zqe gdz ;te]zjby j:;hl?g>hdmf?glg:kem@;bl?g:d ...Велека bg2000 tr 792 80 Места-nestos...

BG BG

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, XXX г.

[…](2012) XXX draft

5/30

РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА

Държава членка: България

придружаващ

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за изпълнението на Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)

Планове за управление на речните басейни

1

1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ:

Фигура 1.1: Карта на районите на речните басейни

Международни райони на речни басейни (в ЕС)

Международни райони на речни басейни (извън ЕС)

Национални райони на речни басейни (в ЕС)

Държави (извън ЕС)

Крайбрежни води

Източник: WISE

2

България е с население от 7,6 милиона1 и обща площ над 111 910 km

2. Северната част

на България е заета предимно от големите низини на р. Дунав, а южната от планински

области и високо разположени равнини. На изток тя граничи с Черно море.

България има четири района на речни басейни.

РРБ Наименование Площ (km2) Държави с обща

граница

BG1000 Дунавски 47 235 RS, RO

BG2000 Черноморски 19 004 (земна)/6 358

(морска) RO, TR

BG3000 Източнобеломорски 35230 EL, TR

BG4000 Западнобеломорски 11965 RS, EL, MK

Таблица 1.1: Преглед на районите на речните басейни на България

Източник: Плановете за управление на речните басейни, докладвани в WISE2:

http://cdr.eionet.europa.eu/bg/eu/wfdart13

Редица водосборни области са общи с други държави членки (Румъния и Гърция) и с

трети държави (Турция, Сърбия, бивша югославска република Македония), като с тях

съществува различна степен на сътрудничество.

Наименование на

международен

речен басейни

Национален

РРБ

Държави с

обща

граница

Категория на координация

1 3 4

km² % km² km² % km²

Дунав BG1000 RS, RO 47235 5,8

Резовска/Mutludere BG2000 TR 184 24,9

Велека BG2000 TR 792 80

Места-Nestos BG4000 EL 2785 49,6

Струма-Strymonas BG4000 EL, RS, MK 8545 47,2

Марица-Evros-

Meric BG3000 EL, TR 35230 66,0

Таблица 1.2: Трансгранични речни басейни по категории (вж. РДСК, раздел 8.1) и частта в % в

България3

Категория 1: Действащо споразумение за сътрудничество, орган по сътрудничеството, ПУРБ.

Категория 2: Действащо споразумение за сътрудничество, орган по сътрудничеството.

Категория 3: Действащо споразумение за сътрудничество.

Категория 4: Няма официално сътрудничество.

1 Европейска комисия — http://europa.eu/about-eu/countries/member-countries/bulgaria/index_bg.htm

2 Настоящото приложение за ДЧ отразява информацията, докладвана от ДЧ в WISE, която може след

приемането на ПУРБ да е била актуализирана. По тази причина може да има някои несъответствия

между информацията, докладвана в ПУРБ и WISE.

3 Категоризация, определена в сравнителното проучване на ЕК на видовете натиск и мерките в планове

за управление на големите речни басейни в ЕС (Задача 1б: Международни механизми за

координация).

http://cdr.eionet.europa.eu/bg/eu/wfdart13

http://europa.eu/about-eu/countries/member-countries/bulgaria/index_bg.htm

3

Източник: Сравнително проучване на Европейската комисия на видовете натиск и мерките в

плановете за управление на големите речни басейни в ЕС.

2. СЪСТОЯНИЕ НА ДОКЛАДВАНЕТО И СЪОТВЕТСТВИЕТО НА

ПЛАНОВЕТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ

2.1 Приемане на ПУРБ

В България плановете за управление на речните басейни бяха приети със заповед на

министъра на околната среда и водите от 22 март 2010 г. ПУРБ бяха докладвани на

Комисията на 30 март 2010 г. През 2011 г. в системата WISE повторно бяха подадени

някои коригирани данни.

2.2 Ключови силни и слаби страни

Обща силна страна на ПУРБ на България е, че ПУРБ са структурирани добре и

представляват добра основа за по-нататъшно развитие в следващите цикли на

планиране. Положени са значителни усилия за осигуряване на участието на

обществеността в процеса на разработване на ПУРБ. Плановете, както и ПоМ ясно

заявяват целите както на равнище РРБ, така и на равнище отделен воден обект.

Икономическият анализ на водоползването е много подробен и добре структуриран, в

съответствие с насоките на WATECO. В анализа е използвана наличната информация и

в същото време се посочва какво остава да се направи.

Въпреки това, съществуват редица слабости:

Координацията в управлението на речните басейни между басейновото и

държавното равнище, както и между районите на речните басейни е

ограничена. Поради това в четирите РРБ само частично са използвани общи

подходи и методики.

Съществува значителен пропуск в интеркалибрацията и разработването

на методики. Няма напълно разработена и официално приета класификационна

система за оценка на екологичното състояние.

За оценката на различните аспекти от четирите ПУРБ широко е

използвана експертна преценка. В повечето случаи това се обяснява с липсата

на методика или недостиг на събраните данни. Освен това, често липсват

критерии, които да подкрепят/обосноват експертната преценка, а ако

съществуват, са различни за различните РРБ, което означава, че резултатите не

са сравними. В същото време в програмата от мерки рядко са предвидени

мерки за попълване на тези пропуски. Вследствие е спорно дали екологичните

цели са определени правилно и дали образуват здрава основа за предприемане

на подходящи мерки, както и дали предложените мерки ще позволят

постигането на целите на РДВ.

4

За някои от повърхностните водни обекти няма достатъчно

мониторингови данни, свързани с биологичните и химичните елементи. Това е

причина също така за ниска надеждност на оценката на състоянието им.

Оценката на химичното състояние е непълна, тъй като липсват методики

за анализ на някои от приоритетните вещества.

Създадените механизми за международно сътрудничество/координация

не са всеобхватни.

Определянето на изключения изглежда непълно.

До 2010 г. не е въведен общ подход за осигуряване на адекватни стимули

за ефективното използване на водните ресурси, както и за адекватен принос от

различните потребители на вода.

Връзките между програмите от мерки, въздействието от човешките

дейности и целите не са представени ясно в ПУРБ.

Ясно е обаче, че България осъзнава недостатъците и усилено работи за извършването

на проучвания по отношение на хармонизирането на методиките и събирането на

необходимите данни, както и за повишаване на сигурността на оценките.

3. УПРАВЛЕНИЕ

3.1 Графици за ПУРБ

Всички ПУРБ бяха докладвани на 30 март 2010 г., в съответствие с крайните срокове,

установени в член 14 от РДВ. Нямаше повторно представяне на планове. Известна

допълнителна информация беше докладвана в WISE през ноември 2011 г.

Следната таблица показва датите на консултациите по работната програма, значими

проблеми в управлението на водите (ЗПУВ), и проектните ПУРБ (от WISE, раздел

1.3.2).

РРБ График Работна

програма

Деклараци

я за

консултац

ия

Съществени

проблеми при

управлението

на водите

Проектен

ПУРБ

Окончателе

н ПУРБ

Краен

срок 22.6.2006 г. 22.6.2006 г. 22.6.2006 г. 22.12.2007 г. 22.12.2008 г. 22.12.2009 г.

BG1000 22.12.2006 г. 28.12.2007 г. 22.12.2008 г. 30.3.2010 г.

BG2000 22.12.2006 г. 22.6.2007 г. 22.12.2008 г. 30.3.2010 г.

BG3000 1.11.2006 г. 22.3.2008 г. 22.12.2008 г. 30.3.2010

BG4000 18.12.2006 г. 20.12.2007 г. 22.12.2008 г. 30.3.2010 г.

Таблица 3.1.1: График за различните стъпки от процеса на изпълнение


5

3.2 Административни разпоредби ― речни басейни и компетентни органи

Правомощията на компетентните органи са разделени на национално равнище

(отговорности на Министерството на околната среда и водите ― МОСВ, Дирекция

„Води“; Изпълнителна агенция по околна среда към МОСВ) и на равнище РРБ

(отговорности, разделени географски между 4 дирекции на РРБ/компетентни органи по

водите към МОСВ) в съответствие с изискванията на българския Закон за водите.

За координацията между компетентните органи е отговорен компетентният орган по

водите.

Басейновите дирекции играят ключова роля в управлението на водите. Те отговарят за

разработването и изпълнението на ПУРБ, както и за всички процедури за издаване на

разрешителни и за участието на обществеността в управлението на водите.

Мониторингът на водите се организира и изпълнява от Изпълнителната агенция по

околна среда.

Участието на заинтересованите страни в процеса на управление на водите на басейново

равнище се организира посредством басейновите съвети. Съветът се състои от 20 %

служители от държавната администрация, 30 % от общинската администрация, 30 %

ползватели на вода и 20 % представители на организации с идеална цел и на

академичните среди. Учредяването на съветите е съгласно разпоредбите на Закона за

водите и на устройствения правилник, приет със заповед на министъра на околната

среда и водите.

3.3 ПУРБ ― структура, пълнота, правен статут

Четирите ПУРБ в България следват общата структура, препоръчана от РДВ.

Единствената структурна разлика е, че два РРБ са разработили по един, интегриран

ПУРБ; другите два РРБ са разработили планове и на равнище подбасейн.

„Подпланове“ са създадени също така за различните икономически сектори. В

четирите РРБ има „подпланове“, изготвени за различни сектори.

При на изготвянето на ПУРБ националният подход е използван само в ограничена

степен. Общ подход и методика са използвани само в следните области: а) част от

икономическия анализ на водоползването (демографски прогнози, прогнози за

потреблението на вода, анализ на възстановяването на разходите и др.); б) определяне

на праговите стойности за подземните води; в) определяне на екологичното състояние

на повърхностните води въз основа на разработената класификационна система

(резултатите са приложени в различна степен в четирите РРБ); г) установяване на

химичното състояние на повърхностните водни обекти.

Плановете са пълни, доколкото се отнася до тяхната структура; понякога, обаче, има

празноти и пропуски в структурните единици.

ПУРБ в България са разработени и приети в съответствие с изискванията на

националния Закон за водите. ПУРБ са одобрени от министъра на околната среда и

водите. В съответствие с измененията от 2010 г. на българския Закон за водите,

вторите ПУРБ трябва да бъдат одобрени от Министерския съвет на България с

решение на правителството, което да осигури приоритетно финансиране за

изпълнението на мерките. Ангажиментът за финансиране на ПоМ се подновява на

годишна основа с приемането на Закона за държавния бюджет.

6

По отношение на правния си статут ПУРБ са планови документи. Решението за

приемане е подзаконов акт, и поради това не може да противоречи на закони. То

обхваща специфичен речен басейн и като такова трябва да спазва националните

планови документи, като Националната стратегия за околната среда и Националната

стратегия за управление и развитие на водния сектор (и двете приети от Народното

събрание).

ПУРБ би трябвало да са „свързани“ с други планове в рамките на съответната

териториална единица, включително регионални планове за развитие, развитие на

територията, управлението на горите, управление на парковете и други такива планове.

Всеки план, който не отговаря на изискванията на Закона за водите и на ПУРБ, би

могъл да бъде променен в бъдеще от Министерски съвет въз основа на предложение на

министъра на околната среда и водите. Въпреки че терминът „свързан“ включва форма

на взаимно задължение (ПУРБ следва да съответстват на други планове, и те следва да

съответстват на ПУРБ), втората разпоредба ясно дава предимство на ПУРБ, тъй като в

нея се предвижда възможността за изменение на други планове, които не са в

съответствие с ПУРБ.

Що се отнася до правната сила, съществува общо задължение за вземане под внимание

(за ползването на воден обект) и за съответствие (за разрешителните) с ПУРБ.

Администрацията следва да спазва ПУРБ, когато взема съответните решения, свързани

с въпроси от областта на водите. Няма конкретна разпоредба за обвързваща сила за

трети страни. Когато обаче се издават разрешителни (за водовземане и за ползване на

воден обект), те трябва да вземат под внимание ПУРБ. Следователно има непряка

обвързваща сила за ползвателите на разрешителни (вкл. промишлеността,

селскостопанските ползватели и др.). Няма действаща изрична разпоредба, която да

изисква преразглеждане на съществуващите разрешителни в съответствие с

екологичните цели, нито съществува конкретен график. 4

В ПУРБ е включена стратегическа оценка на околната среда (СООС). СООС е

повлияла върху избора на някои мерки. СООС обаче е приложена към проектните

ПУРБ, които оттогава са се променили доста.

3.4 Консултации с обществеността, ангажиране на заинтересованите страни

Положени са значителни усилия за осигуряване на участието на обществеността в

процеса на разработване на ПУРБ. Има национален подход към координацията на

публичната информация във връзка с проектните ПУРБ. Този подход е също така

проактивен на равнище РРБ и на местно равнище.

Във всички РРБ проектните ПУРБ са били на разположение посредством уебсайтове,

проведени са публични срещи и заинтересованите страни са имали възможност да

представят писмени коментари в продължение на 6 месеца.

4 Категоризация, определена в сравнителното проучване на ЕК на видовете натиск и мерките в

плановете за управление на големите речни басейни в ЕС (задача 1)

7

Заинтересованите страни и широката общественост са консултирани посредством

медиите, интернет, пряк контакт с избрани групи и организации, срещи в басейновите

дирекции или редица общини в рамките на РРБ.

Проведени са редовни срещи със заинтересованите страни. Секторите, присъстващи

във всички РРБ, включват: водоснабдяване, канализация, енергетика, рибарство, НПО,

местни/регионални власти. Секторите, присъстващи в някои РРБ, включват: селско

стопанство и промишленост (Дунавски, Черноморски и Източнобеломорски РРБ),

корабоплаване/пристанища и туризъм (Черноморски РРБ). Заинтересованите страни,

участвали частично, включват потребителите, допринесли към процеса на участието на

обществеността посредством телефонно проучване и допитване на случайни

ползватели.

Контактите със заинтересованите страни и широката общественост са довели до

редица предложения, представени в приложения към ПУРБ. Резултатите от процеса на

консултации ясно са показани като принос към развитието както на ПУРБ, така и на

ПоМ.

Промените, дължащи се на консултациите, могат да бъдат видени в избора и

коригирането на мерки. Включени са също така нуждите от допълнителна информация

и допълнителни научни изследвания.

Не е имало международна координация на участието на обществеността.

Басейновите съвети също имат роля в приноса и одобряването на всяка стъпка от

разработването на ПУРБ, особено след формулирането и докладването на плановете,

предоставяйки механизъм за поддържане на контактите между различните

заинтересовани страни.

3.5 Международно сътрудничество и координация

Всичките четири РРБ в България са част от международни РРБ, въпреки че

първоначално Черноморският РРБ не е определен като международен, независимо от

това, че речните басейни са общи с Турция. Българските органи потвърдиха, че ще

променят това определение.

