knowledge workers, chapter 1

Персонализирани среди за образование и съвместна интелигентност на к-специалисти в България

| 0B/Глава първа 29

Chapter 1 /Глава първа

Социално-икономически предпоставки за преминаване към икономика на знанията в

България

В периода 1999-2010 авторът проучва научната литература, национални, европейски и международни документи, препоръки и стандарти, изгражда карта на взаимно свързаните осем основни научни направления или под-направления за доказване на тезата, че чрез свободни (или безплатни):

- софтуер - онтологии - смесено (Blended) или б-обучение

се създават специалисти за икономика базирана на знания, а те, от своя страна, са основните агенти в к-икономиката.

Изследването излиза от границите на работите, концентрирани само върху създаването на персонализирани среди за обучение с приложение на информационни и комуникационни технологии. Направен е опит да се разширят системите за обучение като се

ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”

30 0B/Глава първа |

преобразуват и унифицират в системи за смесено обучение и споделяне на знания. Т.е. – за отправна точка на изследването се приема тезата за непрекъснато обучение и квалификация на к-специалистите, необходими за икономиката, базирана на знания. Самият процес на обучение не се разглежда само във формалните рамки и структури на образование: начално, средно, висше образование, квалификация и преквалификация, а като процес, присъщ на всеки човек през целия му живот. Освен традиционните методи за обзор на литературата и специфичните документи по темата, авторът използва и информационната услуга на Google за известяване на даден изследовател, че е налична нова публикация (в широкия смисъл на това значение) по предварително зададени ключови думи. Чрез Google Blogs Alert са проследявани публикации от 2004 до август 2010 година по следните теми:

- Икономика, базирана на знания - Knowledge Economy; - Развитие на университетите през 21 век - university

design in twenty-first century; - Образователни среди - learning environments; - Социални мрежи - social networks; - Информационното подмножество на термините

knowledge economy и education;

- Системи и платформи, реализирани чрез свободен софтуер (open source).

Получавана е информация и за новите приложения, програми (Google Applications) чрез дадените на автора права от Google като преподавател, работещ в областта на е-обучението. Реализирана е виртуална мрежа от специалисти, работещи по третираната проблематика чрез системата за проследяване и комуникация Twitter (TweetDeck). Посредством абониране са получавани и агрегирани научни новости (RSS) в реално време. Виртуалната среда на изследване е допълвана от реални участия на автора в семинари, национални и международни форуми,



конференции и неформални срещи. Т.е. самото изследване е апробация на предлаганите платформи и технологии.

При проучването на литературните източници са поставени

следните цели: - Да се категоризират основните научни направления и

под-направления, предмет на настоящото мултидисциплинарно изследване;

- Да се групират изследванията в три йерархически нива:

o Макро равнище – основни теории, модели и практики в областта на образованието и икономиката, базирана на знания (глобализация на образованието и създаваното знание;

o Средно (Midware, Meso) равнище – изграждане на вътрешно институционна рамка за внедряване на съвременни системи за обучение и споделяне на знания; разходи и ефективност на системите; процедури за обучение и работа в адаптивни системи; проблеми на авторските права и интелектуалната собственост;

o Микро равнище – персонални характеристики

на обучавания/на к-специалиста; технологии и практики за разработване на образователни курсове; технологии за ефективна комуникация в Интернет социални мрежи.

- Да се извърши обзор на постигнати научни резултати;



- Да се определят онези насоки и проблеми, които не са

решени или пренебрегнати в предходни изследвания;

- Да се създаде карта на научните направления чрез прилагане на многослоен модел.

Авторът споделя вижданията на The McCoy Working Group10

- развитие на идеите;

, че икономика базирана на знания преминава през:

- развитие на индивида; - развитие на инфраструктурата.

Развитието на иновативния капацитет е съпроводено с

развитие на една нова култура на креативност, на свободен обмен на идеи, която да създава нови работни места за к-специалисти. Те, от своя страна, да спомагат за развитието на прогресивна и гъвкава инфраструктура.

1.1. Модел на изследване на прехода към икономика на знанието

Различните варианти и опити да се оптимизира

съдържанието на настоящото изследване доведоха автора до мисълта, че е необходимо прилагане на многослойния подход при декомпозиране на даденото интердисциплинарно изследване, съчетан с нова форма за визуализиране на взаимовръзката между различните научни направления, дълбочината на тяхното разглеждане, както и релациите между тях. Както се маркира във въведението, авторът адаптира предлаганата от Doug Winnie

10 The Economic Growth through Higher Education. Individuals. Ideas. Infrastructure. The McCoy Working Group. 2008



радарна фигура за целите на настоящото изследване. Всяка една страна в осмоъгълника представлява дадено научно направление, неразривна част на мултидисциплинарното изследване: икономически теории (и по-точно – основи на икономиката, базирана на знания, К-Икономика), медийна грамотност (в частност - информационни и комуникационни технологии), базисни теории за развитие на образованието, национални и международни политики за развитие на обучението през целия живот на човека; смесено (blended, b-) обучение на студенти и специалисти; теория на кооперираната (споделена) интелигентност и накрая, но не и на последно място – математико-статистически методи за анализи, прогнози и доказване на хипотези

Първи базисен слой: К-ИКОНОМИКА, Основи на икономиката, базирана на знания

Авторът анализира зависимостите между система за

образование в България и изискванията към новите поколения, които живеят и работят в условията на икономика, базира на знания.



Фигура 1. 1 Взаимна зависимост между К-Икономика и останалите научни направления в изследването

Втори базисен слой: ОРБАЗОВАНИЕ, Система за формално и неформално образование

Независимо че усилията на автора са насочени към

приложение на съвременните информационни и комуникационни технологии във висшето образование и обучението през целия живот, то той разглежда необходимостта от ”прекрояване” на целите и задачите на образованието в България, започвайки от най-ранна, предучилищна възраст. Неговата теза се базира на превърналата се в поговорка фраза „...първите седем години...” .



