Дружество „КЕ Б УВ П” - government.bg · Фигура 1 Разделно...
TRANSCRIPT
Дружество „КЕ&Б - УВ&П”
Идент. № по ДДС: BG176245551 Решения за по-добър живот
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА
„ОКОЛНА СРЕДА 2007-2013”
гр. София 1618, ул. „Преки път” № 61, Р. България, тeл./факс:(+359 2) 857 5197
е-mail: [email protected]
ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА
РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ИНВЕСТИРАМЕ ВЪВ ВАШЕТО БЪДЕЩЕ
Проект № TA-2011-KPOS-PP-78 „Техническа помощ в областта на управление на
отпадъците”
“Разработване на нормативната уредба за управление на биоотпадъците и създаване
на система за осигуряване на качеството на компоста и Национална организация за
осигуряване на качеството на компоста”
Разработване на нормативната уредба за управление на биоотпадъците и създаване на система за осигуряване на качеството на компоста и Национална организация за осигуряване на качеството на компоста
ЕТАП I
Анализ на законодателството на ЕС и на РБългария, свързано с управлението на био-отпадъците и остатъчната фракция от потока битови отпадъци
ЧАСТ III
Доклад за съществуващите практики по управление на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в държавите-членки и възможностите за прилагането им в България.
Окончателен доклад – 10 септември 2012 г. I-III_ResWaste_BG
– 2 –
1. Въведение .................................................................................................................... 7
1.1. Предговор ............................................................................................................. 7
1.2. Общи аспекти на управлението на остатъчната фракция от
потока битови отпадъци ................................................................................... 7
1.3. Пример за историческото развитие на депонирането на отпадъци
- пример от Австрия ......................................................................................... 10
1.3.1. Контекст на политиката за управление на отпадъчната
фракция от потока битови отпадъци..................................................... 11
1.3.2. ЕС - директиви и ръководства, свързани с отпадъчната
фракция от потока битови отпадъци..................................................... 17
2. Преглед на технологиите за третиране на остатъчната фракция от
потока битови отпадъци с акцент върху МБТ и изгарянето на
отпадъците ................................................................................................................. 22
2.1. Технология за механично - биологично третиране........................................ 22
2.1.1. Общи характеристики ............................................................................... 22
2.1.2. Основни цели на третирането на остатъчната фракция с
МБТ .............................................................................................................. 26
2.1.3. Технически изисквания към съоръженията за MБT - примери от
Австрия и Германия ................................................................................... 28
2.2. Технология за изгаряне ..................................................................................... 30
2.2.1. Процес на изгаряне ..................................................................................... 30
2.2.2. Оползотворяване на енергията при термично третиране на
отпадъци ..................................................................................................... 31
2.2.3. Емисии ......................................................................................................... 33
2.3. Някои съображения относно процеса на MБT като възможност за
третиране на остатъчната фракция от потока битови
отпадъци ............................................................................................................ 35
3. Библиографски обзор на политики и практики по управление на
отпадъчната фракция от потока битови отпадъци в държавите-
членки ......................................................................................................................... 40
3.1. Политика и съществуващо състояние на управлението на
отпадъчната фракция от потока битови отпадъци в Португалия .......... 40
3.2. Опазването на околната среда и въвеждане на интегрирано и
устойчиво управление на отпадъците в Австрия ........................................ 42
3.3. Политика и съществуващо състояние по управлението на
остатъчната фракция от потока битови отпадъци в Италия ................. 48
– 3 –
3.4. Управление на остатъчната фракция от потока битови отпадъци
в Германия .......................................................................................................... 51
4. Стъпки към устойчива стратегия за управление на остатъчната
фракция от потока битови отпадъци в РБългария ............................................. 53
4.1. Политика за управление на отпадъците в РБългария и
законодателство, свързано с третирането на остатъчната
фракция от потока битови отпадъци ........................................................... 53
4.2. Управление на остатъчната фракция от потока битови отпадъци
в България .......................................................................................................... 54
4.3. Заключения и препоръки въз основа на количествена и качествена
оценка на остатъчната фракция от потока битови отпадъци, с
цел определяне на правилните рамкови условия, за да се
преустанови депонирането на отпадъците, които не са
предварително третирани .............................................................................. 56
4.3.1. Такса депониране ........................................................................................ 56
4.3.2. Законодателна рамка, разпределение на компетенциите и
прилагане на законодателството ........................................................... 58
5. Разработване на дългосрочен и устойчив модел за управление на
остатъчната фракция от потока битови отпадъци в България ......................... 60
5.1. Основни аспекти ................................................................................................ 60
5.2. Гъвкавост на системата ................................................................................. 62
5.3. Стъпки по отношение на краткосрочните подобрения ................................ 63
5.4. Мащаб и междурегионално сътрудничество (принцип на близост)............. 63
5.5. Средни / типични срокове, необходими за търгове, строителство
и стартиране .................................................................................................... 64
5.6. Социално-икономическа и екологична оценка на въздействието на
избрания вариант .............................................................................................. 65
6. Заключения и препоръки за провеждане на интегрирано третиране на
остатъчната фракция от потока битови отпадъци (МБТ / съоръжения
за оползотворяване на енергия от отпадъци) и стратегия за
обезвреждане и практики на национално, регионално и местно ниво............. 66
6.1. Стъпки към реализацията на проекта за изграждане на
съоръжение за третиране на остатъчната фракция от потока
битови отпадъци .............................................................................................. 66
6.2. Предварителни изводи и препоръки за изпълнение на стратегията ......... 67
6.3. Институционална рамка за успешно дългосрочно функциониране на
съоръженията за третиране на остатъчната фракция ............................. 69
Литература ........................................................................................................................ 71
– 4 –
СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ
Таблица 1 План за управление на федерални отпадъци, 2011 г., Австрийско министерство на околната среда ...................................................................................... 10
Таблица 2 Образуване и третиране на битови отпадъци през 2010 г. в ЕС-27......................................................................................................................................... 15
Таблица 3 Дял на възобновяемата енергия, който България трябва да постигне до 2020 г. [Приложение I на Директива 2009/28/ ЕО] ....................................... 19
Таблица 4 Стойности на емисиите за МБТ ................................................................... 28
Таблица 5 Критерии за стабилност на MБT остатъци - Ръководство 2002 г. .......................................................................................................................................... 28
Таблица 6 Немски критерии за класификация за MБT материалите, изпратени за депониране ................................................................................................. 29
Таблица 7 Сравнение на технологии за изгаряне за термично третиране на отпадъци............................................................................................................................ 32
Таблица 8 Разпределение на специфични отпадъци за различни технологии на изгаряне......................................................................................................................... 32
Таблица 9 Нетна първична ефективност и кредит-климатични емисии за разгледаните съоръжения за МБТ, в сравнение със съоръженията за изгаряне на смесени битови отпадъци, 2009 г. (Ketelsen, 2012 г.) .............................. 36
Таблица 10 Количества остатъци за изгаряне в Австрия, източник: фирма „UV & P“............................................................................................................................... 55
Таблица 11 Сравнения на България и страните от Централна Европа и най-големите градове по отношение на управлението на остатъчната фракция от потока битови отпадъци ........................................................................... 67
СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ
Фигура 1 Разделно събиране на битовите отпадъци, източник „Бяла книга за енергия от отпадъци“, Австрия, 2010 г. ............................................................................... 9
Фигура 2 Третиране на битови отпадъци, ЕС-27 (кг на глава от населението) ..................................................................................................................... 14
Фигура 3 Количества на третираните битови отпадъци през 2009 г. по страни и категория на третиране, сортирани по процента на пряко депониране без предварително третиране, стабилизиране чрез изгаряне или биологична стабилизация в съоръжения за MBT* ............................................................................... 17
Фигура 4 Технологична схема на основния МБТ процес ................................................ 23
Фигура 5 Материален поток на процеса – съоръжение за МБТ Erbenschwang / Германия, 2004 г. ............................................................................................................. 24
Фигура 6 Управление на пречистените отпадъчни газове от изгарянето на отпадъци (Пример: съоръжение RVL Lenzing, функциониращо от 1998 г.), Бяла книга, „Енергия от отпадъци“ в Австрия, 2010 г. ............................................... 34
Фигура 7 Развитие на изискванията за емисиите от изгарянето на отпадъци в Австрия и Швейцария Източник: Vogg (стойности за 1970-1990 г.); RVL (стойности за 2000 г.) ........................................................................................ 35
Фигура 8 Среден материален баланс от 15 разгледани съоръжения за МБТ в Германия от 2001/2010 г. (Ketelsen, 2012 г.) ................................................................... 38
– 5 –
Фигура 9 Експлоатационни единици за битовите отпадъци в Португалия (с изключение на островите), източник: Resíduos Urbanos - 2010 г. - Agência Portuguesa Ambiente (Португалската агенция по околна среда) - Октомври 2011 г. ................................................................................................................................. 40
Фигура 10 Окончателна дестинация на битовите отпадъци, третирани в съоръжение за МБТ / анаеробно разграждане / съоръжение за компостиране; източник: Resíduos Urbanos 2010 - Agência Portuguesa Ambiente (Португалската агенция по околна среда) ..................................................................... 41
Фигура 11 Технически алтернативи за правилното третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в Австрия, Франц Нойбахер, 2009 г. ............................................................................................................... 43
Фигура 12 Средният масов поток в съоръженията за механично биологично третиране в Австрия ...................................................................................................... 44
Фигура 13 Генериране и третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци, 1980-2013 г., пример: „Mauschitz G“. ................................................ 46
Фигура 14 Цялостна концепция за третиране на битовите отпадъци чрез механично-биологично третиране (МБТ) и изгаряне с оползотворяване на енергия ............................................................................................................................... 47
Фигура 15 Развитие на оползотворяването на горива от отпадъци в австрийската индустрия за циментов клинкер, 1988-2012 г. ..................................... 48
Фигура 16 Развитие на управлението на битовите отпадъци в Италия от 2000 до 2004 г. (APT и ONR, 2005 г.) ................................................................................ 49
Фигура 17 Разпределение на съоръженията за третиране на битови отпадъци в Италия през 2004 г. (APАT и ONR, 2005 г.) ................................................ 49
Фигура 18 Очаквано развитие на МБТ в Европа - 2011 г., източник: „TBU – инженерни екологични консултации“ .............................................................................. 50
Фигура 19 Съоръжения за МБТ в Германия, Агенция по околна среда на Германия, 2007 г. ............................................................................................................... 52
Фигура 20 Концентрации на емисиите и последваща грижа за депата за обезвреждане на отпадъци, източник: фирма „UV & P“, 2009 г. ................................... 57
Фигура 21 Разработване на такса депониране и обща сума на данъчното облагане годишно от 1990 г. ........................................................................................... 58
Фигура 22 "Сепариране на отпадъци" - преминаване от депониране на нетретирани отпадъци към забрана за депонирането им .......................................... 61
Фигура 23 Дейности и времеви график за изпълнението на големи проекти за съоръжения за оползотворяване на енергия от отпадъци ..................................... 65
– 6 –
0. Общи бележки на фирма „UV&P“
Следва да се отбележи, че управлението на отпадъците е един изключително сложен въпрос, който също включва регионалните и сезонни колебания през различните фази на развитие в посока устойчиво управление на отпадъците.
Третирането на остатъчната фракция от потока битови отпадъци се влияе силно от местните фактори като капацитета на депото и търсенето на екологично-чисто оползотворяване на енергията от отпадъци, например от неотложно необходимите нови мощности с високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия (или на промишлени производствени обекти като например в гр. Линц -, Австрия или в големи общински центрове за отопление / охладителни мрежи).
В следващите разработки са представени няколко гледни точки от експерти с
различна професионална среда и гледни точки. Въпреки това, успешните примерни
модели със значителни постижения по пътя към постигане на целите на ЕС 20-20-20
през 2020 г., трябва да се имат предвид при бъдещо третиране на остатъчната
фракция от потока битови отпадъци (виж например гр. Долезал 2010, фирма „UV&P“,
2012 г., Франц Нойбахер 2013 г.).
– 7 –
1. Въведение
1.1. Предговор
Този документ следва да послужи като основа за разработване на интегрирана,
енергийна и ресурсно-ефективна стратегия по отношение управлението на
остатъчната фракция от потока битови отпадъци. Заедно със следните насоки:
Технически изисквания към съоръженията за механично-биологично третиране
на остатъчната фракция от потока битови отпадъци
Технически изисквания към инсталациите за изгаряне на остатъчната фракция
от потока битови отпадъци,
документът има за цел да подкрепи изпълнението на интегрирани проекти за
третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци като абсолютно
жизнено важна част от развитието на екологичната инфраструктура в България.
Това проучване трябва да определи пътя към развитие и изпълнение на
проекти на регионално и национално ниво, като се вземат предвид всички важни
аспекти, свързани с третирането на остатъчната фракция от потока битови отпадъци,
базирани на най-добрите методи и практики съгласно доказани от държавата най-
добри налични техники и технологии (НДНТ), така както се изисква от
законодателството на ЕС.
Въпреки това, целта на това проучване не е да се определят инженерните
детайли и точните местоположения, където трябва да се изградят необходимите
съоръжения за третиране. Всяко конкретно съоръжение за третиране на отпадъците
изисква специфично за конкретния проект планиране от интердисциплинарен екип от
инженери.
Този екип трябва да бъде независим от доставчиците или интересите по
депониране на отпадъци и да предостави възможност за оптимални икономически и
екологични ползи за обществото и околната среда, както и устойчив успех за
инвеститорите и операторите на съоръженията. За това еколозите, както и всички
нива на отговорните лица трябва да бъдат включени в открит диалог на базата на
опита и фактите.
1.2. Общи аспекти на управлението на остатъчната фракция от потока битови отпадъци
Управлението на остатъчната фракция от потока битови отпадъци е много сложна задача. Поради тази причина еднозначен отговор не е достатъчен, предвид, че успешните решения по принцип се базират на интердисциплинарен подход, който обхваща правните, макро-икономическите и финансовите аспекти, но също така - и най-вече като предпоставка за дългосрочен успех - техническите изисквания.
Разбирането на ЕС за управление на битовите отпадъци е следното:
Битовите отпадъци са отпадъци, събирани от или от името на общинските власти. По-голямата част от потока на отпадъците са с произход от
– 8 –
домакинствата, макар и също да са включени подобни отпадъци от източници като търговия, офиси, обществени институции и избрани общински услуги. Битовите отпадъци включват също така едро габаритните отпадъци, но изключват отпадъците от общинските канализационни мрежи и общински строителни отпадъци.
Важно е да се разбере, че терминът "битови отпадъци" се използва по различни начини, отразяващи различните практики за управление на отпадъците. Различията между отделните страни са до известна степен резултат от различия в обхвата на определението за подобни на битовите отпадъци. Данните за образуването и управлението на такса битови отпадъци, следователно ще бъдат повлияни например от пропорцията на отпадъците от търговски източници, които попадат в обхвата на определението. Не е ясно от наличните данни кои страни, какъв подход следват, така че се препоръчва да се обърне особено внимание, когато се правят сравнения в рамките на ЕС. (източник: Евростат, Европейска комисия)
Остатъчната фракция от потока битови отпадъци се отнася изключително за частта от отпадъците от домакинствата и подобни източници, които се събират като "смесени отпадъци" в стандартизирани контейнери от общинските служби за събиране на отпадъци (в много от "развитите" страни това е смесена фракция отпадъци, след отделяне на рециклируемите отпадъчни потоци при източника).
Това е разнородна смесица от различни видове материали, които могат да варират силно по състав и обем в зависимост от регионалните и сезонните фактори (селски или градски тип населено място, структура, средна големина на домакинствата и потребителското поведение, частта на търговските предприятия, сезонен туризъм и др). В някои области, локалните отоплителни системи имат не малък ефект върху обема и състава на отпадъците, защото някои отпадъци могат да бъдат изгорени в малки домашни отоплителни печки. (Домашни отоплителни системи).
Връзката с топлофикационната мрежа, както и използването на природен газ и маслени-отоплителни котли, ще предотврати екологично опасното изгаряне на дървесни отпадъци (особено ако не са правилно изсушени или са импрегнирани) и други високо калорични отпадъци (например картон, хартия, ламинирани или композитни материали, като например "тетрапак") в домакинските печки.
