25-26 МАРТ 2016УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”, МУ - София

ПРОГРАМА25.03.201610:30 - 11:00 Откриване11:00 - 12:30 Сесия Гастроентерология I12:30 - 13:00 Сателитен симпозиум13:00 - 14:00 Обяд14:00 - 15:30 Сесия Гастроентерология II 15:30 - 16:00 Сателитен симпозиум16:00 - 16:30 Кафе пауза16:30 - 18:00 Сесия Гастроентерология III 19:00 - 22:00 Официална вечеря в хотел „Кристал Палас”

26.03.201609:00 - 10:30 Сесия Хепатология I10:30 - 11:00 Кафе пауза11:00 - 12:30 Сесия Хепатология II12:30 - 13:00 Сателитен симпозиум13:00 - 14:00 Обяд14:00 - 15:30 Хепатология III15:30 - 16:00 Сателитен симпозиум16:00 - 16:30 Закриване и награждаване

ВТОРИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ЗА МЛАДИ ГАСТРОЕНТЕРОЛОЗИ

Спонсори

AbbVie Mylan Гавискон Academic Books

Медийни партньори: www.MedicalNews.bg,Списание MD

54

Гастроентерология I

1. Станислав Чурчрев - Терапевтичен подход при пациенти със синдром на късото черво, илюстриран чрез клинични случаи

2. Радислав Наков - Транстиретинова фамилна амилоидна полиневропатия с гастроентерологично начало: представяне на два случая

3. Димитър Терзиев - Рядък случай на болест на Крон

4. Милена Керезова - Неочаквана развръзка при болест на Крон

5. Станислава Крайселска - Захарен диабет тип 2 асоциран с неоплазми на гастроинтестиналния тракт в българската популация. Проучване - case-control study

6. Теодора Комитова - Комплициран случай на болест на Крон и чернодробна цироза с хиперспленизъм

7. Пламен Димитров - Локалната ренин-ангиотензинова система в гастро-интестиналния тракт

Гастроентерология II

1. Мирослава Виткова - Абсцедираща и фистулизираща болест на Крон

2. Георги Желев - Фамилна аденоматозна полипоза - лапароскопско лечение

3. Иван Лютаков - Ендоскопска мукозна резекция на голям вилозен полип в ректум - клиничен случай

4. Цветелина Петкова - Колоноскопията - доказан метод за профилактика и скрининг на заболявания на дебелото черво

5. Бюлен Брахомов - Роля на съдовият ендотелен растежен фактор и инсулин подобният растежен фактор II яРНК свързан протеин 3 експресията при стомашен карцином

6. Диляна Петрова - Лейомиома на ректума. Клинико-морфологични аспекти - клиничен случай

7. Десимира Миронова - Роля на серумния грелин при пациенти с хипофункция на щитовидната жлеза и като маркер на атрофичен гастрит при пациенти с персистиращи антитела, насочени срещу париеталните клетки

Гaстроентерология III

1. Нина Топузанска - Карцином на сигмата при пациент с първичен склерозиращ холангит и дългогодишен улцерозен колит

2. Емил Костадинов - Nissen fundoplication - short floppy wrap - нашият метод на избор при хирургичното лечение на ГЕРБ и хиаталните хернии

3. Цветелина Великова - Изследване на имунната система в гастроинтестиналния тракт

4. Цветелина Великова - Сравнително разглеждане на 4 метода за определяне на фекален калпротектин

5. Костадин Костадинов - Колоректален карцином, окончателната диагноза на един възпалително-биологичен синдром

6. Ивелина Бонева - Роля на медицинската сестра при ендоскопските процедури в гастроентерологията

7. Бисерка Страхилова - Клиничен случай на тежка малнутриция при ниска предна резекция на ректума с термино-терминална сигмо-ректо анастомоза поради карцином на ректума

76

Хепатология I

1. Яна Валериева - Гигантска овариална киста, имитираща асцит - когато нищо не такова, каквото изглежда

2. Елизар Цветков - Клиничен случай на склерозиращ холангит съчетан с липоидна пневмония

3. Зорница Керезова - Клиничен случай на множествени “Von Meyenburg” комплекси, имитиращи чернодробни метастази

