Животът в света на поезията брой 8

1 Списание за поезия Брой 8 Весели празници Коледни и Новогодишни

Списание

ЖИВОТЪТ В СВЕТА НА ПОЕЗИЯТА

Изп. Директор: Цанко Веселинов

БРОЙ 8


Списание „Животът в света на поезията”

Изп. Директор: Цанко Веселинов

Първо издание, Плевен 2013 Брой 8

Всички права запазени:

Издателство и печат:


СЪДЪРЖАНИЕ!

Стр. 4 Честита коледа

Стр. 5 Дар от сърцето / Коледни и Новогодишни стихове/

Стр. 13 Цветелина Андонова – художник

Стр. 17 Две писма до дядо Коледа

Стр. 19 Падаща звезда / Разказ/

Стр. 22 Афоризми

Стр. 26 Уникални идеи за Коледна украса


ЧЕСТИТА КОЛЕДА

Коледа и Нова година са най-светлите,

най-пречистващи и зареждащи празници

в годината.

Дни, които ни зареждат с положителни

емоции и вдъхновения. Дни, през които

се чувства

силата на Любовта и Добротата. Дни, в

които всички хора са усмихнати,

щастливи, весели.

Дни, в които сме по-добри, по-щедри, по-

мили - докоснати от магията на

празника, повярвали

в чудесата. А

чудесата

съществуват. Да,

наистина

съществуват - всеки

ден, през цялата

година.

И именно на Коледа

са дните за равносметка на изминалите

дни и светли мечти за идващата година.

Всяка година пред Коледната Елха,

заставаме с обещания да бъдем още по-

добри, с куп обещания и

предизвикателства за пристигащата

Нова Година. Пишем писма на дядо

Коледа, с пожелания семействата ни

да бъдат много щастливи, близките ни

да бъдат живи и здрави, любов и

топлина да топлят сърцата ни.

Дни, в които се връщаме в детските

години... и отново ставаме деца.

Коледа - едно вълшебство. Магия, в

която туптящото сърце и силното

вълнение очаква блясъка на празника,

светлината на чудесата, които не само

съществуват, но и са някъде там в някое

ъгълче на нашето сърце

и сме приготвили не само най-

прекрасните подаръци, но и още толкова

незабравими и щастливи изненади.

Магия, която се

запаметява завинаги

в сърцата ни. Защото

на Коледа всеки

човек е специален и

получава ценен

и уникален подарък

от сърце. Полъх от

нежност, сладка

целувка, красива прегръдка и

вълшебните, безценни думи,

които са събрали в себе си цялото

богатство на света - ОБИЧАМ ТЕ.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ, МИЛИ ХОРА!!!

ЧЕСТИТА КОЛЕДА!!! НЕКА НОВАТА

2014 ГОДИНА БЪДЕ УНИКАЛНА,

НЕЗАБРАВИМА, ЩАСТЛИВА,

МНОГО УСПЕШНА!!!

Сп. "Животът в света на поезията"


АКО ИСКАШ ДА ТИ БЪДА КОЛЕДЕН

ПОДАРЪК....

Автор: Марин Тачков

14 декември 2011 г.

Ако искаш да ти бъда

коледен подарък,

не ме очаквай -

във чувалче!...

Недей ме иска

опакован, вързан!

В целофан...

Или - като блестящо

камъче...

Очаквай ме като Целувка

от Мечта и Обич!...

Помечтай ме!...

Във душата си вземи ме! -

Ако искаш да те топля

и следколедно -

през бъдните,

отвъдните години...

Коледа сияйна...

Автор: Марин Тачков

"Засмейте се, деца", 2006 г.

Коледа сияйна -

с нежна красота -

топлота безкрайна

пак ни носи тя...

Коледа възражда

нашите мечти.

Ражда нова жажда

в нашите души...

Хиляди елхички

ласкаво блестят...

И деца-звездички

радостно трептят...

Коледа възражда

нашите души.

Ражда нова жажда.

И сме по-добри...


Обещавам Васил Йотов 10.12.2013г.

Днес писмо реших да пиша аз.

До кого си мислите? До дядо Мраз. Малко трудно ми е да започна. Всяка дума трябва да е точна.

През годината уроците учих.

С никой ти повярвай се не сбих. Всеки ден не лъжа! Бях прилежен. С приятелите често бях неспирно

нежен.

Дядо Мраз кажи ми ти сега? Как ще дойдеш в снега?

