ИНФОРМАЦИОНЕН Бюлетин на...

Информационен бюлетин на БАН, брой 5, 2016 г. 1

Бюлетин на БАНБрой 5 ISSN 1312-5311 София, 2016 г.

ИНФОРМАЦИОНЕН

147 годиниБългарска академия на науките

Зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов поднесе поздравление от име-то на Меглена Кунева, вицепремиер и министър на образованието и науката. Поздравителни адреси изпратиха президентът на Република България Ро-сен Плевнелиев, зам.-председателят на Народното събрание Димитър Главчев, министър-председате-лят Бойко Борисов, председателят на Комисията по образованието и науката към НС Милена Дамя-нова, ректори на висши учебни заведения, полити-чески партии, партньори на Академията.

Тържествено събрание по повод 147 години от учредяването на БАН се проведе на 12 ок-томври 2016 г. в Големия салон на БАН. Търже-ството откри Председателят на БАН акад. Сте-фан Воденичаров, който подчерта, че Академи-ята е храм на българския дух и знание с после-дователна политика за духовен и икономически растеж, най-добрият посланик на българската наука зад граница. „Вярваме, че инвестирането в науката е инвестиране и в просперитета на страната ни“ – отбеляза акад. Воденичаров.

Информационен бюлетин на БАН, брой 5, 2016 г.2

Зам.-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов изнесе доклад по повод годишнина-та, в който акцентира върху важни факти от историята, научните постижения и бъдещото развитие на Академията. Академично слово на тема „Научната популяризация като елемент от просветителската дейност на БАН“ произнесе акад. Евгени Головински.

По време на тържеството бяха връчени грамоти за от-лично представяне в конкур-си на учениците от Учениче-ския институт на БАН. Ивета Македонска от СМГ „Паисий Хилендарски“, Виктория Ро-ланска и Марио Покровски от НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и научният им ръ-ководител доц. д-р Веселина Вачкова получиха грамотите си от акад. Воденичаров.

Музикалната програма включваше изпълнения на со-листи на Софийската опера и балет, а във фоайето на сгра-дата на БАН беше открита фо-

тоизложба „Моменти от живота на Академията (2012–2016)“.

На тържеството присъстваха депутати, мини-стри, политици, ректори на висши учебни заве-дения, академици, член-кореспонденти, дирек-торите на институтите на БАН, общественици и представители на научната общност.

В празничния ден входът за всички музеи на БАН, Националната астрономическа обсерва-тория „Рожен“ и Ботаническата градина беше свободен за посетители.

Доклад на акад. Дамян Дамянов, зам.-председател на БАН

147 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Преди 147 години се създава Българското книжовно дружество. То е завършек на теж-ненията и усилията на инициативни българи от

Браила, Болград, Гюргево, Плоещ, Галац, Оде-са, Кишинев, Виена и други градове за духовно събуждане и обединение. Първите действител-


ни членове са Марин Дринов, Васил Друмев и Васил Стоянов. Неоценима е подкрепата на първите настоятели Николай Цанов, Василаки Михаилиди, Петраки Симов, Костаки Попович и Стефан Берон. Свои средства за благород-ното дело дават 167 души – някои, като Тодор Минков и Николай Тошков, в хиляди франкове, а Тодор Стратиев и Колю Боров – по два. Под-крепа с думи, воля и средства инициаторите получават от Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Тодор Икономов и много родо-любиви българи.

Създаването на Българското книжовно дру-жество през 1869 г. не е имагинерно събитие. То е резултат на възраждащия се през ХІХ в. национален дух на българите. Свободата има две измерения – физическо и духовно. Духов-ното възраждане предшества с десетилетия и Априлското въстание, и Освобождението.

Логично и очаквано е в създаването на БКД да участват просветените умове и идеолози-те на българското освободително движение. Логично и естествено е просветените умове и личности да участват активно в създаването на новородената българска държава и нейните ин-ституции. През годините след Освобождението членовете на БКД, преименувано през 1911 г. в БАН, дават на страната до днес 14 минис-тър-председатели, 15 председатели на Народ-ното събрание, десетки министри и народни представители. Сред тях се нареждат личности като Марин Дринов, Васил Друмев, Константин Иречек, Константин Величков, Тодор Бурмов, Марко Балабанов, Стефан Бобчев, Иван Ев-стратиев Гешов, Богдан Филов. Тук е добре да бъдат отбелязани имената и на патриарх Кирил – инициатор на борбата за спасяване на бъл-гарските евреи, както и на най-успешния кмет на София инж. Иван Иванов.

Първоначално БКД има основно просвети-телски задачи. Те имат своето място до днес. Ценността на дружеството обаче е в поставе-ната цел – да служи на науката и просветата. В уводната статия на книжка 1 на Периодиче-ско списание пише: „…без наука народите не могат направи крачка напред в развитието и усъвършенстването си, не могат се сдоби с добра, чиста бъднина. Задатъкът на народи-те, които се лишават от учението – науката, не може да бъде други освен: да бъдат, тие народи, най-долни слуги на просветените на-роди, да им робуват. Непросветените народи са покорни роби и на самата природа…“. Зву-чи актуално! Всеки, който днес ни съветва и тласка към решения, свързани с непълноценно

развитие на науката, върви срещу интересите на народа и държавата ни.

С историята на Дружеството и Академията са свързани имената, действията, приносът на десетки значими личности. От първите десети-летия на новата БАН 63-ма нейни членове от-криват със свои средства дарителски фондове, насочени към отделни науки и задачи. През първите 2–3 десетилетия в различни клонове на науката поставят основите и постигат световно признание с нови идеи и разработки академи-ците Методий Попов, Иван Буреш, Дончо Кос-тов, Димитър Ораховац, Стефан Ангелов, Геор-ги Бончев. Списъкът би бил непълен без име-ната на П. Р. Славейков, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Стоян Михайловски, Ян Мърквичка, Иван Лазаров и други. През периода след пър-вите 40 години забележима следа оставят нова голяма група учени, изследователи и открива-тели. След драматичната съдба на Богдан Фи-лов трябва да изброим академиците Георги На-джаков, Ростислав Каишев, Георги Близнаков, Ангел Балевски, проф. Иван Димов, Владимир Христов, Любомир Кръстанов, Никола Бонев. Следва поколението на Димитър Мишев и Ки-рил Серафимов, на Даки Йорданов и Кирил Братанов, на Асен Хаджиолов и Ташо Ташев. В по-близките години изпъкват покойните, но добре помнени Емил Джаков, Иван Костов, Лю-бомир Илиев, Румен Цанев и много други. В науката оставят следа тези, които имат какво да кажат, видимо от учените в света. В тази редица достойно стоят съвременните предсе-датели на БАН академиците Благовест Сендов, Йордан Малиновски, Иван Юхновски, Никола Съботинов, Стефан Дудунеков, Стефан Водени-чаров. Забележими за света и страната през трудните десетилетия на политически преход са академиците Дочи Ексерова, Иван Тодоров, Дечко Павлов, Тодор Николов и десетки други деятели на науката наред с хората на изкуство-то, като Валери Петров, Антон Дончев, Светлин Русев, Людмил Стайков, Румен Скорчев, Васил Казанджиев, Пламен Карталов и други.

Изреждането на тези имена не е самоцел-но. И в миналото, и в съвремието в корпуса на академиците и член-кореспондентите има личности, които са гордост и за Академията, и за институтите, и за колективите, с които са работили и работят. В паметта и в историята по-често остават имената на лидерите, на ти-тулуваните.

Науката е привлекателна за притежаващите дар от природата. Наистина голямата наука се прави от големи личности. Съвременната нау-


ка все повече е колективно дело, независимо че всеки колектив се нуждае от лидер. Днес информационните материали за БАН, изложби-те и отчетите съдържат данни за дейността и постиженията на институтите и техните подраз-деления. Основната част от днешната научна дейност, особено в областта на природо-ма-тематическите и медико-биологичните науки, е резултат на колективен труд, зад който се крият личности, творци, големи учени, пред-ставители на научноизследователската мисъл, млади изследователи. Ето някои реални науч-ни постижения: роботи и мехатронни системи; технологични системи за сигурност и отбрана; вградени интелигентни устройства, сензори, микро- и наносистеми; устройство за конвер-тиране енергията на морските вълни; ядрени технологии; използване на слънчевата енергия в бита и индустрията, електрохимични източни-ци; зелени и безопасни технологии; водородна енергия; лазерни системи; аналогови и цифрови холограми; създаване на нови специализирани стомани; електродъгово нанасяне на наноком-позитни покрития; електродъгов плазмотрон; апаратура и технология за микро- и нановлак-нести материали чрез електроовлакняване; свръхвисокомолекулен полиетиленов оксид Ба-димол; биогазови инсталации; анализ на био-логичноактивни вещества; апарат за електро-третиране на кожни тумори; нови генотипове и линии култури; второ издание на „Червена книга“ за България. Към тях трябва да добавим заслугите на институтите към археологическата наука, към българския език и балканистиката, към опазване на Кирило-Методиевото наслед-ство, етнологията и фолклористиката. Не могат да бъдат пренебрегнати четирите музея на Ака-демията. Непренебрежима е ежедневната опе-ративна мониторингова дейност по метеороло-гия и хидрология, за сеизмичната, магнитната, озоновата, слънчевата и радиоактивността, за статуса на Черно море.

Ще спра дотук с ясното съзнание, че съм из-броил минимална част от научните резултати, по-стиженията, технологиите, апаратите, методите, новите материали. Във всеки годишен отчет на БАН те са стотици – готови, публикувани, призна-ти. И съм подбрал само названия, разбираеми за широката публика. Защото, ако не разбираш нещо, не значи, че нищо не е направено.

