Животът в света на поезията брой 3

~ 1 ~

СПИСАНИЕ ЗА ПОЕЗИЯ

ИЗП. ДИРЕКТОР ЦАНКО ВЕСЕЛИНОВ

Плевен 2013 брой 3

~ 2 ~

Списание „Животът в света на поезията”

Изп. Директор Цанко Веселинов

Първо издание, Плевен 2013 Брой 3

Всички права запазени:

Издателство и печат:

~ 3 ~

Стр.4 Есента – фея златиста /есе/ -

Автори: Весела Дамянова, Ели

Зарева и Кина Златева

Стр.6 „Шейк Приказка”

Стр.7 Дар от сърцето – Стихове на

писатели за живота, любовта и

всичко останало!

Стр.10 Нежни импресии – С.

Йоргакиев

Стр.17 Звездите говорят – Интервю

с Йорданка Радева

Стр.21 Здраве и Красота

Стр.22 Интервю с Мария Янакиева

Стр.26 Галерия от картини

~ 4 ~

то есента е вече при нас. Или както я наричаме "циганското лято".

Винаги променлива... слънчева, дъждовна, но много, много красива.

Екипът на Сп. "Животът в света на поезията" пожелава на всички читатели

сбъднати и успешни

есенни мечти!

"Есента е последната, най-невероятна усмивка на годината."

Уилям Кълън Брайънт

Есента – Фея златиста!

/есе/

Автори: Весела Дамянова, Ели Зарева и

Кина Златева

Обичам лятото, но не мога да подмина есента

като сезон: тогава ставам мечтател и ми се иска,

да опиша цялата златна красота в стихове.

Есента си има своя чаровна премяна, листата се превръщат

в магическа красота: червени, кафяви, жълти-златни.

И когато опадат и последните листа от дърветата,

есента става тъжна, тъжна - гола.

А в същото време хората обличаме дебелите си дрешки

и се прибираме на топло пред камината или

старата циганска печка... докато Феята златиста

Е

~ 5 ~

/разсъблякла своята премяна/ се развихря и започва

да плаче... и показва другото си лице - вятърна и дъждовна.

Да, есента има две лица... Но няма как да отречем, че е

една госпожица в багри, на която се любуват поети, художници,

фотографи и пр.

Когато настъпи есента, с нея пристъпя и един уникален и незабравим

миг на производители, земеделски работници, които берат своя златен

плод, получен с много труд. Тогава много от хората жънат своите успехи.

А няма по-хубаво нещо от това - да обереш от своята градина едри вкусни

круши и ябълки...

Моят любим сезон е също лятото, но есента я чувствам като сестра.

Понякога ми се иска да остане насаме с есента, да се любувам на

пъстротата, да подредя всеки лист от дърветата в своя мечта:

защото в тяхната разноцветност виждам отливка от злато и бронз,

напръскани с малки ценни диаманти в червено, кафяво, жълто...

Есента! Толкова красива е Тя със своята неземна красота! Есента -

красива и... тъжна...

Не, не красива, а прелестна е Тя с всички свои багри, напомнящи ни не

само за предстоящата зима -

този красив сезон от четирите годишни времена, но и за наближаващия

край на земния човешки живот...

~ 6 ~

Есента! Вървим навън, по алеята, застлана с килим от красиви

разноцветни листа в зелено, жълто, кафяво,

а есенният вятър развява косите ни, гали лицето ни, разказва ни неземна

приказка за красива девойка,

родила се с много приказни мечти на тази земя, превърнала ги в реалност,

изживяла красиви мигове, а после бавно, бавно и...

тъжно... поела по пътя на своята... старост...

А може би... не към... старостта, а към природния кръговрат на живота,

за да се завърне отново при нас,

като пролет - красива и свежа, като девойка отново, приказна девойка,

събудила у нас, хората, нови копнежи,

нови надежди, нови идеи, а заедно с това и нов полет - полет на духа към

Висините, където като птици, волни и красиви,

се реят на воля душите ни...

Есента! Тази красива Госпожица в багри, тази Фея златиста - приказно

красива!

„Шейк "Приказка"

Необходими продукти:

2 праскови

сокът на половин портокал

1 чаена чаша кисело мляко

2 супени лъжици мед

няколко кубчета лед

Начин на приготвяне:

Разбиват се всички продукти с

миксер, докато стане гладка смес.

~ 7 ~

РЕБУС

27.08.2013г.

