Животът в света на поезията брой 9

1

Списание

Животът в света на поезията

Изп. Директор: Цанко Веселинов

Брой 9

2

o Списание „Животът в света на поезията”

o Изп. Директор Цанко Веселинов

o Първо издание, Плевен 2014 Брой 9

o Всички права запазени:

o Издателство и печат:

3

ВЕНЕЦИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ БРОЙ 9

Стр. 4 Интервю с Галя Йорданова Стр. 8 Дар от сърцето – стихове Стр. 12 Сурва, Сурва Весела Година Стр. 13 Интервю с Ивелина Никова Стр. 16 На 6 Януари се навършват 166 години от рождението на Христо Ботев Стр. 18 Елена Димова – Родена в гр. Варна Стр. 21 Севдалина Йонкова и нейните прекрасни ръчни плетива Стр. 25 Интервю с Ели Зарева Стр. 27 Весела Дамянова

4

Интервю с Галя Йорданова

Завършила Българска филология в ШУ "Епископ Константин Преславски"

град Шумен. Писането на стихове за нея е

страст и хоби. Така изразява

себе си.

Здравейте, Галя! Разкажи няколко думи

за себе си? Какво работите, с какво се

занимавате?

Здравейте! Казвам се Галя Ярославова

Йорданова. Радвам се, че проявихте

интерес към стиховете ми.

По образование съм учител. Завършила

съм Българска филология в ШУ "Епископ

Константин Преславски" град Шумен.

Писането на стихове е моя страст и мое

хоби. Така изразявам себе си.

Днес много хора четат поезия. А един

стих може да накара хиляди хора да се

усмихнат или да заплачат.

Но никой не си задава въпроса, как е

написано това творение и колко нощи е

будувал авторът.

Разкажете- как се ражда едно

стихотворение?

Така изразявам себе си. Това, което ме е

развълнувало,

това, което ме е разочаровало го

изразявам чрез стих.

Първи стъпки в

творчеството на

Галя Йорданова?

Първото мое

стихотворение съм

писала като дете в

четвърти клас.

Беше детско

стихотворение.

От какво черпите

сила -

вдъхновение?

В последно време мое вдъхновение е

малката ми дъщеря -Йоана. Дано много

хора намерят себе си в стиховете ми!

Дано се харесат на тези, които в

трудното ни време четат поезия, пишат

поезия и обичат поетичния свят на

думите и чувствата!

Любими автори и такива които са ти

въздействали най-силно?

Поетите, на които се възхищавам и

които са ми любими това са - Дамян

Дамянов, Надежда Захариева, Георги

Константинов, Евтим Евтимов, Недялко

Йорданов.

Пожелание за новата 2014 година към

нашето списание "Животът в света на

поезията" и нашите читатели?

Приемете моите най - светли пожелания

за здраве, много слънце и вдъхновение

през новата 2014 година!Нека в дните на

2014 година Ви съпътстват любов и

много истински неща!

5

Бунтарка

Автор: Галя Йорданова

От где се взе у мене толкова морал? И

принципи и честност и достойнство. Кой

на днешно време би разбрал на тез

неща голямата им стойност? Народът

изнемогва , недояжда, не знае що е

граница и мярка. А аз решената да търся

правда, Дълбоко в себе си да съм

бунтарка. Но не може всичко тъй да

свършва с насъщен хляб и пълно

портмоне. Нещо в мене се прекършва!

Не е туй живота , не! Галя Йорданова

Бяла приказка


Искам сняг, искам сняг да вали!

За миг дори да не спира!

Татко , ти шейната приготви

да се спусна ей там от баира.

Ще протегна своите две ръчички

снега голям аз да хвана.

На снега ще лудуваме всички

и аз , и татко и мама!

Че дошла е при нас баба зима

бяла приказка вече е вън.

Нека , нека сняг да има!

Като в приказен детски сън!

Най-красивия стих


Онзи миг за мен бе всичко в който чух-

честита дъщеричка! В онзи миг земя,

небе се сляха, В онзи миг от щастие

заплаках!

Не беше сън, не беше и видение. Роди

се моето прекрасно продължение! Роди

се на живота песента ми. Любимата ми

песен – дъщеря ми! В онзи миг не можех

думите да подредя. И щастието свое да

упиша. Но знам, че мойта малка дъщеря,

е най-красивият стих, който написах!


Аз те моля, ти силна бъди! Нека тупти в теб сърце на лъвица! Дъще, отсега запомни - съдбата смелите обича. Аз те моля глава да не скланяш, че

днеска охлузи коляно. Продължавай все така да казваш - Аз съм голяма!

Знам, ще срещнеш занапред и спънки и

тревоги. Но помни, че с вяра в теб ти

всичко можеш!

Коледни мечти

Галя Йорданова

По коледа, по коледа обичам. Да гледам

как, се сбъдват детските мечти! Дечица

към елхата тичат и грейват техните очи!

Мечтаните подаръци откриват-

Жадувани, споделяни на глас. А после

блажено заспиват щом дошъл е Дядо

Коледа при тях!

