Животът в света на поезията брой 12

Поезия Интервюта Други

1

ЖИВОТЪТ В СВЕТА НА ПОЕЗИЯТА

Изп. Директор: Цанко Веселинов

СПИСАНИЕ ЗА ПОЕЗИЯ

Брой 12

Списание за поезия Брой 12

Списание „Животът в света на поезията”

Изп. Директор: Цанко Веселинов

Първо издание, Плевен 2014 Брой 12

Всички права запазени:

Издателство и печат:


3

Остров Тасос - Гърция

СЪДЪРЖАНИЕ

Стр. 5 Дар от сърцето /Стихове/

Стр. 9 Интервю с Иван Анастасов

Стр.11 Цветето - „Нарцис”

Стр. 12 Рубриката: „Моя страна! Моя

България!”

Стр.15 Интервю с Йонка Янкова

Стр. 20 Рубриката: „Аз имам мечта”

Стр. 21 Картините на Франсиско Гоя

Стр. 22 Стихове

Стр. 26 Фестивал – концерт група Jелек –

Италия

Стр. 27 Родът Фаберже! Цветя от скъпоценни

камъни и декоративни яйца.


Здравейте, скъпи читатели!

Ето, че отново се срещаме с 12 брой на списание "Животът в

света на поезията".

Времето лети... И въпреки, че Великденските празници

преминаха, аз искам

да ви пожелая здраве, щастие, успех във всяко ваше начинание

и много любов!

Почитайте българските празници и традиции, защото това е нашата история,

историята на нашите предци. Вярвайте в Бог и в себе си, и обичайте, за да бъдете

и вие обичани!

От този брой включваме нова рубрика "Аз имам мечта...", очакваме вашите мечти-

представени в стих, разказ, есе или снимка. Защото улицата на мечтите няма край,

а слънцето постоянно е разпръснало лъчите си на улица "Мечта".

Цанко Веселинов


5

Дар от сърцето Великден

Стефан НИКОЛАЕВ

Защо наричат този Ден

Велик? Кое е Днес Великото във

него?!? Дали това, че всеки земен

миг Е всъщност нашата житейска употреба?!

Дали защото този Ден е цвят От Възкресението паметно

на Бога, Или живеем във обречен

свят, Където бедността е просто

дрога… Дрогирани сме от коварства

и лъжи, Дрогирани сме от интриги и

измами. И вместо слънчев лъч над

нас кръжи Денят – страдалец от

душевни рани… Великден е! Великден е, но

знам,Че утре дните ни ще са двулики…И друго знам, че

няма да съм сам, Ала в посоките ни често

разнолики Ще дойде Миг – единствен

миг свещен, Когато Обичта ни ще е свята И като православен храм до

мен, Ще бди Христовата ни Вяра

във отплата… Великден е! Великден е

свещен, Но зная, че когато чуя звън,

Ще бъда горд, че този ек камбанен

Е глас Божествен – не дошъл на сън,

А миг за щастие от Господа поканен…

Цветница

Антоанета Александрова

Изпълни се простора

с мечти и аромат!

Христос, с магаре влиза

в библейски - вечен град!

Йерусалим ликува -

Месиански цар!

И с клонки от маслина,

посрещат го - във дар!

Христос е възкресител,

що Лазар съживи!

Сега, по своя воля,

към края си върви!

Той знае, днес ОСАННА -

РАЗПНИ го, ще е утре,

на хората тъдява

грехът, за да изкупи !

ЧовекоБог, спасител

за земните души,

на благостта вестител,

тоз празник ни дари!

Благодарим ти Боже,ти

жертва своя син!

Христе, човекоБоже,

спаси ни до един !

По Великден

Автор: Йорданка Радева

Благодаря Ти, Господи, че и

днес

отново моя взор със зарево

изпълваш!

И напред вървя, а Ти Си все

пред мен,

пътя ми да сочиш и по

светло, и по тъмно!

Благодаря Ти, Господи,

светлина Си ми,

как с уроци мъдри Ти разума

даряваш!

И кога греша- по верни

стъпки ме насочваш,

пълниш ми душата и с добро

ме поучаваш.

Благодаря Ти, Господи, за

светлик и вярност,

за прошка, и за мъдрост, за

силата Ти вечна…

С Теб напред вървя и път си

продължавам,

в сърцето си любов тая- на

други я дарявам!

Позната ли съм?!

Галина Петрова Данкова

Не,не съм...

Само душата ми знаете,

колко е луда,обичаща

чуждите,

хората,които усещат

стиховете й

и колко силно се привързва

към близките,

които дори понякога не я

разбират...

Позната ли съм?!


Не,не мисля!

Вие сте чували само как бие

сърцето ми,

как е пулсирало между

редовете,

и как споделя всичко на

всеки.

Позната ли съм или чужда?!

Не знам,но без вас съм

никоя.

Така споделени са дните и

нощите ми,

така,чрез вас,имам любов и

разбиране.

Такава искаш ли ме?! Галина Петрова Данкова

Сред слънчеви лъчи бягат нашите мечти.

Из безлунни нощи и сълзи, небето изплаква самотата

си. Необяснимо и приказно дори

се обличат минутите очакващи...

Нарисувах себе си почти, докато съня омайваше

душата ми.

А ти такава искаш ли ме?

Когато сме самотни Галина Петрова Данкова

Спри да рисуваш сърца, времето отдавна прогони

любовта. Не се сърди на вятъра дори, че заличава всеки спомен.

Спри да чакаш Луната, тя е само приятел.

Няма да успее като на каданс,

да ти върне всеки наш момент така...

