Животът в света на поезията бр 4

СПИСАНИЕ ЗА ПОЕЗИЯ

1

Списание за поезия

Изп. Директор Цанко Веселинов

Плевен 2013 брой 4


2

o Списание „Животът в света на поезията”

o Изп. Директор Цанко Веселинов

o Първо издание, Плевен 2013 Брой 4

o Всички права запазени:

o Издателство и печат:


3

Стр.5 Джовани

Антонио Канал-

Каналето

Стр.6 Хелуин

Стр.7 Дар от

сърцето/Стихове/

Стр.10 Интервю с

Цвети Радойчева

Стр.13 Здраве и

Красота

Стр.14

Представяне на

книгата

„Завръщане към

извора”

Стр.20

Представяне на

книгите на

Цветана

Качерилска

Стр.21 Две

прекрасни поетеси

– майка и дъщеря

Стр.27 Усмивка-

вицове


4

Скъпи приятели и читатели на списание "Животът в света на

поезията"!

Радвам се, че успях да привлека вашето внимание чрез своята идея за

издаване

на списание за поезия. Горд съм, защото обичам и ценя изкуството.

Защото в България има хиляди таланти, които остават не чути, не забелязани

дори.

Именно затова желая да представя всеки един със своя талант,

защото във всеки един от нас тупти сърце. Сърце, жадуващо за обич и

любов.

Сърце, готово да прости. Гордо сърце, поело своя път - с надежда и мечти.

Защото тя - поезията - не е сътворена "по учебник", тя извира от сърцето.

Затова нека изградим взаимно разбирателство и уважение помежду си и си

сътрудничим в живота и в света на поезията,

защото животът все пак е немислим без изкуството.

И нека създадем едно велико дело, с което да покажем не само в пределите

на родината си,

а дори и зад граница, че всеки трети българин притежава изключителен

талант - талант, дарен му от Бога.

Аз обичам поезията, обичам българската народна музика. Обичам

България. А изкуството е моят живот, твоят живот -

животът на талантите и се надявам

всеки следващ брой да е по-хубав, по-достоен, за да покажем най-доброто

от изкуството на България.

Цанко Веселинов Роден на 13.08.1978 г. Зодия Лъв


5

Джовани Антонио Канал - Каналето

7октомври 1697 г. е роден

Джовани Антонио Канал

/италиански художник/, познат

под името Каналето,

от Венеция. Известен предимно

със своите пейзажи от родния си

град.

Каналето е син на художника

Бернардо Канал, откъдето идва

умалителното му име.

Каналето учи рисуване в ателието

на баща си, който изработва

декори за театрални

представления.

Прочува се с картините си от

Венеция. Те се отличават със своя

много точен и винаги богат на

детайли рисунък.

Основни клиенти на Каналето са

английските туристи.

След избухването на Войната за

наследството на Австрия потокът

от туристи намалява и поръчките

на художника рязко спадат.

Той заминава за 10 години в

Англия, след като научава за

условията на живот там от

Джакопо Амигони (1675-1752),

който работи като художник на

острова в продължение на много

години. Картините му стават по-

тъмни,

като че ли в унисон с по-

облачното небе над острова. Те

започват да страдат от спад в

качеството,

повторяемост на сюжета и

известна механичност, затова

художникът не намира на острова

признание,


6

съпоставимо с това в родината му.

Последните 10 години от живота

си той се връща отново във

Венеция, като пренася със себе си

типичния

за английския пейзаж по-сив, по-

тъмен тон в творбите си. През

1763 г. е избран за член на

Академията във Венеция.

Каналето продължава да рисува

до смъртта си през 1768 г.

Венеция е била и остава феномен,

вдъхновителка на художници,

поети, писатели.

НАЙ-ЧЕТЕНОТО , НАЙ-КРАСИВОТО,

НАЙ- ХАРЕСВАНОТО, НАЙ-ДОБРОТО

ОТ ИЗКУСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ

САМО ПРИ НАС СПИСАНИЕТО ЗА

ПОЕЗИЯ, СПИСАНИЕТО ЗА

ИСТИНСКИТЕ И ТАЛАНТЛИВИТЕ

ХОРА ОТ ЖИВОТА Е ТУК ПРИ НАС:

„ЖИВОТЪТ В СВЕТА НА ПОЕЗИЯТА”

ХЕЛУИН

На 31 октомври се празнува

Хелуин /празник на фенерите/.

Днес Хелуин се празнува в много

краища на света.

На този ден се слагат

необикновени, страшни маски,

а тиквения фенер е задължителен.

Може да си нарисуваме /заедно с

децата/ тиквен фенер:

като вземаме една тиква и с

флумастри нарисуваме очи, нос,

уста

и каквото друго си изберем /а защо

не и усмихнато слънце/. Може

да вържем една панделка или

шалче на тиквата.


