БЪЛГАРСКА

НАУКА

пращайте своите материали за публикуване на адрес:

admin@bgnauka.com

сп. “Българска Наука” 01.04.2007 Брой 1

4

За реклама в списанието и сайта :

ICQ : 6984840ICQ : 256414809

e- ma@il : admin@bgnauka.com

http://bgnauka.com/ads.html

Коя е по- красива?

http://bgtech.org

http://bgnauka.com/ads.html

СП. “ТЕХНОЛОГИИ”

http://bgnauka.com съдържание

3

БИОХИМИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЖИВОТА :ЧАСТ 2 - 9 стр.

ЦИТОЛОГИЯ: КОМПЛЕКС НА ГОЛДЖИ - 13 стр.

КЛАС ЕДНОСЕМЕДЕЛНИ - 15 стр.СЕМЕЙСТВО КРЕМОВИ

СЕМЕЙСТВО ЖИТНИ - 17 стр.

ЗЕЛЕНА МУХОМОРКА - 20 стр.

ТЕКТОНИКА НА ПЛОЧИТЕ - 25 стр.

НАРКОТИЦИТЕ - 29 стр.

СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ НА ИЗТОКА II - 38 стр.

ИСАК НЮТОН - 47 стр.

ЛЮБОПИТНО / ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА - 54 / 55

http://bgnauka.com Актуално отфорума

Форум:

За сайта/Форума > BG-Science Игри

Обща история > Нова история

Обща история > Средновековнаистория

Обща история > Антична история

Българска История > Съвременна иобща проблематика

Българска История > Най-новаистория

Българска История > Нова история

Българска История >Средновековнаистория

Българска История > Античнаистория

Личности

Археология

Атлас

Съвремие, политика и геополитика

Антарктика

Картография

Математика

Химия

Физика

Тема:

- Загадки с картини

- Колониализма

- Берсеркерите / Берсерките

- Самоубийството на Цезар - истина или не - Термопилите (480 пр.н.е.)

- Католическите Родове В България- Българска история - Въпроси и Отговори - игра

- Масови гробове и убийства през комунизма важно

- Най-вредните владетели след Освобождението

- Религията на древните българи (т.н. "прабългари")

- Сердика - източна столица на Рим?!

- Коя според вас е най-великата историческа личност?

- Търся информация за древни писмености

- Средновековна България- Трето Българско Царство

- Избори за български депутати в Европейскияпарламент

- Антарктика

- Други карти...

- Метод за смятане на големи

- Програми за писане на хим. формули- Неорганична Химия 1- Органична Химия 1- Аналитична Химия 1

- Каква е ролята на гръмоотвода?- Квантов басейн.....- Енергия <-> Материя- Гравитация

5

http://bgnauka.com Актуално отфорума

Форум:

Астрономия

Биология > Биология

Биология > Ботаника

Биология > Зоология

Биология > Медицина

Биология > Сексология

Технологии > Военна техника

Технологии > Цивилна техника

Тема:

- Титан- Бъдещи Проекти В Изучаването На Космоса? - Откриха течна вода на Марс- Останки от ракети

- Теория за еволюцията - Глобалното затопляне!

- Познай растението

- познай това животно

- Алкохолизъм

- МЪЖЕ, вече може да си пожелаем – СИН илиДЪЩЕРЯ да имаме!

- Авиация- Преносими зенитно ракетни комплекси

- Въведение в Хладилната техника

7

http://bgnauka.com новини

Студентите на Техническия университет ще учат топлотехника в нова лаборатория

Студентите на Техническияуниверситет ще учат топлотехника в новалаборатория

Kатедра "Топло и ядренаенергетика" приЕ н е р г о м а ш и н о с т р о и т е л н и яфакултет на ТехническияУниверситет - София се сдоби снова учебна лаборатория по„Газоснабдяване и газовагоривна техника”. На освещаването напридобивката присъствахатърговските аташета на Италия,Гърция и Ливан, бизнесмени и

представители на академичноторъководство на университета,председателят на Държавнатакомисия за енергийнорегулиране г-н КонстантинШушулов, г-н Милко Ковачев -председател на Националниякомитет на Световния енергиенсъвет и студенти от факултета. Специален гост на събитиетобеше г-жа Дорота Баруди,вдовица на наскоро починалияпредставител на RIELLO Groupза Източна Европа и БлозкияИзток г-н Ахмет Баруди, чиетоиме ще носи новаталаборатория.

Лабораторията е предназначеназа извършване на учебна инаучно-изследователска дейноств специалностите „Топло иядрена енергетика” и„Топлотехника” и е изграденаизцяло от фирма „Калория”ООД, представител на RIELLOGroup за България.Предоставеното оборудваневключва газови котли и горелкина обща стойност над 33 000EUR.

Всеки пратил статия с научна тематикаи тя отговаря на изискванията ще бъде публикувана в пореден брой насписанието.

Нека правим това списание заедно иразпространяваме свободноинформацията и тя да стига до повечехора.

admin@bgnauka.com

http://bgnauka.com Биология

БИОХИМИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЖИВОТА: ЧАСТ 2: РНК свят

Както видяхме в предната част(брой 13), бяха разгледани няколкоосновни въпроса, свързани спървото и най-общо възникване напрости органични съединения впървичния океан, където се еосъществило първоначалнотовъзникване на живота. Сегапредстои да навлезем в следващияетап от развитието напредбиологичната еволюция и даотдадем необходимото внимание наедин много важен етап от “нашата”естествена история – РНКначалото.

В днешната наука саматаидея за РНК свят е много спорна. Тяни дава една много добра представаза това как биха изглеждалибиохимичните механизми, които сапредпоставка за появата на живота.Около хипотезата витаят многовъпросителни, което я прависравнително “неустойчива” наекспериментален подход. Но на тозиетап от нашите познания, тя ни даваедна сравнително пълна картина поотношение на някои спорнивъпроси, които предстои даразгледаме.

Преди да обърнемсъществено внимание насърцевината на хипотезата за РНКсвят, е добре да разгледаме някойнейни основни функции, които яправят по-особена и по-подходящаза теориите свързани с произхода наживота.

РНК молекулатапредставлява полимер, изграден отразлични химични съединения.Основна структурна единица (тук,както и при ДНК ) е нуклеотидът (вслучая рибонуклеотид, понежемолекулата съдържа рибоза). Тойпредставлява химично съединение,което е изградено от три основничасти - фосфорна киселина, пентоза(рибоза - монозахарид с 5въглеродни атома) и азотна база.Азотните бази на свой ред са

органични химични съединения,които както видяхме взимат участиев изграждането на РНК. В частност,РНК-молекулата има четири азотнибази, които участват в нейнотоформиране: аденозин, гуанин(пурини или големи бази), ицитозин и урацил (пиримидини илималки азотни бази). В молекулата наРНК (за разлика от ДНК) сесъдържа азотна база урацил вместотимин (при ДНК). Молекулата нарибонуклеиновата киселина есравнително неустойчива и подвъздействието на дадени външни(екзогенни) вещества тя може да серазруши. Може да се увреди и отвътрешни (ендогенни) съединения ивещества като ензими и др. и отновода изгуби функциите си. За разликаот ДНК, РНК е едноверижна, номоже да образува в отделниучастъци на молекулата си двойнивериги, и дори да изпълняваопределени каталитични функции,неприсъщи на ДНК.Запознавайки се с някой отосновните функции на РНК-молекулата можем да продължимразглеждането на следващият етапот еволюцията на клетката.

Възможен ли е ДНК свят? Защоточно РНК? Една от причините затова е, че рибонуклеотидите в РНК-молекулата се синтезират вабиотични условия приекспериментални проучвания многопо-лесно отколкотодезоксирибонуклеотидите в ДНК

молекулата. Практически “ДНКостатъци” въобще не се срещат вабиотичните среди на синтез,където мнозинството отизследователите се опитват да гиоткрият. По-горе стана ясно, че РНКе единична спирала, която само приопределени условия може да сесвърже комплементарно с едниучастъци от своята молекула и даобразува двойна верига, а ДНК –двойна молекула, строго подреденав пространството. По-лесно може дасе проследи пътят, по който ДНКможе да се развие от РНК,отколкото обратното. Това правизадачата за синтезирането на ДНКпочни невъзможна. Оттук и една отпричините да се изгради хипотезатаза РНК свят, а не противоположнатаи най-логична – ДНК свят!

Самата хипотеза може да серазглежда и в светлината наявление, което представлява“малко” отклонение от“централната догма на биологията”.Централната догма гласи, че евъзможен пренос само от ДНК къмРНК и след това към белтъчнимолекули:ДНК--> РНК--> белтъци

Няколко години след като еизказана от Франсис Крик,тази “непоклатима” догмамалко се модифицира ивече твърди, че може даима пренос на информацияот РНК към РНК исинтезиране на определенибелтъчни молекули (кактоще се види по нататък), т.е.имаме следния процес:

РНК--> РНК--> белтъциТова означава, че е възможенпренос, при които да има наличиесамо на един вид нуклеиновакиселина – РНК, и това да не сеотразява негативно на процеса. От друга страна, РНК може да сесамореплицира (само при

9

http://bgnauka.com Биология

наличието на определени за целтаензимни комплекси). Като примертук можем да въведем вируси,съдържащи РНК, която сесамореплицира в клетките наорганизмите, в които вирусите сапопаднали. Най-простият пример затова е вирусът на СПИН. Той е РНКвирус, способен да сесамовъзпроизвежда в клетките начовека. РНК молекулата може даизпълнява също и ензимна функция,т.е. тя може да работи както катоРНК геном (в примера със СПИН),така и като РНК ензим, който можеда катализира определени реакции.РНК ензимите най-общо се наричатрибозими. При наличието на тезиданни вече можем да направимзаключението, че РНК ензимите енай-вероятно да присъстват впървичният бульон на първичниятокеан като първи протоензими.Хипотезата за РНК свят може да серазглежда като следващ инеизменен етап на еволюцията наживота, когато биомолекулите (вж.Част 1) вече съществуват и създаватреална предпоставка завъзникването на по-сложнибиохимични процеси в първичнитеклетки.

Първите РНК молекули са

възникнали в първичния океан подвъздействието на други органични инеорганични съединения,“атакувани” от ултравиолетови (УВ)лъчения на слънцето и от другилъчи, идващи от космическотопространство. Поради своятаприрода, много от синтезираните втози етап първични РНК молекулисе разпадали на съставните сичасти, като не давали желания“тласък" на еволюцията в онзиранен момент. Сред множеството отразпадащи се молекули в първичнияокеан, отборът е закрепил по-устойчивите от тях и по този начине създал предпоставка за по-нататъшна предбиологичнаеволюция. Самите молекули на РНКне биха оцелели в огромнияпървичен океан ако в този етап наразвитието си (възпроизвеждането),не са могли да се свържат с другибиомолекули и не са образувалистабилен комплекс. Само тезиединични РНК молекули, които саимали възможността да образуватподходящ и сполучлив комплекс сбелтъци или дори липиднимолекули, са имали възможност даоцелеят и осъществят следващатастъпка от своята “първичнапрограма” – да бъдат каталитично

активни. В този етап на развитие наживота, когато протобиомолекулитеса били в начална фаза напредбиологична еволюция, не еизключено много от образувалитесе комплекси да са влизали въввзаимодействие и с отделнинеорганични метални йони наразлични химични елементи. Товаби довело до увеличаване накаталитичната им роля веволюционен аспект. Тук е редно дасе допълни, че РНК работи малкопо-бавно от белтъчните молекули, апри някои ензими, РНК изпълняваосновната работа, докато белтъцитемогат да ѐ бъдат в помощ. С другидуми, без белтъчните молекули тяби изпълнявала своята работа по-трудно, но предимството в случая е,че тя може да работи и без белтъци.Именно поради това РНК е вцентъра на проблема за произходана живота и за ранните етапи наеволюцията. По всяка вероятност,групи от различни аминокиселини(участващи в изграждането), кактобеше споменато, са оформили слабивзаимодействия в определениспецифични участъци в молекулатана РНК. Аминокиселините сепрехващат във вдлъбнатините намолекулите на РНК.Позиционирани

10

http://bgnauka.com Биология

така, аминокиселините могат по-лесно да се свържат взаимно, за даформират полипептидната веригана белтъците. Много вероятно е впървичния океан именно тезикомплекси от РНК молекули ибелтъци (може би и липиди,въпреки че те нямат каталитичнифункции) да са взаимодействали сйони на метали и по такъв начин дасе е развивала тяхнатапротокаталитична органичнафункция. Това трябва да е една отвероятните предпоставки завъзникването на проторибозимите.Друга важна особеност на РНКмолекулата е, че тя може да сесамоудвоява (самореплицира,прибавяйки към структурата сидруги нуклеотиди). Засега обаче, заизследователите, самоудвояванетона РНК изглежда един достанепосилен за възпроизвежданеопит. За да се осъществи подобноприбавяне на нуклеотиди, сеизисква не само наличие нануклеотиди. Необходима е иенергия. В днешните клетки всякоудвояване на генетичнатаинформация (например при ДНК) есвързано с енергия. Това означавануклеотидите необходими заизграждането на нова верига ДНКда притежават макроергичнивръзки, които да компенсиратенергията отделена заизграждането наполинуклеотидната верига (ПНВ).Това в случая с РНК са АТФ, ГТФ,УТФ и ЦТФ (аденин, гуанин,урацил трифосфат и цитозин).Макар на днешната наука да не саизвестни първичните носители наенергия, то със сигурност може дасе твърди, че такива неизменно сасъществували в предбиологичниусловия. Те са били основенсубстрат за изграждането истабилизирането на РНКмолекулата. Без тези “носители” наинформация, целият процес би билневъзможен за протичане.

Въпреки, че доста от по-горе изложените доводи изглеждат

спорни, би трябвало да обърнемвнимание на един процес, за койтоняма никаква еволюционнаинформация как е възникнал изащо точно така! Това е процесътна “транслация”. Транслацията епроцес, при който върху изходнаРНК матрица се образуваполипептидна верига (ППВ),

необходима за синтеза на даденбелтък в клетката. Както сезабелязва този процес е иницииранот РНК молекула. По всякавероятност, първичната РНКматрица, съществувала впървичният океан, случайно есъздала предпоставка затранслирането на аминокиселинивърху себе си. Това също е достаспорен и труден за доказванепроцес, поради една пречка. Всъществуващите днес клетки,транслацията не се осъществявадиректно върху РНК матрицата вцитоплазмата на клетката. Заизвършването на този процес санеобходими редица другибиохимични процеси, прякосвързани с РНК. За процеса натранслация в клетката първо енеобходима транспортна РНК, асъщо така и рибозомна РНК. Товаса все процеси, които могат да серазглеждат паралелно с процеса натранслация, а не отделно иизолирано.

Съвсем възможно е

предбиологичната транслация набелтъци да е изглеждала многостранно, дори учудващо просто заднешните ни разбирания. Но същотака и спонтанното синтезиране наППВ за този период е било не по-малко важно биохимично откритие.Възможността да се синтезиратбелтъци и то в различни

последователности, е дало тласъкна възникването на новибиохимични съединения, които щесе включат в понататъшнотоосъществяване на еволюцията.Освен процеса на транслация, РНКмолекулата инициира и един другне по-малко важен процес – този на“транскрипция”. Транскрипциятапредставлява процес напрезаписване на отделен участък отДНК молекулата, като по тозиначин се образува комплементарнаРНК матрица, нареченаинформационна РНК. Тя носиинформацията от презаписанитегени и я изнася по свой ред вцитоплазмата, където сеосъществява процесът натранслация. От изложеното дотукможе да се направи заключението,че РНК молекулата се есинтезирала (самоорганизирала)по-рано от ДНК молекулата. Товаби означавало, че процесът насинтезиране на ППВ (образуванетона белтъци) е еволюционно по-старот процеса на транскрипция

11

http://bgnauka.com Биология

(презаписването на гени). Едва следосъществяването на процеса натранслация в първичният океан,след известно време, биха сесъздали условия за възникването натранскрипцията като процес.

