ПРОГРАМАbfsa.bg/userfiles/files/zj/dpp19-21/3_6_prilojenie_6...случая в...

Приложение № 6

ПРОГРАМА

ЗА

ПРОФИЛАКТИКА, НАДЗОР, КОНТРОЛ И ЛИКВИДИРАНЕ НА БОЛЕСТТА

БЯС

В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2019 - 2021 г.

1. Идентификация на програмата

Държава членка: Рeпублика България

Болест(и) (1): Бяс

Години на прилагане: 01.01.2019 – 31.12.2021 г.

Референция на настоящия документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност (в

Р България) и Наредба за здравните изисквания към говеда и свине при тяхното

движение и транспортиране между Р България и държавите членки на ЕС и за

определяне на здравния статус на територии и стада на техния произход и

допълнителни гаранции, с които трябва да се съобразяват (транспонирана версия на

Директива 64/432/EК и Директива 97/12 на ЕС.

Контакти (име, телефон, факс, и-мейл):

Отдел „Здравеопазване на животните“,

бул. „Пенчо Славейков“ 15А

1606 София, България

тел. ++359 2 915 98 42

E-mail: [email protected]

mailto:[email protected]

2

2. Исторически данни за епидемиологичното развитие на болестта (2):

На територията на страната болестта бяс е била разпространена главно в Северна

България. Общият брой на потвърдените случаи в България от началото на 1994 г. до

края на август 2014 г. е 392, от които 332 (85%) са в Северна България и 60 (15%)

случаи са в Южна България.

Дивите хищници са резервоар на болестта бяс у нас, като това са главно лисици и в по-

малка степен чакали.

Повече положителни за бяс случаи се регистрират през пролетта и по-малко през

есенно-зимния сезон, а идентифицираните случаи през лятото са най-малко. Това се

дължи на екологичните и биологичните особености на популацията на лисиците в

страната. Пролетният пик на заболяването е свързан с репродуктивния период на

лисиците, докато есенно-зимната нарастваща тенденция е във връзка с търсенето и

намирането на ареал от младите лисици.

Причината за определено преобладаващото разпространение на бяс в Северна България

може да се обясни с географските особености на страната. Северна България е отделена

от южните части на страната чрез естествена географска бариера - Стара планина,

която се явява естествена преграда за разпространението на бяс от север на юг.

Източните райони на страната също граничат с естествена географска бариера - Черно

море. На север България граничи с Румъния, като границата е посредством река Дунав

и сухопътна граница с дължина 130 км, през която може да преминават животни. На

запад България граничи с Република Сърбия и Република Македония, като граничните

зони са предимно с планински релеф, но има и някои области с равнинен релеф (в

Северозападна България).

Досега на територията на страната няма административна област в Северна България,

където да не е имало потвърден случай на бяс. До 2009 г. (оралната ваксинация на

лисиците срещу бяс започва през 2009 г. в България) случаи на бяс са констатирани в

средно 6-7 от общо 14 административни области на Северна България. От всички 392

болни от бяс животни в рамките на горепосочения времеви период (1994-август 2014),

73 са домашни животни (крави, овце, кози и коне), 83 са котки и кучета и 238 са лисици

и чакали. Този висок процент на заболяемост сред горепосочените домашни видове

животни се дължи на спецификата на отглеждането им, тъй като те прекарват

значително време на паша или на открито, където вероятността от контакти с диви

животни, е много по-висока.

Видът и броят на дивите хищници в Северна България са представени в таблица 4 (в

прикаченото приложение).

След 1997 г. първите случаи на бяс в Южна България са регистрирани през 2007 г. От

20 август 2007 г. насам е имало 5 случая на бяс, открити в района на град София и 11

случая в региона на София-област. След 2007 г. болестта се разпространява на юг от

Стара планина – в областите София-град, София-област, Перник, Кюстендил, а през

2009 г. и в област Бургас. За периода 2010-2014 г. са регистрирани само 10 случая на

бяс - в областите Враца, Велико Търново, Шумен, Русе, Благоевград и Кюстендил –

като в тях не е имало потвърдени случаи през 2013 г.; и 2 положителни случая през

пролетта на 2014 година.

3. Описание на представената програма (3):

Целта на програмата е да осигури ликвидиране на болестта бяс на територията

на Република България чрез орална ваксинация на лисици в 50-км ваксинална зона по

северната, западната и южната сухопътна граница на страната и в 20-км васкинална

зона по поречието на река Дунав. Ваксинацията трябва да се извърши два пъти

годишно през пролетта и есента (март-май и септември-ноември), чрез въздушно и

ръчно разпределение на ваксинални примамки.

3

Общата площ на горепосочената територия, където ще бъде проведена

ваксинацията е 57 019, 473 кв. км и включва територии, намиращи се в рамките на 22

(административни области), както следва:

Обл. Перник - 2400 кв. км

Обл. Кюстендил - 3084 кв. км

Обл.Смолян - 3200 кв. км

Обл. Кърджали - 3209 кв. км

Обл. Хасково - 5470 кв. км

Обл. Добрич - 4720 кв. км

Обл. Силистра - 2850 кв. км

Обл. Видин - 3030 кв. км

Обл. Монтана - 3636 кв. км

Обл. Благоевград - 4260 кв. км

Обл. Пазарджик - 1475 кв. км

Обл. Ямбол - 2205 кв. км

Обл. Бургас - 3880 кв. км

Обл. Пловдив - 1200 кв. км

Обл. Стара Загора - 515 кв. км

Обл. София - област - 2265 кв. км

Обл. Шумен - 340 кв. км

Обл. Разград - 1720 кв. км

Обл. Русе - 1850 кв. км

Обл. Велико Търново - 940 кв. км

Обл. Плевен - 2370 кв. км

Обл. Враца - 2400 кв. км

Териториите, обхванати от орална ваксинация и посочени по-горе, са

представени на Карта 1 – Територии, обхванати от орална ваксинация срещу болестта

бяс. Същите се покриват от въздушно/ръчно разпространение на ваксинални примамки

двукратно годишно – през пролетта и есента.

