Картини от реалния святГеоргий Гурджиев

ВЪВЕДЕНИЕБлизо половин век след смъртта на Гурджиев името му се извисява сред гъмжило от

слухове и днес той е признат за велика духовна сила, за човек, който съзира ясно посоката, която поема съвременната цивилизация.

Роден през 1877 г. на границата между Русия и Турция „при странни, почти библейски обстоятелства", началното образование не му дава отговори на много въпроси и още съвсем млад той се впуска в търсене на хора, които са постигнали пълно знание за човешкия живот. Ранните му пътувания до непознати места в Централна Азия и Средния изток се осъществяват в продължение на двадесет години.

След като се завръща, той започва да събира ученици в Москва преди Първата световна война и по време на руската революция продължава работата си с малка група свои последователи, докато се мести от Есентуки в Кавказ през Тифлис, Цариград, Берлин и Лондон в Шато де Приоре близо до Париж, където през 1922 г. отново отваря, вече в по-голям мащаб, своя Институт за хармонично развитие на човека.

След първото му отиване в Америка през 1924 г. една катастрофа с кола прекъсва по-нататъшните му планове за института. От 1924 до 1935 г. той пренасочва цялата си енергия към писане.

Последните години от живота си Гурджиев прекарва в интензивна работа главно с френските си ученици в Париж, където след като завършва приготовленията за посмъртното отпечатване в Ню Йорк и Лондон на неговата Първа серия „Приказки на Велзевул за неговия внук", умира през 1949 г.

В какво се състои неговото учение? Дали всеки може да го разбере?Той показва, че към еволюцията на човека - една централна тема в научното мислене от

времето на неговата младост - не може да се подхожда от гледна точка на масовите въздействия, че тя е резултат от индивидуалното вътрешно израстване. Именно такова вътрешно отваряне е целта на всички религии, на всички пътища, но то изисква директно и прецизно знание за промените в качеството на вътрешното съзнание на всеки човек: знание, което е запазено в местата, посетени от него, но което може да се придобие само с опитен водач чрез продължително себеизучаване и „работа върху себе си ".

Посредством реда на неговите идеи и упражненията, които той е променял многократно, умовете на всички, които са идвали при него, са се отваряли за едно крайно неудовлетворение от себе си и същевременно за един огромен обхват от вътрешни възможности, по начин, който всеки от тях никога не е успял да забрави.

Изложението на учението, което Гурджиев представя в „Приказки на Велзевул ", трябва да бъде изследвано в светлината на една панорама на цялата история на човешката култура още от създаването на живота на тази планета, през възхода и падението на цивилизациите, чак до днешно време.

За щастие съществуват доста записки на неговите оригинални думи и на неговите директни инструкции, беседи и лекции, изнесени в Приоре, а също и на такива, дадени, докато е пътувал от един до друг град със свои ученици, често пъти в трудни условия. Това са беседите, събрани в тази книга.

Те се състоят от бележки, събрани по памет от ученици, които са чули беседите и след това са ги записали точно.

Колкото и непълна да е, дори и в някои случаи фрагментарна, тази колекция представлява автентично представяне на Гурджиевия подход към работата върху себе си, както е представен на учениците му в необходимия момент. Освен това дори и в тези бележки по памет ни поразява това, че независимо от пъстротата на неговата публика - в някои случаи хора, отдавна запознати с неговите идеи, друг път такива, които са поканени да се срещнат с него за първи път - има винаги един и същи човешки тон на гласа, един и същи човек, който събужда съкровен отклик във всеки от своите слушатели.

В своя увод към първото издание на тази книга Жана дьо Залцман, която е прекарала тридесет години с Гурджиев от 1919 г. в Тифлис до смъртта му, която е участвала във всички

1

етапи на неговата работа и дори е поела отговорността за неговите групи в последните десет години от живота му, заявява следното:

„Днес, когато учението на Гурджиев се изучава и се прилага на практика от значителни по големина изследователски групи в Америка, Европа и дори Азия, е желателно да се хвърли малко светлина върху фундаменталните характеристики на неговото учение, а именно, че докато истината, която се е търсила, е била винаги една и съща, то формите, чрез които той е помагал на учениците си да подходят към нея, са служели само за един ограничен период от време. Веднага щом се е постигало ново разбиране, формата се е променяла.

Четения, беседи, дискусии и изследвания, които са били основната характерна особеност на неговата работа за определен период от време и са стимулирали интелигентността до точката на отварянето й към един напълно нов начин на виждане, по една или друга причина са били внезапно прекъсвани.

Това е поставяло ученика в състояние на присъствие. Това, което неговият интелект вече е бил в състояние да схване, е трябвало сега да се изживее с чувствата му.

За да се разстроят навиците, са били създавани неочаквани обстоятелства. Единствената възможност да се изправиш пред новата ситуация е чрез дълбоко себеизследване, с тази тотална искреност, която единствена може да промени качеството на човешкото чувство.

Тогава от тялото на свой ред се изисква да събира цялата енергия на своето внимание, да се настройва към някакъв порядък, на който то по предназначение трябва да служи.

След това преживяването може да следва своя ход към едно друго ниво.Както самият Гурджиев казваше: „Всички части, които съставят човешкото същество,

трябва да бъдат информирани - информирани по единствения начин, който е подходящ за всяка от тях - иначе развитието ще бъде едностранчиво и няма да може да продължи."

Идеите са призив, призив към един друг свят, призив от този, който знае и е способен да ни покаже пътя. Но трансформацията на човешкото същество изисква нещо повече. Тя може да се постигне само ако има истинска среща на съзнателната сила, която се спуска, и пълното ангажиране, което й отговаря. Това води до сливане.

Тогава може да се появи един нов живот в нова комбинация от условия, който може да се създаде и развие само от този, който има обективно съзнание.

Но за да разбере това, човек трябва да е преминал през всички стадии на своето развитие. Без такъв опит и разбиране работата ще загуби своята ефективност и условията ще бъдат погрешно интерпретирани; те няма да се предизвикват в подходящите моменти и ситуации и усилията ще останат на нивото на обикновения живот, безполезно повтаряйки се."

Бележки на английския издателПроблясъци от истината е разказ, написан от един от неговите руски ученици, за едно

посещение при Гурджиев близо до Москва преди революцията. Това е първата - а може би и единствена - серия от есета върху Гурджиевите идеи, за които той е приел, че може да се пише от членовете на неговия кръг в Москва през 1914 г. Авторът е неизвестен и когато избухва революцията и Гурджиев се премества в Кавказ, този проект е изоставен. Но есето е прочетено в Москва като въведение за хора, идващи при Гурджиев за първи път, както П. Д. Успенски разказва във В търсене на чудото.

Беседите са записки на разговори, които са се водели почти всяка вечер между Гурджиев и неколцина отдадени последователи във времето, когато той е пренасял своя Институт за хармонично развитие на човека в условия на най-големи трудности от Есентуки в Кавказ до Тифлис, Цариград, Берлин, Лондон и накрая в Шато де Приоре, Фонтенбло, в околностите на Париж; както и на частни лекции, изнесени от него при няколко отивания в Америка.

Беседите са сравнени и прегрупирани с помощта на мадам Томас де Хартман, която от 1917 г. в Есентуки е присъствала на всички тези срещи и затова може да гарантира за тяхната автентичност.

За съжаление този ценен материал не е пряка транскрипция на думите на Гурджиев. За да помогне на своите ученици да постигнат състоянието на свободно внимание, необходимо за общуване с него по време на срещите, Гурджиев не им позволявал да си водят бележки, докато продължавали беседите му. Обаче някои слушатели с изострен слух и с изумителна сила на паметта по-късно - в повечето случаи без Гурджиев да разбере - са водили бележки било сами, било заедно с някои от другите за това, което са чули. Бележките, които се съхранявали при

2

различни хора, били постепенно събирани и сравнявани, при необходимост са били превеждани и проверявани с четене на глас пред някои от тези, които били чули оригиналните беседи. Колкото и да са непълни, дори в някои случаи фрагментарни, те са едно автентично предаване на Гурджиевия подход към работата върху себе си, така както неформално се е развивал той в необходимия момент.

Ще бъде отбелязано, че някои пасажи в няколко от по-дългите беседи, включително тези, започващи със „За едно точно изследване", „На всичките ми въпроси" и „Двете реки", са всъщност фрази от материала, който Гурджиев по-късно е използвал в една леко видоизменена форма, когато е писал последната глава („От автора") на Приказки на Велзевул за неговия внук.

Някои от Афоризмите са публикувани в описания на живота в Приоре. Те са гравирани на специална азбука, позната само на учениците, в Учебния дом, където той е изнасял своите беседи.

I1914ПРОБЛЯСЪЦИ ОТ ИСТИНАТАНаписано от един член на Гурджиевия кръг в МоскваСтранни, неразбираеми от обичайната гледна точка събития, са насочвали винаги живота

ми. Имам предвид такива събития, които оказват влияние върху вътрешния живот на човека, като променят радикално неговата насока и цел и създават нови епохи в него. Аз ги наричам неразбираеми, защото тяхната взаимовръзка беше ясна единствено на мен. Като че ли някаква невидима личност, преследвайки определена цел, беше поставила на пътя на моя живот някои обстоятелства, които намирах там като че ли случайно точно в момента, когато имах нужда. Насочван от такива събития, аз свикнах още от ранна възраст да се вглеждам с голямо проникновение в обстоятелствата около мен и да се опитвам да схвана принципа, който ги свързваше, за да намеря в тяхната взаимовръзка едно по-широко, по-пълно обяснение. Трябва да кажа, че това, което най-много ме е интересувало, беше скритата във всеки външен резултат причина, която го предизвикваше.

Един ден, както си вървеше животът ми, по същия този привидно странен начин аз се намерих лице в лице с окултизма и се заинтересувах от него като от една дълбока и хармонична философска система. Но в същия този момент, когато достигах до нещо повече от един прост интерес, аз отново губех, така внезапно, както я бях намирал, възможността да продължавам това систематично изследване. С други думи, аз бях хвърлян обратно в положение да разчитам единствено на моите собствени ресурси. Такава загуба ми изглеждаше като някакъв безсмислен провал, но по-късно разпознавах в нея един необходим, изпълнен с дълбок смисъл етап в хода на моя живот. Това признание дойде обаче много по-късно. Аз не се отклонявах, а вървях напред на своя отговорност и риск. Пред мен се изправяха непреодолими препятствия, принуждавайки ме да отстъпвам. Пред погледа ми се откриваха широки хоризонти и докато бързах напред, аз често пъти се подхлъзвах или се оплитах. Губейки, както изглежда, това, което откривах, аз оставах да блуждая около същото място, като че ли заблуден в мъгла. В своите търсения аз правех много усилия и вършех привидно безполезна работа, възнаграждавай неадекватно от резултатите. Днес виждам, че никое усилие не е оставало невъзнаградено и че всяка грешка ме е водила към истината.

Аз се гмурнах в изучаване на окултната литература и без преувеличение мога да кажа, че не само четях, но и овладявах търпеливо и упорито по-голямата част от достъпния материал, опитвайки се да схвана смисъла и да разбера това, което е скрито между редовете. Всичко това служеше само да ме убеди, че никога няма да успея в намирането на това, което търсех в книгите: макар че получавах проблясъци за контурите на една грандиозна постройка, не можех да я видя ясно и отчетливо.

Търсех хора, които биха могли да имат интереси, общи с моите. Някои изглеждаха като че ли са намерили нещо, но при по-близко проучване виждах, че и те също като мен се движат слепешката в мрака. Все още се надявах да намеря накрая това, от което имах нужда; аз търсех жив човек, способен да ми даде повече, отколкото бих могъл да намеря в книгите. Аз търсех настойчиво и упорито и след всеки провал надеждата отново се възраждаше и ме водеше към нови търсения. Имайки това предвид, посетих Египет, Индия и други страни. Много от хората, които срещнах, не оставиха никаква следа, но някои бяха от огромна важност.

3

Минаха няколко години; сред моите познати имаше някои, към които поради общността на нашите интереси се бях привързал по-трайно. Един от хората в близък контакт с мен беше А. Двамата с него прекарахме немалко безсънни нощи, като си изтощавахме мозъците над няколко пасажи от една книга, които не разбирахме, и търсехме подходящи обяснения. По такъв начин се опознахме напълно.

Но през последните шест месеца започнах да забелязвам - първо на редки интервали, а след това все по-често - нещо странно у него. Не че ми беше обърнал гръб, но сякаш беше започнал да охладнява към това търсене, което не беше престанало да бъде от жизнена важност за мен. Същевременно виждах, че той не го беше забравил. Често изразяваше мисли и правеше коментари, които ставаха напълно разбираеми едва след продължителни размишления. Неведнъж му обръщах внимание на това, но той винаги умело избягваше разговора на тази тема.

Трябва да призная, че това увеличаващо се безразлично отношение на А., който беше постоянен спътник в моята работа, ме доведе до мрачни размисли. Веднъж споделих това открито с него -съвсем слабо си спомням начина, по който стана това. - Кой ти каза - възрази А., - че те изоставям? Почакай малко и ще разбереш ясно, че си сгрешил.

Но поради някаква причина нито тези реплики, нито някои други, които по това време ми се виждаха странни, успяха да събудят интереса ми. Може би защото бях зает с това да се примирявам с идеята за моята пълна изолация.

И така, това продължи. Едва сега виждам как аз, въпреки привидната си способност за наблюдение и анализ, съм пренебрегвал по един непростим начин главния фактор, непрестанно стоящ пред погледа ми. Но нека фактите говорят сами за себе си.

Един ден към средата на ноември прекарах вечерта с мой приятел. Разговорът беше на тема. която слабо ме интересуваше. По време на една пауза в разговора моят домакин каза:

- Между другото, като знам пристрастието ти към окултизма, смятам, че една статия в днешния Голос Москви може би ще те заинтригува. - И той ми посочи статията, озаглавена „Около театъра".

Накратко в нея се говореше за сценария на една средновековна мистерия, Борбата на магьосниците. Това беше балет, написан от Г. И. Гурджиев, един ориенталист, който беше добре известен в Москва. Споменаването на окултизма, самото заглавие и съдържанието на сценария събудиха големия ми интерес, но никой от присъстващите там не можа да ми даде повече информация за това. Домакинът, самият

той страстен любител на балета, ми призна, че не познава никой от неговия кръг, който би могъл да отговаря на описанието в статията. С негово разрешение аз я изрязах и си я взех.

Няма да ви отегчавам с изложение на причините, поради които се заинтересувах от статията. Но като следствие от тези причини аз взех твърдо решение в събота сутринта да намеря на всяка цена г-н Гурджиев, писателя на сценария.

Същата вечер, когато А. ме навести, аз му показах статията, казах му за намерението си да потърся г-н Гурджиев и го попитах за мнението му.

А. прочете статията и поглеждайки към мен, ми каза:- Ами желая ти успех. Що се отнася до мен, това не ме интересува. Не сме ли имали

достатъчно от тези вълшебни приказки?И той сложи настрана статията с безразличие. Такова отношение към въпроса беше толкова

обезсърчаващо, че аз се отказах и се отдръпнах в мислите си; А. също се замисли. Разговорът ни замръзна. Получи се дълга пауза, прекъсната от А., който сложи ръка на рамото ми.

- Погледни насам - каза той, - недей да се обиждаш. Имам си свои причини, които по-късно ще ти обясня, да ти отговарям по такъв начин. Но първо ще ти задам няколко въпроса, които са толкова сериозни - той наблегна на думата „толкова", - че ти не можеш и да си представиш колко са сериозни.

Донякъде изненадан от това изказване, аз отговорих:- Питай.- Ще ми кажеш ли, моля те, защо искаш данамериш г-н Гурджиев? Как ще го търсиш? Каква цел ще следваш? И ако търсенето ти се

увенчае с успех, как ще подходиш към този човек?В началото неохотно, но окуражен от сериозността на А., както и от въпросите, които той

от време на време ми задаваше, аз обясних насоката на моята мисъл.Когато свърших, А. преповтори това, което бях казал, и добави:

4

- Мога да ти кажа, че няма да намериш нищо.- Как така? - попитах аз. - Струва ми се, че балетният сценарий на Борбата на

магьосниците, освен това, че е посветен на Гелцер, едва ли е чак толкова маловажен, че авторът му да се изгуби без никаква следа.

- Не става въпрос за автора. Ти можеш да го намериш. Но той няма да говори с теб така, както би могъл - каза А.

Това ме накара да кипна:- Защо си въобразяваш, че той...- Не си въобразявам нищо - прекъсна ме А. - Аз знам. Но за да не те държа в напрежение,

нека да ти кажа, че познавам този сценарий добре, много добре го познавам. И още нещо, познавам лично неговия автор г-н Гурджиев, и го познавам отдавна. Начинът, по който си избрал да го намериш, може да те доведе дотам да се запознаеш с него, но не по начина, по който ти би искал. Повярвай ми, ако ми позволиш един приятелски съвет, почакай още малко. Ще се опитам да ти уредя среща с г-н Гурджиев. Е, сега трябва да тръгвам.

Силно развълнуван, аз го сграбчих:- Почакай! Не можеш още да си тръгваш. Как стана така, че се запозна с него? Кой е той?

Защо никога преди не си ми казвал за него?- Не толкова много въпроси - каза А. - Категорично отказвам да им отговоря сега. Ще

отговоря, когато му дойде времето. Дотогава остави ума си да почива; обещавам да направя всичко, което е по силите ми, за да те запозная с него.

Въпреки най-горещите ми настоявания А. отказа да отговори, добавяйки, че е в мой интерес да не го забавям повече.

Около два часа в неделя А. ми телефонира и каза кратко:- Ако искаш, бъди на гарата в седем часа.- И къде ще ходим? - попитах.- При г-н Гурджиев - отговори той и затвори. Той определено не се церемони с мен, мина

ми през ума, дори и не ме попита дали мога да дойда, а всъщност тази вечер имам важна работа. Освен това нямам представа докъде ще трябва да ходим. Кога ще се върнем? Какво ще обяснявам вкъщи? Но тогава реших, че А. едва ли се е отнесъл с пренебрежение към обстоятелствата в моя живот, така че „важната" работа бързо изгуби своята важност и аз започнах да очаквам определения час. От нетърпение пристигнах на гарата почти един час по-рано и зачаках А. Накрая се появи.

- Идвай бързо - каза ми той напрегнато. - Взел съм билетите. Забавих се и сега закъсняваме.

Зад нас вървеше един носач с няколко големи сандъка.- Какво е това? - попитах А. - Да не би да заминаваме за цяла година?- Не - отговори той със смях. - Аз се връщам с теб; сандъците не са за нас.Ние си заехме местата. Бяхме сами в купето, никой не смущаваше разговора ни.- Далече ли отиваме? - попитах аз.А. каза името на един провинциален курорт близо до Москва и добави:- За да ти спестя повече въпроси, ще ти кажа всичко възможно; но по-голямата част ще

остане за теб самия. Разбира се, ти си прав да се интересуваш от г-н Гурджиев като личност, но аз ще ти кажа само няколко външни факти за него, колкото да те подготвя. Що се отнася до личното ми мнение за него, ще замълча, така че да можеш по-пълно да възприемеш собствените си впечатления. Ще се върнем на този въпрос по-късно.

Настанявайки се удобно на мястото си, той започна да говори.Каза ми, че г-н Гурджиев е прекарал много години, пътувайки из Изтока с определена цел,

и е бил на места, недостъпни за европейци; че преди две или три години се завърнал в Русия и че тогава е живял в Петербург, посвещавайки усилията и знанията си в самостоятелна дейност. Неотдавна се е пренесъл в Москва и е наел една вила близо до града, така че да може да работи в уединение необезпокояван. В съответствие с един познат само на него ритъм той посещава периодично Москва, връщайки се към работата си отново след определен период от време. Както можех да схвана, той не смята за необходимо да казва на своите московски познати за своята вила и не приема никого там.

- А що се отнася до това как се запознах с него - каза А., - за това ще говорим друг път. Това също е далеч от обичайното.

5

А. продължи с това, че още в началото на запознанството му с г-н Гурджиев той му е говорил за мен и е искал да ни запознае, но Гурджиев не само от-

казал, но и направо забранил на А. да ми казва каквото и да е за него. Поради непрестанното ми настояване да се запозная с г-н Гурджиев и това, че съм си го поставил за цел, А. решил да го попита още веднъж. След като се разделил с мен снощи, той се видял с него и г-н Гурджиев, като го разпитал подробно за мен, се съгласил да ме види и сам предложил на А. да ме доведе тази вечер при него в провинцията.

- Въпреки че те познавам от толкова години -каза А., - той със сигурност те познава по-добре от мен от това, което му разказах. Сега разбираш, че не е било просто въображение, когато ти казах, че не можеш да получиш нищо по обичайния начин. Не забравяй, че за теб се прави голямо изключение, и никой от тези, които го познават, не е бил там, където ти отиваш. Дори и тези, които са му най-приближени, не подозират за съществуването на това убежище. Ти дължиш изключението на моята препоръка, така че ще те моля да не ме поставяш в неудобно положение.

Няколко други въпроси не предизвикаха отговор от А., но когато го попитах за Борбата на магьосниците, той ми разказа съдържанието доста подробно. Когато го запитах за нещо, което ме порази с несъответствието си, А. ми отговори, че самият г-н Гурджиев ще говори за това, ако сметне за необходимо.

Този разговор събуди в мен много мисли и умозаключения. След известно мълчание се обърнах към А. с въпрос. А. ме погледна малко объркано и след кратка пауза ми рече:

- Събери си мислите или ще те помислят за глупак. Ние почти пристигнахме. Не ме карай да съжалявам, че те доведох. Помни какво каза вчера за своята цел.

След това той не каза нищо.На гарата ние слязохме от влака в мълчание и аз предложих да нося единия от сандъците.

Той тежеше поне тридесет и пет килограма, а този, който А. носеше, вероятно не беше по-лек. Чакаше ни една четириместна шейна. Заехме местата си мълчаливо и през целия път останахме в същата дълбока тишина. След около петнадесет минути шейната спря пред една порта. В далечния край на градината се виждаше смътно една голяма селска къща на два етажа. Вървейки след нашия кочияш, който носеше багажа, ние влязохме през незаключената врата и дойдохме до къщата по една пътека, покрита със сняг. Вратата беше открехната. А. звънна на звънеца.

След известно време един глас се обади:- Кой е там?А. си каза името.- Как си? - попита същият глас през полуотворе-ната врата. Кочияшът внесе сандъците в

къщата и отново излезе.- Нека влезем сега - каза А., който изглежда чакаше нещо.Минахме през един тъмен коридор и влязохме в някакво мъждиво осветено преддверие. А.

затвори вратата след нас; в помещението нямаше никой.- Съблечи се - каза той кратко, посочвайки закачалката. Ние си свалихме палтата.- Дай ръка - не се страхувай, няма да паднеш.Затваряйки плътно вратата зад себе си, А. ме поведе напред през една съвсем тъмна стая.

Подът беше покрит с мек килим, в който стъпките ни не издаваха никакъв звук. Протегнах свободната си ръка в тъмното и почувствах някаква тежка завеса, която минаваше през цялата дължина на това, което, изглежда, беше голяма стая, образувайки нещо като проход до една друга врата.

- Не забравяй за целта си - прошепна А., повдигна килима, който беше провесен на вратата, и ме избута в една осветена стая.

Срещу вратата на един нисък диван с гръб към стената беше седнал мъж на средна възраст с кръстосани по източен маниер крака; той пушеше наргиле със странна форма, поставено върху ниска масичка пред него. До наргилето имаше малка чашка с кафе. Това бяха първите неща, които привлякоха погледа ми.

Щом влязохме, г-н Гурджиев - тъй като това беше той - вдигна ръка и хвърляйки към нас спокоен поглед, ни поздрави с кимане. След това ме помоли да седна; посочвайки дивана до него. Цветът на лицето му издаваше неговия ориенталски произход. Вниманието ми беше привлечено най-вече от очите му, не толкова сами по себе си, колкото от начина, по който ме погледна, когато ме поздрави: като че ли не ме виждаше за първи път, а ме познаваше много добре и от дълго време. Аз седнах и обходих с поглед стаята. Видът й беше толкова необичаен за

6

един европеец, че бих искал да я опиша с по-големи подробности. Нямаше място, което да не беше покрито от килим или завеси от някакъв вид. Един-единствен огромен килим покриваше пода на тази обширна стая. Дори стените й бяха обвесени с килими, които се диплеха също и върху вратите и прозорците; таванът беше покрит със старинни копринени шалове с ярки цветове, удивително красиви като комбинация. Те се събираха в странен рисунък около центъра на тавана. Светлината се процеждаше през мътен стъклен абажур с особена форма, напомняща на огромен лотос, който даваше бял разсеян отблясък.

Друга една лампа с подобна светлина беше поставена на висок статив отляво на дивана, на който бяхме седнали. Срещу лявата стена имаше едно вертикално пиано, покрито с антични драперии, които така скриваха формата му, че ако ги нямаше подставките за свещите, нямаше да отгатна какво е това. На стената над пианото, нагласени върху един огромен килим, висеше цяла колекция струнни инструменти с необичайни форми, между които имаше и флейти. Две други колекции също украсяваха стената. Едната от тях, от старинни оръжия, сред които няколко прашки, ятагани, ками и други неща, висеше зад нас и над главите ни. На отсрещната стена, провесени на фини бели нишки-, висяха няколко стари резбовани лули, наредени в хармонична група.

Под тази колекция на пода до стената имаше наредени големи възглавници, покрити с един-единствен килим. В левия ъгъл, към края на редицата, имаше холандска печка, застлана с бродирана покривка. Ъгълът вдясно беше украсен с една изключително прекрасна цветова комбинация; там висеше икона на св. Георги Победоносец, инкрустирана със скъпоценни камъни. Под нея стоеше етажерка, на която бяха наредени няколко малки различни по размер статуетки от слонова кост; разпознах Христос, Буда, Мойсей и Мохамед, а останалите не можах да разгледам много добре.

Срещу стената отдясно имаше още един нисък диван. От двете му страни имаше две малки резбовани абаносови масички, на едната бе поставена кана за кафе с нагревател. Няколко възглавници и меки подложки за коленичене бяха разхвърляни из стаята в грижлив безпорядък. Всички мебели бяха украсени с пискюли, сърмена бродерия и скъпоценни камъни. Като цяло стаята създаваше странно впечатление на уют, което се подсилваше от един фин аромат, подходящо смесващ се с аромата на тютюн.

След като изучих стаята, обърнах очи към г-н Гурджиев. Той ме погледна и аз имах ясното усещане, че ме постави на дланта на ръката си и ме претегли. Усмихнах се неволно и той извърна поглед от мен спокойно и без да бърза. Поглеждайки към А., му каза нещо. Той вече не ме погледна по този начин и впечатлението не се повтори.

А. седеше на една голяма възглавница до дивана, в същата поза като г-н Гурджиев, с която изглежда вече беше свикнал. Скоро той се изправи и като взе два големи бележника и два молива, даде единия на г-н Гурджиев, а другия задържа за себе си. Посочвайки каната с кафе, той ми каза:

- Ако искаш кафе, самообслужвай се. Аз сега ще си сипя.Следвайки примера му, аз си налях една чаша и връщайки се на мястото си, я поставих до

наргилето на масичката.След това се обърнах към г-н Гурджиев и като се опитвах да се изразявам колкото се може

по-кратко и ясно, обясних защо съм дошъл. След кратка пауза г-н Гурджиев каза:- Добре, нека не губим повече ценно време - и ме попита какво всъщност искам.За да не се повтарям, ще отбележа някои особености в разговора, който последва. Преди

всичко трябва да спомена едно доста странно обстоятелство, което не бях забелязал в момента, може би защото нямах време да мисля за това. Руският на г-н Гур-джиев не беше нито гладък, нито правилен. Понякога той доста време търсеше думите и изразите, от които имаше нужда, и се обръщаше непрекъснато към А. за помощ. Той му казваше две или три думи, А., изглежда, схващаше мисълта му, развиваше я и я допълваше и я поднасяше във вид, разбираем за мен. Той, изглежда, беше добре запознат с обсъжданата тема. Когато г-н Гурджиев говореше, А. го наблюдаваше с внимание. С някоя дума г-н Гурджиев му показваше някакъв нов смисъл и така променяше насоката на мисълта на А.

Разбира се, това, че А. ме познаваше, много му съдействаше да ми помага да разбера г-н Гурджиев. Много пъти с един-единствен намек А. извикваше цяла категория мисли. Той служеше като някакъв предавател между г-н Гурджиев и мен. В началото г-н Гурджиев трябваше непрекъснато да се обръща към А., но колкото повече темата се разширяваше и развиваше,

7

обхващайки нови области, толкова по-рядко г-н Гурджиев се обръщаше към А. Речта му течеше все по-свободно и естествено; необходимите думи, изглежда, идваха от само себе си и аз бих могъл да се закълна, че към края на разговора той говореше най-чистия и безакцентен руски; думите му следваха една след друга гладко и спокойно. Те бяха богати на цвят, сравнения, живи примери, широки и хармонични перспективи.

В допълнение и двамата илюстрираха разговора с различни диаграми и серия от числа, които, взети заедно, образуваха една грандиозна система от символи -нещо като сценарий, - в която една цифра можеше

да представлява цяла група от идеи. Те цитираха многобройни примери от физиката и механиката, и особено много използваха материал от химията и математиката.

Г-н Гурджиев понякога се обръщаше към А. с кратка забележка, която се отнасяше за нещо, с което А. беше запознат, и понякога споменаваше имена. А. показваше с кимане на глава, че разбира, и разговорът продължаваше без прекъсване. Аз също разбрах, че докато ме учеше, А. изучаваше себе си.

Друга особеност беше, че аз трябваше да питам много нарядко. Веднага щом въпросът възникваше и преди да може да се формулира, развитието на мисълта вече беше дало отговора. Сякаш г-н Гурджиев знаеше предварително и очакваше въпросите, които можеха да възникват. Веднъж или дваж направих фалшив ход, питайки върху някаква материя, за която нямах пречки и сам да си изясня. Но ще говоря за това на подходящото място.

Най-добре мога да сравня насоката на потока на разговора със спирала. След като г-н Гурджиев беше подхванал някаква главна идея, беше я разширил и й бе придал дълбочина, той завършваше цикъла на своите разсъждения чрез връщане към изходната точка, която аз виждах, така да се каже, под мен, по-широко и в по-големи подробности. Нов цикъл, и отново се появяваше по-ясна и по-прецизна идея за широтата на първоначалната мисъл.

Не знам как щях да се почувствам, ако бях принуден да говоря с г-н Гурджиев тет-а-тет. Присъствието на А., неговото спокойно и сериозно търсещо отношение към разговора трябва да са ми въздействали, без да разбера.

Взето като цяло, това, което беше казано, ми донесе едно неизразимо удоволствие, каквото никога не бях изпитвал. Контурите на тази величествена постройка, които бяха тъмни и неразбираеми за мен, сега бяха ясно очертани, и то не само контурите, но и някои от подробностите на фасадата.

Бих искал дори и само приблизително да опиша същността на разговора. Кой знае дали това няма да помогне на някого в положение, подобно на моето? Това е целта на моите нахвърляни записки.

- Ти си запознат с окултната литература - започна г-н Гурджиев - и затова ще се позова на формулата, която познаваш от Смарагдовите скрижали: „Каквото е горе, такова е и долу". Оттук е лесно да започнем да градим основата на нашата дискусия. Същевременно трябва да кажа, че не е необходимо да се използва окултизмът като база, от която да подходим към разбирането на истината. Истината говори сама за себе си, в каквато и форма да е проявена. Ти ще разбереш това напълно с времето, но аз искам да ти дам днес поне едно зрънце разбиране. И така, повтарям: аз започвам с окултната формула, защото говоря с теб. Знам, че си се опитвал да дешифрираш тази формула. Знам, че ти я „разбираш". Но разбирането, което имаш сега, е само едно замъглено и далечно отражение на божествения блясък.

Аз ще говоря с теб не за самата формула - няма да я анализирам или дешифрирам. Разговорът ни няма да бъде за буквалното значение; ние ще го вземем само за изходна точка в нашата дискусия. И за да ти дам някаква идея за нашата тема, мога да кажа, че бих искал да говоря за всеобщото единство на всичко, което съществува - за единството в многообразието. Бих искал да ти покажа две или три стени на един скъпоценен кристал и да привлека вниманието ти към бледите образи, отразяващи се едва-едва в тях.

Знам, че имаш представа за единството на законите, които управляват Вселената, но това разбиране е разсъдъчно - или по-скоро теоретично. Не е достатъчно да разбираш с ума, необходимо е с цялото си същество да почувстваш абсолютната истина и неизменността на този факт; едва тогава ще бъдеш способен, съзнателно и с убеждение, да кажеш: „Аз знам."

Такъв беше смисълът на думите, с които г-н Гурджиев започна разговора. След това той продължи да описва картинно сферата, в която се движи животът на цялото човечество, с една мисъл, която илюстрираше формулата на херметиците, която той цитира. От дребните

8

всекидневни случки в живота на отделния човек той премина по аналогия към великите цикли в живота на цялото човечество. Чрез тези паралели той подчертаваше цикличното действие на закона на аналогията в рамките на микроскопичната сфера на земния живот. По същия начин след това той премина от човечеството към това, което аз бих нарекъл живота на самата Земя, представяйки я с термините на физиката, механиката, биологията и т. н. като един огромен организъм, подобен на човешкия. Наблюдавах как фойерверките на неговата мисъл все повече се фокусираха върху една точка. Неизбежното заключение от всичко, което той каза, беше великият закон на триединството: законът за трите принципа на действие, съпротива и равновесие - активният, пасивният и неутралният принцип. Стъпвайки сега върху твърдата основа на Земята и въоръжен с този закон, той го приложи с един смел полет на мисълта върху цялата Слънчева система. Мисълта му сега не се движеше към този закон на триединството, а вече навън от него, подчертавайки го все повече и повече и проявявайки го в стадия, който е по-близо до човека, а именно този на Земята и Слънцето. След това с една кратка фраза той премина отвъд границите на Слънчевата система. Астрономическите факти в началото проблеснаха ярко, след това сякаш взеха да се загубват и изчезват пред лицето на безкрайността на пространството. Остана само една велика мисъл, произтичаща от същия велик закон. Думите му звучаха бавно и тържествено и в същия този момент сякаш се смаляваха и загубваха значимостта си. Зад тях можеше да се почувства пулсът на една огромна мисъл.

- Дойдохме до ръба на пропастта, над която обикновеният човешки разсъдък няма никога да може да хвърли мост. Чувстваш ли колко повърхностни и безполезни са станали думите? Чувстваш ли как тук разумът сам по себе си е безсилен? Ние се доближихме до принципа, който стои зад всички принципи.

Като каза това, той замълча и погледът му стана замислен.Омагьосан от красотата и величието на неговата мисъл, постепенно бях започнал да не

слушам думите. Бих могъл да кажа, че ги чувствах, че схващах мисълта му не с разсъдъка, а с интуицията. Човекът някъде там долу беше превърнат в нищо и изчезна, без да оставя следи. Бях изпълнен с чувство за близост с Великата загадка и с дълбокото осъзнаване за собствената ми нищожност.

Като че ли отгатвайки мислите ми, г-н Гурджиев попита:- Ние започнахме с човека, а къде е той? Велик и всеобемен обаче е законът на единството.

Всичко във Вселената е едно, разликата е само в мащаба; и в безкрайно малкото ще намерим същите закони, както и в безкрайно голямото. Каквото е горе, такова е и долу.

Слънцето е изгряло над планинските върхове горе; долината е все още в мрак. Така и разумът, отишъл отвъд човешките ограничения, възприема божествената светлина, докато за тези обитаващи в ниското всичко е тъмнина. Отново ще повторя, всичко в света е едно; и тъй като разумът е също един, човешкият разум създава един мощен инструмент за изследване.

Сега, като дойдохме в началото, нека слезем на Земята, от която тръгнахме, и да намерим мястото й в порядъка на вселенската структура. Виж!

Той нарисува една скица и споменавайки мимохо-дом за законите на механиката, очерта схемата на вселенската конструкция. С числата и цифрите, подредени в хармонични, систематизирани колони, започна да се проявява многообразието на единството. Цифрите започнаха да се покриват със смисъл, идеите, които бяха мъртви, започнаха да се връщат към живот. Един и същи закон управляваше всичко; наслаждавайки се от разбирането, аз следвах хармоничното развитие на Вселената. Схемата му тръгваше от Великото начало и свършваше със Земята.

Докато правеше своето изложение, г-н Гурджиев отбеляза необходимостта от това, което той нарече „шок", и което, тръгвайки отвън, достига дадено място и свързва двата противопоставящи се принципа в едно балансирано единство. Това в механиката съответства на точката на приложение на силата в една балансирана система от сили.

- Ние достигнахме точката, с която е свързан нашият земен живот - каза г-н Гурджиев, - и засега няма да отиваме по-нататък. За да изследваме по-отблизо това, което току-що беше казано, и да подчертаем още веднъж единството на законите, ние ще вземем една проста скала и ще я приложим, пропорционално увеличена, към измерването на микрокосмоса.

И той ме помоли да избера нещо познато с периодична структура, като например спектъра на бялата светлина, музикалната стълбица и т. н. След като помислих, избрах музикалната стълбица.

9

- Ти направи добър избор - каза г-н Гурджиев.-Всъщност музикалната стълбица във вида, в който съществува понастоящем, е

конструирана в древни времена от тези, който са притежавали велики познания и ти ще разбереш колко много може тя да допринесе за разбирането на основните закони.

Той каза няколко думи за законите на структурата на музикалната стълбица и особено наблегна на пролуките, както той ги наричаше, които съществуват във всяка октава между нотите ми и фа, както и между си от една октава и до от следващата. Между тези ноти има липсващи полутонове, както във възходящите, така и в нисходящите гами. Докато във възходящото развитие на октавата нотите до, ре, фа, сол и ла могат да преминат в следващите по-високи тонове, нотите ми и си са лишени от тази възможност. Той обясни как тези две пролуки според някакви закони, зависещи от закона за триединството, са изпълнени с нови октави от друг порядък, като тези октави вътре в пролуките играят роля, подобна на тази на полутоновете в еволюционния или инволюционния процес на октавата. Първоначалната октава е подобна на ствол на дърво, от който излизат клоните на подчинените октави. Седемте основни тонове в октавата и двете пролуки, „носители на нови направления, дават общо девет брънки на една верига, или три групи с по три брънки всяка.

След това той се зае със структурната схема на Вселената, и от нея отдели този „лъч", направлението на който е довело до Земята.

Първоначалната мощна октава, чиито тонове с очевидно намаляваща сила включвали Слънцето, Земята и Луната, неизбежно се е разпаднала според закона за триединството на три подчинени октави. Тук бяха дефинирани и ми станаха ясни ролята на пролуките в октавата и разликите в тяхното естество. От двата интервала ми-фа и си-до единият е по-активен -с по-волева природа, - докато другият играе пасивна роля. „Шоковете" в първоначалната схема, които изобщо не ми бяха ясни, тук също бяха правило и се появиха в нова светлина.

В подразделението на този „лъч" се изясниха мястото, ролята и предназначението на човечеството. Освен това възможностите на отделния човек станаха по-очевидни.

- Може да ти се стори - каза г-н Гурджиев, - че като сме следвали целта на единството, ние сме се отклонили донякъде от нея в посоката, в която да научим за многообразието. Това, което сега ще ти обясня, ти без съмнение ще разбереш. Същевременно съм сигурен, че разбирането ще се отнася главно до структурната част на това, което се разяснява. Опитай се да фокусираш своя интерес и внимание не върху неговата красота, хармония и находчивост - ти дори и тази страна няма да можеш да разбереш напълно, - а върху духа, върху това, което лежи скрито зад думите, върху вътрешното съдържание. Иначе ще виждаш само форма, лишена от живот. Сега ще видиш една от страните на този кристал и ако окото ти може да схване отражението в нея, ще дойдеш по-близо до самата истина.

След това г-н Гурджиев започна да обяснява начина, по който основните октави се комбинират с вторичните подчинени на тях октави; и как те на свой ред излъчват нови октави от следващ порядък, и т. н. Бих могъл да сравня това с процеса на растеж или по-точно с формирането на едно дърво. От изправения жизнен дънер израстват клони, които на свой ред създават по-малки клончета и вейки, по които след това се появяват листа. Човек би могъл вече да почувства процеса на образуване на жилките.

Трябва да призная, че всъщност вниманието ми беше привлечено главно от хармоничността и красотата на тази система. В допълнение към идеята за октавите, порастващи като клони от дънер, г-н Гурджиев отбеляза, че всяка нота от всяка октава се оказва от друга гледна точка една цяла октава. Същото важи навсякъде. Тези „вътрешни" октави бих могъл да сравня с концентричните кръгове в дънера на дървото, които се вписват един в друг.

Всички тези обяснения бяха дадени в общи термини. Те наблягаха на законовия характер на структурата. Но за всички примери, които я придружаваха, можеше да се каже, че са доста теоретични.

Примерите й даваха живот и понякога изглеждаше, че наистина бях започнал да отгатвам какво се крие зад думите. Аз видях, че в тази последователност на структурата на Вселената бяха предугадени всички възможности, всички комбинации без изключение; беше предвидена безкрайността на безкрайностите. Но въпреки това аз същевременно не можех да я видя, защото разсъдъкът ми се запъваше пред огромността на тази концепция. Отново бях изпълнен с двойствено усещане - близостта на възможността за всезнание и осъзнаване на неговата недостижимост.

10

Отново чух думите на г-н Гурджиев, които бяха като ехо на чувствата ми:- Никакъв обикновен разсъдък не е достатъчен да даде възможност на човека да вземе за

себе си Великото знание и да го направи свое неотменно притежание. И все пак това за него е възможно. Но той трябва първо да изтръска праха от нозете си. Има нужда от големи усилия, от огромен труд, за да могат да се притежават крилете, на които е възможно да се полети. Многократно по-лесно е да се носиш по течението, да преминаваш с него от една октава в друга, но това трае неизмеримо по-дълго, отколкото ако сам поискаш и извървиш. Пътят е труден, колкото повече се напредва по него, толкова по-стръмно става изкачването, но и силата на човека също се увеличава. Човек се калява и с всяка стъпка нагоре погледът му се разширява. Да, има възможност.

Аз наистина видях, че тази възможност съществува. Макар че все още не знаех каква е тя, видях, че я имаше. Намерих за трудно да изразя с думи това, което ставаше все по-разбираемо и по-разбираемо.

Видях, че царството на закона, който вече ставаше очевиден за мен, беше наистина всеобхватно; и че това, което на пръв поглед изглеждаше като нарушение на закона, при по-близко вглеждане се оказваше, че само го потвърждава. Би могло без преувеличение да се каже, че докато „изключенията потвърждават правилото", същевременно те не са никакви изключения. За тези, които са в състояние да разберат, бих могъл да кажа, с термините на Питагор, че разбрах и почувствах как Волята и Съдбата, които са сфери на действие на Провидението, съществуват съвместно, като същевременно взаимно се конкурират; как, без да се смесват или отделят, те се преплитат. Не храня никакви надежди, че такива объркани думи могат да предадат или да изяснят това, което аз разбирам, но същевременно не мога да намеря нищо по-добро.

- Ти виждаш - продължи г-н Гурджиев, - че този, който притежава пълно и завършено разбиране за системата на октавите, притежава ключа за разбирането на Единството, тъй като разбира всичко, което се вижда - всичко, което се случва, всичките неща в тяхната същност - тъй като познава тяхното място, причина и следствие.

Същевременно ти виждаш ясно, че това се състои от едно по-подробно развитие на първоначалната схема, от едно по-прецизно представяне на закона за единството, и всичко, което сме казали и ще кажем, не е нищо друго освен едно развитие на основната идея за единството. И че едно пълно, определено, ясно съзнание за този закон е точно Великото знание, за което говорих.

Умствените спекулации, предположения и хипотези не съществуват за този, който притежава такова знание. Казано по-определено, той познава всичко чрез „мярка, брой и тегло." Всичко във Вселената е материално: следователно Великото знание е по-материалистично от материализма.

Един поглед към химията ще направи това по-разбираемо.Той демонстрира как химията, като изучава материя с различни плътности, без да познава

закона на октавите, съдържа една грешка, която оказва влияние върху крайните резултати. Като се знае това и като се направят известни корекции, основаващи се на закона за октавите, тези резултати се привеждат в пълно съответствие с резултатите, получени чрез изчисления. Като допълнение той отбеляза, че идеята за простите вещества и елементи в съвременната химия не може да се приеме от гледна точка на химията на октавите, която представлява „обективна химия". Материята е една и съща навсякъде; различните й качества зависят само от мястото, което тя заема в определена октава, и от порядъка на самата октава.

От тази гледна точка хипотетичната представа за атома като неделима частица от просто вещество или елемент не може да служи като модел. Един атом с определена плътност, който е една реално съществуваща индивидуалност, трябва да се приеме за най-малкото количество от изследваното вещество, което запазва всички тези качества - химически, физически и космически - които го характеризират като даден тон в определена октава. Например в съвременната химия не съществува воден атом, тъй като водата не е просто вещество, а химическо съединение на водорода и кислорода. И въпреки това от гледна точка на „обективната химия" един „атом" вода представлява най-малкият и определен обем от нея, дори видим с просто око. Г-н Гурджиев добави:

- За момента определено трябва да приемеш това на доверие. Но този, който търси Великото знание под водачеството на човек, който вече го притежава, трябва лично да работи, за да докаже и удостовери чрез изследвания какви са тези атоми от материя с различна плътност.

11

Всичко това аз видях в математически термини. Придобих ясното убеждение, че всичко във Вселената е материално и може да бъде измерено числово в съответствие със закона за октавите. Същностният материал се спуска в серия от отделни тонове с различни плътности. Те се изразяват с цифри, комбинирани по определени закони, и това, което изглеждаше неизмеримо, се оказа, че може да се измери. Това, за което се говореше като за космически качества на материята, се изясни. За голямо мое учудване атомните тегла на някои химически елементи бяха дадени за пример с обяснение, показващо грешката на съвременната химия.

Като допълнение беше показан законът за изграждането на „атомите" в материя с различни плътности. В хода на това представяне ние преминахме, почти без аз да разбера, към това, което би могло да се нарече „земната октава", и така пристигнахме там, откъдето бяхме тръгнали - на Земята.

- Във всичко, което ти казах - продължи г-н Гурджиев, - целта ми не беше да ти предам някакво ново знание. Напротив, аз само исках да демонстрирам как познаването на определени закони дава възможност на човек, без да става от мястото си, да изброи, да претегли и да измери всичко, което съществува - както безкрайно голямото, така и безкрайно малкото. Повтарям: всичко във Вселената е материално. Размишлявай върху тези думи и ще разбереш поне донякъде защо използвах израза „по-материално от материализма. "... Сега вече се запознахме със законите, които управляват живота на микрокосмоса, и се върнахме на Земята. Още веднъж да припомня: „Каквото е горе, такова е и долу."

Смятам, че дори и сега, при това без по-нататъшни обяснения, ти не би оспорил факта, че животът на отделния човек - микрокосмоса - се управлява от същия закон. Но нека пак демонстрираме това, като дадем един-единствен пример, в който някои подробности ще станат по-ясни. Нека вземем един конкретен въпрос, схемата, по която работи човешкият организъм, и да го разгледаме.

Г-н Гурджиев начерта една схема на човешкото тяло и го сравни с фабрика на три етажа, представляващи главата, гръдния кош и корема. Взети заедно, компонентите на фабриката образуваха едно завършено цяло. Това е една октава от първи порядък, подобна на тази, с която започна разглеждането на макрокосмоса. На свой ред всеки от етажите представляваше една завършена октава от втори порядък, подчинена на първата. Така ние имаме три подчинени октави, които са отново подобни на тези в схемата за конструкцията на Вселената. Всеки етаж получава подходящата за него „храна" отвън, усвоява я и я комбинира с материалите, които са вече обработени, като по този начин фабриката функционира, произвеждайки някакъв вид материал.

- Трябва да отбележа - каза г-н Гурджиев, - че макар и конструкцията на фабриката да е добра и подходяща за производството на този материал, поради невежеството на нейната висша администрация тя работи много неикономично. Какво да кажем за положението на едно предприятие, ако при един огромен и непрекъснат разход на материал по-голямата част от продукцията отива просто за поддръжката на фабриката и за консумация и преработка на материала. Остатъкът от продукцията се изразходва безцелно и предназначението й е неизвестно. Необходимо е работата да се организира в съответствие с едно точно знание и тогава тя ще носи голяма печалба, която човек ще може да изразходва по свое усмотрение. Нека обаче се върнем към нашата схема...

.... И той обясни, че докато за долния етаж храната е това, което човек яде и пие, за средния етаж тя е въздухът, а за горния етаж е това, което може да се нарече „впечатления".

Всички тези три вида храна, представляващи материя с определени плътности и качества, принадлежат на октави от различен порядък.

Тук не можех да се сдържа да не попитам:- А какво да кажем за мисълта?- Мисълта е материална, както и всичко останало - отговори г-н Гурджиев. - Съществуват

методи, чрез които човек може да докаже не само това, но и че мисълта, подобно на всички други неща, може да се претегли и измери. Плътността й може да се определи и по такъв начин мислите на един човек могат да се сравнят с мислите на същия, но при други обстоятелства. Човек може да дефинира всички свойства на мисълта. Вече съм ти казвал, че всичко във Вселената е материално.

След това той показа как тези три вида храна, приемани в различните части на човешкия организъм, навлизат в началните точки на съответните октави, взаимосвързващи се посредством

12

управляван от съответните закони процес. При това всяка начална точка представлява тона до в октавата от своя порядък. Законите за развитие на октавите са едни и същи навсякъде.

Например третото до, това от хранителната октава, което влиза в стомаха, преминава през съответния полутон до ре, и чрез следващото си преминаване през полутон се превръща по-нататък в ми. Тъй като ми не притежава свой полутон, не може чрез естествено развитие да премине самостоятелно във фа. То се подпомага от въздушната октава, която навлиза в гръдния кош. Както вече беше показано, това е октава от по-висш порядък и нейното до (второто до), имайки необходимия полутон за преминаване в ре, се явява, за да се свърже с ми от предишната октава и да го превърне във фа. Т. е. то играе ролята на липсващия полутон и служи като шок за по-нататъшното развитие на предишната октава.

- Сега няма да се спираме - каза г-н Гурджиев -да разглеждаме октавата, която започва с второто до, нито пък тази с първото до, която навлиза от определено място. Това сега само ще усложни нещата. Сега сме сигурни във възможността за по-нататъшно развитие на въпросната октава благодарение на присъствието на полутона. Фа преминава през полутон в сол и фактически приеманият тук материал се оказва солта в човешкия организъм - руската дума за сол е еднаква с името на този тон. Това е най-висшето, което може да се произведе оттук.

Връщайки се към числата, той отново изясни мисълта си по отношение на техните комбинации.

- По-нататъшното развитие на октавата трансформира сол през полутон в ла, и пак през полутон в си. Тук октавата отново спира. Има нужда от нов „шок", за да се премине от си в до от една нова октава на човешкия организъм.

- С това, което сега казах - продължи г-н Гурджиев, - и от нашия разговор за химията ти ще си в състояние да извлечеш някои ценни заключения.

В този момент, без да чакам изясняването на една мисъл, която се появи в ума ми, аз попитах нещо за ползата от постенето.

Г-н Гурджиев спря да говори. А. ме погледна укоризнено и аз веднага разбрах съвсем ясно колко неподходящ въпрос съм задал. Исках да си поправя грешката, но нямах време за това. Г-н Гурджиев започна:

- Искам да ти покажа един експеримент, който ще ти изясни нещата - но след като си размениха погледи с А. и го попита нещо, той каза:

- Не, по-добре по-късно - и след кратко мълчание продължи: - Виждам, че вниманието ти е уморено, но аз съм вече почти накрая на това, което исках да ти кажа днес. Имах намерението да засегна съвсем общо хода на развитието на човека, но това сега не е толкова важно. Нека отложим този разговор за един по-подходящ случай.

- Да разбирам ли от това, което ти каза - попитах аз, - че понякога ще ми позволяваш да се виждам с теб и да разговаряме по въпросите, които ме интересуват?

- Щом сме започнали тези разговори - отговори той, - аз нямам нищо против да ги продължим. Много зависи от теб. Какво имам предвид, А. ще ти обясни с подробности.

След това, забелязвайки, че смятам да се обърна към А. за обяснение, той добави:- Но не сега, някой друг път. Сега искам да ти кажа следното. Щом всичко във Вселената е

едно, оттук следва, че всички неща имат еднакви права, следователно от тази гледна точка чрез едно подходящо и пълно изследване може да се извлече знание, независимо каква е изходната точка. Само че човек трябва да знае как да „учи". Това, което е най-близко до нас, е човекът, а от всички хора ти си най-близък до самия себе си. Започни с изучаване на себе си; помни фразата „Познай себе си". Възможно е сега тя да придобие един по-разбираем смисъл за теб. Като начало А. ще ти помогне в измерването на неговата сила и на твоята. Съветвам те да си припомниш добре схемата на човешкия организъм, която ти дадох. Понякога в бъдеще ще се връщаме към нея, добавяйки всеки път още дълбочина. Сега с А. ще те оставим за малко, тъй като има нещо дребно, на което трябва да отделим внимание. Препоръчвам ти да не си объркваш мозъка с това, за което говорихме, а да му дадеш малка почивка. Дори и да се случи да забравиш нещо, А. ще ти го напомни след това. Разбира се, ще е по-добре, ако няма нужда да ти се напомня. Свикни да не забравяш нищо.

Сега си пийни кафе, ще ти се отрази добре. Когато те излязоха, аз последвах съвета на г-н Гурджиев и като си налях кафе, останах в тишина.

Разбрах, че от въпроса ми за постенето г-н Гурджиев е заключил, че вниманието ми е уморено. Аз също бях усетил, че към края на разговора мисълта ми беше станала по-немощна и

13

ограничена. Затова въпреки силното си желание да прегледам още веднъж всички диаграми и цифри, аз реших да дам на главата си почивка, да използвам израза на г-н Гурджиев и да седна със затворени очи, опитвайки се да не мисля за нищо. Но мислите се появяваха въпреки всичко и аз се опитвах да ги гоня.

След около двадесет минути А. влезе, без да го чуя, и ме попита:- Е, как си сега?Не бях успял още да му отговоря, когато гласът на г-н Гурджиев се чу съвсем отблизо как

казва на някого:- Прави както ти казах и ще видиш къде е грешката.След това, повдигайки килима, който висеше на вратата, той влезе. Сядайки на същото

място и в същата поза както преди, той се обърна към мен:- Надявам се, че си си починал - поне малко. Нека да говорим сега за разни неща, без

някакъв определен план.Казах му, че искам да му задам два-три въпроса, които нямаха пряка връзка с темата на

нашия разговор, но биха могли да ми изяснят повече естеството на това, което той беше казал.- Вие с А. толкова често цитирахте данни от съвременната наука, че съвсем спонтанно

възникна въпросът: „Дали знанието, за което говориш, е достъпно за един невеж, необразован човек?"

- Материалът, за който говориш, беше цитиран само защото аз говорех на теб. Ти разбираш, защото имаш известен обем знания по тези въпроси. Те ти помогнаха, за да разбереш по-добре някои неща. Те бяха дадени само като примери. Това има връзка с формата на разговора, но не и с неговата същност. Формите могат да са много и различни. Сега няма да кажа нищо за ролята и значението на съвременната наука. Този въпрос може да бъде тема на отделен разговор. Ще кажа само това: че и най-образованият учен може да се окаже абсолютен невежа в сравнение с един неграмотен овчар, който притежава знание. Това звучи парадоксално, но разбирането на науката, за което ученият е изразходвал години на подробни изследвания, може да се придобие от овчаря в една несравнено по-пълна степен в разстояние само на един ден медитация. Това е въпрос на начин на мислене, на „плътност на мисълта". Този термин засега нищо не ти говори, но след време ще се изясни от само себе си. Какво друго искаш да питаш?

