pasport_tracologija

10
ПАСПОРТ НА УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА Учебна дисциплина Тракология Специалност История Продължителност 1 семестър Лектор Доц. д-р Диляна Ботева Асистент Гл. ас. д-р Юлия Цветкова І. Обхват и основна тематика: Курсът разглежда тракийската история и култура в периода от края на ІІ хил. Пр. Хр. До времето на Късната ан- тичност (ІІ ІV в. сл. Хр.) ІІ. Изисквания към студентите: А..Да участват активно на семинарните занятия Б. Да четат и да анализират изворов материал по разглежданите проб- леми В. Да познават основната литература по проблема ІІІ. Оформяне на оценката на студентите: А. При успешно приложен тест студентите се допускат до втората част на изпита, предвиждащ писмен или устен (по избор!) анализ на изворов материал по дадена изпитна тема. Б. Оценката на студента по дисциплината се формира от три компонен- та: успех от теста; представяне на изпита; участие на семинарните за- нятия през семестъра. ІV. Възможности за частично или пълно освобождаване от изпита: Ня- ма V. Теми за изпита по история на стария свят: приложени в програмата VІ. Препоръчителна литература: приложена в програмата

Upload: deyan-proynov

Post on 21-Nov-2014

361 views

Category:

Documents


3 download

TRANSCRIPT

ПАСПОРТ НА УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА Учебна дисциплина Тракология Специалност История Продължителност 1 семестър Лектор Доц. д-р Диляна Ботева Асистент Гл. ас. д-р Юлия Цветкова І. Обхват и основна тематика: Курсът разглежда тракийската история и култура в периода от края на ІІ хил. Пр. Хр. До времето на Късната ан-тичност (ІІ – ІV в. сл. Хр.) ІІ. Изисквания към студентите: А..Да участват активно на семинарните занятия Б. Да четат и да анализират изворов материал по разглежданите проб-леми В. Да познават основната литература по проблема ІІІ. Оформяне на оценката на студентите: А. При успешно приложен тест студентите се допускат до втората част на изпита, предвиждащ писмен или устен (по избор!) анализ на изворов материал по дадена изпитна тема. Б. Оценката на студента по дисциплината се формира от три компонен-та: успех от теста; представяне на изпита; участие на семинарните за-нятия през семестъра. ІV. Възможности за частично или пълно освобождаване от изпита: Ня-ма V. Теми за изпита по история на стария свят: приложени в програмата VІ. Препоръчителна литература: приложена в програмата

2

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Катедра Стара история, тракология и средновековна история

ПРОГРАМА по

ТРАКОЛОГИЯ

ОКС: бакалавър Специалност: История Форма на обучение: редовна Хорариум: 75 ч. (45л.+30у); кредити:6,5 Вид дисциплина: задължителна Лектор: доц. д-р Диляна Ботева Анотация: Курсът лекции по Тракология е насочен към изучаване и проблематизиране на тракийс-ката история и култура въз основа на съществуващите комплексни изворови данни. Проследяват се социално-икономическото развитие на тракийските племена, държаво-образователните процеси при тях, както и разностранните им контакти със съседни пле-менни общности и държави. В сравнителен план се анализират известните ни прояви на тракийския духовен живот. Взаимодействието и взаимопроникването на тракийския свят с историята и с културите на различните етноси в Югоизточна Европа очертава траколо-гията като съществен дял от общата индоевропеистика и като ключово наплавление в па-леобалканистиката Теми 1. Тракия и траките в историческата наука Изворознание. Писмени извори – исторически, литературни, географски, епиграфски, па-пирологични. Археологически извори. Нумизматични извори. Езикови данни. Историография. Развитие на историографията за историята на Тракия и траките. Методи и проблематика. 2. Етногенезис на населението в Югоизточна Европа. Проблемът за индоевропеизацията на Балканския полуостров и за балканските палеона-родности. Тракийска диаспора до края на І хил.пр.Хр. 3. Гръцка колонизация по тракийските крайбрежия. Извори. Колонизацията по тракийското егейско крайбрежие и Пропонтида. Колонизаци-ята по Понтийското крайбрежие. Гръцките колонии и тракийският хинтерланд. 4. Ранни балкански държавни обединения. Извори. Политическа карта на Балканите до края на ІІ хил.пр.Хр. Етноси и развитие на държавността в Севернобалканските земи през І хил.пр.Хр. Природна характеристика и ландшафт на Древна Тракия. Ранни тракийски държавни обединения.

