4

Редактор Светлана Вълкова

Стилистичен редактор Люба Никифорова

Дизайн и предпечат Йордан Пеянски

ISBN 978-954-92968-1-5

2012, Издателство „СВЕТЛИНА НА БАЛКАНИТЕ”, София

АВТОРИ

Ангелина АЛЕКСАНДРОВА живее в Русе. Омъжена е, майка на три деца. По образование е химик-лаборант.

Весела СПАСОВА живее в Ямбол. Омъжена е, майка на две деца. Магистър по право към СУ „Св. Климент Охридски”.

Даниела МИНКОВА живее в Бургас. Омъжена е, майка на две деца. Магистър по българска филология към Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”.

Магдалена ГОСПОДИНОВА живее в гр. Камено, Бургаско. Омъжена е, майка на две деца. Магистър по руска филология към Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”.

Светлана ВЪЛКОВА живее в София. Омъжена е, майка на пет деца. Магистър по антична култура и литература към СУ „Св. Климент Охридски”, магистър по богословие към Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”, магистър по икономика към кишиневския селскостопански институт „М. В. Фрунзе“.

Стоянка ЯНАКИЕВА живее в Бургас. Омъжена е, майка на две деца. Работи като управител на магазин.

5

Съдържание

ПРЕДГОВОР .............................................................................................................. 6

I ТЕМА Жената - покорна на мъжа си ............................................................. 12

II ТЕМА Блага, разбрана, цъломъдрена, къщовница ................................... 46

III ТЕМА Жената да обича мъжа си ................................................................... 68

IV ТЕМА Младите жени да обичат децата си .................................................. 85

V ТЕМА Външно или вътрешно украшение ................................................. 105

VI ТЕМА Освещаване на невярващия съпруг и на децата чрез вярващата

жена ........................................................................................................................... 116

VII ТЕМА Цената на думите ............................................................................... 123

VIII ТЕМА Конфликти ........................................................................................ 143

IX ТЕМА Отношенията снаха - свекърва ....................................................... 157

6

П Р Е Д Г О В О Р

СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ И СВЕТА СЛЕД НАВЛИЗАНЕТО НА ДЖЕНДЪРНАТА ИДЕОЛОГИЯ

През последните няколко години у нас се случват събития, които на пръв поглед не са свързани помежду си:

1. В българските училища се въвежда полово възпитание. Значително се уве-личават програмите и проектите, които под различна форма и наименования да-ват знания на българските ученици в областта на т.нар. репродуктивно здраве, като част от глобалната стратегия за здравно образование.

Всяка година по повод 1 декември - Деня на борбата против СПИН, 14 фев-руари - Деня на влюбените и 17 май - Деня в памет на жертвите на СПИН във всички големи български градове се провеждат концерти, хепънинги, викторини, дискотеки под егидата на Българската асоциация за семейно планиране (БАСП) и ХЕИ. Издигат се лозунги като: „Важно е какво правиш, а не кой си“, „Прави го без-опасно“, „Всичко, от което се нуждаеш, е любов“ (по едноименната песен на Джон Ленън). Обикновено накрая се раздават брошури, реклами за контрацептивни средства и... презервативи. Тези прояви са доста масови и обикновено протичат стихийно, без особена предварителна организация.

Отделно се финансират образователни програми с различна продължител-ност, които обхващат предимно учениците от горния курс, т.е. между 14 и 19 го-дини. Най-често водещ при тях е принципът: „Връстници обучават връстници.“1

2. От пет години в столицата се провеждат гей паради. „София прайд“ се на-рича ежегодното шествие за равни права на хомосексуалните и транссексуални хора в България. Участниците в него призовават българското общество за толе-рантност, приемане и равни права за хомо-, би- и транссексуалните у нас. Прай-дът се провежда всяка година, през месец юни, от 2008 г. насам. Всички гей па-ради в България са официално подкрепени от редица чуждестранни посолства. През последните години това са посолствата на Белгия, Бразилия, Великобрита-ния, Германия, Дания, Испания, Италия, Норвегия, САЩ, Словения, Финландия, Франция, Холандия, Швейцария и Швеция.

