ИнформацИонен Бюлетин на БАНd0%b1%d1%8e%d0%bb%… ·...

Информационен бюлетин на БАН, брой 3, 2016 г. 1

Бюлетин на БАНБрой 3 ISSN 1312-5311 София, 2016 г.

ИнформацИонен

24 май – ден на славянската писменост,

просвета и култура

Тържествено събрание в БАН

Ръководството на Българската академия на науките организира тържествено събрание по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, което се състоя на 20 май 2016 г. в Големия салон на БАН.

В словото си при откриването Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров подчерта, че 24 май е празник – символ на българския дух и родолюбие, който обединява всички българи. „Трябва по-често да се връщаме към делото на нашите първоучители, да бъдем със само-чувствието на народ, дал писменост на всички

славянски народи, със световни постижения в областта на науката, изкуството и културата. Българската академия на науките като научен, духовен и експертен център чрез дейността си непрекъснато доказва, че сме достойни сле-довници на най-светлите духовни водачи от миналото ни“, каза в заключение акад. Воде-ничаров.

Научен доклад за развоя на българския кни-жовен език и делото на св. св. Кирил и Методий изнесе акад. Михаил Виденов, който изтъкна, че българският език и писменост са най-съвършено-

Информационен бюлетин на БАН, брой 3, 2016 г.2

то нещо, което е създал българинът и делото на светите първоапостоли е безсмъртно. Тържество-то събра депутати, политици, ректори на висши учебни заведения, академици, член-кореспонден-ти, духовници, представители на изпълнителната власт, видни интелектуалци и общественици.

Беше представена част от спектакъл на НАТФИЗ с участието на студенти от класа на чл.-кор. Пламен Марков „Бай Балчо спомену-ва“ по събрани народни предания, както и му-зикален поздрав на студенти от класа на проф. д-р Атанас Атанасов.

Институтът за български език организира за 24 май диктовка в кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“

И тази година на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН проведе традиционна кам-пания под наслов „Написаното остава. Пиши пра-вилно!“, чийто партньор отново е Националното издателство за образование и наука „Аз Буки“. В рамките на събитието всеки, който желаеше, мо-жеше да направи кратка диктовка, за да провери знанията си по български правопис и пунктуация. Кампанията се проведе не само в София, но и в още няколко града на страната – Димитровград, Павликени, Пазарджик, Сливен и Сопот.

Инициативата вече беше подета от учители и ученици от Професионалната гимназия по ико-номика и мениджмънт в гр. Пазарджик. В Деня на светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий, 11 май, около 60 граждани на Пазарджик, сред които бяха кметът, представители на общината и на РИО на МОН, откликнаха на предизвикателството, а най-въодушевени бяха най-малките ученици.

На 24 май на две места в София гражданите и гостите на града можеха да направят кратка диктовка, не само, за да проверят знанията си по български правопис и пунктуация, а и за да засвидетелстват почитта си към българската

просвета и култура. Както и миналата година млади учени от Института за български език помагаха със съвети и поясняваха най-често допусканите грешки.

В Павликени всички желаещи проверява-ха познанията си по граматика и правопис на специален пункт на площад „Свобода“, къде-то бяха посрещнати от учители и ученици от ОУ „Св. Климент Охридски“. В Сливен проверка-та на знанията по правопис и граматика се със-тоя точно пред сградата на общината в три спе-циално разположени за целта шатри, осигурени и построени от Общината. В Сопот ученици и те-хни учители по български език и литература от СОУ „Иван Вазов“ приканваха гражданите да се включат в диктовката. Учителите и учениците от ЕГ „Д-р Иван Богоров“ посрещаха гражданите и гостите на Димитровград на 27 май в центъра на града. Събитието се проведе в партньорство с Община Димитровград.

Целта на кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“ е да се привлече вниманието на обществеността към грамотността и пробле-мите на българското образование, като едновре-менно с това се покаже, че владеенето на пра-вилен български език е не само въпрос на дълг и отговорност, но и на престиж и достойнство.


Изложба „Словото“

Изложбата включи шест табла и представи част от речниците и езиковите ресурси, кои-то Институтът за български език предоставя за използване в интернет. Многотомният „Речник на българския език“ е най-големият и предста-вителен тълковен речник на българския език, включващ 119 229 заглавни думи до момента. Речникът представя лексикалното богатство на българския език от последните 150 години в неговото стилистично и функционално раз-нообразие. Българският уърднет е лексикал-но-семантична мрежа със 121 000 синонимни множества (близо 250 000 лексеми), свързани с над 250 000 семантични, деривационни или екстралингвистични отношения, както и със съ-ответните синонимни множества в английски и други езици. Българският национален корпус обединява текстове на български език, които съдържат над 1,2 милиарда думи и техни пара-лелни текстове на 47 езика, които надхвърлят 4,2 милиарда думи.

Картата „Българският език на ново място“ представя местата по света, където се говори български език. Общият брой на говорещите български по нашата планета не е малък и това определя централната роля, която играе българският език за обединяване и съхране-ние на нацията, дори в условията на засилва-ща се глобализация. Интернет справочникът „Езикови справки“ съдържа достъпни обяс-нения по актуални проблеми, свързани със значението, употребата, произхода и стилис-тичната характеристика на думите в българ-ския език. Част от изложбата бе десетминутен филм, разказващ за Българския национален корпус.

Изложбата „Словото“ бе посветена на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, и бе организира-на за трета година от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“.

Българската академия на науките и Македонската академия на науките и изкуствата

отбелязаха заедно празника на светите братя Кирил и Методий

По покана на Председателя на Македонска-та академия на науките и изкуствата (МАНУ) акад. Таки Фити на 24 май 2016 г. на посещение в Скопие (Македония) бе делегация на Българ-ска академия на науките, водена от председа-теля на БАН акад. Стефан Воденичаров. Съв-местното честване на празника се отбелязва за трети път от двете академии. През предиш-

ните две години домакин бе БАН, а през тази година – МАНУ.

Официалното честване на събитието започ-на с възпоменателна света литургия в памет на солунските братя в Катедралния храм „Св. Кли-мент Охридски“ в Скопие, водена от Н. Пр. ар-хиепископ Стефан. След това бяха поднесени венци пред паметника на славянските просве-


тители до Каменния мост в Скопие. Програмата продължи с Тържествено събрание в Големия салон на МАНУ, на което двамата председате-ли поздравиха учените и гостите.

Методий в БАН през 2014 и 2015 г., представен от акад. Георги Старделов; „Освободителните борби на Македония от Източната криза до Бал-канските войни“, издание на АИ „Проф. Марин Дринов“ с доклади от съвместната конферен-ция по случай 112-та годишнина на Илинденско-Преображенското въстание, състояла се в гр. Битоля през 2015 г., представен от акад. Блаже Ристовски и чл.-кор. Светлана Куюмджиева; и „Балкански идентитети“, издание на МАНУ с доклади от конференция по съвместен проект на тема „Културна интеграция и устойчивост на Балканите“ с ръководители акад. Катица Кюля-вкова и проф. д.изк. Милена Божикова, пред-ставен от акад. Катица Кюлявкова.

Тържественото събрание завърши с откри-ването на изложбата „Графична карта на Глаго-лицата“ на проф. д-р Трайче Блажевски и проф. д-р Фехим Хусковиќ. Изложбата бе открита от акад. Катица Кюлявкова. Гост на официалното тържество бе Н. Пр. Иван Петков, посланик на Република България в Македония.