Лесно ли е да се прави наука? Ако съдим по ябълката, която ударила сър Айзък Нютон по гла-вата и той формулирал Закона за гравитацията – да. Но наред с това той създал и трите закона за движението, а върху всичко това се базира

Нютоновата механика, която властва три века. Тя твърди, че времето се движи с постоянна ско-рост. Но в началото на ХХ в. Айнщайн въвежда идеята, че масата чрез гравитацията си може да изкриви както пространството, така и светлина-та. Неговата теория на относителността твърди, че при скорости, доближаващи се до скоростта на светлината, времето се разтегля и дефинира четириизмерния континуум, наречен времепрос-транство. По това време Макс Планк предпола-га, че електромагнитните лъчения, включително светлината, се излъчват на отделни порции, на-речени кванти. Квантовата теория за светлина-та подрива множество концептуални рамки на класическата физика. Но всичко това позволи на физиката да обясни много явления, свързани с движенията на телата и атомите, с Вселената и космическите явления, с полупроводниците и компютърните технологии. За да чуем тези дни за създаването на квантови компютри и сатели-ти, които струват милиарди долари.

Докъде в този кратък преглед се простира фундаменталното и откъде започва приложно-то? Научните резултати на учените в БАН са на-сочени и към фундаментални, и към приложни проблеми. Формално в отчетите посочваме, че съотношението между тях е 30:70, защото пови-кът е такъв. Превръщането на научните изслед-вания в творчество, поставено основно в услу-га на индустриалното производство и икономи-ческия развой, доведе до вътрешна трансфор-мация на самата наука, а нейните приоритети в отделните периоди следват изискванията на съвременното им общество. Така ХІХ в. става време на механиката, в първата половина на ХХ в. приоритетите се изместват към физиката, химията и технологичното им развитие, през втората половина акцентът пада върху елек-трониката, информатиката и информационните технологии, в началото на ХХІ в. – към генети-ката и биотехнологиите, а в недалечно бъдеще центърът ще отиде към екологията и техноло-гичните постижения за съхраняване на човека, средата, условията и комфорта на живот.

Академията е най-добрата национална ин-ституция, която прави наука и произвежда на-учни резултати. При това резултати и прилож-ни постижения с признания от международната научна колегия, от български и чуждестранни фирми. С изброеното и останалото неизказано учените от БАН имат право да се гордеят. И да разчитат на сериозна държавна подкрепа. Дър-жавната субсидия от около 76 млн. лв. обаче покрива заплати, осигуровки, някои стопански разходи. Остава неразбираемо защо единстве-


ният технологичен парк у нас инвестира мили-они в строителство на нови сгради, след като разполага с територии и сгради на научни и технологични университети, на БАН и ССА. В съответствие с дългоочакваната за страната Оперативна програма за интелигентен растеж за наука бяха заделени около 500 млн. лв., но основната част отново е за инфраструктура. Ще бъдат създадени четири центъра за върхови по-стижения с финансова осигуреност от 200 млн. лв. и 8 центъра за компетентност с още 150 млн. лв. В тези центрове ще работят същите учени от университетите и академията. А колко са сред-ствата за наука, за възнаграждения на учените? Като изместваме мястото на научноизследова-телската дейност на едни и същи учени, дали подкрепяме българските научноизследователски университети и институции? Как би действал на-ционално заинтересованият управленец? Засега единственият позитивен пример се видя в лице-то на бившия министър проф. Танев, който успя да задели 2 млн. лв. през 2015 г. за проекти на млади учени в Академията и предизвика твор-чески импулс. Остава въпросът дали тази пре-красна инициатива ще бъде еднократна. Затова в сравнение с учените в Европа, САЩ и други водещи страни ние крачим в науката пеша, в бедност, с неясно откъде поддържан ентусиа-зъм, с качествено сиво вещество и с някакво раздвоено чувство за национална гордост. Ака-демията реализира 42,1%, или 55 млн. лв., като извънбюджетни приходи за работата върху 1076 проекти и договори по национални и междуна-родни програми и като поръчка от български и чуждестранни фирми. Но когато поставим въ-проса за увеличаване на държавната субсидия с 20 млн. лв., за да могат заплатите на учените в БАН поне да се изравнят с тези на шофьорите от градския транспорт, отново и отново чуваме управленския рефрен: „Реформирайте се!“. Кол-ко пъти? В каква посока? На какви национални задачи да бъде подчинена поредната реформа? Или просто оставаме национално недооценени, послушни и инертни?

Академията се развива като научен, експер-тен и духовен център. Тя е дом на около 2800 учени. Младите учени до 25 години са 9, до 35 години – 342-ма (12,9%) и са двойно по-мал-ко спрямо тези над 60 години. Тази тенденция следва и БАН. Броят на учените в света от 2002 до 2007 г. по данни на ЮНЕСКО нараства от 5,8 на 7,1 млн. души. При това прирастът на учени-те в развитите страни е 9%, в развиващите се – 56%. Най-висок е растежът в Азия, особено в Китай, където живее и работи всеки пети учен

в света. По данни на Дерек Прайс ръстът на науката в света годишно е над 7%. Броят на учените се дублира на всеки 10–15 години, а у нас намалява. Защото „следваме“ Европейска-та директива за „общество, базирано на наука-та“? Ако трябва да подчертаем научноизследо-вателския капацитет на Академията, с гордост трябва да посочим, че само за 2015 г. учените от БАН са автори на 62,9% от чуждестранните публикации на страната, на 72,2% от патентите, както и на 59,2% от цитатите на български авто-ри в чуждестранна научна литература.

Европейският съюз влага в научноизследо-вателска дейност за 2014 г. 2,03% от БВП, или 283 млрд. евро, срещу 1,76% за 2004 г. Това го нарежда на второ място след САЩ, които ин-вестират в R+D повече от 353 млн. евро (2,81% от БВП) с ръст от 0,4% за 10 години. 0,4% е общата инвестиция за България в наука и обра-зование, но при едва 84 млрд. лв. БВП. Инте-ресен е скокът на Китай – от 19 млн. евро за 2004 г. на над 145 млн. евро (2,08%) за 2014 г. По данни на Евростат нашата страна заделя 99 хил. евро през 2004 г. срещу 335 хил. евро през 2014 г., т.е. 0,8% от БВП. Реално обаче за БАН, ССА, университетите и ФНИ държавата е дала 128,8 млн. лв., а от „Хоризонт 2020“ са постъпили още 27 млн. лв. от 91 спечелени про-екта. Ако вярваме на НСИ, респективно на Ев-ростат, търсим за науката още над 500 млн. лв., за да повярваме в реалността на тези 0,8%.

Бизнес секторът участва в изследователската и развойната дейност в Европейския съюз с 55–65% дял. Австрия влага за 10 години в програма за поддържане на бизнес инкубатори около 340 млн. евро, от които 52% частен капитал. Фран-ция инвестира само в Иновационния център на Гренобъл 3,2 млрд. евро. Хърватия прави техно-логичен парк в университета в Загреб още през 90-те години с начална инвестиция 30 млн. евро, а сега развива най-малко още два. България започна своя парк през 2014–2015 г. с 38 млн. евро от европейски фондове на нов терен. Бла-гоприятно е, че бизнесът и образованието поне започват да се срещат по-често във връщането към професионално образование, във финанси-рането от индустрията на целеви магистратури в български технологични и икономически универ-ситети. Но системата на образованието остава настроена на дефектна вълна, а стотиците ма-гистърски програми в българските университети приличат на мрежа за комари, която трябва да улови максимално възможните студенти, неза-висимо че над 50% от тях след това не работят по профила на професията си.


Уважаеми колеги, създаването на Българското книжовно дружество от хора, които още нямат своя държава, изисква висок дух, голяма вяра, много надежда. И БКД, и формираната на негова база БАН са плод на възрожденския ентусиазъм

на хора, личности, българи и чужденци – българ-ски патриоти. Техните имена трябва да помним и споменаваме, тяхното дело трябва да се пази. И трябва да следваме техния пример да се създава на ползу роду, а не за собствен интерес.

Академично слово на акад. Евгени Головински на тема „Научната популяризация като елемент

от просветителската дейност на БАН“Сред основните цели на възникващите през

Европейското просвещение научни общества, наричани най-вече академии, е разпростра-нението на знания. Такава задача си поставя и предтечата на нашата Академия на науките – Българското книжовно дружество. В Устава на Дружеството, който е приет през 1869 г., е записано: „...на тая наша народна свес има да благодариме за дето, след много опитвания да си направим едно учреждение всенародно, на което единствената цел да бъде – разпрос-транение на просвещението между народа ни, днес вече съществува такова учреждение под име: „Българското книжовно дружество“. Към-то целта на това дружество е да съдейства и то – според силите си – за разпространение на просвещението между народът ни с един на-чин по-правилен, по-систематичен и по-точен, така както са стрували... просветените сички народи, разбира се, че „Бълг. Кн. Дружество“ трябва да стане и да бъде средоточие на бъл-гарските интелигентни сили...“.

Не ще и дума, че в един съвременен прочит понятието „просвещение“ съдържа много широк спектър от дейности, свързани както с различни-те форми на образованието, така и на разпрос-транението на знанията и уменията. Една от фор-мите на тези дейности е научната популяризация, която е призвана да задоволи изконната потреб-ност на човека – неговата любознателност. Лю-бознателността е една от най-привлекателните характеристики на душевността на човека.

Човек непрекъснато в зависимост от въз-растта, от предварителната си подготовка и от много други фактори изпитва необходимост да научава нещо ново, да повишава равнището и обема на своите знания, подобно на това да за-доволи потребността си да чуе хубава мелодия, да прочете нашумяла книга, да отиде на театър или на изложба. От друга страна обаче, за раз-лика от изброените потребности от естетическо естество обогатяването с нова информация има също и една прагматична страна. Става дума

за това, че тази информация може да повлияе положително върху повишаването на професио-налната квалификация или придобиването на нова. Това с особена сила се отнася до област-та на точните и природните науки. Събуждането и поддържането на интерес към тези науки са особено важни за младите хора, които започват да оформят своите желания за получаване на подходящо образование. Със загриженост тряб-ва да подчертаем, че интересът към точните и природните науки у младежта през последните години значително намалява. Един от пътищата за събуждането на интерес към тези науки са тъкмо формите на научното популяризиране.

