×иòаëиùåñúâрåìåнно

брой72,януари2016

ÌÅÑÅ×ÍÎ ÈÇÄÀÍÈÅ ÍÀ ÍÀÐÎÄÍÎ ×ÈÒÀËÈÙÅ “Ä-Ð ÏÅÒÚÐ ÁÅÐÎÍ – 1926 ã.”

ЧЕСТИТА ЮБИЛЕЙНА 2016-а

На стр. 4

Спектакълът по стихове на Станка Пенчева под на-слов „Обяснение в любов“ събра на 20 ноември 2015 г. над триста души в

зала 7 на НДК. Водещата Надеж-да Захариева откри вечерта с думи на преклонение към пое-тесата и човека Станка Пенчева и предостави думата на Найден Вълчев, чието проникновено и топло слово не остави безучас-тен никого в залата (публикува-ме го на стр. 3).

Организатор на тази необик-новено въздействаща музикал-но-поетическа вечер бе Литера-турна гостоприемница при НЧ „Д-р Петър Берон – 1926 г.“.

ПОЕЗИЯТА НА СТАНКА ПЕНЧЕВА СЪБРА СТОТИЦИ ПОЧИТАТЕЛИ

„Св. Седмочисленици“,Художник А. Кисьова

Из четвъртия раз дел на „Бук вар с раз лич ни по у-че ния, соб ран от Пет ра Х. Бе ро ви ча за бол гар с-ки те учили ща“, из вес тен ка то „Ри бен бук вар“ от Пе тър Бе рон, 1824 г.

„Думата „читалище“ през миналия век – пише Иван Пауновски някъде през 70-те години на ХХ-ото столетие – не е означавала само, че там отиваш да четеш, а и място, където друг чете на мнозина или разказва какво е прочел. И сиреч е било средище читалището за споделяне на духовни и умствени вълнения...“

Какво да кажем ние, които прекрачихме в ХХІ век и видях ме – разбира се, през дейността на Народно читалище „Д-р Петър Бе-рон – 1926 г.“ – още по-невероятните възможности на тази уникална чисто българска, възрожденска, но и най-съвременна институция!

Литературната гостоприемница при читалището с водеща Надежда Захариева, в която писателите се срещат със своите читатели и споделят своите стихове и повествования, своите пла-

Неусетно и 2015 година се превърна за нашето Народно читалище „Д-р Петър Берон – 1926 г.“ в история. Уверено и с нови планове, мечти и проекти в сърцата крачим в Новата 2016 година, юбилейна за читалището. Навършват се 90 години от неговото откриване. Повод за равносметка. И за нови предизвикателства. Цяла година дейността на читалището ще бъде под знака на този юбилей.

Да ни е честита и здрава, благодатна и плодоносна юбилейната 2016 година! От Настоятелството

ТОВА СВЕЩЕНО МЯСТО, НАРЕЧЕНО ЧИТАЛИЩЕ

Стихове – на стр. 2

Л и т е р а т у р н а гостоприемни-ца при НЧ „Д-р Петър Берон – 1926 г.“ органи-зира премиера

на новата лирическа книга „Каквото...“ от Елена Алекова. В книгата поетесата е събрала свои „цитатни стихове“ (центо-ни), които тя находчива назо-вава центонини. Използвала е стихове и мотиви от български и чуждестранни поети, както и богатата съкровищница на българското и световното кул-турно наследство.

Водеща, както винаги, ще бъде Надежда Захариева. Думи

ЕЛЕНА АЛЕКОВА – НОВИЯТ ГОСТ НА ЛИТЕРАТУРНАТА ГОСТОПРИЕМНИЦА

за книгата ще прочете литера-турният критик Никола Ива-нов, който е и автор на преди-словието („Каквото – такова...“). Поетът Атанас Капралов ще сподели също свои впечат-ления от книгата, а актрисата от Младежки театър „Николай Бинев“ Станка Калчева ще из-пълни рецитал с избрани цен-тонини. Във вечерта ще вземат участие и ученици от класа по китара при читалището с преподавател Тинко Тодоров. Вечерта ще се състои на 26 януари (вторник) 2016 г. от 18 часа в зала 1 на Централния военен клуб.

