cultural anthropology

Културна антропология на града

Какво означава за мен „задръстване“ (есе)

Благой Петков

EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ

Практика Practice

Сигнатура CANbEBU

Наименование на дисциплината по учебен план

Културна антропология на града

Започва в семестър 5 Завършва в семестър 5

ECTS 4.0

СтатутИзбираем

Code CANbEBU

Title of the discipline in the academic curriculum

Cultural Anthropology

Starts in semester 5 Ends in semester 5

ECTS4.0

Type Elective

300

60

60

Анотация

Дисциплината разкрива проблемите на града в по-широк контекст – като сложно поле и пространствена проява на различни взаимносвързани културни процеси и показва възможностите за друг прочит на града и други пътища за въздействие върху неговото развитие. Придобиват се по-широки познания за града за взаимовръзките между културните процеси и градското развитие. Създават се умения за специфично отношение към социокултурната стойност на градското и извънградското развитие.

Annotation

This subject reveals the problems of the town in a wider context - as a complex field and spatial manifestation of different interrelated cultural processes; it indicates alternatives for another viewpoint on the city and another ways for influencing its development. Wider knowledge is obtained on the town, on the interrelations between cultural processes and urban development. Skills are acquired for a specific approach to the socio-cultural value of urban and rural development.

3030

0

60

60Катедра

ГрадоустройствоDepartmentUrban Planning

Principal lecturerAssoc. Prof. Dr. Arch. Aleksandar Aleksandrov

Водещ преподавателдоц. д-р арх. Александър Александров

Самостоятелна подготовка

Аудиторни часове (общо) Academic hours(total )

Individual independant study

Lectures Лекции 30Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars

Форма на оценяванеИзпит

Form of assessmentExam

\URB\CANbEBU5U.pdf

- -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages

Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2439 CANbEBUUrbanism - bachelor*

Благой Георгиев Петков УРБ 10047

Културна антропология на града стр. 1

Какво означава за мен „задръстване“?

(есе)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ ТЪЛКОВНИЯ РЕЧНИК: задръ̀ствам задръ̀стваш, несв. и задръ̀стя, св.; какво. 1. Изпълвам ограничено пространство до непроходимост. Задръствам улицата. 2. Прен. Претрупвам (съзнание, теория) обикн. с ненужни подробности. – задръствам се/задръстя се. Изпълвам се до непроходимост. Пътят се е задръстил с коли. // същ. задръ̀стване, ср. // прил. задръ̀стен, задръ̀стена, задръ̀стено, мн. задръ̀стени. • Задръстен човек. Който не може да мисли свободно, скован е от теории или принципи.

Задръстването може да бъде разгледано в много аспекти, тъй като значението на самата дума има и преносен смисъл, който е свързан със съзнанието на човек.

Първата и най-силна асоциация, особено когато говорим за градска среда, е свързана с автомобилното движение. По определение задръстването е свързано с непроходимост и най-голямото истинско задръстване, в този смисъл е регистрирано на околовръстното шосе М25 на Лондон, когато стават почти едновременно две тежки катастрофи една до друга в различните посоки. Тогава пътя просто се превръща в един огромен паркинг за над 200 хил. автомобила. Но за задръстване може да се говори и когато трафикът е нарушен или затруднен. Ако се направи преброяване на кое да е натоварено кръстовище ще се наблюдава намаляване на пропускателната способност в пиковите часове, защото автомобилите са повече от колкото пътя може да поеме. Разбира се кога точно се появява състоянието на задръстване зависи от много фактори, дори и от културата на водачите. Първите теории за изчисляване на теоретична пропускателна способност са свързани с калкулиране на дължина автомобил плюс спирачен път, което е крайно неточно защото водачите поддържат по-малка дистанция. В последствие навлизат динамични характеристики, но и

Благой Георгиев Петков УРБ 10047

Културна антропология на града стр. 2

до ден днешен най-доброто и задължително при планиране изследване е преброяване на място. Почти всички характеристики използвани при проектиране на пътища, като радиус на завой за определена скорост, наклони и уширения на вътрешно платно са изведени опитно, а чертежът може да ни помогне при осигуряване на видимост.

Обзалагам се, че ако сменим българските шофьори с много по-толерантни германци например, задръстванията рязко ще намалеят. В САЩ и Великобритания местата, където не трябва да се навлиза за да не се пречи на следващите в цикъла на едно кръстовище са маркирани с кръстообразна маркировка под 45 градуса, у нас и да ги маркираме – пак няма да помогне. То колчетата (които са си доста мощни, със сигурност могат да повредят автомобил) по трамвайната линия на Граф Игнатиев не спират нарушители пък камоли някаква маркировка.

За паркирането въобще няма какво да говоря. То е един от основните фактори да се стигне до тази затруднена пътна обстановка в централната част на София. Много от сградите строени през 50-те и 60-те години на миналия век разполагат с хубави вътрешни дворове, до които умишлено не е осигурен автомобилен достъп. За обитателите остава единствената възможност за паркиране на пътното платно или тротоара, но с реорганизацията на движението и с превръщането на много улици в еднопосочни, половината сгради на практика остават отрязани.

Това е само един от многото примери, които могат да се дадат като довод, че справянето с проблемите на града е възможно и безболезнено само с приложение на умело планиране, т.е. решението да бъде заложено преди появата на проблема.

Задръстване по главните градски артерии можем да търсим не само от автомобилно движение, но и от пешеходно, както и от реклами и билбордове, а за града като цяло можем да кажем – задръстен от коли, хора, сгради, боклуци по тротоарите и алеите и т.н.

1

УАСГ. АРХИТЕКТУРЕН ФАКУЛТЕТ- КАТЕДРА "ГРАДОУСТРОЙСТВО" "КУЛТУРНА АНТРОПОЛОГИЯ НА ГРАДА" ИЗБИРАЕМ ЛЕКЦИОНЕН КУРС ЗА СТУДЕНТИ ПО УРБАНИЗЪМ 3 КУPC И ПО АРХИТЕКТУРА 5 КУРС. КОНСПЕКТ ЗА ИЗПИТА Изпитът ще се проведе на 21.01.08 от 9 часа в зала З07 върху: A/ Коментар върху предварително приготвено есе по избрана от студента тема. За студентите по урбанизъм определената тема, по която трябва да представят разработка е "Задръстването". Б/ Коментар на проведената симулационна игра - които са присъствали. В/ Разговор по определен в деня на излита обобщаващ въпрос, задача, проблем, базиращ се на изнесения лекционен материал и семинарите, даден в приложението. А/ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕСЕТАТА ЗА ИЗПИТА ПО "КУЛТУРНА АНТРОПОЛОГИЯ НА ГРАЦА" - АНАЛИЗ НА ХАРАКТЕРНИ ПРОСТРАНСТВА ИЛИ ПРОБЛЕМИ ПРЕДСТАВЯНЕ: Текст от 4 до 8 страници плюс скици или фотографии - общ обем от 5 до 12 страници. ТЕМИ: Всички заявени от студентите по време на лекциите теми се приемат. За незаявилите още теми се предлагат в допълнение като обекти за анализ следните характерни пространства на София: "Попа" Пространството пред НДК пл. "Славейков" бул. "Витоша" Централна гара Женския пазар Подлезите на София пл. "Ал. Невски" В и около футболния стадион Покрайнините на София Теми на есетата могат да бъдат и примерно: Знаците на кризата /или напредъка / в обществените пространства на София; Битките за центъра на София; София - европейски град София - ориенталски град: София на бедните и на богатите; Политическите пространства на града; Религиозните пространства на града; Културните пространства на града; Големите крайсофийски градове - жилищните комплекси; Публичните пространства в жилищните комплекси; Жилищните блокове и социалният живот в тях; Къде е българската "малка спретната къщурка с две липи отпред"? Моят дом - моето" Аз"; Предложените заглавия са само примерни. Могат да бъдат променени или да бъдат предложени нови. СЪДЪРЖАНИЕ: Есето следва да се разработи в следната последователност: 1. Кое е мястото - кратко описание на мястото с неговите градоустройствени и архитектурни особености ¬функционални, комуникационни, пространствени, стилови и Т.н.; Ако темата на есето е някакъв по общ проблем - кой е той? Обозначаване на проблема с кратки мотиви за избора. 2. Какво става на това място? Наблюдение и анализ на характерните особености на мястото, пространството, обекта. Кои са дейностите, които се извършват и защо именно там? Какви са хората и групите, основни "актьори' на това място и защо именно те ? Какви са пространствените конфигурации на тези дейности и тяхната взаимозависимост с различните елементи на средата? З. Кои са основните проблеми? Определяне на основните проблеми, които следва да бъдат решени в съществуването или развитието на мястото, пространството, обекта. Позитивни или негативни са ефектите от съществуването на това място за градския живот? 4. Какво да се направи с това място? Предложение за решаване на проблемите или за бъдещото развитие на мястото, пространството, обекта; Особено внимание следва да бъде отделено на взаимовръзката между: а/ характера на човешките дейности на специфичните групи от хора, които се събират на тези места и б/ пространствените, архитектурни, културни, знакови и други особености на местата. Основните теми, на лекционния курс са дадени в конспектен вид в приложения текст. Водещи курса - проф. арх. Ал. Александров, 0888797549 и гл. ас. Диана Йорданова

2

ПРИЛОЖЕНИЕ: АНТРОПОЛОГИЯ НА ГРАДА

Въведение. Антропологията е научно поле за изследване на различните светове, построени, живяни и интерпретирани от човека. Развита и институционализирана като научна дисциплина в последната четвърт на XIX век, преминала през

множество битки за самоидентификация и еманципация от вече съществуващите дисциплини в обпаспа на хуманитарното знание, днес антропологията (позната като културна антропология във Франция и САЩ и като социална антропология

в британската научна традиция) е едно от най-високо продуктивните научни полета, поставящи в центъра на своя интерес човека в целостта на неговия свят.

Понятието свят често под вежда в своята самоочевидност. .Всички ние обикновено споделяме представата, че обитаваме един общ свят, чиито координати, смисъл, ценности и правила са разбираеми, приемливи и валидни за

всички. Една от основните заслуги на антропологията е, че именно нейните изследвания правят възможна в научна форма

ексцентричността. В смисъл на напускане или изоставяне обичайния център на проектиране на нашия собствен свят. Антропологията дълго време е форма на научно изследване на световете на Другите и опит за смислена

интерпретация на тези чужди светове на езика на нашия собствен свят. Основното значение на навлизането в светове, различни от нашия, а опам и на самата антропология, е във факта, че

то като преживяване ни кара да разберем, че нашият свят е само една културна конструкция. Една между множество други. от 50-те години на XX век антропологията прави интересен завой. Започват да се роят антропологически изследвания,

чийто терен е собственото общество. До този момент антропологията е схващана като наука за екзотичното, правеща чуждото разбираемо, най-общо казано - като наука за Другия в цялото своеобразие на неговия друг свят. Настанявайки се върху терена на западните общества, антропологическите изследвания установяват като факт съжителството в техните рамки на множество различни светове (или на множество културно конструирани по различен начин светове), комуникацията между които често е затруднена, проблематична, незначителна или практически несъществуваща. Целият грижливо изграждан с години инструментариум на полевата антропологическа работа е впрегнат за изявяване, от една страна, на собствената специфика на тези своеобразни светове, и от друга, за търсене на механизмите на съвместяването им в рамките на голямото, смятано за функциониращо според изискванията за целесъобразност цяло.

В този смисъл пространството на града е един от най-благодатните нови антропологически терени. Понятието град също като понятието свят подвежда в своята самоочевидност. В Западна Европа едва някъде от XVI век започва трансформирането на града като факт в понятие за град. Понятието за град предполага, че градското струпване като факт може да бъде третирано като единица, по отношение

на която е възможно прилагането на градоустройствена рационалност - Т.е. изработването на проект за преодоляването и артикулирането на противоречията, породени от градското събиране.

