Животът в света на поезията брой 11

Животът в света на поезията Брой 11

1

ЖИВОТЪТ В СВЕТА НА ПОЕЗИЯТА

Списание за поезия

Изп . Директор: Цанко Веселинов

Брой 11

Интервюта Поезия ппппДруги

o Списание „Животът в света на поезията”

o Изп. Директор: Цанко Веселинов

o Първо издание, Плевен 2014 Брой 11

o Всички права запазени:

o Издателство и печат:


3

Монако

Съдържание

Стр. 5 Дар от сърцето – стихове

Стр. 9 Цветето Иглика, Афоризми

Стр. 10 Интервю с Евгения Георгиева

Стр. 18 Интервю с Дочка Станчева

Стр. 19 Ели Зарева – Мъдри мисли

Стр. 20 Зенг Фанди

Стр. 21 Рубриката: Моя страна, Моя

България

Стр. 23 Интервю с Весела Дамянова

Стр. 24 Интервю с Цветелина


Здравейте, приятели и читатели!

Ето, че вече си замина зимата, и пристигна красивата пролет,

със своята цъфтяща красота, която говори без думи за любовта.

Ето, че вече сме заедно и в 11 брой на списание "Животът в

света на поезията", за което най-сърдечно ви благодаря,

защото вие - читателите, заедно с всички таланти на

изкуството:

сте сърцето на списанието. И аз съм безкрайно щастлив, че създадох

това прекрасно списание за всички, вас - любящи изкуството и ценители

на най-ценните неща за човека. Нещата, които извират, като

красив

водопад от сърцето, които ни карат да се смеем от сърце, да

забравим мъката,

да плачем от щастие.

Със всеки изминал брой се уверявам, че в България има толкова

много талантливи

хора, които заслужават по една бяла лястовица, която да лети,

да лети и да разказва

на света стихотворения, разкази... да разказва за българите, които не престават

да се трудят и заслужават да жънат с усмивка и много любов от своя труд.

Желая ви щастие!

Цанко Веселинов


5

/СТИХОВЕ/

ЖИВЯЛ ЛИ СИ

Мария Бончева

26.02.2014г

Живял ли си някога Приятелю?

Болката, тъгата опознавал ли си?

От радостта опиянението видял ли си?

На Приятел мъката съзрял ли си?

Живота свой с друг споделял ли си?

На гладния трошица хляб заделял ли си?

На жадния вода подал ли си?

На умиращ ръка държал ли си?

Животинка вярна имал ли си?

Обичал ли си истински поне веднъж?

С омразата в двубой изправял ли си се?

А на слабия ръка подавал ли си?

Ако ти това не си го преживял,

дали изобщо си живял?

Дали ще можеш пак да се родиш,

и истинският път да извървиш?

ЩЕ МЕ ОБИЧАШ ЛИ ТАКАВА? В.Петкова 05.03.2014

Искаш да съм тиха, потайна,

мълчалива, но аз съм жива, спонтанна и игрива. В очите ми слънце горещо изгрява...

Ще ме обичаш ли такава?

Искаш ме спокойна, улегнала, дискретна,

а в сърцето ми любов кипи несметна... Душата ми огнена страст обладава...

Ще ме обичаш ли такава? Очакваш за Теб да съм безоблачно

небе, но аз по-скоро бурно съм море!

Вълната към своя бряг се устремява. Ще ме обичаш ли такава?

Бури и страсти бушуват във мен, ветрове метежни вземат ме в плен...

Стихията моя на Теб се отдава... Ще ме обичаш ли такава?


ПРОШКИ В.Петкова 02.03.2014

Сирна неделя - да си простим. Заговезни - да се извиним

от сърце със думи непресторени за грешките си - сторени, несторени. Прощавам за безсънните си нощи,

за болката си да те мечтая още, за огньовете, в сърцето ми запалени и надеждите, от Тебе непогалени... Прости ми Ти, че толкоз те обичам, че в мислите си все към тебе тичам.

Прости най-тежкия ми грях да те обичам пак и пак...

Прости ми!

И простено да ти е!

ПРЕГЪРНИ МЕ! В. Петкова 23.02.2014

Прегърни ме силно и със страст!

Прегърни ме нежно, но със власт! В прегръдката ти мъжка да усетя

топлината, на погледа ти огнен да се потопя в

светлината...

Притисни ме силно в обятията твои! Подчини на чара си възприятията мои! Изгори ме до болка с любовната жар! Разпали в сърцето ми любовен пожар!

Прегърни ме силно и съм твоя! На Теб обричам душата си моя!

На Теб отдавам цялата си любов, със Теб поемам по пътя си нов!

ЗАЩО? В.Петкова 18.02.2014

Защо ми Слънцето показа и в черни облаци го скри? Защо изпрати Синевата,

но с тъмна нощ я ти покри? Защо разпалваш ми мечтите

и после те в душата ми болят? Защо с желания изпълваш дните? Болезнено в сърцето ми горят...

Защо ме караш да се лутам между щастие, тъга, копнеж? Защо ли ден и нощ се питам

за бурята в душата ми - метеж... Защо редуваш болка - радост?

Сълзите пълнят моите очи.... В есента на втората ми

младост винаги ли трябва да горчи?

ЛЮБОВНО БИЛЕ В. Петкова

Забърквам аз биле любовно...

За Теб! Две китки със обич и трета - с мечти...

Добавям и малко Надежда - за цвят...

и сладост от ласки - да не горчи.

Наливам ти билка омайна... На Теб!

И младо вино във нея искри.

Кръвта да закипи от виното лудо!

В сърце ти да се случи желаното чудо!

Със билка омайна


7

аз Теб ще опия! Самодива потайна

пред Теб ще се открия... И с нежност, със ласки

ще те омагьосам... Живота си с твоя

завинаги ще кръстосам!

В СЪРЦЕТО СИ ТЕ НОСЯ!

