Книга за учителя · 2018-06-06 · Книга за учителя Книга за...

Книга за учителя


Люсила Цанкова

Емилия Лазарова

Нели Гетова

Георги Коцев

ГЕОГРАФИЯИ ИКОНОМИКА






www.prosveta.bgwww.e-uchebnik.bg

Люсила Цанкова, Мая Василева, Нели ГетоваЛюсила Цанкова

Мая Василева



ISBN 978-619-222-205-5

Цена 9,00 лв.


Люсила ЦанковаМая ВасилеваНели Гетова

ПРОСВЕТА ПЛЮССофия


7

© Люсила Петкова Цанкова, Мая Петрова Василева, Нели Маринова Гетова, 2018 г.© Антония Михайлова Мечкуева – художник на поредицата на корица, 2018 г.© Лало Николаев Николов – художник на корицата, 2018 г.© Бояна Иванова Павлова – графичен дизайн, 2018 г. © „Просвета Плюс“ ЕООД, всички права запазени.

ISBN 978–619–222–205–5

3

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ЧАСТ ПЪРВА

ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 7. КЛАС.ОБЩОНАУЧНИ И ДИДАКТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА КУРСА / 7

1. МЯСТО НА ПРЕДМЕТА ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В 7. КЛАС В СИСТЕМАТА НА ГЕОГРАФСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В СРЕДНО-ТО УЧИЛИЩЕ / 7

2. МОДЕЛ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В 7. КЛАС / 8

2.1. Цели на обучението / 92.2. Учебно съдържание / 11

3. ОБРАЗОВАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В 7. КЛАС / 15

3.1. Форма на организация / 153.2. Контролът в обучението по география и икономика в 7. клас / 15

4. РЕСУРСИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В 7. КЛАС / 16

4.1. Учебната програма за 7. клас / 164.2. Учебникът по география и икономика за 7. клас / 174.3. Указание за работа с електронния учебник / 204.4. Учебната тетрадка / 224.5. Книгата за учителя / 22

Примерен тематичен план / 23

Примерно годишно тематично разпределение / 26

ЧАСТ ВТОРА

ИДЕИ, ПОДХОДИ И ТЕХНИКИ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА МОДЕЛА НА ОБУЧЕНИЕ / 58

1. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА НОВИ ЗНАНИЯ – ОСОБЕНОСТИ, МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ, ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ / 58

2. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА ДЕЙНОСТ – ОСОБЕНОСТИ, МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ, ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ / 120

4

3. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА ОБОБЩАВАНЕ – ИЗХОДНИ ПОСТАНОВКИ, МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ, ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ / 123

4. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА КОНТРОЛ – ИЗХОДНИ ТЕОРЕТИЧНИ ПОСТАНОВКИ, МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ, ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ / 128

4.1. Тестови задачи за входно ниво – вариант 1 / 1324.1. Тестови задачи за входно ниво – вариант 2 / 1364.2. Тестови задачи за тематичен контрол / 140

4.2.1. Раздел І. Европа / 140 4.2.2. Раздел II. Балкански полуостров / 143 4.2.3. Раздел ІII. България / 146

4.3. Тестови задачи за годишен контрол – вариант 1 / 149

4.3. Тестови задачи за годишен контрол – вариант 2 / 153

Литература / 158

5

Уважаеми учители,

Настоящата книга представя модела на обучение по география и икономика в 7. клас. Той е изцяло съобразен с изискванията на ДОС за учебно съдържание и на новата учебна програма за 7. клас. Съчетава иновациите в географското образование и традициите при изучаването на географията на континентите и на по-малки по обхват територии (Балканския полуостров и България). Моде-лът е надеждно средство, един от възможните варианти за постигане на целта на обучение в 7. клас, тъй като:

– предлага възможности за разбиране и осмисляне от ученика на слож-ните природни, политически, икономически и социални процеси и явления в Европа, Балканския полуостров и България;

– активизира учениците, развива тяхната самостоятелност, насочва ги към поемането на собствена отговорност;

– дава възможност за решаване на сложни задачи на принципа общо – особено – единично;

– развива компетентността за учене (учи учениците на методология – как да учат); изгражда географска грамотност, компетентност и модели на поведение в геопространството;

– стимулира интереса към географското знание и познание; предлага уче-не чрез забавление;

– дава възможност за нов тип взаимодействие между учителя и ученици-те, основано на интеракцията; води до промяна на техните роли, до соци-ологизация на образователния процес; отличава се със засилена дейностна ориентация, насочена към формиране на компетентности;

– прави възможно прилагането на разнообразни географски методи и подходи;

– улеснява проектно базираното обучение.Чрез него се прилагат идеите на новата образoвателна политика на държа-

вата в средното училище, насочена към разбиране и осмисляне на знанието, ограничаване на ролята на репродуктивното знание, стимулиране на самостоя-телната познавателна дейност и творческа активност на учениците, създаване на нагласа за обучение, самообучение и самоусъвършенстване през целия жи-вот. Моделът е проектиран в учебника за 7. клас. Акцентът при разработването му е поставен върху подбора, структурирането и представянето на учебното съдържание съобразно целите на обучение и очакваните резултати от него, фиксирани в учебната програма по области на компетентности. Функционал-ността на учебника е постигната чрез разработената от авторите методика и технология за работа с текстовите и извънтекстовите му компоненти. Прием-ствеността с обучението по география и икономика в 5. и 6. клас в учебника за 7. клас се осъществява чрез: мотивиране на учебната дейност по раздели чрез въвеждащи текстове; представяне на основните моменти в съдържанието на уроците за нови знания като въпроси; структуриране на учебното съдържание

6

към всеки въпрос чрез извеждане на основното, най-важното и маркирането му чрез съответен шрифт; разясняване на всеки структурен компонент в съдържа-нието на урока за нови знания чрез кратки обобщаващи теоретико-познавател-ни текстове; представяне на част от основния текст на някои урочни единици в таблици или чрез извеждането му под илюстрации; формулиране на обобщения при всеки урок за нови знания в рубриката „Запомнете“. Новият учебник за 7. клас е източник на информация и средство за организиране на познавателната дейност на учениците в клас и у дома. При разработване на учебното съдър-жание в него сме се съобразили с новото място на ученика в образователния процес – с превръщането му от обект в субект на обучението, с интересите и потребностите на учениците от тази възрастова група, с постигането на целите на обучение чрез дейност и на базата на мотиви, с наличните до момента зна-ния, умения и компетентности на учениците и на не на последно място, с функ-циите на училищния учебник – класически (информативна, трансформираща, систематизираща, организираща) и съвременни (мотивираща, интегративна, координираща, развиваща).

Книгата за учителя е с практико-приложна насоченост. Тя е разработена въз основа на изведените в книгата за учителя за 5. и 6. клас съвременни теорeтич-ни постановки на дидактиката на географията. Чрез нея е представен моделът на обучение по география и икономика в 7. клас, предложени са идеи за него-вото осъществяване. Всички типове уроци (за нови знания, за дейност, за об-общаване и за контрол) са разгледани в система, чрез извеждане на основните характеристики на всяка от посочените системи. Книгата съдържа методически разработки на всички уроци за нови знания в разделите „Балкански полуос-тров“ и „България“, на избрани уроци за дейност, за обобщаване и за контрол. Методически разработки на уроците за нови знания в раздел „Европа“ не сме представили. Причината е, че континентът се изучава по същия алгоритъм като останалите континенти. В книгите за учителя за 5. и в 6. клас сме разработили методически варианти на всички уроци за нови знания в разделите „Африка“, „Северна Америка“, „Южна Америка“, „Азия“ и „Австралия“. Те може да се ползват като варианти при разработването на уроците за нови знания в раздел „Европа“. Считаме, че по този начин предлагаме както надеждна, проверена в практиката на обучението по география в 5. и в 6. клас методическа основа за разработване на новото учебното съдържание в раздела, така и творческа сво-бода на учителя.

Уважаеми колеги, Желаем на вас и вашите ученици успешна и ползотворна работа с учебния

комплект по география и икономика в 7. клас.Авторите

7

Ч А С Т П Ъ Р В АГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 7. КЛАС. ОБЩОНАУЧНИ И ДИДАКТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА КУРСА

1. МЯСТО НА ПРЕДМЕТА ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В 7. КЛАС В СИСТЕМАТА НА ГЕОГРАФСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

С курса география и икономика за 7. клас продължава реaлизирането на страте-гията на географското образование в средното училище, проектирана в учебната документация по предмета. С него завършва изучаването на география и иконо-мика в прогимназиалния етап. Ето защо той има много важна роля за постигането на целта на географското образование на равнище образователен етап. Макрос-труктурата на курса се определя от доказаната в продължение на много години целесъобразност при изучаването на триединството Европа – Балкански полуос-тров – България, от приемствеността с обучението по география и икономика в 5. и 6. клас, от постиженията на географската наука и тяхното адаптиране за целите на обучението по предмета в 7. клас, от възрастовите особености на учениците, от необходимостта за взаимодействие с учебни предмети от КОО – „Обществени науки, гражданско образование и религия“ и „Природни науки и екология“.

И в 7. клас продължава формирането на светогледа на учениците. Това става чрез разкриване на регионалното проявление на формулираните в 5. и 6. клас водещи идеи и с въвеждането на нови, чрез проследяването на регионалното проявление на общи географски закономерности, около които се обединява ця-лото учебно съдържание.

Курсът по география и икономика 7. клас се основава на индуктивния пoд-ход. Чрез него учениците ще продължат да усвояват знания за конкретното про-явление на общото, ще прилагат усвоените в 5. и 6. клас знания, умения и компе-тентности в сходни и нови ситуации. Ще усвояват системи от единични понятия въз основа на усвоените в 5. и 6. клас общи понятия, чрез които ще придобият знания за уникалното, неповторимото, особеното на географските обекти и яв-ления, ще преодолеят проектираното в учебните програми противоречие меж-ду интегралния характер на географската наука и уникалното, специфичното на географските обекти и явления. Този подход е от значение при определяне на мястото на курса по география и икономика в системата на обучението по предмета. Курсът в 7. клас е свързан с всички курсове в прогимназиалния етап (5. и 6. клас) и с някои курсове в гимназиалната степен на СУ (8., 9. и 10. клас – общообразователна подготовка и разширена подготовка, 11. и 12 клас – раз-ширена подготовка). Много тесни са връзките с 5. и 6. клас. До голяма степен постигането на целта на обучението по география и икономика в 7. клас зависи от степента, в която са постигнати очакваните резултати от обучението в 5. и в 6.

8

клас по отношение усвоеност на знанията (включително общи понятия, водещи идеи, закономерности), формираност на уменията, компетентностите, ценност-ните ориентации и моделите на поведение. В значителна степен самостоятелната познавателна дейност на учениците се основава на прилагане на усвоените в 5. клас знания за вътрешния строеж и външните обвивки на Земята, за континeн-тите и океанитe на планетата, за основни географски закономерности, за струк-туроопределящи понятия (географска карта, градусна мрежа, паралели, мериди-ани, релеф, полезни изкопаеми, климат, води, природни зони, икономика и др.); формираните умения за ориентиране, за четене на географска карта, за работа с контурна карта, за четене на стълбчеста и кръгoва диаграма, за изготвяне на съчинение описание и др.; формираните компетентности за вземане на решения въз основа на усвоени знания за изразяване и отстояване на собствено станови-ще, за оценяване и др. Функционалната връзка с курса в 5. и в 6. клас се обяс-нява и с факта, че според новата нормативна база изучаването на континентите започва в 5. и продължава в 6. клас – усвояват се водещи за регионалната геогра-фия идеи и знания за континентите и океаните, основни алгоритми за характери-зиране на географски обекти (географско положение на континент; климатичен пояс; природна зона; отделна страна и др.). Курсът в 7. клас е методологична и емпирична основа и за успешното изучаване на география и икономика в 8. и в 9. клас, тъй като на базата на усвоените методологични и емпирични знания за Европа, Балканския полуостров и България и на дедуктивния подход се издига теоретичното равнище на природната и на социално-икономическата география – предмет на изучаване в 8. и в 9. клас. В 7. клас се формират умения и компе-тентности с голяма честота на използване в посочените класове. Следователно курсът в 7. клас, както и този в 6. клас, е свързващото звено между общата и регионалната география на света, което определя и мястото му в системата на обучение по география и икономика в СУ. Особено тесни са връзките с курса по география на България в 10. клас, чрез който усвоените знания и умения и компетентности за разумна дейност в географското пространство, придобити при изучаването ѝ в 7. клас, се разширяват, обогатяват и осмислят на по-високо научно-теоретично равнище. Курсът дава възможност за прилагане на интеграл-ния подход на междупредметно равнище чрез осъществяване на взаимодействие с учебни предмети от КОО – „Обществени науки, гражданско образование и религия“ и „ Природни науки и екология“.

2. МОДЕЛ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В 7. КЛАС

Моделът на обучението по география и икономика в 7. клас е разработен въз основа на изведените в книгите за учителя за 5. и 6. клас изходни теоретични постановки относно: стратегията за развитие на средното образование в Бълга-рия; особеностите на образователния процес по география и икономика; ролята на дидактическото моделиране за повишаване на качеството и ефективността на географското образование; иновациите в съвременната дидактика на гео-

9

графията относно основните характеристики на обучението; успешните модели на обучение по предмета в страните с развита образователна система в Европа (вж. книга за учителя за 5. клас – част първа). Разработеният от нас модел на обучение за 7. клас е основан на силните страни на изследваните успешни мо-дели на обучение в страните с развита образователна система, на онези техни характеристики, които са доказали своята ефективност и са в съответствие с традициите и иновациите в българското географско образование. Моделът га-рантира постигането на фиксираните в учебната програма по география и ико-номика за 7. клас очаквани резултати за знания, умения, компетентности и мо-дели на поведение, формирането на ценностни ориентации. Той дава конкретни идеи за планирането, реализирането и рефлексията на обучението.

Моделът на обучение по reorрафия и икономика в 7. клас, както и в 5. и 6. клас, е изцяло съобразен с нормативните документи на МОН, отнасящи се до съдържанието на обучението. Той е един от възможните варианти за обучение по предмета, който осигурява качество на географското образование, предлага технологии и методи на обучение и контрол, гарантиращи постигането на целта, ефективността на системата на обучение по география и икономика. Разрабо-тен е на основата на актуални принципи на дидактиката на географията, широко прилагани в страните с развита образователна система, а именно: принцип за насоченост към целта (към ценност; към значимост; към бъдещето; към форми-ране на поведение); насоченост към учениците (ориентиране на обучението по география и икономика към възможностите, потребностите и очакванията на учениците); насоченост към науката (относно актуалното равнище на географ-ската наука; нейната структура, граници, възможности за приложимост в раз-лични сфери на живота; предметно-научните методи за събиране, представяне и тълкуване на информация).

Компонентите на модела – учебна програма, учебник, учебна тетрадка и книга за учителя, са разгледани подробно в т. 4. „Ресурси за осъществяване на образователния процес по география“.

2.1. Цели на обучението

Целите на обучение по география и икономика са представени в нормативните документи на МОН за обучението по предмета (Учебна програма по география и икономика за 7. клас – 2017 г.). Те са формулирани въз основа на водещи по-ложения от теориите за социалното управление на системите и за управлението на образователния процес. Обучението по география и икономика в 7. клас е насочено към овладяване на базисни знания, умения и придобиване на ключови компетентности, свързани с формиране на основите на географската култура за заобикалящото пространство на регионално ниво като част от общата култура на учениците. Следователно главната цел е да продължи формирането на географската култура на учениците като част от тяхната обща култура за разумна дейност в географското пространство на регионално, нацио-нално и локално равнище чрез изучаване на триединството Европа – Бал-

10

кански полуостров – България. Тя е декомпозирана на подцели, определящи очакванията към основните постижения на учениците в края на учебната година по отношение на: знания – усвояване на системи от знания за географското по-ложение, природата, населението, политическата карта, икономиката и избрани страни на Европа; за по-малки по мащаб територии – Балканския полуостров и България, разгледани на фона на Европа и в тясна връзка с континента, а не самоцелно; умения – усъвършенстване на уменията за получаване на информа-ция от различни източници, за интерпретиране и представяне на информация; формиране на нови умения – чертане на графични изображения (климатограма, кръгова диаграма, картограма и др.), работа с план на селище, изработване на проект, извършване на учебно маркетингово проучване, участие в географска игра, самостоятелна изследователска дейност и представяне на резултатите от нея, участие в дискусия, моделиране; формиране на модели за разумно пове-дение в географското пространство; формиране на ценности – интерес към географското знание, светоглед и взаимна връзка между природата и човека, за природата и нейното опазване; формиране на нравствено-естетически цен-ности, насочени към разбиране на проблемите на хората в отделните континен-ти, в родната страна и в родния край; за равенство между хората, осъзнаване на необходимостта от сътрудничество между тях. Нов момент в нормативната база е обвързването на очакваните резултати от обучението с отделни ключови компетентности, представени в 6 групи.

Учебният предмет география и икономика има отношение към всички групи и според изискванията на учебната програма допринася за тяхното формира-не. Посочените в нормативната база компетентности са проектирани в състава на учебното съдържание и в извънтекстовите компоненти на новия учебник за 7. клас. Главната цел и подцелите на учебната програма са декомпозирани по области на компетентости, на ниво теми и урочни единици. Съдържанието и обемът на целта на посочените равнища са представени във втората част на книгата. Съдържанието на очакваните резултати по стандарти и теми пряко ко-респондира с целите, гарантира тяхното постигане, насочва към усвояване на обобщени знания за географските обекти и явления, на методологични знания с голяма честота на приложение, на водещи идеи и закономерности, формиращи светогледа на учениците, към регионалното и локалното проявление на посоче-ните водещи идеи и закономерности, към подбор на ярки факти за изучавани-те географски обекти. Очакваните резултати на учебната програма представят общообразователния минимум по предмета в 7. клас, който включва знания, умения и отношения с голяма честота на приложение в средното училище, т.е., с голяма научна и практико-приложна значимост. Начинът, по който се измер-ват крайните резултати от обучението, разумната дейност в географското прос-транство на базата на усвоени географски знания, е представен във втората част на книгата (вж. системата за контрол). По наше мнение с оглед осъщест-вяване на приемственост с гражданското образование и усвояване на модели за разумна дейност в геопространството на базата на усвоени географски знания

11

и компетентности би могло да се формулира и нова подцел: „Да продължи со-циалното адаптиране на учениците към заобикалящата ги действителност“ чрез съжителство с други хора независимо от техния език, култура, раса, религия.

Обучението по география и икономика в 7. клас е насочено към света на съвременния ученик, към неговото бъдеще, тъй като познаването на същност-та, особеностите и териториалното разположение на географските обекти, на динамичните промени в природата, в управлението и организацията на обще-ството в Европа, на Балканския полуостров и в България изисква от ученика такива знания и компетентности, които да му позволят да се включи успешно в социалната срeда.

2.2. Учебно съдържание

Учебното съдържание в 7. клас е средство за постигане на целите на обучение-то в този клас. То е конструирано въз основа на учебната програма и отразява съвременните дидактически постановки за учебното съдържание. Представено е на две равнища – макроструктура и микроструктура. Макроструктурата дава представа за логическата структура на географското познание в курса. Включ-ва една тема с методологически характер и три раздела.

Учебното съдържание за Европа, Балканския полуостров и България е раз-работено на основата на системния, типологичния и комплексния подход. Ком-плексното изучаване на различни по обхват територии в 7. клас с акцент върху техните уникални черти допринася за разкриване на интегралния характер на географското познание, на връзките в системата природа – общество – иконо-мика на регионално, национално и локално равнище, води до преодоляване на формализма в обучението, наложен от типологичния подход.

Подборът, структурирането, разработването и представянето на учебното съдържание в модела са обусловени от целите на обучение в 7. клас, от логи-ката на географията като наука и нейните съвременни постижения, от особено-стите на образователния процес по география, от възрастовите характеристи-ки на учениците, от тяхното входно равнище, от мястото на курса в средното училище, от фиксираните в учебната програма очаквания за резултатите и по-стиженията на учениците в края на учебната година. Всеки раздел започва с въведение, което включва кратки теоретико-мотивиращи текстове и очакваните резултати към знанията, уменията, компетентностите, моделите на поведение и ценностните ориентации на учениците. Акцентите при разработване на всеки от разделите на учебното съдържание са два: 1. Представяне на необходима, достатъчно генерализирана и обобщена географска информация за овладяване на предвидените в учебната програма географски знания; 2. Представяне на методологични знания и създаване на условия, позволяващи формирането на умения за извършване на различни дейности, формиране на компетентности – вземане на решения въз основа на усвоени географски знания и умения. После-дователността на разделите се определя от структурата на учебната програма и не се нуждае от обосновка.

12

Разделите са обвързани логически, което позволява на учениците да при-лагат усвоените знания, умения и компетентности, получени при изучаването на Европа, при усвояването на учебното съдържание за Балканския полуос-тров и България; да прилагат прийомите за развиване на логическото мисле-не (анализ, синтез, сравнение, умозаключение). Големи възможности за осъ-ществяване на посочените дейности и подходи има при изучаването на тери-ториални единици с различен обхват – континент, регион, страна. Например при всеки нов урок в раздел „Европа“ има въпрос – кое от наученото в него се отнася за Балканския полуостров. И при трите различни по обхват тери-тории акцентът се поставя върху усвояването на знания за уникалното, спе-цифичното за тях, върху причините, които го обуславят, върху комплексния характер на тяхното изучаване, върху начина, по който си взаимодействат природата и обществото, и последиците от това взаимодействие – икономи-ческата и политическата организация на обществото, контрастите в иконо-мическото развитие и причините за тях. Изискванията на учебната програма дават възможност на авторите да запознаят учениците с някои от глобалните проблеми на човечеството (демографски, продоволствен, екологичен) и с тях-ното регионално проявление в Европа, на Балканския полуостров и в Бълга-рия. Формулировките на темите са изведени от учебната програма. Смятаме, че за учениците от тази възрастова група е подходящо, тъй като се извеждат на преден план географските обекти, предвидени за изучаване в 7. клас. Чрез структурирането на учебното съдържание в посочените раздели на ученици-те се дава възможност да осмислят комплексността на географската наука и нейния практико-приложен характер, ролята и значението ѝ в живота на от-делния човек. Логическата структура на всеки дял от учебното съдържание е представена във втората част на книгата.

Микроструктурата на учебното съдържание е конкретизация на макрос-труктурата чрез разработване на учебното съдържание на ниво урочни единици в учебника по география и икономика за 7. клас. Подборът, структурирането и представянето му на това равнище е в съответствие с принципите за научност, достъпност, системност, нагледност, възпитаваща насоченост; с очакваните ре-зултати от постиженията на учениците. Акцентът е поставен върху състава на учебното съдържание – водещи идеи (затвърдяване на водещите идеи от 5. и 6. клас и въвеждане на нови); върху теоретичните знания (изясняване на ре-гионалното проявление на общи закономерности, формиране на неголям брой общи понятия поради регионалния характер на курса); върху формирането на системи от единични понятия за всяка от посочените територии с цел разкри-ване на уникалното, неповторимото в изучаваните обекти и явления; върху ем-пиричните знания – подбор на ярки факти, потвърждаващи закономерностите в развитието и разположението на изучаваните обекти; върху методологически-те знания (алгоритми), описващи начините на дейност (последователността на действията и операциите, които трябва да извършат учениците, за да формират нови умения или да усъвършенстват формираните).

13

Водещите идеи в 7. клас, които се отнасят за всяка от изучаваните терито-рии, са:– Географията на континентите и по-малките по обхват територии (региони и

страни) разкрива, обяснява и доказва пространствените различия и законо-мерности в развитието на природата, населението и икономиката им, дава научни обяснения за тяхното сложно взаимодействие.

– Географското положение е основна и определяща категория за всеки гео-графски обект, фактор за икономическото и културното развитие на всяка територия (континент, регион, страна, роден край).

– Природата на всяка територия е условие и среда за живот и дейност на хора-та в нея. Обществата в нея си взаимодействат с природата и я изменят.

– Животът на хората на всяка територия е повлиян от историческото ѝ мина-ло, зависи от начина, по който те използват ресурсите ѝ, от тяхното съхра-няване за бъдещите поколения, от грижата им за опазване на природата.

– Всяка територия има проблеми, някои от които имат географски измерения.За всяка от изучаваните в 7. клас територии може да се изведат и специфич-

ни само за нея водещи идеи. Например за България: 1. Териториалните различия и закономерности в разпределението на насе-

лението и на основните икономически дейности в България са резултат от ком-плексното влияние на множество фактори, от начина, по който се осъществява взаимодействието между природата и обществото.

2. Много от проблемите на страната имат географски измерения, поради което географската наука може да допринесе за тяхното решаване.

В книгата са предложени и конкретни методически решения за въвеждането и осмислянето на водещите идеи (вж. методическите разработки на уроците във втората част).

Основна закономерност в учебното съдържание е зоналността. И в 7. клас се проследява регионалното ѝ проявление при изучаване на посочените тери-тории: изменението на природните компоненти (без релефа и полезните изко-паеми) по географска ширина и надморска височина. Разкриват се връзките и взаимното влияние между природните компоненти, обяснява се резултатът от тяхното взаимодействие (формирането на природните зони на Европа и на Балканския полуостров и природни области в България). Във всеки раздел се проследява връзката между природноресурсния потенциал на дадената терито-рия, икономическата организация на обществото и живота на хората.

Общите понятия, които се формират чрез обучението по география и иконо-мика в 7. клас, са малко на брой, тъй като курсът е регионален (полдери, фиорди, лесостеп, лесотундра, канелени почви, източно православие, католицизъм, про-тестантство, интеграция и др.). Съдържанието им се разкрива чрез определения. Те са изведени и в речника. Във втората част на книгата са предложени методи-чески решения за въвеждането и разкриването на съществените им белези. Уро-ците за тематично обобщение дават възможност за прилагане на общите поня-тия и за осмислянето на системата от такива понятия. В 7. клас се използва сис-

14

темата от общи понятия, въведена в 5. и в 6. клас – континенти, океани, релеф, полезни изкопаеми, климат, води, природна зона, население, икономика и др. Тя е основа за формирането на системи от единични понятия. Единичните понятия са сложни, тъй като имат двуслойна структура – познавателна основа (същест-вените белези на общите понятия) и емпирична надстройка (белези, представи и факти за отделния обект, обединени от теоретични конструкти – водещи идеи и закономерности). Чрез тях се разкриват специфичните, уникалните особености на единичните географски обекти. Във втората част и за тях са предложени кон-кретни методически решения за въвеждането им. Най-общо те се свеждат до следното: учителят разкрива съществените белези на дадено единично понятие, които са еднакви с тези на общото понятие, след което разкрива чрез обяснение признаците, които правят единичния географски обект уникален, неповторим.

Важен компонент в състава на учебното съдържание са фактите. Поради големия обем на фактологичния материал при изучаване на континентите и на родната страна от особено голямо значение е техният подбор. Той е извършен по критериите: необходими, достатъчни, съобразени с изискванията на учеб-ната програма. Чрез учебното съдържание в 7. клас се въвеждат факти, които да потвърдят общите закономерности и особености в развитието на природата, населението и икономиката на изучаваните територии, общото и уникалното за всяка от тях. Броят им се определя от изискванията на учебната програма и включва данни (за площта на изучаваните територии, за броя и средната гъсто-та на населението им, за някои производства и др.) и географска номенклатура – имената на географски обекти.

Методологичните знания имат голям относителен дял в учебното съдържа-ние поради новата образователна политика на държавата за усвояване на зна-нията чрез дейност. Уроците за дейност са 18 на брой. Чрез тях се развиват и усъвършенстват формираните в 5. и в 6. клас умения, компетентности и модели на поведение – например умения и компетентности за оценяване на географско положение на континент или страна; за изразяване на мнение и отстояване на собствено становище; за разбиране на проблемите на хората в дадена тери-тория; за опазването и съхраняването на природата и нейните богатства и др. Формират се нови – за изработване на: графични изображения, проект, мар-кетингово проучване; за четене на план на селище; за участие в дискусия; за самостоятелна изследователска дейност и др. В тези уроци се въвеждат правила (алгоритми), чрез които се изгражда ориентировъчна основа на дадено умение, осигурява се възможност за многократно прилагане на формираните умения – например за четене на профил на релефа, на климатограма и хидрограма, за извличане на информация от различни източници, за сравняване и географско характеризиране на обекти, за изготвяне на маршрути за пътешествие др.

Равнищата на формиране на уменията и компетентностите – изграждане на ориентировъчна основа, формиране и развиване на умения чрез възприемане, представяне, осмисляне и интерпретиране на географска информация, са пред-ставени във втората част на книгата (вж. Система на уроците за дейност).

15

3. ОБРАЗОВАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В 7. КЛАС

Изходните теоретични постановки за образователния процес по география са из-ведени в книгата за учителя за 5. клас (вж. Част първа). Отличителни черти на този процес, проектирани в учебника за 7. клас, са: осъществяване на нов тип взаимо-действие между учителя и учениците, при което и двата субекта изпълняват нови роли (на сътрудничество, на партньорство, на съвместна дейност във всички зве-на на образователния процес, на споделена отговорност); поставяне на ученика с неговите интереси и потребности в центъра на образователния процес; създаване на нова среда на общуване, която създава условия за взаимно възприемане, зачи-тане и разбиране на субектите, обмяна на информация между тях, взаимодействие на субектите, основано на интеракцията, на различни форми на организация на обучението, на съвременни технологии, основани на учебните ситуации и насоче-ни към постигането на целта на обучението (Гайтанджиева, 2001).

3.1. Форма на организация

Основна форма на организация на образователния процес по география е урокът, с нови акценти в неговата структура и проектиране. Във втората част на книгата уроците са представени в системи, всяка от които се отличава от останалите по цел, структура, състав и организация. Структурата на всеки от основните типове уроци е представена на три равнища – макроструктура, мезоструктура и микроструктура, с акцент върху източниците на информация (вж. методическите разработки).

3.2. Контролът в обучението по география и икономика в 7. клас

Контролът в 7. клас е обвързан с очакваните резултати от обучението, предста-вени в нормативните документи (ДОИ за учебно съдържание и учебната програ-ма за 7. клас). Разработен е в система, която включва текущ контрол (урочен и тематичен) и годишен контрол. Началният контрол е представен само чрез тест за входно равнище в два варианта, във втората част на книгата за учителя. Ва-риантите са тематично и съдържателно обвързани с предстоящото за изучаване учебно съдържание в 7. клас. Чрез тях се проверява степента на усвоеност на фундаментални знания, умения и компетентности, свързани с географията на континентите, с голяма честота на използване. Основните параметри на кон-трола, проектирани в разработената от авторския колектив система за контрол, са: цели на контрола, съдържание, инструментариум, методика и технология на контрола (форма, време, начин на отчитане на резултатите, промяна на параме-трите в зависимост от степента на формираност на географската култура и др.) При разработването на системата авторите са акцентирали: върху коректното и точно формулиране на целта на контрола и обвързването ѝ с целите на обуче-нието; върху функциите на контрола (управленска и формираща); върху пред-мета на контрола (като обем учебно съдържание), неговия състав (водещи идеи, знания, начини за дейност, умения, компетентности, модели на поведение), ниво

16

на усвоеност (по Б. Блум); върху формите на контрола (индивидуална, групова, екипна). Системата за контрол в учебника е представена от въпроси и задачи към всички уроци за нови знания, за дейност и за обобщаване. Тя включва и три теста за тематичен контрол към всеки раздел на учебното съдържание и тест за годишен контрол. Всички тестове са с по 25 въпроса – 20 със структуриран отговор и 5 със свободен. В книгата има идеи за коментиране на резултатите от контрола, както и примерна разработка на урок за контрол. Контролът дава информация за постигнатите резултати в образователния процес и е в основата на вземането на управленски решения за повишаване на ефективността на обу-чението.

4. РЕСУРСИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В 7. КЛАС

Информационно-методологическите ресурси са ОС за учебно съдържание, учебната програма за 7. клас, учебникът по география за 7. клас (книжен и електронен вариант), както и географските карти, електронните източници на информация (ГИС, интернет). Учителите по география са основният човешки ресурс, с чиято помощ се внедрява новата учебна документация и се постигат фиксираните в нея очаквани резултати по области на компетентност. Своеобра-зен информационно-методологически ресурс е и и книгата за учителя.

4.1. Учебната програма за 7. клас е официален документ на МОН. Тя е об-ществено детерминиран управленски инструмент за обучението по предмета. Отразява обществените интереси и очаквания към географското образование в 7. клас и предполага перманентен процес на развитие и промяна. Обхваща предметно-съдържателни, дидактически и педагогически указания и задължи-телни предписания. Тя е система от учебни изисквания за изпълнение, свързани с дефинирани и операционализирани учебни цели. Тя е част от комплекта нови учебни програми за прогимназиалния етап на СУ и е разработена на основата на същите принципи и нормативни документи, както и програмите в 5. и в 6. клас. Формулираните в нея цел и очаквани резултати са задължителни за всич-ки участници в образователния процес. Отразява структурата и логиката на учебния предмет в 7. клас, особеностите на образователния процес в този клас. Представя мястото на курса в системата на географското образование в СУ, неговият характер (регионален курс), особеностите и състава на учебното съ-държание, хорариума, с който се изучава учебният предмет в 7. клас. Съдържа същите компоненти, както програмата за 5. и 6. клас – цел; очаквани резултати (знания, умения, отношения), които трябва да бъдат постигнати от учениците в края на учебната година по области на компетентности (в случая – География на континентите и страните и Географска информация); учебно съдържание в 3 елемента: теми, очаквани резултати от обучението по всяка тема на равнище компетентности, нови понятия; препоръчително процентно разпределение на задължителните учебни часове; специфични методи и форми за оценяване на

17

постиженията на учениците; дейности за придобиване на ключови компетент-ности, както и междупредметни връзки. Отличителна черта на новата програма по география и икономика в 7. клас е нейната дейностна ориентация, насоче-на към придобиване от учениците на компетентности – предметно-тематична (географска) и ключови (езикови, в областта на природните науки, дигитална, социална, гражданска, за самостоятелно придобиване на знания чрез извлича-не на информация от различни източници и др.). Чрез нея ясно се открояват: 1. ролята на дейностния подход за постигане на целта на обучението по геогра-фия и икономика в 7. клас; 2. приносът на учебния предмет за формирането на ключови компетентности, от които зависи бъдещото адаптиране на учениците в обществото; 3. възможностите за осъществяване на междупредметни връзки и изграждане в съзнанието на учениците на единна общонаучна картина на све-та, чийто основен компонент е географската картина на света. Силните страни на разработения от авторския колектив модел са изведени в обръщението към книгата. Моделът гарантира постигането на фиксираните в учебната програма по география и икономика за 7. клас очаквани резултати за знания, умения и отношения. Той дава конкретни идеи за планирането, реализирането и рефле-ксията на обучението.

Внимателното проучване на учебната програма ще ви помогне да изберете онзи вариант на учебник за 7. клас, който ви гарантира постигането на целите на обучение в този клас, предлага идеи за планирането и прогнозирането на вашата дейност, проектира взаимодействието ви с учениците в образователния процес и не на последно място, утвърждава учебния предмет география и ико-номика като един от фундаменталните учебни предмети в СУ.

4.2. Учебникът по география и икономика за 7. клас е основен компонент на модела на обучение в този клас. Чрез него учебното съдържание се проекти-ра на равнище учебен материал. Той е материализиран израз на проектираната в учебната програма и доразвита от авторите стратегия за обучението в този клас. Разработен на основата на системно-структурния, типологичния, инте-гралния, дейностния подход, на класическите и съвременните функции на учи-лищния учебник, осигурява постигането на целите на обучението.

Учебникът по география и икономика за 7. клас е основно средство за орга-низиране и осъществяване на познавателната дейност на учениците в клас и у дома, за стимулиране на познавателните им интереси, за развиване на мисле-нето им. В него са проектирани всички компоненти на географската култура съобразно изискванията на учебната програма.

Структурата на учебника се състои от обръщение към учениците, съдържа-ние, пътеводител, учебен материал, речник, приложение с правилата за дейност, въведени в 5. и в 6. клас, литература за ученика (препоръчителна). Основно зве-но в структурата е учебният материал, групиран в една тема и три раздела. Ос-таналите компоненти са с обслужващ характер, повишават функционалността на учебника, улесняват усвояването на учебния материал.

2. Книга за учителя по география и икономика за 7. клас – Л. Цанкова и др.

18

Обръщението запознава учениците с целите на обучение по география и икономика в 7. клас, мотивира ги за предстоящата учебна дейност, представя основните средства за постигане на целта – учебника, учебната тетрадка и ат-ласа за 7. клас, акцентира върху системата за контрол, основана на класифици-рането на въпросите и задачите по равнища на сложност (по Блум), предлага формула за самостоятелно изчисляване на резултатите от тестовете и самооце-няване.

Пътеводителят дава визуална представа на учениците за предстоящите учебни дейности, за структурата на различните типове уроци, за мястото и предназначението на структурните звена на разработените теми и изпълнява функциите на апарат за ориентиране. С него се работи в първия учебен час при представянето на учебника от учителя.

Съдържанието отразява логическата структура на учебния материал. С него се работи в началото на учебната година, при започване на нов раздел с цел определяне на обема на учебното съдържание и последователността на уроците в него, при обосноваване на структурата и възловите въпроси в съдър-жанието на обобщителните уроци.

Учебният материал е основната част на учебника, организиран е в една тема и три раздела. Всеки раздел започва с въведение, чрез което се мотивира необходимостта от изучаването му и се представят очакваните резултати, които ученикът трябва да постигне. Интересен момент във въведението на разделите е представянето на любопитна информация в рубриките „Световни рекорди в Европа“ и „Европейски рекорди“; „Балкански рекорди“ и „Български рекор-ди“. Учебният материал е разработен чрез основния текст. Той е носител на задължителната за усвояване географска информация, предвидена в учебната програма. В него са проектирани всички компоненти на географската култу-ра. Представен е в широки колони. Както и в 6. клас, повечето уроци за нови знания са разработени на три страници, а някои и на две разгъвки. Мотивът на авторите за това е повишаването на функционалността на учебника чрез по-до-бро онагледяване на основния текст или представянето му чрез водещи илюс-трации; повишаване на възможностите за самостоятелна познавателна дейност на учениците с учебника. И в този учебник чрез цифри в основния текст учени-ците се насочват към илюстрации, таблици, схеми, снимки и съпровождащи ги текстове, чрез които се представя или се изяснява задължителното за усвояване учебно съдържание; към различни по характер и сложност въпроси и задачи. Това е нов начин за разработване на основния текст, който сме въвели и в 5. и в 6. клас и използваме и в 7. клас с цел повишаване на функционалността на учебника. И в този учебник чрез основния текст се разкрива съдържанието на водещи идеи, закономерности, общи понятия, системи от единни понятия, пра-вила за извършване на някои видове дейност. Новите понятия, както и в 5. и в 6. клас, са откроени чрез ошрифтяване и цветен фон. Общите понятия са пред-ставени чрез определения, а единичните чрез описания. Основният текст в уро-ците за нови знания е структуриран под формата на въпроси, тъй като изчер-

19

пателното отговаряне на географски въпрос е основна компетентност според изискването на учебната програма. Степента на обобщеност на основния текст е висока. Това е направено с цел преодоляване на информационната натоваре-ност. Стремили сме се да улесним учениците при осмислянето и усвояването на учебното съдържание чрез привеждане на малко на брой, но ярки факти. Текстът е съчетан с голям брой илюстрации (включително карти и картосхеми към всеки урок за нови знания), с разнообразни знаци за ориентиране, които привличат вниманието на учениците и улесняват нагледното представяне на ос-новните компоненти от състава на учебното съдържание. Стилът на основния текст е достъпен, съобразен с възрастовите особености на учениците. С основ-ния текст се работи в клас (във всички моменти в урока) и у дома.