6

Злободневно


Уморих се от зли хора, които ровят в

душата ми без умора! Уморих се от

погледи втренчени, които искат деня ми

светъл да засенчат! Уморих се от зли

хора, които тръпнат да видят душата ми

гола! Приличат на жалки гризачи, които

хранят се с моите неудачи! Всяка моя

болка на тях им е чужда! Те търсят ме

когато от мен имат нужда! Те роват

около мен за клюката жадни. И ровят в

моя ден така безпощадни!


Светът днес е зъл и толкоз свиреп. А ти

избра да раздаваш в него усмивки

безчет. Светът от злоба се разкъсва от

хули и обиди. А ти избра в твоя ден да

присъстват думите мили.

Светът е алчен, ненаситен, като сърдито

старче смръщил вежди, а ти избра

безвъзмездно да го дариш не с

богатство, а надежда.

Светът от завист боледува и е все така

сърдит, суров, а ти избра да го лекуваш

с мечти и истинска любов! И моля се -

дано успееш, дано го изцелиш. И тогава,

и тогава

ти чудото ще сътвориш!

СВОИ СЛЕДИ


Нима си ти щастлив щом славата на

някой друг ограбваш? И безпощадно от

труда му ти крадеш? Триумф ли е това и

можеш ли да се зарадваш? Можеш ли да

се зарадваш от сърце? На чужд гръб да

трупаш слава, почести, престиж? Кажи,

дали си заслужава по чужди стъпки да

вървиш? Пътечка своя направи си и

пътя смело извърви. А после мигом

обърни се да видиш своите следи.


Настъпи време нелюбовно! Настъпи

време бездуховно! И се питам защо е

така! За тази криза има ли виновни?

Защо? Защо на мене ми е болно, че

стачкува днеска любовта! Настъпи

време на порочни страсти, чрез секса

хората си казват здрасти. А душата

боледува и на жива се преструва.

Настъпи време на греховна голота,

заливат ни с тонове грим от екрана. Ах,

ти човешка суета срам не те ли вече

хвана? Фалшиво звучи всеки тон, ала на

кой ли му дреме. Поне в душите си

недейте слага силикон, о, спри ти

нелюбовно време!

7

Нелюбовно време


Настъпи време нелюбовно,

настъпи време бездуховно!

И се питам защо е така!

За тази криза има ли виновни?

Защо? Защо на мене ми е болно,

че стачкува днеска любовта!

Настъпи време на порочни страсти,

чрез секса хората си казват здрасти.

А душата боледува

и на жива се преструва.

Настъпи време на греховна голота,

заливат ни с тонове грим от екрана.

Ах, ти човешка суета

срам не те ли вече хвана?

Фалшиво звучи всеки тон,

ала на кой ли му дреме.

Поне в душите си недейте слага

силикон,

о, спри ти нелюбовно време!

Дядо Коледа


С радост ти звъня по телефона

и те моля, влак ми донеси!

Голям да е, да е с вагони,

и по релси да върви.

Дядо Коледа,

очаквам те с шейната,

очаквам сняг да завали.

И те моля, под елхата

влака остави ми ти!


ще поискам и пиано -

аз често пея у дома.

Да е розово, да е голямо

и да става вкъщи веселба.


обещавам ти да съм послушна

и прилежна и добра!

Искам ми се в тебе да се сгуша,

от сърце да ти благодаря!

8

ХХХ

06.01.2014г.

Дочка Станчева

И след натрупани различия

ще си признаем ли,че пак,

невидимите безразличия

са просто неприемлив сняг

върху коси и пръсти,търсещи

под небесата ни покров.

Кой още вярва в празни къщи-

една измислена любов?

А празното разкъсва въздуха....

Всред паяжината-сълзи.

В натрупаните безразличия

снегът безсмислено вали.

ХХХ


Импулси за любов насред борове в скреж,

усмивка през сълзи, недогоряла свещ...

Помислиш ли за мен- ще се превърнеш в миг!

Рискувай,и очите ми в сърцето си вземи! Защото може утре

да си остане в днес- дори и светлината умира без протест.

Утихват в мрака хиляди неказани слова-

от тях се ражда,казват в душите ни снега. О,затова рискувай

да се превърнеш в миг, преди,преди забравата

над нас да завали!

ХХХ Дочка Станчева

Колко пъти назад се обръщах към църковния дом!

Един просяк с палтенце до кръста там си беше намерил подслон. А пред него в паничка с монети

се огледа набързо небето и в очите му сини засвети от моето "вчера"-детето...

Много пъти назад се обърнах... Под дъжд от монети-звезди

оня просяк,без думи прегърнах пред църковните бели врати.

ХХХ 02.01.2014г.


Сън са били ореховите спомени, старата къща ,с люляк на двора.

Плисват по стръмното мисли отронени от битието ни.После-нагоре-

към небесата ни зимно разплакани. Мисли за сънища в орехов миг. Кой ли на двора ще ни дочака...

Спомени,спомени с люляков лик.

9

ХХХ 01.01.2014г.

Дочка Станчева Чака ли те бяла къща

без усмихнатите хора... Вечер тайно се прегръщат

под тополите на двора стари чувства със тревите.