Фигура 1. 2. Взаимна зависимост между обща теория на образованието и

останалите научни направления в изследването

Избраната от нас система за графическо изобразяване с осем стени съвпада и с приетите на 16 декември 2006 година „Осем ключови компетентности за учене през целия живот”. Тези препоръки са отразени и в работните документи на Европейската комисия през 2006 11

1. Комуникативни умения на роден език 2. Комуникативни умения на чужд език 3. Математическа грамотност и базови познания в областта на науките и технологиите 4. Дигитални компетентности 5. Умения за самостоятелно учене и събиране на

година за гарантиране на качествено и модерно образование, нужно за XXI век:

11 RECOMMENDATION OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL on key competences for l ifelong learning, 18 December 2006, (2006/962/EC)



информация 6. Граждански компетентности и умения за междуличностно общуване 7. Предприемачество 8. Културни компетентности – изразяване на идеи, творчество, емоционално и естетическо съпреживяване на света чрез музика, литература, пластични изкуства.

На тази основа Съветът и Европейската Комисия приеха

десетгодишна работна програма под името „Образование и обучение 2010“ (2002/C142/01), последвана от „Образование и обучение 2020“. Сред нейните цели са подобряване на качеството на образователните системи и осигуряване на достъп до образование за всички, както и отваряне на образователните системи за хора от целия свят. Програмата формира нова съгласувана стратегическа рамка, включваща всички дейности в областта на образованието и професионалното обучение на европейско равнище. Тя се прилага чрез отворения метод на координация, чрез който се утвърждават общи цели и се транспонират в националните политики.

Трети базисен слой: Национални и международни политики за развитие на системата за непрекъснато

обучение (Lifelong Learning, L3-политики)

Авторът анализира и обобщава официални документи, издадени на национално, европейско и международно ниво, свързани с обучението през целия живот, за необходимостта от създаване на „специалисти на бъдещето”. За отправна точка в изследването са цитирани Лисабонската стратегия на ЕС, рамковите програми (шеста и седма) на Европейския Съюз (CORDIS), документи на правителствени (Ирландия, Нова



Зеландия) и неправителствени организации (Световната банка, OECD и др.).

Важна крачка в този процес е представянето на новата „Интегрирана програма за действие в областта на обучението през целия живот“ (Lifelong Learning) на ЕС през май 2007 г., чиято цел е да осигури финансова подкрепа за европейския образователен сектор през периода 2007 — 2013 г. (Решение № 1720/2006/ЕО от 15 ноември 2006 г.).

Фигура 1. 3. Взаимна зависимост между политики и програми за обучение през целия живот и останалите научни направления в изследването

Програмата включва четири подпрограми, повечето от които са част от програмата Сократ: Коменски (училищно образование), Еразъм (висше образование), Леонардо да Винчи (професионално обучение) и Грундвиг (обучение за възрастни). Към нея спадат още една хоризонтална програма с четири дейности от първостепенно значение (сътрудничество в сферата



на образователната политика, насърчаване на изучаването на чужди езици, електронното обучение (e-learning), както и разпространение на „добри практики“). Друг елемент е програмата Жан Моне за подпомагане на дейността на ЕС във връзка с интеграцията и на действащите в тази област институции и сдружения. За периода 2007 — 2013 г. програмата е обезпечена със средства в размер на 6,97 млрд. евро.

Четвърти базисен слой: Съвременни информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и тяхното приложение

в системата за обучение през целия живот

За малка страна като България, представляваща част от глобалната икономическа система, повишаването на ефективността на човешкия труд е решаващ фактор за оцеляване и запазване на суверенитета на нацията. Един от ресурсите, който „изтече” под формата на емиграция през последните 20 години (или така нар. процес „изтичане на мозъци”), доведе до голяма „пробойна” в кораба на българската икономика. Паралелно с този процес, всички сме свидетели и на още един, не по-малко пагубен – под влияние на „демократизацията” на средното образование, на ниската степен на взискателност, на контрол, на деквалификация на учителското съсловие, образователното ниво на завършващите млади хора прогресивно намалява. Получава се една пропаст между изисквания на реалната икономика и квалификация на младите хора.



Фигура 1. 4. Взаимна зависимост между Информационни и Комуникационни

Технологии (ИКТехнологии) и останалите научни направления в изследването

Адекватният отговор на този процес е изграждане на ново поколение добре образовани хора, владеещи съвременните информационни и комуникационни технологии, извършващи в единица време работа, която е на порядъци по-голяма от тази при използване на традиционните технологии. Едновременно с усвояването на „компютърната грамотност”, от новото поколение се изисква иновативност и креативност, т.е. създаване на такива технологични платформи за обучение и работа, които да развиват абстрактното мислене на хората. Използвайки опита на страни като Канада и Нова Зеландия, авторът предлага базисното програмно осигуряване на системата да е със свободен код (Open/Free Software) и да е ориентирано към новите направления: SaaS (Software as a Service) – на програмното осигуряване да се гледа като на услуга, вид сервиз, предоставена от специализирани институции; PaaS (Platform as a Service) – изграждане на цялостна



платформа за осигуряване на обучение и споделяне на знания , прозрачна(невидима) за потребители.

Пети базисен слой: Свободни (безплатни) образователни онтологии

По подобие на свободния софтуер, авторът предлага и

изгражданите онтологии за различните нива на формално образование в страната ни да бъдат свободни, безплатни; всяка образователна единица да бъде стандартно и формално описана; да бъде достъпна за многократно използване, свободно модифицирана и преработвана.