Очакваните резултати от обучението по география и икономика в 7. клас относно уменията и компетентностите на учениците са причина за широкото приложение в учебника на инструментално-практическите текстове. Чрез тях се въвеждат правилата за изграждане на ориентировъчна основа на умени-ята, за извършване на различни познавателни дейности, фиксирани в учебната програма – изработване на графични изображения (климатограма, картограма, кръгова диаграма); на проект; извършване и представяне на резултатите от маркетингово проучване; изготвяне на мултимедийна презентация; съставяне и представяне на маршрути за мислени пътешествия и др. За да се улесни позна-вателната дейност на учениците, въведените в 5. и в 6. клас правила за дейност, които се използват и в 7. клас, са изведени в приложение към учебника.

В тесните колони обикновено се разполагат допълнителният, пояснителният текст, някои илюстрации, рубриката „Запомнете“.

Допълнителният текст е предназначен за учениците с повишен интерес към географското познание. Може да се използва за мотивиране на учебната дейност. Учителят трябва да насочва вниманието на учениците към него в клас с цел да стимулира интереса им, да ги приучи да използват този вид текст.

Текстът към илюстрациите в урочните единици и във въведенията към раз-делите е пояснителен. Ползва се за мотивиране при започване на нов дял, при разработване на новия учебен материал, при усвояване на задължително учеб-но съдържание, когато илюстрациите са водещи.

Апаратът за организиране на усвояването (АОУ) обхваща въпросите и задачите. Те се различават по характер, сложност, предназначение – за усвоя-ване на нов учебен материал, на различни видове дейности, за обобщаване, за контрол и самоконтрол. Прилагат се във всички моменти от макроструктурата на урока, в различни микроструктурни варианти. Въпросите и задачите покри-ват цялото учебно съдържание. Те са представени в апарата за контрол към всяка урочна единица за нови знания. Резултатите се измерват по таксономията на Б. Блум: знаене, разбиране, приложение, анализиране, синтезиране и оце-няване. Това важи и за въпросите и задачите в уроците за контрол, изведени в система във втората част на книгата. Въпросите със знака @ насочват към използване на интернет.

20

Апаратът за ориентиране изпълнява организираща функция – позволява на ученика бързо и лесно да се ориентира в учебника, което улеснява учебната дейност. Към него се отнасят обръщението, пътеводителят, съдържанието, въведението в разделите, речникът на новите понятия, изучавани в 7. клас, различните шрифтове и знаци. С него се работи през цялата година.

Илюстрациите в учебника са много на брой. Те са изцяло обвързани с основния текст в уроците за нови знания, със задачите за самостоятелна работа в уроците за дейност, улесняват учителя в организирането и провеждането на образователния процес, а учениците – в разбирането и осмислянето на учеб-ното съдържание. С голяма познавателна стойност и принос за формиране на географската култура на учениците са водещите и равностойните илюстрации, свързани с картографирането на изучаваните обекти (карти на климатичните пояси и области, на природните зони, на гъстотата на населението, на иконо-миката на изучавания континент и т.н.). Те повишават функционалността на учебника.

Формите на организация на образователния процес по география са предста-вени в система. Във втората част на книгата за учителя са изведени основните постановки на стратегията относно подсистемите на уроците за нови знания; за дейност, за обобщаване и за контрол. Представени са много на брой методиче-ски разработки на всички типове уроци.

4. 3. Указание за работа с електронния учебник

Развитието на съвременното информационно общество предполага навлизане-то на информационните технологии във всички сфери на човешката дейност. За да изпълни поръчките и очакванията на това общество, образователната сис-тема не може да не обърне специално внимание на развитието на дигиталната култура на учениците.

Все по-широкото използване на информационните и комуникационните тех-нологии (ИКТ) в обучението по география в българското училище е продикту-вано от новите тенденции в дидактиката на географията за технологизиране, социологизиране и хуманизиране на образователния процес при преподаване на предмета. Тези три тенденции са израз на новата философия на българско-то образование, проектирана в новата нормативна база. Чрез прилагането им може да се постигне ново, по-високо качество на географското образование.

Електронният интерактивен учебник по география за 7. клас, като информа-ционно-методологичен ресурс, изпълнява както класически функции (инфор-мативна, трансформираща и систематизираща), така и съвременни функции (мотивираща, интегрираща, координираща, възпитаваща, развиваща), водещи до активно учене и преподаване в образователния процес, засилване на дей-ностния подход и самостоятелната познавателна дейност на учениците.

Въвеждането на такъв тип ресурс в образователната практика е дългосрочен процес, подчинен на световните тенденции и стратегическите виждания за раз-витие на географското образование в България.

21

Новият електронен учебник за 7. клас е базиран на печатното издание, пресъздавайки неговото съдържание в дигитален вид. Разработен е в Portable Document Format (PDF) с програма за Flipping Book (moza Book) на Mozaik Education. Като информационно-методологичен ресурс от нов тип той предлага широки възможности за организиране на интеракция в образователния процес, повишаване на емоционалната готовност за работа на учениците и учене чрез забавление (edutainment).

В електронния интерактивен учебник са разработени дидактически ресур-си към всяка тема, които я обогатяват съдържателно, подпомагат усвояването на програмния материал, разширяват знанията на учениците, визуализират сложни процеси и явления в геопространството, създават възможност за ка-чествен, бърз контрол и самоконтрол. Иконите на електронните ресурси са озаглавени, което прави ориентирането на учителя и учениците лесно за типа задача. Учителят има свободата да избира в работата си тези ресурси, които са най-подходящи съобразно локалните условия за постигане на целите и за-дачите на урока.

При работа с текста в електронния учебник подходяща възможност за ак-центиране върху някой участък от съдържанието е използването на функцията zoom. Това е валидно и за всички извънтекстови компоненти (снимки, карти, графики, диаграми и др.), въпросите и задачите в края на всяка тема, рубриката „Запомнете“.

Дидактическите ресурси в електронния учебник може да бъдат обединени в три групи:

Интерактивни тестови задачи (упражнения). Разнообразието от варианти на дидактически ресурси тук е най-голямо. Съдържателно задачите са констру-ирани съобразно целта на урока, характерните особености на учебното съдържа-ние и възрастта на учениците в 7. клас. Задачите може да бъдат диференцирани в няколко типа: задачи с един верен отговор; задачи с множествен отговор; задачи тип правилно/грешно; задачи за съответствие; за попълване на пропуснат текст или дума; за подреждане; за търсене на грешки в текст; кръстословици, попъл-вани с помощта на клавиатурата; за свързване тип пъзел; за обозначаване (лока-лизиране) на географски обект и др. При работа с тестовите задачи подходящо софтуерно решение е вграждането на панел, даващ информация за резултатите, получени при работа с ресурса – броя на правилните, грешните и липсващите отговори, както и резултат в проценти; възможност за редакция на отговорите след получаването на оценка; автоматично преподреждане на отговорите след „затваряне“ на ресурса с цел да се избегне запомнянето на позицията на верния отговор от учениците при повторно „отваряне“ на ресурса.

Интерактивни задачи (упражнения) и визуализации тип презентация (слайдшоу). Тези дидактически ресурси подпомагат в значителна степен опос-редстваната нагледност в образователния процес чрез методически удачно под-бран висококачествен снимков материал и графични изображения. Влагането на задачи (упражнения) в ресурса подпомага лесното и трайно усвояване на

22

учебното съдържание. В повечето случаи ресурсите са озвучени, което им при-дава още по-голяма атрактивност.

Триизмерните анимации (3D модели) в електронния учебник визуали-зират на високо графично равнище сложни природни процеси и обекти, про-изводствени дейности, културни забележителности и др. За обучението по география с оглед развитие на картографската култура на учениците са цен-ни възможностите на ресурса да представя интерактивни карти с динамично съдържание. В част от ресурсите са вложени игри и тестове, подпомагащи по-лесното разбиране и усвояване на характера на протичане на демонстри-раните процеси и явления. Ресурсът дава възможност на учителя за работа с интерактивен интерфейс за подбор на съдържание, премахване на ненужна информация, работа със спомагателни текстове, включване на музикален фон, ротиране на моделите.

Електронният интерактивен учебник за 7. клас е съвременен мултимедиен продукт, съдържащ богато разнообразие от дидактически ресурси, разработе-ни на високо технологично и методически обосновано съдържателно равнище. Той не заменя печатното издание, а е информационно-методологичен ресурс, който го съпътства в отговор на потребностите на съвременния учител и уче-ник, живеещи в условията на информационното общество.

4. 4. Учебната тетрадка съдържа въпроси и задачи, разнообразни по характер и сложност – със структуриран, с полуструктуриран, със свободен отговор, за извличане на информация от графични изображения (схеми, диаграми, гра-фики), от литературни източници, за работа с контурна карта, за съотнасяне и други. Чрез тях се постига по-задълбочено разбиране и осмисляне на учебното съдържание, усвояване на понятията и водещите идеи, заложени в учебната програма, прилагане на знанията и уменията в сходни ситуации. Въпросите и задачите са организирани по раздели, теми и урочни единици съобразно с логи-ката на учебното съдържание. Изпълняват се писмено. Учебната тетрадка дава възможност за прилагане на индивидуален подход в обучението. Чрез нея се постига методическо разнообразие в организирането и провеждането на уроци-те за нови знания. Въпросите и задачите покриват цялото съдържание на този тип уроци. С учебната тетрадка учениците работят в клас и у дома.

4. 5. Книгата за учителя представя модела на обучение в 7. клас, предлага конкретни методически решения за внедряването му, за постигане целите на обучение по предмета. В нея са представени методически разработки на всички типове уроци, което показва практическата ѝ насоченост. Темите са разработе-ни според изискванията на МОН. Отделните типове уроци – за нови знания, за дейност, за обобщаване, за контрол, са представени в системи на основата на изведените в 5. и в 6. клас теоретични постановки. Разкрити са особеностите и техниките за осъществяване на всяка система, на отношението на съгласува-ност и съподчиненост на уроците в тях.

23

Примерен тематичен планУчебни седмици – 36Седмичен хорариум – 2 часаГодишен хорариум – 72 часа, включително: За организация на работата през учебната година – 1 час За нови знания – 44 часа Уроци за дейност – 18 часа За обобщаване – 5 часа За контрол – 4 часа

№ Тема За нови знания

За дей-ност

За обоб-щаване

За кон-трол

1 2 3 4 5 61. Какво зная и какво мога в началото 12. Още за това как ще изучавате геогра-

фия и икономика1

ЕВРОПА3. Географско положение, граници,

брегова линия1

4. Релеф – формиране и особености 15. Релефът на Европа – мозайка от раз-

нообразни релефни форми1

6. Полезни изкопаеми 17. Климат – фактори и елементи 18. Климатични пояси и области 19. Да затвърдим и приложим усвоените

знания и умения. Изработване на климатограма

1

10. Води 111. Природни зони в умерения и в суб-

тропичния климатичен пояс1

12. Природни зони в субполярния и в полярния климатичен пояс. Планин-ска област

1

13. Население – разнообразие от наро-ди, религии, култури

1

14. Проблеми на населението в Европа. Изработване и четене на картограма

1

15. Политическа карта – път към инте-гриране

1

16. Икономика – развитие, фактори, съвременно състояние

1

17. Икономика – основни икономически дейности, географско разпределение

1

24

1 2 3 4 5 618. Проблеми и тенденции в икономиче-

ското развитие на Европа1

19. Страни в Северна Европа 120. Страни в Западна Европа 121. Страни в Средна Европа 122. Страни в Южна Европа 123. Страни в Източна Европа 124. Аз представям географска информа-

ция за страна1

25. На пътешествие в Европа 126. Познаваме ли континента, в който

живеем1

27. Европа 128. Тест 1 – тематичен контрол 1

БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ29. Географско положение, граници,

брегова линия1

30. Релеф и полезни изкопаеми 131. Климат – фактори, елементи, клима-

тични области1

32. Води 133. Природни зони 134. Население 135. Политическа карта 136. Икономика – развитие, фактори,

съвременно състояние1

37. Балкански страни 138. Да затвърдим усвоените знания. Из-

работване на кръгова диаграма1

39. Познаваме ли нашите съседи 140. На пътешествие в земите на Балкан-

ския полуостров1

41. Балкански полуостров (тематично обобщение)

1

42. Тест 2 – тематичен контрол 1БЪЛГАРИЯ

43. Географско положение, граници, големина

1

44. Релеф 145. Полезни изкопаеми 146. Климат – фактори, елементи, клима-

тични области1

25

1 2 3 4 5 647. Води 148. Почви, растителност и животински

свят1

49. Природни области. Дунавска рав-нина

1

50. Старопланинска област 151. Краищенско-Средногорска област 152. Тракийско-Странджанска област 153. Рило-Родопска област 154. Българско черноморско крайбрежие 155. Екологичен проблем. Опазване на

природната среда. Описване на за-щитени територии

1

56. Население 157. Проблеми на населението в Бълга-

рия1

58. Селища 159. Работа с план на селище, участие в

дискусия и изработване на проект1

60. Държавно и административно ус-тройство

1

61. Икономика – развитие, фактори, състояние

1

62. Икономика – основни икономически дейности, проблеми, тенденции

1

63. Икономиката и хората на България – предизвикателства и решения

1

64. Учебно маркетингово проучване. Изработване на рекламни материали

1

65. Пътешествие в България 166. Географска работилница. Изработва-

не на географски модел1

67. България – тематично обобщение 168. Тест 3 – тематичен контрол 169. За какво ни служат географските

знания1

70. Какво зная и какво мога в края на учебната година – годишно обобще-ние

1

71. Годишен контрол 1

26

ПРИ

МЕ

РНО

ГО

ДИ

ШН

О Т

ЕМ

АТ

ИЧ

НО

РА

ЗПРЕ

ДЕ

ЛЕ

НИ

Епо

гео

граф

ия и

ико

ном

ика

за 7

. кла

с

№

по

ред

Уче

б-на

се

д-м

ица

по р

ед

Тем

а на

ур

очна

та

един

ица

Вид

ур

оч-

на

еди-

ница

Ком

пете

нтно

сти

като

оч

аква

ни р

езул

тати

от

обуч

ение

то

Нов

и по

ня-

тия

Кон

текс

т и

дейн

ости

Мет

оди

иф

орм

и на

оце

-ня

ване

Забе

леж

-ка

12

34

56

78

91.

1.К

акво

зная

и

какв

о мо

га в

на-

чало

то

На-

чалн

о об

об-

ще-

ние

Ори

енти

ране

в н

ивот

о на

по

дгот

овка

на

учен

ицит

е–

Рабо

ти с

раз

личн

и из

-то

чниц

и на

инф

орма

ция.

– Ра

боти

с к

омпо

нент

и-те

на

учеб

ника

.

Уст

но и

зпит

ва-

не с

кач

еств

ена

оцен

ка

2.1.

Ощ

е за

то

ва к

ак

ще

изуч

а-ва

те ге

о-гр

афия

и

икон

омик

а

Дей

-но

сти

Ори

енти

ране

в н

ивот

о на

по

дгот

овка

на

учен

ицит

е–

Опи

сва

дейн

ости

, из-

върш

вани

в 5

. и в

6. к

лас.

– П

осоч

ва п

риме

ри за

пр

илаг

ане

на и

зуче

ните

де

йнос

ти.

– Ра

боти

с и

люст

раци

и-те

в у

чебн

ика

(зад

. 4).

– Ра

боти

в гр

упа.

Уст

но и

зпит

ва-

не с

кач

еств

ена

оцен

ка

3.2.

Уст

ано-

вява

не н

а вх

одно

то

ниво

на

учен

ицит

е

Кон

-тр

олС

ъгла

сно

учеб

ната

про

-гр

ама

по ге

огра

фия

и ик

оном

ика

за 7

. кла

с

– Ре

шав

а те

стов

и за

дачи

.П

исме

но и

зпит

-ва

не за

вхо

дно

ниво

27

ГЕО

ГРА

ФИ

Я Н

А К

ОН

ТИ

НЕ

НТ

ИТ

Е И

СТ

РАН

ИТ

Е.

ГЕО

ГРА

ФИ

Я Н

А Е

ВРО

ПА

12

34

56

78

94.

2.Ге

огра

ф-ск

о по

-ло

жени

е,

гран

ици,

брег

ова

лини

я

Нов

и зн

а-ни

я

Опр

едел

я ге

огра

фско

то

поло

жени

е, го

леми

ната

и

гран

ицит

е на

Евр

опа

по

прав

ило.

Сра

вняв

а Ев

ропа

и А

зия

по ге

огра

фско

пол

оже-

ние.

Опи

сва

брег

овет

е по

ка

рта.

Оце

нява

знач

ение

то н

а ге

огра

фско

то п

олож

ение

и

брег

овет

е.Н

анас

я въ

рху

конт

ур-

на к

арта

наз

вани

ята

на:

полу

остр

овит

е –

Ска

н-ди

навс

ки, П

ирен

ейск

и,

Апе

нинс

ки и

Бал

канс

ки;

остр

овит

е –

Исл

анди

я,

Брит

анск

и, С

арди

ния,

С

ицил

ия, К

орси

ка и

К

рит;

зали

вите

– Б

отни

-че

ски,

Бис

кайс

ки; м

оре-

тата

– С

евер

но, Н

орве

ж-ко

, Бар

енцо

во, Б

алти

йско

и

Бяло

; про

ток

– Л

аман

ш.

– Х

арак

тери

зира

гео-

граф

скот

о по

ложе

ние

на

Евро

па п

о пр

авил

о.–

Опр

едел

я ге

огра

ф-ск

ите

коор

дина

ти н

а кр

айни

те т

очки

на

кон-

тине

нта.

– И

зчис

лява

раз

стоя

ния

с по

мощ

та н

а ма

щаб

а.–

Сра

вняв

а ге

огра

фско

-то

пол

ожен

ие н

а Ев

ропа

и

Ази

я.–

Опи

сва

брег

овет

е на

ко

нтин

ента

по

карт

а.–

Оце

нява

знач

ение

то

на ге

огра

фско

то п

оло-

жени

е и

брег

овет

е на

Ев

ропа

.–

Нан

ася

изуч

енит

е бр

егов

и фо

рми

в ко

нти-

нент

а въ

рху

конт

урна

ка

рта.

– И

згот

вя е

лект

роне

н по

стер

за к

райб

режн

и фо

рми.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

28

12

34

56

78

95.

3.Ре

леф

– фо

рмир

ане

и ос

обе-

ност

и

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

реле

фа

на Е

вроп

а.О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

реле

фа за

раз

вити

ето

на

стоп

анст

вото

в Е

вроп

а.Н

анас

я въ

рху

конт

урна

ка

рта

назв

ания

та н

а из

у-че

ните

фор

ми н

а ре

лефа

: П

ирен

еи, А

пени

ни, А

лпи,

У

рал,

Кар

пати

, Кав

каз,

Ска

ндин

авск

и пл

ани-

ни, И

зточ

ноев

ропе

йска

ра

внин

а, П

рика

спий

ска,

С

редн

оевр

опей

ска,

Сре

д-но

дуна

вска

, Дол

ноду

нав-

ска

и П

адан

ска

низи

на.

Лед

ни-

кови

фо

рми

– фи

-ор

ди

– Х

арак

тери

зира

рел

ефа

на к

онти

нент

а.–

Фор

мира

нов

и по

ня-

тия.

– Ра

боти

с ге

огра

фска

та

карт

а.–

Оце

нява

на

знач

ение

-то

на

реле

фа за

раз

ви-

тие

на и

коно

мика

та в

Ев

ропа

;–

Пос

очва

при

мери

за

реле

фни

форм

и, о

бра-

зува

ни о

т въ

треш

ни и

въ

ншни

про

цеси

.

Обя

снит

ел-

но-и

люст

рати

-ве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

6.3.

Реле

фът

на Е

вроп

а –

моза

йка

от р

азно

-об

разн

и ре

лефн

и фо

рми

Хар

акт

ериз

ира

реле

фа

на Е

вроп

а.О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

реле

фа за

раз

вити

ето

на

икон

омик

ата

в Ев

ропа

.Н

анас

я въ

рху

конт

урна

ка

рта

назв

ания

та н

а из

у-че

ните

фор

ми н

а ре

лефа

: П

ирен

еи, А

пени

ни, А

лпи,

У

рал,

Кар

пати

, Кав

каз,

Ска

ндин

авск

и пл

ани-

ни, И

зточ

ноев

ропе

йска

ра

внин

а, П

рика

спий

ска,

С

редн

оевр

опей

ска,

Сре

д-но

дуна

вска

, Дол

ноду

нав-

ска

и П

адан

ска

низи

на.

Лед

ни-

кови

фо

рми

– фи

-ор

ди,

полд

е-ри

– Х

арак

тери

зира

рел

ефа

на к

онти

нент

а.–

Хар

акте

ризи

ра р

елеф

-на

фор

ма п

о пр

авил

о.–

Фор

мира

нов

и по

ня-

тия.

– О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

рел

ефа

за р

азви

тиет

о на

ико

номи

ката

в Е

в-ро

па.

– Н

анас

я из

учен

ите

реле

фни

форм

и въ

рху

конт

урна

кар

та.

Репр

одук

тиве

нме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

29

12

34

56

78

97.

4.П

олез

ни

изко

паем

иН

ови

зна-

ния

Поз

нава

тип

ични

те п

о-ле

зни

изко

паем

и на

Евр

о-па

и т

яхно

то т

ерит

ориа

л-но

раз

пред

елен

ие.

Оце

нява

знач

ение

то н

а по

лезн

ите

изко

паем

и ка

то

икон

омич

ески

рес

урс.

– Х

арак

тери

зира

по-

лезн

ите

изко

паем

и в

Евро

па.

– О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

пол

езни

те и

зкоп

аеми

ка

то и

коно

миче

ски

ре-

сурс

.–

Изг

отвя

нау

чно

съоб

-щ

ение

.–

Изг

отвя

пос

тер

за

екол

огич

ни п

робл

еми,

св

ърза

ни с

доб

ива

на

поле

зни

изко

паем

и.–

Чет

е ге

огра

фска

кар

-та

.–

Рабо

ти с

таб

лица

та в

уч

ебни

ка.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

8.

4.К

лима

т –

факт

ори

и ел

емен

ти

Нов

и зн

а-ни

я

Обя

сняв

а фа

ктор

ите

и вл

ияни

ето

им в

ърху

ел

емен

тите

на

клим

ата

в Ев

ропа

.Х

арак

тер

изир

а кл

има-

тичн

ите

пояс

и и

план

ин-

скат

а кл

имат

ична

обл

аст

по п

рави

ло (в

кл. с

кли

ма-

тогр

ама)

.Н

анас

я въ

рху

конт

урна

ка

рта

изуч

енит

е кл

има-

тичн

и по

яси

и об

ласт

и.

Сев

ер-

ноат

-ла

нти-

ческ

о те

че-

ние

– Ра

зкри

ва в

ръзк

ата

межд

у фа

ктор

ите

и ел

е-ме

нтит

е на

кли

мата

в

конт

инен

та.

– Ч

ете

тема

тичн

а ка

рта.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

30

12

34

56

78

99.

5.К

лима

тич-

ни п

ояси

и

обла

сти

Нов

и зн

а-ни

я

Обя

сняв

а фа

ктор

ите

и вл

ияни

ето

им в

ърху

ел

емен

тите

на

клим

ата

в Ев

ропа

.Х

арак

тер

изир

а кл

има-

тичн

ите

пояс

и и

план

ин-

скат

а кл

имат

ична

обл

аст

по п

рави

ло (в

кл. с

кли

ма-

тогр

ама)

. Н

анас

я въ

рху

конт

урна

ка

рта

изуч

енит

е кл

има-

тичн

и по

яси

и об

ласт

и.

– Х

арак

тери

зира

кли

-ма

тичн

ите

пояс

и и

план

инск

ата

обла

ст п

о пр

авил

о.–

Чет

е кл

имат

огра

ма.

– Ра

боти

с о

снов

ния

текс

т и

илю

стра

циит

е в

учеб

ника

.–

Нан

ася

изуч

енит

е кл

имат

ични

поя

си и

об

ласт

и въ

рху

конт

урна

ка

рта.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

10.

5.Д

а за

т-въ

рдим

и

прил

ожим

ус

воен

ите

знан

ия и

ум

ения

. И

зраб

отва

-не

на

кли-

мато

грам

а

Дей

-но

сти

Обя

сняв

а фа

ктор

ите

и вл

ияни

ето

им в

ърху

ел

емен

тите

на

клим

ата

в Ев

ропа

.Х

арак

тер

изир

а кл

има-

тичн

ите

пояс

и и

план

ин-

скат

а кл

имат

ична

обл

аст

по к

лима

тогр

ама.

– Х

арак

тери

зира

кли

-ма

тичн

ите

пояс

и и

план

инск

ата

обла

ст п

о пр

авил

о.–

Чет

е и

изра

ботв

а кл

и-ма

тогр

ама.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Теку

щи

оцен

ки

от п

ракт

ичес

ко

изпи

тван

е

11.

6.В

оди

на

Евро

паН

ови

зна-

ния

Хар

акт

ериз

ира

води

те

на Е

вроп

а –

глав

ен в

одо-

дел,

отт

очни

и б

езот

точн

и об

ласт

и.Х

арак

тер

изир

а пр

ед-

став

ител

ни р

еки

(Вол

га,

Дун

ав, Р

ейн,

По)

с х

идро

-гр

ама

и ез

ера

(Лад

ожко

, Ж

енев

ско,

Бал

атон

).

– Х

арак

тери

зира

вод

ите

на Е

вроп

а.–

Хар

акте

ризи

ра п

ред-

став

ител

ни р

еки

(Вол

-га

, Дун

ав, Р

ейн,

По)

с

хидр

огра

ма и

езе

ра

(Лад

ожко

, Жен

евск

о,

Бала

тон)

.–

Оце

нява

вод

ите

като

ус

лови

е за

жив

от и

Репр

одук

тиве

н и

част

ично

тър

-се

щ м

етод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

31

12

34

56

78

9О

ценя

ва в

одит

е ка

то у

с-ло

вие

за ж

ивот

и ф

акто

р за

ико

номи

ческ

а де

йнос

т.Н

анас

я въ

рху

конт

урна

ка

рта

изуч

енит

е ре

ки и

ез

ера.

факт

ор за

ико

номи

ческ

а де

йнос

т.–

Нан

ася

изуч

енит

е ре

ки и

езе

ра в

кон

ти-

нент

а въ

рху

конт

урна

ка

рта.

– Ра

боти

с о

снов

ния

текс

т, х

идро

грам

ите

и сн

имки

те в

уче

бник

а.–

Про

учва

изт

очни

ците

на

замъ

рсяв

ане

на в

оди-

те в

Евр

опа

(зад

. 5).

12.

6.П

риро

дни

зони

в у

ме-

рени

я и

в су

бтро

пич-

ния

клим

а-ти

чен

пояс

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

прир

од-

ните

зони

и п

лани

нска

та

обла

ст в

Евр

опа.

Съст

авя

марш

рут з

а ми

-сл

ено

пъте

шес

твие

в п

ри-

родн

ите

зони

на

Евро

па.

Изр

азяв

а мн

ение

за

необ

ходи

мост

та о

т оп

аз-

ване

на

прир

одат

а на

кон

-ти

нент

а.

лесо

-ст

еп–

Хар

акте

ризи

ра п

ри-

родн

и зо

ни п

о пр

авил

о.–

Фор

мира

нов

и по

ня-

тия.

– И

звли

ча и

нфор

маци

я от

тек

ст, с

нимк

и, ге

о-гр

афск

а ка

рта.

– И

згот

вя н

аучн

о съ

об-

щен

ие за

защ

итен

а те

ри-

тори

я в

Евро

па.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

и

рабо

та в

час

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

13.

7.П

риро

дни

зони

в

субп

оляр

-ни

я и

в по

лярн

ия

клим

ати-

чен

пояс

. П

лани

нска

об

ласт

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

прир

од-

ните

зони

и п

лани

нска

та

обла

ст в

Евр

опа.

Със

тав

я ма

ршру

т за

ми

слен

о пъ

теш

еств

ие в

пр

ирод

ните

зони

на

Ев-

ропа

.

лесо

- ту

н дра

– Х

арак

тери

зира

при

-ро

дна

зона

по

прав

ило.

– Ф

орми

ра н

ови

поня

-ти

я.–

Със

тавя

мар

шру

т за

ми

слен

о пъ

теш

еств

ие

в пр

ирод

ните

зони

на

Евро

па.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

и

рабо

та в

час

32

12

34

56

78

9И

зраз

ява

мнен

ие за

не

обхо

димо

стта

от

опаз

-ва

не н

а пр

ирод

ата

на к

он-

тине

нта.

– Ра

боти

с т

емат

ична

-та

кар

та и

сни

мкит

е в

учеб

ника

.–

Нан

ася

прир

одни

те

зони

вър

ху к

онту

рна

карт

а.14

.7.

Нас

елен

ие

– ра

зноо

-бр

азие

от

наро

ди,

рели

гии,

ку

лтур

и

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

насе

-ле

ниет

о на

кон

тине

нта

(бро

й, р

азпр

едел

ение

, ра

сов

и ре

лиги

озен

със

-та

в, б

ит и

кул

тура

).Д

ава

прим

ери

за т

ипич

ни

проб

леми

на

насе

лени

ето

– за

стар

яван

е, м

игра

ция.

Дав

а пр

имер

и за

тър

пи-

мост

и в

заим

но у

важе

ние

межд

у хо

рата

.

изто

ч-но

пра

-во

сла-

вие,

като

-ли

ци-

зъм

– Х

арак

тери

зира

нас

е-ле

ниет

о на

Евр

опа.

– Ф

орми

ра н

ови

поня

-ти

я.–

Изв

лича

инф

орма

ция

от р

азли

чни

изто

чниц

и.–

Пос

очва

при

мери

за

търп

имос

т и

взаи

мно

уваж

ение

меж

ду х

орат

а.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

15.

8.П

робл

еми

на н

асе-

лени

ето

в Ев

ропа

. И

зраб

отва

-не

и ч

етен

е на

кар

то-

грам

а

Дей

-но

сти

Дав

а пр

имер

и за

тип

ични

пр

обле

ми н

а на

селе

ниет

о –

заст

аряв

ане,

миг

раци

я.

– И

зраб

отва

и ч

ете

кар-

тогр

ама.

– Д

иску

тира

про

блем

и на

нас

елен

ието

.–

Пре

длаг

а на

чини

за

реш

аван

е на

про

блем

ите.

– Ра

боти

с к

омпо

нент

и-те

на

учеб

ника

.

Оце

нки

от

прак

тиче

ско

изпи

тван

е

16.

8.П

олит

иче-

ска

карт

а –

път

към

инте

гри-

ране

Опи

сва

съвр

емен

ната

по

лити

ческ

а ка

рта

на

Евро

па.

– О

писв

а съ

врем

енна

та

поли

тиче

ска

карт

а на

Ев

ропа

.–

Груп

ира

стра

ните

по

геог

рафс

ко п

олож

ение

,

Обя

снит

ел-

но-и

люст

рати

-ве

н ме

тод

Оце

нки

от у

стно

33

12

34

56

78

9Гр

упир

а дъ

ржав

ите

по:

геог

рафс

ко п

олож

ение

, пл

ощ, б

рой

на н

асел

ение

-то

, фор

ма н

а уп

равл

ение

.Н

анас

я ст

рани

те в

Евр

о-па

вър

ху к

онту

рна

карт

а.

пло

щ, б

рой

на н

асел

е-ни

ето,

фор

ма н

а уп

ра-

влен

ие.

– Ра

боти

с о

снов

ния

текс

т и

поли

тиче

скат

а ка

рта

в уч

ебни

ка.

– Н

анас

я ст

рани

те о

т Ев

ропа

вър

ху к

онту

рна

карт

а.

изпи

тван

е

17.

9.И

коно

-ми

ка:

разв

итие

, фа

ктор

и,

съвр

емен

-но

със

тоя-

ние

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

съвр

е-ме

ннат

а ик

оном

ика

на

Евро

па –

фак

тори

, осн

ов-

ни и

коно

миче

ски

дейн

ос-

ти и

тях

ното

тер

итор

иал-

но р

азпр

едел

ение

.Ра

збир

а зн

ачен

ието

на

икон

омич

еска

та и

нтег

ра-

ция

за и

коно

миче

скот

о ра

звит

ие н

а Ев

ропа

.

инте

-гр

ация

– Х

арак

тери

зира

съв

ре-

менн

ата

икон

омик

а на

Ев

ропа

.–

Фор

мира

нов

о по

ня-

тие.

– О

пред

еля

воде

щит

е фа

ктор

и за

раз

вити

е на

ев

ропе

йска

та и

коно

ми-

ка.

– Ра

боти

с т

абли

ца в

уч

ебни

ка.

Обя

снит

ел-

но-и

люст

рати

-ве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

18.

9.И

коно

мика

–

осно

вни

икон

о-ми

ческ

и де

йнос

ти,

геог

рафс

ко

разп

реде

-ле

ние

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

съвр

е-ме

ннат

а ик

оном

ика

на

Евро

па –

фак

тори

, осн

ов-

ни и

коно

миче

ски

дейн

ос-

ти и

тях

ното

тер

итор

иал-

но р

азпр

едел

ение

.Ра

збир

а зн

ачен

ието

на

икон

омич

еска

та и

нтег

ра-

ция

за и

коно

миче

скот

о ра

звит

ие н

а Ев

ропа

.

– Х

арак

тери

зира

съв

ре-

менн

ата

икон

омик

а на

Ев

ропа

.–

Чет

е те

мати

чна

карт

а.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване


34

12

34

56

78

919

.10

.П

робл

еми

и те

н-де

нции

в

икон

оми-

ческ

ото

разв

итие

на

Евр

опа

– ге

огра

ф-ск

и пр

оект

Дей

-но

сти

Хар

акт

ериз

ира

съвр

е-ме

ннат

а ик

оном

ика

на

Евро

па –

фак

тори

, осн

ов-

ни и

коно

миче

ски

дейн

ос-

ти и

тях

ното

тер

итор

иал-

но р

азпр

едел

ение

.Ра

збир

а зн

ачен

ието

на

икон

омич

еска

та и

нтег

ра-

ция

за и

коно

миче

скот

о ра

звит

ие н

а Ев

ропа

.

– Х

арак

тери

зира

съв

ре-

менн

ата

икон

омик

а на

Ев

ропа

.–

Изв

лича

инф

орма

ция

от р

азли

чни

изто

чниц

и.–

Изг

отвя

про

ект.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от р

а-бо

та п

о гр

упи

20.

10.

Стр

ани

в С

евер

на

Евро

па

Нов

и зн

а-ни

я

Груп

ира

стра

ните

по

тери

тори

ален

при

знак

: ст

рани

в С

евер

на, З

апад

-на

, Сре

дна,

Южн

а, И

з-то

чна

Евро

па.

Хар

акт

ериз

ира

пред

ста-

вите

лна

стра

на о

т вс

яка

груп

а (Ш

веци

я, В

елик

о-бр

итан

ия, Ф

ранц

ия, Г

ер-

мани

я, И

тали

я, Р

усия

) по

приз

наци

те: п

лощ

, при

-ро

да, н

асел

ение

, осн

овни

ик

оном

ичес

ки д

ейно

сти,

ст

олиц

а.П

редс

тав

я из

бран

а ст

рана

в р

азли

чни

форм

и (т

екст

, пос

тер,

пре

зент

а-ци

я).

– Х

арак

тери

зира

стр

а-ни

те о

т С

евер

на Е

вроп

а.–

Хар

акте

ризи

ра Ш

ве-

ция

по п

ризн

ацит

е:

площ

, при

рода

, нас

еле-

ние,

осн

овни

дей

ност

и,

стол

ица.

– Ч

ете

геог

рафс

ка к

ар-

та.

– Ра

боти

с о

снов

ния

текс

т и

илю

стра

циит

е в

учеб

ника

.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

21.

11.

Стр

ани

в За

падн

а Ев

ропа

Нов

и зн

а-ни

я

Груп

ира

стра

ните

по

те-

рито

риал

ен п

ризн

ак: с

тра-

ни в

Сев

ерна

, Зап

адна

,

– Х

арак

тери

зира

стр

а-ни

те о

т За

падн

а Ев

ропа

.Ре

прод

укти

вен

и ча

стич

но т

ър-

сещ

мет

од

35

12

34

56

78

9С

редн

а, Ю

жна,

Изт

очна

Ев

ропа

.Х

арак

тер

изир

а пр

едст

а-ви

телн

а ст

рана

от

всяк

а гр

упа

(Шве

ция,

Вел

ико-

брит

ания

, Фра

нция

, Гер

-ма

ния,

Ита

лия,

Рус

ия) п

о пр

изна

ците

: пло

щ, п

ри-

рода

, нас

елен

ие, о

снов

ни

икон

омич

ески

дей

ност

и,

стол

ица.

Пре

дст

авя

избр

ана с

тран

а в р

азли

чни

форм

и (т

екст

, по

стер

, пре

зент

ация

).

– Х

арак

тери

зира

Фра

н-ци

я и

Вел

икоб

рита

ния

по п

ризн

ацит

е: п

лощ

, пр

ирод

а, н

асел

ение

, ос

новн

и ик

оном

ичес

ки

дейн

ости

, сто

лица

.–

Чет

е ге

огра

фска

кар

та.

– Ра

боти

с о

снов

ния

текс

т и

илю

стра

циит

е в

учеб

ника

.–

Пре

дста

вя за

беле

жи-

телн

ости

те н

а Л

ондо

н и

Пар

иж (з

ад. 4

).

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

иот

изп

ълне

ние

на д

омаш

на

рабо

та

22.

11.

Стр

ани

в С

редн

а Ев

ропа

Нов

и зн

а-ни

я

Груп

ира

стра

ните

по

тери

тори

ален

при

знак

: ст

рани

в С

евер

на, З

апад

-на

, Сре

дна,

Южн

а, И

з-то

чна

Евро

па.

Хар

акт

ериз

ира

пред

ста-

вите

лна

стра

на о

т вс

яка

груп

а (Ш

веци

я, В

елик

о-бр

итан

ия, Ф

ранц

ия, Г

ер-

мани

я, И

тали

я , Р

усия

) по

приз

наци

те: п

лощ

, при

-ро

да, н

асел

ение

, осн

овни

ик

оном

ичес

ки д

ейно

сти,

ст

олиц

а.П

редс

тав

я из

бран

а стр

ана

в раз

личн

и фо

рми

(тек

ст,

пост

ер, п

резе

нтац

ия).

– Х

арак

тери

зира

стр

а-ни

те о

т С

редн

а Ев

ропа

.–

Хар

акте

ризи

ра Г

ер-

мани

я по

при

знац

ите:

пл

ощ, п

риро

да, н

асе-

лени

е, о

снов

ни и

ко-

номи

ческ

и де

йнос

ти,

стол

ица.

– Ч

ете

геог

рафс

ка к

арта

.–

Рабо

ти с

осн

овни

я те

кст

и ил

юст

раци

ите

в уч

ебни

ка.

– П

редс

тавя

уни

калн

ите

черт

и на

изб

рана

стр

ана

от С

редн

а Ев

ропа

в н

а-уч

но с

ъобщ

ение

, пос

тер

или

през

ента

ция.

Репр

одук

тиве

н и

част

ично

тър

-се

щ м

етод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

и о

т из

пълн

ение

на

дома

шна

ра-

бота

36

12

34

56

78

923

.12

.С

тран

и в

Южн

а Ев

ропа

Нов

и зн

а-ни

я

Груп

ира

стра

ните

по

тери

тори

ален

при

знак

: ст

рани

в С

евер

на, З

апад

-на

, Сре

дна,

Южн

а, И

з-то

чна

Евро

па.

Хар

акт

ериз

ира

пред

ста-

вите

лна

стра

на о

т вс

яка

груп

а (Ш

веци

я, В

елик

о-бр

итан

ия, Ф

ранц

ия, Г

ер-

мани

я, И

тали

я, Р

усия

) по

приз

наци

те: п

лощ

, при

-ро

да, н

асел

ение

,осн

овни

ик

оном

ичес

ки д

ейно

сти,

ст

олиц

а.П

редс

тав

я из

бран

а ст

рана

в р

азли

чни

форм

и (т

екст

, пос

тер,

пре

зент

а-ци

я).

– Х

арак

тери

зира

стр

а-ни

те о

т Ю

жна

Евро

па.