Планирането на града е знание и власт да се артикулира. Градът на утопичния и на по-късния градоустройствен проект имат няколко общи характеристики: - произвеждането на собствено пространство: рационалната организация изтласква или елиминира всички заварени форми на пространствено структуриране, които биха я компрометирали; - заменяне на упоритите съпротиви на традициите (и на различните начини на възприемане и валидизиране на времето) с безвремие или с актуално спа на една синхронна система; - създаването на анонимен и универсален субект, който е самият град, на когото постепенно биват приписани всички

функции и предикати, до този момент разпръснати и предназначени за многото реални субекти, групи, общности, индивиди. "Градът" като собствено име предполага по този начин възможността да се замисля и изгражда пространството, изхождайки от краен брой постоянни, изолируеми и артикулирани едно от друго свойства.

Веднъж възникнало, понятието за град, свързано с конкретния град като субект, може да се създаде и собствена градска История.

Някъде тук, в изследването на факта на града и неговото противопоставяне на понятието за град като рационалистичен проект се срещат полетата на антропологията и градоустройството. Трябва да се признае, че множество от антропологическите изследвания на градското пространство и на подслонява ните и съвместявани от него светове са форма на критика, понякога взимаща твърде остър тон, на рационалистичните урбанистични проекти и на скрито предполаганите от тях идеологии. Критиката на дисциплиниращата функция на рационално проектираните пространства, на многобройните и често рафинирани форми на изключване на цели групи хора от възможностите за използване на тези пространства, на социалната безотговорност, прикрита с многословна демагогия и реализирана в конкретни градоустройствени решения са само малка част от проблемите, които антропологията на града разчита в многослойния градски текст. Тук антропологията се присъединява към общата критика на модерността, предприета през 70-те години и развила като реакция понятието постмодерност с цялата му противоречивост.

Срещата между антропологията и градоустройството обаче не върви само по пътя на конфронтацията. Значителна част от антропологическите изследвания за града са посветени на семиотиката на живота в града - Т.е. на разчитане и изясняване на смисъла на неизброимите и изобретателни практики на живеене в града, на живеене на града, очертаващи

не само сложната социална тъкан на градските жители, но и борбата, усилието, унижението, удоволствието, недомислиците, поезията, играта, пустотата на градския живот.

Не са малко и изследванията, посветени на специфични групи от градските жители. Детството, старостта, грижите за душата, болестта или поддържането на здравето, смъртта и всички онези форми на непълноценност на живота в града изискват свои собствени пространства. Понякога конкретните проявления на използването на подобни пространства се различават значително от очакванията за успешно съвместявани функции в общия градоустройствен проект.

Макар и разработена твърде слабо като конкретна изследователска практика в България, антропологията на градското пространство разполага с достатъчно значителни изследвания, представящи необикновената сложност на проблемите от съвместяването на многобройните светове, поместени в пространството на града. Едно надникване в нейната проблематика би могло да предпази бъдещия урбанист от самонадеяна си, която съчетана с непознаване на необикновената феноменология на градското, може да има твърде нежелани последствия.

Както беше казано. планирането на града е знание и власт за артикулиране. При боравенето с властта винаги е добре да се действа внимателно.

3

1. Въведение. Какво представлява антропологията. От наука за "екзотичните" общества към наука за човешкия свят. "Репатриране" на антропологията. Градска антропология или антропологически подход към градската среда.

Трудно е да се даде кратка и еднозначна дефиниция за това какво представлява антропологията. Едно представяне на дисциплината добива истински смисъл само чрез представянето на нейното съдържание или по-точно но нейните експериментални и интелектуални съдържания.

Дълго време антропологията е идентифицирана като учение за "примитивните общества". Образът и е свързван с археологията и търпеливото инвентаризиране на нравите и обичаите на екзотични народи. Въпреки съвпадението на първоначалния предмет на дисциплината с изострянето на интереса към екзотичното в западната култура от XVI в. насам обаче, от самото си създаване антропологията си определя и един друг проект - този да надскочи особеностите, партикуларизмите, и да мисли човечеството в неговото цяло.

Напрежението между универсализма и партикуларизма винаги е характеризирало дисциплината. Изострянето на вкуса към другото, към различното и към разликата взима в съвременните общества многобройни и понякога противоречиви форми - експанзията на масовия туризъм в търсене на една безкрайно подновявана консумация на "екзотичното", интереса към чуждите религиозни и културни светове, носталгията по едно идеализирано минало или природа.

Изправена срещу тези явления, антропологията се опитва по нов начин да дефинира своите емпирични обекти и своите интелектуални конструкции. Опитва се да избягва затварянето единствено в пасивната реконструкция на далечни, изчезващи или изчезнали култури. И ако все още се занимава с търсене на образи на другото, то е заради усилието да мисли върху общото функциониране на социалното и по-общо на културата. да се намерят универсални аналитични понятия, способни да обяснят едновременно разликата на човешките общества и единството на човешкия род. Това е фундаменталният и постоянен проект на дисциплината.

Емблематичен за антропологията като специфична изследователска традиция с обособена научна територия се явява моделът на теренното изследване - извършвано от един изследовател за дълъг период от време в рамките на относително затворено и немногобройно общество. В редица от въвеждащите в антропологията произведения именно той се сочи като основен белег и своеобразен запазен знак на модерната антропология, ограничаващ я както от ранните образци на правене на антропология до Първата световна война, така и специфициращ я по отношение на останалите социални науки.

Между антропология и "теренно изследване" нерядко се слага дори знак на равенство. особено в американската изследователска традиция, решително "най-теренистка". Завещаният от Бронислав Малиновски, британски антрополог, изследователски модел на дълбочинно теренно изследване се изтъква като по-представителен за антропологията дори от

нейния предмет, претърпял, в рамките на историята на тази дисциплина значителни трансформации. Повечето от предимствата на антропологията (наричана "културна" най-вече в американската изследователска

традиция, "социална" - преимуществено в британската. а във френската традиция - все още често назовавана етнология), дефинираща се като особена област на познание за човека в неговите универсални прояви. се виждат именно на равнището на метода, предоставящ уникална изследователска оптика ("микроскопско познание)1 и възможност за скъсяване на дистанцията между субект и обект на познанието с всички епистемологически уговорки, налагани от природата на хуманитарните науки.

Теренното изследване, в болшинството от случаите белязало за дълго. а понякога и до края професионалната кариера и сфера на интереси на отделните изследователи, не просто се изтъква като условие, без което не може в антропологията, но се представя като единствения път за влизане в професионалната общност на антрополозите, като своеобразен и задължителен "ритуал на прехода" за професията.

Днес антропологията все повече се практикува в индустриалните общества. Но това връщане на антрополозите към

техните собствени общества създава известен брой проблеми, засягащи предмета и методите на дисциплината. Практиката на антрополога дълго време е била схваща на единствено от гледна точка на външния поглед, който

изследователят има върху културата, която се опитва да дешифрира. Външният поглед е смятан като известна гаранция за обективност, тъй като се смята, че пристъпването към различното позволява отърсването от собствените предразсъдъци и излизането от своя собствен мента лен свят, за да стане възможно отварянето към възможно най-отдалечените културни светове.

В наши дни екзистенциалната и интелектуална дистанция на антрополога по отношение на неговите обекти на изследване не е вече толкова очевидна. Странността на практиките и на ценностите не се налага по толкова фрапантен начин. както когато той работи в далечни и различни общества. Понятия като различие, дистанциране на изследователя, външен поглед, участващо наблюдение, които до този момент са съставлявали основите на антропологията, днес също трябва да бъдат преоценени.

Самата дисциплина се характеризира с ясно изразена хетерогенност - както на нивото на изследваните обекти, така и като теоретична хетерогенност. Трябва да се добави, че подобно на всяка рефлексия в науките за човека. антропологическата рефлексия е свързана с еволюцията на идеите и на мисленето вътре в обществото, което я е породило - в западното общество. Тя е свързана също така с отношенията на обмен и на доминация между Европа и извъневропейските общества. Може да се каже, че антропологията е родена от това отношение на доминация.

На практика до втората половина на XIX в. не може да си говори за антропология като научна дисциплина в собствения смисъл на думата. Преди 1850 година може да се говори за едно все по-засилващо се интелектуално любопитство по отношение на Другия. Рефлексията върху Другия се практикув'а в рамките на различни жанрове като пътепис, различни литературни форми или философски коментари.

С утвърждаването на еволюционистките идеи в науката и с напредването на процеса на колониализация, някъде към края на XIX в., антропологията се конституира в автономно научно знание, Т.е. отделно научно поле със своите методи и понятия, със своите "терени", със своите преподавателски и изследователски институции, академични и професионални санкции.

Историческата и социална локализация на антропологическото знание е важна поне от една гледна точка: тя позволява да се схване кога едно познание, фокусирано върху Другия става възможно за Запада. И след това, че познанието на Другия е и познание за самия себе си. Антропологическото знание за другите цивилизации, развито от Европа, е част от културната антропология на самата Европа.

Съвременното индустриално общество, което не спира да се развива и трансформира и което се стреми все повече да овладява своето собствено функциониране, може само да спечели от разгръщането на антропологическата 1 Geertz, Cliford. The Inteгpretation ofCulture. New York. 1973

4

изследователска перспектива на собствената си територия. Дългата традиция и разработен научен инструментариум при изследването на многобройни различаващи се културни и социални модели могат да бъдат успешно прилагани и вече се прилагат към новите начини на социално групиране, сдружаване..сътрудничество и конфликт, появяващите се в контекста на нарастващата урбанизация в света. Под въпрос са залозите, които технологическите промени и генерализацията на междукултурните и междуетнически отношения поставят върху начините за идентификация на съвременните групи и

общества. "Репатрирането" на антропологията в нейното собствено общество обаче често е заплашено от един вид

"етнографски ефект". Една такава ориентация в някои случаи води до затварянето на дисциплината в своего рода нов провинциализъм. Партикуларизмите, които тя упорито търси, не са вече в екзотичните общества, а в модерното общество.

При своето първоначално завръщане на територията на индустриалните общества в Европа, антропологията е преди всичко селска. Тя се посвещава изключително на традиционното общество - на изследване на традициите и на обичаите, застрашени от урбанизацията имиграционните процеси - развитие на музеографията, валоризиране на традиционното срещу разрушаващия град, търсене на корените, носталгията по един изчезнал или изгубил истинската си природа свят.

Чувствителна към странното и необичайното, антропологията. интерпретира промените, моментите на прекъснатост и конфликтите в съвременното общество. Интересува се от новите форми' на социална организация.- структури на самоуправление, общностен опит, възникването на нови групи за взаимопомощ; от новите колективни форми на изразяване - големите политически чествания, спортни или музикални празници; от новите прояви на свещеното - трансформации на традиционната религиозност, нови места за проява на свещеното; от трансформациите на солидарността и социалността - умножаване на техните пространства, вграждането на нови политически и икономически аспекти например във времето запразнуване и в свободното време.

Антропологията дължи своята рефлексия върху модерността на диалектиката, която тя прави видима, между разликите и приликите, между континюитета (традицията) и дисконтюнитета (промяната, модерността). Това и позволява да представи модерността като динамичен исторически феномен с много лица.

Антропология на градската и индустриална среда. Днес изследванията на градската среда се умножават. Много причини могат да бъдат изтъкнати за развиването на т.

нар. "градска" антропология: ускоряването на урбанизацията навсякъде в света, включително и в напредналите индустриални общества; не на последно място невъзможността за правене на антропология на традиционните "екзотични" терени; умножаването на специалностите и под-дисциплините в областта на научното изследване и неговото прилагане ¬наличието на междудисциплинарна конкуренция; все по-силната носталгия по т. нар. традиционен град, който на свой ред се сблъсква с ускоряването на модернизацията и прекалената урбанизация, което мотивира финансирането на проекти от публичните власти или други организации в стремежа им за опазване на националното и местното наследство. Последните са обикновено изследвания, имащи за цел да набележат и анализират елементите на промяна, на прекъсване и на отклонение, забелязващи се в новите градски и индустриални пространства.

Всички тези практически съображения довеждат до развитието една нова специалност, наречена "градска антропология" или антропология на градското пространство. Крайното различие на изследванията, които се представят под това име, теоретическите ориентации, които се развиват, срещата им с другите социални науки, които се вписват в тази проблематика - социология, социална психология. социална история - всичко това по-скоро предполага използването на названието "градска антропология. като удобен етикет, отколкото добре конституирана поддисциплина на антропологията. Умножаването на местата за изследване е за сметка на разпиляването на проблематиката и темите, които се изучават.