Сега само нека помълчим, да срещнем погледите си

върху нея. Вече само това ще ни

сближи, нощем,когато сме самотни.

Във мен е като времето навън


Мъчно ми е,

сърцето ми ще експлодира, насъбрало толкова много

любов. Не искам само самотата да

ме обича, нима няма хора?

Страшно ми е,

но защо тази паника?! Живота ми не е напълно

пуст. И светлината иде и нощта

тържествува, когато стрелките я повикат

тук. Искам до край да

прегръщам, да дарявам щастие и радост. Мрачен е света отвън,защо

ли?! Сякаш заради мене е такъв...

Нехаеш или не желаеш


Нехаеш или не желаеш

да бъда повече до теб.

Сънища от блянове

създаваш

и губиш ме като ключе от

вкъщи..

Не изпрати дори остатъка

душа,

която подарих ти цяла.

Не те боли, не виждаш

даже,

че даже сълзите драскат по

зениците ми.

Дали, за мен и лъч не ще

изгрява,

поне, за да разбирам, че е

ден.

Нима дори Луната би

отпратил,

за да бъда сама във

тъмнината...

Но това е страшно!

А ти мълчиш или повтаряш,

че ме обичаш, но как?

Неразбрана отново оставам,

а ти не искаш и да знаеш за

това.

Дали ще дойде лятото


Лято без пролет,

зима без есен,

разлюляни клони,

като сърце от любовта,

вдъхновяват живота,

мислите изпъстрят.

Думи без звук,

полет без крила,

оплитат душата

във смесени чувства.

Пролетта нечуто тръгва,

а лятото дали ще дойде?

Има ли я или я няма?


Доказах си,

мога да съм свободна.

В капан...също се справям.

Дори под лавина съм

дишала дълбоко

и още съм тук,

още съм с име.



7

мога да съм самотна,

да прекъсвам любовта в

зародиш.

Да не успея да прегърна

майка си за сбогом,

защото ме побиват тръпки,че

няма да се върне.


още толкова много...

Но така и не разбрах какъв е

замисъла-

на деня и нощта,на твоята

обич...

Има ли я?Или я няма?

ГОЛГОТА

/Вера Илиева /

Нарамил тежкия си кръст

вървеше Ти към своята

Голгота,

понесъл греховете ни

безброй

умря да възкресиш живота.

А тези, дето викаха

”Осанна!”,

посрещаха Те с палмови

листа,

забравили за любовта Ти,

„Разпни го!” – викаха сега.

Прости ни, Господи, за

всичко ни прости

и никога от нас не се

отричай!

На кръста греховете ни

разпни,

дай ни Твоята любов и ни

обичай!

Защото всеки носи своя

кръст

и всеки има своята Голгота,

но ние сме направени от

пръст

и само с Тебе ще

възкръснем за живота.

/стихосбирка "С душа на

птица"/

ВЕЛИКДЕН


Ден светъл и празнично

цветен,

в който възкръснал е нашият

Бог.

От моето детство най-милият

спомен,

най-чистата радост в моя

живот.

Когато мама с цвете в

косите,

замесваше плитката обреден

хляб,

а после с песен редеше

боите,

яйца великденски да шарим

със тях.

И грейваха те като малки

слънца,

сини,жълти,зелени,червени.

Тогава бяхме щастливи деца

лицата ни бяха от радост

огрени.

А после мама с усмивка

добра,

в ръката си кротка взема

яйцето

и шари кръстче по наште

чела,

за здраве,за радост,за обич в

сърцето.

И всеки път,когато идва

Великден,

пред себе си виждам тази

картина.

Пораснахме вече,а мама я

няма,

но знам,ще я виждам всяка

година.

ЯЙЧИЦА


Бели, жълтички, червени,

сякаш слънчица засмени.

Ще рисуваме самички,

яйчицата със боички.

Ще ги украсим с рисунки

докато сме на раздумки.

Ето тук ще сложа кръстче,

ще го нарисувам с пръстче.

Госпожата каза в час,

че Исус умрял за нас,

за греховете ни безброй ,

но възкръснал после Той.

И изгряла светлина,

осветила днес света,

а с червени яйчица

ще прославиме Христа.

ХХХ

03.04.2014г.

Дочка Станчева

Понякога за четири минути

създаваме за вечност-

чудеса.-

Една усмивка,с дъх на

теменуги,

или като разстрел-една

сълза!

Понякога по стръмната

пътека

за четири минути блясва


връх...

Аз знам,че до сърцето на

човека

е нужен четириминутен дъх!

ТОВА Е ЛЮБОВТА

Автор: Цветелина

Видение неземно, такава

красота във миг един

изпълни моята душа!

Почувствах мощна сила,

незнайна до сега,

и нещо ми подсказва – това е

Любовта.

Галя Йорданова

С усмивка ти ще победиш

пречки , тъги и трвоги!

Над тях високо ще се

извисиш.

Просто си кажи -аз мога!

С усмивка смело продължи

навред,

повярвай ти в добрите хора!

Доброто ще те води все

напред

неще да чувстваш ти умора!

Винаги доброто побеждава

нали така ни учат приказките

стари?

Повярвай , че доброто

заслужаваш,

че е тук , че е до теб ,

не е потънало в забрава!

Доброто ще те води за ръка

ще ти сочи вярната пътека.

С усмивка , с вяра в тввоята

душа

повярвай ти в доброто у

човека!

ТАЗИ НОЩ

Автор: В. Петкова

23.04.2014

Тази нощ отново те

сънувам,

отново твоите нежни ласки

бленувам...

Тази нощ отново те обичам,

и с думи любовни на теб се

обричам...

Тази нощ отново ще съм

твоя,

на Теб отдавам душата си

моя!