- Защо това знание се крие толкова внимателно?- Какво те кара да задаваш този въпрос?- Някои неща, които имах възможността да науча в хода на моето запознанство с окултната

литература - отговорих аз.- Доколкото мога да преценя - каза г-н Гурджиев, - ти засягаш въпроса с така нареченото

„посвещение". Така ли е, или не?Аз отговорих утвърдително и г-н Гурджиев продължи:- Да. Всъщност много от това, което е казано в окултната литература, е повърхностно и

невярно. По-добре да беше забравил всичко това. Всичките ти изследвания в тази област са били добро извинение за твоя ум: в това е тяхната огромна ценност, но единствено в това. Те не са ти дали знание, както ти сам призна. Преценявай всичко от гледна точка на своя здрав разум. Стани притежател на своите собствени потвърдени идеи и не приемай нищо на доверие; и когато ти сам, по пътя на сериозни разсъждения и обосновка, си дошъл до някакво непоклатимо убеждение, до пълно разбиране за нещо, ще си постигнал известна степен на посвещение. Помисли по-задълбочено върху това... Например днес аз разговарях с теб. Помни този разговор. Помисли и ще се съгласиш с мен, че аз всъщност не съм ти казал нищо ново. Всичко това си го знаел преди. Единственото нещо, което направих, е да внеса порядък в твоето знание. Аз го систематизирах, но ти си го имал и преди да ме срещнеш. Ти го дължиш на усилията, които вече си положил в тази област. За мен беше лесно да говоря с теб благодарение на него - и той посочи А., -защото той се е научил да ме разбира и защото те познава. От неговото описание аз опознах теб и твоите знания, както и начина, по който си ги постигнал, още преди да дойдеш при мен. Но въпреки всички тези благоприятни обстоятелства аз мога с увереност да кажа, че ти не си овладял дори и една стотна част от това, за което говорих. Аз обаче ти дадох един ключ, посочвайки възможността за една нова гледна точка, от която ще можеш да осветлиш и да интегрираш своите досегашни знания. И благодарение на този труд, на твоя собствен труд, ти ще си в състояние да достигнеш до едно много по-дълбоко разбиране на това, за което говорих. Ти ще се „посветиш" сам.

14

След една година ние можем да кажем същите неща, но през тази година ти няма да чакаш с надежда зрелите круши сами да паднат в устата ти. Ти ще работиш и твоето разбиране ще се промени - ти ще си по-„посветен". Невъзможно е да дадеш на човек нещо, което да стане негова неотменна собственост, без работа от негова страна. Не може да съществува такова посвещение, но за нещастие хората често мислят така. Съществува единствено „самопосвещение". Човек може да показва и да насочва, но не и да „посвещава". Нещата, които си срещнал в окултната литература по този въпрос, са били написани от хора, които са загубили ключа към това, което препредават, без изобщо да го удостоверят, от думите на други.

Всеки медал си има и обратна страна. Изучаването на окултизма като тренировка на ума дава много, но често пъти, за нещастие твърде често, хора, заразени с отровата на мистиката, се стремят към практически резултати, без да притежават пълно знание за това какво или как трябва да се направи, като по този начин си причиняват непоправима вреда. Хармонията се нарушава. Сто пъти по-добре е да не правиш нищо, отколкото да действаш без познание. Ти каза, че знанието е скрито. Това не е така. То не е скрито, но хората са неспособни да го разберат. Ако започнеш да разговаряш за идеи от висшата математика с човек, който не познава математиката, каква ще е ползата? Той просто няма да те разбере. А тук материята е по-сложна. Аз лично бих бил много доволен, ако можех сега да говоря с някого по тези теми, които ме интересуват, без да се опитвам да се пригаждам към неговото разбиране. Но ако бях започнал да говоря по този начин с теб например, ти щеше да ме вземеш за луд или за нещо по-лошо.

Хората имат твърде малко думи, с които да изразят определени идеи. Но там, където значение имат не думите, а техният произход и смисълът, който стои зад тях, трябва да може да се говори просто. При липса на разбиране това е невъзможно. Ти днес имаше възможността да докажеш това сам на себе си. Аз не би трябвало да говоря с друг човек по същия начин, по който говорих с теб, защото той няма да ме разбере. Ти вече си посветил сам себе си до известна степен. Преди да почне да говори, човек трябва да знае и да види до каква степен другият ще го разбере. Разбирането идва само с работа.

Така че това, което наричаш „скриване", е фактически невъзможността за даване, а иначе всичко би било напълно различно. Ако въпреки това тези, които знаят, започнат да говорят, това е безсмислено и напълно непродуктивно. Те говорят само тогава, когато знаят, че слушателят ще разбере.

- И така, ако аз например искам да кажа на някого това, което научих от теб днес, ти би ли възразил?

- Виждаш ли - отговори г-н Гурджиев, - още от самото начало на нашия разговор аз предугадих възможността за неговото продължение. Следователно аз ти казах неща, които иначе не бих ти казал. Аз ги казах предварително, знаейки, че ти все още не си готов за тях, но с намерението да дам някаква насока на твоите размишления по тези въпроси. При по-внимателно разглеждане ще се убедиш, че това наистина е така. Ще разбереш точно за какво говоря. Ако достигнеш до този извод, това ще бъде само от полза за човека, с когото говориш; ти можеш да му кажеш толкова, колкото пожелаеш. Тогава ще се убедиш, че нещо, което може да бъде разбираемо и ясно за теб, ще бъде неразбираемо за тези, които слушат. От тази гледна точка от такива разговори ще има полза.

- А какво е отношението ти към това да се увеличава кръгът от хора, с които биха могли да се установят някакви контакти, като им се дават някакви указания, които биха могли да им помогнат в тяхната работа? - попитах аз.

- Аз имам твърде малко свободно време, за да мога да го жертвам, без да съм сигурен, че ще бъде от полза. Времето има стойност за мен и аз се нуждая от него за моята работа. Следователно не мога и не искам да го изразходвам непродуктивно. Вече ти говорих за това.

- Не, аз не питах за идеята да създавам нови познанства, а в смисъл, че указанията могат да се дават чрез пресата. Смятам, че това ще отнеме по-малко време, отколкото личните разговори.

- С други думи, ти искаш да знаеш дали идеите биха могли да се излагат постепенно, като серия от скици може би?

- Да - отговорих аз, - но със сигурност не смятам, че би било възможно да се изясни всичко, макар че ми се струва възможно да се укаже посоката, която води по-близо до целта.

- Ти повдигна един много интересен въпрос - каза г-н Гурджиев. - Аз често съм го дискутирал с някои от тези, с които говоря. Не си струва сега да се повтарят съображенията, изразени от тях и от мен. Мога само да кажа, че ние го решихме утвърдително още миналото

15

лято. Аз не отказах да участвам в този експеримент, но бяхме възпрепятствани да го осъществим поради войната.

По време на кратките разговори на тази тема, които последваха, ми дойде наум идеята, че г-н Гурджиев не възрази да се доведат до знанието на широката публика някои възгледи и методи. Беше възможно също така балетът Борбата на магьосниците да съдържа скрит смисъл, представляващ не само творение на въображението, но и на мистерията. Аз му зададох въпрос за това в този аспект, като споменах, че А. ми беше разказал съдържанието на сценария.

- Моят балет не е мистерия - отвърна г-н Гурджиев. - Целта му е да представи един интересен и красив спектакъл. Разбира се, под прекрасната форма е скрит някакъв смисъл, но аз нямах за цел да го демонстрирам или да го подчертавам. Основната позиция в този балет се заема от някои танци. Ще ти обясня това накратко. Представи си, че при изучаване законите за движението на небесните тела, да речем на планетите от Слънчевата система, ти си конструирал специален механизъм за представяне и записване на тези закони. В този механизъм всяка планета е представена от сфера с подходящ размер, поставена на точно определено разстояние от централната сфера, която представлява Слънцето. Ти пускаш механизма в движение, и всички сфери започват да се въртят около оста си и да се движат по определени пътища, като възпроизвеждат на живо законите, които управляват техните движения. Този механизъм ти напомня за твоето знание.

По същия начин, в ритъма на определени танци, в прецизните движения и комбинации на танцьорите, по един ярък и жив начин се възпроизвеждат някои закони. Тези танци са наречени свещени. При пътешествията ми на Изток често съм виждал танци от този вид, изпълнявани при извършване на свещени ритуали в някои от древните храмове. Тези церемонии са недостъпни и са непознати за европейците. Част от тези танци са възпроизведени в Борбата на магьосниците. Освен това мога да ти кажа, че в основата на Борбата на магьосниците са залегнали три идеи, но тъй като не се надявам те да бъдат разбрани от публиката, ако представя единствено балета, затова го наричам просто спектакъл.

Г-н Гурджиев говори още малко за балета и танците, след което продължи по-нататък:- Такъв е произходът на танците и тяхното значение в далечното минало. Ще те попитам

сега, дали има нещо запазено в този клон на съвременното изкуство, което да напомня макар и съвсем отдалечено неговия предишен смисъл и предназначение? Има ли нещо друго, което може да се намери тук освен баналност?

След известно мълчание- сякаш в очакване на моя отговор, взирайки се тъжно и замислено пред себе си, той продължи:

- Съвременното изкуство като цяло няма нищо общо с древното свещено изкуство... Може би си мислил за това? Какъв е твоят отговор?

Аз му обясних, че не отдавам голямо значение на въпроса за изкуството, който ме интересува между другото. За да бъда по-точен, аз съм се интересувал не толкова от творбите, т. е. от резултатите на изкуството, колкото от неговата роля и значението му в живота на човечеството. Често съм обсъждал този въпрос с тези, които са по-компетентни от мен в тази материя - музиканти, художници, скулптори, артисти и хора на перото, както и с тези, които просто се интересуват от изучаване на изкуството. Чувал съм доста мнения от всякакъв вид, често пъти противоречащи си. Според някои, наистина малко на брой, изкуството е забавление за хора, които си нямат друга работа; по-голямата част обаче са съгласни, че изкуството е свещено и че неговото създаване само по себе си носи печата на божествено вдъхновение. Аз не съм си създал мнение, което да мога да нарека мое твърдо убеждение, и този въпрос е останал открит чак досега. Изложих всичко това пред г-н Гурджиев толкова ясно, колкото беше възможно; той изслуша обяснението ми с внимание, след което каза:

- Ти си прав да казваш, че има много противоречиви мнения по въпроса. Не е ли само това достатъчно доказателство, че хората не познават истината? Където има истина, не може да има много и различаващи се мнения. В древността това, което сега се нарича изкуство, е служило на целите на обективното знание. И както казахме преди малко, докато говорехме за танците, творбите на изкуството представляват едно изложение и зафиксиране на вечните закони на вселенската структура. Тези, които са се посветили на изследвания и са придобили по този начин знание за важните закони, са ги въплътили в творби на изкуството, така както това се прави в днешно време с книгите.

В този момент г-н Гурджиев спомена някои имена, които в голяма степен ми бяха

16

непознати и вече съм забравил. След това той продължи:- Това изкуство не е преследвало като цел нито красота, нито създаване на някаква прилика

с нещо или с някого. Например една древна статуя, създадена от такъв художник, не е нито копие на формата на човека, нито изразяване на субективни усещания; тя е или изразяване на законите на знанието с езика на човешкото тяло, или средство за обективно предаване на някакво състояние на ума. Формата и действието, всъщност цялата образност, е според законите.

След кратка тишина, в която изглежда обмисляше нещо, г-н Гурджиев продължи:- Щом става дума за изкуство, нека ти разкажа един епизод, който се случи неотдавна и

който ще изясни някои моменти в нашия разговор.Измежду познатите ми тук в Москва имам един приятел от ранното ми детство, който е

известен скулптор. Когато го посетих, забелязах в библиотеката му доста книги върху индийската философия и окултизма. В хода на разговора открих, че той сериозно се интересува от тези неща. Като виждах колко е безпомощен в опитите си да разглежда независимо един от друг тези взаимосвързани въпроси и тъй като не исках да показвам пред него своята осведоменост, аз помолих един човек, с когото често сме творили на тези теми, казва се П., да се заинтересува от този скулптор. Един ден П. ми каза, че интересът на скулптора към тези въпроси е чисто спекулативен, че неговата вътрешна същност не е докосната от тях и че той не вижда особен смисъл в тези дискусии. Аз го посъветвах да насочи разговора към някоя тема, която да е по-близка до това, с което скулпторът се занимава. В хода на това, което изглеждаше като един чисто непринуден диалог, на който и аз присъствах, П. насочи разговора към темата за изкуството и творчеството, при което скулпторът обясни, че „чувства" правилността на скулптурните форми, и попита: „Знаете ли защо статуята на Гогол на Арбатския площад има този прекалено дълъг нос?" И той разказа как, гледайки статуята отстрани, почувствал как „мекият поток на профила", както той се изрази, е нарушен във върха на носа.

Искайки да провери правилността на това чувство, той решил да потърси смъртната маска на Гогол, която след дълго търсене намерил в частна колекция. Той изучил маската и обърнал специално внимание на носа. Това проучване разкрило, че когато е била взимана отливката за маската, точно там, където се нарушава меката линия на профила, се е образувало едно малко мехурче. Създателят на маската доста неумело попълнил празнотата оставена от мехурчето, променяйки формата на носа на писателя. Така художникът, сътворил паметника, без да се съмнява в точността на маската, снабдил Гогол с нос, какъвто той не е имал.

Какво може да се каже за тази случка? Не е ли очевидно, че такова нещо може да се случи само там, където липсва истинско знание?

Докато единият използва маската, вярвайки напълно в нейната точност, другият, „чувствайки" неправилността на неговата работа, тьрси потвърждение на своите съмнения. Единият не е по-добър от другия.

Но с познаване на законите за пропорциите на човешкото тяло не само може от маската да се реконструира върхът на Гоголевия нос, но и цялото му тяло би могло единствено само от носа да се пресъздаде точно във вида, в който е било. Нека навлезем тук в по-големи подробности, за да мога да изясня точно какво бих искал да изразя.

Днес аз накратко разгледах закона за октавите. Ти видя, че с познаването на този закон може да се знае мястото на всяко нещо, и обратното - ако се знае мястото, може да се разбере какво съществува там и какви са свойствата му. Всичко може да се изчисли, само че човек трябва да, знае как да изчисли преминаването от една октава в друга. Човешкото тяло, както и всичко, което е нещо цялостно, носи в себе си тази правилност на мерките. В съответствие с интервалите и с броя на тоновете в октавата човешкото тяло има девет основни мерки, изразени с конкретни цифри. За отделните хора тези цифри са много различни - разбира се, в определени граници. Деветте основни мерки, образуващи една цяла октава от първи порядък, се превръщат в подчинени октави, които посредством едно голямо разширение на тази подчинена система дават всички мерки на всяка част от човешкото тяло. Всеки тон от една октава е сам по себе си цяла октава. Следователно необходимо е да се познават правилата за съотнасяне и комбиниране,1

както и за преминаване от една гама в друга. Всичко се комбинира чрез нерушимата, неизменна регулярност на закона. Като че ли около всяка точка се групират още девет подчинени точки; и т. н. чак до най-крайните атоми.

Като познава законите на спускането, човек познава също и законите на издигането и следователно не само може да преминава от главните октави в подчинените, но и обратно. Може

17

не само носът да се реконструира единствено от лицето, но също и от носа може безусловно и точно да се реконструира цялото лице и тяло на един човек. Тук няма стремеж към красота и подобие. Творението не може да бъде нищо друго, освен това, което е.

Това е нещо по-точно от математиката, защото тук ти не се срещаш с вероятности и го постигаш не чрез изучаване на математиката, а на една далеч по-дълбока и широка област. Това, от което има нужда, е разбиране. В един разговор без разбиране е възможно да се говори с десетилетия, без да се достигне до някакъв резултат.

Един най-обикновен въпрос може да покаже, че човекът не притежава необходимата настройка на ума, и дори при желание да се изясни въпросът липсата на подготовка и разбиране у слушателя анулира думите на говорещия. Такова „буквално разбиране" е много често срещано.

Следната случка още веднъж потвърждава нещо, което отдавна знам и съм го доказвал хиляди пъти. Неотдавна в Петербург говорих с един доста известен композитор. От този разговор ясно видях колко са бедни знанията му в областта на истинската музика и колко е дълбока пропастта на неговото невежество. Спомни си Орфей, който проповядвал знанието чрез музика, и ще разбереш какво наричам истинска или свещена музика.

Г-н Гурджиев продължи:- За такава музика ще има нужда от специални условия1 и тогава Борбата на магьосниците

няма да бъде просто един спектакъл. А засега може да има само фрагменти от музиката, която съм чул в някои храмове, но дори и такава истинска музика няма да предаде нищо на слушателите, защото ключовете към нея са загубени и може би никога не са били познати на Запад. Ключовете към всички древни изкуства са загубени, били са загубени преди много векове. И следователно няма вече свещено изкуство, което да въплъщава законите на Великото знание и по такъв начин да влияе върху инстинктите на тълпата.

В днешно време няма създатели. Съвременните служители на изкуството не създават, а имитират. Те търчат подир красотата и подобието или подир това, което се нарича оригиналност, без да притежават дори и най-необходимото знание. Без да знаят и без да са в състояние да направят нещо, тъй като се лутат в тъмното, те са възхвалявани от тълпата, която ги издига на пиедестал. Свещеното изкуство е изчезнало и е оставило след себе си само ореола, който е обгръщал неговите служители. Всички днешни думи за божествена искра, талант, гениалност, творчество, свещено изкуство нямат твърда основа - те са анахронизми. Какви са тези таланти? Ние ще говорим за тях при някой подходящ случай.

Или ще трябва да наречем занаята на обущаря изкуство, или ще трябва да наречем цялото съвременно изкуство занаят. С какво обущарят, който шие модерни обувки с прекрасен дизайн, е по-нисш от един човек на изкуството, чиято цел е да имитира или да оригиналничи? Когато има знание, и шиенето на обувки може да бъде свещено изкуство, но без него и жрецът на съвременното изкуство е по-лош и от най-посредствения занаятчия.

Последните думи бяха силно подчертани. Г-н Гурджиев замълча, А. също не каза нищо.Разговорът ме впечатли дълбоко; почувствах колко прав беше А., като ме предупреди, че за

да слушам г-н Гурджиев, ще имам нужда от повече, отколкото просто от желанието да се срещна с него.

Мисълта ми работеше прецизно и ясно. Хиляди въпроси се появяваха в ума ми, но никой от тях не съответстваше на дълбочината на това, което бях чул, затова си замълчах.

Погледнах г-н Гурджиев. Той повдигна бавно глава и каза:- Трябва да вървя. За днес е достатъчно. След половин час ще има коне, които да ви закарат

до гарата. За евентуални бъдещи планове ще научиш от А. - и като се обърна към него, добави:- Заеми мястото ми на домакин. Можете да закусите. След като го заведеш на гарата,

върни се пак... Е, довиждане.А. прекоси стаята и издърпа някаква жица, скрита зад един диван. Висящият на стената

персийски килим се дръпна настрани, откривайки един огромен прозорец. Светлината на ясната мразовита зимна утрин изпълни стаята. Това ме изненада: до този момент не бях помислял за часа.

- Кое време е? - възкликнах аз.- Почти девет - отговори А., загасвайки лампите. - Както виждаш, времето тук не

съществува -добави той с усмивка.IIБог и микроб са една и съща система, единствената разлика е в броя на центровете.

18

(Приоре, 3 април 1923)Нашето развитие е като това на пеперудата. Ние трябва „да умрем и да се преродим", така

както яйцето умира и се превръща в гъсеница; гъсеницата умира и се превръща в какавида; какавидата умира и тогава се ражда пеперудата. Това е един дълъг процес, а пеперудата живее само ден-два. Но космическата цел е осъществена. Същото е с човека, ние трябва да разрушаваме нашите буфери. Децата нямат такива, следователно ние трябва да станем като малки деца....

(Приоре, 2 шни 1922)На някой, който попитал защо сме родени и защо трябва да умрем, Гурджиев отговорил:

Искаш ли да знаеш? За да знаеш наистина, ти трябва да страдаш. Можеш ли да страдаш? Не можеш да страдаш. Ти не можеш да страдаш и за един франк, а за да знаеш поне малко, трябва да страдаш за един милион франка...

(Приоре, 12 август 1924)Когато учим, ние чуваме нашите мисли, следователно не можем да чуваме нови мисли, а

само чрез нови методи на слушане и изучаване...(Лондон, 13 февруари 1922)ЕСЕНТУКИ, ОКОЛО 1918 г.КОГАТО ГОВОРИМ НА РАЗЛИЧНИ ТЕМИКогато говорим на различни теми, забелязал съм колко е трудно да предам на някого своето

разбиране, дори и да се отнася за нещо най-обикновено и за човек, когото добре познавам. Езикът ни е твърде беден за едни пълни и точни описания. По-късно открих, че тази липса на разбиране между един и друг човек представлява един математически организиран феномен, така прецизен, както и таблицата за умножение. Той зависи общо взето от така наречената „психика" на хората, за които това се отнася, и по-специално от състоянието на тяхната психика в даден момент.

Верността на този закон може да се потвърди на всяка стъпка. За да бъде разбран от друг човек, е необходимо не само говорещият да знае как да говори, но и слушателят да знае как да слуша. Ето защо мога да кажа, че ако аз трябваше да говоря по начин, който смятам за точен, всички тук с малки изключения щяха да ме помислят за луд. Но тъй като сега трябва да говоря на моята аудитория такава, каквато е, и тя трябва да може да ме слуша, първо трябва да установим възможността за взаимно разбиране.

В хода на нашия разговор ще трябва да маркираме знаците, които да обозначават пътя на един продуктивен разговор. Всичко, което искам да ви предложа сега, е да погледнете на нещата и явленията около вас и особено на самите вас, от една гледна точка, от един ъгъл, който може да е различен от този, който е обичаен или естествен за вас. Само да погледнете, защото да се направи повече е възможно само с желанието и съдействието на слушателя, когато слушателят престава да слуша пасивно и започва да върши, т. е. когато навлиза в състояние на активност.

Много често в разговор с хората може да се чуе директно или загатнато становището, че човекът такъв, какъвто го срещаме във всекидневието, може да се разглежда почти като център на Вселената, „венецът на творението"; или във всеки случай, че той е нещо голямо и важно, че възможностите му са почти неограничени, че силите му са почти безкрайни. Но дори и при тези възгледи има доста резерви: те казват, че за да може това да се осъществи, са необходими изключителни условия, специални предпоставки, вдъхновение, откровение и т. н.

Ако обаче подложим на разглеждане тази концепция за „човека", ще видим веднага, че тя е изградена от характерни черти, принадлежащи не на един човек, а на редица от познати или предполагани отделни индивиди. Ние никога няма да срещнем такъв човек в реалния живот, нито пък в настоящето или като исторически персонаж от миналото. Тъй като всеки човек си има своите слабости, ако се вгледаш по-отблизо, миражът на величието и силата се разпада.

Но най-интересното нещо е не това, че хората обличат другите в този мираж, а това, че поради една особеност на тяхната психика те го пренасят върху себе си, ако не в неговата цялост, то поне отчасти като отражение. И така, макар да са почти несъществуващи, те си представят самите себе си, че са този колективен тип или нещо не много различно от него.

Но ако човек знае как да бъде искрен със себе си - не в смисъла, който обикновено се влага в тази дума, а безжалостно искрен - тогава на въпроса „Какво си ти?" той няма да очаква успокоителен отговор. Затова сега, без да ви чакам да се доближите до преживяването за себе си на това, за което говоря, аз предлагам, за да разберете по-добре това, което имам предвид, всеки от вас да си зададе въпроса „Какво съм аз?" Сигурен съм, че 95 процента от вас ще се объркат от

19

този въпрос и ще отговорят с друг един: „Какво имаш предвид?"И това ще докаже, че човек изживява целия си живот, без да си задава този въпрос, и

приема за даденост, за някаква аксиома, че той е „нещо", дори нещо много ценно, нещо, което той никога не е поставял под въпрос. Същевременно той е неспособен да обясни на някой друг какво е това нещо, неспособен е да предаде дори каквато и да било идея за него, тъй като самият той не знае какво представлява. Дали причината да не знае е всъщност в това, че това „нещо" не съществува, но само се приема, че съществува? Не е ли странно, че хората обръщат толкова малко внимание на себе си в смисъл на себепознание? Не е ли странно с какво тъпо самодоволство те си затварят очите пред това, което те наистина представляват, и прекарват живота си с приятното убеждение, че те са нещо ценно? Те не успяват да видят дразнещата празнота, скрита зад силно гримираната фасада, създадена от тяхната самоизмама, и не разбират, че стойността й е чисто условна.

Вярно, това не винаги е така. Не всеки гледа на себе си така повърхностно. Съществуват любознателни умове, които копнеят за истината на сърцето, търсят я, борят се да разрешат проблемите, които животът поставя пред тях, опитват се да вникнат в същината на нещата и явленията и да проникнат в себе си. Ако човек разсъждава и мисли правилно, без значение какъв път следва, за да разреши тези проблеми, той неизбежно ще се върне в себе си и ще започне с решението на проблема за това какво е той самият и какво е мястото му в света около него. Тъй като без това знание неговите търсения няма да бъдат фокусирани. Думите на Сократ „Познай себе си" остават в сила за всички тези, които търсят истинско знание и същество.

Току-що използвах една нова дума - „същество". За да сме сигурни, че с тази дума обозначаваме едно и също нещо, би трябвало да кажа няколко думи за обяснение.

Преди малко поставихме под въпрос дали това, което човек мисли за себе си, съответства на това, което е той в действителност, и вие си зададохте въпроса какво представлявате. Ето тук един доктор, там един инженер, там пък един художник. Те наистина ли са това, което ние си мислим, че са? Можем ли да смятаме личността на всеки един за идентична с неговата професия, с опита, който тази професия или подготовката за нея му е дала?

Всеки човек идва на света като чист лист хартия, след което хората и окръжаващите условия започват да се състезават в зацапването на този лист и покриването му с писания. Образование, формиране на морал, информация, която наричаме знание, всички чувства за дълг, чест, съзнателност и т. н. - всичко това нахлува там. И те всички твърдят, че методите, използвани за присаждане към ствола на тези издънки, познати като човешка „личност", са неизменни и безгрешни. Постепенно листът се зацапва и колкото по-зацапан с така нареченото „знание" става листът, за толкова по-умен се смята човекът. Колкото повече писано има на мястото, наречено „дълг", за толкова по-честен се смята притежателят му; и така е с всичко. А самият зацапан лист, като вижда, че хората смятат неговата „мръсотия" за добродетел, я смята за нещо ценно. Това е един пример за това, което ние наричаме „човек", към което често добавяме такива думи като талант и гений. И въпреки това нашият „гений" ще има лошо настроение през целия ден, ако не си намери чехлите до леглото, когато се събуди сутрин.

Човек не е свободен дори в своите прояви или в своя живот. Той не може да бъде това, което иска да бъде, и това, което смята, че е. Той не е като образа, който изгражда за себе си, и думите „човекът - венец на творението" не се отнасят за него.

„Човек" - това е един горд термин, но трябва да се запитаме какъв човек? Със сигурност не такъв, който се дразни от дреболии, който обръща внимание на незначителни неща и се въвлича във всичко около него. За да има правото да се нарича човек, той трябва да съществува като човек, и това съществуване се проявява само чрез себепознание и работа върху себе си в насоките, които се изясняват чрез себепознание.

Опитвали ли сте се някога да се наблюдавате умствено, когато вниманието ви не е било концентрирано върху някакъв определен проблем? Предполагам, че повечето от вас са запознати с това, макар че може би само неколцина са го наблюдавали системно в себе си. Вие без съмнение осъзнавате начина, по който мислим - чрез случайни асоциации, когато мисълта ни навързва заедно несвързани сцени и спомени, когато всичко, което попада в областта на нашето съзнание или просто леко го докосне, извиква тези случайни асоциации в нашата мисъл. Веригата от мисли, изглежда, продължава без прекъсване, вплитайки заедно фрагменти от предишни възприятия, взети от различни записи в нашите спомени. И тези записи се въртят и развиват като пружина, докато нашият мисловен апарат сръчно плете от този материал своите

20

мисловни нишки, без да спира. Записите на нашите чувства се сменят периодично по същия начин - приятни и неприятни, радост и тъга, смях и раздразнение, удоволствие и болка, привличане и отблъскване. Чуваш да те хвалят и изпитваш удоволствие; някой те укорява и настроението ти се разваля. Нещо ново привлича интереса ти и ти незабавно забравяш това, което не по-малко те е интересувало само преди миг. Постепенно интересът ти те привързва към новото нещо до такава степен, че ти потъваш в него от глава до пети; изведнъж ти вече не го притежаваш, изчезнал си, обвързал си се и си се разтворил в това нещо; фактически то те притежава, то те е пленило, и това заслепение, тази способност да се запленяваме е, измежду многото различни маскировки, собственост на всеки един от нас. Това ни обвързва и ни пречи да бъдем свободни. То отнема нашата сила и нашето време, лишавайки ни от възможност да сме обективни и свободни - две съществени качества

за всеки, който решава да следва пътя на себепознанието.Щом се стремим към себепознание, ние трябва да се борим за свобода. Задачата на

себепознанието и на по-нататъшното себеразвитие е толкова важна и сериозна, изисква такава интензивност на усилието, че е невъзможно да се осъществява по някакъв стар начин и между другото. Човек, който предприема тази задача, трябва да я постави на първо място в своя живот, който не е толкова дълъг, че да може да си позволи да го прахосва за дреболии.

Какво друго може да даде възможност на човек да използва времето си по полезен начин, ако не свободата от всякакъв вид привързаност?

Свобода и сериозност. Не този вид сериозност, който лъха от намръщените вежди и присвитите устни, от внимателно премерените жестове и прецедените през зъби думи, но тази сериозност, която означава решимост и упоритост в търсенията, такава интензивност и постоянство, че човек дори и когато почива, да продължава със своята главна задача.

Попитай себе си - свободен ли си? Мнозина са склонни да отговорят с „да", дотолкова доколкото са относително осигурени в материален смисъл и не трябва да се притесняват за утрешния ден, не зависят от никого за своята прехрана или за избора на техните условия на живот. Но дали това е свобода? Дали това е въпрос само на външни условия?

Да речем, ти имаш много пари. Живееш в лукс и се наслаждаваш на всеобщо уважение и одобрение. Хората, които управляват твоя добре организиран бизнес, са абсолютно честни и са ти предани. С една дума, ти живееш един много добър живот. Може би и самият ти мислиш така и се смяташ за напълно свободен, тъй като в края на краищата твоето време ти принадлежи. Ти си покровител на изкуствата, ти решаваш световните проблеми на чашка кафе и може би дори се интересуваш от развитието на скритите духовни сили. Проблемите на духа не са ти чужди и сред философските идеи ти се чувстваш като у дома си. Ти си образован и доста начетен. Бидейки ерудиран в много области, ти си известен като умен човек, тъй като лесно се оправяш във всякакъв вид изследвания; ти си един пример на културен човек. С една дума, за завиждане си.

Една сутрин се събуждаш под влияние на някакъв неприятен сън. Леко потиснатото настроение изчезва, но оставя следа в нещо като отпадналост и несигурност на движенията. Отиваш пред огледалото, за да се вчешеш, и без да искаш, си изпускаш гребена. Вдигаш го и точно когато си го изтупал от праха, го изпускаш отново. Този път го вдигаш с оттенък на нетърпение и поради това го изпускаш за трети път. Опитваш се да го сграбчиш във въздуха, но наместо това той отлита към огледалото. Напразно скачаш да го хванеш. Тряс!... В старинното огледало, с което толкова си се гордял, се появява звездообразен букет т пукнатини. По дяволите! Записите на недоволство започват да се въртят. Имаш нужда да излееш раздразнението си върху някого. Откривайки, че прислужникът е забравил да сложи вестника до твоето в сутрешно кафе, чашата на търпението ти прелива и ти решаваш, че няма повече да търпиш този жалък човек в своя дом. Вече е време да тръгваш. За да се насладиш на хубавия ден, при положение че мястото, закъдето си се запътил, не е много далеч, ти решаваш да походиш, докато колата ти върви бавно след теб. Яркото слънце донякъде те уталожва. Вниманието ти е привлечено от една тълпа, събрала се около човек, лежащ в безсъзнание на паважа. С помощта на присъстващите портиерът го внася в едно такси и той бива откаран в болницата. Забележи как странно познатото лице на шофьора се свързва в твоите асоциации и ти напомня за едно произшествие, което ти се случи миналата година. Ти се връщаше у дома от едно весело празненство за рожден ден. Каква вкусна торта бяха направили там! Този твой слуга, който забрави сутрешния ти вестник, ти провали закуската. Защо сега да не я компенсираш? В края на краищата тортата и кафето са изключително важни! Ето го модерното кафене, където понякога

21

ходиш със свои приятели. Но защо си спомни за произшествието? Със сигурност вече почти си забравил за сутрешната неприятност.... А сега дали тортата и кафето наистина ще ти се усладят толкова?

Виждаш две дами на съседната маса. Каква чаровна блондинка! Тя ти хвърля един поглед и прошепва на приятелката си: „Този мъж е мой тип."

Заради нито една от твоите неприятности определено не си струва да губиш време или да се разстройваш. Трябва ли да се изтъква как се е променило настроението ти от момента, когато си срещнал блондинката, и как е продължавало, докато си бил с нея? Ти се връщаш у дома, тананикайки си весела песничка, и дори счупеното огледало предизвиква само усмивка. Но какво да кажем за работата, заради която си излязъл сутринта? Ти едва сега си спомняш... много умно си постъпил! И все пак това няма значение. Можеш да се обадиш по телефона. Вдигаш слушалката и телефонистката ти дава грешен номер. Звъниш отново и попадаш на същия номер. Някакъв мъж ти отговаря троснато, че му е писнало от теб -ти казваш, че не е твоя грешката, следва кавга, и ти с изненада научаваш, че си глупак, идиот и че ако пак опиташ... Набраният килим под краката ти те дразни и би трябвало да чуеш с какъв тон на гласа си укоряваш слугата, който ти носи едно писмо. Писмото е от човек, когото уважаваш и на чието добро мнение държиш. Съдържанието на писмото толкова те ласкае, че раздразнението постепенно затихва и се замества от чувството на приятно смущение, което ласкателството предизвиква. Когато свършваш да го четеш, ти си в най-приветливо настроение.

Бих могъл да продължа с обрисуването на твоя ден - ти си свободен човек. Може би си мислиш, че малко преувеличавам. Не, това е един истински сценарий, взет от живота.

Това е ден от живота на един човек, доста известен у нас и в чужбина, така както е реконструиран и описан от него още същата вечер като жив пример на асоциативно мислене и чувстване. Кажете ми къде е свободата, когато хората или нещата притежават човека до такава степен, че той забравя своите настроения, своята работа и самия себе си? Може ли човек, подложен на такива промени, да има каквото и да било сериозно отношение към своите търсения?

Вие сега по-добре разбирате, че човек не е непременно това, което изглежда, че е, че става въпрос не за външните обстоятелства и факти, а за вътрешната структура на човека и за отношението му към тези факти. Но може би това е вярно само за неговите асоциации; по отношение на нещата, за които той „знае", може би ситуацията ще е различна.

Аз обаче ви питам, ако поради някаква причина всеки от вас не е бил в състояние да приложи знанията си на практика, колко от тях ще са се запазили? Не е ли това като да притежаваш материали, които с времето изсъхват и се изпаряват? Спомнете си сравнението с чистия лист хартия. И наистина в хода на нашия живот ние през цялото време учим по нещо и резултатите от това учене наричаме „знание". Но въпреки това знание не се ли оказваме често невежи, далеч от истинския живот и следователно зле адаптирани към него? Ние сме полуобразовани като попови лъжички или просто „образовани" хора, имащи по малко информация за много неща и тя цялата е объркана и неадекватна. Наистина това е просто информация. Ние не можем да я наречем знание, тъй като знанието е неотменна собственост на човека; то не може да е повече или по-малко. Тъй като човек „знае" само когато самият той „е" това знание. Що се отнася до вашите убеждения - никога ли не сте ги виждали да се променят? Не са ли те също подложени на флуктуации, като всичко друго в нас? Няма ли да е по-правилно да ги наречем мнения вместо убеждения, зависещи толкова много от нашите настроения, колкото и от нашата информация, или може би просто от състоянието на храносмилането ни в даден момент?

Всеки един от вас е доста интересен пример на одушевен автомат. Вие си мислите, че за да вършите това, което вършите, и да живеете така, както живеете, имате нужда от „душа", че дори и от „дух". Но може би е достатъчно да имате ключ, с който да навивате пружината на своя механизъм. Вашите всекидневни порции храна ви помагат да се навивате и да подновявате все отново и отново безцелните шутовщини на асоциациите. На този фон се подбират отделни мисли и вие се опитвате да ги свържете в едно цяло и да ги предадете на други като нещо ценно и ваше собствено. Ние също така подбираме чувства и усещания, настроения и опитности и от всичко това създаваме миража на вътрешния живот, наричаме себе си съзнателни и мислещи същества, говорим за Бога, за вечността, за вечния живот и за други висши материи; говорим за всичко, което можем да си представим, да обсъждаме и да дискутираме, да определяме и да преценяваме,

22

но пропускаме да говорим за самите себе си и за собствената ни реална обективна стойност, тъй като всички сме убедени, че ако има нещо, което да липсва в нас, ние можем да го придобием.

Ако в това, което казах, съм успял дори в най-малка степен да изясня в какъв хаос се намира съществото, наречено човек, ще можете да си отговорите на въпроса какво липсва на човека и какво той може да придобие, ако си остане такъв, какъвто е, каква стойност може да добави към стойността, която самият той представлява.

Вече казах, че има хора, които гладуват и жадуват за истината. Ако навлязат в проблемите на живота и са искрени със себе си, те скоро ще се убедят, че не е възможно да живеят така, както досега са живели, и да бъдат това, което досега са били; че е много важно да се излезе от тази ситуация и че човек може да развие своите скрити възможности и сили само чрез пречистване на тази машина от мръсотията, която я е задръстила в течение на неговия живот. Но за да предприеме това почистване по един рационален начин, той трябва да види какво, къде и как има нужда да бъде почистено. Да види обаче това за самия себе си е почти невъзможно. За да може да види нещичко от това, човек трябва да се погледне отстрани, а за това има нужда от взаимна помощ.

Ако си спомняте примера, който дадох за идентификацията, ще видите колко е сляп човек, когато се идентифицира със своите настроения, чувства и мисли. Но дали нашата зависимост от нещата се ограничава само до това, което може да се види на пръв поглед? Тези неща толкова се открояват, че не може да не хванат окото. Спомняте ли си как говорихме за човешките характери, разделяйки ги грубо на добри и лоши? Когато човек започне да се опознава, той непрестанно открива нови области на своята механичност - нека да я наречем автоматизъм, - области, където неговата воля, неговото „аз искам" нямат власт, области, които не са му подвластни, които са толкова объркани и фини, че е невъзможно да се ориентира в тях без помощта и авторитетното водачество на някой, който знае.

Такова е накратко състоянието на нещата в царството на себепознанието: за да извършиш, трябва да знаеш, но за да знаеш, трябва да разбереш как да знаеш. Ние сами не можем да разберем това.

Освен себепознанието, съществува и друг аспект на търсенето - себеразвитието. Нека видим как стоят тук нещата. Ясно е, че ако човек е оставен сам на собствените си хитрини, той не може да изсмуче от пръстите си знанието за това как да се развива, а още по-малко какво точно да развива в себе си.

Като се среща с търсещи хора, като говори с тях и като чете подходящи книги, човек постепенно бива привлечен към сферата на въпросите, засягащи себеразвитието.

Но какво може той да срещне тук? Преди всичко една бездна от най-безпардонно шарлатанство, поставено изцяло на основите на алчността да се печелят пари чрез баламосване на доверчиви хора, търсещи начин да излязат от своята духовна безпомощност. Но преди човек да се научи да разделя житото от плявата, трябва да мине доста време, и може би самият подтик към търсене на истината ще започне да мъждука и да изчезва от него, или ще се изврати болезнено и неговият притъпен усет може да го хвърли в такъв лабиринт, че пътят за излизане оттам да го заведе, образно казано, направо в обятията на дявола. Ако човек успее да се измъкне от това първо блато, той може да попадне в едно ново тресавище на псев-дознание. В този случай истината ще му се поднесе в такава несмилаема и неясна форма, че ще създаде впечатление на патологичен делириум. Ще му се показват начини и средства за развитие на скрити сили и възможности, за които ще му се обещава, че ако постоянства, ще му дадат без особени проблеми власт и контрол над всичко, включително одушевените творения, инертната материя и елементите. Всички тези системи, изградени на основата на най-различни теории, са изключително примамливи, без съмнение точно поради тяхната неяснота. Те са особено привлекателни за полуобразованите, полуизучилите се в позитивното знание хора.

Като се има предвид фактът, че повечето въпроси, изучавани от гледна точка на езотеричните и окултни теории, често отиват отвъд границите на достъпните за съвременната наука данни, тези теории често гледат отвисоко на нея. Макар че от една страна те дават дължимото на позитивната наука, от друга - омаловажават нейното значение и оставят впечатлението, че науката е не само един провал, но и нещо по-лошо.

Каква е ползата тогава да ходиш в университета, да изучаваш и да се мъчиш над изготвени според официалната наука учебници, ако теории от този вид могат да ти дадат възможност да гледаш отвисоко на цялата друга ученост и да се произнасяш по научни въпроси?

23

Но има едно важно нещо, което изучаването на тези теории не дава: то не поражда обективност по въпросите на знанието, а още по-малко на науката. Наистина то има склонност да замъглява ума на човека и дори да понижава способността му да разсъждава и да мисли правилно, като го води към психопатия. Такъв е ефектът на тези теории върху по-луобразованите, които ги приемат за автентични откровения. Но ефектът им не е много по-различен и върху самите учени, които може да са се повлияли, макар и слабо, от отровата на неудовлетвореността от съществуващите неща. Нашата мисловна машина има способността да бъде убеждавана от всичко, което може да ви дойде наум, при условие че й се оказва периодично и постоянно влияние в съответната насока. Едно нещо, което в началото може да изглежда абсурдно, накрая ще бъде осмислено, при положение че се повтаря достатъчно често и с необходимата убеденост. И докато един тип човек ще повтаря готови фрази, заседнали в ума му, друг тип ще намира завързани доказателства и парадокси, за да обясни това, което казва. Но и двата типа са еднакво достойни за съжаление. Всички тези теории предлагат твърдения, които подобно на догми, обикновено не могат да бъдат потвърдени. Или във всеки случай не могат да бъдат потвърдени по начините, които са ни достъпни.

Тогава се предлагат методи и начини за себеразвитие, за които се казва, че водят до състояние, при което техните твърдения могат да бъдат удостоверени. По принцип не може да се възрази на това. Но редовното практикуване на тези методи може да доведе прекалено усърдния търсач до крайно нежелани резултати. Човек, който приема окултните теории и се смята за знаещ в тази сфера, няма да е в състояние да се съпротивява на изкушението да приложи на практика знанието за тези методи, което е придобил в своето изследване, т. е. той ще премине от знание към действие. Ще започне може би с предпазливост, избягвайки действия, които са от негова гледна точка рисковани, и прилагайки по-надеждните и автентични способи; и може би ще ги спазва с най-голямо внимание. Въпреки това изкушението да ги приложи и наблягането на необходимостта да стори това, както и изтъкването на чудотворното естество на резултатите и скриването на техните тъмни страни ще накара човека да ги опита.

Може би, опитвайки ги, той ще намери методи, които са безвредни за него. Може би, като ги прилага, той дори ще получи нещо от тях. Общо взето, всички методи за себеразвитие, които се предлагат дали за проверка като средства, или като цел за поетигане, са често пъти противоречиви и неразбираеми. Когато се работи върху такава сложна и малко позната машина като човешкия организъм, и с тази страна от нашия живот, която е свързана тясно с нея и която ние наричаме психика, най-малката грешка или излишен натиск могат да доведат до непоправими повреди на машината.

Наистина е щастие, ако човек успее да избяга от това тресавище повече или по-малко невредим. За жалост твърде много от тези, които се заемат с развитието на духовните сили и способности, завършват кариерата си в лудницата или съсипват здравето и психиката си до такава степен, че се превръщат в пълни инвалиди, неспособни да се адаптират към живота. Редиците им набъбват от онези, които са привлечени от псевдоокултизма поради копнеж към нещо чудно и мистериозно. Тук са и тези крайно слабоволеви индивиди, които не са успели в живота и които поради съображения за лична изгода мечтаят да развият в себе си силата и способността да подчиняват другите. И накрая са хората, които просто търсят разнообразие в живота, начини да забравят своите тъги, да намерят разтуха от всекидневието и бягство от неговите конфликти.

Когато надеждите им да постигнат качествата, на които са се надявали, започнат да намаляват, за тях е лесно да изпаднат в преднамерено шарлатанство. Спомням си един класически пример. Един от тези, които търсят психични сили, човек заможен, начетен, пътувал много в търсене на всякакви чудеса, накрая банкрутира, като същевременно се лиши от илюзиите си по отношение на всичките свои търсения.

Търсейки други начини за препитание, той попадна на идеята да използва псевдознанието, заради което бе пропилял толкова много пари и енергия. Речено -сторено. Той написа книга, носеща едно от тези заглавия, които украсяват кориците на окултните книги, нещо от рода на Курс за развиване на скритите сили в човека.

Този курс беше написан в седем лекции и представляваше кратка енциклопедия на тайните методи за развиване на магнетизма, хипнотизма, телепатията, ясновидството, бягството в астрала, левитацията и други примамливи способности. Курсът беше добре рекламиран и се продаваше на изключително висока цена, макар че накрая беше предложена изключително

24

висока отстъпка (достигаща до 95 процента) за по-упоритите или стиснати клиенти, при условие че ще го препоръчват на свои приятели.

Благодарение на общия интерес към тези неща, успехът на курса надмина всички очаквания на неговия съставител. Скоро той започна да получава писма от тези, които бяха закупили курса. Писмата бяха издържани в ентусиазиран, почтителен и благоговеен тон и в тях хората се обръщаха към него със „скъпи учителю" и „мъдри наставнико", изразявайки най-дълбока благодарност за чудесното изложение и най-ценните инструкции, които са им дали възможност забележително бързо да развият най-различни окултни способности.

Тези писма образуваха една значителна колекция и всяко от тях го изненадваше, докато накрая дойде едно писмо, което го информираше, че с помощта на неговия курс някой си в разстояние на един месец станал способен да левитира. Това наистина преля чашата на неговото удивление.

Ето думите му, предадени буквално: „Изненадан съм от абсурдността на нещата, които се случват. Аз, който написах този курс, нямах много ясна представа за естеството на феномените, които преподавам. Въпреки това тези идиоти не само са намерили пътя си сред кашата от безсмислици, но дори са научили нещо от тях, а сега някакъв свръхидиот даже се е научил да лети. Всичко това са, разбира се, глупости. Да върви по дяволите... Скоро ще го пъхнат в усмирителна риза. Това ще му бъде от полза. Много по-добре ще сме без подобни глупаци."

Окултисти, дали оценявате по достойнство доводите на този автор на един от учебниците по развитие на психичните сили? Ако е така, възможно е някой и да научи нещо случайно, тъй като често пъти човек, макар и самият той невежа, може да говори с учудваща точност за различни неща, без да знае как го прави. Разбира се, същевременно той ще каже и такива глупости, че всякакви истини, които може да е изразил, ще са напълно погребани и ще е крайно невъзможно да се изрови перлата на истината от бунището на всевъзможните глупости.

„Откъде тази странна способност?", можете да попитате. Причината е много проста. Както вече казах, ние нямаме собствено знание, т. е. знание, дадено от самия живот, знание, което да не може да ни се отнеме. Цялото ни знание, което е просто информация, може да е ценно или безполезно. Като го поглъщаме като сюнгери, ние можем лесно да го повтаряме и да говорим за него логично и убедително, като същевременно не разбираме нищо от него. Не по-малко лесно е за нас и да го изгубим, тъй като то не е наше, то е налято в нас като течност в съд. Трохи от истината има пръснати навсякъде и онзи, който знае и разбира, може да гледа и да се чуди колко близо до истината живеят хората, но колко са слепи и безпомощни да проникнат в нея. Когато я търси обаче, за човек е далеч по-добре изобщо да не рискува да навлиза в тъмните лабиринти на човешката глупост и невежество, отколкото да отива там сам. Тъй като без водачеството и обясненията на някой, който знае, човек на всяка стъпка, без да забележи, може да бъде сполетян от навяхване, от изкълчване на своята машина, след което ще трябва да изгуби далеч повече време за поправката й, отколкото е изгубил, за да я повреди.

Какво ще си помислите за един солиден човек, който казва за себе си, че: „е човек със съвършена •кротост и че поведението му не е подвластно на тези около него, тъй като той живее на ментално ниво, за което стандартите на физическия живот са неприложими"? Всъщност поведението му още отдавна е трябвало да бъде предмет за изследване от психиатър. Това е човек, който съзнателно и упорито „работи" върху себе си часове наред всеки ден, т. е. прилага всичките си усилия, за да задълбочи и засили още повече своето психологично изкривяване, което е вече толкова сериозно, че, убеден съм, той скоро ще се окаже в заведение за душевно болни.

Бих могъл да цитирам стотици примери за търсения с погрешна насоченост и за това докъде водят те. Бих могъл да ви цитирам имената на добре известни на обществото хора, които са се умопомрачили заради окултизма, и които живеят сред нас и ни смайват със своята ексцентричност. Бих могъл да ви кажа точно методите, които са ги извадили от релси, в каква област те са „работили" и „развивали" себе си и как те са повлияли на тяхната психологическа природа и защо.

Но този въпрос може да бъде тема на един дълъг и отделен разговор, затова поради липса на време аз няма да си позволя да се спирам сега на него.

Колкото повече човек изучава пречките и заблудите, които го очакват на всяка стъпка в тази област, толкова повече той се убеждава, че е невъзможно да се върви по пътя на себеразвитието, като се следват случайни наставления, дадени от случайни хора, или такава

25

информация, която е подбрана от четене и случайни разговори.Същевременно той започва постепенно да вижда все по-ясно - първо едно немощно сияние,

а след това ясната светлина на истината, която е осветявала човечеството през вековете. Наченките на посвещението се губят в мрака на времето, където се разгръща дългата верига на епохите. Надигат се велики култури и цивилизации, неясно възникващи от култове и мистерии, непрестанно променящи се, изчезващи и отново появяващи се.

Великото знание се предава по наследство от век на век, от човечество на човечество, от народ на народ. Великите центрове на посвещение в Индия, Асирия, Египет, Гърция озаряват света с ярка светлина. Почитаните имена на великите посветени, живите носители на истината, се предават с благоговение от поколение на поколение. Истината се закодира посредством символични писания и легенди и се предава на масите за съхранение във вид на обичаи и церемонии, устни традиции, хроники, чрез свещеното изкуство с невидимите свойства на танца, музиката, скулптурата и различните ритуали. Тя се съобщава явно след определена проба на тези, които я търсят, и се съхранява чрез устно препредаване във веригата на тези, които знаят. След като мине известно време, центровете на посвещение отмират един по един и древното знание по подземни канали слиза надълбоко, като се скрива от очите на търсещите.

Носителите на това знание също се скриват и стават непознати за тези около тях, но не престават да съществуват. От време на време отделни потоци си пробиват път до повърхността, показвайки, че някъде дълбоко долу във вътрешността, дори и в днешно време, тече мощният древен поток на истинското знание за битието.

Да си пробиеш път до този поток, да го намериш - това е задачата и целта на търсенето. Тъй като след като го намери, човек може смело да повери себе си на пътя, по който смята да върви. Тогава остава само „да знаеш", за „да бъдеш" и „да извършваш". По този път човек няма да бъде напълно сам; в трудни моменти той ще получава подкрепа и водачество, тъй като всички, които следват този път, са свързани с една непрекъсната верига.

Може би единственият положителен резултат от всички скитания по лъкатушните пътища и пътеки на окултното изследване ще бъде този, че ако човек запази способността си за правилна преценка и мислене, той ще развие тази специална способност за разграничаване, която може да се нарече усет. Той ще се отрече от пътя на психопатията и грешките и настойчиво ще търси истински пътища. И тук, както при себепознанието, продължава да важи принципът, който вече цитирах: „За да извършиш, е необходимо да знаеш; но за да знаеш, необходимо е да разбереш как да знаеш."

Човекът, който търси с цялото си същество, с цялото си вътрешно аз, идва до непоколебимото убеждение, че единствената възможност да разбере как да знае, за да може да върши, е да намери водач с опит и знание, който ще поеме неговото духовно водачество и ще стане негов учител.

И именно тук усетът на човека е по-важен, отколкото където и да било другаде. Той избира водач за себе си. Естествено задължителното условие е той да избере за водач човек, който знае, иначе целият избор губи смисъл. Кой може да каже къде ще заведе човека водещ, който не знае?

Всеки търсещ мечтае за водач, който знае, мечтае за такъв, но рядко си задава въпроса обективно и искрено - дали е достоен да бъде воден? Дали е готов да следва пътя?

Излез през някоя ясна звездна нощ на открито и погледни нагоре към небето, към тези милиони светове над главата ти. Помни, че може би във всеки от тях се тълпят милиарди същества, подобни на теб, или може би по-висши в своята организация. Погледни Млечния път. В тази безкрайност Земята не може да се нарече дори и песъчинка. Тя се разтваря и изчезва, а с нея и ти. Къде си ти? И това, което искаш, не е ли просто лудост?

Пред лицето на всички тези светове се запитай: какви са целите и надеждите ти, какви са намеренията ти и средствата за тяхното осъществяване, какви са изискванията, които може да ти се предявят, и каква е готовността ти да ги посрещнеш.

Предстои ти едно дълго и трудно пътешествие; ти се подготвяш за една странна и непозната страна. Пътят е безкрайно дълъг. Ти не знаеш нито дали, нито къде ще е възможно да почиваш по пътя. Трябва да си готов и за най-лошото. Вземи със себе си всичко необходимо за това пътешествие.

Опитай се да не забравиш нищо, тъй като после ще бъде твърде късно и няма да има време да се връщаш за това, което си забравил, да поправяш грешката. Прецени силите си. Дали ще са достатъчни за цялото пътешествие? Колко скоро можеш да тръгнеш?

26

Помни, че ако прекараш по-дълго време на пътя, ще имаш нужда да носиш съответно повече провизии, и това ще те забави допълнително както в твоя път, така и в подготовката ти за него. Всяка минута е ценна. Щом веднъж си решил да тръгнеш, няма смисъл да губиш време.

Не разчитай да правиш опит да се върнеш. Такъв експеримент може да ти струва много скъпо. Водачът се наема само да те доведе дотам, но ако ти искаш да се върнеш обратно, той не е длъжен да се върне с теб. Ти ще бъдеш оставен сам на себе си и горко ти, ако изпаднеш в слабост или забравиш пътя - няма никога да можеш да се върнеш. А дори и да си спомниш пътя, все още е в сила въпросът: ще се върнеш ли здрав и читав? Тъй като много неприятности очакват самотния пътешественик, който не е запознат с пътя и с обичаите, които господстват там. Имай си едно наум, че зрението ти има свойството да представя далечните обекти като че ли са близки. Подлъган от близостта на целта, към която си се устремил, заслепен от нейната красота и в неведение за величината на своята собствена сила, ти няма да забележиш пречките по пътя; няма да видиш многобройните ями пред теб. В зелената ливада, обсипана с пищни цветя, сред гъстата трева, е скрита дълбока пропаст. Много е лесно да се спънеш и да паднеш в нея, ако очите ти не са фокусирани върху стъпките, които правиш.

