ПЛАТФОРМА ЗА МОНИТОРИНГ НА ТЕРИТОРИАЛНАТА...
TRANSCRIPT
ПЛАТФОРМА ЗА МОНИТОРИНГ НА ТЕРИТОРИАЛНАТА АТРАКТИВНОСТ
http://www.interreg-danube.eu/attractive-danube Септември 2018Project co-funded by European Union funds (ERDF, IPA)
Водещ редактор: УРБАСОФИЯ СРЛ
Редакционен съвет: Геодезически институт на Словения, AIFORIA, EMFIE
РЪКОВОДСТВО ЗА ЛИЦАТА, ПЛАНИРАЩИ ПОЛИТИКИТЕ
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост Ръководство за планиране на политики, приложение на платформата ТАМР
Септември, 2018 г.
Разработка на: УРБАСОФИЯ, Румъния Пиетро Елисеи ● Сабина Леопа ● Денис Мируна Драгия
Съавтори ● Редакционен съвет Геодезически институт, Словения Блаж Барбонич ● Мая Балох EMFIE, Унгария Бенце Жути ● Кристина Подани ● Беата Удвари ● Миклош Луковичaiforia, Германия Андреа Бурзачини ● Андреа Филип ● Мириам Винтер
Благодарим за приноса към настоящето издание на: Български икономически форум (България) ● Институт за териториално планиране на област Копривница-Крижевчи (Хърватия) ● Чешка информационна агенция по околната среда (Република Чехия) ● НПО „Лехнер” (Унгария) ● EMFIE (Унгария) ● Технически университет на Кошице (Словакия) ● aiforia GMBH (Германия) ● Федерално министерство на физическото планиране (Босна и Херцеговина) ● Институт за стратегически проучвания и прогнози (Черна Гора) ● Институт по архитектура, благоустройство и териториално планиране на Сърбия (Сърбия)
Корица: Карта на централна и източна Европа – Антон Балаш, Шутерсток Дизайнер на книгата: Оана Емилиа Будау
Съдържание
Въведение .......................................................................................................................................8
Списък на Фигурите .......................................................................................................................6
Списък на Снимките ......................................................................................................................6
Списък на Таблиците .....................................................................................................................7
РЪКОВОДСТВОТО накратко ........................................................................................................10
Какво е предназначението на Ръководството? .....................................................................10До кого е адресирано Ръководството? ................................................................................... 10Какво съдържа Ръководството? .............................................................................................. 11Какво ще спечеля от прочитането на Ръководството? .......................................................... 11
1. ТЕРИТОРИАЛНАТА АТРАКТИВНОСТ ................................................................................ 131.1 Териториалната атрактивност: обща концепция............................................................ 14
1.1.1 Умен подход за устойчиво, интегрирано развитие и инвестиции .......................... 14
1.1.2 Териториалната атрактивност, териториалната конкурентоспособност: рамкиране на действието днес ........................................................................................... 18
1.2 Разбиране за териториален капитал ............................................................................... 28
1.2.1 Структурни компоненти на териториалния капитал ................................................ 28
1.3 Максимизиране на конкурентното предимство на териториите: въпроси на локалното действие ................................................................................................................. 33
1.4 Работа с концепцията за териториална атрактивност ........................................ 34
1.4.1 Многоплановост на атрактивността .......................................................................... 34
1.4.2 Атрактивност, свързана с феномена „атракции” ...................................................... 35
1.4.3 Атрактивността, свързана със социалните характеристики .................................... 35
2. ПЛАНИРАНЕ, БАЗИРАНО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА ............................................................... 372.1 Управление на Дунавския регион: общи предизвикателства ........................................ 38
2.1.1 За Дунавския макрорегион ......................................................................................... 38
2.1.2 Положението към момента ........................................................................................ 40
2.1.3 Общи предизвикателства в Дунавския регион ......................................................... 41
2.2 Планиране на политиката в региона ................................................................................ 44
2.2.1 Стратегията на ЕС за Дунавския регион......................................................................44
2.2.2 Дунавската транснационална програма (2014-2020) .............................................. 46
2.3 Базирано на доказазателства планиране, за взимането на решения, планирането и публичните инвестиции ........................................................................................................... 47
2.3.1 Базирано на доказателства планиране и политики ................................................. 47
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
2.3.2 Оценка на съществуващото положение на ниво Дуневски регион. Предизвикателства и нужди ................................................................................................ 49
3. УПРАВЛЕНИЕ И ОЦЕНКА НА ТЕРИТОРИАЛНАТА АТРАКТИВНОСТ ................................... 533.1 Рамки на мониторинга на териториалната атрактивност по проект ATTRACTIVE DANUBE ......................................................................................................................................54
3.1.1 Босна и Херцеговина ...................................................................................................55
3.1.2 България .......................................................................................................................55
3.1.3 Хърватска ......................................................................................................................55
3.1.4 Република Чехия ..........................................................................................................55
3.1.5 Германия.......................................................................................................................56
3.1.6 Унгария .........................................................................................................................56
3.1.7 Черна Гора ....................................................................................................................56
3.1.8 Румъния ........................................................................................................................57
3.1.9 Сърбия...........................................................................................................................57
3.1.10 Словакия .....................................................................................................................57
3.1.11 Словения .....................................................................................................................57
3.2 Важното значение на подхода, предполагащ активно участие .....................................58
3.3 Как правим измерване, мониторинг и сравнение на териториалната атрактивност...61
3.4 Как беше разработен Ключовият индикатор за изпълнение? ....................................... 62
3.4.1 Надграждане на опита: проектът ATTRACT-SEE и индикаторите на платформата CO-TAMP ................................................................................................................................. 63
3.4.2 Методология за разработване на националните индикатори за атрактивност.....64
3.5 Общ преглед на ключовите индикатори на платформите ТАМР и СО-ТАМР ............... 71
3.5.1 Индикатори на Общата транснационална платформа за мониторинг на териториалната атрактивност (СО-ТАМР) ........................................................................... 72
3.5.2 Индикатори на Националната платформа за мониторинг на териториалната атрактивност (ТАМР)..............................................................................................................73
4. ПЛАТФОРМАТА ТАМР ..................................................................................................... 79
4.1 Какво представлява платформата ТАМР и как работи? ................................................. 80
4.1.1 TAMP ............................................................................................................................. 81
4.1.2 CO-TAMP ....................................................................................................................... 82
4.2 Кой управлява платформите? ........................................................................................ 83
4.2.1 Управление в бъдеще ................................................................................................. 89
4.3 Каква информация мога да намеря на платформата? .................................................... 83
4.3.1 CO-TAMP ....................................................................................................................... 83
4.3.2 TAMP ............................................................................................................................. 84
4.4 Какво могат да направят за мен платформите TAMP/CO-TAMP? .................................. 85
4.4.1 За кого са предназначени платформите TAMP/CO-TAMP? ..................................... 85
4.4.2 Ползата от платформите TAMP/CO-TAMP ................................................................. 86
4.5 ПЛАТФОРМИТЕ ТАMP/CO-TAMP – ОБУЧЕНИЕ И ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ .................... 87
4.5.1 Начална страница (home page) .................................................................................. 87
4.5.2 Секции About /Help ...................................................................................................... 88
4.5.3 Структура на променливите величини/меню ........................................................... 85
4.5.4 За индикаторите........................................................................................................... 90
4.5.5 Легенда – визуализация на данни ............................................................................. 92
4.5.6 Изтегляне/износ и по-нататъшно използване на данните ...................................... 93
4.5.7 Споделяне на съдържание ......................................................................................... 95
4.5.8 Анимация на времето .................................................................................................96
4.5.9 Зпитване за пространство – аналитични инструменти............................................ 97
5. ИЗГРАЖДАНЕ НА КАПАЦИТЕТ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ПОЛИТИКИ ...................................... 995.1 Капацитет за планиране на политики и управление .................................................... 100
5.1.1 Изграждане на капацитет за по-добро правене на политики .............................. 100
5.1.2 Посрещане на нужди и попълване на липси .......................................................... 101
5.1.3 Цели и методология за подобряване на политиките в страните партньори по проект ATTRACTIVE DANUBE ............................................................................................... 102
5.2 Платформата ТAMP на практика: приложни казуси ...................................................... 103
5.2.1 Определяне на предизвикателствата и целите ...................................................... 103
5.2.2 Събиране на данни .................................................................................................... 103
5.2.3 Комуникации .............................................................................................................. 104
5.2.4 Мониторинг ................................................................................................................ 105
5.3 Научени уроци ................................................................................................................... 106
5.4 Политически препоръки ................................................................................................... 108
6. ЗАКЛЮЧЕНИЯ, РЕЗУЛТАТИ И УСТОЙЧИВОСТ.......................................................................112
Библиография .................................................................................................................. 113
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Списък на Фигурите
Фигура 1 – Компоненти на бизнес конкурентоспособността и на конкурентоспособността на индустрията ..................................................................................................................................................................................................... 20
Фигура 2 – Рамката на Глобалния индекс за конкурентоспособност .........................................................22
Фигура 3 – Рамката на дигиталната конкурентоспособност .............................................................................. 24
Фигура 4 – Възможна класификация на индикаторите за териториална атрактивност ..........25
Фигура 5 – Фактори на атрактивността .................................................................................................................................. 26
Фигура 6 – Регионална идентичност ....................................................................................................................................... 34
Фигура 7 – Четирите ключови стълба на Страгетияна на ЕС за Дунавския регион ......................45
Фигура 8 – Задачи и цели на трите национални семинари във всяка от страните. ..................... 65
Фигура 9 – Използване на платформите ТАМР и СО-ТАМР при управление на пространството .............................................................................................................................................................................................. 81
Фигура 10 – Структура на платформите ТАМР и СО-ТАМР ................................................................................... 82
Фигура 11 – Целеви показатели на платформите ТАМР и СО-ТАМР ............................................................. 85
Фигура 12 – Каква е нуждата от платформите ТАМР и СО-ТАМР .....................................................................86
Фигура 13 – Ключови етапи на процеса на планиране, при които платформите на ATTRACTIVE DANUBE могат да бъдат полезни ................................................................................................................ 101
Фигура 14 – Трите стълба на изграждането на капацитет по проект ATTRACTIVE DANUBE 102
Фигура 15 – Интерес на участниците в семинарите по националности (партньорски въпросник) ...................................................................................................................................................................................................... 106
Фигура 16 – Ангажираност на изследователските центрове и университетите (партньорски въпросник) .................................................................................................................................................................................................... 106
Фигура 17 – Цикъл на интегрираното планиране ....................................................................................................... 108
Списък на Снимките
Снимка 1 – Принципи на проект ATTRACTIVE DANUBE. Източник: CENIA, AD .......................................9
Снимка 2 – Дунавският регион. Източник: REGIOgis ..................................................................................................39
Снимка 3 – Динамика на населението в Дунавския регион, 2001-2011Източник: Редакция по BBSR Bonn, 2015 .............................................................................................................................................................................................41
Снимка 4 – Покритие на Програмата за транснационално сътрудничество в Дунавския регион. Източник: ЕК ...............................................................................................................................................................................47
Снимка 5 – Предизвикателства, стоящи пред планирането и мониторинга на устойчивата териториална атрактивност .............................................................................................................................................................50
Снимка 6 – Провеждане на националните семинари по проект ATTRACTVE DANUBE ............65
Снимка 7 – Първият семинар, проведен от CENIA в Прага, Република Чехия ..................................66
Снимка 8 – Първият семинар, проведен от IAUS в Сърбия .................................................................................66
Снимка 9 – Втори национален семинар, проведен от URBASOFIA в Брашов, Румъния ..........69
Снимка 10 – Втори национален семинар, проведен от Министерството на физическото планиране в Зеница, Босна и Херцеговина ......................................................................................................................69
Снимка 11 – Заключителен национален семинар, проведен от Lechner в Будапеща,
Унгария.................................................................................................................................................................................................................70
Снимка 12 – Заключителен национален семинар, проведен от aiforia във Фрайбург,
Германия..............................................................................................................................................................................................................71
Снимка 13 – Лендинг страница в платформите ТАМР и СО-ТАМР ...............................................................87
Снимка 14 – Секции About и Hеlp на платформите ТАМР и СО-ТАМР ...................................................... 88
Снимка 15 – Структура на менюто. Променливи величини .................................................................................89
Снимка 16 – Показване на индикаторите на платформите ТАМР и Со-ТАМР ......................................90
Снимка 17 – Схема, представяща административните граници – териториални единици в СО-ТАМР ............................................................................................................................................................................................................ 90
Снимка 18 – Схема на границите на ниво NUTS в платформата ТАМР .......................................................91
Снимка 19 – Легенда в платформите ТАМР и СО-ТАМР ...........................................................................................92
Снимка 20 – Изтегляне и износ на данни ............................................................................................................................93
Снимка 21 – Изтеглянена файлове от платформата ................................................................................................... 94
Снимка 22 – Функцията за споделяне на съдържание ............................................................................................95
Снимка 23 – Анимация на времето..............................................................................................................................................96
Снимка 24 – Съвременни аналитични инструменти .................................................................................................97
Снимка 25 – Платформата TAMP за определяне на целите и предизвикателствата (Румъния) .........................................................................................................................................................................................................103
Снимка 26 – Платформата TAMP за събиране на данни (пример: Германия) ................................. 104
Снимка 27 – Платформата TAMP за комуникация на данни (пример: България) ........................ 104
Снимка 28 – Платформата ТАМР за целите на мониторинга (пример: Сърбия)..............................105
Списък на Таблиците
Таблица 1 – Глобализацията – минало и настояще ........................................................................................................ 15
Таблица 2 – Полета на действие на стратегиите за умни градове ................................................................. 17
Таблица 3 – Подсистеми на умния град ................................................................................................................................. 17
Таблица 4 – Тълкуване на матрицата на атрактивността .......................................................................................26
Tаблица 5 – Потенциални аспекти на атрактивността на града ......................................................................26
Таблица 6 – Сравнение на териториалната конкурентоспособност и териториалната атрактивност ...................................................................................................................................................................................................27
Таблица 7 – Измерване на териториалния капитал ..................................................................................................30
Таблица 8 – Дунавският регион в цифри .............................................................................................................................39
Таблица 9 – Списък на индикаторите на Общата транснационална платформа на териториалната атрактивност, съставен от страните партньори по ATTRACT-SEE и използван по ATTRACTIVE DANUBE........................................................................................................................................................................73
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Въведение
На фона на демографския спад, особено силно изразен в югоизточна Европа, настоящите социално-икономически политики за консолидиране на градовете и регионите след кризата срещат трудности при реализацията си. Необходим е целенасочен подход за справяне с причината, а не с ефекта от отрицателните тенденции, но също и за използването на многото възможности на деня. Защо на другите места е „по-добре”, или защо тук не е достатъчно привлекателно? Как определяме, измерваме и увеличаваме териториалната атрактивност на национално ниво?
Всяка територия има свой собствен капитал – сбор от активи и териториален капитал, които могат да я направят конкурентоспособна в сравнение с други дестинации, било то за живот, инвестиции, или туризъм... или всичко това заедно!
Чрез добро управление политиките могат да създадат условия за максимизиране на ендогенния потенциал за развитие, и по този начин да увеличат привлекателността на териториите за жителите, посетителите и бизнеса. Транснационалният проект “ATTRACTIVE DANUBE – Подобряване на капацитета за повишаване на териториалната атрактивност на Дунавския регион” се занимава с капитализиране на конкретните елементи на потенциала, който този регион на Европа притежава.
ATTRACTIVE DANUBE е проект, съфинансиран от фондовете на Европейския Съюз (ЕФРР, ИПА) чрез Програмата за транснационално сътрудничество Дунав 2014-2020. Продължителността на проекта е две години и половина - между 01 януари 2017 г. и 30 юни 2019 г. В него участват 19 партньори: 12 финансиращи партньори (от Словения, Румъния, България, Хърватска, Република Чехия, Унгария, Словакия, Германия, Босна и Херцеговина, Черна Гора и Сърбия) и 7 асоциирани стратегически партньори.
Накратко, проектът ATTRACTIVE DANUBE има за цел да подобри управлението на много нива и в транснационален план и да увеличи институционалния капацитет за планирането на политики, свързани с териториалното развитие на Дунавския регион, което ще доведе до по-хармонизирана система на управление на региона.
Първите стъпки към тази цел вече са направени: партньорите по проекта са създали постоянно действаща обща транснационална платформа за мониторинг на териториалната атрактивност (CO-TAMP), 11 национални платформи (TAMP) и са публикували атлас на териториалната атрактивност.
На настоящия втори етап от проекта, и започвайки с Ръководството, което четете, ще реализираме интензивна програма за изграждане на капацитет, която ще осигури възможности на публичните власти и гражданското общество на много и различни нива в 11 страни за планиране на развитието, което от своя страна ще доведе до повишаване на уменията и увеличаване на познанията.
И накрая, процесът на интегриране на политики, включително чрез организирането на транснационални семинари, разработването на препоръки за политики и подписването на
транснационален Меморандум за Разбирателство, ще капитализира резултатите и ще осигури на проекта дългосрочно въздействие и ефект на стратегическо предимство за обществото.
Разчитаме на следните ключови стълбове, в помощ на политиците и публичните власти, за осигуряване качеството на живота в Дунавския регион:
1. Развитие Засилване на влиянието върху териториалното развитие, регионалното развитие, бизнеса и туризма чрез задаване на дейности за изграждане на капацитет и процеси с активното участие на съответните партньори. 2. Управление Засилване на управлението на много и различни нива и транснационалното управление чрез възприемането на подход, базиран на доказателства, чрез използването на информационна платформа, създадена за по-добро взимане на решения. 3. Атрактивност Определяне на потенциалните възможности за териториално развитие и индикатори, адресиращи екологични, икономически, управленски и социални предизвикателства.4. Активно планиране Подобряване и засилване на многоплановото, транс-секторно, активно планиране на териториалното развитие с участието на политиците, гражданското общество, бизнеса и академичните среди, чрез провеждането на 2 х 3 семинара в 11 партньорски страни. 5. Партньорство Проектът се ползва от транснационалното партньорство на 19 страни, но чрез Меморандуми за Разбирателство на национално и програмно ниво ще осигури разширяване на сътрудничеството за целите на устойчивостта на постигнатите проектни резултати.
Снимка 1 – Принципи на проекта ATTRACTIVE DANUBE. Източник: CENIA, AD
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
РЪКОВОДСТВОТО накраткоКакво е предназначението на Ръководството?
При публикуването на този документ целта ни е да бъдем в помощ на страните, ангажирани с планиране на политиките и други целеви групи при използването и тълкуването на данните и индикаторите за териториална атрактивност, за по-доброто планиране на бъдещите разработки и за даване отговор на предизвикателствата на обществото в техните страни и региони.
Изданието представлява ръководство относно платформата за мониторинг на териториалната атрактивност: как следва да се чете, разбира и работи с платформата за различни цели, което ще бъде от полза за осигуряването на стабилна основа на процеса по изграждане на капацитет, който ще се осъществи във всяка една от 11-те страни – партньори по проекта.
Целта ни е да представим публикация, чийто обхват надхвърля този на наръчник на ползвателя, включваща приноса на партньорите към термина „териториална атрактивност” и резултатите от проект ATTRACTIVE DANUBE в практиките на участниците.
Като такава, в първите си глави публикацията е посветена на подробното запознаване на читателите с концепциите за териториален капитал, атрактивност, политики за европейско развитие и потенциал за бъдещо местно, регионално и национално развитие под патронажа на следващия програмен период.
До кого е адресирано Ръководството? Главният резултат от проект ATTRACTIVE DANUBE ще бъде подобряването на капацитета на публичните институции и други участници и увеличаване на участието им в активни процеси на планиране, за балансирано териториално развитие на Дунавския регион.
Настоящето Ръководство би следвало да бъде полезно за подпомагането на широк брой участници и читатели, за по-доброто им въоръжаване за планиране и реализация на информирани процеси на взимане на решения за бъдещото териториално развитие, в отговор на екологични, икономически и социални предизвикателства.
За тази цел разполагаме с дълъг списък на аудиторията си. Ако сте един от многото специалисти, упоменати по-долу, съдържанието на настоящето Ръководство би могло да ви бъде от полза в ежедневната ви дейност: • Лица, взимащи решения и публична администрация (национална, регионална, местна),• Микрорайони, асоциации, градски райони и местни действащи групи,• Организации, занимаващи се с управление на данни, • Лица, ангажирани с териториалното планиране, • Сектори, имащи отношение към икономиката, околната среда, социалните въпроси, • Гражданското общество и неправителствените организации,• Академичните среди, научно-изследователски кадри, експерти, • Студенти,• Бизнеси, фокусирани върху инвестициите и туризма.
Какво съдържа Ръководството?
Ръководството за страните, ангажирани с планиране на политиките, относно приложението на ТАМР, е структурирано в 6 основни глави.
Първа глава, Териториална атрактивност, има за цел да запознае читателите с общата концепция за атрактивността от гледна точка на териториалното развитие, като обсъжда териториалния капитал и работи с двете концепции.
Във втора глава, Базирано на доказателства планиране, се обсъжда рамката на планирането на политики и контекста на програмното развитие на Дунавския регион, с оглед на съществуващите и бъдещи предизвикателства към управлението и развитието и с предложение за създаването на пътна карта за планиране на политиките.
Глава Управление и оценка на териториалната атрактивност ще даде на читателите информация за рамките на мониторинга на териториалната атрактивност, заложени в документациите по планирането на страните партньори, и с конкретна насоченост към развитието на ключовите индикатори за изпълнение (KPI) по проект ATTRACTIVE DANUBE за транснационалните и националните платформи, чрез един процес, предполагащ участие.
Четвърта глава е посветена на платформата ТAMP, предлагайки задълбочен поглед и конкретно обучение за работа с националните платформи за мониторинг на териториалната атрактивност.
Глава Външен вид и устойчивост разглежда бъдещите резултати на проект ATTRACTIVE DANUBE, и на последно място, Глава Предложения за политики и заключения предлага заключение в съдържанието на Ръководството.
Какво ще спечеля от прочита на Ръководството?
След като завършите прочита на тази публикация, Вие ще можете да разберете:
• Различните аспекти на териториалния капитал, така, както е отразен в литературата и както съществува на практика, за своята страна и на ниво Дунавски регион;
• Концепцията за териториална атрактивност, начините на използването й, приложенията на концепцията и как се работи с нея;
• Стратегическата позиция на Вашата страна, регионална или местна, на макро-регионално ниво/ Дунавско, национално и регионално ниво;
• Преимуществата на процеса на планиране, базиран на доказателства, и самия процес; • Случаите, в които можете да използвате Ключовия индикатор за изпълнение за
териториална атрактивност; • Как функционира ТАМР и какви преимущества може да ви осигури тази платформа.
И накрая ще разберете как да продължите участието си, или като пряк бенефициент на платформата ТАМР и базата данни КРІ, или като страна, даваща принос към тяхното развитие, или като участник и от двете позиции!
ЧАСТ 1: ТЕРИТОРИАЛНАТА
АТРАКТИВНОСТ
14
15
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост 1.1 Териториалната атрактивност: обща концепция
1.1.1 Умен подход за устойчиво, интегрирано развитие и инвестиции
Умният, устойчив и включващ растеж е мантрата на настоящия програмен период. Той, като всяка мантра, се запомня и използва лесно за задаване контекста на политически и икономически амбиции, но какво означава на практика?
Всичко е, или би трябвало да бъде „умно” в съвременния контекст, от материалните устройства до техните нематериални потенциални възможности, които упражняват конкретни ефекти върху всекидневния живот. Това означава да се разбере как целият потенциал, съдържащ се в доминиращата реторика на „умността” и иновацията, би могъл да промени или да подпомогне реалното регионално развитие и да определи приемлива форма на растежа. Това означава фокусиране на вниманието върху оперативните значения на териториалната кохезия, т.е. първо да се разбере какво има значение за територията и какво е значението на територията. С други думи, да се направи връзка между развитието и мястото и да се излезе извън социалните и икономически измерения на кохезията. Това не означава хомогенизиране на разнообразието на териториите, а проектиране на политики за насърчаване на териториалното разнообразие. Концепцията за „място” предполага да намираме лесно форми на териториално сътрудничество, измерения, конфигурации, които са транс-административни и транс-политически.