7

ЛЕКОМИСЛЕНА НОЩНА

КИТАРА

Жанет Октавиан Михова

дрезгавее сред мрака опушен,

топлината на тъмното пари

и пиянство е тихо да слушаш.

Лекомислена , остра китара

по огнища от гняв пропълзява,

есенее и в сънна омара

заболява отляво... Додяват

силуети на влюбени птици,

постаменти на мъртви патриции,

звукозапис на днешни плесници

и премятане в точки за прицел .

А уцелва в сърцето китарата ...

И по струните-вени преплита

свои остри ситнежи омарата

да сме живи и все да не питаме

за пиянството остро да дишаме

и да пием живота си кратък

безсловесно, и без да го пишем

най-безумно - и все без остатък ...

Лекомислено, дрезгаво свири

любовта ми - среднощна китара .

Не, че някой по път я намира ...

Но пък хвърлих на пътя изгаряне.

Златна Есен

Славена Бозовайска

Златна есен в косите си закичих.

С птичи глас, жадно се напих,

облак да си хвана аз понечих,

с вятърна милувка се обвих...

И така с дъх на есен -

жълта, босонога, в свобода,

превърнах света в песен,

в любов се завъртя, запя...

В златна есен огледа се небето,

разюзди своята душа,

шарени листа събра в сърцето,

денят окъпа в есенна мъгла.

Засмя се грейнала Земята,

целуната от есенната белота,

потъна в сън, забравяща,

крилата,

сгушена на топло в есенна мечта.

https://www.facebook.com/janet.mihova57?hc_location=stream


8

Твоите очи

Валентина Петкова

Твоите очи са моето богатство,

щом погледна ги в миг случва се

вълшебство ! Твоите очи връщат

ме в мойто детство и в тях личи

щурост,огън и кокетство. Твоите

очи те пълни са с надежда и

безброй мечти, в тях се душата ми

оглежда. Твоите очи колко

нежност и колко страст, блян,

любов, лъчи, чародейство и

сладка власт. Твоите очи буен

огън в тях пламти. Болка и сълзи

не ще допусна, чуваш ли ?!

Твоите очи нека винаги се смеят !

Горест, замълчи !!! Като две

слънца те греят. Твоите очи,

дъще свидна, дъще моя, ярки са

звезди, спасение и надежда моя !

Завръщане


И днес аз често се завръщам в

спомените детски, мили ! С

нежност и любов прегръщам

миговете с лудории….. Тогава

нищичко незнаех за проблеми,

болки и сълзи, единствено си аз

мечтаех да съм с приятели добри !

На криеница да играем и вечер

уморени у дома по звездите да

гадаем какъв ли ще ни е деня ? !

Да се скитам пак в полето и

птичка да съм аз копнея ! Будно

да е в мен детето, на слънцето да

се засмея ! А то да ми изпрати

люлка жива, от облачета бели, аз

като мъничка светулка да

блещукам в тез къдели ! И днес аз

често се завръщам в оня чуден

детски свят, с нежност и любов

обгръщам, там, вълшебствата ми

сладко спят !

Една сълза


Една сълза, в твоите очи, видях

как тайно се прокрадва, стои си

кротко,тихо и мълчи, като гост

неканен се спотайва. Една сълза,

ала знаеш ли колко много

означава тя и как неистово тежи,

боли щом в очите детски скрита е

?! Една сълза, колко струва ми

кажи или едно сърце разбито ?

Оправдание за тях дали важи,

има ли вълшебство лековито ?

Една сълза дори не бива в очите

детски да блести ! Вярата в

доброто, Тя убива, разказва за

изгубени мечти ! Една сълза,

макар красива, съзреш ли на

детското лице, с целувка нежно

се попива и прегръдка топла от

сърце !

Горска стража


В най-гъстия шубрак, потънала

във мрак, с покрив причудлив,

прозорец малко крив, обрасла в


9

листа и скрита от света, къщичка

чудата открих в гората ! Кой ли

там живее ? Ох,май страшнчко е

!? Ала някой пее, скача и се

смее… Духче закачливо, ех и

пакостливо, тъй се аз наричам и

си най-обичам освен да си играя и

добро да правя ! Пътя да покажа,

смешка да разкажа, злото да

накажа….. Аз съм горска стража !

Ех,че интересно, просто е

чудесно, че и в гората някой от

бедата би избавил те за миг преди

да чуе даже вик !

Нека да е лято !


Нека да е лято, слънчево, богато,

усмихнато, крилато, нека да е

лято ! Нека на детето да тупти

сърцето, а пък във лицето огледа

се морето ! Нека си щастливо,

весело, игриво, сладко

закачливо, ти, детенце мило !

