regal.09.2008

ПАЗАРИ ПЛЮСПраховете за пране: Голямо телевизионно изпиране

32

ТЪРГОВЦИ„Нова фамилия“след ребрандирането

16

АНАЛИЗИNielsen за търговската мрежа в България

48

ПАЗАРИТърсенето и цените на консервите скочиха

22

СПЕЦИАЛИЗИРАНО ИЗДАНИЕ ЗА БИЗНЕСА С БЪРЗООБОРОТНИ СТОКИ

(XXX

IV) 2

008

N°9Разпространява се

само с абонамент

002222208

WWW.REGAL.BG

Цена

5 лв

.

стр. 56„Нова визитка“

НЕСИГУРНОСТПотребителите и бизнесът започнаха да живеят с

кризата, преди тя реално да е дошла

CMYK РЕГАЛ корица 4 CMYK РЕГАЛ корица 1CMYK РЕГАЛ корица 4 CMYK РЕГАЛ корица 1

СЪДЪРЖАНИЕ

1

CMYK РЕГАЛ стр. 1

°9 (XXXIV) 2008

45–46 ПРОДУКТИИ ПРОМОЦИИ

N°9 (XXXIV) 2008

1000 София, ул. „Иван Вазов“ 30тел. (02) 9376294; факс (02) 9376270e-mail: [email protected]

WWW.REGAL.BG

Главен редакторБоряна Бъчваровател. 9376158e-mail: [email protected]

РедакториАся Мандаджиевател. 9376294e-mail: [email protected]

Чавдар Димовмаркетингови изследвания в „Икономедиа“ АДтел. 9376492e-mail: [email protected]

Александър Крумовтел. 9376291e-mail: [email protected]

Вътрешни авториМара Георгиева, Зорница Маркова, Вера Денизова, Боряна Семкова-Вулова

ДиректорВеселка Данчевател. 9376284e-mail: [email protected]

Маркетинг мениджър списанияКатрин Ивановател. 8105535e-mail: [email protected]

Арт директорЧавдар Славовтел. 8105529e-mail: [email protected]

Оформление и инфографикиБоряна Дянкова, Андрей Червенков,

РекламаМария Богданова, тел. 9376399Калина Павлинова, тел. 8105556Таня Мигдалова, тел. 9376392e-mail: [email protected]

Абонаменттел. (02) 9376349, 9376124e-mail: [email protected]

Печат – „К1 Партнерс“ АД

Хартия –

Издава „Икономедиа“ АД

Графична концепция

Корица©Чавдар Славов

2–11ТЕМА НА БРОЯКризата

12–20 ТЪРГОВЦИ12–15 Проект „Таен клиент“ 16–17 Собственикът на „Нова Фами-

лия“ Дилян Попов пред „Регал“ 18 „Различните на рафта“ 19 Нетна печалба при супермар-

кетите в България през 2007 г. 20 Летният пик в продажбите

във Варна се топи

48–53 АНАЛИЗИ 48–49 Търговията на дребно се кон-

центрира и модернизира 50–53 Пазарът в Черна гора

54–56 КОНСУЛТ 54 Здравето на служителите е

добра инвестиция 55 Библиотеката на „Регал“ 55 Интернет навигатор 56 Нова визитка

42–46 ПРОИЗВОДИТЕЛИ 42–43 Тенденциите сред 50-те

най-големи в бързооборот-ните стоки

44 Почти 90% от българите консумират бял хляб

АБОНАМЕНТ 2008

57–60 ОБОРУДВАНЕ 57 Система за следене на прес-

тоя в магазина чрез мобилни-те телефони на клиентите

60 Петър Иванов оглави Cisco Systems в шест държави

60 Европари за ERP решения

Новата оферта за абонамент на списание „Регал“ ще намерите на страница 29

22–28 ПАЗАРИ 22–23 Пазарът на консерви 26–27 Миксовете формират полови-

ната от пазара на замразени зеленчуци

28 Износът на консервирани плодове и зеленчуци нараства

30–41 ПАЗАРИ плюс 30–31 Българските перилни препа-

рати печелят позиции 32–34 Голямото тв изпиране 36–37 Тв рекламата на перилните

препарати 39–40 Все повече вносно уиски…

ТЕМА НА БРОЯ

°9 (XXXIV) 2008

Това, че гърми и трещи на международ-ните финансови пазари, обещава пери-ферни превалявания и в България.Дали няма да е порой?И ако е, кои сектори на икономиката ще бъдат полети със студен отрезвяващ душ, кои удавени и кои просто понамок-рени (каквито са преобладаващите оч-аквания в търговията с бързооборотни стоки). Както знаете и сами, в момента няма гаранции и еднозначни отговори. Обстановката се променя, т.нар. реа-лен сектор зависи от банките, борсата, регулаторите и правителството.И, разбира се – от реакциите на потре-бителите, които не закъсняват. Тоест, въпреки че мащабът на финансовите и

икономическите поражения още е неясен, психологическите ефекти са налице. Ку-пувачите бързат да се скрият от дъжда, при все че още дори не вали. Най-вероят-но ще станат по-сдържани към покупки – някои към пътувания и коли, други към телевизори и ресторанти, трети към ютии и деликатесни колбаси и пр. И ма-кар покупките на храни и напитки да са неизбежни, като се има предвид, че на тях се падат средно над 38% от разхо-дите на домакинствата, е логично те да мислят за оптимизацията им.Това прави генералната посока в търго-вията с бързооборотни стоки доста по-ясна. След краткото и приятно откло-нение в посока на качествени и по-скъпи

стоки отново ще стане „модерно да се плаща по-малко“. Цената изплува като ясна пътеводна линия в хаоса на ситу-ацията. Което означава още по-ожес-точена ценова конкуренция сред търго-вците на дребно. Дори трудностите с финансирането да забавят експанзията на чуждестранните дискаунтъри в Бъл-гария (каквито индикации няма). И дори различните доставчици, чиито поръчки са орязани на пазарите в Западна Европа, да не нахлуят масирано точно у нас.Стресът на потребителите, затягане-то на банковото кредитиране и очаква-ните ценови битки между магазините обещават нелеки времена и в търгови-ята на дребно.

Боряна Бъчварова

Цената пак става решаваща

Надеж

да Чипева

©


ТЕМА

НА

БРОЯ

3

°9 (XXXIV) 2008

Търговците на дребно оценяват бизнес състоянието си през октомври като по-добро в сравнение със септември, показват бизнес анкетите на Националния статистически институт. Очакванията им за следващите шест месеца обаче са по-умерени, в резултат на което показателят “бизнес климат в търговията на дребно” се покачва само с един пункт спрямо септември. Анкетата отчита, че продажбите през последните три месеца са се увеличили. Прогнозите за следващите три са също оптимистични, но леко занижени спрямо септември. Благоприятни остават очакванията на мениджърите за поръчките към доставчиците от страната през следващите три месеца. Факторите, които ограничават в най-голяма степен дейността на отрасъла, продължават да бъдат конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене. През последния месец се е увеличил относителният дял на предприятията, посочили като затруднение несигурната икономическа среда. По отношение на продажните цени 42.4% от търговците на дребно очакват увеличение на цените през предстоящото тримесечие.

Българските търговците на дребно са оптимисти за следващите три месеца

Боряна Бъчварова

Финансовата кризата засега е извън българските условия и не се отразява пряко в страната. А и когато ефектите се почувстват в България, търговията с храни ще бъде най-малко засегната. Това е преобладаващото мнение сред представителите на търговските вериги в края на октомври. В сектора обаче “внимателно и непрекъснато следят тенденциите”. Очаква се, че пър-вите признаци за спад в продажбите ще се почувстват при вносителите и дис-трибуторите на бяла и черна техника.

“Продажбите на всички стоки, които са с по-големи стойности, и чието пла-щане се отлага за бъдещи периоди, ще бъдат задържани. Стоките с по-малка единична стойност, би трябвало да вървят напред”, казва Христо Попов, който има опит на различни позиции в търговията с бързооборотни стоки.

В криза търговията с храни е добре

„В условията на криза хранителните магазини най-добре се оправят, защо-то най-малко се пести от храната“, казва Десислав Стоянов от дискаунт веригата „Плюс“ (Plus Market), която подготвя екпанзията си в България. „Мисля, че на нас последно ще ни се от-рази, защото сме квартални магазини, в които хората купуват хляб и сирене, а кризата няма да има толкова голямо отражение върху стоките от първа необходимост“, добавя и Ивайло Мари-нов от „ЦБА Асет Мениджмънт“.И така горивата поевтиняват, рекол-тата е добра, цените на селскостопан-ските стоки съответно би трябвало да намалеят, а покупателната способ-ност се повишава. С други думи в мо-мента няма обективни причини за спад в търговията. Лихвите по кредитите обаче тръгват нагоре и главното – хо-рата започват да се притесняват за финансовото си бъдеще. А загубата на

сигурност и доверие водят до промени в реалното икономическо поведения.

Хората губят доверие

в банките и в институциите, не из-ключват да има съкращения и сливания в техните компании, и това ги кара да ограничават разходите си, казва Сте-фан Косев от „Пикадили“. Стряскат се и започват да пестят, почват да изби-рат по-прецизно магазините. Търсят по-евтини стоки. (При това очаквания-та са, че и потреблението на най-бога-тите също ще се ограничи). Заради лип-са на увереност, а не на пари на този етап. Засега няма индикации за конкре-тен спад. Всичко зависи обаче от това колко ще продължи кризата и как ще се развие. Както коментира Десислав Стоянов, създават се предпоставки за налагане на ценови имидж и всяка вери-га, която успее „да натисне цените и да се позиционира като такава, ще спече-ли много“. Затова, търговците започ-ват да мислят по-съсредоточено по

Ценовите си стратегии

„Билла България“ например, вече реклами-ра новия си тип промоции „Билла Плюс“ като начин да облекчите личния си бю-джет. В промоциите, които са под мо-

тото „Сега повече, за по-малко пари”, се предлагат различни комбинации от про-дукти на изгодни цени. От „ЦБА Асет Мениджмънт“ също казаха, че наблягат на фактора „цена“ и активизират цено-вите промоции. Те ще засилят вноса на собстени марки предимно на продукти от първа необходимост по линия на „ЦБА интернешанъл“. Изобщо повечето вериги ще насочат усилията си именно в намаляването на цените на стоките от първа необходимост и в тази сфера се очертава ожесточена конкуренция.

Ще падат ли цените?

Финансовият министър Пламен Оре-шарски казва „да“. „Цените на петрола паднаха. Очакваме, че това ще се случи и с цените на храните“, заяви финансист номер едно на срещата между бизнеса и правителството, организирана от в. „Капитал“ в края на октомври. Така се случва и в цяла Европа. В същото време анкетите на НСИ за бизнесклимата по-казват, че очакванията в търговията на дребно в България са цените да се повишават в идните три месеца (виж карето). „Нагласите на търговците са такива, защото цените са инерци-онни. Знае се, че е по-лесно да се пока-чат, отколкото да тръгнат надолу“, казва Ивайло Маринов, от „ЦБА Асет

Засега само поуплашениТърговците на дребно в България все още не чувстват кризата, но започват да се подготвят за нея

4


ТЕМА

НА

БРОЯ

4

°9 (XXXIV) 2008

От „ЦБА Асет Мениджмънт“, което е верига в експанзия, обясняват, че засе-га няма промени в банковите условия нито по оборотните, нито по инвес-тиционните им кредити. Повишени са единствено лихвите по лизингови-те договори за оборудване. „ЦБА Асет Мениджмънт“ беше и първата и един-ствена българска търговска верига, листвана на борсата. Заради спада на пазара, компанията не може да разчи-та на евтин ресурс от борсови инвес-титори. Акциите ни сега са с 20% под нивото на първичното публично пред-лагане преди година и това се отрази на ликвидността ни. Но това е отно-сително добре, като се има предвид, че при други публични компании спадът е в пъти, казва изпълнителният дирек-тор на “ЦБА Асет Мениджмънт” Ивай-ло Маринов.

Според него затягането на кредитна-та политика на банките и към сфера-та на търговията е въпрос на време, но ще се прояви първо по отношение на новите играчи, и в по-малка степен към дългогодишни и утвърдени клиен-ти. Не е изключено трудности с фи-нансирането да срещнат единичните магазини. Те не планират за по дълъг период и когато отидат за подновя-ване на годишния оборотен кредит не се знае дали ще го получат. Според други в неблагоприятна ситуация са също дистрибуторите и търговците на едро като междинни звена по вери-гата.Всичко това налага търговците на дребно да опитмизират разходите си. По-активно търсят начини да опти-мизират доставките. “Всеки гледа да завърти по-бързо стоките, поръчва

оптимални количества, поръчва сто-ки, които вървят повече, и залага на мениджмънта на категорията”, казва Стефан Косев от “Пикадили”.Започва и предоговаряне на отношени-ята с доставчиците. При това искани-ята са двупосочни – производителите настояват за по-къси срокове, търго-вците – за по-големи разсрочвания. И тъй като търговските отношения са комплекс от отстъпки, бонуси, раз-плащания, договаряне и пр., понякога може да се предложат по-къси срокове в замяна на по-големи отстъпки, казва Ивайло Маринов.Икономисва се и от пера като марке-тинг, HR и др. “Мисля обаче, че конку-ренцията в бизнеса е толкова силна, че никой не би посмял да пипне от за-платите на служителите”, коментира Стефан Косев.

По-малко пари по веригатаНаред с рисковете да намалеят паричните потоци, ако потреблението се свие, търговците са изправени и пред риска от затруднено банково финансиране

Мениджмънт“. „Ако петролът падне на международните борси с 50%, гори-вата поевтиняват с 10% след време, а стоките с 2%. Като това поевтинява-не вече е изядено от повишаването на цените на електроенергията и труда. Това става толкова по-бързо, колкото пазарът е по-развит като конкурен-ция“, добавя той.Сегашното ниво на конкуренция на па-зара за бързооборотни стоки в Бълга-рия предполага, че понижаването на цените, което се наблюдава на паза-рите в страните от Западна Европа, няма да е толкова видимо. Поне засега. Преди очакваното навлизане на диска-унтърите на българския пазар.Изобщо в условията на финансова криза

Потребителите се обръщат към дискаунтърите

В България в следващата година-две се очакват да открият магазини френска-та „Карфур“ (Carrefour), която е номер едно в Европа, и германските дискаун-търи “Лидъл” (Lidl), “Плюс” (Plus) и “Пени Маркет” (Penny Market). От български-те дружества на всяка една от тези компании заявиха пред “Регал”, че засега

няма промяна в инвестиционните им планове за България. “За момента

Плановете ни остават непроменени,

но пак повтарям – ние непрекъснато следим тенденците”, каза Жан Антоан, изпълнителен директор на “Карфур” за България.От „Пени Маркет“ също казаха, че намеренията им за българския пазар твърдо остават същите, каквито са били и преди година. Отварянето на техните магазини се отлагало за след края на 2008 г., защото във фирмата тече преструктуриране и имат нов управител, каза Светлана Бовянски, ръководител „Личен състав“ в „Пени Маркет България“. От „Лидъл България“ добавиха, че не срещат проблеми във връзка с финансовата криза. “Тъй като зад нашия бизнес стои нещо реално – кешови постъпления, от страна на банките има спокойствие при финанси-рането на такива проекти”, обясниха от българското дружество. И добавиха, че макар да са набрали портфолиото си от имоти при високи цени на пазара, са го правили на приемливи нива и сега се чувстват стъпили на здрава основа.

Хубаво време за удобни магазини?

Анализатори коментират и, че момен-тът е особено подходящ за отваряне на т.нар удобни магазини. Очаква се цените на парцелите в централните градски части да се нормализират. Бан-ките, които са основните конкуренти на супермаркетите като наематели, да ограничат експанзията си. Всичко това отваря ниша за удобни магазини. Христо Попов добавя още, че в условия на финансова криза, психологически е по-приемливо да похарчиш 200-те лева, ко-ито си отделил за храни, на по 15 лева в кварталния магазин, отколкото накуп в супермаркета. (Това разбира се е ва-лидно в случаите, когато удобният ма-газин е по-скъп от нормалното ниво на пазара с едноцифрено, а не с двуцифрено число). Попов допълва и, че разходите по пазаруването не се свеждат само до покупките. Когато се добавят разходи-те за бензина до супермаркета, и разхо-дите по съхраняването на седмичните покупки в хладилника, равносметката може да е и в полза на удобния магазин. А и, когато купуваш всеки ден, можеш да оптимизираш покупките си и да изхвър-ляш далеч по-малко храна, казва той.

3


ТЕМА

НА

БРОЯ

5

°9 (XXXIV) 2008

Една пета от българите няма да пред-приемат никакви действия, за да пред-пазят спестяванията си от глобална-та криза, която обхвана света, показва проучване от края на септември, про-ведено от “Алфа рисърч”. Едва 12% са ка-зали, че ще вземат някакви мерки. Ос-таващата голяма празнина е за онези две трети, които нямат спестявания.По-голямата част от хората по-ско-ро не смятат, че банковата система в България е застрашена. Според 23% обаче заплахата е сериозна. Тук има значителна разлика между мненията на градското и селското население. В градовете притеснени са около една

четвърт от жителите, докато в села-та делът пада до 15%.Интересно е, че сред хората на висши ръ-ководни позиции 58% заявяват, че нямат спестявания, докато сред тези на средни позиции такива са 49%. От данните не може да се види дали топмениджърите инвестират парите си в други активи. Само 8% от тях обаче няма да предпри-емат нищо, за да спасят спестяванията си, докато 33% ще вземат мерки. Всъщност за повечето българи основ-ният риск е не в евентуалното обезце-няване на спестяванията им, а в риска да не могат да изплащат вноските от ипотечен кредит.

Българите се притесняват за вноските по кредититеЧавдар Димов, по данни на “Алфа рисърч”

Броят продукти, които потребителите »разглеждат по време на своето пазаруване, е намалял от 18 през 2006 г. до 6 сега.

Предпочитанията се изместват повече към »пазаруване, базирано повече на нуждите, отколкото на удоволствието.

Цената излиза на по-преден план при »оценката на един продукт. Като много важна я отбелязват 71% от анкетираните при 21% две години по-рано.

Потребителите са много по-внимателни »за съответствието между качеството и цената. Когато двете характеристики не съвпадат в съзнанието им, интересът към продукта се изпарява.

Потребителите молят персонала за помощ »в 60% по-малко случаи, отколкото са го правили през 2006 г.

Данните са от изследване, направено сред 3000 купувачи на дрехи във Великобритания,

поместено в Retail Week

Потребителят по време на криза


ТЕМА

НА

БРОЯ

11

°9 (XXXIV) 2008


ТЪРГОВЦИ

През октомври пазарувахме на 16 и 17 (четвъртък и петък). Общата сметка в сравнение със септем-ври е намаляла с 0.95 стотинки, или 3%. Средната обща стой-ност на покупките е 33.14 лева.Средната цена на хранителните продукти е намаляла със седем стотинки спрямо тази през сеп-тември и сега е 23.35. Разгледа-но по отделни продукти, пове-чето разлики са незначителни.