Съвместната работа между БАН и МАНУ е първа по рода си в най-новата история между

Основни доклади изнесоха акад. Бла-же Ристовски, който говори на тема „Ки-рило-Методиевски традиции в Македо-ния“. Зам.-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов изнесе лекция на тема „Кирило-Методиевските традиции“.

Представени бяха съвместните изда-ния на три нови сборника: „Заедно – Съв-местно“, издание на МАНУ, включващо материали от съвместното честване меж-ду двете академии на празника на сла-вянските равноапостоли св. св. Кирил и


двете институции. Като стратегия и приоритет в отношенията се прие да се честват лично-сти и събития, променили към добро съдбини-те ни и прехвърлили мост между ценностите на миналото и настоящето. Всичко натрупано през последните две години в съвместната работа между двете институции бележи новия

етап, в който навлизат отношенията между тях, а да се надяваме – и между двете стра-ни. Двете академии дават пример за добро-съседство, сътрудничество и солидарност, като се опират на общите си исторически корени, споделени духовни ценности и евро-пейско бъдеще.

С л о в опо случай 24 май – ден на славянската писменост, просвета и култура

Кирилометодиевските традиции

Акад. Дамян ДамяновЧл.-кор. Светлана Куюмджиева

За мен е особено приятно и чест да Ви при-ветствам с празника на славянската просве-та и култура, на славянската писменост – 24 май! Както е известно, този празник, свързван с духовността, прогреса и културата, се чест-ва в редица славянски страни – в България, Македония, Русия, Словакия, Сърбия, Украйна, Чехия и др. За нас, българите, обаче той е осо-бено скъп и ние имаме всички основания да се гордеем извънредно много с него. Защото славянската азбука, която сътворяват светите братя, едва ли щеше да е в употреба днес, ако не беше България – страната, в която тя пов-семестно се възприема и утвърждава. Нещо повече. България не само възприема славян-ската азбука като своя официална азбука, но я и спасява за европейската цивилизация, а с това става люлка на славянската писменост. Чрез делото на Кирил и Методий българският народ се въвежда в духовния свят на Евро-па и в съответстващите по време постижения на тогавашното християнско човечество, които страната ни на свой ред преосмисля и предава на останалите православни славяни, като из-воюва правото им да имат писменост и книги на роден език. Благодарение на това народът ни от най-ранно време заема високо място в семейството на другите европейски народи, а България заслужено си извоюва изключител-ното международно признание да е „държава на духа“.

Ако се съди по произведението на старобъл-гарския писател Черноризец Храбър „За бук-вите“, дейността на двамата братя идва като резултат от известно държавно и културно развитие на славянството. Тази дейност ста-ва възможна във време, когато християнската

религия вече е била разпространена и славян-ската християнска цивилизация е включена в движения, характерни и за латинския Запад, и за византийския Изток, а двете големи църкви – Римската и Константинополската – се борят за влияние сред славяните. С оглед на това, както се знае, през 863 г. византийският импе-ратор Михаил ІІІ и патриарх Фотий изпращат Кирил и Методий сред западните славяни, за да ги приобщят към духовната общност на Из-точната църква. Използва се моментът, когато Великоморавският княз Ростислав се опитва да спре влиянието на немското духовенство в страната си и да замени латинските книги със славянски.

Дейността на Кирил и Методий в историята на славянската и в частност на българската култура е епохална. Двамата братя отиват във Велика Моравия с убеждението, че новите ев-ропейски народи – славянските, германските и романските – трябва да получат духовното и книжовното наследство на човечеството на родния си език и да се изравнят по култура и по книжовна дейност с по-старите народи – гърците и римляните, развивали традиции още през Античността. Идеята за създаване на богослужение, извършвано на славянски език с необходимите за него писменост и книги, е необикновено смела за времето. Тази идея е криела опасността, както изтъква Кирил, „да си придобие еретическо име всеки, който би се замислил за нея“. Това, което постигат двама-та братя, е изключително за времето си: офи-циално признаване на богослужебните книги на славянски език, наред с тези на приетите дотогава три свещени езика, и позволение да служат на славянски език в църква.


Двамата братя създават писменост и книги за славянско богослужение. Едновременно с това те водят борба за налагането на такова богослужение. Известна е убедителната им за-щита за употреба на славянския език в бого-служението. С огромната си енергия, с обшир-ните си познания и с блестящата си ерудиция Кирил и Методий се изправят срещу защитни-ците на триезичната норма в Европа. Те отсто-яват правото на славяните да имат своя църква и училище с писменост на свой език, но също и да имат правото да се обособят със своя съ-временна идентичност – християнската – сред народите на Средна и Югоизточна Европа. За тях е неприемливо едни народи да се смятат за „богоизбрани“ и да имат правото да си служат с писмото и книгата на разбираем език, а на други да им се отрича това право. Борейки се за богослужение на славянски език, за славян-ска писменост и просвета, Кирил и Методий се борят всъщност за равноправие на славяните и изобщо на народите в полето на християнската вяра и култура. Убедеността им в правилността на тяхното дело намира израз в предсмъртните думи на Кирил, отправени към Методий: „Ех, брате, ние двамата бяхме впрегнати да орем заедно една бразда“. А в превода на Евангели-ето, известен като „Проглас към евангелието“, който е сочен от Кирило-Методиевите ученици за превод на Кирил, писачът се обръща към всички славяни да слушат на родния си език „писаното слово“: „Слушай сега, цял славянски народе – казва той – слушай Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете…“.

Известно е, че след смъртта на Методий в 885 г. делото на двамата братя пропада във Велика Моравия. Там не се налага нито бого-служение на славянски, нито славянска пис-меност. И оттук започва безсмъртната роля на България, в която семето, посято в Мора-вия, ражда истинските си плодове. Славянската църква се изгражда в България, а славянската писменост там достига голямото си развитие, поради което тя с пълно право се нарича още старобългарска. Тази писменост се утвърждава като трета сакрална християнска писменост в Европа, отваряща пътя на развитие на третата християнска цивилизация на стария континент – славянската или старобългарската.

Княз Борис І приема изгонените от Велика Моравия Кирило-Методиеви ученици. И той, а след него и наследилият го на трона Симеон, се стремят да направят държавата си мощна и независима. За тази цел е бил необходим в

голяма степен собствен духовен живот, както и култура, която да не отстъпва на тази в съсед-на Византия. Благодарение на грижите на два-мата далновидни български владетели в Бъл-гария процъфтява делото на Кирил и Методий. То се развива в определените от Борис две книжовни школи в двата противоположни края на тогавашната българска държава – Преслав-ската в североизточния є край и Охридската – в югоизточния. В тях се подготвят стотици и хиляди висококвалифицирани учени кадри за новата българска църква и култура, изграждани върху славянската писменост. И двете школи пулсират като най-живителни артерии в орга-низма на българската държава и в историче-ската съдба на българския народ. Паметниците, създадени там от непосредствените продължи-тели на делото на двамата братя – Климент Ох-ридски, Наум Преславско-Охридски, Констан-тин Преславски, Черноризец Храбър и др., се вграждат в основите на българския държавен и духовен живот.

