hrani yoga

Храни – йогаХрани – йогаМихаил Иванов (Михаил Иванов (OMRAAMOMRAAM))

Читателят би възприел по-добре текстовете, представени в тази книга, ако има предвид, че Омраам Микаел Айванхоф разпространява своето Учение изключително в устна форма

На корицата:Учителят Omraam Mikhael Aivanhov (Михаил Иванов) (1900-1986)е роден в

България. Философ и педагог от 1937 година, той работи във Франция. Това, което прави най-силно впечатление в неговото учение, е многообразието от гледни точки, от които той разглежда вечния проблем – човекът и неговото усъвършенстване. Той третира всяка тема от позицията на ползата, която човекът може да извлече от себепознанието и от организацията на личния живот.

Тази книга не е ръководство за диети. В нея не става дума за някакви режими на хранене. Според Омраам Михаил Иванов не е толкова важно какво и колко ядем, отколкото да знаем как да ядем и как да се отнасяме към храната.

Читателят ще остане може би изненадан от оригиналността на една мисъл, която се стреми с всички средства да изтръгне храненето от баналния смисъл, който е придобило в човешкото всекидневие, да му предаде един мистичен оттенък, който да го извиси до значимостта на Светата вечеря. И дори този, който се чувства чужд на това свещенодействие да разбере, че благодарение на начина, по който се отнася към храната, той може да прониква дълбоко в тайната на отношенията между човека и природата и че чрез мислите и чувствата си човекът може да черпи от храната най-субтилните елементи, необходими за процъфтяването на неговото същество.

Някои пояснения за използваните при превод и при редактирането думи:Зен: будично учение в основата на което лежи медитацията върху хармонията и красотатаКвинтесенция: максимално концентриран екстракт, който притежава всички качества на оно-

ва, от което е извлечен.Каузално тяло: от латински, сausa = причина, или в случая причинно тяло.Ментален: от латински, тens, mentis = дух, разум, мъдрост. Всичко, което се отнася до

мисълта. Напр. манталитет = начин на мислене.Осмоза: в случая има смисъла на взаимно влияние.Релаксация: техника за физическо отпускане на тялото под контрола на психичните функции.Субтилно: от латински, subtilis; = прилагателно за качество, което дава представа за нещо

много фино, нежно, способно да прониква навсякъде. Основно качество на духа, на мисълта, на чувството...

Трансцедентална медитация: техника за откъсване от осезаемата действителност посредством способностите на духа.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 1

http://www.spiralata.net/

IХРАНЕНЕТО - ПРОЦЕС, КОЙТО ЗАСЯГА ИЗЦЯЛО СЪЩЕСТВАТА

Това, което ще ви разкажа за храненето, драги братя и сестри, е много важно, но твърде малко хора, дори и сред най-образованите и най-издигнатите, го знаят. Разбира се вие веднага ще възразите, че не се интересувате много от този въпрос, но след като ме изслушате и най-вече след като започнете да прилагате тези истини на практика, ще ви се наложи да признаете, че те са в състояние да направят вашия живот по-богат и по-красив.

Представете си, че за няколко дни, по стечение на някакви обстоятелства, сте били лишени от храна. Вие се чувствате толкова отпаднали, че сте неспособни не само да вървите, но да направите и най-малкото движение. Няма никакво значение дали сте високо образовани или неимоверно богати. Всичките ваши познания и богатства не струват пукната пара пред коричката хляб или пред някакъв плод, поднесени от някого. Още от първия залък вие се чувствате съживени. Това не е ли чудо? Този единствен залък задвижва толкова механизми и сили, че цял един живот не би стигнал, да ги изброим всичките.

А замисляли ли сте се поне веднъж за силата на частиците, които се съдържат в храната и за това, че за да се изправите на крака, едно хапване е винаги по-ефикасно от всичките ваши мисли, чувства и от цялата ви воля? Тази храна, към която вие привиквате, като към една инстинктивна, а не обмислена и осъзната необходимост, тя, и само тя е в състояние да ви възвръща енергията и здравето. Благодарение на нея вие можете да действате, да говорите, да чувствате и да мислите.

В своята работа Посветените отделят голямо внимание на изследванията върху храненето. Те са открили, че храната, която е приготвена в божествените лаборатории с една неописуема мъдрост, съдържа магически частици, способни да запазват или да възстановяват не само физическото, но и психическото здраве, както и да носят най-големи откровения. Но за да може да оползотворяват тези елементи, хората трябва да познават необходимите за тази цел условия.

Не можем да отречем, разбира се, че целият свят поставя въпроса за храненето на първо място. За всички уреждането на този въпрос стои пред всичко. За него те работят всеки ден, а понякога дори воюват. Много войни и революции водят началото си именно от проблема за изхранването, но подобна реакция пред лицето на глада не е нищо друго освен инстинкта, който приобщава човека към животните. Хората не разбират все още духовното значение на храненето и затова не умеят да се хранят. Погледнете ги по време на хранене! Те приемат храната механично, несъзнателно и я поглъщат, без да я дъвчат. В същото време главите и сърцата им са пълни с хаотични мисли и чувства, а най-често по време на храна водят нескончаеми спорове. По този начин те нарушават работата на своя организъм. Нито един процес не протича правилно: нито храносмилането, нито отделянето на секрети, нито унищожаването на отровите.

Хиляди хора по света боледуват, без да знаят, че техните болести се дължат на начина, по който се хранят. Погледнете какво става в едно семейство: преди храна никой не чувства необходимостта да сподели нещо с другите. Всеки се свива в своето ъгълче и или чете, или слуша радио, или човърка нещо..., а стане ли време за масата, веднага се появяват историйки за разказване или сметки за оправяне... И всички говорят, спорят и се карат помежду си. След едно подобно хранене на човека му се налага да си отдъхва, дори да поспи, защото се чувства сънлив и натежал. А онзи, който трябва да работи, върши всичко без удоволствие и ентусиазъм. Който обаче се храни правилно, той се чувства с ясен ум и е в добро настроение.

„Е, и как трябва да се храним?" - ще попитате вие. Аз ще ви разкажа за начина, по който посветените се отнасят към храненето. Преди всичко става дума за най-добрите условия, които са необходими за приемането на елементите, произведени в лабораториите на природата. Посветените създават тези условия и тяхната подготовка започва със свързването им с Бога. Никакви разговори, пълна тишина при храненето.

Мълчанието по време на хранене не трябва да се възприема като някакъв манастирски обред. Мъдрите, посветените се хранят в мълчание. Тяхното съзнание още с първата хапка е насочено върху храната и върху това, да я дъвчат колкото е възможно по-дълго време, дотогава, докато тя изчезне, а в устата не остане нещо за поглъщане. Защото състоянието, в което човекът се намира, когато поема първия залък, има изключително важно значение. Това състояние трябва да бъде максимално добре



подготвено, защото първият залък задвижва всички вътрешни механизми. Не забравяйте никога, че най-важния момент от всяко действие е неговото начало. То дава сигнала за освобождаване на силите, които след това не могат да бъдат спрени насред път. Те действат до края. Ако вие започнете в едно състояние на хармония, всичко останало ще протече хармонично.

Трябва да се храним бавно и добре да дъвчем. Това, разбира се, помага за доброто храносмилане, но има и една друга причина. Устата първа поема храната. Тя е най-важната лаборатория на човека и то най-вече в духовно отношение. Устата, в един най-субтилен план, изпълнява ролята на стомах. Тя абсорбира от храната етерните частици, както и всички най-фини и мощни енергии, а към стомаха се отправят най-грубите материали.

Устата е снабдена с най-съвършена апаратура. Жлезите, разположени върху и под езика, имат за задача да улавят етерните частици от храната. На вас сигурно ви се е случвало да прегладнеете до смърт. Какво чувствате, когато започнете да се храните? След първата хапка, още преди храната да се е смляла, вие се чувствате вече възстановени, съживени. Как е възможно това да стане толкова бързо? Благодарение на устата организмът абсорбира енергия и етерни елементи, които поддържат нервната система. Още преди стомахът да поеме храната, нервната система се нахранва.

Това, че ви говоря за етерни елементи, които трябва да търсите в храната, не трябва да ви изненадва. Един плод например е изграден от твърди, течни, газообразни и етерни материали. Всеки познава добре твърдите и течните. Твърде малко са хората обаче, които се занимават с ароматите, които са по-субтилни и чиято среда е въздухът. А що се отнася до етерната част, която е свързана с цветовете и преди всичко с живота, тя е напълно неизвестна и пренебрегвана, въпреки че е най-важна, тъй като етерните елементи хранят субтилните тела на човека.

Тъй като човекът притежава не само физично тяло, а и други, по-субтилни тела (етерно, астрално, ментално, каузално, будично и атмично), които са в областта на неговия психически и духовен живот, въпросът се свежда точно до умението му да храни тези субтилни тела, които поради неговото невежество най-често гладуват. Той почти знае какво да даде на своето физично тяло (казвам „почти", понеже по-голямата част от хората ядат месо, което е вредно за тяхното физическо и психическо здраве), но не знае с какво да нахрани другите си тела: етерното или жизненото тяло, астралното или тялото на преживяванията и чувствата, менталното или тялото на разума, а още по-малко за останалите по-висши тела.

Аз ви казах, че храната трябва да се дъвче добре, но дъвченето засяга преди всичко физическото тяло. За етерното тяло трябва да се добави и дишането. Подобно на въздуха, който съживява пламъка (вие знаете, че за да разпалите огъня трябва да духате в него), дълбокото дишане по време на храна осигурява по-доброто изгаряне. А какво е храносмилането, какво е дишането, какво е мисленето, ако не различни по вид горения, които се различават само по степента на температурата и по чистотата на материята. Така че, когато се храните, трябва да спирате от време на време и да дишате дълбоко. Доброто горене позволява на етерното тяло да извлича от храната най-субтилните частици. И тъй като етерното тяло е носител на жизнеността, на паметта и на чувствителността, вие подпомагате своето усъвършенстване.

Астралното тяло се храни с чувства и преживявания, сиреч с елементи, чиято материя е още по-фина от тази, от която са изградени етерните частици. Ако насочвате известно време вашите чувства на обич към храната, вие ще подготвяте вашето астрално тяло и то ще извлича частици, които са по-съвършени от етерните. След като астралното тяло абсорбира тези елементи, то е способно да събужда в човека най-възвишени чувства, като обич към целия свят, усещане за щастие, за покой, за живот в хармония с природата.

За нещастие хората все повече и повече губят тези усещания. Те все по-слабо изпитват чувства за сигурност, за нечия загриженост, за обичта на предметите, на дърветата, на планините, на звездите. Дори под покрива на своя дом хората изпитват тревога и безпокойство. Даже и в съня си те чувстват някаква заплаха. Това е едно лично усещане, тъй като в действителност тази голяма заплаха не съществува. Всичко се дължи на това, че нещо вътре в тях е разрушено. Те не се чувстват вече защитени от Майката Природа, защото тяхното астрално тяло е останало ненахранено.

Хранете вашето астрално тяло и вие ще изпитвате усещането за неописуемо благополучие. То ще ви подтиква към благородни и великодушни постъпки. Ако трябва да уреждате някои важни въпроси, вие ще съумявате да се показвате щедри, благоразумни и отстъпчиви.



За да храни своето ментално тяло, един посветен се концентрира върху храната, а за да се концентрира по-добре, той затваря дори и очите си. Тъй като храната представлява за него една проява на Божествеността, той полага усилия да я изследва във всичките й аспекти: от къде идва, какво съдържа, какви са нейните характерни качества, какви същества са се грижили за нея, защото невидимите същества работят върху всяко дърво и върху всяко растение. Задълбоченият в тези размисли дух на посветения извлича и абсорбира от храната елементи, по-висши от елементите, съдържащи се в астралния план. От това в него възниква една яснота, едно задълбочено проник-новение за живота и за света. След едно хранене при подобни условия той става от масата с такова ясно съзнание за всичко, че е готов да се залови дори и с най-сложната мисловна дейност.

Повечето от хората си въобразяват, че е достатъчно да четат, да учат и да мислят и само с това да развиват своите интелектуални способности. Не! Учението и разсъждавай ето са абсолютно необходими, но са недостатъчни. По време на хранене менталното тяло също трябва да получава своята порция, за да остава издържливо и свръхчувствително дори и при продължителни натовар-вания.

Човекът трябва добре да разбере, че за да може да извършва своята физическа и интелектуална дейност, неговите тела (астрално и ментално), които са носители съответно на чувствата и на мислите, се нуждаят от своята специална храна.

Освен своите етерни тела (астрално и ментално), човешкото същество притежава и други, още по-високо духовни по своята същност, тела: каузално, будично и атмично, в които се разпореждат съответно разумът, душата и духът. Тези тела също се нуждаят от своята храна и начинът, по който можете да ги храните, е да проявявате чувство на признателност към Твореца. Това чувство на признателност, което хората губят все повече и повече, то именно отваря небесните порти, от които човекът може да получава най-големите благословии. Когато те се отварят пред него, тогава той може да вижда, да чувства и да живее. Признателността е способна да преобразява грубата материя в светлина и радост, затова вие трябва да се учите да я използвате.

Ако вие знаете как да храните вашите три висши тела, субтилните частици, които улавяте, ще достигат до вашия мозък, до слънчевия сплит и до всичките ви органи и тогава вие ще започнете да съзнавате, че ви липсват потребности и радости от друго, по-висше естество. Така пред вас ще се откриват по-големи възможности.

След като се нахраните, вие не трябва веднага да се залавяте за работа или да започвате някакъв разговор. Не е за препоръчване също и да се отпускате за час-два във фотьойла или в шезлонга. Ако си лягате за почивка, както се казва, и както сте натежали, вашият организъм става мързелив. Когато приключите с храненето, запазете спокойствие известно време, след което направете няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Това помага за доброто разпределение на енергиите във вашия организъм. След това вие ще се чувствате способни на всякаква работа.

ИНДИВИДУАЛНОСТвисша природа

ПЕРСОНАЛНОСТ



низша природаЧОВЕШКАТА ПРИРОДА

Не е достатъчно само да започвате правилно храненето. Необходимо е също и да го завършвате по най-добрия възможен начин. Така вие ще осигурявате едно добро начало за работата, която ви предстои. Не забравяйте никога, че всяка дейност има свое начало и че това начало е основния момент на тази дейност.