1.1.1.1 Дигитализацията Дигитализацията, като силно трансформационен процес, без съмнение е най-важният феномен на съвременния ни живот. Дигитализацията е двигател на технологична промяна. След внедряването в практиката на информационните и комуникационни технологии преживяваме ускорена промяна, която преобразува нашите индустрии, потребителско поведение и начина, по който управляваме и събираме данни (Kovács 2017a, Kovács 2017b OECD 2017, Manyika et al. 2016).
Нашата икономика и общество стават още по-сложни и свързани на глобално ниво (ЕК, 2017 г.).
В днешното обкръжение сме свързани с умни устройства повече от всякога чрез Интернет и ИКТ инфраструктурите. Можем да заявим, ще водим паралелно съществуване, едновременно в материалния и във виртуалния свят (Schwab 2017, Yoon 2017). Освен това разчитаме в голяма степен на помощните дигитални решения, представяни като възможности на дигиталната ера (Piccinini et al. 2016, WEF 2016a).
Това означава, че през последния век е осъществена огромна промяна в много аспекти; в развитите страни преживяваме промяна в общите икономически и социални настройки (Таблица 1).
Таблица 1 - Глобализация - минало и настояще
Освен това промяната се подхранва от феномена на дигитализацията и директно засяга фундаменталните мрежи на обществото и икономиката (Schmidt et al. 2015, Dujin et al. 2014). Очаква се, че четвъртата индустриална революция ще окаже огромно влияние върху група технологични сектори: анализ на големи масиви от данни, автономни машини, роботика, симулации, интеграция на хоризонтални и вертикални системи, Интернет на Нещата, кибер сигурност, облачна компютъризация, производство с добавена стойност и уголемена реалност (Kovács (2017a, стр. 825).
Съществуват няколко експериментални дефиниции, създадени около четвъртата индустриална революция.
Въз основа на изследванията на Schuh et al. (2017, стр. 10), четвъртата индустриална революция е “голям обем данни в реално време, многостранна комуникация и взаимосвързаност между кибер-физически системи и хора”.
Непрекъснатата комуникация между хора, умни устройства и машини става все повече и повече конвенционална. В следващия раздел разглеждаме идеята за умните градове - териториални единици, в които технологичните решения са заложени в самата основа на оперирането на градовете.
16
17
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост 1.1.1.2 Умни градове
Терминът „умен град” е често употребяван в контекста на дигитализацията; тази концепция може да бъде жизнено важна и неизбежна, когато става дума за бъдещето на благоустройството на градовете (RB 2017).
Умните градове печелят внимание, тъй като е широко прието, че градовете са основните двигатели на икономическия растеж, и освен това действат като центрове на иновациите (Sen – Eggers – Kelkar 2018). Икономическата роля на градовете е припозната и участниците предвиждат тя да се запази.
При съществуващия процес на урбанизация, понастоящем е изчислено, че над 50% от глобалното население живее в градове. Това пропорционално съотношение може да се увеличи на 75% до края на века (Sen – Eggers – Kelkar 2018, Dobos et al. 2015).
В основата на умния град стоят хора. Те са или жители, или посетители, или собственици или служители на бизнеси. Тъй като умните градове са за хората, в центъра на вниманието стоят три цели (Sen – Eggers – Kelkar 2018, стр. 5.):
• По-добро качество на живота за жителите и посетителите на града, • Икономическа конкурентоспособност, за привличане на индустрията и талантите, • Чувствителност към околната среда, с фокус върху устойчивостта.
Понастоящем няма постигнат глобален консенсус относно дефиницията на „умния град”, въпреки това съществуват експериментални определения.
Според определението на ван Дайк за „умния град” (2015, стр. 14): „Един град е умен, когато инвестициите в (i) човешки и социален капитал, (ii) традиционна инфраструктура и (iii) подривни технологии стават двигател на устойчив икономически растеж и високо качество на живота, с мъдро управление на природните ресурси, чрез участващо управление”.
Можем да видим, че общите теми относно умните градове се въртят около устойчивостта, технологиите, активното участие на гражданите и разцвета на оперативната ефективност чрез използването на данни.
Въз основа на същото Роланд Бергер (2017, стр. 5) докладва, че идеалната стратегия за умен град се състои от шест изключително важни елемента, които са следните (Таблица 2):
Таблица 2 – Полета на действие на стратегиите за умни градове
Въз основа на горния списък се вижда ясно, че трябва да бъдат взети предвид моменти, когато ролята на града и стратегията му стават предмет на преоценка. По-долу са представени елементите на умния град като подсистеми (Таблица 3):
Таблица 3 – Подсистеми на умния град
18
19
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост Ван Дайк (2015, стр. 28) определя огромен брой участници, всички от които работят в умния
град, свързани са и действат като жизнено важна част от него: стартъпи и инкубатори, научно-изследователски институции, университети и училища, сдружения за обществено настаняване, градска управа, държавно/национално правителство, доставчици на здравни услуги, доставчици на енергия, доставчици на (обществен) транспорт, инвеститори, банки и застрахователни компании, хотели, музеи, ресторанти, театри и стадиони, доставчици на телеком услуги, продавачи на технологични продукти, доставчици на логистични услуги, производители и строителни компании, търговци на дребно, дигитални агенции.
1.1.1.3 Нарастващата роля на доверието в този процес
Благосъстоянието на хората и икономическото развитие имат един елемент, който определя характера им: доверието. Защо доверието е толкова важно, за да го споменаваме и да определяме подробно дефиницията му в отделна глава?
Нивото на доверие е различно между хората и между обществата. Освен това измерителите на доверието показват различни индикации с времето. За да анализираме доверието, трябва да разберем кои обстоятелства го засилват и кои го намаляват. От една страна, доверието може да подобри взаимодействията между обществото и политиката, от друга недоверието е необходимо на определено ниво, за да бъдем способни да се защитим от всяко посегателство, произтичащо от политическа или пазарна власт.
Няколко проучвания открояват връзката между субективното добруване и междуличностното доверие. Според Хеливел и Хуанг (2005 и 2008), доверието на работното място упражнява силно влияние за подобряване на субективното добруване. Високото ниво на доверие допринася за подобряването на мрежата на отношенията между хората. Междуличностното доверие е взето предвид като един от важните прогнозни фактори за по-голямото субективно добруване, и в същото време лошото психологическо добруване е свързано с отрицателни нагласи, като цинизъм и недоверие (Хеливел и Хуанг, 2008b).
1.1.2 Териториална атрактивност, териториална конкурентоспособност: рамкиране на действието днес
Днес, със засилването на конкуренцията в световен мащаб и дигиталната революция, концепции като тези за конкурентоспособността и атрактивността се срещат все по-често. За надлежното сравнение на териториалната конкурентоспособност и териториалната атрактивност трябва да анализираме фундаментални дефиниции, теории и фонови процеси, които съставляват всекидневния ни живот по темата.
1.1.2.1 Задаване на рамката на териториалната конкурентоспособност: теории, публикации, определения
Конкурентоспособността може да бъде определена в различни планове, много от конкуриращите си лица съществуват в икономиката и в обществото. В настоящата глава разглеждаме основните дефиниции и логиката на конкурентоспособността, както и анализа на някои от решаващите индекси за конкурентоспособност.
Ако се замислим за начина, по който действа светът, можем да разпознаем моделите, валидни и до днес, но също можем и да забележим увеличаващото се съперничество в нашия свят. Най-честите видове съперничество са следните (Lengyel 2010, Batey – Friedrich 2000):
• Съперничество между същества при претендиране за жизнено пространство и изхранване, както и за биологическо оцеляване на видовете.
• Социални групи, като социални слоеве, общности, нации, партии се състезават едни с други за политическа власт, като се опитват да издигнат политически платформи.
• Икономически единици се конкурират помежду си, позовавайки се на икономически предимства.
Първите два вида конкуренция са фокусирани върху аспекти, които не са ориентирани към икономиката, ето защо в тези случаи конкуренцията не е изразена практически. Третият вид конкуренция е чисто икономическа, така че концепцията за конкуренцията може да бъде дефинитивно определена (Lengyel 2010). Когато говорим по-нататък за конкуренцията, като база използваме този вид конкуренция.
Конкуренцията между икономическите единици може да бъде разделена в три категории (Lengyel 2010, Siebert 2000):
• Служители, индивиди, които се конкурират на пазара за по-добро работно място. • Конкуренция между компании за ресурси, пазарен дял и печалба.• Конкуренция между териториални единици, при която различни териториални
единици, градове, региони, страни се конкурират, а целта предполага повишаване на благосъстоянието и стандарта на живот.
При конкуренцията между териториалните единици дългосрочното нарастване на доходите е ключов фактор (Lengyel 2010). Настоящето изследване е насочено към конкуренцията между териториалните единици.
Проведените по-рано обсъждания задълбочиха базовото тълкуване на конкурентоспособността. Можем да различим два главни подхода.
Едната група от експерти академици твърдят, че конкурентоспособността не може да бъде тълкувана териториално, а само по отношение на компаниите (Polenske 2004, Dicken 2003, Krugman 1998, Krugman 1994). Страните имат различно поведение от това на компаниите. Ако дадена компания се представя зле при конкуренцията, тя прекратява дейността си. В случая с държавите, това твърдение не може да бъде интерпретирано. Освен това в компаниите търговията става нула, докато в държавите не. Според поддръжниците на тази концепция, конкурентоспособността може да се тълкува само на микроикономическо ниво (Lengyel 2010, Martin 2003).
Според другата група, конкурентоспособността би могла да се тълкува в случая на териториални единици, както и на компании. Схващането набира сила от реалното изпълнение, дължащо се на процесите на глобализация, при което компаниите, страните,
20
21
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост градовете се конкурират за ресурси. Тук става дума за суровини, капитали или талантливи
професионалисти и изпълнители. Портър (1996) подчертава, че когато става дума за региони, конкуренцията разбира кога дадените териториални единици, в оптималния случай, се стремят към създаването на фонова структура на легален бизнес, и компаниите работят целенасочено стратегически за своята конкурентоспособност, което води до производство с тенденция към подобрение в ключовите сектори. Според поддръжниците на тази концепция, конкурентоспособността се тълкува като съществуваща едновременно както на микро, така и на макро-икономическо ниво (Lengyel 2010, Martin 2003).
Изследвайки конкурентоспособността, можем да открием двойственост в нейното тълкуване. Сама по себе си, конкурентоспособността не се отнася до действително състояние, а по-скоро до проекция на процес от миналото или от бъдещето. Конкурентоспособността на регионите не е само тяхната продуктивност. Според Камани (2002), конкурентоспособността може да бъде реализирана по много начини. На първо място, ако комуналните услуги, легалните инфраструктури и икономическите политики са благоприятни, всяка местна бизнес дейност ще поддържа конкурентоспособността в положително отношение. На второ място, ако бъдат развити териториални специализации, може да се създаде силна клъстерна среда и структура на доставчици. И на трето място, при евентуални синергии между местните фактори, комплексното сътрудничество между индустриите може да подпомогне развитието.
Според Портър (2008), конкурентоспособността на бизнеса и конкурентоспособността на индустрията могат да бъдат тълкувани както в микроикономически, така и в макроикономически аспект (Фигура 2).
Фигура 1 – Компоненти на бизнес конкурентоспособността и на конкурентоспособността на индустрията
Източник: Lengyel – Fenyővári – Nagy (2012, стр. 21)
Аспектите на околната среда не би трябвало да бъдат пренебрегвани, междувременно те могат да окажат само краткосрочен ефект върху конкурентоспособността (Lengyel – Fenyőv-ári – Nagy 2012, Porter 2008). Микроикономическата конкурентоспособност може да бъде разделена на три под-фактора. Тя зависи от аспектите на средата на местния некорпоративен бизнес, развитието на клъстери, и качеството на стратегията и културата на компаниите. Конкурентоспособността може да се разбира като начинът, по който компаниите могат да поддържат продукта или услугите си на конкурентния пазар. Компанията ще изостане назад и ще загуби конкурентоспособността си ако не може да отговори на очакванията на пазара. Компаниите, които са в състояние да достигнат и задминат очакванията на пазара ще могат да спечелят пазарни дялове от своите конкуренти (Lengyel – Fenyővári – Nagy 2012, Martin 2003).
Аткинсън дава следното кратко определение на конкурентоспособността: „Истинското определение на конкурентоспособността е способността на даден регион да изнася повече принадена стойност, отколкото внася”.
Трябва да се подчертае, че IMD (2017, стр. 19) се опитва да формира дефиниция на конкурентоспособността: „Дигиталната конкурентоспособност се определя като капацитетът на дадена икономика да възприеме и използва дигитални технологии, което води до трансформация в практиките на управлението, моделите на бизнеса и обществото като общо. По този начин фирмите увеличават възможностите си за увеличаване създаването на стойност в бъдеще”.
Под конкурентоспособност разбираме дългосрочен процес, който има за цел достигането на бъдещо състояние, визия. В следващите два под-раздела разглеждаме рамките на Глобалния индекс на конкурентоспособността и Световната класация на дигиталната конкурентоспособност на IMD.
1.1.2.2 Измерване на териториалната конкурентоспособност: индекси на конкурентоспособността
Глобалният индекс на конкурентоспособността на WEF (WEF GCI) показва за определен период от време какво ниво на прогрес ще бъде постигнато при реализацията на подпомагаща среда. Той подчертава значението на конкурентоспособността днес, тъй като отчита конкурентоспособността като решение на международни и макроикономически предизвикателства и реализация на бъдещ растеж (WEF 2016b).
WEF GCI се публикува от 2005 г. Той работи със 114 индикатори, които са организирани в 12 стълба. Стълбовете са подредени в три под-индекси, а различното им ниво на важност дава стойността на крайния индекс (WEF 2016b). WEF GCI събира статистически данни от различни международно признати супра-национални организации, като МВФ, Световната Банка и ООН. WEF GCI се отнася до страни и национални нива.
22
23
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост Конкурентоспособността според доклада (WEF 2016b, стр. 4) е следната: „Ние определяме
конкурентоспособността като набор от институции, политики и фактори, които определят нивото на производителност на дадена икономика, което от своя страна определя нивото на просперитет, което страната може да постигне”. Логиката на WEF GCI може да бъде представена визуално по следния начин (Фигура 2):
При под-индекс „Основни изисквания” двигател са факторите, при под-индекс „Ускорители на ефективността” двигател е ефективността, а под-индекс „Иновация и усъвършенстване”е ключов елемент в страните, чийто двигател са иновациите (WEF 2016b, Lengyel 2010). Концепцията за дванадесетте индекса е следната (WEF 2016b): Под-индекс „Основни изисквания” се определя от факторите, под-индекс „Ускорители на ефективността” се определя от ефективността, а под-индекс „Иновация и усъвършенстване” е ключов елемент в страните, чийто двигател са иновациите (WEF 2016b, Lengyel 2010). Концепцията на дванадесетте индекса е следната (WEF 2016b):
• Институционалната среда на дадена териториална единица зависи както от публичните, така и от частните участници. Юридическата и административната среда определят развитието, конкурентоспособността и растежа на дадена териториална единица.• Стълб „Инфраструктура” е от решаващо значение за осигуряване функционирането на икономиката. Той е важен за изграждането на развита инфраструктура на транспорта, комуналните услуги, комуникациите и дигитализацията в дадена териториална единица.
Фигура 2 – Рамката на Глобалния индекс за конкурентоспособностИзточник: Проектът е създаден по WED (2016b, стр. 5)
• Стабилността на макроикономическата среда е важна за бизнеса, и следователно е важна за общата конкурентоспособност на страната.• Активните работници, които имат лошо здраве, не могат да участват ефективно в развитието на икономиката. Това води до значителни разходи за бизнеса. В допълнение към здравето, този стълб отчита качеството на основното образование.• Качественото висше образование и обучение са от решаващо значение за икономиките, които искат да придвижат нагоре веригата на стойностите над просто производствените процеси и продукти.• Страните с ефективни пазари на стоки са добре позиционирани за производството на правилния микс от продукти и услуги, предвид на конкретните си потребности и предлагане, а също и за осигуряване на възможност за най-ефективно оттъргуване на стоките в икономиката.• Ефективността и гъвкавостта на трудовия пазар са от решаващо значение за осигуряване разпределението на работната ръка на местата на най-ефективното й използване в икономиката, запазване мотивираността на работещите и адаптирането им към нова среда.• Развитието на финансов пазар показва как финансовият сектор разпределя ресурсите, спестяванията и капиталовите инвестиции в даден регион. • Стълб „Технологична готовност” измерва подвижността/бързината, с която дадена икономика възприема съществуващи и нови технологии за увеличаване на продуктивността си. • Размерът на пазара оказва влияние върху производителността и конкурентоспособността, тъй като големите пазари позволяват на фирмите да работят в икономики с голям мащаб.• Развитието на бизнеса измерва качеството на общите бизнес мрежи на дадена териториална единица и качеството на операциите на местните фирми и дългосрочните стратегии.• Съществуването на стълб „Иновации” е несъмнено, тъй като в икономиката иновациите генерират най-много стойност. В следващия под-раздел представяме анализ на Световния индекс на дигиталната конкурентоспособност на IMD.
Световната класация на конкурентоспособността на IMD (IMD WDCR) е публикация, която се използва от 1989 г. За изчисляването на индекса класацията използва почти 300 променливи величини за изследване на конкурентоспособността. В опит да бъдат в крак с революционното развитие, авторите разширяват смисъла на понятието „конкурентоспособност” до „дигитална конкурентоспособност” с въвеждането на нови индикатори и рамка. Тази нова структура е в състояние да измерва способността на страните да адаптират дигиталните технологии към ефективността. Това е важно по две причини. Първо, целта е да бъде увеличена производителността, и второ – да бъде увеличено качеството на услугите и продуктите за жителите и бизнеса. Увеличаването може да бъде постигнато на ново ниво чрез дигиталните технологии (IMD 2017, Loucks et al. 2016).
Рамката на IMD WDCR е организирана около три основни фактора – знания, технологии и готовност в бъдеще. Всеки от тях съдържа три под-фактора, в които могат да бъдат намерени повече от 50 променливи величини (Фигура 3).
24
25
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Концепцията за трите фактори е следната (IMD 2017):
При фактор „Познания”, за конкурентоспособността създаването на знания и използването им е от фундаментално значение за осъществяването на технологична трансформация. В този контекст, фактор „Знания” се отнася до необходимата инфраструктура, което определя процеса на дигитална трансформация чрез откриването, разбирането и научаването на нови технологии. Факторът включва три под-фактора: талант, инвестиции в обучение и образование, и концентрация на наука. При фактор „Технологии” от важно значение за контролната среда е създаването на социално-икономическа-юридическа екосистема, която допринася за разпространението на иновативни идеи (Hage 1999).
Трансформацията също така се нуждае от институции и организации, които подкрепят и са възприемчиви към иновациите и технологичната отвореност (Cepeda – Carrion – Cegarra – Navarro – Jimenez – Jimenez 2012).
Технологичният фактор взима предвид съществуващите регулаторни рамки, капитала, който показва какъв вид възможности за инвестиции съществуват за приемането на технологични решения, а също така и съществуващите технологични рамки.
Фактор „Готовност в бъдеще” отчита различни несигурни нагласи, поведенчески схеми в обкръжението, които се отразяват върху икономиката, обществото, действителните технологични изменения. Страните би трябвало да преодолеят обстоятелствата, в случай на несигурни и рискови ситуации (Mathiassen – Pries – Heje 2006).
Фигура 3 – Рамката на дигиталната конкурентоспособностИзточник: Проект съгласно IMD (2017, стр. 20)
Готовността е свързана с гъвкавостта, подвижността и готовността на дадено лице (Ha-eckel 2013). Факторът включва три компонента: адаптивни нагласи, подвижност на бизнеса, и интегриране на информационни технологии. След краткото представяне на конкурентоспособността, следващата Глава разглежда концепцията за атрактивността и потенциалните й тълкувания.
1.1.2.3 Рамка на териториалната атрактивност: теории, публикации, определения
При изследването на атрактивността може да се наблюдава един интересен феномен. Можем определено да заявим, че няма професионален консенсус що се отнася до определението на атрактивността, което представлява огромен проблем, тъй като атрактивността може да бъде определена по различни начини. Според Ван ден Берг и Браун (1999), атрактивността е усилие на градовете да останат атрактивни места за своите граждани, посетители и за сферата на бизнеса.
Според Хамри, Зероуали Оуарти и Садики (2014), атрактивността е способността на дадена териториална единица да привлича и задържа национални и чуждестранни компании.
Дадено място може да бъде атрактивно за уседналост, бизнес и посещение (RSAES 2016). Живкович и Барборич (2017) правят експеримент за категоризиране на индикаторите на привлекателността (Фигура 4):
Фигура 4 – Възможна класификация на индикаторите за териториална атрактивностИзточник: собствена редакция въз основа на Живкович - Барборич (2017, стр. 60)
26
27
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Сферата на човешките ресурси-бизнеса може да бъде перфектно съчетана с времевите фактори. Разбира се, атрактивността няма само една стандартизация. Според Хамри, Зероуали Оуарти и Садики (2014), регионалната атрактивност има пет фактора (Фигура 7).
Що се отнася до човешкия фактор, от значение са разнообразието, качеството на обучението, нивата на трудова заетост, продуктивността и качеството на работната ръка, доверието и уважението. Имиджът на територията също е важен фактор, тъй като имиджът, който определя атрактивността, присъства в схемата. Друг подход представя потенциалните фактори на атрактивността на един град (IC 2010).
Фигура 5 – Фактори на атрактивносттаИзточник: собствена разработка въз основа на Хамри, Зероуали Оуарти и Садики (2014)
Градове, организирани около действието
Инфраструктури и културни услуги
Представителна архитектура
Различие и мултикултурализъм
Качество на образованието
Владеене на чужди езици
Квалификация на човешкия капитал l
Изследвания и иновации
Качество на здравеопазването
Нощен живот
Жизнена среда
Качество на живота
Качество на телекомуникациите
Вътрешен транспорт
Конкурентоспособност на заплащането на труда
Икономическо разнообразие
Цена и гъвкавост на достъпа до имущество
Достъп до пазара
Възможност за външни връзки
Източник: собствена редакция по IC (2010, стр. 4)
Таблица 5 – Потенциални аспекти на атрактивността на града
Виждаме, че тази стандартизация разчита на използването на „меки” вместо на „твърди” фактори и акцентира върху аспекти, които не са свързани с икономиката. От изследването може да се види, че атрактивността може да бъде определена по-широко от конкурентоспособността, а конкурентоспособността може да бъде тълкувана предимно в икономически контекст. Атрактивността е определена като по-широко понятие, излизащо извън икономическия контекст.
Следващата Глава представя заключения относно разликите между конкурентоспособността и атрактивността на базата на определените фактори.
1.1.2.4 Сравнение и диференциация на „териториална конкурентоспособност” и „териториална атрактивност”
Сравнението между конкурентоспособност и атрактивност е предизвикателна задача поради разбирането и тълкуването на двете концепции, още повече, че липсва социален консенсус относно определението на атрактивността. Въпреки това след правилното осмисляне на тези концепции можем да определим взаимните граници между конкурентоспособност и атрактивност (Таблица 6).
Най-важното преди всичко е да се определи връзката между конкурентоспособността и атрактивността. Конкурентоспособността е инструмент – инструментът за решаване на макро-икономически предизвикателства, още повече – инструментът за бъдещото развитие и реализацията и поддържането на относително висока производителност и трудова заетост. Атрактивността е общата цел, както и самата дума подчертава, че има признаци и характеристики, които вече присъстват в определен, атрактивен регион.