Кирило-Методиевата традиция, която започ-ва с дръзко новаторство и със смела битка за справедливост и за толерантност в свободата на избора, е вдъхновявала нашия народ през вековете с дълбоката си мъдрост и с възвише-ните си пориви. Делото на двамата братя над-хвърля своето време, минава от столетие в сто-летие, прониква в тъканта на нашата култура, става част от народностната ни съдба. Споме-нът за това дело се пази свидно през вековете. В народната памет той се свързва с времето на свободната и независима българска държа-ва и с върховите є постижения в областта на книжовността и духовността. В този смисъл у българите се изгражда трайно чувство на бла-гоговение и преклонение пред българската про-света, образование, наука и култура, а също и на единение помежду им, както и с останалите народи. Когато празникът на двамата братя за-почва системно да се чества у нас през втората половина на ХІХ в., великият Христо Ботев казва за двамата братя: „Кирил и Методий турнаха началото на оная знаменита в старо време сла-вянска култура, за която възпоменанията днес сближават и въодушевяват с взаимни симпа-тии всички славянски племена“. Така делото на светите братя не остава в историята само като спомен и прослава, а като реализация на един културен идеал, като едно дълбоко прозрение в бъдещето. Ние трябва да го знаем и да помним, че сме негови наследници.

И тъкмо като негови наследници, и то най-достойни, преди почти век и половина нашите


предци мобилизираха духовните сили на на-цията ни и създадоха Българското книжовно дружество, родоначалникът на нашата Акаде-мия на науките. Академията се изгради през годините като престижен научен и духовен център от европейски тип, отличаващ се с то-лерантност и новаторски постижения. И днес, въпреки тежката световна криза, научният по-тенциал на Академията – като национален ре-сурс, е в състояние да предложи компетентна и обективна оценка по ключови проблеми в отделните области на обществения и на духов-ния живот. Той е в състояние да определи и редица от жалоните, нужни на модерната по-литика. И, както неведнъж сме декларирали,

научният потенциал на нашата нация винаги е на разположение на българското общество и държава. Затова, както е известно и както отлично са съзнавали нашите предшественици и са го правили, инвестициите в науката и в духовността са инвестиции в просперитета на България! Това сме длъжни да отстояваме и ние в името на голямата Кирило-Методиева традиция, която сме наследили и развили, и на всички светли личности в нашата история, допринесли за оцеляването и развитието на нашата държава.

Да е честит празникът на светите братя Ки-рил и Меодий, празник на просветата, науката и културата!

НаградиУчени от БАН взеха шест

от тазгодишните научни награди „Питагор“

Член-кореспондент Елка Бакалова, изкуствовед и културолог, изследовател на средновековното българ-ско и византийско изкуство, и акад. Петър Кралчевски, работещ в областта на фи-зикохимията и науката за колоидите, са носители на Голямата награда „Питагор“ за 2016 г. в категория „Ця-лостен принос в развитието на науката“.

С голямата награда за млад учен беше удостоена гл. ас. д-р Антония Тончева от Института по полимери към БАН за приноса є в създаването на ново поколение полимерни материали чрез аван-гардната технология „електроовлакняване“. Наградата є беше връчена от председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров.

В категория „утвърден учен в областта на хуманитарните и социалните науки“ победител е проф. д-р Веселин Петров, автор на моно-

графията „Процесуално философски прочит на дилемата континуалност“.

Доцент д-р Александър Куюмджиев взе на-градата „Питагор“ за научна книга за моногра-фията си „Стенописите в главната църква на Рилския манастир“.

Наградата за ръководител на научен колек-тив с успешна експлоатация и комерсиализа-


ция на научните резултати взе доц. д-р Геор-ги Нихризов за развитие на археологическата карта на България.

Наградите „Питагор“ се присъждат от Минис-терството на образованието и науката на учени и научни колективи за съществен принос в раз-

витието на науката в България. На церемонията, която се проведе на 19 май 2016 г. в столичния хотел „Балкан“, присъстваха представители на академичната общност, ректори на висши учили-ща, досегашни носители на наградата „Питагор“, журналисти, преподаватели, учени и политици.

Акад. Антон Дончев е носител на награда за подкрепа на библиотеките

В рамките на Националната библиотечна седмица на 9 май 2016 г. и по повод 11 май – празник на св. св. Кирил и Методий и профе-сионален празник на библиотекаря, в Нацио-налната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

бяха връчени Годишните библиотечни награди за 2015 г.

Акад. Антон Дончев получи наградата в кате-гория „Подкрепа за библиотеките 2015“, която беше връчена от председателя на Българската библиотечно-информационна асоциация Сне-жанка Янева. Творецът благодари за високото отличие и отбеляза, че никой не може да се отблагодари за това, което му дава книгата.

Централната библиотека на Българска ака-демия на науките номинира акад. Антон Дончев за годишната награда „Подкрепа за библиоте-ките“ за двете му дарения през 2014 и 2016 г. в размер на 13 000 лв. С получените средства бяха закупени 8 компютъра за читалнята, 10 компютъра за бърза обработка на дигитални документи и специален принтер за ламиниране на карти за модул „Обслужване“.

Националната библиотечна седмица се про-вежда за единадесети пореден път от 9 до 13 май 2016 г. и включва разнообразни инициати-ви на библиотеките в цялата страната. Тема-та на застъпническа кампания на Българската библиотечно-информационна асоциация тази година е „Библиотеката – място за всеки“.

В Европейския месец на културата български учен е представен от Конгресната библиотека във Вашингтон

Международният научен център „Джон В. Клуге“ към Конгресната библиотека във Ва-шингтон (IDY), е избрал да представи учен от България – чл.-кор. Светлана Куюмджиева в „Европейски месец на културата“ (European Month of Culture – EUMC). Българският учен е работил като асоцииран член в този център. Чл.-кор. Куюмджиева е представена на стра-

ницата на Конгресната библиотека, заедно с карти на България за местоположението на страната в Европа и на Българска академия на науките.

През месец май във Вашингтон се отбеляз-ва „Европейски месец на културата“. Най-голе-мите институции, като Конгресната библиоте-ка, Националната галерия за изкуство, Кенеди


център, Католическия университет на Америка, посолствата на страни от Европейския съюз и други културни и научни институции представят значими личности, книги, събития от 28 евро-пейски страни.

Цялата информация, поместена на страни-цата на Конгресната библиотека за българ-ския учен и за България, можете да намерите на: http://blogs.loc.gov/kluge/2016/05/bulgaria-svetlana-kujumdzieva/

Проф. Гражина Шват-Гълъбова е удостоена с почетен знак „Марин Дринов“ на лента

Проф. Димитър Иванов, и.д. зам.-председател на Българската академия на науките, връчи на 16 май 2016 г. на проф. Гражина Шват-Гълъбова почетен знак „Ма-рин Дринов“ на лента за значим принос в развитието на българис-тиката в Полша.

Проф. Гражина Шват-Гълъбова е доктор, историк на славянски-те литератури и култури. Рабо-ти във Варшавския университет и в Института по славистика на Полската академия на науките. През периода 1994 – 1997 г. за-ема поста заместник-директор на Полския институт в София. На-учните є интереси обхващат ши-рок диапазон от културната проблематика на Балканите, проучва българската национална митология и светогледите на южнославянските елити. Тя е главен редактор на годишника по славистика на ПАН „Slavia Meridionalis“, автор на монографиите „W kręgu bułgarskiej groteski (o twórczości Jordana Radiczkowa)“ (1991), „Haeresis

bulgarica w bułgarskiej świadomości kulturowej XIX i XX wieku“ (2005), редактор и съавтор в публикациите „Kultura – język – komunikacja. Problemy globalizacji i kultur narodowych“ (2001), „Przemilczenia w relacjach międzykulturowych“ (2008), „Bunt tradycji – Tradycja buntu“ (2008), както и носител на множество награди.