IIХРАНИ - ЙОГА

Трескавият живот на нашето съвремие е нарушил равновесието у хората и те търсят всякакви средства да го възстановят: упражняват йога, зен, трансцедентална медитация или се учат да релаксират. Не казвам, че това е лошо, но аз открих един по-прост и по-ефикасен начин - да се храним правилно.

Щом не се замисляме как ядем, в шум, набързо, в препирни, как след това ще ни помогнат медитациите или упражненията на йога? Та това е смешно! Защо хората не разберат, че всеки ден, по три или по два пъти им се предоставя възможността да правят упражнения за отпускане и за хармони-зиране на всички техни клетки?

Ако аз ви моля да се стараете да се храните безшумно (не само да не говорите, но и да не вдигате дори и най-малкия шум с приборите), да дъвчете продължително всяка хапка, като правите отвреме-навреме няколко дълбоки вдишвания и най-вече да се концентрирате върху храната, като благодарите на Небето за цялото това богатство, това е защото тези наглед толкова незначителни упражнения са едни от най-добрите начини да поддържате истински себе си. Овладяването на тези дребни неща ви позволява да владеете и големите. Когато виждам как някой човек се отнася немарливо и несръчно към малките неща, аз много лесно мога да си представя, не само безпорядъка, в който той е живял през миналото, но и как всички негови недостатъци ще се отразят отрицателно на неговото бъдеще. Всичко е свързано!

Трудно е, разбира се, човек да мълчи по време на ядене и да се концентрира единствено върху храната. Ако му се удава да не говори и да владее външно своите жестове, то вътре в него нещо продължава да вдига шум. Или ако му се удаде да наложи в себе си мир, то мисълта му продължава да броди някъде по други места. Затова аз ви казвам, че храненето е упражнение йога, защото умението да се храните изисква внимание, концентрация и самообладание.

За да можете да концентрирате вашата мисъл по време на хранене, вие трябва да сте усвоили навика да я владеете във вашето всекидневие. Ако сте винаги внимателни и не позволявате да ви завладяват негативни"мисли и чувства, тогава, да, теренът е готов и всичко останало е лесно. „Но, това не значи ли, че трябва цял живот да се подготвяме, само за да се храним както трябва?" - ще ме попитате вие. И да, и не...

Умението да се храним правилно не може да разреши всичките ни житейски проблеми. Ние приемаме храненето за отправна точка и това не означава, че няма нещо по-важно от нея и че всичко останало можем да го вършим през куп за грош. Трябва да ме разберете правилно. Вие трябва през целия ден да сте внимателни и съсредоточени и да запазвате това ваше състояние и по време на храненето.

Едно хранене е магическа церемония благодарение на която храната се превръща в здраве, сила, обич и светлина. Наблюдавайте се и ще видите, че ако закусвате сутрин в състояние на безпокойство, страдание или възмущение, през целия ден вие сте злобни, припряни и пристрастни и когато имате да разрешавате трудни проблеми, везните винаги натежават към лошото. След това като търсите оправдание вие си казвате: „Какво искаш приятел, какво да сторя като съм нервен!" и посягате към успокоителните лекарства, а те не водят до нещо свястно. Научете се да се храните правилно, ако искате да подобрите състоянието на нервната си система.

Когато сядате пред масата, вие трябва да оставяте настрана дори и най-важните дела, защото според божествените закони храненето е най-важно. Ако сте се хранили правилно, останалото се урежда много бързо. Правилното хранене спомага да спестите много време и сили. Не си въобразя-вайте, че бихте могли да разрешите проблемите си лесно и бързо, ако сте в трескаво и напрегнато



състояние, напротив, вие ще изпускате предметите, ще говорите глупости, ще се блъскате в хората, след което ще ви са необходими дни, за да поправяте сторените пакости.

Повечето от хората не забелязват, че и най-дребните неща в тяхното всекидневие имат голямо значение. Как тогава да ги накараме да разберат, че храненето им дава възможност да повишават своята интелигентност, своята обич и своята воля? Всички мислят, че интелигентността се повишава с учене или още по-точно с трудности и изпитания (когато човекът е в безизходица в него инстинктив-но се пробужда една способност да мисли как да се измъкне от това състояние). А за сърцето, на тях им стигат една съпруга или съпруг и деца, които трябва да се закрилят и да им се помага. И какво общо можело да има тук между яденето и сърцето! Помислете си само! И волята си те развиват само с физически усилия, спорт и т.н. Е, не! Тези, които разсъждават така, все още нищо не разбират.

По време на хранене човекът трябва да се заеме с най-важното, сиреч да развива своето сърце, своя интелект и своята воля. Да, защото не всички могат да ходят в библиотеки или университети, не всеки може да има жена и деца или да му се отдава случай да прави физически упражнения. Да яде обаче всеки е задължен.

Аз ви питам: искате ли да развивате вашия интелект? Добре! Вие имате тази възможност, когато трябва да си служите с приборите, които са на масата. Старайте се да ги* поемате и поставяте по местата им безгрешно и без да ги подбутвате насам-натам. Ето ви едно добро упражнение за развиване на вниманието и на предвидливостта. Когато гледам как някой блъска приборите и ги събаря от масата, аз разбирам колко струва тяхната интелигентност. Може да са дипломирани в няколко университета, но в тяхната интелигентност аз намирам големи празноти. За какво им служат дипломите, когато те не могат да преценят едно разстояние?

Искат например да преместят една чаша, но не могат да преценят нейното разположение: дали тя е по-близо или по-далече спрямо другите прибори и чук, един о друг. Това, разбира се, е дреболия, но тя разкрива една слабост, която в живота може да се прояви в много по-големи размери. Тези малки непохватности по време на храна говорят, че някои хора нанасят доста вреди в своя всекидневен живот. Тези несръчности показват, че на тези хора им липсва известно вътрешно внимание и върху една малка графика може да се отрази как те ще се държат в случай на по-важни събития в живота им: как ще говорят и действат невнимателно, ще се блъскат в другите..., а след това години ще страдат, за да поправят собствените си глупави постъпки.

Погледнете! Когато посягам, за да вдигна тази бутилка, която е взета направо от хладилника, аз трябва, преди да си послужа с нея, да помисля, че е влажна и че ако не я избърша, тя може да се изплъзне от ръцете ми и да строши чашата или чинията. Аз трябва следователно да я подсуша, ако искам добре да я хвана и да съм сигурен, че тя няма да ми се изплъзне. С всяко нещо е така: както на масата, така също и навсякъде в живота... Ако даден обект се изплъзва от погледа ви или от съзнанието ви, вие преставате да го владеете и той престава да ви се подчинява. За да имате власт над нещо, вие преди всичко трябва да го владеете с мисълта си. Ако ви се изплъзне от мисълта, то никога няма да ви се подчини.

Преди да седнете вие трябва да сте сигурни, че не липсва нещо на масата, например нож, чиния, сол..., което след това би ви накарало да ставате няколко пъти. На мен често ми се случва да наблюдавам подобни неща, когато ме канят на гости. Домакинята по двадесет пъти е принудена да става от масата, защото е забравила това или онова... А тя знае много добре какво е необходимо, тьй като това са неща, които се повтарят всеки ден. Но, не, никой не си дава сметка и животът си тече така, цял живот нещо се забравя и трябва храненето да се прекъсва, за да се търси нещото. Някому винаги нещо липсва и това показва, че и в другите сфери на живота този човек е невнимателен и немарлив. Как този човек може да се надява на успехи.

За да развивате вашето сърце, вие трябва да избягвате да вдигате шум и да безпокоите другите. Те също имат нужда от спокойствие, от концентрация и медитация. Много хора си мислят: „Другите ли, че какво добро мога да очаквам от другите?" Ето как целият свят пропада, защото човекът не мисли за другите. Хората не могат да живеят заедно, защото не хранят никакво уважение, никакво внимание един към друг. Съвместното хранене е един чудесен начин за развиване и разширяване на човешкото съзнание.

Признак за еволюцията на едно човешко същество е неговото съзнание, че принадлежи към едно цяло, много по-обширно от него, и чиято хармония той се старае да не нарушава със своята дейност,



своите мисли, своите чувства и своя вътрешен шум. „Какъв вътрешен шум?" - ще ме попитате вие. Да, целият този шум е резултат от една дисхармония, шумът, който ние вдигаме вътрешно с нашите терзания, възмущения и който безпокои психическата атмосфера. Този, който вдига такъв шум, трябва да знае, че дори и за него това е много лошо и че един ден този шум се проявява в неговия организъм във вид на психическа, а даже и във физическа болест.

Мислете за храната, когато я поемате. Изпращайте й вашата обич. Само така тя ще се отваря за вас и ще ви дава всичките си богатства. Погледнете цветята: те се разтварят, когато слънцето ги сгрява и се затварят, когато то се скрива. И с храната е така: ако не я обичате, тя се затваря и не ви дава почти нищо. Но ако я обичате, ако я ядете с любов, тя се разтваря, освобождава своя аромат и ви дава всичките си етерни частици. Вие сте свикнали да се храните автоматично, без обич, само за да запълните нещо изпразнено във вас, но опитайте се да го правите с любов и ще видите колко чудесно ще се чувствате.

Аз зная, че е безполезно да се говори за любов на хората, тъй като много от тях не знаят какво е любов. Да поздравяват с любов, да вървят с любов, да говорят с любов, да гледат с любов, да дишат с любов, да работят с любов....това те не умеят! Според тях единствената любов се състои в това, да се търкалят с някого в леглото, но най-често накрая става ясно, че именно това не е любов. Ако те знаят да обичат истински, цялото Небе ще е с тях.

Така че по време на хранене вие развивате не само вашия интелект и вашето сърце, но също така и вашата воля, защото придобивате навика да контролирате вашите жестове, да ги правите по-умерени и хармонични... А жестът, това е нещо от областта на волята. През дните, когато се чувствате нервни, използвайте храненето като средство за успокояване. Дъвчете бавно и внимавайте за жестовете си. Само след няколко минути вие ще намирате спокойствието. За нервността съществуват много прости лекарства. Ако сте напрегнати, неспокойни и вие не направите нещо преди да започнете да говорите или да захванете някаква работа, това напрежение ще ви съпровожда през целия ден и цялата ви енергия ще се изчерпва, защото сте забравили да „затворите кранчето". Така че спрете, замълчете, не мърдайте за минута..., след което започнете с нов ритъм и с нова ориентировка.

По време на хранене вие трябва да се учите на самоконтрол и самообладание. Упражнявайте се когато се храните да следите движенията си, за да не вдигате никакъв шум. Аз зная, че това, което искам от вас, е почти неосъществимо, но вие можете да го постигнете и тогава всички, които идват тук, ще остават смаяни. „Но това е невероятно! Не мога да повярвам на очите си!"- ще казват те. А аз ще им отговарям: „Повярвайте тогава на ушите си!"

Когато се нахраните в тишина и мир, вие запазвате това състояние през целия ден. Даже и да сте принудени да тичате насам - натам, достатъчно ще е да спрете макар и за секунда, за да усетите, че мирът е с вас. И всичко това ще се дължи на правилното хранене. Иначе, каквото и да правите, колкото и да си почивате или да се опитвате да говорите спокойно, вие ще сте неспокойни, развълнувани и трескави.

Може досега никой да не го е споменавал, но храненето за в бъдеще ще се възприема като една от най-добрите от съществуващите йога. Всички други: Раджа-, Карма-, Хатха-, Жнана-, Крия-, Агни-йога, са чудесни, но за да постигнете някакъв резултат при тях са необходими години, докато с Храни-йога (така я наричам аз) резултатите идват бързо. Това е най-лесно усвоимата йога. Всички създания без изключение, макар и несъзнателно, практикуват тази йога. Цялата алхимия и цялата магия се съдържат в тази толкова непризнавана и зле разбирана до днес йога.

Ето защо, даже и да сте затънали до гуша в задължения, не използвайте това като повод да бягате от всякакъв духовен живот. Най-малко три пъти дневно вие имате най-добрите условия да се свързвате с Небето, с Бога, защото три пъти на ден сте длъжни да се храните. Всички са длъжни да се хранят. Няма време за молитва, няма време за четене, за медитация..., съгласен съм, но няколко минути за ядене е наложително да се пожертват. Защо да не използвате този момент, за да се усъвършенствате, да се свързвате с Бога и да му отправяте една мисъл на благодарност и обич?

Нека от днес времето за хранене се превърне за вас в една толкова необходима духовна работа. Много хора се смятат за съвършени, защото се съобразяват със законите на обществото: не причиняват зло никому, съзнателно изпълняват професионалните и семейните си задължения. Въпреки това обаче божественият свят е затворен за тях, липсват им радостта, щастието, пълнотата и светлината, които



носи божественият живот. Те се мислят за съвършени, но в какъв смисъл? Странно е тяхното съвършенство, в което няма време за душата и духа!

Човекът трябва да работи, разбира се, за да задоволява нуждите си и да не бъде в тяжест на другите, но трябва също и да намира няколко минути, за да нахрани душата и духа си. Ние сме дошли на земята, натоварени с една голяма мисия, която мнозина забравят, отдадени изцяло на мисълта за успехи в обществения живот, а много други хора ги сочат за пример! Пример за какво обаче? От тях не струи никаква светлина, те не отделят дори минутка за духовен живот и за усъвършенстване.

Вие сте за твърде кратко време на земята и тръгвайки от тук няма да отнесете нито автомобилите си, нито къщите си. Всичко ще остане тук, а вие ще тръгнете с онова, което сте натрупали вътре в себе си. Само то няма да ви напусне никога. Ето това вие все още не разбирате добре и затова тънете постоянно в материални дела. Каква е ползата ви от това? Когато напускате земята, ще трябва да изоставите всичко и да тръгнете голи, бедни и нещастни.

Всичко, което можете да правите в духовен план, правете го поне по време на хранене. Дори това да не се вижда, дори никой да не оценява вашите усилия, правете го, събирайте богатства, ; развивайте в себе си най-добрите качества. Когато дойдете в следващото си превъплъщение, Небето ще ви даде по-добри условия за вашето процъфтяване, тъй като сте започнали да работите истински още от днес. Ето ви една страница от Божествената наука, която вие трябва да научите и макар, че още не е приета официално, утре тази наука ще тържествува, ще ви просвещава и спасява.