– Х

арак

тери

зира

Ита

лия

по п

ризн

ацит

е: п

лощ

, пр

ирод

а, н

асел

ение

, ос

новн

и ик

оном

ичес

ки

дейн

ости

, сто

лица

– О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

геог

рафс

кото

пол

о-же

ние

за р

азви

тиет

о на

тър

гови

ята

в Ю

жна

Евро

па.

– Ч

ете

геог

рафс

ка к

арта

.–

Рабо

ти с

осн

овни

я те

кст

и ил

юст

раци

ите

в уч

ебни

ка.

– П

редс

тавя

по

избр

ан

начи

н св

етов

ноиз

вест

ни

тури

стич

ески

обе

кти

в И

тали

я.

Репр

одук

тиве

н и

част

ично

тър

-се

щ м

етод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

24.

12.

Стр

ани

в И

зточ

на

Евро

па

Нов

и зн

а-ни

я

Груп

ира

стра

ните

по

тери

тори

ален

при

знак

: ст

рани

в С

евер

на, З

апад

-на

, Сре

дна,

Южн

а, И

з-то

чна

Евро

па.

Хар

акт

ериз

ира

пред

ста-

вите

лна

стра

на о

т вс

яка

груп

а (Ш

веци

я, В

елик

о-бр

итан

ия, Ф

ранц

ия, Г

ер-

мани

я, И

тали

я, Р

усия

) по

– Х

арак

тери

зира

стр

а-ни

те о

т И

зточ

на Е

вроп

а.–

Хар

акте

ризи

ра Р

усия

по

при

знац

ите:

пло

щ,

прир

ода,

нас

елен

ие,

осно

вни

икон

омич

ески

де

йнос

ти, с

толи

ца.

– О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

геог

рафс

кото

пол

о-же

ние

и на

селе

ниет

о

Репр

одук

тиве

н и

част

ично

тър

-се

щ м

етод

37

12

34

56

78

923

.12

.С

тран

и в

Южн

а Ев

ропа

Нов

и зн

а-ни

я

Груп

ира

стра

ните

по

тери

тори

ален

при

знак

: ст

рани

в С

евер

на, З

апад

-на

, Сре

дна,

Южн

а, И

з-то

чна

Евро

па.

Хар

акт

ериз

ира

пред

ста-

вите

лна

стра

на о

т вс

яка

груп

а (Ш

веци

я, В

елик

о-бр

итан

ия, Ф

ранц

ия, Г

ер-

мани

я, И

тали

я, Р

усия

) по

приз

наци

те: п

лощ

, при

-ро

да, н

асел

ение

,осн

овни

ик

оном

ичес

ки д

ейно

сти,

ст

олиц

а.П

редс

тав

я из

бран

а ст

рана

в р

азли

чни

форм

и (т

екст

, пос

тер,

пре

зент

а-ци

я).

– Х

арак

тери

зира

стр

а-ни

те о

т Ю

жна

Евро

па.

– Х

арак

тери

зира

Ита

лия

по п

ризн

ацит

е: п

лощ

, пр

ирод

а, н

асел

ение

, ос

новн

и ик

оном

ичес

ки

дейн

ости

, сто

лица

– О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

геог

рафс

кото

пол

о-же

ние

за р

азви

тиет

о на

тър

гови

ята

в Ю

жна

Евро

па.

– Ч

ете

геог

рафс

ка к

арта

.–

Рабо

ти с

осн

овни

я те

кст

и ил

юст

раци

ите

в уч

ебни

ка.

– П

редс

тавя

по

избр

ан

начи

н св

етов

ноиз

вест

ни

тури

стич

ески

обе

кти

в И

тали

я.

Репр

одук

тиве

н и

част

ично

тър

-се

щ м

етод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

24.

12.

Стр

ани

в И

зточ

на

Евро

па

Нов

и зн

а-ни

я

Груп

ира

стра

ните

по

тери

тори

ален

при

знак

: ст

рани

в С

евер

на, З

апад

-на

, Сре

дна,

Южн

а, И

з-то

чна

Евро

па.

Хар

акт

ериз

ира

пред

ста-

вите

лна

стра

на о

т вс

яка

груп

а (Ш

веци

я, В

елик

о-бр

итан

ия, Ф

ранц

ия, Г

ер-

мани

я, И

тали

я, Р

усия

) по

– Х

арак

тери

зира

стр

а-ни

те о

т И

зточ

на Е

вроп

а.–

Хар

акте

ризи

ра Р

усия

по

при

знац

ите:

пло

щ,

прир

ода,

нас

елен

ие,

осно

вни

икон

омич

ески

де

йнос

ти, с

толи

ца.

– О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

геог

рафс

кото

пол

о-же

ние

и на

селе

ниет

о

Репр

одук

тиве

н и

част

ично

тър

-се

щ м

етод

12

34

56

78

9пр

изна

ците

: пло

щ, п

ри-

рода

, нас

елен

ие, о

снов

ни

стоп

анск

и де

йнос

ти, с

то-

лица

.П

редс

тав

я из

бран

а ст

рана

в р

азли

чни

форм

и (т

екст

, пос

тер,

пре

зент

а-ци

я).

като

фак

тори

за р

азви

-ти

е на

ико

номи

ката

на

Изт

очна

Евр

опа.

– Ра

боти

с о

снов

ния

текс

т и

илю

стра

циит

е в

учеб

ника

.–

Изг

отвя

пре

зент

ация

за

рез

ерва

т в

Руси

я.

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

и о

т из

пълн

ение

на

дома

шна

ра-

бота

25.

13.

Аз п

ред-

став

ям

геог

рафс

ка

инфо

р-ма

ция

за

стра

на

(еле

ктро

-не

н по

стер

, те

кст,

пре

-зе

нтац

ия).

Дей

-но

сти

Груп

ира

стра

ните

по

тери

тори

ален

при

знак

: ст

рани

в С

евер

на, З

апад

-на

, Сре

дна,

Южн

а, И

з-то

чна

Евро

па.

Хар

акт

ериз

ира

пред

ста-

вите

лна

стра

на о

т вс

яка

груп

а (Ш

веци

я, В

елик

о-бр

итан

ия, Ф

ранц

ия, Г

ер-

мани

я, И

тали

я, Р

усия

) по

приз

наци

те: п

лощ

, при

-ро

да, н

асел

ение

, осн

овни

ик

оном

ичес

ки д

ейно

сти,

ст

олиц

а.П

редс

тав

я из

бран

а стр

ана

в раз

личн

и фо

рми

(тек

ст,

пост

ер, п

резе

нтац

ия).

– Х

арак

тери

зира

стр

ана

в Ев

ропа

по

приз

на-

ците

: пло

щ, п

риро

да,

насе

лени

е, о

снов

ни

икон

омич

ески

дей

ност

и,

стол

ица.

– Ра

бота

с р

азли

чни

из-

точн

ици

на и

нфор

маци

я.–

Изр

абот

ва и

пре

дста

вя

мулт

имед

ийна

пре

зент

а-ци

я за

стр

ана

в Ев

ропа

.–

Рабо

ти в

груп

а.–

Оце

нява

раб

отат

а на

гр

упит

е по

опр

едел

ени

пока

зате

ли.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ско

изпи

тван

е

Оце

нки

от р

а-бо

та п

о гр

упи

26.

13.

На

пъте

-ш

еств

ие в

Ев

ропа

Дей

-но

сти

Хар

акт

ериз

ира

прир

од-

ните

зони

и п

лани

нска

та

обла

ст в

Евр

опа.

Със

тав

я ма

ршру

т за

ми

слен

о пъ

теш

еств

ие в

пр

ирод

ните

зони

на

Ев-

ропа

.

– С

ъста

вя м

арш

рут

за

мисл

ено

пъте

шес

твие

в

Евро

па.

– И

звли

ча и

нфор

маци

я от

раз

личн

и из

точн

ици.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ска

рабо

та

38

12

34

56

78

9–

Нан

ася

марш

рут

вър-

ху к

онту

рна

карт

а.–

Пре

дста

вя с

пеци

фич-

ните

осо

бено

сти

на

прир

одат

а и

стра

ните

на

пол

уост

рова

в т

екст

, по

стер

, пре

зент

ация

.–

Рабо

ти в

еки

п.

Оце

нки

от р

а-бо

та в

еки

п

27.

14.

Поз

нава

ме

ли к

онти

-не

нта,

в

койт

о жи

-ве

ем (и

гра)

Дей

-но

сти

Хар

акт

ериз

ира

реле

фа

на Е

вроп

а.Х

арак

тер

изир

а кл

има-

тичн

ите

пояс

и и

план

ин-

скат

а кл

имат

ична

обл

аст

по п

рави

ло (в

кл. с

кли

ма-

тогр

ама)

.Х

арак

тер

изир

а во

дите

на

Евр

опа

– гл

авен

вод

о-де

л, о

тточ

ни и

без

отто

чни

обла

сти.

Хар

акт

ериз

ира

прир

од-

на зо

на п

о пр

авил

о.Х

арак

тер

изир

а на

се-

лени

ето

на к

онти

нент

а (б

рой,

раз

пред

елен

ие,

расо

в и

рели

гиоз

ен с

ъс-

тав,

бит

и к

улту

ра).

Хар

акт

ериз

ира

пред

ста-

вите

лна

стра

на о

т вс

яка

груп

а (Ш

веци

я, В

елик

о-бр

итан

ия, Ф

ранц

ия, Г

ер-

мани

я, И

тали

я, Р

усия

) по

– Х

арак

тери

зира

при

-ро

дата

, нас

елен

ието

и

стра

ните

в к

онти

нент

а.–

Отг

овар

я ге

огра

фски

въ

прос

и.–

Рабо

ти с

инт

ерак

тив-

ната

кар

та в

уче

бник

а.–

Рабо

ти в

еки

п.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ско

изпи

тван

е

39

12

34

56

78

9пр

изна

ците

: пло

щ, п

ри-

рода

, нас

елен

ие, о

снов

ни

икон

омич

ески

дей

ност

и,

стол

ица.

28.

14.

Евро

паТе

ма-

тичн

о об

об-

ще-

ние

Сис

тем

атиз

ира

знан

ия

за п

риро

дата

, общ

еств

о-то

, пол

итич

еска

та к

арта

, ик

оном

икат

а и

стра

ните

в

Евро

па

– Гр

упир

а уч

ебно

съ-

държ

ание

и и

згот

вя о

б-об

щен

ие.

– С

ъзда

ва к

ратъ

к те

кст

по за

даде

на т

ема.

– Ра

боти

в гр

упа.

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

29.

15.

Тест

1Те

ма-

тиче

н ко

н-тр

ол

Знан

ия и

уме

ния

за п

ри-

рода

та, н

асел

ение

то,

поли

тиче

скат

а ка

рта

и ик

оном

икат

а на

Евр

опа

– Ре

шав

а те

стов

и за

да-

чи.

– С

амоо

ценя

ва с

е и

на-

блю

дава

рез

улта

тите

на

съуч

ениц

ите.

Оце

нки

от к

он-

трол

на р

абот

а

Меж

дупр

едм

етни

връ

зки

за р

азде

ла

Бъл

гарс

ки е

зик:

Изп

олзв

а зн

ания

и р

азви

ва у

мени

я за

раб

ота

с ра

злич

ни в

идов

е те

кст,

изг

отвя

не н

а на

учно

съо

бщен

ие.

Лит

ерат

ура:

Фор

мира

наг

ласи

за с

ъжит

елст

во н

а хо

ра о

т ра

злич

ни р

елиг

иозн

и и

култ

урни

общ

ност

и.М

атем

атик

а: Р

азви

ване

на

прос

тран

стве

ното

мис

лене

, кое

то с

пома

га за

изп

олзв

анет

о на

про

стра

нств

ени

орие

нтир

и пр

и ра

бо-

та с

ъс с

хеми

и д

иагр

ами.

Ист

ория

и ц

ивил

изац

ии: Р

азви

ва у

мени

я за

ори

енти

ране

по

карт

ата.

Раз

вива

уме

ния

за р

абот

а с

разл

ични

вид

ове

карт

и на

Ев

ропа

. Изп

олзв

а ос

новн

и по

няти

я –

рели

гия,

хри

стия

нств

о, и

слям

, дър

жава

, пол

итич

еска

кар

та, р

епуб

лика

, мон

архи

я. У

своя

ва

исто

риче

ски

знан

ия –

пол

итич

еско

раз

вити

е на

Евр

опа.

Инф

орм

ацио

нни

техн

олог

ии: И

зпъл

нява

зада

чи, с

върз

ани

с тъ

рсен

ето,

нам

иран

ето

и об

рабо

ткат

а на

инф

орма

ция

по о

пред

е-ле

ни т

еми

в гл

обал

ната

мре

жа. И

згот

вя м

улти

меди

йни

през

ента

ции

по за

даде

на т

ема.

Изг

отвя

отг

овор

и на

геог

рафс

ки в

ъпро

си,

докл

ади,

съо

бщен

ия, к

ато

изпо

лзва

тек

стоо

браб

отва

щи

прог

рами

.Б

иоло

гия

и зд

равн

о об

разо

вани

е: И

люст

рира

с п

риме

ри н

егат

ивни

пос

ледс

твия

за п

риро

дата

от

нера

зумн

а чо

веш

ка д

ейно

ст.

40

12

34

56

78

930

.15

.Ге

огра

ф-ск

о по

-ло

жени

е,

гран

ици,

бр

егов

а ли

ния

Нов

изн

а-ни

я

Опр

едел

я ге

огра

фско

то

поло

жени

е и

гран

ицит

е на

Бал

канс

кия

полу

ос-

тров

.О

писв

а бр

егов

ете

на п

о-лу

остр

ова

по к

арта

.О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

геог

рафс

кото

пол

ожен

ие

и бр

егов

ете

за и

коно

ми-

ческ

ото

разв

итие

на

по-

луос

тров

а.Н

анас

я въ

рху

конт

ур-

на к

арта

наз

вани

ята

на:

море

та: А

дриа

тиче

ско,

Ег

ейск

о, Й

оний

ско;

по-

луос

тров

и: П

елоп

онес

, Х

алки

диче

ски,

Ист

рия,

А

тон;

Кор

интс

ки п

ровл

ак

(кан

ал);

остр

ови:

Цик

лад-

ски,

Сев

ерни

и Ю

жни

Спо

ради

, Евб

ея; з

алив

и:

Стр

умск

и, С

олун

ски,

Тр

иест

ки; р

ека

Сав

а.

далм

а-ти

нски

ти

п бр

яг

– О

пред

еля

геог

рафс

ко-

то п

олож

ение

на

полу

-ос

тров

а по

пра

вило

.–

Фор

мира

нов

о по

ня-

тие.

– О

ценя

ва ге

огра

фско

то

поло

жени

е и

брег

овет

е ка

то ф

акто

р за

ико

номи

-че

ско

разв

итие

на

полу

-ос

тров

а.–

Чет

е ге

огра

фска

кар

та.

– Н

анас

я из

учен

ите

брег

ови

форм

и въ

рху

конт

урна

кар

та.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

31.

16.

Реле

ф и

поле

зни

изко

паем

и

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

прир

ода-

та н

а Ба

лкан

ския

пол

уос-

тров

по

карт

а.О

ценя

ва п

риро

дата

на

полу

остр

ова

като

усл

овие

пла-

нини

: Д

инар

-ск

и,

Пин

д,

Оли

мп,

– Ф

орми

ра н

ови

поня

-ти

я.–

Хар

акте

ризи

ра р

елеф

а и

поле

знит

е из

копа

еми

на п

олуо

стро

ва п

о ка

рта.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

ГЕО

ГРА

ФИ

Я Н

А Б

АЛ

КА

НС

КИ

Я П

ОЛ

УО

СТ

РОВ

41

12

34

56

78

9за

жив

от и

фак

тор

за

икон

омич

еска

дей

ност

. П

редс

тав

я по

под

ходя

щ

начи

н (т

екст

, пос

тер,

пре

-зе

нтац

ия) с

пеци

фичн

ите

особ

енос

ти в

при

рода

та

на Б

алка

нски

я по

луос

-тр

ов.

Мак

е-до

но-

Тра-

кийс

ки

маси

в;ни

-зи

ни:

Бело

-мо

рска

– Н

анас

я из

учен

ите

форм

и на

рел

ефа

и по

-ле

зни

изко

паем

и въ

рху

конт

урна

кар

та.

– О

ценя

ва р

елеф

а и

поле

знит

е из

копа

еми

като

усл

овие

за

жив

от

и фа

ктор

за

икон

омич

е-ск

о ра

звит

ие н

а по

луос

-тр

ова.

–

Чет

е ге

огра

фска

кар

та.

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

32.

16.

Кли

мат

– фа

ктор

и,

елем

енти

кл

имат

ич-

ни о

блас

ти

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

прир

ода-

та н

а Ба

лкан

ския

пол

уос-

тров

по

карт

а.О

ценя

ва п

риро

дата

на

полу

остр

ова

като

усл

овие

за

жив

от и

фак

тор

за и

ко-

номи

ческ

а де

йнос

т.П

редс

тав

я по

под

ходя

щ

начи

н (т

екст

, пос

тер,

пре

-зе

нтац

ия) с

пеци

фичн

ите

особ

енос

ти в

при

рода

та

на Б

алка

нски

я по

луос

-тр

ов.

– Х

арак

тери

зира

кли

ма-

та н

а Ба

лкан

ския

пол

у-ос

тров

.–

Оце

нява

кли

мата

на

полу

остр

ова

като

усл

о-ви

е за

жив

от и

фак

тор

за и

коно

миче

ска

дей-

ност

.–

Рабо

ти с

раз

личн

и из

-то

чниц

и на

инф

орма

ция.

– Ра

боти

с т

емат

ична

та

карт

а, к

лима

тогр

амит

е и

осно

вния

тек

ст в

уче

б-ни

ка.

– Ра

боти

в гр

упа.

Репр

одук

тиве

нме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

33.

17.

Вод

и на

Ба

лкан

-ск

ия п

олу-

остр

ов

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

прир

ода-

та н

а Ба

лкан

ския

пол

уос-

тров

по

карт

а.

реки

: В

ар-

дар,

– Ф

орми

ра н

ови

поня

-ти

я.Ре

прод

укти

вен

мето

д

42

12

34

56

78

9О

ценя

ва п

риро

дата

на

полу

остр

ова

като

усл

овие

за

жив

от и

фак

тор

за с

то-

панс

ка д

ейно

ст.

Пре

дст

авя

по п

одхо

дящ

на

чин

(тек

ст, п

осте

р, п

ре-

зент

ация

) спе

цифи

чнит

е ос

обен

ости

в п

риро

дата

на

Бал

канс

кия

полу

ос-

тров

.

Мо-

рава

, Д

рин

езер

а:

Охр

ид-

ско,

Ш

ко-

дрен

-ск

о

– Х

арак

тери

зира

вод

ите

на п

олуо

стро

ва –

глав

ни

черт

и, р

еки,

езе

ра.

– О

ценя

ва в

одит

е на

по-

луос

тров

а ка

то у

слов

ие

за ж

ивот

и ф

акто

р за

ик

оном

ичес

ка д

ейно

ст.

– Х

арак

тери

зира

рек

а по

пра

вило

.–

Рабо

ти с

геог

рафс

ката

ка

рта.

– Н

анас

я из

учен

ите

вод-

ни о

бект

и въ

рху

конт

ур-

на к

арта

.–

Рабо

ти с

осн

овни

я те

кст,

хид

рогр

амит

е и

сним

ките

в у

чебн

ика.

– И

згот

вя н

аучн

о съ

об-

щен

ие за

ико

номи

ческ

о-то

знач

ение

на

води

те

на п

олуо

стро

ва.

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

34.

17.

При

родн

и зо

ниН

ови

зна-

ния

Хар

акт

ериз

ира

прир

ода-

та н

а Ба

лкан

ския

пол

уос-

тров

по

карт

а.О

ценя

ва п

риро

дата

на

полу

остр

ова

като

усл

овие

за

жив

от и

фак

тор

за и

ко-

номи

ческ

а де

йнос

т.П

редс

тав

я по

под

ходя

щ

начи

н (т

екст

, пос

тер,

пре

-зе

нтац

ия) с

пеци

фичн

ите

особ

енос

ти в

при

рода

та н

а Ба

лкан

ския

пол

уост

ров.

– Х

арак

тери

зира

при

-ро

дна

зона

по

прав

ило.

–

Изр

абот

ва т

емат

ична

ка

рта

на п

риро

днит

е зо

ни н

а по

луос

тров

а.–

Разп

озна

ва п

риро

дна

зона

по

сним

ка.

– П

редс

тавя

при

родн

а зо

на н

а по

луос

тров

а по

из

бран

нач

ин (т

екст

, по

стер

, пре

зент

ация

).

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

43

12

34

56

78

9О

ценя

ва п

риро

дата

на

полу

остр

ова

като

усл

овие

за

жив

от и

фак

тор

за с

то-

панс

ка д

ейно

ст.

Пре

дст

авя

по п

одхо

дящ

на

чин

(тек

ст, п

осте

р, п

ре-

зент

ация

) спе

цифи

чнит

е ос

обен

ости

в п

риро

дата

на

Бал

канс

кия

полу

ос-

тров

.

Мо-

рава

, Д

рин

езер

а:

Охр

ид-

ско,

Ш

ко-

дрен

-ск

о

– Х

арак

тери

зира

вод

ите

на п

олуо

стро

ва –

глав

ни

черт

и, р

еки,

езе

ра.

– О

ценя

ва в

одит

е на

по-

луос

тров

а ка

то у

слов

ие

за ж

ивот

и ф

акто

р за

ик

оном

ичес

ка д

ейно

ст.

– Х

арак

тери

зира

рек

а по

пра

вило

.–

Рабо

ти с

геог

рафс

ката

ка

рта.

– Н

анас

я из

учен

ите

вод-

ни о

бект

и въ

рху

конт

ур-

на к

арта

.–

Рабо

ти с

осн

овни

я те

кст,

хид

рогр

амит

е и

сним

ките

в у

чебн

ика.

– И

згот

вя н

аучн

о съ

об-

щен

ие за

ико

номи

ческ

о-то

знач

ение

на

води

те

на п

олуо

стро

ва.

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

34.

17.

При

родн

и зо

ниН

ови

зна-

ния

Хар

акт

ериз

ира

прир

ода-

та н

а Ба

лкан

ския

пол

уос-

тров

по

карт

а.О

ценя

ва п

риро

дата

на

полу

остр

ова

като

усл

овие

за

жив

от и

фак

тор

за и

ко-

номи

ческ

а де

йнос

т.П

редс

тав

я по

под

ходя

щ

начи

н (т

екст

, пос

тер,

пре

-зе

нтац

ия) с

пеци

фичн

ите

особ

енос

ти в

при

рода

та н

а Ба

лкан

ския

пол

уост

ров.

– Х

арак

тери

зира

при

-ро

дна

зона

по

прав

ило.

–

Изр

абот

ва т

емат

ична

ка

рта

на п

риро

днит

е зо

ни н

а по

луос

тров

а.–

Разп

озна

ва п

риро

дна

зона

по

сним

ка.

– П

редс

тавя

при

родн

а зо

на н

а по

луос

тров

а по

из

бран

нач

ин (т

екст

, по

стер

, пре

зент

ация

).

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

12

34

56

78

935

.18

.Н

асел

ение

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

насе

-ле

ниет

о на

Бал

канс

кия

полу

остр

ов.

От

гова

ря н

а ге

огра

фски

въ

прос

или

със

тавя

гео-

граф

ски

текс

т.

– Х

арак

тери

зира

нас

е-ле

ниет

о на

пол

уост

рова

.–

Изч

исля

ва с

редн

а гъ

с-то

та н

а на

селе

ниет

о.–

Оце

нява

нас

елен

ието

на

пол

уост

рова

кат

о ре

-су

рс за

раз

вити

ето

му.

– Ра

боти

с о

снов

ния

текс

т и

табл

ицат

а в

учеб

ника

.–

Изг

отвя

нау

чно

съоб

-щ

ение

(зад

. 3).

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

36.

18.

Пол

итич

е-ск

а ка

рта

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

съвр

е-ме

ннат

а по

лити

ческ

а ка

рта

на Б

алка

нски

я по

-лу

остр

ов.

– Х

арак

тери

зира

съв

ре-

менн

ата

поли

тиче

ска

карт

а на

Бал

канс

кия

полу

остр

ов.

– Ра

боти

с п

олит

ичес

ка-

та к

арта

в у

чебн

ика.

– П

роуч

ва и

нфор

маци

я в

инте

рнет

и д

ава

при-

мери

за и

нтег

раци

ята

межд

у ба

лкан

скит

е на

-ро

ди.

Репр

одук

тиве

н и

част

ично

тър

-се

щ м

етод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

37.

19.

Ико

номи

ка

– ра

звит

ие,

факт

ори,

съ

врем

ен-

но с

ъсто

я-ни

е

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

съвр

е-ме

ннат

а ик

оном

ика

на

Балк

анск

ия п

олуо

стро

в.О

бясн

ява

тери

тори

ал-

ното

раз

пред

елен

ие н

а ос

новн

и ик

оном

ичес

ки

дейн

ости

.

– Х

арак

тери

зира

съв

ре-

менн

ата

икон

омик

а на

Ба

лкан

ския

пол

уост

ров.

– О

бясн

ява и

оце

нява

ра

зпол

ожен

ието

на о

с-но

внит

е ико

номи

ческ

и де

йнос

ти н

а пол

уост

рова

.

Обя

снит

ел-

но-и

люст

рати

-ве

н ме

тод

Теку

щи

оцен

ки

от у

стно

изп

ит-

ване

44

12

34

56

78

9–

Рабо

ти с

таб

лица

за

факт

орит

е в

учеб

ника

.–

Изг

отвя

про

ект

(зад

. къ

м фи

г. 7)

.

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

38.

19.

Балк

анск

и ст

рани

Нов

и зн

а-ни

я

Сра

вняв

а ст

рани

те н

а Ба

лкан

ския

пол

уост

ров

по п

лощ

и б

рой

на н

асе-

лени

ето.

Хар

акт

ериз

ира

стра

-ни

те Р

умън

ия, С

ърби

я,

Мак

едон

ия, Г

ърци

я по

пр

изна

ците

: гео

граф

ско

поло

жени

е, п

лощ

, нас

е-ле

ние,

ико

номи

ка, б

ит и

ку

лтур

а.

– Гр

упир

а ст

рани

те н

а Ба

лкан

ския

пол

уост

ров

по ге

огра

фско

пол

о-же

ние,

пло

щ и

бро

й на

на

селе

ниет

о.–

Хар

акте

ризи

ра с

тра-

ните

Рум

ъния

, Сър

бия,

Гъ

рция

, Мак

едон

ия п

о пр

авил

о.–

Рабо

ти с

осно

вния

текс

т и

сним

ките

в у

чебн

ика.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

39.

20.

Да

зат-

върд

им

усво

енит

е зн

ания

. Из-

рабо

тван

е на

кръ

гова

ди

агра

ма

Дей

-но

сти

Хар

акт

ериз

ира

насе

-ле

ниет

о на

Бал

канс

кия

полу

остр

ов.

– И

зраб

отва

кръ

гова

ди

агра

ма.

– Ра

боти

със

зада

чите

и

илю

стра

циит

е в

учеб

-ни

ка.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от

прак

тиче

ско

изпи

тван

е

40.

20.

Поз

нава

ме

ли н

ашит

е съ

седи

?

Дей

-но

сти

Хар

акт

ериз

ира

насе

-ле

ниет

о на

Бал

канс

кия

полу

остр

ов.

Хар

акт

ериз

ира

стра

-ни

те Р

умън

ия, С

ърби

я,

Мак

едон

ия, Г

ърци

я по

пр

изна

ците

: гео

граф

ско

поло

жени

е, п

лощ

, нас

е-ле

ние,

ико

номи

ка, б

ит и

ку

лтур

а.

– И

звли

ча и

нфор

маци

я от

раз

личн

и из

точн

ици.

– П

редс

тавя

спе

цифи

ч-ни

те о

собе

ност

и на

ст

рани

те н

а по

луос

тро-

ва в

тек

ст, п

осте

р, п

ре-

зент

ация

.–

Рабо

ти в

еки

п.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ска

рабо

та в

еки

п

45

12

34

56

78

941

.21

.Н

а пъ

те-

шес

твие

в

земи

те н

а Ба

лкан

-ск

ия п

олу-

остр

ов

Дей

-но

стХ

арак

тер

изир

а пр

ирод

а-та

на

Балк

анск

ия п

олуо

с-тр

ов п

о ка

рта.

Пре

дст

авя

в по

дход

я-щ

о из

обра

жени

е (т

екст

, по

стер

, пре

зент

ация

) спе

-ци

фичн

ите

особ

енос

ти в

пр

ирод

ата

на Б

алка

нски

я по

луос

тров

.Х

арак

тер

изир

а ст

ра-

ните

Рум

ъния

, Сър

бия,

М

акед

ония

, Гър

ция

по

приз

наци

те: г

еогр

афск

о по

ложе

ние,

пло

щ, н

асе-

лени

е, и

коно

мика

, бит

и

култ

ура.

– С

ъста

вя м

арш

рут

за

мисл

ено

пъте

шес

твие

в

полу

остр

ова.

– И

звли

ча и

нфор

маци

я от

тек

ст, и

люст

раци

и,

геог

рафс

ка к

арта

, ин-

терн

ет.

– Н

анас

я ма

ршру

т въ

р-ху

кон

турн

а ка

рта.

– П

редс

тавя

спе

цифи

ч-ни

те о

собе

ност

и на

пр

ирод

ата

и ст

рани

те

на п

олуо

стро

ва в

тек

ст,

пост

ер, п

резе

нтац

ия.

– Ра

боти

в е

кип.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ско

изпи

тван

е

Оце

нки

от р

а-бо

та в

еки

п

42.

21.

Балк

анск

и по

луос

-тр

ов

Тема

-ти

чно

обоб

-щ

е-ни

е

Сис

тем

атиз

ира

знан

ия

за п

риро

дата

, нас

елен

ие-

то, п

олит

ичес

ката

кар

та,

икон

омик

ата

и ст

рани

те

на Б

алка

нски

я по

луос

-тр

ов.

– С

ъста

вя о

бобщ

ено

изло

жени

е.–

Поп

ълва

обо

бщав

аща

табл

ица.

– Ра

боти

с р

азли

чни

из-

точн

ици

на и

нфор

маци

я.

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

43.

22.

Тест

2Те

ма-

тиче

н ко

н-тр

ол

Знан

ия и

уме

ния

за п

ри-

рода

та, н

асел

ение

то,

поли

тиче

скат

а ка

рта,

ико

-но

мика

та и

стр

анит

е на

Ба

лкан

ския

пол

уост

ров

– Ре

шав

а те

стов

и за

-да

чи.

– С

амоо

ценя

ва с

е.

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

Теку

щи

оцен

-ки

от

писм

ени

изпи

тван

ия

46

12

34

56

78

944

.22

.Ге

огра

ф-ск

о по

-ло

жени

е,

гран

ици,

го

леми

на

Нов

и зн

а-ни

я

Опр

едел

я ге

огра

фско

то

поло

жени

е, го

леми

ната

и

гран

ицит

е на

Бъл

гари

я.Н

анас

я въ

рху

конт

урна

ка

рта

назв

ания

та н

а из

у-че

ните

кра

йни

точк

и и

ГКП

П (Р

усе,

Вид

ин, К

а-ло

тина

, Кул

ата,

Кап

итан

А

ндре

ево,

Гю

ешев

о).

Кръ

с-то

-пъ

тно

гео-

граф

-ск

о по

ло-

жени

е

– О

пред

еля

геог

рафс

ко-

то п

олож

ение

на

Бълг

а-ри

я по

пра

вило

.–

Фор

мира

нов

и по

няти

я.–

Опр

едел

я ге

огра

фски

-те

коо

рдин

ати

на к

рай-

ните

точ

ки н

а Бъ

лгар

ия.

– И

зчис

лява

раз

стоя

-ни

ята

межд

у кр

айни

те

точк

и на

Бъл

гари

я.–

Чете

геог

рафс

ка ка

рта.

– Н

анас

я въ

рху

конт

ур-

на к

арта

наз

вани

ята

на

изуч

енит

е кр

айни

точ

ки

и ГК

ПП

.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

Меж

дупр

едм

етни

връ

зки

за р

азде

лаБ

ълга

рски

ези

к: И

зпол

зва

знан

ия и

раз

вива

уме

ния

за р

абот

а с

разл

ични

вид

ове

текс

т, и

згот

вяне

на

науч

но с

ъобщ

ение

.Л

итер

атур

а: Ф

орми

ра н

агла

си за

съж

ител

ство

на

хора

от

разл

ични

рел

игио

зни

и ку

лтур

ни о

бщно

сти.

Мат

емат

ика:

Раз

вива

не н

а пр

остр

анст

вено

то м

исле

не, к

оето

спо

мага

за и

зпол

зван

ето

на п

рост

ранс

твен

и ор

иент

ири

при

рабо

-та

със

схе

ми и

диа

грам

и.И

стор

ия и

цив

илиз

ации

: Раз

вива

уме

ния

за о

риен

тира

не п

о ка

ртат

а. Р

азви

ва у

мени

я за

раб

ота

с ра

злич

ни в

идов

е ка

рти

на

Балк

анск

ия п

олуо

стро

в. И

зпол

зва

осно

вни

поня

тия

– ре

лиги

я, х

рист

иянс

тво,

исл

ям, д

ържа

ва, п

олит

ичес

ка к

арта

, реп

убли

ка,

мона

рхия

.И

нфор

мац

ионн

и те

хнол

огии

: Изп

ълня

ва за

дачи

, свъ

рзан

и с

търс

енет

о, н

амир

анет

о и

обра

ботк

ата

на и

нфор

маци

я по

опр

еде-

лени

тем

и в

глоб

ална

та м

режа

. Изг

отвя

мул

тиме

дийн

и пр

езен

таци

и по

зада

дена

тем

а. И

згот

вя о

тгов

ори

на ге

огра

фски

въп

роси

, до

клад

и, с

ъобщ

ения

, кат

о из

полз

ва т

екст

ообр

абот

ващ

и пр

огра

ми.

Био

логи

я и

здра

вно

обра

зова

ние:

Илю

стри

ра с

при

мери

нег

атив

ни п

осле

дств

ия за

при

рода

та о

т не

разу

мна

чове

шка

дей

ност

.

ГЕО

ГРА

ФИ

Я Н

А Б

ЪЛ

ГАРИ

Я

47

12

34

56

78

945

.23

.Ре

леф

на

Бълг

ария

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

глав

ните

че

рти

на р

елеф

а.О

ценя

ва р

елеф

а ка

то

усло

вие

за ж

ивот

и за

ик

оном

ичес

ка д

ейно

ст.

– Х

арак

тери

зира

глав

-ни

те ч

ерти

на

реле

фа н

а Бъ

лгар

ия.

– Ч

ете

геог

рафс

кака

рта.

– П

рове

жда

мисл

ено

пъте

шес

твие

.–

Рабо

ти с

таб

лица

та

за в

исоч

инни

те п

ояси

, ка

ртит

е и

сним

ките

в

учеб

ника

.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

46.

23.

Пол

езни

из

копа

еми

Нов

и зн

а-ни

я

Поз

нава

тип

ични

те п

о-ле

зни

изко

паем

и и

тяхн

о-то

тер

итор

иалн

о ра

зпре

-де

лени

е.О

ценя

ва п

олез

ните

из-

копа

еми

като

усл

овие

за

живо

т и

за и

коно

миче

ска

дейн

ост.

– Х

арак

тери

зира

тип

ич-

ните

пол

езни

изк

опае

ми

в Бъ

лгар

ия.

– О

ценя

ва п

олез

ните

из

копа

еми

като

рес

урс

за р

азви

тие

на и

коно

ми-

ката

на

стра

ната

.–

Чет

е ге

огра

фска

кар

та.

– Ра

боти

с к

арта

та и

та

блиц

ата

за в

идов

е по

лезн

и из

копа

еми

в уч

ебни

ка.

– Д

ава

отго

вори

, осн

о-ва

ни н

а до

каза

телс

тва.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

47.

24.

Кли

мат

– фа

ктор

и,

елем

енти

кл

имат

ич-

ни о

блас

ти

Нов

и зн

а-ни

я

Обя

сняв

а фа

ктор

ите,

ко

ито

влия

ят в

ърху

еле

-ме

нтит

е и

клим

атич

ните

об

ласт

и в

Бълг

ария

.О

ценя

ва к

лима

та к

ато

усло

вие

за ж

ивот

и ф

ак-

тор

за и

коно

миче

ска

дейн

ост.

– О

бясн

ява

факт

орит

е,

коит

о вл

ияят

вър

ху е

ле-

мент

ите

и кл

имат

ични

те

обла

сти

в Бъ

лгар

ия.

– О

ценя

ва к

лима

та н

а Бъ

лгар

ия к

ато

усло

вие

за ж

ивот

и ф

акто

р за

ик

оном

ичес

ка д

ейно

ст.

Репр

одук

тиве

н и

част

ично

тър

-се

щ м

етод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

48

12

34

56

78

9–

Рабо

ти с

ъс с

нимк

ите,

сх

емат

а за

въз

душ

ни

маси

и к

лима

тичн

ите

об-

ласт

и, к

лима

тогр

амит

е в

учеб

ника

.48

.24

.В

оди

на

Бълг

ария

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

води

те:

глав

ен в

одод

ел, о

тточ

ни

обла

сти,

пре

дста

вите

лни

реки

(Иск

ър, Я

нтра

, Ма-

рица

, Кам

чия,

Стр

ума,

М

еста

, Тун

джа,

Ард

а) и

ез

ерат

а (С

ребъ

рна,

Вар

-не

нско

, Бур

гаск

о).

Оце

нява

вод

ите

като

ус-

лови

е за

жив

от и

фак

тор

за и

коно

миче

ска

дейн

ост.

– Х

арак

тери

зира

глав

-ни

те ч

ерти

на

води

те в

Бъ

лгар

ия.

– Х

арак

тери

зира

изу

че-

ните

рек

и и

езер

а.–

Оце

нява

вод

ите

на

Бълг

ария

кат

о ус

лови

е за

жив

от и

фак

тор

за

икон

омич

еска

дей

ност

.–

Чет

е ге

огра

фска

кар

та.

– Ра

боти

с о

снов

ния

текс

т, с

нимк

ите,

хид

ро-

грам

ите

в уч

ебни

ка.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

49.

25.

Поч

ви,

раст

ител

-но

ст и

жи-

воти

нски

св

ят

Нов

и зн

а-ни

я

Пра

ви о

бща

хара

ктер

ис-

тика

на

почв

ите,

рас

ти-

телн

остт

а и

живо

тинс

кия

свят

.О

ценя

ва п

очви

те и

рас

-ти

телн

остт

а ка

то у

слов

ие

за ж

ивот

и ф

акто

р за

ико

-но

миче

ска

дейн

ост.

Пре

дст

авя

в ра

злич

ни

форм

и сп

ециф

ични

те

особ

енос

ти о

т пр

ирод

ата

на Б

ълга

рия.

От

гова

ря н

а ге

огра

фски

въ

прос

или

със

тавя

гео-

граф

ски

текс

т.

– И

згот

вя о

бща

хара

к-те

рист

ика

на п

очви

те,

раст

ител

ност

та и

жив

о-ти

нски

я св

ят.

– О

ценя

ва п

очви

те и

ра

стит

елно

стта

кат

о ус

лови

е за

жив

от и

фа

ктор

за и

коно

миче

ска

дейн

ост.

– Ра

боти

с т

емат

ични

-те

кар

ти и

сни

мкит

е в

учеб

ника

.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

49

12

34

56

78

9–

Рабо

ти с

ъс с

нимк

ите,

сх

емат

а за

въз

душ

ни

маси

и к

лима

тичн

ите

об-

ласт

и, к

лима

тогр

амит

е в

учеб

ника

.48

.24

.В

оди

на

Бълг

ария

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

води

те:

глав

ен в

одод

ел, о

тточ

ни

обла

сти,

пре

дста

вите

лни

реки

(Иск

ър, Я

нтра

, Ма-

рица

, Кам

чия,

Стр

ума,

М

еста

, Тун

джа,

Ард

а) и

ез

ерат

а (С

ребъ

рна,

Вар

-не

нско

, Бур

гаск

о).