4. Румяна Христова - Xепатоцелуларен карцином при пациент с гликогеноза тип III - Болест на Кори

5. Мирослава Виткова - RFA и чернодробна резекция при пациент с мултицентричен хепатоцелуларен карцином на фона на HCV-чернодробна цироза

6. Любомира Димитрова - 2 в 1: неочакванo рядка комбинация от гастроинтестинални тумори у 49-годишна жена

7. Дияна Кючукова - Карциноматоза на перитонеума и малигнен холангит при гастректомиран пациент вследствие карцином на стомах

Хепатология II

1. Калоян Павлов - Перкутанна аблация и НСС - нови предизвикателства

2. Никола Боянов - Понякога наистина са зебри

3. Диляна Тонкова - Хепатит С - предимства на директно действащите антивирусни агенти пред стандартната двойна терапия

4. Мила Ковачева - Муковисцидоза - съвременен подход при проследяване на пациенти в зряла възраст. Клиничен случай

5. Преслава Иванова - Xепатит C на фона на прекаран хепатит B

6. Симон Сариян - Aвтоимунен хепатит на фона на Хроничен хепатит „В”

7. Ирина Боева - Поведение при нерезектабилен интрахепатален холангиоцелуларен карцином

Хепатология III

1. Никола Мумджиев - Клин клин избива или за вредата и ползата от алкохола

2. Милица Стоянова - Интрадуктална папиларна муцинозна неоплазма, свързана със странично разклонение (BD-IPMN) - лесна диагноза или предизвикателство

3. Симона Димулска - Начална цироза на фона на констриктивен перикардит и прекарана Лаймска болест

4. Зайде Халил - Тежък остър хепатит или дебют на хемохроматоза

5. Сара Ел-Дарауиш - Случай от практиката - карцином на панкреаса

6. Радина Миладинова - Чернодробна цироза-усложнения: връзка с етиологията, клинични и лабораторни изследвания

98

№ 02Клин клин избива или за вредата и ползата от алкохолаKлиничен случай

Н. Мумджиев, Р. Митова, К. Павлов, Б. Владимиров, Я. Ва лериева, Р. Христова, М. Виткова, Г. Танева, Й. Генов

Клиника по Гастроентерология, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”, МУ - София

Въведение: Чернодробната цироза е краен етап на алкохолната чернодробна болест. Последващите я усложнения - различните форми на декомпенсация, хепатоцелуларен карцином (НСС) или чернодробна недостатъчност - са фактори за леталитет.

Клиничен случай: Представяме мъж на 78 г. с декомпенсирана етилична чернодробна цироза, варици на хранопровода І степен и повърхностна огнищна лезия с размер 3 cm, с обграждащи артериални съдове и типична за HCC контрастно-усилена кинетика. Пациентът е компенсиран - Child-Pugh A (6 т.), MELD 11 т.

Последва радикална терапия - болусна етанолова аблация (Shot-PEI) с терапевтично тромбозиране на артериалния съд и инжектиране в частично припокриващи се проекции до тотална деструкция. Ефектът е потвърден с контрастно усилване. Пациентът е проследен по отношение на чернодробната цироза и огнищната лезия.

Заключение: Наличието на терапевтичен арсенал е условие за успешно повлияване на усложненията на чернодробната цироза. В някои случаи етиологичният фактор може да се използва и като ефективен лечебен метод. Удължената продължителност на живота поставя нови предизвикателства.

Ключови думи: алкохолна чернодробна болест, чернодробна цироза, хепатоцелуларен карцином, етанолова аблация

Абстракти презентации

№ 01 Изследване на имунната система в гастроинтестиналния тракт

Д-р Цветелина Великова, дм

Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, СофияКатедра по клинична лаборатория и клинична имунология, Медицински факултет на МУ, София

Въведение. Имунната подсистема на гастроинтестиналния тракт, или т.нар. мукозна имунна система, е натоварена с функцията да запазва постоянството на организма спрямо антигени, проникнали през храносмилателната система. Въпреки интензивните проучвания в последните години обаче, все още механизмите на фина регулация на имунните отговори на различни нива за осъществяване и поддържане чревна хомеостаза, не са напълно изяснени.