3

5. Възникване, уредба и политика на Одриското царство. Извори. Ранната история на одрисите. Разширяване на Одриското царство при Терес и Спарадок. Характеристика на Одриското царство у Тукидид. Външната политика на Си-талк според Херодот, Тукидид и Диодор. Управление на Севт І. 6. Одриската държава в края на V и първата половина на ІV в.пр.Хр. Извори. Одриското царство при Медок и Севт ІІ. Сведенията на Ксенофонт за Югоизточ-на Тракия. Одриското царство при Хебризелм и Котис І. Тракия при наследниците на Ко-тис І. 7. Тракия през втората половина на ІV и през ІІІ в.пр.Хр. Извори. походите на Александър Македонски в Тракия. Войни на Диадохите и Епигони-те. Тракийските царе Севт ІІІ и Дромихайт. Лизимах – цар на Тракия. Севтополис. Келтс-ко нашествие на Балканите. 8. Балканите през ІІ в.пр.Хр. Извори. Борбите на елинистическите владетели за Тракия. Римското проникване на Бал-каните. Основаване на провинция Македония и Ахайя. 9. Тракия и Римската република през І в.пр.Хр. Извори. Римски походи към вътрешна Тракия и към Долнодунавските земи. Тракийските владетели и римските триумвири. 10. Последни прояви на политическа самостоятелност и на антиримска съпротива на тра-ките. Извори. Сапейските царе и Принципатът. Завладяване на долнодунавските земи и създа-ване на провинция Мизия. Организиране на провинция Тракия. Етно-демографски и ад-министративни разлики между двете провинции. 11. Балканските римски провинции в периода І – средата на ІІІ в.сл.Хр. Извори. Тракийските стратегии и урбанизация на провинция Тракия. Възникване и орга-низация на градския живот в провинция Мизия. Характеристика на тракийското провин-циално общество. Политически брожения в Тракия през втората половина на ІІ в.сл.Хр. Провинциалната граница между Долна Мизия и Тракия при Антонините и Северите. 12. Балканскитеримски провинции през втората половина на ІІІ – ІV в. Извори. Готските нашествия през ІІІ в. Начало на икономическата криза в балканските земи. Административни промени на Диоклециан и Константин. Готските нашествия на Балканите през ІV в. Начало на Великото преселение на народите. 13. Тракийска култура. Извори. Тракийската култура през І хил.пр.Хр. Боговете в тракийския пантеон. Религио-зен синкретизъм през І – ІІІ в.сл.Хр. Християнизация на Балканския полуостров. 14. Античното наследство. Извори. Съдбата на тракийското население през късната античност. Приемственост на античната култура в града и селото. Езически елементи в християнството и в традицион-ната народна култура. БИБЛИОГРАФИЯ

4

Богданов, Б., Орфей и древната митология на Балканите. София 1991. Богданов, Б. Омировият епос. София 19962. Бонев, Ал., Тракия и Егейският свят през втората половина на II хил. пр. н. е. София 1988

(= Разкопки и проучвания, 20). Бонев, Ал., Ранна Тракия. Формиране на тракийската култура краят на ІІ – началото на І

хил. пр. Хр. София 2003 (= Разкопки и проучвания, 31) Ботева, Д. Долна Мизия и Тракия в римската имперска система (193-217/218 г. сл. Хр.).