Хайде, излъжи ме, че още ме

обичаш,

че след спомена за мен

отново тичаш...

Излъжи ме, че ще се върне

нашата пролет,

че чувствата ни - птици

отново ще са в полет,

че ще чуя отново твоето

"да",

че любовта ни за Теб не ще

е само игра...

Излъжи ме, че ще бъда

отново щастлива!

Тази нощ за Теб ще съм

много красива...

Зад усмивка лъчезарна

своите сълзи ще скрия,

и Рая любовен само за Теб

ще открия...

ПОГЪЛНА МЕ ЖИВОТЪТ

Автор: Албена Латинова

Погълна ме животът с

делничните дни,

а във времеви предели

предстояха светлите мечти.

Дали е късно днес,

пак песен да запея с

надежда.

И в миговете на утеха,

да вярвам пак, че следвам

светлина.

Забързана да дишам,

забравих да живея.

Така е трудно да копнея,

със свитъка неизпълнени

задачи!

И още се страхувам в полет.

И още мрежите оплитам в

порив.

Владея само тишината

и трели за любов готови.


9

Интервю с Иван Анастасов човек на музиката, киното и красивите

изживявания !!! Моята душа е музика !!! Сърцето ми е музика !!!

Представи себе си, кой е Иван Анастасов и с

какво се занимава?

- Иван Анастасов е човек на музиката, киното и

красивите изживявания !!! Моята душа е музика

!!! Сърцето ми е музика !!! Любимото ми

занимание, както и професия е пеенето и

свиренето, създаването на музика и текстове !!!

Завършил съм специалност - „Кино и

телевизионна режисура“ и втора специалност

„Музикално оформление“ в АРТ Колеж по

екранни изкуства, след което завърших

НАТФИЗ със специалност „Кинознание“ !!! Като

цяло аз съм много страстна натура, във всичко,

което правя влагам много любов, енергия и

емоция !!!

Една от последните ви авторски песни, вече

е факт "Анатомия на света". Как я приеха

вашите почитатели и слушатели? Какво е

посланието на песента и клипа към хората?

– Хората, които ме познават я приеха

изключително позитивно, също така и онези

хора, които тепърва разбраха за мен и музиката

ми ! Посланието на песента е свързано с най-

съществените и актуални въпроси на нашето

време, а именно, влиянието на парите и

властта върху човека, неговия непрестанен

стремеж към тях, и това как парите и властта

променят човека до неузнаваемост, как

притежанието на исканите блага от мнозина -

пари, власт, секс карат човек да се чувства

неуязвим, безсмъртен, недосегаем, и да вярва,

че всичко ще му бъде простено, именно заради

могъщата и вездесъща сила на властта и

парите !!!

Имате ли други авторски песни, на които

вие сте автор?

- Да, разбира се !!! В момента в сайтовете за

видео споделяне могат да се чуят и видят 4 мой

авторски песни, това са „Като на кино“,

„Мечтай“, „Анатомия на света“ и първата песен

в България, която посветих на киното, и на

всички велики актьори и режисьори, която се

казва - „Киномания“

Кога и как започнахте да се занимавате с

пеене?

- Пея от много малък, винаги съм пеел, откакто

се помня е това ! Обаче започнах да създавам

музика и авторски песни на 16 години, от тогава

започнах да ходя на уроци по китара ! В мига, в

който докоснах китарата се влюбих страстно в

нея, и в екстаза, който тя ми носи, и така от 16

годишен започнах да създавам авторски песни.


В момента работите ли върху нов проект?

Ще споделите ли с читателите на списание

"Животът в света на поезията" бъдещите си

планове?

- Да, в момента завърших една нова моя

песен, на която имам намерение да заснема и

клип ! Песента е посветена на всички фатални

и неустоими жени, които остават много често

сериозни следи в сърцата ни ! За онези жени,

които притежават много мъжки сърца и души,

знаят силата си, и я използват по най-умелия

начин, за да подлудят всеки мъж ! За онези

жени, за които тяхната красота е не само

обикновена хубост, а огромна власт над

сетивата, сърцата и умовете, както на мъжете,

така и жените ! Да, фатални, обсебващи,

провокативни, диви, дяволски чаровни, и

незабравими по своята си същност жени !!!

Какво ви вдъхновява, за какво най-често

пеете?

- Всичките ми песни дотук са различни по

характер, с различна тематика ! Любовта е

главното нещо, което ми носи вдъхновение,

любовта към музиката, киното, жените,

приятелите ми, и красивите емоции ! Любовта

към живота, и в частност към хората е може би

най-зареждащата и мотивираща сила на този

свят човек да твори и да създава !!!

Има ли нещо, което искате да кажете на

хората, които ще прочетат това интервю?

- Да, искам да им кажа- вярвайте, вярвайте в

невъзможното, вярвайте в чудеса, защото те

наистина съществуват за онези, които вярват в

тях !!! Стотици хора са ми казвали през живота

ми, ти не можеш да направиш това, или никога

неможеш да постигнеш еди кое си, никога не

съм ги слушал, нито съм и вярвал, винаги съм

се вслушвал във вътрешния си глас, той за мен

е най-верния индикатор и компас в моя див и

вълнуващ музикантски живот !!! Аз вярвам, че

човек може да постигне абсолютно всичко,

което иска, ако е готов да плати цената за това

!!! Който не може да плати цената на успеха и

щастието, той остава на изходна позиция, и е

логично, че през целия си живот ще съжалява,

че не е имал хъса, волята и характера да се

бори за мечтите си !!! Вярвам с цялото си

сърце, че ако човек вложи много труд, вяра,

хъс, амбиция, воля и ентусиазъм в своята

мечта, той ще я постигне !!!