Фигура 1. 5. Взаимна зависимост между създаването на свободно достъпни

дигитални онтологии и останалите научни направления в изследването

Естественият въпрос, който възниква е „- Как ще бъде защитен и заплатен труда на автора на дадена образователна единица?”. Средствата, икономисани от свободен софтуер, а не закупуване на скъпи програмни среди, да бъдат използвани на



ниво „Министерство на образованието”, фонд „Научни изследвания”, за заплащане на авторски права. Самата среда за разработване на онтологии е предоставена от Университета в Стенфорд, САЩ, за свободно използване.

Шести базисен слой: Система за смесено (blended) обучение

В процеса на теоретико-практическо използване на

система за електронно обучение, авторът достигна до два основни извода:

1. Съвременната система за обучение не е „е-обучение”, а оптимален баланс на традиционно и компютризирано обучение;

2. Използването на ефективни програмни (софтуерни) платформи не може да се сведе до използването на един универсален програмен продукт, а представлява оптимална смес (blended software) от взаимно допълващи се специализирани програмни средства.

Фигура 1. 6. Взаимна зависимост между смесеното (blended) обучение и останалите научни направления в изследването



Въпреки че в ЕС като цяло нивото на образование е високо, в областта на информационните и комуникационните технологии изостава в сравнение със САЩ и Япония. Поради тази причина Комисията прие инициативата „Електронно обучение“ (eLearning), за да адаптира системите на образование и обучение на държавите-членки към най-новите проекти в тази сфера. През юли 2002 г. Европейският съвет стартира в Севиля План за действие eEurope 2005, за да развие модерна публична администрация и да създаде динамична среда за електронен бизнес. През 2003 г. се въведе Програма за електронно обучение (eLearning), чиято цел е ефективното интегриране на информационни и комуникационни технологии в системите на образование и обучение в Европа. Четирите области на действие на програмата са следните: насърчаване на дигиталната компетентност, европейски виртуални университети, Интернет-партньорство между европейски училища, насърчаване на повишаването на квалификацията на преподавателите, както и хоризонтални мерки за насърчаване на електронното обучение в Европа. От 2007 г. мерките за насърчаване на електронното обучение са част от новата „Интегрирана програма за действие в областта на обучението през целия живот“.

Седми базисен слой: Система за кооперирана (споделена,

съвместна) интелигентност (Cooptelligence)

Авторът предлага методология за изграждане и прототип на система за смесено обучение и съвместна интелигентност kAir4U, изградена на принципите на свободния софтуер - свободен за модифициране код и със свободен/безплатен достъп. Едновременно с това се анализират различните социални мрежи – както традиционните мрежи, така и тези, които бележат бум в своето развитие след 2008 година – социалните мрежи в Интернет. На примера на мрежите, изградени за създаване на свободен софтуер и на тези, създадени в системата за кратки



съобщения Twitter и TweetDesk се извършават анализи и прогнози за развитието на кооперираната интелигентност на професионални групи в Интернет.

Фигура 1. 7. Взаимна зависимост между социалните мрежи, кооперираната интелигентност и останалите научни направления в изследването

Осми базисен слой: Анализатор - система за изграждане на работни хипотези и статистически анализи на Интернет базирани

социални мрежи

В хода на изследването са дефинирани различни хипотези и са построени модели. Приемането и/или отхвърлянето на дадени хипотези е на базата на различни препоръчителни методики и постигнатите резултати с тях.

Използвани са статистически методи за моделиране на

икономически и социални процеси и явления. Авторът използва



инструментариума за анализ на Интернет базирани социални групи. За целта той комбинира аналитични и синтетични методи по методиките Frascati и Oslo, както и методиката на Световната банка за изучаване на икономиката, базирана на знания. Използвана е теорията на грáфите, софтуер за построяване и моделиране на социални Интернет мрежи (хипотетични и реални Интернет мрежи).

Фигура 1. 8. АНАЛИЗАТОР: система за математико-статистически анализи на основните научни направления в изследването

За целите на изследването са изградени няколко академични социални мрежи, послужили да се извърши мониторинг в реално време, като:

- Социална мрежа за обмен на информация между студентите в ИУ-Варна – http://stedranet.ning.com/;

- Социална мрежа за обмен на знания, необходими за 21 век– http://21know.ning.com/;

http://stedranet.ning.com/�

http://21know.ning.com/�



както и няколко други, тясно специализирани мрежи.

1.2. Обзор на научната литература по темата, документи на международни и национални институции

В таблица 1.1. са представени научните направления и

под-направления със съответните индекси, които се използват при описание на научната литература и публикуваните официални документи в нашата страна, европейската общност и в останалата част на света.

Таблица 1.1

Таблица 1. 1. Научни направления/под-направления и географския обхват на

литературните източници



Изследвания в областта на икономиката, базирана на знания

При въвеждане на „Дефиниция на икономика на знанията”

(knowledge economy OR knowledge-based economy – definition) Google извежда 247000 резултата; Yahoo! – 623000; Exalead – 14936; Wikipedia – 39. Изследванията показват, че 80% от данните, намерени от дадена система за търсене, са съхранени само в нейната база от данни. В този случай вторичното търсене с друга система дава надеждни и достоверни резултати. За целта ние използваме Google, Yahoo! и Exalead.

Обзорът на литературата включва и сходните понятия като информационна икономика, нова икономика, дигитална икономика, когнитивна икономика, smart economy, управлявана от Интернет икономика (Internet driven economy), мрежова икономика (сетевая экономика).