Ореол-небесно вчера дълго бърше им сълзите пред заключените двери.

Спомен нощем се ослушва- беше ли,или не беше...

Вик от моите обуща миг в очите ти гореше...


Ще те изгубя знам,ще те изгубя лист от топола,паднал във калта.

През теб ще мине,без да те погледне и ще те сгази шумната тълпа...

Ти ще крещиш от болка под нозете им, а ще ме питат сетне от къде

е тая кръв по мръсните павета, която дълго галя със ръце.

ХХХ

28.12.2013г. Дочка Станчева

Не се превръщай в спомен.Замини си от зимната ми къща,от съня си.

Домът е там,където се завръщат премръзналите от бездомност мисли. Сърце от струна,тръгвай си навреме,

преди да те заключат във килера като ненужна вещ от утре.И от вчера!


Къде са ни думите?Шушне бяла река... По пантофи пристъпва и разгръща трева

светлосиня Елиза,с млечноруса коса, тихо в скута ни сяда призори,по роса... И във зимата-лято,и до кръста-треви.

Чуй,косачите точат с бруса свойте коси. Тук,на припек-авлига,там-орел на скала,

медно цвете примамва многоцветна пчела.

Под вековния дъб,върху пейката стара, дързък кос на ръба гимнастика прави.

Перушинката топла на лъча,с лъч отвръща-

и внезапно Бетовен слуха си възвръща... И след дъжд,по дъгата,с пантофи в ръка

идва,идва Елиза да избърше сълза... Но главата й млечна не докосвай с ръка-

ще си иде Елиза,както е и дошла. Само пъстри пантофи пред оная врата

ще остави за всеки,който зъзне в дъжда.


Няма да мога да бъда лятото,когато птиците

се завръщат, небето,което Земята след дъжд

прегръща, думата,която обичаш,

дрехата,която събличаш, преди нощта да се спусне...

Мога да бъда вярата,

която няма да те напусне, щом с мълчание и омраза в тебе умират птиците... Искам,искам да те опазя

като зеницата на очите си!

10

П Р И С Ъ С Т В И Е

Румяна М. Кесеева – Христова

Когато съм сама и ми е време

да бъдем двама в Бога съчетани,

тогава Ти, Спасителю, Си с мене

и изцеряваш старите ми рани.

Когато съм объркана и плаха,

и няма път, по който да поема,

през сто заключени врати минаваш,

Исусе мой, и идваш, и ме вземаш.

Когато съм с вериги окована

и с химни хваля Царството Небесно,

край мене земетръс и шум настава,

та всички пранги падат. И е лесно.

Строшават се веригите проклети,

че нямат власт над мен и нямат сила,

те бяха от Исус на кръста взети,

а даде ми се благодат и милост.

Исусе мой, обичам Те, но моля,

припомняй ми за всяка Твоя рана,

че тази е свободната ми воля -

с Духът на Святост в Тебе да остана.

М А Г И Ч Е С К И К У Б

Румяна М. Кесеева

Любовта е магически куб,

подреден по невидима схема,

а животът - и хубав, и груб,

все по нещичко дава и взема.

И във случая - схемата взел

и отнесъл далече, далече -

ето, кубът така се заплел,

че не знае подреждане вече.

И се лута в безброй цветове:

бели, сини и ярко червени,

и в посоки различни снове -

в ляво, в дясно, напред и към мене.

Слепешката едни го редят.

Други - плахо или настървено.

Аз подреждам едната стена -

пет стени още чакат редене.

Р Е К А

Румяна М. Кесеева

Един старинен мост

прегърбен над водата

душата ми докосна

и потопи в реката.

Поисках да я върна

в гърдите си обратно,

но със почуда зърнах

как се дели стократно.

На капки се разпръсна,

в течение премина -

душата ми невръстна.

подирила турбини.

Във електроцентрала

със мощност в мегавати

за кратко беше спряла

душата ми несгрята.

Останала без нея

понесла светлината,

се чудя как живея -

не съм ли аз реката?!

11

К Ъ Д Е Д А Т Е Т Ъ Р С Я


Къде да те търся? -

В сърцата на хората?

На труженика в умората?

В усмивките на младите?

В ручеите и във вадите?

По картините и по иконите?

В скутите на мадоните?

Между звездите и планетите?

На героите по портретите?...

Вечно те търся, за да те открия.

Ти нямаш още образ, нямаш име.

Ти си сила, която ме тласка напред.

Вечно те търся.

И вярвам, че ще те намеря!

Х Л Я Б


Ще превърна нощите си в дни,

а плача си – ще превърна в песен.

Утрото преди да се роди,

стих, наместо хляб, ще ви омеся.

Огънят на всяка ваша страст

нека бъде моето огнище,

нека бъде дар, и нека аз

да изпепеля във него. Нищо...

Може би единствено така -

като пламъка ще съществувам.

Хлябът се изпича през нощта,

а за сития - той нищичко не струва.

Глад е истинската му цена

и не я зачерквайте със кръстче!

Съмне ли се, щедра и добра,ще раздам

на всекиго по късче.