БЕЗ ТЕБ

Елена Влайкова, Русе

Чаршафите,прошумолявайки

крещяха След теб. Огледалата

осиротяло се огледаха, За теб.

Стените безшумно простенаха, Без

теб. Завесите въздъхнаха,когато

мина Покрай тях. Пианото се

разстрои и заплака , зарони черни

клавиши За мен!


Без крак и облегалка Самотна

пейка,Олющена и жалка. Светла

лампа в чашата С кафе се дави,

А луната злорадства.

НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ


Някъде пее щурче,грее луна,

някой се ражда, шуми река.

Някъде плаче небето, вятър бучи,

Луната се цупи, слънцето дреме,

звезден куп се взривява,

капят мъртви звезди. А в същото

време другаде влюбен славей

притиска горещи гърди

към шипче на роза

с несравнима красота!

Гейзер от кръв

и предсмъртни трели

литват в безкрая.

Тук сме лятото,аз и нощта.,


10

Интервю с прекрасната поп изпълнителка Цвети

Радойчева

Здравейте! Бихте ли разказали

нещо повече за себе си?

Родена съм на 30.01.88 в София .

Пея от 3 годишна и винаги съм

знаела че това е моето призвание.

От съвсем малка

майка ми открива

моя талант и

започва да

подкрепя моето

голямо желание да

стана певица .

Разкажете за

първите си стъпки

като поп-

изпълнител?

Професионалната

ми кариера като

поп-певица

започва през 2008

година с

дебютното ми парче "Не се

обръщай".

По това време работех с музикална

компания поп коре,

която продуцира за мен още

няколко авторски парчета и видеа

към тях.

Песента "Бъди до мен" е най-

новата ви песен, която е

изключително прекрасна. Аз лично

я слушам всеки ден и ми харесва.

Какъв е следващия ви проект?

Да, щастлива съм, че харесвате

песента ми "Бъди

до мен"! Музиката

е на Васил Чергов.

Аранжимента на

Божидар Атанасов.

А текста е мой.

Следващият ми

проект - е една

много красива

балада по моя

музика и текст.

Имате ли любима

ваша песен?

Да, имам. Това е

баладата ми "Вземи ми всичко". По

музика и текст на Лазар Кисьов.

Песен, в която вложих много

чувства и душа. Песента стана

любима на много хора, още от

първото слушане.

Нашето списание, е свързано с

поезията. А вашите изпълнения е


11

невъзможно без текст. Мислите ли,

че в България има талантливи

поети?

Разбира се, че в България има

много талантливи поети, на които

трябва да им се

обръща повече внимание, и да им

се дава поле за

изява.

Защо според вас

авторите на

песните остават

назаден план?

Някак си в

България ги

подхвърлят на

сянка.

Колко е важен

изпълнителя в една

песен, толкова са

важни и авторите.

Незнам защо така

се получава.

Аз съм изпълнител,

който уважава авторите на песните

си, и винаги говоря за тях с

удоволствие.

Вие сте изключително красива

жена! Как постигате този резултат -

да изглеждате като приказна фея

исъщевремено неотразима поп-

изпълнителка?

Благодаря за хубавите думи! Аз съм

естествена, както в реалния живот,

така и на сцената.

Чувствителна и духовна жена съм.

Много амбициозна и взискателна

към себе си.

Най-вероятно на

това се дължат

моите успехи.

И сега един

въпрос, който

несъмнено

вълнува много

мъже. Омъжана

ли сте?

Не съм омъжена,

все още.

Каква е тайната на

вашия успех?

Харизма, талант -

съчетани с труд и

постоянство.

Вярващ човек ли сте?

Да, вярваща съм.


12

Какво би пожелала на своите

фенове?

На моите фенове бих пожелала да

не спират да вярват в себе си, и в

мечтите си.

Да бъдат истински и да се усмихват

постоянно.

Давам ви възможност от

страниците на списанието да

поздравите любимите си хора?

Поздравявам с удоволствие моето

семейство, моя приятел и всички

хора, които ме обичат!

И накрая вашето пожелание за

сп."Животът в света на поезията"?

На вашето списание "Животът в

света на поезията" пожелавам да се

развива и да представя

все по-красива поезия на своите

читатели. Бъдете здрави и

щастливи!

Понякога моята душа прилича на

една чудесна пролетна алея ,

изпълнена с пъстри цветя,

пеперуди, птици и чудни аромати.

Но друг път тя е пуста есенна

пътека без край. От двете и страни

се нижат дървета. Високи,

отчуждени,студени, сякаш заети

само със себе си. Те ронят лист

след лист и постепенно оголват

своята същност.Листата, останали

далеч от корена си , жълто-

червени, зеленикаво-кафяви и

опърлени от целувката на Слънцето

, се носят безволево, на посоки,

подмятани от ветровете на

спомените или

промяната...Есенната пътека

продължава напред и става още

по-широка и пъстра. С нея

продължавам напред и аз. От

дългото ходене стъпалата ми се

протриват, изтъняват...Изчезват

краката, ръцете, а след тях тялото

и главата ми и аз се издигам

уморена над себе си и цялата моя

същност...летя.