11

Нарцис е едно от най-красивите и подарявани пролетни

цветя

Нарцис е едно от най-красивите и подарявани

пролетни цветя. Нарцисът носи радост и

настроение заради „слънчевите“ си цветове.

Повечето хора свързват нарциса с легендата за сина на речния бог Кефис и неговата любима –

нимфата Лириопи, който носил името на красивото цвете. Нарцис бил толкова красив и самовлюбен, че веднъж, докато се любувал на отражението си във водата, понечил да го

целуне, паднал в реката и се удавил.

Днес нарцисът е сред най-харесваните пролетни цветя заради приятния му аромат и

нежните цветове. Растението цъфти от март до май в бяло, кремаво и жълто, но с правилните грижи може да ви зарадва с цветове и по-рано.

Нарцисът е подходящ за отглеждане в саксия

като стайно растение, за сандъчета на

балкона, за цветни лехи и бордюри в

градината.

За щастие на всички градинари, които обичат

пролетните цветя, нарцисът не е капризен и се

отглежда лесно, така че е подходящ за всеки

дом.

Нарцис Автор: Вергиния Генова

Нарциса е хубавец, елегантен и напет,

с жълта къдрава яка, ръкавели от роса.

Той е истински поет, сутрин пише по куплет, и изплита в строен ред

цветен, празничен сонет.


Рубриката : Моя страна! Моя България!

Продължава и в този брой ! Един проект за

красивата ни родина която ще представим на

света!

Вашите снимки с кратко описание, може да

изпращате на ел. поща:

[email protected]

Празник на розата гр. Карлово2013

Снимки: от Пепа Игнатова

Великденско настроение, гр. Добрич

Снимки: от Дарина Петрова



mailto:[email protected]


13



ПЕСЕН ЗА БЪЛГАРИЯ

Галина Петрова

2013 г.

Българио мила, Българио наша,

за мене си сила, за мен си прекрасна!

Старинна икона, върху карта световна...

Главата си скланям, пред теб се прекланям!

Плачат по теб планините

с кавал и с песни хайдушки.

Шумят легенди горите

за битки с топове и пушки...

Дори и надалеч да замина

пак ще се завърна, моя родино,

дето сърцето мое поникна,

дето детство и спомени викат.

И ако трябва пак да се родя,

отново теб, Българио, ще избера...

В твоите звезди поглед да заравям,

българския корен свой да не забравям.

Тук култури древни са живели

преди седем хиляди лета,

генна памет са ни дали,

мъдро да се справяме сега.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ


Манастир Седемте престола - Томина неделя

2014

Осеновлашкият манастир (7-те престола) е

разположен в дефилето на р. Габровица, в

северна Стара Планина,

в полите на връх Измерец, на 7 км от с.

Осеновлашко.

Манастира е отдалечен на 80 км от София по

пътя за гр. Мездра през Искърския пролом и на

50 км от гр. Враца.

Легенда свързва основаването на Осеновлашкия

манастир (7-те престола) с името на болярина

Петър Делян

и с въстанието против византийското

владичество през 1040г. Има и друга легенда за

създаването на манастира,

свързана с името "Седемте престола". Според нея

обителта е основана през 11в. от 7 боляра,

които идват от Бесарабия

и се заселват в Балкана заедно с техните

семейства. Установяването им в тези земи е

свързано и с възникването

на 7 села в близост до манастира –

Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол,

Желен и Лъкатник.

Изпратено: от Борис Кръстев, с.Зверино


15

Интервю с Йонка Янкова

Изкуството за мен е Божи дар на всеки който се е включил по някакъв начин.

То е прозорец към света и извън него.

Представи себе си коя е Йонка Янкова!

ЙОНКА ДЕНЧЕВА ЯНКОВА :Родена на

16.05.1941г. в с. Манастирца, общ.Попово три

деца - Елена, Росица, Янко пет внука

/Стефка,Христина,Дияна,Ивайло,Йордан/

четири правнука /Мартин,Явор,Никола/ две

сестри /Цанка и Дечка/ и много племенници

ОБРАЗОВАНИЕ: основно образование

завършва в с.Манастирца прогимназиално

образование в с.Горица средно специално

образование получава в икономическа

гимназия “Г.С.Раковски” гр.Варна специалност

“Икономист-счетоводител в областта

промишлеността и строителството” ТРУДОВА

ДЕЙНОСТ: /трудов стаж 47г./ Започва като

работник в Керамична фабрика , гр.Попово.

Работи като тъкачка в промкомбинат ”Мара

Тасева”, гр.Попово. През 1967г. пристига във

Варна и започва като монтьор,а по-късно и като

отчетник в завод ”Вулкан”. 1971г. постъпва в

„Хлебозавод” Варна и работи като началник

склад. От 1976г. работи като изчислител-касиер

и плановик в нестандартен цех за манометри в

НПК „Черно море”. През 1986г. завежда отдел

Икономическа и стопанска дейност в РС на

ОФ,район „Младост”. 1993г. постъпва в

Далекосъобщителна техника гр. Варна като

касиер на телефонни каси. След

пенсионирането си през 1999г. до края

02.2010г. работи като еколог и главен

специалист обществен ред и контрол в

кметство „Младост”.

Имате ли издадени стихосбирки!

Издадени самостоятелни стихосбирки: „Лунна

самота”-1994г. „Огън в ложето”-1995г.