Оце

нява

вод

ите

като

ус-

лови

е за

жив

от и

фак

тор

за и

коно

миче

ска

дейн

ост.

– Х

арак

тери

зира

глав

-ни

те ч

ерти

на

води

те в

Бъ

лгар

ия.

– Х

арак

тери

зира

изу

че-

ните

рек

и и

езер

а.–

Оце

нява

вод

ите

на

Бълг

ария

кат

о ус

лови

е за

жив

от и

фак

тор

за

икон

омич

еска

дей

ност

.–

Чет

е ге

огра

фска

кар

та.

– Ра

боти

с о

снов

ния

текс

т, с

нимк

ите,

хид

ро-

грам

ите

в уч

ебни

ка.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

49.

25.

Поч

ви,

раст

ител

-но

ст и

жи-

воти

нски

св

ят

Нов

и зн

а-ни

я

Пра

ви о

бща

хара

ктер

ис-

тика

на

почв

ите,

рас

ти-

телн

остт

а и

живо

тинс

кия

свят

.О

ценя

ва п

очви

те и

рас

-ти

телн

остт

а ка

то у

слов

ие

за ж

ивот

и ф

акто

р за

ико

-но

миче

ска

дейн

ост.

Пре

дст

авя

в ра

злич

ни

форм

и сп

ециф

ични

те

особ

енос

ти о

т пр

ирод

ата

на Б

ълга

рия.

От

гова

ря н

а ге

огра

фски

въ

прос

или

със

тавя

гео-

граф

ски

текс

т.

– И

згот

вя о

бща

хара

к-те

рист

ика

на п

очви

те,

раст

ител

ност

та и

жив

о-ти

нски

я св

ят.

– О

ценя

ва п

очви

те и

ра

стит

елно

стта

кат

о ус

лови

е за

жив

от и

фа

ктор

за и

коно

миче

ска

дейн

ост.

– Ра

боти

с т

емат

ични

-те

кар

ти и

сни

мкит

е в

учеб

ника

.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

12

34

56

78

950

.25

.Д

унав

ска

равн

ина

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

Ду-

навс

ката

рав

нина

по:

ге

огра

фско

пол

ожен

ие и

об

хват

, рел

еф, п

олез

ни

изко

паем

и, к

лима

т, в

оди,

по

чви,

рас

тите

лнос

т и

жив

отин

ски

свят

.О

ценя

ва з

наче

ниет

о на

пр

ирод

ните

ком

поне

нти

на о

блас

тта.

Наз

овав

а ос

новн

и ек

о-ло

гичн

и пр

обле

ми.

при-

родн

и об

-ла

сти

резе

р-ва

т„С

ре-

бърн

а“

– Ф

орми

ра н

ови

поня

-ти

я.–

Хар

акте

ризи

ра п

ри-

родн

а об

ласт

по

пра-

вило

.–

Оце

нява

при

родн

ите

комп

онен

ти н

а об

ласт

та

като

фак

тори

за

икон

о-ми

ческ

ото

ѝ ра

звит

ие.

– Ч

ете

геог

рафс

ка к

ар-

та.

– Ра

боти

с к

арта

та, к

ли-

мато

грам

ите

и сн

имки

-те

в у

чебн

ика.

Бесе

да

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

51.

26.

Ста

ропл

а-ни

нска

об

ласт

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

Ста

ро-

план

инск

ата

обла

ст п

о:

геог

рафс

ко п

олож

ение

и

обхв

ат, р

елеф

, пол

езни

из

копа

еми,

кли

мат,

вод

и,

почв

и, р

асти

телн

ост

и ж

ивот

инск

и св

ят.

Оце

нява

зна

чени

ето

на

прир

одни

те к

омпо

нент

и на

обл

астт

а.Н

азов

ава

осно

вни

еко-

логи

чни

проб

леми

.

Нац

ио-

нале

н па

рк

„Цен

-тр

ален

Ба

л-ка

н“

– Ф

орми

ра н

ови

поня

-ти

я.–

Хар

акте

ризи

ра п

ри-

родн

а об

ласт

по

пра-

вило

.–

Оце

нява

при

родн

ите

комп

онен

ти н

а об

ласт

та

като

фак

тори

за

икон

о-ми

ческ

ото

ѝ ра

звит

ие.

– Ч

ете

геог

рафс

ка к

ар-

та.

– Ра

боти

с к

омпо

нент

и-те

на

учеб

ника

.–

Про

учва

защ

итен

а те

рито

рия

в об

ласт

та и

пр

едст

авя

резу

лтат

ите

по и

збра

н на

чин.

Репр

одук

тиве

н и

част

ично

тъ

рсещ

мет

од

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

и о

т из

пълн

ение

на

дома

шна

ра-

бота


50

12

34

56

78

952

.26

.К

раищ

ен-

ско-

Сре

д-но

горс

ка

обла

ст

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

Кра

и-щ

енск

о-С

редн

огор

скат

а об

ласт

по:

геог

рафс

ко

поло

жени

е и

обхв

ат, р

е-ле

ф, п

олез

ни и

зкоп

аеми

, кл

имат

, вод

и, п

очви

, рас

-ти

телн

ост

и жи

воти

нски

св

ят.

Оце

нява

знач

ение

то н

а пр

ирод

ните

ком

поне

нти

на о

блас

тта.

Наз

овав

а ос

новн

и ек

оло-

гичн

и пр

обле

ми.

При

-ро

ден

парк

„В

ито-

ша“

– Ф

орми

ра н

ово

поня

тие.

– Х

арак

тери

зира

при

род-

на о

блас

т по

прав

ило.

– С

равн

ява

прир

одни

те

усло

вия

в За

дбал

канс

ки-

те к

отло

вини

и к

отло

ви-

ните

на

Кра

ищет

о.–

Оце

нява

при

родн

ите

комп

онен

ти н

а об

ласт

та

като

фак

тори

за и

коно

-ми

ческ

ото

ѝ ра

звит

ие.

– Ч

ете

геог

рафс

ка к

арта

.–

Пре

дста

вя п

риро

ден

обек

т в

обла

стта

по

из-

бран

нач

ин (з

ад. 3

).

Репр

одук

тиве

н и

част

ично

тър

-се

щ м

етод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

53.

27.

Трак

ий-

ско-

Стр

ан-

джан

ска

обла

ст

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

Тра-

кийс

ко-С

тран

джан

скат

а об

ласт

по:

геог

рафс

ко

поло

жени

е и

обхв

ат, р

е-ле

ф, п

олез

ни и

зкоп

аеми

, кл

имат

, вод

и, п

очви

, рас

-ти

телн

ост

и жи

воти

нски

св

ят.

Оце

нява

знач

ение

то н

а пр

ирод

ните

ком

поне

нти

на о

блас

тта.

Наз

овав

а ос

новн

и ек

оло-

гичн

и пр

обле

ми.

При

-ро

ден

парк

„С

тран

-дж

а“

– Ф

орми

ра н

ови

поня

тия.

– Х

арак

тери

зира

при

род-

на о

блас

т по

прав

ило.

– Ч

ете

геог

рафс

ка к

арта

.–

Рабо

ти с

осн

овни

я те

кст,

кли

мато

грам

ите

и сн

имки

те в

уче

бник

а.–

Сра

вняв

а пр

ирод

ната

ср

еда

в Го

рнот

раки

йска

-та

низ

ина

и Д

унав

скат

а ра

внин

а.–

Оце

нява

при

родн

ите

комп

онен

ти н

а об

ласт

та

като

фак

тори

за и

коно

-ми

ческ

ото

ѝ ра

звит

ие.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

51

12

34

56

78

952

.26

.К

раищ

ен-

ско-

Сре

д-но

горс

ка

обла

ст

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

Кра

и-щ

енск

о-С

редн

огор

скат

а об

ласт

по:

геог

рафс

ко

поло

жени

е и

обхв

ат, р

е-ле

ф, п

олез

ни и

зкоп

аеми

, кл

имат

, вод

и, п

очви

, рас

-ти

телн

ост

и жи

воти

нски

св

ят.

Оце

нява

знач

ение

то н

а пр

ирод

ните

ком

поне

нти

на о

блас

тта.

Наз

овав

а ос

новн

и ек

оло-

гичн

и пр

обле

ми.

При

-ро

ден

парк

„В

ито-

ша“

– Ф

орми

ра н

ово

поня

тие.

– Х

арак

тери

зира

при

род-

на о

блас

т по

прав

ило.

– С

равн

ява

прир

одни

те

усло

вия

в За

дбал

канс

ки-

те к

отло

вини

и к

отло

ви-

ните

на

Кра

ищет

о.–

Оце

нява

при

родн

ите

комп

онен

ти н

а об

ласт

та

като

фак

тори

за и

коно

-ми

ческ

ото

ѝ ра

звит

ие.

– Ч

ете

геог

рафс

ка к

арта

.–

Пре

дста

вя п

риро

ден

обек

т в

обла

стта

по

из-

бран

нач

ин (з

ад. 3

).

Репр

одук

тиве

н и

част

ично

тър

-се

щ м

етод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

53.

27.

Трак

ий-

ско-

Стр

ан-

джан

ска

обла

ст

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

Тра-

кийс

ко-С

тран

джан

скат

а об

ласт

по:

геог

рафс

ко

поло

жени

е и

обхв

ат, р

е-ле

ф, п

олез

ни и

зкоп

аеми

, кл

имат

, вод

и, п

очви

, рас

-ти

телн

ост

и жи

воти

нски

св

ят.

Оце

нява

знач

ение

то н

а пр

ирод

ните

ком

поне

нти

на о

блас

тта.

Наз

овав

а ос

новн

и ек

оло-

гичн

и пр

обле

ми.

При

-ро

ден

парк

„С

тран

-дж

а“

– Ф

орми

ра н

ови

поня

тия.

– Х

арак

тери

зира

при

род-

на о

блас

т по

прав

ило.

– Ч

ете

геог

рафс

ка к

арта

.–

Рабо

ти с

осн

овни

я те

кст,

кли

мато

грам

ите

и сн

имки

те в

уче

бник

а.–

Сра

вняв

а пр

ирод

ната

ср

еда

в Го

рнот

раки

йска

-та

низ

ина

и Д

унав

скат

а ра

внин

а.–

Оце

нява

при

родн

ите

комп

онен

ти н

а об

ласт

та

като

фак

тори

за и

коно

-ми

ческ

ото

ѝ ра

звит

ие.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

12

34

56

78

954

.27

.Ри

ло-Р

о-до

пска

об

ласт

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

Ри-

ло-Р

одоп

скат

а об

ласт

по:

ге

огра

фско

пол

ожен

ие и

об

хват

, рел

еф, п

олез

ни

изко

паем

и, к

лима

т, в

оди,

по

чви,

рас

тите

лнос

т и

живо

тинс

ки с

вят.

Оце

нява

знач

ение

то н

а пр

ирод

ните

ком

поне

нти

на о

блас

тта.

Наз

овав

а ос

новн

и ек

оло-

гичн

и пр

обле

ми.

Нац

ио-

нале

н па

рк

„Рил

а“

Нац

ио-

нале

н па

рк

„Пи-

рин“

– Ф

орми

ра н

ови

поня

-ти

я.–

Хар

акте

ризи

ра п

ри-

родн

а об

ласт

по

прав

и-ло

.–

Сра

вняв

а Ри

ла и

Пи-

рин

по в

сичк

и пр

ирод

ни

комп

онен

ти.

– О

ценя

ва п

риро

днит

е ко

мпон

енти

на

обла

стта

ка

то ф

акто

ри за

ико

но-

миче

скот

о ѝ

разв

итие

.–

Чет

е ге

огра

фска

кар

та.

– П

роуч

ва и

пре

дста

вя

прир

оден

обе

кт в

об-

ласт

та.

Репр

одук

тиве

н и

част

ично

тър

-се

щ м

етод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

55.

28.

Бълг

арск

о че

рном

ор-

ско

край

-бр

ежие

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

Бълг

ар-

скот

о че

рном

орск

о кр

ай-

бреж

ие п

о: ге

огра

фско

по

ложе

ние

и об

хват

, ре-

леф,

пол

езни

изк

опае

ми,

клим

ат, в

оди,

поч

ви, р

ас-

тите

лнос

т и

живо

тинс

ки

свят

.О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

прир

одни

те к

омпо

нент

и на

обл

астт

а.Н

азов

ава

осно

вни

екол

о-ги

чни

проб

леми

.

резе

р-ва

т „К

ам-

чия“

лон-

гозн

и го

ри

– Ф

орми

ра н

ови

поня

-ти

я.–

Хар

акте

ризи

ра п

ри-

родн

а об

ласт

по

прав

и-ло

.–

Оце

нява

при

родн

ите

комп

онен

ти н

а об

ласт

та

като

фак

тори

за и

коно

-ми

ческ

ото

ѝ ра

звит

ие.

– Ч

ете

геог

рафс

ка к

арта

.–

Рабо

ти с

кли

мато

гра-

мата

и с

нимк

ите

в уч

еб-

ника

.

Репр

одук

тиве

н ме

тод

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

52

12

34

56

78

956

.28

.Ек

оло-

гиче

н пр

обле

м.

Опа

зван

е на

око

лна-

та с

реда

. О

писв

ане

на за

щит

е-ни

тер

ито-

рии

Дей

-но

сти

Наз

овав

а ос

новн

и ек

оло-

гичн

и пр

обле

ми в

при

ро-

дата

на

Бълг

ария

.

– О

тгов

аря

на ге

огра

ф-ск

и въ

прос

и.–

Наз

овав

а ос

новн

и ек

олог

ични

про

блем

и в

прир

одат

а на

Бъл

гари

я.–

Пре

дста

вя и

нфор

ма-

ция

на п

осте

р ил

и пр

е-зе

нтац

ия.

– Ра

боти

със

зада

чите

и

сним

ките

в у

чебн

ика.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ско

изпи

тван

е

57.

29.

Нас

елен

ие

на Б

ълга

-ри

я

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

насе

-ле

ниет

о на

Бъл

гари

я по

: бр

ой, р

азпр

едел

ение

, съ

став

, гра

дско

и с

елск

о на

селе

ние.

Дав

а пр

имер

и за

тип

ични

пр

обле

ми н

а на

селе

ниет

о (з

аста

рява

не, о

безл

юдя

-ва

не).

– Х

арак

тери

зира

нас

е-ле

ниет

о на

Бъл

гари

я по

: бр

ой, р

азпр

едел

ение

, съ

став

, гра

дско

и с

елск

о на

селе

ние.

– К

омен

тира

про

блем

и,

свър

зани

с н

асел

ение

то.

– И

зраз

ява

мнен

ие п

о ге

огра

фски

въп

рос.

– Ра

боти

с т

абли

цата

и

карт

ата

на гъ

стот

ата

на

насе

лени

ето

в уч

ебни

ка.

Бесе

да

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

58.

29.

Про

блем

и на

нас

е-ле

ниет

о в

Бълг

ария

Дей

-но

сти

Хар

акт

ериз

ира

насе

-ле

ниет

о на

Бъл

гари

я по

: бр

ой, р

азпр

едел

ение

, съ

став

, гра

дско

и с

елск

о на

селе

ние.

Дав

а пр

имер

и за

тип

ични

пр

обле

ми н

а на

селе

ниет

о (з

аста

рява

не, о

безл

юдя

-ва

не).

– У

част

ва в

дис

куси

я за

съ

врем

енно

то с

ъсто

я-ни

е на

нас

елен

ието

в

Бълг

ария

.–

Рабо

ти с

таб

лица

та

(зад

. 1) и

сни

мкит

е в

учеб

ника

.–

Про

учва

инф

орма

-ци

я и

дава

при

мери

за

мирн

о съ

щес

твув

ане

и ра

збир

ател

ство

меж

ду

разл

ични

нар

одно

сти

и ре

лиги

озни

груп

и.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ско

изпи

тван

е

53

12

34

56

78

956

.28

.Ек

оло-

гиче

н пр

обле

м.

Опа

зван

е на

око

лна-

та с

реда

. О

писв

ане

на за

щит

е-ни

тер

ито-

рии

Дей

-но

сти

Наз

овав

а ос

новн

и ек

оло-

гичн

и пр

обле

ми в

при

ро-

дата

на

Бълг

ария

.

– О

тгов

аря

на ге

огра

ф-ск

и въ

прос

и.–

Наз

овав

а ос

новн

и ек

олог

ични

про

блем

и в

прир

одат

а на

Бъл

гари

я.–

Пре

дста

вя и

нфор

ма-

ция

на п

осте

р ил

и пр

е-зе

нтац

ия.

– Ра

боти

със

зада

чите

и

сним

ките

в у

чебн

ика.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ско

изпи

тван

е

57.

29.

Нас

елен

ие

на Б

ълга

-ри

я

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

насе

-ле

ниет

о на

Бъл

гари

я по

: бр

ой, р

азпр

едел

ение

, съ

став

, гра

дско

и с

елск

о на

селе

ние.

Дав

а пр

имер

и за

тип

ични

пр

обле

ми н

а на

селе

ниет

о (з

аста

рява

не, о

безл

юдя

-ва

не).

– Х

арак

тери

зира

нас

е-ле

ниет

о на

Бъл

гари

я по

: бр

ой, р

азпр

едел

ение

, съ

став

, гра

дско

и с

елск

о на

селе

ние.

– К

омен

тира

про

блем

и,

свър

зани

с н

асел

ение

то.

– И

зраз

ява

мнен

ие п

о ге

огра

фски

въп

рос.

– Ра

боти

с т

абли

цата

и

карт

ата

на гъ

стот

ата

на

насе

лени

ето

в уч

ебни

ка.

Бесе

да

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

58.

29.

Про

блем

и на

нас

е-ле

ниет

о в

Бълг

ария

Дей

-но

сти

Хар

акт

ериз

ира

насе

-ле

ниет

о на

Бъл

гари

я по

: бр

ой, р

азпр

едел

ение

, съ

став

, гра

дско

и с

елск

о на

селе

ние.

Дав

а пр

имер

и за

тип

ични

пр

обле

ми н

а на

селе

ниет

о (з

аста

рява

не, о

безл

юдя

-ва

не).

– У

част

ва в

дис

куси

я за

съ

врем

енно

то с

ъсто

я-ни

е на

нас

елен

ието

в

Бълг

ария

.–

Рабо

ти с

таб

лица

та

(зад

. 1) и

сни

мкит

е в

учеб

ника

.–

Про

учва

инф

орма

-ци

я и

дава

при

мери

за

мирн

о съ

щес

твув

ане

и ра

збир

ател

ство

меж

ду

разл

ични

нар

одно

сти

и ре

лиги

озни

груп

и.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ско

изпи

тван

е

12

34

56

78

959

.30

.С

елищ

ата

на Б

ълга

-ри

я

Нов

и зн

а-ни

я

Опи

сва

видо

вете

сел

ища

в Бъ

лгар

ия.

Дав

а пр

имер

и за

тип

ични

пр

обле

ми н

а се

лищ

ата

(обе

злю

дява

не, т

ранс

-по

ртни

, еко

логи

чни)

.

– О

писв

а ви

дове

те с

ели-

ща

в Бъ

лгар

ия.

– О

бясн

ява

прич

инит

е за

изм

енен

ието

в б

роя

и ти

па с

елищ

а в

Бълг

ария

.–

Ком

енти

ра п

робл

еми

на с

елищ

ата.

– П

роуч

ва р

одно

то

сели

ще

– въ

зник

ване

, пр

омен

и в

броя

на

насе

-ле

ниет

о, и

коно

миче

ска

дейн

ост,

про

блем

и.

Бесе

да

Оце

нки

от

устн

оиз

питв

ане

60.

30.

Рабо

та с

пл

ан н

а се

лищ

е,

учас

тие

в ди

скус

ия,

изра

ботв

а-не

на

про-

ект

Дей

-но

сти

Опи

сва

видо

вете

сел

ища

в Бъ

лгар

ия.

Дав

а пр

имер

и за

тип

ични

пр

обле

ми н

а се

лищ

ата

(обе

злю

дява

не, т

ранс

-по

ртни

, еко

логи

чни)

.

– Ч

ете

план

на

сели

ще.

– У

част

ва в

дис

куси

я.–

Изр

абот

ва п

роек

т (з

ад. 2

).–

Рабо

ти с

ъс за

дачи

те,

табл

ицат

а и

план

а на

се

лищ

е в

учеб

ника

.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ско

изпи

тван

е

61.

31.

Дър

жавн

о и

адми

ни-

стра

тивн

о ус

трой

ство

Нов

и зн

а-ни

я

Поз

нава

фор

мата

на

дър-

жавн

о уп

равл

ение

и в

идо-

вете

вла

сти

в Бъ

лгар

ия.

Наз

овав

а ад

мини

стра

тив-

ните

обл

асти

в Б

ълга

рия.

съде

бна,

зако

но-

дате

лна,

изпъ

л-ни

телн

а вл

аст,

адми

-ни

стра

-ти

вна

обла

ст,

общи

на,

кмет

-ст

во

– Ф

орми

ра н

ови

поня

-ти

я.–

Опи

сва

осно

внит

е за

дачи

на

трит

е вл

асти

в

Бълг

ария

.–

Рабо

ти с

ъс с

хема

та

и ка

ртат

а на

адм

ини-

стра

тивн

ите

обла

сти

в уч

ебни

ка.

Бесе

да

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

54

12

34

56

78

962

.31

.И

коно

мика

–

разв

итие

, фа

ктор

и,

съст

ояни

е

Нов

и зн

а-ни

я

Поз

нава

осн

овни

те е

тапи

от

раз

вити

ето

на и

коно

-ми

ката

на

Бълг

ария

.О

бясн

ява

влия

ниет

о на

фа

ктор

ите

за р

азви

тие

на и

коно

мика

та н

а Бъ

л-га

рия.

екол

о-ги

чен

факт

ор

– О

писв

а гл

авни

те ч

ерти

на

ико

номи

ката

пре

з от

делн

ите

пери

оди

от

разв

итие

то ѝ

.–

Обя

сняв

а вл

ияни

ето

на ф

акто

рите

за р

азви

-ти

е на

ико

номи

ката

на

Бълг

ария

.–

Опр

едел

я во

дещ

ите

факт

ори

за в

секи

ета

п.–

Фор

мира

нов

о по

ня-

тие.

Бесе

да

Оце

нки

от у

ст-

но и

зпит

ване

63.

32.

Ико

номи

ка

– ос

новн

и ик

оно-

миче

ски

дейн

ости

, пр

обле

ми,

тенд

енци

и

Нов

и зн

а-ни

я

Хар

акт

ериз

ира

съвр

е-ме

ннат

а ик

оном

ика

по

осно

вни

дейн

ости

.К

омен

тир

а пр

обле

ми

на и

коно

мика

та н

а Бъ

л-га

рия.

– Х

арак

тери

зира

съв

ре-

менн

ата

икон

омик

а по

ос

новн

и де

йнос

ти.

– Ч

ете

тема

тичн

а ка

рта.

– П

роуч

ва п

роиз

водс

тва

в ро

днот

о се

лищ

е.

Бесе

да

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от и

з-пъ

лнен

ие н

а до

-ма

шна

раб

ота

64.

32.

Ико

но-

мика

та и

хо

рата

на

Бълг

ария

–

пред

изви

-ка

телс

тва

и ре

шен

ия

Дей

-но

сти

Обя

сняв

а вл

ияни

ето

на

факт

орит

е за

раз

вити

ето

на и

коно

мика

та н

а Бъ

л-га

рия.

Хар

акт

ериз

ира

съвр

е-ме

ннат

а ик

оном

ика

по

осно

вни

дейн

ости

.К

омен

тир

а пр

обле

ми

на и

коно

мика

та н

а Бъ

л-га

рия.

– И

зраб

отва

про

ект.

– П

одби

ра и

нфор

маци

я за

ико

номи

ката

на

Бъл-

гари

я и

нейн

ите

най-

се-

риоз

ни п

робл

еми.

– П

редс

тавя

рез

улта

ти-

те о

т об

съжд

анет

о на

по

стер

.–

Рабо

ти с

ъс за

дачи

те и

сн

имки

те в

уче

бник

а.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ски

изпи

тван

ия

55

12

34

56

78

965

.33

.У

чебн

о ма

ркет

ин-

гово

про

уч-

ване

. Изр

а-бо

тван

е на

рекл

амни

ма

тери

али

Дей

-но

сти

Хар

акт

ериз

ира

съвр

е-ме

ннат

а ик

оном

ика

по

осно

вни

дейн

ости

.К

омен

тир

а пр

обле

ми

на и

коно

мика

та н

а Бъ

л-га

рия.

– П

рави

мар

кети

нгов

о пр

оучв

ане.

– П

рове

жда

инте

рвю

.–

Рабо

ти с

таб

лица

та и

за

дачи

те в

уче

бник

а.–

Рабо

ти в

груп

а.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ски

изпи

тван

ия

66.

33.

На

пъте

-ш

еств

ие в

Бъ

лгар

ия

Дей

-но

сти

Със

тав

я ма

ршру

т за

ми

слен

о пъ

теш

еств

ие.

Оце

нява

знач

ение

то н

а пр

ирод

ните

ком

поне

нти

на п

риро

днит

е об

ласт

и.О

писв

а ви

дове

те с

елищ

а в

Бълг

ария

.П

редс

тав

я в

разл

ични

фо

рми

спец

ифич

ните

ос

обен

ости

от

прир

одат

а на

Бъл

гари

я.

– С

ъста

вя м

арш

рут

за

мисл

ено

пъте

шес

твие

.–

Изв

лича

инф

орма

ция

от р

азли

чни

изто

чниц

и.–

Нан

ася

марш

рут

вър-

ху к

онту

рна

карт

а.–

Пре

дста

вя п

ътеш

ест-

виет

о в

разл

ични

фор

ми

(мул

тиме

дийн

а пр

езен

-та

ция,

вид

еокл

ип, п

о-ст

ер и

др.

).–

Рабо

ти в

еки

п.–

Сам

онаб

люда

ва с

е и

набл

юда

ва с

ъуче

ници

те

си.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ски

изпи

тван

ия

67.

34.

Геог

раф-

ска

рабо

-ти

лниц

а.

Изр

а-бо

тван

е на

ге

огра

фски

мо

дел

Дей

-но

сти

Хар

акт

ериз

ира

прир

од-

ните

обл

асти

на

Бълг

ария

по

: гео

граф

ско

поло

же-

ние

и об

хват

, рел

еф, п

о-ле

зни

изко

паем

и, к

лима

т,

води

, поч

ви, р

асти

телн

ост

и жи

воти

нски

свя

т.О

ценя

ва зн

ачен

ието

на

прир

одни

те к

омпо

нент

и на

обл

асти

те.

– И

зраб

отва

геог

рафс

ки

моде

л на

Бъл

гари

я.–

Рабо

ти в

груп

а.–

Оце

нява

изр

абот

енит

е мо

дели

.

Час

тичн

о тъ

р-се

щ м

етод

Оце

нки

от

прак

тиче

ски

изпи

тван

ия

56

12

34

56

78

968

.34

.Бъ

лгар

ияТе

ма-

тичн

о об

об-

ще-

ние

Сис

тем

атиз

ира

знан

ия

за п

риро

дата

, нас

елен

ие-

то, с

елищ

ата,

дър

жавн

ото

устр

ойст

во и

ико

номи

ка-

та н

а Бъ

лгар

ия.

– С

ъста

вя о

бобщ

ено

изло

жени

е.–

Изб

ира

изто

чниц

и на

ин

форм

ация

.–

При

лага

обо

бщен

и зн

ания

на

по-в

исок

о ра

внищ

е.–

Рабо

ти с

таб

лици

и

тема

тичн

и ка

рти.

– Ра

боти

в гр

упа.

Груп

ова

устн

а и

писм

ена

дей-

ност

69.

35.

Тест

3Те

ма-

тиче

н ко

н-тр

ол

Знан

ия и

уме

ния

за п

ри-

рода

та, н

асел

ение

то,

сели

щат

а, д

ържа

внот

о ус

-тр

ойст

во и

ико

номи

ката

на

Бъл

гари

я.

– Ре

шав

а те

стов

и за

да-

чи.

– С

амоо

ценя

ва с

е.

Теку

щи

оцен

-ки

от

писм

ени

изпи

тван

ия

70.

35.

За к

акво

ни

слу

жат

геог

раф-

скит

е зн

а-ни

я

Дей

-но

сти

– Д

ава

прим

ери

за и

з-по

лзва

не н

а ге

огра

фски

-те

знан

ия.

– Ра

боти

с и

люст

раци

и-те

в у

чебн

ика.

Оце

нки

от

прак

тиче

ски

изпи

тван

ия

71.

36.

Как

во зн

ая

и ка

кво

мога

в к

рая

на у

чебн

а-та

годи

на

Го-

диш

-но

об

об-

ще-

ние

Сис

тем

атиз

ира

знан

ия

за п

риро

дата

, общ

е-ст

вото

, пол

итич

еско

то

устр

ойст

во, и

коно

мика

та

и ст

рани

те в

Евр

опа,

Ба

лкан

ския

пол

уост

ров

и Бъ

лгар

ия.

– И

зраб

отва

и п

опъл

ва

обоб

щав

аща

табл

ица.

– И

зпол

зва

ИК

Т за

тъ

рсен

е, с

ъбир

ане,

пр

едст

авян

е и

обме

н на

ин

форм

ация

.–

Пос

очва

при

мери

.–

Рабо

ти в

груп

а.

Оце

нки

от р

а-бо

та в

час

57

12

34

56

78

972

.36

.И

зход

но

ниво

Годи

-ш

ен

кон-

трол

Знан

ия и

уме

ния

за Е

вро-

па, Б

алка

нски

я по

луос

-тр

ов, Б

ълга

рия

– Ре

шав

а те

стов

и за

да-

чи.

Пис

мено

оце

ня-

ване

по

ранг

ова

скал

а

Меж

дупр

едм

етни

връ

зки

за р

азде

ла

Бъл

гарс

ки е

зик:

Изп

олзв

а зн

ания

и р

азви

ва у

мени

я за

раб

ота

с ра

злич

ни в

идов

е те

кст,

изг

отвя

не н

а на

учно

съо

бщен

ие.

Лит

ерат

ура:

Фор

мира

наг

ласи

за с

ъжит

елст

во н

а хо

ра о

т ра

злич

ни р

елиг

иозн

и и

култ

урни

общ

ност

и.М

атем

атик

а: Р

азви

ване

на

прос

тран

стве

ното

мис

лене

, кое

то с

пома

га за

изп

олзв

анет

о на

про

стра

нств

ени

орие

нтир

и пр

и ра

бо-

та с

ъс с

хеми

и д

иагр

ами.

Ист

ория

и ц

ивил

изац

ии: Р

азви

ва у

мени

я за

ори

енти

ране

по

карт

ата.

Раз

вива

уме

ния

за р

абот

а с

разл

ични

вид

ове

карт

и на

Бъ

лгар

ия. И

зпол

зва

осно

вни

поня

тия

– ре

лиги

я, х

рист

иянс

тво,

исл

ям, д

ържа

ва, п

олит

ичес

ка к

арта

, реп

убли

ка, м

онар

хия.

У

своя

ва и

стор

ичес

ки зн

ания

за и

стор

ията

на

бълг

арск

ите

сели

ща.

Инф

орм

ацио

нни

техн

олог

ии: И

зпъл

нява

зада

чи, с

върз

ани

с тъ

рсен

ето,

нам

иран

ето

и об

рабо

ткат

а на

инф

орма

ция

по о

пред

е-ле

ни т

еми

в гл

обал

ната

мре

жа. И

згот

вя м

улти

меди

йни

през

ента

ции

по за

даде

на т

ема.

Изг

отвя

отг

овор

и на

геог

рафс

ки в

ъпро

си,

докл

ади,

съо

бщен

ия, к

ато

изпо

лзва

тек

стоо

браб

отва

щи

прог

рами

.Б

иоло

гия

и зд

равн

о об

разо

вани

е: И

люст

рира

с п

риме

ри н

егат

ивни

пос

ледс

твия

за п

риро

дата

от

нера

зумн

а чо

веш

ка д

ейно

ст.

58

Ч А С Т В Т О Р АИДЕИ, ПОДХОДИ И ТЕХНИКИ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА МОДЕЛА НА ОБУЧЕНИЕ

1. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА НОВИ ЗНАНИЯ – ОСОБЕНОСТИ, МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ, ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ

Системата е разработена въз основа на дидактическите цели и задачи на уроците за нови знания, на системно-структурния, на типологичния и интегралния подход на вътрешнопредметно и междупредметно равнище. Тя е един вариант за постигане на целите на обучението по география и икономика в 7. клас. Чрез нея на ученици-те се дава възможност да усвоят теоретични и фактологични знания за природата, населението, политическата карта, икономиката на Европа, Балканския полуостров и България, за географските черти (характеристики), определящи облика им. Сис-темата се състои от 44 урока, групирани в една тема и три раздела. Структурата и организацията на системата произтичат от логическата структура на науката и на учебната програма за 7. клас. Съставът ѝ (водещи идеи, закономерности, системи от общи и единични понятия, факти) се определя чрез подбора на учебното съдър-жание, основан на следните детерминанти: структура, логика и съвременно състоя-ние на географската наука; цели на обучението по география и икономика в 7. клас; очаквани резултати от обучението по предмета на ниво учебна програма; процесът на обучение с неговите принципи и закономерности; входното равнище и възрас-товите особености на учениците. Функциите на системата (информативна, систе-матизираща, мотивираща, развиваща, интегративна и др.) са проектирани в уроци-те за нови знания в учебника за 7. клас. Учебното съдържание на този тип уроци е въведено чрез основния текст. Той е структуриран и организиран съобразно с посочените детерминанти. Основният текст е представен раздвижено. Причина за това са: възрастовите особености на учениците; новата образователна политика на държавата, насочена към стимулиране на самостоятелната познавателна дейност на учениците; необходимостта от повишаване на функционалността на учебника за 7. клас. Чрез цифри в основния текст учебното съдържание от даден смислов блок се извежда на дясната страница чрез водещи илюстрации, схеми, основен по-яснителен и допълнителен текст с цел по-задълбочено разкриване и обясняване на изучавания географски процес, обект или явление. По този начин се преодолява информационната претовареност на основния текст, съчетават се сетивното и аб-страктно-логичното познание, повишава се функционалността на учебника, разви-ва се логическото мислене на учениците, формират се личностни качества – наблю-дателност, съобразителност, способност за извличане на информация от различни източници. При разработването на системата сме положили усилия да ограничим броя на фактите. За да постигнем тази цел, сме подбирали ярки факти за изучавани-

59

те обекти, групирали сме ги около водещи идеи, основни закономерности, ключови понятия съгласно изискванията на съвременната дидактика на географията. При подбора на фактите сме се стремили да включим само онези, които ще помогнат на учениците да възприемат, разберат и осмислят теоретичните знания. При всеки урок са изведени обобщения за най-важното, основното от учебния материал, не-обходимо за усвояването на предстоящото за изучаване учебно съдържание, въве-ден е и апарат за контрол.

Примерните методически разработки на уроците за нови знания, които предлагаме на вашето внимание, са основани на съвременните постановки за усъвършенстване и технологизиране на уроците за нови знания посредством представяне на тяхната структура чрез три подструктури (макро-, мезо- и ми-кроструктура). Методическите разработки са на уроците за нови знания от вто-ри и трети раздел поради посочените по-горе причини.

РАЗДЕЛ II. БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ

Тема: Географско положение, граници, брегова линия на Балканския полуостров

Задачи: Да се усвоят знания за: географското положение, границите и голе-мината на Балканския полуостров; бреговата линия на полуострова, значението на географското положение и бреговете за икономическото развитие на полу-острова. Да се формира понятието далматински тип бряг.

Да се формират и развият умения за: определяне на географското положе-ние и границите на Балканския полуостров; описание на бреговете му по карта; оценяване на значението на географското положение и бреговете за икономи-ческото развитие на полуострова; работа с географската карта; нанасяне на названията на крайбрежните форми на контурната карта, групирани по следния начин: морета – Адриатическо, Егейско, Йонийско; полуострови – Пелопо-нес, Халкидически, Истрия, Атон; острови – Цикладски, Северни и Южни Споради, Евбея; заливи – Струмски, Солунски, Триестки; река – Сава; Ко-ринтски провлак (канал).

Очаквани резултати. Учениците да знаят: особеностите на географското положение на Балканския полуостров; природните обекти, с които граничи; го-лемината на полуострова; характера на бреговата линия; основните крайбреж-ни форми; значението на географското положение и бреговете за икономиче-ското развитие на полуострова.

Да могат: да определят географското положение и границите на Балканския полуостров; да описват бреговете по карта, да оценяват значението на географ-ското положение и бреговете за икономическото развитие на полуострова; да нанасят на контурната карта названията на крайбрежните форми; да работят с природогеографска карта.

60

Ход на урока:

Макро-струк-тура

Мезо-струк-тура

МикроструктураИзточници на инфор-

мация1 2 3 4

Въве-дение и мотиви-ране на темата

Тема-тично

Чрез беседа се разкрива мястото на темата при изучаване на Балканския полуостров. Чете се и се коментира въвеждащият текст в урока.

Въвеждащ текст

Съдър-жател-но

Учителят въвежда правилото за характеризиране на географско положение на полуостров. Учителят обръща внимание на организацията на урока: четат се въпросите, на които ще се търси отговор в часа.

Основен текст

Техно-логично

Учителят съвместно с учениците определя как ще се организира и проведе учебната дейност: 1) ще се търси отговор на всички въпроси, струк-туриращи материала, и на въпроси и задачи към текста, които насочват към извършването на оп-ределени дейности; 2) ще се представя информацията в контурна карта;3) ще се работи общокласно и в група с текста, снимките в учебника и общогеографската карта


Илюстра-ции

Атлас

Контурна карта

Разра-ботванена но-вото учебно съдър-жание

Къде се намира Балкан-ският полуос-тров?

Учителят показва крайните точки на полуостро-ва по стенната карта. Учениците ги намират на картата в атласа. Проследяват северната граница по фиг. 1 и на картата в атласа. Чрез беседа и с помощта на картата назовават водните басейни, с които граничи полуостровът. Правят се изводи за влиянието на географското положение върху кли-мата и икономиката на полуострова. След всяко действие учениците формулират частичен извод и го записват в тетрадките си.

Атлас

Фиг. 1

Стенна карта

Какви са осо-бено-стите на ге-ограф-ското поло-жение на Бал-канския полуос-тров?

Учителят поставя на учениците следната задача: „По текста в учебника определете особеностите на географското положение на Балканския полу-остров.“ Учениците четат повдигнатия текст към въпроса и извеждат четирите особености в гео-графското положение на полуострова – преходно, ключово, стратегическо, кръстопътно.Чрез беседа по природогеографската карта и с по-мощта на придобитите знания за Европа се доказ-ва преходният характер на географското положе-ние на полуострова. Прави се извод за влиянието на преходния характер на географското положе-ние на полуострова върху всички (без релефа) природни компоненти.


Атлас


61

1 2 3 4Чрез обяснителен разказ учителят доказва ключо-вото, стратегическото и кръстопътното положение на полуострова. Показва на картата главните жп и шосейни пътища, преминаващи през полуострова. Съобщава информация за най-важните морски пъ-тища. Чете се текстът за протоците Босфор и Дар-данели и се определя тяхното значение. Учителят дава примери от текста за влиянието на ключовото и кръстопътното положение върху историческото минало на населението и съвременното развитие на страните на полуострова.


Фиг. 2, 3

Каква е голе-мината на Бал-канския полуос-тров?

Учителят съобщава данни за големината на Бал-канския полуостров и процента на островите от площта му. Доказва големия им дял по фиг. 1. Уче-ниците записват в тетрадките си данните.

Фиг. 1

Какви са бре-говете и бре-говата линия на Бал-канския полуос-тров?