Не забравяй да фокусираш цялото си внимание върху най-близката част от пътя - не се интересувай от далечни цели, ако не искаш да паднеш в пропастта.

И недей да забравяш своята цел. Помни я през цялото време и поддържай в себе си един постоянен стремеж към нея, за да не загубиш правилната посока. А веднъж щом си тръгнал, бъди бдителен; това, покрай което си минал, остава зад теб и няма да се появи отново, така че ако пропуснеш да го забележиш навреме, няма никога да го забележиш.

Недей да бъдеш прекалено любопитен, нито пък да губиш време за неща, които привличат вниманието ти, но не си струват. Времето е ценно и не трябва да се прахосва за неща, които нямат пряко отношение към твоята цел.

Помни къде си и защо си там.Не щади себе си и помни, че нито едно усилие не отива напразно.А сега можете да тръгнете по пътя.НЮ ЙОРК, ФЕВРУАРИ 1924 г.ЗА ЕДНО ТОЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ Е НЕОБХОДИМ ТОЧЕН ЕЗИКЗа едно точно изследване е необходим точен език. Но нашият обикновен език, на който

говорим, на който излагаме това, което знаем и разбираме, и пишем книги в обикновения живот, не е подходящ дори за малко количество точна реч. Неточната реч не може да служи на точното знание. Думите, съставляващи нашия език, са твърде широки, твърде мъгляви и неопределени, докато значението, което се влага в тях, е твърде произволно и променливо. Всеки, който произнася някаква дума, винаги й придава един или друг смислов оттенък според своето въображение, преувеличава или изтъква една или друга от страните й, понякога концентрира целия смисъл на думата върху една-единствена характерна особеност на обекта, т. е. чрез тази дума му придава не всички атрибути, а само онези от външните, които по случайност са били забелязани първи. Друг човек, когато говори с първия, ще придаде на същата дума друг смислов оттенък, ще вземе думата в друг смисъл, който често пъти е точно противоположен. Ако трети човек се присъедини към разговора, отново ще вложи в същата дума някакво свое значение. И ако десет души говорят, всеки от тях отново ще придаде свой собствен смисъл, така че една и съща дума ще има десет смисъла. А хора, които говорят по този начин, си мислят, че могат да се разберат, че могат да предадат своите мисли един на друг.

Може с пълна увереност да се каже, че езикът, на който съвременните хора говорят, е толкова несъвършен, че за каквото и да говорят те, особено по научни въпроси, никога не могат да бъдат сигурни, че с едни и същи думи обозначават едни и същи идеи.

Напротив, почти със сигурност може да се каже, че всяка дума те разбират по различен начин, и докато изглежда така, сякаш че говорят по една и съща тема, на практика те говорят за доста различни неща. Освен това за всеки човек смисълът на собствените му думи и смисълът, който той влага в тях, се променя в съответствие с неговите собствени мисли и настроения, с образите, които той в момента асоциира с думите, както и с това, което неговият събеседник говори, и с начина, по който го казва, тъй като чрез неволна имитация или противоречие той може да промени смисъла на своите думи. Освен това никой не е в състояние точно да определи какво има предвид под тази или онази дума, или дали това значение е постоянно, или е подложено на промяна, а също така как, защо и по каква причина ще се промени.

27

Ако говорят няколко души, всеки говори по свой собствен начин и нито един от тях не разбира другите. Професорът чете лекция, ученият пише книга, а техните слушатели и читатели слушат и четат не тях, а някакви комбинации от думите на авторите и техните собствени мисли, представи, настроения и емоции в дадения момент.

Днешните хора осъзнават до известна степен нестабилността на своя език. Всеки един от различните клонове на науката изработва своя терминология, своя номенклатура и свой език. Във философията се правят опити, преди да се използва някаква дума, да се изясни в какъв смисъл ще се използва. Обаче колкото и много хора днес да се опитват да установяват постоянни значения на думите, засега не успяват в това. Всеки писател установява своя собствена терминология, променя терминологията на своите предшественици и влиза в противоречие със своята собствена терминология. Накратко, всеки дава своя принос в общото объркване.

Това учение посочва причината за горното. Нашите думи нямат и не могат да имат някакъв постоянен смисъл и преди всичко ние нямаме средствата да посочим за всяка дума смисъла и специфичния оттенък, който придаваме на тази дума, т. е. в какви отношения я използваме. На второ място, не си поставяме такива цели; напротив - неизменно се стремим да установяваме за някоя дума наш постоянен смисъл и да я използваме винаги с този смисъл, което очевидно е невъзможно, тъй като една и съща дума, използвана по различно време и в различни отношения, има различни значения.

Това, че погрешно използваме думите и свойствата на самите думи, ги е направило ненадеждни инструменти за прецизна реч и прецизно знание, без да споменаваме факта, че за много представи, достъпни за нашия разсъдък, ние нямаме нито думи, нито изрази.

Единствено езикът на числата може да служи за точно изразяване на мисълта и знанието, но той се прилага само за обозначаване и сравняване на количества. Но нещата не се различават само по размер и тяхното дефиниране от гледна точка на количествата е недостатъчно за едно точно знание и анализ. Ние не знаем как да приложим езика на числата към характерните качества на нещата. Ако знаехме как да направим това и ако можехме да обозначим всички свойства на нещата чрез числа по отношение на някакво неизменно число, това би бил един точен език.

Учението, чиито принципи ще обясняваме тук, си поставя като една от своите задачи да приближи нашето мислене до точното математическо обозначаване на нещата и явленията и да даде на хората възможност да разберат себе си и другите.

Ако вземем някои от най-често употребяваните думи и се опитаме да видим какви разнообразни значения им се придават според това кой ги използва и в каква връзка, ще видим защо хората нямат възможност точно да изразяват своите мисли, и защо всичко, което хората казват и мислят, е толкова нестабилно и противоречиво. Освен различните значения, които всяка дума може да има, това объркване и противоречие се причинява от факта, че хората никога не си дават сметка за това в какъв смисъл употребяват една или друга дума и дори се чудят защо другите не я разбират, макар че на тях самите им е толкова ясна. Ако например изречем пред десет слушатели думата „свят", всеки един от тях ще я разбере по свой начин. Ако хората знаеха как сами да улавят и записват мислите си, те щяха да видят, че нямат никакви идеи, които да се свързват с думата „свят", но че просто се произнася една добре позната дума и един звук, с който са свикнали, чийто смисъл се предполага да е известен. Това е същото, както ако всеки, след като чуе думата, си каже: „О-о, „светът", знам какво е това." В действителност той изобщо не знае. Но думата е позната и следователно в него не възниква такъв въпрос и отговор. Той е разбрал. Въпрос се появява само по отношение на нови непознати думи и тогава човек има склонност да замества непознатата дума с позната. Това той нарича „разбиране".

Ако попитаме сега човека какво разбира под думата „свят", той ще се обърка от такъв въпрос. Обикновено когато чуе или използва в разговор тази дума, той изобщо не се замисля за това какво означава тя, след като веднъж завинаги е решил, че знае и че всички знаят. Сега той за първи път вижда, че не знае и че никога не е мислил за това; но той не е в състояние и няма да може да се примири с мисълта за своето невежество. Хората не са достатъчно способни да наблюдават и не са достатъчно искрени със себе си, за да могат да вършат това. Той скоро ще се възстанови, т. е. много бързо ще се самоизлъже. И като си спомни или състави набързо някаква дефиниция за думата „свят" от някакъв познат източник на знание или мисъл, или първата създадена от някой друг дефиниция, която му дойде наум, той ще го изрази като свое собствено разбиране за значението на думата, макар всъщност никога да не е мислил за думата „свят" и не

28

знае по какъв начин е мислил.Ако някой се интересува от астрономия, ще каже, че „светът" се състои от огромен брой

слънца, заобиколени от планети, разположени на неизмерими разстояния едно от друго и образуващи това, което наричаме Млечен път, отвъд който има други разстояния, и може да се предположи, че отвъд границите на достъпната за изследване област се намират други звезди и други светове.

Този, който се интересува от физика, ще говори за света на трептенията и електрическите заряди, за теорията на енергията или може би за приликата на света на атомите и електроните с този на слънцата и планетите.

Този, който клони към философията, ще започне да говори за нереалността и илюзорния характер на целия видим свят, създаден във времето и пространството от нашите чувства и усещания. Той ще каже, че светът на атомите и електроните, Земята с нейните планини и морета, с нейния растителен и животински живот, хората и градовете, Слънцето, звездите и Млечният път - всичко това е светът на феномените, един измамен, неистински и илюзорен свят, създаден от собствените ни представи. Отвъд този свят, отвъд границите на нашето знание, се намира един свят, който е неразбираем за нас, светът на ноумените -сянка, отражение на който е светът на феномените.

Този, който е запознат със съвременната теория на многоизмерното пространство, ще каже, че светът обикновено се смята за една безкрайна триизмерна сфера, но че всъщност триизмерният свят не може да съществува като такъв и представлява само въображаем дял от един друг, четиримерен свят, от който идват и където отиват всичките ни събития.

Човекът, чийто представи се градят върху религиозни догми, ще каже, че светът е творение на Бог и зависи от Божията воля, че отвъд видимия свят, където животът ни е кратък и е зависим от обстоятелствата или случайностите, съществува един невидим свят, където животът е вечен и където човек получава награда или наказание за всичко, което е сторил в този живот.

Теософът ще каже, че астралният свят не обгръща видимия свят като едно цяло, а седемте свята съществуват, прониквайки се един друг взаимно, и се състоят от повече или по-малко фина материя.

Руският селянин или селянинът от някоя от източните страни ще каже, че светът представлява селската община, на която той е член. Този свят е най-близо до него. На общите събрания той дори се обръща към своите съселяни, като ги нарича „свят".

Всички тези определения на думата „свят" си имат своите предимства и недостатъци: главният им недостатък се състои в това, че във всяка едно от тях се съдържа и неговата противоположност, докато всички рисуват картина само на една страна от света и го изследват само от една гледна точка. Точното значение ще трябва да бъде такова, че да съчетава всички отделни разбирания, показвайки мястото на всяко от тях, и същевременно давайки във всеки един от случаите възможност да се обяви за коя страна на света човек говори, от коя гледна точка и в каква връзка.

Това учение казва, че ако към въпроса за това какво е светът се подходи по правилен начин, ние доста точно можем да установим какво разбираме под тази дума. А това определение за правилното разбиране ще включва в себе си всички възгледи за света и всички подходи към този въпрос. Постигайки по такъв начин съгласие върху такова едно определение, хората биха били способни да се разберат едни други, когато говорят за света. Единствено ако се започне от такова определение, може да се говори за света.

Но как да намерим това определение? Учението изтъква, че първото нещо е да се дойде до въпроса по възможно най-прост начин, т. е. да се използват възможно най-прости изрази, с които да говорим за света и да уточняваме за кой свят говорим. С други думи, да погледнем нашето отношение към света и да вземем света в неговото отношение към нас. Ние ще видим, че говорейки за света, най-често говорим за Земята, за земното кълбо, или по-скоро за повърхността на земното кълбо, т. е. само за света, в който ние живеем.

Ако сега погледнем отношението на Земята към Вселената, ще видим, че от една страна, спътникът на Земята е включен в сферата на нейното влияние, докато, от друга, Земята влиза като съставна част от планетарния свят на нашата Слънчева система. Земята е една от малките планети, въртящи се около Слънцето. Масата на Земята представлява една почти незначителна част в сравнение с общата маса на планетите от Слънчевата система, и планетите упражняват огромно влияние върху живота на Земята и върху всички съществуващи и живи организми -

29

далеч по-голямо влияние, отколкото нашата наука може да си представи. Животът на отделните хора, на колективните групи, на човечеството зависи от планетарните влияния по твърде много начини. Планетите също живеят, така както и ние живеем върху тази земя. Но светът на планетите влиза на свой ред в Слънчевата система, и то като една много маловажна част, тъй като масата на всички планети, взети заедно, е многократно по-малка от масата на Слънцето.

Светът на Слънцето е също свят, в който живеем. Слънцето на свой ред влиза в света на звездите, в огромното струпване на слънца, образуващо Млечния път.

Светът на звездите е също свят, в който живеем. Взет като едно цяло, дори според определението на съвременните астрономи, светът на звездите, изглежда, представлява нещо обособено, имащо определена форма, заобиколено от пространство, отвъд границите на което науката не може да проникне. Но астрономите предполагат, че на неизмерими разстояния от нашия звезден свят могат да съществуват други звездни светове. Ако приемем това предположение, ще трябва да кажем, че нашият звезден свят влиза като съставна част в общото количество на тези светове. Това натрупване на светове, този „Всесвят", е също свят, в който живеем.

Науката не може да погледне по-нататък, но философската мисъл може да види върховния принцип, лежащ отвъд всички светове, т. е. Абсолюта, известен в индийската терминология като Брахман.

Всичко, което казахме за света, може да се представи с една проста диаграма. Нека обозначим Земята с едно малко кръгче и да го отбележим с буквата А. Вътре в кръгчето А нека поставим едно по-малко кръгче, представляващо Луната, и нека го отбележим с буквата Б. Около кръгчето на земята нека нарисуваме един по-голям кръг, показващ света, в който Земята влиза, и нека го отбележим с буквата В. Около него нека нарисуваме кръга, който представлява Слънцето, и да го отбележим с буквата Г. След това около този кръг отново да нарисуваме кръг, който представлява света на звездите, който ще обозначим с буквата Д, и след това кръга на всички светове, който обозначаваме с буквата Е. Кръга Е ще включим в кръга Ж, представляващ философския принцип на всички неща, Абсолюта.

Диаграмата представлява седем концентрични кръга. Като я има пред очите си, човек, щом изрече думата „свят", ще бъде винаги в състояние да определи точно за кой свят говори и в какво отношение към този свят се намира.

Както ще обясним по-късно, същата диаграма ще ни помогне да разберем и да комбинираме заедно астрономическата дефиниция за свят, философската, физическата и физико-химическата дефиниция, както и математическата (светът на многото измерения), а заедно с тях и теософската (проникващите се един в друг светове) и другите.

Това също така изяснява защо когато хората говорят за света, те никога не могат да се разберат едни други. Ние живеем по едно и също време в шест свята, така както живеем на някакъв етаж в тази и тази къща, на тази и тази улица, в този и този град, в тази и тази държава, в тази и тази част на света.

Ако човек говори за мястото, където живее, без да уточни дали става дума за етажа, или за града, или за частта от света, той със сигурност няма да бъде разбран от своите събеседници. Но хората винаги говорят по този начин за всичко, което няма практическа важност; и както видяхме в примера за „света", те твърде лесно обозначават с една-единствена дума редица представи, които са свързани една с друга така, както незначителната част е свързана с огромното цяло, и т. н. Но точната реч трябва винаги и съвсем точно да изтъква в какво отношение се взима всяка представа и какво включва в себе си. Т. е. от какви части се състои и в какво влиза като съставна част.

Логически това е разбираемо и неизбежно, но за нещастие то никога не се случва, дори и само поради това, че хората много често не знаят и не знаят как да открият различните части и отношения на дадена представа.

Изясняването на относителността на всяка представа в смисъл не на общата абстрактна идея, че всичко в света е относително, а като се покаже точно в какво и как тя се съотнася с останалото, е една важна част от принципите на това учение.

Ако вземем сега представата за „човека", отново ще видим погрешното разбиране на тази дума, отново ще видим същите противоречия, вложени в нея. Всеки използва тази дума и си мисли, че разбира какво означава „човек", но всъщност всеки разбира по собствен начин, а всички - по различни начини.

30

Ученият естествоизпитател вижда в човека един съвършен потомък на маймуната и определя човека по строежа на зъбите му и т. н.

Религиозният, който вярва в Бог и в бъдещия живот, вижда в човека неговата безсмъртна душа, затворена в тленна земна обвивка, която е заобиколена от изкушения и въвежда човека в опасност.

Политикономистът смята човека за същество, което произвежда и консумира.Всички тези възгледи са диаметрално противоположни, напълно си противоречат един на

друг и нямат взаимни допирни точки. Освен това въпросът допълнително се усложнява от факта, че ние виждаме между хората много разлики, които са толкова големи и толкова рязко определени, че много често изглежда странно използването на общия видов термин „човек" за тези същества от толкова различни категории.

Като имаме предвид всичко това и се запитаме какво е човекът, ще видим, че не можем да отговорим на този въпрос - не знаем какво е човекът.

Тук дефинициите са недостатъчни както от анатомична, физиологична и психологична гледна точка, така и от икономическа, тъй като те се отнасят за всички хора еднакво, без да ни дават възможност да разграничим разликите, които наблюдаваме в човека.

Нашето учение отбелязва, че натрупаната от нас информация може да е напълно достатъчна за целта да определим какво е човекът. Но не знаем как да подходим към въпроса по един прост начин. Ние самите прекалено много сме усложнили и объркали този въпрос.

Това учение казва, че човекът е същество, което може да „извършва". Да се извършва означава да се действа съзнателно и според нечия воля. Трябва да признаем, че не можем да намерим по-пълна дефиниция за човека от тази.

Животните се различават от растенията по способността си за придвижване. И макар че прикрепената за скалата мида, както и някои водорасли, които могат да се придвижват срещу течението, изглежда да нарушават този закон, въпреки това законът е доста верен - растението не може нито да ловува, нито да избягва удари, нито да се крие от своите преследвачи.

Човекът се различава от животното по своята способност за съзнателно действие, за извършване. Ние не можем да отречем това и виждаме, че тази дефиниция удовлетворява всички изисквания. Тя дава възможност човекът да се изтъкне сред редица други същества, които не притежават способност за съзнателно действие, както и според степента на съзнателност на неговите действия.

Без никакво преувеличение можем да кажем, че всичките разлики, които толкова ни поразяват при хората, могат да се сведат до разлики в съзнателността на техните действия. Според нас хората се различават толкова много само поради това, че по наше мнение действията на някои от тях са дълбоко съзнателни, докато действията на други са толкова несъзнателни, че те сякаш надминават по несъзнателност дори и камъните, които поне реагират адекватно на външните явления. Въпросът е толкова сложен поради простия факт, че един и същи човек ни показва, наред с това, което ние виждаме като напълно съзнателни действия на волята, също и други съвсем несъзнателни животинско-механични реакции. По силата на това човекът се явява пред нас като едно изключително сложно същество. Това учение отрича споменатото усложнение и ни изправя по отношение на човека пред една много трудна задача. Човекът е този, който може да „извършва", но измежду обикновените хора, както и между тези, които се смятат за необикновени, няма нито един, който може да „извършва". В техния случай всичко от начало до край е „извършено", няма нищо, което те да могат да „извършат" .

В личния, семейния и обществения живот, в политиката, в науката, в изкуството, във философията и религията - всичко отначало докрай е „извършено", никой не може да „извърши" каквото и да било. Ако двама души, започвайки разговор за човека, се съгласят да го наричат същество, способно на действие, на „извършване", те винаги ще се разбират един друг. Те със сигурност ще изяснят достатъчно добре какво означава „извършване". За да „извършваш", ти трябва в много висока степен да бъдеш и да имаш знание. Обикновените хора дори и не разбират какво означава „извършване", защото в техния случай, както и за всичко около тях, всичко е винаги „извършено" и винаги е било „извършено". Но въпреки това човек може да „извършва".

Този, който спи, не може да „извършва". При него всичко е извършено в съня. Сънят се разбира тук не в буквалния смисъл на съня на нашия организъм, а в смисъл на състояние на асоциативно съществуване. Преди всичко той трябва да се събуди. Щом се събуди, той ще види, че не е в състояние, такъв какъвто е, да „извършва". Той ще трябва да умре доброволно. Когато

31

умре, може да се прероди. Но човекът, който току-що се е родил, трябва да израства и да учи. Когато е израснал и знае, тогава той ще „извършва".

Ако анализираме това, което е било казано за човека, ще видим, че първата половина от казаното, т. е. това, че човекът не може да „извършва" нищо и че всичко е „извършено" в него, съвпада с онова, което позитивната наука казва за човека. Според позитивисткия възглед човекът е един много сложен организъм, който се е развил по пътя на еволюцията от най-простия организъм и е способен да реагира по много сложен начин на външни впечатления. Тази способност на човека да реагира е толкова усложнена и моментите на отклик могат да са толкова отдалечени от причините, които са ги предизвикали и обусловили, че човешките действия или поне една част от тях, изглеждат на наивния наблюдател като да са доста спонтанни и независими.

Всъщност човекът не е способен дори и на най-малкото или независимо действие. Целият той не е нищо друго освен резултат от външни влияния. Човекът е един процес, ретранслаторна станция на енергии. Ако си представим човекът лишен по рождение от всички впечатления, но по някакво чудо съхранил живота си, такъв един човек няма да е способен на нито едно действие или движение. Фактически той не би могъл да живее, нито пък да диша или да се храни. Животът е една много сложна поредица от действия - дишане, хранене, взаимообмен на материи, растеж на клетки и тъкани, рефлекси, нервни импулси и т. н. Човек, който няма външни впечатления, не може да има нито едно от тези неща, и естествено не би могъл да покаже тези прояви, тези действия, които се смятат обикновено за волеви и съзнателни.

И така от позитивистична гледна точка човекът се различава от животните само по по-голямата сложност на своите реакции на външни дразнители и по-продължителния интервал между дразнителя и реакцията. Но както човекът, така и животните нямат независими действия, породени от тях, и това, което при човека може да се нарече воля, не е нищо друго освен равнодействаща сила от неговите желания.

Това е чисто позитивистичен възглед. Но има много малко хора, които искрено и последователно поддържат този възглед. Повечето хора, докато уверяват себе си и другите, че стоят на основата на един строг научно-позитивистичен мироглед, в действителност поддържат една смесица от теории, т. е. те само до известна степен признават позитивистичния възглед върху нещата, докато той не започне да става твърде строг и да предлага твърде малка утеха. Признавайки от една страна, че всички физически и психически процеси в човека се отразяват в характера, те същевременно признават съществуването на някакво независимо съзнание, някакъв духовен принцип и на някаква свободна воля.

Според тази гледна точка волята представлява комбинация от някакви специално развити качества, съществуващи в човек, който е способен да извършва. Волята е белег на същество от един много висок порядък на съществуване в сравнение със съществото на обикновения човек. Само хора, които притежават такова същество, могат да извършват. Всички други хора са просто автомати, задвижвани от външни сили, подобно на машини или играчки с навиваща се пружина и действащи дотолкова и толкова продължително, доколкото навитата пружина в тях действа, без да са в състояние да добавят нещо към нейната сила. И така учението, за което говоря, признава огромните способности на човека, които са далеч по-големи, отколкото позитивната наука признава, но отрича на човека, такъв, какъвто е в момента, каквато и да било стойност като същество, притежаващо независимост и воля.

Човекът такъв, какъвто го познаваме, е една машина. Трябва много ясно да разберем и добре да си представим тази идея за механичността на човека, за да видим цялата й значимост и всичките последици и резултати, произтичащи от нея.

Преди всичко всеки трябва да разбере своята собствена механичност. Това разбиране може да дойде само като резултат на правилно формулирано себенаблюдение. Що се отнася до себенаблюдението, то не е толкова просто нещо, както би могло да изглежда на пръв поглед. Следователно като крайъгълен камък учението поставя изучаването на принципите на правилното себенаблюдение. Но преди да премине към изучаване на тези принципи, човек трябва да вземе решение, че ще бъде абсолютно искрен със себе си, че няма да си затваря очите пред нищо, че няма да обръща гръб на никакви резултати, накъдето и да го водят те, че няма да се страхува от никакви изводи, че няма да се ограничава от никакви предварително издигнати стени. Човек, който не е свикнал да мисли в тази насока, ще има нужда от много смелост, за да приеме искрено резултатите и изводите, до които е достигнал. Те разстройват цялата

32

последователност на мисленето в човека и го лишават от неговите най-приятни и най-скъпи илюзии. Той вижда преди всичко своето пълно безсилие и безпомощност пред лицето буквално на всичко, което го обкръжава. Всичко го обсебва, всичко го ръководи. Той не притежава нищо, не контролира нищо. Нещата го привличат или го отблъскват. Целият му живот не е нищо друго освен сляпо следване на тези привличания и отблъсквания. Освен това, ако не се страхува от изводите, ще види как се е формирало това, което той нарича свой характер, свои вкусове и навици. С една дума, как се е изградила неговата личност и индивидуалност. Но само по себе си самонаблюдението на човека, колкото и сериозно и искрено да е проведено то, не може да му състави една абсолютно вярна картина за неговия вътрешен механизъм.

Учението, което се обяснява тук, дава общите принципи за строежа на механизма и човек проверява тези принципи с помощта на себенаблюдението. Първият принцип на това учение е, че нищо не бива да се приема на доверие. Схемата за строежа на човешката машина, която се изучава, трябва да послужи на човек само като един план за неговата собствена работа, в която се намира центърът на тежестта.

Казва се, че човек се ражда с механизъм, който е адаптиран към възприемане на най-различни впечатления. Възприятието на някои от тези впечатления започва преди раждането и през време на растежа се появяват и усъвършенстват все повече и повече апарати за приемане.

Конструкцията на тези приемни апарати е една и съща, и напомня на чистите восъчни дискове, от които се правят фонографските записи. Върху тези ролки и макари се отбелязват всички впечатления, получени още от първия ден на живота, че дори и отпреди раждането. Освен това механизмът има още една автоматична настройка, благодарение на която всички новополучени впечатления се свързват със записаните преди това.

Като допълнение към това се води и хронологичен запис. По такъв начин всяко впечатление, което е преживяно, се записва на няколко места в различни ролки. В тези ролки те се запазват непроменени. Това, което наричаме памет, е една много несъвършена адаптация, чрез която можем да поддържаме достъп до само една малка част от нашия запас от впечатления. Но преживените веднъж впечатления никога не изчезват; те се запазват върху ролките, където са записани. Правени са много хипнотични експерименти и е установено с неопровержими примери, че човек си спомня всичко, което някога е преживял, чак до най-дребните подробности. Той си спомня всички подробности от своето обкръжение, дори лицата и гласовете на хората около него през време на най-ранното си детство, когато е бил, както изглежда, едно напълно неосъзнато същество.

Възможно е чрез хипноза да се направи така, че всички тези ролки да се развият, дори и до най-големите дълбочини на този механизъм. Но може да се случи ролките да започнат да се развиват от само себе си в резултат от някакъв видим или скрит шок и изведнъж на повърхността да изплуват сцени, картини или лица, наглед забравени от дълго време. Целият вътрешен психически живот на човека не е нищо друго освен едно разгъване пред умствения взор на тези ролки с техните записи на впечатления. Всички особености на мирогледа на човека и характерните черти на неговата индивидуалност зависят от реда, в който тези записи се появяват, и от качеството на ролките, които се намират в него.

Нека предположим, че някакво впечатление е преживяно и записано във връзка с друго, което няма нищо общо с първото - например някаква много ярка танцова мелодия е чута от човек в момент на силен психически шок, нещастие или тъга. Тогава тази мелодия винаги ще предизвиква в него същата негативна емоция, а съответстващото й чувство на беда ще му припомня тази ярка танцова мелодия. Науката нарича това асоциативно мислене и чувстване, но не разбира до каква степен човек е обвързан от тези асоциации и как не може да се отърве от тях. Мирогледът на човека изцяло се определя от характера и качеството на тези асоциации.

Сега разбираме до известна степен защо хората не могат да се разберат, когато говорят за човека. За да може да се говори сериозно за човека, е необходимо да се знае много, иначе схващането за човека става твърде объркано и размито. Само когато се знаят първите принципи на човешкия механизъм, може да се посочи за кои човешки страни и качества ще се говори. Този, който не знае, ще обърка както себе си, така и своите слушатели. Разговор между няколко души, които говорят за човека, без да определят и посочват за какъв човек говорят, не може никога да е сериозен, той ще бъде само празни думи без съдържание. Следователно, за да се разбере какво е човекът, трябва първо да се разбере какви видове хора съществуват и по какво се различават едни от други. Междувременно ще трябва да разберем, че не знаем.

33

ЛОНДОН, 1922г.ЧОВЕКЪТ Е МНОЖЕСТВЕНО СЪЩЕСТВОЧовекът е множествено същество. Когато говорим за себе си, обикновено говорим за „Аз".

Казваме: „Аз" направих това", „Аз" мисля това", „Аз" искам да свърша това" - но именно тук е грешката.

Няма такъв „Аз", или по-скоро има стотици, хиляди малки „азове" във всеки един от нас. Ние сме разделени вътре в себе си, но не можем да разпознаем множествеността на нашето същество по друг начин, освен чрез наблюдение и изследване. В един момент действа един от азовете, в следващия момент действа друг „Аз". Ние не функционираме хармонично, защото азовете в нас си противоречат.

Обикновено живеем с една много малка част от нашите функции и нашата сила, защото не признаваме, че сме машини, и не знаем естеството и работата на нашия механизъм. Ние сме машини.

Ние сме изцяло подчинени на външните условия. Всичките ни действия следват посоката на най-малкото съпротивление спрямо натиска на външните условия.

Опитайте сами: можете ли да управлявате своите емоции? Не. Можете да се опитате да ги потиснете или да изхвърлите една емоция с помощта на друга. Но не можете да я контролирате. Тя ви контролира. Или можете да решите да направите нещо - вашият интелектуален „аз" може да вземе такова решение. Но когато дойде време да го извършите, може да откриете, че вършите точно обратното.

Ако обстоятелствата благоприятстват вашето решение, може да го осъществите, но ако са неблагоприятни, ще извършите това, което те ви диктуват. Вие не контролирате своите действия. Вие сте машини и външните условия управляват вашите действия независимо от желанията ви.

Не казвам, че никой не може да контролира действията си. Казвам, че не можете, защото сте раздвоени. Във вас има две части, една силна и една слаба. Ако силата ви нараства, слабостта ви също ще нарасне, и ако не се научите да я спирате, тя ще се превърне в негативна сила.

Ако се научим да контролираме своите действия, тогава ще бъде различно. Когато постигнем някакво ниво на съществуване, ще можем наистина да контролираме всяка част от себе си. Но докато сме такива, каквито сме сега, не можем да извършим дори и това, което сме решили да извършим.

(Тук един теософ поставя за разглеждане въпрос, твърдейки, че ние бихме могли да променяме условията.)

Отговор: Условията никога не се променят - те са винаги едни и същи. Няма промяна, само модифициране на обстоятелствата.

Въпрос: Ако човек стане по-добър, не е ли това промяна?Отговор: Един човек не означава нищо за човечеството. Един става по-добър, друг по-лош

- винаги е едно и също.Въпрос: Но не е ли подобрение за един лъжец, ако той стане правдив?Отговор: Не, все едно и също е. Първо той лъже механично, защото не може да казва

истината; след това ще казва истината механично, защото тогава ще е по-лесно за него. Истината и лъжата са ценни за нас само когато не можем да ги контролираме. Такива каквито сме, ние не можем да бъдем морални, защото сме механични. Моралът е относителен - субективен, противоречив и механичен. Същото е и с нас: физически човек, емоционален човек, интелектуален човек - всеки има различен набор от морални норми, който подхожда на неговото естество. Машината във всеки човек е разделена на три основни части, три центъра.

Погледни се в който и да е момент и се запитай: „Що за „аз" е този, който функционира в този момент? Дали той принадлежи на моя интелектуален, емоционален или двигателен център?"

Вероятно ще откриеш, че то е доста различно от това, което си представяш, но ще бъде един от тях.

Въпрос: Не съществува ли абсолютен морален кодекс, който да е задължителен за всички хора без разлика?

Отговор: Да. Когато можем да използваме всички сили, които контролират нашите центрове, тогава можем да бъдем морални. Но дотолкова, доколкото използваме само една част от нашите функции, ние не можем да бъдем морални. Ние действаме механично във всичко, което вършим, а машините не могат да бъдат морални.

Въпрос: Тази позиция изглежда безнадеждна?

34

Отговор: Съвсем вярно. Тя е безнадеждна.Въпрос: Тогава как можем да се променим и да използваме всичките си сили?Отговор: Това е друг въпрос. Главната причина за нашата слабост е неспособността ни да

упражним волята си върху всичките ни три центъра едновременно.Въпрос: Можем ли да упражним волята си върху който и да е от тях?Отговор: Със сигурност го правим понякога. Понякога сме в състояние дори да

контролираме някой от тях за момент с наистина изключителни резултати. (Той разказва историята за някакъв затворник, който хвърля през един висок и неудобен прозорец хартиена топка с послание за своята съпруга.) Това е единственият му начин да се сдобие със свобода. Ако се провали още първия път, няма никога да има друг шанс. Той успява да получи за момент пълен контрол над своя физически център, така че да може да осъществи това, което иначе никога не би могъл да направи.

Въпрос: Дали познаваш някой, който да е постигнал това по-висше ниво на съществуване?Отговор: Няма да има никакво значение, ако кажа да или не. Ако кажа да, ти не можеш да

го потвърдиш, а ако кажа не, това няма да те направи по-мъдър. Дали ще ми повярваш, това не е твоя работа. Аз те моля да не вярваш на нищо, което не можеш да удостовериш за себе си.

Въпрос: Щом сме напълно механични, как ще постигнем контрол над себе си? Може ли машината да контролира сама себе си?

Отговор: Съвсем вярно - разбира се, че не. Ние не можем да променим себе си. Можем само малко да се модифицираме. Но можем да бъдем променени с помощ отвън.

Според теорията на езотеризма човечеството се състои от два кръга: един голям външен кръг, който обхваща всички хора, и един малък вътрешен кръг, в центъра, от хора, преминали през обучение и притежаващи разбиране. Истинското обучение, което единствено е в състояние да ни промени, може да дойде само от този център. Целта на това учение е да ни помогне да се подготвим за получаване на такова обучение.

Ние сами не можем да променим себе си - това може да дойде само отвън.Всяка религия дава указания за съществуването на един общ център на знание. Във всяка

свещена книга има знание, но хората не искат да го разберат.Въпрос: Но нямаме ли вече един огромен запас от знание?Отговор: Да, твърде много видове знание. Сегашното ни знание се базира на сетивни

възприятия -като това на децата. Ако искаме да придобием подходящия вид знание, ще трябва да променим себе си. С развитието на нашето същество ние можем да открием едно по-висше състояние на съзнанието. Промяната на знанието идва от промяната на съществото. Само по себе си знанието е нищо. Първо трябва да имаме себепознание и с помощта на себепознанието ще научим как да променим себе си - ако искаме да се променим.

Въпрос: А тази промяна трябва да дойде отвън?Отговор: Да. Когато сме готови за новото знание, то ще дойде при нас.Въпрос: Може ли чрез прилагане на съждения човек да промени своите емоции?Отговор: Един от центровете в нашата машина не може да промени друг. Например: в

Лондон се чувствам раздразнителен, времето и климатът ме депресират и ми развалят настроението, докато в Индия аз имам добро настроение. Следователно моето съждение ми казва да отида в Индия, за да премахна чувството на раздразнение. Но после откривам, че докато в Лондон съм в състояние да работя, в тропиците не мога да работя така добре. От което там ще се почувствам раздразнителен поради друга причина. Виждаш ли, емоциите съществуват независимо от съжденията и ти не можеш да промениш едните чрез другите.

Въпрос: Какво е по-висше състояние на съществуване?Отговор: Има няколко състояния на съзнанието:1. Сън, при което нашата машина все още функционира, но при много ниско натоварване.2. Будно състояние, такова, в каквото сме в този момент.Тези две състояния са всичко, което обикновеният човек познава.3. Това, което се нарича себесъзнание. Това е моментът, в който човек осъзнава както себе

си, така и своята машина. Такова състояние ни спохожда като проблясъци, но само като проблясъци. Има моменти, в които осъзнаваш не само какво вършиш, но също и самия себе си, който извършва. Ти виждаш както Аз, така и „тук" на „Аз съм тук" - както гневът, така и азът, който се гневи. Ако искаш, наречи това себе-спомняне.

Сега, когато си напълно и винаги осъзнат за Аза, какво прави той и кой Аз представлява, ти

35

си осъзнал себе си. Себесъзнанието е третото състояние.Въпрос: Не е ли по-лесно, когато човек е пасивен?Отговор: Да, но е безполезно. Ти трябва да наблюдаваш машината, когато тя работи. Има

състояния и отвъд третото състояние на съзнанието, но няма нужда да говоря за тях сега. Пълен човек е само този, който се намира на най-високото състояние на съществуване. Всички други са просто частични хора. Външната помощ, която е необходима, ще дойде от учители или от учението, което аз следвам. Началните моменти на това себенаблюдение са:

1) че ние не сме едно цяло;2) че ние нямаме контрол над себе си. Не контролираме собствения си механизъм;3) че не си спомняме самите себе си. Ако кажа „аз чета книга" и не знам, че Аз чета, това е

едно нещо, но когато съм съзнателен за това, че Аз чета, това е себеспомняне.Въпрос: Не води ли това до цинизъм?Отговор: Съвсем вярно. Ако не отидеш по-далеч от това да видиш, че ти и всички хора са

машини, ти просто ще се превърнеш в циник. Но ако продължиш своята работа, ще престанеш да бъдеш циник.

Въпрос: Защо?Отговор: Защото ще трябва да направиш избор,да решиш - да се стремиш да станеш или напълно механичен, или напълно съзнателен. Ето

го разделянето на пътищата, за което всички мистични учения говорят.Въпрос: Няма ли други начини да се извърши това, което аз искам да извърша?Отговор: В Англия няма. На Изток е друго. Има различни методи за различни хора. Но

трябва да намериш учител. Само ти можеш да решиш какво е това, което искаш да извършиш. Потърси в своето сърце кое е това, което най-много желаеш, и ако си способен да го извършиш, ще знаеш какво да правиш.

Помисли добре върху това и после тръгвай напред.ПАРИЖ, АВГУСТ 1922г.ЕДНОСТРАНЧИВОТО РАЗВИТИЕВъв всеки един от тук присъстващите една от неговите вътрешни машини е по-развита от

другите. Между тях няма връзка. Само този, в който всичките три машини са развити, може да бъде наречен човек без кавички. Едностранчивото развитие е единствено вредно. Ако човек притежава знание и дори знае всичко, което трябва да прави, това знание е безполезно, а може дори и да навреди. Всички вие сте деформирани. Ако се развие само личността, това е деформация; такъв човек по никакъв начин не може да се нарече завършен - той е една четвърт, една трета човек. Същото се отнася и за човек с развита същност или за такъв с развити мускули. Не може да се нарече завършен човек и този, в който една повече или по-малко развита личност е съчетана с развито тяло, докато същността му остава напълно неразвита. Накратко човек, в който само две от трите машини са развити, не може да се нарече човек. Този, който е по такъв начин едностранно развит, има повече желания в дадена сфера, желания, които не може да осъществи и от които същевременно не може да се откаже. За него животът се превръща в мъка. За това състояние на безплодни, полуудовлетворени желания аз не мога да намеря по-подходяща дума от онанизъм. От гледна точка на идеала за пълноценно хармонично развитие такъв едностранен човек е безполезен.

Възприятието на външните впечатления зависи от ритъма на външните стимулатори на впечатленията и от ритъма на сетивата. Правилното възприятие на впечатленията е възможно само тогава, когато тези ритми съответстват един на друг. Ако аз или някой друг изрече две думи, едната от тях би била казана с едно разбиране, а другата - с друго. Всяка от моите думи има определен ритъм. Ако изрека дванадесет думи, във всеки от моите слушатели някои от думите - да кажем три - ще се възприемат от тялото, седем от личността и две от същността. Тъй като машините не са свързани една с друга, всяка част от слушателя е записала само част от това, което е казано, така че при спомнянето общото впечатление се губи и не може да се възпроизведе. Същото се случва и когато един човек иска да изрази нещо пред някой друг.

Поради липсата на връзка между Машините той може да изрази само част от себе си.Всеки човек иска нещо, но първо той трябва да открие и да удостовери всичко, което е

погрешно или липсва в него, и трябва да има предвид, че човекът никога не може да бъде човек, ако няма в себе си правилни ритми.

Да вземем възприятието на звука. Звукът достига до възприемащите апарати на всичките

36

три машини едновременно, но поради това, че ритмите на машините са различни, само една от тях има време да приеме впечатлението, тъй като възприемащите способности на другите остават назад. Ако един човек чуе звука със своята мисловна способност, но е твърде бавен в предаването му към тялото, за което той е предназначен, тогава следващият звук, който чуе и който също е предназначен за тялото, ще измести напълно първия звук и търсеният резултат няма да се получи. Ако човек реши да направи нещо, например да удари някого или нещо, и в момента на решението тялото не изпълни това решение, тъй като не е било достатъчно бързо, за да го получи навреме, силата на удара ще бъде значително по-слаба или изобщо няма да има удар.

Точно както и при възприятието, човешките проявления също не могат никога да бъдат завършени. Тъгата, радостта, гладът, студът, завистта и другите чувства и усещания се изпитват само от една част от съществото на обикновения човек, вместо от него целия като една съвкупност.

НЮ ЙОРК, 13 ФЕВРУАРИ 1924 г.КАКЪВ Е МЕТОДЪТ НА ИНСТИТУТА?Въпрос: Какъв е методът на института?Отговор: Методът е субективен, т. е. зависи от индивидуалните особености на всеки човек.

Има само едно общо правило, което може да се приложи за всеки - наблюдението. То е задължително за всички. Това наблюдение обаче не е с цел промяна, а човек да види себе си. Всеки си има своите особености, своите навици, които обикновено не забелязва. Той трябва да види тези особености. По този начин човек може да „открие много Америки". Всеки дребен факт си има своята основна причина. Когато си събрал материал за себе си, ще е възможно да се говори; а засега разговорът е само теоретичен.

Ако поставим на едната везна някаква тежест, ще трябва да я уравновесим. Като се опитваме да наблюдаваме себе си, ние придобиваме практика в концентрацията, която ще ни е полезна дори и в обикновения живот.

Въпрос: Каква е ролята на страданието в себеразвитието?Отговор: Има два вида страдание - съзнателно и несъзнателно. Само глупаците страдат

несъзнателно.В живота има две реки, две посоки. При първата законът важи за самата река, а не за

водните капки. Ние сме капки. В един момент капката е на повърхността, а в друг - на дъното. Страданието зависи от нейното положение. В първата река страданието е напълно безполезно, защото е случайно и несъзнателно.

Успоредно с тази река тече една друга река. В тази друга река страданието е от друг вид. Капката от първата река има възможността да премине във втората. Днес капката страда, защото вчера не е страдала достатъчно. Тук действа законът на възмездието. Капката може да страда и предварително. Рано или късно за всичко се плаща. За космоса времето не съществува. Страданието може да бъде доброволно и само доброволното страдание има стойност. Човек може да страда просто защото се чувства нещастен. Или може да страда заради вчера и да се подготвя за утре.

Повтарям, само доброволното страдание има стойност.Въпрос: Бил ли е Христос учител, подготвен в някаква школа, или е бил някакъв случаен

гений?Отговор: Без знание той нямаше да бъде това, което е бил, нито пък щеше да направи това,

което е направил. Знае се, че там, където е бил, е имало знание.Въпрос: Ако сме само механични, какъв е смисълът от религията?Отговор: За някои религията е закон, водачество, посока, а за други - полицай.Въпрос: В какъв смисъл беше казаното в предишната лекция, че Земята е жива?Отговор: Не сме само ние, които сме живи. Ако една част е жива, то и цялото е живо.

Цялата Вселена е като една верига, а Земята е една брънка от тази верига. Където има движение, там има живот.

Въпрос: В какъв смисъл беше казаното, че който не е умрял, не може да се роди? Отговор: Всички религии говорят за смъртта през време на този живот на земята. Смъртта

трябва да дойде преди прераждането. Но кое трябва да умре? Фалшивата увереност в собственото знание, себелюбието и егоизмът. Нашият егоизъм трябва да се разчупи. Ние трябва да разберем, че представляваме едни много сложни машини, поради което този процес на

37

разчупване ще бъде една дълга и трудна задача. Преди истинският растеж да стане възможен, нашата личност трябва да умре.

Въпрос: Христос дали е обучавал на танци?Отговор: Не съм бил там да видя. Трябва да правим разграничение между танците и

гимнастиката - те са различни неща. Не знаем дали неговите ученици са танцували, но знаем, че там, където Христос е бил обучаван, със сигурност се е учила „свещена гимнастика" .

Въпрос: Дали католическите церемонии и ритуали имат някаква стойност?Отговор: Не съм изучавал католическия ритуал, но добре познавам ритуалите на гръцката

църква, където под формата на церемония се крие истински смисъл. Всяка церемония, ако продължава да се практикува без промяна, има някаква стойност. Ритуалът е като древните танци, които са били пътеводители, съдържащи записаната в тях истина. Но за да разбере, човек трябва да има ключа.

Старите народни танци също имат някакъв смисъл - някои дори съдържат такива неща, като рецепти за правене на мармалад.

Церемонията е книга, в която са записани много неща. Всеки, който разбира, може да я чете. В една церемония се съдържа повече, отколкото в сто книги. Обикновено всичко се променя, но обичаите и церемониите могат да останат непроменени.

Въпрос: Съществува ли прераждане на душата?Отговор: Душата е лукс. Никой още не се е родил с напълно развита душа. Преди да

можем да говорим за прераждането, ние трябва да знаем за какъв вид човек говорим, за какъв вид душа и за какъв вид прераждане. Душата може да се разпадне веднага след смъртта, но може да направи това и след известно време. Например една душа може да се кристализира в границите на земята и да остане там, макар и да не бъде кристализирана по отношение на слънцето.

Въпрос: Могат ли жените да работят толкова добре, колкото и мъжете?Отговор: При мъжете и жените някои части саразвити по-добре от други. При мъжете това е интелектуалната част, която ще наречем А;

при жените това е емоционалната, или Б. В института понякога се работи повече в посоката на А, в който случай става много трудно за Б. Но това, което е същественото за истинското разбиране, е сливането на А и Б. Това създава сила, която ще наречем В.

Да, има еднакви шансове за мъжете и за жените.НЮ ЙОРК, 13 МАРТ 1924 г.СЕБЕНАБЛЮДЕНИЕТО Е МНОГО ТРУДНОСебенаблюдението е много трудно. Колкото повече се опитвате, толкова по-ясно ще

виждате това.Засега трябва да го практикувате не за да търсите резултати, а за да разберете, че не можете

да се самонаблюдавате. Преди сте си представяли, че сте виждали и познавали себе си.Говоря за обективно себенаблюдение. Обективно не можете да виждате себе си дори и в

продължение на една минута, защото това е една различна функция, функцията на Учителя.Ако ви се струва, че можете да се наблюдавате в продължение на пет минути, това е

погрешно. Ако е за двадесет минути или за една минута - също толкова погрешно. Ако просто разберете, че не можете, това ще е вярно. Целта ви е да дойдете до този извод.

За да постигнете тази цел, трябва да се опитвате и пак да се опитвате.Когато се опитвате, резултатът няма да бъде себенаблюдение в истинския смисъл на

думата. Но опитите ще засилят вашето внимание, ще се научите по-добре да се концентрирате. Всичко това ще ви бъде от полза по-нататък. Едва тогава човек може да започне да си спомня себе си.

Ако работите съзнателно, ще си спомняте себе си не повече, а по-малко, защото себеспомнянето изисква много неща. То не е толкова лесно, то струва много скъпо.

Упражнението за себенаблюдение е достатъчно за няколко години напред. Недейте опитва нищо друго. Ако работите съзнателно, ще видите от какво имате нужда.

Засега притежавате само едно внимание, било в тялото или в чувствата.НЮ ЙОРК, 9 ДЕКЕМВРИ 1930 г.КАК ДА ПРИДОБИЕМ ВНИМАНИЕ?Въпрос: Как да придобием внимание?Отговор: В хората няма внимание. Трябва да си поставите за цел да го придобиете.

38

Себенаблюдението е възможно едва след като придобиете внимание. Започнете с малките неща.Въпрос: С какви малки неща да започнем? Какво трябва да правим?Отговор: Твоите нервни и неспокойни движения ще накарат всеки да разбере, съзнателно

или подсъзнателно, че нямаш авторитет, че си глупак. С тези неспокойни движения ти си едно нищо. Първото нещо за теб е да спреш тези движения. Това да стане твоя цел, твой Бог. Накарай дори семейството ти да ти помага. Едва след това може би ще придобиеш внимание. Това е един пример за извършване.

Друг пример - един амбициозен пианист не може никога да се научи, освен малко по малко. Ако искаш да свириш мелодии, без преди това да си практикувал, никога няма да можеш да свириш истински мелодии. Мелодиите, които ще свириш, ще бъдат какофонични и ще карат хората да страдат и да те мразят. Същото е и с психологическите идеи: за да придобиеш нещо, е необходима дълга практика.

Опитай се първо да осъществяваш съвсем дребни неща. Ако още от началото целиш големи неща, няма никога да станеш нещо. А твоите прояви ще действат като неблагозвучни мелодии и ще карат хората да те мразят.

Въпрос: Какво трябва да правя?Отговор: Има два вида правене: автоматично правене и извършване в съответствие с

някаква цел. Вземи едно малко нещо, което си в състояние още сега да извършиш, и го направи твоя цел, твой Бог. Нека нищо да не те разсейва. Трябва само то да ти бъде цел. След това, ако успееш да го извършиш, аз ще мога да ти дам по-голяма задача. Сега имаш жажда за вършене на неща, които са твърде големи за теб. Тази жажда е анормална. Ти не можеш никога да вършиш тези неща, но жаждата ти пречи да вършиш малките неща, които ти се удават. Унищожи тази жажда, забрави за големите неща. Нека разрушаването на малките навици да стане цел за теб.

Въпрос: Смятам, че най-голямата ми грешка е, че говоря твърде много. Ако направя опит да не говоря толкова много, това няма ли да е една добра задача?

Отговор: За теб това е една много добра цел. С твоето говорене ти всичко разваляш. Говоренето пречи дори на бизнеса ти. Когато говориш много, думите ти нямат тежест. Опитай се да преодолееш това. Ако успееш, към теб ще потекат много благословии. Наистина това е много добра задача. Но тя е нещо голямо, а не малко. Обещавам ти, че ако постигнеш това, дори и аз да не съм тук, ще разбера за твоето постижение и ще ти изпратя помощ, така че да знаеш какво да правиш по-нататък.

Въпрос: Не е ли добра задача това да понасяш проявите на другите?Отговор: Да понасяш проявите на другите, това е нещо голямо. То е последното нещо за

човека. Само един съвършен човек може да го извърши. Започни с това да си поставиш като своя цел или свой Бог способността да понасяш една проява на някой човек, която в момента не си в състояние да издържиш, без да нервничиш. Ако „искаш", ти „можеш". Без „искане", няма никога да „можеш". Искането е най-силното нещо в света. Чрез съзнателно искане всичко се постига.

Въпрос: Често си спомням своята цел, но нямам енергията да направя това, което чувствам, че трябва да извърша.

Отговор: Човек няма енергия да осъществява своите доброволни цели, защото цялата му сила, придобита през нощта през време на неговото пасивно състояние, се използва за негативни прояви. Те са негови автоматични прояви, противоположни на неговите позитивни, волеви прояви.

Ето нещо за тези от вас, които вече са способни да си спомнят своята цел автоматично, но нямат силата да я осъществят: Седнете в самота в продължение на най-малко един час. Отпуснете всичките си мускули. Дайте възможност на вашите асоциации да текат, но не се оставяйте да ви погълнат. Кажете им: „Ако ми позволите да направя така, както искам сега, за по-късно ви давам гаранция за вашите желания". Гледайте на вашите асоциации като на нещо, което принадлежи на някой друг, за да не се идентифицирате с тях.

В края на този час вземете лист хартия и напишете на него своята цел. Нека тази хартия да е вашият Бог. Всичко друго е нищо. Изваждайте я от джоба си и я четете непрекъснато, всеки ден. По този начин тя ще се превърне в част от вас, на първо време теоретично, а по-късно и в действителност. За да получите енергия, практикувайте упражнението за седене в тишина и отпускане на мускулите. Едва когато стигнете до положение всичко във вас да утихва след изтичане на този час, вземете решение за вашата цел. Не се оставяйте да ви погълнат асоциациите. Поставянето и постигането на доброволна цел дава магнетизъм и способност за

39

„извършване".Въпрос: Какво е магнетизъм?Отговор: Човек има в себе си две субстанции: субстанцията на активните елементи от

физическото тяло и субстанцията, съставена от активните елементи на астралната материя. Тези двете образуват чрез смесване една трета субстанция. Тази смесена субстанция се събира в някои части на човека и образува също и атмосфера около него, подобна на атмосферата, обграждаща планетите. Планетните атмосфери непрекъснато поглъщат или изпускат субстанции поради въздействия от други планети. Човек е заобиколен от други хора, така както планетите са заобиколени от други планети. Когато две атмосфери се срещнат, ако те са си „симпатични", в известни граници се създава връзка между тях, от която съобразно законите възникват съответни резултати. Нещо започва да тече. Количеството на атмосферата остава същото, но качеството се променя. Човек може да контролира своята атмосфера. Тя е като електричеството, има положителни и отрицателни части. Една от частите може да нарасне и да бъде накарана да потече като електрически ток. Всяко нещо съдържа положително и отрицателно електричество. В човека желанията и нежеланията могат да бъдат положителни и отрицателни. Астралният материал е винаги противоположен на физическия материал.

В древността жреците са можели да лекуват болести чрез благословия. Някои жреци е трябвало да полагат ръцете си върху болния човек. Някои са могли да лекуват от близко разстояние, а други са лекували от далечно разстояние. Жрецът бил човек, който имал смесени субстанции и можел да лекува другите. Той бил магнетизатор. Болните хора нямали достатъчно смесени субстанции, нямали достатъчно магнетизъм, нямали достатъчно „живот". Ако е в концентрирано състояние, тази „смесена субстанция" може да бъде видяна. Аурата или ореолът са били реални неща и може понякога да се видят на свети места или в църкви. Месмер е преоткрил използването на тази субстанция.

За да можеш да използваш тази субстанция, първо трябва да я придобиеш. Това е същото, както и с вниманието. Тя се придобива само чрез съзнателен труд и преднамерено страдание, чрез доброволно извършване на малки неща. Направи една малка цел свой Бог и ще тръгнеш в посока на придобиване на магнетизъм. Подобно на електричеството, магнетизмът може да се концентрира и да се накара да тече. В една истинска група на този въпрос може да се даде истински отговор.

НЮ ЙОРК, 22 ФЕВРУАРИ 1922 г.СПЕЦИАЛНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ВСЕКИ ЕДИНВсеки има огромна нужда от едно специално упражнение, било защото иска да продължи

да работи, или заради външния живот.Имаме два живота, вътрешен и външен, затова имаме също и два вида съображения. Ние

постоянно съобразяваме.Когато тя ме погледне, вътре в себе си чувствам отвращение към нея, отхвърляне, но

външно съм любезен, защото се нуждая от нея и затова трябва да бъда много любезен. Вътрешно съм такъв, какъвто съм, но външно съм различен. Това са външни съображения. Сега тя ми казва, че съм глупак. Това ме ядосва. Фактът, че съм ядосан, е един резултат, но това, което се случва в мен, е вътрешно съображение.

