АНАЛИЗ НА ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

( ДМА- FIXED ASSETS) НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. Анализ на осигуреността на предприятието

с ДМА.

Задачи на бизнес анализа:

Величината, структурата, динамиката на ДМА, техният

възрастов състав и качествено равнище.

Да се анализират процесите на обновяване, изхабяване и

годност на машинния парк и оборудването в предприятието.

Да се установи средният размер на ДМА - по няколко начина.

За предпочитане е да се използват възможностите на средната

хронологична величина от вида:

FAb е стойностен размер на ДМА (Fixed Assets) в началото на годината;

FAin - стойностен размер на новопостъпилите в

предприятието ДМА;

FAout - стойностен размер на излезлите от употреба ДМА;

Тin - брой на месеците до края па годината, през които

новопостъпилите ДМА ще се използват;

Тout - брой на месеците до края на годината, през които излезлите от

употреба ДМА няма да се използват.

1

Средната хронологична претеглена величина дава

възможност сравнително точно да се обхванат

измененията в наличността на ДМА, като се съобразява

с неравномерния характер на тяхното постъпване или

излизане от употреба във времето.

Използването на проста средна величина или на

обикновена средна хронологична величина в повечето

случаи води до неточности при определяне на средния

остатък на ДМА.

Структура та на ДМА бива два основни

вида - производствена и техноло гична

Производствената структура на ДМА - това е относителният дял на стойността на отделните видове

основни средства в тяхната обща стойност.

Производствената структура е съобразена при изграждането

на отчета за основните средства – активни и

пасивни ДМА.

Технологичната структура на ДМА представлява съотношението между стойността на основните

средства, диференцирани по тяхното място в технологичния

2

процес - например в основните и в спомагателните цехове на

предприятието.

Важно значение за анализа има още структурата на

ДМА съобразно с характера на тяхното участие в

производството. От тази гледна точка основните средства

се делят на активн и пасивни.

На съвременния етап особено значима за анализа е

В ъзрастова структура на ДМА.

Правилното дефиниране на величините и структурата на ДМА е

съществена предпоставка за обективността на анализа.

Анализът на осигуреността на предприятието с основни средства

(ДМА) като правило започва с определяне на измененията във

величината и структурата им по данни от периодичната отчетност.

Интерес представляват измененията общо и по групи основни

средства. Формалното регистриране на отклоненията само по себе си

е недостатъчно. Необходимо е детайлно да се анализират причините,

поради които възникват едни или други изменения във величината и

структурата на основните средства в края спрямо началото на

периода и спрямо предшестващия период. От особено значение е

анализът на динамиката и структурата на активните и пасивните

основни средства. По данни от отчетността може да се построи

следната таблица:

3

Таблица 1.

Показатели

В началото на

годината

В края на

годинатаИзменение

хил. лв. % хил. лв. % хил. лв. %

Дълготрайни

материални

активи (ДМА)

в това число:

а) активна част

б) пасивна част

114 916 100.0 124 276 100.0 +9 360 -

57 860 50.35 66 608 53.60 +8 748 +3.25

57 056 49.65 57 664 46.40 +608 -3.25

Данните показват, че е налице общо увеличение на средния

остатък на ДМА с + 9 360 хил. лв., като преимуществено се увеличават

активните основни средства + 8 748 хил. лв. В структурно отношение

също преобладава относителният дял на активните основни средства.

В повечето случаи такъв резултат дава основание за положителна

оценка, тъй като расте производителната част на основните средства.

Осигуреността на предприятието с ДМА

може да бъде анали зирана и с помощта на

конкретни аналитични показатели.

Тези показатели характеризират осигуреността на живия

труд с основни средства, техническата и енергетическата

въоръженост на труда, както и обновяването и техническото

състояние на ДМА.

4

Основните показатели за анализа в тази

насока са:

- Коефициент на осигуреност с ДМА (фондовъоръженост).