Единствено при сиренето се наблюдава двуцифрена промяна. Петнайсетпроцентното му уве-личение се дължи на поскъпване-то на продукта в магазините на „Фантастико” и „Нова фамилия”. Продължава да се регистрира понижение в цените на олиото, което през октомври струваше средно 2.65 лева при 2.90 лв. през септември. Единственият мага-зин, където сме платили над 3 лв.

за олио, е на „Нова фамилия” (3.09 лв.), но само в „Билла” има поскъп-ване спрямо септември.С 8% по-малко сме платили за не-хранителните стоки. Най-голям е спадът при душ-гела, за който сме платили с 40 ст., или с 13% по-малко. Разликата спрямо септем-ври се дължи най-вече на „Европа” и „Т-маркет”, в които душ-гелът сега струва средно над два пъти по-евтино.

Дискаунтърите изравняват силите„Т-маркет” и „Кауфланд” са еднакво евтини през октомври

Проект „Таен

клиент“

Кристиана Данева

Категория на фокус – брашнотона стр. 14

Цветан Дудулов

©


°9 (XXXIV) 2008

ТЪРГОВЦИ

13

°9 (XXXIV) 2008

Сравнение на цените

Продукти

Количество

Хипер-маркет Супермаркет Удобни магазини Дискаунтъри Статистика

ХИТ МАР

КЕТ

BIL

LA

ПИКА

ДИЛИ

ФАН

ТАСТИКО

ЕВРО

ПА

МАГАЗ

ИНИ

34

5

НОВ

А

ФАМ

ИЛИЯ

T-M

ARK

ET

KAU

FLAN

D

Средна

стойност

Месечно

нарастване

ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ

Хляб „Добруджа“ 750 g 0,69 0,69 0,89 0,75 0,71 0,78 0,79 0,69 0,55 0,73 –4%

Яйца 6 бр. 1,19 1,29 1,25 1,06 1,08 1,30 1,55 1,06 1,24 1,22 –8%

Брашно 1 kg 0,99 0,74 0,79 0,69 0,74 0,95 1,05 0,75 0,75 0,83 2%

Олио 1 l 2,39 2,69 2,85 2,59 2,54 2,70 3,09 2,59 2,37 2,65 –9%

Ориз 1 kg 2,79 1,79 2,99 1,79 2,64 3,25 2,39 1,79 1,99 2,38 4%

Захар 1 kg 1,49 1,54 1,85 1,49 1,48 1,77 1,69 1,48 1,48 1,59 2%

Кафе 200 ml 2,09 1,74 2,39 1,98 2,29 2,35 2,09 2,05 2,05 2,11 –2%

Сирене краве 500 g 2,33 2,10 2,00 4,84 1,94 2,73 3,35 1,85 2,30 2,60 15%

Кашкавал “Витоша” 500 g 4,00 3,70 3,97 3,40 3,77 5,60 5,90 4,00 4,75 4,34 –2%

Маргарин 250 g 0,85 0,75 0,79 0,79 0,84 0,85 0,79 0,65 0,77 0,79 0%

Прясно мляко 1 l 1,09 0,79 1,49 0,79 1,14 1,38 1,75 0,77 0,77 1,11 –8%

Кисело мляко (2% масленост) 1 бр. 0,39 0,44 0,54 0,44 0,45 0,55 0,59 0,41 0,41 0,47 0%

Кренвирши (чисти, смес) 500 g 3,01 2,82 2,78 2,00 2,20 2,50 2,97 2,39 2,20 2,54 4%

Общо хранителни стоки 23,30 21,08 24,58 22,61 21,82 26,70 27,99 20,48 21,63 23,35 0%

НЕХРАНИТЕЛНИ СТОКИ

Шампоан за нормална коса 250 ml 1,39 1,99 2,39 1,39 1,24 2,16 1,29 1,15 0,85 1,54 –2%

Препарат за чистене, универсален 750 ml 1,59 1,79 1,99 1,49 2,04 1,25 2,49 1,79 1,85 1,81 –10%

Душ-гел 250 ml 1,59 2,99 2,29 4,09 1,49 3,90 4,39 1,69 0,99 2,60 –13%

Сапун 1 бр. 0,45 0,39 0,45 0,44 0,41 0,99 0,79 0,32 0,31 0,51 –8%

Паста за зъби (50/75 ml) 1 бр. 1,09 1,19 1,15 0,97 1,04 1,39 1,55 1,09 0,85 1,15 –2%

Прах за пране 1 кутия 1,05 0,99 0,99 0,99 0,97 1,25 1,29 0,79 0,89 1,02 –4%

Тоалетна хартия 4 бр. 1,19 0,99 1,15 1,25 1,09 1,52 1,25 1,09 0,95 1,16 –11%

Общо нехранителни стоки 8,35 10,33 10,41 10,62 8,28 12,46 13,05 7,92 6,69 9,79 –8%

ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПОКУПКАТА В МАГАЗИНА 31,75 31,75 35,14 33,33 30,20 39,16 41,04 28,40 28,32 33,14 –3%

Торбички 1 бр. 0,10 0,34 0,15 0,10 0,10 0,00 0,17 0,10 0,25

ОТКЛОНЕНИЕ СПРЯМО СРЕДНАТА ОБЩА СТОЙНОСТ –4,20% –4,20% 6,01% 0,56% –8,88% 18,15% 23,83% –14,33% –14,55%

Легенда: Собствена марка Промоция

Единадесетпроцентовото намаление при тоалетната хартия се дължи най-вече на покупката в „Нова фамилия”, където миналия път сме платили 2.29 лв., а сега – само 1.25 лв. А 10-процент-ният спад при универсалния препарат е в резултат на почти двойно по-ни-ската цена в „Нова фамилия” (където за разлика от този месец през септем-ври нямахме избор) и по-ниската цена в ХИТ.„Кауфланд” остава най-евтин, плът-

но следван от „Т-маркет”. Този месец разлика в средните цени на покупката в двата магазина почти липсва. Те са съответно с 14.55% и 14.33% по-малко от средната обща цена. Най-скъпо из-лезе пазаруването в „Нова фамилия”, с 23.83% над средната цена.Най-активно присъствие на собст-вени марки регистрирахме в „Билла” и „Фантастико” (по седем в магазин). В промоции бяха най-много от проду-ктите в „Т-маркет” (четири). Средна-

та оценка на качеството този месец е 4.80. Най-много точки дадохме на магазина от веригата „Фантастико” – 5.74, а най-ниско оценихме магазин „Т-маркет” – с 4.04.

*По-високите цени на магазин от една вери-га спрямо друга не бива да бъдат разглеждани като еднозначен минус, защото цената има различна роля в стратегиите на различните формати магазини

Пълната таблица „Оценка на качеството” можете да видите на www.regal.bg.


ТЪРГОВЦИ

14

°9 (XXXIV) 2008

Брашното – всякакви смеси за всякакви цели

Чавдар Димов, Ася Мандаджиева

От тип 500, през царевични и пълнозърнести до специални за баница и козунак

Категория на фокус за октомври е брашното. Опитахме се да обхванем многообразието, което предлага па-зарът. Това включва освен добре по-знатото на всички брашно тип 500 още царевични, типови и пълнозър-нести брашна, смеси за баница, за ко-зунак и др.Открихме 46 различни продукта общо

в деветте вериги. Единствено уни-версалното брашно „Ола” на „София мел” присъстваше във всички магази-ни. С много добро покритие на пазара са и обикновеното брашно тип 500 и брашното „Екстра” на същата фирма, които бяха предлагани в по осем от деветте обекта. Само в по един ма-газин присъстваха 28 от продуктите.

Открихме четири собствени марки - във веригите „Билла”, „Фантастико” и „Европа”.Максималният марж в цената на един продукт е 26 стотинки. Отчитането на марж между различните продукти в един магазин този път не е удачно, защото различните типове брашно логично са с цени от различен порядък.

МАР

КА

ХИТ

BIL

LA

ПИКА

ДИЛИ

ФАН

ТАСТИКО

ЕВРО

ПА

345

НОВ

А ФАМ

ИЛИЯ

T-M

ARK

ET

KAU

FLAN

D

ОБОБ

ЩЕН

ИЕ ПО ПРО

ДУК

ТИ

Брой

срещ

ания

Мин

. цена

(в лв.

)

Макс.

цена

(в лв.

)

Марж

(в лв.

)

Брашно „Панино“ типово 0,95 0,74 0,9 0,9 4 0,74 0,95 0,21„Панино“ тип 500 1,09 1,02 1,05 3 1,02 1,09 0,07„Панино“ царевично 1,3 1 1,3 1,3 0„Панино“ пълнозърнесто 1,19 1,34 1,15 3 1,15 1,34 0,19"Панино" козуначено 1,29 1,34 2 1,29 1,34 0,05Бяло брашно тип 600, „София мел“ 0,99 0,86 0,86 0,95 4 0,86 0,99 0,13„Ола супер“, „София мел“ 1,47 1,55 2 1,47 1,55 0,08„Ола“ универсално, „София мел“ 0,99 0,99 0,92 0,88 0,86 0,97 1,05 0,95 0,9 9 0,86 1,05 0,19"Екстра" тип 500, „София мел“ 1,09 1,09 0,99 0,96 0,96 1,05 1,15 0,99 8 0,96 1,15 0,19Брашно "Фарин Ап", „София мел“ 0,99 0,99 0,95 0,92 0,92 1,05 6 0,92 1,05 0,13„Добруджа“, „София мел“ 1,3 1,14 2 1,14 1,3 0,16„София мел“ типово 0,86 0,89 0,85 0,82 4 0,82 0,89 0,07Тип 500, „София мел“ 0,99 0,95 0,92 0,89 0,98 1,05 0,89 0,9 8 0,89 1,05 0,16Смес за баница, "София мел" 1,19 1,15 1,19 3 1,15 1,19 0,04Смес за козунаци, "София Мел" 1,09 1,09 1,15 3 1,09 1,15 0,06Пълнозрнесто брашно „Универсал“ 1,65 1 1,65 1,65 0„Либра“ тип 500 0,81 1 0,81 0,81 0„Мелница Търново“, брашно с набухватели 1 1 1 1 0„Мелница Търново“, тип 500 0,97 1 0,97 0,97 0„Мелница Търново“, тип 350, бяло брашно 0,96 1 0,96 0,96 0„Мелница Търново“ тип 700 0,95 1 0,95 0,95 0„Наша кухня“ тип 500, „Краси 2000“ 0,75 1 0,75 0,75 0Тип 500, ЕТ „Краси“ 0,92 1 0,92 0,92 0Тип 500 „Неви“, „Краси 2000“ 0,79 1 0,79 0,79 0Царевично брашно „Мел корект“ ЕООД тип 800 1,25 1 1,25 1,25 0„Клио“ тип 500, „Ера-елит“ 0,74 1 0,74 0,74 0Смес козуначен хляб, „Техра“ 2,99 3,25 2 2,99 3,25 0,26Смес ръжен хляб, „Техра“ 2,39 1 2,39 2,39 0Смес селски хляб, „Техра“ 2,24 2,39 2 2,24 2,39 0,15Грахам, „Техра“ 2,19 1 2,19 2,19 0Смес многозърнест хляб, „Техра“ 2,64 2,85 2 2,64 2,85 0,21Бяло пшенично брашно, "Симид" 1,06 1,06 2 1,06 1,06 0Бяло пшенично брашно, "Изи" 0,79 1 0,79 0,79 0Царевично брашно, "Еко" 1,29 1 1,29 1,29 0Бяло брашно , "Стойков" 0,75 1 0,75 0,75 0Бяло брашно екстра, мелница "Арчар" 0,85 1 0,85 0,85 0Брашно "Гали" 0,99 1 0,99 0,99 0Брашно "Савимекс" 1,02 1 1,02 1,02 0Брашно "Рози" 0,95 1 0,95 0,95 0Царевично брашно, "Фамилекс" 1,49 1 1,49 1,49 0Бяло пшенично брашно, "Фамилекс" 1,19 1 1,19 1,19 0Тип 500, "МИО" 0,99 1 0,99 0,99 0

СОБСТВЕНИ МАРКИ

„Клевър“ тип 500 0,79 1 0,79 0,79 0"FF вкус" тип 500 0,69 1 0,69 0,69 0"Европа" тип 700 0,66 1 0,66 0,66 0

"Европа" тип 500 0,74 1 0,74 0,74 0

Категория на фокус — брашно


ТЪРГОВЦИ

15

°9 (XXXIV) 2008

5.64 ХИТ жк „Младост“

Все още единственият хипер-маркет ни посрещна в изряд-но състояние. Голямата площ, доброто осветление и широ-ките пространства между регалите правят пазарува-нето лесно и създават усе-щане за простор. Плодовете и зеленчуците традиционно предлагат много голямо раз-нообразие и удобна опаковка. Макар и учтиви обаче, служи-телите в секциите с пряс-но месо и млечни продукти трябва да работят с ръкави-ци. И на двете си ръце. Кога-то срещнахме затруднения с етикетите на яйцата, ни помогнаха веднага и отстра-ниха проблема пред очите ни. На касата ни обслужиха бързо и с усмивка.

5.61 „Пикадили“ „Сити център София“

В „Пикадили“ ни посрещнаха свежите плодове и зеленчуци, които са първата секция в ма-газина. Макар и просторен по площ, магазинът беше изпъл-нен с доста персонал, който зареждаше различни рафтове. Това създаваше неудобства и на моменти сериозно възпре-пятстваше свободното дви-жение между регалите. Вътре беше чисто и както обикно-вено имаше добър избор от повечето продукти, които пазаруваме, а персоналът беше приветлив и отзивчив. Въпреки това хигиената на ръцете при секцията с прясно месо и със сирене трябва да се спазва по-стриктно.

5.74 „Фантастико“ бул. „Черни връх“ 20

Магазинът на „Фантасти-ко“ на бул. „Черни връх“ не

е голям, но е уютен. Вътре намерихме добре подредени регали и чистота. Въпреки ограниченото пространство пазаруването е спокойно и клиентите могат да се раз-хождат и разминават без за-труднения. Обектът е изцяло на самообслужване. Имахме достатъчно избор от почти всички артикули по списъка ни. Имахме обаче известни за-труднения с етикетите при секцията с брашно, защото някои от тях не отговаряха на съответните продукти. Импулсната зона на касата също не беше организирана много добре.

4.18 „Европа“ жк „Младост 4“

Обектът е със средна голе-мина, но входът му е твърде трудно забележим. Мястото за колички се нуждаеше от по-чистване. В организацията на вътрешното пространство има някои интересни и добри решения. Макар и с леки забе-лежки цялостната хигиена вътре в обекта беше на до-бро ниво. Това обаче не може да се каже за служителите при млечните продукти. Не останахме доволни и от само-то обслужване там. Импулс-ната зона на касата не беше на ниво. Сериозни критики имаме и към касиерката, ко-ято би трябвало да посреща и изпраща клиентите много по-приветливо.

4.94 „Билла“ ул. „Софийски герой“ 4

Около 10 часа сутринта ма-газинът беше доста оживен. Мястото за колички беше мръсно. Плодовете и зелен-чуците бяха толкова добре подредени, че изглеждаха не-докоснати от ръцете на кли-

ент. Имаше обаче объркване в етикетите им. Служителите на щанда за хляб не ни поздра-виха. В сектора “Козметика” се извършваше такова бурно зареждане, че почти поста-вяше в опасност живота на клиентите. Приятният му-зикален фон обаче зареждаше купувачите с настроение.

4.06 „345“ автогара „Овча купел“

Това е един от по-големите магазини на веригата, което позволява и по-голям асорти-мент. Добро впечатление прави свежестта на плодове-те и зеленчуците. Не съвсем чистата везна и нападалите листа от праз лук обаче раз-валяха гледката. Етикетите на продуктите от най-долни-те рафтове са така поставе-ни, че е невъзможно да бъдат разчетени, без клиентът да коленичи и дори да полегне на плочките. Информацията за цените на брашното бе напълно объркана. Едва след нашата намеса продавачка изнесе от склада правилните етикети и ги постави под съ-ответните пакети с брашно от един килограм.

4.63 „Нова фамилия“ жк „Лагера“, бл. 59

Типичен малък квартален магазин с много беден асор-тимент. Обзавеждането изглежда захабено, а подред-бата - нефункционална. Ети-кетите на млечните про-дукти ни объркаха напълно, особено на прясното мляко. Изоставени кашони спъваха клиентите в и без това тяс-ното пространство. Най-зле изглеждаше щандът с плодо-ве и зеленчуци, които до един имаха изсъхнал вид и бяха на-пълно достойни за бракуване.

Отне ни доста време да изди-рим поне една марка душ-гел. Оказа се, че той се намира на недостъпно място зад гърба на касиерката.

4.12 „Т-маркет“ жк „Младост 1“

Магазинът на „Т-маркет“ из-глеждаше някак странно орга-низиран, но създаваше прият-но първоначално впечатление. Почти всички плодове и зелен-чуци бяха свежи, но в предста-вянето им не беше вложен много труд. Обектът беше добре зареден, но организаци-ята на пространството беше далеч от желаното ниво. Па-летите между рафтовете се-риозно затрудняваха пазару-ването в някои секции. Много неприятно впечатление ни направи дълга караница меж-ду две служителки (очевидно подчинен и началник), които изясняваха отношения в сре-дата на магазина. На касата ни посрещнаха доста кисело.

4.58 „Кауфланд“ жк „Овча купел“

Още с влизането ни посрещна стелаж с хризантеми в сак-сии. Атмосферата се допъл-ваше от спокойната музика и коледните играчки, с които вече украсяват магазина. На-всякъде обаче имаше разпръс-нати пълни и празни кашони. Пазарувахме спокойно. Дори опитахме първото течно разтворимо кафе на българ-ския пазар. На щанда с млечни продукти не ни поздравиха. Макар че буцата сирене изле-зе с 200 грама повече от зая-веното, служителката не ни попита дали сме съгласни с този грамаж, а направо опа-кова парчето.

Какво видяхме в магазинитеЧавдар Димов, Ася Мандаджиева


ТЪРГОВЦИ

16

°9 (XXXIV) 2008

Най-трудно е правилно да се управлява паричният поток

Като какъв определяте формата на магазините “Нова фамилия”?

„Добрият магазин наблизо!” „Нова фа-милия” са малкият магазин в квартала, близо до домовете на хората. Малки, удобни, приветливи и предлагащи ка-чествена услуга на клиента.

По какви си приличат и какво ги отличава от бившата верига „Фамилия“?

„Нова фамилия” успешно развива нереали-зираната концепция на „Фамилия”, разби-ра се, с доста подобрения, които сегаш-ният мениджмънт на фирмата направи.Смея да твърдя, че веригата е по-ста-билна във всяко едно направление и из-гражда коренно различно отношение към служителите и партньорите си, което, разбира се, се отразява благо-приятно и върху нашите клиенти.

Колко магазина имате в момента, на какви локации и каква е тенденцията при оборотите ви?