Следващата илюстрация показва различните категории типични отпадъчни материали, предмет на разделно събиране от домакинствата според съвременния международен опит:
– 9 –
Фигура 1 Разделно събиране на битовите отпадъци, източник „Бяла книга за енергия от отпадъци“, Австрия, 2010 г.
Около 60 до 70% от отпадъчната фракция от потока битови отпадъци е биологично разградима (включително влажността). Приблизително 10 до 20% се състои от пластмаса и приблизително 10% се състои от инертни материали, включително стъкло. Около 3 до 4% се състои от метали (ако не се събират поотделно или отстраняват механично) и 2% е дела на опасните отпадъци. Един тон отпадъчна фракция обикновено съдържа 1-3 г живак, приблизително 10 г кадмий и около 3 кг до 5 кг сяра, както и 6 до 12 кг хлор. Тези вещества се намират почти във всяка остатъчна фракция от потока битови отпадъци под формата на различни химични съединения. Поради тази причина, изискванията за техническите системи, осигуряващи безопасно третиране на тази фракция отпадъци са изключително сложни (със специален акцент върху третирането на димните газове при изгаряне на отпадъците). (Източник: Федералното министерство на околната среда на Австрия, „Бяла книга за енергия от отпадъци“, Австрия, 2010 г.)
– 10 –
Таблица 1 План за управление на федерални отпадъци, 2011 г., Австрийско министерство на околната среда
Вземайки по-горните факти под внимание, изборът на най-добра възможност за третиране е предпоставка за разглеждане на "най-лошия" сценарий относно химическия състав и вероятността от силно замърсени отпадъчни потоци и тяхното потенциално въздействие върху околната среда.
1.3. Пример за историческото развитие на депонирането на отпадъци - пример от Австрия
За разбиране на настоящите предизвикателства и потребности за правилното управление на отпадъчната фракция от потока битови, е добре да се поучим от минали практики - както положителни, така и отрицателни с цел по-добро разбиране на възможностите за устойчиво развитие. По брой на населението и площ, България е сравнима с Австрия. Според международните статистически данни, Австрия в момента е сред 20-те най-богатите страни в света. Поради впечатляващия икономически растеж и развитие и разработване на нови материали и продукти (например опаковки за еднократна употреба и други продукти с кратък живот и т.н.), през последните десетилетия се генерират все по-големи количества битови отпадъци годишно.
Преди около 40 години стана ясно, че обезвреждането на отпадъците ще се превърне в сериозна заплаха за околната среда и икономиката на Австрия (какъвто е случаят в Швейцария и Германия). Замърсяването на подпочвените води поради изхвърляне на отпадъци е признато като основна заплаха за околната среда.
През 1977 г. първите насоки с изисквания към депата за отпадъци са издадени от Федералното министерство на земеделието и горите в Австрия.
– 11 –
През 1983 г. първият Федерален закон за "обезвреждане на опасни отпадъци" е приет и е създаден Фонд за опазване на околната среда ("Umweltfonds") с цел насърчаване на необходимите инвестиции за третиране на отпадъци и нови технологии. По това време около 1800 депа за смесени отпадъци са законно признати от различни държавни органи. Въпреки това, буквално всички тези депа, стават известни като нарушаващи околната среда и общественото спокойствие.
По този начин, заради общественото мнение и активистите по околна среда, става политически почти невъзможно да се установят необходимите допълнителни депа за депониране на отпадъците. Независимо от това, по това време основните политически и административни усилия все още са фокусирани върху намирането на нови площадки за изграждане на депа за опасни отпадъци, както и депа за депониране на битови отпадъци.
В обобщение на казаното дотук, дискусиите относно правилния подход за
управление на остатъчната фракция от потока битови отпадъци, се преплитат в
следните основни конфликти:
• "ненамеса" срещу "екологично и икономически" устойчиви решения;
•"обективни факти" срещу "частен опити" (включително и страх от неизвестното,
ръководени от печалба, интереси и т.н.)
1.3.1. Контекст на политиката за управление на отпадъчната фракция от потока битови отпадъци
Политиката на ЕС по управление на отпадъците е развита през последните 30 години чрез поредица от планове за опазване на околната среда и законодателна рамка, която има за цел да намали негативните последици върху околната среда и човешкото здраве и да създаде енергия и ефективно използване на ресурсите.
Шестата рамкова програма на ЕС за околна среда (2002-2012) идентифицира предотвратяването на отпадъците и тяхното управление като един от четирите най-важни приоритета. Нейната основна цел е да гарантира, че икономическият растеж не насърчава повече образуването на отпадъци.
Това доведе до разработването на дългосрочна стратегия за отпадъците. От 2005 г. тематичната стратегия за предотвратяване и рециклиране на отпадъците доведе до преразглеждане на Рамковата директива за отпадъците – базов момент в политиката на ЕС по управление на отпадъците.
Третирането на битови отпадъци е до известна степен, в резултат от отклоняването на биоразградимите битови отпадъци от депата, определени в целите на Директивата на ЕС относно депонирането на отпадъците.
Въпреки това, неотдавнашното преразглеждане на Рамковата директива за отпадъците включва следната цел за битови и подобни отпадъци (които включват по-голямата част от битовите отпадъци):
До 2020 г. подготовката за повторна употреба и рециклиране на материали, като хартия, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и евентуално от други източници, доколкото тези потоци от отпадъци са подобни на домакинските, следва да се увеличи до минимум 50% от общото тегло.
Преразглеждането води до модернизиран подход при управлението на отпадъците, променяйки мнението за отпадъци като нежелано бреме и разглеждането им като ценен ресурс. Директивата се фокусира върху предотвратяване на
– 12 –
отпадъците, въвеждат се нови цели, които ще помогнат ЕС да премине към целта си за преминаване към едно рециклиращо общество. Това включва целите на държавите-членки за рециклиране на 50% от образуваните битови отпадъци и 70% от образуваните строителни отпадъци до 2020 г. С директивата се въвежда йерархия за управление на отпадъците в пет стъпки , като предотвратяването е най-приоритетният вариант, следван от повторната употреба, рециклирането и други форми на оползотворяване, и депонирането като последна инстанция. Законодателството на ЕС по управление на отпадъците има за цел да осигури управлението на отпадъците в зависимост от установената йерархия. (Европейска комисия, "Да бъдем мъдри по отношение на управлението на отпадъците").
Необходими цели и принципи при управлението на отпадъци
Управлението на отпадъците засяга всички области на икономическата дейност и човешкия живот, тъй като отпадъците се образуват в производството, търговията и доставката на стоки и предоставяне на услуги, както и потреблението и последващото освобождаване от тях.
Рамковата директива за отпадъците постановява, че предотвратяването на отпадъците трябва да даде най-висок приоритет при управлението на отпадъците като най-добра съществуваща възможност, основаваща се на екологични съображения, че повторната употреба и рециклирането на отпадъците следва да вземат предимство пред оползотворяването им с цел получаване на енергия. Мерките за предотвратяване следва да вземат предвид целия жизнен цикъл на продуктите и услугите, а не само отпадъчната им фаза1.
Образуването на отпадъците се увеличава в рамките на Европейския съюз. Поради това вече не е от първостепенно значение да се уточнят основни понятия като оползотворяване и обезвреждане, а е по-добре да се организират дейности по управление на отпадъците.
Също така е важно да се засилят мерките, които трябва да бъдат предприети по отношение на дейностите по предотвратяване на отпадъците, както и намаляване въздействията върху околната среда от образуването и управлението на отпадъци.
Накрая, оползотворяването на отпадъците следва да се насърчава, за да се запазят природните ресурси.
Един от ключовите елементи е задължението за предварително третиране на отпадъците преди депониране, с цел предотвратяване на възможните опасности за бъдещите поколения (принципът на предпазливост).
Важна предпоставка за възможно най-доброто използване и третиране на отпадъците е, че различните видове отпадъци (предназначени за многократна употреба / оползотворяване / рециклиране) са:
(i) разделно събрани отпадъци при източника на образуване, или
(ii) подходящо сепарирани след събирането, при възможност посредством цялостната структура на системата.
За да се постигнат целите, например в Австрия, Наредбата от 1996 г. относно депонирането на отпадъци (с последната актуализация от 2008 г.) поставя строги
1 Вижте повече подробности: Анализ на законодателството на ЕС и българското законодателство в
областта на биоотпадъци и управление на отпадъчната фракция от потока битови отпадъци Част I:.
Европейска и българска рамка за управление на биоотпадъците.
– 13 –
изисквания за качеството на отпадъците, предназначени за депониране и за остатъците от третирането на отпадъци. Това включва и строго ограничаване на съдържанието на общ органичен въглерод, който е показател за биохимичната и химична активност, а следователно и за формирането на газове в депата за отпадъци (дори е възможна опасността от пожари, включително окислителни процеси вътре в самото депо, причиняващи значително замърсяване) и биологично замърсен инфилтрат от депата за отпадъци.
В Австрия съществуват изключения на ограничението съдържанието на общ органичен въглерод до 5% за стабилизираната органична фракция от процеса на МБТ2.
От 1 януари 2009 г. в Австрия законът позволява само отпадъци, които са били подходящо предварително третирани и с ниска реактивност да бъдат депонирани. Подходящо временно съхранение, максимум до 3 години за специфични отпадъци, предназначени за по-нататъшна обработка с цел оползотворяване, както и междинно съхранение до максимум 1 година на отпадъците, предназначени за депониране, е законно (в съответствие със законодателството на ЕС) и не се класифицира като дейност на депото.
Стратегии и тенденции за третиране на битовите отпадъци в ЕС
Държавите-членки следват различни стратегии за отклоняване на отпадъците от депата. Тези стратегии се характеризират или с комбинация от материално и енергийно оползотворяване или се фокусират главно върху оползотворяването на материалите и по-малко за изгаряне, както е показано на фигурата по-долу.
Въпреки това, ако оползотворяването на материали се допълва от отпадъците за производство на енергия, може да се постигне по-ниско ниво на депониране. В допълнение, съоръженията за производство на енергия от отпадъци също допринасят за предотвратяване депонирането на отпадъци с ниско съдържание на органика, дори и след предварително третиране като стабилизиране и/или сушене чрез механично-биологични или механично-физични процеси.
2 Виж доклада, Етап IV: Национални технически изисквания към съоръженията за третиране на
остатъчна фракция от потока битови отпадъци (механично-биологично третиране (МБТ) и
изгаряне) - Ръководство за техники и технологии за третиране на остатъчна фракция (най-добри
практики). Част I: Технически изисквания към съоръженията за механично-биологично третиране на
остатъчна фракция от поток битови отпадъци
– 14 –
Фигура 2 Третиране на битови отпадъци, ЕС-27 (кг на глава от населението)
– 15 –
Третиране на битовите отпадъци в отделните държави-членки
Данните по-долу илюстрират големите различия между отделните държави-членки по отношение на управлението на битовите отпадъци. Фигурата представя количествата на образуваните битови отпадъци (реално събираните и докладвани) и процентът на депонираните, изгорените, рециклираните и компостираните отпадъци през 2010 г.
Таблица 2 Образуване и третиране на битови отпадъци през 2010 г. в ЕС-27
третирани битови отпадъци %
образувани битови
отпадъци, кг на жител
общо третирани
битови отпадъци, кг на жител
чрез депониране
чрез изгаряне
чрез рециклиране
чрез компостиране
ЕС 27 502 486 38 22 25 15
Белгия 466 434 1 37 40 22
България 410 404 100 - - -
Чехия 317 303 68 16 14 2
Дания 673 673 3 54 23 19
Германия 583 583 0 38 45 17
Естония 311 261 77 - 14 9
Ирландия 636 586 57 4 35 4
Гърция* 457 457 82 - 17 1
Испания 535 535 58 9 15 18
Франция 532 532 31 34 18 17
Италия* 531 502 51 15 21 13
Кипър 760 760 80 - 16 4
Латвия 304 304 91 - 9 1
Литва 381 348 94 0 4 2
Люксембург 678 678 18 35 26 20
Унгария 413 413 69 10 18 4
Малта 591 562 86 - 7 6
Холандия 595 499 0 39 33 28
Австрия* 591 591 1 30 30 40
Полша 315 263 73 1 18 8
Португалия 514 514 62 19 12 7
Румъния 365 294 99 - 1 0
Словения 422 471 58 1 39 2
Словакия 333 322 81 10 4 5
Финландия 470 470 45 22 20 13
Швеция 465 460 1 49 36 14
Обединено кралство*
521 518 49 12 25 14
Исландия* 572 531 73 11 14 2
Норвегия 469 462 6 51 27 16
– 16 –
Швейцария 707 708 - 50 34 17
Хърватия 369 363 96 - 3 1
Турция 407 343 99 - - 1
*изчислени от Евростат
0 се равнява на по-малко от 0,5%, *-* показва реалната нула
Някои страни показват изключителен напредък по отношение на отклоняването на биоразградимите отпадъци от депата.
Швейцария, Германия, Австрия, Нидерландия и Швеция са докладвали директно депониране на отпадъците без предварително третиране (МБТ или изгаряне) близко до нула (под 2%).
Сред старите държави-членки, нивата на депониране на отпадъци в проценти през 2010 г., са най-високи в Гърция (82%), Португалия (62%), Испания (58%), Ирландия (57%), Италия (51%) и Обединеното кралство (49%). Най-високите нива на рециклиране са докладвани от Германия (48%, 274 кг на жител от населението), Австрия (40%, 235 кг на жител от населението), Белгия (36%, 175 кг на жител от населението), Швеция (36%, 171 кг на жител от населението ) и Холандия (28%, 144 кг на жител от населението). Следва да се отбележи, че тези страни имат, също така най-висок процент на изгаряне.
Страните с високо развита инфраструктура за производство на енергия от отпадъци като Белгия, Германия, Холандия, Австрия, Швеция и Швейцария са с профил > 50% компостиране / рециклиране (Швеция 50%).
– 17 –
Фигура 3 Количества на третираните битови отпадъци през 2009 г. по страни и категория на третиране, сортирани по процента на пряко депониране без предварително
третиране, стабилизиране чрез изгаряне или биологична стабилизация в съоръжения за MBT*
(Източник: ЕВРОСТАТ, образуване и третиране на битовите отпадъци, Дирекция”Околна среда и енергетика" статистика 31/2011", юни 2011г.)
* … Графикта не взема предвид шлаката и пепелта от изгарянето на отпадъци (~ 25%), както и стабилизираната органична фракция от смесени (остатъчна фракция) отпадъци за механично-биологично третиране (МБТ), които обикновено все още трябва да бъдат депонирани!
1.3.2. ЕС - директиви и ръководства, свързани с отпадъчната фракция от потока битови отпадъци
Съществуват няколко директиви и ръководства на ниво ЕС, които са от
значение за управлението и третирането на отпадъчната фракция от потока битови
отпадъци. Най-важните аспекти са обобщени по-долу. За допълнителни подробности
виж също доклада относно ‘Преглед на законодателството на ЕС, свързано с
управлението на биоотпадъците’1.
– 18 –
Целите на "ЕС 2020" са следните:
Целите на стратегията "ЕС 2020" са определени от държавите-членки в техните национални програми за реформи през април 2011 година. Те включват:
1. Осигуряване на работни места.
2. Изследователска дейност / иновации.
3. Изменение на климата / енергетика.
o 20% намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС (30%, ако условията са подходящи), в сравнение с емисиите от 1990 г.
o 20% енергия от възобновяеми източници (национална цел за България: 16%)
o 20% увеличаване на енергийната ефективност (национална цел за България: - 3,2 милиона тона нефтен еквивалент, намаляване на потреблението на енергия).
4. Образование.
5. Намаляване на бедността.
Енергийна ефективност
Планът за енергийна ефективност 20113 представлява част от 20% цел на
Европейския съюз (насочена към намаляване на потреблението на първична енергия) и Енергийна стратегия 2020.
Целите са насочени към:
• насърчаване на икономика, която зачита ресурсите на планетата;
• въвеждане на система с ниски въглеродни емисии;
• подобряване на енергийната независимост на ЕС;
• укрепване на сигурността на енергийните доставки.
За да се постигнат тези цели, Европейската комисия предлага да се действа на различни нива.