Мария Бончева

Затворена в ребусa-живот,

се лутам сякаш в празнотата.

С очите търсещи любов

и вярата в красотата.

Пресичам пусти булеварди.

Кули пясъчни строя.

Но нищо в живота няма смисъл,

ако я няма любовта.

НИЕ СМЕ ТУК ЗА ВАС, „ЖИВОТЪТ В

СВЕТА НА ПОЕЗИЯТА” ЗАЩОТО

ЦЕНИМ КРАСИВОТО, ЦЕНИМ

ИЗКУСТВОТО, ЦЕНИМ ДОБРОТО !

Птица без крила не може.

Без слънце ще умре света.

Жена без обич да живее

е прокоба и грехота.

Сърцето без любов пустее.

И на реката нужна е вода.

Но силата ти се завръща,

откриеш ли приятелска ръка.

Душа с душата се преплитат

в ритъма на любовта.

И сякаш мъката отлита

и дава път на радостта.

~ 8 ~

В живота ни всичко се случва

Автор: Светлана Тодорова

В живота ни всичко се случва -

и щастие, радост и болка, тъга

Всеки миг по свой начин ни улучва

и след него остава незаличима

следа.

Надеждата понякога ни напуска,

спуска за посев само малки зрънца.

Настанила в деня ни човешката

скука,

бягаме, ала май стоим на същите

места.

Спомените си забождаме на кука

и пробиваме жестоко реалността.

Настоящето от болка до нас ще

пропуква,

и ще пуска на минало и бъдеще

споразуменията.

От себе си дадохме всичко до тука,

катерехме се дълго там до върха.

Дали ще преодолеем своите

чувства,

или ще се спускаме по слънчеви

пера?

Животът край нас все жадно

препуска -

ние сме в центъра, хванати ръка за

ръка

и тръгваме на път само с малко

поука,

за останалото се е погрижила нашта

съдба.

И ето, нощта отново ни обвива и не

ни пуска,

изпълнена с мрак, без грам

светлина.

Умолява ни да слушаме лунната

арфа тука

и да танцуваме, докато усещаме

прекрасността.

САМО ТИ, СЪРЦЕ, СИ МИ

ПРИЯТЕЛ

Автор: Ели Зарева

Само ти, сърце, не ме предаде!

Уморено свиваше се, но... мълча;

в огъня горя... не се издаде, болката

търпя

в леда, в студена завист оцеля.

Само ти, сърце, си ми приятел!

Бършеше последните сълзи, за да

продължа,

раните превръщаше във злато,

а сълзите мои в най-скъпия кристал.

Само ти, сърце, до мене бдеше...

В нощите, в които се разкъсвах от

тъга, все туптеше ли, туптеше, за да

не умра.

Само ти, сърце, си ми приятел!

~ 9 ~

ТИ СИ ТАМ, САМО ТИ, САМО

ТИ!

Автор: С.Йоргакиев

Толкова много ми липсваш!

Пия, ям, гладна и жадна.

Толкова много ми липсваш,

топлината без тебе е хладна.


всички звуци без тебе са глухи.


и сълзите ми даже са сухи.


прочетох в писмото до мене.

В този миг на вратата се звънна,

беше ти, спря се цялото време.

А зениците ти с форма на сърце

и устните, малини червени.

Влезе бавно, едва промълви.

Ти кръвта си във моите вени.

В сърцето ми, в думите, в мислите.

Ти си там, само ти, само ти!

НА МОЯТА ДУШИЧКА


Как сладко спиш душицо моя

и лекичко потръпват крехките ти

раменца.

Навън е нощ и тихичко шуми

прибоя.

Две гълъбчета пърхат със крилца.

Как сладко спиш, душицо моя,

от теб не мога поглед да сведа.

Шептиш насън - Аз винаги ще бъда

твоя,

от тук до края на света!

~ 10 ~

Нежни импресии


Лятното утро ги събуди със свежи целувки. По пясъка танцуваха

спомените за снощните вълшебни въздишки. Слънцето разпитваше

любопитно луната за пикантности, но тя свенливо промълви, че била

премрежена от щастливи бледорозови облачета. Шепа песъчинки още

потръпваха при спомена за нежният натиск върху себе си и пръстите,

които се заравяха в тях. Вятърът лизна леко сгушените влажни сънища и

им пожела още много щастливи мигове.