В. Петкова

Приготвих аз топла постеля за теб,

мъничко кътче, удобства, уют... Не търси ти лъскав луксозен дворец!

Сърцето мое ще е твоят приют... Приготвих богата трапеза за теб!

Сервирах ти обич, мечти и надежда. Съблякох душата ти гола пред мен. Сърцето ми твоя ще бъде одежда... Приготвих най-нежните ласки за теб,

докоснали влюбено косите ти в мрака... Приготвих ти щастие, вяра, късмет... Душа ми зове те, сърце ми те чака!

Показах ти лунната бяла пътека, която към мен ще те води полека... Превърнах се в ярка звезда и нека

тя в мрака ти бъде път и утеха! Аз твоя хлад ще сменя с топлината, душата ти ще озаря със светлината.

Не се страхувай от тази промяна! Аз нищо не искам в замяна!

Единайсет нула пет

Виолета Воева

Снегът вали, вали нагоре.

Отвесите на мрака качва.

Кварталите на ада побеляват

в единайсет нула пет.

Снегът вали нагоре.

Да можеше да спре

на някой покрив там.

До гълъб или ангел.

До тъгата

да можеше да спре.

И няма свод нощта.

Снегът вали нагоре.

От облака стърчат

кубетата на „Невски”.

Площадът е покрит с пера.

И на небе мирише.

Снегът вали, вали обратно

в единайсет нула пет.

Цветът на тъгата


Луната

с рижа светлина потича по паважа.

Трептят във въздуха петна с античен

блясък.

Тъгата

тъмносиня, над улицата капе.

А облаците в две редици бавно

отминават.

Нощта -

готическа камбанария - издига мрака.

И пада дъжд над улицата.

И тъгата капе.


На запад от рая


Все се движа из въздуха неизбежен, или

той ме тегли нанякъде. И въжетата

сребърни даже да срежа, няма къде да

избягам. А животът ме люшка в свилена

мрежа и приспива душата със звуци. Аз

съм птица в капана му нежен, днес съм в

люлка, утре - в каруца. Пак сънувам

висящи градини - всичко тук на зелено

ухае. Над леглото - клонка маслинова,

тук - на запад от рая.

Стената


Спри звука.

Нека заедно да чуем тишината.

Дъхът ти вече раздели пространството

и в процепа му после

зората ще изгрее.

Сега отвън е тъмно, но отвътре свети

защото миналото влиза,

а бъдещето вече си е тръгнало.Спри

звука.

И тишината нека да опре в небето.

Ще се облегнем на стената й

и заедно ще я послушаме.

И въздухът ще ни разделя само.

Изкуството преди

всичко

Ключ


Само едно движение

и мракът изравнява релефа на

предметите.

По въздуха освободен катерят се и

клоните, и сенките.

А вятърът люлее облак над леглото ми.

На сняг мирише стаята. На сняг мирише

- вътре и наоколо.

Само едно движение

и светлината ще издигне пак преградите.

Пейзажът ще е вън - и силуетът ти под

шапката.

И ще мирише стаята на теб и на кафе

"Лаваца".

Снегът е вече тук - по всички стъпала ще

пада.

Романът на Марлена де Бласи, „Хиляда дни във

Венеция“

Страстта, любовта и вкусната храна е в

основата на романа на Бласи, а като допълнение

измежду кориците присъстват и личните

рецепти на авторката. Изпълнена с храните и

ароматите на Италия, "Хиляда дни във

Венеция" е истинската история на една жена,

влюбила се и в един мъж, и в един град.


9

ИГЛИКА

Игликата е многогодишно тревисто

растение с тъпо, едро назъбени листа с

продълговато яйцевидна форма.

Повърхността на листата е набръчкана.

Цветоносния стрък е цилиндричен,

безлистен, на върха завършва с няколко

едри цвята, събрани в съцветие. Цъфти

рано през пролетта - от март до юни.

Игликата расте из храсталаците, горите

и ливадите по всички предпланински и

планински райони на страната.

Георги Бербенков

АФОРИЗМИ

Съмненията не го оставяха

и в съня.

Съчувствието намалява

скръбта.

Има тайни, срещу които се

стреля.

Трудолюбието отдалеч се

вижда.

Щом си в тълпата, значи те

няма.

Търпението задавя

успеха.

Умникът може да измисли

глупост, която глупакът

няма да разбере.

И мълчанието говори.

Който те харесва, не значи,

че те обича.

Упорит, но за хубаво.


Интервю с Евгения Георгиева

Изкуството за мен е необятен свят от

дарби,които ни доставят духовна и

естетическа наслада!

Представ

и себе си

как се

казваш, с

какво се занимаваш!

Казвам се Евгения Георгиева(Svidna).От

малка се опитвам да пиша,но сериозно го

правя от преди 10 години. Родена съм в

гр,Варна в семейство на служители.

Основното и средното си образование

завърших в родния град,след което учих

пегагогически институт в гр.Силистра ,а

след това и в гр. Шумен,специалност

математика.Омъжена съм и имам две

деца.Работя в собствена фирма за

недвижими имоти.

Имаш ли любим твой стих!

От стиховете ,които съм написала

нямам любим.Има такива ,които

харесвам повечè и такива ,които харесвам

по-малко.

Любими стихове на други поети!

Стихотворението ,което обичам много е

"Шипка"на Иван Вазов.

Какво е за теб изкуството!

Изкуството за мен е необятен свят от

дарби,които ни доставят духовна и

естетическа наслада!

Съвет за тези които сега започват първи

стъпки в поезията!

На тези ,които започват тепърва да

пишат, мога да кажа следното: Поетът

се ражда поет,но трябва непрекъснато да

се учи и усъвършенства. Само тогава ще

извади на бял свят неподозирано хубави

творби!

Любими твои автори!

Любими автори са ми точно тези ,които

ми въздействат най-много.