IIIХРАНАТА – ЕДНО ЛЮБОВНО ПИСМО ОТ СЪЗДАТЕЛЯ

Да вземем някакъв плод и без да се спираме на неговия вкус, аромат и цвят, да го възприемем като изпълнен със слънчеви лъчи. Това е едно писмо, написано от Бога и само от нас зависи как ще го прочетем. Ако не умеем да четем, жалко, ние няма да можем да извлечем някаква полза от него.

Погледнете с какъв трепет четат, препрочитат и кътат скъпоценното писмо от любимия или от любимата момичетата или момчетата. А кошниците пълни с Божии писма, не заслужават ли да ги прочетем? Човекът последен би се заел да разгадава подобно писмо. Дори животните са по-внима-телни от него. Да, воловете и кравите например, ако не са разбрали писмото добре, го препрочитат наново. Вие се подсмивате и намирате това обяснение за твърде ненаучно... Добре, щом предпочитате наричайте го „преживяне", но аз ви казвам, че те препрочитат писмата...

Храната е любовно писмо, изпратено от Бога и то трябва да се разгадае. Според мен това е най-емоционалното, най-сладкодумното любовно писмо, в което се казва: „Вие сте обичани..., изпраща ви се живот, изпраща ви се сила..." В повечето случаи хората поглъщат всичко, без да разбират нито дума от писмото, в което Бог пише: Сине, аз желая да станеш съвършен, да станеш вкусен като този плод. За сега си тръпчив, кисел, жилав, не си годен за вкусване и трябва още да се учиш. Погледни този плод! За да узрее, той се е пекъл на слънце. Ти също като него трябва да се подложиш на лъчите на духовното слънце. То ще се заеме да преобрази в теб всичко кисело, безвкусно и ще добави също и красиви цветове.",Ето това ни казва Бог чрез храната. Вие все още не го чувате, но аз го чувам.

По време на ядене храната ни говори, тъй като тя е изградена от частици кондензирана светлина и кондензирани звуци. Докато вашата мисъл блуждае някъде другаде, вие няма да можете да чувате„гласа" на светлината. Светлината и звукът са едно. Светлината пее, тя е музика... Трябва да можете да слушате музиката на светлината. Тя говори, тя пее, тя е Божието слово.

За храненето може да се каже също, че то е един вид радиоестезия. Всяко същество и всеки предмет има собствено излъчване и този, който притежава способността да улавя и тълкува тези излъчвания е радиоестезист. А храната е облъчвана от целия космос: от слънцето, от звездите... Четирите елемента са оставили върху нея невидими, но реални отпечатъци, импрегнирали са я с най различни частици, сили и енергии. Тя носи същ следи от миналите покрай нея същества, от хората трудили се на полето около нея. Следователно то може да ви разкаже своята история, да ви разкажа за слънцето, за звездите, за ангелите, за Създателя, да ви разкрие какви същества са се грижил денонощно да й предадат това или онова свойство за да бъде полезна за хората - децата на Бога.

Макар и да вижда колко са заспали и невежи хората, щедрата природа си казва: „Е, какво от това, дали са или не са разумни, съзнателни и будни? Аз ще направя така, че храната да им даде сили за



живот." Очевидно всички хора, лишени от съзнанието за истинското съдържание на храната, подобно на животните, могат да преживяват благодарение на това, че се хранят, но това не им помага да израснат духовно. Те просто се чувстват добре физически.

Що се отнася до поемането на най-субтилните частици от храната, за това е необходимо будно съзнание и неизмерима обич. При тези условия целият организъм е толкова съвършено подготвен за приемане, че трогнатата храна изсипва щедро всичките си скрити богатства. Ако вие посрещате някого с много обич, той се разтваря и ви дава всичко, но ако го посрещнете лошо, той се затваря. Покажете едно цвете на светлината и топлината и то ще се разтвори и ще раздаде аромата си. Скрийте го на студено и на тъмно и то ще се затвори. Храната също се разтваря и затваря според нашето поведение, а когато се разтвори тя ни предлага всичките си най-чисти и божествени енергии.

IVИЗБОРЪТ НА ХРАНАТА

IВеднъж някаква жена телефонирала на една моя ученичка, лекарка по професия. Съпругът на

тази жена бил на легло с тежка чернодробна криза. „Мислите ли, че храната може да е причина за това? - питаше тя - Завчера бяхме поканени на празничен обяд. - А, и какво ядохте там? - запитала лекарката. - О, аз не бях гладна и почти нищо не хапнах, но съпругът ми имаше доста добър апетит" - след което започнала да описва подробно менюто. Това било нещо невероятно: кренвирши, салам, шунка, пастет, пъпеш, телешко филе с миди, пъстърва с бадеми, заек със сини сливи, сирене, сладолед, торта с крем Шантили, плодове, най-различни вина, шампанско, кафе, ликьори... А дамата питала: „Мислите ли, докторке, че нещо от тези неща може да е причина за кризата?" Много хора не правят връзка между състоянието на своето здраве и онова, с което се хранят.

Истина е, че човешкото тяло се гради благодарение на поетата .храна, но това не значи, че ако се тъпче с каквото му попадне, човекът винаги ще се чувства добре и ще се усъвършенства. Всеки човек трябва да знае, че съществува зависимост между онова, което яде и състоянието му след това. Ако поглъща безразборно всякакви храни, те се натрупват в него и организмът му не знае как да се освободи от тях. Така или иначе това води до болести. Трябва винаги да се внимава за онова, което прониква в човешкото тяло.

Разбира се някои веднага ще цитират пасажа от Евангелието, където Исус казва, че не е важно онова, което влиза в тялото, а това, което излиза. Трябва да умеете да тълкувате тези думи на Исус. Нима е разумно да мислите, че от там, където изхвърляте всякакви нечистотии, можете да извадите нещо чисто? Е, разбира се, ако сте Посветени, благодарение на вашата извисеност, каквото и да ядете, вие ще го преобразувате и ще го излъчвате като светлина. Да, но трябва да сте Посветени. Колкото до останалите, с каквито нечистотии се тъпчат, такива ще излизат от тях. Погледнете какво излиза от устите и очите на хората, само защото не умеят да преобразяват храната и да я накарат да сублимира. Ядат мръсотии и от тях излизат мръсотии. Как могат да преобразяват нещата, когато им липсва ум, чистота, обич и доброта?

Нито Исус, нито някой друг Посветен може да съветва хората да ядат и да пият каквото им попадне. Вие можете да поемате всичко, което, пожелаете, ако умеете с огромна духовна работа да неутрализирате всички отрови и да превръщате всичко нечисто в светлина. Впрочем обратното е също вярно: ако не се решавате да започнете духовна работа, дори и най-добрата храна няма да ви преобрази.

Аз зная, че тези, които се занимават с диети, препоръчват определени храни и отричат други. Те може би имат право, но преди всичко трябва да се внимава за начина на хранене. Яжте онова, което желаете, но го правете както трябва? и в разумни количества. Само така ще се чувствате добре. Аз съм виждал хора, които следват разни макробиотични и още не зная какви режими, но от тях много често те не стават по-здрави, напротив, губят сили. Аз зная, че макробиотиката съдържа и добри неща и нямам нищо против нея, обаче съм против това, че тя дава предимство на храната. Не, храната е само средство. По-важен е психическият, духовният живот. Храненето идва след тях.

И най-добрата храна не е в състояние да попречи на някои хора да са зли, порочни и да желаят опустошаването на света. Дори и вегетарианството не е всесилно. Хитлер също беше вегетарианец! Докато други, въпреки че са се хранили с месо, са станали светци и пророци. Те не са се учили.



Хранили са се с каквото намерят и са живеели нехигиенично, но са поставяли духа на първо място и с няколкото истини, които познавали, с любовта си към тези истини и с непоколебимата си воля да ги осъществят, са вършили чудеса.

Но да се върнем към храната, с която се храним всеки ден. Съвсем естествено е, че във физичен план ние не можем да намираме абсолютно чиста храна, не можем да сме сигурни на какво ще попаднем. В областта на чувствата и на мислите обаче, ние имаме възможност да внимаваме в нашия избор и винаги да се храним с най-добрите мисли и чувства, а лошите да отхвърляме. Мислите и чувствата са материала, с който ние градим нашите субтилни тела и ако струпаме една кочина, символично казано, никакъв принц, нито някой нелик посветен, а само скитници ще ни идват на гости. Ние сме тези, които изграждат нашето черно, астрално и ментално тяло, а от качествата на тези тела зависи по-нататъшната ни съдба: дали наши гости ще са светлите или тъмните духове, дали ще живеем в радост или в страдания, в истинска слава или в мрак.

Бъдещето на човека зависи от начина му на хранене. Ако вие се храните лошо във физичен смисъл, вашият външен вид ще е лош и всички ще ви питат дали ви се е случило нещо. Качеството на храната може да промени не само вашия външен вид. Тя може да променя и качеството на вашите мисли и чувства. Някои мисли и чувства могат да ви разкрасяват, а други за съжаление могат да ви загрозяват. Заслужава си да внимавате с тях.

Преобразяването на човешкото същество е невъзможно без то да приема нови частици, които да са от най-добро качество. Ето защо само пазенето на тишина по време на ядене не е достатъчно. Тази тишина трябва да се насища с най-възвишени мисли и чувства, благодарение на които тя става мощна и магична, защото в това състояние тя притежава всички елементи, необходими за храненето на субтилните тела на човека. Тишината не е празнота. Празнота в природата не съществува. Всичко е запълнено със сили, материя, частици и колкото областите, в които се намират, са по-нависоко, те са толкова по-чисти. Тази могъща и магична тишина е богата мина, от която човекът може да черпи.

IIВ храната, която ние поемаме всеки ден, се съдържат четирите елемента: земя, вода, въздух и

огън, които съответстват на четирите състояния на материята. Така че, когато се храним, ние можем да се свързваме с Ангелите, които властват над тези елементи - Ангела на земята, Ангела на водата, Ангела на въздуха и Ангела на огъня - и да ги молим да ни помагат в изграждането на нашето физично тяло. Да стане то чисто и субтилно, достойно за обител на Христа, на живия Бог.

Всеки един от тези Ангели представлява определени качества и добродетели. Ангелът на земята представлява стабилността, Ангелът на водата - чистотата, Ангелът на въздуха - разума и Ангелът на огъня - божествената обич. Ако по време на хранене човекът се свързва мислено с тези четири ангела, той получава духовни частици, благодарение на които изгражда своите субтилни тела, включително и тялото на светлината. Ако успее да построи тялото на светлината, което в Писанията се нарича тяло на славата, човекът става безсмъртен. Физическото тяло не може да просъществува дълго. То е длъжно да върне на майката земя, от която е излязло, всичките елементи, от които е изградено. В своето тяло на светлината, в тялото на славата, човекът може да живее вечно.

Тялото на славата е мъничък етерен зародиш, който ние наследяваме и трябва да оформяме, храним и усъвършенстваме. Това е един процес, подобен на бременността. Майката месеци наред снабдява с необходимите елементи зародиша, получен от бащата, за да оформи в себе си едно живо същество, което щом се роди, може би ще е способно да разтърси целия свят. По подобен начин, но в духовен план ние трябва да работим за усъвършенстването на зародиша на тялото на славата. Ако не се грижим и не мислим за него, то остава захвърлено, потулено, заровено. За щастие обаче то не може да умре, а търпеливо чака момента, когато нашето съзнание се пробуди и ние заработим за неговото усъвършенстване, да го направим могъщо и светло.

Частиците, с които се изгражда тялото на славата, трябва да са най-чисти и с голям интензитет. Само интензивните светлинни вибрации могат да противоустоят на болестите и на смъртта, на ферментациите и на тлението. Човекът, в когото тържествува светлината, е безсмъртен. Ето защо за вас е много важно да се научите, заедно с храната, да ядете и пиете светлина, като сте абсолютно убедени, че така получавате нов живот.



Чрез храната вие можете да се свързвате с Ангелите на четирите елемента и те да станат ваши приятели и сътрудници. Когато се храните забравете своите грижи, злобата си и лошите си мисли, защото те отравят храната ви и ви носят болести. Свързвайте се с Ангелите на четирите елемента, молете ги: „О, Ангели на земята, на водата, на въздуха и на огъня, дарете ме с вашите качества: стабилност, чистота, разум и божествена любов..." и така ще влезете в новия живот.

VВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Темата за храненето е много обширна. Тя не се свежда само до храните и течностите, които поемаме по време на хранене. Човекът се храни също и със звуци, миризми и цветове. В частност съществата от невидимия свят се хранят с миризми. Обичаят да се кади тамян в църквите например води началото си от древното познание, че светлите духове се привличат от чистите аромати, като тази на тамяна, докато тъмните духове ги привличат отвратителните миризми. Но не само миризмите са храна за невидимите духове. Със звуци и цветове те също могат да бъдат привличани. Това се потвърждава често от рисунките на художници, на които са изобразени ангели, облечени в пъст-роцветни дрехи, които свирят на музикални инструменти.

В Писанията се казва: „Вие сте храмове на Живия Бог." Следователно този храм не трябва да се скверни, като се внасят в него нечисти неща. Ако хората знаеха в какви небесни работилници се приготвя храната, те щяха да са много по-внимателни към тази, която служи за изграждането на храма, в който сам Бог трябва да влезе и да се засели. За съжаление обаче, като ядат месо повечето от хората заприличват на гробища пълни с трупове, а не на храмове.

Всяко създание, било то животно или човек, се храни с определена храна. Изборът на храната е много показателен. Ако вие искате да знаете какъв е резултатът от месоядството, идете в зоологическата градина, погледайте хищниците и веднага ще ви стане от ясно по-ясно. Впрочем не е необходимо да ходите в зоологическата градина и да наблюдавате животните, за да правите своите заключения. Животът ви предлага човешки образци на всякакъв вид животни, дори и на такива, каквито не се срещат в зоологическите градини, като мамути, динозаври и други праисторически чудовища. Но проявете милост останете сред клетките, където можете да се убедите, че хищниците са много силни животни, от които се разнася много силна миризма, докато тревопасните са предимно със спокоен нрав. Храната, която те поемат, не ги прави агресивни, докато месото прави хищниците раздразнителни. Обикновено действията на хората, които ядат месо, също са брутални и деградивни.