Глава 4 "Енергийна ефективност за конкурентоспособна европейска промишленост" включва:
Ефективно производство на топлинна и електро-енергия
3 COM (2011) 109 окончателен. Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския
икономически и социален комитет и Комитета на регионите - План за енергийна ефективност,
2011 г.. http://ec.europa.eu/energy/efficiency/action_plan/action_plan_en.htm
– 19 –
По-широкото използване на (високоефективно) комбинирано производство, включително и от общински инсталации за третиране на отпадъци, както и местнте топлофикационни и охладителни мрежи могат да имат важен принос за енергийната ефективност. Поради това Комисията ще предложи в случаите, когато съществува достатъчнен потенциал за търсене, например, където има подходяща концентрация на сгради или промишленост наблизо, разрешението за ново генериране на топлинна енергия да зависи от неговото съчетание със системи, които позволяват да се използва топлината - "комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия" (CHP) - и топлофикационните системи да се комбинират с електрическа енергия, където е възможно. За подобряване на системите за комбинирано производство и икономия на енергия, Комисията също така предлага операторите на разпределителни системи за електроенергия да предоставят приоритетен достъп на електроенергията от КПТЕ, както и увеличаване на задълженията на операторите на преносни системи, свързани с достъпа и изпращането на тази енергия (Източник:. ЕС -комисия, План за енергийна ефективност 2011 г.).
Директива за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници
Директивата за възобновяемите източници на енергия установява обща рамка за използването на енергия от възобновяеми източници, с цел да се ограничат емисиите на парникови газове и за насърчаване на по-чист транспорт. За тази цел са определени национални планове за действие, както и процедура за използване на биогорива.
Директивата е част от законодателния пакет за енергия и изменение на климата, който предвижда създаването на законодателна рамка за целите на Общността към намаляване на парниковите газове. Тя насърчава енергийната ефективност, потреблението на енергия от възобновяеми източници, подобряването на енергийните доставки и икономическото стимулиране на динамичния сектор, в който Европа дава пример.
Определение за "биомаса" в съответствие с Директива2009/28/ЕО (член 2, буква д):
"биомаса" означава биоразградимата част на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибно стопанство и аквакултури, както и биоразградимата част на промишлени и битови отпадъци;
В съответствие с общите национални цели (виж схемата по-долу) за възобновяеми енергийни източници, България трябва да удвои дела им до 2020 година.
Таблица 3 Дял на възобновяемата енергия, който България трябва да постигне до 2020 г. [Приложение I на Директива 2009/28/ ЕО]
Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно
потребление на енергия, 2005 г. (S2005)
Цел на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление
на енергия, 2020 г. (S2020)
9,4 % 16 %
ЕС - Директива 2000/76/ЕО относно изгарянето на отпадъци
– 20 –
Правната рамка за изгаряне и съвместно изгаряне на отпадъци, е Директива на ЕС 2000/76/ЕО относно изгарянето на отпадъците4.
Изгарянето на опасни и неопасни отпадъци може да причини емисии, които замърсяват въздуха, водата и почвата и да доведе до вредно въздействие върху човешкото здраве. С цел ограничаване на тези рискове, Европейският съюз налага строги условия на работа и технически изисквания относно инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци. Настоящата директива има за цел да интегрира в съществуващото законодателство техническия прогрес по отношение на мониторинга на емисиите от процеса на изгаряне за да се гарантира спазването на международните ангажименти, поети от Общността по отношение на намаляване на замърсяването, по-специално по отношение на определянето на нормите за допустими емисии на диоксини, живак и прах, получени в резултат на изгарянето на отпадъци. Директивата се основава на интегриран подход: ограничения, свързани с отвеждане на води са били въведени заедно с граничните стойности, определени за емисиите във въздуха.
Директива 2000/76/ЕО относно изгарянето на отпадъци е заменена с Директива 2010/75/ЕС относно промишлените емисии.
4 Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно
изгарянето на отпадъците (и акт за изменение на Регламент (ЕО) № 1137/2008).
http://europa.eu/legislation_summaries/environment/waste_management/l28072_en.htm
– 21 –
Директива относно промишлените емисии
Директива 2008/1/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол ("Директива КПКЗ") изисква издаване на разрешение за промишлените и селскостопански дейности с висок потенциал на замърсяване. Това разрешение може да бъде издадено само ако са изпълнени определени екологични условия, така че самите дружества носят отговорност за предотвратяване и намаляване на всяко замърсяване, което те могат да причинят.
Комплексното предотвратяване и контрол се отнася до нови или съществуващи индустриални и селскостопански дейности с висок потенциал за замърсяване, както са определени в приложение I към директивата (енергийна промишленост, производство и обработка на метали, минерална промишленост, химическата промишленост, управление на отпадъците, животновъдство и др.).
Директива 2008/1/ЕО за комплексно предотвратяване и контрол е заменена с Директива 2010/75/ЕС относно промишлените емисии. Въпреки това, нейните разпоредби се прилагат до 6-ти януари, 2014 г. Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол) обединява Директива 2008/1/ЕО ("Директива КПКЗ") и шест други директиви в една директива относно промишлените емисии.
Настоящата директива обхваща промишлените дейности с голям потенциал за замърсяване, определени в приложение I към директивата (енергийната промишленост, добив и преработка на метали, минерална промишленост, химическата промишленост, управление на отпадъци, животновъдство и др.).
Директивата съдържа специални разпоредби за следните инсталации:
• горивни инсталации (≥ 50 MW);
• за инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци;
• някои инсталации и дейности с използване на органични разтворители;
• инсталации, произвеждащи титанов диоксид.
Настоящата директива е от важно значение за съоръженията за изгаряне на остатъчната фракция от потока битови отпадъци.
– 22 –
2. Преглед на технологиите за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци с акцент върху МБТ и изгарянето на отпадъците
2.1. Технология за механично - биологично третиране
2.1.1. Общи характеристики
Механично - биологичното третиране (МБТ) на битови отпадъци в момента се прилага широко в Германия, Австрия, Италия и други страни от ЕС. През 2004 г. са съществували 15 съоръжения в Австрия, 60 в Германия и повече от 90 в Италия, общата производителност на които е около 13 милиона тона с по-големи инсталации при капацитет от 600-1300 тона / ден (Diaz и др, 2006 г.).
Смесените отпадъци се подлагат на серия от дейности по механично и биологично третиране с цел намаляване на обема и постигане на частично стабилизиране на органичния въглерод. Обикновено, механичните дейности (сортиране, раздробяване, натрошаване) първоначално произвеждат серия от отпадъчни фракции за последващо третиране (включително горене или вторични биологични процеси). Биологичните стъпки се състоят от аеробно третиране или анаеробно разграждане. Аеробното третиране може да се извършва или в открити редове или в затворени системи със събиране и третиране на отработените газове. При анаеробното разграждане в затворени системи на избрани органични фракции се произвежда биогаз, който може да се използва за производството на енергия.
Подобните на компост материали и фракция от анаеробното разграждане могат да имат и друга употреба (ако са изпълнени няколко критерии за качество); някои остатъци от МБТ се депонират. При условия на депониране, някои остатъчни материали запазват известен потенциал за образуване на метан - CH4 (Bockreis и Steinberg, 2005 г.). В съоръженията за МБТ е възможно намаляване до 40-60% от първоначалното съдържание на органичен въглерод (Kaartinen, 2004 г.).
В сравнение с депонирането, МБТ може теоретично да намали генерирането на CH4 с до 90% (Kuehle-Weidemeier и Doedens, 2003 г.). На практика намаленията са по-малки и в зависимост от специфичните МБТ процеси (вж. Binner, 2002 г.). (IPCC, 2012 г.).
Механично-биологичното третиране е процес по третиране на отпадъците, който съчетава механичното сортиране с биологично третиране, като компостиране или анаеробно разграждане. Термините "механично - биологично третиране" или "механично - биологично предварително третиране" се отнасят към групата на твърди системи за третиране на отпадъци. Тези системи позволяват оползотворяването на материали, съдържащи се в състава на смесените отпадъци и улесняват процеса на стабилизиране на биоразградимата фракция.
– 23 –
Фигура 4 Технологична схема на основния МБТ процес
Сортиращият етап от съоръженията обикновено прилича на съоръжение за оползотворяване на материали. Този компонент е конфигуриран или за оползотворяване на отделни потоци отпадъци или за производство на гориво от отпадъци, което може да се използва за генериране на енергия.
Фракциите от смесения поток битови отпадъци, които могат да бъдат оползотворени, включват:
отпадъци от черни и цветни метали;
пластмаси;
стъкло.
"Механичният" етап обикновено е автоматизиран етап на механично сортиране. При него се отстраняват рециклируемите елементи от смесения поток битови отпадъци (като метали, пластмаси, стъкло и хартия). Той обикновено включва фабричен стил транспортьори, промишлени магнити, сепаратори с вихров ток, барабани, дробилки и други системи според конкретните нужди, или сортирането се извършва ръчно. Механичният етап има редица сходства със съоръженията за оползотворяване на материали (MRF). МБТ може алтернативно да третира отпадъци за производство на висококалорично гориво (твърдо възобновяемо гориво). Твърдото възобновяемо гориво може да се използва в циментови пещи или инсталации за изгаряне на отпадъци и обикновено се състои от пластмаса и биоразградими органични отпадъци. Това е често срещано погрешно схващане, че всяко механично биологично третиране води до получаване на твърдо възобновяемо гориво. Това не е така и зависи строго от конфигурацията на системата и местния пазар.
Пример за схема на такова съоръжение за МБТ е съоръжението „Erbenschwang“, Бавария, Германия е представен по долу.
– 24 –
Фигура 5 Материален поток на процеса – съоръжение за МБТ Erbenschwang / Германия, 2004 г.
– 25 –
"Биологичният" етап на третиране се отнася до:
• анаеробно разграждане;
• аеробно разграждане / компостиране, или
• биоизсушаване.
При анаеробното разграждане, анаеробни микроорганизми разграждат биологично разградимата част от отпадъците с производство на биогаз и намаляване степента на биологична реактивност на разлагащия се отпадък. Биогазът може да се използва за производство на електрическа и топлинна енергия. По-често от биологична гледна точка става дума за етап на биологично третиране, който може да се приложи към органичната фракция след анаеробна ферментация или директно към органичната фракция в състава на смесените отпадъци / остатъчна фракция. Тук органичната фракция се разгражда до въглероден диоксид и овлажнен продукт, подобен на ниско качествен компост (стабилизирана органична фракция).
Този подобен на компост материал се депонира, ако са изпълнени определени критерии за стабилност или в някои страни се използва за рекултивация на депа и минни обекти. Това е екзотермичен процес, но енергията, произведена от микроорганизмите обикновено не се използва.
В случай на биоизсушаване, отпадъчният материал претърпява период на бързо загряване под действието на аеробните микроорганизми. По време на този етап на частично генериране на топлина, микроорганизмите предизвикват бързо изсушаване на отпадъците. Изсушените отпадъци механично се третират за производство на гориво с по-висока калоричност от тази при неизсушените отпадъци. Тези материали може също така лесно се съхраняват преди използване в процеса на горене.
Някои системи съчетават анаеробно разграждане и компостиране. Това може или да бъде под формата на пълна анаеробна фаза на разграждане, последвана от узряване (компостиране) на вторичната биомаса. Алтернативно, частично анаеробната фаза на разграждане може да бъде предизвикана от вода, която се прецежда през суровите отпадъци, разтваряне на лесно достъпни и лесно разградими органични съединения, а останалият материал се изпраща в открито съоръжение за компостиране. Третирането на биоразградими отпадъци чрез анаеробно разграждане или чрез MБT технологии, намалява значително емисиите на парникови газове от нетретираните смесени отпадъци.
Обикновено европейските съоръжения за MБT използват технология с Аерирани Статични Купове (ASP), с повече или по-малко механични обръщания по време на първичната фаза на разграждане. Смесените отпадъци обикновено се поставят върху перфорирани тръби, осигуряващи принудителна циркулация на въздуха за контролирано аериране. Тя се осъществява в открити или закрити системи или тунели. По този начин в зависимост от използваната технология, обръщането може да варира от много малки и прости системи до много големи, промишлени инсталации.
Системата за аериране използва вентилатори за вдухване и / или засмукване на въздух през компостиращата маса. Тръбите обикновено се инсталират в канали в пода. Обикновено, принудителното аериране е придружено с компютъризирана система за наблюдение, контролираща скоростта на аериране, въпреки че и ръчни техники за наблюдение могат да се използват при по-малък мащаб. Предимствата на този метод за компостиране включват способността да се поддържа правилна влага и нива на кислород за микробните популации, за да работят при максимална ефективност за намаляване на патогените, като същевременно се предотвратява
– 26 –
излишната топлина, която може да доведе до сривове в системата. Аерираните системи улесняват също използването на биофилтри за третиране на въздуха за отстраняване на частици и смекчаване на емисиите на миризми преди обезвъздушаване. Въпреки това, аерираните системи могат да изсъхнат бързо и трябва да се наблюдават внимателно за поддържане на желаните нива на влажност.
В Европа съоръженията за MБT интегрират третирането на изходните газове. Суровият въздух от отпадъците се третира чрез биофилтри, биопречистватели и отчасти чрез горене на отпадъчни газове (регенеративен термоокислител - РТО). В биофилтрите аеробните микроби "улавят" миризмите в някаква степен. В биопречиствателите замърсеният въздух се прекарва през водна завеса и замърсяванията се измиват. Системата използва легло от керамичен материал за абсорбиране на топлината от отработените газове и използване на уловената топлина за подгряване на входящия газов поток и за унищожаване на потенциални газообразни замърсители от потока на газовете при температура от 815 °C до 980 °C . Тези газови потоци обикновено са произведени чрез процеси, изискващи вентилация.
За разлика от Германия, включването на РТО като част от процеса на MБT не се изисква от закона, както е например в Италия. Допълнителна информация за контрола на емисиите са предвидени в Закона за техническите изисквания за механично-биологично третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци2.
2.1.2. Основни цели на третирането на остатъчната фракция с МБТ
Възможните материали, получени в системата на MБT са следните:
производство на възобновяеми горива (биогаз), респ. възобновяема енергия;
оползотворени рециклируеми материали като метали, пластмаси, стъкло и т.н.
стабилизирана органична фракция
високо калорична фракция – съдържанието на възобновяемо гориво зависи от биологичния компонент. Съществуват ограничения върху твърдото възобновяемо гориво като заместител на гориво за производство на циментов клинкер, например съдържание на живак, хлор и минимална калорична стойност;
остатъчни негодни материали, подготвени за крайното им безопасно третиране (например изгаряне) и / или депониране.
Допълнителни предимства са:
малък обем фракция от инертни остатъчни отпадъци;
намаляване обема на отпадъците за депониране поне наполовина (плътност> 1.3 т/m³), като по този начин животът на депото се удължава най-малко два пъти.
Съоръженията за МБТ, най-вече в Германия и Австрия са изградени, когато е налице депо в "задния двор". Това означава, че основният проблем за експлоатация на съоръжението за МБТ е да произвежда биологично стабилизирана фракция, предназначена за депониране. Около 30% от входящите материали може след третиране да бъде депонирана, около 40% отива за рециклиране или изгаряне и 30% представлява загуба на влага.
– 27 –
В Италия например MБT процесите са се увеличили значително между 1996 г. и 2004 г. В действителност, през 2004 г. се съобщава за управление на около 9 милиона тона твърди битови отпадъци, почти три пъти повече от обема предназначен за съоръжения за енергия от отпадъци. Около 20% от механично-биологичното третиране е производство на стабилизирана органична фракция, докато другите 80% са предназначени за производство на голямо разнообразие от материали, като например биостабилизирана, суха фракция и твърдо възобновяемо гориво. Често биостабилизираната и сухата фракция (които нямат характеристики на твърдо възобновяемо гориво) се депонират.
– 28 –
2.1.3. Технически изисквания към съоръженията за MБT - примери от Австрия и Германия
Австрийският Закон за управление на отпадъците и ръководството за МБТ от 01.03.2002 г., в които са определени стандартите за третиране, качество и емисии, представлява законодателната рамка за функционирането на съоръженията за МБТ. Стойностите на емисиите, са следните:
Таблица 4 Стойности на емисиите за МБТ
1. Органични вещества, посочени като общ въглерод
- средна половинчасова
- средна дневна
- тегловно съотношение
40 mg/m³
20 mg/m³
100 g/tWaste
2. Азотни оксиди са отбелязани като азотен диоксид (NO2)
- средна половинчасова
- средна дневна
150 mg/m³
100 mg/m³
3. Амоняк
20 mg/m³
4. Диоксини / фурани
0,1 ng/m³
5. Общо прах
10 mg/m³
6. Емисии на миризми
500 единици миризма /m³
Съгласно изискванията на австрийската Наредба за депониране на отпадъци, предварително третираните отпадъци чрез механично-биологично третиране, могат да се депонират в депо за отпадъци само ако калоричната стойност (максимална калорична стойност) е < 6600 кДж / кг сухо вещество и ако отпадъците отговарят на изискванията, посочени в таблица 4. Ключова обосновка за създаването на брутната калорична стойност е било да се насърчи производството на отделна фракция, богата на енергия, която да се използва като гориво.
