1

ВЪРБАН САВОВ

Дипломна работа и бакалавърска теза: подготовка, оформяне, защита

София, 2007

2

Учебното пособие е предназначено за студенти, завършващи бакалавърска и магистърска степен на обучение във висшето училище. Разглеждат се отделните стадии на предварителния процес по подготовка на дипломна работа (бакалавърска теза): избор на научно направление, тема, катедра (магистратура), научен ръководител. Посочени са особеностите и етапите на подготовка, провеждане, обсъждането на резултатите, цялостното оформяне и представяне на това първо научно изследване по специалноста. Дадените препоръки са резултат от дългогодишния педагогичен опит и научното ръководство на автора. Основно тези въпроси са представени и насочени преди всичко към спецификата за природните факултети, в които с дипломни работи и бакалавърски тези се завършват съответните степени на висше образование.

3

СЪДЪРЖАНИЕ:

ВЪВЕДЕНИЕ

Защо и за кого е написано това 1. ДИПЛОМНА РАБОТА

1.1.Какво представлява дипломната работа 8 1.2. Какво означава да се направи дипломна работа 9 1.3. Дипломната работа, научният ръководител, общи изисквания, цел 10

1.3.1. Кога да започнем нашата дипломна работа 10 1.3.2. Кой е научният ръководител 10 1.3.3. Какво прави ръководителят 11 1.3.4. От какъв тип може да бъде дипломната работа. Видове дипломни работи 12 1.3.5. Общи изисквания към дипломната работа 13

1.3.6. Цел на дипломната работа 13

1.4. Подготвителният етап по подготовката 14

1.4.1. Как да изберем темата на дипломната работа 14 1.4.2. Планиране на дипломната работа 16

1.4.3. Библиографично търсене на литературните източници

по темата 17

1.5. Написване на дипломната работа 18

1.5.1. Общи принципи на построяване на текста (и отново към планиране) 18

1.5.2. Методика на изложение на съдържанието и стилистика на дипломната работа. Академичен етикет 19

4

1.5.3. Рубрикация на текста 21

1.5.4. Стилът на дипломната работа 22

1.5.5. Принципът на точност на научната реч 23

1.6. Как да напишем нашата дипломна работа 24

1.6.1. Елементи на структурата 24

1.6.2. Заглавната (титулната) страница 25

1.6.3. Съдържание 25

1.6.4. Изброяване на условните означения (Списък на съкращенията) 26

1.6.5. Как да напишем въведението (уводът) 26

1.6.6. Основната част на работата (обзор на литературата, собствени резултати и обсъждането им) 30

1.6.7. Обзор на научната литература 31

1.6.8. Материали и методи на изследване 32 1.7. Откъде и с какво да започнем 36

1.7.1. Разделяне на дипломната работа на отделни “блокове” 36

1.7.2. Подготовка на илюстрациите на получения материал 37

1.7.2.1. Графики(фигури) 37 1.7.2.2. Запис на прибора (trace) 40 1.7.2.3. Блок-схеми 41 1.7.2.4. Поясняващи схеми 41 1.7.2.5. Рисунки 42 1.7.2.6. Подготовка на таблици 43 1.7.2.7. Текстови пояснения към фигурите или таблицата 44

1.8. Резултати и тяхното обсъждане 45

1.8.1. Въвеждащата (уводната) фраза 46 1.8.2. Какво е известно по въпроса 46

5

1.8.3. Кое е неизвестно и защо 47 1.8.4.Нашата основна задача 47 1.8.5. Какво сме правили 47

1.8.6. Какво виждаме от представените резултати 48

1.8.7. Какво би означавало това 48

1.8.8. Правим равносметка на извършеното 48

1.8.9. Компютърни програми 49

1.9.Заключение и изводи 50

1.10. Списък на литературата (Библиографски опис) 52

1.11. Приноси, приложения 54

1.12. Оформяне на дипломната работа 55

1.12.1. Правила за оформянето на дипломна работа (общи изисквания) 55

1.12.2. Текстът на дипломната работа 55

1.12.3. Номериране 56

1.12.4. Как да оформим илюстративния материал 56

1.12.5. Цитиране и академична етика 59

1.12.6. Как трябва да изглежда готовата дипломна работа 60

1.12.7. Комплектоване (събиране) на дипломната работа 60

1.12.8. Благодарности 61

1.13. Как протича защитата на дипломна работа 61

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 63

ДИПЛОМНА РАБОТА

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 65 РЕЦЕНЗИЯ

6

2. БАКАЛАВЪРСКА ТЕЗА 67 2.1. Какво е нужно да знаем за нашата бакалавърска теза 67

2.2. Видове бакалавърски тези 67

2.3. Какво представлява реферативната бакалавърска теза 68

2.4. Общи изисквания към бакалавърската теза 69

2.5. Как изглежда готовата бакалавърска теза 70 2.6. Структура на бакалавърската теза 70 1.7. Методика на работата по бакалавърската теза 71

3. РЕЗЮМЕ (абстракт) 73 3.1. Какво представлява резюмето 73 3.2. Какво съдържа и отразява резюмето 73 3.3. Ключови думи (key words) 74 3.4. Класификационен номер на резюмето 75

И накрая няколко препоръки 76

7

ВЪВЕДЕНИЕ Защо и за кого е написано това Много често студентите, когато описват своите първи експерименти въздъхват тежко пред белия лист и слушаме: “По-приятно ми е да работя в лабораторията, отколкото да пиша бакалавърска теза (или дипломна работа)!” Естествено и за това са нужни знания и опит, които могат да се усвоят, защото това винаги е необходимо, ще съпътства и ще бъде една основна част от нашата работа като студенти, докторанти и научни работници. От друга страна, всяка учебна година студентите, завършващите своята образователна степен като бакалаври и магистри, отново се обръщат със същите въпроси за помощ, инструкции и т.н. към своите преподаватели, които многократно обясняват, повтарят, разясняват най-общите методични положения за това “как да напишем”, “как да оформим” и “как да представим” първите си научни изследвания. Това е неделима част от обучението в университетското образование, която е не по-малко важна за изграждането на младия специалист. Не мога да забравя много ценните методични лекциите на проф. Б.Н. Тарусов за нас аспирантите в Московския държавен университет “М.В.Ломоносов” как да подготвим първите си статии и кандидатските си дисертации. По-късно неговият ученик академик Ю.А. Владимиров (Руски медицински университет “Н.И. Пирогов”) всяка година изнасяше лекции пред преподаватели, аспиранти и дипломанти как да подготвим, напишем и оформим нашата дипломна работа, статия и дисертация. Тези ценни съвети в значителна степен ни помогнаха в първите стъпки в науката. Добре и широко известно у нас е пособието на световноизвестния писател, Умберто Еко, авторът на “Името на розата” – “ Как се пише дипломна работа” (1977) (ИК “А. Панов”, С., 1999). Тази книга има над 15 издания през последните двадесет години в чужбина, но тя е адресирана преди всичко към студентите от хуманитарните факултети на университета. Това е и причината за личната мотивация да се заема с тази задача и да направя опит да се опишат основните страни на началото на творческия процес в университета. Разбира се за това не съществуват строго регламентирани права, а има много варианти, различни подходи и етапи при оформянето на научния ръкопис, подготовката му за отпечатване и неговото представяне. Но нашата единствена цел като преподаватели в университета е винаги да оказваме помощ в обучението, изграждането и възпитанието на студентите и да насочваме постоянно вниманието им към тази част от трудния за всеки от нас процес на научно творчество.

В.Савов

8

1. ДИПЛОМНА РАБОТА 1.1. Какво представлява дипломната работа

Дипломната работа е едноличен ръкопис на студента, научно-квалификационна работа, съдържаща съвкупност от нови научни резултати и положения, получени под ръководството на научен ръководител и предлагани от автора (студента) за защита на магистърска степен. В нея получените теоритични и експериментални данни трябва да са представени с вътрешно единство и обща логична структура, да подчертават и свидетелстват за личното участие на автора в разработването на дадената тема. Дипломната работа следва един точно определен модел, в който е събран дестилат от данни и опит, от които може да се отделят няколко конкретни неща.

Като дипломна работа разбираме от една страна първото научно изследване, което се извършва от студента в заключителния стадий при завършване на магистърската степен и от друга - оформянето на резултата от това изследване. Това е ръкописът, в който студентът разработва даден проблем или задача от научната дисциплина, по която се обучава, под ръководството на научен ръководител. Съгласно Закона за висшето образование, успешната защита на дипломна работа (или писменият държавен изпит) е необходима, за завършване на магистърската степен на обучение във висшето училище. Защитата се провежда пред Държавна изпитна комисия, определена със заповед на Ректора на Университета, след семестриалното завършване на магистърската степен. За тази цел, студентът предварително представя академична справка за успешно положени семестриални изпити от учебния план за съответната магистратура. Както посочихме, това първо научно изследване се разработва под ръководството на научен ръководител (или научен консултант), който може да бъде преподавател, хабилитирано лице или асистент (научен сътрудник) с научна степен. Предварително темата на дипломната работа се обсъжда и утвърждава от съответната катедра, или Съвета на магистратурата обикновено след първия или втория семестър на магистърската степен. Подходящо е актуалността на разглеждания проблем, обзорът по темата на дипломната работа, целите и задачите на планираното изследване да се докладват и обсъждат пред научния семинар на катедрата или в магистратурата. Като краен резултат, защитената дипломна работа и получената диплома за висше образование дават право за упражняване на специалноста, т.е. тя става “пътния лист” в живота на младия специалист.

9

1.2. Какво означава да се направи дипломна работа Първоначално се определя темата на дипломната работа. Вторият етап от нашата работа е да се намерят, уточнят и анализират литературните източници по темата. След това е необходимо да се усвоят методите на изследване и да се пристъпи към експеримента. Следва анализиране и обсъждане на получените резултати от изследването. И накрая в заключителния етап се правят съответните изводи. На пръв поглед всичко е достатъчно ясно, но всеки един етап е свързан с моногобройни въпроси: как? по какъв начин? а защо? и т.н., т.е. остават много въпросителни и неизяснени подробности. Но когато започваме да пишем и подготвяме дипломната си работа, ние придобиваме особено ценен опит за изясняване и ясно изразяване на личната гледна точка по дадения проблем, който се натрупва по време на изследването. Самият текст, подреждането на материала, окончателното оформяне на дипломната работа, подготовката и представянето, са може би най-ценното и важно за студента, защото той вече има методологичен опит за извършване на научна работа, на нещо с обществено и професионално значение. И фактически не е толкова важна самата тема, която ние разработваме, а много по-съществен е опитът, който придобиваме от работата си по дадената тема. Първоначалните изисквания за дипломна работа предполагат темата да бъде ясно очертана, всички материали по нея да бъдат достъпни и разбираеми за дипломанта, а подготовката да се осъществи в рамките на предвиденото време в учебния план. В бъдеще ще можем да научим и да правим по-големи неща, но начинът, по който ще работим, винаги ще зависи и от начина, по който сме се учили как да го правим. И дипломната работа ще остане за нас основният отпечатък, първият научен труд в бъдещата професия. Това е съществен аргумент за това, че темата е второстепенна по отношение на метода на работа и натрупания опит. Да не забравяме, че с времето нашата тема няма да бъде толкова актуална и полезна, защото науката постоянно се развива, но за нас като трайна основа остава обучението в методологичния подход и опитът ни за разработване на различни проблеми в специалноста.

10

1.3. Дипломната работа, научният ръководител, общи изисквания, цел 1.3.1. Кога да започнем нашата дипломна работа Това е първият логичен въпрос, който студентът обикновено си поставя. Личният опит ни насочва към отговора: колкото по-рано, толкова по-добре. Определено нашата насоченост към дадено по-тясно научно направление от специалноста се очертава още в бакалавърската степен, но постъпвайки в магистратура и от първите курсове по специалноста вече е по-ясна нашата насоченост към темата. Внимавайте да не изберете тема над своите възможности, за да не се разочаровате, да не се почувствате нереализирани и да не можете в срок да се дипломирате, което за съжаление често се случва. Ето защо, може да започнете работа по дипломната теза веднага с постъпването си в магистърската степен на обучение. Препоръчително е да изберете и подходящите специализиращи курсове, които да бъдат свързани с избраната тема. Това ще помогне съществено за вашата подготовка и ще се запознаете по-подробно с интересуващите въпроси. Сега е време и да започнете обсъждане на темата с научния ръководител. 1.3.2. Кой е научният ръководител За дипломанта той е “учителя в науката”, “гуру в пътеката на познанието”, с който обсъждаме не само темата на дипломната си работа, съставяме плана за бъдещото научно изследване, човекът, който ни запознава се с методите на теоритична и експериментална работа, с когото постоянно беседваме, дискутираме по получените резултати, възникналите идеи, хипотези, правим съвместно изводи и т.н. В тесен контакт с него преминаваме нашите упражнения по научна комуникативност, тъй като той е единственият компетентен слушател по време на нашата работа. Много често темата на дипломната работа е подсказана от самия научен ръководител. Преподавателите имат дългогодишен опит и следват за това най-често два критерия. Те ни насочват към тема, която познават много добре или вече са работили по нея и по която по-лесно биха могли да напътстват дипломанта или към тема, която не познават достатъчно добре, но проявяват определен интерес към нея и биха искали да научат нещо повече и желаят да работят по нея. Това са двата пътя, единият “утъпкан” от други изследователи и по-трудният – непознат и в известна степен рисков. Третият вариант е включването на дипломанта в работен колектив за по-широко научно

11

изследване. Това е база за по-интензивна работа с богат изходен материал и възможност за съвместна научна публикация. Естествено това би било по-лесно, но и тук може да научим много повече от другите колеги от колектива, с които работим съвместно. В този случай ще имаме повече консултанти и помощници. Тогава може да бъдат получени и по-съществени резултати по дадената тема. Когато студентът се обръща към определен преподавател, той вече е чувал коментарии за него от свои колеги, завършили дипломанти, докторанти или го познава като преподавател и лектор в основните курсове, което му помага в избора и при съставянето на лично мнение за неговата квалификация, научните проблеми, по които той работи и за неговата коректност. Да не забравяме, че ние ще сме с него от началото до завършването на магистърската степен, т.е. до защитата на дипломната работа. Искам да обърна внимание на един немаловажен въпрос “ще можем ли да комуникираме добре с него?”, за да можем да работим заедно. За ръководители на дипломните си работи е добре да изберем най-квалифицираните преподаватели от факултета, а така и научни сътрудници и висококвалифицирани специалисти от държавни учреждения, предприятия, лечебни заведения и др. Нека в своя научен ръководител да виждаме и себе си като бъдещи специалисти. Да не забравяме, че в известна степен ще приемем и неговия стил на работа. 1.3.3. Какво прави ръководителят Ръководителят на дипломната работа:

• дава темата на дипломната работа и предлага примерния план (включващ теоритично или експериментално изследване);

• съвместно със студента разработва работния план на дипломната работа и календарния график за нейното изпълнение;

• препоръчва на дипломанта необходимата литература, справочници и други източници на информация по темата;

• задължително изисква и следи за включването и изучаването на оригинална литература на чужди езици;

• провежда систематични консултации с дипломанта, предвидени с времето и програмата на съответния преподавател;

• контролира изпълнението на работата на дипломанта; • проверява оформянето и представянето на получените резултати. Ако е необходимо съответната катедра или магистратура може да покани и утвърди консултанти по дипломната работа (или по отделни раздели). Като такива могат да бъдат привличани преподаватели от учебните заведения, а така също

12

научни сътрудници и висококвалифицирани специалисти от научни институти. Консултантите проверяват съответната част от дипломната работа и също се подписват на заглавната страница след научния ръководител.

1.3.4. От какъв тип може да бъде дипломната работа. Видове дипломни работи

В дипломни работи, които са с приложен характер се дават основно сведения за практическото използване на получените резултати, а в работи с теоритично значение – препоръки за използването на получените изводи с фундаментален характер за даденото научно направление.

Дипломната работа може да има компилативен характер, а така и бъде от смесен тип. В компилативната дипломна работа студентът прави критична оценка върху научните публикации по дадената тема. Този анализ трябва да бъде точен, ясен и достъпен, като се прави ясно разграничаване по позиции на различни гледни точки, хипотези и подходи за решаване на отделни въпроси по основния проблем. Това не е само информативно и документално предаване на събрани научни трудове, а в същност аналитичен обзор по темата (реферативен тип). Такъв тип дипломна работа е подходяща документална база за една бъдеща докторантура, в която направените изводи, могат да бъдат основа, както за обосноваване на целта на една докторска дисертация, а така също и за определяне на експерименталните задачи за разкриване на дадена цел на изследване.

Теоритичната и експериментална дипломни работи са от изследователски тип. В тях се поставят определени задачи, които се решават самостоятелно или в сътрудничество с колеги, под ръководството на научния ръководител (или консултанта). При изпълнението на изследователската работа е необходима по-голямо научна зрялост, по-висока професионална квалификация, конкретни експериментални умения и способности на студента за такъв тип работа. Обикновено тя изисква повече време за подготовка, съпътствана е винаги от рискови моменти и е свързана с възможностите на наличната експериментална база за провеждане на планираните изследвания. И да не забравяме, че дипломната работа е първото самостоятелно изследване, което е входната “врата” за студента в науката, в любимата професия, в живота.