Има ли подарък ми кажи за мен? За новата година аз с какво ще съм

дарен? Обещавам и от тук нататък,

У дома, в училище да бъде в ред. Винаги ще бъда кротък знай.

И на другите деца подаръци раздай.

Коледно Васил Йотов

Как искаме лицата ни да гали, снежинка коледна в този час.

Да се порадваме на коледните хали, пързалките да покорим в захлас.

Да вземем деца сега шейните, лицето нека да ни руменей. Защо текат тъй бързо дните,

радост в сърцата нека да възпей. Коледа празнуваме днес всички, подаръци очакваме в този час.

Ще ги поемем с разтворени ръчички. песен коледна ще пея аз…

Повярвай Васил Йотов 23.12.2012г

То сякаш не беше толкова отдавна.

Сурвачка! На рамо шарена торба.

пътеката в снега с мен бе равна,

сурваках дядовци с протъркана аба.

В джоба ще ми сложат левче,

в торбата орехче, понякога локум.

Спомням си и шарено моливче,

Даде ми го... стария ни кум.

А после с децата на пързалка,

с шейната качвам стръмния баир.

Повярвай радостта не бе ни малка,

намокрени завършвахме в някой

вир.


ПО КОЛЕДА

Автор: Йордан Пеев

Дядо Коледа,милост за думите:

Писна ми да хо-хокаш отвсякъде.

От търговци изгубих енигмата,

без магия изчезна на някъде.

С Кока кола се черпят джуджетата,

а Снежанка по коледни прашки е

и надничат без срам в деколтето й

похотливо с мерака на старчета.

Ти додето намигаш в рекламите,

и подаръчно –празнични бързаме,

приютен до животните в сламата,

един малък Исус още зъзне.

Тази Коледа е твоя Автор: Лилия Христова

По Коледа всички стават сърцати

и проповядват Надежда, Вяра, Любов.

И служат си с банална похвати, всеки втори глупак е напет философ.

По Коледа всичко е приказна феерия,

а в душите на хората, пейзажът е сив.

Из светлините навън, личи и мизерия,

но човекът повтаря: '' Светът е красив''.

И как е приятно това грешно залъгване,

че всичко е чисто и всичко простено. По Коледа всички с усмивка

надмогваме, туй що сме оставили неотмъстено.

По Коледа не са нужни силните думи,

нито кутиите с желани и скъпи неща.

Виж стария шкаф и всички албуми, те ще те стоплят, както топли пещта.

И не е нужно да молиш

'' Прости ми '' , да твърдиш, че добре е, когато не е. Човекът избродил всички пустини,

е до теб и умее тъжен да те разсмее.

И ако вярваш, елхата в къщи украси! До огъня си тананикай песничката

своя! А пуснеш ли и празника в душата си,

помни, че тази Коледа ще бъде твоя!

https://www.facebook.com/LiiLi4ka


С любовта на Бог Йорданка Радева

Разград

Часът, в който Коледа пристига, е сребристосин… като икона.

И във вечер странно мълчалива звездите сипят неонови надежди и пишат снежна приказка по зимата.

Прозират като упрек белите пътеки, а облаците не шумят, не стенат, облегнали се в мързелива поза

на луната еднорога. Само шепнат. Челото на хоризонта се пропука и очите на звездите като свещи

в такава нощ загадъчно примигват. Лъх внезапен ухания разнася и

с нежност на цигулка свири по клони на брезите под прозорците ми

неми. Миражите на нощните ми сънища се лутат в сенките на бели прилепи

и просят- милост Коледа сбъдне. По пътеките ми с напуканите устни,

по които шета търкулнатият смях на зимните ми мисли, с ръце

в джобовете вървя и ръся топлина, защото знам, че от теб до мен

след Коледа Бог с любов ги чисти!

Коледни надежди

Йорданка Радева

Разград

Зимна нощ…

Обсипва със кристали

и вълшебен звънчев сън

белите застелени пътеки

и сякаш сини минзухари

никнат по стъпките ни вред,

и ръсят бели коледни надежди.

Дланите ми като новородени

птичета през зима търсят

в твойте длани топлина,

разнежена за себе си да имат.

И коледни мечти в очите ни

рисуват сребърни листа

и звън се чува в нощ такава

по бялата покривка, по която

само аз и ти знаците разчитаме.

А сме двама тук, в такава нощ,

и ни ръси сняг, и затъква се

копнежен във косите ни.