Изложение. Ще бъдат разгледани и коментирани в контекста на собсвения опит принципите на организация на мукозната имунна система, както и методите за изследване на микробиома в тясна асоциация с лигавицата, методи за изследване на чревното възпаление при животински модели и хора, както и най-новите технологии в клетъчното култивиране на органоиди и биологичната терапия на заболяванията на гастроинтестиналния тракт.

Заключение. Допълването на тази информация от още изследователи и създаване на база данни за пациентите с имуномедиирани заболявания на гастроинтестиналния тракт, ще даде възможности за проследяване на патологичните процеси в лигавицата на болните, както и ефекта от терапевтичния контрол на ниво гени и белтъци в реално време.

Ключови думи: мукозна имунна система, чревно възпаление, микробиом, органоид, биологична терапия

1110

№ 03Абсцедираща и фистулизираща болест на Крон

Виткова М.1, Пенчев П.1, Гецов П.2, Спиридонова Ц.3, Първанов П.3, Митова Р.1, Генов Й.1, Големанов Б.1, Чурчев С.�, Лютаков И1

1Клиника по Гастроентерология, 2Отделение по Образна диагностика, 3Клиника по Коремна хирургия; УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”, МУ - София

Въведение: Болестта на Крон е социално значимо хронично възпалително чревно заболяване с неясна етиология, което може да засегне всяка част от ГИТ. Абсцесите и фистулите са обичайна и сериозна компликация на болестта, изискваща добра колаборация между гастроентеролози, хирурзи и специалисти по образна диагностика, и адекватно медикаментозно, хирургично или често комбинирано лечение.

Клиничен случай: Представяме случай на 26-годишен пациент с болест на Крон с тънкочревна и дебелочревна локализация (A2L3B3p), перианални изменения, с фистулизиращ фенотип и агресивен ход на болестта.

Постъпил в Клиниката по Гастроентерология в увредено общо състояние, с фебрилно-интоксикационен, коремно-болков и диариен синдроми, с образни данни (абдоминална ехография, ФКС, MRI на абдомен и малък таз) за перианални фистули, коло-везикална фистула и параректален абсцес с фистулизация към пикочен мехур, по повод на което в Клиника по Коремна хирургия са извършени инцизия, лаваж и дренаж на параректален/ишиоректален абсцес с антибиотична терапия по антибиограма, на втори етап е изведена трансверзостома.

При проследяване постоперативно са установени три новосформирани ретроперитонеални абсцесни колекции и остеомиелит на сакрум и телата на лумбални прешлени L4 и L5. Последва трета оперативна интервенция за евакуация и дренаж на трите нови ретроперитонеални абсцеса, а поведението по отношение на остеомиелита е консервативно. Постоперативно е възобновен приемът на Азатиоприн 100мг/дн на фона на продължителна антибиотична терапия по антибиограма. Контролното МР-изследване на абдомен и малък таз след 1 месец е с данни за санирани абсцесни кухини и липса на новосформирани.

Остеомиелитните промени в областта на сакрума и L5 търпят обратно развитие. Пациентът е на имуносупресивна терапия с Азатиоприн 100 мг./дн., подлежи на клинико-лабораторно и образно про следяване и преценка на по-нататъшното терапевтично поведение.

Изводи: Фистулизиращата болест на Крон остава предизвикателство за клинициста. Изисква своевременно диагностициране, стратификация на риска, интердисциплинарен подход и нерядко комбинирано медикамнетозно (в това число и anti-TNF) и хирургично лечение.

Ключови думи: болест на Крон, перианални фистули, коло-везикални фистули, параректален/ишиоректален абсцес, ретроперитонеални абсцеси, остеомиелит.

1312

Заключение: Обобщено, ролята на медицинската сестра в българската гастроентерологична практика е свързана с асистиране на лекаря при провеждане на ендоскопията, както и с подкрепа на болния преди, по време и след процедурата.

Ключови думи: медицинска сестра, ендоскопско изследване, ендоскопия, гастроентерология.

