Вестник ЕДИННИ АРМЕНЦИ Вестникът се издава изцяло

с дарителски средства.

БРОЙ 1, МАРТ / 2010 г., Разпространява се по ел. поща >> абонирайте се безплатно <<

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС:

В големия океан на многообразието, което ни заобикаля и разрастващата се глобализация ни амбицира да създаваме различни форми на своето етническо присъствие в България и с ентусиазъм да утвърждаваме традициите на един достоен народ, първи приел в света християнската религия.

Този дълъг път започва с първата стъпка. Стъпвайте уверено, опознайте невидимите препятствия по пътя към успеха. Имайте вяра в себе си! Отстоявайте единението и бъдете верни на целите си.

Макар и труден, пътя на първото арменско електронно издание в България ще бъде НАЧАЛОТО, което ще ви поведе към по радостния етап – ПРОДЪЛЖЕНИЕТО. С приемствеността на поколенията нека пребъде в годините и авторитетно да се наложи в електронното пространство.

Ако има нещо, което да дава смисъл на живота ни, то това са младите и нашият етнически завет е да ги подкрепяме. „На добър път!”

Хрипсиме Ерниасян Отговорен редактор на вестник „Парекордзагани Цайн”

Към пожеланията за успешно начало и широка читателска аудитория се присъединява и редколегия на вестника!

130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО

НА МАРТИРОС САРЯН стр. 2

ЕДНА РУБРИКА НА

АГОП МЕЛКОНЯН

“БОГ ИЗЧЕРТА

ЗНАЦИТЕ”

СТР.7

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ:

Уважаеми читатели,

Имаме удоволствието да ви приветстваме с ПЪРВИЯ БРОЙ на електронния вестник „Единни арменци”! Тук, както и в следващите издания, вие ще намерите страници за живота на арменците, пръснати по целия свят, които се борят, оцеляват и реализират, преодоляват трудности и жънат успехи, но винаги дълбоко в сърцата си пазят любовта и копнежа си по Родината.

Ще четете материали, свързани със събития и личности от историята, културата, спорта, ще се срещате с известни и обикновени хора, ще се докосвате до техния стремеж да запазят своята идентичност и корени, доказвайки се като истински арменци в този разнолик и динамичен свят.

Новото и различно в нашия вестник е, че се разпространява по електронните пощи на всички абонирали се, изпращайки ни имейл-адресите си. Желанието ни е чрез него да допринесем за обединяването на повече арменци и симпатизанти, като информацията стига до по-голям кръг от хора. Горди сме, че до този момент имаме над 500 регистрирани абонати, които всеки месец ще получават своя вестник.

Като всеки колектив, ние имаме нужда от кореспонденти от цял свят, а също и от преводачи, защото амбицията ни е да поместваме материали на повече от един език.

Ще сме благодарни на всяка финансова подкрепа, с която да покриваме част от нуждите на изданието.

Пожелаваме ви приятни и интересни моменти с новия електронен вестник „Единни арменци”!

От екипа на в. „Единни Арменци”

РУБРИКАТА

на МИХРАН БОХОСЯН

“АРМЕНСКАТА ПРИЗНАТЕЛНОСТ “

СТР. 9

К

О

М

И

Т

А

С

стр. 4

БЕДРОС ДУРЯН

БАРУЙР СЕВАГ

АРМЕНСКА ПОЕЗИЯ СТР. 7

ПРЕВОД

НА

АРМЕНСКАТА ЛИТУРГИЯ

СТР. 3

ИНТЕРВЮТА С:

ТАКУХИ ВЕЗИРЯН СТР. 5

АРМЕН ХАЧАТРЯН СТР. 6

ВАЗГЕН КАЧАТРЯН СТР. 8

ЛЕВОН АЛТУНЯН СТР. 10

ШАВАРШ ГАРАБЕДЯН ИЛИ ШАМПИОНЪТ, КОЙТО ЖЕРТВА ЗДРАВЕТО И

КАРИЕРАТА СИ В ИМЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

.

Датaтa, променила живота му, е 16.09.1976 г., а мястото – град Ереван, столицата на Армения. Шаварш Гарабедян – шампион по подводно плуване – тъкмо приключва сутрешния 20-километров тренировъчен крос заедно с брат си Камо. Минавайки покрай моста на ереванското езеро, двамата стават свидетели на ужасяваща гледка. Тролейбус, пълен с хора, се блъска в мантинелата на моста и пада във водата. Без да губят и секунда, Шаварш и Камо се хвърлят във водата.

(продължава на стр. 9)

ВЕСТНИКЪТ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА

ЧРЕЗ http://pl4music.com/

Електронен Вестник

ЕДИННИ АРМЕНЦИ

Брой 1 Март 2010 г. ТВОРЧЕСТВО | 2

МАРТИРОС САРЯН

(1880–1972)

Тази година се навършват 130 г. от рождението на един от най-големите

арменски художници Мартирос Сарян. Блестящ живописец и теоретик, той се

превръща в символ на арменската

художествена култура, а над 60 негови живописни платна, акварели и рисун-

ки украсяват стените на прочутата

Третяковска галерия в Москва. По повод 130 г. от рождението на великия

арменски художник, за пръв път там е

показана пълната колекция с неговите произведения.

Творчеството на Сарян има водеща

роля за формирането на националната арменска живописна школа. Приживе

за своите заслуги той е награден с най-

високите държавни отличия. Депутат е на Върховния Съвет на СССР.

Сарян е роден на 16 (28) февруари

1880 г. в Нахичеван-на-Дон („Нов Нахичеван”, сега в пределите на

Ростов-на-Дон). Проявява ранен

талант да рисува и 17-годишен пос-тъпва в московското Училище за

живопис, скулптура и архитектура,

където до 1904 г. учи при големите руски художници В. А. Серов и

К. А. Коровин. Там попада в кръга на

млади последователи на символизма и френския импресионизъм, от които

черпи нови идеи и техники. Силно

влияние върху стила му през годините оказва живописта на големите френ-

ски художници Пол Гоген и Анри

Матис.

„Червеният кон”

Но въпреки многообразието от

влияния, Сарян остава силно свързан със своите национални корени. Огром-

ното желание да опознае Армения го

отвежда през 1901 г. на тригодишно пътешествие, по време на което той

посещава Лори, Ширак, Ечмиадзин,

Ани, Ахпат, Санаин, Ереван, Севан. Красотата на природата, историята и

колоритът на родната земя го зареждат

с нови идеи, усещания и вдъхновение. Той умело свързва влиянията на ар-

менската култура с най-новите тен-

денции в руската и европейската живопис и постига свой неповторим

художествен стил. В него най-силно се

проявяват впечатленията от пъте-шествието му из родната земя: „Там аз

открих света на моето детство и с

очите си видях всичко, за което мечтае едно дете”, казва Сарян.

„Любов” (Приказка)

Така в картините му, наред с живото,

непосредствено отразяване на реалния

свят, намират място фантастични и приказни образи, родени като че ли от

чистото, наивно и невинно детско

светоусещане. Творбите му от цикъла „Приказки и сънища” правят силно

впечатление на изложбата на худож-

ниците-символисти „Синята роза”. С не по-малък успех Сарян участва и на

представянията на авангардните

обединения „Светът на изкуството”, „Четирите изкуства” и др.

„Езерото на феите”

из цикъла „Приказки и сънища”

Желанието на Сарян да опознава света, да черпи вдъхновение от чужди

култури и традиции го отвежда на

поредица пътешествия в Турция,

Египет, Иран в периода 1911-1913 г. (в

плановете му са да посети Индия и Япония, но Първата световна война ги

осуетява). В резултат от тези пъте-

шествия едно след друго се раждат знаменитите платна „Египетска нощ”,

"Улица. Пладне", "Натюрморт с

грозде", "Арменка " и др.

„Египетска нощ”

Изтокът го омагьосва с наситени си багри и изящни линии, с необичайни

форми и непознати усещания. Там се

засилва вродената любов на художни-ка към цветята, които ще попълнят

колекцията му с нови натюрморти –

прекрасни и свенливи, дръзки и страстни. В тях Сарян ще експери-

ментира нови живописни техники, ще

търси различни пътища за неповтори-мо емоционално въздействие.

„Екзотични цветя”

Сарян е 34-годишен, когато избухва

Първата световна война, последвана от най-трагичната страница в история-

та на арменски народ – Геноцидът,

довел до физическото унищожение на

1,5 млн. арменци. Сарян пристига в

Ечмиадзин, за да помага на бежанците

от Турска Армения и до 1920 г. изцяло се отдава на дейности в името на

сънародниците си. Участва в органи-

зирането на Съюза на арменските художници и в оформянето на знаме-

нитата "Антология на арменската

поезия", преведена на руски от поета Валерий Брюсов.

В 1916 г. Сарян пристига в Тбилиси,

където се жени за Лусик Агаян, дъще-ря на видния арменски писател Г.

Агаян. През следващата година той

завинаги се установява със семейство-то си в Армения и се отдава изцяло на

творческа дейност, в която родината

му става главна и неизменна тема. Раждат се знаменити картинни цикли,

които участват с огромен успех на XIV Венецианско биенале през 1924 г.

Между тях са „Планини”, “Арме-

ния”, “Ереван” и др.

„Планината Арагац”

В тези години Сарян създава герба

на Съветска Армения, както и завесата

на първия държавен театър в Ереван. Известността на Сарян отдавна е

преминала границите на Армения и

СССР – през 1926 г. го канят в Париж, където престижната галерия „Жерар”

излага негови творби. За съжаление,

голяма част от тях изгарят по време на пожара, разразил се на кораба, с който

художникът се връща към родината

си. В следващите десетилетия той

продължава да рисува с присъщата му

енергия и замах и създава огромна галерия от картини, вдъхновени от

Армения, прекрасни театрални деко-

рации, пана и илюстрации към книги. Както в младостта му, цветята и све-

тът на приказките продължават да

заемат специално място в творчество-то му. И в последните картини „Земя”

и „Приказка” (останала незавършена),

създадени малко преди смъртта му, е отразена по детски чистата, ясна и

богата душа на големия художник и

човек.

„Еревански цветя”

Красотата и добротата са двете най-

важни неща в духовния свят на Сарян – опората, която му позволява да гледа

с невинни и същевременно мъдри очи

в миналото, настоящето и бъдещето.

"Когато се питам дали съм бил

щастлив в живота си, мога напълно

определено да отговоря – ДА. Нима не е щастие да се появиш от небитието,

да осъзнаеш своето АЗ, да видиш

светлината, деня, слънцето и да черпиш от неизброимите блага,

предоставени щедро и в изобилие на човека от майката-природа! Усеща-

нето за живота е усещане за щасти-

ето...” (Мартирос Сарян).

Юлия Манукян

Електронен Вестник

ЕДИННИ АРМЕНЦИ

Брой 1 Март 2010 г. РЕЛИГИЯ | 3

АРМЕНСКАТА ЛИТУРГИЯ

Уважаеми читатели,

в няколко поредни броя на вестника ще публикуваме текста на Арменската литургия, както и обяснения на някои ритуали и символи в богослужебната практика. Това ще разкрие техния дълбок смисъл и ще направи по-достъпна мъдростта на Божието слово.