13

1.3.5. Общи изисквания към дипломната работа

Дипломната работа трябва да показва способността на дипломанта към научни изследвания, теоритични знания в областа на дадена дисциплина и специални знания по темата.

Предложените от дипломанта нови решения трябва да са строго аргументирани и критично оценени в сравнение с известни решения и получени резултати от други изследователи.

Възможно е основните научни резултати на дипломната работа да бъдат публикувани в научни издания (научни списания, книги, монографии идр.), а така също представени в доклади на научни симпозиуми, конференции, семинарии т.н.

Нашата цел е да се запознаем с това, как да планираме, подготвим, и напишем дипломната си работа и накрая, как да оформим и представим резултатите от нашите теоритични и експериментални изследвания. Основната отличителна черта на висшето образование, както навсякъде в обществото и медиите се твърди, е: “органичното сливане на обучението и науката”. Дипломната работа е научно изследване, при което дипломантът трябва да се научи самостоятелно да работи в науката. При това студентът трябва да: - да направи избора на темата на изследването; - самостоятелно да намира, да чете и анализира научната литература по дадения проблем; - да усвоява и усъвършенства методите на изследване (теоритични и експериментални); - да извършва квалифицирано изучаване на дадения обект и да провежда експерименти (самостоятелно или в сътрудничество); - да може да излага получените резултати във форма на научна публикация (статия, доклад, съобщение и др.). Последното се постига едва когато дипломантът започне да пише дипломната си работа. Именно това разглеждаме и сега.

14

1.3.6. Цел на дипломната работа

Както вече отбелязахме, разработването и написването на дипломната работа е заключителният етап от обучението на студентите в магистърската степен на обучение в университета и има за цел:

- систематизиране, затвърждаване и разширяване на теоритичните и практични знания по специалноста и приложение на тези знания при решаване на конкретни научни и практически задачи;

- да развива навици за самостоятелна работа и овладяване на различни методи на изследване и експериментиране при решаването на разработваните в работата проблеми и въпроси;

- да показва професионалното мислене, умения и навици за прилагане на теоритичните знания при поставяне и решаване на конкретни задачи, умението на студента да прави критичен анализ на научната литература и творчески да обсъжда резултати на работата;

- да разкрива нивото на подготовка на студентите за самостоятелна работа в условията на съвременната наука и технологии.

1.4. Подготвителният етап по подготовката

1.4.1. Как да изберем темата на дипломната работа Преди всичко темата трябва да отговаря на интересите на самия студент. Основа за това са положените изпити по специализиращите дисциплини, а така също и личните предпочитания. Нека не забравяме, че сега е необходимо да имаме възможност за широко ползване на различни литературни източници (библиотеки, научни списания, монографии, специализирани “търсачки” и информационни бази в Интернет и др.). Научните публикации по дадената тема трябва да бъдат ясни и разбираеми от дипломанта. За това в значителна степен ще помогне доброто владеене на чужди езици. И особено важно е методологичната рамка да отговаря на подготовката и опита на дипломанта, който той е придобил по време на висшето си образование. Това са знанията по специалноста от основните и специализиращи курсове. И не на последно място, трябва да се направи оценка на наличната експериментална база във висшето училище и икономическите възможности, с които бихме могли да осигурим провеждането на експериментите. За тази цел е целесъобразно да обсъдим

15

тези въпроси с научния ръководител и ръководителя на катедрата и да се вслушаме в техните съвети. Естествено и разбираемо е, че дипломантът иска темата на дипломната работа да бъде съвременна и актуална, за да може и той да каже нещо ново в науката. Обикновено най-новите публикации по дадена тема са все още несистематизирани и противоречиви, което е съществена трудност за него. Ето защо, е подходящо първоначално да се потърсят няколко обзора по темата от последните 2-3 години, което ще ни помогне много добре за ориентация и вземане на конкретно решение по избора на темата. Трябва винаги да помним, че колкото по-задълбочено се запознаваме с даден проблем и колкото повече се стеснява рамката на планираните изследвания (от панорамна към монографична), толкова по-добре и по-ефективно ще се работи. Темата на дипломната работа трябва да бъде актуална и да съответства на специалноста, по която се обучава дипломантът, да отговаря на съвременното състояние и переспективите на дадено научно направление. При нейния избор е желателно да се имат предвид реални задачи на науката и технологиите. Препоръчва се темата на дипломната работа при възможност да бъде свързана с бакалавърската теза и да бъде като етап от нейно надграждане или продължение. Този предшестващ опит значително ще ни помогне. Темите се утвърждават на заседание на катедрата или на Съвета на магистратурата. Студентът може да предложи изменение на темата по време на подготовката като изложи необходимото обоснование и причините за целесъобразноста на нейното разработване, но не по-късно от завършването на преддипломната практика (ако такава е предвидена в учебния план на магистратурата). Дипломантът отговаря за направените в дипломната работа изследвания и решения, а така също за правилноста на всички данни в нея. Завършената дипломна работа, подписана от дипломанта, научния ръководител и ръководителя на катедрата (магистратурата) се предава на секретаря на Държавната изпитна комисия в 2 екземпляра до 10 дни до обявената дата за защита. След това тя се предава за рецензиране. Предварителното представяне и обсъждане на дипломната работа се провежда в рамките на катедрен (или магистратурен) семинар само при необходимост по решение на ръководителя на катедрата (магистратурата) в присъствието на научния ръководител. Тук се оценява готовността за представяне на дипломната работа на официална защита. Това не е само репетиция за защитата, но и място за по-широко обсъждане и предварителна дискусия на даденото изследване. Препоръките могат да се отразят в окончателния вариант при отпечатване на дипломната работа.

16

1.4.2. Планиране на дипломната работа

Като всяка целенасочена дейност, написването на дипломната работа не може да не се планира. За плана на дипломната работа може да мислим по различен начин, винаги и навсякъде, в зависимост от характера и собствения начин на организация: или да планираме на ум, по време на ходене, на разходка, а понякога даже и в полубезсъзнателно състояние; или да нахвърляме отделни раздели и въпроси на структурата в бележника, в персоналния компютър или в работната си тетрадка. В резултат собствените ни въпроси, търсения и анализи трябва да се формализират във вид на работен план на дипломанта. Първоначалният работен план е “чернова” на изследването, което по-късно след обсъждане и консултация с научния ръководител се оформя и конкретизира в отделни систематизирани етапи и задачи. Работният план включва уточняване на заглавието, съдържанието и въведението. В плана могат по-късно и винаги се нанасят допълнения и корекции, но основната цел (темата) на изследване остава постоянна. Естество в края на работата съдържанието придобива съвсем различен вид, но ние вече сме извървяли дългия творчески път до края. Формата на работния план допуска известна произволност. Непременното условие за приложимоста на работния план се явява взаимносвързана структурна схема между последователните раздели на дипломната работа.

Следващият етап е уточняването на календарния (времевия график) план за работата, който представлява логично подреждане в на въпросите и етапите, по които ще се систематизира целият материал. Систематичното включване в такъв план на все нови и нови данни, събрани по времето на експеримента води до окончателна структурно-фактологическа схема на работата. Трябва да се отбележи, че логичната последователност на разделите, пунктовете и подточките имат първостепенна важност. Етапите на нашата научна работа трябва да следват един след друг, така че разкриването на една задача от всеки предшестващ етап по да води до следващия. Нарушаването на логичната последователност на плана на нашата дейност може да ни заведе в задънена улица и да направи неизпълнимо изпълнението на поставената цел. Планът трябва да притежава динамичен характер и да допуска различни “тактически” изменения по време на изследването, но основната стратегия да се запазва. Целтта на изследване трябва да бъде ясна и точна по време на всеки отделен етап. Тя трябва да доминира през цялото време и всички методи и средства трябва да съдействат за нейното достигане.

17

1.4.3. Библиографично търсене на литературните източници по темата

Запознаването с литературата по темата на дипломната работа започва с разработване на замисъла на предполагаемото научно изследване, което както се посочи по-горе, намира своя израз в темата и работния план. Това дава възможност да се осъществи целенасоченото търсене на източници на информация по избраната тема и да се достигне исканото ниво на осмисляне на намерения и обработения материал.

По-татък препоръчваме да се състави картотека на научните източници (публикации) по темата. Добре съставената картотека позволява даже и при повърхностен обзор на заглавията да се обхване проблема като цяло.

За тази цел трябва да прегледаме всички видове източници, открити от нас и от научния ръководител, свързани с разработваната тема. Това са материалите, публикувани в нашата и чуждестранна периодика (научни списания), монографии, информация, получена по Интернет-мрежата, отчети по научно-изследователски проекти, дисертации, материали на чуждестранни фирми и др. Съществува възможност за доставка и на електронни копия на първоизточниците, които могат да се предложат от центровете за информация с бази данни на оптични компакт-дискове или с Интернет-доставяне на копия на източниците (статии от списания и сборници), намиращи се в техните библиотеки. Такива копия се изпращат като платена услуга по електронна поща. Съществува и електронно доставяне на копия на източници от фондовете на много библиотеки, а е възможна също и доставка по библиотечен обмен с чуждестранни библиотечни и информационни системи. Ако може да намерим е-mail на даден автор, може да се обърнем към него с молба да ни изпрати електронно копие на статията си. Това се практикува много често и повечето учени любезно се отзовават на това.

Степента на разработеност на дадената тема става все по-ясна след като се запознаем по-задълбочено с информационните издания на съответните типове каталози. За разлика от обикновенните библиографски издания информационните издания включват не само сведения за публикации в печата, но и кратък обзор на съдържанието им. Такива издания се характеризират с информационна оперативност, новост, широчина на обхвата от източници и наличието на справочен апарат, позволяващ бързо да се систематизират и намират документи.

18

1.5. Написване на дипломната работа

1.5.1. Общи принципи на построяване на текста (и отново към планиране)

Когато сме завършили планираните експерименти по плана, следва да започнем да пишем текста. Независимо от широко разпространеното мнение, пристъпвайки към написването на дипломната работа, препоръчително е веднага да не започваме да пишем началото - въведението (уводът). Това е най-отговорната част на текста, в която, като в незамъглено, а в добре почистено огледало, трябва да се отразяват всички негови достойнства, елементите на научна новост, твърденията, които ще се защитават. Всичко това може окончателно да изкристализира едва накрая в последния етап на работата, когато се достигне яснота в по-пълното разбиране на проблемите на избраната тема. Затова е необходимо да се започне от основната част на текста, да се достигне до оптималния вариант, а след това може “по зряло” и аргументирано да преминем към написване на въведението и заключението.

Препоръчително е основната част на дипломната работа да бъде не по-малко от 70% от общия обем. Тя се разделя на глави и параграфи в съответствие със структурата на изложението. Дипломната работа може да има три, четири или повече глави. Всяка глава се разделя най-малко на два параграфа. Желателно е главите (и съответните параграфи) да бъдат примерно еднакви по обем.

Логичната структура на дипломната работа не се очертава веднага. За да стане тя пределно ясна е необходимо мислено да структурираме, да макетираме работата като цяло, построена като разгърнато доказателство на твърденията, които се излагат и защитават. Както посочихме, отначало такъв “макет” се разработва във формата на план, размишлявайки над правилното название и разположение на отделните параграфи.

Разделянето на работата на глави и параграфи трябва да служи за пълното и последователно разкриване на темата. Затова, от една страна, не следва в плана да се въвеждат структурни единици, съдържателно излизащи извън рамките на темата или свързани с нея само по косвен начин, а от друга страна, пунктовете на този план трябва структурно напълно да разкриват темата. Да не забравяме, че планът на дипломната работа това е “логичният скелет” на изложението и всеки елемент от него трябва да бъде на своето определено място.

Главите на дипломната работа са основните структурните единици на текста. Названието на всяка от тях е необходимо да се формулира така, че

19

то да не бъде по-широко от темата по съдържание и да влиза в нейните рамки, тъй като главата представлява само един от аспектите на темата и нейното название трябва да отразява тази подчиненост и връзка.

След съставянето на плана за написване може да се пристъпи към черновата (І вариант) на написване на текста. Достатъчно големият обем на работата подсказва, че текстът трябва да се напише не изцяло, а на неголеми части, като всяка от тях трябва да се вписва в общата фабула на дисертацията.

1.5.2. Методика на изложение на съдържанието и стилистика на дипломната работа. Академичен етикет

Тъй като дипломната работа ще се възприема от други хора, принципиално значение има това, как тя е написана и с какъв език материалът по дадената тема е представен. Трябва да се подчертае, че подходящото изложение, професионалната (научната) терминология и литературно грамотния език са определено достойнство и са способни в голяма степен да “замаскират” някои от недостатъците на работата и да се подчертаят нейните добри страни. Неподходящото излагане на текста, небрежният или стилистично неграмотен език, а едновременно с това съществуването в текста на граматични грешки могат да развалят впечатлението от най-добрата талантлива и оригинална работа. Не подценявайте тази страна, защото това е не по-малко важно за нашето представяне.

Всеки изследовател се стреми да доведе до читателя своите мисли по оптимално най-добрият и подходящ начин. Затова могат да се използват различни варианти. Това може да бъде стегнато описание на последователноста на изследването с подробно излагане на резултатите. Друг вариант на излагане на материала е ориентиран към ползувателя-неспециалист и се отличава с подробно излагане на всички етапи на работата; в него авторът като че ли въвежда читателя в своята творческа лаборатория, водейки го от етап към етап на проблема, коментирайки всички успешни и неуспешни резултати по работната хипотеза и накрая разкрива полученият резултат и произлизащите от него следствия.

Този вариант на изложение може би е най-подходящият за дипломна работа, тъй като позволява на студента по-добре да се разкрие като начинаещ самостоятелен изследовател и да демонстрира своето съответствие на изискванията за получаване на магистърска образователната степен.

20

Начините за излагане на материала в дипломната работа са разнообразни. Например, това може да бъде изложение във вид на разгърното доказателство с формулирана в началото работна хипотеза, когато цялата дипломна работа представлява разширено и подробно доказателство на задачата. Може да се постъпи и по обратния начин: отначало да се формулира целтта на изследване и конкретните задачи, разкриващи поставената цел, а след това да започва последователното движение към крайните изводи. Изложението може да бъде дедуктивно, т.е. насочено от общи аксиоматични положения към анализа на частни случаи, а така и индуктивно – от емпирични случаи, експерименталните данни към теоритични обобщения. Накрая, изложението може да бъде описателно, когато авторът се старае по-скоро да покаже фактите, отколкото да направи от тях някакви широко мащабни изводи; в такива случаи фактите трябва да бъдат дадени така, че те сами да говорят за себе си. Значително място заема е хронологичният начин на изложение, когато научните факти се излагат в определена хронологична времева последователност.

Академичен етикет. Ако начинът на изложение разкрива научната култура на дипломанта в съответното професионално направление, то неговата обща култура характеризира нивото на език и стил. Стилистичнити изисквания към дипломните работи са от два компонента – изискванията на съвременния литературен език и изисквания към така наречения академичен етикет. Академичният етикет приложен към текста на дипломната работа – това са определени принципи на писменото общуване между членовете на академичното общество.

Най-характерна особеност на езика на писмената научна реч е формално-логичното излагане на материала, т.е. построяването на изложението във форма на разсъждения и доказателства. Академичният етикет изисква изчерпваща доказателственост на изложените от дипломанта положения, смислена завършенност, цялостност и свързаност на текста. Това може да се постигне с помоща на специални езикови средства на изразяване на логичните връзки. Като такива средства могат да се посочат функционалните връзки (въвеждащи думи и изрази): последователността на развитие на мисълта се изразява с думите “отначало”, “преди всичко”, “след това”, “първо”, “второ”, “между другото”, “независимо”; причинно-следствените отношения – с думите “следователно”, “затова”, “ето защо”, “благодарение на това”, “съобразно с това”, “в следствие на това”, “освен това”; преходът от една мисъл към друга – “преди да преминем към...”, “да се обърнем към...”, “да разгледаме”, “да се спрем на...”, “разглеждайки да преминем към...”, “необходимо е да се спрем на...” и др.; обобщаването се изразява с думи “и така”, “по такъв начин”, “в заключение може да

21

отбележим”, “всичко казано (това) позволява да се направи изводът”, “обобщавайки”, “следва да се каже” и т.н.

Подобни думи и словосъчетания не винаги украсяват изложението, но са стилистично приемливи и необходими в научния текст. Например, ако авторът започва нов абзац с думите “действително” или “наистина”, читателят веднага се настройва на възприемане на следващия текст като доказателство на положенията, които са изложени по-горе, а думи като “впрочем”, “напротив”, “от друга страна” настройват на очакване на противопоставяния на по-долу следващото на казаното по-горе в текста. В дипломните работи по природни науки такива думи се използват винаги за експлицитно изразяване на логичните връзки, които словесно е невъзможно да се изразят.

1.5.3. Рубрикация на текста

Понякога подобни думи допълнително носят функцията на рубрикация на текста, тъй като способстват на по-дълбокото логично структуриране.

Научният текст се отличава с прагматична насоченост на крайния резултат. Затова в научното изследване употребяването на думи трябва да бъде максимално точно, без специални стилистични украсявания. Такъв текст не изисква художественост, епитети и метафори, емоционални средства на изразяване. Принципиална роля в научния текст играят специалните термини, които трябва да се употребяват в точното си значение и в съответното място. Не трябва да се смесва терминологията на различните науки. Освен единичните думи-термини в научния текст се използват устойчиви-фразеологични изрази, превърнали се в термини. Такива устойчиви съчетания са например, “ток с високо напрежение”, “автоматическо регулиране” и др.

