на ЗЗЛД и ратифицирането и обнародването на Конвенция 108 от 1981 г. ( Продължава на стр.2) се целеше хармонизация на българското с европейското законодателство в областта на защита правата на човека и беше дадена общата правна рамка, уреждаща автоматизираната обработка и защитата на личните данни.

В края на 2003 г. бе приет новият Закон за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 7 октомври 2003 г.), изработен в съответствие с Европейската рамка в областта на телекомуникациите към 1998-2000 г. Така за първи път в България се даде законова уредба на тайната на съобщенията и защитата на личните данни при осъществяване на далекосъобщенията. Новият Закон за далекосъобщенията (ЗД) запълни законодателния вакуум от липсата на нормативни изисквания за гарантиране тайната на съобщенията в специалната нормативна уредба за далекосъобщенията. В материята относно тайната на съобщенията и защитата на личните данни ЗД имплементира Директива 66/97 на ЕО за обработка на личните данни и защита на личния живот в областта на далекосъобщенията, която е

директива от т. нар. стара рамка, действала в държавите членки на ЕО до средата на 2003 г.

Защита на личните данни по Конвенция 108 от 1981 г. и ЗЗДЛ Конвенция 108 от 1981 г. (Конвенцията) и

ЗЗЛД дават общата уредба относно защитата на личните данни и по-специално защитата на физическите лица от неправомерно обработване на лични данни. В тази връзка от съществено значение и за защитата на личните данни в електронните комуникационни мрежи са съдържащите се в Конвенцията и ЗЗЛД легални дефиниции на основни понятия, както и регламентацията на основните изисквания към съдържанието на личните данни, тяхната обработка и принципите за осъществяване на достъп до тях.

ЗЗЛД дава легална дефиниция за лични данни, а именно като “информация за физическото лице, която разкрива неговата физическа, психологическа, умствена, семейна, икономическа, културна или обществена идентичност”. Тази дефиниция се различава от дефинициите на Конвенцията и на Директива 46/95 на ЕО, съгласно които “лични данни” са всяка информация относно определено или определяемо лице. Систематичното тълкуване налага извода, че използваният термин в ЗЗЛД следва да се тълкува разширително,

(Продължава на стр. 4)

3



ww

w.o

rac.

bg

Как българското законодателство до момента урежда отношенията в Интернет? - Има много закони, които се занимават с това, но те не са адаптирани. В някои сфери,в които ние ще се опитаме да фокусираме експертиза още няма нормативна база.Например липсва закон за електронната търговия. Прилага се старото неадаптирано законодателство към тези нови отношения и това създава проблеми. Има ли основания за страх у хората, които се разплащат през Интернет? - Не мисля, че има някаква сериозна опасност. Проблемът не е толкова в разплащанията, колкото в комуникацията и предоставяне на услуги по линия на електронно правителство. Какви са тези опасности? - От 1 януари 2005 година всяко министерство трябва да гарантира възможност гражданите да комуникират с него през Интернет. Ако няма добра нормативна основа, обща концепция за начините, по които държавата ще осигурява тези услуги, може да възникнат и рискове. Каква нормативна база трябва да сенапише, за да бъде обезпечено това комуникиране? - Първо, всяко ведомство трябва да създаде вътрешни правила за използване, приемане, издаване и движение на електронни документи с електронни подписи. Те трябва да стъпят на обща база, а не всяко министерство поотделно да решава проблема на парче. Ако подавам данъчна декларация или обжалвам констативен акт на данъчната администрация през Интернет трябва да мога да упражня правото си на жалба. А затова трябва ла имам достатъчно сигурност, че ще мога да докажа, че съм го направил в срок. Ако няма инструмент това да стане, упражняването на моите права по електронен път са застрашени. Не сбърка ли правителството, че сключи такъв обвързващ договор с "Майкрософт" и оборудва цялата си администрация с продукти само на тази компания? - Тази обществена реакция срещу "Майкрософт” не е нова, във всяка държава я има. Правни проблеми ще възикнат ако някои усеща, че има нарушения на закони за обществени поръчки или на правилата на конкуренцията. Но тогава той трябва да си поеме инициативата и да ги доказва

тези неща. За момента аз просто не мога да видя такъв проблем. Но за да комуникирам с правителството чрез електронен подпис, трябва да имам Уиндоус Екс Пи. - Ако едно министерство каже, че създаването на електронен документ може да става само под Линукс, това не е ли ограничаване? Трябва правителството да даде вьзможност на гражданите да комуникират с него с такива формати и файлове, които да не дискриминират един или друг потребител. Напоследък в международен план бяха приети много строги закони срещу нежеланата търговска кореспонденция, или както я наричат още спам, срещу следенето на чужди компютри и краденето на електронна идентичност. Въведоха се глоби от милиони долари. Как стоят нещата в България? - Участвах в работна група, която по поръчка на Министерство на правосъдието изготви пакет от нормативни актове за използването на електронния подпис в съдебната система. Дали сме предложение за изменение на НК в тази посока. Какво изменение? - Ако например вие използвате частния ми ключ за създаване на електронен подпис, може да подписвате от мое име с него и по този начин да ме задължите неограничено - да се разпоредите с банковата ми сметка, да ме ожените и да ме разведете, всичко. Използ ването и разкриването на тайната на частния ключ трябва да бъде криминализирано и да се запише като престъпление в Наказателния кодекс. По отношение на спама нещата са доста по-сложни, защото нашето право не забранява нежеланата кореспонденция. Така нареченото й забраняване е следствие от инициативи на бизнеса. Да кажем, българската Интернет-асоциация създава правила, според които нейните членове не трябва да разпространяват спам. Тези процеси отдавна текат, но отдолу нагоре. В САЩ процесите са доста по катализирани и се е стигнало до необходимост да се създаде цял закон, който забранява спама. (Продължава на стр. 4)

Георги Г. ДИМИТРОВ: Законите ни не са адаптирани за Интернет-обществото

Носителите на авторски права не ги защитават достатъчно, смята председателят на Центъра по право на ИКТ

В-к „Новинар” 28.10.2004 г. – със съкращения

4



ww

w.o

rac.

bg

Необходимо да се спрем и на още два принципни въпроса във връзка със защитата на личните данни, които са уредени в ЗЗЛД: какви лични данни могат да бъдат обработвани и при какви условия.

