Тема 4. Исторически Ренесансът · 2013. 9. 17. · Късен...

АМТИИ Пловдив, специалност „Църковна живопис”, бакалаври Лекции по храмова архитектура, преподавател арх. Иван Делчев, катедра „Приложни изкуства“

Тема 4. Исторически обзор на западната християнска храмова архитектура: Ренесансът Съдържание 1. Общи положения и периодизация на Ренесанса 2. Основни принципи на ренесансовата архитектура 3. Италианският ренесанс 4. Френският Ренесанс 5. Германският Ренесанс 6. Английският ренесанс 7. Испанският Ренесанс 8. Ренесансови примери от други страни 1. Общи положения и периодизация на Ренесанса Ренесансът е период в развитието на архитектурата, изкуствата и науките в периода от ранния 15 век до началото на 17 век в различни европейски страни. Ренесансът се появява в Италия като съзнателно съживяване и развитие на образци от античните римска и гръцка култури в противовес на готиката, определена от ренесансовите теоретици като варварско изкуство. Независимо, че готиката е пренесла античните знания през тъмните векове до епохата на Ренесанса, хуманитарните идеали в този период доминират над религиозните, променя се начина на мислене, свързан с бурното развитие на италианските градове-държави. Ренесансът е преди всичко светски период, с голямо влияние на светските владетели върху папската институция и с мощни икономически механизми, в резултат на които италианските градове-държави като Флоренция, Венеция и Генуа са контролирали финансовите и търговските операции на континента и по пътя на коприната. Ренесансът не е само архитектурен период. Това е обществена система, която създава нови обществени форми в науката, литературата, музиката (появява се полифонията), философията и социалната инфраструктура. Вдясно: запазеният древноримски храм на Веста (205 г. сл.Хр.), който е послужил като директен модел на Браманте за неговото Темпието (1502) – (виж по-надолу).


Терминът „Ренесанс” (на италиански Ринашименто, означава възраждане) се използва още през епохата от автори като Джорджо Вазари (1511-1574, живописец, архитект и писател, автор на знаменитите „Жизнеописания”). Още през 13 – 14 век има наченки на този нов начин на мислене, характерен за италианската градска буржоазия. Творбите на Джото, както и на Диетисалве ди Спеме, Гвидо ди Грациано, Симоне Мартини, Пиетро Лоренцети и други от Сиенската живописна школа, повлияна в ранния си период от византийската живопис, още през 14 век установяват новия стил, Проторенесанс, известен още като Треченто (буквално 300, означава годините 1300 и нататък, т.е. 14 век). Данте, Петрарка и Бокачо са творили през този период. Илюстрацията вдясно показва, че в Треченто още няма поява на нови архитектурни форми, Симоне Мартини от Сиенската школа рисува проторенесансовите си образи в готическа среда. Архитектурните форми на Ренесанса се появяват и развиват в Италия в следващите периоди, които историците определят така:

Ранен Ренесанс (Куатроченто) 1400-1500 г. с най-изявени архитекти Филипо Брунелески и Леон Батиста Алберти (1404-1472), който между впрочем се е занимавал и с оптика, перспектива, криптография, космология и е съставител на първата италианска граматика, типичен универсален ренесансов творец. Най забележителният му теоретичен труд са десетте книги на архитектурата, първият трактат за ренесансовата архитектура.

Висок (зрял) Ренесанс (Чинквеченто) 1500-1525 г. с най-забележителен представител Донато Браманте

Късен Ренесанс или Маниеризъм (Сеченто) 1520-1600 г. с най-забележителен представител Микеланджело Буонароти.

Периодизацията на Ренесанса в другите европейски страни се различава по датиране, а има и местни особености, които ще бъдат разгледани съответно. Северно от Алпите и в Испания ранното Възраждане настъпва в края на 15 век. Самото Възраждане в другите страни е започнало по-късно – към 16 век, когато Италия вече преминава към Барока поради появата на ново възраждане там – католическото възраждане, известно като Контрареформация.

