Животът в света на поезията брой 15

1

Животът в света на поезията брой 15 2014

СПИСАНИЕ

ЖИВОТЪТ В СВЕТА НА ПОЕЗИЯТА

Изп: Директор Цанко Веселинов

Брой 15Плевен, 2014

2


Списание „Животът в света на поезията” • Изп. Директор: Цанко Веселинов• Първо издание, Плевен 2014 Брой 15• Всички права запазени:• Издателство и печат:

ISSN 1314-9210

Никаква част от това издание не може да бъде копирана, възпроизвеждана, записвана, архивирана в информационни системи или предавана под какватои да е форма или чрез каквито и да са средства, без предварително писмено съгласие на издателя и автора, с изключение на преводачи, литературни критиции рецензенти. Неоторизираното възпроизвеждане, на която и да е част от това издание е нелегално и се наказва от закона!

Първото издателство в Българияот типа печат при поискване (печат при поръчка) от 2010 г.

3

Животът в света на поезията брой 15

ЛЯТО Е!!!

Лято е. Ухаещи рози, много красиви цветя,

натежали от плод градини,

солен вкус на море, горещо слънце, но в планината е

прохладно и ухае на горски цветя

Птички пеят наоколо, щъркелите размахват криле

за поздрав. Любим цвят - "Цветът на лятото",

и любим сезон

А, ние вече сме в разгара на лятото, с 15 брой на

любимото списание "Животът в света на поезията",

където непрекъснато откривам

Вие предоставяте за този прекрасен проект "Красива България. Моя страна! Моя

разкривате мечтите си, чрез рубриката "Аз имам мечта...", и показвате възхищението си

и незабравимото, с рубриката "Вселената

Благодарим на всички приятели, читатели, и всички, които участват с творчеството си!

На всички ВАС, ПРИЯТЕЛИ, пожелаваме щастливо и незабравимо лято!

Септември месец ще бъдем отново заедно,

А до тогава всеки, който има идея /предложение за списанието/, може да ни пише на

ел.поща или на лични съобщения.

Авторските ви творби, очакваме на ел.поща:

Животът в света на поезията брой 15

ЛЯТО Е!!!

Лято е. Ухаещи рози, много красиви цветя,

натежали от плод градини,

солен вкус на море, горещо слънце, но в планината е

прохладно и ухае на горски цветя /чист въздух/.

Птички пеят наоколо, щъркелите размахват криле

"Цветът на лятото",

и любим сезон - Лято.

А, ние вече сме в разгара на лятото, с 15 брой на

любимото списание "Животът в света на поезията",

където непрекъснато откриваме нови поети, представяме красотата на Нашата Родина,

със снимките, които


България!",


към красивото

и незабравимото, с рубриката "Вселената-загадъчно красива".



Септември месец ще бъдем отново заедно, и ще продължаваме да ви изненадваме с нови

идеи.


ел.поща или на лични съобщения.

Авторските ви творби, очакваме на ел.поща: cankoveselinov


е нови поети, представяме красотата на Нашата Родина,



загадъчно красива".



и ще продължаваме да ви изненадваме с нови


[email protected]

4


Избликни, радост

Минка Вачева- гр. Севлиево

Избликни, радост, избликни,

както някога!

С дъх на меки треви.

Залей ме със светлината си!

Ела в моя свят!

Аз те чакам.

Със смях насели мойте дни.

Ела със дихание лудо и дъхаво.

Сетивата ми подлуди.

И нека тази лудост не прекипи.

Лятото в мене върни

с шепа изгрев.

Мечтатели

Минка Вачева- гр. Севлиево

От дърветата се учим на търпение

и срещу ветрове вървим.

Прорязват дните ни съмнения.

Събуждаме се без да спим.

И ни боли за чуждата вина.

Боли ни за прекършеното цвете.

А някой ни намразва за това

и ни улучва право във сърцето.

Ний може да поплачем върху листа

с обидена и трепетна душа.

Но винаги ще си останем истински.

И цялата ни мъдрост е в това.

...

Автор: Ели Зарева

Любовта побеждава сълзите,

Любовта като огън гори,

Любовта заблестява в очите,

Любовта ни топли през трудните дни!

БУГЕНВИЛИЯ - ЕДНА ОМАЙВАЩА

ЛЯТНА КРАСОТА

Бугенвилията е ефирен храст, дотигащ височина

1м. Катерливо и лесно се увива около подходяща

подпора, така че често служи за декорация на

арки в градини. Листата й са светло зелени с

бадемово-яйцевидна форма. Дребните кремави

цветове са загърнати в едри, съвсем тънки,

пъстри високи листа. Те са в оранжево,

карминеночервено, розово, кремаво и бяло.

Цъфти през май и юни.

Понякога мечтите са по-големи не само от слон,

но и от света...

Ако и вие имате мечта, може да я споделите

в рубриката "Аз имам мечта..."

на ел.поща - [email protected]

5


Интервю с Вера Илиева! Човекът с поетична душа се вдъхновява от всичко около него.Слънцето ,луната ,звездите, капката

роса и зрънцето жито. Красотата на цветята, на всичко ,създадено от Бога

Коя е Вера Илиева и различава ли се

от поета?

Казвам се Вера Илиева. Родена съм на 01.11.

1953 година в град Сандански. Завършила съм

основното си образование в родния си град, след

което през 1972 година съм завършила

строителен техникум в град Пловдив,

понастоящем ПГСАГ _ Професионална

гимназия по строителство, архитектура и

геодезия „Архитект Камен Петков” .Работя

като главен специалист към Районна Пътна

служба –Сандански- ОПУ-Благоевград. Пиша от

около 14-15 годишна. В началото детски

стихове , а след това – лирика. Имам издадени

четири стихосбирки:„ Нарисувай любов”; „

Есенна магия „ , ” С душа на птица” . Трите

стихосбирки са лирика. Тези дни излезе от

печат и стихосбирката ми „Детство

мое,вълшебство мое”-стихове за деца.