Литургията на "Арменската апостолическа църква", както днес самите арменци я

наричат, спада към източния или, по-точно казано – към палестинско-сирийския тип

древни литургии. Тя е издънка от йерусалимския литургически корен, по-късен

вариант на литургията на св. Яков, брат Господен. А понеже Кесарийската. (Капа-

докийска църква е майка на Арменската, то последната без друго ще е възприела

още в самото начало кесарийската богослужебна традиция. Така може да се обясни

голямото сходство на Арменската литургия с двете източни литургии – на св. Васи-

лий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска, и на св. Йоан Златоуст, чиято литургия пък с отразила антиохийската (сирийската) богослужебна традиции.

Литургията на "Арменската апостолическа църква", както днес самите арменци я

наричат, спада към източния или, по-точно казано – към палестинско-сирийския тип

древни литургии. Тя е издънка от йерусалимския литургически корен, по-късен

вариант на литургията на св. Яков, брат Господен. А понеже Кесарийската. (Капа-докийска църква е майка на Арменската, то последната без друго ще е възприела

още в самото начало кесарийската богослужебна традиция. Така може да се обясни

голямото сходство на Арменската литургия с двете източни литургии – на св. Васи-

лий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска, и на св. Йоан Златоуст, чиято

литургия пък с отразила антиохийската (сирийската) богослужебна традиции.

Каква е била първоначалната форма и състав на Арменската литургия – на този

въпрос, поради липса на достатъчно данни, е трудно и дори невъзможно да се даде

точен отговор. Това също важи и за авторството и за промените, станали в процеса

на нейното развитие и оформяне. Би могло обаче да се каже, че и тази литургия,

подобно и на други свои посестрими, е изминала дълъг път на развитие. В процеса

на нейното оформяне следва да се отбележат три важни етапа:

Първият – от покръстването на арменския народ и възприемането на литурги-ята от Кападокийската църква-майка, т.е. от началото на 4 век до Вагаршапатс-

кия събор (491 г.)

Вторият - от Вагаршапатския събор до към 12 в. , т.е. до кръстоносните похо-ди.

Третият - от 12 в. до сега.

През време на първия период, Арменската литургия е била преработвана и допълва-

на от св. Григорий Просветител, а след него – от великите отци на Арменската

църква: Исаак (Сахак), Месроб, Куд Йоан Мандакуни и от др. Някои молитви от състава на Арменската литургия и днес носят техните имена.

На Вагаршапатския събор Арменската църква скъсала връзките и с Вселенската

(Византийската) църква и заживяла свой самостоятелен живот. С течение на време-

то сепаратистките тенденции все повече се засилвали. Те се проявили не само по

отношение догмите и каноните, но и по отношение на богослужението. Пристъпило

се към обработка на онези елементи от Арменската литургия, които били заимства-ни от византийската, кападокийската и сирийската литургии. Трябва обаче да се

каже, че тази изолация на Арменската църква от живота на Кападокийската и Ца-

риградската не ще да е била пълна. Защото и в Арменската литургия били включени

някои по-късни добавки, които през този период (след 5 век) са влезли в състава на

Василиевата или Златоустовата литургии, като например: Трисветата песен ("Св.

Боже, св. Крепкий, св. Безсмертний, помилуй нас" със съответните варианти за

Господски празници), явила се във Василиевата или Златоустовата литургии през първата половина на 5 в., песента "Еднородний Сине и Слове Божий..." , влязла в

състава на нашите две литургии през първата половина на 6 в., четенето на Символа

на вярата, възприето в началото на 6 в. и др.

През третия период, плод на римокатолическото влияние са: употребата на безк-

васен хляб във форма на латинската хостия, употребата на инструментална музика и орган или хармониум, архирейският пръстен, митра и жезъл, извършване на св.

Литургия върху открит олтар (без иконостасна преграда), а в началото на Литургия-

та свещеникът, както у католиците, прави открита обща изповед. Символът на

вярата следва веднага след четенето на св. Евангелие, четене първо началото от

евангелието на Йоана (1:1-17) в края на Литургията, употребата на портативен

балдахин при тържествени шествия с Патриарх-католикоса, правене на кръстното

знамение по латински начин и др. Тържествените съслужения на свещениците и

архиреи не са обичайни у арменците, както не са в практиката и у латините.

Чисто арменски особености са: употребата на две олтарни завеси – малка и голя-

ма, не се влива топла вода в св. Потир преди причещението; самото причещение

става под двата вида, като свещеникът влага в устата на причащаващитe се натопе-

ни частица от хостията. Самите хостии се приготовляват в навечерието на службата

от свещеника, който ще служи. Това са кръгли питки с диаметър около 6-7 см., направени от безквасно, слабо препечено тесто. По време на проповед, свещеникът

движи св. Кръст, хванат с кърпа: св. Евангелие също се носи с кърпа, а не с открити

ръце, употребяват се също и ударни инструменти (чинели и рапиди със звънчета) в

определени случай по време на богослужението; свещениците, освен св. одежди,

слагат на главата си митра и около шията вакас (нещо като нараменна яка), употре-

бяват кърпа, подпъхната в пояса, бели чорапи, специални богослужебни чехли, които в най-свещените моменти на св. Литургия се изуват; в клироса пред св. Олтар,

където е мястото на певците, могат да стоят жени – обикновено момичета и девойки

в случай, че са с иподяконско одеяние и с покрити коси; извън такова служение там

не могат да пребивават жени. Храмът у арменците се състои от наос (кораб), в който

стоят богомолците – мъжете отдясно и жените отляво, предолтарно възвишение –

за певците и за клира, открит олтар с множество свещи; от южната страна на олтара

е сакрестията (дякониконът, скевофилакията), а от северната – проскомидията. Зад

самия олтар (Св. Престол) има обход. Олтарът, както се спомена, е отделен от наоса с две завеси – малка, която в определени моменти от Литургията закрива само част

от олтара (Св. Престол) и голяма, която закрива целия Олтар с Проскомидията.

Сравнена с българските две литургии, Арменската е значително по-дълга. Вре-

метраенето й продължава около два часа и половина. Тя има няколко псалми пове-

че, отколкото българската литургия и по-дълги молитви и песнопения, повече ектении. В състава й влизат следните дословно еднакви молитви от българските две

литургии:

"Боже, Боже наш, небесний хляб...", химнът "Еднородний....", молитвите на трите

антифона, на Малкия вход, на Трисветата песен, самата Трисвета песен, с тази обаче

разлика, че преди думите "карепкий" и "безсмертний", се поставя съюзът "и", както

и вместо "разниийся за нас" в различните големи празници се казват различни,

съответно на празника думи, както това е при "входните” тропари на Малкия вход при нашата литургия. Дословно еднакви с българските литургии са и молитвите при

слабата ектения, Господнята молитва, молитвата "Вонми, Господи..." и задамвонна-

та молитва. Твърде отличително нещо за Арменската литургия са, например, възг-

ласите на дякона: "Благослови владико!" (над 25 пъти) и този на свещеника "Мир

всем!” (десет пъти). Има също много просителни, сугуби, малки и смесени ектении,

много и духовни началници и др.

Арменската литургия се състои от три части: Проскомидия, Литургия на оглаше-

ните и Литургии на верните. Проскомидийинят чин е по-кратък от този, в правос-

лавната литургия. Молитвите, които чете свещеникът при обличането не са същите,

които са в употреба в православната литургия. При обличането свещеникът слага

първо митрата и след това останалите одежди: стихар, епитрахил, пояс, наръкавни-

ци, вакас и фелон. След проскомидията веднага започва Литургията на оглашените

с началния възглас: "Благословото царство..."

Нещо твърде забележително за Арменската литургия е обстоятелството, че в нея

са прокарани подчертано противомонофизитски т.е. двуфизитски идеи.

Това ясно личи както от песента "Еднородний", която е насочена против Несторя-ните, така и в Символа на вярата, и в самата Анафора. Този факт идва да потвърди,

че арменците в действителност не са монофизити, за каквито те погрешно са

считани и че тяхното отпадане от вселенското православие, следователно е едно

недоразумение, станало поради трагично стечение на историческите обстоятелства.

Това именно обстоятелство (противомонофизитските изрази в Арменската литур-

гия) създава благоприятна възможност за възсъединение на арменци с православни

и да бъде призната от нашата страна догматическата и сакраментална валидност на тази древна литургия.

Арменската литургия се извършва на старинен труден за разбиране от днешните

арменци език, наречен "грапар". Тя е преведена на следните езици: латински, френ-

ски, немски, руски, на църковно славянски, английски, румънски, български и др.

Арменската литургия е една от най-хубавите древни литургии. Тя е пропита със

силно чувство на умиление, сърдечно съкрушение и благоволение. От нея се долавя

молитвеният дух на древната апостолска Църква. Чрез тая литургия векове наред

Арменската църква се храни духовно, а нейното сродство с православната наша

литургия я прави нам близка. От тук и нашият интерес към нея.

С издаването на българския превод на тази литургия се дава възможност както на живеещите в България арменци, които трудно разбират оригиналния й език, така и

на самите българи, които проявяват интерес към нея, да се запознаят с нея и да

разбират смисъла на нейния текст. Смятаме, че това издание е скромен принос към

приятелските връзки между Православната и по-специално – Българската правос-

лавна и Арменската апостолическа църква, така щастливо създадени и затвърдени

напоследък с неколкократни взаимни гостувания на двамата изтъкнати представи-тели на тези две църкви – Негово Светейшество Българския Патриарх Кирил и

Негово Светейшество Патриарх – католикос на всички арменци Васген I. Да поже-

лаем, защото тези отношения в най-скоро време, дай Боже, да доведат до едно не

само полюбовно общение, но общение и във вярата, до пълно възсъединяване на

Арменската църква с Едната Вселенска Христова Църква!

Макариополският епископ Николай

(Продължава в следващия брой)

Електронен Вестник

ЕДИННИ АРМЕНЦИ

Брой 1 Март 2010 г. ТВОРЦИ | 4

КОМИТАС 26.09.1869 г. (Кутина)

22.10.1935 г. (Париж)

Портрет на Комитас худ. Е. Саваян

Сохомон Кеворк Сохомонян е един

от най-великите арменски музиканти – композитор, певец, педагог, музикален

теоретик и изследовател. Роден е

преди 140 г. в Кутина (в пределите на Османската империя), в семейството

на обущар и килимарка. Скоро след

раждането си, остава без майка, а 11-годишен вече е кръгъл сирак. Слабич-

кото бледо и бедно облечено момче

често замръква по пътищата в търсене на препитание. Но колкото и тежка да

е съдбата му, не спира да пее с прек-

расния си глас, заради който хората го наричат "малкия скитащ певец". Зара-

ди ярката му дарба, 12-годишен го

отвеждат в Ечмиадзин, където канди-датства в школата за деца-сираци,

обучавани за църковни певци. От 20

момчета е избран само Сохомон. На срещата си с Католигоса, момчето се

обръща към него с думите: „Не мога да

Ви приветствам на арменски, защото не зная този език” (по това време той е

забранен в родния му край), "но мога да Ви попея". И с великолепния си

глас изпява вдъхновено един труден

шаракан (духовен химн). Когато навършва пълнолетие,

Сохомон се посвещава в сан монах, а

след завършване на Семинарията приема сан на свещеник и духовното

име на католигос Комитас — виден

поет от VII в., автор на голям брой

шаракани.