София 1997. Ботева-Боянова, Д. Проблеми на тракийската история и култура. София 2000. Бошнаков, К. Тракийска древност. Исторически очерци. София 2000. Велков, В., Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV-VI в.). София 1959. Велков, В., Робството в Тракия и Мизия през античността. София 1967. Венедиков Ив., Панагюрско златно съкровище, София 1962. Венедиков, Ив., Медното гумно на прабългарите. София 1983. Венедиков, Ив., Раждането на боговете. София, 1992. Венедиков, Ив. Тракийското съкровище от Летница. София 1996. Венедиков, Ив., Герасимов, Т., Тракийското изкуство. София 1973. Власт и социум. Юбилеен сборник в чест на проф. д-р М. Тачева. Благоевград 2003. Въведение в литературата. В: Попов, Д. Тракология, 237 сл. Георгиев, Вл., Траките и техният език. София 1977. Данов, Хр., Древна Тракия. София 1969. Дечев, Д., Характеристика на тракийския език. София 1952. Домарадски, М., Келтите на Балканския полуостров (IV-I в. пр. н. е.). София 1984. Драганов, Д., Монетосеченето на Кабиле. София 1993. Драганов Д., Монетите на македонските царе. Част I: От Александър I до Александър

Велики. Ямбол 2000. Драганов Д., Монетите на македонските царе. Част II: От Филип III Аридей до Персей.

Ямбол 2001. Дуриданов, Ив., Езикът на траките. София 1976. Емпорион Пистирос, I-II. Септември 1995-1998. Етногенезис и културно наследство на българския народ. София 1971. Етнология на траките. (съст. Георгиева Ив.) София 1999. Златковская, Т. Д., Возникновение государства у фракийцев. Москва 1971. Иванов, Р. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дурусторум от

Август до Маврикий. София 1999. Извори за старата история и география на Тракия и Македония. (съст. Дечев, Д., Кацаров,

Г.), София 1949. Извори за историята на Тракия и траките. Том I, (съст. Фол, Ал.), София 1981. Извори за историята на Тракия и траките. Том IІ, (съст. Гочева, З.), София 2002. История на България. Том I. Първобитнообщинен строй. Траки. София 1979. История на Добруджа.Том 1. Праистория и антична история на Добруджа. София 1984. Йорданов, К., Политическите взаимоотношения между Македония и тракийските държа-

ви (359-281 пр. Хр.). София 1998 (Studia Thracica, 7) Кабиле, т. 1-2. София 1982-1991. Кацаров, Г., Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония. София

1921. Кацаров, Г., Цар Филип II Македонски. История на Македония до 336 г. пр. Хр. София

1922. Кацаров, Г., Избрани съчинения, т. I. София 2001 (Университетска библиотека, 390) Копривлен, т. 1, (съст. А. Божкова). София 2002. Кратка енциклопедия Тракийска древност. София 1993.

5

Кругликова И. Т., Дакия в эпоху римской оккупации. Москва 1955. Латински извори за българската история. Том I. София 1958. Маразов Ив., Мит, ритуал и изкуство на траките. София 1993. Маразов Ив., Невидимият мит. София 1992. Маразов Ив., Митология на траките. София 1994. Миков В., Вълчитрънското златно съкровище. София 1958. Михаилов Г., Траките. София 1972. Мушмов, Н., Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските

царе. София 1912. Никулицэ, И. Т., Северные фракийцы в VI-I вв. до н. э. Кишинев 1987. Подбрани извори за историята на българските земи в древността. София, 1980 (19932). Попов, Д., Тракийската богиня Бендида. София1981. Попов, Д., Залмоксис. Религия и общество на траките. София 1989. Попов, Д., Богът с много имена. София 1995. Попов, Д., Тракология. София 1999. Попов, Хр., Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през VI- I в пр. Хр.

София 2002. Порожанов, К., Общество и държавност у траките, средата на II – началото на I хил. пр.

Хр. (в контекста на палеобалкано-западномалоазийската общност). София 1998 (Studia Thracica, 6)

Поселищен живот в Тракия, т. I ; т. II 1986; т. III 1994. Проблеми на културното наследство. София 1981. Първи международен симпозиум “Севтополис”. “Надгробните могили в Югоизточна Ев-

ропа”, Казанлък, 4-8.06.1993 г., Велико Търново 1993. Спиридонов, Т., Тракийският етнос: проблеми на формирането и развитието. София

1991. Странджа - древност и съвремие. София 1990. Тачева-Хитова, М., История на източните култове в Долна Мизия и Тракия (V в. пр.н.е.-

IV в. от н.е.). София 1982. Тачева, М., История на българските земи през елинистическата и римската епоха. София

19972. Тачева, М. Севт III, Севтополис и Кабиле (341-252 г. пр. Хр.) според епиграфските и ну-

мизматични данни. София 2000. Тачева, М. Власт и социум в римска Тракия и Мизия. София 2000. Тодоров, Я., Паганизмът в Долна Мизия през първите три века след Христа. София 1928. Тракийската култура в Родопите и горните поречия на реките Марица, Места и Струма.

