Животът в света на поезията брой 6

1 Списание за поезия Брой 6

СПИСАНИЕ ЗА ПОЕЗИЯ

ИЗП. ДИРЕКТОР ЦАНКО ВЕСЕЛИНОВ

БРОЙ 6


o Списание „Животът в света на поезията”

o Изп. Директор Цанко Веселинов

o Първо издание, Плевен 2013 Брой 6

o Всички права запазени:

o Издателство и печат:


СЪДЪРЖАНИЕ

Стр.4 Здравейте, приятели и

читатели

Стр.5 Интервю със Светлана

Тодорова

Стр.18 Отзиви за списанието

Стр.19 Дар от сърцето /Стихове/

Стр. 22 Интервю с Албена

Латинова

Стр. 23 Благодаря ти /Валерия

Чернева/

Масло от Джоджен /Христо от

Лясковец/

Стр. 24 Стихове на Ели Зарева

Стр. 25 Най-новата книга на

Весела Дамянова

„Цветя през есента”

Стр. 26 Млади сеячи на

литературният клуб „Пегас”

„Светлина”


ЗДРАВЕЙТЕ

Здравейте, приятели и читатели на списание „Животът в света на поезията”!

За мен е чест и радост да ви представя брой 6 на нашето списание за поезия!

Да бъдем заедно на тези страници е истинско предизвикателство за мен, и голямо вълнение

да докоснем колкото може повече поезия в сърцата си. Бъдете с нас и в този брой,

за да видите какво сме ви подготвили, истинска наслада от стихове, интервюта, представяне на нови книги,

и още много интересни неща. Оставям ви да се насладите на всяка страница във списанието, а ние и

този път сме верни на читателите. Хармонията, която извира от сърцата - поезията от живота, от красивите

моменти, от първи трепети на любовта, от тъжни раздели до весели песни и докосва всички нас.

Защото поезията е душата, сърцето, красивите думи и любовта която се изразява във всеки човек.

Време е вече за първи сняг. Затова на всички пожелавам весел първи сняг. Нека зимата ни донесе много щастие,

светло бъдеще и бели, пухкави сбъднати мечти!

С много обич: Цанко Веселинов


ИНТЕРВЮ СЪС СВЕТЛАНА

ТОДОРОВА

Разкажи няколко думи за себе си?

Обичам да рисувам. Стихове и

разкази пиша още от дете, но

истинската ми творческа дейност

започва през 2001 година. Родена

съм в град Свищов. Годината е 1966,

месец първи, ден двадесети. Водещ

жанр в творчеството ми е

пейзажната лирика, следвана от

любовната и най-накрая доминира

екзотериката. Казват, че съм майстор

на късият разказ и на импресиите и

че прозата ми е по-силната страна от

поезията. Дали е така – това

читателите могат да преценят.

Впоследствие започнах да пиша

увлекателни истории и романи, които

сега предстоят да бъдат издадени.

Един ден в края на 2012 г просто

спрях да пиша и се обърнах назад.

Хвърлих поглед върху цялото си

творчество и си казах: „Това аз ли го

написах? Всичко това ли? „ Грубо

казано стиховете ми наброяваха 3000

на брой, публикувани в много

литературни сайтове, както и

разказите, есетата и импресиите -

1000 на брой. Чак тогава се зароди

идеята за издаване и започнах да

сортирам творбите си. Тази година на

бял свят излязоха 4-ри мои книги –

„Утаени шепоти” І,ІІ издание

/екзотерика и любовна лирика/,

„Екзотична морска фруктиера”

/стихове и песни за морето/,

„Царството на

сънищата”

/сценарии от

избрани

импресии,

отделени в 5

части/.

Предстои

издаването на романите -

„Близнаците”, „Маестрото”,

„Забранената наука”, „Невидимият

свят зад Слънцето”, както и на още

две стихосбирки с работни заглавие –

„Ухае на пролет”, „Времето се топи-

истините остават”. Мечтите ми

започнаха да се сбъдват. Мечтаех

стиховете ми да се изпеят и това се

случи. Дуо „Мелъди” и „Сладко

момино” дадоха старта на това

начинание. В най-близко време

предстои и издаване на

самостоятелен аудиокомпакт диск –

„Стенания”. Изпълнител е самият

композитор Антоан Антонов от град

Варна.

Какво работите, с какво се

занимавате?

През 1994г завърших СА”Д.А.Ценов” и

оттогава работя на различни позиции в

Обшина Свищов, с малки изключения в

„Общински аптеки”ЕООД и

ОУ”Ф.Сакелариевич”, но навсякъде като

икономист.

От какво черпите сила - вдъхновение.

Вдъхновението е най-добрият приятел

на всички творци. То е не само желание,


а и начин да изразиш себе си. Не всеки

има дарбата да твори, но всеки има

право да се изразява. Вдъхновяват ме

дребните нещица, както и безкрайният

космос, звездите, природните явления.

Примери могат да се дадат винаги,

прочитайки творбите ми - запустяла

къща, срутен мост, прекършено стъбло

на цвете, счупено огледало, звук от

плачещо пиано и много други. Общо

взето стиховете ми са тъжни – навяват

тъга. Разказите също не са весели, но

увлекателно въздействащи и винаги с

неочакван край.

Скоро издадохте най новите си книги

"Екзотична морска фруктиера" и "

Царството на сънищата" бихте ли ги

представили на читателите на

списание

"Животът в света на поезията"?

С най-голямо удоволствие. И в двете

книги в редакторските екипи се включиха

мои приятели – поети, художници,

музиканти. Морската благословия в

стихосбирката „Екзотична морска

фруктиера” дава самият Славян

Йоргакиев, който предоставя и четирите

графики с морски пейзажи, нарисувани

по този повод. Славян Йоргакиев освен

художник е автор на 7 к ниги , 4 ри, от

които издадени на английски език. Най-

популярни –„Скедеса-сестрата на

Спартак”, „Живото съкровище”, „Стихове

във вечността”. Поетесата Валентина

Йотова изготви предпечата и дизайна на

корицата. Връбка Попова, известен

филолог стана редактор. Другата

книжка - „Царството на сънищата” е

направена по идея на виртуоза Антоан

Антонов. Музикант, поет и

импресионалист, той кръщава книгата и

е нейн духовен наставик до крайното й

отпечатване. Милка Юдова от

издателство „Онгъл”, Варна дооформя

майсторски дизайна, корицата след

многото предложени от мен варианти.