„Пречистена вяра”-1998г. „Градина на

самотата”-2001г. „Играта на живота”-2009г. „Път

към сърцето“-2011 г 2 участие в антологий

„Поети от Варна”-1996г. „Скитници по морската

пътека”-2003г. „Море изтекло в пясъчен

часовник”-2005г. „Гласът на птиците”-2009г.

„Морето и чайките”-2009г. „Песните на морето”-

2010г. 3.От 12г. има участие в годишните

стихосбирки на Съюза на пенсионерите-2004

„Листопад на спомените”

От кога започнахте да пишете поезия и какво

ви вдъхновява!

Моята поезия датира от 19

годишна.Издаването на стихосбирките стана по

късно и възможно.Не съм искала да бъда

известна като поет.Всичко е било за собствено

удоволствие.Благодарение на приятелите аз

извадих на показ моята поезия.

Имате ли ваши любими стихове!

Всички стихове са мои любими рожби. Разбира

се има някои от тях които са по-близко до

сърцето ми. Например стихотворението'

майчино рамо' по което варненския певец

Георги Германов направи песен по него.


Какво е за вас изкуството!

Изкуството за мене Божи дар на всеки който се

включил по някакъв начин. То е прозорец към

света и извън него. В него участвуват хората

надарени свише.За мене изкуството е всичко на

този свят.

Какъв съвет бихте дали на по младите

поети!

Аз не мога да си присвоя правото да давам

съвети,но едно ги моля хората които пишат или

рисуват. Не спирайте творете и помагайте на

хората да се опрат на талантите Ви за да се

докоснат до красотите на живота.

Любими ваши поети!

Любимите поети са много. Но аз обичам Ботев

Павел Вежинов,Дамян Дамянов,Станка

Пенчева и други.

Пожелание към списанието и читателите!

Желая на списанието"Животът в света на

поезията" да бъде огледало на човешките души

които творят.Които носят на раменете си

културата на България.Разкривайте и

пополяризирайте скромните хора които не си

правят път блъскайки с рамена публиката за да

вървят напред.Аз вярвам на списанието,че има

големи цели пред себе си.

Дай ми вяра Йонка Янкова

Душата ми броди след тебе. Като ураган

бушува любовта. Болка разкъсва гърдите. Очите ми ронят сълзи.

Трудно се живее с любов такава. Ако е цвете ще я откъсна с ръка. Да я захвърля не искам, не мога.

Не издържа душата ми нежна. Зная всичко е един мираж.

Спряла в пустинята житейска изчезвам. Уморена от силният огън.

Научиме, дай ми сила,вземи тази жар. Направи ме твърда и горда..

Не пленявай сърцето самотно. О,Господи каква жарка любов!

Неизтляваща,истинска, гореща.! Любов и болка неизлечими!

Нежност и чувства неповторими! Жажда и страст недоживяни!

Горят, светят в нощите мрачни. О,чувства спрете! Кога се яви ти любов?

Завладя сърцето,душата самотна. Как да живея Господи с нея?

Дай ми лек за сърцето. За любов такава трябва ми сила.!

Дай ми надежда!

Дай ми вяра!

В ласките да потъвам,да се загубя.

Искам топлина, а не да изгарям.

Защо Боже дари ме с обич за двама.?

И като факел свети,огрява. Душата,сърцето всичко стопява.

Уморена ще спра пред твоята обич. Свиден мой, дарявай ми любов такава.


17

....... За тебе, мамо

Йонка Янкова

Тъй малко ми разказа

за изминалото време в теб и само с поглед ми показа живота сложен като в степ. Ще те възпея жива, снажна, че мъртвото е тъжно и гори. Род и корен, и вейка влажна

ще се вплитат в тебе до зори. О, мамо, чуй за тебе пея. Спри! Усмихни се, кажи.

Хубаво и странно си живея, умората в клепачите тежи.

Три рожби, черен креп в младост. Жалба-без съпруг в живота труден. Огъня запази в сърцето до старост.

Ще го нося и ще го оставя буен.

Поход към луната


Мрак и човешки свян,

скършена мечта и блян.

Лутане в улици вдълбани,

среща с хора неразбрани.

Ръце протегнати и кръст.

Не идва воля и за мъст.

Надежда в утрото поглежда,

радоста и грижата подрежда.

Години - всичко в беда.

Ще остане ли поне следа,

утрешният ден да бъде жив,

човекът да е щастлив.

Път извит и верен.

Звездите в мрак вечерен.

Похода до лунната пътека

да бъде само, само за човека.

Отминал път


Тихо и тъжно е! И само песента

разлива нежност по нечия съдба.

Задъхва се в ритъм спомена.

И се взира в запрашената следа.

Ръце протегнати! И смут, и старина.

Път отминал! О чудеса!

Да спре мигът! И само тишина

да гали този свят и тези небеса.

Промъква се и спира мрака,

струните накъсва до една.

И ритъма затихва и те чака

да замръкнеш в моята мечта.

А песента напира и те вика.

Къде си ти? Ела...! Запей...!

Шепне нежноста и блика.

Ехото повтаря своя звън,

живей, живей.............

Любов и жажда Йонка Янкова

Ти стоиш надалече, но си моята пролет. Ти като мама изрече

моя радост, мой полет. Мое слънце в живота изгряло,

моя болка, моя младост. Дете на любовта живяло

в сърцето и в мойта сладост.

http://bg.netlog.com/go/messages/private/action=deleteMessage&csrftoken_deletemessage=1e2b60af&threadID=11351328&messageID=20&fromID=90256881&moreMessages=2


Ти си вярата и бога в мен. И мрака, и тъгата живеят в душата ранена и в плен. Фибрите по тялото тлеят.

Така се гори в обич голяма, когато я има, когато се ражда.

Умираш когато я няма тази любов и тази жажда.