На първо място личните данни могат да бъдат обработвани само, когато са: • получени законосъобразно • събрани за определените в закон цели и се използват само за изпълнението им • съответстващи по обхват на целите, за които се обработват • точни и актуални • съхранени по начин, който позволява идентифициране на физическите лица само за период не

по-дълъг от необходимия, съгласно целите, за които те се обработват. Единствено данни, които отговарят на изброените по-горе изисквания могат да бъдат предмет на

обработване, като такова обработване е допустимо само когато е налице поне едно от следните условия: • изпълнение на нормативно задължение; • изрично съгласие на физическото лице; • необходимост да се защити животът или здравето на физическото лице; • в изпълнение клаузите на договор между администратора на данните (чл. 3, ал. 1 ЗЗЛД) и

физическото лице; или • законен интерес на администратора на лични данни (чл. 3, ал. 1 ЗЗЛД), на трето лице или на

лице, на което се разкриват данните и това не нарушава правото на защита по ЗЗЛД на съответното физическо лице.

като лични данни са всяка информация относно субекта на данните (физическото лице), посредством която същият може да бъде идентифициран, в това число и информация, която разкрива неговата физическа, психологическа, умствена, семейна, културна или обществена идентичност.

Друго основно понятие в ЗЗЛД е обработване на личните данни – “всяка операция или набор от операции, извършвани или не с електронни или други автоматични средства, които съдържат събиране, запис, организиране, складиране, адаптиране или промяна, актуализиране, изваждане, консултиране, употреба, комбиниране, блокиране, разкриване, разпространяване или осигуряване на други възможности за предоставяне на достъп, съхраняване, изтриване или унищожаване на данните”.

Изясняването на посочените по-горе понятия, както и на основните изисквания към обработването на личните данни, е абсолютно необходимо и за разбиране на специалната уредба за защита на личните данни по ЗД. Това е така поради факта, че ЗД в частта си относно защитата на личните данни е специален закон по отношение на ЗЗЛД, където е дадена общата уредба.

Специална правна уредба по ЗД Глава четиринадесета “Тайна на съобщенията и защита на личните данни при осъществяване на

( Продължение от 3-та стр.) В някои щати отдавна са въведени такива ограничения, още от преди 2-3 години. Далеч ли е времето, в което ще се забрани спамът и в България? - Не, не е. Според мен в един бъдещ закон за електронната търговия спокойно този проблем може да бъде уреден. А влизането в чужди мрежи как се третира при нас? - Това в България вече е криминализирано. България е една от малкото държави, които се присъединиха към Конвенцията срещу компютърните престъпления и вече има национален регламент, норми в НК, които третират тези действия като престъпление. Всички знаем за съществуването на така наречените свободни сървъри, в които са публикувани и свободно могат да се теглят филми, музика и снимки в на рушение на всички авторски права. Защо не се вземат мерки срещу тях? - Без инициатива на носителите на авторските права държавата какво точно трябва да направи? Не може да се очаква от нея насила да защитава субективните права на гражданите, които зависят само от тяхната воля. Има инструменти в България, които дават възможност, но те трябва да се използват. Държавата има воля за това. Знаете какви кампании бяха проведени в областта на софтуерното пиратство и до какви проблеми доведоха, но има ефект. Ползването на пиратски софтуер в България вече е много намалено в сравнение с това, което беше преди 1-2 години. Нима това, че сме малък пазар и никой не се интересува от загубите си от нарушено авторско право на него, ни обрича да смевечно в сферата на пиратството? - Напротив, понеже сме малък пазар, възможностите за справяне с пиратството са доста по-големи, отколкото в САЩ или Китай. Според мен българският пазар може да се пребори много по-лесно с него. Зависи много от иницативата на браншовите организации на носителите на авторски и сродни права. Ако съм си направил сайт, на който някой ми е взел дизайна и си го е сложил безплатно на своя сайт, не може да се очаква, че държавата ще ми идентифицира проблема и ще каже - а, тук има краден дизайн, я да го санкционирам. Аз трябва да съм активната страна. Да не би да се оказва, че няма активност от страна на носителите на авторски права? - Няма. или ако има, не е достатъчна.

Интервю на Елена КОДИНОВА

Тайна на съобщенията и защита на личните данни в електронните комуникационни мрежи

( Продължение от стр. 2)

5



ww

w.o

rac.

bg

далекосъобщенията” на ЗД (обн., ДВ, бр. 88 от 7 октомври 2003 г.) като цяло имплементира в българското правна система Директива 66/97 за обработка на личните данни и защита на личния живот в областта на далекосъобщенията.

Стъпвайки върху основните понятия и принципи, регламентирани в ЗЗЛД, глава четиринадесета на ЗД, раздел “Защита на личните данни и данните на крайни потребители на далекосъобщителни услуги” съдържа само специалната уредба относно защитата на личните данни при осъществяване на далекосъобщенията. От друга страна, за разлика от предвиденото в ЗЗЛД, закрилата на личните данни по ЗД се отнася за всички крайни потребители на далекосъобщителните услуги, които могат да бъдат както физически, така и юридически лица. В тази си част законът предвижда редица нови задължения за обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения и/или предоставят далекосъобщителни услуги чрез отворена електронна комуникационна мрежа и изисквания към дейността им.

Тайна на съобщенията по ЗД Освен разпоредби относно защитата на личните данни, глава четиринадесета на ЗД съдържа и

самостоятелен раздел – “Тайна на съобщенията”, посветен изцяло на тайната на съобщенията. Всъщност именно тук българският законодател за първи път създава позитивна правна уредба за гарантиране на конституционно установените свобода и тайна на кореспонденцията и на другите съобщения (чл. 34, ал. 1 КРБ) при осъществяване на далекосъобщения и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез далекосъобщителни мрежи.