В този смисъл много от антрополозите отхвърлят названието градска антропология и предпочитат да говорят за антропология на града или на градските пространства. В случая не става дума само за терминологичен спор, а за настояване на факта, че трябва да се удържа спецификата на антропологическия подход. макар той да е приложен към необичайни за "класическата" антропология обекти на изследване. При това не трябва да се изпуска от поглед, че една от основните цели на този подход е реконструкция на тоталността на социалното, а не регистрирането на разпилени, макар и "интересни" социални фрагменти. Антропологията в полето на града трябва да покаже с какво погледът на антрополога, насочен върху града или върху техническата и индустриална среда е по-проницателен в разбирането на местната социална логика, отнесена към общата. Антропологът не просто трябва да преоткрие социалните отношения и местата на модерността, изследвани и в някакъв смисъл етикетирани от останалите социални науки. Той трябва да каже нещо повече за тези места и обществото, които ги приютява.

Антропологията на градската среда трябва да обхване и да анализира пространствата на съжителства в градската среда, социалните отношения, които се развиват там, разделянето на местата за работа и за обитаване, разпределението на мрежите на социализация, възможностите за социално и етническо групиране и идентификация. В продължение традициите на Чикагската социологическа школа, която в първите години на XX в. изучава предимно пространственото разпределение на социалните групи в кварталите на града, от 70-те години на XX век антропологията се концентрира върху

изучаването на историческата последователност, белязала града, върху потоците на миграция, върху градските общности и тяхното конституиране, върху факторите, обуславящи тяхното сцепление и възпроизводство (ендогамия) и накрая върху представите за града - техниките за присвояване и употреба на града от неговите жители.

2. Особености на модерната рационалност. Позицията на всевиждащото око. Градът-панорама - "теоретическо”

тотализиране на градското пространство от факта на града към понятието за град. Особености на утопичния и рационалния градоустройствен проект. Артиулиране и власт. В европейската историография е прието периодът от XVII до края на XIX в., а според някои историци до края на

Първата световна война, да се нарича Ново време или Модерност. Това е периодът на навлизането в Европа на новата форма на организация на производството - капиталистическата, довела до силна динамизация на стопанския живот и

като цяло, до основна реорганизация на социалния живот. Своето най-пълно разгръщане като външно проявление модерността преживява през XIX в., под формата на т. нар. капиталистическа революция, съпроводена с бърза урбанизация на Западна Европа Градовете, превърнали се в центрове на индустрията, стават главният герой на европейската модерност.

Много преди пълния разцвет на модерността обаче се състои разгръщането на това, което днес се нарича модерна рационалност или философия на Новото време. Това е твърде общ термин, който условно обединява промяната в основните акценти на европейското световъзприятие и налагането на нови представи и понятия в мисленето, които стават определящи за епохата. Ключовите думи на това ново мислене са рационализъм и емпиризъм. Двете понятия, макар в

5

началото да се схващат като определения на противоположни течения във философското мислене, всъщност са вплетени в едно ново, практически целеполагащо отношение към реалността.

На първо място, мисленето на Новото време издига почти в нов култ вярата в човешкия разум и неговият капацитет да познава. "Знанието е сила" е лозунгът на епохата, знанието е инструментът, който дава възможност на човека да овладее природата, да се разпорежда с нея, да я променя и да я използва. Светът е подреден чрез обективни закони. . Задача на знанието е да ги установи и подреди в един нов ред на самото знание, знанието е обективно и нищо не стои на пътя на човека в неговия устрем да построи обективен аналог на света чрез познанието. Резултатите на знанието се вграждат в корпуса на науката - обективната възможност за съществуването на една система на знанието, поставено на непоклатими основи, развивано и уплътнявано чрез методите на наблюдението и контролирания експеримент. Човекът прави своя свят чрез науката. Науката е недостъпно за налагане на догматизъм отвън поле на разгръщане на човешкия разум, територия със собствено законодателство, поле на автономия, затова и знаещият е свободен, независим от

външен авторитет. Науката предоставя на човека суверенитета на знанието. Вярата в науката има свои реални основания - през втората половина на XVII и през целия XVIII в. новите природни

науки постигат значителен напредък, а техните открития - непосредствено техническо приложение в производството. Техническите нововъведения започват видимо да вдигат нивото на материалната култура и всекидневния бит. Усещането за появата на динамика в живота, за изнамирането на все нови и нови "чудесии”, хитроумни приспособления, съкращаващи реални човешки усилия и облекчаващи изнурителни човешки дейности, водят до утвърждаването на един нов тип вяра ¬вярата в напредването, в ускореното устремяване на живота на човека напред, в неговото оптимизиране, в издигане на неговата стойност, в изпълването и валозирането му чрез новото. Тази специфична вяра, всъщност непозната на отминалите епохи, е прословутата вяра в прогреса, в напредването. Движеща сила на прогреса е не кое да е, а . опредметената форма на човешкия разум и стремеж към познание - науката. Интересно е, че кривата на човешкото "прогресира не" се движи едновременно напред и нагоре, Т.е. имаме сливане на напредване и издигане, науката води човечеството към непрестанен "възход". Напредването става толкова осезаемо в границите на обикновения човешки живот, че то създава илюзията за необратимостта и неотменността на този процес. Миналото и традицията - до този момент неоспорим носител на авторитета - започват да се девалоризират, силата и властта се съсредоточават в овладяването на "тук и сега", като това овладяване е подчинено и на един устойчив проект за бъдещето. Науката служи за овладяване на света, за да може светът да стане по-добър и по-щастлив, за да може човекът да има по-достоен живот. Разумът е впрегнат в задачата да работи за достойнството на човека. В последна сметка Разумът е неговото (на човека) най-голямо достойнство.

Едновременно с това разумът е уподобяван на светлина, именно като такъв той осветява все още неизследваните от него области, всичко, с което влезе в досег. Разумът осветява, прокарва преки пътища, изправя криволиците на отъпкваните хилядолетия маршрути на невежеството. Разумът се възцарява като яснота, като прозрачна рационална схема, наложена над непроходимия гъсталак на вековния опит, в който еднооки са водили слепци. .Разумът се превръща в онази привилегирована позиция на знанието, независима от всеки опит, издигната над опита, позицията на универсалния субект, наблюдаващ нещата в тяхната цялост, без да пребивава в тях.

Така представата за Разума почти се приближава до тази за всевиждащото око, окото на Бога, изобразявано в ренесансовите рисунки на идеални градове.

Някъде от последните векове на Средновековието датират първите рисунки на града-панорама, градът такъв, какъвто би бил видян от един "теоретичен" поглед - от позицията на един наблюдател, стоящ над града, абстрахиран от конкретността, свободен от хватката на града. Такъв поглед първоначално е бил предпоставян като възможен за „всевиждащото око на Бога", градът е бил изобразяван като гледан отвисоко преди реално да е могъл да бъде видян като такъв.

В Западна Европа едва някъде към XVI в. започва трансформирането на града като факт в понятие за град. Понятието за град предполага, че фактът на градското струпване може да бъде третиран като единица, по отношение на която е възможно прилагането на градоустройствена рационалност - Т.е. изработването на проект за преодоляване и артикулиране на противоречията, породени от градското събиране.

Но едва Новото време прави възможно от една страна, "теоретичното тотализиране" на града - Т.е. представянето му като абстрахирана от конкретността, разположена в абстрактна плоскост цялост и от друга страна, откритието, че тази цялост може да бъде "манипулирана", моделирана, обработвана, артикулирана (учленявана), Т.е. че в нея могат да бъдат. внасяни корекции, да бъде подчинена на рационална схема, без това да застрашава целостта, а обратното - с цел оптимизирането, съвместяването и примиряването на градските функции.

Приложена по отношение на rpада, .модерната. рационалност запазва характерните си черти - отричане на миналото

като не валидно, радикално лреустройство на завареното чрез подчиняването му на рационални схеми-проекти, устройване на настоящето с оглед на бъдещето, залагане на принципа на развитието, превръщането на бъдещето в конститутивен елемент на настоящето. Т.е. урбанистичният ппан на града е всъщност план-прогноза.

Градът на утопичния и по-късния градоустройствен проект имат няколко общи характеристики: произвеждането на собствено пространство: рационалната организация изтласква или елиминира всички

заварени форми на пространствено структуриране, които биха я компрометирали; заменяне на упоритите СЪПРОТИВИ на традициите (и на различните начини на възприемане и валидизиране

на времето) с безвремие или с актуалността на една синхронна система; създаването на анонимен и универсален субект. който е самият град, на когото постепенно биват приписвани

всички функции и предикати, до този момент разпръснати и предназначени за много различни субекти, групи, общности, индивиди. Градът като понятие предполага по този начин възможността да се замисля и изгражда пространство, изхождайки от краен брой постоянни, изолируеми и артикулирани едно от друго свойства.

Веднъж възникнало. понятието за град, свързано с конкретния град като субект, може да създаде и собствена градска история. Градът като субект може да огледа своята проекция както напред - в бъдещето, така и назад във времето - в миналото. Избрана за столица на малкото българско княжество в последната четвърт на XIX в., едва тридесетхилядната София (известна и като града на 1ОО-те джамии) например в течение на по-малко от 10 години не само се сдобива с градоустройствен план, но се разполага удобно с оглед на новите си функции и в хилядолетната история на град, основан и устроен от римляните. преживял бурно средновековие, принадлежал на няколко държави, оцелял и свързал името си с младата българска държава.

Последната характерна черта на урбанистичното проектиране е, че това, което го прави възможно, е една специфична.власт. Властта на знанието да се артикулира. Но тази власт трябва реално да съвпада с центъра на

6

действителна власт - този център, който може да проведе устройването и артикулирането като политическа воля. Т.е. необходимо условие за възможността на урбанизма е съвпадането на знания и власт за артикулиране.

3. Пространства и места. Маршрути и карти - от описание на пътя до многофункционално съвместяване в плоскост

на абстрактни "географски места". Пространства и разказ; разказ и граници. Градът като пространствена схема на технологически проект и като градски пространства, живеещи в разкази. Градът като текст и въпросът за неговото авторство.

Пространства и места Не е пресилено да се каже, че всеки разказ е разказ за пътуване, а всяко пътуване е своеобразно практикуване на

пространството. Този текст въвежда малко абстрактни определения на понятията място и пространство. Това са може би най-често

използваните понятия в антропологията на града, в говоренето за града изобщо и затова се нуждаят от дефиниране. Целта е да се избегне саморазбиращата се словоупотреба, която показва, но и много често скрива тяхното действително съдържание.

И така, място бихме могли да наречем редът, според който дадени елементи са разпределени в отношения на съ-съществуване.

Т.е. мястото е условно - то е моментна конфигурация от позиции, то се определя ситуативно в зависимост от съотношенията на други неща, също условно наречени елементи. Предположените елементи са разположени едни редом с други, всеки поместен в собствено и от граничено, дефинирано от самия него място. По този начин се изключва възможността две неща да са едновременно на едно и също място. Отделните елементи на града са предполагаемо устойчиви (макар също условно) във времето и затова мястото предполага някаква стабилност.

Понятието пространство е по-трудно за дефиниране - за разлика от мястото, то не е толкова очевидно, не притежава нито еднозначността, нито стабилността на мястото. Ние не можем да мислим пространството без посоки, нито

без придвижване - Т.е. без промяна на мястото, без движение между местата. Но движението между местата не е никога абстрактно, то протича в конкретно време, при конкретни обстоятелства, което подчинява самото пространство на обстоятелствата. темпарализира го.

Пространството може да се дефинира като .практикуваното място'. То е ефектът, произведен от действията, движенията придвижванията, които го ориентират, темпарализират. Пространството е като думата в момента на нейното изговаряне. Думата има свое дефинирано в речника, нормативно съдържание, но тя живее, тя е действителна само в речта, в комплектността на осъществяването си, модифицирана от контекста. от употребата на другите думи, белязана от двусмисленост. често от условност, чиито изразители са интонацията, жеста и други извънезикови фактори.