Чрез беседа по картата в атласа учениците опреде-лят разчленеността на бреговата линия на Балкан-ския полуостров. Учителят разделя класа на две групи. Всяка група открива и показва на картата брегови форми: по западното крайбрежие (за І гр.); по крайбрежията на Егейско и на Черно море (за ІІ гр.). Определя времето за работа: 2 – 3 минутиСамостоятелна работа с коментар. Учителят до-пълва пропуските. Въвежда понятието далматин-ски тип бряг чрез обяснение и по фиг. 7. Четат се текстовете към снимките. Всички обекти се показ-ват на стенната карта.Правят се изводи за възможностите за икономи-ческо използване на бреговете от страните с излаз на водни басейни.

Фиг. 4

Атлас

Фиг. 7

Фиг. 4 – 8


Затвър-дяване

Чете се и се коментира рубриката „Запомнете“. Рубрика „Запомнете“

Поста-вяне на домашна работа

Задачите от учебната тетрадка Учебна тетрадка

Примерен план на урока:1. Къде се намира Балканският полуостров2. Особености на географското положение на Балканския полуостров: а) преходно; б) ключово;

62

в) стратегическо; г) кръстопътно.3. Големина на Балканския полуостров4. Брегове и брегова линия на Балканския полуостров

Тема: Релеф и полезни изкопаеми на Балканския полуостров

Задачи: Да се усвоят знания за: главните черти на релефа на Балканския полуостров; особеностите на планините и равнинните земи, разположени в обхвата му; значението на релефа като условие за живот и фактор за иконо-мическа дейност; типичните полезни изкопаеми на полуострова и тяхното те-риториално разпространение. Да се формират единичните понятия, групирани по следния начин: планини – Динарски, Пинд, Олимп, Македоно-Тракийски масив; равнини и низинни земи – Беломорска низина.

Да се развият умения за: характеризиране на релефа и полезните изкопаеми на Балканския полуостров по карта; оценяване на релефа като условие за живот и фактор за икономическа дейност; сравняване, характеризиране на релефна форма по правило; работа с природогеографска карта.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: формирането, развитието и специфичните особености на релефа, влиянието на релефа върху икономиката и живота на хората, типичните полезни изкопаеми на полуострова и тяхното териториално разпространение.

Да могат: да характеризират релефа и полезните изкопаеми на Балканския полуостров; да обясняват формирането и развитието на релефа; да характе-ризират релефна форма по правило; да използват опорни знания за релеф и полезни изкопаеми; да оценяват значението на релефа и полезните изкопаеми като условие за живот и фактор за икономическа дейност; да показват на карта изучените релефни форми.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят мотивира темата на урока чрез въвеж-дащия текст.



Учителят обръща внимание на организацията на урока: по учебника се определят основните въпро-си, на които ще се търси отговор през часа.


63

1 2 3 4Техно-логично

Учителят съвместно с учениците определя как ще се организира и проведе учебната дейност: 1) ще се търси отговор на всички въпроси, струк-туриращи материала, и на въпроси и задачи към текста, които насочват към извършването на оп-ределени дейности; 2) ще се работи общокласно с текста и илюстраци-ите в учебника, с мултимедия.

Основен текстИлюстрацииАтласКонтурна картаМултимедия


Кои са главни-те чер-ти на релефа на Бал-канския полуос-тров?

Учениците сами извеждат главните черти на реле-фа чрез четене на повдигнатия текст в урока. По общогеографската карта доказват голямото раз-нообразие от релефни форми. Учителят показва данни за средната надморска височина на Европа и Балканския полуостров. Учениците сравняват стойностите и правят изводи. Чрез обяснителен разказ и с помощта на снимките и текста към тях учителят характеризира следва-щата особеност на релефа – широко разпростра-нение на карстовите форми. Прави извод за слаба-та им икономическа усвоеност. Показва обектите от текста на географската карта.


Атлас

Мултимедия

Фиг. 3, 4


Кои са плани-ните на Бал-канския полуос-тров?

Учениците определят по фиг. 1 планинските групи на полуострова. Актуализират се процесите, при които са се формирали. При необходимост се използват текстът и илюстрациите от тема Релеф на Европа.Учителят насочва вниманието на учениците към първата планинска група – Динариди. Въвежда единичните понятия Динарски планини и Пинд. Чрез беседа с помощта на природогеографската карта, снимките в урока и текста към тях се ха-рактеризират Динарските планини. Акцентът при характеризирането на релефните форми се поста-вя върху разкриване на уникалните им черти – ге-ографско положение, надморска височина, облика на релефа, природни богатства, влиянието им вър-ху живота и икономиката на полуострова.Чрез обяснителен разказ учителят характеризира Балканидите – обхват и особености на релефа.Учителят формира единичното понятие Македо-но-Тракийски масив. Показва на природогеограф-ската карта обектите, които са част от обхвата му, и съобщава цифровия код, с който са изобразени на фиг. 1. Характеризира най-типичните релефни форми – Рила, Пирин, Олимп. Показва снимки, представящи характерни черти на релефа им. Пра-ви извод за влиянието на Македоно-Тракийския масив като условие за живот и фактор за иконо-мическа дейност.

Фиг. 1

АОУ,с. 89

Учебник, с. 17

Атлас

Фиг. 2, 3, 4

Фиг. 1


Мултиме-дия

64

1 2 3 4Кои са равнин-ните земи на Бал-канския полуос-тров?

Учителят разделя класа на две групи. На учени-ците от І група се възлага задача да характери-зират релефа на Среднодунавската и Долноду-навската низина, а на тези от ІІ група – на Тра-кийската низина. Учениците работят с основния текст, илюстрациите в учебника и с природогео-графската карта в атласа. Общокласен коментар на изпълнението на задачата. Учителят допълва отговорите. Формира единичното понятие Бело-морска низина.


Фиг. 7 – 9

Атлас

Какви са по-лезните изко-паеми на Бал-канския полуос-тров?

Актуализират се знания за основните групи по-лезни изкопаеми, закономерностите при тяхното образуване и предназначението им. Учителят из-исква от учениците да опишат проявлението на закономерностите в Европа. Обяснява, че образу-ването на полезните изкопаеми на Балканския по-луостров е подчинено на същите закономерности.Чрез беседа и общокласен коментар по картата се характеризират типичните полезни изкопаеми на полуострова и тяхното териториално разпростра-нение.

Фиг. 1, с. 23


Атлас






Примерен план на урока:1. Главни черти на релефа на Балканския полуостров2. Планините на Балканския полуостров: а) Динариди; б) Балканиди; в) Македоно-Тракийски масив.3. Равнинните земи на Балканския полуостров: а) Среднодунавска низина; б) Долнодунавска низина; в) Тракийска низина.4. Полезни изкопаеми на Балканския полуостров

65

Тема: Климат – фактори, елементи, климатични области на Балканския полуостров

Задачи: Да се усвоят знания за: климатичните фактори, елементи и клима-тичните области на Балканския полуостров; значението на климата за живота и икономическата дейност на хората.

Да се формират и развият умения за: характеризиране на климата на Бал-канския полуостров; разкриване на връзката между фактори и елементи на кли-мата; оценяване на климата като условие за живот и икономическа дейност; работа с тематична карта, таблица и графични изображения.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: климатичните фактори, фор-мирали климата на Балканския полуостров, стойностите, хода и годишното раз-пределение на температурата и валежите; преобладаващите ветрове – посока и скорост; климатичните области; правилото за характеризиране на климатична област.

Да могат: да характеризират факторите, които влияят върху елементите на климата на Балканския полуостров; да характеризират климатична област; да посочват причини; да оценяват климата като условие за живот и икономическа дейност; да работят с тематична карта, таблица, климатограми.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Чете се и се коментира въвеждащият текст в уро-ка.



Учителят обръща внимание на организацията на урока: по учебника се определят основните въпро-си, на които ще се търси отговор в урока.



Учителят съвместно с учениците определя как ще се организира и проведе учебната дейност:1) ще се търси отговор на всички въпроси, струк-туриращи материала, и на въпроси и задачи към текста, които насочват към извършването на оп-ределени дейности;2) ще се работи общокласно и в група с таблица, климатограми и тематична карта.


Таблица

Атлас


66

1 2 3 4Разра-ботванена но-вото учебно съдър-жание

Кои факто-ри фор-мират клима-та?

Учителят насочва учениците към факторите, фор-миращи климата на Балканския полуостров, чрез въпроса: „Кои фактори формират климата на Бал-канския полуостров?“. Учениците четат повдиг-натия текст в учебника. Чрез беседа на основата на актуализирани знания, предимно с помощта на учителя, учениците характеризират климатичните фактори. Изпълнява се задачата към фиг. 1. Ак-цент върху връзката между фактори и елементи на климата на Балканския полуостров.

Фиг. 1

АОУ, с. 92

Кои са особе-ностите на клима-тичните елемен-ти?

Чрез обяснителен разказ учителят прави харак-теристика на климатичните елементи, като обяс-нява различията в стойностите на температурата и валежите по територията на полуострова, дава информация за преобладаващите ветрове.


Кои са клима-тичните пояси и области в Бал-канския полуос-тров?

Актуализират се знанията на учениците за клима-тичните пояси, в които попада Балканският полу-остров. Учителят формира понятието климатич-на област чрез обяснение. Учениците назовават с помощта на фиг. 1 климатичните области на по-луострова.Чрез беседа с помощта на текста и климатограми-те в таблицата се характеризира умереноконти-ненталната климатична област.При характеризиране на другите климатични об-ласти се използва репродуктивният метод – при-лагане на знанията по образец. Учителят разделя класа на четири групи и поставя задача да се ха-рактеризират климатичните области: преходно-континентална (за І гр.), субтропична (за ІІ гр.), планинска (за ІІІ гр.), черноморска (за ІV гр.). Оп-ределя време за работа 2 – 3 минути. Учениците работят с таблицата в учебника и климатичната карта в атласа. Общокласен коментар на изпълне-нието на задачата. Учителят допълва отговорите.

Фиг. 1

Таблица

Таблица

АтласЗатвър-дяване

Задача 4 от апарата за контролЧете се и се коментира рубриката „Запомнете“.

Апарат за контрол

Рубрика „Запомнете“



67

Примерен план на урока:1. Фактори за формиране на климата на Балканския полуостров: а) географска ширина; б) въздушни маси; в) релеф; г) водни басейни.2. Елементи на климата3. Климатични области: а) умереноконтинентална; б) преходноконтинентална; в) субтропична; г) планинска; д) черноморска.

Тема: Води на Балканския полуостров

Задачи: Да се усвоят знания за: главните черти на водите на Балканския полуостров и техните особености, връзките и зависимостите между режима на реките и климата; по-големите реки и езера на полуострова, значението на во-дите като условие за живот и фактор за икономическа дейност. Да се форми-рат единичните понятия, групирани по следния начин: реки – Вардар, Морава, Дрин; езера – Охридско, Шкодренско.

Да се усъвършенстват уменията за: характеризиране на водите на по-луострова; оценяване на водите като условие за живот и фактор за икономи-ческа дейност; характеризиране на воден обект по правило; разкриване на връзката климат – води; формулиране на проблеми; четене и сравняване на хидрограми; изготвяне на научно съобщение; работа с различни източници на информация.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: главните черти на водите; во-дните обекти на Балканския полуостров, тяхното разположение, особености-те на режима; значението на водите; проблемите, свързани с използването им; единичните понятия, свързани с темата: реки – Вардар, Морава, Дрин; езера – Охридско и Шкодренско.

Да могат: да характеризират водите на Балканския полуостров; да разкри-ват връзката климат – води; да оценяват водите като условие за живот и фактор за икономическа дейност; да характеризират воден обект по правило; да форму-лират проблеми; четат и сравняват хидрограми; да работят с общогеографска и тематична карта; да изготвят научно съобщение.

68





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят мотивира темата, като разкрива място-то ѝ при изучаването на природата на Балканския полуостров. Акцентира върху факта, че водите са незаменимо условие за живота на хората и фактор за развитието на редица икономически дейности на полуострова. Чете се и се коментира въвежда-щият текст в урока.






Учителят съвместно с учениците определя как ще се организира и проведе учебната дейност:1) ще се търси отговор на всички въпроси, струк-туриращи материала, и на въпроси и задачи в тек-ста, които насочват към извършването на опреде-лени дейности;2) ще се работи общокласно с хидрограми, общо-географска и тематична карта, със снимки.


Илюстрации

Атлас


Кои са главни-те чер-ти на водите?

Чрез беседа с помощта на учебника се извеждат главните черти на водите на Балканския полуос-тров. Учителят ги записва на дъската. Учениците използват общогеографската карта в атласа и при-веждат доказателства за първите три черти – огра-ничено количество, неравномерно разпределение, малки по площ безотточни области. По снимките в учебника доказват четвъртата особеност на водите – голям брой езера. Чрез обяснителен разказ учи-телят обяснява наличието на голям брой подземни води и блата. По общогеографската карта в атласа учениците проследяват главния вододел и опреде-лят неговите особености – отделя три отточни об-ласти, обектите, през които преминава, и водните басейни, към които се оттичат реките. Прави се извод за влиянието на разположението му върху дължината на реките в трите отточни области.


Апарат за ориенти-ране

Атлас

Фиг. 5, 7

Атлас

АОУ

Кои са по-го-лемите реки в отдел-ните

Чрез беседа по общогеографската карта в атласа учениците назовават по-големите реки, вливащи се в Черноморския басейн. Определят се режимът им и изменението му в посока север – юг въз ос-нова на знанията за режима на валежите на полу-острова.

Атлас

69

1 2 3 4отточни об-ласти?

Аналогично се разглеждат реките, вливащи се в Адриатическия басейн.Учителят посочва на картата реките, вливащи се в Егейския басейн. Обяснява особеностите им – къси, маловодни, с много прагове и водопади. Въ-вежда единичното понятие река Сава.Учениците си припомнят правилото за характери-зиране на река. Учителят поставя задача на учени-ците да характеризират реките Марица и Сава с помощта на общогеографската карта, фиг. 4 и тек-ста към нея. Режимът на двете реки се определя чрез четене на техните хидрограми. Извеждат се сходствата в режима им и се обясняват причините.

Атлас

Фиг. 2, 6

АОУ

Фиг. 3, 4

Поясните-лен текст

Кои са по-из-вест-ните езера?

Актуализират се знанията за видовете езера спо-ред произхода от темата „Води на Европа“. Чрез обяснителен разказ учителят характеризира раз-личните групи езера на полуострова. Въвежда единичните понятия Охридско и Шкодренско езе-ро. Показва обектите на картата. За онагледяване се използват снимките в учебника. Чете се текстът към тях.

Основен текст с. 97


Фиг. 7


За какво се из-ползват водите на Бал-канския полуос-тров?

Учителят насочва учениците към фиг. 10 в урока и поставя задачата към нея. В общокласна беседа по снимките и въз основа на усвоените до момента знания учениците дават отговор на въпроса за как-во се използват водите на полуострова.По фиг. 9 учениците формулират проблемите, свързани с използването на водите, и предлагат начини за тяхното решаване.

Фиг. 10

АОУ, с. 97

Фиг. 9




Задачите от учебната тетрадкаИзготвяне на кратко научно съобщение за значе-нието на водите на Балканския полуостров

Учебна тетрадка

АОУ

Примерен план на урока:1. Главни черти на водите на Балканския полуостров2. По-големи реки в отделните отточни области: а) реки, вливащи се в Черноморския басейн; б) реки, вливащи се в Адриатическия басейн; в) реки, вливащи се в Егейския басейн.3. По-известни езера на Балканския полуостров4. Значение и проблеми на водите

70

Тема: Природни зони на Балканския полуостров

Задачи: Да се усвоят знания за: природните зони на Балканския полуос-тров; връзките между природните компоненти в тях; условията за живот и ико-номическа дейност в природните зони, влиянието на хората върху природата на полуострова; защитените територии.

Да се усъвършенстват уменията за: характеризиране на природна зона по правило, пространствено ориентиране (работа с контурна карта), разкриване на връзки между природните компоненти, оценяване на природните зони като условие за живот и фактор за икономическо развитие на полуострова; пред-ставяне в подходящо изображение (текст, постер, компютърна презентация) на специфичните особености в природата на Балканския полуостров.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: териториалното разположение на зоните, природните им условия (особеностите на релефа, климата, водите, почвите, растителността, животинския свят и връзките между тях); условията за живот и икономическа дейност на хората в тези зони; влиянието на хората върху природата на полуострова; защитените територии.

Да могат: да характеризират природните зони на Балканския полуостров по правило; да оценяват природата им като условие за живот и фактор за ико-номическа дейност; да извличат информация от основния текст; да разпознават природна зона по снимка; да правят мислено пътешествие по маршрут в при-родните зони на Балканския полуостров; да изработват тематична карта на при-родните зони на полуострова; да представят в подходящо изображение (текст, постер, компютърна презентация) национален парк на Балканския полуостров.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят мотивира темата с необходимостта от разширяване и обобщаване на знанията за приро-дата на Балканския полуостров. Чете се и се ко-ментира въвеждащият текст в урока.


Съдър-жателно

Актуализира се правилото за характеризиране на природна зона.


Съвместно с учениците се определя организация-та на работа – ще се характеризират последова-телно природните зони и планинската област на Балканския полуостров; ще се работи с текста и снимките в учебника, с тематична и общогеограф-ска карта, с контурната карта.


Снимки

Атлас

71


Зона на степите и лесо-степите

По фиг. 1 учениците определят местоположението на зоната на степите и лесостепите. На географ-ската карта откриват обектите, които попадат в нея; определят типа релеф. На основата на усво-ени знания за климата на Европа определят типа климат; разкриват връзката между типа климат и речния режим; на географската карта посочват водни обекти в зоната. В общокласен коментар се актуализират знанията за типа почви, естествената растителност и животинския свят. Прави се извод за икономическата усвоеност на зоната.

Фиг. 1

Атлас

Зона на широ-ко лист-ните листо-падни гори

Зона на твърдо-листни-те веч-но зеле-ни гори и храсти

Учителят разделя класа на две групи и възла-га следната задача: „Въз основа на усвоените до момента знания характеризирайте зоната на ши-роколистните листопадни гори (за І гр.) и зоната на твърдолистните вечнозелени гори и храсти (за ІІ гр.).“ Съвместно с учениците се определят из-точниците на информация – картосхемата на при-родните зони и текстът в урока, общогеографската карта в атласа. Определя се 2 – 3 минути време за самостоятелна работа. Следва коментар с допъл-нения на учителя.

Фиг. 1.

Атлас


Пла-нинска при-родна област

Разкриване на типичните особености на планин-ската област в общокласен коментар. Правят се изводи за промяната на природните компоненти във височина. Коментира се значението на пла-нинската област за икономическата дейност на хората.

Как хората влияят на при-родата на по-луос-трова?

Учителят обобщава специфичните екологични проблеми в природата на Балканския полуостров. Представя мерки за преодоляването им. По фиг. 8 учениците дават примери за известни национални паркове на полуострова.

Фиг. 8


Изпълнява се задачата към фиг. 1 и 8. Фиг. 1 и 8

АОУПоста-вяне на домашна работа

Задачите от учебната тетрадкаПредставете по избран от вас начин (текст, по-стер, презентация) национален парк на Балкан-ския полуостров.


АОУ

72

Примерен план на урока:1. Зона на степите и лесостепите2. Зона на листопадните широколистни гори3. Зона на твърдолистните вечнозелени гори и храсти4. Планинска природна област5. Влияние на хората върху природата на Балканския полуостров

Тема: Население на Балканския полуостров

Задачи: Да се усвоят знания за: главните черти на населението на Балкан-ския полуостров – брой, териториално разпределение, състав, бит и култура.

Да се усъвършенстват уменията за: характеризиране на населението; оце-няване на населението на полуострова като ресурс за развитието му, работа с различни източници на информация; изчисляване на средната гъстота на насе-лението, обясняване на причини, изготвяне на научно съобщение.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: броя и разпределението на насе-лението на Балканския полуостров и причините, които ги обуславят; състава на населението – езиков и религиозен; проблемите на населението и причините за тях.

Да могат: да характеризират населението на Балканския полуостров; да групират страните от региона по средна гъстота на населението; да изчисляват средна гъстота на населението; да оценяват населението на полуострова като ресурс за развитието му; да работят с текст, статистически материали, снимки; да формулират изводи; да изготвят научно съобщение.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят мотивира темата с необходимостта от знания за основните характеристики на население-то, които са важен фактор за развитието на иконо-миката на полуострова. Чете се въвеждащият текст.



Чрез беседа се актуализира алгоритъмът за харак-теризиране на населението. Четат се въпросите, на които ще се търсят отговори. Учениците се ориен-тират в структурата на темата и се правят изводи.



Учителят поставя задача на учениците да разгле-дат разработката на урока в учебника и да опре-делят организацията на работата и източниците на информация, които ще се използват.



Таблица

Снимки

73


Как се проме-ня бро-ят на населе-нието?

Учителят поставя на учениците задача да прочетат текста към първия въпрос, да проучат таблицата в урока и да отговорят на въпросите: „Кои са стра-ните с най-голям брой население?“, „Как се изме-ня броят на населението и кои са причините?“, „В кои страни населението намалява най-бързо и в кои се увеличава?“. В общокласна беседа учени-ците назовават страните с най-голям брой населе-ние, извеждат тенденцията към намаляване на на-селението на полуострова и обясняват причините – ниската раждаемост и големият дял изселващи се, проследяват териториалните различия в изме-нението на броя на населението. Учителят разкри-ва последиците от намаляването на населението, очертава тенденциите в броя му, допълва отгово-рите на учениците.


Как е разпре-делено населе-нието?

Учителят актуализира понятието средна гъстота. В хода на беседа с помощта на фиг. 1 учениците определят териториите с най-голяма и най-малка гъстота на населението, разкриват ролята на при-родните фактори. Изпълняват задачата към табли-цата. Чрез обяснителен разказ учителят характе-ризира градското население и средната продължи-телност на живота на населението на полуострова.

Фиг. 1

Таблица

АОУ

Какъв е съста-вът на населе-нието?

Чрез общокласна беседа по фиг. 2, текста към нея и на основата на усвоените до момента знания се характеризира езиковият състав на населението на Балканския полуостров. Назовават се народи, принадлежащи към всяка езикова група.Учителят проследява разпространението на двете основни религии на полуострова.

Фиг. 2



Какви са битът и кул-турата на на-родите на Бал-канския полуос-тров?

Обяснителен разказ на учителя за бита и култура-та на народите на Балканския полуостров. Използ-ват се и снимките в учебника.Учителят поставя задача на учениците да оценят населението на полуострова като ресурс за разви-тието му и да формулират извод.

Фиг. 3 – 7

АОУ




Задача 3 от апарата за контролЗадачите от учебната тетрадка



74

Примерен план на урока:1. Брой на населението 2. Териториално разпределение на населението3. Състав на населението – езиков и религиозен4. Бит и култура на народите на Балканския полуостров

Тема: Политическа карта на Балканския полуостров

Задачи: Да се усвоят знания за: формирането и главните черти на съвре-менната политическа карта на Балканския полуостров, групирането на страни-те в региона.

Да се усъвършенстват уменията за: характеризиране на съвременната по-литическа карта на Балканския полуостров; четене на тематична карта; прила-гане на усвоените умения в сходна ситуация; работа със статистическа инфор-мация; сравняване; работа с контурна карта.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: формирането и особеностите на съвременната политическа карта на Балканския полуостров; класификация-та на страните от региона по признаците географско положение, брой на на-селението, площ.

Да могат: да характеризират политическата карта на Балканския полуос-тров; да групират страните от региона по различни признаци; да сравняват политическата карта на Балканския полуостров с тази на Европа; да извличат информация от статистически данни; да четат тематична карта; да работят с контурна карта.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят доказва актуалността на темата и необ-ходимостта от познания за политическата карта на Балканския полуостров. Чете се и се коментира въвеждащият текст.



Учениците четат въпросите, на които ще се търсят отговори в хода на урока.





Таблица

Снимки

75


Кога и как се фор-мира полити-ческата карта на Бал-канския полуос-тров?

Учителят актуализира понятието политическа карта. Задава въпроса: „По какво се различават особеностите на политическата карта на Европа и Балканския полуостров?“. Учениците търсят от-говор в хода на урока.Обяснителен разказ на учителя за формирането и особеностите на политическата карта на полу-острова. Акцент се поставя върху обявяването на нови независими държави, възникване на во-енни конфликти и задълбочаване на интеграцията между страните. Дават се ярки примери. Учителят посочва всяка спомената държава на географска-та карта, а учениците я намират в атласа.Учителят формира понятието ОЧИС чрез обяснение. Чете се текстът към фиг. 6. Актуализират се знанията за страните от региона, членуващи в ЕС.


Атлас

Фиг. 6


Как се гру-пират стра-ните от полуос-трова?

Чрез беседа се актуализират белезите за групира-не на страните в континента Европа.Учениците четат политическата карта на Балкан-ския полуостров, изпълняват задачата към фиг. 1, анализират данните в таблицата и изпълняват за-дачата към нея. Групират страните по географско положение, по площ, по брой на населението. Да-ват примери за всяка група. Учителят допълва от-говорите. Дава и други примери.

Атлас

Фиг. 1

АОУ

Таблица



Отговор и коментар на въпроса, зададен в начало-то на часа – задача 1 от апарата за контролЧете се и се коментира рубриката „Запомнете“.





Примерен план на урока:1. Формиране и особености на съвременната политическа карта на Балкан-

ския полуостров2. Групиране на страните от полуострова: а) според различията в географското положение; б) по брой на населението; в) по територия.

76

Тема: Икономика на Балканския полуостров – развитие, фактори, съвременно състояние

Задачи: Да се усвоят знания за: икономиката на Балканския полуостров и факторите, които я формират; нейното развитие и съвременно състояние; тери-ториалното разпределение на основните икономически дейности.

Да се усъвършенстват уменията за: характеризиране на икономиката на полуострова; четене на тематична карта; разкриване на причинно-следстве-ни връзки; оценяване; формулиране на проблемите на полуострова; даване на примери.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: етапите в развитието на иконо-миката; главните черти на съвременната икономика на Балканския полуостров (състояние, типове стопанство); факторите, които я формират; основните ико-номически дейности и тяхното териториално разпределение.

Да могат: да характеризират съвременното състояние на икономиката на Балканския полуостров; да обясняват влиянието на факторите за развитие на икономиката на полуострова и териториалното разпределение на основни ико-номически дейности; да четат тематични карти.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Чете се и се коментира въвеждащият текст. Въвеждащ текст







Таблица

ИлюстрацииРазра-ботванена но-вото учебно съдър-жание

Как се развива иконо-миката?

Учителят записва на дъската основните периоди в развитието на икономиката на Балканския полуос-тров. Следва обяснителен разказ на учителя, чрез който се извеждат главните черти на четирите ета-па в развитието на икономиката на България.


77

1 2 3 4Кои фактори влияят върху иконо-миката?

По таблица 1 учениците си припомнят основни-те фактори за развитие на икономиката. Класът се разделя на две групи. С помощта на таблица-та І група разкрива специфичното проявление в Балканския полуостров на първите три факто-ра, ІІ група – на следващите четири. Изпълнява се задачата към таблицата. Учениците доказват твърденията си чрез: примери от основния текст, изученото до момента учебно съдържание за гео-графското положение, природата и населението на полуострова. Чрез общокласна беседа се извеждат факторите, които оказват най-голямо влияние върху иконо-миката на страните от Балканския полуостров.

Таблица 1

АОУ


Какво е съвре-менно-то със-тояние на ико-номика-та?

Главните черти на съвременната икономика на Балканския полуостров се извеждат чрез обясни-телен разказ на учителя. Основните икономически дейности се изясняват в хода на беседа. Ученици-те използват тематичната карта и снимките в учеб-ника. Разкрива се връзката между природните ус-ловия и земеделската специализация, открояват се водещите дейности в промишлеността и се обяс-нява териториалното им разпределение. Учителят разкрива състоянието на обслужващите дейности на полуострова. На учениците се поставя задачата да формулират обобщен извод за териториалното разпределение на икономиката на Балканския по-луостров.

Фиг. 1Фиг. 2 – 7





Задачата към фиг. 7Задачите от учебната тетрадка

АОУ


Примерен план на урока:1. Развитие на икономиката на Балканския полуостров2. Фактори за развитие на икономиката на полуострова3. Съвременно състояние на икономиката: а) земеделие; б) промишленост; в) транспорт; г) туризъм.

78

Тема: Балкански страни

Задачи: Да се усвоят знания за: главните черти на балканските страни; гео-графското положение, площта, населението, икономиката, бита и културата на Румъния, Сърбия, Македония, Гърция.

Да се усъвършенстват уменията за: характеризиране на страна по пра-вило; сравняване на страните на Балканския полуостров по площ и брой на населението; даване на примери; извличане на информация от различни из-точници.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: главните черти на балканските страни; местоположението, площта, природата, населението, основните иконо-мически дейности, столицата на представителни страни.

Да могат: да сравняват балканските страни по площ и брой на населението; да характеризират Румъния, Сърбия, Македония и Гърция; да дават примери; да работят с тематични карти.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят обявява темата. Чете се и се коментира въвеждащият текст.






Учителят съвместно с учениците определя орга-низацията на урока – ще се работи общокласно и по групи, с тематични карти, снимки


ИлюстрацииРазра-ботванена но-вото учебно съдър-жание

Кои са главни-те чер-ти на балкан-ските страни?

Чрез беседа по фиг. 1 от тема „Политическа карта на Балканския полуостров“ учениците определят географското положение на страните. То се оце-нява като фактор за икономическото им развитие. Учениците сравняват страните (прилагат се усво-ени до момента знания) по площ (големи – малки) и брой на населението (с голям – с малък брой).Оценява се природната среда като условие за живот и фактор за икономическото развитие на страните от полуострова. На учениците се поста-вя задача да определят състава на населението и неговото териториално разпределение (прилагат се усвоени до момента знания). Формулира се из-вод – населението е неравномерно разпределено,

Фиг. 1,с. 104

79

1 2 3 4с пъстър езиков и религиозен състав. Учениците работят с общогеографската карта в атласа и фиг. 1 от тема „Население на Балканския полуостров“.Учителят прави извод за бъдещото развитие на балканските страни.

Атлас

Румъ-ния

Чрез беседа и репродуктивен метод се актуализи-ра правилото за характеризиране на страна. По фиг. 1 от тема „Политическа карта на Бал-канския полуостров“ и общогеографската карта учениците определят географското положение на Румъния. Оценява се като фактор за развитие на икономиката. Самостоятелна работа с географ-ската карта. Описване на най-същественото в при-родния облик на Румъния. Оценяване на природ-ната среда като фактор за живота и стопанската дейност на хората. Като прилагат усвоени до мо-мента знания, учениците характеризират състава на населението и тенденциите в броя му. Учителят описва държавното управление на страната.По картата в атласа чрез общокласна беседа се описват основните икономически дейности в Ру-мъния. По картата учениците посочват столицата, назовават забележителности по фиг. 1.

Фиг. 1, с. 104

Атлас

Атлас

Атлас

Фиг. 1Сърбия,Маке-дония,Гърция

Учителят разделя класа на три групи. Страните се характеризират с помощта на фиг. 1, картата на Балканския полуостров в атласа, основния текст и фиг. 2 – 4. За самостоятелна работа се определят 5 – 6 минути. Общокласна дейност. Акцент върху специфичните особености в природата, населе-нието, икономиката на страните.

Фиг. 2 – 4





Примерен план на урока:1. Главни черти на балканските страни2. Географска характеристика на Румъния3. Географска характеристика на Сърбия4. Географска характеристика на Македония5. Географска характеристика на Гърция

80

РАЗДЕЛ III. БЪЛГАРИЯ

Тема: Географско положение, граници, големина на България

Задачи: Да се усвоят знания за: географското положение, границите и го-лемината на България. Да се формира понятието кръстопътно географско по-ложение.

Да се развият уменията за: характеризиране на географското положение и границите на България; даване на примери; изработване на картосхема; работа с различни източници на информация.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: особеностите на географското положение на България: крайни точки и техните географски координати; при-родогеографско положение; транспортни магистрали, преминаващи през стра-ната; площта на страната; границите на България – природни обекти, през кои-то преминават, ГКПП, транспортните връзки със съседни страни.

Да могат: да характеризират географското положение и границите на Бъл-гария; да определят географските координати на крайните точки; да описват направленията на транспортните коридори, преминаващи през страната; да по-сочват примери; да изработват картосхема върху контурна карта; да работят с таблици, схеми, тематични карти.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят обявява темата, провежда се коментар защо се започва с тази тема. Чете се и се коменти-ра въвеждащият текст в урока.



Учителят обяснява организацията на урока. По учебника се определят основните въпроси – те са четири и определят плана за работа.



Учителят съвместно с учениците определя как ще се организира и проведе учебната дейност: 1) ще се търси отговор на всички въпроси, струк-туриращи материала, и на въпроси и задачи към текста, които насочват към извършването на оп-ределени дейности; 2) едновременно с разработване на новото учебно съдържание ще се представя информацията в кон-турна карта; 3) ще се работи общокласно и в група с текста в учебника, с тематични карти и контурна карта.


Илюстра-ции

Атлас


81


Какво е гео-граф-ското поло-жение на Бъл-гария?

Учителят въвежда правилото за характеризиране на географско положение на страна. Чрез беседа с помощта на картосхемата в учебника се прави характеристика на астрономическото географ-ско положение. Определят се крайните точки на България, техните координати и местоположе-нието на страната спрямо Екватора и Гринуич-кия меридиан. Учителят показва крайните точки на страната на стенната географска карта. По общогеографската карта учениците изчисляват разстоянието между най-северната и най-южната и най-западната и най-източната точка. Нанасят названията на крайните точки върху контурната карта. Природогеографското положение на стра-ната се характеризира по природогеографската карта на Европа и с помощта на придобитите зна-ния за Европа и Балканския полуостров. Прави се следният обобщен извод: Особеностите на при-родните компоненти в България са обусловени от разположението на територията ѝ в южната част на умерения климатичен пояс, на границата със субтропичния, т.е., те имат преходен характер. Дават се примери.Учителят формира понятието кръстопътно гео-графско положение. Насочва вниманието на уче-ниците към фиг. 3, чрез която ще се докаже кръс-топътното положение на страната. Изпълнява се задачата към картосхемата. Поради по-сложния характер на учебното съдър-жание учителят поднася доказателствата за стра-тегическото положение на България под формата на обяснителен разказ с примери.

Приложе-нието

Фиг. 1

Атлас



Атлас

Фиг. 3

АОУ

С кои страни граничи Бъл-гария? Колко е голяма?

По фиг. 3 се назовават страните, с които грани-чи България по суша и посредством Черно море. Учителят разделя класа на четири групи. Всяка група характеризира една от границите по пока-зателите: дължина, природни обекти, през които преминава, ГКПП и нанася върху контурната карта по-важните ГКПП. Определят се източни-ците на информация – фиг. 4, природогеограф-ската карта в атласа. За самостоятелна работа се определят 2 – 3 минути. След самостоятелната работа се характеризира всяка от границите и се прави коментар с обяснения и допълнения от учителя.Учителят представя информация за площта на страната. Учениците записват в тетрадките си.

Фиг. 3

Фиг. 4

Атлас



82

1 2 3 4Какво е значе-нието на географ-ското положе-ние на Бълга-рия?

Чрез обяснителен разказ учителят разкрива пре-димствата и недостатъците на географското поло-жение на България.






Примерен план на урока:1. Географско положение на България.2. Граници на България: а) северна граница; б) източна граница; в) южна граница; г) западна граница.3. Големина на България – 111 хил. кв. км4. Значение на географското положение на България

Тема: Релеф на България

Задачи: Да се усвоят знания за: главните черти на релефа на България и значението му като условие за живот и фактор за икономическа дейност.

Да се развият умения за: характеризиране на релефа на България; оценява-не на релефа като условие за живот и фактор за икономическа дейност; даване на примери; описване и представяне на релефна форма; работа с различни из-точници на информация.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: формирането на релефа на България; проявлението на ендогенни и екзогенни процеси – форми, образу-вани от проявлението им, и териториално разпространение; видовете скали и териториалното им разпространение; особеностите на съвременния релеф и причините, които ги обуславят; влиянието на релефа върху икономиката и жи-вота на хората в страната.

Да могат: да характеризират главните черти на релефа на България; да по-сочват примери; да описват релефна форма; да работят с графичен и табличен

83

материал и да правят изводи; да провеждат мислено пътешествие; да нанасят ре-лефни форми на контурна карта; да представят релефна форма по избран начин.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят показва снимки на различни форми на релефа в България (Рила, Дунавска равнина, Мел-нишки пирамиди и др.). Поставя задача на уче-ниците – по снимките да определят темата, която предстои да се изучава. Чете се и се коментира въвеждащият текст в урока.




Учителят обяснява организацията на урока. По учебника се определят основните въпроси – те са четири и определят плана за работа.



Учителят съвместно с учениците определя как ще се организира и проведе учебната дейност:1) ще се търси отговор на всички въпроси, струк-туриращи материала, и на въпроси и задачи към текста, които насочват към извършването на оп-ределени дейности; 2) ще се работи общокласно с текста и илюстра-циите в учебника, с контурна карта, с мултимедия.



Атлас


МултимедияРазра-ботванена но-вото учебно съдър-жание

Как се е фор-мирал релефът на Бъл-гария?

Чрез беседа учителят актуализира понятието ре-леф. На основата на актуализирани знания за ре-лефа на Европа учениците дават примери за стари и млади по възраст релефни форми, посочват кои планини в България са били заледявани през по-следната ледникова епоха и описват техния облик, изказват предположение в коя част на България има льосова покривка.Учителят обяснява, че едрите форми на релефа са резултат от проявлението на вътрешните процеси – разломяване, нагъване, потъване или издигане на земната кора, от вулканизма и земетресенията. Припомнят се причините, породили вътрешните земни процеси.Учителят обяснява образуването на едрите форми на релефа, дава примери за стари и млади по въз-раст планини, за форми, образувани при потъване.Показва обектите на картата. По фиг. 1 учениците определят териториите с най-интензивни издига-ния и потъвания на съвременния етап. Коментират

АОУ


Фиг. 1

84

1 2 3 4се формите, образувани от тях. По фиг. 2 учени-ците определят зоните с повишена сеизмичност. Припомнят се правилата за поведение при земе-тресение.Учителят актуализира знанията от 5. клас за външните земни процеси. Дава примери и показва снимки на релефни форми, образувани от тях. Учителят прави извод, че видът на скалите влияе върху формирането и изменението на релефните форми. Актуализира знанията на учениците от 5. клас за видовете скали. Чрез обяснителен раз-каз учителят извежда последователно влиянието на трите вида скали върху релефа и тяхното те-риториално разпространение в България. Показва снимки на интересни релефни форми, образувани в седиментни скали.

Фиг. 2

АОУ




Кои са глав-ните черти на ре-лефа?

Учениците сами извеждат главните черти на реле-фа чрез работа с основния текст и общогеограф-ската карта – откриват голямото разнообразие от релефни форми, определят средната надморска височина, правят изводи за западно-източното простиране на едрите форми на релефа. По табли-ца 3 доказват голямата вертикална разчлененост на релефа. Оценява се фактът, че около 72% от територията на страната попада във височинните пояси до 600 м н.в.За извеждане на последната особеност – уникални релефни форми, се използват снимките в учебника.


Атлас

Фиг. 3

Фиг. 4 – 9

Какво е значе-нието на ре-лефа?

Учителят поставя въпроса: „Върху кои иконо-мически дейности влияе релефът?“. Коментар и беседа за икономическото значение на релефа. Учителят допълва информацията. Въз основа на личните си наблюдения учениците дават примери за влиянието на релефа върху живота и дейността на хората.

АОУ

Какво е влия-нието на хората върху релефа?

Чрез обяснителен разказ учителят разкрива влия-нието на хората върху релефа и мерките, които се предприемат за решаване на проблемите.





Задачите от учебната тетрадкаЗадачата към втория въпрос в урока


85

Примерен плана на урока:1. Формиране на релефа на България: а) проявление на вътрешните земни процеси и форми, образувани от тях; б) проявление на външните земни процеси и форми, образувани от тях; в) видове скали.2. Главни черти на релефа3. Значение на релефа като условие за живот и фактор за икономическа дей-

ност4. Влияние на хората върху релефа

Тема: Полезни изкопаеми

Задачи: Да се усвоят знания за: главните особености на полезните изкопае-ми в България; териториалното разпространение на типичните полезни изкопа-еми в страната; значението им като условие за живот и фактор за икономическа дейност.