и на тук само снимката остана

Пак е тъжно


Пак е тъжно и бурята свисти.

Душата ми страда, премаля.

Само слънцето може да блести,

мечтата ми далече отлетя.

Във вик превърнах любовта,

защото мрак се спусна в деня.

Лъжата и истината в калта,

аз като струна опъната звъня.

Дните редят се безнадеждно,

твоят глас глухо се дочува.

Вятърът отвява всичко безметежно,

а облакът далеч отплува.

И гледам само към небето

с надежда някъде да те съзра.

Изпълнено със спомени сърцето

истината за живота си разбра.

А в зората полъх нежен

понася ме нагоре и напред.

Моят път, трънлив, нелесен

води ме, разхожда ме навред.

Когато ме няма


Някога, когато ме няма

моята муза ще бъде желана.

Нищо, че сега съм честита,

злоба човешка все ме връхлита.

Някога, когато ме няма

ще усещам любовта ви голяма.

Нищо, че приятел ме предава

и всеки миг сърцето ранява.

Нищо, че ще расте тревата

от сълзите на една позната,

избуяла от радост ще ражда

любов, думи нежни и жажда.

Мисъл и воля за истина питат,

коя беше тя, че мечтите политат.

Сърцето изпълнено с позлата,

душата човешка пак е богата.

Да, някога, но мене ме има.

Къде сте, приятели, стига зима.

Протегнати ръце докосни,

ако нося грях –ти ми прости.

Прощавам ти и аз, кажи,

големият човек не тъжи.

Тихо живея като позната

в този шарен свят на борбата.

Съдба


Съдба нерадостна, жестока.

Душегубец в злите дни. Хляб ядеш, вдигат тока.

Трапеза пищна? Забрави!

Тиха злоба и омраза, пълзяща сред живота.

Ще бъда честен, каза

и понесе кръста на Голгота.

Удари в гърба, под кръста.

Жестоко и нечестно.

Съдба на хора, пъстра,

да раниш е просто лесно.

Но мрака заменя се с добро.

Светлина и смеещо се слънце

да огрява всеки би могло,

радост да кълни като зрънце.

Поглед в бъдеще незнайно,

гледаш - всичко непознато.

Надеждата угасва тайно.

За малко вяра – трябва злато.

http://bg.netlog.com/go/messages/private/action=deleteMessage&csrftoken_deletemessage=5442674d&threadID=11351328&messageID=27&fromID=90256881


19

Уилям Шекспир

Уилям Шекспир е роден през 1564 г. в град

Стратфорд на Ейвън и е кръстен на 26 април

с.г. Датата на раждането му е неизвестна, но

традиционно се приема, че това е 23 април,

Гергьовден. Тази дата води началото си от

грешка на изследовател от 18. век, но се

утвърждава в биографиите на поета, донякъде

заради съвпадението с датата на смъртта на

Шекспир - 23 април 1616 година. Шекспировият

„канон“ съдържа 38 пиеси, 154 сонета и 2

поеми.

От 22 Фефруари да 4 май Италия гр. Виченца

ще се състои изложба на картини на

венецианските художници , особено с по- голяма

и прекрасна група от творби на Каналето .

Картини ще има и на Bellotto и Guardi , заедно с

Римската пейзажна живопис на Панини!

История на пейзажа на картините е от

седемнадесети до двадесети век.

Изложбата се посещава от много туристи от

цял свят!

На 23 април се навършват 158 години от

рождението на Иван Мърквичка.

Иван Мърквичка е български художник от чешки

произход. Живописец, педагог и обществен

деец.

Той е крупна фигура на българския

художествен живот след Освобождението, един

от създателите

на новото българско изобразително изкуство.

"Ръченица"

„Българка от Смилево”


РУБРИКАТА: АЗ ИМАМ МЕЧТА

„Аз имам мечта...”

Галя Йорданова

Аз имам мечта съкровена

да виждам хората щастливи до мене.

Да виждам , че творят и че успяват,

да виждам как върховете покоряват.

Да виждам как напред се движат,

а другите за тях се радват и не им завиждат.

За успеха техен с каквото мога ще помогна,

аз искам да ги видя там , горе.

Аз искам да ги видя от високо

как се усмихват на света широко.

Искам да ги видя как се извисяват

и как любов на всекиго раздават!

Искам да бъда небесна дъга

Вера Илиева

Искам да бъда лъч светлина, в душите човешки

да вляза. Да посея във тях доброта и да

изтръгна всяка омраза. Топъл лъч искам да

бъда, в сърцата човешки да вляза.

Да ги стопля с надежда и обич и всяко с любов да

накажа. Искам да бъда небесна дъга,

живота красив да направя.

Като дъгата пъстър да бъде, като слънце

душите да сгрява. Да се усмихват радостни

хората, палав лъч в очите да грее. Да

разпръскват със шепи добро, Това искам да

доживея.

"Когато се събудим с мечта!!!

Мечта най-вероятно дар от Бог!

Автор: Ели Зарева

Пътят на тази мечта, може да бъде само в две

посоки. Но е трудно да тръгнем едновременно по

два пътя... Да протегнем ръце, и като не я

докоснем... да я забравим. Да вложим мечтата в

сърцето си, и да продължим заедно с нея

до края на живота си!"

Всеки човек има мечта, която понякога му се

иска, да замахне с вълшебна пръчка и да я

осъществи.

Да вижда отвъд хоризонта, да гради отвъд

хоризонта. Да не среща прегради, да няма

трудности. Понякога мечтата се оказва

дълбока, като морето, а друг път голяма

колкото океана.