Вазов,Ботев,Вапцаров, Д.

Дебелянов,Петко Славейков и др.От по-

съвременните Радко Радков,Недялко

Йорданов,Петя Дупарова и мн. др.

Пожелание към нашето списание!

На списанието пожелавам дълги години

да бъде все така проводник на поезията

до нейните читатели!

Ако аз съм Жената

(Svidna)

В очите запалваш искри,

а душата ми в тях се оглежда.

Ех, любов и при мен се поспри,

украсих си вратата с надежда!

Ти не чукай, направо влезни,

поседни, отдъхни в тишината.


11

Не очаквай от мен "Остани!"

Остани , ако аз съм ЖЕНАТА.

Ако аз съм, ако само съм аз!

О, тогава ще пламне небето!

Със звезди ще изпиша завчас

туй, което ми шепне сърцето .

Ще запея със мойта душа ,

песента и тъй дълго не пята,

ти послушай я МОЯ ЛЮБОВ,

аз ще пея, защото си свята!

Доверих ти се

(Svidna)

В скута ми полегна тишината, сгуши се

във моите ръце,

разпуснала къдрици тъмнината, ме

галеше с оветрено лице.

Мислите ми някъде летяха, махаха

безцелно със криле,

нямаха посока, но се спряха, нежен глас

покоя им отне.

Спомени рояк ми налетяха, кацаха по

мойте рамене,

галеха ме, други ме кълвяха, късаха от

моето сърце.

Твоят образ виждах в тъмнината и

протягах двете си ръце,

беше си отишла тишината, стапяше се

твоето лице.

Две очи останаха накрая, въглени

блестящи във нощта,

изгориха ме ,бе Ад във Рая, огън лумна в

моята душа.

Мислех, ще преболедувам, мислех ,че

откърших този клон,

мога ли пред мен да се преструвам, то

сърцето няма си закон.

То обича, страда и проклина, но дълбоко

любовта си крий

и светът отгоре му да срина, ще обича от

любов ще вий!

Леко се отдръпна тъмнината,а от изток

май порозовя,

две очи човъркат ми душата, този път

ще им се доверя!

Любовен пристан

Евгения Георгиева

(Svidna)

Месечинке кръглолика, кръглолика

виторога,

защо гледаш отново, през прозореца ми с

тревога.

Мъката ми ли ще купиш, или продадеш

тъгата,

че да ми олекне малко на сърцето и

душата.

Ей небе сапфирено , сапфирено, звездооко,

като гледаш земята от своето ложе

високо,

виждаш ли ме мен малката, в тази стая

потулена,

поглед към теб отправям, с надежда

малко обрулена.

Прати ми звезда дълго падаща, на нея да

се помоля,

с молба от душа гореща, думи да шепна на

воля.

За моя любим на сърцето ми,пътя към

мен да открие,

на прага ми роза да сложи, росата да я

измие.

А щом като устни положа, върху цвета и'

уханен

и аромата и' вдишам със оня копнеж


непрестанен,

ей любов, ще повярвам, че при мене дошла

си наистина,

след толкова дълго очакване ,отново за

тебе съм пристана!

Старата мрежа

(Svidna)

От рано на кея стоиш и хвърляш

мрежата стара,

дните дори не броиш, носиш им само

товара.

Зареял си поглед далеч и слушаш как пее

морето,

очите ти светват за миг, как стяга те

само сърцето!

Гларус край тебе кръжи, леко докосва

водата,

дъх тъй познат те гнети, грабва ти пак

сетивата.

Ухае край теб на море, на риба, на сол,

водорасли,

мирисът толкова скъб, от деца сте със

него порасли.

В ръката държиш раковина, на слънцето

ярко блести,

шумът и с вълните се слива и тегли те в

тез дълбини.

Ти слушаш я как ти разказва за всичко,

което преди

живот и любов и надежди с морето делял

си нали!

Отново в джоба я скриваш, забърсваш две

влажни очи,

а мрежата празна прибираш, на кея

отново вали.

Вълната излезе внезапно и днес няма

риба уви,

но може би там от морето, надежда една

улови!

Един живот

Svidna

Крачиш по пътя си предначертан,

тичаш понякога луд, неразбран.

Нагоре ,надолу, правиш завои,

гониш мечти сред мътни порои.

Срещаш приятели, верни, неверни,

срещаш неволи от дявол по-черни.

Радости срещаш, даже любови

стискаш в прегръдки копнежите нови.

Тъй и живота , в шепата пясък,

бавно изтича с последния блясък

и във очите ти скрита тъга,

рови за огън пак в пепелта.

Повече мина, по-малко остана,

мислите чоплят в твоята рана,

а пък сърцето ,износен часовник,

стяга те в ляво за всичко виновник!

Гледаш навънка ,плачат листата,

пътя пред теб е окъпан в позлата.

Вдигаш очи към простора небесен,

крачиш заслушан в птичата песен.

Нежна ръка ти докосна ръката,

а две очи ти се впиха в душата.

Радост разцъфна в твоята гръд,

ще извървиш със любов своя път!


13

Предсказание

(Svidna)

Циганка ми гледа на ръка,

с груби пръсти дланите погали

тъй четейки моята съдба,

чувствата събуди в мен заспали.

С глас треперещ тихо зареди,

песен за живота ми подхвана

туй, което е било преди,

мигом пред очите ми застана.

Разгоря се огънят без дим,

шепотът докосна ми душата,

образът желан и тъй любим,

сякаш се промъкна в тъмнината.


а сърцето ми защо се свива...

"Искаш да забравиш любовта,

но в теб е тя, пулсира жива!"

"Позволи и , нека закипи

и в кръвта ти нека да запее ,

възвисена нека полети,

звезден блясък нека разпилее!"


да повярвам ли, уви не зная.

Каза ми:"Ще носиш любовта

до живот, а после и в безкрая!"