Таблица 5 Критерии за стабилност на MБT остатъци - Ръководство 2002 г.
Параметър Гранична стойност
Единица
Дихателна активност след 4 дни 7 Mg O2/g TS
Генериране на газ чрез инкубационен тест след 21 дни (GS21) или алтернативно
20
Nl/kg DS
– 29 –
Генериране на газ чрез ферментационен тест след 21 дни (GB21)
20 Nl/kg DS
Стандарти по отношение на околната среда и третирането на отпадъците в Германия
В Германия, "Наредба за екологосъобразното обезвреждане на битови отпадъци и за инсталациите за биологично третиране на отпадъци" (BGBl. I S. 305, публикувана в Бон на 27 февруари 2001 г., последно изменение на чл. 1 от Наредбата от 13 декември 2006 г. (BGBl. I S. 2860)) се прилага за третиране на отпадъци в съоръжения за MБT. Наредбата регламентира, че трябва да се документира следното:
Отпадъците, подложени на механично-биологично третиране, трябва да отговарят на съответните критерии за класификация в Приложение 2 относно параметрите "органична фракция на сухи остатъци от първоначалното вещество" определени като общ органичен въглерод - TOC (Nr. 2) или максимална калорична стойност Ho (Nr. 6), TOC в инфилтрата (Nr. 4.03) и "биоразградимост на сухи остатъци от изходното вещество", определени като респирационен индекс АТ4 (Nr. 5) или определени като съотношение на генерирането на газ чрез ферментационен тест GB21 (Nr. 5).
Таблица 6 Немски критерии за класификация за MБT материалите, изпратени за депониране
При депониране на отпадъците
следните стойности за класификация трябва да се спазват:
No. Параметър Класификационни стойности
Клас на депо 1 Клас на депо 2
2 Органичен дял на сухия остатък от изходното вещество
2.01 Определен при загуба на възпламеняване
≤ 3 масов % ≤ 5 масов %
2.02 Определен чрез ТОС ≤ 1 масов % ≤ 3 масов %
6 Брутна калорична стойност (H0)
≤ 6 000 kJ/kg
4.03 Общ органичен въглерод TOC ≤ 300 mg/l
5 Биологична разградимост на сухия остатък от изходното вещество
Определен чрез индекса дишане ≤ 5 mg/g
или определен като съотношение на генерирането на газ чрез ферментационен тест
≤ 20 l/kg
– 30 –
2.2. Технология за изгаряне
По време на процеса изгаряне, водородните и въглеродни съединения (органични вещества) се окисляват при температури над 850 °C и се превръщат във въглероден диоксид и водна пара. В последствие те се отделят в атмосферата, като част от пречистените димни газове. Изгарянето на отпадъци не позволява разграждане на органични замърсители и вещества. Използва се за третиране на подходящи потоци отпадъци, от една страна, и за генериране на енергия от отпадъци (електроенергия, използваема топлина и енергия за охлаждане) от друга. Изгарянето на отпадъци значително намалява количеството на използваната площ за депа. Твърдите остатъци се рециклират или депонират в депа в контролируема, ниско реактивна форма.
2.2.1. Процес на изгаряне
Процесът на изгаряне се състои от четири последователни - а понякога едновременни етапа, които се провеждат в непосредствена близост един до друг:
Първо: водата (H2O) се изпарява и влажното гориво се превръща в сухо вещество:
Дегазификация: с добавянето на топлина, летливите органични вещества (карбонизиращите при ниска температура газове) се отделят. Твърдият остатък след това по-нататък се превръща в "пиролизен кокс" или "кокс".
Газификация: твърдият въглерод се превръща в горим въглероден оксид (СО), използващ се като газифициращ агент (например H2O, CO2, O2). Твърдият остатък, останал след газификацията е във вид на "пепел" (или шлака, летлива пепел).
Окисляване: горене на (запалими) СО газове и водород (H2) и превръщането им в CO2 и H2O. Това е съпроводено с високо отделяне на топлина. Окисляването изисква кислород или въздух. За пълно изгаряне е необходим излишък на въздух, който представлява остатъчният кислород в отделения от изгарянето газ.
Пълнотата на изгаряне зависи главно от:
• температурата;
• оставащото време за реакция, и
• добра турбуленция в газообразната фаза, с наличието на достатъчно кислород.
Тези критерии - температура, време и турбуленция - често са наричани "3 T" на пълно изгаряне. Изгарянето на отпадъци, в съответствие с най-съвременните технологии, обикновено изисква минимална температура от 850 °C при време на престой 2 секунди и добра турбуленция, със система, специфична за минимално съдържание на кислород.
Инсталациите за изгаряне също така включват зони за:
• приемане на отпадъците;
• междинно съхранение;
– 31 –
• предварително третиране на отпадъци;
• третиране на димните газове, и
• третиране на течните и твърдите остатъци.
2.2.2. Оползотворяване на енергията при термично третиране на отпадъци
Новите топлоелектрически централи за третиране на отпадъци трябва да бъдат изградени или
• на места, свързани с промишлени производствени съоръжения с непрекъснато изискване за целогодишно топлоснабдяване, или
• на места, които са свързани с достатъчно мощна регионална система за централно отопление (или района охладителна мрежа в горещите летни дни, ако е необходимо).
Нови топлоелектрически централи за третиране на отпадъци трябва да бъдат изградени или на обекти, свързани с промишлени производствени съоръжения, които изискват целогодишно топлоснабдяване, или на места, които са свързани с достатъчно мощна регионална система за централно отопление (или районна мрежа за охлаждане, ако е необходимо). При изгарянето на отпадъци с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия може да се постигне оптимална енергийна ефективност от около 80% общо, в зависимост от проекта на централата. За сравнение, инсталациите, които само генерират електричество (без ползване на отопление) постигат ефективност само около 20%. Електроенергията, консумирана от топлоелектрическата централа за третиране на отпадъци се равнява на около 3% до 6% от входящата топлинна енергия (общо количество гориво, което отива в инсталацията), т..е 6% от топлинната енергия, което означава, че до 23% от генерираната електрическа енергия се изразходва за дейността на инсталацията.
Следните технологии за изгаряне на отпадъци се различават по начина на подаване на въздух и горивото в инсталацията за изгаряне на отпадъци:
подаващи системи (въздушните потоци се подават отдолу през твърдото гориво в горната част на решетката),
изгаряне в кипящ слой (интензивна газова турбулентност държи окачените дребните горивни частици в горещия пясък и газа за изгаряне в "кипящ слой", динамично състояние на движение),
прахови системи за изпичане (финното гориво се транспортира пневматично с газовия поток при едновременно изгаряне),
въртяща се пещ с последващо изгаряне (различни видове твърдии течни отпадъци могат да бъдат третирани в бавно въртящи се пещи; димните газове в последствие се изгарят с допълнително гориво в свързаната зона за доизгаряне).
Дългогодишният опит показват, че най-простият начин за изгаряне на смесени битови отпадъци е изгаряне в подаваща система. Алтернативно, остатъчната фракция от потока битови отпадъци може да се изгаря в кипящ слой, след механично сортиране и третиране. Сепарираната пластмаса, отпадъци от рециклирана хартия, механично обезводнени утайки от отпадъчни води и механично третираните фракции с ниска или изключително висока калорична стойност може да се изгарят ефективно в система с кипящ слой. За тази цел отпадъчните горива трябва да бъдат
– 32 –
предварително третирани, лесно измерими за точната дозировка и частиците трябва да бъдат ограничени по размер (напр. 80 mm).
Таблица 7 Сравнение на технологии за изгаряне за термично третиране на отпадъци
Таблица 8 Разпределение на специфични отпадъци за различни технологии на изгаряне
Вид на отпадъците Технология на изгаряне
Решетка Кипящ слой Ротационна
пещ Остатъчна фракция от потока битови
отпадъци
подходящи изисква се
предварително
третиране
подходящи
Утайки от отпадъчни води ограничени по
отношение на
количеството
подходящи подходящи
Сепарирани отпадъци от
канализационната система
подходящи изисква се
предварително
третиране
ограничена
годност
Шредирани отпадъци от пластмаса ограничени по
отношение на
количеството
подходящи ограничена
годност
ИУГ ограничена
годност
неподходящи ограничена
годност
Шредирани ОЧЦМ (рециклиране на
метален скрап)
ограничени по
отношение на
количеството
подходящи ограничена
годност
Параметър
Технология на изгаряне
Решетка Кипящ слой Въртяща се
пещ
Максимална мощност гориво на линия около 90
MW около 160
MW около 40
MW
Съотношение на излишния въздух (определено количество отпадъчни газове)
средно ниско високо
Приемливи граници на калоричност за горива ниско високо средно
Изисквания за обработката на горива ниско високо средно
Управляемост на изгаряне и спиране на работа
ниско високо средно
Източник: UV & P, 2009
– 33 –
Шредирани дървесни отпадъци подходящи подходящи подходящи
Утайки от бои и лакове неподходящ подходящи подходящи
Опасни отпадъци в малки контейнери
(напр. лабораторни отпадъци)
ограничена
годност
неподходящи подходящи
Източник: фирма „UV&P“, 2009 г.
2.2.3. Емисии
Ефективното почистване на газообразните емисии се налага поради неизбежното образуване на прах и газообразни замърсители на въздуха в емисиите от изгарянето на отпадъци. Това е така дори и ако изгарянето е пълно (т.е. когато остатъчните концентрации на органични съединения на въглерод и въглероден оксид в димните газове са в абсолютен минимум). Газообразните замърсители могат да бъдат разделени на органични вещества (т.е. неизгорял или органичен въглерод) и неорганични вещества (например въглероден оксид, серен оксид, солна киселина, азотен оксид и живак в газообразно състояние).
Съгласно изискванията на законодателството, съставът на пречистените отпадъчни газове се наблюдава постоянно и се записва като непрекъснато се измерват следните основни параметри:
прахови частици,
общ органичен въглерод (TOC);
въглероден оксид (CO);
серен диоксид (SO2);
хлороводород (HCl);
флуороводород (HF);
азотен оксид (NOx or NO + NO2) и
живак (Hg).
В допълнение, други тежки метали и диоксиноподобни "емисии", както и амоняк се наблюдават в генерираните газове на редовни интервали.
Следващият пример е съоръжението в гр. Линц, Австрия (Lenzing RVL), който показва сравнение между стандартите за емисии, заложени в Директива 2010/75/ЕС и австрийското законодателство, планирането на проекта от фирма „UV&P“ през 1994 г. и непрекъснатото измерване на стойностите, например през 2002 година.
– 34 –
Фигура 6 Управление на пречистените отпадъчни газове от изгарянето на отпадъци (Пример: съоръжение RVL Lenzing, функциониращо от 1998 г.), Бяла книга, „Енергия
от отпадъци“ в Австрия, 2010 г.
Редица различни процеси и съоръжения са на разположение за третиране на димните газове. В зависимост от конкретната задача (спектъра на състава на димните газове, възможността за заустване на вода, съдържаща минерални соли и т.н.), проектът на съоръжението може да бъде пригоден към специфичните нужди на всеки сценарий, в областта на химичната ефективност, потреблението на енергия и химикали, както и обема и състава на получените остатъци за рециклиране и оползотворяване или обезвреждане. Многостепенно пречистване на димните газове е полезно за безопасно придържане към ниски пределни стойности на емисиите, дори ако нивата на димните газова са временно завишени или се появят технически неизправности. Механичните замърсители (прах) обикновено се отстраняват с помощта на ръкавен или електростатичен филтър. Органичните замърсители са намалени до минимум чрез изгаряне, което трябва да бъде възможно най-пълно и могат да бъдат допълнително намалени чрез пречистването на получените газове. За тази цел се прилагат адсорбционни процеси и каталитично окисление.
Образуването на неорганични замърсители на въздуха до голяма степен зависи от химичния състав на отпадъците и другите горива. Те включват:
• серни оксиди (от запалими сяросъдържащи вещества);
• хлороводород или солна киселина от изгарянето на PVC;
• флуороводород или флуороводородна киселина от изгарянето на тефлон, и в някои случаи;
• бромоводород и йодоводород.
Тези силно киселинни газове могат да бъдат ефективно разделени в газови пречистватели. Рециклируемите вещества като гипс могат да бъдат оползотворени в два отделни етапа, използващи различни технологии на процеса. Алтернативно, могат да бъдат използвани отпадъчните води без процес на сорбция.
При изгаряне на азотсъдържащи съединения или по време на термично окисление на атмосферния азот, се образуват азотни оксиди (NOx, т.е. на NO и NO2
– 35 –
съединения). Тези съединения могат да бъдат намалени до под 10%, като се използва селективна каталитична редукция (SCR) с редуциращ агент (напр. амоняк).
Селективната некаталитична редукция на азотни окиси (СНКР) е алтернатива в случаи, когато изискванията за намаляване на замърсителите са по-малко строги. СНКР намалява съдържанието на азотните оксиди до приблизително 50%, но този процес изисква по-голямо количество редуциращ агент и може да доведе до образуването на райски газ (N2O). Разделянето на парообразния живак5 се постига чрез адсорбция. В този случай, горепосочената адсорбция на органични съединения с по-високо молекулно разделя евентуалния парообразния живак.
Помощните химикали трябва да се избират в съответствие с екологичните критерии, особено като се вземе предвид енергийната ефективност и междинните продукти в рамките на производствения процес, както и въздействието на депонирания остатък върху околната среда.
Таблицата по-долу показва историческото развитие на изискванията към
емисиите в атмосферата от експлоатацията на инсталациите за изгаряне на отпадъци
в Австрия и Швейцария:
Фигура 7 Развитие на изискванията за емисиите от изгарянето на отпадъци в Австрия и Швейцария Източник: Vogg (стойности за 1970-1990 г.); RVL (стойности за
2000 г.)
2.3. Някои съображения относно процеса на MБT като възможност за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци
Енергиен и климатичен баланс
Основните критерии доколко процеса на MБT допринася за целите на енергийна / климатична ефективност зависят от конкретната конфигурация и условия на работа на съоръжението. Фирма „Ketelsen“ (2012) изследва 15 съоръжения за МБТ с различна конфигурация в Германия.
5 Живакът е единственият метал, който може да съществува в газообразно състояние в
атмосферния поток на емисиите при ниски температури, поради своите физико-химични свойства.
– 36 –
Основните критерии за общата производителност са:
интегриране на анаеробно разграждане с използване на електрическа и топлинна енергия;
производството на твърдо възобновяемо гориво. Това се отнася за механично сортиране на "леката" фракция, богата на енергия, както и използването на напр. биологично изсушената органична фракция, която може да се използва в инсталациите за производство на енергия от отпадъци.
Заключенията от изследването са, че механично-биологичното третиране на отпадъците води до висока енергийна ефективност и значително намаляване на емисиите на въглероден диоксид във всички обекти. Екстраполиране на резултатите за всички съоръжения за MБТ в Германия, производителност от около 4,8 милиона тона през 2009 г., данните за експлоатационните характеристики на енергетиката и изменението на климата са следните:
приблизително 2,0 млн. MWh електроенергия;
приблизително 15 млн. MWh производство на топлина и пара за промишлени цели;
приблизително 110-140,000 Mg от производството на метали;
производство на допълнителни материали като пластмаса, дърво и разтвор на амониев сулфат за възстановяване на материали;
намаляване на емисиите на парникови газове между 1,1 и 1,4 млн. Mg CO2 еквивалент.
Таблица 8 обобщава резултатите за енергийна ефективност и изменението на изследваните 15 съоръжения за МБТ в сравнение с изгарянето на отпадъците.
Таблица 9 Нетна първична ефективност и кредит-климатични емисии за разгледаните съоръжения за МБТ, в сравнение със съоръженията за изгаряне на
смесени битови отпадъци, 2009 г. (Ketelsen, 2012 г.)