Таблица 1.2. Стълб 1:

Икономическа и социална политика

Стълб 2: Образование

и умения

Стълб 3: Информационна

и комуника-ционна

инфраструктура

Стълб 4: Система на иновации

Политики и практики за ефективно използване на наличните и нови знания в икономиката

Инвестиране на знания и опит в индивидите, които от своя страна ги споделят и развиват

Необходимост от динамична инфра -структура за ефективна комуникация, разпространение и обработка на информацията

Капацитетните възможности на локалните фирми и изследователски институти да произвеждат и прилагат знания

Таблица 1. 2. Четирите стълба на икономиката базирана на знания



Ще въведем работна дефиниция на термина икономика на знанията. Под икономика на знанията ще разбираме такава икономка, при която над половината от заетите лица и над половината от БВП е в резултат на производство и разпределение на знания.

Едновременно с това ще изтъкнем, че има редица синоними на

това понятие: нова икономика (J.A. Alic12, R. Atkinson13), информационна икономика (C. May14), дигитална икономика. Един от първите изследователи на новата икономика е австрийският учен Fritz Machlup, който работи в САЩ. Той публикува през 1962 г. първото изследване на тази тема като изчислява производството и разпределението на знания в САЩ15

. Macklup изчислява, че икономиката на знания достига 29% от БВП през 1958 година! С изследването на Macklup се поставя началото на няколко „вълни” публикации по темата.

Първата вълна започва през 70-те години на миналия век. Използвайки официалните статистически данни M.U. Porat16

определя дела на икономиката на знания през 1967 г. на 46% от БВП, а заплатите на заетите в нея достигат 57%.

12 Alic, J.A. Knowledge, Skill , and Education in the New Global Economy, Futures, 29(1): 5-16. 1997 13 Atkinson, R. The Past and Future of America’s Economy. EE, 1998 14 May, C. Information society, task mobility and the end of work, Futures, 32:399-416. 2000 15 Machlub, Fritz. The Production and Distribution on Knowledge in USA. Princeton University Press. 1962 16 Porat, M.U. The Information Economy. 7th Volume, Office of Telecommuni-cation, USDC, Washington, 1977.



Втората вълна публикации (през 90-те години на миналия век) се поставя от OECD17

литературната справка

(The Organisation of Economic Co-operation and Development). Световната банка разработва платформа за изследване развитието на икономиката на знания в различните страни. В редица изследователски институти по света се провеждат задълбочени изследвания (вж ).

Едновременно с това, много страни създават национални програми за развитие на икономиката на знания (Австралия, Европейския съюз, Канада, Малайзия, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея, Япония и др.).

Третата вълна на изследвания стартира в резултат на

глобалната икономическа криза (2007-????). Много икономисти по света възобновиха изследванията си по темата (вж фигура 2.1., глава втора) с надеждата, че синтезът на новите технологии и социалните мрежи ще минимизира асиметричния характер на разпространение на информация и знания, в резултат на което бързо ще се „изплува” и превъзмогне рецесията.

Една от първите публикации по темата на български език

е на фондация „Приложни изследвания и комуникации”. В брошурата „Икономика на знанието”18

1. Икономическа и институционална среда, която насърчава предприемачеството, използването на съществуващи и създаването на нови знания;

се използва методиката на Световната банка за анализ на готовността дадена страна да премине към икономика, базирана на знания. Дефинирани са четирите основни стълба за развитие на К-икономиката:

17OECD - http://www.oecd.org 18 Ялъмов, Тодор, Руслан Стефанов и екип на „Индъстри уоч”. Икономика на знанието. Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, 2004

http://www.oecd.org/�



2. Население, което е добре образовано и квалифицирано да създава, обменя и използва знание;

3. Ефективна иновационна система от фирми, изследователски центрове, университети, частни консултанти и други организации, които улесняват достъпа до глобалното знание, като го асимилират и адаптират към местните условия, и създават нови технологии;

4. Динамична информационна инфраструктура, която осигурява условия за ефективна комуникация, разпространение и обработка на информацията и знания.

Професор Асен Ковачев19

изтъква необходимостта от развитие на квалификационния капитал на нацията – знания, умения и професионални способности за осигуряване на устойчиво развитие на икономиката в България и нейното ефективно интегриране в Европейския съюз.

Според Елизабета Вачкова и Мария Игнатова20

преходът към икономика базирана на знанието в България се ускорява от мултинационалните компании и нашите високотехнологични компании. Цитират се два примера – за KPMG (мултинационална компания) и ТехноЛогика (българска високотехнологична компания) като носители на добри практики в реализация на идеята за обучение през целия живот.

19 Ковачев, Асен. Преструктуриране – продуктивност – устойчиво развитие на икономиката. Икономически алтернативи. УНСС, Бр. 3, 2006 20 Вачкова Елизабета, Мария Игнатова. Конкурентоспособност чрез управление на знанието. Международен център за приложни изследвания по управление

http://www.ibset.eu/�



Развитието на дефиницията на икономика на знанието също преминава през различни стадии и етапи. Прегледът на тълкованията на различните автори ни дава основание да въведем едно по-прецизно определение на понятието икономика на знанията като

икономика, в която знанията са доминиращ ресурс (в сравнение с природните ресурси, физическия труд и капитала) и се използват ефективно при създаване на човешки блага.

Много от страните, които преди 30-50 години се смята за

изостанали, приели като национална политика развитието на икономика, която се базира на креативността и знанията на своите граждани, се превърнаха във водещи в края на 20-ти и началото на 21-и век.