За разлика от стария Закон за далекосъобщенията, според който единствено в индивидуалните лицензии можеха да бъдат заложени изисквания за гарантиране тайната на съобщенията, сред основните цели на новия далекосъобщителен закон е посочено създаването на предпоставки за гарантиране на свободата и тайната на съобщенията (чл. 2, т. 2 ЗД). В тази връзка законът установява в чл. 193 задължение за всички обществени оператори “да гарантират тайната на съобщенията”. Операторите следва да осигурят запазването на тайната на съобщенията както технически, така и организационно, като вземат всички необходими мерки за това. На следващо място е абсолютно недопустимо разпространяването от страна на операторите на съдържанието на съобщенията, което им е станало известно при предоставяне на далекосъобщителната услуга. Същото задължение имат и служителите на оператора, които имат достъп до съдържанието на съобщенията или биха получили такъв.

Допълнителна гаранция за запазване на тайната на съобщенията е и изискването при опасност от нарушаването й, операторите да уведомяват абонатите си за наличието на такава. Абонатите следва да бъдат информирани и за средствата и разходите за отстраняване на опасността от нарушаване на тайната. В съответствие с текста на Директива 66/97 на ЕО в чл. 196 ЗД българският законодател изрично установява забрана за “проследяването, записването и съхраняването на съобщения, предназначени за други лица, освен със съгласие на лицата, за които те са предназначени или когато това е предвидено в закон ”.

За разлика от Директивата обаче в раздела относно тайната на съобщенията на българския далекосъобщителен закон липсва специална уредба за съобщенията, които са част от търговската комуникация на потребителите на комуникационни услуги. Член 5 на Директива 66/97 изключва от приложното поле на забраната за записване на съобщенията, аналогична на забраната по чл. 196 ЗД, каквото и да е правомерно записване на съобщения в процеса на законна бизнес практика с цел доказване на търговски сделки или каквато и да е друга бизнес комуникация. Това е празнина, която е необходимо в бъдеще да бъде преодоляна.

Същевременно законодателят разширява обхвата на глава четиринадесета, раздел I “Тайна на съобщенията” на ЗД като определя, че тайната на съобщенията включва не само съдържанието на самото съобщение, но и вида на далекосъобщителната услуга, както и всички данни, свързани с предоставяне на услугата (чл. 195, ал. 1 ЗД). В Директива 66/97 на ЕО липсва дефиниция за “тайна на съобщенията” или текст който да определя съдържанието й. Ето защо изясняването обхвата на тайната на съобщенията е свързано основно с изясняване

6



ww

w.o

rac.

bg

смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗД, съгласно който обществените оператори са длъжни да не разпространяват съдържанието на съобщенията, както и данните, свързани със съобщенията, които са им станали известни при предоставяне на далекосъобщителната услуга.

Данните, чието разпространение от операторите на комуникационни услуги е недопустимо съгласно чл. 194, ал. 1, несъмнено са в обхвата на тайната на съобщенията по чл. 195, ал. 1 ЗД и по-точно са част от “всички данни, свързани с предоставяне на услугата”, но не ги изчерпват. Какво още обаче се включва във “всички данни, свързани с предоставяне на услугата” ?

Съгласно чл. 197, ал. 1 ЗД операторите могат “да събират, обработват и използват лични данни и данни за крайни потребители, когато те са предназначени за предоставяне на далекосъобщителна услуга”. Тези “лични данни и данни за крайни потребители” обхващат данните, “пряко свързани с предоставянето на далекосъобщителните услуги”, изброени в чл. 197, ал. 2 ЗД.

Както вече бе отбелязано, личните данни по смисъла на ЗЗЛД, които операторите събират, обработват и използват във връзка с предоставяните от тях далекосъобщителни услуги като цяло не следва да се включват в обхвата на тайната на съобщенията. Що се отнася до данните, ”пряко свързани с предоставянето на далекосъобщителни услуги”, то нерегламентираният достъп до тях без съмнение би създал опасност от нарушаване тайната на съобщенията В този смисъл данните, “пряко свързани с предоставянето на далекосъобщителни услуги” следва да се включват в съдържанието на данните “свързани с предоставяне на услугата” по чл. 195, ал. 1 ЗД. Съгласно чл. 197, ал. 2 това са данните, “необходими за предоставяне на далекосъобщителни услуги” – т. нар. “трафични данни”, данните “необходими за разплащане при предоставяне на далекосъобщителни услуги и при формиране на абонатните сметки” и данни за “доказване на тяхната достоверност”. Част от тези данни са и лични данни по смисъла на ЗЗЛД, но преди всичко са данни, пряко свързани с предоставяне на далекосъобщителни услуги. В списъка по чл. 197, ал. 2 е включен вида на услугата като информация, пряко свързана с предоставяне на далекосъобщителни услуги, а същевременно в чл. 195, ал. 1 е посочен като отделен, независим компонент от обхвата на тайната на съобщенията. В тази връзка буквалното тълкуване на чл. 195, ал. 1 в тази редакция би довела до извода, че в обхвата на тайната на съобщенията влизат съдържанието на съобщенията, вида на услугата от данните, пряко свързани с далекосъобщителни услуги и всички други данни, свързани с предоставянето на услугите извън данните, пряко свързани с далекосъобщителни услуги. Това ограничение обаче не следва да се тълкува твърде разширително и да се прилага по отношение на всяка информация, която операторът събира, обработва и използва за предоставяне на услугите – в противен случай неоправдано би се ограничила договорната свобода и би било невъзможно разпространяването от оператора на каквато и да е информация, която е събрал и обработил във връзка с предоставянето на далекосъобщителните услуги, въпреки съгласието на засегнатия краен потребител.