Тези вътрешни и външни съображения са различни. Ние трябва да се научим да можем поотделно да контролираме двата вида съобразяване: вътрешното и външното. Ние искаме да се променим не само вътрешно, но и външно.

Вчера, когато тя ми хвърли един недружелюбен поглед, аз бях отхвърлен. Но днес разбирам, че може би причината тя да ме погледне по този начин е, защото е глупачка; или може би е научила или чула нещо за мен. А днес искам да остана спокоен. Тя е роб и аз не би трябвало да й се ядосвам вътрешно. От днес нататък искам да бъда вътрешно спокоен.

Външно днес искам да съм любезен, но ако е необходимо, мога да се покажа и гневен. Външно трябва да бъде това, което е най-добре за нея и за мен. Аз трябва да съобразявам. Вътрешното и външното съобразяване трябва да са различни. При един обикновен човек външната позиция е резултат от вътрешната. Ако тя е любезна, аз също съм любезен. Но тези позиции трябва да са отделни.

Вътрешно човек трябва да бъде свободен от съображения, но външно трябва да прави повече, отколкото е правил досега. Обикновеният човек живее така, както му се диктува отвътре.

Когато говорим за промяна, предполагаме, че има нужда от вътрешна промяна. Ако външно

40

всичко е наред, няма нужда от промяна. Ако не е наред, вероятно пак няма нужда от промяна, защото това е може би оригиналното състояние. Това, от което има нужда, е вътрешна промяна.

Досега не сме променяли нищо, но от днес искаме да се променим. Но как да се променим? Първо трябва да разделим нещата и след това да изберем, като изхвърлим безполезното и изградим нещо ново. В човека има много добро и много зло. Ако изхвърлим всичко, по-късно ще се наложи да го събираме отново.

Ако човек няма достатъчно от външната страна, той ще има нужда да попълни празнините. Който не е добре образован, ще трябва да получи по-добро образование. Но това е за цял живот.

Делото няма нужда от нищо външно. Има нужда само от вътрешното. Външно човек трябва да играе роля във всичко. Външно човек трябва да бъде артист, иначе няма да отговаря на изискванията на живота. Един харесва едно нещо, друг харесва друго. Ако искаш да си приятел и с двамата и се държиш по един начин, единият няма да те хареса; ако се държиш по друг начин, другият няма да те хареса. С единия трябва да се държиш по начин, който на него му харесва, а с другия - по начина, който ще му допадне. Тогава животът ти ще бъде по-лесен.

Но вътре трябва да е различно: различно по отношение на единия и на другия.Така както са сега нещата, особено в наше време, всеки човек съобразява напълно

механично. Ние реагираме на всичко, което ни въздейства отвън. Подчиняваме се на заповеди. Тя е добра, и аз съм добър; тя е лоша, и аз съм лош. Аз съм такъв, какъвто тя ме иска да бъда, аз съм кукла. Но тя също е механична кукла. Тя също се подчинява механично на заповеди и прави това, което някой друг иска.

Трябва да престанем да реагираме вътрешно. Ако някой е груб, не трябва да реагираме вътрешно. Който успее да направи това, ще бъде по-свободен. То е много трудно.

Вътре в себе си ние имаме един кон; той се подчинява на заповеди отвън. А нашият ум е твърде слаб, за да направи нещо отвътре. Дори и умът да даде заповед за спиране, вътре нищо няма да спре.

Ние не образоваме нищо друго, освен своя ум. Знаем как да се държим с един или друг човек. „Довиждане." „Как си?" Но само коларят е този, който знае това. Докато е седял на капрата, той го е прочел. Конят обаче няма изобщо никакво образование. Той дори не е научен на азбуката, не знае езици, никога не е ходил на училище. Конят също е могъл да бъде научен, но ние изобщо сме забравили за това... Така че той е израснал като пренебрегван сирак. Той знае само две думи: дясно и ляво.

Това, което казах за вътрешната промяна, се отнася само до нуждата от промяна в коня. Ако конят се промени, ние можем да се променим дори външно. Ако конят не се промени, всичко ще си остане същото, без значение колко дълго се учим.

Лесно е да решиш да се промениш, седейки спокойно в стаята си. Но щом срещнеш някого, конят рита. Вътре в себе си имаме кон.

Конят трябва да се промени.Ако някой си мисли, че себеизучаването ще му помогне да се промени, той много се лъже.

Дори и да прочете всички книги, да учи сто години, да овладее цялото знание, всички мистерии - нищо няма да излезе от това.

Тъй като цялото знание ще принадлежи на коларя. А той, дори и да знае, не може да тегли колата без коня - тя е твърде тежка.

Първо трябва да разбереш, че ти не си ти. Бъди сигурен в това, повярвай ми. Ти си конят, и ако искаш да започнеш да работиш, конят трябва да бъде научен на език, на който ти можеш да говориш, да му казваш какво знаеш и да му доказваш необходимостта от това да речем, да си промени местоположението. Ако успееш, тогава с твоя помощ конят също ще започне да учи.

Но промяната е възможна само вътрешно.Що се отнася до колата, напълно сме забравили, че тя съществува. Въпреки това тя също е

част, една важна част, от групата. Тя има свой живот, който е основата на нашия живот. Тя има своя психология. Тя също мисли, чувства глад, има желания, взима участие в общата работа. Тя също е трябвало да бъде образована, изпратена на училище, но нито родителите, нито някой друг се е погрижил. Само коларят е бил научен. Той знае езици, знае къде е тази или онази улица. Но той не може сам да отиде дотам.

Първоначално нашата кола е била направена за обикновен град; всичките й механични части са конструирани така, че да подхождат на този вид пътища. Колата има множество малки колела. Идеята е била неравностите на пътя да разпределят смазката равномерно, и така да се

41

смазват. Но всичко това е било изчислено за някакъв определен град, където пътищата не са били много гладки. Сега градът се е променил, но конструкцията на колата си е останала същата. Тя е била направена да носи багаж, но сега носи пътници. И тя винаги върви по една и съща улица, да речем, „Бродуей". Поради продължителна неупотреба някои части са ръждясали. Ако се наложи понякога да се кара по друга улица, тя рядко избягва повреди и повече или по-малко сериозни ремонти впоследствие. Зле или добре, тя все още може да работи на „Бродуей", но за друга улица трябва първо да се преустрои.

Всяка кола си има собствена инерция, но в някои отношения нашата я е загубила. А тя не може да работи без инерция.

Освен това конят може да тегли, да речем, само петдесет килограма, докато колата може да поеме сто килограма. Така че дори и да искат, те не биха могли да работят заедно.

Някои машини са толкова повредени, че нищо не може да се направи с тях. Можем само да ги продадем. Други все още могат да бъдат поправени. Но това изисква много време, тъй като някои от частите са силно повредени. Машината трябва да се разглоби, всички метални части трябва да се турят в масло, да се почистят, и след това отново да се сглобят. Някои от тях ще трябва да се подменят. Някои части са евтини и могат да се купят, но други са скъпи и не могат да се подменят - цената ще е твърде висока. Понякога ти излиза по-евтино да купиш нова кола, отколкото да поправяш старата.

Много е възможно всички тези, които седят тук, да желаят и да могат да желаят само с една част от себе си. Отново това е само коларят, тъй като той е попрочел нещо, чул е по нещо. Той има много фантазии, в своите мечти лети дори до Луната.

Тези, които мислят, че могат да направят нещо със себе си, много грешат. Да промениш нещо вътре е много трудно. Каквото и да знаеш, това е коларят, който го знае. Цялото твое знание е просто манипулация. Истинската промяна е много трудно нещо, по-трудно от това да намериш неколкостотин хиляди долара на улицата.

Въпрос: Защо конят не е бил образован?Отговор: Дядото и бабата постепенно са забравили, и всички роднини също са забравили.

Образованието иска време, иска страдание; животът става по-неспокоен. В началото те не са го образовали поради мързел, а по-късно съвсем са забравили.

Тук отново действа Законът за троичността. Между позитивния и негативния принцип трябва да има триене, страдание. Страданието води до третия принцип. Сто пъти по-лесно е да бъдеш пасивен, така че страданието и резултатът да се случат отвън, а не вътре в теб. Вътрешният резултат се постига тогава, когато всичко се случва вътре в теб.

Понякога сме активни, друг път сме пасивни. За един час сме активни, в продължение на друг час сме пасивни.

Когато сме активни, се изразходваме, когато сме пасивни, си почиваме. Но когато всичко е вътре в теб, ти не можеш да почиваш: законът винаги действа. Дори и да не страдаш, ти не си спокоен.

Всеки човек мрази страданието, всеки иска да е спокоен. Всеки избира това, което е най-лесно, най-малко разстройващо, опитва се да не мисли прекалено много. Постепенно нашите дядо и баба започват да си почиват все повече и повече. Първия ден пет минути почивка, на следващия ден десет минути, и т. н. Идва момент, когато половината от времето се изразходва за почивка. А законът е такъв, че когато едно нещо се увеличава с една единица, друго нещо намалява с една единица. Където има повече, там се добавя; където има по-малко, оттам се изважда. Постепенно дядо ти и баба ти са забравили за образованието на коня. А сега никой вече не си спомня.

Въпрос: Как да започнем да се променяме вътрешно?Отговор: Съветът ми - това, което казах за съобразяването. Трябва да започнеш да

обучаваш коня на нов език, да го подготвяш за желанието за промяна.Колата и конят са свързани. Конят и коларят са също свързани посредством юздите. Конят

знае две думи - ляво и дясно. Понякога коларят не може да дава заповеди на коня, защото нашите юзди имат способността ту да надебеляват, ту да изтъняват. Те не са направени от кожа. Когато юздите ни изтъняват, коларят не може да контролира коня. Конят знае само езика на юздите. Колкото и да вика коларят „надясно моля!", конят не помръдва. Ако дръпне юздите, той разбира. Може би конят знае някой език, но не този, който коларят разбира. Може да е арабски.

Същата ситуация се получава и между коня и колата, при тегличите. Това изисква друго

42

обяснение.Ние имаме в себе си нещо като магнетизъм. Той се състои не само от една субстанция, а от

няколко. Той е една важна част от нас. Образува се тогава, когато машината работи.Когато говорим за храна, ние говорим само за една октава. Но там има три октави. Едната

октава произвежда една субстанция, другите произвеждат различни субстанции. Тонът си е резултат от първата октава. Когато машината работи механично, се произвежда субстанция №1. Когато работим съзнателно, се произвежда друг вид субстанция. Ако няма такава подсъзнателна работа, тази субстанция не се произвежда. Когато работим съзнателно, се произвежда трети вид субстанция.

Нека да разгледаме тези трите. Първата съответства на тегличите, втората на юздите, а третата на субстанцията, която дава възможност на коларя да чува пътника. Ти знаеш, че звукът не може да се разпространява във вакуум, трябва да има там някаква субстанция.

Трябва да разберем разликата между случайния пътник и господаря на колата. Господарят е Аз, ако имаме някакъв Аз. А ако нямаме, винаги има някой, който да седи в колата и да дава заповеди на коларя. Между пътника и коларя има една субстанция, която" дава възможност на коларя да чува. Дали тези субстанции ги има, или не, зависи от много случайни неща. Субстанцията може да липсва. Ако тя се е акумулирала, пътникът може да дава заповеди на коларя, но коларят не може да заповядва на коня, и т. н. Понякога можеш, друг път не можеш - зависи от количеството на присъстващата субстанция. Утре можеш, днес не можеш. Тази субстанция е резултат от много неща.

Една от тези субстанции се образува, когато страдаме. Всеки път, когато не сме механично спокойни, ние страдаме. Има различни видове страдание. Например аз искам да ти кажа нещо, но чувствам, че е по-добре да не казвам нищо. Едната страна иска да говори, другата иска да пази тишина. Борбата произвежда субстанция. Тази субстанция постепенно се събира на определено място.

Въпрос: Какво е вдъхновение?Отговор: Вдъхновението е асоциация. То е работата на един център. Вдъхновението няма

голяма стойност, бъди сигурен в това. Само конфликтите, споровете, могат да дадат резултат.Винаги когато има активен елемент, има и пасивен елемент. Ако вярваш в Бог, ти вярваш

също и в дявола. Всичко това няма никаква стойност. Дали си добър, или лош - това няма никаква стойност. Само конфликтът между две страни е нещо, което си струва. Само когато е събрано много, може да се прояви нещо ново.

Във всеки момент в теб може да има конфликт. Ти никога не виждаш себе си. Ще повярваш на това, което казвам, едва тогава, когато започнеш да се вглеждаш в себе си - тогава ще видиш. Ако се опитваш да правиш нещо, което не искаш да правиш, ще страдаш. Ако искаш да направиш нещо и не го правиш, пак ще страдаш.

Каквото и да харесваш - дали добро, или лошо -то има една и съща стойност. Бог е относителна концепция. Едва щом започнеш да работиш, доброто и лошото в теб ще започнат да съществуват.

Въпрос: Конфликтът между две желания води до страдание. Все пак някои видове страдание водят до лудницата.

Отговор: Страданието може да бъде от различен вид. Да започнем с това, като го разделим на два вида. Първо: несъзнателно, и второ: съзнателно.

Първият вид не носи резултати. Например страдаш от глад, защото нямаш пари да си купиш хляб. Ако имаш малко хляб, но не го ядеш и страдаш, това е по-добре.

Ако страдаш с един център, било този на мисленето или чувстването, ще свършиш в лудницата.

Страданието трябва да е хармонично. Трябва да има съответствие между финото и грубото. Иначе нещо може да се счупи.

Ти имаш много центрове: не три, не пет, не шест, а повече. Между тях има едно място, където може да възникне спор. Но равновесието може да се наруши. Построил си къща, но равновесието е нарушено, къщата се срутва и всичко се проваля.

Сега аз обяснявам нещата теоретично, за да ви дам материал за взаимно разбиране.Да направиш нещо, колкото и малко да е, това е голям риск. Страданието може да доведе

до сериозен резултат. Сега аз говоря за страданието теоретично, за да се разбере. Но само сега правя така. В института те не мислят за бъдещия живот, мислят само за утре. Човек не може да

43

вижда и не може да вярва. Само когато познае себе си, своята вътрешна структура, едва тогава той ще може да вижда. Сега изучаваме нещата по един външен начин.

Възможно е да се изучават Слънцето, Луната. Но човек има всичко вътре в себе си. Вътре в мен аз имам слънце, луна, Бог. „Аз съм" - целият живот в неговата цялостност.

За да разбира, човек трябва да познае себе си.ПРИОРЕ, 17 ЯНУАРИ 1923 г.ВСЯКО ЖИВОТНО РАБОТИ СПОРЕД СВОЕТО УСТРОЙСТВОВсяко животно работи според своето устройство. Едно животно работи повече, друго по-

малко, но всяко работи толкова, колкото е естествено за него. Ние също работим; някои измежду нас са по-способни за работа, а други по-малко. Който работи като вол, е безполезен, а който не работи, също е безполезен. Стойността на работата не е в количеството, а в качеството. За жалост трябва да кажа, че не всички наши хора работят достатъчно добре по отношение на качеството. Както и да е, нека работата, която са свършили досега, да им служи като причина за угризение на съвестта. Ако им служи за угризение на съвестта, ще има някаква полза от нея. Ако ли не, не става за нищо.

Всяко животно, както вече казахме, работи според това какво животно е. Едно животно - да кажем червей - работи доста механично; от него не може да се очаква нещо друго. То няма друг мозък освен механичен. Друго животно работи и се движи единствено от чувствата - такава е структурата на неговия мозък. Трето животно схваща движенията, които се наричат работа, единствено чрез интелекта, и от него нищо друго не може да се изисква, тъй като то няма друг мозък; нищо друго не може да се очаква, тъй като природата го е създала с такъв мозък.

Така качеството на работата зависи от това какъв е мозъкът. Когато разглеждаме различни видове животни, откриваме, че съществуват едномозъчни, двумозъчни и тримозъчни животни. Човекът е тримозъчно животно. Но често се случва така, че този, който има три мозъка, трябва да работи, да речем, пет пъти повече от този, който има два. Човекът е така създаден, че от него се изисква повече работа, отколкото той може да даде според своя организъм. Това не е грешка на човека, а на природата. Работата може да бъде от полза само когато човек дава толкова, колкото са границите на възможностите му. Обикновено в работата на човека участието на чувствата и мисълта е необходимо. Ако една от тези функции липсва, качеството на работата ще бъде на нивото на работа, извършена от някой, който работи с два мозъка. Ако човек иска да работи като човек, той трябва да се научи да работи като човек. Това е лесно да се определи - точно толкова лесно, колкото и да се направи разграничение между животното и човека - и скоро ние ще се научим да виждаме това. Дотогава ще трябва да приемате думите ми на доверие. Всичко, от което имате нужда, е да разграничавате нещата с ума си.

Твърдя, че досега не сте работили като хора; има обаче възможност да се научите да работите като хора. Да се работи като човек означава човек да чувства какво прави и да мисли защо и заради какво го прави, как го прави сега, как го е правил вчера и как днес, как би трябвало да го прави утре и как изобщо е най-добре да го извърши - ако има по-добър начин. Ако човек работи правилно, той ще успее в извършването на все по-добра и по-добра работа. Но когато работи двумозъчно същество, няма разлика в неговата работа от вчера, днес или утре.

По време на нашата работа нито един човек не работи като човек. А за института е много важно да се работи по различен начин. Всеки трябва да работи за себе си, защото другите не могат да направят нищо за него. Ако, да речем, можеш да правиш цигари като човек, ти вече знаеш как да правиш килими. Целият необходим апарат е даден на човека, за да прави той всичко. Ако един може, всички могат. Гений, талант –това са все глупости. Тайната е проста: да правиш нещата като човек. Който може да мисли и да върши нещата като човек, още от самото начало може да върши едно нещо така добре, както някой друг, който го е правил през целия си живот, но не като човек. Това, което е трябвало да бъде научено от единия за десет години, другият го научава за два-три дни, след което го прави по-добре от онзи, който е прекарал целия си живот да го прави. Срещал съм хора, които преди да се научат, са работили цял живот, но не като хора, а след като са се научили, са могли лесно да извършват както най-фината работа, така и най-грубата - и то работа, която те никога преди изобщо не са и виждали. Тайната е малка и много лесна -човек трябва да се научи да работи като човек. Това става, когато човек върши едно нещо и същевременно мисли за това какво върши и проучва как работата може да бъде извършена; и докато прави това, забравя всичко - баба си, дядо си и вечерята си.

В началото това е много трудно. Ще ви дам теоретични указания за това как да работите, а

44

останалото ще зависи от всеки отделен човек. Но ви предупреждавам, че ще ви казвам само толкова, колкото прилагате на практика. Колкото повече се прилага на практика, толкова повече ще казвам. Дори ако хората вършат това само за един час, аз ще им говоря толкова дълго, колкото е необходимо, ако трябва и двадесет и четири часа. Но за тези, които ще продължат да работят както преди - да вървят по дяволите!

Както казах, същността на правилната работа на човека е в едновременната работа на трите центъра -двигателния, емоционалния и мисловния. Когато всичките три работят заедно и произвеждат действие, това е работа на човек. Ако се извърши както трябва, дори лъскането на пода е хиляда пъти по-ценно, отколкото написването на двадесет и пет книги. Но преди да се започне да се работи с всичките центрове и да се концентрират те върху работата, необходимо е всеки център да се подготви поотделно, за да може всеки един да е в състояние да се концентрира. Необходимо е двигателният център да се обучи така, че да работи с останалите. И човек трябва да помни, че всеки център се състои от три.

Двигателният ни център е повече или по-малко адаптиран.Вторият център, по реда на трудност, е мисловният, а най-трудният център е

емоционалният. С нашия двигателен център ние вече започваме да успяваме в малките неща. Но нито мисловният, нито емоционалният център могат изобщо да се концентрират. Не се иска да се успее в събирането на мислите в желана посока. Когато успеем в това, то е механична концентрация, която всеки може да постигне - това не е човешка концентрация. Важно е да се знае как да не зависим от асоциации, следователно ще започнем с мисловния център. Ще упражняваме двигателния център, като продължим със същите упражнения, които правехме досега.

Преди да продължим по-нататък, ще е полезно да се научим как да мислим според определен порядък. Нека всеки вземе някакъв обект. Нека всеки от вас си зададе въпроси, отнасящи се за обекта, и да им отговори според своето знание и материал:

1. Неговият произход.2. Причината за неговия произход.3. Неговата история.4. Неговите свойства и атрибути.5. Обекти, свързани с него и отнасящи се към него.6. Неговата употреба и приложение.7. Неговите резултати и ефекти.8. Какво обяснява и доказва той.9. Неговият край или неговото бъдеще.10. Твоето мнение, причината и мотивите за това мнение.ПРИОРЕ, 21 АВГУСТ 1923 г.ЧАСТ ОТ ХОРАТА НЯМАТ МЯСТО ТУКЗа една част от хората тук присъствието им е станало напълно ненужно. Ако попитаме тези

хора защо са тук, те или ще бъдат напълно неспособни да отговорят, или ще кажат нещо съвсем глупаво, ще развият цяла философия, без самите те да вярват в това, което говорят. Неколцина може и да са знаели в началото защо са дошли, но вече са забравили. Приемам, че всеки, който идва тук, е разбрал необходимостта да направи нещо, че вече се е опитал сам, и че опитите му са го довели до извода, че в условията на обикновения живот не е възможно да се постигне каквото и да било. И така той започва да разпитва, да търси места, където поради предварително създадени условия работата върху себе си става възможна. Накрая той намира; разбира, че тук такава работа може да се осъществи. Разбира се, такова място тук е създадено и организирано по такъв начин, че търсещият да има условията, които търси.

Но тази част от хората, за които говоря, не използват условията. Мога дори да кажа, че те не виждат тези условия. А фактът, че не ги виждат, доказва, че всъщност тези хора не са ги търсили и в своя всекидневен живот не са се опитвали да получат това, което се предполага, че са търсили. На всеки, който не използва условията тук за работа върху себе си и не ги вижда, не му е мястото между нас. Като остава тук, той си губи времето и пречи на други, като заема тяхното място. Мястото ни е ограничено и има много кандидати, на които трябва да отказвам поради липса на място. Вие трябва или да използвате това място, или да си отидете и да не си губите времето, като заемате нечие място.

Ще повторя: аз тръгвам от предположението, че тези, които са дошли тук, са извършили

45

вече някаква подготвителна работа, били са на лекции, правили са опити да работят върху себе си и т. н. Както виждам нещата, тези, които са тук, вече са разбрали необходимостта да работят върху себе си и почти знаят как да се направи това, но нямат възможност по причини, които са извън техен контрол. Следователно няма нужда да повтарям отново защо •всеки един от вас е тук.

Аз мога да продължа работата си само ако това, което вече е получено, се пренесе в практическия живот. За нещастие нищо подобно не се случва, защото хората живеят тук, но не работят. Те вършат нещата само по принуда, външно, както работниците на надница в обикновения живот. Следователно аз предлагам на тази част от хората да работят сега така, както някога са разбирали работата, да съживят отново идеите, които някога са имали, и да почнат да работят честно или да разберат още сега, че присъствието им тук е безполезно. Както са нещата сега, ако продължават по този начин, дори и след десет години няма да има резултат.

Аз не отговарям за нищо. Нека хората да опитат. Иначе могат да предявят претенции за изгубеното време. Нека да събудят в себе си своите някогашни намерения и по този начин да направят своя престой тук полезен за тях и за тези около тях.

Този, който тук може да бъде съзнателен егоист, не може да бъде егоист в живота. Да бъдеш егоист тук означава да не даваш пет пари за никого, включително и за мен; да смяташ всички и всичко като средство за собственото си облагодетелстване. Не бива да има съобразяване с нищо и с никого. Кой бил луд, кой бил умен, няма никакво значение. Лудият е също добър субект за изследване, за работа. Също и умният. С други думи, необходими са както луди, така и умни хора. Необходим е както мръсникът, така и почтеният човек, тъй като глупакът и умният, мръсникът и благоприличният могат еднакво да служат като огледало и като шок да ги гледаш, изучаваш и използваш за работа върху себе си.

Освен това, за ваше ръководство, трябва да разберете един специфичен феномен.Нашият институт е като ремонтната работилница за железниците или като гараж, където се

правят ремонти. Когато в работилницата се намира някакъв двигател или кола и дойде нов човек, той вижда машини, каквито никога преди не е виждал. И естествено всички коли, които вижда отвън, са затворени и боядисани, и човекът от улицата никога не е виждал какво има вътре. Той е използвал очите си, за да вижда само обшивката. Той не ги е виждал без обшивката, така както са в ремонтната работилница, където частите са разглобени и всичко е почистено и изложено на показ, без да има нищо общо с познатия за очите външен вид. Така е и тук. Когато дойде нов човек със своя багаж, той веднага бива съблечен. Тогава стават очевидни всичките му най-лоши черти, всичките му вътрешни „хубости".

Ето защо тези измежду вас, които не знаят за този феномен, остават с впечатлението, че ние тук наистина сме събрали все хора, които са глупави, мързеливи, тъпи - с една дума, цялата паплач. Но те забравят едно важно нещо: че не те са открили това, а някой друг им го е изложил пред тях. Ако някой е глупак, той не вижда, че самият той е глупак, и не разбира, че някой друг му е показал останалите. Ако го нямаше този, който да му ги покаже, той сигурно щеше да коленичи пред някой от тези глупаци. Той ги вижда разсъблечени, но забравя, че и той самият е разсъблечен. Той си представя, че както в живота и тук може да носи маска, че и тук може да си постави маската. Но още щом влезе през тези врати, пазачът му взема маската. Тук той е гол и всеки директно разбира що за човек е той.

Ето защо тук никой не трябва да се съобразява вътрешно с когото и да било. Ако някой стори нещо лошо, не се възмущавайте, защото вие също сте сторили същото. Напротив, трябва да сте много благодарни и да се смятате за късметлии, че не са ви зашлевили по лицето, тъй като на всяка крачка действията ви са в разрез с някой друг. Колко ли мили прочее трябва да са тези хора, които не се съобразяват с вас. Иначе, ако някой ви стори дори и най-малката беля, сте готови да го ударите по лицето.

Трябва ясно да разберете това и да се държите адекватно, да се опитвате да използвате другите хора във всичките им аспекти, както добри, така и лоши. Трябва и вие да помагате на другите с всичките си възможности, каквито и да са те. Дали другият е умен, глупав, мил, жалък, бъдете сигурни, че по различно време вие също сте глупави и умни, жалки и добросъвестни. Всички хора са едни и същи, само че се проявяват различно в различни моменти, така както и вие самите сте различни в различни моменти. Така както вие имате нужда от помощ в различни моменти, така и другите се нуждаят от вашата помощ, но вие трябва да помагате на другите не заради тях, а заради себе си. Първо: ако вие им помагате, и те ще ви помагат; и второ: чрез тях

46

вие ще учите за благото на тези, които са ви най-близки.Трябва да знаете още едно нещо. При много хора доста от състоянията се предизвикват

изкуствено - предизвикват се не от тях, а от института. Следователно понякога разстройването на това състояние у някой друг спъва работата на института. Има само едно спасение: да помните ден и нощ, че вие сте тук само заради себе си и че всичко и всеки около вас трябва или да не ви спъва, или вие трябва да действате по такъв начин, че те да не ви създават пречки. Трябва да ги използвате като средства за постигане на собствените си цели.

И все пак тук се прави всичко друго, но не и това. Това място е превърнато в нещо по-лошо и от обикновения живот. Много по-лошо. По цял ден хората се занимават или със скандали, или се чернят едни други, или разсъждават вътрешно за разни неща, съдят и се съобразяват едни с други, като намират някои за симпатични, други за антипатични. Завързват колективни или индивидуални приятелства, правят си мръсни номера, съсредоточават се върху лошите страни един на друг.

Няма полза да се мисли, че някои тук са подобри от други. Няма тук други. Тук хората не са нито умни, нито глупави, нито англичани, нито руснаци, нито добри, нито лоши. Има само развалени автомобили, такива като вас. Благодарение на тези развалени автомобили вие можете да постигнете това, което сте искали, когато сте дошли тук. Всеки е разбирал това, когато е дошъл тук, но сега сте забравили. Сега е необходимо да се събудите за това разбиране и да се върнете към предишната си идея.

Всичко, което казах, може да се формулира в два въпроса: 1. Защо съм тук? и 2. Струва ли си оставането ми тук?

IIIНие никога не постигаме това, което имаме намерение да извършим, както в големите, така

и в малките неща. Отиваме до си и се връщаме в до. По същия начин и себеразвитието е невъзможно без допълнителна сила отвън, а също и отвътре.

(25 март 1922 г.)Ние винаги използваме повече енергия, отколкото е необходимо, като използваме ненужни

мускули, като оставяме мислите да кръжат и да реагират твърде много с чувствата. Отпуснете мускулите, използвайте само тези, които са необходими, складирайте мислите си и не изразявайте чувствата, освен ако вие не искате. Не се засягайте от външни неща, тъй като те сами по себе си са безвредни; ние сами се оставяме да бъдем наранени.

Упоритата работа е инвестиция в енергия, която има добра възвръщаемост. Съзнателното използване на енергията е изгодна инвестиция; автоматичното използване е прахос-нически разход.

(Приоре, 12 юни 1923 г.)Когато тялото се бунтува против работата, умората бързо се настанява в него. Тогава човек

не трябва да почива, защото това ще бъде победа за тялото. Когато тялото иска да почива, не почивай; когато умът разбере, че тялото трябва да почива, почини, но човек трябва да познава и разграничава езика на тялото и на ума и да бъде честен.

(25 март 1922 г.)Без борба няма напредък и няма резултати. Всяко разчупване на навик води до промяна в

машината.(Приоре, 2 март 1923 г.)ПРИОРЕ, 30 ЯНУАРИ 1923 2.ЕНЕРГИЯ - СЪНВероятно сте чули на лекциите, че в продължение на двадесет и четири часа нашият

организъм произвежда определено количество енергия за своето съществуване. Повтарям: определено количество. Въпреки това съществува много повече от тази енергия, която би била необходима за едно нормално изразходване. Но поради това, че животът ни е толкова погрешен, ние изразходваме по-голямата част, а понякога и цялата, и то непродуктивно.

Един от главните фактори за консумация на енергия са ненужните движения във всекидневния живот. По-късно ще видите, че както показват някои експерименти, по-голямата част от тази енергия се изразходва точно когато извършваме по-неактивни движения. Например колко енергия ще изразходва човек за един ден, изцяло изпълнен с физически труд?Доста. Въпреки това той ще изразходва дори още повече, ако седи неподвижно и не прави нищо.

47

Нашите големи мускули консумират по-малко енергия, защото те по-добре са се адаптирали към инерцията, докато малките мускули консумират повече, защото са по-неадаптирани: те могат да се задвижат само със сила. Например както седя тук сега, аз ви изглеждам така, сякаш че не се движа. Но това не означава, че не изразходвам енергия. Всяко движение, всяко напрежение, независимо дали голямо или малко, става възможно за мен само с изразходване на тази енергия. Сега ръката ми е напрегната, но аз не се движа. Въпреки това сега изразходвам повече енергия, отколкото ако бях я задвижил така. (Той показва.)

Това е нещо много интересно и вие трябва да се опитате да разберете това, което казвам за инерцията. Когато правя внезапно движение, нахлува енергия, но когато повторя движението, инерцията не изразходва повече енергия. (Той демонстрира.) В момента, в който енергията е дала началния тласък, потокът на енергия спира и движението се поема от инерцията.

Напрежението се нуждае от енергия. Ако липсва напрежение, се изразходва по-малко енергия. Ако ръката ми е напрегната, както е в момента, се изисква непрекъснат поток; което означава, че той е свързан с акумулаторите. Ако сега задвижа ръката си по този начин, дотолкова доколкото го правя с паузи, аз ще изразходвам енергия.

Ако човек страда от хронична напрегнатост, тогава дори и да не прави нищо, дори и да лежи, той ще използва повече енергия, отколкото този, който работи физическа работа през целия ден. Човек, който няма тези малки хронични напрежения, със сигурност не губи никаква енергия, когато не работи или не се движи.

Сега трябва да се запитаме много ли са тези измежду нас, които са освободени от тази ужасна болест? Почти всички от нас - ние не говорим за хората изобщо, а само за тези, които присъстват; останалите не ни интересуват - почти всички от нас имат този чудесен навик.

Трябва да имаме предвид, че тази енергия, за която говорим сега толкова просто и лесно, която прахосваме така ненужно и неволно, тази енергия е необходима за работата, която имаме намерение да вършим и без която не можем да постигнем нищо.

Не можем да получим повече енергия, потокът на вливащата се енергия няма да се усили: машината ще си остане такава, каквато е създадена. Ако машината е направена да произвежда десет ампера, тя ще продължава да произвежда десет ампера. Токът може да се увеличи само ако се подменят всички жици и намотки. Например една намотка представлява носа, втора - краката, трета - цвета на кожата или размера на стомаха. Така че машината не може да се промени - структурата й ще си остане такава, каквато е. Количеството на произвежданата енергия е постоянно: дори и при най-ефективна работа на машината това количество съвсем малко ще се увеличи.

Това, което имаме намерение да правим, изисква много енергия и много усилия. А усилието изисква много енергия. С тези усилия, които правим сега, с това щедро разходване на енергия, е невъзможно да извършим това, което сега планираме в ума си да извършим.

Както видяхме, от една страна, ние се нуждаем от много енергия, а от друга - машината ни е така конструирана, че не може да произвежда повече. Къде е изходът от тази ситуация? Единственият изход и единственият метод и възможност е да се икономисва енергията, която имаме. Следователно ако искаме да имаме много енергия тогава, когато имаме нужда от нея, ние трябва да се научим да правим икономии винаги, когато можем.

Едно нещо определено се знае: че едни от най-важните изтичания на енергия се дължат на нашите неволни напрежения. Ние имаме много други утечки, но всички те са по-трудни за поправка от гореспоменатите. Затова трябва да започнем с най-лесното: да се освободим от този теч и да се научим как да се справяме с останалите.

Сънят на човека не е нищо друго, освен прекъсната връзка между центровете. Центровете в човека никога не спят. Тъй като техният живот, тяхното движение са асоциаците, те никога не престават, никога не спират. Спирането на асоциациите означава смърт. Движението на асоциациите в който и да е център никога не престава дори и за момент, те текат дори и в най-дълбокия сън.

Ако в будно състояние човек вижда, чува и усеща мислите си, в полусън той също вижда, чува и усеща своите мисли и нарича това състояние сън. Дори когато си мисли, че напълно е престанал да вижда или да чува, което той също нарича сън, асоциациите продължават.

Единствената разлика е в силата на връзките между един и друг център.Паметта, вниманието, наблюдението не е нищо друго, освен наблюдаване на един център

от друг или слушане на един център от друг. Следователно самите центрове нямат нужда да

48

спират и да заспиват. Сънят не причинява на центровете нито вреда, нито полза. Така че сънят, както го наричат, не е предназначен да дава на центровете почивка. Както вече казах, дълбокият сън идва тогава, когато връзките между центровете се разкъсат. И разбира се, дълбокият сън, пълната почивка за машината, е този сън, при който всички съединения, всички свръзки престават да функционират. Ние имаме няколко центъра, съответно имаме и толкова на брой връзки - пет на брой.

Нашето будно състояние се характеризира с това, че всички тези връзки са непокътнати. Но ако една от тях е разкъсана или престане да функционира, ние не сме нито заспали, нито будни.

Ако една връзка се откъсне, ние вече не сме будни, нито пък сме заспали. Ако две от връзките се нарушат, ние сме още по-малко будни - но пак не сме заспали. Ако още една връзка се разкъса, ние вече не сме будни, но все още не сме заспали както трябва, и т. н.

Следователно има различни степени между нашето будно състояние и съня. (Като говорим за тези степени, ние взимаме средния случай: има хора с две връзки, други имат седем. Приели сме пет на брой като пример - но това не е точно.) Следователно ние имаме не както си мислим, само две състояния -едното сън, а другото будно - а няколко. Между най-активното и интензивно състояние, което всеки може да има, и най-пасивното състояние (сомнамбулен сън) има определена градация. Ако една от връзките се прекъсне, това все още не се вижда на повърхността и е незабележимо за другите. Има хора, чиято способност да се движат, да ходят, да живеят, се прекратява едва когато всички връзки се прекъснат, а има други, за които е достатъчно в тях да се нарушат само две връзки, за да заспят. Ако приемем седем връзки за обхвата между съня и бодърстването, има хора, които продължават да живеят, да говорят, да ходят в третата степен на съня.

Дълбоките състояния на съня са едни и същи за всички, но междинните степени са често пъти субективни.

Има дори „чудеса на природата", които са най-активни тогава, когато една или няколко от техните връзки са прекъснати. Ако такова състояние е станало обичайно за човека вследствие на образованието, ако той е придобил всичко, което има, докато е бил в това състояние, активността му се гради върху него, затова той не може да бъде активен, ако не се намира в това състояние.

За вас лично активното състояние е относително - в някакво състояние вие можете да бъдете активни. Но има едно обективно активно състояние, при което всички връзки са непокътнати, а има и субективна активност в някакво подходящо състояние.

Така че има много степени между съня и бодърстването. Активното състояние е такова, при което мисловната способност и сетивата работят с пълен капацитет и натоварване. Ние трябва да се интересуваме както от обективното, т. е. истинско, будно състояние, така и от обективния сън. „Обективно" означава активно или пасивно в действителност. (По-добре да не се мъчите да бъдете, а да разберете.)

Както и да е, всеки трябва да разбере, че целта на съня се постига едва когато всички връзки между центровете са прекъснати. Само тогава машината може да даде това, което се предполага, че дава сънят. Така че думата „сън" трябва да означава състояние, при което всички връзки са прекъснати.

Дълбокият сън е състояние, при което ние нямане сънища или усещания. Ако хората имат сънища, това означава, че една от техните връзки не е прекъсната, тъй като паметта, наблюденията, усещанията не са нищо друго, освен това, че един от центровете наблюдава друг. Така че когато виждате и си спомняте това, което ви се случва, то означава наблюдаване на един център от друг. А щом може да наблюдава, оттук следва, че има нещо, чрез което става наблюдението. А щом има нещо, чрез което се наблюдава, значи връзката не е нарушена.

Следователно ако машината е в ред, тя се нуждае от много малко време да произведе това количество материя, за което е предназначен сънят; във всеки случай много по-малко време, отколкото сме свикнали да изразходваме за сън. Това, което наричаме „сън", когато спим от седем до десет часа, или Бог знае колко дълго, не е сън. По-голямата част от това време протича не в сън, а в тези преходни състояния - тези ненужни състояния на полусънуване. Някои хора имат нужда от много часове, за да заспят, а после много часове, за да дойдат на себе си. Ако можехме да заспиваме изведнъж и също така бързо да преминаваме от сън към будно състояние, щяхме да изразходваме за този преход една трета или една четвърт от времето, което прахосваме сега. Но ние не знаем как да прекъснем сами тези връзки - в нас те се прекъсват и възстановяват механично.

49

Ние сме роби на този механизъм. Когато на „него" му се харесва, ние можем да преминем в друго състояние; иначе ще трябва да легнем и да чакаме, докато „той" ни даде разрешение за почивка.

Тази механичност, това ненужно робство и тази нежелана зависимост се дължат на няколко причини. Една от тях е хроничното състояние на напрежение, за което говорихме в началото и което е една от многото причини за изтичане на нашата резервна енергия.

Така че вие виждате как освобождението от това хронично напрежение постига една двойна цел. Първо, спестяваме много енергия, и второ, можем да минем без ненужно лежане и чакане да дойде сънят.

И така, виждате колко просто нещо е това, колко лесно за постигане и колко необходимо. Освобождаването от тази напрегнатост е от изключителна важност.

По-късно ще ви дам няколко упражнения за тази цел. Съветвам ви да им обърнете много сериозно внимание и да положите всички възможни усилия, за да получите това, което всяко от тези упражнения се очаква да ви даде.

Трябва на всяка цена да се научите да не бъдете напрегнати, когато няма нужда от напрежение. Когато седите и не правите нищо, нека тялото да спи. Когато спите, спете по такъв начин, че цялото ви същество да спи.

НЮ ЙОРК, 15 МАРТ 1924 г.ИМА ЛИ НАЧИН ДА СЕ УДЪЛЖИ ЖИВОТЪТ?Въпрос: Има ли начин да се удължи животът?Отговор: Различни школи имат много теории как да се продължи животът и има много

системи, които се занимават с това. Все още има доверчиви хора, които вярват дори в съществуването на жизнен еликсир.

Ще обясня схематично как разбирам аз този въпрос.Ето един часовник. Знаете, че има разни производители на часовници. Часовникът ми има

главна пружина, изчислена за двадесет и четири часа. След двадесет и четири часа часовникът спира да работи. Часовници друго производство могат да вървят една седмица, един месец или дори може би една година. Но навиващият се механизъм винаги се изчислява за някакво определено време. Така както се направи от производителя, така си и остава.

Сигурно сте забелязали, че часовниците имат регулатори. Ако регулаторът се премести, часовникът ще работи по-бавно или по-бързо. Ако го извадите, главната пружина може да се развие много бързо и една изчислена за двадесет и четири часа пружина може да се развие за три или четири минути. Така че часовникът ми може да върви една седмица или един месец, макар че системата му е изчислена за двадесет и четири часа.

Ние сме като часовници. Системата ни вече е установена. Всеки човек има различна пружина. Ако наследствеността е различна, и системата е различна. Например една система може да е била изчислена за седемдесет години. Когато главната пружина се развие, животът свършва. Механизмът на друг човек може да е бил изчислен за сто години; сякаш е бил правен от друг майстор.

Така че всеки човек има различно време на живот. Ние не можем да променяме нашата система. Всеки човек си остава такъв, какъвто е бил направен, и дължината на нашия живот не може да бъде променяна; главната пружина се развива и аз свършвам. При някои хора главната пружина може да върви само една седмица. Дължината на живота се определя при раждането и ако си мислим, че можем да променим нещо в този смисъл, това си е чисто въображение. За да направи това, човек трябва да промени всичко: наследственост, своя баща, дори баба си трябва да смени. Твърде късно е за това.

Макар че механизмът ни не може да се промени изкуствено, има възможност да се живее по-дълго. Казах, че вместо за едно денонощие главната пружина може да бъде накарана да се развие за една седмица. А може да бъде и обратното: ако една система е изчислена за петдесет години, главната пружина може да бъде накарана да се развие за пет-шест години.

Всеки човек има главна пружина; това е нашият механизъм. Развиването на тази главна пружина са нашите впечатления и асоциации.

Само че ние имаме две или три навити пружини -толкова, колкото са мозъците. Мозъците съответстват на пружините. Например умът ни е една пружина. Нашите ментални асоциации имат определена дължина. Мисленето напомня за развиване на макара с конец. Всяка макара съдържа конец с определена дължина. Когато аз мисля, конецът се развива. Макарата ми има

50

петдесет метра конец, а този човек има сто метра. Днес аз изразходвам два метра, същото и утре, и когато петдесетте метра свършат, животът ми също идва до своя край. Дължината на конеца не може да бъде променена.

Но така както една двадесет и четири часова главна пружина може да се развие за десет минути, така и животът може много бързо да се изразходва.

Единствената разлика е, че часовникът обикновено има само една пружина, докато човекът има няколко. На всеки център съответства една пружина с някаква определена дължина. Когато едната пружина се е развила, човекът може да продължи да живее. Например мисълта му е изчислена за седемдесет години, но чувствата му са само за четиридесет. Така че след четиридесет години човекът продължава да живее без чувства. Но развиването на пружината може да бъде ускорено или забавено.

Тук нищо не може да се усъвършенства; единственото, което можем да направим, е да икономисваме. Времето е пропорционално на потока от асоциации - то е относително.

Вие лесно можете да си спомните тези факти. Седите си у дома, спокойни сте. Чувствате, че сте седели по този начин само пет минути, но часовникът показва, че е минал цял час. Друг път чакате някого на улицата, безпокоите се, че той не идва, и си мислите, че чакате вече един час, а са минали само пет минути. Това е, защото през това време сте имали много асоциации; мислите си защо не идва, може би нещо го е сгазило и т. н.

Колкото повече се концентрирате, толкова по-бързо върви времето. Един час може да мине незабелязано, защото ако се концентрирате, ще имате много малко асоциации, мисли и чувства, и времето ще изглежда по-кратко.

Времето е субективно; то се измерва с асоциациите. Когато седите без концентрация, времето изглежда продължително. Външно времето не съществува; то съществува за нас само вътрешно.

Както в мисловния център, асоциациите продължават така също и в другите центрове.Тайната на удължаването на живота зависи от способността енергията на нашите центрове

да се изразходва бавно и само преднамерено. Научете се да мислите съзнателно. Това води до икономия в разхода на енергия. Недейте да мечтаете.

НЮ ЙОРК, 1 МАРТ 1924 г.ОБРАЗОВАНИЕТО НА ДЕЦАТАВъпрос: Има начин децата да се образоват чрез внушение по време на сън. Това нещо добро

ли е?Отговор: Този вид внушение не е по-добро от бавно отравяне, от унищожаване и на

последните остатъци от воля. Образованието е нещо много сложно. То трябва да бъде многостранно. Например, погрешно е на децата да не се дава нищо друго освен физически упражнения.

Общо взето, образованието се ограничава до формирането на ум. Детето се кара да учи стихотворения наизуст, като папагал, без да разбира нищо, а родителите са доволни, ако то може да го прави. В училище то учи нещата не по-малко механично и дори и да завърши с отличие, то въпреки това не разбира и не чувства нищо. По отношение развитието на своя ум то е на същата възраст, както и някой четиридесетгодишен мъж, но в своята същност си остава момче на десет. В ума си то не се страхува от нищо, но в същността си е уплашено. Моралът му е чисто автоматичен, чисто външен. Така както учи поезията наизуст, така научава и морала. Но същността на детето, неговият вътрешен живот, е оставена сама на себе си, без никакво ръководство. Ако човек е искрен със себе си, трябва да приеме, че нито възрастните, нито децата имат някакъв морал. Моралът ни е изцяло теоретичен и автоматичен, тъй като ако сме искрени, можем да видим колко сме лоши.

Образованието не е нищо друго освен маска, която няма нищо общо с природата. Хората смятат едно образование за по-добро от друго, но в действителност те всички са еднакви. Всички хора са едни и същи, въпреки това всеки е готов веднага да види сламката в окото на другия. Ние всички сме слепи за своите най-големи грешки. Ако човек е искрен със себе си, той ще влезе в положението на другия и ще разбере, че не е по-добър от него. Ако искаш да си по-добър, опитай се да помогнеш на някой друг. Но такива, каквито са сега, хората си поставят пречки един на друг и си вредят взаимно. Освен това един човек не може да помогне на друг, не може да го повдигне, защото не може да помогне дори на себе си.

Преди всичко останало трябва да помислиш за себе си, трябва да се опиташ да се

51

повдигнеш. Трябва да бъдеш егоист. Егоизмът е първата спирка по пътя към алтруизма, към християнството. Но целта на този егоизъм трябва да бъде добра, а това е много трудно. Ние отглеждаме децата си като обикновени егоисти, а резултат от това е сегашното състояние. Въпреки това винаги трябва да ги преценяваме съобразно със себе си. Ние знаем какво представляваме; можем да сме сигурни, че при съвременното образование децата ще бъдат най-малкото такива като нас.

Ако желаеш добро на децата си, трябва първо на себе си да пожелаеш добро. Тъй като ако ти се промениш, и децата ти ще се променят. Заради тяхното бъдеще ти трябва да забравиш за известно време за тях и да помислиш за себе си.

Ако сме доволни от себе си, можем с чиста съвест да продължим да образоваме своите деца така, както сме го правили досега. Но доволни ли сте от себе си?

Ние трябва винаги да започваме със себе си и да имаме себе си за пример, тъй като не можем да видим никой човек през маската, която той носи. Можем да видим другите само ако познаваме себе си, тъй като всички хора са вътрешно подобни, тъй че другите са същите като нас. Те имат същите добри намерения да бъдат по-добри, но не могат да бъдат; това и за тях е също толкова трудно. Те са също толкова нещастни, също толкова изпълнени със съжаления впоследствие. Трябва сега да им простите за това, което е в тях, и да помните бъдещето. Ако съжалявате себе си, тогава в името на бъдещето трябва предварително да съжалите другите.

Ако си продължил да се образоваш, след като си започнал да изпитваш съмнения относно образованието, това е най-големият от всички грехове. Ако вярваш в това, което вършиш, отговорността ти не е толкова голяма, колкото ако си започнал да се съмняваш.

Законът изисква детето ти да ходи на училище. Нека да ходи. Но ти, неговият баща, не трябва да се задоволяваш с училището. Ти знаеш от собствен опит, че училището дава само умствено знание - информация. То развива само един център, затова ти трябва да се опиташ да вдъхнеш живот на тази информация и да попълниш празнините. Това е компромис, но понякога дори и компромисът е по-добър, отколкото нищо да не се направи.

Проблемът със секса: има само един важен проблем в образованието на децата, за който никога не се мисли или говори правилно. Странна особеност на съвременното образование е, че по отношение на секса децата израстват без ръководство, като в резултат от това цялата тази страна от живота се деформира и изкривява в продължение на цели поколения, имащи неправилни позиции. Това е основната причина за много погрешни резултати в живота. Виждаме какъв е резултатът от подобно образование. Всеки от нас знае от собствен опит, че тази важна страна от живота е почти изцяло увредена. Трудно е да се намери човек, който да е нормален в това отношение.

Това увреждане е станало постепенно. Сексуалните прояви на детето започват на четири или пет годишна възраст и без ръководство те могат лесно да тръгнат в погрешна посока. Това е времето, в което трябва да започне учението и вие имате вашия опит, който може да ви бъде от полза. Много рядко се случва децата да бъдат нормално обучени в това отношение. Често съжалявате детето, но не можете да направите нищо. А когато то само започне да разбира кое е правилно и кое погрешно, обикновено е твърде късно и белята е сторена.

Ръководенето на децата по отношение на секса е нещо много деликатно, защото всеки случай изисква индивидуално третиране и обстойно познаване на детската психика. Ако не знаете достатъчно, е много рисковано да го ръководите. Да обясниш или да забраниш нещо често пъти означава да вложиш някаква идея в главата му, да му внедриш порив към забранения плод, да възбудиш любопитството му.

Сексуалният център играе много голяма роля в живота ни. Седемдесет и пет процента от мислите ни идват от този център и те оцветяват всичко останало.

В това отношение само хората от Централна Азия не са анормални. Там сексуалното обучение е част от религиозните ритуали и резултатите са отлични. В тази част на света липсват сексуални злини.

Въпрос: До каква степен трябва да се насочва детето?Отговор: Общо взето, образованието на детето трябва да се базира на принципа, че всичко

трябва да дойде от неговата собствена воля. Нищо не трябва да се дава в готов вид. Човек може да даде само идеята, може само да ръководи или да обучава косвено, като започне отдалеч и го води към същността, тръгвайки от нещо друго. Аз никога не обучавам директно, защото учениците ми няма да учат. Ако искам един ученик да се промени, аз започвам отдалеч или

52

говоря на някой друг, така че той да се учи. Тъй като ако на едно дете нещо се каже директно, то се обучава механично и по-късно се проявява също така механично.

Механичните прояви и проявите на човек, който може да се нарече индивид, са различни, а също и качеството им е различно. Първите са създадени; вторите създават. Първите не са творения - те са творения чрез човека, а не от него. Резултатът е изкуство, в което няма нищо оригинално. Човек може да види откъде е взета всяка линия на такава една творба на изкуството.

ПРИОРЕ, 29 ЯНУАРИ 1923 г.ОБРАЗУВАЩ АПАРАТРазбрах от разговори, че хората имат погрешна представа за един от центровете и тази

погрешна представа създава много трудности.Става въпрос за мисловния център, т. е. за нашия образуващ апарат. Всички стимули,

идващи от центровете, се пренасят към образуващия апарат. Всички възприятия от центровете също се проявяват чрез образуващия апарат. Това не е център, а апарат. Той е свързан с всички центрове. Центровете на свой ред са свързани един с друг, но тези връзки са от особен вид. Има известна степен на субективност, мярка за силата на асоциациите, която определя възможността за общуването между центровете. Ако вземем трептенията между 10 и 10 000, в този обхват има много степени, различаващи се по определени стойности на силата на асоциациите, необходима за й всеки център. Само асоциации с определена сила от единия център предизвикват в другия център съответни асоциации; едва тогава съответните връзки в другия център могат да се стимулират. В образуващия апарат връзките с центровете са по-чувствителни, защото всички асоциации достигат до него. Всеки локален стимул в центровете, всяка асоциация предизвикват асоциации във формиращия апарат.

В случая на връзка между центровете тяхната чувствителност се определя с известна степен на субективност. Само ако стимулът е достатъчно силен, съответната ролка (или лента) в другия център може да се задвижи. Това може да се случи само при много силен стимул с определена скорост, чиято степен е вече установена във вас.

Работните подредби на всички тези центрове са подобни. Всеки един съдържа доста на брой по-малки. Всеки по-малък център е предназначен за определен вид работа. Така че всички тези центрове са подобни по структура, но същността им е различна. Четирите центъра са изградени от одушевена материя, но материята на образуващия апарат е неодушевена. Образуващият апарат е просто една машина, точно като една пишеща машина, която предава всеки удар върху клавишите.

Най-добрият за мен начин да илюстрирам образуващия апарат е чрез аналогия. Той е като един офис със секретарка. Всеки входящ документ идва при нея, всеки клиент, който влиза, се обръща към нея. Тя отговаря на всичко. Отговорите, които тя дава, се окачествяват от факта, че сама по себе си тя е само служителка, тя не знае нищо. Но тя има инструкции, книги, папки и речници, наредени по лавиците. Ако има възможност да направи справка относно някаква

определена информация, тя я прави и дава съответния отговор. Ако няма такава възможност, не отговаря.

Тази фабрика има също така четирима съдружници, които седят в четири различни стаи. Те общуват с външния свят посредством секретарката. Те са свързани с нейния офис чрез телефон. Ако един от тях й телефонира и каже нещо, тя трябва да го предаде по-нататък. Всеки от четиримата директори има различен код. Да предположим, че единият от тях й изпрати нещо, което трябва да бъде предадено точно. Тъй като посланието е кодирано, тя не може да го предаде такова, каквото е, тъй като кодът е нещо, за което е постигнато произволно съгласие. Тя има в офиса си известно количество стереотипи, форми и знаци, които са се насъбрали през годините. Според това с кого контактува, тя прави справка в съответната книга, декодира и предава информацията.

Ако съдружниците искат да говорят един с друг, няма начин да общуват помежду си. Те са

53

свързани с телефон, но този телефон може да работи само при хубаво време и при такива условия на спокойствие и тишина, които рядко могат да бъдат налице. Тъй като подобни условия са редки, те изпращат послания през централния обмен, т. е. през офиса. Тъй като всеки има свой собствен код, работата на секретарката е да декодира и отново да кодира тези послания. Следователно декодирането зависи от тази служителка, която не се интересува и не е загрижена за бизнеса. Веднага щом приключи всекидневната отегчителна работа, тя се прибира у дома. Декодирането, което тя извършва, зависи от това доколко добре е образована; секретарките могат да имат какво ли не образование. Някоя може да е глупачка, друга може да е добра бизнес-дама. В офиса има един установен ред и секретарката действа съобразно него. Ако има нужда от определен код, тя трябва да извади един или друг стереотип, затова използва някой от по-често използваните стереотипи, който в момента й е подръка.

Този офис е модерен и има редица механични устройства, затова работата на секретарката е много лесна. На нея много рядко й се налага да използва пишеща машина. Там има всякакви нови изобретения, както механични, така и полумеханични; за целите на най-различни справки има готови етикети, които незабавно се прикрепят към тях.