Автор: Елена Влайкова,от Русе


13

Маска с утайка от кафе за

нежна кожа на лицето

• 1 с.л. утайка от кафе

• 1 с.л. бадемово масло

• 1 с.л. мед

Смесете всички съставки в

купичка. Нанесете върху

лицето, като избягвате очния

контур. Оставете маската да

действа 10 минути.

Изплакнете с хладка вода.

Маска с утайка от кафе за

моментален лифтинг

ефект на лицето

• 7 белтък

• 7 с.л. утайка от кафе

• 7 с.л. мед

Разбийте белтъка и

прибавете към него кафената

утайка и меда. Нанесете

маската върху лицето и

шията. Оставете я да действа

10 минути и после изплакнете

кожата с хладка вода.

Комбинацията от белтък и

кофеин има моментален

лифтинг ефект.

Маска за уморена кожа

Разтворете в затоплено прясно мляко 1

разбит белтък и 50 г мая за хляб. Маята

ще достави на кожата витамините от група В – В1, В6, В12.

Тонизираща маска

Смачкайте 1 сварен картоф, добавете

прясно мляко и 1 разбит жълтък.

Топлата маска изплакнете с хладка вода.

Маска за свежа и еластична кожа

Смесете 2 с.л. извара с по 1 с.л. прясно

мляко и зехтин. Накрая прибавете 2 с.л.

настъргана на ситно краставица. За по-

силен ефект към сместа може да добавите

и 1 ч.л. накълцани магданозени

листенца. Загрейте сместа на водна баня

и като се поохлади, я сложете на лицето.

Богата на антиоксиданти

плодова маска

Пасирайте ½ ябълка и към

получената каша добавете 1

разбит жълтък + 1 ч.л. лимонов

сок.


14

Представяне на новата

поетична книга на

Иван Христов

"Завръщане към

извора"

Разкажи няколко думи за

себе си? Какво работите, с

какво се занимавате?

Роден съм в далечната 1937 г. в

трънското село Видрар. Завършил

съм механо-техникум в София и

ВМЕИ със специалност

„Технология на

машиностроенето.” Понастоящем

работя като конструктор във

фирма с основна дейност

изработка, монтаж и подържане

на системите за контрол на

достъпа в метростанциите на

софийския Метрополитен, в която

област съм патентовал няколко

изделия. Пиша стихове още като

войник в казармата, с известни

прекъсвания и до днес. Тези две

дейности, на пръв поглед нямат

допирни точки, но не е така. И

двете професии са творчески и за

реализирането им е необходимо

вдъхновение. Сполучливата

конструкция на дадена машина,

както и добрата поезия, ако ги

има, могат да надживеят

създателя си.

На 10 октомври в София, в

салона на читалище "Добри

Чинтулов" - Дианабад се

състоя представянето на

новата Ви стихосбирка

"Завръщане към извора".

Бихте ли я представили на

читателите на списание

"Животът в света на

поезията"?

Първата ми стихосбирка

„Неспокойни пътеки” излезе

сравнително късно – през 2002

година. Тя претърпя още две

издания. Следващите поетични

книги „Закъсняла любов” и

„Отдаденост” са издание на

„Буквите Пъблишин”, съответно

от 2010 и 2012 година.

Последната ми стихосбирка

„Завръщане към извора” излезе


15

съвсем наскоро от Фондация

Буквите с председател Иван

Богданов, под редакцията на

Светлана Йонкова. Премиерата на

книгата се състоя на 10.10.2013

година в София, читалище

„Добри Чинтулов” – квартал

Дианабад. Мои стихове са

публикувани и в петте отпечатани

до сега алманаси „Нова

Българска литература” на същото

издателство. Ако трябва да

представя с две думи новата си

стихосбирка, те са: любов и тъга.

Любов към родината, към

природата, към любимата. И тъга

по родния край, към

позабравения селски бит с

пасторалната си идилия, по

миналото и за днешния

нескончаем преход с всичките му

уродливи неща. Стихотворенията

в книгата са подредени в пет

раздела: осъзнаване; не си

отивай; спомени за село;

песнички за прехода и самодивски

неволи. В първият раздел са

включени авторови

стихотворения, носещи

обикновени човешки послания.

Във вторият раздел са подредени

лиричните ми стихове. Третият

раздел включва стихове за

родния край, природата и селото.