На възникването напървичната РНК молекула нетрябва да се гледа като настранично явление, което е станалоотделно и е претърпяло своясобствена биохимична еволюция.Образуването на тази молекула естанало съвместно с наличните дотогава абиотично синтезираниорганични молекули. Способносттана РНК да образува явни комплексидопълнително е помогнала занейното утвърждаване в първичниябульон, като молекула “на коятоможе да се има доверие”. Напълновъзможно е образувалият секомплекс първични РНК белтъцида е влязъл от своя страна въввзаимодействие с коарцеватни(Странна чуждица! От английскотоcoercevate ли идва? Моля, авторътда изясни!) липидни капки, като потози начин се е осъществила еднапротоформа на симбиоза междутези различни органични молекули.Това би означавало, че РНКмолекулата би получиланеобходимата защита отнеблагоприятни външнивъздействия, а самата коарцеватнакапка, би станала по стабилнаблагодарение на продуктите насинтез от страна на РНК. РНК втози момент на симбиоза бидействала изключително като единвътреклетъчен “ензим” (разбира сеизпълнявайки функцията нарибизим, какъвто тя може да бъде). Получавайки необходиматастабилност, тази симбионтнасистема вече би могла дапритежава едно много мощнооръжие, чрез процесите, коитоможе да инициира. Създаденият потози начин комплекс би сеутвърдил едно ниво над другитенадмолекулни комплекси, които дотози етап не са влезли в симбиоза.Това положително взаимодействие

много бързо би се отразило насамите клетки. Те биха ималиспособността да си “набавят”повече от необходимите им заоцеляването “първични хранителнивещества”. От тяхното приемане иасимилиране, биха получавалимного повече енергия от другимолекули, които по една или другапричина не са влезли в симбионтнивзаимоотношения по-между си.

Наличието на подобнасимбиоза се е отразило многоположително на молекулите,участващи в комплекса. Те са билизакрепени от “отбора” и са моглида оцелеят. Това е и една отпредпоставките да смятаме, чехипотезата за РНК свят е напълновъзможна! Така или иначепредпоставка за симбиоза впървичния океан има. Приналичието на свободни форми наРНК молекулите и достъпност докоарцеватни капки, вече можем даговорим за един етап наеволюцията, който надхвърля и“РНК света”.В следващия брой: ЧАСТ 3:Еволюция на клетката

РНК – Рибонуклеинова киселинаДНК – Дезоксирибонуклеинова

киселина

С уважение: Иван Божидаровastrobiology@abv.bg

12

http://bgnauka.com Биология

ЦИТОЛОГИЯ

КОМПЛЕКС НА ГОЛДЖИ

Колмплекса на Голджи е описан през 1898г от КамилоГолджи. Той го е наблюдавал като мрежест венец околоядрото на нервни клетки.

Обикновено той се намира до ядрото наклетката или около него. Това е свързано с основнатаму функция – секреторна. Възможно е и промяна налокализацията му в някой клетки във връзка сфизиологичните особености на клетката.

Комплекса на Голджи съществува в три нива наорганизация:

-- ЦИСТЕРНА – Сплесната мембранна торбичка сцентрално плочковидна част и перфориранапериферна зона.

-- ДИКЦИОЗОМА – Група от цистери (4-8),наредени в пакет.

-- Комплекс на Голджи – Няколко свързанидиктиозоми. Броят им варира във връзка сфизиологичните потребности на клетката.

Основна структурна единица на комплекса.Дикциозомата е съставена от плътно разположени еднадо друга плоски мембранни цистерни, между коитоима тънък слой цитоплазма. Освен цистерните взоната на дикциозомата се наблюдават множествовакуоли

Комплека на Голджи е полрна структура. Прието е дасе различават проксимален (близък, цис) и дистален(далечен – транс) ползси. В секретиращите клеткипроксималния край на комплекса е обърнат към ядрото(или едноплазмения ретикумум), а дисталния край къмклетъчната мембрана (плазмената). Към проксималнияполюс към цистерните на комплекса се доближаватмалки вакуоли (транзитни) – (транзитните вакуолиидват от едноплазмения ретикулум), а в дисталниякрай характерзиращи се с по-едрите разширения нацистерните, се образуват големите бакуоли съдържащипродукта на клетъчната секреция ( образувани откомплекса на Голджи)

В клетките отделните дикциозоми магат дабъдат свързани чрез система от цистерни и вакуоли.Така се формира тримерна мрежа.! Някой автори вместо понятието дикЦиозомаизползват понятието дикТиозома.

ФУНКЦИИ НА АПАРАТА НА ГОЛДЖИ !

Апарата на Голджи участва в натрупването исекресията на продуктите синтезирани ведноплазмения ретикулум, участва в тяхнотохимическо преустройство и узряване, полимеризацияна полизахариди и образуване на комплекси отполизахариди (ПЗ) и белтъци (Б) – гликопротеиди;атно на комплекса му липиди(Л) и Б -липопротеиди идр. Освен тези вещества апарата на Голджи натрупва идруги вещества – ензими, хормони, vit. Прието е, че вапарата на Голджи се извършва адсорбиране,кондензиране и опаковане на веществата, които сесинтезират в гранулирания еноплазмен ретикулум ипостъпват чрез транспортни вакуоли в апарата наГолджи. В апарата на голджи се формират и опаковатлизозомите и преоксизомите.

Комплекса на Голджи присъства във всичкиклетки на еукатиотните организми ( с изключение наеритроцитите при млекопитаещите организми), но невсяка клетка притежава способност за секреция набелтъци, Л и ПЗ (мускулни клетки, еритроцити,покривен епител). Всички те обаче притежават добреразвити комплекс на Голджи. Това е свързано собразуването на лизозомите.

НЯКОЙ СПЕЦИФИЧНИ ФОРМИ НААПАРАТА НА ГОЛДЖИ

ПРИ РАСТИТЕЛНА КЛЕТКА междуклетъчнатапластинка, разделяща двете нови, дъщерни клеткислед приключване на кариокинезата (делене наядрото), се обр. от апарата на Голджи.Междуклетъчния плас плас е продукт на вакуолиот комплекса нана Голджи, които изливат

АПАРАТ НА ГОЛДЖИ

13

http://bgnauka.com Биология

съдържанието си в екваториалната плоскост (пектин и хемуцекулата) наделящата се клетка.Междуклетъчната пластина е изградена от пектин и хемицелулоза

РАЗВИТИЕ НА АКРОЗОМАТА ПРИ ПРЕРМАТОЗОИДИРЕ

АКРОЗОМАТА Е МЕМБРАННА СТУКТУРА на сперматозоида, с която тойразпознава и свързва сперматозоида към повърхността на яйцеклетката.Аузиращите от апарата на Голджи вакуоли увеличават повърхността наакрозомата.

14

http://bgnauka.com Б от а н и к а

СЕМЕЙСТВО КРЕМОВИ(Liliaceae)

Представителите на семействоКремови са широкоразпространени по цялото земнокълбо. Но най-много видове от тяхсе срещат в тропичните,субтропичните и умеренитеклиматични пояси. В хладните и встудените райони на Земята те сесрещат много рядко. На нашатапланета растат общо около 200рода с около 3000 вида кремовирастения. Почти всички сасухоземни растения смногогодишно тревисто стъблоили са дървени и лиани. Многомалко са храстовидните идървовидните форми средкремовите растения.Кремовите растения се отличават сналичието на видоизменениподземни стъбла. При едничленове на семейството това сакоренища, при други — луковица,а при трети — грудка или грудко-луковица. Листата при повечето откремовите са линейни илиланцетни с дъговидно илиуспоредно жилкуване. Срещат сеобаче и растения със силносъкратени (редуцирани) листа итогава функциите им сеизпълняват от образувания, коитонямат листен произход и сенаричат филокладии или кладодии.Цветовете на кремовите сасравнително еднообразно устроенипри всички родове. За тях ехарактерно, че са двуполови (рядкоеднополови) , с правилен простоколоцветник (перигон) . Той есъставен от 6 листчета, нареденипо три в два кръга. Тичинките са 6,рядко 3, и са също в два кръга.Плодникът е образуван от 3плодолиста и завършва обикновенос три нишковидни стълбчета.Растенията, обединени в семействоКремови, имат плодове, които при

по-голямата част са от типа натригнездната кутийка, а приостаналите — от типа на месестатаягода.Кремовите са ентомофилнирастения.Ботаниците, които се занимаватсъс систематизирането накремовите растения, саустановили, че между някои отродовете на семейството имасъществени различия и те могат дасе групират не в едно, а в няколкоблизкородствени семейства. Такаголямото семейство Кремови се еразпаднало на 9 — 10 по-малкисемейства, някои от които иматсамо по един род. В нашияматериал обаче ще разглеждамекремовите като представители наедно семейство.В нашата флора семейството епредставено с около 109 вида от 26рода.Полезните свойства на кремовитерастения са известни от дълбокадревност. Много стари документиразкриват, че древните асирийци,египтяни, гърци и римляни високоса ценели техните декоративникачества. За римляните не е ималопо-красиво растение от крема(Lilium). Малко по-късно ставатизвестни техните хранителни илечебни качества. И наистина сегаможе да се каже, че средкремовите са най-хубавитедекоративни растения; между тяхима много ценни хранителнирастения, а съвременнатамедицина и фармацевтичнатапромишленост дължат също многона тези растения. Сега само от родЛук (Allium) са познати 10 — 12медицински препарата. Установеное, че голяма част от кремовитесъдържат значителни количествагликозиди, алкалоиди, каротини,витамин С и др. Кремовите са ипревъзходни медоносни растения итяхната роля в това отношение се

повишава от факта, че голяма частот тях са раннопролетни растения,когато все още „пашата" замедоносните пчели е достаоскъдна. Между тях има и отровнирастения, но и те съдържатвещества, които след специалнапреработка допринасят полза. Щеспоменем накрая, че много отнашите ястия не могат да минатнапример без лук — чесън, праз,кромид лук, а всички те са все отсемейство Кремови.

ЛОБЕЛИЕВА ЧЕМЕРИКА(Veratrum lobelianum)

Всеки, който обича планините, есрещал лобелиевата чемерика. Тярасте навсякъде из влажнителивади и край планинскитепотоци, но винаги е разпръсната сединични екземпляри, без даобразува свои съобщества.Разпространена е от 1000 до 2000м надм. в. и впечатлява съсстройното си стъбло и едритеяркозелени листа, които гообгръщат.Лобелиевата чемерика емногогодишно тревисто растение скъсо дебело коренище. Стъблото йе право, само на върха разклонено,високо от 60 до 150 см. Листата саразположени последователно. Теимат заострена елипсовиднаформа, целокраен ръб и дъговидножилкуване. Отгоре са безвласинки, но отдолу са покрити спухкави власинки, а основата имобразува късо влагалище. Листатаса по особен начин извити, някоиот тях са като надиплени.Връхните разклонения на стъблотовсъщност формират съцветието,което е устроено по типа наметлицата. Цветовете са правилни,дребни, двуполови, с жълтозеленаокраска. Устроени са похарактерния за семейство Кремовиначин.

КЛАС ЕДНОСЕМЕДЕЛНИ

(Liliopsida = Monocotyledoneae)

15

http://bgnauka.com Ботаника

Veratrum lobelianum

Лобелиевата чемерика разтваряцветовете си през юни и до краяна юли почти всичкитепрецъфтяват. Опрашването им сеизвършва от насекоми и презсептември от увехналите вечесъцветия можете да съберетеплодчета. Те са триръбестияйцевидни кутийки, които щомузреят, се разпадат на три дяла.Във всяко делче има по няколкоципести семенца, които разселватлобелиевата чемерика изпланинските ливади.В нашата природа лобелиеватачемерика има само еднапосестрима - черната чемерика(Veratrum nigrum) Тя сравнителнолесно се разпознава. Нейнитеоколцветни листчета са винагитъмночервено обагрени, алистата й са без власинки. Освентова черната чемерика есухолюбиво растение и никога нерасте с посестримата си повлажните планински поляни.Лобелиевата чемерика съдържаотровни вещества (алкалоиди),които действат особено силно вначалото на лятото. По-късноколичеството им в растениетонамалява и през есента те ставатбезопасни. Наред с алкалоидитеобаче в лобелиевата чемерика саоткрити още и гликозиди,дъбилни вещества, минералнисоли, смола, скорбяла, мазнини.

ЕСЕНЕН МРАЗОВЕЦ(Colchicum autumnale)

Превали ли средата на лятото иприродата започне да чувствуваполъха на наближаващата есен,по влажните тревисти местасякаш като по даден знак серазстила розов килим —разцъфтява есенният мразовец.Този предвестник назастудяването расте еднакводобре и в равнините, и впланините. Зимата растението

прекарва като подземна грудко-луковица, покрита с кожестаобвивка. През пролетта направоот нея израстват 3 до 6 ланцетнилиста, които в началото на лятотоувяхват и като че ли растениетоизчезва. От края на август обачетревистите поляни, ливадите ипасищата започват да розовеят отразтворилите се вече цветове наесенния мразовец. Те саправилни, двуполови, с простоколоцветник, устроен попознатия ви вече начин. Навътреот околоцветните листчета саразположени 6 тичинки с жълтипрашникови торбички ияйцевиден плодник с тринишковидни стълбчета иизточени близалца.След опрашването по растениятасе образуват плодовете —яйцевидни кутийки с късо носче,дълги от 3 до 6 см, и с многосемена във всяка от тях.Разпукването на плодчетата ставапо три ръба. Вятърът поемасемената и ги разнася из равнинии планини.Не е безинтересно да знаете, че унас се срещат още 6 вида от родМразовец. Макар и с много общичерти, те все пак се различават.Ако ви се случи през есеннитемесеци да забе-лежите мразовецс по-широки листа и пурпурницветове, знайте, че това ешироколистният мразовец(Colchicum bivonae). Попаднетели пък на екземпляри, чиитооколоцветни листчета иматпетна, а листата са с късоресничест ръб, тогава стенамерили турския мразовец(Colchicum turcicum) А всичкиостанали видове не можете дасбъркате с есенния мразовец,защото техните цветове серазвиват едновременно с листатапрез пролетта.Есенният мразовец е красивоцвете, но към него трябва да се

отнасяте внимателно, защотосъдържа силно отровно вещество— алкалоида колхицин.Опасният колхицин обаче можеда бъде и полезен, когато е връцете на специалисти — те гоизползват за приготвяне наразлични медицински препарати.

(Colchicum autumnale)

16

http://bgnauka.com Ботаника

СЕМЕЙСТВО ЖИТНИ(Poaceae = Gramineae)

Към семейство Житни принадлежат приблизително 8000 от общо 240000 вида покритосеменни (цветни) растения, които ботаниците саописали досега. Житните растения са разпространени из всичкиконтиненти, но най-голямо разнообразие достигат в тропичните исубтропичните пояси на Земята.В нашата флора семейство Житни е представено с повече от 260вида.Мнозинството житни растения са многогодишни или едногодишнитреви, високи от няколко сантиметра до няколко метра. Само малъкброй са дървовидни (бамбук и др.) , високи до тридесетина метра.Стъблата на всички житни растения независимо от размерите им ипродължителността на живота им са разделени от плътни възли(наричат се също колена) на различен брой междувъзлия.