№ 04Роля на медицинската сестра при ендоскопските процедури в гастроентерологията

Ивелина Бонева1 и Цветелина Великова2

1Медицински факултет - Софийски Университет “Св.Климент Охридски”- Университетска болница „Лозенец” - гр. София.2Лаборатория по клинична имунология - УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД гр. София - Медицински Университет - София - Медицински факултет

Въведение: Изследването, при което се извършва директен оглед на различни вътрешни кухи органи - ендоскопско изследване - често е предизвикателство пред специалиста в гастроентерологичната практика. Целта на настоящото изследване е да се дефинира значението на медицинската сестра при ендоскопските процедури в гастроентерологичната практика.

Методи: След осъществено търсене на информация по темата с ключови думи „медицинска сестра” и „ендоскопия”, както и в Мedline, Pubmed, Science Direct с ключови думи „nurse” и “endoscopy” бяха прегледани 38 документа, от които избрани 5 (2 на български език и три от англоезичната литература), отговарящи най-точно на поставената цел (документален метод). Споделен е и личен опит от участие в 4 ендоскопски процедури.

Резултати: Mедицинската сестра в българската гастроентерологична практика съдейства на специалиста гастроентеролог при провеждане на ендоскопията, включително при премедикацията и медикацията по време на изследването, в първоначалната обработка на биопсичните проби и етикетирането, за психо-емоционална подкрепа на болния преди, по време и след процедурата, както и поемане на ангажимента за почистване и стерилизиране на използваната апаратура.

В някои страни като САЩ и Великобритания съществуват сестри, обучени да извършват самостоятелно ендоскопско изследване на подбрани нерискови болни, ограничаващо се до езофагогастродуоденална ендоскопия и сигмоидоскопия с/без взимане на биопсия.

1514

№ 06Колоректален карцином, окончателната диагноза на един възпалително-биологичен синдромKлиничен случай

Костадинов К.1, Цветков Ц.1, Христова Е.2

1Медицински факултет, МУ - Пловдив2Катедра социална медицина и обществено здраве, Факултет по обществено здраве, МУ - Пловдив

Въведение: Колоректалният карцином (КРК) е втората по честота причина за свързана със злокачествено заболяване смъртност при мъже и жени в развитите страни. В резултат на успешно прилагани програми за скрининг, честотата му намалява с около 2-3% годишно за последните 15 години. Около 90% от диагностицираните са на възраст над 50 години.

Клиничен случай: В представения клиничен случай се касае за мъж на 53 години с анамнеза за фебрилитет (37,6-38,4) през последните 12 дни. Не съобщава за кашлица, през последните 3 месеца съобщава за необичайно тъмно оцветяване на урината, което преминало през последните 2 седмици.

Отрича промяна в ритъма на дефекация. Съобщава за течно-кашави изпражнения, през 2-3 дни в последните месеци. От обективното изследване се установи палпаторна формация в ляв хипохондриум. Лабораторно - СУЕ 150, Лев 11.109/l, Er 2,96 х 1012/l, LDH 1200 U/L. Ехографски не се установява разделение между формацията и левия бъбрек. КТ установява хипопластичен ляв бъбрек, но определя формацията като изхождаща от флексура лиеналис, същото се потвърждава и при контрастно усилване.

Установява се също разпад в формацията, както и лезия в чернодробния паренхим и белия дроб субплеврално. Колоноскопията установява сегмента стеснен, инфилтриран, а взетите биопсични материали потвърждават диагнозата КРК.

Изводи: Описаният случай представлява интерес поради поставянето на късна диагноза, с изява на биологично-възпалителен синдром, приет като проява на

№ 05Поведение при нерезектабилен интрахепатален холангиоцелуларен карцином

Боева И., Митова Р., Владимиров Б., Павлов К., Танева Г., Христова Р.,Генов Й., Терзиев И., Кръстева Р.

УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”, МУ - София

Въведение: Интрахепаталният холангиоцелуларен карцином е малигнена неоплазма с агресивен ход, произхождаща от епитела на жлъчните канали. Той е втория по честота първичен чернодробен рак. Механизмите отговорни за чернодробната канценорогенеза остават не напълно неизяснени.