Но когато човек вярва в себе си, и желае толкова

силно, да се сбъднат мечтите му,

щастието не закъснява.

Аз имам толкова много мечти... Мечтая всички

хора, да се обичат като родни братя и сестри.

В сърцата им да няма омраза, завист, злоба.

Любовта към всичко, което ни заобикаля - да ни

направи

много щастливи и много богати.


21

Картините на Франсиско Гоя

„Портрет на Нарциса де Гойкоеха“, 1810 г.

„Момчета с хрътки“, 1786-87 г.

„Слънчобранът“, 1777 г.

„Семейството на Карлос IV“, 1800 г.

„Голата Маха“, 1800 г.

Франсиско Гоя е роден на 30 март 1746 г. в

малкото испанско село Фуендетодес, в

провинция Арагон. През 1778 г. испанският крал

Карлос III нарежда на няколко художници,

между които и Гоя, да направят гравюри по

картините от колекция му. Поръчката се

оказва важна за Франсиско Гоя, тъй като му

дава възможност да се запознае с изкуството на

Диего Веласкес, което оказва огромно влияние

върху него. Благодарение на тази си работа,

художникът усвоява основите на офортната

техника.

На 5 юли 1780 Франсиско Гоя е приет за член на

кралската академия „Сан Фернандо“. Починал

на 16 април 1828 г.


ВСИЧКИ НОЩИ ТЕМЕНУЖЕНИ


Всички нощи са толкова скъпи.

И не можеш ги купиш с пари.

Богаташите дори много са тъпи.

Те наддават и слагат цени.

Те наддават за нашите срещи.

Търг си правят от нашата любов.

Всички нощи теменужени наши,

те превръщат във злато, сребро.

Всички нощи теменужени казват

и говорят, разказват със дни.

Беше обич, любов - тъй неземна,

всички още залагат за нас.

Те залагат и искат да купят,

всички нощи теменужени с нас.

В тези нощи е скрито богатство.

Но то не се купува с пари.

Моята душа


Надеждата тръгва, отваря вратата,

там някъде живее една добра душа.

Една душа - изстрадала, до вчера изпарцалена,

измъчена... но с гордо вдигната глава.

Душа обичаща и нежна, душа обичана и силна,

душа ранявана и мразена от врагове.

КОГАТО ГОВОРИ ЛЮБОВТА ТИ!

И МОЯТА ЛЮБОВ ПРОГОВАРЯ!


Когато говори Любовта ти!

Събирам цялата- Земята

в двете си ръце!

Реки, гори и водопади,

Вселената е в моите ръце!

И моята Любов проговаря,

Когато идваш тихо,

целуваш ме безкрайно!

И се кълнеш, че аз съм твоят свят!

Тогава тръгвам, като роза

и желая със две ръце

да напрегръщам животни,

птички, хора, зверове...!

Не се страхувам щом говори Любовта ти!

И моята Любов проговаря:

Обичам те и ти подарявам

този земен

Рай!

Душата ми


Душата ми – книга от въглени,

жар от огнището, страници разлистени...

Докога? Кой запали моята душа?


23

Кой ми завидя?

Слагам ръка върху книгата

и спирам огъня, разпръсвам светлина.

От сега ще е така! Светло ще е

в моята душа!

Днес слънцето изгря!

ЛЮБОВ

Автор: Снежана Банева

Кажи нещо...да се откажа от теб.

Направи нещо ....да отвърна поглед.

Нарани ме,разбий сърцето ми.

Убий тази любов,

че умирам от страх колко е истинска.

...и как затаявам дъх..

...и как не крия сълзите си...

...и как умирам от любов по теб.

Сърцето ми ще ти липсва


По - дяволите,

огледалото те познава по - добре от мен.

Крещят стените,

задушавайки се от бушуващата кръв в мен.

Къде са ти сълзите

и тях ли държиш в плен.

Не можеш да се научиш на любов,

но сърцето ми ще ти липсва.

Аз и ти


Погледни ме,

изгуби се в тази тишина,

запали ме,

пречупи реалността,

изживей ме, отдай се на любовта.

Когато свършат сълзите ми


Забивам нокти в кожата,

за да ме заболи за теб,

напразно пренебрегвах себе си,

не ти е пукало за мен.

Нека друга носи фалшивите крила,

да пие на убитите мечти кръвта.

Дори дърветата имат лица,

понякога тъжни или малко смешни,

но много хора нямат сърца

живеят фалшиво,избират тъмнина.

Утолих жаждата на последната сълза,

върни любовта ми, аз избирам светлина.


Дай ми сърцето си...


И ще ти дам мечтите си,дори разбити,

ръцете смазани от грубия живот,

очите си разплакани,сълзите,

а ти ми дай сърцето си...дори разбито.

ВСЯКА РАДОСТ, ПРЕВЪРНИ В МЕЧТА!

Автор: Весела Дамянова

Изгради ме, от тухли и мрамор,

красива, нежна и много добра,

направи ме, за твойта реалност,

пясъчна: от любов светлина.

Капчица нежна, направи ме,

която се слива с дъжда във морето,

в бурята, в тишината, в цялото очакване,

изгради ми, и любов във сърцето.

Изгради ме, от малки простори:

от кладенец, язовир и реки,

изгради ме във всички сезони:

много мила към твойте мечти.

Изгради ме, и ме обичай

и аз ще те обичам колкото света,

вземи ме - в себе си и дополуда

всяка радост, превърни в мечта!

Към пътя с теб и любовта


Покажи се истински...

Пред мене, покажи се!

И аз ще тръгна след това...

Ще крача смело, много смело

към пътя с теб и любовта.

Покажи се истински...

не се страхувай...