Толкова беше никакво и сиво и отнесено. Но изведнъж те усетих. Дори не

те бях видял. Беше на няколко метра зад мен, просто си седеше в страни

на спирката. В дънки и блузка нищо искрящо, Разпилени коси и едни

спокойни, но толкова дълбоки и поглъщащи очи. Шеметно пъстри и

чисти. Около тебе има невидимо сияние, магнетизъм. Забелязах как и

другите те гледат - любопитно, жадно, запленено. Но ти беше някъде в

себе си. И тогава ме видя. Удостои само мене с вълшебния си поглед, с

вниманието си. От очите ти излязоха две примки вързаха ме и ти ме

изтегли в себе си.

Потръпвам всеки път докосвайки възбудената ти кожа, онази твоя влага

по устните ти, само ти я имаш. Оставяш малки, лепкави мокри тръпки по

мене,.парещи целувчици... Близваш пръста ми и леко го захапваш, като

игриво влюбено котенце и чувам онзи неудържим звук, твоят звук на

блаженство, въздишките, които ме възпламеняват……

Защо обичам морето ли? Заради тебе! То е сиво и скучно, когато ти не си

край него….и мен. Примирам от удоволствие, когато те видя, как

ободрено и сияйно излизаш от водата. Мокра и усмихната. Вълните зад

тебе се блъскат да те догонят, искайки още веднъж да те докоснат, да

близнат поне краката ти. Капчиците се стичат върху приятно загорялата

ти кожа, като палави прозрачни калинки.

Казват, че ако ед на жена е харесвана с мокра коса и без високи токчета,

значи наистина е красива. Но ти си нещо повече – ти си неотразима! И аз

те заобичах от мига в който те видях за първи път. Излизаше от водата,

като Афродита от пенливите вълни. А сега, лежа нагрят от слънцето, а ти

се приближаваш плавно и лягаш върху мен да ме освежиш.

~ 11 ~

Усещали ли сте уханието на любов. Едно необяснимо, невидимо любовно

поле, което витае навсякъде около вас. Лежите и гледате звездите и

вдишвате любовта. Затваряте очи и се изгубвате в безкрая на

блаженството. И сте невъобразимо малки, но в същото време и безкрайно

големи, защото имате любов. Протягате ръка и я докосвате. При

нежността на този допир Вселената потръпва и засиява. Качва ви на най-

без грижната си и щастлива комета и ви показва своята необятност.

Заплитате се в косите на Вероника, разлюлявате везните, дърпате лъва

за опашката и яздите бика до водопадите на Водолея. Надстрелвате се

със стрелеца, сдобрявате рака и скорпиона. Улавяте златната рибка и си

пожелавате още милион желания. Срещате се с единствената звездна

дева и кротко похапващата си съзвездия козичка. Откривате разликите в

близнаците и вземате златното руно. Накрая спирате в съзвездие Лебед.

Лебедите остават с един партньор през целият си живот!

Ние сме на най-красивото място. Поне за нас то е такова. Открихме си го

и се молим да не бъде намерено от други. Пред нас на крачки е морето.

Лежим на малка полянка, оградени от млади, свежи дръвчета, които

услужливо ни галят със сенките си. Зад нас започва планината, от която

от време на време подухва приятен разхлаждащ вятър. Колко си красива

в новата си рокля на маргаритки! Лежиш сред цветята и се рееш с поглед

над морето. Но ти си най-красивото цвете тук и навсякъде. Свеж ветрец

повдига леко рокличката ти. Палавник. Две пеперудки кръжат край нас и

кацат плавно на гърдите ти. Поглеждаш ме с онзи твой мокър поглед и

лекичко запърхваш с мигли, точно като пеперудките. Знаем, че няма

нужда от думи. Просто ще се отдадем на този неповторим момент с

голяма наслада и ще запазим спомена за него в сърцата си.

Весела Дамянова

ЕСЕН

Разпръсна

листата, тук

на земята

с килим от

различен

нюанс, във

багри изшари горите, ливади

направи окраска за шанс.

Рисуват картини художници мили,

творят поетеси за есенен бал,

и пак фотограф заснема воала,

и твоя пленителен чар!

~ 12 ~

Автор: Цветана Качерилска, Троян

Солени заливи ме приютяват,

разстилат есенни мъгли...

На дюните по пясъчните петолиния

флиртуват морските вълни.

Бродира пяната дантели бели

на укротени яростни води.

И с тихи вопли на подводни тайни

на лунната соната пригласят те

сами...