Съпътстващите цироза, хроничен вирусен хепатит, алкохолен ексцес, диабет, метаболитен синдром създават общите условия водещи до неопластична дегенерация към първични паренхимни неоплазми на черния дроб изобщо. Основен курабилен метод е чернодробната резекция, като само до 10% от диагностицираните холангиокарциноми са подходящи за такава при поставяне на диагнозата. Редица проучвания имат за цел да дадат отговор на въпроса кой е методът на избот при нерезектабилните тумори.

Клиничен случай: Представяме пациент с етилична чернодробна цироза и серологични данни за HEV инфекция. При диагностициране на чернодробното заболяване се констатира чернодробен тумор в десен чернодробен дял с размер 3.4 см и образни данни за първичена малигнена неоплазма (CEUS и CECT).

Биопсията и последващото хистолгично и имунохистохимично изследване верифицира лезията като холангиоцелуларен карцином. Туморът е оценен като неподходящ за радикална хирургия поради съпътстващите хепатоцелуларна недостатъчност, коморбидит и анатомична локализация. Проведе се перкутанна радиофреквентна аблация с последващи данни за пълна некроза на описаната формация. Проведено е образно проследяване, което на 8-ми месец установен нов възел с размер 2 см, третиран с болусно еталово инжектиране (Shot-PEI).

Заключение: Перкутанната аблацията е потенциален метод на избор за туморен контрол при солитарни нерезектабилни лезии, без данни за екстрахепатална дисеминация.

Ключови думи: холангиоцелуларен карцином, аблация

1716

№ 07Фамилна аденоматозна полипоза - лапароскопско лечение

Г. Желев, Е. Костадинов, П. Пенчев, Б. Коруков

Клиничен център по гастроентерология;УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”, МУ - София

Въведение: Фамилната аденоматозна полипоза (ФАП) е добре известен наследствен синдром - автозомно домимантно предаване на мутация на АРС (или в поредките случаи с по-лек фенотип - MUTYH) гена. На него се дължат под 1% от случаите на колоректален карцином. Синдромът е облигатна преканцероза, което изисква неговото ранно разпознаване и хирургично лечение. За последното е важно да бъде извършено в профилактичен план - преди малигнизиране на заболяването.

Представяне на случай: Представяме случай на 36 годишен мъж с фамилна аденоматозна полипоза (майка с ФАП и карцином на ректума и полубрат с ФАП) третиран лапароскопски - извършена лапароскопска проктоколектомия с J-pouch ано- анастомоза и протективна илеостома на един етап и реституция на илеостомата на втори етап.

Изводи: Повечето пациенти с ФАП биват подлагани на оперативно лечение на възраст 15-25 г. Хирургичните алтернативи са: проктоколектомия с дефинитивна илеостомия, тотална колектомия с илеоректо анастомоза (IRA) и т. нар. ресторативна проктоколектомия с илеопаучано анастомоза (IPAA) .

Поради младата възраст на пациентите и сравнително по-ниското качество на живот след нея, първата операция е почти изоставена. IRA е сравнително по-семплата и по-нискорискова операция, с по-добри функционални резултати по отношение на континенцията и половите дисфункции, но пациентите са с по-висока честота на изхожданията и е натоварена с по-висок онкологичен риск от развитие на карцином на ректума (5% срещу 3% за IPAA). Тя е подходяща за пациенти с малък брой полипи в ректума.

IPAA e технически по-трудна, свързана е с екстензивна дисекция в малкия таз, което често влошава функционалните резултати, но когато е коректно извършена предлага отлично качество на живот. С възможностите на съвременната хирургия операцията се извършва и по лапароскопски път.

Ключови думи: фамилна аденоматозна полипоза, лапароскопско лечение

разпад, без данни за обстипация или кървене.

Хематурията и съчетанието с хипопластичен ляв бъбрек дадоха основание за една по-широка диференциална диагноза и изключване на бъбречно-клетъчен рак. Случаят дава основание и за по-широко застъпване на скрининг- изследванията, особено във възрастта над 50-години.

Ключови думи: Колоректален карцином, възпалително-биологичен синдром, бъбречно-клетъчен карцином.