България е член на Международната комисия за опазване на река Дунав (МКОРД).

Въпреки това, информацията за това международно сътрудничество е много

ограничена в ПУРБ на Дунавския РРБ. Също така продължават някои двустранни

дейности за управлението на общите подземни водни обекти с Румъния.

В Черноморския ПУРБ не се споменава нищо за Стратегическия план за действие за

възстановяване и опазване на Черно море и за Конвенцията за опазване на Черно море

от замърсяване, както и за протоколите към нея.

8

Няма въведен механизъм за координация, нито официално международно

споразумение, чиято цел е да разработи международен ПУРБ за Източнобеломорския и

Западнобеломорския РРБ. Връзките към планирането и други дейности в Турция и

Гърция, за Източнобеломорския, и с Гърция за Западнобеломорския РРБ, са

ограничени до обмена на някои данни и информация главно въз основа на

разпоредбите на Хелзинкската конвенция.

Не са предприети стъпки за координиране с Гърция при изготвянето на ПУРБ. Първият

контакт е направен след докладването на ПУРБ през 2010 г., но досега няма

предвидени специални действия за съвместно планиране на управлението на речните

басейни.

България е предприела двустранни срещи по отношение на координирането с

Македония и Турция.

3.6 Интегриране с други сектори

Министерството на околната среда и водите е подпомагано от Висшия консултативен

съвет по водите, в който са представени Министерството на регионалното развитие и

благоустройството, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма,

Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта,

информационните технологии и съобщенията, Министерството на здравеопазването,

Министерството на вътрешните работи и на Българската академия на науките.

Функциите и отговорностите на всички тези министерства, заедно с отговорностите на

общинските съвети и кметовете, са описани в Закона за водите.

ПУРБ включват регистър на всички други имащи отношение планове и програми

(общински планове и програми, регионални стратегии, национални и секторни

документи и планове и програми за защитените зони). Няма подробна информация за

връзките между ПУРБ и другите изброени планове, програми и стратегии, независимо

че ясно е заявено, че целите им са били взети предвид при разработването на ПУРБ.

Специално позоваване на териториалното планиране и планирането на земеползването,

и плановете за управлението на горите и защитените зони.

4. ХАРАКТЕРИЗИРАНЕ НА РАЙОНИТЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ

4.1 Категории води в РРБ

Три от българските РРБ (Дунавски, Източнобеломорски, Западнобеломорски) са без

излаз на море и поради това включват само две категории води (реки и езера), докато

четвъртият РРБ (Черноморски) включва всичките четири категории води (реки, езера,

преходни и крайбрежни води).

В ход е работа за валидирането на биологичната и химичната информация за

идентифициране на типологиите на преходните води. Като цяло, преходните води са

9

крайбрежни езера или устия с много висока променливост на солеността през

годината.

Крайбрежните води са ограничени в едномилната крайбрежна зона.

4.2 Типология на повърхностните води

РРБ Реки Езера Преходни Крайбрежни

BG1000 22 6 0 0

BG2000 9 3 5 6

BG3000 10 5 0 0

BG4000 17 4 0 0

Таблица 4.2.1: Видове повърхностни водни обекти на равнище РРБ


В различните РРБ са предприети различни подходи по отношение на

характеризирането на повърхностните водни обекти. Няма приет национален подход.

Типологията на повърхностните води е разработена за реки, езера, крайбрежни води и

преходни води.

По време на разработването на ПУРБ не е имало въведена одобрена национална

методика за анализа и оценката на биологичните елементи за качество (БЕК) в

България. В резултат на това задължителният тригодишен мониторинг с оглед на

определяне на референтни условия, не е приложен. Поради това, в първия ПУРБ

референтните условия са посочени като потенциални референтни условия.

Понастоящем мониторинг на БЕК се извършва в съответствие с методиката, която е на

основата на тези потенциални еталонни условия.

ПУРБ за Дунавския РРБ използва типология основана на непреразгледана система „Б“,

която е основа на последната типология, разработена на национално равнище. Тази

типология е докладвана през 2007 г. и е планирано да бъде валидирана в периода

2010―2015 г. на базата на данни от мониторинга.

В Черноморския и Източнобеломорския РРБ е използвана преразгледана версия на

системата „Б“, частично валидирана чрез биологични данни. Този процес все още

продължава и ще бъде завършен по време на първите ПУРБ. Използваните биологични

елементи са риба, макрозообентос, макрофити и фитобентос за реки; фитопланктон,

макрофити и макрозообентос и рибна фауна за езера.

За преходните води в Черноморския РРБ, референтните условия и класификационната

система са разработени за някои елементи за качество, но за други не (напр.

макрозообентос в устията на реките). Те все още не са валидирани. По отношение на

10

крайбрежните води процесът на определяне и валидиране на класификационната

система е в ход, и все още не е приключил. Използваните биологични елементи са

фитопланктон, макрозообентос, макрофити и покритосеменни.

Типологията, приета в Западнобеломорския РРБ, се основава на непреразгледаната

система „Б“, като беше практически отхвърлена от биологичните данни. От края на

2001 г. е въведена преразгледаната система, а процесът на валидиране е започнал.

Референтните условия за преразгледаната система за типология „Б“ са определени въз

основа на пряко валидиране с биологични и хидроморфологични данни. В част от

басейновите дирекции е разработен инвентарен списък на всички видове, с изключение

на преходните води. Когато се разглеждат проблемни води, се прилага методът на

сравнението с целевите показатели.

4.3 Очертаване на повърхностните и подземните водни обекти

РРБ

Повърхностни води

Подземни води

Реки Езера Преходни Крайбрежни

Брой

Средна

дължи

на (km)

Брой

Средна

площ

(km2)

Брой

Средна

площ

(km2)

Брой

Средна

площ

(km2)

Брой

Средна

площ

(km2)

BG1000 153 44 13 2 0 0 50 1471

BG2000 122 49 3 1 15 7 13 110 40 712

BG3000 291 36 17 2 0 0 48 816

BG4000 122 19 10 1 0 0 39 380

Общо 688 37 43 2 15 7 13 110 177 882

Таблица 4.3.1: Повърхностни водни обекти, подземни водни обекти и техните размери


Общо България е определила 759 повърхностни водни обекта. 688 от тях са речни

водни обекти.

Подходът при разглеждането на малките водни басейни в 4 РРБ е различен.

В Дунавския РРБ няма определени малки водни обекти. Водни обекти с размер на

водосборната област под прага от 10 km2 (за реки) и 0,5 km

2 размер за езера са

включени като част от съседни водни обекти от същата категория и тип.

ПУРБ за Черноморския РРБ не съдържа понятието за малки водни обекти.

С оглед на опазването на повърхностните води, използвани за снабдяване с питейна

вода, в Източнобеломорския РРБ, водните обекти от категория „реки“ с водосборна

област по-малка от 10 km2 са определени като „водни обекти за питейни нужди“, ако са

11

използвани за снабдяване с питейна вода. С цел опазване на водните обекти от

категория „езеро“, малките планински езера, които са от значение за съответния район

на речен басейн са определени и групирани в по-голям воден обект.

В Западнобеломорския РРБ, малките планински езера от значение за района на речния

басейн са определени и групирани в по-голям воден обект. За повърхностните водни

обекти от категорията „река“ в Западнобеломорския РРБ не са определени малки водни

обекти с водосборна област по-малка от 10 km2.

4.4 Определяне на значимите видове натиск и въздействия

Съществуват значителни различия по отношение на подхода за определяне на

значимите видове натиск и въздействия в четирите басейнови района, но предимно е

използвана експертна преценка.

В Дунавския РРБ системата от критерии се основава на степента на замърсителния

товар (основно градски и промишлени отпадъчни води), вида и ефективността на

пречистването и наличието на разрешителни. Най-важните източници на замърсяване

са непречистени градски отпадъчни води, промишлени отпадъчни води, зауствани в

лагуни, както и селскостопански дейности. За водовземане е използван праг от 150 000

m3 (водовземането за питейни нужди не е включено).

В Черноморския РРБ точковите източници са оценени като значителни, когато не

отговарят на емисионните норми. Докладвано е, че няма методика за оценката на

дифузни източници и това, че тя е на базата на експертна оценка. Водовземането е

оценено посредством съотношението на добитите обеми и водното количество или

водния обем на водоема; не са докладвани цифрови критерии. Няма докладвани данни

за хидроморфологичните критерии. Други разгледани специфични видове натиск са

дънното тралене и инвазивните видове.

В Източнобеломорския РРБ точковите и дифузните източници са оценени като

значителни, когато имат влияние върху състоянието на водите и го променят.

Съществува общо определение за значението на точковите и дифузните източници,

видовете са подобни на тези в предните два РРБ. Има цифрови критерии за оценка на

значимостта на водовземането, като използваният праг е 150 000 m3. Регулаторните

дейности и хидроморфологичните промени са описани подробно, но не са представени

цифрови критерии. Специално прехвърлянето на вода между речните басейни е

определено като критерий за значителен натиск. Други видове натиск са изоставените

мини и ерозията.

В Западнобеломорския РРБ е даден общ подход за оценка на видовете натиск;

определянето на значителните е направено чрез експертна преценка. Водовземането е

оценено като процент от водното количество/обем, но не са докладвани цифрови

12

критерии. Хидроморфологията е описана подробно, но няма информация за това как

точно е използвана в определението на значителните видове натиск. Друг специфичен

натиск в този РРБ е ерозията на почвата.

Корабоплаването и свързаните с него дейности, като развитието на пристанищата,

драгирането и др., не са взети предвид в плана като водоползване или натиск.

Драгирането беше оценено като потенциален значителен натиск за крайбрежните води

в Черноморския РРБ.

Дифузните източници са значителен натиск за 42 % от повърхностните водни обекти, а

точковите източници за 35 % от тях. Водовземането е значителен натиск за една пета

от повърхностните водни обекти. Почти една четвърт от всички повърхностни водни

обекти не са обект на значителен натиск. Между РРБ се забелязват значителни

разлики: замърсяването от дифузни източници показва най-висок процент в

Черноморския РРБ, докато водовземането засяга голям процент от повърхностните

водни обекти в Западнобеломорския РРБ. В Дунавския РРБ всички категории натиск са

значителни за относително висок процент от водните обекти.

13

Таблица 4.4.1: Брой и процент на повърхностните водни обекти, засегнати от значителен натиск


РРБ Без натиск

Точков

източник

Дифузен

източник Водовземане

Регулиране

на оттока и

морфологичн

и промени

Управление

на реките

Управление

на

преходните

и

крайбрежни

те води

Други

морфологичн

и промени

Други

видове

натиск

No. % No. % No. % No. % No. % No. % No. % No. % No. %

BG1000 18 10,84 75 45,18 87 52,41 58 34,94 72 43,37 40 24,1 0 0 20 12,05 19 11,45

BG2000 37 24,18 48 31,37 109 71,24 2 1,31 0 0 0 0 0 0 0 0 3 1,96

BG3000 114 37,01 108 35,06 82 26,62 9 2,92 14 4,55 23 7,47 0 0 0 0 38 12,34

BG4000 12 9,09 31 23,48 40 30,03 86 65,15 1 0,76 9 6,82 0 0 0 0 1 0,76

Общо 181 23,85 262 34,52 318 41,9 155 20,42 87 11,46 72 9,49 0 0 20 2,64 61 8,04

14

Фигура 4.4.1: Графика на процента на повърхностните водни обекти, засегнати от значителен натиск

1 = Без натиск

2 = Точков източник

3 = Дифузен източник

4 = Водовземане

5 = Регулиране на оттока и морфологични промени

6 = Управление на реките

7 = Управление на преходните и крайбрежните води

8 = Други морфологични промени

9 = Други видове натиск


15

ПУРБ определят списък на икономическите сектори, които допринасят значително за

химичното замърсяване; това включва промишлените емисии (преки и непреки

зауствания), домакинствата (включително пречиствателни станции за отпадъчни води),

атмосферните отлагания и транспортната мрежа.

4.5 Защитени зони

В България са определени почти 1000 защитени зони, според информацията,

предоставена в WISE.

331 от тези зони са използвани за водовземане на питейна вода в съответствие с член 7

от РДВ.

РРБ

Брой на ЗЗ

Чл

ен 7

,

во

до

взе

ма

не н

а

пи

тей

на

во

да

Во

ди

за

къ

па

не

Пти

ци

Ев

ро

пей

ск

и д

ру

ги

Ри

ба

Мес

то

об

ит

ан

ия

Мес

тн

и

На

ци

он

ал

ни

Ни

тр

ати

Чер

уп

ко

ви

без

гр

ъб

на

чн

и

ПГ

ОВ

BG1000 115 1 47 - - 110 - - 1 - 14

BG2000 40 89 25 - 106 48 - 57 2 8 4

BG3000 107 3 21 - - 48 - 45 1 - 3

BG4000 69 - 18 - - 25 - 1 - - 1

Общо 331 93 111 - 106 231 - 103 4 8 22

Таблица 4.5.1: Брой на защитените зони от всички видове във всеки РРБ и за цялата страна, за

повърхностни и подземни водни обекти5


5 Тази информация съответства на докладваните защитени територии съгласно РДВ. Повече/друга

информация може да е докладвана съгласно задълженията по други директиви.

16

5. МОНИТОРИНГ

0 50 100

km

0 50 100

kmAegean Sea

BlackSea

Aegean Sea

BG

BlackSea

BG

BG4000

BG2000

BG1000

BG3000

BG4000

BG2000BG1000

BG3000

Фигура 5.1: Карти на мониторинговите станции за повърхностните води (вляво) и за подземните води

(вдясно)

• Мониторингови станции за реки

• Мониторингови станции за езера

• Мониторинговите станции за преходни води

• Мониторингови станции за крайбрежни води

• Мониторингови станции за некласифицирани повърхностни води

• Мониторингови станции за подземни води

Райони на речни басейни

Държави извън ЕС

Източник: WISE, Евростат (държавни граници)

Долната таблица показва елементите за качество, обект на мониторинг, както са

докладвани в WISE.