от тази гл. т. има толкова пространства, колкото и пространствени опити. Градът като пространство се създава от пространствения опит на всичките си обитатели, като всеки от тях е на свой ред сложно цяло от разнородни и породени по различно време представи, емоционални реакции, стереотипи, индивидуална история.

Пространството на града се оказва антропологично, живяно, екзистенциално пространство. То съществено се различава от абстрактното, геометрично пространство, Създадено от една неучастваща в него, извънпространствена

позиция - пространството на урбанизма. Улицата, геометрично дефинирана от урбанизма, се преобразува в пространство, от минувачите, от движещите се по нея, от сложния комплекс от асоциации и спомени, които нейното име извиква у тях, от многобройните начини на нейното „практикуване”.

Интересно е, че това, което придава обемност на нашите представи и асоциации, свързани с определени места, е разказът. Самото място не може да живее като чисто място, освен 8 абстрактен план-схема.

Разказите непрестанно трансформират местата в пространства - мястото става обемно и към него се прикачва своеобразна история, става значимо и различимо чрез разказа. Т.е. чрез разказа самото място клони към превръщането си в пространство, темпарализира се и се обвързва с обстоятелствата.

Маршрути и карти Описанието на маршрут, от една страна, и картата, от друга, са форми на два различни езика на пространството -

антропологичен и символичен. Те отразяват двата възможни полюса на пространствения опит. Картата е тотализиращо оплоскостяване на наблюденията. Тя предполага коментираната вече позиция на излизане

извън конкретността на опита, позицията на един неучастващ, но „всевиждащ” наблюдател. Далеч преди това тотализиращо оплоскостяване да бъде възможно, повтарянето на опита на един' осъществен

преход от една точка към друга например е възможно благодарение на описание, на разказ за маршрута, който представлява дискурсивна серия от различни действия от типа: Тръгваш от А, вървиш половин ден през полето и стигаш до реката В. Преминаваш реката през брода... и до залез стигаш до С. От С до Е има два дни бърз ход с... през планината Д... и пр. Най-старите запазени карти са всъщност комбинации от „маршрути” и „карти”.

Първите средновековни карти са съдържали само праволинейни трасета на маршрутите - указания за целите на поклонничеството - означения на етапите на пътуването и на разстоянията, пресмятани в часове или в дни, т.е. във време за ходене.

Всяка една от тях е меморандум, предписващ действия. Те често са съпътствани от своеобразни „дневници на пътуването” - истории, хроники, разкази на преживяното.

Между XV и XVII в - времето на зараждането на съвременния научен дискурс картата бавно се освобождава от маршрутите, били някога условие за нейното съществуване.

Между XV и XVII в. картата се автономизира. Все още в нея остават множество .наративни~ фигури, които още дълго я населяват - изображения на кораби, животни, различни други персонажи. Те все още сочат „начини на действие” - историческите операции, чийто резултат е картата.

Картата постепенно надделява над тези фигури и се конструира във формална цялост от абстрактни места, каквато я познаваме днес.

Картата от преходния период - да кажем запазените карти на света от ХIII - XIV в. поставя в един и същи план разнородни места:

едните, получени от традицията, приеманата през цялото средновековие за меродавна антична география на Птолемей, представяща земята. като плосък диск, заобиколен с вода, а в центъра му - Средиземно море;

другите, произведени от наблюдението, от реалната практика на пространството. Пространствените разкази от Средновековието излагат последователности от действия, протичащи в едно като цяло

принуждаващо пространство (препятствия, опасност от изгубване, страх, разбойници, липса на пътища, пречки от всякакъв род). Налице е фактическо раздробяване на пространството.

7

Новото време построява картите като собствени места, където се излагат редоположени продуктите на знанието. В тях пространството служи като фон на наложения в него ред. Модерните карти образуват картини от четливи резултати. Те представят като по принцип възможни всички пространствени преходи.

Няма пространственост, която да не е организирана от определянето на граници. Разказването е основател на пространства. Там, където разказите изчезват или деградират в музейни предмети, има

загуба на пространство. Лишени от разкази, както се констатира и в града, и в селата, групата или индивидът регресират към неспокойния,

фаталистичен опит на една безформена, неопределена, тъмна тоталност. 4. Социални разделения на пространството. Социумът и неговата "черупка" - посоки на зависимост и конфликт.

Социално конструиране на пространствата и местата. Възможности за трансформация на конструкциите и организиране на социалните практики. Места на "прокъсване" на социалната тъкан - прекъсване на социалните връзки и мрежи на солидарност. Изследване на прекъснатостите и възпрепятстваната комуникация.

Изправени пред факта на града и ръководени от чисто практическата задача за неговото планиране ¬подчиняването на завареното застроено пространство на рационална схема, предполагаща определени технически параметри на градската организация, урбанистите често забравят, че градът не е самодостатъчна реалност с присъща и породена от самата нея функционална логика.

Въпреки привидната близост във външните белези на структуриране на пространството в различните исторически типове градове, не трябва да забравяме, че това, което се опредметява в тях, е всъщност породилата ги социалност, особената организация на социалния живот на хората, които ги населяват, с нейните специфични отношения и форми. Именно тази социална организация, а не някакъв имагинерен вътрешен живот на града като субект, се разгръща и разполага' външно в пространството. Това, което дава живот на града. което обуславя конкретната форма на структуриране на пространството и разполагането на отделните елементи в него е именно специфичната социална организация на неговите обитатели. И без да сме пристрастни към някакъв вид социологически детерминизъм, трябва да признаем, че социумът е живото тяло на града, а произведеното и обитава но от него .материално. пространство е неговата "черупка”.

Това не означава, че не може да бъде съставена например история или някакъв вид типология на градове и техните конкретни исторически форми. Но всеки подобен опит би бил класификация или типологизация на външните форми, направена на основата на външни белези на градското застрояване. Сходствата с голяма степен на вероятност могат.да бъдат търсени по посока по-скоро на сходства в социалните практики, които произвеждат тези външни форми.

Разбира се, отношенията между социума и неговата „черупка” не са непременно прости, Градът живее чрез социума, а животът на социума се обуславя на свой ред от неговите „опредметени” форми. Специфичното структуриране на пространството оказва своето обратно влияние върху обществото, което го е произвело, както и поотделно върху всеки един негов член. Това не може да се поставя под въпрос. По-важното е, че разполагайки с властов ресурс да променя или коригира завареното градско пространство, урбанистът често действа като "техник", свеждайки тези комплексни

взаимоотношения до еднопланова функционална логика. Социално конструиране на пространствата и местата. За социално конструиране на пространствата може да се говори в няколко отношения. Предвид даденото .антропологическо. определение на пространството като „практикувано място” можем да допуснем, че за индивидуалните употреби на местата може да бъде търсена някаква типология, изхождаща от

принадлежността на отделните .практикуващи. към различни социални групи, Признакът, на основата на който се прави това групиране, може да бъде най-различен - възрастов, свързан с тип заетост, образователно ниво, специфичен социален или материален статус, принадлежност към особен вид етническа, професионална или друга общност.

Всяко „по-дълго живяно” пространство обикновено носи в себе си и „външни” белези на своите особени употреби. Тези белези трябва да бъдат внимателно търсени и „разчитани”, защото могат да бъдат важни указания, в случай на

наложителна корекция на мястото. Урбанистът трябва да помни, че всяка негова намеса в заварената градска среда не само създава условия за нови, „по-добри”, „по-рационални” употреби на пространството, но означава и разрушаване на динамичния и все пак в значителна степен устойчив модел на предишната употреба. Често „рационализацията” на пространството означава изземане на възможността за съществуване на важни, на символични пространствени употреби или физическо заличаване на „символични места” в паметта на града. Интересно е, че тези „символични места” продължават да се преживяват като „място” в градската тъкан, защото представата, събирателният образ на града се прави от историята на пространствения опит на неговите обитатели.

Пространството се конструира социално и в друг смисъл. Всяко централизирано планиране на града предполага, че схемата на неговата рационална организация изхожда от определен вид управленска идеология. Със средствата на . урбанизма могат да бъдат символично подчертани или.направени да изпъкнат едни пространства за сметка на други, да бъдат развивани едни сегменти на града за сметка на други. Вече изяснихме въпроса, че урбанистичният проект е свързан и с представа за бъдещото развитие на града - той в голяма степен е план-прогноза, задаваща посоката на развитие на града

Социалното групиране на територията на града в смисъл на поделяне на зони на обитаване и ползване обикновено е „спонтанно”, в смисъл, че изглежда като естествен процес на очертаване териториите на отделните елементи на Социалната структура във физическото пространство на града. Но този процес може да бъде засилен, подпомаган и дори ръководен чрез градското планиране, особено ако то се превърне в инструмент на политиката.

Извършеното през 70-те и 80-те години мащабно разширяване на по-големите градове в България с помощта на придобилото промишлени размери панелно строителство е бърз и съобразен с наличните тогава ресурси на държавата-предприемач отговор на лавинообразната миграция от селото към града. Но конкретният начин на това разширяване отразява официалната тогава държавна идеология на липса на значими социални и класови деления в българското общество. Отричането на наличието на социална стратификация и нейното външно маркиране в структурирането на резиденциалните квартали, съчетано с технократския подход при справянето с проблема нa нуждата от "жилищна мощ", .довежда до построяването на панелните квартали, превърнали се в много мощен символ на социализма като „безкласово"

общество. Разпределението на жилищата съобразно доказване "степен на жилищни нужди” и съответстващо на нея „картотекиране" в общината - т.е. посредством един безразличен към социалната позиция на индивида абстрактен механизъм, превръща обитаването на този тип квартали в странна и често пъти конфликтна смесица от социални практики.

8

До голяма степен именно това е причина за многократно коментираната атмосфера на безстопанственост и липса на социалност, на пропаднала или невъзможна социалност, демонстрирана в знаци на липса на грижа или жестове на отмъстителност към обитаваната среда. Неуместността на споменатия механизъм за „безразлично" към социалната позиция разпределение на жилищата може би най-красноречиво се демонстрира в неизброимите и изобретателни „корекции" чрез неформални форми на намеса в неговото действие.

5. Паркът като среща на природата и културата в пространството на града. Съвременните градове са особени

пространства на човешко съжителство, в които зависимостта от природата изглежда овладяна и контролирана, т.е ”те” са пространства на подчинената посредством достигнатото ниво на технологичен контрол природа, стихийността на която е „канализирана”, укротена. Целият патос на технологичната цивилизация от поне два века насам е впрегнат за превръщането на градовете в защитена от несигурността на природата човешка среда, т.е. в пространство, в което човешкият живот се разгръща в условия на поддържана чрез непрекъснат рационален контрол социална сигурност.

Накратко казано, в градовете е най-видим фактът, че хората обитават една създадена от самите тях среда, която бихме могли да наречем според предпочитанията културна или социална и която се превръща в тяхна .втора природа.

Процесът на изтласкване на природата от пространството на града обаче далеч не винаги е равномерен и последователно гладък..Градовете са традиционно зависими от постоянна налични или възобновяващи се природни ресурси, чието поддържане зависи от осигуряващо се в много по-голям от локалния социален мащаб природно равновесие.

Затова в много случаи с разрастването на градовете особено когато то е преминало през етапи на рязко, взривообразно увеличаване на градската територия, балансът, поддържан в отношението с околната природна среда, е сериозно нарушен. Вътре в градската територия продължават да съществуват „късове" природа, където последната обаче е деградирала до пустош до опустошено от нехайството на хората или неспособността им да го култивират място, чието присъствие в града е обидно както за природата, така и за социалността.

Човекът е природно и културно същество едновременно. Тай има нужда от постоянна връзка с природата, която да преминава през стандартите на усвоената от него култура. .Нарушаването на връзката с природата (същото важи и за тази с културата), което често е последица от един недалновиден утилитаризъм при мътното застрояване на градската територия, има опустошителни последици за качеството на живота на града.

Природата в града може да присъства само като постоянно „обгижвана” от човека. Тя е изгубила способността да се самоподдържа като система, защото голямо число от компонентите на тази система са отнети от човешката намеса. За да я има до себе си в един желан от него вид, човекът трябва да култивира природата при условията на постоянна, непрекъсната грижа.