Процедура за прилагане на орална ваксина

Ваксиналните примамки ще се разпространяват чрез:

- Въздушно разпространение на примамките

- Ръчно разпространение на примамките в забранени за полети зони – в предградията на

гр. София и около АЕЦ Козлодуй.

Ваксината трябва да бъде предоставена най-малко 30 дни преди началото на

кампанията, като от всяка партида се изпращат проби (по 10 ваксинални примамки от

партида) за изследване в референтна лаборатория на ЕС за бяс в Нанси, Франция или

друга акредитирана лаборатория в рамките на ЕС. За този период партидите трябва да

бъдат съхранявани в хладилни камери при температура от -20 ° C.

Лабораторен контрол след ваксинация

Лабораторния контрол на оралната ваксинация се извършва в Националния

диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ)

в София. Методите, които се използват за упражняване на този контрол са както

следва:

1. IFT-тест - пряк имунно-флуоресцентен тест за откриване наличието на вируса на

беса;

2. ELISA – имунно-ензимен тест за доказване на наличието на антитела след

ваксинация;

3. Тест за определяне на биомаркер тетрациклин;

4

4. Вирус изолация

След 9 години на изпълнение на Програмата на територията на България (от началото

на програмата през 2009 г.) и постигането на значителен спад на броя на случаите на

бяс на територията на страната (от 59 случая през 2009 г. в началото на програмата за

единични случаи на година за последните няколко години, без открити положителни

случаи през 2013 г. и два положителни през 2014 г. в област Благоевград).

Размерът на територията, обхваната от орална ваксинация ще бъде 57 019 кв.км.

Ваксинацията ще се извършва по външните граничните зони на 22 административни

области по северната, западната и южната граница на Р България.

4. Мерки за представената програма

4.1. Обобщение на мерките по програмата

Продължителност на програмата: Най-малко две години след последния регистриран

случай на бяс. Програмата ще бъде ревизирана в зависимост от епидемиологичната

обстановка в страната.

Година: 2019, 2020 и 2021 г.

□ Ерадикация - Да

□ Вземане на проби - Да

□ Тестване - Да

□ Убиване на положителни животни - Да

□ Ваксиниране - Да

□ Мониторинг или надзор - Да

□ Спешна ваксинация на всички възприемчиви животни в районите, където са

констатирани случаи на бяс – Да

4.2. Определяне на централния орган, натоварен с надзора и координацията на

службите, отговарящи за изпълнението на програмата (1):

Изпълнението на цялата програма на национално равнище трябва да бъде ръководен

от Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на

земеделието, храните и горите и по-специално от дирекция "Здравеопазване и

хуманното отношение към животните и контрол на фуражите", като компетентен

орган (КО) по програмата.

Всички кампаниите трябва да се организира и осъществява в тясно сътрудничество с:

- Министерство на здравеопазването и неговите областни звена;

- Министерство на вътрешните работи и регионалните му звена;

- Министерство на околната среда и водите и регионалните му звена;

- Национално управление по горите администрация към Министерството на

земеделието, храните и горите;

- Съюз на ловците и риболовците в България и нейните областни и местни единици;

- Местни органи на изпълнителната власт - областните управители и кметовете на

общини и населени места;

- Частно практикуващите ветеринарни лекари

На ниво административна област ваксиналните кампании се извършват под надзора

на Областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) в сътрудничество с

5

местните звена на всички гореспоменати централни и местни институции.

Създаване на обществената осведоменост за целите и спецификата на програмата:

- Информиране на всички институции и организации на централно ниво, участващи в

изпълнението на програмата за орална ваксинация на лисици в България;

- Предоставяне на информация и обучение за всички регионални дирекции на БАБХ

за спецификата на програмата за орална ваксинация на лисици в България;

- Информиране на всички регионални структури на двете гореспоменати институции

по програма за орална ваксинация на лисици в България;

- Създаване на обществената осведоменост чрез местните медии и директни срещи с

обществеността;

- Брошури за повишаване на информираността на обществото, плакати и други на

обществени места и покрай пътищата

Тази програма включва изпълнение на активен и пасивен надзор и в частност:

- Активен надзор - включва тестване на целевите видове (лисици) за откриване на

вируса на бяс и за мониторинг на ефективността на ваксинацията:

Активен надзор за контрол на ваксинацията (мониторинг на извършената

ваксинация) – в областите, където се извършва ваксинация на целевата популация

(лисици);

Активен надзор – изследване на отстреляни лисици (и други диви видове дивеч)

за откриване на вируса на беса на територията на всички области на страната;

Пасивен надзор - включва тестване на целевата съмнителни / индикаторни

животни от всички възприемчиви видове на цялата територия на страната (райони, в

които се прилага орална ваксинация и такива, в които не се прилага).