Тук стигаме до твърде важен момент в спе-цификата на популяризирането на научните знания. Необходимо е те да бъдат поднесени не само научно достоверно – което е абсолютно задължително условие – на високо съвременно равнище, но също и достъпно, понятно, интри-гуващо, увлекателно. Един учен – специалист в дадена област на науката, споделя своите резултати, хипотези и теории в научна статия в специализирано списание или книга. Езикът, с който той си служи, във всички случаи е раз-бираем по същество само за неговите колеги, които като него непосредствено работят в об-ластта на химията, физиката, биологията или медицината. Непросветеният читател – дори и да е с огромна обща или професионална (в друга научна област) култура – остава „глух“ за изложението на специалиста. За да стане същи-ната на даден научен проблем що-годе понятна за по-широката аудитория, авторът на научно-популярното произведение трябва да поднесе смисъла на разглеждания проблем популярно, на достъпен и разбираем език. Тогава, когато един частнонаучен факт се представи именно в такава форма, можем да говорим за научна популяризация, за популярно изложение на на-учни факти, резултати, открития и постижения. Трябва да сме наясно, че способността да се излагат популярно научни факти и постижения,


особено в природните науки, е дарба, която не на всекиго е присъща.

Мнозина приемат, че първото печатно на-учнопопулярно произведение е дело на вели-кия английски физик и химик Майкъл Фарадей (1791–1867). Освен с научните си постижения Фарадей оставя трайна диря в културата като преподавател и популяризатор. Той е автор на първата добила заслужено признание научно-популярна книга „Химическата история на една свещ“. Тази книга е публикувана като резултат от обобщаването на материала от поредица т.нар. Коледни лекции, четени от Фарадей пред широка публика, първата от които той изнася през 1860 г. Нека подчертаем, че книгата на Фа-радей бива преведена на много езици. С голям интерес до ден днешен я четат стотици любозна-телни младежи по целия свят, като така успява да запали научното любопитство в сърцата на множество бъдещи химици, физици и биолози.

Майкъл Фарадей не е изключение сред видни-те учени, които дават осезаем принос в популя-ризирането на научни знания. Мнозина изтъкнати биолози, физици, химици, медици и други специа-листи в областта на природните и приложните науки оставят трайна диря в културния живот със своите научнопопулярни произведения. Много от тези творби стават класика, която прекрачва времевите граници и стига до наши дни, за да се ползва от млади и стари. Нека дадем за пример забележителната книга на Пол де Крайф „Ловци на микроби“, написана още през 1926 г., която се ползва от преподаватели и студенти, запалва за научна дейност стотици младежи и се цитира в сериозни научни трудове. Книгите на Нобеловия лауреат зоолога Конрад Лоренц продължават да будят интерес. Забележителното произведение „Двойната спирала“ на друг Нобелов лауреат – молекулярния биолог Джеймс Уотсън, е преведе-но на много езици. Сред големите учени-физици има впечатляваща поредица от имена, чиито на-учнопопулярни произведения са познати на ши-роката общественост: нека споменем Стивън Хо-кинг, Георгий Гамов, Ричард Фейнман или Ервин Шрьодингер, чиято книга „Що е животът“ продъл-жава да се търси от любознателния читател.

Специфичните особености на научната по-пуляризация имат пряко отношение към всич-ки форми и равнища на образованието. Чрез средствата на научното популяризиране се да-ват не само нови знания и начин на мислене, но се създава и емоционално отношение към даден предмет или тема. Подобни внушения един университетски или средношколски учеб-ник практически не би могъл да създаде. Това

обаче е по силите и дори в кръга на задълже-нията на една научнопопулярна книга, статия, телевизионно предаване или друга форма на научно популяризиране.

Популяризирането и разпространението на научни знания като задължителна съставка от дейността на Българското книжовно дружество и неговия приемник Българската академия на науките стават привлекателни за мнозина наши учени още от самото утвърждаване на тази ин-ституция, като продължават и до наши дни.

Популяризирането на проблемите и пости-женията на природните науки стана водеща за-дача и на списание „Природа“. За неговата ис-тория изчерпателно ни осведомява проф. Нина Бакърджиева, дългогодишен член на неговата редколегия, на страниците на списание „Наука“ (2013). Ние виждаме, че с популяризирането и разпространението на научни знания отдавна са се занимавали активно и резултатно българ-ски учени – биолози, физици, химици, геолози и медици. Още между двете световни войни научнопопулярни произведения пишат профе-сорите Стефан Консулов, Захари Караогланов, П. Дренски, Г. Паспалев и много други. По-късно като научни популяризатори се изявяват също учени като академиците Методи Попов, Влади-мир Марков, Никола Арнаудов, Георги Златар-ски, Иван Буреш, Иван Странски и много други.

След като страната ни пое пътя на демокра-тично развитие, сп. „Природа“ продължи актив-но своята апостолска дейност като популяри-затор и разпостранител на научни знания и на постиженията на нашата наука, на постижения-та на БАН. Автори на статии за списанието по традиция са само български специалисти. Това са учени като академиците Васил Големански, Иван Иванов, Богдан Петрунов, Владимир Ов-чаров, Иван Загорчев, Благовест Сендов, То-дор Николов, Александър Александров, Людмил Христосков, Иван Миланов, Кирил Боянов, член-кореспондентите Тони Спасов, Михаил Давидов, Васил Николов, Лъчезар Трайков, професорите Димо Платиканов, Никола Балабанов, Златозар Боев, Борислав Тошев, Вихра Миланова, Кра-симира Икономова, Здравко Лалчев, Мери Ко-вачева, Ивелин Кулев, Васил Симеонов, Венко Бешков, Димчо Солаков, Боряна Пирьова, Хрис-то Цаков, д-р Петър Берон и мн.др. Като автори са привличани и съвсем млади специалисти, а по определени поводи – и учители и ученици.

Стремежът на списание „Природа“ е да под-държа интереса към природните и точните на-уки сред най-широки кръгове на обществото, особено сред младите читатели, като се старае


да им показва красотата на научното търсене и да ги привлича към задоволяване на научното любопитство.

Научното популяризиране е дейност, която виждаме да се развива във всички страни и която задоволява потребностите на общата култура и образованието. Налице е определен паралелизъм, ако не и пряка връзка между на-учното популяризиране и цялостното културно равнище на една страна, както и значимостта на тази дейност за нейния народ. В този сми-съл нашата Академия се вписва в общочовеш-кия процес на културен напредък, свързан с всички аспекти на образованието.

Хората от всички страни без изключение са активно загрижени за развитието на образова-нието през целия живот, за продължаващото

образование на възрастни, за самообучението. Тази загриженост се свързва с оценяването на научната популяризация като инструмент на всички форми на нетрадиционното образование. В съзвучие с това още от времето на своето за-раждане до наши дни Българската академия на науките поддържа и развива призванието си на просветител, популяризатор и разпространител на знания. Искаме да вярваме, че Издателство-то на БАН „Проф. Марин Дринов“ ще помогне за по-активното участие на популяризаторите на науката в благородното им призвание на съвре-менни просветители. Това ще бъде принос и към по-широкото запознаване на нашата обществе-ност с постиженията на българската наука и на приноса на нашите учени за „веществено обога-тяване и напредък на народа“.

Обръщение на Общото събрание на Българската академия

на наукитеДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Република БЪЛГАРИЯ

ДО Г-ЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ И МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ДО Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОЙКО БОРИСОВ, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МЕГЛЕНА КУНЕВА, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ,

Българската академия на науките е воде-щият научен център на България, в който се провеждат фундаментални и приложни научни изследвания на най-високо ниво с най-големия в страната изследователски и експертен потен-

циал за развитие на конкурентоспособни, ино-вативни и сигурни общества.

Крайно тежкото финансово състояние на Академията е непреодолима пречка за осъ-ществяване на основните задължения на БАН


характер и която е конкурентоспособна на европейския и световния пазар. Закупеното и въведено в експлоатация модернизирано обо-рудване ще подобри достъпа до нови знания и технологии и това от своя страна ще допри-несе за устойчиво развитие и повишаване на конкурентоспособността на българската ико-номика. За съжаление крайно недостатъчният бюджет на Академията и отсъствието на по-следователна държавна политика за научните изследвания правят задачата за реализация на огромния потенциал на БАН в полза на обще-ството все по-трудна. Трябва ясно да се раз-бере, че външните източници на финансиране (европейски програми, проекти, мрежи и т.н.) имат само допълващ, а не заместващ характер по отношение на инвестициите в науката и ин-фраструктурата.

Ето защо OС на БАН е убедено в необхо-димостта от отпускане на целеви средства за поддържане и нормално функциониране на на-личната в Академията уникална инфраструкту-ра и вярва в подкрепата от Ваша страна за осигуряването є още през следващата 2017 г.

• Задържането на млади, висококвалифи-цирани специалисти в България трябва да за-легне като основен принцип в политиката на страната с ясна дългосрочна стратегия. Ниско-то заплащане и финансовата несигурност на отделните институти в БАН правят решаването му изключително трудно. В Академията през 2016 г. чрез целево финансиране от МОН с 2 млн. лв. стартира програма за подпомагане на млади учени, която се базира на проектно-конкурсен принцип, като ефектът от програма-та е изключително положителен за развитието на младите кадри.

ОС на БАН е убедено, че Програмата трябва да продължи и през 2017 г., като отпуснатите средства да са целеви, а не в общата субсидия на Академията.

• Наличната субсидия определя равнище на заплатите на младите учени в БАН, равни или близки до минималната работна заплата в страната. Поради това завършилите наши док-торанти след обучение, финансирано от бъл-гарската държава, търсят реализация в изсле-дователски центрове в чужбина. България губи ценен човешки капитал в областта на науката. Както в България, така и в БАН няма да се разреши проблемът с възрастовата структура на заетите в науката, докато не се създадат условия младите учени да могат да живеят от трудовите си възнаграждения.

към обществото. Учените от Академията най-настоятелно апелират за увеличаване на бю-джетната субсидия на БАН с оглед изпълнени-ето както на нейната мисия, така и на поетите ангажименти на правителството за развитие на науката и иновациите в страната. Предла-гаме на Вашето внимание някои съществени аргументи, подкрепящи нашето искане, както и действия от страна на Академията за разпре-деление на финансовите средства на базата на конкретни резултати, постигнати от научноиз-следователските звена.