Таблица 6 – Сравнение на териториалната конкурентоспособност и териториалната атрактивност
Инструмент Цел
Обективна, количествена характеристика
Обективна или субективна, количествена или качествена
характеристика
Методът на използване на ресурсите
Резултатът от използване на ресурсите
Резултат от последователни решения
Свързана с едно решение
Ориентация към бъдещето Ориентация към настоящето
Предимно свързана с колективно решение
Може да бъде свързана с индивидуално решение
Само в икономически аспект
В икономически, политически, екологични, антропологични аспекти
Способност
Статус
Таблица 4 – Тълкуване на матрицата на атрактивността
28
29
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост 1.2 Разбиране за териториален капитал
1.2.1 Структурни компоненти на териториалния капитал
През последните 15 години концепцията за териториалния капитал се използва все по-често, особено в Европа, но дефиницията на териториалния капитал и правилното й приложение остават неясни. Според изследване на ОИСР (2001), има няколко фактора, като географско разположение, размер, фактор на производствените възможности, климат, традиции, природни ресурси, качество на живота, или агломерационни икономики, характерни за градовете, които определят конкретния капитал на дадените териториални единици. Тези фактори могат да бъдат синтезирани с израза „териториален капитал”.
Факторите могат да включват фактори на ареала, но също така могат да включват бизнес инкубатори и индустриални райони или други бизнес мрежи, които намаляват разходите по трансакциите. Други фактори могат да бъдат „неподлежащите на търговия взаимозависимости”, като вярвания, обичаи и неформални правила, които дават възможност на икономическите играчи да работят заедно при условия на несигурност, или солидарността, взаимопомощта и съвместното изразяване на идеи, които често водят до развитието на клъстери от малки и средно големи предприятия, работещи в един и същ сектор (социален капитал). Връзката между територията и нейната атрактивност, или конкурентоспособност, не е непосредствена, нито дори очевидна. Значението на локализацията и възможността за свързване в мрежа на малки предприятия, като активи на конкурентоспособността на дадена конкретна територия, са подчертани в литературата по въпросите на неповторимостта на distretti industriali (индустриалните райони) от Бекатини – т. нар. „феномен на Терца Италия” (Bagnasco, 1978). Самият Портър по-късно обръща голямо внимание на дейностите, локализирани по географско положение (или обединени в клъстър), връщайки се на позиции, според които „територията има значение”: в такива зони:
• силната конкуренция между фирмите, • значението на местното търсене, • наличието на гъста мрежа от фирми, разположени надолу и нагоре по потока на производствения процес, и • възможността за ефективно и ефикасно използване на главните фактори на производството са основните елементи на успеха при модела на клъстера. При този модел се отдава голямо значение на нематериалните фактори, като социален капитал, релационни мрежи, институционална среда; същите се приемат като централни при неразбиране (и определение) на конкурентното ниво на зоната. Всички тези фактори, които Сторпер обобщава с израза „неподлежащи на търговия взаимозависимости”.
През 2005 г., изцяло в периода на разширението си, Европейският Съюз се гради върху концепцията за териториалния капитал. Всъщност в документа „Териториална държава и перспектива на Европейския Съюз” (юни, 2006 г.), концепцията се използва за оценка на „потенциала за растеж” на новите страни членки: Всеки регион има специфичен „териториален капитал”, който се различава от този на другите региони и генерира по-висока възвръщаемост на специфични видове инвестиции, отколкото на други видове инвестиции, тъй като те са по-подходящи за региона и използват активите и потенциала му по-ефективно. Политиките за териториално развитие (политики с териториален подход към развитието) би следвало първо и преди всичко да развиват териториалния капитал.
Тъй като този документ, и по-често изразът „териториален капитал”, присъства в много документи и дебати, свързани с политиките на ЕС, той става нов „източник” на идеи, действия, програми, политики, ориентирани към рамки или насърчаващи регионалното развитие и развитието на градовете. Но понятието за територия е широко, ето защо е необходимо да бъдат определени многото компоненти, или многото капитали, необходими за определяне на рамката на териториалния капитал. Преди да започнем описанието на тези елементи, очевидно е, че тази концепция се използва по няколко начина:
1. Концепция за оценка (да се разбере съществуващото състояние и потенциала на даден конкретен регион); 2. Концепция за сравнение (да се сравнят различни съществуващи състояния и различната способност за постигане на конкретните политики в различните региони); 3. Катализатор за организиране на работни инструменти за развитие (проектиране на стратегически инструменти на процеси по активизиране, ре-активизиране, устойчиво развитие и постигане на по-голяма конкурентоспособност на териториите на ЕС); 4. Мярка за балансиране на отдалечеността между регионите на ЕС – региони с различна степен на развитие (с цел взимане на мерки за намаляване на отдалечеността в социално-културните, екологични и икономически параметри между европейските територии).
Интересното тук е, и по тази причина индикаторите са важни, да се осъществи мониторинг върху териториалната трансформация. Мониторинг, който може да бъде от интерес в много обширни и различни аспекти на дадена територия, като културни, екологични, социални, физически и др. Тази трудност – да се фиксира идеята за територията в точна теоретична категория, прави възможно откриването на редица разнообразни и понякога алтернативни концептуализации.
При развитието на многобройните му функции, териториалният капитал трябва да се придружава от набор от индикатори, което позволява свавняването/ описанието на различни регионални ситуации, или проектирането на подходящи инструменти за управление на градските и регионалните трансформации. Това е ключова задача, стояща пред проекта ATTRACTIVE DANUBE. Индикаторите би следвало да подпомогнат планирането на развитието, но никога не трябва да стават критично важна стъпка, създаваща инертност при процеса на планиране на развитието. Много често, както това се случи на семинарите по проекта ATTRACTIVE DANUBE, имаме прекалено голямо генериране на индикатори, предложени от участниците, но само малка част от тях способстват за подобряване структурата на пътя на развитие. Индикаторите, за да бъдат наистина полезни, трябва да бъдат:
30
31
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост • прости, а отчитането им да бъде евтино,
• значими и отнасящи се до обхвата (т.е. те трябва да отговарят на конкретни цели), • подлежащи на обективно измерване (например количество, брой, процент, съотношение и пр.),• лесно достъпни за лицата, които трябва да извършват анализи въз основа на тях, • лесни за интерпретация, • лесно възпроизводими и с възможност за представяне в таблици, хистограми, диаграми и пр., • подлежащи на контрол, • сравними, • лесни за споделяне, т.е. прозрачни, • записани навреме, • надеждни.
Накратко, концепцията за териториалния капитал е много обширна. Този мащаб прави използването й трудно в оперативен смисъл. Първата стъпка е концепцията да бъде категоризирана, отчитайки тези аспекти, които са свързани със социалните и културните компоненти на дадена територия, вместо аспектите, свързани с физическите особености на самата територия. С други думи, бихме могли да започнем да я разделяме, с цел по-доброто разбиране и реализация на концепцията, на нейните материални и нематериални компоненти. В този смисъл можем да направим разлика между „поведенчески капитал” и „физически капитал”.
Трябва да вземем предвид един фундаментален аспект на измерването на териториалния капитал - изборът на променливи величини се определя силно от наличието на данни на регионално/ местно ниво и от тяхната актуализация спрямо всички аспекти на териториалния капитал. И накрая, в контекста на планирането на Дунавския регион, характеризиращ се със силно централизирано териториално управление, трябва да се отчете, че много от данните са събрани на национално ниво и не съществува добре структурирано и хармонизирано управление на данните между различните нива на управление, в различен мащаб. В този контекст, от фундаментално значение, особено на местно ниво, е способността на градовете да събират и класифицират данни, но към това следва също да добавим, предвид потенциала на новите технологии, приноса на участниците чрез краудсорсинг на данните. При класифициране на данните за индикаторите никога не трябва да забравяме основната цел, т.е. създаването на механизъм за интегрирано, устойчиво и справедливо развитие:
Таблица 7 – Измерване на териториалния капитал
Териториалната кохезия е неразривно свързана с този вид механизми на развитие. Голяма част от устойчивостта се генерира на местно ниво благодарение на про-активното участие на населените общност
1.2.1.1 Измерване на поведенческия капитал
Формирането на солиден човешки капитал е условие за установяването в икономиката на процес на устойчиво развитие в контекста на международната конкуренция.
Променливите величини, използвани за осигуряването на мярка за човешкия капитал, могат да бъдат: степен на отпадане от училище, степен на участие в гимназиалното образование, дял на завършващите училище, индекс на привлекателност на университетите, дял на завършилите висше образование в науката и технологиите, дял на бизнесите, стриктно водени от креативността (например проектантски фирми, предприятия, чиято дейност се управлява от иновациите, и пр.).
Когнитивният капитал се измерва, от една страна, по отношение на: склонност към научни изследвания и иновации на местните системи, резултат от интеграцията между предлаганото обучение (измерено спрямо човешкия капитал) и производствената структура (измерена спрямо производствения капитал), и от друга страна, по отношение на жизнеспособността на местните системи и предлаганата култура.
Измерването на когнитивния капитал е много важно за разбиране влиянието на макро стратегиите, които са водещи за европейските политики на развитие, като изпълнението, свързано с умния растеж (Стратегия на ЕС, 2020 г.), или с икономиката на знанието (като ключов актив на Лисабонската стратегия, все още определяща структурирането на много ЕС политики след 2010 г.).
Социалният капитал, по дефиниция, е фокусиран върху социалните отношения, които носят производителни ползи. Едно от най-успешните определения е това на Путнам (1995 г.): черти на социалната организация, като мрежи, норми, и социално доверие, които улесняват координацията и сътрудничеството във взаимна полза.
Капиталът на отношенията може да бъде определен като сборът от отношения, развити от местните играчи, както вътре, така и извън дадена територия. Капиталът на отношенията, въпреки че често бива свързван с предприятията на дадена територия, трябва също да бъде ключов референтен фактор за институциите, които управляват публичната администрация и организират услуги за гражданите. Трябва не само да разглеждаме отношенията между компаниите, но също и степента на удовлетвореност на жителите и потребителите на дадена територия.
Най-честото използване на политическия капитал означава властта, която популярността дава на един политик. На териториално ниво този капитал може да бъде разширен до способността на дадена територия да бъде политически влиятелна на транс-регионално или международно ниво. Разбира се, политическото влияние се измерва с подобряването на качеството на живот и насърчаване на устойчивото развитие. Следователно, политическият
32
33
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост капитал се отнася до доверието, гуд-уила и влиянието на местните политически сили,
способни да окажат влияние върху задаването на политиките.
1.2.1.2 Измерване на физическия капитал
Инфраструктурният капитал се отнася до всички физически средства за производство, доставка или защита на стоки, информация, хора и услуги, освен тези, които могат да бъдат събрани или открити директно в природата. Всяко физическо подобрение, внесено в природата, осигуряващо набор от услуги от съществено значение за функционирането на икономическата система, може да се счита за инфраструктурен капитал. Според Енциклопедията на социалните науки “Treccani”, инфраструктурите могат да бъдат:
- Основни инфраструктури (структури, които се използват за изпълнението на държавни задачи, като министерски и държавни сгради, военни летища, затвори и пр.);
- Икономически инфраструктури (производствени фактори, които съществуват директно около производствения капитал, като пътни мрежи, пристанища, железопътни линии, тръбопроводи, язовири ,технологии и пр.);
- Социални инфраструктури (училища, болници, акведукти, и всички онези структури, които съдействат за определяне условията на живот на общността). Освен това, допринасяйки за добруването на хората, социалните инфраструктури непряко увеличават общата продуктивност на системата.
Екологичният капитал е наборът от природни елементи, които съставляват богатството от природни ресурси, възобновяеми и невъзобновяеми, и които са на разположение за използване. Елементите могат да бъдат както биотични, като например всички екосистеми, съществуващи в природата, така и абиотични, например скали, почва, вода и пр.
За капитал на влиянието на живота може да се счита материалният резултат от натиска, който масивното строителство на жилищни сгради и инфраструктурите, свързани с тях оказва върху територията. Влиянието на живеенето е измеримо по отношение на: загуба на плодородна селскостопанска земя; липса на граница между градските и селските зони; негативен натиск върху околния пейзаж и риск от загуба на важни природни екосистеми, свързани с тях; увеличение на разходите по причина на необходимостта от разширяване на инфраструктурните обекти до периферни зони и съответно увеличаване на глобалното затопляне.
Капиталът на пейзажа е нова концепция, която не може да бъде лесно определена. Предизвикателството произхожда от факта, че все още съществуват много съмнения кое трябва да се счита за пейзаж и кое не. Започвайки от дефиницията, изложена в Европейската конвенция за околното пространство: „Пейзаж означава зона, така както се възприема от хората, чийто характер е резултат от действието и взаимодействието на природни и/или човешки фактори”. Разбираме, че това е концепция, която не само е свързана с природни зони, но също може да включва градски зелени площи, съдържащи ценности, които заслужават да бъдат запазени.
Следователно услугите, които даден пейзаж осигурява могат да бъдат: - Културни: пейзажът представлява част от културното наследство; - Екологични: може да осигури подслон на много различни животински видове; - Екологични: може да допринесе за туширане на замърсяването на въздуха;- Социални: допринася за добруването на хората; - Икономически: може да бъде част от даден туристически маршрут;- Естетически: има естетически принос за града/страната.
Същественият момент в предлаганата методология за оценка на териториалния капитал на даден регион, метрополитен или град е гъвкавостта при определянето на променливите величини, характеризиращи разглежданите капитали. Но тъй като променливите величини могат да бъдат адаптирани към контекста, е важно дефинициите на съответните видове капитал да не бъдат изкривявани, включвайки променливи, за които е съвсем ясно, че са извън контекста. Измерването на териториалния капитал, добиването на представа за териториалния капитал на дадено място (регион, метрополитен или град) може да ни каже много за привлекателната му способност.
1.3 Максимизиране на конкурентното предимство на териториите: въпроси на локалното действие
Регионалната идентичност може да открои местните културни и регионални характеристики и да допринесе за общата репутация на региона, и следователно да привлече инвеститори, капитал и опитна работна ръка (Raagmaa 2002, Lukovics 2004). Хората обичат да живеят в региони със силна идентичност, произтичаща от фамилните традиции, общата култура и историческото наследство. Такива региони могат също да служат като потенциални територии за иновативни дейности, тъй като в тях присъстват основни фактори, необходими за отглеждането на тези дейности. Освен наличието на развити инфраструктурни мрежи, неизбежно условие е също в дадения регион да живее критична маса висококвалифицирана работна сила с лесно конвертируеми познания. С цел извършването на иновативни дейности, съществуването на конкретни фактори е от решаващо значение, освен присъствието на основните фактори (Lengyel 2000, Lukovics 2004).
• Непрекъснатите и ефективни преходи в регионалната рамка могат да осигурят стабилна, конкурентоспособна икономическа структура, а реализираното ниво на растеж, което може да бъде постигнато, остава стабилно. Тези обстоятелства водят до социален и културен напредък в региона, което от своя страна допринася за имиджа, репутацията и атрактивността му. Цикълът на положителните резултативни ефекти продължава с миграцията на талантливата работна сила към региона, развиваща се конкурентоспособност на предприятията и самия регион. При наличие на основните инфраструктурни рамки, рисковите фактори за капиталните инвестиции започват да намаляват. Инвеститорите отдават приоритет на околни среди с положителни ефекти, наличието на формални и неформални мрежи и клъстери, пред единствено съотнасянето на разходите и ползите (Lukovics 2004). Регионите могат също така да имат силна идентичност в случай, че икономическата структура има традиционни характеристики, вместо иновативни характеристики. Тези региони имат само малко на брой конкурентни предимства в най-добрия случай и се доминират от индустрии и сектори, които
34
35
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост генерират ниска принадена стойност. В регионите с крехка регионална идентичност
броят на хората, които биха искали да останат в региона в случай на непрекъснати икономически предизвикателства, е нисък. В тези региони конкурентното предимство главно произлиза от наличието на природни ресурси (например земя) и евтина работна ръка. Поради това тези региони могат да реализират ползи само от ефективността на разходите, друга диференциация на продуктите от производството в тях липсва.
• Регионалната идентичност - комбинация от духовни, физически, културни фактори и нагласи, би следвало да бъде отчетена, когато става дума за икономическото развитие. При планирането на стратегиите за регионално икономическо развитие, нивото и характеристиките на регионалната идентичност са решителен и влиятелен фактор (Luko-vics 2004).
1.4 Работа с концепцията за териториална атрактивност
Регионалната идентичност би могла да бъде ключова дефиниция и обяснителен фактор, когато става дума за анализиране на териториалната атрактивност, ето защо в следващите под-глави ще изследваме тази концепция.
Регионалната идентичност може да се тълкува като хармония и синергия между конкретния регион и неговото население. Тя определя силно основните характеристики на дадената територия. Тя също е балансов резултат от масовата глобализация. Тази идея освен това е в подкрепа на парадокса между глобално и локално, защитаван от Портър. Глобалността подчертава ролята на местните региони, но само тези региони могат да се считат за успешни в променената конкурентна среда, които са в състояние да формулират и изпълняват стратегии, които служат като рамка за дългосрочно развитие (Lukovics, 2002, Amdam 2002).
Концепцията за регионалната идентичност се тълкува широко в научната литература. Регионалната идентичност може да означава концепции, културни характеристики, историческо наследство, диалекти, изкуствени конструкти, икономически успех, отношения между центъра и периферията и пр. (Lukovics 2004, Paasi 2003, Paasi 2000).
1.4.1 Многоплановост на атрактивността
За да бъде даден регион атрактивен, той трябва да притежава силна и диференцирана регионална идентичност, което означава, че би трябвало да притежава ясно откроени характеристики в сравнение с други регионални територии и идентичности. Различителните характеристики могат да бъдат стратегически, културни и функционални (Lukovics 2004, van Houtum – Lagendijk 2001).
Концепцията за културната идентичност не е статичен, а динамичен път на развитие, при който съзнанието за обща принадлежност към определена общност е ясно изразено (Lukovics 2004).
Концепцията за функционалната идентичност отчита социо-икономическите мрежи, връзки и фактори на дадената териториална единица. В този случай фокусът е поставен върху откриването на вече съществуващи връзки и определянето на характеристиките им (Lukovics2004).
Концепцията за стратегическата идентичност се гради върху факта, че населението на региона би следвало да има общ дългосрочен план и цел за дадения регион. Тя също така е източник на информация за потенциалните инвеститори в региона (Lukovics 2004). Горните три измерения на регионалната идентичност са тясно свързани едно с друго и всяко едно от тях упражнява ефект върху другите две измерения (Lukovics 2004, van Houtum–Lagendijk 2001).
1.4.2 Атрактивност, свързана с феномена „атракции”
Регионът сам по себе си може да се тълкува като набор от културни връзки между някои общности на определено пространство. Формирането на регион се осъществява на следните четири етапа: формиране на регионална структура, създаване на общи символи, създаване на институции, създаване на регионална идентичност (Paasi 2000, Lukovics 2004).
Чрез формирането на регионална структура, рамката на региона може да стане лесно различима (Lukovics 2004). Символите, и по-точно символните системи, са също част от регионалната идентичност. Те могат да подкрепят имиджа на региона, следователно да допринесат положително за факторите на атрактивността (Lukovics 2004).
Създаването на институции означава отчитането на всички връзки, които могат да бъдат осъществени между жителите на региона. Някои връзки/ отношения са постоянни (компании, образователни институции, местни масмедии), докато други са временни (дадено културно събитие) (Lukovics 2004).
Създаването на регионалната идентичност е резултат от всички минали и сегашни процеси, събития (вътре) в региона. Със съзнанието, че принадлежи към дадено място, човек може да усети, че е истинска част от регионалното общество, следователно може да намира региона за по-атрактивен. Отчитането на горните четири стъпки може да се отрази положително върху фактора „атрактивност на региона”.
1.4.3 Атрактивността, свързана със социалните характеристики
За успешната реализация на стратегиите за икономическо развитие, сътрудничеството между регионалните участници е задължително условие (Lukovics 2004).
Стратегиите за икономическо развитие имат един решаващ елемент, а именно предположението за успешно сътрудничество между четири местни участници: местните правителства, икономическите и бизнес федерации, институциите за пренос на знания, и агенциите за местно развитие (Lukovics 2004).
Фигура 6 – Регионална идентичностИзточник: собствена разработка въз основа на Lukovics (2004, стр. 218)
ЧАСТ 2: ПЛАНИРАНЕ,
БАЗИРАНО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА
38
39
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
2.1. Управление на Дунавския регион: общи предизвикателства
2.1.1 За Дунавския макрорегион
Ако говорим от концептуална гледна точка, макрорегионът представлява „зона, която включва територия от редица различни страни или региони, свързана с една или повече общи характеристики или предизвикателства” (Samecki, 2009), която в европейския контекст има следните три характеристики (EC, 2013):
1. Представлява интегрирана рамка във връзка със страните членки и трети страни в същата географска зона; 2. Е изправена пред общи предизвикателства; 3. Ползва се от засилено сътрудничество за икономическа, социална и териториална кохезия.
Нуждата от макро-регионален подход в европейското управление се предопределя от необходимостта за интегриране на многото съществуващи различни политически рамки на страните членки, програми и финансови инструменти. Освен това по-доброто междусекторно и транснационално сътрудничество е възможно чрез участието на политиците от различни нива на управлението, включително политиците извън границите на Европейския Съюз.
След 2007 г., с институционализацията на Балтийския регион, последвана от тази на Дунавския регион, региона на Адриатика - Йоника и по-късно на Алпийските региони, макро-регионите се създават като нови инструменти за териториално сътрудничество в отговор на конкретни предизвикателства, в зависимост от контекста.
Дунав е втората по големина река в Европа, с дължина приблизително 2,859 км, свързваща Черно море с Черна Гора, преминавайки през десет държави, като водосборният й басейн дори е още по-голям с притоците й, преминаващи през още четири държави. Навигацията по р. Дунав представлява основното предизвикателство за Дунавския макрорегион.
Спецификата на този функционален, културен, исторически и териториален свързващ мост, но също и многобройните предизвикателства за устойчиво управление на коридор Синия Дунав, определят необходимостта от рамков подход на нов етап на интервенция – Дунавският регион. Като общо, регионът включва 14 държави, от които 9 са страни членки на Европейския Съюз.
Зоната обхваща следните страни, от които са подчертани страните партньори по проект ATRACTIVE DANUBE:
Макрорегионът е подход, предполагащ много участници, нива и сектори, който предлага стратегическа референтна рамка за интеграция, в обхвата на намаляване на европейските различия, за насърчаване на кохезията и местната конкурентоспособност, както и на сътрудничеството и участието.
Снимка 2 – Дунавският регион. Източник: REGIOgis
Таблица 8 – Дунавският регион в цифри
Териториално покритие за Дунавския регион за Стратегията на Дунавски район
40
41
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Проект ATTRACTIVE DANUBE, включващ 11 от общо 14 страни от Дунавския регион, покрива площ от почти 900,000 квадратни километра и има за цел постигането на дългосрочно въздействие за 93,7-те милиона жители на страните партньори.
Дунавският регион, като общо, е дом на почти 150 милиона жители (включително съседните страни), а страните членки представляват около една пета от общото население на Европейския Съюз, обхващайки огромен потенциал за ендогенен растеж и интеграция.
2.1.2 Положението към момента
Настоящият контекст на страните от Дунавския регион, в Европа в периода след кризата, предлага една от многото перспективи за растеж. В резултат от икономическата криза, която помете Европа и света, стана ясно, че един модел на растежа, поставящ в центъра конкурентоспособността базирана на БВП не е подходящ за постигането на желаната териториална кохезия и интеграция, каквито са целите на макро-регионалните стратегии. Освен това бяха проявени значителни слабости, конкретно отнасящи се до отношенията между ядрото (центъра) и периферията на ЕС, което доведе до промяна в дискурса и изместване на фокуса, от растеж към ре-консолидация: хармонизиране на политиките, институциите, интеграция на политиките на ЕС и нова перспектива за икономическо управление.