Мои стихове са публикувани в броеве на

списание-алманах „Културна палитра”

,списание „ В света на поезията”, в.” Ретро”

Моята работа е отговорна и динамична. В нея

няма място за поезия, но в противовес на това,

или може би точно заради това аз самата

винаги съм намирала душевно равновесие в

света

поезията, на романтиката , на неизживяното ,на мечтаното.През деня съм едно „Мъжко

момиче”, а вечер живея в света на неизживяното и очакваното.И тогава, в този

свят се раждат стиховете.

„Казват, била съм мъжко момиче, здраво държа на живота юздите,

но не виждат душата ми – птица, всяка нощ да лети към звездите.”

/стих. Мъжко момиче”/

Кога и как започнахте да пишете поезия?

Когато започнах да пиша поезия бях на

възраст 14-15 годишна. Бях добра по български език и литература и моята

преподавателка по тези предмети настоя да ме запише в литературен кръжок. Тогава

започнаха първите ми опити да пиша детски стихчета. Впоследствие започнах да пиша и лирика.През годините много често

съм имала периоди на застой, след това отново съм писала и така и досега.

Имате ли любимо стихотворение, или всички ги

чувствате като свои деца?

Не мога да кажа ,че имам любимо стихотворение. Все едно да попитате някоя

майка дали има любимо дете.Всички те-добри или лоши са си мои и аз си ги обичам. Разбира се ,че имам ясна представа за тяхната стойност-

добри ,не дотам добри, някои дори без литературна стойност,но това не ми пречи да

ги обичам.

Какво ви вдъхновява?

Някой ,някъде беше писал: „Затворете един поет

между четири стени и ще му отнемете цялото

вдъхновение” Човекът с поетична душа се

вдъхновява от всичко около него.Слънцето

,луната ,звездите, капката роса и зрънцето

жито. Красотата на цветята, на всичко

,създадено от Бога, от преживените неща ,от

нещата за които мечтае.Красотата и

вдъхновението са навсякъде около нас и в самите

нас.

Намерих я във полета на птица,

в омайната небесна синева,

6


в изгряващата светеща зорница,

в капчицата утринна роса.

В песента на пойна чучулига,

в усмивката- беззъба на дете,

разбрах, че е красиво всичко

когато го погледнеш със сърце.

/стих. „Да откриеш красота”/

Любими писатели?

Ооо,много са. Обичам да чета. И най-много харесвам и обичам нашите класици-Иван Вазов,

Димитър Талев,Йордан Йовков,ДимитърДимов и много други.

Незабравим спомен от детството, който

пазите и до днес?

Расла съм в съвсем обикновено семейство и чак дотам незабравими спомени

не мога да си спомня да съм имала. Не сме имали възможността да ходим по

екзотични острови или други подобни дестинации, но винаги ще си спомням летата прекарани на село при баба и дядо.къпането в селската рекичка.

Приказките и историите ,които вечер децата,събрани накуп под някоя стряха сме

си разказвали. Историите за Яне Сандански ,които дядо вечер ни разказваше. Ей такива ,съвсем обикновени неща ,но аз все още ,дори и на

тези години ги помня.

Пожелание към списание "Животът в света на поезията"

Обичам Ви-целият екип на това прекрасно

списание! Пожелавам Ви от сърце да бъдете здрави и винаги ,както сега, да влагате цялата си любов и вдъхновение за неговото творческо

оформление. Пожелавам Ви дълги години да Ви има , да радвате своите читатели и да печелите

все нови и нови почитатели.

НЕ МЕ ВИНИ

Автор: Вера Илиева Не ме вини, че нямах тежки дари,

аз цялата на теб се дадох дар, че нямала съм злато и пендари, сърцето си ти дадох за пендар. Не ме вини, че хубост си отива,

лицето ми прорязаха бразди, с любов деца съм ти родила,

по него текоха реки. Попита ли ме колко нощи

съм бродила безсънна и сама? Люлеех люлки, но наместо песен

душата ми отронваше сълза. Не ме вини, самата аз се мразех,

когато ставах лоша, зла, толкова от себе си раздадох, не ми остана много добрина.

Сърцето ми от болка вледени се и вместо да вменяваш ми вини,

в прегръдката си топла утеши ме, ледът във мен да се стопи.

ДРУГАТА В МЕН Автор: Вера Илиева

Тя е различна и в рамки не влиза, не признава закони и ред.

В душата й вихри бушуват и огнени лави превръщат се в лед.

Тя, другата, която е в мен,

обича до болка или до болка презира тези, които кълнат се през ден и после бързо утеха намират.

В нейния свят, добър или лош,

любовта единствен закон е, а добротата, огряла света,

в сърцето на всеки намерила дом е.

7


И спорят в мен две силни жени – едната различна и мъничко дива,

а другата мъдра, домът ми крепи, но когато са заедно – чувствам се жива.

НЕБЕСЕН ЕЗДАЧ Автор: Вера Илиева

Плисна дъжд и плисна изведнъж,

мълния разкъса небесата, звезди запали в цъфналата ръж,

грейнаха светулчено полята. И сякаш диво хергеле

препускаше и мачкаше житата. Лудуваха небесните коне,

с копитата си удряха земята. Тогава те видях – ездач на бури,

очите ти размятаха искри, обяздваше конете сури,

опънал във ръцете си юзди. Обикнах бурята и теб,

ездачо непокорен в небесата, и всеки дъжд със мълния и гръм

при мен те връща на земята!

ПТИЦА БЯХ Автор: Вера Илиева

Сънувах, че летя,

и птица бях под звездното небе, с вятъра играех и танцувах, и галеха ме влюбени криле.

Понесена от вихър непознат, докосвайки се с вяра до водите, душата си положих върху тях

и милваха я стенещи вълните.

В полета си устремена към топлата прегръдка на Земята,

сърцето си положих върху нея и песента си недопята.

За миг единствен птица бях – свободна и щастлива в небесата.

Вода, земя и вятър бях – частица малка в необята.

ДУШАТА МИ Е СКИТНИЦА

Автор: Вера Илиева

Душата ми е скитница самотна и скита по безкрайната земя,

душата ми е бродница сиротна и търси твоята душа.

Сърцето ми – блуждаещ пламък, води ме към тайни светове;

сърцето ми – самотен пътник, търси твоето сърце.

Ръцете ми – криле на птица, разтворени за полет нов;

ръцете ми те търсят във всемира – да те прегърнат със любов.