17

РРБ

Реки Езера

ЕК

1.1

Фи

то

пл

ан

кто

н

ЕК

1.2

Др

уга

во

дн

а

фл

ор

а

ЕК

1.2

.3 М

ак

ро

фи

ти

ЕК

1.2

.4 Ф

ито

бен

то

с

ЕК

1.3

Дъ

нн

и

без

гр

ъб

на

чн

и

ЕК

1.4

Ри

ба

ЕК

1.5

Др

уги

ви

до

ве

ЕК

2

Хи

др

ом

ор

фо

ло

ги

чн

и

ЕК

ЕК

3.1

Об

щи

па

ра

мет

ри

ЕК

3.3

Неп

ри

ор

итет

ни

спец

иф

ич

ни

зам

ър

сител

и

ЕК

3.4

Др

уги

на

ци

он

ал

ни

зам

ър

сител

и

ЕК

1.1

Фи

то

пл

ан

кто

н

ЕК

1.2

Др

уга

во

дн

а

фл

ор

а

ЕК

1.2

.3 М

ак

ро

фи

ти

ЕК

1.2

.4 Ф

ито

бен

то

с

ЕК

1.3

Дъ

нн

и

без

гр

ъб

на

чн

и

ЕК

1.4

Ри

ба

ЕК

1.5

Др

уги

ви

до

ве

ЕК

2

Хи

др

ом

ор

фо

ло

ги

чн

и

ЕК

Е

К3

.1 О

бщ

и п

ар

ам

етр

и

ЕК

3.3

Неп

ри

ор

итет

ни

спец

иф

ич

ни

зам

ър

сител

и

ЕК

3.4

Др

уги

на

ци

он

ал

ни

зам

ър

сител

и

BG1000

BG2000

BG3000

BG4000

РРБ

Преходни Крайбрежни

ЕК

1.1

Фи

то

пл

ан

кто

н

ЕК

1.2

Др

уга

во

дн

а

фл

ор

а

ЕК

1.2

.1 М

ик

ро

ал

ги

ЕК

1.2

.2

По

кр

ито

сем

енн

и

ЕК

1.3

Дъ

нн

и

без

гр

ъб

на

чн

и

ЕК

1.4

Ри

ба

ЕК

1.5

Др

уги

ви

до

ве

ЕК

2

Хи

др

ом

ор

фо

ло

ги

чн

и

ЕК

Е

К3

.1 О

бщ

и п

ар

ам

етр

и

ЕК

3.3

Неп

ри

ор

итет

ни

спец

иф

ич

ни

зам

ър

сител

и

ЕК

3.4

Др

уги

на

ци

он

ал

ни

зам

ър

сител

и

ЕК

1.1

Фи

то

пл

ан

кто

н

ЕК

1.2

Др

уга

во

дн

а

фл

ор

а

ЕК

1.2

.1 М

ик

ро

ал

ги

ЕК

1.2

.2

По

кр

ито

сем

енн

и

ЕК

1.3

Дъ

нн

и

без

гр

ъб

на

чн

и

ЕК

1.4

Ри

ба

ЕК

1.5

Др

уги

ви

до

ве

ЕК

2

Хи

др

ом

ор

фо

ло

ги

чн

и

ЕК

Е

К3

.1 О

бщ

и п

ар

ам

етр

и

ЕК

3.3

Неп

ри

ор

итет

ни

спец

иф

ич

ни

зам

ър

сител

и

ЕК

3.4

Др

уги

на

ци

он

ал

ни

зам

ър

сител

и

BG1000

BG2000

BG3000

BG4000

Таблица 5.1: Елементи за качество(ЕК), обект на мониторинг

ЕК обект на мониторинг

ЕК, които не са обект на мониторинг

18

Не се прилага


19

България е докладвала броя на пунктовете за мониторинг за нейните РРБ. Общо 527

пункта са докладвани за повърхностни води и 605 пункта за подземни води.

Докладвани са по-голям брой пунктове за мониторинг за реки и подземни води в

сравнение с предоставените за доклада на Европейската комисия от 2009 г. за

мониторинга в ЕС. Броят на пунктовете за мониторинг за езера и крайбрежни води е

намалял.

РРБ

Реки Езера Преходни Крайбрежни Подземни води

Набл

.

Опер

.

Набл

.

Опер

.

Набл

.

Опер

.

Набл

.

Опер

.

Набл

.

Опер

. Колич.

BG1000 97 59 40 0 0 0 0 0 98 22 236

BG2000 10 18 9 14 0 0 7 3 57 36 54

BG3000 12 74 8 4 0 0 0 0 53 63 41

BG4000 27 67 5 4 0 0 0 0 33 0 35

Общо по вид

пунктове 146 218 62 22 0 0 7 3 241 121 366

Общ брой на

пунктовете за

мониторинг6

428 89 - 10 605

Таблица 5.2: Брой на пунктовете за мониторинг по категория воден обект.

Набл. = Наблюдаващ, Опер. = Оперативен, Колич. = Количествен

Източник: WISE и BG

Изборът на параметри за мониторинг е въз основа на различните видове натиск, както

и на възможните въздействия.

Развитието на мониторинга е продължило след финализирането на ПУРБ. През 2011 г.

е започнало развитието на система за мониторинг на хидроморфологията. Следните

нови БЕК са въведени като първа стъпка към подобряване на системата за мониторинг:

фитопланктон в езера, макрофити в реки и езера, макрозообентос в езера, фитобентос в

реки, и рибна фауна в реки и езера. Мониторингът на крайбрежните води е възложен

на Института по океанология към Българската академия на науките.

5.1 Мониторинг на повърхностните води

Много елементи за качество не се наблюдават. Преди изготвянето на ПУРБ,

единствените налични данни за реките са били за макрозообентоса, а в езерата е бил

наблюдаван само биологичният показател хлорофил-А. За останалите БЕК са

използвани единични данни и оценки от 2009 г.

Разработването на мониторинга на биологичните елементи за качество все още е в

процес на изпълнение. Понастоящем фитопланктонът се наблюдава в Дунавския РРБ и

в езерата, докато рибната фауна се наблюдава в реките и езерата в рамките на действащ

6 Общият брой на пунктовете за мониторинг може да се различава от сумата на пунктовете за

мониторинг по видове, защото някои пунктове се използват за повече от една цел.

20

договор с научна организация. Редовното вземане на проби досега е извършвано само

за хлорофил-А, макрофити и макрозообентос в езера, а за фитобентос в реки. Взето е

решение в бреговата зона във водоеми със силно вариращо водно ниво да се изключат

някои елементи за качество (макрозообентос и макрофити), както и рибната фауна във

водоемите, тъй като практически всички водни обекти от този вид се използват за

рибовъдство, аквакултура и спортен риболов. Подробната обосновка понастоящем е в

процес на изготвяне и все още не е включена в ПУРБ. Наблюдават се всички

физикохимични елементи за качество. По отношение на хидроморфологичните

елементи за качество, информацията за непрекъснатостта на реките не е пълна, с

изключение на реките Струма, Марица и реките в Черноморския РРБ. Разработването

на националната система за мониторинг на хидроморфологичните елементи е

започнало през 2011 г. Избрани са осемдесет и четири мониторингови станции.

Създадена е програма за оперативен мониторинг. Експертната оценка е използвана

широко, за да се изберат съответните БЕК.

Не са наблюдавани всички приоритетни и други замърсители, специфични за даден

речен басейн, поради липсата на методики за анализ и оценка. Понастоящем се

извършва работа в тази насока.

Всички 4 РРБ в страната следва да се разглеждат като международни, но това не е

отразено в ПУРБ. Доколкото се касае за мониторинга, има добро сътрудничество за

Дунавския РРБ, координирано от МКОРД, и мониторингът в този РРБ е предназначен

да обслужва както националните, така и международните нужди от информация и

оценка; извършва се също така докладване в някаква степен относно Черноморския

РРБ пред Комисията за опазване на Черно море от замърсяване. Досега не са

предприемани конкретни действия за установяването на международните речни

басейни с Гърция и с Турция.

5.2 Мониторинг на подземните води

Създадена е програма за количествен мониторинг на подземните води на базата на

измерване на водните нива или на водните количества, когато е уместно.

Създадени са програми за контролен мониторинг и програми за оперативен

мониторинг на подземните води във всички 4 RBD. Параметрите в програмата за

оперативен мониторинг са избрани въз основа на експертна оценка и отчитат

съществуващите видове натиск. За мониторинга на подземните води е докладвано, че е

достатъчен, и че се използва за откриване на значими и устойчиви възходящи

тенденции.

Международни мониторингови дейности, свързани с подземните води се извършват в

Дунавския РРБ, в рамките на международния дунавски речен басейн, и на двустранна

21

основа с Румъния в североизточната част на района. Не съществува международно

координиране по отношение на трансграничните подземни водни обекти и

мониторингови програми с Гърция, Турция и Македония.

5.3 Мониторинг на защитените зони

Съществува специална програма за мониторинг на вододайните защитени зони както

за повърхностни, така и за подземни води.

Подадените от България данни в WISE предоставят информация за броя на пунктовете

за мониторинг, свързани със защитените зони; броят на мониторинговите станции по

РРБ е представен по-долу.

За повечето от категориите, новите данни показват увеличен брой на станциите за

мониторинг след последното докладване през 2007 г.

22

РРБ

Повърхностни води

Водовзе

мане на

питейна

вода от

подземн

и води

Водовзема

не на

питейна

вода от

повърхнос

тни води

Качеств

о на

питейн

ата

вода

Води

за

къпане

Пти

чи

обек

ти

Риб

а

Местоо

битани

я

Нитрат

и

Черупк

ови

безгръб

начни

ПГОВ

BG1000 81 91* 0 43 1 83 112 0 218 73

BG2000 3 0 0 36 26 17 38 3 67 23

BG3000 19 0 3 42 0 110 76 0 119 134*

BG4000 17 2* 0 22 0 45 25 0 23 19

Общо 120 93 3 143 27 255 251 3 427 249

Таблица 5.3.1: Брой на мониторинговите станции в защитени зони7.

Забележка: *Брой на мониторинговите пунктове, докладвани на ниво програма


6. ПРЕГЛЕД НА СЪСТОЯНИЕТО (ЕКОЛОГИЧНО, ХИМИЧНО,

ПОДЗЕМНИ ВОДИ)

Почти 40 % от всички повърхностни водни обекти в България са оценени като

намиращи се в добро екологично състояние, а 5 % като намиращи се в отлично

състояние. Една четвърт от повърхностните водни обекти са в недобро или в лошо

състояние. Съществуват различия между РРБ, най-голямото съотношение на ВО в

недобро или лошо състояние е в Източнобеломорския РРБ.

РРБ Общо Отлично Добро Средно Недобро Лошо

Неизвестн

о

Бр. (%) Бр. (%) Бр. (%) Бр. (%) Бр. (%) Бр. (%)

BG1000 111 2 1,8 57 51,4 35 31,5 10 9,0 7 6,3 0 0

BG2000 108 11 10,2 48 44,4 36 33,3 12 11,1 1 0,9 0 0

BG3000 205 15 7,3 65 31,7 69 33,7 32 15,6 24 11,7 0 0

BG4000 108 5 4,6 48 44,4 37 34,3 11 10,2 7 6,5 0 0

Общо 532 33 6,2 218 41,0 177 33,3 65 12,2 39 7,3 0 0

Таблица 6.1 Екологично състояние на природните повърхностни водни обекти.


7 Брой на обектите, изчислен въз основа на данните, докладвани на ниво обект. Ако не са докладвани

данни на ниво обект, тогава таблицата е допълнена с данните, докладвани на ниво програма.

23

РРБ Общо Отлично Добро Средно Недобро Лошо

Неизвестн

о

Бр. (%) Бр. (%) Бр. (%) Бр. (%) Бр. (%) Бр. (%)

BG1000 55 0 0,0 25 45,5 18 32,7 9 16,4 2 3,6 1 1,8

BG2000 45 3 6,7 13 28,9 15 33,3 6 13,3 8 17,8 0 0

BG3000 103 0 0 26 25,2 25 24,3 28 27,2 24 23,3 0 0

BG4000 24 0 0 11 45,8 7 29,2 1 4,2 5 20,8 0 0

Общо 227 3 1,3 75 33,0 65 28,6 44 19,4 39 17,2 1 0,4

Таблица 6.2: Екологичен потенциал на изкуствени и силно модифицирани водни обекти.


Повече от три четвърти от повърхностните водни обекти на България са в добро

химично състояние и само 2 % са в недобро химично състояние, съгласно

информацията, докладвана в WISE.

Въпреки това, трябва да се отбележи, че съществуват значителни различия между РРБ:

три четвърти от повърхностните водни обекти в Черноморския РРБ и една трета от

повърхностните водни обекти в Западнобеломорския РРБ са с неизвестно състояние.

РРБ Общо Добро Недобро Неизвестно

Бр. % Бр. % Бр. %

BG1000 111 109 98,2 2 1,8 0 0

BG2000 108 27 25,0 0 0 81 75,0

BG3000 205 196 95,6 8 3,9 1 0,5

BG4000 108 69 63,9 0 0 39 36,1

Общо 532 401 75,4 10 1,9 121 22,7

Таблица 6.3: Химично състояние на природните повърхностните водни обекти.



Бр. % Бр. % Бр. %

BG1000 55 52 94,5 2 3,6 1 1,8

BG2000 45 28 62,2 0 0 17 37,8

BG3000 103 92 89,3 11 10,7 0 0

BG4000 24 23 95,8 0 0 1 4,2

Общо 227 195 85,9 13 5,7 19 8,4

Таблица 6.4: Химичен потенциал на изкуствени и силно модифицирани водни обекти.


България докладва, че над две трети от подземните ѝ водни обекти са с добро химично

състояние, а 30 % от тях са с недобро химично състояние. Съществуват големи разлики

между РРБ, например, всички подземни водни обекти в Западнобеломорския РРБ са с

добро състояние, докато 42 % от подземните водни обекти в Черноморския РРБ са с

лошо състояние. Оценени са всички подземни водни обекти.

24


Бр. % Бр. % Бр. %

BG1000 50 32 64 18 36 0 0

BG2000 40 23 57,5 17 42,5 0 0

BG3000 48 29 60,4 19 39,6 0 0

BG4000 39 39 100 0 0 0 0

Общо 177 123 69,5 54 30,5 0 0

Таблица 6.5: Химично състояние на подземните водни обекти.


Оценката на почти всички подземни водни обекти, съгласно докладваното от България,

показва, че са с добро количествено състояние, като има само 7 подземни водни обекта

в недобро състояние в Дунавския РРБ, от общо 170 в България. Оценени са всички

подземни водни обекти.


Бр. % Бр. % Бр. %

BG1000 50 43 86 7 14 0 0

BG2000 40 40 100 0 0 0 0

BG3000 48 48 100 0 0 0 0

BG4000 39 39 100 0 0 0 0

Общо 177 170 96 7 4 0 0

Таблица 6.6: Количествено състояние на подземните водни обекти.


Общо почти една трета от повърхностните водни обекти на България, през 2009 г. са

оценени с добро състояние; съгласно информацията, докладвана в WISE, а по-късно

коригирана от българските органи, броят на повърхностните водни обекти с добро

състояние се очаква да се увеличи с 34 % през 2015 г., като добро състояние бъде

постигнато за почти две трети от повърхностни водни обекти. Съществуват различия

между РРБ.