В тържествената вечер със сърдечни думи за приятелството си със Станка Пенчева и за непре-ходността на нейната поезия се включи Божана Апостолова. Тя и Иван Гранитски са сред изда-телите, които правят достояние на съвременните читатели твор-чеството на голямата поетеса. Участие взеха и любимата на поколения българи поп певица Ваня Костова и нейният син Боян Михайлов.

Мултимедията, в която прозву-чаха стихове от самата Станка Пен-чева и която бе богата на снимков и документален материал, бе дело на Светла Славеева и Апостол Апостолов. В нейната подготовка активно съдейства Радина Цачева, дъщеря на поетесата.

нове и своите мечти; в която писатели говорят за това, което са прочели, анализират, оценяват, съизмерват, вече надхвърли тези граници и се превърна в място за изява и на актьорите. В тяхно изпълнение изящното слово придоби ново звучене, по-дълбоки проникновения, внушения. А юбилейните вечери, посветени на нашите класици, с участието на водещи имена и начеващи таланти в областта на музикалното изкуство, с използването на мултимедия и други съвременни аудио- и видеосредства отдавна прераснаха не просто в грандиозни спектакли, а в свещенодействия. Литературната гостоприемница прекрачи границата и на читалищното простран-ство, завоюва водещите столични литературни сцени (зала 7 на НДК, Клуб „Студио 5“, Столична библиотека и др.).

ÓÌÍÈÎÒÂÅÒÈ

От Рутила Руфа един приятел поиска едно неправедно нещо, а той не рачи да го сто-ри. Тогази ся разгневи приятелят му, и, като си отхождаше, рече: Каква полза имам от твойто приятелство, кога не ми струваш, щото ти ища? А той му отвеща: Ами и мене що ма ползова твойто приятелство, ако треба да струвам неправедни работи?

***На Леонида писа Ксеркс: Дай ми оружието си (си-ляхат). А той му отвеща: Дойди (ила), та го земни.

***Александър, като чу-ваше, чи Дарий готви много войска, рече: Един вълк не ся плаши от много овци.

***Фокиону думаше Ди-мостен: Ще та убият атиняните, ако ся разгневят. Пък той му отвеща: А тебе, ако ся свестят.

***Философу Анахарсу ся присмиваше един, чи е скитянин, сиреч вар-вар, а той му рече: Мене засрамява моето оте-чество, а ти засрамяваш твоето.

21 декември 2015 г.,зала 11 на НДК

„В НОЩТА НА КОЛЕДА“

ТО МОЖЕ БИ РАЗКАЗВАМ ЛЮБОВТА...2 брой72,януари2016

Елена АЛЕКОВА

ëèòåðàòóðíà ãîñòîïðèåìíèöà

1.Ти* ме питаш: Накъде?Аз не зная.Отзвъняват ден след ден...Аз не зная.

Ти ме питаш: Докога?Аз не зная.Чезнат радост и тъга...Аз не зная.

Някъде... в сподавен глас...Вероятно.Някога... в незнаен час...Вероятно.

2.Синкава мъглица.Питанки проклети.Шемет. Черна птица −поздрав от небето.

Някой си отива.Някой се завръща.Запустели ниви.Запустели къщи.

3.Облаче ле бяло,облаче ле мило,де си полетяло, де си подранило?

Знам, не си видялобащини ми двори,ни си чуло жалномама да говори.

Мама си замина,тате се преселив небесата сини,някъде край село.

Няма кой да плаче,ни да ме проклина.Облаче сираче.Мащехо родино.

4.Може би е рано.Може би е късно.Ни да се прихвана.Ни да се откъсна.

Но е все красиво. И единосъщно.

Нещо си отива.Нещо се завръща.

5.Животът има прости правила.Зависи ти чия страна ще вземеш.

За някого − великите дела.За другите − великите проблеми...

Угасват в мрака багри и съдби.Слова и песни глъхнат в тишината.

Ще се повтаря всичко... Може би...И ти... В тревата... Или в синевата...

6.Рамката на прозореца. На небето.А отвсякъде − свети, свети, свети...

И в очите ми − светлина.И в душата ми − светлина.И във вените, клетките,думите, равносметкитеи надлъж и нашир − светлина.

Рамката на живота. И на смъртта.И − на вятъра − толкова красота.