• От 2009 г. Българската академия на науки-те започна провеждането на реформа, целяща да издигне равнището на работа на основния български национален изследователски център в съответствие със съвременните европейски изисквания. През първия етап на реформа-та беше извършена международна оценка на всички институти на БАН и бяха реализирани структурни промени, като броят на институти-те беше намален от 69 на 42. Бяха въведени стриктни правила за прекратяване на трудови-те правоотношения на навършилите пенсионна възраст служители и беше проведена атеста-ция на целия научен, научно-помощен и ад-министративен състав, като общият персонал беше намален от 7800 на 6300 души. Следващи-те етапи от реформата включват диференцира-но определяне на бюджета на институтите и на персоналните възнаграждения на учените, съ-образено с резултатите от изследователската работа, за което беше разработена система от критерии. Предвижда се и създаване на вътре-шен за БАН фонд за научни изследвания, който на конкурсен принцип да финансира изследо-вателски проекти. Този етап обаче е блокиран от системното недофинансиране на Академия-та, като наличната субсидия ежегодно покрива само 85% от фонд „Работна заплата“. По този начин започналата реформа бе спряна и сме принудени да я заменим с уравниловъчно раз-пределение на бюджетната субсидия.

• Съществен принос за поддържане високо-то ниво на научните изследвания в Академията имат научните звена, които през последните няколко години спечелиха проекти по 7-а РП на ЕС, както и към ОП „Развитие на конку-рентоспособността на българската икономика“, финансирани от МИ и съфинансирани от БАН. Благодарение на успешното приключване на тези договори беше придобита високотехноло-гична и уникална за страната ни инфраструк-тура, необходима за провеждане на научноиз-следователска и развойна дейност с приложен


В тази връзка ОС на БАН настоява за увели-чаване на бюджетната субсидия и спазване на Постановление № 162 на МС от 20.06.2001 г. за финансирането на докторанти.

Бихме искали да припомним окончателния доклад на Европейската комисия за подпо-магане на политиките (Policy Support Facility), внесен на 08.10.2015 г., който съдържа оцен-ка на системата на научноизследователската дейност и иновациите в България и формулира политически послания и препоръки за разви-тие на научната и иновационната система в страната, съвпадащи изцяло с повдигнатите от Академията проблеми, а именно:

България трябва:

• Да изгради дълготрайна подкрепа за ин-вестиции в наука и иновации и реформи с помощта на широк политически консенсус по въпросите на науката и иновациите и да започне структуриран, ангажиран и продъл-жителен диалог с българската научна и ино-вационна общност. Този диалог трябва да доведе до Национална научна програма за действие, която отново да изгради доверието в системата.

• Все повече да концентрира финансирането за институциите, които извършват изследова-телска дейност, така че да се възнаграждава по-голямата ефективност.

• Да предприеме бързи действия за прилага-не на стимулите за кариера в научноизследова-телската сфера на всички нива и за задържане

и привличане на млади таланти от България и чужбина в науката и иновациите.

• Да окуражава участието на български уче-ни и иновативни предприемачи в европейски програми.

ОС на БАН категорично заявява, че амби-циозната задача на стартиращите оперативни програми „Наука и образование за интелиген-тен растеж“ и „Иновации и конкурентоспособ-ност“, както и „Иновационна стратегия за ин-телигентна специализация“ да се повиши кон-курентоспособността на България на европей-ската и международната сцена с цел преми-наване на страната от групата на скромните иноватори към категорията на умерените ино-ватори не може да бъде изпълнена от високо-квалифицирани кадри с мизерно заплащане, каквато е ситуацията в Българската академия на науките.

Считаме, че сегашните заплати на квалифи-цирания персонал в БАН са обидни и дискри-минационни спрямо заплащането на категории труд със значително по-ниска квалификация.

ОС на БАН настоява на базата на горепосоче-ните аргументи субсидията на Академията за 2017 г. да бъде в размер на 176 млн. лв., необходими за нормалното функциониране на БАН. Прилага-ме подробна аргументация за исканата субсидия.

ОС на БАН потвърждава своята готовност за продуктивна дискусия по всеки един от тези проблеми и очаква Вашето съдействие за увели-чаване на бюджетната субсидия на Академията.

С уважение: Проф. Евелина Славчева, председател на Общото събрание на БАН

Пресконференция на БАН по актуални въпросина здравеопазването

На 13 октомври 2016 г. в пресклуба на БТА се състоя пресконференция на Българската академия на науките по актуални въпроси на здравеопазването в България, в която участ-

ваха представители от Отделението по меди-цински науки към Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН. Акад. Дамян Дамянов, зам.-председател на БАН, акад. Бог-


дан Петрунов, чл.-кор. Григор Горчев и чл.-кор. Стефан Костянев представиха актуални пози-ции и предложения в областта на профилакти-ката, клиничната медицина, иновациите, меди-цинската наука и образование.

Акад. Дамян Дамянов представи раздел „Здравеопазване“ на разработените от БАН „Национални цели и приоритети за устой-чиво развитие на България“. Бяха поставени въпроси за реформата в здравеопазването като необходимостта от корекция в законите и нормативните актове, реорганизацията на дейностите и финансирането, както и натрупа-ните дългосрочни проблеми със специализаци-ята и реализацията на младите кадри. Според акад. Дамянов реформата не дава очакваните резултати и това ясно личи от здравните и де-мографските показатели за страната, както и от натрупаните проблеми в болничното здра-веопазване, работата на общопрактикуващите лекари, лекарственото снабдяване и профи-лактиката на населението. „Крайно време е да бъде извършена комплексна експертна оценка в областта на клиничната медицина от водещи специалисти и научни дружества в здравеопаз-ването и да се следва дългосрочна политика от всички правителства. Търговският характер на здравеопазването е едно системно заболяване и това трябва да бъде преодоляно чрез зако-нодателни промени, държавна подкрепа и ясни критерии за държавните и частните лечебни заведения, от синхронизиране на всички звена в системата“, подчерта акад. Дамянов.

По актуални въпроси на профилактиката, заразните и незаразните болести, ваксините, националните програми за респираторните за-болявания и болестите на зрението и други го-вори акад. Богдан Петрунов. Той припомни, че учените от БАН са разработили профилактични програми, които са предоставени на Министер-ството на здравеопазването.

За модерно болнично здравеопазване и ком-плексно лечение на пациентите, за качество на обучението на студентите по медицина апелира чл.-кор. Григор Горчев, който отбеляза, че изо-ставаме с високотехнологичното оборудване и модернизирането на сградния фонд.

Чл.-кор. Стефан Костянев подчерта, че ре-формата в българското здравеопазване има нужда от три неща – посока, провизии и еки-паж. Съществува проблем с медицинските уни-верситети, защото медицинските специалности са извадени от приоритетите на Министерство-то на образованието и науката и студентите нямат европейски стипендии. Медицинското образование в България е недофинансирано и няма средства за поддържане на добри препо-даватели, модерна база и създаване на симу-лационни тренировъчни центрове за обучение.

В края на пресконференцията акад. Дамянов подчерта, че всички въпроси, които са поста-вени, са продиктувани не от желанието да се търси сензация, а да се търси ефективно реша-ване на проблемите в здравеопазването и ме-дицината и широко обсъждане сред научните среди и професионалните организации.


Почетни отличия на БАН

Проф. д.ю.н. Цветана Каменова получи Отличителния знак за заслуги към БАН

Акад. Стефан Воденичаров удостои проф. д.ю.н. Цветана Каменова с Отличителния знак за заслуги към БАН на церемония, която се състоя на 15 юли 2016 г. в БАН. Наградата се дава като признание за заслугите є в областта на международното публично и частно право и правото на ЕС и на международната защита на човешките права.

При връчването на отличието акад. Водени-чаров припомни, че проф. Каменова е автор, съавтор и редактор на 20 книги и на повече от 100 статии, публикувани в България и в чужби-на, по проблеми на международното право –

частно и публично, европейско право и др. През 2006–2009 г. тя е съдия в международния трибу-нал за бивша Югославия, избра-на от Общото събрание на ООН през август 2005 г. в Ню Йорк с гласовете на 157 държави. През 1993–1996 г. е научен секретар по обществените науки на БАН, а през 2002–2006 г. е секретар на Общото събрание на БАН.

Проф. Емилия Друмева про-изнесе слово, в което предста-ви заслугите на проф. Каменова за развитието на Института за държавата и правото, както и за съпричастността є към ра-ботата с младите учени в БАН. Тя посочи, че проф. Каменова е член на Американската асо-

циация по международно право, Изпълнител-ния комитет на Асоциацията по международно право със седалище в Лондон, председател на Българската асоциация по сравнително пра-во и член на Изпълнителния комитет на Бъл-гарската асоциация по международно право. Изнася лекции в престижни университети в чужбина като Университета на Сан Диего, Ко-лумбийския университет в Ню Йорк, Института „Макс Планк“ в Мюнхен, Австрийската ака-демия във Виена, Университета на баските в Билбао, Университета в Олумец, Университета в Сиена и др.

Акад. Стефан Воденичаров удостои с Отличителeн знак на Председателя на БАН

френския посланик Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан На тържествена церемония на 27 юли 2016 г.

в Българската академия на науките Председа-телят на БАН акад. Стефан Воденичаров връчи Отличителен знак на посланика на Република Франция Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан за не-говия принос в развитието на сътрудничество-

то в областта на науката и културата между Франция и България.

При връчването на наградата акад. Водени-чаров благодари за личната ангажираност и професионалната подкрепа за развитието на научния обмен между двете държави. Отбеля-


зани бяха и реализираните проекти в областта на науките за Земята, биоме-дицината, информационните и комуника-ционните технологии, културата, както и представянето на тракийското наслед-ство в Лувъра.

След награждаването в Големия са-лон на БАН Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Ка-бан изнесе лекция на тема „Впечатления от престоя в България“. Посланикът на Франция благодари за високата чест и подчерта, че България е част от живота му повече от 25 години. В лекцията си той акцентира върху общото ни европей-ско бъдеще, задълбочаването на проце-са за взаимно сближаване на двата на-рода и общите предизвикателства, които предстои да преодолеем заедно.

На церемония, която се проведе на 14 октом-ври 2016 г., Председателят на Академията акад. Стефан Воденичаров връчи Почетния знак на БАН „Марин Дринов“ на лента на проф. д.н. Ди-митър Стойчев от Института по физикохимия и Почетния знак „За заслуги към БАН“ на проф. д.н. Евдокия Пашева от Института по молеку-лярна биология.