Деветдесет процента от локациите на „Нова фамилия” са в идеалния център на София. Към този момент веригата раз-полага с 16 работещи магазина с квадра-тура от 120 до 500 кв.м. Други два са в последна фаза на реконструкция, едини-

Преимущество на веригите магазини с малък формат е, че те са доста гъвкави, казва собственикът на „Нова фамилия“ Дилян Попов

“Нова фамилия” се грижи за покупките на над 14 000

семейства в София

Дилян Попов е собственик на веригата “Нова фамилия” от декември 2007 г. Той е завършил “Телекомуникации” в Техническия университет в София. Навлиза в ритейла през 2001 г. , когато започва работа за British Petroleum (BP). После става дилър на бензиностанция на OMV. Бил е оперативен мениджър на веригата бензиностанции Opet Aigaz и на верига магазини „Фамилия”. Преди да купи “Фамилия”, Дилян Попов няколко месеца управлява част от магазините на „Фамилия+” като франчайз партньор. Професионалното му хоби е рали спортът. Десет години е навигатор на брат си Ясен Попов, с когото печелят две национални титли. Сега е мениджър на рали отбора на Ясен Попов „М-тел рали тийм”.

“Нова фамза покупките н

семейства

Антон

Попов

©

Асен Тонев

©


ТЪРГОВЦИ

17

°9 (XXXIV) 2008

ят от които ще бъде открит до края на годината, а другият – в началото на 2009 г. Оборотът на веригата се е покачил с малко над 43% от януари до септември 2008. Положителното развитие и нара-стване наблюдаваме и през този месец. Зад тези резултати седи огромната ра-бота на екипа на „Нова Фамилия”.

Какво отличава „Нова Фамилия“ от останалите софийски вериги, които имат сходен формат?

Като концепция и принцип на бизнеса няма голяма разлика между веригите с формата на „Нова Фамилия”. Всяка вери-га се опитва да придаде собствена уни-калност и по-специално в малките де-тайли – ексклузивен продукт или услуга.Надяваме се, че клиентите на „Нова фа-милия” всекидневно преоткриват цен-ностите, заложени в търговската ни политика – персонално отношение към всеки клиент, изключително внима-телно обслужване, отличен продуктов микс, добре планирани и реализирани промоционални активности. В „Нова фамилия” залагаме и на добрата кому-никация както с партньорите, така и с клиентите си. Наша цел е да получаваме обратна информация от хората, с кои-то работим, за да можем да реагираме адекватно и навреме. Това постигаме чрез редовни маркетинг проучвания, резултатите от които формират и нашите бъдещи действия. Смятам, че този тип комуникация, особено за ве-рига, каквато е „Нова фамилия”, е осо-бено важен, за да се подобри диалогът с клиентите и партньорите ни.

Бихте ли казали повече за този тип изследвания?

Изследванията, които правим, имат за цел да определят позицията на „Нова Фамилия“ сред сегашните и постоян-ните й клиенти. Това ни помага при определяне на политиката на фирмата като цяло, а оттам и на определянето на стъпките при реализиране на кон-кретна PR и рекламна кампания.

Как планирате да се развивате в бъдеще?

Имаме намерение през следващата го-дина да отворим три до пет нови ло-кации в София и да се концентрираме върху съществуващия бизнес.

Срещате ли някакви проблеми, останали в наследство, в работата с доставчиците?

Единствено в първите месеци на 2008 г. имахме доста затруднения заради на-следените задължения. За радост всич-ки наши партньори ни подадоха ръка и в момента, смея да твърдя, отношени-ята ни се подобриха значително и ра-ботим доста по-добре с тях.

Колко е голям асортиментът на веригата и смятате ли, че сте достигнали оптималния брой артикули?

Асортиментът на веригата е около 4000 артикула, което смятаме за опти-мален вариант към сегашния момент.

Какво се промени в магазините „Фамилия“ с ребрандирането освен името и външното оформление?

Името, както и външната промяна и оформление на магазините, беше край-ния етап от цялостното преструкту-риране на работния процес вътре във фирмата. Имахме нужда от известно време, в което да се идентифицираме на пазара като нова верига с нова по-литика, отношение и грижа към клиен-тите.

В каква посока преструктурирахте работния процес?

Знаете, че създаването на екип е един от най-трудните етапи във всеки бизнес. В този смисъл в началото имахме нужда от време, в което да съберем хора, ко-ито да са работили в тази сфера, да по-знават бизнеса си. Освен това трябва-ше да създадем нови правила за работа с партньори и политика на поведение към крайните клиенти. Всичко това беше процес, който изискваше време, за да за-работи. Смятам, че се справихме добре и в сравнително кратки срокове.

Наблюдава ли се промяна в клиентопотока след обновяването?

Категорично, да. Доверието на кли-ентите започна да се възвръща още в първите месеци на 2008 г. В момента „Нова Фамилия” всекидневно се грижи за хладилниците (покупките) на над 14 000 семейства в София.

Имате ли намерения за популяризиране (чрез реклама, промоции, PR) на обновената визия и концепция на „Нова фамилия“?

Да. Като начало смятаме да отделим по-сериозно внимание на маркетинг

проучванията, които ни дават ясна представа за нуждите на нашите кли-енти. На базата на тези проучвания подготвяме и стратегията си за кому-никация, PR и реклама.

Как очаквате да се отрази финансовата криза на пазара на бързооборотни стоки в България?

Не смятам, че финансовата криза ще се отрази на търговията с храни в Бълга-рия. Напротив, една максима гласи, че по време на криза хората се хранят дори повече от обикновено.

Мислите ли, че тя налага промени в отношенията с доставчиците?

Единствено големите мултинационал-ни компании биха променили търгов-ската си политика, но само при крайно неблагоприятно развитие на финансо-вото им състояние.

Очаквате ли промени в стереотипите на пазаруване и какви?

Считам, че в близките 5 – 7 години ще се отдава все по-голямо значение на здравословното хранене и индустрия-та трябва да е готова за това.

Как смятате да постигнете по-ниски цени?

Ниските цени не са постижение, а друг тип бизнес. Нашата цел е да бъдем въз-можно най-оптимални и балансирани в ценовата си политика.

Кое според вас е големият риск в развитието на една търговска верига в България на сегашния етап?

Ако говорим за български вериги или дори отделни, самостоятелни мага-зини – управлението на паричния по-ток. Този бизнес е труден в сегашните условия у нас, а и не само тук, по ред причини. Трябва да бъдат съобразени много фактори – цените на стоките на производителите, покупателната способност на населението, избор на подходяща локация, качество на услуги-те, разнообразието от стоки, цената на работната ръка, т.е. правилното управление на паричния поток.

А най-голямото преимущество?

Когато става дума за верига магазини с малък формат, мога да кажа, че тогава си доста по-гъвкав.

Въпросите зададе Боряна Бъчварова


ТЪРГОВЦИ

18

°9 (XXXIV) 2008

Вегетариански топчета за супа

Производител: „Гюнтер“, ГерманияВносител: „Веку“ ООДМоже да се намери в магазините наверига „Хит“

Различните

на рафта

Балсамов оцет15-годишен, произведен в МоденаAceto Balsamico Tradizionale Di Modena

Традиционният балсамов оцет от Модена се приготвя от варена гроздова мъст, която е ферментирала достатъчно дълго време, след което оставена да се концентрира в бъчви от различно дърво. Така след 15 години и сменящи се бъчви се получава специфичният вкус без да се добавят подправки и овкусители.

Производител: ABTM Servizi ИталияВносител: „Елемаг“Продава се в магазините от верига „Елемаг“

A

рг

Наши – круши с вид на ябълки Наши е известна още като японска или азиатска круша. За родина на плода се смятат Китай, Корея, Япония.

Страна на произход: КитайПредлага се в „Билла“

"Макс лайт"Енергоспестяваща лампа с три батерии, която се поставя на челото.

Произведена за „Батерия“ АД от "М.Р.Инт." – Китай, проверена и сглобена в България – в гр. Никопол от "Батерия" АД.Предлага се в магазините на „345“

„Малинела“Вино от свежи малини

Произведено от „Памесквин“ ООД, „Шато Памидово“Предлага се в магазините„ЦБА асет мениджмънт“

Лимонена трева Лимонената трева произхожда от Югоизточна Азия, където широко се упо-требява като свежа подправка (особено популярна е в Тайланд, Виетнам, Камбо-джа и Индонезия). Използва се също и за извличане на етерично масло. Въпреки че и стъблото, и листата са ароматни, за кулинарни цели е най-подходяща сърцеви-ната на стъблата. С лимонената трева се овкусяват чайове и супи. Подходяща е за птиче месо, риба и морски дарове.

Производител: ТайландВносител: „Кони селект фрухт“ ЕООДПредлагат се в „Пикадили“


ТЪРГОВЦИ

19

°9 (XXXIV) 2008

Финансовите коефициенти – рентабилност, ликвидност, и задлъжнялост – в сектора на супермаркетите и хипермар-кетите в България имат положително развитие за периода 2004 – 2007 г., показва проучване на “ИКАП България” (ICAP Bulgaria EAD). “ИКАП България” е филиал на “ИКАП груп” – гръц-ка компания за консултантски услуги и предоставяне на биз-нес информация, която присъства в България от 2006 г.Бизнес профилите и финансовите резултати на база офици-ални счетоводни документи на основните играчи на пазара детайлно анализирани и приложени в секторния анализ. Сред-ните стойности на показателите за рентабилност в индус-трията за 2007 г. достигат съответно: оперативна норма на печалба 1.8, печалба преди лихви, данъци и амортизация – 4.7, нетна печалба – 1.8. Средните показатели за ликвидност също бележат растеж, достигайки: обща ликвидност – 1.25, незабавна ликвидност – 0.43, бърза ликвидност – 0.78.

Според анализа пазарът на храни, напитки и нехранителни продукти в търговията на дребно бележи среден ръст от около 17% на годишна база за периода 2004–2007 г. Забелязва се, че основните играчи в сектора увеличават пазарния си дял и тази тенденция се очаква да продължи. Вследствие на положи-телните резултати през последните години големи междуна-родни компании навлязоха на пазара. Основни представители са глобалните вериги “Метро кеш и кери”, “Билла България” (“РЕВЕ груп”), “Кауфланд България” (“Шварц груп”). Най-голяма-та българска верига е “Фантастико”. Други основни предста-вители на сектора са сръбската “Пикадили” (“Делта Макси”) и търговското обединение по унгарски модел “ЦБА България”. Основните единадесет вериги, анализирани в проучването на “ИКАП България”, държат около 20% от общия пазар.С присъединяването на България към Европейския съюз въз-можностите за инвестиции в сектора се увеличават. Паза-рът предлага висок потенциал за растеж както в развитие

на нови формати магазини, така и в регионална експанзия, по-високо проникване на собствени марки и лоялност на клиен-тите. Някои от предизвикателствата за сектора включват увеличаващите се инвестиционни разходи, цени на храни, сравнително недобре развитата инфраструктура и логис-тика, липсата на квалифицирана работна ръка и влошаване-то на пазарната среда. ( )

Изследването обобщава данни, събрани както от местни и между-народни официални източници, така и от интервюта с предста-вители на сектора. Анализирано e развитието на супермаркетите и хипермаркетите за хранителни продукти в България за периода 2004–2007 г. Водещите представители на бранша са описани и анализирани на база финансовите им резултати и географска кон-центрация. Установени са размерът на пазара и пазарният дял на основните играчи за периода. Формулирани са предпочитанията на потребителите и факторите, които определят търсенето. Пред-ставена е информация за проблемите и перспективите на секто-ра в България както на местно, така и на международно равнище.

1.8 коефициент за нетна печалба при супермаркетите в България през 2007 г.Средните показатели в сектора бележат положително развитие през 2004–2007 г., показва проучване на „ИКАП България“

БЪДЕТЕ ИНФОРМИРАНИ С ЕЛЕКТРОННИЯ БЮЛЕТИН НА РЕГАЛ.

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ НА WWW.REGAL.BG

Търговията на дребно бележи среден ръст от около 17% годишно за периода 2004–2007 г.


ТЪРГОВЦИ

20

°9 (XXXIV) 2008

През лятото продаваш бира, хляб и домати, а през зимата се излежаваш на топло пред телевизора и харчиш спечеленото. Тази блажена представа за туристическа ориентираност на търговията във Варна вече не е акту-ална. Темповете, с които се развива икономиката на морския град, проме-нят приоритетите. Сезонът е добре дошъл, но успешният бизнес не залага на него всичките си козове. Градът рас-те. Все повече големи вериги навлизат на пазара, на който доскоро "Пикади-ли" нямаше конкуренция. Въпреки това търговията във Варна запазва своята специфика. За да научи повече за нея, екип на "Регал" се срещна със собстве-ници и представители на варненски фирми за търговия на дребно с храни и напитки. Срещата беше организирана с помощта на "ХМБ Експрес", част от групата на "Топ дринкс".Продажбите падат, въпреки че оборо-тите се запазват в приемливи граници или растат с малък процент, но това е заради инфлацията, казаха домакини-те. Намалява обаче разликата между сезоните. Търговците са регистрирали още през миналата година

По-нисък сезонен пик в продажбите

особено в сравнение с 2006 г. Според ня-кои от тях този септември е бил мно-го тежък за търговията. Обясняват го не със самата финансова криза, която предприемачите в България приемат засега като нещо далечно, а с многото приказки по въпроса, които стресират клиентите. „Плашат бабите с тази криза. А те са най-сериозните ни кли-енти. Докато младите работят, ба-бите пазаруват. И гледат телевизия, слушат мрачните прогнози и стискат парите“, полу на шега коментира тър-говецът Димитър Димитров.

Персоналът е най-големият проблем

за собствениците на магазини във Ва-рна. „С над 100% увеличихме заплати-те, ако ги вдигнем с още 30%, ще се на-ложи да затворим“, посочи Христомир Генов, притежател на четири обекта.

Основният конкурент на трудовия па-зар за опериращите в града фирми си остава Златни пясъци. Строителство-то в курорта не спира, а един хотел има поне 100 служители. „Хубавото е, че хотелите започнаха да плащат мал-ко. Обещават добра заплата, дават я два месеца и спират. При това в курор-тите работят със сериозна надценка. Ако в града тя е около 15% средно, на Златни пясъци е към 45%. Досещате се какви заплати можем да дадем ние и какви те“, коментира Генов.

Пазарът в курортите не е затворен

за желаещите да се изявят на него, за-явиха събеседниците ни. Според Генов въпреки свободния достъп участието е рисковано от гледна точка на разпо-късаността. "Нямаме физическата въз-можност да огреем навсякъде“, обясни той, като уточни, че има фирми, които работят успешно и на двата пазара. Във Варна

Търговските обекти са около 2500

заедно със сезонните, казаха търгов-ците. Картината обаче се променя. Непрекъснато се строи, като всяка нова сграда има и търговска площ. На-пливът от заселници и гурбетчии към Варна през последните години няма как да не се отрази на потреблението. Гра-дът вече съперничи на столицата по натоварен трафик, което е признак, че броят на потребителите расте.

Конкуренцията на веригите поне засе-га не плаши особено собствениците на по-малки обекти. Генов изтъкна, че има магазини, които работят успешно в района около "Кауфланд". Той смята, че е въпрос на професионализъм дали един дребен търговец ще оцелее в съседство с гигантите. На същото мнение е и Ро-сица Стойкова. За добрия оборот на магазина си тя разчита на постоянни-те клиенти от квартала. Убедена е, че ако организира адекватно на интереси-те им своя бизнес, ще запази тяхната лоялност въпреки конкуренцията.

Проекти за бъдещето

имат всички. Араксия Назарян ("Овик 94") планира да прибави още супермаркети към сегашните седем. Георги Георгиев ("Краси 94"), собственик на три магази-на за хранителни стоки, две заведения и почивен комплекс, има идея за още един супермаркет. Дочка Иванова ("Реми трейд") е в самото начало с новооткри-ти два магазина, в които инвестира го-лям консорциум. Христомир и Мария Ге-нови ("Марчела трейдинг"), които имат четири хранителни магазина и пети в строеж, също планират още обекти. Елена Велинова ("Сонита") е оптимист за бъдещето на магазина си за алкохол и захарни изделия. Само Димитър Дими-тров ("Анто 97") смята, че търговията е загубена кауза, а добрите надценки са в заведенията. И затова се захваща с предлагане на топла храна за домовете.

Сбогом на сезонитеЛетният пик в продажбите на бързооборотни стоки във Варна се топи

Ася Мандаджиева

Продажбите падат, въпреки че оборотите се запазват в приемливи граници или растат с малък процент, но това е заради инфлацията, казаха варненските търговци

Ася

Мандадж

иева

©


ТЪРГОВЦИ

21

°9 (XXXIV) 2008


ПАЗАРИ

°9 (XXXIV) 2008

Домашното производство се свива, индустриалните продукти поскъпват

По-малко домашно производство на лютеници, сладка и компоти. Внос на суровини за преработка. Около 4% сред-ногодишен ръст на потреблението за последните три години. Това са част от тенденциите на вътрешния пазар на зеленчукови и плодови консерви.

Домашни рецепти в индустрията

Годишно в страната се произвеждат около 120 000 тона консерви, от които около 45% се продават зад граница. На вътрешния пазар се реализират около 65–70 хил. тона", цитира данни за раз-мера на пазара Антон Попов, замест-ник-управител на “Сторко” – Плевен.С годините се свива традиционното и специфично за страната приготвяне на зимнина в домашни условия, отчи-тат производители. “Намалява броят на тези, които са директно свързани с отглеждането на зеленчуци и плодо-ве. В същото време все повече хора се струпват в големите градове. Всичко това затруднява приготвянето на консерви в дома”, коментира причини-те Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на пло-дове и зеленчуци в България и собстве-ник на фирма „Конекс-Тива“.

Според него отказът от домашно при-готвени лютеници и сладка е прово-киран и от разнообразните продукти по традиционни “бабини” рецепти, които предлагат все повече индустри-

ални фирми. Във фабричното производ-ство има по-голяма доза сигурност за стерилизацията, тъй като предприя-тията имат въведени системи за уп-равление на качеството и за анализ на опасностите и контрол на критични-те точки в производството (НАССР). Предимство е също, че големите про-изводители получават добри цени за суровината, което се отразява на се-бестойността, казва председателят на браншовия съюз.