И в ръцете ми − вятър.И в главата ми − вятър.Вятър − в клетките,равносметките...

И надлъж и нашир − красота.

7.Отлетя и този ден. Като всички. Слънчев. Есенен. Блажен. Багри. Птички.

Радости. Злочестини. Напосоки. По-нагоре. По-встрани. По-дълбоко.

8.Ти искаш да разкажа любовта,обагрила живота ни в лъчисто.Но как да се изкаже онова,което всички думи обезсмисля?

Безсъници, сияния, копнежкак да прихванеш в словеса и рими?Как форма, образ, облик да дадешна нещо смътно и необозримо?

Ти искаш да разкажа любовта.Прости, но нямам думи за това.

8.Ти искаш да разкажа любовта...

Послушай как се ражда тишината,как се роят снежинките с листата,преди да си отиде есента;

как птицата към бездната лети,без да усеща вятъра насрещен,и как водата с камъка се среща,за да добие плътност и черти.

Ако дочуеш нещо от това,то може би разказвам любовта.

9.Валеше оня сняг през марти през април валеше...Светът бе приказен и млад,разцъфваха череши.

Любов, мечти и синева.И грехове. И грешки.Валеше сняг... И след това...И пак, и пак валеше...

Накрая − вятър и мъгла,или − мъгла и вятър...

Ах, колко есен е дошла!Какво голямо злато!

10.Не беше сън... Не, беше сън... Макар...Каквото беше − беше... Няма никой...

Една жена − през тъмното −извика.И я повлече мътната река.

И ги отвлече черната река −жени, мъже, и близки, и далечни −натам, където и сънят изтече...

И после дойде златната река.

11.Всичките чудеса на света,всичкото щастие, всичката любов,всичките велики открития,всичките нежни сбъдвания,всичките златни залежи, златни мини, златни съкровища, златни сънища,златни реки, златни есени,мигове...

Човекът − непрестанен разговормежду плътта и духа,земята и небето,пълното и празното,Нещото и Нищото.

12.Да бъдеш влюбен е живот в живота, в други измерения,невкусил още забранения,горчив и тръпно-сладък плод.

Разсеян. Разпилян. И цял.Блестят сълзи. Избухват радости.

Да бъдеш влюбен е наградатаза храбростта, че си живял.

13.За храбростта, че си живял,за болката, че те е имало,преди светът да стане бял,преди докрай да дойде зимата.

Отекват стъпки и съдбии отшумяват в безвъзвратите.

Пак ще се срещнем може би.По-скоро − твърде вероятно е...

14.Ученическо албумче −ехо от забравен свят.А в просветналото друмче −колко радост, колко ад!...

Миг... И друмчето угасназад пределната черта.Ни мечти, ни дни прекрасни.Нищо, нищо... Празнота.

Плачеш ли?... Недей... Каквото...

Ехо от забравен свят...

„Гледай весело живота,не обръщай се назад!”

15.Гледай весело... Не чакай.Нищо няма да се върне.Време щом угасне в мрака,няма как да се обърне.

Гледай весело... Не бързай,не гони мечти, химери.Краят в кърпа ти е вързан,бъдното ще те намери.Сиви гълъби на двора.С тях и дворът отлетя.Но един албум разтворенти напомня младостта.

16.Що бе битки за доброто,що бе тичане и ад...

„Гледай весело живота,не обръщай се назад...”

В крайна сметка − празни шепи,ядец, лукова глава.Някакъв отвъден шепот.Прах и дим. И след това...

Там... „без речи, без венци”(или с речи − както дойде)...Сбогом, сбогом и прости!Гледай бодро и свободно...

И без болка, без ярем,според както ти се пада,хайде... с ангел − за Едем,или пълзешком − към ада.

* Използвани са стихове и мотиви от творби на Дмитрий Мизгулин, Ран Босилек, Никола Инджов, Уи-лям Шекспир и Георгий Иванов, от Библията, от български народни приказки и песни и от ученическия албум на Петрана.