Характеризирайки синтактичното построяване на научния текст, е необходимо да се отбележи, че логичната цялостност и свързаност на неговите части изисква широко използване на сложни изречения. За тях е характерна разклонената синтаксична структура с изобилие от връзки и съюзи. Преобладават сложноподчинените изречения, тъй като те по-гъвкаво отразяват логичните връзки вътре в текста. Дипломантът не трябва да се стреми да упростява синтаксиса на своята работа, тъй като води до загуба на необходимата логична динамика. Не трябва да се разбира изискването за простота и ясност на изложението като призив максимално да се опрости синтаксиса. В същото време синтаксичната структура на изреченията не трябва да бъде изключително сложна, такава, когато читателят, достигайки

22

до края на фразата, да забравя, с какво тя е започнала. Необходим е оптимален синтаксичен модел.

1.5.4. Стилът на дипломната работа

Това е стилът на безличния монолог, лишен от емоционално и субективно оцветяване, т.е това би трябвало да се определи като стил на деперсонализиране. Не е прието да се използва местоимението от първо лице единствено число “аз”, а гледнатата точка на автора обикновено се изразява с местоимението “ние”, например: “от нас е установено, че...”, “ така достигнахме до извода, че...” и т.н. Благодарение на този стил се създава впечатление, че мнението на дипломанта, като че ли се подкрепя с мнението на стоящите зад него хора – научен колектив, катедра или лаборатория. Освен това, такова излагане на текста изглежда по-скромно, позволявайки авторът да не изтъква себе си на първи план. Затова да се разнообрази текстът, конструкциите с местоимението “ние” могат да се заменят с неопределени лични изречения, например : ”към решаването на този проблем се подхожда от различни гледни точки”. Използва се също излагане на авторската позиция от трето лице (“авторът предполага, че...”) и страдателен залог (“разработен е феноменологичен подход към проблема за...”). Ето защо и настоящото учебно помагало се постарахме да бъде в този стил.

Стилът и формата на излагане на нашия материал трябва да са подходящи за читателя, а как пишем, с какъв стил, в какъв обем, с какви примери и илюстрации даваме – всичко зависи от нас. Ние пишем, за да убеждаваме читателят, че това с което се занимаваме е значително; че те може да се доверят на нашия авторитет и получените резултати. Трябва да излагаме материала така, че посоката на мисли да заслужава внимание и да ни повярват, че сме прави в нашите твърдения.

Известният френски естественик Буфон в 1753 г. в словото си при избирането му за член на Френската Академия на науките (Acadèmie française) казва: “Стилът прави човека”. Там той дава и дефиницията: ”Стилът е просто редът и движението, с което предаваме мислите си”. Наистина движението в изложението ни пренася от една идея или събитие към друга. Именно това ни кара да прочетем всичко до края. Думите от рода на “докато”, “после”, “най-пред”, “по-късно”, “след това” и др. създават чувството за време, а с “навярно”, “в резултат на”, “това ни доведе до извода” се изразява определена логична последователност, които са необходими за динамиката на изложението.

23

1.5.5. Принципът на точност на научната реч

Това трябва да бъде водещият принцип при написване на дипломната работа. Лексичните грешки, свързани с неправилното подбиране на думи, напълнени със смислови “извъртвания” значително влошават текста. Естествено този текст става трудно четящ се и при излишна “повишена книжност” на езика и при излишество и не напълно семантично грамотно използване на термини-синоними; например: “твърдо тяло” и “кондензирана материя”, въпреки че между тях има и известни нюанси на различни характеристики. Значително влошават стилът думите, произведени от чуждоезичните по правилата на словообразуване на българския език (например, “дигитален” вместо цифров) и обратно, а също думи образувани от български думи по маниера на чуждоезичните.

Освен точността на употребявани думи в научният текст изисква яснота на излагане. Нерядко са тези случаи, когато самият студент не напълно точно разбира, какво иска да каже и формулира мисълта си неясно, което води и до неточно разбиране от четящия или аудиторията. Това е особено характерно за дипломанти, които смятат, че наукообразието и научността е едно и също и затова препълват текста си с излишни наукообразни словосъчетания и термини. Неясност може да възникне и от неправилно подреждане на думи в изречението. Например, фразата: “Четири подобни системи регулират няколко десетки хиляди клетки” остава неясна, какви са системите и какви типове клетки регулират. Създават неясност и думи с неопределено значение, като съчетания от типа “по известния начин”, “по някакъв начин”, “в съответната посока” и т.н. Достатъчно често такива словосъчетания отразяват елементарното незнание от автора на тези моменти, които той означава с тези изрази.

Едно друго изискване към научния текст е неговата краткост. Трябва да се пише ясно, точно и кратко. Това не означава, че изреченията в текста трябва да бъдат едносрични. Просто не трябва да се използват думи и изрази, които нямат смислов характер, а така също и повторения, паразитни думи или излишна конкретизация. Присъствието в дипломната работа на такива думи говори или за това, че авторът няма ясна представа за това, което пише, или за това, че той безмислено използва думи. Принципите на краткост и ясност се нарушават и в тези случаи, когато дипломантът неоправдано употребява думи с чуждестранен произход, когато тяхната функция напълно би могла да се изпълни със съответни думи на български език, когато имаме безмислено паралелно употребяване на руски и чуждестранни синонимни думи. Канцеларските шаблони замръсяват и научната реч, които са може би уместни за юридически документи:

24

“касателно (тангиращо) решението на този проблем”, “ в качеството на илюстративен материал може да служи таблицата” и т.н.

Дължината на изречението създава чувство на темпо. Дългите изречения дават впечатление за спокойна, ненапрегната и гладка последователност от събития, докато късите “нарязани” изречения ускоряват действието. А изреченията сменят своята дължина, в зависимост от това какво и как искаме да подчертаем, но така че да запазим вниманието на читателя (слушателя). Това е както с аналогия на различните темпа в класическата музика.

У.Чърчил казва за един свой опонент, че имал редкият талант да компресира максимален брой думи в минимален смисъл. Но да не забравяме, че понякога трябва да се дадат и поясняващи сведения. Това означава да се освободим от ненужната информация и ненужните думи.

Както вече се отбеляза по-горе, стилът служи като интегрален показател както за общата култура на дипломанта, неговата професионална ерудиция, а така и за степента на проникването му в същноста на научния проблем. Затова задължителна задача на всеки пишещ студент е да достигне максимално възможното стилистично ниво на текста. Но да не забравяме, че за това се изисква време и много труд.

1.6. Как да напишем нашата дипломна работа

1.6.1. Елементи на структурата

Разбира се, не съществува стандарт за композиционната структура на дипломната работа. Дипломантът сам избира реда на подреждане и организация на представянето на научните материали. Обаче съществуват определени общи изисквания към композиционната структура на работата. Дипломната работа обикновено съдържа следните елементи:

• Титулна (заглавна) страница. • Съдържание. • Въведение (увод). • Обзор на литературата. • Глави на основната част. • Заключение. • Литература (библиографичен списък). • Приложения. Общият обем на на дипломната работа не се фиксира.

25

Ако това е структурата на дипломната работа и нейните елементи, то сега ще се запознаем с творческия процес на тяхното написване и излагането на материала. Можем да пишем всичко, което ни минава през главата, но това ще бъде само в първоначалния вариант. Нормално е да се отдалечим от основната линия на избраната тема, но накрая това ще се корегира нееднократно и всички странични подробности ще се отстранят.

1.6.2. Заглавната (титулната) страница

Това е първата страница на дипломната работа и се оформя по строго определени правила (вж. Приложение 1).

В горното поле се дава пълното наименование на висшето учебно заведение, под него това на съответния факултет. Това поле се отделя с останалата част на заглавната страница с плътна черта.

В средното поле с по-крупен шрифт се изписва “ДИПЛОМНА РАБОТА”, а под него се дава темата на дипломната работа.

Следва по-надолу да се изпише името, презимето и фамилията на дипломанта, с неговия факултетен номер.

По-долу, близко до десния край на заглавната страница се дават последователно имената и фамилиите на ръководителя на катедрата, ръководителя на магистратурата, и това на научния ръководител, с научните им звания и степени. Под тях се дават същите данни за научния консултант, ако има такъв. Студентът и тези лица са подписват на заглавната страница, удостоверявайки достоверноста на напечатания текст на дипломната работа в дадения екземпляр.

В долното поле се посочва мястото на изпълнение на дипломната работа и годината на нейното написване (представяне) (например, София, 2007).

1.6.3. Съдържание

След титулния лист на стр.2 се помества съдържанието, в което са заглавията на всички глави, параграфи и по-малки раздели на дипломната работа (освен подзаглавията) и съответните страници, с които те започват. Препоръчително е основните раздели да започват на нова страница. Заглавията в съдържанието трябва да повтарят съответните заглавия в

26

текста. Те не трябва да се съкращават или да се дават в друга формулировка и последователност в сравнение със заглавията в текста.

Заглавията на еднаквите степени на рубрикация следва да се разполагат една под друга. Заглавията на всяка следваща степен се отместват с 3-5 знака вдясно по отношение на заглавията на предшестващата степен. Последната дума на всяко заглавие се съединява с многоточие със съответния му номер на страницата в десния стълб на съдържанието.

1.6.4. Изброяване на условните означения (Списък на съкращенията)

Ако в дипломната работа има специфична терминология, а така също се употребяват малко разпространени съкращения, нови символи и т.н., то тяхното изброяване трябва да се представи в работата като отделен списък. Списъкът трябва да се разположи във вид на стълбове, в която отляво се дават, например, съкращението, а от дясно – неговото детайлно разшифроване. Ако има сравнително малко на брой съкращения, то тогава не се съставя списък, а тяхното разшифроване се извършва в текста при първото им споменаване. Тогава се дава съответното съкращение, а след него в скоби самата разшифровка.

1.6.5. Как да напишем въведението (уводът)

Това е може би най-отговорната част на дипломната работа, защото тя съдържа в най-компактна форма всички фундаментални положения, които са обосновани и разгледани в нея. Уводът аргументира избора на методите и едновременно с това защитава резултатите от изследването. Въведението служи да се определи кое ще заема централно място в дипломната работа и кои въпроси са странично свързани с темата. Това е най-ефективният начин да започнем от известното и лесното и да преминем към неизвестното и трудното. Той не трябва да е по-голям от 2-3 страници и в него кратко се определя обекта и предмета на изследване, формулира се противоречието между известното и неизвестното знание по темата. От това противоречие се формира актуалността на проблема, състоянието в настоящия момент в науката, съществуващите трудности в разрешаването на проблема. След това се излага същността на поставената научна задача или нови разработки, целта на собственото изследване, конкретизират се поставените теоритични или експериментални задачи за разкриване на поставената цел, приложната ценност на очакваните резултати, а така и

27

основните положения (хипотези), които се излагат за защита в дипломната работа. Това в същност е самата тема на нашата работа.

В увода трябва да характеризираме научната и технологична област, в която се разработва нашата работа и да обосновем актуалноста на проблема, към който се отнася разработваната тема. Нека повторим, че може да се направи кратък обзор на съвременното състояние на даденият проблем (това е в същност критичен анализ на изучената научна литература и се прави обобщаващо заключение по този анализ, очертават се неразрешените и сравнително слабо разработвани въпроси). Ако работата се разработва в рамките на дадена програма, договор (грант) то се посочва нейният статус, има ли и кои са съизпълнителите и мястото на партньорските задачи, какви са техните задачи, рамките на работа, особеностите на изпълнение. Следва обосноваване на постановката на задачата (целта), което в същност е самата тема на работата. Определя се най-общо практическото и приложно значение на разработката. Това в същност е мотивацията за изследването на дадения проблем.

Актуалност на темата. От гледната точка на композиционната структура на дипломната работа, обосноваването на актуалноста на темата във въведението трябва да не бъде по-голямо от една страница и да съдържа обяснение на това, защо именно сега е целесъобразно да се разработва дадената тема, каква е научната и практическата необходимост за това, в какво състояние са съвременните научни търсения, какви са представите за предмета на нашето изследване.

За да се обоснове актуалността трябва да се разгледа степента на научното разработване на проблема. Тук се отразяват кратко резултатите от миналите и съвременни изследвания на учените, които са се занимавали с дадения проблем в различни ракурси, изтъкват се недостатъчно разработените страни, а така също и непълнотите, по причина на по-слабо разглеждане, ако съществува такова. Да се обоснове акцентирането на избраната тема може с недостатъчното нейно изследване в научни изследвания у нас или широки научни разработки в чужбина (подходящо е да се посочат основни научни трудове на наши и чужди изследователи, по темата). Това демонстрира, че добре сме усвоили темата и сме овладели експерименталните методи на научна работа, а така също текста и библиографичния материал и можем вярно да оценим участието и приноса на нашите предшественици и съвременници в решаването на дадения проблем. Принципно важно е, да не се пропуснат трудовете с особено значение, да им се даде обоснована критична оценка, да се отбележат техните главни достойнтства и недостатъци. Необходимо е също да бъдем обективни и неедностранни в оценката на собствения принос при

28

разглеждането на дадената тема. Понякога на дипломанта, без да има достатъчно основания за това му се струва, че никой преди него не се е обръщал към дадената тема и не е достигал до такива изводи. Ако във вас възниква такова усещане, препоръчваме да не пребързвате да го отразявате във въведението. Внимателно анализирайте цялата литература по въпроса, консултирайте се с научния си ръководител, а след това вече решавайте, дали да правите или не такива широкомащабни заявления.

В уводната част на дипломната работа е може и да се отбележи личното участие на дипломанта, посочвайки какво е направено със собствени сили и какво той е получил в готов вид (образци, апаратура), какво са извършили други лица (физико-химични анализи, клинични лабораторни изследвания, компютърни програми, изследвания на спектри и т.н.).

Цел на изследването. След разглеждането на степента на научна разработеност на проблема се осъществява главният логично обоснован преход към формулирането на личното ни място в изследването на дадената тема. Именно тук се формулира целтта на изследването и поставените задачи за нейното изясняване, т.е. “стратегията и тактиката” на научно действие. При това трябва да помним, че изброяването на задачите определя и структурира плана и вътрешната логика на текста на цялата работа. След това се формулира обектът и предметът на изследване и какво в същност представляват.

Обектът на изследване е избран елемент на реалноста, който притежава очертани граници, относно автономността на съществуване и като че ли проявява своята отделеност от околната среда. Обектът поражда проблемната ситуация и се избира да бъде изследван.

Предметът на изследване е логично описание на обекта, избирателността, на който е определена от предпочитанията на изследователя в избора на гледна точка, аспекта, “напречния разрез”, отделните проявления на наблюдавания сегмент от реалноста.

Обектът и предметът на изследване като категории на научния процес се отнасят помежду си както общото и частното. Именно към него е насочено основното внимание на дипломанта, именно предметът на изследване определя темата на дипломната работа, която е написана на заглавната страница.

Професионалният подход в определянето на предмета на изследване традиционно се свързва с това, доколко изследователят се доближава до неговото идеално очертаване, първо, към сферата на най-актуалните динамични състояния на обекта (възможност да се обясни произхода,

29

развитието, генезиса, проявяващите се външни противоречия, явления) и второ, към областа на съществуващите връзки и елементи, изменението, на които оказва влияние на цялата система на организация на обекта.

Трябва да се отбележи, че е препоръчително уводната част внимателно да се преписва, допълва и актуализира нееднократно и постоянно в различните етапи на изпълняване на работата, тъй като всеки читател, ползващ дипломната работа чете именно първия от всичките раздели на работата и това е първото, трудно изменящо се впечатление от работата и за дипломанта като цяло.

Ако първите няколко реда не заинтригуват читателя, просто не си струва да пишем останалата част. Но щом се преминали през това препятствие може да продължим да създаваме една стилна и увлекателна среща с останалата част от изложението.

Логичен е въпросът: И с какво за започнем? Как да пишем отначало? Ето защо предлагаме да следвате следната структура за написване на увода:

1. Понякога, а много по-често е най-трудно е да напишем първата фраза, ето защо, предлагаме да започнете с втората. По-късно ще видите, че някоя фраза ще се окаже подходяща като първа. Ако и този съвет не помогне, отворете научно списание по съответната тематика и се опитайте да започнете с фраза, която е подобна в първата ви попаднала статия. Може би ще успеете точно по този начин? 2. Кое е известно? В тази част на въведението най-общо се описва ситуацията в дадения раздел на науката преди началото на дипломната работа (на даденото изследване). Подробно тази литература се описва в раздела “Обзор на литературата”, ето защо, цитиранията във въведението трябва да бъдат минимални и основни по значение за дадената тема. 3. Кое е неизвестно и защо? Този пункт във въведението трябва да бъде формулиран достатъчно кратко и стегнато, за да бъде ясна формулировката на основната цел на дипломната работа.

4. Целта на работата трябва да бъде ясно формулирана и насочена праволинейно към разработвания проблем: Цел на настоящата работа е да се изясни и разкрие взаимодействието .... и т.н. Би могло да се напише и нещо друго в този смисъл. Обаче не би трябвало да се детайлизира целта във въведението, а е по-добре това да се направи след краткия литературен обзор, непосредствено преди изложението на експерименталната част на работата. 5. Отбелязвяме как се прави това. Често има смисъл в най-общи линии да се посочи, по-какъв начин имаме намерение да решим дадената задача; при това трябва да се уточни само същността на методите, които ще се

30

използват, като оставяме подробното описание на експерименталните методики за следващия раздел.