Отначало книжката щеше да излезе в

друг вид, но впоследствие се роди

идеята да се оформи в отделни части в

цикли от импресии. Картините в нея

рисувам самата аз. Издателство „Онгъл”

най-накрая слага печата си и дава

разрешение за пътуване в Царството на

сънищата. Самото съдържание е един

сценарий за късометражен филм с

работно заглавие – „Обречени души”. В

третата част е „Океан от любов”, се

описват увлекателни истории по

действителен случай от живота на един

Поет. Четвъртата част носи заглавието -

„Маестрото” и е с 12 епизода. В нея се

описва живота на един творец, сложил

край на писането си поради нанесени

разочарования. Докато един ден не

нахлува лъч светлина – получава покана

да напише сценарий за филм. Петата

част на книгата е самият „Сценарий”,

чието действие се развива в Южна

Ангола. Какво се случва там – разберете

сами!

Какво е за вас изкуството?


Поотделно първо ще кажа, какво е за

мен поезията и какво прозата. Поезията

за мен е фитнес за душата. Една от

дисциплините на ума. /А умът е градина

– там където волята е Господар/.

Поезията е изяшно изкуство- красота

облечена в думи. Звук излязъл от

дълбините на душата, думи освободени

от оковите на мерните знаци. Поезията е

огън, готов да възпламени, тя и лед,

смразяващ сърцата. Вопъл и стон, блян

и желание. Докато прозата е личната

ми житейска философия, моето

тълкуване за нещата от живота въобще.

Изкуството е дарба, присъша на

малцина и не всеки творец може да се

въэползва от нея. Времето се произнася

най-накрая за творците - не самите

творци един за друг. Не забравяйте, че

най-добрият писател ще е този, който ще

се срамува да нарече себе си - писател.

Какъв спомен от Вашето детство

пазите и до днес?

Имах щастливо детство. Баща ми,

въпреки професията си на лекар, беше

музикант по душа, а майка ми – детски

педагог и умел разказвач на приказки. И

двамата в комбинация успешно

настаниха приказния и музикалния свят

в творчеството ми. „Да, аз съм в

приказката!”, „Как не се сетих за това по-

рано!”, „Животът е красив, когато е

споделен!”, казвам в някои от моите

импресии. Красив спомен е денят, когато

ме заведоха за първи път в читалищната

библиотека и оттогава се потопих във

вълшебния свят на книгата.

Любими автори и такива които са

ти въздействали най-силно?

Всеки автор има свои кумири в поезията

и в прозата.Аз казвам Гьоте. Великият

Йохан Волфганг Гьоте. Без него

немската литература, а и Поезията

въобще не би съществувала. Гьоте

казва „Чувствата не мамят – мамят само

съжденията под тях!” Той дава на света

да се разбере, че Поезията /с главно „П”/

- е Поезия само тогава, когато е

искренна и спонтанна, когато е

преживяване и споделяне. Всичко

останало е моделиране на случайни

фрази. С творбите си - „Фауст” и „Теория

на цветовете”, той вдъхновява Дарвин

със своите антропологични изследвания

и интереси. Друг любим поет - Кристиан

Йохан Хайнрих Хайне, който също е

един от най-значителните немски поети

на 19 век. Освен поезия създава и много

сатирични и публицистични творби, с

които въздейства върху творчеството ми

с дълбокото си прозрение и философия.

Уи лям Ше кспир е английски

драматург и нацианален поет на Англия,

наричан още -„Ейвънския бард”. Най-

значимите му произведения са „Хамлет”,

„Крал Пир”, „Отело” и „Макбет”. Още

приживе Шекспир е уважаван поет и

драматург, но славата му достига до

днешните си размери едва през 20 век -

след неговата смърт. Следващите

поколения се прекланят пред Гения с

благоговение, което самия Джордж

Бърнард Шоу нарича „бардопоклонство“.

Марк Твен – това е Самюъл Лангхорн


Клемънс – американски писател. Най-

известен е със своя роман

„Приключенията на Том Сойер” и

„Приключенията на Хъкълбери Фин”.

Самият Ърнст Хемингуейн написва за

него „Цялата съвременна американска

литература произхожда от една книга на

Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин“.

Съвет към най младите които сега

навлизат в поезита.

Да пишат това, което им говори сърцето.

Колкото сърцето на един творец и по-

емоционално и по-горещо, толкова и

творбата му е по-вълнуваща, по-

докосваща и по-въздействаща. Нека

изразят себе си по свой начин!

Пожелание към нашето списание

"Животът в света на поезията" и

нашите читатели?

Пожелавам на екипа на списание

„Животът в света на поезията” да

продължи традициите си в света на

поезията, като съхрани идентичността

си. Всеобхватността и съчетаването на

идеалите на творците да е водещо мото,

защото зад всеки творец стои поет, а зад

него един художик, а защо не и музикант.

Това, което не мога да опиша с думи –

рисувам с четката. При други творци се

случва точно обратното, а при трети -

това, което не могат да изразят в писмен

вид – го извайват в музика. Свидетел

съм на доста такива таланти и се

радвам, че ги има. Много нови

вдъхновения ,творчески успехи и

сбъднати щастливи мигове на Екипа и

до нови срещи!

"Екзотична морска фруктиера"

Печат "Булгед" ЕООД, София

Автор: Светлана Тодорова

редактор Връбка Попова

дизайн-корица Валентина Йотова

Предпечат Валентина Йотова

Художник Славян Йоргакиев

издадена 01.10.2013 г.

ISBN 978-954-799-998-5

страници 84

корица мека

език български

размери 220 мм. x 155 мм. x 10 мм.

в наличност 179 бройки

Поръчай - [email protected]

Въведение

Пред теб, Читателю е една „Екзотична

морска

фруктиера”, пълна догоре със сини

мисли. Една морска

мечта на едно дунавско момиче се

сбъдва! Казвам

„дунавско”, защото авторката Светлана

Тодорова е от

едно старинно дунавско градче –

Свищов.

mailto:[email protected]

http://s1.netlogstatic.com/bg/p/oo/113359795_3828752_5681538.jpg


Крайно време беше Светлана да се

реши и да пусне

сините послания да плуват до нас.

Разбира се с моята

благословия, след прочита на нейната

импресия, която

служи за Въведение.

„Хей, аз съм лятно момиче!”,

стряска ни с

обръщението тя. А лятното момиче е с

необяздени

стремежи (Хей, аз съм лятно момиче).

Е, да! Сега вече наистина е усещане за

лятност!

Случи се, защото вече не може да се

премълчи – не може

да се отмине. Морската й колекция се

напълни догоре и

започна да прелива. Шепотите й плуват

до нас и носят

усещания за прекрасност. След

възклицанията й „Ах, как

синеят онези морски ширини?! Става ми

едно такова –

лятно, страстно!”, не може да не

въздъхнем и ние. Ами,

да! Поезията й танцува в страстност! И

така с „Шепот

след шепот изрича всяка вълна”) и с

фразата – „Сякаш

ранена птица излита...” ние стоим

нащрек и се ослушваме

за плясък на крила.