Най-често междувъзлията са кухи, апо-рядко са запълнени съссърцевина, както е при царевицата,захарната метла и др. Стъблата серазклоняват обикновено въввъзлите, които се намират восновата им под илинепосредствено над земята (наричатсе възли на братене), и на върха вобластта на съцветието.Листата са разположенипоследователно в два реда. Те сесъстоят от цилиндрично влагалище,на върха обикновено с ципесто илиресничесто езиче, и линейно-ланцетна петура с успореднижилки.По тези отличителни белезижитните растения могат да серазграничат със сигурност отвсички останали покритосеменнирастения.Цветовете на житните растения садребни, невзрачни и са събрани вотделни класчета, които образуватвръхни, по-рядко пазвени съцветияот типа на сложен клас, метлица,грозд, главичка, кочан и др. Всякокласче е просто скъсено съцветие,най-често с няколко, по-рядко самос 2 или с един цвят. В основатакласчето обикновено има две, по-рядко една или повече покривнилюспи, наречени плеви — долна и

горна. Цветовете са наредени по двесрещуположни страни на оста накласчетата и се припокриват единдруг керемидообразно. Всеки цвят еобхванат обикновено от две люспи— плевици, външната от които сенарича долна, а вътрешната, коятосе намира откъм страната на оста— горна. Долните плевици, апонякога и плевите имат различнодълъг осил (при перестото коило до30 и повече сантиметра), койтоизлиза от върха им или от средатана тръбната им страна. Тичинкитеобикновено са 3 (по-рядко 1,2,6 илиповече) с дълги дръжки и големипрашници.Плодникът е един,с горен яйчник идве приседналидълги перестиблизалца, коитоприличат наантени.Плодът нажитните растенияе зърно с едносеме, плътнообхванато отсрасналите сеедна с друга семенна и плоднаобвивка.Неизмеримо голяма е ролята, коятожитните растения играят в живота

на човек. На тях дължим предивсичко хляба си. Дори за месотосме задължени пак на тях, защотовсички основни фуражни растенияса житни.Житните растения обаче осигуряватне само основната храна на човека.От тях се получава строителенматериал; служат като суровина запроизводството на хартия ицелулоза; извличат се ароматнивещества, които се използуват впарфюмерията; изработват се най-различни плетени изделия.Най-после житните растения нидоставят и естетическа наслада със

зеленината си, с красивите сисъцветия.

17

http://bgnauka.com Ботаника

ПОЛСКА ОВСИГА(Bromus arvensis)

Полската овсига почти винаги ще видите средрастенията по буренливите места край пътищата ижелезопътните линии и в селищата, включително и понеподдържаните тревни площи и по изоставенитеучастъци между жилищните сгради в големитеградове. Освен по тези неугледни места ще видитеполската овсига да расте и като плевел в старитепосеви от люцерна и детелина, в лозята и овощнитеградини, сред зимните и пролетните житни посеви,както и сред окопните култури и в залежите.Тя е едногодишна до двегодишна едра житна трева сизправени тънки възлести стъбла, които израстват нависочина до 140 см. Листата й са линейни, широки до6 мм, плоски. Влагалищата им са затворени по цялатаси дължина и на върха завършват с дълго до 2 ммципесто езиче.Полската овсига започвада изкласява през май (вокопните културиизкласява и цъфти по-късно, обикновено презюли) . Тогава лесно ще япознаете по широкоразперените й, дълги дотридесетина сантиметра,възрозово-виолетовипирамидални метлици.Те са с тънки и дълги(най-долните додесетина сантиметра, новъв всеки следващпрешлен все по-къси)класовидни клонки. Сизключение на връхнитетри, метлиците саразположени по няколков раздалечени един отдруг прешлени и всяканоси по едно или по двекласчета.Класчетата на полската овсига са дълги до 2,5 см иумерено странично сплеснати. Те са с по две почтиеднакво дълги безосилести плеви в основата и с по 5до 15 цвята, долните плевици на които са с прави идълги до 1 см осили, колкото са дълги и самитеплевици.За по-сигурното определяне на полската овсигаботаниците са добавили още един белег —прашниковите торбички на тичинките са дълги 2,5 до4,5 мм. Оказало се, че дори само по този белег тя можеда се различи от овесицата, или ръжепо-добнатаовсига (Bromus secalinus), на която и по външен вид, и

по някои конкретни белези твърде много прилича. Приовесицата обаче прашниковите торбички са дълги едваот 1,5 до 2,5 мм.Полската овсига е вредно плевелно растение.Същевременно тя е полезна като фуражна трева —преди изкласяването се пасе от животните. Освен товазърната й след смилане могат да се използват катоконцентриран фураж за добитъка. Примесени къмбрашното за хляб обаче, те понижават качеството му.От тях може да се добива също спирт и да се приготвязаместител на кафето.

18

http://bgnauka.com Ботаника

ДИВ ОВЕС(Avena fatua)

Дивият овес е плевелно растение. Ще го срещнете средвсички зимни и пролетни житни култури, най-честосред овеса и ечемика, но също в посевите от лен, фий,люцерна и различни тревни смески, из лозята,зеленчуковите градини и полските окопни култури.Расте освен това по синорите и край пътищата, коитоминават близо до обработваните земи.На пръв поглед трудно ще отличите дивия откултурния овес, толкова много си приличат по всичко.Дивият овес е също едногодишно растение сизправено, високо от 80 до 120 см възлесто стъбло, имасъщите плоски линейни листа и също такава метлица сувиснали по дългите й клонки едри класчета.Приликата между тях е наистина толкова голяма, чедълго време смятали дивия овес запрародител на културния. Всъщностпрародител на културния овес ебезплодният овес, но той не се срещау нас.И все пак дивият и културният овессе различават ясно един от друг. Акоразгледате по-отблизо класчетата надивия овес, ще видите, че от всяко сеподават по 2 или 3 черни осила, коитоса дълги около 3 см и са коленчатоизвити. А разтворите ли плевите, щеоткриете, че всеки осил излиза отсредата на тръбната страна надолната плевица на всеки от дватаили трите цвята на класчето. Такиваосили класчетата на културния овесили изобщо нямат, или ако са с осили,те са съвсем къси и са без ясно видимо коляно.Дивият овес се различава от културния и по друг

съществен белег. Оста на неговите класчета еначленена и всеки цвят е прикрепен за отделно нейночленче. Благодарение на това, след като плодоветеузреят, всяко плодче опадва самостоятелно, обхванатоздраво от плевиците.Плодовете на дивия овес както при всички житнирастения са от типа зърно и по форма и големина саподобни на плодовете на културния овес. Още от пръвпоглед обаче можете лесно да ги различите от тях подългия коленчат осил, който носи на гърба си долнатаим плевица.Дивият овес е добра фуражна трева само докато още нее изкласила. Започне ли да изкласява, става опасен затревопасните животни. Погълнатите от тях дългиосили се забождат по стените на храносмилателния имканал и сериозно ги увреждат.

19

http://bgnauka.com Ботаника

Зелена мухоморка

Тази статия описвахарактеристиките на най-смъртоносната гъба в нашатастрана и една от най-смъртоносните гъби в целия свят– Amanita phalloides ( смъртоноснашапка, зелена мухоморка ). Причините да напиша статията самного. На преден план сазачестилите смъртни случаивследствие на отравяне от зелена

мухоморка. Парадоксалното е, чепонякога стари и опитни гъбари,които цял живот се занимават сбране на печурки се объркватпонякога и някоя случайнамухоморка попада сред ядливитегъби. Друг път самозвани иначинаещи гъбари си правятексперименти и компромиси съсздравето. Нека да не сезаблуждаваме – в развитите

страни смъртността при отравянесъс зелена мухоморка е 50-60%.Част от останалите 40-50%оцелели развиват трайниувреждания на черния дроб, апонякога единственият изход заспасение е чернодробнатрансплантация. Разбира се,статията не цели да ви уплаши иоткаже от гъбарството, а да видаде нужните познания, които

Вместо увод

20

http://bgnauka.com Ботаника

могат да ви предпазят от объркване сдруги видове и ако случайно се стигнедо отравяне да знаете какво дапредприемете. Освен зелената мухоморка в Българиясе среща още един представител съссъщия процент токсичност – бяламухоморка. Всичко, което се споменаваза зелената мухоморка е валидно и забялата мухоморка, а ако има някъдеразличия, аз ще спомена за тях.

Класификация на гъбите според ядливостта

Най-общо гъбите според ядливостта се разделят на ядливи иотровни. В някои учебници и ръководства може да срещнететрета категория – неядливи гъби. Това са гъби, които не сатоксични, но поради това, че отделят неприятна миризма илиимат противен вкус не стават за кулинарна обработка иприготвяне на ястия. Отровните гъби можем да разделим на гъби, при коитотоксините могат да се извлекат при специална обработка, итакива, при които не могат.

Запомнете следното нещо – КУЛИНАРНИТЕ КАЧЕСТВА НЕ СА ГАРАНЦИЯ ЗАЯДЛИВОСТТА НА ДАДЕНА ГЪБА! Както споменах, има гъби с неприятен вкус, които сабезобидни, но има и гъби, които имат отлични кулинарни качества, но са много отровни. Зелената мухоморка е типичен пример за вкусна отровна гъба. Тя остава отровна дори и следнакисване, изсушаване или варене. Няма начин, при който токсините да бъдат извлечени.Отровата е навсякъде – в шапката, пънчето, спорите, нишките на шапката. Една оцеляла женасподеля, че гъбата е била толкова вкусна, че е нямало никакъв повод за съмнение!Имайки впредвид, че кулинарните качества винаги заблуждават хората, няма как да бъдат взетиспешни мерки за незабавно започване на лечение след евентуална консумация. Тук има еднаосновна разлика между зелената и бялата мухоморка – хора, оцелели след ядене на бяламухоморка споменават, че гъбата има по-скоро неприятен вкус и затова по-лесно може да бъдепозната като съмнителна.

Зелена мухоморка – къде стои в класификацията на организмовия свят?

Зелената мухоморка принадлежикъм царство Гъби ( Fungi ) –еукариотни организми, които сеотличават с несамостойно храненеи могат да разграждаторганичната материя донеорганична. Отделът, към койтое включена е Базидиеви гъби ( Ba-sidiomycota ) – това е и отделът,към който спадат по-голямата частот ядливите гъби в България. Занего е характерно, че организмътобразува мейоспори въвспецифична структура, нареченабазидий. Базидиите се намират наповърхността на нишките(химен).Нишките са съставна част отбазидиокарпа (това, което хоратанаричат гугла).

Разредът, към който спадазелената мухоморка е Agaricales.Това са гъби, при коитохименофора има формата нахриле. Семейството е Amani-taceae, който включва два рода –Amanita и Limacella. Зелената мухоморка – Amanitaphalloides принадлежи към родAmanita. Този род е много голям ивключва видове, които са кактоядливи, така и отровни. Типиченпример за ядлива гъба от рода назелената мухоморка е Amanita cae-sarea (булката гъба). В този род сенамира и халюциногенната гъбаAmanita muscarica (червенамухоморка).От казаното по-горе може да се

направят няколко важни извода,които да помогнат на гъбаря даразпознава отровната зеленамухоморка от печурката:

1. И печурката, и зелената мухоморка спадат към разредAgaricales. И при двата вида хименофора е под формата на хриле( пластинчат ).

2. Печурката и зелената мухоморка принадлежат къмразлични родове. Печурката е към род Agaricus, а мухоморката –р. Amanita. Двата рода имат много съществени отличителнихарактеристики.

зелена мухоморка – внимателноогледайте чашковидната структура,мембранозната поличка и хименофорана схемата

21

http://bgnauka.com Ботаника

снимка на зелена мухоморка – обърнетевнимание на чашковидната структура

ядлив вид от рода напечурката – забележете

пръстена

Както сами забелязвате няма как да сбъркате печурката с мухоморката ако наблюдавате внимателно. Тогавакъде е проблема?Когато зелената мухоморка е много млада, тя е обгърната от гладка бяла кожа. Тъй като и печурката, изелената мухоморка изглеждат като бели топчета на този етап, то няма как да отличите двата вида на пръвпоглед.

22

http://bgnauka.com Ботаника

Токсини. Симптоми на отравяне и първа помощ

Най-опасният токсин е алфа-аманитина. Той има следната структура:

Това, което прави това вещество толкова смъртоносно е, че се явяваинхибитор на РНК полимераза 2. Щом полимеразата е потисната, то клетката не може да произвеждапълноценно белтъчни вещества и тя умира. Процесът е много бавен,затова симптомите на отравяне настъпват чак след 10 часа. Особеносилно засегнати са хепатоцитите ( чернодробните клетки ). Друг важен токсин е фалоидина. Химичната структура на фалоидинасъщо е добре проучена:

Фалоидина потиска АТФ-хидролизната активност на F-актина. Това стабилизираструктурата на F-актина и той неможе да се разпадне лесно намономери. Имайки впредвид товадействие фалоидинът често сеизвлича в лаборатории, синтезирасе изкуствено и се използва запроучване на клетъчните процеси.Смята се, че фалоидинът не етолкова токсичен при консумацияна зелената мухоморка, защото непреминава презхраносмилателната система вкръвта. Нещо повече – има ядливигъби, които съдържат фалоидинбез това да влияе на здравето начовека. Ролята на фалоидина при

отравяне днес се приема катоспомагателна.Както споменах, първитесимптоми настъпват късно – следоколо 10-16 часа. В зависимост отколичеството изядени гъби могатда се появят и по-рано- след 6часа, ако човек е изял голямапорция. Най-характерни симптомиса стомашните болки, гаденето,упоритото повръщане и упоритатадиария. Много често един-два дена следпървите симптоми настъпвавъзстановителен период, прикойто те намаляват и дориизчезват. Но това е само временно– токсините продължават даувреждат черния дроб и на 3-тия

до 5-тия ден симптомите севръщат. Развива се жълтеницавследствие на чернодробнанедостатъчност. Болнитеобикновено умират около еднаили две седмици следконсумацията. Лечението почти винаги започвасъс промивка на стомаха. Наболните се дава да поемат активенвъглен, за да могат да изхвърляттоксините. Правят се и най-разнообразни промивки нахраносмилателната система. Нотъй като повечето пациенти идватслед 6-10 часа в болницата честопъти това е безполезно.Понякога се прави хемодиализа,особено, ако пациентът

23

http://bgnauka.com Ботаника

ако пациентът развие бъбречнанедостатъчност. Така алфа-аманитина по-лесно се изхвърля от кръвта. Молекулярна Адсорбентна РециркулаторнаСистема ( МАРС ), един вид чернодробнадиализа може да помогне присамовъзстановяването на черния дроб илидокато пристигне нов черен дроб, годен затрансплантация.До трансплантация винаги се прибягва акочерния дроб е необратимо увреден.

Зелена мухоморка извън България

Зелената мухоморка се среща предимно в Европа. Азиатцитеимат един ядлив вид, който се нарича Лъжлива зеленамухоморка ( Amanita manginiana ). Много азиатски емигрантив Европа са се натровили точно защото са сбъркали вида систинската зелена мухоморка.Зелената мухоморка е разпространена и в Австралия ипричинява проблеми и там. Някои власти са поставилиспециални знаци, които да предупреждават хората:

Зелената мухоморка се е разпространила и взападното полукълбо – от Канада доАржентина. В Нова Зеландия тя се среща подимето Лептоспермум, а в Танзания под иметоЕукалиптус. Изглежда, че най-вероятнатната причина заразпространението е колонизацията наАвстралия, Америка и други острови иконтиненти. Зелената мухоморка се среща вмикориза с някои растения и приразпространяването на растението серазпространява и мицела.

Съвети за хората, които събират печурки

Избягвайте събирането на млади плоднитела, защото приликата между млади печуркии млади мухоморки е поразителна.Проверявайте всяко откъснато плодно тяло,като наблегнете на мястото наразположението на пръстенчетата, има ливолва или няма, проверявайте цвета нагуглата – ако е бледозелен – не консумирайте. Аз обаче бих отишъл по-далеч – избягвайтеда събирате печурки. Отличаването напечурката от мухоморката е лесно, но имаоще нещо. В рода на печурките – р. Agaricusима и други видове, които са отровни, а теняма как да бъдат отличени от ядливитевидове. Такъв отровен вид е Agaricus xantho-dermus и причинява стомашни колики ихалюцинации.

Тази статия достигна до Вас със съдействието на:

24

http://bgnauka.com География

ТЕКТОНИКА НА ПЛОЧИТЕ

РАЗШИРЯВАНЕ НА ОКЕАНСКИТЕ ДЪНА

Напредъкът на геофизиката след 1945 година разкри един нов свят покриващ две трети от земното кълбо -океанските дъна. Океанската кора е много по-тънка и хомогенна от континенталната кора и е съставенаосновно от базалт, но много по-неравна поради гигантските подводни планински вериги - океанските хребетипростиращи се върху хиляди километри. Според хипотезата за разширяването на океанските дъна, хребетите самястото, където се образува океанската базалтова кора чрез повдигане на мантията под въздействието наконвекционни движения в дълбочина. Новата кора се образува от втвърдяването на постоянно впръскванатабазалтова магма. След втвърдяването тя се изтласква странично от двете страни от океанските хребети съсскорост няколко сантиметра на година. Следователно колкото повече се отдалечаваме от океанския хребет,толкова океанската кора е по-стара. Хипотезата за разширяване на океанските дъна се потвърди преди всичкоот съществуването на магнитни аномалии в базалта.