За постигане на целите на задоволителния пасивен надзор, КО изисква всички

съмнителни животни от всички видове (показали симптоми, намерени мъртви или

умрели при ПТП) от цялата територия на страната (там където се прилага и там

където не се прилага орална ваксинация), да бъдат тествани чрез ИФ метод за

откриване вируса на беса.

Активен надзор за контрол на ваксинацията - 4 проби от лисици на 100 кв. км. трябва

да бъдат изследвани за активен контрол на ваксинираните територии. Предвид

нарастващата популация на чакали на територията на страната и лабораторно

доказаната пост-ваксинална сероконверсия при този вид, проби от чакали също могат

да бъдат предоставяни за изследване за мониторинг на ваксинацията. Трябва да се

има предвид обаче, че поради значително по-ниския процент на сероконверсия при

чакали, както и индикацията за целеви видове на производителя на използваните

ваксинални примамки (лисици и енотовидни кучета), основният целеви вид за

предоставяне на проби за лабораторен контрол са лисиците.Планът за пробите за 2018

г. за активен надзор за контрол на ваксинацията е представен в таблицата по-долу:

Област

Площ на територията,

включена в програмата за

орална ваксинация, кв. км

Брой проби (мозъчна, зъб/

челюст, серум) - изчислен на

база на 4 броя животни/100

кв.км

1 Перник 2400 96

2 Кюстендил 3084 123

3 Смолян 3200 128

4 Кърджали 3209 128

5 Хасково 5470 219

6

6 Добрич 4720 189

7 Силистра 2850 114

8 Видин 3030 121

9 Монтана 3636 145

10 Благоевград 4260 170

11 Пазарджик 1475 59

12 Ямбол 2205 88

13 Бургас 3880 155

14 Пловдив 1200 48

15 Стара Загора 515 21

16 София - област 2265 91

17 Шумен 340 14

18 Разград 1720 69

19 Русе 1850 74

20 В.Търново 940 38

21 Плевен 2370 95

22 Враца 2400 96

Общо 57019 2281

Активен надзор – изследване на отстреляни лисици (и други диви видове дивеч) в

неваксиниран територии – допуска се изпращане на проби (цели глави/мозъчни

проби, без серум) от животни отстреляни по време на редовни ловни мероприятия. За

целите на този вид надзор се допускат не повече от 450 броя проби годишно от

неваксинираните територии на страната.

С цел да се направи оценка на епидемиологичната ситуация в страната и да се вземат

предвид области, които да бъдат включени в програмата за орална ваксинация в

бъдеще, трябва да е налице пасивен надзор на територията на цялата страна, както и

следните дейности:

- В рамките на изпълнението на програмата за контрол и ликвидиране на ТСЕ всички

намерени мъртви преживни животни, които са показали неврологични симптоми,

също трябва да се изследват за бяс;

- Особено внимание по отношение на пасивния надзор трябва да се обърне от всички

ОДБХ, особено от тези, които са разположени в свободните зони, граничещи с

райони, в които са констатирани случаи на бяс;

- Информационна кампания за обществеността с цел повишаване на познанията за

епидемиологията, надзора и контрола на заболяването (такива кампании бяха

извършени през 2013 г., през 2014 г. бяха разпространени информационни брошури за

заболяването бяс);

- ОДБХ работят в сътрудничество с организации и институции за информиране на

обществеността за значението на докладването на всички съмнителни животни до

съответните органи. Информационни кампании чрез брошури и плакати са били

провеждани с цел обучение относно превенцията, контрола на болестта и докладване

на съмнителни случаи. Информация е публикувана на сайта на БАБХ;

- Контрол от страна на КО за изпълнението на пасивния надзор се извършва във

всички области и при установяване на несъответствия, се прилагат съответните

мерки.

4.3. Описание и разграничаване на географските и административните райони, в

които програмата ще се изпълнява (2):

Оралната ваксинация ще се извършва в 50-км ваксинална зона по северната,

7

западната и южната сухопътна граница на страната и в 20-км васкинална зона по

поречието на река Дунав. Ваксинацията трябва да се извърши два пъти годишно през

пролетта и есента (март-май и септември-ноември), чрез въздушно и ръчно

разпределение на ваксинални примамки.

Общата площ на горепосочената територия, където ще бъде проведена ваксинацията е

57 019, 473 кв. км и включва територии, намиращи се в рамките на 22 административни

области, както следва:

Обл. Перник - 2400 кв. км

Обл. Кюстендил - 3084 кв. км

Обл.Смолян - 3200 кв. км

Обл. Кърджали - 3209 кв. км

Обл. Хасково - 5470 кв. км

Обл. Добрич - 4720 кв. км

Обл. Силистра - 2850 кв. км

Обл. Видин - 3030 кв. км

Обл. Монтана - 3636 кв. км

Обл. Благоевград - 4260 кв. км

Обл. Пазарджик - 1475 кв. км

Обл. Ямбол - 2205 кв. км

Обл. Бургас - 3880 кв. км

Обл. Пловдив - 1200 кв. км

Обл. Стара Загора - 515 кв. км

Обл. София - област - 2265 кв. км

Обл. Шумен - 340 кв. км

Обл. Разград - 1720 кв. км

Обл. Русе - 1850 кв. км

Обл. Велико Търново - 940 кв. км

Обл. Плевен - 2370 кв. км

Обл. Враца - 2400 кв. км

Териториите, включени в програмата за орална ваксинация са посочени на Карта 1.