В Семинарията Сохомон-Комитас

преподава музика, основава хор и оркестър от народни инструменти,

обработва арменски фолклор и пише

първите изследвания за арменската църковна музика.

26-годишен, вече със сан архиман-

дрит, Комитас заминава за Тбилиси, за

да учи в музикално училище. Но сре-

щата му с видния композитор Екмалян – възпитаник на консерваторията в

Санкт Петербург и ученик на великия

Римски-Корсаков – променя съдбата му. Комитас започва да учи при него

музикална теория и композиция, а по-

късно, с помощта на Католигоса, продължава обучението си в Берлин.

Там той не само изучава европейската

култура, но и запознава европейците с източната, като изнася лекции за

арменската, арабската, турската и кюрдската музика.

“Комитас” худ. П. Байбуртцян

През 1899 г. 30-годишният Комитас

се връща в Ечмиадзин, за да продължи музикалната си дейност. Там се заема

да усъвършенства системата за обуче-

ние на църковните певци, работи над разшифроването на древните музикал-

ни знаци "хази", обикаля цяла Арме-

ния, за да записва народни мелодии, съчинява музика и я разпространява.

Комитас по време на работа

“Авик” (Птичка), записана със старинен арменски нотопис

Неговото апостолско дело, обаче,

поражда ненавист и омраза сред част

от църковните деятели, а новото ръко-

водство на Ечмиадзин не прави нищо в защита на Комитас. Постепенно ат-

мосферата става непоносима за него и

в 1910 г. той заминава за Константи-нопол. Намерението му да създаде там

арменска консерватория не се осъщес-

твява – Комитас среща същото хладно безразличие от страна на местните

власти. Въпреки това, той основава

огромен смесен хор "Хусан" от 300 души, с който започва да обикаля

света, запознавайки го с арменската музика. На тези концерти Комитас се

изявява като лектор, композитор,

диригент, флейтист, пианист и певец. Неговото изкуство покорява музикал-

ните сцени, а световни композитори

като Сен-Санс и Дебюси, го наричат "гениален". Като че ли най-после е

настъпил звездният миг за Комитас.

“Комитас”, худ. О. Зардарян

Но настъпва кошмарната 1915 г.,

когато младотурското правителство

осъществява чудовищния си замисъл за унищожаване на арменския народ.

Комитас, заедно с други

интелектуалци, е арестуван, измъчван и заточен в Анадола, където става

свидетел на зверски издевателства над

арменците. Преживяното нанася тежък удар върху него, здравето му

рязко се влошава и той се затваря в

себе си, опитвайки се безуспешно да превъзмогне кошмарите. Изпаднал в

тежка депресия, той търси помощ във

Франция, но и там медицината е безсилна да му помогне. Последен дом

на гениалния музикант става

психиатрична клиника край Париж, в която той прекарва последните 20 г.

от живота си – до смъртта си на 22

Октомври 1935 г.

“Последната нощ” (Комитас),

худ. С. Мурадян

Прахът му е пренесен в Армения и е погребан в Ереван, в Пантеона на

изтъкнатите деятели на арменската

култура.

Страница от личния бележник на Комитас

Личността и делото на Комитас са

увековечени от признателните ар-менци в целия свят. Държавната

музикална консерватория в Ереван

носи неговото име. В Париж има паметник на Комитас и жертвите на

арменския геноцид, дело на Давид

Бабаян-Ереванци. В Квебек (Канада), където арменците са значителна част

от населението, през 2008 г. бе отк-

рит бронзов бюст на Комитас като знак на признателност към неговия

огромен принос за арменската култу-

ра.

Паметник на Комитас в Париж

Творчеството на Комитас има

същата тъжна съдба като личния му

живот – повечето ръкописи са уни-щожени или пръснати по целия свят.

Но създаденото от него продължава

да се изпълнява и живее в сърцата на арменския народ. Хиляди музиканти

в Армения и по света записват и

изпълняват музиката на Комитас, литургията му звучи в църковните

храмове, произведенията му оживя-

ват в репертоара на певци, инстру-менталисти и хорови състави. Твор-

чеството му е обект на неспирни

научни интереси, а неговата надарена и богата личност – постоянно вдъх-

новение за поети и художници.

Сбъдват се пророческите думи на католигос Вазген Първи: „Комитас

Вартабед е начало, което няма

край!"

“Път”, худ. С. Пипоян

Юлия Манукян

Електронен Вестник

ЕДИННИ АРМЕНЦИ

Брой 1 Март 2010 г. ИНТЕРВЮТА | 5

ТАКУХИ ВЕЗИРЯН: „ВИНАГИ ЩЕ ПЕЯ ЗА АРМЕНИЯ!”

Разкажи нещо за своя род, за преселването ви в Бълга-

рия...

От страна на майка ми фамилията Пивазян е много

известна в Армения – прадядо ми произлиза от аристокра-

тичен род, който е основал арменското училище. Се-

мействата Пивазян са заемали висши постове – депутати,

адвокати. Дойдохме в България през 1993 година, заедно с

много мои сънародници, напуснали почти през същото

време Армения, защото това бяха най-лошите години за

страната ни. Учила съм в първи клас в Армения и пак тук,

в България, отново започнах първи клас заради езика.

Такухи с родителите си

Между другото, ти си първият човек, който ми взима

интервю от арменски вестник, затова пред теб за пръв път

ще разкрия една любопитна подробност от личния живот

на моето семейство.

И така – в Армения има един интересен празник за

новобрачни двойки. Желаещите да сключат брак, предва-

рително оставят снимките си в брачната агенция, където

правят нещо като конкурс, на който избират 10 най-

красиви двойки. Наградата е те да сключват брак на

празника „Еребуни Ереван” в присъствието на много

медии, които отразяват събитието. След една година

репортери и фотографи отиват в болницата на първото

родено дете от тези 10 двойки и правят отново филм,

който също излъчват по телевизията. През 1984 г. моите

родители са били избрани сред 10-те новобрачни двойки и

са се оженили на празника. А след една година първото

бебе съм била аз! Журналисти и репортери от телевизията

отишли да снимат в родилния дом и тогава един от тях

казал на мама: „Това дете ще стане много известно и аз ще

съм първият човек, който го е снимал!”

Снимката от раждането на Такухи

Кога пристигнахте в България, как ви посрещнаха тук,

как започнахте „от нулата”?

Раздялата с родината е мъчителна за всеки арменец, за

всяко семейство. Така беше и за моите родители, които са

прекарали половината от живота си там и имат много

Такухи Везирян е родена на 17 септември 1985 в град Ереван

(Армения). От малка проява музикални заложби и след

години това става нейна професия и страст.

спомени. В Армения сме живели доста

охолно, а тук наистина започнахме „от

нулата”. Там оставихме почти всичко,

включително една огромна къща, а сега

трябваше да живеем под наем. Беше

много трудно, особено в самото начало,

но постепенно се аклиматизирахме.

Родителите ми започнаха работа,

макар че техните дипломи не се призна-

ваха в България. Баща ми е бил електро-

техник – инженер, майка ми е следвала

право (но е прекъснала след раждането

ми). Важното в моето семейство, на което

съм се научила и аз е, че винаги сме били

единни и в най-трудните моменти сме се

справяли заедно – сядаме и мислим как

да излезем от ситуацията. Това ни сбли-

жава още повече, затова и аз самата съм

доста близка с моите родители.

Ти се занимаваш от малка с музика.

Кажи ни повече за твоите уроци, за

преподавателите. Кой те насочи да се

занимаваш с музика?

Когато дойдох в България, започнах да

уча в арменското училище в Пловдив,

където имаше една арменска група

„Джгуйдик” (кутренце). Ръководителка

беше г-жа Хрипсиме Товмасян, също от

Ереван, която беше завършила Музикал-

на академия. Включих се в тази група и

участвах в много нейни концерти, вклю-

чително в турнето ни в Турция.

Такухи във вокалната група на г-ца Хрипсиме

Товмасян

Именно там се появи и моят „звезден

миг”, шансът да пея самостоятелно на

сцена. Така се случи, че солистката на

една от песните ни се разболя преди

самия концерт, който щеше да бъде в

Истанбул, и в последния момент избраха

мен да я заместя. Няма да забравя тази

песен – „Хайрен Геркен” („Да пеем на

арменски”), защото тя буквално преобър-

на живота ми! Тогава бях на 8 г. и все

още не знаех, че ще искам цял живот да

се занимавам с музика. Но когато изпях

тази песен с вокалната група и ме изви-

каха два пъти на „бис”, внезапно разбрах,

че искам само това – да пея!

Когато се върнахме в България, започ-

нах индивидуални занимания с г-жа

Товмасян и сега е моментът наистина да

й благодаря от сърце за това, което е

направила за мен! Без преувеличение

мога да кажа, че всичко, което съм

постигнала до този момент, е благодаре-

ние на нея.

Имаш по-малки брат и сестра. Те

занимават ли се с музика, ако не – с

какво?

Имам 19-годишен брат, който е уче-

ник, но учи и занаят – автомонтьор на

автоматични скорости. Това наистина му

се удава много добре и предполагам, че в

бъдеще това ще бъде професията му.

Моята сестра – Анджела, на 20 години –

се занимава с дизайн и рисуване и прави

уникални модели на дрехи. В момента

учи ювелир (дизайн на бижута) и смята

да тръгне по своя път, а аз ще й помагам

с каквото мога.

Как те посрещнаха тук, как успя да се

впишеш в живота на българите и как

се чувстваш в България след толкова

години? Иска ли ти се да се върнеш пак

в Армения?

Когато дойдохме в България,

нямахме никакви познати тук, защото

бяхме едни от първите преселници

заедно с още две семейства. Ние

никога не е търсило помощ, дори и в

най-трудните моменти. В течение на

3-4 години дойдоха леля ми и вуйчо

ми и те са били единствената ни

опора. Никога не сме се обръщали към

разни организации, защото не смятах-

ме, че могат да ни помогнат. От

материална помощ нямахме нужда –

дойдохме с достатъчно средства, за да

започнат родителите ми бизнес.

В началото на мен наистина ми

беше тежко! Ако започна да говоря за

моите детски години, имала съм доста

трудни моменти. Децата не ни прие-

маха, имаха някаква негативна нагласа

за това, че идваме от Армения. Всъщ-

ност такава нагласа имаха и някои

възрастни. Няма да забравя един

детски спомен, който се е врязал

много остро в паметта ми... Майка ми

си беше счупила крака и я закарахме в

болницата. Там завеждащата лекарка

отказа да я приеме с думите: „Ние не

лекуваме рускини от Съветския съюз!”