Дон Домат и леля Зелка

Националната статистика отчете, че през 2007 г. на вътрешния пазар са продадени по-големи количества зе-ленчуци, консервирани с оцетна кисе-лина, и доматено пюре в сравнение с 2006 г. Според Константин Ламбрев търсенето на масови консерви нама-лява, предпочитанията на купувачите се изместват към рецепти с домашен вкус.Традиционно най-голям е делът на лю-тениците – около 50% от общото количество зеленчукови консерви, про-давани на вътрешния пазар. Отделен сегмент са консервираните домати, приготвени по начин, различен от лю-теница – цели белени и небелени, наря-зани на кубчета, преработени в кет-чуп, пюре, сосове. Според Антон Попов тази група държи около 12–14% дял.Пиперът освен при лютеницата е в основата на друга голяма група зелен-чукови консерви – печена белена капия, гювечи, айвар, паприкаш, пинджур и пр. Продажбите на тези зеленчукови смеси достигат около 20 000 т на година.Около 10 000 т годишно е търсенето

на прясно консервиран грах. “Сторко” продава около 3000 т, което му отреж-да лидерски позиции в този сегмент, уточнява Попов. Освен това на пазара се пласират и около 7000–10 000 тона сушен (рехидратиран) и около 3000–5000 тона вносен грах.Покупките на индустриално произве-дени кисели краставички достигат около 4000–4500 тона, уточнява Антон Попов. Новост за пазара са консерви-

Пазарът на консерви

Мара Георгиева

Търсенето и цените на консервите скочиха с началото на есента


ПАЗАРИ

23

°9 (XXXIV) 2008

раните краставички – внос от Китай, Индия, Виетнам. Това е световна тен-денция, обяснява Константин Ламбрев. Заради благоприятния климат произ-водството им в тези държави расте, което обяснява агресивното навлизане на чужди пазари и усърдието на произ-водителите им да уцелят вкуса на бъл-гарския купувач.Пазарът поема и около 4000 тона тур-шии и кисело зеле, от което се прода-

ват около 300–400 тона. Само “Стор-ко” продава по 120–150 тона годишно, посочва Антон Попов.Намалява търсенето на консервиран зелен фасул – от 1000 на около 500 тона годишно. Пазарният му дял преди две години е бил 3.5%, сега е около 1%. За сметка на това нарастват продажби-те на замразен зелен фасул.Сладката царевица е почти изцяло от внос – най-големите количества прис-тигат от Китай, Унгария, Сърбия.

По-високи цени, повече работа

Есента започна с усилено търсене на консерви, всички предприятия рабо-тят на пълни обороти, казват упра-вители на преработващи фирми. Една от причините за порасналия интерес е страхът от поскъпването на всич-ки храни и познатото презапасяване с трайни продукти.

В началото на сезона цените на консер-вите вече бяха повишени средно с око-ло 10-12%. Най-значимо е поскъпването при продуктите, в които се влага дома-тено пюре. Причината е, че от няколко години българската индустрия работи само с вносно, защото български дома-

ти за преработка не достигат. И тъй като гръцкото пюре вече е с около 30% по-скъпо, това се отрази и на цената на консервите, обясняват експерти от бранша.Пиперът също е чуждоземен – основно от Турция. Той е малко по-евтин от българския и е в достатъчно индустри-ални количества.Поскъпването на енергията рефлек-тира върху цената на опаковките от стъкло и пластмаса, която се вдигна с около 10-15%. Всичко това води до на-растване на цените на консервите, но въпреки (заради) това перспективите за развитие на този пазар са нелоши, казва Константин Ламбрев. Според

него заради липсата на време, желание и суровини хората все повече ще се отказват да приготвят консерви на домашната печка и ще се ориентират към готови и полуготови продукти, които пестят усилия.

Традиционните бабини рецепти вече работят за индустриалните фирми

Националният статистически институт отчете, че през 2007 г. производството на плодови консерви е нараснало и че на вътрешния пазар са продадени повече мармалад и конфитюри. В същото време с 81 тона (11.6%) са намалели продажбите на компоти в сравнение с 2006 г. Председателят на браншовия съюз Константин Ламбрев обяснява този факт със засилващите се предпочитания на купувачите към пресни плодове. Стойко Кировски, управител и собственик на “Джем и Джем” - Пловдив, отчита, че пазарът на плодови консерви става все по-интересен. “Преди години се търсеха най-евтините консерви. Сега се купуват все повече качествени продукти, с до 60-70% съдържание на плодове”, казва той.Най-търсен е конфитюрът от ягоди, следват малините и шипката, казват производители. Нараства интересът към екзотичните вкусове - например сладка от портокал, ананас, киви. “Има ниша за тях, купуват ги потребители, които са любопитни и обичат да опитват нови неща”, коментира Стойко Кировски. Наскоро “Джем и Джем” предложи съвсем нов за пазара продукт - диетичен конфитюр с фибри в няколко разновидности - от ягода, малина, горски плодове, смокиня, кайсия и вишна. През септември цените на плодовите консерви също се вдигнаха с около 10-15% заради поскъпването на българските суровини. Затова някои фирми вече започват да се оглеждат по-сериозно за внос на плодове. “Въпреки скока на цените работата на производителите не намалява. Има преразпределение на пазарни дялове, защото някои малки фирми фалираха, а на пазара останаха само читави компании. Нашият обем например се вдигна с около 20% от началото на 2008 г.”, казва Стойко Кировски.Прогнозите сочат увеличение на продажбите на мармалади, сладка, конфитюри. Според Кировски “бъдещето е на по-специалните, по-нетрадиционни продукти, в които има повече иновации и наука”.

Нарастват продажбите на мармалад и конфитюри

По данни на националната статистика интересът към българския пазар се засилва. Тенденцията на увеличение на вноса на преработени и консервирани плодове и зеленчуци продължава и през 2007 г. - вносът на консерви е по-голям с 91 хил. тона, или 3.6 пъти спрямо 2002 г. А в сравнение с 2006 г. увеличението е с 56.3 хил. тона, или с 80 процента.

Внос

Shut

ters

tock

©


ПАЗАРИ

24

°9 (XXXIV) 2008

Отвътре » Лютеница и кетчуп

55% от градското население консу- »мира кетчуп. Лютеницата е далеч по-популярна – консумират я 88% от хората.

С увеличаването на възраст та по- »треблението на кетчуп намалява. Сред най-младите 72% консумират продукта, докато сред най-възраст-ните проникването е само 28%.

Лютеница ядат всички. Прониква- »нето е над 80% за всяка от възрас-товите групи.

Една трета от потребителите на »лютеница я консумират 2-3 пъти в седмицата. За кетчупа това са 28%.

Мъжете потребители консумират »кетчуп по-често от жените.

Домашно произведената лютени- »ца е най-предпочитана от най-въз-растните хора. Консумират я 44% от хората между 55 и 64 години и 50% от тези между 65 и 69 години.

Подготви: Чавдар ДимовИзточник: TGI Маркет Тест

Домашно приготвена »лютеница

36,46%

“Олинеза” 33,53% »Deroni 30,31% » “Тодорка” 22,43% »“Първомай” (“Булконс”) 14,51% »

Топ 5 марки лютеница по проникване сред населението

Deroni 47.44% »“Олинеза” 44.54% »Philicon 11.22% » Домашно » приготвен кетчуп

10.76%

Vital 9.30% »

Топ 5 марки кетчуп по проникване сред населението


ПАЗАРИ

25

°9 (XXXIV) 2008


ПАЗАРИ

26

°9 (XXXIV) 2008

Миксовете формират половината от пазара на замразени зеленчуци

Количествата замразени зеленчуци, продадени за домашна консумация, намаляват за периода януари – ав-густ 2008 спрямо същия период на предходната година, сочат данните на агенцията за пазарни изследва-ния MEMРБ – България. Причините за спада може да се търсят в добрата като климатични условия година и по-ниските цени на пресните зелен-чуци в разгара на сезона.

Пазарът

Замразените зеленчуци са две основ-ни групи – със съдържание на един вид зеленчук или микс от зеленчуци. Пър-вите варират от основните за бъл-гарската кухня боб, грах, чушки или бамя до по-нетрадиционните спанак, броколи, брюкселско зеле и др. Миксо-вете от своя страна се делят на две групи – изцяло зеленчукови и зелен-чуци с ориз. Има широка гама както традиционни, така и по-специални предложения: според повода или вку-са си можете да се снабдите с готов

микс за руска салата, мусака или гювеч, за мексиканска или китайска салата.Очевидно пазарът цени разнообра-зието, защото според данните на MEMРБ продаваните количества са разпределени поравно между продук-тите от един вид зеленчук и мик-совете. Най-търсен е замразеният грах, който продава една пета от общото количество. Следват го ца-ревицата и зеленият фасул. Зеленчу-ковите миксове са с почти 38% дял, а останалата малко над една десета е за миксовете от зеленчуци с ориз.Периодът януари–август през послед-ните три години (2006, 2007, 2008) по-казва лека тенденция към увеличение на важността на миксовете в общи-те продажби на замразени зеленчуци както в обем, така и в стойност.За периода януари – август 2008 мест-ните марки заемат три четвърти (76.8%) от продажбите в обем и мал-ко по-малко (69.3%) в стойност. За същите месеци през последните три години делът им в обем като цяло е

намалял, само през 2008 леко надви-шава този от 2007. В стойност оба-че тенденцията е низходяща, макар темповете да се забавят.

Разпространение

Магазините на самообслужване не-прекъснато печелят все по-голям дял. Понастоящем те заемат около 60% от обемите и от стойността, като ръстът в стойност е два пункта по-висок от ръста в обем (съответно 8% и 6%). Традиционната търговия все още осигурява 40% от пазара на замразени зеленчуци.

Цени

Цените растат както за стокова единица, така и за килограм. За пе-риода януари – август 2008 средна-та цена за килограм е 3.81 лв., което представлява нарастване от 16% в сравнение със същия период на 2006. Подобна е ситуацията и с цената за опаковка, която е нараснала с 14%.

Българските марки доминират на пазара

Чавдар Димов, по данни на MEMРБ

Shut

ters

tock

©


ПАЗАРИ

27

°9 (XXXIV) 2008

Средната цена за килограм в магазини-те на самообслужване е по-висока с 3% спрямо средната за страната като цяло. През изминалите две години оба-че по-високите цени са били в магази-

ните от традиционната търговия. Основната причина за сегашната си-туация е по-високата тежест на внос-ните продукти в супермаркетите в комбинация с високата им средна цена

за килограм, която надвишава тази в традиционните магазини с 21%.


ПАЗАРИ

28

°9 (XXXIV) 2008

Износът на консервирани плодове и зеленчуци нараства

Обща тенденция: » От 2000 г. изно-сът на консерви нараства посте-пенно, като едва през 2006 г. над-минава равнището отпреди 1997 г. През 2007 г. се наблюдава по-същест-вен ръст (19.3%), вероятно свързан с отварянето на пазарите покрай влизането на страната в ЕС.По страни: » Резкият спад на износа на консерви през периода 1997–2000 г. се дължи главно на силното намаля-ване на износа за Русия по това вре-ме. Ръстът през следващите години

е основно благодарение на Германия. Наблюдава се и съществен ръст на износа за Румъния през 2007 г.По продукти: » Трайно и значително намалява износът на продуктите, консервирани с оцет (туршии), а се увеличава делът на сладката и компотите. Ръст има и при т.нар. други консерви от зеленчуци. Зам-разените плодове и зеленчуци про-дължават да заемат нищожен дял в износа. Спад се наблюдава и при соковете.

Емил Ангелов

Източник: Капитал


ПАЗАРИ ПЛЮС

°8 (XXXIII) 2008

10 броя за 40 лв.

ГОДИШЕН АБОНАМЕНТ

20 броя за 70 лв.

ДВЕГОДИШЕН АБОНАМЕНТ

плюс подарък световен бестселър в класацията на New York Times

www.economedia.bg

[email protected]

(02) 9376 349


ПАЗАРИ ПЛЮС

°8 (XXXIII) 2008

ългарските перилни препарати печелят позицииКомпактните прахове имат дял от 62% от обема и над 72% от стойността през първата половина на 2008 г.

Войната на праховете продължава. Пазарът е голям, конкуренцията ожес-точена, а петната по дрехите и по-кривките окончателно нямат шанс. Новите формули, за които чуваме във всяка от рекламите, всъщност имат две основни цели – по-чисто пране за потребителите и по-високи приходи за производителите и търговците.

Пазарът

Перилните препарати са един от голе-мите пазари на бързооборотни стоки. Според данните на „Нилсен България” през 2007 г. продажбите на категори-ята са донесли общо над 75 млн. лева, което представлява нарастване от 7% спрямо предходната 2006 г. Ако към тях прибавим и оборотите, които са реализирали продажбите на омекоти-тели, сумата набъбва до над 88 млн. лева. За първата половина на 2008 г. общата сметка е 46 млн. лв. (38 млн. за перилните препарати и 8 млн. за оме-котителите).В българската пазарна действител-ност най-големите международни про-изводители присъстват с най-силните си продукти. Те покриват всички по-требителски сегменти – от най-пла-

Чавдар Димов, по данни на „Нилсен България”


ПАЗАРИ

ПЛЮС

31

°8 (XXXIII) 2008

тежоспособните и капризни клиенти, до хората с по-скромни възможности, които не по-малко държат на чисто пране. В тази среда обаче има и много силно българско присъствие, което от-давна не е изненада, а повод за радост и доказателство, че нашите фирми могат да конкурират успешно светов-ните гиганти. Българските марки дър-жат една трета от продажбите през първата половина от годината, което само по себе си вече е добро постиже-ние. Още по-добрата новина обаче е, че делът им през 2007 г. е нараснал в срав-нение с 2006 г., което почти отвикнах-ме да виждаме в повечето категории.

Всичко е прах

Тъждеството между изразите перилни препарати и прахове за пране продъл-жава да е факт. Макар на пазара да има и течни продукти, данните показват, че през първата половина на 2008 г. 96% от всички продадени количества и почти толкова от стойността се па-дат на праховете. Наистина от 2006 г. насам се наблюдава тенденция към лек спад на дела им, но поне засега хегемо-нията им в потребителските предпо-читания изглежда непоклатима. Само „за протокола” трябва да споменем и таблетките, които съществуват като част от асортимента на катего-рията, но практически не реализират почти никакви продажби.И праховете, и течните препарати имат концентрирани и обикновени форми. От скромните 3.7% дял на теч-ните, 3.3% се падат на обикновената форма и едва 0.4% на концентратите. При праховете обаче ситуацията е съв-сем различна.Компактните прахове за пране не съ-ществуваха допреди две години. После те се появиха едновременно при всички големи производители, които заедно обявиха новата форма Euro Compact. Така от едва 1% дял от общия обем през 2006 г. те се оказаха с 50% от продаде-ните количества през 2007 г. За първа-та половина на тази година делът им наближава двете трети (62%) от обе-ма и още повече (72%) от стойността. Темповете на растеж на компактната форма са високи и се очаква тенденция-та за нарастване да продължи, докато те почти изцяло заемат пазара.С въвеждането на Euro Compact, произ-водителите намалиха разфасовките с

обяснението, че същото количество дрехи може да се изпира с по-малко прах. Това доведе до намаляването на общо-то продадено количество през 2007 г. на 22 млн. килограма, при 27 млн. прода-дени през 2006 г. Това обаче не попречи стойността на пазара да нарасне, за-щото намаляването на разфасовките не беше съпроводено от редуциране на цените (а и не беше очаквано такова).


С най-голям дял (26%) от продадените количества прах за пране през първото полугодие са големите и много голе-мите магазини с площи между 41 и 300 кв.м. Почти толкова (24%) е частта и на супермаркетите (над 300 кв. м). За първите това представлява запазване на значението им за пазара като това през 2007. При вторите обаче има нарастване с почти три процентни пункта. Магазините под 41 кв. м губят от дела си. Това не е изненада, особено като се вземе предвид и фактът, че все повече хора започват да се ориен-тират към по-големите разфасовки, които се разпространяват основно в по-големите магазини. В подкрепа на

това твърдение данните на „Нилсен” показват, че кутиите като опаковка са намалили частта си от пазара до 35% от общия обем през първата половина на 2008 г., срещу почти 42% през 2006 г. Пликовете държат 61%. Това се случва, въпреки че средните цени за килограм са най-високи в супермаркетите.Картината с каналите на разпростра-нение при омекотителите е много близка до тази на праховете, но там супермаркетите вече са станали най-важни с почти една трета от продаж-бите. Тук обаче средната цена за литър учудващо е най-висока в магазините между 21 и 40 кв.м, а най-евтино е в су-пермаркетите. Средно за целия пазар литър омекотител струва 3.80 лв.


ПАЗАРИ

ПЛЮС

32

°8 (XXXIII) 2008

Голямото телевизионно изпиране

Успехът на марките перилни препарати задължително минава през поява на малкия екран

Упорити петна от кетчуп, вино, кал, горчица, шоколад. Какво да правя? Из-ползвай новия прах за пране „Х“! С не-вероятната си избелваща формула той не само премахва петната, но и предпазва тъканите, за да може да се радваш на новите се дрехи дори и след многократното им изпиране. Да ви зву-чи познато? Със сигурност сте гледали поне една такава реклама по телевизи-ята. Просто заместете буквата „Х“ с името на праха, който използвате във вашето домакинство, и рекламният клип ще изплува в съзнанието ви.Телевизията е несъмнено „любимият“ комуникационен канал на категори-ята „препарати за пране“, но с това далеч не се изчерпва работата, която маркетинг отделите на компаниите вършат с едничката цел да вкарат марката си в списъка с покупките на потребителите.

Сегментация на N-та степен

Категорията „препарати за пране“ може да се похвали с доста детайлна и разнообразна сегментация. Функци-оналното сегментиране дели препара-тите на такива за бяло и за цветно пране и препарати за автоматично и ръчно изпиране. „В България цветният сегмент е много голям – около 30% в стойност. В Полша, България и балтий-ските страни делът на праховете за цветно пране е голям, ако например бъде сравнен със Сърбия. Въпреки това

хората си купуват прах за бяло пране, има част, които имат и за цветно, и за бяло, но са малко тези, които имат само за цветно.“ Така Александра Васи-лева, маркетинг мениджър перилни и почистващи препарати в „Хенкел Бъл-гария“ (Rex, Persil, Perwoll), обяснява как стоят нещата по оста бяло – цветно пране. Що се отнася до автоматично-то и ръчното пране, там тенденцията е към изчезване на препаратите за ръч-но. По данни на „Хенкел“ препаратите за автоматично пране държат 90% от пазара срещу само 10% за предназначе-ните за ръчно, а и последният процент намалява. По този повод Василева каз-ва: „Ние сме предлагали прах за ръчно пране, но го спряхме, защото смятаме, че бъдещето е в автоматичните пе-рални машини. А и прахът за автома-тични машини може да се ползва и за ръчно пране.“Най-популярна обаче остава ценовата сегментация. При нея препаратите се разделят на три класа – нисък (ико-номичен), среден и премиален. Пламен Щерев, търговски мениджър в „Хаят България“ (Test, Bingo), разказва за про-филите на потребителите във всеки сегмент. Според него купувачите на

прахове за пране от високия сегмент са хора с високи доходи, живеещи пре-димно в големите градове. Средният се характеризира с потребители с „по-стоянни, но невисоки доходи, т.е. по-голямата част от домакинствата“, а в ниския сегмент са хората с най-ниски доходи, в това число социално слаби и безработни. Към трите споменати сег-мента Румен Петков, бранд мениджър на Savex във „Фикосота синтез“ (Savex, "Тема"), добавя и четвърти, който той нарича подпремиален (между средния и премиалния), където са позиционирани марките "Тема" и Tide. В същото време Александра Василева обособява и един сегмент, в който, както тя казва, се намират, „потребители, които искат качество, но на определена цена“, т.нар. value for money (Rex, Bonux, Savex).

Телевизорът е бог

Така може да се преразкаже маркетинг комуникацията на перилните препа-рати. При праховете телевизията е дотолкова застъпен комуникационен канал, че рекламни герои като леля Ма-рия от клиповете на Bonux са се пре-върнали в част от градския фолклор.