Очите ми се взират в небесата

и търсят твоите очи, окъпани от слънчева позлата вечер се превръщат във звезди.

Скитница самотна в необята – преброждам аз небе, земя.

Ръце протягам, за да те докосна, душите си да слеем във една.

8


ТАКАВА МЕ ОБИЧАЙ

Автор: Вера Илиева

Обичай ме такава – дива, обичай ме такава – листопадна,

есенна и мъничко тръпчива от залеза любов ще си открадна.

Със звезден прах косите ще поръся, луната като брошка ще закича,

от слънцето ще взема светлината, да грейна цяла, за да ме обичаш.

Такава зряла, като сочна круша,

лепнеща от сладка медовина, в ръцете ти да мога да се сгуша,

по тебе да се стичам, да те имам. Такава ме обичай – сладко есенна,

като красива тъжна песен, такава ме обичай – нежно залезна,

като дар от закъсняла есен.

БЯГАЩА ЛУНА Автор: Вера Илиева

Като кошута подгонена бяга Луната,

бледа и нежна зад облак се скри. За миг се показа цяла в позлата

и побягна, оставяйки светли следи. Тежки облаци, като тежки сватбари, надвиснали, мрачни, гонят вятъра див.

Бяга луната – невеста красива, мрачен жених е облакът сив.

На волния вятър обречена тя е, с нежни милувки я той покори.

Клетви за обич и вярност смениха, с галещи устни лика й покри.

Изви се вихрушка, подгони сватбарите, сърдити и мрачни си тръгнаха те. Укротеният вятър погали Луната

и показа тя своето светло лице.

ЗАКЪСНEЛИ ЦВЕТЯ Автор: Вера Илиева

Когато сълзи гърлото ми стискат

и пари болката по теб, от ъгъла на мойта стая

аз взимам малкия портрет.

На него ти си млада и красива

със тъмна, свилена коса, и сигурно била си тук щастлива, щом грейнала в усмивка си така. Да можех да те върна миг дори и сгушена до пазвата ти мека

да кажа колко ме боли, че виждам друга в къщата да шета.

Тя няма твоята усмивка бяла,

ръцете ти, ухаещи на хлебен квас, и никога до мен не е седяла,

когато плакала съм в късен час. Днес празник е и ако беше жива,

за твоята любов и доброта, майчице, аз бих ти подарила

букет от слънчеви цветя.

НЕ МЕ БУДИ Автор: Вера Илиева

Ш-ш-т, тихо, не буди тишината,

не ме събуждай, моя любов! На крилете на птица се носех и летяхме под звезден покров.

Пресичах звезди и вселени, в необятни селения търсех покой

и се блъскаха в мен метеори, осветили небето, водопаден порой.

И се сменяха бързо времена и години, огнен ад преминаваше в рай.

Нови светове се зараждаха в мрака, един необят без начало и край.

А аз – малка прашинка от него, случайно попаднала в звездовъртеж,

9


пришълка от синя планета, дошла на крилете на своя копнеж. Ш-ш-т, тихо, не буди тишината,

не ме прегръщай с шепотен зов! Искам в този сън да остана. Не ме събуждай, моя любов!

МЕЧТАТЕЛКА Автор: Вера Илиева

Малко смешна и позастаряла,

все мечтая за разни неща, сякаш живея в приказка бяла,

днес Пепеляшка съм, утре – злата сестра. Снежна кралица понякога ставам

с мъртво, студено сърце, а после съм приказна фея

и летя с ефирни криле. Днес съм добрата Снежанка,

утре пък яхвам метла. Мога да бъда и спяща красавица,

но принцът ми май отлетя. Ей така си живея, приятели,

едно старо момиче с луда глава… И препускам на бели коне в мечтите си

в този свят, пълен с тъга.

СЛИВАНЕ Автор: Вера Илиева

Като бяла гондола плува луната

сред океан от сребристи води. Плъзва се леко от вятър понесена

и плискат я звездни вълни.

В нощ като тази онемяла притихвам и чувам шепот от забравени дни.

В транс е Земята и сенки танцуват на милиони преминали през нея души.

Те минават край мен като полъх от вятър,

докосват ме леко с безплътни ръце и сякаш актьори от древен театър играят спектакъл на сцена – небе.

Тайнствени сили ме понасят нагоре,

забравям коя съм и откъде, и сливам се бавно, безмълвно и тихо

с това мистично звездно море.

МЪРТЪВ ДОМ Автор: Вера Илиева

Вратата е заключена,

зазидани – прозорците, ключът изхвърлен, мъртъв е домът.

Стопаните ги няма, изстинало огнището, затворен мракът – владение на нищото.

Протяжен вой раздира тъмнината.

Печален плач, захлопва се врата. Прибягват сенки,

напускат го душите и чувам стон – молитва.

За живите се молят мъртъвците.

ЕСЕН Автор: Вера Илиева

Есен съм,

натежала от плод, прекипяла от сокове.

Есенен вятър пилее косите ми, оголва ме цяла,

опразва душата ми. В тишината се взирам да видя Незримата –

беловласа и тиха да чака на прага.

Не съм готова, Господи, не съм готова за зимата.

Снимките за проекта "Красива България. Моя

страна! Моя България!" трябва да са авторски, очакваме ги на ел.поща

[email protected] Може да ги качите и на страничката "България

- най-красивата страна в света"

https://www.facebook.com/pages/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-

%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B0

%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-

%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/465933666883599

10


Галена Върбева

ОТВЪД МРАКА

Галена Върбева

Сърцето ти пулсира до дланта ми докосва в мене струни на любов.

Заливат ме вълни от нежни думи- пристанище за жадния ми зов. И ти потъваш в моите зеници,

трептящ и ярък, взрив от светлина. В очите ми разтапят се искрици,

избягали от танца на нощта. Сега разбрах, че власт над мене нямат студът и мракът щом съм в твоя плен.

Щастие в сърцето ми изгрява за цел и смисъл в утрешния ден.

ЕДНА ТАЙНА Галена Върбева

С порив луд загърбих своя ход,

тайни в мен проточват сини жили, и ето ме, под парещия свод.