Тук се намесва, разбира се, и почти прословутият им характер. Обикновено те са млади девойки с романтична нагласа, които прекарват времето си в четене на романи и в занимания с личната си кореспонденция. Секретарката обикновено е кокетка. Тя непрестанно се гледа в огледалото, пудри си лицето и се занимава със собствените си работи, тъй като шефовете й рядко са там. Често пъти тя не схваща какво й е казано и най-безмозъчно натиска погрешен бутон, в резултат на което изскача един стереотип наместо друг. Че нея какво я интересува - директорите идват толкова рядко!

Както директорите общуват един с друг чрез нея, така общуват и с хората отвън. Всичко, което влиза или излиза, трябва да бъде декодирано и отново кодирано. Нейната работа е да декодира и кодира всички съобщения между директорите и след това да ги изпраща по предназначение. Същото е и с цялата пристигаща кореспонденция: ако тя е адресирана до един от директорите, тя му я изпраща кодирана със съответния код. Обаче тя често прави грешки, изпращайки на някой от директорите нещо, кодирано с друг код. Той го получава и не разбира нищо. Това е една приблизителна картина за състоянието на нещата.

Този офис е нашият образуващ апарат, а секретарката представлява нашето образование, нашите автоматично-механични възгледи, местни клишета, теории и мнения, които са се формирали в нас. Секретарката няма нищо общо с центровете, както естествено и с образуващия апарат. Но тя работи там и аз ви обясних какво представлява това момиче. Образованието няма нищо общо с центровете. Възпитавайки детето, му казват: „Когато някой се ръкува с теб, ти винаги трябва да стоиш по този начин." Всичко това е чисто механично - в еди кой си случай трябва да вършиш еди какво си. И веднъж установено, то така си и остава. Като възрастен човек е съвсем същият. Ако някой го настъпи по мазола, той реагира винаги по един и същи начин. Възрастните са като децата и децата са като възрастните: всички реагират. Машината работи и ще продължава да работи по същия начин още хиляда години.

С течение на времето по лавиците се натрупва едно огромно количество етикети. Колкото по-дълго живее човек, толкова повече етикети има в офиса. Той е така уреден, че всички етикети от един вид се съхраняват в едно чекмедже. Така че когато се получи запитване, секретарката започва да търси подходящия етикет. За да направи това, тя трябва да ги извади, да ги прегледа и да ги сортира, докато намери този, който й трябва. Много зависи от акуратността й и от това в какво състояние тя поддържа папките с етикети. Някои секретарки са методични, други не чак толкова. Някои ги сортират, други не. Някоя може да постави входящото запитване в погрешно чекмедже, други не правят така. Някоя веднага намира етикета, а друга го търси продължително време и през това време обърква всичките.

Нашите така наречени мисли не са нищо друго, освен тези етикети, извадени от чекмеджетата. Това, което наричаме мисли, не са мисли; ние нямаме мисли: имаме различни етикети - кратки, съкратени, дълги, - но нищо друго освен етикети. Тези етикети се местят от едно място на друго. Това, което получаваме като впечатления, са справките, идващи отвън. Тези прояви, тези запитвания идват не само отвън, но също и от различни места отвътре. Всичко това трябва да се кодира отново.

Целият този хаос ние наричаме наши мисли и асоциации. Същевременно човек има и мисли. Всеки център мисли. Тези мисли, ако изобщо има такива и ако те достигнат образуващия

54

апарат, стигат дотам само във вид на стимули и след това се реконструират, но реконструкцията е механична. А това е така в най-добрия случай, защото някои центрове като правило почти нямат никаква възможност да общуват с образуващия апарат. Поради нестабилните връзки посланията или изобщо не се предават, или се предават в изопачена форма. Но това не доказва липсата на мисъл. Във всички центрове работата върви, има мисли и асоциации, но те не достигат образуващия апарат, поради което не се проявяват. Нито пък се изпращат в друга посока - т. е. от образуващия апарат към центровете - и по същата причина не могат да попаднат там отвън.

Всеки има центрове; разликата е само в количеството на материала, който те съдържат. Някои имат повече, други по-малко. Всеки има, разликата е само в количеството. Но центровете при всички са едни и същи.

Човек се ражда като празен шкаф или склад. След това започва да се събира материал. Машината работи по един и същи начин у всеки; свойствата на центровете са едни и същи, но поради тяхната природа и условията на живот съединенията, връзките между центровете се различават по степен на чувствителност, грубост или изтънченост.

Най-примитивна и достъпна е връзката между двигателния център и образуващия апарат. Тази връзка е най-грубата, най-„гръмката", най-бързата, най-дебелата и най-добрата. Тя е като голяма тръба (имам предвид тук не самия център, а връзката). Тя най-бързо се образува и най-бързо се пълни. Като втора се смята връзката със сексуалния център. Третата -връзката с емоционалния център. Четвъртата - връзката с мисловния център.

Така че количеството материал и степента на функциониране на тези връзки са подредени в тази градация. Първата връзка съществува и функционира във всички хора; асоциациите се получават и се проявяват. Втората връзка, тази със сексуалния център, съществува в мнозинството от хората. Следователно повечето хора живеят с първия и втория център - целият им живот, всичките им възприятия и проявления идват от тези центрове и се пораждат в тях. Хората, чийто емоционален център е свързан с образуващия апарат, са малцинство, и в техния случай целият им живот и проявления минават през него. Но едва ли има някой, в когото връзката с мисловния център да работи.

Ако проявленията на човека в неговия живот трябва да се класифицират според тяхното качество и причина, ще намерим следната пропорция: 50 процента от неговите жизнени прояви и възприятия принадлежат на двигателния център, 40 процента на сексуалния център и 10 процента на емоционалния център. Въпреки това ние сме свикнали, повърхностно погледнато, да придаваме голямо значение на проявите на емоционалния център и да наричаме с възвишени имена техните появявания и изчезвания, отделяйки едно високо място за тях.

Както и да е, досега разглеждахме ситуацията в най-добрия й аспект. При нас нещата са още по-лоши. Ако качеството на мисловния център е №1, качеството на емоционалния №2, качеството на сексуалния №3 и качеството на двигателния център №4, тогава в най-добрия случай от второто качество ние имаме съвсем малко, от третото - повече, а от четвъртото качество имаме много, разглеждайки ги от гледна точка на реалната стойност. В действителност обаче над 75 процента от нашите жизнени прояви и възприятия протичат изобщо без никаква връзка, изцяло посредством тази наета служителка, която щом си тръгва, оставя след себе си само една машина.

Започнах с едно нещо и свърших, говорейки за друго. Нека се върнем към това, което исках да кажа за образуващия апарат.

По някаква причина тези, които идват на лекциите, го наричат също център. Но за да разберем какво следва, трябва да изясним, че това не е център. Това е просто известен орган, макар че също се намира в мозъка. Както като материя, така и като структура той е напълно различен от това, което наричаме одушевен център. Тези одушевени центрове, ако ги вземем поединично, са сами по себе си животни и живеят като съответните животни. Този представлява мозък на червей, другият - първи мозък на овца. Намират се и животни, между които има нещо общо. Тук са събрани в едно мозъци с различна степен на изтънченост. Съществуват едномозъчни организации и двумозъчни такива. Така че всеки един от тези мозъци, намиращ се в индивидуална организация, действа като движеща сила - като душа. Те са независими. Дори и да живеят на едно и също място, те могат и съществуват независимо. Всеки има свои определени свойства. Някои хора живеят, като биват одушевявани ту от един, ту от друг. Всеки мозък има определено, независимо, специфично съществувание. С една дума, според качеството на своята

55

материя всеки може да бъде наречен индивидуално същество, душа.Сцеплението, съществуването, си има свои закони. От гледна точка на своята

материалност, в съответствие със закона за сцеплението, образуващият апарат е един организъм. В центровете животът, асоциациите, влиянието и съществуването са физически, докато в образуващия апарат всичките му свойства, качествата и съществуването му са органични.

(Нараняването, болестта, лечението на болестта, дисхармонията са физически. Следствието, причината, качеството, състоянието, промяната са психични.)

За тези, които са чули за плътностите на интелигентността, мога да кажа, че плътността на сексуалния и двигателния център съответства на интелигентността, докато образуващият апарат няма това свойство. Както действието, така и реакцията на тези центрове са психични, докато в образуващия апарат и двете са материални. Следователно нашето мислене, нашите така наречени мисли - ако както причината, така и следствието на това мислене се намират в образуващия апарат - са материални. Без значение колко разнообразно може да е нашето мислене, без значение какъв етикет носи, каква външност приема, с какво възвишено име се нарича, стойността на това мислене е чисто материална. Материални неща са например хлябът, кафето, фактът, че някой ме е настъпил по мазола, че гледа настрани или направо, че ме чеше по гърба и т. н. Ако този материал, например болката в мазола и др., липсваше, нямаше да има мислене. Уморен съм.

ПАРИЖ, АВГУСТ 1922г.ТЯЛО, СЪЩНОСТ И ЛИЧНОСТКогато човек се роди, с него се раждат три отделни машини, които продължават да се

оформят до смъртта му. Тези машини нямат нищо общо една с друга: те са нашето тяло, нашата същност и нашата личност. Формирането им по никакъв начин не зависи от нас. Бъдещото им развитие, развитието на всяка една от тях поотделно, зависи от данните, които човек има, и от данните, които го заобикалят, като например обкръжението, обстоятелствата, географските условия и др.

За тялото тези данни са наследствеността, географските условия, храната и движението. Те не оказват влияние на личността.

В течение на човешкия живот личността се формира изключително чрез това, което човек чува, и чрез четенето.

Същността е чисто емоционална. Тя се състои от това, което е получено по наследство преди формирането на личността, и само от тези усещания и чувства, сред които по-късно човек живее. Това, което идва след това, зависи просто от предаването.

Така че тялото на всеки човек започва да се развива субективно. Развитието на всичките три започва от първите дни на човешкия живот.

И трите се развиват независимо едно от друго. Така че може да се случи например тялото да започне своя живот при благоприятни условия, на здравословна почва, и като резултат да бъде смело. Но това не означава непременно, че същността на човека ще има подобен характер. При същите условия същността може да се развие като слаба и страхлива. Човек може да има храбро тяло в противоположност на страхлива същност. Същността не се развива непременно успоредно с развитието на тялото. Човек може да бъде много силен и здрав, но въпреки това да е плах като заек.

Центърът на тежестта на тялото, неговата душа, е двигателният център. Центърът на тежестта на същността е емоционалният център, а центърът на тежестта на личността е мисловният център. Душата на личността е емоционалният център. Така както човек може да има здраво тяло и страхлива същност, така личността може да бъде храбра, а същността плаха. Да вземем за пример човек, който има здрав разум. Той е учил и знае, че съществуват халюцинации; той знае, че те не могат да бъдат реални. Така че в своята личност той не се страхува от тях, но същността му е уплашена. Ако същността му види феномен от такъв вид, тя не може да не се уплаши. Развитието на един център не зависи от развитието на друг и един център не може да пренесе своите резултати върху друг.

Невъзможно е да се каже определено за един човек, че той е такъв или друг. Един от центровете му може да е смел, друг да е страхлив; един може да е добър, друг да е зъл; един може да е чувствителен, друг пък много груб; един може да дава с готовност, друг пък да дава с неохота или да е съвсем неспособен да дава. Така че не е възможно да се каже: добър, смел, силен или зъл.

56

Както вече видяхме, всяка една от трите машини представлява цялата верига, цялата система по отношение на една, на друга, на трета. Сама по себе си всяка машина е много сложна, но се пуска в движение много просто. Колкото по-сложни са частите на машината, толкова по-малко са лостовете. Всяка човешка машина е сложна, но броят на лостовете във всяка от тях поотделно може да се различава - в една да има повече лостове, а в друга по-малко.

В течение на живота една машина може да образува много лостове за пускането й в движение, докато друга може да се пуска с по-малко лостове. Времето за формиране на лостове е ограничено. Това време на свой ред зависи също и от наследствените и географските условия. Средно взето, новите лостове се формират до седем или осемгодишна възраст. След това, до четиринадесет или петнадесетгодишна възраст, те все още могат да се променят, но след 16 или 17 години лостове нито се образуват, нито се променят. Така че по-късно в живота действат само тези лостове, които вече са били формирани. Така стоят нещата в обикновения нормален живот, колкото и човек да пъшка и да въздиша. Това е вярно дори и за способността на човека да учи. Нови неща могат да се учат само до седемнадесетгодишна възраст; това, което може да се научи по-късно, е само учене в кавички, т. е. просто едно прегрупиране на старото. Това в началото може да изглежда трудно за разбиране.

Всеки човек с неговите лостове зависи от своята наследственост и от мястото, социалната среда и обстоятелствата, в които се е родил и израснал. Всичките три центъра, или души, функционират по подобен начин. Конструкцията им е различна, но проявленията им са едни и същи.

Първите движения са записани. Записите на движенията в тялото са чисто субективни. Този запис е като записа на фонографския диск - в началото, до навършване на три месеца, той е много чувствителен. След четири месеца става по-нечувствителен, а след една година отслабва още повече. В началото може да се чуе дори звукът от дишането, а след една седмица не може да се чуе нищо по-тихо от тих разговор. Същото е и с човешкия мозък: в началото той е много възприемчив и всяко ново движение се записва. Като краен резултат един човек може да има много пози, а друг само няколко. Например докато способността за запис е била налице, един човек може да е придобил 55 пози, докато друг човек, живял при същите условия, може да е придобил 250. Тези лостове, тези пози, се формират във всеки център по едни и същи закони и остават там до края на живота. Разликата между тези пози е само в начина, по който те са записани. Да вземем например позите на двигателния център. До определено време позите са се формирали във всеки човек. След това те престават да се формират, но тези, които вече са се формирали, остават до самата му смърт. Броят им е ограничен, тъй че каквото и да прави човек, той ще използва само тези пози. Ако иска да играе една или друга роля, той ще използва комбинация от позите, които вече има, тъй като никога няма да има никакви други. В обикновения живот не може да има нови пози. Дори ако човек иска да бъде артист, позицията му в това отношение ще си остане същата.

Разликата между съня и бодърстването на тялото се изразява в това, че когато дойде някакъв шок отвън по време на сън, той не възбужда, не предизвиква асоциации в съответния мозък.

Да кажем, че някой е уморен. Това е първият шок. Някакъв лост започва да се движи механично. Точно по такъв механичен начин той докосва друг лост и го кара да се движи; вторият лост докосва трети, третият-четвърти, и т. н. Това е, което наричаме асоциации на тялото. Другите машини също имат пози и те се пускат в движение по същия начин.

Освен централните, независимо работещи машини - тялото, личността и същността - имаме също проявления без участието на душа, които се осъществяват извън центровете. За да се разбере това, много е важно да се отбележи, че ние разделяме позите на тялото и чувствата на два вида: първо, директни проявления на някой от центровете, и второ, чисто механични проявления, възникващи извън центровете. Например движението, с което си повдигам ръката, започва от центъра. Но при друг човек то може да започне извън центъра. Да предположим, че подобен процес, като например радост, тъга, раздразнение, ревност, протича в емоционалния център. В даден момент някаква силна поза може да съвпадне с една от тези емоционални пози и по такъв начин двете пози да породят една нова механична поза. Това се случва независимо от центровете, механично.

Когато говорих за машините, аз нарекох нормалната работа проявление на човека - което означава всичките три центъра, взети заедно. Това е неговото проявление. Но поради анормален

57

живот някои хора имат други лостове, които са се формирали извън центровете и които предизвикват движение независимо от душата. То може да бъде в плътта, в мускулите, навсякъде.

Движенията, проявленията, възприятията на различните центрове са изяви на центровете, но не на човека, ако имаме предвид, че човек се състои от три центъра. Способността да се чувства радост, тъга, студ, топлина, глад, умора я има във всеки център. Тези пози съществуват във всеки център и могат да бъдат малки или големи и различни по качество. По-късно ще говорим за това, как то се осъществява във всеки отделен център и как да разберем на кой център принадлежат позите. Засега трябва да имате предвид и да разберете едно нещо: трябва да се научите да разграничавате проявленията на човека от проявленията на центровете. Когато хората говорят за това какъв е човекът, те казват, че той е зъл, умен, глупав - той е всичко това. Но те не могат да кажат, че това е Джон или Саймън. Свикнали сме да казваме „той". Но трябва да свикнем да казваме „той" в смисъл на той като тяло, той като същност, той като личност.

Да речем, че в даден случай можем да представим същността като три единици: тройката представлява броя на позите. В такъв случай числото на човешкото тяло е 4. Главата е представена с цифрата 6. Така когато говорим за 6, ние нямаме предвид целия човек. Него трябва да го оценим на 13, тъй като 13 са неговите проявления, неговите възприятия. Що се отнася само за главата, цифрата би била 6. Важното е да не го оценяваме само с 6, а с 13. Това, което го дефинира, е общото. За всичко, взето заедно, човек трябва да е в състояние да даде общо 30. Това число може да се получи само ако всеки център даде определено съответстващо му число- например 12 + 10 + 8. Нека предположим, че числото 30 представлява проявленията на човека, на стопанина. Ако открием, че един от центровете трябва по необходимост да даде 12, той трябва да съдържа определени съответстващи пози, които биха дали 12. Ако липсва една единица и той даде само 11, не може да се получи 30. Ако се получи общо 29, това не е човек, щом ще наричаме човек този, чиято обща сума е 30.

Когато говорим за центровете и хармоничното развитие на центровете, ние имаме предвид, че за да се получи такъв човек, за да може да се получи това, за което говорихме, е необходимо следното. В самото начало казахме, че нашите центрове се формират независимо един от друг и нямат нищо общо един с друг. Но трябва да има корелация между тях, защото общата сума на проявленията може да се получи само от трите заедно, а не от един от тях. Ако е вярно, че 30 е правилното проявление на човека и че се получава от трите центъра в съответната корелация, тогава е наложително центровете да бъдат в тази корелация. Така трябва да бъде, но в действителност не е така. Всеки от центровете е отделен (говоря за наличните) и те нямат подходяща връзка един с друг, затова са дисхармонични.

Например човек има доста много пози в един център и други в друг център. Ако вземем всеки тип поотделно, общата сума за всеки ще бъде различна. Ако според този принцип трябва да имаме 12, 10 и 8, но имаме само 10 и 8, а вместо 12 имаме 0, резултатът ще бъде 18, а не 30.

Да вземем някаква субстанция, например хляб. Той изисква определена пропорция на брашно, вода и огън. Той става хляб само тогава, когато компонентите са в правилната пропорция. Подобно на това при човека, за да получим числото 30, всеки източник трябва да допринесе със съответното качество и количество. Ако Дж. има много брашно, т. е. физически пози, но няма вода или огън, той е просто брашно и не е индивид, не е хляб. Тя произвежда вода (чувство), тя има много пози. Но от вода никакъв н хляб не може да се получи - отново не става; морето е пълно с вода. Л. има много огън, но няма брашно или вода - отново за нищо не става. Ако можехме да ги съберем заедно, резултатът щеше да е 30 - един а. индивид. Такива каквито са, те са само парчета месо, но тримата заедно биха дали 30 като проявление. Може ли тя да каже „аз"? „Ние", а не „аз". Тя дава вода, а въпреки това казва „аз". Всяка от тези три машини, такава, каквато е, е човек. И всичките три си пасват една на друга. Човекът се състои от трима души, всеки от които има различен характер, различна природа и страда от липса на съответствие с другите. Целта ни е да ги организираме така, че да ги накараме да си съответстват. Но преди да започнем да ги организираме и преди да помислим за проявление, възлизащо на 30, нека да поспрем, за да видим, че тези три наши машини са всъщност скарани една с друга. Те не са запознати една с друга. Не само че не се слушат една друга, но ако една от тях помоли много горещо другата да извърши нещо и знае как то трябва да се извърши, другата или няма да може, или няма да го извърши.

Тъй като е късно, трябва да отложим останалото за друго време. Дотогава вие може би ще

58

се научите да извършвате!АМЕРИКА, 29 МАРТ 1924 г.СЪЩНОСТ И личностЗа да схванете по-добре значението на външното и вътрешното съобразяване, трябва да

разберете, че всеки човек има в себе си две напълно обособени части - като че ли двама души, различни един от друг. Това са неговата същност и неговата личност.

Същността е Азът - това са нашите наследственост, тип, характер, природа.Личността е нещо случайно - възпитание, образование, възгледи - всичко, което е външно.

Тя е като дрехите, които носиш, твоята изкуствена маска, резултатът от твоето възпитание, от влиянието на твоето обкръжение, мнения, състоящи се от информация и знание, които се променят всекидневно и взаимно се отричат.

Днес си убеден в едно нещо - вярваш в него и го искаш. Утре попадаш под друго влияние и вярата ти, желанията ти се променят. Целият материал, който изгражда твоята личност, може напълно да се промени по изкуствен начин или случайно с промяната на условията, които те заобикалят - при това за много кратко време.

Същността не се променя. Например аз имам мургава кожа и ще си остана така, както съм се родил. Това спада към моя тип.

Тук, когато говорим за развитие и промяна, ние говорим за същността. Нашата личност си остава роб; тя може да се промени много бързо, дори в рамките на половин час. Например чрез хипноза могат да се променят убежденията ти. Това е, защото те са чужди, не са твои. Но това, което имаме в своята същност, си е наше собствено.

Ние винаги съобразяваме по същество, механично. Всяко влияние предизвиква механично съответното съобразяване. Механично можеш да ме харесаш и също така механично да регистрираш това впечатление от мен. Но това не си ти. Това не идва от съзнанието; то става механично. Симпатията и антипатията е въпрос на съответствие между типовете. Вътрешно ти ме харесваш и макар че с ума си знаеш, че съм лош, че не заслужавам да ме харесваш, не можеш да ме намразиш. Или пък виждаш, че съм добър, но не ме харесваш - и това така си и остава.

Но ние имаме и възможност да не съобразяваме вътрешно. Засега не можете да видите това, защото същността ви е някаква функция. Същността ни се състои от много центрове, но личността ни има само един център: образуващият апарат.

Спомнете си примера за колата, коня и коларя. Същността ни е конят. Тя е точно конят, който не трябва да съобразява. Но дори и да разберете това, конят няма да го разбере, защото той не разбира езика ви. Вие не можете да му заповядате това, да го научите, да му кажете да не съобразява, да не реагира, да не откликва.

С ума си бихте искали да не съобразявате, но преди всичко трябва да научите езика на коня, неговата психология, за да можете да му говорите. Тогава ще бъдете1 в състояние да правите това, което иска умът, логиката. Но ако се опитате да го обучите сега, дори и за сто години няма да можете да го научите или да промените нещо; това ще си остане едно празно желание. Понастоящем имате само две думи на ваше разположение: „дясно" и „ляво". Ако дръпнете юздите, конят ще тръгне насам или натам, и то не всякога, а само когато е нахранен. Но ако започнете да му разправяте нещо, той само ще гони мухите с опашката си, а вие можете да си въобразявате, че ви разбира. Преди нашата природа да е била увредена и четиримата в този отбор - кон, кола, колар и господар - са били едно; всички съставни части са разбирали по един и същи начин, всички са работили заедно, трудили са се, почивали са си, хранили са се по едно и също време. Но езикът е бил забравен, всяка част се е отделила и живее откъснато от останалите. Сега от време на време се налага те да работят заедно, но това е невъзможно - една част иска едно нещо, друга иска нещо друго.

Трябва да се възстанови това, което е било загубено, а не да се придобива нещо ново. Това е целта на развитието. Затова човек трябва да се научи да прави разлика между същност и личност и да ги отделя. Когато сте се научили да вършите това, ще видите какво и как да промените. Междувременно имате само една възможност - да учите. Вие сте слаби, зависими - вие сте роби. Трудно е да се разрушат изведнъж навици, натрупвани с години. По-късно ще стане възможно да се заменят едни навици с други. Новите също ще бъдат механични. Човек винаги е зависим от външни влияния; само че някои влияния го спъват, а други не.

Да започнем с това, че има нужда да се подготвят условия за работа. Има много условия. Засега можете само да наблюдавате и да събирате материал, който може да се използва за работа;

59

вие не можете да разграничавате откъде идват вашите проявления -от същността или от личността. Но ако гледате внимателно, можете да разберете впоследствие. Докато събирате материал, не можете да видите това. Това е така, защото обикновено човек има само едно внимание, насочено към това, което той прави. Умът му не вижда неговите чувства и обратно.

За наблюдението са необходими много неща. Първото е да си искрен със себе си. А това е много трудно. Много по-лесно е да си искрен с някой приятел. Човек се страхува да не види нещо лошо и да не би случайно, вглеждайки се дълбоко в себе си, да види собствената си лошотия, да види нищото вътре в себе си. Ние сме си създали навика да отклоняваме мислите за себе си, защото се боим от угризенията на съвестта. Искреността може да бъде ключът, който ще отвори вратата, през която една от частите може да види друга. С искреност човек може да погледне и да види нещо. Да си искрен със себе си е много трудно, защото същността ни е обрасла с дебела черупка. Всяка година човек си слага нови дрехи, нова маска - все отново и отново. Всичко това трябва постепенно да се свали - човек трябва да се освободи, да се открие. Докато човек не махне от себе си това, с което се е покрил, не може да види.

Едно от упражненията може да бъде много полезно в началото на работата, тъй като помага на човек да види себе си, да събере материал. То се изразява в това да навлезеш в позицията на другия човек. Това трябва да се прави като задача. За да обясня какво имам предвид, ще взема един прост факт. Знам, че ти трябват сто долара до утре, но не си ги намерил. Опитваш се да ги намериш, но не успяваш. Тъжен си. Мислите и чувствата ти са заети с този проблем. Вечерта идваш тук, на лекцията. Половината от теб продължава да мисли за парите. Ти си разсеян, нервен. Ако съм груб с теб при някакъв друг случай, ти няма да си толкова ядосан, колкото днес. Може би утре, когато имаш парите, същото това нещо ще те кара да се смееш. Ако видя, че си ядосан, като знам, че ти не винаги си такъв, ще се опитам да ти вляза в положението. Питам се как бих действал на твое място, ако някой бъде груб с мен. Ако си задавам често този въпрос, скоро ще разбера, че ако грубостта ядосва или наранява някого, в този момент винаги има някаква причина за нея. Скоро ще разбера, че всички хора си приличат - че никой не е винаги лош или винаги добър. Ние всички си приличаме. Както аз се променям, точно така се променя и някой друг. Ако разбереш това и го запомниш, ако мислиш и вършиш своята задача точно навреме, ще видиш много нови неща в себе си и в своето обкръжение, неща, които не си виждал преди това. Това е първата стъпка.

Втората стъпка - практикуване в концентрация. Чрез това упражнение можеш да постигнеш още нещо. Себенаблюдението е много трудно, но то може да даде много материал. Ако си спомняш как се проявяваш, как реагираш, как чувстваш, какво искаш - ти можеш да научиш много неща. Понякога можеш веднага да разграничиш какво е мисъл, какво е чувство, какво е тяло.

Всяка част е под влиянието на различни неща и ако се освободим от едно, ставаме роби на друго. Например мога да се освободя от ума си, но не мога да променя това, което тялото ми изпуска - тялото ми отговаря различно. Този, който седи до мен, ми влияе с това, което тялото му изпуска. Знам, че трябва да съм любезен, но чувствам отвращение. Всеки център има собствена сфера на изпускания и понякога няма спасение от тях. Много добре ще е да се комбинира упражнението да се поставиш на мястото на другия със себенаблюдение.

Но ние все забравяме. Спомняме си едва впоследствие. В необходимия момент вниманието ни е ангажирано например с факта, че не харесваме този човек и не можем да не чувстваме това. Но фактите не би трябвало да се забравят, те би трябвало да се записват в паметта. Вкусът от преживяването остава само за известно време. Ако липсва внимание, проявленията заглъхват. Нещата трябва да се отбелязват в паметта, иначе ще забравиш. Има много неща, които рядко се повтарят. Случайно виждаш нещо, но ако не го повериш на паметта, ще забравиш и ще го загубиш. Ако искаш „да опознаеш Америка", трябва да си го запечаташ в паметта. Като седиш в стаята си, няма да видиш нищо; ти трябва да наблюдаваш в живота. В своята стая ти не можеш да развиеш господаря. Човек може да е силен в манастира, но слаб в живота, а ние искаме сила в живота. Например в манастир човек може да изкара една седмица без храна, но в живота не може да остане без храна дори и за три часа. Каква е тогава ползата от неговите упражнения?

ПРИОРЕ, 28 ФЕВРУАРИ 1923 г.ОТДЕЛЯНЕ НА СЕБЕ СИ ОТ СЕБЕ СИДокато човек не отдели себе си от себе си, той не може да постигне нищо и никой не може

да му помогне.

60

Да управляваш себе си е много трудно - това е проблем на бъдещето; той изисква много сила и работа. Но това първо нещо, да отделиш себе си от себе си, не изисква много сила, а има нужда само от желание, сериозно желание, желание на възрастен човек. Ако човек не може да направи това, то показва, че му липсва желанието на възрастния човек.

Следователно с това той доказва, че няма какво да търси тук. Това, което правим тук, е подходящо само за възрастни хора.

Нашият ум, нашето мислене, няма нищо общо с нас, с нашата същност - никаква връзка, никаква зависимост. Умът ни живее сам по себе си и същността ни живее сама по себе си. Когато кажем „да отделиш себе си от себе си", това означава, че умът трябва да се разграничи от същността. Нашата слаба същност може във всеки момент да се промени, тъй като е зависима от много влияния: от храната, от обкръжението ни, от времето, от атмосферните условия, и от множество други причини. Но умът е зависим от много малко влияния и затова така може с малко усилия да се държи в желаната посока. Всеки слаб човек може да даде на ума си желаната посока. Но човек няма власт над своята същност; да дадеш посока на същността си и да я накараш да я поддържа, се изисква голяма сила. (Тяло и същност са един и същи дявол.) Същността на човека не зависи от него: тя може да е с добър или зъл нрав, раздразнителна, весела или тъжна, темпераментна или кротка. Всички тези реакции могат да се случат независимо от него. Само защото е ял нещо, което е произвело този ефект, човек може да си има неприятности.

Ако човек няма някакви специални постижения, нищо не може да се иска от него. Следователно не може да се очаква от него повече, отколкото той има. От чисто практическа гледна точка човек определено не е отговорен в това отношение; не е негова грешката, че той е това, което е. Тъй че аз взимам предвид този факт, защото знам, че не можете да очаквате от слаб човек нещо, което изисква сила. От един човек могат да се изискват неща само съобразно силата, с която той разполага, за да ги осъществи.

Естествено повечето от присъстващите хора са тук, защото нямат тази сила и са дошли, за да я придобият. Това означава, че те желаят да са силни, така че от тях сила не може да се очаква.

Но аз говоря сега за една друга част от нас, за ума. Говорейки за ума, аз знам, че всеки от вас има достатъчно сила, всеки от вас може да има силата и способността да действа не така, както действа сега.

Умът е способен да функционира независимо, но е способен също и да се идентифицира със същността, да се превръща във функция на същността. При мнозинството от тези, които присъстват тук. умът не се опитва да бъде независим, а е просто една функция.

Повтарям, всеки възрастен човек може да постигне това; всеки, който има сериозно желание, може да го направи. Но никой не се опитва.

И така въпреки факта, че те са от толкова време тук, дори въпреки желанието, което са имали в продължение на толкова дълго време преди да дойдат тук, те все още стоят на ниво, по-ниско от това на стопанина, т. е. на нивото на човек, който никога не е имал намерението да направи нещо.

Ще повторя отново: в момента ние не можем да контролираме своите състояния, значи това не може да се изисква от нас. Но когато придобием тази способност, ще ни се предявят и съответните изисквания.

За да разберете по-добре какво искам да кажа, ще ви дам един пример: в момента, намирайки се в спокойно състояние, без да реагирам на някой или на нещо, аз решавам да си поставя за задача установяването на добри отношения с господин Б., защото се нуждая от него за целите на бизнеса и мога да извърша това, което искам, само с негова помощ. Но аз не харесвам господин Б., защото той е много противен човек. Той нищо не разбира. Той е дръвник. Той е гнусен и всичко, каквото ви дойде на ум. Така съм устроен, че тези черти на характера ми влияят. Дразня се дори само ако ме погледне. Когато говори глупости, направо съм извън себе си. Аз съм просто един човек, така че съм слаб, и не мога да убедя себе си, че не бива да се дразня - и ще продължавам да се дразня.

Все пак мога да се контролирам в зависимост от това колко сериозно е желанието ми да постигна чрез него целта, която искам да постигна. Ако се придържам към тази цел, към това желание, ще мога да я постигна. Без значение колко съм раздразнен, това състояние на желаене ще стои в ума ми. Без значение колко съм бесен, колко съм извън себе си, в едно ъгълче на ума си все още ще си спомням задачата, която съм си поставил. Умът ми не е в състояние да ме

61

въздържи от нищо, не може да ме накара да чувствам това или онова към него, но е в състояние да си спомни. Аз си казвам: „Ти имаш нужда от него, затова недей да му се сърдиш или да си груб с него." Може дори да се случи да поискам да го напсувам или да го ударя, но умът ми ще продължи да ме подръпва за ръкава, напомняйки ми, че не трябва да правя така. Но умът е безсилен да направи нещо.

Точно това е, което може да направи всеки, който има сериозно желание да не се идентифицира със своята същност. Това се има предвид под „отделяне на ума от същността."

А какво става, когато умът се превърне просто в една функция? Ако съм раздразнен, ако си изпусна нервите, ще започна да мисля, или по-скоро „той"1 ще мисли в съответствие с това раздразнение, и аз ще виждам всичко в светлината на раздразнението. Да върви по дяволите!

Затова казвам, че този проблем винаги ще присъства в ума на сериозния човек - простия, обикновен човек, който няма никакви изключителни сили, но който е възрастен - без значение какви решения взима, какви проблеми си е поставил за разрешаване. Дори и да не успее да постигне това на практика, той винаги ще си го държи в ума. Дори и да е повлиян от други съображения, умът му няма да забрави проблема, който той си е поставил. Той е длъжен и ще се стреми, ако е искрен, да го изпълни, защото е възрастен човек.

Никой не може да му помогне в това спомняне, в това отделяне на себе си от себе си. Човек трябва да направи това сам. Едва тогава, от момента, когато е постигнал това отделяне, може да му помогне друг човек. Следователно едва от този момент институтът може да му бъде от някаква полза, ако той дойде в института, търсейки тази помощ.

Вероятно на лекциите сте чули неща, казани по повод на това какво желае човек. За повечето от тези, които са тук сега, мога да кажа, че те не знаят какво искат, не знаят защо са тук. Те нямат някакво основно желание. Във всеки момент всеки от тях иска нещо, но това в него, което иска, е „той".

Току-що ви дадох като пример желанието ми да взема назаем пари от г-н Б. Мога да получа каквото искам само ако направя това желание основното, главното нещо, което искам. И така, ако всеки от вас иска нещо и ако институтът знае какво иска той, институтът ще е в състояние да помогне. Но ако човек има милион желания и нито едно не е доминиращо, то нито едно от тях няма да се осъществи, защото за да се даде едно нещо, има нужда от години, а какво остава за милион неща... Вярно е, че не е лесно да искаш, но умът трябва винаги да помни какво иска.

Единствената разлика между детето и възрастния е в ума. Там са всички слабости, като се започне с глада, с чувствителността, с наивността - без разлика. В детето и във възрастния има едни и същи неща: любов, омраза, всичко. Функциите са едни и същи, възприемчивостта е една и съща, те по един и същи начин реагират, по един и същи начин се поддават на въображаеми страхове. С една дума, няма разлика. Единствената разлика е в ума: ние имаме повече материал, повече логика от едно дете.

Сега отново като пример: А. ме поглежда и ме нарича глупак. Аз побеснявам и се нахвърлям върху него. Едно дете би направило същото. Но възрастният човек, който е просто ядосан, няма да го удари; ще се въздържи. Тъй като ако го удари, полицията ще пристигне, а той се страхува от това какво ще кажат хората. Те могат да кажат: „Какъв необуздан човек!" Или пък ще се въздържа от страх да не би утре той да побегне от мен, а аз се нуждая от него за своята работа. Накратко, има хиляди мисли, които могат да ме спрат или да не успеят да ме спрат. Но все пак тези мисли ще присъстват.

Детето няма логика, няма материал, поради което единствената му функция е умът. Умът му няма да спре да мисли - при него ще бъде „той мисли", но това „той", което мисли, ще бъде оцветено от омраза, а това означава идентификация.

Между децата и възрастните няма някакво определено степенуване. Преживените години не означават зрелост. Човек може да доживее до сто години и пак да си остане дете; той може да израсне висок на ръст и пак да си е дете, ако под „дете" разбираме човек, който няма в ума си независима логика. Човек може да бъде наречен „възрастен" само от този момент нататък, в който умът му е придобил това качество. Така че от тази гледна точка може да се каже, че институтът е единствено за възрастни хора. Само един възрастен човек може да придобие някаква полза от него. Едно момче или момиче на осем години може да е възрастно, а един човек на шейсетгодишна възраст може да е дете. Институтът не може да направи хората възрастни; те трябва да бъдат възрастни, преди да дойдат в института. Тези, които са в института, трябва да са

1 „Той" - т. е. нашият механизъм. (Бел. прев.)62

възрастни, и под това аз разбирам възрастни не по отношение на тяхната същност, а по отношение на техния ум.

Преди да продължим по-нататък, необходимо е да се изясни какво желае всеки един и какво той или тя може да даде на института.

Институтът може да даде много малко. Програмата на института, силата на института, целта на института, възможностите на института могат да се изразят с няколко думи: институтът може да помогне на човек да бъде истински християнин. Съвсем просто! Това е всичко! Аз мога да направя това само ако човек има желание, а той ще има желание само ако може да бъде на такова място, където присъства непрестанно желание. Преди да може, човек трябва да иска.

По такъв начин могат да се разграничат три етапа: да искаш, да можеш и да бъдеш.Институтът е средството. Извън института е възможно да искаш и да бъдеш, но тук е

възможно и да можеш.Повечето от тези, които присъстват тук, наричат себе си християни. На практика всички те

са християни в кавички. Нека разгледаме този въпрос като възрастни хора.Доктор Хикс, ти християнин ли си? Как смяташ, трябва ли човек да обича съседа си, или да

го мрази? Кой може да обича като християнин? От това следва, че е невъзможно да бъдеш християнин. Християнството включва много неща; ние сме взели само едно от тях, за да ни послужи като пример. Можеш ли да обичаш, или да мразиш някого по заповед?

Въпреки това християнството точно това казва: да обичаш всички хора. Но това е невъзможно. В същото време е напълно вярно това, че трябва да се обича. Първо човек трябва да може и едва тогава ще може да обича. За жалост с течение на времето съвременните християни са възприели втората половина -да обичаш - и са загубили от поглед първата - религията, която трябва да я предхожда.

Би било много глупаво, ако Бог изискваше от човека това, което Той не може да даде.Половината от света е християнски, а другата половина изповядва други религии. За мен,

който съм човек на здравия разум, няма никаква разлика: те са същите като християнството. Следователно може да се каже, че целият свят е християнски, като разликата е само в името. А той е християнски не само от една година, а от хиляди години. Имало е християни дълго преди идването на християнството. Така че здравият разум ми казва: „От толкова много години хората са християни - как могат да са толкова глупави, че да искат невъзможното?"

Но не е така. Нещата не винаги са били такива, каквито са сега. Хората едва напоследък са забравили първата половина и поради това са загубили способността да могат. Така че това е станало почти невъзможно.

Нека всеки се запита, просто и откровено, дали е в състояние да обича всички хора. Ако си е пил с тях кафето, той ги обича, инак не ги обича. Как може това да бъде наречено християнство?

В миналото не всички хора са се наричали християни. Някои членове на едно и също семейство са били наричани християни, други предхристияни, а трети нехристияни. Така че в едно семейство е могло да има и от първите, и от вторите, и от третите. Но сега всички се наричат християни. Да носиш неоправдано това име е наивно, нечестно, лишено от мъдрост и жалко.

Християнинът е човек, който е способен да изпълни Десетте Божи заповеди.Човек, който може да направи всичко, което се изисква от един християнин, както със своя

ум, така и със своята същност, се нарича християнин без кавички. Този, който иска в ума си да върши всичко, което се изисква от християнина, но го прави само с ума си, а не и със своята същност, се нарича предхристиянин. А човек, който не може да върши нищо, дори и с ума си, се нарича нехристиянин.

Опитайте се да разберете това, което искам да ви предам чрез всичко казано дотук. Нека разбирането ви бъде по-дълбоко и по-широко.

ПАРИЖ, 6 АВГУСТ 1922 г.СТО П - У П РАЖН Е Н И ЕТОСтоп-упражнението е задължително за всички студенти в института. В това упражнение

при команда „стоп" или при подаване на предварително уговорен сигнал всеки студент трябва незабавно да спре всяко движение, където и да се намира и каквото и да прави. Дали по средата на някакво ритмично движение или в обикновения живот на института, на работа или на масата, той не само трябва да спре всичките си движения, но трябва и да запази изражението на своето

63

лице, усмивката, погледа и напрежението на всички мускули на тялото си в точно същото състояние, в което са били в момента на командата „стоп". Той трябва да задържи очите си фиксирани на същото място, където са били при подаването на командата. Докато е в състояние на спряно движение, студентът трябва също да спре и потока на своите мисли, да не приема каквито и да било нови мисли. И трябва да й, съсредоточи цялото си внимание в наблюдение на напрежението на мускулите в различни части на тялото си, като насочва вниманието от една част на тялото към друга и се стреми мускулното напрежение да не се променя - нито да намалява, нито да се увеличава.

В човек, който е спрян по такъв начин и е останал неподвижен, няма пози. Това е просто едно движение, което е прекъснато в момента на преминаване от една поза в друга.

Обикновено ние преминаваме от една поза в друга толкова бързо, че не забелязваме положенията, които заемаме при това преминаване. Стоп-упражнението ни дава възможност да видим и да почувстваме собственото си тяло в пози и положения, които са напълно необичайни и неестествени за нас.

Всяка раса, всеки народ, всяка епоха, всяка страна, всяка класа и всяка професия има свой собствен ограничен набор от пози, от който никога не се отклонява и който представлява специфичния стил на дадена епоха, раса или професия. Всеки човек според своята индивидуалност възприема определен брой пози от стила, който му е достъпен, поради което всеки има крайно ограничен репертоар от пози. Това лесно може да се види например в посредственото изкуство, където творецът, свикнал механично да представя стила и движенията на една раса или класа, се опитва да изобразява друга раса или класа.

Богат материал в това отношение дават илюстрованите вестници, където често можем да видим ориенталци с движения и пози на английски войници, или селяни с движения и пози на оперни певци.

Стилът на движенията и позите на всяка епоха, всяка раса и всяка класа е неразривно свързан с характерните форми на мисълта и чувството. А те са толкова тясно взаимосвързани, че човек не може да промени нито формата на мисълта си, нито формата на своите чувства, без да промени своя репертоар от пози.

Формите на мислене и чувстване могат да се нарекат пози на мисълта и чувството. Всеки човек има определен брой интелектуални и емоционални пози, така както има определен брой двигателни пози; и всичките му двигателни, интелектуални и емоционални пози са взаимообвързани. По такъв начин човек не може никога да излезе от своя репертоар от интелектуални и емоционални пози, ако не се променят неговите двигателни пози.

Приложеният по определен начин психологически анализ и изучаването на психомоторните функции показват, че всяко от нашите движения, било волно или неволно, представлява подсъзнателен преход от една автоматично фиксирана позиция в друга също така автоматична. Илюзия е да се мисли, че движенията ни са волеви; всъщност те са автоматични. Мислите и чувствата ни са не по-малко автоматични. А автоматизмът на нашите мисли и чувства е определено свързан с автоматизма на нашите движения. Едното не може да се промени без другото. И ако например вниманието на един човек се концентрира върху промяната на мисловния автоматизъм, неговите привични движения и пози ще затрудняват новия начин на мислене, като събуждат стари привични асоциации.

Ние не виждаме до каква степен интелектуалните, емоционалните и двигателните функции са взаимозависими, макар същевременно да можем да осъзнаем доколко нашите настроения и емоционални състояния зависят от движенията и позите ни. Ако човек приеме една поза, която съответства в него на чувство на тъга или униние, тогава много скоро той наистина ще почувства тъга или униние. Страх, безразличие, омраза и т. н. могат да се създават чрез изкуствена промяна на позата.

Тъй като всички функции на човека - интелектуални, емоционални и двигателни - си имат собствен определен репертоар от пози и са в постоянно реципрочно действие, оттук следва, че човек никога не може да изостави собствения си репертоар.

Но методите на работа в Института за хармонично развитие на човека предлагат възможност за напускане на този кръг на вроден автоматизъм и едно от средствата за това, особено в началото на работата върху себе си, е стоп-упражнението. Немеханичното изучаване на себе си е възможно единствено с прилагането на стоп-упражнението.

Започнатото движение се прекъсва от внезапна команда или сигнал. Тялото става

64

неподвижно и фиксирано посред прехода от една поза в друга в положение, в което то никога не се установява в обикновения живот. Като схване себе си в това състояние, т. е. в състоянието на необичайна поза, човек вижда себе си от нова гледна точка, наново вижда и наблюдава себе си. В тази необичайна за него поза той може да мисли по нов начин, да чувства по нов начин и да познае себе си по нов начин. Така се разрушава кръгът на стария автоматизъм. Тялото напразно се мъчи да приеме обичайната поза, която му е удобна. Волята на човека, приведена в действие от командата „стоп", предотвратява това. Стоп-упражнението е едновременно с това и упражнение за волята, за вниманието, за мисълта, за чувството и за движенията.

Но трябва да се разбере, че за да се активира волята достатъчно силно, за да задържи човека в необичайната поза, не може да се мине без тази външна команда „стоп". Човек не може сам да си даде командата „стоп", защото волята му няма да се подчини на тази заповед. Причината за това е във факта, че комбинацията от привични пози - интелектуални, емоционални и двигателни - е по-силна от волята. Командата „стоп", идваща отвън, замества интелектуалните и емоционални пози, и в такъв случай двигателните пози се подчиняват на волята.

ПРИОРЕ, 23 МАЙ 1923 2.ИКОНОМИЯ НА ТРИТЕ СИЛИЧовек притежава три вида сили. Всяка една е независима по своята природа и има свои

закони и строеж. Но източниците на тяхното формиране са едни и същи.Първата сила се нарича физическа сила. Нейното количество и качество зависят от

структурата на човешката машина.Втората сила се нарича психична сила. Качеството й зависи от мисловния център на човека

и от материала, който той съдържа. Функции на тази сила са това, което се нарича воля, както и други подобни неща.

Третата сила се нарича морална сила. Тя зависи от образованието и наследствеността.Първите две могат лесно да се променят, тъй като лесно са се формирали. Моралната сила,

от друга страна, е много трудно да се промени, защото има нужда от дълго време за формирането си.

Ако човек има здрав разум и солидна логика, всяко действие може да промени мнението му и неговата воля. Но за промяната на неговата природа, т. е. на неговата морална конструкция, има нужда от продължителен натиск.

Всичките три сили са материални. Тяхното количество и качество зависи от количеството и качеството на това, което ги създава. Ако човек има повече мускули, той има повече физическа сила. Например А. може да вдигне повече от Б. Същото се отнася и за психичната сила - тя зависи от количеството на материала и от данните, които човек има.

По същия начин човек може да има по-голяма морална сила, ако условията на неговия живот са включвали влияния от много идеи, от религията и чувствата. Така че за да промени нещо, човек трябва да живее дълго.

Моралната и психическата сила са също относителни. Например често казват, че човек може да се промени. Но той ще си остане такъв, какъвто е, такъв, какъвто е създаден от природата. Така че, както в случая с физическата сила, човек не може да се промени; всичко, което може да направи, е да събира сила, ако иска да стане по-голям. Разбира се, ако говорим за някой болен, когато оздравее, той ще бъде различен.

И така ние виждаме, че този, който произвежда енергията, не може да се промени; той ще си остане същият, но е възможно да увеличи продукцията. Всичките три сили могат да се увеличат чрез икономия и чрез правилно изразходване. Ако се научим на това, то ще е постижение.

Така че ако се научи на икономия и правилно изразходване, човек може да увеличи и трите сили. Икономисването и знанието как по подходящ начин да изразходва своята енергия прави човека сто пъти по-силен от който и да било атлет. Ако Дж. знаеше как да пести и как да харчи, в даден момент тя щеше да е сто пъти по-силна от К., дори и физически. Така е във всичко. Икономията може да се практикува също и в психично и морално отношение.

Нека сега да разгледаме физическата сила. Например въпреки че използвате други думи и говорите за други неща в сравнение с преди, ни един от вас не знае как да работи. Не само когато работите изразходвате ненужно много сила, но дори и когато не вършите нищо. Вие можете да икономисвате не само когато седите, но и когато работите. Можете да работите пет пъти по-усърдно и да изразходвате десет пъти по-малко енергия. Например когато Б. борави с чук, той

65

замахва с цялото си тяло. Ако например изразходва десет килограма сила, един килограм отива за чука, а девет се прахосват ненужно. Но за да се получат подобри резултати, е необходимо за чука да отидат два килограма, но Б. осигурява само половината от това количество. Вместо от пет минути, той има нужда от десет; вместо един килограм, той изгаря два килограма въглища. Затова той не работи така, както би трябвало.

Седнете както аз съм седнал, стиснете си ръцете в юмруци и се постарайте да стегнете само мускулите в юмруците, колкото се може по-силно. Ще видите, че всеки прави това по различен начин. Един си е стегнал краката, друг пък гърба.

Ако обърнете внимание, ще правите това по различен начин, отколкото го правите обикновено. Научете се - когато седите, когато стоите, когато лежите - да напрягате лявата или дясната си ръка. {Говори на М.) Стани, напрегни ръката си и остави останалата част от тялото си отпусната. Опитай това практически, за да го разбереш по-добре. Когато дърпаш, опитай се да разграничиш напрежението от съпротивата.

Сега аз ходя без напрежение, опитвайки се само да пазя равновесие. Ако застана неподвижно, ще се заклатя. Сега искам да ходя, без да изразходвам никаква сила. Давам само начален тласък, останалото се върши от инерцията. По този начин прекосявам стаята, без да съм изразходвал никаква сила. За да направите това, трябва да оставите движението да се извърши само; то не зависи от вас. По-рано казах на някого, че ако регулира скоростта си, това показва, че той си напряга мускулите.

Опитай се да отпуснеш всичко освен краката си, и ходи. Обърни особено внимание на това да държиш тялото си пасивно, но главата и лицето трябва да са живи. Езикът и очите трябва да говорят.

През целия ден, на всяка крачка ние се дразним от нещо, харесваме нещо, мразим нещо и т. н. Сега съзнателно отпускаме някои части на тялото си и съзнателно напрягаме други. Както практикуваме това, така ще правим и с движенията. Всеки от нас е способен да прави това повече или по-малко, и всеки е сигурен, че колкото повече го практикува, толкова по-добре ще може да го прави. Всичко, от което имате нужда, е практика; трябва само да искате и да го правите. Желанието поражда възможността. Аз говоря за физическите неща.

От утре нататък нека всеки да започне да практикува и следното упражнение: ако си дълбоко засегнат, постарай се това да не се разпространи по цялото тяло. Контролирай реакцията; не й позволявай да се разпростре.

Да речем, че имам проблем: някой ме е обидил. Аз не искам да му простя, но се опитвам да попреча на обидата да ме обземе целия. Аз не харесвам лицето на П. Щом я видя, и чувствам отвращение. Затова се опитвам да не бъда увлечен от това чувство. Въпросът не е в хората, а в проблема.

Сега нещо друго. Ако всеки беше мил и приятен, нямаше да имам възможност за практически упражнения, затова трябва да бъда доволен, че имам хора, върху които да практикувам.

Всичко, което ни засяга, прави това без наше присъствие. Така са наредени нещата в нас. Ние сме роби на това. Тя например ми е противна, но може да е симпатична на някой друг. Моята реакция е вътре в мен. Това, което я прави омразна за мен, е вътре в мен. Тя не е виновна, тя е антипатична по отношение на мен. Всичко, което идва до нас в течение на деня и в продължение на целия ни живот, е относително по отношение на нас. Понякога това, което достига до нас, може и да е нещо добро.

Тази относителност е механична, така както напреженията в нашите мускули са механични. Ние сега се учим да работим. Същевременно искаме да се учим да се засягаме от това, което трябва да ни засяга. Като правило ние се засягаме от това, което не би трябвало да ни засяга, защото нещата, от които дълбоко се засягаме през целия ден, не би трябвало да имат силата да ни засегнат, тъй като нямат реално съществуване. Това е едно упражнение на моралната сила.

А що се отнася до психичната сила, това, което трябва да направим, е да не позволяваме на „него" да мисли, но да се опитваме да „го" спираме все по-често и по-често, независимо дали това, което „той" мисли, е добро или лошо. Веднага щом си спомним, веднага щом се уловим, че го правим, трябва да „го" спрем да не мисли.

Във всеки случай такова мислене няма да открие Америка, дали за добро, или за лошо. Така както е трудно да не напрягаш в този момент крака си, така е трудно и да не позволяваш на „него" да мисли. Но е възможно.

66

Относно упражненията. Когато сте ги практикували, нека тези, които са ги направили, да идват при мен за нови. Сега имате достатъчно упражнения за момента.

Трябва да работите с колкото е възможно по-малко части от тялото. Принципът на вашата работа трябва да бъде следният: да се опитвате да концентрирате цялата сила, която можете, върху тези части, които извършват работата, за сметка на другите части.

ЧИКАГО, 26 МАРТ 1924г.ЕКСПЕРИМЕНТИ С ДИШАНЕТОМогат ли експериментите с дишането да бъдат от някаква полза?Цяла Европа се е побъркала по дихателните упражнения. В продължение на четири-пет

години аз спечелих доста пари, лекувайки хора, които си бяха повредили дишането чрез такива методи! Много книги са написани за това, като всеки се опитва да учи другите. Те казват: „Колкото повече дишаш, толкова по-голям е притокът на кислород", и други подобни, и като резултат идват при мен. Много съм благодарен на авторите на такива книги, основателите на школи и т. н.

Както знаете, въздухът е вторият вид храна. Във всичко трябва да се спазват правилните пропорции, в явленията, изучавани от химията, от физиката, и т. н. Кристализацията може да се осъществи само при определено съответствие, само когато може да се постигне нещо ново.

Всяка материя има определена плътност на трептенията. Взаимодействието между материите може да протече само при едно точно съответствие между трептенията на различните материи. Говорил съм вече за Закона на Троичността. Ако например трептенията на положителната материя са 300, а тези на негативната са 100, комбинацията е възможна. Иначе ако на практика трептенията не съответстват точно на тези цифри, никаква комбинация няма да се получи; това ще бъде механична смес, която отново ще се раздели на първоначалните си съставки. Това още не е нова материя.

Количествата на субстанциите, които ще се комбинират, трябва също да бъдат в някаква определена пропорция. Знаете, че за да получите тесто, трябва към количеството брашно, което искате да използвате, да прибавите определено количество вода. Ако вземете по-малко вода, отколкото е необходимо, няма да получите тесто.

Обичайното ви дишане е механично, вие механично поемате толкова въздух, колкото ви е необходим. Ако има повече въздух, той не може да се комбинира по начина, по който трябва, така че има нужда от правилна пропорция.