Проф. Здравко Стойнов бе удостоен

с Почетния знак на Председателя на БАН

Акад. Стефан Воденичаров връ-чи Почетния знак на Председате-ля на БАН на проф. Здравко Стой-нов на церемония, която се състоя на 16 май 2016 г. в Института по електрохимия и енергийни систе-ми към Българската академия на науките. Отличието бе присъдено като признание за цялостната му академична дейност: за приноси-


те му в развитието на електрохимичната импе-дансна спектроскопия и нейното прилагане за изследване и диагностика на електрохимични енергийни системи, за активната му дейност за утвърждаване на БАН като престижен национа-лен научен център с високо международно при-знание и по случай неговата 80-а годишнина.

Проф. Стойнов благодари за високото отли-чие и отбеляза, че го приема и като висока оценка не само за работата му, но и за дей-ността на института. На церемонията присъст-ваха главният научен секретар на БАН проф. Евдокия Пашева, съветникът на председателя чл.-кор. Стефан Хаджиторов, акад. Дочи Ексе-рова, акад. Иван Юхновски, акад. Дечко Пав-лов, акад. Александър Попов, акад. Ангел Гълъ-бов и много колеги.

Проф. Стойнов е завършил Техническия уни-верситет – София. Дипломира се с „отличен с похвала“ през 1960 г., разработвайки първата електронно-изчислителна машина от аналогов тип в България. През 1967 г., със създаване-то на ЦЛЕХИТ (сега ИЕЕС), основава секция „Електрохимични методи“, в която той продъл-жава да работи активно и в момента.

Научната му дейност е предимно в сфера-та на електрохимичната импедансна спектро-скопия и нейното прилагане за изследване и диагностика на електрохимични енергийни сис-теми. Проф. Стойнов разработва първата импе-дансна методика за батерии, която е възприета от Европейската космическа агенция и НАСА, развива Нестационарен (4-D) анализ, които се използва от „Тошиба“ за тестване на литиево-йонни батерии, въвежда Диференциален им-педанцен анализ (ДИА), който до момента е единственият метод, осигуряващ едновременно структурна и параметрична идентификация на изследваните обекти.

Научната продукция на проф. Здравко Стой-нов включва повече от 200 статии, 5 книги и над 1000 цитата. В периода 1992 – 2011 г. е директор на ИЕЕС, а от 1996 до 2008 г. е председател на Общото събрание на БАН. Удостоен е с Почет-ния знак на БАН „Марин Дринов“ на лента.

В момента проф. Здравко Стойнов е профе-сор-емеритус в ИЕЕС и активно участва в теку-щите европейски проекти на секция „Електрохи-мични методи“, разработвайки нови оригинални импеданс-базирани алгоритми за мониторинг и диагностика на горивни клетки и батерии.

ПроектиВ БАН представиха проекта „София – град на знанието“

Българската академия на науки-те и Академията за управление на знанието във Виена организираха информационна среща за проекта „София – град на знанието“(Е Sofia.Knowledge.City) в БАН на 26 aприл 2016 г. Проектът има за цел раз-витие на икономика на знанието и повишаване на благоденствието на града чрез споделяне опита на об-щина Виена и включване в мрежа-та на другите градове на знанието като Мелбърн, Ванкувър, Милано, Абу Даби.

Председателят на БАН акад. Сте-фан Воденичаров откри събитието


и подчерта, че предстои много работа и сфор-миране на екип от съмишленици, който трябва да направи стратегия за превръщане на Со-фия в град на знанието. „Необходимо е да се обединят институциите на познанието, за да се представят последните постижения в техноло-гиите така, че гражданите да почувстват силата на научните постижения за подобряване живо-та на хората. Виена ни подава ръка и това е прекрасна възможност да се обедини интелек-туалният потенциал на София и създаване на силна индустрия на знанието“ – отбеляза акад. Воденичаров.

На събитието присъстваха зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов, зам.-кметът на Столична община д-р Тодор Чо-банов, представители на научната общност, на индустриалния капитал, на университети, много интелектуалци и общественици.

Д-р Андреас Бранднер от Академията за управление на знанието във Виена представи проекта „Град на знанието“, който подкрепя градовете по пътя им към развиване и усъвър-шенстване на наличните знания и развиване на устойчива инфраструктура на знанията. Опитът на Виена е свързан с реализиране на

интелектуалния потенциал, лидерство в инова-циите чрез световно партньорство в знанието, устойчиво сътрудничество, споделяне на идеи и организация, която да координира партньор-ската мрежа. Радостно е, че София се при-съединява към градовете, които ще развиват този световен пазар на знанието. „Знанието е ключов ресурс за икономическото и култур-ното развитие, – подчерта в изказването си д-р Янко Янев, представител на Института за управление на ядреното знание-Виена и Виен-ския международен център за ядрена компе-тентност. – БАН може да бъде катализатор на всички усилия за развитие на София като град на знанието, да обедини усилията за създаване на реален и виртуален град на знанието, при-общаване на младите хора и българската диас-пора в чужбина към този процес, привличане на инвестиции.“

Проектът предвижда още през 2016 г. да се направи стратегия за ускорено бизнес разви-тие, да се сформира екип от представители на научната общност, индустриалци, изпълнител-ната власт и партньори от чужбина, привлича-не на потенциални инвеститори.

ГодишниниОтбелязване на тридесетата годишнина от Чернобилската авария с кръгла маса

и изложба „Светлините на Припят, или сенките на Чернобил“ в БАНБългарската академия на науки-

те и Посолството на Украйна отбе-лязаха 30 години от Чернобилската катастрофа с научна кръгла маса „30 години от аварията на Черно-билската АЕЦ: предизвикателства, последици и уроци“ и с изложба на украинския художник Роман Гу-манюк „Светлините на Припят или сенките на Чернобил“. Събитието се състоя на 27 април 2016 г. в БАН. По време на кръглата маса предсе-дателят на БАН акад. Стефан Воде-ничаров изтъкна, че е необходимо да си направим изводи от трагедията и че отговорността е на учените, които


не трябва да допускат повече да се случват такива инциденти.

Извънредният и пълномощен посланик на Украйна в Република България д-р Микола Балтажи благодари за инициативата на БАН и ИЯИЯЕ и представи чл.-кор. Георги Лисичен-ко, който още от първите дни участва в тра-гичния инцидент. „Радиацията, която излиза от контрол, не признава граници и политиче-ски пристрастия и трябва да си отговорим на въпроса взели ли сме си поука“ – подчерта той.

Директорът на Института за ядрени изслед-вания и ядрена енергетика доц. д-р Димитър Тонев говори за перспективите пред ядрената енергетика, за новите реактори и за тяхната безопасност, която е на много високо ниво в момента. Според него този тип аварии са при-чина да се подобрява безопасността на реакто-рите, на новите блокове, на квалификацията на хората и точно ръководеният от него институт се занимава с образование в тази сфера, подгот-вяйки и докторанти на АЕЦ „Козлодуй“.