Почетен знак на БАН „Марин Дринов“ на лента

Проф. д.н. Димитър Стойчев беше награден с най-високото отличие на БАН за неговите зна-чителни заслуги към развитието на българската наука в областта на електрокристализацията,

за разработките му в областта на функционал-ните галванични покрития, както и по случай неговата кръгла годишнина.

Проф. д.н. Евдокия Пашева, главен научен секретар на БАН, получи отличието за нейните доказани заслуги към Българската академия на науките като дългогодишен член на ръковод-ството на БАН, за нейните задълбочени изслед-вания върху регулацията на основните клетъчни процеси и механизмите на репарация на ДНК и по случай нейната кръгла годишнина.


Международно сътрудничествоПредседателят на БАН и посланикът на Китайската народна република

обсъдиха възможностите за сътрудничество

Развитието на сътрудничеството в областта на научноизследователската работа и обмена на учени и докторанти обсъдиха по време на

среща на 25 август 2016 г. в Българската академия на нау-ките посланикът на Китайската народна република в България Н.Пр. Джан Хайджоу и Предсе-дателят на БАН акад. Стефан Воденичаров.

Акад. Воденичаров предста-ви дейността на БАН, предло-жи разширяване на сътруд-ничеството с Китайската ака-демия на науките и разрабо-тване на проекти с научните общности, обмен на научна информация и участие в съв-местни събития. Посланикът на КНР изрази увереност, че има потенциал за реализира-не на съвместни проекти меж-

ду научните институции на двете страни и ще се търсят нови форми за партньорство с ин-ститутите на БАН.

Акад. Воденичаров се срещна в БАН с новия посланик на Япония

Председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров се срещна на 29 август 2016 г. в БАН с посланика на Япо-ния Н.Пр. Шиничи Яманака.

Акад. Стефан Воденичаров запозна госта си с дейността на БАН и обсъди възможностите за сътрудничество и съвместни проекти с науч-ните общности в Япония. Бяха дискутирани об-менът на научна информация, на учени и док-торанти, както и организирането на съвместни научни форуми. Председателят на БАН отбе-ляза традиционно доброто сътрудничество на БАН с Японската академия на науките, Научния съвет на Япония, Токийския университет и Тех-ническия университет „Хирошима“ в областта на информационните и комуникационните тех-нологии, културно-историческото наследство, икономическите науки и екологията.

Посланик Яманака изрази радостта си от възможността да се срещне с ръководството на най-старата и най-авторитетна научна институ-ция в България и изрази увереност, че научният обмен между двете държави ще се активизира и ще се търсят нови форми на партньорство.


Делегация на учени от Черногорската академия на науките и изкуствата в БАН

По покана на Председателя на Българската академия на науките акад. Стефан Воденича-ров на посещение в БАН от 25 до 27 септември 2016 г. бе делегация от Черногорската академия на науките и изкуствата (ЧАНИ), която включ-ваше акад. Момир Джурович, акад. Джордже Борозан, акад. Зоран Лакич.

Акад. Джордже Борозан и акад. Зоран Ла-кич участваха в кръгла маса в Института за балканистика с Център по тракология, на която се представиха резултатите от работата по съв-местния проект „България, Черна гора и Балка-ните от Берлинския конгрес до днес“.

На 26 септември 2016 г. акад. Момир Джуро-вич, председател на Черногорската академия на науките и изкуствата (2002–2016), изнесе лекция в БАН на тема „Как да оцелеем през XXI век“.

Събитието откри Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. На лекцията присъстваха извънредният и пълномощен посланик на Чер-на гора в България Н.Пр. Миломир Михалевич,

акад. Джордже Борозан, зам.-председател на ЧАНИ, съветници, научни секретари на БАН и представители на научната общност.

Акад. Джурович представи теми, свързани с увеличаването на популацията на Земята, екологичните проблеми, нарастващото потреб-ление на енергия, миграцията и бедността в световен мащаб и индустриалната революция.

Делегация на Националната академия на Беларус на тридневно посещение в БАН

На 19 септември 2016 г. на официално три-дневно посещение в Българската академия на науките пристигна делегация на Национална-та академия на Беларус (НАНБ). Посещението бе по покана на Председателя на Академията акад. Стефан Воденичаров.

В състава на делегацията бяха Марина Ша-бета от Института по експериментална ботани-ка, Ксения Хилеуска от Института по химия на новите материали, Елена Шабуня-Клячковска от Института по физика, Святлана Тамашевич от Научно-практическия център по храните и Михаил Завадски от Института по философия.

При посещението си гостите от НАНБ посе-тиха Института по физика на твърдото тяло, Ин-ститута по полимери, Института по биоразноо-бразие и екосистемни изследвания, Института по обща и неорганична химия и Института за изследване на обществата и знанието, където бяха обсъдени възможностите за бъдещи про-екти и съвместна научна дейност в рамките на подновения Протокол за научно сътрудничест-во между БАН и НАНБ, подписан в Минск на 14 април 2016 г. за срок от три години. Деле-гацията се запозна с научноизследователската дейност в институтите и разгледа апаратурата и оборудването.


Декларация „Наука и доверие“ подписаха 65 чуждестранни академии на науките в Париж

На 27 септември 2016 г. в Париж Френската академия на науките (Académie des sciences) отбеляза 350 години от своето създаване. На тържественото събрание по случай годишнина-

та поздравително слово поднесе президентът на Франция Франсоа Оланд.

По време на официалното честване на Френската академия на науките бе подписа-на Декларация „Наука и доверие“ (Science and trust). Декларацията е подписана от 65 чуждес-транни академии на науките, като от страна на БАН документа подписа проф. Евдокия Паше-ва, главен научен секретар.

Френската академия на науките е една от първите академии на науките в света. Осно-вана от крал Луи XIV по предложение на Жан-Батист Колбер през 1666 г., днес тя е сред 5-те академии, които влизат в състава на Френския институт. Има 150 действителни членове, 300 член-кореспонденти и 120 чуждестранни корес-понденти, които се избират пожизнено.

От създаването си до днес Френската aка-демия на науките отдадено се ангажира с раз-витието на науката и е основен съветник на държавните органи на Франция по всички въ-проси от нейната компетентност. Понастоящем членовете на Академията изпълняват своята мисия към френската нация, работейки в по-стоянни комисии и работни групи, създадени от Академията.

НаградиАкад. Стефан Воденичаров удостоен със званието

„Почетен гражданин на София“

На тържествена сесия на Сто-личния общински съвет Пред-седателят на БАН акад. Стефан Воденичаров беше отличен със званието „Почетен гражданин на София“. Наградата беше връчена на акад. Воденичаров от кмета Йорданка Фандъкова за особено големите му заслуги към града в областта на науката, за високите му постижения и научни разработ-ки за развитие на технологиите.

Акад. Воденичаров благодари за високото отличие и отбеляза, че го приема като висока оценка не


община по проекта „София –- град на знанието“, тъй като знанието е ключов ресурс за икономи-ческото и културното развитие на града.

Престижна награда за международен колектив с участието на български учен

Орнитологичното дружество Купър (Cooper Ornithological Society) в САЩ е научно сдруже-ние, което ежегодно присъжда няколко прес-тижни научни награди за високи изследова-телски постижения в областта на изучаването на птиците. През 2016 г. наградата „Катма“ е присъдена на международен авторски колектив с участието на проф. Павел Зехтинджиев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.

Наградата се дава за публикацията в спи-сание Science, озаглавена „Скритата цена на заразяването с паразити: хроничната малария ускорява деградацията на теломерите и остаря-ването на птиците“ (Asghar, M., D. Hasselquist,

B. Hansson, P. Zehtindjiev, H. Westerdahl, S. Bensch. Hidden costs of infection: Chronic malaria acce lerates telomere degradation and senescence in wild birds. – Science, 2015, 347, 436–438).

Наградата „Катма“ е учредена през 2003 г. със спонсорството на известния американски орнитолог Робърт Сторър. В нейния статут се посочва, че наградата цели да стимулира раз-витието на идеи, които биха способствали за развитието на ново мислене в областта на био-логията на птиците. Тя се присъжда на авто-ри в областта на орнитологията, чиито статии предлагат неконвенционални идеи или инова-тивни подходи и са добре аргументирани с до-казателствен материал.

Проф. д-р Златозар Боев, д.б.н., от Националния природонаучен музей удостоен с награда от Съюза на преводачите в България за цялостна

дейност в областта на преводаНа тържествена церемония на 30 септември,

Международния ден на преводача, в литератур-ния клуб „Перото“ в НДК Съюзът на преводачи-те в България връчи своите годишни награди за постижения в областта на всички видове пре-вод, както и в областта на теорията, историята и критиката на превода.

Проф. д-р Златозар Боев, д.б.н., от Нацио-налния природонаучен музей – БАН, беше удос-тоен с награда за цялостна дейност в областта на превода – специализиран превод и редак-ция на научна и научнопопулярна литература от английски език. Досега проф. Боев има пре-ведени и консултирани/научно редактирани 103 научнопопулярни книги и 273 научнопопулярни телевизионни филма, в т.ч. и няколко от френ-ски, италиански, унгарски и немски език. Ос-новна тематика са: животински свят, палеонто-

логия, динозаври, праистория, растителен свят, биогеография и биоразнообразие.

Най-обемистото литературно издание (над 1056 с.), преведено от учения, е „Енциклопе-дия на животните – пълен илюстриран наръч-ник“ от Дж. Брус, К. Макджи, Л. Вангелова, Р. Вогт (2009) на издателство „Макмилън“ (бъл-гарски издател „Фют“) (Bruce, J., K. McGheee, L. Vangelova, R. Vogt. The MacMillan Encyclopedia of Animals. A Complete Visual Guide. University of California Press, Berkeley Los Angeles, 2008, 1–608). Това е най-голямата и всеобхватна кни-га за животните на Земята, издавана досега у нас, в която са представени над 6000 вида. При превода проф. Боев е наименовал за първи път над 4000 вида животни, които не се срещат у нас и съответно не са споменавани досега на български език никъде в литературата.