(съст. М. Домарадски) Смолян 1990. Тракийски легенди. София 1981. Тракийски паметници. I. Мегалитите в Тракия. София 1976 Тракийски паметници. II. Тракийски светилища. София 1980 Тракийски паметници. III: Мегалитите в Тракия. Част 2. Тракия Понтика. София 1982. Тракийското съкровище от Рогозен. София 1988. Тъпкова-Заимова, В., Нашествия и етнически промени на Балканите през VI-VII в. Со-

фия, 1966. Фол, Ал., Тракийско военно изкуство. София 1969. Фол, Ал., Демографска и социална структура в древна Тракия. София 1970. Фол, Ал., Политическа история на траките. София 1972. Фол, Ал., Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха. София 1975. Фол, Ал., Тракийският орфизъм. София 1986. Фол, Ал., Политика и култура в древна Тракия. София 1990. Фол, Ал., Тракийският Дионис. Книга I. Загрей. София 1991. Фол, Ал., Слово и дела в древна Тракия. София 1993.

6

Фол, Ал., Тракийският Дионис. Книга II. Сабазий. София 1994. Фол, Ал., История на българските земи в древността (до края на ІІІ в. пр. Хр.) София

19972. Фол, Ал., Древната култура на Югоизточна Европа. София 1998. Фол, Ал., Тракийската култура: казано и премълчано. София 19982. Фол, Ал., Спиридонов, Т., Историческа география на тракийските племена. София 1983. Христоматия по тракология. Том I, (съст. Фол, Ал., Попов, Д.), София 1989. Христоматия по тракология. Том II, (съст. Тачева, М., Ботева, Д.), София 1998. Юрукова, Й., Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия II-III в. Хадриано-

пол. София 1987. Юрукова, Й., Монетни съкровища от българските земи. I. Монетите на тракийските пле-

мена и владетели. София 1992. Archibald, S., The Odrysian Kingdom of Thrace. Orpheus unmasked. Oxford 1998. Bäbler, B., Fleisige Thrakerinen und wehrhafte Skythen. Nichtgriechen im klassischen Athen

und ihre archäologische Hinterlassenschaft. Stuttgart-Leipzig 1998. (Beiträge zur Altertumskunde, 108.)

Casson, S., Macedonia, Thrace and Illyria. Their Relations to Greece from the Earliest Times down to the Time of Philip, Son of Amyntas. Oxford 1926.

Crisan, J. H., Burebista and His Time. Bucarest 1978. Detschew, D., Die thrakischen Sprachreste. Wien 1957 (19762). Isaac B., The Greek Settlements in Thrace until the Macedonian Conquest. Leiden 1986. Loukopoulou, L., Contribution a l’histiore de la Thrace Propontique. MELETHMATA 9 (1989) Perdrizet P., Cultes et mythes du Pangеe. Paris-Nancy 1910. Peter U., Die Münzen der thrakischen Dynasten (5.-3. Jahrhundert v. Chr.): Hintergründe ihrer

Prägung. Berlin 1997 (Griechisches Münzwerk). Pistiros I-II. Excavations and Studies. Prague 1996-2002. Schönert-Geiß, Ed., Bibliographie zur Münzprägung Thrakiens und Moesiens. Berlin 1999. Tomaschek , W., Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung. Wien 19802. Venedikov, I., The Treasure from Vulchitrun. Sofia 1988. Wiesner, J., Die Thraker. Studien zu einem versunkenen Volk des Balkanraumes. Stuttgart

1963. Статии: Александрова, Ал., Легатите на Долна Мизия при Гордиан III (238-244). Минало, 1998, 1,

5-12. Бешевлиев, В., Гръцката колонизация на Беломорието в древността. Беломорски преглед

I, 1942, 157-178. Бешевлиев, В., Участието на траките в обществения живот на провинция Тракия и Из-