ТАКАВА МЕ ОБИЧАЙ

/Вера Илиева/

Обичай ме такава-дива,

обичай ме такава-листопадна,

есенна и мъничко тръпчива,

от залеза любов ще си открадна.

Със звезден прах косите ще поръся,

луната като брошка ще закича,

от слънцето ще взема светлината,

да грейна цяла, за да ме обичаш.

Такава зряла, като сочна круша,

лепнеща от сладка медовина,

в ръцете ти да мога да се сгуша,

по тебе да се стичам, да те имам.

Такава ме обичай-сладко есенна,

като красива тъжна песен,

такава ме обичай-нежно залезна,

като дар от закъсняла есен.

12

СУРВА, СУРВА ВЕСЕЛА ГОДИНА

13

ИВЕЛИНА НИКОВА

Ако трябва да сравня стиховете си с нещо бих

ги сравнила със светулки.

Коя е Ивелина Никова и различава ли се тя от поетесата?

Ивелина Никова е жена на 36г., която живее в малък град с богата история, наречен Провадия. По професия съм гл. счетоводител. Казват, че счетоводството е суха материя и може би поезията е моят начин да украся ежедневието. Стиховете са всъщност емоции, които обличам в думи.

Съвсем скоро издадохте нова стихосбирка "Златни нишки". Бихте ли я представили на читателите?

„Златни нишки“ е първата ми стихосбирка. Много съм щастлива от факта, че излезе от печат точно преди Коледа, защото това е магично време от годината. Желанието ми е всеки стих да се превърне в златна нишка, която свързва сърцата на хората. Доколко ще успея да го реализирам ще покаже времето. Стихосбирката съдържа 86 стиха на различна тематика. Присъстват любовни, патриотични и стихове с подчертани фолклорни мотиви.

Как създадохте първите си творби?

Пиша от доста време с прекъсвания. Един от първите ми стихове беше стих

за майка ми, който написах докато бях във втори клас. Най-силният ми период е 2012г.-2013г.

Кои автори са Ви въздействали най-силно?

Харесвам българските поети. Фаворитите ми са Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Дамян Дамянов и Николай Лилиев.

Стиховете Ви са толкова живи и заредени с толкова много енергия? Как го постигате?

Всеки мой стих се е родил първо в сърцето ми и едва след това върху белия лист.За мастило използвам силна любов. Навярно затова словата ми докосват най-нежните човешки струни.

Какъв спомен от Вашето детство пазите и до днес?

Детството ми беше щастливо. Имах много приятели, с които ме свързват прекрасни спомени. От малка обожавам цветята. И сега в мислите ми изплуват венчетата, които си правех тогава. Радвам се, че успях да съхраня детското пламъче в себе си.

Имате ли увереността, че със своето творчество допринасяте да се променя към по-добро животът ни?

14

Стиховете, както и приказките, се пишат, за да вдъхват мъдрост и красота и за да откъсват от сивото битие. Ако трябва да сравня стиховете си с нещо бих ги сравнила със светулки. Да, те са създадени, за да даряват светлинка на хората.

Пожелание за новата 2014 година към

всички читатели на сп."Животът в света

на поезията"?

Пожелавам Златна година на читателите

на сп. „Животът в света на поезията“!

Нека всеки ден се превърне в жълтица,

защото всеки ден ни е дар!

Пожелавам много успехи на списанието

и благодаря за удоволствието да бъда

ваш гост.

Не късай рози от душата!

Ивелина Никова

Не! Не късай рози от душата!

На първо цвете ще се убодеш.

С кръвта си ще платиш цената,

ако нявга любовта ми предадеш.

Не късай рози, че ще те боли!

Ще пламне болка в теб и в мен.

Душата ми ще изтънее от сълзи,

от изгрев ще тъмнее моят ден.

Откъснатите рози ще изсъхнат.

Не ги откъсвай ще си вземеш грях!

Имай милост! Цялата настръхвам.

От листата чудни ще остане прах.

Не! Не късай рози от душата!

Недей, че трудно аз прощавам!

Не ми отнемай ти от светлината,

че после черна угар ще ти давам!

Недей откъсва роза ще сгрешиш!

Сърцето ми ще спре да те обича.

Дори и Бог се сърди щом рушиш,

за наказание ръце ти ще отсича.

Във този луд живот


Във този луд живот си струва

за някого да бъдеш хляб и вино

за теб сърцето му да се вълнува,

да те мечтае под небето синьо.


за някого да бъдеш дъжд и огън,

до утрото щастлив да те сънува,

тъгата си със теб да превъзмогне.


за някого да бъдеш рай- мечта,

за него слънцето да нарисуваш,

над облаците му да заискри дъга.


за някого да бъдеш изгрев нов,

със теб до своя залез да танцува,

душата му да стоплиш със любов.

15

Ахелой


И този залез ще потъне във реката,

тъй както костите на хиляди войници.

Оставила е диря кървава в земята,

победата, орисана от древни жрици.

Духът на Симеон се скита още тук,

в десницата си стиснал здраво меч,

а Ахелой замислено тече и нито звук

не спомня за геройства и за люта сеч.

От векове мълчи таз българска земя

свята колкото е божий гроб и кръст.