Програма за обучение през целия живот на Европейския съюз

С решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. се създава „Програма за действие за обучение през целия живот” Lifelong Learning Programme, LLP21

21 Програма за действие за обучение през целия живот

. Определя се бюджет от седем милиарда евро за периода от 2007 до 2013 (забележете, че това е същият период, през който се изпълнява и Седма рамкова програма – The 7th Framework

http://eur-lex.europa.eu/lex/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2006:327:0045:0068:EN:PDF; допълнения и изменения - от 16 декември 2008 г.: http://eur-lex.europa.eu/lex/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2008:350:0056:0057:EN:PDF

http://eur-lex.europa.eu/lex/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2006:327:0045:0068:EN:PDF�








Programme for Research and Development22

За по-лесен ориентир в многообразните направления и структури на програмата, ние сме разработили схема, включена в

, с бюджет в размер, надвишаващ 50 милиарда евро). LLP заменя предходните програми за обучение, професионална квалификация и електронно обучение, приключили през 2006 г.

приложение 1.1. Образованието е основното направления, чрез което страните

успяват да разширят социалното участие в растежа на националната си икономика.

Един от специализираните комитети по образование, създаден

по инициатива на Световния икономически форум - International Education Architecture Committee, дефинира четирите основни блока за преструктуриране на образованието23

1. Увеличаване на размера на инвестициите в образованието с въвеждане на нови механизми за публично-частно партньорство.

:

2. Актуализиране на необходимите знания и умения на специалистите от 21 век и технологиите за тяхното придобиване;

3. Създаване на стимули и средства на университетите да споделят образователните си ресурси свободно в глобалната мрежа от образователни институции;

4. Създаване на свободно достъпни ресурси (онтологии, добавката моя) за преподаватели и инструктори за преквалификации на специалисти.

22 http://ec.europa.eu/research/fp7/understanding/fp7inbrief/home_bg.html 23 Global Redesign Initiative, International Cooperation in a More Interdependent World. The World Economic Forum. 2010

http://ec.europa.eu/research/fp7/understanding/fp7inbrief/home_bg.html�



Преструктурирането на образованието чрез посочените четири блока е едновременно предизвикателство към действащата образователна система, но и разкрива редица предимства, които биха се достигнали непосредствено с тяхното въвеждане.

Различните дискусии в българската литература налагат

извода за реформа на системата за висше образование, която да започне с такава в средното. Да се възстанови базовото качество на средното образование от 1989 година, защото без по-високо качество на входа на университета не може да се получи качество в системата.

Ето една примерна стратегия за въвеждане на пазарни механизми във висшето образование, илюстрирана и на фиг. 1.9.:

• Единна цена за образованието по дадена специалност, съчетана с възможност за 100% кредитиране;

• Рейтинг на ВУЗ-а според резултати и условия за качествено обучение;

• От университети към изследователски университети (интеграция БАН-ВУЗ;

• Свободен достъп до ВУЗ-а, но платено образование; високи критерии за оценка на студента (правило 5%+5% - само 5% отлични оценки; но и не по-малко от 5% - „брак”); на петте процента отличници държавата връща таксите за обучение;

• Синхронизация „ВУЗ-пазар на труда” - обновени учебни програми, които да са разработени съвместно с бизнеса, иновативни практики и активно изследване на нуждите на пазара на труда.



Фигура 1. 9. Модел на образователна система,

свързана с икономика базирана на знания

Прилагането на новите технологии в образованието не са свързани само с приложението на електронното обучение. Тези технологии са един от поводите да се преосмисли педагогическия модел на днешната образователна система, да се премине към персонификация на образователния процес.



1.3. Готовност на България за преминаване към к-икономика

Използвайки индикатори, базирани на въведените четири

основни стълба в таблица 1.2. две международно признати институции разработват теории и индекси за готовността на дадена страна за преминаване към икономика на знания. Тези институции са Световната банка и INSEAD.

Световната банка е въвела индекс на готовността дадена

страна да премине към икономика на знания, наречен KEI (Knowledge Economy Index). Според този индекс страните, получили стойности над 8 изграждат развита икономика на знания, тези, чиито стойности са между 5 и 8 – са в процес на изграждане на новата икономика. Къде сме ние? Според последните изследвания на Световната банка индексът KEI на България е се е повишил от 6,84 (1995) на 6,99 (текущ резултат)24

. За сравнение използваме средните данни за страните от Западна Европа о Ирландия, която в по-нататък приемаме като страна за основни сравнения.

Сравненията на четирите „стълба” на икономиката на знания – иновации, образование, ИКТ и социално-икономическа среда показват, че България изостава от развитите западни страни с два пункта. По някои фактори, като образование например, България „стопява” тази разлика. Основен проблем са липсата на иновационни политики в малките и средни фирми, което, от своя страна понижава средният ни индекс KEI и ни измества назад в класацията.

24 KAI, Световна банка. http://info.worldbank.org/etools/kam2/KAM_page3.asp?default=1

http://info.worldbank.org/etools/kam2/KAM_page3.asp?default=1�



Фигура 1. 10. България и KEI: по пътя на к-икономика. (максимална стойност на KEI=10)

Втората институция, която изследва състоянието на страните по

пътя на икономиката на знания, е INSEAD (Institut Européen d'Administration des Affaires - European Institute of Business Administration25

25 INSEAD -

) В таблица 1.3. е представена класацията на страните според Networked Readiness Index (NRI), разработен от INSEAD през 2002. Изследвани са икономиките на 133 страни. Резултатите от проведеното изследване за периода 2009-2010 са

http://www.insead.edu/home/

Западна Европа

Ирландия

България

Западна Европа Ирландия България

KEI 8.76 9.05 6.99

Иновации 9.27 9.08 6.43

Образование 8.29 9.14 7.65

ИКТ 8.78 8.71 6.74

ИкРежим 8.71 9.26 7.14

KEI - Готовност за к-икономика

http://www.insead.edu/home/�



публикувани в отчет за приложението на информационните технологии (The Global Information Technology Report 2009-2010 26

Таблица 1.3. ).