Осем големи литосферни плочиСтрелките показват посоките на движение на плочите. Относителните им движения позволяват да селокализират нестабилните зони на земната кора. Например повишената сеизмична активност в Япония седължи на срещата между евроазиатската и тихоокеанската плоча движещи се в обратни посоки.Субдукцията на тихоокеанската под евроазиатската плоча обяснява нестабилността на този регион.

25

http://bgnauka.com География

Когато базалтът кристализира, той придобива слабомагнитно поле, чиято посока и сила са функция на тезина заобикалящото го земно магнитно поле.Измерването на намагнитването на океанския базалтпоказва, че то не е постоянно и неговата посока сеобръща периодично. Успоредно на океанските хребетиможем да прокараме симетрични ленти очертаващимагнитните аномалии. Знаем, че земното магнитнополе сменя посоката си с времето.

ГОЛЕМИ ЛИТОСФЕРНИ ПЛОЧИ

Ако нова океанска кора се образува на океанскитехребети трябва да съществуват зони, където старатакора се разрушава, тъй като обемът наЗемята е постоянен. Това сасубдукционните зони, отбелязани вподводната топография като океанскиразломи. В тези зони старата кора потъваотгоре на долу и се резорбира в мантията.Такива зони на потъване на земната кораса центрове на силна сеизмичнаактивност, която се чувствува до около700 км дълбочина.Изучаването на океанските хребети и насубдукционните зони показва, чеповърхността на земното кълбо есъставена от големи твърди литосферниплочи с дебелина от около 100 км, коитосе образуват на океанските хребети, движат сестранично и се разрушават в субдукционните зони.Континентите лежат върху плочите и се движат заеднос тях. Твърдите плочи се движат върху пластичен слойнаречен астеносфера, разположена в мантията. Приемасе, че конбекционните токове в мантията са главниятдвигател на движението на плочите.Има шест основни и голям брои вторични плочи.Всяка плоча се движи индивидуално. Относителнитедвижения на плочите обясняват по-голямата част отпроцесите с дълбочинен произход наблюдавани наповърхността на земното кълбо.

26

http://bgnauka.com География

ОТНОСИТЕЛНИ ДВИЖЕНИЯНА ПЛОЧИТЕ

През 1915 година Алфред Вегенерформулира теорията заотклонението на континентите,която сравнява континентите съссалове движещи се върху лепкаводъно. По онова време той ежестоко критикуван от научните

кръгове. Но тектониката наплочите актуализира отновотеорията му. Сега знаем, че цялаталитосфера се движи, като повличасъс себе си и континентите. Относителните местоположения наконтинентите са се променяли стечение на геоложките ери. Многовероятно е в даден момент те да сабили една единна маса - Пангея. Внаши дни Европа и Америка

продължават да се отдалечават съсскорост от 2 до 3 см на година,чрез образуване на нова кора отсредноатлантическия хребет.Арабската и африканската плочисъщо се отдалечават - разломите вЧервено море и в Аденския заливсе разширяват.

27

http://bgnauka.com География

ГРАНИЦИ НА ПЛОЧИТЕ

В зоните, където две плочи са в контакт, тоест натехните граници, се извършват най-важните геоложкиявления "моделиращи" повърхността на земнотокълбо. Според относителните движения на плочите вконтакт, са определени три вида гранични предели:Раздалечаващите се или конструктивните граничнипредели съответстват на средините океански хребети.Те са център на интензивен вулканизъм произвеждащкубически километри базалт с еднообразен състав.Натрупването на този базалт представляващизстиналата лава в морето образува новата океанскакора и двете съседни плочи се движат в обратнапосока, като се отдалечават една от друга.Вулканизмът се придружава от сеизмична активностна малка дълбочина.Сливащите се или деструктивни гранични пределисъответстват на субдукционните зони. Когато двеплочи, движещи се една срещу друга се сблъскват иедната се подпъхва под другата, след което серазрушава в мантията. Този процес се придружава отсилни природни явления. Като се потопява от горе надолу, долната плоча предизвиква механично триенеизразяващо се в натрупване на енергия иосвобождаването й чрез земетресения. Процеса натриене предизвиква и производството на магмазахранваща Вулкани с експлозивен характер. Долнатаплоча притиска и деформира силно горната катообразува удебеляване, от което се формират планинскивериги. Ако двете плочи са океански, като в западнатачаст на Тихия океан, удебеляването се появява катоостровна дъга отрупана с голям брой вулкани. Акоокеанска плоча се сблъска с континентална тоокеанската плоча потъва и предизвиква образуванетона могъща планинска верига около границата наконтиненталната плоча. Такъв е примерът с Андите.Ако движението продължи, ще доведе до сблъсък надве континентални плочи. Тогава движението себлокира. Такъв е случаят с Хималаите.И накрая в някои зони, плочите се плъзгат страничноедна по отношение на друга. Това съответства наконсервативни гранични предели, тъй като няма нитоизграждане нито разрушение. Движението сематериализира чрез големи вертикални пукнатини -трансформиращи пукнатини, по дължината на коитотриенето е силно и предизвиква големи земетресения.Пукнатината Сан Андреас е пример за това.

ТЕОРИЯ ЗА ТЕКТОНИКАТА НА ПЛОЧИТЕ

Теорията за тектониката на плочите направи буквалнореволюция в науките за Земята, като представиглобално обяснение за разбягването на континентите.Чрез нея бе обяснено особеното разпределение в теснии удължени зони на земетресенията, вулканите и напланинските вериги. В граничните области на плочитее концентрирана цялата активност, докатовътрешността е по-стабилна и се движи монолитно.Кой знае как ще изглежда Земята след 100 милионагодини?

28

http://bgnauka.com

Наркотиците

За наркотик се смята всяко вещество, което е способно да промени нормалното психическо състояние начовека. Понятието „наркотик” е тясно свързано с термините „привикване” (нуждата от увеличаване на дозитеза постигане на същия ефект) и „зависимост” (нуждата да се приема наркотик, за да се избегне състоянието на„липса”). Последният термин представлява критерии, според които наркотиците се разделят на „слаби” и„силни”.Преди да изброим и опишем отделните наркотици ще обясним някой специфични термини.

Доза:

Термин, който обозначава количеството приеман наркотик. Различават сеняколко вида дози: Лечебна (терапевтична) – дозата, която се предписва от лекар при

определени заболявания. Токсична - онова количество наркотик, което води до отравяне на

организма без да причинява смърт. Летална (LD- 50) – дозата на дадено вещество, което причинява смърт

при 50% от изследваните обекти.Концентрацията на LD- 50 е показателназа токсичността на дадено вещество. Ефективна доза (ED- 50) – дозата на дадено вещество,което предизвиква

определен желан ефект при 50% от случаите.

Зависимост:

Психическо или физическо състояние, породено от взаимодействието между наркотика и организма. Врезултат на това се изпитва настоятелна потребност от прием на този наркотик.

Толеранс:

Състояние на приспособяване на организма към наркотик, което изисква увеличаване на дозата му, за да сепостигне желаното въздействие.

Абстиненция:

Синдром, проявяващ се във вид на комплекс от разстройства на организма, които изчезват временно следпоредното приемане на наркотичното вещество.

Наркомания:

Болестно състояние, причинено от злоупотребата с наркотици. То се изразява в непреодолим стремеж за системна употреба на дадено вещество, за да се изпитат желаните ефекти или дасе избегне дискомфортът от отсъствието му.

29

http://bgnauka.com

Слаби наркотици. Предимно сепушат. Получени са приобработката на индийският коноп.Използват се листата и цвета(марухуана) или смолата му(хашиш).Тежки наркотици са опиумът,морфинът и хероинът. Към тазигрупа се причислява и кокаина,който макар и да не е същинскиопиат, все пак предизвикваподобен ефект. Употребата на

твърди наркотици води до бързопривикване и зависимост от тях.Те засягат сериозно човешкатапсихика и физика. Наркоманитезаплащат измамното и временносъстояние на щастие иблагополучие с цената на жестокилечения.Хапчетата LCD са отделен случай.Употребата на този халюциногенне води до пристрастяване илизависимост, но може дапредизвика необратими физически

щети.

Според експерти от Световнатаздравна организация,наркотичните вещества могатда бъдат групирани според типазависимост, която причиняват.Сега ще характеризираме някоиотделни групи и техниконкретни представители…

Наркотични вещества на основата на опиума.

В тази група се включват морфин, хероин, кодеин, метадон и др. Те предизвикват морфинов тип зависимост, атолерансът към тях се развива бързо. Синдромите на абстиненция се забелязват още след първата седмица, акомбинацията на тези наркотици с алкохол повишава многократно тяхното действие.Названието на тази група идва от най-стария известен наркотик - опиума. Той се получава от еднаразновидност на мака, която е била разпространена в Близкия изток още от незапомнени времена.

30

http://bgnauka.com

Морфин

Морфинът е първото вещество, отделено отопиумния мак през 1803г. Той се използва вмедицината само в случай на много остри ипродължителни болки, защото системната му употребапредизвиква зависимост. Заради силното муобезболяващо действие, Гей Люсак го нарекъл наимето на древногръцкия бог на съня- Морфей .Системната употреба на морфин води до болестнотосъстояние морфинизъм. То е свързано с общоотслабване на организма и понижаване на умственитему способности.

Толерансът към него довежда до силно повишаванена кръвното налягане и дори до ослепяване. Леталнатаму доза LD- 50 е 500 mg/kg.

Хероин

Хероинът представлява съединение, получено привзаимодействието на морфин с оцетна киселина. Той eвъв вид на прахообразно вещество, използвано вмедицината за лекуване на морфинизъм. Синдромът налипса на дрога при хероина е най-голям.

Хероинът предизвиква еуфория, повишавачувствителността на зрението и слуха, потискадишането, понижава кръвното налягане и увеличавасекрецията на потните жлези.Това наркотично вещество предизвиква задържане наурина и засилва вероятността за развитие на рак напикочния мехур. Леталната му доза e 60 mg/kg.

„В Европа хероинът се среща под две форми: обичайнопредлаганият кафяв хероин (неговата химична базоваформа) и по-рядко срещаният и по-скъп бял хероин(под формата на сол), който обикновено е с произходот Югоизточна Азия. През 2003 г. в ЕС средната ценана улицата на кафявия хероин е варирала между 27евро за грам в Белгия и 144 евро за грам в Швеция,докато цената на белия хероин варира от 25 евро(Словакия) до 216 евро (Швеция) за грам (168). Тазиразлика в цените вероятно е отражение на чистотата навеществото, което се продава.”

Лидол

Лидолът е синтетично морфинообразнообезболяващо. Той е по-опасен от морфина, защоторазликата между ефективната и леталната му дози еминимална. Отравянето с този наркотик води дохалюцинации, гърчове, кома и смърт поради недостигна кислород.

31

http://bgnauka.com

Втората основна група наркотици е тази на канабиса

В нея са включени марихуаната, хашишът и други производни, добити от индийския коноп. Други названияна канабиса са: ганджа, грас, джанка, жожоба, джинджифил, коз, масур, трева, Марийка, индийски коноп и др. Марихуаната се приготвя от върховете на конопа, а хашишът, който е по-силен, се изолира от смолата наиндийския коноп.При повечето хора употребата на канабис води до поява на дисбаланс и безпокойство, а при по-високи дозимогат да се появят и халюцинации, примесени с тревога и страх.Въпреки че пушенето на марихуана води до еуфория, в дима й се съдържат повече канцерогени от цигарениядим. Счита се, че канабисът е стъпало към употребата на по-силни наркотици.

Употребата на марихуана ихашиш действа и върхудвигателната система. С пушенетона това наркотично вещество сеснижава координацията надвиженията и се загубва преценказа разстоянията. Получава серазстройство на кратковременнатапамет и усещане за забавяне навремето. Много често сеполучават състояния на депресия,психическа дистрофия и страховиневрози.Канабисът е несравнено най-често използваната незаконнасубстанция в Европа. Последнитепроучвания сред населениетопоказват, че между 3% и 31% отвъзрастните (на възраст между 15и 64 години) са опитвали тозинаркотик поне веднъж (употребанякога през живота).Най-нискистойности за разпространение

на употребата някога през живота се отчитат в Малта(3.5%), Португалия (7.6%) и Полша (7.7%), а най-високи - във Франция (26.2%), Обединеното кралство(30.8%) и Дания (31.3%). В повечето страни (15 от23-те страни, за които има информация) стойноститеза разпространението на употребата някога презживота са в диапазона от 10% до 25%.Между 1% и 11% от възрастните съобщават, че саупотребявали канабис през последните 12 месеца,като най-ниски са стойностите за разпространениетона употребата в Малта, Гърция и Швеция, а най-високи – в Чехия, Франция, Испания и Обединенотокралство. Повечето страни (14) съобщават застойности на разпространението на употребатанапоследък (последните 12 месеца) в диапазона от3% до 7%.През 2003 г. в националното проучване за употребатана наркотици и здравето в Съединените щати

(SAMHSA, 2003), 40.6% от възрастното население(определено като населението на възраст 12 и повечегодини) съобщават, че са опитвали канабис илимарихуана поне веднъж, а 10.6% съобщават, че саупотребявали през предходните 12 месеца. Сред 18до 25 годишните тези стойности са съответно 53.9%(някога в живота), 28.5% (през последните 12 месеца)и 17% (през последния месец).”

32

http://bgnauka.com

На трето място се нарежда групата на халюциногените.

Тези наркотици идват от Южна Америка и са производни на амфетамините. Делят се главно на природни(мескалин, псилоцибин и др.) и синтетични (LSD и др. ).При приемането на халюциногените се получава постоянна шизофрения. Под действието им формите сеизкривяват, цветовете стават по-интензивни, а при затваряне на очите се появяват и видения.

LSD

LSD е производно на лизергиноватакиселина. То е психотоксично вещество,което предизвиква халюцинации, еуфорияили депресия. Действа върху перифернатанервна система, разширява зениците,повишава кръвното налягане и телеснататемпература. Освен това увреждахромозомите на белите кръвни телца.

На четвърто място се нарежда групата на стимулантите.

При нея се наблюдава най-ниската смъртна доза. Представители на този вид наркотици са амфетамин, кокаин(в чиста доза крек), екстази и др. Абстиненцията на тези наркотични вещества е най-продължителна и труднолечима.При действието на тези наркотици се наблюдава прилив на енергия, породена от временно задържане на някоихормони. При по-големи дози се получава психоза, рязко повишаване на кръвното налягане и учестяване насърдечната дейност.

Кокаин

Той се съдържа в храста кока, разпространен вАндите, като в чист вид и изолиран от листата му сенарича крек. Този наркотик представлява прахообразновещество, което влияе на нервната система. Тойдейства обезболяващо като парализира перифернитенервни клетки. Въпреки че намалява възможността заобразуване на кръвоизливи, той пораждахалюцинации, параноя и отслабване на имуннатасистема.

При употребата на кокаин се наблюдава силножелание за действие, еуфория, агресия, ускоряват сесърдечния ритъм и дишането и се повишават тонуса инастроението. Пристрастяването към него води доразстройство на нервната система и психичназависимост, позната като болестното състояниекокаинизъм. Леталната доза на кокаина LD-50 е 17,5mg/kg.

33

http://bgnauka.com

Амфетамин

Природният амфетамин се изолира отиндийския безлистен храст Ephedra Vulgaris. Товавещество действа разширяващо на кръвоноснитесъдове, бронхите и зениците-използва се за лекуванена бронхиална астма. Синтетичният амфетамин елетлива течност, с която се лекува хрема. Други названия на амфетамините са: амфи,амфитеатър,спийд. Този наркотик повишаваинициативността и маскира умората. Системната муупотреба води до повишаване на кръвното налягане,агресивност, загуба на апетит и депресия. Леталнатаму доза LD- 50 e 120 mg/kg.