Такъв пример за срещата на природата с културата в града са градските паркове. Продукт на едно аристократично-покровителствено отношение към природата при своето възникване, днес парковете са истински пример за уважение на градската общност преди всичко към самата себе си. Наличието на градски парк и особено грижата за неговата поддръжка са белег на висока градска култура и добър стандарт на градско живеене. Проектирането и строителството на паркове е истинско културно строителство.

Паркът е място, където природата и културата присъстват заедно при условията на взаимно зачитане и разбирателство, където уваженото към природата е белег на уважение към целостта на човешкото същество и на грижа на градската общност към качеството на живот на нейните членове.

Диана Йорданова

записки от лекции

Културна антропология на града стр. 1 / 27

04.10.2007 Културна антропология на града цел: нов поглед върху градската среда; архитекти: инженерен и художествен подход; пространствено мислене; урбанисти: икономогеографски аспекти на средата; различен център на тежестта; социални и социологически аспекти; град: сложно културно произведение, гледната точка на обитателя; театрална сцена, в която всички участват; микросюжети, феномен мода; средата да бъде адекватна на очаквания на обитателя; непрекъснато да наблюдаваме града; мазета-магазинчета, които ще изчезнат; културно-търговско-функционално значение; гаражи – заведения, зъболекарски кабинети; южни държави – култура на улицата, докато северни държави – всичко е скрито; Турция – само мъже по кафенетата; манталитет – южните народи са по-лъжливи; добри градове – да познаваме, да сме част от този роман и да можем да го пишем; - Предни години: снимки, „наблюдавай града”; - Диана Йорданова – теоретична част;

• план, есе, представяне на градски проблем, да помислим за характерно място, места, където се събират хора, места с криминален аспект, места на етнически групи, цигански махали, места на имигранти – дали да се смесват / отделят

• глобални градове – Лондон, Париж, под 30% местни жители отделни държавици; Белфаст – бордюрите са боядисани за да се различават; 4 м зидове, бетонни вишки; империята е наливала пари за да има мир, поколения, които не са работили десоциализация, бъдещи вълнения и в Европа ромските вълнения у нас и реакцията на ген. Борисов; в проектантска организация Стара Загора трябвало да си изберат цвят за престилки; разногласия; домакинката е избрала цвят за да реши проблема; сенчести капитали – инвестиции в строителството; кметове, урбанисти, с призиви и апели не става; градоустройство; ценни терени; - земята под тържище в Слатина, Кремиковци – по-скъпа от завода; социални

проблеми; спекула с терени; - италиански филм за мафия; - проблеми не само с циганско, но и с нови малцинства; - Хасково – Турски капитали; Севлиево – Американски.



11.10.2007 Културна антропология на града - индианците са видели испанците, чак като са акостирали на брега, преди това

гледката в далечината не е означавала нищо за тях; да усещаме нещата в зародиш;

- интегриране на много науки по неволя, често едно и също нещо го наричаме с различни имена и обратно, с едно понятие – различни неща;

- снимки към есе; изкуството да направим снимка, да уловим момента, не само да щракнем копчето; умение да виждаме града;

теми: Младежта в градското пространство и по-точно бебетата; борба майка с дете да хване такси; - задръстването в града (като цяло);

тръгването към конкретни теми Пространството в града се задръства в много направления; много повече от градските артерии: - надписите, рекламите, които преди бяха малко и еднотипни; - нови кооперации в реституирани земи; - електронни съобщения, всички мрежи много кондензирано градско

пространство; - семинари: конкретни проявления на проблема; цел: упражнение по гледане и

разбиране на градската среда, извън това, с което ще се занимаваме; В практиката: поглед на ползвателя; често урбанистите и архитектите са брутални, като изменят средата с готови технически решения; - собствено решение, способности опита на ползвателите на града; - своеобразна ексцентричност, поглед върху проблеми извън професионалния

кръг от проблеми; - политика: агетация, винаги насочена към промените в средата, които ще

направят; - интервю с Юлиана Дончева, за всичко – водопровод, канализация, казва че

трябва се реконструира и то цялостно; - поглед на политика; след като го изберат започва да гледа нагоре, а след като

насочи погледа си към нас – започнало е неговото падение; - последните дни на общински съвет – приемат се важни решения по ОГП, от хора

които няма да поемат никаква отговорност; - Гърция, нямат кадастър и нямат закон, който да спира строителство (например

20 години) върху опожарени земи;



- Човекът живее в динамично равновесие с околната среда; на всяко негово

действие се появява реакция на околната среда;

- селска къща – затворена, всичко се ползва на едно място, произвежда и

изхвърля селска тоалетна с яма - градски дом – влизат ресурси, храна и излизат отпадъци; - сифонът позволява (водна тапа) много хора да живеят на едно място градска

тоалетна какъв натиск оказва върху природата



- Дания, селскостопанска държава, две житни реколти с естествено наторяване;

вятърна енергия, много разпространени велосипеди, дори и майки с деца; на разстояние ~15-30 км, което се отразява и върху здравето на хората; велосипед автомобил – натоварване върху средата;

- Финландия – магистрали по 2 хил.км, на около 100 км места за почивка с хим.тоалетни;

- когато имаш авария, течащо казанче – веднага се обаждат от ВиК, глоба ако не се оправи;

- Дания, водомерът е на изхода (канализация); Българско семейство вика майката да помага за гледане на дете в Дания – пред фалит заради огромните количества вода, които тя ползва; - центърът на света може да се измести от Европа, намаляване на населението; уседнала номадска форма нас ни е страх на чукчи им дават апартамент в Москва да пренощуваме и те опъват юрта в хола на вън - човек изгражда средата по свои мерки средата налага на човек как да

живее;

- градинките, зелените площи са най-привлекателни за застрояване; има

изградена инфраструктура, хора, движение – ползватели;



- „Марая” – със статут на временен павилион; - не случайно активистите са млади хора, които ще наследят средата, а старите

пращат полиция срещу тях, а не срещу таксиджиите;

• Аз, Ние, Те - човек, който си е боядисал около прозореца, до където е можал да стигне да

се покаже; - остра реакция на архитекти към остъкляване на балкони – развалят фасадата;

• съвременно номадство – хора, които са с образование; едновременно с това не носят никаква отговорност за средата номадите нямат отношение на собственост към средата, не се грижат за нея ромска общност, динамика;

• отношения човек среда; местообитание; • последните 2-3 хиляди години се наблюдава задръстване, като се преместим

някъде, там вече е заето от някой друг; войните ( центростремителни сили) се водят за ресурси, отвоюване; задръстването с хора на едно място – още по-нов процес;

• проблем за задръстване – на съвременните градове (не на всички); • 14-18-милионни градове агломерации обезлюдяване на огромни

територии; • нов феномен – поколение, което е живяло само в града; • струпването в градовете в цивилизованите страни е приключило; развиващи

се страни – Мексико, Китай; • Ромска общност – първи влезнаха в Европа; конфликт – уседнал начин на

живот – образование; циганчето си върви със семейството и няма как да учи; • Идея, кметът да построи ромски къщи – с това ще почнат да прииждат още

роми; Има общности, където ромите живеят от дълго време и в относително добри отношения с българи.



18.10.2007 Културна антропология на града - гледане на картинки – важна форма на комуникация, да виждаме зад „видимото”; - да онагледяваме текста със схеми, снимки – второ ниво на комуникация; - реализации в Париж; - изложба на тема „звезди”, на площада пред кметството; Спечелен проект с простотата му, други решения (като тутманик) спира средата, проект преди Митеран; - арката пред Дефанс – деловото сити на Париж; по протежението на надлъжната

ос на града; нов квартал (~50 години и повече); конкурс на Митеран; той взема решението от трите най-добри проекта; разлика горно ниво, площад метро, графити, криминална обстановка; арка – форма на куб, от който е отнет обем (мода от тогава да се отнемат обеми); две сгради, обърнати една към друга и зала отгоре; форма, подсилена със стълба; дупка, отнет обем – на средата на оста; ветрозащитно пано; небостъргачи по оста, но арката се изявява като главна сграда със своята сдържаност; опити да се анимира, оживи площадното пространство, павилиони; силен вятър, стъкла под паното, които човек заобикаля; квартали в другата посока, имигранти, вече язва на града; кубът е леко завъртян, спрямо оста – за да се възприема като обем, но и да се върже с метро, комуникации на долно ниво; относително стерилна среда, различна от градската;

- триъгълна черупкова зала по оста, Шанзелизе, тръгва от Лувъра; - конкурс за продължение на оста; - проект на Жан Новел – кула без край; Ото Ван Шпрецен – журито не е имало смелост да даде премия на неизвестен архитект; голям макет с дупка, в която всеки колектив си слага решението; Ефирен асансьор, като конструкция, която качва към зала; Стенопис през цялата сграда като винаги виждаме само малко парче от него по етажите; - площад с черници; - красива, но неудобна сграда за живеене; настанени държавни институции; - военно гробище; на възвишение, дефанс=отбрана; Можем да си мислим, че сме направили грандиозен проект, а да се окаже пълна глупост; гласуване – 12 за и 5 против арката; - небостъргачи, които имат и жилищни етажи, отначало продадени на зелено, но

после хората се освобождават от тях; - неорганизирано строителство, от отделни предприемачи; подредени

комуникации, метро, ж.п.линия, пешеходна алея; бездушно пространство, какво да се направи накрая при влизане в долно ниво;

- Митеран, социалист (Франция – президентска република); пирамида в Лувъра; конкурс от 70-те; вече има две арки, едната в двора на Лувъра; триумфална арка – започната при Наполеон, тленните му останки минават под нея преди да е завършена; новата арка – завършена за 200-та годишнината от революцията, 1989 год.;

- символ, който не се натрапва грубо; - дебат след построяване – много скъпа сграда, много загубени площи – коридори

и т.н.; няма интерес към офиси – държавни институции; не се одобрява от голяма част от обществото; Митеран е наречен фараона, заради грандомания и



пирамида в Лувъра; - площадът не се пресича от никъде, само туристи, безлюден, сив (лошо време),

огромен мащаб (човек се чувства подтиснат), който се повтаря и в подземно ниво, западнало, преобладават метални тръби; огромно неодобрение само след 10 години;

- и сега гълта огромни средства за поддръжка; - ефективност, накланя везни при конкурси; символно значение двусмислено, гробище и коловози от другата страна; - грандомания знакови сгради, културен двигател; - площад Трехадеро, като подкова, Айфелова кула; помпозно място, правено е да

всява респект; - Париж, 7-8 етажа, строги закони за застрояване; - големи пространства, за какво да се ползват, анимиране; спортни събития; - ученически клас, етнически състав; смесени раси – може би това е бъдещето; - Айфелова кула, рекламна, строена за световното изложение; комитети и петиции

за събарянето й; форма – следва моментова диаграма; различни тълкования; • Библиотека на Париж; преди – периферия, стари къщи; сега обградена с

офиси; „ударна инвестиция”; зеленина вкарана в офис сгради; площадно пространство; цинично вкарване на дърво в „клетка”, рамка; сдържана офис архитектура, а не като у нас – сградите да се надвикват;

Библиотека – четири „разтворени” книги в квадрат, под формата на „Г”; ограждат вътрешен двор, читални (под земята, под площада); дърво и стъкло – дървена обшивка на площада; вдигнати стъклени хранилища с дървени пана (които се завъртат, отварят, затварят гледка), изкарани нагоре; - символ на книгохранилище – разтворена книга с текст, който се променя

(дървени пана); - истински вход, в ниското, в двора; горе няма никакъв вход; читалня – човек се

затваря като в манастир, не вижда града; отделено от схемата място;гора, в която чуруликат птички (на запис); На запад и особено в Париж, чиста, стерилна архитектура (без лукс), дори и в интериора – кафе в библиотеката, подсеща, че архитектурата не се интересува от лукс; ескалатор към входа долу – символ, пътя който трябва да се извърви към науката;

• конкурсни решения, проекти, на запад се показва какво ще се строи; • дървета, обградени с решетки по земята за да не се ходи по тревата;

- цел на курса – различни гледни точки – но и всеки има свое мнение – обича,

мрази града; - как ще се развие младото поколение в новите жилищни комплекси, нямат

културна история като махалата, механично нахвърляни блокове като сандъци;