Място Страна Компл. оценка

1 Швеция 5,65 2 Сингапур 5,64 3 Дания 5,54 4 Швейцария 5,48 5 САЩ 5,46 6 Финландия 5,44 7 Канада 5,36 8 Хонконг 5,33 9 Холандия 5,32

10 Норвегия 5,28 ... ... ... 71 България 3,66

Таблица 1. 3. Дигиталната мрежова среда (Networked) като база

за преминаване към икономика базирана на знания.

В рамките на една година, България е „слязла” от 68-ма на 71

позиция (Казахстан заема 68 позиция в отчета за 2009-2010). NRI се е понижил за една година от 3,80 на 3,66. Но при отчитане на общите условия за развитие на България по пътя на икономиката на знания, страната ни заема 61 позиция. При това сравнение се отчитат следните показатели (виж таблица 1.4.):

26 Soumitra Dutta , Irene Mia (Edi tors). The Global Information Technology Report 2009–2010, ICT for Sustainability. World Economic Forum, 2010.

http://www3.weforum.org/en/initiatives/gcp/Global%20Information%20Technology%20Report/index.htm�



• Ниво на приложение на информационните и комуника-ционни технологии;

• Ниво на развитие на пазарната икономика; • Ниво на развитие на политическата стабилност и

регулаторните механизми; • Ниво на развитие на инфраструктурата.

Таблица 1.4.

Място Страна ICT-

оценка Пазарна

среда Полит. среда

Инфра-структура

1 Швеция 5,85 5,40 6,11 6,04 2 Дания 5,67 5,30 5,97 5,74 3 Норвегия 5,60 5,32 5,90 5,58 4 Швейцария 5,48 5,47 5,89 5,39 5 Финландия 5,46 5,38 5,95 5,36 6 Канада 5,44 5,35 5,66 5,44 7 Исландия 5,36 5,00 5,65 5,75 8 Холандия 5,33 5,25 5,79 5,32 9 Сингапур 5,32 5,49 6,33 4,51

10 САЩ 5,28 5,32 5,40 5,51

71 България 3,77 3,94 3,53 3,85

Таблица 1. 4. Класация на страните по четири основни фактора за преминаване към икономика на знанията.

Пред нас са такива страни като посочените в първата десетка,

така и Австрия (17), Ирландия (18), Словения (30), Португалия (32), Чехия (40), Румъния (58). Зад нас са Полша, Русия, Сърбия и др. В методиката на изследване са включени трите основни агента на устойчивото развитие на икономика базирана на знанията:

• индивидуални потребители на ИКТ;



• бизнес сектора и темпа на преминаване към електронен бизнес;

• официални правителствени институции и темпа на преминаване към електронно правителство.

При класацията за готовност за ефективно използване на дигиталната мрежова среда България е на 91 място като най-впечатляващ факт е, че индивидуалните български потребители изпреварват както бизнеса, така и самите си правителствени институции (виж таблица 1.5.).

Таблица 1.5.

Индивиди Бизнес

Прави-телство

Място Страна

Средна оценка

Място


Място


Място


1 Сингапур 5,94 1 6,11 5 5,59 1 6,12

.... ... ... ... ... ... ... ...

27 Ирландия 4,91 28 5,18 10 5,30 58 4,24

.... ... ... ... ... ... ... ...

92 България 3,87 82 4,13 93 3,81 98 3,68

Таблица 1. 5. Готовност на трите основни агента за ефективно използване на дигитална мрежова среда

в икономика базирана на знания.

Ако съпоставим данните за готовност с тези, отразяващи

текущото практическо използване на дигиталната мрежова среда, данните за България са по-оптимистични – в тази класация е на 57 място (виж таблица 1.6.). Още по-голям оптимизъм за развитието на икономика базирана на знания идва от 47-то място на индивидуалното използване на съвременните информационни и комуникационни технологии. Бизнесът е на 87 място, докато



правителствената програма за e-Government дава видими резултати – страната ни е на 61 място.

Таблица 1.6.

Индивиди Бизнес

Прави-телство

Място Страна


Място


Място


Място


1 Реп.Корея 5,71 13 5,43 5 5,48 1 6,20

.... ... ... ... ... ... ... ...

26 Ирландия 4,49 28 4,71 21 4,34 35 4,41

.... ... ... ... ... ... ... ...

57 България 3,33 47 3,59 87 2,76 61 3,63

Таблица 1. 6. Практическо използване на дигитална мрежова среда в икономиките на страните.

За изчисляване на NRI са използвани официални данни на организации като Международния телекомуникационен съюз, ООН, Световната банка, както и резултати от анкетите, провеждани по време на Световния икономически форум с висши ръководители.

Обобщавайки класациите на нашата страна за периода от 2001-2010, можем да отбележим, че страната е повишила своята оценка (по скалата от 1 до 10; 1 - отличен ; 10 - слаб) от 8 на 6.

Работна хипотеза:

К-икономиката е едно от главните направления за устойчиво развитие на България



На базата на сравнително изучаване на социално-икономическите характеристики на страни, сходни на България, изградили успешно политики и практики за преминаване към к-икономика, чрез създаване на статистико-икономически модели, авторът прави опит да докаже хипотезата, че к-икономиката е едно от главните направления за устойчиво развитие на България.