От слънцето родена

/Вера Илиева/

В съня си виждам небеса,

пулсира в мене цялата вселена,

в утробата ми ражда се света,

душата ми звезда е неродена.

Огряна съм от светлина,

сърцето ми е огнена геена,

ръцете ми даряват топлина,

жена съм аз- от слънцето родена.

Нощем с мен се случват чудеса,

една несбъднатост при мене се завръща,

в съня си гоня слънчева мечта,

в сбъднатост денят ми я превръща.

ИСКАМ ДА БЪДА НЕБЕСНА ДЪГА

/Вера Илиева /

Искам да бъда лъч светлина,

в душите човешки да вляза.

Да посея във тях доброта

и да изтръгна всяка омраза.

Топъл лъч искам да бъда,

в сърцата човешки да вляза.

Да ги стопля с надежда и обич

и всяко с любов да накажа.

Искам да бъда небесна дъга,

живота красив да направя.

Като дъгата пъстър да бъде,

като слънце душите да сгрява.

Да се усмихват радостни хората,

палав лъч в очите да грее.

Да разпръскват със шепи добро,

това искам да доживея.


ЕТАПОЛОГИЯ (ЖИВОТОЛОГИЯ)

Кристина Тотева

Човек преминава през различни

житейски етапи.И всеки грее в своя цвят.

I ЕТАП - оформянето на личността и

тялото.Най-трудният етап.Тежко и

почти непосилно е да събереш невидимите

живи нишки и да им кажеш: “Дишайте! “

Клетките се съпротивляват, но стават

едно.Цяло.И се почва бунтуването на

течностите, на хрущялите, на гените-

кой, къде, по колко? Допотопни

разсъждения.Какъв пол?Какъв вид?-

хаос,хаос..... Този първи етап е

дъговиден-хем цветен като дъгата,хем

гъвкав и противоречив. Но съществото се

оформя.Купува си душа назаем и е готово

за другия етап.

II ЕТАП-започва от раждането и

обхваща детските години.Труден етап,

но не колкото първия.Вече има някои

улеснения и подобрения.Бял е и

чист.Като детето.Като неговите

мисли.Тогава всеки човек е

приятел.Всяко животно е другар за игра

и всяка дъга може да се достигне.Мили и

невинни нощи и дни, бели и чисти, и

пухкави.Прекрасно време, но с малко

спомени от него.Тогава идеалите са два-

на майката и на бащата.Подражателни

кукли, които впоследствие ще загубят

смисъл.

III ЕТАП-на

възгордяването.Сравнително лесен

етап.Детето става голямо същество,

стремящо се на добри обноски и допир с

другите същества.Тук всичко е

червено.Но не заради кипящата кръв, а

заради нажеженото, до червено,

преклонение пред някой друг.Заради

охотата да се живее.Да се мисли, да се

харесва, да се доближава, да се обича и

съблича.И всичко поляно с обилна доза

хормони.И всичко като подготовка за

следващия етап.

IV ЕТАП-на семейното (не)щастие.

Обхваща подреждането на пръчките за

гнездото,усилията и обгрижванията за

всички в него.Тук всичко е почти без

трудности.Цветът е зелен.Спокойно

като пролетната зелена морава или пък

зелено като сигналната боя върху някой

отровник.Клони се ту в едната спокойна

вечеря,ту в друга неспокойна

мъглявина.Болка и безсилие, празнодумие

и триумф-в този етап всичко се омесва и

става смътно горчиво и пенливо.Като

виното.Но не червеното или бялото,а

зеленото,човешкото.

V ЕТАП-на изтрезнялите мисли.На

празните желания и копнежи.На

изтормозеното тяло.Цветовото усещане

тук е за сини нюанси.Става ту студено

като замръзналото нощно небе,ту топло

като горещото пладне,което почива и

хапва.Най-лекият етап.И най-

тихият.Всичко е мило, скъпо, безценно и

някак възможно.Някак

допустимо.Всичко е тук, сега, на

трапезата-чашата с любов;чинията с

мечтите;очуканата паница с

детството;ножът на

псевдоприятелите;трите зъба на

вилицата-всеки е острие за болка и за

ядене.Лъжицата е мътна от утайката


15

на размътените очи. Най-лесният етап.

Стоиш си кротко в средата на стаята и

си дръпваш на глътки от деня.Потупваш

го по рамото и го галиш-и днес си негов

другар и съдник.И днес си на последния

завой.И днес си..... Следобедната дрямка

се изпразва в теб и става твоя

спътница.Вярна.До последно. КРАЙ!!!

СЪНОВИДЕНИЕ


В съня ми ела, когато заспя. Не мисли за

друго, а само за мен. Завивка ще ни бъде

бялата луна. Възглавницата утрешния

ден. Приседни до мен, сетне прегърни ме.

Не се страхувай, че съня ми ще раниш. С

пръсти-пламъци бавно докосни ме. Знам,

като мене ти тайно изгаряш и кипиш.

Въздишка ми прати, от вятъра по-

нежна. По-лека и от утринна мъгла.

Утеха и пристан от земята безбрежна

ми дай, сега на мига. И в мълчание пак ще

обичам всичко, което събужда живите

клетки в мен. И в бездихание, насън дори,

ще тичам към светлината, която ражда

моя ден. Приседни до мен,...нека тихо е в

нас. В тишината най-силно ще се влюбим.

И когато пламнем в чашата с любовния

екстаз, тогава, дори в съня си, ще се

любим. ........................ Няма да

страдам.Няма да страдаш. Раздялата ще

е лъжовна, както любовта. Какво са те,

когато обичаш и бягаш към едно

пулсиращо сърце,....но само в съня.....