Душите ни преливат от мечти,

и в съмналите утрини се търсим

по пресипналия глас на птици,

а пред- Коледа размества

равнини,

за да ме срещнеш сам в съня си.

И с теб сме в тиха стъпка път поели

по пеещия сняг на коледен

декември,

а крайпътните дървета ръкомахат

и душите пълнят с надежда за

постеля.

Заспива вечерта, а вечност стихнала

е

в танца звезден на малките

снежинки.

Но не спираме… по пътека снежена

безмълвно един за друг тишините

си

по снежни залези и изгреви редим.


Детелина Стефанова

Бабо златна!

Детелина Стефанова

Чудна бабо! Бабо златна! Много си добричка!

Виж! От сняг съм побеляла. Все едно съм ти сестричка.

Вече зная твойта тайна.

Зная как си остаряла. Със снежинките навън дълго, дълго си играла!

Подарък Детелина Стефанова

Дядо Коледа, летиш

в студовете със шейната. Все на път си и не спиш

да зарадваш нас, децата.

Аз подаръци не искам, но те каня у дома.

Имам нещичко за тебе - там под нашата елха.

Да не ти е тъй студено, дядо снежен, дядо мил, ти дарявам за подарък мъничък автомобил!

Истината за дядо Коледа Детелина Стефанова

Днес във детската градина мило каза госпожата:

- Кой кажете ми, деца, слага даровете под елхата?

- Моите ги слага мама! -

каза мъничката Ана. Аз се правя на заспала.

Все едно не съм разбрала.

- Една вечер до елхата батко шумолеше в мрака . Хитро се усмихна Владко.

- Друг път виждал съм и татко.

- Не е вярно! - викна Ради Имам важна забележка. Не обърквайте децата!

Правите голяма грешка.

Дядо Коледа пристига в домовете през комина.

Той подаръците слага. Туй го виждам пета зима.

Преди време му гостувах. Тъй... по негова покана. Тайно от дома излязох да не се тревожи мама.

Със елените летяхме.

Стигнахме звезди, планети. Срещнахме метеорити


и две мънички комети. Спряхме пред вълшебен замък.

Заскрежен. Блести, блести. Дядо Коледа ми каза:

- Гост във моя дом бъди!

Викна гръмко на жена си - пухкавата баба Зима:

- Хайде, жено, посрещни ни! Радост във дома ни има!

В замъка видях чудаци -

сто усмихнати джуджета. Там играчки майсторяха

със триони и чукчета.

Запознах се със Снежанка. Тя е внучката любима на усмихнатия старец

и жена му - баба Зима.

Времето изтече бързо. Неусетно мина.

- Скачай на шейната, Ради! Пак ще дойдеш догодина.

Полетяхме в път обратен

със могъщите елени. Дядо Коледа поръча:

- Разкажи, дете, за мене.

Затова сега повтарям: Дядо Коледа е този,

който влиза през комина и подаръците носи!

Госпожата се усмихна,

а децата онемяха. Приказката им хареса

и на Ради завидяха.

Коледни деца Детелина Стефанова

Не пазят спомени за бащин дом. Не са изгаряни от майчината ласка. Без корени, макар и със подслон. Че има ги прикрито е зад маска. Прегръщат се земя и пухкав сняг, a те с надежда до прозорците се

притаяват. Рисуват Коледа, Любов.

По своему на чудо се надяват. Тогава повече от всякога мечтаят

да ги повика най–нежния от всички гласове.

Да бъдат сред любими хора, да ги обгръщат бащини ръце. Звъни се на вратата на Дома.

Те за молитва дланите притискат. Навярно някой е дошъл за тях?

Дано! Очите си до болка стискат. Но просто е дошъл чувал.

Благотворителен. За малчугани. В сърцата пак настъпва тишина.

Душите пак са неразбрани. И за пореден път са коледни деца.

Те. Ангелите на земята. Снегът навън засипва с доброта,

но пусто е... Как пусто е сред белотата!


Ден за човечност Детелина Стефанова

На Коледа се случват чудеса.

Душите преобличат се във бяло. По-чуден виждаме света.

Оглеждаме се в друго огледало.

Оставяме отворена врата за обич, вяра и надежда. Превръщаме се във деца.

Към Светлина доброто ни повежда.

На този ден празнуваме живот. В молитви шепнем Божието име.

Подлагаме чела за благослов - ний праведни по пътя да вървиме.

Не чуваш ли камбанения звън?

Днес Коледа е! Ден е за човечност. Да бъдем бели - както е навън!