Оценката на две трети от подземните водни обекти показва, че са с добро състояние

през 2009 г. До 2015 г. се очаква леко подобрение в Черноморския РРБ, но не и в

Дунавския РРБ (в момента 64 % от подземните водни обекти са с добро състояние) и в

Източнобеломорския РРБ (60 % от подземните водни обекти са с добро състояние).

25

РРБ Общо

Общо състояние (екологично и химично) Добро

екологично

състояние

2021 г.

Добро

химично

състояние

2021 г.

Добро


състояние

2027 г.

Добро

химично

състояние

2027 г.

Общи изключения 2009 г.

(% от всички ПВО)

Добро или по-

високо 2009 г.



Повише

ние

2009—

2015 г.

Чл.

4,

пар.

4

Чл.

4,

пар.

5

Чл.

4,

пар.

6

Чл.

4,

пар.

7

Бр. % Бр. % % Бр. % Бр. % Бр. % Бр. % % % % %

BG1000 166 84 50,6 118 71,1 20,5 146 88 161 97 165 99,4 165 99,4 27 2 0 0

BG2000 153 21 13,7 125 81,7 68 140 91,5 153 100 153 100 18 0 0 0

BG3000 308 103 33,4 188 61 27,6 298 96,8 304 98,7 308 100 308 100 39 0 0 0

BG4000 132 36 27,3 71 53,8 26,5 17 5 0 3

Общо 759 244 32,1 502 66,1 34 28 1 0 1

Таблица 6.7: Повърхностни водни обекти: преглед на състоянието през 2009 г. и очаквано състояние през 2015 г., 2021 г. и 2027 г.8

Водните обекти с добро състояние през 2009 г. попадат в следната категория:

1. Екологичното състояние е отлично или добро, и химичното състояние е добро, изключенията не са разглеждани

Водните обекти, за които се очаква да постигнат добро състояние през 2015 г., попадат в следните категории:

1. Екологичното състояние е отлично или добро и химичното състояние е добро, изключенията не са разглеждани

2. Химичното състояние е добро, а екологичното състояние е средно или по-ниско, но няма екологични изключени

3. Екологичното състояние е отлично или добро, не е постигнато добро химично състояние състояние, но няма химични изключения

4. Екологичното състояние е средно или по-ниско, не е постигнато добро химично състояние състояние, но няма екологични, нито химични изключения

Забележка: Водните обекти с неизвестно състояние/некласифицирани/не се прилага, за екологичното или за химичното състояние не са разглеждани

Източник: WISE и BG (за данни за състоянието през 2009 и 2015 г., и за изключения) и ПУРБ (за данни за състоянието през 2021 и 2027 г.)

РРБ Общо

Екологично състояние Добро


състояние

2021 г.

Добро


състояние

2027 г.

Екологични изключения (%

от всички ПВО)





Повише

ние

2009—

2015 г.

Чл.

4,

пар.

4

Чл.

4,

пар.

5

Чл.

4,

пар.

6

Чл.

4,

пар.

7

Бр. % Бр. % % Бр. % Бр. % % % % %

BG1000 111 59 53,2 87 78,4 25,2 103 92,8 111 100 18,9 2,7 0 0

BG2000 108 60 55,6 94 25,0 32,4 101 93,5 108 100 14,8 0 0 0

8 Данните за 2009 и 2015 г. са получени от WISE. Данните за 2021и 2027 г. са установени по време на оценката за съответствие на ПУРБ.

26

РРБ Общо

Екологично състояние Добро


състояние

2021 г.

Добро


състояние

2027 г.


от всички ПВО)





Повише

ние

2009—

2015 г.

Чл.

4,

пар.

4

Чл.

4,

пар.

5

Чл.

4,

пар.

6

Чл.

4,

пар.

7

Бр. % Бр. % % Бр. % Бр. % % % % %

BG3000 205 80 39,0 149 96,1 33,7 198 96,6 205 100 27,3 0 0 0

BG4000 108 53 49,1 84 63,9 28,7 20,4 4,6 0 3,7

Общо 532 252 47,4 414 77,8 30,6 21,4 1,7 0 0,8

Таблица 6.8: Природни повърхностни водни обекти: екологично състояние през 2009 г. и очаквано състояние през 2015 г., 2021 г. и 2027 г.9

Източник: WISE и BG (за данни за състоянието за 2009, 2015 г. и за изключения) и ПУРБ (за данни за състоянието през 2021 и 2027 г.)

РРБ Общо

Химично състояние Добро

химично

състояние

2021 г.

Добро

химично

състояние

2027 г.

Химични изключения (% от

всички ПВО)





Повише

ние

2009—

2015 г.

Чл.

4,

пар.

4

Чл.

4,

пар.

5

Чл.

4,

пар.

6

Чл.

4,

пар.

7

Бр. % Бр. % % Бр. % Бр. % % % % %

BG1000 111 109 98,2 109 98,2 0 109 98,2 111 100 0,9 0 0 0

BG2000 108 27 25,0 27 25,0 0 0 0 0 0

BG3000 205 196 95,6 197 96,1 0,5 203 99 205 100 3,4 0 0 0

BG4000 108 69 63,9 69 63,9 0 0 0 0 0

Общо 532 401 75,4 402 75,6 0,2 1,5 0 0 0

Таблица 6.9: Природни повърхностни водни обекти: химично състояние през 2009 г. и очаквано състояние през 2015 г., 2021 г. и 2027 г.10


27


РРБ Общо

Химично състояние на ПВ Добро

химично

състояние

2021 г.

Добро

химично

състояние

2027 г.

Химични изключения за ПВ

(% от всички ПВО)





Повише

ние

2009—

2015 г.

Чл.

4,

пар.

4

Чл.

4,

пар.

5

Чл.

4,

пар.

6

Чл.

4,

пар.

7

Бр. % Бр. % % Бр. % Бр. % % % % %

BG1000 50 32 64,0 32 64,0 0 32 64 50 100 22 14 0 0

BG2000 40 23 57,5 25 62,5 5,0 36 90 40 100 28 3 8 0

BG3000 48 29 60,4 29 60,4 0 29 60 48 100 40 0 0 0

BG4000 39 39 100 39 100 0 39 100 39 100 0 0 0 0

Общо 177 123 69,5 125 70,6 1,1 136 76,8 177 100 23 5 2 0

Таблица 6.10: Подземните водни обекти: химично състояние през 2009 г. и очаквано състояние през 2015 г., 2021 г. и 2027 г.11

Източник: WISE (за данни за състоянието за 2009, 2015 г. и за изключения) и ПУРБ (за данни за състоянието през 2021 и 2027 г.)

РРБ Общо

Количествено състояние на подземните

води Добро

количествено

състояние

2021 г.

Добро


състояние

2027 г.

Количествени изключения

за ПВ (% от всички ПВО)





Повише

ние

2009—

2015 г.

Чл.

4,

пар.

4

Чл.

4,

пар.

5

Чл.

4,

пар.

6

Чл.

4,

пар.

7

Бр. % Бр. % % Бр. % Бр. % % % % %

BG1000 50 43 86,0 43 86,0 0 49 98 50 100 2 12 0 0

BG2000 40 40 100 40 100 0 40 100 40 100 0 0 0 0

BG3000 48 48 100 48 100 0 48 100 48 100 0 0 0 0



28

РРБ Общо

Количествено състояние на подземните

води Добро


състояние

2021 г.

Добро


състояние

2027 г.

Количествени изключения

за ПВ (% от всички ПВО)





Повише

ние

2009—

2015 г.

Чл.

4,

пар.

4

Чл.

4,

пар.

5

Чл.

4,

пар.

6

Чл.

4,

пар.

7

Бр. % Бр. % % Бр. % Бр. % % % % %

BG4000 39 39 100 39 100 0 39 100 39 100 0 0 0 0

Общо 177 170 96,0 170 96,0 0 176 99,4 177 100 1 3 0 0

Таблица 6.11: Подземните водни обекти: количествено състояние през 2009 г. и очаквано състояние през 2015 г., 2021 г. и 2027 г.12

Източник: WISE (за данни за състоянието за 2009, 2015 г. и за изключения) и ПУРБ (за данни за състоянието през 2021 и 2027 г.)

РРБ

Общо

СМВО

и ИВО

Екологичен потенциал Добър

екологичен

потенциал 2021

г.

Добър

екологичен

потенциал

2027 г.


от всички СМВО/ИВО)

Добър или по-

висок 2009 г.

Добър или по-

висок 2015 г.

Повише

ние

2009—

2015 г.

Чл.

4,

пар.

4

Чл.

4,

пар.

5

Чл.

4,

пар.

6

Чл.

4,

пар.

7

Бр. % Бр. % % Бр. % Бр. % % % % %

BG1000 55 25 45,5 31 56,4 10,9 44 80 54 98,2 41,8 0 0 0

BG2000 45 16 35,6 33 73,3 37,8 39 86,7 45 100 26,7 0 0 0

BG3000 103 26 25,2 43 41,7 16,5 100 97,1 103 100 61,2 0 0 0

BG4000 24 11 45,8 23 95,8 50,0 4,2 4,2 0 0

Общо 227 78 34,4 130 57,3 22,9 43,6 0,4 0 0

Таблица 6.12: Силно модифицирани или изкуствени водни обекти: екологичен потенциал през 2009 г. и очакван екологичен потенциал през 2015 г., 2021 г. и 2027

г.13


29


РРБ

Общо

СМВО

и ИВО

Химично състояние

Добро химично

състояние 2021

г.

Добро

химично

състояние

2027 г.

Химични изключения (% от

всички СМВО/ИВО)





Повише

ние

2009—

2015 г.

Чл.

4,

пар.

4

Чл.

4,

пар.

5

Чл.

4,

пар.

6

Чл.

4,

пар.

7

Бр. % Бр. % % Бр. % Бр. % % % % %

BG1000 55 52 94,5 52 94,5 0 54 98,2 3,6 1,8 0 0

BG2000 45 28 62,2 28 62,2 0 0 0 0 0

BG3000 103 92 89,3 92 89,3 0 101 98,1 103 100 10,7 0 0 0

BG4000 24 23 95,8 23 95,8 0 0 0 0 0

Общо 227 195 85,9 195 85,9 0 5,7 0,4 0 0

Таблица 6.13: Силно модифицирани или изкуствени водни обекти: химично състояние през 2009 г. и очаквано състояние през 2015 г., 2021 г. и 2027 г.14



14 Данните за 2009 и 2015 г. са получени от WISE. Данните за 2021 и 2027 г. са установени по време на оценката за съответствие на ПУРБ.

30

Фигура 6.1: Карта на екологичното състояние на природните повърхностни водни обекти за 2009 г.

Фигура 6.2: Карта на екологичното състояние на природните повърхностни водни обекти за2015 г.

Отлично

Добро

Средно

Недобро

Лошо

Неизвестно



31

Забележка: Стандартни цветове на базата на РДВ, приложение V, точка 1.4.2, подточка i)


Фигура 6.3: Карта на екологичния потенциал на изкуствени и силно модифицирани водни обекти за

2009 г.

Фигура 6.4: Карта на екологичния потенциал на изкуствени и силно модифицирани водни обекти за

2015 г.

Добро или по-високо

Средно

Недобро

Лошо

32




Забележка: Стандартни цветове на базата на РДВ, приложение V, точка 1.4.2, подточка ii).


Фигура 6.5: Карта на химичното състояние на природните повърхностни водни обекти за2009 г.

Фигура 6.6: Карта на химичното състояние на природните повърхностни водни обекти за 2015 г.

Добро

Не са постигнали добро състояние


33



Забележка: Стандартни цветове на базата на РДВ, приложение V, точка 1.4.3.


Фигура 6.7: Карта на химичното състояние на изкуствени и силно модифицирани водни обекти за

2009 г.

Фигура 6.8: Карта на химичното състояние на изкуствени и силно модифицирани водни обекти 2015 г.

Добро

Не са постигнали добро състояние

34






Фигура 6.9: Карта на химичното състояние на подземните водни обекти за 2009 г.

Фигура 6.10: Карта на химичното състояние на подземните водни обекти за 2015 г.

Добро

Недобро

35






Фигура 6.11: Карта на количественото състояние на подземните водни обекти за 2009 г.

Фигура 6.12: Карта на количественото състояние на подземните водни обекти за 2015 г.

Добро

Недобро



36




7. ОЦЕНКА НА ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА

ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

По специален проект за техническа помощ е разработен национален подход за оценка

на екологичното състояние на повърхностните води, но все още не е приет официално.

По време процеса на разработване на ПУРБ методиката е прилагана частично в два от

четирите РРБ; по-голямата част от работата по екологичното състояние е въз основа на

недостатъчно количество данни, и на експертна преценка.

Определените екологични цели са от много общ характер, с изключение на

Източнобеломорския РРБ. Не съществуват никакви количествени измерения, нито има

лесно измерими и проверими критерии за наблюдение на тяхното постигане.

7.1 Методи за оценка на екологичното състояние

Първоначалната оценка се основава на ЕК в таблицата по-долу; другите елементи или

не са използвани, или са изключени, или са взети под внимание чрез експертна

преценка.

Категория води Елементи за качество

Реки Макрозообентос, физикохимични елементи

Езера Хлорофил-А, физикохимични елементи

Преходни -

Крайбрежни Фитопланктон, макрофити и макрозообентос

Таблица 7.1.1: ЕК, използвани при първоначалната оценка

Източник: ПУРБ

С използваните методи за биологична оценка могат да бъдат открити някои от

големите видове натиск. Биотичният индекс за реки е чувствителен към органичното и

общото замърсяване, но дава относително слаба реакция на някои от специфичните

приоритетни вещества и на биоакумулацията на тежки метали, и не е подходящ за

оценка на хидроморфологичните параметри. Хлорофил-А е използван за езера за

оценка на товара на хранителни вещества и на еутрофикацията.

Не са създадени стандартите за физикохимичните и хидроморфологичните елементи за

качество в подкрепа на биологичната оценка, а помощните ЕК са взети предвид при

класификацията на екологичното състояние единствено посредством експертна

преценка.

37

СКОС не са били определени за всички съответни замърсители, специфични за речния

басейн, и методиката от точка 1.2.6 на приложение V към РДВ не е използвана.

Съществува методика за оценка на надеждността и точността на различните части на

класификационната система за екологичното състояние (само за макробезгръбначни в

реки, физикохимия и хлорофил-А). За оценката на екологичното и химичното

състояние на повечето ВО в Дунавския РРБ и Източнобеломорския РРБ e преценено,

че е с ниска надеждност. За резултатите в Западнобеломорския РРБ e преценено, че са

с ниска надеждност, с изключение на реките, при които за приблизително 60 % от ВО е

преценено, че са със средна надеждност. Конкретни резултати за Черноморския РРБ и

Източнобеломорския РРБ не са представени .