4.4. Мерките, въведени в рамките на програмата (3)

4.4.1. Обявяване на заболяването:

Наредба № 23 / 14.12.2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните

болести по животните

4.4.2. Целеви животни и животинска популация:

1. Цел на програмата - орална ваксинация на лисиците срещу бяс и ликвидиране на

болестта.

2. Популация на лисиците - около 44 000 лисици.

4.4.3. Идентификацията на животните и регистрация на животновъдните обекти:

Закон за ветеринарномедицинската дейност чл. 51, който гласи, че животните подлежат

на идентификация, а животновъдните обекти на регистрация по реда на чл. 137 в БАБХ,

както и Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли

2000 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат

добитък и относно етикетирането на говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) №

820/97/ на Съвета, Регламент (ЕО) № 21/2004/ на Съвета от 17 декември за създаване на

система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за

изменение на Регламент (ЕО) 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО и

Наредба № 61 от 9 май 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на

животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз

8

(загл. изм. – ДВ, бр. 90 от 2013 г., в сила от 15.10.2013 г.). Съгласно чл. 3 от Наредба №

61 от 9 май 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за

които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз (загл. изм. – ДВ,

бр. 90 от 2013 г., в сила от 15.10.2013 г.), транспонираща напълно в българското

законодателство Директива на Съвета 92/102/ЕЕС, регистрацията на животновъдните

обекти (в това число и на свиневъдните) се извършва от органите на БАБХ и Наредба

№ 6 от 2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на

животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане,

поддържане и използване на информацията в интегрираната информационна система.

4.4.4. Квалификация на животните и стадата: n/a

4.4.5. Правила за придвижване на животните:

Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗВД се налагат ограничения за придвижване на заразени и

контактни животни.

4.4.6. Изследванията, използвани и схеми за вземане на проби:

1. IFT-тест – тест за пряка имунофлуоресценция за откриване наличието на вируса на беса;

2. ELISA – ензимно-свързан имуносорбентен анализ за откриване на антитела срещу вируса;

3. Тест за определяне на биомаркер тетрациклин.

4. Вирус изолация

Стратегията за контрол на ваксинацията включва:

- Контрол на приемането на ваксинални примамки от лисиците чрез откриването на

биомаркер тетрациклин;

- Откриване на антитела срещу вируса на беса в кръвни проби от ваксинирани животни.

Всички проби, изпращани в Националната референтна лаборатория за бяс, трябва да бъдат

съпътствани от придружително писмо, в което да се посочи следната информация:

- вид на животното;

- възраст на животното (младо – до 1 година / възрастно – над 1 година);

- произход (местоположение, от където са взети и географски координати) на пробите

Всички положителни случаи трябва да бъдат допълнително изследвани за потвърждение и

типизиране на вируса. Тези тестове не се извършват на територията на страната и

положителните проби трябва да бъдат изпращани в референтната лаборатория за бяс на ЕС.

9

4.4.7. Ваксини за и схеми за ваксинация:

Разпространението на ваксината ще се извършва чрез самолети, два пъти годишно (пролет и

есен), в доза - 25 ваксинални примамки на 1 кв.км. Разстоянието между ваксиналните линии,

трябва да бъде 500 м.

Данни за въздушно и ръчно разпространение на ваксинални примамки по области

Област

Площ на

територията,

включена в

програмата

за орална

ваксинация

Брой ваксинални

примамки за

въздушно

разпространение

за една

кампания



ръчно


за една

кампания



въздушно


за година



въздушно


за година

Общ брой

ваксинални

примамки

за година

1 Перник 2400 60000 120000

2 Кюстендил 3084 77100 154200

3 Смолян 3200 80000 160000

4 Кърджали 3209 80225 160450

5 Хасково 5470 136750 273500

6 Добрич 4720 118000 236000

7 Силистра 2850 71250 142500

8 Видин 3030 75750 151500

9 Монтана 3636 90900 181800

10 Благоевград 4260 106500 213000

11 Пазарджик 1475 36875 73750

12 Ямбол 2205 55125 110250

13 Бургас 3880 97000 194000

14 Пловдив 1200 30000 60000

15

Стара

Загора 515 12875 25750

16

София-

област 2265 56625 113250

17 Шумен 340 8500 17000

18 Разград 1720 43000 86000

19 Русе 1850 46250 92500

20

Велико

Търново 940 23500 47000

21 Плевен 2370 59250 118500

22 Враца 2400 60000 120000

Общо 57019 1425475 12000 2850950 24000 2874950

Както досега, ваксината, която ще се използва на територията на България, е

„Лисвулпен“, произведена от „Биовета“, Чехия, със следните технически

спецификации: активна съставка атенуиран вирус на бяс Sad Berne MSV Bio

10min.1.8x106 TCID50-max.1.8x108TCID50.

Общият брой на единичните примамки, необходими за една година ще бъде

2 874 950.

Ваксината трябва да бъде доставена 30 дни преди началото на кампанията, така че да

може да се вземат проби от всяка партида и да се изследват в Референтната

лаборатория на ЕС за бяс в Нанси, Франция или друга акредитирана лаборатория в

рамките на ЕС. Кампанията трябва да започне след получаване на резултатите. За този

период партидите трябва да се съхраняват в хладилни камери при температура от -20 °

C.