„Понятието “амфетаминов тип стимуланти” (АТС) сеизползва по отношение както на наркотиците отгрупата на амфетамините, така и на тези от групата наекстази. Амфетамини е родово понятие, което сеизползва за голям брой сродни по химически съставнаркотици, които стимулират централната нервнасистема, като двата от тях, които са с най-голямозначение за незаконния пазар на наркотици в Европа,са амфетамина и метамфетамина. От тях амфетаминътнесравнено е най-общодостъпен, въпреки че в световенмащаб равнищата на употреба на метамфетамин сеповишават. Досега съществената употреба наметамфетамин в Европа е ограничена само в Чехия,въпреки че спорадични доклади от някои други страниподчертават важността от провеждане на наблюдения,тъй като за този наркотик е известно, че е свързан с редтежки здравословни проблеми.”

Екстази

Екстази представлява синтетично наркотичновещество, което се е използвало в началото на 20 веккато средство за потискане на апетита. То отпускамускулите, предизвиква еуфория, улеснява социалнитеконтакти и потиска чувството за страх. Системната муупотреба води до обезводняване на организма,бъбречни заболявания, рязко повишаване на телеснататемпература, топлинен удар, главоболие и др.

„Най-добре познатият член на групата наркотициекстази е 3,4-метилендиокси-метамфетамин (MDMA),но в таблетки екстази понякога се откриват и другиблизки до него аналози. Тези наркотици понякога сенаричат ентактогени, което означава “вътрешновъздействащи" и се състоят от синтетични вещества,които са сродни по химически състав с амфетамините,но се различават в известна степен от тях по своетовъздействие, тъй като те съчетават някои от ефектите,които са по-типични за халюциногенните вещества.”

34

http://bgnauka.com

Петата група е тази на разтворителите.

Към нея се отнасят ацетон, бензен, метилбензен, диметилбензен, трихлороетилен и тетрахлорометан. Това салеснолетливи вещества, чието действие засяга главно централната нервна система.

Шестата основна група наркотици е тази на сънотворните и успокояващи средства.

В нея влизат барбитуратите и транквилизаторите. Това са наркотици и лекарствени вещества, коитопредизвикват силна физическа зависимост при по-продължителна употреба и завишена доза. При внезапнотоспиране на наркотика или при свръхдоза, съществува реална опасност от смърт.

БарбитуратиТези наркотични вещества представляват

производни на барбитуровата киселина. Те иматхипнотично действие и се използват в медицинатакато успокоителни и сънотворни вещества.Употребата им предизвиква много силна и бързазависимост към тях. Леталната им концентрация LD- 50 e 5000 mg/kg.Барбитуратите не се употребяват съвместно с алкохол,тъй като той усилва физиологичното им действиевърху организма.

Диазепам(реланиум, валиум)

Той се използва като средство против безсъниеи за преодоляване на чувството за страх ибезпокойство. Продължителната му употреба води дорезки промени в поведението и настроението начовек.

НикотинаТой може да се разглежда като самостоятелен

наркотик, който не принадлежи към по-гореизброените наркотични групи. Съдържа се в листатана тютюна и представлява безцветна разтвориматечност.В малки количества това наркотично веществопотиска напрежението и повишава умственатаспособност.

При пушенето на цигари възниква силназависимост към никотина и се наблюдават неприятнистранични ефекти като: стесняване на кръвоноснитесъдове, повишаване на кръвното налягане ипреждевременно остаряване на кожата.Смолата, която се поглъща при пушенето увреждабелите дробове и затруднява дишането. Никотинът сеизползва като средство за борба с вредителите порастенията.Употребяван от човек обаче води допредразположение към ракови заболявания иразвиване на тютюнева кашлица у индивида. LD-50 e60 mg/kg.

АлкохолТой също може да се разгледа като

самостоятелен от другите групи наркотик. Умеренатаму употреба е средство за релаксация и понижавариска от инфаркт и инсулт, но домашните ракии сапо-силни от етанола и с по-силно наркотичнодействие от него.При системната му употреба се уврежда черния дроб,отслабва имунната система и настъпва разстройствона нервната такава. Болестното пристрастяване къмалкохола се нарича алкохолизъм, който често есъпътстван от халюцинации и страхови неврози.Метанолът, съдържащ се в домашните ракии е силноотровен и води до слепота. Токсичната му доза е от 20до 50 ml. Повече за Алкохолизма може да прочетете в 10 бройна сп. „Българска Наука”

35

http://bgnauka.com

Факторите, коитоопределят действието нададен наркотик вчовешкия организъм могатда се обединят околочетири признака.Това са агрегатнотосъстояние на наркотика,концентрацията му ворганизма, проникването мув тялото и състоянието насамия организъм…Съдейки по агрегатнотосъстояние на наркотиците,най-бързо в организмапроникват тези, които приобикновена температураотделят по-голямоколичество пари(разтворители на лепила).Бързо се усвояват и течнитенаркотици, преминаващи

през лигавицата.Най-бавно пък проявяват

действието си твърдитенаркотици, катозадължително за тях е дабъдат разтворими в мазнини,вода и др.За действието нанаркотичното вещество ворганизма е от особенозначение концентрацията мув кръвта, бързината напроникване в тялото и тазина отстраняването му чрезотделителната система.Отстраняването на наркотиказависи както от неговитефизични и химичнисвойства, така и от самияорганизъм.Съдейки по пътя напроникване на наркотиците в

организма, най-бързо сеусвояват тези, приетивенозно, мускулно илиподкожно. Друг начин е чрезинхалация, като усвояванетоот организма е подобно натова на венозното въвеждане.Когато наркотикът се приемеорално, той се усвоява най-силно в тънките черва, а най-слабо в устата.

Според учените, състояниетона организма и действието нанаркотичното вещество са впряка зависимост. В периодаот няколко години приорганизъм с по-слаба имуннасистема може да сенаблюдава пълна промяна впсихиката и физическияоблик на наркомана.

От снимките по-долу се наблюдава пълно преобразяване на наркоманка само в периода на няколкогодини…

Изключително опасна е смесения тип зависимост катонапример:

Барбитурати+ алкохол

Кокаин+ хероин

Хероин+ метадон

Барбитурати+ бензодиазепини

Кокаин+ амфетамин

36

http://bgnauka.com

Последствия – дезинтоксикация. Наркотиците могатда провишават сексуалното желание, но понижаватпотентността. Мастурбацията е най-често срещанатаформа на сексуалното задоволяване принаркоманите.

Дезинтоксикация (очистване) трябва да сеизвършва не само от дедицинско, но и напсихологическо ниво, като в края на лечението енужно да се осигури добър социален статус(професионална реализация и др.) на индивида.

„Лечението без лекарства се състои в прилаганетона психосоциални и образователни техники запостигане на дълготрайно въздържане от употребатана наркотици. Традиционно лечението без лекарствае стационарно (резиденциално) и дългосрочно(амбулаторно), напр. в терапевтични общности. Днесто се предлага също и в обстановка, съобразена сусловията в общността.” „Лечението без лекарства се състои в прилагането напсихосоциални и образователни техники запостигане на дълготрайно въздържане от употребатана наркотици. Традиционно лечението без лекарствае стационарно (резиденциално) и дългосрочно(амбулаторно), напр. в терапевтични общности. Днесто се предлага също и в обстановка, съобразена сусловията в общността.”

„…между държавите-членки в Европа се наблюдаватзначителни различия по отношение както напроблемите с наркотиците, пред които те саизправени, така и на политиките и на мащаба ихарактера на мерките за намеса. Независимо от това,съществуват някои общи елементи на положението вобластта на наркотиците, в което се намиратповечето страни. На политическо равнищедържавите-членки изразяват обща политическа воляза разработването на балансирани и базирани нафактите ответни мерки, в тон с международнитеангажименти, и като съзнават, че политиките вобластта на наркотиците остават националнаотговорност, те отчитат също така и ползите, коитомогат да имат от подобряването на сътрудничествотона европейско равнище. Този стремеж е изразен встратегията и плановете за действие на ЕС в областтана наркотиците. Въпреки че не успя да постигневсички поставени в нея амбициозни задачи,стратегията и планът за действие 2000-2004 на ЕС вобластта на наркотиците е доказателство за важниянапредък в начина, по който държавите-членки,институциите на ЕС и специализираните агенциимогат да работят съвместно за координиране и

измерване на напредъка в областта на наркотиците.Новата стратегия 2005–2012 на ЕС се стреми дадоразвие този процес.”

Използваните цитати са от годишния доклад засъстояние на проблема с наркотиците в Европа за2005 г.Специално благодаря на Свилена Енчева запредоставената информация.

Росен Теодосиев

37

http://bgnauka.com

Средновековна История на ИзтокаII

ИндияСъвременната медиевистика разполага съссравнително оскъден документален материал заисторията на Индия от VI до X в. Все още богатотоисторическо наследство на индийския народ в по-голямата си част продължава да бъде недостъпно заевропейските изследователи. Това до голяма степензатруднява запознаването с миналото на Индия, еднаот най-големите държави в Азия, която играе голямароля в международните отношения.Изворите, поместени в настоящия материал, отразяватисторическия живот на Индия през раннотосредновековие. Те съдържат сведения от стопанско,политическо и културно естество.За икономическата политика на господствуващатакласа може да се съди от документите, коитоотразяват икономическите тенденции науправляващата династия, на махараджите и пр.Любопитни факти има и за нарастването напоземлените владения на будистките храмове и пр.Други документи привеждат данни за аграрния строй,за основния поминък на населението — земеделието искотовъдството. Става ясно, че от земеделскитекултури се отглеждали пшеница, ориз и пр., а отживотните — слонове, биволи и друг едър рогатдобитък.Що се отнася до политическия живот на Индия,известни сведения има в първи и втори документ,които разкриват стремежа на определени среди виндийското общество да укрепват монархическияинститут като могъщ орган на господствуващатакласа за задушаване недоволството на трудещите се.Откъсът от „Готската война" на Прокопийсвидетелства за известно влияние на Индия върхупоминъка на населението във Византийската империя.

6. Будизмът в защита на феодалния строй ицарския трон

а) Из будисткия източник „Суварнапрабхасотамансутра"

Аз ще ти разкажа за произхода на царете, родени средсмъртните, и ще ти разкажа защо царете съществуват

и управляват всички страни. По волята на великитебогове царят излиза из утробата на своята майка.Дотогава боговете извършват над тях обредапосвещение и само след това той намира утробата намайка си. И макар той да се ражда и да умира средсмъртните, произхождайки от боговете, се нарича синна боговете. Тридесет и три велики божества сапредопределили съдбата на царя. Властителят нахората е създаден като син на всички богове, за даликвидира неправедността и да предотврати злитедеяния, за да ощастливи всички хора и да им покажепътя към небесата. .. Такъв е царят, въпреки ченеговите баща и майка за всички са благочестиви. Тойе изпратен от боговете, за да утвърди плодовете накармата.

б) Из будисткия източник „Манинекали" от VIII в.

Царят - това е самият живот на страните и народите. .. Ако царят се отбие от праведния път, всички планетище се отклонят от своя курс. Ако планетите изоставятсвоя курс, ще има малко дъжд. Ако има малко дъжд наземята, нищо няма да живее. Ето защо казват, чевсичко, живеещо на земята, зависи от царя.

38

http://bgnauka.com

Из грамотите на цар Харши (631 г.)

Махараджа беше Наравардхана. Той имаше отцарицата Вадржинидеви син махараджаРаджавардхана, почитател на бога на слънцето.Раджавардхана имаше от царицата Апсара-дави син,махараджата Адитавардхана, почитател на богаслънце. Адитавардхана имаше от царицаМахасенагуптадеви син Прабхакаравардхана, носещтитлата парамабхатарака махараджадхираджи,почитател на бога слънце. Неговата слава обходичетирите океана поради неговата мощ и от преданосткъм него другите раджи му се подчиниха. Тойизползва своята мощ за достойно поддържане накастовите обреди и подобно на слънцето облекчавашемъката на народа. От него царицата Яшомати,ползваща се с непорочна слава, имаше синпарамабхатарака махараджахираджа, почитател наСугата (Була) и подобно на Сугата се грижеше заблагополучието на другите. Лъчите на неговата славапокриха цялата земя. Той присвои за себе си славатана Джанада Варуна, Индра и другите богове, пазителина мира. Той радваше сърцата на просителите нанеговата щедрост с подаряването на богатства и земи,придо бити по справедлив път, и превъзхождаше съссвоето поведение предишните царе. Той обуздаДевагупта и другите царе в бой и като лоши коне гизастави да се върнат обратно чрез удари те на бича.Като изби своите противници, завоюва земята и сеотнесе милостиво към народа., той поради довериекъм обеща ния загуби живота си в стана на врага. Тойимаше по-малък брат парамабхатаракамахараджадхираджа Харша, почитател на богаМахешвара (Шива), и подобно на Махешвара той сеотнасяше със състрадание към всички същества.ХИСВ, I, 1961, с. 150.

Сведения за Индия в арабски ръкопис от X в. Ибн-Хурдадбег

От Синд носят костус, камъш и бамбук. От Михранадо Бокара, първия пункт на границите на Индия, имачетири дни път. В планинските райони на тази областима много камъш, но в долините расте пшеница.Хората тук са разбойници и чергари. . . От Кура доКилакан, Лаура и Канджа има два дена път.Пшеницата и оризът се произвеждат тук, а дървотоалое се докарва от Камул и други съседни места поречен път и затова се губят 15 дни. От Самундар доУрасир са 12 парасанги. Тази обширна област, къдетосе развъждат слонове, биволи и друг едър рогатдобитък, има много предмети за потребление, годниза продажба. Царят в тази страна е много силен.ХИСВ, I, 1961, с. 167.

Из дарствената грамота на НандивармаПаллавамалла, махараджа от династията наПаллавите (IX в.)

В грамотата се казва, че за ознаменуване на победитена военачалника Удайчандра махараджатаНандиварма Паллавамалла подарил на 180 брахманидвете села Кумарамангала и Венатуракота,подменяйки техните имена с общото названиеУдайячандрамангала, заедно с техните два шлюза,разположени в околностите на западната рекаАшрайк. [След посочване границите на тези две селав грамотата се казва — А. О.]: „Той [НандивармаПаллавамалла] подари земята, намираща се впосочените четири граници, заедно с всички извори,освобождавайки я от всички налози и повинности ипреди всичко отделяйки от нея всички, поведениетона които е оскърбително за религията. [По-нататък сепривеждат имената на 180 брахмани и размерите надоходите, които махараджата определил за всекибрахман.] "ХИСВ, I, 1961, с. 152.

10. Из дарствената грамота на Нандиварма(Паллавамалла), махараджа от династията наПаллавите

В грамотата на Шри Нанди Варма от династията наПаллавите се говори, че той е подарил 4 участъказемя, покрита с гора, в селото Канчивайил, окръгАдейяр [с право] да се ползва от тях, както се еползувал от тях преди това Кула Шарм на брахман,преживяващ в Канчивайил. . . с всички имунитетниправа освен обработваемата земя, принадлежаща нахрама, в съответствие с обичайните правила задарение на брахманите заради продължаване нанашит живот и умножаване на наша¬та сила, слава ибогатство. Знаейки това, отстъпете четирите участъказемя, покрити с гора, в свободния от налозиКанчивайил с всички налогови имунитети."ХИСВ, I, 1961, с. 152.

11. Откъс от дарствена грамота на Шиладитямахараджа на държавата Валабха (727 г.)

В тази грамота царят с обичайната формула довеждадо сведение на всички, че заради религиознитезаслуги на своите родители и на самия него той еподарил на брахмана Васудева Бхути завинаги заизпълнение (на ведическите обреди) бали, чару,вайшвадева, агнихотра, крату и др. селоАнтарпаллика, около Диннапутра, в Сураштра, с[право на] удранга и упарикара, на безплатен труд, набхута и вата, на [даване] зърно и злато, а също така справо на съд по десет вида простъпки. Никой от

39

http://bgnauka.com

правителствените служещи не може да се намесва [вправата на собственика] на дара... Затова никой нетрябва да прави спънки, когато [собственикът надарението] въз основа на правата, присъщи нарелигиозните дарения, се възползва от тях, обработваги сам или кара [друг] да му ги обработва или ги дава[на друг]."ХИСВ, I, 1961, с. 151—152.