Да се развият умения за: характеризиране на полезните изкопаеми на Бъл-гария; работа с таблици и тематични карти; правене на оценка; формулиране на проблеми.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: типичните полезни изкопаеми в България и тяхното териториално разпространение; на какво се дължи разно-образието им; какво е влиянието им върху живота и икономическата дейност на хората; проблемите при добива на полезни изкопаеми.

Да могат: да характеризират полезните изкопаеми по определени признаци; да дават примери; да доказват твърдения; да изготвят прогноза; да работят с таблица и тематична карта.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Чете се и се коментира въвеждащият текст в урока. Въвеждащ текст





Учителят съвместно с учениците определя как ще се организира и проведе учебната дейност:


86

1 2 3 41) ще се търси отговор на всички въпроси, струк-туриращи материала, и на въпроси и задачи към текста, които насочват към извършването на оп-ределени дейности; 2) ще се работи общокласно и в група с таблицата и илюстрациите в учебника, с контурна карта.


Атлас



Кои са главни-те осо-бености на по-лезните изкопа-еми?

Чрез беседа по текста в урока (повдигнатият текст) се извеждат особеностите на полезните из-копаеми. Обяснителен разказ на учителя за всяка от особеностите. Изяснява се връзката между ви-довете полезни изкопаеми и скалния състав, с кое-то се обясняват някои закономерности в географ-ското им разположение. Учителят дава примери в подкрепа на твърдението, че икономическото значение на полезните изкопаеми се определя от тяхното количество и качество.


На какви полезни изкопа-еми е богата Бълга-рия?

Учителят насочва вниманието на учениците към таблицата в урока. Разделя класа на три групи и всяка група получава задача да характеризира с помощта на фиг. 4 в учебника и картата на полез-ните изкопаеми, съответно горивата, рудните и нерудните полезни изкопаеми, по признаците ви-дове, териториално разпределение, особености. Определя 2 – 3 минути време за изпълнение на задачите. След самостоятелната работа следва доклад на групите и допълнения от учителя. Учи-телят показва на географската карта находищата, дадени в таблицата. Оценяват се полезните изко-паеми като ресурс за икономиката на страната. Използват се и снимките в урока.

Фиг. 4

Атлас

АОУ

Фиг. 2 – 6Какви проб-леми създава доби-вът на полезни изкопа-еми?

Учителят обобщава проблемите, свързани с доби-ва на полезни изкопаеми, и начините за решаване на проблемите.






87

Примерен план на урока:1. Главни особености на полезните изкопаеми на България2. Видове полезни изкопаеми – териториално разпространение и особености: а) горива; б) рудни полезни изкопаеми; в) нерудни полезни изкопаеми.3. Проблеми при добива на полезните изкопаеми

Тема: Климат – фактори, елементи, климатични области

Задачи: Да се усвоят знания за: особеностите на климата на България; значението на климата за живота и икономическата дейност на хората. Да се формират понятията преходноконтинентална, континентално-средиземно-морска, черноморска климатична област.

Да се формират и развият уменията за: характеризиране на климатичните фактори и климатичните области в България; оценяване на климата като усло-вие за живот и икономическа дейност; привеждане на примери; работа с тема-тична карта, със схеми, с графични изображения.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: климатичните фактори, фор-мирали климата на България; стойностите, хода и годишното разпределение на температурата и валежите; преобладаващите ветрове – посока и скорост; климатичните области; правилото за характеризиране на климатична област.

Да могат: да характеризират факторите, които влияят върху елементите; да дават примери; да характеризират климатична област; да оценяват климата като условие за живот и икономическа дейност; да работят с тематична карта, схема, климатограми.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят мотивира темата със значението на клима-та за живота и икономическата дейност на хората и необходимостта от знания за атмосферните процеси и разпределението на температурата и валежите в България. Чрез беседа изяснява мястото на темата в раздела. Подчертава влиянието на температурата върху водите, почвите, растителността и животин-ския свят. Прави извод за ролята им като фактор, влияещ върху останалите природни компоненти.Чете се и се коментира въвеждащият текст в урока.


88

1 2 3 4Съдър-жателно

Учителят обяснява организацията на урока – по учебника се определят основните въпроси, на кои-то ще се търси отговор в урока.



Учителят съвместно с учениците определя как ще се организира и проведе учебната дейност:1) ще се търси отговор на всички въпроси, струк-туриращи материала, и на въпроси и задачи към текста, които насочват към извършването на оп-ределени дейности;2) ще се работи общокласно и в група със схеми, климатограми и снимки.


Фиг. 1, 2, 3


Кои факто-ри фор-мират клима-та?

Учителят актуализира знанията от 5., 6. и 7. клас за климатичните фактори на дадена територия. Насочва учениците конкретно към факторите, формиращи климата на България, чрез въпроса: „А кои фактори формират климата на България?“. Учениците четат повдигнатия текст в учебни-ка. Чрез беседа, основно с помощта на учителя, учениците характеризират климатичните факто-ри. Коментират върху кои климатични елементи влияят и как ги променят. Първият фактор – ге-ографската ширина, се разглежда на основата на актуализирани знания за географското положение на страната. Прави се извод за преходния харак-тер в стойностите на климатичните елементи. При изясняване на фактора въздушни маси като източ-ник на информация се използва картата в учебни-ка. По нея учениците определят преобладаващите въздушни маси в България. Учителят обяснява периода на действие и влиянието им върху клима-тичните елементи.Чрез обяснителен разказ на учителя се характе-ризират климатичните фактори релеф и океани и морета. Коментира се влиянието на човека и неговата дейност. Учителят изисква примери за влиянието на човека върху климата въз основа на лични впечатления на учениците.


Фиг. 1.

АОУ

Кои са особе-ностите на клима-тичните елемен-ти?

Характеризирането на климатичните елементи започва с уточняване на основните климатични характеристики на елементите, чиито стойности и ход ще се разглеждат, а именно: средна годишна температура, средна юлска температура, средна януарска температура, абсолютна минимална и абсолютна максимална температура, количество и режим на валежите, скорост и посока на ветровете. Чрез обяснителен разказ учителят прави характе-ристика на температурата на въздуха и валежите,

89

1 2 3 4като обяснява различията в стойностите по тери-торията на страната. По климатичната карта в ат-ласа учениците определят посоката на преоблада-ващите ветрове. Учителят допълва информацията за скоростта на ветровете. Отбелязва и неблаго-приятното влияние на североизточните ветрове, като разкрива мястото на проявлението им, ико-номическите дейности, върху които влияят, и ще-тите, които нанасят.

Атлас

Кои са клима-тичните области в Бъл-гария?

Учителят обяснява, че въз основа на сходства в стойностите на климатичните елементи България е разделена на пет климатични области. Учени-ците ги назовават по фиг. 2 в учебника. Учителят посочва на картата териториалния обхват на уме-реноконтиненталната климатична област. Учени-ците характеризират климатичните елементи по фиг. 3. Учителят дава информация за преоблада-ващите ветрове. Определя икономическите дей-ности, върху които влияе климатът на областта.Аналогично се разглеждат преходноконтинентал-ната, континентално-средиземноморската и чер-номорската климатична област. Учениците сами характеризират планинската климатична област с помощта на фиг. 2 и климатограмата.

Фиг. 2


Фиг. 3

АОУ

Фиг. 2, 3Какво е значе-нието на кли-мата?

Чрез беседа се обобщава значението на климата за живота и икономическата дейност на хората.




Задача 3 от апарата за контрол

Задачите от учебната тетрадка



Примерен план на урока:1. Фактори за формиране на климата на България: а) географска ширина; б) въздушни маси; в) релеф; г) морета и океани; д) човекът и неговата дейност.2. Елементи на климата

90

3. Климатични области: а) умереноконтинентална; б) преходноконтинентална; в) континентално-средиземноморска; г) черноморска; д) планинска.4. Значение на климата

Тема: Води на България

Задачи: Да се усвоят знания за: главните черти на водите в България – главен вододел, отточни области, представителни реки и езера; значението на водите като условие за живот и фактор за икономическа дейност.

Да се развият уменията за: характеризиране на водите; оценяване на води-те като условие за живот и фактор за икономическа дейност; характеризиране на воден обект по правило; формулиране на проблеми; анализиране на хидро-грама; работа с диаграми, тематична и контурна карта.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: особеностите на водите в България – главния вододел, отточните области, представителни реки и езера; значението на водите; проблемите, свързани с използването им.

Да могат: да характеризират водите на България – главен вододел, отточни области; да нанасят на контурна карта представителни реки (Искър, Янтра, Ма-рица, Камчия, Струма, Места, Тунджа, Арда) и езерата Сребърна, Варненско, Бургаско; да разкриват връзката климат – води; да оценяват водите като усло-вие за живот и фактор за икономическа дейност; да формулират проблеми; да анализират хидрограми и диаграма; да работят с тематична карта.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят показва снимки на водни обекти от Бъл-гария. Поставя задача на учениците по снимките да определят темата, която предстои да се изучава.Чете се и се коментира въвеждащият текст в урока.







Учителят съвместно с учениците определя как ще се организира и проведе учебната дейност:


91

1 2 3 41) ще се търси отговор на всички въпроси, струк-туриращи материала, и на въпроси и задачи към текста, които насочват към извършването на оп-ределени дейности;2) ще се работи общокласно и в група с диаграма, хидрограми, общогеографската карта и снимки.


Атлас


Кои са главни-те чер-ти на водите?

Чрез беседа и обяснителен разказ на учителя се разкриват особеностите на водите в България. Учениците анализират диаграмата в учебника и правят извод за ограничените водни ресурси на страната. Чрез беседа се обясняват причините. От-белязва се, че реките в България формират оттока си почти изцяло в планините. Показват се на кар-тата, а учениците следят по природогеографската карта в атласа кои са по-големите реки, пресичащи Дунавската равнина и Горнотракийската низина. Обръща се внимание на липсата на повърхностен отток в Североизточна България и причините за това. По хидрограмите в учебника учениците до-казват неравномерното разпределение на водите по сезони. Актуализира се връзката между ва-лежния режим и речния режим. Прави се извод за наличието на съществени териториални различия в режима на водите, обусловени от различията в количеството и режима на валежите. Учителят привежда примери за езера и минерални извори, като използва текста и снимките в учебника. Посочват се на картата природните обекти, през които минава главният вододел на България, и се отбелязва, че той разделя територията на страната на две отточни области – Черноморска и Егейска.

Фиг. 1


Атлас

Фиг. 3 а, б, в

Фиг. 7, 8, 9


Атлас

Фиг. 2Кои са реките и езе-рата в Бълга-рия?

Чрез беседа по природогеографската карта в атласа и фиг. 2 в учебника се назовават по-големите реки, вливащи се в Егейския басейн и в Черноморския басейн – директно вливащи се и чрез р. Дунав. Учи-телят допълва, като използва текста в урока.Учителят актуализира правилото за характери-зиране на река. Разделя класа на групи и поставя следните задачи: „Направете характеристика на р. Арда (за І гр.) и на р. Вит (за ІІ гр.) по правилото за характеризиране на река. Използвайте приро-догеографската карта в атласа и фиг. 3 а, б“. Са-мостоятелна работа за 2 – 3 минути. Коментар с допълнения и поправяне на грешките.Актуализират се знанията от темата „Води на Ев-ропа“ за видовете езера според начина на образу-ване. Чрез беседа и работа със снимките в урока се определят видовете езера с допълнения от учителя.

Фиг. 2

Атлас

Атлас

Фиг. 3 а, б

Фиг. 7, 9

92

1 2 3 4За какво се из-ползват и как се опазват водите?

Чрез беседа се обобщава значението на водите за живота и икономическата дейност на хората. Учи-телят извежда проблемите, свързани с използва-нето на водите, и начините за тяхното решаване.





Примерен план на урока:1. Главни черти на водите в България2. Реките в България3. Географска характеристика на по-големите реки4. Езерата в България 5. Значение и проблеми на водите

Тема: Почви, растителност и животински свят

Задачи: Да се усвоят знания за: факторите, влияещи върху разнообразието на почвите, растителността и животинския свят; основните почвени и растителни типове, особеностите им, хоризонталното и височинното им зониране; основни-те животински видове, териториалното им разпространение, връзките и зависи-мостите между трите природни компонента и климата; ролята на почвите, расти-телността и животинския свят като фактор за икономическа дейност; видовете за-щитени територии в България. Да се формират понятията национален парк, при-роден парк, резерват, сиви горски почви, смолници, алувиално-ливадни почви.

Да се развият уменията за: характеризиране на почвите, растителността и животинския свят в България; разкриване на връзки между природните ком-поненти; разкриване на проявите на географската закономерност зоналност; оценяване на почвите и растителността като фактор за икономическа дейност; представяне на специфичните особености на природата на България.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: кои са факторите, влияещи върху разнообразието на почвите, растителността и животинския свят; почве-ните типове в България и териториалното им разпространение; растителната покривка – особености, основни типове, териториално разпространение; ос-новните представители на животинския свят и разпространението им; значе-нието на трите природни компонента като фактор за икономическа дейност и техните проблеми; видовете защитени територии в България.

93

Да могат: да характеризират почвите, растителността и животинския свят на България; да разкриват връзки между почвите, растителния и животинския свят и климата; да разкриват проявите на географската закономерност зонал-ност; да посочват примери; да оценяват трите природни компонента като фак-тор за икономическа дейност; да представят в различни форми специфичните особености на природата на България; да работят с тематични карти.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят мотивира темата с икономическото зна-чение на почвите, растителността и животинския свят и необходимостта от конкретни знания за особеностите им в България. Чете се и се комен-тира въвеждащият текст в урока.






Учителят съвместно с учениците определя как ще се организира и проведе учебната дейност:1) ще се търси отговор на всички въпроси, струк-туриращи материала, и на въпроси и задачи към текста, които насочват към извършването на оп-ределени дейности;2) ще се работи общокласно с тематична карта, тек ста и снимките в учебника.




Кои типове почви са раз-прос-транени в Бъл-гария?

Обяснителен разказ на учителя за факторите, вли-яещи върху разнообразието на почвите в Бълга-рия. Изисква от учениците да дадат примери за влиянието на посочените фактори при образуване на почвите. Учителят обяснява, че почвите в Бъл-гария се променят по географска ширина и над-морска височина. По фиг. 1 учениците проследя-ват основните почвени типове в посока от север на юг. Чрез беседа се прави обща характеристика на почвите. Учителят формира понятията сиви горски почви и смолници чрез обяснение. Харак-теризира плодородието и икономическата усвое-ност на почвите, а учениците определят територи-алното разпространение и назовават типа климат, при който е формиран съответният почвен тип. Учителят характеризира височинното разпростра-нение на почвите. Формира понятието алувиал-но-ливадни почви чрез обяснение.

АОУ

Фиг. 1

АОУ

Фиг. 1

94

1 2 3 4Каква е рас-ти тел-ност та в Бъл-гария?

Учителят характеризира отличителните черти на растителността в България. Обяснителен разказ за типовете растителност: горска, храстова, тре-виста. Акцент от учителя върху: особеностите, видовото разнообразие, териториалното разпрос-транение. Използва илюстрациите в урока и по-казва снимки на представители на растителността в страната. Изводи за промяната в състава на рас-тителността по надморска височина и разкриване на връзката между почви, растителност и климат.

Фиг. 2, 3, 4


Какъв е живо-тински-ят свят в Бъл-гария?

Учениците самостоятелно се запознават с основ-ните представители на животинския свят и тери-ториалното им разпространение по текста в учеб-ника. Коментар с акцент върху връзката климат – животински свят. Учителят показва снимки на животински видове в България.



За какво се из-ползват почви-те, рас-тител-ността и живо-тински-ят свят?

Чрез беседа се обобщава значението на почвите, растителността и животинския свят за икономиче-ската дейност.

Как да се опази природ-ното богат-ство на Бълга-рия?

Коментира се проблемът с опазването на почвите, растителността и животинския свят. Учителят дава информация за броя на националните паркове, природните паркове, природните резервати. Фор-мира понятията национален парк, природен парк, резерват с помощта на текста към фиг. 7, 8, 9. Фиг. 7, 8, 9








Примерен план на урока:1. Основни почвени типове в България: а) черноземни; б) сиви горски;

95

в) канелени горски; г) смолници; д) жълтоземи; е) алувиално-ливадни.2. Растителност на България – особености, основни типове, разпростране-

ние3. Животински свят4. Значение на почвите, растителността и животинския свят5. Опазване на природното богатство на България – защитени територии: а) национални паркове; б) природни паркове; в) резервати.

Тема: Природни области. Дунавска равнина

Задачи: Да се усвоят знания за: географското положение и обхвата на Дунавската равнина; особеностите на релефа, полезните изкопаеми, климата, водите, почвите, растителността и животинския свят; възможностите на при-родните компоненти за икономическото развитие на областта и проблемите, свързани с икономическата дейност на човека; резерватите и защитените тери-тории в областта. Да се формира понятието природни области.

Да се формират и развият умения за: характеризиране на природогеограф-ска област; доказване на връзката между валежния и речния режим; оценяване на значението на природните компоненти като фактор за икономическото раз-витие на областта; работа с климатограми, общогеографска карта, тематични карти, контурни карти.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: географското положение на Дунавската равнина; особеностите на релефа; основните находища на полезни изкопаеми; особеностите на климата, по-големите реки, връзката между вале-жен и речен режим; видовете почви и икономическото им значение; особено-стите на растителния и животинския свят; икономическо значение на природ-ните компоненти и основните екологични проблеми в областта; правилото за характеризиране на природогеографска област.

Да могат: да характеризират природогеографска област; да работят с раз-лични източници на информация; да доказват връзки между природните компо-ненти на областта; да оценяват природните условия като фактор за икономи-ческо развитие.

96





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят съвместно с учениците обявява тема-та „Природни области“. Обяснително четене на въвеждащия текст в учебника – определя се същ-ността на природната област и подобласт, обясня-ват се принципите на природогеографското райо-ниране. Учениците назовават по картата наиме-нованията на природните области и подобласти. Учителят ги показва на стенната карта. Изяснява мястото на темата в раздела. Обявява темата на урока – Дунавска равнина. Чете се въведението в темата. Акцент върху широкото прилагане на усвоените до момента знания за географското по-ложение и компонентите на природната среда в България

Въвеждащ текст в раз-дела

Карта на природните области




Четат се въпросите, на които ще се търси отговор в часа.Учителят поставя задачата от учебника в началото на урока.


Апарат за организира-не на усво-яването


Учителят съвместно с учениците определя орга-низацията на работата – ще се отговаря последо-вателно на всички въпроси, ще се работи общо-класно и в група с общогеографска и тематична карта, климатограми, снимки.



Разра-ботване на но-во то учебно съдър-жание

Къде се намира област-та?

Чрез беседа с помощта на фиг. 1 и картата на при-родните области в атласа се характеризира гео-графското положение и се определят границите на областта.

Фиг. 1

Атлас

Кои са природ-ните особе-ности на об-ластта?

Общокласен коментар по учебника за определя-не на признаците, по които ще се характеризира природната среда на областта. Учителят обясня-ва формирането на релефа. Подчертава измене-нието на надморската височина в посока север – юг и запад – изток. Мотивира поделянето на областта на три части – западна, средна, източна.Учителят разделя класа на три групи (І група – за-падна част; ІІ група – средна част; ІІІ група – източ-на част) и поставя задачата: „По текста в учебника



Фиг. 1– 10

97

1 2 3 4– релеф и полез-ни изко-паеми

и фиг. 1 и фиг. 11 характеризирайте трите части на Дунавската равнина. Време за работа – 1 минута.“Общокласен коментар. На картата се показват еди-ничните обекти, дадени в текста, и илюстрациите. Обяснителен разказ на учителя – определят се особеностите и типичните за областта полезни из-копаеми (горива и нерудни). По картата учениците проследяват находищата на полезните изкопаеми. Беседа с общокласен коментар. Учителят изясня-ва икономическото предназначение на каолина.


Атлас

Фиг. 2

– кли-мат

С помощта на климатограмите в учебника се пра-ви характеристика на климата на областта. Уточ-нява се към коя климатична област се отнася Ду-навската равнина, какви климатични различия се наблюдават между температурите и валежите в западните и източните части на равнината. Коя е причината?Беседа с обяснения от учителя и извеждане на следните основни изводи: засилване на континен-талността на климата от запад на изток, нараства-не на количеството на валежите от изток на запад и от север на юг, активна проява на неблагопри-ятни климатични явления в североизточната част на областта.

Фиг. 8 А, 6 Б

– води В посока запад – изток на картата учителят показ-ва по-големите реки, протичащи през Дунавската равнина, като конкретизира откъде извират. Учи-телят поставя следната задача: „Като използвате знанията си за климата на областта, определете кога настъпват пълноводието и маловодието на реките. Защо?“. Ако учениците се затруднят, учи-телят ги насочва към климатограмите в урока. Коментар и изводи. Учителят обяснява причини-те за отсъствието на повърхностнотечащи води в източните части на областта.


Фиг. 5

– почви, расти-телност и живо-тински свят

Учителят поставя следната задача: „Характери-зирайте почвите в Дунавската равнина с помощта на знанията си от тема „Почви, растителност и животински свят“. Оценете ги като фактор за раз-витие на земеделието в областта.“ Общокласен коментар. При необходимост може да се използва почвената карта от тема „Почви, растителност и животински свят“.Учителят характеризира растителния и животин-ски свят в областта. Прави изводи за ограничено-то разпространение на естествената растителност и посочва причините.

Фиг. 1,с. 145


98

1 2 3 4Какво е значе-нието на при-родните ресурси на об-ластта?

Учителят поставя задача: „По фиг. 4 и текста към нея оценете значението на природните компонен-ти в областта.“ Общокласен коментар.

Фиг. 4


Кои са еколо-гичните пробле-ми?

Чрез беседа се извеждат екологичните проблеми на областта. Учителят обяснява, че за опазване на естествената природа в областта са създадени резервати и природни паркове. Чете се текстът за резервата „Сребърна“.Учителят насочва вниманието на учениците към фиг. 8. Изпълнява се задачата към нея. Четат се текстовете към снимките на природните паркове.

Фиг. 3

Фиг. 7

Фиг. 3 и 6


Чете се и се коментира рубриката „Запомнете“. Учениците изпълняват задачата от началото на урока – съставят правило за характеризиране на природна област. Записват го в тетрадките си. Учителят акцентира върху това, че всички природ-ни области ще се характеризират по този начин.







Примерен план на урока:1. Къде се намира областта2. Природни особености на Дунавската равнина: а) релеф и полезни изкопаеми; б) климат; в) води; г) почви, растителност и животински свят.3. Значение на природните ресурси на областта4. Екологични проблеми и опазване на природната среда в областта

Тема: Природни области. Старопланинска област

Задачи: Да се усвоят знания за: географското положение и обхвата на Ста-ропланинската област; сходствата и различията между Предбалкана и Стара планина по отношение на развитието и формите на релефа, климата, водите, почвите, растителността и животинския свят; възможностите на природните

99

компоненти за икономическо развитие на областта и проблемите, свързани с икономическата дейност на човека; защитените територии в областта.

Да се развият умения за: характеризиране на природогеографска област; оценяване на значението на природните компоненти като фактор за икономичес-кото развитие на областта; получаване на информация от различни източници – климатограми, тематични карти, снимки, работа с контурни карти.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: географското положение на Старопланинската област; сходствата и различията по отношение на проявле-нието на природните компоненти; защитените територии – национален парк „Централен Балкан“, природни паркове.

Да могат: да характеризират природогеографска област; да характеризират природните компоненти в областта; да работят с различни източници на инфор-мация; да разкриват връзки между природните компоненти на областта; да оценя-ват природните компоненти на областта като фактор за икономическо развитие.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят съвместно с учениците обявява темата. Чете се въвеждащият текст.



Четат се въпросите, на които ще се търси отговор в часа.



Учителят съвместно с учениците определя органи-зацията на работата – ще се отговаря последова-телно на всички въпроси, ще се работи с общоге-ографска и тематична карта, климатограми, сним-ките в учебника и от компютърната презентация.





Чрез беседа по фиг. 1 и картата на природните об-ласти се характеризира географското положение на областта. Отбелязват се средищното ѝ положе-ние, посоката на простиране, обхватът. Учителят акцентира върху основанията за разделянето на областта на две подобласти.

Фиг. 1

Атлас

Кои са природ-ните особе-ности на об-ластта?

Обяснителен разказ на учителя за формирането на релефа, надморската височина и изменението ѝ в посока запад – изток, посоката на простиране. Учителят изброява уникални релефни форми. По-казва снимки на компютърна презентация. По фиг. 1 учениците определят частите, на които се поделят Предбалканът и Стара планина. На картата се показват единичните обекти, дадени в текста.



Фиг. 1

100

1 2 3 4– релеф и полез-ни изко-паеми

Актуализират се знанията за полезните изкопаеми и чрез беседа по картата се отбелязват находища-та на изкопаемите горива и рудните полезни изко-паеми. Показват се на картата.


Атлас– климат С помощта на климатичната карта в тема „Климат

на България“ и климатограмите в урока се прави характеристика на климата на областта. Уточнява се към кои климатични области се отнася Старо-планинската област, какви климатични различия има в двете подобласти. Учителят обяснява осо-беностите на умереноконтиненталния климат в Предбалкана и причините за тях.

Фиг. 2,с. 136

Фиг. 4

– води Чрез актуализация на знанията за главния водо-дел между двете отточни области се извежда една от особеностите на водите в областта. Учителят изисква от учениците да посочат по картата реки, които извират от Стара планина. По фиг. 3 от тема „Води на България“ учениците правят извод за речния режим. Чете се текстът към фиг. 5Учителят показва по картата по-големите мине-рални извори; изисква икономическа оценка на минералните води.

Атлас

Фиг. 2,с. 138

Фиг. 5



Учителят прави характеристика и икономическа оценка на почвите, растителния и животинския свят. Проследява височинното им зониране в Ста-ра планина. Изброява и показва снимки на типич-ни представители. Чете се текстът към фиг. 8.


Фиг. 8

Какво е значе-нието на при-родните ресурси на об-ластта?

Чрез беседа се стига до обобщена оценка на при-родните ресурси.

Кои са еколо-гичните пробле-ми?

Чрез беседа се извеждат екологичните проблеми на областта. По картата на защитените територии в областта учениците определят националния парк и природ-ните паркове в Старопланинската област.Чете се пояснителният текст за националния парк „Централен Балкан“.

Фиг. 6

Фиг. 7



101






Примерен план на урока:1. Къде се намира областта2. Природни особености на Старопланинската област: а) релеф и полезни изкопаеми; б) климат; в) води; г) почви, растителност и животински свят.3. Значение на природните ресурси на областта4. Екологичните проблеми

Тема: Природни области. Краищенско-Средногорска област

Задачи: Да се усвоят знания за: географското положение и обхвата на Кра-ищенско-Средногорската област; развитието и формите на релефа в Задбал-канските котловини, Краището и Средногорието; особеностите на полезните изкопаеми, климата, водите, почвите, растителността и животинския свят в об-ластта; значението на природните компоненти за икономическото развитие в Краищенско-Средногорската област; проблемите, свързани с икономическата дейност на човека и защитените територии.

Да се развият умения за: характеризиране на природогеографска област; оценяване на значението на природните компоненти като фактор за икономиче-ско развитие на областта; получаване на информация от различни източници – климатограми, общогеографска и тематични карти, снимки, работа с контурни карти.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: географското положение на Задбалканските котловини, Средногорието и Краището и обектите, които се включват в обхвата им; образуването на релефа и типични релефни форми, находищата на полезните изкопаеми, климатичните различия, особеностите на водите, почвите, растителния и животинския свят в областта; екологичните проблеми, защитените територии – природен парк „Витоша“.

Да могат: да характеризират природогеографска област; да работят с различни източници на информация; да разкриват връзки между природните компоненти на областта; да сравняват климатограми; да оценяват природните компоненти на областта като фактор за икономическо развитие; да назовават основни екологични проблеми.

102





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят съвместно с учениците обявява темата. Чете се въвеждащият текст. Учителят показва на картата трите подобласти в обхвата на Краищен-ско-Средногорската област.







Учителят съвместно с учениците определя орга-низацията на работата – ще се отговаря последо-вателно на всички въпроси, ще се работи с общо-географска и тематична карта, с климатограми, със снимките в учебника.




Какви са при-родните особе-ности на об-ластта?

Учителят насочва вниманието на учениците към първата подобласт – Задбалканските котловини. Обяснява кои са котловините и ги показва поимен-но на картата, учениците ги проследяват в атласа. С помощта на природогеографската карта и фиг. 1 учениците характеризират географското положе-ние и определят границите им.


Фиг. 1

Атлас

– релеф и полез-ни изко-паеми

Обяснителен разказ на учителя за формирането на релефа и подялбата на котловините в две гру-пи – високи (западни) и ниски (източни). Показва на картата най-голямата котловина – Софийската.Учителят насочва вниманието на учениците към втората подобласт – Средногорието. Назовава по-именно планините в обхвата му и ги показва на картата. Правят се изводи за различията в надмор-ската височина, формата, обхвата и посоката на простиране. С помощта на илюстрацията и текста към нея се характеризира Средна гора. Учителят обяснява образуването на планините от Средного-рието и посочва най-разпространените форми на релефа.Чрез беседа по природогеографската карта се оп-ределят границите на третата подобласт – Краи-щето. Обяснителен разказ на учителя за характера на релефа, посоката на простиране, образуването и типичните форми. Чете се пояснителният текст към фиг. 5.Чрез беседа по картата се определят находищата на полезни изкопаеми. Показват се на картата. Правят се изводи за икономическото им значение.


Фиг. 2

Фиг. 5

Фиг. 6

103

1 2 3 4– климат Учителят обяснява, че за формирането на клима-

та на областта от голямо значение са надлъжното разположение на планините и котловините и раз-личията в надморската височина. По климатичната карта от тема „Климат“ се определят климатични-те области, към които се отнасят Задбалканските котловини, Средногорието и Краището. Актуали-зират се знанията за трите типа климат. Сравняват се климатограмите в урока и се разкриват причи-ните за наблюдаваните различия.Отбелязват се някои неблагоприятни климатични явления.

Фиг. 2,с. 136

Фиг. 7

– води Чрез беседа по природогеографската карта се оп-ределят най-големите реки, които протичат през областта, и техния режим. Учителят характери-зира подземните води в областта с акцент върху минералните.

Атлас


Учителят прави характеристика и икономическа оценка на почвите, растителния и животинския свят. Проследява височинното им зониране в Средна гора и Витоша.

С какви ресурси разпола-га об-ластта?

Чрез беседа се стига до обобщена оценка на при-родните ресурси.

Фиг. 11

Кои са еколо-гичните пробле-ми на област-та?

Чрез беседа се извеждат екологичните проблеми на областта. Учителят поставя на учениците задачата към фиг. 7. Коментар. Чете се текстът за природния парк „Витоша“.

Фиг. 7

Фиг. 9







Примерен план на урока:1. Природни особености на Краищенско-Средногорската област: а) релеф:

– Задбалкански котловини; – Средногорие; – Краище;

104

б) полезни изкопаеми; в) климат; г) води; д) почви, растителност и животински свят.2. Значение на природните ресурси на областта3. Екологични проблеми4. Защитени територии

Тема: Природни области. Тракийско-Странджанска област

Задачи: Да се усвоят знания за: географското положение и обхвата на Тра-кийско-Странджанската област; особеностите на релефа, полезните изкопае-ми, климата, водите, почвите, растителността и животинския свят в областта; значението на природните компоненти за икономическото развитие в Тракий-ско-Странджанската област; проблемите, свързани с икономическата дейност на човека и защитените територии.

Да се развият умения за: характеризиране на природогеографска област; оце-няване на значението на природните компоненти като фактор за икономическо развитие на областта; получаване на информация от различни източници – кли-матограми, общогеографска и тематични карти, снимки, работа с контурни карти.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: географското положение, гра-ниците и обхвата на Тракийско-Странджанската област; образуването на реле-фа и типичните релефни форми; находищата на полезните изкопаеми; особено-стите на климата, водите, почвите, растителния и животинския свят; екологич-ните проблеми; защитените територии – природен парк „Странджа“.

Да могат: да характеризират природогеографска област; да работят с раз-лични източници на информация; да разкриват връзки между природните ком-поненти на областта; да съотнасят климатограми към определен тип климат; да оценяват природните компоненти на областта като фактор за икономическо развитие; да назовават основни екологични проблеми.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят съвместно с учениците обявява темата. Чете се въвеждащият текст. Учителят показва на картата петте подобласти в Тракийско-Странджан-ската област.



105





Учителят съвместно с учениците определя орга-низацията на работата – ще се отговаря после-дователно на всички въпроси, ще се работи с об-щогеографска и тематични карти, климатограми, снимките в учебника.





Чрез беседа по фиг. 1 и природогеографската кар-та се характеризира географското положение на областта и се очертават границите на отделните подобласти. Учителят показва на картата обекти-те, включени в текста, а учениците ги проследяват по картата в атласа.

Атлас


Фиг. 1Какви са при-родните особе-ности на об-ластта?

Обяснителен разказ на учителя за формирането, облика и надморската височина на всяка от подоб-ластите с акцент върху Горнотракийската низина. Чете се текстът към фиг. 3.

Фиг. 3


Актуализират се знанията за полезните изкопаеми и чрез беседа по картата се определят находищата. Правят се изводи за икономическото им значение.


Атлас– климат Чрез беседа се характеризира климатът на Тракий-

ско-Странджанската област. Учителят актуализира знанията за преходноконтиненталната и конти-нентално-средиземноморската климатична област. Може да се използва фиг. 2 от тема „Климат“. Из-пълнява се задачата към фиг. 7.

Фиг. 2,с. 136

Фиг. 7– води Чрез беседа по природогеографската карта се оп-

ределят най-големите реки в областта. Определя се техният режим.

Фиг. 2


С помощта на почвената карта от тема „Почви, растителност, животински свят“ чрез беседа се характеризират почвите в областта. Учителят из-броява типични представители на растителността и животинския свят.

Фиг. 1,с. 141

Фиг. 10

С какви ресурси разпола-га об-ластта?

Учителят поставя задача на учениците: „Оценете значението на природните компоненти за разви-тие на икономиката в областта. Ползвайте фиг. 4, 5, 6, 9.“ Коментар и допълнения от учителя.

Фиг. 4, 5, 6, 9

106

1 2 3 4Кои са еколо-гичните пробле-ми на област-та?

Чрез беседа се извеждат екологичните проблеми на областта. Учителят представя информация за защитените територии в областта. Чете се текстът за природ-ния парк „Странджа“.

Фиг. 9







Примерен план на урока:1. Географско положение и граници2. Природни особености на Тракийско-Странджанската област: а) релеф; б) полезни изкопаеми; в) климат; г) води; д) почви, растителност и животински свят.3. Значение на природните ресурси на областта4. Екологични проблеми5. Защитени територии

Тема: Рило-Родопска област

Задачи: Да се усвоят знания за: географското положение и обхвата на Рило- Родопската област; особеностите на релефа, полезните изкопаеми, климата, во-дите, почвите, растителността и животинския свят в областта; значението на при-родните компоненти за икономическото развитие в Рило-Родопската област; про-блемите, свързани с икономическата дейност на човека и защитените територии.

Да се развият умения за: характеризиране на природогеографска област; оценяване на значението на природните компоненти като фактор за икономи-ческо развитие на областта; получаване на информация от различни източници – климатограма, таблица, общогеографска и тематична карта, снимки; работа с контурни карти.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: географското положение на Рило-Родопската област и подобластите, включени в обхвата ѝ; образуването и особеностите на релефа, находищата на полезните изкопаеми, климатичните различия, особеностите на водите, почвите, растителния и животинския свят

107

в областта; екологичните проблеми, защитените територии – национален парк „Рила“ и национален парк „Пирин“.

Да могат: да характеризират природогеографска област; да работят с раз-лични източници на информация; да съотнасят климатограма към климатична област; да разкриват връзки между природните компоненти на областта; да оце-няват природните компоненти на областта като фактор за икономическо разви-тие; да назовават основни екологични проблеми.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят съвместно с учениците обявява темата. Чете се въвеждащият текст. Учителят показва на картата подобластите в обхвата на Рило-Родоп-ската област.







Учителят съвместно с учениците определя орга-низацията на работата – ще се отговаря последо-вателно на всички въпроси, ще се работи с общо-географска и тематична карта, с климатограми, със снимките в учебника.





Чрез беседа по фиг. 1 и природогеографската кар-та се характеризира географското положение на областта. Учителят показва на картата обектите, включени в текста, а учениците ги проследяват по картата в атласа.

Атлас


Фиг. 1Какви са при-родните особе-ности на об-ластта?

Обяснителен разказ на учителя за формирането на релефа. По фиг. 1 учениците определят подобласти-те в обхвата на Рило-Родопската област. Учителят разделя класа на три групи ( І гр. – Осоговско-Бе-ласишка планинска редица и долината на р. Стру-ма; ІІ гр. – Рила, Пирин и долината на р. Места; ІІІ гр. – Родопи) и поставя следната задача: „По фиг. 5 характеризирайте особеностите на релефа в трите подобласти.“ Самостоятелна работа и коментар.

Фиг. 1

Фиг. 5

Мултимедия– релеф и полез-ни изко-паеми

Учителят показва уникални форми на релефа.Чрез беседа по картата се определят полезните из-копаеми и географското им разпространение.

Атлас

108

1 2 3 4– климат Учителят обяснява, че за формирането на клима-

та на областта от голямо значение са различията в надморската височина на планините и котловините. По климатичната карта от тема „Климат“ се опре-делят климатичните области, към които се отнасят.Изпълнява се задачата към климатограмата.

Фиг. 2,с. 136

Фиг. 7

– води Учителят показва по картата по-големите реки, извиращи от областта. Определя се техният режим въз основа на знанията за климата на областта. Учителят показва снимки на езера в Рила и Пирин, показва на картата по-големите минерални извори.




Учителят характеризира и оценява почвите, рас-тителния и животинския свят. Проследява висо-чинното им зониране във високите планини.

Как се използ-ват при-родните ресурси на об-ластта?

Учителят поставя задача на учениците: „Оценете значението на природните компоненти за разви-тието на икономиката в областта.“ Коментар и до-пълнения от учителя.

Кои са еколо-гичните пробле-ми на област-та?

Чрез „мозъчна атака“ се формулират екологични-те проблеми на областта. Учителят определя вре-мето за изказване на предложения – 30 секунди. Обръща внимание, че през това време не се пра-вят коментари. Всички предложения се записват от учителя на дъската. След изтичане на времето се правят изводи. Учителят обяснява, че за съхраняването на природа-та са изградени защитени територии. Определят се по фиг. 6. Чете се текстът за двата национални парка.

Фиг. 8, 9








Примерен план на урока:1. Къде се намира Рило-Родопската област2. Природни особености на областта: а) релеф; б) полезни изкопаеми;

109

в) климат; г) води; д) почви, растителност и животински свят.3. Значение на природните ресурси на областта4. Екологични проблеми5. Защитени територии

Тема: Българско черноморско крайбрежие

Задачи: Да се усвоят знания за: географското положение и особеностите на Българското черноморско крайбрежие: релеф, полезни изкопаеми, климат, води, почви, растителност и животински свят; значението на природните ком-поненти за икономическото развитие на крайбрежието, проблемите, свързани с икономическата дейност на човека и защитените територии.

Да се развият умения за: характеризиране на географското положение, об-хвата и природните компоненти на Черноморското крайбрежие; оценяване на значението на природните компоненти като фактор за икономическото разви-тие на областта; работа с различни източници на информация – климатограми, общогеографска и тематични карти, снимки, работа с контурни карти.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: географското положение, раз-членеността на бреговата линия, особеностите на релефа, полезните изкопаеми, климата, водите, почвите, растителния и животинския свят в областта; екологич-ните проблеми на крайбрежието, защитените територии – резерват „Камчия“.

Да могат: да характеризират природногеографска област; да работят с различни източници на информация; да разкриват връзки между природните компоненти на областта; да оценяват природните компоненти на областта като фактор за икономическо развитие; да назовават основни екологични проблеми.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят съвместно с учениците обявява темата. Чете се въвеждащият текст. Учителят обосновава тезата.