НЕ СИ САМА


Опитах се да те забравя. Грубо опитах да

изтръгна спомена за теб. За

вълнуващите дни си казах,че нехая. Не

исках вече твойто битие и теб. Опитах

се да те забравя. Но останах само с

мисълта си за това. Как се прогонват

мислите за оная приказка-истинска или

лъжа. Заседнал си ми.Като буца.Като

камък, в гърлото се грееш от думите ми

сухи. Гориш ме,всяка буква излиза с

пламък. Всяка мисъл кънти в мислите си

глухи. Преглъщам те,но пак си там. С

вода ще те удавя,дори и не помръдваш. В

мен си,но си всъщност сам, без мисли си и

моите изтръгваш. Живееш в мен.В

заблуда аз живея, че мога да забравя една

химера с цветовете на дъга. И пак в

огледалото,на нея ще кажа: „Ти не си

сама.“ ...че мога да забравя химерата с

цвят на дъга...

ДНЕС МИ Е ПРАЗНИЧНО


Днес ми е празнично. И нежно, леко. Не се

претрупвам с лошите думи. Дори и не

поглеждам лошите очи. Не мисля за утре.

Днес е днес. Не мисля за

бурите,облачните дни. Днес слънцето

грее-силно, ярко, заслепяващо. Днес

слънцето грее за мен. Днес съм жива,

дишам и мисля. Днес съм в дъгата. В

празничната дъга. В най-яркия и нюанс и

най-наситен с радост. Днес съм аз.....

Днес ми е празнично!!!


Мислиш ли?

Ради Василева-limurana

Мислиш ли ,че аз съм по различна, или,че

съм доста неприлична? Мислиш ли,че

мога аз да мразя и от омраза-хорска пак

да се предпазя? Мислиш ли,че мога ази да

обичам и,че мога в любовта си отново да

се вричам? Мислиш ли,че ти не си за мен?

Питам се аз…всяка нощ и всеки ден?

Мислиш ли,че всички въпроси от деня, не

ме измъчват…късно вечерта? Мислиш

ли,че мога аз да си замина далеч от теб и

от Родина? Мисля и със мисли аз се боря.

На въпросите си…не…не мога да си

отговоря. Моля ти се… и ти помогни на

въпросите ми точка постави.

Жена


Жена съм аз от плът и кръв и мене

майка ме родила! Жена…която може

силно да обича! Защо ли?...Защото

”ЖЕНА” се аз наричам! Жена създадена с

любов, жена,що в огън може да гори!

Жена… борбена и властна! Жена…

нежна и много страстна! Жена…която

нов живот дарява, от любов сърцето И не

обеднява. Жена…която може и да мрази

живота си от беди за да предпази! Жена

съм аз… от плът и кръв и мене майка ме

родила! На таз земя съм… за да

обичам!... Защото… „ЖЕНА”се аз

наричам!

Живот-една песен


Живота е песен:…красива,една песен за

всеки,родил се на таз земя, песен детска в

ранни детски дни, безгрижен живот-

детски веселби! Минава врене… става

тя-игрива в нея пее се за любов-красива

любов пареща и много гореща, любов, що

болка нивга не усеща. Минават

години…песента си пеем за живота

труден…що още живеем с несгоди с

неволи се борим …уви как живота труден

да продължи? Песента тъжна …трудно

се пее, живота минава,косите белеят, Но

всеки си казва:…На тази земя песен пях

и живота си достойно аз изживях! Всеки

накрая поуката знае: Живота е само

:…Песен една! Весела,детска,любовна и

тъжна все някога свършва…тя песента.

05.03.2014г

Благодаря ти Майко

Васил Йотов

8.03.2014г.

Благодаря ти Майко! Все добра бъди,

Носила през годините си мъка и неволя.

Любов в сърцата и душите. Ти ни

изгради, Не спря за миг. Не каза ми дали

те заболя. Благодаря! Не искаш ти за

нищо днес отплата, неспирно трудиш се

дори да те боли. Поседнеш уморена често

под асмата, и пак в сърцето ти любов

гори. Благодаря! В живота казваш друго

ти не трябва, да страдаш а в душата

никак не личи. От майчино сърце човече

нищо не убягва, дори в душата и, дълбоко

да горчи


17

Подари ми мечта


Подари ми мечта! И Аз като теб да

мечтая. Да забравя в душата скръбта,

За любовта която я няма мечтая.

Подари ми мечта! И Аз да тръгна по

дълга пътека. По нея да срещна там

обичта, Сърцето не страда душата е

лека. Подари ми мечта! Живота

забързан отива. По някога грозно

изцапан в калта, Сърцето без нея се свива

Човешки род


Човешки род създаден на Балкана.

Преминал робство! Хиляди беди. Но

верен, верен в себе си остана, В бури,

мъка, хиляди войни. Не се предаде той на

ятагана, В душата скрил заветите на

своите деди. Как вадеше оръжие! Скрито

на тавана. Под флага Български! Готов

до победи. Кръвта на Левски, Ботев във

вените остана, Душата нека мъка не

мълви. От свои хора държавата обрана,

ден и нощ народът ни скърби.

Книгата “Любов в сърцето на

Италия” Марлена Де Бласи

Да се замисля


Да се замисля! Какво ще ми се случи

утре? Денят прегърбен ли ще срещна?

Или ще вървя така напет? Душата нека

да боли от вътре, Човекът знае две и

двеста по някога и пет. Да се замисля в

теб любов! В сърцето как да срещна? Да

те прегърна с обич за която душата ми

гори. По някога историята за любовта е

толкоз смешна, цял живот не може тя

изцяло да те покори. Да се замисля!

Годините за нея няма що да броя, Тя в

мене винаги гори, гори. Дали с нея ще

намеря някога покоя? Ох колко искам!

Любовта да победи.

Грозно, грозно е


Повече България спи! Но има хора дето

още чуват. От чашата на любовта

човече. Кой отпи? Душите и сърцата.