***

В сърцето на Вселената отеква

всеки звук,

докосването на ръка и лъч

на сетивата просветлени.

От бързотека на смеха

покълват ириси и теменуги.

Утрото искри в опал,

събудено в зеницата на юли

от стъпки на жена и мъж.

А пулсът на Вселената

отмерва вечност и безвремие...

***

На пресекулки, до без дъх,

подгонена от сенки и съмнения,

поставям многоточия...

Вървя през обещания,

през възхитителна почуда.

Вървя и заличавам паметта,

да не остане път за връщане,

да не остане отпечатък,

белег,вик.

Вървя в неистовото време,

в пролуката,открила твоя знак.

И ослепена,и озарена,

вървя към себе си.

И всички пътища,

и всичките безпътици

разсичат ме на две.

В реалността оставам цяла...

~ 13 ~

Самодива

Автор: Веска Георгиева

И я сътвори Бог -

от звук

на горски рог

лунни тичинки

звезден блясък

пламък от светулки

крило на пеперуда

песента на славей

нежността на лилия

искрящи мигли от роса

и едно сърце,

което може да обича.

От нозете

самодивски

се излюпи обич.

Списанието организира конкурс

на тема "Есенно вдъхновение".

Може да изпращате само по едно

стихотворение за конкурса на

ел.поща:

[email protected]

до 20.10.2013

Тост с живота


Името ми

не е случайно -

фигурирам в списъка

на гостите за празника

на живота.

Но защо слушам

думи неизречени,

чувам музиката

на ноти ненаписани,

не проумявам

гласове бездумни.

И докато се усетя

от този безпорядък

поникна зародишът

на една хармония

неумолимо точна -

в съзвучие със мечтите.

Един скок от омагьосаният

кръг - към декорирания

с рози хоризонт.

Да, дръзка съм!

Вдигнах тост с живота.

За това, което съм.

За това, което ще бъда!

И отпих

от питието на

вечността.

~ 14 ~

И ЩЕ БЪДА МНОГО ХУБАВА


Тангото

на живота

ни люлее непрестанно,

прегръща тялото ни,

понякога със

скъсаните дрехи,

но често

и с кадифе обвито.

Сигурно Бог

ни е сътворил за танци,

от устните

да се извива

смях

като лозница

и дар от избите

на Бакхус

душите да получат.

Защото старее се за нощ,

и няма радост на света,

ако трябва вместо да се смееш,

да си тъжен и да плачеш.

Днес уших

най - красивата си

синя рокля

с перли от роса

и ще бъда с нея

на бала на мечтите.

И ще бъда много хубава!

ПАРК НА МЕЧТИТЕ

Автор: В.Петкова

19.09.2013

Мой приказен "Парк на Мечтите",

закътан нейде край морския

бряг...

В теб аз си оставих сърцето

на мъничка пейка в сянката на

липите.

Мой приказен "Парк на Мечтите"

шептяхме си с тебе без думи, без

глас,

ръцете преплетени, искряха

очите,

над нас се усмихваха тайно

звездите.

Мой приказен "Парк на Мечтите"!

В твойта прегръдка любов се

роди,

чиста, истинска и прекрасна...

Сърцето изпълва, в очите гори.

Мой приказен "Парк на Мечтите"!

Мой спомен красив - болезнен и

мил...

Закъсняла любов невъзможна,

просълзила дори и вълните...

~ 15 ~

ПОДАРИ МИ УСМИВКА!


05.09.2013

Две блеснали очи ме гледат

закачливо,

в тях Слънце отразява се игриво.

В моите очи Небето се оглежда,

тихо, срамежливо из зад тях

Морето поглежда...

Видение странно ли си, или

просто мираж?

Да се загледаш в мен се изисква

кураж...

Че буря в сърцето ми вълните

разбива,

с порой от чувства бреговете

залива.

Опитваш се със поглед устремен

да укротиш пожара в мен...

Ще ме накараш ли да се

почувствам щастливка?

Просто... подари ми Усмивка!

НЕ ИДВАЙ ПОВЕЧЕ В СЪНЯ МИ


01.06.2013

Не идвай повече в съня ми,

не сбъдвай неизказаните ми

мечти!

Не запалвай огъня на стари рани,

от тези сънища боли...

Аз искам вече да те забравя,

да излекувам измъченото си

сърце.

Аз не искам повече да плача,

искам да забравя изгарящите ти

ръце.