ПУРБ не предоставят изрична информация за това дали методите за оценка на

екологичното състояние са разработени за всички национални видове повърхностни

водни обекти или съществуват пропуски. В момента такива методи са разработени за

повечето видове реки. Разработени са методи за някои видове езера. Съществуват

проблеми с водоемите, някои планински езера и крайречните влажни зони. Също така

съществуват методи за крайбрежни води. Очаква се всички тези методи да бъдат

включени в специална наредба, която се изготвя от органите по опазването на околната

среда.

По отношение на резултатите от интеркалибрацията на етап 1 (публикувани в Решение

на Комисията от 2008 г.), случаите в които е възможно да се установи връзка с

българската система за оценка са много малко.

България е участвала успешно в интеркалибрацията на фаза 2 (2008—2011 г.) с

фитобентоса в реки, макробезгръбначните (макрозообентос) в реки (някои видове

реки), макрофитите в реки и езера (някои видове), частично с рибната фауна в

реки/езера, и с макробезгръбначните (макрозообентос) в езера, както и с БЕК за

крайбрежни води (фитопланктон, морски дънни макрофити — макроалги и

покритосеменни, дънни макробезгръбначни).

Биологичните елементи за качество, които все още не са интеркалибрирани са:

Фитопланктон (състав, изобилие и биомаса) в езерата и р. Дунав;

Рибна фауна в езерата (състав, изобилие и възрастова структура);

Някои проблеми с интеркалибрацията на дънните макробезгръбначни

(макрозообентос) в езерата.

Все още няма съпътстващ документ, или национално/регионално ръководство.

В момента се разработва нова система за оценка за реки и езера, която ще бъде

предложена на властите. Очаква се, че тя ще бъде въведена със специална наредба.

38

7.2 Прилагане на методи и резултати за екологичното състояние

В ПУРБ за Дунавския РРБ и Западнобеломорския РРБ, при оценката на биологичното

състояние са използвани само някои БЕК (в повечето случаи макрозообентос в реки и

хлорофил-А в езера). Използвани са също така общи физикохимични параметри с

някои стари класификационни системи (които не са валидирани с биологични данни).

За Черноморския РРБ и Източнобеломорския РРБ при оценката на екологичното

състояние са използвани всички БЕК. Въпреки това, хидроморфологичните ЕК са

пропуснати в оценката на екологичното състояние, с изключение на някои

невалидирани експертни преценки. Крайбрежните зони на Черно море са обхванати с

всички изисквани БЕК (фитопланктон, морски дънни макрофити — макроалги и

покритосеменни, дънни макробезгръбначни) и съответната физикохимия. Все още не е

разработена методика за хидроморфологичните ЕК за крайбрежни води.

След финализирането на ПУРБ са настъпили някои допълнителни развития: бяха

установени методи за оценка на екологичното състояние на реки (всички БЕК,

физикохимични ЕК и специфични замърсители за речните басейни) и частично за езера

(фитопланктон, макрофити и физикохимични ЕК и специфични замърсители за

речните басейни). Става въпрос за случаи, в които са разработени методи за

екологичното състояние, но все още не се прилагат напълно. Рибната фауна и дънната

макробезгръбначна фауна (макрозообентос) в езера не са използвани при оценката на

екологичното състояние в пунктовете за наблюдаващ мониторинг. Такива методи за

оценка са в процес на изготвяне и изпитване. Методите за оценка на екологичното

състояние на хидроморфологичните ЕК все още не са разработени.

Веществата, за които се предполага, че възпрепятстват постигането на добро

екологично състояние, са разтворен неорганичен азот и тежки метали (Cd, Pb, Ni),

особено в Източнобеломорския РРБ. Концентрациите на Zn и Cu в Черноморския РРБ,

както и специфичните замърсители за повърхностните води от категория „езеро“ в

Западнобеломорския РРБ, са оценени след одобряването на ПУРБ.

Понастоящем е изготвено предложение за СКОС за специфичните вещества за речните

басейни, като са спазени изискванията на процедурата, определена в точка 1.2.6 на

приложение V към РДВ. Тези стандарти все още предстои да бъдат валидирани.

Като цяло за пунктовете за оперативен мониторинг не са избрани най-чувствителните

биологичните елементи за качество за оценката на екологичното състояние. В много

случаи БЕК, за които има методи за оценка, са включени в програмите за оперативен

мониторинг, за да се оценят общите тенденции или промените в състоянието на

водните обекти в резултат на програмите от мерки.

Съществуващите видове натиск не са открити в достатъчна степен, особено когато

съществуват сложни фактори на натиск, напр. комбинирано замърсяване от дифузни и

39

точкови източници, или комбиниран натиск от замърсяване и хидроморфологични

промени.

Все още не е предоставена информация за надеждността и точността или

неопределеността на екологичното състояние. По отношение на оперативния

мониторинг, не е ясно дали избраните пунктове за мониторинг са представителни

географски, колко тежко е въздействието и др.

40

РРБ

Реки Езера Преходни Крайбрежни

То

н

Ма

кр

оф

ити

Фи

то

бен

то

с

Дъ

нн

и б

езгр

ъб

на

чн

и

Ри

ба

Фи

зик

ох

им

ич

ни

Хи

др

ом

ор

фо

ло

ги

чн

и

Фи

то

пл

ан

кто

н

Ма

кр

оф

ити

Фи

то

бен

то

с

Дъ

нн

и б

езгр

ъб

на

чн

и

Ри

ба

Фи

зик

ох

им

ич

ни

Хи

др

ом

ор

фо

ло

ги

чн

и

Фи

то

пл

ан

кто

н

Ма

кр

оа

лги

По

кр

ито

сем

енн

и

Дъ

нн

и б

езгр

ъб

на

чн

и

Ри

ба

Фи

зик

ох

им

ич

ни

Хи

др

ом

ор

фо

ло

ги

чн

и

Фи

то

пл

ан

кто

н

Ма

кр

оа

лги

По

кр

ито

сем

енн

и

Дъ

нн

и б

езгр

ъб

на

чн

и

Фи

зик

ох

им

ич

ни

Хи

др

ом

ор

фо

ло

ги

чн

и

BG1000 - - - - - - - - - - - - -

BG2000 -

BG3000 - - - - - - - - - - - - - -

BG4000 - - - - - - - - - - - - - -

Таблица 7.2.1: Наличие на методи за биологична оценка

Методи за оценка, напълно разработени за всички БЕК

Методи за оценка, разработени частично или в процес на разработване за всички или за някои БЕК

Методи за оценка, които не са разработени за БЕК; не е предоставена информация за методите за оценка; предоставена е

неясна информация

- Категорията води не се прилага

Източник: ПУРБ и BG

41

8. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СИЛНО МОДИФИЦИРАНИ ВОДНИ ОБЕКТИ

(СМВО) И ОЦЕНКА НА ДОБРИЯ ЕКОЛОГИЧЕН ПОТЕНЦИАЛ

Фигура 8.1: Карта на процента на силно модифицирани или изкуствени водни обекти по райони на

речни басейни

0—5 %

5—20 %

20—40 %

40—60 %

60—100 %

Не са докладвани данни




8.1 Определяне на СМВО

Броят на СМВО и ИВО в България е докладван в WISE, и е даден в таблицата по-долу.

24 % от повърхностните водни обекти в България са определени като СМВО или ИВО.

РРБ Реки Езера Преходни Крайбр

ежни

BG1000 42 13 - -

BG2000 32 3 10 0

BG3000 89 14 - -

BG4000 18 6 - -

Общо 181 44 10 0

Таблица 8.1.1: Брой на СМВО и ИВО


42

В ПУРБ е дадена обща информация за методиката, когато е дадено водоползването на

силно модифицираните водни обекти в съответните РРБ. Тези водоползвания са

водовземане и съхранение за водоснабдяване с питейна вода и за електроенергия, както

и за регулиране на водите. Най-често срещаните физически модификации са язовири,

водоеми, драгиране, канализиране/изправяне, укрепване на бреговете, корекции на

речното корито. Използвани са както цифрови критерии, така и експертна преценка. В

информацията, представена в ПУРБ няма пряка връзка с водоползванията и

модификациите на ниво ВО. Използваната методология е представена в ПУРБ по много

опростен начин и е докладвано, че следва стъпковия подход на Насоки №º4 от ОСИ, до

стъпка 6. Стъпка 7 е предприета само в Черноморския и Източнобеломорския РРБ, а

стъпка 8 само в Черноморския РРБ.

Несигурността по отношение на определянето на СМВО не е упомената в ПУРБ.

Непряко са упоменати липсата на достатъчно данни за хидроморфологичните

елементи, заедно с някои проблеми с хидроморфологичния мониторинг като цяло.

Понастоящем положението се подобрява със започването на хидроморфологичния

мониторинг в три от четирите РРБ през 2011 г.

В Дунавския и в Западнобеломорския РРБ не за всеки воден обект са определени

значителните неблагоприятни последици от мерките за възстановяване. В

Черноморския и Източнобеломорския РРБ подходът се основава на експертна

преценка.

В Дунавския и в Западнобеломорския РРБ не са анализирани алтернативи за постигане

на полезните цели чрез други средства (значително по-добър екологичен вариант,

техническата осъществимост и несъразмерни разходи). В Черноморския и

Източнобеломорския РРБ подходът се основава на експертна преценка.

8.2 Методика за определяне на добър екологичен потенциал (ДЕП)

ДЕП е определен за всички РРБ в България. Използваният подход е подобен на метода,

основан на референтни източници, но не е напълно хармонизиран във всички РРБ в

България и поради това резултатите не винаги са сравними и съгласувани.

По време на разработването на ПУРБ не е имало достатъчно данни от

хидроморфологичен мониторинг и не е провеждан хидроморфологичен мониторинг,

поради което във всички РРБ е използвана експертна преценка.

Същата методика е използвана за екологичното състояние и ДЕП, т.е. няма разлика

между природни и силно модифицирани водни обекти. В езера (водоеми) ДЕП е

определен въз основа на хлорофил-А и на прозрачността, но е под въпрос как това е

свързано с хидроморфологичните промени. Някои от мерките за смекчаване са

планирани за всички РРБ, но за Дунавския и за Западнобеломорския РРБ не е

направена оценка за екологичните ползи.

43

8.3 Резултатите от оценката на екологичния потенциал в СМВО и ИВО

България докладва за резултатите от оценката за СМВО и ИВО, но тяхната надеждност

като цяло е ниска. Надеждността им се очаква да се подобри след въвеждането на

първите данни от хидроморфологичен мониторинг през 2012 г. и планираното

одобряване на методите за оценка за повечето БЕК.

9. ОЦЕНКА НА ХИМИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ

ВОДИ

На равнище РРБ няма приета национална методика за оценка на химичното състояние.

Методиката за оценка на химичното състояние на равнище РРБ е описана във всеки

ПУРБ.

Като цяло е заявено, че за оценката на натиска в РРБ са използвани всички стандарти от

Директива 2008/105/ЕО. За тези приоритетни вещества, за които има резултати от

мониторинг, са приложени СКОС съгласно Директива 2008/105/ЕО. Не са приложени

по-строги СКОС за водите.

В някои ПУРБ е дадена само честотата на вземане на проби. За най-малко шест от 33

приоритетни вещества в някой от РРБ не е извършван мониторинг, поради липсата на

аналитични методи и референтни материали в България.

Всички СКОС от Директива 2008/105/ЕО са транспонирани пряко в националното

законодателство в областта на водите. Стандартите, които са използвани, отговарят на

изброените в приложение І към ДСКОС.

Не са разработени или прилагани стандарти и програма за мониторинг на седиментите

и живата част на екосистемата. Факторите на фоновите концентрации и

бионаличността не са взети предвид при оценката на химичното състояние.

В ПУРБ не са използвани зони на смесване, като техническите насоки за тяхното

определяне са публикувани през 2010 г.

ПУРБ предоставят информация за вещества, възпрепятстващи постигането на добро

химично състояние само в два от РРБ: BG1000 и BG3000.

РРБ CAS номер Наименование на

веществата

Брой на водните

обекти, които не са

постигнали добро

химично състояние

% на водните

обекти, които не

са постигнали

добро химично

състояние

BG1000

7439-92-1 Олово 4 3,25

7439-97-6 Живак 1 0,81

7440-02-0 Никел и неговите

съединения 1 0,81

BG3000

7439-92-1 Олово 10 3,25

7440-43-9 Кадмий и неговите


7440-02-0 Никел и неговите


44

Таблица 9.1: Вещества, възпрепятстващи постигането на добро химично състояние


10. ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

10.1 Количествено състояние на подземните води

Оценката на количественото състояние на подземните водни обекти следва национален

подход, основан на целта наличният ресурс на подземни води да не се надхвърля от

дългосрочното средно годишно равнище на водовземане.

Нуждите на сухоземните екосистеми, зависещи от подземните води, не са взети

предвид при оценката на количественото състояние. Няма достатъчно информация за

връзките със съответните повърхностни водни обекти.

Проникването на солена вода също така е взето предвид в крайбрежната зона в

Черноморския РРБ.

10.2 Химично състояние на подземните води

Оценката на химичното състояние на подземните водни обекти е извършена по водни

обекти чрез концептуални модели на хидрогеоложките системи/водоносните хоризонти

и анализи на данните за химичните параметри на подземните водни обекти.

Оценката на химичното състояние е извършена в отделни пунктове за мониторинг за

различните замърсители. Ако един или повече замърсители превишават праговите

стойности, е определено лошо състояние. Ако резултатите не са достатъчно надеждни,

някои замърсители могат да бъдат изключени от оценката. Общата оценка на

подземните водни обекти е извършена посредством сравнение на съответните

стойности с праговите стойности (ПС). В повечето случаи ПС са изчислени въз основа

на нормите за питейна вода.

Съществува обща декларация, че всички вещества от част Б на приложение II към ДПВ,

са взети предвид. Методиката за определяне на праговите стойности е описана

подробно в ПУРБ; при определянето на методиката са взети предвид Директива

2006/118/ЕО и Насоки № 18 от ОСИ.

За фоновите нива е докладвано, че са взети предвид при оценката. За зависещите от

подземните води сухоземни екосистеми е докладвано, че са взети предвид при оценката

на химичното състояние в Дунавския и в Източнобеломорския РРБ, но не в

Черноморския и в Западнобеломорския РРБ.

Оценките на тенденциите са извършени в Дунавския и в Черноморския РРБ, като

информацията за Източнобеломорския и за Западнобеломорския РРБ не е ясна.

Изглежда, че обръщането на тенденциите все още не е извършено.