точната Римска империя. ИИБИ 1-2, 1951, 217 сл. Ботева, Д., Етрополският Свети Атанас, Сабазий и светилището на бесите. Минало, 1996,

2. Ботева, Д., Тракийският Херос в системата на тракийския пантеон. В: Jubilaeus. I: Юби-

леен сборник в памет на акад. Д. Дечев. С., 1998, 23-27. Ботева, Д., За промяната на провинциалната граница между Долна Мизия и Тракия в края

на II в. Seminarium Thracicum 5, 2001, 211-216. Василева Д. Монетната система на траките, Нумизматика, 1978, 1, 4-12. Василева, В. Ролята на тракийския цар и неговите хора в икономиката на тракийското

общество, Thracia Antiqua 8, 1982, 66-78. Василева, М. Кимери и фриги - общи проблеми на историографията, Минало, 1997, 2, 18-

27. Велков, В., Тракия и Долна Мизия в историческото развитие на Балканския полуостров

през римската епоха. България в света от древността до наши дни. Том 1. С., 1979.

7

Венедиков, Ив., Келтското нашествие в нашите земи през III в. пр. н. е. под светлината на археологическите данни. ИПр, 1953, 3, 77-97.

Венедиков, Ив. Произходът на траките, В: Сборник в чест на Ст. Романски. София 1960, 325. Венедиков Ив. Цени и сделки в Илиада и Одисея, Нумизматика, 1976, 1-2, 55-64 Венедиков Ив. Хермес и дероните, Нумизматика, 1979, 2, 3-7. Влахов, К., Името на древните жители на нашата земя - траките. Език и литература 2,

1968. Вълков, В., Бележки към ранната история на християнството в Тракия. Thracia Antiqua 5,

1979, 157-170. Гандева, Р., Овидий и населението на антична Добруджа. ГСУ-ФЗФ 62, 1, 1968, 63 сл. Герасимов, Т., Бележки върху питийските, александрийските и кендризийските игри във

Филипопол. В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. С., 1958, 289-304. Герасимов, Т., Где са сечени тетрадрахмите на Кавар, келтски владетел в Тракия. ИАИ

22, 1959, 111-116. Геров, Б., Романизмът между Дунава и Балкана. I: от Август до Хадриан; II: от Хадриан

до Константин Велики. ГСУ-ИФФ 45, 1948-1949; 47, 1951-1952; 48, 1952-1953. Геров, Б., Проучвания върху западнотракийските земи през римско време. I: ГСУ-ФФ 54,

3, 1959-1960, 153-407; II: ГСУ-ФЗФ 61, 1, 1967, 3-96; III: ГСУ-ФЗФ 62, 2, 1968-1969, 121-239; IV: ГСУ-ФЗФ 63, 1, 1969, 3-46.

Геров, Б., Земевладението в римска Тракия и Мизия (I-III в.). ГСУ-ФКНФ 72, 2, 1977 (1980).

Данов, Хр., Към историята на Беломорска Тракия през елинистическата епоха. ИПр 3, 1946-1947, 129-141.

Данов Хр. Югоизточна Тракия по сведенията на Ксенофонт. ИИБИ, 1951, 3-4, 297-313. Делев, П., Тракийският град при Свещари - една възможност за историческа идентифи-

кация. TAB, Acta IV, Sofia, 1990, 97-109. Делев, П., Тракийското царство на Лизимах. Някои териториални проблеми. Балкански

древности 2, 1992, 51-57. Делев, П., За хронологията и географската локализация на гетските войни на Лизимах.

Епохи (В. Търново) II, 1994, 4, 17-28. Димитров, Б., Орачев, Ат., Пристанищната система по Западно-понтийското крайбрежие

(ср. II - I хил. пр.н.е.), Археология 24, 1982,1 Димитров, Д., Исторически мотиви в драмата Резос. ИИД 10, 1930, 1-19. Димитров, Д. П., Материалната култура и изкуство на траките през ранната елинистичес-

ка епоха (IV-III в.пр.н.е.). В: Археологически открития в България, София, 1957, 61-92.

Димитров, Д. П., За укрепените вили и резиденции у траките. В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев, София, 1958, 683-701.