12. Пренасяне на бубеното семе от Индия въвВизантия. Из „Готската война" на Прокопий

IV, 17. През това време някои монаси, дошли отИндия, като узнаха, че император Юстиниан силножелае ромеите да не купуват вече коприна от персите,обещаха на императора така да разрешат въпроса скоприната, че ромеите повече да не извършват такавапокупка от своите неприятели персите или от някойдруг народ. Защото те били прекарали продължителновреме в страната, разположена над Индия, населена отмного народи, която се нарича Сиринда, и там научилиточно по какъв начин може да се произведе коприна встраната на ромеите.На императора, който твърде подробно ги разпитвашеи искаше да узнае дали са истина думите им, монаситеказаха, че някакви червейчета са творци на коприната,че природата им е учител, че тя постоянно ги кара да япроизвеждат. Било невъзможно да се пренасят тукживи тия червейчета, но семето им било леко и многоудобно за пренасяне; всяко от тези червейчета снасяло

безброй много яйца. Като заравяли в тор тези яйцамного време след снасянето им, хората правили да сеизлюпват живи червейчета. Те му казаха това, аимператорът ги убеждаваше да подкрепят думите си сдела, като им обещаваше да ги надари с големидарове.Те отидоха пак в Сиринда и пренесоха яйцата въвВизантия. След като добиха по описания начин от тях

червейчета, ги хранеха с черничеви листа и сполучихапо-нататък да произведат от това коприна в странатана ромеите. Такива бяха обстоятелствата тогава навойната на ромеите с персите и също около коприната.

40

http://bgnauka.com

А Р А Б С К И СВ Я Т

Ако и да са сравнително малко, изворите, коитопоместваме тук, дават известна представа заисторията на арабския свят през раннотосредновековие. Те илюстрират закономерноторазвитие на арабските народи.Извънредно интересен е текстът от т. нар. „Едескахроника", VII в., която представлява незаменим изворза ранната история на Изтока. Откъс от Айнхардразкрива взаимоотношенията между франкскиявладетел Карл Велики и Харун ал-Рашид.Арабските завоевания са представени с откъси отхрониката на Табари и от историята Ибн Котейба.Много важни сведения са привлечени за класите икласовите взаимоотношения в арабския свят, зареволюционните борби на населението в арабските

13. Из философските възгледи на Тарафа ибн-ал-Абад

Тарафа ибн-ал-Абад (543—569 г.) е един отизтъкнатите поети на арабската култура преди исляма.Той принадлежи към племето Бакр ибн-Ваил.Произхожда от знатен род. Баща му бил поет, а такасъщо и дядо му. В произведенията си е отразилпрогресивните тенденции в развитието наобществото. Неговите философски възгледи санасочени против религията. Ако смъртта е неизбежна, ако след смъртта не ниочаква нищо, ако смъртта постига бедния също така,както и богатия, щедрия също така, както искъперника, храбреца също така, както истрахливеца,не е ли по-добре да се вземат от живота

държави.За равнището на обществената мисъл, наидеологията в арабското обществосвидетелствуват последните дватекста, отразяващи обществено-политическите схващания нанякои арабски философи.

всичкинаслаждения — и за душата, и за тялото:

възвишените стремежи на душата да сеудовлетворяват чрез изпълнението на

дълга и издигането над пороците,а на тялото да се даде

възможност да познаевсички наслаждения,

които савъзможни.

41

http://bgnauka.com

Ханна аль-Фахури, История арабской лнтера-ратурн, т. I, Москва, 1959, с. 88.

14. Едеска хроника

Този важен извор за историята на Близкия Изток енаписан въз основа на редица по-стари източници.Съставителят е използвал материали от архива наедеските царе и епископи, хрониката на Йешу Стилит,а така също устни предания от своето време. Едескатахроника е съставена през 851 г. от селевкидскотолетоброене, което съответствува на 540 г. от н. е. Тя езапазена в препис от VII в., съхраняван въвВатиканската библиотека,Маряб бар Шемеш и Кайома бар Магартат, писари вУрх,записаха това събитие по заповед на цар Авгар,Бардии и Ба-валид, които бяха поставени начело на архивата,взеха тези[записи] и ги положиха [в архивата] като довереницина града.През 180 г. започнаха да поставят царе в Урх.През 266 г. се възцари кесар Август.През 309 г. се роди нашият господ.През 400 г. цар Авгар си построи мавзолей в чест насвоята смърт.През 449 г. Марнион напусна католическата църква.Кесар Луций със своите братя в петата година отсвоето царуване подчини партяните на ромеите.(VIII) През 467 г. на 11 тамуз (юли) се родиБардесан.През 517 г. Авгар построи крепост в своетоукрепление.През 551 г. се роди Мани.През 614 г. в дните на император Диоклетиан стенитена Урх бяха разрушени повторно.През 624 г. епископ Кун (Конон) положи основите нацърква в Урх, построи и завърши тази сграда епископШад, който беше след него.През 635 г. в Урх беше уредено гробище. В дните наепископ Айталаел, една година преди великия събор вНикея.През 636 г. беше поставен за епископ в Урх Ай-талак.Той уреди гробище и църква в източната страна.В следващата година се събра Никейският събор на318 епископи.През 639 г. започна строителство и увеличаване нацърквите в Урх.(XVII) В 469 г. умря Мер Иаков, епископ Низибийски.(IL XXXIX) На 24-о число на първия месецканун, следидването на епископ Асклепий в Урх, той изгониизточните монаси и всички монаси от приятелите си,които не приемаха Хал-кидонския събор.

(ХС) В 863 г. за четвърти път водата наводни Урх,разруши стените, изкопа земята, погуби жителите инаправи голямо разрушение.(ХСI) По тези причини епископ Асклепий сеотдалечи от Урх и се отправи за град Антиохия припатриарх Евфразий (Евпор) и остана там около 70дни; там, в Антиохия, той умря на 27 хазиран (юли)същата година и беше погребан пак там в Антиохия.На 4-то число на м. илула (септември) същата годинавзеха тялото му от Антиохия и го погребаха вцърквата на мар Барлахи редом с епископ мар Нон.(ХСП) Когато Павел научи, че Асклепий е починал,той се покая и се обърна с молба към мар ЮстинианПатрикий, а също написа и послание на патриархЕвпор, заради което и заради писмото Юстиниан говърна да заеме своята катедра. Той дойде в Урх на 8адор (март) 837 г., осем месеца след смъртта на марАсклепий.(ХСШ) Епископ Павел, след като се върна в катедратаси в Урх, за трети път, живя 8 месеца и около 8 дни ина 30-то число от Парся месец тешрин (октомври) 838г. епископ Павел почина.(ХСIV) След него беше Андрей, който дойде в Урх на7-мо число на месец шабаш (февруари), същата 838г.(ХСV) Поради вниманието и усърдието набоголюбивия император Юстиниан четири светисъбора бяха записани в дип тихите на църквата, аименно — Никейският, Константинополският,Първият Ефески и Халкидонокият.(ХСVI) В 13-та година от царуването на Юстиниан,съответстваща на 850 г., II индикт, в 5-то число напървия месец тешрин (октомври) беше видянознамение, подобно на копие.(ХСVII) В петък — 29-то число на м. йара (май) 837г., в 7 часа имаше голямо и страшно земетресение,поради което беше разрушена голяма част отАнтиохия, засипани бяха живи хора и загинахажителите й.(ХСVIII) В 839 г. на 15-то число на втория месецтишрин (ноември) избухна голям пожар в Антиохия иизгоря голяма част от това, което беше оцеляло отземетресението. Как започна пожарът, не се узна.(ХСIХ) В това земетресение умря патриарх Евфразий,той загина под развалините, и, както се говори, презцелия ден се чувал плач изпод развалините. След негобеше епископ в Александрия Ефрем Амидеки, бившепископ на Изтока.(С) В 844 г. в 6-то число м. канун (декември) починаепископ мар Андрей и беше погребан в църквата намар Барлах редом с останките на мар Нон и марАсклепий. След него беше Адай, който дойде в Урх на28 число на м. аб (август), 844 г. (СI) В 838 г. на 1 нисан (април) мар Юстиниан станакесар и на 10 аб (август) същата година падна, почина

42

http://bgnauka.com

император Юстин и се възцари сам мар Юстиниан.(СII) В 842 г. през м. тамуз (юли) дойде в Урх мар Де-мостен, за да началства над ромейската войска.(СIII) В 843 г. на 18-то число на месец канун(декември) хуните нахлуха в ромейските предели. Тепленяваха и убиваха до Халепската (Арлепската)област и до 12 (верстовия) камък за Антиохия. Оттези беди заболя мар Демостен и почина в градаТелен на 10-то число на втория месец канун (януари)същата година.(СIV) В 843 г. през м. илуле (септември) патриархРуфиин сключи мир между перси и ромеи. Този мирпродължи до 851 г.(СV) През м. ияре (май) тази година персийският царХос-рой наруши мира и нахлу в ромейските предели.Той опустоши Шур, Халеб, Антиохия, завзе същоАпамея, върна се и дойде до Урх. Но по божиямилост заобиколи го и не му причини вреда.Богатите от града дойдоха при него и той взе двакентенария злато и се върна в страната си.(СVI) Както ние научихме от древната история, отвремето на възнесението на Христа, в славата на свояотец, четири пъти водата е разрушавала стените наблагословения град, рушила неговите кули,унищожавала неговото население. За първи пътстените му бяха разрушени при Север, император наромеите, в 513 г. по летоброенето на гърците, въввтория месец тешри (ноември). Втори път стенитебяха разрушени в дните на император Диоклетиан в614 г. в м. ияре (май), за трети път отново бяхаразрушени стените в дните на победоноснияимператор Хонорий и Теодосий в 724 г., във вторник— 18 адор (август), когато мар Рабул - беше епископв Урх. За четвърти път те (стените) бяха отноворазрушени в дните на император Юстин в 863 г.,когато Асклепий беше епископ в Урх.Н. В. Пигулевская, Палестинскнй сборник, IV (67), 1959, с. 88—96.

35. Връзките на Харун ал-Рашид с Карл Велики.Айнхард — из „Животът на Карл Велики"

Аарон ( багдадският халиф Харун ал-Рашид.), кралятна персите, владеещ целия Изток с изключение наИндия, беше така дружески разположен към Карл, чепредпочиташе неговата любов пред приятелството навсички крале и князе на земята и считаше само негодостоен за уважение и подаръци. По-късно, когатопратениците на Карл, отправени с дарове за светиягроб на нашия господ и спасител, за мястото нанеговото възкресение, се явиха пред Аарона и муизложиха волята на своя господар, Аарон не самодаде всичко, за което го помолиха, но му отстъписамата светиня и мястото на спасението. Следзавръщането на пратениците Аарон,присъединявайки към тях своите пратеници, им дава

за Карл дрехи, аромати и други източни богатствазаедно с огромни дарове. А немного преди тях муизпрати слон, за който той го бе помолил, макарАарон да имаше по това време само един.MGH, Script. rer. German. Hannoverae, 1911 Einhard Vita Karoli Magni, p.

19-20, col, 16..

16. Завладяването на остров Крит споредхрониката на Табари

Арабската хроника на Табари е изключително важенизточник за нашествията на арабите в Европа.Самият Табари, който се е родил през есента на 839 г.в Амуле, а починал през 932 г. в Багдад, бил един отнай-образованите хора на своето време. Порадисвободолюбивите си възгледи бил обявен за еретик.Ако и да има до голяма степен компилативеихарактер, неговата хроника е наситена с ценниподробности за взаимоотношенията между араби ивизантийци.Когато Абдаллах ибн-Тахир ибн-Хусеин влезе вЕгипет, ( това събитие станало през 210 г. поарабското летоброене (24. IV. 825 — 12. IV. 826 г.).)той изпратил испанците при тях и при тези, коитоживеели с тях, за да им обявят война в случай, чеоткажат да им се подчинят. Съобщили му, че те сесъгласили да му се покорят и помолили за пощада,при условие че им се даде възможност да се оттеглятот Александрия в някои гръцки предели, които невлизат в границите на исляма. При това условие тойги пощадил. И те се оттеглили от Александрия и сеустановили на един от морските острови, който сенаричал Крит, заселили се на него и там сезадържали. Потомците им живеят на него и досега.А, Васильев, Византия и арабьк . ., Петроград, 1902, приложение, с.22.

43

http://bgnauka.com

17. Набезите на арабите във Византийскатаимперия

(IX в.). Из историята на ибн-Котейба

Абу Мохамед Абдаллах бел-Муслим ибн-Котейба еедин от най-видните арабски историци през раннотосредновековие. Той се родил в Куфа или Багдад през828 г., а починал през 884—885 г. Неговата историясьдържа важни сведения за взаимоотношениятамежду арабите и Византийската империя.. . . След това Мамун (Мамун бил арабски халиф,който стоял начело на халифата от 813 до 833 г.Неговото управление протекло в борба срещуреволюционните сили, вдигнали се на въстание през815—816 г. Той водил и две тежки войни заразширяване границите на Арабския халнфат.) сеотправи за Тарс, нападна гърците и завоювакрепостите Куру, Харшану и Семалу. След това сеоттегли в Дамаск, подир което замина за Египет иотново се завърна в Дамаск. След това той се отправисрещу гърците в 217 г. (7. П. 832 — 26. I. 833 г.) ипрез тази година беше взет Лулу и заповяда той дабъде построена Тиана. След това се завърна Мамун исе отправи за Рака.След това се завърна в гръцката земя и почина приреката Бодендун на 17 ден на месец реджеб 218 г. [7.VIII. 833 г. от европейското летоброене]. II той бешепренесен в Тарс и погребан там.А. Васильев, Византия и араби.. ., приложение, с. 2.

18. Класовата борба в Арабската държава. Татари— из „История"

а) Въстание на арабските племена след смъртта наМохамедТой почина по обед в понеделник на 12 Раби. Приизвестието за неговата смърт войниците се завърнахав града; Бурейда издигна знамето пред вратата напророка. Но Абу Бекр, ставайки халиф, му заповядада снеме знамето от дома на Усама и да не го развява,докато походът не бъде завършен.Въпреки падането на арабите Абу Бекър заповяда наУсама да изпълни дадените му поръчения. Омар,Осман Са'д-ибн-Абу Вакас Абу Убейда и Саид ибн-Зейд ои даваха вид, че според тях не би трябвало даоставят Медина беззащитна срещу нападенията набедуиннте и че ще дойде време да воюват противгърците, когато ислямът отново се укрепи в Арабия.Той [Абу Бекър] ги изслуша и след това каза: Даже ида мисля, че в Медина ще ме разкъсат дивитезверове, все пак по-скоро бих отправил тазиекспедиция, отколкото да предприема нещо друго,защото божият пратеник, върху когото слезеоткровение от небето, каза: „Изпрати отряда на

Усама!" За едно само аз бих помолил Усама — даостави той при мене Омар, без когото не бих могълда се справя.Между това арабите отстъпиха от исляма; променихасе всички племена — къде цялото племе, къде част отплемето; появи се лицемерие; евреите ихристияните надигнаха глава.б) Арестуване и смърт на Ибрахим ибн-МохамедСлед това в ръцете на Нерван ибн-Мохамед попаднаписмото на Ибрахим ибн-Мохамед, написано до АбуМуслим в отговор на писмото на последния. В товаписмо Ибрахим заповядвал на Абу Муслим да избиевсички жители на Корасан, говорещи по арабски.Тогава Нерван написал на управителя на Дамаск,заповядвайки му да напише на своя представител,управителя на областта ал-Белка, да се отправи в ал-Хумейм, за да арестува Ибрахим ибн-Мохамед и да гоотправи при Нерван.Ние казахме на Ибрахим: „Този, който пристигне затебе, не е нищо повече от тебе като смъртен човек;дай ние да го убием и след това да избягаме в Куфа,жителите, на която са наши привърженици." Той имотговори: „Разрешавам ви това."И разказват, че когато хванали Ибрахим ибн-Мохамед, за да го отправят при Нерван, припрощаването със своето семейство той известил засвоята близка кончина и им заповядал да отидат вКуфа с неговия брат Абул Абас Абдулла ибн-Мохамед, да го слушат и да му се подчиняват изавещал на Абул Абас да бъде халиф, неговприемник.