Симоне Мартини (1284-1344), кардиналът Сан Мартино

пред Свети Мартин


Предвестниците на Ренесанса са преди всичко в изобразителните изкуства, в архитектурата ренесансовите принципи се появяват по-късно. Пряко доказателство за това са например работите на Симоне Мартини (1284-1344) от сиенската школа и Джото ди Бондоне (1267-1337).

Независимо от ренесансовите принципи във фигуралните композиции изобразяването на архитектурата и разполагането на фигурите в пространството отразява традициите на интернационалната готика от 13 век.


Подобни са и похватите в изобразяване на пространството и на други майстори от сиенската школа като например Тайната вечеря и Рождество Богородично на Пиетро Лоренценти (1280-1344) – първите две илюстрации долу – както и Свети Петър на Гвидо ди Грациано (втората половина на 13 век).


2. Основни принципи на ренесансовата архитектура Принципите на Ренесансовата архитектура обхващат всички елементи на сградата и урбанистичното пространство – от плановата схема, плана на сградата до детайла. Всичко се базира на геометрията, пропорционирането и хармонизацията на частите една към друга според античните канони и в частност римската архитектура и теория (Витрувий), която присъства, макар и като руини, в повечето италиански градове. Възстановява се теорията на класическия ордер (като се развива и в новото качество на композитния ордер от Леон Батиста Алберти – комбинация на коринтски акантови листа с йонийски волути – виж по-надолу), ордерът се прилага в колонади, пиластри и линтели (декорации над отвори), има пълен отказ от стреловидните готически арки и се използват масово полукръгли арки, сводове, ниши и едикули (ниши-олтари обикновено с пластики в тях). Плановете на храмовете по време на Ренесанса са два типа, като еволюцията им може да бъде проследена до раннохристиянските модели: базиликалната форма и множество разновидности на капела с централен план. Плановете са на модулен принцип, въобще планът е модулен, като основният модул е подкуполният квадрат в базиликата. Централните пространствени схеми се използват още от древността за мартириуми и мавзолеи, т.е. те са свързани с култа към мъртвите. Базиликалният план се основавал на Константиновите църкви с издължени зали, които се развили от римските обществени сгради. Фасадите са симетрични около централна ос. Стените са облицовани с камък и първоначалната им структура е скрита. Колоните са в ордери (като се използва римската версия на ордерите: тоскански, дорийски, коринтски, йонийски и композитен. Сводовете нямат очертани нервюри като в готиката, макар че в някои случаи такива елементи има в някои . Арките са полукръгли, а в периода на маниеризма са многоъгълни. Куполите са структурирани отвън, като често носещите елементи са изявени (като видими ребра). Подобни куполи в средновековието не са правени, те са продукт на нови инженерни решения и стават символични за ренесансовата архитектура. Таваните се скриват с допълнителна конструкция и се изписват. Вратите се оформят с правоъгълни линтели (хоризонтални декоративно оформени блокове над входните отвори). Детайлите, със силно влияние от римската архитектура, се изработват с изключителна прецизност, но стават все по-декоративни и не се свързват със структурата на сградата, което особено в последния етап на Ренесанса става трайна тенденция. Колоните, пиластрите и отворите създават хармонични редове, отказват се от островърхите арки и въвеждат полукръга като доминираща форма за сводове, куполи, арки и едикули (това са ниши върху пиедеста, рамкирани с колони и със собствен фронтон, като се използват и в интериора и в екстериора, както и в гробищни католически ансамбли; в православието най-известния едикул е Кувуклия в центъра на храма на Христовото Въскресение в Йерусалим – виж речника). В периода на Кватроченто били изучени подробно античните форми и орнаменти. Появява се тенденция на органично свързване на готическите италиански форми с античните образци. Най-често срещаният ордер е коринтският с разнообразни видоизменени капители. Появяват се и нови типове сгради, в които се използва новият стил – най-вече палацо, градските замъци на богатите родове.