Четвъртият – за прехода и недъзите

в нашето общество и последният –

пети – мозайка от различни по

тематика творби, разкриващи

многообразието и колоритната

палитра на авторовите вълнения.

Всички стихотворения са поднесени

непринудено, на разбираем език, без

излишни усложнения и патетика, в

класически стих и с послания към

широк кръг читатели.

Първи стъпки в творчеството на

Иван Христов?

Първите стъпки в изразяване на

чувствата си в мерена реч опитах

като войник в казармата – любовни

и патриотични, някои от които бяха

публикувани във вестник „Народен

боец” на Трета армия – гр. Сливен

и списание „Български воин”. Вече

като студент и служител, мои

стихове са печатани в младежкия

вестник „Пулс” с главен редактор

Божидар Божилов.


16

Стиховете Ви са толкова живи и

заредени с толкова много енергия.

Как го постигате?

Как постигам толкова жива и

заредена с много енергия поезия? –

Не мисля себе си за утвърден автор.

Такива са класиците ни, от които

съм се учил и се уча и сега. Също

така и от големите руски майстори

на поетичното слово. Просто

жизненият ми път е доста дълъг и

натрупаните впечатления

изкристализирват в един миг. Ако

имам пред себе си лист и молив да

запиша първите два стиха на

случайно навестила ме мисъл,

стихотворението се нарежда само.

Какъв спомен от Вашето детство

пазите и до днес?

Спомените от детството са ми най

мили. Те ме зареждат с енергия и

вдъхновяват непрекъснато. Живял

съм само четири години на село, но

те се помнят цял живот. Често се

връщам към спомените си от тогава

и така се раждат стихотворенията на

селска тематика. Най ярки са

останали в главата ми спомените за

непосилния селски труд за изкарване

на хляба. Те са свързани с оран,

вършитба, мелене на жито, сенокос

и сечене на шума от дърветата за

изхранване на добитъка през зимата.

Помагах на дядо, баба и майка ми в

тези дейности и се чувствах

щастлив.

Какъв съвет бихте дали на

всички, които сега навлизат /с

първи стихове/ в света на

поезията и вашето пожелание към

всички читатели, които творят

красива и нежна поезия и към

всички, които обичат и ценят

поезията?

На всички читатели и братя по перо

бих дал следния съвет: пишете за

това, което е най-близко до сърцето

ви. Пишете го с прости думи и в

стил, близък до вашия натюрел и

душевност. Не се опитвайте да

подражавате на така наречените

модерни стилове и начини на

писане, ако не са ви по сърце, само

за да се харесате на малцина

избрани. Следвайте себе си и ще

успеете.


17

ОСЪЗНАВАНЕ


Аз цял живот щурмувам върховете

– в един съм стъпил, друг ме

позове, а трети пó е близък с

боговете, четвърти – под самите

им нозе. Едно разбрах: живот

един не стига да покоряваш

шеметната вис, а той е тук, в

разлистената книга и в равната

земя, в дърво и лист. Не

родословно – истинско и живо! –

над мене хвърля сянката листо,

над лятото, което си отива – и

тази есен ще окапе то.

ДИСОНАНСИ


Не израснах под пъстри платна на

витрини, реклами кичозни. Мен

над люлката майка ми пя за

хайдути и битки чутовни. Не съм

тичал по градски паваж, ни из

парка, изкусно поливан, а в

класили жита неведнъж от

осилите остри съм милван. И

любов в градски дим не познах –

сред чернилка дали тя се помни?

Аз обикнах простора! Без страх

съм разнасял студените стомни на

жетварите в летния пек, на

косачи в откосните рани – свиден

спомен от предния век, като щит

днес от хули ме брани.

СЪДБАТА НА ПОЕТА


Аз не пиша, а просто живея и

стихът ми е пълен с живот като

онзи светлик полилеен над

изгубен и търсен кивот. Аз не

дишам. По пътя си грешен имам

въздух за всичките дни като тази

подводница „Трешър”, дето в

бездната още лежи. Аз не ям, а от

слънце се храня, в пещерите

тибетски стоя. Там честта си и

вярата браня и звездите небесни

броя. Като сфинкс мълчаливо се

вглеждам в тези днешни и минали

дни и се уча на мъдрост

безбрежна, докато някой друг ме

смени.

НАДБЯГВАНЕ


Глас мъдър вика ми: "Я спри да

бягаш срещу вятъра! Животът

ролите смени на сцената, в

театъра. Морето бурно все реве,

платна отнася, котви. Ту грейва

слънце, пък се спре и в залива се

кротва." И мисля си дали не е това

гласът на Господ. Отгоре вижда

най-добре щафетата и поста,

където ще я предадем на свежите

бегачи – встрани да свърнем и да

спрем забавените крачки.