За мене беше ти Животът,

ти беше моята Мечта!

Ти беше щастие желано,

но вече ще си "Никой" - запомни!

Не идвай повече в съня ми,

не сбъдвай неизказани мечти!

Не запалвай огъня на стари

страсти,

от този огън винаги боли!

~ 16 ~

Докосване

Автор: Бианка Габровска

Душата ми с душата ти се люби

в едно легло от облачни стихии.

В докосването Чудото се губи...

В безплътното е днешната магия.

Сърцата ни преливат от наслада.

Еротика са тихите ти думи,

които са нечакана награда

във този свят, дозирано безумен.

Не се опитвай с ласки да ме

стоплиш.

Не тръгвай по утъпкана следа.

Щом две души до Господ се

докоснат,

намерят ли се, ражда се звезда.

Какво е лятото


Лятото е зрелост осъзната,

търсеща и даваща споделяне...

Лятото е ритъм на телата,

потопени в чакано безвремие...

Лятото е шапката ми сламена.

Лято е моряшката ти риза.

Лятото е житото запалено.

Лято е целувката на бриза.

Лятото сме ти и аз на кея,

миг преди фатално да се влюбим...

Лятото е порив да живеем,

даже и когато се изгубим...

Лятото си тръгва днес на пръсти

и се стапя със усмивка синя.

Златен прах след стъпките си ръси-

следопис за идната година.

Безглаголно


Клайдерман. А после - Мориконе.

Аз и ти. Интимна тишина.

Хвърлената чаша през балкона.

После - изнамерена вина.

Думите - просъскани, камшични.

Водопадна спотаена злост. Дива невъзможност за обичане.

Сгърбен обвинителен въпрос.

Разпиляна върху пода нежност. И последни счупени акорди.

Толкова пропукани надежди!

И една недопустима гордост. Опит за сдобряване. Театър.

Но така умело изигран!

Масата. Уискито. Кревата.

Мориконе. После - Клайдерман...

~ 17 ~

ИНТЕРВЮ С ЙОРДАНКА

РАДЕВА

Коя е Йорданка Радева?

Родена съм в гр. Борово, Русенска

област, но от двегодишна възраст до

завършване на средното си

образование съм живяла в град Бяла.

В град Шумен завърших Полувисш

институт за начални

учители(тогава), а една година след

това бях приета българска

филология и втори език- руски език

на Шуменски педагогически

институт. Отначало на своята

педагогическа кариера до сега съм

работила единствено като учителка:

четири години в начален курс, по

специалността си- преподавател по

български език и литература в

среден и горен курс- до сега.

Обичам си професията и ми доставя

удоволствие работата с ученици от

гимназиален

курс. Живея в Разград от 1975 год. Семейството ми е задружно и отговорно.

Двамата синове отлично се

~ 18 ~

справят в живота и с предизвикателствата, пред които той ги поставя.Работят

на отговорни позиции в Германия и София, а баща им беше щастлив, докато

беше жив, да се радва на успехите им.

Кога и как започнахте да пишете поезия?

Първите си опити в моето т. нар. „писане” започнах в четвърти клас като на

шега. Наближаваше годишнина от гибелта на Васил Левски и аз реших да

напиша стих за него.Каква смелост само!..Та аз сега не смея за този наш велик

българин да напиша какъвто и ред да е… И пак като на шега го изпратих до

редакцията на вестник „Септемврийче”. Бях много изненадана, когато го

видях на страница от вестника, а директора на училището ни получи

благодарствено писмо. По- късно имах още един смел опит… написах

прозаичен текст за своята любима учителка. И той беше публикуван пак в

същия вестник.

Може би това ми е дало стимул по- късно да продължа, но вече само с поезия.

Пишех своите стихове в гимназиален курс и като студентка, някои от тях

намираха място по стенвестници, но изпитвах неудобство да афиширам себе

си чрез своите поетични опити.

След завършване на полувисшето си образование се омъжих, започнах работа

и постепенно спрях. Обичах да чета художествена литература, а в часовете

пред учениците си в прогимназиален курс- да чета текстове и да рецитирам.

Отново се завърнах към страстта ми за писане след един трагизъм, който

преживяхме в семейството ми. И в нескончаемо дългите самотни нощи

изпитах необходимост да пиша… да излея болката си в стих. Това беше моето

ново „старо”място в душата ми, с което запълвах тъжните самотни часове.