Как ли още ни будуват? Колко малко днес

от нас се иска? Всеки срещнат с обич да

дарим. Защо бе хора? Лошото в лицата

ни се плиска. Сърцата ни покрити с

лепкав дим. Кой се питам? Някога ще ни

събуди. Будилника! Та той е вече толкоз

стар, Кой народа? По света прокуди.

Грозно, грозно е! Да ставаш в страната

си клошар.


Интервю с Дочка Станчева

"Небесни булеварди" е вдъхновена от

обич към близки хора,предателство

на приятел,от красотата на

природата и различни житейски

ситуации.

Представи себе си, как се казваш и от

къде си?

Казвам се Дочка Станчева,родена съм и

живея в Габрово-столицата на смеха.

Наскоро издаде своята книга „Небесни

Булеварди” би ли я представила на

читателите на Сп. „Животът в света на

поезията”?

Скоро излезе от печат четвъртата ми

стихосбирка"Небесни булеварди".Тя е

вдъхновена от обич към близки

хора,предателство на приятел,от

красотата на природата и различни

житейски ситуации.Написах я с много

любов и се надявам искрено -да се

хареса на моите читатели.

Какъв съвет би дала на тези които сега

започват първи стъпки в поезията?

На тези,които тепърва започват да

творят,пожелавам много здраве и

творчески успехи.

Пожелание към читателите на сп.

„Животът в света на поезията”?

На всички читатели,пожелавам много

искрена обич,щастие и успехи!

Поздрави!

ХХХ

Дочка Станчева-Габрово

Прелитат ниско птици.Ще вали.

Денят изглежда призрачно-прозрачен

завит под тъжни мартенски мъгли.

Навярно ще вали.И безнадеждно

по въздуха очите ми ще сричат

за тебе -капките дъждовна нежност

и колко дълго могат да обичат

такава тишина,в която литват

по ниското и птици,и надежди...

Денят изглежда призрачно усмихнат

наметнат с мартенската си одежда!


19

Ели Зарева

Мъдри мисли

"Подари си глътка

свеж въздух!

Подари си

тишина! Райско

спокойствие,

където можеш да останеш сам със себе си.

И създай един собствен вълшебен свят!"

*****

"Вълшебна е силата на всеки един

изминал ден от живота ни. Емоции,

чувства, любов, сълзи..."

*****

"Усещането, че отиваш някъде, че вече

имаш начертан път, ни прави щастливи

и спокойни."

*****

"Намери си хоби! Открий мечтата си!

И кажи с усмивка: СВЯТ ЗДРАВЕЙ!"

*****

"ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА - е не в това

колко си пораснал,

в силата на парите и властта,

а в сърцевината, която е запазила

доброто сърце,

подадената приятелска ръка и една

нежна усмивка."

*****

Да цениш хората - значи да страдаш

заедно с тях,

да им позвъниш по всяко време без цел

и просто да ги попиташ как са, какво

правят.

Това е нужно в това тежко време,

но малко хора ценят добрите и топли

думи.

*****

Светът е малък колкото топка.

Умееш ли да прегърнеш топката,

си един от Богоизбраните щастливци

*****

Днес бъдете усмихнати

и погледнете света с очи на дете,

защото детските очи са най-чисти,

по-чисти от реката и диамантите!

*****

"Всяка грешка или провал е една огромна

стъпка към успеха!"

*****

"Твоето щастие се крие в нещата, които

си сътворил, а не в тези, които не си

успял да направиш"

*****


Зенг Фанжи - най-скъпо продаваният китайски

художник в България и по света

Зенг Фанжи

е роден в

китайския

град Вухан

Завършил

художествен

ата

академия

Всяка негова изложба е с различни

послания, които никога не се повтарят.

Зенг Фанжи е един от най-известните

представители на китайското чудо,

което размести пластовете в световния

пазар на съвременно изкуство. Той

рисува с няколко четки.

Критици и галеристи отбелязват, че с

характерния си стил Зенг Фанжи се

отличава от колегите си в Китай.

"Израснах в атмосферата на културната

революция и идеологията зае голямо

място в съзнанието ми, но когато

рисувам, се стремя единствено да

изобразя чувствата си, както и хората

около мен. Никога не съм искал

изкуството ми да се превърне в символ на

политически идеи", казва художникът в

интервю за "Ню Йорк Таймс" през 2007

г.


21

Рубриката : Моя страна! Моя България!

Продължава и в този брой ! Един проект

за красивата ни родина която ще

представим на света!

Вашите снимки с кратко описание, може

да изпращате на ел. поща:

[email protected]

Снимките са предоставени от:

Димитринка Георгиева

Кукерландия 5-9.03.2014 г. Ямбол

Снимките са предоставени от Пепа

Игнатова, за рубриката "Моя страна!

Моя България!"

mailto:[email protected]


Аневското кале е българска крепост,

която е разположена на южния склон на

Стара планина. Това е една от най-

запазените български крепости.

Крепостните стени са запазени на

височина от 12 до 14 метра. Аневското

кале е изградено по време на Второто

българско царство. Крепостта е

разположена на по-малко от 4 километра

от село Анево, на около 2 километра от

края на град Сопот. Аневското кале е

разположено на надморска височина от

850 метра.

До него се стига по пътека, която тръгва

между Анево и Сопот. Има асфалт и

възможност да се стигне с автомобил до

някъде, където близо се намира и

църквата от 14-век.,а по-нагоре е мека и

доста стръмна пътека, стигаща до една

голяма градина от люляци, която стига

до самото Кале.

Гледката, която се отваря през очите на

човек е неописуема, защото виждаш едно

море от люляк, разбира се, ако си там по

това време. Ние бяхме на 01.05, а това

беше една красота, която човек трудно

може да опише. Затова препоръчвам да се

използва това време от годината, защото

забележителност като Аневското Кале

трябва да се види, а в допълнение с тази

пролетна красота от природата е нещо

запомнящо се за цял живот.