брой72,януари2016 3ИМА И ЗАЛЕЗИ ВЕСЕЛИ...Найден ВЪЛЧЕВ

ëèòåðàòóðíà ãîñòîïðèåìíèöà

Родолюбивото читалище „Петър Берон“ и тави вечер ни събира в светлата зала на Националния дворец на културата със своите срещи с творци от артистичния свят, с авто-ри и изпълнители от духовния регистър на родната култура, на родната книж нина. Този път е писателката Станка Пенчева.

Да, тя е преди всичко поет, поетеса, но в книгите си за имението им във Воденичане, за къщата им там, където са минавали летата на нейното детство, в повествованията за по-лето, за небето и звездите, за житата, конете, сезоните в цветята, за родителите �, за братята � тя се разкри и като верен документатор на времето, възхитен от природата художник, сладкодумен разказвач.

Живя творчески напрегнат, лесен и неле-сен живот, можеше още да ни се изповядва, поезията � е преди всичко споделяне, разго-вор, изповед, но лани в края на май дните � свършиха. В последните � години я ломяха и мъчеха болести, болки, страдания. Общу-вахме цял живот – в студентското време, в приятелската дружина, в самотните � години.

Работеше в Радиото. В списание „Септем-ври“ главният редактор Христо Радевски казваше:

– В отдел „Проза“ идват много ръкописи, Здравко Сребров и Тодор Харманджиев се за-трудняват да четат разкази, новели, повести, ро мани – я помислете да дойде някой млад човек да помага.

Предложих Станка Пенчева. – Но тя е поет, възрази той. – Другарю Радевски, отвърнах, тя завежда

литературната редакция в Радиото, а там е преди всичко проза, драматургия, очеркис-тика, публицистика...

След кратко време бяхме вече колеги в списание „Септември“, след пенсионирането на Елисавета Багряна тя завеждаше отдел „Поезия“. След „промени те“ в списанието през 1975 година за кратко време я приюти Анд рей Германов в списание „Пламък“, после Серафим Северняк в „Отечество“ и тя утоли жаждата си да се наскита, да се напътува по света, видя океана от брега на Португалия, остана оча-рована от Индия, пипна пира мидите в Египет, опитваше своя английски език из Европа, общуваше с московчаните Белла Ахмадулина, с критика с бастунчето, с Лорина Димова...

Виждахме се често, още по-често говорех-ме по жицата. Грижеха се за нея, напоследък ми казваше:

– Не сме вече за гости.Два дни преди края си, не подозирах че

това ще е последния ни разговор, ме потърси по телефона и ми каза:

– Трудно е да се живее, още по трудно било да се умира...

С това се е сбогувала, прощавала се е. Била оставила заръки на дъщеря си, имало списък на кого да се обадят. В списъка съм

бил номер тре ти. Така става в природата, все някой от връстни ците да остане, за да разкаже за другите.

Станка Пенчева, студентката по руска филология се яви в литературния кръжок със сивозелените си очи и със златистата си плитка, след като Радой Ралин шумно беше ни казал:

– Ще видите вие наесен какво момиче ще дойде от Сливен...

И то дойде. Тихо седеше, дръзко заявя-ваше че е пълнолетно, първата � книжка се казваше „Пълнолетие“. Заявяваше, че няма да умре в стая със спуснати пердета и с дъх на йод и на лимони, мяташе през рамо чантата, хукваше, беше отрано готова за арена. Боре-ше се за ясна мисъл, ярък израз, ръкописът � беше жестоко кован и до изковаван.

Четеше, пишеше, публикуваше, пееше, пееше много ху баво, много душевно. Когато беше съпруга на Климент Цачев, беше корес-пондент от строящия се мост на Дунав, после все редактор – наведена над чуждите ръкопи-си и над своите стихове. Един от обожателите � казваше, че тя в своята поезия нищо от преживяванията си не скрива, че „всичко си казва“, друг почитател � пред ложи да � подари декар лозе на брега на морето край Варна, друг – пленник на баграта и на четката – � подари голям маслен неин портрет... На мен тя беше подарила остър кавказки кинжал – да се браня от критиците и когато живеех повече в Драгалевци – дебела зимна риза за снеговете.