Очите ми - лъчи от нежност скрили. И ти си тук, тъй близо до сърцето,

с пулсиращ ритъм пламък да ти дам. Щом усетя мекотата на лицето ти, ненапразно съм се борила, ще знам.

Като вечна тайна в броденето сложно, като отговор на моя светъл блян,

е че всичкото, което ни е нужно е щастието в една човешка длан...

ВРЕМЕТО В МОЯ СТИХ Галена Върбева

Времето

изгонило студа в стиха ми се спотайва мълчаливо.

Във вените бушува ли кръвта сякаш младо вино в чашите налива.

В костите му лумнал е пожар от багри и емоции красиви.

Светлината му е приказният дар- стенещи сълзи не му отиват.

Времето в стиха ми е компас

на преследваните в зъзнеща тъма. Спри посоката в самотния си час

и потопи се жаден в капки светлина. Ако в мигове среднощни спре съня

в пустиня, без живителни простори- затвори очи и целуни стиха,

в който влюбен вятър пустотата пори. Времето

в стиха ми е живот- безумен стон в оазисът на дните.

Ново виждане за вечния ни ход на вселената ключът, роден в очите!

На 11 юли - 150 години от рождението на Петър

Дънов

Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си Учителя или Беинсá Дунó, е

българин, основател на религиозно-философско учение[1],

което се самоопределя като „езотерично християнство“ и окултизъм,

и което е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по

вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а

последователите му — дъновисти. Последователите му се наричат ученици на

Всемирното Бяло Братство.

11


Албена Латинова

МАСТИЛО Албена Латинова - Бени /Asteri/

Мастилото проплака в нежни пръсти.

Прописа и започна да реди стиха... Безкраен вопъл, нестихваща поема,

която всеки ден си търси своят път! Мъже, жени в редиците строени размахват саби, ножове, ками.

Оплакват Бога, търсят си наслади! Ограбват всичко, трупат си вини!

А аз стоя, размазвам синият контраст. В синьо мазало и краски, нося си света! Живота в мастилено взе да ми харесва, защото древният печат е с този цвят.

И моят стих, и днес не ще привърши! Имам си резервен упълнител - цял! С мастило ще напиша много книги! Дано предам живот с писеца здрав! Добре, че е мастилото безкрайно,

което никой не изтрива с ръка! За него няма гумичка и бледност...

Не ще привърши хода на листа! Аз движа плавно с лявата ръка,

резеца носещ своят отпечатък - син. За мен изписват се очертанията - ясно, приличащи на кървави следи без грим...

И ето - всичко е в кристален блясък, и от свода на ръката се яви факир!

Не спира и шлифова всяка сричка в стих и стигна до народа всеки куплетен щрих!

РОБИНЯ ЗА ПРОДАН

Албена Латинова - Бени /Asteri/

Под сенчеста сергия сред житата,

като наказана за грешен плод, седях замислена във зноя

и не намирах миг покой... Чалмар ме гледаше изкъсо,

на ред пред него имаше пазар с черги най красиви наредени. И хора щуреха се без предели,

заглеждаха ме с жал в сърцето. ''-Ах, каква е хубавица бяла...''

'' - Обесник е този нейн господар!''.

А чалмара бърчеше си бърни и подвикваше им с дрезгавина:

'' - Хайде, елате и купете си жена!

Добра е, кръшна и чистница! Върши много, послушна е

рабиня!''. Сълзи потекоха по скулите -

порой, не спираха да нижат и безброй

по мене капеха мечти неизживяни...

А той потриваше ръце доволно. '' - Изтрий си сълзите, ще има

бой!''. И аз усмихнах се през болка

и хап преглътнах, сякаш е резка. Очите бързо ококорих с уплах.

'' - Така те искам, жено млада! Ще те дам прескъпо на

пашата!'' Шума започна да ме стряска. Не виждах изход да се избавя.

А чалмаря гръмогласно се изряза,

сякаш му дотяга дебелата тояга. Взе да тропа често по

бордюра... Времето минава, а аз

съм глуха. Ни стон, ни вопъл в гърдите

имам. Притисната до нишата

умирах. Забравена от своите

копнежи, във мислите неясни се оплитах. А роклята красива - на райета, прилепнала по мене до колене,

поддържаше ми имиджа на лесна,

а в душата плесен в миг растеше.

И сетих се за грубият чалмар,

12


как юркаше ме да му върша в дан, що искаше и чинеше му на ума,

притиснеше ме някой път в ръба

и караше ме да слугувам до премала.

Така отплеснах се в терзания предишни,

че не дочух как три чифта копита затупуркаха на тротоара с пашата.

А той един снажен и омаен мъж,

с осанка на създател и боец. Колан запашил, а нагоре цял

лъщи. Гърдите голи и слънцето

не го щади. Със босите си ноги - толкоз

здрави, пристъпва смело и с очи ме гали.

И сякаш мисленно ми каза: '' - Това си ти! Моята жена

избрана!''. Подаде ми ръка да се

надигна, а аз смутена очите скривам

и поглеждам към чалмаря ням. А той се чуди и незнае сам, що се случва пред погледа му

там. А пашата весело с него се

сбогува, стоката и мен повел по

друма. И там в разговора умел повел, пашата истини ми заговори и аз без дори да се замисля

с усмивка го погледнах чиста. А той все повече се вдъхновява

и вратите на живота ми отваря...

Забравих в миг, аз клетото сърце. Видях в очите ми да грее пак

небе. Оказа се добър слушател -

прям, и внушителен със гласа си

предан. И не робиня, а жена пристанах. Със сърце му служех на избран.

В ГРЕШКИТЕ...

Албена Латинова - Бени /Asteri/

В грешките намирах своят лек и пътища извървях нелеки.

Понякога ме тъпчеха безчет, човеци блудни в зли стремежи. Аз давах им от своята ръка. Подавах им къса надежда...

Не виждаха земята, благини и мъчеха си душите и телата.

Но аз им бях най-вярният другар. Помагах им в неволите без мяра! Не исках им отплата за труда, който им полагах в име свято.

Сам човек - има право на Съдба,

но не всеки знае да пресява! Затова аз бях все мила и добра - уроци за сполука им дарявах!