Учителят съвместно с учениците определя орга-низацията на работата – ще се отговаря после-дователно на всички въпроси, ще се работи с об-щогеографска и тематични карти, климатограми, снимките в учебника.



110


Къде се намира Черно-морско-то край-брежие?

Учителят обяснява, че крайбрежието е ивица с широчина от 40 до 60 км със специфични особе-ности на природните компоненти под влияние на Черно море. Съобщава природните области в об-хвата на крайбрежието.

Каква е бре-говата линия?

Учителят поставя задачата: „По природогеограф-ската карта в атласа и фиг. 3 в учебника харак-теризирайте разчленеността на крайбрежието и отбележете по-големите острови, полуострови, носове, заливи.“ Коментар с допълнения.

Атлас

Фиг. 3

Какви са при-родните особе-ности на об-ластта?

Чрез актуализиране на знанията за релефа на Дунавската равнина, Старопланинската и Тра-кийско-Странджанската област се характеризира релефът на крайбрежието. По фиг. 2 и 3 се отбе-лязват типичните форми на релефа.

Фиг. 2

Фиг. 3


Учителят характеризира и оценява полезните из-копаеми като фактор за развитието на промишле-ността.

– климат Учителят насочва вниманието на учениците към климатограмите в урока и поставя задачата към илюстрацията. Коментар и допълнения от учителя.

Фиг. 4

– води Учителят посочва на картата по-големите реки, които се вливат в Черно море. Обяснява образу-ването на крайбрежните езера и оценява значе-нието им.



Учителят актуализира знанията за почвените ти-пове и спецификата на растителния и животинския свят в източните части на съответните природни области.

С какви ресурси разпо-лага Българ-ското черно-морско-край-брежие?

Учителят поставя задача на учениците: „Оцене-те значението на природните компоненти за раз-витието на икономиката в областта. Ползвайте фиг. 6.“ Коментар и допълнения от учителя.

Фиг. 6

111

1 2 3 4Кои са еколо-гичните проб-леми на Чер-номор-ското-край-брежие?

Чрез беседа се извеждат екологичните проблеми на областта. Чете се текстът за резерват „Камчия“. Фиг. 7





Примерен план на урока1. Географско положение и граници2. Брегова линия3. Природни особености на Българското черноморско крайбрежие: а) релеф; б) полезни изкопаеми; в) климат; г) води; д) почви, растителност и животински свят.4. Значение на природните ресурси на Черноморското крайбрежие5. Екологични проблеми и защитени територии на Българското черноморско

крайбрежие

Тема: Население

Задачи: Да се усвоят знания за: главните черти на населението на България – брой, разпределение, състав и типични проблеми (застаряване, обезлюдяване).

Да се развият умения за: характеризиране на населението; работа с различ-ни източници на информация; обясняване на причини, извеждане на проблеми.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: броя, разпределението, съста-ва, дела на градското и селското население в България, типичните проблеми.

Да могат: да работят с различни източници на информация – текст, ста-тистически материали, снимки; да формулират изводи; да дават примери; да извеждат и коментират проблемите на населението в България.

112





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят мотивира темата с необходимостта от знания за основните характеристики на населе-нието, които са важен фактор за развитието на икономиката на страната.



Учителят обяснява организацията на темата: „Как ще се изучава населението на България?“. Чрез беседа се актуализира алгоритъмът за характери-зиране на населението. Учениците се ориентират в структурата на темата и се правят изводи.






ТаблицаРазра-ботванена но-вото учебно съдър-жание

Какъв е броят на насе-лението и как се проме-ня?

Учителят поставя на учениците следната задача: „С помощта на таблицата и текста към първия въ-прос в учебника отговорете на въпросите: „Как се променя броят на населението в България? Кои са причините за това?“. Коментар, чрез който учени-ците стигат до следния извод – до 1989 г. населе-нието се увеличава, а след това намалява. Обясня-ват се причините. Формулира се един от основни-те проблеми – намаляване на броя на населението.

Таблицата


Как е разпре-делено населе-нието?

В хода на беседа с помощта на схемата за гъсто-тата на населението в учебника се открояват тери-ториите с най-голяма и най-малка гъстота на насе-лението. Извежда се проблемът обезлюдяване и се изясняват причините (икономически и социални).

Какъв е съста-вът на населе-нието?

Чрез беседа се определят расовата принадлежност и официалният език на населението в България. Учителят акцентира върху ролята на мирното съ-жителство на трите групи население. Характери-зира състава на населението в страната – кои са основните групи население и религии в страната, какво е съотношението между тях.Насочва учениците към таблица 1 и изисква от учениците да проследят промените в броя на насе-лението по населени места. Коментар и формули-ране на извод за измененията в броя на градското и селското население. Учениците го записват в тетрадките си.

Таблицата

113

1 2 3 4Какъв е при-носът на Бъл-гария в све-товната култу-ра?

Чрез беседа с помощта на снимките в учебника се коментира приносът на населението в световната култура. Дават се примери за известни българи, допринесли за издигане на международния авто-ритет на страната ни.

Фиг. 2, 3, 7, 9







Примерен план на урока:1. Какъв е броят на населението и как се променя2. Разпределение на населението3. Състав на населението4. Градско и селско население5. Принос на България в световната култура

Тема: Селища

Задачи: Да се усвоят знания за: условията, при които възникват селищата в България; основните видове селища; типичните проблеми (транспортни, еко-логични).

Да се развият умения за: описване на селища; работа с различни източници на информация; обясняване на причини, извеждане на проблеми.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: защо и къде възникват селища-та; видовете селища в България; типичните проблеми на селищата – обезлюдя-ване, екологични, транспортни.

Да могат: да работят с различни източници на информация – географска карта, текст и снимки; да формулират изводи; да дават примери; да извеждат и коментират проблемите на селищата в България.


114





мация1 2 3 4


Тема-тично

Четене и коментиране на въвеждащия текст в те-мата.



Учителят обяснява организацията на темата – уче-ниците се ориентират в структурата на темата и се правят изводи.







Защо и къде възник-ват се-лищата?

Учителят дава определение за селище. Чрез беседа се определят факторите за възниква-не и развитие на селищата. Обяснява се влиянието на всеки от тях. Учителят дава примери.

Фиг. 4

Кога възник-ват се-лищата?

Учителят очертава периодите, през които възник-ват селищата в България. По снимките в урока учениците дават примери за селища, възникнали през различни епохи. Показват се на картата. Учи-телят прави извод, че възникването на селищата е непрекъснат процес.

Фиг. 1 – 3

Атлас

Какви са ви-довете селища в Бъл-гария?

Актуализират се знанията на учениците от 5. клас за видовете селища и техните особености. По таблицата в учебника учениците проследяват из-мененията в броя и типа селища за периода 1946 – 2016 г. Обясняват причините за промените.С помощта на текста в учебника учениците опис-ват селата и градовете – брой, основна икономиче-ска дейност, най-големи села и градове. Изпълнява се задачата към фиг. 4. Всички селища, отбелязани в текста, се показват на картата.

Таблицата


Фиг. 4

Атлас


Какви са ос-новните пробле-ми на сели-щата в Бълга-рия?

Учителят показва снимки, илюстриращи пробле-мите на селищата – обезлюдяване, транспортни, екологични. Поставя задача на учениците да раз-познаят проблемите. Коментар и допълнения от учителя.Предлагане на идеи за решаване (може да се из-ползва „мозъчна атака“).




115

1 2 3 4Поста-вяне на домашна работа




Примерен план на урока:1. Фактори за възникване на селищата: а) географско положение; б) природни фактори; в) население; г) политически фактори; д) икономически фактори.2. Кога възникват селищата3. Видове селища в България4. Проблеми на селищата в България

Тема: Държавно и административно устройство

Задачи: Да се усвоят знания за: формата на държавно управление и видо-вете власти в България; административните единици. Да се въведат понятията съдебна, законодателна, изпълнителна власт, административна област, об-щина, кметство.

Да се развият умения за: работа с различни източници на информация; из-разяване на мнение

Очаквани резултати. Учениците да знаят: каква е формата на държавно управление в България; кои са видовете власти и техните функции; админи-стративните единици и техните особености.

Да могат: да описват основните задачи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт; да работят с различни източници на информация – схема, административна карта; да формулират изводи; да изразяват мнение.





мация1 2 3 4


Тема-тично

Учителят обявява темата и прави тематичното мотивиране. Чете се и се коментира въвеждащият текст в темата.


116


Учителят обяснява организацията на темата – уче-ниците се ориентират в структурата на темата и се правят изводи.



Учителят поставя задача на учениците да разгле-дат разработката на урока в учебника и да опре-делят организацията на работата и източниците на информация, които ще се използват – схема, карта на административните области, снимки.


Схема

СнимкиРазра-ботванена но-вото учебно съдър-жание

Каква е фор-мата на държав-ното устрой-ство на Бълга-рия?

Чрез обяснителен разказ учителят описва особе-ностите на държавното устройство на България, проследява етапите, през които се променя. Чрез беседа се припомнят националното знаме и нацио-налният герб. Формулира се извод за предназначе-нието на държавните знаци – символи на независи-мостта и националното достойнство, обединяващи нацията.

Фиг. 1

Фиг. 2

Какви са осо-бено-стите на дър-жавното упра-вление?

Учителят записва на дъската двете най-важни осо-бености на държавното управление на България. При първата особеност чрез обяснителен разказ на учителя се разкриват основни права на гражда-ните. Втората особеност се въвежда чрез схемата в учебника. По нея учениците определят видове-те власти и основните им задачи. Използват се и снимките в урока.

Схема

Фиг. 4, 5, 6Адми-нистра-тивно устрой-ство на Бълга-рия

Обяснителен разказ на учителя за предназначе-нието на административното деление на България. Учениците откриват административните единици в основния текст (повдигнатите думи) и ги назова-ват. Учителят разкрива последователно същност-та и ролята на всяка от тях. Разглежда се карта-та на административните области. По схемата в учебника учениците определят органите на мест-ната власт и техните задачи. Учителят допълва информацията.

Фиг. 3

Схема


Чете се и се коментира рубриката „Запомнете“. Изпълнява се задача 3 от апарата за контрол.





117

Примерен план на урока:1. Форма на държавно устройство на България.2. Особености на държавното управление: а) демократичност; б) разделение на властите:

– законодателна власт; – изпълнителна власт; – съдебна власт.

3. Административно устройство на България: а) области; б) общини; в) кметства.

Тема: Икономика – развитие, фактори, състояние

Задачи: Да се усвоят знания за: основните етапи в развитието на икономи-ката на България и влиянието на факторите, които я формират; съвременното състояние на икономиката; да се формира понятието екологичен фактор.

Да се развият умения за: работа с различни източници на информация; из-разяване на мнение; изготвяне на прогноза; систематизиране на информация; разкриване на причинно-следствени връзки; работа с основния текст.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: основните етапи от развитието на икономиката на България; влиянието на факторите, които я формират; глав-ните черти на съвременната икономика на страната.

Да могат: да описват главните черти на икономиката на България през от-делните периоди на нейното развитие; да обясняват влиянието на факторите за развитие на икономиката на страната; да прогнозират развитието на основните икономически дейности; да работят с различни източници на информация.





мация1 2 3 4


Тема-тично



Учителят обяснява организацията на урока. Уче-ниците се ориентират в структурата на темата и се правят изводи.


118

1 2 3 4Техно-логично

Учителят съвместно с учениците определя как ще се организира и проведе учебната дейност – ще се отговаря последователно на всички въпроси, структуриращи материала, ще се работи общо-класно с текста, таблицата и снимките в учебника.



Таблица Разра-ботванена но-вото учебно съдър-жание

Как се развива иконо-миката?

Учителят насочва вниманието на учениците към първия въпрос в темата. Следва обяснителен раз-каз на учителя, чрез който се извеждат главните черти на четирите етапа в развитието на икономи-ката на България. Използват се знанията на учени-ците по история и цивилизации.


Кои фак-тори влияят върху иконо-миката?

Актуализират се факторите за развитие на иконо-миката по таблицата в урока. Изпълнява се задача-та към таблицата. Общокласно четене и коментар на текста в нея. Учителят привежда примери за влиянието на всяка група фактори върху развитие-то и териториалното разположение на отделните икономически дейности в страната. Изпълнява се задачата към илюстрациите. Извеждат се основни-те групи фактори, влияещи върху формирането и развитието на икономиката на България.

Фиг. 1 – 9

Какво е съвре-менното състоя-ние на иконо-миката?

Чрез обяснителен разказ учителят характеризира съвременното състояние на икономиката в стра-ната.


Чете се и се коментира рубриката „Запомнете“.Задача 3 от апарата за контрол





Примерен план на урока:1. Как се развива икономиката2. Кои фактори влияят върху развитието ѝ3. Какво е съвременното състояние на икономиката

119

Тема: Икономика – основни икономически дейности, проблеми, тенденции

Задачи: Да се усвоят знания за: основните икономически дейности в Бъл-гария и тяхното териториално разпространение; проблемите на икономиката на страната.

Да се развият умения за: характеризиране на икономически дейности; комен-тиране на проблеми; работа с различни източници на информация; разкриване на причинно-следствени връзки; работа с различни източници на информация.

Очаквани резултати. Учениците да знаят: особеностите на основните икономически дейности в България; проблемите на българската икономика и начините за решаването им; тенденциите в развитието на икономиката.

Да могат: да характеризират икономиката на България по основни стопан-ски дейности; да формулират проблеми и предлагат начини за решаването им; да работят с основния текст и тематични карти; да работят в група.





мация1 2 3 4


Тема-тично



Учителят обяснява организацията на урока. Уче-ниците се ориентират в структурата на темата и правят изводи.



Учителят съвместно с учениците определя как ще се организира и проведе учебната дейност – ще се отговаря последователно на всички въпроси, структуриращи материала, ще се работи общо-класно и в група с текста в учебника, с тематични карти и контурна карта.



АтласРазра-ботванена но-вото учебно съдър-жание

Кои са основ-ните иконо-мически дей-ности и какво е тери-ториал-ното им разпре-деление?

Учителят актуализира знанията за видовете ико-номически дейности. Разделя класа на три групи: І гр. – земеделие, ІІ гр. – промишленост, ІІІ гр. – транспорт, туризъм, търговия, и поставя следната задача: „По текста в учебника и географската карта характеризирайте икономическите дейности в Бъл-гария. Време за работа 3 – 4 минути.“ Самостоятел-на работа и коментар. Разкрива се връзката между природните условия и земеделската специализация, открояват се водещите дейности в промишлеността и услугите. Поставя се акцент върху съвременно-то състояние на икономическите дейности. Всички центрове, дадени в текста, се показват на картата.


Атлас


120

1 2 3 4Кои са пробле-мите на иконо-миката?

Учителят насочва вниманието на учениците към втория основен въпрос. Поставя следната зада-ча: „Разгледайте текста в учебника и определете проблемите на българската икономика.“ Четат се проблемите с помощта на повдигнатия текст. Учителят съвместно с учениците коментира про-блемите. Поставя се акцент върху причините за възникване на проблемите.


Какви са тен-денци-ите в разви-тието на българ-ската иконо-мика?

Чрез обяснителен разказ учителят разкрива тен-денциите в развитието на българската икономика.




Задачите от учебната тетрадкаЗадача 3 от апарата за контрол



Примерен план на урока:1. Основни икономически дейности в България2. Проблеми на икономиката на България3. Тенденции в развитието на българската икономика

2. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА ДЕЙНОСТ – ОСОБЕНОСТИ, МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ, ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ

Системата от уроци за дейност в 7. клас включва осемнадесет урока. Тя е под-система на цялостната система на обучение по география и икономика и допри-нася за постигане на целите ѝ. Разработена е на основата на дейностния и на интегралния подход (вътрешнопредметно и междупредметно равнище), тясно обвързана е със системите на уроците за нови знания, за обобщаване и кон-трол в 7. клас. Чрез нея се осъществява приемственост, взаимодействие между урочните единици по отношение на основните характеристики на обучението: цел, съдържание, образователен процес, контрол. Методиката на тези уроци повишава функционалността на учебника.

Целите на уроците за дейност са изграждане на ориентировъчна основа на новите умения (алгоритми, правила, предписания за извършване на дейност-та), формиране на нови умения (например чертане на графични изображения

121

– климатограма, картограма, кръгова диаграма; изработване на проекти; учас-тие в дискусия; маркетингово проучване и др.); усъвършенстване и прилагане на формирани умения в различни ситуации – за изработване на мултимедийна презентация с географско съдържание, за представяне на географска информа-ция по различни начини (чрез текст, научно съобщение, постер, съчинение раз-съждение); за отговор на географски въпрос; за характеризиране на географски обекти по правило; за четене и изработване на тематични карти; за извличане на информация от различни източници.

Системата на уроците дейност учи учениците на методология (как, в каква последователност се извършва дадена дейност); създава условия за формиране на географска компетентност.

Тематиката и съдържанието на уроците от системата се определя от фикси-раните в учебната програма за 7. клас очаквани резултати към постиженията на учениците по отношение на уменията и компетентностите, които те трябва да придобият в края на учебната година.

Познавателнта дейност в системата от уроци е разнообразна – работа с елементите на географската карта, четене на тематични карти; характеризира-не на природни обекти по правило, определяне и оценяване на географското положение и природната среда на различни по обхват територии (континент, полуостров, страна) като фактори за икономическото им развитие; съставяне, представяне и защитаване на маршрути за мислени пътешествия; изготвяне на съчинение описание и съчинение разсъждение, на есе, научно съобщение; из-вличане на информация от различни източници; изработване на схеми, постери, презентации и др.

В този тип уроци успешно се съчетават общокласната, груповата, екипната и индивидуалната форма на работа. Организацията на уроците в системата в 7. клас се състои от: предварителна подготовка у дома и работа в клас.

Макроструктурата на този тип уроци включва: обявяване и мотивиране на темата; формулиране на целите ѝ; въвеждане и разясняване на алгоритмите за дейност; изпълняване на задачите, проектирани в урока; оценяване на извър-шената дейност.

Проектираната в учебника за 7. клас методика на уроците за дейност дава идеи и улеснява учителя в разработването на микроструктурните варианти на уроците в системата. Към всеки урок за дейност в учебника е осигурена инфор-мация (статистическа и географска), необходима за извършването на дейност-та. Последователното изпълнение на задачите в тези уроци с помощта на въ-ведените алгоритми, в съчетание с прилагането на различни форми на работа, осигурява постигането на целите на системата.

Примерна методична разработка на урок за дейности (Аз познавам континента, в който живея)

Задачи: Да се затвърдят знанията за: особеностите на природата, населе-нието и страните в континента Европа.

122

Да се развият и затвърдят уменията за: характеризиране на географски обект; четене на географска карта; прилагане на усвоените знания и умения в различна ситуация; отговаряне на географски въпроси; работа в екип.

Очаквани резултати: Учениците да знаят: кои са особеностите на приро-дата, населението и страните в континента Европа.

Да могат: да работят с географска карта; да разпознават природни обекти и страни от Европа на географската карта; да прилагат усвоените знания и умения в различна ситуация; да отговарят на географски въпроси; да работят в екип.





мацияОбявя-ване и мотиви-ране на урока – извърш-ва се в края на пред-ходния урок за нови знания

Тема-тично

Учителят обявява темата. Съобщава, че в следва-щия час учениците ще могат да проверят в каква степен са усвоили знанията и уменията за конти-нента Европа.


Техно-логично(подго-товка на иг-рата)

Формират се два отбора. Всеки отбор избира маршрута, по който ще „пътува“ – по море („пла-ващи“) и по въздух („летящи“). Учителят ще зада-ва въпросите и ще отбелязва точките съобразно дадените отговори.Учителят насочва вниманието на учениците към игралното поле. Открива се началната точка на маршрутите за двата отбора, проследява се на-правлението им, уточняват се символите в играл-ното поле по таблицата с обозначения, акцентира се върху типа на въпросите при попадане на кръг-че със съответния цвят.Учителят осигурява необходимите материали за провеждане на играта – зар и две пионки.

Игрално поле

Таблица с обозначе-ния

Работа в клас

Начало на иг-рата

Про-вежда-не на играта

Преди часа учителят подготвя на дъската или на постер в табличен вид поле за отбелязване на точ-ките за двата отбора. Организира пространството в класната стая – учениците се разполагат по отбори. В началото на часа учителят съобщава правилата, при които ще протече играта – брой точки за все-ки верен или грешен отговор, времето за отговор, начина, по който отборите ще отговарят на зада-дените въпроси.По време на играта учителят задава съответния тип въпрос/и за всеки от обектите – за природата, населението, страните в Европа. Изисква от уче-ниците да спазват правилата на играта. Отбелязва в полето на точките резултата на всеки отбор. В края учителят оценява проведената игра – учас-тието на отборите, на отделни ученици и на класа като цяло. Обявява резултатите.

Поле за от-белязване на точките, подготвено от учителя

Игрално поле

123

3. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА ОБОБЩАВАНЕ – ИЗХОДНИ ПОСТАНОВКИ, МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ, ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ

Обобщителните уроци са традиционен тип уроци в системата на българското средно образование, включително на географското. Мястото им в системата на уроците по география и икономика в 7. клас се определя от структурата на учебното съдържание, а целите им – от очакваните резултати към знанията и уменията на учениците, формулирани в учебната програма, от теоретичните постановки за обобщаването и обобщителните уроци. Налице са терминологич-ни различия относно наименованието на този тип уроци (преговорни, преговор-но-обобщителни, обобщителни др.). Ние приемаме термина обобщителни, тъй като основната, водещата дейност в този тип уроци е обобщаването. Разбираме обобщаването като по-висша форма на анализ и синтез, като процес на зат-върдяване и систематизиране на знанията с по-висока степен на обобщеност, основан на активна, интелектуална дейност по преструктурирането и прегрупи-рането на учебното съдърнание около възлови въпроси в нов логически план. Чрез обобщаването се формират и открояват водещи идеи, закономерности, ключови понятия, обединяващи цялото съдържание, поради което обобщените знания и умения са с ново качество.

Системата на обобщителните уроци в 7. клас е основана на следните дидак-тически постановки:– Обобщаването е мислено отделяне и обединяване на общите, съществените

черти на географските обекти, процеси и явления. Чрез него знанията при-добиват качеството системност, обогатяват се и се прилагат в нови ситуа-ции. Обобщаването е звено в процеса на познанието, насочено към разгра-ничаване на същественото от несъщественото.

– Основава се на различни по вид повторения, но не се свежда до възпроиз-веждане на учебното съдържание, а до неговото преструктуриране около възлови въпроси в нов логически порядък, насочено е към систематизиране и обобщаване.

– Възприема се като средство за активизиране на познавателната дейност на учениците.

– Осъществява се във всички типове уроци. Основна форма за систематизира-не и обобщаване на знанията, за формиране и усъвършенстване на умението за обобщаване са обобщителните уроци.

В обучението по география и икономика във всички степени, етапи и класове на средното училище, включително в 7. клас, обобщаването е: средство за под-бор и ограничаване на фактологичния материал, за постигане на баланс между теоретичните и фактологичните знания в учебното знание, с което допринася за изграждане на общата конструкция на географията като учебен предмет.– Обобщаването е средство за адаптиране на основите на науката за учеб-

ни цели, за преодоляване на едно от основните противоречия при подбора

124

и опростяването на учебното съдържание, произтичащо от предметната и съдържателната същност на географската наука, а именно: противоречието между описанието на уникалното и неповторимото в географските обекти и явления, от една страна, и от друга, издигането на теоретично равнище на съдържанието на географията чрез синтезиране на отделни факти и из-веждане по пътя на обобщаването на общи понятия и закономерности. Тази противоречива тенденция и в науката и в обучението се преодолява чрез систематизиране, при което на единичните (индивидуалните) географски обекти и явления се придава общо значение. Това става чрез понятийно-то обобщаване. Когато се сравняват, съпоставят едни и същи географски обекти, разположени в различни части на земната повърхност, и се разкрива тяхното разположение, се откриват географските закономерности. Когато закономерностите бъдат „проверени“ в различни части на земната повърх-ност, те придобиват всеобща значимост, независимо че са били изведени чрез синтезиране и обобщаване факти за отделни територии. Следовател-но голяма крачка в развитието на училищната география е преходът от описването на конкретни факти към тяхното систематизиране, класи-фициране. Както в науката, така и в обучението този процес придобива строго научен характер по пътя на обобщаването, защото то стои в основата на формирането на понятията, чрез които много свойства и белези на предметите и явленията се обединяват в една дума. Чрез тях става възможно точното и кратко, затвърждаващо в паметта описа-ние, което създава условия за научно обяснение на изучаваните явления и води до откриване на общонаучни, в случая географски, закономерности.

От всичко казано дотук може да формулираме следните изводи:– Географското познание е основано на обобщаването, тъй като законите, за-

кономерностите, водещите идеи, понятията в географията са резултат от об-общаване. То е в основата на съвременните модели, представящи предмета, структурата и мястото на географията в системата на науките и на учебните предмети в средното училище.

– Обобщаването в обучението по география и икономика се основава на ана-лиз на учебното съдържание и последващ синтез, чрез който се открояват ключовите идеи, понятия, закономерности, обединяващи цялото съдържа-ние. Обобщеното знание и обобщаването са продукт на мисленето, а мисле-нето се проявява в процеса на познание.

– Обобщените знания и умението за обобщаване са компонент на географска-та грамотност на учениците, а способността за вземане на решения на базата на обобщени знания – на географската им компетентност. Следователно об-общените знания и способността за обобщаване допринасят за формиране на географската култура на учениците.

– Обобщаването е мотивирана дейност, която се осъществява чрез извършва-не на поредица от действия и операции въз основа на задълбочено усвоени географски знания.

125

Изведените теоретични постановки са в основата на разработената система на обобщителните уроци в 7. клас. Надяваме се те да са основателен мотив във вашата дейност при организирането и провеждането на този тип уроци. Тъй като този тип уроци затрудняват най-много учениците и младите колеги, пред-лагаме и указания за тяхното разработване.

Методически указания за разработване на обобщителните уроци.Цели:– Да се формират и развият способностите на учениците за обобщаване;

за прилагане на обобщените знания в различни учебни ситуации – при усвоя-ване на ново учебно съдържание, при сравняване на обекти, при разкриване на причинно-следствени връзки между процесите и явленията в природата и обще-ството на регионално равнище; при доказване на основни идеи; предвиждане на последствията; за изготвяне на обобщено изложение и географски характерис-тики на базата на обобщени знания.

– Да се усвоят обобщени знания (понятия, водещи идеи, закономерности) за географското положение, природата, населението, икономиката на Европа, Балканския полуостров и България.

Форми на работа: индивидуална, груповаМетодика на обобщителните уроци. Включва:– преструктуриране, прегрупиране на учебното съдържание около малко на

брой въпроси, с възлов характер в нов логически порядък;– съставяне на задачи, насочващи учениците към формулиране на съждения

и обобщения; постепенно усложняване на задачите с обобщаващ характер;– организиране на предварителната подготовка за урока (запознаване с пла-

на на обобщителния урок; насочване към източници на информация);– проверяване, коментиране и оценяване на резултатите от предварителната

подготовка, коригиране, допълване на частичните изводи и обобщенията;– прилагане на обобщените знания в сходни и нови ситуации.Особености на системата на обобщителните уроци в 7. клас:– Включва пет урока (за начално обобщаване – 1, за тематично обобщаване – 3,

за годишно обобщаване – 1).– Разработена е по посочената методика. – Базира се на широко застъпеното текущо обобщаване. При всички уроци

за нови знания в рубриката „Запомнете“ са формулирани обобщения за най-ва-жното, най-същественото в урока.

– Обобщителните уроци са разработени на основата на въведената в 5. клас методика на обобщаването. Те обаче я надграждат, отпада дадената в готов вид опора – обобщаващата таблица. Смятаме, че учениците вече познават алгори-тъма за обобщаване, начина на преструктуриране на учебното съдържание, мо-гат да формулират съждения и да извеждат обобщения, да осъществяват връз-ката между тематичните обобщения и годишното обобщение.

126

Силните страни на системата на уроците за обобщаване в учебника за 7. клас са:– Разработени са по единна методика, имат ясно формулирана цел, всички за-

дачи са с обобщаващ характер, сложността им и степента на обобщеност на учебното съдържание нарастват в посока начално – тематично – годишно обобщение (хоризонтален план).

– Системата на уроците за обобщаване в 7. клас надгражда едноименните сис-теми в 5. и 6. клас, което позволява развитие на умението за обобщаване и доказва наличието на система на уроците за обобщаване на равнище про-гимназиален етап (т.е. системата се развива не само в хоризонтален, но и във вертикален план).

– Наличие на методологични знания, които гарантират формирането и разви-тието на умение и способност за обобщаване и на указания за извършване на обобщаващата дейност.

– Експлицитно изразени връзки между текущото и тематичното обобщаване чрез рубриката „Запомнете“, между тематичното и годишното обобщаване на основа на формираните обобщения в уроците за тематично обобщаване.

– Разнообразен характер и непрекъснато усложняване на въпросите и задачите.– Представя на всеки обобщителен урок в два варианта.– Осигурява възможност за прилагане на усвоените обобщени знания в сход-

ни и нови ситуации.– Дава възможност за осъществяване на проблемно ориентирано обучение.– Учи учениците на методология.– Изисква от тях извършване на самостоятелна познавателна дейност, вклю-

чително избор и мотивиране на вариант за обобщаване.– Поставя учениците в интелектуално затруднение, чието преодоляване га-

рантира тяхното развитие.– Осигурява на учениците възможност за творческа дейност по прегрупиране

на учебното съдържание в нов логически порядък.– Доказва единството, разнообразието, уникалността на природата, населе-

нието и икономиката на изучаваните територии чрез изготвяне на обобще-ни изложения и географски характеристики на изучаваните обекти (Европа, Балкански полуостров и България); затвърждава уменията за понятийно об-общение, за доказване на основни идеи, за предвиждане на последствията, за откриване на причинно-следствени връзки.Последователното изпълнение на задачите в уроците за тематично и годиш-

но обобщение ви гарантира постигане на целите им.

Примерна методична разработка на урок за тематично обобщение (България)

Задачи: Да се обобщят знанията за: особеностите на географското поло-жение, природата (природни компоненти, природогеографски области), насе-лението и икономиката на България, ролята на природата и населението като

127

условие за живот и фактор за икономическа дейност в страната; проблемите при взаимодействие на човека с природата.

Да се развият уменията за: обобщение; самостоятелно преструктурира-не на учебното съдържание около възлови въпроси; прилагане на обобщени знания на по-високо равнище за: низинно-равнинния, котловинния и планин-ския комплекс; изготвяне на обобщено изложение; формулиране на проблеми; сравняване; работа с таблици и тематични карти; прогнозиране; откриване на причинно-следствени връзки.

Очаквани резултати: Учениците да знаят: как се обобщава; как се пра-вят частични изводи и обобщения; как се попълва обобщаваща таблица; как се прилагат обобщени знания; кои са особеностите на географското положение, природата, населението и икономиката на България; проблемите при взаимо-действие на хората с природата.

Да могат: да правят обобщения; да попълват обобщаващи таблици; да при-лагат обобщени знания в нова ситуация; да формулират проблеми; да сравня-ват; да откриват причинно-следствени връзки; да прогнозират.

Урокът е разработен в два варианта – формулиране на обобщения и чрез из-готвяне на устно обобщено изложение. И при двата варианта има предварител-на подготовка у дома. Предлагаме методическа разработка на първия вариант.





мация1 2 3 4

Обявя-ване и мотиви-ране на темата – извърш-ва се в края на предход-ния урок за нови знания

Тема-тично

Учителят обявява темата и мотивира съвместно с учениците: защо се прави тематично обобщение. Формулира целите на урока по въвеждащия текст.



Актуализира се алгоритъмът за обобщаване.


Учителят насочва учениците към въпросите и за-дачите в учебника, на които трябва да отговарят, за да направят обобщени изводи. Дава указания за изпълнението на задачи 1 – 3 у дома. Обясня-ва какъв вид трябва да имат таблиците към задачи 1 и 3 и как ще се попълват. Насочва учениците към източниците на информация при изпълнението на задачите – основния текст, илюстрациите и рубри-ката „Запомнете“ в раздела.

Задачи 1 – 3


Работа в клас

Задача 4 Коментира се изпълнението на задачите 1 – 3 от предварителна подготовка. Формулираните от учениците обобщения се четат, коментират, кори-гират и допълват.

Задачи 1 – 3

Таблица 1

128

1 2 3 4Задача 5 Учителят обяснява, че предстои да се обобщят

знанията за природата, населението, икономиката и проблемите на България по нов, творчески на-чин. Насочва вниманието на учениците към таб-лицата. Определят се признаците, по които ще се обобщават знания за природните комплекси на страната. Първият комплекс – низинно-равнинен, се характеризира по дадените показатели. Правят се частични изводи.Учителят разделя класа на две групи, всяка от кои-то попълва самостоятелно таблицата за котловин-ния и планинския природен комплекс; определя 4 – 5 минути време за работа. Чете се указанието към задачата в учебника. Определят се източници-те на информация – основен текст и илюстрации в раздела, природогеографската карта в атласа. След изтичане на времето учениците от всяка гру-па представят резултатите от своята дейност чрез избран от тях говорител. Останалите ученици от групите допълват пропуските в обобщеното изло-жение на съученика си. Отговорите се оценяват по следните критерии: степен на обобщеност, научна достоверност, обем на изложението, разкриване на причинно-следствени връзки.

Таблица 2

АОУ


Илюстра-ции в раз-дела

Атлас

Задача 6 Беседа по проблемите на всеки природен ком-плекс с обобщения от учителя.

Оценка Учителят оценява работата на класа. Отбелязва ня-кои пропуски. Поставя оценки на някои ученици.

4. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА КОНТРОЛ – ИЗХОДНИ ТЕОРЕТИЧНИ ПОСТАНОВКИ, МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ, ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ

Контролът в обучението по география и икономика в 7. клас е представен в система. Методиката и технологията за осъществяването му включват: целите, съдържанието на контрола, видовете контрол, формите и средствата, чрез кои-то се осъществява, времето, за което се провежда.

Системата за контрол в 7. клас е разработена въз основа на съвременните теоретични постановки по проблема в дидактиката на географията, според кои-то „контролът е атрибут на всяко управление. Чрез него се набира информация за състоянието и функционирането на системата, върху която основа се вземат управленски решения за по-нататъшна дейност“ (Р. Гайтанджиева, 2000). Кон-тролът е средство за управление, „чрез което се насочва развитието на дадена система в съответствие с определената ѝ целева ориентация“ (М. Маноило-ва, 2002). Следователно дидактиката на географията разглежда обучението по

129

предмета като система, а контрола – като средство за управление на системата, за получаване на информация за състоянието и функционирането ѝ, за пости-гане на целите на обучението чрез вземане на управленски решения както при наличие на отклонение от целта, така и за предстояща учебна дейност. Във връзка с това ефективността на обучението по география и икономика зависи от разработването на ДОС за оценяване на национално равнище въз основа на единни критерии.

Системата за контрол в 7. клас е разработена, като са взети предвид очаква-ните резултати от образователния процес по предмета, фиксирани в учебната програма по теми. Анализът на постигнатите резултати след провеждането ѝ ще отчита степента, в която са постигнати очакваните резултати на равнище учебна програма и целите по география и икономика в 7. клас.

Цели на контрола:

Да се проверят: степента на усвоеност на знанията и уменията; степента на формираност на компетентностите, ценностните ориентации и познавателните способности на учениците; умението им да ги прилагат в различни учебни си-туации; да се отчете развитието на умствените им способности.

Съдържанието на контрола е представено чрез тестови задачи – 125 на брой (в три теста за тематичен контрол и за годишен контрол – в 2 варианта), разработе-ни в система съобразно със структурата и логиката на учебния предмет и съдър-жанието на учебния материал. Тестовите задачи покриват, цялото учебно съдър-жание. Акцентът при разработването на системата за контрол е поставен върху теоретичните знания (включително водещи идеи, общи понятия), проверяването на ярки факти, необходими за разкриване на основни знания с фундаментален характер, на методологични знания (алгоритми за извършване на дейности). В книгата за учителя ви предлагаме и тест за входно равнище в два варианта, във всеки от които има 25 задачи, с което общият брой на задачите достига 175.

Текущият контрол се осъществява чрез разработения от авторския колектив апарат за контрол – въпросите и задачите в урока. Чрез тематичния контрол се отчитат постигнатите резултати след изучаване на даден раздел. Той има голямо значение за вземане на управленски решения и повишаване на ефектив-ността на образователния процес по предмета; допринася за преодоляване на пропуските и за постигане на целите на годишния контрол. Годишният контрол се базира на текущия и тематичния контрол. Чрез него се установяват крайните резултати от обучението в 7. клас и степента, в която са постигнати целите на обучението.

Макроструктурата на уроците за контрол включва: обявяване и мотивиране на занятието за контрол; самостоятелна работа с тестовите задачи; отчитане на резултатите, коментар, оценка и самооценка. Всяко от посочените звена в макроструктурата на урока може да бъде разработено от учителя творчески на микроструктурно ниво.


130

Разработената система за контрол стимулира учениците за активна дейност, допринася за затвърдяване на техните знания, умения и компетентности, пора-ди което изпълнява формираща функция. Чрез нея учителят ще получи инфор-мация за постиженията на учениците и ще вземе решения за въздействия върху тях при необходимост с цел постигане на проектираните в учебната програма резултати, следователно разработената система за контрол изпълнява и упра-вленска функция. Чрез нея се установява равнището на усвоеност на фиксира-ните в учебната програма очаквани резултати по таксономията на Блум. Пред-ложената система за контрол интензифицира контролната дейност, тъй като дава възможност за съчетаване на различни форми и методи при провеждане на текущия (урочен и тематичен) и годишния контрол, дава възможност да се обхванат всички ученици за кратко време чрез тестовия контрол.

Примерна методическа разработка на урок за контрол

Цели: 1. Да се установят резултатите от обучението след изучаване на кон-тинента Европа, Балканския полуостров и България. 2. Да се затвърди умение-то за самоконтрол и самооценяване.




Микроструктура

1 2 3Обявя-ване и мотиви-ране

Тематично Учителят обявява темата и мотивира съвместно с учениците: „Защо се прави тематичен контрол? За да се установят ре-зултатите и подготвеността на учениците след изучаване на континента Европа, Балканския полуостров, България.“

Съдържа-телно

Ще се установи усвоеността на ключови знания и умения за природата, населението, икономиката и страните в континента Европа и на Балканския полуостров.

Техноло-гично

Учителят прави инструктаж за начина на провеждане на за-нятието и за отчитане на резултатите. Пояснява как трябва да се изпълняват задачите и къде да се записват резултатите (върху контролния лист или върху бланка за отговори). Об-ръща внимание на броя и съдържанието на задачите. Ако има въпроси, учителят отговаря. Определя времето за изпълне-ние на тестовите задачи – 30 минути за I вариант и 40 минути за II вариант (вж. таблицата, колона 3, с. 131).

Ход на урока

Самостоя-телна работа на учениците с тестовите задачи

Учениците решават задачите от контролния лист. Учителят контролира дейността и подпомага тези, които се затрудня-ват. Следи за дисциплината. Коригира темпа на работа. Когато броят на учениците, които не са разбрали какво се изисква от тях, е голям, работата се прекъсва, инструктажът се разширява, обясненията се задълбочават, след това работата продължава.

131

1 2 3Анализира-не, оценя-ване и ко-ментиране на резулта-тите.

В края на определеното време всички прекратяват работата си едновременно. І вариант: Пристъпва се към отчитане на резултатите. Това може да стане чрез: съобщаване на верните отговори от учи-теля – учениците отбелязват грешките си с цветна химикалка; чрез размяна на тестовете между учениците, седящи на един чин – всеки отбелязва грешките на другия; чрез демонстри-ране на верните отговори с мултимедия; чрез записването им на дъската; чрез четене на верните отговори от един ученик – общокласен коментар, всеки сам отбелязва грешките си.Обсъждат се постигнатите резултати, правят се изводи за постиженията и за пропуските, попълват се пропуските чрез допълнителен коментар.ІІ вариант: Самостоятелна работа с теста – 40 минути. Учи-телят сам проверява работите. Отчитането на резултатите, съобщаването на общата оценка за работата на класа, извеж-дането на най-важните грешки и обясняването на пропуските става в началото на следващия час.