Трансгранични подземни водни обекти са определени със Сърбия и Румъния. Не е

предоставена информация за координацията на ПС в трансграничните подземни водни

обекти.

45

10.3 Защитени територии

Основните източници на риск, които възпрепятстват постигането на добро състояние,

са свързани с дифузното замърсяване: неподходящи селскостопански практики, стари

сметища и непречистени отпадъчни води.

България е докладвала информация в WISE за състоянието на подземните води в

защитените територии за питейна вода, като за над две трети от тях е докладвано, че са

с добро състояние.

РРБ Добро Не са постигнали

добро състояние Неизвестно

BG1000 31 18 0

BG2000 17 15 0

BG3000 29 19 0

BG4000 32 0 0

Общо 109 52 0

Таблица 10.3.1: Състояние на подземните води в защитени територии за питейна вода


11. ЕКОЛОГИЧНИ ЦЕЛИ И ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Процентът повърхностни и подземни водни обекти в България, които ще изпълнят

критериите за добро или по-високо състояние по РРБ и цикъл на планиране, е

представен в таблиците по-долу, както и процентът на приложените изключения. В

съответствие с докладваното, всички водни обекти ще постигнат добро състояние до

2027 г.

46

РРБ

Общ бр.

на ПВО

% ПВО с добро екологично

състояние

Процент ПВО с добро

екологично състояние

Сега 2015

г.

2021

г.

2027

г. Сега

2015

г.

2021

г.

2027

г.

BG1000 166 44% 72% 89% 100% 98% 98% 98% 100%

BG2000 153 49% 82% 92% 100% 36% 100% 100% 100%

BG3000 308 33% 61% 97% 100% 94% 95% 99% 100%

BG4000 132 49% 82% 100% 100% 100% 70% 100% 100%

Таблица 11.1: Цели за повърхностните водни обекти


РРБ Изключения за ПВО (% от всички ПВО)

Чл. 4, пар. 4 Чл. 4, пар. 5 Чл. 4, пар. 6 Чл. 4, пар. 7

BG1000 27% 1.8% 0 0

BG2000 18% 0 0 0

BG3000 39% 0 0 0

BG4000 19% 0 0 0

Таблица 11.2: Изключения за повърхностните водни обекти


РРБ

Общ

бр. на

ПЗВО

Процент ПЗВО с

добро


състояние

Процент ПЗВО с

добро химично

състояние

Сега 2015

г.

2021

г.

2027

г. Сега

2015

г.

2021

г.

2027

г.

BG1000 50 86% 98% 100% 100% 64% 90% 100% 100%

BG2000 40 100% 100% 100% 100% 58% 63% 90% 100%

BG3000 48 100% 100% 100% 100% 60% 60% 60% 100%

BG4000 39 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100% 100%

Таблица 11.3: Цели за подземните водни обекти


РРБ Изключения за ПЗВО (процент от всички ПЗВО)

Чл. 4, пар. 4 Чл. 4, пар. 5 Чл. 4, пар. 6 Чл. 4, пар. 7

BG1000 24% 22% 0 0

BG2000 28% 3% 8% 0

BG3000 40% 0 0 0

BG4000 0 0 0 0

Таблица 11.4: Изключения за подземните водни обекти

47


Екологичните цели и обосновката на изключенията са дадени за всеки подземен воден

обект (химично състояние) и за всеки повърхностен воден обект (екологично и

химично състояние), за които са описани въздействията и причините. Предоставен е

пълен анализ на причините, довели до прилагането на изключения.

Прилагането на изключения по член 4, параграф 4 (по-късен краен срок) и член 4,

параграф 5 (по-ниска цел) не е правено за трансгранични подземни водни обекти.

11.1 Допълнителни цели в защитените зони

Допълнителни цели са определени за защитените територии за питейна вода, водите за

къпане и „Натура 2000“, но прилагането им варира в различните РРБ. Не са определени

допълнителни цели за черупковите безгръбначни..

Не са определени допълнителни цели в Дунавския и в Черноморския РРБ.

За всяка защитена територия в Източнобеломорския и в Западнобеломорския РРБ са

определени допълнителни индивидуални цели, както и годината, до която се очаква да

бъдат изпълнени. В Източнобеломорския РРБ такива цели са определени както за

защитените територии за питейна вода, така и за зоните на водите за къпане и за зоните

от „Натура 2000“. За постигане на конкретните цели програмата от мерки съдържа

специфични мерки, съответстващи на изискванията за съответната защитена територия,

определена по водни обекти.

11.2 Изключения съгласно член 4, параграф 4 и член 4, параграф 5

Повечето от изключенията в България се приложени съгласно член 4, параграф 4

(удължаване на крайния срок за постигане на добро състояние) и само няколко

съгласно член 4, параграф 5 (по-ниска цел).

Повечето изключения са свързани с техническа неосъществимост и природни условия.

Прилагането на аргумента за техническата осъществимост е въз основа на експертна

преценка, като обосновка е дадена само за Източнобеломорския РРБ.

Подходът за прилагането на освобождаването за природни условия (т.е. време за

екологично възстановяване) се различава за различните РРБ: използван е за 44

повърхностни водни обекта в Дунавския РРБ, докато природните условия са

приложени само за подземните водни обекти в Източнобеломорския РРБ.

Липсата на техническо решение е една от причините за формулирането на изключения,

основно когато трябва да се постигне добър потенциал в СМВО или ИВО в рамките на

категорията „езеро“, където се извършва интензивно развъждане на риба.

Друга причина за изключение е, че в някои проблематични зони, за някои мерки се

изисква дълъг срок за прилагане. За тези водни обекти се предвижда стартирането на

48

програми за разследващ мониторинг. Това е свързано със случаи на недобро състояние

на биологичните елементи за качество, когато съществува висока концентрация на

химично замърсяване и източникът на замърсяването е неизвестен.

Обосновката за несъразмерни разходи е използвана за някои ВО от Черноморския РРБ.

За оценката на несъразмерни разходи, методиката се основава на сравнението на

общите разходи за ПоМ с предполагаемото финансиране, включително очакваните

приходи от водни услуги. Основните мерки не са изключени от изчисленията. Поради

липсата на критерии и показатели за ефективността на мерките, предприети на

национално ниво, не е извършен анализ на разходите и ползите (който да отразява

непреките разходи и непредвидените разходи). Несъразмерно високите разходи са

изчислени въз основа на експертна преценка, чрез сравняване на разходите за

изпълнение на мярката с разходите за други подобни мерки, като са оценени ползите за

обществото (т.е. очакваните социални последици), както и продължителността на

изпълнението, без да е извършен подробен, обоснован анализ с необходимите

сравнителни изчисления.

РРБ

Общо15

Техническа

осъществимост Несъразмерни разходи Природни условия

Чл. 4, пар.

4

Чл. 4, пар.

5

Чл. 4,

пар. 4

Чл. 4, пар.

5

Чл. 4, пар.

4

Чл. 4, пар.

5

BG1000 0 4 0 0 44 0

BG2000 6 0 7 0 27 0

BG3000 121 1 0 0 0 0

BG4000 23 6 0 0 0 0

Общо 150 11 7 0 71 0

Таблица 11.2.1: Брой на изключенията по член 4, параграф 4 и член 4, параграф 5


15 Комбинирани са изключения за екологичното и химичното състояние

49

Фигура 11.2.1: Брой на изключенията по член 4, параграф 4 и член 4, параграф 5

T = Техническа осъществимост

D = Несъразмерни разходи

N = Природни условия

Синьо = Изключения по член 4, параграф 4

Червено = Изключения по член 4, параграф 5


11.3 Изключения в съответствие с член 4, параграф 6

Позоваване на член 4, параграф 6 е използвано за 3 подземни водни обекта в

Черноморския РРБ. Идентифицирани са проникване на морска вода и незащитени и

силно пропускливи горни слоеве в резултат на естествени причини. Поради липсата на

достатъчно данни, се предполага, че това е временно явление. Въпреки това, член 4,

параграф 6 следва да се използва за временно влошаване само в случай на

непредвидени обстоятелства, какъвто не изглежда да е случаят за тези 3 подземни

водни обекта. Също така следва да се спазват строго определени условия, когато се

прилага това изключение, но в ПУРБ няма информация за специфични условия.

11.4 Изключения в съответствие с член 4, параграф 7

Според информацията, получена от българските власти, във всеки РРБ има планирани

нови изменения. Някои от тях не е могло да бъдат предвидени в момента на

изготвянето на ПУРБ; други са планирани за втория цикъл. За тези, които са били

50

известни по време на изготвянето на ПУРБ изглежда, че е използвано изключението по

член 4, параграф 4 вместо изключението по член 4, параграф 7.

11.5 Изключения от Директивата за подземните води

Изключенията засягат води, исторически замърсени в резултат на човешки дейности и

изискват по-подробно проучване на разпространението на замърсяването във

водоносните хоризонти. Информацията, предоставена за причините за тези

изключения, е много ограничена; за повечето от подземните водни обекти, като

причина са посочени естествени причини. Типичните замърсители са нитрати, сулфати,

желязо, манган и натрий.

Не е докладвана информация за изключенията, приложени в защитените територии за

питейна вода.

12. ПРОГРАМИ ОТ МЕРКИ

В съответствие с приложение VII към РДВ, ПУРБ следва да съдържат резюме на

програмите от мерки (ПоМ), включително начините, по които държавите членки

очакват да постигнат целите на член 4 от РДВ. Програмите трябва да са създадени до

2009 г., но трябва да започнат да функционират едва до декември 2012 г. Оценката в

този раздел се основава на ПоМ, както е обобщена от държавата членка в нейния

ПУРБ, както и съответствието ѝ с изискванията на член 11 и приложение VII към РДВ.

Поради това тя не включва задълбочена оценка на съответствието с изискванията на

член 11, параграф 316

относно основните мерки. Тя е насочена по-конкретно върху

ключови набори от мерки. Държавите членки докладват на Комисията до декември

2012 г. относно пълното изпълнение на техните ПоМ, включително напредъка при

изпълнението на основни мерки, както се изисква от член 11, параграф 3. Комисията ще

направи оценка на докладваното от държавите членки и ще публикува оценката си в

съответствие с член 18 на РДВ.

12.1 Програма от мерки — общо

Всички ПУРБ включват програма от мерки (ПоМ).

Няма национален подход по отношение на ПоМ за повърхностните води и подземните

води. Освен това, в повечето случаи съществува само непряка връзка между

16 Това са минималните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, и включват мерките, изисквани

по силата на друго общностно законодателство, както и мерки за постигане на изискванията на други

членове от РДВ и осигуряването на подходящ контрол върху различните дейности, засягащи

управлението на водите

51

предприетите мерки и натиска, на който се предполага, че те трябва да отговорят, но

това не е показано ясно във всички ПУРБ. Мерките са насочени главно към сектори, а

не към веществата, отговорни за замърсяването. Не е представен анализ на очаквания

екологичен ефект и поради това няма индикация за несигурността на резултатите от

предприетите мерки.

Определянето на мерките, се различава между отделните РРБ в България. Подходът,

възприет в Дунавския басейн, е на базата на правни основания: Мерките са

структурирани въз основа на необходимостта да се изпълнят изискванията на

директивите на ЕС и на националното законодателство. ПоМ за Черноморския РРБ се

основава както на правните инструменти, така и на някои групи натиск, докато в

другите два РРБ, мерките изцяло са предназначени да отговорят на идентифицирания

натиск. Към всички ПУРБ има приложения, които предоставят информация за мерките,

отнасящи се за всеки отделен воден обект, заедно с данни за неговото състояние и

конкретните цели на водния обект.

Мерките могат да се изпълняват на равнище РРБ, подбасейн и ВО. Най-често те са

определени на равнище басейн. Отговорността за тяхното изпълнение е споделена

между национални, регионални и общински органи, предприятия и професионални

групи. В ПУРБ са посочени отговорните органи за всяка отделна мярка.

На басейново равнище са определени разходите за някои групи мерки. Източниците на

финансиране са определени за всички мерки. Това са държавните и общинските

бюджети посредством някои национални програми като тази за изграждането на ПСОВ

за населени места с над 2000 еквивалентни жители, за подобряването на водния цикъл

и водната инфраструктура в регионите, за добри селскостопански практики и др.

Финансирането включва фондовете на ЕС посредством оперативните програми

„Околна среда“ и „Фонд за регионално развитие“. ПУРБ са одобрени от министъра на

околната среда и водите. Ангажиментът за финансиране на ПоМ се подновява на

годишна основа с приемането на Закона за държавния бюджет.

Графикът на ПоМ често е представен с цикли на планиране, и обикновено крайният

срок е 2015 г., така че не е съвсем ясно дали до края на 2012 г. ще функционират всички

мерки.

Няма международни механизми за координация с изключение на съвместните дейности

в Дунавския басейн в рамките на МКОРД и до известна степен на Комисията за Черно

море (Черноморският ПУРБ не я упоменава) и някои двустранни дейности, които са

започнали след одобрението на ПУРБ.

52

12.2 Мерки, свързани със селското стопанство

Според ПУРБ, селското стопанство е идентифицирано като източник на значителен

натиск в три РРБ в България (изключението е Западнобеломорския РРБ), както за

повърхностни, така и за подземни води:

Върху качеството на водите: азот и фосфор от дифузни източници,

еутрофикация, пестициди от точкови и дифузни източници.

Върху водното количество: свръхводовземане от повърхностни водни

обекти.

Върху хидроморфологията: значително въздействие на инженерни

дейности (укрепване на брегове, язовирни стени, регулиране на оттока,

бентове, дренажни системи), значителна ерозия на почвата.

Трябва да се отбележи, че мониторинговите данни за фосфор и азот в много случаи

липсват и степента на замърсяване е определена въз основа на експертна преценка.

Това силно затруднява правилното идентифициране на натиска от селското стопанство

и следователно на подходящите мерки.

Земеделските производители са определени като целева група в процеса на

консултации за разработването на Черноморския и на Източнобеломорския ПУРБ.

Плановете, предоставят доказателства за участието на всички групи заинтересовани

страни в обсъжданията и представянето на предложения. Консултациите за Дунавския

РРБ бяха организирани на географски принцип, но селските стопани имаха възможност

да участват в консултациите. Земеделските производители не са идентифицирани като

заинтересовани страни в Западнобеломорския РРБ, защото там селското стопанство не

представлява значителен натиск.

Обхватът на мерките за отговор на натиска варира в зависимост от вида мярка, и може

да обхваща РРБ, даден ВО или даден сектор.

Програмите от мерки определят широк кръг от мерки за отговор на натиска, породен от

селското стопанство, но приложените мерки значително се различават в различните

РРБ.