10

4.4.8. Информация и оценка за управлението на мерките за биосигурност и

структура на включените в програмата стопанства: неприложимо

4.4.9. Мерки в случай на положителен резултат:

Наредба № 23 от 17.05.2002 за профилактика и контрол на болестта бяс при животните:

Обявяване на заболяването;

Заедно с местните органи на Министерството на здравеопазването (Регионална

здравна инспекция = РЗИ) се организира епизоотологично и епидемиологично

проучване;

Изолиране на съмнителните животни;

Убиване на болното(ите) животно(и);

Вземете материал за лабораторно изследване;

Унищожаване / обезвреждане / на всички трупове на животни (и техните кожи),

убити или умрели вследствие на болестта бяс. Унищожаването трябва да се извърши

в екарисаж или чрез загробване;

Извършване на задължителна ваксинация против бяс на всички кучета, котки и

домашни животни, които излизат на паша в засегнатото селище;

Забрана за движението на животните, посочени в точка 7 до други населени

места;

Забрана за клането и одирането на кожата на съмнителни животни;

Клането на ваксинираното животно (с инактивирана ваксина против бяс) се

допуска не по-рано 30 дни след ваксинацията;

Забрана за консумацията на мляко от болни или съмнителни животни;

Заедно с РИОКОЗ информира чрез средствата за масово осведомяване на

обществеността за настъпили случаи на бяс;

Налагане на забрана за движение на съмнителните за бяс животни от населени

места в засегнатата зона до други населени места;

Ограничителните мерки могат да бъдат прекратени най-малко 30 дни след

последния потвърден случай на бяс;

Извършване на въздушно/ръчно разпространение на ваксинални примамки в

радиус от 50 км от констатирания случай.

4.4.10. Схема за обезщетение на собствениците на заклани и убити животни:

-

4.4.11. Контрол върху изпълнението на програмата и докладване:

Ежедневен контрол на ваксинацията се извършва от официалния ветеринарен

лекар на летището (по време на целия летателен ден). Официалният ветеринарен лекар

трябва да следи дейностите на терен - доставката на примамките от складовете за

съхранение, температурата на съхранение в транспортните средства. Освен това трябва

да контролира всички полети, извършени през деня, да следи броя на примамките,

които трябва да бъдат разпределени и броя на реално разпространените примамки за

деня. Цялата информация се попълва в ежедневни протоколи, както е описано в

инструкцията.

Летателните линии и позицията на пускане на всяка примамка се записват с

помощта на GPS система. Изпълнителят се задължава да предостави данните за

разпространението на КО. КО удостоверява покриването на планираните територии, с

използването на GIS картографиране.

Във връзка с вътрешна процедура "Инструкция за ежедневен контрол на

маршрутите на полета и данни за разпространение на примамките по програмата за

11

орална ваксинация на лисиците", одобрена със Заповед РД 11 666 / 05.15.2014,

ежедневната информация, предоставена от официалния ветеринарен лекар на летището

и онлайн данните за изпълнението на полета, предоставена от изпълнителя, се

анализират ежедневно на централно ниво от експерти в дирекция ЗХОЖКФ. Изготвят

се ежедневни доклади и се прилагат корективни мерки, ако е необходимо.

От всички получени партиди ваксина, както е обяснено по-горе, трябва да се

вземат проби и да се изследват преди разпространението им. Резултатите от

изследването на ваксините се включат окончателните доклади, изпратени до

Комисията.

5. Общо описание на разходите и ползите (3):

Средствата, които ще бъдат необходими за изпълнението на програмата, за:

1. Закупуване на ваксини.

2. Съхранение на примамките при -20 ° C, транспортиране на примамките и

разпространение.

3. Изследване.

4. Пробовземане.

5. Административни разходи.

12

6. Данни за епидемиологичното развитие през последните 10 години (1)

Моля, вижте приложени таблица 1 и таблица 3.

6.1. Данни от епидемиологичното развитие на болестта през някои от последните години

Година: 2004 Болест (a): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животни

Описание на използваните серологични тестове

Описание на използваните микробиологични или вирусологични тестове

Описание на използвани други тестове: FAT

серологични тестове микробиологични или вирусологични тестове други тестове

Регион (b) Брой на изследваните

проби (c)

Брой на положителните

проби

(d)

Брой на изследваните

проби (c)


проби (d)


проби (c)


проби (d)

София столица 6 -

Варна 2 -

Велико Търново 5 3

Видин 2 2

Враца 3 -

Габрово 1 -

Добрич 6 4

Ловеч

1 -

Монтана 1 -

Плевен 4 2

Разград 2 -

Русе 5 -

Силистра - -

Търговище 2 -

Шумен 5 -

Благоевград 3 -

Бургас - -

Кърджали 1 -

Кюстендил - -

Пазарджик 1 -

13

Перник - -

Пловдив 1 -

Сливен 2 -

Смолян - -

София 9 -

Стара Загора 1 -

Хасково 3 -

Ямбол

Ч

- -

Общо 66 11

(a) Болест и видове животни, ако е необходимо

(b) Региони, както са посочени в одобрената програма за ерадикация на държавата членка.

(c) Брой на изследваните проби.

(d) Брой на положителните проби.