Средна Обхват MSW WtE *
Калоричност / Вход MJ/kg 8,2 6,9 – 9,8 10,1
Първична ефективност на мрежата
Електрическа % 18 0 – 31 10
Топлинна % 14 0 – 40 27
Общо % 32 14 – 51 37
Кредит- климатични емисии (-)
kg/CO2 еквивалент*тон отпадъци
250 30 40 - 480 120 – 160
*… Изгаряне на смесени битови отпадъци 2009 г., ITAD; Treder (2011 г.)
Като цяло, приблизително 32% от енергийното съдържание на отпадъците, третирани в изследваните 15 съоръжения за МБТ, се насочват към външно приложение.
Емисии на сметищен газ от депониране на стабилизираната органична фракция от МБТ
– 37 –
При правилно проектирани и експлоатирани биологични процеси на третиране в съоръженията за МБТ може да се постигне степен на разграждане от 50 до 75% на органичната материя. Въпреки това, при депониране има остатъчен потенциал на освобождаване на ниски нива на емисии от метан. Следователно трябва да бъдат взети под внимание допълнителни мерки за състоянието на депото, неговият дизайн и функциониране, като напр. покритие на депото със слой за окисление на метана, където бактериите „methanophilice“ окисляват отделящия се метан.
Инфилтрат от депонираната стабилизирана органична фракция от МБТ.
Биологичното третираните води до намаляване на генерирането на луга поради по-високото уплътняване на депонираните отпадъци и впоследствие намалява пропускливостта. Въпреки това може да се образуват инфилтрати от някои МБТ-остатъци в депото в зависимост от цялостния му дизайн. Качеството на инфилтрата се подобрява значително с намаляване количеството на общия органичен въглерод (TOC), химическата потребност от кислород (ХПК) и биологичната потребност от кислород (БПК) с до 90% .
Изискване за обема на депото
В зависимост от използваната технология (твърдо възобновяемо гориво след биоизсушаване, стабилизирана органична фракция за рекултивация), между 20 и 30% от биологично третираните отпадъци трябва да се депонират, както и остатъците от използване на високо калоричните фракции. Затова са необходими депа с мощности за третиране на инфилтрата и добив на газ от депото или окисляване на слоевете с метан, в близост до съоръженията за МБТ.
Гъвкавост - ключов аспект за бъдещото управление на отпадъците в интегрирано съоръжение за МБТ
В зависимост от местоположението, производителността и ролята на разделното събиране на органични отпадъци и други вторични суровини, дизайнът на съоръжението за МБТ трябва да регулира състава на отпадъците и възможните генерирани материали. Тук съоръжението за МБТ осигурява висока степен на гъвкавост, най-вече тъй като технологията за биологично третиране може да бъде лесно адаптирана към всеки от 3-те вида получени материали (твърдо възобновяемо гориво, стабилизирана органична фракция за рекултивация и стабилизирана органична фракция за депониране). Съвременните автоматизирани технологии, като оптично сортиране, може да увеличат частта на рециклируемите отпадъци от 2-3% в миналото до 10 до 15%. Това е особено вярно, когато органичните отпадъци се отделят при източника на образуване и с прилагането на процеса биоизсушаване.
Определени критерии за качество на рециклируемите материали (при благоприятно разстояние за транспорт) са необходими при формиране на дохода. В тази връзка, бизнес моделите за съоръженията за МБТ трябва да бъдат адаптирани и съответно коригирани.
– 38 –
Фигура 8 Среден материален баланс от 15 разгледани съоръжения за МБТ в Германия от 2001/2010 г. (Ketelsen, 2012 г.)
Изискване за капацитет на изгаряне в допълнение към индустриалното съвместно изгаряне на енергийния потенциал чрез използване на твърдо възобновяемо гориво
Съществуват различни възможности за използване на твърдото възобновяемо гориво. Основните от тях са специално проектирани горивни съоръжения, циментовите заводи и въглищните електроцентрали. За всеки от вариантите се прилагат различни изисквания относно свойствата. Най-ниско качество се изисква за горивните съоръжения, използващи стандартни подаващи системи. В действителност това е еквивалентно на изгарянето на отпадъци. В този случай калоричната стойност (CV) е ограничаващ фактор, тъй като температурата може да стане висока за системите с решетка. За да се даде възможност за изгаряне на гориво от отпадъци с по-висока калорична стойност, може да бъде използвана вода за охлаждане на системите с решетка.
По-често, за горивото от отпадъци се използват горивни системи с кипящ слой. Такива системи могат да приемат също материали с по-висока калорична стойност. Но горивото от отпадъци трябва да отговаря на определени изисквания към процеса: максимални размери на частиците, съдържание на метали и инертни материали. В циментовите заводи се прилагат по-високи изисквания за качество: размерът на частиците трябва да е под 20-30 мм. Допълнително, калоричната стойност трябва да бъде възможно най-висока и съдържанието на хлор да бъде възможно най-ниско - обикновено по-ниско от 0.7%. Съдържанието на хлор обикновено е ограничаващ фактор за процента на гориво от отпадъци, което може да се подава в комбинация със стандартното гориво.
Възможно е също така да се инсталира хлорен байпас в циментовата пещ за увеличаване на дела на горивото от отпадъци. В Германия процентът на вторични
– 39 –
горива в циментовите заводи е над 65%, но повечето от тях притежават хлорен байпас.
При въглищните електроцентрали, процентът на горивото от отпадъци в процеса обикновено е доста ниско, но общото количество гориво в такова предприятие е огромен и по този начин абсолютният принос на горивото от отпадъци може да бъде значителен.
Тъй като горивото от отпадъци е квалифицирано като "отпадък" за всички тези процеси се прилага Директивата относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), в частта относно изгарянето на отпадъци, също и съответните изисквания относно третирането на отработения въздух. Поради това, че третирането на въздуха в съответствие с директивата за изгаряне на отпадъци е доста скъпо, приходите от енергия от гориво от отпадъци може да не са достатъчни, за да се обезпечат финансово допълнителните усилия. Това означава, че производителите на гориво от отпадъци трябва да заплащат такса на оператора на входа на съоръжението, за да приемат горивото. Напоследък циментовите заводи приемат горивото от отпадъци без заплащане. В някои случаи са докладвани малки приходи за гориво от отпадъци.
– 40 –
3. Библиографски обзор на политики и практики по управление на отпадъчната фракция от потока битови отпадъци в държавите-членки
3.1. Политика и съществуващо състояние на управлението на отпадъчната фракция от потока битови отпадъци в Португалия
В Португалия управлението на битовите отпадъци като цяло се извършва от правителството и общините. Основна част от публичните дружества за управление на отпадъците са общински фирми, притежавани съвместно от общината и държавата отговарящи за дейностите по управление на отпадъците (EGF - основен акционер).
По отношение на бизнес модела, горепосочените фирми имат концесия, предоставена от правителството за ограничен период от време с цел разрешаване управлението на битовите отпадъците във всеки регион. Общините доставят битовите отпадъци предвид интегрираните съоръжения за третиране на отпадъците, притежавани от компаниите като размера на таксата за третиране на вход на съоръжението се преразглежда ежегодно, и въз основа на бъдещи инвестиции и нетната настояща стойност на дейността на всяка компания.
Фигурата по-долу показва съоръжения по вид, в експлоатация или строителство през 2010 г. и също така прогноза за следващите години (с изключение на португалските острови Мадейра и Азорските острови).
Фигура 9 Експлоатационни единици за битовите отпадъци в Португалия (с изключение на островите), източник: Resíduos Urbanos - 2010 г. - Agência Portuguesa
Ambiente (Португалската агенция по околна среда) - Октомври 2011 г.
Фигурата по-долу показва съотношението на битовите отпадъци, доставени по вид на съоръжението от 2005 до 2010 г. Независимо от усилията за развитие на МБТ, анаеробно разграждане или компостирането все още доминиращият сценарий е депонирането.
– 41 –
Фигура 10 Окончателна дестинация на битовите отпадъци, третирани в съоръжение за МБТ / анаеробно разграждане/съоръжение за компостиране; източник:
Resíduos Urbanos 2010 - Agência Portuguesa Ambiente (Португалската агенция по околна среда)
Опитът в Португалия може да бъде обобщен, както следва:
Прилагането на МБТ без включено разделно събиране като съоръженията „AMTRES“ и „AMARSUL“ е много ниско. Това се отразява на качеството на сепарираните рециклируеми материали, както и на стабилизираната органична фракция, която може да бъде използвана при рекултивация на нарушени терени. Основната причина за това е фактът, че Португалия поддържа схващането, че модерното и ефективното функциониране на съоръженията за МБТ е фактически предназначено за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци след като бъде въведено разделно събиране преди всичко за биоразградимите отпадъци. Това погрешно схващане за МБТ е основната причина, поради която все още частта на депонираните отпадъци в страната е между 50 и 85%.
В съвременните съоръжения за МБТ като част от интегрираната система за управление на отпадъците (интензивно разделно събиране на биоотпадъци и рециклируеми отпадъци, съвременни техники за сепариране и получаване на вторични рециклируеми фракции) и в случай, че не се произвежда гориво от отпадъци, депонираната фракция днес, е между 25 до 30 %.
фирма „LIPOR“ работи в затворена система за компостиране на разделно събрани при източника търговски биоотпадъци и зелени отпадъци и съоръжение за производство на енергия от отпадъци за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци, които все още включват големи количества органична фракция. Подобна ситуация откриваме и при фирма „VALORSUL“, където разделно събраните биоотпадъци от търговски обекти се третират в съоръжение за термофилна анаеробна ферментация.
– 42 –
И в двата случая количеството на депонираните отпадъци е по-малко. Въпреки това, необходимият капацитет за съоръжението за производство на енергия от отпадъци включва неотделената органична фракция от домакинствата, а също и системата, без разделно събиране на органични битови отпадъци и следователно не е съобразена с модерната и интегрирана концепция за управление на отпадъците, що се отнася до ефективност на разходите и изпълнението на изискванията за опазване на околната среда.
Също така, поради неправилното функциониращите системи за разделно събиране на рециклируемите отпадъци, стабилизираната органична фракция представлява средно около 9% от общо доставените битови отпадъци;
Фирмите, които произвеждат компост от зелени отпадъци са в състояние да го произвеждат с приемливо качество. Компостът, произведен от недиференцирано събиране на отпадъци е с ниско качество и с идентификация на фини фракции (пластмаси и други материали), които е трудно да се отделят. Някои компании, поради ниския успех в продажбата на компоста го предоставят безплатно на общините, за да се използва в обществени съоръжения.
3.2. Опазването на околната среда и въвеждане на интегрирано и устойчиво управление на отпадъците в Австрия
Благодарение на ориентираната към бъдещето стратегия, разработена и прилагана в рамките на австрийския ПУДООС през 1984 г., политиката по околна среда постепенно се пренасочва към превенция и екологосъобразно третиране на всеки "реактивен" (напр. опасен, биоразградим или разтворим) отпадък, преди всяко контролирано депониране на адекватно третираните остатъци (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването – КПКЗ/IPPC).
През 1988 г. Министерството на околната среда публикува първите насоки за устойчиво управление на отпадъците.
Една от най-ефективните мерки е въвеждането на специално разработената "такса депониране". Таксата е диференцирана по отношение на:
• качеството на отпадъците (реактивност, рециклируемост) и
• техническите стандарти за специфичните видове депа.
Последващото законодателно развитие в Австрия включва забрана за приемане в нови депа за отпадъци, съдържащи над 5% TOC (общ органичен въглерод) от началото на 1997 г. с преходен период за съществуващите депа за отпадъци до края на 2003 г. (с някои малки изключения до 2008 г.).
В Австрия се прилага изключение относно критериите за стабилизираната органична фракция от MБT, посочени в таблица 4 (калорична стойност, респирационна активност по време на 4 дни инкубационен тест), освен различните други параметри за обезвреждане на депата за отпадъци, които трябва да са спазени.
От 16 юли 2001 г., обезвреждането на опасни отпадъци в депа е забранено (изключения се допускат за конкретни неорганични отпадъци, които трябва да се обезвреждат в капсулирана форма в безопасни подземни пещери, като солните мини в Германия).
Изгарянето на отпадъците през последните години се е увеличило значително при третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци.
– 43 –
В Австрия след влизането в сила на забраната за депониране на нетретирани отпадъци, законово са позволени следните възможности за третиране на остатъчната фракция:
Фигура 11 Технически алтернативи за правилното третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в Австрия, Франц Нойбахер., 2009 г.
През 2009 г. около 3,9 млн. тона битови отпадъци от домакинствата и подобни източници са генерирани в Австрия. Разделното събиране и рециклиране се прилага широко, затова от остатъчната фракция от потока битови отпадъци (вкл. едро габаритни отпадъци) от отчетените прибл. 1,7 млн. тона, само прибл. 1,3 млн. тона са били изгарени и прибл. 400 000 тона са били третирани в съоръжения за МБТ.
Механичното третиране (R4) в комбинация с оползотворяване на рециклируемите фракции (например метали) с възможност за междинно съхранение за оползотворяване на енергията (за съхранение до 3 години) и оползотворяването на енергия в съоръжения за производство на енергия от отпадъци (R1) все повече се прилагат през последните години в Австрия6.
Третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци чрез механично - биологично третиране (МБТ) в Австрия като пример:
6Федерален план за управление на отпадъците 2011 г.. Австрийско министерство на земеделието и
горите, Околната среда и управление на водите., 2011 г. http://www.bundesabfallwirtschaftsplan.at
– 44 –
Средният масов поток при всички съоръжения за механично биологично третиране е показан по-долу като пример в Австрия (Източник: Бяла книга, Енергия от отпадъци, Австрия, Lebensministerium (Министерство на околната среда)
Фигура 12 Средният масов поток в съоръженията за механично биологично третиране в Австрия
Основните цели при третиране на отпадъци с технологии за MБT са определени в австрийското Ръководство за МБТ (MBT- ръководство в Австрия, Министерство на околната среда, 2002 г.):
производство на предварително третирани и стабилизирани отпадъци за обезвреждане в депа за отпадъци, отговарящи на определени критерии за приемане, включително максимална калоричност, респирационна активност и разтворен органичен въглерод (=DOC);
оползотворяване на отпадъчната фракция за термично третиране в съоръженията за производство на енергия от отпадъци (например системи с кипящия слой);
оползотворяване на гориво от отпадъци (например при производство на цимент);
производство на стабилизирана органична фракция (с ограничена употреба);
производство на растежни почвени среди (с ограничена употреба).
– 45 –
Пазарът за получената стабилизирана органична фракция (от смесени битови отпадъци) е ограничен и по този начин възможността за генериране на приходи също е изключително ограничена.
– 46 –
Методи за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в Австрия за периода 1980-2013 г.:
Фигура 13 Генериране и третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци, 1980-2013 г., пример: „Mauschitz G“.
– 47 –
Фигура 14 Цялостна концепция за третиране на битовите отпадъци чрез механично-биологично третиране (МБТ) и изгаряне с оползотворяване на енергия
Както вече бе споменато, през последните години инсталациите за изгаряне на отпадъци с производство на енергия стават все по-интегрирана част от системата за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в Австрия (виж схемата по-долу). В Австрия повечето инсталации с изгаряне в кипящ слой се използват за изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци:
4 инсталации за изгаряне в кипящ слой, в гр. Виена (Simmering)
1 промишлен инсинератор в кипящ слой, в провинция Долна Австрия (Pitten)
4 промишлени инсталации за изгаряне в кипящ слой, в провинция Горна Австрия (EEVG Steyrermühl, WRHV и RVL Lenzing, Timelkam)
3 промишлени инсталации за изгаряне в кипящ слой, в провинция Стирия (Gratkorn, Bruck/Mur, Niklasdorf)
4 промишлени инсталации за изгаряне в кипящ слой, в провинция Каринтия (Frantschach, Arnoldstein, St. Veit/Glan, Fürnitz)
Изискванията и рамковите условия за термично третиране на различни видове отпадъци в съответствие с каталога на отпадъците може да се намерят в стандарта ÖNORM S2108-1 "Термично третиране на отпадъци". Въпреки добре установената практика в Австрия, само 7% от общото количество (вж. фигурата по-долу) на изгорените отпадъци са съвместно изгаряне на алтернативни горива в производството на циментов клинкер (за 2012 г. около 456 000 тона).
Опитът от австрийските съоръжения за МБТ показва, че значително количество отпадъци се изпраща в системи за изгаряне в кипящ слой. Решетъчното изгаряне има много ограничено приложение. От 2004 до 2005 г. количествата на отпадъците, третирани чрез изгаряне (предварително третирани отпадъци в съоръжение за МБТ) се е увеличило от 202 374 тона до 242 696 тона.