Разликата между месната и вегетарианската храна се състои в количеството слънчеви лъчи, които те съдържат. Плодовете и зеленчуците са толкова наситени със слънчева светлина, че може да кажем, че те са сгъстена светлина. Когато ядем някакъв плод или някакъв зеленчук, ние директно абсорбираме слънчева светлина, от което в на остава съвсем малко количество отпадък. Месото, напротив, е по-скоро бедно на слънчева светлина затова бързо се разлага и става вредно за здравето.

Месото е вредно поради още една причина. Когато водят животните в кланницата, те предусещат опасността, чувстват какво ги очаква и страхът ги влудява. Този страх нарушава функциите на жлезите им и те започват да секретират отрова. Нищо не е в състояние да неутрализира тази отрова. Тя прониква в организма на човека, който се храни с месо и вреди на неговото здраве и дълголетие. „Но месото е вкусно" - ще кажете вие. Може би, но вие мислите само за удоволствията си и за това, как да задоволите страстите си. За вас е важен само моментът на удоволствието, дори това да коства както живота на безброй животни, така и вашата собствена разруха.

Освен това хората трябва да знаят, че всичко онова, което поемат като храна, се превръща в тях в една антена, която улавя точно определени вълни. По този начин месото ги свързва с астралния свят. В низшите области на астралния свят гъмжи от същества, които подобно на зверове се разкъсват взаимно. Така, когато ядат месо, те са в постоянна връзка със страха, с жестокостта и страстите на животните. Този, който яде месо, поддържа в тялото си една невидима връзка със света на животните и за него е невъзможно да вижда цветовете на своята аура.

И накрая, да се отнема живота на животните е голяма отговорност. Това е нарушаване на закона: „Не убивай!" От друга страна според Битието, преди изгонването им от рая, Бог е определил храната на хората, като им казал: „Ето давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат храна."



Като убиват животните за храна, хората отнемат не само живота им, те отнемат също и възможността им да еволюират. Възможност, която природата им е дала заедно с този живот. Ето защо всеки човек невидимо е съпровождан от душите на всички животни, чието месо изяжда. Тези души идват да искат сметка: „Ти ни лиши от възможността да еволюираме и да се учим - казват те, - сега ти ще се грижиш за нашето възпитание." Въпреки че душата на животните не прилича на човешката, те имат душа и онзи, който яде месо, е длъжен да търпи присъствието на животинската душа в себе си. Това присъствие се проявява в състояния, характерни за животинския свят и когато човекът желае да развива своето висше същество, той среща съпротивата на животинските клетки, които не желаят да се подчиняват на неговите желания, тъй-като те имат своя лична воля, която е насочена против неговата. Това обяснява защо много от постъпките на хората са характерни за животинското, а не за човешкото царство.

Що се отнася до рибите, въпросът стои по различен начин. От милиони години рибите са поставени при едни много лоши условия за еволюция. Това се вижда, когато се изучава структурата на техния организъм. Нервната система на рибите се намира почти в зародишното си състояние. Това означава, че рибата може да се яде, дори това спомага за нейната еволюция. Освен това в рибата се съдържа един много важен за нашата епоха елемент: йодът.

Храната, която ние поемаме, преминава в кръвта ни, от която извлича съответни същества. Евангелието е казано: „Лешоядите се събират там, където има трупове." Това важи и за трите свята: физичния, астралния и менталния. Ако вие искате да се чувствате добре в трите свята, не привличайте лешоядите с трупове. Небето не се проявява чрез хора, които допускат да ги завладее физическа, астрална и ментална мръсотия.

Месото отговаря на един особен елемент в мислите, чувствата и действията. След като сте сънували например, че ядете месо, трябва много да внимавате, защото това показва, че ще бъдете подложени на точно определени изкушения: да проявявате насилие, да се поддавате на греховни страсти или да допускате егоистични и несправедливи мисли. Насилие във физичен план, греховна страст в астрален план и егоизъм в ментален план, това представлява месото.

Традицията гласи, че преди изгонването, лицето на Адам било лъчезарно и всички животни го обичали, уважавали и му се подчинявали. След изгонването той изгубва този образ и животните се превърнали в негови врагове. Ако животните са изгубили доверието си в човека, ако птиците излитат при неговото приближаване, ако всички създания го възприемат като враг, за това има причина и тя е, че човекът е паднал от духовните висини, в които се е намирал. Налага се той да намери отново своята прелест, като се подчинява на законите на обичта и на мъдростта. Така човекът ще се помири с всички царства на творението и тогава ще настъпи Царството Божие на земята.

Смята се, че войните избухват поради икономически и политически причини, но в действителност те са резултат от масовото клане на животни. Законът за справедливостта е неумолим! Той задължава хората да заплащат с толкова пролята човешка кръв, с колкото животинска кръв са проляли. Колко милиони литри кръв, пролята по земята, крещи към Небето за мъст! Изпарението на кръвта привлича не само микроби, но и милиарди ларви и низши същества от невидимия свят. Ето това са истини, които хората не познават и които може би не приемат, но независимо от това, дали ги приемат или не, аз съм длъжен да им ги разкривам.

Ние убиваме животните, но цялата природа е един организъм и като посягаме на животните, ние, все едно, че засягаме някои жлези на този организъм. Тогава настъпват промени в неговите функции, нарушава се равновесието и няма нищо чудно в това, че между хората избухва война. Да, човекът е изклал милиони животни за храна, без да знае, че в невидимия свят те са свързани с хората и че тези хора трябва да умрат заедно с тях. Като убиват животни, хората изтребват хора. Всички казват, че е време вече да се възцари мир на земята и да няма повече война. Но, щом продължа избиването на животни, ще продължават и войните. Убивайки животни човекът унищожава себе си.

VIМОРАЛЪТ НА ХРАНЕНЕТО

Някои хора си въобразяват, че трябва много да ядат, за да поддържат своето здраве и своите сили в добро състояние. Това съвсем не е така, напротив, голямото количество изядена храна изморява организма, спъва и блокира храносмилането, води до безполезно натоварване, което в последствие е



почти невъзможно да се превъзмогне. Така, поради грешното мнение, че доброто състояние предполага обилно хранене, се появяват различни болести.

В действителност гладът продължава живота. Ако привършвате яденето сити и пресити, на вас ви става тежко, доспива ви се и губите всякакъв порив за усъвършенстване. Но ако ставате от масата с остатък от лек апетит, ако се отказвате от няколкото толкова желани последни залъка, етерното ви тяло получава импулс, който го кара да тръгне да търси във висшите райони частици, с които да запълни оставената празнина. И само няколко минути по-късно вие няма да изпитвате глад, ще ви е леко, ще се чувствате съживени и способни за работа, защото частиците, които етерното тяло ви е донесло, са от най-високо качество. Но ако ядете до пресита и в количество над онова, което ви е необходимо, ако ядете само заради удоволствието, както правят много хора, вие няма да се чувствате никога истински сити, а само ще нарушавате равновесието във вашия организъм.

Когато се храните прекомерно, вие се пресищате. Това претоварва вашето етерно тяло и то не може да изпълнява своята дейност. При тези условия някои низши същества, като видят това изобилие от храна, се втурват да вземат участие в пиршеството, които вие несъзнателно организирате. Ето защо не след дълго вие чувствате отново празнота и изпитвате желанието да ядете отново, за да я запълните..., но и нежеланите пристигат отново. Така вие се превръщате в чудесна плячка за крадци и гладници от астралния план, които пируват за ваша сметка.

Е, разбира се, когато ви съветвам да ставате от масата гладни, аз имам предвид чувството, че нещичко не ви достига. Ако вие се лишавате; постоянно от онова, което е необходимо за вашия организъм, етерното тяло няма да може да набавя липсите. Но, ако на един килограм вие се лишавате от двадесет грама, вие ще се чувствате по-леко, в по-добро разположение, благодарение на етерна те елементи, които получавате в добавка към поетата вече храна.

Аз многократно съм се упражнявал да ям само толкова, колкото да не изпитвам глад. „А изкушението, ами желанието да продължим?"- ще попитате вие. О, аз много добре познавам това изкушение, но за какво ни са тогава разума и волята? Ето една възможност да ги изпитаме. Дори на най-големи празници, приеми и гощавки трябва да можем да отказваме. Аз често отказвам. Навсякъде, където ме канят, ми предлагат най-различни ястия, но аз предварително предупреждавам: „не приготвяйте нищо специално! На мен ми стига малко салата, малко зеленчук и някакъв плод." И разбира се, никой не се съобразява с моите предупреждения, всеки приготвя всякакви фантастични блюда, а когато видят, че си вземам по малко, те остават разочаровани. Но, това остава за тяхна сметка... Те би трябвало да ми вярват.

Много отдавна аз разбрах какво губи човекът, ако яде повече, отколкото е гладен. Той губи една субтилна частица, много по-скъпоценна от вкусотиите на която и да е гозба. Вие също трябва да можете да отказвате онова, което ви предлагат. Ако не можете да отказвате, вие няма да можете да вършите каквато и да е по-важна работа. Когато ви очакват духовни дела, вие ще се чувствате сити и сънливи, а не бива да заспивате, защото вие сте длъжни да извършите тези дела.

Разбира се, всеки човек би трябвало да знае колко храна му е необходима. Аз зная, че стомасите на всички хора не са еднакви, дори съм срещал няколко феноменални стомаси, като този на Цеко например. Цеко е един брат от Братството н България и неговият апетит поразяваше всички. Като че ли той никога не успяваше да се нахрани до насита.

Той беше едно учтиво, услужливо, винаги усмихнато и обичливо момче и тъй като беше извънредно як, мъкнеше багажите на всички. Когато Братството се изкачваше на лагер на Мусала, той беше натоварван като магаре. Преди всичко по-възрастните сестри му даваха нещата си да ги носи и той приемаше всичко, без да възразява или да мърмори. Когато хвърляхме поглед назад, ние виждахме една планина да пълзи нагоре. Често, по време на нашите екскурзии, той носеше самовара, с който сестрите и братята приготвяха чай. Носеше го заедно с жарта. Водата кипеше, чуваше се свистене, вдигаше се дим, а Цеко се носеше спокойно, като същински локомотив.

Цеко беше добър по природа, което го правеше симпатичен на всички и всички се надпреварваха да го канят на гости. Но където и да отидеше, той изяждаше всичко от масата. Ако нещо трябваше да бъде опазено, то не биваше да попада пред очите на Цеко, иначе и то изчезваше в този единствен в света стомах. Когато лагерувахме на Рила, често оставаше от храната и понеже тя започваше да се разваля, ние я отделяхме настрана, за да я изхвърлим. Когато сестрите потърсваха тези отпадъци, за да ги изхвърлят, те не намираха нищо. Цеко вече се беше погрижил. Но, каквото й да погълнеше, Цеко никога не се разболяваше. Учителят Петър Дънов, като си даваше сметка с какъв феномен си има



работа, изпращаше при него всички, които се оплакваха от липса на апетит. Като гледаха как Цеко лапа, апетитът им се възвръщаше. Да, той беше наистина феноменален.

И това не е всичко! Макар, че му липсваше някакво по-специално образоване, той неочаквано започна да пише стихове. За него поезията се състоеше в търсене и нагаждане на рими и писанията му бяха като нещо без глава, без опашка, но римувани. А когато рецитираше своите „поеми“ беше трудно да сдържаме смеха си. Толкова смешно звучаха те! Цеко много добре разбираше, че му се присмиваме, но невъзмутимо и с усмивка продължаваше да ни чете своите поеми вечер, край лагерния огън на Рила. Той никога не се обиди от нашите насмешки и подмятания. Един ден за почуда на всички той започна да пише истински стихове, над които вече никой не смееше да се присмива или да подмята шеги.

След това той пожела да композира музика и да пише песни. И отново започнаха присмехите и закачките: „Цеко... композитор?!" Твърде скоро обаче можеше да се чуят братята и сестрите, разхождайки се из планината, да тананикат неговите мелодии или да пеят песните му.

Той беше електротехник и един ден с голяма мъка научихме, че както работел на един стълб, получава токов удар и пада... Така свърши Цеко. Всички скърбяха за него и дори сега, след петдесет години, аз често си спомням с тъга за Цеко... И все пак до днес аз не съм виждал подобен стомах.

Но вие не сте Цеко и трябва да знаете, че прекаленото ядене е вредно за здравето. Плюс това, като ядете повече от онова, което ви е необходимо, вие изяждате определеното за други. Тъй като много хора преяждат, а други недояждат, в света се нарушава равновесието. В основата на противоречията, революциите, войните лежат лакомията, алчността, липсата на мярка у тези, които трупат богатства (храни, земи, предмети), от които другите са лишени. Колективното съзнание у хората не е развито и те не могат да разберат и да предвидят последиците и размириците, които тези стремежи могат да причинят в бъдеще.

Желанието да грабят и да лапат повече отколкото трябва подтиква хората да подчиняват другите и дори да ги унищожават при най-малката непокорност или съпротива. Даже и най-нищожната причина може да се окаже начало на големи катастрофи. Следователно тези инстинкти трябва да се овладяват, преценяват и регулират отрано. Ако не се следят, те могат да придобият толкова гигантски размери в различните области на живота, че да се превърнат в извор на най-големи нещастия.

Ето защо ученикът трябва да се учи да не губи мярка при хранене. Той трябва да спира да се храни, преди да се е заситил. Ако не умее да спира, той подхранва в себе си неестествени желания и става като онези богати хора, които имат болезненото желание да трупат всичко. Всъщност те са вече богати, но техните амбиции и алчност са толкова огромни, че желаят да погълнат целия свят.

Исус казва, че е по-лесно камила да се провре през иглено ухо, отколкото богатият да влезе в Царството Божие. Вече две хиляди години никой не се заема да обясни това сравнение и то изглежда странно за всеки, който не е сигурен в онова, което иска да каже Исус. В действителност Исус има предвид не физическото, а астралното тяло. Тялото на желанията или астралното тяло на богатите толкова нараства и се разпростира с прекалена алчност, че се превръща в огромен тумор, който пречи на богатия да премине през иначе широките порти на Царството Божи! А астралното тяло на камилата е съвсем малко, тъй като тя е скромна и се задоволява с малко. Благодарение на това тя е способна да преминава пустините. Там, където всичко загива, камилата оцелява.

Както виждате тези, пред които не стои въпросът за разумното хранене, изграждат в своето астрално тяло язви, които им преграждат пътя, минаващ през портите на Посвещението. Едновременно с това те задлъжняват, защото обсебват онова, което принадлежи на други. Това противоречи на законите на духовния свят, който повелява едно равноправно и хармонично разпределение на благата.