3. Италианският ренесанс Периодът Треченто (14 век), познат от класификацията на Ренесанса в изобразителните изкуства (Сиенската школа и флорентинецът Джото ди Бондоне), е неприложим за архитектурата. Използва се понякога понятието проторенесанс, чиито най-видни представители в архитектурата са Арнолфо ди Камбио (1245-1310) и Николо и Джовани Пизано (баща и син). Камбио е учил при Николо Пизано. Фонтанът Маджоре (1278) в Перуджа е дело на тримата майстори:


Базиликата Санта Кроче във Флоренция е по всяка вероятност проект на Камбио, но тя е с доминиращ готически стил. Италианската готика обаче, и особено този храм, е единствената в Европа, при която декоративното третиране на плоскостите подсказва бъдещите форми на ренесанса.


Джовани Пизано (1250-1315?), преимуществено скулптор, е главен архитект на събора в Сиена. Фасадата на събора е вариация на късната френска готика, но има елементи, надхвърящи готическите модели, особено изписаните фронтони и използването на цветен мрамор.


В картината на Сандро Ботичели „Поклонението на влъхвите” (1475 г.) може да видим най-важните личности на Флоренция, допринесли най-много за развитието на италианския Ренесанс – това е фамилията Медичи


Кватроченто Първият образец на новата архитектура от периода Кватроченто (Ранният Ренесанс в Италия) е базиликата Сан Лоренцо във Флоренция на Филипо Брунелески (1377-1446). В тази базилика е и гробницата на Медичите. В тази сграда са налице основните принципи на ренесансовата архитектура – полукръглите сводове и купол, коринтският ордер, полукръглите декоративни аркади по стените.

Най-знаменитата сграда на периода обаче е катедралният сбор Санта Мария дел Фиоре във Флоренция, строен шест века от шест архитекта, но донил завършения си образ именно през ранния Ренесанс. Започнат от Арнолфо ди Камбио през 1310 г., продължен от Джото през 1334 г., който построява кампанилата (камбанарията) и след това от Франческо Таленти, Джовани ди Лапо, Алберто Арнолди идруги, за да се стигне до знаменития купол, построен от Филипо Брунелески, който дава крайния образ на катедралата. Катедралата има уникален образ и с облицовката си (това също е ренесансова новост – готиката не познава такъв тип оформление) от светлозеленикав мрамор от Прато и розов от Карара.


Развитието на плана наСанта Мария дел Фиоре през три периода и общ вид на катедралата


Кампанилата на Джото и фасада на Санта Мария дел Фиоре с ясно видими унаследени готически елементи


Друг знаменит ренесансов творец от периода Кватроченто е Леон Батиста Алберти (1404-1472). Освен всичко останало той пръв ясно формулира принципите на перспективата и нейните математически основи. Като теоретик на ренесансовото изкуство той написва трактатите „За статуята”, „Три книги за живописта” и „Десет книги за строителството”, последният трактат е преработка и развитие на знаменития труд на Витрувий. Като архитект той създава фасадата на църквата Санта Мария Новела във Флоренция и построява базиликата Сант Андреа в Мантуа.

План и фасада на Сант Андреа в Мантуа


Интериор на Сант Андреа в Мантуа на Алберти (1462). Алберти разрешава един от най-важните принципи на цялостната ренесансова архитектура в тази сграда – единството на конструктивната схема на сградата и нейната фасада, нещо, което Брунелески така и не успява да реализира до края.


Фасадата на Санта Мария Новела (1470) във Флоренция на Алберти, една от най-типичните ренесансови фасади на Кватроченто с елементи,

предвещаващи прехода към Високия Ренесанс (декоративните симетрични елементи на втория етаж, както и плоската орнаментика между колоните. Фактически липсва ордер, а се използват само елементи от него.)