И нека Коледа да бъде цяла вечност!

ДЯДО КОЛЕДА

Таня Матеева

Не съм дете, но още те сънувам

и ми се ще да вярвам в чудеса.

В мечтите честичко пътувам

и жадна съм за приказни неща.

Защо ли ти не ми ги даде в детството,

макар, че пишех ти безброй писма?

До сълзи ти се молех тъй-горещо -

май недочел си моите слова?

Сега ми казват, че е вече късно,

усмихват се на моите писма.

Понякога поглеждат ме намръщено,

а други мислят, че съм ‘ тра-ла-ла’…

За кой ли път ти пиша, Дядо Коледа!

Не искам нищо! Днес благодаря,

че цял живот мечтах на воля!

И щях да бъда бедна без мечта!!!

Таня Матеева

ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ И НОВОГОДИШНИ

ПРАЗНИЦИ!!!


Античен сняг

Автор: Виолета Воева

Любовта е двете половини на

битието: живот и смърт – ден и

нощ, светлина и мрак. Затова

Жулиета и Ромео живеят и днес -

те са слънцето и луната на

небето.

Любовта не оставя на

случайността да се разпорежда -

тя избира година, ден, час и място

за съдбовната среща.

Обичам зимата. Пейзажите тогава

изглеждат ясни и прости. Снегът е

събитието на сезона. Уж е очакван,

но обикновено идва внезапно.

Кротко покрива грозните градски

късове, но и повтаря и осветява

всеки изящен щрих в пейзажа. И

въпреки студът, навън остават

почитателите му.Те ще проверят,

дали тази, или онази черта в

кварталното пространство е на

мястото си и ако я няма, ще я

измислят.

...Помня онази нощ, когато снегът

заваля, защото ти го извика. Сякаш

някой отгоре пусна вселенската

машина, от която излитаха на ята

ангелски перца. Те падаха леко над

нас и наоколо косата ми се посребри

като твоята. Сняг от друго време.

Античен сняг - за двама.

Под уличната лампа, силуетите ни

постепенно се издължиха и

заприличаха на двете познати

прегърнати мраморни статуи,

издигнати на форума в Рим.

Оттогава знам, че когато завали,

снегът е поръчан от теб.

Сняг – за двама.

От втори век

след Христа.

Античен

Любовен


ЦВЕТЕЛИНА АНДОНОВА

Здравейте! Казвам се Цветелина Андонова,на 27 години и съм от гр.Враца. Рисувам от ранна детска

възраст,рисувах навсякъде където можеше(по

тетрадки,учебници,по кориците на детските

книжки). Родителите ми забелязаха моят интерес и

ме записаха в детски кръжоци по рисуване. В

ранните си детски години- до гимназията някъде не

бих казала че съм се оличавала с кой знае какви

рисунки, имам предвид, рисувах като всяко друго

дете. В етап на по-сериозна работа вече започнах да се

развивам и да има резултати, но и няма как

иначе, аз много се стараех и работата с добри

художници си каза думата... :)

Участвала съм в много детско-юношески изложби

и конкурси.Така започна моят път на художник..

Средното си образование завърших във Враца в

профилирана гимназия по Тесктил и Дизайн, със

специалност: Моделиране и

конструиране на облеклото.Когато учех там, исках да стана дизайнер,но

впоследствие реших , че повече обичам да рисувам

отколкото да шия. За приемането ми в

университета, взимах частни уроци при

професионален художник и педагог - Емилия

Върбанова. Приеха ме в "Югозападен Университет

„Неофит Рилски" в специалност: Педагогика на

обучението по изобразително изкуство,

със специализация по живопис при доц. Ивайло

Попов. Сега съм бакалавър, дипломирах

се през 2010г. В момента се занимавам

с изпълняване на поръчки за портрети (графика,живопис),

картини, ръчно рисувани порцеланови чинии.

Рисувам авторски картини и участвам в изложби.Много обичам природата,много

ме зарежда и успокоява,винаги,когато

имам възможност се разхождам.За щастие тук

във Враца имаме прекрасен балкан,съвсем на една

крачка можем да видим и се разходим из толкова

прекрасни места.Често е вдъхновение за картините

ми,рисувам както


пейзажи,така и животни.Най-рисувани от

мен бих казала,че са конете,конят е много

красиво и умно животно. От скоро съм омъжена,моят съпруг споделя любовта ми към природата,историята и изкуството и винаги когато имаме време посещаваме различни красиви места в България.Много обичам при такива пътувания да

правя снимки,които после изполвам в картините си.