Не е задължително, но е желателно във въведението на работата кратко да се отбележат структурните етапи на изследването и да се обоснове логиката на неговото построяване.

Като цяло, уводът е кратка анотация и съдържа до каква степен е разработен дадения проблем, излага се новото, което дипломантът допринася в предмета на изследване, основните положения, които той ще защитава. Тук се излагат не конкретни резултати, а новите идеи и възгледи, предложените начините за тяхното реализиране. По такъв начин, в уводната част се дава общата и обобщена представа за дипломната работа.

1.6.6. Основната част на работата (обзор на литературата, собствени резултати и обсъждането им)

Този раздел на дипломната работа трябва да бъде примерно около 60-70 % от целия текст и да бъде съгласуван в собствената си структура с плана на дипломната работа. Основната част е разделена на раздели (глави) и подраздели (параграфи). Тук подробно се излага схемата и резултатите от нашето изследване, обосновават се и обсъждат междинните резултати. Принципиалните изисквания към основната част са: доказателственост, последователност, отсъствие в нея на излишен, несвързан с темата и “натоварващ” текст на материала. В основната част на дипломната работа се представя:

а) неформалната постановка на задачата с изследване на по-рано публикуваната литература (със съответното посочване на литературните източници и съответните автори) и предшестващите работи в разглежданата област и реализираните системи. Прави се по-подробен анализ на степента на новост и актуалност на дипломната работа.

б) формално-математична постановка на задачата;

в) описание на избраният от нас метод за решаване;

г) анализ на резултатите от работата.

31

1.6.7. Обзор на научната литература

Първата глава на основната част обикновено съдържа аналитичен обзор на известните изследвания и материали, а така също какво трябва да се направи, за да решат поставените задачи и как това най-добре и рационално да се извърши. В него се прави исторически преглед на известните изследвания, като се отбелязват основните етапи и моменти в развитието на научната мисъл по решаваната задача. Извършеното от дипломанта систематизиране на тези изследвания разкрива същността на проблема и дава общо впечатление за работата. Накратко, излагайки критически работата на предшестващите изследователи, дипломантът трябва да посочи и обосновано да конкретизира задачите на своето изследване. Тази първа глава на дипломната работа обикновено има сравнително по-голям обем от 10-15 страници. Тук той с изчерпваща пълнота излага темата на собственото изследване с отделяне на новото, което лично внася в разработването на проблема. Това би трябвало да бъде обстоятелствено обосновано от съществуващите теоритични положения и експерименталните данни, съгласувано с известните положения на теорията и практиката в даденото научно направление. Целият ред на изложение в дипломната работа, логиката на структурна схема трябва да са подчинени на основната идея, защитавана от него. А логичността и целеустремеността на изложение на работата може да се достигнат тогава, когато всяка глава има целева насоченост и се явява база и връзка със следващата глава от дипломната работа.

В зависимост от проблема, един от подразделите на първата глава може да бъде посветен на теоритичното обоснование на решаването на задачата с излагане на методиката за нейното решаване, която дипломантът ще използва. Функцията на този раздел е да се даде теорията на разглеждания въпрос като цяло и с тази модификация, която я приближава към задачите на изследването. В дипломните работи рядко се предлагат нови теоритични принципи за решаване на задачата. При съществуващият математичен апарат в повечето случаи има възможност да се намери необходимата теоритична платформа, но в изходното положение тя представлява само подготовка за следващата аргументация. Например, такава аргументация обикновено може да е в установяването на обосновани коефициенти на съгласуване, въвеждане на нови членове в уравнението на изграждания математичен модел или допълнителни уравнения, отразяващи физиката на анализирания процес, новите открити фактори, особеностите при протичане на даденото явление.

32

Обзорът не трябва да бъде по-голям от 1/3 от текста на дипломната работа. При обсъждане с научния ръководител на работата този раздел може да бъде много кратък или напълно да отсъства.

Тази част обикновено започва с описание на ситуацията в най-широката област на науката, а след това темата се “свива” все повече и повече, насочвайки вниманието на читателя непосредствено към конкретния предмет на изследване. Приличният брой на цитиранията в обзора на научната литература за дипломна работа е от 15-30 литературни източника (за докторски дисертации от 100 до 150), но това зависи от самата тема и личното предпочитане на автора. Най-главното е какви са тези цитирания. Особена ценност са публикациите от последните 2-5 години, непосредствено до началото на работата по дадената тема и някои обзори от последните 1-2 години.

Всяко твърдение трябва да бъде подкрепено от съответното цитиране; действително, в добра научна работа (статия) почти след всяка фраза във въведението намираме по едно или няколко посочвания на литературни източници. Формата на цитиранията в текста и редът на разположението на статиите в списъка на ползваната литература могат да бъдат различни, но бихме препоръчали цитиранията да се извършват в текста в квадратни скоби. Те се номерират по реда на посочването им в текста и по такъв начин се разполагат и съответните литературни източници в списъка на литературата. Ако е удобно на автора, то статитите в списъка на литературата могат да се разположат и по фамилията на първия автор на статията. За да не се извършват грешки, най-добре е да се използват библиогррафични бази данни, създадени на основата на компютърната програма Reference Manager или End Note. Трябва да се отбележи, че обзорът на литературата трябва да бъде максимално критичен. А това колкото и парадоксално да е и главната цел на обзора, не да описва какво е известно по дадения проблем в науката, а точно да формулира, какво остава неизяснено и да се разбере, защо дадените въпроси са неизяснени, какво е попречило за разкриването им. Без такова разбиране е много трудно да се формулират и обосноват конкретните задачи на изследването и да се планира провеждането на изследванията. Ето защо, в края на обзора на литературата е подходящо да се оформи като отделен абзац формулирането на дадената работа и то толкова детайлно, колкото това е възможно до самото начало на изследването, а от тук се формулират и конкретните експериментални задачи.

33

1.6.8. Материали и методи на изследване

Втората глава, по правило съдържа експерименталното обоснование на решението на поставената задача. Първоначално се описва и характеризира подробно обектът на изследване, след което се прави детайлно описание на използваните методи и технологии на експерименталните изследвания. Може да се даде и по-пълно описание на измервателните системи и установки, отделни самостоятелно разработени технологични устройства. Дават се техническите характеристики на използваните материали, химически реактиви (фирма, степен на чистота и т.н.), лекарствени препарати и т.н. Обикновено тази част завършва с посочване на статистическите методи за обработка на резултатите.

Като цяло, тази глава показва както арсеналът от методичните решения и доколко дипломантът има достатъчна подготовка за експериментална работа. Объемът на втората глава е от 5-10 страници.

Тук се характеристиките на обекта на изследване, подробно се описват експерименталните методи, с които се провежда изследването, изброяват се материалите, с които се работи, посочват се статистическите методи, с които се обработват получените резултати. В този раздел дипломантите обикновено просто преписват откъси от тези статии, в които по-рано са били разработени и подробно описани аналогични методики. В това няма нищо лошо, но би трябвало да се посочат и някои ограничения:

1) Авторът (студентът) трябва да описва само тези методи, които самият той е използвал в работата си; 2) Прието е в дипломната работа подробно да се описват както методите, които са заимствани от литературните източници (не забравяйте да ги цитирате), така и тези процедури или методични модификации, които ние самите сме направили. При писането на статии и дипломни работи тези методи, които са описани подробно в литературата, не се излагат детайлно, а се дава само цитиране на техните автори; описват се само тези изменения в изходната методика, които внася автора. Например: “Определянето на продуктите на прекисното окисление на липидите (ПОЛ) се извършваше както е описано в работа [14], с тази разлика, че при отлагането на белтъците вместо 4% се използваше 5% разтвор на трихлороцетната (ТХО) киселина, а инкубацията за получаване на оцветяване с 2-тиобарбитурова киселина (ТБК) се провеждаше в присъствието на синтетичния антиоксидант 1 мМ ионол (4-метил-2,6-дитретбутил фенол) в продължение на 30 мин”; 3) Методиките трябва да бъдат предадени толкова подробно, че всеки компетентен научен работник да може да възпроизведе напълно нашите

34

експерименти, прочитайки дипломната работа (статията, дисертацията) както и статиите, на които сте се основали и цитирали. Методичният раздел включва обикновено такива раздели като обекти на изследване, реактиви, процедури, прибори и методи на измерванията и статистическа обработка на резултатите. Ако даденият раздел е много малък, то той може да няма свое подзаглавие, а просто да бъде в отделен абзац. А сега, нека задържим вниманието си върху съдържанието на подразделите.

Обект на изследване. Това могат да бъдат, например: съединения, пациенти в клиника, лабораторни животни, изолирани органи или тъкани, кръв, разтвори, материали и т.н. Естествено не е необходимо да се пише за всичко; за всеки от използваните обекти трябва да се пише само това, което е същественото в дадената работа. Изборът на същественото е основна работа за младия изследовател и тук не бихме могли да помогнем със съвети. Успехът зависи от таланта, логиката, труда, интуицията и опита на всеки от нас.

Реактиви. За всяко вещество, използвано в експеримента, трябва да се напише, каква фирма го е изготвила и в коя страна: например: “В работата като физичен активатор на хемилуминесценция се използваше родамин-6Ж, любезно предоставен от проф. Г. Георгиев (Физически факултет на Софийския университет ”Св.Кл. Охридски”). Останалите реагенти са от фирмата Sigma (САЩ) в степен нчистота за аналитични цели”.

Процедури. А сега се описва приготвянето на разтворите, отделянето на клетъчните елементи, начинът на присъединяване на електродите и т.н., дотолкова подробно, че всеки квалифициран специалист да може да ги възпроизведе в своите опити. При това трябва да се запазва и чувството за мярка; не следва да учим читателя на това, което студентите преминават в лабораторните си практикуми.

Прибори и методи на измервания. Прието е да се напише с какви прибори сме работили, указвайки, от коя фирма са и съответната странат, например: “Хемилуминесцентните измервания се извършваха с автоматичен луминометър LKB-1201 (Швеция)”. Трябва да се посочва също режимът на провеждане на измерванията, честотата, мощността на излъчване, дължината на вълната и т.н., в зависимост от прибора и метода. Последователността на изложението на материала в раздела “ Материали и методи” трябва по възможност да съответства на провеждането на етапите на нашата работа.

35

Обработка на експерименталните резултати. Умението да представим своите данни в точна и красива форма е велико изкуство и успехът на нашата дипломна работа (статия) в голяма степен зависи много от това. По-голямата част от материала в научните публикации (а същото и в дипломната работа) се представя във вид на таблици от цифри и графики. Но цифрите за тези таблици трябва правилно да се изчислят, а графиките – да се построят. Ако авторът трябва да извършва изчисления при обработката на цифрови данни, то бихме го посъветвали да даде формулите, по които те се извършват. Например: “Отношението церулоплазмин / трансферин определяхме по формулата:

KA AA A

c c

t t=

−−

0

0 ,където Аc и Аt – са амплитудите на ЕПР-сигналите на кръвта на човека в областа на поглъщане на човека на церулоплазмина и трансферина, съответно, а Ас0 и Аt0 – са същите тези амплитуди в контролния образец (физиологичен разтвор)”. Трябва да се отбележи, че към изчисленията трябва да се подхожда с голямо внимание, за да не се допуска загуба на информация, която винаги се крие дори в елементарни операции за изваждане и делене. Естествено е, че на всеки се иска по някакъв начин да получи не много, но убедителни цифри, зад които се крият съществени факти и могат да се направят важни изводи. Да предположим, че сравняваме значително слаба луминесценция на кръвни клетки до и след въвеждането на стимулиращ агент процеса на фагоцитоза, например, форболмиристат-ацетат (ФМА) в здрав човек и болен от исхемична болест на сърцето (ИБС). Получаваме следните цифри (в мВ като показания на хемилуминометъра): Таблица. Амплитуда на светене на клетките, отн. ед.(мВ)

No Кръв получена от Без ФМА +ФМА Без клетки 1 Здрав донор 5,4 15,6 3,3 2 Болен от ИБС 12,2 22,1 2,7

Естественното желание е точно да бъдат обработени получените данни, за да се получи максимална информация, от която да се направят и съществени изводи: 1) Пресмятаме ефектът на активация при въвеждане на ФМА: Хемилуминесцентно светене на кръвта на здрав донор: 15,6 - 5,4 = 10,2 мВ Хемилуминесцентно светене на кръвта на болен от ИБС:

36

22,1 -12,2 = 9,9 мВ 2) Намираме разликата между болен и здрав в проценти: (9,9/10,2).100-100= - 3% Резултатът за нас е неутешителен: разликата е малка, а даже почти не съществува. В действителност, интензивността на хемилуминесцентно светене на кръвта на болния с ИБС е значително по-висока, отколкото на здравия човек както без стимул (15,6 срещу 5,4), а така и в присътствието на ФМА (22,1 срещу 12,2). Виждаме, че като се увлякохме в пресмятания, загубихме много ценна информация. Колкото и да е удивително, с такива грешки много често се срещаме. И така, приемете следните съвети: 1. При обработката на получените данни не се увличайте от изваждане и деление! 2. Там където е възможно, по-добре е да дадете само получените първични цифрови данни. Голямо значение има правилната статистическа обработка на резултатите. Предполага се, че всички студенти владеят такива понятия като средна стойност, дисперсия, стандартно отклонение, средноквадратична грешка, t-критерий на Стюдент, корелация и др. За съжаление буквените означения на тези величини варират, ето защо, авторите, за да избегват недоразумения, по-добре е да означават, кое какво е. Може например, да се напише, че в таблиците се използват следните означения: n – брой на измерванията, M – средна стойност, m - средноквадратична грешка на средната, σ- стандартно отклонение, и т.н. Ако в таблицата е написано 27,4 ± 3,4 то ще се разбира, че 27,4 – е средната стойност, а 3,4 – това е грешката на средната, но по-добре е това да се напише. Винаги е необходимо да се посочва броят на опитите (в отделна стълбица или в скобки, под цифрите М ± m). Понякога след знака ± авторите пишат не средната грешка, а доверителният интервал, в границите, на който е възможен “разбросът” на данни при ниво на значимост 0,05 или 0,01; такъв начин на представяне на данните също не е лош, но все пак е необходимо в забележките под таблиците да се напише, че цифрите в таблицата – това са средната ±... и т.н. На графиките средната стойност се изобразява с точка (кръгче, кръстче, триъгълник и т.н.), а средната грешка – във вид на къси вертикални отрязъци (за стойностите, нанесени по ординатната ос) или хоризонтални отрязъци (за стойностите по абсцисната ос) с чертички в краищата. На английски език тези отрязъци се наричат error bars. В подписите под рисунките следва да се посочи, че са нанесени средните стойности и средните грешки (вертикалните щтрихи).

37

1.7. Откъде и с какво да започнем 1.7.1. Разделяне на дипломната работа на отделни “блокове”

Многогодишния опит показва, че за да започнем да пишем дипломна работа (статия или докторска дисертация) е необходимо да се стартира не с увода или с обзора на литературата, а със систематизирането и обработката на получените експериментални резултати. С други думи, преди всичко трябва да се подготви полученият и обработен материал от експериментални данни, който трябва да се включи в дипломната работа, във форма на таблици, фигури, подписи към тях, които описват резултатите на всеки експеримент. Дипломната работа се построява както съвременно “здание” е изградено от отделни блокове: всеки блок включва фигури или таблици и съответния пояснителен текст. Първият етап в написването на дипломната работа е именно оформянето на отделните блокове и пояснителният текст към получените експериментални данни.

1.7.2. Подготовка на илюстрациите на получения материал

1.7.2.1. Графики(фигури)

Основният тип на фигурите за представяне на данни са графиките. Графика е серията от криви, отразяващи зависимоста на величини, нанесени по вертикалната ос (оста Y), от величините, нанесени по хоризонталната ос (оста Х). На фиг.1 е дадена типична графика (при построяването е използвана компютърната програма Excel). Стадии на процеса: FF – бързо изсветване, LP- латентен период, SF –бавно изсветване, SS - стационарно светене. Суспензията от липосоми (1 мг липиди в мл в Трис-HCl буфер) се инкубираше в кюветата на хемилуминометъра при 37 о С и постояно разбъркване. Инкубациона среда: 150 мМ KCl, 20 мМ Трис-HCl, pH 7,4. В момента, указан със стрелка, се въвежда Fe2+ в крайна концентрация 100 мкМ.