Но дали бях правилно разбрана? Обърнаха се някои - срещу ми! Забравили за стореното - явно, си търкаха с езиците си мудни! С интриги най-различни - гадни,

проклинаха и тъпчеха с гнева, доброто което аз им пожелавах!

Ненавист виждах и в клевета, измиваха ръцете си доволни!

,,Но свърши се!'' - аз рекох им сега. ,,Не ще ме мачкат ваш'те хули!''.

И нека Бог ви съди за греха! ... А в моите очи - блестят светулки!

24.06.2014г.

ВИСОКО ГЛЕДАМ... Албена Латинова - Бени /Asteri/

Високо гледам - рея се в небето,

като гълъб искам да летя... Да предам послания, които радват всеки тука на света.

Има много неизпратени писма. Има много думи неизпяти.

Свършек няма! Дълъг е дълга към хорските души извисени...

Всеки има право да лети! Не се забравя полетът велик!

Щом летял си, дал си на земята - свойта радост, лепта, миг!

13


И моят полет вече е безкраен... На кой ли не раздадох аз крила!

Душите храних. От печал избавих. И нищо не дължа, освен любовта!

24.06.2014г.

АНГЕЛ Албена Латинова - Бени /Asteri/

Ангел политнал в нощта, спря на моят светъл праг.

Огледа всяко кътче от дома и се спусна към гръдта ми...

С най-пламенна милувка ме докосна от свода с крила. Аз го прегърнах. Сгуших се.

Излъчваше от него топлина. Той ме обсипваше със слова.

Велики бяха в моите уши. В света гнева се претопи

от пламналите негови очи...

Дъха му беше... Ах, как гореше! Тъй сладко ме упойваше в нощта... Поисках да остане... Но си замина.

Успя да ми открие синевата. Само ме нарече - ,,Мила, моя!''.

Изгуби се някъде с махá... От ароматните му соли, сякаш преродена се видях. Не можех да избягам аз!

Усещах го навсякъде почти! В кръвта ми закодирал бе,

всички божии трепети дори! Какво ли бе, че ме накара

с мисъл да го търся и мечтая... пак до мен да долети и жив

- да остане... С лика красив!? Обикнах таз магия нереална!

Какво ли стана? Чудо ме огря! Сега и на мен растат крила.

В полет да го стигна - искам аз!

ДОВЕРИЕ Албена Латинова - Бени /Asteri/

Доверие трудно се изгражда,

щом си лъган не веднъж! Стигал си дори до вражда от предателства наивни!

Приятел се кълне да устои на чуждите...подмолните, всякакви човешки игри...

но изведнъж гърба обръща, и към теб с гняв отвръща! Вече не е същото...почти,

щом още с обич го прегръщаш... И как да му вярваш...боли!

Искаш старият си приятел, а сам се чувстваш...нали?

Доверие крепи се на основи - непоклатими, без грам вина!

И докато топлина усещаш

и преданна любяща те душа... не можеш ти да сбъркаш

- с доверие света го обгръщаш! И враг да имаш - не е беда!

Не се прекършва лесно вяра! Тя човешкото със сила сгрява... И окови да й сложиш - не можеш! Доверие не се предава и с врява, щом с обич си поел честна длан - тя отпечатъка си ти дарява!! А в очите виждаш огнен плам! Доверието всичко ти обещава

- да бъдеш винаги в мир! И пречките ги надживява,

щом на другият си се отдал!

06.07.2014г.

ПРИЯТЕЛСТВО, ЛЮБОВ И ЩАСТИЕ Албена Латинова - Бени /Asteri/

По пясъка танцувам още до забрава...

Колко изгреви и залези посрещах там...

С приятелите мои скитах до премала и любовта в лагуната с трепет изживях!

Ах, мое морско дъно...така обичам те!

В твоите дълбини увлечена се отвличам

от пустите делници - отраснали в мен... И щастие пак намирам щом те открия...

мое незабравимо лято...събрало ми спомени от най-вълшебните ми приключенски дни!

07.07.2014г.

14


Интервю с Петър Пацев

Моят девиз е: „Живея, за да обичам, обичам,

за да живея!

Кой е Петър Пацев и различава ли се той от

поета?

Роден съм на 4.03.1949 г. в град Стара Загора.

Отраснах в семейството на работници.

В детството си живях в бедност, но за сметка

на това бях винаги свободен.

Завърших средното си образование в родния град,

а висшето–във ВТУ “СВ.св.Кирил и Методий“.

Във Велико Търново живея от 42 години.

Първата си книга издадох през месец декември

2014 г., а в момента подготвям втората.

Струва ми се, че на този въпрос давам най-верен

отговор със стихотворението:

СИГУРНО СЪМ ЛУД

Сигурно съм луд,

прогоних птицата

от мойто рамо-

за себе си избрах честа,

а тя, подхлъзна ме безсрамно.


отхвърлях чувствата

на нежни дами,

избрах над всичко любовта,

а тя,нанесе ми жестоки рани.


загърбих славата

и мамещи успехи,

скитах по паланки и села,

а с мене болката вървеше.


пиша стихове,

и ги подарявам с вяра,

че щом раздавам доброта,

светът ни по красив ще става!


но съм свободен

и мога да мечтая-

щe се завърне пролетта,

а с нея ще настъпи рая!

Сигурно съм луд!

В пияна лудост

искам да живея,

отново гонен и приет-

така щастлив ще остарея!

15



Пиша стихове от 10 годишна възраст.

В различните периоди от живота ми съм писал

повече, а в други – не.

Много стихотворения съм подарил на приятели,

написани „на крак“, други просто загубих.

Имате ли любимо стихотворение, или всички ги

чувствате като свои деца?

Моят девиз е: „Живея, за да обичам, обичам, за

да живея!

Това е основната причина да кажа, че нямам

любимо стихотворение,

защото не съм пренебрегвал и не искам

да пренебрегвам нищо от живота и

поезията.


Медиите във Велико Търново ме

наричат „поетът - бунтар“, защото не

само живея с проблемите на хората и

обществото,

но и не се подчинявам, боря се срещу налаганите

ни рамки на живот, повече от петдесет години!

Затова и пиша-за народа, за родината, за

природата… За красивото и лошото в човека.

Любими писатели?