44

http://bgnauka.com

Към тази година [154, м. хиджра = 24. XII. 770—12.XII. 771 г.] се отнасят отпътуването на ал-Мансура вСирия, неговото пътешествие в Ерусалим иотправянето на Азид ибн-Хатим начело на 50 хилядидуши за Ифрикия на война против тези въстаници,които убиха там Омар ибн-Хавс, управителя на ал-Масура.. .В тази година [176, м. хиджра = 27. IV. 792 - 17. IV.793 г.] в Сирия се разгаря племенна борба междунизаритите и йеменитите. В това време глава нанизаритите беше Абул-Хейзан.Разказват, че тези смутове се разгорели в Сирия презтова време, когато неин управител от името нагосподаря бил Муса ибн-Иса. В резултат на тазитяхна взаимна вражда били избити много низарити ийеменити. И назначи ал-Рашид за управител наСирия Муса ибн-Ахъя ибн-Халид и предостави нанегово разположение много войводи, войски истарши чиновници. И Муса прекара в Сирия, докатосе умиротвори нейното население, докато сепрекрати смутът и се установи порядък в делата.Известието за това пристигане в Багдад до ал-Рашиди той предостави на Яхъя правото да реши съдбатана провинилите се. Яхъя им прости за извършенитеот тях престъпления н им заповяда да пристигнат вБагдад.

в) Въстанието на Абу ХарбКъм събитията от тази година [227,м. хиджра=21. X. 841 — 9. X. 842г.] се отнася появяването Абу Харбал-Мубарка ал-Ямани в Палестинаи неговото въстание срещуправителството. Едно от тези лица,от които заимствувах своитесведения, някакъв ползуващ се съсслава човек, познаващ това дело,ми разказа, че причина завъстанието на Абу Харб противправителството е било следнотообстоятелство: когато отсъствалАбу Харб, един войник поискал дасе настани в неговия дом, в койтосе намирала жената или сестратана Абу Харб. Тя не искала да гопусне и той я ударил със своякамшик. Тя вдигнала ръка зазащита, ударът преминал понейната ръка и на нея останала следа от него. КогатоАбу Харб се завърнал у дома си, тя заплакала,оплакала се от постъпката на войника и му показалаостаналата на ръката й следа от удара. Тогава АбуХарб взел своя меч, отишъл до войника, неочакващнападение, и го съсякал. След това той избягал,обвивайки своето лице с покривало, за да не го

познаят, и пристигнал в една от урдунските планини.Правителството започнало да го търси, но никой немогъл да каже къде се е дянал той. Денем Абу Харбизлизал и надявайки покривало, бродел из тазипланина, която му служела за убежище. Онези, коитого забелязвали, отивали при него и той ги увещавалда живеят според правдата и да се борят противкривдата, говорел за правителството и за неговотоотношение към народа и го порицавал. Той непреставал да действува така дотогава, докато сеприсъединили към него известен брой земеделци,жители на този окръг, и селяни. Представял се той заомайяд и неговите привърженици говорели, че той еас-Суфян. Когато около него се събрали многопривърженици и последователи от хората нагорепосочената класа, той се заел с пропаганда средместните знатни и на негова страна преминалинемалко вождове на йеменитите, а между другитенякой си ибн-Бейхас, човек влиятелен средйеменитите, и двама други дамаскинци. Известиетоза това пристигнало до ал-Мутасим по времето,когато той бил болен от онази болест, която го отвелав гроба. Той изпратил против Абу Харб Раджа ибн-Ейюба ал-Хидарий е хиляда войници. Доближавайкиметежника, Раджа го видял обкръжен от целия народ.

Този, който ми предаде разказа за него, казва, че приАбу Харб имало 100 хиляди души. Тогава Раджа неискал да встъпи в бой с него, разположил се на лагерсрещу него и започнал да изчаква. Когато настъпилоначалото на времето за обработване и оране нанивите, когато земеделците, намиращи се при АбуХарб, отишли на работа, а владетелите на земята в

45

http://bgnauka.com

своите имения, така че при Абу Харб останал немногонарод, хиляда или две хиляди души, тогава Раджаизлязъл, за да се бори с него.Абу Джафар съобщава, що се касае до тези, които

разказват за въстанието на Абу Харб по-иначе,отколкото аз писах за него, те твърдят, че то станалопрез 226 г. [840—841 г.] и че той вдигнал бунт вПалестина или Рамла. Те говорят, че той бил ас-Суфян, че заедно с него въстанали 50 хилядийеменити и др. и че го признали за ибн-Бейхас изаедно с него двама други дамаскинци; тогава ал-Мутасим изпратил против него Раджа ал-Хидарий сголяма войска; Раджа се сражавал с тях при Дамаск,разбил около 5 хиляди привърженици на ибн-Бейхас инеговите двама съмишленици, взел в плен ибн-Бен-хас и убил двама негови другари. И нападнал РаджаАбу Харб в Рамла, избил около 20 хиляди неговипривърженици и взел в плен самия Абу Харб. Той билотведен в Самария и затворен е подземна тюрмазаедно с ибн-Бейхас. . .г) За джебчиитеИ през този месец на тази година [рабие I, 293, м.хид-жра = 31. XII. 905 — 25. I. 906 г.] пристигнаизвестие, че един от братята ал-Хусеин ибн-Зикравейхи, известен под името „Родилно Петно",излязъл на неголяма група хора в ад-Дали, че поЕфратския път при него се събрали неголямоколичество бедуини и разбойници, че той се отправилс тях по направление към Дамаск през пустинята,опустошавал тази местност и воювал против нейнитежители. Срещу него бил изпратен ал-Хусеин ибн-Хамдан ибн-Хамдун и той се отправил с голямавойска. От Дамаск този джебчия пристигнал вджумада на тази година. След това се получилоизвестие, че този джебчия пристигнал в Табария,жителите, на която се възпротивили на неговотовлизане в града и той воювал с тях, докато влязъл,

избил всички намиращи се тук мъже и жени,разграбил града и заминал по посока на пустинята...Н. А. Медншсов, Палестина от завоевания се арабамидо крестовьiх походов по арабским источникам.Приложение I (1), СПб, 1897. с. 26—27, 137, 223, 225, 226, 236, 238—239, 241—243, 251—254.

46

http://bgnauka.com Личност

Исак Нютон

http://bgnauka.com Личност

Исак НЮТОН (1643—1727 г.) —един от най-великите физици навсички времена. Роден е на 4януари 1643 г, в с. Булстроп,графство Линкълншир. Баща муИсак Нютон—дребенземевладелец, умрял малко предираждането му. Самият Нютон серодил преждевременно, хилаво иболнаво дете за чийто животблизките му доста се страхували.Въпреки това той живял, без даболедува и доживял до дълбокастарост. След завършване населското училище надванадесетгодишна възрастНютон продължил образованиетоси в градското училище всъседния Грантъм.Оскъдните сведения, запазили сеза ученичеството на Нютон, ни горисуват като срамежливо,затворено момче, което избягвалошумната компания на своитесъученици. Заедно с това сеотбелязва и неговото самолюбие— Нютон не понасял обиди и вжеланието си да изпъкне средсъучениците си, ако не със сила,поне с успеха си, той се издигналот посредствен ученик на едно отпървите места.Обучението в грантъмскотоучилище имало схоластиченсредновековен характер. Освенбогословски предмети — свещенописание, библия и пр., Нютонизучавал още древни езици —латински, гръцки, староеврейски,които овладял основно. Що сеотнася до новите езици —френски и немски — тях Нютонвладеел слабо. Училището не мудало достатъчни познания и вобластта на математиката. Тойизучавал само аритметика иелементи от геометрията.В свободното си време Нютон сеотдавал на изработването намеханични играчки и уреди,увличал се в изкуството —рисуване, писане на стихове, четялмного и с желание.През 1658 г. петнадесетгодишниятюноша Нютон завършил училище.

Под влияние на неговия вуйчоЕйскоу, получил образованието сиКеймбридж и на неговия учителСток, Нютон се готви да постъпив Кеймбриджския университет. На5 юли 1661 г. той е записан катостудент в Тринити колидж. Оттози момент до 1696 г.животът наНютон е свързан с Кеймбридж, сТринити колидж. Тук тойпоследователно преминава всичкистепени — от студент до член наколежа (преподавател) ипрофесор. Тук той е създал най-великия си научен труд —„Математически принципи наестествената философия" (илинакратко „Начала"), направил енай-големите си открития.В Кеймбридж се развил с целия сиблясък научният гений на Нютон.Би могло да се помисли, чепревръщането на Нютон от тихо исрамежливо момче от село в най-велик световен учен е станало врезултат на влиянието наспецифичната научна атмосфера вКеймбридж, обаче това не е вярно.Тъкмо обратното: Нютон станалНютон не толкова благодарение наКеймбридж, колкото въпреки него.Всъщност заедно с растежа наНютон се развил иКеймбриджскиятуниверситет, който сепревърнал от изостаналосредновековно учебнозаведение в най-крупнияцентър на съвременнатанаука.1664 г. е превратнагодина в живота наНютон. Той преминава вгорния курс и получавазванието действителенстудент. В този периодтой замисля своитевелики открития. Презянуари 1665 г. Нютонполучава степентабакалавър и заминава вродното си село порадичумна епидемия. Тук, насело, той окончателнообмислил своите

открития: новия математическиметод — смятане с производни,разлагането на светлината изаконите за всеобщотопривличане.От 20 май 1665 г. до началото на1666 г. Нютон написал пет статииза новия математически метод, нонито една от тях не билапубликувана. Любопитно е да сеотбележи, че Нютон по принципне обичал да бърза спубликуването на своитеоткрития. Понякога създателят нановото, намирайки се още в пленна старото, сам е пречел заразпространението на новитеидеи. С това Нютон правел лошауслуга както на себе си (по-къснотой е бил въвлечен в тягостнияспор с Лайбниц относноприоритета в откриването надиференциалното смятане), така ина развитието на науката. В 1667 г. Нютон бил избран замладши член на Тринити калидж,а след няколко месеца, на 16 март1668 г. — за старши член. . Следгодина и половина, през октомври1669 г., неговият учител Бароу мупредал своята професорскакатедра.

48

http://bgnauka.com Личност

49

Двадесет и седемгодишниятНютон станал професор вкеймбриджкия университет.Оттогава Кеймбридж започнал дасе слави не с богословие, а сфизика и математика.Получаването на катедрата, в коятоработил Нютон, станало въпрос начест за английските учени.Какви заслуги е имал младиятучен, за да бъде издигнат до такъввисок пост? Както се споменавапо-горе, Нютон в продължение надве години, 1665—67 г., посъщество вече направил своитевелики открития, но това не билоизвестно никому — Нютон не еимал печатни трудове. Въпрекивсичко това славата на Нютон серазпространила в Кеймбридж иБароу, споменава в печата зазабележителните способности изнания на Нютон. Без съмнение,владеейки нов, по-могъщматематически метод(диференциалното смятане),Нютон без особени затруднениярешавал най-сложнитематематически задачи, коитоциркулирали в тогавашния ученсвят.Нютон имал и други твърдеосезаеми резултати. Става дума занеговите работи в оптиката, коитобили главното му занимание презпървите години на професорскатаму дейност (той започнал да четеслед Бароу лекции по оптика). Врезултат на продължителнипроучвания за усъвършенстване нателескопите той конструирал през1668 г. модел на нов телескоп -рефлектор. Последният бил твърдеминиатюрен апарат, дълъг само 15cm, с диаметър 2,5 m, но давалсъщото увеличение катодвуметрова тръба. След три годинипрез 1671 г., Нютон построявавтори телескоп-рефлектор сдължина (около) ~ 120 cm, срадиус на огледалото повече от 2m. Този телескоп предизвикалголяма сензация Той бил изпратенв Лондон, където бил разгледан от

краля и членовете на Кралскотодружество (Английската академияна науките). Уредът получилединодушно одобрение. На 11януари 1672 г. Нютон бил избранза член на Лондонското Кралскодружество.Нютон не се съмнявал въвважността на направените от негонаучни открития и бил уверен, чете ще бъдат посрещнати от учениясвят още по-благосклонно,отколкото например телескопът. Нонего го очаквало жестокоразочарование. Новото непобеждава без борба — в тазиистина е трябвало да се убедиНютон след като на 6 февруари1672 г. той изнася доклад вКралското дружество върху новататеория на светлината и цветовете.Против опитите и особено противизводите на Нютон заставалчленът на Кралското дружествоРобърт Хук (1635—1703 г.),знаменитият физик ХристиянХюйгенс (1629—1695), йезуититеПардис, Лилус, белгийският ученЛюкас и др. При това достаинтересно е обстоятелството, ченаред с неразбирането и

непризнаването на новото, внесенов науката на светлината, гообвинили в плагиатство, взаимствуване на чужди откритияТакова обвинение напримерповдигнал Хук, приписвайки насебе си приоритета за опитите соцветяването на тънки пластинки иоспорвал приоритета на Нютон визобретяването на рефлектора.Такива обвинения в присвояванена приоритет съпътствали всякооткритие на Нютон: приоритета заизобретяване на диференциалнотосмятане оспорвал Лайбниц, а заоткриването на закона загравитацията — пак Хук. Всичкитези неща показват, че откритиятана Нютон, при цялата имдълбочина и значение, не са билиспонтанен изблик на откровение, аса се подготвяли от цялоторазвитие на науката, или както секазва „са витаели във въздуха".Заслугата на Нютон е, че той едовел тези идеи до таковасъвършенство и завършеност кактоникой друг от неговитесъвременници. Той по-дълбоко ипо-далеч от всички проникнал вновото, което се е заключавало

http://bgnauka.com Личност

в тези идеи. Затова с пълнооснование считаме единствено

Нютон за автор на споменатитеоткрития.Преминал от въпросите наоптиката към въпросите награвитацията и механиката, Нютонработи над тези проблемиинтензивно. По онова времемисълта за силата, която заставяпланетите да се движат околоСлънцето по законите на Кеплер,вълнувала много умове. За тазисила мислил и Хук, който доловилправилния й закон, а също ичленовете на Кралскотодружество, известният лондонскиархитект Кристофър Рен иастрономът Халей. Те дори успелида формулират съответната задача:да се докаже, че под действието насила, обратно пропорционална наквадрата на разстоянието доСлънцето, планетата ще се движипо елипса, но не могли да я решат.Халей решил да се обърне къмНютон за помощ. През август 1684г. той бил в Кеймбридж и се отбилпри Нютон, за да се консултира снего по тази задача. Нютонотговорил, че е решил вечезадачата и обещал да му изпратисвоя ръкопис. През есента

ръкописът бил у Халей. Халейнезабавно поставил пред

дружеството въпроса запубликуването му. Но Нютон не сесъгласявал да се отпечатапредставената част от неговиятруд. Едва на 28 април 1686 г. тойпредставил пред Кралскотодружество ръкописа на книгата си„Математически принципи наестествената философия".Отпечатването на книгата сезабавило по различни причини, нов края на краищата всички пречкибили отстранени и в средата на1687 г. великото творение наНютон се появило на бял свят. Сиздаването на тази книга сезавършва епохата на борбата занова наука и мироглед и започналанова епоха в развитието нанауката.Преди да дадем представа заобщата схема на „Началата", бимогло да отбележим, че вмеханиката геният на Нютон сепроявил преди всичко в осмислянеработите на неговитепредшественици и в обобщаванена закони, известни дотогава зачастни случаи.Първите страници от „Началата"съдържат основните понятия,

аксиоматиката на класическатамеханика. Тази част се състои отосем определения, три закона задвижение, следствия от тях и еднасхолия (поучение).Първите, три определения са замаса, импулс (количество надвижение) и инертност.Четвъртото определение е за сила.Следващите определения, отпетото до осмото, се отнасят зацентростремителна сила. Катопримери на центростремителнасила Нютон привежда силата натежестта, магнитната сила, оназисила (независимо от нейнияпроизход!), която удържапланетите на криволинейните иморбити. От тези примери Нютон епоказал, че е възможно да се„изстреля" изкуствен спътник наЗемята или да се отправи тяло отЗемята, което да продължава вечносвоето движение в небеснотопространство. Тези двевъзможности са могли да станатдействителност едва три века по-късно! Осмото определение е заускорението.След осемте определения следвазнаменитото „поучение”,послужило като предмет надълбоки размисли и дългидискусии първоначално зафилософи, а след това и за физици,до наши дни. В това поучение сапостулирани абсолютното време иабсолютното пространство,господствали във физиката до 19век. За Нютон силата е абсолютенелемент (абсолютна величина),докато движението може да имасамо относителен характер порадиотсъствието на абсолютнаотправна система.След определенията следват тритезакона на движение: законът заинерцията, законът запропорционалността на силата наускорението и законът задействието и противодействието.По-нататък Нютон разглеждадвижението на тела поддействието на централни сили.