След кръглата маса във фойето на БАН беше открита изложбата на Роман Гуманюк „Светлини-

те на Припят, или сенките на Чернобил“. Картините му показват апокалиптич-ния свят на Чернобил с не-говите руини, опустошение, тъга, отхвърляне и мистичен страх. Художникът рисува, използвайки скици, напра-вени на място, и впечат-ленията и чувствата, които изпитва след посещение в зоната на отчуждение в Чернобилската АЕЦ. „В картините си показвам, че светлините в празния град вече не светят. А светлини-те на Припят това са сен-ките на Чернобил“ – така авторът обясни названието на изложбата.

СътрудничествоСреща на акад. Стефан Воденичаров с представители на двустранните

търговски и индустриални камари в България

На 16 май 2016 г. в сградата на БАН се про-веде среща на академик Стефан Воденичаров с представители на двустранните търговски и индустриални камари в България. На среща-та бяха обсъдени възможностите за по-тясно сътрудничество между БАН и представените в България търговско-индустриални камари.

Чуждестранните търговско-индустриални ка-мари бяха представени от Стефан Делайе, пред-

седател на Френско-българската търговска и индустриална камара, Дейвид Хемпсън, пред-седател на Британско-българска бизнес асоци-ация, Коос Шутен, представител на Българо-холандска търговско-промишлена палата, Роза Кузмано, генерален секретар на Италианско-българската търговска камара, Роберто Маска-ли, директор на Конфиндустрия България, Фи-лип Шрамел – търговски аташе на Австрийско


посолство и Весела Мозетиг, директор на Френско-българ-ската търговска и индустри-ална камара.

Участие в срещата взеха и съветниците чл.-кор. Стефан Хаджитодоров и Бранимир Ботев.

Като основни сфери за съ-трудничество бяха очертани: възможността за предоста-вяне на специализирани ана-лизи и динамична статистика за развитието на българска-та икономика; извършването на оценка на правната, ад-министративната и финан-сово-икономическата среда (duе diligence) за осъществя-ване на инвестиционни проекти; подпомагане на трансфера на иновации между научните институти в системата на БАН и заинтересо-ваните чуждестранни фирми, научната експер-тиза на БАН в областта на административни и арбитражни спорове, както и съдействие и медиация пред администрацията при контакти, начинания, научни и бизнес проекти и изслед-вания интересуващи фирмите с оглед двустран-но въвеждане на научни продукти, технологии и постижения. Обсъдиха се и редица други въпроси, свързани с развитието на България в областта на икономиката и науката, както и връзката между тях.

Беше изтъкнато, че чуждестранните инвес-титори, обединени в 11 търговско-индустриални камари (10 водещи европейски страни, съв-местно с българските им партньори и амери-

канската търговска камара в България), пред-ставляват над 90% от чуждестранните инвести-ции в страната ни, което трябва да подчертае значението на съвместния интерес за сътруд-ничество и партньорство между БАН и члено-вете на камарите.

Представителите на чуждестранните търгов-ски и индустриални камари в България високо оцениха инициативата на БАН за тази среща и изразиха воля за продължаване на разговори-те с оглед задълбочаване на сътрудничеството и разширяване както на възможните сфери за съвместна работа, така и на участващите ин-ституции.

Страните на срещата ще подготвят меморан-дум с конкретните насоки и общи действия за развитие на съвместна дейност по очертаните приоритети.

БАН и Община Шумен ще си сътрудничат в областта

на регионалното развитие Председателят на Българска академия на

науките акад. Стефан Воденичаров и кметът на Община Шумен Любомир Христов подписаха на 19 май 2016 г. Меморандум за сътрудничество. Целта на споразумението е да се подпомогне общината в областта на регионалното разви-тие. Двете институции ще си сътрудничат при разработването на програми и проекти, свър-зани със социално-икономическото развитие, бизнеса, образованието, подобряване качест-

Акад. Дамян Дамянов е удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Шуменския

университет „Епископ Константин Преславски“


вото на живот, опазване на околната среда и устойчивото ползване на природните ресурси на територията на община Шумен.

Акад. Воденичаров подчерта, че Българска академия на науките е научен, експертен и ду-ховен център и има важна роля в създаването на проект за устойчиво развитие на държавата. Според него, „Всички ние трябва да имаме ясна цел каква искаме да бъде страната ни след 30 години и да започнем да надграждаме. Когато започваш от нула, а не надграждаш, строеж не се получава. И независимо кой управлява дър-жавата, трябва да е ясно каква е посоката“, каза в заключение Председателят на БАН.

Кметът Любомир Христов благодари за въз-можността за подписване на документ за съ-

трудничество с Българска академия на науките в областта на регионално-то развитие. „За мен и за моя екип е изключително важен диалогът с на-учната общност и търсенето на въз-можности за съвместна подготовка и изпълнение на проекти, които ще са от полза за нашия град. Убеден съм, че партньорството с Българска-та академия на науките ще има дъл-госрочен ефект и ще отвори повече възможности за младите хора в Шу-мен.“

В работната среща участваха акад. Дамян Дамянов – зам.-предсе-дател на БАН, акад. Петър Кендеров, ръководител на Ученическия институт

към БАН, чл.-кор. Димитър Димитров, ръково-дител на отдел „Регионална академична мрежа на БАН“, проф. Светла Коева, директор на Ин-ститута за български език, проф. Евгени Сем-ков, директор на Института по астрономия към БАН, и проф. д-р Диана Кюркчиева, координа-тор на РАЦ – Шумен.

На тържествена церемония зам.-председате-лят на БАН акад. Дамян Дамянов беше удосто-ен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Шуменския университет „Епископ Констан-тин Преславски“. С нея бяха официално от-крити тържествата, посветени на 45 години от създаването на висшето училище и юбилейните дни под мотото „Науката посреща своите бъде-щи откриватели“.

Слово на акад. Дамян Дамянов при удостояването му с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Шуменския университет

„Епископ Константин Преславски“

Образованието – перспективи и надежда

Шумен, 19 май 2016 г.

Позволете ми да изразя искрената ми бла-годарност и дълбока признателност към реше-нието на Академичния съвет да бъда удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.

Преди 52 години напуснах Шумен. Върнах се за първи път след 20 години. Кръвната връзка с родното място се възстанови със зрелостта на годините. Опитвам се да поддържам тази връзка жива. Тази година с моите съученици от гимназията навършихме 70 години. Част от


випуска вече го няма. Останалите, сред които съм и аз, гледаме повече към следващите по-коления – деца и внуци. Защото кръгът на жи-вота никога не се затваря. Нещо се предава на следващите поколения. Какво предаваме ние на тях – по-добра перспектива или надежда?

Безспорно, днес светът е по-високотехноло-гичен, по-богато информационен, по-отворен и достъпен. Свят с по-широки възможности за лична и професионална реализация. Но ми е трудно да кажа, че предаваме на следващите поколения и свят с по-добра перспектива. Един от шлагерните изрази през последното десети-летие е „устойчиво развитие“. Устойчивото раз-витие стана цел на Европейския съюз, на ико-номическото развитие на Съюза, на развитие-то на науката в него, на социалните тежнения на населението. Същата словесност застигна България, която трябваше да постигне устой-чив прогрес в икономиката, демографията, об-разованието, науката, здравеопазването и пр. Оказа се, че липсата на устойчивост в света, в Европа и у нас е единственият сигурен признак на съвременното неустойчиво развитие.

Светът бе достигнал подозрително единение след края на Студената война, а политолозите чертаеха невероятни възможности. Икономи-ческата и финансовата криза разклатиха съ-временното развитие и комфорт. Събитията в Украйна и Крим върнаха Европа към противо-поставянето, към военната надпревара и рето-рика. Появата на Ислямска държава, възходът на радикалния ислям в много страни, мигра-ционната криза върнаха Европа назад в меж-дудържавните отношения и регулации.