И само вятърът разказва на света

как българите пазят всяка шепа пръст,

как българите са могъщо, силно племе,

преминало през огън и през бури,

познало гордостта на славно време

което никой враг в забрава не потули.

Затуй България стои високо днес

след златний век, с победни знамена.

Да се наричаш българин е чест,

заслужена от нашите деди с кръвта.

Йордановден - 6 януари

Според библейската легенда на този ден

Исус Христос е покръстен във водите на

река Йордан от Йоан Кръстител. В

момента на кръщението небето се

отваря и Светият дух слиза върху

Христос във вид на гълъб, а от небето се

разнася глас:

"Този е моят възлюбен син, в когото е

моето благоволение". Оттук идва и

названието на празника - Богоявление.

Празникът има различни имена в

различните области на страната, напр.

Кръстовден, Водици или Водокръщи.

Той е наречен така, защото на този ден

всеки, който иска да е здрав през

годината се окъпва или поне се измива

на реката.

С него се слага край на така наречените

„Мръсни дни”. На този ден навсякъде,

където има водоем, се извършва

ритуалното хвърляне на кръста от

местната църква, а мъжете се

надпреварват да го извадят.

След изваждането на кръста се служи

тържествена литургия, наречена Велик

водосвет.

На нея се обновява светената вода в

храмовете.

От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от

болести и пречиства душата.

16

На 6 януари се навършват

166 години от рождението

на Христо Ботев. Един от

най-великите български

поети и революционер.

Ботев живее само 28 години,

но остава в националната

памет както с

творчеството си, така и с

революционното си дело.

ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ

Христо Ботев

Остави таз песен любовна, не вливай

ми в сърце отрова - млад съм аз, но

младост не помня, пък и да помня, не

ровя туй, що съм ази намразил и пред

тебе с крака погазил. Забрави туй време,

га плачех за поглед мил и за въздишка:

роб бях тогаз - вериги влачех, та за

една твоя усмивка, безумен аз светът

презирах и чувства си в калта увирах!

Забрави ти онез полуди, в тез гърди веч

любов не грее и не можеш я ти събуди

там, де скръб дълбока владее, де сичко

е с рани покрито и сърце зло в злоба

обвито! имаш глас чуден - млада си, но

чуйш ли как пее гората?

Чуйш ли как плачат сиромаси? За тоз

глас ми копней душата, и там тегли

сърце ранено, там, де е се с кърви

облено! О, махни тез думи отровни! Чуй

как стене гора и шума, чуй как ечат бури

вековни, как нареждат дума по дума -

приказки за стари времена< и песни за

нови теглила!

Запей и ти песен такава, запей, девойко,

на жалост, запей как брат брата

продава, как гинат сили и младост, как

плаче сирота вдовица и как теглят без

дом дечица!

Запей, или млъкни, махни се! Сърце ми

веч трепти - ще хвръкне, ще хвръкне,

изгоро, - свести се! Там, де земя гърми и

тътне от викове страшни и злобни и

предсмъртни песни надгробни...

Там... там буря кърши клонове, и сабля

ги свива на венец; зинали са страшни

долове и пищи в тях зърно от свинец, и

смъртта й там мила усмивка, а хладен

гроб сладка почивка!

Ах, тез песни и таз усмивка кой глас ще

ми викне, запее? Кървава да вдигна

напивка, от коя и любов немее, пък тогаз

и сам ще запея

що любя и за що милея!...

17

Ивановден - 7 януари

На 7-ми януари по традиция

Православната църква чества празника

на Св. Йоан Кръстител.

Над 300 хиляди българи празнуват днес

имен ден.

В българската народна традиция

обредите и обичаите на Ивановден са

свързани с очистителната сила на

осветената,

предния ден, вода. Периодът на т.нар.

мръсни дни е отминал и всеки обръща

поглед

напред към сбъдването на

предсказанията за добро здраве,

берекет и щастлив живот.

Имен ден празнуват: Иван, Иванка,

Ивана, Ваньо, Ваня, Ивайло, Ивайла,

Йоан, Йоана, Йото, Калоян

Карнавала във венеция ще се

състои от 22 фефруари до 4 март

2014 г.

ЕДНО УНИКАЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ!

Крем и масло от Джоджен

• БлагоДаря ви!!!! Това е част от

идеята, от Истината за Него и

неговата Сила....И няма нищо по-

хубаво от това Човека – Клиент Да е

Доволен и Да иска да Го Препоръча

на другите-просто защото е Доволен

от неговите качества...

За повече подробности и мнения на доволни клиенти,можете да посетите страницата на Маслото от Джоджен:

https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE-

%D0%BE%D1%82-%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B4%D0%B6%

D0%B5%D0%BD/100307000158188?fref=ts

За покупки: [email protected]

https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD/100307000158188?fref=ts





18

Елена Димова

Родена в гр. Варна

Завършила СПТУ по Туризъм. Занимава

се и изучава източна медицина. Пее в

народен състав "ПУЖИЦА" и стари

градски песни в "МОРСКИ СИРЕНИ".

Работи в пристанище ВАРНА –ЗАПАД.