В този контекст Дунавският регион (Германия, Австрия, Унгария, Република Чехия, Република Словакия, Словения, Хърватска, България и Румъния, както и Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Украйна и Молдова) се намира в изгодна позиция за развитие.
Този стратегически позициониран регион обаче е също един от най-комплексните региони, що се отнася до социалните, икономическите, екологичните и градските аспекти на развитието му.
Освен това зоната е изправена пред няколко предизвикателства, които влияят пряко върху стандарта на живот и атрактивността, в еднаква степен за жителите, туристите и инвеститорите: екологични въпроси и заплахи, ниска транспортна свързаност, недостатъчни енергийни връзки, предизвикателства, отнасящи се до сигурността и безопасността, както и като общо много неравно социално-икономическо развитие между запада и изтока.
Дунавският регион обхваща предимно страни, които представляват държави от бившия Източен блок и които са относително приети наскоро в Европейския Съюз (2004, 2007, 2013), или все още се намират в процес на присъединяване (Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора). Докато държави като Германия и Австрия са се възползвали от богатия предишен опит в реализацията на интегрирани териториални политики, предполагащи участие, в рамката на ЕС, източната част от зоната, включена в Стратегията на ЕС за Дунавския регион, като общо е с по-малък опит в преодоляването на тези предизвикателства. Като общо, тъй като планирането винаги ще разчита на историята, що се отнася до традициите в зоната, страните могат да бъдат определени към следните две различни системи:
1. Децентрализирана система на планиране, разчитаща на разнообразни и предполагащи участие подходи и обогатена с политики и стратегически
инструменти, позволяващи по-добра териториална интеграция и развитие; 2. Централистка система на планиране, преди всичко разчитаща на твърди, непроменящи се нормативни (и остарели) планове, все още несвикнала с делегирането на властта и включването на участници в процесите на планиране и взимане на решения.
Постигането на териториална кохезия в Дунавския регион разчита преди всичко на подпомагането на страните от втората група в прехода към нова, предполагаща участие, изпълнение и базиране на доказателства система на планиране. Регионът се нуждае от възприемането на общ подход, с цел предоставянето не само на представителите на правителството на всички национални и суб-национални териториални нива, но също и на другите участници в планирането на политики на необходимите инструменти и умения за постигане на устойчиво развитие: проект ATTRACTIVE DANUBE, чрез своите инструменти и програма за изграждане на капацитет, има за цел да адресира конкретно тези въпроси. 2.1.3 Общи предизвикателства в Дунавския регион
Едно от най-големите предизвикателства в зоната е съществуването на много ясно изразени социално-икономически разлики, като ключова характеристика на Дунавския регион. От демографска гледна точка регионът е изправен пред силна тенденция на обезлюдяване, засилваща се от запад на изток, и критично ниво на обезлюдяването в долния басейн на р. Дунав (конкретно Румъния и България).Това положение се определя от два непосредствени детерминанта: намаляващата раждаемост и застаряващото като общо население, при все по-висок и по-висок процент на зависимост, и миграцията извън страната, по принцип на по-квалифицираната и по-млада работна ръка („изтичане на мозъци”). И двете предизвикателства са пряк резултат от липсата на атрактивност за жителите и ниския жизнен стандарт в сравнение с другите разположени в близост опции.
Снимка 3 – Динамика на населението в Дунавския регион, 2001-2011Източник: Редакция по BBSR Bonn, 2015
Средногодишно нарастване на населението, %, единици, LAU2 (2001-2011)
42
43
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Детерминантите на това предизвикателство са многобройни, но най-важните от тях са привлекателност на управлението, върховенство на закона, контрол върху корупцията, както и качество на живота (доходи на глава от населението, качество на институциите, услугите и инфраструктурата, трудова заетост).
Обезлюдяването има тежки последици върху икономическата конкурентоспособност, които все още не са напълно видими или точно измерими количествено поради процеса на „догонване”, който тече в зоната в сравнение с по-развитите региони. Икономическият растеж в Дунавския регион е надминал други региони: 1.8% в сравнение с ЕС-28: средно 1% за периода 2004-2014 (Център за европейско икономическо изследване (ZEW), 2015). Това е изключително положителна тенденция, но тя може да прикрие вървящите скрити отрицателни процеси, като загубата на човешки капитал. Поради отрицателната верига на обезлюдяването, този въпрос излиза на преден план като най-критичният за Дунавския регион.
Въпреки това, дори в рамките на Дунавския регион, социално- икономическите неравенства са очевидни: годишният наличен брутен доход е различен за страните по горното и долното поречие на р. Дунав – с около 10,500 ЕВРО – между Германия и България, като България отчита годишен наличен брутен доход, равняващ се на тази разлика (данни на ATTRACTIVE DANUBE CO-TAMP, 2015).
Според Доклад „Социално-икономическа оценка на Дунавския регион: състояние на региона, предизвикателства и стратегическо развитие” (ZEW, 2015), БВП на глава от населението в Дунавския регион достига по-малко от две-трети (62.3%) от нивото на този показател за 28 страни членки на ЕС, и 56.7% от нивото на показателя за страните от ОИСР през 2013 г.
Намаляването на населението оказва силно влияние върху пазара на труда в Дунавския регион, чрез намаляване на показателите за активност. Освен това продуктивността на труда като общо е ниска в зоната, която също така се сблъсква с предизвикателствата на предизвикваща загриженост силна неформална икономика и артефактите на един бавен и труден преход от централизирана към пазарна икономика. От голямо значение са предизвикателствата на ниската квалификация и компетентност и трудната приспособимост към промяна.
Докато регулаторният товар за бизнеса все още остава нерешен въпрос в Дунавския регион, индикаторите за стъпване на пазара показват силно подобрение с намаляването на административните пречки за бизнеса: между 2003 г. и 2014 г. както времето, така и разходите за започване на бизнес са намалени като общо с две-трети (ZEW, 2015). Но все още необходимостта от по-голям прогрес – до точката на осъществяването на прогресивен скок, разчитайки на информационните и комуникационни технологии и новите технологии – е очевидна, тъй като регионът е станал по-малко привлекателен за инвеститорите през последните няколко години.
Освен това, съществуват недостатъци по отношение на сътрудничеството и институционалната координация като средства в помощ на изследователската дейност, иновациите, индустриите и бизнесите в Дунавския регион – на изследователската дейност липсва атрактивност, клъстерно развитие и разпространение на знанията, поради наличните
слаби регионални връзки.
От екологична гледна точка най-важните предизвикателства в Дунавския регион са пряк резултат от замърсяването, инвазивните животински видове и измененията в природните цикли. Био-географските зони и природните хабитати най-често са фрагментирани, липсва им надлежна управленска структура и политически процес, които би следвало да бъдат ориентирани към координиране, съвместна защита и устойчива валоризация.
Липсата на финансиране на инфраструктурата води до тежки последствия за водните системи и околната среда, включително до директни опасности за биоразнообразието по причина на непречистени канализационни води, изкуствени торове, отмиване на почвата и хидро-морфологични промени. Деградирането и загубата на почви в района, вместо подходящо управление на използването на обработваемата земя, инфраструктура и даващи резултати селскостопански политики, но също и поради феномена на неконтролираното разрастване на периферията на градовете и запечатване на почвата, представляват други фактори, които следва да бъдат отчетени при оценката на предизвикателствата, стоящи пред Дунавския регион.
Що се отнася до инфраструктурата на региона, съществуват значителна интра-регионални различия по отношение на свързаността и достъпността между западните страни (Германия, Австрия, Словения) и източните страни (като Румъния и България): шосейните, железопътни, пристанищни и летищни мрежи са недостатъчно развити в последните държави, което води до значителна загуба на възможности. Извън коридорите от Транс-европейската транспортна мрежа (TEN-T), мобилността на хора, стоки и информация е несъпоставимаr в по-голямата част от Дунавския регион; липсва й съвременният ориентиран към устойчивостта подход на интелигентните мрежи, иновации и мулти-модални хъбове и мрежи, които са инвестиционен приоритет в други части на Европа.
В Дунавския регион има също и голямо природно, културно (както материално, така и нематериално) и етническо наследствено разнообразие, което представлява ключовата териториална атракция в областта, според повечето участници. Голям брой от обектите на световното културно и природно наследство на UNESCO, заедно с други паметници на културата, защитени зони, традиции и местни автентични продукти правят Дунавския регион една от зоните с най-големи потенциални възможности за привличане на туристи и капитал. Културното и природно наследство има способността да подпомага на устойчивия растеж и развитие / специализация на местните икономики, при положение, че те бъдат запазени и интелигентно използвани, по един предполагащ участие или интер-дисциплинарен начин. Въпреки това към настоящия момент наследството често не се капитализира и не се запазва достатъчно. Местните и трансгранични, или дори транснационални вериги в туризма са или недостатъчно развити, или такива липсват напълно.
Както беше посочено в предишните Глави, регионът е изправен пред силна хетерогенност, що се отнася до политиката и политическите рамки, особено в контекста на сътрудничеството между страните членки на ЕС, страните в процес на присъединяване към ЕС и съседните страни. Различният контекст, национално законодателство и политическа култура, често прекъсвани от цикли на политически избори, не могат да осигурят континуитет (непрекъснатост) на процеса на планиране и да зададат ясна посока към капитализиране на
44
45
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
териториалния капитал и териториалната атрактивност.
2.2 Планиране на политиката в региона
2.2.1 Стратегията на ЕС за Дунавския регион
Предвид на общите предизвикателства, описани в предишната под-глава, нужна е по-добра териториална интеграция за справяне с процесите на промяна, динамиката и проблемите, преминаващи границите в Европа. В този смисъл, макро-регионите като нови функционални зони предлагат решение в допълнение към националните политики за териториално управление, за реализиране на европейските политики и програми за териториална кохезия, съгласно Член 174 на Договора за функциониране на Европейския Съюз. Те сближават страни членки и трети страни, изправени пред общи предизвикателства, за осигуряване на координиран подход към въпроси, които могат най-добре да бъдат решавани съвместно (Брифинг по изследване на Европейския Парламент, 2017 г.). Макро-регионалните стратегии се вписват в съществуващите политически рамки на Европейския Съюз, придържайки се към три прости ръководни принципа:
1. Без нови ЕС фондове (но по-добро подреждане на съществуващите фондове), 2. Без допълнителни ЕС структури (но разчитане на съществуващи органи за реализация), 3. Без ново ЕС законодателство (но по-добро интегриране на съществуващите политики на ниво ЕС, национално и регионално ниво).
Конкретно, макро-регионалните стратегии могат да бъдат финансирани чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове (ESIF) по програмите за програмен период 2014 г. – 2020 г. , като програмите INTERREG V.
Стратегията на ЕС за Дунавския регион (EUSDR) е втората макро-регионална стратегия на Европейската Комисия след тази за региона на Балтийско море. Тя е приета през м. декември 2010 г., заедно със съпътстващия я План за действие. Съветът на Европейския Съюз формално приема Стратегията на 24 юни 2011 г.
Стратегията е разработена от Комисията заедно със страните и участниците от Дунавския регион, за съвместно посрещане на общите предизвикателства, целейки създаването на синергии и координация между съществуващите политики и инициативи, осъществявани в Дунавския регион.
Стратегията на ЕС за Дунавския регион е описана в два отделни документа: съобщение от Европейската Комисия до другите институции на ЕС, и придружаващ го План за действие, който допълва съобщението и представлява един от резултатите от прилагането на стратегическия подход. Целта му е да се премине „от думи към дела”, чрез определянето на конкретните приоритети за макро-региона (ЕК, 2009 г.).
Стратегията на ЕС за Дунавския регион определя действия, които:
• Адресират приоритетите на макро-региона и се поддържат ясно от страните участници Фигура 7 – Четирите ключови стълба на Стратегията на ЕС за Дунавския регион
в проекта, участниците и службите на Комисията; • Оказват въздействие върху макро-региона, или върху значителна част от него, и
следователно са транснационални; • Са реалистични и технико-икономически целесъобразни; • Са кохерентни и взаимно помощни, създаващи печеливши условия за всички страни
в Дунавския регион.
Стратегията на ЕС за Дунавския регион е изградена върху четири стълба и адресира 11 приоритетни оси. Стълб 1: Свързване на Дунавския регион. Този стълб е фокусиран върху транспорта, енергетиката и въпроси, отнасящи се до културата и туризма, с общата цел да се подобри свързаността както вътре в Дунавски регион, така и на региона с останалата част от Европа, като инфраструктури, системи и хора.
Стълб 2: Опазване на околната среда в Дунавския регион. Този стълб е посветен на осигуряване възможността за тесен мониторинг на прогреса на екологичните действия и проекти, за овладяване промяната на климата и за постигането на устойчиво развитие и използване на ресурсите.
Стълб 3: Изграждане на просперитет в Дунавския регион. Този стълб е фокусиран върху иновациите, информационното общество, конкурентоспособността на предприятията, образованието, пазара на труда и маргинализираните общности, с цел подобряване благосъстоянието на целия регион чрез сътрудничество, обмяна на опит и реализация на съвместни проекти.
Стълб 4: Засилване на Дунавския регион. Този стълб има за цел да направи региона по-безопасно място за живот и засилване функционирането на демократичните институции, публичните администрации, със специален фокус върху сътрудничеството в региона.
46
47
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
2.2.2 Дунавската транснационална програма (2014 - 2020)
Европейското териториално сътрудничество (ЕТС), по-известно на участниците като INTER-REG, е една от двете цели на кохезионната политика и осигурява рамка за съвместни действия и обмен на политики между национални, регионални и местни участници от различни страни членки. Програмата INTERREG е организирана на три нива на сътрудничество: трансгранично сътрудничество (Interreg A), транснационално сътрудничество (Interreg B) и интер-регионално сътрудничество (Interreg C). Транс-националното сътрудничество включва региони от няколко страни от ЕС, формиращи по-големи зони, и представлява основният инструмент за развитие на макро-регионални стратегии, включително Стратегията на ЕС за Дунавския регион.
Дунавската транс-национална програма 2014-2020 (DTP) представлява една от програмите за сътрудничество на Interreg B. Тя има за цел подпомагането на политическата интеграция в региона в редица области, свързани с приоритетите на Стратегията на ЕС за Дунавския регион (EUSDR). Програмата за транснационално сътрудничество на Дунавския регион има значение на политически двигател и пионер за справянето с общи предизвикателства и задоволяването на общи потребности в конкретни политически области, в които се очаква, че транснационалното сътрудничество ще допринесе реални резултати.
Дунавската транснационална програма финансира проекти за развитие и практическа реализация на политически рамки, инструменти и услуги и конкретни малки пилотни инвестиции (Interreg Danube, 2013).
Програмата е фокусирана върху четири приоритета, с цел засилване на сътрудничеството за изпълнение на 11-те тематични цели на Комисията по транснационален, интегриран и предполагащ участие начин:
1. Иновативен и социално отговорен Дунавски регион 2. Отговорен към околната среда и културата Дунавски регион 3. Дунавски регион с по-добра свързаност и отговорност за енергията 4. Добре управляван Дунавски регион
Обхватът на програмата включва девет страни членки (Австрия, България, Хърватия, Република Чехия, Унгария, Германия – Баден-Вюртемберг и Байерн, Румъния, Словакия и Словения) и пет страни, които не членуват в ЕС (Босна и Херцеговина, Молдова, Черна Гора, Сърбия и Украйна – 4 провинции), които се състоят от 69 региона NUTS2. От географска гледна точка, зоната на Дунавската териториална програма се припокрива със зоната на Стратегията на ЕС за Дунавския регион, което също включва водосборният басейн на р. Дунав и планинските области (като Карпатите, Балкана и част от Алпите) (ЕК, Програма за сътрудничество, версия 3.0 C (2017) 4091).
2.3 Базирано на доказателства планиране, за взимането на решения, планирането и публичните инвестиции
2.3.1 Базирано на доказателства планиране и политики Първоначално свързана със Сър Адриан Смит и обръщението му като Президент към Статистическото общество на Великобритания през 1996 г., концепцията за базираната на доказателства политика има за цел да измести посоката на взимане на решения от базата на идеологията към по-рационален, прагматичен, основан на доказателства подход, основан на здравия разум (Davoudi, 2006).
Базирането на политиката на доказателства е подход, който „помага на хората да взимат добре информирани решения относно политики, програми и проекти, чрез залагане на най-добрите налични доказателства от изследвания в сърцевината на развитието и реализацията на политиките” (Davies, 2004).
По същество, правенето на политики на базата на доказателства (ЕВР) представлява по-прагматичен подход при взимането на решения, базиращ развойните – и в този случай – политиките за териториална атрактивност, на здравия разум и методологии, чиито корени са заложени в местната действителност и зад които стои надеждна информация. В този смисъл базираното на доказателства планиране представлява подход, който по-скоро информира политическия процес, отколкото има за цел да окаже директен ефект върху крайните цели на политиката (Sutcliffe and Court, 2005).
Снимка 4 – Покритие на Програмата за транснационално сътрудничество на Дунавския регион. Източник: ЕК
48
49
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Често процесът на взимане на решения разчита на широк спектър от интереси, политически фактори, интуиция, дори подобряване на моделите или подходите на развитие, оказали се успешни на друго място, в различен контекст (правене на политики въз основа на становища). Планирането и правенето на политики въз основа на доказателства въвежда рационалното взимане на решения, прецизността и системния подход, който, поради своя характер, е повторяем и подлежащ на степенна оценка.
Обикновено в повечето професионални области съществува конфликт между теория и практика, и още повече в областта на териториалното планиране, особено в Дунавския регион. Решенията в региона се влияят силно от контекста и традициите, политическите приоритети, ценности и наличните ресурси: компетентност, време и пари (особено възможностите за финансиране чрез инструменти ESIF). Следователно съществува нужда от по-добре структуриран и надежден подход, който може да бъде проследен като процес, от началния му и ранен етап през време на цялата му реализация (мониторинг) и след това (оценка). По същество, базираното на доказателства планиране може да спомогне за:
• По-добро разбиране на териториалната атрактивност, политическата среда, натиска и промените; • Оценка на вероятните ефекти от промените в политиките, и впоследствие оценка на въздействията на политиките на териториално ниво; • Демонстриране на връзката между политика и политическо решение и стратегически насоки на национално, регионално и местно ниво, включително резултати; • Оценка на прогреса по стратегическите цели за териториална атрактивност и междинни цели/ ключови събития; • Влияние и засилване на сътрудничеството чрез осигуряване на общ, обективен език, чрез който целите на правенето на политика могат да бъдат споделени между управленските структури от различни нива във всяка страна и сред по-широк кръг от участници и групи по интереси; • По-добро комуникиране на политическите решения чрез открит дневен ред на управлението.
Но как може да бъде преодоляна дистанцията между традиционната практика на публичната политика и формалното проучване, за по-доброто планиране в името на териториалната атрактивност?
Базираният на доказателства подход на проект ATTRACTIVE DANUBE разчита на териториални данни: набор транснационални, общи индикатори за териториална атрактивност и набори национални индикатори, данните за всеки един вид от които са събрани от официални източници в дългосрочен план (2008-2021) и които се използват за преодоляване на дистанцията между традиционната практика на правенето на публични политики и формалните изследвания.
Индикаторите представляват достъпен, надежден инструмент за мониторинг и оценка на прогреса в реализацията на политическите цели в страните участнички в проект ATTRACTIVEDANUBE по отношение на управлението на териториалния капитал и увеличаване на териториалната атрактивност.
Като системи, индикаторните рамки на транснационално (CO-TAMP) и национално (TAMP) ниво осигуряват открит, прозрачен и отчетен инструмент в помощ на взимането на решения на всеки един етап от процеса на планиране на политики за териториална атрактивност, вътре в и между ключовите участници в процеса. Те подпомагат промяна на парадигмата на управленските системи от различни нива във всички страни партньори по проект ATTRACTIVE DANUBE по посока на:
• Интеграция (на информационни системи, институции, видове участници, ресурси); • Сътрудничество (вертикално, хоризонтално и напречно), • Непрекъснатост (повтарящи се повече от един път политически мандати); • Прозрачност (откритост, публичност и разбираемост); • Отчетност (видимост на споделения политически процес).
И на последно място, следва да се отбележи, че базираната на доказателства рамка на планирането би следвало в идеалния случай да бъде гъвкава и открита в дългосрочен план: да подлежи на промяна, включване на нови индикатори и нови подходи. Тъй като глобалните и местните условия се променят, а нови доказателства се произвеждат ежедневно, включително подходи на „най-добри практики”, от решаващо значение е правенето на политика, базирано на доказателства, да не се разглежда като „магически коз” за политиките и плановете, целящи териториална атрактивност, а по-скоро да се счита за система от инструменти за взимане на решения, които подпомагат местния експертен опит и капацитета на политиците за по-ефективно анализиране, планиране, реализация, мониторинг и оценка.
2.3.2 Оценка на съществуващото положение на ниво Дунавски регион
Както вече беше отбелязано, Дунавският регион представлява един от най-предизвикателните райони по отношение постигането на синергия в политическата си история и поради съществените различия между системите на планиране и взимане на политически решения, които често са закостенели и остарели. Това прави правенето на политика, основана на доказателства, трудно.
50
51
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
1. Управление2. Значителни пропуски или липса на управление на изпълнението, както вътрешно в държавните структури, така и по отношение на публичните политики; 3. Пропуски в инситуционалните механизми за осигуряване надлежното предоставяне на политики за териториална атрактивност.
1. Капацитет2. Като общо, слаб административен капацитет с оглед на базираното на докацателства планиране и правене на политики, които често се възлагат на или се изпълняват от външни изпълнители. 3. Фрагментиране на познанията на различните управленски нива и в различните отдели; 4. Дигитално разделение: слаб капацитет за адаптиране към новите инструменти за планиране и методи на доставка; 5. Ниско качество на представяните политики, и/или неравни възможности за планиране - реализация - мониторинг - оценка.
1. Политически ангажименти2. Слаб ангажимент към дългосрочни политики и планове; 3. Силна политическа зависимост от изборните цикли; 4. Липса на приемственост в политиката и процеса на планиране поради характера на наионалния подход към планирането, който често се ръководи от политическата нужда на момента, а не е резултат от продължителен и последователен процес.
1. Финансиране 2. Липса на финансови ресурси, особено на местно ниво, тъй като традиционните приходни потоци (например данъци) стават недостатъчни за справяне с промените, било то добри или лоши; 3. Ориентиране към външно финансиране без ясен дневен ред или приоретизиране на нуждите (съответно на местно ниво).
1. Собственост2. Историческа прекомерна централизация, която в дългосрочен план предполага ограничени взаимодействия с участниците и висока степен на формализъм; 3. Липса на капитализиране на преимущества от междусекторни партньорства; 4. Недостатъчно привличане на други участници, като изследователски работници, академични кадри, бизнес сектора, инвеститора, НПО и други групи по интереси.
Снимка 5 – Предизвикателства, стоящи пред планирането и мониторинга на устойчивата териториална атрактивност
Определили сме пет основни предизвикателства, или регионални нужди, по отношение на устойчивото планиране и мониторинг на териториалната атрактивност:
ЧАСТ 3 : УПРАВЛЕНИЕ И ОЦЕНКА НА
ТЕРИТОРИАЛНАТА АТРАКТИВНОСТ
55
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
54
3.1 Рамки на мониторинга на териториалната атрактивност по проект ATTRACTIVE DANUBE
В края на 2014 г. Европейската Комисия въведе нов набор от правила и закони, с цел оптимизиране и опростяване на използваните финансови инструменти за програмния период 2014 г. – 2020 г. Като интеграционна мярка, това позволи предоставянето на пет финансови инструменти на ЕС от общите ”Европейски структурни и инвестиционни фондове” (ESIF). Ефективно променяйки начина, по който се изразходва бюджета на ЕС, тази мярка също така въвежда концепцията за двустранните партньорски споразумения (РА) между страните членки и ЕК, стратегически инвестиционни планове, очертаващи програмирането и предоставянето на средства в Многогодишната финансова рамка за всяка страна за периода 2014 -2020 г. (ЕК, Регламент № 1303/2013).