Показателят представлява отношение между средния остатък на

ДМА и средносписъчния брой на работниците от най-голямата

смяна за периода.

- Коефициент на техническа въоръженост на труда.

Показателят се изчислява като отношение между активната част на

основните средства и средносписъчния брой на работниците от

най-голямата смяна.

- Коефициент (норма) на обслужване. Този показател се

изчислява като отношение между броя на машините и броя на

работниците, които ги обслужват, или като отношение между

броя на работниците и броя на обслужваните от тях машини.

- Коефициент на потенциална енерговъоръженост на

труда - изчислява се като отношение на сумарната мощност на

оборудването, изразена в киловати, и средносписъчния брой на

работниците от най-голямата смяна.

- Коефициент на фактическа енерговъоръженост на труда.

Този показател се изчислява като отношение на стойността на

употребената като двигателна сила електрическа енергия в

киловатчасове и средносписъчния брой на работниците от най-

голямата смяна. В някои случаи вместо средносписъчния брой на

работниците от най-голямата смяна може да се използва

величината на отработените човекочасове от всички работници.

5

- Коефициент на обновяване. Представлява отношението между

стойността на въведените в действие основни средства и стойността

на основните средства в началото на периода.

- Коефициент на изхабяване (амортизация). Изчислява се като

отношение между сумата на начисленото изхабяване (амортизации)

на ДМА и тяхната първоначална стойност (отчетна стойност).

- Коефициент на годност. Представлява отношение между

остатъчната стойност на ДМА и тяхната първоначална стойност

(отчетна стойност).

Коефициентът на изхабяване и коефициентът на годност се

допълват сумарно до единица.

- Коефициент на механизация (автоматизация) на

работите. Представлява отношение на обема на работите,

извършени по механизиран (автоматизиран) начин, към общия

обем на работите. Обемът на работите се представя в съответен

подходящ измерител.

2. Анализ на използването на дълготрайни

материалните активи

При анализа на използването на материалните дълготрайни активи

възникват три основни задачи:

- да се анализира екстензивното използване на ДМА;

- да се анализира интензивното използване на ДМА;

- да се анализира интегралното използване на ДМА;

6

По същество екстензивното използване на ДМА се реализира в

два количествени аспекта.

Първият аспект е свързан с количеството оборудване,

намиращо се в експлоатация. Вторият аспект е свързан с

количеството на отработеното време от машините и оборудването.

В тези два аспекта се развива и анализът на екстензивното

използване на ДМА (основните средства).

Първият аспект на анализа на екстензивното

използване е насочен към оценка на степента на ангажираност на

машините и оборудването в производствения процес. В

предприятията от тази гледна точка могат да се разграничат три

вида оборудване:

- налично;

- монтирано;

- действащо.

Каква част от монтираното оборудване реално се намира в

експлоатация. Методически тези въпроси се решават посредством два

показателя:

- Коефициент на използване на наличното оборудване.

Изчислява се като отношение на стойността на монтираното оборудване

към стойността на наличното оборудване.

- Коефициент на използване на монтираното (установеното)

оборудване. Изчислява се като отношение между стойността на

действащото оборудване и стойността на монтираното оборудване

7

Когато анализът се извършва по отношение на еднотипно оборудване,

показателите могат да се изчисляват освен чрез стойностни и чрез

натурални измерители.

Вторият аспект на анализа на екстензивното използване на

основните средства е насочен към оценка на количествените

съотношения между календарния, режимния и плановия фонд

работно време на машините и оборудването. В тази насока могат да се

използват следните аналитични показатели:

- Коефициент на използване на календарния фонд работно време.

Изчислява се като отношение между фактическия фонд работно бреме и

календарния фонд работно бреме. Фондът работно време се измерва в

машиночасове.

- Коефициент на използване на режимния фонд работно време.

Изчислява се като отношение между фактическия фонд работно време и

режимния фонд работно време.

- Коефициент на използване на плановия фонд работно време.