През 2009 г. приблизително 290 000 тона предварително третирани отпадъци от всички австрийски съоръжения за МБТ трябваше да бъдат изгорени, главно в системи с кипящ слой. Малки количества с по-високо качество са оползотворени като заместител на гориво за производство на циментов клинкер (например през 2005 г. само 4%, т.е. 9100 тона) (източник: Австрийска агенция по околна среда (UBA), доклад за 2006 г. и Федералния план за управление на отпадъците, 2011 г.).
– 48 –
Фигура 15 Развитие на оползотворяването на горива от отпадъци в индустрията за циментов клинкер в Австрия, 1988-2012 г.
3.3. Политики и съществуващо състояние при управлението на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в Италия
В Италия третирането на отпадъци в съоръжения за МБТ, се е увеличило значително между 1996 г. и 2004 г. В действителност, през 2004 г. се съобщава за третиране на около 9 милиона тона битови отпадъци в съоръжения за МБТ, което е почти три пъти повече в сравнение с количествата на отпадъците, третирани в съоръжения за оползотворяване на енергия от отпадъци. Около 20% от съоръженията за механично-биологичното третиране произвеждат стабилизирана органична фракция от МБТ, докато другите 80% произвеждат голямо разнообразие от материали, като например биологично стабилизирана, суха фракция и гориво от отпадъци (RDF). Често тези продукти, особено био-стабилизираните и сухи фракции (които нямат характеристиките на гориво) се депонират. Също така е налице затруднение при определянето на крайното предназначение на материалите получавани в съоръженията за МБТ (т.е. депониране или оползотворяване на енергия от отпадъци). Това обяснява защо на фигури 9 и 10, в които са показани различни начини за управление на битовите отпадъци, материалите, които се получават в съоръженията за МБТ са групирани заедно като "суха фракция, биологично стабилизирана фракция и гориво от отпадъци".
– 49 –
Фигура 16 Развитие на управлението на битовите отпадъци в Италия от 2000 г. до 2004 г. (APT и ONR, 2005 г.)
Фигура 17 Разпределение на съоръженията за третиране на битови отпадъци в Италия през 2004 г. (APАT и ONR, 2005 г.)
В Италия, противно на повечето очаквания, съществува дългогодишна традиция в изграждането и експлоатирането на съоръжения за МБТ и в момента е страната с най-големите капацитети за МБТ в целия свят. През последните три десетилетия на територията на страната са изградени, около 20 съоръжения за третиране на битови отпадъци (най-вече с интегрирано производство на гориво от отпадъци).
– 50 –
Фигура 18 Очаквано развитие на МБТ в Европа - 2011 г., източник: „TBU – инженерни екологични консултации“
Една от основните концепции за второто поколение съоръжения в Италия не е оползотворяването, а намаляването на обема на отпадъците, придружено с подобрение на характеристиките на депото за отпадъци (като например количеството произведен инфилтрат). Много внимание бе отделено на системата в Милано ("Ex-Maserati"), която служи за преодоляване на "пречките за третиране на отпадъците". Това съоръжение обаче винаги е разглеждано като междинно решение и беше блокирано след пет години на експлоатация, докато разширените капацитети за изгаряне станат достъпни.
Днес в Италия “гориво от отпадъци“ е утвърден термин със специфични стандарти за качество и широки пазарни възможности. През 1999 г. специален вид съоръжение за МБТ с производството на "суха стабилизирана фракция" (система „Herhof“) е пуснато в експлоатация в близост до Венеция. Италианският доставчик (фирма „EcoDeco“) с подобна концепция изгражда няколко съоръжения в северната част на страната, и сега също се стремят да придобият акции в международен план. Италия е една от малкото европейски страни, изнасящи технологии за МБТ; като последни примери за това (Sorain Cecchini SCT) могат да бъдат намерени в Австралия (Сидни) и Арабския залив (Абу Даби).
В момента повече от 100 инсталации с производителност от около 10 милиона тона на година са в експлоатация в Италия. Венеция, Флоренция, Рим и Неапол са най-известните градове използващи системи за МБТ. В последните два града са
– 51 –
изградени нови широкомащабни съоръжения. Общо около 25% от битовите отпадъци в Италия се третират в съоръжения за МБТ. 7
3.4. Управление на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в Германия
Германската агенция по околна среда предвижда: съгласно данните, събрани в рамките на планирания изследователски проект (UFOPLAN, април 2007 г. – „Съоръженията за МБТ на остатъчната фракция от потока битови отпадъци"), около 4,4 милиона тона смесени битови отпадъци да се третират в съоръжения за МБТ и съоръжения за механично-биологично стабилизиране (МБС).
Допълнително, 2,3 млн. тона смесени битови отпадъци са били третирани чрез механично третиране и 0,5 млн. тона чрез механично - физически процеси с термично изсушаване/стабилизиране (MPS), съответно "студеното третиране" в 78 инсталации достига общ капацитет над 7,2 милиона тона.
След публикуването на съвместното изследване относно масовия поток, теоретичният капацитет на третиране на отпадъците достига приблизително 6 милиона тона в 48 съоръжения с технология за МБТ (МBТ, MBS, MPS, и MP с директна транспортна връзка) през 2010 г.
Според „ASA“, около 5,2 милиона тона са били третирани в тези съоръжения през 2010 година. Все пак, информацията от ASA не може да бъде сравнена с данните на проекта „UFOPLAN“, тъй като ASA посочва по-голям брой съоръжения за МБТ (също MP, без пряка транспортна връзка до МБТ).
7 Мартин Щайнер, 2012 г., Съоръжения за МБТ в Европа, “Все още има живот в старите кучета”
– 52 –
Фигура 19 Съоръжения за МБТ в Германия, Агенция по околна среда на Германия, 2007 г.
– 53 –
4. Стъпки към устойчива стратегия за управление на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в РБългария
4.1. Политики по управление на отпадъците в РБългария и законодателство, свързано с третирането на остатъчната фракция от потока битови отпадъци
Предвижда се изпълнението на 25 проекта по Оперативната програма „Околна среда“ за периода 2009-2013 г. (ОПОС) за интегрирана система за третиране на битовите отпадъци (остатъчната фракция от потока битови отпадъци).
В България се изпълняват 25 проекта, финансирани от ОП Оперативна програма "Околна среда".
Списък с тези съоръжения в 25 региона за управление на отпадъците показва само информация за тяхното местоположение и основни данни. Подробни данни като технологични критерии, пречиствателни процеси, предпроектните проучвания, емисии, разходите за третиране, енергийна ефективност и масови / материални и входно-изходни баланси не са публично достъпни. Видно е, че е планирано изграждането главно на съоръжения за компостиране и няколко съоръжения за МБТ.
Съществуващите и планираните индустриални и битови котли в цялата страна също и с изискването им за разхода на гориво трябва да бъде показан на картата на инфраструктурата с технически характеристики. В този случай трябва да се провери техническото състояние на съществуващите котли и необходимостта от обновяване в близко бъдеще. Така че да се посочи възможност за замяна на горивото, например от природен газ до гориво от отпадъци.
Това е необходимо, за да се получи пълна представа къде в България има нужда от енергия, но също така и да се върви в посока развитие на индустриалните зони в комбинация със съоръжения за производство на енергия от отпадъци в средносрочен и дългосрочен план. Това също трябва да се разглежда контекста на общия устройствен план за развитие на българската икономика.
Закон за управление на отпадъците, юли 2012 г.
Към момента не съществува правна забрана или изискване за максимално съдържание на органични вещества в отпадъците за обезвреждане в депата за отпадъци в България. Поради това, на практика всички отпадъчни фракции се депонират, без значително материално оползотворяване и оползотворяване на енергия от отпадъци.
Националната програма за управление на отпадъците (НПУДО 2009 – 2013 г.)
Понастоящем НПУДО (2009-2013) посочва, че прилагането на ЗУО се подпомага и допълва със следните планове и програми (глава 5.3.4.2):
Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци
– 54 –
Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки
Следвайки йерархията за управление на отпадъците, с оглед възможностите за оптимално използване и предотвратяване, повторна употреба и рециклиране, за една устойчива стратегия относно третирането на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в България, е много важно да се включат и разгледат съответните политики относно:
енергията от възобновяеми източници;
енергийната ефективност;
ЕС-2020 г. (национални цели за борба с глобалното затопляне и енергийната ефективност);
изгарянето на отпадъци;
критерии за „край на отпадъка“.
4.2. Управление на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в България
Задължително условие за разработване на проекти е точното дефиниране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци и най-добрата налична възможност за нейното третиране в рамките на регионалната промишлена инфраструктура.
Препоръчително е да се извърши задълбочено изследване от опитни експерти, за да се прогнозират различни количества отпадъци и тяхното качество, както и технически и икономически изчисления относно инсталациите за преработване на остатъчната фракция, базирани на дългогодишен опит от различни проекти и успешно прилагани в страните от ЕС.
Такова изследване трябва да включва най-малко следните минимални изисквания:
Определяне на съществуващото количество и състав на отпадъците, съответно в определени области/региони, както и оценка на тези параметри в дългосрочен план, като се вземе предвид продължителността на проекта и различните фактори, които влияят на количеството и състава на отпадъците.
Резултатите от това проучване са коригирани въз основа на предположения и оценки, като са взети предвид въздействието на сезонните промени, както и туристическият характер на регионите в рамките на една година.
Въз основа на опита на специалистите, характеристиките на региона ще бъдат оценени в първия етап.
Това ще бъде направено въз основа на наличните статистически данни относно, например брой на населението, вид и брой на промишлените, търговските и туристическите предприятия, брой жилища и домакинства и т.н. Наличните данни ще бъдат използвани за определяне на райони, които са подобни по показатели. Тази стъпка се нарича клъстерен анализ. Той ще се прави чрез статистически методи, за да се определят статистически различните региони. Регионите, които ще бъдат включени в извадката индивидуално, ще бъдат част от клъстърните анализи и ще се допълват от данни за управление на отпадъците на разположение за различни специфични региони.
С цел да се генерират предварителни данни, ще бъдат използвани всички данни за региона. Данните, които са необходими, но не са налични, ще бъдат взети от
– 55 –
подобни региони и на база опита на експертите. Резултатите от предварителното проучване ще бъдат в диапазон, който дава информация относно точността на данните. Също така ще се дават достоверни данни в рамките на обхвата.
Проучването за разделното събиране/рециклиране на материалите ще се извършва от наличните данни от регионалните и местни органи и отговорните фирми. Данните, които не са достъпни, ще бъдат допълнени въз основа на експертна оценка на базата на регионалните/местните условия и наблюдение.
Изпълнението на анализа на количеството и проучването на състава на отпадъците, включва също вземане на представителни проби и сортиране на базата на ноу-хау от подобни проекти, прилагани в други региони на ЕС. Отпадъците ще бъдат сортирани и ще бъдат взети проби при специална обиколка за вземане на проби. За тази цел ще бъде използван камион от местна фирма.
Вземането на проби трябва да се извършва и ръководи от отговорен за това експерт. Пробите от различните области ще се пресяват и след това отпадъците ще бъдат сортирани ръчно на различни фракции, които след това ще се претеглят. Резултатите от претеглянето ще се документират, което е и основа за статистически изчисления. Вземането на проби и сортирането ще се извършва по време на четирите сезона на годината. За вземане на проби от отпадъците и за сортиране ще се наема персонал от местни партньори. Тези лица ще бъдат инструктирани от експерта.
Разделното събиране на специфични материали за специално третиране и рециклиране винаги ще има някои висококалорични остатъци, които могат да бъдат използвани по-нататък за производство на енергия от отпадъци и с определени строги ограничения в производството на циментов клинкер чрез използване на високо качествено твърдо възобновяемо гориво.
Типичните количества остатъци, като например за изгаряне след рециклиране в Австрия са представени в следната таблица:
Таблица 10 Количества остатъци за изгаряне в Австрия, източник: фирма „UV & P“
– 56 –
Количество отпадъци от съоръженията за рециклиране зависи от:
избраното оборудване;
начина на работа на сепариращата инсталация;
стандарта на поддръжка;
квалификацията на персонала;
начина на събиране на отпадъците;
количество но допълнително събраните отпадъци;
източника на образуване на отпадъците - региони, градове, население и т.н.;
етап на развитие на региона, откъдето произхождат отпадъците.
4.3. Заключения и препоръки въз основа на количествена и качествена оценка на остатъчната фракция от потока битови отпадъци, с цел определяне на правилните рамкови условия, за да се преустанови депонирането на отпадъците, които не са предварително третирани
4.3.1. Такса депониране
В България, в съответствие с Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци са определени следните отчисления за депониране на тон отпадъци:
а) за 2013 г. – 15 лв./т;
б) за 2014 г. – 22 лв./т;
в) за 2015 г. – 28 лв./т;
г) за 2016 г. – 36 лв./т;
д) за 2017 г. – 47 лв./т;
е) за 2018 г. – 61 лв./т;
ж) за 2019 г. – 78 лв./т;
з) за 2020 г. и всяка следваща година – 95 лв./т;
за депа за неопасни и/или инертни отпадъци (когато отпадъците са от строителство и разрушаване) по чл. 2, ал. 3, т. 2:
а) за 2013 г. – 15 лв./т;
б) за 2014 г. – 22 лв./т;
в) за 2015 г. – 28 лв./т;
г) за 2016 г. – 36 лв./т;
д) за 2017 г. – 47 лв./т;
е) за 2018 г. – 61 лв./т;
ж) за 2019 г. – 78 лв./т;
– 57 –
з) за 2020 г. и всяка следваща година – 95 лв./т. Отчисленията за депониране следва да бъдат определени въз основа на следните фактори:
техническите условия на депото;
вида на отпадъците (например реактивност и рисков потенциал за въздействие върху околната среда).
Трябва да се отбележи, че въздействието върху околната среда на нетретираната остатъчна фракция от потока битови отпадъци е значително по-голямо, отколкото от инертните отпадъци, като например строителни отпадъци (напр. тухли) и остатъци от отпадъци от енергийни процеси или стабилизирана органична фракция от процеса на МБТ, когато минималните критерии за стабилност са изпълнени.
Следващите графики показват развитието във времето на емисиите на замърсяване от управлението на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в съответствие с НДНТ и "реакторни депа" (депониране без предварително третиране на смесени отпадъчни потоци), включително последващи грижи след фазата на закриване, до приемливи прагови стойности на замърсяване на водите, почвата и въздуха, които са постигнати без по-нататъшни технически предпазни средства или мерки.
Фигура 20 Концентрации на емисиите и последваща грижа за депата за обезвреждане на отпадъци, източник: фирма „UV & P“, 2009 г.
Вземайки по-горните факти под внимание, преди окончателното обезвреждане трябва да бъда извършено подходящо предварително третиране (например за рециклиране/оползотворяване на материали в комбинация с предварително третиране на отпадъците).
– 58 –
За ускоряване на това развитие, отчисленията за депониране са ефективен и важен инструмент, който дава решаващ тласък за намаляване на количествата депонирани отпадъци. Те насърчават инициативите за минимизиране на отпадъците и изпълнението на проекти за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в съответствие с НДНТ.
Моделът, който се прилага в Австрия трябва да служи като пример за корекция, стъпка по стъпка по отношение увеличението на таксите за депониране на отпадъците.
Фигура 21 Разработване на такса депониране и обща сума на данъчното облагане годишно от 1990 г.
Таксата за депониране на отпадъци е увеличена прогресивно в продължение на десет години. Генерираните приходи са били събрани в специален фонд. Тези средства се използват единствено за саниране и опазване на почвата и подземните води. В България тези генерирани приходи биха могли да послужат допълнително като фонд за проекти за екологосъобразно третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци.
Съществуват три решаващи фактора (критерии) за успешното прилагане на такса депониране:
1. Да се предвиди поне за 10 години напред (с цел да се вземат планирани и икономически обосновани решения за устойчиво управление на отпадъците);
2. Екологичен стандарт за депата (качествено оборудване и работа на инсталацията);
3. Критерии за качество на приетите отпадъци, вкл. някои финансови обезщетения в случай на бъдещо оползотворяване на отпадъци, съхранявани в контролирани "моно" депа).