Чинквеченто (Високо Възраждане) Центърът на изкуството се премества от Флоренция в Рим с възкачването на папския престол от папа Юлий II (1503). Най-значимият архитект на периода е Донато Браманте (1444-1514), използващ по-най стриктен начин класическите принципи. Темпието ди Сан Пиетро ин Монторио (илюстрацията вдясно) (1503 г.) е най-типичния пример за творчестовот му като последовател и разпространител на класическите принципи. Използването на античния ордер и прякото заимстване от римския храм на Веста са образец на Ренесансово мислене. Този храм е построен на мястото, където е намерил мъченическата си смърт Свет Петър и е освен всичко едно от най-важните за християните места. Темпиетото се счита от теоретиците на Ренесанса за една от най-хармоничните ренесансови сгради. При построяването му е използван и още един пространствен принцип, който впоследствие става един от силните характеристики на Барока – използването на вътрешното пространство за изграждане на самостоятелен обект (Темпиетото е всъщност в двора на църквата Сан Пиетро). Вътрешните дворове са далечна реминисценция както на римския атриум, така и на светската феодална архитектура и са много разпространени в ренесансовите Палацо, жилища на богатите италиански родове в градовете. Тук е налице планиране на големите пространства за разлика от средновековието и наличие на градоустройствени концепции. Независимо, че Ренесансът се счита възраждане на античността, както е в случая с Темпиетото, в много случаи ренесансовата архитектура е включвала елементи от местни значими сгради от готическия период и независимо от отричането е налице и приемственост на похвати и особено на архитектурни схеми. Като цяло управниците от този период разбирали много добре мисията на архитектурата и градоустройството за поддържане на реда в обществото.


През 1506 г. по проект на Браманте е заложен събора Свети Петър в Рим, който планира събора като центрична сграда с централен купол върху гръцки равнораменен кръст. Строителството започва по този начин, но когато след смъртта на Браманте строителството оглавява Рафаело, той се връща към плана във форма на латински кръст ( с удължена четвърта страна). Ученик на Браманте е Балатасаре Перуци, който също участва в строителството на събора Свети Петър. Той е строил светски сгради като прочутата вила Фарнезина (1506-1510) с негови фрески и с фрески на Рафаело.

Вила Фарнезина на Перуци и негова фреска във вилата


Друг велик архитект на Чинквеченто е Рафаело Санцио, построил двореца Пандолфини във Флоренция и работил по събора Свети Петър. Във втората половина на периода Чинквеченто Джорджо Вазари строи двореца Уфици и мостът Понте Векио (коридорът на Вазари) във Флоренция, Джакомо да Виньола (1507-1573) – църквата Ил Джезу в Рим, а Андреа Паладио (1518-1580), най-влиятелният архитект на своето време, пледира за тотално връщане към римските форми. Появяват се форми, предвестници на маниеризма и оттам на Барока. Това личи най-вече в църквата Ил-джезу на Виньола (тук е погребан основателят на ордена на йезуитите Игнациус Лойола, а църквата става йезуитският стандарт за храмова архитектура).

Ил Джезу на Виньола (1568-1584), фасада и главният неф, начало на маниеризма (все пак Виньола е работил с Микеланджело), преходна сграда между Ренесанса и Барока, независимо, че е създадена в края на Чинквеченто. Това е особено изразено в интериора. Според някои теоретици това е продукт на маниеризма, а не на Високия Ренесанс. Налице е смесването на елементи с цел създаване на напрежение и по фасадата, и при оформянето на прехода към арките, а фреските напускат очертанията на архитектурната форма и създават нови илюзорни пространства.


Независимо от това Виньола прилежно изучава римските образци, както личи по неговите рисунки на петте ордера (долу вляво) и дори изпълнява длъжността „Секретар на Витрувианската академия”, подготвяща ново издание на Витрувий.

Независимо от трактата му за римското наследство интериора на Ил-Джезу (горе вдясно параклис на Свети Игнатий в църквата) практиката му като

архитект го води към Барока.


Андреа Паладио върви обаче по класическия път на зрелия Ренесанс. Паладианският стил, използван много в Англия и след това за развитие на неокласицизма като отказ от декоративизма е образцово приложен в Базилика Паладиана във Виченца (1549):


В трактата си „Четири книги за архитектурата”, настолна книга за класицистичните архитекти за период от няколко столетия чак до периода на сталинската архитектура, Паладио излага система от правила за построяване на деветте структурни елемента на сградата: стени, тавани, стълби, колони, врати, прозорци, рамки, покриви и детайли.