Зад всички проблеми в света и Европа про-зират глобализацията, опитите за налагане на собствения държавен модел върху страни с различно ниво на развитие и култура, же-ланието да се подчинят държавите на нови ултимативни търговски отношения, битката за енергийни източници, дългогодишното прене-брегване на климатичните промени.

В моменти на политическа и икономическа криза проблемите на образованието и науката отстъпват от завоюваните малко по-добри по-зиции в периода на политическа и икономиче-ска стабилност. А образованието и науката са безспорния гарант за прогрес. Миграцията и емиграцията на млади хора вече над 25 годи-ни обезкръвява страната. Големият проблем е в демографската криза и в засилващата се липса

на кадри. Дуално или професионално – обучени-ето на подрастващите трудно се възражда към нещо, което вече сме постигали. Проблемите на висшето образование не се решават, а се задълбочават законодателно. Университетите в страната, не в столицата, сега отново са в бор-ба за оцеляване поради нова смяна на правила-та и изискванията, без да се отчита стратегиче-ската за страната възможност висшите училища да са равномерно разпределени в основни об-ласти и градове. В регионите трябва да се тър-си връзката на образованието и науката с про-мишлеността. Но у нас държавата се оттегли от индустрията, дори помага за досъсипването є с пасивност и подготовка за приватизация. През 2013 г. страната има 249 държавни компании, от които 92% са на минимална печалба и имат общо 9 млрд. дългове. През 2015 г. дружествата с преобладаващо държавно участие са вече 152. А над 80% от частните български фирми въобще не се интересуват от наука и не биха инвести-рали в научни изследвания или в създаване на млади кадри. Лошото е, че у 30–40-годишните липсва достатъчно увереност, че в България има условия за устойчив бизнес. Нобеловият лауре-ат Амарта Сен казва, че бедността се дължи не толкова на липса на ресурси, колкото на липса на капацитет. Капацитет, кадри се създават в университетите. Къде да има университет – това е стратегия на държавата. Как да функционира той – това е интерес на държавата.

Не за първи път споделям критични мисли за състоянието на науката и образованието у нас. Плод на тези усилия е сборникът с мои статии, който днес подарявам на Шуменския универси-тет. Питам се – достатъчни ли са нашите усилия, за да се съхрани перспективата? До днес над 450 – 500 000 млади и образовани българи на-пуснаха страната. Около 800 000 българи нито учат, нито работят. Мнозинството работещи са потънали в ежедневието, задоволявайки се с наличните дадености или приспособявайки се с малки хитрости. Българските интелектуалци са инертни, склонни към себеизява или заемащи позицията на пасивни съветници. От интелекту-алеца се очаква да бъде лидер, идеолог, водач. Затова все още виждам надежда и перспектива в мислещите хора от всяка възраст, избрали да останат в страната си и готови да работят за по-добро бъдеще. Българският народ все пак исторически е доказал своите възрожденски способности. (С малки съкращения.)


Регионална академична мрежа

Регионалният академичен център – Шумен организира наблюдение от новата Астрономическа обсерватория

Стотици шуменци се качиха на Шумен-ското плато, за да наблюдават пасажа на Меркурий от новата Астрономическа об-серватория на 9 май 2016 г. Наблюдението на интересното астрономическо събитие беше организирано от Регионалния ака-демичен център – Шумен, Астрономиче-ския център „Проф. Владимир Шкодров“ и Студентското астрономическо общество на Шуменския университет „Епископ Кон-стантин Преславски“.

Посетителите успяха да видят Мерку-рий, проектиран върху диска на Слънцето с 15-сантиметров рефрактор, както и он-лайн изображение на събитието върху го-лям монитор, получаващ сигнал от 25-сан-тиметров телескоп на Астрономическата обсерватория на Шуменско плато.

Нови изданияНова книга в престижно британско издателство

с участие на учени от БАН

Книгата „Тежкият труд на новосъздаде-ните работни места. Качеството на труд и живот в европей-ските сектори на рас-теж“ (Hard Work in New Jobs. The Quality of Work and Life in European Growth Sec-tors), чиито състави-тели са Урсула Холт-греве, Васил Киров и Моник Рамиул, бе издадена през есента

на 2015 г. от едно от най-престижните издател-ства за социални науки в света – британското „Палгрейв Макмилан“ (Palgrave Macmillan).

Публикацията изследва тежкия труд на но-восъздадените и нарастващи работни места в Европа. Взаимовръзката между режимите на пазарите на труда и на социалното осигурява-не, качеството на труда и качеството на живот се осъществява на много равнища: институции, организации (компаниите и техните клиенти), всекидневния живот на работното място и из-вън него и професионалния и житейски път на работещите. Досега е имало ограничени опи-ти за свързване на тези равнища в анализа на взаимовръзката между ръстa на работните


места, качеството на труда и качеството на жи-вота. Книгата цели да направи точно това, като свърже анализа на структурата и на смисъла на „тежкия труд“. В нея се изследват конфигураци-ите и факторите, които оформят „тежкия труд“, както на европейско ниво, така и на нивото на икономическите сектори, на фирмите и на трудовите траектории. Тя е и опит да се пред-ставят работещите в кетъринга, почистването, строителството, грижите за възрастни хора и управлението на отпадъците. Така в периода между 2000 и 2007 над 50% от новосъздадените работни места са били с лошо качество на тру-да, т.е., несигурни, ниско платени и/или с лоши условия на труд и възможности за социално включване. Най-често става дума за работни места в секторите на услугите. Представените изследователски резултати са от международ-но сравнително изследване, финансирано от 7

Рамкова програма на Европейския съюз (www.walqing.eu) и включващо България и още 10 страни членки на ЕС.

Доц. д-р Васил Киров от Института за из-следване на обществата и знанието при БАН е един от тримата съставители на книгата и ав-тор/съавтор на три глави, а д-р Екатерина Мар-кова и д-р Дарина Пейчева от ИИОЗ, БАН – са съавтори съответно на две и на една глава.

В началото на 2016 г. вече бяха публикува-ни две рецензии за книгата. През месец март 2016 г. списание Applied Research in Quality of Life (2014 Impact Factor 0.818) публикува ре-цензията на Damian Molgaray, а през ап-рил Construction Labour Research News (CLR News) (pp. 40-42) – рецензията на Jan Cremers. Предстои публикуването на рецензии и отзиви за книгата в още няколко международни спи-сания.

Премиера на „Щрихи по житейската пътека“ – нова книга на акад. Тодор Николов

Издателството на БАН „Проф. Марин Дри-нов“, Геологическият институт „Акад. Страшимир Димитров“ и Националният институт по геофизи-ка, геодезия и география представиха на 18 май 2016 г. в Големия салон на БАН книгата „Щрихи по житейската пътека“ на акад. Тодор Николов.

При откриването на събитието председателят

на БАН акад. Стефан Воденичаров подчерта, че акад. Тодор Николов е забележителен учен с изключителен принос за БАН и за българската наука. Акад. Благовест Сендов каза, че е изчел книгата на един дъх, че това е забележително четиво, отразяващо спомените и размислите за изминатия доста дълъг жизнен път на акад.

Николов, опит за откровен поглед назад във времето, през което той е живял и работил. „Сладкодумен автор, който, ако не беше ста-нал геолог, щеше да е отличен писател, книгата има вътрешна фабула“, отбеляза акад. Михаил Виденов, който е и автор на предговора.