132

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ВХОДНО НИВО – ВАРИАНТ 1

Открийте верния отговор и го оградете в кръгче.1. Кое от твърденията за географското положение на Северна

Америка и Южна Америка е ГРЕШНО?А) Свързва ги Панамският провлак.Б) Граничат с Тихия океан на запад.В) На изток от тях е Атлантическият океан.Г) Разположени са в Източното полукълбо.2. С кой континент Азия има широка връзка по суша?А) Африка В) Северна АмерикаБ) Европа Г) Южна Америка3. Коя характеристика на релефа на Северна Америка е вярна?А) Произлиза от Гондвана.Б) Има планински земи в източната част.В) Има високи планини в западната част.Г) Преобладава нископланински релеф.4. Какво НЕ може да се определи по профила на релефа?А) абсолютната височина на в. АконкагуаБ) относителната височина на Лаплатската низина спрямо в. АконкагуаВ) разстоянието от Тихоокеанското до Атлантическото крайбрежиеГ) максималната дълбочина на Атлантическия океан

5. По крайбрежието на Мексиканския залив в Северна Америка и на Персийския залив в Азия има големи запаси от:

А) нефт Б) въглища В) желязна руда Г) диаманти6. Разположението на Северна Америка между 7º и 72º с.ш. е при-

чина за наличието на:А) топъл и влажен екваториален климатБ) планинска областВ) ураганни ветровеГ) всички климатични пояси без екваториалния

133

7. За кой климатичен пояс на Азия се отнася климатограмата?

А) поляренБ) субполяренВ) умеренГ) субтропичен

8. Река Амазонка и река Мисисипи имат различен режим, защото:А) имат различна дължинаБ) се вливат с различни устияВ) имат различен брой пристанищаГ) протичат през различни климатични пояси9. Какъв географски обект е Байкал?А) река В) езероБ) море Г) водопад10. За коя природна зона на Северна Америка се отнасят харак-

теристиките: мразовита зима, хладно лято; треви, мъхове, лишеи; животни с бяла окраска?

А) тундра В) широколистни гориБ) тайга Г) ледени пустини11. Каква е преобладаващата растителност в зоната на степите

в Азия?А) тревиста В) широколистни гориБ) храстова Г) иглолистни гори12. В Южна Америка НЕ живеят представители на:А) индианците В) метиситеБ) ескимосите Г) мулатите13. Кой от изброените проблеми НЕ е типичен за населението на

Азия?А) намаляване на броя на населениетоБ) пренаселеност на отделни територииВ) бедностГ) неграмотност в отделни територии14. В коя група са включени страните с най-голяма площ в Южна

Америка, Северна Америка, Азия?А) Аржентина, САЩ, Индия В) Бразилия, Канада, КитайБ) Чили, Мексико, Турция Г) Перу, Куба, Саудитска Арабия

134

15. Кой фактор благоприятства развитието на морския транс-порт, търговията, туризма и риболова в Южна Америка?

А) географско положениеБ) природните факториВ) науката и техникатаГ) икономическата политика на държавите16. В коя двойка „страна – типично земеделско производство“ е

допусната ГРЕШКА? А) Китай – оризБ) Бразилия – кафеВ) САЩ – царевицаГ) Австралийски съюз – чай17. Кой континент се отличава с най-мощната и развита иконо-

мика в съвременния свят?А) АзияБ) АвстралияВ) Северна АмерикаГ) Южна Америка18. Коя от дейностите е основна за икономиката на развитите

страни в Азия?А) земеделиетоБ) обработващата промишленостВ) риболовътГ) добивът на полезни изкопаеми19. Коя от характеристиките НЕ се отнася за САЩ?А) излаз на три океанаБ) ограничени природни богатстваВ) модерно земеделиеГ) силно развит транспорт20. Коя особеност се отнася за Северния ледовит океан?А) слабо разчленена брегова линияБ) подводен вулканизъмВ) ниска соленостГ) голяма средна дълбочина21. Кои протоци отделят континента Азия от Европа?

....................................................................................................................

135

22. Част от територията на кой континент са планините Корди-лери и Апалачи?

....................................................................................................................23. Разгледайте изображението и го озаглавете.

....................................................................................................................

24. В кой континент всички независими държави са републики?

....................................................................................................................25. Попълнете пропуснатата дума в изречението: „Обширните

пасища в планините и полупустинните части на Австралия са пред-поставка за отглеждането на .......................... , по брой на които кон-тинентът е на първо място в света.“

КЛЮЧ НА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ

1 – Г 6 – Г 11 – А 16 – Г2 – Б 7 – Б 12 – Б 17 – В3 – В 8 – Г 13 – А 18 – Б4 – Г 9 – В 14 – В 19 – Б5 – А 10 – А 15 – А 20 – В

21. Босфор и Дарданели22. Северна Америка23. Гъстота на населението в Азия24. Южна Америка25. овце

136

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ВХОДНО РАВНИЩЕ – ВАРИАНТ 2

Открийте верния отговор и го оградете с кръгче.

1. Географското положение на Северна Америка спрямо Грину-ичкия меридиан е сходно с това на:

А) Африка В) АзияБ) Южна Америка Г) Австралия2. Кои континенти са разположени най-близо до Азия? А) Австралия и АнтарктидаБ) Северна Америка и Южна АмерикаВ) Европа и Северна АмерикаГ) Африка и Австралия3. Коя форма на релефа в Азия е образувана от сблъсъка на Ев-

роазиатската плоча с Африканската, Арабската и Индоавстралий-ската плоча?

А) Тяншан В) ХималаитеБ) Индо-Гангската низина Г) Средносибирското плато4. Кой извод НЕ произтича от профила на релефа?А) Надморската височина на р. Мисисипи е 0 м.Б) Най-високата точка на Апалачите е на 1500 м надморска височина.В) Разстоянието от Мисисипската низина до Апалачите е 1000 км.Г) Най-ниската точка е на р. Мисисипи.

5. В Андите са едни от най-големите находища в света на:А) нефт Б) въглища В) диаманти Г) медни руди6. Кой фактор НЕ оказва влияние върху формирането на клима-

та в Северна Америка?А) влиянието на всички въздушни масиБ) разположението на планинските веригиВ) топлото течение ГълфстриймГ) Мексиканският залив

137

7. За кой климатичен пояс на Азия се отнася климатограмата?

А) субполяренБ) умеренВ) субтропиченГ) тропичен

8. В коя двойка река – континент е допусната ГРЕШКА?А) р. Об – Северна АмерикаБ) р. Ориноко – Южна АмерикаВ) р. Ганг – АзияГ) р. Мъри – Австралия9. В кой континент се намира Ниагарският водопад?А) Азия В) Южна АмерикаБ) Австралия Г) Северна Америка10. За коя природна зона на Азия се отнасят характеристиките:

субтропичен климат, зимно пълноводие на реките, червеноземни и жълтоземни почви, твърдолистна растителност?

А) степиБ) широколистни гориВ) вечнозелени гори и храстиГ) влажни вечнозелени гори11. Коя религия има най-много последователи в Северна Амери-

ка, Южна Америка и Австралия?А) будизъм В) ислямБ) юдаизъм Г) християнство12. В кой от континентите населението се увеличава най-бързо?А) АзияБ) Австралия В) Северна АмерикаГ) Южна Америка13. Коя държава в Азия се отличава от останалите по форма на

държавно управление?А) КитайБ) ИндияВ) ЯпонияГ) Република Корея

138

14. Кой от признаците е общ за САЩ, Япония и Република Корея?А) географското положениеБ) броят на населениетоВ) формата на държавно управлениеГ) степента на икономическо развитие15. Коя от културите НЕ е основна за земеделието на Южна Аме-

рика?А) кафе В) оризБ) захарна тръстика Г) банани16. Кой фактор обуславя производството на компютри, самоле-

ти и космическа техника в Северна Америка?А) географското положение В) историческото миналоБ) природните фактори Г) науката и техниката17. В коя от посочените двойки „страна – основна икономическа

дейност“ е допусната ГРЕШКА?А) Саудитска Арабия – добив на нефтБ) Република Корея – добив на въглища В) Индия – производство на памучни тъканиГ) Япония – производство на автомобили18. Кое твърдение за икономиката на Северна Америка е вярно?А) Тя е на първо място по добив на селитра.Б) Главна икономическа дейност е земеделието.В) Голям производител е на електроника.Г) Тя е икономически слаборазвит континент.19. Икономиката на Япония НЕ се характеризира с:А) осигуреност с местни суровиниБ) внедряване на постиженията на науката и техникатаВ) участие в световния износ на стоки и услугиГ) висока степен на развитие20. Кое твърдение за Атлантическия океан е ГРЕШНО?А) Простира се от север на юг.Б) Граничи с Азия, Австралия и Океания.В) Заема второ място по площ.Г) Чрез Панамския канал се свързва с Тихия океан.21. Чрез кое море на запад Азия се свързва с Атлантическия океан?

....................................................................................................................

139

22. Разгледайте изображението и го озаглавете.

....................................................................................................................23. Кой континент е с най-голяма гъстота на населението?

....................................................................................................................24. Напишете 4 признака, по които се различават държавите в

Северна Америка.

....................................................................................................................25. Довършете изречението: „Уникалният растителен и живо-

тински свят на Австралия, обширните плажове, Големият барие-рен риф са предпоставка за развитието на ........................................“.

ВЕРНИ ОТГОВОРИ

1 – Б 6 – Г 11 – Г 16 – Г2 – В 7 – Б 12 – А 17 – Б3 – В 8 – А 13 – В 18 – В4 – Б 9 – Г 14 – Г 19 – А5 – Г 10 – В 15 – В 20 – Б

21. Средиземно море22. Средна надморска височина (в метри) на континентите23. Азия24. площ, брой на населението, форма на държавно управление, степен на

икономическо развитие25. туризъм

140

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ТЕМАТИЧЕН КОНТРОЛ

РАЗДЕЛ І. ЕВРОПА

Открийте верния отговор. Оградете го с кръгче.1. Най-западната и най-южната точка на Европа се намират на:А) Пиренейския полуостровБ) Апенинския полуостровВ) Балканския полуостровГ) Британския архипелаг2. Кой остров е означен с цифра 1 на

картата?А) КорсикаБ) СицилияВ) БританскитеГ) Исландия3. За коя част на Европа са характерни полдерите?А) за северната В) за среднатаБ) за източната Г) за южната4. За коя планина в Европа се отнася характеристиката: „Втората

по височина планина в Европа. Простира се от запад на изток. Мла-да по възраст с алпийски релеф. Най-високият ѝ връх е Монблан.“?

А) Алпи В) КарпатиБ) Урал Г) Апенини5. Кое находище НЕ е на въглища? А) Донбаско В) Кривой рогБ) Рурско Г) Горношльонско6. Кой от посочените фактори НЕ влияе върху климата на Европа?А) разположението на континента между 36º и 71º с.г.ш.Б) преминаването на Северноатлантическото течение на западВ) влиянието на полярни, тропични и умерени въздушни масиГ) разположението на високи планини в северната част7. Кой климатичен пояс е означен

с цифра 1 на картата?А) субтропичен В) субполяренБ) умерен Г) полярен

1

1

141

8. За коя европейска река се отнася характеристиката: „Извира от Алпите, тече на северозапад и се влива в Северно море. Посред-ством канали се свързва с други реки и осигурява икономическите връзки между страните от Западна, Средна и Югоизточна Европа.“?

А) Волга Б) По В) Дунав Г) Рейн9. Кое е най-голямото по площ езеро в Европа?А) Охридското В) БалатонБ) Ладожкото Г) Онежкото10. В коя двойка „природна зона – животно“ е допусната ГРЕШКА?А) лесотундра – муфлонБ) тайга – лосВ) широколистни гори – сърнаГ) твърдолистни гори и храсти – костенурка11. Коя природна подзона НЕ е част от зоната на горите в умере-

ния пояс на Европа?А) широколистни гори В) тайгаБ) смесени гори Г) лесотундра12. Кое твърдение за населението на Европа НЕ е вярно?А) Населението се увеличава бързо.Б) Разпределено е неравномерно.В) Представени са три основни езикови групи.Г) По-голямата част изповядва християнска религия.13. С най-малка гъстота на населението в Европа е:А) Средноевропейската равнина В) Британските островиБ) Скандинавският полуостров В) Апенинският полуостров14. Кои от посочените европейски държави са монархии по фор-

ма на държавно управление?А) Франция, Германия В) Русия, ПолшаБ) Италия, Чехия Г) Великобритания, Швеция15. Кои от посочените европейски страни са големи производи-

тели на пшеница?А) Швеция, Норвегия В) Германия, АвстрияБ) Белгия, Холандия Г) Русия, Украйна16. Големи производители на автомобили в Европа са:А) Норвегия, Финландия В) Франция, ИталияБ) Австрия, Швейцария Г) Белгия, Португалия

142

17. Към страните от Средна Европа НЕ се отнася:А) Германия Б) Франция В) Чехия Г) Полша18. Коя група страни след 1990 г. осъществиха преход към пазар-

на икономика, съпроводен с множество проблеми – спад в произ-водството, закриване на предприятия и др.

А) от Източна Европа В) от Южна ЕвропаБ) от Западна Европа Г) от Северна Европа19. За коя страна в Европа се отнася характеристиката: „Полу-

островна страна, наследник на древна държава. Слави се с произ-водство на автомобили и тестени изделия.“?

А) Франция В) ВеликобританияБ) Русия Г) Италия20. Коя страна е разположена на два континента, има огромни

природни ресурси и е световен производител на природен газ, дър-весина, космическа техника.

А) Швеция В) РусияБ) Германия Г) Великобритания21 Кой проток отделя Британските острови от континента?

....................................................................................................................22 В коя част на Европа валежите имат зимен максимум?

....................................................................................................................23. Напишете названията на природните зони, през които преми-

нава маршрут за мислено пътешествие по Гринуичкия меридиан.

....................................................................................................................

....................................................................................................................

24. Довършете изречението: „По площ Германия, Франция и Шве-ция са ...........................................................................................................“

25. Коя европейска страна е означена с циф-ра 1 на картата?

............................................................................

1

143

РАЗДЕЛ II. БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ

Открийте верния отговор. Оградете го с кръгче.1. Коя от посочените крайбрежни форми НЕ се намира в Егейско

море?А) Солунският залив В) полуостров АтонБ) Цикладските острови Г) Триесткият залив2. Далматинският тип бряг е характерен за крайбрежието на:А) Адриатическо море В) Егейско мореБ) Средиземно море Г) Черно море3. Коя планина НЕ е част от Балканидите?А) Предбалкан В) ОлимпБ) Стара планина Г) Източносръбските планини4. Коя низина е разположена на територията на Гърция между

долните течения на реките Струма и Места?А) Долнодунавската В) ГорнотракийскатаБ) Долнотракийската Г) Беломорската 5. На полуостровите Истрия и Пелопонес има находища на:А) нефт Б) въглища В) медни руди Г) каменна сол6. Коя е причината за топлия и влажен климат по крайбрежието

на Адриатическо и Йонийско море?А) географската ширинаБ) влиянието на западните ветровеВ) разположението на планинските веригиГ) влиянието на топли течения7. За коя климатична област на Балканския полуостров се отна-

ся характеристиката: „Обхваща южната и западната част на полу-острова. Зимата е кратка – мека и дъждовна, а лятото – продължи-телно, сухо и горещо.“?

А) умереноконтинентална В) средиземноморскаБ) преходноконтинентална Г) планинска8. Кое твърдение НЕ се отнася за водите на Балканския полуос-

тров?А) голямо количество на водитеБ) неравномерно разпределениеВ) голямо количество подземни водиГ) малки по площ безотточни области

144

9. За кое езеро се отнася характеристиката: „Най-дълбокото езе-ро на Балканския полуостров. Разположено е между две държави. Езерото и неговото крайбрежие са под закрилата на ЮНЕСКО като част от световното културно и природно наследство.“?

А) Шкодренско Б) Охридско В) Попово Г) Преспанско10. Коя природна зона заема североизточните части на Балкан-

ския полуостров, има умереноконтинентален климат, черноземни почви, тревна растителност и животински свят, представен от гри-зачи и влечуги?

А) на широколистните листопадни гориБ) на твърдолистните гори и храстиВ) на степите и лесостепитеГ) на планинската природна област11. Коя природна зона на Балканския

полуостров е представена на снимката?А) на широколистните листопадни гориБ) на твърдолистните гори и храстиВ) на степите и лесостепитеГ) на планинската природна област12. Националният парк „Олимп“ е разположен на територията на:А) Гърция В) ХърватияБ) Сърбия Г) Черна гора13. В коя балканска страна броят на населението бавно се увели-

чава?А) България В) СърбияБ) Румъния Г) Албания14. С най-ниска средна гъстота на населението на Балканския

полуостров е:А) Сърбия В) АлбанияБ) Черна гора Г) Косово15. Кои балкански страни НЯМАТ излаз на море?А) Словения, Хърватия В) България, РумънияБ) Сърбия, Македония Г) Гърция, Албания16. Коя от посочените балкански страни НЕ е член на Европей-

ския съюз?А) Румъния В) МакедонияБ) Словения Г) Гърция

145

17. Най-големите производители на цитрусови плодове, маслини и памук на Балканския полуостров са:

А) Гърция, Албания В) България, МакедонияБ) Сърбия, Румъния Г) Хърватия, Черна гора18. В коя страна се намира морският курорт Дубровник?А) Гърция Б) Румъния В) Сърбия Г) Хърватия19. Коя характеристика НЕ се отнася за балканските страни?А) периферно географско положениеБ) разнообразни природни ресурсиВ) пъстър състав на населениетоГ) добре развито земеделие20. Коя страна НЕ е разположена изцяло на Балканския полуос-

тров?А) Македония Б) Румъния В) Албания Г) Хърватия21. За коя планина на Балканския полуостров се отнася харак-

теристиката: „Разположена е успоредно на Адриатическото край-брежие. Представлява южно разклонение на Алпо-Хималайската планинска система. Има алпийски облик на релефа. Най-високият ѝ връх е Кораб.“?

....................................................................................................................22. Коя природна зона е благоприятна за отглеждане на лозя, тю-

тюн, маслини, цитруси?

....................................................................................................................23. Напишете наименованието на първия природен парк на Бал-

канския полуостров.

....................................................................................................................24. Напишете названията на четирите балкански държави с

най-голям брой население.

....................................................................................................................25. Разпознайте страната по нейните белези: „Разположена в

централната част на Балканския полуостров, без излаз на море; ограничени природни ресурси; произвежда тъкани, облекла, хар-тия, храни; столица е град Скопие.“

....................................................................................................................


146

РАЗДЕЛ ІІІ. БЪЛГАРИЯ

Открийте верния отговор. Оградете го с кръгче.1. Кое твърдение НЕ се отнася за географското положение на

България?А) балканска, дунавска и черноморска странаБ) заема югозападната част на ЕвропаВ) има кръстопътно географско положениеГ) има стратегическо положение2. Кой ГКПП е разположен на границата с Македония?А) Гюешево В) КулатаБ) Калотина Г) Капитан Андреево3. Преобладаващият релеф на България е:А) низинен В) нископланинскиБ) равнинно-хълмист Г) високопланински4. Големи находища на каолин има в:А) Дунавската равнина В) Горнотракийската низинаБ) Стара планина Г) Родопите5. Кой фактор определя преходния характер на климата в Бъл-

гария?А) географска ширина В) релефБ) въздушни маси Г) влияние на Черно море6. За коя климатична област на България се отнасят характерис-

тиките: мека и влажна зима, сухо и горещо лято, зимен максимум на валежите?

А) умереноконтиненталнаБ) преходноконтиненталнаВ) континентално-средиземноморскаГ) планинска7. През коя планина НЕ преминава главният вододел на реките

в България?А) Стара планина В) ВитошаБ) Рила Г) Родопи8. Кое крайморско езеро е най-дълбокото и с най-голямо количе-

ство води?А) Бургаско В) ПоморийскоБ) Варненско Г) Атанасовско

147

9. В коя природна област са разпространени сивите горски почви?А) Предбалкана В) КраищетоБ) Средногорието Г) Горнотракийската низина10. Лонгозни гори има по долините на реките:А) Камчия, Батова, Ропотамо В) Арда, Струма, МестаБ) Искър, Вит, Янтра Г) Марица, Тунджа, Осъм11. В коя двойка „природна област – географски обект“ е допус-

ната ГРЕШКА?А) Старопланинска – ПредбалканБ) Краище – Разложка котловинаВ) Средногорие – ВитошаГ) Задбалкански котловини – Карловска котловина12. В коя природна област са разпо-

ложени релефните форми от снимката?А) СтаропланинскаБ) Краищенско-СредногорскаВ) Тракийско-СтранджанскаГ) Рило-Родопска

13. Най-голяма е гъстотата на населението в:А) Краището В) ДобруджаБ) Странджа Г) Горнотракийската низина14. Кой от посочените български градове се отнася към групата

на най-големите по брой на населението?А) Благоевград В) РусеБ) Видин Г) Велико Търново15. Коя група фактори имат силно влияние за възникване на

градовете Сандански, Кюстендил и Вършец?А) природните В) населениетоБ) политическите Г) икономическите16. През кой етап от развитието на българската икономика се

извършва преход към пазарна икономика, съпроводен с рязък спад в промишленото производство?

А) първата половина на ХХ в.Б) в края на 40-те години на ХХ в.В) след 1990 г.Г) от началото на 2007 г.

148

17. Влиянието на кой фактор налага постоянен контрол на отри-цателното влияние на икономиката върху природната среда?

А) природните условия и ресурси В) науката и техникатаБ) населението Г) екологичния18. За околностите на кой от посоче-

ните градове е типично отглеждането на земеделската култура от снимката?

А) СмолянБ) МелникВ) ГабровоГ) София19. В Сливен, Трявна и Казанлък се произвеждат:А) метали В) тъканиБ) електроенергия Г) химически изделия20. При кой български град е изграден Дунав мост 2?А) Видин Б) Русе В) Свищов Г) Силистра21. В коя природна област на България е разположен природният

парк „Странджа“?

....................................................................................................................22. Напишете наименованията на отточните области в България.

....................................................................................................................23. Коя е причината за различията в климата на Западните и

Източните Родопи?

....................................................................................................................24. Коя административна област е

означена с тъмен цвят на картата?

..............................................................

25. Напишете наименованието на единствената напълно завър-шена автомагистрала в България.

....................................................................................................................

149

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ГОДИШЕН КОНТРОЛ – ВАРИАНТ 1

Открийте верния отговор. Оградете го с кръгче.1. Кое е вярното твърдение за географското положение на Европа?А) Разположена е изцяло в Източното полукълбо.Б) Най-южната точка е нос Норкин.В) На север граничи със Северно море.Г) Гибралтарският проток я отделя от Африка.2. Коя от посочените планини в Европа е млада по възраст?А) Урал В) АлпиБ) Пирин Г) Скандинавски планини3. Кой фактор определя понижаването на температурите в Евро-

па през зимата от запад на изток?А) географската ширинаБ) влиянието на океански въздушни масиВ) наличието на високи планини в източната частГ) отдалечаването от Атлантическия океан4. Коя европейска река е втората по дължина и площ на водо-

сборния басейн в континента и е единствената, която тече от запад на изток?

А) Волга Б) Дунав В) Рейн Г) По5. Към германската езикова група спадат:А) поляци, чехи, словациБ) германци, датчани, англичаниВ) гърци, албанци, унгарциГ) французи, испанци, португалци6. В коя част на Европа се отглеждат лозя?А) в южната Б) в западната В) в източната Г) в северната7. Кое твърдение за страните от Северна Европа НЕ е вярно?А) Най-голямата по площ държава е Швеция.Б) Населението изповядва християнство.В) Основната икономическа дейност е земеделието.Г) Силно развити са корабоплаването и риболовът.8. В кое море, ограждащо Балканския полуостров, е разположен

Халкидическият полуостров?А) в Черно В) в ЕгейскоБ) в Йонийско Г) в Адриатическо

150

9. За коя климатична област на Балканския полуостров се отна-ся характеристиката: „Заема северната част на полуострова. Зима-та е студена, а лятото – топло. Валежите намаляват на изток.“?

А) умереноконтиненталнаБ) преходноконтиненталнаВ) субтропична (средиземноморска)Г) планинска

10. Кое е вярното твърдение за населението на Балканския по-луостров?

А) Населението се увеличава.Б) Преобладава градското население.В) Най-голяма е гъстотата в Динаридите.Г) Говорят се езици от една езикова група.11. Кои балкански страни имат излаз на Средиземно море?А) Гърция и Албания В) Сърбия и МакедонияБ) Словения и Хърватия Г) Черна гора и Словения12. В коя двойка „земеделска култура – страна“ е допусната ГРЕШКА?А) цитруси – Румъния В) маслини – АлбанияБ) слънчоглед – Сърбия Г) захарно цвекло – Хърватия13. Кое твърдение доказва кръстопътното географско положе-

ние на България?А) Има излаз на Черно море и река Дунав.Б) Разположена е в югоизточната част на Европа.В) През територията ѝ минават оживени транспортни пътища.Г) Разположена е в близост до протоците Босфор и Дарданели.14. Кой височинен пояс заема най-голям дял от територията на

България?А) низинният В) нископланинскиятБ) равнинно-хълмистият Г) високопланинският15. В Родопите, Сакар и Стара планина има находища на:А) гипс В) оловно-цинкови рудиБ) медни руди Г) кафяви въглища16. Най-високата средногодишна температура в България (+13,9° С)

е измерена в станция:А) Пловдив В) ПетричБ) Бургас Г) Сандански

151

17. Част от обхвата на коя природогеографска област са котло-вините Санданско-Петричка и Разложка?

А) Старопланинска В) Тракийско-СтранджанскаБ) Краищенско-Средногорска Г) Рило-Родопска18. Коя защитена територия в България НЕ е национален парк?А) „Витоша“ В) „Пирин“Б) „Рила“ Г) „Централен Балкан“19. Процесът на обезлюдяване е характерен за:А) Горнотракийската низина В) РодопитеБ) Дунавската равнина Г) Северозападна България20. Кой от посочените центрове НЕ е на планински туризъм?А) Велинград Б) Боровец В) Банско Г) Пампорово21. За коя природна зона на Европа се отнася снимката?

.....................................................................

22. Разпознайте европейската държава по нейните характерис-тики: островна държава; богата на минерални ресурси; родината на промишленото производство; произвежда самолети, електрони-ка, кораби, тъкани.

....................................................................................................................23. Напишете названията на трите държави с най-голяма площ

на Балканския полуостров.

....................................................................................................................24. За коя българска река се отнася описанието: „Тя е част от

Егейската отточна област. Тече от север на юг и преминава през Пернишкото и Благоевградското поле. Има пролетно пълноводие.“

....................................................................................................................

....................................................................................................................

152

25. Довършете изречението: „Шестте най-големи градове в Бъл-гария са: София, Пловдив, .....................................................................................................................................“


1 – Г 6 – А 11 – А 16 – Г2 – В 7 – В 12 – А 17 – Г3 – Г 8 – В 13 – В 18 –А4 – Б 9 – А 14 – Б 19 – Г5 – Б 10 – Б 15 – В 20 – А

21. лесотундра22. Великобритания23. Румъния, Гърция, България24. р. Струма25. Варна, Бургас, Русе, Стара Загора

153

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ГОДИШЕН КОНТРОЛ – ВАРИАНТ 2

Открийте верния отговор и го оградете с кръгче.1. Кое твърдение НЕ се отнася за географското положение на Европа?А) Разположена е между 36º и 71º с.ш.Б) Пресича се от Северната полярна окръжност.В) Най-северната точка е нос Кабу да Рока.Г) Има излаз на два океана.2. Към старите по възраст планини в Европа се отнася:А) Кавказ Б) Урал В) Пиренеи Г) Карпати3. Кой фактор определя голямата площ на умерения климатичен

пояс в Европа?А) географската ширина В) релефътБ) въздушните маси Г) моретата и океаните4. Коя е най-дългата европейска река?А) ВолгаБ) ДунавВ) Рейн Г) По5. Към коя езикова група се отнасят русите, украинците и поляците?А) славянска В) германскаБ) романска Г) друга езикова група6. В коя двойка „производство – страна“ е допусната ГРЕШКА?А) автомобили – Германия В) зехтин – ШвецияБ) кораби – Великобритания Г) вино – Франция7. За коя група страни се отнася характеристиката: „Най-голе-

мият по площ и брой на населението регион в Европа. Обединява десет държави. Икономиките на страните са по-слабо развити в сравнение с другите региони.“?

А) от Южна Европа В) от Северна ЕвропаБ) от Западна Европа Г) от Източна Европа8. В кое море, ограждащо Балканския полуостров, са разположе-

ни Струмският и Солунският залив?А) в Егейско В) в ЙонийскоБ) в Черно Г) в Адриатическо

154

9. За коя климатична област на Балканския полу-остров се отнася климатограмата?

А) умереноконтиненталнаБ) преходноконтиненталнаВ) субтропична (средиземноморска)Г) планинска

10. Коя характеристика на населението на Балканския полуос-тров е ГРЕШНА?

А) Броят му в почти всички държави намалява.Б) Неравномерно е разпределено.В) Изповядват се християнска религия и ислям.Г) Принадлежи към германската езикова група.11. Коя от изброените балкански държави има излаз на Адриа-

тическо море?А) Македония В) ГърцияБ) Словения Г) Румъния12. Дубровник и Риека са морски курорти в:А) Хърватия В) РумънияБ) Словения Г) Гърция13. Коя граница на България е дълга 341 км, пресича се от меж-

дународни магистрали от Западна Европа за Турция и Близкия из-ток и на нея е разположен ГКПП Калотина?

А) с Македония В) с ТурцияБ) с Гърция Г) със Сърбия14. Коя характеристика НЕ се отнася за релефа на България?А) малка средна надморска височинаБ голяма вертикална разчлененостВ) преобладава нископланински релефГ) уникални релефни форми15. Кой басейн е на лигнитни въглища?А) Маришки В) ПерникБ) Бобовдол Г) Балканбас16. В коя климатична област на България лятото е горещо, а зи-

мата студена, валежите имат пролетно-летен максимум, преобла-дават западните, северозападните и североизточните ветрове?

А) черноморскаБ) преходноконтиненталнаВ) континентално-средиземноморскаГ) умереноконтинентална

155

17. Част от обхвата на коя природногеографска област в Бълга-рия е планината Витоша?

А) Старопланинска В) Тракийско-СтранджанскаБ) Краищенско-Средногорска Г) Рило-Родопска18. В коя защитена територия в България се опазва естественият

вид на лонгозната гора и е най-голямото местообитание на блатно кокиче?

А) резерват „Сребърна“ В) природен парк „Странджа“Б) резерват „Камчия“ Г) природен парк „Витоша“19. Коя от посочените особености НЕ е характерна за население-

то на България?А) намаляване на броя муБ) застаряванеВ) намаляване на градското населениеГ) намаляване на средната гъстота в селата20. Кой проблем НЕ се отнася за големите градове в България?А) замърсяване на въздуха В) презастрояванеБ) обезлюдяване Г) високо ниво на шума21. За коя природна зона на Европа се отнася снимката?

....................................................................

22. За коя европейска държава се отнася характеристиката: „Гра-ничи с девет държави. По брой на населението е на второ място в Ев-ропа. Има най-мощната икономика в Европа и четвъртата в света.“?

....................................................................................................................23. Кои балкански страни са членки на Европейския съюз?

....................................................................................................................24. В коя отточна област се вливат реките Струма, Места и Ма-

рица?

....................................................................................................................

156

25. Попълнете наименованията на липсващите електроцентра-ли в изречението: „Електроенергия се произвежда най-много в Се-верозападна България – ........................................................ и Южна Централна България – ........................................................ .“


1 – В 6 – В 11 – Б 16 – Г2 – Б 7 – Г 12 – А 17 – Б3 – А 8 – А 13 – Г 18 – В4 – А 9 – Б 14 – В 19 – В5 – А 10 – Г 15 – А 20 – Б

21. лесостепи22. Германия23. Гърция, Словения, България, Румъния, Хърватия24. Егейска отточна област25. АЕЦ „Козлодуй“; Марица-изток 1, 2, 3“

КЛЮЧ НА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИТЕ СЪС ЗАТВОРЕН ОТГОВОРкъм тестовете за тематичен контрол

№ навъпроса

Тест 1Европа

Тест 2Балкански полуостров

Тест 3България

1 А Г Б2 Г А А3 А В Б4 А Г А5 В Б А6 Г В В7 В В Г8 Г А А9 Б Б А10 А В А

157

11 Г Г Б12 А А А13 Б Г Г14 Г Б В15 Г Б А16 В В В17 Б А Г18 А Г Б19 Г Г В20 В Б А

ВЕРНИ ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИТЕ СЪС СВОБОДЕН ОТГОВОРкъм тестовете за тематичен контрол

Тест 1: Европа21. протока Ламанш22. в Южна Европа23. твърдолистни вечнозелени гори и храсти, гори в умерения пояс, лесо-

тундра, тундра, полярни пустини24. големи по площ страни25. Швеция

Тест 2: Балкански полуостров21. Динарски планини22. твърдолистни вечнозелени гори и храсти23. природен парк „Витоша“24. Румъния, Гърция, България, Сърбия25. Македония

Тест 3: България21. Тракийско-Странджанска област22. Черноморска, Егейска23. надморската височина (релефът)24. Пловдивска област25. автомагистрала „Тракия“

158

ЛИТЕРАТУРА

1. Ангелова, Д. Диагностика на резултатите от обучението при изучаването на дела „Нашата планета Земя“ в 5. клас. – В: Обучението по география, 1991, кн. 4.

2. Бенетс, Т. Цели обучения географии. – В: Новые тенденции в изучении и преподавании географии в школе. Москва, 1975.

3. Бидл, Д. Формирование учебного курса географии. Научные взгляды на географическое образование, Москва: Прогресс, 1986

4. Василева, М. Система на принципите на обучението по география – те-оретични и практико-приложни аспекти. – В: Годишник на СУ, кн. 2 – Геогра-фия, т. 105. С., 2013.

5. Гайтанджиева, Р. Стратегия на географското образование в СОУ в нови-те реалности. С.: Анубис, 2000.

6. Гайтанджиева, Р. и др. Контролът в обучението по география. Теория, методология, практика. С.: Просвета, 2000.

7. Давыдов, В. В. Виды обобщения в обучении (логико-психологические проблемы построения учебных предметов). М., 1972.

8. Дерменджиева, Ст. Методика на изследователската дейност по регио-нална география. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2001.

9. Зуев, Д. Училищният учебник. С., 1985.10. Кръстева, Т. Структура на урока и проблема за оптимизация на обуче-

нието по география – В: Оптимизация на обучението по природонаучни дисци-плини. Варна, ИПКУ, 1989.

11. Лазаров, П. Практическата работа в урока по география. С., 1981.12. Лазаров, П. Преговорно-обобщителната работа по география. С., 1981.13. Максаковский, В. П. Географическая культура. Москва, 199814. Маноилова, М. Функции на контрола в обучението по география. – В:

География и туризъм. Сборник статии от научна конференция, Китен 2000. С., 2002.

15. Маноилова, М. За целта и задачите на географското образование в средното училище през ХХІ в. – В: Географията вчера, днес, утре. С., 2004.

16. Онищук, В. А. Урок в современной школе. Москва: Просвещение, 1986.17. Панчешникова, Л. М. Проблемы современного урока географии. – В:

География в школе, 1985, 2.18. Пинчмъл, Ф. Цели и значение географического образования – В: Новые

взгляды о географическом образовании. Москва: Прогресс, 1986.19. Цанкова, Л. Интегралният подход в урока по география. – В: Известия

на БГД, ХХV (ХХХV), 1987.20. Цанкова, Л. Обобщението в географското познание и в обучението по

география в средното училище – състояние, проблеми, тенденции. – В: Сбор-ник доклади от научна конференция в памет на проф. Д. Яранов. С., 2002.

21. Цанкова Л., Образователният процес по география в средното училище

159

от позициите на конструктивизма. – В: Годишник на СУ, кн. 2 – География, т. 105. С., 2013.

22. Цанкова, Л. Ръководство по дидактика на географията. С.: УИ „Св. Кли-мент Охридски“, 2005.

23. Deutsche Gesellschaft für Geographie (DGFG). Bildungsstandards im Fach Geographie für den Mittleren Schulabschluss – mit Aufgabenbeispielen. Bonn, 2010.

24. Gerstenmaier, J. & H. Mandl. Wissenserwerb unter konstruktivistischer Perspektive. – In: Zeitschrift für Pädagogik, 41, 6, 1995, S. 867 – 888.

25. Gudjons, H. Pädagogisches Grundwissen. Bad Heilbrunn: Klinkh, 2003.26. Gudjons, H. Erziehungswissenschaft kompakt. Hamburg: Bergm. u. Helb,

1999.27. Jank, W. & Meyer, H. Didaktische Modelle. Berlin: Cornelsen, 1991/

2002/2003.28. Klafki, W. Neue Studien zur Bildungstheorie und Didaktik. Zeitgemäβe

Allgemeinbildung und kritisch-konstruktive Didaktik. Weinheim/Basel, 1996.29. Klafki, W. Studien zur Bildungstheorie und Didaktik. Beiträge zur kri-

tisch-konstruktiven Didaktik. Weinheim/Basel, 1985.30. Klafki, W. (1963): Kategoriale Bildung. Zur bildungstheoretischen Deutung

der modernen Didaktik. – In: Klafki, W. (1963): Studien zur Bildungstheorie und Didaktik. Weinheim/Basel, 1963, S. 25 – 45.

31. Otto, K.-H. Didaktische Modelle und Prinzipien. – In: Haversath, J.-B. Geographiedidaktik. Theorie-Themen-Forschung. Braunschweig: Westermann, 2012, S. 37 – 55.

32. Rinschede, G. Geographiedidaktik. (3. Aufl.), Paderborn u.a.: Ferdinand (Schöningh), 2007.

33. Schulz, W. Unterrichtsplanung. München, Wien, Baltimore, 1981.34. Tzankova L., M. Vasileva, D. Poleganova, G. Kotseff. Geography

Didactics – Between Theory and Practice. 4 Српски конгрес географа са међу-народним учешħем – „Достигнуħа, актуалности и изазови географске науке и праксе“, поводом 150 година рођења Joвана Цвijиħа, Копаоник, Република Сербиjа, 7 – 9 октобар 2015.

35. Tzankova L., M. Vasileva, G. Kotseff, D. Poleganova. “Factory for geographic literacy” – a metaphor for geographical education. The Third Romanian-Bulgarian-Hungarian-Serbian Conference, Geographical Research and Cross-Border Cooperation within the Lower Basin of the Danube, Serbia, Velico Gradiste, 18 – 21st September, 2014.

36. Vasileva M., G. Kotseff, D. Poleganova. In the garden of “Geographic Literacy”. International Scientific Conference – Geobalcanica 2015, Skopje, Republic of Macedonia, 5 – 7 June, 2015.

Люсила Петкова ЦанковаМая Петрова ВасилеваНели Маринова Гетова

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 7. КЛАС

Редактор Виктория КаранлъковаХудожник на поредицата на корица Антония МечкуеваХудожник на корицата Лало НиколовГрафичен дизайн Бояна ПавловаХудожник редактор Вихра ЯнчеваТехнически редактор Мариана ДимитроваКоректор Славянка Мундрова

ISBN 978–619–222–205–5

Българска. Издание I/2018 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 10,00. Изд. коли 12, 96.Код 40707201202.

Издателство „Просвета Плюс“ ЕООД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg

Печат „Монт“ ООД – София








www.prosveta.bgwww.e-uchebnik.bg

Люсила Цанкова, Мая Василева, Нели ГетоваЛюсила Цанкова

Мая Василева



ISBN 978-619-222-205-5

Цена 9,00 лв.

Книга за учителя · 2018-06-06 · Книга за учителя Книга за...

Documents