Художник: Цветелина Андонова




Автор: Галя Йорданова

Аз те моля, ти силна бъди! Нека

тупти в теб сърце на лъвица! Дъще,

отсега запомни - съдбата смелите

обича.

Аз те моля глава да не скланяш, че

днеска охлузи коляно.

Продължавай все така да казваш -

Аз съм голяма!

Знам, ще срещнеш занапред и

спънки и тревоги. Но помни, че с

вяра в теб ти всичко можеш!

БЯЛА МАГИЯ

Автор: Генка Богданова

Вятърът размахва ледени камшици.

Бял табун се спусна от небето сиво.

Като полудели белите „войници”

цяла нощ препускат в тъмнината

диво.

Хитра е земята, вдига знаме бяло.

В бяло е облякла старото си тяло.

С бял венец ги среща старата

кокетка –

девствено момиче с пухкава

наметка.

Спират удивени белите „войници”

Влюбено прегръщат младата

„девица.

Лягат укротени до гръдта й снежна

с хубост победени в тази битка

нежна.

ЗИМНА ИМПРЕСИЯ

Автор: Генка Богданова

Толкова чисто! Толкова бяло!

Вишнев ли цвят нощес е валяло?

Или в небето ангели бели

от бяло злато воал са изплели?

Вятърът гони с ледни камшици

впрегнати с бели коне колесници.

Нежни кристали под стрехите бели

тихо звънят като медни чинели.

В бяла премяна дърветата стари

с клони потропват като сватбари.

бяла дантела плетат небесата,

в сватбена рокля обличат земята...

Толкова чисто! Толкова бяло!

Сипе се сняг над градчето заспало.

Само комини, под преспите скрити,

пушат ли, пушат, блажено с лулите.


ДВЕ ПИСМА ДО ДЯДО КОЛЕДА

Сатиричен разказ с горчив привкус

от Генка Богданова

ПЪРВО ПИСМО:

Мили Дядо Коледа,

Ако някой разбере, че съм ти писала,

сигурно ще помисли, че съм

полудяла, или, че съм се

„вдетенила”, както често чувам да

казват за възрастните хора.

Повярвай ми, скъпи Дядо Коледа,

въпреки, че надхвърлих шестдесетте

отдавна, аз съм една нормална, но

много самотна възрастна жена,

която, обаче, все още вярва в

чудеса. Повярвай ми, не бих те

безпокоила, ако ти не беше

последната ми надежда поне за тази

Коледа да имам това, за което най-

много мечтая вече няколко години.

Моля те, добри ми Дядо Коледа,

подари и на мен малко коледно

вълшебство! Направи ме щастлива в

тези светли празнични дни!

Не те моля нито за дом, нито за

хляб, нито за пари. Дом си имам.

Малък и скромен е, но и той е много

за сам човек. Трапезата ми не е

богата, но има хляб и кофичка

мляко, и това ми стига. Колко му

трябва на един възрастен човек, за

да се нахрани? Живея скромно и с

малката си пенсийка свързвам някак

си двата края на ежедневните си

нужди. А и синът ми от Америка

веднъж-дваж в годината ми

изпраща по нещичко. Голям човек

стана той, бизнесмен!

С една дума,слава Богу, не съм

гладна, не съм бездомна и не

студувам! За друго жадувам, мили

Дядо Коледа. Поне на празниците да

усетя топлия дъх на любимо

същество до лицето си, да срещна

нежния поглед на обичливи очи, да

прегърна някой, който обичам и

зная, че ме обича, а гласът му да

прогони страшната тишина в дома

ми и самотата от която душата вече

ме боли.

Моля те, помогни ми, дядо Коледа!

Ти знаеш, досещаш се за какво те

моля. За тебе тайни, няма граници,

няма непреодолими разстояния,

няма невъзможни неща. Сигурна

съм, че само ти можеш да ми

помогнеш.

С поздрав, надежда и с вяра в теб :

Една самотна майка.


ВТОРО ПИСМО:

Уважаеми мистър Коледа,

Получих писмото Ви с коледното

желание на майка ми. Бях

неприятно изненадан, когато

секретарката ми го остави вчера

сутрин на бюрото ми, заедно с

деловата кореспонденция.