Ако съществата там горе забележат, че вашето мислене е егоистично и грубо, те няма да ви приемат между тях. „Останете си долу в джунглата! - ще ви казват те - Там, където зверовете се разкъсват едни-други. Там е вашето място! Вие ще страдате, ще се оплаквате, че ви хапят и жилят, но щом не разсъждавате според философията на Великото Всемирно Бяло Братство, Небесните порти ще остават затворени за вас.

Трябва да разберете, че въпросът за храненето не се отнася само до физическата храна. Същите правила са валидни също за мислите и за чувствата. В астралните тела на онези влюбени, които се наливат с любов без мярка, също се образуват тумори и Небесните порти се оказват тесни за тях.



Такива хора бързо се насищат взаимно, започват да си омръзват, изчезва взаимното им вдъхновение, и накрая те се разделят и се погубват взаимно, което доказва, че Небето се е отворило за тях.

И така захвърлете идеята, че доброто здраве зависи от обилното ядене. Някои майки от обич тъпчат с храна децата си. Тези майки са глупави. Вместо да ги тъпчат, те трябва да учат децата си как да се хранят с мярка. Да им обясняват, че ако вземат за себе си повече от онова, което им е необходимо, по един или по друг начин, било в астрален или в ментален план, те ограбват другите. С една дума, трябва да се мисли за другите. Кои от вас са се замисляли да разделят изобилните си богатства с другите? Аз говоря преди всичко за чувствата и мислите. През някои дни вие се чувствате прекрасно: богати, щастливи... Замисляли ли сте се в този момент да раздадете от вашето щастие на онези, които са отчаяни и страдат? Не, вие пазите всичко за себе си.

Трябва да умеете да раздавате от обилното, преливащо щастие. Обръщайте се към всички и им казвайте: „Скъпи братя и сестри от целия свят, това, което притежавам, е толкова чудесно, че: искам да го поделя с вас. Вземете от това щастие, вземете от тази светлина!" Ако имате достатъчно, развито съзнание да правите това, вие ще бъдете вписани в регистрите на Небето като същество изпълнено с разум и обич. Всичко онова, което раздавате, се трупа в Небесната банка на ваша сметка и когато почувствате нужда, вие можете теглите от този влог. А вашата радост оста» непокътната във вас и понеже я поставяте н сигурно място, никой не може да ви я отнеме.

Ако умеете да се самонаблюдавате, в бихте забелязали, че всеки път, когато запазват някоя радост за себе си и желаете да я сподели с другите, злосторните същества от невидимия свят, които ви дебнат, изпращат чрез някой от вашето обкръжение нещо, което помрачава тази радост. Дори в мигове на най-голямо щастие се случва нещо непредвидено, което отнема радостта ви. Това става така, защото не сте желали да я споделите, да я предложите на Бога-Отец или на Божествената Майка, като им кажете: „Аз толкова съм оглупял, че не зная на кого да дам от моята радост. Давам я на Теб Боже и на теб Майко Небесна, за да я разпределите!" Тогава Те ще разпределят вашата радост, като част от нея вложат в небесните складове. Приемете тази истина и я ползвайте за ваше добро и за доброто на целия свят.

Старайте се от днес нататък, когато се храните, да спазвате мярката, защото това е въпрос, който засяга области, стоящи много по-далеч от областта на храненето. А ако се научите да се храните с повече съзнание и любов, като намалявате храната на половина или дори на четвъртина, вие ще черпите от нея необикновени сили. Защото в действителност енергията, която може да освободи една хапка, е достатъчна за един влак да обиколи земята. Да, само една единствена хапка!

VIIПОСТЪТ И ВЪЗДЪРЖАНИЕТО

1Постенето - своеобразен метод за пречистване

В процеса на храненето вашият организъм абсорбира от храната полезните и се старае да се освободи от чуждите и вредните за него частици. Но организмът не винаги е способен да извърши това разделение, било поради това, че го претоварвате, било че поетата храна съдържа много вредни съставки. В такива случаи отпадъците се натрупват в различните органи и най-вече в дебелото черво.

Но дори и чиста храната оставя отпадък у нас. Ето защо добре е отвреме-навреме да погладуваме, за да позволим на организма си да направи необходимото почистване. Впрочем постът е един метод, на който ни учи самата природа. Погледнете животните! Когато са болни, те инстин-ктивно си налагат пост: потулват се някъде и ядат някаква трева, която им действа като очистително и така се лекуват.

Когато видите, че мебелите в дома ви са покрити с прах, вие веднага грабвате кърпата и ги почиствате. Но ако става дума за вашия собствен организъм, че трябва поне веднъж седмично да го подлагате на почистване, че милионите клетки-работници на тялото ви се нуждаят понякога от почивка, вие оставате безучастни. Някои болести се проявяват под формата на треска, или сълзене на очите, потекъл нос, леки обриви по кожата. Всички те са проява на пречистване. След като вие не желаете да се пречиствате, вашите органи се чувстват длъжни да свършат тази работа вместо вас.

Постенето е здравословен навик. За всеки от вас би било добре, ако условията позволяват поне веднъж седмично да погладува 24 часа. 3а препоръчване е през това време да се посвещават на



духовна дейност: да се свързвате със светлите същества, да слушате музика и лекции, които ви вдъхновяват, да пречистване на мислите и чувствата си. Тези, които се заловят с постенето , не след дълго установяват, че материалите, които организмът отделя по естествени пътища, загубват миризмата си.

Представете си, че аз съм лекар и слушайте, без да се смущавате от думите ми. А забележите, че миризмата на материалите, които вашето тяло отделя, включително и вашата пот, стават по силни и неприятни, това означава, че вие сте физически или психически болни. Вие ще възразите, че тази миризма зависи единствено храната, която сте поели през деня. Не е така: Наблюдавайте се и ще се убедите, че ако прекарате няколко дни в безпокойство, гняв или ревност вашата миризма ще се промени. Всичко се отразява в миризмата на тялото.

Едно няколкодневно постене също може да е благотворно, но за това са необходими подходящи условия. По-добре е, ако за постене се изберете например дните в отпуск, когато човекът е свободен и има възможност само да чете, да се разхожда, да медитира, да се моли, да слуша музика... А тъй като по време на гладуване въздухът замества всякаква храна, за препоръчване е да се избере място, където въздухът е чист.

Повечето от постещите усещат болки в гърба, сърцебиене или главоболие... Това е един специален език на природата и който не го разбира, се зарича: „Край, повече никакво постене!" Това обаче е неразумно. С тези болки природата ви предупреждава, че един ден вие ще имате здравословни проблеми с органите, в които усещате болки. Така че, ако искате да узнаете слабите си точки, постете няколко дни. Ако почувствате болки някъде, знайте, че от там може да дойде някаква болест и вземете предварително мерки.

При условие, че се практикува разумно, постът не крие никаква опасност и не може да причинява никаква вреда. Доказателство за това е фактът, че болките, които се появяват в началото, изчезват след втория ден. Ако гладът е причина за болките, те би трябвало с времето да се увеличават, но напротив, спокойствие и мир завладяват постещите. Никой не умира след няколкодневно гладуване, докато милиони умират от преяждане.

В началото постенето може да ви се стори доста трудно, защото това неочаквано пречистване на организма го обезпокоява.тъй като той не е привикнал на това. Тези първи прояви обаче не трябва да ви подвеждат и да решите, че постенето е опасно. Напротив, точно хората, които изпитват болка, имат нужда от гладуване, защото болките се дължат на свръхколичествата отпадъци, изхвърлени в кръвта при пречистването. Много хора, които се интересуват само от своя външен вид, мислят, че постенето ще развали фигурата и вида им. Това може би също е вярно, що се отнася до началото, но след няколко дни изразът на човека се възстановява, става по ведър, лек и приятен.

Тези, които искат да постят, трябва да приемат нещата по друг начин. Ако усещат болки, те не трябва да се паникьосват, а да продължават, докато болките изчезнат. Ако прекъснат гладуването, те ще постъпят като разболял се от треска, който се тъпче с хапчета, за да я спре. Той се чувства веднага по-добре, разбира се, но не знае, че като спира треската по този начин, той си осигурява една по-сериозна болест за по-късно.

Оставяйте организма си да реагира сам. Когато е претоварен, той се стреми да се разтоварва, като изхвърля всички отпадъци и затова температурата му се повишава. Тази температура трябва да се понесе. Тя е доказателство, че става пречистване. За да помагате на организма в неговата работа, вие можете да пиете много топла, преварена вода. Изпийте една след друга няколко големи чаши вода и температурата веднага ще спадне. Така всички канали се освобождават и кръвта може свободно да тече и да отнася отпадъците към естествените изходни пътища и порите.

Да се пие топла вода по време на пост е много добре. Преварявайте водата няколко минути, след което я оставяйте, да се утаи варовикът. Вие знаете, че мазни съдове не могат да се измият добре със студена вода. За да измиете мазнини ви е необходима гореща вода. Студената вода оставя непокътнати в организма много частици и вещества, докато горещата ги разтваря и отнася навън през порите, бъбреците и т.н. От това вие се чувствате пречистени и подмладени. Вие можете да пиете топла вода през всичките дни на гладуване. Топлата вода не само почиства всички канали, тя е отлично средство срещу атеросклерозата и ревматизма.

По начало да се пие топла вода не е много приятно, но постепенно човекът се чувства много по-добре и този навик се превръща в истинско удоволствие. Топлата вода е най-естественото и безвредно лекарство, но понеже е толкова обикновена и евтина, никой не я взема на сериозно. Един наш брат се



излекува с топла вода от болест, от която неговият лекар, а също така и приятел, с какви ли не лекарства, не успя да излекува. Когато отишъл, вече оздравял, на преглед при лекаря, братът му разказал как се е излекувал.„Аз зная за чудесата, които в много случаи може да извърши топлата вода - признал лекарят, - но как бих могъл да искам хонорар от пациенти, на които съм предписал единствено да пият топла вода."

По време на пост физическото тяло чувства лишения, разбира се, но етерното тяло компенсира липсите с други, по-чисти и по-субтилни частици. Етерното тяло има за задача да бди над физичното тяло и да допълва неговите енергийни резервоари. Следователно постенето дава един подтик на етер-ното тяло. Всичката работа пада върху него, а в това време физичното тяло си почива.

Очевидно, ако един пост продължава много дълго, етерното тяло се пренатоварва с работа, и тъй като физическото тяло бездейства, това съвсем не е добре. Двете тела, физичното и етерното, са свързани. Ако работи само едното, тогава равновесието се нарушава. Затова дейността им трябва да е хармонично разпределена.

Приключвайки, аз ще ви кажа няколко думи за начина, по който трябва да се прекъсва няколкодневно гладуване. Преди всичко трябва да знаете, че ако веднага започнете да се храните нормално, вие можете дори да умрете. За препоръчване е първия ден да се задоволите с лек бульон. На другия ден можете да хапнете една супа с филия препечен хляб. На третия ден вече можете да се храните нормално, но с лека храна и в умерени количества. В такъв случай не ви грози никаква опасност.

След един подобен пост вие ще изпитвате съвсем нови, субтилни усещания и откровения. Преди всичко ще се чувствате подмладени, освободени, като че ли от всички отпадъци, задръствали преди поста вашия организъм, са изчезнали, всички отпадъци и мръсотии са изгорели. По този въпрос могат да се научат много интересни неща, но невежеството и страхът пречат на хората да се, обновяват чрез пост, което за много духовни хора, и мистици в миналото е бил навик.

2Постенето - своеобразен начин на хранене

В действителност въпросът за постенето стига много по-далеч, отколкото вие можете да си представите. Онова, което привлича нещастията върху човека, са нечистите неща, натрупани от него в предишни животи. Всеки грях, всяка грешка остават в човека като отпадък и всички нещастия се дължат именно на тези неизчистени отпадъци. С постенето човекът се освобождава от вредните елементи, той получава просветление и се чувства по-лек и по-щастлив. Ето защо всички религии и учения препоръчват постенето.

Постът не означава отричане или лишаване от нещо. Напротив, постът служи преди всичко за хранене. Тъй като физическото тяло е лишено от храна, другите тела (етерно, астрално и ментално) започват да действат. В човека съществува едно начало, което се защищава, което не желае да умира. Липсата на храна за физическото тяло предизвиква тревога и тъй като в организма има същества, които бдят за вашата сигурност, те слизат от по-високите райони и набавят всичко, което ви липсва. Вие започвате да приемате частици от въздуха и това ви кара да се чувствате сити. Ако в такъв момент за няколко секунди спрете да дишате, от астралните и менталните сфери ще дойдат други същества, които ще ви доставят необходимото.

Езотеричната традиция гласи, че първият човек се е хранил с огън и светлина. Когато в процеса на своята еволюция той слиза в материята, в него постепенно се появява необходимостта от все по-гъста храна, докато храненето стане такова, каквото е днес. Посветените знаят, че съвременният начин на хранене е резултат от енволюцията на човешкото същество. Затова те си поставят за задача да приближават хората към тяхното първоначално състояние, като ги учат да се хранят с все по-субтилни елементи; все едно, че нямат стомах, дробове... Така човешката мисъл се освобождава. Но това е една продължителна и трудна подготовка. Твърде малко йоги в Индия успяват да владеят дишането си до такава степен. Но тези, които достигат до това ниво, могат да плуват в Акаша, в космическия етер, и да разполагат с всички познания, защото са свободни.

Следователно човекът е слязъл от небесните селения след един процес, който се нарича енволюция. По време на това слизане към материята той се отдалечава от първичния огън и навлиза в студените периферни райони. Постепенно материята на неговото тяло става все по-плътна, докато се появи физическото тяло. Точно както ние сме задължени през зимата да навличаме всякакви дрехи, за



да устоим на студа. За да поеме па обратния път нагоре, човекът трябва да се разсъблече, символично казано, сиреч да се отърси от всичко, което му тежи. И постенето именно е средство за постигане на тази лекота и на първичната чистота.

Но постът не се състои само във въздържане от физическа храна. Постенето предполага също отърсване от онези чувства и мисли, които ни правят по-тежки. Вместо да желаем да вземаме, да лапаме, да трупаме, трябва да се учим да се отказваме и да се освобождаваме. Трупането благоприятства слизането надолу. Всяка мисъл, всяко чувство или желание, които не носят духовна природа, полепват по нас така, както скрежът полепва зиме по клоните на дърветата и трябва да дойде пролетното слънце, да стопи скрежа, за да станем отново същите. Когато отхвърлим всичко ненужно, което сме натрупали, тогава ние ще се чувстваме прониквани и съживявани от божествения дъх.