Ако се практикува изкуствено контролирано дишане, както обикновено става, то води до дисхармония. Следователно за да избегне вредата, която може да се причини от изкуственото дишане, човек трябва да промени съответно и другите храни. А това е възможно само ако има пълно знание. Например стомахът има нужда от определено количество храна не само за нахранване, но и защото е свикнал с това количество. Ние ядем повече, отколкото имаме нужда, просто заради вкуса, заради удоволствието и защото стомахът е свикнал с определено натоварване. Ако в стомаха няма натоварване, нервите стимулират стомашните мускули и ние усещаме глад.

Много органи работят механично, без нашето съзнателно участие. Всеки от тях си има свой ритъм и ритмите на различните органи се намират в определено съотношение помежду си.

Ако например си променим дишането, променяме и ритъма на нашите дробове, но тъй като всичко е свързано, другите ритми също започват постепенно да се променят. Ако продължим да дишаме по този начин дълго време, това може да промени ритмите на всички органи. Например ритъмът на стомаха ще се промени. А стомахът си има свои навици, той има нужда от определено време, за да смели храната; да речем, храната трябва да престои там примерно един час. Ако ритъмът на стомаха се промени, храната може да премине през него по-бързо, и стомахът няма да има време да вземе от нея всичко, от което има нужда. На друго място може да стане обратното.

Хиляда пъти по-добре е да не се намесваме в нашата машина, да я оставим в лошо състояние, отколкото да я коригираме, без да имаме знание. Защото човешкият организъм е един много сложен апарат, който съдържа много органи с различни ритми и различни изисквания, при което много органи са свързани един с друг. Трябва или всичко да се промени, или нищо, иначе вместо да стори добро, човек може да навреди. Дишането по изкуствен начин е причина за много болести. Само случайно, в отделни случаи, когато човек успее да спре навреме, той се отървава от самонавреждане. Ако човек практикува продължително време, резултатите са винаги лоши.

67

За да работи върху себе си, човек трябва да познава всеки винт, всеки пирон от своята машина -тогава ще знаеш какво да правиш. Но ако знаеш малко, а се опитваш, можеш да загубиш твърде много. Рискът е голям, тъй като машината е много сложна. Тя има много малки винтчета, които лесно могат да се повредят, и ако натиснеш по-здраво, можеш да ги счупиш. А тези винтчета не могат да се купят в магазина.

Човек трябва много да внимава. Когато знаеш, това е друго нещо. Ако някой тук експериментира с дишането, по-добре да спре, докато все още не е късно.

БЕРЛИН, 24 НОЕМВРИ 1921 г.ПЪРВА БЕСЕДА В БЕРЛИНПиташ ме за целта на движенията. На всяка поза на тялото съответства определено

вътрешно състояние, а от друга страна, на всяко вътрешно състояние съответства определена поза. Човек има в своя живот определен брой привични пози и преминава от една в друга, без да спира в междинните.

Възприемането на нови, непривични пози дава възможност да се наблюдаваш вътрешно по начин, различен от този, по който го правиш при обикновени условия. Това става особено ясно, когато при команда „стоп!" трябва да замръзнеш внезапно. При тази команда трябва да замръзнеш не само външно, но да спреш също и всички вътрешни движения. Мускулите, които са били напрегнати, трябва да останат в същото състояние на напрегнатост, а тези, които са били отпуснати, трябва да си останат отпуснати. Трябва да направиш усилие да запазиш мислите и чувствата си такива, каквито са, като същевременно наблюдаваш себе си.

Например искаш да станеш актриса. Твоите обичайни пози са подходящи за изиграване на определена роля - например на домашна прислужница, - обаче ти трябва да играеш ролята на графиня. Графинята има съвсем различни пози. В едно добро театрално училище ще те научат, да речем, на двеста пози. За една графиня характерните пози са, да кажем, тези с номера 14, 68, 101 и 142. Ако знаеш това, когато си на сцената, трябва само да преминаваш от една поза в друга и тогава колкото и лошо да играеш, ти през цялото време ще си графиня. Но ако не знаеш тези пози, дори човек със съвсем нетренирано око ще почувства, че ти не си графиня, а домашна прислужница.

Трябва да наблюдавате себе си по начин, различен от този, по който правите това в обикновения живот. Трябва да имате различна позиция, а не тази, която сте имали досега. Вие знаете докъде са ви довели досега вашите обичайни становища. Няма смисъл да се продължава по същия начин както досега, нито за вас, нито за мен, тъй като аз нямам желание да работя с вас, ако си останете такива, каквито сте. Вие искате знание, но това, което сте имали досега, не е било знание. То е било само механично натрупване на информация. То е знание не във вас, а извън вас. То няма никаква стойност. Какво те засяга това, че всичко, което знаеш, е било създадено в друго време от някой друг? Ти не си го създал, следователно то няма голяма стойност. Ти казваш например, че знаеш как се прави печатарски набор за вестници и цениш това в себе си. Но сега това може да се прави от машина. Комбинирането не е творчество.

Всеки има определен репертоар от обичайни пози и от вътрешни състояния. Тя е художничка и вие може би ще кажете, че тя има свой собствен стил. Но това не е стил, това е имитация. Каквото и да представят нейните картини, те винаги ще бъдат едни и същи, независимо дали тя рисува картина от европейския живот, или от Изтока. Веднага ще разбера, че именно тя, а не някой друг, е нарисувал картината.

Ако един актьор е във всички роли все един и същ -просто самият себе си - що за актьор е той? Той само по случайност може да получи роля, която напълно съответства на това, което е той в живота.

Общо взето, до ден-днешен цялото знание е било механично, както и всичко друго. Например поглеждам я с доброта, и тя изведнъж става любезна. Ако я погледна ядосано, тя изведнъж ще се разсърди - и то не само на мен, но и на съседа си, а той пък на свой ред на някой друг, и това така ще продължава. Тя е ядосана, защото съм я погледнал накриво. Тя се е ядосала механично. Но да се ядоса по своя воля тя не е в състояние. Тя е роб на становищата на другите. И нямаше да е толкова лошо, ако всички тези други бяха винаги живи същества, но тя е роб също и на всички неща. Всеки предмет е по-силен от нея. Това е непрестанно робство. Твоите функции не са твои, но ти самият си функция на това, което става в теб.

Човек трябва да се научи да заема нови становища към новите неща. Виждаш, сега всеки слуша по свой собствен начин, който обаче съответства на неговата вътрешна поза. Например

68

„Староста"2 слуша с ума си, а ти - със своите чувства; и ако вас всичките ви помолят да повторите, всеки ще повтори по свой начин в зависимост от своето вътрешно състояние в момента. Минава един час, някой казва нещо неприятно на „Староста", а на теб ти се дава математическа задача за решаване. „Староста" ще повтори това, което е чул тук, оцветено от неговите чувства, а ти ще направиш същото в логическа форма.

А всичко това става, защото работи само един център - примерно или този на ума, или този на чувствата. Въпреки това вие трябва да се научите да слушате по нов начин. Знанието, което сте имали до днес, е знание от един център - знание без разбиране. Много ли са нещата, които знаете и същевременно разбирате? Например вие знаете какво е електричество, но разбирате ли го така ясно, както разбирате, че две и две е равно на четири? Последното го разбирате така ясно, че никой не може да ви докаже обратното, но с електричеството е по-различно. Днес то ви се обяснява по един начин - вие вярвате. Утре ще ви се даде друго обяснение - вие и на това ще повярвате. Но разбирането е възприятие не от един, а от най-малко два центъра. Съществува и по-пълно възприятие, но за момента е достатъчно, ако накарате единият център да контролира другия. Ако единият център възприеме, а другият одобри възприятието, съгласи се с него или го отхвърли, това е разбиране. Ако възникне спор между центровете и той не може да даде определен резултат, това е полуразбиране. Полуразбирането също не върши работа. Трябва всичко, което чуете тук, всичко, за което говорите помежду си другаде, да се каже или да се чуе не само с един център, а с два. Иначе няма да има добър резултат нито за мен, нито за вас. За вас всичко ще бъде както преди, просто събиране на нова информация.

ПРИОРЕ, НОЕМВРИ 1922 г.ВСИЧКИ УПРАЖНЕНИЯ В СЕДЕМ КАТЕГОРИИВсички упражнения, които се дават в института, могат да се подразделят на седем

категории. Основното при първата категория е това, че те са предназначени за тялото. Упражненията от втория вид са специално за ума. Тези от третия вид са специално за чувствата. От четвъртия вид - за ума и тялото заедно. От петия вид - за тялото и чувствата. От шестия вид са за чувствата, мислите и тялото. Упражненията от седмия вид са за всичките три заедно и за нашия автоматизъм. Трябва да се отбележи, че ние живеем най-вече в този автоматизъм. Ако през цялото време живеехме само в центровете, те нямаше да имат достатъчно енергия. Следователно този автоматизъм ни е крайно необходим, макар че за момента той е най-големият ни враг, от който трябва временно да се освободим, за да можем преди всичко да формираме съзнателно тяло и ум. По-късно този автоматизъм трябва да се изучава с цел да се адаптира.

Докато не сме се освободили от автоматизма, не можем да научим нищо друго. Ние трябва временно да се разделим с него.

Някои упражнения вече са ни познати. Например ние изучаваме упражненията за тялото. Разните задачи, които решавахме, бяха елементарни упражнения за ума. Все още не сме правили никакви упражнения за чувствата - те са по-сложни. В началото те са трудни дори за визуализация. Въпреки това те са от най-голяма важност за нас. Светът на чувствата първи навлиза в нашия вътрешен живот; и наистина всичките ни нещастия се дължат на дезорганизирани чувства. Ние имаме прекалено много материал от този вид и през цялото време живеем от него.

Но същевременно ние нямаме чувства. Искам да кажа, че нямаме нито обективни, нито субективни чувства. Цялата област на нашите чувства е изпълнена с нещо чуждо и напълно механично. Има три вида чувства - субективни, обективни и автоматични. Например не съществува чувство за морал - нито субективно, нито обективно.

Обективното морално чувство е свързано с някои общи, систематични и неизменни морални закони, които са установени през вековете и се намират както в химическо, така и във физическо съответствие с човешките обстоятелства и естество, установени обективно за всички и свързани с природата (или с Бога, както се казва).

Субективното морално чувство се появява тогава, когато човек, на основата на собствения си опит и собствените си лични качества, лични наблюдения, свое чувство за справедливост и т. н., формира лична концепция за морала, на основата на която изгражда своя живот.

Както първото, така и второто морално чувство не само липсват в хората, но те дори нямат и представа за тях.

Това, което казваме за морала, се отнася за всичко.

2 Старейшина, рус. (Бел. прев.)69

Ние имаме в ума си една повече или по-малко теоретична идея за морала. Чули сме я и сме я прочели. Но не можем да я приложим в живота. Ние живеем така, както нашият механизъм ни позволява. Теоретично ние знаем, че трябва да обичаме Н., но в действителност той може да ни е несимпатичен - може да не харесваме носа му. Аз с ума си разбирам, че трябва и емоционално да имам правилно отношение към него, но не съм способен на това. В рамките на една година, намирайки се далеч от Н., аз мога да реша да имам правилно отношение към Н. Но ако са се установили някои механични асоциации, когато го срещна отново, всичко ще бъде точно както преди. В нас моралното чувство е автоматично. Аз може да съм си установил за себе си правило да мисля така, но „той" не живее по този начин.

Ако искаме да работим върху себе си, трябва да не бъдем само субективни; трябва да свикнем да разбираме какво означава обективност. Субективното чувство не може да е едно и също във всекиго, тъй като всички хора са различни. Един е англичанин, друг е евреин; един обича едно, друг друго, и т. н. Ние всички сме различни, но нашите разлики трябва да се обединяват от обективни закони. При определени обстоятелства са достатъчни и някои малки субективни закони. Но в обществения живот справедливост се постига само чрез обективното. Обективните закони са много ограничени по брой. Ако всички хора имаха този малък брой закони в себе си, нашият вътрешен и външен живот щеше да бъде много по-щастлив. Нямаше да има самота, нито пък състояния на нещастие.

От най-древни времена, вследствие на жизнен опит и мъдро държавничество, от самия живот постепенно са се развили и установили петнадесет заповеди за доброто както на отделните хора, така и на всички заедно. Ако тези петнадесет заповеди бяха в действителност във всички нас, ние щяхме да сме в състояние да разбираме, да обичаме, да мразим. Щяхме да имаме лостове за основата на правилното съждение.

Всички религии, всички учения идват от Бога и говорят в името Божие. Това не означава, че Бог действително ги е дал, но те са свързани с една цялост и с това, което наричаме Бог.

Например Бог казва: Обичай родителите си и ще ме възлюбиш. И наистина, който не обича своите родители, не може да обича Бога.

Преди да продължим по-нататък, нека да спрем за момент и да се запитаме: Наистина ли сме обичали своите родители, наистина ли сме ги обичали така, както са заслужили, или това просто е било случай на „той обича", и как е трябвало да ги обичаме?

ПРИОРЕ, 9 ФЕВРУАРИ 1923 2.КАКТО Е С ВСИЧКО, ТАКА Е И С ДВИЖЕНИЯТАКакто е с всичко, така е и с движенията. Движенията се изпълняват без участието на

другите части на организма. Такива движения са вредни за организма. Това е полезно за неговите последствия. Подчертавам: за неговите последствия. Но тъй като организмът е свикнал с определен мащаб, всяко движение, което надхвърля този мащаб, е вредно в началото, за кратко време. Движенията стават полезни в бъдеще, ако са придружени от подходящи изчисления. Движенията, разбирани като работа, могат да се разделят на следните категории:

1. Когато човек вземе предвид особеностите на човешкия строеж - както тези, които са налице в момента, така и другите, които е възможно да се появят в бъдеще.

2. Когато дишането участва в движението.3. Когато мисълта участва в движението.4. Когато вземат участие старите, постоянни, непроменливо-характерни движения на

човека.Само ако движенията са свързани с нещата, които изброих, те могат да бъдат от полза за

обикновения, всекидневен живот.Аз правя разлика между обикновения живот и живота, свързан с работа за

себеусъвършенстване и вътрешно развитие. Под обикновен живот разбирам нормален, здравословен живот.

Освен четирите категории, които изброих за нашата работа, ние трябва да присъединим към движението своите нормални чувства и усещания, както и специалното чувство и усещане, което се стремим да придобием. Това друго усещане трябва да бъде придобито без унищожаване на наличните усещания.

Така че има четири условия.По такъв начин вие виждате, че за да бъде едно движение от полза в най-голяма степен, ние

трябва постепенно да съединим с него всичките гореописани други движения от различните

70

категории. Трябва да разберете, че само тогава движението може да бъде полезно. Ако дори и едно от споменатите условия липсва, никакви резултати не могат да се очакват.

Най-лесното от всички наши движения е това грубо органично движение, което всички сме в състояние да извършваме (и което вече изучихме). Движенията, които сме правили досега, са такива, каквито всички хора извършват, така че всеки може да ги направи. И макар че движенията, които ще правим, може на пръв поглед да изглеждат сложни, те могат лесно да се извършват от всеки след достатъчна практика.

Ако започнем обаче да добавяме към някое от тези движения едно от условията, които споменах, то ще се окаже много по-трудно и вече няма да е възможно за всекиго. И ако постепенно добавим към него няколко условия, такова движение ще стане възможно само за един много ограничен кръг от хора.

Накрая, за да положим началото на постигането на целта, заради която започнахме да изучаваме движенията, необходимо е постепенно да се присъединим към движението, което поражда у нас условията, за които говорих.

Сега като начало ще подберем повече или по-малко подходящите типове. Заедно с това постепенно ще изучаваме и практикуваме второто условие - т. е. дишането.

Първо ще се разделим на групи; след това ще разделим самите групи и по такъв начин ще се дойде до отделните хора.

НЮ ЙОРК, 16 МАРТ 1924 г.АКТЬОРЪТВъпрос: Полезна ли е актьорската професия за развиване на координирана работа на

центровете?Отговор: Колкото повече играе един актьор, толкова повече работата на центровете се

отделя в него. За да играе роли, човек трябва преди всичко да бъде артист.Ние сме говорили за спектъра, който дава бялата светлина. Човек може да бъде наречен

актьор само ако е в състояние, така да се каже, да произведе бяла светлина. Истинският актьор е този, който създава, който може да изработи всичките седем цвята от спектъра. Имало е, и дори и днес има такива артисти. Но в днешните времена един актьор е общо взето само външно такъв.

Както и всеки друг, актьорът има определен брой основни пози; другите му пози са само различни комбинации от тях. Всички роли са изградени от пози. Невъзможно е да се придобият нови пози чрез практика; практиката може само да засили старите. Колкото по-дълго продължаваш, толкова по-трудно става да учиш нови пози - възможностите стават все по-малко.

Цялата яркост на актьорската игра е напразна: тя е само прахосване на енергия. Ако този материал можеше да се съхрани и използва за нещо ново, щеше да е по-полезно. А сега той се изразходва за стари неща.

Актьорът дава представа, че твори само в своите очи и в тези на околните. В действителност актьорът не може да твори.

В нашата работа тази професия не може да помогне. Тъкмо напротив, тя проваля нещата в бъдеще. Колкото по-скоро човек се освободи от това занимание, толкова по-добре за бъдещето, толкова по-лесно ще е да започне нещо ново.

Талантът може да се създаде за двадесет и четири часа. Геният съществува, но един обикновен човек не може да бъде гений. Това е само една дума.

Същото е и с всички изкуства. Истинското изкуство не може да бъде творба на обикновен човек. Той не може да действа, той не може да бъде Аз. Един актьор не може да има това, което друг човек има - той не може да чувства така, както другият човек. Ако играе ролята на свещеник, той трябва да има разбирането и чувствата на свещеника. Но той може да ги има само ако има целия материал на свещеника, всичко това, което свещеникът знае и разбира. А това е така и с всяка професия; необходимо е специализирано знание. Артист, който няма знание, само си въобразява.

Във всеки човек асоциациите работят по определен начин. Виждам как един човек прави известно движение. Това ме хвърля в шок и оттук започват асоциациите. Един полицай вероятно ще предположи, че човекът е искал да ми бръкне в джоба. Но ако се предположи, че този човек изобщо не е и помислял за джоба ми, ако бях полицай, аз нямаше да разбера движението му. Ако бях свещеник, щях да имам други асоциации; щях да помисля, че движението има нещо общо с душата, макар човекът всъщност да е мислил за джоба ми.

Само ако познавам психологията както на свещеника, така и на полицая, както и техните

71

различни подходи, ще мога да разбера с ума си. Само ако имам съответните чувства и пози на тялото си, ще мога да знам с ума си какви ще бъдат техните мисловни асоциации, а също и какви мисловни асоциации предизвикват у тях съответните чувствени асоциации. Това е първият момент.

Познавайки машината, аз във всеки момент давам заповеди на асоциациите да се променят - но трябва да правя това във всеки момент. Във всеки момент асоциациите се променят автоматично - едната предизвиква следващата и т. н. Ако играя роля, аз трябва да ги направлявам във всеки момент. Това е невъзможно да се остави на инерцията. А аз мога да ги направлявам само ако присъства някой, който е способен да направлява.

Мисълта ми не може да направлява - тя е заета. Чувствата ми също са заети. Така че трябва да има някой там, който да не е ангажиран в играене на роля, да не е ангажиран в живота - само тогава ще е възможно да направлява.

Човек, който има Аз и който във всяко отношение знае какво се изисква, може да играе роля. Ако той няма Аз, не може да играе роля.

Обикновеният актьор не може да играе роля -неговите асоциации са различни. Той може да сложи подходящия костюм и да се придържа приблизително към подходящите пози, да прави гримаси според насоките на режисьора или автора. Авторът също трябва да знае това.

НЮ ЙОРК, 2 МАРТ 1924 г.ТВОРЧЕСКО ИЗКУСТВО -АСОЦИАЦИИВъпрос: Трябва ли да се изучават математическите основи на изкуството, или една творба

може да бъде създадена и без такова изучаване?Отговор: Без такова изучаване човек може да очаква единствено случайни резултати;

повторяемост не може да се очаква.Въпрос: Възможно ли е да няма неосъзнато творческо изкуство, което да идва от чувствата?Отговор: Възможно е да няма неосъзнато изкуство, а и нашите чувства са много глупави.

Те виждат само едната страна, докато разбирането на всичко трябва да бъде от всички страни. Като изучаваме историята, ние виждаме, че е имало такива случайни резултати, но те не са били правило.

За да бъде истински актьор, човек трябва да бъде истински човек. Истинският човек може да бъде актьор, както и истинският актьор може да бъде човек.

Всеки трябва да се опита да бъде актьор. Това е висока цел. Целта на всяка религия е да бъдеш актьор. Но понастоящем всички са актьори.

Въпрос: Може ли човек да пише хармонична музика, без да познава математическите закони?

Отговор: Между една нота и друга ще има хармония, ще има и акорди, но няма да има хармония между хармониите. Сега ние говорим за влияние, за съзнателно влияние. Композиторът може да упражни влияние.

Така както са нещата понастоящем, всяко едно нещо може да доведе човека в едно или друго състояние. Да речем, че се чувстваш щастлив. В този момент се чува звук: камбана, музика - някаква мелодия, може да е фокстрот. Ти забравяш напълно, че си я чул, но по-късно, когато чуеш същата музика или същата камбана, тя събужда в теб същото чувство по асоциация: да кажем, любов. Това също е влияние, но е субективно. Не само музиката, но и всеки звук може да послужи тук като асоциация. Ако е свързан с нещо неприятно, например със загуба на пари, в резултат ще се получи неприятна асоциация.

Но ние говорим за обективно изкуство, за обективни закони в музиката или в рисуването.Изкуството, което познаваме, е субективно, тъй като без математическо знание не може да

има обективно изкуство. Случайните резултати са много редки.Асоциациите са един много мощен и важен феномен за нас, но тяхната значимост е вече

забравена. В древността хората са имали специални празнични дни. Един ден например е бил посветен на някакви звукови комбинации, друг - на цветята или на цветовете, трети - на вкуса, четвърти - на времето, на студа и горещината. След това различните усещания са били сравнявани.

Например да предположим, че единият от дните е бил празник на звука. В продължение на един час се е чувал един звук, през следващия час друг звук. През това време се е разнасяла една специална напитка, а понякога и специален „дим". С една дума, с помощта на химически средства и външни влияния са се предизвиквали определени състояния и чувства с цел да се

72

създадат определени асоциации за в бъдеще. По-късно, когато са се повтаряли подобни външни обстоятелства, те са предизвиквали същите състояния.

Имало е дори специален ден на мишките, змиите и животните, от които обикновено се плашим. На хората се давала специална напитка, след което ги карали да държат в ръце например змии, за да свикнат с тях. Това създавало такова впечатление, че след това човек вече не се страхувал. Такива обичаи съществували много отдавна в Персия и Армения. В старите времена хората са разбирали човешката психика много добре и са се водили от нея. Но причините никога не били обяснявани на масите; на тях им давали съвсем различна интерпретация, от друг ъгъл. Само жреците знаели смисъла на всичко това. Тези факти се отнасят за предхристиянските времена, когато хората са били управлявани от жреци-владетели.

Въпрос: Дали танците служат само за контрол над тялото, или имат също и мистично значение?

Отговор: Танците са за ума. Те не дават нищо на душата - душата не се нуждае от нищо. Даден танц има определено значение; всеки един момент има известно съдържание.

Но душата не пие уиски, тя не го обича. Тя обича друга храна, която приема независимо от нас.

НЮ ЙОРК, 29 ФЕВРУАРИ 1924 г.ЗА ИЗКУСТВОТО, ЗНАНИЕТО И РЕЛИГИЯТАВъпрос: Работата на института изисква ли да се откажем от своята работа за няколко

години, или тя може да се провежда едновременно с това?Отговор: Работата в института е вътрешна работа; засега вие вършите само външна работа,

но тя е доста различна. За някои може да е необходимо да преустановят външната работа, а за други - не.

Въпрос: Дали целта е да се развие и постигне някакъв баланс, така че да станем по-силни от това, което е вън от нас, и да се развием като супермени?

Отговор: Човек трябва да разбере, че не е в състояние да извършва. Всичките ни действия се активират от външни импулси; те са все механични. Ти не можеш да извършваш, дори и да искаш.

Въпрос: Какво място в твоето учение заемат изкуството и творческата работа?Отговор: Днешното изкуство не е непременно творческо. Но за нас изкуството не е цел, а

средство. Древното изкуство има известно вътрешно съдържание. В миналото изкуството е служило на същата цел, на която днес служат книгите - да запази и предаде известно знание. В древността не са писали книги, но са изразявали знанието в творбите на изкуството. Ще намерим много идеи в древното изкуство, което е достигнало до нас, ако знаем как да го четем. По онова време всяко изкуство е било такова, включително и музиката. Древните хора са гледали по този начин на изкуството.

Ти виждаш нашите движения и танци. Но всичко, което виждаш, е външната форма - красотата, техниката. Аз обаче не харесвам външната страна, която виждаш ти. Изкуството за мен е средство за хармонично развитие. Основната идея във всичко, което правим, е да правим това, което не може да се прави автоматично и без мисъл.

Обикновените гимнастически упражнения и танци са механични. Ако целта ни е хармонично развитие на човека, тогава за нас танците и движенията са средство за комбиниране на ума и чувствата с движенията на тялото и съвместната им проява. Във всички неща целта ни е да развием нещо, което не може да се развие директно или механично - и което обяснява целия човек: ум, тяло и чувства.

Втората цел на танците е образователна. Някои движения носят в себе си доказателство, определено знание, или религиозни и философски идеи. В някои от тях човек може да прочете дори рецепта как да приготви определено ястие.

На много места на Изток вътрешното съдържание на един или друг танц е напълно забравено, макар че хората продължават да го танцуват просто по навик.

Така движенията имат две цели: образователна и за развитие.Въпрос; Означава ли това, че цялото западно изкуство няма никаква значимост?Отговор: След като бях изучавал древното изкуство на Изтока, аз изучавах западното

изкуство. Честно казано, не намерих на Запад нищо, което да може да се сравнява с източното изкуство. В западното изкуство има много външни неща, понякога и много философия; но източното изкуство е прецизно, математическо, без манипулации. То е нещо като сценарий.

73

Въпрос: Не си ли открил нещо подобно и в древното изкуство на Запада?Отговор: Изучавайки историята, ние виждаме как всичко постепенно се променя. Същото е

и с религиозните церемонии. В началото те са имали смисъл и тези, които са ги изпълнявали, са разбирали този смисъл. Но смисълът постепенно е бил забравен и церемониите са започнали да се вършат механично. Същото е и с изкуството.

Например за да се разбере една книга, написана на английски, трябва да се знае английски. Не говоря за фантазии, а за математическо, несубективно изкуство. Съвременният художник може да вярва в своето изкуство и да го чувства, но вие го разглеждате субективно: някой може да го хареса, а друг да не го хареса. Това е въпрос на чувстване, на харесване и не-харесване.

Но древното изкуство не е било предназначено да бъде харесвано. Всеки, който го е чел, го е разбирал. Сега тази цел на изкуството е напълно забравена.

Да вземем например архитектурата. Виждал съм в Персия и Турция някои архитектурни образци -например сграда с две стаи. Всеки, който влизаше в тези стаи, независимо дали е стар, или млад, дали е англичанин, или персиец, се разплакваше. Това се случваше с хора с различен произход и образование. Ние извършвахме този експеримент в продължение на две или три седмици и наблюдавахме реакциите на всеки човек. Резултатите бяха винаги едни и същи. Специално подбирахме весели хора. При тези архитектурни комбинации съдържащите се в сградата математически изчислени вибрации не можеха да предизвикат някакъв друг ефект. Ние сме подвластни на определени закони и не можем да се противопоставяме на външни влияния. Тъй като архитектът на тази сграда е имал друго разбиране и е строил с помощта на математиката, резултатът беше винаги един и същ.

Ние правехме и друг експеримент. Настройвахме своите музикални инструменти по специален начин и така комбинирахме звуците, че постигахме резултата, който искахме, дори и със случайни минувачи, взети от улицата. Единствената разлика беше, че един беше по-чувствителен, а друг - по-нечувствителен.

Отиваш в манастир. Не си религиозен човек, но това, което се свири и пее там, предизвиква в теб желание да се молиш. По-късно ще се чудиш на себе си. А това става с всекиго.

Това обективно изкуство се основава на закони, докато съвременната музика е изцяло субективна. Може да се докаже откъде е взето всяко нещо в това субективно изкуство.

Въпрос: Математиката ли е основата на цялото изкуство?Отговор: На цялото древно източно изкуство.Въпрос: Тогава би ли могъл всеки, който знае формулата, да изгради нещо със съвършени

форми, като катедрала например, и да предизвика същата емоция?Отговор: Да, както и да получи същите реакции.Въпрос: Значи изкуството е знание, а не талант?Отговор: То е знание. Талантът е относителен. Аз за една седмица мога да те науча да пееш

добре, дори и да нямаш глас.Въпрос: Следователно, ако разбирам от математика, бих могъл да композирам като

Шуберт?Отговор: Необходимо е знание - физика и математика.Въпрос: Окултна физика?Отговор: Цялото знание е едно. Ако знаеш само четирите правила на аритметиката, тогава

десетичните дроби ще бъдат за теб висша математика.Въпрос: За да пише музика, освен знание човек няма ли нужда и от идея?Отговор: Математическият закон е един и същ за всеки. Цялата математически изградена

музика е резултат от движения. По едно време в мен се беше породила идеята да наблюдавам движенията, така че докато пътувах и събирах материал за изкуството, аз наблюдавах само движенията. Когато се върнах у дома, започнах да свиря музика в съответствие с движенията, които бях наблюдавал, и тя се оказа идентична с действителната музика, тъй като човекът, който я беше композирал, я беше написал математически. Макар че докато наблюдавах движенията, аз не слушах музиката, защото нямах време.

(Някой задава въпрос за темперираната гама.)Отговор: На Изток имат същите октави като нас - от до до до. Само че тук ние разделяме

октавата на седем, а там те имат други деления: на 48, 7, 4, 23, 30. Законът обаче е един и същи навсякъде: от до до до, една и съща октава.

Всеки тон също се дели на седем. Колкото по-фино е ухото, толкова по-голям е броят на

74

деленията.В института ние използваме четвърт тонове, защото западните инструменти нямат по-

малки деления. С пианото трябва да се правят известни компромиси, но струнните инструменти позволяват използването на четвърт тонове. На Изток използват не само четвърт тонове, но и една седма от тона.

На чужденците източната музика им изглежда монотонна, те само се чудят на нейната грубост и музикална бедност. Но това, което на тях им звучи като един тон, за местните хора е цяла мелодия -мелодия, съдържаща се в един тон. Тези мелодии са много по-трудни от нашите. Ако един източен музикант направи грешка в своята мелодия, резултатът за тях е какофония, но за един европец всичко това е ритмична монотонност. В това отношение само човек, който е израсъл там, може да направи разлика между хубава и лоша музика.

Въпрос: Ако е налице математическо знание, възможно ли е човек да се изявява в едно от изкуствата?

Отговор: За развитието няма граници, независимо дали човек е млад, или стар.Въпрос: В каква насока?Отговор: Във всички насоки.Въпрос: Трябва ли да имаме желание за това?

Отговор: Това не е просто желание. Първо ще обясня за развитието. Съществува закон за еволюция и инволюция. Всичко е в движение, както органичният живот, така и неорганичният, както възходящо, така и низходящо. Но еволюцията си има граници, както и инволюцията. Като пример нека вземем музикалната седемтонова гама. Като се преминава от едно до до друго, има едно място, където има спиране. Когато натиснеш клавишите, зазвучава до - трептение, което има в себе си известна инерция. Със своите трептения до може да измине известно разстояние, преди да завибрира друг тон, а именно ре, след това ми. До този момент тоновете притежават вътрешна способност да продължават, но тук, ако няма външен тласък, октавата се връща обратно. Ако тя получи тази външна помощ, може да продължава сама, извървявайки дълъг път. Човекът също е конструиран в съответствие с този закон.

В развитието на този закон човек служи като апарат. Аз ям, но природата ме е създала за определена цел, аз трябва да се развивам. Аз не ям заради себе си, а заради някаква външна цел. Аз ям, защото това нещо не може да се развива от само себе си без моята помощ. Ям хляб, поглъщам също въздух и впечатления. Всичко това влиза отвън, след което работи в съответствие със закона. Това е законът на октавата. Ако вземем който и да било тон, той може да се превърне в до. До съдържа както възможност, така и инерция; той може да се издигне до ре и ми без никаква помощ. Хлябът може да се развива, но ако не е смесен с въздух, той не може да се превърне във фа: тази енергия му помага да премине едно трудно място. След това той няма нужда от помощ, за да достигне до си, но сам не може да отиде по-далеч от това. Целта ни е да помогнем на октавата да се завърши. Най-високата точка в обикновения животински живот е тонът си, и той е материята, от която може да се изгради ново тяло.

Въпрос: Душата отделна ли е?Отговор: Целият закон е един, но душата е далеч, а ние сега говорим за близки неща. Но

този закон, Законът за троичността, е навсякъде - нищо ново не може да се създаде, ако няма трета сила.

Въпрос: Може ли да се премине мястото на спиране с помощта на третата сила?Отговор: Да, ако имаш знание. Природата така е наредила нещата, че въздухът и хлябът да

са доста различни химически и да не могат да се смесват; но когато хлябът се променя в ре и ми, той става по-проницаем, така че те да могат да се смесят.

Сега трябва да работиш върху себе си, ти си до; когато стигнеш до ми, ще можеш да получиш помощ.

Въпрос: По случайност ли?Отговор: Едното парче хляб изяждам, а другото изхвърлям; това случайност ли е? Човекът

е фабрика на три етажа. Има три врати, през които се поемат суровините и се отвеждат до съответните складове, където се съхраняват. Ако това беше фабрика за салами, светът щеше да вижда само как се поглъщат тела и се изпускат салами. Но в действителност това е една далеч по-сложна организация. Ако искаме да изградим фабрика като тази, която изучаваме, първо трябва да разгледаме всички машини и подробно да ги изучим. Законът „каквото горе, такова и долу" е един и същи навсякъде; всичко това е един закон. Ние съдържаме в себе си също и

75

Слънцето, Луната и планетите, само че в много малък мащаб.Всичко е в движение, всичко излъчва, защото всяко нещо яде и бива на свой ред изяждано

от нещо друго. Земята също има излъчвания, както и Слънцето, и тези излъчвания са материя. Земята има атмосфера, която ограничава излъчванията й. Между Земята и Слънцето има три вида излъчвания. Земните излъчвания достигат само до най-близки растояния,

излъчванията на планетите отиват много по-далеч, но не изминават целия път до Слънцето. Между нас и Слънцето има три вида материя, всеки от тях с различна плътност. Първо - материята близо до Земята, съдържаща нейните излъчвания. След това материята, съдържаща излъчванията на планетите. А още по-нататък - материята, в която има само излъчвания на Слънцето. Плътностите са в съотношение 1 към 2 към 4, а вибрациите са в обратно съотношение, тъй като по-фината материя има по-висока скорост на трептенията. Но отвъд нашето Слънце има други слънца, които също имат излъчвания и изпращат влияния и материя, а отвъд тях е източникът, също със своите излъчвания, който можем да изразим само математически. Тези по-висши места са извън обхвата на слънчевите излъчвания.

Ако вземем материала на най-крайното ниво за единица, колкото повече се подразделя материята в съответствие с плътността, толкова повече нарастват цифрите. Един и същи закон пронизва всичко, Законът на трите - позитивно, негативно, неутрално. Когато първите две сили са смесени с трета, се създава нещо доста различно. Например брашното и водата си остават брашно и вода - няма промяна; но ако се добави огън, тогава той ще ги изпече и ще се създаде нещо ново, което има различни свойства.

Единството се състои от три материи. В религията има молитва - Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух - изразяващи по-скоро закона, отколкото някакъв факт. Това фундаментално единство се използва във физиката и се приема като стандарт за единство. Трите материи са въглерод, кислород и азот, и заедно те създават водорода, който е основата на цялата материя, без значение каква е плътността й. Космосът представлява октава от седем тона, всеки от които може да се подраздели на една октава, и така отново и отново до най-крайния делим атом. Всичко е организирано в октави, като всяка октава представлява тон от една по-голяма октава, и така докато се дойде до Космическата октава. От Абсолюта излизат излъчвания във всички посоки, но ние ще вземем само едно - Космическия лъч, върху който сме: Луната, органическият живот, Земята, планетите, Слънцето, всички слънца, Абсолютът. Космическият лъч не отива по-нататък.

Излъчванията от Абсолюта се срещат с друга материя и се преобразуват в нова материя, като постепенно стават все по-плътни и по-плътни и се променят в съответствие със закона. Можем да приемем тези излъчвания от Абсолюта за съставени от три части, но когато се срещнат с материя от следващия порядък, те стават шест. И оттогава, както и в нас самите, съществуват както еволюция, така и инволюция, процесът може да върви както във възходяща посока, така и в низходяща, и до има способността да се трансформира както в си, така и в другата посока в ре. Октавата на Земята има нужда от помощ при ми, която тя получава от планетите, за да трансформира ми във фа.

Въпрос: Възможно ли е, на базата на октавата, да се мисли за други вселени с различна организация?

Отговор: Този закон е всепроникващ, това е доказано експериментално.Въпрос: Човек има вътре в себе си октава, но какво да кажем за по-висшите възможности?Отговор: Това е целта на всички религии, да се разбере как да се действа. Това не може да

се извърши несъзнателно, но се научава по система.Въпрос: Това дали е едно постепенно разгръщане?Отговор: До известна граница, но после идва трудното място (фа) и трябва да се намери

начин то да бъде преминато в съответствие със закона.Въпрос: Границата една и съща ли е за всички?Отговор: Начините на подход са различни, но всички трябва да стигнат до „Филаделфия".

Границите са едни и същи.Въпрос: Би ли могъл всеки да се развие до една по-висока степен с помощта на

математическия закон?Отговор: Когато се ражда, тялото е резултат от много неща и представлява просто една

чиста възможност. Човек се ражда без душа, но е възможно да си направи такава. Наследствеността не е важна за душата. Всеки човек има много неща, които трябва да промени; те са индивидуални, но отвъд тази точка подготовката не може да помогне.

76

Пътищата са различни, но всички те трябва да водят до „Филаделфия" - това е основната цел на всички религии. Всеки обаче върви по специален път. Необходима е специална подготовка; всички наши функции трябва да се координират и всичките ни части да се развият. След „Филаделфия" пътят е един.

Човек представлява три личности с различни езици, различни желания, различно развитие и възпитание, но по-късно всичко е едно и също. Има само една религия, защото всички трябва да са равни по своето развитие.

Можеш да започнеш като християнин, като будист, като мюсюлманин и да работиш в посоката, с която си свикнал, и да започнеш от един център. Но след това другите също трябва да се развият.

Понякога религията нарочно скрива нещата, иначе ние нямаше да работим. В християнството вярата е абсолютна необходимост и християните трябва да развият чувството, а за това има нужда да се работи само върху тази функция. Ако вярваш, можеш да извършваш всички необходими упражнения. Но без вяра не можеш да ги извършваш продуктивно.

Ако искаме да прекосим стаята, може да не сме в състояние да вървим направо през стаята, защото пътят е много труден. Учителят съзнава това и знае, че ние трябва да тръгнем първо наляво, но той не ни казва. Макар че субективната ни цел е да вървим наляво, нашата отговорност е в това да прекосим. Тогава, когато пристигнем там и сме отминали трудностите, трябва пак да имаме нова цел. Ние сме три, а не едно, всеки един с различни желания. Дори и умът ни да знае колко е важна целта, конят не се интересува от нищо друго, освен от храна; така че понякога трябва да манипулираме и да излъжем коня.

Но по който и път да поемем, целта ни е да развием своята душа, да осъществим своята висша съдба. Ние сме родени в една река, където капките са пасивни, но този, който работи за себе си, е пасивен външно, а вътрешно е активен. И двата живота са според закона: единият върви по пътя на инволюцията, а другият по пътя на еволюцията.

Въпрос: Щастлив ли си, когато достигнеш „Филаделфия"?Отговор: Аз познавам само два стола. Никой стол не е нещастен: този тук е щастлив и онзи

стол там е също щастлив. Човек винаги може да потърси по-добър стол. Когато почне да търси по-добър стол, това винаги означава, че си е загубил илюзиите, защото ако е удовлетворен, той няма да търси друг. Понякога неговият стол е толкова лош, че той не може повече да седи на него и решава, че тъй като той е толкова лош, там, където се намира, той ще потърси нещо друго.

Въпрос: Какво се случва след „Филаделфия"?Отговор: Нещо съвсем малко. Понастоящем много лошо за екипажа е това, че има само

пътници, всеки от които дава такива заповеди, каквито му харесват - без да има постоянен господар. След „Филаделфия" има господар, който отговаря, който мисли за всичко, организира всичко и следи всичко да е както трябва. Сигурен съм, че е ясно това, че за всички е по-добре да има господар.

Въпрос: Ти съветваш да сме искрени. Аз открих, че по-скоро бих искал да съм щастлив глупак, отколкото нещастен философ.

Отговор: Ти вярваш, че не си доволен от себе си. Аз те подбутвам. Ти си доста механичен, не можеш да вършиш нищо, халюцинираш. Когато гледаш с един от центровете, ти си напълно под влияние на халюцинация; когато гледаш с два, ти си полусвободен; но ако гледаш и с трите центъра, ти изобщо не можеш да бъдеш под властта на халюцинацията. Трябва да започнеш да събираш материал. Не можеш да получиш хляб, без да печеш; знанието е вода, тялото е брашно, а емоцията - страданието - е огън.

IVЦялото това учение, което е дадено фрагментарно, трябва да се сглоби парче по парче и

към него трябва да се присъединят наблюдения и действия. Ако няма лепило частите не могат да се слепят.

(Приоре, 17 юли 1922 г. и 2 март 1923 г.)Всичките ни емоции са рудиментарни органи на „нещо повиеше", например страхът може

да е орган на бъдещо ясновидство, гневът - на истинска сила, и т. н.(Приоре, 29 юли 1922 г.)Тайната на способността за асимилиране на инволюиращата част от въздуха се състои в

това да се опиташ да разбереш своята истинска значимост, както и значимостта на тези около теб.

77

Когато гледаш своя ближен и разбираш неговата истинска важност, както и това, че той ще умре, в теб се появяват жалост и състрадание и накрая ти ще започнеш да го обичаш.

(Ню Йорк, 8 февруари 1931 г.)Ако помагаш на другите, и на теб ще ти се помогне - може би утре, може би след сто

години, но ще ти се помогне. Природата трябва да изплати дълга... Това е математически закон, а целият живот е математика.

(Приоре, 12 август 1924 г.)Като гледаме назад, си спомняме само трудните периоди в нашия живот, но никога

времената на спокойствие; последните са сън, а първите са борба и следователно живот.(Приоре, 12 август 1924 г.)НЮ ЙОРК, 1 МАРТ 1924г.БОГ СЛОВОВ началото на всяка религия ние откриваме едно утвърждаване на съществуването на Бог

Слово, както и на Словото Бог.Според едно учение когато все още не е имало нищо, са съществували излъчвания, и там е

бил Бог Слово. Бог Слово е светът. Бог казал: „Да бъде" и изпратил Отца и Сина. Той винаги изпраща Отца и Сина. А веднъж изпратил Светия Дух.

Всичко в света се подчинява на Закона за троичността, всичко, което съществува, се е появило в съответствие с този закон. Комбинациите от позитивни и негативни принципи могат да доведат до нови резултати, различни от първото и второто, само ако се намеси една трета сила.

Когато аз потвърждавам, тя отрича и ние спорим. Но нищо ново няма да се създаде, докато не се добави нещо друго към спора. Едва тогава се появява нещо ново.

Да вземем Лъча на Творението. На върха е Абсолютът, Бог Слово, който е разделен на три: Бог-Отец, Бог-Син, и Бог-Свети Дух.

Абсолютът създава в съответствие със същия закон. Само че в този случай и трите сили, необходими, за да се създаде ново проявление, се намират в Самия Абсолют. Той ги изпраща от Себе Си, излъчва ги.

Понякога трите сили сменят местата си.Трите сили, или трите принципа, които излизат от Абсолюта, са създали цялото множество

от слънца, едно от които е нашето. Всяко нещо има излъчвания. Взаимодействието на излъчванията създава нови комбинации. Това се отнася и за човека, и за земята, и за микроба. Всяко едно от слънцата също излъчва и излъчванията на слънцата, посредством комбинации на позитивна и негативна материя, дават началото на нови образувания. Резултат на една от тези комбинации се явява нашата Земя, а нашата Луна е най-новата комбинация.

След акта на творението съществуванието и излъчванията продължават. Съобразно възможностите си излъчванията проникват навсякъде. Така те достигат също и до човека.

Резултатът от взаимодействието между излъчванията се изразява в нови търкания.Разликата между творящата дейност на Абсолюта и по-следващите актове на творение се

състои във факта, че, както казах, Абсолютът създава от Себе Си. Само Абсолютът има Воля; само Той изпраща трите сили от Себе Си. Следващите актове на творение следват механично, чрез взаимодействие на основата на Закона за троичността. Никое отделно същество не може да твори само - възможно е само колективно творчество.

Направлението на творческата активност на Абсолюта по посока на човека е направление на инерцията. Според Закона на седмичността развитието може да продължава само до определен момент.

Ние сме поели линията, която излиза от Абсолюта, и преминаваме през нея. Тази линия, която може да продължава само до определена точка, свършва в нашата Луна. Луната е последната точка на творението от тази линия.

Като резултат се получава нещо като стълба, в основата на която е Луната. Основните точки в тази линия на творение са Абсолютът, Слънцето, Земята и последната точка - Луната. Между тези четири точки има три октави: Абсолют - Слънце, Слънце - Земя и Земя - Луна. Всяка от тези точки е едно до. Между тях в три точки има разположени три машини, чиято функция е да накарат фа да премине в ми.

Навсякъде в космическата октава шокът при фа трябва да дойде отвън, а този при си трябва да дойде от вътрешността на до. Чрез тях инволюцията върви отгоре надолу, а еволюцията -

78

отдолу нагоре. Животът на човека играе същата роля, както планетите по отношение на Земята, Земята по отношение на Луната, и всички слънца по отношение на нашето Слънце.

Материята, която идва от Абсолюта, е водород, получен като комбинация от въглерод, кислород и азот. Един водород, като се комбинира с друг, го превръща в трети вид водород със свои собствени качества и плътност.

Всичко се управлява от закон, който е много елементарен. Аз ви показах как законът работи отвън, а сега вие можете да откриете как той работи вътре във вас. В съответствие със закона вие можете да следвате или закона на еволюцията, или този на инволюцията. Трябва да поставите външния закон вътре.

По отношение на своята система ние сме подобни на Бога - троични сме. Ако получаваме съзнателно трите материи и ги разпращаме навън, ние можем да конструираме вън от нас каквото си пожелаем. Това е творчество. Когато те се получават чрез нас, това е творчеството на твореца. В този случай всичките три сили се проявяват чрез нас и се смесват навън. Всяко творчество може да бъде или субективно, или обективно.

Въпрос: Какъв е неутрализиращият елемент в раждането на човека?Отговор: Някакъв вид цвят, смесен с активните и пасивните принципи; той също е

материален и има специални трептения. Всички планети проектират своите трептения върху Земята и целият живот на Земята се оцветява от трептенията на тази планета, която е най-близко до Земята в даден момент. Всички планети имат излъчвания и излъчванията на всяка конкретна планета са най-силни тогава, когато тя е най-близо до Земята. Планетите проектират специални влияния, но всяко специално влияние остава несмесено само за кратко време. Понякога цялото има специални трептения. Тук трите принципа трябва също да си съответстват един на друг съобразно закона; когато взаимоотношението им е правилно, може да има кристализация.

(Въпрос за Луната)Отговор: Луната е големият враг на човека. Ние служим на Луната. Миналия път вие чухте

за кун-дабуфера. Кундабуферът е лунният представител на Земята. Ние сме като овце за Луната, които тя чисти, храни и стриже и ги отглежда за свои цели. Но когато е гладна, тя избива доста от тях. Целият органичен живот работи за Луната. Пасивният човек служи на инволюцията, а активният - на еволюцията. Трябва да изберете. Но има един принцип: в една служба можеш да се надяваш на кариера, а в друга получаваш много, но без възможност за кариера. И в двата случая ние сме роби, тъй като и в двата случая имаме господар. Вътре в себе си ние имаме и Луната, и Слънцето, и т. н. Ние сме една цяла система. Ако знаете какво представлява вашата Луна и какво върши, ще можете да разберете космоса.

НЮ ЙОРК, 20 ФЕВРУАРИ 1924 г.УТВЪРЖДЕНИЕ И ОТРИЦАНИЕНавсякъде и винаги има утвърждение и отрицание, не само при отделните хора, но и в

човечеството като цяло. Ако една част от човечеството утвърждава нещо, другата го отрича. Например има два противостоящи си потока - наука и религия. Това, което науката утвърждава, религията го отрича, и обратно. Това е механичен закон и не би могло да бъде другояче. Той действа навсякъде и във всякакви мащаби - в света, в градовете, в семейството, във вътрешния живот на отделния човек. Един център в човека утвърждава, друг отрича. Ние винаги сме частица от тези две противоположности.

Това е един обективен закон и всеки е негов роб. Например аз трябва да бъда роб или на науката, или на религията. Невъзможно е човек да се освободи от това. Само този е свободен, който стои в средата. Ако може да направи това, той ще избяга от този общ закон на робството. Но как да избяга? Много е трудно. Не сме достатъчно силни, за да не се подчиним на закона. Ние сме роби. Ние сме слаби. Въпреки това съществува възможност да се освободим от този закон, ако се опитваме бавно, постепенно, но упорито. От обективна гледна точка това означава, разбира се, да вървим против закона, против природата, с други думи, да извършим грях. Но ние можем да направим това, защото съществува също и закон от друг порядък; Бог ни е дал и друг закон.

Какво тогава е необходимо, за да се постигне това? Нека отново да вземем първия пример: религия и наука. Ще дискутирам това със себе си и всеки трябва да се опита да направи същото.

Разсъждавам по следния начин: аз съм малък човек. Живял съм само петдесет години, а религията съществува от хиляди години. Хиляди хора са изучавали тези религии и въпреки това аз ги отричам. Питам се: „Възможно ли е всички те да са били глупаци, а само аз да съм умният?"

79

Положението е същото и с науката. Тя също съществува от много години. Да предположим, че я отрека. Отново възниква същият въпрос: „Възможно ли е единствено аз да съм по-умният от цялото това множество хора, които са изучавали науката в продължение на толкова дълго време?"

Ако разсъждавам безпристрастно, ще разбера, че може и да съм по-интелигентен от един-двама души, но не и от хиляда. Ако съм нормален човек и разсъждавам безпристрастно, ще разбера, че не мога да бъда по-интелигентен от милиони хора. Повтарям, аз съм само един малък човек. Как мога да критикувам религията и науката? Какво тогава е възможно? Започвам да мисля, че може би има някаква истина в тях; невъзможно е всички да грешат. Така че сега си поставям за задача да се опитам да разбера за какво е всичко това. Когато започна да мисля и да изучавам безпристрастно, откривам, че и двете - и религията, и науката - са прави, въпреки че се противопоставят една на друга. Откривам една малка грешка. Едната страна се занимава с една тема, а другата - с друга. Или изучават един и същи предмет, но от различни ъгли, или едната изучава причините, а другата следствията на едно и също явление, затова никога не се срещат. Но и двете са прави, тъй като и двете са основани на закони, които са математически точни. Ако вземем само резултата, никога няма да разберем в какво се състои разликата.

Въпрос: С какво твоята система се различава от философията на йогите?Отговор: Йогите са идеалисти; ние сме материалисти. Аз съм скептик. Първата заповед,

написана на стената в института, гласи: „Не вярвай на нищо, дори и на себе си." Аз вярвам само ако имам статистическо доказателство, т. е. само ако съм получавал един и същи резултат все отново и отново. Аз изследвам, аз работя за наставлението, а не за вярата.

Ще се опитам да обясня нещо схематично, само че не го приемайте буквално, а се опитайте да разберете принципа.

Освен Закона на троичността, който вече познавате, съществува и Закон на седмичността, според който нищо не остава в покой. Всяко нещо се движи или по посока на еволюцията, или по посока на инволюцията. Само че има ограничение и за двете движения. Във всяка линия на развитие съществуват две точки, където то не може да продължи без външна помощ. На две определени места има нужда от допълнителен шок, който да идва от външна сила. Всяко нещо има нужда от тласък в тези две точки, иначе няма да може да продължи да се движи. Ние откриваме този Закон на седмичността навсякъде - в химията, във физиката и т. н.: един и същи закон действа във всичко.

Най-добрият пример за този закон е структурата на музикалната гама. Нека за целите на обяснението да вземем музикалната октава. Започваме с до. Между този и следващия тон има полутон, така че до е в състояние да премине в ре. По същия начин ре може да премине в ми. Но ми няма тази възможност, така че нещо външно трябва да му даде шок, за да го накара да премине във фа. Фа може да се придвижи до сол, сол до ла, ла до си. Но така, както и в случая с ми, и си има нужда от външна помощ.

Всеки резултат е едно до, не в хода на процеса, но като елемент. Всяко до е само по себе си цяла октава. Има редица музикални инструменти, които от това до могат да произведат седем. Всяко от тези седем е едно до. Всяка единица има в себе си седем единици и при разделяне дава други седем единици. При разделяне отново получаваме до, ре, ми и т. н.

Еволюция на хранатаЧовекът е триетажна фабрика. Казахме, че има три вида храна, които влизат през три

различни врати. Първият вид храна е това, което обикновено се нарича храна: хляб, месо и т. н.Всеки вид храна е едно до. В организма до преминава в други тонове. Всяко до има

възможността да премине в ре в стомаха, където субстанциите на храната променят своите трептения и своята плътност. Тези субстанции са трансформират химически, смесват се и чрез известни комбинации преминават в ре. Ре също има възможността да премине в ми. Но ми не може да се развие само. Тук му идва на помощ храната от втората октава. До на втория вид храна, т. е. на втората октава, помага на ми от първата октава да премине във фа, след което еволюцията му може да продължи по-нататък. На свой ред в дадена точка втората октава също изисква помощ от по-висока октава. Тя получава помощ от един тон от третата октава, т. е. от третия вид храна - октавата на „впечатленията."

По такъв начин първата октава се развива до си. Крайната субстанция, която човешкият организъм може да произведе от това, което се нарича храна, е си. Така еволюцията на едно парче хляб достига до си. Но в един обикновен човек си не може да се развива по-нататък. Ако

80

си можеше да се развие и да премине в до от една нова октава, щеше да е възможно да изградим в нас ново тяло. Това изисква специални условия. Човек сам не може да се превърне в нов човек; необходими са специални вътрешни комбинации.

КристализацияКогато такава специална материя се натрупа в достатъчни количества, тя може да започне

да кристализира, така както солта започва да кристализира във вода, ако се добави в повече от определеното съотношение. Когато в човека се натрупа голямо количество фина материя, идва момент, когато в него може да се формира и кристализира ново тяло: До от една нова, по-висока октава. Това тяло, често наричано астрално, може да се формира само от тази специална материя и не може да се появи несъзнателно. При обикновени условия тази материя може да се произведе в организма, но се използва и се изхвърля.

ПътищаЦелта на всички религии и школи е изграждането на това тяло вътре в човека; всяка

религия има свой специален път, но целта е винаги една и съща.Има много начини за постигане на тази цел. Аз съм изучил около двеста религии, но ако те

трябва да се класифицират, бих казал, че съществуват само четири пътя.Както вече знаете, човекът има известен брой специфични центрове. Нека вземем четири от

тях: двигателният, мисловният, емоционалният и образуващият апарат.Представете си човека като апартамент с четири стаи. Първата стая е нашето физическо

тяло и съответства на колата в друга една илюстрация, която съм ви давал. Втората стая е емоционалният център, или конят. Третата стая е интелектуалният център, или коларят; и четвъртата стая е господарят.