само за работата си, но и за дейността на БАН. Той припомни успешното сътрудничество между Българската академия на науките и Столичната


Млади учени от Института по електроника с награди от Международната конференция и школа по квантова електроника

Две награди за Института за космически изследвания и технологии при БАН на Международния панаир в Пловдив

Експонатът „Безпилотна авиационна систе-ма (БАС) за радиационно разузнаване“, разра-ботен от Института за космически изследвания и технологии при БАН и консорциум „Българ-ска дрон академия“, беше отличен с диплом и златен медал на Международния технически панаир в Пловдив (2016).

Безпилотната авиационната система е пред-назначена за извършване на радиационно раз-узнаване на местност, търсене и откриване на източници на гама-лъчение и картиране. Данни-

те се предават в сървър, откъдето чрез интер-нет постъпват при потребителя за наблюдение в реал но време за последваща обработка и оценка на радиационната обстановка. Тя е разработена от авторски колектив в състав чл.-кор. д.н. Петър Гецов, проф. д-р Димо Зафиров, проф. д.н. Гаро Мардиросян, Иван Вълчинов, Дияна Вълчинова и инж. Владимир Маринов.

Институтът за космически изследвания при БАН беше отличен и със специална грамота за „Динамичен иновативен дебют“.

Д-р Зорница Козарева, номинирана от Института за български език, е един от носителите на тазгодишната награда „Джон Атанасов“

На 4 октомври 2016 г. президентът Росен Плевнелиев връчи на д-р Зорница Козарева, номинирана от Института за български език, на-

градата „Джон Атанасов“ за изключителните є постижения в областта на машинното обучение.

Наградата „Джон Атанасов“ на президента на Република България се връчва от 2003 г. на-сам на изявили се в световен мащаб млади български изследователи в областта на ком-пютърните науки. През 2016 г. са направени 57 номинации в четири отделни категории.

Д-р Зорница Козарева e изследовател по ком-пютърна лингвистика, обработка на естествен език и машинно обучение от дванадесет години. Днес тя е ръководител на научноизследовател-ска група по машинно самообучение в Amazon, разработваща продуктите Alexa & Amazon Echo. Д-р Козарева е автор на над 60 научни публи-кации, 1400 цитирания и е организирала четири международни състезания по семантика. Д-р Козарева е член на програмни комитети на кон-ференции по компютърна лингвистика. Носител е на наградата Labs Excellence Award Program на Yahoo! за 2014 г. за постижения в науката с пряко въздействие върху разработването на търговски продукти, както и на наградата за млад учен на конференцията Recent Advances in Natural Language Processing (RANLP).

От 26 до 30 септември 2016 г. в Созопол се проведе Международната конференция и школа по квантова електроника „Лазерна фи-

зика и приложения“ (ICSQE). Млади учени от Института по електроника спечелиха три награ-ди: Стоян Цвет ков – награда за най-добро пос-


терно представяне на OSA (Optical Society of America), Яна Андреева – наградата на EPS (European Physical Society) и Цанислава Гено-ва – втора награда на SPIE (The International Society for Optics and Photonics).

Школата се провежда вече 28 години и дава въз-можност на младите учени и докторанти да представят резултатите от своите из-следвания и да ги обсъдят с изтъкнати специалисти от цял свят. Във форума участваха над 80 учени от 14 страни, които дискутира-ха най-новите постижения в областта на взаимодейст-вието на лазерното лъчение, лазерната спе-ктроскопия и метрология, лазерното дистан-ционно сондиране на атмосферата и екологи-

Чл.-кор. Николай Цанков избран за почетен член на Френското дерматологично дружество

През октомври 2016 г. чл.-кор. Нико-лай Цанков беше избран за почетен член (Honorary member) на Френското дерматоло-гично дружество като признание за неговите постижения в областта на дерматологията и венерологията.

Това международно отличие е 16-о за чл.- кор. Ни колай Цанков, който вече е почетен член на 15 научни дерматологични дружества в Европа и САЩ.

През август 2016 г. академичното изда-телство LAMBERT Academic Press (Германия) отпечата на английски език монографията Psoriasis as a systemic disease под редакци-ята на чл.-кор. Николай Цанков. Това е едно от първите издания в света, които обособяват псориазиса като системно заболяване. Книгата дава данни за научните и практическите пости-жения на българската дерматологична школа в областта на етиологията и терапията на псори-азиса, както и съвременни данни за епидемио-логията, генетиката, отключващите фактори и патогенезата на заболяването.

ята, приложението на лазерите в биологията и медицината, лазерните системи и нелинейната оптика.


Използването на новите технологии за измервания в атмосферата – път към по-точни прогнози за времето и по-надеждни сценарии

за изменение на климата на Земята

ФорумиРолята на научните изследвания и иновациите за ускорено развитие

на икономиката дискутира бизнес форум в Пловдив

Българската академия на науките, Регионал-ният академичен център в Пловдив и община Пловдив проведоха бизнес форум на тема „На-учните изследвания и иновациите – основа за ускорено развитие на икономиката в Пловдив-ския регион“.

Председателят на БАН акад. Стефан Воде-ничаров и заместник-кметът по образование, бизнес развитие, европейски политики и меж-дународно сътрудничество на община Пловдив Стефан Стоянов откриха форума в Дома на културата „Борис Христов“.

Основните дискутирани теми бяха: „Пловдив – европейски център на на-учните изследвания, иновациите и съ-временната индустрия“, „Икономическа зона „Тракия“ – добри възможности за инвестиции“, „Новият завод Sensata – пример за добра инвестиция на пра-вилното място“, „Състояние и разви-тие на информационните технологии в Пловдивския регион“, „Възможности за създаване на Център по компетентност по мехатроника и чисти технологии“ и „Състояние и развитие на биотехноло-гиите в Пловдивския регион“.

Представители на бизнеса, образова-нието и науката се включиха в диску-сията по представените теми. В иконо-мическата зона „Тракия“ национални и международни компании вече са инвес-

тирали 1,1 млрд. евро. В нея участват седем уни-верситета, седем филиала на БАН и институти на Селскостопанската академия в Пловдивския регион и има реални условия за ускорено раз-витие на икономиката преди всичко в областта на информационните технологии, аутсорсинга, мехатрониката и биотехнологиите.

Акад. Стефан Воденичаров обърна специ-ално внимание, че в Пловдив има потенциал да се подготвят проекти за Център по върхови постижения по биотехнологии и Център по ком-петентност по мехатроника и чисти технологии.

От 6 до 9 юни 2016 г. Националният инсти-тут по метеорология и хидрология при Българ-ската академия на науките бе домакин на XVIII международен симпозиум по развитието на дистанционното сондиране на (атмосферния)

граничен слой (18th International Symposium for the Advancement of Boundary-Layer Remote Sensing – ISARS2016 – http://isars2016.org). Симпозиумът, както и две съпътстващи важни международни събития – среща на COST акция


ES1303 в периода 1–3 юни 2016 г. (COST Action ES1303 TOPROF – Towards operational ground based profiling with ceilometers, doppler lidars and microwave radiometers for improving weather forecasts) и Училище за докторанти на Датския технически университет в периода 30 май – 3 юни 2016 г. (DTU PhD Summer School: Remote Sensing for Wind Energy) направиха първите 10 дни на юни празник за младите български уче-ни от БАН, СУ и МГУ, работещи в областта на наземно базираните системи за дистанционно сондиране в атмосферата.

Това бяха празнични дни, тъй като световно-известни учени от Европа, Америка и Азия, а също и фирми – производители на модерната апаратура, участваха в срещата, демонстрира-ха възможностите на приборите и споделиха

своя опит в технологиите, които са бъдеще за българската научна общност. Симпозиумът и срещите бяха проведени в курорта „Златни пя-съци“.

Основните теми на презентациите и дис-кусиите бяха развитието на технологиите за дистанционно сондиране (лидари облакомери, доплерови лидари, микровълнови радиометри); изучаване на атмосферния граничен слой по данните от дистанционни измервания, които представляват полета на метеорологични пара-метри с висока резолюция в пространството и времето; експериментални изследвания и физи-

ка на атмосферния граничен слой; приложения на технологиите за дистанционно сондиране за задачи в областта на ветровата енергетика, ка-чеството на въздуха, авиацията, градската ме-теорология и други; и оперативното използване на тази нова подробна информация за подо-бряване прогнозата на времето.

В срещата взеха участие 73-ма учени от 15 държави, включително от САЩ и Бразилия, а от България – 6-има, от които 5-има млади учени. Деветнадесетата среща ще се проведе през пролетта на 2018 г. в Университета в Кьолн, Германия.


Международна школа и семинар, организирани от ИФТТ

За деветнадесети път Институтът по физика на твърдото тяло при БАН организира Между-народна школа по физика на кондензираната материя (19 ISCMP). Школа 2016, която бе на тема „Успехи в наноструктурирането: изслед-вания и иновации“, се състоя от 29 август до 2 септември 2016 г. в курорта „Св. св. Констан-тин и Елена“ край Варна.

Научният форум бе открит на 29 август с приветствено слово от директора на Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) и предсе-дател на Организационния комитет професор Хассан Шамати. Гост на официалното открива-не бе Лилия Христова, директор на Дирекция „Образование и младежки дейности“ при об-щина Варна, която пожела успешна работа на участниците.

Международната школа по физика на кон-дензираната материя е популярна сред физи-ческата научна общност и в нея взеха участие над 100 учени от 17 страни от Европа, Америка и Азия. Те имаха възможността да чуят лекции-те на 30 известни специалисти по нанотехноло-гии и наноструктури. Сред тях бяха проф. Пол Монгомъри от Франция, проф. Стив Рейнолдс от Англия, проф. Агнеш Бука от Унгария, проф. Алеш Иглич и др., които имат дългогодишно съ-трудничество с колеги от ИФТТ. В програмата на 19 ISCMP бяха включени също редица устни презентации, две постерни сесии и дискусии, на които бяха обсъдени актуални проблеми, свързани с развитието и приложението на на-нотехнологиите.

След приключването на Школа 2016 в хотел „Корал“ на 4 и 5 септември 2016 г. се проведе

организираният от ИФТТ по европейския проект ИНЕРА международен семинар на тема „Мембрани и течнокристални струк-тури“ (МЕЛИНА 2016). Програмата на МЕ-ЛИНА 2016 включваше пет актуални тема-тики: наноструктурирани течни кристали и нанокомпозити; физика на меката и живата материя; мембранна биофизика; наноструктури в полимерни и липидни мембрани; характеризиране на меките наноматериали.