Трябваше ми много малко, за да вляза в ритъм… за да бъда пак Аз. И така …

след един доста продължителен период от време, започнах отново. И не

казвам, че съм поетеса, аз просто пиша, защото имам какво да кажа за своето

светоусещане, за наболелите проблеми на времето ни, за обичта и болката…

Мотивите са неизброими.

Колко издадени стихосбирки имате за момента?

Може да прозвучи смело и невероятно, но имам двадесет и две стихосбирки, в

които съм побрала всичко, написано от мен. Три от стихосбирките са със

стихове, писани по картини, а две от тях по творби на двама софийски

художници- Йоско Илиев и Божидар Димитров. Доставяше ми удоволствие да

~ 19 ~

„влизам” в картината и да търся, да си представям скритите,невидими неща,

които не биха могли да се видят на платното. И сега продължавам понякога да

се „вмъквам” по скритите ъгли на нечие платно на художник. Но… условието

е, то да ме грабне и да ми заговори.

Имам вече и издадена стихосбирка с детски стихове, а предстои подготовка на

втора и трета такава. Започнала съм и книга с разкази и есета… Хубавото е

това, че сама подготвям напълно стихосбирките си и от текстовете до

печатницата работата е изцяло моя. Продажбата им е лично от сайта на

печатницата или чрез мен. Искам да съхраня всичко,което съм написала, за

деца и внуци. Да оставя нещо след себе си… За да ме има и тогава.

Понякога, когато избирате заглавие на стихосбирката /а то е

само едно/, не мислите ли, че останалите стихотворения ще ви

се разсърдят?

Трудно подбирам заглавие на една стихосбирка.Както корицата, така и

заглавието, трябва да обърнат погледа на читателя към себе си, да предизвикат

вниманието му, за да бъде четена. Обикновено се спирам за заглавие да говори

заглавието на най- силната творба според мен. Не мисля, че останалите ще ми

се сърдят… та те са ми рожби, те са ми мисъл и душата ми е в тях.

Имате ли любимо стихотворение, или всички ги чувствате като

свои деца?

Не… не мисля, че имам любима творба. По-скоро изпитвам особена любов

към една стихосбирка: „С ухание на люляк”, която е населена с по- кратки

поетични форми- рубай, газели, хайку, четиристишия,тристишия,лирически

миниатюри…

Какъв съвет бихте дали на всички, които сега навлизат /с първи

стихове/ в света на поезията?

Много млади хора днес опитват своето перо в поетичен стих. Но не стига само

да се напише нещо за болката или за любовта и да се мисли, че това е поезия.

Преди всичко пишещият трябва да знае в какви дебри навлиза и че поезията не

е шега работа. Има тънкости, на които аз сама още се уча… И мисля,че така

трябва да е.

~ 20 ~

Нека не я правят комерсиална, а да изразяват себе си.Защото всеки стих носи

душата на своя създател.Ще цитирам стих от Змей Горянин:

Писателю, за жътвата богата не трябва

ни сърп, ни жетварка, ами семе;

от книгите, за да си вадиш хляба,

ще трябва да ги сееш дълго време.

А аз не чакам нищо… просто пиша себе си.

Според вас, защо в България не се цени изкуството?

Не мисля, че сега в България не се цени изкуството.

Погледнете какво става в интернетната мрежа, как се чете поезия, как се

харесват художествените изяви на нашите художници. Лично аз се захласвам и

се забравям, когато започна да разглеждам картините на наши и чужди творци

или пък да чета пак в мрежата електронни издания. Мисля, че народът ни

е”гладен” за поезия, но малцина си я купуват , а другите не могат да си го

позволят, а тези, които могат- предпочитат парите им да отидат за друго.

Какво бихте пожелали на вашите фенове, които обичат

поезията ви? Пожелание към всички читатели на сп."Животът в

света на поезията"?

За моите почитатели мога да кажа най- прекрасните и топли думи. В едната си

стихосбирка на последните страници съм побрала част от техни

изказвания,изписани под стиховете ми в авторската ми страница на Фейсбук.

За да си ги имам… те ме топлят и те са за мен коректив. Благодаря им за

искрените слова… те ме подкрепят и се радвам, когато четат моите стихове.

~ 21 ~

ДЮЛЯТА - АРОМАТЪТ НА

ЕСЕНТА

Дюлята съдържа магнезий, фосфор,

калий, натрий, фолиева киселина,

витамини от група B и C.