Диря в живота ми са оставили поетите Едгар

Алън По, Франсоа Вион, Шарл Бодлер, Пол

Верлен,

Пушкин, Есенин, Яворов, Кирил Христов, Борис

Христов…

Пожелание към списание "Животът в света на

поезията"

На списание „Животът в света на поезията“,

пожелавам попътен вятър и никога да не се

превръща в конюнктурно издание,

защото така ще загуби своя красив и

неповторим облик!

ВОЙНА

Автор: Петър Пацев

Щрапни огромни

от шрапнели огнени

полазиха в полето-

очи, отправени

незнайно накъде,

кого да молят

под небето!

Куршумите в безумен бяг

живота в грохота събарят,

ръцете пламват в огнен цвят,

загребват шепа пръст

и се втвърдяват...

Това е всичко!После знойна

тишина,

залутана стрела на птиче ято

и глухата тъга, в която

слънцето замислено изстива…

16


Happy Birthday, Vision!

На 12 и 13..07. 2014 година компания Vision празнува своя 18 рожден ден. Във всички

представителства по света и в отделни градове по места, се проведоха празненства,

подкрепени от Компанията. За първи път от 14 години, Vision Карлово направи празник,

който ще остане запомнен за дълго. Залата, определена за празника се оказа тясна, за над

150 души гости и дистрибутори.

Много от гостите взеха своето най-важно решение и се присъединиха към компанията, като подписаха своя ,,Златен договор”. Едни

защото искаха здраве и допълнителни доходи, други собствен бизнес , който носи остатъчен

доход. Имаше и такива, които се присъединиха за да се включат в квалификацията за

безплатното пътешествие през 2015 година до Виетнам, а други търсиха кариера,личностно

израстване и признание. Действието на ,,Златните договори” е до края на месеца и са в ограничен тираж, а желаещите много, но това

ни радва.

Поздрави,

Пепа Игнатова

http://canko-

veselinov.izdavam.com/bg/book/Jivotyt+v+sveta+n

a+poeziqta+broj+14/1302

От този линк може да закупите 14 брой на

списание “ Животът в света на поезията”

17


Интервю с Катя Попова

Вдъхновява ме морето, личните ми преживявания

и чистите чувства на Любовта!

Представете себе

си, какво работите, с какво се занимавате?

ЕКАТЕРИНА АЛЕКСАНДРОВА ПОПОВА

родена в гр. Русе на 27 юни 1953г. в семейство на

обикновени хора.

Баща й АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ- изпитател

пиротехник, загива през 1965г. в Русе при

изпълнение на служебен дълг.

От 1968г. живее и учи в София. Завършва 23

Гимназия и после учи за акушерка.

Работила е във Втора АГ Болница-Шейново. От

1980г. живее в Сирия. Омъжена е там.


От една година, съвсем неочаквано. Как? Ами с

Душата на Любовта ми...

Опитах с плахост, не успях,

душата си самотна да затворя...

Отворих себе си- до грях!

Със мъката останала да споря...

Какво за вас е поезията?

Поезията за мен е лично душевно чувство, което

е наречено простичко ЛЮБОВ...

Не исках женски лицемерия,

до откровенност изгорях,

открехвах твоите предверия,

където с обич заживях...

Душата ми за тебе ще разтворя,

не питах нищо, онемях...!

С Любовта да поговоря...

През сълзи само се засмях...


Морето, личните ми преживявания и чистите

чувства на Любовта, която пиша винаги с

главна буква...

ЗАЩО...?

Мой Хоризонт, защо си далечен?

Докосвам те само с очи...

До теб не достигам, а пътят е вечен

и губя се в свойте мечти...!

Но мое море, ти в мене преля,

целуна ме нежно с вълните ?

Мойта Любов във теб се разля...

Отворих във мене вратите ...

Колко вълни разля по брега,

а аз своята в себе си влача?

Душата ми пълниш с много тъга!

И... тихо ме караш да плача?...

Кажи ми море, защо съм сама,

защо само с теб се прегръщам?

18


Защо ме убива всяка вълна но...

Вечно към тебе се връщам?...

Незабравим спомен от вашето детство?

Спомените от детството ми са тъжни, силни,

незабравими и написани в стиховете ми.

ТАТКО....

В далечно минало, едно дете

родило се с усмивка на устата,

пощипвали му бузките, но от сърце

за да му чуят във плача молбата...

Дори тогава, в детски смях,

не давало на никого сълзите,

навярно пазело ги като грях,

за да ги плаче после в дните...

Живеело си бедното дете,

не искало да знае и за плачки,

във щастие... Като мече,

целувало парцалени играчки...

Живеело с усмивка до мига,

когато го "ухапала" Съдбата,

разнесла се трагедията по града...

Смъртта в ковчег изгаряла вратата...

И кой ли мислите пристигнал?

Затворен даже, без очи...

Баща му за последно си пристигнал,

но вече нямало звезди...

Не го отвориха... Остана помен...

И никой не повярва до сега,

че в божия букет огромен,

смъртта превърнала го бе... В звезда...

Така родиха се сълзите,

завинаги, за цял живот...

А болките забравиха в очите,

една съдба, отнесена във гроб...

В годините не го забравих!

Отричах даже и смъртта!

Във сънищата го оставих,

в молитвите и в обичта..

Написах тези редове,

защото казват ден е на бащата...

Нима един е този ден?

За мене вечен е...! БАЩАТА!

16.6.2014

Какво бихте казали на любимите до вас хора?

Бих казала само това:

ПО ВЪЛНИТЕ...

19


Откри ме като пяна по вълните,

написа ме като завършен стих

с "Обичам!" се докоснаха съдбите,

и име на вълнАта даде Ти...

Вървях по тях със обичта ти,

до бяло те обичах и копнях,

но знаех, че с вълната на брега ти,

ще се превърна в пяна аз...

Превръщах се на самодива,

а после бях дори сърна,

русалка твоя- нежна, дива...

От сътворението ти успях...

Не исках никога да се разбивам!

Страхувах се за твоя бряг...

С вечността оставам... Само- Дива...

Във каТЯ съм! И те обичам пак!

Пожелание към списание "Животът в света на

поезията"

Списание Поезия! БЛАГОДАРЯ, че ми

повярвахте!