Ръководителят на българските експедиции до Антарктида проф. Христо Пимпирев благо-дари на акад. Николов за това, че като негов любим учител в Софийския университет му е дал насока в житейския път и че без неговата подкрепа за Първата българска антарктическа експедиция той нямаше да стигне до Антаркти-да. В знак на почит проф. Пимпирев наимену-


ва на акад. Тодор Николов залива „Николов“ на Южните Шетландски острови на Антаркти-да.

Пред препълнената зала за книгата говориха и акад. Иван Загорчев, ръководителят на На-

ционалната академична мрежа на БАН чл.-кор. Димитър Димитров, деканът на Геолого-географския факултет на СУ доц. д-р Филип Мачев, бившият директор на Университетско издателство Димитър Томов и други.

Научни форумиВ БАН се откри международна научна конференция,

посветена на 150 години от рождението на Пенчо Славейков

На 16 май 2016 г. в Големия салон на БАН бе открита двудневна международна научна конференция, посветена на 150 години от рож-дението на Пенчо Славейков. Конференцията бе организирана от Института за литература към БАН. Партньори на инициативата бяха Сто-личната община и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

В словото си при откриване-то Председателят на Българската академия на науките акад. Сте-фан Воденичаров подчерта, че Пенчо Славейков е творец от ев-ропейски и световен мащаб, а за нас, българите, той е символ на всеотдаен писател, мислител и общественик, допринесъл за кул-турното и духовното издигане на съвременниците си.

Конференцията беше открита от директора на Института за литература към БАН доц. Елка Трайкова, а за делото на Пенчо Славейков говори ръководителят на направление „На-ука“ в посолството на Германия Йорг Шенг. В заседанията на научния форум на 16 и 17 май участваха учени от университети и научни институти от Българска академия на науките,

които изнесоха 44 доклада. Бяха представени и 9 доклада на учени-българисти от елитни европейски университети. Специален акцент бе поставен и върху неосъществе-ната Нобелова награда за Пенчо Славейков.

В пространството пред Народ-ния театър, чийто директор е бил Пенчо Славейков, бе представена изложба, която чрез много неиз-вестни или малко познати доку-менти и снимки разказва за живо-


та и творчеството му. На 17 май в зала „Бъл-гария“ бе организиран тържествен концерт. Акцентът в програмата бе Бетовен, което се обвързва както с философската поема „Cis moll“ на Славейков, така и с интелектуалното му пристрастие към музиката на този компо-зитор.

Към конференцията се присъедини и кметът на италианския град Брунате, където през 1912 г. умира Пенчо Славейков. Той дари вещи на Сла-вейков, които градът ревниво пази почти век. Събитието бе под патронажа на кмета на Сто-лична община Йорданка Фандъкова и е част от културния календар на ЮНЕСКО за 2016 г.

Институтът по астрономия с участие в IX работна среща на международния астрономически консорциум VLT FLAMES Tarantula

От 16 до 19 май 2016 г. в Смолян се прове-де работна среща на научния консорциум VLT FLAMES Tarantula с участието на Института по астрономия с Национална астрономическа об-серватория (ИА с НАО) при БАН. Представител от Института и координатор на научния форум в Смолян беше проф. д.ф.н Невена Маркова.

На срещата бяха изнесени и обсъдени ре-зултати, получени при разработване на 10 те-кущи задачи от програмата на консорциума, от които две с българско участие. Домакинството на нашата страна при провеждането на годиш-ната работна среща на VLT FLAMES Tarantula е признание за постиженията на българската астрономия и на Института по астрономия с

НАО при БАН в изследванията на горещите ма-сивни звезди.

Научната програма на консорциума включ-ваше детайлно изследване на физическите характеристики на около 1000 звезди, разпо-ложени в мъглявината Tarantula (Паяк) и на галактиката Голям Магеланов облак. Анализът на данните и получените до момента резултати бяха представени в 7 доклада на международ-ни астрономически симпозиуми и конференции и 25 научни студии, публикувани в най-реноми-раните астрономически списания в Европа и САЩ. Около половината от тези публикации са реализирани в съавторство с български астро-номи от Института.


„Семинар по екология – 2016“ с международно участие

можност за изява, обмяна на информация и създаване на нови контакти. През двата дни в семинара участваха около 100 души – студенти, докторанти, млади учени и водещи специали-сти в областта на екологията, представители на различни университети, научни организации, министерства и ведомства както от България, така и от чужбина.

Представените 10 пленарни доклада, 42 до-клада и 48 постера в шестте тематични на-правления на „Семинар по екология – 2016“: „Биологично разнообразие и консервационна биология“, „Биотични и абиотични въздейст-вия върху живата природа и механизми на адаптация“, „Екосистемни изследвания, ус-луги и екологично земеделие“, „Ландшафтна екология“, „Екология и образование“ и „Други кореспондиращи направления“, предизвикаха полезни и задълбочени дискусии. Част от до-кладите са съвместни разработки на българ-ски учени и учени от чужбина – Албания, Ита-лия, Република Македония, Република Сърбия, Румъния, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Швей-цария, Швеция.

„Семинар по екология – 2016“ с международ-но участие беше проведен за девета поредна година на 21 и 22 април в заседателната зала на Институт по биоразнообразие и екосистем-ни изследвания (ИБЕИ) – БАН в София. Орга-низаторите на научното събитие – секция „Био-логия“ – СУБ и ИБЕИ – БАН отново посрещнаха голям брой участници.

Аудиторията беше поздравена от предсе-дателя на секция „Биология“ на СУБ – проф. д-р Стефка Чанкова; директора на ИБЕИ – БАН – доц. д-р Анна Ганева; научния секретар на ИБЕИ – БАН – проф. д-р Снежана Грозе-ва; и от член на Управителния съвет на СУБ и председател на секция „Биохимия, биофизика и молекулярна биология“ проф. д.б.н. Диана Петкова. Поздравителен адрес постъпи и от научния секретар на направления „Биомедици-на и качество на живот“ и „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ – БАН, проф. д.б.н. Ди-митър Иванов.

Семинарът с годините се превърна в лесно разпознаваем научен форум, предоставящ въз-


Специално жури определи „най-добър“ до-клад и постер, представени от студенти и док-торанти. Победителите получиха трите тома на Червена книга на Република България – Рас-тения и гъби (Т. 1), Животни (Т. 2), и Природ-ни местообитания (Т. 3), съвместно издание на БАН и МОСВ, София 2015, и грамота.

Невена Малакова – редовен докторант към Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград, България, спечели наградата за най-добър доклад, а Доналтина Вила – студент към Аграрен университет на Тирана, Албания, и специализант на доц. д-р Доля Павлова от БФ на СУ „Св. Кл. Охридски“ по програма „Ера-зъм“ спечели наградата за най-добър постер.

Преди семинарът да бъде закрит, на ауди-торията беше представен научнопопулярния филм със заглавие „В хармония с природата“ с автори проф., д.б.н Бойко Георгиев и инж. Иван Янчев от ИБЕИ – БАН.

Организационният комитет на „Семинар по екология – 2016“ изказва своята любезна бла-годарност: на ръководството на ИБЕИ – за безвъзмездно отдадените за ползване зала, мултимедия и екземпляри от Червена книга на Република България; на БАН – за предос-тавената конструкция за провеждане на по-стерните сесии, и на фирмите БУЛГАП ЕООД и LKB-България ЕООД – за финансовата под-крепа. За първи път научният форум не беше финансово подпомогнат от ръководството на СУБ.