Дотук за житието-битието. С него се разде-ляме и отдалечаваме, с творчеството � – не. С рецита лите си тя пълнеше много читалища, зали и салони, почитатели навсякъде � бяха много хора, както е и тук. Издаде много книги, много е писано за тях и за нея, и аз съм грешник в това дело. В последно време след успехите � в издателство „Жанет 45“ в Пловдив, с разказа � за внука и за дакела, чудесен двутомник � издаде Иван Гранитски в издателство „Захарий Стоянов“ и след всич-ко – събрано и обобщено – можем да кажем, че тя е едно от ярките имена в лириката ни в двайсетия век, че стихосбирките � изчезваха от витрините за дни, че в библиотеките са с подгънати страници, с подчертани заглавия

и откъси, защото тази посестрима по искре-ност на авторката на „Вечната и святата” след нея бе направила най-успешния пробив към женските души.

Лиричните � пулсации бяха щедри, бога-ти. Казваше: „Не мога да съм бавна и студена”, с Достоевски обичаше унижените и оскър-бените, изпепеляващи чувства я хвърляха в подеми и падове от щастливия смях до гор-чивата сълза, но и след нея тя пишеше: „Какво пък, има и залези весели“. И ни утешаваше, че все пак светът е прекрасен. Имаше своя по-лифония, в дъгата на любовта отсени всички багри – от най-светлата до най-тъжната, беше из карловските „Ябълкови градини“, живееше на „Планетата за два ма“, беше „Опъната стру-на“, от която се ронеха звуци, еха, внушения и се откриваше хоризонт.

Беше открита да каже:

Ти си добър, ти много добър, но аз него обичам.

Беше си признала:

Мъжете обичах дълго, красиво. Но и изменница бях.

Беше заключила биографията си с това, че имала устни за обичане и глава за отсичане.

Графиката � беше графика с остро перо, мелодията – често задъхано стакато, полуто-новете не бяха нейна стихия. Зная я, когато беше щастлива и когато пиеше горчиво биле. Радостите � бяха светли, слънчеви:

Сънувах се красива. Пред мен, от двете ми страни, се скланят глави на хора – като класове на нива

Осведомяваше ни:

Аз съм най-щастливата жена.Нищо в тоя свят не ме отмина.

В този грешен и чудесен свят, където можеш да ка жеш горко на победените, но и слава на победените, където другите настро-ения, другите гами бяха картини без завеса:

Прави ме кралица, а не крадла.

Засипан е двора със орехова шума.Колибката на кучето е отдавна празна. Една стара жена тихо ходи из старата къща.

Капе, кехлибарен от дървото клеят, скоро ще изсъхне старата череша.Мъжете ми умряха.Сядай, вдовице, на трапезата,сложена за едного,

пий от празната чаша...

Станка Пенчева е спонтанен поет – най-хубавото признание за един автор на стихове. Искрицата на творбата светва в нея от громола или ромона на житейския стрес, стихотворенията � стоят на земята, горчиви са, сладки са, всякакви са и дъхат на живот. Нейната поезия е писмо до него, тя е писмо за него, писмо до нас, писмо от него, а писмата се четат насаме. Поезията � е светла страница, която се разгръща в хубав миг, в уютен ъгъл, на дискретни лампион, тя е, мили Моцарте, голяма нощ-на музика. В нея даровитата ръка властно хваща композицията, гъстият стих завърш-ва често с бляскав саблен удар на финала, рисунката е и слънчева, и не: градината е звънка от жуженето на пчелите, тънките мигли бавно се решат с гребена на гората, онемелите жени са застинали до ранените си синове като черни царици. Отмерена, овладяна статика.

Същите тези сдържани пръсти при друга нагласа обаче, ще се юрнат щед ро и щураво да пилеят звуци и багри, да завихрят луди движения, когато поете сата види как млади кончета вдигат прах по кръг лия барабан на земята, как от сливенските ветри под Сините камъни жиците свирят на сто гласа, врабче-тата падат като листи в градините, вихрят се зелени ветрила от Балкана, от Тракия,от есенното море.

Духна един щурав вятър, обърка ми листите,обърка ми мислите, душата ми като вестник премята,

Аз викам нека да гърми и да трещи, огньо-ве еньовденски сини горят, хорото на старите селянки е сура ламя, комините бучат басово и всяка улица свири като свирка от панаира.

Тези гами, тези смели мазки на четката, тези душевни пориви и полети не могат да имат друго родно място из вселената освен в земята на бълга рите. Станка Пенчева е бъл-гарска поетеса – в строфите � звъни звучна родна реч и диша България.