18

ПОМЕН


Не желая излишни слова, ни

цветята ви гроба да кичат. Аз

живях като тази трева,

недокоснат от злоба и кича. Ще

почивам под нея студен и

безчувствен към земните грижи,

без да знам горе нощ или ден в

броеница мънистата нижат. А на

всяка задушница, знам, ти ще

палиш отгоре ми свещи. Жито

знам, ще прикадиш с тамян, ще си

спомняш за нашите срещи. Аз ще

бъда щастлив да съзра в

тишината как твоите устни стих

мълвят под избила сълза – и дано

този миг не пропусна!

Снимки от 10 октомври София, в


Чинтулов" - Дианабад

Иван Христов е член на

Съюза на независимите

писатели публикува в

литературни сайтове под

псевдоним/Ник/ Рудин.

Снимки от 10 октомври София, в


Чинтулов" - Дианабад

ОЧИТЕ ТИ МЕ СРЕЩАТ ВСЕ

ТАКА


Очите ти ме срещат все така

грижовни, изпитателни, изгубени

в носталгия на минала тъга, по

бялото на простнатите губери,

преметнати на здравото въже, да

съхнат пред настъпващата зима, и

цял сезон ревнивите мъже да ми

завиждат, че и днес ги има –

магични като паднал първи сняг,

опънати пред топлата камина в


19

дома ни. Ще прозвънне конски

впряг и плазовете ще дълбаят

зримо чертите на душите в

паралел – в безкрая те навярно се

пресичат, където взор не стига на

орел, а обичта е в култ и с цвят я

кичат.

СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА


Когато зимата ни люта загърне в

мраз била и хижи и мойте чувства

недочути в сумрак надолу се

изнижат, не ще остане нищо в

мене... Олекнала – снежинка

бяла – ще се залутам. Вятър стене

и порив тласка ме към тебе като в

начало на раздяла.

ЗАКЪСНЯЛО ЛЯТО


Утрото ме среща строго в тази

китна долина. Примижавам в

изнемога в бликналата светлина.

От съня попадам право в

идиличен селски рай с тръгнали

на паша крави и овце, звънци и

лай. И поемам през баира в стара

букова гора, дето кладенче

извира с най студената вода.

Стигам морен, свалям шапка,

плискам сънени очи. В скулите ми

всяка капка се превръща на

сълзи. Плаче дългата раздяла с

незабравен роден край, а душата

бяла, бяла се завихря на кравай и

затваря всичко свято, всеки

спомен, хлопот, трън в

закъснялото ми лято, отзвучало

като гръм.

МОЛБА КЪМ БОГА


Уж се раждаме равни пред Бога, а

не виждаме равни край нас. Всеки

тръгва с човешка тревога и се

бори за право на глас. За идеите

свети и чисти колко паднаха в

тази земя? А пък други в

тартанови писти надпревара за

власт ги събра. Зида някой

комини в простора, вдигнал гордо

под дланите взор. Друг парите

брои за отмора с миризмата на

кръв и позор. . Ако Бог още в

облаци стъпва и съзира дворци и

гета, да посочи на хората пътя със

една Витлеемска звезда. Да не

пали в нас дяволски страсти, да

ни прави щастливи, добри и да

бъдем в делата прекрасни, па

макар и с различни съдби.


20

Уважаеми читатели!

Скъпи приятели!

Представяме ви поредния

брой на детско-юношеското

списание "Божествени

искрици", 37 брой /Кина

Златева - технически

редактор на списанието/,

„Божествени искрици” излиза

вече 13-та година .

Списанието е посветено на

децата, на учениците, по

повод Новата учебна година.

Пожелаваме на списанието

„Божествени искрици”винаги

да вървят напред. Бог да ги

закриля винаги и още дълги

години да ни радват с нови

неща.

ЧЕСТИТО И УСПЕХ!

СП.Животът в света на поезията

Представяне на книгите

на Цветана Качерилска

На 18 Октомври от 17:30 в Троян,

Шошковата къща Цветана

Качерилска представи

езотеричните книги "Послания от

съзвездието Северен кръст" и

"Религията на Любовта".Следва

представяне на двете прекрасни

книги и в Троян в читалището на

31.10.2013 от 10:30

"Религията на Любовта" съдържа

28 езотерични статии и есета на

теми из областта на окултната

медицина, ботаника, хранене;

знания за влияние на планетите,

скъпоценните камъни,

благородните метали и др. Всяка

статия е на различна тематика и

има за цел да насочи читателя

към убеждението, че коренът на

всички духовни учения и религии

е общ. Приведени са много цитати

от древни учени, философи,

медици, духовни учители от

различни духовни школи.

Бъдещето принадлежи не на

разединението и

противопоставянето, а на едно

общо духовно учение, на една

обща религия на Любовта.