Лумнали сини мисли гравират синевата

и рисуват

усещания с дъх на лято и вкус на море.

Думите в самото

заглавие на едно от стихчетата са

изречени така сладко

и красиво от нея, сякаш изрисувани от

вълшебница

(Морето, аз и ти). И всеки мисли, че тази

морска история

е истина! А морето стои с отворени очи и

влюбено я

наблюдава.

Чака я... Светлана пише след това

първата си молба

– „Моля се за вятър!”, а синевата й се

обещава. В душата

й още се блъскат морски прибои и черни

воали развяват

там неутихналите й страсти. Стиховете

се изреждат,

облечени ефирно и заченати в Залези

избухват в синьо

като морски стражари.

Морска благословия за тази нейна

политнала мечта,

излязла загадъчно във формата на

Екзотична морска фруктиера!

Сайтове/

1kleopatrasv.wordpress.com

2. kleopatrasv.вlogspot.com

3.kleopasv.blog.bg

4. kleopatrasv.bg.netlog.com

5. kleopatrasv.stihovebg.

6. kleopatrasv.otkrovenia.com/

7. kleopatrasv.playcast.ru/?module

8. kleopatrasv.vbox7.com/

http://kleopatrasv.wordpress.com/

http://httpkleopatrasvblogbg.blogspot.com/

http://bg.netlog.com/kleopatrasv/photo

http://www.stihovebg.com/my_stats/

http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=kleopatrasv&tab=2

http://www.playcast.ru/?module=user&userId=98062&action=playcasts

http://www.vbox7.com/collection:1076464


Графика "Лятна тъга"- Славян Йоргакиев

Графика "Сладка молба за опрощаване"

- Славян Йоргакиев

Графика "Морски пейзаж" - Славян Йоргакиев Графика "Влюбени - млади" - Славян

Йоргакиев






Усещане за безкрайно лято

Време. Искам време за теб и за мен. И винаги да е лято! Нека цялото лято да е за теб и за мен! Цялото лято да е наше! Лято. Върнете красивото лято! През цялото време търсехме те лято. Нека цялото лято да е за теб и за мен! Цялото лято да е наше! Море. Нашето синьо море, като песен се мята през цялото време. Нека цялото лято да е за теб и за мен! Цялото лято да е наше! Слънце. Едно красиво слънце ни държи в плен и търси на плажа нещо познато. Нека цялото лято да е за теб и за мен! Цялото лято да е наше! Любов. Искам любовта да е винаги с теб и с мен! Искам да сме заедно! Нека цялото лято да е за теб и за мен! Цялото лято да е наше! Моля се за вятър! Горещи летни дни. Лъха на слънце и жарък вятър. Тежки морски мисли. Отронват сълзи върху пясък. А аз стоя на брега. Опитвам се да се усмихна! Моряк ми маха от далеко с ръка. Очаква да се спусна! Разпенени морски вълни. Безчувствен мокър пясък. Странен глас до мен звучи.(ах, как звучи) Нещата никак не пасват! Тъжни гларусни звуци. Изтичат в морето с крясък. Те никога не са били нужни. Да, затова не се обръщам! Моля се за вятър! Избухват в синьо

Стиховете, заченати в залези – донюансират слънчевите пожари. Римите, недочакали изгреви - избухват в синьо, като нощни стражари. Лягат тихо фрази за узряване в подлези - чакат да прелеят словесните извори. Разнасят ветрове настроения – образи, абонирани за ежедневните обзори. И затрупани са мислите ми от пясъци, издишали всекидневните развои. Небето копира избори с отблясъци, зажадняло само да си отговори. Красива музика в мен звучи Щастливи стават всичките ми нощи, когато в тях пристъпваш с мисъл светла! Искам с музика звездата да ме упои и сиянията й да събера в шепа! Щастливо гледат твоите очи и всяко мускулче в теб потрепва! Разнася вятърът твоите мечти и в тишината вратата се открехва! Красива музика в мен звучи, гамата е от непозната, по-непозната! Извират ноти, като планински ручеи и ставам с тях все по-богата!

Златни спомени Презрели чувства пак кръжат, обагрени със златни спомени. Летни страсти от тях струят – със слънчеви петна незапомнени. Под старата смокиня аз се спрях. Вдишах аромати там омайни. Презряла сладост разпознах. Преглътнах бързо слънчените тайни!


„Царството на сънищата”

По идея на Антоан Антонов

/antoan1antoan/-излезе на бял свят

новата ми книжка

Цена 10.00 лв. (8.00 + пощенски разходи) "Царството на сънищата" Сценарии от избрани импресии Издателство "Онгъл", Варна автор Светлана Тодорова техн. редактор Връбка Попова дизайн-корица Милка Юдова Предпечат Милка Юдова Художник Светлана Тодорова издадена 16.10.2013 г. ISBN 978-619-7079-03-6 страници 140 корица мека език български размери 215 мм. x 150 мм. x 14 мм. в наличност 150 бройки Поръчай - [email protected] Добре дошли в „Царството на сънищата“! Книгата на Светлана Тодорова ни разкрива нови светове, които се преплитат, пеят и ни омагьосват. Преминаваме с трепет през пластовете на собственото си подсъзнание – водени от нежния и чувствен стон на авторката. Тя ни рисува усещанията си, които с лекота приемаме и като наши, собствени: „– Животът е красив, когато е споделен... Притворих очи и скочих. Влязох в приказката...” („Врати към непознати светове“) Живеем във време на доминацията на виртуалното.

Когато се налага – всеки може да свери „часовника“ си с мненията и мислите на потребителите в интернет. Може да се сблъскаме с грубости или крайности, но винаги ще намерим истината. Светлана Тодорова е автор, който е органично свързан с виртуала във всичките му измерения. И най-вече с творческото му въздействие. Поет, писател, общественик и интелектуалец – тя е като красиво цвете, което черпи жизненените си и творчески сокове – именно от това пространство. Светлана води многобройните си читатели към едни нови, фантастични, но и напълно разбираеми поетични структури, наподобяващи съновидения. Те ласкаво и галещо се преливат в увлекателни импресии на съкровените трепети на сърцето и душата. Съновиденията могат и да се сбъдват! Когато четем нейните произведения – ние вярваме в това: „Никога не беше предполагала, че виртуалният мъж може да се появи в реалността. Дигиталното съзнание стоеше пред нея. Тя – започна бавно да се съвзема от случващото се. Разпозна стъкленото му сърце, което беше подпалила и окървавила...” („Червена луна“) Темата за любовта е водеща. И няма как да е иначе...