Сравнение на България с Ирландия по пътя на икономика базирана на знания

Съображения за избор на Ирландия като база за сравнение Съобразно възприетата методика за групиране на страните от

Европа, въведена от EITO (the European Information Technology Observatory) като основа за извършване на изследвания , с

• Група 1 („Голямата Петица”):

Великобритания, Германия, Испания, Италия и Франция;

• Група 2 (Западна Европа): Австрия, Белгия, Гърция, Дания, Ирландия, Люксембург, Норвегия, Португалия, Финландия, Холандия, Швейцария и Швеция;

• Група 3 (Източна Европа):

България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чехия

• EU25:

Обобщени данни за Европейския съюз (изключвайки Малта и Кипър).



Едва ли има смисъл да сравняваме България със страните от „голямата петица”, както и с бившите социалистически страни. За това вниманието ни се насочи към такъв представител на втората група, който не само да има историческа и културна съдба като тази на България, но и да е в категорията добри практики. Ако извършим и едно бързо сравнение на възможностите на САЩ да създават и абсорбират новите технологии в практиката, ще намерим редица подобни аналогии в Ирландия.

От тези съображение е изборът на Ирландия като база са

сравнение и следване на нейния положителен опит по пътя на изграждане на икономика базирана на знания.

България и Ирландия имат много общи допирни точки както в

своето историческо, така и в икономическото си развитие. И двете страни са обект на чужди инвазии; на природни катаклизми и бедствия. И двете страни имат имигранти, пръснати по целия свят. Традиционните култури и фолклор на България и Ирландия са самобитни и са дали и дават отражение върху съседни и далечни народи.

Основни позитивни моменти в развитието на Ирландия Но една от основните причини да изберем Ирландия е

икономическото „чудо”, сътворено от страната за период от средата на 1990-те до световната икономическа криза от 2008-2010 (или по-точно от 1994 до 2007). От този период е терминът „Келтски тигър” – по подобие на източноазиатските тигри, страните Южна Корея, Сингапур, Хонконг и Тайван.



Фигура 1. 11. Основни етапи в развитието на ирландската икономика.

Основна заслуга за подобно успешно развитие има държавната

политика, насочена към социално партньорство между правителство, работодатели и синдикати; равнопоставеност на половете, довела до ръст на жените, работещи на отговорни длъжности; продължително и приоритетно инвестиране в системата на висше образование; повишаване на преките чужди инвестиции в страната; ниски корпоративни данъци; английски говореща работна сила, което е условие за бързо навлизане на високите технологии в страната. И не на последно място – членството в Европейския съюз, което осигурява достъп до единен европейски пазар.



Фигура 1. 12. Основни етапи в развитието на икономиката на България

Посоченият период на развитие е прекъснат по средата – атаката на 11 септември 2001 има лоши последствия за Ирландия (някои инвестиции от САЩ и техни изнесени производства се пренасочват от Ирландия към Източна Европа и Китай). Но тук още веднъж проличава далновидността на провежданата държавна политика: създава се Научна фондация на Ирландия - Science Foundation Ireland (SFI), с чието съдействие се развиват ИКТ, изгражда се система за преквалификация на работната сила в областта на високите технологии. На тази основа се връщат и големите инвеститори от САЩ – Ирландия произвежда 25% от всички продавани персонални компютри в Европа. Компютърът, на който работи авторът, е на фирмата Apple, но е кирилизиран в ирландското поделение на фирмата от специалисти родени и обучени в България... Apple стартират своята дейност през 1980 година със 150 работни места. Сега главното представителство на Apple за EMEA (за Европа, Близкия Изток и Африка) е в Ирландия. В него са създадени 1400 работни места, от които 64% за к-специалисти (хора с висше образование по ИКТ).



Гигантът Google създаде свое поделение Google Ireland Ltd. в Дъблин през 2003 г. През този период (2004) ръстът на БВП на Ирландия от 4,5% е най-висок в сравнение с EU-15. Отчитайки прогреса на Ирландия ще споменем още един, според нас – основен аргумент: от страна, нарицателно за имиграция, Ирландия се превръща в притегателен център както на своите напуснали страната сънародници, така и на чужди граждани. Нека да сравним данните по показателя „Изтичане на мозъци” за двете страни (таблица 1.7.).

Таблица 1.7.

2008 2000

Страна Абс. ст-ст; от 1 до 7

Нормализирана; от 0 до 10

Абс. ст-ст; от 1 до 7

Нормализирана; от 0 до 10

Ирландия 5 ,10 9 ,44 4 ,60 6 ,93

България 2,10 0,56 2,50 5,84

Таблица 1. 7. Сравнение на България и Ирландия по показателя

„Изтичане на мозъци”, 2000-2008 г.

За период от 9 години Ирландия достига горната граница на

нормализираната форма на класация на страните. Класацията по абсолютна стойност на напусналите/върнали се е на база скала от 1 до 7: при стойност близка до 1 – жителите напускат своята страна в търсене на нови възможности в други страни; при стойност, клоняща към 7 – те остават при всички обстоятелства в своята страна. Сравнението на двете страни показва, че те са позиционирани близко до двата противоположни края на екстремума: българските граждани продължават да имигрират, а ирландските – по изключение. У нас близо 25 хил. младежи всяка година се отправят да търсят образование навън (по данни на "Евростат" и агенция "Интеграл").



Паралелно сравнение на България и Ирландия – база за потвърждаване на работна хипотеза 1.

На фигури 1.10 и 1.11 е направен опит да се сравнят онези по-главни събития в икономиките на двете страни – България и Ирландия, които са с важни последствия за тяхното развитие. Сравнявайки двете страни паралелно във времето виждаме следните особености:

- Приемане на страната в Европейския съюз – Ирландия е „старт” член на европейското семейство; докато България е едва от 3 години;

- Формиране на политика на ниски корпоративни данъци – подобни разлики в годините;

- Изграждане на пазарна икономика – докато България премина през големи сътресения по пътя на пазарната икономика от края на 1999 до наши дни, то Ирландия изгражда пазарна икономика от 1958 година;

- Национални програми за индустриализация, за развитие на човешкия фактор – и двете страни развиват паралелно подобни програми, но смяната на собствеността от начало на 2000-та година в България не може да доведе до преки сравнения.