38

0

20

40

60

80

100

120

0 5 10 15 20 25

TIME, min

CL

, a.u

.;Fe

2+co

ncen

trat

ion,

uM

0,00

0,10

0,20

0,30

D(5

32)/D

(600

)

TBARS

SSSFLPFF

CL

Fe2+

0

20

40

0

20

40

60

80

100

120

0 5 10 15 20 25

TIME, min

CL

, a.u

.;Fe

2+co

ncen

trat

ion,

uM

0,00

0,10

0,20

0,30

D(5

32)/D

(600

)

TBARS

SSSFLPFF

CL

Fe2+

Фиг.1. Кинетика на окислението на железнийони и натрупване на продуктите на прекисноокисление на липидите влипозоми Fe2+ - иони на желязото;MDA - малонов диалдехCL – хемилуминесценципо абсцисата- време на инкубация на суспензияот митохондрии, мин; по ординатата - CL –интенсивност на хемилуминесценцията, оед., Fe2+ - концентрация на йоните на двухвалентножелязо, мкМ, MDA - концентрация намалоновия диалдехид, м

39

Не е трудно да се види, че графиката на дадената фигура се състои от няколко основни елемента: съответните оси с надписи, експериментални точки, линии, съединяващи точките (така наречените криви), поясняващи надписи на фигурата и, накрая - подписи под фигурата. Съвременните компютърни програми за обработка на данни са удобно и мощно средство за представянето им в нагледен графичен вид. Много удобно е да се прилага програмата MS Excel от пакета на Microsoft Office (предполага се, че дипломантът има опит за работа в среда на Windows). Когато получената графика напълно удовлетворява изискваниеята към нашата работа, е необходимо да да се копира в MS Word или Power Point, а след това да се направи и подписът към графиката. Подписите могат да бъдат съставени по различен начин, но при всеки случай трябва да бъде ясно от самия текст всичко, което е изобразено на графиката. Едновременно с това трябва да бъдат пояснени условията и параметрите, при които са получени изобразените експериментални данни. Нека разгледаме подробно от какви части са съставени подписите под рис.1.: 1) Заглавие на фиг.1 (Кинетика на окисление на йоните на желязо и натрупване на продуктите на ....) 2) Означаване на кривите (Fe2+ - иони на желязото; MDA – малонов диалдехид; CL – хемилуминесценция.) 3) Означаване на осите (абсциса – време на инкубация на суспензията от митохондрии, мин; ордината – CL – интенсивност на хемилуминесценция, отн.ед.,) 4) Други пояснения към рисунката (стадии на процеса: FF – бързо изсветване,..) 5) Методични пояснения (суспензията от липозоми (1 мг липиди в мл) в трис-HCl буфер се инкубираше …) Схемата на такъв тип подписи е приета не само за дипломни работи, докторски дисертации, но и за по-голяма част от научните списания. Много международни редколегии изискват основните резултати от проведените експерименти да бъдат нагледно представени от фигурата без допълнително пояснения от текста, така че понякога подписите са достатъчно обширни и подробни. Струва ми се, че това е правилно и в случая на дипломна работа. Тук трябва да повишим своето внимание за препинателните знаци в

40

подписите към фигурата. Естествено подписът може да бъде и по-кратък, ако са налице всички необходими сведения за осите и кривите на фигурата. 1.7.2.2. Запис на прибора (trace) На графиките не винаги са сложени експериментални точки. Понякога като графика се използва непрекъсната крива, която се записва от измервателния прибор. По такъв начин се проследява кинетика на даден процес. На английски език такова записване се нарича trace (следа). Пример за такова записване може да служи кинетиката на хемилуминесценция на урина в реактива на Фентон (фиг.2).

Фиг.2. Записи на кинетика на хемилуминесцентните криви на урина в система на Фентон (Н2О2 + Fe2+) с антиоксидантите аскорбинова киселина и пикочна киселина. Използва се химичният хемилуминесцентнен активатор луцигенин (10-4М), Н2О2 (5.10-4М), комплексът Fe2+-EDTA (5.10-5М) и урина с рН(5.5-6.0). Останалите обяснения са дадени в текста.

Обикновено след това се дават и съответните описания на регистрираната кинетика: “Регистрирани са три фази при регистрирането на хемилуминесценцията при взаимодействие на генерираните активни форми на кислорода с урината: 1.спонтанна хемилуминесценция на урината (0-10 с); 2.бързо хемилуминесцентно изсветване (10-50 с);

41

3. латентен период на хемилуминесценция (50-100 с). Кинетиката на регистрираната хемилуминесценция основно се изменя след реакция с добавените антиоксиданти. Взаимодействието между антиоксидантите (аскорбинова и пикочна киселина) и генерираните радикали води до силно намаляване на интензитета на хемилуминесцентния отговор в системата, така както е във фазата на стационарно светене”. Правилата за оформянето на фигури със запис са аналогични с тези, които са за графики. Ако приборът сам не отбелязва осите с необходимите означения, е нужно те да се “нарисуват” върху записа или неговото копие. Не забравяйте да означите кривите на записа.

1.7.2.3. Блок-схеми За рисуване на схеми най-добре е да се използва компютърната програма Ms Power Point, която влиза в пакета MS Office. Бихме посъветвали самостоятелно да се запознаете с работата с тази програма, използвайки многобройни пособия и справката (Help) в самата програма. Най-често се използват блок-схеми на прибори, схеми на опити (на апаратурни комплекси) или схеми, поясняващи някаква концепция (схеми-пояснения). Пример за блок-схема на апаратура е дадена на фиг.3. Схемата е начертана с помоща на компютърната програма Power Point.

1

2 3 4

5

789

6

Фиг.3. Блок-схема на прибор измерване на луминесценция. 1-живачна лампа; 2 и 4 – кондензато– светофилтър; 5 – кювета с изследваразтвор 5 – монохроматор; 6-;фотоумножител; 8-регистриращ б(усилвател, интерфейс и компютър).

1.7.2.4. Поясняващи схеми Друг разпространен тип схеми са схемите, поясняващи дадена мисъл, например схеми на химичните реакции, схеми на дадени опити, схеми на последователност на събития, процеси и други.

42

Като пример на фиг.4 е дадена схема на възможните и разнообразни пътищата за превръщане на енергията в живите клетки, т.е. на първия закон на биоенергетиката.

Фиг.4. Възможни и разнообразни пътищата за превръщане на енергията в живите клетки. “Първи закон–живата клетка избягва прякото използване на външни ресурси за извършване на полезна работа. Тя отначало ги превръща в една от трите конвертируеми форми на енергия (“енергетични валути”), а именно: ATP , или , които след това се изразходват за осъществяване на различни процеси, за които е необходима енергия”.

+

−

Δ Hμ−

+Δ Naμ

1.7.2.5. Рисунки С подходящо направената рисунка може съществено да се помогне изразяването на дадена мисъл. Като пример на фиг.5 е показано увреждането на молекулярната помпа на йоните на калция – ензима Ca-АТФаза под действие на свободните радикали, образуващи се при прекисното окисление на липидите в мембраната. Без такава рисунка е трудно да се изрази същността и последователноста на протичащите процеси. Такъв тип рисунки са напълно подходящи в обзора на литературата или в раздела “Резултати и обсъждане”.

43

Фиг.5. Мембранни структури, чувствителни към действието на увреждащи агенти “За нормално функциониращите клетки е характерно неравномерното разпределение на йоните между клетката и околната среда, което се осигурява от постоянната работа на йонните помпи в клетъчните мембрани. Това е причина за намаляване на мембранния потенциал.” Останалите обяснения са дадени в текста. 1.7.2.6. Подготовка на таблици Ето един пример на таблица, която е подготвена за публикуване. Таблица 1. Резултати от измерване на хемилуминесценцията (ХЛ)

Фамилия на донора

Спонтанна ХЛ(отн. ед.)

Активирана ХЛ N (отн. ед.)

Иванов 12 334 Петрова 17 395 Димов 24 505

Обикновено се дава датата и времето на извършване на измерванията. При използване на кръв от болни се дават и техните диагнози и възраст, а също и броя ня пациентите. Основни елементи на таблицата са: 1) Заглавие на таблицата. То включва поредния номер на таблицата, по реда в дадения текст и нейното название. 2) "Шапка" – това е първият ред от таблицата, в който се означава какви величини се дават в дадените стълбове, със задължително указание за размерностите на тези величини.

44

3) Описание на редовете (първа и втора стълбички на таблицата). В нашия пример това са фамилиите не пациентите. 4) Числени данни, при пресичането на редовете със стълбовете. Като правило, числата трябва да съдържат 1-2 знака до и след десетичната запетая. Това може да се постигне по един от двата начина: или чрез правилния избор на размерноста на стойностите (вместо 0,0021 М ще запишем 2,1 мМ и т.н.), или чрез използване на показателна функция. Първият от тези начини е за предпочитане. По правило, в таблицата се дават статистическите обработени данни и в този случай всяко число е средна стойност ± средната грешка (ако не е отбелязана друга ситуация). 1.7.2.7. Текстови пояснения към фигурите или таблицата Дипломната работа (статията, дисертацията) напомня за строежа на змията: тя има тяло и опашка, но нейният скелет се състои от подобни по строеж повтарящи се елементи. Основата на такъв елемент (блок) е фигура (таблица, схема) и текст, в който се обяснява, какво се вижда на дадената фигура, в таблицата или схемата. Основната работа при написване на дипломната работа е в същност създаването на такива блокове. При това структурата на поясняващия текст вътре във всеки блок е стандартна. Като правило, поясняващият текст включва следните елементи: 1) встъпителна фраза, в която се говори какво ще обсъждаме; 2) кратко напомняне за това, което е било известно по разглеждания въпрос до провеждането на дадената серия от опити. Трябва да се отбележи, че това не винаги е задължително; 3) кратко изложение за това, което и защо не е известно (това не е задължително, но би трябвало да се напише, ако съществува пункт 2); 4) конкретната задача за дадената серия от опити; 5) описание за това, как ние сме извършвали опитите; 6) описание на резултатите: "какво виждаме" в дададена таблица или на дадена фигура; 7) обсъждане на получените данни (оценка на достоверноста на получените данни и сравняване на резултатите, получени в дадената серия от опити, между тях и с резултати от други опити; 8) извод (и), т.е. кратко обобщаване на гореизложените факти и интерпретация на получените резултати – което е станало известно в резултат на даденото изследване като цяло. Този списък би могъл да се съкрати, но това е по-добре след като съответният пункт бъде записан или добре обмислен. А сега, нека разгледаме по-подробно тези раздели.

45

1.8. Резултати и тяхното обсъждане Ако блоковете с експериментални данни (фигури или таблици с подписи и пояснителния текст) са вече подготвени, то, за да се напише разделът “Резултати и обсъждане” е само едно удоволствие. Трябва да се въоръжим с търпение и да седнем пред компютъра. Това в същност е третата глава, която може да бъде структурирана от няколко подраздела (параграфа), в зависимост от броя на експерименталните задачи. Обикновено за всяка експериментална задача се определя атделен параграф. В този раздел се представя и обсъжда целият експериментален материал. Данните от изследванията се дават обобщени в графичен и табличен вид. Оценката на резултатите трябва да е качествена и количествена. Необходимо е да се прави сравнение с вече известни решения по съответните въпроси по всички възможни аспекти, т.е. да се показват ясно новите моменти в получените от нас данни, сравнявани с известните до сега, които водят до формулиране на нови изводи. Следва да се посочи и възможноста за бъдещото развитие на методите и идеите, използването на резултатите на дипломната работа в гранични области на научното познание, но само с необходимата коректност. Това показва как виждаме бъдещото развитие на изследванията по темата.

Отделните подраздели на 3-глава трябва да са свързани с логична схема, структуриращи разкриването на целта на дипломната работа. При необходимост може да има параграфи, посветени на собствени оригинални методични решения по дадени проблеми. Това е много важно, защото показва по-широко нашите възможности като експериментатори. Всеки раздел завършва с обобщаване на резултатите и съответни изводи.

В тази част се прави и ангажираната дискусия по получените резултати. Всяко научно описание крие аргумент, който е в основата на идеите (темата), които се обясняват. Тук се излага собствената гледна точка, систематизират се фактите, които поддържат нашата хипотеза.

Необходимо е получените резултати да се дават със съответната оценка на грешката на измерване и тяхната статистическа обработка.

При излагането на материала е необходимо да са изпълнени всички препоръки по номенклатурата (IUPAC), международната система на единици (SI) и съкращенията, утвърдени и приети от тях.

Обикновено този раздел е в обем от 20-30 страници. Когато всички блокове от експериментални данни са вече съединени остава само да преминем към обсъждането на резултатите, като цяло. Този раздел

46

(който в много научни списания е отделен като самостоятелен и се нарича “Обсъждане на резултатите”), но е един от най-трудните даже за опитни и квалифицирани автори. Какво е в същност обсъждането? В някакъв смисъл “Обсъждане на резултатите” – това е огледалният образ на раздела “Въведение”. Във “Въведение” обосноваваме задачата за конкретното изследване, изхождайки от нивото на съвременната наука по дадения проблем. В “Обсъждане на резултатите” отново се опитваме да разберем като цяло значението на получените от нас данни за науката. Такова преосмисляне предполага сравнението на получените експериментални данни не само лично за себе си, но и с имащите отношение към темата данни на други автори. Крайната цел на обсъждането е да се разбере, какво се е изменило в световната наука в резултат на дадената работа (разбира се по мнение на авторите); непосредствената задача на обсъждането е да се обоснове общото заключение, главният извод (или изводи) от работата.

1.8.1. Въвеждащата (уводната) фраза Най-простото начало на новия блок да бъде фразата от типа: “В следващата серия от опити е било изучено влиянието ...на...” или “Представляваше интерес да се изясни по какъв начин....зависи от ....”. Но разбира се, обща рецепта, за това, каква фраза трябва да се напише в началото не може да се даде; важното е само това, читателят да разбере за какво става въпрос в следващият раздел на дипломната работа (статията, дисертацията), т.е в съответния блок. Но така или иначе, такава въвеждаща фраза трябва да бъде напишем.

1.8.2. Какво е известно по въпроса Ако е необходим този раздел, то той трябва да бъде изложен много стегнато: по-подробно изложение на състоянието на проблема като цяло обикновено се съдържа в дипломната работа и дисертациите – в раздела “Обзор на литературата”. Но все пак за начинаещите автори бихме препоръчали да го напишат, макар и за себе си. Опитът показва, че добра дипломна работа (дисертация или статия) се получава, ако отначало се напише за всичко много подробно, а след това текстът се съкрати, като се отказваме от излишни подробности и коментарии. Освен това, към описваните от нас опити могат да имат отношение някои данни от научната литература, които за проблема като цяло не представляват голям интерес (например, особености на методиката) и които не би трябвало да се включват в литературния обзор.

47

1.8.3. Кое е неизвестно и защо За постановката на задачата е важно не това, което е известно на науката, а това, което е неизвестно. Ако се замислим, четенето на научната литература за всеки изследовател е необходимо не само той да разбира проблема, но и за това, да разбере, къде са тези пропуски в знанието на човешкото общество, които той може да ликвидира със своите експерименти. Ето защо, въпросът за това, какво не знае научната общност в дадена област е “въпросът на въпросите” за младия изследовател. Но как да разграничим това, което лично на мене ми е известно, от това, което на никого не е известно? Нито четенето на научна литература, нито посещенията на научни конференции не дават пълна гаранция от непроизволното повтаряне в своите изследвания на това, което вече е известно, т.е. от безполезната работа. Разбирането на това, защо другите не са могли или не са успели да получат тези данни, които ние планираме да получим, значително намалява рискът от повтаряне на вече извършени минали изследвания. Не винаги е подходящо подробно на се разсъждава за това, кое и защо не е изяснено все още от науката, но винаги трябва да се помисли за това и само тогава да решим, да пишем или да не пишем за това. 1.8.4.Нашата основна задача Преди изложението на резултатите е винаги необходимо да се обясни каква цел се преследва с поставянето на дадената серия от опити. Това създава в читателя правилна и логична настройка в нашия научен труд. Много често не е така лесно да се формулира не само, какво ние искаме да правим, но и защо. Не е просто, но е необходимо, бих казал задължително. 1.8.5. Какво сме правили В раздела (на статия, дипломна работа или дисертация) "Материали и методи" обикновено се описват подробно методите, които се използват в работата. Но някои детайли, които се отнасят именно към дадената серия от опити, понякога е полезно да се изложат непосредствено преди описанието на резултатите, т.е. в рамките на дадения блок. Неписанният закон гласи: Всеки компетентен учен трябва да има възможноста да повтори всички опити, след като прочете дипломната работа (докторска дисертация, статия).

48

1.8.6. Какво виждаме от представените резултати Много начинаещи автори мислят, че е глупаво да се описва дадена фигура (или таблица), тъй като в нея се вижда всичко. Но това е само едно заблуждение. За читателя е важно не само това, което читателят може да види на фигурата, но и това, което вижда в нея самият автор. Например, за кривата на зависимоста на даден ензим от стойностите на рН може да се каже, че оптимумът на активноста на ензима е при рН 7,14; че ензимът е активен в областа от рН 5,4 до 8,6; че в алкална среда се намалява активността, което е особено забелижимо в диапазона на рН 7,9-8,6; че кривата има камбанообразна форма и много друго. Нещо от това (или още нещо) е може би важно за нас и ще е необходимо при по-нататъшното обсъждане на материала. Не се стеснявайте да описвате фигурите и данните в таблиците, пишете за всичко, което ни се струва, че е достойно за нашето внимание.

1.8.7. Какво би означавало това Не би трябвало да се обяснява всеки току-що получен резултат и веднага да се обсъжда значението му за науката., въпреки че едно такова желание е естествено. По-важно е да се обсъди, дали са достоверни получените данни. Този въпрос не е случаен и не е толкова прост. Първо, обърнете внимание на достоверноста на разликите между сравняваните цифри (в таблицата) или на кривите (на фигурата). Ако са дадени средни стойности на получените експериментални данни, то какви са средните грешки при измерването и какво е нивото на значимост на разликите по t-критерия на Стюдент или по някой друг критерий? Ако се сравняват данните от единични (така наречените типични) опити, то дали те с много надвишават разликите на възможна грешка на измерванията. Полезно е също да се съпоставят данните вътре в дадена серия от опити. При обсъждане на тези данни те се сравняват с тези от данните от литературата и получените данни от други серии на нашите експерименти. Но по-добре е това да остане за по-късно: за тази цел в дипломните работи (докторските дисертации, статиите) обикновено се отделя специален раздел “Обсъждане на резултатите”, а при някои още и “Заключение”.