Този, който иска да трупа всичко в главата и в сърцето си, в тях няма да остане място, за да приема на гости Бога и ангелите. Не ме разбирайте криво. Аз не казвам, че на вас вече не са ви нужни стомахът, белите дробове, червата... За да разберете истината, не е нужно да разрушавате тялото си, напротив, вие трябва да пазите своето тяло, както и главата, сърцето, белите дробове, стомаха въпросът е само в това, да работите за създаването на хармония между тях. Това е истинския смисъл на постенето.

VIIIЗА ПРИЧАСТИЕТО

Причастието е един от основните ритуали в християнската религия. То не е въведено от Исус, а е съществувало векове преди него. В Битието се разказва как Мелхиседек, жрец на Всевишния, посреща и благославя Авраам, като му поднася хляб и вино...

Но причастието не трябва да се свежда до поемането от време на време осветената нафора от ръката на свещеника. В действителност всеки от нас трябва да стане свещеник, жрец. Това е вът-решното призвание на човека пред Вечния. Всеки ден човекът трябва да се проявява като служител на своите клетки и да им подава хляба и виното. Ако вие изпълнявате съзнателно тази роля, вашите клетки ще получават истинското причастие, сиреч един свещен елемент, който ще им помага в тяхната работа, а радостта, която ще изпитват клетките от добрата работа, ще чувствате и вие.

За да разгадаем тайната на Светата Вечеря, трябва да тръгнем от храненето. Разбира се, че дишането и преди всичко духовните упражнения, като медитацията, съзерцанието, отъждествяване-то, са всяко едно, само по себе си, една форма за причастие. Но, за да разберем добре що е причастие, трябва да започнем с храненето. Не всички притежават дарбата да медитират и да съзерцават, както и не всеки разполага с необходимите за това условия, но всички по света всеки ден се хранят. Следователно първо трябва да се запознаем с храненето в неговия физичен аспект.

Причастието е процес при който се извършва някаква размяна: вие давате нещо, а в замяна получавате нещо друго. Вие ще възразите, че когато се храните, вие само поемате храна. Тук грешите. Вие също давате нещо на тази храна. Ако не го правите, това не е истинско причастие. Истинското причастие е божествен обмен. Нафората ви носи своята благословия, но ако вие не й отдавате необходимата обич и уважение, вие извършвате един безчестен акт. Когато вземате, трябва да давате. На нафората вие трябва да отдавате вашето уважение, вашата обич и вашата вяра, а тя в замяна ще ви дава божествените частици, които притежава. Тези, които приемат нафората без това свято поведение, никога няма да се променят. На нас ни въздейства не самият предмет, а доверието и обичта, които му отдаваме.

За да сте причастни с Бога, вие също трябва да Му отдавате обич, признателност и вярност. Не защото на Нему е необходимо онова, което ще Му дадете. Бог е толкова богат, че би могъл да мине и без него, но вие, като се опитвате да Му дадете нещо от своето сърце, от своята душа, можете да събудите у себе си някои духовни центрове, след което във вас изобилно ще потекат всички божес-твени добродетели.

Но да се върнем на храненето. Даже когато приготвяте вашата храна, вие трябва да мислите за продуктите и като ги докосвате да им предавате от вашата обич... Говорете им, казвайте им: „Вие, които носите Божия живот, аз ви обичам, аз ви ценя, защото зная какви богатства притежавате. Аз изхранвам цяло семейство от милиони, милиарди обитатели в мен. Бъдете добри и им дайте от този живот." Ако свикнете да говорите така на храната, тя ще се преобразува във вас в сила и светлина, тъй



като вие ще знаете как да общувате със самата природа. Тогава вие ще разберете, че истинското причастие има един много по-широк смисъл от този, който обичайно му придава църквата.

Разумно ли е обаче да мислим, че трябва да чакаме да получим нафората, за да станем наистина причастни с Бога? Освен това, не нафората е тази, която променя хората. Човекът може да изгълта цял вагон нафори и да остане все същия, мързеливец, крадец и развратник. Всичко зависи от съзнанието... Ако вие съзнавате, че Бог влага от своя живот в храната, в момента, когато започвате да се храните, вие се превръщате в свещеник, който благославя хляба и виното. Така всеки ден, при всяко ядене вие общувате с божествения живот.

Аз разбирам и уважавам свещените обряди и затова ви приканвам и вие да ги спазвате всеки ден. Защото аз зная, че идва една епоха, когато всеки ще стане свещеник пред Вечния. Свещеник е този, който разбира създаденото от Бога, обича го и го уважава. Дали някой го е назначил за свещеник или не е, това няма значение, сам Бог го посвещава. Бог е над всичко. Никой не може насила да го затвори в някаква нафора и да го раздава както си иска. И защо е необходимо да Го насилваме, когато още в Началото самият Той доброволно е влязъл в храната? Бог не обича насилието и често, когато искаме да е в храната, Той не е в нея.

Преувеличавайки значимостта на нафората хората напълно пренебрегват въпроса с храната и забравят, че с нея също могат да се свързват с Бога. Ето аз сега ви отварям очите, като ви казвам, че храненето е толкова свято, колкото и нафората, защото тя е приготвена от квинтесенцията на цялата природа и на самия Бог. Какво би могло да й добави освещаването й от някакъв поп?

Църквата дотолкова е деформирала хората, че вече няма начин някой да ги накара да разберат чудото на онова, което Бог е създал. Онова, което произвеждат те, да, но създаденото от Бога, то не е интересно! Човекът е над всичко! Ако попитате свещениците те, разбира се няма да ви кажат, че се смятат по-висши от бога, но на практика все едно, че се поставят над Него. Според тях са важни само техните атрибути, нафорките, броениците, утварите, а всичко останало не струвало нищо. А би трябвало да се обръщат към хората с думите: „Уважавайте живота, деца мои, защото всичко е свято, всяко нещо в природата е талисман, поставен там за нас от Бога!"

Аз не омаловажавам ролята на свещениците, не омаловажавам също и значението на причестяването. Аз откривам само пред вас нови хоризонти, за да видите, че причастието е не само един важен акт. То е извънредно необходимо за хората и те трябва да се причестяват всеки ден. Вярвате ли вие, че нещо може да се промени във вас, ако се причестявате само два или три пъти в годината? Нищо! Вашите клетки ще остават непроменени и вие вечно ще оставате същите. За да промените толкова упоритото си физическо тяло, е необходимо да работите над тази промяна всеки ден с мисъл, с вяра и с обич и един ден тялото ви ще затрепти.

Нито един от обрядите, установени от църквата, не трябва да скрива истинската религия. Често хората гледат само през малките очилца на някаква религия, някаква философийка или на някаква църквица, а всичко останало в света остава за тях в мрака. Каква полза да принадлежите на една религия, ако тя скрива прелестите на това, което Бог е създал и отнема на хората истинските възможности да общуват Него?

IXСМИСЪЛЪТ НА БЛАГОСЛОВИЯТА

В настоящо време повечето храни са отровени с всякакви химически продукти. Не може да се намери вече нещо чисто, нещо прясно. Плодовете и зеленчуците се отглеждат с вредни торове, а рибата се лови в замърсени реки и морета... Скоро ще бъде невъзможно да се живее на земята. Много хора трупат пари от всякакви далавери, като се подиграват с всички хора, които обричат на смърт от отравяне!

Все пак, много зависи от нас самите как нашият организъм ще приема храната. Молитвата и благословията преди ядене благоприятстват доброто възприемане на храната от организма. Тези сентенции и молитви не могат да добавят никаква частица живот към храната, защото Бог вече се е погрижил да стори това чрез своите посредници, слънцето, вятъра, звездите, земята и водата. Ако беше възможно да се внесе божествен живот с една проста човешка благословия, защо не се благославя парче дърво, камък или метал и да се изяжда? Като благославяме камъка, парчето дърво и



метала, ние, разбира се, им предаваме нещо като живот, но този живот не може да храни хората. Тези благословии носят своята полза, но те не могат да хранят.

„Значи вие мислите, че няма смисъл да се благославя храната?" - ще ме запитате вие. Има смисъл! Аз вече ви казах, че думите и жестовете за благославяне облъчват храната и я обвиват с флуиди, като по този начин я подготвят да влезе в хармония с този, който ще я поема. В неговите субтилни тела също протича приспособяване, благодарение на което, организмът на човека възприема най-добре богатствата, съдържащи се в храната.

Хората не разбират правилно въпроса за благославянето на храната. Даже самите свещеници не знаят защо трябва да благославят виното и нафората. Тези, които в миналото са въвели тази практика, са познавали значението на тяхното магично действие. Днес това познание е изгубено. Благославянето има за цел да опитоми храната. Ние трябва да знаем, че храната води свой собствен живот и нейните вибрации не винаги са съгласувани с нашите. Ние трябва да намагнетизираме храната и да и дадем частици от нашето същество, които да променят движението на нейните частици и да я направят наш приятел. Така храната се разтваря и изсипва в нас всичките богатства, които съдържа.

Когато двама души се срещнат, техните вибрации са толкова различни, че те не винаги могат така лесно да ги хармонизират и да се разберат един-друг. С времето обаче между двамата протича един обмен, един вид осмоза, и те започват да вибрират в унисон. Точно това става и с храната. Ако вие я изяждате без предварителна вътрешна подготовка, тя остава една чужда материя и не действа така, както би действала, ако вие се бяхте опитали да се свържете с нея. Вие често сте ме виждали да подържа в ръцете си за момент плода, който ще ям. Така аз променям неговото етерно тяло и го моля да се разтвори за мен.

На храната вие можете да се усмихвате, като на животно, което желаете да опитомите. Животните, растенията, съществата се нуждаят от обич, за да бъдат опитомявани. Така е и с храната, а също и с лекарствата. Ако искате едно лекарство да бъде истински възприето от вашия организъм и да му въздейства успешно, вие трябва да поработите върху етерната материя на това лекарство. Дори един камък във вашата ръка може да вибрира приятелски или враждебно. Ако вие знаете как да го предразположите благоприятно към вас, той би могъл да ви защищава или да ви лекува. Това е закон, чиято валидност можете да откриете във всички области на живота. Погледнете какво става с момчетата и момичетата. В началото те са чужди един на друг. Тя стои вдървено на стола си и се държи сдържано..., чудесно, но той предлага питие, пуска сантиментална музика, тя постепенно се опитомява, съгласява се и те стават „приятели".

Когато обувате новите си обувки за първи път, те ви са тесни, неудобни, корави, не могат да се прегъват, но малко по малко те омекват, така да се каже свикват с вас. Когато се нанесете в нова стая или в нов дом, чуждата обстановка ви обърква. След известно време обаче вие се чувствате като у вас и сте щастливи, когато сте в този дом. Това е защото самото място вибрира с живота, който вие водите.

Просто учудващо е, че никой не смята за необходимо да направи нещо за храната. А преди да попадне на вашата маса, тя преминава през най-различни места, където я обработват, пакетират, превозват, следователно вас нищо не ви свързва и тя ви е чужда. Но вземете с ръка един плод, по-дръжте го с уважение, погледайте го с обич и той ще завибрира по друг начин, ще станете приятели. Както цветето се разтваря, за да ви раздаде аромата си. Ключът за отваряне на храната е топлината, а топлината, това е обичта. Ето защо, ако не обичате някои храни, не ги яжте, защото попадайки в организма ви те се превръщат във врагове. Не яжте никога онова, което не обичате!

Опитайте се сега да направите следното упражнение: вземете един плод и преди да отхапи-те от него, подръжте го в ръце и му поговорете нежно, макар и мислено. Това променя нещо в него, той става много по-благоразположен към вас и след като го изядете, той започва да работи за вас.

Учете се да събуждате всички сили, които през векове на инерция и стагнация са заспали във вас. Концентрирайте се, медитирайте, молете се упражнявайте се. Нека във вас работи желанието да добавяте нещо ново към вашето съществуване*' нещо по-чисто, по-фино.

XРАБОТАТА НА ДУХА ВЪРХУ МАТЕРИЯТА

1



В плодовете и зеленчуците, с които се храним, е кондензирана слънчева енергия. Ние трябва да знаем как да извличаме тази енергия и да я изпращаме към различните центрове в нас, които осигуряват нейното разпределение. Това е възможно само с мисловна работа. Само съзнателната мисъл, концентрирана върху храната, е способна да я разтваря и да освобождава затворената в нея енергия. В действителност става дума за един процес подобен на този, който наблюдаваме в една атомна централа. Ако един човек наистина знае как да изяде няколко хапки, той би извлякъл енергия, достатъчна да разтърси целия свят.

Този процес на разпадане се извършва не само в стомаха, но и в дробовете, и в мозъка. „В мозъка ли?" - ще попитате вие. Да, в мозъка! В своите медитации, в своя екстаз посветеният непрекъснато изпраща в пространството вълни, течения, пламъци. От къде черпи той тази енергия? От мозъка си, разбира се! А ако претеглим неговия мозък, ние ще установим, че той не променя масата си. В мозъка се извършва разпадане на частици материя, при което се отделя психическата енергия. Излъчена в пространството тази енергия действа в целия свят.

Съвременната наука откри разпадането на атома. Тези процеси обаче са били известни на посветените от хилядолетия, но съзнавайки опасността, те не са разкривали тайната им. Посветените са знаели, че хората, които все още не са господари на своите инстинкти, ще използват тези открития, за да унищожат всичко, на което впрочем днес сме свидетели. Но в бъдеще, когато хората се издигнат в своята еволюция, ще имат достъп до великите тайни на природата, ще могат да черпят енергия от океаните, от въздуха, от минералите, от дърветата... и тогава те ще са способни да творят чудеса.

За вас сега е достатъчно да разберете кои енергии можете да извличате от храната, ако в процеса на хранене впрягате и мисълта си. Храненето е война между човешкия организъм и хранителните продукти, определени да се превръщат в една материя, подходяща за усвояване. Негодното се изхвърля. За да се усвои по най-подходящия начин храната, тя трябва да се разкъсва и раздробява, защото организмът е длъжен да разрушава, за да изгражда. Това става автоматично, извън нашето съзнание, но с мисълта си ние можем да въздействаме на храната, да я отваряме и изчерпваме от нея всички енергии, които ще ни позволяват да се справяме с по-голяма лекота с нашите материални задачи и ще ни помагат в нашата духовна дейност.