В семинара взеха участие 38 учени от България и Европа. Интерес към те-матиката му проявиха не само специа-листи от страните – партньори на Ин-

ститута по физика на твърдото тяло по проек-та ИНЕРА „Повишаване на научния и инова-ционния капацитет на ИФТТ–БАН в областта на многофункционалните наноструктури“, но и водещи изследователи по мембранни и теч-нокристални структури от Франция, Дания, Словения и Русия. По време на трите научни сесии те представиха постигнатите резултати в тази бързоразвиваща се област на физика-та.

И на двата форума комисия с членове от поканените лектори определи най-добрите по-стери и победителите получиха грамоти. След рефериране материалите от 19 ISCMP и от международния семинар МЕЛИНА 2016 ще бъ-дат публикувани в електронното издание на списание Journal of Physics: Conference Series. То е със свободен достъп и това осигурява ши-роко разпространение на докладваните науч-ноизследователски постижения.


XIX годишна конференция на колаборацията

RDMS–CMS проведе XIX годишна конференция на колаборацията с участието на Института за яд-рени изследвания и ядрена енергетика при БАН. Конференцията се проведе от 7 до 10 септември в курорта „Св. св. Константин и Елена“. Органи-затори бяха Обединеният институт за ядрени из-следвания – Дубна, ЦЕРН – Женева, и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките.

Събитието бе посветено на бъдещето на фи-зиката след ерата на ускорителя LHC, на нови физически резултати, получени при втория пе-риод на работа на LHC, на компютърното об-служване на CMS и на по-нататъшното разви-тие на детектора CMS, включително на елек-тромагнитния и адронния калориметър в двете крайни части на CMS.

Над 60 учени от 11 страни (включително от САЩ и Китай) изнесоха повече от 45 доклада по тематиката на конференцията. Проведоха се дискусии на тема: „Бъдещето на физиката след ерата на LHC“, „Вероятността за нови открития“ (евентуално на елементарни части-ци, предсказани от теорията на суперсиме-трията) и др.

В своето слово при закриването на конфе-ренцията проф. Игор Голутвин, ръководител на RDMS, отбеляза много високото научно ниво на всички изнесени доклади. Той отправи и специални благодарности към организационния комитет от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН с председател проф. И. Ванков за превъзходната организация и гостоприемството.

XVIII симпозиум по спектроскопия на ядрено-магнитния резонанс и среща на потребителите на спектрална апаратура на Bruker Biospin

в страните от Централна и Източна ЕвропаОт 19 до 21 септември 2016 г. в

София бяха проведени XVIII симпо-зиум по ЯМР спектроскопия и сре-ща на потребителите на ЯМР спек-трална апаратура от фирма Bruker Biospin в страните от Централна и Източна Европа (CEUM 2016). На-учните прояви бяха организирани от Центъра по ЯМР спектроскопия в ИОХЦФ–БАН.

Научният форум отбеляза 50-годишнината от внедряването на ЯМР метода в България, който се въвежда за първи път в стра-ната и в региона през 1966 г. с инсталирането на ЯМР спектрометър с работ-на честота 60 MHz. По случай годишнината на Центъра по ЯМР спектроскопия към ИО-ХЦФ–БАН приветствени адреси бяха отпра-вени от ръководството на БАН, институтите

по полимери и по минералогия и кристало-графия, факултетите по химия в Софийския и в Пловдивския университет. Участниците в симпозиума бяха приветствани и от народния представител Петър Петров, член на Комиси-


ята по европейските въпроси и контрола на европейските фондове.

По време на проявата бяха представени по-стижения в едни от най-динамичните области на магнитния резонанс като нови методи за ре-гистрация и обработка на многомерни спектри, за изследване на структурата и динамиката на биомолекули и за ЯМР метаболомика. Предста-вени бяха и последните постижения на магнит-ния резонанс в областта на материалознание-то, включително методът за динамична ядрена поляризация. Потребителите на ЯМР спектрал-на апаратура от Bruker Biospin в страните от Централна и Източна Европа бяха запознати

с най-нови методологични и експериментални аспекти, програмирани на спектрометрите на фирмата, сред които нови магнити и измерва-телни глави, широколентово хомоядрено деку-плиране, нови програмни възможности и други. Популяризирана беше и възможността за сво-бодно използване от академични потребители на една от най-модерните програми за обра-ботка на ЯМР спектри Topspin 3.

Присъдени бяха четири постерни награди, в това число и специалната награда, посветена на 80-годишнината на един от основателите на Лабораторията по ЯМР спектроскопия – проф. Валентин Димитров (1936–2005).

Шести национален кристалографски симпозиум с международно участие

От 5 до 7 октомври 2016 г. в Големия са-лон на БАН се проведе VІ национален криста-лографски симпозиум с международно участие. Симпозиумът беше организиран от Института по оптически материали и технологии, Институ-та по минералогия и кристалография, Институ-та по обща и неорганична химия, Института по катализ, Геологическия институт, Химикотехно-логичния и металургичен университет, Софий-ския университет и Българското кристалограф-ско дружество.

В работата на симпозиума се включиха учени от България, Франция, Германия, Австрия, Полша, Турция, Канада и Индия, работещи по актуални проблеми на съвременното общество, свър-зани с кристалографията, наноте-хнологиите, екологията и медици-ната. Млади учени и докторанти, работещи в тази област, също участваха в събитието.

Официални гости на симпо-зиума бяха Иван Иванов – зам.-председател на Народното съ-брание, доц. Борислав Великов – зам.-председател на комисията по образование и наука в Народ-

ното събрание, проф. Митко Георгиев – ректор на ХТМУ, и чл.-кор. Николай Милошев, зам.-предсе-дател на БАН. Поздравителен адрес до участни-ците в симпозиума беше получен от министъра на образованието и науката Меглена Кунева.

Присъдена беше специална награда за осо-бени заслуги към Българското кристалографско дружество на проф. Костадин Петров, а награ-дата за най-добро представяне на постер от млад учен беше спечелена от д-р Мария Калъп-съзова от ИОНХ–БАН.


Международен симпозиум „Ултраскейл компютинг“ беше организиран от Института по информационни и комуникационни технологии

На 6 и 7 октомври 2016 г. в София се про-веде международен симпозиум на тема „Ултра-скейл компютинг“. Проявата беше организира-на от Института по информационни и комуни-кационни технологии (ИИКТ) и с финансовата подкрепа на програмата за европейско сътруд-ничество в науката и технологиите по проект COST Action IC1305.

В симпозиума участваха учени от водещи университети и научни институти от 27 евро-

пейски страни. Учени от ИИКТ изнесоха двата откриващи доклада на тема „Българският ви-сокопроизводителен изчислителен комплекс „Авитохол“ – развитие и перспективи“ и „Ино-вативни изчисления в науката и технологиите: опит и предизвикателства“.

Представена беше разработената в рамките на проекта „Eвропейска пътна карта за научни изследвания в областта на устойчивите ултра-скейл системи“.

Трета европейска конференция за опазване на природното и културното наследство с геоинформационни технологии

На 11 и 12 октомври 2016 г. в Голе-мия салон на БАН се проведе Трета-та европейска (Society for Conservation GIS) конференция „Геоинформационни технологии за опазване на природно-то и културното наследство“. Конфе-ренцията е съвместна инициатива на Института за космически изследвания и технологии при БАН, европейски-те клонове на организацията Society for Conservation GIS (SCGIS Chapter Bulgaria и SCGIS Chapter Slovenia), Ге-ографския институт „Антон Мелик“ към Словенската академия на науките и изкуствата, ЕСРИ България и Българ-ското географско дружество. На кон-ференцията присъстваха учени и спе-циалисти от различни университети в страната и чужбина, студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ученици от Първа английска гимназия, 19-о СОУ „Елин Пелин“ и НПМГ „Акад. Л. Чакалов“.

Представени бяха международната органи-зация Society for Conservation GIS, Институтът за космически изследвания и технологии при БАН, Географският институт към Словенската академия на науките, ЕСРИ България, както и Европейската асоциация на лабораториите по дистанционни изследвания (EARSeL), Европей-ската асоциация на географите (EUROGEO) и професионалната социална мрежа GEONET. По време на пленарната сесия беше предста-

вена и инициативата „Космическо училище“ на Института за космически изследвания и тех-нологии и Българското астронавтическо дру-жество, целяща да се популяризират науките, свързани с Космоса и наблюдението на Земя-та, и съвременните постижения в областта на аерокосмическите изследвания и технологии сред учениците и студентите. Техническата се-сия, подготвена от ЕСРИ България, представи новостите в софтуерния продукт ArcGIS 10.4, техниките и средствата за пространствен ана-лиз на природното и културното наследство с използване на възможностите на географските информационни системи.


Национална академична мрежаБАН ще си сътрудничи с Югозападния университет „Неофит Рилски“

и с Търговско-промишлената палата на град Серес

На 27 септември 2016 г. се проведе работ-на среща в Югозападния университет „Неофит Рилски“, на която Председателят на Българска-та академия на науките акад. Стефан Водени-чаров и ректорът на ЮЗУ доц. д-р Борислав Юруков подновиха договора за сътрудничество между двете институции.

По време на срещата бе подписан три-странен меморандум за разбирателство между

БАН, Югозападния университет и Търговско-промишлената палата на Серес, Република Гърция. Документът бе подписан от ректора на ЮЗУ „Неофит Рилски“ доц. д-р Борислав Юруков, чл.-кор. проф. д.с.н. Димитър Дими-тров, съветник на председателя на БАН, и Димитриос Янакис, първи заместник-предсе-дател на Търговско-промишлената палата на гр. Серес.

Кръгла маса за опазване на културното наследство в Бургаския регион събра учени от БАН, музеите и администрацията

Предотвратяване на злонамерени действия срещу движими и недвижими паметници на културата, превенция на износа на културни ценности зад граница и проблеми при опазва-не на културното наследство в Бургаския ре-гион бяха водещите теми в дискусията, която се проведе на 11 октомври 2016 г. в Бургас под егидата на Регионалния академичен цен-тър (РАЦ) – БАН.