в сърцето си любов гради

и в чуствата ми ще откриеш

най-истинските ми черти.

И там ще се разкрия цялата:

голата ми истина за теб сега-

едно добро сърце човешко

ще сложи твоята във моята ръка.

ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ!


Стъпвам леко,

влюбена свежа,

докосвам те нежна,

като мило дете,

сгушена в твоите

длани, щастлива

докосвайки се

в твойте светове.

И даже не спирам,


25

за теб да мечтая,

ти си начало

и край до полуда.

Искай ме!

Откривай ме навсякъде,

за пореден път...

Във теб да се влюбя!

ДНЕС


Днес летя от радост, днес живея...

Днес прощавам, днес греша

и не искам утре да се смея,

днес съм радост, днес летя.

Всичко днес да бъде както искам!

Днес да бъде на мига

и да бъда най-щастлива,

че простила съм греха.

Няма утре, няма чакай...

Времето на ЕКС лети.

Нека днес да сторя всичко!

Утре да не ми тежи.

НАКЪДЕ, ЛЮБОВ!


Накъде си тръгнала, любов,

накъде си ме повела,

по правилния път ли ще вървим -

виждам, че си усмихната и смела.

Казват за тебе, любов,

че носиш нежност и топлина,

но на много хора дарила си -

само тъга и самота.

Но подскажи ми, любов - няма ли да сгреша,

като ти си глуха, а аз съм сляпа и влюбена;

ще ме следваш ли в омайните ми срещи,

или ще ме оставиш... като въздишка изгубена?

Кажи ми любов, кажи - накъде да вървя;

искам с него да бъда, и любовта му да

споделя!

ТИ СИ ВСИЧКО!


Ти си изгрева, с който се будя,

ти си моето светло небе,

ти си въздуха, който аз дишам,

нежната обич в мойто сърце.

Звездите, които ги гледам с наслада,

бурният есенен вятър си ти,

една въздишка - нежна, тиха,

копнеж и парещи сълзи.

Един лист от дърво и капка дъжд си в мрака,

една изпълнена мечта си ти, и обич, която те

чака!


На 26.04.2014г. в 16.30 часа във Вила да Порто в

град Монторсо Вичентино – Италия се проведе

за първи път концерт – фестивал на сръбската

група „Jeлек”. Със нея бяха представени още 2

сръбски групи от Австрия и Швейцария. Всяка

от групите представяше балканските танци,

като всички от тях бяха облечени в

традиционните носии на Сърбия. Фестивалът

продължи до късно вечерта като за гостите бе

предоставена сръбска скара!

Домакин на фестивала беше сръбската група:

„Jелек”

Гости на фестивала бяха:

„Властимир Павлович Царевац”

„Велико Градиште” , Сърбия

Група – „ Вук Стефанович Карацич”

„Роршах”-Швейцаря

Група – „Слога” , Виченца-Басано, Италия

Орк. „Свети сава”, Валданъо Италия

Група - „Круна” – Скио Италия

Снимките и материалът са направени: от

Весела Дамянова


27

Родът Фаберже! Цветя от скъпоценни камъни, и декоративни яйца

Родът Фаберже произхожда от Франция, която представителите му напускат в края на 17 век

след като Луи XIV отнема правата на френските протестанти. След около сто и

петдесет години бродене из Европа, Фаберже се установяват в Русия. През 1842 г. Гюстав

Фаберже отваря малък бижутерски магазин в Санкт Петербург.

През 1861 г. по-големият му син Петер Карл Фаберже започва работа във фирмата. След няколко години учене в Германия, Англия,

Италия и Франция, Петер поема управлението на бизнеса. Ателието на Фаберже предлага най-модерни за времето бижута в крак с френската мода. През 1882 година фирмата печели първия си златен медал на международно изложение в

Санкт Петербург.

В края на 80-те години Фаберже премества акцента на работа от бижута върху предмети на лукса - миниатюри на животни и цветя от скъпоценни камъни, декоративни яйца, кутии, вази и др. До началото на 20 век фирмата се утвърждава като предпочитан доставчик на

бижута и предмети на лукса за руското дворянство и императорския двор. През 1900 г.

П.К. Фаберже получава титлата Рицар на Почетния легион, във връзка с представянето на

Русия от неговата фирма на Световното изложение в Париж. Не след дълго Фаберже

отваря салони в Лондон и Париж.

Фирмата се утвърждава като най-голямата ювелирна компания в Русия и продължава да просперира до революцията от 1917, когато

нейните активи са конфискувани, а управлението - предадено на работнически комитет. Петер Карл Фаберже умира в

изгнание в Лозана, Швейцария през 1920 г. Синовете му продължават да работят в Париж, но не успяват да достигнат нивото и славата на баща си. Към днешна дата марката "Фаберже" е

собственост на инвестиционен фонд, регистриран на Каймановите острови.

Къщата "Фаберже" остава известна в историята на бижутерията с невероятното

качество на своите изделия и особено на тези с емайл, работен по много разнообразни техники. Също така култови остават 56-те великденски

яйца, изработени за руското императорско семейство в периода 1885-1917, както и цветята

от скъпоценни камъни, изработвани за Великата графиня Мария Павловна.


Сп: „Животът в света на поезията” Изпълнителен Директор: Цанко Веселинов

[email protected] Първо издание, Плевен 2014

Брой 12 Всички права запазени.

За контакти: Сайтът на списанието! [email protected]

https://plus.google.com/115565808670126845524/posts Страницата ни във фейсбук:

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-

%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151

https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-

%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276051

Издателство и печат:

ФОРМАТ А4

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151



https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276051





Животът в света на поезията брой 12

Documents