Месестата част на плода е твърда,

много кисела, тръпчива и не се

препоръчва за незабавна

консумация.

Дюлята, обаче, наистина е ароматна

и широко се използва в

производството на сиропи, компоти,

желета и ликьори.

Този плод чудесно се гарнира с чай.

Благодарение на съдържанието на

пектин в дюлята,

тя е чудесна за приготвяне на

конфитюри.

Сокът от от дюля има добър ефект

върху сърцето, понижава кръвното

налягане, предпазва от чревни

проблеми.

Екстракти от пресни плодове дюля

се използват при лечение на анемия.

Сиропът от парченца дюля също е

изключително полезен – някога се е

използвал в народната медицина за

успокояване на кашлица,

лечение на инфекции на дихателните

пътища, както и външно – при

лечение на изгаряния и кожни

раздразнения.

Друго свойство, което прави дюлята

изключително полезен плод е,

че стимулира метаболизма и се

препоръчва при различни видове

диети.

Дюлята – символ на голямата любов

- поне така смятали древните

народи… Една от версиите на

старогръцката легенда гласи, че

именно дюля е връчил на Афродита

младежът Парис, когато я определя

като най-красивата богиня. В замяна

на това, по волята на богинята,

Елена се влюбила в него.

~ 22 ~

Коя е Мария Янакиева и

различава ли се тя от

поетесата?

Може би и двете са едни и същи.

Мария в живота си е щастлива и

самостоятелна майка, носеща

имената на баба си и дядо си –

Мария и Янаки, които са я

научили какво означава честност

и семейство. Професионално съм

социален работник – опитващ се

да бъде полезен за хората, но и

едновременно вътрешно силно

протестиращ за

несправедливостите – не само в

системата на държавата ни, но и в

живота изцяло. Постоянно

влюбена и вечно обичаща. Чрез

поезията не само изразявам себе

си, но разбрах, че и се

съхранявам. Обръщам се към

самата себе си и това е моят храм

и изповедалня. Начин да общувам

и с душите на хората.

~ 23 ~

Съвсем скоро издадохте нова

стихосбирка "Срички по

вятъра". Бихте ли я

представили на читателите?

Да, разбира се. Това е втората ми

поетична книга след „Диви

цветя”. „Срички по вятъра”

включва три раздела със стихове

на различна тематика – какъвто е

и живота. Пиша за любовта, за

болката, за всичко, което ме

вдъхновява или е оставило своя

отпечатък в душата ми. Идеята за

заглавието се роди спонтанно,

след като видях една картина

върху коприна на Мери

Александрова – „Вълшебната

вятърна мелница” . Така написах

и стиха си „Срички по вятъра”,

на който кръстих втората си

книга.

Как създадохте първите си

творби?

Имах бегли опити в ученическите

си години, покрай първите

любовни трепети, но беше за

кратко, защото нямах смелостта

да продължа. Първите си стихове,

които издадох, написах в труден

период от живота си, преди 3

години. Бях се оставила на

манипулацията и зависимостта ми

от някои неща. И докато се борих

за свободата в битието си –

прописах. Усетих, че имам нужда

да пиша и не изневерих на себе

си.

Кои автори са Ви

въздействали най-силно?

В поезията много силно са ми

въздействали Мадлен Алгафари и

две други поетеси, които имам

честта не само да познавам, но и

да имам като приятели – това са

Павлина Соколова и Мира

Дойчинова. Разбира се има още

много автори, които много

харесвам и се оказва, че в

България пишат хиляди хора, а

новата литература е един нов

поглед към света. С уважение и

към класиците, естествено, но

времената се променят винаги за

всичко.

Стиховете Ви са толкова

живи и заредени с толкова

много енергия? Как го

постигате?

~ 24 ~

Не мога да седна и да пиша,

защото искам да пиша. Когато ме

връхлети вдъхновението – тогава

сядам, тъй като не ми дава покой,

докато не го запиша. Това е една

енергия, която освобождавам от

себе си върху белия лист. Много е

странно, че определени думи или

редове даже съм ги сънувала.

Дори се събуждам през нощта,

започвам стиха с тези думи и от

самосебе се появяват

останалите. Случвало

ми се е да чудя как

съм го написала.

Иначе си имам много

здрав сън. (усмивка)

На някои стихове си

плача, на други се

смея. Не мога да

седна и да пиша по

правила – да броя

рими, стъпки, срички

(усмивка), да

налучквам и да губя

от енергията за нагласяване на

думите. Поезията е музика. Може

да бъде и картина и още много. За

всички видове стихове си има и

читатели.