2Човекът се храни, всички създания се хранят, но защо? Когото и да запитате, той ще ви отговори,

че яде, за да има сили. Да, но няма ли и някаква друга причина? Различните неща, които вършим имат не само една единствена причина или една единствена цел и ако ние се храним, това е не само, за да поддържаме живота в нас.

Да вземем например червея. Той поглъща земя, след което я изхвърля. Като я прекарва през себе си, той я обработва, добавя някакъв елемент, който я прави по плодотворна. С храната човекът прави същото. Благодарение на това, че той е едно същество, дарено с живот, чувства и мисъл, той стои в скалата на еволюцията на едно доста по-високо стъпало от това на материята, която усвоява. Ето защо, като преминава през него, тази материя се променя, оживява, става по-фина и одухотворена.

Всички същества, растения, животни, хора се хранят и като се хранят, спомагат за еволюцията на материята. Те добавят в нея елементи, които тя не е притежавала. Всяко природно царство е длъжно да се храни с по-нискостоящите царства в природата, като с това способства за тяхната еволюция. Над нас също стоят по-напреднали същества, чиято задача е да ни преработват и преобразуват. Да, и точно това става под една или под друга форма. Целият живот представлява един непрекъснат обмен между органичния и неорганичния, между материалния и духовния свят.

Този обмен може да се открие навсякъде по света. Защо умните хора желаят да учат и да образоват простите? Защо добрите, благородните и добродетелните хора се грижат за нарушителите и престъпниците? А силните, които помагат на слабите, богатите - на бедните...? За да има еволюция е необходим обмен между двата противоположни полюса. В това се състои и смисълът на храненето. Космическият разум без съмнение би могъл да намери и други начини, но избира именно този. Той е решил, че всяко същество, за да еволюира, трябва да бъде усвоявано от същества, обитаващи по-висшите природни царства.

Аз ви дадох пример с червеите. Те поглъщат пръстта и онази земя, която изхвърлят, е вече преработена и обогатена с един нов, по-жив елемент, получен от червеите. И ако червеите са натоварени със задачата да прекарват през себе си земята, за да я преработват, защо това да не отнася



и до хората? Така че, разбирате ли, хората и червеите са колеги! Макар и да не го съзнават, изпълняват една и съща задача. Преди да слязат от горе човекът и червеят са подписали съглашение, според което червеите - под една, и хората - под друга форма, - да работят върху материята и да я оживяват. Подписали съглашение! Това може би ви се струва смешно? Добре, смейте се, толкова по-добре, смехът е здраве!

Впрочем, когато материята, частиците, от които е изградено човешкото тяло се превръщат след смъртта в четирите елемента (земя, вода, въздух и огън) те са вече по-разумни, по-живи, по-изразителни и участват в изграждането на нови, по-висши видове създания. Но, ако тези частици са загубили ценните си качества поради животинския и престъпен живот на човека, те служат за изграж-дането на груби създания. Обърнете внимание до къде стига отговорността на човека.

Да, човекът е отговорен за онова, което остава след неговото заминаване, за всяка частица от своето тяло, пропита със светлина, обич, доброта и чистота или с престъпни вибрации. Той продъл-жава да носи отговорност дори след смъртта си. Очевидно на земята нещата стоят по друг начин: когато един човек умре, даже да е вършил престъпления или да е трупал задължения, е невъзможно да го преследват и наказват. На земята смъртта урежда много неща, но оттатък смъртта не урежда нищо. Там преследването, заради всичко лошо, което човекът е оставил, като лоши чувства, мисли и дела, продължава. Това е истината, която повечето от хората пренебрегват, защото не знаят до къде се простира тяхната отговорност. А съзнанието за отговорност е най-висшето от съществуващите съзнания.

Яденето, пиенето, дишането и работата са дейности, чрез които ние преобразяваме материята, опитвайки се да й предадем повече от онова, с което разполагаме, сиреч повече живот, повече обич, повече разум. Растенията се хранят с минерали, животните се хранят с растения, хората – с животни. А с хора кой се храни? Ето един въпрос, който хората не си задават...

В действителност два вида същества се хранят с хора. Тук, на земята едни от хората ядат месото на животните, а други се задоволяват само с техните продукти, яйца, мляко... Съществата от невидимия свят не ядат човешко месо, но се хранят с човешката еманация, с човешките мисли и чувс-тва. В зависимост от това, дали мислите и чувствата на хората са добри или лоши, те служат за храна или на Ангелите, или на низшите духове, Дяволите. Очевидно трябва да сме наясно под каква форма става това... По същия начин Ангелите служат за храна на Архангелите, те от своя страна на Князете... и така до Серафимите, с чиято еманация се храни сам Господ-Бог.

Тъй като за Посветените е било невъзможно да просвещават директно тълпата в своята наука, те са си служили със символични образи, които трябва да се тълкуват. В Библията се казва, че Бог се опиянява от миризмите на жертвоприношенията. Мислите ли наистина, че Бог се разтапя от удоволствие, когато ноздрите му се изпълват с миризмата на печена лой...? В този случай посветените искат да кажат, че духовните еманации на съществата (посветените на Бог и изгорените жертвени животни) могат да служат за храна на всички висши същества, както и на Бога...

Защото Бог също се храни. Щом ние сме създадени по Негов образ и се храним, следователно Той също е длъжен да се храни. Очевидно това става по начина, по който ние правим това: с уста, зъби, стомах и черва, дори не можем и да предлагаме как Бог се храни, толкова всичко при Него е чисто и сюблимно, но Той се храни. Защо иначе в Библията ще пишат глупостта, че Бог с наслаждение вдъхва миризмата от жервоприношенията, ако зад това не се крие някаква по-дълбока истина?

Задачата на човека е да прекарва материята през себе си, за да я оживи. Затова той я яде. Пресмятали ли сте колко изяжда човекът за един живот? И тъй като от хилядолетия цялото човечество върши едно и също, то би трябвало да е довело до промени навсякъде. Следователно и земята вече не е същата. Плюс това винаги се намират благородни и добросъвестни хора, които толкова присърце вземат изпълнението на задачата си, че по пет-шест пъти на ден се хранят обилно, като с това подпомагат преобразуването на материята. Да, ето това са хората, на които трябва да подражаваме и които трябва да възнаграждаваме. Погледнете само каква чудесна работа вършат те! Колко прасета, пуйки и зайци изчезват всеки ден благодарение на тях! Не забравяйте, че с това те целят да подобрят всичко сътворено! Докато бедните вегетарианци, които гризят някакви салатки, не заслужават никакъв пиедестал. Те не преобразуват така обилно материята, както всички тези канибали.

В действителност въпросът не е само да се прекарва храната през стомаха. Тя трябва да преминава и през дробовете, сърцето, мозъка... Животът, който получаваме, не остава в нас. Той тече отминава, без да спира, а ние непрекъснато получаваме нов, свеж живот. Така че не само с ядене ние



преобразяваме материята. Това правим и като гледаме, като вървим и работим. Да, ето до къде трябва да стигат представите ни за храненето. За да бъдем полезни за всичко сътворено, за да дадем на целия свят, а и на себе си, една божествена частица, ние трябва да се научим да водим чист живот, всичко около нас да бъде наситено със светлина. С идеала да направим всичко по-живо, по-светло, по-хубаво, ние сами се променяме; у нас настъпва обща мобилизация и сътрудниците от невидимия свят се появяват, за да ни помагат.

XIЗАКОНЪТ ЗА ОБМЯНАТА

1Учудващо е да слушаш как хората претендират, че проучват Сътворението, а пропускат толкова

важен процес като храненето, в което Бог е вложил цялата си мъдрост и любов. Ако изучаваме законите на храненето, ние ще ги откриваме навсякъде във вселената, защото според тези закони е организиран обменът между слънцето и планетите. Те са валидни за всички области и по-специално в областта на любовта. Даже законите за зачатието и бременността са еднакви с тези, на храненето.

От всичко, с което ние се храним, риба, плодове, зеленчуци, дори от сиренето, има нещо, което трябва да отделим, я кост, я кожа, я люспа... И ако няма какво да отделим, най-малкото трябва да избършем или измием онова, което ще ядем. Значи преди да ядем, трябва да вземем мерки да не би да си нараним небцето, или да строшим някой зъб, или да повредим стомаха си. Защо тогава не постъпваме така при всички случаи в живота? Преди да се свържем с някого, преди да го приемем в сърцето си, в душата си, защо си въобразяваме, че той е готов за сближаване и приемане? „Но това е любов"- ще кажете вие. Да, разбирам, че това е любов, но тази любов е сляпа, тя не е истинска любов. При истинската любов всичко е ясно. Тя не влиза в противоречие с мъдростта.

Хората се свързват, общуват, целуват се, без да се подготвят за това. Нито се мият, нито се отърсват от мръсотията, която натрупват в сърцето и душата си, преминавайки през комините на живота. Посветеният не постъпва така. Когато пред него се изправи човек, той го възприема като „вкусен плод", който, както всеки друг плод трябва да се измие или обели, преди да се „изяде".

Разликата между посветените и лишените от просвета, мъдрост и познания обикновени хора е начинът на общуване и сближаване. Обикновените хора са като котките, които изяждат мишките с кожата и червата. След това идват жалбите:„О, колко сам нещастен с моята жена!" или „О, какъв съпруг ми се падна!" А като манталитетът им е котешки! Защо бързат да изядат тази жена или този мъж. Защо се сприятеляват и приемат някого, без да преценяват чувствата им, мислите им, въздишките им, аурата им...?

Преразгледайте и анализирайте вашия живот и ще стигнете до извода, че до сега са ви занимавали само външните подробности. Вие въобще не сте се задълбочавали върху желанията, чувствата, мислите или идеала на онези, с които сте завързвали познанства. Това, което правят посве-тените, е много трудно, но те имат право. Те разбират урока, на който природата ни учи чрез храненето всеки ден. Те знаят, че така трябва да се постъпва и в психическия живот. Ние знаем, че всеки ден трябва да обелваме, да чистим, да отстраняваме, но в психически план не прилагаме урока на природата. Погледнете дори една майка, която горещо обича детето си. Когато то се връща от игра цялото в кал, тя първо го изпраща да се измие и след това го прегръща и целува. Щом като толкова го обича, защо не го прегръща веднага? Великата книга на живата природа е пред вас, но тя се разтваря само за мъдрите. За останалите тя стои затворена...

Вие се храните по три пъти на ден, като всеки път предварително подбирате храната си. Защо тогава се хвърляте в обятията на първия срещнат и се свързвате с него, рискувайки да отровите целия си живот? Без да познавате, вие можете и трябва да обичате само Бога! Хората обаче трябва да опознавате и след това да ги обичате, сиреч преди да ги „изядете", да ги поканите във вашето светилище. Докато първо не обикнете Бога, вие не можете да го опознаете. Същото правило важи и за големите Учители. Вие не бихте опознали вашия учител и той винаги би останал затворен за вас, ако не започнете от обичта.

Въпросът очевидно е как се обича един учител. Повечето хора го обичат така, както обичат едно езеро, в което могат да се изкъпят и да оставят в него всичките си нечистотии. Те не се замислят, че



след тях ще дойдат и други, които ще пожелаят също да пият... И какво ще намерят за пиене? Повечето от тези, които отиват да беседват с учителя си, го засипват с цялата мръсотия, която са насъбрали от живота. След тях той трябва да измива от себе си всичко това или да го преобразува, а това го натоварва с допълнителна работа. Следователно, ако един учител трябва да се мие, толкова повече това се отнася за другите хора, които не забелязват дори, че след срещите си с всякакви дяволи са опръскани целите с кал.

Но да оставим тази тема настрана и да се върнем на въпроса, какви поуки можем да извлечем от всекидневния урок по хранене. Всяко същество е като един плод или като някаква друга храна, на която трябва да запазваме хранителната и вкусната част. Във всяко същество Бог е поставил по една искрица и ние трябва да се стремим да се свързваме само с нея. Ако не спирате само външния образ на нещата, вие можете да откривате тази искрица дори в животните, растенията и скалите. Всички създания, дори престъпниците, притежават такава искрица и ако знаете как да я събуждате, да я съживявате в тях, вие бихте могли да се обръщате към нея и взаимно да общувате.

Един посветен не желае да се свързва с низшата природа, с персоналността на хората. Той знае, че хорските мазета са пълни с плесен и плъхове и затова предпочита по-горните етажи. Противно на обикновените хора, които се интересуват само от недостатъците на другите и дори се събират, за да ги одумват, посветените търсят във всеки срещнат закътаната божествена искрица, за да я свържат с Небесния Баща и Небесната Майка! Така те работят върху хората и един ден при тях идва светлината. Ето така работят посветените със своите ученици. Те се грижат за божествената искрица, докато тя започва да се пробужда. И учениците затова обичат своя учител, защото той се обръща към най-доброто, което носят в себе си.

Вие също, когато срещате хората, старайте се да откривате скритата у тях искрица, тяхното висше Аз, за да им помагате да се свързват с Бога. Да можете да се свързвате с божествената искра във всяко същество, да я поддържате и разпалвате, това именно е най-извисената, сюблимната форма на обичта. При нея няма място за съмнения, нито се налага да губите време за проучване преди да я обикнете, защото тази искрица е чиста. Ако става дума за персоналността, по-добре е да я опознаем предварително, но божествената искрица, която блещука във всяко същество, приемайте веднага.

2Аз вече казах, че можем да сравняваме мъжете и жените с плодове. Когато общувате с тях,

когато ги гледате, разговаряте, слушате, вие трябва да го правите така, сякаш се готвите да ги вкусите. А вместо това, какво правите вие през цялото време? Оглеждате дрехите, бижутата, лицата им, а не надниквате в тях, за да потърсите скритите там живот, дух и душа. Точно те представляват интерес за вас. Но, не, човекът се спира на външността и си казва: „О, да можех да се гушна с това младо момиче" - и щрак с фотоапарата. И какво е видял той? Жаден само за удоволствия и забавления, той вижда външното: краката, гърдите, чипото й носле.