21

ДВЕ ПРЕКРАСНИ ПОЕТЕСИ

МАЙКА И ДЪЩЕРЯ

"Ели Зарева и нейната дъщеря

Весела Дамянова - разностранни и

неуморими творци, за които

свидетелствува и автобиографията

им, която включва публикации на:

стихове, есета, разкази, прозаични

текстове в Нетлог, Стихове.бг,

Блог.бг. и др. Публикувани техни

стихотворения в „Усмивка.орг“ –

Щастието като път!“,

детско-юношеското списание

„Божествени искрици“, „ОМ“ –

Отворено и Положително“,

в някои от броевете на ОМ вестник.

Авторски статии в списание „То“ и

др. Двете са основателки на

няколко Фейсгрупи за поезия:

"Слънчеви творци", "Поезия, поети,

светлина", "Диамантен блясък",

"Мечтатели на 21 век" и др.

Стихосбирката „По летния ветрец аз

също ви целувам“ - Ели Зарева

посвещава на дъщеря си, която

живее и работи в Италия, а самото

стихотворение е вдъхновено и е

отговор на стихотворението

"По пролетния вятър ви целувам"-

Весела Дамянова. Повечето от

стиховете им са посветени на

носталгията,

Ели Зарева

Весела Дамянова

любовта, обичта, без която не

можем, щастливите срещи и

тъжната раздяла, която ги разделя

на 1300 км.

Идеите и мечтите им са като

птиците - политат на воля към света,

без да се притесняват от

разстоянието."


22

Ели Зарева : / Не спирам да мечтая, Когато говори любовта ти! И моята

проговаря!, По летния ветрец аз също ви целувам и др./

Весела Дамянова :/Сърце от

любов, Живея при звездите,

Аз съм просто себе си и др./

„Нежност изказана с думи”

Роман : „ Красива мафия”


23

Циганско лято

Автор: Елена Влайкова

Република България,член на Европейския съюз.Празнуваме

123 год.от съе-динението на Източна Ромелия и Княжество България.

Температурата в Русе е 34 градуса, почти неприсъща за сезона и

града.Ето един от работническите квартали на селището,изградено

преди векове,а днес входна врата за Европа към страната ни.

Оглушителна музика извира,лее се,ехти на талази.Тъжна турска

естрадна песен, следвана от българска сватбарска. Мъжки глас се

наслаждава на собственото си звучене по микрофона на

уредбата,повтаряйки:"А-А-А,шик-шек". Отново турска, може би любовна

песен,която започва бавно,протяжно,след това преминава в кючек.

Сватбата е в съседен блок,но звуковата вълна се удря последователно в

панелите на два съседни квартала. Горките съседи на сватбарите...

Подухва приятен есенен ветрец. Гали лицето и роши косата

ми. Стотина разноцветни найлонови торбички, накацали по клоните

вместо птички се залюляват наляво-надясно,като подпийнали циганки,

кършещи знойни снаги,облечени в разноцветни одежди.

Слънцето леко препича. Животът неизменно и пъстроцветно

изтича.

Есенна вълшебница

Йорданка Радева

С грациозни стъпки есента

се промуши през листака.

Погледна скришом и разсмя

птици и калинки във букака.

Сега я пълнят сивите мъгли,

а дъждецът проръмява тихо.

Есента мокри приказки реди

и пъстри в жълто и червено

разстелената в парка шума.

А пък алеите с омокрени лица

вече шепнат есенно и думат

на пейките със влажните тела:

Есента е приказка безкрайна.

Каква прекрасница е само тя!

С кокетните ботушки стъпва,

и танцува ли…чудеса танцува.


24

Без теб не мога да обичам


В очите ни се лутат светове

и ние сме сред тях… малко

уморени.

По ириси се търсим с теб

или може би и тишината ни е

уморена.

В душите ни отдавна тя царица е.

А тишината там е… тъжна, бяла

тишина.

Прегръщаме я с четири ръце,

ала жива тя е… бяла тишина

взривена.

Но дочувам- някой ми шепти,

на глас шепти ми… изрича мойто

име.

Размествам буквите и виждам,

изписваш… невидимо, и със

надежда:

-И себе си дори… без тебе

в тоя свят аз не мога да обичам.

Залез


И залезът си тръгва някой ден от

мен,

отеснял в последната си изтъняла

риза.

Решително захвърля и облаци от

плен,

неверие до болка по борове

нанизани.

Какво че и тишината се е

разплакала,

а не можеш с пръсти да я

прекръстиш.

Отведнъж надежда да засвири в

мрака,

измислена река да потече без свое

име.

Какво жадува днес сърцето ми

самотно-

може би в мои залези дълго да го

има.

Мечтите да се превърнат в скрити

птици,

неорана угар …и кълнове

прораснали.