Независимо обаче от класическия характер на трактата, оформлението на челната страница на изданието (горе вляво) има откровено барокови елементи, а в Лоджиа дел Капитанио, вила във Виченца (1571), той прави характерния за Барока монументален ордер през два етажа (горе вдясно).


Завършена класическа сграда Паладио реализира във Венеция през 1566 г. Това е съборът Сан Джорджо Маджоре, трикорабна базилика с шест параклиса, построена на едноименния остров. Долу: общ изглед и интериор на събора. (кулата е строена през 18 век)

Олтарът е изпълнен от скулптора Джироламо Кампаня, фреските са на Джакопо Тинторето и Джакопо Басано.


Коридорът на Джорджо Вазари във Флоренция (Понте Векио, 1565)


В този период се развива и венецианската школа. Якопо Тати Сансовино построява библиотека Марциана (библиотеката Сан Марко) във Венеция през 1537 до 1553:


Сеченто (Късен Ренесанс или Маниеризъм) В архитектурата на Късния Ренесанс започва експеримент с формите, създават се комбинации от антични образи и слжни детайли, огъвания, пречупвания и прекъсвания на архитектурни линии, сложна орнаментика, голяма плътност и монументалност на колоните, полуколоните и пиластрите в пространството. Материята се изявява и деформира пространството. В резултат на тези архитектурни експерименти се появява италианският Барок, съпътстващ и свързан с Контрареформацията, започнала с Трентския събор (1545) и завършила с края на Тридесетгодишната война 1648 г. Основоположникът на този стил е Микеланджело (1475-1564), който освен купола на Свети Петър утвърждава в свои проекти монументалния ордер, характерен за Барока, независимо, че първата му поява е в творбите на Виньола. Джулио Романо и Лоренцо Бернини са други велики имена на Сеченто.

Едно от най-забележителните творби на Микеланджело е библиотека Медичи Лауренциана, 1524, където се появяват барокови елементи и в архитектурния детайл, и в отделните структурни елементи на сградата (горе вляво –стълбата в библиотеката, вдясно – изглед от читалнята).


Катедралата Свети Петър на Браманте, Джакомо дела Порта и Микеланджело (Висок и Късен Ренесанс)


Интериорът на Свети Петър и планът на катедралата според проекта на Микеланджело


Джулиано Романо (1492-1546), ученик на Рафаело, създател на палацо дел Те в Мантуа (долу вляво) и на забележителни барокови фрески, прилага архитектурни принципи, които ще окажат влияние чак до европейския романтизъм. Разстоянията между колоните не са еднакви, пропускат се архитектурни елементи, фреските създават пространствени илюзии, като например нарисувания купол в залата на гигантите (долу вдясно):


Лоренцо Бернини (1598-1680) е символ на прехода от късния ренесанс към Барока, дори много от експертите го представят като типичен бароков майстор. Все пак той е участник в прехода между двата стила най-малкото с участието си в строежа на Свети Петър в Рим. Бернини е автор на прочутата колонада с обратна перспектива пред катедралата, произведение, прекрачващо от Ренесанса в Барока:

Самият той като личност е повече бароков човек, отколкото ренесансов енциклопедист, независимо, че е и скулптор и архитект. Творчеството му според експертите се характеризира с повишена емоционалност, екстатичност, театралност, той изявява активното противодействие между маса и пространство съзнателно, а самият той се отличава с подчертана чувственост, свързана обаче с религиозен афект. Такава е олтарната група „Екстазът на Света Тереза” (дори името е бароково), 1645 в църквата Санта Мария дела Витория в Рим (долу вляво), такава е и църквата към йезуитския колеж Сант Андреа ал Квиринале в Рим (долу вдясно).