50

http://bgnauka.com Личност

С помощта на много простодоказателство Нютон установявавалидността на следната теорема(и обратната на нея): движениетона материална точка под-действието на централна сила е ведна равнина и става така, чеплощта, описана от радиус-вектора, е пропорционална наизтеклото време. Изложени са идруги твърдения, а именно, чесилите са обратнопропорционални на квадрата наразстоянията, ако квадратите напериодите на обикаляне сапропорционални на кубовете наразстоянията. Формулира се иобща теорема за движение покрива линия около център. Това санови теореми в механиката,достатъчни за обяснение наемперичните закони на Кеплер иразширяващи областта наприложимост на новата динамиказа движението на планетите.Най-голямото достижение вНютоновите „Начала" епострояването на „системата насвета, изложена в последната третакнига на съчинението. Нютонотначало изброява установените отнаблюдения закони за движениятана планетите Луната, спътницитена Юпитер и Сатурн. Катоизползва изложените по-напредрезултати, Нютон дава динамичнаинтерпретация на тези закони посъщество в онзи вид, в който товасега се прави, а курсовете пофизика, и стига до извода, че въввсички случаи централната звездадейства на планетата илипланетата на спътника със сила,обратно пропорционална наквадрата на разстоянието.Централен пункт в тази част от„Началата" е доказателството, чесилата, удържаща Луната нанейната орбита — това е оназисила, която заставя телата да падатна повърхността на Земята.Преодолявайки всички трудностипо пресмятането на силата напривличане между материална

точка и тяло със сферична Форма.Нютон стига до извода, че„Привличането съществува завсички тела изобщо и епропорционално на масата навсяко от тях.”Провъзгласявайки този закон,Нютон се въздържа от уточняванепричината за привличането:„Причината на тези свойства насилата на привличане досега неможах да изведа от явления;хипотези аз не измислям(hypotheses non figo)."По-нататък Нютон излагазнаменитата теорема за това, чедве сфери, състоящи се отконцентрични хомогенни слоеве,се привличат така като че литехните маси са съсредоточени вцентъра на всяка сфера. Нютонобръща внимание и натвърдението, че приливите иотливите на моретата стават отсъвместното действие на Луната иСлънцето. „Началата" завършват сформулирането на т. н. задача наКлеро, наречена по-късно„задачата за три тела" и причинилатолкова грижи и мъчнотии наматематиците, започвайки отНютон и стигайки до наши дни.Задачата се заключава вопределяне движението на тритела (при Нютон — Слънце, Земяи Луна) под действието нацентрална (гравитационна) сила.До Айнщайн гравитацията е биланеобяснимо явление в науката. СамНютон считал за безсмисленодействието от разстояние безпомощта на посредник (поле), нокакто бе споменато по-горе, винагисе отказвал публично да изразисвоето отношение към природатана силата на тежестта.Развитието на механиката иастрономията през 18 и 19 век сафактически триумф наНютоновата механика. Неслучайно Лагранж е казал, чеНютон е най-щастливият от всичкисветовни гении, понеже систематана света може да се установи само

един път.Нютон е бил син на своето време,живял е с интересите на своянарод, на своята класа. Убеденпривърженик на позицията„Законът е над краля" — Нютон ебил избран в учредителнияпарламент. От януари 1688 г. до1690 г. Нютон е в Лондон и вземаучастие в работата на Парламента.Тези години на интензивен живот,които заедно с наличието нанесъмнена преумора, предизвиканаот огромната работа посъздаването на „Началата", рязковлошили здравословнотосъстояние на Нютон. Случаен удар— пожар, който унищожил редицакниги на Нютон, го довели донервно сътресение. Благодарениена грижите на неговите приятелиНютон бил излекуван и в 1694 г.пристъпил към работата върхутеорията за движението на Луната.През 1696 г. Нютон бил назначенза пазител на Монетния двор.Кеймбриджският период от животана Нютон завършил, започналпоследният, лондонският период— период на общественопризнание на заслугите на Нютони славата му приживе.В Лондон Нютон започнал давзема непосредствено участие вработата на Кралското дружество.На 30 ноември 1703 г. той билизбран за Председател надружеството и останал такъв докрая на живота си. В 1701 г. Нютонпубликувал кратко съобщение:„Върху скалата на степените натоплината и студа", което е една отосновоположните работи висторията на термометрията. В1704 г. излязла „Оптиката" наНютон. Тя била съставена отработите, написани още вКеймбридж. „Оптиката" донеслаголяма слава на нейния автор. Презживота на Нютон тя излязла трипъти: 1704 г., 1717 г. и в 1721 г. В1706 г. бил издаден нейниятлатински превод, а в 1720 г. —френският. Към първото

51

http://bgnauka.com Личност

издание били приложени дваматематически трактата: „Върхуквадратурата на кривите" и„Класификация на кривите оттрети ред". Тази публикация далаповод за полемика с Лайбниц въввръзка с приоритета. Полемикатапродължила до смъртта на Нютони създала както на Нютон, така ина Лайбниц не малко горчивиминути. (Сега е установено, чедвамата автори дошли дооткриването на диференциалнотои интегралното смятаненезависимо един от друг, обачеНютон направил откритието синяколко години по-рано отЛайбниц.)„Оптиката" се състои от три книги(подобно на „Началата"). Впървата се разглеждатотражението, пречупването идисперсията на светлината (анализи синтез на цветове) с приложениеза обяснение на дъгата и сдопълнение, посветено нателескопите. Във втората книга серазглеждат оцветяванията натънки слоеве. Накрая, третатакнига, съдържа краткоекспериментално изследване надифракцията и завършва с 31„въпроса" от теоретическихарактер.Книгата започва с определение насветлината, от което става ясно, чеНютон се е придържал къмкорпускулярната концепция заприродата на светлината. Следтова се привеждат експериментитепо дисперсията на светлината,които са станали основа насъвременната физическа оптика.Би било излишно да се подчертавагениалността на постановката напроблема, на изкусността наНютоновото решение, наточността на измерването.Достатъчно е само да споменемграмадния скок, станал подвлияние на работите на Нютон визследванията на пречупването впризма, с които са се занимавалидо него твърде много физици.

Серията опити, които Нютон енаправил, му позволили дазаключи, че„Лъчи, отличаващи се по цвят, серазличават и по степента напречупване." и„Всяка хомогенна светлина имасобствена окраска, отговаряща настепента на нейната (насветлината) пречупваемост, итакава окраска не може да сеизменя при отражения ипречупвания." По-нататък Нютонпривежда серии от опити, всъщата стенен изумителни,относно синтеза на цветовете.Всички тези открити от Нютонсвойства на светлината мупозволили да даде ново, по-пълнообяснение на дъгата и даизтълкува цвета на телата каторезултат от избирателнопоглъщане на падащата върху тяхсветлина.В първата част на втората книга на„Оптиката", състояща се от четиричасти, се описват серия отосновни опити, проведени сизключително изкуство и станаликласически. Тази част от работатае истински шедьовър наексперименталното изкуство.Нютон изучава оцветяването натънки слоеве, като наблюдава товаявление не само в бяла светлина,но и в монохроматична.Многобройните опити върху товаинтересно явление и точнитеизмервания позволили на Нютонда открие различнизакономерности, останали вернидо наши дни.Първата част от третата книга на„Оптиката" съдържа няколкоекспериментални изследвания наявления, открити от Грималди.Обаче Нютон се старае да избегнедумата „дифракция". Както поподход, така и по интерпретациятези негови опити силноотстъпват на описаните в първитедве книги и са подбрани с цел дапредставят явлението дифракциякато резултат на привличане на

светлинните корпускули отвеществото: светлинните лъчи,преминаващи близо до краищатана телата, изпитват привличане изатова се изкривяват. Нютончувствува недостатъчност в тазичаст от работата и векспериментално, и в теоретичноотношение и заключава с честнотопризнание, че не е успял даизвърши онова, което е билзапланувал. Затова той предлага31 „въпроса" за по-нататъшноизследване, което следва да сенаправи от други учени. Вдействителност тези въпроси сеотнасят не само до оптиката, но идо гравитацията, химията и другичастни явления. В тях сасъбрани най-различнисъображения на Нютон, в коитонаред с много дълбоки мисли сесрещат и грешки, и очевиднипротиворечия. Известно е, че по-нататък, през 18 и 19 в., главноблагодарение на опитите на Юнг иФренел във физиката се налагавълновата теория на светлината.Обаче сто години по-късностанало ясно, че е необходимо дасе приеме и схващането насветлината като поток от частици.Интересно е, че в 1675 г. Нютон еразработвал теория на светлината,в която се съчетавала представатаза вълните с представата зачастици, запазващи своите„първоначални" свойства. Твърдеинтересна е също така мисълта наНютон за възможно превръщанена веществото в светлина иобратно. И наистина открититепрез 1933—34 г. превръщания наелектрон и позитрон в светлинникванти потвърждават тази идея.По такъв начин Нютонпредугадил бъдещо откритие въвфизиката, преминавайки в своитеоптически открития пътя отшлифовката на стъкла иогледала (при конструирането нателескопите) до дълбокитетеоретични разсъждения върхуприродата на светлината.

52

http://bgnauka.com Личност

Краят на живота на Нютон е отбелязан със слава признание и спокойствие. В Кралското дружество той сеползвал с неоспорим авторитет, учениците му се сражавали за неговите идеи, за победата на Нютоноватафизика по целия свят. Нютон е бил обкръжен с внимателните услуги на племенницата си. Нютон починалпрез нощта на 20 срещу 21 март 1727 г. Погребали го с големи почести в Уестминстерското абатство —английския национален пантеон — до гроба на друг велик син на Англия — композитора Хенри Пърсел.

Надписът на паметника над гроба на Нютон завършва с думите:„Нека смъртните се радват, че е съществувало такова украшение на човешкия род".На статуята на Нютон в Кеймбридж е изсечен следният стих от Лукреций:„С разума си той превъзхождаше човешкия род".И най-сетне в къщата, където той се е родил, е поместено двустишието на английския поет Александр Поп:„Природата и нейните закони били покрити с мрак.И рече бог: да бъде Нютон — и настана светлина".

И. Желязков

53

http://bgnauka.com Любопитно

54

Ëàòèíñêà ëèòåðàòóðà

При всичките си безкрайно възхвалявани достойнства латинската литература има много скромно начало, когатоняколко откъса от простонародни стихове - свещени песни и балади - били записани, вероятно в Рим, през VI в.пр. Хр. Наистина простонародното и скромно начало е поставило литературната норма за няколко века напред.

Ïåðñèéñêà ëèòåðàòóðà

През 520 г. пр. Хр. Дарий Велики, император на Персия, написал документ за своите постижения. Това е еднопространно описание на неговите военни успехи и нравственото му превъзходство. Персите използвали засвоята документация повече чужди езици и работата на Дарий се появила едновременно на също толковаразпространените като персийските езици на Медина и Вавилон. Трите версии са запазени в един надпис вБехистун в Западен Иран. Авторът не е бил скромен, но очевидно се е страхувал от съмненията на четящите:„Има много други неща, направени от мен, които не са запечатани в този надпис... за да не би този, който вбъдеще го прочете, да реши, че направеното от мен е твърде много, и затова да не му повярва, да го сметнеза лъжа."

Àðìåíñêà ëèòåðàòóðà

Арменската литература започва своето съществуване със Свети Месроп Мащоц, който през 404 г. адаптиралгръцката азбука към арменския език, за да може да разпространява християнската литература сред народа.Месроп и неговите последователи незабавно започнали да правят за тази цел преводи и да създават собственитворби. Първият сборник от оригинални творби включва биографията на патриарх Нарзес от Месроп,историите на Агатангел и Фауст и религиозните писания на Давид „Непобедимия" и Езник.

Ãðóçèíñêà ëèòåðàòóðà

В началото на V в. след Хр. християнски монаси, включително родоначалникът на арменската литератураМесроп, адаптират гръцката азбука, за да служи като писменост, на която да се превежда Библията нагрузински. По-късно през същия век тази писменост е използвана в най-ранните грузински творби. Това сапредимно биографиите на светци, като най-ранна е тази на Свети Шушаник от 480 г.

Íåìñêà ëèòåðàòóðà

Немският език от повече от хиляда години съществува в две основни форми - простонароден и литературеннемски. Но всъщност първата немска литература не е написана на нито една от тези форми, а на древнияготски диалект. Това е езикът, използван за традиционната наративна поезия от предшествениците на по-късните германи, когато те се придвижили от Азия към Европа и се установили там. През V в. след Хр. някоиот тези стихове били написани на латински, така че готският крал Теодорик (царувал 475 - 526) трябвало дадава еднаква подкрепа и на готското, и на латинското образование и литература. Нищо от тази ранналитература не е оцеляло, въпреки че готският превод на Библията на Улфилас от VI век ни дава добрапредстава за езика.

http://bgnauka.com Любопитно

55

Àðàáñêà ëèòåðàòóðà

Преди Мохамед да въведе исляма на Арабския полуостров - по време на т. нар. Период на невежеството -сред номадските араби имало много талантливи поети с богато въображение, които съчинявали оди.Арабското писмо от VI в. след Хр. се използвало в няколко града за практически цели, не за правенето налитература. Хората не обичали да пишат, а поезията се предавала по устен път. Но няколко от най-високооценен ите оди все пак са били записани малко преди времето на исляма, вероятно около 600 г.Първата от тях е „Муалакат" от Имру ал Каис (починал през 540 г.), пръв сред номадските поети.

Àíãëèéñêà ëèòåðàòóðà

Две важни събития поставят основите на английската литература: през V в. след Хр. саксонци и англи идватот Германия в Англия и сменят старите местни езици - келтски и латински - със староанглийския. През 596 г.Свети Августин заедно с 40 монаси, дошли в Англия, въвеждат не само християнството, а и писането наанглийски с латинската азбука. През следващия век литературните творби започват да се записват по тозиначин. Доколкото можем да кажем, най-ранната поема е „Уидсит", исторически преглед на известни хора отЕвропа, предимно от германската раса, от която идват племената на саксонците и англите.

Îòãîâîð íà ãëàâîáëúñêàíèöàòà îò ìèíàëèÿ áðîé:

Разпределение на ябълки. Нед Смит и неговата сестра взели съответно 3 и 3, Том и КейтБраун взели съответно 8 и 4, Бил и Ен Джоунс взели съответно 3 и 1, а Джек и МериРобинсън взели съответно 8 и 2. Сумирано, това дава 32 ябълки.

Íîâà Ãëàâîáëúñêàíèöà:

Разходка с автобусДжордж завел приятелката си на разходка с автобус, но поради

ограничените му средства се налагало да се върне пеша. Акоавтобусът се движи със скорост девет мили в час, а те

изминават по три мили на час, на какво разстояние трябва даотидат, за да могат да се върнат обратно след осем часа?