За страните членки партньорските споразумения съставляват основата за реализацията на кохезионната политика по оперативните програми, които са фокусирани върху тематичните цели на ЕК и които подпомагат директно устойчивата валоризация на териториалния капитал и увеличаването на териториалната атрактивност. Допълнителен пласт в рамката на управлението за страните членки е транспонирането на стратегически документ на европейско ниво – Стратегията на ЕС за Европа 2020.
За всички партньори, участващи в проект ATTRACTIVE DANUBE, общата Стратегическа рамка 2014-2020 за управление и увеличаване на териториалната атрактивност се реализира под формата на макрорегионални стратегии (по-конкретно, Стратегията на ЕС за Дунавския регион, 2010).
На национално ниво - повечето страни от Дунавския регион предприемат комплексни действия за стратегическо планиране на национално ниво, транспонирайки дългосрочните цели за развитие на страните на териториално ниво и ръководейки националния процес на териториално развитие. Документите по планирането са релевантни, от гледна точка на териториалната атрактивност, поради техните ключови цели за:
• Подпомагане на интегрирания процес на планиране в национален мащаб и за информиране на централните и местните публични власти относно общите насоки и цели на развитие на националната територия в дългосрочен план;
• За обосноваване на развойните политики на различни административни нива и в различни сектори, като икономическата конкурентоспособност, транспорта и мобилността, жилищното настаняване и пр., всички ключови условия за атрактивност;
• Стратегическо капитализиране на потенциала за развитие и конкурентните предимства на националната територия;
• Интеграция и взаимовръзка на различни аспекти във връзка със съществуващото ниво на развитие, потенциала и възможностите за експлоатация на териториалния капитал, в полза на страните и увеличаването на териториалната атрактивност.
Всички страни имат определени рамкови стратегии, документи и институционални системи за реализация на политиките, програмите и плановете за териториална атрактивност, въпреки че на практика тази цел може не винаги да бъде видима или конкретно преследвана, а да
представлява пряко свързан външен фактор за интегрираното или секторното планиране на национално, регионално или местно ниво.
3.1.1 Босна и Херцеговина
Системата за териториално планиране на Босна и Херцеговина е йерархична, от планирането на териториалната атрактивност на нивото на страната, до зони и общини със специална цел, за които има изготвени в проект подробни общи градоустройствени планове. Понастоящем в Босна и Херцеговина и във Федерацията на Босна и Херцеговина има над 20 документа за стратегическо развитие, приети въз основа на специално секторно законодателство. Тяхното съдържание, методология, ниво на обработка на данните и реализация не са на едно и също ниво.
От най-голямо значение са документите, приети въз основа на Плана за устройство на територията на Босна и Херцеговина за периода 1981 – 2000. Документите включват ясно определени цели, приоритети и индикатори за мониторинг и оценка на реализацията, участниците, публичното участие и пр.
3.1.2 България
Националната политика за териториално развитие на България гарантира опазването на територията на страната като национално богатство (Чл. 1 от Закона за устройство на територията, 2001; изм. 08-2017 г.). Територията на България е разделена на 6 района NUTS 2 – 3 в северната част на страната и 3 в южната част, общо съставляващи 28 области и 265 общини.
3.1.3 Хърватска
Дейностите по териториално планиране в Хърватия понастоящем са регламентирани от Закони за физическото планиране, № 153/2013 и 65/2017. Пространствените (физическите) планове в Хърватска включват Държавния план за териториално развитие, устройствени планове на зони със специални характеристики, градоустройствен план от общодържавно значение, териториален план на околия, териториален план на гр. Загреб, градоустройствен план на ниво околия, план за териториално развитие на град или община, общ градски план и градоустройствен план (Закон за физическото планиране, 2013 г.).
3.1.4 Република Чехия
В Република Чехия министерството, което преди всичко отговаря за задаването на стратегии за териториално развитие е Министерството на регионалното развитие. Освен това обаче има много други стратегии на различни министерства, на държавно ниво, или стратегии за развитие на региони, изготвени от съответните региони. Важно е да се отбележи, че те са пряко или непряко свързани от обща цел, или от обща зона на развитие.
Много стратегии са пряко или непряко свързани със сферата на пространственото планиране, градоустройството или атрактивността на регионите и имат отношение към териториалната атрактивност, но само някои от тях включват темата за индикаторите.
57
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
56
Освен това има специални документи относно интегрираните териториални инвестиции (например „Интегрирана стратегия за метрополитена на Прага (2015 г.” 2015-2023 и др.) и интегрирани планове за териториално развитие (например „Интегриран план за развитие на територията на Чешке Будейовице” (2015)” 2015-2023), и пр.
3.1.5 Германия
В Германия национален закон (Bundesraumordnungsgesetz) задава стратегическата рамка, за определяне на общата ориентация и за формулиране на принципите и концепциите на страната за планиране използването на земята. Тази рамка е разработена съвместно от представители на федерално и регионално ниво.
Законово обвързаното териториално планиране се осъществява на държавно ниво, на регионално ниво и дори на местно ниво в общините и градовете. Съответните планове са държавният план за развитие, и съответно регионален план и местен план за ползване на земята.
Във федерална провинция Баден-Вюртемберг отговорността за териториалното планиране се поема от Министерството на икономическите работи, труда и жилищното настаняване. На регионално ниво има разработени 12 регионални плана.
Териториалното планиране в Бавария се осъществява на федерално ниво от Министерството на финансите и планирането на използването на земята. Регионалните планове са базирани на държавния план. В Бавария 18 регионални плана са разработени от съответните регионални съюзи по планирането.
Базите данни на всички нива дават статистически данни, както и информация по икономически, екологични и социални индикатори.
3.1.6 Унгария
В Унгария съществуват няколко национални стратегии за териториалното развитие, които задават важните и релевантни концепции относно икономическите, културни, социални и свързаните с природата стратегии; те определят развитието за следващите 10-15 години. За постигането на развитие с най-високо качество, унгарското правителство е приело Национална стратегия за околното пространство (2017-2026) под формата на правителствено решение. Документът е разработен под патронажа на Министерството на селското стопанство, околната среда и развитието на селските региони, заедно с Министерството, отговарящо за опазването на културното наследство и в сътрудничество с Министерството на териториалното развитие и планирането.
3.1.7 Черна Гора
Черна Гора има 22 местни териториални единици със самостоятелно управление и 2 градски общини. Законът за регионалното развитие от 2011 г. въвежда разпределението на страната в три статистически региона, без законодателна или изпълнителна власт: Крайбрежен район, Централен район и Северни райони.
Връзката на националните стратегии и документи и концепцията за териториалната атрактивност и съществуването й е от голямо значение за Черна Гора. Още повече, че стратегиите не могат сами по себе си да окажат структурно въздействие върху обществото, по-скоро това може да бъде постигнато от предприемачите, визионерите и отделните хора.
3.1.8 Румъния
Рамката на териториалното развитие на Румъния се състои от няколко стратегически общи плана и стратегии на национално ниво, към които се добавят секторни стратегии и планове, както и документи за териториалното развитие и стратегии на по-ниско ниво.
Румъния е разделена на 41 окръга и 1 град със специален статут (Букурещ) – от ниво NUTS 3, и 103 общини, 217 града и 2861 населени места – от ниво LAU2. Румъния има 8 регионални подразделения, създадени пред 1998 г. за целите на статистиката, които нямат административен статут, но въпреки това могат да участват при планирането на териториалната атрактивност чрез създаването на регионални планове за развитие за многогодишни финансови рамки.
3.1.9 Сърбия
В Република Сърбия има редица стратегически развойни документи. Те са приети на базата на специални секторни закони. Тези документи са повече от 60 на брой. Тяхното съдържание, методология, ниво на обработка на данните и реализацията им не са на едно и също ниво. Страната е започнала с изготвянето на Закона за системата на планиране на Република Сърбия. Законът ще регулира системата на планиране, системата на управление на публичната политика, средносрочното планиране, вида и съдържанието на документите по планирането, координирането на документите по планирането и пр.
3.1.10 Словакия В Република Словакия има много стратегически документи за регионално развитие и пространствено планиране. От гледна точка на регионалната атрактивност и развитие, важни са следите стратегии.
3.1.11 Словения
Словения няма национална градска политика, но развитието на градската система на страната е важна съставна част от Стратегията за пространственото развитие на Словения, приета през 2004 г. от националния Парламент. Тя се базира на полицентрична градска система и определя градските центрове от национално и регионално значение (ОИСР, 2015).
59
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
58
3.2 Важното значение на подхода, предполагащ активно участие
Един от ключовите резултати от проекта са платформите ТАМР – 11-те национални платформи за мониторинг на териториалната атрактивност, създадени във всяка една страна партньор, с цел осигуряването на възможности за взимане на решения, базирани на доказателства.
Тъй като това е проект в помощ на изграждането на капацитет за работа с комплексни стратегии, прилагани по специфичен за конкретното място начин, като териториален капитал и териториална атрактивност, ATTRACTIVE DANUBE разглежда първо и преди всичко местните корени на разработваните практики, методологии и инструменти.
Местните корени осигуряват висока степен на устойчивост, а тя се постига чрез участие и изграждането на мостове между приносите и интересите отгоре надолу и отдолу нагоре. Участието в ATTRACTIVE DANUBE е инструмент за осигуряване използваемостта и приложимостта на платформите ТАМР. Във всяка от страните са разработени три семинара, предполагащи активно участие между секторите и на различни нива, при определяне на всички ключови групи за разработване на националните платформи ТАМР.
Участниците в ATTRACTIVE DANUBE са физически лица, институции, организации, или конкретни групи от хора с различни съображения и интереси по проекта, които също така биха могли да бъдат потенциално повлияни от реализацията или резултатите му: публичната администрация на всички нива, доставчици на данни, обществени институции, академични среди, НПО, бизнеса и индустрията, самите граждани. Всички те дават ценен принос към проекта с уменията, познанията, експертния и жизнения си опит.
Участниците в проект ATTRACTIVE DANUBE:
• Правителствено ниво: национално ниво (министерства: на развитието, туризма, европейската интеграция/финансите и пр.), регионално ниво (правителства на нива NUTS 2 и/или 3 или агенции за статистическите райони), местно ниво (1 или 2 ниво, в зависимост от страната). • Обществени институции и органи на местно ниво: всички съответни общински съвети и ключови представители, също така местни децентрализирани агенции или инспекторати (по труда, социалните услуги, здравето, околната среда и пр.); • Научно-изследователски институти и университети, експерти по взимането на политически решения, планиране, развитие, млади научни работници; • Икономически играчи, включително Търговски палати, сдружения на малкия и средния бизнес, хъбове, акселератори, инкубатори, както и инвеститори; • Гражданското общество – НПО/тематични сдружения (по туризъм, на производителите и пр.), клубове, активистки групи; • Масмедиите и широката общественост.
Процесът на ангажиране на участниците в проект ATTRACTIVE DANUBE е проведен в рамките на Работен пакет 3 на проекта – Национална атрактивност, в продължение на няколко месеца от средата на 2017 г. и през пролетта на 2018 г.
на Работен пакет 3 на проекта – Национална атрактивност, в продължение на няколко месеца от средата на 2017 г. и през пролетта на 2018 г. Партньорите са организирали единадесет пъти по три национални семинара, с координацията и под ръководството на Института за архитектура и градско и териториално планиране на Сърбия (IAUS), Белград, със следните цели:
• Представяне на проекта, концепцията за териториалната атрактивност и общата цел на процеса на ангажиране на участниците, както и стъпките в този процес; • Определяне на териториалната атрактивност на съответните териториални единици (бласт, район или община) в рамките на страната в Дунавския регион; • Определяне на национални индикатори за териториална атрактивност, подпомагащи развитието и мониторинга на публичните политики (стратегии за териториално, регионално или местно развитие и секторни политики), • Транс-секторно определяне на индикатори за териториална атрактивност и техните стойности, които могат да бъдат от взаимен интерес или от конфликтен интерес при постигането на по-добра атрактивност чрез различни обществени политики; • Проверка на наличието и точността на базите данни за определените национални индикатори за териториална атрактивност, отговарящи на потребностите на участниците; • Разбиране важността/релевантността на общите индикатори за териториална атрактивност и националните индикатори за териториална атрактивност за цикъла на различни обществени политики (планиране – реализация – мониторинг . оценка) и за участниците; • Финализиране и договаряне на набор от национални индикатори за териториалната атрактивност за създаването на национална платформа ТАМР; • Създаване на платформата ТАМР;• Тестване на достъпността и използването на платформата ТАМР.
Чрез този процес, изискващ участие, както и бъдещите дейности, проектът ATTRACTIVEDANUBE има за цел да бъдат постигнати първични резултати, а именно:
1. Координиране на процесите по планиране на политиките; 2. Балансиране на териториалното развитие в Дунавския регион; 3. Подобряване на конкретното и ефективно сътрудничество между секторите (икономически, екологичен, социален) и нивата (местно, регионално, национално, транснационално); 4. Разработване и интегриране на различни нужди на различни участници; 5. Споделяне на знания, експертен опит, добри практики за териториалното развитие; 6. Повишаване на доверието на гражданите и участниците към политическите власти.
61
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
60
Целият предполагащ участие процес по проект ATTRACTIVE DANUBE е обобщен в следващата информационна графика:
3.3 Как правим измерване, мониторинг и сравнение на териториалната атрактивност?
Проектът ATTRACTIVE DANUBE разчита на фактически данни, които са възможно най-точни, с цел предоставянето на политиците на инструменти и капацитет, необходими да прилагането на методологията на базирано на доказателства (или движено от доказателства) планиране при проектирането на политики, реализацията, мониторинга и оценката. Накратко, главните инструменти на проекта са индикаторите.
Статистически индикатор е представянето на статистически данни за определен период от време, място или всяка друга релевантна характеристика, свързана с най-малкото едно измерение (обикновено размер), което позволява да бъдат направени смислени сравнения (дефиниция на EUROSTAT). На териториално ниво статистическите индикатори представляват цифрово изражение на някои териториални, икономически или социални категории, определени по време, място и организационна структура.
В контекста на ATTRACTIVE DANUBE, всеки набор от индикатори на националната платформа позволява:
1. Приблизително представяне на съществуващото положение, с оглед на атрактивността на дадена избрана територия, на ниво национални, регионални или местни единици; 2. Представяне на изпълнението на националните територии по отношение на капацитета за използване на техния териториален капитал за задържане на жители, инвеститори и туристи; 3. Съпоставимост на териториалните единици по отношение на атрактивността чрез мулти-критериен анализ, с цел разкриване на териториалните различия и отличителните умения; 4. Монторинг на еволюцията на изпълнението според избран набор от критерии, в течение на времето, за периода 2008 – 2021 г.
От гледна точка на типологията, индикаторите могат да бъдат количествени или качествени.
Количествените индикатори представят число, индекс или съотношение/процент. Те се използват широко при планирането, тъй като дават ясна мярка за анализираната ситуация и са цифрово сравними. Количествените индикатори се предпочитат пред качествените, тъй като не са субективни и изискват единствено механични методи на събиране на данни, които (теоретично) дават едни и същи резултати, независимо кой прави измерванията.
Качествените индикатори не представляват цифрови измервания, но описват състоянието на даден качествено анализиран въпрос. Въпреки че качествените индикатори се използват рядко при териториалните проучвания във връзка с териториалната атрактивност, те могат по-добре да уловят информацията за качеството на живота, качеството на управлението и съоръженията на дадена територия. Проектът ATTRACTIVE DANUBE използва подхода на Ликерт - Въпросник за щастие и доверие (партньор EMFIE), адресиран до гражданите на 11-те страни партньори по проекта.
63
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
62
Проектът ATTRACTIVE DANUBE, на базата на методологията, разработена от предишния проект ATTRACT-SEE, прави разлика между: 1. Индикатори за натиск, процес или контрол: Тези индикатори се използват за диагностика и измерване на процеса, който ще окаже влияние върху статуса на прогреса. Това често са факторите или силите за обосноваване на териториалните процеси (например динамика на населението, потребление, бедност); 2. Индикатори за статус: Индикатори, имащи за цел да предоставят просто описание на съществуващото състояние на развитието, произтичащо от натиск или процеси (например ниво на замърсяване на въздуха, деградиране на почвите и пр.);3. Индикатори за цел, ответна реакция или изпълнение: Тези индикатори оценяват въздействието на промените, настъпили в резултат от политиките.
Определението на индикаторите на Платформата за мониторинг на териториалната атрактивност е направено при отчитане на следните характеристики на индикаторите:
1. Индикаторите трябва да бъдат вече съществуващи: Проектът осигурява рамка за мониторинг на териториалната атрактивност, но не събира нови индикатори. Платформата ТАМР е базирана на налични данни от други платформи, като INS, EUROSTAT, WORLD BANK, уебсайтове на национални статистики и портали, и пр. 2. Избраните и използвани индикатори трябва да съдържат отворени данни/да могат да бъдат разпространявани безплатно: Тъй като индикаторите са част от платформа със свободен достъп, консорциумът не би могъл да включи информация в ТАМР, която е интелектуална собственост на други институции. Това условие изключва всяка база данни, която трябва да бъде закупена. ATTRACTIVE DANUBE може да ползва единствено данни, които са или публично достояние като публикация в Интернет, или са предоставени от партньорски организации или други заинтересовани страни, с цел безплатното им публикуване за идеална цел, online. 3. Индикаторите трябва да бъдат УМНИ: конкретни, измерими, потвърдени, релевантни и свързани с времето; 4. Индикаторите би трябвало да бъдат прости: Прокарваните концепции трябва да бъдат прости и лесни за разбиране, а дефиницията им трябва да бъде широко приета (един комплексен неясен индикатор повдига широка поредица от въпроси за надеждността, възпроизводимостта, полезността на данните и пр.); 5. Пилотният набор от индикатори трябва да бъде компактен: Проектът се изпълнява в периода от 2017 г. до м. юни 2019 г. във всичките му етапи и се основава на нуждата от реализиране на най-полезния и работещ начин за сравняване и мониторинг на териториалната атрактивност въз основа на много критерии, както на национално ниво, така и на нивото на Дунавския регион. Като правило, стремили сме се за получим релевантен окончателен набор от не повече от 35 индикатора за държава.
3.4 Как беше разработен Ключовият индикатор за изпълнение?
За мониторинга на териториалната атрактивност бяха разработени два набора от индикатори:
1. На транснационално ниво вече бяха определени 22 общи индикатори въз основа на
предишния проект “ATTRACT-SEE”, 2. На национално ниво, всеки партньор по проекта трябваше да определи индикатори за измерване на териториалната атрактивност според контекста на собствената си страна, участвайки в активен процес на широко участие. Процесът на идентифициране, избор, събиране и актуализиране е отразен и е получил стойност чрез създаването на web GIS платформите CO-TAMP и N-TAMP, като инструменти за разпространение на гео-териториални статистически данни и с цел установяването на платформите като постоянни платформи за мониторинг (Глава 4).
3.4.1 Надграждане на опита: проектът ATTRACT-SEE и индикаторите на платформата СO-TAMP
Проектът ATTRACTIVE DANUBE е приемник на проекта Attract-SEE за югоизточна Европа, реализиран в периода между м. октомври 2012 г. и м. септември 2014 г. от консорциум от 10 финансиращи партньори и 1 асоцииран стратегически партньор, от които 4 партньори, включително лидера – Геодезическия инситут на Словения, понастоящем участват в проект ATTRACTIVE DANUBE.
Целта на проект Attract-SEE беше задаването на рамка за мониторинг на територията и координиране на политиките, както и инструменти, с които политиците и взимащите решения биха могли да повишат качеството на развойните си решения. (Attract-SEE, 2014). Обхватът на проекта беше стеснен до „териториално качество и атрактивност” като обща, релевантна транс-секторна тематична област, със следните резултати:
1. Рамка за мониторинг на територията на страните партньори; 2. Приноси за очертаване на процеса на териториално сътрудничество в региона; 3. Общоприет набор от индикатори на национално ниво за мониторинг на териториалната атрактивност; 4. Доклад по транснационалната атрактивност; 5. Ръководство относно процеса на координиране на политиките.
Разработването на индикаторите за териториална атрактивност беше осъществено чрез подход на активно участие. Бяха избрани 5 категории индикатори, описващи териториалната атрактивност: екологични, антропни, социо-културни, икономически/човешки и институционални. Тези категории се използват по-нататък в проект ATTRACTIVE DANUBE.
За разработването на териториалните индикатори бяха използвани съществуващи бази данни, като тези на Евростат, ОИСР, Европейската Комисия, Европейската агенция по околна среда, ООН, ЮНЕСКО, Световната Банка и проектите ESPON. В рамките на проект Attract-SEE оценката на индикаторите беше разделена в пет стъпки:
1. Определяне на конкретни ключови индикатори за всяка целева група (например жители, мигранти, туристи, инвеститори), които могат да бъдат приети като общи индикатори за териториална атрактивност; 2. За всеки „акумулиран/съвкупен” актив на териториалния капитал бяха определени най-малкото два основни индикатори: един „индикатор за състояние” (=описание на съществуващото към момента състояние) и един „индикатор за натиск/въздействие”
65
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
64
(=диагноза на процеса); 3. Съпоставяне на активите със заинтересованата целева група; 4. Съпоставяне на активите с политическите цели на национално ниво; 5. Проверяване наличието на данни по предложените индикатори.
От първоначалния дълъг списък с индикатори (първо 41, а впоследствие 31) бяха избрани 22 индикатори като компактен набор, представителен за визуална транснационална оценка и отчетност. Те бяха включени в Атласа по проект Attract-SEE - Карти на общите индикатори за териториална атрактивност в мащаб SEE.
Това са индикаторите, които също така бяха използвани по-нататък в проект ATTRACTIVEDANUBE заОбщата транснационална платформа за мониторинг на териториалната атрактивност: СО-ТАМР.
Повечето от избраните индикатори попадат в категорията на икономическите и човешки териториални капитали (11), след тях идват екологичните и социо-културни териториални капитали (по 4 от всеки вид), следвани от антропните (2) и институционалните (1) териториални капитали.
Понастоящем по проект ATTRACTIVE DANUBE наборът от 22 транснационални индикатори се разработва от:
• Партньори, представляващи страни, които участваха също в проект Attract-SEE и които трябваше да актуализират наборите си от индикатори; • Нови присъединили се партньори (България, Румъния, Словакия), които събраха данни по индикатори за целия наличен период до датата на публикуване на платформата СО-ТАМР (2018-2016/2017).
3.4.2 Методология за разработване на националните индикатори за атрактивност
Както беше посочено в предишните Глави, ATTRACTIVE DANUBE е проект, който силно разчита на съвместното проектиране, особено на национално ниво. За да се гарантира, че окончателните Платформи за мониторинг на териториалната атрактивност ще бъдат полезни, използваеми и пригодни за целта си (в помощ на планирането, базирано на доказателства, на всички етапи от цикъла на планиране на политиките), нашата методология се основава на концепцията за проектирането стъпка по стъпка с участниците.
Както беше обяснено в предишната Глава 3.2, процесът по проект ATTRACTIVE DANUBE на разработване на Национални индикатори за атрактивност е центриран около участниците. Участниците за Националната платформа за мониторинг на териториалната атрактивност (ТАМР) са всички институции или организации, които могат да окажат влияние върху нейното създаване, които могат да бъдат повлияни от резултатите от платформата, или са потенциални нейни ползватели: целта на настоящето Ръководство.
За увеличаване капацитета на участниците, планиращи политики, фокусът беше поставен върху улесняване участието на политиците в пространственото планиране, регионалното
Снимка 6 – Провеждане на националните семинари по проект Attractive Danube
развитие и тематичните области (околна среда, икономика, демография, социални въпроси и пр.), бизнес и туризъм. Тези важни институции, представители и експерти бяха включени в един интерактивен процес на определяне на индикаторите за териториална атрактивност, чрез участие в 3 семинара.