В заключение обхвата на тайната на съобщенията по чл. 195, ал. 1 ЗД е съдържанието на съобщението, всички данни, пряко свързани с предоставяне на услугата, в това число и вида на услугата и данните, които са свързани със съобщението и са станали известни на оператора при предоставяне на услугата. Необходимо е в новия Закон за електронните съобщения, който предстои да бъде приет до средата на следващата година, да се дефинира по-прецизно обхвата на тайната на съобщенията в съответствие с разпоредбите на Директива 2002/58 на ЕО. Така за в бъдеще закрилата на тайната на съобщенията следва да обхваща съдържанието на съобщенията и всички данни, необходими за осигуряване преноса на съобщението, формирането на сметката и разплащането във връзка с далекосъобщителната (електронната комуникационна) услуга.

Защита на личните данни по ЗД Раздел II на глава четиринадесета на ЗД урежда режима на всички данни, които операторите събират,

обработват и използват във връзка осъществяваните от тях комуникационни услуги чрез електронни комуникационни мрежи. Както е видно още от заглавието на раздела става въпрос основно за две категории данни – лични данни и други данни, свързани с далекосъобщителните услуги. Съгласно чл. 197, ал. 1 ЗД операторите имат право да “събират, обработват и използват лични данни и данни за крайни потребители, когато те са

7



ww

w.o

rac.

bg

предназначени за предоставяне на далекосъобщителна услуга”. В следващата алинея на чл. 197 законодателя изброява данните, “пряко свързани с предоставяне на далекосъобщителни услуги”, които както бе изяснено по-горе биват трафични данни, данни необходими за таксуването на далекосъобщителните услуги и други изчерпателно изброени в т. 2 на алинея 2 данни. Вземайки предвид текста на чл. 198, ал. 1, който гласи: “Обществените оператори не могат да изискват от краен потребител повече данни от тези по чл. 197, ал. 2 за предоставяне на далекосъобщителни услуги.”, би следвало изброяването в чл. 197, ал. 2 да е изчерпателно, но в действителност следва да се приеме, че изброяването е примерно. Така операторите могат да изискват от крайните потребители освен конкретно изброените в ал. 2 на чл. 197 данни и други данни, “необходими за изграждане и поддържане на повикването”, всякакви данни, “необходими за формиране цените на повикванията”, както и данните, “необходими за разплащане при предоставяне на далекосъобщителни услуги и при формиране на абонатните сметки, както и за доказване на тяхната достоверност”. За съжаление обаче по отношение на някои конкретни категории данни изброяването в чл. 197, ал. 2 ЗД е изчерпателно и твърде ограничаващо. Особено сериозен е проблемът по отношение на информацията за абоната, която според настоящата уредба може да се изискват от операторите. В сегашната си редакция чл. 197, ал. 2, т. 2, б. “а” позволява на операторите да изискват от абонатите си единствено име и адрес. Подобно ограничение в значителна степен затруднява работата на операторите, тъй като не позволява събирането на достатъчно лични данни от абоната, необходими за идентифицирането му като например ЕГН и номер на лична карта за физическите лица или БУЛСТАТ и данъчен номер за юридическите лица. Отчитайки този проблем и предвид не много прецизната редакция на чл. 197, ал. 2 ЗД е необходимо да се последва модела на европейските директиви и да се даде по-абстрактна рамка без подобно детайлно изброяване на данните, събирани от операторите във връзка с предоставяните от тях услуги или поне да се разшири кръга на тази информация и да се направи по-точно и по-ясно изброяване.

Извън посочените в чл. 197, ал. 2 ЗД категории информация операторите могат да събират, обработват и използват и други данни от крайните потребители, стига тези данни да са свързани с предоставяните от тях далекосъобщителни услуги. Операторите обаче нямат право да изискват от крайните потребители тези данни, т. е. предоставянето им от крайните потребители няма задължителен характер и отказът да бъдат предоставени не е основание за ограничаване достъпа до предлаганите далекосъобщителни услуги. Това ограничение важи единствено за крайните потребители по смисъла на ЗД (§1, т. 38 ДР). Чл. 198 ЗД поставя и още едно ограничение пред операторите по отношение на крайните потребители, а именно забрана да се поставя предоставянето на далекосъобщителна услуга в зависимост от съгласието на крайния потребител данните му да бъдат използвани за други цели.

Чл. 199 ЗД в три алинеи регламентира специален режим по отношение на отделните категории данни, очертани в чл. 197, ал. 2. Така операторът е задължен да изтрие или да “направи анонимни” трафичните данни (чл. 197, ал. 2, т. 1), освен:

1. ако данните не са необходими за осъществяване на ново повикване, или 2. в случаите предвидени в ЗД. Изразът “да ги направи анонимни” означава, операторът да обработи трафичните данни по такъв начин, че

да е невъзможно чрез тях да се идентифицират потребителите, за които тези данни се отнасят. Данните необходими за таксуване на услугите могат да бъдат съхранявани от оператора и след приключване на повикването, но следва да бъдат изтрити след “приключване на периода, през който данните от таксуването могат да бъдат изисквани, оспорени и да се осъществи плащане”. В какъв срок след края на повикването ще приключи този период зависи от конкретните договорни отношения между потребителя и оператора. В последната алинея на чл. 199 законодателят създава възможността операторът да използва данните по ал. 2 на чл. 197 и за проучване мнението на крайните потребители за предоставяните от него услуги. Това проучване обаче е поставено в зависимост от две условия, които трябва да се налице кумулативно: 1. писмено съгласие на крайния потребител, чиито данни се използват за проучването и 2. деперсонифициране данните относно викания абонат.

8



ww

w.o

rac.

bg

ЗД изчерпателно посочва кои длъжностни лица на операторите могат да обработват трафичните данни и данните за таксуване като е изрично подчертано, че тези длъжностни лица следва да имат достъп само до данните, необходими за извършваната от тях дейност. Предвидена е и специалната възможност абонатът да поиска пълно изтриване на данните “не по-късно от момента на изпращане на сметките”, като в този случай обаче операторът се освобождава от задължението да представи тези данни като доказателство при оспорване на сметките. Необходимо е да се направи уточнението, че тази възможност се отнася единствено за данните за таксуване на услугите.