Всяка религия разбира, че господаря го няма, и го търси. Но господарят може да бъде там едва когато целият апартамент се обзаведе. Преди да се приемат посетители, всички стаи трябва да бъдат обзаведени.

Всеки прави това по свой собствен начин. Ако човекът не е богат, той обзавежда всяка стая поотделно, малко по малко. За да обзаведе четвъртата стая, човек трябва да обзаведе първо останалите три. Четирите пътя се различават по отношение на реда, в който трите стаи се обзавеждат.

Първият път започва с обзавеждане на първата стая, и т. н.Четвъртият пътЧетвъртият път е пътят на хайда-йога. Той напомня пътя на йогина, но същевременно има

нещо различно.Както и йогинът, и хайда-йогинът изучава всичко, което може да се изучи. Но той има

средствата да узнае повече, отколкото някой обикновен йогин може да узнае. На Изток съществува обичай: ако знам нещо, аз го казвам само на най-стария си син. По този начин се предават някои тайни и външни хора не могат да ги научат.

От сто йогина може би само един знае тези тайни. Смисълът е, че има известно приготвено знание, което ускорява работата по пътя.

Каква е разликата? Ще обясня с един пример. Да предположим, че за да получи известна субстанция, йогинът трябва да прави някакво дихателно упражнение. Той знае, че трябва да легне и да диша в продъл-

жение на определено време. Един хайда-йогин знае също и всичко, което обикновеният йогин знае, и върши същото като него. Но хайда-йогинът притежава известен апарат, с чиято помощ може да събира от въздуха елементите, от които тялото му има нужда. Хайда-йогинът пести време, защото знае тези тайни.

Йогинът изразходва пет часа, а хайда-йогинът -един час. Той борави със знание, което йогинът не притежава. За една година йогинът прави толкова, колкото хайда-йогинът върши за един месец. И това е така за всяко едно нещо.

Всички тези пътища имат една цел - си да се трансформира вътрешно в ново тяло.Така както човек може да изгради своето астрално тяло посредством един методичен

процес съобразно закона, така може да конструира вътре в себе си и трето тяло, след което да започне да гради четвърто тяло. Едното тяло се появява вътре в другото. Телата могат да се разделят и да се сложат да седнат на различни столове.

Всички пътища, всички школи имат една и съща цел, стремят се винаги към едно и също нещо. Но този, който се е присъединил към един от пътищата, може и да не разбере това.

81

Монахът има вяра и мисли, че само в неговия път може да се постигне успех. Само учителят му знае целта, но той нарочно не му я казва, защото ако ученикът му я знаеше, той нямаше да работи толкова усърдно.

Всеки път си има свои собствени теории, свои собствени доказателства.Материята е една и съща навсякъде, но тя непрестанно си сменя мястото и влиза в различни

комбинации. От плътността на камъка до най-фината материя всяко нещо си има свои излъчвания, своя атмосфера, тъй като всяко нещо или яде, или бива изяждано. Едно нещо яде друго; аз те ям теб, ти ядеш него, и т. н.

Всяко нещо вътре в човека или еволюира, или инволюира. Същество е това нещо, което съществува известно време, без да инволюира. Всяка субстанция, било органична или неорганична, може да бъде същество. По-късно ще видим, че всичко е органично. Всяко същество излъчва, изпраща определена материя. Това в еднаква степен се отнася и за Земята, и за човека, и за микроба. Земята, върху която живеем, си има свои излъчвания, своя атмосфера. Планетите са също същества, те също излъчват, така както и слънцата. От излъчванията на слънцата, посредством позитивна и негативна материя, възникват нови формации. Като резултат от една от тези комбинации се явява нашата Земя.

Излъчванията на всяко същество имат свои граници, следователно всяко място има различна плътност на материята. След акта на творението съществуването продължава, така както и излъчванията. Тук на тази планета има излъчвания от Земята, от планетите и от Слънцето. Но земните излъчвания се разпространяват само до една граница, отвъд която има само излъчвания, идващи от Слънцето и от планетите, но не и от Земята.

В зоната на излъчванията, идващи от Земята и от Луната, материята е по-плътна. Над тази зона тя е по-фина. Излъчванията съобразно възможностите си проникват във всичко. По такъв начин те достигат до човека.

Има и други слънца освен нашето. Така както групирах всички планети заедно, така сега ще групирам заедно всички слънца и техните излъчвания. По-далеч от това ние не можем да видим, но можем да говорим логически за света от по-висш порядък. За нас той е последната точка. Той също си има свои излъчвания.

Според Закона за троичността материята непрекъснато влиза в различни комбинации, уплътнява се, среща се с друга материя и се уплътнява още повече, променяйки така всичките си свойства и възможности. Например в по-високите сфери интелигентността е в своята чиста форма, но колкото повече слиза, толкова по-малко интелигентна става тя.

Всяко същество има интелигентност, т. е. то е повече или по-малко интелигентно. Ако с 1 обозначим плътността на Абсолюта, следващата плътност ще бъде 3, или три пъти по-плътна, защото в Бога, както във всичко, има три сили. Законът е един и същи навсякъде.

Плътността на следващата материя ще бъде два пъти по-голяма от плътността на втората и шест пъти по-голяма от плътността на първата материя. Плътността на следващата материя е 12, а на определено място тя е 48. Това означава, че тази материя е 48 пъти по-тежка, 48 пъти по-малко интелигентна, и т. н. Ако познаваме мястото на всяка материя, можем да разберем теглото й. Или ако знаем теглото й, ще знаем също и от кое място идва тази материя.

НЮ ЙОРК, 20 ФЕВРУАРИ 1924 2.НЕВЪЗМОЖНО Е ДА БЪДЕШ БЕЗПРИСТРАСТЕННевъзможно е да бъдеш безпристрастен, дори и ако нищо не те настъпва по мазола. Такъв е

законът, такава е човешката психика. По-късно ще обсъдим защо и как. Междувременно ще го формулираме по следния начин:

1) човешката машина има нещо, което не й позволява да остане безпристрастна, т. е. да разсъждава спокойно и обективно, без да се засяга, и

2) понякога е възможно чрез специални усилия човек да се освободи от тази черта на характера.

Що се отнася до второто, аз ви моля сега да пожелаете и да направите това усилие, за да може нашият разговор да не бъде като другите разговори в обикновения живот, т. е. едно просто преливане от пусто в празно, а да бъде продуктивен както за вас, така и за мен.

Нарекох обикновените разговори преливане от пусто в празно. И наистина помислете сериозно за това колко отдавна всеки от нас живее на света и колко много разговори е провел! Запитайте се, вгледайте се в себе си - всички тези разговори някога довели ли са до нещо? Знаете ли нещо, каквото и да било, толкова сигурно и несъмнено, както например това, че две и две е

82

равно на четири? Ако се изследвате искрено и си дадете искрен отговор, ще кажете, че разговорите не са довели до нищо.

И така нашият здрав разум заключава от миналия опит, че щом този начин на говорене досега не е довел до нищо, той няма да доведе и в бъдеще. Човек дори и сто години да живее, резултатът ще бъде същият.

Следователно трябва да потърсим причината за това и ако е възможно, да го променим. Целта ни значи е да намерим тази причина, така че още от първите стъпки да се опитаме да променим нашия начин за провеждане на разговор.

Миналия път говорихме малко за Закона за троичността. Казах, че този закон е навсякъде и във всичко. Той присъства и в разговора. Например когато хората говорят, един утвърждава, а друг отрича. Ако те не спорят, от тези утвърждавания и отрицания нищо не излиза. Ако спорят, се получава нов резултат, т. е. една нова концепция, която се различава от концепцията на този, който е утвърждавал, или от тази на човека, който е отричал.

Това също е закон, тъй като не може да се каже, че предишните ви разговори изобщо не са имали никакъв резултат. Имало е резултат, но той не е бил за вас, а за някой или нещо извън вас.

Но ние сега говорим за резултати в нас или за такива, каквито искаме да постигнем в нас. Така че вместо този закон да действа чрез нас, вън от нас, ние искаме да го внесем в нас, да действа за нас. А за да постигнем това, трябва просто да сменим областта на действие на този закон.

Това, което досега сте правили, когато сте утвърждавали, отричали и спорили с другите, сега искам да вършите с вас самите, така че резултатите, които получавате, да не бъдат обективни, каквито са били досега, а субективни.

ЕСЕНТУКИ, 1918 2.ВСИЧКО В СВЕТА Е МАТЕРИАЛНОВсичко в света е материално и в съответствие с универсалния закон всичко е в движение и

непрекъснато се трансформира. Направлението на тази трансформация е от най-фината материя към най-грубата и обратно.

Между тези две крайни точки има много степени на плътност на материята. Освен това тази трансформация на материята не протича гладко и последователно.

В някои моменти от развитието съществуват, така да се каже, спирки, или предавателни станции. Тези станции са всичко онова, което може да бъде наречено организъм в най-широк смисъл - Слънцето, Земята, хората и микробите. Тези станции са комутатори, които трансформират материята както при нейното възходящо движение, когато тя става по-фина, така и при нейното низходящо движение по посока на по-голяма плътност. Тази трансформация става чисто механично.

Материята е една и съща навсякъде, но на всяко различно ниво тя има различна плътност. Следователно всяка субстанция има свое място в общата скала на материята и може да се определи дали е на път да стане по-фина, или по-плътна.

Комутаторите се различават само по своя мащаб. Човекът е точно толкова предавателна станция, както например Земята или Слънцето; в него протича същият механичен процес. В него протича същият процес на трансформация на по-висши форми на материята в по-нисши и на по-нисши в по-висши.

Тази трансформация на субстанциите в две посоки, които се наричат еволюция и инволюция, протича не само по линия на главното направление от абсолютно финото до абсолютно грубото и обратно, но тя се разклонява при всички междинни станции, на всички нива. Субстанцията, от която дадено същество се нуждае, може да бъде взета и абсорбирана от него, като по такъв начин служи на неговата еволюция или инволюция. Всяко нещо поглъща, т. е. яде нещо друго, и самото то също служи за храна. Това означава реципрочен обмен. Този реципрочен обмен се осъществява във всичко както в органичната, така и в неорганичната материя.

Както вече казах, всичко е в движение. Никое движение не следва права линия, а е насочено едновременно в две посоки, като обикаля около себе си и пада по посока на най-близкия център на тежестта. Това е законът на падането, който обикновено се нарича закон на движението. Тези универсални закони са познати още от най-дълбока древност. Ние идваме до това заключение на основата на исторически събития, които нямаше да се случат, ако в далечното минало хората не бяха притежавали това знание. Още от най-древни времена хората са

83

знаели как да използват и контролират тези закони на природата. Това насочване на механичните закони от човека е магическо и включва не само трансформация на субстанциите в необходимата посока, но също и съпротива или противопоставяне на някои механични влияния на основата на същите закони.

Хората, които познават тези универсални закони и знаят как да ги използват, са магьосници. Има бяла и черна магия. Бялата магия използва своето знание за добро, а черната магия използва знанието за зло, за своите собствени себични цели.

Както Великото знание, така и магията, която е съществувала от най-дълбока древност, никога не е била загубвана; и знанието е винаги едно и също. Само формата, под която това знание е било изразявано и препредавано, се е променяла в зависимост от мястото и епохата. Например сега говорим на език, който след двеста години вече няма да е същият, а преди двеста години е бил различен. По същия начин и формата, чрез която се изразява Великото знание, едва се разпознава от следващите поколения и най-често се взима буквално. По такъв начин за повечето хора вътрешното съдържание се изгубва.

В историята на човечеството ние виждаме две паралелни и независими цивилизационни направления: езотерично и екзотерично. Едното неизбежно надделява над другото и се развива, докато другото чезне. Идва период на езотерична цивилизация, когато ще съществуват благоприятни външни условия - политически и всякакви. Тогава Знанието, облечено във формата на Учение, съответстващо на условията на времето и мястото, ще стане широко разпространено. Така е било с християнството.

Но докато за някои хора религията служи за водач, за други тя е само полицай. Христос също е бил магьосник, човек на Знанието. Той не е бил Бог, или по-скоро е бил Бог, но на определено ниво.

Истинският смисъл и значение на много от събитията в Евангелието са сега почти напълно забравени. Например Тайната вечеря е била нещо доста различно от онова, което повечето хора обикновено си мислят. Това, което Христос е примесил към хляба и виното и е дал на учениците, е било наистина неговата кръв. За да ви обясня това, трябва да кажа нещо друго. Всяко живо същество има около себе си атмосфера. Разликата е само в нейния размер. Колкото по-голям е организмът, толкова по-голяма е неговата атмосфера. В това отношение всеки организъм може да се сравни с една фабрика. Фабриката е обгърната от атмосфера, състояща се от пушек, пара, отпадъчни материали и някои примеси, които се изпаряват в процеса на производството. Стойността на тези съставки варира. По съвсем същия начин и човешката атмосфера е съставена от различни елементи. И както атмосферата на различните фабрики има различен мирис, така и атмосферата на различните хора. За един по-чувствителен нос, например кучешки, е невъзможно да се сбърка атмосферата на един човек с тази на друг.

Казах, че човек е също и станция за трансформиране на субстанции. Част от произведените в организма субстанции се използват за трансформация на други материи, докато други части отиват в атмосферата, т. е. губят се.

Значи и тук става същото, каквото и в една фабрика.Така организмът работи не само за себе си, но също и за нещо друго. Хората на Знанието

знаят как да задържат фините материи в себе си и да ги натрупат. Само едно голямо натрупване на тези фини материи дава възможност в човека да се формира едно второ и по-леко тяло.

Обикновено обаче материите, съставляващи човешката атмосфера, непрестанно се използват и се заменят от вътрешната дейност на човека.

Човешката атмосфера няма непременно формата на сфера. Тя непрестанно променя формата си. В моменти на напрежение, заплаха или опасност тя се разтегля по посока на напрежението. Тогава противоположната страна изтънява.

Човешката атмосфера заема определено пространство. В границите на това пространство тя се привлича от организма, но извън определена граница частиците на атмосферата се откъсват и вече не се връщат. Това може да се случи, ако атмосферата е силно изтеглена в една посока.

Същото се случва и когато човек се движи. Частиците на неговата атмосфера се откъсват, изостават и формират „диря", по която човек може да бъде проследен. Тези частици могат бързо да се смесят с въздуха и да се разтворят, но могат също и да останат на мястото си в продължение на доста дълго време. Частиците на атмосферата се отлагат също и върху дрехите на човека, върху бельото му и върху други неща, които му принадлежат, така че между тях и човека остава нещо като следа.

84

Магнетизмът, хипнотизмът и телепатията са феномени от същия порядък. Действието на магнетизма е пряко, действието на хипнотизма е на късо разстояние през атмосферата, а телепатията е действие на голямо разстояние. Телепатията е аналогична на телефона или телеграфа. При тях връзките се осъществяват с метални жици, но при телепатията те са следата от частици, оставена от човека. Този, който има телепатични способности, може да напълни тази следа със своя собствена материя, и по такъв начин да установи връзка, да създаде нещо като кабел, през който да може да въздейства върху човешкия ум. Ако притежава някакъв предмет, принадлежащ на съответния човек, тогава, след като установи по такъв начин връзката, той изработва около този предмет изображение от восък или от глина, и като действа върху изображението, по такъв начин действа и върху самия човек.

17 ФЕВРУАРИ 1924 2.ЗА РАБОТАТА ВЪРХУ СЕБЕ СИРаботенето върху себе си не е толкова трудно, колкото желанието да работиш, да вземеш

решение. Това е така, защото нашите центрове трябва да се сработят помежду си, след като са разбрали, че за да свършат нещо заедно, те трябва да се подчинят на един общ господар. Но за тях е трудно да се съгласят, защото веднъж щом се появи господарят, за никой от тях вече няма да е възможно да командва другите и да върши това, което те искат. В обикновения човек няма господар. А там, където няма господар, там няма и душа.

Душата - това е целта на всички религии, на всички школи. Тя е само една цел, една възможност; тя не е факт.

Обикновеният човек няма душа и воля. Това, което обикновено се нарича воля, е просто проява на желанията. Ако човек има желание и същевременно се появи противоположно желание, т. е. неохота, с по-голяма сила от първото желание, второто ще възпре първото и ще го потуши. Това е, което на обикновен език се нарича воля.

Едно дете никога не се ражда с душа. Душата може да бъде придобита само в течение на живота. Дори и тогава тя е голям лукс и е само за малцина. Повечето хора живеят през целия си живот без душа, без господар, и за обикновения живот душата е съвсем ненужна.

Но душата не може да се роди от нищо. Всичко е материално, включително и душата, само че тя се състои от много фина материя. Следователно за да се придобие душа, преди всичко трябва да се притежава съответната материя. Въпреки това ние нямаме необходимите материали дори и за нашите всекидневни функции.

И така, за да имаме необходимата материя или капитал, ние трябва да започнем да икономисваме, така че нещо да остане и за следващия ден. Например ако съм свикнал да ям по един картоф на ден, мога да изяждам само половината и да слагам другата половина настрана, или мога изобщо да постя. А резервът от субстанции, който е необходимо да се натрупа, трябва да е голям, иначе това, което го има, може скоро да се разпилее.

Ако имаме няколко кристалчета сол и ги сложим в чаша с вода, те бързо ще се разтворят. Могат още и още да се добавят, и те пак ще се разтварят. Но ще дойде момент, когато разтворът ще се насити. Тогава солта вече няма да се разтваря и кристалите ще си останат цели на дъното.

Същото е и с човешкия организъм. Дори ако материалите, необходими за образуването на душата, се произвеждат непрекъснато в организма, те се разсейват и се разтварят в него. Трябва да има достатъчно такива материали в организма. Едва тогава е възможна кристализацията.

Материалът, който кристализира, след като се постигне такъв излишък, приема формата на физическото тяло на човека, представлява копие на физическото тяло и може да се отдели от него. Всяко тяло има различен живот и всяко се подчинява на закони от различен порядък. Новото, или второто тяло, се нарича астрално. По отношение на физическото тяло то е това, което се нарича душа. Науката вече идва до състояние, когато ще може да установи експериментално съществуването на второто тяло.

Ако говорим за душата, трябва да обясним, че има няколко категории души, но че само една от тях може наистина да се нарече с тази дума.

Душата, както беше казано, се придобива в течение на живота. Ако човек е започнал да натрупва тези субстанции, но умре, преди те да са кристализирали, тогава едновременно със смъртта на физическото тяло те също се разграждат и разпръскват.

Човекът, както и всеки друг феномен, е продукт на три сили.Трябва да се каже, че както всяко живо същество, Земята, планетарният свят и Слънцето

изпускат излъчвания. В пространството между Слънцето и Земята има, така да се каже, три вида

85

лъчи. Излъчванията на Слънцето, които са по-дълги съразмерно с по-големия му размер, достигат до Земята и дори преминават през нея, без да бъдат възпрени, тъй като са най-фините. Излъчванията на планетите достигат до Земята, но не достигат до Слънцето. Излъчванията на Земята са дори още по-къси. И така в рамките на земната атмосфера има три вида излъчвания - тези на Слънцето, на Земята и на планетите. Отвъд нея няма излъчвания на Земята, а само на Слънцето и на планетите. А още по-нагоре са само излъчванията на Слънцето.

Човекът е резултат от взаимодействието на планетарните излъчвания и земната атмосфера с материите на Земята. При смъртта на един обикновен човек физическото му тяло се разгражда на своите съставни части. Тези части, които са от Земята, отиват в земята. „От прах сте, и в прах ще се превърнете." Частите, които идват от планетните излъчвания, се връщат в планетарния свят. Частите от земната атмосфера се връщат там. По такъв начин нищо не остава като едно цяло.

Ако второто тяло успее да кристализира в човека преди неговата смърт, то може да продължи да живее и след смъртта на физическото тяло. Материята на това астрално тяло по своите вибрации съответства на материята на слънчевите излъчвания и теоретично то е неразрушимо в рамките на Земята и нейната атмосфера. Въпреки това продължителността на неговия живот може да бъде различна. То може да живее продължително време или да прекрати съществуването си много скоро. Това е така, защото второто тяло, както и първото, има центрове; то също живее и също получава впечатления. И тъй като му липсват достатъчно опит и материал от впечатления, то трябва, подобно на новородено бебе, да получи определено образование. Иначе то е безпомощно, не може да съществува независимо и много скоро се разгражда подобно на физическото тяло.

Всичко, което съществува, се подчинява на един и същи закон, защото „каквото е горе, такова е и долу." Това, което може да съществува при една комбинация от условия, не може да съществува при друга. Ако астралното тяло се сблъска с материя с по-фини вибрации, то се разгражда.

Така че на въпроса „Безсмъртна ли е душата?" може общо взето да се отговори единствено с „и да, и не." За да отговорим по-определено, ние трябва да знаем за какъв вид душа става дума и какъв вид безсмъртие.

Както казах, второто тяло на човека представлява душа по отношение на физическото тяло. Макар че само по себе си то също е разделено на три принципа, взето като цяло то представлява активната сила, позитивния принцип по отношение на негативния, като негативният принцип е физическото тяло. Неутрализиращият принцип между тях е един специален магнетизъм, който не се притежава от всеки, но без който става невъзможно за второто тяло да бъде господар на първото.

Възможно е и по-нататъшно развитие. Човек с две тела може да придобие нови качества чрез кристализация на нови субстанции. Тогава във второто тяло се образува трето тяло, което понякога се нарича ментално. Тогава третото тяло ще бъде активният принцип, второто - неутрализиращият, а първото, физическото тяло, ще бъде пасивният принцип.

Но това все още не е душа в истинския смисъл на думата. При смъртта на физическото тяло астралното може също да умре и тогава менталното тяло може да остане само. Но макар че в известна степен то е безсмъртно, рано или късно то също може да умре.

Само четвъртото тяло завършва цялото възможно развитие на човека в земните условия на неговото съществуване. То е безсмъртно в рамките на Слънчевата система. Истинската воля принадлежи на това тяло. Това е истинското Аз, душата на човека, господарят. То е активният принцип по отношение на другите тела, взети заедно.

Всичките четири тела, които се наслагват едно в друго, могат да се разделят. След смъртта на физическото тяло по-висшите тела могат да се отделят едно от друго.

Прераждането е един много рядък феномен. То е възможно или в продължение на много дълъг период от време, или при положение че има човек, чието физическо тяло е идентично с това на човека, който е притежавал тези по-висши тела. Освен това астралното тяло може да се прероди само тогава, когато случайно се срещне с подобно физическо тяло, но това може да се случи само несъзнателно. Менталното тяло обаче е в състояние да избира.

VМузиката, която се свири по време на упражненията, отклонява вроденото в нас движение,

което е главният източник на намеса в живота. Музиката сама не може да отдели целия наш неосъзнат автоматизъм, но е едно от помощните средства за това. Музиката не може да ни отърве

86

от цялата ни механичност, но за момента поради липса на други средства ще използваме само музика.

Едно нещо е важно: докато изпълнявате всички дадени външни задачи под акомпанимента на музика, трябва още от началото да се научите да не обръщате внимание на музиката, но да я слушате автоматично. В началото вниманието ще се отклонява от време на време към музиката, но по-късно ще стане възможно да слушате музика и други неща с едно напълно автоматично внимание, чието естество е различно.

Важно е да се научите да разграничавате това внимание от механичното внимание. Доколкото двата вида внимание не са отделени едно от друго, те си остават толкова подобни, че един невеж човек не е в състояние да ги разграничи. Пълното, дълбоко, високо концентрирано внимание дава възможност да се отдели едното от другото. Научете се да познавате разликата между тези два вида внимание по вкус, за да правите разграничение между идващите в нас мисли и информация, от една страна, и разграничението, от друга.

(Приоре, 20 януари 1923 г.)ПРИОРЕ, 19 ЯНУАРИ 1923 г.НА ВСИЧКИТЕ МИ ВЪПРОСИНа всичките ми въпроси: „Докато работехте днес, някой от вас помисли ли за вчерашната

лекция?", аз винаги получавах един и същи отговор - те били забравили. И въпреки това да мислиш, докато работиш, е същото, както да си спомняш себе си.

Невъзможно е да си спомняш себе си. Хората не си спомнят, защото искат да живеят само чрез ума. Обаче складът на вниманието в ума (подобно на електрическия заряд в един акумулатор) е много малък. А другите части на тялото нямат желание да си спомнят.

Може би си спомняте, когато беше казано, че човекът е като екипаж, състоящ се от пътник, колар, кон и кола. Макар че не може да става и дума за пътника, тъй като него го няма. Така че можем да говорим само за коларя. Нашият ум е коларят.

Този наш ум иска да прави нещо; поставил си е за задача да работи различно от начина, по който е работил преди, да си спомня себе си. Всичките интереси, които имаме по отношение на себепромяната, на себеизменението, принадлежат само на коларя, т. е. те са само умствени.

Що се отнася до чувствата и тялото - тези части ни най-малко не се интересуват от практикуването на себеспомняне. И въпреки това главното е да се променим не в ума, а в частите, които не се интересуват.

Умът може да се промени доста лесно. Постиженията не се достигат чрез ума; ако се постигаха чрез ума, щяха да бъдат напълно безполезни.

Следователно човек трябва да обучава и да учи не чрез ума, а чрез чувствата и тялото. Същевременно чувствата и тялото нямат език; те нямат нито езика, нито разбирането, което ние притежаваме. Те не разбират нито руски, нито английски; конят не разбира езика на коларя, нито пък колата - този на коня. Ако коларят каже на английски „Завий надясно", нищо няма да се случи. Конят разбира езика на юздите и ще завие надясно само като се подчинява на юздите. Или ако е друг кон, ще завива без юзди, ако го потъркаш на едно определено място, където той е свикнал - както например са обучени магаретата в Персия. Същото е и с колата - тя си има своя структура. Ако тегличите завият надясно, задните колелета тръгват наляво. След това още едно движение и колелетата тръгват надясно. Това е, защото колата разбира само това движение и реагира на него по свой начин. Затова коларят трябва да познава слабите страни или характеристиките на колата. Само тогава може да я подкара в посоката, в която желае. Но ако просто седне на капрата и каже на своя си език „тръгни наляво" или „тръгни надясно", екипажът няма да се помръдне, дори и да вика цяла година.

Ние сме точно копие на такъв един отбор. Умът сам по себе си не може да бъде наречен човек, така както и коларят, който седи в кръчмата, не може да бъде наречен колар, който изпълнява своята функция. Умът ни е като професионален колар, който си седи у дома или в кръчмата и кара пътници до различни места в своите сънища. Както неговото каране

не е реално, така и опитите да се работи само с ума няма да доведат доникъде. Човек може само да стане професионалист, маниак.

Силата за себепромяна не се намира в ума, а в тялото и в чувствата. За жалост обаче нашите тяло и чувства са така изградени, че докато са щастливи, те нямат ни най-малка грижа за нищо. Те живеят за момента и паметта им е много къса. Единствено умът живее за утрешния ден. Всяко си има своите предимства. Предимството на ума е, че гледа напред. Но единствено другите две

87

са тези, които могат да „извършват."По-голямата част от желанията и стремежите досега, до днес, са били случайни, само в ума.

Това означава, че желанието съществува единствено в ума. Досега в умовете на там присъстващите е възникнало случайно желанието да постигнат нещо, да променят нещо. Но само в ума. Все още обаче нищо не се е променило в тях. Има я само тази гола идея в главата, но всеки си е останал такъв, какъвто е бил. Дори и да работи десет години с ума си, дори и да учи ден и нощ, да си спомня в ума си и да се бори, той няма да постигне нищо полезно или истинско, защото в ума няма какво да се променя; това, което трябва да се промени, е предразположението на коня. Желанието трябва да е в коня, а способността - в колата.

Но както вече казахме, трудността е в това, че поради погрешното съвременно възпитание и непризнаването още от детството на факта за липсата на връзка в нас между тяло, чувства и ум, повечето от хората са така деформирани, че не съществува общ език между една част и друга. Ето защо е толкова трудно за нас да установим връзка между тях и още по-трудно е да накараме нашите части да променят своя начин на живот. Затова ние сме длъжни да ги накараме да общуват, макар и не на езика, който ни е даден от природата, което би било лесно и чрез което частите в нас много скоро биха се примирили една с друга, биха дошли до съгласие и чрез съгласувани действия биха достигнали желаната и обща за всички тях цел.

В повечето от нас този общ език, за който говоря, е безвъзвратно загубен. Единственото, което ни е останало, е да установим връзка по заобиколен, „тарикатски" начин. А тези непреки, „тарикатски", изкуствени връзки трябва да бъдат много субективни, тъй като те трябва да зависят от характера на човека и от формата, която неговата вътрешна конструкция' е приела.

Така че сега ние трябва да установим тази субективност и да си намерим програма за работа, за да изградим връзки с другите части. Установяването на тази субективност е също сложна работа. Тя не може да се постигне изведнъж - не докато човек не е напълно анализиран и разглобен на съставните си части, не докато не е изследван „чак до девето коляно."

Следователно, от една страна, ние трябва да продължаваме да изследваме субективността за всеки човек поотделно, а от друга - да започнем обща работа, достъпна за всеки - практически упражнения. Има някои субективни методи, и те са общи. Така че ще се опитаме да намираме субективни методи и същевременно ще се опитваме да прилагаме общи методи.

Имайте предвид, че субективни насоки ще се дават само на тези, които докажат себе си, които покажат, че могат да работят и не мързелуват. Общите методи, общите занимания ще са достъпни за всички, но субективните методи ще се дават на групи само на тези, които работят, които се опитват и искат да се опитват да работят с цялото си същество. Тези, които са мързеливи, които се надяват на късмет, няма никога да видят или да чуят това, което съставлява истинската работа, дори и да останат тук десет години.

Тези, които са чули лекциите, трябва вече да са чули за така нареченото „себеспомняне", да са помислили за него и да са го опитали. Тези, които са го опитали, вероятно са открили, че въпреки огромните усилия и желание, това себеспомняне, което е толкова разбираемо за ума и интелектуално толкова лесно постижимо и приемливо, е в действителност на практика невъзможно. И то наистина е невъзможно.

Когато казваме „спомняй себе си", ние имаме предвид себе си. Но ние самите, моето Аз, представляваме: моите чувства, моето тяло, моите усещания. Аз самият не съм моят ум, нито пък моите мисли. Ние не сме нашият ум - той е просто една малка част от нас. Вярно е, че тази част има връзка с нас, но само една малка връзка, така че една много малка част и се отделя от нашата организация. Ако нашето тяло и чувства получават за своето съществуване необходимата енергия и различни елементи в количество, да кажем, двадесет части, умът ни получава само една част. Нашето внимание е продуктът, който се е развил от тези елементи, от този материал. Отделните ни части имат различно внимание; неговата продължителност и сила са пропорционални на получения материал. Тази част, която получава повече материал, има повече внимание.

Тъй като умът ни се храни с по-малко материал, неговото внимание (т. е. неговата памет) е доста късо и функционира ефективно само дотогава, докато материалът за него е налице. И наистина, ако искаме (и продължаваме да искаме) да си спомняме себе си само с ума, няма да можем да си спомняме себе си по-дълго, отколкото нашият материал позволява, без значение колко много ще мечтаем за това, колко много ще го искаме или какви мерки ще вземем. Когато този материал се изразходва, вниманието ни ще угасне.

88

То е точно като един акумулатор за осветителни цели. Той ще захранва лампата да свети само докато е зареден. Когато енергията се изразходва, лампата не може да дава никаква светлина, дори ако е в изправност и проводниците са в ред. Светлината на лампата е нашата памет. Това трябва да обясни защо човек не може да си спомня себе си продължително време. Той естествено не може, защото тази конкретна памет е къса и винаги ще си бъде такава. Така е нагласена.

Невъзможно е да се инсталира по-голям акумулатор или да се напълни той с по-голямо количество енергия от това, което може да задържи. Но е възможно да се увеличи нашето себеспомняне не като се увеличава акумулаторът ни, но като се включват и други части с техните акумулатори и като се накарат да участват в общата работа. Ако това се постигне, всичките ни части ще работят заедно и ще си помагат една на друга в поддържане на желаната обща светлина.

Тъй като се доверяваме на нашия ум и той е дошъл до извода, че това е нещо добро и необходимо и за другите ни части, ние трябва да направим всичко, което можем, за да събудим техния интерес и да се опитаме да ги убедим, че желаното постижение е полезно и необходимо също и за тях.

Трябва да призная, че по-голямата част от нашия тотален Аз ни най-малко не се интересува от себеспомняне. Не само това, но той дори и не подозира за съществуването на това желание в своя брат - мисълта. Следователно трябва да се опитаме да ги запознаем с тези желания. Ако в тях се породи желание да работят в тази насока, половината от работата е свършена; можем да започнем да ги обучаваме и да им помагаме.

За жалост човек не може изведнъж да им заговори интелигентно, защото поради небрежното възпитание конят и колата не знаят никакъв език, който да подхожда на един добре възпитан човек. Техният живот и мислене са инстинктивни като на едно животно, така че е невъзможно да им се докаже логически в какво се състои ползата за тях в бъдеще или да им се обяснят всичките възможности, които притежават. Засега единственото възможно нещо е чрез заобиколни, „тарикатски" методи да бъдат накарани да започнат да работят. Ако това се направи, те може и да развият здрав разум. Логиката и здравият разум не са им чужди, но те не са получили никакво образование. Те са като човек, който е накаран да живее далеч от своите ближни, без никакво общуване с тях. Такъв човек не може да мисли логично като нас. Ние имаме тази възможност, защото от детството си сме живели между други хора и е трябвало да си имаме работа с тях. Подобно на този човек, изолиран от другите, и нашите части са живели чрез животински инстинкти, без мисъл и логика. Вследствие на това тези възможности са дегенерирали, дадените ни от природата качества са затъпели и атрофирали. Но като се има предвид тяхното първоначално естество, тази атрофия няма непоправими последствия и е възможно те да се съживят отново в своята оригинална форма.

Естествено, необходимо е много работа, за да се разруши черупката на вече формираните пороци -последици. Така че вместо да започнем нова работа, налага се да поправяме стари грехове.

Например искам да си спомням себе си толкова дълго, колкото е възможно. Но аз съм си доказал сам на себе си, че много бързо забравям задачата, която съм си поставил, защото умът ми има много малко асоциации, свързани с нея.

Забелязал съм, че други асоциации поглъщат асоциациите, свързани със себеспомнянето. Асоциациите възникват в нашия образуващ апарат вследствие на шоковете, които той получава от центровете. Всеки шок има асоциации със свой собствен специфичен характер; силата им зависи от материала, който ги създава. Когато мисловният център създава желаните асоциации за себеспомняне, те се поглъщат от нахлуващи асоциации от друг характер, които идват от други части и нямат нищо общо със себеспомнянето, тъй като те идват от много различни места и затова са по-5 многобройни.

И така, ето къде се намирам. Проблемът ми е да доведа другите мои части до точката, където моят мисловен център ще бъде в 2 състояние да продължи състоянието на себеспомняне колкото е възможно по-дълго, без незабавно да изчерпва енергията.

Тук трябва да се отбележи, че себеспомнянето, колкото и пълно и цялостно да е, може да бъде от два вида: съзнателно и механично - да си спомняш себе си съзнателно и да си спомняш себе си чрез асоциации. Механичното, т. е. асоциативното себеспомняне, не може да доведе до съществена полза, макар че в началото такова асоциативно себеспомняне има огромна стойност.

89

По-късно то не трябва да се използва, тъй като колкото и пълно да е такова себеспомняне, то няма за резултат никакво реално, конкретно извършване. Но в началото то също е необходимо.

Съществува и друго, съзнателно себеспомняне, което не е механично.ПРИОРЕ, 20 ЯНУАРИ 1923 г.СЕГА АЗ СЕДЯ ТУКСега аз седя тук. Напълно съм неспособен да си спомня себе си и нямам никаква идея като

какво е. Но съм чувал за това. Днес един приятел ми доказа, че е възможно.Тогава си помислих за това и се убедих, че ако мога да си спомня себе си достатъчно дълго,

бих правил по-малко грешки и бих вършил повече положителни неща.Сега искам да си спомня, но всяко шумолене, всеки човек, всеки звук отвлича вниманието

ми и аз забравям.Пред мен има лист хартия, на който нарочно съм написал, че трябва да си спомням себе си,

за да може тази хартия да ми служи като шок за себеспомняне. Но хартията се оказва безполезна. Докато вниманието ми е концентрирано върху хартията, аз си спомням. Щом вниманието ми се отвлече, аз поглеждам хартията, но не мога да си спомня себе си.

Опитвам по друг начин. Повтарям си: „Аз искам да си спомня себе си." Но и това не помага. На моменти забелязвам, че си го повтарям механично, но вниманието ми не е там.

Опитвам по всеки възможен начин. Например сядам и се опитвам да асоциирам себеспомнянето с известен физически дискомфорт. Например мазолът ме боли. Но мазолът помага само за кратко време; по-късно болката от този мазол започва да се чувства напълно механично.

Въпреки това опитвам всички възможни начини, защото имам голямо желание да успея в себеспомнянето.

За да знам как да продължа, бих искал да разбера кой е имал мисли като моите и кой се е опитвал по подобен начин.

Да предположим, че все още не съм се опитвал по този начин. Да предположим, че досега винаги съм се опитвал директно чрез ума. Все още не съм се опитал да създам в себе си асоциации и от друго естество, асоциации, които не са от мисловния център. Бих искал да опитам; може би резултатът ще е по-добър. Може би ще разбера по-бързо относно възможността за нещо различно.

Желая да си спомня - в този момент аз си спомням.Спомням си чрез своя ум. Питам се: дали си спомням също и чрез усещанията? Всъщност

откривам, че не си спомням себе си чрез усещанията.Каква е разликата между усещането и чувството?Всеки разбира ли?Например аз седя тук. Поради непривичната поза мускулите ми са необичайно напрегнати.

Като правило, в моята установена привична поза аз нямам усещания от мускулите си. Както и всеки друг, аз имам ограничен брой пози. Но сега съм заел една нова, необичайна поза. Имам усещане за моето тяло -ако не за цялото, то поне за някои части от него - за топлина, за циркулация на' кръвта. Като седя, чувствам, че зад мен има гореща печка. Тъй като отзад е топло, а отпред студено, има голяма разлика във въздуха, тъй че аз никога не преставам да чувствам себе си благодарение на тази външна контрастна разлика във въздуха.

Тази вечер имах заек за вечеря. Тъй като заекът и хабур-чубурът бяха много вкусни, аз ядох твърде много. Усещам стомаха си и дишането ми е необикновено тежко. Усещам през цялото време.

Току-що приготвях с А. едно ястие и го сложих в пещта. Докато го приготвях, си спомних как майка ми го приготвяше. Спомних си майка си и някои моменти, свързани с това. Тези спомени събудиха чувства в мен. Аз чувствам тези моменти и чувството ми не ме напуска.

Сега гледам тази лампа. Когато в Учебния дом все още нямаше осветление, си бях помислил, че ще имам нужда от точно този вид светлина. По онова време направих план за това от какво ще има нужда, за да се получи този вид светлина. То беше направено и ето го резултата. Когато светлината беше включена и аз я видях, имах чувството за себеудовлетворение; и чувството, което се появи тогава, продължи - аз чувствам това себеудовлетворение.

Преди малко излязох от турската баня. Беше тъмно и тъй като не можех да видя пред себе си, се блъснах в едно дърво. Спомних си сега по асоциация от този случай, че веднъж се разхождах в подобна тъмнина и се сблъсках с един човек. Усетих удара от сблъсъка в гръдния си

90

кош и тогава кипнах и ударих непознатия човек, който ми беше налетял. По-късно открих, че той не беше виновен; въпреки това го бях ударил толкова силно, че той загуби няколко зъба. В онзи момент не бях помислил, че човекът, който се беше сблъскал с мен, може да е невинен, но когато се успокоих, разбрах. Когато по-късно видях този невинен човек на улицата, с обезобразеното му лице, толкова го съжалих, че когато си спомням за него сега, изпитвам същите угризения на съвестта, които почувствах тогава. И сега, когато се сблъсках с дървото, това чувство отново оживя в мен. Отново видях пред себе си нещастното контузено лице на този добър човек.

Дадох ви примери за шест различни вътрешни състояния. Три от тях се отнасят за двигателния център и три - за емоционалния. В обикновения език всичките шест се наричат чувства. При все това в една правилна класификация тези, чието естество е свързано с двигателния център, би трябвало да се наричат усещания, а другите, свързани с емоционалния център - чувства. Има хиляди различни усещания, които обикновено се наричат чувства. Те всички са различни - материалът им е различен, въздействията им са различни и причините им са различни.

При едно по-внимателно изучаване можем да установим тяхното естество и да им дадем съответни имена. Те често пъти са толкова различни по своята природа, че изобщо нямат нищо общо помежду си. Някои възникват на едно място, а други - на друго. При някои хора едно от местата на възникване (на даден вид усещания) липсва, а при други може друго място на възникване да липсва. При трети пък може всичко да е налице.

Ще дойде време, когато ще правим усилия да затваряме по изкуствен начин едно, две или едновременно няколко места, за да научим тяхната истинска природа.

Засега трябва да имаме представа за две различни преживявания, едното от които ще наречем „чувство", а другото - „усещане". Ще наричаме „чувство" това, чието място на произход е мястото, наречено от нас емоционален център, докато „усещанията" са тези така наречени чувства, чието място на произход е това, което наричаме двигателен център. Сега, разбира се, всеки ще трябва да разбере и да изследва своите усещания и чувства и да научи приблизително разликата между тях.

За началните упражнения по себеспомняне участието на всичките три центъра е необходимо и ние започнахме да говорим за разликата между чувства и усещания, защото е необходимо да имаме едновременно както чувства, така и усещания.

Можем да дойдем до това упражнение само с участието на мисълта. Първото нещо е мисълта. Ние вече знаем това. Ние желаем, ние искаме, следователно нашите мисли могат повече или по-малко лесно да се адаптират към тази работа, защото вече сме имали практически опит с тях.

В началото всичките три трябва да се пробудят по изкуствен начин. В случая с нашите мисли средствата за изкуственото им събуждане са разговорите, лекциите и т. н. Например ако нищо не се каже, нищо няма и да се събуди. Четенията, разговорите служат като изкуствен шок. Наричам го изкуствен, защото не съм се родил с тези желания, те не са естествени, те не са органична необходимост. Тези желания са изкуствени и техните следствия са не по-малко изкуствени.

А ако мислите са изкуствени, тогава за тази цел мога да създам в себе си усещания, които също са изкуствени.

Повтарям: изкуствените неща са необходими само в началото. Пълнотата на това, което желаем, не може да се постигне изкуствено, но в началото това е необходимо.

Взимам най-лесното, най-простото нещо: искам да започна да опитвам с това, което е най-просто. В моите мисли вече имам известен брой асоциации за себеспомняне, специално благодарение на факта, че тук ние имаме подходящи условия и подходящо място и сме заобиколени от хора, които имат същите цели. Поради всичко това в допълнение към асоциациите, които вече имам, аз ще продължа да образувам нови такива. Следователно аз съм повече или по-малко сигурен, че от тази страна ще получавам напомняния и шокове и няма да обръщам голямо внимание на мислите, но ще се интересувам главно от другите части и ще посветя цялото си време на тях.

Най-простото, най-достъпно усещание като за начало може да се постигне чрез неудобни пози. Сега аз седя по начин, по който никога преди не съм сядал. Засега всичко е наред, но след известно време се появява болка: в краката ми започва едно странно, непривично усещане. Преди всичко аз съм убеден, че болката не е опасна и няма да доведе до вредни последици, но

91

представлява просто едно непривично и следователно неприятно усещане.За да можете по-добре да разберете усещанията, за които ще говоря, смятам, че ще е най-

добре оттук насетне всички вие да заемете някаква неудобна поза.През цялото време имам това изкушение да се помръдна, да си раздвижа краката, за да

променя неудобната поза. Но засега съм си поставил за задача да я понасям, да поддържам цялото тяло в състояние „стоп" с изключение на главата.

За момент искам да забравя за себеспомнянето. Сега искам временно да концентрирам цялото си внимание, всичките си мисли върху това да не си позволя да променя позата си автоматично, несъзнателно.

Нека насочим вниманието си към следното: в началото краката започват да болят, после това усещане започва да се издига все по-нагоре и по-нагоре, така че зоната на болката се разширява. Нека вниманието се пренесе към гърба. Има ли място, където е локализирано някакво специално усещане? Само този, който наистина е заел неудобна, непривична поза, може да усети това.

Сега, когато неприятното усещане в тялото – и особено на някои места - вече се е получило, започвам да мисля в ума си: „Искам. Много искам да бъда в състояние често да си спомням, за да мога да си спомня, че е необходимо да си спомням себе си. Искам! Ти - това съм аз, това е моето тяло." Аз казвам на тялото си: „Ти. Ти - аз. Ти си също аз. Аз искам!"

Тези усещания, които тялото ми сега преживява - и всяко подобно усещане - искам да ми напомнят. „Аз искам! Ти си аз. Аз искам! Аз искам да си припомням колкото е възможно по-често, че искам да си спомням, че искам да си спомням себе си."

Краката ми са изтръпнали. Ставам.„Искам да си спомням."Нека тези, които също искат, да станат. „Искам да си спомням често."Всички тези усещания ще ми напомнят.Сега нашите усещания ще започнат да се променят в различни степени. Нека всяка степен,

всяка промяна в тези усещания да ми напомнят за себеспомнянето. Мисля, ходя. Разхождам се и мисля. Състоянието ми на неудобство вече е отминало.

Заемам друга поза.Първо: Аз, второ: искам, трето: да си спомня, четвърто: себе си.Аз - просто „аз", умствено.Искам - чувствам. Помнете сега вибрациите, които се появяват във вашето тяло, когато си

поставите задача за следващия ден. Усещане подобно на това, което ще се появи утре, когато изпълнявате вашата задача, трябва сега да се появи във вас в по-малка степен. Искам да си спомните усещането. Например, аз искам да си отида и да си легна. Изживявам приятно усещане заедно с мисълта си за това. В този момент изживявам приятното усещане в цялото си тяло в по-слаба степен. Ако човек обърне внимание, ще е в състояние ясно да види тази вибрация в себе си. За да стане това, той трябва да обърне внимание какви видове усещания възникват в тялото. В настоящия момент ние трябва да разберем вкуса на усещането за умствено желаене.

Когато произнесете тези думи - „Аз искам да си спомня себе си" - искам да изпитате това, за което сега ще говоря.

Когато произнесете думата „аз", вие ще имате едно чисто субективно усещане в главата, в гръдния кош, в гърба - според състоянието, в което се намирате в момента. Не трябва да казвам „аз" чисто механично, като някаква дума, но трябва да отбележа в себе си нейния резонанс. Това значи, че когато казвате „аз", трябва да слушате внимателно вътрешното усещане и да наблюдавате така, че никога повече да не казвате думата „аз" автоматично, без значение колко често я повтаряте.

Втората дума е „искам". Усетете с цялото тяло вибрацията, която се появява във вас.„Да си спомня." Във всеки човек, когато си спомня, протича един едва забележим процес в

средата на гръдния кош.„Себе си. " Когато кажа „себе си", имам предвид моята цялост. Обикновено когато казвам

думата „себе си", аз съм свикнал да разбирам под това или мисълта, или чувството, или тялото. Сега трябва да вземем цялото, атмосферата, тялото и всичко в него.

Всичките четири думи, всяка една сама по себе си, имат своя природа и свое място на резонанс.

Ако всичките четири думи трябваше да звучат на едно и също място, никога нямаше да е

92

възможно и четирите да звучат с еднаква интензивност. Нашите центрове са като галванични батерии, от които за известно време потича ток, ако се натисне някакъв бутон. След това той спира и бутонът трябва да се освободи, за да даде възможност на батерията да се напълни отново с електричество.

Но в нашите центрове разходът на енергия е още по-бърз, отколкото в галваничната батерия. На тези наши центрове, които произвеждат резонанс, когато произнасяме всяка една от четирите думи, трябва да се дава почивка, като се редуват, за да бъдат те в състояние да отговарят. Всеки от звънците притежава собствена батерия. Когато казвам „аз", отговаря единият звънец; на „искам" отговаря вторият звънец; на „да си спомня" отговаря третият звънец; и на „себе си" - главният звънец.

Преди известно време беше казано, че всеки център си има свой акумулатор. Същевременно нашата машина има главен акумулатор, който е независим от акумулаторите, принадлежащи на центровете. Енергията в този главен акумулатор се генерира само тогава, когато всички акумулатори работят един след друг в известна определена комбинация. По такъв начин главният акумулатор се зарежда. В този случай главният акумулатор става акумулатор в пълния смисъл на думата, тъй като там се събира и съхранява резервна енергия в моменти, когато дадена енергия не е изразходвана.

Една обща особеност на всички нас е, че акумулаторите на нашите центрове се пренапълват с енергия само дотолкова, доколкото тя се изразходва, така

че освен количеството, което се изразходва, никаква друга енергия не остава в тях.Продължаването на паметта за себеспомнянето е възможно, като се накара съхраняваната в

нас енергия да трае по-дълго, ако сме в състояние да изградим склад за тази енергия.НЮ ЙОРК, 22 ФЕВРУАРИ 1924 г.ДВЕТЕ РЕКИЩе е от полза, ако сравним човешкия живот като цяло с една голяма река, която тръгва от

различни извори и тече в два отделни потока (т. е. водата на реката се разделя), и можем да оприличим живота на всеки отделен човек на една от капките вода, съставляващи тази река на живота.

Поради неподходящия живот на хората, за целите на общата реализация на всичко съществуващо е установено, че човешкият живот на Земята трябва да тече общо взето в два потока. Великата Природа е предвидила и постепенно е фиксирала в общото присъствие на човечеството съответното качество, така че преди да се раздели водата, във всяка капка (която притежава тази съответна вътрешна „борба със собствената отрицаваща част") да се появи това „нещо", благодарение на което се придобиват някои свойства, даващи възможността на мястото, където се разклоняват водите на живота, да се влезе в единия или в другия поток.

Така че има две направления в живота на човечеството: активно и пасивно. Законите са едни и същи навсякъде. Тези два закона, тези два потока непрестанно се срещат, като ту се пресичат, ту текат успоредно. Но те никога не се смесват; те се поддържат един друг и не могат един без друг.

Винаги е било така и така ще бъде.Значи можем да си представим живота на всички обикновени хора, взети заедно, като една

от тези реки, в която всеки отделен живот, независимо на човек или на някакво друго живо същество, представлява една капка от реката, а самата река е брънка в космическата верига.

В съответствие с общите космически закони посоката, в която тече реката, е фиксирана. Всичките й завои, всичките й извивки, всичките тези промени имат определено предназначение. В това предназначение всяка капка играе определена роля, доколкото е част от реката, но законът на реката като цяло не се разпростира върху индивидуалните капки. Промените в позицията, движението и посоката на капките са напълно случайни. В един момент капката е тук, в следващия е там, ту е на повърхността, ту е отишла на дъното. По случайност се издига, по случайност се сблъсква с друга капка и слиза надолу; ту се движи бързо, ту бавно. Дали животът й е лесен или труден, зависи от това къде се е оказала. Няма индивидуален закон за това, нито пък лична съдба. Единствено реката като цяло има съдба, която е обща за всички капки. Личните тъга и радост, щастие и страдание - в този поток всички те са случайни.

Но капката има по принцип възможност да избяга от този общ поток и да прескочи в другия, съседния поток.

Това също е закон на Природата. Но за да стане това, капката трябва да знае как да използва

93

случайните шокове и инерцията на цялата река, така че да излезе на повърхността и да бъде близко до брега на тези места, където е по-лесно да се прескочи. Тя трябва да избере не само подходящото място, но и подходящото време, тя трябва да използва ветровете, теченията и бурите. Тогава капката има шанс да се издигне с пръските и да прескочи в другата река.

От момента, в който попадне в другата река, капката се намира в друг свят, в друг живот, и следователно попада под други закони. В тази втора река съществува закон за редуващия се напредък. Капката отива на върха или слиза до дъното, но този път не по случайност, а съобразно закона. Като дойде на повърхността, капката постепенно натежава и потъва; в дълбочините тя губи от теглото си и отново се издига. Да плува на повърхността е добре за нея, а да бъде на дъното е лошо. Тук много зависи от умението и от усилията. В тази втора река има много течения и е необходимо да се влезе в желаното течение. Капката трябва да плува на повърхността толкова дълго, колкото е възможно, за да се подготви, да придобие възможността да влезе в друго течение, и т. н.

Но ние сме в първата река. Докато сме в този пасивен поток, той ще ни носи накъдето си поиска; докато оставаме пасивни, ще бъдем блъскани насам-натам и ще бъдем на произвола на всяка случайност. Ние сме роби на тези случайности.

Същевременно Природата ни е дала възможността да избягаме от това робство. Следователно когато говорим за свобода, трябва да говорим точно за това прескачане в другата река.

Но, разбира се, това не е толкова просто - не можеш да прескочиш просто защото ти се иска. Необходими са силно желание и дълга подготовка. Ще трябва да преживееш идентифицирането с всички привлекателни неща в първата река. Ти трябва да умреш за тази река. Всички религии говорят за тази смърт: „Докато не умрете, не можете да се родите отново."

Това не означава физическа смърт. От тази смърт няма нужда да се възкръсва отново, защото ако има душа и ако тя е безсмъртна, тя може да продължи без тялото, чиято загуба наричаме смърт. А причината за повторното възкръсване не е за да се застане пред Господ Бог в деня на страшния съд, както отците на църквата ни учат. Не, Христос и всички други са говорили за смъртта, която може да се случи в живота, за смъртта на тиранина, от когото идва нашето робство, тази смърт, която е необходимо условие за първото и основно освобождение на човека.

Ако човек бъде лишен от своите илюзии и всичко, което му пречи да види реалността - ако бъде лишен от своите интереси, от своите грижи, от своите очаквания и надежди - всичките му домогвания биха се срутили, всичко би се изпразнило и би останало само едно празно същество, едно празно тяло, живо само във физиологически смисъл.

Това би било смъртта на Аза, смъртта на всичко, от което той се състои, това би било разрушението на всичко фалшиво, натрупано чрез невежество или неопитност. Всичко това би останало в него просто като материал, но податлив на селекция. Тогава човек ще бъде способен да избира за себе си и да не позволява да му налагат това, което другите харесват. Той ще има съзнателен избор.

Това е трудно. Не, „трудно" не е точната дума. Думата „невъзможно" е също неподходяща, защото това по принцип е възможно, само че е хиляда пъти по-трудно, отколкото да станеш мултимилионер чрез честен труд.

Въпрос: Има две реки - как може капката да премине от първата във втората?Отговор: Трябва да си купи билет. Необходимо е да се разбере, че може да прекоси само

този, който има някаква истинска възможност за промяна. Тази възможност зависи от желанието - силно желание от много специален вид, което ще рече да желаеш със същността, а не с личността. Трябва да разбереш, че е много трудно да си искрен със себе си, а човек много се страхува да види истината.

Искреността е функция на съвестта. Всеки човек има съвест - тя е свойство на нормалните човешки същества. Но благодарение на цивилизацията тази функция се е покрила отвсякъде с черупка и е престанала да работи, освен в някои специални случаи, когато асоциациите са много силни. Тогава тя функционира за малко и отново изчезва. Такива моменти се дължат на силен шок, голяма тъга или обида. В тези моменти съвестта обединява личност и същност, които инак са напълно разделени.