серологични тестове микробиологични или вирусологични тестове други тестове


проби (c)


проби

(d)


проби (c)


проби (c)


проби

(d)


Варна - -


Видин 6 1

Враца 1 -

Габрово - -

Добрич 9 3

Ловеч 24 -

Монтана 6 4

Плевен 1 -

Разград - -

Русе 2 -

14

Силистра 4 2


Шумен 2 -


Бургас 1 -

Кърджали - -

Кюстендил 1 -


Перник 2 -

Пловдив 17 -

Сливен - -

Смолян 6 -

София област 7 -


Хасково 1 -

Ямбол 1 -

Общо 123 12









15

Серологични тестове Микробиологични или вирусологични тестове Други тестове


проби (c)


проби

(d)


проби (c)


проби (c)


проби

(d)


Варна 4 2

Велико Търново - -

Видин 4 -

Враца 3 -

Габрово - -

Добрич 7 5

Ловеч 21 -

Монтана 4 1

Плевен 2 -

Разград 1 1

Русе 4 -

Силистра - -


Шумен 2 1


Бургас - -



Пазарджик - -

Перник 1 -

Пловдив 6 -

Сливен 1 -

Смолян 14 -

София област 42 -

Стара Загора - -

Хасково 1 -

Ямбол - -

Общо 170 10

16











проби (c)


проби

(d)


проби (c)


проби (c)


проби

(d)


Варна 4 1


Видин 7 -

Враца 5 3

Габрово 1 -

Добрич 4 1

Ловеч 3 -

Монтана 16 -

Плевен 3 -

Разград 9 3

Русе - -


Търговище 3 1

Шумен 4 4


Бургас - -




17

Перник 3 -

Пловдив 6 -

Сливен 1 -

Смолян 11 -

София област 69 16


Хасково - -

Ямбол - -

Общо 193 40











проби (c)


проби

(d)


проби (c)


проби

(d)

Брой на отрицателни

проби

(c)


проби

(d)

София столица 20 1

Варна 11 5


Видин 5 3

Враца 3 -

18

Габрово 2 -

Добрич 4 -

Ловеч 2 -

Монтана 4 3

Плевен 4 1

Разград 11 5

Русе 1 1



Шумен 8 4

Благоевград - -

Бургас 1 -


Кюстендил 14 3


Перник 5 -

Пловдив 1 -

Сливен - -

Смолян 4 -



Хасково 1 -

Ямбол 1 -

Общо 128 31









19



проби (c)


проби

(d)


проби (c)


проби

(d)

Брой на отрицателни

проби

(c)


проби

(d)

София столица 17 1

Варна 14

Велико Търново 12

Видин 28 5

Враца 8 2

Габрово 32

Добрич 33

Ловеч 14

Монтана 15 8

Плевен 9 1

Разград 23 5

Русе 30


Търговище 14 4

Шумен 36 17

Благоевград 2

Бургас 2 4

Кърджали

Кюстендил 37 5

Пазарджик 8

Перник 2 2

Пловдив 22

Сливен 4

Смолян 13


Стара Загора 1

Хасково

Ямбол 3

Общо

509 проби изследвани с

FAT

450

59

20









Регион (b) Серологични тестове Микробиологични или вирусологични

тестове Други тестове

Брой на

изследваните

проби (c)

Брой на

положителните проби

(d)

Брой на


проби (c)

Брой на

положителните проби

(d)

Брой на

отрицателни

проби (c)


проби (d)

1. Варна 4

2. Бургас 12

3. Силистра 19

4. Разград 1

5. Шумен 15 1

6. Добрич 4

7. Русе 1 1

8. Плевен 14

9. Враца - 3

10. Монтана 7

11. Видин 4

12. Габрово 16

13 Ловеч 4

14. Велико Търново 3 1

15. Търговище 9

16. Кюстендил 28

21

17. Перник 4

18. София град 5

19. София област 8

Общо проби изследвани с FAT 158 6










тестове

Други тестове

Брой на


проби (c)

Брой на

положителните

проби

(d)

Брой на


проби (c)

Брой на


проби

(d)

Брой на


проби

(c)

Брой на


проби

(d)

Видин

59 -

Монтана

7 -

Враца

38 -

София град

7 -

София област

21 -

Перник

21 -

Кюстендил

40 1

Ловеч

68 -

Плевен

101 -

Габрово

45 -

22

Велико Търново

12 -

Русе

29 -

Шумен

99 -

Разград

78 -

Търговище

67 -

Варна

64 -

Добрич

45 -

Силистра

14 -

Бургас

1 -

Общо проби изследвани с FAT 816 1










тестове

Други тестове

Брой на


проби (c)

Брой на


проби

(d)

Брой на


проби (c)

Брой на


проби

(d)

Брой на


проби

(c)

Брой на


проби

(d)