Поетесата казва, че птицата е по-малка от крила та си. Книгите � – разтворени – са крила на птица

Има една песен по стихове на Станка Пенчева, в която лирическата героиня сияе при присъдата, про изнесена пред мъжкия силует:

И да искаш и да не искаш –тази мелодия ще слушаш винаги с мен.

Не можем да слушаме мелодията на днешната българска поезия без да чуем в нея добрите думи, да видим светлите картини, да усетим искреното чувство, които тя ни остави в книгите си. Беше поучила признания, на-гради, ордени. Награждаваме я тази вечер с още един орден, взет от названието на една от книгите �. Орденът Незабрава.

20.11.2015

Надежда Найден Боян Михайлов, Ваня Костова, Цветя за Радина Цачева Почитателите на поезията на СтанкаЗахариева Вълчев Надежда Захариева, Искра Радева от Божана Апостолова Пенчева препълниха зала 7 на НДК

ñúâрåìåнно

Секретар НЧ „Д-р ПЕТЪР БЕРОН – 1926 г.“: Светла СЛАВЕЕВАГлавен редактор: д-р Елена АЛЕКОВАХудожник: Костадин ЛЯНГОВ Фотограф: Виктор ВИКТОРОВАдрес: София 1408, бул. „Витоша“ 109; тел.: 952 25 78 Вестникът се разпространява безплатно

×иòаëиùåñúâрåìåнно

×иòаëиùåñúâрåìåнно

×иòаëиùåñúâрåìåнно

20 януари 2016 Срещи в библиотеката по повод 165 години от рождението на Тодор Каблешков 14.00 часа 26 януари 2016 ЛИТЕРАТУРНА ГОСТОПРИЕМНИЦА представя „КАКВОТО...“ Центонини от ЕЛЕНА АЛЕКОВА слово – Никола Иванов с участието на: Атанас Капралов, актрисата Станка Пенчева и ученици от класа по китара на Тинко Тодоров 18.00 часа Зала 1 Централен военен клуб29 януари 2016 Участие на Детска хорова студия „Български славей“ и Балетно студио „Красимира Колдамова“ с балетен педагог Елена Янакиева в концерт по повод 70 години от рождението на композиторката Дора Драганова 19.00 часа Зала „Съюз на българските композитори“

Êóë òó ðåí àôèøÿíóàðè

4 брой72,януари2016êöåíòèàСъздаде великолепно сътрудничество между Бълга-

рия и Хърватия, като изгради Литературен мост София – Загреб и Загреб – София, по който през годините минаха много български и хърватски белетристи и поети.

Когато обърнем поглед към другите дейности в НЧ „Д-р Петър Берон – 1926 г.“, изумлението ни все повече се увеличава. Думите секват, за да отстъпят място на възхитата, защото думите, с които бихме могли да я изра-зим, са малки и не стигат. Достатъчно е само да изредим поредицата от прекрасни прояви през декември 2015 година, превърнали се в събития от културния живот на столицата, за да се добие представа за наистина неверо-ятните възможности на читалището днес.

Декември е месецът, в който едно читалище жъне плодовете от усилията и труда на преподавателите и учениците през цялата година. В съчетание с това, че е месецът и на чаканите празници – Рождество Христово и Нова година, той се превръща в най-вълшебният месец за децата. Най-фееричният. Най-искрящият. Концерт след концерт. Спектакъл след спектакъл. Едва смогвахме да се нарадваме на един, следваше друг – още по-голям, още по-интересен. И така – цял месец! Ден след ден – празник след празник – за очите, за сърцето, за духа...

13 декември 2015 г., зала 11 на НДК

„ВЪВ ВИХЪРА НА ТАНЦА“

НЧ „Д-р Петър Берон – 1926 г.“ с подкрепата на Минис-терство на културата реализира спектакъла „Във вихъра на танца“ по музика на П. И. Чайковски и Лео Делиб. С този спектакъл отбеляза 20 години Балетно студио „Красимира Колдамова“ при читалището. Композицията бе дело на акад. Красимира Колдамова, хореография

и педагози – акад. Красимира Колдамова, Маргарита Михайлова, Елена Янакиева и Петя Караянева. Със спе-циалното участие на премиер-солистите от Софийската опера и балет Екатерина Петрова и Цецо Иванов.