Домарадски М. Мястото на нумизматичните данни в проучванията на тракийската култу-ра от късножелязната епоха (въз основа на материалите от долините на р. Марица и р. Тунджа), Нумизматика 21, 1987, 4, 4-18.

Домарадски, М., Емпорион Пистирос до село Ветрен. Минало, 1994, 1, 14-17. Иванов, Р., Отбранителната система на Римската империя по днешните български земи.

ВИСб, 1992, 6, 7-29. Иванов Т., Станчева, М., Култура и културни институции в Тракия (I -IVв.). В: България

1300. Институции и държавни тразиции. София 1981, 91-119. Издимирски, М., Херодот за персийските надписи в древна Тракия (опит за проблемати-

зация). Минало 2003, 3, 5-13. Йорданов К. Възникване и характер на държавата у траките, В: България 1300. Институ-

ции и държавни традиции. София 1981, 45-66. Йорданов, К., Походът на Александър Велики в Тракия. Thracia 10, 1993, 113-136.

8

Йорданов, K., Одриското царство, Филип II и елинските колони (359-357 г. пр. Хр.). Ми-нало, 1994, 4, 5-19.

Йорданов, К., Стратезите на Александър Велики в Тракия. История, 1994, 4-5, 1-12. Йорданов, К., Филип II в Егеида и Тракия (357-353 г. пр. Хр.). Минало, 1995, 4, 9-20. Йорданов, К., Войните на Одриското царство с Филип II (353-339 г. пр. Хр.). Минало,

1996, 3, 11-22. Йорданов, К., Зопирион в Тракия и Скития. История, 1996, 5-6, 1-9. Йорданов, К., Произходът и ранната кариера на Лизимах. Минало, 1997, 3-4, 5-14. Кацаров, Г., Битът на старите траки според класическите писатели. СбБАН, 1, 1913. Кацаров, Г., Произход и пръв разцвет на Одриското царство в древна Тракия. Училищен

преглед 32, 1933, 737-754. Михаилов, Г., Към въпроса за стратегиите в Тракия. ГСУ-ФЗФ 61, 2, 1967, 31-48. Михаилов, Г., Западнопонтийският койнон. ИНМВ 16, 1980, 21-45. Мушмов, Н., Монетите на тракийските царе. В: Сб. Б. Дякович. София, 1927, 195-265. Паяковски, В. Сатрапия Скудра. Thracia Pontica 1, 1982, 82-96. Попов, Д., Стрели към небето - стрели към морето. История, 1992, 5-6, 1-8. Попов, Д., Залмоксис! Само на гетите ли е той? Минало, 1994, 3, 6-19. Попов, Д., Залмоксис и Великата богиня майка. История, 1994, 3, 1-9. Порожанов, К., Европейските съюзници на Троя в Омировата “Илиада”. Минало, 1995, 2,

18-25. Порожанов, К., История на траките в историята на стария свят /принципни постановки и

проблеми/. Минало, 1996, 4, 14-26. Сарафов, Т., Тракийските сатри. Принос към етногенезиса на тракийските племена.

ГСУ-ФЗФ 67, 1, 1974, 119-192. Стойкова, В. Югоизточна Тракия през погледа на Йохмус. В: Странджанско-Сакарски

сборник, Т. I, Малко Търново 1984, 300-302. Тачева-Хитова, М., Взаимоотношенията между одриските владетели и гръцките полиси

през IV в. пр. н. е. Векове 1972, 3, 17-21. Тачева-Хитова, М., Тракийските земи и Мала Азия през римската епоха. В: България в

света от древността до наши дни. Том 1. София, 1979, 161-167. Тачева-Хитова, М., Държавни институции и традиции в древна Тракия (III в. пр. н. е. III

в. от н. е.). Сб. България 1300, София, 1981, 67-78. Тачева-Хитова, М., Причини за икономическата и политическата криза в древна Тракия

през II в. пр. н. е. ГСУ-ИФ 75, 1982, 3-11. Тачева-Хитова, М., Проблеми на тракийската политическа история (II в. пр. н. е. 45 г. от

н. е.). ГСУ-ИФ 76, 1983. Тачева, М., Проблеми и становища по историческата интерпретация на Рогозенското

съкровище. ИПр 1986, 12, 15-30. Тачева, М., Археологически данни за датиране на Рогозенското съкровище. Проблеми и

становища. Археология 1987, 4. Тачева, М. Тракийската царска власт. В: Втори международен конгрес по българистика

1987, 6, 24-31. Тачева, М., Тракийските владетели и гръцките полиси по северното егейско крайбрежие.