3.4.2.1 Цели на националните семинари
Целите на националните семинари (NWS) във всяка една от 11-те страни участнички бяха следните:
Фигура 8 – Задачи и цели на трите национални семинари във всяка от странитеИзточник: IAUS, Инструкция за създаване на TAMP, 2017
67
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
66
3.4.2.2 Провеждане на националните семинари
Първите национални семинари (NWs) за създаването на национални платформи за мониторинг на териториалната атрактивност (ТАМР) бяха проведени в 11 страни в периода май 2017 – юли 2017 г., с цел създаването на национална работна група за всяка една страна, за информиране на участниците относно целите на проекта и откриване на дискусия за техните нужди, във връзка с индикаторите за териториална атрактивност.
Първият кръг семинари привлече значително внимание, интерес и участие. На тях присъстваха общо 264 участника, представляващи 179 институции. До момента най-заинтересованата група е тази на неправителствените организации/ групите по интереси (77 институции и 99 присъствали).
Срещите бяха фокусирани върху определянето в проект на национални индикатори за териториална атрактивност: на първия семинар бяха определени общо 284 индикатори, на проектно ниво. Индикаторите подлежаха на по-нататъшно обсъждане и селекция.
Снимка 8 – Първият семинар, проведен от IAUS в Сърбия
Снимка 7 – Първият семинар, проведен от CENIA в Прага, Република Чехия
Информационен прозорец: Първи национален семинар в Черна Гора
Първият национален семинар беше организиран от партньорската организация ISSP в Подгорица на 07.07.2017 г., с цел определяне на ключови сегменти и теми в контекста на мониторинга и оценката на териториалната атрактивност на Черна Гора за съответните участници и анализиране и определяне на конкретни теми за Черна Гора в контекста на индикаторите за ТА, имащи отношение към бъдещите процеси на планиране и развитие.
На семинара присъстваха 14 участници от 10 институции (публични власти, групи по интереси – академични среди, бизнес, туризъм, гражданското общество).
Ключови резултати:
• Трудно е да се определи общ набор от индикатори за Дунавския регион, предвид на различния контекст във всяка една от страните, качеството на живота, стратегическите цели и документи, както и настоящите и историческите различия между държавите.
• Подреждането на различните държави обаче в една повече или по-малко обща рамка ще позволи определянето на институционалната и териториална конкурентоспособност и ролевите модели.
• Черна Гора е по-специфичен случай, но за страната е важно да участва в платформата СО-ТАМР и транснационалния процес, тъй като по този начин могат да бъдат научени уроци, както и да се представят различни гледни точки за институционалната, икономическа, териториална, и дори образователна атрактивност.
• Някои области бяха определени като важни, както в контекста на индикаторите за ТА, така и в контекста на общия растеж и развитие: (i) национално наследство и ресурси; (ii) културно наследство; (iii) туризъм и свързаните с него услуги; (iv) образование; (v) услуги на финансовия и капиталов пазар; (vi) спорт; (vii) предприемачество и култура на предприемачеството; (viii) високо образована и опитна работна ръка; (ix) практическа опитност на работната ръка и съответствие между образование и нужди на бизнес общността.
Събитието задоволи очакванията на 90% от участниците. От организационна гледна точка, наученият урок открои важността на непрекъснатата комуникация между събитията, както и преди и след националните семинари. Индикаторите за ТА и съответните теми трябва да бъдат представени пред по-широка група (на работни срещи), с цел постигането на повече резултати и достигането до по-широки констатации.
69
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
68
Вторият национален семинар по създаването на национални платформи ТАМР беше проведен между м. септември 2017 г. и м. февруари 2018 г. Семинарът имаше за цел съвместната работа на участниците, за определяне в проект на списък на националните индикатори за териториална атрактивност, както и интегриране и доразработване на изискванията.
Информационен прозорец: Втори национален семинар в Румъния
Вторият национален семинар беше организиран от Urbasofia в Брашов на 18.10.2017 г., с цел определяне на националната и регионална специфика на Румъния и ключовите компоненти на териториалния капитал. На семинара присъстваха 23 участници от 14 институции (публични власти, групи по интереси – академични среди, бизнес, туризъм, гражданското общество).
Ключови резултати: Key take-aways:
• Националната и регионалната специфика на Румъния: страната има стратегическо положени на ниво Европейски Съюз и би следвало да стане интеграционен хъб (каузално проучване за България и Сърбия). Тя се различава по много специфичната си културна идентичност, от териториална гледна точка, няколко от районите NUTS2 в Румъния имат специфична хомогенност. • Платформите TAMP и CO-TAMP би следвало да станат инструменти за стратегическо позициониране и преосмисляне на „офертата”, която би могла да се направи на настоящите и бъдещите жители, но също и на инвеститорите/ туристите (страната разполага с обширни селски райони (44%). Трябва да се намерят потенциални елементи за ТА в селските райони. • Действащите лица, реализиращи стратегиите и политиките на териториално ниво, не са същите, които ги разработват, и не съществуват индикатори за изпълнение, позволяващи сравнимост с по-ранни периоди на планиране. От тази гледна точка една от най-важните стъпки, които следва да бъдат направени на национално ниво, е да се осигури непрекъснатост на процеса, за всяка политика на развитие или капитализация на национален / регионален / местен капитал. • Набори от индикатори би следвало да се фокусират върху стимулирането на инвестициите, подчертавайки потенциалните активи (например за промишлеността - свързаността, човешките ресурси, програми и съоръжения и пр.);• За интелигентната специализация на регионите и териториите, важен аспект е постигането на териториални пактове –сътрудничество РРРР.
И накрая, третите национални семинари по създаването на национални платформи за мониторинг на териториалната атрактивност бяха проведени в периода от м. януари 2018 г. до м. април 2018 г. На тези събития с активно участие бяха представени уеб платформите (ТАМР и СО-ТАМР), беше получена и обратна информация от участниците. Оценката на уеб платформите беше 4, или над 4 точки (по скала от 1 до 5).
Снимка 10 - Втори национален семинар, проведен от Министврството на физическото планиране в Зеница, Босна и Херцеговина
Снимка 9 - Втори национален семинар, проведен от URBASOFIA в Брашов, Румъния
71
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
70
Информационен прозорец: Трети национален семинар в Унгария
Третият национален семинар беше проведен от организацията с идеална цел Le-chner в Будапеща на 07.03.2018 г., с цел запознаване на участниците с работата на ТАМР и СО-ТАМР и тестване на платформите. На семинара присъстваха 24 участници от 11 институции (публични власти, групи по интереси – академични среди, бизнес, туризъм, гражданското общество).
Ключови резултати:
• Най-успешните резултати се отнасят до визуалните качества на индикаторите за ТА (4,5 от 5) и достъпността на платформата ТАМР (4,2 от 5 точки за оценка).• Добри, но подлежащи на по-нататъшно подобряване резултати бяха получени относно полезността на ТА за политическия цикъл и за посрещане нуждите на участниците (3,8 от 5 точки за оценка) и тенденциите на предлагане на данни и сравняване на ТА за съответните териториални единици (4,1 от 5 точки за оценка).
Симка 11 – Заключителен национален семинар, проведен от Lechner в Будапеща, Унгария
Снимка 12 – Заключителен национален семинар, проведен от aiforia във Фрайбург, Германия
3.5 Общ преглед на ключовите индикатори на платформите СО-ТАМР и ТАМР
Индикаторите на платформите Обща транснационална териториална атрактивност (СО-ТАМР) и Национална териториална атрактивност (N-TAMP) са събрани от партньорите по проект ATTRACTIVE DANUBE за периода, започващ през 2008 г. Те ще бъдат актуализирани с нови налични данни до 2021 г., за пълен период от 14 години.
Освен че е важно да се разполага с консолидиран и компактен набор от индикатори, релевантни към териториалната атрактивност, също толкова важно е да се осигури надеждност на индикаторите: не само от гледна точка на верността на данните, но също и надеждност във времето - индикатори, които могат да бъдат събирани на годишна основа за продължителен период от време, с което ще се осигури възможност за точен мониторинг на ТА и формулиране на развойни политики, базирани на доказателства.
73
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
72
No ТЕРИТОРИАЛЕН АКТИВ ИНДИКАТОР ЦЕЛЕВА
ГРУПА
ЕКОЛОГИЧЕН КАПИТАЛ И ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
1Качество на околната среда
Брой дни с надвишаване концентрацията на озон на наземно ниво Туристи,
жители, мигранти 2
Население, свързано с третирането на градски отпадни води с най-малкото вторично очистване
3 Природни ресурси и енергия
Електричество, генерирано от възобновяеми източници
Компании/ инвестиции, жители 4 Водопотребление на глава от населението
АНТРОПЕН КАПИТАЛ И АТРАКТИВНОСТ
5 Качество на пейзажа
Процент на защитените земи (общо и по екологични райони)
Туристи,жители
6 Инфраструктурни мрежи
Население (или домакинства) с достъп до високоскоростен интернет в обхват броудбанд
Компании/ инвестиции, туристи, жители, мигранти
СОЦИО-КУЛТУРЕН КАПИТАЛ И АТРАКТИВНОСТ
7 КултураЕвропейски културни обекти, включени в Списъка на световното културно наследство на UNESCO
Туристи, жители, мигранти
8
Качество на живота
Очаквана продължителност на живота по пол (индикатор Europe2020) Компании/
инвестиции, туристи, жители, мигранти
9 Брутен разполагаем доход на домакинствата
10 Хора в риск от бедност или социално изключване (индикатор Europe 2020)
ИКОНОМИЧЕСКИ И ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ И АТРАКТИВНОСТ
11
Иновации
Население на възраст 25-64 г. с висше образование Компании/
инвестиции, жители, мигранти12
Разходи за научни изследвания и експерименти като процент от БВП (индикатор Europe 2020)
3.5.1 Индикатори на Общата транснационална платформа на териториалната атрактивност (СО-ТАМР) 13
Трудова заетост
Трудова заетост във възрастовата група 20-64 години (индикатор Еurope2020)
Компании/ инвестиции, жители, мигранти14 Младежка трудова заетост
15 Специализации/ ключови сектори Дял на трудовата заетост по сектори Компании/
инвестиции
16Туризъм
Брой нощувки на туристи на глава от населението на година
Компании/ инвестиции, жители, мигранти17 Дял на трудовата заетост, свързана с
туризма, от общата трудова заетост
18 Насърчаване на инвестициите
Процент на БВП на чуждестранните преки инвестиции
Компании/ инвестиции,
19
Население
Ръст на населението Жители, мигранти20 Процент от населението на възраст 24-60г.
21 Индекс на застаряването
ИНСТИТУЦИОНАЛЕН КАПИТАЛ И АТРАКТИВНОСТ
22 Международни отношения Процент на чуждестранните студенти
Компании/ инвестиции,мигранти
3.5.2 Индикатори на Националната платформа за мониторинг на териториалната атрактивност (ТАМР)
Таблица 9 - Списък на индикаторите на Общата транснационална атрактивност, съставен от страните партньори по Attract-SEE и използван в ATTRACTIVE DANUBE
ATTRACTIVE DANUBE INDICATORS
Знания
75
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
74
3.5.2.1 Индикатори на платформата ТАМР: Босна и Херцеговина
3.5.2.2 Индикатори на платформата ТАМР: България
Платформата ТАМР на Босна и Херцеговина, налична на линк: http://tamp.gis.si/bih, предлага 15 индикатора на ниво кантони.
Националната платформа ТАМР за България е налична на линк: http://tamp.gis.si/bulgaria. Тя включва 17 индикатори на национално ниво (NUTS 0/1), като по 15 от тях информацията е събрана също на ниво области (NUTS3).
Участниците считат следващите индикатори за най-важни: чуждестранни преки инвестиции (на глава от населението), пристигания и нощувки, реализирани от български и чуждестранни граждани, лица, ползващи Интернет.
Индикатори ТАМР за федералното Министерство на физическото планиране
В началото на Проекта и при организирането на първия семинар в Босна и Херцеговина определихме 11 индикатори след обсъждания с нашите участници, които биха могли да представляват индикатори за атрактивност за Федерацията на Босна и Херцеговина, но които също вече бяха налични.
При реализацията на проекта и чрез участието на някои институции определихме три нови индикатори за териториална атрактивност.
Особено сме горди с колегите си от федералното Министерство на физическото планиране (от нашата работна група за реализация на Проекта), които се опитаха и определиха 2 нови индикатора, които до момента не бяха обработени на територията на Босна и Херцеговина.
Представянето на двата индикатора в платформата N-TAMP беше предизвикателство, с което групата се справи. Те са представени по малко по-различен начин в сравнение с други индикатори с цифрени стойности.
3.5.2.3 Индикатори на платформата ТАМР: Хърватия
На базата на активния подход на национално ниво и предложенията на участниците, платформата N-TAMP на Хърватска (http://tamp.gis.si/croatia) съдържа 12 индикатори.
Хърватските участници считат качеството на околната среда, екологичното земеделие (брой екологични семейни ферми), безопасността, динамиката на строителството (издадени разрешения) и степента на сътрудничество (европейски проекти) за някои от най-релевантните и важни индикатори за мониторинг на местната атрактивност.
3.5.2.4 Индикатори на платформата ТАМР: Република Чехия
Националната платформа ТАМР на Република Чехия, налична на линк http://tamp.gis.si/czech_republic, съдържа 21 индикатори за териториална атрактивност.
Платформата ТАМР предлага няколко много интересни и релевантни индикатори за оценка, между които са коефициент за екологична стабилност (CES) (KES_2000-2016_okresy), регионален ценови индекс за домакинствата, образование, храна и жилищно настаняване, дял на екологичното земеделие, и престъпността.
3.5.2.5 Индикатори на платформата ТАМР: Германия
След приключване на активния процес в Германия бяха определени 28 индикатори за измерване на атрактивността на даден регион, налични на адрес: http://tamp.gis.si/germany/.
От решаващо значение за участниците беше обсъждането на атрактивността на местно или регионално ниво, така че индикаторите да могат да бъдат представени на ТАМР, при възможност, на нива NUTS 1 и NUTS 3.
77
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
76
3.5.2.6 Индикатори на платформата ТАМР: Унгария
3.5.2.7 Индикатори на платформата ТАМР: Черна Гора
3.5.2.8 Индикатори на платформата ТАМР: Румъния
Въз основа на активния процес на планиране, за унгарската платформа ТАМР участниците избраха 29 национални индикатори (http://tamp.gis.si/hungary).
Главните аспекти на групиране на индикаторите са туризъм, икономика и жилищно настаняване. Участниците счетоха за желателно да съберат индикатори за ТА на възможно най-ниското териториално ниво, дори в бъдеще е възможно проектирането на пилотни зони. Наличието на индикатори за териториална атрактивност на национално, областно, микрорегионална и общинско ниво подпомага взимането на решения както на местно, така и на регионално ниво. По такъв начин индикаторите на ТАМР за Унгария могат да бъдат визуализирани и разтоварени също на нива NUTS0, NUTS3, LAU1 и LAU2.
Националната платформа ТАМР на Черна Гора, налична на линк http://tamp.gis.si/montene-gro, понастоящем все още е в процес на изграждане.
Чрез процеса на активно участие, организиран в 3 регионални семинара, националната платформа N-TAMP на Румъния е създадена с 28 индикатори и е налична на линк: http://tamp.gis.si/romania.Освен индикаторите на платформата CO-TAMP, считани за важни от участниците, някои релевантни индикатори за териториална атрактивност определят количествено качеството на градовете (инфраструктурни мрежи, зелено пространство на глава от населението), степен на безопасност (степен на престъпност, произшествия) и социална интеграция, интерес към културни събития, номинален доход, но също и степен на сътрудничество и взаимодействие между населението и правителството (електронно управление).
3.5.2.9 Индикатори на платформата ТАМР: Сърбия
Националната платформа ТАМР на Сърбия (http://tamp.gis.si/serbia) е създадена въз основа на активен подход, проведен в рамките на Работен Пакет 3. Тя съдържа общо 25 индикатори.
Силен акцент е поставен върху културното наследство и туризма, както и върху качеството на услугите (като здравните грижи) за населението.
3.5.2.10 Индикатори на платформата ТАМР: Словакия
Националната платформа ТАМР на Словакия, налична на линк http://tamp.gis.si/slovakia, има 10 индикатори на регионално ниво.
Индикаторите, считани за важни от националните участници, се фокусират върху екологията и опазването на околната среда (производство на твърди отпадъци и емисии на СО2, степен на рециклиране на общинските отпадъци), инфраструктурни мрежи (степен на свързаност с водоснабдителни и канализационни мрежи), икономика и работна ръка, но също образование и социално включване.
3.5.2.11 Индикатори на платформата ТАМР: Словения
Националната платформа за мониторинг на териториалната атрактивност на Словения може да бъде посетена на адрес: http://tamp.gis.si/slovenia/
Тя съдържа пилотна зона (община Крани), за която са събрани данни по 13 индикатори. Поставено е ударение върху качеството на живот и териториалната атрактивност за жителите: индикатори за население, движение и миграция, образование във всяка възрастова група и жилищно настаняване.
ЧАСТ 4: ПЛАТФОРМАТА
TAMP
80
81
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
4.1 Какво представлява платформата TAMP и как работи?
TAMP и CO-TAMP са иновативни картографски уеб приложения за териториална атрактивност в целия Дунавски регион и в страните партньори по проект ATTRACTIVE DANUBE. Платформите за териториална атрактивност се основават на събрани данни по показатели, които могат да бъдат анализирани, управлявани, гео-визуализирани, изнасяни и разпространявани.
Целта на платформите е да допринесат за по-добро териториално развитие след процеса на пространствено планиране във всяка участваща страна и да подкрепят многостепенното и междусекторно управление за по-добра привлекателност на Дунавския регион. С този инструмент е възможно да се оцени нивото на атрактивност във всяка от страните, регионите и други териториални единици, като се обърне внимание на различните целеви потребители, особено жителите, туристите и инвеститорите. Той ни помага да анализираме променящите се модели и въздействието, което политическите решения могат да имат за нашето ежедневие.
Уеб платформите са свободно достъпни за всички и присъстват на всички устройства (мобилни телефони, таблети или компютри). Ключът за успеха на платформата са строги и точни данни. Платформите показват данните за териториалната атрактивност в екологичните, икономическите и социалните теми с данни от 2008 г. нататък (в зависимост от наличието на данни). За да станат тези платформи полезни за всички жители на Дунавския регион, приоритетният език на всички ТАМР е английски, заедно с националния език на страната, а за СО-ТАМР, само английски език.
При фокусиране върху пространственото управление, платформи могат да се използват за:
1. Разработването на нови идеи/политики/стратегии/проекти и тяхното приложение съгласно данните по индикаторите в ТАМР. Това може да се направи с добра подготовка на данните и идентифициране на подходящи данни. 2. Визуализирането на събраните данни, за да станат по-привлекателни/разказвателност, лесна за разбиране и пр./3. Иновативен анализ: а. С различни времеви единици (например години), б. С различни пространствени единици за избрания район (класификация NUTS за териториални нива (например държави - региони - общини - населени места).4. Изграждане на система за мониторинг за контрол на новите тенденции в управлението на пространството, оценка на ефективността, въздействието и устойчивостта и тълкуване на показателите/сравненията.5. Разпространение на данни (експортиране на данни или изображения чрез графики, карти, инфографики и др. и споделяне на съдържанието).6. Въздействие върху пространствените политики и процесите на взимане на решения, в помощ на лицата, ангажирани с планиране на политики да разпознават и разберат потенциала и тенденциите в дадена територия, за да се даде ефективно приоритет на целите на териториалното развитие.
Фигура 9 – Използване на платформите TAMP и CO-TAMP при управлението на пространството
4.1.1 TAMP
TAMP е платформа за мониторинг на националната териториална атрактивност, фокусирана върху всяка страна и нейните региони, области, общини и населени места. Данните за индикаторите за всяка страна бяха избрани в съответствие с потребностите на участниците и поради това са по-релевантни на национално или местно равнище, с цел реализация на по-добри процеси на взимане на решения. Индикаторите и наборите от данни бяха обсъдени и разработени по време на три национални семинара. Необходими бяха много усилия, за да се постигне подход на активно участие и да се гарантира участието на заинтересованите страни в целия процес.
Поради тази причина всяка от националните платформи е уникална и съдържа различни национални показатели. ТАМР е реализиран в 11 държави, участващи в проект ATTRACTIVE DANUBE.
4.1.2 CO-TAMP
Уеб базираният инструмент CO-TAMP (обща транснационална платформа за мониторинг на териториалната атрактивност) е подобен на ТАМР инструмент, но предоставя данни за целия Дунавски регион. Той осигурява постоянна подкрепа на стратегиите за макрорегионално развитие, като подпомага многостепенното и междусекторното управление и координиране на политиките. CO-TAMP отразява най-новите знания и тенденции в управлението на данни и развитието на информационната система и включва съответните стратегии и стандарти на ЕС, например INSPIRE.Данните обхващат периода след 2008 г. И са предоставени от 11 страни и 2 немски федерални провинции. Общо СО-ТАМР съдържа 2,354 серии данни с описания на метаданни (м. май 2018 г.).
82
83
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Структурата на платформите CO-TAMP и TAMP с всички функционалности е показана по-долу.
Фигура 10 – Структура на платформата CO-TAMP/TAMP
* Иконите могат да се употребят, когато е използван един индикатор.
ЛИНК КЪМ УЕБСАЙТ ПРИЛОЖЕНИЕТО: http://cotamp.gis.si/attractive_danube/ 4.2 Кой управлява платформите?
И двете уеб платформи бяха разработени въз основа на вече съществуващо технологично решение на Геодезическия институт на Словения, който отговаря също така за хостинга и поддържането на платформите. Данни за 11 национални платформи ТАМР се събират, подготвят и качват от партньорите по проекта за всяка страна участничка. Данните за СО-ТАМР се подготвят от всички участващи партньори и се качват от Геодезическия институт на Словения.
Целта на проекта е да осигури устойчивостта си след приключването си, за да се интегрира в политика, като поддържането му се поема от основните двигатели на мрежата за координация и интегриране на политиките.
4.2.1 Управление в бъдеще
Геодезичният институт на Словения ще отговаря за функционирането и техническото обслужване на CO-TAMP и TAMP за най-малко 3 години след края на проекта.
По отношение на актуализациите на данните, партньорите се ангажираха да предоставят данни, които ще захранват информационната система CO-TAMP и TAMP и поддържането на индикаторите за териториална атрактивност според нуждите си най-малко 3 години след края на проекта (до 2021 г.). Всеки партньор по проекта ще отговаря за комуникацията с Геодезическия институт на Словения по технически въпроси.
По-нататъшната устойчивост на платформите зависи от устойчивостта на институционалното и трансинституционалното сътрудничество след края на проекта. Това означава да се опреснят данните за териториалната атрактивност, за да се осигурят редовни актуализации на данните, които ще бъдат използвани от целевите групи. Това ще бъде определено чрез 11-те национални Меморандума за разбирателство, които ще подкрепят институционалното сътрудничество за добро териториално управление.
4.3 Каква информация мога да намеря на платформата?
TAMP и CO-TAMP представляват инструмент за различни видове данни (схема 4):
• Индикатори (статистически) данни, които представляват национални индикатори за екологични, социални и икономически данни. Данните са/ще бъдат събрани за периода 2008-2021 г., ако има налични данни. Заедно с данните се изготвят и метаданни и описание на индикаторите.
• Пространствени данни, които представляват различни териториални нива.
С тези платформи е възможно да се показват и оценяват статистическите данни в различни времеви и пространствени единици, както и да се получат статистически и пространствени данни за всеки индикатор, който потребителят вижда в даден момент.
84
85
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Това обаче е начин да се предоставят на обществеността данни за по-нататъчна употреба, като същевременно се подкрепя прилагането на директивата INSPIRE, с насоченост към събирането, стандартизирането и предоставянето на данни за разработване на информация в помощ на планирането на развитието.
4.3.1 CO-TAMP
CO-TAMP представлява надеждни и налични данни за периода 2008-2021 г. и една пространствена единица - 11 участващи страни от Дунавския регион / национално ниво. CO-TAMP представлява отличен инструмент за сравняване на индикаторите между страните и за различните целеви нужди.