Извън данните по чл. 197 операторите могат да събират, обработват и използват и данни необходими за: “1. откриване, локализиране и отстраняване на неизправности и грешки в далекосъобщителните мрежи; 2. откриване и преустановяване на незаконно използване на обществените мрежи и съоръжения, когато има основание да се

смята, че такива действия се извършват и това е изложено писмено от засегнатата страна или от компетентен орган; 3. откриване и проследяване на обезпокоителни повиквания при наличие на заявка от засегнатия абонат за предприемане

на мерки от оператора”. В случай, че събират и обработват такива данни, операторите са длъжни своевременно да уведомят

Комисията за регулиране на съобщенията и “засегнатите лица”, т. е. лицата, за които се отнасят тези данни. Допустимо е операторите да не информират в своевременно засегнатите лица, ако това ще възпрепятства постигането на целите, за които се събират и обработват тези данни.

Съгласно чл. 207 ЗД за неуредените в глава четиринадесета въпроси следва да се прилага ЗЗЛД. Тази норма е необходимо да бъде тълкувана стеснително в смисъл, че ЗЗЛД ще се прилага по отношение на неуредените въпроси относно информация, която се явява лични данни по смисъла на ЗЗЛД.

Необходимост от изменение на нормативна уредба През 2002 г. бе приета нова Директива 58/2002 на ЕО за обработката на личните данни и защита на

личния живот в електронния комуникационен сектор, част от т. нар. нова рамка, която отмени Директива 66/97. Съгласно Директива 58/2002 държавите членки следваше да осигурят изпълнението на нейните разпоредби до м. октомври 2003 г. Съобразно актуализираната Секторна политика в далекосъобщенията на Министерство на транспорта и съобщенията и в съответствие с ангажименти, поети в рамките на преговорите за присъединяване към ЕС по глава 19 “Телекомуникации и информационни технологии” до 1-ви януари 2007 г. България трябва хармонизира законодателството си с това на ЕС и да осигури прилагането му. В тази връзка предстои приемането на нов Закон за електронните съобщения, съобразен с т. нар. нова рамка.

Новият Закон за електронните съобщения ще следва да възприеме разпоредбите на Директива 58/2002, която въвежда някои нови и по-усъвършенствани конструкции. Така например Директивата от новата рамка дава легална дефиниция на понятието “трафични данни” (“traffic data”). Трафичните данни вече ще обхващат не само данните необходими за осъществяване преноса на съобщения, но и така нар. “данни за фактуриране” (“billing data”). Въвежда се и ново понятие – “данни за местоположението” (“location data”), което включва данните относно географското положение на терминалните съоръжения на крайния потребител. В съответствие с новата европейска рамка в областта на електронните комуникации, новият Закон за електронните съобщения ще следва да бъде изменен спрямо сега действащия в следните насоки:

- да даде по-прецизна уредба относно обхвата на тайната на съобщенията; - да включи в закрилата на тайната на съобщенията и информацията, за съхранението на която

крайните потребители използват електронни комуникационни мрежи; - да даде уредба на предоставянето на трети лица за маркетингови цели със съгласието на абонатите и

крайните потребители на трафичните данни и така нар. “данни за фактуриране”и “данни за местоположението”;

- да даде уредба на услугите с добавена стойност, за предоставянето на които се използват данни събрани във връзка с предоставянето на комуникационни услуги;

- да даде специална уредба по отношение на съобщения, които съставляват търговска комуникация

9



ww

w.o

rac.

bg

- да уреди материята относно получаването на така нар. непоискани съобщения (“unsolicited communication/spam”);

- да уреди закрилата на личните данни, публикувани в печатни или електронни справочници и възможностите за тяхната промяна по всяко време и др.

Обзор на законодателството Внесени законопроекти за периода септември- октомври 2004 г.

Законопроект за акредитация1 Устойчивото развитие на националната инфраструктура по качеството изисква създаването на правна рамка на

дейността в различните сектори – акредитация, стандартизация и технически надзор. Това налага създаването на закон, който да заложи европейските принципи на процеса по акредитация в националното ни законодателство, както и да регламентира дейността и организацията на работа на националния орган по акредитация – Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”. Предлаганият проект на Закон за акредитация цели да регулира устойчиво процеса по акредитация, въвеждайки модерните решения и съвременните тенденции в международната акредитация, заложени в актовете на Европейския съюз и в националното законодателство на страните членки.

Акредитацията е важен елемент от националната политика, въвеждаща принципите и изискванията на Европейския съюз (ЕС) по отношение на свободното движение на стоки и услуги, а приемането на Закон за акредитация е важно условие в предприсъединителния процес с ЕС.

Законопроектът за акредитация е съставен от 7 глави. В глава първа “Общи положения” се очертава същността на акредитацията, като се посочват и принципите, на които тя се основава. Дава се легална дефиниция на понятието акредитация, а именно: признаване от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” компетентността на еднолични търговци, на юридически и на физически лица да извършват специфична дейност като лаборатории, органи и проверяващи по околна среда.

Глава втора е регламентира дейностите на органа по акредитация. Посочва се, че единственият национален орган по акредитация в Република България е Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”. Това решение е продиктувано от препоръките, дадени в CERTIF 97/4 – EN, Редакция 2 на Европейската комисия, Генерална дирекция III, Промишленост. В този документ се посочва, че акредитацията трябва да бъде система, създадена под егидата на държавните власти и даваща независимо становище на базата на обществено приети стандарти. Държавните власти следва да поддържат акредитацията и да считат себе си отговорни за осигуряване на правилното й функциониране. Акредитацията трябва да бъде дейност с нестопанска цел и без търговски подбуди, за да бъде напълно независима. Конкуренцията и ненужното разделяне или дори дублиране на услугите по акредитация следва да се избягват. Не трябва да има конкуренция между акредитиращи лица на национално ниво, тъй като това може да доведе до подкопаване на независимостта им и доверието в тях – два фактора от съществено значение за определяне дали акредитацията създава доверие на пазара. Националните власти трябва да поемат отговорността за ограничаване акредитацията на национално ниво до един национален орган, който да обслужва както регулираните, така и нерегулираните области на дейност. Всяко друго решение създава конкуренция между акредитираните лица и може да доведе до обезценяване на акредитацията, особено ако конкуренцията е между частния и държавния сектор.