Нумизматика 1988, 1, 9-18. Тачева, М., Политическа децентрализация в Одриската държава от последната четвърт на

V в. пр. н. е. до възцаряването на Котис I. ИПр 1988, кн. 12, 22-35. Тачева, М., Походът на тракийския цар Ситалк през 429 г. пр. н. е. Военно-исторически

сборник 1990, 6, 3-13. Тачева, М., Тракийският владетел Спарадок - извори и интерпретация. ИПр 1990, 6, 58-

69. Тачева, М., Символика на въоръжението с две копия в античното балканско наследство.

Балкански древности 1, 1991, 28-36.

9

Тодоров, Т., Библия бесика. Социална ситуация за тракийския език в късната античност. Thracia 6, 1984, 259-275.

Тодоров, Я., Тракийските царе. ГСУ-ИФФ 29, 1933, 1-80. Тонев, Мл., Демостеновата реч срещу Аристократ и нейната стойност като извор за исто-

рията на Тракия. ИИД 14-15, 1937, 35-53. Тонев, Мл., Приноси към историята на траките. Беломорски преглед 1, 1942, 179-228. Филов, Б. Тракийско микенски отношения. В: Сборник в чест на проф. Ив. Шишманов

1920, 40-53. Филов, Б., Помощните войски на римската провинция Мизия. ИИД 2, 1906, 41-90. Филов, Б., Римското владичество в България. Варна, 1931. Фол, Ал., Проучване върху гръцките извори за древна Тракия. I: Тракия в Периегезата на

Хекатей. ГСУ-ИФ 66, 1972, 19-33; Фол, Ал., Проучване върху гръцките извори за древна Тракия. II: Тракийският логос на

Херодот. ГСУ-ИФ 67, 1973, 7-25; Фол, Ал., Проучване върху гръцките извори за древна Тракия. III: Тракия в Тукидидовата

“Археология”. ГСУ-ИФ 68, 1974, 7-34; Фол, Ал., Проучване върху гръцките извори за древна Тракия. IV: Теопомп: “Гръцка ис-

тория” и “История на Филип II (Македонски)”. ГСУ-ИФ 69, 1975, 7-43; Фол, Ал., Проучване върху гръцките извори за древна Тракия. V: Генеалогисти и митог-

рафи от V-IV в. пр. н. е. ГСУ-ИФ 70, 1976, 5-32; Фол, Ал., Проучване върху гръцките извори за древна Тракия. VI: Ефор: “Общи дела”.

ГСУ-ИФ 72, 1978; Фол, Ал., Проучване върху гръцките извори за древна Тракия. VII: Конон “Разкази”.

ГСУ-ИФ 74, 1980. Фол, Ал. Одриската държава и двата Атински морски съюза, В: Сборник в памет на

проф. Ал. Бурмов, София 1973, 121-136. Фол, Ал., Историческата приемственост между древността и средновековието. Векове

1980, 3. Фол, Ал. Още веднъж (и за последен път) към въпроса за стратегиите в Тракия. В: Изс-

ледвания в чест на проф. Хр. Данов. София 1985, 142-144. Фол Ал., Българската народна култура и тракийското изворознание (методологически

бележки). Български фолклор 1985, кн. 5. Христова, В., Облеклото у траките - израз на социален статус. Минало, 1997, 1, 15-25 Чичикова, М. Поселищно развитие в Тракия през I хил.пр.н.е. В: Първи конгрес на БИД,

1, 1972 Шьонерт-Гайс, Ед., Монетосеченето на Маронея. Нумизматика, 1982, 4, 1-5. Шьонерт-Гайс, Ед., Към монетосеченето на тракийския Траянопол, Нумизматика 22,

1988, 2, 16-18. Шьонерт-Гайс, Ед., Монетосеченето на Августа Траяна, Нумизматика 24, 1990, 2, 8-13. Asheri, D., Herodotus on the Thracian society, in: Herodote et les peuples non grecs. Neuf ex-

poses suivis de discuccions. Entretiens prepares par Giuseppe Nencs et presides psr O. Reverdin, Vandoeuvres-Geneve: Fondation Hardt, 1990 (Entretiens sur l’antiquite cals-sique, 35), 131-169.