Този въпрос за двете реки, както всички истински неща, се отнася за същността. Същността ти е нещо постоянно; личността ти са твоето образование, твоите идеи, твоите вярвания - неща, причинени от твоето обкръжение; тях ги придобиваш и можеш да ги загубиш. Целта на тези

94

разговори е да ти помогнат да получиш нещо истинско. Но сега не можем да задаваме този въпрос сериозно; ние трябва първо да се запитаме: „Как да подготвя себе си за задаването на този въпрос?"

Предполагам, че известно разбиране за твоята личност те е довело до определено неудовлетворение от живота ти такъв, какъвто е, и до надеждата за намиране на нещо по-добро. Надяваш се, че ще ти кажа нещо, което не знаеш и което ще ти покаже първата стъпка.

Опитай се да разбереш, че това, което обикновено наричаш Аз, не е аз; има много Азове,,и всеки Аз има различно желание. Опитай се да удостовериш това. Искаш да се промениш, но коя част от теб има това желание? Много твои части искат различни неща, но само една част е истинска. Ще бъде много полезно за теб да се опиташ да бъдеш искрен със себе си. Искреността е ключът, който ще отвори вратата, през която ще видиш своите различни части, и ще видиш нещо съвсем ново. Трябва да продължаваш да се опитваш да бъдеш искрен. Всеки ден слагаш маска и трябва да я сваляш малко по малко.

Но има едно важно нещо, което трябва да се Р разбере. Човек не може да се освободи; той не може ж да наблюдава себе си през цялото време. Може би е в състояние да се наблюдава пет минути, но за да познае наистина себе си, той трябва да знае как прекарва целия си ден. Също така човек има само едно внимание; той не може винаги да вижда нови неща, но може понякога да прави открития по случайност, и тях може да ги разпознае отново. Съществува следната особеност: когато веднъж откриеш в себе си нещо, ти го виждаш отново. Но тъй като човек е механичен, той много рядко може да види своите слабости. Когато видиш нещо ново, ти получаваш някаква представа за него и по-късно виждаш това нещо със същото впечатление, което може да е правилно или погрешно. Ако чуеш нещо за някого, преди да си го видял, ти си създаваш някаква представа за него, и ако тя има съвсем слаба прилика с оригинала, се фотографира тази представа, а не реалността. Ние много рядко виждаме това, което гледаме.

Човекът е личност, пълна с предразсъдъци. Има два вида предразсъдъци: предразсъдъци на същността и предразсъдъци на личността. Човекът не знае нищо, той живее под властта на авторитети, той приема и вярва на всички влияния. Ние не знаем нищо. Не успяваме да направим разлика, когато човек говори по някаква тема, която наистина познава, и когато говори глупости - ние вярваме на всичко. Ние нямаме нищо свое; всичко, което слагаме в джоба си, не е наше - а вътре в себе си ние нямаме нищо.

И в нашата същност ние нямаме почти нищо, защото още от времето, когато сме били бебета, не сме абсорбирали почти нищо. Отделно от това, може понякога нещо да влезе по случайност.

В нашата личност ние имаме може би двадесет-тридесет идеи, които сме прихванали. Ние забравяме откъде сме ги взели, но когато се появи нещо, наподобяващо някоя от тези идеи, си мислим, че го разбираме. Ние наистина сме роби и противопоставяме един предразсъдък на друг.

Същността има по-добра впечатлителност. Например говорихме за цветовете и казахме, че всеки има специален цвят, който много харесва. Тези пристрастия също са придобити по механичен начин.

А сега на въпроса. Мога да го поставя по следния начин. Да предположим, че намираш учител с истинско знание, който желае да ти помогне, а ти искаш да учиш. Дори и в този случай той не може да ти помогне. Той може да направи това само тогава, когато ти искаш по правилния начин. Това трябва да бъде твоята цел, но тази цел е също твърде далечна. Трябва да откриеш това, което ще те доведе до нея или поне ще те приближи. Целта трябва да е разделена. Така че ние трябва да имаме за цел способността да искаме, а това може да се постигне само от човек, който разбира, че представлява едно нищо. Трябва да преоценим своите ценности и това трябва да се базира на нуждата. Човек не може сам да направи тази преоценка.

Аз мога да те посъветвам, но не мога да ти помогна, нито пък институтът може да ти помогне. Той може да ти помогне само когато си по Пътя - но ти не си там.

Първо трябва да решиш: Пътят необходим ли ти е, или не? Как ще започнеш да разбираш това? Ако си сериозен, ще трябва да промениш своята гледна точка, ще трябва да мислиш по нов начин, ще трябва да откриеш твоята възможна цел. Това не можеш да направиш сам, ще трябва да извикаш някой приятел, който може да ти помогне - всеки може да помогне, но най-вече двама приятели могат да си помогнат един на друг да преоценят своите ценности.

Много е трудно да станеш изведнъж искрен, но ако се опитваш, постепенно ще се усъвършенстваш. Когато можеш да бъдеш искрен, аз ще ти покажа или ще ти помогна да видиш

95

нещата, от които се страхуваш, и ти ще откриеш какво е необходимо и полезно за теб. Тези стойности наистина могат да се променят. Умът ти може да се променя всеки ден, но същността ти си остава такава, каквато е.

Но съществува риск. Дори и тази подготовка на ума дава резултати. Човек може случайно да почувства със своята същност нещо, което е много лошо за него или поне за неговия душевен мир. Той вече е опитал нещо и макар че забравя, то може да се върне. Ако то е много силно, асоциациите ти ще продължават да ти го напомнят, и ако то е интензивно, едната ти половина ще бъде на едно място, а другата на друго, и ти никога няма да се чувстваш съвсем удобно. Това е добре само ако човек има истинска възможност за промяна и шанс за промяна. Хората могат да станат много нещастни - нито риба, нито рак. Това е сериозен риск. Преди да помислиш да смениш мястото си, ще бъде разумно да прецениш много внимателно и добре да огледаш двата вида столове. Щастлив е този, който седи на своя обикновен стол. Хиляда пъти по-щастлив е този, който сяда в стола на ангелите, но този, който няма никакъв стол, е нещастен. Трябва да решиш - струва ли си? Изучи столовете, преоцени своите стойности.

Първата цел е да забравиш напълно за всичко друго, да говориш със своя приятел, да изучаваш и изследваш столовете. Но те предупреждавам: когато започнеш да гледаш, ще намериш в твоя сегашен стол много лоши неща.

Следващия път, ако си определил какво ще решиш за своя живот, мога да говоря различно по тази тема. Опитай да видиш себе си, тъй като ти не се познаваш. Трябва да разбереш този риск; този, който се опитва да види себе си, може да бъде много нещастен, тъй като ще види много лоши неща, много неща, които ще иска да промени - а тази промяна е много трудна. Лесно е да започнеш, но веднъж щом си се отказал от своя стол, е много трудно да си намериш нов, а това може да причини голямо нещастие. Всеки познава угризенията на съвестта. Сега съвестта ти е относителна, но когато промениш своите стойности, ще трябва да спреш да се самозалъгваш. Когато си видял едно нещо, е много по-лесно да видиш друго и е много по-трудно да си затвориш очите. Ти трябва или да спреш да гледаш, или да си готов да поемаш рискове.

ПРИОРЕ,24МАЙ1923г.ИМА ДВА ВИДА ЛЮБОВИма два вида любов: едната е любовта на роба, а другата трябва да се постигне с работа.

Първата изобщо няма никаква стойност; само втората има стойност - т. е. любовта, постигната чрез работа. Това е любовта, за която всички религии говорят.

Ако обичаш, когато „той" обича, това не зависи от теб, така че нямаш никаква заслуга. Това е, което наричаме любовта на роба. Ти обичаш дори когато не трябва да обичаш. Обстоятелствата те карат да обичаш механично.

Истинската любов е християнска, религиозна любов; никой не е роден в резултат на такава любов. За тази любов ти трябва да работиш. Някои хора я познават от детството си, а други - едва когато остареят. Ако някой има истинска любов, той я е придобил през време на своя живот. Но е много трудно тя да бъде научена. И е невъзможно да се започне да се учи директно, чрез хората. Всеки те настъпва по мазола, кара те да се сдържаш и ти дава много малко шансове да опиташ.

Любовта може да бъде от различен вид. За да разберете за какъв вид любов говорим, ще трябва да я дефинираме.

Сега говорим за любовта към живота. Където има живот - като се започне от растенията (защото те също имат живот), животните - с една дума навсякъде, където съществува животът, има любов. Всеки живот е представител на Бога. Всеки, който може да види представителя, ще види Този, който е представян. Всеки живот е чувствителен към любовта. Дори и неодушевени неща като цветята, които нямат съзнание, разбират дали ги обичаш, или не. Дори и несъзнателният живот реагира по съответния начин на всеки човек и му отговаря според неговите реакции.

Каквото посееш, такова и ще пожънеш, и не само в смисъл, че ако посееш жито, ще получиш жито. Въпросът е как да сееш. То може буквално да се превърне в слама. На тази основа различни хора могат да сеят едни и същи семена, а резултатите да бъдат различни. Но това са само семена. Човек определено е по-чувствителен към това, което се сее в него, отколкото едно семе. Животните също са много чувствителни, макар и по-малко от човека. Например Хикс беше изпратен да гледа животните. Много от тях се разболяха и умряха, кокошките взеха да дават по-малко яйца и т. н. Дори и кравата ще дава по-малко мляко, ако не я

96

обичаш. Разликата е направо потресаваща.Човекът е по-чувствителен от кравата, но по един несъзнателен начин. Така че ако

чувстваш антипатия или омраза към някой човек, това е само защото някой е посял нещо лошо в теб. Който иска да се учи да обича своя ближен, трябва да започне, като се опитва да обича растенията и животните. Който не обича живота, не обича Бога. Невъзможно е веднага да започнеш, като се опитваш да обичаш някой човек, защото другият човек е като теб и ще ти отвърне на удара. Но животното е нямо и ще се примири с тъга. Ето защо е по-лесно да се започне да се практикува върху животни.

Много е важно за човек, който работи върху себе си, да разбере, че промяната може да се осъществи в него само ако си промени отношението към външния свят. Вие общо взето не знаете какво трябва да бъде обичано и какво не трябва да бъде обичано, защото всичко това е относително. При вас едно и също нещо едновременно се обича и не се обича, но има обективни неща, които ние трябва или не трябва да обичаме. Следователно ще е по-продуктивно и практично да забравите за това, което наричате добро и лошо, и да започнете да действате само когато сте се научили да избирате за себе си.

Сега, ако искате да работите върху себе си, трябва да изработите в себе си различни видове отношение. Освен с големи и по-ясни неща, които са безусловно лоши, вие трябва да се упражнявате по следния начин: ако харесвате една роза, опитайте се да я намразите, а ако я мразите, опитайте се да я харесате. Най-добре е да се започне от света на растенията; опитвайте се от утре да гледате на растенията по начин, по който не сте гледали преди. Всеки човек е привлечен от някои растения и не е привлечен от други. Може би досега не сме забелязвали това. Първо трябва да гледате, след това да сложите друго растение на негово място и да се опитате да разберете защо има такова привличане или отблъскване. Сигурен съм, че всеки чувства или усеща нещо. Това е процес, който протича в подсъзнанието и умът не го вижда, но ако започнеш да гледаш съзнателно, ще видиш много неща, ще откриеш много Америки. Растенията както и хората имат взаимоотношения помежду си, а взаимоотношения съществуват също и между растенията и хората, но те от време на време се променят. Всички живи същества са обвързани едно с друго. Това включва всичко живо. Всички неща зависят едно от друго.

Растенията въздействат върху настроенията на човека и настроението на човек също въздейства върху настроението на растението. Докато сме живи, трябва да правим експерименти. Дори и живите цветя в саксията живеят или умират според настроението.

НЮ ЙОРК, 1 МАРТ 1924 г.ИМАЛИ В УЧЕНИЕТО ТИ МЯСТО ЗА СВОБОДНАТА ВОЛЯ?Въпрос: Има ли в твоето учение място за свободната воля?Отговор: Свободната воля е функция на истинския Аз, на този, който можем да наречем

Господаря. Този, който има Господар, има воля. Този, който няма Господар, няма воля. Това, което обикновено се нарича воля, е едно нагаждане между желанието и нежеланието. Например умът иска нещо, а чувството не го иска; ако умът се окаже по-силен от чувството, човек ще се подчини на ума. В обратния случай ще се подчини на своите чувства. Това е, което се нарича свободна воля в обикновения човек. Обикновеният човек се управлява ту от ума, ту от чувствата, ту от тялото. Много често той се подчинява на заповеди, идващи от автоматичния апарат; хиляди пъти по-често той бива командван от сексуалния център.

Истинска свободна воля може да има само тогава, когато Азът винаги ръководи, когато човек има Господар за своя отбор. Обикновеният човек няма Господар; колата непрестанно си сменя пътниците и всеки пътник нарича себе си „аз".

При все това свободната воля е реалност, тя съществува. Но такива, каквито сме, ние не можем да я имаме. Само един истински човек може да я има.

Въпрос: Има ли хора, които притежават свободна воля?Отговор: Аз говоря за мнозинството от хората. Тези, които имат воля - те имат воля. Както

и да е, свободната воля не е някакъв обикновен феномен. Тя не може да се получи при поискване, не може да се купи в магазина.

Въпрос: Какво е становището на твоето учение за морала?Отговор: Моралът може да бъде субективен или обективен. Обективният морал е един и

същи навсякъде по земята; субективният морал е навсякъде различен и всеки го определя различно: това, което е добро за един, е лошо за друг, и обратното. Моралът е пръчка с два края - можеш да я завъртиш и по този начин, и по другия.

97

От времето, когато човекът е започнал да живее на земята, от времето на Адам - с помощта на Бога, на Природата и на цялото ни обкръжение - в нас постепенно се е образувал един орган, чиято функция е съвестта. Всеки човек притежава този орган и този, който се ръководи от съвестта, автоматично се държи в съответствие с Десетте Божи заповеди. Ако съвестта ни беше открита и чиста, нямаше да има нужда да се говори за морал. Тогава всеки, несъзнателно или съзнателно, щеше да се държи според заповедите на този вътрешен глас.

Съвестта не е пръчка с два края. Тя е едно доста определено разбиране, формирано в нас в течение на вековете, за това кое е добро и кое лошо. За жалост по редица причини този орган е обикновено покрит с нещо като черупка.

Въпрос: Какво може да разчупи черупката?Отговор: Само силно страдание или шок може да пробие черупката и тогава заговорва

съвестта; но след известно време човек се успокоява и органът отново бива покрит. За да може органът да се разкрие автоматично, има нужда от силен шок.

Например майката на някой човек умира. Съвестта започва инстинктивно да говори в него. Дълг на всеки човек е да почита и да цени майка си, но човек рядко е добър син. Когато майка му умре, той си спомня как се е държал с нея и започва да страда от угризения на съвестта. Но човекът е голяма свиня; той много скоро забравя и отново заживява по стария начин.

Този, който няма съвест, не може да бъде морален. Аз може да знам какво не трябва да правя, но поради слабост да не мога да се въздържа да не го правя. Например: знам - казал ми е докторът, - че кафето е вредно за мен. Но когато искам кафе, си спомням само за кафето. Само когато не искам кафе, се съгласявам с доктора и не го пия. Когато съм сит, мога в известна степен да бъда морален.

Трябва да забравиш за морала. Разговорите за морала сега биха били само празни приказки.Твоята цел е вътрешният морал. Целта ти е да бъдеш християнин. Но за това ти трябва да

бъдеш в състояние да извършваш - а не можеш. Когато бъдеш в състояние да извършваш, ще станеш християнин.

Но пак повтарям, външният морал е навсякъде различен. Човек трябва да се държи като другите и както казва поговорката: когато си в Рим, прави като римляните. Това е външен морал.

За вътрешния морал човек трябва да бъде в състояние да извършва, а за това той трябва да има един Аз. Първото нещо, което е необходимо, е да се отделят вътрешните неща от външните, точно както в случая с вътрешното и външното съобразяване, за което говорих.

Например аз седя тук и макар че съм свикнал да седя с кръстосани под себе си крака, аз се съобразявам с мнението на присъстващите, с това, с което те са свикнали, и сядам като тях, със стъпалата на пода.

Сега някой ми хвърля неодобрителен поглед. Това незабавно дава началото на съответните асоциации в моите чувства и аз се ядосвам. Твърде слаб съм, за да се въздържа от реагиране, от вътрешно съобразяване.

Или друг пример: макар и да знам, че кафето е вредно за мен, аз знам също, че ако не го пия, няма да съм в състояние да говоря, ще се чувствам твърде уморен. Аз се съобразявам с тялото си и изпивам кафето, правя го заради тялото си.

Обикновено ние живеем по този начин: каквото чувстваме вътре в нас, го изразяваме навън. Но между вътрешното и външното трябва да се прокара граница и човек трябва да се научи да се въздържа от вътрешна реакция на каквото и да било, да не се съобразява с външните удари, но външно понякога да се съобразява повече, отколкото ние сега се съобразяваме. Например когато трябва да сме любезни, трябва, ако е необходимо, да се научим да бъдем дори още по-любезни, отколкото сме били досега. Може да се каже, че това, което винаги е било вътре, трябва сега да бъде отвън, а това, което е било отвън, трябва да бъде вътре.

За жалост ние винаги реагираме. Ако например съм ядосан, всичко в мен е ядосано, всяка една проява. Мога да се науча да бъда любезен, когато съм ядосан, но вътрешно ще си остана същият. Ако обаче използвам здрав разум, защо ще трябва да се ядосвам на някой, който ме е погледнал неодобрително? Може би той го прави от глупост. Или може би някой го е настроил срещу мен. Той е роб на нечие мнение - автомат, папагал, който повтаря думите на други хора. Той може утре да си промени мнението. Ако той е слаб, щом аз съм ядосан, значи съм по-слаб, и може да си разваля отношенията с другите хора, ако му се ядосвам, ако правя от къртичината планина.

Трябва да разбереш и да приемеш като стриктно правило, че не трябва да обръщаш

98

внимание на хорските мнения, че трябва да бъдеш свободен от хората около теб. Когато си свободен вътрешно, ще се освободиш от тях.

Външно понякога е необходимо да се правим на ядосани. Например може да ти се наложи да се правиш на ядосан. Ако те ударят по едната буза, не означава, че трябва да си подложиш и другата. Понякога трябва да отвърнеш по такъв начин, че другият да забрави и баба си. Но вътрешно човек не трябва да се съобразява.

Ако си свободен вътрешно, може да се случва понякога, ако някой те удари по едната буза, да се наложи да предложиш и другата. Това зависи от типа на човека. Възможно е другият да не забрави този урок и след стотици години.

В някои случаи човек трябва да отмъщава, а в други - не. Необходимо е да се нагаждаш към обстоятелствата - а засега не можеш, защото си обърнат наопаки. Трябва да правиш разграничение между своите вътрешни асоциации. Тогава можеш да отделиш и да разпознаеш всяка мисъл, но за това е необходимо да питаш и да мислиш защо. Изборът на действие е възможен само ако човек е свободен вътрешно. Обикновеният човек не може да избира, не може да си създаде критична оценка на ситуацията; в този случай неговото външно е негово вътрешно. Човек трябва да се научи да е безпристрастен, да намира решение и да прави анализ на всяко действие като че ли е чужденец. Тогава човек може да е справедлив. Да бъдеш справедлив в самия момент на действието е сто пъти по-ценно, отколкото да си справедлив след това. Много се изисква за това. Непредубедената позиция е основата на вътрешната свобода, първата стъпка към свободата воля.

Въпрос: Трябва ли да се страда през цялото време, за да се поддържа съвестта отворена?Отговор: Страданието може да бъде много различни видове. Страданието е също пръчка с

два края. Единият води до ангелите, а другият - до дяволите. Човек трябва да си спомни люлеенето на махалото и това, че след голямо страдание има пропорционално голяма реакция. Човекът е една много сложна машина. Покрай всеки хубав път върви съответният лош път. Едното нещо е винаги ръка за ръка с другото. Където има малко добро, там има също и малко лошо; където има много добро, там има и много лошо. Същото е и със страданието - лесно е да се окажеш от погрешната страна. Страданието лесно започва да доставя удоволствие. Ти се удряш веднъж, боли те; втория път по-малко те боли; на петия път вече искаш да те ударят. Човек трябва да бъде нащрек, трябва да знае какво е необходимо във всеки момент, защото може да се отклони от пътя и да попадне в канавката.

Въпрос: Какво е отношението на съвестта към придобиването на Аз?Отговор: Съвестта помага само с това, че спестява време. Този, който има съвест, е

спокоен, а човек, който е спокоен, има време, което може да използва за работа. Обаче съвестта служи на тази цел само в началото, по-късно служи на друга цел.

ЕСЕНТУКИ, 1917г.СТРАХОВЕ -ИДЕНТИОИКАЦИЯПонякога човек се губи в натрапчиви мисли, които се връщат все отново и отново към едно

и също нещо, към една и съща неприятност, която той очаква и която не само че няма, но и не може да се случи в действителност.

Тези предчувствия за бъдещи неприятности, болести, загуби, неловки ситуации често пъти обземат човека до такава степен, че се превръщат в сънища наяве. Хората престават да виждат и да чуват това, което се случва в действителност, и ако някой успее да им докаже, че в даден конкретен случай техните предчувствия и страхове са безпочвени, те дори чувстват известно разочарование, като че ли по такъв начин са били лишени от едно приятно очакване.

Много често човекът, който води културен живот в културно обкръжение, не разбира колко голяма роля играят страховете в неговия живот. Той се страхува от всичко: от слугите си, от децата на своя съсед, от портиера в антрето, от човека, който продава вестници на ъгъла, от файтонджията, от продавачката в магазина, от приятеля, когото вижда на улицата и когото се опитва да подмине дискретно, все едно че не го е забелязал. И на свой ред децата, слугите, портиерът и т. н. също се страхуват от него.

Това е така в обикновени, нормални времена, а във времето, в което сега живеем, този всепроникващ страх става ясно видим.

Няма да е преувеличение да се каже, че една голяма част от събитията в последната година се основават на страх и са резултат от страх.

Несъзнателният страх е една много характерна черта на съня.

99

Човекът е обсебен от всичко, което го заобикаля, защото никога не може да погледне достатъчно обективно на отношението си към нещата около него.

Той никога не може да застане отстрани и да погледне себе си заедно с това, което го привлича или отблъсква в дадения момент. И поради тази неспособност той се идентифицира с всичко.

Това също е характерна черта на съня.Ти започваш разговор с някой човек с определената цел да получиш някаква информация

от него. За да постигнеш тази цел, ти не трябва да преставаш да се наблюдаваш, да помниш какво искаш, да стоиш отстрани и да гледаш себе си и човека, с когото говориш. Но не можеш да направиш това. В девет случая от десет ти ще се идентифицираш с разговора и вместо да получиш информацията, която искаш, самият ти ще кажеш неща, които не си имал намерение да казваш.

Хората нямат и представа до каква степен биват увлечени от страха. Този страх не може да се дефинира лесно. Доста често това е страх от неловки ситуации, страх от това какво ще си помисли другият човек. Понякога този страх се превръща почти в мания.

НЮ ЙОРК, 24 ФЕВРУАРИ 1924 г.ЧОВЕКЪТ Е ПОДЛОЖЕН НА МНОГО ВЛИЯНИЯЧовекът е подложен на много влияния, които могат да се разделят на две категории.

Първата категория са тези, които идват като резултат от химически и физически причини, а втората обхваща тези, които са асоциативни по произход и са резултат от нашето цялостно възпитание.

Физико-химичните влияния са материални по своето естество и са резултат от смесване на две субстанции, които пораждат нещо ново. Те възникват независимо от нас. Те ни въздействат отвън.

Например нечии излъчвания могат да се комбинират с моите - сместа създава нещо ново. А това е вярно не само за външните излъчвания - същото се случва и вътре в човека.

Може би сте забелязали, че когато някой човек седне близо до вас, вие се чувствате спокойни или нервни. Когато няма хармоничност, ние се чувстваме нервни.

Всеки човек има различни видове излъчвания със свои собствени закони, даващи възможност за различни комбинации.

Излъчванията на единия център образуват различни комбинации с излъчванията на другия център. Тези комбинации са химически. Излъчванията варират дори и в зависимост от това дали съм пил чай, или кафе.

Асоциативните влияния са доста различни. Ако някой ме блъсне или се разплаче, полученото върху мен въздействие ще е механично. То докосва някакъв спомен и този спомен или асоциация дава началото у мен на други асоциации и т. н. Вследствие на този шок мислите ми се променят. Такъв процес не е химически, но механичен.

Тези два вида влияние идват от неща, които са близо до нас. Но има и други влияния, които идват от големи неща: от Земята, от планетите и от Слънцето, където действат закони от друг порядък. Същевременно има много влияния от тези големи същества, които не могат да достигнат до нас, ако се намираме изцяло под влиянието на малките неща.

Първо да поговорим за физико-химичните влияния. Казах, че човекът има няколко центъра. Говорих за колата, за коня и за коларя, а също и за тегличите, за юздите и за етера. Всяко нещо има свои излъчвания и атмосфера. Естеството на всяка атмосфера е различно от това на другите, защото всяка има различен произход, различни свойства и различно съдържание. Те си приличат една на друга, но трептенията на тяхната материя се различават.

Колата - нашето тяло - притежава атмосфера със свои специфични свойства.Чувствата ми също създават атмосфера, чиито излъчвания могат да изминават дълъг път.Когато мисля, като резултат от моите асоциации се получават излъчвания от трети вид.Когато вместо празно място в колата има пътник,излъчванията също са други, различни от излъчванията на коларя. Пътникът не е някакъв

селяндур; той си мисли за философия, а не за уиски.Така всеки човек може да има четири вида излъчвания, но това не е задължително. От

някои излъчвания той може да има повече, а от други - по-малко. Хората в това отношение са различни; а един и същи човек също може да бъде различен по различно време. Аз съм пил кафе,

100

но той не е пил - атмосферата е различна. Аз пуша, но тя въздиша - атмосферата е различна.Винаги има взаимодействие, понякога неблагоприятно за мен, понякога благоприятно. Във

всеки момент аз съм това или онова, и около мен ситуацията е такава или друга. И влиянията вътре в мен също варират. Не мога нищо да променя. Аз съм роб -. Тези влияния аз наричам физико-химични.

Асоциативните влияния, от друга страна, са доста различни. Нека да вземем първо асоциативните влияния на „формата" върху мен. Формата ми влияе. Свикнал съм да виждам една определена форма и когато тя липсва, аз се страхувам. Формата дава началния шок за моите асоциации. Например красотата е също форма. В действителност ние не можем да видим формата такава, каквато е, ние виждаме само един образ.

Второто от тези асоциативни влияния са моите чувства, моите симпатии или антипатии.Твоите чувства ми въздействат, моите чувства съответно реагират. Но понякога се случва

обратното. Зависи от комбинациите. Или ти ми влияеш, или аз ти влияя. Това влияние може да се нарече „взаимоотношение."

Третото от тези асоциативни влияния може да се нарече „убеждение" или „внушение". Например един човек убеждава друг с думи. Някой те убеждава, ти убеждаваш друг. Всеки убеждава, всеки внушава.

Четвъртото от асоциативните влияния е превъзходството на един човек над друг. Тук може да няма влияние на формата или чувството. Знаеш, че някой човек е по-умен, по-богат, може да говори за някои неща; с една дума притежава нещо специално, някакъв авторитет. Това ти въздейства, защото е нещо по-висше от теб и произтича без каквито и да било чувства.

Така че има осем вида влияния. Половината от тях са физико-химични, а другите са полуасоциативни.

Освен тях съществуват други влияния, които ни въздействат по-сериозно. Всяко чувство и мисъл във всеки момент на живота ни се оцветява от планетарни влияния. Ние сме роби и на тези влияния.

Ще се спра само накратко върху този аспект, след което ще се върна на главната тема. Не забравяйте за какво говорим. Повечето хора са непоследователни и постоянно се отклоняват от темата.

Земята и всички останали планети са в непрекъснато движение, всяка от тях с различна скорост. Понякога се приближават една към друга, понякога се отдалечават. По такъв начин взаимното им действие се засилва или отслабва, или дори въобще изчезва. Общо взето планетните влияния върху Земята се редуват: ту една планета действа, ту друга, ту трета и т. н. Някой ден ще изучим влиянието на всяка планета поотделно, но засега ще ги разгледаме в тяхната цялост, за да ви дам една обща идея.

Ние можем да обрисуваме тези влияния схематично по следния начин. Представете си едно голямо колело, което виси вертикално над Земята и върху чиято окръжност са фиксирани седем или девет огромни цветни прожектора. Колелото се върти и светлината ту на един, ту на друг прожектор се насочва към Земята - така тя е винаги огряна от светлината на даден прожектор, който я осветява в даден момент.

Всички същества, родени на Земята, са оцветени от светлината, която преобладава в момента на тяхното раждане, и запазват този цвят през целия си живот. Както няма следствие без причина, така няма и причина без следствие. И наистина планетите имат огромно влияние както върху живота на човечеството като цяло, така и върху живота на всеки отделен човек. Голяма грешка на съвременната наука е да не признава това влияние. От друга страна, това влияние не е толкова голямо, колкото съвременните астролози искат да ни накарат да повярваме, че е.

Човекът е продукт от взаимодействието на три вида материя: позитивна (атмосферата на Земята), негативна (минерали, метали) и една трета комбинация -планетни влияния, които идват отвън и се срещат с тези две материи. Тази неутрализираща сила представлява планетното влияние, което оцветява всеки новороден живот. Това оцветяване остава през цялото му съществуване. Ако цветът е червен, когато този живот се срещне с червеното, ще почувства съответствие с него.

Някои цветови комбинации имат успокояващ ефект, други имат разстройващ ефект. Всеки цвят има свое специфично свойство. Това е закономерно; то зависи от химичните разлики. Съществуват, така да се каже, сродни и несродни комбинации. Например червеното стимулира гняв, синьото събужда любов. Воинствеността съответства на жълтото. Така че ако съм склонен

101

към внезапни избухвания, това се дължи на влиянията на планетите.Това не означава, че ти или аз сме наистина такива, но можем да бъдем. Може да има по-

силни влияния. Понякога някакво друго влияние действа отвътре и ти пречи да почувстваш външното влияние; ти може да си толкова силно погълнат от нещо, че да си, така да се каже, затворен в броня. И това не е само с планетните влияния. Често пъти едно далечно влияние не може да те достигне. Колкото по-далечно е влиянието, толкова по-слабо е то. И дори да е изпратено специално за теб, то може да не те достигне, защото бронята ти ще му попречи.

Колкото е по-развит един човек, толкова е по-податлив на влияния. Понякога, когато искаме да се освободим от влиянията, ние се освобождаваме от едно, за да попаднем под много други, и по такъв начин ограничаваме свободата си, ставаме дори още повече роби.

Ние говорихме за девет влияния.Винаги всичко ни влияе. Всяка мисъл, чувство, движение е резултат от едно или друго

влияние. Всичко, което правим, всичките ни проявления са това, което са, защото нещо ни влияе отвън. Понякога това робство ни унижава, понякога не - зависи от това какво харесваме. Ние сме подложени също и на много влияния, под които попадат и животните. Можем да искаме да се освободим от едно или две, но освобождавайки се от тях, можем да се сдобием с други

десет. От друга страна, имаме известен избор, т. е. можем да задържим някои и да се освободим от други. Възможно е да се освободим от два вида влияния.

За да се освободи от физико-химичните влияния, човек трябва да е пасивен. Повтарям: това са влиянията, които се дължат на излъчванията на атмосферата на тялото, на чувствата, на мислите, а при някои хора също и на етера. За да може да се съпротивлява на тези влияния, човек трябва да е пасивен. Тогава може отчасти да се освободи от тях. Законът за привличането действа и тук. Подобното привлича подобно. Тоест всичко върви натам, където има повече от същото. На този, който има много, му се дава още. А този, който има малко, дори и това, което има, му се взима.

Когато съм спокоен, излъчванията ми са тежки, затова други излъчвания идват при мен и аз мога да ги погълна дотолкова, доколкото имам място в себе си. Но ако съм възбуден, аз нямам достатъчно излъчвания, тъй като те отиват при други хора.

Когато излъчванията идват при мен, те заемат празните места, защото те са необходими там, където има вакуум.

Излъчванията остават там, където е спокойно, където няма търкания, където има празно пространство. Ако нямам място, ако всичко е пълно, излъчванията могат да се сблъскат с мен, но ще отскочат или ще отминат. Ако съм спокоен, аз имам празно пространство, така че мога да ги приема. Но ако съм пълен, те не ме притесняват. Така че аз съм осигурен и в двата случая.

Освобождаването от влиянията от втория, т. е. асоциативния тип, изисква една изкуствена борба. Тук действа законът на отблъскването. Този закон се състои във факта, че където има малко, се добавя още, т. е. той е обратен на първия закон. При влиянията от този вид всичко протича според закона за отблъскването.

Така че за освобождаване от влияния има два различни принципа за двата различни вида влияния. Ако искаш да се освободиш, трябва да знаеш кой принцип да приложиш във всеки конкретен случай. Ако приложиш отблъскване там, където има нужда от привличане, загубен си. Много хора вършат обратното на това, което се изисква. Много е лесно да се направи разграничение между тези две влияния; това може да се направи веднага.

В случая с другите влияния човек трябва да знае много. Но тези два вида влияния са прости; всеки може, ако си направи труда да погледне, да види от кой вид е влиянието. Но някои хора, въпреки че знаят за съществуването на излъчванията, не познават разликата между тях. Въпреки това е лесно да се разграничат излъчванията, ако се наблюдават внимателно. Много е интересно да се предприеме такова изследване; всеки ден човек получава все по-големи резултати, придобива вкус към разграничението. Но е много трудно да се обясни това теоретично.

Невъзможно е човек да получи незабавни резултати и да се освободи от тези влияния изведнъж. Но изучаването и разграничаването са достъпни за всекиго.

Промяната е далечна цел, която изисква много време и труд. Но изследването не отнема толкова време. Въпреки това, ако се подготвяш за промяната, няма да е толкова трудно и няма да има нужда да губиш време за разграничаване.

Изучаването на втория, или асоциативен вид влияния, е по-лесно на практика. Да вземем

102

например влиянието на формата. Влиянието върху другия се оказва или от теб, или от мен. Но формата е външна: движения, дрехи, чистоплътност и др. - това, което обикновено се нарича „маска." Ако разбираш, можеш лесно да го промениш. Например той те харесва в черни дрехи и по този начин ти можеш да му влияеш. Или тя може да ти влияе на теб. Но дали ти искаш да си сменяш дрехите само заради него, или заради много хора? Някои искат да го направят само заради него, а други не. Понякога има нужда от компромис.

Никога не приемай нищо буквално. Казвам това само като пример.Що се отнася до втория вид асоциативни влияния, това, което сме нарекли чувства или

взаимоотношения, трябва да знаем, че позицията на другите към нас зависи от нас. За да живееш интелигентно, много е важно да разбереш, че отговорността за почти всяко добро или лошо чувство е твоя, в твоята външна и вътрешна позиция. Позицията на другите хора често отразява твоята собствена позиция: ти започваш, а другият човек върши същото. Ти обичаш, тя обича. Ти се сърдиш, тя се сърди. Това е закон - получаваш това, което даваш.

Но понякога е различно. Понякога човек трябва да обича един човек и да не обича друг. Понякога ти я харесваш, но тя не те харесва, но щом престанеш да я харесваш, тя започва да те харесва. Това се дължи на физико-химични закони.

Всичко е резултат от три сили: навсякъде има утвърждаване и отричане, катод и анод. Човек, земя - всичко е като един магнит. Разликата е само в количеството на излъчванията. Навсякъде работят две сили - едната привлича, а другата отблъсква. Както казах, човекът също е един магнит. Дясната ръка бута, лявата дърпа, или обратното. Някои неща имат много излъчвания, други по-малко, но всяко нещо привлича или отблъсква. Винаги има бутане и дърпане или дърпане и бутане. Когато бутането и дърпането в теб са добре балансирани с тези у другия човек, тогава има любов и правилно нагаждане. Следователно резултатите могат да са много различни. Ако аз бутам, а той съответно дърпа, или ако същото нещо се прави не по съответния начин, резултатът е различен. Понякога както той, така и аз отблъскваме. Ако има известно съответствие, полученото влияние е успокояващо. Ако няма, е обратното.

Едно нещо зависи от друго. Например не мога да съм спокоен; аз бутам, а той дърпа. Или не мога да съм спокоен, ако не съм в състояние да променя ситуацията. Но можем да опитаме известно нагаждане. Има закон, според който след бутане има пауза. Можем да използваме тази пауза, ако можем да я продължим, и да не се втурваме към следващото бутане. Ако можем да останем спокойни, тогава ще можем да се възползваме от трептенията, които следват бутането.

Всеки може да спре, тъй като има закон, според който всичко се движи само докато трае инерцията. След това то спира. Или той, или аз можем да го спрем. Всичко се случва по този начин. Мозъкът получава шок и трептенията започват. Трептенията продължават по инерция, подобна на пръстените върху повърхността на водата при хвърляне на камък. Ако въздействието е силно, ще мине дълго време преди движението да затихне. Същото се случва и с трептенията в мозъка. Ако престана да давам шокове, те спират, затихват. Човек трябва да се научи да ги спира.

Ако действам съзнателно, взаимодействието ще бъде съзнателно. Ако действам несъзнателно, всичко ще бъде резултат от това, което изпращам навън.

Аз утвърждавам нещо; тогава той започва да го отрича. Казвам, че това е черно; той знае, че е черно, но е склонен да спори и започва да твърди, че е бяло. Ако аз нарочно се съглася с него, той ще се обърне на 180 градуса и ще твърди това, което преди отричаше. Той не може да се съгласи, защото всеки шок провокира в него противоположното. Ако се умори, той може да се съгласи външно, но не и вътрешно. Например аз те виждам, харесвам лицето ти. Този нов шок, по-силен от разговора, ме кара да се съглася външно. Понякога ти вече вярваш, но продължаваш да спориш.

Много е интересно да се наблюдава разговор между други хора, ако човек не участва. Много по-интересно е, отколкото да гледаш кино. Понякога двама души говорят за едно и също нещо: единият твърди нещо, а другият не го разбира, но спори, макар че е на същото мнение.

Всичко е механично.Относно взаимоотношенията, можем да го формулираме така: нашите външни

взаимоотношения зависят от нас. Ние можем да ги променим, ако вземем необходимите мерки.Влиянията от третия вид - внушенията - са много силни. Всеки човек е под влияние на

внушение: един човек внушава на друг. Много внушения се осъществяват съвсем лесно, особено ако не знаем, че сме подложени на внушение. Но дори и да знаем, внушенията проникват.

Много е важно да се разбере един закон. Като правило, във всеки момент от нашия живот в

103

нас работи един център - или този на ума, или на чувствата. Когато друг център не гледа, когато способността за критика липсва, чувствата ни са от един вид. Центърът сам по себе си няма съзнание, няма памет; той е просто някакъв чукан от определен вид месо без сол, някакъв орган, някаква комбинация от субстанции, която просто притежава определен капацитет за запис.

Наистина той много напомня на покритието на записваща лента. Ако му кажа нещо, той може по-късно да го повтори. Той е напълно механичен, органично-механичен. Всички центрове леко се различават по отношение на своята субстанция, но свойствата им са едни и същи.

Ако кажа сега на един център, че ти си прекрасна, той ще го повярва. Ако му кажа, че това е червено, той пак ще повярва. Но той не разбира - разбирането му е доста субективно. Ако по-късно му задам въпрос, в отговор той ще повтори това, което съм казал. Той няма да се промени и след сто, и след хиляда години -той винаги ще си остане същият. Умът ни сам по себе си няма критична способност, нито пък съзнание, нищо. И всички други центрове са такива.

Какво е тогава нашето съзнание, нашата памет, способността ни за критичност? Много е просто. Това се появява, когато един център специално наблюдава друг, когато вижда и чувства какво става там, и каквото види, всичко записва в себе си.

Той получава нови впечатления и по-късно, когато искаме да разберем какво се е случило предния път, ако разпитаме и потърсим в друг център, ще можем да узнаем какво се е случило в първия център. Същото е и с нашата способност за критична преценка - един център наблюдава друг. С единия център ние разбираме, че това нещо е червено, но друг център го вижда като синьо. Единият център винаги се опитва да убеди другия. Това означава критичност.

Ако два центъра продължат дълго време да не са съгласни относно дадено нещо, това несъгласие ни възпрепятства да мислим по-нататък за него.

Ако няма друг център да наблюдава, първият продължава да мисли така, както е мислел първоначално. Ние много рядко наблюдаваме един център с помощта на друг, освен само понякога, по една минута дневно. Когато спим, никога не наблюдаваме един център от друг, а правим това само от време на време, когато сме будни.

В повечето случаи всеки център живее свой собствен живот. Той вярва на всичко, което чуе, без никаква критичност, и записва всичко така, както го е чул. Ако чуе нещо, което е чул преди, просто го записва. Ако това, което чуе, е неправилно - например нещо преди е било червено, а сега е синьо, - той се съпротивлява не защото иска да разбере какво е вярното, а просто защото не започва да вярва веднага. Но той вярва, той вярва на всичко. Ако нещо е различно, той само има нужда от малко време за възприятията да се установят. Ако друг център в този момент не наблюдава, той наслагва синьото върху червеното. И така синьото и червеното остават заедно и по-късно, когато четем записите, той започва да отговаря: „червено". Но точно толкова вероятно е да изскочи и „синьо".

Възможно е да осигурим критично възприемане на новия материал, ако се погрижим по време на възприемането да има и друг център, който да бъде в готовност и да възприема този материал отстрани. Да предположим, че сега кажа нещо ново. Ако ме слушате с един център, в това, което казвам, няма да има нищо ново за вас. Трябва да слушате по друг начин. Иначе както не е имало нищо преди, така няма да има нищо и сега. Ценността ще е същата: синьото ще бъде червено или обратното, и отново няма да има никакво знание. Синьото може да стане и жълто.

Ако искате да чуете нови неща по нов начин, трябва да слушате по нов начин. Това е необходимо не само в работата, но също и в живота. Можете да станете малко по-свободни в живота, по-сигурни, ако започнете да се интересувате от всички нови неща и да ги запомняте по нови методи. Този нов метод може да бъде лесно разбран. Той вече няма да бъде напълно автоматичен, а полуавтоматичен. Новият метод се състои в следното: когато мисълта дойде, опитай се да я почувстваш. Когато почувстваш нещо, опитай се да насочиш мислите си към твоето чувство. Досега мисъл и чувство са били разделени.

Започнете да наблюдавате своя ум: почувствайте това, което мислите. Подгответе се за утре и вземете предпазни мерки срещу измама. Общо взето, ако само слушате, вие никога няма да разберете това, което искам да ви предам.

Вземете всичко, което вече знаете, всичко, което сте чели, всичко, което сте видели, всичко, което ви е било показано - сигурен съм, че не сте разбрали нищо от това. Дори ако се запитате искрено дали разбирате защо две и две е равно на четири, ще откриете, че не сте сигурни дори и в това. Само сте чули, когато някой друг го е казал, и повтаряте каквото сте чули. И не само по въпросите на всекидневния живот, но също и във висшите сериозни материи вие не разбирате

104

нищо. Всичко, което имате, не е ваше.Вие имате една кофа за боклук и досега сте хвърляли разни неща в нея. В нея има много

ценни неща, които вие бихте могли да използвате. Има специалисти, които събират всякакви отпадъци от кофите за боклук; някои хора правят доста пари по този начин. Във вашите кофи за боклук вие имате достатъчно материал, за да разберете всичко. Ако разбирате, ще знаете всичко. Няма нужда да събирате още в тази кофа за боклук - там има всичко. Но няма разбиране - мястото за разбирането е съвсем празно.

Може да имате много пари, които не ви принадлежат, но ще сте по-добре, ако имате доста по-малко, дори и сто долара, които да са ваши, отколкото нищо от това, което имате, да не е ваше.

Една голяма идея трябва да се приеме само с голямо разбиране. Малките идеи са за нас всичко, което сме в състояние да разберем - ако дори и тях разбираме. Общо взето по-добре е да имаш нещо малко вътре, отколкото нещо голямо отвън.

Правете това много бавно. Можете да вземете всичко, което желаете, и да мислите върху него, но мислете по начин, различен от този, по който сте мислили преди.

ПРИОРЕ, 13 ФЕВРУАРИ 1923 г.ОСВОБОЖДЕНИЕТО ВОДИ ДО ОСВОБОЖДЕНИЕОсвобождението води до освобождение. Това са първите думи на истина - не истина в

кавички, а истина в истинското значение на тази дума; истина, която не е просто теория, не е просто дума, но истина, която може да се реализира на практика. Смисълът на тези думи може да се обясни както следва:

Под освобождение се има предвид освобождението, което е целта на всички школи, всички религии, всички времена.

Това освобождение може наистина да бъде много велико. Всички хора го желаят и се стремят към него. Но то не може да бъде постигнато без първото, по-малкото освобождение. Великото освобождение е освобождение от влиянията извън нас. По-малкото освобождение е освобождение от влиянията вътре в нас.

В началото за начинаещите това по-малко освобождение изглежда като много велико, тъй като начинаещият зависи твърде малко от външни влияния.

Само човек, който вече се е освободил от вътрешните влияния, попада под външни влияния.

Вътрешните влияния пречат на човека да попадне под външни влияния. Може би това е за добро.

Вътрешните влияния и вътрешното робство идват от много и най-различни източници и много независими фактори - независими в смисъл, че понякога са едно нещо, а друг път друго, тъй като ние имаме много врагове.

Тези врагове са толкова много, че животът ни няма да стигне да се преборим с всеки от тях и да се освободим от всеки един поотделно. Затова трябва да намерим метод, начин на работа, който ще ни даде възможност едновременно да унищожим възможно най-голям брой врагове вътре в нас, от които идват тези влияния.

Казах, че имаме много независими врагове, но главните и най-активните са суетата и себелюбието. Едно учение дори ги нарича представители и пратеници на самия дявол.

Поради някаква причина те се наричат също и г-н Суета и г-н Себелюбие.Както вече казах, има много врагове. Споменах само тези два като най-основните. Няма да

е лесно в момента да се изброят всичките. Би било трудно да се работи директно и специално върху всеки един от тях и ще отнеме твърде много време, тъй като те са толкова много. Затова трябва да се справим с тях индиректно, за да се освободим от няколко от тях едновременно.

Тези представители на дявола стоят непрекъснато на прага, който ни отделя от външното, и пречат на навлизането не само на добри, но и на лоши влияния отвън. Така те имат както добра, така и лоша страна.

За този, който иска да направи разграничение между влиянията, които получава, наличието на тези пазачи е предимство. Но ако човек иска да влизат всички влияния без значение какви са (тъй като е невъзможно да се подберат само добрите), той трябва да се освободи колкото е възможно повече - в крайна сметка напълно - от тези пазачи, които някои смятат за нежелани.

За това има много методи и средства. Аз лично бих ви посъветвал да опитате да се освободите и да направите това без излишно теоретизиране, просто чрез размишление, активно

105

размишление сами със себе си.Чрез активно размишление това е възможно, но ако някой не успее, ако не сполучи да го

направи по този метод, няма други начини за това, което следва.Да вземем например себелюбието, което заема почти половината от нашето време и от

нашия живот. Ако някой или нещо отвън нарани нашето самолюбие, тогава не само за този момент, но и за дълго време след това неговата инерция затваря всички врати и така затваря живота ни.

Когато съм свързан с външното, аз живея. Ако живея само вътре в себе си, това не е живот; но всички живеят така. Когато изследвам себе си, аз се свързвам с външното.

Например сега аз седя тук. Тук е М., а също и К. Ние живеем заедно. М. ме нарече глупак - обиден съм. К. ме погледна презрително - обиден съм. Аз съобразявам, наранен съм и още дълго няма да се успокоя и да дойда на себе си.

Всички хора се засягат по такъв начин, всички имат през цялото време подобни преживявания. Едно преживяване заглъхва, но още преди да е заглъхнало, започва друго от същия вид. Машината ни е така нагласена, че няма отделни места, където различни неща да могат да бъдат изживени едновременно.

Ние имаме само едно място за нашите психични преживявания. И ако това място е заето от преживявания като тези, не може да става и въпрос да имаме преживяванията, които желаем. И ако известни постижения или освобождения се предполага да ни доведат до определени преживявания, те няма да могат, ако нещата останат такива, каквито са.

М. ме нарече глупак. Защо трябва да се обиждам? Такива неща не ме нараняват, затова аз не приемам обидата - не защото нямам себелюбие; може би имам повече себелюбие от който и да било тук. Може би самото това себелюбие е, което не ми позволява да се обидя.

Аз мисля, аз размишлявам по начин точно обратен на обикновения. Той ме нарече глупак. Той трябва ли непременно да е мъдър? Самият той е може би глупак или побъркан. Човек не трябва да изисква мъдрост от едно дете. Не мога да очаквам мъдрост от него. Съждението му беше глупаво. Или някой му е казал нещо за мен, или той си е създал свое глупаво мнение, че аз съм глупак - толкова по-зле за него. Знам, че не съм глупак, така че това не ме обижда. Ако един глупак ме е нарекъл глупак, аз не се засягам вътрешно.

Но ако в даден случай съм бил глупак и съм наречен глупак, аз не съм наранен, защото задачата ми не е да бъда глупак; приемам, че това е целта на всекиго. Така че той ми напомня, помага ми да разбера, че съм глупак и че съм действал глупаво. Ще трябва да помисля за това и може би следващия път няма да действам глупаво.

Така че и в двата случая аз не съм наранен.К. ме погледна презрително. Това не ме обижда. Напротив, съжалявам го заради мръсния

поглед, който ми хвърли. Тъй като трябва да има причина за един мръсен поглед. Може ли той да има такава причина?

Аз познавам себе си. Мога да съдя по своето знание за себе си. Той ми хвърли мръсен поглед. Възможно е някой да му е казал нещо, което го е накарало да си формира лошо мнение за мен. Съжалявам за него, защото той е до такава степен роб, че гледа на мен през очите на други хора. Това доказва, че него го няма. Той е роб, следователно не може да ме нарани.

Казвам всичко това като един пример за размишление.В действителност тайната и причината на всички такива неща лежи във факта, че ние не

притежаваме себе си, нито пък притежаваме истинско себелюбие. Себелюбието е велико нещо. Ако разглеждаме себелюбието така, както то обикновено се разбира, като нещо достойно за порицание, оттук следва, че истинското себелюбие - което за нещастие ние не притежаваме - е желателно и необходимо.

Себелюбието е белег за високо мнение за себе си. Ако човек притежава това себелюбие, то доказва какво представлява той.

Както казахме по-рано, себелюбието е представител на дявола; то е главният ни враг, главната спирачка за нашите стремежи и постижения. Себелюбието е основното оръжие на представителя на ада.

Но себелюбието е атрибут на душата. Чрез себелюбието човек може да разпознае духа. Себелюбието показва и доказва, че даден човек е частица от небесата. Себелюбието е Аз - Азът е Бог. Следователно желателно е да имаме себелюбие.

Себелюбието е ад, себелюбието е рай. Тези двете носят едно и също име и външно си

106

приличат, но всъщност са напълно различни и противоположни едно на друго. Ако обаче гледаме повърхностно, можем да продължим да гледаме цял живот, без изобщо да разграничим едното от другото.

Има една поговорка: „Този, който има себелюбие, е на половината път от свободата." И въпреки това всеки един от тези, които седят тук, прелива от себелюбие. Макар че сме пълни догоре със себелюбие, ние още не сме постигнали дори и мъничко свобода. Целта ни трябва да бъде да имаме себелюбие. Ако имаме себелюбие, чрез самия този факт ние се освобождаваме от много врагове в нас. Можем да се освободим дори от основните - г-н Себелюбие и г-н Суета.

Как да направим разграничение между единия и другия вид себелюбие? Казахме, че повърхностно погледнато е много трудно. Това е така дори и когато гледаме другите; когато се вглеждаме в себе си, е дори още по-трудно.

Да сме благодарни на Бога, че ние, които седим тук, сме избавени от възможността да объркаме едното с другото. Ние имаме късмет! Истинското себелюбие напълно липсва, така че няма какво да се обърква.

В началото на беседата използвах думите „активно размишляване."Активното размишляване се учи с практикуване; то трябва да се практикува

продължително време и по много и най-разнообразни начини.

VIАФОРИЗМИТЕИзписани са със специална писменост високо на стените на Учебния дом Приоре1. Харесвай това, което „той" не харесва.2. Най-висшето, което човек може да постигне, е да бъде в състояние да извършва.3. Колкото са по-лоши условията на живот, толкова по-продуктивна е работата винаги при

условие, че си спомняш за делото.4. Помни себе си винаги и навсякъде.5. Помни, че идваш тук, след като вече си разбрал необходимостта да се бориш със себе си,

само със себе си. Следователно бъди благодарен на всеки, който ти дава тази възможност.6. Тук ние можем само да насочваме и да създаваме условия, но не и да помагаме.7. Знай, че този дом може да бъде от полза само на тези, които са разбрали, че са нищо, и

които вярват във възможността да се променят.8. Ако вече знаеш, че нещо е лошо, и все пак го правиш, ти извършваш грях, който е трудно

да се поправи.9. Главното средство за щастие в този живот е способността винаги да се съобразяваш

външно и никога вътрешно.10. Не обичай изкуството със своите чувства.11. Истинският белег на добрия човек е, ако той обича баща си и майка си.12. Съди другите по себе си и рядко ще грешиш.13. Помагай само на този, който не е мързеливец.14. Уважавай всяка религия.15. Аз обичам този, който обича да работи.16. Ние можем само да се стремим към това да бъдем в състояние да сме християни.17. Не съди човека по разказите на другите.18. Съобразявай се с това, което хората мислят за теб, а не с това, което приказват.19. Вземи разбирането на Изтока и знанието на Запада и тогава търси.20. Само този, който може да се грижи за това, което принадлежи на другите, може да има

свое собствено.21. Само съзнателното страдание има някакъв смисъл.22. По-добре да бъдеш временно егоист, отколкото никога справедлив.23. Практикувай любов първо върху животни, те са по-чувствителни.24. Като учиш другите, самият ти учиш.25. Помни, че тук работата не е заради самата работа, а е само едно средство.26. Само този може да бъде справедлив, който е способен да се постави в положението на

другите.27. Ако нямаш по природа критичен ум, оставането ти тук е безполезно.28. Този, който се е освободил от болестта „утре", той има шанс да постигне това, за което е

107

дошъл.29. Блажен е този, който има душа, блажен е този, който няма, но горко на онзи, който я

има в зачатък.30. Почивката идва не от количеството на съня, а от качеството.31. Спи малко, без да съжаляваш.32. Енергията, изразходвана в активна вътрешна работа, още там и тогава се трансформира

в свеж приток, докато тази, изразходвана за пасивна работа, е безвъзвратно загубена.33. Едно от най-добрите средства за събуждане на желание за работа върху себе си е, когато

разбереш, че можеш да умреш във всеки момент. Но първо трябва да се научиш как да държиш това в ума си.

34. Съзнателната любов предизвиква същото в отговор. Емоционалната любов предизвиква противоположното, физическата любов зависи от типа и полярността.

35. Съзнателната вяра е свобода. Емоционалната вяра е робство. Механичната вяра е глупост.

36. Надежда с дързост е сила. Надежда със съмнение е малодушие. Надежда със страх е слабост.

37. На човек се дава определен брой преживявания, когато ги икономисва, той удължава живота си.

38. Тук няма нито руснаци, нито англичани, нито евреи, нито християни, а само хора, които преследват една цел - да бъдат в състояние да бъдат.

108