ДОБРО УТРО


Добро утро, с мирис на море, гора, цветя, есен,

зима, пролет, лято, в синьо, златисто-жълто,

бяла красота, вълшебно утро с неотразими

чудеса.

Добро утро! Лято е, мирис на липа, на току-що

окосена полска трева, на малини, къпини и рози

ухаещи в нощта, и всичко е приказка с прекрасна

зеленина.

Добро утро, Обичам ви, Мир да бъде на тази

Земя! Сплотени да бъдем - заедно сме силни, да

запазим Света!

Добро утро от мен, Ели Зарева - поетичната

жена, от утрото изцяло зависи да бъде

усмихнат деня.

НЕ РАЗДАВАМ БЕЗПЛАТНО СЪЛЗИ


Научих се от мъка да се смея и щом тъга обвива

моя сън да оцелея, защото и сълзите, знай-не са

безплатни, след всяка капчица сълза бледнея!

Не раздавам безплатно сълзи, в сърцето ми

огромно съм ги скрила: за някой ден, за сметки,

за анализи, затова с усмивка съм ги аз покрила!

А иска ми се да заплача, да ридая и гласно, дето

ми тежи да го разкрия, но нека в бъдещето не

гадая, а може би, от тях-сълзите, днес не се

нуждая!

Аз пазя ги за мигове върховни, които някой ден

ще пристигнат грандиозно, от нежен мъж, две

думи, изказани гальовно: и в този миг сълзите

ми ще бликнат сериозно!

20


СТЪКЛАТА НА ПРОЗОРЕЦА

Веселина Костова

Стъклата на прозореца са замъглени.

И сякаш викат твоите очи, и молят,

но в мълчание зелено.

Решетки си сложи! – железни,

ако не ме искаш.

Мъглата – невъзможно е! - да я изтриеш,

защото ме привлича.

СНЕГЪТ В РЪЦЕТЕ


Ако си тръгнеш,

ще си отидеш ли от мен?

Не бой се, песните на пътя

са само отзвук на мига студен.

Върни се, вечерта е синя,

прозрачна в моите очи.

Аз знам, не търсиш вече зима –

снегът в ръцете се топи.

А утре ще намериш лято

с горещите му езера.

Там, някъде, сред дъх и плясък

узряват мои небеса.

КЛАВИШИ


Мисълта ми бавно стъпва

по клавишите на твоето пиано...

Черните я карат да потръпва,

сякаш стъпила е в кално,

сякаш искат да прогонят

мен - от твоите заслони.

Белите я разтопяват,

като зъбите, когато се усмихваш,

като думите, когато обясняваш,

че обичаш.

ОТДАВАНЕ


Прохладната ти нежност се опита да ме

достигне още преди твоето

докосване, а аз побягнах, уплашена от силата, с

която те желаех. Исках да

се скрия в уюта си и да те наблюдавам как

плачеш и ме търсиш в

пролуките на земята, която мълчаливо щеше да

прегръща сълзите ти.

Почернялото ми от твоята болка съзнание не

би позволило да се погубиш

заради мен; просто щях да чакам момента, в

който безумното ти отчаяние

пожелае да се излее върху нещо невинно. Тогава

бих ти се отдала – за да

почувствам силата на твоя гняв как бързо се

изменя в буйна радост, за да

погълна жадно със сетивата на духа и

материята си обичта. Исках да

имам само истинското от тебе, когато

забравиш маската на глупаво

величие и краткотрайност.

21


Но вятърът повя приближаването ти, когато

уютът беше далече.

Бягах към него, босите ми нозе се преплитаха в

жаравата от изсъхнали

треви, а острите буци на земята се опитваха да

ме приберат в своя черен

свят. Тичах като в самотна пустиня, самотно

беше и всичко в мен, защото

щеше да го имаш твърде рано. Ти спря бавно

пръсти в косите ми, сякаш

искаше да вкусиш аромата на пепелната шума,

скрит дълбоко в тях.

Потръпнах и рязко се извих към бягството си,

което се опитваше да ми

помогне до крепостта на топлия уют. Тогава

почувствах нетърпеливото

ти желание да ме имаш. Простря ръцете си

върху мен, приглади

развълнувалите се коси, омагьоса лицето ми

като изми праха от грима за

да се избистри вътрешното сияние на радостта.

Изтощеното ми съзнание

пристъпи безпомощно към мъгливата реалност

и съвсем се потопи в нея.

Само една заблудена мисъл се опитваше да ме

върне към съкровената

самота, но нейният вик заглъхна в пещерата на

страха. Отворих очи,

видях себе си в теб, отпуснах глава, а ръцете ми

се повдигнаха за

хладната ти прегръдка, която попи в тялото

ми. Предадох силите си в

един допир, когато ти докосна моите пулсиращи

ръце. Опари те

лудешкия огън на отдаването и ти се задави в

дивия му танц. Покани

сърцето ми да плува в ритъма на стъпките ти.

И както цялото вътрешно

сияние, така и всички клетки в мен бяха в едно с

тебе. Нямаше земя,

нямаше уют, нямаше мисъл; само вихър на

пълно сливане...

А знаех, че потъвам в пропастта на лъжливото

ти съществуване, че

скоро ще си отидеш и в мен ще остане умората с

копнеж за сън, в който

още щеше да те има - за да се събудя утре по

пладне и по слънце свежа,

хладна и влажна от обичта на един истински

летен Дъжд.

ШЕРИ


Ще пия тази вечер Шери!

За всички влюбени жени!

За любовта... и за раздяла!

За най-красивите мъже в света!

Ще пия тази вечер Шери!

За всички стихове в света!

Ще пия... за да съм щастлива!

Защото вярвам в чудеса!

Ще пия Шери! И наздраве!

За всички мънички неща!

За всички песни неизпяти!

За най-прекрасните места!

22


Рубриката: „Вселената – загадъчно красива”

Снимка със залез, правена по време на пътуване

през прохода "Беклемето"

Състояние - залезно…

Петя Стефанова

Залезно ми е някак,

и червено, и огнено,

разпиляна оттатък

планини от безводие,

ви помахвам за сбогом,

примижала от пътища,

кацнала нависоко…

От несбъднати сънища

залезно ми е някак

и отпуснато, падащо,

за нощта да премина

зад назъбени краища,

зад чертата, където

неродени живеят…

Залезно да помахам…

И … да се разпилея…

Снимка със розов облак, правена в Китен

Аромат…


Аромат ми забъркай

от криле и от нежност,

добави щипка нощ,

несломима надеждност,

две зеници от бяс

разширени до пръсване…

Подари с реверанс,

елегантен до втръсване.