mailto:[email protected]



Любовта е явлението, което движи света и социума като цяло. Гореща, мечтана или плод на фантазията ни. Изгубена или несподелена – тя е поантата на авторката: Любовта е тук. Дошла е отново. Усеща я и настръхва... „– Защо си тъжен? – пита го и продължава: – Аз ще те спася! Ще стопля сърцето ти!...” („Поетът и любовта“) Там се срещнаха две души. За миг сякаш поспряха, погледнаха се... Познаха ли се? И Времето спря с тях. „– Това ти ли си? – безмълвно пита едната. - Аз съм – отговори другата. - Търсих те цяла вечност. – Аз също. Бяха души в стъклени опаковки...” („Души в стъклени опаковки“) Дълбоките психологически и творчески похвати на авторката ни разкриват последователни лабиринти от пространства - своеобразни вселени на подсъзнанието, които започват с написаното слово - но и неминуемо издълбават компресирани и реални пътища, започващи от съживените ни чувства и завършващи някъде дълбоко в най-болезнената точка на сърцето ни. Приказно-мистични и "бодливи", пристигат внушенията от импресията "Бутилирани сънища"...: " – Усещаш ли мириса на водорасли? – По-точно на мокър пясък.. – каза тя – Там ти бутилираше сънища и ги продаваше.Сортираше чужди спомени и ги заравяше под горещия пясък Правеше пясъчни дворци и украсяваше с водорасли алеите около тях. Търсеше украсата. – Сигурен ли си, че бях точно аз? – Ти беше! Облечена в светлосиня рокличка - събираше миди, а с тях и

редеше вдъхновения. На пясъка имаше много чужди мечти и различни разпиляни настроения." Подчертаната нежност на тези мигове, обаче - неминуемо ни напомнят затишие пред буря - защото само след още няколко прочетени реда, картината се сменя, като умилението се превръща в стомана...: "Хищният блясък, който видя в очите на Маестрото я уплаши. Изви се буря, но той не спираше да говори. Кристин се молеше бурята да удави мислите му в дюните, водата да отнесе разказите му - подобно на разлетели се по земята бели листи, а вятърът бързо да ги заличи." Книгата на Светлана Тодорова е оформена в пет части - безусловно проникнати от любовта към творчеството и читателите. Литературните герои са представени със сладката смес от чувственост и тъга, обреченост и съдбовност - но и неминуемият копнеж за мулти-прераждане във виртуален и реален смисъл. Последната част "Сценарият", ни подсказва волята на авторката за реализацията на един игрален филм - с работното заглавие "Обречени души". Искрено се надявам, че и този проект ще бъде осъществен и представен пред обществото! Уверен съм, че прочетените от тази книга импресии, ще ни накарат да се вгледаме дълбоко в себе си, да разберем кои сме и накъде отиваме. Ще се почувстваме приласкани и обгърнати от една топла и щедра женственост. Ще разберем, че хората сме си необходими и в реалното, а и в Царството на сънищата. Там, където живеят само душите, копнежите и мечтите ни...

Антоан Антонов /antoan1antoan:/.


Царството на сънищата Самота, отново самота. И тънка нишка, просмукана влага. И прозрачни чувства. И едно отражение в отсрещния проплакал прозорец. И дъх по запотеното стъкло. И мъка.. и удари от сърца. Колко копнеж се е събрал... Вплел се е в мен - един безкраен копнеж... Пристрастих се към този вечен мой катарзис. Ето и сега сънувам с широко отворени очи. Поглъщам картината от нови истини... А как ми се иска да спра да сънувам... Дъждът приспива... Може би някога сънищата ще изчезнат... Но сега, те са единствената ми утеха. Ето пак започват... Той пристъпи в оня вълшебен свят. Щастлив и свободен. Неговият свят, където, желаниятa му ще се сбъдват. Може би сега е пуст, но само след миг, всичко щеше да оживее. Тогава реших да повярвам в него. И ето, че се случи. – Но това не ми е достатъчно! – извиках.

– Невъзможна си! – отговаря. Един миг и зазвуча музиката. Изплака звук от моята мечта. Нечут, досега. Това беше моето желание. Тогава той повярва в сънищата ми. И вече не питаше: Колко любов може да побере моето сърце? Вече знаеше... Пък и нямаше да получи отговор. Беше разрушил цялата хармония. Усети тъга. Беше нарушил покоя. Беше прекъснал съня. А в него всичко беше толкова красиво. А сега? Сега светът ми напълно е различен. Промени се изведнъж.

Върнах се към реалността. Към онази скучна, бледа реалност. Тя беше

застанала там на прага и ме чакаше. И питаше: – Нима съм толкова лоша? Това е твоето царство! Царството на сънищата. Твоята истина. Или поне тази, в която искаш да бъдеш. И никой не може да ти я отнеме. – Дали сънищата са желания? – погледнах я въпросително и аз. Реалността замълча. Не знаеше, но усети болката от липсата им. Нямаше как да разбере, че беше ги освободила от себе си. Те изчезнаха, защото тя отдавна нямаше желания. Отдавна вече не се питаше, колко любов може да побере нейното собствено сърце. А сега? Беше ли тук чувството? Нямаше ги излишните въпроси. Нямаше я онази вечност. Всичко беше едно голямо Настояще. И сякаш някой отново беше върнал мига. Оня миг на изгарящата любов, за която дори времето спря да мисли. А мечтите се превърнаха във фантазии... Светлини Те бяха там. Винаги са били там. Това, че човешките очи не ги виждат, не значеше, че не съществуват. Никой не знаеше как изглеждат. Никой нямаше и да узнае. Единственото нещо в нас, хората, което можеше да ги долови е – интуицията. Единствено тя ни напомняше, че все пак ги има, че все пак съществуват. Дори собствената им обвивка, няма способност да скрие светлината им. И пропуска отразилият се в нашите сетива – блясък. Само в онези сетива, които са пригодени да го улавят. И които усещат присъствието на второто Слънце. Какво би било тялото без душа? Където и да отиваха –


в този или в другия си свят, те щяха да са постоянно в обвивка. Колкото и да не искаха душите това, те бяха зависими и се опаковаха. Подложени на въздействията, протичащи във всяка следваща нова среда, те живееха едновременно в седемте свята, които съществуваха във Вселените. Във всеки един от световете, присъстваха със различна форма на интелектуални нива. Ако любовта в материалният свят беше чувство, като удоволствие от размяна на ласки, то в астралния е върховно чувство и безцеремонно страстно изживяване. Души в стъклени опаковки