Баща ми каза: „Но ние сме арменци!”,

а тя отговори: „Това е без значение!”

Бях малка, но се почувствах ужасно...

Ето такива преживявания имахме

през първите години. В училище

търпях подигравки, защото знаех само

арменски и руски. Опитвах се да

говоря на български, който в началото

беше почти руски, но въпреки това

упорствах, защото исках да го науча

перфектно. Усилията ми дадоха

резултат и с времето успях да надмина

мнозина в това отношение. Постепен-

но се приобщих, децата свикнаха и ме

приеха, после всичко тръгна нормал-

но. Вече всичките ми близки и прияте-

ли живеят в България. В Армения

останаха само доста далечни роднини.

С удоволствие бих се върнала, за да си

припомня детските години, но съм

свикнала с България, създала съм свое

обкръжение от приятели и познати и

ще ми е доста трудно да се върна в

Армения и да започна да създавам

нови познати.

Как виждаш своята бъдеща реали-

зация като музикант?

Пяла съм във вокалната група на

училището – вече ме знаеха като

солистка. Но когато започнах да

работя с Ара и да записвам поп-фолк

ми беше трудно, тъй като в началото

не получавах достатъчно подкрепа от

сънародниците си. Дебютът ми беше

една много известна песен, на която

половината текст изпях на арменски, а

другата – на български. Единствената

причина беше, че исках по всички

музикални канали да се чуе арменска

музика и арменска реч и най-важното

– всички да разберат, че съм арменка!

И винаги, през всичките тези години

съм се старала да представям на ниво

името „Армения”, защото това за мен

е най-важното и ще продължавам да го

правя навсякъде по света.

Кадър от снимачен ден

Имам покана от един голям проду-

цент в Армения (разбира се, засега ще

запазя в тайна името му), имам покани

за огромни концерти в Армения,

Франция, Германия и др. страни.

Последната е от Канада за един

арменски фестивал, на който да

представям моите сънародници от

България. Но кога ще отида в Арме-

ния още не знам, тъй като срокът,

който се изисква от мен, е доста

дълъг, а аз имам ангажименти и тук.

Кои свои изяви намираш за успеш-

ни, с които се гордееш?

Гордея се с всяка моя изява,

защото си давам сметка какво е да

дойдеш от друга държава и да нака-

раш хората да те възприемат такава,

каквато си! Нещо повече, да успееш с

музиката си да трогнеш човека срещу

теб – това за мен вече е успех!

А с какво друго обичаш да се зани-

маваш?

От 7-ми клас ходя на арменски

танци и това е голямата ми страст! В

моите вени тече арменска кръв и аз

не мога да спра да танцувам арменс-

ки танци – това е нещото, което най-

много харесвам след пеенето.

Контактуваш ли с други арменци

по света?

Да, много обичам да общувам с

мои сънародници по целия свят. В

един добре известен сайт има моя

страница. Това ми дава голяма

възможност лично да контактувам

със сънародниците си и с мои почи-

татели. Най-интересното е, че те

сами изказват впечатленията и

мненията си за моите изпълнения.

Клиповете ми в момента се въртят в

най-известната арменска телевизия в

Лос Анджелис – USA Armenia

(сателитна телевизия).

Арменците запазват ли национал-

ното си самосъзнание или са

склонни да се претопяват в съот-

ветната страна?

Самосъзнанието – това се възпита-

ва най-вече в семейството. У дома

винаги се е говорело на арменски

език и сме спазвали арменските

традиции и обичаи. Имам познати,

чиито деца от Армения вече не знаят

арменски. Когато дойдохме, бях на 7

години и можех да забравя езика, но

родителите ми не го допуснаха. Ние

сме арменци и трябва да възпитаваме

нашите деца на арменско съзнание –

само така ще го съхраним, за да го

предаваме от поколение на поколе-

ние.

По каква съществена черта, според

теб, арменците се различават от

българите?

Моите наблюдения са, че арменци-

те са много единни и винаги са

готови, ако могат, да помогнат. Поне

хората от моето обкръжение са

такива. Арменците винаги си помагат

в чужда страна, където и да са.

С Армен Хачатрян сте се запозна-

ли в интернет. Записваш песен по

негова музика. Как възникна идеята

да работите заедно?

Запознахме се в интернет-сайт

ХайЛент. Разбрах, че той е музикант,

намерихме общ език. За него мога да

кажа, че е добър човек и може да се

работи много лесно. Идеята дойде от

двама ни – да опитаме да създадем

една наистина красива арменска

балада. Аз написах текста, след това

върху него той написа музиката.

Искам отново да подчертая, че когато

избирам с кого да работя, винаги

държа да са наистина добри хора и да

мога да намеря общ език с тях.

(Продължава на следващата стр.)

Електронен Вестник

ЕДИННИ АРМЕНЦИ

Брой 1 Март 2010 г. ИНТЕРВЮТА | 6

ТАКУХИ ВЕЗИРЯН

(Продължение от стр.5)

Ето и с Армен успяхме добре да се

сработим. Взаимно си изслушваме идеите,

обсъждаме ги, просто се разбираме! Тази

песен е много красива и се надявам да се

хареса на всички, както я харесаха моите

близки и приятели, с които вече я споде-

лих. “Мелодията й лесно се запомня и

много искам да допадне на моите съна-

родници, защото я правя за тях”.

Има ли и други песни, които са писани

специално за теб?

Това е първата авторска арменска песен,

чиято музика е писана специално за мен.

Да си част от тази атмосфера, да пресъзда-

деш нещо, което е родено от душата ти –

наистина усещането е страхотно!

И накрая - как намираш идеята за

съществуването на такъв вестник?

Мисля, че идеята наистина е много

добра, за което те поздравям и се радвам,

че има такива хора като теб. Надявам се да

има голям интерес и ти пожелавам много

успехи!

Интервюто направи: ЛЕВОН МАНУКЯН

Снимки: Личен архив

АРМЕН ХАЧАТРЯН – инженерът-музикант

Армен Хачатрян

роден на 15 Април 1981 г. в Табриз, Иран

Разкажи ни за себе си – от кога се зани-

маваш с музика, при кого и къде си учил.

Има ли в рода ти музиканти и кой те

насочи към музиката?

Моите вуйчовци са музиканти. По-

големият от тях свири на пиано (синтеза-

тор), а малкият – на ударни. В музиката ме

въведе именно единият от тях – Мелкон

Навасартян, с когото започнах да уча пиано

още на 3-годишна възраст., а после про-

дължих при Вартан Вахрамян – много

уважаван и ценен музикант в Иран. От 12-

годишен излизам на сцена, участвал съм

отначало в училищни празници и концерти

на различни арменски мероприятия и

вечеринки, а по-късно започнах да свиря в

концерти с различни певци. Последният

беше миналата година с Хайк Каспаров –

прочут певец в Армения.

Добре ли се приемат арменците в Иран,

интегрирани ли са? До каква степен са

запазили арменското си самосъзнание и

език? И още един въпрос – в страна с

официална мюсюлманска религия има ли

търпимост към християнската и конк-

ретно към арменската църква?

В моето семейство всички сме арменци и

макар че сме родени в Иран, говорим

арменски език. Аз и досега се старая да го

поддържам и развивам. Учил съм в армен-

ско училище, участвал съм в културния

живот на арменската общност и винаги съм

се старал да представям на ниво моите

сънародници в Иран.

Християнин съм, посещавам арменската

църква всяка неделя и се гордея, че съм

арменец.

При нас, в Кабриз, арменците са много

уважавани, добре са приети, уважават и

религията ни. Ние също почитаме ирански-

те традиции и обичаи, тяхната култура и

живеем мирно с хората.

Какво работиш в момента и къде?

Аз съм компютърен инженер, но заедно

с това обичам да се занимавам с музика,

композирам.

Как се свързахте с Такухи и как възникна

идеята да направите тази песен? Това

първата ти песен ли е?

С Такухи се запознахме в арменския сайт

ХайЛенд. Тя разбра, че съм музикант и

композитор и заедно решихме да създадем

една хубава арменска песен. Най-напред

Такухи написа думите, а после аз върху

нейния текст съчиних музиката. Така се

роди нашата обща „Гитем кгас” („Знам, ще

дойдеш”) и скоро ще я чуете в изпълнение

на Такухи. Аз съм писал много песни, но

това е първата ми арменска балада.

Участваш ли в живота на арменската

общност в Иран и как?

Да, аз съм член в Младежката организа-

ция в Кабриз и участвам в техните инициа-

тиви. Там се организират конференции, на

които професионалисти преподават на

младежите различни професии и занаяти.

Участвал съм в техните срещи и вечерин-

ки.

В тази връзка – има ли при вас активна

арменска общност, обединени ли сте?

Да, в Иран живеят хиляди арменци и

всички се опитват да запазят доброто име

на нацията ни. Както казах – има арменски

училища, църкви, организации.

Посещавал ли си Армения, имаш ли

впечатления от нея?

По принцип се опитвам всяка година да

посещавам Армения, защото много обичам

моята родина и всеки път виждам някаква

промяна, наблюдавам развитие във всички

сфери и области. Имам много хубави

впечатления от там.

Търсиш ли контакти с други арменци по

света?

Да, чрез интернет поддържам връзка с

много арменци от целия свят.

Как виждаш идеята за създаването на

вестник, който да отразява живота на

арменците по света?

Много интересна идея и според мен ако

се развие, наистина ще е чудесно!

Искаш ли нещо да добавиш от себе си?

Да, искам да благодаря на Вас за напра-

веното интервю, както и на моята добра

приятелка Такухи Везирян, която ми

помага да пишем още по-хубави песни за

нашия арменски народ!

Интервюто направи:

ЛЕВОН МАНУКЯН

Превод от арменски: ТАКУХИ ВЕЗИРЯН

ВЪПРОС НА БРОЯ: Какво отличава арменците от другите нации?

Скъпи читатели,

Нашето желание е вестникът „Единни арменци” да бъде достъпен, популярен, да се разпространява лесно и бързо по света. По тази причина решихме да бъде безплатен, за да се чете от повече хора. Но разбира се, неговото списване има своите разходи, затова онези, които искат да помогнат финансово, могат да се свържат с редакцията на посочените телефони или e-mail. По желание на дарителите, имената им ще бъдат публикувани в следващото издание на вестника.

Благодарим Ви!

Хайк Вартанян, 25 г.,

София

Първото, за което се

сещам, е "древната арменс-

ка национална култура" –

тя е много богата от оста-

налите страни в света.

Второто е "арменският

хумор" – той е различен,

защото те кара да се смееш

и едновременно да се

замисляш върху „хумора”.

Третото е "скромният

размер на носовете ни", но

това е защото въздухът все

още е безплатен. Има още

много качества, с които

мога да отличавам армен-

ците от другите нации в

света...