Видин 0 0 0 0 63

Монтана 0 0 0 0 43

Враца 0 0 0 0 57

София град 0 0 0 0 8

София област 0 0 0 0 13

23

Перник 0 0 0 0 16

Кюстендил 0 0 0 0 104 1

Ловеч 0 0 0 0 15

Плевен 0 0 0 0 78

Габрово 0 0 0 0 67

Велико Търново 0 0 0 0 31

Русе 0 0 0 0 15

Шумен 0 0 0 0 15

Разград 0 0 0 0 63

Търговище 0 0 0 0 39

Варна 0 0 0 0 19

Добрич 0 0 0 0 74

Силистра 0 0 0 0 52

Бургас 0 0 0 0 3

Благоевград 0 0 0 0 1

Общо 0 0 0 0 776 1





24




Описание на използвани други тестове: FAT, ЕLISA, TMT

Област ELISA Tetracycline FAT

Благоевград 0 10 10

Бургас 0 13 13

Варна 0 2 2

В. Търново 37 39 39

Видин 4 5 5

Враца 0 7 7

Габрово 1 37 37

Добрич 0 8 8

Kърджали 18 0 0

Kюстендил 94 128 128

Ловеч 9 9 9

Moнтана 0 0 0

Пазарджик 0 0 0

Перник 1 1 1

Плевен 0 0 0

Пловдив 0 0 0

Разград 0 28 28

Русе 0 0 0

Силистра 3 75 75

Сливен 0 0 0

Смолян 0 0 0

София-град 0 2 2

25

София-област 8 17 17

Стара Загора 0 0 0

Tърговище 0 1 1

Хасково 0 0 0

Шумен 17 20 20

Ямбол 0 0 0

Общо 192 402 402

Година: 2014 Болест (a): Бяс Видове животни/категория: домашни и диви животн



Описание на използвани други тестове: FAT, ELISA, TMT

Област ELISA Tetracycline DIF



Варна 24 29 33


Видин 38 41 41

Враца 5 25 26


Добрич 3 5 6



Ловеч 11 13 13

Moнтана 45 78 78


Перник 19 23 24

Плевен 1 20 23



Русе 2 4 6


26

Сливен 0 0 9

Смолян 22 23 23






Шумен 25 29 30

Ямбол 0 0 5

Общо 511 833 951







Бургас 0 0 63

Варна 0 0 51


Видин 36 50 54

Враца 27 45 46


Добрич 57 71 72



Ловеч 0 0 74

Moнтана 65 65 70



Плевен 0 34 36


27


Русе 9 22 22


Сливен 0 0 38







Шумен 0 0 81

Ямбол 0 0 61

Общо 761 1126 1915








Варна 0 0 102


Видин 92 149 149

Враца 5 79 81


Добрич 4 146 147



Ловеч 0 0 121

Moнтана 40 120 120



Плевен 0 146 175

28



Русе 0 96 96


Сливен 0 0 54







Шумен 0 0 56

Ямбол 0 0 78

Общо 317 1786 3288

29

6.2. Данни за инфекцията

Година: 2004 Болест : Бяс Животински видове: Домашни и диви животни

Област

Брой на

засегнатите стада

Брой засегнати животни

Видин 2


Добрич 4

Плевен 1

Враца 1

Общо 10


Област

Брой на



Видин 1


Добрич 3

Монтана 3

Силистра 2

Общо 11


Област

Брой на



Варна 2

Добрич 4

Монтана 1

Разград 1

Шумен 1

Общо 9


Област

Брой на

засегнатите

стада


Варна 1

Враца 3

Велико

Търново

1

30

Добрич 1

Разград 3

Силистра 10

София-град 5

София-област 11

Tърговище 1

Шумен 4

Общо 40

.


Област

Брой на


стада

Брой засегнати

животни

Варна 5

Видин 8

В.Търново 2

Враца 1

Кюстендил 3

Ловеч 1

Монтана 3

Перник 1

Плевен 2

Разград 5

Русе 1

Силистра 2



Шумен 10

Общо 49


Област

Брой на


стада

Брой

засегнати

животни


Видин 5

Враца 2

Монтана 7


Плевен 1

31

Разград 5

Силистра 2

Търговище 4

Шумен 17

Бургас 4

Пловдив 2


Общо 59


Област

Брой на


стада


Враца 3

Велико

Търново

1

Русе 1

Шумен 1

Общо 6


Област

Брой на


стада



Общо 1


Област

Брой на


стада



Общо 1


Област

Брой на


стада


0 0

Общо 0

32


Област

Брой на


стада


Благоевград 0 2

Общо 0 2


Област

Брой на


стада


0 0

Общо 0


Област

Брой на


стада


0 0

Общо 0


Област

Брой на


стада


0 0

Общо 0

6.3. Данни за диви животни.

Приблизително оценка на популация диви животни. Година: 2017

Регион Оценка на популацията за отнасящия се вид диви животни

Вид: вълци Вид: чакали Вид: лисици Вид: бездомни кучета

(извън населените

места)

България 2 570 49 584 43 476 26 890

Общо 2 570 49 584 43 476 26 890

33

7. Цели за периода 2019 – 2021 г.

7.1. Цели, свързани с изследванията (по една таблица за всяка година)

1. Цели на диагностичните тестове

Болест (a): Бяс Видове животни: индикаторни животни Година: 2019 – 2021 г.

Регион Видове тестове Целева популация Вид

проби Предмет

Брой на плануваните тестове

за календарна година

България Тест: Immuno-

fluorescent

лисици Мозък

Активен надзор –

контрол на ваксинацията 2281

Тест: Immuno-

fluorescent

Съмнителни животни от

всички видове (пасивен

надзор)

Мозък Пасивен надзор 300

Отстреляни

лисици/чакали/вълци в

неваксинирани зони и

отстреляни чакали/вълци

във ваксинирани зони

Мозък Активен надзор 450

Тест:Virus

neutralisation

Серум Контрол на ваксинация

Тест:Immune-enzyme

(ELISA)

Серум Контрол на ваксинация 2281

Хистологични

тестове за

идентификация на

тетрациклин

Зъби,

челюст Контрол на ваксинация 2281

Таблиците показват точния брой на лисиците, които се изследват в рамките на програмата за контрол на ваксинацията по

правилото: 4 лисици на 100 кв. км. Освен това в рамките на програмата трябва да се изследват всички съмнителни животни от

всички видове (показващи симптоми, намерени мъртви, убити на пътя и т.н.) от цялата територия на страната (области, където

ваксинацията, се извършва и области, където не се извършва орална ваксинация) чрез IF тест за наличие на вируса на бяс.