Нощ е и вали от часове. Нощната лампа превръща мислите ми в огледален образ на една друга Вселена... Отразява едни други чувства. Поглеждам и мислите ми се настаняват там. Вълшебният фон нахлува на талази и се утаява. Душата ми въздъхва. Картината е вълшебна. Бяха там. Там, където водата милваше сушата, там където светлината се сливаше с мрака. Там, където нямаше изгрев, нямаше залез, а всичко беше една голяма безкрайност. Там нямаше ден, нито нощ, където сънищата да са реалност. Там приказките са действителност, а действителността – приказка. Там имаше вечна тишина, където царуваше вечният покой. Там, някъде във вечността, в една друга Вселена, съществуваше също Любов. Ако любовта тук сега е чувство, то там беше върховно чувство. Беше в далечното бъдеще. Съществуваше в друга форма. Там нямаше време и безплодно скитане. Там се срещнаха две души. За миг

сякаш поспряха, погледнаха се... Познаха ли се? И Времето спря с тях. – Това ти ли си? – безмълвно пита едната. – Аз съм. – отговори другата. – Търсих те цяла вечност. – Аз също. Бяха души в стъклени опаковки... Мисловните им думи се разпадаха Изведнъж тишината на Вселената бе нарушена. Не беше от звук. Не беше движение. Енергиите на новодошлите бяха толкова силни и искрящи, че чак болезнени за констатиране. И двамата имаха сетива, непознати за хората. Усещаха се от разстояние.Общуваха си с мисли. Едната душа жадно затърси погледа на другата. Искаше на всяка цена да го улови. Думите, които владееха... Мисловните им думи се разпадаха в това пространствено измерение. Оставаха само светлинни отпечатъци. Следите, очертаващи орбити... Звуците, наподобяващи мелодия. И излъчваха различни вибрации с неподозирани интервали. Топлите им искрящи очи се срещнаха. И се изгубиха там...Всичко изведнъж изчезна... Разпадна се. Те си говореха, но мълчаливо. Само с очи! Сякаш всяка изречена дума би им коствала ценно време за щастие.. И този разговор, траещ само миг, разкри толкова много неща. Колкото един цял живот, тънещ в разговори не би могъл да разкрие... Звездни прашинки

Дълбоко в безкрайния Космос, преследвани от хищническите си


инстинкти за опознаване - предстояха да се случат невероятни неща. Нито една от душите не можеше да си представи бъдещето, докато не се впуснеше в него. Това беше внезапно, завладяващо пътешествие, при което за един миг от безвремието или в един отрязък от безпространствеността, материята се превръщаше в нематерия и оставаше неенергията, която се трансформираше в енергия. Все още никоя звезда не можеше да се приближи наблизо до тях и това им даваше преднина за размисъл. Хиперпространството беше пренаселено от звезди, чиито форми бяха съвсем различни от представата им за звездност. Причудливо накъдрени, и със странни асиметрични форми, при които освен овал имаше опасващи цветни мъглявини. Ярките избухвания след това се пръскаха на хиляди частици звездни прашинки, които впоследствие се разпадаха и изчезваха. Асиметрията тук, обаче не ги безпокоеше. Пътуването им в Космоса беше изключително мистериозно. Минутите течаха, изнизаха се часове, настаняваха се нови денонощия. Пребиваването им хиперпространството беше стигнало до една крайност – сбъдваща фантазия.. - Време? Съществува ли време тук? – каза едната душа. Нима е възможно да има отговор? – отговори другата. Какво още им предстоеше да научат. Разбира се, звезди се раждат и умират неизвестно как в безкрайния Космос, но за времето си на съществуване не изобилстват с много промени. Процесите при тях са много, много бавни...

Могъщи творци Ставайки Господари на живота си, те се променяха и от ролята на жертва минаха в ролята могъщи творци на собствената си съдба. - Защо е необходимо. Трябва ли да почувстваме точно тази истина? – питаше едната душа. - Пазители на вашето съзнание сте единственно вие и никой друг.-отговаряше Върховния Създател. - Вие решавате Съдбата си, не тя вас.... - Но, как да разберем коя е най-сполучливата за нас Съдба, за да я изберем, за себе си?- питаха разтревожено душите. - Проучвайки своите минали животи можете. Научете какво е влиянието на предишните ви животи върху настоящето и тогава ще съумеете да направите своя избор.. - Стоп! Пауза! Това вече се е случвало. - каза изведнъж едната душа. - Защо се повтаря отново? – пита веднага и другата. - Цикъл! Вие влязохте в същия цикъл. Въртите се в кръг... Отново сред своите На фона на звездното небе се виждаха две тела, увити едно около друго и една голяма Луна над тях. Тя беше в първа четвърт, но далеч по-голяма от месечината. Сияеше в бяла светлина и осветената й страна бе пресечена от оранжево-бели пояси. Тъмната й страна излъчваше червеникаво сияние, сякаш бе нагорещена. Те бяха вътре в нея.. Гравитационните вълни, които преминаваха през детектора на


Вселената подсказваха вибрациите им. Проучванията за тях бяха приключили. - И какво следва?- попита тихо едната душа. - Телепортиращото устройство ви очаква. Трябва да се върнете сред своите.- отговаря Създателя. - Не искамеее..- отговарят в хор двете души.. - Не бива да казвате това! А те очакваха това. Бяха подготвени за тези промени. Знаеха, че около тях имаше празно пространство - тунели, водещи към различни посоки. Биха могли да се измъкнат винатяги, тръгвайки по един от тях. - Какъв е смисълът, нали пак ще останете същите? – прочете бързо мислите им Създателя. - Но ще сме се запазили за бъдещето по други съображения!- подчертаха те и безмълно се спуснаха към своите...

Обречени души

Бяха обречени да скитат в белите нощи на белите си коне. Бяха уморени и изтощени от дългото препускане. Бяха прекарали толкова години в търсене на един друг. В един момент спряха да си починат и не пожелаха да продължат. Сърцата им бяха уморени от търсене на щастие. Изгубени търсачи на усещания. – Къде сме? – казваше едното сърце. – В пустиня! – отговаряше кратко времето. – Кои сме? – питаше другото. – Самотни ловци... – Къде отиваме? – извикаха и двете

– Пътят е винаги един и същ... Тогава душите замълчаха. Нощта вещаеше красоти. Тишината разстилаше своята мантия. Лунната светлина си проправяше път през морето. Вълните мълчаха. И... Ето, че и още една дреха беше свалена. Останаха само по души... Осъдените души лежаха на пясъка и се наслаждаваха на полъха от вятъра върху себе си. Нежните му ръце се спускаха надолу. Галейки телата им, докосваше всяка част от тях, сякаш копираше формите им за отвъдното. Това ги изгаряше. Чувстваха как сърцата им биеха лудо. Не знаеха дали ще издържат на удоволствието. А вятъра ги целуваше толкова нежно, така че при всяка една негова целувка те трепваха. А... беше само вятър...