1.8.8. Правим равносметка на извършеното “Конец, на моето дело аз сложих венец” казва българският възрожденец отец Паисий и завършва “История славяноболгарская”. Това е близко и до нашето мислене, въпреки скромните ни постижения, но и ние сме се

49

трудили, полагали големи усилия за нашите възможности и сега сме пред най-важният етап – равносметката на извършеното. Навярно някакъв резултат от всичко описано в даден блок ще ни се струва най-важният. Ето защо предлагаме с него да завършите блока с фразата, в която е формулиран този най-главен и основен от резултатите на дадения раздел. Баналният израз “По такъв начин....” ще ни спаси, ако не сме измисли някоя по-подходяща и по-добра фраза. След това преминаваме към следващия блок (въвеждаща фраза и т.н.).

1.8.9. Компютърни програми

Понякога в нашата работа може да разработваме компютърна програма. Общото описание на програмата трябва да отговаря на следните въпроси:

• за решаването на каква задача е предназначена разработената програма; • какъв метод се използва в програмата за решаване на поставената задача; • на какъв език е написана програмата и какви ресурси на изчислителната

среда изисква тя за своята работа; • как трябва да се обърнем към програмата, какви са нейните изходни

величини и какви стойности могат да се получат в резултат на изчислението;

• как може да се провери правилността на програмата.

Основната цел на такова описание е в това, програмата да даде информация за целесъобразноста на нейното използване и необходимите сведения за извършваните с нея изчисления.

Описанието на програмата трябва да съдържа следните елементи:

• основни сведения за задачата (постановката на задачата: описание на физичната задача, използваният физичен модел, ограниченията за прилагане на дадения физичен модел, математичният модел на задачата; методът на решение: използването на аналитични и числени методи за решение на уравненията на задачата, обоснование за техния избор, сведения за точноста на числения метод и скороста на сходимост на интерациите; извеждане на формулите за изчисления: да се опише преходът от формулите на математичния модел към изчислетелните формули; сведение за основните изчислителни формули, ако извеждането на изчислителните формули е достатъчно обемно);

• кратко описание на програмата (общо описание на организацията и работата на програмата: език на програмиране, неговата версия, размерът на програмата; принципиалната схема на програмата, взаимодействие на

50

нейните части и функционалното значение на всяка част; необходимите ресурси за работа на програмата, обем (външна и оперативна памет), инструкция за потребителя (дава се описание за входната и изходната информация, необходима за работа на програмата: идентификатори, определяне на величините, място в програмата, където се извършва влизане/излизане на стойностите на величините, формат (вход/изход), единици на измерване, място в програмата, където се извършва въвеждането/изходът на стойноста);

• апробиране на програмата (извършва се описание на тестова задача и в частност се конкретизират стойностите на величините, дадени в основните сведения за задачата, тестовата задача се избира така, че тя да реализира всички особености на заложения в програмата алгоритъм и да позволява да се провери работата на програмата);

• подробно описание на програмата (описание на общата структура на програмата и схемата за повикване на програмните единици, описание на структурата на данните, обработвани с програмата, списък на всички основни променливи и масиви на програмата, описание на всички програмни единици, влизащи в програмата;

• текст на програмата (във вид на листинг); • приложения.

1.9.Заключение и изводи

Това е цялостното обобщение на дипломната работа. В него се формулират основните изводи по резултатите на изследването. Може да кажем, че това е в същност разширеното резюме (абстрактът) на дипломната работа. Този раздел не би трябвало да е по-голям от 2-3 страници.

В него се съдържат изводите, направени от резултатите на работата. Тази част е най-малка по обем, но има особена важност, тъй като именно тук в завършена и логично безупречна форма трябва да бъдат представени крайните резултати на дипломната работа за обсъждане пред Държаваната изпитна комисия. Заключението не е просто сумиране на достигнатите резултати, а своеобразен синтез, органично съединяващ отделните нива на изложението, получените резултати по темата и съвкупно крайно обобщаване на постигнатото. В този раздел трябва да се направи съотношение на получените изводи с целите и задачите, поставени във въведението, да се съединят получените изводи в единно цяло, да се оцени успешноста на собствената ни работа. Понякога е целесъобразно да се построи текстът на заключението като изброяване на изводите, разделяйки ги на отделни пунктове, всеки от които да бъде отделяне и обосноваване на

51

конкретен извод. Ако в работата едновременно с теоритичните резултати има и практични следствия и решения, това също трябва да се изтъкне в заключението. Освен това, трябва:

• да бъде оценена откриващата се переспектива за бъдещи изследвания по дадената тема на основата на резултатите от работата;

• да се очертаят поставените в тази връзка нови задачи; • да се характеризират страничните резултати и идеи; • да се оценят възможните переспективи за тяхното научно развитие.

Изводите систематизират и обобщават получените теоритични и експериментални. резултати. Цялостно те отразяват до каква степен е разкрита поставената цел на изследване и какви нови данни са получени. Те дават обща характеристика на дипломната работа. Те не би трябвало да бъдат в обем по-голям от 1.5-2 страници.

Изводите, изложени в края на работата трябва да се различават от изводите и препоръките, направени във всеки раздел на дипломната работа. В последния случай изводите трябва да бъдат научни. Те трябва да са по-конкретни, да имат препоръчителен характер без декларативност, посочвайки детайлите, особеностите и новоста на конкретните етапи на изследванията.

Научните изводи могат да започват с думите:

Изчисленията показаха, че ... Експериментално е доказано (показано), че... Открит е ефект, който се състои в това, че при ...се наблюдава...

Сравняването на резултатите от изчисленията и експеримента в интервала от...до...се обяснява с ... и т.н.

С други думи, дипломантът трябва в научните изводи да направи научно обобщение на изследванията, да покаже нетривиалноста на собственините си търсения и идеи и да представи на обсъждане пред научната общност новото научно знание, получено в дипломното изследване. Напротив, проблематично е да се наричат научни такива изводи, ако в тях само се констатират факти по изпълнениято на някакви експерименти или се говори за резултати, в които не се разкриват нови сведения по предмета на дипломното изследване.

Например:

В работата са извършени експериментални изследвания с цел да ...

52

Получен е патент за ... и т.н.

Обаче изводи с обобщаващи резултати са напълно подходящи в раздела на дипломната работа, в който се анализират именно основните резултати, обикновено в заключението на работата.

Подходящата заключителна част е особено важна, така както и въведението в началото. Независимо колко е прекрасна нашата дипломна работа, един внезапен или проточен край може да разруши доброто впечатление, което сте направили с останалата част на работата.

1.10. Списък на литературата (Библиографски опис)

Списъкът на литературата се оформя като отделен раздел на дипломната работа. В него се подреждат и посочват всички литературни източници (книги, монографии, учебници, статии, доклади и т.н.), които са включени във въведението, обзорната глава, материали и методи на изследването и резултати и обсъждане.

Всеки литературен източник, включен в този списък, трябва да бъде отразен в текста на дипломната работа. При цитиране на факти, взети от научни публикации на други автори, следва задължително да се даде откъде са взети дадените материали. Не трябва да се включват в библиографичния списък тези източници, за които няма цитирания в текста и които не сте използвали, а така също се посочват енциклопедиите, справочниците, научно-популярните книги и др. При необходимост в използване на такива издания, то следва да се дадат подредови (или на страница под черта) цитирания.

Списъкът трябва да съдържа последователното изброяване на източниците, използвани при изпълнение на работата. Списъкът се оформя на нова страница и има заглавие “ЛИТЕРАТУРА”.

Сведенията за статия от периодично научно списание (издание) трябва да включват фамилията и инициалите на автора, пълното заглавие на статията. Наименованието на списанието (изданието), серията (ако има такава), година на излизане в печат, том (при необходимост), страниците, на които е отпечатана статията.

Сведенията за книгите, монографиите, изданията трябва да включват фамилията и инициалите на автора, заглавието на книгата, мястото на издаване (град, държава), издателство, година на издаване и количество

53

страници в книгата. Ако книгата е написана от два или повече автори, то техните фамилии с иницииалите се дават в тази последователност, в която са напечатани в книгата; при три и повече автори се допуска да се даде фамилията на първия от тях и думите “ и др.” – англ.”...et al.”. При възможност се дават имената на редакторите на монографията – фамилия и инициали.

Единственият практически начин правилно да се състави списък на литературата е да се види как се съставят списъците в един от номерата на научното списание по съответната тематика. При това трябва да се обръща внимание на всички “дреболии”: къде и какви препинателни знаци се поставят, интервалите между буквите, големи или малки букви, обикновен шрифт, курсив или друг и т.н. В компютърната програма Reference Manager списъкът на литературата се съставя от цитирания, които са в банката от данни, по шаблони, използвани в едно или друго научно списание; в програмата са заложени стотици такива шаблони и може да се създават нови. Във всички тези случаи трябва да помним, че във всяко списание се използва не един шаблон, а четири: за статии в списания, за статии в сборници, за монографии и за дисертации. Като пример е списъкът за списание Nature: За списание Nature 1. Cadenas, E., Wefers, H. & Sies, H. Eur. J. Biochem. 119, 531-536 (1981). 2. Vladimirov ,Yu.A., Archakov,A.I. Perekisnoje okislenije lipidov v biologocheskikh membranakh (Lipid peroxidation in biological membranes, Russ.) (Nauka, Moscow, 1972). 3. Michelson, A. M. in (eds Johnson, J.E.,Jr., Walford, R., Harman, D. & Miquel, J.) 263-291 (Allan R. Liss, Inc., New York, 1986). Не забравяйте да посочвате редакторите на сборници !

1.11. Приноси, приложения

Приносите с фундаментално, потвърдително и научно-практическо значение отразяват собствената самооценка на дипломанта. Те са важни за разкриване на научно-практическото значение на разработваната тема и показват възможностите и тенденциите за приложение на получените резултати.

Отделно се дават сведения за апробацията, ако има публикации (списък) по темата на дипломната работа.

Като приложение се представят материали от допълнителен или справочен характер, за които дипломантът не претендира като свой личен принос в

54

науката. Те се поместват в края на работата. По своето съдържание и форма приложенията са много разнообразни: таблици, рисунки, графики, фигури, карти, компютърни програми и др., но не и текст. Това са помощните и допълнителни материали, които натоварват текста на основната част на дипломната работа.

Дипломната работа може да има едно или няколко приложения. Те се оформят като продължение на основния текст на работата и се отбелязват като “в края на работата”. Като цяло, в приложението се прави опит да се обясни с определени данни онази част от работата, която не е долре представена в основния текст. Всяко приложение трябва да започва на нова страница с указание в десния горен ъгъл с думата “ПРИЛОЖЕНИЕ” и да има съдържащо заглавие. Ако в работата има повече от едно приложение, то те се номерират последователно с арабски цифри (без знака №), например: ПРИЛОЖЕНИЕ 1, ПРИЛОЖЕНИЕ 2 и т.н. Текстът на всяко приложение при необходимост може да се раздели на раздели и подраздели, номерирани с арабски цифри, като пред тях се поставя буквата “П”, например: “П.2.1.2 (приложение 2, раздел 1, подраздел 2).

Фигурите, таблиците и формулите, поместени в приложението, се номерират с арабски цифри с добавяне на буквата “П.”, например: “Фиг.П.2.” (приложение, фиг.2), “Фиг.П.2.3.” (приложение 2, фиг.3), “Табл.П.1.1.” (първа таблица от първо приложение).

Връзката на основния текст с приложенията се осъществява с цитирания, които се употребяват с думата “виж”; например, (вж. приложение 2).

В приложението се включва спомагателен материал, който е необходим за пълнота на дадената работа:

• текстове на програмите и резултати от изчисленията; • таблици със спомагателни цифрови данни; • инструкции, описания на алгоритми и програми, структурни схеми на алгоритми и блок-схеми на програми; • междинни математични доказателства, формули и т.н.; • фигури, рисунки, фотографии, схеми и др. с помощен характер • копия от протоколи на решения, съвети, семинари и др.

55

1.12. Оформяне на дипломната работа

1.12.1. Правила за оформянето на дипломна работа (общи изисквания) Написването, оформянето и защитата на дипломната работа (бакалавърска теза) за получаване на магистърска степен по дадена специалност е завършващ етап в обучението във висшето училище. Съществуват общи изисквания, които е необходимо да се спазват:

• яснота и логическа последователност на изложението на материала; • убедителна аргументация; • краткост и точност на формулировките, изключващи възможност за

нееднозначност на тълкуване; • конкретност на изложението на резултатите на дипломната работа; • обоснованост на препоръките и предложенията за бъдещи изследвания по

разработваната тема.

1.12.2. Текстът на дипломната работа

Както вече посочихме, текстът на дипломната работа трябва да бъде ясен, точен и кратък, да не допуска нееднозначни тълкувания. Не се допуска използването на едно и също понятие за различни научни термини, близки по значение (синоними), а така също чужди думи и термини, ако съществуват равнозначни такива в българския език. Не се разрешава произволно съкращаване на думи, замяната на думи с буквени означения или с математични знаци.

Текстът се отпечатва на едната страна на листа от бяла хартия за принтери във формат А4 (210х297мм) през два интервала между редовете със следните полета: лявото - не по-малко от 30 мм, дясното – не по-малко от 10 мм, горното – не по-малко от 15 мм, а долното – не по-малко от 20 мм.

Таблиците, фигурите, рисунките, чертежите, схемите, графиките трябва да са също върху стандартни листове бяла хартия. Подписите към тях са също на лицевата стрена на листа (непосредствено до тях).

По-широкият илюстративен материал, таблици или текст с помощно значение може да се дадат в приложението, което следва непосредствено след списъка на литературата.

56

1.12.3. Номериране

Всички страници на работата, вклюючително илюстрациите, списъкът на литературата и приложенията се номерират с арабски цифри по реда от заглавната страница до последната страница без пропуски и повторения. На заглавната страница номериране (цифрата 1) не се поставя. Поредният номер се поставя в десния горен ъгъл на страницата, започвайки с цифрата 2. Може да поставите номера на страницата и в средата долу. Разпечатването от компютър трябва да съответства на формат А4.

Заглавията на отделните раздели (глави) се печатат симетрично на текста с главни букви и се отделят от текста с пропускането на един интервал (един ред).

Заглавията на подразделите (параграфите) се печатат с малки букви (освен първата – с главна). Пренасяния в заглавията не се допускат. Не се поставя точка в края на заглавието. Ако заглавието се състои от две изречения, те се разделят с точка. Не се допуска подчертаване на заглавието. Обикновено те се дават в “Bold”.

Заглавията на разделите се номерират последователно с арабски цифри с точка. Номерът на подраздела (параграфа) се сътои от съответния номер на раздела в дадения раздел (глава), разделени с точка. Например: 2.3. Блок-схема на цифровия импедансометър.

1.12.4. Как да оформим илюстративния материал

Илюстрациите трябва да са подходящи и доразвиват текста и представените експериментални резултати, а не да бъдат негово огледално отражение. Не е подходящо данните да бъдат представени и в таблица и графично като фигури.

Не оставяйте илюстрациите сами да говорят за себе си. Ако няма причичини да споменоваме илюстрацията в текста, последната не би трябвало да е там. Дори и най-ясната илюстрация се нуждае от коментар.

Фигурите. Обикновено фигурите се означават с “Фиг.” и се номерират последователно с арабски цифри в границите на раздела, с изключение на фигурите, които се дават в приложението. Номерът на илюстрацията трябва да се състои от номера на раздела, в кийто тя се намира и поредния номер на илюстрацията, разделена с точка. Например: Фиг.4.2. Втора фигура на четвърти раздел (глава).

57

Номерът на илюстрацията се поставя пред поясняващият подпис. Ако в работата се дава само една фигура като илюстративен материал, то тя не се номерира и не се пише “Фиг.”.

Фигурите трябва да се разполагат така, че да могат удобно да се разглеждат от читателя, без да се обръща екземпляра с отпечатаната дипломна работа или с обръщане по посока на часовниковата стрелка. Илюстрациите се разполагат непосредствено след първото им цитиране в текста. Всички фигури, рисунки и схеми трябва да имат наименование. Например: “Фиг.2.3. Кинетика на адсорбцията на белтъка върху златна подложка”. При необходимост илюстрациите се придружават с поясняващи данни. Тези данни показват, например, условията, при които се наблюдава дадения процес (температура, буфер, рН и т.н.); може да бъде цитиран методът, който се прилага за получаването на данните; статистическите характеристики при обработката на резултатите, отразени на дадената фигура; могат да се пояснят отделни детайли във фигурата (криви с тяхната номерация, величините по координатната система, хистограмите и т.н.).

Таблици. По правило, цифровият материал се оформя в таблици. Всяка таблица трябва да има заглавие и думата “Таблица”. Заглавието и думата “Таблица” започват с главна буква. Заглавието не се подчертава.