Самото Кале се състои от Същинско

Кале – и друга част в допълнение, по-

ниска. Стените са запазени и позволяват

да се изкачиш до там и да видиш целият

Сопот , Анево и част от красивата

Карловска долина. Усещането е

великолепно!

Пепа Игнатова


23

Интервю с Весела Дамянова и

представяне на новата книга „Вярата в Бог”

Предстои излизането от печат

на книгата "Вярата в Бог",

която е по твой проект. Какво

ще намерят читателите в

книгата и защо трябва да

прочетат тази книга?

"Вярата в Бог" е книга, която ще

излиза четири пъти годишно /както

сезоните - пролет, лято, есен, зима/.

Книгата ще се продава с благотворителна

цел в книжарницата на Izdavam.com". В

първата книга от моя проект

читателите ще се запознаят с

творчеството на седем автора: Весела

Дамянова, Мартин Ралчевски, Ели

Зарева, Кина Златева /Детелина/, Елена

Димова, Румяна М. Кесеева – Христова,

Галина Петрова

В какво вярва Весела Дамянова?

Вярата в Бог е един силен стимул за

постоянна работа, за желанието да

създадеш нещо ново, което ще се докосне

до хиляди сърца. Вярвам в себе си. Когато

човек желае нещо толкова силно, той

може и успява. Защото всеки постигнат

успех е резултат от много труд и

вложени чувства, любов, грижа.

Как вярата помага на човек да се бори с

трудностите в живота?

Мъката, скръбта са неизбежни на този

свят. Но когато човек има в себе си онази

светлина, която идва с вярата, сам знае

причината и отговорите на

всички страдания, на всички

беди. И така човек успява по-

лесно и по-леко да преодолее

трудностите, без да се затваря

в себе си, защото знае, че има

свой ангел, който го закриля при

всяко негово действие.

Каква е причината за страданията в

този свят?

Причината за страданията на този свят

са едни и същи: Невярата в Бога,

алчността, омразата, завистта.

Какво според теб е значението на израза

"силата на любовта"?

Силата на Любовта може да превърне

този свят в един прекрасен рай, където

ще има сълзи само от радост.

След този проект какво твори в момента

Весела Дамянова?

Да, в момента работя по друг проект, но

неговите стъпки изискват повече време,

затова е още рано да говоря за това.

Пожелание към всички любители на

твоята поезия и читатели

на сп. "Животът в света на поезията"?

Пожелавам на всички читатели много

успех и винаги да се борят за реализиране

на своите желания.


Интервю с Цветелина

Имаш ли мечти -имаш всичко. Ти имай

мечта, а тя ще намери начин да се реализира,

независимо колко е голяма и какви са

обстоятелствата в този момент.

Пишете поезия, имате издадена книга

"Фабрика за мечтатели", едновременно

пеете и издавате нови песни, какво ви

вдъхновява да продължавате да творите?

Към това, може би, трябва да добавим и

психологията,която

завърших наскоро.

Вдъхновява ме самия

живот. Хората,

ситуациите,

природата. Изпитвам

истински интерес

към всеки жив

индивид. Допада ми

различието в хората,

в начина им на мислене и не спирам да си

удивлявам на разнообразието, което дава

това различие, пъстротата, с която сме

заобградени. Мисля, че именно това

различие те подтиква да мислиш, да

растеш, да се променяш. Еднаквостта

води към застой, няма какво ново да ти

покаже и ако търсим нам подобни

непрекъснато, много бързо ще се уморим

и отегчим. Любовта към живота и към

хората, поне при мен, е ключът към

вратите на творчеството.

Певица и поетеса - много различна в

попфолка далеч от всички скандали,

изкуствени мигли и селиконов бюст, но

винаги чаровно красива и успешна във

кариерата си - как го постигате това?

За мен външните белези на един човек не

са от кой знае какво значение. Благодаря

на Бог, че ми е дал

добра външна

природа, която се

старая да поддържам

във форма, но

основното на, което

наблягам са

вътрешните

украшения, под

формата на качества,

които опитвам да обработвам и добавям.

Под качества не разбирам само знания и

умения, а и това да развиваш чисто

човешките добродетели. Да можеш да ги

съхраниш, надградиш и възпиташ в

децата си.Да ги предадеш на хората

около теб и да можеш да дадеш на света

през, който минаваш поне частица любов,

топлина, разбиране и светлина.Не

спирам да се ровя навътре, за да видя

какво още има там, какво да коригирам и

каво да разширя. Най-хубавото е, че това

е дълъг процес и все има за учене. По този

начин няма как да ти стане скучно и

живота даже не би ти стигнал, за да


25

извадиш всичко на яве. Останалото идва

от самосебеси.

Подготвяте ли нови песни, нови стихове и

нова книга за вашите фенове и читатели?

Да, има от всичко. Не знам, кога ще

успея да извадя на бял свят новите

пректи, въпреки, че думата проект не ми

звучи добре за изкуството. По добре е,

новото вдъхновение. „ Складирала” съм

толкова много идеи за песни, а за

стиховете не знам дали ще ми стигне

една книга, за да ги покажа на бял свят,

но вярвам, че всяко нещо има своето

време и място, за да се реализира по най-

добрия начин. Нищо

не насилвам .

Какви са мечтите на

певицата Цветелина

и има ли такива,

които все още не е

осъществила?

Мечтите са нещо

много съкрално и за

това не обичам да ги казвам на глас преди

да са се случили. Колкото пъти съм го

правила съм бъркала. Доста от личните

си мечти съм сбъднала, но има и такива,

които ме очакват и това е много хубаво.

Самото движение към осъществаването

ме държат жива. Имам обаче и доста

мечти свързани с обществото и се

надявам да ми се даде шанс за нещо по-

голямо, което не касае само мен и

семейството ми. Имаш ли мечти-имаш

всичко. Ти имай мечта, а тя ще намери

начин да се реализира, независимо колко е

голяма и какви са обстоятелствата в

този момент.