Картини Светлана Тодорова

ОТЗИВИ ЗА СПИСАНИЕТО!

Здравейте! Днес получих поръчаните от мен два броя на списанието " Животът в Света на Поезията "... Възхитена съм! Освен стойностно списанието е и красиво. Разкошен дизайн, прекрасно качество! Благодаря за красотата, която създавате! Детелина Стефанова СПЕЦИАЛЕН ПОЗДРАВ ЗА ГОСПОДИН ЦАНКО ВЕСЕЛИНОВ С ИСКРЕНА БЛАГОДАРНОСТ ЗА ЧУДЕСНОТО СПИСАНИЕ, КОЕТО ПРАВИ! Господин Веселинов, За хора като нас, мечтатели, не трябват хиляди приятели. Малко да са, но сърдечни, открити, мили и човечни. Сърцето си да им разтвориш, спокойно с тях да поговориш за скръб, за радост ,за мечтите, за раните в душата скрити... радвам се, че се открихме и светли мисли тука споделихме! ГЕНКА БОГДАНОВА Така напред да продължава, Пътека вярна Цанко ти откри. Болка всеки тук признава, поета обичта си тук откри. ВАСИЛ ЙОТОВ Поздравление за идеята да създадете това зашеметяващо списание за толкова красива поезия и още много нужни ни неща за душата, сърцето и живота ни! Продължавайте така! ПЕПА ИГНАТОВА


Поет приятел остани!

Васил Йотов

Не знам! Какво да продължа ли? Прочетох стих отронен от душа. Поетите не слагат в редовете нули, за туй и моята в него се вслуша. Кому е нужна моята поезия?! По тези думи аз с душата си тръгнах. Дали словата ми са някаква мизерия. В сърцето трупани с години… аз хлътнах. Ще срещам хора дето ще се смеят, грешка търсят…да намерят в някой ред. Усмивки на лицата може да изгреят, да стопят все някога си…този лед. Не искам аз стотинките по редове да броя, богатството в душите на поетите върви от пред. Ще следват те до край душата своя, и пътя който някой мисли че е блед. Струната в душата ни е много тънка, нима ще позволим на някой да я нарани. Ще редим стих след стих в голяма брънка. Поет в душата и сърцето приятел остани.

Какво приятел?


Какво приятел става с живота? Разбрах по своему си станал ти „велик”. Не искам твоята подхвърлена банкнота, нима си мислиш че съм толкова безлик. Щастлив съм че вървя с него аз изправен, по ръба на пропастта по някога дори. То вярвай че когато пътят е неравен, душата лесно своя връх ще покори. Не винаги е нужно да поглеждаш от високо. А долу… там ще срещнеш хорските сълзи. Когато тях

ги има…сърцето е широко. За милостиня! Душата ми не ще пълзи. Изпращаш ми ехидно ти усмивка, потъпка с нея миналото ни дори. Как искам да разчупя таз обвивка, Дори така щастлив съм! Това го разбери.

Разкъсвах се


Разкъсах аз оковите на мрака, Поисках.. ето на светло се явих. Какво душите трови? Тая шлака, Борба човече трябва! Ето победих. Разкъсвах аз сърцето си в годините, Да търси то мечтаната любов. Така ли учих ви? Да ме подминете. Други планове… за друго бях готов. Разкъсвах дрехите си аз по нивите. Не се преструвах! Сърцето слушах неговия зов. Така ли неусетно минаха годините, Човек избира…тръгва по новия си път. Разкъсвах се и вечно ще го правя, Не чувствам болка… душата живее ми в любов. Нима е нужно постигнатото да оставя, Неуспешно някой ще направи… Живота ми суров.

Било е


Било е някой казва не учтиво, когато истината кажеш е горчиво. Мълчим, търпим гърбът ни се превива, всеки ден все някой мозъка с нещо ни промива. Каквото ще да става си вървя изправен, За мен на някой пука ли му… аз не знам. Нали преди ви казах пътят е неравен. Сърцето туй което иска ще му дам. Добре де… искаш аз да съм виновен,


това за мен дори не е проблем. Той Господ гледа пътят ни съдбовен, Защото знае Той… за какво съм аз роден. Било е знаем всички детството игриво. Проблема,решавали са нашите бащи. Не си ли бил и ти дете ревливо? Сега човече сам него си реши.

Ти спомняш ли си?


Ти спомняш ли си?... Бяхме млади, безропотно вървяхме в калта. Чувствата ни бяха повече от благи, как бързо, бързо отлиташе нощта. Ти спомняш ли си?..глава опряла, На моето рамо…чувствах дълбоко обичта. От любов в сърцата топлината ни струеше, тогава на душата чужда бе скръбта. Ти спомняш ли си?...как мислите летяха, а беше време то едно. Мечтите спираха на всяка стряха, Годините летяха…без едно дори писмо. Ти спомняш ли си? Аз не те забравих. В душата и сърцето остана топлина. Не знам дали добро направих, Твоя как премина? Нали в светлина.

Любовта пробожда


Любовта пробожда… сърцата неумолимо, в душата оставя по-някога петна. С нея знаем всичко… нали е утолимо? в живота винаги остава тя една. Любовта! Разбираме в нас нали е дар, създадена да топли нашите души. Тя настани ли се с Божествения чар, готова е сърца, сърца да съкруши. Любовта пробожда ни на всяка крачка, чувството на обич подарява тя. Сърцата и душите нежно гъделичка, Всичко в нас отново разцъфтя.

Тъжим Как живеем?


Приятелят ни кой убива? Каква държава? Господ нам ни отреди. Мълчим… истината отново се укрива, сянката на всяка стъпка някой ни следи. Търпим! Душата ни от болка пак се свива, поредна лъжа от пресата безмълвни ще следим. Ограбени от всякъде! Гърбът ни си превива, Нали сме Българи…търпим, търпим. Това от векове сърцата ни обвива, Пред урните… слепци отново се тълпим. След тях отново мърсотия ни облива, Отново чакаме човешкото да победим. Как живеем? Добре е някой ще ни каже, Нали по магистрали нови ще вървим. На сухата филия маргарина ще се маже, С поробени души години…приятелю тъжим.

Ще чакам


Ще чакам отново да дойдеш, по онзи път до бащината ми врата. Душата с тънка струна да докоснеш, не живея, не живея вярвай в самота. Времето в живота знам не съществува, живее то дълбоко настанило се в нас. На какво човек, на кой ли днес робува? или останахме в сърцата си без глас. Ще чакам душата някога да си отвориш, Дори да страдам…има ли значение това? Живота си когато ти преровиш, дано не се почувстваш в самота. Времето ще мие камъните на живота, душата топли се в своята пелена. Изваждам аз от джоба смачкана банкнота, до край ще зная собствената си цена.