Всички индикатори са определени в Глава 3.5.1 – Индикатори на общите транснационални платформи за мониторинг на териториалната атрактивност (CO-TAMP).
Заедно с данните на индикаторите бяха изготвени и документи за метаданни за индикатори за атрактивност и база данни за индикаторите на национално ниво, достъпни за всяка страна и за всички общи индикатори. Те са налични на линк: http://cotamp.gis.si/attractive_danube/admin/node/1
С тези PDF документи е възможно да получите информация от метаданни за: описание на индикатора, тип индикатор, годишен обхват, източник на данни за индикатора, ключови статистически данни, пълнота на данните, политика / цели, лице за контакт, ако е налице, условия на ползване, факти за конкретен индикатор.
4.3.2 TAMP
Платформата ще бъде достъпна за показване и оценяване на наличните данни за периода 2008 - 2021 г., но проектът има за цел по-нататъшна устойчивост на платформите. Важно е заинтересованите страни да знаят, че TAMP представлява важен инструмент за открояване на специфичните регионални и териториални аспекти.
Всеки TAMP има свой собствен документ за метаданни с информация за специфични национални индикатори за атрактивност. Той е подготвен по същия начин като документите за метаданни за CO-TAMP, събирайки същия тип информация. Метаданни са налични за всеки TAMP при избиране на един индикатор (в описанието).
4.4 Какво могат да направят за мен платформите TAMP/ CO-TAMP?
4.4.1 За кого са предназначени платформите ТAMP/ CO-TAMP?
Фигура 11 – Целеви ползватели на платформите TAMP и CO-TAMP
TAMP и CO-TAMP са инструменти за по-добро развитие и пространствено планиране, поради което те могат да бъдат полезни за различни целеви групи, както е показано по-горе.
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УЧАСТНИЦИ са заинтересовани страни на национално, регионално и местно ниво.Те се нуждаят от тясно сътрудничество с различни сектори и тематични области и надеждни данни. При този вид подход е възможно да се използват платформи и да се въздейства върху бъдещите териториални политики и планиране, както и да се интегрира подходът на териториалната атрактивност във всяко пространствено развитие. Сравняването на данните на различни териториални нива означава и по-добро разбиране на екологичните, териториалните потенциали и приоритети за развитие.
СЕКТОРНИТЕ АГЕНЦИИ се нуждаят от TAMP/CO-TAMP, за да се подготвят качествени и ефективни мерки за решаване на проблемите. Те могат лесно да ангажират други
86
87
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
организации, ако имат нужда от това, с внимателно наблюдение на въвежданите данни от участниците, които да дадат възможност за сравнение в рамките на страната. С помощта на платформите и подписания Меморандум, различните институции могат лесно да си сътрудничат помежду си.
ИНВЕСТИТОРИ/БИЗНЕСИ се нуждаят от много надеждни и точни данни, за да развият бизнеса си. Винаги е важно да се включат различни гледни точки при търсенето на нови потенциали/решаване на проблеми и т.н. Платформите могат да се използват за сравнителен анализ и маркетинг чрез използване на различни инструменти за визуализации и анализи на данни. Ако бизнес компаниите са многонационални или работят на няколко пазари, междусекторният анализ и мониторинг са също от решаващо значение.
Образователният Сектор има нужда от платформи, особено за мониторинг и анализ за изследователски цели. Инструментите могат да бъдат изключително полезни и за студенти, търсещи нови инструменти за разработка за визуализация и анализ на данни.
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО работи в съчетание на различни организации и индивиди, фокусирайки се върху пространственото управление/планирането/развитието и т.н. TAMP/CO-TAMP са безплатни инструменти и са достъпни за всички, поради което могат да бъдат много полезни за тези, които нямат много ресурси и аналитични инструменти, с които да работят.
4.4.2 Ползата от платформите TAMP и CO-TAMP
Фигура 12 – Каква е нуждата от платформите TAMP и CO-TAMP?
4.5 Платформите TAMP и CO-TAMP – обучение и техническо описание
Следващите описания на функционалностите и под-страниците на платформите TAMP и CO-TAMP са взети от платформата СО-ТАМР, налична на линк: http://cotamp.gis.si/attractive_da-nube/.
4.5.1 Начална страница (home page)
Снимка 13 – Лендинг страница на страните в платформите CO-TAMP и TAMP
Страницата „home page” е стартова точка в приложението, от която следва да бъдат избрани индикатори, да се научи повече за приложението, или да се избере език на приложението.
88
89
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Снимка 14 – Секции About и Help на платформите TAMP и CO-TAMP
Когато избирате “Help”/„Помощ” или “About”/”За”, научавате повече за приложението с помощта на вече подготвени въпроси.
4.5.2 Секции About/Help 4.5.3 Структура на променливите величини/меню
Потребителите могат да изберат в структурата на менюто избрания индикатор (чрез избор на“variables”/”Променливи” или чрез бутон “Menu”/”Меню”).
Снимка 15 - Структура на менюто. Променливи величини.
90
91
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Снимка 16 – Показване на индикаторите на платформите CO-TAMP и TAMP
4.5.4 За индикаторите
Най-съществената част от приложението е интерактивната карта с избрана картографска база и избран индикатор, показваща статистическите стойности на дадена избрана териториална единица, описание на индикатора и линк към доклади с метаданни и стойности на легендата.
Снимка 17 – Схема, представяща административните граници – териториални единици в платформата CO-TAMP
От дясната страна на картата потребителят може да избере картографска база (отворена карта на улиците, карта на бял фон или Мапбокс) и очертаните граници, при необходимост.
В националните платформи ТАМР, в зависимост от териториалните нива на пространствените данни е възможно на дисплей да бъдат показани няколко единици NUTS с границите им в едно и също време, като бъде използван един и същи бутон „Layer”/”Слой”.
Снимка 18 – Схема на границите на ниво NUTS в платформата ТАМР
92
93
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
4.5.5 Легенда – визуализация на данни
Симка 19 – Легенда в платформите ТАМР и СО-ТАМР
В зададената легенда има различни инструменти за визуализация на данните: метод на класификация и брой на класовете, спецификация на некласифицираните стойности, палети в различен цвят на картата, които променят прозрачността на картата.
В наличие има няколко метода на класификация:
• Позиционни средни величини (квантили) разделят класовете, при което всеки клас съдържа равен брой характеристики.
• Равен интервал разделя поредицата стойности на атрибутите в под-набори с еднакъв размер.
• Естествена пауза разделя стойностите в класове с главни разлики между стойностите (за конкретни данни).
• Ръчно въведен интервал определя собствени класове на потребителите, при което потребителят може да добави на ръка разграничения (прекъсвания) в класовете.
Снимка 20 – Изтегляне и износ на данни
Всички файлове могат да бъдат експортирани във формат ESRI shapefile (гео-пространствен формат за векторни данни) в ZIP файлове. Shapefile съдържа най-малко три задължителни файла:
• .shp — shape формат; самата геометрия• .shx — shape index формат; позиционен индекс на геометрията на характеристиката • .dbf — attribute формат; атрибути под формата на колони за всяка форма/shape Когато бъдат експортирани, файловете могат да бъдат използвани за по-нататъшна работа от потребителя: анализ с инструменти GIS (например QGIS, ArcGIS и пр.), обработка на данни и по-нататъшна визуализация на данните в програми за създаване на таблици (Microsoft Excel, Libre Office Calc и др.) и пр.
Лиценз на данните:
Платформата CO-TAMP има лиценз, който може да се види в инструмента за преглед на
4.5.6 Изтегляне/износ и по-нататъшно използване на данните
94
95
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
карти (map viewer) с обяснение на използването на данните. Всички данни на платформата СО-ТАМР са налични за ползване, публикувани и модификация единствено за нетърговски цели и при позоваване на източника на данните.
Използването на данните в платформата ТАМР зависи от всеки партньор по проекта, отговарящ за националната платформа.
Изтегляне на образ:
Снимка 21 – Изтегляне на файлове от платформата
При изтеглянето на образи (карти), потребителят може да реши относно картата:
- Мащаб на картата- Ниво (териториална единица)- Стойности по легендата- Описание на индикатора - Footer (изречение относно съ-финансирането на проекта)
Образът се изтегля в .PNG формат.
4.5.7 Споделяне на съдържание
Снимка 22 – Функцията за споделяне на съдържание
Съдържанието (линкове и карти) може да бъде лесно споделено чрез копирането на линкове на други уебсайтове.
96
97
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
4.5.8 Анимация във времето
Снимка 23 – Анимация във времето
Възможно е да видите променливите величини с анимация във времето. Анимацията във времето е възможна за всеки един индикатор и период от време – от 2008 г. нататък.
4.5.9 Запитване за пространство – аналитични инструменти
Снимка 24 – Съвременни аналитични инструменти
• При запитване за пространство или очертаване на пространство е възможно да се изготвят графики с елементи на избрания индикатор. Графиките могат да бъдат сортирани по азбучен или цифров ред.
• За показването на дисплей на всички елементи, представени на картата, или за разтоварване на графиката, потребителят трябва да избере икона (…).
• При наличието на повече териториални единици (само в ТАМР), потребителят може да избере производна или базова единица, за да получи нова графика със стойности само за избраната зона.
• Чрез бутон „Избор”/“Select” потребителят може филтрира елементите, като използва точки, кръг или правоъгълник, за изготвянето на нова графика само с необходимите му, или избрани на случаен принцип елементи.
ЧАСТ 5: ИЗГРАЖДАНЕ НА
КАПАЦИТЕТ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА
ПОЛИТИКИ
101
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Terr
itoria
l Att
ract
iven
ess
Mon
itorin
g P
latf
orm
100
5.1 Капацитет за планиране на политики и управление
И двете платформи, разработени по проект ATTRACTIVE DANUBE, имат много голям потенциал за подпомагане базираното на доказателства планиране на ниво Дунавския регион, национално, регионално и местно ниво. За да може обаче предвиденото въздействие да бъде осъществено на местно ниво, ще бъде развит силен процес на изграждане на капацитет, за осигуряване на разбиране, приемственост и поемане на ангажимент за бъдещото използване на платформите.
Изграждането на капацитет представлява едно от централните действия за постигането на целите на проекта, чрез подобрено управление и увеличаване капацитета на участниците за справяне с предизвикателствата на териториалното развитие в Дунавския регион, и особено що се отнася до валоризацията на атрактивността и териториалния капитал.
5.1.1 Изграждане на капацитет за по-добро правене на политики
„Капацитетът е способността на хората, организациите и обществото като цяло да управляват успешно делата си” (ОИСР, 2006). Едно от първите определения на изграждането на капацитет възниква в началото на 90-те години на 20 век, във връзка с Дневен ред 21:
„Конкретно, изграждането на капацитет обхваща човешките, научни, технологични, организационни, институционални и ресурсни възможности на страната. Фундаменталната цел на изграждането на капацитет е увеличаването на способността за оценка и даването на отговор на въпроси от решаващо значение, свързани с политическия избор и начините за реализация на възможностите за развитие, въз основа на разбирането на потенциалните възможности и ограничения
на средата и нуждите на хората в страната.” (UNCED, 1992).
С проект ATTRACTIVE DANUBE, чрез настоящето Ръководство и бъдещите семинари за изграждане на капацитет, имаме за цел да постигнем:
1. Изграждане на капацитет по ефективен и ефикасен начин, градейки върху вече съществуващи структури и информация, и с цел създаване на знания и умения там, където могат да бъдат най-добре използвани или трансферирани.2. Изграждане на капацитет като средство за постигането на определена цел, а не като самоцел: генериране на измеримо въздействие на нивото на страните и регионите по проект ATTRACTIVE DANUBE.3. Многоизмерно изграждане на капацитет: не само увеличаване на капацитета на участниците, но също и на представляваните от тях институции и средата им (включително политически, юридически, регулаторни, икономически и социални поддържащи системи, в които те работят).4. Пряка ангажираност на участниците, като главни герои на задачата и по време на проектните семинари.5. И на последно място, гъвкаво и адаптивно изграждане на капацитет, при отчитане на различните контексти, съществуващи в страните партньори по проект ATTRACTIVE DANUBE.
5.1.2 Посрещане на нужди и попълване на липси
Чрез процеса на активно участие, реализиран по проект ATTRACTIVE DANUBE до днешна дата, сме тествали, анализирали и постигнали разбиране на различните нужди на нашите участници, отнасящи се до базираното на доказателства взимане на решения при планирането и проектирането на политики за териториална атрактивност.
Конкретизирайки контекста на нуждите и пропуските, що се отнася до капитализирането на териториалната атрактивност на нивото на Дунавския регион, и конкретно за страните участнички в проект ATTRACTIVE DANUBE, става очевидно, че е необходимо да бъдат създадени нови модели на базирано на доказателства планиране и сътрудничество, но не като заместващи, а като нови, гъвкави и оперативно допълващи и нормативно съобразени системи на планиране.
Точно тук е значението на проект ATTRACTIVE DANUBE, директно намесвайки се в помощ на пълния цикъл на планиране чрез платформите ТАМР и СО-ТАМР в помощ на участниците, отговорни за неговата реализация чрез изграждането на капацитет на следните ключови етапи:
Фигура 13 – Ключови етапи на процеса на планиране, при които платформите на ATTRACTIVE DANUBE могат да бъдат полезни
102
103
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
5.1.3 Цели и методология за подобряване на капацитета за планиране на политиките в страните партньори по проект ATTRACTIVE DANUBE
Чрез настоящето Ръководство, както и чрез действията за изграждане на капацитет, които ще бъдат реализирани по проекта като набор от 3 семинара във всяка една от 11-те страни, нашата цел е:
1. ИЗГРАЖДАНЕ НА ПОЗНАВАНЕ: Насърчаване разпространението на информация, познаването и разбирането на платформите СО-ТАМР и ТАМР като ключови инструменти, подпомагащи базираното на доказателства планиране в помощ на политики за териториално развитие на ниво Дунавски регион и във всяка една от 11-те страни участнички.
2. ИЗГРАЖДАНЕ НА АНАЛИТИЧЕН КАПАЦИТЕТ: Оказване на помощ на ключовите участници, определени по проекта и преди това участващи в процеса на активно планиране, за работата им с платформите ТАМР и СО-ТАМР, през време на целия процес: при определяне на нуждите, събиране на данни, използване функционалностите на платформите, тълкуване на данните за териториална атрактивност и създаване на ползваеми резултати за планиране на политики.
3. ИЗГРАЖДАНЕ НА КАПАЦИТЕТ ЗА ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ: Насърчаване широкото приемане и залагане на инструментите на проект ATTRACTIVE DANUBE във взимането на решения и всекидневната им употреба от ключовите участници, както и подпомагане разпространението на знанията, създадени на семинарите по изграждане на капацитет, в институциите на представляващите участници, чрез Меморандуми за Разбирателство.
Фигура 14 – Трите стълба на изграждането на капацитет по проект ATTRACTIVE DANUBE
5.2 Платформата TAMP на практика: приложни казуси
5.2.1 Определяне на предизвикателствата и целите
Платформата ТАМР може да бъде полезно ръководство при определяне на целите и задачите за определени региони на дадена страна. Така например нека да предположим, че Министерството на регионалното развитие и транспорта в Румъния знае за големия брой жертви на пътно-транспортни произшествия на няколко от обществените пътища и решава да облекчи проблема, като предложи нови по-безопасни начини за транспорт. Дори и при наличието на някои добре известни опасни маршрути, хората от министерството искат да разполагат с глобална представа по въпроса, за да могат да изготвят ефективен план на действие. За определяне на областта на интервенция, властите могат да намерят в ТАМР няколко полезни карти, попадащи в категорията „Строежи”/”Антропен капитал”. Информацията, например брой жертви на пътно-транспортни произшествия, процент на рехабилитираните пътища, и гъстота на обществената пътна мрежа, са налични на платформата на окръжно ниво. Освен това платформата предлага достъп до няколко времеви серии, представяйки еволюционното развитие на тези индикатори в продължение на 8 години (2008-2016).
Снимка 25 – Платформата TAMP за събирането на данни (пример: Румъния)
5.2.2 Събиране на данни
Платформата TAMP е много полезен инструмент в процеса на събиране на данни по определена тема. Например нека да предположим, че след много голяма инвестиция в алтернативни начини на доставка на енергия, общините в Германия решават да направят проучване на степента на приемане и действителната ефективност на този вид енергийни източници. Властите могат да намерят на платформата ТАМР информация за енергията от възобновяеми източници, използвана от производствените индустрии, както и процента на енергията, генерирана от въозновяеми енергийни източници; информацията е представена по региони. По този начин те могат да видят кои райони са по-склонни да преминат към използването на енергия от възобновяеми източници, и след това да решат дали и къде да увеличат финансирането на генерирането на енергия от възобновяеми енергийни източници.
104
105
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вностСнимка 26 – Платформата TAMP за събирането на данни (пример: Германия)
5.2.3 Комуникации
Платформата ТАМР също така може да има принос що се отнася до публичната комуникация на данни до трети страни. Например в България променливият Екологичен капитал би могъл да бъде полезен за екологичните НПО, като „Грийнпийс” или WWF, които са много активни и жизнеспособни в дигитална среда. Еко-защитните организации могат да докажат публично какво е състоянието на качеството на въздуха, позовавайки се на доклади за концентрацията на озон или емисиите на замърсители във въздуха. Единствено трябва да влязат в платформата и да разтоварят карти и графики, за да могат да ги използват в on-line публикации. НПО често се оплакват от липсата на информация за екологичните индикатори, а платформата ТАМР може да им помогне много в това отношение.
Снимка 27 – Платформата TAMP за комуникация на данни (пример: България)
5.2.4 Мониторинг
На последно място, платформата ТАМР е много полезен инструмент, когато става въпрос за мониторинг по определен въпрос. Например ако сръбската община желае да упражни мониторинг върху степента на защитеност на населените места, властите могат да потърсят индикатори в „променливи величини 2” - опазване на околната среда, климат и енергийни ресурси, дали съществуват данни за наличието в населените места на обществена ВиК система, и какъв е броят на сградите, които имат енергиен паспорт. Така общината може да направи сравнение между различните райони и да се намеси там, където положението е критично.
Снимка 28 – Платформата TAMP за целите на мониторинга (пример - Сърбия)
106
107
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
5.3 Научени уроци
От гледна точка на процеса, предполагащ активно участие, на националните семинари присъстваха много и различни участници, всички от които със своята мотивация, двигатели, нужди и достъп до данни. Представителството не беше хомогенно обаче – някои участващи институции бяха по-активни от други, а хетерогенността на интересите на 11-те страни откроиха многото различия в местните условия и произтичащата от това нужда от определяне в рамките на контекста и адаптация – за намиране подкрепа за проект ATTRACTIVE DANUBE в местните корени и позициониране на платформите в национален контекст.
Фигура 15 – Интерес на участниците в семинарите по националности (партньорски въпросник)
Може би най-очевидната разлика е широкото разпространение на национални нива на участие в семинарите. Националното ниво е ключов фактор в проекта, а насърчаването на участието е от съществено значение за осигуряване устойчивостта на платформите ТАМР и СО-ТАМР в дългосрочен план.
От друга страна, най-ангажираните институции в активния процес бяха доставчиците на данни, изследователските центрове и академичните среди. Това позволява създаването в бъдеще на партньорства или формализиране на Меморандума за Разбирателство.
Фигура 16 – Ангажираност на изследователските центрове и университети (партньорски въпросник)
Както винаги, в процеса бяха отличени „шампиони” – представители, които активно разширяват групата на участниците и на които може да се разчита в бъдеще за насърчаване на проекта, и които са предимно или местни администрации, или представители на академичните среди / научно-изследователски работници или бизнесмени. На практика един активен подход, особено с амбициозни цели на политическо ниво, предполага дълъг и итерактивен процес на изпълнение. Проектът ATTRACTIVE DANUBE иматрудната задача да зададе началото на този процес, придавайки му ускорението, необходимо за продължението му в бъдеще. Някои от партньорите, особено тези, които изказаха предпочитание за възприемането на регионален подход при организацията на семинарите, почувстваха нуждата от продължаване на процеса със същите участници, с цел засилване на сътрудничеството и участието.
Освен това платформите СО-ТАМР и ТАМР са инструменти за подпомагане взимането на решения, и като такива може да изглеждат сложни и технически; разбирането на функциите им от участниците на институционално ниво може да бъде възложено на техническите отдели. Ключовите участници обаче, чието разбиране на темата за планиране на териториалната атрактивност е много необходимо, са хора, отговорни за взимането на решения – хората, имащи властта и амбицията да валоризират териториалните капитали на Дунавския регион, на всички административни нива. Следователно от изключително голямо значение е взимащите решения да бъдат запознати и станат съпричастни с местните процеси, протичащи във всяка една държава, което от своя страна често предполага допълнителни усилия за достигане на дискусията до тях, а не обратното.
Съществуват много различия, както и несъответствия, дори в Дунавския регион. Въпреки това има много общи приоритети, когато става дума за развитието и мониторинга на териториалната атрактивност. През първата половина от проекта, в националните процеси във всяка една страна бяха откроени няколко важни въпроси като общи за страните:
1. Валоризация на туризма и наследството (както културно, така и природно наследство); 2. Образование, умения и сътрудничество за местен икономически растеж; 3. Качество на околната среда.
Чрез местните активни процеси тези три компонента бяха определени като общи, споделени приоритети за увеличаване на местната атрактивност. Те може да се считат за стартови точки за създаването на политика в това отношение.
И на последно място, концепцията за териториална атрактивност е много комплексна, специфична за мястото, подлежаща на различно тълкуване и развиваща се с времето. Натрупаният до момента опит по проекта е показал, че един пилотен набор от индикатори, достатъчно малък, за да бъде лесно управляем, може би не би бил достатъчен за участниците - много от участниците в националните семинари като общо почувстваха, че имат нужда от повече индикатори и набори от данни, дори и от възможността да товарят свои собствени данни на платформите. Това ни насочва към възможността за прехвърляне в бъдеще на собствеността на платформата ТАМР върху участниците с реални, конкретни нужди на различни териториални нива, но също и към факта, че ATTRACTIVE DANUBE е наистина първа стъпка към това, което би следвало да бъде дълъг заложен процес на методологията за базирано на доказателства планиране, което и предложихме.
По скалата от 1 до 5 доколко ангажирани и заинтересовани са НАЦИОНАЛНИТЕ участници от семинарите, проведени в рамките на работен ПРОЕКТ 3?
Доколко ангажирани и заинтересовани са оставчиците на данни /институциите/, изследователските центрове и университетите?
108
109
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Фигура 17 - Цикъл на интегрираното планиране. Източник: Авторите
5.4 Политически препоръки
Настоящата Глава представя поредица от препоръки за разработването, реализирането и мониторинга на устойчиви и реалистични политики за териториална атрактивност в Дунавския регион, въз основа на натрупания до момента опит по проект ATTRACTIVE DANUBE.
Приоритет на целите за развитие на териториалната атрактивност
Определянето на нуждите и пропуските в развитието на територията не е лесна задача, както и изготвянето на списък с отговори и действия, но още по-трудно е да се определят приоритетите по този списък, с цел постигането на ефективност на публичните (и частните) инвестиции при ограниченото наличие на ресурси. Изборът и развитието на потенциалните възможности, които имат най-висока възвръщаемост, с други думи – насочването на усилията към най-належащите и съществени въпроси в дадена зона, и едновременно с това избягването на опасността да бъдат реализирани първо „възможности, чието финансиране е лесно”, е едно от най-важните предизвикателства. Проектът ATTRACTIVE DANUBE може да спомогне, чрез националните платформи, за насочване в правилната посока.
Интегрирано планиране
Проблемите и потенциалните възможности на териториалната атрактивност са често комплексни, надхвърлящи отделните теми, отдели, изборни цикли; те не признават административни граници. Но те могат да бъдат ефективно решени само при наличието на ефективен подход по отношение на целия цикъл на планиране:
Платформата ТАМР е проектирана предвид и би следвало да се използва в пълния й потенциал: способността й да предлага териториален контекст (за дадена община, околния регион, за дадена страна, цялата Дунавска зона), последователен, обвързан във времето набор от индикатори, които са многосекторни и ще покриват 14-годишен период, и които са създадени съвместно от много участници в процеса на изграждането на капацитет, чието развитие ще продължи в бъдеще.