План и общ изглед на църквата Сант Андреа на Лоренцо Бернини и (1658-1678)

Легенда: 1. Вход, 2. Капела на свети Ксавие, 3. Капела на Страстите Христови, 4. Капела на свети Станислав Костка, 5. Капела на свети Игнациус Лойола, 6. Главен олтар, 7. Вход за послушници


4. Френският Ренесанс Езикът и стилът на италианския Ренесанс се разпространили бавно извън италианските градове-държави. Готиката продължавал да доминира във Франция, Испания и Северна Европа през целия 15 век. Италиански строители и архитекти и пътешественици в Италия разпространили Ренесансовите естетически норми извън Италия. Франсоа I (1494-1547) и синът му Анри II (1519-1559) осъзнавали силата на културното господство наред с военното и политическото и затова двамата монарси предприели голяма строителна програма. За влиянието на Италия спомогнала териториалната близост на двете страни, както и това, че папата е глава на западната църква и територията на Франция е част от западния католицизъм. Така Франсоа I поканил в двора си италианския архитект Себастиано Серлио (1475-1554), познавач на архитектурната дейност на Браманте и Рафаело в Рим. Архитект на късния италиански Ренесанс, близък до маниеризма, той е замислил седем книги по архитектура, труд, който не е успял да завърши, но издадените книги от серията оказват огромно влияние върху френската архитектура. Кралят кани Серлио за работа върху прочутия дворец Фонтенебло. Всъщност оттук принципите на италианската естетика се разпространяват в Европа. Фонтенебло е първият кралски замък без крепостни стени:

Франция реагирала на италианския Ренесанс по-директно от други страни, въпреки, че класическите форми често се използвали като декоративни, избягвайки оригиналния тектоничен замисъл, възникнал още в инженерните умове на римските архитекти.


Ренесансът във Франция е изключително светски. Два най-типични примера са замъците Шамбор (1539) и замъкът в Амбоаз с елементи на късната готика (след 1495). В проекта на замъка в Шамбор е участвал Леонардо да Винчи, който работи в двора на Франсоа I (или Франциск).

Замъкът Шамбор


Замъкът Амбоаз е построен по времето на Шарл VIII (1470-1498) през 1492 година и предшества замъка в Шамбор. Той е построен от италианските архитекти Доменико да Кортона и фра Джокондо и това е първият пример на италиански Ренесанс извън Италия, но едва при Франсоа този стил става кралска политика. В самия замък има и късноготически елементи, остатък от местна традиция. Тук е реализиран първият парков проект във Франция.


В замъка Амбоаз се намира капелата, където е погребан Леонардо да Винчи (според Вазари той е умрял в ръцете на Франсоа I, негов близък приятел):


Църковна фасада от Серлио, образец на италианския маниеризъм


По времето на Франсоа I е реконструиран и Лувърът, започнат като крепост от Филип II през 12 век. Показаното долу крило на Лувъра е построено от Пиер Леско (1510-1578), френски ренсансов архитект, допринесъл най-много за въвеждането на чиста класическа архитектура във Франция


Замъкът Шенонсо на Филибер Делорм (1510-1570), най-забележителният ренесансов архитект на Франция.


Дворецът Фонтенбло. Фонтенбло е дворецът, с който Франция внася Ренесанса от Италия по времето на Франсоа Първи, който кани от Италия Себастиано Серлио и Леонардо да Винчи. По-късно Анри Втори (крал от 1547 до 1559 г.) тук работят Франческо Приматичо и Бенвенуто Челини. Галерията на Франсоа Първи е първата подобна галерия в дворцовата архитектура на Франция (Илюстрацията долу).


В двореца възниква живописната школа Фонтенбло (1530-1610 г.), маниеризъм, който оттук се разпространява в цяла Европа. Приматичо е един от художниците на школата в първия й период, също Росо Фиорентино, Николо Абате, Амброас Дюбоа, Мартин Фремине.

Централният вход на двореца Фонтенбло


Капелата на Светата Троица е продукт на работата на школата Фонтенбло:


5. Германският Ренесанс Германският Ренесанс се развива под влиянието на хора като Албрехт Дюрер и Йоханес Ройхлин, които посещават Италия и донасят от там новите тенденции. Типичен пример е баварската църква Свети Михаил (1597) в Мюнхен, инспирирана от Ил Джезу в Рим и е замислена като опора на Контрареформацията, архитект Фридрих Сустрис (1540-1599) – двете илюстрации долу.