В глава втора са регламентирани, също така, дейността и организацията на работа на колективни органи, участващи в процеса по акредитация - Съвет по акредитация, комисии по акредитация, Комисия по възражения, Помирителна комисия, технически комитети по акредитация. Глава трета очертава основната рамка на процеса по акредитация: започване, етапи, основания за отказ, ред за обжалване, издаване на заповед и сертификат за акредитация, задължителни реквизити на сертификата. Глави четвърта и пета уреждат специфични хипотези на процеса по акредитация: преакредитация и разширяване обхвата на акредитация. Глава шеста очертава основната рамка на надзора, извършван от органа по акредитация, с който се цели осигуряване на непрекъснато съответствие на акредитираните лица с 1 http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=1003

10



ww

w.o

rac.

bg

изискванията за акредитация, както и основанията за ограничаване и временно ограничаване обхвата на акредитация, спиране или отнемане на акредитация. Глава седма съдържа административнонаказателни разпоредби. Законопроектът съдържа и Допълнителни разпоредби, където са дадени легални дефиниции на използваните в него понятия. Проектът на Закон за акредитация дава общата рамка на процеса по акредитация, като залага основните положения, които имат устойчив характер. Детайлизирането на процеса по акредитация с оглед мобилността на материята и осигуряване на непрекъснатото й съответствие с изискванията на съответните национални, европейски и международни стандарти, ръководства за акредитация, документи на европейската и международните организации за акредитация или нормативни актове се извършва в процедури, правила и инструкции, утвърдени от изпълнителния директор на агенцията, към които законопроектът препраща.

Така предложеният проект на Закон за акредитация не въвежда нови принципи и решения в правната уредба в този сектор, а я систематизира в един нормативен акт. Създаването на устойчива правна рамка би способствало за бъдещото успешно интегриране на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” по Многостранното споразумение за признаване на резултатите от дейността по акредитация (MLA) на международно ниво (Европейската организация за акредитация – EA, Международния акредитационен форум – IAF, Международната организация за акредитация на лаборатории - ILAC). Законопроект за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи2

В края на месец септември в НС бе внесен Законопроект за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Структурата на нормативния акт обхваща постулатите на няколкото важни градивни елемента от правото на Европейския съюз (ЕС) в областта на разплащанията - Директива 97/5/ЕС относно презграничните кредитни преводи и Директива 2000/46/ЕС относно започването, осъществяването и надзора върху дейността на институциите за електронни пари.

Глава втора от законопроекта е посветена на паричните преводи. Няколко основни понятия получават дефиниции: паричен превод (като безналичният превод представлява елемент от no-широкия обхват на това понятие), преводно нареждане (с неговите две разновидности - кредитен превод и директен дебит), страни по превода (наредител, получател, изпълняваща институция, посредническа институция), и т. н.

Раздел П на Глава втора урежда местните преводи, очертавайки техния обхват и условията за извършването им. Изпълняващите институции са задължени безвъзмездно да предоставят в своите помещения на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена информация относно общите условия и реда за извършване на местни преводи (минималното съдържание на тази информация ще бъде определено с наредба на централната банка). Кодифицираната уредба на платежните отношения очертава условията за изпълнение на преводно нареждане, а неговата форма и задължително минимално съдържание ще бъдат подзаконово уредени от БНБ. Обстойна регламентация е получил и проблемът за коригирането на грешки, когато такива са причинени от изпълняваща институция. Установяват се срокове за искането на такива корекции, способите за осъществяването им, както и прецизно разпределение на функциите в този процес. Разпоредбите целят да улеснят уреждането на отношенията между участващите в превод институции, без да води до нарушаване правата на клиента.

Сроковете за осъществяване на местен превод са формулирани като са отчетени спецификите на различните хипотези (напр. дали преводът става в рамките на една изпълняваща институция, или между две институции). Неспазването на фиксираните срокове носи отговорност за заплащане на законна лихва за забава.

Въвежда се изрична забрана за намаления в размера на местен превод. Законопроектът изчерпателно изброява елементите на обезщетението, дължимо в случай на неизвършен местен превод. Ето защо изпълняваща или посредническа институция, която докаже, че неспазването на нейни задължения е било причинено от непреодолима сила, или от спазване на процедура по друг нормативен акт с оглед предотвратяване изпирането на пари или финансирането на тероризма, няма да носи отговорност за съответното нарушение във връзка с осъществяването на местен превод.

Раздел III в Глава втора съдържа подробна регламентация относно извършването на презгранични преводи. Възползвайки се от съществуването на вече приетата и позната на специализираната общност Наредба № 14 на БНБ за презграничните преводи, законопроектът възприема наличните разпоредби, като обаче разширява техни обхват, така че да покриват не само банкови дружества, но и т.нар. "други институции", включващи всяко физическо или юридическо 2 http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=908

11



ww

w.o

rac.

bg

лице, различно от кредитна институция, което по занятие извършва презгранични преводи. Проектозаконът привежда българското законодателство в пълно съответствие с Директива 97/5/ЕС. Всички въведени легални дефиниции отговарят на разрешенията в посочената директива. Изпълняващите институции трябва да снабдяват своите действителни или потенциални клиенти с предварителна и последваща информация относно превода. Определени са времевите параметри, в рамките на които всяка от участващите в преводния процес институции следва да изпълнят своите задължения. В противен случай на клиента се дължи обезщетение. Изградена е система за разпределение на отговорността както при забавен, така и при изцяло неизвършен презграничен превод между въвлечените в него субекти - изпълняващите институции на наредителя и получателя, а също посредническите институции. Особеност на преводите между Република България и държавите от Европейското икономическо пространство (членовете на Европейския съюз плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) е въвеждането на абсолютна стойност на обезщетение при неспазване на фиксираните срокове. Ако размерът на неизвършения презграничен превод не надвишава 12 500 евро или тяхната равностойност във валута на държава от Европейското икономическо пространство, изпълняващата институция на наредителя е длъжна да му заплати обезщетение в размер, равен на сумата на неизвършения превод. Ако обаче размерът на неизвършения презграничен превод надвишава 12 500 евро или тяхната равностойност (без да е по-голям от 50 000 евро), изпълняващата институция на наредителя е длъжна да заплати на наредителя обезщетение в размер на 12 500 евро или тяхната равностойност.