Александър Крумов

34


ПАЗАРИ

ПЛЮС

33

°8 (XXXIII) 2008


ПАЗАРИ

ПЛЮС

34

°8 (XXXIII) 2008

Друга марка на Procter & Gamble (P&G) в България – „Ариел“, е една първите в категорията, която пусна своя те-левизионна реклама и продължава да бъде активна, като в най-актуалната си кампания акцентира върху техноло-гичните постижения на продуктите си. Третата марка от портфолиото на P&G, която обаче не получава тол-кова силна маркетинг подкрепа, е Tide. От конкуренцията „Хенкел“ активно рекламира Persil, Rex и специализирания Perwoll. Двата международни гиганта имат сериозен български конкурент в лицето на „Фикосота синтез“, чиито реклами на „Тема“, Savex и „Тео бебе“ са редовно представени в рекламните блокове на телевизиите.Участията на марките перилни препа-рати в маркетинг активности извън „малкия екран“ са доста по-ограничени. Румен Петков („Фикосота“) поставя пе-чатните медии на второ място, които освен за стандартна рекламна стра-ница се използват и за семплинги или платени публикации. Десислава Дакова, продуктов мениджър Rex, казва: „Като всяка една фирма предлагаме мостри на потребителите, не само върху наши продукти (имат се предвид партньор-ства с производители на бяла техника например или производители на дрехи – бел. ред.), така че един човек да може да пробва и да реши за себе си дали е до-волен от качеството на продукта.“Връзките с обществеността и интер-нет засега не са дневен ред за произво-дителите на перилни препарати. Една активно популяризирана PR кампания беше „Чистосърдечно от Savex”, която “целеше да запознае хората колко лес-но е да водим малко по-здравословен

начин на живот и да намалим риска от сърдечносъдови заболявания”. Румен Пе-тков казва: “Идеята е да покажем, че тази марка цели наистина цялостния комфорт на потребителя, а не просто да му продаде качествен продукт.”

Перящите

„Знаем, че потребителите в по-скъпия сегмент са по-лоялни“, обяснява Алек-сандра Василева. „Те вече един път са решили да платят за това качество, убедили са се в него и продължават да го ползват“, продължава тя. „По-

требителите в по-ниските класове са по-склонни да експериментират. Те са по-активни спрямо нови аромати и в доста случаи търсят нещо ново, кое-то да пробват.“ Румен Петков твърди, че най-лоялни са потребителите на Savex и Bonux, тъй като половината от тези, които са ги ползвали някога, са останали техни редовни потреби-тели. „Това число за останалите големи марки е 30-40%“, добавя той.В последните няколко години марките развиха значително своите портфолиа с добавянето на различни аромати и комбинации с омекотител тип „2 в 1“. Според Пламен Щерев това „оформи

ярко изразена тенденция за търсене-то на определени аромати и омекоти-тели от потребителя.“ Румен Петков подкрепя това мнение и добавя, че аро-матът е много важен при избора на продукта в магазините на самообслуж-ване, където потребителите имат възможността да изберат най-силния и най-харесван от тях аромат. Въпреки тази тенденция при различни проучва-ния на „Фикосота“ ароматът излиза на трето или четвърто място по важ-ност сред продуктовите характерис-тики. „2 в 1” вариантите са популярни в средния сегмент, което се обяснява с по-ниската платежоспособност на по-требителите, уточнява Петков.

Бъдещо втечняване – защо не

Една сегментация, която заслужава по-специално внимание, е разделение-то на перилните препарати на прахо-образни и течни. Последните, макар и слабо използвани в момента, се смя-тат за бъдещето на прането в Бълга-рия. Очакванията на производителите са, че тяхната популярност ще расте в следващите години. В страни като САЩ пазарът на перилни препарати е доминиран от течните и гелообразни-те препарати и това си има обяснение. „Първо, течните перилни препарати се разтварят много по-добре, те са по-деликатни към тъканите и няма ни-какви остатъци, например по гънките на дрехите“, казва Десислава Дакова, а Александра Василева добавя, че течни-те препарати се слагат директно в ба-рабана, така че се активират веднага и също така са ефикасни и при по-ниски температури. „Хенкел“ имат сериозни планове за развитие на сегмента на течните препарати и Василева твър-ди, че компанията ще бъде първата, която ще започне телевизионна рекла-ма на течен перилен препарат с Persil Gel. За да се обърне обаче статуквото, което е наложено от толкова години, течните препарати трябва да имат конкурентни характеристики. „Наша-та разфасовка от 1.5 л като дозиране и брой пранета и като цена се равнява на два килограма прах“, обяснява Десис-лава Дакова. Александра Василева про-дължава: „Така човек не плаща повече за едно изпиране с гел или прах.“ Според маркетинг специалистите от „Хенкел“ промяната е „въпрос на това да се про-мени мисленето на потребителя“.

Макар и да няма европейски портфейл, българската домакиня държи на европейско качество.

РУМЕН ПЕТКОВбранд мениджър Savex („Фикосота синтез“)

Повечето хора си купуват прах за бяло пране, има част, които имат и за цветно, и за бяло, но са малко тези, които имат само за цветно

АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВАмаркетинг мениджър перилни и почистващи препарати „Хенкел България“

Производителите очакват течните перилни препарати да засилят пазарната си сила

32


ПАЗАРИ

ПЛЮС

35

°8 (XXXIII) 2008


ПАЗАРИ

ПЛЮС

36

°8 (XXXIII) 2008

Разместване на пластовете в тв рекламата на перилните препаратиЗа осемте месеца на годината най-рекламираната марка в категорията е Savex Urban на "Фикосота"

Данните за инвестициите в тв рекла-ма на перилни препарати показват зна-чителни промени през 2008 г. в сравне-ние с предходната година.През 2007 г. разходите за тв реклами-те на прахове са представлявали 3.6% от всички изразходвани средства за тв реклама и 7.3% от тези за тв реклама на бързооборотни стоки.Интересното е, че инвестициите през 2008 г. намаляват в сравнение с напра-вените през 2007 г. Този извод се бази-ра на стойностите за първите осем месеца на двете сравнявани години. За 2008 г. се наблюдава свиване на бюдже-та до 10.8 млн. лева, което е с 18% по-ниска стойност в сравнение с януари – август 2007 г. (13.2 млн. лева). Това оп-ределено представлява изключение от общите тенденции на увеличаващите се инвестиции в тв реклама, регистри-рани през последните години.Този резултат е вследствие на намале-ните общи инвестиции на двете во-дещи по представянето си в тв ефира компании. P&G (4.3 млн. лева) са редуци-рали изразходваните средства за първи-те осем месеца на тази година с 1.5 млн. лева, докато вторите – „Фикосота син-тез” – с около 700 хил. лева. Леко увели-чение има в рекламните активности на Henkel (2.9 млн. лева). От тв ефира отсъ-стват продуктите на Werner&Mertz и Hayat, чийто общ бюджет за 2007 г. е бил малко над 300 хил. лева.Най-силно рекламираните марки през 2007 г. са били Ariel Automat (3 млн. лева) и Bonux Active (2.1 млн. лева) – и двете на гиганта P&G. Следващите две мар-ки в класацията са на „Фикосота син-тез” – Tema Triple Power (1.9 млн. лева) и Savex 2in1 (1.8 млн. лева). Най-рекла-мираната марка на Henkel е Persil Gold, която заема осмата позиция с бюджет от близо милиона лева.

Още при анализа на резултатите в продуктовата група на перилните пре-парати, който направихме през мина-лата 2007 г., отбелязахме, че поне що се отнася до активното тв присъст-вие, една българска компания сериозно

се конкурира с най-големия световен рекламодател. Ето, че на ниво инвес-тиции в тв промотирането на конкре-тен бранд, „Фикосота” успя да изпрева-ри марките на P&G, поне за първите осем месеца на годината.

Добромир Живков, Market LINKS


ПАЗАРИ

ПЛЮС

37

°8 (XXXIII) 2008

Промяната през 2008 г. е именно в раз-местването на пластовете на върха. Лидер е новата марка на „Фикосота” – Savex Urban, за тв рекламата на ко-ято до септември за похарчени почти 1.5 млн. лева. Bonux Active с 1.2 млн. и Rex Soda Eff ect (Henkel) с почти същия бюджет са на втора и трета позиция. Още две марки на P&G преминават гра-ницата от 1 млн. през наблюдавания период на тази година. Това са марка-та, лидер за миналата година – Ariel Automat (1.2 млн. лева), и Bonux Automat 2in1 (1.1 млн. лева).

Наблюдението обхваща периода яну-ари 2007 – август 2008 г. Данните са на базата на мониторинг на "Маркет ЛИНКС" на 10 телевизионни канала. Рекламните бюджети са изчислявани спрямо официалните тарифи, без да се отчитат отстъпки за медиашопове и агенции. Цитираните в текста суми са в български левове.


ПАЗАРИ

ПЛЮС

38

°8 (XXXIII) 2008


ПАЗАРИ

ПЛЮС

39

°8 (XXXIII) 2008

Все повече вносно уиски, все така българска водка и гроздова ракияПодажбите на около 30% от количествата в трите категории минават през заведенията

Пазарите на уиски, водка и ракия рас-тат, се вижда от данните на „Нилсен България”. Българите все повече поглеж-дат към по-луксозните концентрати.

Уиски

Пие се все повече уиски. Ръстът в коли-чество през 2007 г. спрямо 2006 г. е 24%, а в стойност – 32%. Консумацията за периода декември 2007 – юли 2008 е над 4.3 млн. литра, което надхвърля количе-ствата за цялата 2006 (4.1 млн. л) и обе-щава годишен ръст и за 2008 г.Делът на вносните марки нараства за сметка на българските.През 2006 г. почти две трети от прода-дените количества се падат на българ-ски марки. По-големият интерес към тях най-вероятно е провокиран от факта,

че те са значително по-евтини от внос-ните. Обемите обаче са им донесли едва 27.5% от оборота на пазара. Очаквания-та с отварянето на границите покрай членството в ЕС разликата в цената между вносния и българския алкохол да на-малее и продажбите на вносните марки да нараснат, в голяма степен се оправда-ха. За периода от декември 2007 до юли 2008 на вносните марки вече се падат 43% от количествата. Това представля-ва нарастване от шест процентни пунк-та спрямо 2006 г. Българското уиски все още е много по-евтино от вносното. По данните на “Нилсен” разликата в цена-та за литър е повече от четири пъти. В бъдеще разликата в цените може да намалее само ако българските продукти поскъпнат, защото няма реална причина

Чавдар Димов по данни на „Нилсен България”

40


ПАЗАРИ

ПЛЮС

40

°8 (XXXIII) 2008

вносните да поевтиняват. Курсът към повишаване на цените обаче би отнел на българските производители основно конкурентно предимство пред марки с вековни традиции.Успоредно с нарастването на потребле-нието бутилката от един литър увели-чава важността си, основно за сметка на тази от 0.7 л. На този етап позициите на двата вида разфасовки са почти из-равнени и всяка от тях реализира почти по 40% от продажбите в количество.

Водка

Водката е другата голяма категория от алкохолните концентрати. През 2007 г. продажбите възлизат на над 14.5 млн. л, които са донесли повече от 197 млн. лева. Ръстът спрямо 2006 г. е 10% в коли-чество и 15% в стойност. Растежът към юли 2008 г. е по-слаб в сравнение с този при уискито, но вероятно годината ще завърши с ръст. Българските продукти са доминиращи с 90% от обема и 74% от стойността за декември 2007 г. – юли 2008 г. Влиянието на чуждите продукти също се засилва, но със значително по-слаби темпове, отколкото при уискито.Интересна картина представя сегмен-тацията на водките на ароматизирани и неароматизирани. През 2007 г. делът на ароматизираните е бил малко над 10% от обема, като е нараснал трой-но в сравнение с предходната година. В периода до юли неароматизираните продукти възвръщат част от изгубе-ните си позиции, но е интересно как ще завърши годината.Първа по важност в количество и стой-ност е бутилката от един литър. Де-лът й от продажбите бавно нараства и сега на нея се падат половината от оборотите. Следват разфасовките от 0.7/0.75 л с малко под 30% от пазара и малките бутилки от 0.2 л, които са про-дали една пета от количествата и 14% от общата стойност на пазара.

Ракия

През 2007 г. са продадени по-малки коли-чества бутилирана ракия, отколкото водка, а ръстът спрямо 2006 г. е симво-личен и по-скоро може да се говори за запазване на нивата. В стойност нара-стването е осем процента.Ракията е изключително български про-дукт и тук чужд сегмент практически липсва. На база на данните като най-продавана ракия се оказва гроздовата,

в бутилка от 700 или 750 мл, на средна цена от малко над 7 лева.Бутилките от 700 и 750 мл реализират малко над половината от обема и обо-рота на целия пазар, а гроздовата ракия изцяло доминира с почти 97%.Данните не покриват домашното про-изводство.


Алкохолът както и останалите напитки има два големи канала на разпространение – магазини и заведения. През заведенията минават по около 30% от количествата

и в трите категории – уиски, водка и ракия. Баровете са с най-малко значение за продажбите и на трите, като в тях почти няма продажби на ракия. Общо от целия пазар (заведения и магазини), за ракията най-важни са ресторантите. За уискито това са специализираните мага-зини за алкохол, а за водката – магазини-те между 41 и 300 кв. м и кафенетата и бюфетите. Изявени лидери сред канали-те обаче не могат да бъдат отличени за никоя от трите категории.

39


ПАЗАРИ

ПЛЮС

41

°8 (XXXIII) 2008

“Кремльовская” е висококачествена водка, предпочитана от познавачите в целия свят. Тя излиза на пазара в началото на 1990 година

като бързо успява да докаже своите качества и достойно е наречена “Th e Toast of New Russia”. “Кремльовская” се утвърждава и става

позната в света като водка за тостове, която може да пиете с приятели, като тя се консумира най-вече с шот чаши. Изтънчена и

амбициозна “Кремли” си извоюва много почитатели, заради своя изискан и балансиран вкус, който и дава предимство пред останалите

конкуренти на пазара. Водка “Кремльовская” ще достави истинско удоволствие на всички ценители.

Производител: SPI Group, собственик на световноизвестната марка “Stolichnaya”.

Вносител: “Стандарт 17А” ООД, София, ул. “Нешо Бончев” 26, тел. 02/936 74 04


ПРОИЗВОДИТЕЛИ

°9 (XXXIV) 2008

Мисли глобално, действай фокусирано Тенеденциите сред 50-те най-големи в бързооборотните стоки:

Няма какво особено да се направи със зехтина. Така Unilever обяснява продаж-бата на подразделението си за зехтин Bertolli на Grupo SS за 500 млн. британ-ски паунда, съобщава британското спи-сание The Grocer.Bertolli е една от водещите световни марки зехтин. Въпреки това от Unilever твърдят, че възможностите за инова-ции и развитие в производството на този продукт са ограничени за разлика от сосовете, маргарините и замразе-ните храни на марката, които компа-нията възнамерява да си запази.

Малко, но силни бизнес единици

През последните осем години Unilever e съкратила броя на марките в порт-фолиото си от 1600 на 400. Оттегляне-то от бизнеса със зехтин е просто още една стъпка на ком-панията в про-цеса на рефо-к у с и р а н е върху ядро от силни б и з н е с единици. В резул-тат на т а з и

стратегия 12-те водещи марки на Unilever в момента генерират повече от 60% от оборота.Unilever не е единствена компания, ко-ято се фокусира върху успешните си марки. Тазгодишният OC&C индекс на световните гиганти, който беше

създаден специално за The Grocer, показва, че значителен

брой от 50-те най-големи световни производители на бързооборотни сто-ки възприемат подобна стратегия.Акцентирането върху силните бран-дове е една от основните причини 50-те най-големи световни компании съвкупно да отчетат най-добрите си резултати за периода от първото

проучване през 2001 г. до послед-ното – през 2007 г., казват от OC&C. Маржовете на печалбата на тези компании през миналата година са 18.2%, което е повише-ние с 1.2% спрямо предходната. В същото време продажбите им са

нараснали с 9.5% и пазарният им дял е достигнал исторически максимум.

Резултатите на Nestle, най-големият производител на бързооборотни сто-ки в света, показват, че 19 от негови-те 31 милиарда марки (в швейцарски франкове) са нараснали естествено с по минимум 8% и 15 – с поне 10%. И две-те числа значително надвишават сред-ния растеж на компанията от 7.4%. Аналогично 23-те милиарда марки (в американски долари) на Procter&Gamble (P&G) са нараснали със 7%, в сравнение с 5% растеж за цялата компания.

Световните производители се съсредоточават върху най-силните си марки и печелят въпреки кризата

По-малкият брой марки позволява на компанията да инвестира по-концентрирано в маркетинг



43

°9 (XXXIV) 2008

Ползите от фокусирането

Защо фокусирането на марките се оказва токова успешно за световните производители? Ползите са в няколко посоки, казва Николас Фари, асоцииран партньор в OC&C Strategy Consultants. „Производителят успява да опознае една категория в детайли и това му помага да разбира по-добре потреби-телите. По-малкият брой марки поз-волява на компанията да инвестира в маркетинг по-концентрирано, което е друг плюс в отношенията с клиента.“Cadbury е добър пример за това до как-во води промяната в стратегиите. През 2005 г. британският производи-тел реши да продаде европейския си бизнес с безалкохолни напитки на част-ни инвестиционни фондове, за да се концентрира върху своя по-бързо рас-тящ бизнес със захарни изделия и други напитки. Тази година компанията оти-де още по-далеч, като се раздели с Dr. Pepper Snapple Group, с която Cadbury се сля още в средата на 90-те години на миналия век.Фокусирането върху силните марки

помага на производителите да дефи-нират по-унифициран набор от цели, казва Фари. „Тази полза е силно подценя-вана, продължава той. Организациите смятат, че имат неограничен капаци-тет и могат да развиват все повече дейности. Но в един момент им става твърде трудно да се справят с много и различни бизнес единици.“Да обясниш на производителите, че цената на усложненото портфолио от марки е огромна, не е никак лесно, добавя почетният секретар на OC&C Крис Аутрам. „Без значение колко умен е един генерален директор, ако той не знае имената на всички свои мар-ки, това само вреди на бизнеса", казва той. Ключово за всяка организация е да осигури спомагателни функции за от-делните бизнес единици като човеш-ки ресурси, финанси, информационни технологии и маркетинг, добавя той. „Ако има стотици единици за подси-гуряване, генералният директор ще прекарва по-голяма част от времето си, като се грижи за операционни въ-проси и ще пренебрегва това, което наистина има значение - марките и

потребителите.“

Печалбата от по-малкия брой марки

Фокусирането има нужда от време, за да се отрази положително на счето-водните отчети, казва Фари. По думи-те му P&G залага на тази стратегия от дълго време, благодарение на което в момента може да се похвали с марж на печалбата от 21%. Unilever от своя страна решава да промени стратегия-та си доста късно. "Но ако трябва да сме честни, компанията имаше много по-фрагментирано портфолио и пъ-тят, който трябваше да измине беше дълъг“, коментира Фари.Съществува мнение, че фокусирането върху силните марки може да попречи на иновациите. Фари обаче смята, че вътре в марките иновацията всъщ-ност може да нарасне. Той определя PepsiCo и Coca-Cola като два добри при-мера за производители, които са во-дещи в иновациите чрез основните си марки. ( )

Продължава в следващия брой



44

°9 (XXXIV) 2008

Почти 90% от българите консумират бял хляб

Пазарът на хляб в България се свива средно с три на сто годишно за пери-ода 2002–2007 г. по данни на Euromonitor. Това каза доц. д-р Бистра Василева от катедра “Маркетинг” на Икономиче-ския университет във Варна по време дискусията “Българският хляб – бизнес, качество, цена”, организирана от хлебо-заводи “Корн” АД. Според анализатори-те отрицателният темп се дължи на намаляването на продажбите на непа-кетиран хляб през последните години. В същото време данните на Euromonitor показват, че продажбите на пълнозър-нест хляб в страната почти са се удво-или – от 2% от общото потребление през 2004 г. до 3.9% през 2007 г., а на ръжен хляб съответно – от 3% (2004 г.) до 4% (2007 г.) Василева добави, че по-голяма част от българските домакин-ства са традиционалисти в навиците си за покупка. Според Euromonitor де-лът на продажбите на бял хляб остава най-висок въпреки тенденцията за лек спад през последните четири години от 91% (2004 г.) на 89% (2007 г.).