Кеворк Каспарян, 22 г.,

София

Ние, арменците, се

отличаваме с това, че сме

работливи и „пипкави” в

ръцете, имаме една от най-

добрите кухни и един от

най-добрите силови спор-

тисти!

Ние сме първите христи-

яни и няма друга народ-

ност, преживяла това,

което ние сме преживели с

гибелта на 1,5 милиона

души.

Варужан Татеосян, 25 г., Банско

Арменците сме по-различни с

това, че сме по-обединени от

другите народи, макар и ние да

си имаме „трески за дялкане”...

Томас Ахчиян, 19 г., Бургас

Арменците са добри хора.

Добри в своите сърца. Искрени и

помагащи в нужда. За мен

арменците по целият свят

изграждат не просто нация, а

начин на мислене и поведение.

Именно те се държат като

истински хора, независимо дали

са в добри моменти или изпад-

нали в лоша ситуация.

Силва Гирагосян, 21 г., Бургас

Арменците, като всеки народ,

се отличават с някои свои

качества. Голяма част от хората

с арменска "кръв" оцеляват в

различни ситуации и се отлича-

ват със борбеност, не се отчай-

ват и не се отдават на нещастие-

то, ако то ги споходи. Силни по

характер, работливи, благородни

и обичащи хора.

Съобщение:

Вестник "Единни арменци"

търси доброволни сътрудници -

кореспонденти и преводачи от

английски и руски. Ще се радваме,

ако се присъедините към екипа ни!

За връзка:

uni.armenians@gmail.com

Електронен Вестник

ЕДИННИ АРМЕНЦИ

Брой 1 Март 2010 г. РУБРИКИ | 7

ЕДНА РУБРИКА НА

АГОП МЕЛКОНЯН

(1949 – 2006)

Агоп Мелконян е български арменец.

Дипломиран инженер, Мелконян дълго

време работи като журналист в сед-

мичния вестник „Орбита“, където

пише за най-новите научни открития в

областта на физиката, техниката и

астрономията. Като писател, Агоп Мелконян е един

от най-четените български фантасти.

Автор на десетина книги: романи и

сборници с фантастични повести и

разкази. Автор е също така на голям

брой пиеси (три от които са предста-

вяни на професионална театрална

сцена) и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на девет

езика.

Като преводач, Агоп Мелконян сът-

рудничи на издателство Георги Бакалов

за подбора на поредицата „Библиотека

Галактика“. Превежда произведения на

братя Стругацки, Едгар Алън По и др.

Издател е на списанието за научна фантастика „Омега“ и редактор на

месечното списание "Върколак", по-

късно преименувано в „Зона F“.

Преводач на арменска литература и

поезия, публикувани от издателство

„Ерато“, Агоп Мелконян е и един от

основателите на катедрата по арме-нистика към Софийския университет, и

преподавател по арменска филология.

Агоп Мелконян е член на Съюза на

българските писатели. Печели първата

награда за фантастика „Гравитион“

през 1991 г.

Женен, с двама сина. На 23 Юли 2006

г. Агоп Мелконян почива от рак на 57-годишна възраст.

БОГ ИЗЧЕРТА ЗНАЦИТЕ

В първите векове на новата ера Армения

е велика държава, но към нея протягат ръце

и Западът в лицето на Римската империя, и

Изтокът - Персия. Време на жестоки войни

за преразпределението на света. Варварски-

ят Изток или не по-малко варварският За-

пад - Армения е принудена да избира.

И тя прави съдбовния си избор - избира

християнството.

През 301 г. Дъртад Трети Велики получа-

ва Светото кръщение. Арменският народ

става първият в историята на човешката ци-

вилизация, който приема християнството за

своя религия; от своя страна Армения става

първата държава, която има своя офици-

ална и единна държавна религия. Този факт

има особено значение за цялата по-

нататъшна трудна и объркана съдба на

арменците, но и до днес е основание за

величествена гордост.

Ето какво пише великият руски поет

Валерий Брюсов: "Приемайки християн-

ството, което дълбоко прониква в душата

на народа, арменците окончателно свързват

себе си със света на Запада, с християнския

свят на Европа. В продължение на всички

последващи векове те остават верни на

своята религия и не се поддават на влияни-

ето на исляма, който по-късно властно

подчинява повечето народи от Близкия

Изток".

Армения прави своя избор, но не и

историята. На престола в Рим се възкачват

ту християни, ту отстъпници, персите

остават заклети езичници, християнска

Армения като че ли вече няма място на

картата. Особено като Велика. Обречена е

да стане първата жертва на християнската

вяра.

И бива изтрита от картата, разпада се на

отделни малки царства и княжества. Зали-

чена е от политическата сцена, но само

десетилетия преди това е извършила

епохално дело: приела е Иисус в сърцето

си. Християнството става единствената

спасителна глътка въздух, опора и надежда.

Вярата трябва да проникне дълбоко в

съзнанието и душите, да стане убеждение,

начин на мислене и поведение. Вярата

трябва да остави своите трайни белези в

сърцето на всеки арменец.

А как може да стане това? Пътят е само

един: просветата. А просветата е невъз-

можна без азбука. И в тези объркани,

сложни и жестоки времена, само 40 години

след ликвидирането на Арменската държа-

ва, арменците извършват своя втори вели-

чествен, епохален, жизнено важен, спаси-

телен акт: те създават своя писменост.

Малко са народите в онези времена със

своя буквена писменост. Повечето предават

знанията си устно, разчитат на паметта,

други чегъртат върху камъните рисунки,

които днес вече не означават нищо. Само

най-цивилизованите - гърците и римляните,

се досещат, че най-просто е за всеки звук да

има по една буква. И нареждаш буквите по

реда на звуците...

Днес е съвсем разбираемо за едно петго-

дишно дете, но не и тогава. Това е един от

най-великите скокове в развитието на

човешката мисловност. В наше време всяко

хлапе, седнало пред компютъра, измисля

някаква "азбука", защото разбира логиката

и принципите на азбуките. Преди само

шестнайсет века сътворяването на азбука е

било интелектуален подвиг.

Затова само славяните и арменците знаят

имената на създателите на своята писме-

ност. За арменците този свят човек се казва

Месроб Мащоц.

Днес никой не бива да оценява делото

му. В исторически мащаби е глупаво да се

задават въпроси от типа "Какво би станало,

ако..." Така историята губи своята строй-

ност и подреденост. Затова не бива да

питаме какво би станало, ако Мащоц не бе

сътворил арменските писмена; историята

сочи, че времето заличава народите без пис-

меност, затрива ги. Значи може да се

твърди, че Мащоц спасява арменския на-

род от безмилостното изчезване през

вековете.

Много често приемаме историческите

факти като дадености, като учебникар-ски

истини. Живеем в съвсем различно време,

вълнуват ни други тежнения и идеали.

Масовите комуникации - радио, телевизия,

мобилни телефони, Интернет, промениха

представите ни за общуването и за инфор-

мацията. Станахме отворени и дръзки,

силни и напористи, много често гледаме с

високомерие назад, с ирония, с присмех.

Но нека се върнем шестнайсет века

назад.

Огледайте се около себе си. Нищо от

това, което виждате, тогава не е съществу-

вало! Абсолютно нищо! Нашият свят е

неузнаваемо различен от онзи. И в онзи

неузнаваемо различен, непредставим за нас

свят, един озарен от Бога мъж решава да

сътвори букви.

Няма хартия, няма писало, няма мастило.

Пише се върху кожа със заострено гъше

перо и с разредени сажди. А той решава да

измисля букви! Той решава да спаси един

народ като му даде вечната вяра в Бога чрез

написаното слово.

И успя. Който не вярва, нека погледне

другите букви, различните.

(продължава в следващия брой)

БЕДРОС ДУРЯН (1852 – 1872)

Бедрос Дурян

(истинското му

име е Зъмпаян) е

арменски поет-

лирик, драматург

и актьор. Роден е

в Истанбул в

бедно семейство.

Работи от учени-

ческа възраст, в

по-късно пробва всякакви професии,

но истинското му призвание е изкуст-

вото. Талантлив актьор и драматург,

въпреки неодобрението на семейство-

то си, той играе на сцената и на 16 г.

съчинява първата си театрална пиеса.

Истински патриот, за 4 години той

създава 5 исторически пиеси, вдъхно-

вени от копнеж за национално осво-

бождение.

В израстването му като драматург и

поет, важно значение има неговият

учител Агоп Боранян, известен сати-

рик, както и творчеството на френски-

те писатели Юго, Ламартин и Алфред

дьо Мюсе, които той чете в оригинал.

Те внасят романтични и сантиментал-

ни нотки в неговия език – богат,

образен и метафоричен, свързващ

умело съвременните тенденции със

старинните арменски традиции.

Умира от туберкулоза преди 20-я си

рожден ден и въпреки че приживе не

вижда своя издадена книга, творчест-

вото му е превеждано на руски,

немски, френски, италиански и анг-

лийски.

Стихотворението му „Моята смърт”,

е включено в сборника арменска

лирика "Светът пред мене е прозорец”.

МОЯТА СМЪРТ

Ако ме покани онзи ангел бледолик

към смъртта със жест красив,

ще чуете победния му вик,

но знайте – аз съм още жив.

Ако свещи с горестен светлик

от свещник с цвят мъждив

ви покажат смъртнобледен лик,

да знайте – аз съм още жив.

Ако някога в съдбовен миг

процесия и хор сълзлив

ме положат в одър мразовит,

помнете – аз съм още жив.

Ако звънарна с припев страховит

разсмей смъртта със звън злоблив

и аз съм вече плоча от гранит,

не скърбете – аз съм още жив.

Но ако край него вие не стоите,

ако не виждам никого от вас,

ако спомените ви за мене са изтрити –

е, значи вече мъртъв ще съм аз.

Превод: Агоп Мелконян

През 2007 г., по текста на „Моята смърт”

Левон Манукян съчини песен в памет на Агоп

Мелконян: Гледайте

БАРУЙР СЕВАГ (1924 – 1971)

Един от най-

големите поети на

ХХ век и може би

най - популярният

сред арменците в

целия свят. Той

издига арменската

проза до невижда-

но дотогава художествено равнище.

Баруйр Севаг (истинското му име е

Баруйр Хазарян) е роден в селцето

Чанахчи, в полите на Арарат. Завърш-

ва филология в Ереванския универси-

тет и в Московския литературен

институт „М. Горки”. Доктор по

филология и преподавател в Ереванс-

кия институт „Манук Абегян”. Издава

първата си книга на 21-годишна

възраст, но истинската му слава идва

след величествената епична поема

„Незаглъхващата камбанария” (1959

г.), посветена на великия композитор

Комитас. Автор е на внушително

творчество, събрано в няколко тома и

публикувано през 1983 г. в Ереван и

впоследствие преведено на английски,

немски, италиански испански, унгарс-

ки, руски, полски, естонски и грузинс-

ки.