Не зная, защо е писала до Вас ,за да

поиска нещо, което в нашето село

може да се намери”под път и над

път”. Моля да я извините за

детинската й постъпка! Ние с Вас

сме делови хора и за мен е

необяснимо и непростимо, една

стара жена да отклонява

вниманието Ви от важните бизнес

дела, за които се подготвяте цяла

година. Приемете извиненията ми!

Но след като все пак сте се

ангажирали с този случай и сте се

постарали да се свържете с мен,

мисля да се възползвам от услугите

Ви, за да изпратя на майка ми

желания подарък. Лично аз в края

на годината не разполагам с време,

за да се занимавам с пратки, защото,

сам знаете, че „ времето е пари”, а

ние – банкерите не можем да си

позволим да ги пилеем за

незначителни дела. И без това тя ще

го очаква подаръка си от Вас, а и

селото ни Ви е на път.

Ще Ви бъда много благодарен за

услугата. А и за Вас ще бъде много

по-лесно да пренесете през

границите искания от нея подарък.

Кучето е много скъпо, от добра

порода е, много е любвеобилно,

обичливо и вярно. Толкова е

жизнерадостно и весело, че къщата

на майка ми ще кънти от гласа му и

ще прогони тишината от която вечно

се оплаква. А и с него вече няма да

се чувства самотна.

Заедно с кучето, паспорта му,

скъпата клетка и дизайнерската

каишка, Ви изпращам и сто долара,

за да се почерпите за услугата, която

ще ми направите и за радостта,

която ще доставите на майка ми.

Желая Ви лек път към България и

носете много здраве на майка ми!

Искрено ваш: Антъни – Андон

Андоноф, мениджър на

просперираща финансова

институция

Чикаго / 23.12.2012 г.

________________________________


ПАДАЩА ЗВЕЗДА / Разказ за бедни и богати.../

Автор: Ели Зарева Точно, когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за

това колко капризни, алчни и лоши вече са, от

сълзите на Звездата майка се отронила сълза.

Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда.

И разбира се тази сълза паднала върху Земята, в един от най -

богатите квартали. Падащата Звезда ахнала.

- Ах... колко е красиво тука! Какви красиви, огромни къщи! Ах...това е

палатът, може би, на Пепеляшка!

И се запътила към огромния дворец.

Почукала един, два пъти и след като никой не отговорил, решила да

влезе, да се порадва на красивата градина с чудни цветя.

- Каква красота!!! Ако това не е палатът на Пепеляшка, то сигурно в

този палат живеят най - грижовните и добри хора на

Земята. Седнала, порадвала се на

божествената красота и повдигнала очи към Звездите.

- Мамо! Та тук е рай! - Дъще, това е фалшива маска. Тези

хора плачат много и за да скрият сълзите си

пилеят пари за щяло и нещяло. В този момент Падащата Звезда чула

детски плач.

- Защо плачеш, детенце! - попитала с нежен глас

- А не виждаш ли, колко съм нещастна?... За Коледа родителите

ми ми подариха златно колие. И заплакало още по - силно.

- Аз искам вълшебна кукла!... - и от гняв закъсало разцъфтелите цветя. Падащата Звезда се зарадвала, че може да върне усмивката върху

милото лице на малката Пепеляшка. - Аз съм Падаща Звезда и мога да ти

изпълна едно желание!!! - Искам тогава вълшебна кукла! - и

продължило да къса цветята. Падащата Звезда отново повдигнала

очи към Звездите. - Мамо, тук има едно момиченце,

което не спира да плаче за вълшебна кукла.

Родителите му подарили златно колие, а какво разбира клетото

детенце на тези години от лукс.

На мига се появила кукла, която плачела, смеела се, танцувала, ходела, казвала „мама”, „тате”,

„дедо”, „бабо”, дори и пеела 60 детски песнички. Но момичето заплакало още по -

силно и започнало да тъпче с крака цветята.

- Такива кукли имам сто и една.... - Мамо, какво да направя, за да върна усмивката на това хубаво

детенце? Но преди да получи отговор от Майката Звезда, видяло една


красива жена, по-красива от принцеса,

която блестяла отгоре до долу в златни накити.

И си помислило: ето идва добрата принцеса, която ще гушне своята

дъщеричка и тя ще се усмихне. Но жената била

толкова замислена и разсеяна, че започнала, да си говори сама

със сълзи на очите. - Боже, помогни ми. Моят мъж

отново е дрогиран, не вижда мен, нито дъщеря ни...