На заключителната част на „Семинар по екология – 2016“ с международно участие учас-тниците изказаха своите благодарности към Организационния комитет. Благодариха за пре-доставената възможност за участие, осъщест-вените нови контакти и изразиха желание се-минарът да се провежда ежегодно. Предвижда се и тази година докладите след рецензиране да бъдат публикувани в сборник.

IV национален конгрес по вирусология с международно участиеДни на вирусологията в България

РезюмеОт 18 до 20 май т.г. в Големия салон на

БАН се състоя IV Национален конгрес по ви-русология с международно участие, известен още като „Дни на вирусологията в България“. Организатор на събитието бе Българското микробиологично дружество към Съюза на учените в България. Председател на този го-лям научен форум бе световноизвестният наш вирусолог акад. Ангел Гълъбов. Бяха изнесе-ни общо 50 доклада, посветени на последни-те постижения в областта на медицинската, ветеринарно-медицинската и растителната вирусология. В конгреса взеха участие про-чути учени, като проф. Франсис Делпейру от Франция, проф. Ищван Тобиаш от Унгария, проф. Анна Папа от Гърция, проф. Раджа-ши Гаур от Индия. Българските вирусолози бяха представени от: екипа на акад. Ангел Гълъбов, екипа на проф. Татяна Червеняко-ва, проф. Радка Аргирова, доц. Антони Сто-ев, доц. Бистра Дикова, проф Райко Пешев и много други. Научният форум приключи с

кръгла маса на тема „Обучението по вирусо-логия във висшите училища“.

В своето слово при откриване на конгреса акад. Гълъбов подчерта: „Щастливи сме да се срещнем и да обсъдим нашите търсения и постижения в областта на вирусологията след ІІІ Национален конгрес през 2012 г. Сега ни предстои да се запознаем с научни но-вости от Европа, Азия и Балканския реги-он и, разбира се, от България, както и да обсъдим на специална дискусия съществу-ващи днес проблеми в обучението по виру-сология“. Акад. Гълъбов представи списание Acta Мicrobiologica Bulgarica, което се издава от Българското микробиологично дружество. Списанието обхваща най-актуалните пости-жения във всички клонове на микробиологич-ната наука, а последният му брой е посветен на настоящия Четвърти конгрес по вирусо-логия.

При откриването директорът на Институ-та по микробиология „Стефан Ангелов“ при


БАН чл.-кор. Христо Найденски също поз-драви форума, като фокусира вниманието на присъстващите към основните направления, обхващащи пленарните доклади, научните съобщения и постери. Те представят най-ак-туалните въпроси от общата, медицинската, ветеринарната и растителната вирусология. Чл.-кор. Найденски изрази очакванията си за плодотворна и обществено-полезна работа на конгреса.

Поздравления поднесоха проф. Паскал Же-лязков, директор на Националния диагности-чен и научноизследователски ветеринарноме-дицински институт „Проф. д-р. Георги Павлов“ в София, и акад. Ангел Гълъбов, посветено на делото на 97-годишния проф. Петър Андонов, който има значими, заслужаващи дълбоко ува-жение, заслуги за развитието на медицинската вирусология, както и за обучението по вирусо-логия в Биологическия факултет на Софийския университет.

Доклад за ролята на т.нар. малки интер-фериращи РНК-и в борбата срещу човешките ентеровирусни инфекции представи доц. Нико-лай Петров, вирусолог от Института по почво-знание, агротехнологии и защита на растени-ята „Никола Пушкаров“ към Селскостопанска академия и от Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН. Проф. Раджаши Гаур от Индия говори за резултати от про-учванията върху бегомовирусите, виновни за намаляване на добивите от редица зеленчуци в света и така водещи до съществени иконо-мически загуби.

Проф. Ищван Тобиаш от Унгария разгледа периодичната поява на вирус, причинител на петнистото изсъхване по доматите (TSWV). Доц. Бистра Дикова от „Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията“ пред-стави разпространението на краставичния мо-заечен вирус и причинените от него заболява-ния при ароматни медицински растения, които са перспективни за добив на етерично масло. Доц. Антони Стоев се спря на някои особености на вирусните болести по растенията от значе-ние за агроекосистемите. Проф. Райко Пешев разгледа особеностите на злокачествената ка-тарална треска, проучена от неговия екип пре-ди две години в Софийския и във Варненския зоопарк. Проф. Франсис Делпейру от институ-та „Пастьор“ в Париж разгледа съвременните

възможности за овладяване и ликвидиране на полиовирусите от рода ентеровируси, причини-тели на полиомиелита (детския паралич). Екип от млади изследователи, ръководени от акад. Ангел Гълъбов, привлече вниманието с проуч-ванията върху възможностите за лечение на ентеровирусините инфекции.

Сериозен отпор срещу инвазията на ХИВ-инфекцията е въвеждането на т.нар. протеаз-ни инхибитори в терапията, за което докладва проф. Радка Аргирова. Във фокуса на внима-нието бе съобщението на проф. Анна Папа от Катедрата по микробиология при Медицин-ския университет в Солун. Тя се спря на инфекции, причинени от арбовируси през последните години в средиземноморските страни. Много полезно за клиничната прак-тика бе проучването върху възникнали гас-троентерити с вирусна етиология, направено от екип на проф. Татяна Червенякова от сто-личната Специализирана болница по зараз-ни и паразитни болести „Проф. Ив. Киров“. Обхваната е група от ученици (общо 22, от които 17 момчета и 5 момичета) от Профе-сионално училище по компютърни техноло-гии и системи в Правец. Анализ на данните от вирусологични изследвания и от клинично протичане на инфекциите с грипен вирус и с респираторно-синцитиален вирус на пациенти в Инфекциозна болница „Проф. Иван Киров“ – София, направи Иван Иванов. Той предста-ви труда на изследователски екип от същата болница, от Медицински университет в София и от Националния център по заразни и пара-зитни болести.

Интересни резултати от досегашни проучва-ния, с потенциал за нови разработки, предста-виха група вирусолози от Варна. Изследвания-та на доц. Лилия Иванова, ръководител на Ка-тедрата по микробиология и вирусология при Медицински университет – Варна и на Живка Стойкова от Клинична лаборатория при болни-ца „Света Марина“ показват, че разпростра-нението на инфекцията с цитомегаловируси е най-разпространената сред населението в Се-вероизточна България и се появява главно в първите години от живота. Друго проучване на експерти от Варна отчита висока честота и на инфекциите с вирус Епщайн-Бар сред населе-нието на Североизточна България, като най-го-лям риск от развитие на Ходжкинов лимфом


съществува в първите три години след тази ин-фекция.

Ново предизвикателство в областта на ви-русологията е окултният хепатит В, проучен от варненските изследователи сред 55 пациенти от МБАЛ „Св. Марина“. Това са пациенти с клинични данни за чернодробна дисфункция и повишени чернодробни ензими.

От началото до края този голям научен фо-рум бе изпълнен с практически идеи в полза на хората, както и с новаторски, откривателски дух, творчески, смели погледи към бъдещото. За това не е пресилено да се каже, че IV На-ционален конгрес по вирусология се превърна в своеобразен портал към нови научни завое-вания.

ИнформацИонен Бюлетин на БАНd0%b1%d1%8e%d0%bb%… ·...

Documents