3. През 2012 г. в София, Варна и Пазарджик се организират протести про-тив Проектозакона за детето. Според организаторите на протеста в София под предлог, че е нужно да се защитават правата на детето, този проектозакон отнема правата на родителите, на практика дава права на държавата за контрол над де-цата и семейството като цяло. По начина, по който правата на детето се извеж-1 Бонева, М. Половото възпитание в българските училища. – Прозорец, 2008, №3, с. 4. http://www.prozoretz.bg/833.pdf

7

дат в категорията „специални“ права, всъщност те се противопоставят на други основни човешки права: свободата и неприкосновеността на личния живот и на семейството, неприкосновеността на жилището и т.н.

Правата на родителите са застрашени. Под предлог да се отстояват „най-до-бре интересите на детето” социалните работници и всички, които ще боравят с този закон, имат прекалено много права да се намесват в семейната клетка. Най-страшното в законопроекта е, че се въвежда системата на анонимните доноси. Т.е. всеки съсед, който не ви харесва или с когото не се разбирате, може да подаде анонимен донос, въз основа на който социалните работници ще влязат във вашия дом, като нарушават Конституцията на България, постановяваща неприкосно-веност на жилището и семейството. По тяхна преценка за доброто на детето то може да бъде изведено от семейната среда и да попадне под полицейска закрила. В чл. 49 се казва, че ако възникне несъгласие между детето (над 14 г.) и родителите, то може да се обърне за подкрепа към агенцията „Закрила на детето”. Тогава соци-алните имат право да дойдат в дома и да започнат да работят с детето. Ако е над 14 г., то може дори да съди родителите си.

Министерството на социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето пишат в своя сайт, че това е иновативен закон и детето има нужда от са-мостоятелни права. В чл. 23 в Проектозакона четем: „Държавата може да закриля всяко дете, което е въвлечено в синдикална, политическа или религиозна дейност. С други думи, те не искат да закрилят децата в риск, те искат да закрилят всички деца. Така държавата в лицето на социалните служби предявява една нова пре-тенция – родителите са некомпетентни. По презумпция родителите са виновни за всяка ситуация поради тяхната некомпетентност. Държавата налага „правилния“ начин за отглеждане и възпитание на децата2.

Причините за отнемане на децата от семействата могат да бъдат всякакви, както показва практиката в страни, където подобен закон вече действа.

Всички тези събития са практически израз на една идеология, наречена дж-ендърна. Тя планира да създаде нов човек, който притежава наред с другите свои свободи и свободата да избере собствения си пол (джендър) и сексуалната си ориентация, т.е. правото да решава дали да бъде мъж, или жена, хетеро-, хомо-, би- или транссексуален3. Всички тези „джендъри” трябва да бъдат приети от об-ществото.

Фасадата на новата идеология е „равенството” между мъжа и жената. А зад това се крие една всеобща атака към нравствените норми, която тръгва от запад-ната култура.

2 http://bibliata.tv/watch_video.php?v=31SA9G3M8M643 Куби, Г. Призрак броди по света – джендърната идеология. – Прозорец, 2012, № 2, с. 14. http://www.prozoretz.bg/2012.html

8

Теорията за джендъра възниква през 60-те години на миналия век. Тогава започват да различават биологическия пол – женски или мъжки - от „социалния“ пол, който човек може да избере сам. Тоест „джендър” е съвкупността от психи-чески и социални качества, поведения и отношения, които се формират под вли-янието на културата и обществото. „Джендърната идентичност е осъзнаване от индивида на половата му принадлежност, субективна преценка на половата му роля, която се проявява в единството на неговото полово съзнание и поведение.”4

Според тази теория хората в обществото трябва да се различават не според биологичния си пол, а според социалния. Джендърните идеолози твърдят, че би-ологичният пол може да не съвпада със социалния. Биологичният пол, т.е. мъжки или женски, не трябва вече да бъде разпознавателен критерий, тъй като това би било дискриминация по отношение на сексуалната ориентация и джендърната идентичност5.

„Джендърната перспектива” се налага безапелационно от феминистки и лес-бийски неправителствени организации на Световната конференция за положе-нието на жените, проведена през 1995 г. в Пекин. Присъстващите на този форум съзнават, че социалната промяна е невъзможна, без да се измени речникът. И ус-пяват да заменят думата „пол”, в смисъл на полова характеристика, с „джендър”.

Не след дълго „Пекинската платформа за действие”, приета тогава, е прео-бразувана в закон. Скоро след като влиза в сила Амстердамският договор (1999) и Хартата на Европейския съюз за основните човешки права, подписана в Ница (2000), актуализацията на джендърното измерение става задължително изисква-не, подкрепено с колосални финансови ресурси.