Регионалният координатор на РАЦ–Бургас и зам. областен управител проф. Севдалина

Турманова откри работния форум и отбеляза, че културно-историческото наследство на все-ки народ е определящ фактор за национална-та идентичност и проблематиката за неговото опазване и съхранение е много важна и зна-чима.

Акцент в програмата на работната среща беше дигитализацията на музейните фондове с фокус върху превенцията на криминални по-сегателства. Ролята на иновативните техноло-гии за опазване на културното наследство бе


Инициативи„За чиста и защитена Рила“ – почистване на връх Мусала с участието

на институти от БАН

На 30 юли 2016 г. Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика и Нацио-налният институт по метеорология при БАН съвместно с радио „Тангра Мега Рок“ про-ведоха акция за почистване на връх Му-сала.

С помощта на стотици доброволци бяха събрани 13 тона строителни отпадъци, кои-то бяха извозени до сметище в община Самоков. Инициативата подкрепиха и Ди-рекция „Национален парк Рила“, Минис-

терството на околната среда и водите, „Софийска вода“ АД, „Бороспорт“ АД – Боровец, Планинската спасителна служ-ба, община Самоков и Българската на-ционална телевизия.

Наградата за добре свършената ра-бота освен удовлетворението от чистата гледка беше и „най-високият“ концерт в Европа на едни от най-обичаните българ-ски рок състави – D2 и ODD CREW.

темата, която обедини участниците в диску-сията. Бяха показани технологии за дигитали-зация, които са разработени от Института по информатика и математика при БАН, и бяха представени иновации, създадени специално за популяризирането и опазването на българ-ското културно наследство. Като пример беше показана технологията за дигитална библио-тека с икони на РИМ–Бургас. Тя е внедрена преди две години по проект на Бургаския сво-боден университет за офис за технологичен трансфер.


ЧестванияКонцерт в памет на маестро Никола Гюзелев

Концерт в памет на маестро Никола Гюзелев и връчване на международната награда „Ни-кола Гюзелев“ се проведоха на 20 септември 2016 г. в Големия салон на БАН. Юбилейното честване Inmemoriamе бе по случай 80-годиш-нината от рождението и 50 години на сцената на прочутия български певец и артист Никола Гюзелев.

Честването започна с про-жекция на фрагмент от по-следното изпълнение на Ни-кола Гюзелев заедно с него-ви ученици по случай удосто-яването му с титлата „Доктор хонорис кауза“ на БАН през 2009 г. в Софийската опера.

Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров откри инициативата, а Ан-на-Мария Гюзелева, предсе-дател на Фондация „Никола Гюзелев“, обяви връчването на наградата „Никола Гюзе-лев“ на трима артисти.

Прозвучаха изпълнения на квартет „Софийски солисти“ и маестро Иван Дренников,

а Анна-Мария Гюзелева прочете стихове от но-вата си стихосбирка „А душата знае“, посветени на Никола Гюзелев. Събитието бе съпътствано от изложба от авторски портрети и картини на ма-естрото, открита от акад. Светлин Русев. Пред-ставена бе и новата монография „Рицарят на Операта“, съвместно издание на НДФ „13 века България“ и Фондация „Никола Гюзелев“.

В БАН се проведе честване, посветено на проф. Виден Табаков – почетен професор на НАСА

Институтът за космически изслед-вания при Българската академия на науките организира на 27 септември 2016 г. тържество, посветено на живо-та и делото на проф. д-р инж. Виден Табаков.

Председателят на БАН акад. Сте-фан Воденичаров представи проф. д-р инж. Виден Табаков като част от съзвездието световноизвестни учени с български произход, изтъкнат авио-космически инженер, специалист по космическа техника и ракетни двига-тели. Проф. Табаков е един от малко-то натурализирани европейци в САЩ,


който е обявен за почетен професор на НАСА. „Ние, българските учени и научната общност в България, се гордеем с живота и делото на на-шия именит сънародник, оставил ярка следа в развитието на космическата наука и техника“, отбеляза акад. Воденичаров.

За живота и делото на световноизвестния авиокосмически инженер говориха директо-рът на Института за космически изследвания чл.-кор. Петър Гецов и проф. Борислав То-шев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бяха отбелязани приносът му за развитието на американската космическа про-грама, създаването на дефлектори за програ-мата „Сатурн“, активното му участие в ракетни разработки на военновъздушните и военномор-

ските сили на САЩ, признаването му за водещ авторитет в областта на корозията и ерозията, преподавателската му дейност, многобройните международни награди и удостояването му за почетен професор на НАСА.

Спомени от съвместната работа с проф. Табаков споделиха специално пристигналите за честването от САЩ проф. Ауатеф Хамед, директор на Лабораторията за изследване на газови турбини от Университета в Синсинати, и д-р Георги Дренски – последен докторант на проф. Табаков и ръководител на „Джене-рал Електрик“ в гр. Баден, Швейцария. Тър-жественото честване продължи с прожекция на филм за живота и делото на проф. Виден Табаков.

Нови издания Премиера на книгата на акад. Георги Марков „Голямата война

и българският меч над балканския възел 1914–1919“

След монографиите за Балканските войни и за Втората световна война акад. Георги Марков представи на 26 септември 2016 г. в Големия салон на БАН преработеното и до-пълнено издание на историческия си труд за Първата световна „Голямата война и българ-ският меч над балканския възел 1914–1919“ в две части: „Заплитането“ и „Разсичането“.

Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров откри събитието и отбеляза, че се надява книгата да достигне най-ве-че до младите хора и да ги накара да се почувстват повече българи, тъй като акад. Марков показва светлите и трагичните страни от нашата история.

Според акад. Васил Гюзелев изучаване-то на войните е необходимо не само за да се отвратим от тях, но и за да извлечем ва-жни поуки, защото войните предопределят бъдещето на един народ. „Изборът и наме-сата на България в Първата световна вой-на са със съдбоносни последици. Оказахме се държава, която не можа да осъществи националните си идеали, и акад. Марков в книгата си се опитва да ни обясни защо“ – каза той. За многостранното изследване и целенасочената и системна работа на акад. Марков говори и акад. Константин Косев.


Сборник и книга по повод 60-годишнината на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна

На 20 октомври 2016 г. в Българската акаде-мия на науките Институтът за ядрени изслед-вания и ядрена енергетика при БАН, Агенцията

ИзложбиKонкурс за енциклопедична фотография от защитени природни паркове

и територии „Уики обича Земята“

за ядрено регулиране и Съюзът на физиците в България представиха сборника „Сътрудни-чество на ИЯИЯЕ–БАН с ОИЯИ“ и книгата на проф. Никола Балабанов „ОИЯИ Дубна (през погледа на един български професор)“.

Сборникът и книгата се издават по повод 60-годишнината на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Още от самото създаване на ОИЯИ българските учени и спе-циалисти са тясно свързани както с провежда-нето на научни изследвания, така и с неговото ръководство. Близкото сътрудничество продъл-жава и до днес, като много български учени и специалисти продължават да работят и да участват в големи научни проекти.

Институтът за ядрени изследвания и ядре-на енергетика при БАН изказва своята бла-годарност на РОСАТОМ, Агенцията за ядрено регулиране и Обединения институт за ядрени изследвания, както и на всички сътрудници от ИЯИЯЕ–БАН, без чиято подкрепа и съдей-ствие това издание нямаше да достигне до читателите.

На 1 октомври 2016 г. в Националния природо-научен музей при БАН се откри изложба с десет-те снимки – финалисти от националния етап на

конкурса за енциклопедична фотография от за-щитени природни паркове, които ще представят България в международния кръг на състезанието.


По време на церемонията домакините бяха поздравени със специално видеообръщение на изпълнителната директорка на фондация „Уики-медия“ Катрин Мар, която благодари на музея за доброто сътрудничество при провеждането на етапа.

Конкурсът, който се провежда за втори път в България, има за цел да насърчи фотографи-рането на всички национални и природни пар-кове, резервати, защитени зони и природни за-бележителности по света. Кадрите, дарени от авторите при условията на свободния лиценз на Уикипедия, служат за илюстриране на същест-вуващи и за създаване на нови енциклопедични статии, както и за популяризиране на възмож-ността читателите да допринасят към свободна-та енциклопедия и разширяването на достъпно-то познание в българското уебпространство.

Изложбата показа и единствения български кадър, достигнал до финала на състезанието за снимки от биосферните резервати на ЮНЕ-СКО, организирано в сътрудничество с „Уики обича Земята“. В българския етап на „Уики обича Земята“ журито избра най-добрите ен-циклопедични фотографии измежду над 2100 снимки, изпратени от над 110 участници. По данни на Уикипедия около 350 от тези снимки вече илюстрират над 480 статии на български и още 24 други езикови версии на онлайн ен-циклопедията.

Тази година конкурсът се проведе едновре-менно в 26 страни по света, а допълнителната конкурсна категория „Биосферни резервати“ беше отворена за всички 120 страни, които членуват в световната мрежа на биосферните резервати на ЮНЕСКО.

Институтът по физика на твърдото тяло отбелязва 44-ата годишнина от своето създаване с изложба в БАН

Институтът по физика на твърдото тяло „Ака-демик Георги Наджаков“ (ИФТТ) организира из-ложба в Българската академия на науките, пос-ветена на 44-ата годишнина от създаването си. В нея са включени постерни презентации, табла,

книги и материали, показващи дейността на учените през последните 5 години.

Видно място в експозицията бе отделе-но на академик Георги Наджаков – откри-вателя на фотоелектретите. През 2014 г. неговият кабинет, намиращ се в ИФТТ, бе включен от Европейското физическо дружество в пътната карта със забележи-телностите на Стария континент.

Изложбата е доказателство, че наслед-ниците на великия учен достойно продъл-жават неговото дело и вече 44 години успяват да осъществяват значими научни изследвания и да работят за създаването на технологии и материали със социал-но-икономическа значимост. Обновената с европейски средства инфраструктура дава възможност на учените от ИФТТ да

провеждат изследвания на световно равнище и институтът да заеме достойно място в европей-ското изследователско пространство, което му позволява да дава своя принос за развитието на интелигентна и устойчива икономика в България.

ИНФОРМАЦИОНЕН Бюлетин на...

Documents