Ще се самоубие...а нямаме още граждански брак. Боже, ще загубя

всичко, всичко. Дожаляло й на Падащата Звезда и

решила да помогне. - Мамо, тази хубава жена моли за помощ, нека й помогнем, има и

малко детенце. - Дъще, нали ти казах: тези хора ронят кървави сълзи и Господ не

може да им помогне. Замислила се Падащата Звезда за малкото красиво личице, на което нямало усмивка, а само капризи,

алчност и лоши мисли. В този момент вятърът отвел

Звездата на Желанията в друга посока, в един квартал,

където имало само малки спретнати къщурки и от всяка къщурка пушело

дим. - Какви грозни малки къщурчета, но

щом димят комините, има хора вътре.

Обърнала очи отново към Звездите. - Мамо, нека малките къщурки се

превърнат в дворци!

- Дъще, не съди по разкоша и лукса. Влез в сърцата на хората.

Почукала Падащата Звезда на най-малката къщурка и чула отвътре

омайна детска песничка, долетял приятен глас.

- Кой чука в този късен час? Отворила се вратата и се появила

усмихната жена, погалила Падащата Звезда.

- Дъще, влез, влез, мила! На къде си тръгнала в този късен час?!

Но Падащата Звезда вече била толкова уморена и гладна. Завило й

се свят и припаднала. Когато се събудила, видяла две

красиви, усмихнати момичета, като ангелчета.

Едното я милвало нежно, а другото я прегърнало и целувало,

целувало... - Аз се казвам Русалиа!

- А, аз се казвам Мишел! И запяли толкова сладко, сладко,

мило, мило... - Аз съм Падаща Звезда. Но всички

ме наричат Ели. И тогава видяла, че стопаните на този дом са я облекли в пухкава

блузка, бяло елече и топли чорапки. За пръв път вечеряла толкова вкусна супа, домашно приготвена баница,

сладки. Когато си тръгнала, Падащата Звезда

казала: - Толкова ми е хубаво при Вас, че

забравих съвсем за какво съм дошла. Искам да ви изпълня едно

желание. Мишел и Русалиа извикали в един

глас.


- Нека бъдеш наша сестра! А гостоприемните, добри родители,

казали: - Дъще, нека Бог те дари със здраве!

Нека Бог дари и нас със здраве и всички хора по света!

- Ама, как така?... Не искате ли пари, не желаете ли огромен палат?

- Мила Ели, дъще моя, нима парите, огромните палати са по-голямо щастие от здравето? Падащата Звезда отправила поглед към

Звездите. - Мамо, моля те, искам да остана завинаги с тези хора в този дом! Русалиа и Мишел започнали да

плачат. - Не си отивай, Ели, остани.

А родителите им започнали да прегръщат Малката Падаща Звезда.

- Дъще, остани!!! И заживяли щастливо. И днес, когато

минете покрай този дом, три Падащи Звезди

раздават щастие, радост, усмивка и топлина. Русалиа, Ели и Мишел.

Счастье влетит, как бабочка… ВЕРА ПОЛОВИНКО

18.01.2013г. г. Киев.

Влетит и доверчиво сядет счастье ко

мне на ладонь: Тихо, легко, безмятежно оно

возвращается в дом. Ласково мир мой наполнится

бабочками и цветами, Светлые ночи заполнятся, снова,

волшебными снами.

Тусклое зеркало вспыхнет, лик мой в стекле отражая.

Счастье – оно такое! Всё, всё вокруг – изменяет!

Солнце, тёплою кошкой, в комнаты проберётся,

Утро наступит радостно, день волшебством начнётся.


Живееше. И нищо

повече.

Това, което си, вече

не си.

Вдигна си цента и го

хвана инфлацията.

Където глупостта

тържествува, разумът

няма думата.

Напредвай, дори със

скоростта на охлюва.

Безупречната репутация

е съмнителна.

Говори така, че сам да си

разбираш.

Срещнахме се,

поговорихме си, без да

си кажем нещо.

Когато няма какво да

кажем, тогава най-много

приказваме.

Много важно било

хората да се научат да

мислят /Бертолт Брехт/.

А откъде лектори?

За обичта времето и

разстоянието нямат

значение.

Не остава ли време

за любовта, тя угасва.

Правеше се на глупав, за

да не прави нищо.


Позвънете и не се чудете в „Добруджанка къща” отидете!

Тел. 0889864215

Скъпи ПРИЯТЕЛИ и ЧИТАТЕЛИ до нови срещи през НОВАТА 2014 ГОДИНА.