Интерес представлява развитието на България в областта на

електрониката и компютърните технологии като страна членка на СИВ и развитието на този сектор на икономиката в Ирландия като страна членка на ЕС. Има съвпадения във времето на извършваните реформи, развитието на формите на индустриализация и коопериране, създаване на благоприятна среда за подготовка на високо квалифицирани кадри и тяхната реализация в ИКТ-индустрията. Но както отбелязахме, смяната на собствеността в началото на новия век, разпадането на СИВ, загубата на пазари като Русия и други страни от Източна и



Централна Европа, „изтичането на мозъци” през този период, отклоняват България от ориентацията й към високите технологии.

Един от факторите за положително развитие на процеса в

Ирландия е добрата икономическа среда и инвестициите в образованието. Докато България загуби значителен процент високо квалифицирани специалисти през периода 1999-2010, то в Ирландия се създават предпоставки за връщане на напусналите страната.

В таблица 1.8. са сравнени основните „стълбове” за изграждане

на икономика на знанието в двете страни. Таблица 1.8.

Страна KEI

Икономи-ческа среда

Иновации Образо-вание ИКТ

2009 1995 2009 1995 2009 1995 2009 1995 2009 1995

Ирландия 9 ,05 8 ,99 9 ,26 9 ,12 9 ,08 9 ,06 9 ,14 9 ,26 8 ,71 8 ,53

България 6,99 6,84 7,14 5,84 6,43 7,17 7,65 7,30 6,74 7,04 Европа и Центр. А зия 6 ,45 6 ,25 5 ,71 4 ,35 6 ,99 6 ,90 6 ,62 6 ,73 6 ,46 7 ,02

Таблица 1. 8. Сравнение на България и Ирландия по четирите основни

показатели на к-икономиката.

Нека да направим опит за по-пълна картина при сравняване на социално-икономическите показатели на България и Ирландия. В приложение 1.2. са обобщени данните за двете страни като за по-голяма прегледност са оформени следните групи от показатели:

- Група първа: основни икономически показатели; - Група втора: компоненти на бизнес средата; - Група трета: показатели за готовност; - Група четвърта: показатели за приложимост на ИКТ.



Сравнението на получените показатели на двете страни е база за потвърждаване на първата ни работна хипотеза. Нека да сравним двете страни по онези показатели, при които Ирландия е класирана на първо място. За да минимизира разходите за развойна дейност тестване и масово производство на интелектуални продукти, Ирландия масово внася ИКТ услуги. По този показател тя е на първо място, а България – на 59-то.

Фигура 1. 13. Сравнение на България и Ирландия. Внос на ИКТ услуги.

Другите два показателя, по които Ирландия е класирана на първо място са компоненти на бизнес средата:

- 2.08. Брой процедури за изпълнението на даден договор, данни към 2009;

- 2.10. Ръст на индекса на конкурентност.



Фигура 1. 14.Сравнение на България и Ирландия.

Компоненти на бизнес средата.

При сравнението между двете страни по тези два показателя се налагат следните изводи:

- България продължава да изостава в класацията за конкурентна бизнес среда. Липсата на наукоемки производства, на високо ефективен труд води до ниска конкурентност на нашата продукция;

- Ако последваме примера на Ирландия ще подобрим бизнес средата като минимизираме процедурите за изпълнение на сключваните между страните договори.



Таблица 1.9.

GERD (The Gross Domestic Expenditure on R&D), %GDP

Страна 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 Ирландия 1,12 1,10 1,10 1,17 1,23 1,25 1,25 1,28 1,43 България 0,52 0,47 0,49 0,50 0,50 0,49 0,48 0,48 0,49 EU27 1,85 1,86 1,87 1,86 1,82 1,82 1,85 1,85 1,90

Таблица 1. 9. Разходи за образование: Сравнение на инвестициите в

образованието на България, Ирландия и EU27

Състояние на трите образователните равнища Българското министерство на образованието прие и работи по

„Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2008-2013 година27

”. В стратегията се изтъква, че „... обучението все повече излиза от общоприетото разбиране, което се обвързва с формалното образование, и се осмисля като непрекъснат процес на учене през целия живот. Измеренията на ученето през целия живот са значими както за самата личност, която независимо от своята възраст и получено формално образование има възможност да реализира пълноценно своя потенциал, така и за работодателите, които са потребители на този ресурс”.

Базисни сравнения в областта на висшето образование Индикаторът „Завършили висше образование в областта на

инженерните науки и технологии” включа завършилите през дадена календарна година държавните и частни висши учебни заведени, отнесени към възрастовата група, която съответства на типичната възраст за завършване на образование в повечето

27 Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2008-2013 година. МОН, София, 2008



страни. Тези данни не са свързани с броя на лицата, имащи висше образование по дадена специалност, които са на трудовия пазар.

Образователните нива, които се сравняват в нашето изследване, са в съответствие с приетата класификация на ЮНЕСКО - the International Standard Classification of Education (ISCED97)28 Eurostat Manual и ръководството на Евростат - (1999).

Фигура 1. 15. Образователни нива и пазарът на труда

(моля, регистрирайте се за достъп до останалата част от работата...) 28 The International Standard Classification of Education (ISCED), UNESCO, 1997, http://bit.ly/44KeFi

http://grou.ps/stedranet�

http://bit.ly/44KeFi�

knowledge workers, chapter 1

Documents