34

Описание на серологичните тестове, които ще бъдат използвани

Вид анализ Заболяване Технологично време

( в часове)

Лабораторен капацитет (брой на

изследваните проби за

посоченото технологично време

1 Реакция вирус неутрализация в

клетъчни култури

Вирус неутрализация в мишки

Бяс при

домашни

животни

72 - 96

288

40

10

2 Изолация и идентификация на

вируса в клетъчни култури

Биологични проби при мишки

Бяс 120

504

30

10

3 Директна имунофлоресценция на

мозък и клетъчни култури.

Бяс 8

72

50

4. ELISA тестове Антитела на

бяс 7 90

7.2. Данни за ваксинация на диви животни

Период: 2019 - 2021 Заболяване: Бяс Животински вид: лисици

Описание на използваната ваксина, схемата за приложение и т.н.

Област Площ Ваксинационна програма

Брой ваксинални дози,

приложени за 1

кампания

Брой кампании Общ брой дози ваксина,

приложени през 2018 г.

България 57 019 1425475 (за една

кампания, въздушно

разпространение)

12 000 (за 1 кампания,

ръчно разпространение)

2 кампании годишно

(пролетна и есенна)

2874950 (за 2 кампании

за ръчно и въздушно

разпространение)

35

ПРИЛОЖЕНИЯ

Таблица 1. СЛУЧАИ НА БЯС НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 1994 - 2017

Област 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017

Благоевград - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 2

Бургас - - - - - - - - - - - - - - 4 - - - -

Варна - - - - - - 3 - - - - 2 1 5 - - - - -

Видин - 2 1 1 - - 8 1 8 2 1 - - 8 5 - - - -

Враца - 1 1 4 5 1 1 2 1 1 - - 3 1 2 3 - - -

Велико

Търново- 2 - 1 1 - 3 - 4 2 2 - 1 2 - 1 - - -

Габрово - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Добрич 1 4 6 - - 1 4 - - 4 3 4 1 - - - - - -

Кюстендил - - - - - - - - - - - - - 3 5 - 1 1 -

Kърджали - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Ловеч 2 1 - - 1 - 1 2 2 - - - - 1 - - - - -

Moнтана - 2 - 1 2 1 4 - - - 3 1 - 3 8 - - - -

Пазарджик - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Перник 1 - - - - - - - - - - - - 1 2 - - - -

Плевен 3 4 1 1 2 16 17 3 - 1 - - - 2 1 - - - -

Пловдив - 1 - - - - - - - - - - - - - - - - -

Разград 2 3 - - - - 1 - - - - 1 3 5 5 - - - -

Русе 1 1 - - - - - - - - - - - 1 - 1 - - -

Силистра 1 - 2 - - 1 - - - - 2 - 10 2 2 - - - -

Сливен - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Смолян - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

София-град - - - - - - - - - - - - 5 1 1 - - - -

София-

област- - - - - - - - - - - - 11 4 3 - - - -

Стара Загора - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Tърговище 1 2 4 1 - - 12 4 2 - - - 1 - 4 - - - -

Хасково - - 1 - - - - - - - - - - - - - - - -

Шумен - - - - 3 3 7 3 - - - 1 4 10 17 1 - - -

Ямбол - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Общо: 12 23 16 9 14 23 61 15 17 10 11 9 40 49 59 6 1 1 - 2

Общо за страната: 392

1

-

-

-

-

14

1

1

-

-

-

-

1

-

-

2

-

-

1

-

1

-

-

2

1994

-

1

-

1

2

36

Tаблица 2. Сезонно разпространение на беса (1996-2007+)

Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII

Случаи на бяс 27 37 48 56 28 27 22 24 18 27 23 27

Таблица 3. БРОЙ И ВИДОВЕ НА ЗАРАЗЕНИТЕ С БЯС ЖИВОТНИ (1988 – 2017)

Година Общо Домашни селскостопански животни Кучета Котки Лисици Чакали Други видове

1988 84 39 3 - 42 - -

1989 78 38 2 - 37 - 1

1990 35 11 6 - 18 - -

1991 20 9 3 - 7 - 1

1992 23 16 - - 7 - -

1993 42 24 4 - 12 - 2

1994 14 10 - - 4 - -

1995 12 4 6 - 2 - -

1996 30 10 3 2 15 - -

1997 16 1 5 - 8 2 -

1998 9 4 1 1 2 1 -

1999 25 11 3 - 11 - -

2000 23 11 4 1 4 3 -

2001 62 7 7 4 38 4 2

2002 16 - - - 3 1 12

2003 17 3 2 - 10 - 2

2004 11 5 - 1 4 - 1

2005 12 2 1 2 5 1 1

2006 9 1 1 5 2 - -

2007 40 - 7 7 24 2 -

2008 49 - 6 4 33 6 -

37

2009 59 4 3 3 47 2 -

2010 6 - 1 3 2 - -

2011 1 - - - 1 - -

2012 1 - - - 1 - -

2013 - - - - - - -

2014 2 - - - 2 - -

2015 - - - - - - -

2016 - - - - - - -

2017 - - - - - - -

Общо: 696 210 68 33 341 22 22

38

Карта 1. Територии, включени в плана за ваксинация за 2019 – 2021 г.

ПРОГРАМАbfsa.bg/userfiles/files/zj/dpp19-21/3_6_prilojenie_6...случая в...

Documents