Загива на 17 юни 1971 г. при авто-

мобилна катастрофа. В последния му

път го изпраща невиждано множество

от хиляди негови почитатели.

ЗАРАДИ

Заради твоите очи, заради твоите очи,

заради твоите,

моите очи, моите по цели нощи будуват.

Заради твоите пръсти, заради твоите пръс-

ти,

заради твоите,

моите пръсти, моите светлина да замесят

жадуват.

Заради твоите рамене, заради белите,

заради голите рамене,

моите очи, моите очи, моите сънуват водо-

пади.

Заради твоя смях, заради твоя смях, заради

твоя,

моят смях, моят смях, моят стана досаден.

Заради твоите стъпки, заради твоите стъп-

ки,

заради твоите,

аз пазя звуците, аз ловя звуците в мрака.

За да те имам такава, за да те имам такава,

за да те имам,

вече не съм победител, вече не съм, само

чакам.

Превод: Агоп Мелконян

И двете стихотворения са публикувани в сборника с арменска лирика „Светът пред мене е прозорец...”, ОСОК „Хамазкаин” – Пловдив, 2006 г.

Електронен Вестник

ЕДИННИ АРМЕНЦИ

Брой 1 Март 2010 г. ИНТРЕВЮТА | 8

ВАЗГЕН КАЧАТРЯН: „И всеки Божи ден мечтая как се връщам в Армения...”

Вазген Хачатрян е роден през 1988 г.

в Ереван. 10-годишен пристига със

семейството си в България, прави

шеметна кариера като спортист, но

неочаквано напуска спорта и се връща

в Армения. Само след три години

отново пристига в София, за да

осъществи тук своите житейски

цели. Но не спира да копнее за Арме-

ния...

Разкажи ми какво накара семейството

ти да дойде в България?

През 1998 г. майка ми и баба ми решиха

да напуснем Армения, взеха мен и брат ми

и тръгнахме към Германия. По пътя, обаче,

се развали автобусът и ни оставиха във

Варна. Собствениците на фирмата-

превозвач се оказаха мошеници.

Така ние останахме един месец във

Варна, но скоро майка ми реши да дойдем в

София и да останем тук.

След като бяхме вече в София, едни

арменци ни упътиха към Бюрото за бежан-

ци, където ни приеха и настаниха заедно с

много други сънародници. След известно

време, когато понаучихме българския език,

излязохме под наем.

Какво беше отношението към теб,

въобще към арменците-преселници? Как

те посрещнаха тук, как те приеха?

Със сигурност има значение и какъв

човек си ти самият, но като цяло винаги са

ме приемали навсякъде добре, стига да ме

опознаят. Като цяло българите, както и

арменците, са много топъл народ и ни

приемат много добре.

А какво ти помогна най-много да се

адаптираш в България?

Може би спортът. Не беше минало много

време и аз реших да се занимавам със спорт

– познавах доста арменци, които тренираха

и те ме насочиха към борбата. Скоро вече

отбелязах първите си победи и имах доста

приятели.

Има ли в твоя род други спортисти?

И, да! Вуйчо ми е бил борец, баща ми –

щангист, а чичо ми – лекоатлет.

А на теб колко време ти трябваше, за да

напреднеш достатъчно и да тръгнеш по

състезания?

Трябваха ми точно 3 месеца, за да участ-

вам на градско първенство и взех златото!

До първия си важен успех ми трябваше една

година, за да стана републикански шампи-

он.

От този момент нататък не съм имал нито

едно състезание, на което да не съм взел

медал. Последното ми участие беше на

Европейското по борба.

Може ли да ми изброиш всички награди,

които си спечелил?

1999 – златен медал; същата година още

няколко медала

2000 – трето място в България

2001 – шампион на България

2003 – шампион на България

2003 – сребърен медал за България

2004 – шампион на България и 13-то място

на Европейското

Вазген (е в синьо)

на Европейското първенство

А как се чувстваш като представител на

България,, която не е твоя родина? И не

съжаляваш ли, че това можеше да бъде

Армения?

Мисля, че всеки спортист, представял

друга държава, си е мислил за това, но

животът е такъв. Не съжалявам, че съм се

борил за България, защото все пак тя ми е

дала възможност да се изявя. Благодарен

съм за това на хората тук и на Бог.

Кой беше твоят треньор?

Първият, който ми показа тайните на

борбата и ме въведе в този спорт, беше Юри

Ткаченко, след това треньор ми стана Румен

Петков, а аз започнах да играя за „Славия –

Литекс”.

Мислиш ли, че в Армения щеше да полу-

чиш такава възможност за развитие

като спортист и подготовка, като тази

в България?

Честно казано, в Армения човек едва ли

може да бъдеш забелязан толкова лесно и да

му отделят необходимото внимание. В този

смисъл в България може би е по-добре.

А ти защо прекъсна заниманията си със

спорта точно на върха на кариерата си?

Тогава все пак родителите ми решаваха

тази въпроси, тъй като аз бях на 16 години.

Съжалявам, защото борбата беше всичко за

мен – спорт, приятели и познати в цяла

България, освен това ме караше да се

чувствам много сигурен в себе си.

И с какво започна да се занимаваш,

когато спря да се състезаваш?

Като всеки голям човек, трябваше да си

търся работа – отначало започнах в една

пицария, след това като охрана на различни

обекти.

Ти си получил българско гражданство,

заради високи постижения в областта на

спорта. Разкажи малко повече за това.

Да. Това се случи в деня на Републиканс-

кото първенство през 2004 г. От Федерация-

та отказаха да ме допуснат на състезание в

България, тъй като нямах българско граж-

данство. Тъкмо тръгвахме за Пловдив и

моят треньор ми го съобщи. За наш късмет,

на стълбите срещнахме Армен Назарян и

майка ми сподели с него този проблем.

Тогава той се свърза с Федерацията и

издейства незабавното издаване на разре-

шително за участието ми. На това състеза-

ние станах отново шампион на България и

тогава треньорите решиха да започнат дело

за уреждане на гражданството ми. И отново

Армен Назарян помогна изключително

много.

Какво се случи със семейството ти?

Пристигнал си с брат си, майка си и баба

си, а после оставате само двамата?

Да, майка ми и баба ми решиха да се

върнем в Армения, но след три години, през

2008 г., аз и брат ми отново пристигнахме в

България.

И кое ви накара да го направиш? Вече не

си спортувал....

Животът в Армения ми подейства много

потискащо. Макар че външно страната е

променена, отвътре е още много назад във

времето...

И въпреки това, не ти ли липсва Родина-

та?

Липсва ми, разбира се. С много мъка и

тъжни сутрини се събуждам, защото знам,

че не съм на моя земя. И всеки Божи ден си

мечтая как се връщам в Армения, вече

достатъчно преуспял...

А поддържаш ли в България контакти

със свои сънародници, приобщен ли си към

арменската общност?

Относно участието ми в арменската

общност, преди години пеех във вокална

група към Барекордзаган и имах много

приятели. За съжаление, след като заминах-

ме в Армения, тези контакти прекъснаха, но

у мен останаха чудесни впечатления от

всичко, което става в арменската общност.

Хората, които ме познават, се отнасят към

мен прекрасно, така че не мога да се оплача

от липса на добро отношение.

Как отбелязвате с брат си арменските

празници?

На арменската Коледа, както и на другите

празници се обаждаме на майка ми и на

роднините ни да им честитим. Обикновено

сме на работа (включително и на Нова

година), а и повечето ни приятели са със

семействата си. Такъв е животът ни в

момента.

Посещаваш ли арменската църква в

София?

Когато имам възможност, ходя в неделя и

паля свещ.

Какви трудности срещаш в момента?

Трудности имам и те са главно финансо-

ви – да си плащаме с брат ми наема, да се

издържаме, опитваме се да пращаме пари и

на майка ни...

Беше ми споменал за проблеми с твоето

образование…

Да, заради спорта пожертвах образовани-

ето си. Освен това, образователната система

в Армения се различава от тази в България.

Но се надявам този проблем скоро да се

реши по благоприятен за мен начин.

Какви са бъдещите ти планове, какви

цели имаш?

Имам доста цели, на първо място - да

създам семейство и да пробия в бизнеса.

Засега всичките ми планове са свързани с

България.

Арменците са музикална нация. Какъв

тип музика обичаш?

Арменска, разбира се, както и българска

(без рок).

Какви арменски композитори знаеш?

Арам Хачатурян и теб!

Интервюто направи: ЛЕВОН МАНУКЯН

Снимки: Личен архив и Интернет

СЪОБЩЕНИЕ:

На сайта на CBS на 28 Февруари

се появи документален филм за

Геноцида над арменците през

1915 година. Програмата на

нейния автор Боб Саймън се със-

тои от три видеоматериала за

Геноцида. В програмата „60 мину-

ти” са представени неопровержими

доказателства за това престъпле-

ние.

Кадър от филма

В материала са отразени също

позициите на Турция и САЩ по

този въпрос.

Откъс от филма

ПЪРВИ АРМЕНСКИ

РОК-ВЕСТНИК

На 26 Февруари в известния еревански клуб Aftershock republic,

компанията Arvin Kocharian

productions представи първия вестник, посветен на рока - „Rock

Star”, който ще излиза веднъж в

месеца.

Както се съобщава в социалната

мрежа Facebook, качественият

дизайн, фотосите и статиите ще удивят читателите. „Това ще бъде

истинска революция в арменската

журналистика”, обещават автори-те.

Церемонията по представянето е

последвана от концерт с участие на рок-групи.

Група във Фейсбук

Електронен Вестник

ЕДИННИ АРМЕНЦИ

Брой 1 Март 2010 г. РУБРИКИ | 9

РУБРИКА

с МИХРАН БОХОСЯН

АРМЕНСКАТА ПРИЗНАТЕЛНОСТ

В историята на световната литература

едва ли има друг подобен случай, когато

цял един народ обиква и прославя поет на

друг народ само заради едно стихотворе-

ние, както арменците по цял свят обичат и

свято тачат паметта на великия български

поет и виден революционер Пейо Яворов,

автора на безсмъртната и гениална елегия

«Арменци».

Велико е поетичното дело на Пейо

Яворов, достойно за световната си слава,

наред с най-звездните поети на Изтока и

Запада. Звездата му блести ярко и на

арменския поетичен небосклон, тъй като

той изплака по неподражаем начин болката,

мъката и гнева на моя многострадален

народ. Елегията му е не само израз на

съчувствие и горест, но и гневен бунт

срещу всяка проява на тирания от страна на

властниците, въпреки че визира конкретно

съпричастието си към участта на прокуде-

ните от варваризма на султан Абдул Хамид

II арменци, намерили братска прегръдка в

България. Едновременно със състрадание-

то, обаче, яворовото перо поражда протест

и е зов за борба срещу всякакво потисниче-

ство. В «Арменци» релефно изпъква и

образът на страдалната Майка Армения,

която зове чедата си за мъст.