Как те водех


Ти спомняш ли си как те водех? стъпало по стъпало хванал ти ръка. Трудностите на живота как ли борех? Годините минаха… просто хей така. Изпращах топлината денонощно, скрито после бършех мъжките сълзи. Болката в душата изригва някога и мощно, Но аз не съм човек…който да пълзи. Ти спомняш ли си пътя на живота? Поел товар.. на твоите рамене. Как? Трудно ли е ти да си пилота? Поел и ти дете в твоите ръце.

Отдавна я няма


Отдавна я няма моята къща, пресъхна реката, чешмата дори. Понякога спомен в мен се завръща, котлето с мляко на печката ври. Отдавна я няма гората вековна, от пътя коларски няма следи. Няма я хорската дума гальовна, в потури облечени наш те деди. Отдавна я няма старата круша, тройната вишна отрупана с плод. Птиците няма кой да заслуша, на всякъде пръсна се целия род. Отдавна тежи ми, тежи ми човек, сърцето, душата често боли. Стадо събрано на куп в Егрек, Господи! Кой го това в нас позволи?

Аз не знам


Аз не знам какъв съм сега, в живота много роли играех. Замислен често стоях на брега, Дълго, дълго в мен си мечтаех. Когато преровя на ново живота, душата не искам да топя в сълзи. В сърцето оставих ценна банкнота, човешкото в мен е- не ще изпълзи. Аз не знам какво ли не дадох, обич, любов дори и пари. Частица от мен… така ви

създадох, в душата свещта ми ярко гори. Аз не знам какво ще е утре, денят по своему всеки реди. Любовта човече идва от вътре, всеки оставя свои следи.

ОБРАТНО БРОЕНЕ Валентина Шейтанова

Десет рижи листа,като буйни ирландци, скачат в ритъм на”Lord of the dance”. Девет стари дървета не разбират от танци и това им изглежда nonsense. Осем облака тъмни забърсват небето, но оставят мърляви петна. Седем сиви, настръхнали,шумни врабчета гонят стръвно парче тишина. Шест, увесили нос, хризантеми се люшкат зад оградка, привързана с тел. Пет презрели, случайно поникнали, чушки чешат гръб в мръсен, градски панел. Четри кучета лаят съвсем без причина, ала в ритъм и с много мерак. Три учудени гларуса, човки раззинали, не издават ни вопъл, ни грак. Две писанчета мачкат на мама търбуха. Мама мърка, сумти и търпи. Тя е само една и отдавна е глуха, затова кротко в храстите спи. А пък мене ме няма понеже съм скрита. Стигнах нулата. Мразя хазарт, но броейки обратно на нула излитам. Стискам палци. Не дишам. И старт.


ИНТЕРВЮ С АЛБЕНА ЛАТИНОВА

Кажи няколко думи за себе си, какво работиш, с какво се занимаваш?

Благодаря за поканата да бъда Ваш гост. Българка съм. Семейна съм, с едно дете. Живея в Гърция по известни причини.

Първи стъпки от творчеството на Албена Латинова?

Интернет осмисля живота ми. Имам щастието да съм ученичка в училище за писатели, което функционира в Съюза на Писателите от Интернет чрез Сайт "Животът" и групите на Съюза в Интернет. Съюзът издава и списание "Живот".

В конкурса "Есенно вдъхновение", със стихотворението "Есен" стопли сърцата на читателите, и спечели - Първа награда на читателите. Щастлива ли си? И какво според теб е щастието?

За първи път участвах в Конкурс, който беше организиран от Вас. Много се вълнувах. Още веднъж Ви благодаря за предоставената възможност. За мен щастието има конкретни измерения и то е свързано с развитието на интелектуалната ми способност, чрез участие в творческия процес на Съюза.

Какво те вдъхновява, каква е магията, която те зарежда?

Възпитателната система в която участвам.

Пожелание към всички гласували за твоето стихотворение, и към всички читатели на сп. "Животът в света на поезията"?

Hа всички приятели и на Вас още веднъж благодаря за оказаното ми доверие като млад автор.

''ЕСЕН''

Гората е с песен пропита,

с шепот на жълти листа.

Цветна покривка-златиста,

скалъпила танц на есента.

Клони в корони се веят,

в поклон и на птици

-за полет готови ята.

С поздрав посрещат и нея,

предвестницата на студа.

Красота се открива пастелна,

цветовете избрани са хит.

Те са спомен от отиващото си лято,

в безкрайността уловени.

Автор: Албена Латинова


ВАЛЕРИЯ ЧЕРНЕВА

Благодаря ти

Преди не разбирах много неща,

бях неопитна и се чувствах сама.

Но ти ми даде съвети полезни,

които допреди не ми бяха известни.

Ти си ми като сестра голяма,

която наричам с името мама.

Знам, че съм мрънкало голямо,

моля те, прости ми за това, мамо.

Въпреки, че понякога лоши неща

изричам,

знай и не забравяй, че аз много те

обичам!

Валерия Чернева

(посветено на Майка ѝ Гергана)

ХРИСТО ОТ ЛЯСКОВЕЦ

• БлагоДаря ви!!!! Това е част от

идеята, от Истината за Него и

неговата Сила....И няма нищо по-

хубаво от това Човека – Клиент Да е

Доволен и Да иска да Го Препоръча

на другите-просто защото е Доволен

от неговите качества...

За повече подробности и мнения на доволни клиенти,можете да посетите страницата на Маслото от Джоджен:

https://www.facebook.com/pages/%D0%9

C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE

-%D0%BE%D1%82-

%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B4%

D0%B6%D0%B5%D0%BD/10030700015

8188?fref=ts

За покупки: [email protected]

https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD/100307000158188?fref=ts







ЛЕКА НОЩ, ЛЮБИМА

ДЪЩЕРЯ

Автор: Ели Зарева

„Лека нощ!” - помахвам на

екрана бял.

„Лека нощ, спокоен да е

утрешният ден!”

Утре пак за поздрав ще помахам със

ръка

и така до лятото - и ден, и нощ.

Някога заспиваше във моите ръце,

с песните ти радваше безкрайно моето

сърце. Но животът... как се пее, си тече...

Ти порасна, дъще, и голямо си дете.

Ноември месец... студено е навън,

щом те чуя, мила, стопляш моя сън.

След това заспивам с мислите за теб:

как ли си, дали тъгуваш, сладък ли е

твоят сън? Този месец имаш-светъл,

слънчев ден, ден рожден пристига, твоят

ден рожден,

аз сама със тате, брат ти и снаха

ще ни липсваш, мила, точно в този ден.