Да мислим глобално…. И да действаме на местно ниво.
Дефинирайте репери за изпълнение и силни страни в дадения контекст, с цел определяне на стратегическата позиция на територията във все по-конкурентния пейзаж на градовете и регионите. Намерете и капитализирайте активите (териториалните капитали), които имат най-голям потенциал на местно ниво, и които са уникални в контекста на Дунавския регион, които представляват ключовете за успех в развитието на местната атрактивност. Да се работи на местно ниво означава да се развива местният ендогенен капацитет за развитие, определен от контекста, но наистина специфичен за даден регион.
Създаване на местни знания и ценности
Ползването на външен експертен опит има преимущества, но изграждането на капацитет за използването на базирани на доказателства подходи за развитието на териториалната атрактивност представлява пословичното „научаване как да се лови риба, което осигурява храна до края на живота”. Фокусирането преди всичко върху развитието на капацитети е ключов въпрос за осигуряването на успеха на всеки план и политика. Без това дори и най-добрата външна стратегия не може да бъде приложена успешно. Настоящето Ръководство и семинарите за изграждане на капацитет по проект ATTRACTIVE DANUBE допринасят за тази цел, но процесът трябва да бъде продължен - от непосредствените участници в проекта, до по-широките концентрични групи действащи лица, участващи в политиките за увеличаване на териториалната атрактивност.
Повишаване на познаването и взаимодействие
Градовете и регионите сега се състезават повече от всякога по темата на атрактивността: в привличането и задържането на жители, туристи и инвеститори/бизнеси. Познаването на капиталите и преимуществата е от решаващо значение за тази цел, а проект ATTRACTIVEDANUBE може да спомогне за предаване на посланието по визуален, интерактивен и лесноразбираем начин.
Където р. Дунав се влива в Черно море, NASA Goddard Space Flight Center, 2013
,,
ЧАСТ 6:ПЕРСПЕКТИВИ И
УСТОЙЧИВОСТ
112
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост 6. Заключения, резултати и устойчивост
Проект ATTRACTIVE DANUBE ще приключи през м. юни 2019 г., но работата на партньорите по събирането и актуализирането на базите данни по индикаторите ще продължи до 2022 г., тогава платформите ТАМР и СО-ТАМР ще бъдат актуализирани с данни от 2021 г. Платформите ще покрият общо 14- годишен период на събиране на данни, предлагайки солидна база за базирано на доказателства планиране в Дунавския регион.
Но преди това, още по време на реализацията на проекта, са предвидени няколко ключови дейности за осигуряване устойчивостта на извършената работа:
1. Три национални семинара, посветени на изграждането на капацитет, чиято цел ще бъде трансферът на знанията, получени от участниците по проекта във всяка една от 11-те страни. Семинарите ще бъдат организирани през втората половина на 2018 г. и първата половина на 2019 г. Семинарите по изграждането на капацитет ще предлагат приложно, практическо обучение във връзка с ТАМР и СО-ТАМР, с цел подпомагане приемането и използването на платформите за целите на правенето на политики за териториалната атрактивност. 2. Към края на проекта, през първата половина на 2019 г., имаме за цел подписването на Национални Меморандуми за всяка страна по проект ATTRACTIVE DANUBE, като ключови документи за сътрудничество между партньорите по проекта и техните национални участници, за очертаването на споразумение за по-нататъшно сътрудничество за устойчивостта на платформите. 3. Ще бъдат организирани три международни семинара, в обхват насърчаване интегрирането на политиките на нивото на Дунавския регион по въпроса за териториалната атрактивност. Ще бъде разработен Транснационален Меморандум за Сътрудничество, който ще бъде подписан от заинтересованите страни.
Всички посочени по-горе дейности имат за цел създаването на пътна карта за бъдещото използване на знанията, опита, информацията и инструментите на ATTRACTIVE DANUBE. Участието в тези събития и действия ще бъде безплатно за всички заинтересовани страни, ангажирани с правенето на политики, градоустройственото планиране и регенерация, капитализацията и мониторинга на териториалната атрактивност.
Въпросът за устойчивостта на платформите ТАМР и СО-ТАМР по проект ATTRACTIVE DANUBEе този за полезността им. Проектната методология залага на съвместното проектиране, което гарантира, че изискванията (т.е. съответните индикатори) се предлагат директно от целевите ползватели на платформите. Но ние знаем, че приоритетите и изискванията могат да се променят с времето, а също и че ATTRACTIVE DANUBE е първата пилотна крачка в един обширен процес на развитие на инфраструктурата на знанията за базирано на доказателства планиране в региона. Ето защо Меморандумите за Разбирателство ще представляват инструмент за споделяне на собственост и отговорност при развитието на платформите ТАМР и по-нататъшното им базиране на постоянно увеличаващи се данни и нужната информация. В заключение, капацитетът и сътрудничеството не се постигат за един ден. Ясно е, че е необходим по-широк процес на залагане в местните корени на подхода на базирано на доказателства планиране и националните платформи. От всяка страна зависи да поеме собствеността и продължи този процес.
БИБЛИОГРАФИЯ
114
115
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Библиография
Amdam, R. (2002): Sectoral Versus Territorial Regional Planning. European Planning Studies, 10, pp. 99-111.
Annoni, P. – Dijkstra, L. (2013): European Regional Competitiveness Index. Reference Report by the Joint Research Centre of the European Commission. European Commission, Luxembourg.
Atkinson, R. D. (2013): Competitiveness, Innovation and Productivity: Clearing Up the Confusion. The Information Technology and Innovation Foundation, Washington, DC.
Bagnasco A. (1977): Tre Italie. La problematica territoriale dello sviluppo italiano. Il Mulino, Bologna.
Barboric, B. – Zivkovic, L. – Esposito, G. (2013): Attract-SEE – Assessing Territorial Attractiveness in South East Europe. Establishing a Common Territorial Monitoring. ResearchGate Publications.
Batey, P. – Friedrich, P. (2000): Aspects of Regional Competition. In Batey, P. – Friedrich, P. (edited): Regional Competition. Springer, Berlin, pp. 3-33.
Becattini G. (1979), “Dal ‘settore’ industriale al ‘distretto’ industriale. Alcune considerazioni sull’unità di indagine dell’economia industriale”, Rivista di economia e politica industriale, Vol. 2, pp. 7-21.
Belcáková, I. (2004): Strategic Environmental Assessment and spatial planning in Slovakia: Current practices and lessons for practical application of the European Commission SEA Directive http://archive.rec.org/REC/Programs/EnvironmentalAssessment/pdf/seminar2004/Ingrid%20Belchakova_bp.pdf
Berg, L. van den – Braun, E. (1999): Urban Competitiveness, Marketing and the Need for Organizing Capacity. Urban Studies, 36, 5/6, pp. 987-999.
Blind P. K., (2006), “Building Trust in Government in the Twenty-First Century: Review of Literature and Emerging Issues”. Paper presented at the 7th Global Forum on Reinventing Government, Building Trust in Government, June 2007, Vienna.
Camagni R. (ed.) (1991), Innovation Networks: Spatial Perspectives, Belhaven-Pinter;
Camagni, R. (2002): On the Concept of Territorial Competitiveness: Sound or Misleading? Urban Studies, 13, pp. 2395-2411.
Camagni R. – Travisi C. (2006), L’insostenibilità dello sprawl urbano: un’analisi dell’impatto della mobilità in Italia, Franco Angeli;
Camagni R. (2009): Per un concetto di capitale territoriale, in Borri D., Ferlaino F., (eds), “Crescita e sviluppo regionale: strumenti, sistemi, azioni”, Franco Angeli;
Capgemini (2011): Digital Transformation Review. The Challenges of the Digital Revolution. Capgemini Consulting.
Cepeda-Carrion, G. – Cegarra-Navarro, J. G. – Jimenez-Jimenez, D. (2012): The Effect of Absorptive Capacity on Innovativeness: Context and Information Systems Capability as Catalysts. British Journal of Management, 23, pp. 110-129.
Claridge, T. (2004), Social Capital and Natural Resource Management: An important role for social capital? Unpublished Thesis, University of Queensland, Brisbane, Australia.
Cohen, W. M. – Levinthal, D. A. (1990): Absorptive Capacity: A New Perspective on Learning and Innovation. Administrative Science Quarterly, 35, pp. 128-152.
Connell, R. B. (2010): The Attractiveness-Competitiveness Matrix: A Methodology Used to Assist Policy Makers Select Priorities for Industrial Development Initiatives. International Journal of Business Management, 5, pp. 3-13.
Chesire, P. C. (2003): Territorial Competition: Lessons for (Innovation) Policy. In Bröcker, J. – Dohse, D. – Soltwedel, R. (szerk.): Innovation Clusters and Interregional Competition. Springer, Berlin, pp. 331-346.
CRS (2007): Smart Cities. Ranking of European Medium-Sized Cities. Centre of Regional Science, Vienna University of Technology, Vienna.
Dahlman, C. (2007). Technology, globalization and international competitiveness: Challenges for developing Countries. Department of Economic and Social Affairs of United Nations. New York, NY.
Di Tella R., MacCulloch R. J., Oswald A. J., (2003), “The Macroeconomics of Happiness”, Review of Economics and Statistics, Vol. 85, No. 4, pp. 809–827, MIT Press.
Dicken, P. (2003): Global Shift. Reshaping the Global Economic Map in the 21st Century.SAGE Publications, London.
Dijk, A. van (2015): Smart Cities. How Rapid Advances in Technology Are Reshaping Our Economy and Society. Deloitte Netherlands.
Dobos, K. – Kulcsár, S. – Nagy, P. – Sik, A. – Szemerey, S. – Vasváriné. M. É. (2015): Smart City tudásplatform. Metodikai Javaslat. Lechner Nonprofit Kft., Budapest.
Dujin, A. – Geissler, C. – Horstkötter, D. (2014) (eds.): Industry 4.0. The New Industrial Revolution. How Europe Will Succeed. Roland Berger Strategy Consultants, Munich.
EC (1999): Sixth Periodic Report on the Social and Economic Situation and Development of Regions in the European Union. European Commission, Luxembourg.
EC (2017): Reflection Paper on Harnessing Globalization. European Commission, Brussels.
Ezmale, S. (2012): Strategies for Enhancing Attractiveness of the Cities in Latgale Region. European Integration Studies, 6, pp. 121-127. Gavrilova, M. A. – Shepelev, V. M. – Kosyakova, I. V. – Belikova, L. F. – Chistik, O. F. (2016): Assessment of Entrepreneurial Territorial Attractiveness by The Ranking Method. International Journal of Environmental & Science Education, 11, pp. 6866-6875.
French, R. (2011): “Political capital”. Representation. 47 (2): 215–230. doi:10.1080/00344893.2011.581086
Fukuyama F., (1995), “Social Capital and the Global Economy: A Redrawn Map of the World”, Foreign Affairs, Volume 75, No. 4, September/October.
Gavrilova, M. A. – Shepelev, V. M. – Kosyakova, I. V. – Belikova, L. F. – Chistik, O. F. (2016): Assessment of Entrepreneurial Territorial Attractiveness by The Ranking Method. International Journal of Environmental and Science Education, 11, pp. 6866-6875.
Gambetta, D. (2000) “Can We Trust Trust?”, in Gambetta, D., (ed.), Trust: Making and Breaking Cooperative Relations, Basil Blackwell, University of Oxford.
Götz, M. (2015): Cluster, Competitiveness, Attractiveness, Innovativeness – How Do They Fit Together? Poznan University
116
117
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
College of Business and Foreign Languages, Poznan.
Granovetter M., (2005), “The Impact of Social Structure on Economic Outcomes”, Journal of Economic Perspectives, Vol. 19, No. 1, pp 33–50, Winter, American Economic Association.
Haeckel, S. H. (2013): Adaptive Enterprise: Creating and Leading Sense-and-Respond Organizations. Harvard Business Press, Boston.
Hage, J. T. (1999). Organizational Innovation and Organizational Change. Annual Review of Sociology, 25, pp. 597-622.
Hamri, H. M. – Zerouali Ouarti, O. – Sadiqui, A. (2014):Territory Attractiveness: Case of Souss-Massa-Draa Region. International Journal of Research in Management & Business Studies, 1, pp. 27-31.
Hardin R., (2004), Trust and Trustworthiness, Russell Sage Foundation, London.
Helliwell J.F. (ed.), (2001), The Contribution of Human and Social Capital to Sustained Economic Growth and Well-Being, OECD and Human Resources Development Canada.
Helliwell, J. F., Huang H., (2008), “Well-Being and Trust in the Workplace.” NBER Working Papers No. 145989, NBER, Cambridge, MA.
Huggins, R. (2003): Creating a UK Competitiveness Index: Regional and Local Benchmarking. Regional Studies, 1, pp. 89-96.
Huggins, R. – Izushi, H. – Prokop, D. – Thompson, P. (2014): The Global Competitiveness of Regions. Routledge, London.
Hwang, J. S. (2016): The Fourth Industrial Revolution (Industry 4.0): Intelligent Manufacturing. Researchgate Publications.
IC (2010): What Strategies for Sustainable Employment and Urban DevelopmentPlanning? Ineum Consulting, Paris.
IMD (2017): IMD World Digital Competitiveness Ranking 2017. International Institute for Management Development World Competitiveness Center, Lausanne.
Kagerman, H. – Wahlster, W. – Helbig J. (2013): Securing the future of German Manufacturing Industry. Recommendations for Implementing the Strategic Initiative Industrie 4.0. Final Report of the Industrie 4.0 Working Group. Frankfurt am Main, Germany.
Keating, M. (2001): Rethinking the Region: Culture, Institutions and Economic Development in Catalonia and Galicia. European and Regional Studies, 8, pp. 217-314.
Kovács, O. (2017a): Az ipar 4.0 komplexitása – I. Közgazdasági Szemle, 56, p. 823-851.
Kovács, O. (2017b): Az ipar 4.0 komplexitása – II. Közgazdasági Szemle, 56, p. 970-987.
Krugman, P. (1994): Competitiveness: A Dangerous Obsession. Foreign Affairs, 2, pp. 28-44.
Krugman, P. (1998): Pop Internationalism. MIT Press, Cambridge, MA.
Lengyel I. (2010): Regionális gazdaságfejlesztés. Versenyképesség, klaszterek és alulról szerveződő stratégiák. Akadémiai Kiadó, Budapest.
PART 7 : POLICY
RECOMMENDA-TIONS
Lengyel I. – Fenyővári Zs. – Nagy B. (2012): A közelség szerepének újraértelmezése az innovatív üzleti kapcsolatokban. Vezetéstudomány, 3, pp. 19-29.
Lengyel I. – Rechnitzer J. (2004): Regionális gazdaságtan. Dialóg Campus, Budapest-Pécs.
Lengyel I – Rechnitzer J. (2013): Drivers of Competitiveness in the Central European Countries. Transition Studies Review, 20, pp. 421-435.
Lengyel, I. (2000): Porter-rombusz: a regionális gazdaságfejlesztési stratégiák alapmodellje. Tér és Társadalom, 14, pp. 39-86.
Loucks, J. – Macaulay, J. – Noronha, A. –Wade, M. (2016): Digital Vortex: How Today’s Market Leaders Can Beat Disruptive Competitors at Their Own Game. DBT Center Press, Lausanne.
Lopez, E. (2002). “The legislator as political entrepreneur: Investment in political capital”. The Review of Austrian Economics. 15 (2): 211–228.
Lukovics M. (2008): Térségek versenyképességének mérése. JATEPress, Szeged.
Lukovics, M. (2004): A regionális identitás szerepe a regionális gazdaságfejlesztésben. In Czagány, L. – Garai, L. (eds.) A szociális identitás, az információ és a piac. SZTE Gazdaságtudományi Kar Közleményei. JATEPress, Szeged, pp. 214-228.
Malecki, E. J. (2002): Hard and Soft Networks for Urban Competitiveness. Urban Studies, 5-6, pp. 929-945.
Manyika, J. – Lund, S. – Bughin, J. – Woetzel, J. – Stamenov, K, – Dhruv D. (2016): Digital Globalization: The New Era of Global Flows. McKinsey Global Institute, New York.
Markusen, A. (1996): Sticky Places in Slippery Spaces: A Typology of Industrial Districts. Economic Geography, 72, pp. 293-313.
Marshall, A. (1890): Principles of Economics. London: Macmillan and Co. 8th ed. 1920, republished by the Liberty Fund, Inc., pp. 159-163.
Martin, R. (2003): A Study on the Factors of Regional Competitiveness. A Draft Final Report for the European Commission Directorate-General for Regional Policy. Cambridge Econometrics, Cambridge.
Mathiassen, L. – Pries-Heje, J. (2006): Business Agility and Diffusion of Information Technology. European Journal of Information Systems, 15, pp. 116.-119.
OECD. 2017. Making Globalization Work: Better Lives for All. OECD Publishing, Paris.
OECD – Organisation for Economic Cooperation and Development (2006): The challenge of capacity development — Working towards good practice, Paris
Paasi, A. (2000): Re-Constructing Regions and Regional Identity. http://gpm.ruhosting.nl/avh/Paasi1.pdf
Paasi, A. (2003): Region and Place: Regional Identity in Question. Progress in Human Geography, 4, pp. 475-485.
PAP/RAC (2007): National Report on Current Policy, Procedures, Legal Basis and Practice of Marine Spatial Planning in Croatia, https://www.pap-thecoastcentre.org/pdfs/Croatia%20WEB.pdf
118
119
Пла
тфор
ма
за м
они
тор
ин
г н
а те
ри
тор
иал
нат
а ат
рак
тивн
ост
Платф
орм
а за мон
итор
ин
г на тер
итор
иалн
ата атракти
вност
Pfohl, H. C. – Yahsi, B. – Kurnaz, T. (2015): The Impact of Industry 4.0 on the Supply Chain. In Kersten, W. – Blecker, T. – Ringle, C. M. (szerk.): Innovations and Strategies for Logistics and Supply Chains. Technologies, Business Models and Risk Management. Proceedings of the Hamburg International Conference of Logistics (HICL).
Piccinini, E. – Flores, C. K. – Vieira, D. – Kolbe, L. M. (2016): The Future of Personal Urban Mobility – Towards Digital Transformation. Presented at Multikonferenz Wirtschaftsinformatik (MKWI) 2016. Technische Universität Ilmenau, Ilmenau.
Polenske, K. R. (2004): Competition, Collaboration and Cooperation: An Uneasy Triangle in Networks of Firms and Regions. Regional Studies, 9, pp. 1029-1043.
Popovici, O. C. (2017): International Competitiveness versus Location Attractiveness for FDI. A Theoretical Approach.Annals of the „Constantin Brâncuşi” University of Târgu Jiu, Economy Series, 1, pp. 199-205.
Porter, M. E. (1996): Competitive Advantage, Agglomeration Economies and Regional Policy. International Regional Science Review, 1-2, pp. 85-94.
Porter, M. (1990): Competitive Advantage of Nations. Comp. Int. Rev., 1: 14-14. doi:10.1002/cir.3880010112
Porter, M. E. (2008): On Competition. Updated and Expanded Edition. Harvard Business School Press, Cambridge, MA.
Putnam, Robert D. (1995): Bowling alone: America’s declining social capital. Journal of Democracy 6: 65-78.
Raagmaa, G. (2002): Regional Identity in Regional Development and Planning. European Planning Studies, 1, pp. 55-76.
RB (2017): Smart city, Smart Strategy. Cities Around the World Are Embracing the Digital Revolution. But How Well Are They Really Doing? Roland Berger, Munich.
Republic of Croatia, Ministry of Environmental Protection, Physical Planning and Construction (2006): Physical Planning System https://www.slideshare.net/edcallum/physical-planning-system-croatia
RSAES (2016): Keys to Greater Attractiveness and Competitiveness.Royal Swedish Academy of Engineering Sciences. Stockholm, Sweden.
Serageldin I., Dasgupta P., (2001), Social Capital: A Multifaceted Perspective, The World Bank, Washington.
Servillo, L. – Atkinson, R. – Russo, A. (2012): Territorial attractiveness in EU urban and spatial policy: https://goo.gl/s5vZoK
Schmidt, R. – Möhring, M. – Härting, R. C. – Reichstein, C. – Neumaier, P. – Jozinovic, P. (2015): Industry 4.0 - Potentials for Creating Smart Products: Empirical Research Results. In Abramowicz, W. (ed.): Business Information Systems. 18th International Conference, BIS 2015, pp. 16-27. o. Poznan.
Schuh, G. – Anderl, R. – Gausemeier J. – ten Hompel, M. – Wahlster, W. (2017): Industrie 4.0 Maturity Index. Managing the Digital Transformation of Companies. Acatech Study. Munich.
Schwab, K. (2017): The Fourth Industrial Revolution. The Crown Publishing Group, New York.
Sen, R. – Eggers, D. W. – Kelkar, M. (2018): Building a Smart City. Deloitte Center for Government Insights. Deloitte Publication.
Serrano, A. (2003). City Competitiveness and Attractiveness: A New Approach to Evaluate Economic Development in
Mexican Cities. University of Glasgow, Glasgow.
Siebert, H. (2000): The Paradigm of Locational Competition. Discussion Paper 367. University of Kiel, Kiel.
Smit, J. – Kreutzer, S. – Moeller, C. – Carlberg, M. (2016): Industry 4.0. Study for the ITRE Committee. European Parliament Directorate General for Internal Policies, Brussels.
Spano, A. (2005): Performance Evaluation as a Tool for Improving Attractiveness and Competitiveness of the Public Sector as an Employer. University of Cagliari, Cagliari.
Storper, M. (1997): The Regional World. The Guilford Press, New York.
Storper, M. (1995), The Resurgence of Regional Economies, Ten Years Later: The Region as a Nexus of Untraded Interdependencies, European Urban and Regional Studies.Vol 2, Issue 3, pp. 191 – 221
Treccani, Territorio, www.treccani.it/enciclopedia/territorio/
UNCED (1992), Capacity Building - Agenda 21’s definition, Chapter 37
Van Houtum, H. – Lagendijk, A. (2001): Contextualising Regional Identity and Imagination in the Construction of Polycentric Urban Regions: The Cases of the Ruhr Area and the Basque Country. Urban Studies, 4, pp. 747-767.
WEF (2016a): Digital Transformation of Industries: Digital Consumption. World Economic Forum, Geneva.
WEF (2016b): The Global Competitiveness Report 2016-2017. Insight Report. World Economic Forum. Geneva, Switzerland.
Williamson O.E., (1993), “Calculativeness Trust, and Economic Organization”, Journal of Law and Economics, Vol. 36, N. 1, pp. 453-86, April, University of Chicago Press.
Winiwarter, V. – Haidvogl, G. (2015): Danube: Future, White Paper on Integrated Sustainable Development of the Danube River Basin, https://www.danubefuture.eu/sites/default/files/DanubeFuture_WhitePaper.pdf
Yoon, D. (2017): What We Need to Prepare for the Fourth Industrial Revolution. Healthcare Informatics Research, 23, p. 75-76.
Zahra, S. A. – George, G. (2002). Absorptive Capacity: A Review, Reconceptualization, and Extension. Academy of Management Review, 27, pp. 185-203.
Zivkovic, L. – Barboric, B. (2017): “ATTRACTIVE DANUBE” – Improving Capacities for Enhancing Territorial Attractiveness of the Danube Region. ResearchGate Publications.
Zivkovic, L. - Marani, S. – Berk, S. – Dezman Kete, V. – Trapani, F. –Esposito, G. – Speh, N. – Milic, D. – Zivanovic, T. – Barboric, B. (2015) Towards a Monitoring InformationSystem for Territorial Attractiveness Policy Management in South East Europe. Geodetski vestnik, 59, pp. 752-766.