Една от основните цели на законовата уредба е създаването на рамка от правила, които да се прилагат към електронните платежни продукти, предлагани на публиката. Тази рамка си следва да определи преди всичко кои измежду постоянно появяващите се продукти ще бъдат обект на регулация и съответно на контрол. Подобна универсалност на нормативната конструкция може да се постигне единствено чрез достатъчно обобщена и всеобхватна дефиниция на понятието "електронни платежни инструменти". Следвайки подхода на Препоръка 97/489 на ЕС относно правоотношенията между издател и държател на електронен платежен инструмент, бъдещият закон включва в понятието всички онези платежни инструменти, които позволяват достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и които дават възможност да се извършват депозити, преводи, теглене на пари в брой и/или други операции посредством електронни или други технически способи. Няколко ключови въпроси са визирани от проекта за нова регламентация: • Видовете електронни платежни инструменти: това са платежните инструменти за отдалечен достъп и обособените в отделна категория инструменти за електронни пари. Разграничението произтича от връзката на самия платежен инструмент с използвания финансов ресурс: при платежните инструменти за отдалечен достъп ресурсът съществува другаде и данни за него са само регистрирани върху съответния инструмент, докато електронните пари имат своето съществуване върху самия инструмент.

а) Електронните пари са дефинират като парична стойност в електронна форма, която представлява парично задължение на издателя, съхранена е върху платежен инструмент за електронни пари и е приемана като средство за разплащане и от лица, различни от издателя. Изрично изискване е те да се издават само след предварително получаване на средства в размер не по-малък от паричната равностойност на издадените електронни пари. Откроява се стриктно следване на понятийните категории, възприети от Директива 2000/46/ЕС относно започването, осъществяването и контрола върху дейността на институциите за електронни пари. Правоотношенията между издателя и държателя на такива средства за разплащане се регламентират от договор за издаване на електронни пари, представляващ разновидност на познатия от общото гражданско законодателство договор за поръчка. Съгласно условията на договора издателят емитира срещу заплащане на определена парична сума електронни пари, които дават възможност на техния държател да извършва плащания до размера на покритието, като за тази услуга държателят заплаща на издателя възнаграждение. Особено значимо условие за изграждане на доверието в електронните пари е стриктната регламентация на тяхното обратно изкупуване - изплащането от страна на издателя на покритието, което стои зад тях. През целия период на валидност на инструмент за електронни пари издателят ще бъде длъжен при поискване от оправомощения държател да изкупува обратно електронните пари срещу пари в наличност или чрез безналичен превод по сметка, като искането за изплащане на покритието се удовлетворява в срок не по-дълъг от осем дни след неговото получаване, и то без начисляване от страна на издателя на комисионни или други разноски, освен такива, които са пряко свързани с превода по банкова сметка на държателя. Издателят може да определи минимален размер за обратното изкупуване на електронни пари, който при индивидуални операции не може да бъде по-малък от 20 лева.

б) От своя страна, втората разновидност електронни платежни инструменти - платежните инструменти за отдалечен достъп, биват банкови карти и електронни банкови платежни заявления (включващо модерни форми на

12



ww

w.o

rac.

bg

клиентско обслужване като телефонно и Интернет-банкиране). Законопроектът прави дефинитивно разграничение между дебитните и кредитни банкови карти.

•Издатели на електронни платежни инструменти - Българската народна банка; търговски банки и клонове на чуждестранни банки, в чиято банкова лицензия е включено издаването на електронни платежни инструменти; други лица, които могат да издават електронни пари по ред и условия, определени със закон.

•Разпределението на правата, задълженията и отговорностите между издател и държател, както и между издател и акцентиращ търговец (чрез договор за приемане на плащания с електронен платежен инструмент). В този аспект основните положения на Препоръка 97/489 на Европейския съюз са от принципиално значение. С оглед постигане на максимална прозрачност, от всеки издател ще се изисква да изготви в писмена или в електронна форма на български език и да предоставя на интересуващите се своите търговски условия за издаване и използване на електронни платежни инструменти. Би било оправдано централната банка също да може да изготвя Примерни търговски условия за издаване и използване на електронен платежен инструмент, както и да внася промени в тях. Примерните търговски условия и промените в тях могат да се обнародват от централната банка по подходящ начин. Специално внимание е отделено на разпределение тежестите от загуби при евентуална неправомерна употреба на платежни инструменти за отдалечен достъп. Прави се разграничение между хипотезите преди и след отправяне на уведомление от клиента до издателя за загубване или кражба на картата (в първия случай отговорността за загубата се понася от клиента-държател, но в съответствие с Препоръка 97/489/ЕС и с актуалното разрешение на Наредба № 16 на БНБ тази отговорност е ограничена до размера от 300 лева).

Естествен баланс на тази защитна клауза са строго очертаните задължения на държателя на електронен платежен инструмент по отношение неговото надлежно съхраняване и съответно понасяне на загубите в пълен размер, ако нарушението на някое от тези задължения е способствало неправомерната употреба на платежния инструмент.