Да прекрача праг незнаен, но пред

мен,

греховете да захвърля от преди

потопа.

Не вярвам в богове, нито пък във

притчи.

Ако нямам, с пръсти ще си

нарисувам

Нови

Мои

Залези.

В които да те имам.


25

На запад от рая

Виолета Воева

И все се движа из въздуха

неизбежен,

или той ме тегли нанякъде.

И въжетата сребърни даже да

срежа,

няма къде да избягам.

А животът ме люшка в свилена

мрежа

и приспива душата със звуци.

Аз съм хваната птица в капана му

нежен,

днес съм в люлка, утре - в каруца.

Всяка нощ сънувам висящи градини,

Всичко тук на зелено ухае.

Над леглото ми - клонка маслинова,

Тук - на запад, на запад от рая.

Елегия за октомври


Дъжд стръмен. Безприютен.

Упорит.

Живот и смърт повтаря – просто.

Лесно.

Светът зачеркна. И изтри като

рисунка .

И сме бездна.

Такава самота – пространства

дъжд.

В небитието сигурно е същото.

Въздъхна вятърът. И после

изведнъж

пейзажът на октомври се завръща.

Самата свобода


Нощта е гладна - лакомо поглъща

улиците, къщите,

градините и мен.

И даже въздухът изгубва своя

смисъл и го няма.

Измамен е и мракът - смътно

очертава вън релефите -

без силует и география.

Нощта е доброволна клопка.

Излъчва магнетичен мирис

само за наивници.


26

Капан за будни хора: чакалня и

перон на гара. Балкон.

И даже в парка пейка.

Нощта е с вкус на черен шоколад.

Напълно натурална.

И с цвят на печено кафе.

Горчи – до дъното на всяка своя

молекула. Но пак я чакаме

като любим - любима.

И любовта е като тази нощ. Без

структура, сюжет,

сценарии и граници.

Дори земята и небето не могат да я

сложат в рамка.

Защото е самата свобода.

"Информираният човек се манипулира трудно!"

Жан Жак Русо

Дождь идёт…

(Осеннему Киеву)

Дождь идёт… Такая чистота

И покой разлит в самой природе,

И душа одета по погоде,

И идёт аллеей не спеша.

Ей минором холодность дождя…

Отчуждённость нынче – не

проклятье!

Здесь пожаром облетают платья,

Здесь прилична веток нагота…

Синь струится сквозь ажур

ветвей…

В лужу лист печально вниз

слетает,

И с водой кораблик уплывает

С сотнею таких же кораблей…

Хочется листом печальным плыть

Сквозь дожди и осень – непогоду,

Ощущая тихую свободу,

Не спеша, размереннее жить.

Дождь идёт… Такая чистота

И покой разлит в самой природе,

И душа одета по погоде,

И идёт аллеей не спеша…

ВЕРА ПОЛОВИНКО

3.10.2013г.

г. Киев.


27

Скъпи приятели и читатели,

завърши конкурса "Есенно

вдъхновение", обявен от

сп."Животът в света на

поезията",в навечерието на

Международния ден на

поезията и музиката.

В конкурса участват 95

поети, и всяко

стихотворение е

изключително красиво като

есента.Всички участниците

може да видите на нашата

страница във Фейсбук

"Животът в света на

поезията".

https://www.facebook.c

om/media/set/?set=a.37

1892802940637.1073741

830.356464331150151&t

ype=1

А в следващия брой на

списанието ще обявим

имената на победителите.

За 28-а поредна година

човечеството ще отбележи

октомври като световен

месец за борба с рака на

гърдата. Хиляди хора по

света възприемат октомври

като месец за активни

разяснителни кампании

относно причините,

превенцията и лечението на

болестта.

Синът на катаджията:

- Тате, теб страх ли те е

от шофьорите?

- Не, сине!

- Защо тогава се криеш в

храстите от тях?

………………………………………

Две жени си говорят:

- Твоят мъж как е?

- О, той моят е ангел...

- Блазе ти, пък моя е още

жив!

……………………………………….

Доктор пита пациент:

- Употребявате ли алкохол?

- Периодично...

- На какви периоди?

- През десет-петнадесет

минути.

…………………………………………

Две деца спорят в детската

градина, кой какво има по-

добро. Накрая едно от

детенце казва:

- А моята майка е по-добра!

Другото (въздишайки):

- Май си прав! Моят татко

също мисли така...

…………………………………………


28

o Сп: „Животът в света на

поезията”

o Изп. Директор: Цанко

Веселинов

o Първо издание Плевен 2013

o Брой 4

o Всички права запазени.

o За контакти:

[email protected]

o https://plus.google.com/1155658

08670126845524/posts

o Сайтът на списанието!

o Издателство и печат:

o ФОРМАТ А4

Животът в света на поезията бр 4

Documents