Изчислява се като отношение между фактическия фонд работно време и

плановия фонд работно време. В теорията и практиката на анализа този

показател е известен още като коефициент на екстензивно използване на

ДМА. При положение, че в производството не са допуснати престои на

машини, коефициентът на екстензивно използване заема оптималната си

стойност - единица. Във всички други случаи трябва да се търсят резерви

за подобряване на използването на оборудването по време. Основните

средства трябва да се натоварват максимално в рамките на установения

режим на сменност (една, две или три смени).

- Коефициент на сменност на машините и оборудването. Този показател

може да се изчисли като отношение на сумата на броя на работещите

машини, умножени съответно по 1, 2 и З, към общия брой на работещите

машини. По друг начин коефициентът на сменност може да се определи

8

като отношение на сумата от броя на машините, работили в първа, втора и

трета смяна, към броя на машините, работили през най-голямата смяна. По

същество значението на коефициента на сменност отразява средния брой

на смените, отработени от действащото оборудване.

Анализът на интензивното използване на машините и оборудването се

изчислява като отношение между фактически произведената и

предвидената продукция за един машиночас.

Особено важна за анализа е съществуващата зависимост между

коефициента на екстензивно използване и коефициента на интензивно

използване на оборудването, изразяваща се в коефициент на интегрално

използване на машините и оборудването.

- Коефициент на интегрално използване на машините и оборудването.

Изчислява се като произведение между коефициента на екстензивно и

коефициента на интензивно използване на машините и оборудването.

Работата с разгледаните показатели може да бъде илюстрирана с

конкретен пример от една производствена ситуация:

Таблица 2.

Показатели План Отчет

1. Продукция, хил. лв. 48 000 56 160

2. Отработени машиночасове от оборудването,

мч 80 000 78 000

3. Произведена продукция за един мч., лв. 0.60 0.72

Данните от примера показват, че планът за продукцията е изпълнен

117% (56 160: 48 000) х 100.

Коефициентът на екстензивно използване на оборудването

възлиза на 0.975 (78 000:80 000).

9

Коефициентът на интензивно използване на оборудването възлиза

на 1.2 (0.72 : 0.60).

Коефициентът на интегрално използване на оборудването възлиза

на 1.17 (0.975 х 1.20). Преимущественото значение на коефициента на

интензивно използване показва, че в производството преобладават

интензивните фактори при използване на оборудването.

Коефицентът на интегрално използване по същество

представлява индексът на продукцията. Именно поради това, когато

умножим коефициента на интегрално натоварване по 100, получаваме

величина, равна на процента на изпълнение на плана за продукцията,

в случая 117% (1.17 х 100).

Обобщаващ показател за използването на

ДМА е коефициентът на ефективност

(фондоотдаване).

Коефициентът на фондоотдаване характеризира

ефективността от използването на ДМА.

Този показател се изчислява като отношение между стойността

на произведената продукция и средния остатък на основните

средства (ДМА). По своята същност фондоотдаването показва

стойността на произведената (продадената) продукция с един лев

ДМА.

Коефициентът на ангажираност на ДМА

(фондоемкост) е показател, реципрочен на фондоотдаването.

Той се изчислява като отношение на средния остатък на ДМА към

стойността на произведената (продадената) продукция. Този показател

показва стойността на ДМА, ангажирани за производството на един

лев произведена (продадена) продукция.

10

4 . Анализ на влиянието на ДМА върху

резултатите от дейностт – динамиката на

обема на произведената и продадена продукция.

Анализът на ефективността от използване на основните средствата

(ДМА) може да се реализира в два аспекта.

Първият аспект е свързан с изследването на влиянието на

основните средства върху изпълнението на производствената

програма от гледна точка на функционалната зависимост,

произтичаща от същността на коефициента на ефективност

(фондоотдаване).

където:

е среден остатък на материалните дълготрайни активи;

e коефициент на ефективност (фондоотдаване на 1 лев ДМА).