Пример от гражданската архитектура на германския Ренесанс е замъкът в Хайделберг,от който са останали руини, символ на града, спасени от френския граф Шарл дьо Гремберг през 19 век (илюстрацията долу).


През 1620 година замъкът е изглеждал както е показано на илюстрацията долу, тогава замъкът в напълно ренесансов дух се разполага в геометричен парк.:


Влиянията върху Ренесанса в северна Европа имат сложни пътища. Някои от тези влияния идват от Англия, която създава някои ренесансови прототипи под влияние на фламандски чертежи. Примери на сакрална архитектура от немския Ренесанс са църквата в Нойбург, първата голяма лутеранска църква в Германия (илюстрацията долу вляво), църквата във Волфенбютел (илюстрацията долу вдясно), която е комбинация от готически (прозорци), ренесансови и барокови елементи (фронтон).


6. Английският Ренесанс Англия, както и по-голямата част от северна Европа дълго след началото на 16 век продължава да предпочита готиката. Чрез френското и фламандското влияние обаче и на острова проникват познанията за класическата архитектура. Причина за забавянето е и че по време на английската Реформация (възникването на англиканската църква) няма обществени поръчки от страна на краля и църквата. Затова новите тенденции проникват най-напред в гражданската архитектура. По времето на Елизабет Първа се строят специални къщи за да я приемат в домовете си високопоставените членове на обществото по време на ежегодната кралска обиколка. Тези къщи английският историк на архитектурата сър Джон Съмърсън ги нарича „къщи-чудо”. Характерни са със симетричния стил на фасадите, класически пропорции, големи остъклени отвори, минимална декорация, нещо, което в Англия е традиция още от норманското нашествие. На илюстрацията са планът и фасадата на имението Лонглийт – края на 17 век. Периодиката на Английския Ренесанс включва Елизабетинската епоха, епохата на крал Джеймс и паладианският период

.


Други примери от английския Ренесанс: Хардуик Хол 1597 (период на Елизабетинската архитектура)


Друг пример на архитектурата по времето на Елизабет I е Бърли хаус (1587):


Период на крал Джеймс Първи – имението в Оудли Енд, Есекс


Пример от Паладианския период с най-виден представител архитект Иного Джоунс – кралската къща в Гринуич, 1616


Друг пример на паладианската архитектура в Англия е абатството Убърн, построено от Хенри Фликрофт през 1746 г. Това е периодът, когато паладианската архитектура отново идва на мода след оригиналния период от средата на 17 век.


52

7. Испанският ренесанс В началото на 16 век в Испания се използват ренесансови мотиви в граждански постройки, но декорираният стил на испанската готика се запазва най-вече при църковните сгради. Способите, заимствани от италианския стил, главно симетрията и хармонията, се смесват с готическата традиция. Хуан де Ерера, придворният архитект на Филип Втори започва да строи втората половина на 16 век сгради в строг класически стил, който се нарича стил estilo desornamentado – стил без декорации, или „изчистения стил”. Планът на Ескориал (построен за Филип Втори като мавзолей за баща му Карлос Пети, ползва се и като дворец, и като религиозна сграда, показва изключителната синкретичност /неразчлененост, слятост/ на испанското общество в този период) е добър пример за този стил. Годината на откриването на Америка 1492 се приема за начало на влиянието на италианския Ренесанс в Испания.

Изглед и план на двореца Ескориал на Хуан Батиста де Толедо и Хуан де Ерера


53

Катедралата във Валядолид на Хуан де Ерера е пример на испански Ренесанс (класическият стил на тази катедрала е известен в Испания като „стилът Хереро”.