Съжалявате ли за нещо, което не се е

случило, или пък за нещо случило се?

Щом не се е случило, не е било мое.

Вярвам, че нищо, което е мое не може да

ми се отнеме и нищо,

което не е мое, не

може да дойде при

мен. Уверила съм се

достатъчно пъти в

това. Не правя

каквото и да е било на

всяка цена.Дори

последното ми

стихотворение, ако

мога така да го нарека, е на тази

тема.Написах го миналата нощ.

В какво вярва Цветелина?

Вярвам в доброто, в любовта, в светлата

част на всичко и всеки. Вярвам в живота,

в солидарността, в съпричастността,в

човечността. Вярвам е думата и

чувството, което ме води напред. Вярвам

разбира се в Бог. Този Бог, който ни дава

свободата да живеем с благодарност

живота си, въпреки всички изпитания,

които ни поднася, а не в онзи Бог, който

ни кара да се страхуваме , да се чувстваме

виновни, слаби и окаяни, защото според


мен, това не е от Бога, а от някой, който

има изгода да се чувстваме

жалки,самотни и че нищо не зависи от

нас. Това е доста обширна тема и се боя,

че може да прекаля .Още повече ми е

любима в същото време и болна.

Пожелание към вашите фенове и към

читателите на списание "Животът в

света на поезията".

Бих им пожелала, в тези не леки времена,

да се държат за вярата. Да знаят, че

могат да подредят поне своя свят и дори

и да не виждат начина, само да тръгнат

и той ще им се разкрие. Като начало да

направим едно пролетно почистване не

само на домовете, а и на душите,

мислите и телата си. Да не допускаме

външни влияния, от рода, че всичко е

изгубено и че нямало светсни хора на

този свят. Ами ние от кои сме? Когато

си отговорим на този въпрос, ще видим ,

че има достатъчно светли и човечни

личности и си струва да продължим

напред. Разбира се, да се държим за

поезията и изкуството, защото това е

един наистина смислен, прекрасен и

стойностен свят, в който е добре да

влизаме ежедневно, като в храм.

Благодаря Ви, за отделеното внимание!

Желая Ви здраве, любов,

вдъхновение,хармония, изобилие и нека се

множим!!!

НА ВСЯКА ЦЕНА

Автор: Цветелина

Нищо не ми е на всяка цена. На всяка

цена не си струва. Всяка цена не

съществува. Всяка цена се мизерува.

Всяка цена ме изпепелява .Всяка цена ме

подлудява. Всяка цена ме вледенява.

Всяка цена ме наранява. Всяка цена ме

пленява. Всяка цена ме опиянява. Всяка

цена ме заблуждава. Всяка цена ме

застрашава. Всяка цена ме опорочава.

Всяка цена ме снишава. Всяка цена ме

предава. Всяка цена ме обезценява. Всяка

цена ме обезличава. Със всичко това, защо

да живея? На всяка цена не искам да пея!

На всяка цена не ща да се смея !На всяка

цена как да копнея? Всичко, което за мен

отредено е.

Ще ми се случи и вече платено е!

ИМА НАДЕЖДА


Книга – Фабрика за мечтатели

Има надежда даже когато животът най -

черен изглежда . Има надежда даже

когато смърта в теб се оглежда. Има

Надежда когато си паднал – отново по

пътя да тръгнеш. Има надежда с любов и

със вяра в живота си пак да се влюбиш.


27

Фабрика за мечтатели


Книга – Фабрика за мечтатели

Богата съм – имам мечти,които вярвам,

че вече са истина,тя вярата в мен ги

роди, дори сега да са само измислица. Аз

вярвам, че можеш и ти да сториш всичко,

което решиш. Чертай пред себе си, смело

реди-от теб се иска да имаш мечти! И

тогава аз и ти двамата ще направим

фабрика за мечтатели. И ще

произвеждаме заедно

мечтите на всички

приятели. Повярвай и смело

тръгни, да сбъднеш своите

големи мечти. Ти можеш

всичко страха забрави, от

теб се иска да имаш мечти.

И КАКВО ОТ ТОВА


Шамари и удари. И какво от

това? Нима ще уплашите

мойта душа? Та тя е

преминала триста живота!

И с това ще се справи с лекота и с охота.

НА ШЕГА


Защо да се плаша, та нима не е ясно?

Поредно изпитание. И това е прекрасно.

И с него ще се справя като на шега.

Искренно и силно вярвам във това.

ПРОЛЕТ БЯЛА


Сега съм тъжна, но ще стана

бяла.

Пречистена като сълза,

ще мина аз през изпитанието

цяла -

през раните на любовта...

И ще запомня само мириса на

люляк,

когато любеше ме до полуда.

Не ще забравя спомена красив,

ще го запазя във сърцето вечно жив.

Не си отивай, пролет бяла!

Но винаги си тръгва тя.

Най-хубавото е, че след една

раздяла

отново идва ПРОЛЕТТА

ЩЕ СЕ ПРЕРОДЯ


Аз съм спокойна река.

Не помръдвам – покоя

открих.

Но усещам, че умирам така

и мечтая за бурна вълна.

Аз съм уравновесена везна

и по-равно любов съм раздавала.

Но замръзвам, застивам сега.

Имам нужна да се наклоня.

Аз съм застинала лава.

И почти съм изгаснала цяла,

ала все още в мен гори любовта –ще

изригне и ще се преродя.


Сп: „Животът в света на поезията” Изпълнителен Директор: Цанко Веселинов

[email protected] Първо издание, Плевен 2014

Брой 11 Всички права запазени.

За контакти: Сайтът на списанието! [email protected]

https://plus.google.com/115565808670126845524/posts Страницата ни във фейсбук:

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-

%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151

https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-

%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-

%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276

051

Издателство и печат: ФОРМАТ А4

https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151




https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276051






Животът в света на поезията брой 11

Documents