• Дружба – малката сестра на Младост – текст от интернет форум o квартал на автосервизи, които обслужват мацки; вече оживено

пространство на млади хора, със своя облик • следваща тема – паркове във Франция



24.10.2007 Културна антропология на града Тема за урбанисти: Задръстването с всички негови аспекти, есе; - Париж – знакови реализации, винаги нещо ново в архитектурата; - сателитни снимки; Дефанс; у нас – вече са на дневен ред подобни проекти;

бизнес парк в Младост; тема задръстване; двойно задръстване – от София към парка и от Младост към София; 111 – автобуси няма по 30-45 минути; митинги по спирките; 5 хил. работещи миналата година; сега 7-8 хил.;

- Триумфална арка; новите булеварди от времето на Осман, много по-лесно е да се прореже нов булевард, отколкото да се разширява стар; художествен, цялостен подход, заедно с инженерството; говори се, че са прокарани за артилерия, да не се барикадират въстаниците;

- Парк Лавирет; развлечения и удоволствия за ума; музей на техниката – за всички възрасти; халите, преместени от центъра на Париж; разнообразие в средата;

- паметник на депортирани във Франция, на върха на острова, където исторически е възникнал града;

- стъклени тоалетни; - да гледаме на града като книга: букви - сграда думи - квартал изречения - райони, улици Мексико – огромен град без начало и край, нови квартали, без никакви „препинателни знаци”; - комплекс на Лувъра с подземни нива, както и Дефанс – отражение на властта; - 49 год.пр.н.е., превзето Галско селище на острова; Римски град – левия бряг;

250-450 год. градът е опожарен и ограбен на няколко пъти, Германи, Атила; VI век завзет от Франки; Кралство на западни Франки след империя на Карл Велики; Париж е избран за столица; до края на XXII век – кралски дворец на острова; катедрала Нотр Дам, XXI век, 300 години строителство; тогава започва строителството на домени, частни (хотели); Катерина Медичи се мести (мести сина си, XVI век) в укрепен бастион на мястото на Лувъра; строи дворец Тюлери (буквално тухларна); покрита галерия, която обрамчва Сена между двете сгради; паркът, поръчан и реализиран приживе от кралицата; северно крило на Лувъра – по време на Наполеон;

- 1871 год., малка триумфална арка (между Тюлери и Лувър), с мрамор и златни коне, довлечени от Италия (след успехи на Наполеон в Италия);

- Конкорд, завършва парка тюлери; - Елисейски полета (където бродят души на блажените) – Шанзелизе; стъргалото,

място за да се покажеш; - Тази ос отначало не е била комуникационна; - Риволи, по северната стена на градината и Лувъра – оформя комуникационна ос;

• време на Екатерина Медичи – големите строежи; планово строителство, вкарване в геометрични форми, влияние на Италиански ренесансови автори

• Пале Роял, градина на Север, отначало дом на Ришельо



- центъра на Париж – няма трафик, благодарение на рингове, автобуси; - симетрия – Франция Англия

естетика, пространства икономически и социален урбанизъм геометрия Умъртвява живото, все едно някой е чертал отгоре; не бива да се отива в крайности; геометризиране;

- площад Конкорд – огромни празни пространства; Вандом – първо построена колонада и после сгради;

Витошка Граф Игнатиев еднотипно разнообразие в пространства, никога не можем да объркаме къде

сме, в начало, край, среда на булеварда; Линиите на са случайни; отразяват цялостно развитие на общество; сравнение между градове, Лондон, Москва; Чужденците казват, че центърът на София е уютен, редуване на четири етажно застрояване със зелени площи; За следващия път, на две страници – „какво е задръстване”; Париж – градът не е разрушаван при войни и окупации; префекта Осман, XIX век; модерна градоустройствена практика – прекрояване на пространства с размах; - произход на дума бистро (кафе, кръчма, заведение за бързо хранене) –

неправилен превод на „быстра”, желание на окупатора да се сервира бързо; казашко присъствие; ревниви към окупация, остава почти незасегнат; големи промени – при вътрешни събития, Френска революция (иззети имоти на аристокрация, църква) и комуна след Пруската война;

- какво представлява културна антропология; от кога и как се развива; перспективи

и понятия; - широко изследователско поле на култура на съвременни градове; културна

антропология – американски университети; култура на живи общества; Англия – социална антропология, дисциплина, която се развива с колонизация; изучава (добър научен апарат за изследване) външни, чужди общества, извън Европа;

- тенденция култура=общество, да обхване всички части от възпроизводство на обществото; възможности на този принцип обществото да бъде разделено и да се възпроизвежда нормално и устойчиво; брачни практики; материална култура;

- Англия – силно развитие на социология; - Франция – Етнология, разлика в общества по етнически принцип; XX век навлиза

културна антропология; - Немска традиция (и у нас) – фолклорна традиция; форми, които не са повлияни

от съвремие; изучава се от етнография; - средата на 50-те години, обръщане към собствената култура; големи полиси –

съставени от отделни културни светове, които не са в контакт; механизми на отваряне / затваряне; конфликти;

- парадигма за стъклен, отворен град и правила, които всички спазват – не работи; - град на конфликти; - опит да се излезе от етноцентричен модел, да се разглеждат нещата от страна

на привилегирован център, където е управлението;



- Труден подход, да излезем от позиция на специалиста, който следва политическа среда; да погледнем града от позиция на обитатели на града; жива комуникация, да изложим чуждата гледна точка;

Особености на рационалност, от XIX век, сянката, която се хвърля върху градовете (за следващ път). 09.11.2007 Културна антропология на града (семинар) - политика на ограничаване на автомобилно движение в центъра на града; - публичен транспорт, бързи автобуси, за кратко разстояние, метро;

• паметник на Владая – перничанин, който гледа към София за софийско жителство;

- удобни автобусни спирки, линиите в София не са променяни от 70-те; - пресичане на пешеходци с бутон, за да не чакат безсмислено автомобилите; - задръстване какви сгради да се строят в центъра; нови бизнес сгради –

задръстват центъра, мъртви точки, не са обществени сгради, затворени; - спортни обекти на територия на Борисова градина – аналогично, паркинги,

автомобилно движение, маса хора при спортни събития; теза – спортни съоръжения:

o с локален характер, за софиянци; o с олимпийски размери, масов, печеливш спорт;

- Витоша отрязана от София с околовръстно шосе, единствена връзка – трамвай №5; идея от Южен парк да се стига до Витоша, вече невъзможно; също и застрояване, хищно, плътно; рожба на капитализма; стари планове – поне два зелени клина;

- Есе на Мила – задръстване в политиката; корупционни практики, лични интереси – не могат да се решат проблемите;

- ремонтират се главни улици, показно, които не са чак толкова зле; - сметище в Суходол – запълнено само на книга, отчетите са били надувани; - задръстване в улично движение психологическо задръстване

задръстването се отразява и на човека; движение в затворен кръг; • всеки е „егоист” в колата;

Фактология на задръстването – да снимаме задръстването, интересни моменти; хора, които се подпират в трамвая; след като погледнем снимките виждаме нови неща;

• защо е интересно да си гледаме снимките;



15.11.2007 Културна антропология на града Пространства и места - философична представа, абстрактно определение, основно за типология на

града; - антропологическа представа за пространството; слънцето се върти около земята земята около слънцето; от математическа гледна точка и двете не са верни антропологична гледна точка, слънцето около мен за човека нещата са различни, не строго научни Място – редът, според който дадени елементи са разпределени в отношения на съ-съществуване, т.е. мястото е условно - моментна конфигурация от позиции; - елементи – по-висока степен на стабилност на място, спрямо пространство; Пространство: - посоки; - движение, във време; връзка с конкретни обстоятелства; - „практикувано място”; - думата, по време на своето изговаряне, комплексно обвързана с контекст, извън-

речеви жестове и интонация, не просто нормативно значение в речника; - антропологично пространство, живяно, извън геометрично;

Маршрути и карти – начин, по който еволюира способността за представяне на места и пространства;

• художествена измислица – космически кораб, изглежда неподвижен, а не звездите да се разбягват;

• за рибката в аквариум – това е нейния свят; Карта – тотализиращо оплоскостяване на наблюденията, наблюдателя е извън картата; възможна на база на описване на маршрути; най-стари карти – комбинация с маршрути; средновековни – праволинеен пътеводител за поклонници, с предписания и дневници на пътуване; XV-XVII век – картите се освобождават от разказа; „цялост от абстрактни места”, формална, местата са освободени от всякаква вещественост; стари карти – съвкупност от методи за представяне, знаци и



картинки, диви животни, кораби, рисунки на замъци; пречки от всякакъв род – фактическо раздробяване на пространството; модерни карти – собствени места, фон на наложения в пространството ред, всички пространствени преходи са възможни; няма пространственост, която да не е организирана от определянето на граници; - всеки чужд град прилича един с друг за нас; разкази, човешки опит; там, където

разказите изчезват – загуба на пространството; - емоцията за собствения град – скрива проблеми, олющените пейки;

• момента на гледането на новия град – създава представа, разказ у нас; • форми на представяне на града – туристически карти с картинки, модели –

разкази, внасят яснота; абстрактна схема на метрото, обозначаване на станции, представете си, че станциите са обозначени с цифри;

• блоковете комплекс, като дори не са подредени по номерата живописните имена на улици в квартал Лозенец;

Карти: - Преди възможността земята да се гледа от високо – чисто идеологически и

теоретични представи да се изобрази земята в плоскост; - Кръгъл плосък диск, заобиколен от вода, гигантска река, „океан”; едно море в

центъра, свързва нейните части – Европа, Азия и Африка; представяне на центъра на земята – Йерусалим; културни представи – северът е винаги нагоре; на края на Азия (която е нагоре) – рай; полуострови – в правдоподобни криви;

- Нил свършва в митична страна – Нубия, и втората река Нил (може би Конго); Мавритания вместо Либия;

- Английска карта; Париж – единственият град даден в Европа; - Скити – древен номадски народ, и до ден днешен не се знае кой в същност е;

карта с изобразени пояси, изгорена зона и т.н. • Културна представа за център на света, Американски карти; Българска

Гръцка карта; • Север нагоре; продукт на хора от Европа, чувство на превъзходство; • Проекти, в които северът е завъртян; по-добрата посока да е отгоре;

- “U”, universum, свят; обозрителни картини; интересно е, че Тракия присъства на

тази карта; Варвария – като бяла зона, вълни от варвари, които се вливат в Европа; основополагаща точка – изток, изгрев на слънце; край – Индия; Александър Македонски – стигнал до Индия, но се оказало, че това не е края на света; представа, че по която и река да се спусне (Инд), може да се прибере, част от армията му;

- Повечето географи създават карти, четейки текстове, няма единен модел; - Средновековна карта, „Т”, теос, първа буква на бог; с картинки на замъци; - Арабска карта, XV-XVI век; за корабоплаване са нужни точни карти с верни

съотношения; Средиземно море не е в центъра; точни знания за Африка; за хората, за които са осъществявали пътуване е ясно, че Африка и Азия са свързани; Азиатски континент – с острови и архипелази; полуокръжност – никой не е обходил Африка;

- Опити за релеф; преди географски;



Книга „Името ми е червено”, Турски автор, работа на миниатюристи Икона (не е вещ) на божията майка – абстракция, идея; несъвършеното мислене на човек да бъде насочено

• Геометрична представа от ренесанса човек има други възприятия; много други подробности, но за нас ние сме снимали конкретен обект в центъра;

математическо реално, човешко пространство;

• Тунел в Алпите, абсолютно прав, тягостно усещане, все едно пътя изчезва; • Ситуация в която няма горе и долу, в космоса изпитание за възприятията;

Семинар:

• Изложба „Земята от високо”, Бертран, усет на фотографа към природата, намиране на обект, фокусиране; на обикновен филм; подбрани от много снимки;

• Да се научим да гледаме града и да го осмисляме; • Куче с жилетка и джобчета, как си бърка в тях;

Пламена – задръстване на големите европейски градове с хора

– културни и психологически проблеми – стараят се да трансформират средата



• Европа не може да функционира без имигранти, 40 милиона за следващите години, за нежелани професии; Европа пуска само толкова, колкото са й нужни;