Има само частична информация за това как и кога тези селскостопански мерки ще

бъдат изпълнени. Информацията относно графика в повечето случаи е ограничена до

съответния цикъл на планиране.

Информацията относно ресурсите за финансиране и разходите, свързани с част на

мерките, е много ограничена. Дадено е общо описание на основните източници на

финансиране за ПоМ, и няма конкретна информация за мерките, свързани със селското

стопанство. Единственото изключение се отнася до мерките за въвеждане на добри

селскостопански практики (предимно обучение), които ще бъдат подпомагани от

Програмата за развитие на селските райони.

53

В ПУРБ не се споменават механизми за следене на изпълнението на селскостопанските

мерки.

Мерки BG1000 BG2000 BG3000 BG4000

Технически мерки

Намаляване/промяна на използването на торове

Намаляване/промяна на използването на

пестициди

Промяна към земеделие с ниски вложения (напр.

практики за биологично земеделие)

Хидроморфологични мерки, водещи до промени в

земеделските практики

Мерки срещу ерозията на почвата

Многоцелеви мерки (напр. периодична промяна

на насажденията, създаване на по-големи буферни

зони/влажни зони или управление на разливните

тераси

Технически мерки за пестене на вода

Икономически инструменти

Компенсации за растителната покривка

Споразумения за сътрудничество

Спецификации за ценообразуването за водата за

напоителите

Търговията с хранителни вещества

Данъчно облагане на торовете

Нетехническите мерки

Допълнения по отношение на изпълнението и

прилагането на съществуващото законодателство

на ЕС

Институционални промени

Кодове за селскостопанските практики

Съвети и обучение за земеделските стопанства

Повишаване на съзнанието на земеделските

производители

Мерки за повишаване на знанията за подобряване

на вземането на решения

Схеми за сертифициране

Зониране (напр. определяне на земеползването

чрез карти на базата на ГИС)

Специфични планове/програми за действие

Планиране на земеползването

Технически стандарти

Специфични проекти, свързани със селското

стопанство

Издаване на разрешителни и лицензи на

екологична основа

Таблица 12.2.1: Видове мерки съгласно РДВ, насочени към селскостопанския натиск, както са описани в

ПоМ


54

12.3 Мерки, свързани с хидроморфологията

Всички български ПУРБ включват мерки, свързани с хидроморфологията, но и

четирите ПУРБ имат различен подход.

В дунавския регион, планът предоставя изчерпателен анализ на проблема; много

информация за хидроморфологичните промени е дадена в черноморския план, но без да

са представени критериите за оценка на значението на натиска. В Източнобеломорския

и в Западнобеломорския РРБ има информация за водоползванията, когато са описани

причините за силно модифицирани водни обекти, но тези водоползвания не са свързани

пряко с натиска.

Разгледаните водоползвания са корабоплаване, напояване, водноелектрическа енергия,

защита от наводнения, рибовъдство, снабдяване с питейна вода, градско развитие и

отдих. В същото време в ПоМ има мерки, които са ясно свързани с регулиране на

оттока и морфологични промени на повърхностните водни обекти, но връзките между

водоползването, хидроморфологичния натиск и конкретните мерки не са разгледани и

анализирани. Не е извършена оценка на очакваното въздействие, но в

Източнобеломорския ПУРБ е включен подход за оценка на въздействието.

Предвидени са също така мерки за СМВО; те са изброени по водни обекти в ПоМ.

Предприети са мерки за постигане на екологично обоснован режим на оттока, по силата

на заповед на министъра на околната среда и водите, която определя минимален

екологичен отток в реките. В Източнобеломорския РРБ минималният екологичен отток

е определен за водни обекти в защитени зони във връзка с предоставянето на

необходимото количество вода за биологичното разнообразие. Наскоро са разработени

насоки за хидроморфологичния мониторинг, но все още не са приети. Все още липсва

методика за оценка.

55

Мерки BG1000 BG2000 BG3000 BG4000

Рибни проходи

Байпасни канали

Възстановяване на местообитанията, изграждане на

места за хвърлянето на хайвера и размножаване

Управление на седименти/отломки

Премахване на конструкции: бентове, прегради,

укрепване на брегове

Повторното свързване на меандри или странични ръкави

Понижаване на речните брегове

Възстановяване на структурата на брега

Определяне на изисквания за минимален екологичен

отток

Оперативни промени за максималните водни

количества, вследствие на производството на

водноелектрическа енергия

Наводняване на разливни тераси

Изграждане на задържателни резервоари

Намаляване или промяна на драгирането

Възстановяване на структурата на драгирано дъно

Връщане на меандрите на коригирани речни корита

Таблица 12.3.1: Видове мерки съгласно РДВ, насочени към хидроморфологичния натиск, както са

описани в ПоМ


12.4 Мерки, свързани с подземните води

В различните РРБ в България за подземните води са използвани различни мерки (няма

национален подход). За всички РРБ са изброени основни и допълнителни мерки както

за химичното, така и за количественото състояние, но навсякъде са различни (а също и

степента на подробност е различна).

Основните мерки по отношение на количественото състояние са свързани с

ограничения на водоползването и преглед и актуализиране на издадените

разрешителни, както и с въвеждането на практики за пестене на вода, предимно в

селското стопанство. Има и голям брой водовземания за индивидуална употреба

(денонощен обем по-малък от 10 m3), което според националното законодателство е по

процедурата за регистрация. Понастоящем има съгласие, че те не представляват

значителен натиск върху количественото състояние на подземните водни обекти.

Допълнителните мерки, определени от ПУРБ са свързани с: контрола за съответствие с

разрешителното, попълването на запасите на подземните водни обекти, воденето на

регистър на съоръженията за водовземане за подземни води, разрешителния режим за

използване, приоритета на водоползванията в зависимост от целите, контролните

механизми, санкциите и глобите за нарушения, разработването на хидрогеоложки

56

цифрови модели за най-използваните подземни водни обекти, допълнителните

проучвания върху взаимодействията между повърхностни и подземни води,

намаляването на количествата на сулфатите, проучването на въздействието върху

почвите от минните дейности, подземните води и разпространението на тежките

метали, събирането и картографирането на информация за изтичането на руднични

води, както и насърчаването на биологичното земеделие.

При изготвянето на ПоМ са взети предвид нуждите на сухоземните екосистеми,

зависещи от подземните води. ПоМ се отнася до мерки, свързани с подземните води в

защитени зони, съгласно директивите за птиците и за местообитанията.

По отношение на химичното състояние са приложени мерки за: намаляване на

замърсяването от точкови и дифузни източници; за строителство и модернизация на

ПСОВ и канализационни системи; за създаване на санитарно-охранителни зони; и

процедури за спазване на разрешителните. Значително замърсяване се причинява от

течове от канализационните системи и стари складове за пестициди.

Изборът на мерки е свързан с ограничаване на изпускането на замърсители в

подземните води от битови, промишлени или селскостопански източници. В случаите,

когато замърсяването е установено, но източникът не е бил идентифициран, е

планирано разследване с оглед на откриването на източника на замърсителите и

тяхното въздействие.

В ПоМ има мерки в областта на предотвратяването на изпускането в подземните води

на опасни вещества от дифузни или точкови източници, като изключение е

Черноморският РРБ. Тези мерки са: контрол на използването на торове и пестициди;

въвеждане на добри селскостопански практики; периодичен преглед и актуализиране

на разрешителните за заустване на отпадъчни води, за да се регулира на замърсяването

от точкови източници; и контрол на спазването за комплексните разрешителни. Тези

мерки ще допринесат също така за ограничаването на изпускането на неопасни

вещества.

Мерките в ПоМ са свързани с конкретни водни обекти и вземат предвид тяхното

химично състояние. Информацията е идентифицирана и чрез географския ѝ обхват.

Мерки се взети също така за подземни водни обекти с добро състояние, в които е

наблюдавано превишаване на граничните стойности (местно и временно надвишаване

на стандартите за качество за нитрати, амониеви йони и сулфати в по-малко от 30 % от

подземните водни обекти).

ПУРБ представят ясни доказателства, че международни РРБ не са били установени и не

е имало координация със съседните държави при разработването на ПУРБ. Очаква се

това да стане в бъдеще; понастоящем внимание се отделяна станциите за мониторинг в

граничния район и на обмена на информация. Изключение е сътрудничеството с

57

Румъния в управлението на общия подземен воден обект в Добруджанския регион

(Дунавски РРБ).

12.5 Мерки, свързани с химичното замърсяване

Инвентаризацията на източниците на химично замърсяване включва приоритетни

вещества и някои други замърсители, неприоритетни специфични вещества, отнемащи

кислорода вещества и хранителни вещества. Тези групи замърсители са използвани

широко в оценката на натиска. Идентифицираните значителни източници на натиск са:

ПСОВ в градски райони; промишлени източници, които не отговарят на определените

граници за отпадъчните им води; реки със значителен принос на замърсяване в

крайбрежните води; малки населени места без канализационни системи; и сметища,

които не отговарят на стандартите на ЕС.

Мерките, свързани с химичното замърсяване от промишлеността са главно в областта

на реконструкцията и/или модернизирането на съоръженията за пречистване и

подобряване на поддръжката и контрола, проучване и картографиране на различни

видове замърсяване, както и оценка на въздействието на замърсяването на въздуха. За

градските райони мерките включват събиране и отвеждане на отпадъчните води,

реконструкция и модернизация на ПСОВ и решаване на проблемите, свързани с

твърдите отпадъци, включително затваряне на стари или неотговарящи на изискванията

сметища, както и решаване на проблемите, произтичащи от незаконното изхвърляне на

отпадъци в реките и водоемите.

Мерките, предвидени за намаляване/постепенно спиране на емисиите, включително

приоритетни вещества и специфични вещества, са формулирани по много общ начин, и

никъде не се споменава конкретен замърсител с изключение на азот и фосфор.

Съответните мерки са развитието на комплексни разрешителни за изграждане на нови

или експлоатация на съществуващи промишлени инсталации, преглед и актуализиране

на разрешителните, включително промяна на прилаганите граници за отпадъчните им

води и въвеждане на нови, когато е целесъобразно, регулиране на емисионните норми

за опасни вещества, разрешителни за заустване и техния преглед и изменение,

програми за мониторинг и за самостоятелен мониторинг .

Плановете се позовават на националното законодателство, а именно на Закона за

водите, който предвижда прекратяване на изхвърлянето на опасни вещества, както и

програми за развитие за постепенното спиране на изхвърлянето на приоритетни

вещества във водната среда.

58

12.6 Мерки, свързани с член 9 (ценови политики по отношение на водата)

В ПУРБ е използвана широка дефиниция на водните услуги, която е на базата на

българския Закон за водите: „водни услуги са всички услуги за осигуряване на вода за

домакинствата, обществените институции и за всяка стопанска дейност чрез

водовземане, акумулиране, събиране в резервоари, обработка и доставка на

повърхностни или подземни води, както и събирането, отвеждането и третирането

с пречиствателни съоръжения на отпадъчните води, които след това се заустват в

повърхностни водни тела“.

За целите на икономическия анализ, дефиницията за водните услуги обхваща услуги,

свързани с водоснабдяването, пречистването и заустването на отпадъчни води,

напояването, енергетиката и туризма в следните сектори: промишленост (включително

водноелектрическа енергия), домакинства, селско стопанство и услуги (включително

туризъм). Въпреки това, за целите на изчисляването на възстановяването на разходите,

дефиницията за водни услуги е ограничена само до водоснабдяване и пречистване на

отпадъчни води.

ПУРБ включват анализи на значителните водоползвания.

Приносът на различните водоползвания във възстановяването на разходите за водните

услуги е изчислен въз основа на икономически анализ в съответствие с приложение III

и с частично вземане под внимание на принципа „замърсителят плаща“, като са

използвани финансовите, ресурсните и екологичните разходи. Ясно е декларирано, че

целта на оценката е да се гарантира, че основните потребители на вода (домакинствата,

промишлеността и селското стопанство) имат адекватен принос във възстановяването

на разходите. Анализите в ПУРБ представят степента на възстановяване на разходите

по сектори (домакинства, селско стопанство, промишленост, обществени услуги и

туризъм). Самата оценка е извършена чрез сравняване на печалбите и загубите за всяка

услуга по сектори. Методиката на изчисляване на степента на участие във

възстановяването на разходите не е описана напълно подробно, но се твърди, че

финансовите, екологични и ресурсни разходи са били взети предвид (с изключение на

ресурсните и екологичните разходи, които не са взети предвид при разработването на

ПУРБ за Източнобеломорския РРБ, поради липсата на достатъчно данни).

Ресурсните разходи са изчислени въз основа на статистическите данни за населението,

заедно с режима на водоснабдяване, потреблението на вода и средната цена на водата в

тези региони. Екологичните разходи са изчислени чрез използване на метода на

„оценка, основаваща се на разходите“.

При прилагането на принципа за възстановяване на разходите, е съблюдаван

принципът за общодостъпност и социална приемливост. Цените на водата за

домакинствата са обект на административна наредба съгласно Закона за регулиране на

59

водоснабдителните и канализационните услуги. С този закон е създаден специален

административен орган и са наложени ограничения на увеличението на цените с оглед

на социалната приемливост, на базата на средните месечни доходи за региона. В този

контекст разпоредбите на член 9 за гъвкавост, са приложени.

Съществува набор от мерки в ПУРБ, които целят изпълнението в сферата на водните

услуги на стимулиращи политики за водата, които включват: развитие на данъчни

облекчения за въвеждането на механизми и практики за водна ефективност; намаляване

на загубите на вода във водопроводните мрежи; водомери; заплащане на водата в

зависимост от количеството и др.

Финансирането на значителна част от програмите от мерки в ПУРБ в България ще бъде

постигнато посредством субсидии от финансовите инструменти на ЕС и

Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).

Съществуват ограничен брой случаи на кръстосано субсидиране, при което таксите,

събрани в един сектор са пренасочени за инвестиции в друг (например вода — твърди

отпадъци). Субсидиите са включени в изчисляването на печалбата на доставчиците на

водни услуги, която от своя страна е използвана в изчисленията за възстановяването на

разходите.

ПУРБ включват мерки и действия, насочени към централизация на някои от фондовете,

свързани с водното развитие, ясно разграничение между финансовите ресурси и

структури на национално и регионално равнище, управление на финансовите ресурси

според стратегическите програми и планове, минимизиране на нежелателното

използване на тези ресурси, разработване на ясна система за контрол на набирането и

изразходването на средства и защита на обществените интереси срещу естествени

монополи. Други мерки предвиждат разработване на допълнителни проучвания и

анализи, при които ще бъдат оценени и разгледани всички мерки, както и ще бъде

направен пълен анализ на разходите, свързани с ПоМ, изясняване на структурата на

тяхното финансиране и дела на държавния бюджет, като се изключат безвъзмездните

средства, и др.