Ще си позволя да цитирам една мисъл на

писателката Севда Севан от предговора й

към издадената в Армения преводна сти-

хосбирка на Яворов: „Не са малко случаите

в литературната история, когато едно

произведение е по-известно от твореца си.

Дали и Яворов, написвайки стихотворени-

ето „Арменци”, не предопределя подобна

съдба за себе си?... Но той не е просто

певец богоизбран и трижди желан сред

другите поети по света от онова време,

призван да изпее най-тъжната, най-

съчувствената, най-искрената, съвършена

от гледна точка на поетиката, на мисъл-

та и чувството песен за арменската орис..

Песен, която като голяма река обема в

себе си и силата, и величието на народно-

то страдание, както и тинята, калта и

пяната на предумишлената жестокост на

фанатизирания насилник-грабител. Песен,

която стана правдив документ и обвини-

телно заключение, защитна реч за възста-

новяване на честта на един древен народ.

Песен-алелуя и всевечна анатема вовеки

веков” (превод мой)

За арменците по света името на Пейо

Яворов е визитната картичка на България.

Моралният символичен израз на симпатии-

те и съчувствието на българина към страда-

леца арменец, реално изявили се чрез

братския прием, оказан от този народ и

неговата държава през трагичните години

на арменските кръвопролития. Едно сти-

хотворение се оказа достатъчно, щото

всички арменци по света да научат, че има

една християнска страна, наречена Бълга-

рия и да я обикнат от сърце, без дори да са

я виждали.

Злостните мълви и сплетни около лична-

та трагедия на поета бяха предизвикали

сякаш някакво табу около името и ореола

му в първите години след неговата смърт.

То почти беше отдадено на забрава и

проклятие от някои среди. Но ние, армен-

ците в България, не се поддадохме на тези

настроения и първи изразихме искрената

си почит към опетнената памет на поета-

страдалец. Обич и преклонение, породени

само заради едно-едничко стихотворение!

Днес почти никой не си спомня факта, че

след самоубийството на Яворов Българска-

та църква отначало отказва да опее тялото

му по християнски. Тогава Епархийският

съвет на Арменската апостолическа право-

славна църква в България изпраща специ-

ално писмо до близките му, че е готов да

извърши опелото и погребението му в

Арменските гробища.

Още в края на 20-те години на ХХ

век,.инициативен комитет от арменската

общност в България събира чрез подписка

средства за изграждане на паметник на

поета. Изработката му е възложена на

младия скулптор Григор Ахаронян, възпи-

таник на Санкт Петербургската и на Со-

фийската художествени академии (сетне

професор в Съветска Армения), който

извайва първия бюст на поета. На 18 август

1935 г. в Арменската черква на София се

отслужва панихида за поета, след което се

провежда тържествено паметно събрание

във Военния клуб и многолюдното шествие

се отправя към Борисовата градина, където

става тържественото откриване на бронзо-

вия бюст-паметника на Пейо Яворов. В

подножието на пиедестала му стои ембле-

матичният надпис: „От признателните

арменци”. По-късно копия на този бюст

красят площадите на Кюстендил и Благоев-

град и стълбището пред Арменския дом на

Пловдив. По същия повод инициативният

комитет издава и специален паметен

„Яворов лист”, за да възкреси от забрава

името на поета и да увенчае със заслужена

слава и ореол литературното му дело и

бунтовна дейност. Екземпляри от този

„лист” се съхраняват и до днес в личните

архиви на много арменски семейства.

Отдавна едно средно училище в арменс-

ката столица Ереван носи името на гениал-

ния български поет и неговия бюст -

паметник (все дело на проф. Г.Ахаронян) е

издигнат пред фасадата на училището. Там

стотици арменчета рецитират елегията

„Арменци” не само на майчиния си език, но

и в оригинал. Преди около 30 години проф.

Ахаронян лично донесе мраморно копие на

Яворовия бюст, който беше монтиран на

„Яворова поляна” на Витоша, над бившата

хижа „Фонфон”. Уви, без надзор, бюстът не

издържа на някои хулигански набези.

Известно е още, че бюстът на Яворов в

Борисовата градина беше краден два пъти

заради бронза и двата пъти беше възстано-

вен от арменци.

Разбираемо е, че името на Пейо Яворов

става световноизвестно, благодарение на

преводите на творбите му на много езици.

Но изследователите на литературното му

творчество въобще пропускат факта, че за

първи път негова творба е преведена тъкмо

на (западно) арменски език. Това е елегията

„Арменци”, появила се само година-две

след публикуването на оригинала. Прево-

дът е на Армен Севан. Преводи са правили

още известният пловдивски адвокат Степан

Хиндлиян, учителят Харутюн Бохосян и

други. Въобще през първата половина на

миналия век се появяват няколко арменски

преводи на това знаменито и емблематично

стихотворение, дело на учители и журна-

листи. Тези преводи общо взето са твърде

точни, скрупульозни, но за съжаление

твърде скромни откъм поетиката. По-късно,

през втората половина на века в Армения

най-добрите й поети започнаха да превеж-

дат яворовото творчество на източноар-

менски език. Появиха се преводи не само на

„Арменци”, но и от цялостното творчество

на поета, направени с любов и вдъхновение

от Силва Капутикян, Хамо Сахян, Геворг

Емин, Арамаис Сахакян и други. През 1992

г. там се появи сборникът „Амвбховану

хедкеров” (Подир сенките на облаците),

който съдържа 94 стихотворения, в това

число и пет превода на „Арменци”, един от

друг по-добри! В тях е и моето скромно

участие с буквален превод на повече от 60

стихотворения. Прави впечатление, че

мнозина от преводачите са съумели да

постигнат почти равностойно не само духа,

но и до голяма степен музикалния звукопис

на яворовата поетика. Това се чувства

особено в трудната за превод поема „Кали-

опа”, направен повече от успешно от малко

известния поет А. Тарян.

В Академичния драматичен театър на

Армения няколко сезона се игра с голям

успех трагедията на Яворов „В полите на

Витоша”, а Арменският любителски театър

„Сундукян” към Сдружение „Ереван”-

София постави „Когато гръм удари” под

режисурата на Лиляна Скарлатова. Ще

напомня, че видният писател Агоп Мелко-

нян посвети своя талантлив драматичен

диалог «Видение» на двете жени в живота

на Яворов – Мина и Лора. Диалогът още се

изпълнява из страната от артистки на

същия театър. Рядко минава културно

събитие сред българските арменци, на

което да не прозвучи елегията «Арменци»,

изпълнена от ученици или майстори на

рецитацията. До сцената на скромния салон

на Арменския народен дом в Столицата

неизменно стои гипсовата отливка на

Яворовия бюст.

От доста години към Сдружение „Ере-

ван”-София работи Клуб „Яворови армен-

ци” с несменяем неуморим председател

инж. Агоп Фендян, който организира

културни прояви и рецитали, посветени на

живота и творчеството на поета. Ежегодно

на 24 април, когато арменците отбелязваме

тъжната годишнина на Геноцида си в

Османска Турция, след траурния митинг в

арменските гробища на Столицата, множе-

ството се отправя на поклонение пред

гроба на Яворов, където се произнасят

слова и рецитират негови творби. Инж.

Фендян закупи с лични средства бронзови

барелефи на Яворов, дело на скулптора

Иван Блажев и ги монтира върху гроба на

поета и върху фасадата на Градската

библиотека в Стара Загора.

В течение на отминалите десетилетия

стихотворението „Арменци”, станало

христоматийно, за мнозина българи беше и

все още е първи досег с арменския народ и

неговата съдба, но и красноречив символ на

братското отношение на българина към

арменеца, а за нас, арменците, самото име

на Яворов е сияйният символ на поклон и

признателност спрямо българския народ и

неговата човешка и християнска съприча-

стност към нашата трагична участ.

Арменците в България, Армения и от

Диаспората винаги ще се прекланят пред

паметта на великия поет, когото имат и

почитат като свой. Елегията „Арменци”

остава завинаги един литературен, но

реален, неразрушим морален мост на

взаимните братски симпатии, уважение и

обич между българи и арменци.

МИХРАН БОХОСЯН

Паметник на Пейо К. Яворов в Борисовата градина в София

На паметника стои надпис: „От признателните арменци”

ШАВАРШ ГАРАБЕДЯН или шампионът, който жертва

здравето и кариерата си

в името на човешкия живот

(продължение от стр.1)

Тролеят пада на около 25 метра разстояние

от брега и на 10 метра дълбочина. Водата е

леденостудена и мътна и видимостта –

нулева. Двамата братя стигат до мястото на

потъването на тролейбуса по най-бързия

начин. Шаварш започва да се гмурка и да

вади един по един хората, а Камо ги отвежда

с плуване до брега. Гмурка се повече от 30

пъти. С неимоверни усилия двамата успяват

да спасят 20 човешки живота от сигурна

смърт, тъй като пътниците не могат сами да

счупят стъклата на тролея.

В резултат на ледената вода и порезните

рани от стъклата на тролея, Шаварш получа-

ва тежка пневмония и отравяне на кръвта и

45 дни е на болнично легло в безсъзнание.

Въпреки лечението, спортната кариера на

Шаварш е обречена. На въпроса му дали ще

може пак да се състезава, получава незадово-

лителен отговор.

„Преди катастрофата си играех с конку-

рентите, а след нея вече трябваше да ги

догонвам. Белите ми дробове не бяха като

преди”, казва героят. И въпреки всичко, това,

което извършва тогава, е равно на още един,

макар и последен рекорд в кариерата му.

Каквото и да бъде написано за Шаварш

Гарабедян, е невъзможно да се опише подви-

гът, извършен от него. Много пъти са го

питали дали би повторил постъпката си при

положение, че е бил в зенита на блестяща

кариера, а отговорът му винаги е бил катего-

ричен. Единственото, за което съжалява

шампионът е, че не е успял да спаси още

някой човешки живот.

В резултат на героизма си, Шаварш става

изключително известен.”Веднъж една непоз-

ната жена ме спря на улицата, прегърна ме и

ми благодари за това, което съм направил.

Никога няма да забравя възхищението, което

видях в очите й тогава”, казва Гарабедян.

Спортните постижения на Шаварш са

безапелационни – 1-кратен световен рекор-

дъор, 17-кратен световен шампион, 13-кратен

европейски шампион, 7-кратен шампион на

СССР, почетен председател на руската

водолазна федерация, носител на орден

‘Почетен знак’ и на медал „Fair Play” на

Юнеско. Този медал се дава на хора, които

имат високи постижения в спорта, но в

случая Шаварш извършва подвиг не в спорта,

а в реалния живот. Има и планета, кръстена

на негово име.

През 1993 г., 40-годишният Шаварш

започва нов живот. Заминава за Москва и

стартира бизнес – основава фабрика за

обувки на име „Втори дъх”. Колегите му в

бранша казват, че той е един от най-

коректните бизнесмени, с които са работили

и е сред най-добрите в тази сфера.

В клуб Нептун – Пловдив е създадена

подводна секция, която носи името „Шаварш

Гарабедян”.