• Градовете се задръстват, защото акумулират население; почти няма производство, обслужване; скъп ресторант бързо хранене, нежелано като работа, дупки за имигранти;

• Задръствания по български пътни артерии от турски семейства; • Европа – няма раждаемост, нужда от хора; културно задръстване, общностите

не съжителстват; • Зараждане на квартали със стени, Белфаст; село – установено град –

динамика; разбирателство силно законодателство демокрация; • Гласуват прослойките, които са най-манипулируеми; • Задълбочаване на проблемите – все повече араби, китайци, чернокожи и т.н.; • Потребителско общество, задръстване на чисти територии; други култури,

които са много по-щадящи към земята, но гледат на нас със завист, защото са бедни;

• Висок тон – пречи на другите; в семейството – „глупавият” отвръща с висок

тон, да сваляме тонът постепенно; Гергана – информационно задръстване, не как да намерим информация, а как да се ограничим, отсеем; - случва се студентът да знае повече от учителя; модерни преподаватели – да

дават насоки; - интернет, ограничен брой стойностни неща;

Много измерения на задръстванията и всички имат проявление в града; Задръстване – сложни позиции, разработки; Обширна тема, конкретни насоки Да създадем общ материал, придружен със снимки; всеки си е избрал насока; Снимки – въздействащ подход, мигновено действие, втори начин; Текстове – мудни и бавни, трябва да четем;



Презентация от 2006 год. „Да видим града”, заедно с ЦНИП, Ателие за градска антропология; - Информационна база; - Тезиси: чуждо виждане; преодоляване на еднопланова позиция на урбанизма; да

преодолеем собствения си фокус; град – място на среща; Теми: Градски герои и роли, Природата в града, Лицата на сградите, Улицата, Форма, град и цвят – артистична тема, в страни от антропология; Докъдето поглед стига град, Намигване, Изкушенията на града, Присъствие на изкуството; - Някой от студентите станаха фотографи, благодарение на темата; успех от

първия опит; - Снимката ни дава възможност да „заступорим” живота и да разгледаме детайли;

o цветове от другаде;



22.11.2007 Културна антропология на града теми за архитекти: - Междублокови пространства, война на съседите за тях; - „Записки по българските клозети”; - липса на тоалетни за туристи; спор за тоалетна в двора на църква, „на това свято

място”; - заключените тоалетни в институциите; - Швейцария, на центъра до катедралата – тоалетна като офис, с бюра, телефон и

други удобства; - Сблъсък ориенталско – европейско в София; - сблъсък Азис Бойко Борисов - плакат на неговите задни части;

• Дмитрий Ризоновцев, симулационна игра на тема задръстване; Тоалетни културна представа, маркиране на срамна, лоша функция;

Табуирано пространство, крие рискове; сблъсък на външен човек с българската реалност; културен шок,

„тоалетна с дупка”, липса на тоалетна хартия; предвиждане на тази човешка функция, като урбанизъм и архитектура, комфорт; Социално конструиране на пространството Социумът и неговата „черупка” – посоки на зависимост и конфликт - хуманитарна интерпретация на проблемите на града; противопоставяне

пространствена черупка социум; - не трябва да смесваме двете посоки;

• подчиняване на завареното положение на рационална схема; градът не е самодостатъчна реалност;

• особена организация на социален живот – разгръща се външно в пространството;

- социална история на общността, която населява града; - социум – живо тяло на града; материално пространство – неговата черупка; - история, типология, класификация на външните форми; сходства в социалните

практики на общността създала тези форми; влияние в двете посоки социум черупка; властови ресурс – урбанистът често действа технически – свеждайки до еднопланови отношения; • социално конструиране – в няколко отношения;

- „практикувано място” – различни социални групи, възрастова, етническа типология;

- „по-дълго живяно” пространство – носи в себе си „външни белези” на особени употреби – „търсени” и разчитани; случай на наложителна промяна; след рационализация, реконструкция – хората помнят мястото с това име;

- събирателен образ на града – опит на обитатели; • Рационална организация изхождаща от определен вид управленска идеология

– издигане / омаловажаване на пространства, символично; Пример: София след освобождението и новият поглед към джамиите; - Промяна на предназначение, заобикаляне и задушаване с нови сгради или

просто един паметник на културата да бъде оставен на саморазруха;



• Естествено, спонтанно зониране на града на места за обитаване, вид ползване; преди планиране, освобождението – отделни махали и пазари, чаршии – където хората се срещат;

• отношение на джамията, подтисната от модерната сграда на банката от 30-те; - Царево, Ахтопол – изцяло гръцки селища, Несебър, Созопол – голям процент;

двустранни спогодби за преселване; Захарна фабрика, тези под Княжево – бежански квартали от Македония;

- Съвременен град – постоянно руши тази структура, включително със средства на планиране;

- Панелни комплекси – стремят се да разрушат естественото социално членение; управляван от комунистическата държава процес на приток на хора от село; планово обезличаване на селото – стремеж към частна собственост, връзка със земята; нужда, бърза, от жилища; отразява идеология, че няма съществени класови различия; система на оценка за придобиване на жилище – жилищна нужда; произволно групиране на хора в заводски произведени жилища, без въобще да се оценява социален статус; номадски племена – роми; конфликти; смесване на университетски преподаватели + работници + етнически групи – унищожава възможност за създаване на микрообщности, домът се превърна в крепост, не познаваме и не желаем да контактуваме със съседите; общи части – безлични, прояви на вандализъм и насилие към тях; управленска идеология – принудено обитаване на обща среда – последици и до днес, въпреки навлезлите пазарни отношения; проблеми, ще се задълбочават, особено извън София (шарени от остъкления сгради, различни топлоизолации и т.н., но със сравнително поддържани общи части; високите цени пораждат отношение и стандарт); праобраз на жилищен комплекс – блокове за специфични дейности – миньорски, заводски жилища, изоставени апартаменти, вандализъм, криминогенна среда;

Дискусия: - Карлово, много по-умерена жилищна политика, жилищни кооперации – общо

изграждане, въпреки икономически проблеми, неясно бъдеще на танкова бригада, запазили са човешки образ, само по 5-6 апартамента, поддържани градинки; но и там има няколко панелни блокове;

- Главно големите градове са жертва на панелна експанзия; - Отношения в общността – много добре се отразяват в образа на средата; - Криза на общностни отношения в България; - Спонтанно изявяване на части, сегменти от града, в които личат социални

разлики; - Села под Витоша – бедни до 60-те; главно са снабдявали София с дърва; сега –

парадоксално съжителство на стари къщи, които изглеждат ужасно и нови палати зад огромна стена;

o недовършена триетажна къща, която има свинеферма в двора; o снимки от нощна София критики към Ларгото (бивша търговска

улица); обемите и гранитът не тежат толкова много; сграда на Военния клуб, ресторант на хотел България;

o дворецът и разрушаване на градинката му. (следва: Три нива на конструиране на пространството, проф. Александров, различен подход)



Семинар: Владо, разлика между духовно – душевно – и т.н. задръстване;

• София е проектирана с изключително гъста трамвайна мрежа; демонтиране, започнало още през 30-те, с оглед на нова стратегия, тролеи (аварии);

• 1901 год., първи автомобил на Цар Фердинанд; • Икономически загуби от задръствания; • Младост 3,4 – не са добре градоустройствено стиковани, за Кремиковци,

строени на парче за 5 години, не са обвързани с центъра; • Периферни оси на планираното метро – надземна линия, премахнати часи в

Дружба; • Прогнози, преди 20 години се чакаше по 5-7 години за автомобил, така че не е

било възможно да се направи прогноза за днешното положение;



29.11.2007 Културна антропология на града Впечатления от ситуационна игра на I-ви курс урбанизъм: Спонтанен подреден град

Въпрос за избор на град: от първите студенти урбанизъм, повечето избират подреденият, като през годините постепенно намаляват и за първа година (пета под ред) надделяват тези, избрали спонтанния; Избор на град ако трябва да отглеждаме децата си в него: повечето си сменят мнението; мое мнение – не мога категорично да кажа кой ми харесва, на времето съм предпочел този, който съм строил; и двата носят черти и на другия – творчество в подредения и факта, че студентите са се съобразявали един с друг;

• Въпрос за запомнящия се облик на сградите в спонтанния; пример с кабинета на главния секретар на ЦК на БКП и мястото му сега, апартамент, който се дели с някой друг (табела: „звъни два пъти на вратата…”);

Характерни черти на двата града: - и двата нямат гета, но в спонтанния са отделени сгради за бедни, като

развлеченията са около тях (детски площадки, виенско колело) и богаташки затворени къщи;

- подреденият е с добре организиран транспорт, улици и включва всички аспекти на човешкия живот – кина, театри и т.н., докато спонтанният е с две спирки на метрото в двата края, без никаква връзка, разхвърляни улици, с много по-малко обществени сгради, с една огромна болница (за която се подозира, че всъщност е публичен дом), едно кметство и много банки срещу нея; незнайно защо публичният дом в подреденият град е с формата на пентагон;

- въпрос дали и кога избираме жилище; - динамика на „пришълци”, новодошлите за едно място и културното

разнообразие, което внасят; - процент на собственост върху жилищата у нас (95%) и в чужбина (30%); тази

статистика е от части неточна, в чужбина много хора целенасочено не закупуват апартаменти в центъра, защото желаят къща в покрайнините; у нас много хора в същност не притежават лично жилището, в което живеят;

- бум на строителство и цени, кредити, наеми.



Културна антропология на града - хората носят силови линии; спазване на дистанция; езикът на тялото; северните

народи са по-сдържани, докато южните говорят от по-близко разстояние и с много жестове; конфигурацията в залата, сравнена с това как бихме се разположили на поляна;

Основни постановки: - дистанции: интимна, аз, 1 м, в това пространство влизането на друг човек се

санкционира, разстоянието на ръцете, от към гърба е по-късо; трамвай, около час, повече психологически удар;

- 1-3 м, пространство на съвместна, обща дейност, протегнати две ръце; стая; - 3-9 м, общата работа в по-голяма група, нашата работа – лекция; дневна; зали;

офиси; - 9-24 м, ширина на улица с човешки мащаб, да може да бъде разпознат,

пространство на лекционна зала, театър; има камерни зали по 9 м в предната група; ширина на социализирана улица, хората се различават едни други, като урбанисти да се стремим да я запазваме;

- 24-135 м – разпознава се тяло и дейност на човека, но не и неговото лице, площади, спорт; футболно игрище:

- 135 -1 200 м – разпознава се човешкият силует, граница на зрително

съществуване на градът; - някой култури са развили викане, говорене отдалече; - 1 200 - 4 500 м – разпознава се силуета на града, линия на хоризонта, при 1,60 м

височина на човек, земен радиус;

- пътуване със самолет, над 3 500 м не се различава нищо; - трети фактор – острота на зрение; - пространството, градът не е едномерно, евклидово; - северен / южен дипломат, обиколили залата, защото южният все настъпвал,

близък контакт при говорене; - книга „Езикът на тялото”, знаците се разбират по различен начин; поклащане на

глава на обратно; - градско пространство – изтъкано от хора, които изпращат сигнали, послания,

комуникации; Трите типа пространства: - аз, моята стая; пространство по свой облик и подобие; вещи около нас, с които го



заграждаме; o разхвърляните стаи са женски; мъжкото зрение е по-насочено, не може да

върши повече неща, ловец, докато жената е пазила пещерата, периферно зрение;

- Източни народи, способност да живеят на тесни пространства, хотели със стаи

2x1x1 м; - Различните култури имат различно отношение към пространството; апартаменти

по 15 м²; - Да не прекаляваме с общи пространства, мода с преливащи пространства; - Пространството Ние, Домът – холът, огнище; съвременните комуникации

променят това пространство, телевизор; камина силно характерно за английски къщи и дневната обърната към входа, и сувенири над камината (сцена от музей, където телевизорът е в камината и показва огън);

- Пространството Те; външно, улица, хора, които не са от нашето обкръжение; - Тази триада може да бъде повдигната по-нагоре; Аз – къща; Ние – квартал; Те –