Обемът на пазара на хляб

Е около 700 млн. лева годишно, каза Бо-рис Инчев, председател на Браншовата камара на индустриалните хлебопро-изводители и сладкари в България. Той посочи, че средната цена за страната на килограм хляб е не повече от един лев. Според него, ако критерий за опре-деляне на пазара е производство на 10 000 хляба на ден, това означава, че око-ло 30% от производителите са т.нар. малки или занаятчийски производите-ли. Инчев уточни, че по негова преценка големите производители в България са около десет, между 20 и 30 са средните и около 2000 малките производители.Българските потребители не правят

разлика между името на производите-ля, типа на хляба и търговската марка. До това заключение е стигнал екип на варненския икономически универси-тет, провел съответно проучване. За-питаните най-често бъркат наимено-ванията “Стара Загора” и “Добруджа” с търговска марка. Единствената марка, която потребителите са разпознали, е “Бонус”, каза Василева. Тя изтъкна, че производителите могат да променят това положение, като използват мар-кетинговите възможности, които им предоставят изискванията за опакова-не на хляба в индивидуални опаковки.

Опаковките позволяват брандиране на продуктите

По този начин фокусът се измества от чисто ценовата конкуренция, която се

запазва при непакетирания хляб, към конкуренция на основата на качество и предлагани ползи за потребителите при пакетирания и специалния хляб. Тази тенденция бе посочена и от Борис Инчев, който каза, че през последните няколко месеца се наблюдава

Масово преминаване от пресен към пакетиран хляб

Като в страната вече има пазари, къ-дето не познават топлия хляб. Освен това според изпълнителния директор на “Корн” Красен Йоркишев опаковка-та е превърнала хляба в медия с голям тираж. Хлебозаводи “Корн” вече са се възползвали от новите възможности, като са “публикували” на опаковката на своя марка хляб рекламно послание на външна фирма.

Потребители не правят разлика между хлебопроизводител, тип на продукта и търговска марка, сочи изследване

Ася Мандаджиева

Продажбите на непакетиран хляб намаляват в последните години

Надеж

да Чипева

©


°9 (XXXIV) 2008

ПРОДУКТИ

И ПРОМОЦИИ

45

Производител: ОМК АД Адрес: 4003 Пловдив, бул. “Дунав” 3Телефон: 032/900151; 02/9783463; 056/880380; 052/502058Е-mail: [email protected], www.umc.bg

Производител: “Хенкел Австрия”Вносител: “Хенкел България” ЕООДАдрес: София 1700, бул. “Симеоновско шосе” 120Телефон: 02/ 806 39 00Е-mail: [email protected], www.henkel-cee.com

Фибела Wave Rex Lilac Garden

Описание: От октомври млечната напитка „Фибела” се предлага на пазара в обновена опаковка. Новата „Фибела Wave“ се предлага в четири вкуса - ягода, шоко, пъпеш и банан. „Фибела Wave“ е натурален млечен продукт, произведенен по модерна UHT технология, която позволява съхранение при стайна температура до 6 месеца. Съчетава удоволствието от невероятен вкус с ползите на прясното мляко, богато на витамини и минерали. Съвременни европейски системи за контрол на производствения процес гарантират качеството на всяка партида. Не съдържа консерванти.Разфасовка: 0.5 лМаркетингова подкрепа: промоционална SMS кампания “Открий новото лице на Фибела и спечели 444 страхотни награди”. Национална телевизионна реклама: MAD TV, период на провеждане: ноември-декември 2008. За повече информация: www.mad.tv/fibellawave/bg Описание:

Новият омекотител за дрехи Silan AromatherapyFeel Attractive е създаден специално за елегантните дами. С него ще се докоснете до аромата на орхидея и розов цвят, а дрехите ви ще бъдат кашмирено меки. Настъпва златна ера за омекотителите.Разфасовка: Silan AT Feel Attractive 1л, Silan AT Feel Attractive 2 л

Описание: Новият Rex Lilac Garden съчетава в себе си всички качества на идеалния перилен препарат. Сода ефектът на Rex премахва петната и придава искряща белота на дрехите. Rex Lilac Garden ще доведе лятото в дома ви.Разфасовка: Rex Lilac Garden 400 г, Rex Lilac Garden 2 кг, Rex Lilac Garden 4 кг

Производител: Henkel SerbiaВносител: “Хенкел България” ЕООДАдрес: София 1700, бул. “Симеоновско шосе” 120Телефон: 02/ 806 39 00Е-mail: [email protected], www.henkel-cee.com

Silan AromatherapyFeel Attractive

Bonbonland

Производител: „Захарен комбинат Пловдив” АДАдрес: Пловдив, бул. “България” №117Телефон 032/952174, факс:02/953257E-mail: [email protected], http://crystalbg.com

Bonbonland

Описание: Лети карамелени бонбони, произведени по нова технология в удобна, модерна опаковка.• “Билки и мента”, “Повече мента” - подбрани билки и многоментова прохлада за ледена свежест и върховна възбуда.• “Ягода-сметана” - перфектно съчетание от нежен сметанов вкуси великолепен ягодов аромат за неустоима наслада и разтърсващо удоволствие.• “Карамел” - уникален карамелен вкус, разтапящ те заневероятен релакс и завладяващо желание за още…Маркетингова подкрепа: търговска промоция, радиореклама, външна реклама, рекламни материали за търговските обекти, дегустации, консуматорска промоция.Разфасовка: пакет - 90 г, кашон - 60 броя пакети

Описание: Комплект STR8 - тоалетна вода 100 мл + дезодорант 150 мл в атрактив-на метална кутия. Обновената серия STR8 предлага нова опаковка с повече динамика в дизайна. Комплектът STR8 се предлага в 6 варианта: ORIGINAL, OXYGEN, ADVENTURE, RACING, MOTION, BLADE. Новата серия на STR8 е вдъхновена от последните тенденции в автомо-билната индустрия, които отделят специално внимание на линиите. Лю-бимата марка аромати за мъже се развива и добива формата на истин-ска кола.

Подаръчни комплекти STR8

Вносител: “Сарантис България” ООДАдрес: София, кв. “Бояна”, ул. “Кумата” 77Телефон 02 969 09 69e-mail: [email protected], www.sarantis.bg


°9 (XXXIV) 2008

ПРОДУКТИ

И ПРОМОЦИИ

46

Производител:“Домейн Бойар интернешънъл” АДАдрес: София, ул. “Златен рог” 20-22Телефон: 02/ 969 79 80 факс - 02/969 79 81 E-mail: [email protected]

Конфитюр Perfect 55% Описание:Конфитюр Perfect 55% с цели и парчета плодове - ягода, малина, горски плодове, вишна, боровинка. Новата серия конфитюри Perfect 55% плодове включва продукти, предназначени за ценителите на високото качество, произведени от специално подбрани плодове, без изкуствени оцветители, аромати, подсладители и консерванти. С Перфект 55% ще се насладите на приятния аромат , нежния вкус и изискан стил на нашите продукти , просто денят Ви ще бъде Перфектен.Маркетингова подкрепа: Печатна реклама, дегустации, подкрепа на местата за продажба.Разфасовка: 300 г

Конфитюр Classic 900 г - РР Описание:

Конфитюр Classic с цели и парчета плодове - ягода , вишна , горски

плодове , боровинка. Classic 900 г РР кофа с in mould печат е първият по рода си продукт, произведен в България в

този вид опаковка. Конфитюрите Classic 900 са със съдържание на 35% цели и

парчета плодове на 100 г, без изкуствени аромати,оцветители и подсладители. В

продуктитеClassic 900 съчетахме високо качество,

уникален дизайн и добра цена. Маркетингова подкрепа:

Печатна реклама, дегустации, подкрепа на местата за продажба Разфасовка: 900 г

Производител: „Цима 99” ООД, гр.Раковски Адрес: гр.РаковскиТелефон: 03153 21 95; fax : 03153 21 94Е-mail: [email protected], www.cima99.com

Производител: “Хлебозаводи Корн” Адрес: гр. Горна Оряховица, ул. "Св.Кн.Борис I" № 94Телефон: 0618 6 49 01, 0889430841Е-mail: [email protected], www.korn.bg

Пурпурен хляб

Описание на продукта:Продуктова линия PUR PUR е уникална серия висококачествени хлебни продукти, произведени по оригинална австрийска рецепта от пълнозърнесто брашно, получено от пурпурна пшеница. Този вид пшеница е естествен източник на антоциани, които притежават свойството да улавят свободните радикали на клетката. Продуктите PUR PUR са изключително полезни, характеризиратсе с ядков вкус.Разфасовка: 550 г нарязан, 300 г нарязан и 200 г земели

П PUR PUR

КОНТАКТИ ЗА РЕКЛАМА: Калина Павлинова, тел. (02) 8105 556e-mail: [email protected]срок за заявка 20.01.2009

брой 1, 2009излиза през месец февруари

СПЕЦИАЛНИ ХЛЯБОВЕ

КОЗМЕТИКА ЗА БРЪСНЕНЕ

МЮСЛИ И ЗЪР-НЕНИ ЗАКУСКИ

Описание:Серията е ориентирана към модерния стил – изявена плодовост, характерна свежест и един хармоничен, даващ наслада вкус. Вината са подходящи за най-разнообразни блюда и храни. Серията включва: мускат, шардоне, мерло и каберне совиньон.

Серия вина „Бойар“



47

°9 (XXXIV) 2008


АНАЛИЗИ

°9 (XXXIV) 2008

Еню Енев,анализатор в The Nielsen Company

Търговията на дребно се концентрираи модернизира

През 2008 г. продължава да намалява броят на традиционните магазини, чийто асортимент се предлага и в су-пер- и хипермаркетите.Броят на обектите за търговия с бър-зооборотни стоки на дребно в Бълга-рия продължава да намалява. През пър-вата половина на 2008 г. той е с 2.2% по-малък в сравнение със същия период на 2007 г. Запазва се тенденцията за повишаване на броя и значението на супер- и хипермаркетите за сметка на различните видове търговски обекти от т.нар. традиционна търговия. Най-засегнати като брой са магазините, които са преки конкуренти на супер- и хипермаркетите, но за разлика от тях са специализирани в продажбата само на определен вид стоки, а именно:

дрогерии – спад с 25% »специализирани магазини за чай и »кафе – спад с 18%специализирани магазини за алкохол »спад с 13%смесени магазини – спад със 7% »магазини за парфюми и козметика – »спад със 7%павилиони – спад с 5% »специализирани магазини за шокола- »дови изделия – спад с 5%.

Тенденциите при разпределението между различните по големина храни-телни магазини през първата полови-на на 2008 г. се запазват. Супер/хипер-маркетите с квадратура над 300 кв.м бележат ръст в броя си от 7% спрямо юли 2007 г. и 20% спрямо юли 2006 г. и достигат до 603 обекта. Магазините с квадратура от 40 до 300 кв.м имат леко повишаване на броя си с 1.5% спрямо 2007 г. По-малките обекти – тези от 20 до 40 кв.м и тези под 20 кв.м, съвсем ло-гично се свиват като брой съответно с 1% и 7%. Въпреки това остават много-бройни – съответно 10 630 за средните по големина обекти и 11 430 за най-мал-ките. При последните два типа обекти спадът е предимно в жилищните ком-

плекси, където средните намаляват с 4%, а малките със 7%. В централните части на градовете и двата вида тър-говски обекти също – но по 3%.

Увеличаването на супер/хипермаркетите в жилищните комплекси води до намаляване на традиционните обекти там

Хипермаркетите се увеличават най-ве-че в жилищните комплекси. Там са били построени 27% повече хипермаркети и през юли 2008 г. са се намирали 75% от всички хипермаркети. В централни-

те градски части е нараснал предимно броят на супермаркетите, които ма-кар и с доста малък брой в тези райони, са се увеличили с 50%. Увеличението на хипер- и супермаркетите в населените места е съпроводено от намаляване на традиционните търговски обекти в същите райони на градовете. В централните градски части е нама-лял броят на специализираните ма-газини за парфюми и козметика. През 2006 г. 61% от тях са били разположени там, докато през 2008 г. вече са 55%. В

Броят на обектите за търговия на дребно в България намаля с 2.2% през първото полугодие на 2008 г. спрямо същия период на 2007 г.


АНАЛИЗИ

49

°9 (XXXIV) 2008


Модерните и луксозни заведения привличат все повече посетители, макар и цените там да са по-високи. Броят на бюфетите намалява със 7.2%, а на сладкарниците – със 7 процента. Кафенетата запазват значението си. Те са станали само с 1.4% по-малко през юли 2008 г. спрямо юли 2007 г. В същото време заведенията за бързо хранене и дневните барове стават все по търсени, а броят им се увеличава през 2008 г. съответно с 5% и 16%. Нощните барове и дискотеки са намалели с цели 7% през първите шест месеца на 2008 г. и са се върнали на нивата от лятото на 2006 г. Традиционните кръчми и ресторанти са се увеличили само с около 1% през 2008 г. и практически остават на нивата отпреди година. Динамиката при търговските обекти за консумация на място е най-голяма в жилищните региони. Бюфетите са намалели с най-голям процент (17%) именно там, но са били до известна степен заменени от заведенията за бързо хранене, които пък бележат най-големия си ръст отново там с 13%. По-различно е положението при сладкарниците, делът на които намалява предимно в централните градски части. Там те са били изместени от дневните барове, които за разлика от намаляващите с 26% сладкарници се увеличават в централните райони с 34%. Кварталните барове и дискотеки също са на изчезване, но спадът им от 22% е частично компенсиран от увеличаващите се с цели 18% заведения от този тип в централните райони на градовете.

Печелят модерните и луксозни заведения

жилищните комплекси текат подобни процеси, но с дрогериите и санитарии-те. През 2007 г. 34% от дрогериите/са-нитариите са работели в жилищните квартали, докато през 2008 г. броят им в тези райони намалява с най-голе-ми темпове и там остават само 20% от тях. Магазините за кафе и чай също намаляват с най-голям темп (32%) в жилищните райони. Специализираните магазини за алкохол почти напълно изчезват в промишлени-те и крайградските зони на градовете и сериозно намаляват (с 27%) в жилищни-те комплекси. Смесените магазини губят позиции най-вече в кварталите на градо-вете. От 38% от всички такива обекти през 2007 г., през 2008 г. се забелязва спад от 36% и там остават по-малко от 26% от тях. Павилионите намаляват по-бър-зо в жилищните квартали – 10% за една година, докато в централните градски части бележат по-малък спад от 5%. Основният спад при специализираните магазини за шоколадови изделия също е в жилищните райони – с 13% през 2008 г. в сравнение с 2007 г.

Супер/хипермаркетите концентрират парични средства

Нарастващата концентрация на тър-говията на дребно в супер- и хипермар-кетите е най-видна от гледна точка на паричните обороти.

Ако през юли 2006 г. 27% от всички »продажби в стойност на нехрани-телни бързооборотни стоки са се осъществявали в супер/хипермарке-тите, през юли 2008 г. този дял вече е 34%. Особено важно е да се отбе-лежи, че супер/хипермаркетите са по-малко от 2% като брой от всич-ки търговски обекти за търговия на дребно с бързооборотни стоки.

Традиционните търговски обекти

постепенно губят тежестта си в общите продажби на нехранителни стоки – процес, който е свързан и с постоянно намаляващия им брой. Супер/хипермаркетите са отнели продажби от магазините за до-машни потреби, където е налице 3% намаляване на оборотите; при най-малките хранителни магазини (под 20 кв.м) спадът е с 2%; смесени магазини, дрогерии/парфюмерии/козметики също са намалили значе-нието си за общите продажби на нехранителни бързооборотни сто-ки – всеки с по 1% през 2008 спрямо 2006 г. (виж фиг. 1).Ситуацията при търговията с хра- »нителни стоки е сходна с тази при нехранителните. Важността на супер/хипермаркетите нараства средно с около 2% на година от 2006 г. насам и през юли 2008 г. е 20.4%. Каналите, които губят тежест в продажбите на дребно в стойност, макар и с не толкова голям процент както при нехранителните катего-рии, са: средните хранителни магази-ни (20–40 кв.м) – спад от 1%; малките хранителни магазини (под 20 кв.м) – спад от 2%; кафенета/бюфети/слад-карници – спад с 1% (виж фиг. 2).За газираните безалкохолните на- »питки и бирата важността на супер/хипермаркетите за продаж-бите в стойност не е така голяма, както за хранителните и нехрани-телните бързооборотни катего-рии, но също е нарастваща. През първата половина на 2008 г. 7.7% от търговията на безалкохолни напит-ки и бира в стойност са се осъщест-вявали в модерната търговия. За сравнение, през 2006 това са били едва 5.3%. Най-малките по площ хранителни магазини, които си ос-

тават традиционно важен канал за търговията с бира и газирани безал-кохолни напитки, са намалели като важност с 2% в сравнение с 2006 г. и сега през тях се осъществяват 15.6% от продажбите в стойност. Традиционно силният канал за тези продукти – кафенета, бюфети и сладкарници, също губи от тежест-та си с 3.4% и през юли 2008 генери-ра около 21% от всички продажби на бира и газирани безалкохолни на-питки в стойност (виж фиг. 3).

По-голямата площ и продуктовото разнообразие при супер/хипермаркети-те дава възможност за повече печалби. То им позволява да продават повече продукти с по-висока добавена стой-ност (премиум продукти). Процентно делът на продуктите от първа необходимост, които са с по-ниска себестойност, е много по-голям при малките магазини, отколкото при супер- и хипермаркетите. Например хранителните продукти заемат около 70% от търговската площ в супер- и хипермаркетите и цели 80-84% в сред-ните и малките хранителни магазини. Точно обратна е пропорцията при не-хранителните продукти. В супер/хи-пермаркетите козметиката, домаш-ните потреби, санитарните продукти и др. заемат около 12-13% от търгов-ските рафтове, докато в средните и малките обекти на тях се падат само около 8-6% от това пространство. Това съотношение на търговската площ несъмнено оказва влияние и върху структурата на продажбите. Средно около 33% от всички продажби в супер/хипермаркетите се падат на пресни-те храни, докато в малките и средни-те хранителни магазини процентът е над 40. Алкохолните, козметичните, санитарните продукти и продуктите за дома имат по-голям дял от оборота в модерната търговия, отколкото в малките и средните магазини.