4.3.2. Законодателна рамка, разпределение на компетенциите и прилагане на законодателството
Опитът в страни като Швейцария, Германия и Австрия показва, че балансът между (ориентираното към печалба) управление на отпадъците при най-ниски
– 59 –
разходи, необходим за защита на околната среда и защита на човешкото здраве може да се поддържа в рамките на строга законова рамка за контрол на емисиите и опазването на околната среда (гражданско право и гражданско поведение), с необходимия контрол и стриктно прилагане на закона, подкрепен от икономически стимули.
Жизнено важно условие за успех е подходяща и балансирана законодателна рамка, която може да бъде разбрана от обучен персонал и изпълнена в реални условия от съответните компетентни органи. В това отношение трябва да бъдат взети предвид следните изисквания:
ясни, прости и разбираеми условия за всички участващи страни;
възможност за бързо вземане на решения при изпълнение на проверки от компетентните органи;
намаляване на ненужната административна тежест и бюрокрация;
политически мерки и законодателна рамка за ефективно рециклиране и оползотворяване на ресурсите съгласно преценка на въздействието им върху околната среда;
промяна в парадигмата за недостатъчни или несъществуващи мерки, повишаване на информираността и връзки с обществеността;
създаване на стимули (например за рециклиране на излезлите от употреба превозни средства и ИУЕЕО срещу износа към африканските или азиатските страни, без адекватни разпоредби за третирането им, вкл. рециклиране и т.н.);
стриктно прилагане на закона и възпиращи наказателни разпоредби с лесно изпълними глоби.
– 60 –
5. Разработване на дългосрочен и устойчив модел за управление на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в България
5.1. Основни аспекти
За разработването на дългосрочен и устойчив модел за управление на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в България, вземайки предвид опита в ЕС и местната ситуация в България с повече от 20 проекта, приети и утвърдени по ОПОС (Оперативна програма „Околна среда“), е възможна следната комбинация от системи за последващо третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци: изграждане на съоръжения за компостиране и МБТ.
Тези одобрени проекти по ОПОС за изграждане на съоръжения за третиране на отпадъците трябва да бъдат оценени в съответствие с техния специфичен дизайн на базата на анализи на входно – изходните потоци за успешно дългосрочно интегриране в цялостната система за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци в България.
Трябва да се вземат под внимание тези технически анализи, както и остатъците, произведените странични продукти, и емисиите (в газообразно състояние, течности, твърди частици). Въз основа на тези разработки може да бъде направена финансова оценка като бизнес модел за генериране на действителните специфични разходи според специфичните условия в страната.
Под внимание трябва да бъдат взети и инвестиционните и експлоатационните разходи, както и разходите за депониране на остатъка, приходите от продажбата на енергия (ако има такъв) и приходите от продажба на качествен компост, при наличие на пазарно търсене.
Една обща система, освен одобрените проекти, следва да включва мрежа от осъществими и технологично издържани съоръжения за предварително третиране (до сега са посочени като "сепариращи инсталации"). Тези инсталации трябва да имат достатъчен капацитет за да обслужват остатъчната фракция, образувана от населението, както и други потоци от отпадъци, които могат да се повишат рязко (също и в селските райони).
Другите потоци от отпадъци включват ЕГО и някои опасни отпадъци. Всички тези съоръжения трябва да имат техническа възможност за третиране на такива потоци от отпадъци, както от екологична, така и от икономически ефективна гледна точка. Транспортните разстояния трябва да са къси.
Следователно, оползотворяването на материали и производството на енергия от битови отпадъци (включително остатъчна фракция) може да бъде постигнато в такива инсталации в "преходна фаза" към изграждане на някои съоръжения за производство на енергия от отпадъци, с оползотворяване на енергията от третиране на остатъчната фракция след превенция, рециклиране и производството на висококачествено твърдо възобновяемо гориво.
В зависимост от конкретния регион и наличната инфраструктура на съоръжения за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци, като цяло трябва да бъде включен процес на "разделяне или отделяне на отпадъците". Този процес включва сепариране на рециклируемите отпадъци и производство на фракция с висока калоричност за оползотворяване на енергия. Повече информация относно характеристиките на съоръженията за МБТ може да откриете в глава 2.1 и доклада „Технически изисквания към съоръженията за МБТ“.
– 61 –
Фигура 22 "Сепариране на отпадъци" - преминаване от депониране на нетретирани отпадъци до забраназа депонирането им
Тази възможност не се нуждае от допълнително време за изпълнение и изисква сравнително малка допълнителна инвестиция към одобрените 25 проекта по ОПОС. Изпълнение на допълнителни технически мерки - оползотворяване на сметищния газ и улавяне на инфилтрата да се извършва паралелно с изпълнението на 25-те одобрени проекта по ОПОС за сепариране и третиране на отпадъците.
Регионалните депа все още могат да се използват пълноценно. Експлоатацията на депата трябва да включва оползотворяване и третиране на сметищен газ и инфилтрат, съгласно действащото законодателство.
За ефективност на разходите и намаляване на въздействието върху околната среда от транспорта, трябва да бъдат построени няколко претоварни станции. Претоварните станции трябва да бъдат изградени на стратегически места според масовите отпадъчни потоци и транспортните разстояния. Превоз с малки камиони за събиране на отпадъци на разстояние по-голямо от 50 км е икономически нецелесъобразно. Като цяло, транспортните разходи могат да бъдат намалени значително чрез използване на голям обем прес-контейнери.
Сепарирането на сухи рециклируеми отпадъци може да се извършва ръчно в сортиращи редове (добре оборудвани съгласно европейските технически стандарти), което позволява висока ефикасност на сепарирането и осигурява работни места.
Необходими са инвестиции в съвременни и енергийно ефективни контейнери и камиони за събиране, не само за постигане на по-добро общественото приемане, но също така и за подобряване ефективността на разходите.
– 62 –
Междинното съхранение на високо калоричната фракция трябва да се извършва по екологосъобразен начин, за да се избегне опасността от пожар и риска от замърсяване на околната среда (например инфилтрат, миризма и др.).
Специфичен ноу-хау и опит (включително по отношение на неизправности) е на разположение от опитни експерти.
Междинното съхранение трябва да се извършва в близост до сепариращите инсталации, на депа или планирани съоръжения за оползотворяване на енергия от отпадъци.
Материалното оползотворяване следва да се извършва в съответствие с вече съществуващо или предвиждано търсене на пазара за рециклиране.
В случай, че отпадъците се третират предварително по екологосъобразен начин, в зависимост от техните характеристики, могат да бъдат оценени и изискванията към съоръженията за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци.
Остатъците от процеси на рециклиране, ниско качественото гориво от отпадъци, както и продуктите от анаеробно разграждане трябва да бъдат оползотворени в съответствие с техните специфични свойства и изисквания за качество на избрания краен вариант за третиране (съоръжения за оползотворяване на енергия от отпадъци, МБТ, рециклиране, депониране).
Съществуват няколко други отпадъчни потока, например механичното пречистване на пречиствателни станции за отпадъчни води, неопасните болнични отпадъци, които трябва да се третират в специфични съоръжения. Това включва например съоръжения за изгаряне, компостиране на качествено сертифицирани утайки от отпадъчни води. Затова общото изискване към съоръженията за производство на енергия от отпадъци може да не се ограничава само до остатъчната фракция от потока битови отпадъци.
Успоредно с това, енергийното търсене на избраното място за изграждане на съоръжения за оползотворяване на енергията определя необходимото количество и вид на отпадъчните материали. Що се отнася до остатъчната фракция от потока битови отпадъци, е необходимо да бъде оценена зоната на водосборния басейн (радиус в км).
5.2. Гъвкавост на системата
Като се има предвид увеличаването на целите за рециклиране на отпадъците в ЕС и акцента върху предотвратяването на отпадъци (което има ограничения, според различни примери в страни с нарастващ БВП), както и възможността за адаптиране към променящите се количества отпадъци и отделните нива на събираемост, управлението на остатъчната фракция от потока битови отпадъци трябва да осигурява високо ниво на гъвкавост.
Освен това трябва да бъдат взети под внимание предварителните разходи за третиране в зависимост от различните технологии. Например, технология за изгаряне в кипящ слой се използва широко в Германия, Австрия и Скандинавските страни, осигурявайки добра енергийна ефективност и ефективност на разходите в промишлените инсталации. Поради посочените етапи на механично предварително третиране в повечето от съществуващите 25 проекта по ОПОС, не е необходимо по-нататъшно предварително третиране на отпадъците, предназначени за оползотворяване на енергия. Това намалява потреблението на електроенергия и предоставя гъвкавост на системата по отношение на технологията за изгаряне (подаваща и/или кипящ слой с многостепенно пречистване на димните газове).
– 63 –
Комбинация от различни възможности за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци (отпадъци за производство на енергия, МБТ и механично предварително третиране) следва да се има предвид при изпълнението на всички проекти. Тя трябва да бъде насочена да обслужва цялата страна с едни и същи стандарти за третиране. Разбира се, системата за третиране на отпадъци трябва да бъде адаптирана към местните условия.
5.3. Стъпки по отношение на краткосрочните подобрения
Незабавното проектиране и планиране (технически, юридически и финансов инженеринг) на възможностите за третиране на отпадъци, както съоръжения за МБТ и съоръжения за оползотворяване на енергия, може да започне с натрупване на опит в прилагането на пречиствателни станции за отпадъчни води.
Процесът трябва да се ограничава до количеството на отпадъците, които се очакват в дългосрочен план, когато се установи в пълен мащаб модерна система за управление на отпадъците в България. По този начин се избягва създаването на свръх капацитет при третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци, който може да пречи на пълното развитие на системата за повторна употреба и рециклиране, в съответствие с рамковата директива на ЕС за отпадъците.
В България съществуват потенциално няколко подходящи източника с постоянно търсене на топлинна енергия (например от страна на големите топлофикационни мрежи, промишлени производствени процеси с непрекъснато търсене, като химическата, дървопреработващата и целулозно-хартиената промишленост, рафинериите). Тези източници трябва да се отчитат при енергийното оползотворяване на горива, получени от твърди битови отпадъци.
Тъй като съоръженията за оползотворяване на енергия от отпадъци може да се нуждаят от големи количества гориво (RDF/ SRF), изискванията за транспортиране и свързаните с тях екологични тежести трябва да бъдат съпоставени с ползите от тези инсталации.
Използваните технологии трябва да бъдат гъвкави по отношение на различни количества отпадъци и техните физични и химични свойства. Например системи за оползотворяване на енергия с кипящ слой може да бъдат предпочитани, тъй като те са в състояние да работят с калорийни стойности, вариращи от 4 до 30 MJ/кг, както подобни съоръжения в Централна Европа.
5.4. Мащаб и междурегионално сътрудничество (принцип на близост)
Налице е обща тенденция към намаляване на разходите за третиране на отпадъци с увеличаването на капацитета. Тази така наречена "икономия от мащаба" е различна за различните технологии. Съоръженията за оползотворяване на енергия обикновено изискват по-голям капацитет (за предпочитане повече от 200,000 т/г), за да бъдат икономически изгодни, докато капацитетът на една система за МБТ може да бъде много по-малък (повече от ~ 25 000 т/г).
Съгласно Рамковата директива 2008/98/ЕС за отпадъците, може да е препоръчително да се помисли за междурегионално сътрудничество с цел успешно и икономически ефективно третиране на остатъчната фракция от потока битови
– 64 –
отпадъци). От такива съображения, превозът на отпадъци на сравнително дълги разстояния до съоръженията за третиране, разпределени в държавата, трябва да бъде икономически и енергийно ефективен.
Освен това може да изисква мрежа от претоварни станции и използването на ефективни прес-контейнери. Тези допълнителни усилия трябва да бъдат съпоставени с ползите от такова съоръжение. Дребномащабни съоръжения за МБТ може да послужат като решение за селските райони, където количеството на образуваните битови отпадъци не е високо. Такива съоръжения могат да сепарират рециклируемите отпадъци и твърдото възобновяемо гориво за по-дълъг транспорт до централизирани съоръжения, докато останалите органични отпадъци могат да бъдат третирани локално с помощта на биологично стабилизиране.
5.5. Средни/типични срокове, необходими за търгове, строителство и стартиране
За успешното изпълнение на проекти за изграждане на инсталации за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци (съоръжения за оползотворяване на енергия от отпадъци) – в съответствие с НДНТ въз основа на Европейския опит, един типичен план за изпълнение включва, както следва:
1. Предпроектна фаза
предварително проучване;
политическо решение;
предпроектно проучване;
2. Фаза на подготовка за проекта
създаване на организация (работна група);
търг и финансов инженеринг;
подготовка на тръжни документи;
3. Решение за инвестиране
4. Фаза за изпълнение на проекта
преговори и възлагане на поръчка;
изграждане, включително и надзор;
въвеждане в експлоатация и стартиране;
оптимизация по време на първите години на експлоатация;
5. Експлоатация и поддръжка, включително периодичен мониторинг на околната среда
Независимата консултантска работа от самото начало осигурява оптимално изпълнение по отношение на срокове, бюджет и технически характеристики, необходими за генериране на приходи (основно зависими от цялостното съоръжение) и осигуряване на подходящо и надеждно третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци.
Фигурата по-долу показва стъпките и средната времева рамка за изпълнението на проекти за третиране на отпадъци в съоръжения за оползотворяване на енергия.
– 65 –
Това са средни стойности, които е възможно да са различни в България поради например позволяващите процеси.
Малки и по-малко сложни съоръжения, като например такива за компостиране на разделно събрани отпадъци може да бъдат пуснати в експлоатация много по-бързо и да бъдат включени в системата за управление за отпадъците в България. Това е необходимо за изпълняване на целите на ЕС за третиране на отпадъци в съответствие с йерархията за управление на отпадъците.
Фигура 23 Дейности и времеви график за изпълнението на големи проекти за съоръжения за оползотворяване на енергия от отпадъци
5.6. Социално-икономическа и екологична оценка на въздействието на избрания вариант
На местата, където следва да бъдат изградени съоръжения за третиране на отпадъци, като цяло обикновено има съпротива от страна на местното население.. Със сигурност има разлики за различните технологии, и съпротивлението е по-голямо за по-големи инсталации, а също и когато има изгаряне на отпадъци или съоръжение за MБT.
Това недоволство, породено от страна на гражданите може да бъде намалено с придружаващи публични информации и образователни дейности, както и участието на местните жители в процеса на проектиране. Такива кампании следва сериозно да разсеят опасенията и да разяснят технологиите, предложени с всички ползи и екологични тежести. Компенсационни мерки в обектите (напр. подобряване на местната инфраструктура) може също да помогнат да се увеличи приемането й.
– 66 –
6. Заключения и препоръки за провеждане на интегрирано третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци (МБТ/съоръжения за оползотворяване на енергия от отпадъци) и стратегия за обезвреждане и практики на национално, регионално и местно ниво
6.1. Стъпки към реализацията на проекта за изграждане на съоръжение за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци
Опитът на други европейски страни може да бъде от голяма полза за България. Оценката на всички основни методи за третиране на отпадъците, които се прилагат в европейски и международен мащаб трябва да се извършва, така че най-полезният метод или комбинация от методи да се използват за третиране на смесени битови отпадъци и да бъдат оценени от обективна гледна точка и избрани от екологичен и технико-икономически аспект. Първоначалното проучване трябва да включва следните основни точки:
списък на всички важни и доказани технически методи за третиране на остатъчната фракция от потока битови отпадъци. Преглед на доказаните технологии - включва кратка спецификация на процеса, основните въздействия върху околната среда, включително емисиите, ресурсната и енергийната ефективност, както и цялостните икономически резултати по отношение на приходите, разходите и оценка на рисковете. Особено внимание трябва да се обърне на дългосрочното въздействие на отпадъците, които са депонирани в депа за отпадъци.
описание на основните сценарии за интегрирано управление на битовите отпадъци, което ще обедини програмите за предотвратяване на отпадъците, разделно събиране при източника, ефективна логистика (включително системи за събиране, претоварни станции и т.н.), третиране на различни потоци от отпадъци, и окончателно депониране на нерециклируемите отпадъци. Тези изследвания трябва да се извършват въз основа на количествени и качествени данни (например състав на отпадъците от специфични източници). Сценариите могат да бъдат описани в диаграми с общи масови и енергийни баланси, с акцент върху оползотворяването, общите въздействия върху околната среда и икономически резултати въз основа на опита с моделни съоръжения;
разработване на Генерален план за концепция относно отпадъците на национално ниво - план за образование - да се образоват жителите как да се справят с разделното събиране при източника на образуване на отпадъците и с предизвикателствата в едно рециклиращо общество. Това е от значение за рециклирането и материалното оползотворяване на отпадъците по качествен начин.