Заглавията на отделните графи (първите колони) трябва да са с главни букви. Подзаглавията – с малки, но ако те съставят едно изречение със заглавието, и с малки букви, ако са самостоятелни. Деленето на заглавните (първи редове) на таблиците по диагонал не се допуска . Като първа колонка в таблицата с номериране по редове с “№” не следва да се включва в таблицата.

Таблицата се поставя в текста след първото отбелязване в текста на работата. Ако съществува повтарящ се текст в съответните графи на таблицата от една дума, се разрешава неговото заменяне с кавички; ако текстът е от две или повече думи, то при първото повторение се заменя с думата “също”, а по-нататък с кавички. Не се допуска поставянето на кавички вместо повтарящи се цифри, знаци, математични и химични символи. Ако в даден ред на таблицата не се дават цифрови или други данни, то в нея се поставя тире.

Таблиците се номерират последователно с арабски цифри (с изключение на таблиците, дадени в приложението, които се номерират с буквата “П”) в границите на раздела. Номерът на таблицата трябва да се състои от номера на раздела и поредния номер на таблицата, разделени с точка, например: Таблица 2.1. (първа таблица на втори раздел). Ако в работата има една таблица, то тя не се номерира и не се пише думата “Таблица”. При

58

пренасянето на части от таблицанта на друга страница с думата “Таблица” и нейния номер се изписват еднократно над първата част на таблицата; над другите части (на следващите страници) се пише “Продължение”. Ако в работата има няколко таблици, то след думата “Продължение” се посочва номерът на таблицата, например: Продължение табл.2.1.

Формулите в работата (ако те са повече от една) се намерилат с арабски цифри в границите на дадения раздел. Номерът на формулата се състои от номера на раздела и поредния номер на формулата в раздела, разделени с точка, например (2.4) (четвърта формула от втори раздел).

Поясняването на значенията на символите и числовите коефициенти трябва да се дава непосредствено под формулата в същата последователност, в която те са дадени във формулата. Значението на всеки символ и числов коефициент трябва да се дават на нов ред. Първият ред на обяснението започва с думата “където” без двоеточие, например: “където λ – дължина на вълната, υ – скорост на разпространение ...” и т.н.

Уравненията и формулите следва да се отделят от текста със свободни редове. Отгоре и отдолу на всяка формула трябва да се остави поне един свободен ред. Ако уравнението не се побира на един ред, то трябва да се пренесе след знака за равенство (=) или след знаците за събиране (+), минус (-), умножение (х) и деление (:).

Допълнителни бележки (допълнителни пояснения) към текста, таблиците и фигурите, в които се дават справочни и поясняващи данни, се номерират последователно с арабски цифри или със звездички (*). Ако бележките са няколко, то след думата “Забележки” (а тя може да бъде и изпусната) се поставя двоеточие, например:

Забележки:

2. ...; 3. ...

Ако има само една забележка, то тя не се номерира и след думата “Забележка” се поставя точка.

1.12.5. Цитиране и академична етика

С цитирането можем да подчертаем приоритета на продуктивноста и научната значимост на нашите резултати, а така и “стойността” на нашия

59

екип. С подреждането на авторите по техните публикации и от кого са цитирани, създаваме определена йерархия; очертават се границите нашите авторски претенции върху новите знания, получени в нашата работа.

Обаче не трябва да приписваме на даден автор идея, която той предава тази на друг изследовател.

Цитиранията в текста на източниците (на ползваната литература) се дават в квадратни скобки с поредния номер по списъка на източниците, например: [32] (това означава, че се цитира 32 пореден автор от списъка на литературата).

Цитирането на фигурите се дава с поредния номер на съответната фигура, например: фиг.2.3 (трета фигура от втори раздел).

Цитирането на формулите показва поредният номер на формулата в скоби, например ”...във формула 3.7” (седма формула в трети раздел).

Всички таблици трябва да имат съответно цитирания в текста на дипломната работа, като се изписва думата “Таблица”, ако таблицата няма номер (когато е само една таблица) и съкратено, ако тя име номер, например: “...в табл.2.1”.

При повторни цитирания на таблици, фигури, снимки, рисунки и друг илюстративен материал се дава съкратената дума “виж”, например: “вж.табл.2.1.”.

Академична етика. При написването на дипломната работа дипломантът е задължен да дава цитирания на автора и източника, от който той взема материали и отделни резултати. При използването в работата на идеи или разработки, принадлежащи на съавтори, съвместно с които сме работили, дипломантът трябва да отбележи това в работата си. В случая на използване на чужд материал без цитирането на автора и източника, дипломната работа не се разглежда от съответната Държавна изпитна комисия без право на повторна защита по дадената тема. Цитатът от други автори без кавички, а некато парафраза е чиста форма на плагиатство, а Законът за интелектуалната собственост с основание наказва “крадците” на този труд.

1.12.6. Как трябва да изглежда готовата дипломна работа Дипломната работа като завършен продукт съдържа: Разпечатано подвързано книжно тяло, оформено като брошура, на хартия в стандартния размер А4 (210×290 мм). Дипломната работа се предава в два

60

екземпляра на секретаря на Държавната изпитна комисия за дадената магистратура не по-късно от 7 дни до официално обявената дата за защита. 1.12.7. Комплектоване (събиране) на дипломната работа Подготовката на дипломната работа по блокове (така както на научна статия или докторска дисертация) е подходяща с това, че работата по всеки отделен блок в определена степен е самостоятелна. Създавайки известно количество блокове, можете след това чрез тяхното комбиниране да напишете не само дипломна работа, но по принцип и научна статия, даже не една, а в переспектива и докторска дисертация. Да предположим, че сте подготвили няколко блока (фигури, таблици, подписи към тях и пояснения като текст). Сега следва: 1. да се разположат блоковете в необходимия ред; 2. да се види дали не трябва да се добавят оше 2-3 блока (понякога трябва да се върнем в лабораторията и да поставим няколко нови опита); 3. да помислим дали не трябва да се откажем от някои блокове; 4. да помислим за “генералната линия” и да уточним названието на нашата работа. Заглавието много точно и напълно трябва да отговаря на същноста, съдържанието и идеята на нашето изследване. В оптималния случай в дипломната работа трябва да се развие една идея, която да бъде ясно и точно формулирана. Равносметката на тази част на работата може да стане първи вариант на раздела “Изводи”. Очевидно, след това той трябва да бъде внимателно отредактиран, но вече е време да се обобщят основните резултати, които са получени в дадената работа, като всеки съществен резултат се дава в отделен абзац. А сега – напред! Започваме да пишем нашата дипломна работа (или статия) систематично от начало до край. И да не забравяме, че ще се придържаме към общоприетия план.

1.12.8. Благодарности Вежливостта и справедливостта, а така също научната етика изискват да благодарите на всички, които са ни помагали в експерименталната работа и непосредствено при подготовката на статията. Необходимо е да се посочи и названието на проекта (договора, гранта), ако този грант е бил източник на финансирането на работата. Подходящи са всякакви вежлива фрази, подобни на тези: “Авторът изразява своята признателност на доц. д-р А. Иванов за ценните консултации, на проф. дфзн Г. Георгиев за измерване на спектрите на лазерна флуоресценция, на гл.ас. д-р А. Петров за

61

предоставените мембранни филтри. Работата се финансираше по проект № 1262/2005 на Университетски фонд “Научни изследвания” на Софийския университет “Св.Климент Охридски”. С последният пример се дава благодарност към спонсора-покровител за финансовата подкрепа на нашето изследване, което не е без значение.

1.13. Как протича защитата на дипломна работа Дипломната работа се представя в 2 екземпляра до една седмица преди предварително обявената дата за защита. Дипломантът представя подготвената дипломна работа пред Държавната изпитна комисия за съответната магистърска степен в продължение на 10-15 мин. Устното представяне се съпътства с илюстриране и онагледяване на теоритичните и експериментални резултати с прозрачни плаки на шрайбпроектор или като компютърна мултимедийна презентация във вид на PowerPoint, pdf или др. След това се дава думата на предварително определения рецензент (научен работник или преподавател с научна степен), който прочита своята рецензия, в която се прави оценка на постигнатите резултати по разработваната тема, на качествата (или недостатъците) на дипломната работа, а така също дава оценка за професионалните способности и личното участие на студента в изследването. В края на рецензията се дава и оценка за допускането на дипломната работа за защита (вж. примерен образец 2). Дипломантът отговаря на забележките на рецензента, след което се обявява дискусия, в която вземат участие както членовете на Държавната изпитна комисия, а така също и присъстващите преподаватели и студенти. На основание на доклада, рецензиите и проведената дискусия, комисията оценява дипломната работа и защитата, а може да направи и съответни препоръки, например, за отпечатване на резултатите от съответното изследване като статия в научно списание, продължаване на обучението на студента в докторантура и др.

62

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФИЗИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ МАГИСТРАТУРА (КАТЕДРА) “МЕДИЦИНСКА ФИЗИКА”

ДИПЛОМНА РАБОТА на тема: “Обработка на изображения при ултразвукова диагностика” на Иван Георгиев Стоянов, ф.№ М-23101 Ръководител на магистратура (катедра) “Медицинска физика”: (подпис, научно звание, степен, име, фамилия) Научен ръководител: (подпис, научно звание, степен, име, фамилия)

СОФИЯ – 2007

63

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 РЕЦЕНЗИЯ

на дипломната работа на студента от Физическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от магистратура “Медицинска

физика” Иван Георгиев Стоянов, фак.№ М -21103

на тема « » от ...(научно звание, научна степен, име, фамилия)

Обща структурна характеристика: Представената за рецензиране дипломна работа съдържа ...стр., ... фигури, списък на литературата от ... източника, ... приложения. Актуалност на темата на дипломната работа: дава се оценка на актуалноста на темата на дипломната работа и нейното обосноваване. Разкрива се степента на обоснованост на основните положения, теоритичният и експериментален подход за решаване на поставената задача. Дава се анализ на съдържанието на дипломната работа по глави и се правят изводи за следното: • съответствие на направените изводи и препоръки по структурирането и

съдържанието на дипломната работа; • обоснованост на положенията, които дипломанта изнася за защита; • значимост на получените резултати или теоритичните изследвания за

практиката, бъдещите изследвания, учебния процес. Забележки: отбелязват се най-съществените недостатъци, непълноти на дипломната работа. Заключение: Дипломната работа на ... (име, презиме, фамилия на студента) на тема “...” съответства (несъответства) на изискванията, за квалификационната степен “магистър по ...” на ...факултет на ...

64

университет “...“ и заслужава (не заслужава) положителна (висока). Препоръчителната оценка е (отличен, много добър, добър, среден) Рецензент (научно звание, степен, име, фамилия) (подпис) дата

65

66

2. БАКАЛАВЪРСКА ТЕЗА 2.1. Какво е нужно да знаем за нашата бакалавърска теза Бакалавърската теза е първото самостоятелно научно изследване, което се извършва от студента при завършване на първата степен на висшето образование. Ето защо е особено важно оформянето на резултата от това изследване. Бакалавърската теза, така както дипломната работа, се подготвя под ръководството на научен ръководител (или научен консултант), който е желателно да бъде с научна степен. Това научно изследване, което е посветено на актуален въпрос от дадено научно направление, студентът представя и защитава пред Държавна изпитна комисия и университетската общност за получаването на първата образователна степен – бакалавър по съответната специалност, в която се обучава във висшето учебно заведение. Бакалавърската теза прави не само съобщение и възпроизвеждане на съдържанието на определен брой литературни източници (статии) в съкратен вид, но в нея студентът извършва обсъждане и анализ на актуален научен проблем и посочва възможностите за решаването му. Тази сериозна задача като научно изследване дава възможност студентът да покаже резултата от своята основна професионална подготовка във висшето училище и да оформи първия си научен труд. Ето защо, това са сериозни основания, които налагат съществуването на определени указания за това как да напишем бакалавърската теза, т.е. как да се представят резултатите от литературните, теоритични и експериментални изследвания (не винаги строго задължителни) на абсолвента. 2.2. Видове бакалавърски тези Бакалавърската теза е съществена част от учебния и научен живот на висшето училище. Тезата и рефератът сега най-често се използват като синоними, въпреки че рефератът етимологично се отнася към устната форма на изнасяне пред аудиторията. Именно с това, рефератът се отличава от бакалавърската теза. Това е писмена работа, която се построява по коренно различен начин. Бакалавърската теза представлява методично начало със структурно свързани мисловни стъпки и излагане на основните резултати по дадена тема в една последователна и логична, балансирана, езиково изгладена завършена писмена форма. Предимствата на тези два типа изложения в научното творчество могат да бъдат свързани, като първа крачка е устно да се представят в тезисен вид личните размисли и позиции на автора. Като втора крачка се излагат изказани вече мисли, но вече като придобито познание по време на дискусията, което става и основа на бакалавърската работа. Защитата на бакалавърската теза е в същност едно

67

своеобразно съчетаване на тези две форми. Бакалавърската теза може да има и експериментален характер като в нея се дават основно сведения за практическото използване на получените от автора резултати. Ако са са направени изследвания с теоритично значение, то се посочват препоръки и оценки за използването на получените изводи с фундаментален характер за даденото научно направление по темата.

Тезата може да има и компилативен характер, а също да бъде и от смесен тип. В компилативната работа студентът прави обобщаваща и критична оценка върху научните публикации по дадената тема. Този анализ трябва да бъде точен, ясен и достъпен, като се прави ясно разграничаване по позиции на различни гледни точки, хипотези и подходи за решаване на отделни въпроси по основния проблем. Това не е само информативно и документално предаване на събрани научни трудове, но аналитичен обзор по темата. Такъв тип бакалавърска теза е подходяща документална база за една бъдеща дипломна работа. Тези два типа бакалавърски тези са от изследователски тип. В тях се поставят определени задачи, които се решават самостоятелно или в сътрудничество с колеги, под ръководството на научния ръководител (или консултанта). При изпълнението на изследователската работа е необходимо по-голяма научна зрялост, по-висока професионална квалификация, конкретни експериментални умения и способности на студента за такъв тип работа. Такива бакалавърски тези винаги се оценяват по-високо.

2.3. Какво представлява реферативната бакалавърска теза

Рефератът като функция съобщава за съдържанието на един или повече текстове (статии). В своята същност с него се предава информация по дадена тема (проблем). Рефератът не произвежда авторски текст или нова информация, а възпроизвежда съдържанието на дадена статия или статии в съкратен вид. В него не се прави оценка на текста и не се извършва анализиране на темата. И когато, например, в даден текст се съдържа решението на даден проблем, в реферата то не се дискутира или обсъжда, а само се изразява и излага мнението на автора. Методика на работата по реферата. В реферата не се подхожда буквално, защото той е само кратко представяне на чуждо мнение, т.е. гледната точка или позиция на друг автор. Затова в него трябва да се представят по-подробно разработените мнения, идеи на дадения автор, а другите по-малко важни да бъдат в съкратен вид или изпуснати. Така, че в реферата е необходимо да се извърши съответно селекциониране, подбор на основните мнения. Това се извършва само от гледна точка на общата идея, която е заложена от автора в дадения текст. По тази причина може да

68

твърдим, че рефератът не дава оценка, а представя в съкратен вид събраната информация, а не мнението по нея. В някои случаи би могла да се добави и определена оценка, като например, да се отрази личното мнение на автора към проблемите изложени в текстовете, но тогава излизаме от формата (рамките) на реферата и се преминава към лично мнение на автора. Възможно е и съществуването на междинни смесени форми, които съдържат в по-голяма степен личното съпоставяне и оценяване на идеите, които са заложени в текста, като те са една особена форма на “реферат”, която е необходима на студента и младия научен работник преди всичко при подготовката на бакалавърска теза или обзор на дипломна работа. Именно при тях в теоритичен план по-контрасно се изразява критичната и лична оценка на автора. Това е само една структурно-функционална класификация, разкриваща същноста на елементите на реферата като научен труд. В реферата не е възможно да се съдържа интерпретиране на реферирания текст, тъй като това е следствие от мотивацията на пишещия реферата, което е заложено в самия избор на темата за реферат. Това се отразява още в подхода, а така и при планирането и структурното конструиране на реферата. По този начин могат да бъдат изложени и съпоставящи въпроси, а също и лични от страна на пишещия, преди всичко в обобщаващата заключителна част на този научен труд. В този случай рефератът включва и задачата да даде отговори на определени въпроси, дотолкова, доколкото анализираният текст отговаря на тези въпроси. Разбира се трябва да се подчертае, че рефератът работи само вербално, независимо дали е поднесен в устна или писмена форма.

2.4. Общи изисквания към бакалавърската теза Бакалавърската теза е научно изследване, при което студентът, под ръководството на научен ръководител избира и разработва тема на изследване. При това той трябва да може: - да извършва квалифицирано изследване (самостоятелно или в сътрудничество) на даден научен проблем; - да намира, чете и анализира специализирана научна литература по дадена тема; - да систематизира и обобщава получените теоритични и експериментални резултати както своите, така и тези на други изследователи; - да излага получените резултати във формата на завършено изследване и да може да ги докладва и аргументирано да отговаря на поставени въпроси по темата на дадената теза. Последното се постига, когато студентът пише самата бакалавърската теза. Именно това разглеждаме и сега.