54

Други примери от испанския Ренесанс

Университетът в Саламанка (неизвестен архитект), стил „платереск” (думата идва от сребро), привнесени елементи от колониите плюс готическо

наследство


55

Дворецът в Алхамбра – патиото на Карл Пети (1492 – това е годината на откриване на Америка)


56

Катедралата в Гранада 1529 на Диего де Силое, в която могат да се проследят готически схеми на членение на стените с трифорий, ренесансови

елементи и впоследствие са добавени и барокови декорации (катедралата е строена 181 години и е смесица от стилове)


57

Диего де Рианьо, един от най-забележителните испански ренесансови творци на стила „Платереск”, строи в този стил фасадата на градския съвет в Севиля в началото на 16 век:


58

Монументалните Ренесансови ансамбли в градовете Убеда и Баеса. Градската морфология на двата неголеми града Убеда и Баеса, разположени в южна Испания, са се формирали по време на маврите през 9 век, реконкистата 13 век и се развивали активно през 16 век, когато се обновили в духа на испанския Ренесанс. Тези нововъведения били обусловени от дошлите от Италия хуманистични идеали и са оказали голямо влияние на архитектурата на Латинска Америка.

Катедралата в Баеса


59

Испанските ренесансови ордери се различават значително от класическите и от тези на италианския ренесанс. Преобладава декоративизма, унаследен от маврите (в средновековието маври са наричани арабите и берберите, а и въобще народите от северна Африка), използват се конзолни капители, уникални за Испания. Използват се смесени материали. Конзолните капители вдясно например са от дърво. Тук самият материал диктува формата. Използвани са смесени материали – в двореца в Гуадалахара например базите и капителите са от камък, а конзолите от дърво. Въобще испанският Ренесанс използва повече декоративни елементи от италианския и използва антични мотиви като медальони, урни, листовидни форми и раковини, лишавайки ги от тектоничния античен смисъл и по този начин испанският Ренесанс не достига класическата яснота на италианското Възраждане.


60

8. Ренесансови примери от други страни Дания: Замъкът Кронборг. Кралският замък Кронборг в Елсинор (Хелсингьор) е разположен в стратегическо важно място, контролиращо Зунд (Ересун) - пролив между Дания и Швеция. Замъкът има символично значение за датския народ. Според преданието в подземието на замъка спи легендарният датски принц Холгер Датски, който ще се събуди, ако Дания е в опасност. Той е играл ключова роля в историята на северна Европа в периода 16-18 век. Строителството на този забележителен замък от епохата на Ренесанса е започнало 1574 г., а неговите фортификационни съоръжения са усилени в съобразно каноните на военната архитектура от края на 17 век. Останал в неизменно състояние до наши дни, Елсинор е известен и като мястото на действието на шекспировия Хамлет.


61

В Португалия в манастира на Христос в град Томар има ренесансов клуатър:


62

Хърватия: Съборът Свети Яков в град Шибеник. Съборът е построен 1431-1535 г. на крайбрежието на Далмация и демонстрира връзките в монументалното изкуство между Северна Италия, Далмация и Тоскана. Трима архитекти са се сменили при строителството на събора: Гранческо ди Джакомо, Юрай Далматинец и Никола Флорентинец (Николо Фиорентино от Тоскана от школата на Донатело). Уникална технология е приложена при строителството на сводовете и купола. Фризът със 71 скулптурни изображения на мъже, жени и деца илюстрира успешното съчетаване на готическия с ренесансовия стил.


63

Съборът в Шибеник


64

В много от романските и готическите катедрали и манастири са се появили клуатри (cloister) – покрити галерии около вътрешна градина или правоъгълен двор, в средата с кладенец, от който в повечето случаи тръгват четири алеи. Според някои изследователи клуатрите са се появили от схемата на елинистическата къща, по-точно от перистила около вътрешния двор, където има басейн. Поради затвореният характер на това пространство латинизиранта дума за клуатър cloister е станала дума за манастир. Тази схема символизира рая с четирите реки (Битие, 2:10-14 – От Едем излиза река напояване на райската градина, и от нея излизат четири реки: Фисон, Гион, Тигър и Ефрат.).

Лима, клуатър в конвента Свети Франциск

Тема 4. Исторически Ренесансът · 2013. 9. 17. · Късен...

Documents