Нека 2014 год. бъде сладка и вкусна като шоколад,

да бъде красива и мечтана като торта, през която да бъдем винаги

скъпоценни камъни и диаманти, слънцето и въздуха за нашите близки и

приятели!

Нека през 2014 бъдем откровени и чисти като децата!

ЛЮБОВ И ОБИЧ ПРЕЗ НОВАТА ГОДИНА!!!

ЩАСТИЕ И УСПЕХ!!!

Сп. „Животът в света на поезията”


БЪДНИВЕЧЕР! Автор: Весела Дамянова

Утрото ухае на празник, празнично

свещта гори, питката с късметчетата

да направим, а баба пълни

тенджери сърми. Децата правят

снежен човек навън, елхата свети, а

под нея подаръци, приготвям

трапезата голяма винаги на тези

празници. Всички сме запретнали

ръкави и баницата да направим с

лук, плодовете също да не

забравим, Бъдни Вечер е тук. Чупим

по парче от питката на всички, на

кой се пада здраве, щастие, пари, на

всички сърцата да греят на тези

хубави празнични дни.

ЕДНО ДЕТЕ ПРОПЛАКА

Автор: Весела Дамянова

Едно дете проплака в Коледната

нощ, чува се, как всички пеят в

звънен хор, небето - ангелски дарява

на земята слънчице и до мама

нежно тупка малко сърчице.

Едно дете проплака в тази свята

нощ, Бог е бил над него и дарил е

Щастие, Любов, ангелите чули, че

протягало ръце, малкото детенце -

на мама слънчице.

Едно дете проплака и заблестяла е

звезда, Бог изпълнил е на Коледа

най-святата мечта, Бог дарил е

всички с топлина, а на майката от

Слънцето свалил е Той-Искра!


НОВА ГОДИНА Автор: Весела Дамянова

Пак е дошла Нова година!

Пъстроцветна, бяла, нова и пенлива. Умерена, силна и щастлива.

Хубава Нова година! Такава ще бъде с радост в очите,

ще има повече и доброта, Честита Нова Година! Щастлива и Успешна

на всички хора по света!

ПОЖЕЛАНИЕ ЗА НОВАТА 2014 ГОДИНА

Скъпи, Читатели и Приятели, нека Новата 2014 година,

да ни донесе много радост, щастие, успех,

сбъднати мечти, плодородие, богатства!

Реки от красиви моменти, море от щастие,

океан от успешни дни! Нека Бог бди над всички хора по

света и всички, да живеят в Мир,

Спокойствие и Топлина!

Нека Любовта, да топли нашите сърца,

обичта и уважението, да огрява, като слънцето,

усмивките - да не слизат от нашите лица!

Бъдете щастливи и дарявайте щастие!

С много топлина ви прегръщам! Весела Дамянова

ПОЛУНОЩ Автор: Весела Дамянова

Стрелките бързат, времето да

изпреварат, да кажат думи две и от сърце, наздравица да вдигнат и да се

прегърнат, да си пожелаят щастие и занапред!

И ето ... спряха и се сляха, полунощ е!

Наздраве, мили мой, ти аз желая от сърце!

Прегръщам те, целувам те, мечтая... щастливи в новата година да сме с

теб!

ТИ И АЗ НА КОЛЕДА

Автор: Весела Дамянова

Ти и Аз на Коледа сред нежен топъл звън,

целувам те и те прегръщам, сякаш сънувам чуден сън!

Ти и Аз на Коледа с нашите безброй звезди!

Покажи ми, пътя на сърцето сред коледните светлини!

Ти и Аз на Коледа в една приказка с мечти, камината гори в разгара

с Любов снега блести!


Уникални идеи за коледна украса


НАЗДРАВЕ ПРИЯТЕЛИ И ЧИТАТЕЛИ

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ, МНОГО ЩАСТИЕ, КЪСМЕТ И УСПЕХ

ПРЕЗ НОВАТА 2014


Сп: „Животът в света на поезията” Изпълнителен Директор: Цанко Веселинов

[email protected]

Първо издание, Плевен 2013 Брой 8

Всички права запазени. За контакти:

Сайтът на списанието! [email protected]

https://plus.google.com/115565808670126845524/posts Страницата ни във фейсбук:

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-

%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/3564643311

50151

https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-

%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/5775981022

76051?fref=ts Издателство и печат:

ФОРМАТ А4

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151





https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276051?fref=ts






Животът в света на поезията брой 8

Documents