През супер- и хипермарке-тите минава 20.4% от търго-вията с хранителнистоки и 34.4% от търговията с нехра-нителни към август 2008 г.


АНАЛИЗИ

50

°9 (XXXIV) 2008


През лятото на 2006 г. бе сложен край на оконча-телното разпадане на Югославия и бе поставено началото на нова независима държава - Черна гора. На 3 юни 2006 г. черногорци посрещнаха независи-мостта на собствената си държава, в която са едва 43.2% от общо 624 хил. души население. Раз-дялата между Сърбия и Черна гора според някои бе твърде хазартна стъпка за малката държава, която загуби покровителството на голямата си сестра. Затова и придоби популярност като „Ка-зино Роял” на Балканите. В действителност след отделянето имиджът на Черна гора се подобри. Легитимността на черногорската държавност получи пълно международно признание. Направе-на беше и първа крачка към членство в Европей-ския съюз с подписването на споразумението за стабилизиране и асоцииране в Европейския съюз през октомври 2007 г. През 2007 г. страната ста-на пълноправен член на Международния валутен фонд и Световната банка.

624 хил. потребители в Черна гора правят оборот от 800 млн. евро Жителите на страната консумират най-скъпата храна и имат най-нисък жизнен стандарт в сравнение със Сърбия и Хърватия

Търговията е най-бързо развиващи-ят се сектор на икономиката на Чер-на гора. Въпреки че територията на страната и населението са малки, през 2007 г. е регистриран оборот от поч-

ти 800 млн. евро. За сравнение - през 2006 г. той е бил около 600 млн. евро. Около 40% от всички регистрирани фирми в страната са търговски, а ра-ботещите в сектора са близо 20% от общия брой на заетите през 2007 г. При това са се увеличили с 29% спрямо 2005

г. Нетното месечно възнаграждение в сектора, въпреки че нараства, е много под средното за страната. През 2007 г. то е 208 евро при 338 евро средно.Големият брой търговски фирми се дъл-жи на факта, че в Черна гора

Доминиращият тип търговски обекти са малките магазинчета.

Те са най-предпочитани за пазаруване в страната според компанията за па-зарни изследвания Gfk Group от 2005 г. С повишаване на покупателната сила на населението се дава възможност за развитие и на по-големи формати магазини като веригите Mex d.o.o. ("Мекс"), Pantomarket d.o.o. ("Пантомар-кет"), Carine d.o.o. ("Царине"), Voli d.o.o. ("Воли"), Mjesovito a.d. ("Мешовито"), Napredak a.d. ("Напредък") и Knjaz d.o.o. ("Княж"). Освен това към пазара започ-ват да поглеждат търговски вериги от

Словения и Сърбия, както и по-големи играчи като хърватския Agrokor Group ("Агрокор груп") и мултинационалните Metro AG ("Метро").

Наблюдава се интензивно регистрира-не на представителства на чужди фир-ми в Черна гора и навлизането на паза-ра на веригите влияе върху повишаване стандарта на услугите. За да бъдат конкурентоспособни и да отговорят на растящото потребителско тър-сене на висококачествени продукти, местните компании се ориентират към разширяване на мрежата си и съ-трудничество с чуждестранни вериги.Страната има

Новата държава на Балканите

Дияна Петрова, SeeNews*

33.18% от доходите отиват за храна и безалкохолни напитки.

Предвижда се плоският данък да бъде намален до 12% от януари 2009.

*експерт „Корпоративни проучвания“ в SeeNews – Research & Profi les, автор на стати-ите по темата 52

Shut

ters

tock

©


АНАЛИЗИ

51

°9 (XXXIV) 2008


През първото полугодие на 2008 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Черна гора се уве-личи с 8% на годишна база, а индустриалното производство, което е индикатор за повише-но търсене – с 3.9%. Прогнози за 2008, 2009 и 2010 предвиждат БВП да нарасне средно с 9.7% за година в номинално изражение, а средното ниво на инфлация да достигне 3.5%. И през първата половина на 2008 г. дефицитът по текущата сметка на Черна гора се задълбочи, (нараствайки със 78% спрямо същия период през 2007 г.), защото износът на страната покрива по-малко от 30% от вноса. Отчете-ният приток на преки чуждестранни инвес-тиции е 311 млн. евро от януари до юни 2008. Процентът на безработните през първата половина на 2008 е 18%, а средната нетна ме-сечна заплата – 405 евро.През 2007 и 2006 Черна гора бележи ръст на БВП спрямо 2005 г., който се дължи на бума в сектора на услугите и в частност на туризма и търговията. БВП на глава от населението нарасна с 23% през 2007 спрямо 2005. Процен-тът на безработните намаля значително – с 15.8 процентни пункта през 2007 спрямо 2005, а средната нетна месечна заплата за

страната се увеличи на 338 евро през 2007 от 282 евро през 2006. През 2007 бюджетният излишък на Черна гора се удвои спрямо 2006, достигайки 172.9 млн. евро по предварителни

данни на Министерството на финансите на Черна гора. Инфлацията през 2007 г. надмина 2-процентната инфлация от 2006 с 5.7 про-центни пункта.

Макроикономическа визиткаОсновни макроикономически показате-ли (2003–2007 г.)

2007 2006 2005 2004 2003

БВП, млрд. € 2.540 2.148 1.815 1.669 1.510

БВП на гла-ва от насе-лението, €

3571 3443 2912 2684 2435

Ръст на БВП, % 10.3 8.6 4.2 4.4 2.5

Инфла-ция, % 7.7 2.0 1.8 N/A N/A

Безработи-ца, % 21.9 28.64 37.72 45.34 50.23

Преки чуж-дестранни инвести-ции, млн. €

524.88 466.701 380.921 50.567 38.725

Източник: Министерство на финансите на Черна гора

Черна гора в класацията Ease of Doing Business 2009

Позиция

Леснота за правене на бизнес 90

Започване на бизнес 105

Отпускане на разрешително за строеж 167

Назначаване на служители 104

Регистриране на собственост 123

Отпускане на кредит 43

Защита на инвеститорите 24

Плащане на данъци 139

Външна търговия 125

Сключване на договор 130

Прекратяване на дейност 42

Източник: Световната банка


АНАЛИЗИ

52

°9 (XXXIV) 2008


Проекти за големи търговски центрове

Проект Инвеститор Обща площ (кв. м) Пусков срок

„Делта сити Черна гора“ „Делта“ - Черна гора 35 580 2008

„Грийн базар“ „Гинтас“ Инк•. 58 500 2008

„Никич“ „Никич“ 10 500 2008

„Атлас бизнес център“ „Атлас груп“ 85 000 2008

Източник: Colliers International

Месечни разходи за живот на домакинство през 2007

Евро

Месо 62

Мляко, сирене и яйца 47

Хляб и зърнени храни 30

Зеленчуци 23

Плодове 13

Тютюневи изделия 11

Захарни изделия 10

Риба 7.0

Олио и масло 7.0

Минерална вода и безалкохолни напитки 7.0

Алкохолни напитки 6.0

Кафе, чай и какао 5.0

Вина 2.0

Бира 2.0

Източник: Монстат –Статистически институт на Черна гора

Месечни разходи на човек през 2007

Евро

Храна и безалкохолни напитки 54

Битови разходи 20

Транспорт 17

Облекло 12

Комуникации 9.0

Домашни потреби 8.0

Здравеопазване 6.0

Култура и развлечение 6.0

Образование 3.0

Източник: Статистически институт на Черна гора

Сравнително добре развита търговска инфраструктура

от обекти за търговия на едро и дреб-но. Големите търговски обекти са със-редоточени предимно в столицата Подгорица и в туристическите цен-трове по адриатическото крайбрежие за сметка на централните планински части и северните райони. Покупател-ната сила на населението в тези ра-йони все още е ниска и често се купува на вересия от местните дребни тър-говци предимно основни продукти за живота.По данни на Статистическия инсти-тут на Черна гора - Монстат, през 2007 г. черногорци харчат най-много за хра-на и безалкохолни напитки - 33.18% от доходите си, след това за транспорт - 10.28%, и едва 2.16% за образование.Изследване на разходите за живот в Черна гора, Сърбия и Хърватия показва, че черногорци консумират най-скъпата храна и имат най-нисък жизнен стан-дарт в сравнение със съседите си през

2008 г. Потребителска кошница от 25 вида храни и напитки в Черна гора е по-скъпа с 30% в сравнение със Сърбия, а цените на дребно на селскостопан-ските продукти в Черна гора са с 9.0% по-високи от тези в Хърватия, докато средната месечна заплата в Хърватия е 723 евро, а в Черна гора е 420 евро през 2008 г.Заради противоречивите тенденции

Чуждестранните компании са изправени пред дилемата

дали пазарът на бързооборотни сто-ки в Черна гора е възможност или за-

плаха. Прави впечатление, че инвес-титорите на черногорския пазар са предимно регионални - от Словения, Сърбия и Хърватия, които познават добре бизнес климата в региона. За компании, идващи от модерни и кон-курентни пазари с добре организирана бизнес среда, преходът към този раз-виващ се пазар може да се окаже тру-ден поради политическата и иконо-

мическата нестабилност на младата държава. През 2008 г. Световната банка поста-вя Черна гора на 90 място сред общо 181 държави, класирани според услови-ята на бизнес средата в класацията Ease of Doing Business 2009. Според Све-товната банка основните проблеми пред бизнеса в Черна гора са множе-ството административни бариери, рефлектиращи в продължителни и непрозрачни процедури. За постро-яването на склад в страната компа-ниите трябва да преминат през 20 процедури, които отнемат 248 дни. За сравнение – в Дания процедурите са шест, а в Корея са необходими само 34 дни.

По защита на инвеститорите обаче Черна гора изпреварва

България и Сърбия и дори Хърватия и Унгария. Върху развитието на пазара на бързооборотни стоки в Черна гора благоприятно влияят структурните реформи, либерализацията на външно-търговската дейност, ниските мит-нически тарифи, приетите закони за външнотърговската дейност, за защи-та на конкуренцията, за ДДС, за касови-те апарати и за защита на потреби-телите. В страната еврото е официална валу-та от 2002 г., което е удобно за мест-ните и чуждестранните инвестито-ри, защото елиминира валутния риск. Ставката на корпоративния данък от 9.0% е една от най-ниските в Източна Европа (в България, Сърбия и Албания е 10%, а в Хърватия - 20%), а от януари 2007 г. е въведен плосък данък от 15%, който се предвижда да бъде намален на 12% от януари 2009. През 2007 г. бе либерализиран пазарът на недвижими имоти, в резултат на което се заси-ли търсенето на търговски площи и инвестициите в недвижими имоти се увеличиха.

БЪДЕТЕ ИНФОРМИРАНИ С ЕЛЕКТРОННИЯ БЮЛЕТИН

НА РЕГАЛ.

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ НА WWW.REGAL.BG

Корпоративният данък от 9% е един от най-ниските в Източна Европа.

50


АНАЛИЗИ

53

°9 (XXXIV) 2008


Кой кой е в търговията в Черна гораИнвеститорите на пазара в страната са предимно регионални

Delta Maxi Черногорската търговска компания Napredak a.d. ("Напредък") обяви през август 2008 г. стратегиче-ското си партньорство с най-голяма-та сръбска верига за търговия на дреб-но Delta Maxi d.o.o. ("Делта Макси"). С това сръбската компания придоби мажоритарен дял в Ela ("Ела"), търгов-ската верига на "Напредък", в която влизат 13 супермаркета, предимно около Котор. "Делта Макси" планира да инвестира в следващите пет го-дини 46 млн. евро в отварянето на 27 нови "Ела" обекти в цяла Черна гора - в Будва, Улцин и Тиват, като до края на 2008 г. се очаква броят на "Ела" супер-маркетите да достигне 22. До този момент "Делта" работи на черногорския пазар чрез пет магазина, като планира да отвори още седем до края на 2008 г. в Херцег Нови, Никшич, Улцин и Биело поле, включително и един хипермаркет - "Супермакси", с площ 5 хил. кв.м в мола, който компанията строи в Подгорица. През ноември 2007 г. "Делта Макси" отвори супермаркети в Подгорица и Бар. Веригата предизвика огромен интерес в Подгорица, къде-то на площ 1000 кв.м се предлагат над 5500 артикула. Супермаркетът в Бар е с площ 1300 кв.м и предлага над 800 вида продукти. В началото на 2007 г. започна строи-телството на първия мол в Черна гора - "Делта сити" с обща площ 48 хил. кв.м, инвестициите в който възлизат на 60 млн. евро. Най-големият търгов-ски център в Черна гора, с който ще влязат и световноизвестни марки, трябва да бъде открит в късната есен на 2008 г. Компанията е закупила още 60 хил. кв.м в Подгорица, за да изгради още един мол.

Mercator В началото на 2008 г. словен-ската верига Poslovni Sistem Mercator d.d. ("Меркатор") навлезе в Черна гора, като закупи 51% от една от трите водещи търговски компании в Черна гора - "Мекс", пое управлени-ето на нейните десет супермаркета и промени името им на "Меркатор-Мекс". От 11 години "Мекс" има супер-

маркети в столицата Подгорица, във втория по големина град - Никшич, в главното адриатическо пристанище - Бар, и в още един адриатически град - Улцин. През юли 2008 г. се откри моде-рен супермаркет "Меркатор-Мекс" с площ около 500 кв.м в туристическия крайморски град Мелине, близо до Хер-цег Нови. "Меркатор" планира да ин-вестира в Черна гора около 6 млн. евро през 2008 г. и да разшири мрежата си от супермаркети във всички по-голе-ми градове на страната през следва-щите пет години.

Voli Черногорската верига супермар-кети Voli d.o.o. ("Воли") отвори моде-рен хипермаркет върху 2 хил. кв.м на кръстопътя между Котор, Тиват и Будва на стойност 5 млн. евро. През 2008 г. компанията планира да отво-ри нов търговски център в Подгорица на стойност 8.5 млн. евро върху 7350 кв.м, който да включва хипермаркет с площ 4300 кв.м, както и да започне строителството на 6 хил. кв.м мол в Биело поле на стойност 7 млн. евро.

Mjesovito В началото на 2007 Mjesovito a.d. ("Мешовито") - най-старата тър-говска верига в Черна гора, създадена през 1954 г., обяви, че за две години компанията е модернизирала шест от своите общо 12 супермаркета, разпо-ложени в Херцег Нови, Тиват, Топла и Бар. През 2007 г. "Мешовито" инвести-ра 1.3 млн. евро в обновяване на мага-зините си.

Cerere През 2007 италианската тър-говска компания Cerere SRL придоби за 7 млн. евро най-голямата черногор-ска верига за продажба на вестници, цигари и други бързооборотни сто-ки - Knjaz d.o.o. ("Княж"), Никшич, об-хващаща над 200 търговски обекта под брандовете Stampa, Stampa plus, Trgopres и Srna.

Agrokor През юни 2008 г. хърватската верига за търговия с хранителни сто-ки Agrokor Group закупи дела на Cerere в Щампа.

Пазарът на бързооборотни стоки в Черна гора се развива, още не е на-ситен и предоставя възможности за растеж. Заради това се очаква в бъдеще конкуренцията на него да се увеличи. Неизползваният потенциал на този пазар благоприятства прила-гането на всякакви нови маркетинго-ви идеи, като например франчайзинг и онлайн търговия на дребно.Черногорският потребител започва да се интересува от нови продукти, готов е да експериментира с нови марки, разпознава брандовете и из-исква висококачествени стоки на по-ниски цени. Това са предпоставки за създаването на нови формати тър-говски обекти като хипермаркети и молове.Очаква се да продължи обединение-то и окрупняването на местните търговци, за да бъдат по-конкурен-тоспособни.Правителството на Черна гора пла-нира да разработи национална стра-тегия за развитие на търговията, да се приемат закон за търговията, закон за общата безопасност на про-дуктите и други закони от значение за търговците и потребителите. Все още голяма част от пазара на бързооборотни стоки остава в сян-ката на сивата икономика, която през 2007 г. формира между 15 и 30% от БВП на Черна гора. Черногорското правителство заяви намерението си да засили борбата със сенчестия бизнес. Предвижда се външната търговия да увеличи размерите си, облагоде-телствана от вече подписаните двустранни споразумения за свобод-на търговия със страните от Югоиз-точна Европа и на многостранното Споразумение за свободна търговия - ЦЕФТА, със страните от региона.

Тенденции


КОНСУЛТ

°9 (XXXIV) 2008

Здравият и отдаден на работата персонал оказва пряко влияние вър-ху производителността и крайните резултати на компанията, казва Грег Питърсън, управляващ директор на Kellogg's, Великобритания, за сп. The Grocer. Освен това за всяка компания е жизненоважно да си изгради репутация на отличен работодател, ако иска да спечели в съревнованието за най-та-лантливи сътрудници.Водени от тези мисли, още през 2004 г. в Kellogg's започват кампанията Fit for Life. Идеята на компанията е да разра-боти схема, която надхвърля тради-ционните здравни и хранителни про-грами. Прагматичната цел е хората да вършат по-добре работата си и да отсъстват по-малко.

Цял живот във форма

Лошите хранителни навици причиня-ват загуби от намалена работоспо-собност, които се равняват на почти 97 млн. работни дни годишно, или на стойност 16.85 млрд. паунда. Това по-казва проучване, проведено от Ipsos Mori за Baxter Storey.

Като част от програмата Fit for Life специален здравен екип започва да дава препоръки на служителите как да жи-веят по-здравословно. Екипът безплат-но и конфиденциално прави годишни оценки на здравословното състояние. Те включват изследвания на кръвното налягане и холестерола, както и анализ на начина на живот.Ключов елемент в програмата според Питърсън е, че се разяснява ролята на балансирания начин на живот. „Стре-мим се да убедим служителите си във важността на доброто физическо състояние, правилното хранене и фи-зическите упражнения“, обяснява той. Здравните прегледи сами по себе си не са достатъчни. Kellogg's преразглежда и менюто на кетъринг доставчиците за офисите, за да създаде условия за по-здравословно хранене. Вече четвърта година програмата се ползва с широка подкрепа от персонала, а кръвното на-лягане и нивата на холестерол на слу-жителите значително са се подобрили.