Зад ушите сложи,

да пулсира със вените,

на врата го вържи

и ме дърпай през времето,

да оставям следа –

ароматна прелюдия

към една по – добра

участ. Безумия

дето липсват,

дето всичко е смисъл,

удвоен, умножен

23


и кристално избистрен.

Нека този коктейл,

ароматен, пулсиращ

да е моето Аз,

от надежда и сила…

И накрая – вдъхни ме,

аз мириша на истина,

на небе и море,

аз от теб съм… измислена…

Снимка с омайниче, правена в Родопите

Желания

(Когато…)


Когато и лицето ми е сухо,

а вечерите са заспали птици,

пристъпвам леко, едва чуто

и лягам в твоите зеници.

Бера омайничета от душата

и утолявам вечната си жажда…

Това съм… цвете сред полята,

а вечерта и нотите изважда

и свири с гласовете на щурците

мелодия незабравима…

Седя си тиха и щастлива,

че дишам,

че обичам,

че ме има…

Снимка с възрастна жена, наблюдаваща едно от

Седемте рилски езера, правена там.

Езера


Очакват езерата своя полъх,

приплъзване на вятърната ласка,

раздвижване, жадувано отколе,

издишан звук от божието място.

Сълзи на Господ, текли през скалите,

събирани години в скални чаши…

Вода, която ще я има винаги,

викът на времето със стъпки прашни.

Един разпръснат слънчев спомен

ще прави връщането ти безумно лесно –

вървиш по края им оголен,

вглъбено сам до водната им вечност.

24


Рубриката: Моя страна! Моя България!

Продължава и в този брой ! Един проект за

красивата ни Родина която ще представим на

света!

Вашите снимки с кратко описание, може да

изпращате на ел. поща:

[email protected]

Празник на шарената сол в с. Бъта

Снимки: Райка Йорданова

Фолклорен фестивал "Столетиново пее", с.

Столетиново


25


"Имаш крава - пиеш мляко" Регионален фестивал

в с. Оборище


село Купен в Троянския балкан. Близо до

Априлци

Снимка: Валентин Панков

26


Дует "Рукатка"

Снимки: Страничка във Фейсбук "Дует

Рукатка"

Дует "Рукатка"

Река Искър - Отражения

Снимка: Борис Кръстев

По пътя Варвара - Велинград Снимка:

Димитринка Николова

Край Враца

Снимки: Борис Кръстев

27


Лаго ди Гарда е най-голямото езеро и едно от най-красивите подалпийски езера на територията на Италия.

Автор: Весела Дамянова

Наричано още омагьосаното, то е разположено на околополовината път между неповторимите

градове Венеция и Милано. Да пътувам това е не само хоби и удоволствие

за мен - от разкриващите се красиви хоризонти,а и една мечта! Мечта, която живее

в сърцето ми и жадува да се срещне с чуднипрелестни места и кътчета от света, да опознаеш традициите на една чужда страна.

А всичко това става вълшебно, когато се озовеш на място, където сякаш цял един святсе е

събрал точно там. Защото красотата няма цвят! Прекрасното няма граници!

То просто съществува и е там, където години наред е било и с нетърпение очаква ощетуристи, хора, които обичат и са влюбени в красотата на

природата, които оценяват тази неземна красота.

Истински хит са и елегантните хотели и вкусната местна кухня,включваща различни

ястия с ориз, дивеч и езерна риба. Живея на 100 км. от това красиво и вълшебно езеро, в което се влюбваш още от пръв поглед и

сърцето ти остава там завинаги. Защото веднъж докоснеш ли се до чудото на природата, в

сърцето ти остава онази хубост, която те е пленила за цял живот.

Всички издигащи се околни хълмове придават на езерото невероятно преливане в зелено, наред със

слънчевите лъчи, отразяващи се в кристално синьото езеро.

И не само морският бриз и чистия въздух, но и пленителният и величествен връх Монте Балдо, разположен на източния бряг, предлага отлични възможности за планински походи. А гледката

от върха е направо супер-фантазия, с която заспиваш и се събуждаш всеки божи ден, с

едничкото желание - да бъдеш отново на това вълшебно място!

Споделям моите снимки за всички вас, читатели и приятели, за да ви пожелая

прекрасно лято, сбъднати мечти и успех, със моите спомени и страхотното езеро Лаго ди

Гарда!

http://travel.spisanie.to/%D0%B5%D0%BA%D1%

81%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B7%D0%B8

%D0%B8/192-

%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE-

%D0%B4%D0%B8-

%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0-

%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%BE%

D1%82%D0%BE-

%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%82%

D0%BE-

%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%

D0%B0-

%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5%

D1%82%D0%BE-

%D0%BC%D0%B8#!prettyPhoto[gallery3fcdc06a4

c]/0/

ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКАТА РОЗА В

БОСТЪН Фестивалът се проведе на 15 юни 2014 от

11.00 часа в Бостън. Организатор:

Bulgarian-American Center MADARA (Българо - Американски център Мадара)

Фестивалът се провежда един път в годината!

Тази година имаше музика, танци, изненади,

томбола и прочутите казанлъшки кюфтета за

всеки!

28


Сп: „Животът в света на поезията” Изпълнителен Директор: Цанко Веселинов

Редактор: Ели Зарева Дизайн корица: Весела Дамянова

Предпечатна подготовка :Весела Дамянова Връзки с обществеността – Ели Зарева и Весела Дамянова

[email protected] Първо издание, Плевен 2014

Брой 15 Всички права запазени.

За контакти: https://www.facebook.com/spisanie.poeziq?fref=ts

Страницата на България най- красивата страна в света https://www.facebook.com/pages/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8

F-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-

%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/465933666883599?fref=ts

Издателство и печат: ФОРМАТ А4

ISSN 1314-9210

Животът в света на поезията брой 15

Documents