14 декември 2015 г., зала 11 на НДК

„Коледен поздрав за децата на София:ПЕПЕЛЯШКА“

Детски музикален театър „СветЮлка“ при НЧ „Д-р Петър Берон – 1926 г.“ поздрави децата на София в на-вечерието на Коледа с мюзикъла за деца „Пепеляшка“. Той е по музика на Павел Васев и либрето на Светлана Иванова и Юлия Кръстева. Негов режисьор – Юлия Кръстева, сценограф – Иван Токаджиев, мултимедия – Елена Шопова, музикален ръководител – Светлана Иванова, хореограф – Албена Арнаудова. Сред главните действащи лица бяха Кристина Малюкова, Рая Нинева, Вяра Иванова, Христина Златева, Светлана Иванова, Зарина Рашкова, Яна Иванова, Карина Малюкова и Йоана Иванова. Във второстепенните, но не маловажни роли участваха малките артисти Александра Копралева, Габриела Илиева, Елена Милева, Моника Кунчова, София Митина, Александра Димитрова, Дамяна Димитрова, Венета Ковачева, Мария Борисова, Фани Боева, Йоана Иванова, Петър Илиев.

16 декември 2015 г., зала „Централен дом на архитекта“

„КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ“

НЧ „Д-р Петър Берон – 1926 г.“ организира „Коледен концерт“ на ученици с преподавателите от Музикалната школа Майя Райкова, Евелина Костова, Неолина Пелова, Тинко Тодоров и Валя Дукова.

19 декември 2015 г., Просветна зала в читалището 

„УСЕЩАНЕ ЗА КОЛЕДА“

НЧ „Д-р Петър Берон – 1926 г.“ организира концерт на ученици от класа по поп и джаз пеене с преподавател Румяна Коцева.

20 декември 2015 г., Клуб „Студио 5“ „РОЖДЕСТВО“

НЧ „Д-р Петър Берон – 1926 г.“ организира концерт на Детска хорова студия „Български славей“ под наслов „Усещане за Коледа“. Диригент – Неолина Пелова, кла-вирен съпровод – Надежда Цанкова. Със специалното участие на Георги Петков (бас баритон), както и София Живкова, Симона Георгиева и Никола Стойков – възпи-таници на студията.

21 декември 2015 г.,зала 11 на НДК

„В НОЩТА НА КОЛЕДА“

Това бе концертът, който можем да наречем венец на работата на НЧ „Д-р Петър Берон – 1926 г.“ през годината. В него участваха Женски хор „Христина Морфова“, Танцов състав „ЖАР“, Балетно студио „Красимира Колдамова, Детска хорова студия „Български славей“, Детски танцов състав, ученици от класа по поп и джаз пеене и Румяна Коцева. Той се осъществи със специалното участие на премиер солистите на Софийска опера и балет Веса Томова и Емил Йорданов.

И феерия! И тържество на красотата, на силата и младостта!

Колкото и невероятно да изглежда обаче, трябва да кажем, че и това не е всичко, което е във възможностите на едно съвременно читалище. Защото НЧ „Д-р Петър Бе-рон – 1926 г.“ прави достатъчно, за да остави за бъдното знаци и свидетелства от своята богата и съдържателна дейност: издава свой вестник – „Съвременно читалище“, създало е и попълва постоянно уникален фонд от фо-тографии и видеофилми за най-важните и ярки прояви, които организира.

Да благодарим за всички тези празници на препода-вателите и техните ученици и възпитаници, намерили гостоприемство в НЧ „Д-р Петър Берон – 1926 г.“, на Настоятелството на читалището – и в лицето на неговия председател Надежда Захариева, и в лицето на всеки един от неговите членове. Да благодарим и на Светла Славее-ва – неуморимия и всеотдаен секретар на читалището.

Нека цялата юбилейна 2016 година превърнем в празник!

ТОВА СВЕЩЕНО МЯСТО, НАРЕЧЕНО ЧИТАЛИЩЕОт стр. 1

,, íîùòà íà Êîëåäà – ôîòîãàëåðèÿ,,

Веса Томова и Емил Йорданов