±ΔSS= SS1 - SS0

VΔ =±Δ x

VΔ = ±Δ

Вторият аспект е свързан с анализа на влиянието на основните

средства върху изпълнението на производствената програма от

гледна точка на технико-икономическите преки производствени

фактори.

11

Методиката за анализ по технико-

икономически фактори мож е да се формализира

по следния начин:

Mexpl x WHM x PR1mh = SS

Mexpl е брой на машините в експлоатация;

WHM - фонд работно време на една машина;

PR1mh- произведена продукция за един машиночас;

SS - произведена (продадена) продукция.

VΔMexpl= ±ΔMexpl x WHM0 x PR01mh

VΔWHM= Mexpl.1 x ±ΔWHM x PR01mh

VΔ PR01mh = Mexpl.1 x WHM1 x ±Δ PR1mh

VΔMexpl±ΔWHM±Δ PR1mh =±ΔSS

Посредством разликовия способ за факторен анализ можем да

измерим какво е влиянието на промените в средния остатък на

основните средства и влиянието на промените в коефициента на

ефективност (фондоотдавбане) върху преизпълнението

(неизпълнението) на плана за продукцията.

За примерен модел в това направление на анализа ще използваме

следните данни:

12

Таблица 3.

Показатели План Отчет Отклонение

1. Продукция, хил. лв. 320 000 377 500 57 500

2. Среден остатък на МДА, хил. лв. 160 000 151 000 9 000

3. Коефициент на ефективност

(фондоотдаване), лв.2 2.5 0.5

Въз основа на данните от таблицата установяваме, че планът за

продукцията е преизпълнен с + 57 500 хил. лв. Това преизпълнение се

дълж:и на влиянието на факторите:

а) влияние на промените в средния остатък на ДМА

- 9 000 х 2.0 = - 18 000 хил. лв.

б) влияние на промените в коефициента на ефективност

(фондоотдаване):

151 000 х ( + 0.5) = + 75 500 хил. лв.

- Комплексното влияние на двата фактора води до

преизпълнение на плана за продукцията с + 57 500 хил. лв.

- Анализът на изследваната факторна зависимост може да

бъде извършен по способа на верижните замествания, а така също

и по интегралния способ за факторен анализ.

Влиянието на ефективността от използването на (ДМА)

върху изпълнението на производствената програма може да бъде

анализирано и от гледна точка на технико-икономическите

фактори — брой на работещите машини, отработени

машиночасове от една машина и произведена продукция за един

машиночас.

13

Таблица 4.

Показатели План

Отче

т

Отклонен

ие

1. Брой на работещите машини 200 220 20

2. Отработени машиночасове от

една машина2 050 2000 -50

3. Произведена продукция за един

машиночас, лв.1 000 1 100 100

4. Продукция, хил, лв.

410

000

484

00074 000

Данните от примера показват, че планът за продукцията в

предприятието е преизпълнен с + 74 000 хил. лв. Това преизпълнение се

дължи на влиянието на технико-икономическите фактори:

А) промени в броя на работещите машини:

( + 20) х 2050 х 1000 = + 41 000 хил. лв.

Б) промени в отработените машиночасове от една машина:

220 х (-50) х 1000 = - 11 000 хил. лв.

В) промени в произведената продукция за един машиночас:

220 х 2000 х ( + 100) = + 44 000 хил. лв.

Комплексното влияние на факторите възлиза на + 74 000 хил. лв.

[+ 41 000 – 11 000 + 44 000].

Освен по разликовия способ за факторен анализ в случая може да

бъде използван и способът на верижните замествания. Анализът на

основните средства (ДМА) следва да бъде детайлизиран и задълбочен

на вътрешнозаводско ниво по цехове и бригади, за да могат

своевременно да се разкриват всички резерви във връзка с тяхното

ефективно използване, както и необходимостта от промени в

14

технологиите, машините и оборудването. Така се създават реални

условия за повишаване на ефективността на производството и

конкурентността на произвежданата продукция.

15