Посветеният също иска да яде, но той търси божествения живот. И когато намери плодове и цветя, сиреч човешки същества, които носят в себе си този живот, той не се нахвърля върху им да ги разкъсва, а само се възхищава от цветовете им, вдъхва аромата и излъчването им и си тръгва щастлив, защото тези плодове и цветя му помагат да се доближава до Небето.

Ако успеете да разберете храненето, вие ще можете да разрешавате всичките си проблеми, включително и сексуалните. Да, всички, които са се отказвали да се хранят в тази област, т.е., които под предлог за целомъдрие и чистота отбягват мъжете или жените, умират духовно, а често и физически. Въпросът следователно не е дали да се храним, а с какво и по какъв начин да правим това.

Тайната е да се научим да се храним в хомеопатични дози, сиреч с поглед, слух и дишане. Не трябва да се отказваме от храната под претекст, че ще ставаме светци или ще опознаваме Бога. Точно така няма да познаем нито Бога, нито каквото и да е друго нещо, животът ще си отива от нас, а ние ще оставаме без пориви, без вдъхновение, без радости. Святостта е хранене, драги мои братя и сестри. Ето това са разбрали посветените, но вместо да поглъщат тежка и нечиста храна, те се хранят с всичко най-божествено. В сексуалния си живот хората винаги стигат до крайности: или се оставят да умрат от глад, или се нахвърлят безумно до преяждане.

Решението на този проблем ще намерите, когато започнете да изучавате различните начини на храненето в неговите разнообразни аспекти. Вие ще разберете, че е невъзможно да живеете, ако не се храните, че дори ангелите и сам Бог са длъжни да се хранят. Бог се храни с най-субтилната



квинтесенция на растенията, на своите създания, които сам е посадил. Да, Бог се храни и ви уверявам, че Той се чувства прекрасно, а се чувства така, защото се храни както трябва. В онова, което поема, всичко е чисто, а нечистото Той оставя на другите, за да го преработят и след това да Му п поднесат.

Вие се питате, как можете да разберете дали един човек се храни добре или зле... А как разбирате, че онзи, който си търси храна из боклуците, е скитник и че е принц онзи, чиято маса винаги е отрупана с вкусотии? Така е и в духовен план. Държанието на посветените е различно от това на обикновените хора, защото са добре запасени с необходимите „продукти", докато другите ядат каквото им попадне.

За мен съществува една мярка: когато видя, че на нечие лице му липсва светлина, аз зная, че този човек е недохранен. „Но той ходи на църква, раздава пари на бедните, свежда поглед, когато среща жена..."- ще възразите вие. Това е възможно, но аз виждам, че вътрешно той се храни с развалена храна. А когато срещна някое сияещо същество, каквото и да ми наговорят по негов адрес, аз си мисля: „Този човек крие някаква тайна и аз искам да я науча, защото това е един бликащ извор" Някой ще кажат: „Но аз го видях да заглежда жените по плажа!" Това няма никакво значение. Важното е какво търси и какво вижда той.

Ако един мъж се извисява към Божественото, възхищавайки се от женската красота, защо трябва да му пречите?„Но един чист, един свят човек никога не би постъпил така. Трябва да държим на старите норми!" - ще възразите вие. Съгласен съм, но защо вие с цялата си чистота и святост сте слаби, смръщени и ви липсват пориви и вдъхновение? Защо вашата святост не ви дава нищо? И защо на този набеден развратник са поднесени Небето и светлината? Следователно има още неща, които трябва да се учат. Както виждате, хората не умеят нито да мислят, нито да разсъждават.

Обмяната е основа на живота, взаимната обмяна с храната, с водата, с хората, както и с всички създания във вселената, с ангелите и с Бога. Обмяната не е само хранене, ядене и пиене, или ако е, то това е ядене и пиене във всички области, а не само във физичен план. И когато казвам, че храната трябва да стои на първо място, аз говоря за храненето във всички области, за обмяната, която ние трябва да извършваме с всички области на вселената, за да нахраним всичко в нас, както физичното, така и всички субтилни тела. Ако аз наблягам толкова често на необходимостта от физично и психично пречистване, това е защото чистотата възстановява обмена, а щом възстановим обмена, ние можем да получаваме от светлите енергийни потоци, с които е наситена вселената.

Молитвата, медитацията, съзерцанието, екстазът са също хранене и то най-доброто, най-сублимното, защото чрез тях вие вкусвате от небесната храна, от амброзията. Във всички религии се говори за питието на безсмъртието, което алхимиците наричат „Еликсир на живота". Истина е, че вие можете да намерите това питие във физичен план» но при условие, че предварително сте го открили в най-извисените и най-чистите райони.

Когато сутрин съзерцаваме изгрева, това е, за да пием от амброзията, която слънцето разпръсква навсякъде и от чиито частици поемат скалите, растенията, животните, хората, цялото Сътворен ние. Впрочем растенията са къде по-умни от хората! Всеки ден те се свързват със слънцето, за да могат да дават плодове. Докато хората се излежават до обяд или отиват да изпращат на залез слънцето. Вместо да гледат това, който изгрява, извисява се, расте и разцъфтява, те предпочитат онова, което залязва, слиза, умира, изчезва. И тъй като съществува един закон, според който всеки заприличва на това, което гледа и обича, те вътрешно започват да губят сили и изразът им помръква.

Смисълът на живота се крие в храненето. Вие ще го откриете, ако се грижите да приемате в себе си само чистите, светлите частици на вечната небесна квинтесенция. Тези частици вие ще намерите в слънцето. Ето защо всяка сутрин се концентрирайте върху него и се старайте да вдишвате, да попивате от квинтесенцията, която слънцето раздава. И ще видите как здравето ви ще се подобрява, разумът ви ще се прояснява, сърцето възрадва и волята ви укрепва.

Вие ще кажете, че от години посрещате слънцето и все още нищо не сте усетили... Това е защото не знаете как да го гледате. От начина, по който вие вършите нещата, от силата на вашата обич, на вашата мисъл, зависят резултатите, а не от времето прекарано на слънце. Ако днес вие се чувствате жизнени, доволни, много просто, това е защото сте изпили няколко глътки от неизчерпаемия извор, от слънцето. Нима е толкова трудно за разбиране?

Слънцето е храна, драги мои братя и сестри, и то най-добрата! Не забравяйте това никога. Защо да се ограничаваме само с елементите от земята, водата и от въздуха? Трябва да се учим да се храним с огън и светлина. Точно това ние правим при изгрев-слънце. Когато Зороастр пита Аура Мазда, с какво



се е хранил първият човек, той му отговаря: „Първият човек се е хранил с огън и е пиел светлина!", - сиреч с лъчите и живота на слънцето, благодарение на които могат да се разгадаят всички тайни на вселената.

Ако ви кажа, че законите на храненето и на зачатието са тъждествени, това ще ви учуди, тъй като вие не забелязвате никакво съответствие между двете. В действителност съответствие има. По време на хранене, вие създавате условия за зараждане на мислите, на чувствата и на действията. Можете ли да направите нещо, ако не се храните? Както от състоянието на бащата и майката по време на зачатието зависи съдбата на детето, което ще се роди, така от състоянието, в което се храните, зависи вашата физична и психична дейност. Всяка поета хапка представлява едно зачатие. Много е важно какво е вашето състояние по време на това зачатие.

Храната е жив зародиш, от който ще се роди дете, сиреч мисли, чувства и действия. Какви сили ще се родят от това сливане? Дали тези деца ще са лошо сложени, хилави и слаби, заради невежеството на родителите? Бащата, това сте вие, защото давате храната, а майката, това е физичното ви тяло. Ако бащата и майката са невнимателни, глупави и неразумни, тогава резултатите са катас-трофални.

Когато се храните в състояние на безпокойство, на страдание, на недоволство и след това се залавяте за работа, тогава вие се чувствате трескави, изпълнени с хаотични вибрации и това състояние се предава на всичко, което вършите. Даже ако полагате усилия да изглеждате външно спокойни и че се владеете, от вас се излъчва безпокойство и напрежение. Но ако вашето хранене протича в едно хармонично състояние, това състояние се запазва. Дори денят ви да е изпълнен стичане насам-натам, вие се чувствате спокойни и сигурни, че нищо не е в състояние да провали вашата работа.

Така че не сядайте до масата с грижите си. Оставяйте ги настрана и се заемайте с тях след това, ако толкова много държите на тях. Когато се храните в добро състояние, вие по-лесно решавате в последствие своите проблеми. Повтарям, по време на хранене вие разполагате с най-добрата възможност за добри духовни упражнения. Още в началото гонете от духа си всичко, което би могло да пречи на вашето хармонично хранене. Ако това не ви се удава веднага, почакайте момента, когато ви се удаде да се успокоите. Иначе вие отравяте храната, а заради неправилното си хранене изпадате в едно хаотично състояние.

Но как да накараме хората да разберат колко е важно тяхното състояние, когато се хранят, когато даже и в момент, когато създават деца - един акт с такива решаващи последици, - някои млади хора се мразят взаимно. Те не знаят каква мръсотия внасят в своята рожба, която в последствие страда от това и трови живота на своите близки.

Храненето е форма на зачеване, както любовта е форма на хранене. Знайте, че Небето търси отговорност за онова, което човекът влага в душата и сърцето на своя партньор. Всичко останало няма много голямо значение. Ако някой прегръща своя любим само тогава, когато се чувства нещастен, притеснен, търсейки в това утеха, което често се случва, този човек върши престъпление, защото стоварва върху партньора цялата си мръсотия. Такъв момент е неподходящ за прегръдки. Обичайте когото искате, целувайте когото искате, но преди това усъвършенствайте най-хубавото, най-светлото във вашето сърце и вашата душа, за да го дадете на онзи, когото обичате. Само при това условие Небето няма да ви осъди. Хората могат да ви осъдят, но Небето ще ви приветства.

След девет месеца, прекарани в утробата на своята майка, детето се ражда, пъпната връв се прекъсва и то започва да се храни по независим начин. Но дори и вън от майчината утроба, човеш кото същество се намира в утробата на една друга майка, Природата, и се храни посредством една друга пъпна връв - слънчевото сплитане. В Индия, в Китай и в Япония съществуват много древни техники за хранене чрез слънчевия сплит. Вие бихте желали, разбира се, да ги усвоявате, но как бихте могли да го сторите, когато не можете да се храните според правилата, които ви препоръчвам аз.

Как да не се възхищаваме от Божествения разум, който така чудесно е подредил нещата! След като изяждаме няколко плодове и ги смиламе, това е достатъчно, за да поддържаме живота в целия си организъм. Какво представлява този Разум, който е способен да даде на всеки орган от нашето тяло онова, което му е необходимо, за да живее? Благодарение на храната ние продължаваме да виждаме, да чуваме, да дишаме, да вкусваме, да усещаме, да говорим, да пеем, да вървим... А също така нашите коси, нокти, кожата ни и т.н. получават своята храна, за да могат да растат.



Да, как може да не ни възхищава подобен Разум! Занапред вие трябва предварително да мислите за Него, да Го откривате, да се свързвате с Него, да Му благодарите от време на време и да Му искате разрешение да участвате в делото, което се върши в цялата природа. Да, и когато един ден вие сте готови, тя може да ви приеме в безбройните си работилници, за да ви покаже как работи тя, какво носите вие в себе си или какво се намира в недрата на земята, там където се създават минералите, металите, кристалите, скъпоценните камъни... и това ще е момента на вашите истински открития.

Коя според вас е основата на Науката на посветените? Тя ни е дадена от хора, които са развили своите способности да се раздвояват и благодарение на това да проникват в дълбините на земята, на океаните, както и на другите планети, дори на слънцето, където наблюдават един такъв живот, какъвто хората не могат даже да си представят. Слънцето, една земя, населявана от най-просветен и и еволюирали създания, „Азец ха Ха-им", Земя на живите, както е наречена в Псалмите, това е Слънцето.

Тези високо еволюирали духове, които са посещавали всички области на вселената, населени с неизброими създания, са ни оставили в наследство Науката на посвещението. Ето тази Наука ви представям аз. За да ви успокоя, ще ви кажа, че за сега аз зная твърде малко неща, но се надявам, че един ден ще зная повече. И моля ви, не ми пречете да се надявам.

БИОГРАФИЯУЧИТЕЛЯТ ОМРААМ МИКАЕЛ АЙВАНОВ (МИХАИЛ ИВАНОВ) 1900-1986 е роден в

България - къс свята земя, разположена там, където Старият и Новият свят се докосват, на пътя, по който от хилядолетия те си разменят добрини и злини. Книгите от най-ранно детство разкриват пред любознателните очи тайнствения свят на древни източни науки и практики, които в своя стремеж за разпространение никога не са пропускали китната му балканска родина. През 1917 година, като гимназист във Варна, съдбата го среща с Учителя Петър Дьнов (Беинса Дуно 1864-1944) - философ, лечител, идеолог и основател на Бялото Братство в България. Неговото учение открива пред младия Михаил обширно поле за изследвания, опити, упражнения и определя смисъла на целия му живот. В Софийския университет той учи философия, педагогика, психология, които, разгледани в светлината на вечните духовни науки, го водят до истините за човека и неговото място във Вселената.

В навечерието на Втората световна война Учителят П. Дънов, съзнавайки опасността от нарастващото влияние на материалистическите философии, надвиснала над Школата, съветва достойния си ученик и последовател да емигрира във Франция и там да продължи делото за разпространение идеите на Всемирното Бяло Братство.

През 1937 година Михаил Иванов се установява в Париж, където през 1943 година основава духовен център под името „ИЗГРЕВ". Последователите на Учението, разпространявано чрез беседи и лекции бързо се множат. Духовни центрове, в които слънчевата наука на Учителя П. Дънов, актуализирана и доразвивана от Учителя Микаел Айванов, достига до хората. Основават се Братства в други френски градове, след това в цяла Европа, Америка, Азия, Африка. Стенографирани, записвани на аудио и видеоленти, оралните беседи и лекции на ОМРААМ МИКАЕЛ АЙВАНОВ се редактират, превеждат, обединяват в печатни издания, които надвишават сто заглавия, много от които са преведени на 17 езика. Създава се издателство и печатница „Просвета"- Франция с цел печат и разпространение на Учението.

Учението на Великото Бяло Братство е основано върху идеята за единството. Всички въпроси, били те философски, нравствени, психологични или от обикновеното всекидневие, се третират от аспекта на това единство. Дух и материя, Вселена и човек, единство във Вселената, ЕДИНСТВО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.



hrani yoga

Documents

www

spiralata