Какъв спомен от Вашето

детство пазите и до днес? Пазя

много спомени. И всички са

съкровени. Спомням си

появяването на брат ми на бял

свят, точно два дни преди първия

ми учебен ден. Много обичам

животните и някои от тях си ги

прибирах вкъщи от улицата –

котки, кучета. Изкъпвах ги,

нахранвах ги, но нашите ги

пускаха отново навън, когато бях

на училище. Бях си намерила

едно гълъбче Гугу – беше паднало

от гнездото и нямаше как да го

кача обратно. Един месец го

храних чрез

пинсетата на майка

ми с жито и му давах

вода с пипета,

защото не можеше да

пие само. После беше

много смешно, когато

го учих да лети,

защото сякаш то

очакваше и аз да се

вдигна във въздуха,

когато махах с

ръцете. Много

плаках, когато

отлетя. Много ярък спомен ми

остана организирането на

тържества с децата пред поляната

на блока, а през зимата – на

тавана. Децата играехме танци,

пеехме. И съседите се

забавляваха наистина. Но и много

бели правихме, много. За

извинение към всички правихме

тези тържества.

~ 25 ~

Създател сте на поредица от

книги "Приятели в поезията"

със съвременни български

автори. Как се роди тази

идея?

Идеята се роди, когато моите

приятели направиха групата

„Мария, обичаме те!” във

фейсбук в моя подкрепа срещу

рака. Там публикуваха своите

стихове и послания всеки ден – в

продължение на месеци. Точно

тогава излезе книгата „Христо от

Лясковец и приятели”, в която

имах честта да участвам.

Обединението на много автори и

на едно място е невероятно като

изживяване. А първият тираж на

книгата "С участ на жена" на

Дейзи Патън, бе разпродаден с

благотворителна цел в моя

подкрепа. Така се роди и идеята

за сборника „Приятели в

поезията” в подкрепа на хората

нуждаещи се от животоспасяващо

лечение. А поредицата си дойде

от самосебеси, поради многото

автори, които проявиха желание

да се включат. Всички се канихме

взаимно.

Имате ли увереността, че със

своето творчество

допринасяте да се променя

към по-добро животът ни?

Увереност изпитвам в себе си, че

трябва да слушам интуициата си,

която никога не ме е подвеждала

за нищо в живота. И мисля, че

при всеки това е необходимо, за

да прави живота по-добър. Всеки

човек е творец в живота си. В

любовта е спасението – в нищо

друго. Желая ви хармония и

много любов!

10 СЪВЕТА ЗА БОРБА СЪС СТРЕСА

1. Доставяй си удоволствия всеки

ден. Кино, театър, вечеря в

ресторант, разговор с приятел. 2.

Не се изолирай от семейството и

приятелите. Приятелското рамо е

незаменимо лекарство. 3. Не

драматизирай. Потърси и добрата

страна. С малко оптимизъм черното

ще избледнее. 4. Използвай

рационално времето си. Научи се да

отделяш свободно време и за себе

си. 5. Не се самообвинявай, не

обвинявай и фаталността, лошия

късмет, боговете и т. н. 6. Приемай

реалността. Най-добре е да

прегърнеш източника на

неприятностите. 7. Създай си

(разрушители) на стреса : музика,

гимнастика или хоби. 8. Отпусни се

от напрежението, дай воля на

чувствата си. 9. Поставяй си ясни и

реални цели, в близко бъдеще. 10.

Научи се да казваш НЕ и да

подбираш.

~ 26 ~

Cicely Mary Barker

/28.06.1895 - 16.02.1973/

Мери Баркър е художник, най-известен английски

илюстратор

с поредица от фантастични илюстрации, изобразяващи феи и цветя.

Като дете тя страда от епилепсия и се обучава в къщи.

Тя продава първата си картина на 15 години.

"Цветя Феите" е поредица от книги, които освен картините й, съдържат и

нейни стихове.

~ 27 ~

~ 28 ~

Сп: „Животът в света на поезията”

Изп. Директор: Цанко Веселинов

Първо издание Плевен 2013 Брой 3

Всички права запазени.

Дизайн корица – Списанието:

За контакти: [email protected]

https://plus.google.com/115565808670126845524/posts

Сайтът на списанието!

Издателство и печат:

Животът в света на поезията брой 3

Documents