градът; - Защо циганите не могат да живеят в блок – цялото пространство за тях е Ние; - Стълбищата са в ужасно състояние, но вътре е друго; дистанция Ние – Те; - За някой от цигани – недопустимо II-ри етаж, някой да ти ходи над главата; - Културен шок, ако затворим номадите в бетонни стени; - Провокации, музей в центъра на площад, излизаме директно от асансьора на

VI-ти етаж на място със стъклен под и парапет; - Пространство, което е живо, да виждаме връзките; всяка човешка дейност –

пространствена организация; пространството на лекция, купон, селска седянка, църковен ритуал, нартекс, нартика – преддверие, в което човек се откъсва от ежедневието, околния свят, джамии – двор с чешма, където човек се събува; пространство за шествие, олтар или под купола, абсида, място, в което може да влиза само свещеник, не може жени; джамии – гледат към мека; грешки – църквата не е стая с прозорци; прозорците са горе, нависоко; липсва тази

триделност на откъсване от околния свят; Тази последователност присъства и в Египетския храм; Тухли, бетон – да съответстват на християнска идеология;

- Първи проект за църква на Ванга в Рупите: осмоъгълник, който присъства в исляма; проектът е изоставен, Богдан Томалевски преработва сградата; икони на Светлин Русев, които са „по-модерни”;

- Армия – отнемане на личното пространство – постригване и униформа; леглата се оправят по точен ред, опъва се канап всички да са подчинени на общ механизъм еднакви апартаменти в комплексите психологически последици, но човек се оказа много жилав, приспособи средата;

- Архитектурен елемент, стълба; прозорец прозорец на възрожденски къщи – комуникация;

- Канцелария на Хитлер, дълги коридори и той е стоял нависоко; - У дома и стените помагат, преговори в нашия офис и при другата страна;



- Асансьори, първи – по средата на стълбата, социални, не откъсват човек; нови технологични асансьори (машинна кутия), при които не е мислено за психология

o пътуване с непознати; с хора, които мразим; o открит, стъклен, на фасадата; самото изкачване става

преживяване; o има много екшъни построени на асансьора;

- Комини, хора, които скачат, облаци, перспектива на основата: усещане, че комина пада;

- London Eye; ефирно, като велосипедно колело, но не виси само на оста си, лагери в основата;

- Map, The World according to America; - Картини на Мелников; - Проект за Червения площад и социалната йерархия, която се вижда при

манифестация; - Снимки only in Bulgaria (снимка 2034); - Културен център – машина, комуникация извадена навън, не е завършена,

непрекъснато се променя; срещу мнението на нашите архитекти участвали в конкурса, че всички функции трябва да се сглобят;

- Проекти на Алберт Шпеер, преустройство на Берлин; Огромна зала, касетиран купол; Дома на народите;

Анализ за практика: ние или да консултираме някой дали да закупи имот в този квартал; до колко този квартал е примамлив за живеене; Анализ по следните показатели в три степени – Добро, Нулево, Лошо; по наша преценка: - състояние на сградите; - екологични качества на средата; зелена система, въздух, чистота, други

замърсители; - градоустройствени качества на средата; отношение застроени : не застроени

обеми, пешеходни пространства; - наличие на обществено обслужване; - достъпност, до колко лесно се влиза и излиза, с велосипед, автомобил, градски

транспорт; - естетически качества; - социални, културни качества; до колко тази среда е създала социална общност; - сигурност; - инфраструктура - и др. Схеми и да оцветим частите на квартала по тези три степени; синтезна оценка, но не проста сума; - Добре е анализът да се придружава със снимки; Въпрос за есе: „Кога ще спре София?”



13.12.2007 Културна антропология на града 20.12.2007 – Симулационна игра на тема: „Задръстването”; - теми – моят дом е / не е моята крепост (за архитекти); Трите характерни периода в развитието на човешката околна среда - семеен обяд и семейна вечеря, събират се всички, само функционален процес,

хранене, изпълнен със социално съдържание; случва се все по-рядко в съвременното общество; много социализираща дейност, не можем да си представим, че 4-5 човека ще се хранят с гръб един към друг;

- сравнение, преди сега, танци (по двойки, разпаднало се), купони (на обща трапеза, свободно);

I. Доиндустриална епоха – градът е черупка, архитектът е занаятчия или

художник; архитектурната среда е естествено продължение на човешката дейност; естествени материали, близко нахождение; типови планови схеми; гилдии, касти – предаване по поколения, сгради по утвърдени традиции; установени стереотипи; всяка сграда се е нагаждала към съществуващите, градът е нараствал постепенно; не са спазвани специални правила; богатство на околната среда, различни образи, но с малко изразни средства, материали;

- образът се е формирал много дълго, с хилядолетия; - макар и много близко една с друга, всяка къща си има своя хубава гледка; - стремеж на българина към промяна на своето жилище, среда; • до преди 20 години – архитектурният план е бил само документ, всеки си е

строил както си знае, без никакво съответствие; • градът се е развивал бавно като черупка на охлюв; вписан хилядолетен

социален живот – църкви, площади; - Копривщица – чешми с ниско корито и чучур, и пейка срещу всяка чешма; малко

театрално пространство; социалният смисъл на този архитектурен елемент, момците причакват момите;

- Съучастие между общество и художник, когато във Флоренция трябва да се

направи корниз на важна фасада – макет и хората се изказват.

II. Индустриална епоха – машини, масова и евтина продукция, транспорт, концентрация на труда = ефективност;

- градът става място на струпване на много хора, по друг начин да се планират; градовете са машини, които бурни израстват;

- края на XVIII век – началото на XIX век, продават се деца в Лондон за чистене на комини, като едно дете траело 1-2 комина;

- архитектът е дистанциран от своето произведение, функционализъм; последен тласък към украшения, детайли на сградите;

- функцията разчленява пространството на отделни блокове; строи се, живее се серийно, типизиране; проектира се за стандартна човекоединица; архитектът се превръща в инженер на тази машина;

- Льо Корбоазие – „Домът е машина за живеене” (в контекст, че домът трябва да



удовлетворява всички човешки потребности); схеми – къщата се отърсва от архитектурни елементи, повдигната на колони за да се освободи земята отдолу, скатният покрив се заменя с плосък за да се ползва;

- по същия начин, рационално, за брой жители се изграждат и градовете; - жилищни блокове – сандъци без вход, покрив и т.н., хората по насипен начин

попадат там; - в България – дават ни жилище, чакаме да ни бутнат (не строим си жилище,

отчуждение); - продукция на домостроителни комбинати

- Модулор на Льо Корбоазие, човек с изправена ръка,

цифрите не са кръгли, с цифри след запетаята; сложността на човека сведена към метрична система абстрактна система;

- по-популярни мерки – свързани с човешкото тяло – пръст, педя, лакът, стъпка и т.н. органична система;

- размер на различните инструменти, според начина, по който работим с тях; големината на GSM-а може да се свие и още, но е около големината на китката – съизмеримост с човешкото тяло;

- техницизъм, индустриално строителство – в разрив с човешката индивидуалност;

проектантска калкулация за човекоединица; - пространството се свежда в труд-отдих-обитаване; човешките отношения се



свеждат до основни; счита се, че необходимото е достатъчно; - простота и в естетика въздействие на човек върху средата, израз на

отношението му; - графити по стените, реакция, стремеж за усвояване на средата; остъкляване на

балкони; човек в панелен блок, който е боядисал до там, до където му стига ръката;

- Очовечаване на средата; - един клас, който си украсява стаята и след това дори големите ученици пазят

чисто; - Функционализмът стига до там, че отчуждава човек от средата

постмодернизъм обръщане към човека; реакция и в професионалните среди; Постмодернизъм – емоционалното стои на първо място; обръщане към миналото, форми, елементи; еклектика, което съвкупно води до:

III. Постмодернизъм: - човешко преживяване в средата, не е само за функционални действия; - градът е жив организъм; - архитектите и урбанистите задават форми на човешко общуване, но

съвременната архитектура не може да се откаже от рационалната страна на въпроса;

- културни и знакови форми; - хуманизъм, социология, психология; - свобода и отвореност на проектите – обитателите да могат да променят средата;

„Клиентът винаги има право” според арх. Павел Попов архитектът създава културния пласт и човек не може да пипа нищо;

- арх. Цветана Нинова, автор на ж.к. Белите Брези, възмутена, че балконите се остъкляват и то по различен начин;

- Гъвкавост и мобилност на средата; • Архитектът – инициатор на общуване, при създаването на средата; • Серия от снимки: Революция на партерните етажи при демокрацията - най-важното ниво на града (човек не ходи по покривите) – партерното; почти не

съществува в жилищните комплекси; архитектите се досещат по-късно, в последните построени блокове;

- усвояване на една от частите при двустранни входове; - „мазегинчета” – чисто българско явление.



20.12.2007 Културна антропология на града 10-те риска пред Българските градове, хоризонт около 50 години: - задръстване; - демографски промени; - презастрояване и обезлюдяване;

| | големи градове Радомир, празни блокове, на които липсват и черчеветата Опозицията природа – град - съвременни градове – пространства на човешко съжителство, „подчинена”

природа – нейната стихийност; - технологична цивилизация, от около два века – контрол, сигурност над

природата; - културна, социална среда, втора природа; - целостта на природата като система е несъвместима с наложения от човека ред; - градовете са зависими от ресурси, извън локалния мащаб; - нарушен баланс при стихийно разрастване, парчета „ничия” природа; - природата е деградирала до пустош – обидно както за природата, така и за

социалността; - Човекът е природно и културно същество – качество на живот; - Природата може да съществува само като обгрижвана в града; - Среща на природата с културата – градски паркове и градини; „Еволюция” на

тези пространства, продукт на аристократично отношение към природата, сега – наличие и грижа за паркове, културно явление;

- Уважение към природата, съжителство и разбирателство.

• парчета керемиди, телена мрежа, защото мазилката от кал е тежка; това е била женска работа; оборски кравешки тор – антисептична добавка, да не се въдят буболечки;

• градът вкарва природата в своята рамка и я контролира; • градът селото | | къщите са плътно една до друга, тротоарите са настлани с плочки

къщите са потопени сред природата, грижата за природата е начин за препитание, тротоарите са с трева

полюси , преходни форми; градове,

които са по-големи села; • осъзнаване, че природата е с ограничен капацитет; • градовете, които строим сега са извън естествения природен цикъл,

„саморазрушаващата” се архитектура, това съществува в селото, една къща, необитаема, изчезва за 4-5 години, кирпичени къщи; Швейцарски изследователски екип – къща от вестници и тръстиков покрив;

• сградите съзнателно трябва да бъдат разрушавани, опасни предварително-напрегнати сгради, ядрени централи и т.н.;

• опасности от природата от технологична структура на града – асансьори, тунели;

• античен мит за Антей и Херкулес – вдигнал го е във въздуха и го е победил (спрял е да черпи сили);



• няма нищо по-тъжно от една необитавана къща; Снимки от: - Село, хълмист терен, ветрозащитни пояси от 50-те, засадени дървета,

характерни дълги къщи, турско село; сгради за стопанска дейност около къщата, които създават особена атмосфера;

- Хотел на заможен турчин;

Сградите от периода на 30-те – 50-те години си отиват, а от тях има какво да се вземе - декоративни елементи, циментови блокчета по ограда - Снимки от Франция, паркове около извънградски вили,

замъци, които водят началото си от Италия; Нов вид аристократично обитаване; Замъци по река Луара;

- Четири основни видове паркове – Френски (Италиански), Английски, Китайски и Японски;

- Градините на Париж; • селска градина, билки и подправки, в обслужващата част на замъка; • елемент лабиринт; • водосток, фонтан (всъщност от арабите); • Италиански – много по-малки градини, много по-нагъсто с декоративни

елементи и дърветата някак си оставени по-свободно, неподстригани; • Английски парк – природата е оставена свободно да се развива, малко

архитектурни елементи; • Японска градина – някак си „умалена” природа, трябва да присъстват четирите

основни елемента; - Средиземноморски видове в сандъци, за да бъдат прибрани през зимата; - Пясъчни алеи на старите дворци - Париж има много гробища, които приличат на паркове; - Градините в Дефанс; • тревата не расте, освен на предназначените за това места.

cultural anthropology

Education