Разказвачество    :Преглед на историите

       Великите разказвачи от древните   шамани до сценаристите

Част 1

НЯМ Още преди първобитните

общества, човекът е използвал жестове и мимики, за да разкаже какво му се е случило.

РИСУВАНЕ От зората на

човечеството Homo sapiens търси начин да предаде това, което познава и може да изрази.

Така се зараждат пещерните рисунки.

ТЯЛОТО Освен върху камък,

индивидуалните истории се пишат и по тялото като татуировки или накити (пера, огърлици)

и облекло. С тяхна помощ, в танц, те пресъздават главно ловни сцени.

ШАМАНИ Шаманите и

свещениците много често имали за цел да обясняват на хората как да живеят, така че да не ядосват боговете, които по онова време не

били съвсем благосклонни и милостиви. А най- добрият начин е чрез пример т.е. чрез

историите на тези, които са сгрешили и съответно са били наказани. Несъмнено, по

този начин, те се сдобивали и със значителна власт и влияние.

МИТ Митовете се създават, за да си

обясни произхода на света и мястото на човека в него.

ГИЛГАМЕШ Първата

оформена история, коята достига до нас, e “Епосът за Гилгамеш”, която разказва за

жестокия владетел Гилгамеш и великото му приятелство с дивия, но и божествен пратеник на боговете Енкиду, който го научава какво е

значението на живота.

ЕНМЕРКАР Урук, градът на

Гилгамеш, е построен от друг епичен герой- «Енмеркар и господарят на Арата». С първите градове Месопотамия и Шумер стават люлката

на цивилизацията. Колкото до Енмеркар, може би той е изобретил писмеността

(клиновидното писмо) в очите на древните хора, както се споменава в епоса. Кой знае?

Племенник на бога на слънцето Уту, той обявява състезание с прекрасния и богат град

Арата, намиращ се в бъдеща Персия и покровителстван от богинята на любовта и

войната Инана.

ДУАЛИЗЪМ В текста се

срещат и части, които проследяват развитието на зороастризма: религията на доброто срещу

злото. Този дуализъм, както и идеята, че времето има край и че след смъртта хората отиват в добро или лошо съществуване, ще

бележи историята на съвременния свят.

КЛИНОПИС Въпреки че по

онова време повечето от историята е била записана на камък, като Бехистунски надпис,

поръчан от цар Дарий, който позволява разчитането на клинописното писмо. Това е и

най- ранната позната писмена форма, зародила се в Шумер.

ПЕРСИЯ Друга голяма антична

империя е великолепната и изящна Персия. Нейн принос е използването на миниатюрата

за илюстриране на поезия и религиозни текстове.

ШЕХЕРЕЗАДА

Персийците всячески се опитват да се разграничат от арабите. Но може би един от

най- богатите и все още не напълно изследван източник на истории е “Приказки от Хиляда и една нощ” на Шехерезада. Те съдържат не само разкази, но и философия и гатанки. Истински пример за колективна творба, допълвана през

вековете.

ИНДИЯ Освен това, бихме могли

да кажем, че Индия е родината на историите- от Езоп, които като древен мореплавател

донася оттам не скъпоценности и приспособления, а именно приказки, до

сборника “Хиляда и една нощ”, които макар и записан на арабски, събира най- вероятно

приказки от индийския фолклор.

ИНДУИЗЪМ Древните

индийски епоси се фокусират върху темите за любовта и семейството, но най- често чрез

историите на боговете.

МАХАБХАРАТА

Пример за това е „Махабхарата”, която освен за династиите на Пандавите и Кауравите,

водещи началото си от красивата прикрита богиня Ганга, смело заявява „Каквото може да

се намери тук, може да се намери и другаде. Каквото не може да се намери тук, не може да се намери другаде.“ (4000 пр.н.е.). Древните

текстове са като енциклопедия на мазила, лекове и всичко възможно.

РАМА И СИТА Другият

голям индийски епос “Рамаяна” на разбойника- поет Валмики (11 в.) разказва за

битките на Рама срещу царя на демоните Равана и спасяването на красивата му съпруга

Сита. Пътят на двамата влюбени е осеян с много недоверие и инат, но и с искрена любов.

ЕГИПЕТ Стените на египетските

пирамиди също служат за описване на истории. Йероглифите са свещено писмо. Папирусът (3000 г. пр.н.е.) днес може и да

изглежда като примитивно средство за съхранение на данни и космогонии, но

позволява извършването на революции в съхранението на следите от човешките дела.

ОМИР Западната традиция,

«Илиада» и «Одисея», разказват за героите на Троянската война, отличаващи се с хитрост

или смелост. Смята се, че са устно творчество, събрано от един от странстващите разказвачи

на име Омир (8 в.пр.н.е.). И макар и да приличат на списък от телефонен указател и

доклад, двете поеми възпитават общи за древните гръцки градове ценности: смелост,

лоялност и чест.

ВЕРГИЛИЙ След края на

Троянската война един друг вид герой, се отправя към съдбата си с тъга и фаталност-

Еней. Става дума за митичният прародител на основателите на Рим.Изобретяването му е възложено на Вергилий, проницателен и

меланхоличен мъж, все още не поел ролята си на нежив водач на Данте през кръговете на Ада. С «Енеида» великият поет осигурява

основата за небивалия културен и военен успех на Римската империя.

ОЛИМП Гръцката митология се

стреми да обясни генезиса (зараждането) на света и боговете: Гея, титаните, Зевс и най-

накрая героите. Както други аспекти на културата, по- късно е приета и от Римската

империя.

ПРОЗА Паралелно с нея

съществуват и гръцки романи (Харитон, Ксенофонт Ефески, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг),

които се занимават главно с изпитанията на любовта. За разлика от тях римските романи

(„Сатирикон“ на Петроний, „Златното магаре“ на Апулей) се фокусират върху битовите и

приключенски истории. В тях виждаме една основна разлика в светогледа на двата народа.

Гръцките герои са верни на природата си, докато при римските се наблюдава по-

абстрактни ценности- те са верни на дълга си. Почти винаги романите били четени на глас от

роби.

ДРАМА Древните били хора на

действието, затова не е чудно, че най- успешния жанр по онова време в Гърция били

трагедиите (Есхил, Софокъл, Еврипид) и комедиите (Аристофан). В Рим се изявяват

Сенека, Теренц и Плавт. Макар че много пиеси не са достигнали до нас, имената на

драматурзите се помнят все още.

АЛЕКСАНДРИЯ На

другия бряг на Средиземно море се създава най- обхватното хранилище на човешко

знание до момента - Библиотеката на Александрия (3 век пр.н.е.). Северно- африканските градове по това време

просперирали. Дори Картаген имал амбиции да завладее стария континент с помощта на

слонове, прекосявайки Алпите (2 век пр.н.е.). Какъв ли би бил светът ни ако водача Ханибал

беше успял?

САКРАЛНО Тогава, в

Античността, се оформят двата източника на основата на културната, психичната

идентичност на човеците: религията и митологията. Те се градят на емоцията и символиката, използвана в разказите за

началата на света и подвизите и изпитанията на избраните.

СТИХ Друга особеност на разказите

по онова време било, че се предавали в стихове, като например Библията. Смята се, че така по- лесно се запомняли. Освен това били

смятани за вдъхновени от боговете или музите, за разлика от прозата.

ИСТОРИЯ След създаването на

класическата средиземноморска цивилизация, цикличността постепенно е заместена от

историчност. Римската империя започва да отслабва и да губи превъзходството си във

военно, културно и всякакво друго отношение.

Пишете ми на адрес:lila_dee@abv.bg