Индустрията се обединява

Други производители на храни във Ве-

ликобритания също имат подобни ини-циативи. Всичко това вдъхва живот на „Плана за здраве и благосъстояние в индустрията“, който Федерацията по храните и напитките (FDF) обявява през 2004 г.Здравословното състояние на работ-ниците не е проблем само на големите компании. Затова FDF с помощта на Агенцията по хранителните стандар-ти (FSA) и доброволци като Kellogg's наскоро публикува

„Наръчник по здравословно хранене“

(Healthy Eating Toolkit). Книжката съвет-ва компаниите как да внедряват ини-циативи и да промотират здравослов-ното хранене на работното място.FDF обеща да продължи да подпома-га амбициите на кампаниите, като публикува годишни отчети за постиг-натото от тях. Федерацията ще награждава „отличниците“. В тради-ционните „Награди за обществено партньорство“ се добавя и категория за работно място. Организацията ще обявява най-добрите си практики на своята интернет страница. ( )

Здравето на служителите е добра инвестицияБритански производители се заеха с диетата на персонала си, за да повишат приходите си

Ася

Колева

©


КОНСУЛТ

55


°9 (XXXIV) 2008

Кризата идваАвтор: Макс Оте

Вече повече от две десетилетия под повърхност-та на глобалната икономика се извършват ма-сивни размества-ния и назряват причините за дълбоката финан-сова криза.Книгата на проф. д-р Макс Оте съдържа полезна информация, която обосновава прогнозите на автора и аргументира неговите предупреждения. Тя предлага програма за преодоляване на послед-ствията, която съветва как да се намалят задълженията на компаниите, да се организират инвестициите, да се избегнат загубите и да се ограничи финансовият риск.

Цена: 20.00 лв.helikon.bg

Consumer-Centric Category Management: How to Increase Profits by Manag-ing Categories based on Consum-er Needs Автор: AC Nielsen

В някои части на света, особено на развиващите се пазари, менидж-мънтът на кате-горията остава една нова идея с нереализиран потенциал. Тази книга, която изследва състоянието и изкуството на мениджмънта на катего-рията, е за всеки, който има бизнес инте-рес към управлението на категориите. Тя може да е полезна на широк кръг от чита-тели, защото идеята на мениджмънта на категорията е да помага на мениджърите при взимането на решения без значение до колко и каква информация имат достъп.

Цена: $39.95 amazon.com

Store Wars: The Battle for Mindspace and Shelfspace

Автори: Джудит и Марсел Корстйенс

Маркетингът на бързооборотните стоки се е превър-нал в борба между производители и търговци за кон-трол над мястото в съзнанието и мястото на рафта. Сътрудничеството може да се постига единствено от позицията на силата. Мар-кетингът на производителите на бързо-оборотни стоки сега включва разбиране на търговците, техния бизнес и маркетинг стратегии, техните сили и ограничения. Основната цел на съвременния маркетинг е да повлияе на баланса на силите между търговците и техните доставчици. Store Wars си поставя задачата да даде на чита-теля нужните знания и умения, за да може да процъфтява в този климат.

Цена: $65.00 amazon.com

БИБЛИОТЕКАТА НА „РЕГАЛ“

Независимо дали дадена компания е производител, който търси нови па-зари за продукцията си, или търговец, който желае да разшири своя асорти-мент, големите панаири из различни-те европейски страни дават достъпни възможности за създаване на контак-ти и бизнес отношения. В интернет пространството не е никак трудно да се намери информация за най-добрите изложения. Един такъв мащабен форум е осъщест-вяващият се на четири години drinktec (http://drinktec.com). Tози световен па-наир за напитки и течни храни, който се провежда в Мюнхен, притежава до-бре структурирана интернет страни-ца, която е пълна с полезна информа-ция, която би ви помогнала да решите струва ли си пътуването до Германия през есента на 2009 г., когато е следва-

щото издание на drinktec. Друго голямо събитие, чийто сайт за-служава внимание, е SIAL (http://en.sial.fr). Това изложение, което се състои на всеки две години в Париж, покрива много широк диапазон теми, свързани с производството и търговията с хра-ни, и може да се похвали с колосалните

си размери и популярност. Последното му издание приключи съвсем наскоро – в края на октомври 2008 г. На сайта на изложението има подробна инфор-мация за различните прояви под шап-ката на SIAL, както и полезни данни за участниците и партньорите на съби-тието.

ОНЛАЙН ПОСЕЩЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ИЗЛОЖЕНИЯИнтернет навигатор с Александър Крумов

КОНСУЛТ

56


°9 (XXXIV) 2008

Той цялостно ще ръ-ководи шуменското предприятие за козме-тика и етерични мас-ла, което е най-голе-мият производител и износител на лаванду-лово масло. Компани-ята произвежда и се-рията козметика за бебета „Бочко“. Иванов

се присъединява към екипа на „Лавена“ след дългого-дишен стаж във „Фикосота синтез“, като последна-та позиция, която заема там, е мениджър „Развой-на дейност“.Н

oва визитка

ЮЛИЯН ИВАНОВ зае позицията търговски пълномощник на „Лавена“ АД

В „Авенди“ той ще ръководи отдел „Логистика и админи-страция“ и ще отговаря за оптимизация на процесите, свързани с обслужване на клиентите, вътрешната логистика, ресурсно и ин-формационно обезпечаване и цялостното управление на офиса и фирмените складо-

ве. Иван Иванов има седемгодишен опит в „Kraft Foods България“, където е отговарял за управле-нието на взаимоотношенията с клиенти, ло-гистични процеси, прогнозиране на търсенето, планиране на производство, доставки и складо-ви нива, бюджетиране и анализ. Той има магис-търска степен по „Международни икономически отношения“ от Университета за национално и световно стопанство в София.

ИВАН ИВАНОВе новият мениджър логистика и администрация в „Авенди“

В „Арома“ Димитър Христев ще ръководи отделите „Вът-решен пазар“, „Износ“, „Частни марки“, а също така и продаж-бите на компанията в Румъния и другите стратегически пазари в региона - Западните Балкани и Гърция. Преди да се присъедини към екипа на „Аро-

ма“, Димитър Христев е бил национален директор продажби на „Интерснак България“. Освен това има над тригодишен опит в търговията с козметични продукти като мениджър ключови клиенти в „Про-ктър и Гембъл България“. Христев има магистърска степен по „Финанси” от УНСС.

ДИМИТЪР ХРИСТЕВоглави търговските операции на „Арома“ АД

Преди да дойде в „Кавен Орби-ко“, Шкойнарова е ръководила отдел „Човешки ресурси“ в куриерската фирма „Спийди“. Кариерата й в областта на човешките ресурси за-почва в „ТНТ България“ като асистент и преминава през заместник-отдел в съща-та компания. Заемала е и позицията Recruitment and

Selection Manager в Хеброс банк, както и Recruitment, Compensation & Benefi ts Manager в „Данон България“. Притежава две магистърски степени от СУ и УНСС, както и сертификат от Chartered Institute of Personnel and Development, UK.

СИЛВИЯ ШКОЙНАРОВАзае позицията мениджър „Човешки ресурси“ в “Кавен Орбико”

Методий Пейчев има богат опит в сферата на бързо-оборотните стоки като бранд мениджър на млечни продукти „Верея” на Обеди-нена млечна компания. Ра-ботил е в рекламна агенция „Графити ББДО“, където е водил маркетинг проекти за „Загорка“ АД, Gallina Blanca, Masterfoods, Dr. Oetker. Пейчев е бил и мениджър

маркетинг и нови продукти в Обединена българска банка, както и маркетинг мениджър на алтернатив-ния телеком ITD Network. Има бакалавърска степен по „Международни икономически отношения” от УНСС и специализация по „Бизнес реклама”.

МЕТОДИЙ ПЕЙЧЕВе новият изпълнителен директор на сладоледи Mr Sweet Узунов оглави търговски-

те операции на козме-тичната компания след почти двегодишен опит, като търговски дирек-тор „Балкани“ на про-изводителя на строи-телни материали „МКМ груп“. Преди това той шест години е работил

с продуктите на „Рубелла“ във фирма „Триада мар-кет енд дистрибюшън“. Там започва на позиция ре-гионален търговски директор за Източна България. След това работи там като национален операти-вен мениджър и национален търговски директор. Кариерата му в сферата на бързооборотните сто-ки започва от фирма „Амперел“. Завършил е „Мар-кетинг и мениджмънт“ в Икономическия универси-тет във Варна.

СВЕТОСЛАВ УЗУНОВе новият търговски директор на “Рубелла”

°9 (XXXIV) 2008

ОБОРУДВАНЕ

Логиката подсказва, че колкото по-дъл-го време потребителите прекарат в магазина, толкова повече харчат. Това твърдение вече е подкрепено от про-учване, извършено с помощта на Техно-логичния институт в Масачузетс (MIT), пише сп. Retail Week. Идеята на изсле-дователите е, като следят сигналите на мобилните телефони на потреби-телите, да анализират връзката меж-ду престоя на купувачите и приходите в британските търговски центрове. Резултатите показват, че на всеки един процент увеличение на средния престой в магазина продажбите нара-стват с 1.3%.Производителят на оборудване Path Intelligence и компанията Land Securities са двете фирми, които вече са оборуд-вали няколко търговски центъра със системи за следене на престоя, базира-но на сигнала от мобилни телефони.

Следене, но анонимно

Според изпълнителния директор на Path Intelligence Шарън Бигар проектът работи добре, тъй като 94% от по-требителите носят мобилен телефон

със себе си, който е добър индикатор за поведението им. Системата засича размяната на сигнали между мобилни-те телефони и мобилните мрежи чрез TMSI номер, който всеки телефон полу-чава, когато се свърже с мобилен опера-тор. Така работещите със системата нямат достъп до телефонния номер на потребителя.Системата за проследяване, разрабо-тена от MIT, е софтуер, а не хардуер базирана, което я прави по-мобилна и не твърде скъпа. Клиентите на Path Intelligence получават седмичен имейл с най-важното, което тя е отразила. Те имат също достъп до портал с данни, които могат да бъдат сваляни, като таблици на Excel. Бигар посочва, че на-чинът на представяне на данните лес-но може да се променя в зависимост от нуждите и желанията на клиентите.Сред многото предимства на систе-мата е и възможността й да устано-ви има ли връзка между посещенията в различни търговски обекти (например хората, които пазаруват в Gap, ходят ли и в Starbucks). Информацията пома-га на търговците да разберат също как влияят различните тематични

събития в търговските центрове на продажбите в тях. Данните от следе-нето помагат при избора на търговски център и място в него, където да бъде отворен обект.

Хваща и тенденции

Деветмесечното изследване показва и интересни тенденции. Бигар отбеляз-ва, че престоят е най-дълъг между по-неделник и сряда, а най-кратък – в събо-та. Времето, което хората прекарват в търговските центрове, намалява по време на училищните ваканции. Спо-ред изследването наличието на празни търговски помещения влияе негативно на продължителността на престоя на хората в центровете.Посочените изводи са само малка част от възможностите на следенето през мобилен телефон. Данните, които търговците и мениджърите на молове събират, им дават възможност да оп-тимизират приходите, като насърча-ват хората да прекарат повече време в търговския център – например чрез различни промоции, когато обектът не е достатъчно натоварен.

На вълните на потребителитеБритански фирми предлагат система за следене на престоя в магазина чрез мобилните телефони на клиентите

02-9555 326 [email protected] WWW.HL-DISPLAY.COM

-

-

-


5858


представяне

°9 (XXXIV) 2008


Електронните стелажни етикети (ESL) са технология, която предоставя уникални предимства в сравнение с класическите хартиени етикети. Предназначението й е да улесни и авто-матизира процеса на смяна на цените, като реши един от хроничните проблеми в търговията на дребно – различията между цените на касата и цените на стелажа. Този проблем в една или друга степен присъства във всеки търговски обект, като е източник на постоянни конфликти и поражда недо-волство у клиентите. Решение дават електронните сте-лажни етикети, които посредством безжична комуникация с информационната система на магазина осигуряват винаги актуална цена на стелажа.

Уникалните предимства на електронните етикети

Системата с електронни етикети гарантира еднаквост във всеки момент на цените на стелажа и на касата. Замяната на традиционните хартиени етикети с електронни позволява бърза и лесна смяна на цените, като елиминира поскъпващия ръчен труд, неизбежните оперативни грешки и разходите за консумативи.Системата дава някои уникални възможности за провеждане на по-гъвкава ценова политика като времеви промоции тип happy hour, намаления в по-слаби часове, поддръжка на специ-ални цени през нощта и др.Освен традиционната си функция по отношение на цените системата е в помощ на персонала при изпълнение на ежеднев-ните си задължения по зареждане на стелажите и контрол на наличността. Етикетът разполага със сервизни „екрани“, които могат да бъдат превключвани от персонала и дават информация за наличност на стоката, количества за заявка,

количество, което трябва да се зарежда на регала, и др.Системата на SES E.S.L. разполага с патентована система за закрепване на етикетите в специална стелажна лайсна, в която етикетите се фиксират, заключват срещу кражба и защитават от механично увреждане. Свалянето на етикета става за около 0.6 сек. Стелажната лайстна позволява регули-ране на наклона до 60°, с което дори по-ниско разположените етикети получават отлична четливост.

Електронни етикети за управление на доходите

Управлението на доходите (Revenue Management) играе важна роля в търговията. По същество тя се свежда до това да се постигне “правилната цена в правилното време”, т.е. тази цена, която ще донесе най-голяма изгода за търговеца.

Правилната стратегия по управление на доходите позволява:

1. Да се провежда гъвкава ценова политика, което дава въз-можност за:

незабавни промоакции; »акции по време, тип happy hour; »акции, свързани с дадени събития; »своевременна реакция при промяната на пазарната ко- »нюнктура;премахване на ефекта на “минималния праг” на смяна на »цена, т.е. малки изменения в цените, на които търговци-те предпочитат да не реагират поради самите разходи за смяна на цената;незабавна смяна на цените, без задържане. »

2. Практическа реализация на стратегия по оптимизиране на цените. Тя включва:

точна смяна на цени в точния момент от време; »дискретна смяна на цени. »

Търговците използват различни средства за оптимизиране на цените в зависимост от фактори като: работни или по-чивни дни, данни за конкуренцията, нощна работа, данни за продажбите по време на рекламни акции и др. Оптималната цена максимизира печалбата. Електронните етикети позво-ляват бърза и дискретна смяна на цените.

3. Да се намалят загубите при акции и разпродажби:

няма преждевременно сменени цени; »няма забавяне при връщане към обичайната цена. »

Какво представлява електронният етикет

Дисплеят на етикета е разделен на три ценови зони – ос-новна цена, референтна цена (цена за единица количество) и

„Правилната цена в точното време“Електронните етикети на „Търговски системи“ позволяват бърза и дискретна смяна на цените

59


представяне

°9 (XXXIV) 2008


цена във втора валута. Дизайнът на дисплея е адаптиран от „Търговски системи – България“ съобразно изискванията на българското законодателство, като е предвидена възмож-ността за едновременно визуализиране на цената в левове и евро, което ще се наложи в бъдеще, при прехода към единна-та европейска валута.Фиксираната информация (име на стоката, баркод и др.) се отпечатва еднократно на стикер, залепен върху етикета.Предлагат се етикети в три различни размера, използвани съобразно лицето на стоката. Вградената батерия на ети-кета предлага средно време на живот от порядъка на 7 го-дини. След изчерпване батерията се подменя, което не е въз-можно при повечето други производители. Всички етикети издържат до -40°C, което позволява работа във фризер при пълна взаимозаменяемост на етикетите.

Компоненти на системата

Типичната система се състои от сървър, трансмитер (ра-диопредавател), антена, етикети и софтуер за управление. Софтуерът на сървъра е интегриран с информационната сис-тема на магазина, така че при смяна на цени/промоции из-вършва автоматична актуализация на етикетите.Уникалното в системата на SES E.S.L. е това, че се използва нискочестотна радиокомуникация, която

осигурява отлично покритие в цялата търговска зала благо-дарение на свойствата на дългите радиовълни да проникват през материалите, без да се екранират.

Възвръщане на инвестицията

Периодът на възвращаемост на инвестицията варира в зави-симост от размера на магазина, начина, по който се използва системата, и динамиката в ценовата политика. Една типич-на система се изплаща от порядъка на 10 до 18 месеца.

Тенденции по света и у нас

Към настоящия момент в света се използват над 45 милиона етикета от SES E.S.L. Списъкът на ритейлърите, използващи ESL технология, включва имена като Wal-Mart, Carrefour, Metro Cash&Carry, Auchan, Casino, Albertsons, Kohl’s, Safeway и много други. Технологията тепърва навлиза в нашата страна, като първите ни реални инсталации са вече факт.

Автоматична смяна на цените »Елиминира проблемите с неадекватни цени на стелажите »Повишава лоялността на клиентите и качеството на »обслужванеПести време, консумативи и човешки ресурс »Дава конкурентни предимства за провеждане на гъвкава »ценова политикаУникална възможност за гъвкави времеви промоции тип »happy hour, намаления в слаби часове, “нощни” цениВъзможност за незабавна реакция при промени в пазар- »ната конюнктураСвоевременна актуализация на цените на стелажа при »влизане и излизане от промоцияПремахва ефекта “минимален праг” на смяна на цена »Подпомага извършването на ревизии, ежедневни заявки »и зареждане на стелажите при спазване на одобрената планограма на магазинаПълна интеграция със софтуерната система STORE 2008 »за реализиране на всички конкурентни предимства, кои-то SES E.S.L. предлага

Налична локализирана версия за България »Етикетът разполага с три ценови зони. Показва цена ед- »новременно в левове, евро и за единица количество (kg / l / m / бр.)Основната цена се показва на жълт фон »Иновативен дизайн »Оригинален захват на етикета със заключване към сте- »лажната лайстнаПатентована стелажна лайстна, която осигурява закре- »пване на етикетите, защита срещу кражба и механично уврежданеМагнитна система за отключване »Регулиране ъгъла на стелажната лайстна за постигане »на максимална четливостПодходящ за 25 mm стелажи »Патентована комуникационна технология, гарантира- »ща висока надеждностКомуникацията не интерферира с инсталираното »wireless или друго комуникационно оборудванеДълъг живот на батериите плюс » възможност за подмяна.

Предимства на системата Synthesis на SES-E.S.L.

За контакти:„ТЪРГОВСКИ СИСТЕМИ – БЪЛГАРИЯ“

Нац. тел.: 0 700 1 08 07www.ses-esl.com


60


°9 (XXXIV) 2008

Управляващият директор на „Сиско системс България“ Петър Иванов пое управлението на филиалите на компа-нията в още пет европейски държави – Литва, Латвия и Естония, Словакия и Словения. Той ще продължи да ръководи бизнеса и на българския пазар, съобщи-ха от Cisco Systems – световен лидер в мрежовите технологии за интернет.Петър Иванов е управляващ директор на „Сиско системс България“ от девет години. Преди да заеме тази позиция, е бил генерален директор на 3COM, а преди това – търговски и маркетинг директор във водеща българска IT компания. Има магистърска степен по компютърни науки от Националната военна академия, както и магистърска степен по бизнес администрация от Open University, Великобритания.

Петър Иванов оглави Cisco Systems в шест държави

Европари за ERP решения

Компании, които имат желание да оп-тимизират своя бизнес и да повишат конкурентоспособността си, като внед-рят ERP решения, могат да разчитат на финансиране по нови процедури, съ-общиха от софтуерната компания LLP Sofi a. Процедурите са открити в нача-лото на октомври от Изпълнителна-та агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в рамките на два приоритета на оперативна програ-ма "Конкурентоспособност 2007–2013". Документи ще се прие-мат до втората седми-ца на януари 2009 г. Пълна информация за процеду-рите и сроковете може да се намери на http://www.opcompetitiveness.bg/bg/.

regal.09.2008

Documents