В немските университети днес има 29 института за джендърни изследвания – един бързо развиващ се пазар, който бележи значителен ръст. Изследванията на джендърното измерение са добре разработени в хуманитарните катедри и се разпространяват също така в близки до тях сфери. Целта е да се премахне „па-триархалното и хетеронормативното” съдържание на образованието. Студенти-те потвърждават, че усвояването на „джендърната перспектива” става фактор, за да вземат успешно изпитите си и да израстват в кариерата. Освен академичните институти съществуват безброй форми на консултации, както и организации, финансирани от отделни страни или от Европейския съюз като цяло, готови да разпространяват джендърната идеология.

В Германия центърът за политически контрол е формиран от федералното Министерство по въпросите на семейството, Междуведомствената работна група по актуализация на джендърното измерение и Центъра за междудисциплинар-ни джендърни изследвания към Берлинския университет „Хумболт”, като всичко 4 Лазар, I. Гендерна полiтика: поняття. Визначення. Управлiнськи пiдходи. Львiв, Лiга-прес. 2005, с. 13.5 Гендер без прикрас. Киев, 2011, с. 9. http://goo.gl/QOxkN

9

това се финансира от министерството. И тъй като не е лесно да се промени мисле-нето на възрастните за формите на сексуалността, доскоро поддържани от закона и обществото, основният удар на тази културна революция е насочен към новото поколение – децата, юношите и младежите6.

Новият човек не възниква сам по себе си, той трябва да бъде възпитан. Имен-но тази задача си поставят членът на Градския съвет във Виена Рената Браунър и ръководителят на проекта Даниела Орнър, когато през 1999 г. създават асоциа-цията „Забавление и грижа”. Там се провеждат с деца „занятия за възпитаване на повишена чувствителност към джендърното измерение”7. Момчетата получават кошници с козметика и дрехи за принцеси, докато момичетата са поощрявани да викат и да прилагат физическа сила.

За да разберем в какъв вид се поднася джендърното възпитание на ученици-те, можем да се обърнем към „Методическото ръководство за учители по биоло-гия, немски, латински и английски език, етика, история, обществознание и пси-хология в средните училища и гимназиите в Берлин”. Пособието е наречено „Лес-бийски и педерастки начини на живот”. То е издадено от Института за училища и медии в областта Берлин-Бранденбург под ръководството на Берлинския Сенат по образование, наука и изследвания и Сената по интеграция, труд и социални дела през 2006 и 2008 г. От това пособие (172 страници) става ясно как се прокарва стратегията по объркването на половете. Освен теоретичен и информационен ма-териал в него се предлага да се търсят връзки с местни организации на хомосексу-алисти, да се канят техни представители на уроците, както и да се играят ролеви игри, в които момчетата и момичетата си разменят ролите8.

Федералният център за здравно образование, подчинен на немското Минис-терство по въпросите на семейството, разпространява 650 хиляди екземпляра от брошура за родители, наречена „Пътеводител за сексуалното възпитание на деца-та”, в която на бащите и майките се предлага да стимулират сексуално собствените си деца. Под натиска на средствата за масова информация през юли 2007 г. минис-терството е принудено да спре тази брошура9.

Щом биологичната полова идентичност на мъжете и жените е унищожена, вече нищо не може да попречи за отричането на тяхната роля в обществото и на институциите, свързани с това. Тъй като в нито една сфера от социалния жи-вот не липсва влиянието на биполярната сексуалност, всяка такава сфера трябва да бъде подложена на деконструкция: бракът, семейството, ролята на бащата и майката, възпитанието, езикът, културата, религията. Този процес е известен като „деконструкция на джендъра”. 6 Куби, Г. Цит. съч.7 Гендер без прикрас, с. 20. http://goo.gl/QOxkN8 Пак там, 20-21.9 Куби, Г. Цит. съч.

10

Джендър идеологията, или измамното мислене, въведено в служба на мал-цинството, за да прикрие то истинските си интереси, разрушава здравите социал-ни структури и довежда до тоталитаризъм. Хората, които не приемат хомосексу-ализацията на обществото, се сблъскват с клевети, загуба на влияние и професио-нална изолация. Отказът на Европарламента да утвърди Роко Бутильоне, който се противопоставя на джендърната идеология, на поста комисар по правосъдието, свободата и безопасността в Европейския съюз през 2004 г. е един от най-показа-телните случаи. Свободата на словото вече не съществува.