Разведена, с две деца. Интересува се от

бойни изкуства и поезия. Доброволка

към организация за защита на

животните.

Бихте ли представили себе си? Как и

кога започнахте да пишете поезия?

Казвам се Елена Иванова Димова от

ВАРНА започнах да пиша 1981г-преди

това всичко е било на шега или просто

ей-така

Имате ли любимо стихотворение, или

всички ги чувствате като свои деца?

Да имам няколко КАЖИ МИ,ЗВЕЗДНА

ОБИЧ ПО ЗЕМНАТА ПЪТЕКА

СКИТНИК! Като свои деца чувствам

само тези които са минали през сърцето

ми ...при останалите личи си, че не се

получава.

Какво е за вас изкуството?

Изкуството е поезия ,а поезията изкуство

Какъв съвет бихте дали на всички, които

сега навлизат /с първи стихове/ в света

на поезията?

Първо да научат правилно да пишат и

говорят на български ,след това онова

което пишат да мине през сърцето им

много добре да го обработят и тогава да

го публикуват- успехът им ще

гарантиран.

Любими автори и такива които са ти

въздействали най-силно?

Ами аз аз съм националистка.Фанатичка

на темата българи и БЪЛГАРИЯ и не се

срамувам да се възхищавам на поезията

на БОТЕВ. Да обичам поезията на

ДЕБЕЛЯНОВ

ЯВОРОВ,ВАПЦАРОВ.Обичам стихове за

В.ЛЕВСКИ-Тези неща ме карат да се

чувствам горда българка, а иначе извън

поезията обичам да чета МАНТАК ЧИА

Пожелание към нашето списание

"Животът в света на поезията" и нашите

читатели?

Пожелавам на създателите на

списанието здраве и борбеност,а на

19

самото списание да пребъде и стане

любимо не само на всички българи ...а и

да бъде популярно извън страната

....може би трябва да се помисли и за

превод на чужди езици!


от трилогията ,,ПЪТ ОТ СВЕТЛНА,,

eli195811

Българийо, красива, кипра, моя мъничка

земя и камъните в теб говорят, плаче

малката трева. И отново и отново,

всичко в тебе ще тече като вода, като

пеещите водопади, като морска синева.

И очите ни ще радват още дълго

равните поля, а сянка буки ще ни правят

ще ухаят горските цветя. Родино ти си

малка ...шепичка земя но ти за

нас...свещенна си в света...на колко

властници отвънка погледите ти събра.

Колко минаха от тука? Колко мъка ти

побра и колко пъти слънцето помръква,

от болката на твоята душа? Историята,

героите ти още помни,те браниха те, с

буквите ти дадоха и светлина. На

Аспаруховата орда сме потомци.

Българийо, горда съм, че съм твоя

дъщеря!

Посветено


от трилогията,,ПЪТ ОТ СВЕТЛИНА,,

ЧАСТ-1,,ОБИЧ,,

Устните ти, искам да изпия. Устните ти,

вместо утринна роса, закачливо после

да целувам...до насита теб и твоята

коса. В дълбините на очите твои,искам

да потъвам, докато усетя твоята душа.

Слънцето на длан, за теб да нося...и да

приседна сгушена до твоята снага. И ако

сърцето ти почувства моита топлина,

отвърни му ти със свойта светлина. И тя-

светлината ,помежду ни ще остане, за

да се слеем двамата с безкрайността. А

след нас ще блестят частици светли...ще

има път от светлина. По него ... ще

крачат смело, нашите три ... полу-

пораснали слънца.

МОРСКО СИНЪО


от трилогията ,,ПЪТ ОТ СВЕТЛИНА,,


Сред морско синьо искам да те любя,

сред шепота на морските вилни, да те

целувам под звездите, а над нас луната

да блести. Посред лято с нежни пръсти,

тялото ти да изпепеля, а жаждата си ти

да утоляваш, с мен и моята душа.

Обичам те любов, обичай ме и ти ... сред

морско синьо. Обичай ме и ме пази, като

пеперуда нежна, както своите очи.

20


От трилогията ,,Път от светлина ,,


Обичам те, дявол да го вземе! Затова,

обичай ме и ти! Да не плачеш после ...

сърцето ми любов да ти дари ... Затова,

дявол да го вземе, обичай ме и ти!

Светът от нас нека да си вземе, малко

щастие и несбъднати мечти. Не ми се

смей напук, на думите сега, за тебе пиша

днеска стиховете. Покори ме! Обуздай

ме! Без да мислиш.

Аз единствена съм на света.

СКИТНИК


от трилогията ,,ПЪТ ОТ СВЕТЛИНА,,

ЧАСТ-2,,СКИТНИК,,

Кажи ми Боже, ти гледаш от високо,

нейде по света видя ли, скитника - поет?

Подари ми той поема, за скитник под

синьото небе. Каза чувствата си, аз да

следвам...и по пьтя продължи. Лицето му

да видя не успях дори, но поемата на

поета свят, ме тьй плени...Тя ме в

скитница превърна и трьгнах ,аз по път

трънлив. Пътеката трънлива, непосилна

е за мен, но какво да правя Боже

днеска...щом душата ми неще да спре ?!