Превод: Крикор Сренц

Снимки: Интернет

Електронен Вестник

ЕДИННИ АРМЕНЦИ

Брой 1 Март 2010 г. ИНТЕРВЮТА | 10

ЛЕВОН АЛТУНЯН: "ГОРД СЪМ С МОЯ ПРОИЗХОД, ТРАДИЦИИ И КУЛТУРА”

Левон Алтунян

Роден в София, на 26 Ноември, 1986 г.,

Студент

Защо избра Германия за своето образова-

ние и професионално развитие?

Няколко фактора повлияха върху това

мое решение. Немските университети са

едни от най-известните в Европа и заемат

важно място в световната образователна

система.

Сигурен съм, че днес младите хора

трябва да се стараят да усвояват новите

неща при разнообразен тип обучение.

Вярвам, че следването ми в немски техни-

чески университет ми предоставя въз-

можността да увелича и развия моите

познания и ми осигурява важен междуна-

роден опит.

От множеството страни по света избрах

Германия, защото смятам, че това е страна,

която в областта на техническите науки е

международно призната и авторитетна със

своята история. Вярвам, че нейната образо-

вателна система, с богатите си традиции,

може да предложи много на студентите.

Някои германски университети предлагат и

привлекателната възможност за многоези-

кова среда, както и английски език като

средство за комуникация.

Опитът и знанията, които придобивам по

време на следването ми, са много полезни и

с радост ги дообогатявам чрез моите колеги

и професори. Тук са утвърдени приятелски

взаимоотношения, които са много благо-

творни и продуктивни, защото според мен,

хората научават най-много чрез взаимо-

действията и комуникациите помежду си.

Намирам тази атмосфера за идеална среда, в

която човек може да натрупа и плодотворен

житейски опит.

За разликата от България, обаче, тук

„цедката” на образователната система е

обърната обратно - всеки желаещ може

сравнително лесно да започне своето висше

образование, но процентът на завършващи-

те международни студенти (според статис-

тиките) не е по-висок от 30% (визирам

конкретно техническите дисциплини).

А виждаш ли перспектива за себе си в

тази страна?

Наред с това, което вече казах, фактът, че

моята насоченост е главно в сферата на

техническите науки, тук перспективите за

професионално развитие са добри. Разбира

се, предвид световната икономическа криза

и пряката й връзка с индустрията, намира-

нето на постоянно работно място по специ-

алността е малко по-“трудоемко” начина-

ние. Но от друга страна, поради недостиг на

добре квалифицирани инженери в Герма-

ния, има шансове за намиране на сравни-

телно добре платена работа.

Имаш ли контакти с арменци в Герма-

ния, участваш ли в живота на арменс-

ката общност?

Важно е човек да бъде съпричастен към

своите сънародници, особено в чужбина, да

се раздава и грижи, както и да взима учас-

тие в решаването на общите проблеми.

По време на моето следване в Германия,

правя всичко по силите ми активно да се

включвам в живота на арменците тук. Това

не е много лесно, като се има предвид, че не

съм в родната си държава, университет-

ската ми програма е тежка, а и разстоянието

между града, в който живея и град Кьолн

(главният център на арменската общност в

областта) също изисква допълнително

време. Участвам в социалните дейности на

арменската общност и доколкото моето

следване ми позволява – в петъчните срещи,

организирани от неуморните г-жа Астхик

Манукян и г-жа Ирма Демерджян.

В Университета общувам с моите колеги-

арменци (главно идващи от Ливан и Русия)

и си помагаме взаимно. През последните

няколко години ние продължихме нашето

добро приятелство, като от време на време

се събираме да празнуваме заедно различни

събития. Както в миналото, аз съм запазил

желанието си да помагам на всеки човек от

арменски произход, както и да популяризи-

рам моите корени, с които се гордея. Не на

последно място, по време на кратките ми

посещения в България, не пропускам въз-

можността да се срещам и с други млади

представители на общността, с които

дискутираме успешно организирани отми-

нали събития и бъдещи проекти. Моя

отговорност е да пазя нашата култура и

традиции, защото така се чувствам полезен

на обществото. Не трябва да забравяме, че

наш дълг е да популяризираме арменските

корени и история, при това не само „вътре”

в арменската общност, а много по-важно –

навън, сред широката общественост и

особено там, където е възможно да влияем.

Искам да подкрепя думите си с един

пример от моята практика. Като част от

обучението ми в Университета в Дуисбург–

Есен, се включих в мулти-културен курс, в

който участваха около 50 студенти от

различни националности и държави (Ир-

ландия, Франция, Камерун, Япония, Иран,

Китай, Италия, Украйна, Испания, България

и др.). Всеки от участниците имаше задача

да представи тема, която е важна за него.

Темата, която избрах аз, беше: „Армения

– история и известни личности от арменски

произход”. Приготвих презентация, в която

се включих малка част от нашата история и

изтъкнати личности от различни периоди

през вековете. По време на представянето

ми, имаше много въпроси, които вълнуваха

публиката. Някои хора, например, мислеха,

че терминът „арменци” е по-скоро фило-

софска доктрина или дори нация, която не

съществува вече (!). Други бяха учудени, че

има толкова много известни личности,

родени в техните държави, за които не са

подозирали, че са от арменски произход.

Без съмнение, обаче, всички те бяха поразе-

ни от най-страшната част от историята ни –

Геноцида над арменския народ. След

документалните снимкови доказателства,

които показах, те определиха като срамна

позицията на някои от държавите, предста-

вители от които присъстваха, да не призна-

ват този исторически факт. Не можеха да

проумеят как е възможно Турция да оспор-

ва тази истина, нито че днес също убиват

хора от арменски произход заради техните

убеждения (като журналиста Хрант Динк).

За тях беше непонятно, че и след толкова

много време, свободата на словото по този

въпрос е табу!

Тази презентация пред моя университет,

според мен, е едно от най-важните неща,

които съм постигнал през престоя си в

Германия. Горд съм, че съм направил тази

малка, но съществена стъпка в немска

институция, в немски град, в който населе-

нието е 500 хил. души, от които 90 хил. са

от турски произход. Надявам се, че това би

било пример и за други арменци, който да

ги убеди, че ние трябва да сме тези, които

ще пазят националната ни култура и

корени и не трябва да се притесняваме да го

правим публично.

Ще продължа да помагам в работата с

арменската общност, за да направим това

голямо „семейство” едно още по-силно

арменско общество. Сигурен съм, че това

ще ми позволи да се гордея с моя произход,

традиции и култура – качества, които да

развивам и в бъдеще.

С кои свои изяви се гордееш, кои считаш

за особено успешни?

Нещата, с които се гордея са в различни

аспекти. На първо място се гордея – с моите

родители и арменския си род. Горд съм

също, че съм възпитаник на едно от т. нар.

елитни училища в София – Втора английска

езикова гимназия „Томас Джеферсън”.

Родителите ми, според възможностите си,

подкрепиха моето желание да следвам в

Германия и от 2005 г. уча в Университета

Дуисбург-Есен; през април 2009 г. получих

бакалавърска степен по Компютърни науки

и комуникационно инженерство с много

висок успех (в топ 5% на завършилите тази

специалност студенти в Германия). Имах

също възможността да направя своя стаж в

една от най-добрите компании в телекому-

никациите – Infineon Technologies AG

(бившето подразделение на Siemens в

мобилните комуникации). Там се занимавах

в областта на System Engineering Wireless

Solutions. През това време научих много

нови неща и подобрих знанията си под

ръководството на двама от водещите

доктори на техническите науки в тази

област.

От голямо значение за мен беше и рабо-

тата ми като „тутор” (асистент на студенти)

по Електротехника и Сигнали и системи,

където в рамките на допълнителни лекции

преподавах по тези специалности. Послед-

ното ми занимание като студент-асистент

включва изготвяне на лекционни материали

Радвам се, че помощта ми е допринесла за

по-доброто усвояване на учебния материал

от студентите.

Не на последно място се радвам, че като

член на IAESTE (International Association for

the Exchange of Students for Technical

Experience) в Дуисбург съм помагал при

посрещането и ориентирането на пристига-

щите практиканти.

Близки и по-далечни перспективи?

В най-близко бъдеще смятам да приклю-

ча с магистратурата си, а като по-далечна –

докторска степен или търсенето на посто-

янно работно място.

Какво би пожелал на вестника?

Пожелавам на вестника да продължава в

същия дух, а на екипа – дългогодишна

творческа работа в името на единството на

всички арменци по света. Надявам се

изданието да е интересно и полезно на

своите читатели. А на главния „виновник”

Левон Манукян и целия колектив - здраве,

творчески успехи и много читатели!

Интервюто направи:

ЛЕВОН МАНУКЯН

Снимки: Личен архив

МУЗИКАТА НА АРМЕНИЯ

Както се казва, за да се опознае културата

на една страна, тя не само трябва да се

види, но и да се „чуе”. Народните песни и

традиционни музикални инструменти са

онзи вътрешен глас, който разкрива най-

дълбоките пластове от душевността на

всеки народ.

Армения има многовековна музикална

култура, оцеляла през вековете и превърна-

ла народа й в един от най-музикалните на

света!

Да започнем с един от древните музикал-

ни инструменти:

Дхол (доол)

Дхол или доол е арменски ударен музи-

кален инструмент, вид двустранен барабан.

Корпусът му се прави от дървото на гръцки

орех, а мемраните са от овча или козя кожа.

Звукът се произвежда чрез удар с две

дървени палки (дебела и тънка) или чрез

пръстите и дланите на ръцете. Този инстру-

мент има древна история – предполага се,

че е участвал още през 3000-2000 г. пр. Хр.

в култовите поклонения в чест на богинята

Анаит. По-късно се използва във военните

походи, а днес най-често съпровожда

арменските танци в ансамбъл със зурни.

Неговият ярък, остър ритъм подчертава

особения звуков колорит на арменските

народни инструменти.

Свирене на Дхол

ОЧАКВАЙТЕ В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ:

Ева Ривас – певицата, която ще представя Армения на Евровизия – Интервю, специално направено за читателите на вестник „Единни Арменци”

Михран Бохосян – за Армения, за телевизията, за Геноцида

Рубрика „Арменските църкви” – разговор с Дирайр Хавидян – свещеник на Арменската църква в Русе

Интервю със световноизвестния арменски композитор Ваче Шарафян

Новини от страната и чужбина

И много други ...

Редакционен колектив на вестник „Единни арменци”:

Главен редактор: Левон Манукян,

levon@mail.bg

Заместник главен редактор: Юлия

Даскалова-Манукян, jullmann@mail.bg

Техническо оформление: Петко Ганев,

petkoganev@gmail.com

За контакти с редакцията:

00359 898 459848, 00359 886 926467

Адрес за абониране:

www.pl4music.com/uniarm

E-Mail на редакцията:

uni.armenians@gmail.com

Сътрудници на броя: Михран

Бохосян, Людмила Мелконян

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ

FACEBOOK СЕГА

СЕГА