Унизителният неологизъм „хомофобия” става юридически факт, чрез кой-то се обвиняват несъгласните. Това понятие преобръща реалността. Фобията всъщност е патологично състояние на страх. При „хомофобията” на практика се внушава, че онези, които основават своите вярвания и поведението си върху ес-тествения закон и нравствените закони, общи за всички здрави общества, са пси-хопати. Хората, които твърдят, че сексуалността допринася за благоденствието на индивидите, семейството и обществото, ако е израз на съпружеска любов между мъжа и жената и е насочена към раждане на деца, сега са смятани от доминира-щия елит за болни и опасни, затова е логично да бъдат принудени да замлъкнат с всички средства, с които разполага законът.

В документите на Европейския съюз „хомофобията” се поставя наравно с расизма, антисемитизма и ксенофобията. В няколко страни вече съществуват закони против дискриминацията на сексуалните малцинства и разпалването на ненавист към тях. Води се борба за налагане на такива закони в глобален мащаб.

Със своята резолюция B6-0025/2006 от 18 януари 2006 г. Европейският съюз обявява решимостта си да „изкорени” хомофобията с помощта на „възпитателни мерки като информационни кампании в училища, университети и масмедии, чрез закони и административни разпоредби… Нападките, в които прозира хомофобия и подстрекателство към дискриминация, трябва да бъдат наказвани оперативно. Борбата против хомофобията трябва да бъде осигурена със съответни средства… Нужно е този процес да бъде следен много строго… за всеки пропуск на която и да било страна, членка на общността, при осъществяването на тези мерки да се съобщава в Европейския парламент.” Тук говори духът на тоталитаризма.

Това е тиха революция, отгоре надолу и отвътре навън. Не е имало никакви дебати в масмедиите, не е взето нито едно правилно парламентарно решение във връзка с тези изменения в твърде чувствителните центрове на социалната реал-ност, особено когато засягат формирането на учениците – децата и юношите. Тук е една от причините хората само смътно да усещат промените, като всъщност не приемат самата стратегия. Средствата за масова информация, които в условията на демокрацията би трябвало да играят ролята на страж, в по-голямата си част са агенти на тази революция.

11

За да бъде картината по-пълна, трябва да добавим, че неотдавна на парламен-тарна сесия в Канада психолози заявяват, че педофилията е „сексуална ориента-ция, точно както хомосексуализмът или хетеросексуализмът”10.

Виждаме, че ситуацията, в която трябва да се възпитават децата днес, е мно-го сложна. В обществото се налага тенденцията сексуалните извращения да се признаят за норма. Хомосексуалистите се борят за (а в някои страни вече прите-жават) правото да сключват еднополови бракове и да осиновяват деца. Тези деца трябва да дойдат отнякъде, затова са нужни закони за тяхното отнемане от биоло-гичните им родители. Педофилията се признава за сексуална ориентация – нали и за педофилите ще е нужна свежа плът и това ще бъдат същите деца. Самите деца се развращават чрез половото възпитание в училищата, а скоро и в детските градини, за да не им прави впечатление, че някой се гаври с тях. За улесняване на процедурата по отнемане на децата ще се използват самите деца, които, научени, че не бива да допускат насилие над себе си във вид на родителски шамар или за-брана (ако се приеме новият Закон за детето), ще донасят за своите бащи и майки в съответните органи, а сами ще бъдат прибирани в приюти, където съвсем не е изключено жестоко насилие и издевателство над тях.

Как трябва да реагираме в тази ситуация, за да спасим децата си, които оче-видно са застрашени? Как да отхвърлим развращаването на децата ни, разми-ването на женската или мъжката им идентичност, което ги прави потенциални жертви на педофили и намалява съпротивата им при посегателства върху тях на лесбийки и хомосексуалисти? Как да ги „имунизираме”, така че да се противопос-тавят и на най-тънкото съблазняване от страна на хора, които искат да ги развра-тят?

Първо, нека възстановим патриархалността на семейството, т.е. главата му да бъде бащата, майката да е негова помощница, децата да се възпитават по начин, който ще ги накара да признават авторитета на родителите си. Второ, да възпита-ваме мъжественост у момчетата и женственост у момичетата.

Тази книга има за цел да помогне на нежната половина на човечеството да се включи в процеса на връщане към патриархалното семейство. Темите, изложени тук, учат жената не само тя да се формира по библейския образец, но и да възпи-тава дъщерите си в този дух.

10 http://www.lifesitenews.com/news/pedophilia-a-sexual-orientation-experts-tell-parliament