69

2.5. Как изглежда готовата бакалавърска теза Бакалавърската теза като завършен продукт съдържа разпечатано подвързано книжно тяло, оформено и подвързано, на хартия в стандартния размер А4 (210×290 мм), примерно в обем от 10 – 30 страници. Подготвената бакалавърска теза се предава в 2 подвързани екземпляра на секретаря на Държавната изпитна комисия 7 дни до обявената дата за дипломна защита. Студентът, завършващ бакалавърска степен представя тезата си в продължение на 10-12 мин, след което тезата се представя от рецензента и се провежда дискусия по темата. Докладът е във вид на електронна презентация (MS Power Point, pdf и др) или прозрачни плаки на шрайбпроектор. Единият екземпляр от бакалавърската теза остава в съответния факултет на висшето учебно заведение и може с цитиране на автора да се използва в учебния процес, но без право на разпространение и използване за други цели. Вторият екземпляр на тезата остава в архива на катедрата, в която студентът подготвя бакалавърската си теза. 2.6. Структура на бакалавърската теза В стандартния вариант бакалавърската теза съдържа следните раздели:

1. Титулна страница с подписи на научния ръководител и на ръководителя на катедрата;

2. Съдържание; 3. Списък на съкращенията; 4. Уводна част (въведение); 5. Обсъждане на теоритични и експериментални резултати от други

автори (а може да бъдат представени и такива от собствени изследвания) по темата;

6. Резюме, заключителна обобщаваща част, изводи; 7. Благодарности (към научния ръководител/консултанта, колегите,

катедрата, факултета, института); 8. Литература; 9. Допълващи материали, приложения; 10. Резюме на английски език за WEB страницата на катедрата

(желателно); 11. Приложение (при необходимост).

Всеки раздел от бакалавърската теза има своя вътрешна структура. Например, в раздела “Увод (въведение)” трябва да се разкрие актуалността на дадения научен проблем в съответното научно

70

направление. На тази основа се определя и поставената цел и поставените задачи. Ограниченият обем от страници в бакалавърската теза (между 10-30 стр.) налага и определена тематична дисциплина. Трябва да се отбележи, че винаги се приема за проблематично включването на най-общи исторически, методологични “въведения”, “отклонения”, които са свързани по някакъв начин с темата. Ето защо, бакалавърската теза трябва да се ограничи само до излагане на един научен проблем (хипотеза) в подходяща форма, точно посочен обем от материала по дадената тема, включващ няколко избрани, представително представени и предварително анализирани литературни източници. Приема се, че една бакалавърска теза трябва да съдържа цитиране на литературни източници, например, не по-малко от 10-15 научни труда (статии, монографии, учебници и др.). Това определя и три съществени части на разпределяне на структурата: 1. Актуалност на разработвания проблем, посочване на мястото на темата на бакалавърската теза в даденото научно направление, работната хипотеза, критериите за подбора на обработения материал (литературни източници), формиране на собствено понятие и отношение към дадената тема. 2. Провеждане на изследване (теоритично или експериментално) и изработване на работна хипотеза, потвърждаване на проведени експериментални изследвания чрез включване на съответни примери от литературни източници и от материали на други изследователи по темата. 3. Обобщаване на получените резултати, съответно определяне на мястото на разглеждания проблем в дадено научно направление.

2.7. Методика на работата по бакалавърската теза Към бакалавърската теза не трябва да се подхожда буквално, защото тя може да бъде само кратко представяне на чуждо мнение, гледната точка или позиция на други изследователи по темата. Затова в нея трябва да се представят по-важните мнения и идеи на авторите, а други по-малко съществени да бъдат в съкратени или изпуснати. Така, че в бакалавърската теза е необходимо да се извърши селекциониране (подбор) на основните мнения по проблема. Това се извършва само от гледна точка на общата идея (темата), която е заложена от автора (студентът) в дадения текст. По тази причина може да твърдим, че бакалавърската теза представя в съкратен вид събрана информация (обзор) по дадения проблем, а не собствено мнение по нея. В някои случаи се прави и лично съпоставяне и оценяване на идеите, които са заложени в съответните научни публикации, което винаги се оценява по-високо. Именно тогава по-контрасно се изразява критичната и лична оценка на автора, което дава възможност да се оцени по-точно

71

професионалната квалификация на защитаващия и разкрива същността на елементите на тезата като първи научен труд. Общият вид на една титулна страница на бакалавърска теза включва:

Названието на висшето училище (университет) Наименованието на факултета Наименованието на катедрата (магистратурата), в която е подготвена тезата

БАКАЛАВЪРСКА ТЕЗА

на тема:...... Името, презимето, фамилията, фак.№ (на студента)

Научен ръководител (или консултант): научно звание, научна степен, име и фамилия (подпис)

Ръководител на катедра: научно звание, научна степен, име и фамилия (подпис)

София, 2007 г.

Темата на бакалавърската теза и съответния преподавател, осъществяващ научно ръководство се утвърждава от катедрения съвет (Съвета на магистратурата) в края на предпоследния семестър на обучението във висшето училище, т.е. преди последния учебен семестър в бакалавърската степен. Препоръчва се също и предварително докладване и обсъждане на подготвената теза пред научния семинар на катедрата, в която студентът подготвя своята теза и се извършват експериментите.

72

3. РЕЗЮМЕ (абстракт) Много често в уеб-страниците на отделни катедри, магистърски програми се дават резюмета на защитените бакалавърски тези и дипломни работи. Резюмето представя цялостното съдържание на дипломната работа. По този начен научната общественост се запознава с конкретната научна тематика и проблеми, по които се работи и се подготвят специалисти във висшето училище. Ето защо, смятаме в обща рамка да запознаем младите изследователи какво представлява, съдържа и се отразява с него. Да не забравяме, че резюмето е неделима част от всяка една научна публикация. 3.1. Какво представлява резюмето Резюмето като функция съобщава за съдържанието на даден текст. В своята същност с него се предава информация по дадена тема. Резюмето не произвежда авторски текст или нова информация, а възпроизвежда съдържанието на даден научен труд (бакалавърска теза, дипломна работа, статия, докторска дисертация) в съкратен вид. В него не се прави оценка на текста и не се извършва анализиране на темата. И когато, например, в даден текст се съдържа решението на даден проблем, то в резюмето не се дискутира или обсъжда, а само се изразява и излага мнението на автора. Методика на работата по резюмето. Така, че в резюмето е необходимо да се извърши съответно селекциониране, подбор на основните мнения и изводи. Това се извършва само от гледна точка на общата идея, която е заложена от автора в дадения текст. По тази причина може да твърдим, че резюмето не дава оценка, а представя в съкратен вид събраната или получената информация и направените изводи, а не мнението по нея. 3.2. Какво съдържа и отразява резюмето Понякога този раздел се нарича “Изводи”, но това не отразява точно неговото съдържание. В анголоезичните научни списания тази част от научия труд (статия, дисертация) се нарича Summary (равносметка). В същност, това са кратките тезиси на нашата работа, квинтсистенцията или конценрираното обобщение на получените разултати. Резюмето представя цялото съдържание на нашия научен труд и спестява времето на читателя и необходимостта да го чете. Както и разделът «Резултати и обсъждане”, резюмето обикновено се състои от един или няколко блока (части), но тези

73

блокове не съдържат нито рисунки, нито подписи към тях, а само крайно компресиран текст. Във всеки блок е казано защо и какво сме правили, какво сме получили и какво означава това. Ако ни се отдаде да изложим по такъв начин самата същност на получените от нас резултати и да формулираме извод от всеки резултат, то ние сме постигнали целта. А ако в последната фраза на нашето резюме ние може да формулираме, какво е станало известно на световната научна общност в резултат от даденото изследване като цяло, то нас ни очаква истински триумф!

Текстът на резюмето трябва да съдържа и отразява:

• названието на работата, сведения за нейния обем (броят на страниците), количеството на фигури, таблици и другия илюстративен материал, броят на използваните литературни източници;

• обекта на изследване; • целта на работата; • разработваните експериментални задачи; • методите на изследването; • получените резултати и тяхната новост за науката; • областа на приложение и препоръките за бъдещите изследвания по

темата.

Съдържанието на резюмето се излага в свързана повествователна форма, но се допуска и схематично съставяне, например: “ Обект на изследване са взаимодействията на елементарни частици ...”, “Цел на изследване са ...” или “Обект на изследването са диференциални уравнения от втори ред”, “Цел на изследване е откриването на особени точки”.

Обемът на резюмето се определя от характера на дипломната работа, но е желателно да не превищава 1500 знака (3/4 страница). Препоръчително е той да се преведе и на английски език, за да може информацията за защитените дипломни работи да се постави на сайта на магистратурата (катедрата, факултета). 3.3. Ключови думи (key words) Резюмето завършва с ключови думи, отразяващи и включващи темата, обекта на изследване, основните измервани величини. Като цяло, ключовите думи дават представа за съдържанието на работата. Това са думи или словосъчетания от текста на дипломната работа, носещи съществения смисъл от гледна точка на информационното търсене. Чрез тях съществува

74

възможност да се определи и по-тясното научно направление, в която се провежда даденото изследване. Това изброяване включва от 3 до 5 ключови думи, напечатани последователно и отделени със запетая. 3.4. Класификационен номер на резюмето PASC. Това е класификационният номер за резюмето, с който се уточнява мястото и принадлежността на научния труд в съответната научна дисциплина и по-тясната специализация в нея на съответното изследване. Тази класификационна схема, например за физичните науки се координира ежегодно съвместно от INSPEC, American Institute of Physics, European Physic Society и Physics Working Group of the ICSU-AB. По този начин, читателят може веднага да разбере по какви въпроси е съответното изследване. За съответните природни науки съществуват отделни класификационни схеми, които могат да се открият в Интернет.

75

И накрая няколко препоръки Когато сметнете, че сте приключили с написването на вашия труд, отпечатайте го и го оставете настрани за около седмица и след това отново се върнете към него. Така по-лесно ще се открият слабите страни след една кратка пауза, а корекциите които ще направите ще бъдат по-ефективни. Ако не зачеркнете най-малко една трета от този първи чернови вариант, навярно не сте достатъчно безмилостно критичен към себе си. Ако не можете да възприемете и да измените нещо, помолете за това ваш приятел (преподавател, асистент, колега), който може да направи това вместо вас. Страничният поглед ще помогне за откриването на грешки, двусмислени изрази и непълноти. Личният ми съвет към всеки начинаещ е: “Работете и нанасяйте поправките върху отпечатано копие на работата, а не върху екрана на компютъра: разпечатаният текст винаги се възприема визуално по друг начин. След тази първоначална “първа помощ”, нека си зададем някои въпроси: Достатъчен ли е обемът? Подходящ стил ли сме избрали? Интересно ли е изложена основната част от изследването? Как звучи темата, дали тя съответства на съдържанието и на онова, което искаме да кажем? Уводът ще грабни ли вниманието на читателя? Поставените основни въпроси в дискусията дали са прецизни, подходящи за темата? Преходът между отделните раздели има ли логична последователност и дали той е плавен и свързващ? Имаме ли излишна терминология? Подходящо е, четейки завършеният труд за всеки параграф или изречение да си зададем мъпроса: Какво искам да кажа? Ясно ли се изразявам? Бих ли могъл да поясня нещо допълнително? Мога ли да го кажа по-кратко и ясно? Нека проявим и определена научна скромност и да не забравяме, че най-добрите идеи са ни подсказани от най-големите авторитетни изследователи, чиито трудове са станали “класика” за даденото научно направление, в което се специализираме. Затова коректно и точно те трябва да бъдат цитирани. Работата ще придобие по-голяма пълнота, ако се дефинират всички използвани термини, които са ключови за изложението, но не и такива основни понятия, които присъстват във всички университетски учебници, т.е. да не казваме отнова азбучните истини. Когато сме минали през лабиринта на всичките тези “въпроси и отговори”, следва да направим едно копие (а може и още допълнително копие в електронен вид за нас, защото всичко се случва!) и да го представим на научния си ръководител. Неговата редакция ще бъде и окончателната работа преди отпечатване на дипломната работа. Съхраненото електронно копие ще ни предпази от непредвидени обстоятелства. Както казват, веднъж кучето на Исак Нютон Даймънд прекатурило свещ и така унищожило

76

научни трудове, създавани много години. Нютон казал” Ох, Даймънд, Даймънд, ти почти не се досещаш за белята, която направи”. Дано духът на кучето Даймънд не се появи с много лица, като компютърен вирус, усърдна майка, която обича редът в дома или всякакво случайно бедствие. Да завършим нашият научен труд, достигайки до една изящна заключителна част може да бъде толкова трудно, колкото и да започнем. Най-добрият въпрос идва от Царя на сърцата в “Алиса в страната на чудесата”: “Започнете в началото и продължете догато стигнете края. Тогава спрете.” Последните думи и заключителният раздел са важни: те остават трайно впечетление в читателя или слушателя. Съхранете и своята научна гордост. Вие сте посветили месеци, година на творческа работа по темата на вашето изследване. За това време сте се запознали с вногобройни изследвания по нея, преодоляли сте много трудности от теоритичен и експериментален характер. С този изследователски труд правите анализ на проблемите, посочвате някои неизяснени или недостатъчно разработени въпроси по темата, но вие давате и отговори за това и може да дадете свой принос по проблема. Нека това ви даде известно самочувствие като квалифициран специалист, когато представяте, обсъждате или дискутирате по време на семинар или защита на диплимната работа. Но едновременно с това да не забравяме да бъдем скромни, внимателни и толерантни към мнението и позициите на другите. Това е съществена част от академичната етика. Нека обърнем внимание още веднъж на нещо исключително важно – как да пишем? Напомняме още веднъж, че трябва да се изразяваме ясно и точно без излишни отклонения. Това означава, че текстовото изразяване в една дипломна работа и бакалавърската теза, така както във всеки научен труд, трябва да има своя последователна логична и аналитична система на излагане на нашите експериментални резултати, подкрепени със сравнителни данни, получени от други автори или предшестващи изследвания. Нека уводът да не бъде досадно дълго, остаряло и подробно натрапчиво представяне на проблема, по който пишем дипломната работа, а едно предизвикващо интерес интригуващо повествование. Въведението на работата е една хубава увертюра, която ни обещава още нови и по-интересни факти на познанието. Да не забравяме, че научната работа е творчески процес, в който от началото до края на всеки научен труд, като изложение трябва да има съгласуване и хармонизиране по стил, език и логика. Нека също да напомним, че особено внимание трябва да обърнем на граматиката (например, с помоща на правописния речник или подходящия редактор в персоналния компютър). Да не забравяме и препинателните знаци, а даже и със запетайката означаваме една естествена пауза на мисълта. Нагледното и точно представяне на получените резултати в

77

илюстрационния материал (графики, схеми, рисунки и др.), таблици и др. в значителна степен помага за оценяване на нашата работа. Като цяло нашата дипломна работа и бакалавърска теза отразяват нашите лични качества не само като млади специалисти в дадената област на науката, а тя показва до каква степен е нашата зрялост за оценка на проблемите в дадено научно направление, как и до каква степен самостоятелно може да разработваме теоритично и експериментално даден проблем, как можем да обработваме, представяме и анализираме получените експериментални резултати. Методично дипломната работа (бакалавърската теза) е структура, в която се излагат основни резултати по актуална тема в една последователна и структурирана, ясна, балансирана, езиково изгладена завършена писмена форма. Да не забравяме, че в цялостното оформяне на научния труд се представяме и демонстрираме нашата точност, прецизност и естетичност, а това е в същност личното ни отношение към научното познание. Много често в уличните реклами четем как фирми предлагат разработка на дипломни работи, курсови работи, а едновременно с това и “запознанства”. Очудващо е, че това е по всички въпроси и по всички възможни специалности, а при това и в най-кратки срокове. От една страна това е изкушението, с което бихме си спестили много труд, време и неочаквани трудности, но какво би било качеството на такава платена услуга. Това е само един вариант на “знаменития Остап-Мария Бендер бей”. Но да не забравяме, че сега сме пред прага на нашата специалност, на която сме посветили едни от най-хубавите и интересни дни на живота си, а дипломната работа и бакалавърската теза са предизвикателство за самите нас да преодолеем последното и основно препятствие по пътя към нашата професия. Това е основният камък, който залагаме за своето бъдеще като специалисти, завършвайки бакалавърска и магистърска степен във висшето училище. В процеса на разработване дипломантът се учи не само на определени методи и получава конкретни познания за дадената тема в професията, но той тестира своите лични възможности за самостоятелна работа, изгражда мотивацията си като специалист, учи се как да общува с колегите, обсъжда и аргументира своите позиции по дадена тема. От друга страна, дипломната работа позволява да се осъзнае и оцени социалната значимост (приносите с теоритично и приложно значение) на нашия труд, а защитата – комуникативната основа на първото научно изследване.

78

Литература

Еко У., Как се пише дипломна работа, ИК “А.Панов”, 1999, 253 стр.

Шортлънд М., Грегъри Дж., 1996, Как да популяризираме науката?, АИ “М.Дринов”, 216 стр.

Владимиров Ю.А., 2000, Как написать дипломную работу, РГМУ, М.

Theodore A. Cheney, 1983, Getting the words right: How to revise, edit and rewrite, Cincinnati, OH; Writer’s Digest Books.

Lester S. King, 1978, Why not say in clearly: A guide to scientific writing, Boston: Little, Brown & Co.

Elaine R.S. Hodge, 1989, ‘scientific illustration: a working relationship between the scientist and the artist; Bioscience, 34, February 104-111.

Darrell Huff, 1988, How to lie with statistics, London: Penguin.