Нищо друго той не каза и нищо той не

обеща, но накара ме със своята поема

да взема листа и чувства да редя.

Немога да се меря със поета, по

пътеката трънлива, нозете ми кървят. Но

след него тръгнах ... да го търся, отрекох

се от всичко в тоя свят. Кажи му Боже, за

мъничко да спре по пътя...питай го, иска

ли с него да вървя? Разкажи му и за

моята мечта...Като него...с длани

камъните да погаля искам. Като

него...искам, пред мене всичко да е път.

Път осеян Боже, със цветя, светлина и

със любов. Моля те, кажи му...че

скитница го следва, че тя неще пари,

иска само върху листа като него,

стихове неземни да реди. Стихове за

пътища, хора и звезди. И ако по пътя,

настигна някой ден, поетът ,аз...

обещавам Боже, да напиша...за теб,

вселената и любовта, най-хубавите

...скромни стихове в света!

КЪДЕ ИЗЧЕЗНА


Къде изчезна ,защо отново ти избяга?

Сърцето сринато плаче и тъжи. отново

то изгуби свойта вяра, отново сякаш

залъкът горчи. Къде изчезна във

безкрая? Отново ли със нещо ,аз те

нараних? Сега достатъчно ми е да зная,

че нейде там...добре си ти. Къде потъна

във безкрая? Не съм се подиграла, с

твойте чувства аз. Аз обичам те по

своему и зная,че свидно скътан си, в

сърцето мое пак. И колко ми се иска, да

можеше да прочетеш, посланието между

редовете... ,,В сърцето си, носи ме

скрита, както скрит в моето те нося аз,

21

Здравейте, Казвам се Севдалина и съм

щастливо омъжена в гр.Елхово. Родом

съм от Родопите, но това е друга тема,

любовта ме доведе тук. Имам прекрасен

съпруг и две мили момчета. Плета от

малка, от седем годишна. На една кука

ме научи моя братовчедка, а на 2 и 5

куки се научих сама като гледах как

бабите плетяха .Завършила съм висше

образование и няколко години работих

по специалността си. Плетенето до

скоро беше само хоби, което постепенно

се превърна и в "Плетиво по поръчка",

поради липса на друга работа за

момента. Надявам се скоро да започна и

работа, но това не означава, че ще

забравя за хобито си, то си е в мен и по

този начин релаксирам. Поради факта че

работя само по поръчка, идеите идват от

клиентите и след обсъждане стигаме до

крайния резултат, от който всички да са

доволни. Надявам се все повече хора да

оценят ръчните изработки, и най вече

българското, защото в тях се влага

много любов, фантазия и положителни

емоции, поне при мен е така. На всички

пожелавам много здраве, успех и мили

хора, давайте любов и усмивки без да

пестите от това, защото какво друго ни

остана на тази земя, освен да се

обичаме. А на тези , които ми се

доверяват - благодаря ви мили хора, за

това че оценявате моите творения. На

Списание Поезия пожелавам повече

читатели.

Всеки който желае да разгледа и да

поръча от красивите плетива може да го

направи от тук на този линк. При поръчки

- става с лично съобщение на

страничката , като клиента посочи

снимката с плетивото и желаните от него

цвят и размери за съответното

изделие.За цена се договаря при

запитването.

https://www.facebook.com/pages/%D0%A0%D0

%AA%D0%A7%D0%9D%D0%9E-

%D0%9F%D0%9B%D0%95%D0%A2%D0%98%D0

%92%D0%9E-%D0%9F%D0%9E-

%D0%9F%D0%9E%D0%A0%D0%AA%D0%A7%D0

%9A%D0%90/401479006578215

https://www.facebook.com/pages/%D0%A0%D0%AA%D0%A7%D0%9D%D0%9E-%D0%9F%D0%9B%D0%95%D0%A2%D0%98%D0%92%D0%9E-%D0%9F%D0%9E-%D0%9F%D0%9E%D0%A0%D0%AA%D0%A7%D0%9A%D0%90/401479006578215






23

Всеки който желае да разгледа и да

поръча от красивите плетива може да го

направи от тук на този линк. При поръчки

- става с лично съобщение на

страничката , като клиента посочи

снимката с плетивото и желаните от него

цвят и размери за съответното

изделие.За цена се договаря при

запитването.

https://www.facebook.com/pages/%D0%A0%D0

%AA%D0%A7%D0%9D%D0%9E-

%D0%9F%D0%9B%D0%95%D0%A2%D0%98%D0

%92%D0%9E-%D0%9F%D0%9E-

%D0%9F%D0%9E%D0%A0%D0%AA%D0%A7%D0

%9A%D0%90/401479006578215







24

Севдалина Йонкова

Изработва плетива по поръчка, по

снимки изпратени от клиента. Надява се

все повече хора да оценят ръчните

изработки, и най вече българското,

защото в тях се влага много любов,

фантазия и положителни емоции!

25

Представи себе си с няколко думи.

Писателка, поет, мечтател. Бих казала

празен лист, който непрекъснато твори.