Описаните мерки подпомагат ценовите политики. Възможно е на национално равнище

да има пряка промяна, тъй като цените на водата са регулирани от Закона за регулиране

на водоснабдителните и канализационните услуги и от национален орган.

Всички мерки и действия за изпълнението разпоредбите на член 9 се вземат на

национално равнище.

60

12.7 Допълнителни цели в защитените територии

ПУРБ, ясно идентифицират водните обекти, в които е необходимо да се приложат

допълнителни мерки. Въпреки това понякога не е ясно дали допълнителните мерки са

предназначени специално за защитената територия.

Предоставена е информация за вида на мерките, но няма никакви детайли за

големината им. Целите на качеството са формулирани в съответствие с разпоредбите на

РДВ. Също така в някои планове има „подцели“, определени по-специално за опазване

на водите в защитените територии, но те не са количествено определени, и поради това

не е възможно да се оцени дали представляват по-строги цели, свързани със

защитените територии.

ПУРБ се позовават на санитарно-охранителните зони около съоръженията за

водовземане на питейна вода, райони, свързани с „Натура 2000“ (директивите за

местообитанията и птиците), риба и черупкови безгръбначни, чувствителни и уязвими

зони. Предоставени са също връзки към други специфични програми.

Типичните допълнителни мерки за опазване на питейната вода включват създаването

на санитарно-охранителни зони, предвиждане на допълнителни условия в

разрешителните за заустване на отпадъчни води, целящи запазване на доброто

състояние на водния обект, разпоредби за подобряване на събирането и превоза на

отпадъците в региона, по-строг контрол върху състоянието на защитените територии,

залесяване, административни мерки за прилагане на забраните и ограниченията на

дейности с цел да се опази състоянието на защитената територия. Всички мерки,

свързани с проектирането, създаването или повторното създаване на санитарно-

охранителни зони са включени в ПоМ като основни мерки.

Водите за къпане не са счетени като причина за въвеждане на специфични мерки в

ПоМ в Дунавския, Източнобеломорския и Западнобеломорския РРБ. Те са много важни

за Черноморския РРБ и там са определени редица основни мерки; това са строителство

и модернизация на градски ПСОВ и канализации, дълбоководни зауствания,

изместване на заустването извън зоните на използваните за къпане води;

допълнителните мерки са свързани с разработването и изпълнението на образователни

програми и осведоменост на широката общественост.

13. АДАПТИРАНЕ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА, НЕДОСТИГ НА

ВОДАТА И СУШИ И УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ

13.1 Недостиг на водата и суши

Недостигът на водата и сушите са типични явления в континентално–

средиземноморския климатичен регион, който обхваща също значителни части от

България, главно южните части на маришкия и тунджанския водосбори, както и

басейна на р. Арда, заедно с Източните Родопи и реките Струма и Места. Тази област

61

се характеризира с периоди на суши през втората половина на лятото и началото на

есента. Въздействието на изменението на климата води до повишени температури,

намаляване на валежите и отрицателни промени в оттока на реките и зависимите

екосистеми. Това въздействие върху водите, екосистемите и различните социално-

икономически дейности не е достатъчно изследвано, но наличните резултати вече

показват някои проблеми в определени райони, например тези, свързани с така

наречените „временни реки“ в долната част на подбасейните на реките Марица,

Тунджа, Арда и Бяла река.

В ПУРБ на практика недостигът на вода и сушите винаги са разглеждани заедно;

ПУРБ, се позовават на редица други национални и секторни планове и програми.

Черноморският РРБ е изключение. ПУРБ за този РРБ прави ясно разграничение между

двете явления и идентифицира сушите като проблем, но не и недостига на вода, въз

основа на анализ на наличието на вода, включително и при неблагоприятни условия.

Във всички ПУРБ представената статистическа информация за периодите на суша е

ограничена. Няма информация за въздействието на минал и очакван недостиг на вода и

на периоди на суша върху водоползването и състоянието на водите в различните РРБ.

Не е дадена ясна връзка между общо заявеното очаквано нарастване в бъдеще на

недостига на вода и сушите и другите части на плановете. В Източнобеломорския РРБ

има информация за моделите на валежите и на температурите и за видовете натиск,

свързани с недостига на вода и сушите. Мерките в ПоМ са свързани с тези видове

натиск. Очевидно някои от мерките в ПоМ са насочени към тези проблеми, например

реконструкция на водоснабдителни мрежи за намаляване на загубите на вода, контрол

на разрешителните за водоползване, изграждане на нови язовири, намаляване на

водовземането от подземни води, повторно използване на водата в промишлеността.

В текста на ПУРБ е посочено, че изменението на климата, недостигът на вода и сушите,

в бъдеще могат да окажат въздействие върху нуждите от вода на домакинствата и

селското стопанство. В част от РРБ, ПоМ предвиждат определен брой допълнителни

проучвания по въпроса (преоценка на нуждите от вода и ефективното управление на

ресурсите, оптимизиране на прехвърлянето на вода към/от други РРБ).

Няма сценарии за тенденциите по отношение на наличието на вода и потреблението с

оглед на недостига на вода и сушите. ПУРБ сами по себе си не съдържат прогнози за

потреблението и наличността с оглед на изменението на климата, недостига на вода и

сушите и т.н.

Въпросите за недостига на вода и сушите не са координирани международно.

62

13.2 Управление на риска от наводнения

Наводненията са разгледани в ПУРБ като натиск и са предвидени специфични мерки.

Те също са посочени като причина за определянето на СМВО. Не са прилагани

изключения по член 4, параграф 6 или член 4, параграф 7).

Мерките в ПУРБ включват обновяване и поддръжка на язовирни стени и корекции на

реки, почистване на речни корита, премахване на стари съоръжения, ограничения за

добива на чакъл от речните корита и тераси, контрол на ерозията на бреговете, системи

за предупреждение и за подпомагане на вземането на решения, както и повишаване на

общественото съзнание и информация. Изменението на климата винаги е споменавано

като фактор, който трябва да бъде взет предвид.

ПУРБ правят пряка връзка с Директивата за наводненията, и работата по плановете за

управление на наводненията напредва. Предварителните оценки на риска от

наводнения са извършени във всички РРБ.

13.3 Адаптиране към изменението на климата

Изменението на климата е включено в плановете по общ начин. Те съдържат

предварителни съображения за въздействието на изменението на климата върху

състоянието на водите и другите видове натиск и рискове за недостиг на вода, суши и

наводнения.

Общите анализи идентифицират главните въздействия от изменението на климата

върху различните сектори и видове натиск. Ясно е заявено, че тенденциите в

изменението на климата са взети под внимание при анализа на натиска и мерките,

свързани със селското стопанство, както по отношение на действащите

селскостопански практики, така и на нуждите от вода (практики за пестене на вода) за

напояване. Намаляването на водните ресурси и на потенциала за производство на

водноелектрическа енергия, нарастването на нуждите от електроенергия, рисковете за

енергийната инфраструктура, снабдяването с питейна вода и водните и зависещите от

водата екосистеми са посочени изрично.

Разделът за екологичните цели също се позовава на изменението на климата, тъй като

то е включено в главната цел на ПУРБ (постигане на добро състояние и смекчаване на

вредното въздействие от изменението на климата). Аспектите на изменението на

климата не са разгледани пряко в икономическия анализ.

Планираните мерки за пестене на вода включват промени в методите на напояване,

модернизация на напоителните съоръжения, водни цикли и повторно използване и

технологии за пестене на вода в промишлеността, практики за пестене на вода в

домакинствата, кампании за пестене на вода във всички сектори, намаляване на

63

загубите на вода във водоснабдяването и напояването, адаптиране на земеделието в

райони с недостиг на вода чрез промяна на насажденията, залесяване и решаване на

проблемите с ерозията във водосборната област, разработване на методика за фискални

стимули за водна ефективност, както и разработването на планове за управление на

водните ресурси в случай на суша. Мерките са определени по много общ и описателен

начин и не са дадени на равнище воден обект.

14. ПРЕПОРЪКИ

Следването на стъпките за планиране в речните басейни, както са посочени в РДВ би

трябвало да гарантира, че управлението на водите се основава на по-доброто разбиране

на главните рискове и натиск в речния басейн, и в резултат на това интервенциите да са

ефективни спрямо разходите и да осигуряват дългосрочно устойчиво снабдяване с вода

на хората, предприятията и природата.

За осигуряване на доброто управление на водите е необходимо тези различни етапи да

се свържат. Информацията относно натиска и рисковете следва да се използва при

разработването на програмите за мониторинг, а информацията от програмите за

мониторинг и от икономическите анализи, следва да води до определяне на

ефективни спрямо разходите програми от мерки и обосновки за изключения.

Прозрачността на целия този процес в рамките на ясна структура на управление ще

насърчи участието на обществеността в разработването и осъществяването на

необходимите мерки за осигуряването на устойчиво управление на водите.

За да се завърши 1-ият

цикъл на управление на речните басейни и да се подготви вторият

цикъл на РДВ, се препоръчва:

координацията при разработването на ПУРБ между басейновото и държавното

равнище, както и между РРБ следва да се подобри в следващия цикъл за ПУРБ.

Ще е необходимо разработването на общи методики.

Мониторингът трябва да бъдат засилен, тъй като няма достатъчно данни от

мониторинг, свързани с биологичните и химичните елементи, и това също е

причина за ниското доверие в оценката на състоянието им.

Съществуващите видове натиск не са открити в достатъчна степен, особено

когато съществуват сложни фактори на натиск, напр. комбинирано замърсяване

от дифузни и точкови източници, или комбиниран натиск от замърсяване и

хидроморфологични промени. Натискът трябва да бъде открит в достатъчна

степен.

Съществува значителна разлика в интеркалибрацията и разработването на

методики, често е използван подходът на експертната преценка. Няма напълно

разработена и официално приета класификационна система за оценка на

екологичното състояние. Тези пропуски следва да бъдат запълнени.

64

Там където понастоящем има голямата несигурност в характеризирането на РРБ,

идентификацията на натиска, и оценката на състоянието, те трябва да се

разгледат в настоящия цикъл, за да се осигури, че преди следващия цикъл в

действие могат да се въведат подходящи мерки .

Идентифицирането на специфични замърсители за речните басейни трябва да

бъде по-прозрачно, с ясна информация за това как са избрани замърсителите, как

и къде е извършван мониторинг за тях, дали има превишавания и как тези

превишавания са били взети предвид при оценката на екологичното състояние.

Важно е да има амбициозен подход за борба с химичното замърсяване и да са

въведени подходящи мерки.

Определените екологични цели са от много общ характер, няма количествени

измерения и лесно измерими и проверими критерии за наблюдение на

постигането им. Екологичните цели трябва да са определени по-добре.

Определянето на СМВО следва да отговаря на всички изисквания на член 4,

параграф 3. Оценката на значителните неблагоприятни последици за тяхното

използване или за околната среда и липсата на значително по-добри екологични

варианти следва да са упоменати изрично в ПУРБ. Това е необходимо, за да се

осигури прозрачност на процеса на определяне.

Живакът, хексахлоробензена и хексахлорбутадиена, следва да бъдат

наблюдавани в живата част на екосистемата за сравнение със стандартите за

живата част на екосистемата в ДСКОС, освен ако са получени СКОС за водите,

които осигуряват еквивалентно ниво на защита. СКОС за живата част на

екосистемата следва да бъдат вземани предвид и за други вещества, когато

анализите на водата са проблематични. Мониторингът на тенденциите в

седимента или живата част на екосистемата за няколко приоритетни вещества е

определен в Директива 2008/105/ЕО, член 3, параграф 3, и ще трябва да бъде

отразен в следващия ПУРБ.

Следва да се извършат оценки на тенденциите в подземните води във всички

РРБ.

В международните речни басейни не са създадени достатъчно механизми за

международно сътрудничеството/координация със съседни държави като

Гърция и Турция. Това сътрудничество трябва значително да се подобри.

Общите с Турция речни басейни трябва да бъдат правилно определени като

международни РРБ.

Определянето на изключенията е непълно и трябва да приключи през следващия

цикъл за ПУРБ. Въпреки че РДВ предвижда изключения, съществуват

специфични критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да може

използването им да бъде обосновано. Прилагането на изключения, трябва да

бъде по-прозрачно и причините за изключението трябва да бъдат ясно

обосновани в плановете.

Не е ясно дали са налице нови физически модификации, планирани в ПУРБ. Ако

това е така, използването на изключения по силата на член 4, параграф 7, следва

да е въз основа на задълбочена оценка на всички стъпки, както е поискано в

РДВ, по-специално оценка на това дали проектът е от приоритетен обществен

интерес и дали ползите за обществото надхвърлят влошаването на околната

среда, както и дали няма алтернативи които биха представлявали по-добър

65

вариант за околната среда. Освен това, тези проекти могат да се изпълнят само,

ако са взети всички възможни мерки за намаляване на отрицателното

въздействие върху състоянието на водите. Всички условия за прилагане на член

4, параграф 7 за отделните проекти, трябва да са включени и обосновани в ПУРБ

възможно най-рано при планирането на проекта.

Селското стопанство е посочено като значителен натиск за водните ресурси в

България. Това следва да се превърне в ясна стратегия, определяща

основните/задължителните мерки, които да бъдат възприети от всички

земеделски производители, както и допълнителните мерки, които могат да се

финансират. Всичко това следва да бъде разработено със селскостопанската

общност, за да се осигури техническата му осъществимост и приемането му.

Трябва да има много ясна базова линия, така че всеки земеделски производител

да знае правилата, с които за това могат да бъдат получени достатъчно съвети и

да бъде приложено и, така че органите, отговарящи за фондовете по ОСП да

могат правилно да създадат програми за развитие на селските райони и водни

изисквания за кръстосано спазване,.

Възстановяването на разходите следва да е насочено към широк кръг водни

услуги, включително преградни съоръжения, водовземане, съхранение,

пречистване и разпределяне на повърхностни води, и събирането, пречистването

и заустването на отпадъчни води, а също когато представляват

„самообслужване“, например самостоятелно водовземане за селскостопански

цели. Възстановяването на разходите следва да бъде представено прозрачно за

всички съответни сектори – ползватели, и екологичните и ресурсните разходи

следва да са включени във възстановените разходи. Също така следва да бъде

предоставена информация за стимулиращата функция на ценообразуването на

водата за всички водни услуги, с цел да се осигури ефективно използване на

водата. В ПУРБ следва да бъде предоставена информация за начина, по който е

взет предвид принципът „замърсителят плаща“.

zqe gdz ;te]zjby j:;hl?g>hdmf?glg:kem@;bl?g:d ...Велека bg2000 tr 792 80 Места-nestos...

Documents