– 67 –
Таблица 11 Сравнения на България и страните от Централна Европа и най-големите градове по отношение на управлението на остатъчната фракция от потока битови
отпадъци
страна Площ
[1,000 км²] Население
[млн.] Най-голям град (млн. жители)
Коментари по обезвреждане на TOC (общ органичен
въглерод) от остатъчната фракция
България
111 7.4
София (1.3) Преобладаващи практики на депониране; все още не е решила прилагането на директивите на ЕС и целите на ЕС 2020
Бавария
71 12 .6
Мюнхен (1.4) Съоръжения за производство на енергия от отпадъци от 80-те години, правна забрана за депониране от 1 юни 2005 г.; Едно MБT с-ие за отп. фракция в Бавария
Швейцария
41 8,0
Цюрих (0.4) Насоки от 1986 г.; забрана за депониране от 2000 г.; няма МБТ съоръжения за отп. фракция (едно малко)
Австрия
84 8.4
Виена (1.7) Първото съоръжение за оползотворяване на отпадъци в енергия във Виена от 1963 г.; федерални Насоки 1988 г.; МБТ насоки; няма нови МБТ инсталации от 2004 г.
Чехия
79 10.5
Прага (1.2) Преходна фаза при управлението на отпадъците с икономически осъществим нов завод за оползотворяване на отпадъци в енергия в Бърно (съфинансиране от ЕС)
6.2. Предварителни изводи и препоръки за изпълнение на стратегията
Следният списък от дейности следва да се вземе предвид за прилагането на подходяща стратегия:
разработване на база данни
Проучване на възможностите за оползотворяване на ресурси като бъдеща основа за подобряване на енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници въз основа на регионални и национални ресурси. Това трябва да включва данни за количеството и състава на отпадъците (от всички отпадъчни потоци или странични продукти), покриващи цялата територия на България със специални съображения за сезонен туризъм и промишлено производство. Оползотворяването на отпадъците трябва да се насърчава, за да се намали консумацията на невъзобновяеми източници както и ограничените природни ресурси.
данни за одобрените 25 планирани съоръжения за третиране на отпадъците в България по ОПОС
– 68 –
По-подробни технически данни са необходими за подробни количествено интегрирани прогнози за остатъчната фракция. Основни данни като входно/изходни баланси, емисии, калоричност на произведените фракции и характеристики на процеса на третиране са от съществено значение.
транспортна мрежа
Съществуващата и бъдеща транспортна мрежа в България трябва да бъде оценена по отношение на капацитет и качество. Оценките трябва да бъдат направени за автомобилен, железопътен и воден транспорт.
подобряване системите за събиране на отпадъците и транспортната инфраструктура
Съществуващите системи за събиране на отпадъците и транспортната инфраструктура трябва да се подобряват непрекъснато. Това води до по-голяма ефективност на разходите (например по-ниска консумация на гориво) и подобряване на общественото приемане на дейности по управлението на отпадъци като услуга (която трябва да се заплаща).
местоположение и техническа характеристика на парни котли, въз основа на представен въпросник
Оценка на съществуващите големи котли (например с капацитет за гориво над 20 MW) и местоположения, съгласно съответните параметри, за да се оценят възможностите за оползотворяване на енергия от остатъчната фракция и твърдото възобновяемо гориво.
местоположение и техническа оценка на производствени обекти за циментов клинкер
Оценка на инсталациите за циментов клинкер със специален акцент върху бъдещи технически подобрения за съвместно изгаряне на специфични отпадъчни горива и твърдо възобновяемо гориво; оценка на третирането на димни газове, мониторинг и стандарти за емисии на частици, TOC, NOx и живак.
преглед на Националната енергийна политика и адаптиране на максимална местна енергийна ефективност и възобновяема енергия от остатъчната фракция от потока битови отпадъци
Чрез използване на националните ресурси (като остатъчната фракция от потока битови отпадъци) някои количества (предимно вносни) изкопаеми горива може да бъдат заместени, както и с оглед енергийно ефективно оползотворяване и намаляване на емисиите на парникови газове за постигане на целите на ЕС за 2020 г. Произвидството на възобновяема енергия от остатъчната фракция от потока битови отпадъци може да бъде съфинансирана чрез повишаване тарифата за електроенергия и топлинна енергия. Източници на финансиране биха могли да повлияят чрез облагане с данъци на ядрени и изкопаеми горива. Интердисциплинарна работна група с експерти от различните заинтересовани министерства трябва да се формира, за да намери подходящ подход за България.
дългосрочно планиране на капацитета за рециклиране и производство на енергия от отпадъци успоредно с регионалните планове за развитие
Най-ниски нива на депониране и най-високо ниво на рециклиране вървят ръка за ръка с достатъчен капацитет за интегрирано икономически ефективно и локално адаптирано третиране на остатъчната фракция, обединяващо 25 планирани и приети ОПОС концепции за третиране на отпадъци. За постигане на това е необходимо дългосрочно планиране на капацитета за рециклиране и третиране на остатъчната фракция на потока битови отпадъци. Съоръженията за производство на енергия от
– 69 –
отпадъци в съчетание с промишлени обекти следва да бъдат балансирани със средносрочни и дългосрочни инициативи за регионално развитие за рециклиране.
опазване на климата
Според неотдавнашен доклад, за целия ЕС е предвидена забрана за депониране на битови отпадъци и намаляване на емисиите, резултат от управление на отпадъците с 78 милиона тона CO2-еквиваленти през 2020 г. в сравнение с 2008 г. (източник: Доклад на ЕАОС "Прогнози за управление на битовите отпадъци и парниковите газове"). Терминът "пълна забрана за депо" е във всеки случай подвеждащ, тъй като винаги има инертни (шлака, пепел от инсталации за изгаряне, нерециклирани строителни материали и строителни отпадъци, или еквивалентни на биологично стабилизирани остатъци (МБТ продукти от биологично третиране)), които трябва да се обезвреждат при контролирани условия.
такса депониране
Въвеждането на такса депониранее подход, който стъпка по стъпка в продължение на 15-20 години води до отклоняване на необработени отпадъци от депата и използването им за създаване на фонд за националното съфинансиране за инсталации за преработване на остатъчната фракция, като един от възможните варианти. Приоритетно трябва да бъде поставен акцент върху мерките за предотвратяване на отпадъците и екологосъобразните (напр. вторични продукти, емисии, енергия на тон рециклирани отпадъци) дейности по рециклиране. Целите на ЕС за намаляване количеството на биоразградимите отпадъци в депата трябва да бъде включена в схемата за такса депониране. Таксата следва да прави разграничение между различните потоци отпадъци в съответствие с тяхната потенциална опасност за околната среда. Дългосрочното планиране за екологосъобразни пречиствателни станции трябва да бъде подкрепено.
обществена информираност
Следва да се прилагат мерки за повишаване на обществената информираност (например демонстрационни проекти за подобряване на ситуацията относно събирането и третирането на остатъчната фракция).
плащания за услуги по управлението на остатъчната фракция от потока битови отпадъци
Производителите на остатъчна фракция трябва да заплащат за събирането на отпадъци и екологосъобразното им третиране. Плащанията следва да се извършват в съответствие с обема на контейнера (напр. контейнер в къщи) или теглото на отпадъците. Теглилки трябва да се монтират на всички съоръжения за третиране. Като пример, в Австрия EDM система (Electronic Data Management) проследява всички отпадъчни потоци, на базата на броя на стоките отпадъци и маса. Разходите за претеглянето са незначителни и по-скоро са добри основания за прилагане на закона, контрол и статистика.
6.3. Институционална рамка за успешно дългосрочно функциониране на съоръженията за третиране на остатъчната фракция
Няколко са основните критерии, свързани с институционалната рамка, които трябва да бъдат изпълнени, като основа за успешна и дългосрочна работа на съоръженията за третиране са:
Стабилна система за управление на отпадъците трябва да бъде внедрена и да функционира в продължение на няколко години, включвайки редовно сметосъбиране, контролирани и добре управлявани депа за твърди остатъци
– 70 –
Събирането на твърди отпадъци (битови и промишлени) се извършва от ограничен брой добре регулирани, контролирани и ефективни организации
На разположение са подписани дългосрочни договори за непрекъснато подаване на отпадъци и продажба на енергия
Потребителите и публичните власти имат разбирането, че събирането и третиране на отпадъци, според съвременното състояние, е услуга, за която нормално се изисква плащане като за газ, вода, електричество и канализация
Компетентните органи са отговорни за контрол, мониторинг и прилагане на операции във веригата на цялостно управление - от събирането до третирането за оползотворяване и обезвреждане на остатъчната фракция.
– 71 –
Литература
Austrian Environmental Agency (UBA), Ministry of environment, Status report on MBT – plants in Austra, Report 2006; http://www.lebensministerium.at/umwelt/abfall-ressourcen/behandlung-verwertung/behandlung-mechanisch/studie_mba.html
Austrian Environmental Agency (UBA), Ministry of Environment; landfilll – gas collection in Austrian landfills (2002-2007), Report 2008; http://www.lebensministerium.at/umwelt/abfall-ressourcen/deponierung/studien_deponie.html
Bayerisches Landesamt für Umwelt. 2006. Waste Management Act of Bavaria, 5th of December 2006
BMUJF, 1988 Leitlinien zur Abfallwirtschaft, Bundesministerium für Umwelt, Jugend und Familie, Wien (Guidelines for Waste Management, Federal Ministry for Environment, Youth and Family, Vienna)
BMUJF, 1999 Information zur Umweltverträglichkeit und Nachhaltigkeit in der Abfallwirtschaft: Thermische Restmüllbehandlung in Österreich – Weißbuch (www.lebensministerium.at)
CEWEP study, Waste-to-Energy’s contribution to climate protection, February 2008 (http://www.cewep.eu/information/publicationsandstudies/studies/climate-protection/309.February__FFact_study_Waste-to-Energys_contribution_to_climate_protection.html
CEWEP, 2011: Energy paper, Energising Waste – a win-win situation, October 2011,
http://www.cewep.eu/information/policy/m_1039
Dolezal V., October 2010: Waste Management Brno Project:; EU Funding: Financing and Implementation, Wtert Conference Brno/CZ, October 13, 2010
EEA report “Projections of Municipal Waste Management and Greenhouse Gases” ETC/SCP working paper 4/2011 (http://scp.eionet.europa.eu/wp/2011wp4)
European Commission 2011; Energy Efficiency Plan 2011, http://europa.eu/legislation_summaries/energy/energy_efficiency/en0029_en.htm
Ernst etal, 2004. 40 years of waste management in Austria: Conclusion and recommendation for developing countries, DEPOTECH, Leoben 2004
European Commission 2011, Europe 2020 targets, http://ec.europa.eu/europe2020/targets/eu-targets/
European Commission Directorate-General Environment, 2012; Preparing a Waste Management Plan – A methodological guidance note; http://ec.europa.eu/environment/waste/plans/pdf/2012_guidance_note.pdf
European Commission, 2010; Being wise with waste: the EU’s approach to waste management, Luxembourg: Publications Office of the European Union, 2010; ISBN 978-92-79-14297-0; http://ec.europa.eu/environment/waste/pdf/WASTE%20BROCHURE.pdf
European Commission, Brussels, 29.5.2013, COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS; 2013 EUROPEAN SEMESTER: COUNTRY-SPECIFIC RECOMMENDATIONS – “MOVING EUROPE BEYOND THE CRISIS” http://ec.europa.eu/europe2020/pdf/nd/2013eccomm_en.pdf
Eurostat – Press –newsrelease, 48/2012, 27th of March 2012
EUROSTAT, Generation and treatment of municipal waste, Department Environment and Energy “Statistics in focus, 31/2011”, June 2011; epp.eurostat.ec.europa.eu/.../KS-SF-11-031-EN.PDF
Federal Ministry for Agriculture, Forestry, Environment and Water Management, 2011. Federal Waste Management Plan 2011, Volume 1, www.bundesabfallwirtschaftsplan.at/dms/bawp/BAWP_Band_1_EN.pdf
Federal Ministry for Agriculture, Forestry, Environment and Water Management, 2010. Waste – to – Energy in Austria, White Book – Figures, Data, Facts, 2
nd Edition, English translation, May 2010,
Federal Ministry for Agriculture, Forestry, Environment and Water Management of the Republic of Austria; www.lebensministerium.at
– 72 –
German Federal Environment Agency (UBA), July 2008; Waste Incineration and Waste Prevention: Not a Contradiction in Terms, http://www.umweltdaten.de/publikationen/fpdf-l/3820.pdf
http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Municipal_waste_statistics#Municipal_waste_treated_by_country (Eurostat)
http://www.eva-abfallentsorgung.de/preise-und-gebuehren.html (Prices MBT Erbenschwang / Germany)
http://www.ipcc.ch/publications_and_data/ar4/wg3/en/ch10s10-4-4.html (The Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC))
http://www.recyclingportal.eu/artikel/24324.shtml (Mechanische Abfallbehandlung in Österreich 2010)
http://www.seas.columbia.edu/earth/wtert/sofos/Rigamonti_Italy_MSWmanagement.pdf (RW treatment in Italy)
http://www.waste-management-world.com/index/display/article-display/304397/articles/waste-management-world/volume-8/issue-4/features/mbt-in-europe.html (MBT in Europe)
http://www.waste-technology.co.uk/index.html (RW treatment in UK)
Ketelsen, K., 2012. MBT’s Contribution to Climate Protection and Resource Conservation. International 9th ASA-Recycling Days. MBT as a Supplier of Secondary Raw Materials. 29 of February - 2 of March 2012. Cuvellier Verlag, Göttingen.
Federal Ministry for Agriculture, Forestry, Environment and Water Management of the Republic of Austria, 2003; MBT - guideline in Austria, 2002. http://www.lebensministerium.at/umwelt/abfall-
ressourcen/behandlung-verwertung/behandlung-mechanisch/studie_mba.html
Mauschitz, G. Federl, H., 2009. Climatic relevance of waste management IV, Technical University Vienna, Ministry of Environment Austria, Februar 2009
Neubacher, F., 1998. Finanzielle Anreize für eine zukunftsorientierte Abfallwirtschaft. In: Markt schützt Umwelt, Schriftenreihe Standpunkte, Politische Akademie, Wien, pp. 65 – 82 (www.uvp.at)
Neubacher, F., 2002. Diskussionsforum aktuelle Fragen der Abfallwirtschaft: Mitverbrennung, Import von Restmüll, Stranded Investments. In: Verwertungs- und Entsorgungstag 2002, Austria Center Vienna
Neubacher F., May 2013, VIA-EXPO / SAVE the planet International ECO forum: Incentives for Waste Prevention, Reuse and Recovery: 25 Years of Experience in Austria
Portuguese Environmental Agency 2011; Statistical data on municipal solid wastes of year 2010, published October 2011; http://www.google.pt/url?sa=t&rct=j&q=apa%20ambiente%20res%C3%ADduos%202010%20estat%C3%ADsticas&source=web&cd=8&ved=0CFkQFjAH&url=http%3A%2F%2Fapambiente.pt%2F_cms%2Fview%2Fpage_doc.php%3Fid%3D690&ei=_2X_UaP9D8X44QSZ1oCADQ&usg=AFQjCNEasdahfSqEb8L45pNJbRheCEEVBQ
Ranawat P., Kurz G., Neubacher F.; ISWA-study tour waste-to-energy, June 2013, seminar documentation
Ranawat P., Neubacher F., April 2011: 2nd International Eco Forum for Waste & Water Management, Recycling Sofia: State-of-the-art in waste incineration in Austria
Stengler, E., 2010. EU Legislation: What is relevant for WtE?, CEWEP, WtERT Annual Meeting Europe, October 12-14, 2010
Themelis, N., 2010; Striving for Sustainable Waste Management in a Rapidly Developing World, Earth Engineering Center, Columbia University, USA; 2010
Treder, M. 2011 Kenndaten der MVA-Anlagen, VKSNEWS, [153] 03.2011, Edt.: VKS im VKU, Köln, 2011
UV&P, 2012; Sustainable Municipal Solid Waste Management for the City of Sofia: Energy Recovery from Residual Waste, Sofia/Vienna October 2012