Вълнува ме всичко, което ни заобикаля,

любовта, приятелството,

предателството, вселената, луната,

слънцето, цветята, градовете...

И всеки ден търся отговори, чрез

творбите си, които поемат

своя път по света.

Когато съм удовлетворена от

наученото и отговорите

подхващам нова тема, нов

проект.

Спомени от детството, за

които си спомняте много

често?

Не се налага да си спомням... защото

детството още е в мен. Чувствам се едно

малко, вече пораснало дете.

Аз съм имала прекрасно детство, в което

не съм била лишена от нищо. Детство

като приказка.

Най-голямата глупост, която

направихте през тази година?

Купих си шал на цената на 30 шала.

Най-голямата радост, която ви се

случи през тази година?

Радостта ми е цялото мое творчество:

всеки един стих, всеки един разказ,

всяка моя книга, всеки мой успех.

Какво според вас е успех?

Успехът е завършен проект, споделен с

приятели.

Смисълът на щастието?

Щастие без приятели - не е

щастие. Едно щастие е

истинско, когато е полято и

отпразнувано.

Какво ненавиждате най-

много?

Гордостта без покритие, лъжата и

завистта.

Какво мислите за критиката?

Критиката е за тези, които през живота

си не са посадили поне едно дърво или

цвете.

26

МОРЯШКА НОСТАЛГИЯ

Автор: Ели Зарева

На път поема, че морето го зове

и всеки вижда в него символ син

един герой, един щастлив човек,

а той е земен ангел смел и мил.

Тъгата във сърцето си е скрил,

побрал огромни, две носталгии дълбоко

-едната е за роден свиден дом,

а другата жадува за морето.

Отново тръгва, няма да се спре,

прегръща мило... дълго своите деца

целува нежно... и безкрайно своята

жена,

защото част от него е... морето.

Безкрайна приказка за него е морето,

като гореща, пареща любов без край,

неустоим стремеж, да следва хоризонта

потеглил вече той е в собствен рай.

СЛЕД СЕБЕ СИ


След себе си аз искам да оставя

букет от стихове и кошница от приказки

без край,

огърлица романи - екшъни и драми,

следа и подпис, че живял съм в тоз

живот

достойно, пълноценно.

Животът е цигара, песен стара,

остава фас и спомен остарял,

една забравена и празна гара,

където романтично някой е живял.

След себе си аз искам да оставя

букет от стихове и кошница от приказки

без край.

ТУК СЪМ ЛЮБОВ!


Тук съм Любов, тук сред цветята! Не се

отказвай, ще ме откриеш, помни, изпила

съм в чакане целия мирис, както луната

очаква зората. Не унивай, Любов моя!

Знак ще ти дам. В знак ще разпръсна

аромат от цветята ще сътворя цветовете

в синхрон на дъгата, усмивките ще

събера на децата, от слънцето малко ще

грабна лъчи, нима това не е достатъчно,

да те заслепи? Да те заслепи ... от

щастие, че ме има, не съм само

измислица, фея на твойте мечти, за тебе

копнея и чакам в полята, сред всичките

тези красиви искри.

27

ПРЕЗ ДЕВЕТ МОРЕТА, ГОРИ...

Автор: Весела Дамянова

Ти си единствен в сърцето ми,

през девет морета преплувал,

през девет гори си пребродил

и мен си само сънувал.

Ти си единствен в сърцето ми,

преоткрил, сътворил небесата,

през девет звезди си преминал,

да срещнеш мен до луната.

Девет слънца си докоснал

и всички с любов си събрал,

през девет живота си минал

и пак до мен си горял.

През девет огнъове си скачал,

да ме имаш, и с теб да горим

и това едничко ми стига,

че до мен си ми - само ти.

УСМИХВАЙ СЕ!


Усмихвай се, много!!! усмихвай се, винаги!!!

Лицето ти, нека да пее, усмивката носи - щастие, радост,

в сърцето ти, нека да грее!!! Всеки ден - усмихвай се ведро,

усмихвай се много, такъв е света, усмивката е: важна и красива,

когато си с горда вдигната глава!

Весела Дамянова

САМО ТИ МОЖЕШ!


И мен ме боли, знаеш ли?

Разкъсва ми се сърцето!

Никой ли не вижда,

никой ли не чува?

Дълбока болката е до небето.

И тези уморени стъпки...

никой, никой ги не чува!

Всички си тръгнаха. И ти ли?

И ти ли, тръгваш без мен, кажи ми?

Мокрите очи, никой ли не вижда,

застанали пред моето сърце!

Спри ги, спри ги. Само ТИ можеш...

НЕ ТРЪГВАЙ!

Ключът е в твоите ръце!

28

Сп: „Животът в света на поезията” Изпълнителен Директор: Цанко Веселинов

[email protected] Първо издание, Плевен 2014

Брой 9 Всички права запазени.

За контакти: Сайтът на списанието! [email protected]

https://plus.google.com/115565808670126845524/posts Страницата ни във фейсбук:

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-

%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151

https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-

%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-

%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/5775981022760

51?fref=ts Издателство и печат:

ФОРМАТ А4

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151




https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276051?fref=ts






Животът в света на поезията брой 9

Documents