Добър ден!” - отново махам със ръка.

„Добър ден, прекрасна нека е нощта.

Прегърни от мене свойта дъщеря,лятото

ще дойде... като мине пролетта.”

МАЙЧИНО СЪРЦЕ

Автор: Ели Зарева

Сърцето ми от болка се е

свило

по-малко е от бобено зърно.

Как искам да заплача, но не

бива...

утеха майчина е нужно днес да дам.

Сърцето се разкъсва... и се пръска

на хиляди парченца е сега.

Защо понякога от майките се иска

сълзите да преглътнат... да не потекат?

От болка искам с две ръце да стисна

сърцето мое, да не плаче днес

пред мойта дъщеря... да й спестя,

макар че мъката в очите ми гори.

На Бог се моля - да закриля нашите

деца!

Да дава здраве, за да има радостни

сърца!

08.06.2011 Италия

/ Написано преди операцията на дъщеря

ми.../


ВЕСЕЛА ДАМЯНОВА

С ДВОЕН ПРАЗНИК ИЗЛЕЗЕ

НАЙ – НОВАТА И КНИГА НА

БЯЛ СВЯТ „ЦВЕТЯ ПРЕЗ

ЕСЕНТА” И НЕЙНИЯТ

РОЖДЕН ДЕН НА 23.11.2013 –

ТЯ НАВЪРШВА 28 ГОДИНИ

„ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН”

ЦВЕТЯ ПРЕЗ ЕСЕНТА

Една целувка ме прегърна сутринта!

Прошепна ми в ухото, че е есен!

Цветя през есента ми пожела

да ухаят с мене като песен.

В Шума листата им ги чувах

и аз повярвах в любовта,

цветята в есента са радост

и просто съществуват ей така.

Прегърна ме ноември с нежност,

с цвят от вятърни листа.

И в есенните тихи шепоти ми кацна

есенна звезда.

ДАЙ МИ, ПЪТЕКАТА ВЯРНА

Там ли си? Мен да ме пазиш

от всичкото зло и тъга.

Аз си шия криле да политна

и да стигна до тебе сама!

Кърпя си раните с болка

и протягам към тебе с ръка:

Не ме оставяй самичка,

че живота е само сълза.

Пази ме от чуждите клетви,

върви с мен и ми давай криле

покажи ми, как да стигна до тебе,

покажи ми, доброто сърце.

Покажи ми, пътя на горе,

Боже, дай ми, сила една,

дай ми, пътеката вярна,

дай ми Любов, Мир,Топлина!


ПРИ СОУ „СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ”

ПРЕДСТАВИ ОСМИЯ БРОЙ НА

АЛМАНАХА „МЛАДИ СЕЯЧИ НА

ЛИТЕРАТУРНИЯТ КЛУБ „ПЕГАС”

СВЕТЛИНА”

Още едно значимо събитие записа в

своята история СОУ, Свети Климент

Охридски” – Ямбол, което на 25 ноември

за 74 път ще отбележи своя патронен

празник. На 19 ноември 2013 година в

препълнената зала на Художествената

галерия „Хорж Папазов”, училщното

ръководство и преподавателския

колектив, начело с директора г-н Гено

Стайков, изявени ямболски писатели,

родители, приятели и съученици на

участни-

ците в Л К „Пегас” с ръководител Генка

Богданова, с радостно вълнение

очакваха представянето на новия брой

на литературния алманах „Млади сеячи

на светлина”.

Тридесет и един са младите автори,

включени в алманаха със стихове,

разкази, приказки и есета, сътворени

през творческия сезон 2012 – 2013


година, обучавани, насърчавани, и

вдъхновявани от своята ръководителка –

поетесата Генка Богданова.

Притихнали и развълнувани, гостите на

младите сеячи на светлина изслушаха

част от

творбите, включени в алманаха и

изгледаха красивото и богато на

информация слайд шоу, изработено от

ръководителката на ЛК „Пегас” и

представено от г.жа Илиана Бившева,

бивша класна ръководителка на част от

авторите.

Госпожа Богданова връчи и награди,

грамоти и алманаси, на седем от

отличените участниците в литературния

училищен конкурс ЗНАНИЕТО е

СВЕТЛИНА.

С топло слово поздрави авторите на

алманаха и наградените в конкурса

директора на СОУ „Св.Климент

Охридски” г-н Гено Стойков и сподели

радостта и гордостта на целия

преподавателски колектив от

постиженията на младите творци и

изказа своето лично и на колегите си

уважение и признание за системната

целенасочена и увенчана с отлични

резултати работа на творческия

ръководител на литературния клуб г.жа

генка Богданова.

От името на ямболските писатели и

поети, приветствено слово поднесе

поетът Радко Стоянов, който сподели

приятната си изненада да открие в новия

брой на алманаха нови имена и още по-

хубави, разнообразни по стил, жанр и

съдържание творби.

„Виновниците” за това мило, вълнуващо

събитие бяха поздравени от две

талантливи певици, възпитанички на г-

жа Веска Москова Теодора Илчева и

Габриела Минева.

От името на младите литературни

творци Недко Иванов поднесе

благодарствено слово адресирано до

училищното ръководство,

ръководителката на ЛК „Пегас”г.жа

Богданова, бивши и настоящи

преподаватели по литература и

родителите.

С много любов и видимо вълнение, г-жа

Богданова поздрави своите възпитаници

за успешната им съвместна творческа

дейност през сезон 2012/2013 година и

сподели, че се чувства щастлива да

работи с тези умни, талантливи и

емоционално богати деца, и е горда, че

има удоволствието да работи в

отличаващия се с висок

професионализъм, иновативност и

далновидност преподавателски екип на

училището, в което изкуствата са на

почит и уважение, а всяко талантливо

дете обгрижвано, насърчавано и

подпомагано в творческото му развитие.

За финал на вечерта прозвуча като

поздрав към всички народни будители от

миналото, настоящето и бъдещето едно

кратко четиристишие на поетесата Генка

Богданова:

" Повярвайте, не ще угасне светлината,

духът ни ще лети към свободата,

защото всяка бездуховна зима

будители народни има и ще има!"


Сп: „Животът в света на поезията” Изпълнителен Директор: Цанко Веселинов

[email protected] Първо издание Плевен 2013

Брой 6 Всички права запазени.

За контакти: Сайтът на списанието! [email protected]

https://plus.google.com/115565808670126845524/posts Страницата ни във фейсбук:

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-

%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151

https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-

%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276051?fref=ts

Издателство и печат: ФОРМАТ А4

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151



https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276051?fref=ts





Животът в света на поезията брой 6

Documents