Значителен дял от всяка система норми с претенция за кодификация на платежната материя е посветен на платежните системи (Глава четвърта). За първи път в българското законодателство се въвежда родовото понятие за "платежна система", с кумулативна съвкупност от квалифициращи я критерии по смисъла на Директива 98/26/ЕС. Акцентирана е ролята на централната банка при структуриране архитектурата на платежните системи в страната, като са очертава и кръгът от потенциални участници в платежната система, техните права и задължения, документалното и финансово осигуряване на извършваните от системата преводи. Наложеното в банковата практика специализирано понятие “сетълмент” получава своето юридическо определение.

Неотменимостта на нарежданията във всяка платежна система е принципно важен момент, непосредствено свързан с изискванията на Директива 98/26/ЕС относно окончателността на сетълмента. Предвижда се, че след определения в правилата на системата момент на приемане на нареждане нито участник в платежната система, нито трето лице може да отмени приетото от системата нареждане, нито пък изпълнението на такова нареждане може да бъде осуетено по някакъв друг начин. Неплатежоспособността на участник в платежната система не засяга правото да се използват средствата по водена в платежната система сметка на този участник за изпълнение на неговите произтичащи от участието му в платежната система задължения, с оглед приключване на сетълмента в системата на датата на неплатежоспособността. Изрично е забранено обратното преизчисляване на взаимни вземания и задължения на участници в платежната система.

С оглед особената важност на материята, законопроектът съдържа и специален раздел, посветен на Платежната система за брутен сетьлмент в реално време, притежавана и оперирана от централната банка. Регламентира се ролята на БНБ като агент по сетьлмента, както и изискванията, сроковете и валутата на отправяните към системата нареждания.

Посредством кодифициращия нормативен акт се въвежда за първи път и понятие за платежен надзор, като една от функциите на централната банка. Платежните системи, оперирани по реда на закона, включително системните оператори и други участници в платежните системи, ще бъдат обект на осъществяван от БНБ платежен надзор. Обект на платежен надзор ще бъдат и дейностите на изпълняващи институции, посреднически институции, издатели на електронни платежни инструменти и други лица за извършваните от тях дейности във връзка с функционирането на платежните системи. При упражняване на платежен надзор БНБ ще си сътрудничи с институции за надзор на платежните системи в други държави, с учредени по реда на нормативен акт институции за надзор на финансовата система, със Сметната палата и с независимите одитори. Важен елемент от дейността на платежния надзор ще представлява лицензирането за опериране на платежна система. В съответствие с неотдавна влезлия в сила Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол в стопанската дейност, кодифициращият нормативен акт за плащанията би следвало изрично до очертае предпоставките за лицензиране на платежна система, както и за отнемане на нейната лицензия. Освен това, в случай, че БНБ открие нарушения при оперирането на платежна система, в зависимост от

13



ww

w.o

rac.

bg

характера и тежестта на откритите нарушения тя ще може да прилага няколко разновидности мерки за въздействие - да отправи писмено предупреждение до системния оператор, да го задължи да отстрани констатираните недостатъци в предварително определен срок, да забрани на системния оператор да изпълнява своята дейност, произтичаща от издадената лицензия, докато не бъдат отстранени нарушенията, или -като крайна мярка - да отнеме лицензията на оператора.

Предвид изпълнението на уведомителните задължения на централната банка във връзка с платежните системи, законопроектът изисква от БНБ да поддържа публични регистри на действащите по реда на закона платежни системи, включително регистри за операторите и участниците в тези системи. След момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз БНБ ще следва да информира Европейска комисия относно операторите и участниците в платежните системи, както и относно преустановяване действието на лицензни за опериране на такива системи.

Важно изискване на европейското законодателство е въвеждането на адекватни и ефективни извънсъдебни способи за разрешаване на спорове, свързани с извършването на преводи, както и с издаването и използването на електронни платежни инструменти. Освен въвеждане на рекламационна процедура за разглеждане на подадени възражения в рамките на самата институция, законопроектът предвижда създаване на Помирителна комисия за съдебни спорове. Членският й състав следва да отразява многообразието на интересите, които се преплитат при правоотношения във връзка с плащанията - ще има представители от представителната организация на търговските банки, от Комисията по търговия и защита на потребителите, а председателят ще се определя от Управителя на БНБ. Комисията ще действа като помирителен орган - резултатът от разглеждане на всеки отнесен до нея спор ще се отразява в помирително предложение, което, ако бъде прието от страните по спора, ще има сила на спогодба между тях и така ще прегражда пътя към по-нататъшно отнасяне на въпроса до съда. Страните обаче не са длъжни да приемат помирителното предложение и в този случай могат на общо основание да се обърнат към съда.

В съответствие с утвърдената нормативна практика законопроектът съдържа също така подробно разработени административно-наказателни разпоредби, процедура за издаване и обжалване на административни актове, както и отделна глава, посветена на приложимото право при правоотношения с международен елемент, където се определят законодателствата, регулиращи правата и задълженията на участниците в платежните системи, както и режима на предоставено под формата на ценни книжа обезпечение. Полезни линкове http://europa.eu.int/constitution/index_en.htm Пълният текст на Конституцията на Европейския съюз. http://www.beuc.org/ Европейска организация за защита на потребителите http://europa.eu.int/information_society/activities/atwork/index_en.htm Europe Information Society – тематичен портал за дейностите свързани с прехода към Информационно общество в ЕС. Назаем от Lex.bg Виц на броя: Даден е ход на делото по същество. Съдията изслушва пледоарията на адвоката на ищеца и кимва замислено: - Прав си! После говори адвокатът на ответника. Пледоарията му е дълга и убедителна. Съдията изслушва и него и отново кимва: - Прав си! Съдебният секретар, усетил конфузната ситуация, прошепва на съдията: - Господин съдия, това е съдебен спор - не може и двамата да са прави!... Съдията мисли, мисли и накрая казва: - И ти си прав!

digest 09-10 2004 - dpc · 2014-04-28 · тайната на частния ключ трябва...

Documents