Balcer, L. M., Persian occupied Thrace (Scudra), Historia, 1988, 37ff. Bibliographia Thracica. Jubilaeus II. Юбилеен сб. в памет на проф. Христо М. Данов. Со-

фия 1999, 19-145. Boteva, D., On the Chronology of the Gothic Invasions under Philippus and Decius (AD 248-

251). Archaeologia Bulgarica 5, 2001, 2, 37-44. Danov, C., Thracian Penetration into the Greek Cities on the West Coast of the Black Sea. Klio

38, 1960, 75-80. Danov, C., Pontos Euxeinos. RE Suppl. Bd. 9, 1962, 844-1175.

10

Danov, C., Die Thraker auf dem Ostbalkan von der hellenistischen Zeit bis zur Gründung Konstantinopels. ANRW, II, 7 (1), 1979, 21 ff.

Delev, P., Problems of the Thracian Megalithic Culture. Pulpudeva 3, 1980, 189-192. Delev, P., Bevölkerung und Siedlungssystemen an der bulgarischen Schwarzmeerküste. Xenia

16, 1985 (= Die bulgarische Schwarzmeerküste im Altertum), 9-28. Fol, A., Le developement de la vie urbaine dans les pays entre le Danube et la Mer Egee jusqu’

a la conquete romaine. Etudes Balkaniques 2-3, 1965, 309-317. Fol, Al., Les thraces dans l'Empire Romain d'Occident (Ier-IIIe s.). ГСУ, ИФФ, 58, 3, 1964,

299 ff. Deuxieme Partie: Documentation Epigraphique. I: ГСУ, ФИФ, 61, 3, 1967, 3 ff. II: ГСУ, ФИФ, 62, 3, 1968, 196 ff.

Gerasimov, T., Donnees numismatiques sur la ville d’Odryssa (Odrosa) en Thrace. Studia Balcanica 10. Recherches de Geographie Historique, 1975, 45-49.

Gerov, B., Zum Problem der Strategien im römischen Thrakien. Klio 52, 1970, 131ff. Gerov, B., Zum Problem der Entstehung der römischen Stäte am Unteren Donaulimes. Klio,

59, 1977, 2, 299 ff. Gerov, B., Zur inneren Organisation des römischen Thrakiens. In: Studia in honorem V.

Besevliev. Sofia, 1978, 475 ff. Gerov, B., Beiträge zur Geschichte der römischen Provinzen Moesien und Thrakien. Gesam-

melte Aufsäze. Amsterdam, 1980. Kazarov, G., Thrace. The Cambrige Ancient History, VIII, 1930, 534-560.

Jordanov K., Bibliographie sur l’archеologie et l’histoire de la Thrace 1966-1970, Thracia 1, 1972, 327-244.

Jordanov K. еt al., Thracology in Bulgaria between 1970 and 1995, Orpheus 5, 1995,69ff. Kazarow, G., Die Denkmäler des thrakischen Reitergottes in Bulgarien. I - II, Budapest, 1938. Lazova, C., The Thracian Thalasocracy and the Literary Tradition during the Late Antiquity.

Thracia 8, 1988, 17-22. Lazova, C., The Trojan Catalogue of Ships and the Ancient Tradition.- In: Studia in honorem

Borisi Gerov, Sofia, 1990, 149-153. Velkov, V., Thraker und Phryger nach den Epen Homers. Studia Balkanica 5, 1971, S. 279ff. Venedikov, I., La campagne de Darius contre les Scythes a travers la Thrace. Studia Balcanica

1, 1970, 25-32. Schönert-Geiß, E., Das Ende der Provinzialprägung in Thrakien und Mösien. Klio 50, 1968,

251-256. Shopova, I. Selected Bibliography of Thracology in Bulgaria (1970-1995). Orpheus 5, 1995,

81-114. Програмата е приета от ФС на ИФ 2003 г. Декан: